Dokumen - Pub - 1 1 9789546859204

Р. Д.
Синелников
Я. Р. Синелников
А. Я. Синелников
В четири тома
Издание седмо, преработено
София
2010
Настоящото издание е осъществено
с финансовата подкрепа на
СОФАРМА
Животът е хубав, когато сме здрави!

Р. Д. Синелников
Я. Р. Синелников
А. Я. Синелников
Том 1
OSTEOLOGIA
ARTROLIGIA
MYOLOGIA
София
2010
ÀÒËÀÑ ÀÍÀÒÎÌÈÈ ×ÅËÎÂÅÊÀ
Òîì ïåðâûé
Ó÷åíèå î êîñòÿõ, ñîåäèíåíèè êîñòåé è ìûøöàõ
© Синельников Р. Д., Синельников Я. Р., Синельников А. Я., 1952-2008, опубликовано по

соглашению с владельцем прав.
© OOO РИА „Новая Волна“ Москва, 2007-2008, опубликовано по соглашению с владельцем прав.
© Оформление илюстрации, Издатель Умеренков, 2007, 2008, 2009 опубликовано по соглашению с
владельцем прав.
© В. В. Иванов, В.А. Казьмин, Н.В. Стахеева, В. С. Тихомирова, художники
Научные редакторы: дмн, проф. А. Г. Цибулкин, кмн, доц. Т. В. Горская
ÀÒËÀÑ ÏÎ ÀÍÀÒÎÌÈß ÍÀ ×ÎÂÅÊÀ

Òîì ïúðâè
Ó÷åíèå çà êîñòèòå, çà ñâúðçâàíåòî ìåæäó êîñòèòå è çà ìóñêóëèòå
© СофтПрес ООД, 2010

© д-р Милка Минчева-Томова, превод, 2010
© Радослав Донев, корица, 2010
Под редакцията на чл. кор. проф. д-р Владимир Овчаров, дмн
ISBN 978-954-685-920-4
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана
под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване
или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без предварително писмено
разрешение на СофтПрес ООД.
Çà êîíòàêòè: ÑÎÔÒÏÐÅÑ ÎÎÄ

1408 София, ул. „Йордан Йовков“ 20, вх. Б, ет. 3, ап. 6
тел./факс: 02/958 25 67,
тел.: 0700 14 222 – на цената на един градски разговор
e-mail: clients@soft-press.com; Web site: www.soft-press.com
Äèñòðèáóöèÿ: ÊÅÃÅË ÎÎÄ

София: бул. „Черни връх“ 53
тел.: 02/962 84 20; 0893 61 60 12; 0700 14 222
e-mail: sofia@kegel.bg
София: Фирмен щанд: Печатница „Болид“
Бул. „Искърско шосе“ 19, сутерен, офис 02
GSM: 0896 86 14 71
Варна: ул. „Прилеп“ 74;
тел.: 052/719 008; 0894 302 098; e-mail: varna@kegel.bg
Пловдив: ул. „Димитър Талев“ 75А;
тел.: 032/673 906; 0893 550 108; e-mail: plovdiv@kegel.bg;
Web site: www.kegel.bg
СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на съкращенията ........................................... 7 Предисловие .................................................................. 9

От руското издателство .............................................. 8 За авторите ...................................................................10
Ó×ÅÍÈÅ ÇÀ ÊÎÑÒÈÒÅ – ÎÑÒÅÎËÎÃÈß – OSTEOLOGIA 11
Кости на осевия скелет – ossa skeleti axialis ...........16 Костно небце..............................................................79

Кости на туловището..................................................16 Очница.........................................................................80
Гръбначен стълб .......................................................... 16 Слепоочна яма ............................................................82
Прешлени ...................................................................17 Подслепоочна яма ......................................................82
Шийни прешлени ........................................................18 Криловиднонебцова яма ............................................82
Гръдни прешлени .......................................................21 Кости на добавъчния скелет ossa skeleti
Поясни прешлени .......................................................22 appendicularis .............................................................. 83
Кръстец ......................................................................22 Кости на горния крайник ...........................................83
Опашна кост ..............................................................26 Пояс на горния крайник (раменен пояс) ...................83
Скелет на гръдния кош ...............................................26 Лопатка ......................................................................83
Ребра ...........................................................................26 Ключица ......................................................................85
Гръдна кост................................................................28 Свободна част на горния крайник.............................85
Гръден кош .................................................................29 Раменна кост .............................................................85
Череп............................................................................. 32 Кости на предмишницата ........................................87
Кости на черепа ...........................................................37 Кости на ръката .......................................................93
Тилна кост ..................................................................37 Кости на долния крайник ........................................ 99
Теменна кост ..............................................................39 Тазов пояс (пояс на долния крайник) ........................99
Слепоочна кост ..........................................................48 Тазова кост ................................................................99
Решетъчна кост ........................................................54 Таз ..............................................................................104
Лицеви кости на черепа ..............................................56 Свободна част на долен крайник .............................106
Долна носна конха ......................................................56 Бедрена кост ............................................................106
Носна кост .................................................................56 Капаче ....................................................................... 110
Слъзна кост ................................................................57 Кости на подбедрицата ......................................... 110
Ралник .........................................................................58 Кости на ходилото.................................................. 116
Горна челюст .............................................................58 Развитие и възрастови особености
Небцова кост..............................................................62 на костите .................................................................. 124
Ябълчна кост..............................................................63 Осев скелет ................................................................ 124
Долна челюст .............................................................64
Скелет на туловището ............................................ 124
Подезична кост ..........................................................67
Кости на черепа .........................................................127
Топография на черепа .................................................69
Вертикална норма (черепен покрив) .......................69
Добавъчен скелет ......................................................129
Основа на черепа........................................................72 Кости на горния крайник .........................................130
Носна кухина ..............................................................75 Кости на долния крайник .........................................130
6 Съдържание
Ó×ÅÍÈÅ ÇÀ ÑÂÚÐÇÂÀÍÅÒÎ ÌÅÆÄÓ ÊÎÑÒÈÒÅ – ÀÐÒÐÎËÎÃÈß – ARTROLIGIA 133
Фиброзни свързвания ..............................................134 Дистална лъчеволакътна става ................................ 158

Синовиални свръзвания (стави) ............................135 Стави на ръката ......................................................... 159
Лъчевокиткова става ............................................. 159
Свързвания на костите на туловището
и черепа .......................................................................137 Стави на китката .................................................. 159
Китководланни стави .............................................160
Свързвания на костите на туловището ................137
Междудланни стави................................................ 161
Свързвания на гръбначния стълб ............................ 137
Метакарпофалангеални стави .............................. 161
Синхондроза на гръбначния стълб ........................ 137
Междуфалангеални стави на ръката ..................162
Стави, свързващи ставните израстъци ..............138
Връзки на гръбначния стълб ..................................138
Съединения на долния крайник ............................162
Поясно-кръстцова става ....................................... 141 Съединения на тазовия пояс ..................................163
Кръстцово-опашна става ...................................... 141 Кръстцовохълбочна става ........................................ 163
Синовиални свързвания на черепа с атласа Лонно съчленение .....................................................164
и на атласа с аксиса ................................................ 143 Стави на свободния долен крайник ......................164
Стави на гръдната клетка ......................................... 146 Тазобедрена става .....................................................164
Ребреногръбначни стави ........................................146
Колянна става ............................................................ 166
Стерноребрени стави .............................................146
Свързвания между костите на подбедрицата ........ 171
Синовиални съединения на черепа .......................149 Стави на ходилото ..................................................... 174
Долночелюстна става................................................ 149 Горна скочна става ................................................. 174
Съединения на горен крайник ...............................151 Стави между задноходилните кости .................. 176
Стави на пояса на горен крайник .........................151 Стави между тарзалните
и метатарзалните кости....................................... 177
Гръдноключична става ............................................. 151
Метатарзофалангеални стави .............................180
Раменноключична става ........................................... 151
Междуфалангеални стави на ходилото............... 181
Стави на свободния горен крайник ......................152
Стави на ходилото ..................................................... 181
Раменна става............................................................. 152
Развитие и възрастови особености
Лакътна става ............................................................. 155
на свързванията между костите ............................182
Ó×ÅÍÈÅ ÇÀ ÌÓÑÊÓËÈÒÅ – ÌÈÎËÎÃÈß – MYOLOGIA 185
Мускули на туловището, шията и главата ......... 190

Апоневрози и фасции на корема .............................223
Мускули и фасции на туловището ..........................190
Слабинен канал ........................................................225
Мускули и фасции на гърба .....................................190
Мускули и фасции на шията ................................. 227
Области на гърба ....................................................190
Шийни области..........................................................227
Мускули на гърба ..................................................... 191
Мускули на шията .....................................................227
Фасции на гърба .......................................................202
Повърхностни мускули на шията ..........................228
Мускули и фасции на гърдите .................................203
Дълбоки мускули на шията.....................................232
Области на гърдите ................................................203
Подтилни мускули ...................................................232
Мускули на гърдите .................................................206
Триъгълници на шията .............................................235
Фасции на гърдите .................................................. 215
Диафрагма ................................................................ 216
Фасции на шията .......................................................236
Мускули и фасции на корема ................................... 218 Мускули и фасции на главата ............................... 237
Области на корема .................................................. 218 Области на главата ....................................................237
Коремни мускули ...................................................... 218 Области на лицето.....................................................237
Съдържание 7
Мускули на главата ...................................................237 Мускули на долния крайник ................................. 283

Мимически мускули .................................................237 Мускули на тазовия пояс (мускули на таза) ...........284
Дъвкателни мускули ................................................241 Вътрешна група .......................................................284
Фасции на главата .....................................................243 Външна група............................................................285
Съединителнотъканни пространства на главата...243 Мускули на свободния долен крайник ...................289
Мускули и фасции на горния крайник................ 248 Мускули на бедрото ................................................289
Области на горния крайник .....................................248 Мускули на подбедрицата ......................................298
Мускули на ходилото............................................... 310
Мускули на горния крайник ................................. 250
Мускули на раменния пояс .....................................250 Фасции на долен крайник .......................................319
Мускули на свободния горен крайник ...................253 Бедрен канал ..............................................................323
Мускули на мишницата ..........................................256 Аддукторен канал.....................................................323
Мускули на предмишницата...................................263 Подколянна яма ........................................................323
Мускули на ръката ..................................................272
Подбедреноколенен канал .......................................323
Фасции на горен крайник ...................................... 277
Синовиални влагалища на .....................................323
Синовиални влагалища на сухожилията на
мускулите на китката ...............................................280 Сухожилията на мускулите на ходилото .............323
Подмишнична яма..................................................... 281 Развитие и възрастови особености
Лакътна яма................................................................ 281 на мускулите ............................................................. 324
Мускули и фасции на долния крайник ............... 282
Области на долния крайник .....................................282 Индекс ..........................................................................330
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
A., a. – arteria – артерия CI, CII, CIII nervus cervicalis I, II, III…
Aa., aa. – arteriae – артерии LI, LII, LIII nervus lumbalis I, II, III…
Gl., gl. – glandula – жлеза SI, SII, SIII nervus sacralis I, II,III…
Gll., gll. – glandulae – жлези ThI, ThII, ThIII nervus thoracicus I, II, III…
Lig., lig. – ligamentum – връзка
Ligg., ligg. – ligamenta – връзки
M., m. – musculus – мускул
Mm., mm. – musculi – мускули Постоянните нервни сегменти са поставени в
N., n. – nervus – нерв кръгли скоби, например (CI, CII), (ThI, ThII).
Nn., nn. – nervi – нерви Непостоянните нервни сегменти са поставени в
R., r. – ramus – клонче кръгли скоби вътре в квадратните скоби, например
Rr., rr. – rami – клончета [CI (CII) – CVII (CVIII)].
V., v. – vena – вена
Vv., vv. – venae – вени
s. – seu, sive – или
ОТ РУСКОТО ИЗДАТЕЛСТВО
Настоящото издание на „Атлас по анатомия на човека“ представлява 7-то му преработено

и допълнено издание. Обясненията на рисунките и терминологията в текста са преработени
в съответствие с Международната анатомична терминология (М., Медицина, 2003), включ-
ваща списък на латински термини от Международната анатомична терминология, утвърдена
на XV Международен конгрес по анатомия (Рим, 1999). Новата редакция на терминологията
обуслови необходимостта от значителни промени не само на текста, но и на илюстрациите,
от преразпределяне на материала, разширяване на вече съществуващите раздели и написва-
нето на нови.
В настоящото издание материалът е разпределен по следния начин. В първи том са раз-
гледани въпросите, свързани с остеологията, артрологията и миологията. Вторият том е пос-
ветен на спланхнологията, третият – на ангиологията, четвъртият том включва описанието
на нервната система и органите на възприятията. Материалът е представен в съответствие
с диалектическия принцип за разглеждане на организма като единно цяло, като са взети под
внимание всички взаимовръзки на съставящите го системи и съвременните постижения на
медицинската наука.
Предназначението на атласа е да съдейства на студентите да усвоят теоретичния курс и да
затвърдят знанията, получени от практическите занятия и самостоятелната работа в учебния
анатомичен музей. Могат да го използват и лекари, специализирали в различни области на
медицината, в тяхната практическа и научна дейност.
ПРЕДИСЛОВИЕ
В съвременните висши медицински учебни заведения анатомия на човека се изучава с по-

мощта на два основни типа учебна литература: атлас и учебник. Атласът съдържа фактиче-
ския материал във вид на графични изображения, представени в сравнително усреднен ва-
риант и отразява както класическото разбиране и възприемане на анатомичната структура,
така и взаимоотношенията ѝ с обкръжаващите я ориентири. Специфичната структура може
да бъде отнесена към костните компоненти и тогава ориентацията е скелетотопична или към
органите и другите мекотъканни структури – органотопична ориентация. В текста на учеб-
ника, за разлика от атласа, освен отразените факти, е представена концептуализация, т.е. съ-
държа и използва фактически материал, достатъчен за обосновката на логическата концеп-
ция на строежа на дадена анатомична структура.
Обединяването на методологията на атласа и учебника, подчинено на учебно-методиче-
ските цели на преподаването на анатомия на човека във висшите медицински учебни заве-
дения е предложено и осъществено в началото на 30-те години на ХХ в. от В. П. Воробьов и
Р. Д. Синелников. Първият том (от първоначално предвидените три тома) на „Атлас по ана-
томия на човека“ е издаден през 1932 г. След смъртта на В. П. Воробьов (1937) работата по
създаването на „Атлас по анатомия на човека“ е осъществена от Р. Д. Синелников. Той и уче-
ниците му създават първия пълен „Атлас по анатомия на човека“ в 5 тома, който и досега е
смятан за класически литературен източник. Атласът излиза на бял свят през 1944 г., отпеча-
тан в Държавната печатница „Госзнак“ в обсадения от фашистите Ленинград.
През 1952 г. е издаден нов двутомен „Атлас по анатомия на човека“, който става основно
учебно помагало за студентите от медицинските институти в СССР. Двутомникът е тежал
около 8 кг и по тази причина използването му като постоянна настолна книга е било доста
затруднено. През 1954 г. Р. Д. Синелников, с участието на Я. Р. Синелников, преработват те-
кста и терминологията на „Атлас по анатомия на човека“ и предлагат изцяло нов вариант от
3 тома, което съответства на учебно-методическия план на преподаването на анатомия в ме-
дицинските институти.
През периода 1954-1981 г. тритомният вариант на атласа, допълван и актуализиран, пре-
търпява 5 издания. Преведен е на английски, испански и арабски език. Използват го студенти
от Азия, Африка и Латинска Америка. На практика той става едно от най-популярните в све-
та учебни помагала по анатомия на човека.
През 1981 г. „Атлас по анатомия на човека“ излиза като четиритомно издание. От съща-
та година, след смъртта на Р. Д. Синелников, работата по атласа се осъществява от Я. Р. Си-
нелников с участието на А. Я. Синелников, а от 1999 г. цялата дейност по актуализиране-
то на „Атлас по анатомия на човека“ се извършва от А. Я. Синелников. От 2002 г. А. Я. Си-
нелников работи успешно с издателство „Новая Волна“, което му оказва неоценима помощ
при подготовката на този атлас. Авторът изразява благодарност на професорите по анатомии
W. Krueger, F. Liuzzi, M. Coty, O. Rosenthal за оказаната консултативна помощ.
Александр Синелников, MD, PhD, FAACA

Доктор по медицина, Доктор по философия
Професор по анатомия и патология
Lake Erie University at Bradenton
School of Medicinne, Florida, USA
ЗА АВТОРИТЕ
Синелников Рафаил Давидович е роден през 1896 г. в гр. Бердянск. През 1919 г. завърш-
ва медицинския факултет на университета в Харков. От 1920 г. работи под ръководството на
В. П. Воробьов. През 1930 г. възглавява катедрата по анатомия на човека във Втори Харков-
ски медицински институт. През 1937-1972 г. завежда катедрата по анатомия на Харковския
медицински институт.
През 1924 г. е включен в групата анатоми, осъществили под ръководството на В. П. Во-
робьов балсамирането на тялото на Ленин. Работи в Института по балсамиране към Мавзо-
лея и Администрацията на Кремъл до 1945 г. Осъществява евакуирането на тялото на Ленин
от Москва в Тюмен по време на Отечествената война през 1941 г., както и връщането на тя-
лото и повторното му балсамиране през 1944 г. В периода 1945-1972 г. е научен ръководител
на Държавната комисия по повторното балсамиране на тялото на Н. И. Пирогов.
Р. Д. Синелников е един от създателите на нов раздел в анатомията – макромикроскопиче-
ската. Научните изследвания на Р. Д. Синелников са свързани с макромироскопическата ана-
томия на периферната нервна система и жлезите. Той е автор на повече от 100 научни труда
и научен ръководител на повече от 50 дисертации.
Синелников Яков Рафаилович е роден през 1921 г. в гр. Харков. Завършва Харковския
медицински институт през 1944 г. Като студент работи в Лабораторията по балсамиране, въз-
главявана от Б. И. Збарски и Р. Д. Синелников. В периода 1944-1952 г. работи в катедрата по
анатомия на Харковския медицински институт, а през 1952-1964 г. – в катедрата по анато-
мия на Харковския държавен стоматологичен институт. През 1964 г. възглавява катедрата по
анатомия и физиология на човека в Харковския държавен педагогически институт. Работи в
тази катедра до 1995 г.
През 1948 г. Я. Р. Синелников е включен в състава на Държавната комисия по ребалсами-
ране тялото на Н. И. Пирогов. Основните научни направления на неговата научна дейност е
изследването на физическите натоварвания и влиянието им върху анатомо-физиологическа-
та и макромикроскопическата организация на периферната нервна и сърдечно-съдовата сис-
теми, опорно-двигателния апарат и железите с вътрешна секреция. Я. Р. Синелников е автор
на повече от 200 научни труда и научен ръководител на повече от 25 дисертации.
Синелников Александър Яковлевич е роден през 1955 г. в гр. Харков. Завършва Хар-
ковския медицински институт през 1978 г. Като студент участва в ребалсамирането на тяло-
то на Н. И. Пирогов (1973). Работи в системата на здравеопазването като лекар-патологоана-
том, завеждащ отделение по патологична анатомия, ръководител на патологоанатомичната
служба на Южното железопътно управление. От 1980 г. се занимава с научноизследовател-
ска работа. Автор е на повече от 100 научни труда. От 1992 г. работи като доцент в катедрата
по патология във факултета по фундаментална медицина на Харковския държавен универси-
тет. Основните направления на научната му дейност са клиничната анатомия и патология на
сърдечно-съдовата система, морфологичните аспекти на използването на ниски температури
(съвместно с Института по проблемите на криобиологията и криомедицината към Академи-
ята на науките на Украйна). През 1995 г. емигрира със семейството си в САЩ. От 1998 г. ра-
боти като преподавател по патология (комбинирана патоанатомия и патофизиология в САЩ
и Канада) в Johns Hopkins University School of Medicine, а от 2005 г. – като професор по анато-
мия и патология в Международния Доминикански университет и Lake Erie University School
of Medicine (щата Флорида). Понастоящем Александр Синельников, MD, PhD, FAACA, е
професор по анатомия и патология в Lake Erie University at Bradenton, School of Medicinne,
Florida, USA. Научната му дейност е посветена на теоретичната патология, клиничната ана-
томия на сърдечно-съдовата система и методологията на преподаване на клинична анатомия
в медицинските учебни заведения в САЩ.
УЧЕНИЕ ЗА КОСТИТЕ
ОСТЕОЛОГИЯ
OSTEOLOGIA
12 Учение за костите – Остеология – Osteologia
Костите, ossa, служат за твърда опо- скелет обединява костите на горните щялна част, pars cartilaginea. Основна
ра на меките тъкани на тялото и се при- крайници, ossa membri superioris, и кос- в системата на скелета е костната част.
веждат в действие от силата на съкраща- тите на долните крайници, ossa membri Към хрущялната част от системата на
ващите се мускули. inferioris. скелета се отнасят: ставни хрущяли,
В тялото костите образуват костната Системата на скелета включва повече cartilagines articulares; епифизарни хру-
системата (фиг. 1, 2), systema skeletale, от 200 кости, от които 85 чифтни. щяли, cartilagines epiphysiales и ребрени
която включва осев скелет, skeleton axi- Всяка кост е орган, състоящ се от раз- хрущяли, cartilagines costales.
ale, и добавъчен скелет, skeleton ap- лични видове съединителна тъкан. Кост- Отвън костта е покрита от тънка съ-
pendiculare. Към осевия скелет се отнасят та съдържа костен мозък, снабден с кръ- единителнотъканна пластинка – надко-
черепът, cranium; гръбначният стълб, воносни съдове и нерви. стница или периост, periosteum (фиг. 3).
columna vertebralis, и скелетът на гръд- В системата на скелета се разгра- В надкостницата се различават влак-
ния кош, skeleton thoracis. Добавъчният ничават костна част, pars ossea и хру- нест и остеогенен слой. Разположени-
Фиг. 1. Система на скелета, systema skeletale; изглед отпред

Учение за костите – Остеология – Osteologia 13
ят повърхностно влакнест слой се съе- структуриране на костната тъкан, в това berculi; грапави линии, lineae asperae;
динява с костта чрез проникващи в нея число и след травми и счупвания. На ямки, foveae; ями, fossae и т.н.
влакна (перфориращи влакна) и съдържа границата със ставния хрущял, покри- По-тънък слой – ендост, endosteum,
кръвоносни и лимфни съдове и нерви. ващ краищата на костта, надкостницата покрива костта от вътрешна страна.
От този слой към костта кръвоносните преминава в надхрущялник, или перихон- Според тяхната форма костите биват:
съдове и нервите минават през изхран- дриум, perichondrium. В резултат на това дълги, ossa longi, къси, ossa brevia, и пло-
ващи отвори, fоramina nutricia, и след костта се обвива от непрекъсната съеди- ски, ossa plana (фиг. 5). Някои кости съ-
това през вид изхранващ канал, canalis нителнотъканна обвивка. Тази обвивка държат напълнени с въздух кухини; та-
nutricius, достигат в костния мозък (фиг. покрива повърхността на костта и всич- кива кости се наричат пневматизирани,
4). Вътрешният, остеогенен слой включ- ки намиращи се върху нея образувания: ossa pneumatica. Освен това, някои кос-
ва костобразуващи клетки (остеобласти), израстъци, processus; шипове, spinae; ти се отнасят към кости с неправилна
участващи в процеса на развитие и пре- гребени, cristae; върги, tuberi; пъпки, tu- форма (смесени), ossa irregularea. Таки-
Фиг. 2. Система на скелета, systema skeletale; изглед отзад

ва кости се състоят от части с различна distalis. Участъците от дългите кости, формираща епифизарната линия, linea
форма и строеж. които се намират на границата на диа- epiphysialis, която с възрастта става поч-
Дългите кости (раменна, ключица, физата и епифизите, се наричат мета- ти неразличима.
предкиткови, кости на пръстите – фа- физи, metaphyses (вж. фиг. 4). Самата При разрез на дългите кости (фиг. 6)
ланги и др.) се състоят от средна част граница се забелязва само в костите на може да се видят компактно вещество,
– диафиза, diaphysis и две крайни час- децата и подрастващите, докато между substantia compacta, образуващо външни-
ти – епифиза, epiphyses. Епифизата, ко- диафизата и епифизите се запазва хру- те слоеве на коста, и спонгиозно (трабе-
ято е разположена по-близо до осевия щялна пластинка, наречена епифизарен куларно) вещество, substantia spongiosa,
скелет, се нарича проксимална, epiphysis хрущял, cartilago epiphysialis. За сметка разположено навътре от компактното ве-
proximalis, а епифизата на същата кост, на този хрущял костта расте интензив- щество, предимно в епифизите и мета-
заемаща по-отдалечено от осевия ске- но по дължина. След което епифизарни- физите. В диафизата на дългите кости
лет положение – дистална, epiphysis ят хрущял се замества от костна тъкан, компактното вещество загражда кост-
Фиг. 3. Голям пищял, tibia; десен; изглед отпред Фиг. 4. Голям пищял, tibia; десен; изглед отпред
(В средните части на коста надкостницата е (Надкостницата е отстранена. Отворена е част от костно-
разрязана и отворена) мозъчната кухина. Епифизите не са сраснали с диафизата)
но-мозъчната кухина, cavitas medullaris, В плоските кости, напротив, спонги- diploici, през които преминават венозни
имаща тръбовидна форма. озното вещество обикновено формира съдове.
При разрез на късите кости около по- тънък слой от костта и от двете му стра- Някои кости на черепа (челна, реше-
върхностната част се намира тънък слой ни е окръжено от пластинките на ком- тъчна, клиновидна, горна челюст) съ-
от компактно вещество, окръжаващ гре- пактното вещество. В костите на череп- държат пневматизирани кухини, които
дичките на спонгиозно вещество, кое- ния покрив спонгиозното вещество се комуникират с носната кухина. Паралел-
то изгражда по-голямата част от костта. нарича диплое, diploë (двойно); то лежи но с това, редица участъци от костите
Трабекулите на спонгиозното вещество между външната и вътрешната плас- на черепа имат удебелявания – подпори
са сложно организирани кухинни обосо- тинки, laminae externa et interna, на ком- (челно-носна, алвеоларно-ябълчна, кри-
бени части. Те са разположени във всяка пактното вещество. В спонгиозното ве- ло-небцова, долночелюстна), предста-
кост в строго съответствие с нейното ме- щество на костите на черепния покрив вляващи опорни места на тези кости (вж.
ханично натоварване. се намират диплоични канали, canales фиг. 6, Д). Благодарение на тези места от-
Фиг. 5. Кости, ossa; различни по форма. Дълги кости, ossa longi:

1a – лакътна кост, ulna; 1б – предкиткова кост и фаланги, os metacarpi et phalanges. Къси кости, ossa brevia:
2a – талус, talus; 2б – кости на китката, ossa carpi; 2в – прешлен, vertebra. Плоска кост, os planum:
3 – лопатка, scapula.
слабва механичния натиск върху черепа. medulla ossium flava, е с по-ниска актив- КОСТИ НА ТУЛОВИЩЕТО
В кухините на спонгиозното вещество и ност и изпълнява резервна роля, но може Костите на туловището, ossa trunci,
в костно-мозъчната кухина се съдържа да се активира при определени условия, обединяват гръбначния стълб, columna
костен мозък, medulla ossium. Различа- частично превръщайки се в червен. vertebralis, и скелета на гръдния кош,
ват се червен и жълт костен мозък. skeleton thoracis.
Червеният костен мозък, medulla os- КОСТИ НА ОСЕВИЯ СКЕЛЕТ
sium rubra, притежава висока функцио- ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ
нална активност и участва във форми- OSSA SKELETI AXIALIS Гръбначният стълб, columna verte-
рането на кръвните клетки. По време на Осев скелет, skeleton axiale – предста- bralis (фиг. 7), представлява колона, ко-
развитието и растежа на организма чер- вен е от костите на черепа, гръбначния ято се образува от прилягащи един вър-
веният костен мозък постепенно се за- стълб и гръдния кош. Последните два от- ху друг пръстени – прешлените са 33–34
мества от жълт. Жълтият костен мозък, дела съставят костите на туловището. на брой.
Фиг. 6. Структура на различните по форма кости (А, Б, В, Г, Д),

силови линии в спонгиозното вещество (а, б, в, г) и контрафорси на челюстите.
А, а – голям пищял; Б, б – проксимална епифиза на бедрената кост; В, в – поясен прешлен; Г, г – петна кост; Д – череп.
1 – спонгиозно вещество, substantia spongiosa; 2 – компактно вещество, substantia compacta; 3 – костно-мозъчна кухина, cavitas
medullaris; 4 – вътрешна пластинка, lamina interna; 5 – външна пластинка, lamina externa; 6 – диплое, diploë; 7 – диплоични канали,
canales diploici; контрафорси: 8 – челно-носен; 9 – алвеоларно-ябълчен; 10 – крило-небцов; 11 – долночелюстен.
В гръбначния стълб се различа- напред (лордоза), а гръдната и тазовата Тялото на прешлена, corpus verte-
ват шийни прешлени, vertebrae cervi- извивки – назад (кифоза). brae, представлява предната удебелена
cales (7); гръдни прешлени, vertebrae Всички прешлени се делят на две гру- част на прешлена. Отгоре и отдолу то
thoracicae (12); поясни прешлени, verte- пи: така наречените истински и лъжливи е ограничено от повърхности, които са
brae lumbales (5); кръстец, os sacrum (5), прешлени. Към първата група се отнасят обърнати съответно към по-горе и по-
и опашна кост, os coccygis (4 или 5 пре- шийните, гръдните и поясните прешле- долу разположените прешлени, отпред
шлена). ни, а към втората – кръстцовите прешле- и от двете страни – леко вдлъбната по-
Гръбначният стълб на възрастен човек ни, сраснали в кръстец и опашните, сра- върхност, а назад – удебелена. Върху тя-
образува в сагиталната плоскост 4 извив- снали в опашна кост. лото на прешлена, особено върху него-
ки, curvaturae: шийна, гръдна, поясна и Прешлени вата задна повърхност, има множество
кръстцова. Шийната и поясната извивки Прешлен, vertebra (фиг. 8), има тяло, изхранващи отвори, foramina nutricia,
със своята изпъкнала страна са обърнати дъга и израстъци. за преминаване на кръвоносни съдове
Фиг. 7. Гръбначен стълб, columna vertebralis:

А – изглед отдясно; Б – изглед отпред; В – изглед отзад
и нерви в костното вещество. Телата на

прешлените са съединени помежду си
чрез междупрешленни дискове и правят
доста гъвкав гръбначния стълб, columna
vertebralis (вж. фиг. 7).
Дъгата на прешлена, arcus vertebrae,
отграничава назад и от двете страни от-
вора на прешлена, foramen vertebrale;
разположени един върху друг, отвори-
те образуват гръбначния канал, canalis
vertebralis, в който лежи гръбначният мо-
зък. От заднолатералните страни на тяло-
то на прешлена, дъгата започва със сте-
снен израстък – това е крачето на дъга-
та на прешлена, pediculus arcus vertebrae,
преминаваща в пластинката на дъга-
та на прешлена, lamina arcus vertebrae.
Върху горната и долната страна на кра-
чето се намира горна прешленова изрез-
ка, incisura vertebralis superior, и долна
прешленова изрезка, incisura vertebralis Фиг. 8. Осми (VIII) гръден прешлен, vertebra thoracica VIII;
inferior. Горната изрезка на единия пре- изглед отгоре.
шлен, прилягайки към долната изрезка
на по-горе разположения прешлен, обра-
зуват междупрешленов отвор, foramen
intervertebrale, през който минават гръб-
начномозъчен нерв и съдове.
Израстъците на прешлена, processus
vertebrae, са седем на брой, излизащи от
дъгата на прешлена. Единият от тях, не-
чифтен, е насочен от средата на дъгата
назад – това е бодилестият израстък,
processus spinosus. Останалите израстъ-
ци са чифтни. Единият чифт – горните
ставни израстъци, processus articulares
superiores, са разположени от страната
на горната повърхност на дъгата, дру-
гият чифт – долните ставни израстъци,
processus articulares inferiores, се показ-
ват от страната на долната повърхност
на дъгата и третият чифт – напречни из-
растъци, processus transversi, се намират Фиг. 9. Първи (I) шиен прешлен, атлант, atlas; изглед отгоре.
на страничните повърхности на дъгата.
Върху ставните израстъци се намират
ставните повърхности, facies articulares.
Чрез тези повърхности всеки горележащ
прешлен се съединява с долулежащия.
Шийни прешлени
Шийните прешлени, vertebrae cer-
vicales (фиг. 9–20), са седем на брой (CI–
CVII) и с изключение на първите два, се
характеризират с малки къси тела, които
постепенно се разширяват по направле-
ние към последния, VІІ прешлен. Горна-
та повърхност на тялото е леко вдлъбна-
та отдясно наляво, а долната е вдлъбната
отпред назад. Върху горната повърхност
на телата от III до VI шийни прешлени
видимо се издигат страничните им кра-
ища, образувайки кукичка на тялото,
uncus corporis (вж. фиг. 14). Фиг. 10. Първи (I) шиен прешлен, атлант, atlas; изглед отдолу.
Фиг. 13. Първи (I) и втори (II) шийни прешлени; изглед отзад и отдясно.
Фиг. 11. Втори (II) шиен прешлен,

изглед отпред.
Фиг. 14. Шести (VI) шиен прешлен, vertebra cervicalis VI; изглед отпред.
Фиг. 12. Втори (II) шиен, осев,

прешлен, axis; изглед отляво.
Фиг. 15. Шести (VI) шиен прешлен, vertebra cervicalis VI; изглед отгоре.
Фиг. 16. Четвърти (IV) шиен прешлен, vertebra cervicalis IV;

изглед отдолу.
Фиг. 19. Шийна част на гръбначния

стълб; изглед отпред (рентгенограма).
1 – тяло на V шиен прешлен; 2 – ставен
израстък; 3 – бодилест израстък.
Фиг. 17. Шести (VI) шиен прешлен, vertebra cervicalis VI; изглед отдясно
Фиг. 20. Шийна част на

гръбначния стълб; изглед отстрани
(рентгенограма). 1 – I шиен прешлен;
2 – II шиен прешлен; 3 – напречен
Фиг. 18. Седми (VII) шиен, проминиращ, прешлен, израстък; 4 – бодилест израстък;
vertebra prominens VII; изглед отдясно. 5 – ставен израстък; 6 – тяло на прешлен.
Отворът на прешлена, foramen ver- (foramen vertebrоarteriale). съчленява ямката на зъба на атласа, вър-
tebrale, е широк, наподобяващ формата От общия тип шийни прешлени се от- ху задната повърхност се намира задна-
на триъгълник. крояват СI – атлас, CII – осев прешлен и та ставна повърхност, facies articularis
Ставните израстъци, processus ar- СVII – проминиращ прешлен. posterior, към която приляга напречна-
ticulares, са сравнително къси, накло- Първият (I) шиен прешлен – атлант, та връзка на атласа, lig. transversum
нени, а техните ставни повърхности са атлас, atlas (вж. фиг. 9, 10, 13), няма atlantis. Върху напречните израстъци
плоски или леко изпъкнали. тяло и бодилест израстък, а представля- няма предни и задни пъпки и бразда на
Бодилестите израстъци, processus ва пръстен, който се образува от две дъги черепномозъчен нерв.
spinosi, от ІІ до VІІ прешлен постепен- – предна и задна, arcus anterior et arcus Седмият шиен прешлен или проми-
но се увеличават по дължина. До VІ пре- posterior, съединени помежду си чрез ниращ прешлен, vertebra prominens (СVII)
шлен включително те са раздвоени в две по-развити части – странични кост- (вж. фиг. 18) се отличава с дълъг и не-
краищата и имат слабоизразен наклон ни маси, massae laterales atlantis. Всяка раздвоен бодилест израстък, който се
надолу. от тях има отгоре овална вдлъбната гор- опипва лесно през кожата, поради кое-
Напречните израстъци, processus на ставна повърхност, facies articularis то прешленът получава наименованието
transversi, са къси и разперени настрани. superior, – място за съчленяване с тил- проминиращ. Освен това, той има дълги
Върху горната повърхност на всеки из- ната кост, а отдолу – почти плоска дол- напречни израстъци, напречните му от-
растък минава дълбока бразда на череп- на ставна повърхност, facies articularis вори са много малки, а понякога може и
номозъчен нерв, sulcus nervi spinalis (вж. inferior, съчленяваща се с ІІ шиен пре- да липсват.
фиг. 14), – отпечатък от преминаване на шлен. В долния край на страничната по-
шийния нерв. Тя разделя предна и задна Предната дъга на атласа, arcus an- върхност на тялото нерядко се намира
пъпка, tuberculum anterius et tuberculum terior atlantis, има на предната си повърх- фасетка или ребрена ямка, fovea costalis,
posterius, които са разположени в края на ност предна пъпка, tuberculum anterius, а – следа от съчленяването с главичката на
напречния израстък. на задната – малка ставна повърхност – І ребро.
Върху VІ шиен прешлен предната зъбна ямка, fovea dentis, съчленяваща се
пъпка е особено развита. Отпред и близо със зъба на ІІ шиен прешлен. Гръдни прешлени
пред него преминава общата сънна арте- Задната дъга, arcus posterior, на мяс- Гръдните прешлени, vertebrae tho-
рия, а. саrotis communis, която при кръ- тото на бодилестия израстък има задна racicae (фиг. 21–23; вж. фиг. 7, 8), 12 на
вотечения притискат към тази пъпка, по- пъпка, tuberculum posterius. Върху гор- брой (ThI–ThXII), са значително по-висо-
ради което пъпката получава названието ната повърхност на задната дъга преми- ки и по-дебели от шийните, размерът на
сънна, tuberculum caroticum (вж. фиг. 15). нава браздата на гръбначната артерия, тялото им постепенно се увеличава по
При шийните прешлени напречният sulcus arteriae vertebralis, която понякога направление към поясните прешлени.
израстък се образува от два израстъка. се превръща в канал. На задностраничната повърхност на
Предният от тях е рудиментно ребро, а Вторият (II) шиен прешлен, аксис axis тялото се намират две фасетки: горна ре-
задният е истинският напречен израстък. (вж. фиг. 11–13), има насочен нагоре от брена ямка, fovea costalis superior, и до-
Двата израстъка заедно затварят напреч- тялото на прешлена зъб, dens, който за- лна ребрена ямка, fovea costalis inferior.
ния отвор, foramen transversarium, през вършва с връх, apex. Около този зъб, като Долната ребрена ямка на единия пре-
които минават гръбначните артерия, около ос, се върти атласа заедно с черепа. шлен образува с горната ребрена ямка
вена и съпровождащият ги нервно-сим- Върху предната повърхност на зъба на долулежащия прешлен пълна ставна
патикусов сноп, поради което този отвор се намира предната ставна повърх- ямка – място за съчленяване с главата на
се нарича също гръбначно-артериален ност, facies articularis anterior, с която се реброто.
Фиг. 21. Осми (VIII) гръден прешлен, Фиг. 22. Дванадесети (XII) гръден прешлен,
vertebra thoracica VIII; изглед отдясно. vertebra thoracica XII; изглед отдясно.
наподобяват поясните прешлени. Върху та на таза – това е тазовата повърхност,

задната повърхност на напречните из- facies pelvica (вж. фиг. 28). Тя съхранява
растъци на XI и на XII гръдни прешлени следи от срастванията на телата на пет
се намира добавъчен израстък, processus кръстцови прешлена във вид на чети-
accessorius, и цицковиден израстък, pro- ри успоредно вървящи напречни линии,
cessus mammillaris. lineae transversae. В посока навън от вся-
ка страна се намират по четири кръстцо-
Поясни прешлени ви (тазови) отвора, foramina sacralia
Поясните прешлени, vertebrae lum- anteriora (през тях преминават предни-
bales (фиг. 24–27; вж. фиг. 7), са 5 на брой те клончета на кръстцовите черепно-мо-
(LI–LV) и се отличават от останалите със зъчни нерви и съпровождащите ги кръ-
своята масивност. Тялото им е бобовид- воносни съдове).
но, дъгите им са силно развити, отворът Задната повърхност, facies dorsalis,
им е по-голям, отколкото при гръдните на кръстеца (вж. фиг. 29) е изпъкнала
прешлени, а формата му е неправилно по дължина, по-тясна е от предната по-
триъгълна. върхност и е грапава. Върху нея са раз-
Всеки напречен израстък, разполагай- положени пет надлъжни костни гребена,
ки се пред ставния, е удължен, сплеснат спускащи се в посока отгоре надолу, кои-
отпред назад, върви странично и леко то са образувани в резултат на сливането
назад. Неговата по-голяма част – реб- на бодилестите, напречните и ставните
реният израстък, processus costiformis израстъци на кръстцовите прешлени.
(costalis), представлява рудиментно реб- Срединният кръстцов гребен, crista
ро. Върху задната повърхност на осно- sacralis mediana, се е образувал от слива-
вата на ребрения израстък се намира нето на бодилестите израстъци на кръс-
слабо изразен допълнителен израстък, тцовите прешлени и е представен от че-
Фиг. 23. Гръдната част на гръбначния processus accessorius; – рудимент на нап- тири разположени едно над друго малки
стълб; изглед отпред (рентгенограма). речния израстък. хълмчета, понякога сливащи се в един
1 – I ребро; 2 – ребрена ямка; 3 – бодилест
Бодилестият израстък е къс и широк, грапав гребен.
израстък; 4 – напречен израстък; 5 – тяло
задебелен и закръглен в края си. Ставни- От всяка страна на срединния кръс-
на I гръден прешлен.
те израстъци, започвайки от дъгата, се тцов гребен, почти успоредно на него,
насочват назад от напречния израстък и има един слабо изразен междинен кръс-
Изключение представлява тялото на І се разполагат почти вертикално. Став- тцов гребен, crista sacralis intermedia.
гръден прешлен, което има отгоре пълна ните повърхности лежат в сагиталната Гребените са се образували в резултат на
ребрена ямка, съчленяваща се с главата плоскост, при което горната е вдлъбната сливането на горните и долните ставни
на І ребро, а отдолу – полуямка, съчле- и обърната медиално, а долната е изпък- израстъци. В посока навън има добре из-
няваща се с главата на ІІ ребро. Десети- нала и е насочена латерално. разен ред от малки хълмчета – латерален
ят (Х) прешлен има една полуямка в гор- При съчленяването на два съседни кръстцов гребен, crista sacralis lateralis,
ния край на тялото; телата на XI и на XII прешлена горните ставни израстъци на който се е оформил чрез сливането на на-
прешлени имат по една пълна ребрена един прешлен обхващат от двете стра- пречните израстъци. Между междинните
ямка, разположени по средата на всяка ни долните ставни израстъци на другия. и латерални гребени има по четири зад-
странична повърхност на телата на пре- Върху задновъншния ръб на горния ста- ни кръстцови отвора, foramina sacralia
шлените. вен израстък се намира малък цицкови- posteriora; те са малко по-малки от съ-
Дъгите на гръдните прешлени офор- ден израстък, processus mammillaris, – ответстващите предни кръстцови отвори
мят кръглата форма на прешленните от- следа от прикрепянето на мускули. (през тях преминават задните клончета
вори, но със сравнително по-малки раз- на кръстцовите нерви).
мери, отколкото при шийните прешлени. Кръстец По цялата дължина на кръстеца пре-
Напречният израстък е насочен на- Кръстцовите прешлени, vertebrae sa- минава кръстцовият канал, canalis sa-
вън и малко назад и има неголяма ребре- crales, са 5 на брой (SI–SV) и се срастват cralis, който има извита форма, разши-
на ямка на напречния израстък, fovea при възрастен човек в една кост – кръс- рява се нагоре и се стеснява надолу, и
costalis processus transversi, съчленяваща тец. представлява директно продължение
се с малкото възвишение на реброто. Кръстец, os sacrum (фиг. 28–33; вж. надолу на гръбначния канал. Кръстцо-
Ставната повърхност на ставните из- фиг. 7), има формата на клин, разполо- вият канал се свързва с кръстцовите от-
растъци лежи във фронталната плоскост жен е под последните поясни прешлени вори чрез намиращите се вътре в кост-
и е насочена при горния ставен израстък и участва в образуването на задната сте- та междупрешленни отвори, foramina
назад, а при долния – напред. на на малкия таз. В костта се различават intervertebralia (вж. фиг. 31).
Бодилестите израстъци са дълги, три- тазова и дорзална страна, две латерални Основата на кръстеца, basis ossis
стенни, с остри краища и обърнати надо- части, основа (широка част, обърната на- sacri (вж. фиг. 28, 30–32), има впадина с
лу. Бодилестите израстъци на средните горе) и връх (тясна част, насочена надо- напречно-овална форма – място за съе-
гръдни прешлени са разположени един лу). диняване с долната повърхност на тяло-
над друг керемидоподобно. Предната повърхност на кръстеца е то на V поясен прешлен. Предният край
Долните гръдни прешлени по форма гладка, вдлъбната, обърната към кухина- на основата на кръстеца образува в мяс-
Фиг. 27. Поясна част на гръбначния

стълб; изглед отпред (рентгенограма)
Фиг. 24. Трети (III) поясен прешлен, vertebra lumbalis III; изглед отгоре. 1 – XII гръден прешлен; 2 – XII ребро;
3 – ребрен израстък; 4, 6 – ставни
израстъци; 5 – бодилест израстък;
7 – I поясен прешлен
тото на съединяване с V поясен прешлен

кръстцов рид, promontorium (вж. фиг. 7),
който е силно издаден напред в тазово-
то пространство. От задната част на ос-
новата на кръстеца се отклоняват наго-
ре горните ставни израстъци, processus
articulares superiores, на I кръстцов пре-
шлен. Техните ставни повърхности,
facies articulares са насочени назад и ме-
диално и се съчленяват с долните ставни
израстъци на V поясен прешлен. Задният
край на основата (дъгата) на кръстеца с
издаващите се над него горни ставни из-
растъци огражда входа към кръстцовия
канал.
Фиг. 25. Трети (III) поясен прешлен, vertebra lumbalis III; изглед отдясно. Върхът на кръстеца, apex ossis sacri
(sacralis), е тесен, тъп и има малко овал-
но поле – място за свързване с горна-
та повърхност на опашната кост; тук
се образува кръстцово-опашната става,
articulatio sacrococcygea (вж. фиг. 224),
добре изразена при младите хора и по-
специално при жените.
Зад върха, на задната повърхност на
кръстеца, междинните гребени завърш-
ват с насочени надолу два неголеми из-
растъка – кръстцовите рогца, cornua
sacralia. Задната повърхност на върха на
кръстеца и кръстцовите рогца ограждат
изходния отвор на кръстцовия канал –
кръстцов отвор, hiatus sacralis.
Горновъншната част на кръстеца – ла-
тералната част, pars lateralis, се е обра-
зувала чрез сливането на напречните из-
Фиг. 26. Трети (III) поясен прешлен, vertebra lumbalis III; изглед отзад. растъци на кръстните прешлени.
Фиг. 28. Кръстец, os sacrum; изглед отпред. (Тазова повърхност, facies pelvica.)
Фиг. 29. Кръстец, os sacrum; изглед отзад. (Дорзална повърхност, facies dorsalis.)
Фиг. 32. Кръстец, os sacrum; изглед отгоре.
Фиг. 30. Кръстец, os sacrum; изглед отдясно.
Фиг. 33. Кръстец, os sacrum. (Хоризонтален разрез на

нивото на II кръстцов прешлен.)
Фиг. 31. Кръстец, os sacrum; изглед отдясно. Фиг. 34. Опашна кост, os coccygis.
(Срединно-надлъжен разрез.) А – изглед отпред Б – изглед отзад.
– опашните рогца, cornua coccygea, кои- А) той съвпада с хълмчето, а при оста-
то са насочени нагоре и се съединяват с налите ребра разстоянието между тези
кръстцовите рогца. образувания се увеличава (включител-
Горната повърхност на опашната кост но до XI ребро); тялото на XII ребро не
е леко вдлъбната и се съединява с върха образува ъгъл. По цялата си дължина тя-
на кръстеца чрез кръстцово-опашна ста- лото на реброто е плътно. Това позво-
ва. лява в него да се разграничават две по-
върхности: вътрешна, която е вдлъбната,
СКЕЛЕТ НА ГРЪДНИЯ КОШ и външна, която е изпъкнала, а също и
два края: закръглен горен и остър долен.
Ребра Върху вътрешната повърхност, покрай
Ребра, costae (фиг. 36–39), 12 чифта долния край, преминава браздата на ре-
тесни, извити костни пластинки с раз- брото, sulcus costae (вж. фиг. 37), където
лична дължина, разположени симетрич- залягат междуребрените вена, артерия и
но от двете страни на гръдната част на нерв. Краищата на ребрата описват спи-
гръбначния стълб. рала, поради което реброто е завъртяно
Всяко ребро се състои от по-дълга по дължината на оста.
костна част, къса хрущялна част – ребрен В предния край на костната част на
хрущял, cartilago costalis, и има два края: реброто, откъм гръдната кост, се намира
преден, насочен към гръдната кост, и за- леко грапава ямка, към която се прикре-
ден, насочен към гръбначния стълб. пя ребрения хрущял.
Костната част на всяко ребро има гла- Ребрените хрущяли, cartilagines cos-
ва, шийка и тяло. Главата на реброто, tales (те също са 12 чифта), са продълже-
caput costae, се намира в края му откъм ние на костните части на ребрата. От I до
гръбначния стълб. Върху нея е ставна- II ребро те постепенно се удължават и се
Фиг. 35. Кръстцова и опашна част на та повърхност на главата на реброто, съединяват непосредствено с гръдната
гръбначния стълб (рентгенограма). facies articularis capitis costae. Тази по- кост. Горните 7 чифта ребра са истински
1 – V поясен прешлен; 2 – кръстец;
върхност при ребрата от ІІ до Х се раз- или самостоятелни ребра, costae verae,
3 – опашна кост; 4 – лонна кост; 5 – лонна
деля на две части от хоризонтално мина- долните 5 чифта ребра са лъжливи или
дъга; 6 – седалищна кост.
ващ гребен на главата на реброто, crista несамостоятелни ребра, costae spuriae,
capitis costae – на горна, по-малка и дол- a XI и XII ребро са плаващи ребра, costae
Горната, плътна, имаща триъгълна на, по-голяма част, при което всяка от fluctuantes. Хрущялът на VIII, IX и Х ре-
форма повърхност на латералната част тях се съчленява съответно с ребрените бра не достига непосредствено до гръд-
на кръстеца, предният край на която пре- ямки на два съседни прешлена. ната кост, но всеки от тях се присъеди-
минава в погранична линия, се нарича Шийка на реброто, collum costae, – нява към хрущяла на разположеното над
кръстцово крило, ala ossis sacri (вж. фиг. най-тясната и закръглена част на реб- него ребро. Хрущялът на XI и XII ребра
28, 32). рото, носи на горния си край гребен на (понякога и на X) не достига до гръдната
Страничната част на кръстеца е ставна шийката на реброто, crista colli costae (I кост, а със свободните си хрущялни кра-
повърхност с форма на ушна мида, facies и XII ребро нямат такъв гребен). ища лежат свободно в мускулите на ко-
auricularis (вж. фиг. 30), която се съчле- На границата с тялото на шийката на ремната стена.
нява с едноименната ставна повърхност 10-те горни чифта ребра е разположено При първите два и последните два чи-
на тазовата кост (вж. „Тазов пояс“). малкото хълмче на реброто, tuberculum фта ребра се наблюдават някои особено-
Назад и медиално от нея е разположе- costae, върху което се намира ставната сти. Първото ребро, costa prima (I) (вж.
на грапавината на кръстеца, tuberositas повърхност на хълмчето на реброто, фиг. 36, А), е по-късо, но по-широко от
ossis sacri, която е следа от прикрепя- facies articularis tuberculi costae, съчле- останалите, а горната и долната му по-
не на кръстцово-тазовите междукостни няваща се с ребрената ямка на напречния върхност са разположени почти хори-
връзки. израстък на съответния прешлен. зонтално (както са външната и вътреш-
Кръстецът при мъжете е по-дълъг, по- Между задната повърхност на шийка- ната повърхност при другите ребра).
тесен и по-извит, отколкото при жените. та на реброто и предната повърхност на Върху външната повърхност на ребро-
напречния израстък на съответния пре- то, в предната част, се намира възвише-
Опашна кост шлен се образува ребрено-напречен от- нието на предния стълбовиден мускул,
Опашната кост, os coccygis (coccyx) вор, foramen costotransversarium (вж. tuberculum тusculi scaleni anterioris (за-
(фиг. 34, 35; вж. фиг. 7), представлява фиг. 44). лавно място на споменатия мускул). На-
кост от 4–5 и по рядко – 3–6 прешлена, Тялото на реброто, corpus costae, вън и назад от възвишението лежи плит-
сраснали се при възрастен човек. което заема пространството от малко- ка бразда на подключичната артерия,
Опашната кост има форма на извита то хълмче до гръдния край на ребро- sulcus arteriae subclaviae (следа от при-
пирамида, чиято основа е обърната наго- то, е всъщност най-дългият участък от лягащата тук едноименна артерия), зад
ре, а върхът – надолу. Прешлените, от ко- костната част на реброто. На определе- която се намира малка неравност (залав-
ито е образуван, имат само тела. Върху І но разстояние от хълмчето, тялото на ре- но място на средния стълбовиден мус-
опашен прешлен (CoI) от двете страни са брото се извива силно и образува ъгъ- кул, m. scalenus medius). Пред него и на-
разположени остатъци от горните став- ла на реброто, angulus costae (вж. фиг. вътре от възвишението се намира слабо
ни израстъци във вид на малки издатъци 38). На нивото на І ребро (вж. фиг. 36, изразена бразда на подключичната вена,
Фиг. 36. Ребра, costae, десни; изглед отгоре. Фиг. 38. Осмо (VIII) ребро, costa VIII, дясно.
А – I ребро; Б – II ребро. (Външна повърхност.)
Фиг. 37. Осмо (VIII) ребро, costa VIII, дясно. Фиг. 39. Дванадесето (XII) ребро, costa XII, дясно.
(Вътрешна повърхност.) (Вътрешна повърхност.)
sulcus venae subclaviae. Ставната повърх- ка, тяло и мечовиден израстък. Всичките кото при мъжете. Предната повърхност
ност на главата на І ребро не е разделе- тези три части се съединяват помежду си на гръдната кост носи следи от сливане-
на от гребен; шийката е дълга и тънка, чрез хрущялни спойки, които с възрастта то на частите ѝ в процеса на ембрионал-
ребреният ъгъл съвпада с възвишението се вкостяват. ното развитие във вид на слабоизразени
на реброто. Дръжката на гръдната кост, manu- напречно вървящи линии.
Второто ребро, costa secunda (II) (вж. brium sterni – най-широката част, е заде- Хрущялното съединение на горния
фиг. 36, Б), има върху външната повърх- белена в горния си край и изтънява надо- край на тялото с долния край на дръжката
ност неравност – грапавина на предния лу, има на горния си ръб яремна изрезка, се нарича симфиза на дръжката на гръд-
зъбчат мускул, tuberositas musculi serrati incisura jugularis, която се опипва лесно ната кост, symphysis manubriosternalis
anterioris (залавно място на споменатия през кожата. От двете страни на яремна- (вж. фиг. 235), при която тялото и дръж-
мускул). та изрезка се намират ключичните из- ката на гръдната кост се събират, обра-
Единадесето и дванадесето ребро, резки, incisurae claviculares, – място за зувайки тъп, отворен назад ъгъл на гръд-
costa XI et costa XII (вж. фиг. 39), имат съчленяване на гръдната кост с гръдните ната кост, angulus sterni. Тази изпъкна-
ставни повърхности на главата, които не краища на ключицата. лост е разположена на нивото на съчле-
са разделени от гребен. На XI ребро ъгъ- Малко по-надолу, по страничния край, няване на ІІ ребро с гръдната кост и се
лът, шийката, възвишението и ребрена- се намира изрезката на І ребро, incisura опипва лесно през кожата.
та бразда са изразени слабо, а на XII – costalis I, – място на срастване с хрущя- На страничния край на тялото на
липсват. ла на І ребро. Още по-надолу има малко гръдната кост различават четири пълни
вдлъбване – горният край на ребрената и две непълни ребрени изрезки, incisurae
Гръдна кост изрезка на ІІ ребро; долният край на тази costales, – места за съчленяване на гръд-
Гръдна кост, sternum (фиг. 40, 41), – изрезка се намира върху тялото на гръд- ната кост с хрущялите на II–VII ребро.
нечифтна кост с удължена форма, с леко ната кост. Една непълна изрезка се намира в гор-
изпъкнала предна повърхност и съответ- Тялото на гръдната кост, corpus ния край на страничния ръб на гръдната
но вдлъбната задна повърхност. Гръдна- sterni, е почти 3 пъти по-дълго от дръж- кост и съответства на хрущяла на ІІ реб-
та кост заема част от в предната стена ката, но е по-тясно от нея. При жените ро, друга – в долния край на страничния
на гръдния кош. Тя се състои от дръж- тялото на гръдната кост е по-късо, откол- ръб и съответства на хрущяла на VII реб-
Фиг. 40. Гръдна кост, sternum; изглед отпред. Фиг. 41. Гръдна кост, sternum; изглед отдясно
ро; четири пълни изрезки лежат между Мечовидният израстък образува с Гръден кош
тях и съответстват на III–VI ребро. тялото на гръдната кост симфиза на Гръдният кош, cavea thoracis (фиг.
Местата на страничните участъци, мечовидния израстък, symphysis xipho- 42– 45), е представен от гръдната част на
намиращи се между две съседни ребре- sternalis (вж. фиг. 235). Към старче- гръбначния стълб, ребрата (12 чифта) и
ни изрезки, имат форма на полулунни ска възраст мечовидният израстък се гръдната кост.
вдлъбнатини. вкостява и се сраства с тялото на гръд- Гръдният кош образува гръдната ку-
Мечовидният израстък, processus xi- ната кост. хина, cavitas thoracis, имаща форма на
phoideus, е най-късата част от гръдната Понякога над дръжката на гръдната пресечен конус, с обърната надолу ши-
кост. Той може да бъде различен по го- кост, в дебелината на подподезичната рока основа, а пресеченият връх е наго-
лемина и форма, с раздвоен връх или с група мускули или в медиалното краче ре. В гръдния кош се различават предна,
отвърстие по средата. Острият или при- на гръдно-ключично-цицковидния мус- задна и странични стени, горен и долен
тъпен връх е обърнат или напред, или кул, m. Sternocleidomastoideus, се раз- отвор, които ограждат гръдната кухина.
назад. В горностраничния край на мечо- полагат от 1 до 3 надгръдни кости, ossa Предната стена е по-къса от остана-
видния израстък се намира непълна из- suprasternalia. Те се съчленяват с дръж- лите стени и се състои от гръдна кост и
резка, съчленяваща се с хрущяла на VІІ ката на гръдната кост. хрущяли на ребрата. Разположена косо,
ребро. тя е издадена повече напред в долната
Фиг. 42. Гръден кош, cavea thoracis; изглед отпред.

част, отколкото в горната. Задната ѝ сте- Страничните стени са по-дълги от кост, отстрани – от първите ребра и от-
на е по-дълга от предната, състои се от предната и задната, образувани са от зад – от тялото на І гръден прешлен. Той
гръдни прешлени и ребра, включващи телата на ребрата и могат да бъдат пове- има напречно-овална форма и е разполо-
частта им от главата до ъглите; нейното че или по-малко изпъкнали. жен в плоскост, която отзад е наклонена
направление е почти вертикално. Пространствата, ограничени отгоре и напред и надолу. Горният край на дръж-
Върху външната повърхност на задна- отдолу от две съседни ребра, отпред от ката на гръдната кост се намира на ниво-
та стена на гръдната клетка, между боди- страничния ръб на гръдната кост и отзад то на пространството между ІІ и ІІІ гръд-
лестите израстъци на прешлените и ъгли- от прешлените, се наричат междуребре- ни прешлени.
те на ребрата, от двете страни се образуват ни, spatia intercostalia; те са изпълнени с Долният отвор на гръдния кош, aper-
два улея – гръбни бразди; в които лежат връзки, междуребрени мускули и мем- tura thoracis inferior, е ограничен отпред
дълбоките мускули на гърба. На вътреш- брани. от мечовидния израстък и от ребрената
ната повърхност на гръдния кош, между Гръдният кош, затворен в посочените дъга, образувана от хрущялните краища
издадените тела на прешлените и ъглите стени, има два отвора – горен и долен, на лъжливите ребра, от двете страни – от
на ребрата, също се образува два улея – които се наричат апертури. свободните краища на XI и XII ребро и
белодробни бразди, sulci pulmonales; към Горният отвор на гръдния кош, aper- долните краища на ХІІ ребро; отзад – от
които непосредствено приляга белият tura thoracis superior (вж. фиг. 133), е по- тялото на ХІІ гръден прешлен.
дроб откъм гръбначната част на ребрена- малък от долния, отпред е ограничен от Ребрената дъга, arcus costalis, около
та повърхност (вж. фиг. 44). горния край на дръжката на гръдната мечовидния израстък образува отворен
Фиг. 43. Гръден кош, cavea thoracis; изглед отзад.

Фиг. 44. Гръден сегмент. Съотношение на ребрата към прешлен (IV) и гръдна кост.
Фиг. 45. Гръден кош; изглед отпред (рентгенограма).

1 – лява ключица; 2 – низходяща аорта; 3 – белодробен хилус; 4 – белодробен ствол; 5 – сърце; 6 – десен бял дроб;
7 – диафрагма (ляв купол); 8 – диафрагма (десен купол); 9 – възходяща аорта; 10 – връх на десен бял дроб; 11 – дъга на аорта;
12 – ребро (задна част); 13 – дясна ключица; 14 – дясна лопатка; 15 – лява лопатка; 16 – ребро (предна част).
надолу инфрастернален ъгъл, angulus cavitas cranii (място за главния мозък), и Към костите на мозъчния череп, на
infrasternalis (вж. фиг. 42). кости на лицето, ossa faciei. В черепа е базата на данните за неговото разви-
Формата на гръдната клетка при раз- разположен главният мозък (мозъчната тие, се отнасят следните нечифтни кос-
личните хора е различна (плоска, цилин- част на черепа) и някои сетивни органи ти: тилна, клиновидна, челна, решетъч-
дрична или конична). При хората с тесен (органите на зрението, слуха и обоняни- на, ралник и следните чифтни кости:
гръден кош инфрастерналният ъгъл е по- ето). слепоочна, теменна, долна носна мида,
остър и междуребрието е по-широко, а Костите на лицето (лицевата част на слъзна и носна кост.
самият гръден кош е по-дълъг, отколкото черепа) образуват основата на лицето, Към костите на лицевия череп се от-
при хората с широк гръден кош. Гръдни- началните отдели на храносмилателната насят чифтните кости: горна челюст,
ят кош при мъжете е по-дълъг, по-широк и дихателната система. небцова кост, ябълчна кост и нечифт-
и по-конусовиден, отколкото при жени- Двете части на черепа се образуват от ните кости: долна челюст и подезична
те. Формата на гръдния кош зависи също кости, неподвижно съединени помежду кост. Последната, въпреки че е разпо-
и от възрастта. си с помощта на шевове, suturae, и хру- ложена в областта на шията, се развива
щялни съединения, synchondroses, с из- като кост на лицевия череп и се описва
ЧЕРЕП ключение на долната челюст, съединена с към него.
Черепът, cranium (фиг. 46–51), пред- черепа подвижно чрез слепоочна-долно- От топографска гледна точка долната
ставлява скелета на главата и се със- челюстна става, articulatio temporoman- носна мида, ралникът, слъзната и носна-
тои от две части – кости на черепа, ossa dibularis. та кост принадлежат към скелета на ли-
cranii, образуващи кухините на черепа, цевия череп.
Фиг. 46. Череп, cranium; изглед отпред. (Лицева норма, norma facialis.)
Фиг. 47. Череп, cranium; изглед отпред. (полусхематично).

Фиг. 48. Череп, cranium; изглед отдясно. (Латерална норма, norma lateralis.)
Фиг. 49. Череп, cranium; изглед отдясно (полусхематично).

Фиг. 50. Череп (рентгенограма, задно-предна проекция).

1 – теменна кост; 2 – челна кост; 3 – слепоочна кост (скалиста
част); 4 – ябълчна кост; 5 – кондиларен израстък на
долната челюст; 6 – венечен израстък на долната челюст;
7 – горночелюстен синус; 8 – горна челюст; 9 – зъб (горен
латерален резец); 10 – долна челюст; 11 – долна носна конха;
12 – костна преградка на носа; 13 – средна носна конха;
14 – слепоочна кост; 15 – очница; 16 – челен синус;
17 – преградка на челните синуси
Фиг. 51. Череп

(рентгенограма, странична проекция).
1 – теменна кост; 2 – турско седло;
3 – гръб на седлото; 4 – склон; 5 – тилна кост;
6 – слепоочна кост (скалиста част);
7 – II шиен прешлен; 8 – напречен израстък;
9 – бодилест израстък; 10 – кондилен израстък
на долната челюст; 11 – долна челюст;
12 – резци на долната челюст; 13 – резци на
горната челюст; 14 – горна челюст;
15 – горночелюстен синус; 16 – предно носно
бодило; 17 – венечен израстък на долната
челюст; 18 – подочничен ръб; 19 – очница;
20 – клиновиден синус; 21 – преден клиновиден
израстък; 22 – носна кост; 23 – челен синус;
24 – челна кост.
КОСТИ НА ЧЕРЕПА вор; предният край е удебелен и грапав

и се съединява с тялото на клиновидна-
Тилна кост та кост чрез хрущял, образувайки клино-
Тилната кост, os occipitale (фиг. видно-тилна синхондроза, synchondrosis
52–55; вж. фиг. 51) е нечифтна и обра- sphenooccipitalis.
зува заднодолния отдел на черепа. Ней- През юношеството хрущялът се заме-
ната външна повърхност е изпъкнала, а ня от костна тъкан и двете кости се сли-
вътрешната, мозъчната, е вдлъбната. В ват в една. Горната повърхност на бази-
преднодолната ѝ част се намира голям ларната част, която е обърната към че-
отвор, foramen magnum, съединяващ че- репната кухина, е гладка и леко вдлъб-
репната кухина с канала на гръбначния ната. Тя образува, с намиращата се пред
стълб. Този отвор е обграден от плитка- нея част от тялото на клиновидната кост,
та бразда на тилния синус, sulcus sinus склон, clivus, който е насочен към голе-
occipitalis. Въз основа на данните, свър- мия отвор (върху него лежат продълго-
зани с процеса на развитие на тилна- ватия мозък, мостът и базиларната арте-
та кост, в нея се различават четири час- рия на мозъка с нейните разклонения).
ти, окръжаващи големия отвор: основна По средата на долната, външната, леко
част – пред големия отвор, чифтни лате- изпъкнала повърхност на базиларната
рални части – от двете му страни и тилна част се намира малка гълтачна пъпка,
люспа, разположена отзад. tuberculum pharyngeum, (залавно място
Основната част, pars basilaris, е къ- Фиг. 52. Топография на тилната кост. на надлъжната връзка и фиброзната об-
са, дебела, четириъгълна; нейният за- вивка на гълтача) и грапави линии (сле-
ден край е свободен, гладък и леко за- ди от залавно място на правия преден и
острен, ограничава отпред големия от- дългия мускул на главата).
Фиг. 53. Тилна кост, os occipitale; изглед отвън.

Фиг. 54. Тилна кост, os occipitale; изглед отвътре.
Външният, леко неравен край на ос- На долната външна повърхност на вся- предна, през която преминават черепно-
новната част и краищата на латералните ка латерална част има изпъкнал ставен мозъчните нерви: езико-гълтачен нерв
части на тилната кост се допират до зад- израстък с продълговато-овална форма n. glossopharyngeus, блуждаещ нерв n.
ния край на скалистата част на слепооч- – тилен кондил, condylus occipitalis. Тех- vagus и добавъчен нерв – n. accessorius.
ната кост. Между тях се намира скалисто- ните ставни повърхности отпред се при- Назад и навън яремната изрезка огра-
тилна цепнатина, fissurа petrooccipitalis; ближават, а назад се раздалечават; те се ничава яремния израстък, processus
на немацериран череп тя е запълнена с съчленяват с горните ставки ями на атла- intrajugularis. Върху външната повърх-
хрущял, образуващ каменисто-тилна са. Зад тилния кондил се намира кондил- ност на неговата основа има малък око-
синходроза, synchondrosis petrooccipitalis, ната яма, fossa condylaris, а на нейно- лоцицковиден израстък, processus pa-
който, като остатък от хрущялния череп, то дъно – отвърстие, водещо в непосто- ramastoideus (залавно място на правия
се вкостява с възрастта. янен кондилен канал, canalis condylaris, латерален мускул на главата, m.rectus
Латералните части, partes lateralis, представляващ място за разполагане capitis lateralis) (вж. стр. 53).
са с леко удължена форма, като в задните на кондилна емисарна вена, v.emissaria Зад яремния израстък, откъм вътреш-
части са удебелени, а в предните – леко condylaris. ната повърхност на черепа, минава ши-
стеснени. Те образуват страничните час- На страничния ръб на латералната роката бразда на сигмовидния синус,
ти на големия отвор, сраствайки се от- част е разположена голяма, с гладки кра- sulcus sinus sigmoidei, която е продълже-
пред с базиларната част, а отзад – с тил- ища, яремна изрезка, incisura jugularis, ние на едноименната бразда на слепооч-
ната люспа. върху която стърчи малък вътреяремен ната кост. Отпред и медиално лежи глад-
На мозъчната повърхност на латерал- израстък, processus intrajugularis. ка яремна пъпка, tuberculum jugulare.
ната част (вж. фиг. 54), до външния ѝ ръб, Яремната изрезка и едноименната Назад и надолу от яремната пъпка,
се намира тясната бразда на долния ска- ямка на скалистата част на слепоочна- между яремния израстък и тилния кон-
лист синус, sulcus sinus petrosi inferioris, та кост образуват яремен отвор, foramen дил, в дебелината на костта минава ка-
която приляга към задния край на ска- jugulare. налът на подезичния нерв, canalis nervi
листата част на слепоочната кост, обра- Вътреяремните израстъци на двете hipoglossi (в него лежи подезичния нерв,
зувайки с едноименната бразда на сле- кости разделят това отвърстие на две час- n.hypoglossus).
поочната кост канал, където лежи веноз- ти: по-голяма задна, в която лежи горна- Тилната люспа, squama occipitalis,
ният долен скалист синус, sinus petrosus та луковица на вътрешната яремна вена, загражда отзад големия отвор и образу-
inferior. bulbus superior venae jugularis и по-малка ва по-голямата част от тилната кост. Тя
Фиг. 55. Тилна кост, os occipitale; изглед отдясно.
е широка, дъговидно извита пластина с на разстоянието между големия отвор и тилен гребен се прикрепя твърдата мо-
триъгълна форма, с вдлъбната вътреш- външната тилна издатина от средата на зъчна обвивка с прилягащите в нея ве-
на (мозъчна) повърхност и изпъкнала този гребен към краищата на тилната нозни синуси; в областта на кръстооб-
външна. люспа се разпростират долните тилни разната издатина се намира мястото на
Страничният ръб на тилната люс- линии, lineae nuchae inferiores, идващи сливане на тези синуси.
па се дели на две части: голям горен, успоредно на горните. Всички тези ли-
силно назъбен ламбдоиден ръб, margo нии са залавно място на мускули. Вър- Теменна кост
lambdoideus, който, съединявайки се с ху повърхността на тилната люспа, по- Теменна кост, os parietale (фиг. 56–
тилния ръб на теменните кости, образу- надолу от горните тилни линии, се при- 58; вж.стр. 47, 50, 51), чифтна кост, обра-
ва ламбдоиден шев, sutura lamdoidea, и крепят мускулите, завършващи на тилна- зуваща горната и страничната част на че-
по-малък долен, леко назъбен мастои- та кост. репния покрив. Тя има формата на чети-
ден ръб, margo mastoideus, който, допи- Върху мозъчната повърхност, facies риъгълна, изпъкнала навън плочка с две
райки се до ръба на мастоидния израстък cerebralis, на тилната люспа се нами- повърхности – външна и вътрешна, че-
на слепоочната кост, образува тилномас- ра кръстообразна издатина, eminentia тири края: горен, долен, преден и заден.
тоиден шев, sutura occipitomastoidea. cruciformis, по средата на която се из- Външната повърхност, facies externa,
По средата на външната повърхност дига вътрешна тилна издатина, protu- е гладка и изпъкнала. Мястото на най-
на люспата, в областта на най-изразена- berantia occipitalis interna (вж. фиг. 54). голямата изпъкналост е теменна върга,
та издатина, се намира външна тилна из- На външната повърхност на люспата му tuber parietale. Хоризонтално под темен-
датина, protuberantia occipitalis externa съответства външната тилна издатина. ната върга минава дъгообразна грапава
(вж. фиг. 53), лесно опипваща се през От кръстообразната издатина и от две- горна слепоочна линия, linea temporalis
кожата. От него се отклоняват настрани те страни настрани се отклонява браз- superior, която започва от предния край
чифтни изпъкнали горни тилни линии, дата на напречния синус, sulcus sinus на костта и, явявайки се продължение
lineae nuchae superiors, по-нависоко и transversi, нагоре – браздата на горния на едноименната линия на челната кост,
успоредно на тях се срещат допълнител- сагитален синус, sulcus sinus sagitalis преминава през цялата повърхност на
ни тилни линии, lineae nuchae supremae. superioris, надолу – вътрешният тилен теменната кост към нейния заднодолен
От външната тилна издатина към го- гребен, crista occipitalis interna, отиващ ъгъл. Под тази линия, успоредно на до-
лемия отвор се спуска външен тилен гре- към задния ръб на големия отвор. Към лния край на теменната кост, минава
бен, crista occipitalis externa. По средата ръбовете на браздите и към вътрешния друга, по-изразена долна слепоочна ли-
Фиг. 56. Теменна кост, os parietale, дясна; изглед отвън.
ния, linea temporalis inferior (първата е нават клончетата на тилната артерия към
залавно място на слепоочната фасция, твърдата мозъчна обвивка и теменната
fascia temporalis, втората – на слепоочни- емисарна вена. В дълбочината на браз-
те мускули, m.temporalis). дата на сагиталния синус и близо до нея
Вътрешната повърхност, facies inte- (особено в теменните кости на по-въз-
ra, е вдлъбната; върху нея се различават растни хора) се намират множество мал-
слабоизразени отпечатъци от релефа на ки грануларни ямки, foveolae granulares
прилягащите мозъчни полукълба във вид (на това място навлизат израстъци – гра-
на пръстовидни хлътвания, impressionеs нулации на паяжиновидната мозъчна об-
digitatae, и клонесто извиващите се ар- вивка).
териални бразди, sulci arteriosi (следи от Върху вътрешната повърхност на те-
преминаващите на това място разклоне- менната кост, при заднодолния ъгъл,
ния от средната менингеална артерия, лежи дълбоката бразда на сигмовид-
a.meningea media). ния синус, sulcus sinus sigmoidei (отпе-
По горния край на вътрешната по- чатък на сигмовидния венозен синус на
върхност на костта преминава полубраз- твърдата мозъчна обвивка). Напред тази
да на горния сагитален синус, sulcus бразда преминава в едноименна бразда
sinus saggitalis superioris. Заедно с ед- на слепоочната кост, назад – в бразда на
ноименната бразда на другата теменна напречния синус на тилната кост.
кост, тя образува пълна бразда (по ръбо- Горният сагитален ръб, margo sagit-
вете на браздата се прикрепя израстъкът Фиг. 57. Топография на теменната talis, е прав, силно назъбен, по-дълъг от
на твърдата мозъчна обвивка – мозъчни- кост. останалите, съединява се с едноименния
ят сърп, falx cerebri). край на другата теменна кост със саги-
В задната част на същата горна част на тален шев, sutura sagittalis.
костта се разполага малък теменен от- Долният люспест ръб, margo squa-
вор, foramen parietale, през който преми- mosus, е заострен, дъгообразен, него-
Фиг. 58. Теменна кост, os parietale, дясна; изглед отвътре.
вата предна част е покрита със задния gulus sphenoidalis, е остър (ограничен ната линия не винаги се забелязва лека
отдел на горния край на голямото кри- е от зъбчатия и клиноиднотеменния ше- надигнатост – метопичен (челен) шев,
ло на клиновидната кост, по-нататък на- вове). sutura metopica (frontalis persistens), –
зад от него се наслагва, със своя теме- Задногорният тилен ъгъл, angulus oc- следа от срастване в ранна детска въз-
нен край, люспата на слепоочната кост; cipitalis, е тъп (ограничен е от ламбдоид- раст на половинките на челната кост. В
най-задната част се съединява чрез зъ- ния и сагиталния шевове). предните ѝ части челната повърхност
бци с мастоидния израстък на слепооч- Заднодолният мастоиден ъгъл, angu- на люспата преминава в орбитална по-
ната кост. Тези три участъка образуват lus mastoideus, е по-тъп, отколкото зад- върхност, facies orbitalis, образувайки с
съответно три шева: люспест шев, sutura ногорния (ограничен е от ламбдоиден всяка страна надорбитален ръб, margo
squamosa; теменно-мастоиден шев, и теменно-мастоиден шевове); неговата supraorbitalis, който се явява горна част
sutura parietomastoidea, и клиновидно- предна част запълва теменната изрезка, на орбиталния ръб, margo orbitalis (вж.
теменен шев, sutura sphеnoparietalis. incisura parietalis, на слепоочната кост. фиг. 47, 124). Над и успоредно на надор-
Предният челен ръб, margo frontalis, биталния ръб сравнително релефно се
е назъбен, той се съединява с теменния Челна кост издига дъгообразна издатина – веждена
ръб на люспата на челната кост, образу- Челната кост, os frontale (фиг. 59– дъга, arcus superciliaris. Над всяка веж-
вайки венечен шев, sutura coronalis. 62; вж. фиг. 47), при възрастен човек об- дена дъга се намира закръглено възви-
Задният тилен ръб, margo occipitalis, разува предната част на покрива на че- шение – челна върга, tuber frontale. Меж-
е назъбен, той се съединява с ламбдоид- репа и частично – неговата основа. Тя се ду издатините на веждените дъги и мал-
ния ръб на тилната кост и образува ламб- състои от четири части: челна люспа, две ко по-високо от тях, повърхността на
доиден шев, sutura lambdoidea. очни части и носна част. челната люспа, в областта на корена на
На четирите ръба на теменната кост Челната люспа, squama frontalis, е из- носа има вид на леко хлътнало поле – на-
съответстват четири ъгъла. пъкнала напред, има следните повърхно- рича се глабела, glabella. Откъм вътреш-
Предногорният челен ъгъл, angulus сти: външна или челна, две слепоочни ната една трета на надорбиталния ръб
frontalis, се доближава до прав ъгъл (огра- или странични и вътрешна или мозъчна. се разполага малка надорбитална изрез-
ничен е от зъбчатия и сагиталния шев). Външната повърхност, facies externa, ка, incisura supraorbitalis. Тази изрезка е
Преднодолният клиноиден ъгъл, an- е гладка и изпъкнала напред. По средин- доста променлива и може да бъде изра-
Фиг. 59. Челна кост, os frontale; изглед отвън.
Фиг. 60. Челна кост, os frontale; изглед отвътре.

ка – мозъчният сърп). Най-долната част cerebralis, на орбиталната част има до-

на гребена и крилото на петльовидния бре изразени отпечатъци от прилягаща-
гребен на решетъчната кост, ala cristae та повърхност на челните части на мозъ-
galli ossis ethmoidalis, образуват канал – ка във вид на пръстовидни отпечатъци,
сляп отвор, foramen caecum, в който се impressiones digitatae (gyrorum).
намира вена, отвеждаща кръвта от нос- Орбиталните части са отделени ед-
ната кухина в горния сагитален синус. на от друга чрез решетъчна изрезка,
Горният или заден ръб на челната люс- incisura ethmoidalis, в която е разполо-
па – теменният ръб, margo parietalis, е жена решетъчната пластинка, lamina
задебелен; неговият назъбен ръб се съе- cribrosa, на решетъчната кост. Изрезката
динява с челния ръб на теменните кос- е ограничена странично от ръб; външно
ти, образувайки зъбчат шев, sutura coro- от него лежат ямки (вж. фиг. 62), покри-
nalis. Долните участъци на люспата са с ващи откритите отгоре кухини на гор-
триъгълна форма и се съединяват с чел- ната част на лабиринта на решетъчна-
ния ръб на големите крила на клиновид- та кост, образувайки тяхната горна сте-
ната кост. на. Между решетъчните ямки в напреч-
Всяка орбитална част, pars orbitalis, но направление преминават две бразди
Фиг. 61. Топография на челна кост. на челната кост (вж. фиг. 60) участва в – предна и задна, образуващи каналчета
изграждането на горната стена на очни- заедно с еднотипни бразди на лабирин-
зена във формата на надорбитален от- цата. От надорбиталния ръб на челната та на решетъчната кост. Тези каналчета-
вор, foramen supraorbitale. Близо до сре- люспа тя се насочва назад и хоризонтал- се отварят на вътрешната стена на очни-
динната линия, т. е. по-медиално, лежи но. В нея се различават долна орбитална цата чрез два неголеми отвора: преден
не по-малко изразена челна изрезка, in- и горна мозъчна повърхност. решетъчен отвор, foramen ethmoidale
cisura frontalis (през надорбиталната из- Орбиталната повърхност, facies or- anterius (вж. фиг. 121, 125), през кой-
резка преминава латералното клонче на bitalis, обърната към кухината на очни- то минават предните решетъчни кръво-
надорбиталния нерв и кръвоносни съ- цата, е гладка и вдлъбната. В странична- носни съдове и нерв, и заден решетъчен
дове, през челната – медиалното клонче та ѝ част, в основата на ябълчния израс- отвор, fo-ramen ethmoidale posterius, за
на същия нерв и кръвоносни съдове). На тък, се намира плитка яма на слъзната задните решетъчни кръвоносни съдове и
мястото на спомената изрезка може да се жлеза, fossa glandulae lacrimalis, – това нерва. Ръбът на решетъчната изрезка се
образува челен отвор, foramen frontale. е мястото, където е разположена слъзна- съединява с горния ръб на орбиталната
Латерално надорбиталният ръб пре- та жлеза. пластинка, lamina orbitalis, на решетъч-
минава в ябълчен израстък, processus В медиалната част на орбиталната по- ната кост, образувайки челно-решетъчен
zygomaticus; с тъпа, триъгълна форма; не- върхност има слабо изразена макаровид- шев, sutura frontoethmoidalis, а напред
говият назъбен ръб се съединява с челния на ямка, fovea trochlearis, близо до която – със слъзната кост – челно-слъзен шев,
израстък на ябълчна кост, образувайки чел- често се разполага хрущялно макаровид- sutura frontolacrimalis.
но-ябълчен шев, sutura frontozygomatica. но бодило, spina trochlearis (на това мяс- Задният ръб на орбиталната част, е
От ябълчния израстък нагоре и на- то се залавя хрущялен пръстен, предста- тънък и назъбен, съединява се с малкото
зад дъгообразно се насочва слепоочна вляващ опора на сухожилието на горния крило на клиновидната кост, образувай-
линия, linea temporalis; тя отделя челна- кос мускул на очната ябълка). ки вътрешния участък на клиновидно-
та повърхност на люспата от слепооч- Горната мозъчна повърхност, facies челния шев, sutura sphenofrontalis.
ната. Слепоочната повърхност, facies
temporalis, представлява предногорна-
та част на слепоочната яма, fossa tem-
poralis, от която започват предните влак-
на на слепоочния мускул.
Вътрешната повърхност, facies in-
terna (вж. фиг. 60), е вдлъбната. Върху
нея се забелязват слабоизразени пръс-
товидни отпечатъци, impressiones digi-
tatae, и непостоянни артериални бразди,
sulci arteriosi (като отпечатък от релефа
на прилежащите, на това място, главен
мозък и кръвоносни съдове).
По средата на вътрешната повърх-
ност на челната люспа преминава бразда
на горния сагитален синус, sulcus sinus
sagittalis superioris. Двата ѝ края, насоч-
вайки се нагоре и назад, преминават в
едноименна бразда на теменните кости,
а надолу се съединяват в остър челен гре-
бен, crista frontalis (към него се захваща
израстъкът на твърдата мозъчна обвив- Фиг. 62. Челна кост, os frontale; изглед отдолу.
Латералният край на орбиталната част тът, продълговатият мозък, базиларната

е грапав, с триъгълна форма. Той се съе- артерия и нейните разклонения). Задна-
динява с челния край на голямото крило та повърхност на тялото на костта е гра-
на клиновидната кост и образува външ- пава; чрез хрущялен слой тя се съединя-
ната част на клиновидно-челния шев. ва с предната повърхност на базиларна-
Носната част, pars nasalis, на челна- та част на тилната кост и образува клино-
та кост, дъгообразно затваря отпред ре- видно-тилна синхондроза, synchondrosis
шетъчната изрезка. Отпред, по средата sphenooccipitalis. С възрастта хрущялът
на носната част, изпъква (понякога двой- се замества от костна тъкан и двете кос-
но) косо надолу и напред носно бодило, ти се срастват.
spina nasalis, заострено в края и удебе- Предната повърхност на тялото и част
лено от двете страни. То е заобиколено от долната са обърнати към носната ку-
отпред и отстрани от назъбен носен ръб, хина. По средата на предната повърх-
margo nasalis. ност изпъква сфеноиден гребен, crista
Той се съединява с горния ръб на нос- Фиг. 63. Топография на клиновидна sphenoidalis; неговият преден край при-
ната кост, образувайки челно-носен шев, кост; изглед отгоре. ляга към вертикалната пластинка на ре-
sutura frontonasalis, и с челния израстък, шетъчната кост. Долният израстък на
processus frontalis, на горната челюст, съз- гребена е заострен, изтеглен надолу и
давайки челно-горночелюстен шев, sutura ната кухина, има вдлъбнатина – турско- образува сфеноидална човка, rostrum
frontomaxillaris. На долната повърхност то седло, sella turcica, в центъра на коя- sphenoidale. Тя се съединява с криле-
на задните отдели на носната част има то е разположена хипофизарната ямка, те на ралника, alae vomeris, образувай-
плитки ямки, които, както беше отбеляза- fossa hypophysialis (вж. фиг. 64). В нея ки ралникочовковиден канал, canalis
но прикриват откритите нагоре клетки на заляга хипофизата, hypophysis. Разме- vomerorostralis (вж. фиг. 67), преминаващ
лабиринтите на решетъчната кост. рите на ямката зависят от големината на по средната линия между горния край и
От всяка страна на носното скеле има хипофизата. Отпред турското седло гра- сфеноидалната човка. Латерално от гре-
по един отвор на челния синус, apertura ничи с пъпката на седлото, tuberculum бена лежат тънки вдлъбнати пластинки –
sinus frontalis; насочвайки се нагоре и на- sellae. Зад него, на страничната повърх- сфеноидални конхи, conchae sphenoidales
пред, той води към кухините на съответ- ност на седлото, се намира непостоянен (вж. фиг. 66). Конхите образуват предна-
стващия челен синус. среден клиновиден израстък, processus та и частично долната стена на клино-
Челният синус, sinus frontalis (вж. фиг. clinoideus medius. видния синус. Във всяка конха се отваря
109, 118, 119), – е чифтна кухина, заля- Пред изпъкналостта на седлото пре- малък отвор – апертура на клиновидния
гаща между двете пластинки на челна- минава плитка напречна кръстовищ- синус, apertura sinus sphenoidalis. Външ-
та кост в нейните преднодолни части. на бразда, sulcus prechiasmaticus. Зад но от апертурата са разположени съвсем
Фронталният синус се отнася към пнев- нея е разположено зрително кръстови- малки вдлъбнатини, затварящи клетките
матизираните околоносни синуси. Дес- ще, chiasma opticum. Латерално бразда- на задните отдели на решетъчния лаби-
ният синус е разделен от левия чрез вер- та преминава в зрителен канал, canalis ринт. Външните ръбове на тези вдлъбна-
тикална преградка на челните синуси, opticus. Пред браздата е разположена тини се съединяват частично с орбитал-
septum sinuum frontalium (вж. фиг. 50). гладка повърхност – ярем на клиновид- ната пластинка на решетъчната кост, об-
Отклонявайки се на една страна, прег- ната кост, jugum sphenoidale, съединя- разувайки клиновидно-решетъчен шев,
радката определя неравномерното раз- ващо малките крила на клиновидната sutura sphenoethmoidalis, a долните – с
деляне на двата синуса. Границите вари- кост. Предният ръб на горната повърх- очичен израстък, processus orbitalis, на
рат рязко. Понякога челните синуси дос- ност на тялото е назъбен, леко издаден небцовата кост.
тигат нагоре до челните издатини, надо- напред и се съединява със задния ръб Клиновидният синус, sinus sphenoidalis
лу – до надорбиталните ръбове, назад – на решетъчната пластинка на решетъч- (вж. фиг. 109), – е чифтна кухина, заема-
до малките крила на клиновидната кост ната кост, образувайки клиновидно-ре- ща по-голямата част от тялото на клино-
и настрани – до ябълчните израстъци. шетъчен шев, sutura sphenoethmoidalis. видната кост; тя се отнася към пневма-
Апертурата (отворът), на челния синус За задна граница на турското седло слу- тизираните околоносни синуси. Десният
се съединява с челния синус и средния жи гърба на седлото, dorsum sellae, коя- и левият синус са отделени един от друг
носов ход, meatus nasi medius, на носната то завършва (отдясно и отляво) с малък чрез т.н. преградка на клиновидните си-
кухина. Кухините на синусите са покри- заден клиновиден израстък, processus нуси, septum sinuum sphenoidalium, която
ти с лигавица. clinoideus posterior. напред преминава в клиновиден гребен.
От двете страни на седлото отзад на- Както и при челните синуси, преградката
Клиновидна кост пред преминава каротидна бразда, sulcus често е асиметрична, в резултат на което
caroticus (следа от вътрешната сънна ар- и големината на синусите може да бъде
Клиновидната кост, os sphenoidale терия и съпровождащия я нервен сплит). различна. Всеки клиновиден синус ко-
(фиг. 63–68; вж. фиг. 109, 111, 117), е не- Около задния ръб на браздата, от външ- муникира с носната кухина посредством
чифтна и образува централната част на ния ѝ край, изпъква заострен израстък – апертура. Кухината на клиновидния си-
основата на черепа. сфеноидно езиче, lingula sphenoidalis. нус е покрита с лигавица.
Средната част на клиновидната кост Задната повърхност на гърба на седло- Малките крила, alae minores, на кли-
– тялото, corpus, е с кубична форма и то преминава в горна повърхност на бази- новидната кост се отклоняват в двете
има шест повърхности. Върху горната ларната част на тилната кост, образувай- страни от предногорните ъгли на тяло-
повърхност, която е обърната към череп- ки склон, clivus (върху него лежат мос- то във вид на две хоризонтални пластин-
Фиг. 64. Клиновидна кост, os sphenoidale, и тилна кост, os occipitale; изглед отдясно и отгоре.
Фиг. 65. Клиновидна кост, os sphenoidale; изглед отзад.
ки, в основата на всяка от които се отва- то е удебелен и назъбен; се съединява с diaphragma sellae.
ря закръглен отвор. От този отвор води очничната част на челната кост. Задни- Големите крила, alae majores, се от-
началото си костен канал с дължина до ят ръб е вдлъбнат и гладък, показва се клоняват от страничните повърхности
5-6 mm, който се нарича зрителен канал, свободно в черепната кухина и предста- на тялото на клиновидната кост и се на-
canalis opticus. В него залягат зрителни- влява граница между предната и сред- сочват навън.
ят нерв, n. opticus, и очната артерия, a. ната черепни ями, fossae cranii anterior Голямото крило има пет повърхности
ophthalmica. Малките крила имат гор- et media (вж. фиг. 116, 117). Медиално и три ръба.
на повърхност, обърната към черепната задният ръб завършва с изпъкнал, добре Горната мозъчна повърхност, facies
кухина, и долна, насочена в кухината на изразен преден клиновиден израстък, cerebralis, е вдлъбната и обърната към
очницата и закриваща отгоре горната processus clinoideus anterior (към него се черепната кухина. Тя образува предна-
очнична цепка, fissura orbitalis superior. прикрепва част от твърдата мозъчна об- та част на средната черепна ямка. Върху
Предният ръб на малкото крило, кой- вивка – диафрагма на турското седло, нея се забелязват пръстовидни отпечатъ-
Фиг. 66. Клиновидна кост, os sphenoidale; изглед отпред.
Фиг. 67. Клиновидна кост, os sphenoidale; изглед отдолу. (Част от ралника е отстранена.)
ци, impressiones digitatae, и артериални и назад от овалния отвор се намира боди- отвор и е по-близко разположен до из-
бразди, sulci arteriosi (отпечатъци от ре- лест отвор, foramen spinosum (през него растъка на клиновидната кост.
лефа на прилягащата повърхност на мо- преминават средната менингеална арте- Предногорната очнична повърхност,
зъка и средните менингеални артерии). рия, вена и нерв). Освен гореописаните facies orbitalis, е гладка, ромбовидна,
В основата на крилата се намират отвори, в тази област има и непостоянни обърната в кухината на очницата и обра-
три постоянни отвори: навътре и на- отвори. Един от тях е венозният отвор, зува по-голямата част от нейната външ-
пред се разполага кръгъл отвор, fora- foramen venosum, разположен малко по- на стена. Между долния и задния край на
men rotundum (вж. фиг. 64–66) (през назад от овалния отвор. През него пре- очничната повърхност на тялото на горна-
него излиза горночелюстният нерв, n. минава вена, идваща от скалистия синус та челюст има малко разстояние – тук се
maxillaris); навън и назад от кръглия от- в криловидния венозен сплит. Вторият е образува долната очнична цепка, fissura
вор се намира овален отвор, foramen скалист отвор, foramen petrosum, през orbitalis inferior (вж. фиг. 46, 47, 124).
ovale (през него преминава долноче- който преминава малкият скалист нерв. Предната горночелюстна повърхност,
люстният нерв, n. mandibularis), а навън Този отвор се намира зад бодилестия facies maxillaris, представлява триъгълна
вайки клиновидно-ябълчен шев, sutura ва продълговата ладиевидна яма, fossa

sphenozygomatica. scaphoidea.
Задният люспест ръб, margo squamo- Външно от ладиевидната яма мина-
sus, се съединява с клиновидния ръб, ва плитка бразда на слуховата тръба,
margo sphenoidalis, на слепоочната кост sulcus tubae auditivae (вж. фиг. 65), която
и образува клиновидно-люспест шев, su- латерално преминава на долната повърх-
tura sphenosquamosa. Назад и навън люс- ност на задния ръб на голямото крило и
пестият ръб завършва със заострената достига до израстъка на клиновидната
част на клиновидната кост, spina ossis кост (към тази бразда приляга хрущял-
sphenoidalis (място за залавяне на кли- ната част на слуховата тръба). Над ла-
новидно-долночелюстната връзка, lig. диевидната яма и по-медиално се нами-
sphenomandibularis, и мускулни снопче- ра отвор, от който започва криловидни-
та, повдигащи небната дъга, m. tensor ят канал, canalis pterygoideus (през него
veli palatini). преминават кръвоносни съдове и нерви).
Навътре от заострената част на кли- Каналът върви в сагитално направление
Фиг. 68. Топография на клиновидната новидната кост задният ръб на голямото през основата на криловидния израстък
кост; изглед отдолу. крило заляга пред скалистата част на сле- и се отваря върху горночелюстната по-
поочната кост и по този начин огранича- върхност на голямото крило, на задната
площадка с неголеми размери, ограниче- ва клиновидно-скалистата цепка, fissura стена на криловидно-небцовата яма.
на отгоре от очничната повърхност, от- sphenopetrosa, медиално преминаваща в Медиалната пластинка в основата си
страни и надолу от корена на криловид- отвор наречен, foramen lacerum (вж. фиг. преминава в насочен навътре плосък, хо-
ния израстък на клиновидната кост. Тя 111, 117); в немацериран череп тази цеп- ризонтално насочен влагалищен израс-
участва в образуването на задната сте- ка е изпълнена с хрущялна тъкан и обра- тък, processus vaginalis, който се разпо-
на на криловидно-небцовата яма, fossa зува клиновидно-скалиста синхондроза, лага под тялото на клиновидната кост,
pterygopalatina (вж. фиг. 126); и в нея synchondrosis sphenopetrosa. прикривайки отстрани крилото на рал-
има кръгъл отвор. Криловидните израстъци, processus ника, ala vomeris. Обърнатата към кри-
Горностраничната слепоочна повърх- pterygoidei (вж. фиг. 65, 67), се отделят лото на ралника бразда на влагалищния
ност, facies temporalis, е леко вдлъбната; от мястото на съединяване на големи- израстък – ралнико-влагалищна браз-
тя участва в образуването на стената на те крила с тялото на клиновидната кост да, sulcus vomerovaginalis, се превръ-
слепоочната ямка, fossa temporalis (от и се насочват надолу. Те са образувани ща в ралнико-влагалищен канал, canalis
нея водят началото си влакната на сле- от две пластинки – латерална и меди- vomerovaginalis (см. фиг. 67).
поочния мускул). Надолу тази повърх- ална. Латералната пластинка, lamina Навън от израстъка се намира сагитал-
ност е ограничена от подслепоочен гре- lateralis, е по-широка, но по-тънка и по- но насочена неголяма небно-влагалищна
бен, crista infratemporalis; по-надолу от къса от медиалната (от нейната външна бразда, sulcus palatovaginalis. Прилежа-
гребена се намира повърхност, в която се повърхност започва латералният крило- щият отдолу клиновиден израстък на
отварят овалният и бодилестият отвор. виден мускул, m. pterygoideus lateralis). небцовата кост, processus sphenoidalis
Тя образува горната стена на подслепо- Медиалната пластинка, lamina medialis, ossis palatini, затваря браздата в небцово-
очната ямка, fossa infratemporalis (от- е по-тясна, по-дебела и малко по-дълга влагалищен канал, canalis palatovaginalis
тук започва началото си част от латерал- от латералната. Предните ръбове на две- (вж. фиг. 67) (в ралнико-влагалищния и
ния криловиден мускул, m. pterygoideus те пластинки се срастват и, разделяй- небцово-влагалищния канали премина-
lateralis). ки се назад, ограничават криловидна- ват нервните клончета на крилонебцов
Горният челен ръб, margo frontalis, та ямка, fossa pterygoidea (оттук започ- възел, а в небцово-влагалищния канал,
е широко назъбен и се съединява с оч- ва медиалният криловиден мускул, m. освен това, – разклонения на клиновид-
ничната част на челната кост, образувай- pterygoideus medialis). В долните части но-небцова артерия.
ки клиновидно-челен шев, sutura sphe- двете пластинки не се срастват и огра- Понякога от задния ръб на външна-
nofrontalis. Външните части на челния ничават криловидната изрезка, incisura та пластинка по посока на израстъка на
ръб завършват с остър теменен ръб, mar- pterygoidea. В нея е разположен пира- клиновидната кост се насочва крило-
go parietalis, който образува с клиновид- миден израстък, processus pyramidalis, видно-шиповиден израстък, processus
ния ъгъл на теменната кост клиновид- на небцовата кост. Свободният край на pterygospinosus, който може да достиг-
но-теменен шев, sutura sphenoparietalis. медиалната пластинка завършва насо- не посочения израстък и да образува от-
Вътрешните части на челния ръб пре- чен надолу и навън с криловидна кукич- вор.
минават в тънък свободен ръб, който се ка, hamulus pterygoideus, върху външна- Предната повърхност на криловид-
намира на малко разстояние от долната та повърхност на която се намира бразда ния израстък се съединява със задната
повърхност на малкото крило, огранича- на криловидната кукичка, sulcus hamuli повърхност на горната челюст в област-
вайки отдолу горната очнична цепка. pterygoidei (през нея се прехвърля сухо- та на медиалния край на възвишението,
Предният ябълчен ръб, margo zygomati- жилието на мускула, повдигащ небната образувайки клиновидно-горночелюстен
cus, е назъбен. Челният израстък, pro- дъга, m. tensor veli palatini). шев, sutura sphenomaxillaris (вж. фиг.
cessus frontalis, на ябълчната кост и Задногорният ръб на медиалната плас- 125), който заляга на дъното на крило-
ябълчният ръб се съединяват, образу- тинка в основата се разширява и образу- небцовата яма.
Слепоочна кост кост и слепоочният израстък, processus лежаща едноименна артерия).

Слепоочната кост, os temporale temporalis, на ябълчна кост се съединя- Върху вътрешната, мозъчна, повърх-
(фиг. 69–76; вж. фиг. 48–51,117), е чифт- ват с помощта на слепоочно-ябълчния ност на цицковидния израстък се нами-
на и взема участие в образуването на ос- шев, sutura temporozygomatica, образу- ра широка S-образна бразда на сигмо-
новата на черепа и страничната стена на вайки ябълчната дъга, arcus zygomaticus видния синус, sulcus sinus sigmoidei, пре-
черепния покрив. В нея са разположени (вж. фиг. 48, 49). минаваща нагоре в едноименна бразда
органите на слуха и равновесието. Тя се Върху долната повърхност на коре- на теменната кост и по-нататък в браз-
съчленява с долната челюст и се явява на на ябълчния израстък се намира на- да на напречния синус на тилната кост
опора на дъвкателния апарат. пречно-овална долночелюстна яма, fossa (в нея заляга напречният синус, sinus
Върху външната повърхност на костта mandibularis. Предната половина на яма- transversus). Надолу браздата на сигмо-
се намира външният слухов отвор, porus та, до скалисто-люспестата цепнатина, видния синус продължава като еднои-
acusticus externus, около който се разпо- представлява ставна повърхност, facies менна бразда на тилната кост.
лагат трите части на слуховата кост: от- articularis, на слепоочно-долночелюстна- Граница на цицковидния израстък
горе – люспеста част, навътре и назад – та става. Отпред долночелюстната яма е отзад е назъбеният тилен ръб, margo
скалиста част или пирамида, напред и ограничена от ставна пъпка, tuberculum occipitalis, който, съединявайки се с
надолу – тъпанчева част. articulare (вж. фиг. 70, 73). цицковидния ръб на тилната кост, об-
Люспестата част, pars squamosa, има Външната повърхност на люспестата разува тилно-цицковиден шев, sutura
форма на пластинка и се разполага почти част участва в образуването на слепооч- occipitomastoidea. По средата на дължи-
в сагитално направление. Външната сле- ната яма, fossa temporalis (оттук започ- ната на шева или в тилния ръб е цицко-
поочна повърхност, facies temporalis, на ват снопчетата на слепоочния мускул, m. видният отвор, foramen mastoideum (по-
люспестата част е леко грапава и слабо temporalis). някога те са няколко), който е мястото,
изпъкнала. В задния ѝ отдел, във верти- Вътрешната мозъчна повърхност, fa- където се намират цицковидните еми-
кално направление, преминава браздата cies cerebralis, е леко вдлъбната. Върху сарни вени, vv. emissariae mastoideae, съ-
на средната слепоочна артерия, sulcus нея се намират пръстовидни отпечатъ- единяващи подкожните вени на главата
arteriae temporalis mediae (следа от заля- ци, impressiones digitatae, а също така ар- със сигмовидния венозен синус, а също
гане на едноименната артерия). териална бразда, sulcus arteriosus (в нея и с цицковидния клон на тилната арте-
В заднодолния отдел на люспестата заляга средната менингеална артерия, a. рия, r. mastoideus arteriae occipitalis.
част лежи дъгообразна линия, която пре- meningea media). Отгоре цицковидният израстък е огра-
минава в долна слепоочна линия, linea Люспестата част на слепоочната кост ничен от теменния ръб, който на грани-
temporalis inferior, на теменната кост. има два свободни ръба – клиновиден и цата с едноименния ръб на люспестата
От люспестата част, нагоре и малко теменен. част на слепоочната кост образува те-
напред от външния слухов отвор, в хори- Преднодолният клиновиден ръб, mar- менна изрезка, incisura parietalis; в нея
зонтално направление се отклонява ябъл- go sphenoidalis, е широк, назъбен, съ- влиза цицковидният ъгъл на теменната
чния израстък, processus zygomaticus. единява се с люспестия ръб на голямо- кост, създавайки теменно-цицковиден
Той е като продължение на надцицко- то крило на клиновидната кост и обра- шев, sutura parietomastoidea.
видния гребен, crista supramastoidea, раз- зува клиновидно-люспест шев, sutura В мястото на преминаване на външ-
положен хоризонтално по долния ръб sphenosquamosa. Горнозадният теменен ната повърхност на цицковидния израс-
на външната повърхност на люспеста- ръб, margo parietalis, е заострен, по-дъ- тък във външна повърхност на люспес-
та част (вж. фиг. 70). Ябълчният израс- лъг от предшестващия и се съединява с тата част може да се забележат остатъ-
тък започва с широк корен и постепенно люспестия ръб на теменната кост. ци от люспесто-цицковидния шев, sutura
се стеснява. Той има вътрешна и външ- Пирамидата (скалистата част), pars squamosomastoidea, който е добре изра-
на повърхности и два ръба – по-дълъг petrosa, на слепоочната кост се състои от зен върху черепа в детска възраст.
горен и долен, който е по-къс. Предни- заднолатерална и предномедиална част. При разрез на цицковидния израстък
ят край на ябълчния израстък е назъ- Заднолатералният отдел на скалиста- се виждат намиращите се вътре в него
бен. Ябълчният израстък на слепоочната та част на слепоочната кост е предста- костни въздухоносни кухини – цицко-
вен от цицковидния израстък, processus видните клетки, cellulae mastoideae (вж.
mastoideus, който се разполага назад от фиг. 74). Тези клетки са отделени една от
външния слухов отвор. Върху него се друга чрез костни цицковидни преград-
различават външна и вътрешна повърх- ки, paries mas-toideus. Цицковидната пе-
ност. Външната повърхност е изпъкнала, щера, antrum mastoideum, разположена в
грапава и представлява залавно место за централната част на израстъка е посто-
мускули. Надолу цицковидният израстък янна кухина; в нея се отварят цицковид-
преминава в конусообразна издатина, ко- ните клетки; тя се съединява с тъпанче-
ято се опипва лесно през кожата. вата кухина, cavitas tympani. Цицковид-
От вътрешната страна израстъкът е ните клетки и цицковидната пещера са
ограничен от дълбока цицковидна изрез- покрити с лигавица.
ка, incisura mastoidea (от нея води нача- Предномедиалната част на пирами-
лото си задната част на двукоремчестия дата е разположена по-навътре от люс-
мускул, venter posterior musculi digastrici). пестата част и от цицковидния израс-
Успоредно на изрезката и малко назад се тък. Тази част има форма на тристенна
Фиг. 69. Топография на разполага браздата на тилната арте- пирамида, чиято осева дължина е насо-
слепоочната кост рия, sulcus arteriae occipitalis (следа от чена навън, а отзад – напред и медиал-
но. Основата на пирамидата е обърната чето на предверието, apertura canaliculi части на малкомозъчната палатка – об-
навън и назад; върхът на пирамидата, vestibuli, отварящ се във водопровода на разувания от твърдата мозъчна обвивка.
apex partis petrosae, е насочен навътре и преддверието, aqueductus vestibuli. Чрез Тази бразда преминава назад в бразда на
напред. отвора от кухината на вътрешното ухо сигмовидния синус на цицковидния из-
В скалистата част се различават три излиза ендолимфатичен проток. растък на слепоочната кост.
повърхности: предна, задна и долна, и Долната повърхност на пирамидата, Задният ръб на пирамидата, margo
три ръба: горен, заден и преден. facies inferior partis petrosae (вж. фиг. 73), posterior partis petrosae (вж. фиг. 72), от-
Предната повърхност на пирами- е грапава, с неравни краища и е съставна деля задната ѝ повърхност от долната.
дата, facies anterior partis petrosae (вж. част от долната повърхност от основата По неговата дължина, откъм мозъчната
фиг. 71), е гладка и широка, обърната на черепа. Върху нея е разположена кръг- повърхност, преминава браздата на до-
към черепната кухина; насочена е косо ла или овална яремна яма, fossa jugularis лния скалист синус, sulcus sinus petrosi
отгоре надолу и напред и преминава в (място на залягане на горното разшире- inferioris (вж. фиг. 72, 73) (следа от при-
мозъчната повърхност на люспестата ние на вътрешната яремна вена). лягане на долния скалист венозен си-
част. От последната понякога я разделя На дъното на ямата се забелязва плит- нус). Почти по средата на задния ръб,
скалисто-люспеста цепнатина, fissura ка бразда (в нея преминава ушното клон- близо до яремната изрезка, се намира
pet-rosquamosa. Около средата на пред- че на блуждаещия нерв n.vagus). Браз- триъгълна конусообразна вдлъбнатина, в
ната повърхност се намира дъгообразна- дата води в отвора на цицковидния ка- която лежи външния отвор на каналчето
та издатина, eminentia arcuata, която се нал, canaliculus mastoideus, отварящ се на охлюва, apertura canaliculi cochleae;
образува от лежащия под нея преден по- в тъпанчево-цицковидната цепнатина, в него завършва каналчето на охлюва,
луокръжен канал на лабиринта. Между fissura tympanomastoidea. canaliculus cochleae.
издатината и скалисто-люспестата цеп- Задният ръб на яремната яма е огра- Предният ръб на скалистата част, раз-
натина е разположена малка площадка – ничен от яремната изрезка, incisura ju- положен от латералната страна на пред-
покрива на тъпанчевата кухина, tegmen gularis, която е разделена на две части – ната ѝ повърхност, е по-къс от горния и от
tympani, под която се намира тъпанчева- предномедиална и заднолатерална чрез задния ръб; от люспестата част на слепо-
та кухина. Върху предната повърхност, малък вътреяремен израстък, processus очната кост го отделя скалисто-люспес-
близо до върха на скалистата част, има intrajugularis, тата цепнатина, fissura petrosquamosa.
малко хлътване, impressio trigeminalis Пред яремната яма лежи кръгъл от- Върху него, по-латерално от вътрешния
(място, където заляга ганглият на троич- вор, който води в канала на сънната ар- отвор на сънния канал е разположен от-
ния нерв, ganglion trigeminale). терия, canalis caroticus, отварящ се на ворът на мускулно-тръбния канал, во-
Латерално от хлътването се разполага върха на скалистата част. дещ в тъпанчевата кухина.
цепковиден отвор на канала на големия Между предната окръжност на ярем- Канали и кухини на скалистата
скалист нерв, hiatus canalis nervi petrosi ната яма и външния отвор на сънния ка- част на слепоочната кост. 1. Каналът
majoris, от който медиално се откло- нал е разположена мъничка скалиста на сънната артерия, canalis caroticus
нява тясна бразда на големия скалист яма, fossula petrosa (в нея заляга долни- (вж. фиг. 73–76), започва с външен отвор
нерв, sulcus nervi petrosi majoris. Напред ят ганглий на езикогълтачния нерв). В в средния участък на долната повърх-
и малко латерално от описания отвор се дълбочината на ямата има отворче – вхо- ност на скалистата част. В началната си
намира неголемият отвор на канала на дът в тъпанчевото каналче, canaliculus част каналът се насочва нагоре, като в
малкия скалист нерв, hiatus canalis nervi tympanicus (в него са разположени тъ- този негов участък се разполага пред ку-
petrosi minoris, от който започва бразда- панчевият нерв и долната тъпанчева ар- хината на средното ухо, след това се из-
та на малкия скалист нерв, sulcus nervi терия). Тъпанчевото каналче води към вива, продължава напред и медиално и
petrosi minoris. средното ухо, auris media, или тъпанче- се отваря на върха на пирамидата чрез
Задната повърхност на пирамида- вата кухина, cavitas tympani. вътрешен отвор (през този канал преми-
та, facies posterior partis petrosae (вж. Латерално от яремната яма се нами- нават вътрешната сънна артерия, съпро-
фиг. 72), също както и предната, е обър- ра насочения надолу и леко напред ши- вождащите я вени и симпатикусов сплит
ната към черепната кухина, но е насоче- ловиден израстък, processus styloideus, от нервни влакна).
на нагоре и назад, където преминава в от който започват мускули и връзки. На- 2. Сънно-тъпанчевите каналчета,
цицковидния израстък. Почти по среда- пред и външно от основата на израстъ- canalicuii caroticotympanici, представля-
та ѝ се разполага отвор с кръгла форма – ка се спуска костната издатина на тъ- ват две малки каналчета, отклоняващи
вътрешен слухов отвор, porus acusticus панчевата част – влагалището на шило- се от сънния канал и водещи към тъпан-
internus, водещ към вътрешния слухов видния израстък, vagina processus sty- чевата кухина (през тях преминават сън-
проход, meatus acusticus internus (в него loidei. Зад основата на израстъка се на- но-тъпанчевите нерви).
преминават лицевият, междинният, слу- мира стиломастоиден отвор, foramen 3. Лицевият канал, canalis facialis (вж.
хово-равновесният нерви, nn. facialis, stylomastoideum, който е входен отвор фиг. 74–76), започва на дъното на въ-
intermedius, vestibulocochlearis, а така на канала на лицевия нерв, canalis nervi трешния слухов проход, meatus acusticus
също артерията и вената на лабиринта, a. facialis. internus (в областта на зоната на лице-
et v. labyrinthi). При новородени – малко Горният ръб на пирамидата, margo вия нерв, area n. facialis). Каналът вър-
по-нагоре и по-латерално от вътрешния superior partis petrosae (вж. фиг. 71, 72), ви хоризонтално и почти под прав ъгъл
слухов отвор се намира добре изразе- отделя нейната предна повърхност от към оста на скалистата част, насочвай-
на, макар и плитка поддъгова яма, fossa задната. По ръба преминава бразда на ки се към предната ѝ повърхност, към
subarcuata (в нея влиза израстъкът на горния скалист синус, sulcus sinus petrosi цепковидния отвор на канала на голе-
твърдата мозъчна обвивка). Още по-ла- superioris, – отпечатък от лежащия тук мия скалист нерв, hiatus canalis n. petrosi
терално заляга външният отвор на канал- горен скалист венозен синус и залавните majoris. На това място, завивайки под
Фиг. 70. Слепоочна кост, os temporale; дясна; изглед отвън
Фиг. 71. Слепоочна кост, os temporale; дясна; изглед отвътре

Фиг. 72. Слепоочна кост, os temporale; дясна; изглед отвътре и отзад
Фиг. 73. Слепоочна кост, os temporale, дясна; изглед отдолу.

Фиг. 74. Слепоочна кост, os temporale; дясна (Вертикален разрез успоредно на оста на пирамидата)
прав ъгъл, той образува коленцето на 5. Тъпанчевото каналче, canaliculus полуканал на мускула, изопвач на тъпан-
лицевия канал, geniculum сапаlis faclatis, tympanicus, започва на долната повърх- чевата мембрана, semicanalis т. tensoris
и преминава в задния участък на меди- ност на скалистата част, във вдлъбнати- tympani, и долен, който е по-голям, по-
алната стена на тъпанчевата кухина (съ- ната на скалистата яма. След това то се луканал на слуховата тръба, semicanalis
ответстно на тази стена на тъпанчева- насочва към долната стена на тъпанчева- tubae auditivae (в първия лежи мускул,
та кухина се намира издатина на лице- та кухина и, пробождайки я, навлиза в тъ- изопващ тъпанчевата мембрана, вторият
вия канал, prominentia canalis facialis). панчевата кухина, преминава по нейна- – съединява тъпанчевата кухина с кухи-
По-нататък каналът, насочвайки се на- та медиална стена и се разполага в браз- ната на гълтача; вж. т. 4 „слуховоравно-
зад, продължава по дължината на оста да на промоториума, sulcus promontorii. весен орган“).
на скалистата част до пирамидното въз- По-нататък то се насочва към горната 7. Цицковидното каналче, canaliculus
вишение, еminentia pyramidalis; от това стена на тъпанчевата кухина, където се mastoideus (вж. фиг. 67), започва във
място тръгва перпендикулярно надолу отваря цепковидният отвор на канала вдлъбнатината на яремната яма, преми-
и се отваря чрез стиломастоидния от- на малкия скалист нерв, hiatus canaiis n. нава напречно на долната част на лице-
вор, foramen stylomastoideum (през кана- petrosi minoris. вия канал и се отваря в тъпанчево-цицко-
ла преминават лицевият и междинният 6. Мускулнотръбният канал, canaiis видната цепнатина (в каналчето минава
нерви, артерии и вени). musculotubarius (вж. фиг. 73, 74, 76), пред- ушното клонче на блуждаещия нерв).
4. Каналчето на тъпанчевата стру- ставлява продължение на предногорната 8. Тъпанчевата кухина, cavitas tympani
на, canaliculus chordae tympani, започва част на тъпанчевата кухина. Външният (вж. фиг. 74–76), е удължена, сплескана
от външната стена на лицевия канал, на отвор на канала се намира при изрезката от двете страни кухина, покрита с лига-
няколко милиметра по-нагоре от стило- между скалистата и люспестата част на вица. Вътре в кухината се намират три
мастоидния отвор. Насочвайки се напред слепоочната кост, до предния ръб на ска- слухови костици: чукче, malleus, нако-
и нагоре, каналчето влиза в тъпанчевата листо-люспестата цепнатина. Каналът е валня, incus, и стреме, stapes, които се
кухина и се отваря върху нейната задна- разположен латерално и малко назад от съчленяват помежду си и образуват ве-
та стена (в каналчето преминава клон- хоризонталната част на канала на сънна- рига от слухови костици (по-подробно за
че на междинния нерв – chorda tympani, та артерия, почти по дължината на оста устройството на посочените канали, за
която, влизайки чрез каналчето в тъпан- на скалистата част. Хоризонтално раз- тъпанчевата кухина, слуховите костици
чевата кухина, излиза от нея през ска- положената преграда на мускулнотръб- и лабиринта вж. т. 4. „слуховоравнове-
листо-тъпанчевата цепнатина, fissura ния канал, septum canalis musculotubarii, сен орган“).
petrotympanica). дели канала на горен, който е по-малък,
Фиг. 75. Слепоочна кост, os temporale; дясна (Вертикален разрез през външния слухов проход)
Тъпанчевата част, pars tympanica вор има надпроходно гребенче, spina Между медиалния участък на тъпанче-
(вж. фиг. 70), е най-малката част на сле- suprameatica. Под него се разполага вата част и люспестата част на слепоочна-
поочната кост. Тя представлява леко из- надпроходна яма, foveola suprameatica. та кост се вклинява долният израстък на
вита пръстеновидна пластинка и обра- На границата на вътрешната по-голяма покрива на тъпанчевата кухина. Пред този
зува предната, долната стена и част от и външната по-малка части на външния израстък преминава скалисто-люспес-
задната стена на външния слухов проход, слухов проход е разположена тъпанче- тата цепнатина, fissura petrosquamosa,
meatus acusticus externus. Тук се вижда вата бразда, sulcus tympanicus (залавно а за него – скалисто-тъпанчевата цеп-
гранична тъпанчево-люспестата цеп- място на тъпанчевата мембрана). Нагоре натина, fissura petrotympanica (от по-
натина, fissura tympanosquamosa (вж. я ограничават две извити издатини: от- следната излизат нерв, тъпанчевата
фиг. 70, 73), която заедно със скалисто- пред – голямо тъпанчево бодило, spina струна, chorda tympani и малки съдове).
люспестата цепнатина разделя тъпан- tympanica major, а отзад – малко тъ- Двете бразди продължават външно в тъ-
чевата част от долночелюстната яма на панчево бодило, spina tympanica minor. панчево-люспестата цепнатина, fissura
люспестата част. Външният ръб на тъ- Между тези издатини се намира тъпан- tympanosquamosa.
панчевата част, затворен отгоре от люс- чева изрезка, incisura tympanica, отва- Латералният участък на тъпанчевата
пата на слепоочната кост, ограничава ряща се в надтъпанчевия улей, recessus част преминава в скалист гребен, чиято
външния слухов отвор, porus acusticus epitympanicus (вж. т. IV „Слуховоравно- издадената част образува влагалище на
externus. При задногорния ръб този от- весен орган“). шиловидния израстък, vagina processus
styloidei. При новородени външният слу- Решетъчна кост но и перпендикулярна пластинка, насо-
хов проход все още липсва и тъпанчева- чена вертикално, както и разположени
та част е представена от тъпанчев пръс- Решетъчната кост, os ethmoidale двустранно на последната решетъчни
тен, anulus tympanicus (вж. фиг. 114), (фиг. 77–81; вж. фиг. 118–121), е нечифт- лабиринти.
който по-късно се разраства, образувай- на. По-голямата ѝ част лежи в горните Решетъчната пластинка, lamina
ки значителна част от външния слухов части на носната кухина, а по-малката – cribrosa (вж. фиг. 77, 119), представля-
проход. в предните части на основата на черепа. ва горната стена на носната кухина и е
Върху вътрешната повърхност на го- Тя има форма на неправилен куб; състои разположена хоризонтално в решетъч-
лямото тъпанчево бодило се различава се от изпълнени с въздух клетки и се от- ната изрезка на челната кост, образувай-
добре бодилест гребен, в чиито краища нася към групата на пневматичните кос- ки челно-решетъчния шев, sutura fron-
има преден и заден тъпанчеви израстъ- ти, ossa pneumatica. toethmoidalis. На повърхността ѝ има 30-
ци, а по дължината му преминава браз- В решетъчната кост се различават ре- 40 малки отворчета, foramina cribrosa,
дата на чукчето. шетъчна пластинка, лежаща хоризонтал- през които преминават нерви (влакна
Фиг. 76. Слепоочна кост, os temporale; дясна (Хоризонтален разрез през външния слухов проход)
на обонятелни нерви) и съдове (вж. фиг.

117).
Перпендикулярната пластинка, lami-
na perpendicularis (вж. фиг. 78, 80, 109,
120), се дели на две части: по-малка гор-
на, лежаща над решетъчната пластинка,
и по-голяма долна, разположена под по-
малката пластинка. Горната част образу-
ва петльов гребен, crista galli, и е насоче-
на към черепната кухина (към гребена се
прикрепя голямомозъчният сърп – обра-
зувание на твърдата мозъчна обвивка).
Граница на преднодолния ръб на пе-
тльовия гребен от двете страни е непо-
стоянно образувание – крилото на пе-
тльовия гребен, ala cristae galli. Двата
израстъка ограничават отзад и отгоре
слепия отвор, foramen cecum, на челна-
та кост. Долната част на перпендикуляр-
ната пластинка е с неправилна четириъ-
гълна форма, насочена отвесно надолу в
носната кухина, и образува предногор-
ната част на костната преграда. Отгоре
тя граничи с носното бодило на челната
кост, отпред – с носните кости, отзад – с
клиновидния гребен, отдолу – с ралника,
а отпред и отдолу – с хрущялната част на
носната преградка. Често се срещат от-
клонения встрани на цялата или на част Фиг. 77. Решетъчна кост, os ethmoidale; изглед отгоре
от перпендикулярната пластинка.
Решетъчният лабиринт, labyrinthus
ethmoidalis (вж. фиг. 81, 121), е чифтно
образувание, разположено от двете стра-
ни на перпендикулярната пластинка, ко-
ето граничи с долната повърхност на ре-
шетъчната пластинка. Състои се от мно-
жество въздухоносни решетъчни клет-
ки, cellulae ethmoidales (вж. фиг. 77, 120,
121), комуникиращи както помежду си,
така и чрез редица отвори с кухината на
носа. Решетъчните клетки са покрити с
лигавица, която представлява непосред-
ствено продължение на лигавицата на
носната кухина.
Клетките, разположени отпред, се от-
варят в средния носен проход, а средни-
те и задните се свързват с горния носен
проход.
За латерална стена служи тънка глад-
ка очична пластинка, lamina orbitalis
(вж. фиг. 49, 77, 78, 125), образуваща го-
ляма част от медиалната стена на очни-
цата. Пластинката се съединява отгоре
с челната кост, образувайки челнореше-
тъчен шев, sutura frontoethmoidalis, от-
долу – с горната челюст, образувайки
решетъчно-горночелюстен шев, sutura
ethmoidomaxillaris, и с очничния израстък
на небцовата кост, образувайки небцово-
решетъчен шев, sutura palatoethmoidalis,
отпред – със слъзната кост, образувайки
слъзно-решетъчен шев и отзад – с кли- Фиг. 78. Решетъчна кост, os ethmoidale; изглед отдясно
Назад и нагоре от куковидния израс- malis, съединява долната носна конха

тък е разположена една от най-големите със слъзната кост.
клетки, имаща издута форма – решетъч- Решетъчният израстък, processes
ния мехур, bulla ethmoidalis. ethmoidalis, излиза от мястото на съеди-
Между куковидния израстък отдолу и няване на челюстния израстък с тялото
отпред и големия решетъчен мехур отзад на костта и навлиза в горночелюстния
и отгоре се намира цепнатина – реше- синус. Той често се сраства с куковидния
тъчна фуния, infundibulum ethmoidale, израстък на решетъчната кост.
чиято горен край допира до отвора на Долната конха чрез предния край
челния синус. Задният ръб на куковид- на горния ръб се закрепя към гребе-
ния израстък и долната повърхност на на на конхата на горната челюст, crista
големия решетъчен мехур образуват по- conchalis maxillae, а чрез задния си край
лулунен отвор, hiatus semilunaris (вж. – към гребена на конхата на перпендику-
фиг. 119), през който синусът на горно- лярната пластинка на небцовата кост,
челюстната кост комуникира със сред- crista conchalis lamini perpendicularis os-
Фиг. 79. Топография на ния носен проход. sis palatini. Под долната конха се нами-
решетъчната кост ра надлъжна цепнатина – долният носен
ЛИЦЕВИ КОСТИ НА ЧЕРЕПА проход, meatus nasi inferior.
новидната кост, образувайки клино-ре- Долна носна конха Носна кост

шетъчен шев, sutura sphenoethmoidalis
(вж. фиг. 124). По горния ръб на лаби- Долната носна конха, concha nasalis Носната кост, os nasale (фиг. 84,
ринта преминават две малки браздички inferior (фиг. 82, 83; вж. фиг. 119), е чифт- 85; вж. фиг. 47, 48), е чифтна, има фор-
– предна и задна решетъчни браздички, на, представлява извита костна пластин- ма на четириъгълник и е леко удължена
които образуват каналчета с едноимен- ка и има три израстъка: горночелюстен, и слабо изпъкнала напред. Горният ѝ ръб
ните бразди на челната кост, отварящи се слъзен и решетъчен. се съединява с носната част на челната
чрез преден и заден решетъчни отвори, Горночелюстният израстък, proces- кост, латералният ѝ ръб – с предния ръб
foramina ethmoidalia anterius et posterius sus таxilaris, образува с костта остър на челния израстък на горната челюст.
(вж. фиг. 106, 110) (през тези отвори пре- ъгъл; в този ъгъл влиза долния ръб на от- Предната повърхност на костта е
минават едноименни съдове и нерви). вора на горночелюстния синус. Израстъ- гладка и продупчена от един или някол-
Медиалната стена на лабиринта (вж. кът е ясно видим от страната на горноче- ко отвора (следа от преминаване на съ-
фиг. 80, 118, 119) представляваща гра- люстния синус след неговия разрез. дове и нерви). Задната ѝ повърхност е
пава, изпъстрена от бразди пластинка, Слъзният израстък, processus tacri- леко вдлъбната и има решетъчна бразда,
образуваща по-голямата част на лате-
ралната стена на носната кухина. Върху
нейната повърхност, обърната към пер-
пендикулярната пластинка, има два тън-
ки, леко извити по краищата и завърте-
ни навън израстъка: горен – горна носна
конха, concha nasalis superior, и долен –
средна носна конха, concha nasalis media.
Понякога над горната носна конха има
рудиментен израстък във вид на тънко
костно гребенче – най-високата носна
конха, concha nasalis suprema (вж. фиг.
118). В горнозадния участък на медиал-
ната стена на лабиринта, между горната
и средната носна конха, се образува цеп-
натовидно пространство – горния носен
проход, meatus nasi superior. Простран-
ството под средната носна конха – това е
средния носен проход, meatus nasi medius
(вж. фиг. 118, 120).
От долнопредната повърхност на все-
ки лабиринт, напред и надолу от сред-
ната носна конха, излиза извит в посо-
ка назад и надолу куковиден израстък,
processus uncinatus (вж. фиг. 78, 80). На
черепа той се съединява с решетъчния
израстък, processus ethmoidalis, на до-
лната носна конха. Фиг. 80. Решетъчна кост, os ethmoidale; изглед отдолу
81. Решетъчен лабиринт, labуrinthus еthmoidalis.

(Пластмасови макети на клетките на решетъчния лабиринт. Препарати на П. Скрипников)
A. Решетъчни клетки, изглед отляво: 1 – предни клетки; 2 – средни клетки; 3 – задни клетки; 4 – клиновиден синус;
5 – челен синус; 6 – горночелюстен синус. Б. Решетъчни клетки, изглед отдясно; 1 – челен синус; 2 – предни клетки;
3 – средни клетки; 4 – задни клетки; 5 – горночелюстен синус; 6 – клиновиден синус. В. Решетъчни клетки, изглед отляво:
1 – предни клетки; 2 – средни клетки; 3 – задни клетки; 4 – челен синус; 5 – горночелюстен синус; 6 – клиновиден синус.
Г. Решетъчни клетки, изглед отдясно: I – предни клетки; 2 – средни клетки; 3 – задни клетки; 4 – клиновиден синус;
5 – горночелюстен синус; 6 – челен синус
sulcus ethmoidalis. – следа от залягане на жена е в предния участък на медиалната Напред костта се съединява с челния
предния решетъчен нерв. С вътрешни- стена на очницата и има форма на про- израстък на горната челюст, образувай-
те си, леко назъбени ръбове двете носни дълговата четириъгълна пластинка. Гор- ки слъзногорночелюстен шев, sutura
кости образуват междуносен шев, sutura ният ѝ ръб се съединява с очничната част lacrimomaxillaris. Костта препокрива
internasalis, върху който се разполага на- на челната кост, образувайки челнослъзен предните клетки на решетъчната кост
длъжен жлеб. шев. sutura frontolacrimalis, задният – с и носи на своята латерална повърхност
Двете кости, със своите вътрешни по- предния ръб на очничната пластинка на задния слъзен гребен, crista lacrimalis
върхности, прилягат към носното боди- решетъчната кост и образува решетъч- posterior, който я дели на заден по-го-
ло на челната кост и перпендикулярната нослъзен шев, sutura eihmoidolacrimalis. лям отдел и преден по-малък. Гребенът
пластинка на решетъчната кост. Долният ръб на слъзната кост на грани- завършва с издатина – слъзна извивка,
цата с очничната повърхност на горната hamulus lacrimalis. Последният е насо-
Слъзна кост челюст образува слъзно-горночелюстния чен към слъзната бразда на челния из-
шев, sutura lacrimomaxillaris, а със слъз- растък на горната челюст. Задният учас-
Слъзната кост, os lacrimale (фиг. 86, ния израстък на долната конха – слъзно- тък е задебелен, предният – вдлъбнат и
87; вж. фиг. 47–49), е чифтна, разполо- конхален шев, sutura lacrimaconchalis. образува слъзна бразда, sulcus lacrimalis.
Фиг. 83. Топография на долната

носна конха
Фиг. 82. Долна носна конха, concha nasalis inferior; дясна

А – изглед отвътре; Б – изглед отвън
Тази бразда заедно със слъзната браз- sphenovomeriапа (вж. фиг. 109). Таки- Фиг. 84. Носна кост, os nasale; дясна
да на горната челюст, sulcus lacrimalis ва шевове се отнасят към схиндилози- A – изглед отвън; Б – изглед отвътре
maxillae, образува яма на слъзната тор- те, schyndilesis. Този участък е клиновид-
бичка, fossa sacci lacrimalis, която про- ната част на ралника, pars cuneiformis
дължава в носнослъзен канал, canаlis vomeris.
nasolacrimalis. Каналът се отваря в до- Задният ръб на костта – хоанния гре-
лния носен проход, meatus nasi inferior. бен, crista choanalis vomeris, е леко зао-
стрен, разделя задните отвори на носна-
Ралник та кухина – хоаните, choanae.
Предният и долният ръб са грапави.
Ралникът, vomer (фиг. 88–90; вж. фиг. Долният ръб се съединява с носния гре-
109), представлява нечифтна, издължена бен на горната челюст и небцовата кост,
ромбовидна пластинка, образуваща зад- а предният (скосеният) – нагоре с пер-
ния участък на носната преграда. Рал- пендикулярната пластинка на решетъч-
никът, с изключение на задния му ръб, ната кост, надолу – с хрущяла на носната
обикновено е леко изкривен встрани. преграда.
Горният ръб на ралника е по-надебе-
лен от другите. Разделя се от браздата Горна челюст
на ралника, sulcus vomeris, на два обър-
нати навън израстъка – крила на рални- Горната челюст, maxilla (фиг. 91–95;
ка, alae vomeris. Те прилягат към долна- вж. фиг. 47, 49), e чифтна, разполага се
та повърхност на тялото на клиновидна- в горнопредната част на лицевия череп.
та кост и обхващат нейния клюн, образу- Отнася се към пневматичните кости,
вайки клиновидно-ралниковия шев, sutura тъй като в нея се намира широка кухина, Фиг. 85. Топография на носната кост
Фиг. 86. Слъзна кост, os lacrimale;

дясна Фиг. 88. Ралник, vomer; изглед отдясно
A – изглед отвън; Б – изглед отвътре
Фиг. 89. Топография на ралника
Фиг. 87. Топография на слъзната кост
покрита с лигавица, – горночелюстният

синус, sinus maxillaris.
В костта се различават тяло и четири
израстъка.
Тялото на горната челюст, corpus
maxillae, има четири повърхности: очнич-
на, предна, носна и подслепоочна.
Различават се и следните израстъци
на костта: челен, ябълчен, алвеоларен и
небцов.
Очничната повърхност, facies orbi-
talis, е гладка, има форма на триъгълник,
леко наклонена в посока напред, навън и
надолу и образува долната стена на оч-
ницата, orbita.
Медиалният ѝ ръб се съединява на-
пред със слъзната кост, образувайки
слъзногорночелюстен шев, в посока на-
зад от слъзната кост – с очничната плас-
тинка на решетъчната кост в решетъчно-
горночелюстен шев и още по-назад – с
очничния израстък на небцовата кост – в
небно-горночелюстен шев. 90. Ралник, vomer; изглед отгоре
ния ръб, върху нея, се отваря доста голям

подочничен отвор, foramen infraorbitale,
под който има малка вдлъбнатина – ку-
чешка яма, fossa canina (от тук започва
мускулът, повдигащ ъгъла на устата, m.
levator anguli oris).
Надолу предната повърхност без ви-
дима граница преминава в предна (бу-
кална) повърхност на алвеоларния из-
растък, processus atveolaris, върху който
има редица изпъкналости – алвеоларни
възвишения, juga alveolaria.
Навътре и напред, в направление към
носа, предната повърхност на тялото на
горната челюст преминава остро в носна
изрезка, incisura nasalis. Надолу изрезка-
та завършва с предно носно бодило, spina
nasalis anterior. Носовите изрезки на
двете горночелюстни кости ограничават
крушовиден отвор, apertura piriformis,
водещ в носната кухина.
Носната повърхност, facies nasalis
(вж. фиг. 93), на горната челюст е по-
сложна. В горнозадния ѝ ъгъл се намира
Фиг. 91. Горна челюст, maxilla; дясна (Предновъншна повърхност) горночелюстният отвор, hiatus maxillaris,
водещ в горночелюстния синус. По-назад
от този отвор има грапава носна повърх-
Предният ръб на очничната повърх- alveoiaria (вж. pиc. 94); през тях пре- ност, която образува шев с перпендику-
ност е гладка и образува свободен по- минават нерви към групата на предните лярната пластинка на небцовата кост. На
дочничен ръб, margo infraorbitalis, явя- зъби на горната челюст. това място, по носната повърхност на
вайки се долна част на очничния ръб на Подслепоочната повърхност, facies горната челюст, вертикално преминава
орбитата, margo orbitalis (вж. фиг. 47, infratemporalis, обърната към подслепо- голяма небцова бразда, sulcus palatinus
125). Външно той е назъбен и премина- очата яма, fossa infratemporalis и крило- major. Тя образува една от стените на
ва в ябълчен израстък. Медиално подо- небцовата яма, fossa pteryzopalatina, е големия небцов канал, canalis palatinus
чничният ръб образува извивка нагоре, неравна, често изпъкнала, образува върга major. Пред горночелюстния отвор пре-
заостря се и преминава в челен израстък, на горната челюст, tuber maxillae. Вър- минава слъзна бразда, suicus lacrimalis,
по дължината на който върви надлъжен ху нея се различават два или три малки ограничена отпред от задния ръб на чел-
преден слъзен гребен, crista lacrimalis алвеоларни отвора, водещи в алвеолар- ния израстък. Към слъзната бразда при-
anterior. В мястото на прехода в челен ните канали, canales alveolares (вж. фиг. ляга отгоре слъзната кост, отдолу – слъз-
израстък, вътрешния ръб на очнична- 94), през които преминават нерви към ният израстък на долната конха. След
та повърхност образува слъзна изрезка, задните зъби на горната челюст. това слъзната бразда завършва в носо-
incisura lacrimalis, която заедно с извив- Предната повърхност, facies anterior, слъзен канал, саnaiis nasolacrimalis. Още
ката на слъзната кост ограничава гор- е незначително извита. Под подочнич- по-напред върху носната повърхност се
ния отвор на носнослъзния канал. намира хоризонтална издатина – конха-
Задният ръб на очничната повърхност, лен гребен, crista conchalis, към който се
заедно с разположения успоредно на прикрепя долната носна конха.
него долен ръб на очничната повърхност От горния ръб на носната повърхност,
на големите криле на клиновидната кост, на мястото, където тя преминава в пред-
образува долната очнична цепка, fissura на, се насочва нагоре челен израстък,
orbitalis inferior. В средната част на до- processus frontalis. Той има медиална
лната стена на цепката се намира жлеб – (носна) и латерална (лицева) повърхност.
подочнична бразда, sulcus infraorbitalis, Предният слъзен гребен, crista lacrimalis
която, насочвайки се напред, се вдълбо- anterior, разделя латералната повърхност
чава и постепенно преминава в подочни- на два участъка – преден и заден. Зад-
чен канал, canalis infraorbitalis (в бразда- ният участък преминава надолу в слъз-
та и канала залягат подочничният нерв, на бразда, sulcus lacrimalis. За граница
артерия и вени). Каналът описва дъга и отвътре ѝ служи слъзният ръб, margo
се отваря на предната повърхност на тя- lacrimalis, към който приляга слъзната
лото на горната челюст. Върху долната кост, образувайки с него слъзно-горно-
стена на канала има множество малки челюстен шев, sutura lacrimomaxillaris.
отвори на зъбните каналчета – така на- Фиг. 92. Топография на горната Върху медиалната повърхност в посо-
речените алвеоларни отвори, foramina челюст ка отпред назад преминава решетъчен
гребен, crista ethmoidalis. Горният ръб

на челния израстък е назъбен и се съе-
динява с носната част на челната кост,
образувайки челно-горночелюстен шев,
sutura frontomaxillaris. Предният ръб на
челния израстък се съединява с носната
кост в носно-горночелюстен шев, sutura
nasomaxillaris (вж. фиг. 49).
Ябълчният израстък, processus zygo-
maticus, излиза от външногорния ъгъл на
тялото. Грапавият край на ябълчния из-
растък и ябълчната кост, os zygomaticum
образуват ябълчно-горночелюстен шев,
sutura zygomaticomaxillaris.
Небцовият израстък, processus pala-
tinus (вж. фиг. 93, 95), представлява хо-
ризонтално разположена костна плас-
тинка, която тръгва навътре от долния
ръб на носната повърхност на тялото на
горната челюст и заедно с хоризонтална-
та пластинка на небцовата кост образу-
ва костна преградка между носната ку- Фиг. 93. Горна челюст, maxilla; дясна; изглед отвътре
хина и устната кухина. Чрез вътрешните
грапави ръбове на небцовите израстъци
двете горночелюстни кости се съединя-
ват, образувайки срединен небцов шев,
sutura palatina mediana. Отдясно и отля-
во на шева се разполага надлъжна небцо-
ва изпъкналост, torus palatinus.
В срединния небцов шев небцови-
те израстъци образуват в края остра из-
датина, насочена към кухината на носа
– така наречения носен гребен, crista
nasalis, който приляга към долния ръб
на ралника и хрущялната преграда на
носа. Задният ръб на небцовия израстък
се допира до предния ръб на хоризон-
талната част на небцовата кост, образу-
вайки с него напречен небцов шев, sutura
palatina transversa. Горната повърхност
на небцовите израстъци е гладка и леко
вдлъбната. Долната повърхност е грапа-
ва, близо да задния ѝ край има две небцо-
ви бразди, sulci palatini, които се отделят
една от друга чрез малки небцови гре-
бенчета, spinae palatinae (в браздите за-
лягат съдове и нерви). Десният и левият 94. Горна челюст, maxilla; дясна (Предновъншна повърхност)
небцови израстъци образуват при пред- (Алвеоларни каналчета отворени)
ния си ръб яма с овална форма – резцо-
ва яма, fossa incisiva. На дъното на яма-
та има резцови отвори, foramina incisiva
(два на брой), през които се отваря рез- os incisivum (вж. фиг. 95, 123). рат корените на зъбите – по 8 от всяка
цов канал, canalis incisivus, завършващ Алвеоларният израстък, processus al- страна. Алвеолите са отделени една от
също с резцови отвори върху носната veolaris (вж. фиг. 91, 95), чието развитие друга чрез междуалвеоларни преградки,
повърхност на небцовите израстъци (вж. е свързано с развитието на зъбите, тръг- septa interalveolaria. Някои от алвеолите
фиг. 122). Каналът може да се разпола- ва от долния ръб на тялото на горната на свой ред се разделят от междукоре-
га на един от израстъците; в този случай челюст надолу и описва дъга, насочена нови преградки, septa interradicularia, на
на противоположния израстък се нами- с изпъкналостта си напред и навън. До- по-малки клетки според броя на корени-
ра резцова бразда. Областта на резцовата лната повърхност на тази област е алвео- те на зъба.
яма понякога се отделя от небцовите из- ларната дъга, arcus alveolaris, върху ко- Предната повърхност на алвеоларния
растъци чрез резцов шев, sutura incisiva; ято се намират отделни клетки – зъбни израстък, съответстваща на пет предни
в тези случаи се образува резцова кост, алвеоли, alveoli dentales, където се нами- алвеоли, има надлъжни алвеоларни въз-
horizontalis, на всяка от небцовите кос-

ти, съединявайки се заедно по средин-
ната линия на костното небце, участва в
образуването на задната част на средин-
ния небцов шев, а съединявайки се с два-
та лежащи отпред небцови израстъци на
горночелюстните кости, образува напре-
чен небцов шев, sutura palatina transversa
(вж. фиг. 111, 112, 123).
Горната, носната повърхност, facies
nasalis, на хоризонталната пластинка е
обърната към кухината на носа, а дол-
ната – небцовата повърхност, facies pa-
latina, е част от костното небце, palatum
osseum, на горната стена на устната ку-
хина, cavitas oris propria.
На задномедиалния край на хоризон-
талната пластинка се намира заден носен
бодил, spina nasalis posterior, по медиал-
ния ръб – носен гребен, crista nasalis.
Горната повърхност на всяка хоризон-
тална пластинка е леко вдлъбната и глад-
Фиг. 95. Горна челюст, maxillae; изглед отдолу ка, долната е грапава.
От външната част на основата на пер-
пендикулярната пластинка в посока на-
зад е разположен дебел пирамиден из-
растък, processus pyramidalis. Той се
вклинява в изрезката между пластинки-
те на криловидния израстък на клино-
видната кост и ограничава отдолу крило-
видна яма, fossa pterygoidea.
На долната повърхност на пирамид-
ния израстък има 1–2 отвора – малки
небцови отвори, foramina palatina mi-
поrа (вж. фиг. 123), входове за малките
небцови канали, canales palatini minores,
през които преминават едноименните
нерви. В посока напред от тях, по лате-
ралния ръб на хоризонталната пластин-
ка, откъм долната ѝ страна долният ръб
на голямата небцова бразда образува със
същия такъв ръб на браздата на горна-
та челюст голям небцов отвор, foramen
palatiпит majus, който е разположен в
небцово-горночелюстния шев.
Перпендикулярната пластинка, la-
mina perpendicularis, на небцовата кост
образува прав ъгъл с хоризонталната
Фиг. 96. Небцова кост, os paiatinum; дясна; изглед отвътре и отзад пластинка. Тази тънка костна пластинка
приляга към предния ръб на медиалната
повърхност на криловидния израстък и
Небцова кост към задния отдел на носната повърхност
на тялото на горната челюст. На горноче-
вишения, juga alveolaria. Част от алвео- Небцовата кост, os palatinum (фиг. люстната повърхност, facies maxillaris,
ларния израстък заедно с алвеолите на 96–99; вж. фиг. 123), е чифтна кост. Тя се намира голяма небцова бразда, sulcus
двата предни резеца представлява в заро- представлява извита пластинка, разполо- patatinus major, която с едноименната
диша отделна резцова кост, os incisivum, жена в задния отдел на носната кухина и бразда на горната челюст и криловидния
която рано се слива с алвеоларния из- е съставна част от дъното на тази кухина израстък образува големия небцов ка-
растък на горната челюст. Двата алвео- – костно небце, palatum osseum, и стра- нал, canalis palatinus major, отварящ се в
ларни израстъка се съединяват и обра- ничната стена. В нея се различават хори- костното небце чрез голям небцов отвор,
зуват междугорночелюстен шев, sutura зонтална и перпендикулярна пластинки. foramen palatinum major.
intermaxillaris (вж. фиг. 47). Хоризонталната пластинка, lamina На носната повърхност, facies na-
Фиг. 97. Топография на

небцовата кост
salis, перпендикулярната пластинка на

небцовата кост има конхен гребен, crista
conchalis, който е следа от срастване със
задния отдел на долната носна конха (вж.
фиг. 96).
Малко по-нагоре се намира решетъч-
ният гребен, crista ethmoidalis, където се Фиг. 98. Небцова кост, os palatinum; дясна; изглед от латерално
сраства средната носна конха на реше-
тъчната кост.
Горният ръб на перпендикулярна-
та пластинка завършва с два израстъ-
ка: очничен израстък, processus orbitalis
(вж. фиг. 96–98), и клиновиден израстък,
procеssus sphenoidalis, разделяни един
от друг от клиновидно-небцова изрез-
ка, incisura sphenopalatina. Последната
и намиращото се тук тяло на клиновид-
ната кост образуват заедно клиновидно-
небцов отвор, foramen sphenopatatinum.
Очничният израстък, processus orbi-
talis, приляга към очничната повърхност
на горната челюст; върху него често се
среща клетка, съединяваща се със задни-
те клетки на решетъчната кост.
Клиновидният израстък, processus
sphenoidalls, се доближава към долната
повърхност на тялото на клиновидната
кост, нейната конха и крилете на рални-
ка.
Ябълчна кост
Ябълчната кост, os zygomaticum

(фиг. 100, 101: вж. фиг. 47–50), е чифт-
на, участва в образуването на странич-
ните части на лицевия череп. На нея се
различават три повърхности. В посока
навън е обърната латералната повърх-
ност, facies lateralis, с неправилна чети-
риъгълна форма и е изпъкнала.
Насочената навътре и напред вдлъбна-
та очнична повърхност, facies orbitalis, е
част от външната и долната стена на оч- Фиг. 99. Небцова кост, os palatinum; дясна; изглед отзад
Долна челюст
Долната челюст, mandibula (фиг.

102–106; вж. фиг. 46–51), е нечифтна;
образува долната част на лицевия череп.
Костта се състои от тяло и два израстъ-
ка, наречени клонове (издигат се от зад-
ния край на тялото нагоре).
Тялото, cоrpus, се образува от две съе-
диняващи се по средната линия половин-
ки (подбрадичкова симфиза, symphysis
mentalis), които се срастват в една кост
през първата година от живота. Всяка
половинка е извита и изпъкнала навън.
Нейната височина е по-голяма от дебе-
лината. На тялото се различават долна
част – основа на долната челюст, basis
тапdibulae, и горна – алвеоларна част,
pars alveolaris.
Върху външната повърхност на тяло-
то, в средните му отдели, се намира мал-
ко брадичково възвишение, protuberantia
mentalis, непосредствено от което и в по-
сока навън се издига брадичково хълм-
че, tuberculum mentaie. В посока нагоре
и навън от това хълмче има брадичков
отвор, foramen mentale (място, от което
излизат съдове и нерв). Този отвор съот-
ветства на местоположението на корена
на втория предкътник. В посока назад от
подбрадичковия отвор нагоре се насочва
коса линия, linea obliqua, която премина-
ва в предния край на клона на долната
челюст.
Развитието на алвеоларната част зави-
Фиг. 100. Ябълчна кост, os zygomaticum; дясна си от съдържащите се в нея зъби.
A – изглед отвън; Б – изглед отвътре Тази част е изтънена и съдържа алве-
оларни възвишения, juga alveotaria (вж.
фиг. 102). Нагоре тя е ограничена от дъ-
ницата и страничната ѝ повърхност се ночелюстен шев, sutura zygomaticoma- гообразен свободен край – алвеолар-
стеснява в остър дъгообразен ръб, до- xiltaris. на дъга, arcus alveolaris (вж. фиг. 104).
пълващ отдолу подочничния ръб, margo Върху очничната повърхност на кост-
infraorbitalis. та се намира ябълчно-очничен отвор,
Слепоочната повърхност, facies tem- foramen zygomaticoorbitale, който води
poralis, е обърната към слепоочната ям- към раздвояващо се навътре в костта ка-
ка. налче. Едното разклонение на каналче-
От горния ъгъл на тялото на костта из- то се отваря на предната повърхност на
лиза челен израстък, processus frontalis. костта като ябълчнолицев отвор, foramen
Той се съединява с ябълчния израстък на zygomaticofaciale, другото – на слепо-
челната кост, образувайки челно-ябълчен очната повърхност като ябълчнослепоо-
шев, sutura frontozygomatica (вж. фиг. 49, чен отвор, foramen zygomaticotemporale
51), и с голямото крило на клиновидна- (през тези каналчета преминават нер-
та кост, образувайки клиновидно-ябълчен ви). Често върху същата повърхност е
шев, sutura sphenozygomatica. По задния изразено очнично възвишение, eminentia
ръб на горната трета на челния израстък orbitalis.
на ябълчната кост се разполага така на- От задния ъгъл на ябълчната кост
реченият tuberculum marginale. Върху излиза слепоочен израстък, processus
очничната повърхност на челния израс- temporalis. Той се съединява с ябълч-
тък често има добре изразено очнично ния израстък на слепоочната кост чрез
възвишение, eminentia orbitalis. слепоочен-ябълчен шев, sutura temporo-
Съединявайки се с горната челюст, zygomatica (вж. фиг. 49), образувайки Фиг. 101. Топография на
ябълчната кост образува ябълчногор- ябълчна дъга, arcus zygomaticus. ябълчната кост
Фиг. 102. Долна челюст, mandibula; изглед отвън (отстранена външна пластинка на компактното вещество на коста;
в канала на долната челюст, canalis mandibulae, е въведена сонда)
Фиг. 103. Топография на долната

челюст
Алвеоларната дъга има 16 (по 8 от вся-

ка страна) зъбни алвеоли, alveoli dentales
(вж. фиг. 104), които са отделени една от
друга чрез междуалвеоларни преградки,
septa interalveolaria.
На вътрешната повърхност на тялото
на долната челюст (вж. фиг. 105), близо
до срединната линия, се намира едини-
чен или раздвоен брадичков бодил, spina
mentalis (залавно място m. geniohyoideus Фиг. 104. Долна челюст, mandibula; изглед отгоре
и m. genioglossus). При долния му край

има вдлъбнатина – fossa digastrica, следа
от залавяне на двукоремчестия мускул.
На латералните участъци на вътрешна-
та повърхност от всяка страна в посока
към клона на долната челюст косо пре-
минава linea mylohyoidea (оттук започват
m. mylohyoideus и pars mylopharyngea на
m. constrictor pharyngis superior).
Над linea mylohyoidea, по-близо до
подезичната кост, се намира подезична
ямка, fovea sublingualis, която е следа от
прилягаща подезична жлеза, а по-надолу
и в посока назад от тази линия често има
слабо изразена подчелюстна яма, fovea
submandibularis, която е следа от приля-
гане на поддолночелюстната жлеза.
Клоновете на долната челюст, ramus
mandibulae (вж. фиг. 102, 106), предста-
вляват широка костна пластинка, която
се издига от задния край на тялото на до-
лната челюст нагоре и косо назад, обра-
зувайки с долния край на тялото ъгъл на
долната челюст, angulus mandibulae.
На външната повърхност на всеки
Фиг. 105. Долна челюст, mandibula; изглед отвътре клон, в областта на ъгъла, има грапа-
ва повърхност – масетерна грапавина,
tuberositas masseterica, която е следа от
залавно място на едноименен мускул. На
вътрешната страна, съответна на дъвка-
телна неравност, има по-малка грапави-
на – птеригоидна грапавина, tuberositas
pterygoidea, която е следа от залавно мяс-
то на медиалния криловиден мускул.
По средата на вътрешната повърхност
на всеки клон има отвор на долната че-
люст, foramen mandibulae, ограничен от-
вътре и отпред от неголяма костна изда-
тина – езиче на долната челюст, lingula
mandibulae. Този отвор води в канала
на долната челюст, canalis mandibulae
(вж. фиг. 102), в който преминават съдо-
ве и нерви. Каналът е разположен в пла-
ста спонгиозно вещество на костта. На
предната повърхност на тялото на долна-
та челюст той има изход – подбрадичков
отвор, foramen mentale.
От отвора на долната челюст в посо-
ка надолу и напред, по горната граница
на криловидната неравност, премина-
ва sulcus mylohyoideus (следа от заляга-
не на едноименни съдове и нерви). По-
някога тази бразда или част от нея се по-
крива с костна пластинка, превръщайки
се в канал. Малко по-нагоре и в посо-
ка напред от отвора на долната челюст
е разположен долночелюстен вал, torus
mandibularis.
На горния край на всеки клон на до-
лната челюст има два израстъка, които
са разделени от изрезката на долната
Фиг. 106. Долни челюсти на новородено (А) и на стар човек (Б) челюст, incisura mandibulae. Предният,
венечен израстък, processus coronoideus, ма на подкова и при слаби хора може да

често има грапавина по вътрешната по- се напипа през кожата. С другите кости
върхност, обусловена от залавянето на се съединява посредством връзки. Поде-
слепоочния мускул. Задният, кондила- зична кост, е изградена от тяло, corpus,
рен израстък, processus condylaris, за- и големи и малки рога, cornua majora
вършва с глава на долната челюст, саput et cornua minora. Тялото на костта има
mandibulae. Последната има елипсовид- форма на пластинка, изпъкнала напред;
на ставна повърхност, участваща заед- то носи върху себе си напречен и верти-
но със слепоочната кост на черепа в об- кален гребени. Горният край на пластин-
разуването на долночелюстната става, ката е заострен, долният – задебелен.
articulatio temporomandibularis. Страничните краища на тялото се съ-
Главата преминава в шийка на до- единяват с големите рога чрез ставни
лната челюст, collum mandibulae, на повърхности от влакнест или хиалинен
вътрешната полуокръжност, на коя- хрущял.
то се забелязва птеригоидна яма, fovea Големите рога излизат от тялото на
pierygoidea – залавно място на латерал- костта в посока назад и навън. Те са по-
ния криловиден мускул. тънки и по-дълги от тялото и на краища-
та си имат малки задебелявания.
Подезична кост Малките рога излизат от мястото на
съединяване на тялото на костта с голе-
Подезичната кост, os hyoideum (фиг. Фиг. 107. Подезична кост, os мите рога. Понякога те остават хрущял-
107), заляга под тялото на езика, има фор- hyoideum; изглед отгоре и отвън ни. С тялото на подезичната кост малки-
Фиг. 108. Череп, cranium; изглед отвътре (Дясна страна. Отворена черепна кухина, cavitas cranii. Сагиттален разрез,
извършен в ляво от срединната плоскост)
Фиг. 109. Череп, cranium; изглед отвътре (полусхематично)

те рога се съединяват или чрез става със тилната област на мозъчния череп, и от- тък на челната кост; 9) надочничен ръб и
слабо опъната капсула, или посредством страни – като латерална норма, norma 10) носен ръб на челната кост. Нагоре от
съединителна тъкан. Техните краища са lateralis (вж. фиг. 48, 49), представена от тази линия се разполага сводът на чере-
свързани с шилоподезична връзка, lig. слепоочна, подслепоочна ями и редица па, надолу – основата на черепа.
stylohyoideum. Тази връзка понякога има други костни образувания (вж. фиг. 50,
една или няколко малки костици. 51). Вертикална норма
Освен това, черепът се дели на две (черепен покрив)
ТОПОГРАФИЯ НА ЧЕРЕПА преминаващи една в друга големи части:
горна част – черепен покрив и долна част Разглеждайки вертикалната норма,
Черепът, cranium (фиг. 108–115; вж. – основа, в която се различават външна поrта verticalis (вж. фиг. 112), откъм из-
фиг. 46–51), е образуван от отделни кос- основа на черепа, basis cranii externa, и пъкналата (външната) повърхност, не е
ти, изграждащи скелета на главата. вътрешна основа на черепа, basis cranii трудно да се забележи, че той е съставен
Изучавайки проекциите на черепа interna. от кости, съединени помежду си чрез
като цяло от различни позиции, може да Границата, разделяща тези две голе- шевове, suturae.
се отбележи, че видът му отгоре се оп- ми части, минава по условна линия през Свръзките се образуват посредством
ределя като вертикална норма, norma следните образувания: 1) външна тилна съединителна тъкан, syndesmosis.
verticalis, включваща свод или черепен изпъкналост; 2) горна тилна линия; 3) Шевовете са един от видовете свръз-
покрив; отдолу – като базиларна нор- основа на цицковидния израстък; 4) го- ки между костите. Костите, участващи в
ма-основа, norта basilaris (вж. фиг. 110, рен край на външен слухов отвор; 5) ко- образуването на черепния покрив, се съ-
111); отпред – като лицева норма, norma рен на ябълчния израстък на слепоочната единяват чрез шевове с различна форма.
facialis, образуваща лицевия череп (фиг. кост; 6) подслепоочен гребен на голямо- Някои от тях образуват назъбена линия,
46, 47); отзад – като тилна норма, norma то крило на клиновидната кост; 7) кли- други – равна. Шевът като назъбена ли-
occipitalis (вж. фиг. 112), където започва новидно-ябълчен шев; 8) ябълчен израс- ния е зъбчат шев, sutura serrata, а свръз-
Фиг. 110. Череп, cranium; изглед отдолу

(Базиларна норма, nоrmа basilaris. Външна основа на черепа, basis cranii externa)
Фиг. 111. Череп, cranium; изглед отдолу (полусхематично)

ките на костите, образуващи равна линия гиталния и ламбдовидния шевове. По- ни бразди, sulci arteriosi, венозни бразди,
са или люспест шев, sutura squamosa, ко- рядко се среща междутеменна кост, os sulci venosi, и бразди на венозните си-
гато единият край на костта припокрива interparietale, заменяща горния ъгъл на нуси, при това най-голямата от бразди-
края на другата кост подобно на рибешки тилната люспа и разполагаща се между те, преминаваща по срединната линия
люспи, или плосък шев, sutura ptanai, ко- двете теменни кости. на свода на черепа е браздата на горния
гато краищата на съединяващите се кос- На страничната повърхност на покри- сагитален синус, sulcus sinus sagittalis
ти са гладки и се допират един до друг ва, под долната слепоочна линия, се раз- superioris. По ръбовете на тази бразда се
(например, ябълчночелюстен шев). полага слепоочна площадка, която надо- виждат малки, но дълбоки вдлъбвания –
Шевовете между костите на черепа лу преминава в слепоочна яма, ограни- гранулационни ямки, foveolae granulаres,
най-често получават названието си от чена отвън от ябълчния израстък на сле- където навлизат израстъците на паяжи-
костите, които влизат в контакт помеж- поочната кост. новидната мозъчна обвивка. Освен тези
ду си. Черепният покрив в своята предна вдлъбвания, в задните отдели на саги-
Наименованията на някои шевове на част има изпъкналост – чело, frons. В талната бразда има 2-3 изхранващи от-
черепния покрив са свързани с тяхно- задната част на покрива може да се за- вори, foramina nutricia. Те най-често се
то направление или форма, венечен шев, бележат три изпъкналости: две стра- разполагат не в самата бразда, а по-скоро
sutura coronalis, – шевът между челната нични – теменни изпъкналости, tubera встрани от нейните ръбове.
и теменните кости; сагитален шев, sutura parietalia, и задна – тил, occiput. Между Фонтанели. Една от особеностите
sagittalis, – шевът между теменните кос- тези три изпъкналости се определя най- на черепа при новороденото са фонта-
ти; ламбдовиден шев, sutura lambdoidea, изпъкналата нагоре точка на покрива – нелите, fontiсuli cranii (вж. фиг. 114, 115,
– шевът между тилната и теменните кос- теме, или връх, vertex. 207). Те представляват невкостенени
ти /Б. пр. – ламбовиден по името на гръц- Мозъчната повърхност на свода на че- участъци, които са разположени в места-
ката буква ламбда λ/ репа има редица неравности, които пов- та на образуване на бъдещите шевове.
В процеса на вкостяване понякога се тарят релефа на повърхността на мозъ- Известно е, че черепният покрив през
образуват отделни, непостоянни, с ма- ка (вж. фиг. 113). Освен това, мозъчната целия вътреутробен период претърпява
лък размер кости на шевовете, ossa повърхност на черепния свод носи върху структурни изменения. Първоначално
suturalia. По-често те се намират в са- себе си отпечатъци от съдове: артериал- той е във форма на мембранозно обра-
Фиг. 112. Череп, cranium; изглед отзад (Без долната челюст)

зувание, покриващо отгоре главния мо- ето две от тях са чифтни и две нечифтни. люспестата част на слепоочната кост, от-
зък. По-късно, преминавайки хрущялния Към нечифтните се отнасят предната и долу. Затваря се скоро след раждането, а
стадий, то постепенно се заменя от кост- задната фонтанела, към чифтните – кли- понякога дори в края на вътреутробния
на тъкан. Този преход се характеризира новидната и цицковидната фонтанели. период.
с появата на костни точки (вътреутроб- Предната фонтанела, fonticulus an- Цицковидната фонтанела, fonticulus
но през 2-я или в началото на 3-я месец), terior (вж. фиг. 114, 115), най-често има mastoideus (вж. фиг. 114), е също чифтна,
появяващи се като островчета в една или форма на ромб, разположен на мястото, разположена е зад клиновидната фон-
друга кост. След това тези островчета се където се събират шевовете – сагитален, танела, в мястото където се съединяват
сливат помежду си, образувайки големи венечен и метопичен. Фонтанелата се за- тилната люспа, теменната кост и цицко-
костни пластинки, представляващи кост- пазва до 2-годишна възраст и към края видният израстък на слепоочната кост.
ната основа на различните кости на че- на втората година се вкостява. Вкостява се в същия период, както и кли-
репния покрив. Задната фонтанела, fonticulus poste- новидната.
Към момента на раждане между кос- rior (вж. фиг. 115), е с триъгълна форма и Остатъците от мембранозния череп
тите остават участъци от мембранозния е разположена на мястото, където се съ- позволяват значително разместване на
череп във вид на тесни ленти и по-ши- единяват сагиталният и ламбдовидният черепните кости по време на раждането,
роки пространства – фонтанели, които шевове. Вкостява се в началото на пър- което облекчава преминаването на гла-
вследствие на своята еластичност могат, вата година от живота. вичката на детето през тесните места на
в зависимост от състоянието на вътрече- Клиновидната фонтанела, fonticulus родовите пътища.
репното налягане, да хлътват или да из- sphenoidalis (вж. фиг. 114), е чифтна, за-
пъкват, създавайки впечатление, че пул- ляга в предната част на страничните по- Основа на черепа
сират – в тази връзка са получли и наи- върхности на черепа, между челната и
менованието си. На черепа на новороде- теменната кости, отпред и отгоре, и го- Черепна основа (фиг. 116, 117; вж.
ното се различават 6 фонтанели, при ко- лямото крило на клиновидната кост и фиг. 110, 114) се нарича онази част от че-
Фиг. 113. Черепен покрив; изглед отвътре

репа, която е разположена под линията, на черепа се образува от тялото и голе- сънната артерия, canalis caroticus, в по-
вървяща в посока напред на нивото на мите крила на клиновидната кост, долна- сока назад и латерално от него се намира
надочничния ръб и по-нататък в посока та повърхност на пирамидата, тъпанче- яремна яма, fossa jugutaris, водеща в яре-
назад по ябълчния израстък на челната вата част, участъците на люспестата част мен отвор, foramen jugularе, образуван в
кост, клиновидно-ябълчния шев, подсле- на слепоочната кост, а така също базал- резултат от съединяването на яремните
поочния гребен на голямото крило на ната част и предния отдел на люспата на изрезки на пирамидата на слепоочната
клиновидната кост, горния ръб на външ- тилната кост. кост и латералната част на тилната кост.
ния слухов отвор, горната нухална линия До основата на медиалната пластинка В посока навън от яремния отвор е раз-
към външната тилна издатина. на криловидния израстък има ладиевид- положен шиловиден израстък, processus
Различават се външна и вътрешна ос- на яма, fossa scaphoidea. В посока назад styloideus, а още по-латерално – цицко-
нова на черепа. от израстъка е разположен отвор с не- виден израстък, processus mastоideus.
Външната основа на черепа, basis равни ръбове, foramen lacerит, който е с Между тях се намира шилоцицковиден
cranii ехterna, отпред е покрита от кос- неравни ръбове и на немацериран череп отвор, foramen stylomastoideum.
тите на лицето (вж. фиг. 108–111). Насо- е запълнен с хрущялна тъкан. В облас- Тялото на клиновидната кост се съ-
чени назад от костното небце, patatum тта на голямото крило на клиновидната единява с основната част на тилната
osseum, излизат криловидните израстъ- кост се отваря овален и бодилест отвор, кост посредством клиновиднотилна син-
ци, processus pterygoidei, чиито медиални foramen ovale et foramen spinosum. Лате- хондроза, synchondrosis sphenooccipitalis.
пластинки, заедно с перпендикулярните рално от тези отвори е разположена дол- В областта на основата на черепа се раз-
пластинки на небцовите кости, ограни- ночелюстна яма, fossa mandibularis, със личават още две синхондрози: клиновид-
чават отвън хоаните, сhоапае, разделени ставна повърхност, facies articularis, носкалиста синхондроза, synchondrosis
от ралника, vomer. ограничена отпред от ставно хълмче, sphenopetrosa, и скалистотилна синхон-
Между криловидните израстъци, ла- tuberculum articulare. На долната повърх- дроза, synchondrosis petrooccipitalis, ко-
терално и назад от тях, външната основа ност на пирамидата се отваря каналът на ито на мацериран череп са представени
Фиг. 114. Череп на новороденото; изглед отдясно

съответно от клиновидноскалиста цеп- решетъчната кост. Тя е ограничена откъм кухината на страничните части на сред-
натина, fissura sphenopetrosa (вж. фиг. задната страна от ръба на малките крила ната черепна яма се отварят: зрителни-
111, 117), и скалисто-тилна цепнатина. и пъпката на седлото, tuberculum sellaе. ят канал, canalis opticus, горната очнич-
fissura petrooccipitalis (вж. фиг. 117). Най-вдлъбнато място е областта на ре- на цепка, fissura orbitalis superior, отвор
В центъра на основата на черепа има шетъчната пластинка, където се изди- с неравни ръбове, foramen lacerum, кръг-
голям (тилен) отвор, foramen magnum, га петльовият гребен, crista galli, пред лият отвор, foramen rotundum, овални-
от който в посока напред, в основната който се намира слепият отвор, foramen ят omвор, foramen ovale, и бодилести-
част на тилната кост, е разположена гъл- cecum. ят отвор, foramen spinosum. На пред-
тачна върга, tuberculum pharyngeum, от Средната черепна яма, fossa cranii ната повърхност на пирамидата се раз-
двете страни – тилни кондили, condyli media, е най-дълбока в страничните си личават троичното хлътване. impresiо
occipitales, а в посока назад от отвора части; в централната ѝ част се изди- trigeminalis, покривът на тъпанчевата
почти по средната линия и до външната га турското седло, sella turcica, в чий- кухина, tegmen tympani, дъгообразното
тилна издатина, protuberantia occipilalis то център се намира хипофизната яма, възвишение, eminentia arcuata, а също и
externa, преминава външният тилен гре- fossa hypophysialis. Откъм предната ѝ цепнатините и браздите на големия и ма-
бен, crista occipitalis externa, с излизащи- част средната черепна яма е ограничена лък скалист нерви.
те от него долна и горна нухални линии, от малките крила на клиновидната кост, Задната черепна яма, fossa cranii
lineа nuchalis inferior el linea nuchalis откъм задната – от гърба на седлото, posterior, отпред е ограничена от гър-
superior. dиrsum sellae, и горния ръб на пирами- ба на седлото и горния ръб на пирами-
Вътрешната основа на черепа, basis дата, margo superior partis petrosae. Дъ- дата; отзад границата минава по браз-
cranii interna (вж. фиг. 116, 117), предста- ното на средната черепна яма се изграж- дата на напречния синус, sulcus sinus
влява вдлъбната неравна повърхност, ко- да от тялото и големите крила на клино- transversi, и вътрешна тилна издати-
ято повтаря релефа на прилежащия към видната кост, предните повърхности на на, protuberantia occipitalis interna. Това
нея мозък. Повърхността има три вдлъб- пирамидите и мозъчната повърхност на е най-дълбоката черепна яма. Дъното ѝ
натини: предна, средна и задна черепни люспестата част на слепоочната кост. На се образува от почти цялата тилна кост,
ями. дъното на средната черепна яма от двете с изключение на горната част на тилна-
Предната черепна яма, fossa cranii страни на основата на турското седло са та люспа, от част от тялото на клиновид-
anterior, е най-плитка. Дъното ѝ се обра- разположени браздите на сънните ар- ната кост (неголям участък назад от гър-
зува от очничната част, pars orbitalis, терии, sulci carotici, всяка от които, на- ба на седлото), от задната повърхност
на челната кост, малките крила, alae сочвайки се назад, надолу и латерално на пирамидата и тилния ръб на темен-
minores, на клиновидната кост и реше- към върха на пирамидата, води в канала ната кост. В центъра на ямата се нами-
тъчната пластинка, lamina cribrosa, на на сънната артерия, canalis caroticus. В ра голям тилен отвор, foramen magnum,
Фиг. 115. Череп на новороденото; изглед отгоре

пред него е разположен склон, clivus, об- Носна кухина разположена в сагиталната плоскост и се
разуван от тялото на клиновидната кост отваря напред чрез крушовидния отвор,
и базиларната част на тилната кост. При Носната кухина, cavitas nasi (фиг. а назад чрез хоаните.
страничната полуокръжност на големия 118–122; вж. фиг. 108), е разположена в Крушовидният отвор, apertura piri-
отвор се отваря къналът на подезичния средата на горния отдел на лицевия че- formis (вж. фиг. 46, 47), е ограничен от-
нерв, canalis nervi hypoglossi, в посока реп. Тя е образувана от същинска кухи- горе от свободните ръбове на носните
навън от него и назад от яремния отвор, на и добавъчни кухини, лежащи в посо- кости, странично – от носните изрезки,
foramen jugulare, е разположен непосто- ка нагоре, навън и назад от нея. Отпред incisurae nasales, на горните челюсти, а
янен кондилен канал, canalis condylaris. и над тези добавъчни кухини се нами- отдолу се затваря от предния носен бо-
От задния ръб на големия отвор по сред- рат челните синуси, sinus frontales, от- дил, spina nasalis anterior.
ната линия се издига вътрешен тилен вън – решетъчните клетки, cellulae eth- Хоаните, choanae, представляват поч-
гребен, crista occipitalis interna, който moidales, или решетъчните лабирин- ти овални по форма отвърстия, разделе-
достига до вътрешната тилна издати- ти, labyrinthi ethmoidales, малко по-на- ни от задния ръб на ралника. Стените
на, рrotuberantia occipitalis interna. Мал- долу – горночелюстните синуси, sinus им са образувани отдолу от задния ръб
ко по-нагоре от него, от двете страни на maxillares, а отзад и отгоре – клиновид- на хоризонталните пластинки на небцо-
кръстообразното възвишение, eminentia ните синуси, sinus sphenoidales. вите кости, отстрани – от медиалните
cruciformis, се отклоняват бразди на на- Носната кухина се разделя от кост- пластинки на криловидните израстъци
пречния синус, sulci sinus transversi, чи- ната преградка на носа на дясна и лява на клиновидната кост, отгоре – от тялото
ето продължение е браздата на сигмо- половини, във всяка от които се отварят на тази кост, крилете на ралника и вла-
видния синус, sulcus sinus sigmoidei, за- околоносните кухини и клетките на ре- галищния израстък на криловидните из-
вършваща при яремния отвор. шетъчния лабиринт. Носната кухина е растъци.
Фиг. 116. Вътрешна основа на черепа, basis cranii interna; изглед отгоре
Фиг. 117. Вътрешна основа на черепа, basis cranii interna; изглед отгоре {полусхематично)
Костната преграда на носа, septum ка на небцовата кост и медиалната плас- новидният синус, sinus sphenoidalis.
nasi оssеит (вж. фиг. 108, 109), е разпо- тинка на криловидния израстък на кли- Средният носен проход, meatus nasi
ложена в носната кухина и обикновено новидната кост. Откъм външната стена в medius, като цяло върви паралелно на
е извита надясно или наляво. Тя се об- посока към преградката на носа се вда- горния проход, но е значително по-дъ-
разува от перпендикулярната пластинка ват три носни конхи: горна носна конха, лъг и по-широк от него. В средния но-
на решетъчната кост отгоре и от ралника concha nasalis superior, средна носна кон- сен ход през отвора на горночелюстния
отдолу и отзад; с долния си ръб ралникът ха, con-cha nasalis media, и долна носна синус, hiatus maxillaris, се отваря горно-
се съединява с носния гребен на горната конха, concha nasalis inferior. Под конхи- челюстният синус, sinus maxillaris. От-
челюст и небцовите кости. те, между тях и външната стена на нос- ворът на горночелюстния синус, на цял
Долната стена на носната кухина об- ната кухина, се образуват три надлъж- череп, степен значително се стеснява от
разува костно небце, palаtum osseum ни носни прохода (вж. фиг. 118,119): под прилягащите към него съседни кости, а
(вж. фиг. 122). горната конха е горният носен проход, именно: отзад – от перпендикулярната
За горна стена или покрив служат въ- под средната – средният носен проход и пластинка на небцовата кост, отдолу –
трешната повърхност на носните кости, под долната конха – долният носен про- от горночелюстния израстък на долната
носните части на челните кости и ре- ход. носна конха, от решетъчния израстък на
шетъчната пластинка на решетъчната Горният носен проход, meatus nasi su- същата конха и куковидния израстък на
кост, чрез която носната кухина е свър- perior, е по-къс и по-тесен от другите два решетъчната кост.
зана с предната черепна яма, fossa cranii и заляга само в задните отдели на нос- Минаващият в посока отгоре надолу
anterior. Задният отдел на горната стена ната кухина. Той е разположен под лек и назад куковиден израстък, processus
образува предната повърхност на тялото наклон в посока назад и надолу и зад- uncinatus разделя отвора на горноче-
на клиновидната кост. ният му край достига до клинонебцовия люстния синус на два отдела – предно-
Страничната стена е образувана от на- отвор, foramen sphenopalatinum. В пред- долен и задногорен. Последният се раз-
миращите се в носната кухина повърхно- ния отдел на горния носен ход се отварят полага между решетъчния мехур, bulla
сти на челния израстък и тялото на гор- задните решетъчни клетки. Над горната ethmoidalis, и куковидния израстък и на
ната челюст, слъзната кост, лабиринта на носна конха се намира клинорешетъч- немацериран череп служи за вход към
решетъчната кост с нейния куковиден аната вдлъбнатина, recessus spheno- горночелюстния синус – полулунен от-
израстък, перпендикулярната пластин- ethmoidalis, в чиято област се отваря кли- вор, hiatus semilunaris. Горната, която
Фиг. 118. Латерална стена на скелета на носната кухина, cavitas nasi

(Дясна страна. Сагитален разрез, извършен вдясно от костната преградка на носа)
Фиг. 119. Латерална стена на скелета на носната кухина

(Дясна страна. Сагитален разрез, извършен вдясно от костната преградка на носа.
Горна, средна и долна носни конхи, conchae nasales superior, media et inferior, частично отстранени)
Фиг. 120. Скелет на носната кухина и очниците; изглед отзад

(Фронтален разрез през основата на слепоочните израстъци на ябълчните кости)
е по-широка, част на този отвор се на-

рича решетъчен конус, infundibulum
ethmoidaie. Този отвор съединява сред-
ния носен проход с отворчетата на пред-
ните решетъчни клетки, а нагоре чрез
отвора на челния синус, apertura sinus
frontalis, – с челния синус, sinus frontalis.
Долният носен проход, meatus nasi
inferior е най-дългият и най-широкият от
всички. Близо до предния му край се на-
мира долният отвор на носослъзния ка-
нал, canalis nasolacrimalis (вж. фиг. 119).
Долната носна конха представлява гор-
на стена на долния носен проход, а до-
лната стена се образува от небцовия из-
растък на горната челюст и хоризонтал-
ната пластинка на небцовата кост. Прос-
транството зад конхите представлява
много къс носогълтачов проход, meatus
nasopharyngeus, който се отваря чрез хо-
аните в гълтача, pharynx (вж. т. 2 „Сплан-
хнология“)
Костно небце
Костното небце, palatum osseum

(фиг. 123), образува дъното на носна-
та кухина и покрива на устната кухина
(вж. фиг. 109, 120).
Предните две трети от костното неб- Фиг. 121. Скелет на носната кухина и очниците; изглед отдолу
це се образуват от небцовите израстъци (Хоризонтален разрез през срединните отдели на входа в очницата)
на горните челюсти, задната трета – от
хоризонталните пластинки на небцови-
те кости и техните пирамидални израс-
тъци.
Отпред и отстрани костното небце е
ограничено от алвеоларните израстъ-
ци на горните челюсти. По средата на
костното небце, в сагитално направле-
ние, преминава срединният небцов шев,
sutura palatina mediana, в който се съеди-
няват двата небцови израстъка на горни-
те челюсти и двете хоризонтални плас-
тинки на небцовите кости. По продъл-
жение на срединния шев често е разпо-
ложено небцово валяче, torus palatinus.
Задните отдели на този шев пресичат
фронтално напречния небцов шев, sutura
palatina transversa, – място на съединя-
ване на небцовите израстъци на горни-
те челюсти с хоризонталните пластин-
ки на небцовите кости. В предния край
на срединния небцов шев, зад алвеолите
на резците, заляга резцовата яма, fossa
incisivа. На дъното на ямата е разположен
резцов отвор, foramen incisivum (през
него преминават нерви и съдове), водещ
в резцов канал, canalis incisivus. Каналът
се отваря на горната, която е носна, по-
върхност на твърдото небце чрез две от- Фиг. 122. Скелет на носната кухина; изглед отгоре
върстия, всяко от които е разположено от (Долна стена на носната кухина. Хоризонтален разрез през ябълчните
двете страни на носния гребен. От две- израстъци на горната челюст)
преминава зрителният нерв и очнична-

та артерия. До предния ръб на горната
стена, по-близо до латералния му ъгъл,
е разположена ямата на слъзната жле-
за, fossa glandulae lacrimalis, а в посока
напред и навътре от ръба – макаровидна
яма, fovea trochlearis, и макаровиден бо-
дил, spina trochlearis.
Латералната стена на очницата,
paries lateralis orbitae, е образувана в
задния ѝ отдел от очничната повърх-
ност на големите крила на клиновидната
кост, в предния – от очничната повърх-
ност на ябълчната кост. Между тези кос-
ти преминава клиноябълчния шев, sutura
sphenozygomatica. Горната и странич-
ната стени са разделени една от друга
чрез горната очна цепка, fissura orbitalis
superior, която се намира между голя-
мото и малкото крило на клиновидната
кост. На очничната повърхност на ябъл-
чната кост има ябълчноочничен отвор,
foramen zygomaticoorbitale.
Долната стена на очницата, paries
inferior orbitae, е образувана основно
от очничната повърхност на горната че-
Фиг. 123. Костно небце, palatum osseum; изглед отдолу люст, а също и от част от очничната по-
върхност на ябълчната кост и очничния
израстък на небцовата кост. Между до-
те страни на резцовия отвор на детски оси и на двете очници, преминаващи от лния ръб на очничната повърхност на го-
череп, а понякога и на череп на възрас- средата на входа им към средата на зри- лямото крило и задния ръб на очничната
тен човек, се забелязва не особено отчет- телния канал, се събират в областта на повърхност на горната челюст, се намира
ливо изразен резцов шев, sutura incisiva турското седло. Очницата граничи меди- долната очнична цепка, fissura orbitalis
(вж. фиг. 123), съединяващ непостоянна- ално с носната кухина, отгоре – със съ- inferior, чийто преден край достига до
та резцова кост, os incisivum, с небцовия ответната част на предната черепна яма, ябълчната кост. През тази цепка очнич-
израстък на горната челюст. отвън – със слепоочната яма, отдолу – с ната кухина комуникира с крило-небцо-
В задновъншните части на костното горночелюстния синус. вата и подслепоочната ями. На странич-
небце има по един голям небцов отвор, Входът в очничната кухина има очер- ния ръб на очничната повърхност на гор-
foramen palatinum majus, а в посока на- тание на четириъгълник със закръглени ната челюст започва подочничната браз-
зад от тях има 1-2 малки небцови отво- ъгли. Отгоре входът е ограничен от на- да, sulcus infraorbilalis, която преминава
ра, foramina palatina minora. От двете дочничния ръб, margo supraorbitalis, кой- в подочничен канал, canalis infraorbilalis,
страни на костното небце, пред големия то е образуван от едноименния ръб на залягащ в предните отдели на долната
небцов отвор, преминават две небцови челната кост и нейния ябълчен израстък. стена на очницата.
бразди, sutci palatini, – отпечатъци от съ- От вътрешната страна входът в очница- Медиалната стена на очницата, pa-
дове и нерви. та е ограничен от медиалния ръб, margo ries medialis orbilae (вж. фиг. 125), е об-
medialis, образуван от носната част на разувана (в посока отпред назад) от слъз-
Очница челната кост и челния израстък на гор- ната кост, очничната пластинка на реше-
ната челюст. Отдолу входът на очницата тъчната кост и латералната повърхност
Очницата, orbita (фиг. 124, 125; вж. е образуван от подочничния ръб, margo на тялото на клиновидната кост. В пред-
фиг. 46, 47), представлява четиристенна infraorbitalis, на горната челюст и при- ния отдел на стената има слъзна браз-
кухина, чиито стени образуват пирамида лежащата част на ябълчната кост. да. sulcus lacrimalis, продължаваща в
с неправилна форма. В кухината на оч- Латералният ръб, margo lateralis, на яма на слъзната торбичка, fossa sacci
ницата заляга очната ябълка с нейните входа на очницата образува ябълчната lacrimalis. Последната преминава в по-
мускули, съдове и нерви, а също и слъз- кост. Всички стени на очницата са гладки. сока надолу в носослъзен канал, canalis
на жлеза и мастна тъкан. В посока на- Горната стена, paries superior, е об- nasolacrimalis.
пред кухината се отваря чрез широк вход разувана от очничната част на челна- По горния ръб на медиалната стена
в очницата, aditus orbitae, който прили- та кост, а задният ѝ участък – от малки- на очницата са разположени два отво-
ча на основата на пирамида, ограничен те крила на клиновидната кост. Между ра: преден решетъчен отвор, foramen
от очничния ръб, margo orbitalis (вж. фиг. тези две кости преминава клиночелни- ethmoidale anterius, в предния край на
47, 124). До самия вход кухината на оч- ят шев, sutura sphenofrontalis. При коре- челнорешетъчния шев и заден решетъ-
ницата се разширява, а в посока назад на на всяко малко крило се намира зри- чен отвор, foramen ethmoidale posterius,
постепенно се стеснява. Надлъжните телен канал, canalis opticus, през който близо до задния край на същия шев.
Фиг. 124. Очница, оrbita, дясна; изглед отпред
Фиг. 125. Очница, orbita, и криловиднонебцова яма, fossa pterygopalatina; изглед отдясно (Медиална стена на дясната
очница. Вертикален разрез, отстранена външната стена на горночелюстния синус)
Всички стени на очницата се събират при та стена на слепоочната яма се отваря яма са разположени долната част на сле-
зрителния канал, който свързва очницата ябълчнослепоочен отвор, foramen zygo- поочния мускул, латералния криловиден
с черепната кухина. Стените на очницата matiсotemporale (слепоочната яма е за- мускул, редица съдове и нерви).
са покрити с тънка надкостница. пълнена от слепоочен мускул, фасции,
мастна тъкан, съдове и нерви). Криловиднонебцова яма
Слепоочна яма
Подслепоочна яма Криловиднонебцовата яма, fossa
Слепоочната яма, fossa temporalis pterygopalatina (вж. фиг. 125, 126), е об-
(фиг. 126; вж. фиг. 48, 49), се намира от Подслепоочната яма, fossa infratem- разувана от участъците на горната че-
всяка страна на страничната външна по- poralis (вж. фиг. 126), е по-къса и по-тяс- люст, на клиновидната и небцовата кос-
върхност на черепа. Условната граница, на от слепоочната, но напречният ѝ раз- ти. С подслепоочната яма се съединява
отделяща я отгоре и отзад от останали- мер е по-голям. Горната ѝ стена се обра- чрез крилогорночелюстна цепнатина,
те участъци на черепния покрив, е гор- зува от повърхността на голямото крило ftssura pterygomaxillaris, която е широка
ната слепоочна линия, liпеа temporalis на клиновидната кост в посока навътре нагоре и тясна надолу. Стените на кри-
superior, на теменната и челната кости. от подслепоочния гребен. ловиднонебцовата яма са: отпред – по-
Нейната вътрешна стена, която е медиал- За предна стена ѝ служи задната част дслепоочната повърхност на горната
на, се образува от долния отдел на външ- от издатината на горната челюст. Меди- челюст, facies infratemporalis maxillae,
ната повърхност на теменната кост в об- алната стена е представена от латерална- на която е разположена издатината на
ластта на клиновидния ъгъл, от слепооч- та пластинка на криловидния израстък горната челюст, отзад – криловидният
ната повърхност на люспестата част на на клиновидната кост. Отвън и отдолу израстък на клиновидната кост, меди-
слепоочната кост и от външната повърх- подслепоочната яма няма костна стена, ално – външната повърхност на пер-
ност на голямото крило на клиновидна- отстрани я ограничава клонът на долна- пендикулярната пластинка на небцова-
та кост. Предната стена се изгражда от та челюст. На границата между предната та кост, отгоре – горночелюстната по-
ябълчната кост и част от челната кост в и медиалната стени, подслепоочната яма върхност на голямото крило на клино-
посока назад от горната слепоочна ли- става по-вдлъбната и преминава в кону- видната кост.
ния. Отвън слепоочната яма се затваря сообразна яма – крило-небцова яма, fossa В горния ѝ отдел криловиднонебцова-
от ябълчната дъга, arcus zygomaticus. pterygopalatina. та яма комуникира с очницата чрез до-
Долният ръб на слепоочната яма е В посока напред подслепоочната яма, лната очнична цепка, с носната кухина
ограничен от подслепоочния гребен през долната очнична цепка, комуники- – чрез клинонебцовия отвор, с черепна-
на клиновидната кост. Върху предна- ра с очничната кухина (в подслепоочната та кухина – чрез кръглия отвор, foramen
Фиг. 126. Слепоочна яма, fossa temporalis; подслепоочна яма, fossa infratemporalis, и криловиднонебцова яма, fossa
pterygopalatina; изглед отдясно (Ябълчната дъга е отстранена)
rotundum, а чрез криловидния канал,

canalis pterygoideus, – с външната по-
върхност на основата на черепа и отвън
преминава в подслепоочна яма.
Клиновиднонебцовият отвор, fora-
men sphenopaiatinum, на немацериран че-
реп се затваря от лигавицата на носната
кухина (през отвора преминават редица
нерви и артерии към носната кухина).
В долния ѝ отдел криловидно-небцо-
вата яма преминава в тесен канал, в обра-
зуването на горната част на който участ-
ват големите небцови бразди на горната
челюст, небцовата кост и криловидният
израстък на клиновидната кост, а долна-
та ѝ част е съставина само от горната че-
люст и небцовата кост. Каналът се нари-
ча голям небцов канал, canalis palatinus
major, и се отваря на твърдото небце чрез
голям и малки отвори, foramen palatinum
majиs et foramina palatina minora (в кана-
ла преминават нерви и съдове).
КОСТИ НА
ДОБАВЪЧНИЯ СКЕЛЕТ
OSSA SKELETI APPENDICULARIS
Към костите на добавъчния скелет

се отнасят костите на горния крайник и
костите на долния крайник.
КОСТИ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК
Костите на горния крайник, ossa

membri superioris (фиг. 127), се делят на:
пояс на горния крайник, cingulum membri
superioris (раменен пояс, cingulum
pecrorale), към който се отнася ключица,
clavicula, и лопатка, scapula и на кости,
образуващи скелета на свободния го-
рен крайник, skeleton membri superioris
liberi: в областта на рамото – раменна
кост, humerus, в областта на предмиш-
ницата – лъчева кост, radius, и лакътна
кост, ulna, и в областта на китката – кос-
ти на китката, ossa сarpi, предкитко-
ви кости, ossa metacarpalia, и кости на
пръстите, ossa digitorum.
ПОЯС НА ГОРНИЯ КРАЙНИК

(РАМЕНЕН ПОЯС)
Лопатка
Лопатката, scapula (фиг. 128–130), е

плоска кост. Разположена е между мус-
кулите на гърба на ниво от II до VIII ре-
бро. Лопатката има триъгълна форма и
в нея се различават съответно три ръба:
горен, медиален и латерален, и три ъгъ- Фиг. 127. Кости на горния крайник, ossa membri superioris;
ла: горен, долен и латерален. дясна; изглед отпред
Горният ръб на лопатката, margo чен към подмишничната яма. Ребрената повърхност (предната),
superior scapulae, е изтънен, в горната му Горният ъгъл, angulus superior, е заоб- facies coslalis (anterior), е вдлъбната и
част има изрезка на лопатката, incisura лен, обърнат нагоре и медиално. се нарича подлопатъчна яма, fossa su-
scapulae; над нея на немацерирана кост Долният ъгъл, angulus inferior, е гра- bscapularis. Тя е запълнена от подлопа-
е опъната горната напречна връзка на пав, удебелен и обърнат надолу. тъчния мускул, m. subscapularis.
лопатката, lig. transversum scapulae su- Латералният ъгъл, angulus lateralis, Задната повърхност, facies posterior,
perius, образуваща заедно с тази изрезка е удебелен. Върху външната му повърх- е разделена на две части от бодилото
отвор, през който преминава надлопатъ- ност е разположена удебелената ставна на лопатката, spina scapulae: едната от
чен нерв, п. suprascapularis. яма, саvitas glenoidalis, с която се съчле- тях, по-малката, е разположена над гре-
Външните части на горния ръб на ло- нява ставната повърхност на главата на бена и се нарича надгребенна яма, fossa
патката преминават в клюновиден израс- раменната кост. Латералният ъгъл се supraspinata, другата, по-голямата, заема
тък, processus coracoideus. Отначало из- отделя от останалата част на лопатката останалата част на задната повърхност
растъкът се насочва нагоре, след което се чрез малко стеснение – шийка на лопат- на лопатката – това е подгребенна яма,
извива напред и леко навън. ката, collum scapulae. fossa infraspinata; в тези ямки започват
Медиалният ръб на лопатката, margo В областта на шийката, над горния ръб едноименните мускули.
medialis scapulae, е по-дълъг и по-тънък на ставната яма, е разположена надставна Бодилото на лопатката, spina scapu-
от горния. Той е обърнат към гръбначния пъпка, tuberculum supraglenoidalе, а по-на- lae, представлява развит гребен, който
стълб и се опипва добре през кожата. долу от ставната повърхност – подставна пресича задната повърхност на лопатка-
Латералният ръб на лопатката, mar- пъпка, luberculum infraglenoidale (следи от та от нейния медиален ръб към латерал-
go lateratis scapulae, е удебелен и насо- залавно място на мускули). ния ъгъл.
Фиг. 128. Лопатка, scapula; дясна; изглед отпред

Латералната част на гребена на лопат- Средният участък на ключицата, раз- за съчленяване на ключичната изрезка с
ката е развит по-добре и, образувайки положен между нейните краища, е леко дръжката на гръдната кост.
ъгъла на акромиона, angulus acromialis, сплеснат отгоре надолу. На долната му Акромиалният край, extremitas acro-
преминава в израстък – акромион, acro- повърхност има сравнително голям из- mialis, е по-широк от гръдния, но е мал-
mion, който е насочен навън и леко на- хранващ отвор, foramen nutricium. До ко по-тънък от него.
пред и носи на предния си край став- гръдния край се разполага влъбнати- На външнодолната му част се нами-
ната повърхност на акромиона, facies ната на ребрено-ключичната връз- ра акромиалната ставна повърхност,
articularis acromialis, за съчленяване с ка, impressio lig. costoclavicularis, а до facies articularis acromialis, съчленяваща
ключицата. раменния край – конусовидна пъпка, се с акромиона на лопатката.
tuberculum conoideum, и трапецовидна
Ключица линия, liпеа trapezoidea (залавно място за СВОБОДНА ЧАСТ НА ГОРНИЯ
конусовидната и трапецовидната части КРАЙНИК
Ключицата, clavicula (фиг. 131–13З; на клюновидно-ключичната връзка, lig.
вж. фиг. 127, 136), е неголяма S-образ- coracoclaviculare). На долната повърх- Раменна кост
на кост. Тя има тяло, corpus claviculae, и ност на ключицата, по-близо до акроми-
два края: гръден, обърнат към дръжката алния край, заляга браздата на подклю- Раменната кост, humerus (фиг. 134–
на гръдната кост, и акромиален, съеди- чичния мускул, sulcus т. subclavii. 139; вж. фиг. 127), е дълга кост. На нея се
няващ се с акромиона. Гръдният край и Горната повърхност на ключицата е различават тяло и два края – горен прок-
прилежащият към него участък от тяло- гладка. Гръдният ѝ край, extremitas ster- симален и долен дистален.
то на ключицата са извити с издатината nalis, е удебелен и носи на вътрешната Тялото на раменната кост, corpus
напред, а останалата част от ключицата е си повърхност гръдната ставна повърх- humeri, е закръглено в горната част, а в
извита с издатината си назад. ност, facies articulari sternalis – място долната е тристенно призматично. В до-
Фиг. 130. Лопатка, scapula; дясна;

Фиг. 129. Лопатка, scapula; дясна; изглед отзад латерален ръб
Фиг. 131. Ключица, clavicula; дясна; изглед отгоре
Фиг. 132. Ключица, clavicula; дясна; изглед отдолу
Фиг. 133. Кости на пояса на горния крайник и гръдния кош; изглед отгоре
(Горен отвор на гръдния кош, apertura thoracis superior, обозначен с червена линия.
Костите на пояса на горния крайник са маркирани в жълто)
лната част на тялото се различават зад- на раменната кост се състои от главичка хранващ канал, canalis nutricius. В гор-
на повърхност, facies posterior, която е на раменната кост, capitulum humeri, ната част на предната повърхност, на
ограничена по периферията от латера- с която се съчленява главата на лъчева- границата между тялото и горния край
лен и медиален ръб, margo lateralis et та кост, и макара на раменната кост, на костта, е разположена неравност
margo medialis; медиална предна повърх- trochlea humeri, която се съчленява с ма- на лакътната кост, tuberositas ulnae.
ност, facies anterior medialis, и лате- каровидната изрезка на лакътната кост в Задната повърхност, facies posterior, е
рална предна повърхност, facies anterior лакътната става. обърната назад, а медиалната повърх-
laleralis, които са разделени от слабо за- На предната повърхност на дистал- ност, facies medialis, – към медиалната
бележим гребен. ния край на раменната кост, над мака- повърхност на предмишницата.
На медиалната предна повърхност на рата, е разположена венечна яма, fossa Горният край е удебелен и про-
тялото на раменната кост, малко по-на- coronoidea, a над главичката на конди- дължава нагоре в лакътен израстък,
долу от средата на дължината на тялото, ла на раменната кост – лъчева яма, fossa olecranon. Предната повърхност на този
е разположен изхранващ отвор, foramen radialis, на задната повърхност – яма на израстък е заета от макаровидна изрез-
nutricium. който води към дистално насо- лакътния израстък, fossa olecrani. ка, incisura trochlearis, която е огра-
чения изхранващ канал, canalis nutricius. Периферните части на долните краи- ничена отдолу от венечния израстък,
Над изхранващия отвор на латерал- ща на раменната кост завършват с лате- processus coronoideus. Върху външната
ната предна повърхност на тялото се на- рален и медиален епикондили, epicondylus повърхност на венечния израстък се на-
мира делтовидна грапавина, tuberositas lateralis et medialis, от които започват мира лъчевата изрезка, incisura radialis,
deltoidea, – залавно място на делтовид- мускулите на предмишницата. – място за съчленяване на лакътната кост
ния мускул, m. deltoideus. От всеки кондил по дължината на дис- със ставната окръжност на главата на лъ-
На задната повърхност на тялото на талната част на диафизата се издигат съ- чевата кост. Зад лъчевата изрезка започ-
раменната кост, зад делтовидната грапа- ответно медиален и латерален надкон- ва гребенът на супинатора, crista m.
вина, минава браздата на лъчевия нерв, диларни гребени, cristae supracondylares supinatoris, който, продължавайки надо-
sulcus п. rаdialis. Тя има спирален ход и medialis et lateralis. лу, достига горните части на тялото на
е насочена отгоре надолу и отвътре на- Медиалният епикондил е по-добре костта.
вън. развит. На задната му повърхност се на- Долният край на лакътната кост е
Горният, или проксималният край, е мира браздата на лакътния нерв, sulсus закръглен. Върху него се намира гла-
удебелен и завършва с полукълбовидна n. ulnaris. вата на лакътната кост, caput ulnae.
глава на раменната кост, caput humeri, Надкондилите и браздата на лакътния Повърхността на главата, която е обър-
чиято повърхност е обърната в посока нерв се опипват лесно под кожата и мо- ната към китката, е гладка и вдлъбната.
навътре, нагоре и леко назад. Перифери- гат да служат за костни ориентири. По периферията на главата е разположе-
ята на главата е разграничена от остана- на ставна повърхност – ставна окръж-
лата част на костта чрез плитко пръсте- Кости на предмишницата ност, circumferentia articularis, на ла-
новидно стеснение – анатомична ший- кътната кост, съчленяваща се с лъчева-
ка, collum anatomicum. Под анатомичната Към костите на предмишницата (фиг. та кост. Медиалнозадната повърхност на
шийка, на предно-външната повърхност 140–148) се отнасят лакътна кост и лъче- главата продължава в шиловиден израс-
на костта са разположени две хълмче- ва кост. При отпусната надолу ръка и су- тък, processus styloideus; той се опипва
та: външно – голямо хълмче, tuberculum пинация (завъртане на предмишницата и лесно през кожата.
majus, а отвътре и леко отпред – малко китката с дланта напред) лакътната кост се
хълмче, tuberculum minus. разполага в медиалната част на предмиш- Лъчева кост
В посока надолу от всяко хълмче ми- ницата, лъчевата – в латералната.
нават едноименни гребени; гребен на го- Лъчевата кост, radius (вж. фиг. 127,
лямото хълмче, crista tuberculi majoris, Лакътна кост 143–148), е разположена в посока навън
и гребен на малкото хълмче, crista и леко напред от лакътната кост. Тя се
tuberculi minoris. Насочвайки се надолу, Лакътната кост, ulna (вж. фиг. 127, състои от тяло и два края – горен и до-
гребените достигат горните части на тя- 140–142, 146–148), е дълга. В нея се раз- лен.
лото и заедно с хълмчетата ограничават личават тяло и два края – долен и горен. Тялото на лъчевата кост, corpus ra-
добре изразената междухълмчеста браз- Тялото на лакътната кост, corpus dii, е с форма на тристенна призма. То
да, sulcus intertubercularis. в която заляга ulnae, е с форма на тристенна пирамида. има три ръба: преден, заден и между-
сухожилието на дългата глава на двугла- То има три ръба: преден (дланен), заден костен (медиален) – и три повърхности:
вия мускул на мишницата, tendo capitis (дорзален) и междукостен (външен) – и предна, задна и латерална.
longi m. bicepitis brachii. три повърхности: предна (дланна), задна Предният ръб, margo anterior, и зад-
Под хълмчетата, на границата на гор- (дорзална) и медиална. ният ръб, margo posterior, са закръглени.
ния край на тялото на раменната кост, Предният ръб, margo anterior, е за- Вътрешният или медиалният ръб на
се намира малко стеснение – хирургич- кръглен; задният ръб, margo posterior, костта е заострен, насочен е към лакът-
на шийка, collum chirurgicum, която съ- е насочен назад, а междукостният ръб, ната кост и се нарича междукостен ръб,
ответства на зоната на епифизарния хру- margo interosseus, е заострен и обърнат margo interosseus.
щял. към лъчевата кост. Предната повърхност, facies anterior,
Долният, или дисталният край, е Предната повърхност, faсies anterior, е леко вдлъбната. Върху нея се намира
сплеснат в преднозадна посока. Най- е леко вдлъбната. Върху нея се намира изхранващ отвор, foramen nutricium, от
дистално се намира кондилът на рамен- изхранващ отвор, foramen nutricium, който започва проксимално насочен из-
ната кост, condylus humeri. Кондилът който води в проксимално насочен из- хранващ канал, canalis nutricius.
Фиг. 134. Раменна кост, humerus; дясна; изглед отпред Фиг. 135. Раменна кост, humerus; изглед отзад
Задната повърхност, facies posterior,

е гладка; отделена е от латералната
повърхност, facies lateralis, чрез заден
ръб.
Горният край на костта на границата
с тялото има добре развита неравност
на лъчевата кост, tuberositas radii, на-
сочена към медиалната страна. Над не-
равността се намира равномерно сте-
снен участък на костта – шийката на
лъчевата кост, collum radii. Над ший-
ката е разположена цилиндричната гла-
ва на лъчевата кост, caput radii. Гор-
ната повърхност на главата е вдлъбната,
върху нея се намира ставна яма, fovea
articularis (вж. фиг. 146). Страничната
част на главата носи ставна повърхност
за съчленяване с лъчевата изрезка на ла-
кътната кост и се нарича ставна окръж-
Фиг. 136. Кости на пояса на горния крайник, проксимална епифиза на ност на лъчевата кост, circumferentia
раменната кост и гръдния кош (рентгенограма) articularis radii (опипва се частично през
1 – I ребро; 2 – медиален ръб на лопатката; 3 – междуребрие; кожата).
4 – латерален ръб на лопатката; 5 – лопатка; 6 – ставна яма на лопатката; 7 – раменна
кост; 8 – голямо хълмче на раменната кост; 9 – анатомична шийка; 10 – акромнон;
11 – клюновиден израстък на лопатката; 12 – ключица; 13 – бодило на лопатката;
14 – горен ръб на лопатката; 15 – глава на раменната кост; 16 – хирургична шийка
Фиг. 137. Проксимален край на раменната кост, дясна; изглед отгоре
Фиг. 139. Дистална епифиза на

дясната раменна кост и проксимални
епифизи на дясната лакътна и лъчева
кости (рентгенограма)
1 – раменна кост; 2 – медиален край на
раменна кост; 3 – медиален кондил;
4 – лакътен израстък; 5 – венечен
израстък на лакътна кост; 6 – лакътна
кост; 7 – лъчева кост; 8 – неравност на
лъчевата кост; 9 – глава на лъчевата кост;
10 – главичка на кондила на раменната
кост; 11 – латерален надкондил; 12 – яма
на лакътния израстък; 13 – латерален
Фиг. 138. Дистален край на раменната кост, дясна; изглед отдолу край на раменната кост
Фиг. 140. Лакътна кост, ulna; дясна Фиг. 141. Лакътна кост, ulna; дясна. Фиг. 142. Лакътна кост, ulna; дясна;
(Предна повърхност, facies anterior) (Задна повърхност, facies posterior) изглед от страната на лъчевата кост
Фиг. 143. Лъчева кост, radius, дясна. Фиг. 144. Лъчева кост, radius, дясна. Фиг. 145. Лъчева кост, radius, дясна;
(Предна повърхност, facies anterior) (Задна повърхност, facies posterior) изглед откъм лакътната кост
Долният край на костта е удебелен и ната епифиза, по-близко до шиловидния щи улеите, в които залягат сухожилията
разширен във фронтална плоскост. От израстък, е разположено дорзално възви- на мускулите-екстензори.
него започва шиловидният израстък шение, tuberculum dorsale, което заля- Долната повърхност е вдлъбната в на-
на лъчевата кост, processus styloideus га между сухожилията на дългия китков пречно и преднозадно направления. Тя е
radii, който се опипва добре през кожа- екстензор на палеца m. extensor pollicis място за съчленяване с костите на китка-
та. На вътрешната повърхност на долния longus и на късия лъчев екстензор на та и се нарича киткова ставна повърх-
край на лъчевата кост има лакътна из- китката m. extensor carpi radialis brevis ност, facies articularis carpalis. Върху
резка, incisura ulnaris, носеща ставна (вж. фиг. 144). нея има малко гребенче, което е насоче-
повърхност за съчленяване със ставната Предната повърхност на долния край но в преднозадно направление и разделя
полуокръжност на главата на лакътната на лъчевата е гладка; на задната повърх- тази повърхност на две части, съответ-
кост. На задната повърхност на дистал- ност има неголеми гребенчета, разделя- стващи на две кости от китката, съчле-
Фиг. 146. Горни краища на десните лакътна и лъчева кости

(Дланна повърхност)
Фиг. 148. Кости на предмишницата,

дясна (рентгенограма)
1 – раменна кост; 2 – медиален кондил;
3 – лакътен израстък; 4 – лакътна кост;
5 – шиловиден израстък на лакътна кост;
6 – полулунна кост; 7 – ладиевидна кост;
8 – шиловиден израстък на лъчева кост;
9 – лъчева кост; 10 – неравност на лъчевата
кост; 11 – шийка на лъчевата кост;
12 – глава на лъчевата кост; 13 – главичка
на кондила на раменната кост; 14 – яма на
Фиг. 147. Долни краища на десните лакътна и лъчева кости; изглед отдолу лакътния израстък
няващи се с лъчевата кост в лъчево-кит- видна, изпъкнала към предмишницата Ладиевидна кост
ковата става. ставна повърхност; другият – долният
или дистален ред е обърнат към китката. Ладиевидната кост, os scaphoideum
Кости на ръката Към костите на първия ред на китката, (вж. фиг. 152, 160, 161), заема крайно
ако се разглеждат от лъчевия край на кит- латерално („лъчево“) положение в пър-
Костите на ръката, ossa manus ката към лакътния, се отнасят следните вия ред на костите на китката. Нейна-
(фиг. 149–163, вж. фиг. 127) се делят на кости: ладиевидна, полулунна, тристен- та дланна повърхност е вдлъбната и
кости на китката, предкиткови кости на и граховидна. във външнодолната си част продължава
и кости на пръстите (фаланги). Вторият ред кости на китката се със- във възвишение на ладиевидната кост,
тои съответно от: трапецна кост, тра- tuberculum ossis scaphoidei.
Кости на китката пецовидна кост, главеста кост и кукес- Тилната повърхност на костта пред-
та кост. ставлява тясна ивичка, която в прокси-
Костите на китката, ossa carpi (вж. Рядко на задната повърхност на китка- мално направление продължава в изпъ-
фиг. 127, 149–161), се разполагат в два та се разполага непостоянна централна кнала ставна повърхност, съчленяваща
реда. Горният или проксимален ред при- кост, os centrale, залягаща между лади- се с китковата ставна повърхност на дис-
ляга към дисталния отдел на костите на евидната кост, трапецовидната и главес- талната епифиза на лъчевата кост. Дол-
предмишницата, образувайки елипсо- тата кост (вж. фиг. 150). номедиалната част на костта носи вдлъб-
Фиг. 149. Кости на ръката, ossa manus, дясна (Дланна повърхност)

ната ставна повърхност, съчленяваща се Латералната страна на костта има Граховидна кост
с главестата кост. Над нея, откъм меди- ставна повърхност, съчленяваща се с ла-
алната страна на костта, се намира став- диевидната кост. Медиалната повърх- Граховидната кост, os pisiforme
на повърхност за съчленяване с полулун- ност на костта се съчленява с тристен- (вж. фиг. 155, 160, 161), има овоидна
ната кост. Латералнодолната повърхност ната кост. форма. Костта се отнася към сезамовид-
на костта се съчленява с трапецовидната ните кости, ossa sesamoidea, и заляга в
и трапецоидовидната кост. Тристенна кост сухожилието на лакътния сгъвач на кит-
ката. На тилната или задна страна на гра-
Полулунна кост Тристенната кост, os triquetrum ховидната кост има малка плоска ставна
(вж. фиг. 154, 160, 161), заема най-ме- повърхност, чрез която тя се съчленява с
Полулунната кост, os lunatum (вж. диално („лакътно“) положение в пър- тристенната кост.
фиг. 153, 160, 161), се разполага по-ме- вия ред на костите на китката. Горната
диално от ладиевидната. Горната повърх- повърхност на костта е изпъкнала, носи Трапецна кост
ност на костта е изпъкнала. Тя се съчле- ставна повърхност за съчленяване с дис-
нява с китковата ставна повърхност на талния отдел на предмишницата. Трапецната кост, os trapezium (вж.
лъчевата кост. Дисталната повърхност Латералната част на костта има пло- фиг. 156, 160, 161), се разполага по-дис-
на костта е вдлъбната, в латералната си ска ставна повърхност, съчленяваща се с тално от ладиевидната кост, заемайки
част има ставна повърхност за съчленя- полулунната кост; долната, леко вдлъб- най-латерално („лъчево“) положение във
ване с главестата кост, а в медиалната – ната повърхност се съчленява с кукеста- втория ред на костите на китката. Гор-
ставна повърхност за съчленяване с ку- та кост, а дланната повърхност – с грахо- ната повърхност на костта носи ставна
кестата кост. видната кост. площадка за съчленяване с ладиевид-
Фиг. 150. Кости на ръката, ossa manus, дясна (Задна повърхност)

Фиг. 151. Кости на китката, дясна (рентгенограма)

1 – лъчева кост; 2 – шиловиден израстък на лъчевата кост; 3 – полулунна
кост; 4 – ладиевидна кост; 5 – трапецна кост; 6 – трапецовидна кост;
7 – І предкиткова кост; 8 – сезамовидна кост; 9 – проксимална фаланга на
палеца; 10 – дистална фаланга на палеца; 11 – II предкиткова кост;
12 – проксимална фаланга на показалеца; 13 – основа на средната фаланга
на показалеца; 14 – дистална фаланга на показалеца; 15 – главеста кост;
16 – кука на кукестата кост; 17 – кукеста кост; 18 – граховидна кост;
19 – тристенна кост; 20 – шиловиден израстък на лакътната кост;
21 – глава на лакътната кост
ната кост. Долната повърхност на кост-

та има седловидна ставна повърхност,
съчленяваща се с основата на I предкит-
кова кост. В медиалната част на костта са
разположени две вдлъбнати ставни по-
върхности: по-голяма – горна и по-малка
– долна. Първата служи за съчленяване с
трапецната кост, втората – с основата на
II предкиткова кост.
На предната (дланна) повърхност на
костта, в латералната част, има малка
издатина – възвишение на трапецната
кост, tuberculum ossis trapezii. В посока
навътре от него има улей, който е следа
от прилягане на лъчевия сгъвач на китка-
та, m. flexor carpi radialis.
Трапецовидна кост
Трапецовидната кост, os trapezoi-

deum (вж. фиг. 157, 160, 161), се разпола-
га редом до трапецната кост. Нейната
долна седловидна ставна повърхност се
съчленява с II предкиткова кост.
Горната повърхност на костта е вдлъб-
ната и се съчленява с ладиевидната кост;
латералната, леко изпъкнала повърх-
ност – с трапецната кост, а медиална-
та, вдлъбната повърхност – с главестата
кост.
Главеста кост
Главестата кост, os capitatum (вж. Фиг. 152. Ладиевидна кост, os scaphoideum, дясна
фиг. 158, 160, 161), която е най-голямата A – дланна повърхност; Б – задна повърхност
кост от костите на китката, има в прок-
сималната си част кълбовидна глава. Ос-
таналата част на костта е леко удебелена.
Медиалната ѝ повърхност се съчленява
с кукестата кост, а латералната, която е
леко изпъкнала, – с трапецовидната кост.
Долната повърхност на костта, се съчле-
нява чрез плоска ставна площадка с ос-
новата на III предкиткова кост; странич-
ните повърхности на костта имат малки
ставни повърхности за съчленяване с ос-
новата на II и IV предкиткови кости.
Кукеста кост
Кукестата кост, os hamatum (вж. Фиг. 153. Полулунна кост, os lunatum, дясна
фиг. 159–161), се разполага непосред- A – дланна повърхност; Б – задна повърхност; В – дистална повърхност
А Б
Фиг. 154. Тристенна кост, os triquetrum, дясна

A – дланна повърхност; Б – задна повърхност
Фиг. 157. Трапецовидна кост, os trapezoideum, дясна

Фиг. 155. Граховидна кост, os pisiforme, дясна

Фиг. 158. Главеста кост, os capitatum, дясна

Фиг. 156. Трапецна кост, os trapezium, дясна

Фиг. 159. Кукеста кост, os hamatum, дясна

A – дланна повърхност; Б – задна повърхност; В – дистална повърхност
ствено до главестата кост, затваряйки 160, 161) се съединяват чрез стави и та кост и трапецната кост, а откъм меди-
откъм медиалната (лакътната) страна връзки. ална страна – от лакътното възвишение
втория ред от костите на китката. Вър- Горният или проксимален край на кит- на китката, образувано от граховидната
ху предната или дланна повърхност на ката е обърнат към костите на предмиш- кост и кукичката на кукестата кост.
костта се намира добре изразен израс- ницата и е изпъкнал повече напречно. Някои от костите на китката се опип-
тък, леко извит в латерална или лъчева Долният или дистален край на китка- ват лесно през кожата. Така например,
посока – кукичката на кукестата кост, та е сравнително равен. ладиевидната кост се опипва в посока
hamulus ossis hamati. Горната повърх- Задната или дорзалната повърхност леко надолу и назад от шиловидния из-
ност на костта се съчленява с полулунна- на китката е изпъкнала. растък на лъчевата кост; полулунната
та кост, латералната – с главестата кост, Предната или дланна повърхност на кост – до предишната спомената кост на
а медиалната, която е леко изпъкнала – с китката е вдлъбната и се нарича бразда тилната повърхност на китката; грахо-
тристенната кост. Върху дисталната по- на китката, sulcus carpi. Страничните видната – при частично сгъване на кит-
върхност на костта има две ставни пло- ръбове на браздата са ограничени от две ката в лъчево-китковата става; главеста-
щадки за съчленяване с IV и V предкит- възвишения: откъм латералната страна – та – на тилната повърхност на китката,
кови кости. от лъчевото възвишение на китката, об- най-добре при сгъването ѝ в лъчево-кит-
Всички кости на китката (вж. фиг. разувано от израстъците на ладиевидна- ковата става.
Фиг. 160. Кости на китката, ossa carpi, десни (Дланна повърхност)

Предкиткови кости Тялото на всяка предкиткова кост е Тялото и главата на предкитковите

вдлъбнато в посока към тилната страна. кости се опипват добре през кожата от-
Предкитковите кости, ossa meta- Горният край или основата на пред- към тилната страна на китката.
carpi (I–V) (вж. фиг. 127, 149–151, 162), китковата кост, basis ossis metacarpi, Промеждутъците между предкитко-
са представени от пет неголеми дълги е удебелен. Страничните повърхности на вите кости се наричат междукостни
кости. Разглеждането на костите започ- основата носят ставни площадки, чрез пространства на предкитковите кос-
ва от външния или лъчев край на китката които две съседни кости се съчленяват ти, spatia interossea metacarpi.
към вътрешния ѝ или лакътен край. помежду си. Повърхността на основата,
Във всяка предкиткова кост се разли- обърната към предкитковите кости, има Кости на пръстите (фаланги)
чават тяло, основа и глава. ставна повърхност за съчленяване с кос-
Тялото на предкитковата кост, тите от втория ред на китката. Ставните Костите на пръстите (фаланги),
corpus ossis metacarpi има три повърхно- повърхности на I и V предкиткови кости ossa digitorum (phalanges) (вж. фиг. 127,
сти: задна (дорзална), странична (лате- имат седловидна форма. 149–151, 163), са представени от фалан-
рална или лъчева) и медиална (лакътна). Основата на III предкиткова кост в ги, phalanges, отнасящи се по форма към
Латералната и медиалната повърхности заднолатералната си част има шилови- дългите кости. Първият пръст (палецът)
са разделени от малко гребенче; тук се ден израстък, processus styloideus. има две фаланги: проксимална, phalanx
намира изхранващият отвор, foramen Долният край или главичката на пред- proximalis, и дистална, phalanx distalis.
nutricium, който преминава в изхранващ китковата кост, caput ossis metacarpi, Останалите пръсти имат и средна фа-
канал, canalis nutricius, насочен при II–V е кълбовиден. Страничните повърхности ланга, phalanx media. Всяка фаланга се
предкиткови кости проксимално, а при I на главата са грапави. състои от тяло и две епифизи – прокси-
предкиткова кост – дистално. мална и дистална.
Фиг. 161. Кости на китката, ossa carpi, десни (Задна повърхност)

Тялото на фалангата, corpus pha-

langis, откъм предната (дланната) стра-
на е удебелено. Повърхността на тяло-
то на фалангата е ограничена странично
от малки гребенчета. Върху нея има из-
хранващ отвор, foramen nutricium, про-
дължаващ в дистално насочен изхран-
ващ канал, canalis nutricius.
Горният край на фалангата или ос-
новата на фалангата, basis phalangis,
е удебелен и има ставни повърхности.
Проксималните фаланги се съчленяват с
предкитковите кости, а средните и дис-
талните фаланги се съединяват помеж-
ду си.
Долният край на I и II фаланги имат
глава на фалангата, caput phalangis.
На долния край на дисталната фалан-
га, откъм тилната страна, има лека не-
равност – грапавина на дисталната фа-
ланга, tuberositas phalangis distalis.
В областта на китковите фалангови Фиг. 162. Предкиткова кост III, os metacarpi III, дясна
съчленения на I, II и V пръсти и между- A – дланна повърхност; Б – задна повърхност; В – лакътна повърхност
фаланеалното съчленение на I пръст на
дланната повърхност, в снопа на сухожи-
лията на мускулите, се срещат сезамо-
видни кости, ossa sesamoidea.
КОСТИ НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК
Костите на долния крайник, ossa

membri infеrioris (фиг. 164), се делят
на кости, образуващи тазовия пояс,
cingulum pelvicum (пояс на долния край-
ник, cingulum membri infeioris, и кости,
съставящи свободната част на долния
крайник, pars libera membri inferioris,
която в областта на бедрото е предста-
вен от бедрената кост, в областта на под-
бедрицата – от големия пищял и малкия
пищял, а в областта на ходилото – от зад-
ноходилните кости, предноходилните
кости и костите на пръстите.
ТАЗОВ ПОЯС
(ПОЯС НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК)
Двете тазови кости се свързват отпред

чрез влакнест хрущял (лонно съчлене-
ние, symphysis pubica), а отзад – с кръс-
тцовата кост чрез чифтна кръстцово-
хълбочна става, articulatio sacroiliaca, и
образуват масивен костен пръстен – таз.
Тазова кост
Тазовата кост, os coxae (фиг. 165–

168; вж. фиг. 164), е чифтна. При децата
тя се състои от три отделни кости: хъл-
бочна, седалищна и лонна. При възраст- 163. Фаланги на ІІІ пръст на дясна китка:
ните тези три кости са сраснали в единна проксимална (1), средна (2) и дистална (3)
тазова кост. A – дланна повърхност; Б – задна повърхност; В – лакътна повърхност
Телата на тези кости, съединявайки

се помежду си, образуват върху външна-
та повърхност на тазовата кост гаванко-
видна яма, acetabulum. Хълбочната кост
представлява горен отдел на гаванковид-
ната яма, седалищната кост – заднодо-
лен, а лонната кост – преднодолен отдел.
В процеса на развитие във всяка от тези
кости възникват самостоятелни точки
на вкостяване, така че до 16–17-годиш-
на възраст в областта на гаванковидната
яма хълбочната, седалищната и лонната
кости се съединяват с помощта на хру-
щял. С времето хрущялът се вкостява и
границите между костите се изглаждат.
Гаванковидната яма е ограничена от
удебеления ръб на гаванковидната яма,
limbus (margo) acetabuli, който в пред-
нодолната си част се прекъсва от изрез-
ката на гаванковидната яма, incisura
acetabuli.
В посока навътре от този ръб, вътреш-
ната повърхност на гаванковидната яма
носи гладка ставна полулунна повърх-
ност, facies lunata, която ограничава на-
миращата се на дъното на гаванковидна-
та яма яма на гаванковидната яма, fossa
acetabuli.
Хълбочна кост
Хълбочната кост, os ilium (iliит)

(вж. фиг. 165–168), е най-голямата от
костите, образуващи тазовата кост. До-
лният отдел на костта е удебелен и се
нарича тяло. Тялото на хълбочната
кост, corpus ossis ilii, представлява гор-
ната част на гаванковидната яма, от ко-
ято в посока назад и нагоре се разпола-
га надгаванковидната бразда, sulcus
supraacetabularis (залавно място на пра-
вия мускул на бедрото, m. rectus femoris).
По вътрешната повърхност на тялото ми-
нава дъгообразна линия, liпеа аrcuata,
над която се разполага широка и по-пло-
ска част от костта, наречена крило на
хълбочната кост, ala ossis ilii.
Долната част на крилото, прилягаща
към тялото, е стеснена, а горната е ши-
рока. Ръбът на крилото на хълбочната
кост е леко удебелен и служи като за-
лавно място на мускули, от което върху
костта се отбелязват три грапави линии:
външен кант, labium externum; вътре-
шен кант, labium internum, и междинна
линия, liпеа intermedia. Върху външния
кант изпъква малко хълбочно възвише-
ние, tuberculum iliacum, разположено на
5-7 см по-назад от горното предно хъл-
бочно бодило. Като цяло горният пери-
ферен ръб на крилото се нарича хълбо-
Фиг. 164. Кости на долния крайник, ossa membri inferioris, десен; изглед отпред чен гребен, crista iliaca. Той е S-образно
Фиг. 165. Тазова кост, os coxae, дясна; изглед отвътре
Фиг. 166. Топография на костите, образуващи тазовата кост

А – изглед отвътре; Б – изглед отвън
Фиг. 167. Тазова кост, os coxae, дясна; изглед отвън

Фиг. 168. Тазова кост, os coxae, дясна; изглед отпред
извит и завършва отпред с издатина, ко- Външната повърхност на крилото на лен ръб е ограничен от дъгообразна ли-
ято се опипва лесно през кожата – гор- хълбочната кост – седалищна повърх- ния. Задният отдел на тази повърхност,
но предно хълбочно бодило, spina iliaca ност, facies glutea, е залавно място за се- който е обърнат към кръстцовата кост, е
anterior superior, а отзад – с горно задно далищните мускули. На нея има три се- неравен и се нарича кръстцово-тазова
хълбочно бодило, spina iliaca posterior далищни линии: задна, предна и долна. повърхност, facies sacropelvica (вж. фиг.
superior. Задната седалищна линия, linea glu- 165).
Предният ръб на крилото има изрез- tea posterior, се намира пред горното В предния отдел на кръстцово-хъл-
ка с полулунна форма под горното пред- задно хълбочно бодило, върви от външ- бочната повърхност, над голямата седа-
но хълбочно бодило, която е ограничена ния кант на хълбочния гребен към осно- лищна изрезка, се намира ставна ухо-
отдолу от долното предно хълбочно бо- вата на долното задно хълбочно бодило. видна повърхност, facies auricularis,
дило, spina iliaca anterior inferior. Под Предната седалищна линия, linea glu- ограничена отпред и отдолу от браздата.
него ръбът на костта се извива напред и tea anterior, започва от горното предно Надолу и нагоре от уховидната повърх-
достига до хълбочно-лонното възвише- хълбочно бодило, насочва се назад, изви- ност се разполага хълбочна неравност,
ние, eminentia iliopubica, което е място- вайки се дъгообразно надолу и достига tuberositas iliaca.
то на срастване на тялото на хълбочна- горния ръб на голямата седалищна из-
та кост с тялото на лонната кост. Задният резка. Седалищна кост
ръб на крилото под горния заден хълбо- Долната седалищна линия, linea glu-
чен бодил има долен заден хълбочен бо- tea inferior, се разполага над горния ръб Седалищната кост, os ischii (ischium)
дил, spina iliaca posterior inferior, – от- на гаванковидната яма. (вж. фиг. 165–168), се състои от две час-
тук започва голямата седалищна изрез- Вътрешната повърхност на крилото ти: тяло и извит под ъгъл клон на седа-
ка, incisura ischiadica major, в чието об- на хълбочната кост в предните си час- лищната кост.
разуване участва тялото на седалищната ти е гладка, леко вдлъбната и се нарича Тялото на седалищната кост, corpus
кост. хълбочна яма, fossa iliaca. Нейният до- ossis ischii, образува заднодолния отдел
на гаванковидната яма. На задната по- напред, надолу и медиално. съединявайки се помежду си със стави,
върхност на тялото има костна издати- Горният ръб на горния клон е зао- връзки и две затварящи мембрани, обра-
на – седалищно бодило, spina ischiadica. стрен и се нарича гребен на лонната зуват кухината на таза, cavitas pelvis.
Отгоре и назад от нея се разполага го- кост, pecten ossis pubis. Напред гребе- Тазът се дели на голям и малък.
лямата седалищна изрезка, incisura is- нът завършва с лонна пъпка, tuberculum Големият таз, pelvis major, е ограни-
chiadica major, под нея – малката седа- pubicum. Долният ръб на горния клон е чен отстрани от крилата на хълбочните
лищна изрезка, incisura ischiadica minor. остър и се нарича обтураторен гребен, кости, а отзад – от долните поясни пре-
На предния ръб на клона на седалищ- crista obturatoria. Предният край на този шлени и основата на кръстеца. За долна
ната кост, ramus ossis ischii, в горната гребен образува tuberculum obturatorium граница на големия таз служи гранична
му част, има задна обтураторна пъпка, anterius. В посока навътре от него се раз- линия, linea terminalis. Тя минава по гре-
tuberculum obturatorium posterius. Вър- полага лонният гребен, crista pubica, към бена на лонната кост, по дъгообразна-
ху заднодолната повърхност на изви- който се залавя правият коремен мускул. та линия на хълбочната кост, премина-
тия участък на клона има удебеление с Предната част на горния клон преминава ва през кръстцовия рид и продължава на
грапава повърхност – седалищна върга, под ъгъл в долния клон. На медиалната противоположната страна по същите об-
tuber ischiadicum. Предният отдел на повърхност на горния клон се разпола- разувания.
клона на седалищната кост се сраства с га грапава симфизна повърхност, facies Малкият таз, pelvis minor, се раз-
долния клон на лонната кост. symphysialis. полага по-надолу от граничната линия.
Клоновете на лонната кост заедно със Неговите странични стени се образуват
Лонна кост седалищната кост ограничават затуле- от долната част на телата на хълбочни-
ния отвор, foramen obturatum. По гор- те кости и седалищните кости, задните
Лонната кост, os pubis (pubis) (вж. ния ръб на този отвор, отзад напред и ме- – от кръстеца и опашната кост, предни-
фиг. 165–168), се състои от три части: диално преминава широка обтураторна те – от лонните кости. Долните клонове
тяло на лонната кост, corpus ossis pu- бразда, sulcus obturatorius, в която заля- на лонните кости се съединяват помежду
bis, и два клона – горен клон на лонната гат едноименни съдове и нерв. си под ъгъл по такъв начин, че при мъже-
кост, ramus superior ossis pubis, и долен те се образува подлоннен ъгъл, angulus
клон на лонната кост, ramus inferior Таз subpubicus, а при жените – лонна дъга,
ossis pubis. arcus pubis.
Тялото образува преднодолния отдел Таз, pelvis (фиг. 169–175) – състои се Мястото на прехода на големия таз
на гаванковидната яма и директно пре- от две тазови кости, кръстец и опашна в малък е белязано от гранична линия,
минава в горния клон, който се насочва кост, а също и от лонна симфиза, които, представляваща горна апретура на
Фиг. 169. Таз, pelvis, мъжки; изглед отпред

Фиг. 170. Таз, pelvis, женски; изглед отпред
Фиг. 171. Женски таз; изглед отпред (рентгенограма)

1 – кръстец; 2 – крило на хълбочната кост; 3 – хълбочна кост; 4 – гаванковидна яма; 5 – глава на бедрената кост; 6 – шийка на
бедрената кост; 7 – голям въртел; 8 – опашна кост; 9 – горен клон на лонната кост; 10 – горна част на клона на седалищната кост;
11 – седалищна върга; 12 – долна част на клона на седалищната кост; 13 – долен клон на лонната кост; 14 – лонна дъга;
15 – седалищна кост; 16 – бедрена кост; 17 – затварящ отвор; 18 – лонна кост; 19 – преден кръстцов отвор;
20 – горно предно хълбочно бодило
Таблица 1 таза, apertura pelvis superior. Долна-

та апретура на таза, apertura pelvis
Сравнителна характеристика на формата на таза при мъжете и жените inferior, е ограничена странично от седа-
Таз лищните възвишения, отзад – от опаш-
Характеристики ната кост, отпред – от лонната симфиза и
Женски Мъжки
долните клонове на лонните кости.
Общ вид на таза Широк и къс Тесен и висок Тазът е вместилище за органите на
Разположение на крилата По-хоризонтално По-вертикално храносмилателната и пикочнополовата
на хълбочната кост системи, за големи съдове и нерви. Фор-
Кръстец Къс и широк Тесен и дълъг мата и размерите му са обусловени от
Лонна дъга 90-100º индивидуалните особености и значител-
ните полови различия (табл. 1).
Подлоннен ъгъл 70-75º Размерите на таза са важен клиничен
критерий в акушерството (фиг. 176, 177).
Форма на кухината на Цилиндрична Конусообразна Повечето вътрешни размери на таза не
малкия таз могат да бъдат измерени директно, пора-
Форма на горната апертура Овална Триъгълна (карта-купа), ди което се използват размери, определя-
или входа в малкия таз поради голямо вдаване на еми чрез неинвазивни методи – три на-
кръстцовия рид пречни и един прав.
В анатомията се използват също и ре-
дица измерения на малкия таз, които се
Таблица 2 определят върху мацериран таз: конюга-
Размери на таза ти – анатомична, истинска, диагонална и
Таз диаметри – прав, напречен, кос (табл. 2).
Характеристики Дъгообразната линия, минаваща по
Женски Мъжки
средата на правите размери, определящи
Голям таз входа в малкия таз и изхода от малкия
Междугребенно разстояние, distantia intercristalis – 25–25 сm таз, се нарича ос на таза, axis pelvis. Тя
най-голямо разстояние между двата хълбочни гребена съответства на пътя, по който преминава
Междубодилесто разстояние, distantia interspinosa, – 23–25 сm 21–23 сm главичката на плода при раждане.
разстояние между двата горни предни хълбочни бодила При вертикално положение на човеш-
кото тяло се образува ъгъл на наклона на
Междувъртелно разстояние, distantia intertrochanterica, – 28–29 сm таза, inclinato pelvis, между анатомич-
разстояние между големите въртели на двете бедрени кости ната конюгата и хоризонталната плос-
Малък таз кост. Този ъгъл при жените е от 55 до
Горна апертура на таза, apertura pelvis superior 60°, а при мъжете – от 50 до 55°.
Анатомична конюгата, conjugate anatomica или прав размер, 11,5 сm 10,8 сm СВОБОДНА ЧАСТ НА ДОЛЕН
diameter recta – разстояние между кръстцовия рид и горния КРАЙНИК
край на симфизата
Истинска (гинекологична) конюгата, conjugata vera 10,5 –11,0 – Бедрена кост
(gynecologica) – разстоянието между кръстцовия рид и сm
най-изпъкналата назад точка на симфизата Бедрената кост, femur (os femoris)
Диагонална конюгата, conjugata diagonalis – разстоянието 12,5 –13,0 – (фиг. 178–181; вж. фиг. 164), е най-дълга-
между кръстцовия рид и долния ръб на симфизата сm та и дебела от всички дълги кости на чо-
Напречен диаметър, diameter transversa – най-голямото раз- 13,5 сm 12,8 сm вешкия скелет. Тя се състои от тяло и два
стояние между двете гранични линии края – горен и долен.
Кос диаметър, diameter obliqua – разстоянието между хъл- 12,0 –12,6 12,0 –12,2 Тялото на бедрената кост, corpus
бочно-кръстцовото съчленение от една страна и хълбочно- сm сm femoris, има цилиндрична форма, усука-
лонното съчленение от друга страна но е леко по дължината на оста и е из-
Кухина на таза, cavitas pelvis кривено напред. Предната повърхност
Прав диаметър – разстояние между мястото на съединяване 12,2 сm 10,8 сm на тялото е гладка. Върху задната ѝ по-
на ІІ и ІІІ кръстцови прешлени и средата на симфизата върхност преминава грапава линия, linеа
aspera, която е и начало, и залавно място
Напречен диаметър – разстояние между центровете на 11,5 см 10,8 см
гаванковидните ями на мускули. Тя се дели на две части: ла-
терална и медиална устна. Латералната
Долна апертура на таза, apertura pelvis inferior
устна, labium laterale, в долната трета на
Прав диаметър – разстояние между върха на опашната 9,5 сm 7,5 сm костта се отклонява встрани, насочвай-
кост и долния ръб на симфизата ки се към латералния кондил, condylus
Напречен диаметър – разстояние между седалищните върги 10,8 сm 8,1 сm lateralis, а в горната трета преминава в
Наклон на таза, inclinatio pelvis – ъгълът, който образуват 55-60° 50-55° седалищна грапавина, tuberositas glutea,
хоризонталната плоскост и плоскостта на горната апретура чийто горен отдел е леко изпъкнал и се
на таза
Фиг. 172. Таз, pelvis, мъжки; изглед отгоре

(Горна апертура на таза, aperturа pelvis superior, обозначена с червена линия)
Фиг. 173. Таз, pelvis, мъжки; изглед отдолу

(Долна апертура на таза, aperturа pelvis inferior, обозначена със синя линия)
Фиг. 174. Таз, pelvis, женски; изглед отгоре

(Горна апертура на таза, aperturа pelvis superior, обозначена с червена линия)
Фиг. 175. Таз, pelvis, женски; изглед отдолу

(Долна апертура на таза, aperturа pelvis inferior, обозначена със синя линия)
Фиг. 176. Линии на размерите на женския таз
Фиг. 177. Линии на размерите на женския малък таз (Сагитален разрез)

нарича трети въртел, trochanter tertius лен, condylus medialis, и латерален, biaе, има тристеннопризматична фор-
(вж. фиг. 179). Медиалната устна, la- condylus lateralis. Медиалният кондил ма. То има три ръба: преден, междукос-
bium mediale, в долната трета на бедро- е по-голям от латералния. Върху външ- тен (външен) и медиален, както и три по-
то се отклонява към медиалния кондил, ната повърхност на латералния кондил върхности: медиална, латерална и задна.
condylus medialis, ограничавайки тук за- и вътрешната повърхност на медиалния Предният ръб, margo anterior, на
едно с латералната устна подколенна по- кондил има съответно латерален и ме- костта е заострен и има вид на гребен. В
върхност, facies poplitea, с триъгълна диален надкондил, epicondylus lateralis горната част на костта той преминава в
форма. Тази повърхност е ограничена по et medialis. Малко по-нагоре от медиал- неравност на големия пищял, tuberositas
ръбовете от вертикално вървящи, нераз- ния надкондил е разположено неголямо tibiae. Междукостният ръб, margo
граничени рязко медиална надкондил- привеждащо възвишение, tuberculum interosseus, е заострен във вид на гребен-
на линия, linea supracondylaris medialis, adductorium, – залавно място на голе- че и е насочен към страната на съответ-
и латерална надкондилна линия, linea мия привеждащ мускул. Повърхности- стващия ръб на малкия пищял. Медиал-
supracondylaris lateralis. Двете линии те на кондилите, обърнати една към дру- ният ръб, margo medialis, е закръглен.
са един вид продължение на дисталните га, са отграничени от междукондилна Медиалната повърхност, facies me-
части на медиалната и латералната уст- яма, fossa intercondylaris, която нагоре diаlis или предновътрешната, е леко из-
ни и стигат до съответните кондили. В е отделена от подколенната повърхност пъкнала. Тя и ограничаващият я отпред
горната си част медиалната устна преми- чрез междукондилната линия, linеа in- преден ръб на тялото на големия пищял
нава в гребенчева линия, linea pectinea. tercondylaris. Повърхността на всеки се опипват лесно през кожата.
Около средната част на тялото на бедре- кондил е гладка. Предните повърхности Латералната повърхност, facies la-
ната кост, встрани от грапавата линия, на кондилите преминават една в друга, terаlis или предновъншната, е леко вдлъб-
се намира изхранващ отвор, foramen образувайки надколенна повърхност, fa- ната.
nutricium, – вход в проксимално насоче- cies patellaris, – място на съчленение на Задната повърхност, facies posterior,
ния изхранващ канал, canalis nutricius. коленната капачка с бедрената кост. е плоска. Върху нея са разположени ли-
Горният край на бедрената кост има нията на калкановидния мускул, linea
на границата с тялото два грапави израс- Капаче musculi solei, която върви от латералния
тъка – голям и малък въртели. Големият кондил надолу и медиално. Под нея се
въртел, trochanter major, е насочен на- Капачето, patella (фиг. 183; вж. фиг. намира изхранващ отвор, foramen nu-
горе и назад; той заема латералната част 164, 182), е най-голямата сезамовидна tricium, който води към дистално насо-
на горния край на костта. Външната му кост на скелета. Заляга в сноповете на чен изхранващ канал, canalis nutricius.
повърхност се опипва лесно през кожа- сухожилието на четириглавия мускул на Горният край на големия пищял е раз-
та, а върху вътрешната повърхност се на- бедрото, лесно се опипва през кожата и ширен. Страничните му части са: меди-
мира въртелна яма, fossa trochanterica. при анатомично положение на тялото се алният кондил, condylus medialis, и ла-
На предната повърхност на бедрената измества леко встрани, а също нагоре и тералният кондил, condylus lateralis.
кост от върха на големия въртел надолу надолу. Върху външната повърхност на лате-
и медиално се насочва междувъртелна Горният край на капачето е закръглен ралния кондил има плоска малкопищял-
линия, linea intertrochanterica, премина- и се нарича основа на капачето, basis на ставна повърхност, facies articularis
ваща в гребенчевата линия. Върху зад- patellae. Долният край е изтеглен и обра- fibularis. Върху проксималната повърх-
ната повърхност на горния край на бе- зува върха на капачето, apex patellae. ност на горния край на костта, в средна-
дрената кост в същото направление ми- Предната повърхност, facies anterior, та ѝ част, се разполага междукондилно
нава междувъртелен гребен, crista in- на костта е грапава. Задната – ставната възвишение, eminentia intercondylaris.
tertrochanterica, който завършва при повърхност, facies articularis, се разделя Върху него изпъкват две пъпки: въ-
малкия въртел, trochanter minor, разпо- от вертикално разположен гребен на две трешна медиална междукондилна пъп-
ложен на задномедиалната повърхност неравни части: по-малка медиална и по- ка, tuberculum intercondylare mediale,
на горния край на костта. Останалата голяма латерална. Задната повърхност и външна латерална междукондилна
част на горния край на костта е насочена на капачето се съчленява с надколенната пъпка, tuberculum intercondylare late-
нагоре и медиално и се нарича шийка на повърхност на бедрената кост. rale. В посока назад от първата се нами-
бедрената кост, collum femoris, която ра задното междукондилно поле, area
завършва със сферична глава на бедре- Кости на подбедрицата intercondylaris posterior, а пред втората
ната кост, caput femoris. Шийката на се разполага предното междукондилно
бедрото е леко сплесната във фронтал- Костите на подбедрицата, (ossa поле, area intercondylaris anterior. Двете
на плоскост. Надлъжните оси на шийка- cruris) (фиг. 184–189) са представени от полета служат за залавно място на кръс-
та и бедрената кост образуват ъгъл, кой- големия пищял и малкия пищял. Големи- тосаните връзки на коляното. Странично
то при жените е 99–114º, а при мъжете ят пищял заема медиално положение, а на междукондилните възвишения горна-
– 122–136º. С напредване на възрастта малкият е разположен по продължение та ставна повърхност, facies articularis
този ъгъл намалява. На повърхността на на латералната страна на подбедрицата. superior носи съответствено за всеки
главата на бедрото има неголяма грапа- кондил вдлъбнати ставни повърхности –
ва яма на главата на бедрената кост, Голям пищял медиална и латерална, ограничени по пе-
fovea capitis femoris, (следа от залавяне риферията от ръба на големия пищял.
на връзките на главата на бедрото). Големият пищял, tibia (вж. фиг. 164, Долният край големия пищял е с чети-
Долният край на бедрената кост е уде- 184–187, 189), е дълга кост. Състои се от риъгълна форма. Върху латералната му
белен, разширява се в напречно направ- тяло и два края – горен и долен. повърхност има малкопищялна изрезка,
ление и завършва с два кондила: медиа- Тялото на големия пищял, corpus ti- incisura fibularis, към която приляга до-
Фиг. 178. Бедрена кост, femur, дясна; изглед отпред Фиг. 179. Бедрена кост, femur, дясна; изглед отзад
Фиг. 181. Долен край на бедрената кост, дясна;

изглед отдолу
Фиг. 182. Долен край на дясната бедрена кост и горните

краища на десния голям пищял и десния малък пищял
(рентгенограма)
Фиг. 180. Бедрена кост, femur, дясна 1 – бедрена кост; 2 – медиален кондил на бедрената кост;
(Медиална повърхност) 3 – капаче; 4 – медиален кондил на бедрената кост; 5 – медиална
междукондилна пъпка; 6 – медиален кондил на големия пищял;
7 – междукондилно възвишение; 8 – голям пищял;
9 – малък пищял; 10 – глава на малък пищял; 11 – латерален
кондил на голям пищял, 12 – латерална междукондилна пъпка;
13 – междукондилна яма; 14 – латерален кондил на бедрената
кост; 15 – латерален надкондил на бедрената кост
Фиг. 183. Капаче, patella, дясно

A – изглед отпред; Б – изглед отзад
Фиг. 184. Голям пищял, tibia, и малък пищял, fibula, Фиг. 185. Голям пищял, tibia, десен; изглед отзад
десни; изглед отпред
лният край на малкия пищял. По задна-

та повърхност минава глезенна бразда,
sulcus malleolaris. Напред от тази браз-
да медиалният ръб на долния край на го-
лемия пищял преминава в насочен надо-
лу израстък – медиален глезен, malleolus
medialis, която се опипва лесно през кожа-
та. Върху него е разположена ставната
повърхност на глезена, facies articularis
malleoli medialis. Последната преминава
върху долната повърхност на костта, къ-
дето продължава в извитата долна став-
на повърхност, facies articularis inferior
на големия пищял (вж. фиг. 186).
Малък пищял
Малкият пищял, fibula (вж. фиг. 164,

182, 188, 189), е дълга и тънка кост. Тя
има тяло и два края – горен и долен.
Тялото на малкия пищял, corpus fi-
bulae, е с формата на тристенна при-
зма. То е усукано около надлъжната си
ос и извито назад. Трите повърхности
на малкия пищял са: латерална повърх-
ност, facies lateralis; медиална повърх-
ност, facies medialis, и задна повърх-
ност, facies posterior, които са отделени
една от друга чрез три ръба или гребени.
Предният ръб, margo anterior, във вид
на най-остър гребен, разделя латерал-
ната повърхност от медиалната; меж-
дукостният ръб, margo interosseus, се
намира между задната и медиалната по-
върхност на костта, а между задната и ла-
тералната повърхност преминава задни-
ят ръб, margo posterior. На задната по-
върхност на тялото има изхранващ от-
вор, foramen nutricium, водещ към дис-
тално насочен изхранващ канал, canalis
nutricius. На медиалната повърхност на
Фиг. 186. Голям пищял, tibiа, десен (Латерална повърхност) костта се разполага медиалният гребен,
crista medialis.
Горният край на малкия пищял об-
разува главата на малкия пищял, caput
fibulae, която има ставна повърхност,
facies articularis capitis fibulae, за съчле-
няване с големия пищял. Горната част на
главата е заострена – това е върхът на
главата на малкия пищял, apex capitis
fibulae. Главата е разделена от тялото
чрез шийката на малкия пищял, collum
fibulae.
Долният край на малкия пищял об-
разува латералния глезен, malleolus la-
teralis. Външната повърхност на глезе-
на се опипва лесно през кожата. Върху
медиалната повърхност на глезена се на-
мира ставната повърхност на лате-
ралния глезена, facies articularis malleoli
lateralis, посредством която малкият пи-
Фиг. 187. Горен край на големия пищял, десен; изглед отгоре щял се съединява с външната повърх-
Фиг. 188. Малък пищял, fibula, десен

А – изглед отпред; Б – изглед отзад; В – медиална повърхност
Фиг. 189. Долни краища на големия и малкия

пищял, десни; изглед отдолу
ност на сточната кост, а разположената

по-нагоре грапава повърхност – с малко-
берцовата изрезка на големия пищял.
Върху задната повърхност на латерал-
ния глезен преминава плитката бразда
на глезена, sulcus malleolaris, – следа от
сухожилието на дългия мускул на мал-
кия пищял.
Кости на ходилото
Костите на ходилото, ossa pedis

(фиг. 190–206; вж. фиг. 164) сe делят на
задноходилни, предноходилни и кости
на пръстите (фаланги). Задноходилните
са представени от следните кости: скоч-
на; петна; ладиевидна; три клиновидни
кости – медиална, междинна и латерал-
на; кубовидна. Към предноходилните
кости се отнасят 5 кости. Фалангите на
пръстите на ходилото имат същите наи-
менования, като фалангите на пръстите
на ръката.
Задноходилни кости
Задноходилните кости, ossa tarsi

(вж. фиг. 164, 190–194), са разположени
в два реда: към проксималния се отнасят
скочната и петната кост, към дисталния –
ладиевидната, кубовидната и трите кли-
новидни кости. Задноходилните кости
се съчленяват с костите на подбедрица-
та; дисталният ред задноходилни кости
се съчленяват с предноходилните кости.
Скочна кост
Скочната кост, talus (вж. фиг. 195), е

единствената от костите на ходилото, ко-
ято се съчленява с костите на подбедри-
цата. Задната ѝ част е тяло на скочната
кост, corpus tali. Напред тялото преми-
нава в стеснен участък на костта – ший-
ката на скочната кост, collum tali; по-
следната съединява тялото с насочената
напред глава на скочната кост, caput
tali. Скочната кост е обхваната във вид
на вилка отгоре и отстрани от костите на
подбедрицата. Между костите на подбе-
дрицата и скочната кост се образува гор-
на скочна става, articulatio talocruralis.
Съответстват ѝ следните ставни повърх-
ности: горна повърхност на скочната
кост, facies superior ossis tali, имаща
Фиг. 190. Кости на ходилото, ossa pedis, дясно (Дорзална повърхност) форма на макара – макара на скочната
кост, trochlea tali, и странични – лате-
рална и медиална глезенни повърхно-
сти, facies malleolaris lateralis et facies
malleolaris medialis. Горната повърхност
на макарата е изпъкнала в сагитално на-
правление и вдлъбната в напречно.
Фиг. 192. Кости на ходилото, дясно

1 – голям пищял; 2 – скочна кост;
3 – петна кост; 4 – неравност на
ладиевидната кост; 5 – ладиевидна кост;
6 – медиална клиновидна кост;
7 – междинна клиновидна кост;
8 – I предноходилна кост;
9, 10 – сезамовидна кост;
11 – проксимална фаланга на палеца;
12 – дистална фаланга на палеца;
13 – V предноходилна кост; 14 – латерална
клиновидна кост; 15 – грапавина на V
предноходилна кост; 16 – кубовидна кост;
Фиг. 191. Кости на ходилото, ossa pedis, дясно (Стъпална повърхност) 17 – малък пищял
Фиг. 193. Кости на ходилото, ossa pedis, дясно (Латерална повърхност)
Фиг. 194. Кости на ходилото, ossa pedis, дясно (Медиална повърхност)

Фиг. 195. Скочна кост, talus, дясна

А – изглед отдолу; Б – изглед отзад
Латералната и медиалната глезен- Скочната кост се съчленява с петната та на сухожилието на дългия сгъвач
ни повърхности са плоски. Латерал- кост чрез ставните повърхности на до- на големия пръст на ходилото, sulcus
ната глезенна повърхност припокрива лната си част. На предната част на гла- tendinis musculi flexoris hallucis longi.
горната повърхност на латералния из- вата на скочната кост има сферична по На латералната повърхност на петна-
растък на скочната кост, processus форма ладиевидна ставна повърхност, та кост, в предната ѝ част, има неголяма
lateralis tali. Задната повърхност на тя- facies articularis navicularis, чрез която малкопищялна макара, trochlea fibularis
лото на скочната кост е пресечена отгоре тя се съчленява с ладиевидната кост. (peronealis), зад която преминава браз-
надолу от браздата на сухожилието на дата на сухожилието на дългия малко-
дългия сгъвач на големия пръст на хо- Петна кост пищялен мускул, sulcus tendinis musculi
дилото, sulcus tendinis musculi flexoris fibularis (peronei) longi.
hallucis longi. Браздата разделя задния Петната кост, calcaneus (вж. фиг. На горната костна повърхност, в сред-
край на костта на две възвишения: по-го- 196–198), се разполага надолу и назад от ната ѝ част, се разполага обширна зад-
лямо – медиално възвишение, tuberculum скочната кост. Заднодолната ѝ част е об- на скочна ставна повърхност, facies
mediale, и по-малко – латерално възви- разувана от добре изразена петна върга, articularis talaris posterior. Пред нея за-
шение, tuberculum laterale. Двете възви- tuber calcanei. Долните части на върга- ляга браздата на петната кост, sulcus
шения, разделени от браздата, образу- та откъм страничната и медиалната стра- calcanei, минаваща отзад напред и лате-
ват задния израстък на скочната кост, на преминават в латерален израстък на рално. Пред браздата, покрай медиал-
processus posterior tali. Латералното въз- въргата на петната кост, processus ния ръб на костта, се открояват две став-
вишение на задния израстък на скочна- lateralis tuberis calcanei, и в медиален ни повърхности: средна скочна став-
та кост понякога, в случай на самостоя- израстък на въргата на петната кост, на повърхност, facies articularis talaris
телна осификация, представлява отделна processus medialis tuberis calcanei. На media, и пред нея – предна скочна став-
триъгълна кост, os trigonum. долната повърхност на въргата има пет- на повърхност, facies аrticularis talaris
В заднолатералната част на долна- на пъпка, tuberculum calcanei, разпо- anterior, съответстващи на едноименни-
та повърхност на тялото има вдлъбната ложено при предния край на залавната те повърхности на скочната кост. При
задна петна ставна повърхност, facies линия на дългата стъпална връзка, lig. застъпването на скочната кост върху
articиlaris calcanea posterior. Предноме- plantare longum. петната, предните части на браздата на
диалните части на тази повърхност са На предната повърхност на петната скочната кост и браздата на петната кост
ограничени от преминаващата тук отзад кост има кубовидна ставна повърхност, образуват вдлъбнатина – кухина на зад-
напред и латерално бразда на скочна- facies articularis cubodea, със седловид- ноходилните кости, sinus tarsi, която се
та кост, sulcus tali. Напред и навън от на форма за съчленяване с кубовидната опипва като неголяма яма.
тази бразда се разполага средната пет- кост.
на ставна повърхност, fаcies articularis В предната част на медиалната по- Ладиевидна кост
calcanea media. В посока напред от нея върхност на петната кост има къс и де-
е залегнала предната петна ставна бел израстък – подпора на скочна кост, Ладиевидната кост, os naviculare
повърхност, facies articularis calcanea sustentaculum tali. По долната повърх- (вж. фиг. 199), е по-плоска отпред и от-
anterior. ност на този израстък минава бразда- зад и заляга в областта на вътрешния
Фиг. 196. Петна кост, calcaneus, дясна; изглед отгоре Фиг. 197. Петна кост, calcaneus, дясна
(Заднолатерална повърхност)
Фиг. 198. Петна кост, calcaneus, дясна (Предномедиална повърхност)

ръб на ходилото. На задната повърхност

на костта има вдлъбната ставна повърх-
ност, чрез която тя се съчленява със став-
ната повърхност на главата на скочната
кост. Горната повърхност на костта е из-
пъкнала. Предната повърхност на костта
носи ставна повърхност за съчленяване
с трите клиновидни кости. За граници,
определящи местата за съчленяване на
ладиевидната кост с всяка клиновидна
кост, служат малки гребенчета.
На латералната повърхност на кост-
та има малка ставна повърхност – място
за съчленяване с кубовидната кост. До- Фиг. 199. Ладиевидна кост, os naviculare, дясна
лната повърхност на ладиевидната кост А – изглед отзад; Б – изглед отпред
е вдлъбната. В медиалната ѝ част е раз-
положена грапавина на ладиевидната
кост, tuberositas ossis navicularis.
Клиновидни кости
Клиновидните кости, ossa cuneifor-

mia (вж. фиг. 200–202, 204), са три на
брой и са разположени пред ладиевидна-
та кост. Това са медиалната, междинната
и латералната клиновидни кости. Меж-
динната клиновидна кост е по-къса от
останалите, поради което предните или
дистални повърхности на тези кости се
намират на различни нива. Те имат став- Фиг. 200. Медиална клиновидна кост, os cuneiforme mediale, дясна
ни повърхности за съчленяване със съот- А – медиална повърхност; Б – латерална повърхност
ветните предноходилни кости.
Основата на клина (по-широката част
на костта) при медиалната клиновидна
кост е насочена надолу, а при междинна-
та и латералната – нагоре.
Задните повърхности на клиновидни-
те кости имат ставни площадки за съчле-
няване с ладиевидната кост.
Медиалната клиновидна кост, os
cuneiforme mediale, носи върху вдлъб-
натата си латерална страна две ставни
повърхности за съчленяване с междин-
ната клиновидна кост, os cuneiforme Фиг. 201. Междинна клиновидна кост, os cuneiforme intermedium, дясна
intermedium, и с II предноходилна кост, А – медиална повърхност; Б – латерална повърхност
os metatarsi II.
Междинната клиновидна кост, os
cuneiforme intermedium, има следни-
те ставни повърхнини: на медиалната
повърхност – за съчленяване с медиал-
ната клиновидна кост, os cuneiforme
mediale, на латералната – за съчленява-
не с латералната клиновидна кост, os
cuneiforme laterale.
Латералната клиновидна кост, os
cuneiforme laterale, също има две ставни
повърхности: на медиалната повърхност
– за съчленяване с междинната клино-
видна кост, os cuneiforme intermedium,
и с основата на II предноходилна кост,
os metatarsi II, а на латералната – с кубо- Фиг. 202. Латерална клиновидна кост, os cuneiforme laterale, дясна
видната кост, os cuboideum. А – медиална повърхност; Б – латерална повърхност
Кубовидна кост
Кубовидната кост, os cuboideum

(вж. фиг. 203, 204), е разположена в по-
сока навън от латералната клиновидна
кост, пред петната кост и зад основата на
IV и V предноходилни кости.
Горната повърхност на костта е грапа-
ва, на медиалната има ставни повърхни-
ни за съчленяване с латералната кли-
новидна кост, os cuneiforme laterale, и
с ладиевидната кост, os naviculare. На
латералния ръб на костта има насочена
надолу грапавина на кубовидната кост,
tuberositas ossis cuboidei (вж. фиг. 193).
В посока напред от нея започва бразда-
та на сухожилието на дългия малко-
пищялен мускул, sulcus tendinis musculi
fibularis (рeronei) longi (вж. фиг. 191), ко-
ято преминава на долната повърхност на
костта и я пресича косо отзад и отвън, а
напред и навътре съответства на хода на
сухожилието на едноименния мускул.
Фиг. 203. Кубовидна кост, os cuboideum, дясна На задната повърхност на костта има
A – латерална повърхност; Б – медиална повърхност; В – задна повърхност седловидна ставна повърхност за съчле-
няване със същата ставна повърхност на
петната кост. Издатината на долномеди-
алния участък на кубовидната кост, гра-
ничеща с ръба на дадената ставна по-
върхност, се нарича петен израстък,
processus calcaneus. Той осигурява ста-
билността на предния край на петната
кост.
Предната повърхност на кубовидна-
та кост има разделена от гребенче став-
на повърхност за съчленяване с IV и V
предноходилни кости, os metatarsi IV et
os metatarsi V.
Предноходилни кости
Предноходилните кости, ossa meta-

tarsi (вж. фиг. 164, 190–194, 205), са
представени от пет (I–V) тънки дълги
кости, разположени пред задноходилни-
те кости. Всяка от предноходилните кос-
ти има тяло, corpus ossis metatarsi; ос-
нова, basis ossis metatarsi, и глава, caput
ossis metatarsi.
Номерирането на костите започва от-
към медиалния ръб на ходилото (от па-
леца към малкия пръст). От петте пред-
Фиг. 204. Задноходилни кости, ossa tarsi, десни ноходилни кости I кост е по-къса, но по-
(Кубовидна и клиновидни кости, участващи в образуването дебела от останалите, а II кост е най-дъл-
на напречния свод на стъпалото) га. Телата на предноходилните кости са
тристеннопризматични. Горната (дор-
зална) повърхност на тялото е леко изпъ-
кнала, останалите две – долните (план-
тарни) повърхности, се съединяват отдо-
лу, образувайки заострено гребенче.
Основите на предноходилните кос-
ти са най-масивните им части. Те имат
форма на клин, който с разширената си

част при I–IV предноходилни кости е
насочен нагоре, а при V предноходил-
на кост – към медиалната страна. Стра-
ничните повърхности на основите имат
ставни повърхности, чрез които съсед-
ните предноходилни кости се съчленяват
помежду си. На задните повърхности на
основите са разположени ставни повърх-
ности за съчленяване със задноходилни-
те кости. На долната повърхност на ос-
новата на I предноходилна кост е разпо-
ложена грапавината на I предноходил-
на кост, tuberositas ossis metatarsi primi.
При V предноходилна кост в латералната
част на основата също има грапавина на
V предноходилна кост, tuberositas ossis
metatarsi quinti, която лесно се опипва.
Предните краища или главите на пред-
ноходилните кости са странично спле-
снати. Периферната част на главите има
ставни повърхности със сферична фор-
ма, съчленяващи се с фалангите на пръ- Фиг. 205. Предноходилна кост III, os metatarsi III, дясна
стите. На долната повърхност на главата A – дорзална повърхност; Б – стъпална повърхност; В – латерална повърхност
на I предноходилна кост, от двете страни,
има две малки гладки площадки, към ко-
ито са долепени сезамовидните кости,
ossa sesamoidea, на палеца на ходилото.
Главата на I предноходилна кост се оп-
ипва лесно.
Освен посочените сезамовидни кости
в областта на метатарзалнофалангеално-
то съчленение на палеца, се среща една
сезамовидна кост в междуфалангеална-
та става на същия пръст, а също и непо-
стоянни сезсамовидни кости в снопа на
сухожилието на дългия малкопищялен
мускул, в областта на плантарната по-
върхност на кубовидната кост.
Между предноходилните кости има
четири междукостни пространства,
spatia interossea metatarsi, които са за-
пълнени с междукостни мускули.
Кости на пръстите (фаланги)
Костите на пръстите, ossa digi-

torum, са представени от фаланги, pha-
langes (вж. фиг. 164, 190–194, 206). По
форма, брой и взаимоотношения те съ-
ответстват на фалангите на пръстите на
ръката. Всяка фаланга има: тяло, corpus
phalangis; основа на фалангата, basis Фиг. 206. Фаланги на III пръст на ходилото, дясно: проксимална (1);
phalangis, и глава на фалангата, caput средна (2); дистална (3)
phalangis. Повърхностите на главите на А – дорзална повърхност; Б – стъпална повърхност; В – латерална повърхност
проксималните и средните фаланги,
phalanges proximalis et phalanx mediales,
имат форма на макара.
На дисталния край на всяка дистал-
на фаланга, phalanx distalis, се откроя-
ва грапавина на дисталната фаланга,
tuberositas phalangis distalis.
РАЗВИТИЕ И ВЪЗРАСТОВИ но един срещу друг. В местата, където се та, която влиза в състава на така нарече-
ОСОБЕНОСТИ НА КОСТИТЕ допират, по-късно се формират шевове. ния склеротом, се образува прешленът.
В последващото си развитие мембра- Клетките на склеротома мигрират към
Костната тъкан се развива от слабо нозната кост се моделира по форма в съ- срединната линия и се натрупват около
диференцирана съединителна тъкан – ответствие с механичните изисквания. хордата – първичната струна на тялото,
скелетен мезенхим. При това развитието Това става в периода на преструктурира- образувана също от мезодерма. Натрупа-
ѝ се осъществява по два начина. нето на костната тъкан за сметка на смя- ните на границата на два съседни сомита
По-голямата част от костите преми- ната на процесите на разрушаване и об- клетки представляват началото на обра-
нава през три стадия на развитие: съе- разуване на костите. зуването на тялото на прешлена. От за-
динителнотъканна, хрущялна и костна. Вторичните кости се развиват от ня- чатъка на тялото на прешлена клетките
Костите, които се формират на базата на колко точки на вкостяване. Така напри- на мезенхимата се разпространяват ла-
хрущялен модел, се наричат хрущялни. мер, при развитието на дългите кости терално и назад, образувайки зачатъци-
Към тях се отнасят костите на туловище- вкостяването започва в предните части те на дъгите на прешлените и ребрата. В
то, крайниците и някои части на основа- на хрущялния зачатък на костта. Тук, под натрупаните мезенхимни клетки започва
та на черепа (фиг. 207–215). надхрущялницата, около средата на диа- да се образува хрущялна тъкан: форми-
Зачатъкът на някои кости се оформя физата, се появява първичният център рат се хрущялните зачатъци на прешле-
непосредствено в зародишната съедини- на вкостяване, centrum ossificationis ните и ребрата. Към началото на процеса
телна тъкан и костите минават два ста- primarium. Развиващата се тук костна на вкостяване хрущялните ребра се отде-
дия на развитие: съединителнотъканна тъкан обвива хрущялния зачатък като лят от прешлените.
и костна. Костите, развиваващи се ся- маншет; този процес се нарича перихон- В края на втория месец от ембрионал-
каш по „съкратения“ начин, пропускай- дрално вкостяване. В участъците на хру- ния период прешлените (вж. фиг. 207–
ки стадия на хрущяла-предшественик, щяла, които са обвити с костен маншет, 209), с изключение на опашните, имат
се наричат мембранозни. Към тях се от- се нарушават процесите на хранене и се вече един център на вкостяване в тялото
насят всички кости на черепния покрив, развиват дистрофични явления. Навътре и два – в дъгите. В течение на първата го-
някои кости на лицевия череп, част от в тези участъци врастват кръвоносни съ- дина от живота точките на вкостяване в
ключицата (вж. фиг. 207). дове, а по тяхната дължина – костообра- дъгата на прешлена, развивайки се дор-
Мембранозните кости растат в скеле- зуващи клетки. Започва процесът на ен- зално, се срастват една с друга. Този про-
тогенния мезенхим от островчета остео- дохондрално вкостяване. Костообразува- цес е по-ускорен в шийните прешлени,
идна тъкан, появяващи се в черепния по- нето се разпространява към епифизарни- отколкото в опашните. Към 7-годишна
крив съответно на центровете на бъде- те краища на зачатъка, при което в диа- възраст дъгите на прешлените, с изклю-
щите кости. Остеоидната тъкан е обгра- физата протича обединяване на костната чение на дъгите на I кръстцов прешлен,
дена от кант от остеобласти, които про- тъкан, отложена чрез перихондралното обикновено са сраснали, но в кръстцо-
дуцират основното вещество и самите те вкостяване, с костната тъкан, образувана вия отдел остават понякога отворени до
се оказват затворени в него. На повърх- чрез ендохондралното вкостяване. 15–18-годишна възраст.
ността на новообразуваното основно ве- След като започне вкостяване на ди- В периода от 3 до 5-годишна възраст
щество се открояват нови генерации от афизите, в епифизите се появяват вто- костните зачатъци на дъгата се срастват
остеобласти и процесът се повтаря. От- рични центрове на вкостяване, centrum със зачатъка на тялото на прешлена; про-
начало островчетата от остеоидна тъкан ossificationis secundaria. Това става след цесът завършва по-рано в гръдните пре-
са закръглени, след което започват да се усиленото пролифериране на клетките шлени. В краищата на телата на прешле-
издължават и се обединяват помежду в областта на метафизите и дистрофич- ните се появяват перихондрални пръс-
си чрез връзки – формира се първична- ните изменения в централните отдели тени, които впоследствие образуват ръ-
та мрежа от костни гредички, при което на хрущялните епифизи. От вторични- бовете на костните валчета на телата на
в остеоидната тъкан се появяват снопче- те центрове на вкостяване се образуват прешлените. Тяхното вкостяване зависи
та влакна и се отлагат минерални соли, в костните епифизи, които до завършване от допълнителни центрове, а сливането
резултат на което се формира влакнеста- на процеса на нарастване на костта по на ръбовете на костните валчета с тялото
та костна тъкан. дължина, са отделени от диафизата чрез на прешлена протича в периода от 16 до
По-нататъшното нарастване на мем- епифизарни хрущяли. 20-годишна възраст.
бранозната кост става чрез опозиция Първичните и вторичните центрове Осификацията на бодилестите и на-
(наслояване) на костната тъкан на по- на вкостяване се появяват по-рано при пречните израстъци на прешлените за-
върхността за сметка на прогениторните момичетата, отколкото при момчетата. почва от допълнителните вторични цен-
клетки на надкостницата и новообразу- трове на вкостяване, появяващи се на
ваната костна тъкан по краищата на кос- ОСЕВ СКЕЛЕТ върховете на израстъците, и завършва в
тите и на клетките на ендоста в клетките периода на полово съзряване или малко
на мозъчните кухини. Образуваната от СКЕЛЕТ НА ТУЛОВИЩЕТО по-късно.
клетките на периоста и ендоста костна Малко по-различно се развиват атла-
тъкан се състои от последователно нас- Източник за развитието на костите е сът и аксисът. Срастването на предната и
лоени една върху друга костни пластин- средният зародишев лист – мезодермата. задната дъга на атласа в една кост става
ки с определена ориентация. Този вид По време на ранните етапи на развитие на 5–6-годишна възраст. При това, още
кост се нарича пластинчата кост и се на ембрионите плътните маси мезодер- преди образуването на костната предна
появява в участъци на костите на череп- ма формират чифтни издатини – сомити, дъга на прешлена, в нейния хрущялен
ния покрив още във вътреутробния пе- които по разположението си са метамер- зачатък се появява участък със собствен
риод. Краищата на костите растат усиле- ни. От предновътрешната част на соми- чифт точки на вкостяване, който на 4–5-
Фиг. 207. Плод 4-месечен (рисунка от рентгенограма)

(с жълто – костна тъкан, със светлосиньо – хрущялна тъкан, със сиво между костите на черепа – съединителна тъкан)
Фиг. 208. Кости на туловището (новородено)

1 – аксис, axis; 2 – III гръден прешлен, vertebra thoracica III; 3 – II поясен прешлен, vertebra lumbalis II;
4 – кръстец, os sacrum; 5 – гръдна кост, sternum; 6 – гръден кош, cavea thoracis
годишна възраст се присъединява към годишна възраст и накрая, в IV прешлен се, че до 2-годишна възраст прешлените
тялото на аксиса, образувайки зъб. По- – към 15-годишна възраст. Прешлените растат също толкова интензивно, както и
следният се съединява с вътрешната по- се срастват един с друг след 30-годишна междупрешленните дискове, а след 7-го-
върхност на предната дъга на атласа, об- възраст, като процесът на срастване, как- дишна възраст относителната големина
разувайки атлантоаксиалната става. то и в кръстеца, започва първо в долните на диска значително намалява. Пихти-
Кръстцовите прешлени се срастват опашни прешлени. естото ядро, nucleus pulposus, при де-
сравнително късно: на 18–25-годишна С напредване на възрастта гръбначни- цата и подрастващите съдържа по-голя-
възраст. След 15-годишна възраст започ- ят стълб, като цяло, се изменя по голе- мо количество вода и има относително
ва срастване на трите долни, а към 25-го- мина и форма. В първите две години от по-голям обем, отколкото при възрастни-
дишна възраст – на двата горни кръстцо- живота той расте особено интензивно – те. При новородените гръбначният стълб
ви прешлена. почти се удвоява по дължина. До 16-го- е прав в преднозадно направление. С те-
Опашните прешлени са рудиментар- дишна възраст растежът му по дължина чение на времето в резултат на формо-
ни. Тяхното вкостяване протича дълго и се забавя, след което гръбначният стълб образуващите влияния на механичните
неравномерно: центровете на вкостяване започва отново да расте активно, дости- фактори и мускулите (позата на седене,
се появяват в I прешлен на 2–3-ата седми- гайки при възрастните дължина, преви- стойката, тежестта на главата и др.) се
ца след раждането, във II – през периода шаваща повече от 3 пъти дължината на появяват извивки. През първите 3 месе-
4–8-годишна възраст, в III – от 9 до 13- гръбначния стълб на новородено. Смята ца от живота се образува шийната извив-
Фиг. 209. Сагитални разрези на гръбначния стълб (снимка)

А – плод 27 седмици; Б – дете на 1,5 месеца
ка (шийната лордоза). Гръдната извивка ване на частите на гръдната кост проти- отново се отбелязва увеличаване на раз-
(гръдната кифоза) се оформя към 6–7 ме- ча неравномерно: в дръжката първични- мерите и изменение на формата на гръд-
сец, поясната извивка (поясната лордоза) ят център на вкостяване се появява през ния кош, което продължава до 20–25-го-
е доста ясно оформена към края на пър- VІ месец от вътреутробния период, но дишна възраст. По-нататък растежът се
вата година от живота в резултат на из- едва към 10-годишна възраст става сли- забавя и спира окончателно към 25-го-
правения стоеж. ването на частите на тялото; срастването дишна възраст.
Зачатъците на ребрата отначало се им завършва към 18-годишна възраст. В
състоят от мезенхим, който заляга меж- мечовидния израстък вторичният център КОСТИ НА ЧЕРЕПА
ду мускулните сегменти. Тук се форми- на вкостяване се появява към 6-годишна
ра хрущял, чийто процес на вкостява- възраст, но нерядко той остава хрущя- Черепът, cranium (вж. фиг. 114, 115,
не започва от ІІ месец на вътреутроб- лен. Гръдната кост като цяло се вкостя- 207, 210), е част от осевия скелет и се
ния период перихондрално (ossificatio ва на 30–35-годишна възраст, а понякога образува от костите на мозъчния череп
perichondralis), а малко по-късно – ен- и по-късно. и костите на лицевия череп. Костите на
дохондрално (ossificatio endochondralis). Гръдният кош, cavea thoracis, се фор- мозъчния череп от своя страна формират
Костната тъкан в тялото на реброто се мира според развитието на органите от черепния покрив и основата, развиващи
отлага на предния край. Центровете на гръдната и коремната кухина, под влия- се различно.
вкостяване в областта на ъгъла на ребра- ние на тягата на мускулите, положение- Костите на черепния покрив, според
та и в областта на главата се появяват на то на тялото и др. Основните образува- начина, по който се развиват, са мембра-
15–20-годишна възраст. ния на гръдния кош: белодробни бразди, нозни, т. е. формират се непосредствено
Предните краища на горните девет ре- странични стени, горна и долна аперту- в скелетогенния мезенхим на зародиша.
бра се съединяват от всяка страна чрез ра, ребрена дъга, подгръден ъгъл и др., Към мембранозните кости на черепа се
хрущялни гръдни ленти, които, прибли- променят конфигурацията си в един или отнасят: теменните кости, челната люс-
жавайки се една до друга, отначало в друг период от своето развитие, придо- па, люспестата и тъпанчевата част на сле-
горните отдели, а после и в долните, се бивайки характеристиките на гръдния поочната кост, крилата на клиновидната
срастват помежду си, оформяйки по този кош на възрастен човек. Гръдният кош кост, горната част на тилната люспа.
начин гръдната кост, sternum. Този се развива съответно през четири основ- По-голямата част от костите на осно-
процес протича през ІІІ – ІV месец от ни периода: от раждането до двегодиш- вата на черепа се развиват на базата на
вътреутробния период. Гръдната кост се на възраст се отбелязва много интензив- предшестващ ги хрущял, т.е. те са хру-
развива от първични центрове на вкостя- но развитие; от 3 до 7 години развитието щялни.
ване, появяващи се в дръжката и тялото, протича доста бързо, но по-бавно, откол- Костите на лицевия череп, освен неб-
и от вторични центрове на вкостяване, кото през първия период; от 8 до 12 годи- цововата, и слуховите костици, ossicula
формиращи ключичните изрезки и ме- ни процесите на растеж и развитие се за- auditiva, се формират от висцералните
човидния израстък. Процесът на вкостя- бавят; през периода на полово съзряване дъги.
вива от два центъра на вкостяване, които

се появяват в областта на бъдещите те-
менни възвишения през VІІІ–Х седми-
ца на вътреутробното развитие и се сли-
ват помежду си. Процесът на вкостява-
не протича радиално по отношение на
теменното възвишение. След раждането
ъглите на теменните кости липсват, а ръ-
бовете на костта са разделени от широки
прослойки съединителна тъкан. Вкостя-
ването завършва едва през втората годи-
на от живота. Горните и долните слепо-
очни линии започват да се формират от-
четливо към 12–15-годишна възраст.
Челната кост, os frontale, се развива
като мембранозна, с изключение на нос-
ната част, която се образува на базата на
хрущял. През VІІІ–ІХ седмица на вътре-
утробното развитие се появяват чифтни
центрове на вкостяване в областта на бъ-
дещите възвишения и надочнични ръбо-
ве, съединяващи се в една кост на 7–8-
годишна възраст. Така при раждането
челната кост се състои от две половини,
чието срастване по средната плоскост за-
почва от VІ месец след раждането и за-
вършва на 3-годишна възраст с формира-
нето на челния (метопичен) шев, sutura
frontalis persistens (metopica), запазващ
се до 5-годишна възраст.
Клиновидната кост, os sphenoidale,
се развива почти изцяло на базата на
хрущял. Костта се формира от центро-
ве на вкостяване, появяващи се в края
Фиг. 210. Кости на черепа, ossa cranii (новородено) на втория месец от развитието на заро-
1 – тилна кост, os occipitale, изглед отвън (а – клиновидно-тилна синхондроза, диша в хрущялния зачатък на тялото на
synchondrosis sphenooccipitalis); 2 – тилна кост, os occipitale, изглед отвътре (б – предна костта (предна и задна точка), във всяко
вътретилна синхондроза, synchondrosis intraoccipitalis anterior; в – задна вътретилна от крилата и в медиалната пластинка на
синхондроза, synchondrosis intraoccipitalis posterior; г – скалисто-тилна синхондроза, криловидните израстъци. Малките кри-
synchondrosis petrooccipitalis); 3 – клиновидна кост, os sphenoidale; 4 – слепоочна кост, ла се съединяват с тялото на костта през
os temporale; 5 – горна челюст, maxilla; 6 – долна челюст, mandibulla VІ–VІІ месец, а големите крила – след
раждането.
Решетъчната кост, os ethmoidale,
се развива като хрущялна. Центрове на
Всяка от костите на черепа, мозъчния anterior (чифтна), а между латералните вкостяване се появяват най-напред в
и лицевия, имат определени особености части и тилната люспа – задна вътре- средната (през ІV месец на вътреутроб-
на развитие и затова се описват отделно. тилна синхондроза, synchondrosis in- ното развитие) и в горната (през V ме-
Тилната кост, os occipitale, възниква traoccipitalis posterior. Там, където се сец) носни конхи. След това през ІХ ме-
от центрове на вкостяване, концентрира- съединяват базиларната част и тяло- сец се появяват два центъра на вкостя-
ни около големия отвор. През VІ седми- то на клиновидната кост е разположе- ване на решетъчната пластинка. През VІ
ца на ембрионалното развитие се появя- на клиновидно-тилната синхондроза, месец след раждането се формира цен-
ват два центъра на вкостяване пред от- synchondrosis sphenooccipitalis. Пълно- тър на вкостяване на очичната пластин-
вора, през VІІІ–ІХ седмица – два отстра- то съединяване на частите на костта за- ка. Последната се вкостява много бър-
ни и три зад големия отвор, като разви- почва на 2–4-годишна възраст и завърш- зо. През 2-ата година от живота над ре-
тието протича във вид на ендохондрал- ва на 8–10 години. Срастването на бази- шетъчната пластинка се появяват два
но вкостяване. До момента на сливане на ларната част на тилната кост с тялото на центъра на вкостяване, които по-късно,
всичките четири отдела на костта те са клиновидната завършва към 20-годишна сливайки се, образуват петльовия гре-
разделени от хрущяли. Хрущялът меж- възраст. Горната част на тилната люспа бен. През 6–8-ата година от живота се
ду базиларната част и латералните се на- се развива от два центъра на вкостяване, вкостява перпендикулярната пластинка,
рича вътретилна синхондроза, в която появяващи се от двете страни на средин- а към 12–14-годишна възраст се форми-
се различават предна вътретилна син- ната плоскост. рат окончателно решетъчните клетки на
хондроза, synchondrosis intraoccipitalis Теменната кост, os parietale, се раз- лабиринта.
Черепните синуси се формират в про- ване се образуват резцовата кост – част те на черепа, наличието на фонтанели и
цеса на развитие на костните клетки и от алвеоларния израстък, съответстваща синостозиране на шевовете на черепа и
кухини, в които се враства лигавицата. на резците, и предната част на небцовия др. се определят от растежа и развитие-
Така, при формирането на челния синус израстък. През V месец центровете на то на черепа. В развитието на черепа се
лигавицата се враства откъм страната на вкостяване се сливат, като при новороде- разграничават 5 периода. Първият пери-
клетките на решетъчната кост, а при фор- ното се съхранява резцовия шев, съеди- од е от раждането до 7-та година. Той се
мирането на клиновидния синус – откъм няващ pезцовата кост с останалата част характеризира с активен растеж на чере-
страната на носната кухина. на горната челюст. Синусите на горна- па и интензивно увеличаване на неговия
Слепоочната кост, os temporale, се та челюст, появявайки се през VІ месец обем. През този период шевовете леко
формира от четири зачатъка, даващи на- на вътреутробния период, се формират се стесняват и големината на фонта-
чалото на люспестата, тъпанчевата и окончателно към 12–14-годишна въз- нелите, fonticuli постепенно намалява.
скалистата части. Центровете на вкостя- раст. Оформят се кухините на носа и очници-
ване се появяват в люспестата част в на- Небцовата кост, os palatinum, е мем- те; видимо се изменя релефът на долна-
чалото, а в тъпанчевата – в края на ІІІ ме- бранозна. Развива се от един център на та челюст. Вторият период е от 7-та до
сец, в скалистата част – през V месец на вкостяване, който се появява през ІІ ме- 14-та година. Изменението на размери-
вътреутробния период, а в шиловидния сец на вътреутробния период, в мястото те, формата на черепа и неговите части
израстък – в края на първата година от на съединяване на перпендикулярната и не е толкова активно, както през първия
живота. Слуховият проход при новоро- хоризонталната пластинки. период, но ямите, цицковидният израс-
дените още не е формиран, тъй като тъ- Ябълчната кост, os zygomaticum, е тък, кухините на очниците и носа се уве-
панчевата част образува непълен пръс- също мембранозна. Образува се от един личават видимо. Третият период обхва-
тен (вж. фиг. 207). През първите години център на вкостяване, който се появява ща възрастта от половото съзряване до
от живота този пръстен се разраства и за- в края на ІІ месец на вътреутробния пе- 25-та година. Тогава се формират челни-
едно с люспестата част образува костна- риод. те отдели и лицевия череп се удължава,
та част на външния слухов проход. Пъл- Долната челюст, mandibula, според областта на скуловите дъги се увеличава
ното вкостяване на слепоочната част за- начина на развитие, е смесена: израстъ- видимо, челните издатини изпъкват по-
вършва към 6-годишна възраст. ците ѝ – кондилният и венечният, са хру- изразено. По време на четвъртия пери-
Долната носна конха, concha nasalis щялни, а останалата ѝ част се развива од – от 25-та до 45-та година, протича
inferior, е хрущялна кост. Развива се от като мембранозна. Костта започва разви- вкостяване на шевовете. Наблюденията
един център на вкостяване, който се по- тието си като чифтна. Всяка нейна поло- показват, че преждевременното вкостя-
явява в началото на ІІІ месец на вътреут- вина, с вид на жлеб, е обградена от хру- ване на стреловидния шев води до фор-
робния период. щял на първата висцерална дъга, която миране на къси черепи, а на венечния
Слъзната кост, os lacrimale, е мем- към V месец на вътреутробния период се шев – на дълги черепи. Петият период –
бранозна и се развива също от един цен- резорбира, при което долният участък на над 45 годишна възраст, се характеризи-
тър на вкостяване, появяващ се през ІІІ жлеба образува подбрадичкова костица, ра с атрофия на лицевия, а по-късно и на
месец на вътреутробния период. а горният край на хрущяла е основа за мозъчния череп, с постепенно намалява-
Ралникът, vomer, е мембранозна кост. развитието на слуховите костици. Две- не броя на зъбите, което влияе на форма-
Развива се от два центъра на вкостява- те половини започват да се съединяват та на челюстта: алвеоларните израстъци
не – десен и ляв, появяващи се в тече- през ІІІ месец след раждането, образу- и части се заглаждат, ъгълът на долната
ние на ІІ месец на вътреутробния пери- вайки подбрадичковата симфиза. Пълно- челюст се увеличава, размерите на лице-
од. По-късно дясната и лявата пластинки то срастване на костните части завършва вия череп намаляват.
се срастват, а намиращият се между тях към 2-годишна възраст.
хрущял на преградката на носа след раж- Подезичната кост, os hyoideium, ДОБАВЪЧЕН СКЕЛЕТ
дането се резорбира. е вторична, развива се от 5 центъра: от
Горната челюст, maxilla, е мембра- единия се формира тялото, а от другите Развитието на скелета на крайници-
нозна кост. Тя се развива от 5 центъра – големите и малките рога. Центровете те започва от VІ седмица от живота на
на вкостяване: външни (горен и долен), на вкостяване в тялото и големите рога зародиша. Зачатъците на крайниците са
вътрешни (преден и заден) и среден. От се появяват в края на вътреутробния пе- представени от натрупвания на скелето-
външния горен център се образува ме- риод или скоро след раждането; малки- генен мезенхим, а към края на същата
диалната част на дъното на очницата; те рога се вкостяват към 13–15-годишна седмица са видими отделни големи кос-
външният долен център дава начало на възраст. Срастването на големите рога с ти. През VІІ седмица се формират зача-
външната част на дъното на очницата, тялото става доста късно, към 30–40-го- тъците на много от по-малките кости, а
на ябълчния израстък, на предновънш- дишна възраст, понякога и по-късно, а към VІІІ седмица вече има хрущялни за-
ната част на тялото на костта и на зад- малките рога се срастват с тялото на по- чатъци във всички кости.
новъншната стена на алвеоларния израс- дезичната кост към старческа възраст. През VІІІ седмица в дългите кости се
тък. Средният център се превръща в че- Възрастовите различия на черепа появяват първични центрове на вкостява-
лен израстък и в част от тялото. От въ- като цяло, на топографските участъ- не. По това време вече се вкостява клю-
трешния заден център се формират зад- ци и отделните кости се изразяват пре- чицата, която е една от най-рано форми-
ните 2/3 от небцовия израстък и вътреш- ди всичко в различните съотношения на ращите се кости на скелета. В началото
ната стена на алвеоларния израстък съ- размерите на мозъчната и лицевата част. на ІХ седмица се появяват центрове на
ответно на кучешките зъби и моларите. Тези различия, а също и дебелината на вкостяване в костите на поясите на гор-
От вътрешния преден център на вкостя- костите, големината на ямите и кухини- ния и долния крайник.
по начина, по който се развива мембра- хрущялни до раждането. Всяка от тях

нозна кост. Гръдният ѝ край се форми- се развива от един център на вкостява-
ра като хрущялна кост. Първичният цен- не. Процесът протича в следния ред: гла-
тър на вкостяване в средата на зачатъка вестата кост започва да се вкостява през
се появява през VІ седмица от развити- 1-ата година от живота, куковидната – в
ето на зародиша. Тук се формира мем- началото на 2-ата година, тристенната –
бранозна кост. Процесът се разпростра- в края на 2-ата година, полулунната – в
нява и върху акромиалния край на кост- края на 4-ата година, трапецната – на 5
та. На 16–18-годишна възраст се появя- години, ладиевидната – в средата на 5-ата
ва допълнителен център на вкостяване в година, трапецовидната – на 6 години,
гръдния край. Срастването му с ключи- граховидната – на 8–10 години. Времето
цата става към 22–24-годишна възраст. на вкостяване на тези кости се използва в
Раменната кост, humerus, се развива практиката като един от методите за оп-
от 8 центъра на вкостяване: първичен и ределяне на биологичната възраст на чо-
7 вторични. Първичният център се поя- века (по рентгенови снимки на китката;
вява през ІІ месец на вътреутробния пе- вж. фиг. 212).
риод. От него се образува тялото и меди- Всичките 5 предкиткови кости, ossa
алният кондил. От три вторични центъра metacarpi, се развиват на основата на хру-
се формира проксималната епифиза, а от щял. Всяка има два центъра на вкостява-
останалите четири – дисталната. Всич- не – първичен, диафизарен, и вторичен,
ки вторични центрове на вкостяване се епифизарен. Първичният център се поя-
появяват през първата година от живо- вява през ІІІ месец на вътреутробния пе-
та и даже значително по-късно (напри- риод. От всеки първичен център се обра-
мер, центърът на външния кондил – към зува тяло и основа, а от вторичния – гла-
11-ата година), горните – малко по-рано вата на костта. При I предкиткова кост
от долните, при което при момичетата – от първичния център се формира тялото
по-рано, отколкото при момчетата. Про- и главата, а от вторичния – основата на
Фиг. 211. Кости на горния крайник, цесът на вкостяване завършва също по костта. Вторичните центрове на вкостя-
ossa membri superioris, десен различно време. Срастването на прок- ване се появяват на 3–4–5 години, а епи-
(новородено) сималната епифиза с диафизата става на физите се срастват с диафизите на 14–16
1 – ключица, clavicula; 2 – лопатка, 20–25-годишна възраст, а на дисталната години.
scapula; 3 – раменна кост, humerus;
епифиза с диафизата – към 20-годишна Фалангите, phalanges, се развиват
възраст. на базата на хрущял от два центъра на
4 – лъчева кост, radius; 5 – лакътна кост,
Лакътната кост, ulna, се развива от вкостяване – първичен и вторичен. Пър-
ulna; 6 – кости на китката, ossa manus
3 центъра. Първият център на вкостява- вичният център дава началото на тялото
не, появяващ се през ІІ месец на вътре- на фалангата и главата, вторичния – на
утробния период, дава началото на фор- основата. Във всички фаланги диафи-
мирането на диафизата на костта, двата зарният център се появява в края на ІІ –
КОСТИ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК вторични – на епифизите: проксимална- началото на ІІІ месец на вътреутробния
та (появява се на 8–12-годишна възраст) период, епифизарният – на 2–3 години.
Костите на горния крайник (вж. фиг. и дисталната (появява се на 6–9-годишна Срастването на костните островчета ста-
207, 211), с изключение на ключицата, възраст). Срастването на всички части на ва в периода от 16 до 20-годишна въз-
се развиват като хрущялни. Лопатката, костта с тялото става към 18–22-годиш- раст.
scapula, се формира от един първичен на възраст.
център на вкостяване и 6–8 вторични. Лъчевата кост, radius, се развива от КОСТИ НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК
Първичният център се появява в средна- 4 центъра на вкостяване: един първи-
та част на лопатката в края на ІІ месец на чен – за тялото, два вторични – за прок- Костите на долния крайник (вж.
вътреутробния период; от него се обра- сималната и дисталната епифизи, и чет- фиг. 207, 213–215) се развиват като хру-
зува по-голямата част от костта. Вторич- върти, допълнителен, – за неравността щялни. Тазовата кост, os coxae, се фор-
ните центрове на вкостяване се появяват на лъчевата кост. Неравността се появя- мира от три първични центъра на вкостя-
от 11 до 18-годишна възраст и дават на- ва на около 14 години и се сраства с диа- ване и няколко (до 8) допълнителни цен-
чало на развитието на костните израстъ- физата към 18-годишна възраст. Първич- търа. Първичните центрове на вкостя-
ци, ставната яма, долния ъгъл и медиал- ният център се образува през ІІ месец ване, образуващи хълбочната кост, os
ния край на лопатката. Пълното сраства- на вътреутробния период, вторичният ilium, се появяват през ІІІ месец, седа-
не на всички части на лопатката завърш- център на проксималната епифиза – на лищната кост, os ischii, – през ІV месец
ва на 20–24-годишна възраст. 5–6-годишна възраст, на дисталната – на и лонната кост, os pubis, – през V месец
Ключицата, clavicula, е кост, в коя- 2–3-годишна възраст. Срастването на ди- на вътреутробния период.
то вкостяването започва най-рано и за- афизата с проксималната епифиза става В областта на гаванковата яма зачатъ-
вършва най-късно. Тя се образува от два на 16–17 години, а с дисталната – през ците на трите кости се съединяват чрез
центъра на вкостяване. Отделните части 2-ата година. хрущялни прослойки, в които към 16 –
на ключицата се развиват по-различен Костите на китката, ossa carpi, се 18-годишна възраст се появяват допъл-
начин. По-голямата ѝ част се формира развиват като хрущялни кости и остават нителни центрове на вкостяване. Тези
Фиг. 212. Кости на китката на дете на

1,5 година (рентгенограма)
1 – лъчева кост; 2 – лакътна кост;
3 – шиловиден израстък на лъчева
кост; 4 – тристенна кост; 5 – кукеста
кост; 6 – главеста кост; 7 – епифиза на I
предкиткова кост; 8 – І предкиткова кост;
9 – предкиткови кости; 10 – проксимална
фаланга на палеца; 11 – дистална фаланга
на палеца; 12 – проксимална фаланга на
показалеца; 13 – проксимална фаланга Фиг. 213. Кости на горния крайник, ossa membri inferioris, десен (новородено)
на малкия пръст; 14 – средна фаланга на 1 – тазова кост, os coxae; 2 – бедрена кост, femur; 3 – малък пищял, fibula;
малкия пръст 4 – голям пищял, tibia; 5 – капаче, patella; 6 – кости на ходилото, ossa pedis
центрове формират също и възвишени- ния период – центърът на вкостяване на тре в хрущялния зачатък: първичен, въз-
ята, вдлъбнатините и ръбовете на отдел- дисталната епифиза на бедрената кост, в никващ през ІІ месец на вътреутробния
ните кости. Срастването на всички цен- края на 1-ата – началото на 2-ата годи- период, и три вторични: в проксимална-
трове на вкостяването става на 20–25-го- на от живота – центърът на вкостяване та епифиза – през ІХ месец на вътреут-
дишна възраст. на проксималната епифиза на бедрената робния период, в дисталната епифиза –
Тазът като цяло се променя по голе- кост, на 3 години – в хрущяла на големия през 1-ата година от живота, и за нерав-
мина и форма. Половите различия започ- въртел, на 8 години – в хрущяла на мал- ността на големия пищял – на 18-годиш-
ват да се проявяват от 8–10-годишна въз- кия въртел на бедрената кост. Костните на възраст. Срастването на епифизите и
раст. При момчетата са по-големи верти- зачатъци на епифизите и въртелите се апофизите с тялото на костта става по
калните размери на таза, при момичетата срастват с диафизата на бедрената кост различно време – от 16–18 до 20–24-го-
– напречните и преднозадните. на 16–20-годишна възраст. дишна възраст.
Бедрената кост, femur (os femoris), Капачето, patella, се образува на ба- Малкият пищял, fibula, се развива от
се развива от 5 центъра на вкостяване, зата на хрущял от един център на вкостя- 3 центъра на вкостяване: първичен, въз-
от които един е първичен и 4 са вторич- ване през 2-ата година от живота при мо- никващ към средата на ІІ месец на вът-
ни. Първичният център се появява в на- мичетата и през 4-ата – при момчетата; реутробния период (от него се образуват
чалото на ІІ месец на вътреутробния пе- процесът на вкостяване приключва на 16 тялото и участъци от епифизите), и два
риод; от него се образува тялото на кост- – 20 години. вторични, епифизарни, които се появя-
та. Вторичните центрове се появяват по Големият пищял, tibia, се развива от 4 ват през 1-ата година от живота – дистал-
различно време: в края на вътреутроб- центъра на вкостяване, появяващи се въ- ният и през 3–5-ата година – проксимал-
Фиг. 214. Кости на ходило на дете на 1 година (рентгенограма)

1 – голям пищял; 2 – малък пищял; 3 – скочна кост; 4 – петна кост; 5 – кубовидна кост; 6 – дистална епифиза на малкия
пищял; 7 – латерална клиновидна кост; 8 – предноходилни кости; 9 – проксимални фаланги на пръстите; 10 – средни
фаланги на пръстите; 11 – дистални фаланги на пръстите
ният. Срастването на епифизите с тялото център на вкостяване, като III започва да

на малкия пищял става по различно вре- се вкостява към края на 1-ата година, II –
ме: дисталният – на 17–20-годишна въз- към 3-ата година и I – на 3–4-та година.
раст, проксималният – на 19–21-годишна Кубовидната кост, os cuboideum, се
възраст. развива от един център на вкостяване,
Задноходилните кости, ossa tarsi, се който се появява най-често в края на вът-
развиват по следния начин: реутробния период, по-рядко – на 3–6-
Скочната кост, talus, се формира от месечна възраст.
един център на вкостяване, който се поя- Предноходилните кости, ossa meta-
вява през последните месеци на вътреут- tarsi, са 5 на брой; всяка от тях се развива
робния период. Процесът на вкостяване от два центъра на вкостяване – първичен
продължава до 8-годишна възраст. и вторичен. Първичният център се поя-
Петната кост, calcaneus, се образу- вява във II–V кости в началото на ІІІ ме-
ва от два центъра на вкостяване: първи- сец на вътреутробния период, а в I кост –
чен, появяващ се през VІ месец на вът- в края на същия месец. Вторичните цен-
реутробния период, и вторичен, възник- трове на вкостяване възникват към 4-ата
ващ към 9-ата година; от него се образу- година, а частите на костта се срастват
ва въргата на петната кост. Срастването на около 17-та година при момичетата и
на частите на костта завършва на 16–18- на около 20-та – при момчетата.
годишна възраст. Фалангите, phalanges, се развиват
Ладиевидната кост, os naviculare, от два центъра на вкостяване: първи-
се развива от един център на вкостява- чен, който се появява в течение на ІІІ–ІХ
не, който се появява през 3–5-ата година месец на вътреутробния период, и вто-
от живота. ричен, възникващ около 4-ата година.
Клиновидните кости, ossa cuneifor- Срастването на фалангите става в пери-
mia, – всяка от тях се формира от един ода от 15 до 20-годишна възраст.
Фиг. 215. Епифизарни хрущяли
(рентгенограма) (Дясна коленна
става на дете на 12 години)
1 – диафиза на бедрената кост;
2 – капаче; 3 – зона на епифизарния
хрущял; 4 – дистална епифиза на
бедрената кост; 5 – проксимална
епифиза на големия пищял; 6 – зона на
епифизарния хрущял; 7 – диафиза на
големия пищял; 8 – проксимална епифиза
на малкия пищял; 9 – диафиза на малкия
пищял
УЧЕНИЕ ЗА СВЪРЗВАНЕТО
МЕЖДУ КОСТИТЕ
АРТРОЛОГИЯ
ARTROLIGIA
134 Учение за свързването между костите – Артрология – Аrtroligia
Свързванията между костите се делят на

две групи: фиброзни свързвания, juncturae
fibrosae, и синовиални свързвания, juncturae
synoviales. Фиброзните и синовиалните
свързвания осигуряват различна степен на
подвижност на костите в скелетната систе-
ма и се различават по способността си да из-
държат на едни или други механични нато-
варвания.
ФИБРОЗНИ СВЪРЗВАНИЯ
Фиброзните свързвания, juncturae fi-

brosae (фиг. 216), осигуряват непрекъснато-
то свързване на костите чрез различни видо-
ве съединителна тъкан: фиброзно-компакт-
ната съединителна, хрущялна или костна
тъкан.
Към фиброзните свързвания, образува-
ни от фиброзно-компактната съединителна
тъкан се отнасят синдезмозите, включвай-
ки зъбно-алвеоларните синдезмози и шево-
вете.
Синдезмозите, syndesmoses, включват
връзки, представляващи свързвания между
костите от фиброзно-компактната съедини-
телна тъкан. Например, криловиднободилес-
тата връзка, lig. pterygospinale, започва от
бодилестия израстък на клиновидната кост
и се залавя към криловиднободилестия из-
растък, разположен на латералната пластин-
ка на криловидния израстък; шило-подезич-
ната връзка, lig. stylohyoideum, която е тън-
ка и дълга, започва от шиловидния израстък
и, насочвайки се надолу и напред, се залавя
към малките рога на подезичната кост и др.
Понякога синдезмозите могат да съдържат
значително количество еластични влакна,
като например, жълтите връзки, ligg. flava,
разположени между дъгите на прешлените,
нухалната връзка, lig. nuchae, и др. Освен
това, синдезмозите представляват широки
връзки, съединяващи костите на значител-
на дължина: междукостните мембрани на
предмишница и подбедрицата, membrana
interossea antebrachii, membrana interossea
cruris. Към синдезмозите се отнасят също
така фонтанелите на черепа, изградени от
първична съединителна тъкан.
Зъбноалвеоларната синдезмоза, syndes-
mosis dentoalveolaris (s. gomphosis), се сре-
ща при свързването на корените на зъба, по-
крити с цимент, с алвеолата. Тук влакната Фиг. 216. Фиброзни и хрущялни свързвания, juncturae fibrosae et cartilaginae
от фиброзно-компактна съединителна тъкан Синдезмоза, syndesmosis: la – жълти връзки, ligg. flava; 1б – междукостна мембрана
държат зъбите в зъбните алвеоли. С възрас- на предмишницата, membrana interossea antebrachii; 1в – зъбноалвеоларна
тта тази връзка отслабва и зъбите се разкла- синдезмоза, syndesmosis dentoalveolaris. Шев, sutura: 2a – назъбен шев, sutura serrata;
щат (вж. т. 2 „Храносмилателна система“). 2б – люспест шев, sutura squamosa; 2в – гладък шев, sutura plana. Синхондроза,
Шевовете, suturae, съединяват костите
synchondrosis: 3 – клиновидно тилна синхондроза, synchondrosis sphenooccipitalis.
на черепния покрив и лицевия череп. Те са
Симфиза, symphysis: 4a – междупрешленна симфиза, symphysis intervertebralis;
образувани от къси влакна плътна съедини-
4б – симфиза на дръжката на гръдната кост, synchondrosis manubriosternalis;
телна тъкан, минаващи между ръбовете на
съседни кости и проникващи в тях. С въз- 4в – симфиза на мечовидния израстък, synchondrosis xiphosternalis;
4г – лонна симфиза, symphysis pubica
Учение за свързването между костите – Артрология – Аrtroligia 135
растта шевовете се вкостяват вследствие

на заместване на фиброзно-компактната
съединителна тъкан от костна тъкан. В
зависимост от релефа на шевовете и на-
чина, по който прилягат съединяващи-
те се ръбове на костите, могат да се раз-
личат следните типове шевове: назъбен
шев, sutura serrata; люспест шев, sutura
squamosa; гладък шев, sutura plana. Чрез
люспести и назъбените шевове се съ-
единяват костите на черепния покрив.
Костите на лицевия череп най-често са
съединени чрез гладък шев, осигуря-
ващ точно и равно стиковане на ръбове-
те. Освен описаните шевове, се среща и
шев във вид на схиндилеза, schyndilesis,
– това е съединяване на страните на една
кост с жлеба на друга, както при обра-
зуването на клиновидно-ралниковия шев,
sutura sphenovomeralis.
Хрущялните свръзвания, juncturae
cartilagineae, са разновидност на фи-
брозните връзки, образувани от хрущял-
на тъкан. Сред хрущялните връзки се
различават синхондрози и симфизи.
Синхондрозите, synchondroses, се об-
разуват от плътни прослойки хиалинен
хрущял, съединяващи ръбовете на кос-
тите и ограничаващи подвижността. Те
са широко разпространени в скелетната
система на децата и подрастващите – съ-
единяват частите на костите (например,
диафизата на дългата кост с епифизи-
те, кръстцовите прешлени помежду им
и т.н.). Това са непостоянни синхондро-
зи, с възрастта хрущялната тъкан се за-
мества от костна. Към синхондрозите,
запазващи се в скелета на възрастен чо-
век, се отнасят синхондрозите на черепа
(клиновидно-тилна, клиновидно-скалис-
та, скалисто-тилна, клиновидно-реше-
тъчна) и синхондрозата на гръдната кост
(симфиза на дръжката и мечовидния из-
растък).
Симфизите, symphyses, са образу- Фиг. 217. Синовиални свързвания (стави).
вани от влакнест хрущял, като във въ- Видове стави по форма и брой на осите на въртене
трешността на хрущялната пластинка Едноосни стави: 1а, 1б – макаровидни стави, ginglymus (1а – articulatio talocruralis;
има кухина. Такива свръзки се наблюда- 1б – articulatio interphalangea manus); 1в – коловратна става, articulatio trochoidea
ват между телата на прешлените – меж- (articulatio radioulnaris proximalis). Двуосни стави: 2а – елипсоидна става, articulatio
дупрешленна симфиза, symphysis inter- ellipsoidea (articulatio radiocarpalis); 2б – двукондилна става articulatio bicondylaris
vertebralis (вж. фиг. 216, 4а; 219), сим- (articulatio genus); 2в -седловидна става, articulatio sellaris (articulatio carpometacarpalis
физа на дръжката на гръдната кост, pollicis). Триосни стави: 3а – сферична става, articulatio spheroidea (articulatio humeri);
symphysis manubriosternalis (вж. фиг. 3б – чашковидна става, articulatio cotylica (articulatio coxae);
235), и лонна симфиза, symphysis pubica 3в – плоска става, articulatio plana (articulatio sacroiliaca)
(вж. фиг. 216, 4г; 259).
СИНОВИАЛНИ СВРЪЗВАНИЯ са най-разпространеният вид съчленя- composita, ако е образувана от три и по-
(СТАВИ) ване между костите на човека, създа- вече кости.
ващи условия за висока подвижност на Всяка става има задължителни струк-
Прекъснатите свързвания на костите тялото му. Ставата се нарича проста, турни елементи, без които свързването
– ставите, или синовиалните свърз- articulatio simplex, ако в образуването ѝ на костите не може да се смята за става,
вания, juncturae synoviales (фиг. 217), участват две кости, и сложна, articulatio и спомагателни образувания, определя-
щи структурните и функционалните раз- ната на капсулата, между фиброзната и та (вж. фиг. 217). Сферичните и плоските
личия на една става от другите. синовиалната ѝ мембрани, и вътрекап- стави, при които ставните повърхности
Към задължителните елементи на ста- сулни връзки, ligg. intracapsularia, раз- представляват част от окръжност, позво-
вата се отнасят ставните хрущяли, по- положени вътре в ставата. На практика ляват да се извършват движения около
криващи ставните повърхности, ставна- във всички стави има връзки. Извънкап- три взаимно перпендикулярни оси: фрон-
та капсула и ставната кухина. сулните връзки се вплитат във външните тална, преднозадна (сагитална) и верти-
Ставните повърхности, facies arti- части на фиброзния слой на капсулата; кална. Така например, в раменната ста-
culares, са изградени най-често от хи- капсулните връзки представляват уде- ва, сферична по форма, са възможни сгъ-
алинен хрущял, по-рядко – от влакнест беление на този слой, а според положе- ване (flexio) и разгъване (extensio) около
хрущял. Тези хрущяли покриват допира- нието си, вътрекапсулните връзки са въ- фронталната ос, като движението се из-
щите се повърхности на костите, обърна- трешноставни, но са покрити със сино- вършва в сагиталната плоскост; отвеж-
ти една към друга. Следователно, едната виална обвивка, отделяща ги от кухината дане (abductio) и привеждане (adductio)
повърхност на ставния хрущял е срасна- на ставата. около преднозадната ос, като движени-
ла с повърхността на костта, която по- Ставните дискове, disci articulares са ето се извършва във фронталната плос-
крива, а другата се намира свободно в слоеве от хиалинен или влакнест хру- кост. Накрая, около вертикалната ос е
ставата. щял. Те се вклиняват между ставните по- възможно завъртане (rotatio), включва-
Ставната капсула, capsula articularis, върхности на костите, прикрепят се към що завъртане навътре (pronatio) и на-
загражда като затворен калъф съчленява- ставната капсула и разделят ставната ку- вън (supinatio), а самото въртене се осъ-
щите се ръбове на костите и без да пре- хина на два етажа. Дисковете увеличават ществява в хоризонталната плоскост.
минава върху ставните повърхности, про- съответствието (конгруентността) меж- Тези движения в плоските стави са дос-
дължава в надкостницата на тези кости. ду ставните повърхности, а следовател- та ограничени (плоската ставна повърх-
Капсулата е изградена от влакнеста съе- но, обема и разнообразието на движе- ност в този случай се разглежда като ма-
динителна тъкан и се състои от два слоя – нията. Освен това, те изпълняват ролята лък отрязък от окръжност с голям диа-
мембрани. Външната, фиброзна мембра- на амортисьори, намалявайки тласъци- метър). В сферичните стави се извърш-
на, membrana fibrosa (stratum fibrosum), е те и сътресенията при движение. Таки- ва кръгово движение (circumductio) с го-
изградена от плътна влакнеста съедини- ва дискове има, например, в гръдно-клю- ляма амплитуда, при което центърът на
телна тъкан и изпълнява механична функ- чичната и долночелюстната стави. въртене съответства на този на кълбо-
ция. Отвътре тя преминава в синовиална Ставните менискуси, menisci articu- видната става, а движещата се кост оп-
мембрана, membrana synovialis (stratum lares, за разлика от дисковете не са цели исва конусовидна фигура.
synoviale). Синовиалната мембрана обра- хрущялни пластинки, а сърповидни об- Ставите, в които движението око-
зува синовиални гънки, plicae synoviales. разувания от влакнест хрущял. Два ме- ло едната от трите оси е изключено и е
Тази мембрана секретира в ставата сино- нискуса – десен и ляв, има във всяка ко- възможно само около две оси, се нари-
виална течност – синовия, synovia, която ленна става; те се закрепват с външния чат двуосни. Към двуосните се отнасят
смазва ставните повърхности на костите, си край към капсулата, по-близо до голе- елипсоидните стави (например, лъчево-
храни ставния хрущял, изпълнява амор- мия пищял, а с острия си вътрешен край китковата става) и седловидните (напри-
тизираща функция; освен това, променя лежат свободно в кухината на ставата. мер, китково-дланната става на I пръст
подвижността на ставата в зависимост от Менискусите разнообразяват движения- на китката).
изменението на вискозитета ѝ. Работната та в ставата и служат за амортисьори. За едноосни се смятат коловратните
повърхност на мембраната се увеличава Ставната устна, labrum articulare, и макаровидните стави. В коловратната
не само за сметка на синовиалните гънки, е образувана от влакнест хрущял. Тя се става движението се извършва паралел-
но и за сметка на синовиалните власин- захваща към края на вдлъбнатата ставна но на оста на въртене. Пример за такава
ки, villi synoviales, обърнати към ставна- повърхност и я вдълбочава, подобрявай- става е атласоаксиалната срединна ста-
та кухина. ки съответствието между ставните по- ва, в която оста на въртене минава вер-
Ставната кухина, cavitas articularis, върхности. Устната е обърната към кухи- тикално, през зъба на II шиен прешлен,
е тясна, затворена цепнатина, ограниче- ната на ставата (раменна и тазобедрена а също и проксималната радиоулнарна
на от съчленяващите се повърхности на стави). става.
костите и ставната капсула, и е запълне- Ставите се различават по фор- Разновидност на едноосната става е
на със синовиална течност. Кухината не ма на ставните повърхности и по сте- макаровидната, при която образуващата
е свързана с околните тъкани. пента на подвижност на съчленява- е наклонена към оста на въртене (сякаш
Спомагателните образувания на ста- щите се кости. По форма ставните по- е скосена). Към тези стави се отнасят ху-
вите включват връзки, ставни дискове, върхности делят на: сферични стави, мероулнарната и междуфалангеалната.
ставни менискуси, ставни устни. articulationes spheroideae (enarthroses); Двукондилните стави са видоизмене-
Връзките, ligamentia, на ставите са чашковидни, articulationes cotylicae; ни елипсовидни стави.
снопчета от фиброзно-компактна пра- плоски, articulationes plantae; елипсо- В някои стави на скелетната система
вилна съединителна тъкан, укрепващи идни, articulationes ellipsoideae; сед- движенията са възможни само при едно-
ставната капсула и ограничаващи или ловидни, articulationes sellares; oвoид- временни движения в съседните стави,
насочващи движението на костите в ста- ни, articulationes ovoidales; коловратни, т. е. анатомично изолирани стави се обе-
вата. Според участието на ставната кап- articulationes trochoideae; макаровидни, диняват от общи функции. Такава функ-
сула се различават извънкапсулни връз- ginglymus; двукондилни, articulationes ционална комбинация на ставите е необ-
ки, ligg. extracapsularia, намиращи се из- bicondylares. ходимо да се има предвид при изучава-
вън ставната капсула, капсулни връзки, От формата на ставните повърхности нето на техния строеж и при анализа на
ligg. capsularia, разположени в сърцеви- зависи характера на движенията в става- движенията им.
СВЪРЗВАНИЯ НА КОСТИТЕ НА
ТУЛОВИЩЕТО И ЧЕРЕПА
СВЪРЗВАНИЯ НА КОСТИТЕ НА
ТУЛОВИЩЕТО
СВЪРЗВАНИЯ НА ГРЪБНАЧНИЯ
СТЪЛБ
Отделните прешлени се съединяват

помежду си чрез различни по вид свърз-
вания, образувайки гръбначния стълб,
соlumna vertebralis.
Тези свързвания са: хрущялни свързва-
ния, synchondroses columnae vertebralis,
образуващи междупрешленна симфиза,
представена от междупрешленни диско-
ве, съединяващи телата на прешлените;
стави на гръбначния стълб, articulationes
columnae vertebralis, включващи стави-
те, свързващи дъгите и израстъците, по-
ясно-кръстцовата става и кръстцово-оп-
ашната става.
Всички тези свързвания са усилени от
голямо количество връзки, опънати меж-
ду телата, дъгите и израстъците на пре-
шлените – връзки на гръбначния стълб.
Синхондроза на гръбначния стълб
Синхондрозата на гръбначния
стълб, synchondrosis columnae vertebra-
lis (фиг. 218–221), е представена от меж- Фиг. 218. Междупрешленни дискове, disci intervertebrales; изглед отпред
дупрешленни дискове (хрущяли), заляга-
щи между телата на два съседни прешле-
на по дължината на шийния, гръдния и
поясния отдели на гръбначния стълб.
Междупрешленният диск, discus in-
tervertebralis (вж. фиг. 218–221, 225), се
отнася към групата на влакнестите хру-
щяли. Той се състои от периферна част
– фиброзен пръстен, anulus fibrosus,
и централно разположено пихтиесто
ядро, nucleus pulposus.
Колагенните влакна, образуващи фи-
брозния пръстен, са ориентирани в три
направления: концентрично, косо (кръс-
тосващи се) и спираловидно. Краища-
та на всички влакна се вплитат в над-
костницата на телата на прешлените.
Централната част на междупрешленния
диск – пихтиестото ядро, е много твър-
да, но еластична и представлява свое-
образна пружинираща прослойка, коя-
то при накланяне на гръбначния стълб
се измества в посока на разгъването.
При разрез на междупрешленния диск, Фиг. 219. Сагитален разрез на поясните прешлени (LIV–LV)
пихтиестото ядро, притиснато при нор- и на междупрешленния диск (снимка)
мални условия, излиза над повърхност- 1 – фиброзен пръстен, anulus fibrosus; 2 – пихтиесто ядро, nucleus pulposus
та на фиброзния пръстен. Пихтиестото
ядро може да бъде цяло (вж. фиг. 225, А)
или да има неголяма цепнатовидна кухи-
на (вж. фиг. 225, Б); в този случай ста- ните хрущялната част е 20–25% от дъл- пата на малкоподвижните стави.
ва дума за междупрешленна симфиза, жината на целия гръбначен стълб. Симетричните ставноизрастъчни свъ-
symphysis intervertebralis. рзвания са комбинирани съчленения:
Фиброзният пръстен преминава в Стави, свързващи ставните движението в едната става задължително
пихтиесто ядро постепенно: към центъ- израстъци води след себе си изместване и в другата,
ра на диска, в тъканта му, намалява коли- тъй като и двете стави представляват об-
чеството на влакната в междуклетъчно- Ставите, свързващи ставните из- разувания на ставните израстъци на една
то вещество, но се увеличава масата на растъци, articulationes zygapo-physiales и съща кост.
основното вещество. До 20-годишна въз- (вж. фиг. 220, 221, 226), се образу-
раст пихтиестото ядро е добре изразено, ват между горния ставен израстък, Връзки на гръбначния стълб
а след това, с увеличаване на възрастта, processus articularis superior, на долно-
то бива заменяно от фиброзно-компакт- лежащия прешлен и долния ставен из- Връзките на гръбначния стълб, syn-
на съединителна тъкан, прорастваща от растък, processus articularis inferior, на desmoses columnae vertebralis, могат да
фиброзния пръстен. Междупрешленни- горележащия прешлен. Ставната капсу- бъдат разделени на дълги и къси (фиг.
ят диск се сраства с хиалинния хрущял, ла се усилва по ръба на ставния хрущял. 222–227).
покриващ обърнатите една към друга по- Ставната кухина се разполага съобразно Към групата на дългите връзки на
върхности на телата на прешлените и по положението и направлението на став- гръбначния стълб се отнасят следните
форма съответства на формата тези по- ните повърхности, приближавайки се в връзки:
върхности. Между атласа и аксиса няма шийния отдел към хоризонталната плос- 1. Предната надлъжна връзка, lig.
междупрешленен диск. Дебелината на кост, в гръдния – към фронталната и в longitudinale anterius (вж. фиг. 221, 224,
дисковете не е еднаква и постепенно се поясния отдел – към сагиталната плос- 226), минава по дължината на предната
увеличава към долния отдел на гръбнач- кости. повърхност и отчасти по дължината на
ния стълб, при което дисковете на ший- Ставите, свързващи ставните израс- страничните повърхности на телата на
ния и поясния отдели на гръбначния тъци се отнасят в шийния и гръдния от- прешлените от предното възвишение на
стълб отпред са малко по-дебели, откол- дели на гръбначния стълб към плоски- атласа до кръстеца, където се изгубва в
кото отзад. В средната част на гръдния те стави, articulationes planae, а в пояс- надкостницата на I и II кръстцови пре-
отдел на гръбначния стълб дисковете са ния – към коловратните, articulationes шлени. Предната надлъжна връзка в до-
значително по-тънки, отколкото в горно- trochoideae. лните отдели на гръбначния стълб е зна-
и долнолежащите отдели. При възраст- Функционално те се отнасят към гру- чително по-широка и по-здрава. Тя се
Фиг. 220. Стави, свързващи ставните израстъци, articulationes zygapophysiales; изглед отгоре
(III поясен прешлен; Свързване между II и III поясен прешлен) (Хоризонтален разрез)
съединява недостатъчно плътно с тела- на кръстцовия канал. Задната надлъжна долния ръб на дъгата на горнолежащия
та на прешлените и плътно – с между- връзка, противоположно на предната, в прешлен към външната повърхност и
прешленните дискове, тъй като е впле- горния отдел на гръбначния стълб е по- горния ръб на дъгата на долнолежащия
тена в покриващия ги – перихондриум, широка, отколкото в долния. Тя е здра- прешлен и чрез своите предни краища
perichondrium; отстрани на прешлените, во сраснала с междупрешленните диско- ограничават отзад междупрешленните
тя продължава в тяхната надкостница. ве, на чието ниво е малко по-широка, от- отвори.
Дълбоките слоеве на снопчетата на тази колкото на нивото на телата на прешле- Жълтите връзки се състоят от верти-
връзка са малко по-къси от повърхност- ните. Покривната мембрана се съединя- кално минаващи еластични снопчета,
ните, поради което те съединяват помеж- ва с телата на прешлените недостатъчно придаващи им жълтия цвят. Те са най-
ду им прилежащите прешлени, а повърх- плътно, при което в прослойката съеди- развити в поясния отдел. Жълтите връз-
ностните, по-дълги снопчета, лежат по нителна тъкан между връзката и тялото ки са много твърди и еластични, поради
дължината на 4–5 прешлена. Предната на прешлена заляга венозен сплит. По- което при разгъване на туловището те се
надлъжна връзка ограничава прекомер- върхностните снопчета на тази връзка, съкращават и действат подобно на мус-
ното разгъване на гръбначния стълб. както и на предната надлъжна връзка, са кулите, удържайки туловището в разгъ-
2. Задната надлъжна връзка, lig. по-дълги от дълбоките. нато състояние и намалявайки при това
longitudinale posterius (фиг. 228; вж. Групата на късите връзки на гръбнач- напрежението на мускулите. При сгъва-
фиг. 224, 227), е разположена на задна- ния стълб представлява синдезмоза. Към не връзките се разтягат и по този начин
та повърхност на телата на прешлените в тях се отнасят следните връзки: също намаляват напрежението на раз-
гръбначния канал. Тя започва от задната 1. Жълтите връзки, ligg. flava (фиг. гъвача на туловището (вж. „Мускули на
повърхност на аксиса, а на нивото на два- 229; вж. фиг. 220, 223, 224), са разполо- гърба“). Между дъгите на атласа и акси-
та горни шийни прешлена продължава в жени в промеждутъците между дъгите са няма жълти връзки. Тук е опъната по-
покривна мембрана, membrana tectoria. на прешлените от аксиса до кръстеца. Те кривна мембрана, която със своя преден
Надолу връзката достига началната част са насочени от вътрешната повърхност и край ограничава отзад междупрешлен-
Фиг. 221. Връзки и стави на гръбначния стълб, ligg. еt articulationes columnae vertebralis; изглед отдясно (Поясен отдел)
(Гръбначният канал е частично отворен)
ния отвор, през който излиза вторият 3. Надбодилестата връзка, lig. supra- тъканни снопчета. Тя се насочва от боди-
шиен нерв. spinale (вж. фиг. 221), представлява не- лестия израстък на проминиращия пре-
2. Връзките между бодилестите из- прекъсната връзка, минаваща по върхо- шлен (СVII) по дължината на бодилестите
растъци, ligg. interspinalia (вж. фиг. 221, вете на бодилестите израстъци на пре- израстъци на шийните прешлени наго-
226), са тънки пластинки, разположени шлените в поясния и гръдния отдели. ре и, леко разширявайки се, се прикрепя
в промеждутъците между бодилестите Надолу тя се загубва в бодилестите из- към външния тилен гребен и външната
израстъци на два съседни прешлена. Те растъци на кръстцовите прешлени, на- тилна издатина; има триъгълна форма.
достигат най-голяма здравина в поясния горе на нивото проминиращия прешлен 5. Междунапречни връзки, ligg. inter-
отдел на гръбначния стълб и са най-сла- (CVII) преминава в рудиментна тилна transversaria (вж. фиг. 222), представля-
бо развити между шийните прешлени. връзка. ват тънки снопчета, слабо изразени в
Отпред са съединени чрез жълти връзки, 4. Тилната връзка, lig. nuchae (вж. шийния и отчасти в гръдния отдел и по-
а отзад, на върха на бодилестия израс- фиг. 226), е тънка пластинка, състояща се развити в поясния отдел. Тези чифтни
тък, се сливат с надбодилестата връзка. от еластични и колагенни съединително- връзки, съединяващи върховете на на-
Фиг. 222. Връзки и стави на гръбначния стълб, ligg. еt articulationes columnae vertebralis; изглед отзад (Поясен отдел)
(Дъгите и израстъците на XII гръден и на I и II поясни прешлени са премахнати)
пречните израстъци на съседни прешле-

ни, ограничават страничните движения
на гръбначния стълб в противоположна
посока. В шийния отдел те могат да бъ-
дат раздвоени или да липсват.
Поясно-кръстцова става
Поясно-кръстцовата става, articu-

latio lumbosacralis (вж. фиг. 224, 261), се
образува между V поясен прешлен и ос-
новата на кръстеца.
Ставата представлява видоизменен
междупрешленен диск с разширена ку-
хина, чиито размери са значително по-го-
леми, отколкото в горнолежащите диско-
ве (вж. фиг. 261). Нагоре и надолу кухи-
ната се простира до хиалинните пластин-
ки, покриващи телата на прешлените.
Междупрешленният диск на това съе-
динение има по-висок преден край, кой-
то заедно с основата на кръстеца и дол-
нопредния отдел на тялото на V поясен
прешлен образува кръстцов рид (вж. фиг.
224).
Поясно-кръстцовата става е усилена
най-вече от хълбочно-поясната връзка, Фиг. 223. Връзки на гръбначния стълб, ligg. columnae vertebralis; изглед отпред
lig. iliolumbale (вж. фиг. 259, 260), която (Поясен отдел) (Фронтален разрез – премахнати са телата на I и II поясни
минава по задно горния край на хълбоч- прешлени)
ната ямка и задната трета на хълбочния
гребен и се захваща към предно странич-
ните повърхности на телата на V поясен
и I кръстцов прешлен. Освен това, ста-
вата се усилва от предната и задната на-
длъжни връзки, спускащи се съответно
по дължината на предната и задната по-
върхност на телата на прешлените.
Кръстцово-опашна става
Кръстцово-опашната става, articu-

latio sacrococcygea, е образувана от тела-
та на V кръстцов и I опашен прешлени,
съединени чрез видоизменен междуп-
решленен диск с разширена кухина (вж.
фиг. 224, 261).
Следните връзки укрепват тази става
(вж. фиг. 224, 259, 260):
1. Латерално кръстцово-опашна-
та връзка, lig. sacrococcygeum laterale,
е опъната между напречните израстъ-
ци на последния кръстцов и I опа-
шен прешлен и представлява продъл-
жение на междунапречната връзка, lig.
intertransversarium.
2. Предната кръстцово-опашна връз-
ка, lig. sacrococcygeum anterius (ventrale),
представлява продължение на предната
надлъжна връзка, lig. longitudinale anterius.
Тя се състои от две снопчета, разположе-
ни на предната повърхност на кръстцово- Фиг. 224. Поясно-кръстцова става, articulatio lumbosacralis, и кръстцово-
опашната става. По дължината си, бли- опашна става, articulatio sacrococcygea (Сагитално-срединен разрез)
Фиг. 225. Междупрешленни дискове (снимка – препарат от Н.Сак.)

(Хоризонтални срезове на нивото на средата на диска)
1 – фиброзен пръстен, anulus fibrosus; 2 – пихтиесто ядро, nucleus pulposus;
3 – кухина на междупрешленния диск на поясно-кръстцовата става
Фиг. 226. Връзки и стави на гръбначния стълб, ligg. et articulationes columnae vertebralis; изглед отдясно
Фиг. 227. Връзки и стави на шийните прешлени и тилната кост; изглед отвътре
(Сагитално-срединен разрез през тилната кост и I – IV шийни прешлени)
зо до края на опашната кост, влакната на вж. фиг. 227, 228), е чифтна. Образува 1. Предна атлантоокципитална мем-
тези снопчета се кръстосват. се от ставните повърхности на тилни- брана, membrana atlantooccipitalis anterior
3. Повърхностната задна кръстцо- те кондили, condyli occipitales, и горна- (вж. фиг. 226, 227), която е опъната по
во-опашна връзка, lig. sacrococcygeum та ставна повърхност на атласа, facies продължение на цялата цепнатина меж-
posterius (dorsale) superficiale, е опъна- articularis superior atlantis. Надлъжните ду предния край на големия (тилен) от-
та между задната повърхност на опаш- оси на ставните повърхности на тилна- вор и горния край на предната дъга на ат-
ната кост и страничните стени на входа в та кост и атласа се събират леко напред. ласа. Тя се сраства с горния край на пред-
кръстцовия канал, покривайки цепнати- Ставните повърхности на тилната кост са ната надлъжна връзка, lig. longitudinale
ната му. Тя съответства на жълтата връз- по-къси от ставните повърхности на ат- anterius. Зад нея е разположена предна-
ка и надбодилестите връзки на гръбнач- ласа. Ставната капсула се залавя по ръба та атлантоокципитална връзка, lig.
ния стълб. на ставните повърхности. Според форма- atlantooccipitalе anterius, опъната между
4. Дълбоката задна кръстцово-опаш- та на ставните повърхности на тази става тилната кост и средната част на предната
на връзка, lig. sacrococcygeum posterius се отнася към групата на двукондилните дъга на атласа.
(dorsale) profundum, представлява про- стави, articulationes bicondylares. 2. Задна атлантоокципитална мем-
дължение на задната надлъжна връзка, И в двете – и в лявата, и в дясната ста- брана, membrana atlantooccipitalis pos-
lig. longitudinalе posterius. ви, имащи отделни ставни капсули, дви- terior (вж. фиг. 226, 227, 229), която е
женията се извършват едновременно, т.е. разположена между задния край на го-
Синовиални свързвания на черепа с те образуват една комбинирана става; лемия отвор и горния край на задната
атласа и на атласа с аксиса може да се кима (сгъване напред и назад) дъга на атласа. В предния ѝ отдел има
и да се правят незначителни странични отвор, през който минават съдове и нер-
Атлантоокципитална става, arti- движения на глава. ви. Тази мембрана представлява изме-
culatio atlantooccipitalis (фиг. 230–232; Тази става се състои от: нена жълта връзка. Латералните отдели
на мембраната представляват латерал-

ни атлантоокципитални връзки, ligg.
atlantooccipitales lateralia.
При съчленяването на атласа и акси-
са се образуват три стави – две чифтни и
една нечифтна.
Латералната атлантоаксиална
става, articulatio atlantoaxialis lateralis
(вж. фиг. 226, 231), е чифтна; образува се
от долните ставни повърхности на атла-
са и горните ставни повърхности на ак-
сиса. Тя се отнася към типа на малкопо-
движните стави, тъй като ставните ѝ по-
върхности са плоски и равни. В тази ста-
ва се извършва приплъзване във всички
посоки на ставните повърхности на ат-
ласа по отношение към аксиса.
Срединната атлантоаксиална ста-
ва, articulatio atlantoaxialis mediana (вж.
фиг. 227, 228, 230, 232), се образува от
задната повърхност на предната дъги на
атласа (fovea dentis) и зъба на аксиса. Ос-
вен това, задната ставна повърхност на
зъба образува става с напречната връзка
на атласа, lig. transversum atlantis.
Ставите на зъба се отнасят към група-
та на коловратните стави, articulationes
trochoideae. В тях е възможно въртене на
атласа, заедно с главата, около вертикал-
Фиг. 228. Връзки и стави на шийните прешлени и тилната кост; изглед отвътре ната ос на зъба на аксиса, т. е. въртене на
(Фронтален разрез – премахнати са задните отдели на тилната кост и дъгата на главата наляво и надясно.
I–V шийни прешлени) Към свързващия апарат на срединната
атлантоаксиална става се отнасят:
1. Покривната мембрана, membrana
tectoria (вж. фиг. 227, 230, 232), коя-
то представлява широка, доста плътна
влакнеста пластинка, опъната от пред-
ния край на големия отвор до тялото на
аксиса. Тази мембрана се нарича покрив-
на, защото покрива отзад (откъм страна-
та на гръбначния канал) зъба, напречна-
та връзка на атласа и други части на тази
става. Разглеждат я като част от задната
надлъжна връзка на гръбначния стълб.
2. Кръстообразната връзка на атла-
са, lig. cruciforme atlantis (вж. фиг. 230),
е съставена от две снопчета – надлъж-
но и напречно. Напречното снопче пред-
ставлява плътна съединителнотъканна
връзка, опъната между вътрешните по-
върхности на латералната част на атла-
са. То приляга към задната ставна по-
върхност на зъба на аксиса и го усилва.
Това снопче се нарича напречна връзка
на атласа, lig. transversum atlantis (вж.
фиг. 230, 232). Надлъжните снопчета,
fasciculi longitudinales, се състоят от две
крачета – долно и горно. Горното краче
тръгва от средната част на напречната
връзка на атласа и достига предната по-
върхност на големия отвор. Долното кра-
Фиг. 229. Връзки на шийните прешлени и тилната кост; изглед отзад че, което също започва от средната част
(Задните отдели на тилната кост и задна дъга на атласа се премахнати)
тъци на гръдните прешлени. Такива ста-

ви имат само горните 10 ребра. Ставни-
те им повърхности са покрити с хиали-
нен хрущял. Ставната им капсула е тън-
ка, прикрепва се по края на ставните по-
върхности.
Ставата е усилена от многобройни
връзки:
1. Горната ребрено-напречна връзка,
lig. costotransversarium superius, започва
от долната повърхност на напречния из-
растък и се залавя за гребена на шийката
на долнолежащото ребро.
2. Латералната ребрено-напречна
връзка, lig. costotransversarium laterale, е
опъната между основите на напречния и
бодилестия израстъци и задната повърх-
ност на шийката на долнолежащото ре-
Фиг. 232. Връзки и стави на атласа и аксиса; изглед отгоре бро.
(Хоризонтален разрез – частично са премахнати предна дъга и страничната 3. Ребрено-напречната връзка, lig.
маса на атласа и зъба на аксиса) costotransversarium, заляга между задна-
та повърхност на шийката на реброто и
предната повърхност на напречния из-
растък на съответния прешлен, запъл-
вайки ребрено-напречния отвор, foramen
на напречната връзка, се насочва надолу на телата на прешлените. Главите на ре- costotransversarium (вж. фиг. 44, 233).
и се захваща върху задната повърхност бра от II до X са конусовидни и се допи- 4. Поясно-ребрената връзка, lig. lum-
на тялото на аксиса. рат до съответните ставни ямки на тела- bocostale, е дебела фиброзна пластинка,
3. Връзката на върха на зъба, lig. api- та на два прешлена. опъната между ребрените израстъци LІ и
cis dentis (вж. фиг. 227, 231), е опъната В повечето случаи ставните повърх- LІІ и долния край на XII ребро. Тя фикси-
между върха на зъба на аксиса и средна- ности на телата на прешлените се обра- ра реброто и едновременно укрепва апо-
та част на предния ръб на големия отвор. зуват от две ямки: от по-малката горна неврозата на напречния мускул на коре-
Тази връзка се разглежда като рудимент ребрена ямка, fovea costalis superior, ко- ма.
на гръбначната струна (хорда). ято е в долната част на тялото на горно- Ставите на главата и възвишението на
4. Криловидните връзки, ligg. alaria лежащия прешлен, и от по-голямата до- реброто според формата им са коловрат-
(вж. фиг. 230, 231), са образувани от лна ребрена ямка, fovea costalis inferior, ни стави, articulationes trochoideae и са
снопчета съединителнотъканни влакна, лежаща до горния ръб на разположения свързани функционално: при акта на ди-
опънати между страничните повърхно- по-долу прешлен. Ребрата I, XI и XII се шане движенията се извършва едновре-
сти на зъба на аксиса и вътрешните по- съчленяват с ямката само на един пре- менно в двете стави.
върхности на тилните кондили, condyli шлен. Ставните повърхности на ребре-
occipitales. ните ямки на прешлените и главите на Стерноребрени стави
ребрата са покрити с влакнест хрущял.
СТАВИ НА ГРЪДНАТА КЛЕТКА В кухините на ставите на II–Х ребра Предните краища на ребрата завърш-
заляга вътрешно ставната връзка на ват с ребрени хрущяли.
Ребрата се свързват подвижно чрез главата на реброто, lig. capitis costae Костните части на ребрата се свърз-
задните си краища с телата и напреч- intraarticulare. Тя се насочва от гребе- ват с ребрените хрущяли посредством
ните израстъци на гръдните прешлени на на главата на реброто към междуп- ребренохрущялни стави, articulationes
посредством ребрено-гръбначни ста- решленния диск и разделя ставната ку- costochondrales (фиг. 235), като надкост-
ви, articulationes costovertebrales, а чрез хина на две камери. Ставната капсула е ницата на реброто продължава в надхру-
предните си краища – с гръдната кост, тънка и се укрепва от лъчистата връз- щялницата на съответния ребрен хру-
посредством гръдно-ребрените стави, ка на главата на реброто, lig. capitis щял, а самото свързване между тях с въз-
articulationes sternocostales. costae radiatum, която започва от предна- растта се калцифицира. Ребреният хру-
та повърхност на главата на реброто и щял на I ребро се сраства с гръдната кост.
Ребреногръбначни стави се прикрепва ветрилообразно към горе- Ребрените хрущяли на II–VII ребра се
и долнолежащите прешлени и междуп- съчленяват с ребрените изрезки на гръд-
Задните краища на ребрата се съчле- решленния диск. ната кост, образувайки стерноребрени-
няват с прешлените с помощта на две Ребрено-напречната става, articu- те стави, articulationes sternocostales
стави. latio costotransversaria (фиг. 234; вж. фиг. (фиг. 236; вж. фиг. 235). Кухината на тези
Ставата на главата на реброто, ar- 233, 236), се образува от съчленяването стави представлява тясна, вертикално
ticulatio capitis costae (фиг. 233; вж. фиг. на ставната повърхност на ребрената разположена цепка, която в ставната ку-
236), се образува от ставната повърхност пъпка, facies articularis tuberculi costae, хина на II ребрен хрущял има вътрешно
на главата на реброто и ребрените ямки с ребрената ямка на напречните израс- ставна стерноребрена връзка, lig. ster-
Фиг. 233. Връзки и стави на ребрата и прешлените, изглед отгоре.

(Хоризонтален разрез, премахнати са част от VIII гръден прешлен и част от VIII дясно ребро)
Фиг. 234. Връзки и стави на ребрата и прешлените; изглед отзад

Фиг. 235. Връзки и стави на ребрата и гръдната кост; изглед отпред

(Фронтален разрез, отляво са премахнати частично предните отдели на ребрата и гръдната кост)
nocostale intraarticulare. Тя върви от ре- ната кост, кръстосвайки се и преплитай- трешна междуребрени мембрани (вж.
брения хрущял на II ребро към място- ки се с едноименните връзки на проти- фиг. 234, 235).
то на свързване на дръжката с тялото на воположната страна, а също и с горно- Външната междуребрена мембрана,
гръдната кост. и долнолежащите връзки. В резултат на membrana intercostalis externa, заляга на
В кухините на другите стерноребрени това се образува твърд фиброзен слой, предната повърхност на гръдната клетка
стави тази връзка е изразена слабо или покриващ гръдната кост – мембрана на в областта на ребрените хрущяли. Със-
липсва. гръдната кост, membrana sterni. тавящите я снопчета започват от долния
Ставните капсули на тези стави, обра- Снопчетата влакна, които вървят ръб на хрущяла и, насочвайки се косо на-
зувани от надхрущялника на ребрените от предната повърхност на VI–VII ре- долу и напред, завършват на горния ръб
хрущяли, се усилват от лъчистите стер- брени хрущяли косо надолу и медиал- на долнолежащия хрущял. Вътрешна-
но-ребрени връзки, ligg. sternocostalia но към мечовидния израстък, образу- та междуребрена мембрана, membrana
radiata, от които предните са по-мощ- ват ребрено-мечовидните връзки, ligg. intercostalis interna, е разположена в зад-
ни от задните. Тези връзки вървят лъче- costoxiphoidea. ните отдели на междуребрията. Нейните
образно от края на ребрения хрущял към Освен това, в междуребрените прос- снопчета започват от горния ръб на ре-
предната и задната повърхност на гръд- транства се разполагат външна и въ- брото и, насочвайки се косо нагоре и на-
Фиг. 236. Връзки и стави на ребрата, прешлените и гръдната кост; изглед отгоре
(Свързване на V чифт ребра с V гръден прешлен и съответния сегмент от гръдната кост)
пред, се залавят за долния ръб на горно- вайки шевове, а други си остават син- нокапсулна част на долночелюстната
лежащото ребро. В участъците, където хондрози. яма – напред от нея. Тази част на яма-
са разположени мембраните няма меж- Сред синдесмозите трябва да се отбе- та е затворена в капсула, която обхваща
дуребрени мускули. Двете мембрани ук- лежат фонтанелите, fonticuli (вж. фиг. и ставната пъпка, достигайки до пред-
репват междуребрието. 114, 115. По-подробно вж. „Топография ния му край. Ставните повърхности са
Ребрените хрущяли, от V до IX ре- на черепа“). покрити с влакнест хрущял. В кухината
бра, се свързват помежду си с помощ- на ставата заляга двойно вдлъбната влак-
та на плътна съединителна тъкан и ДОЛНОЧЕЛЮСТНА СТАВА нестохрущялна пластинка с овална фор-
междухрущялни стави, articulationes ма – ставен диск, discus articularis (вж.
interchondrales. Долночелюстната става, articulatio фиг. 238). Намирайки се в хоризонтална
Ребро Х се свързва чрез плътна съеди- temporomandibularis (фиг. 237–239), е плоскост, дискът приляга към ставната
нителна тъкан с хрущяла на IX ребро, а чифтна. Образува се от главата на до- пъпка с горната си повърхност, а с долна-
хрущялите на XI и XII ребра завършват лната челюст, caput mandibulae, от дол- та – към главата на долната челюст. Той
свободно между коремните мускули. ночелюстната яма, fossa mandibularis, и се сраства по окръжността със ставната
ставното хълмче, tuberculum articulare, капсула и разделя кухината на ставата на
СИНОВИАЛНИ СЪЕДИНЕНИЯ на люспестата част на слепоочната кост. две части, които не са свързани помежду
НА ЧЕРЕПА Главите на долната челюст имат ролко- си – горна и долна. Кухината на всяка от
видна форма; дългите им конвергиращи частите е покрита съответно от горна си-
Костите на черепа, с изключение на оси, в техните продължения, се събират новиална мембрана, membrana synovialis
долната челюст, имат фиброзни съеди- под тъп ъгъл до предния край на големия superior, и долна синовиална мембрана,
нения. Покривните кости на черепа са отвор. membrana sinovialis inferior. Към вътреш-
свързани помежду си чрез фиброзна съ- Долночелюстната яма на слепоочната ния ръб на диска се захващат част от су-
единителна тъкан – синдесмоза. Кости- кост влиза не изцяло в кухината на дол- хожилните снопчета на латералния кри-
те на основата на черепа се свързват по- ночелюстната става. В нея се различават ловиден мускул, m. pterygoideus lateralis.
средством хрущялна тъкан – синхондро- две части: извънкапсулна част на долно- Ставната капсула се прикрепя по ръ-
за. С напредване на възрастта някои би- челюстната яма, която заляга зад каме- ба на ставния хрущял; на слепоочна-
ват замествани от костна тъкан, образу- нисто-люспестата цепнатина, и вътреш- та кост тя е фиксирана отпред по пред-
ния склон на ставната пъпка, отзад – по

предния ръб на каменисто-тъпанчева-
та цепнатина, латерално – в основата на
ябълчния израстък, медиално достига
тялото на клиновидната кост; на долната
челюст ставната капсула обхваща нейна-
та шийка, захващайки се към нея отзад
малко по-ниско, отколкото отпред.
Долночелюстната става се усилва от
следните връзки:
1. Латералната връзка, tig. laterale
(вж. фиг. 237), започва от основата на
ябълчния израстък и се насочва се към
външната и задната повърхност на ший-
ката на долната челюст. Част от снопче-
тата на тази връзка се вплита в ставна-
та капсула. Във връзката се различават
предна и задна части.
2. Медиалната връзка, lig. mediale,
преминава по продължение на вентрал-
ната повърхност на капсулата на слепооч-
но-долночелюстната става. Тя започва от
вътрешния ръб на ставната повърхност
и основата на spina ossis sphenoidalis и се
захваща на задновътрешната повърхност
Фиг. 237. Долночелюстна става, articulatio temporomandibularis, дясна; на шийката на ставния израстък.
изглед отвън Освен това, има връзки, които се отна-
сят към долночелюстната става, но не са
свързани със ставната капсула:
1. Клиновиднодолночелюстната връз-
ка, lig. sphenomandibulare (вж. фиг. 239),
започва от spina ossis sphenoidalis на кли-
новидната кост и се прикрепва за lingula
mandibulae;
2. Шилодолночелюстната връзка, lig.
stylomandibulare (вж. фиг. 237–239), е на-
сочена от шиловидния израстък към ъгъ-
ла на долната челюст.
Долночелюстната става се отнася към
типа шарнирни стави, ginglymus. При
движение в ставата са възможни отпус-
кане и повдигане на долната челюст, из-
даване напред и връщане в изходно по-
ложение, изместване наляво и надясно.
Това многообразие на движенията в ма-
каровидното съчленение е обусловено
от комбинацията на преместванията на
ставната глава едновременно в дясната и
лявата става, а също и от наличието във
всяка става на влакнестохрущялен ста-
вен диск, разделящ ставната кухина на
горна и долна част, което позволява да се
разнообразят движенията на долната че-
люст. Например, отпускането на долната
челюст става при въртене на главата на
долната челюст около хоризонталната ос
под ставния диск, т. е. в долната част на
ставната кухина; издаването на челюст-
та напред става при движение на главата
на челюстта заедно с диска на ставната
Фиг. 238. Долночелюстна става, articulatio temporomandibularis, дясна; пъпка, т. е. в горната част на кухината.
изглед отвън Движенията на долната челюст настра-
(Ставата е отворена чрез сагитален разрез)
Фиг. 239. Долночелюстна става, articulatio temporomandibularis, дясна; изглед отвътре
ни също стават с участието на ставния ГРЪДНОКЛЮЧИЧНА СТАВА 1. Предната и задната стерноклю-

диск, при което в ставата откъм страната чични връзки, ligg. sternoclaviculare an-
на изместването (вдясно при движение Гръдноключичната става, articu- terius et posterius, които се намират на
надясно и обратно) се извършва въртене latio sternoclavicularis (фиг. 240), се об- предната, горната и задната повърхно-
на главата на долната челюст под став- разува от ключичната изрезка на гръд- сти на ставната капсула, като усилват по-
ния диск, а в противоположната става – ната кост и гръдния край на ключицата. следната.
издаване на главата на ставната пъпка, Ставата е проста (articulatio simplex). 2. Ребреноключичната връзка, lig.
над диска. Ставните повърхности са покрити с costoclaviculare, която е мощна връзка,
влакнест хрущял; те са инконгруентни и вървяща от горния край на I ребро наго-
СЪЕДИНЕНИЯ НА ГОРЕН най-често седловидни. Несъответствие- ре към ключицата и спираща движение-
КРАЙНИК то на ставните повърхности се компен- то ѝ нагоре.
сира за сметка на намиращия се в став- 3. Междуключичната връзка, lig.
Съединенията на горния крайник, ната кухина ставен диск. interclaviculare, която е опъната меж-
juncturae membri superioris, се подразде- Ставната капсула е здрава, захваща се ду гръдните краища на ключиците над
лят на съединения на пояса на горния по ръбовете на ставните повърхности на яремната изрезка на дръжката на гръдна-
крайник, juncturae cinguli pectoralis, и костите. Кухината на ставата се разделя та кост; спираща движението на ключи-
съединения на свободния горен крайник, посредством ставния диск на две части, цата надолу.
juncturae membri superioris liberi. които не са свързани помежду си – дол- Според обема на движенията гръдно-
номедиална и горнолатерална. Понякога ключичната става е близка до вида сфе-
СТАВИ НА ПОЯСА НА ГОРЕН ставният диск има отвор по средата, като рични стави, articulationes spheroideae.
КРАЙНИК в тези случаи двете кухини на ставата ко-
муникират помежду си. РАМЕННОКЛЮЧИЧНА СТАВА
Костите на горния крайник се свърз- Към свързващия апарат на гръдно-
ват със скелета на туловището посред- ключичната става се отнасят следните Раменно-ключичната става, articu-
ством гръдноключична става. връзки: latio acromioclavicularis (вж. фиг. 244),
та вдлъбнатина на лопатката, cavitas

glenoidalis scapulae, и главата на рамен-
ната кост, caput humeri. Ставните по-
върхности са покрити с хиалинен хру-
щял и не съответстват една на друга.
Конгруентността на ставните повърхно-
сти се увеличава за сметка на ставната
устна, labrum glenoidale (вж. фиг. 244),
която е разположена по ръба на ставната
вдлъбнатина.
Ставната капсула се фиксира към ло-
патката по ръба на ставния хрущял на
ставната вдлъбнатина и по външния ръб
на ставната устна; на раменната кост
тя се захваща по анатомичната шийка.
Ставната капсула е просторна и хлабава.
В долномедиалния отдел тя е тънка, а в
останалата част нейният фиброзен слой
е укрепен от вплитащи се в него сухо-
жилия на мускули; в горнозадния и ла-
тералния отдели – от надгребенния, по-
дгребенния и малкия объл мускули, mm.
Фиг. 240. Гръдно-ключични стави, articulationes sternoclaviculares; изглед supraspinatus, infraspinatus et teres minor,
отпред. (Фронтален разрез, дясната гръдно-ключична става е отворена) в медиалния – от подлопатъчния мускул,
m. subscapularis. При движения в рамен-
ната става указаните мускули изтеглят
е образувана от ставната повърхност на видния израстък под ъгъл и огранича- ставната капсула и не ѝ позволяват да се
раменния край на ключицата и ставна- ват вдлъбнатината, образувана отгоре от заклещи между ставните повърхности
та повърхност на акромиона на лопатка- ключицата и запълнена с хлабава съеди- на костите.
та. Ставата е проста (articulatio simplex). нителна тъкан. Понякога тук заляга си- Ставната капсула на раменната кост
Ставните повърхности са плоски. Кухи- новиална торбичка. се прехвърля като мостче над междуту-
ната на ставата се разделя на две части от Освен това, лопатката носи ред връз- беркуларната бразда, където заляга сухо-
ставен диск. ки, които съединяват отделните ѝ обра- жилието на дългата глава на двуглавия
Ставата е многоосна, но с рязко огра- зувания. Към тях се отнасят: мускул на рамото, което започва от надс-
ничен обем на движенията, вследствие 1. Клюновидноакромиалната връзка, тавното хълмче и ръба на ставната устна,
на което се причислява към плоските lig. coracoacromiale (вж. фиг. 242, 244), минава през кухината на раменната ста-
стави, articulationеs planae. – най-мощната от връзките на лопатката. ва и по-нататък върви в междутуберку-
Ставната капсула, прикрепена по ръба Тя е опъната като четириъгълна пласти- ларната бразда. В кухината на раменна-
на ставните повърхности, е усилена от на между акромиона и клюновидния из- та става сухожилието на двуглавия мус-
следните връзки: растък на лопатката. кул на рамото е покрито със синовиална
1. Акромиоключичната връзка, lig. 2. Горната напречна връзка на лопат- мембрана, която го съпровожда в описа-
acromioclaviculare, е опъната между ак- ката, lig. transversum scapulae superius ната бразда на 2–5 сm под нивото на ана-
ромиалния край на ключицата и акроми- (вж. фиг. 242, 243), се прехвърля над из- томичната шийка, след което се извива
она на лопатката. резката на лопатката, ограничавайки за- нагоре и, продължавайки нататък покрай
2. Клюновидноключичната връзка, едно с нея отвора. сухожилието, преминава в синовиалната
lig. coracoclaviculare (вж. фиг. 244), съ- 3. Долната напречна връзка на лопат- мембрана на ставната капсула.
единява долната повърхност на акроми- ката, lig. transversum scapulae inferius В резултат на това, в междутуберку-
алния край на ключицата и клюновид- (вж. фиг. 242), е най-слабата от връзки- ларната бразда около сухожилието на
ния израстък на лопатката. В клюновид- те на лопатката Тя минава по задната по- двуглавия мускул на рамото се образу-
но-ключичната връзка има две части: 1) върхност на лопатката от корена на акро- ва двустенно издуване на синовиалната
трапецоидна връзка, lig. trapezoideum, миона през шийката на лопатката към мембрана, което се нарича междутубер-
заемаща латерално положение и мина- външната повърхност на ставната вдлъб- куларно синовиално влагалище, vagina
ваща от трапецоидната линия на акро- натина, като част от снопчета ѝ се впли- synovialis intertubercularis. Кухината на
миалния край на ключицата към клюно- тат в капсулата на раменната става. ставата нерядко комуникира с подсу-
видния израстък на лопатката; има вид хожилната торбичка на подлопатъч-
на четириъгълник; 2) конична връзка, СТАВИ НА СВОБОДНИЯ ния мускул, bursa subtendinea musculi
lig. conoideum, която лежи по-медиално, ГОРЕН КРАЙНИК subscapularis, намираща се при корена
опъната между конусовидната пъпка на на клюновидния израстък.
акромиалния край на ключицата и клю- РАМЕННА СТАВА На вътрешната повърхност на став-
новидния израстък на лопатката; има ната капсула са разположени три глено-
форма на триъгълник. Раменната става, articulatio humeri хумерални връзки, ligg. glenohumeralia
Двете връзки се събират при клюно- (фиг. 241–246), се образува от ставна- (вж. фиг. 241). Те се захващат от едната
Фиг. 241. Раменна става, articulatio humeri, дясна; изглед отпред.

(Повърхностният слой на ставната капсула е премахнат)
Фиг. 242. Раменна става, articulatio humeri, дясна; изглед отзад

(Гребенът на лопатката е премахнат)
Фиг. 243. Раменна става, articulatio humeri, дясна. (Фронтален разрез, ставата е отворена)
страна към анатомичната шийка на ра-

менната кост, а от другата – към ставната
устна на лопатката. Горната и средната
връзки се разделят от отвори на бурсата,
разположена под подлопатъчния мускул.
Връзките укрепват предната повърхност
на капсулата на раменната става.
Освен това, раменната става има мощ-
на коракохумерална връзка, lig. соrасо-
humerale. Тя представлява уплътнение
на фиброзния слой на капсулата, което
се простира от външния ръб на клюно-
видния израстък към голямото възвише-
ние на раменната кост.
Описаната по-рано коракоакромиална
връзка, lig. coracoacromiale, е разположе-
на над раменната става и заедно с акро-
миона и клюновидния израстък на ло-
патката образуват свода на рамото. Сво-
дът на рамото защитава раменната става
отгоре и заедно с изпъването на ставната
капсула пречи на отвеждането на рамото
и повдигането на крайника напред или
настрани над нивото на рамото. По на-
татъшното движение на крайника наго-
ре се извършва за сметка на съвместното
движение с лопатката.
Раменната става е триосна, по фор-
Фиг. 244. Раменна става, articulatio humeri, и акромиално-ключична става, ма се определя като сферична става,
articulatio acromioclavicularis, десни. (Раменната става е отворена, articulatio spheroidea. Благодарение на
раменната кост е премахната)
това, че раменната става е най-подвиж-

ната става в човешкото тяло, крайникът
притежава значителна свобода на движе-
нията.
ЛАКЪТНА СТАВА
Лакътната става, articulatio cubiti

(фиг. 247–253), се образува от ставна-
та повърхност на дисталната епифи-
за на раменната кост – от нейната мака-
ра и главичката на кондила, от ставните
повърхности на лакътната кост – мака-
ровидната и лъчевата изрезки на лакът-
ната кост, а също и от главата и ставна-
та окръжност на лъчевата кост. Ставата
е сложна (articulatio composita), тъй като
се състои от три стави, при което всяка
от тях има своя форма.
В лакътната става са възможни сгъва-
не и разгъване, пронация и супинация.
Ставните повърхности на костите, об-
разуващи ставите, са покрити с хиали-
нен хрущял. Фиг. 245. Раменна става, дясна (рентгенограма)
Ставната капсула обхваща и трите
(Ръката е в положение отвеждане)
стави. На раменната кост тя е фиксира-
1 – акромион; 2 – клюновиден израстък; 3 – ключица; 4 – І ребро; 5 – гребен на
на отпред над ръбовете на венечната и
лъчевата ями, отстрани – по периферия- лопатката; 6 – медиален ръб на лопатката; 7 – лопатка; 8 – латерален ръб на
та на основите на надкондилите (като ги лопатката; 9 – ставна яма на лопатката; 10 – глава на раменната кост;
оставя свободни), почти по края на став- 11 – раменна кост; 12 – голямо хълмче на раменната кост
ната повърхност на макарата и главичка-
та на кондила на раменната кост, а отзад
– малко по-ниско от горния ръб на ямата
на лакътния израстък. На лакътната кост
ставната капсула се захваща по ръбове-
те на макаровидната и лъчевата изрез-
ки, а на лъчевата кост – към шийката на
лъчевата кост, образувайки торбеста из-
дутина. В предните и задните отдели на
ставата ставната капсула е тънка и сла-
бо опъната, а в страничните е усилена от
връзки. Нейната синовиална мембрана
покрива също и онези части на костите,
които се намират в областта ставата, но
не са покрити с хрущял (шийката на лъ-
чевата кост и др.).
В кухината на лакътната става се раз-
личават три стави: хумероулнарна, хуме-
рорадиална и проксимална радиоулнар-
на.
1. Хумероулнарната става, articula-
tio humeroulnaris (вж. фиг. 248, 250–253),
се намира между повърхността на мака-
рата на раменната кост и макаровидната
изрезка на лакътната кост. Тя се отнася
към едноосните и представлява макаро-
видна става, ginglymus, – отклонението Фиг. 246. Раменна става, дясна (рентгенограма). (Крайникът е повдигнат)
на ставните ѝ повърхности е винтообраз- 1 – акромион; 2 – ключица (акромиален край); 3 – клюновиден израстък;
но. 4 – I ребро; 5 – горен ръб на лопатката; 6 – гребен на лопатката; 7 – лопатка;
2. Хумерорадиалната става, articu- 8 – медиален ръб на лопатката; 9 – латерален ръб на лопатката; 10 – ставна
latio humeroradialis (вж. фиг. 248, 250), яма на лопатката; 11 – глава на раменната кост; 12 – анатомична шийка на
се образува от главичката на кондила на раменна кост; 13 – раменна кост
раменната кост и ставната ямка на глава-

та на лъчевата кост, отнася се към сфе-
ричните стави, articulationеs spheroideae,
независимо от това, че в действителност
движенията в нея се извършват не около
три, а само около две оси – фронтална и
вертикална.
3. Проксималната радиоулнарна ста-
ва, articulatio radioulnaris proximalis (вж.
фиг. 250), лежи между лъчевата изрезка
на лакътната кост и ставната окръжност
на главата на лъчевата кост. Тя е типична
коловратна става, articulatio trochoidea, с
въртене около една вертикална ос.
В хумероулнарната става се извърш-
ва сгъване и разгъване, които се осъще-
ствяват едновременно с движението на
лъчевата кост в хумерорадиалната ста-
ва. В тази става е възможно също и вър-
тене на лъчевата кост по продължение
на дългата ѝ ос навътре и навън. Освен
това, в проксималната радиоулнарна ста-
ва се извършва въртене на лъчевата кост
при едновременно движение в раменна-
та става.
Към лакътната става се отнасят след-
ните връзки:
1. Улнарната колатерална връзка,
lig. collaterale ulnare (вж. фиг. 247–249),
тръгва от основата на медиалния надкон-
дил на раменната кост надолу и, разши-
Фиг. 247. Лакътна става, articulatio cubiti, дясна; изглед отпред рявайки се ветрилообразно, се залавя за
Фиг. 248. Лакътна става, articulatio cubiti, дясна; изглед Фиг. 249. Лакътна става, articulatio cubiti, дясна;
отпред. (Ставната капсула е отворена) изглед отзад. (Лакътна става е в положение на крайно
сгъване)
ръба на макаровидната изрезка на лакът- ните слоеве на връзката се срастват със 4. Квадратната връзка, lig. quadra-
ната кост. сухожилията на разгъвачите, дълбоките tum, представлява снопчета влакна, кои-
2. Радиалната колатерална връзка, преминават в пръстеновидната връзка на то свързват дисталния край на лъчевата
lig. collaterale radiale (вж. фиг. 247–249), лъчевата кост. изрезка на лакътната кост с шийката на
започва от основата на латералния над- 3. Пръстеновидната връзка на лъ- лъчевата кост.
кондил на раменната кост, върви надо- чевата кост, lig. аnulare radii (вж. фиг. В лакътната става страничните дви-
лу към външната повърхност на главата 247, 248, 250), обхваща ставната окръж- жения са невъзможни, защото ги спират
на лъчевата кост, където се дели на две ност на главата на лъчевата кост откъм здрави колатерални връзки. Като цяло
снопчета. Тези снопчета вървят в хори- предната, задната и латералната страни лакътната става е макаровидна става, с
зонтално направление и, обхващайки и, прикрепвайки се към предния и зад- леко винтообразна форма на приплъзва-
главата на лъчевата кост отпред и от- ния ръбове на лъчевата изрезки на ла- не на ставните повърхности.
зад, се залавят по ръбовете на лъчевата кътната кост, задържа лъчевата кост към Освен пръстеновидната връзка на лъ-
изрезка на лакътната кост. Повърхност- лакътната. чевата кост, във фиксацията на кости-
Фиг. 251. Лакътна става, дясна

(рентгенограма). (Предмишницата в
положение пронация)
1 – раменна кост; 2 – яма на лакътния израстък;
3 – медиален надкондил; 4 – макара на раменна
кост; 5 – венечен израстък на лакътна кост;
6 – лъчева кост; 7 – шиловиден израстък на
лъчева кост; 8 – шиловиден израстък на лакътна
Фиг. 250. Лакътна става, articulatio cubiti; междукостна мембрана кост; 9 – лакътна кост; 10 – шийка на лъчевата
на предмишницата, membrana interossea antebrachii; проксимална и кост; 11 – глава на лъчевата кост; 12 – главичка
дистална радиоулнарни стави, articulationes radioulnares proximalis et на кондилa на раменна кост; 13 – латерален
distalis, десни; изглед отпред. (Кухината на лакътната става е отворена) надкондил; 14 – лакътен израстък
Фиг. 252. Лакътна става, articulatio cubiti, дясна. (Сагитален разрез, кухината на лакътната става е отворена)
те на предмишницата взема участие и

междукостната мембрана на предмиш-
ницата membrana interossea antebrachii
(вж. фиг. 250). Тя запълва промеждутъка
между лъчевата и лакътната кости, зала-
вяйки се към техните междукостни ръ-
бове и образува лъчеволакътна синдез-
моза, syndesmosis radioulnaris.
Междукостната мембрана на пред-
мишницата е образувана от здрави влак-
нести снопчета, които вървят косо отго-
ре надолу от лъчевата кост към лакътна-
та. Едно от тези снопчета върви в про-
тивоположна посока: то идва от грапави-
ната на лакътната кост към грапавината
на лъчевата кост и се нарича коса хорда,
chorda obliqua. Мембраната има отвори,
през които преминават съдове и нерв. От
дланната и тилната ѝ повърхност започ-
ват някои мускули на предмишницата.
Фиг. 253. Лакътна става, дясна (рентгенограма) ДИСТАЛНА ЛЪЧЕВОЛАКЪТНА
(Лакътна става е в положение сгъване) СТАВА
1 – лакътен израстък; 2 – макара на раменна кост; 3 – глава на лъчева кост;
4 – лакътна кост; 5 – лъчева кост; 6 – венечен израстък; 7 – главичка на Дисталната лъчеволакътна става,
кондила на раменна кост; 8 – раменна кост articulatio radioulnaris distalis (фиг. 254–
258; вж. фиг. 250, 251), се образува от lig. ulnocarpale palmare, започва от став- (вж. фиг. 258). Кухината на среднокитко-
ставната окръжност на главата на лакът- ния диск и шиловидния израстък на ла- вата става продължава в ставните кухи-
ната кост и лакътната изрезка на лъчева- кътната кост и, насочвайки се надолу ни между отделните кости на китката и
та кост. Дистално от главата на лакътна- и навътре, се захваща за полулунната, комуникира с кухината на китководлан-
та кост е разложен ставен диск (вж. фиг. тристенната и главестата кости. Връзка- ната става. Ставната капсула се захваща
258). Той представлява триъгълна влак- та укрепва не само лъчевокитковата ста- по ръбовете на ставните повърхности на
несто-хрущялна пластинка, която се зах- ва, но и среднокитковата става. костите на китката.
ваща с основата си за лакътната изрез- 4. Дорзалната радиокарпална връзка, Ставата се укрепва от следните връз-
ка на лъчевата кост, а с върха си – към lig. radiocarpale dorsale, идва от тилната ки:
шиловидния израстък на лакътната кост. повърхност на дисталния край на лъче- 1. Дорзалните междукиткови връз-
Дискът отделя кухината на дисталната вата кост към китката, където се захваща ки, ligg. intercarpalia dorsalia, са опъна-
лъчево-лакътна става от кухината на лъ- на тила на ладиевидната, полулунната и ти между отделните кости на китката по
чево-китковата става. тристенната кости. Връзката затормозя- дорзалната страна на ставата.
Ставната капсула е широка. Тя се при- ва сгъването на ръката. 2. Дланните междукиткови връзки,
крепя по ръбовете на ставните повърх- 5. Дланната радиокарпална връзка, ligg. intercarpalia palmaria, са също опъ-
ности на костите към диска, образувай- lig. radiocarpale palmare, започва от ос- нати между костите на китката, но откъм
ки нагоре, между лакътната и лъчева- новата на латералния шиловиден израс- дланната им повърхност – по предната
та кости, торбесто издуване, recessus тък на лъчевата кост и края на киткова- страна на среднокитковата става. Част
sacciformis (вж. фиг. 258). та ставна повърхност на тази кост, вър- он снопчетата на тези връзки започва от
Дисталната лъчеволакътна става е ви надолу и медиално, захващайки се за главестата кост и се насочват като лъчи
с цилиндрична форма, articulatio tro- костите на първата и втората редица на към костите от първата и втората реди-
choidea, с вертикална ос на въртене. За- китката: за ладиевидната, полулунната, ца на китката, образувайки лъчистата
едно с проксималната лъчеволакътна тристенната и главестата кости. Връзка- връзка на китката, lig. carpi radiatum.
става тя образува единно функционално та ограничава разгъването на ръката. Освен изброените връзки, има и меж-
комбинирано съчленение, осигуряващо Освен описаните връзки, има меж- дукостни междукиткови връзки, ligg.
въртенето на лъчевата кост спрямо ла- дукостни междукиткови връзки, ligg. intercarраlia interossea (вж. фиг. 258),
кътната кост. intercarpea interossea, съединяващи една които се намират между отделните кос-
с друга костите от проксималната реди- ти на китката близо до лъчевокитковата,
СТАВИ НА РЪКАТА ца на китката; отделните кости на китка- art. radiocarpea и китководланните, artt.
та се съчленяват помежду си, образувай- сarpometacarpales стави.
Лъчевокиткова става ки междукиткови стави, articulationes Среднокитковата става, според фор-
intercarpales. мата на ставните си повърхности, се от-
Лъчевокитковата става, articulatio Лъчевокитковата става представлява нася към сферичните стави, articulationеs
radiocarpalis (вж. фиг. 254–258), се об- разновидност на двуосните стави – тя е spheroideae, с две сферични глави. Дви-
разува от китковата ставна повърхност елипсовидна става, articulation ellipsoidea. женията в ставата са крайно ограничени,
на лъчевата кост и дисталната повърх- В тази става са възможни следните дви- затова тя се отнася към слабо подвижни-
ност на ставния диск (вж. „Дистална лъ- жения: сгъване, разгъване, привеждане, те стави.
чево-лакътна става“), представляващи отвеждане, а също и кръгови движения
леко вдлъбната ставна повърхност, ко- (вж. фиг. 217). Става на граховидната кост
ято се съчленява с изпъкналата прокси-
мална ставна повърхност на костите на Стави на китката Ставата на граховидната кост,
китката: ладиевидната, полулунната и articulatio ossis pisiformis, свързва грахо-
тристенната. Среднокиткова и интеркарпални видната кост с тристенната. Сезамовид-
Ставната капсула е тънка, залавя се стави ната граховидна кост носи ставната по-
за ръбовете на ставните повърхности на върхност само откъм страната, контак-
костите, образуващи тази става. Ставите на китката, articulationes туваща с обърнатата към нея ставна по-
Ставата се укрепва от следните връз- carpi, са представени от редица стави. върхност на тристранната кост.
ки: Те образуват помежду си междукиткови Ставната капсула се фиксира по ръбо-
1. Лъчевата колатерална връзка на стави, articulationes intercarpales, а меж- вете на ставните повърхности на кости-
китката, lig. collaterale carpi radiale, е ду костите на първата и втората редица те. Кухината на ставата може да комуни-
опъната между латералния шиловиден на китката се намира среднокиткова- кира с кухината на лъчево-китковата ста-
израстък и ладиевидната кост. Част от та става, articulatio mediocarpalis (вж. ва. В ставата има следните връзки:
снопчетата на тази връзка достига тра- фиг. 254–257). Дисталната повърхност 1. Граховиднокукестата връзка, lig.
пецната кост. Връзката затормозява при- на първата редица кости ограничава дъл- pisohamatum, която е разположена меж-
веждането на ръката. бока ставна вдлъбнатина, където влиза ду граховидната кост и кукичката на ку-
2. Лакътната колатерална връзка на сферичната повърхност, образувана от ковидната кост.
китката, lig. collaterale carpi ulnare, за- главестата и кукестата кости, а също и 2. Граховиднопредкитковата връзка,
почва от медиалния шиловиден израстък насочената дистално сферична повърх- lig. pisometacarpale, е опъната от грахо-
и се захваща към тристенната кост и час- ност на ладиевидната кост, която влиза видната кост към основите на III–V ме-
тично към граховидната кост. Връзката във вдлъбнатината, образувана от кости- такарпални кости.
ограничава отвеждането на ръката. те на втората редица. В резултат на това Тези връзки представляват продълже-
3. Дланната улнарокарпална връзка, ставната кухина има S-образна форма ние на сухожилието на лакътния сгъвач
на китката, m. flexor carpi ulnaris, в сре- карпална кост (на палеца) и разположе- ставни повърхности на дисталната част
дата на който се намира голяма сезамо- на между трапецната, трапецовидната, на трапецната кост, а също и от трапецо-
видна кост – граховидната кост. главестата и кукестата кости, от едната видната, главестата и кукестата кости и
Сезамовидните кости представляват страна, и II–V метакарпални кости – от обърнатите към тях проксимални ставни
малки костни или влакнесто-хрущялни другата. повърхности на основите на II–V мета-
овални образувания, разположени в дебе- Китководланната става на палеца карпални кости. Китководланната става
лината на сухожилията. Тези кости спо- на дланта, articulatio carpometacarpalis на V метакарпална кост по форма се до-
магат за повдигането на съответното су- pollicis, се образува от дисталната седло- ближава до седловидна става, articulatio
хожилие на мускула и създаването на по- видна ставна повърхност на трапецната sellaris. Ставната капсула се захваща
удобен ъгъл на действие върху костта. кост и седловидно ставната повърхност по ръбовете на ставните повърхности
на основата на I метакарпална кост. Тя на костите и е плътно опъната. Кухи-
Китководланни стави представлява разновидност на двуосни- ната на китководланната става комуни-
те стави – седловидна става, articulatio кира с кухините на интеркарпалните,
Китководланните стави, articula- sellaris. среднокитковите и междудланните ста-
tiones carpometacarpales (вж. фиг. 254– За разлика от всички разгледани по- ви. Към свързващия апарат на китково-
258), са образувани от дисталните по- горе стави на китката, които са сложни дланните стави се отнасят дланните и
върхности на костите от втората редица стави, китково-дланната става на палеца дорзалните китководланни връзки, ligg.
на китката и основите на предкиткови- е проста става. carpometacarpalia palmaria et dorsalia,
те кости. Има две китково-дланни стави: Китководланните стави на II–V мета- които на съответната страна са изпънати
образувана от трапецната кост и I мета- карпални кости се образуват от плоските между костите на китката и дланта.
Фиг. 255. Стави на китка, дясна

(рентгенограма). (Китката е в положение
привеждане към лакътната кост)
лъчева кост; 3 – ладиевидна кост; 4 – трапецна
кост; 5 – трапецовидна кост; 6 – I предкиткова
кост; 7 – сезамовидна кост; 8 – проксимална
фаланга на палеца; 9 – дистална фаланга на
палеца; 10 – II предкиткова кост;
11 – проксимална фаланга на показалеца;
12 – средна фаланга на показалеца;
13 – дистална фаланга на показалеца;
14 – главеста кост; 15 – кука на кукеста кост;
16 – кукеста кост; 17 – тристенна кост;
18 – граховидна кост; 19 – полулунна кост;
Фиг. 254. Лъчевокиткова става, articulatio radiocarpalis; връзки и 20 – шиловиден израстък на лакътна кост;
стави на китка, десни (Дланна повърхност) 21 – лакътна кост
Китководланните стави представля- разполага на дорзалната и дланната по- фиг. 254–256), се образуват от ставните
ват едно цяло в механично отношение, върхности на ставите, като включва че- повърхности на главите на метакарпал-
а именно – твърдата основа на дланта. тири дорзални метакарпални връзки, ните кости и обърнатите към тях ставни
Тези стави са слабо подвижни и се от- ligg. metacarpalia dorsalia, и три дланни повърхности на основите на първите фа-
насят към плоските стави, articulationes метакарпални връзки, ligg. metacarpalia ланги. Главата на I метакарпална кост е
planae. palmaria. Тези връзки са опънати откъм сплесната в преднозадно направление и
дорзалната и дланната страни между ос- има макаровидна форма, а главите на ос-
Междудланни стави новите на метакарпалните кости. Друга- таналите са сферични. Ставните капсули
та група връзки се намира между осно- са широки. Те са укрепени в странични-
Междудланните стави, articula- вите на метакарпалните кости – това са те си отдели от колатерални връзки, ligg.
tiones intermetacarpales (вж. фиг. 254– междукостните метакарпални връзки, collateralia, които започват от вдлъбва-
258), се образуват от страничните пло- ligg. metacarpalia interossea. Междукар- нията на лакътната и лъчевата повърхно-
ски повърхности на основите на II–V палните стави са слабо подвижни и се от- сти на главите на метакарпалните кости
предкиткови кости. Ставната им капсу- насят към плоските стави, articulationes и се захващат към страничната и отчасти
ла се залавя по ръбовете на ставните по- planae. към дланната повърхности на основите
върхности. Кухините на ставите в прок- на проксималните фаланги. Част от влак-
сималната част комуникират с китково- Метакарпофалангеални стави ната на тези връзки, започвайки от стра-
предкитковите стави. ничната повърхност на главите на мета-
Към междудланните стави се отна- Метакарпофалангеалните стави, карпалните кости, се насочват към длан-
сят две групи връзки. Едната група се articulationes metacarpophalangeae (вж. ната повърхност на основите на прокси-
Фиг. 257. Стави на китка, дясна (рен-

тгенограма). (Китката е в положение
отвеждане към лъчевата кост)
лъчева кост; 3 – ладиевидна кост;
4 – трапецна кост; 5 – трапецовидна кост;
6 – I предкиткова кост; 7 – сезамовидна
кост; 8 – проксимална фаланга на палеца;
9 – дистална фаланга на палеца;
10 – II предкиткова кост; 11 – проксимална
фаланга на показалеца; 12 – средна фаланга
на показалеца; 13 – дистална фаланга на
показалеца; 14 – главеста кост; 15 – кука на
Фиг. 256. Лъчевокиткова става, articulatio radiocarpalis; връзки и кукеста кост, 16 – кукеста кост;
стави на китка, десни. (Дорзална повърхност). (Кухини на дланно- 17 – тристенна кост; 18 – граховидна кост;
фалангеалната и междуфалангеалната стави на показалеца са отворени 19 – полулунна кост; 20 – шиловиден
чрез разрез, успореден на дорзалната повърхност на китката) израстък на лакътна кост; 21 – лакътна кост
Фиг. 258. Стави и връзки на китката, дясна.

(Кухината на ставите е отворена чрез разрез, успоредно на дорзалната повърхност на ръката)
малните фаланги, където се кръстосват manus (вж. фиг. 254–257), се нами- и средната фаланги и се наричат прокси-
със снопчета също такива влакна откъм рат между съседните фаланги на всеки мални междуфалангеални стави; стави-
противоположната страна. Тези връзки пръст. Ставната повърхност на главата те между средната и дисталната фаланги
се наричат дланни връзки, ligg. palmaria. на всяка фаланга има макаровидна фор- се наричат дистални междуфалангеални
На дланната повърхност на ставите, ма и насочваща бразда, а основата на фа- стави.
между главите на II–V метакарпални кос- лангата има задебелена ставна повърх- Междуфалангеалните стави са типич-
ти, са опънати дълбоки напречни длан- ност с насочващо гребенче. ни макаровидни стави, ginglymus, в кои-
ни връзки, ligg. metacarpalia transversa Свързващият апарат на междуфалан- то се извършва сгъване и разгъване око-
profunda. геалните стави на ръката се образува от ло фронталната ос.
Първата дланнофалангеална става (на дланните връзки, ligg. palmaria, част от
палеца) се отнася към макаровидните които вървят от страничните повърхно- СЪЕДИНЕНИЯ НА ДОЛНИЯ
стави, ginglymus, а дланно-фалангеални- сти на макарите на ставите и се захващат КРАЙНИК
те стави на II–V пръсти са сферични ста- към страничната повърхност на осно-
ви, articulationes spheroideae. вите на фалангите – колатерални връз- Съединенията на долния крайник,
ки, ligg. collateralia, а другата част – към juncturae membri inferioris, се делят на
Междуфалангеални стави на дланната им повърхност. съединения на тазовия пояс, juncturae
ръката Палецът (I) има една междуфаланге- cinguli pelvici, и съединения на свобод-
ална става. ния долен крайник, juncturae membri
Междуфалангеалните стави на Междуфалангеалните стави на II–V inferioris liberi.
ръката, articulationes interphalangeae пръсти се намират между проксималната
СЪЕДИНЕНИЯ НА ТАЗОВИЯ вляват къси снопчета от влакна, минава- бочната става, се съединява и с гръбнач-
ПОЯС щи от тазовата повърхност на кръстеца ния стълб посредством редица мощни
към хълбочната кост. връзки:
Костите на пояса на долния крайник На задната повърхност на ставата се 1. Връзката между кръстеца и се-
се съединяват чрез две кръстцово-хълбо- разполагат няколко връзки: далищната върга, lig. sacrotuberale (вж.
чни стави, лонното съчленение и реди- 1. Междукостните кръстцовохълбо- фиг. 259–261), започва от медиалната по-
ца връзки. чни връзки, ligg. sacroiliaca interossea, върхност на седалищната върга и, на-
залягат зад кръстцовохълбочната става, сочвайки се нагоре и медиално, се раз-
КРЪСТЦОВОХЪЛБОЧНА СТАВА в пространството между образуващите ширява ветрилообразно; прикрепва се
я кости, прикрепвайки се с краищата си към външния ръб на кръстеца и опашна-
Кръстцовохълбочната става, arti- към хълбочната и кръстцовата грапави- та кост. Част от влакната на тази връз-
culatio sacroiliaca (фиг. 259–261), е чифт- ни. ка преминава на долната част на клона
на става, образувана от хълбочните кос- 2. Задни кръстцовохълбочни връзки, на седалищната кост и, продължавайки
ти и кръстеца. ligg. sacroiliaca posteriora, се прикре- по него, образува сърповиден израстък,
Ставните уховидни повърхности, fa- пят с отделни снопчета, водещи начало- porcessus falciformis.
cies auriculares, на хълбочните кости и то си от долното задно хълбочно бодило, 2. Кръстцовободилестата връзка,
кръстеца са плоски, покрити с влакнест към латералния кръстцов гребен на ни- lig. sacrospinale (вж. фиг. 259–261), за-
хрущял. Ставната капсула се закрепя по вото на II–III кръстцови отвори. Остана- почва от седалищния бодил, върви меди-
ръба на ставните повърхности и е силно лите снопчета минават от горното задно ално и назад и, разполагайки се пред го-
обтегната. Свързващият апарат е пред- хълбочно бодило надолу и леко медиал- реописаната връзка, се прикрепя по ръба
ставен от здрави, силно опънати фиброз- но, прикрепвайки се към задната повърх- на кръстцовата кост и отчасти на опаш-
ни снопчета, разполагащи се на предна- ност на кръстеца в областта на IV кръс- ната кост.
та и задната повърхности на ставата. На тцов прешлен. Двете връзки, заедно с голямата и
предната повърхност на ставата се нами- Кръстцовохълбочната става се отнася малката седалищни изрезки, огранича-
рат предните кръстцовохълбочни връз- към слабо подвижните стави. ват двата отвора: големия седалищен от-
ки, ligg. sacroiliaca anteriora. Те предста- Тазовата кост, освен с кръстцовохъл- вор, foramen ischiadicum majus, и малкия
Фиг. 259. Връзки и стави на таза; изглед отгоре. (Връзки и свързвания на пояса на долния крайник, ligg. еt articulationes
cinguli membri inferioris). (Хоризонтален и сагитален разрез; премахнати са част от лявата тазова кост, левите части
на кръстеца и IV–V поясни прешлени)
Фиг. 260. Връзки и свързвания на таза, тазобедрена става, articulatio coxae; изглед отзад. (Ставната капсула на лявата
тазобедрена става е премахната)
седалищен отвор, foramen ischiadicum вътрешността му има сагитално разпо- дица малки отвори. Тя и започващите от
minus. През тези отвори от таза излизат ложена цепнатовидна кухина. При жени- нея мускули заедно със обтураторната
мускули, както и съдове и нерви. те дискът е малко по-къс, отколкото при бразда ограничават обтураторния ка-
3. Хълбочнопоясната връзка, lig. ilio- мъжете, но е по-дебел и има относител- нал, canalis obturatorius, през който пре-
lumbale (вж. фиг. 259, 260), започва от но по-голяма кухина. минават едноименните съдове и нерви.
предната повърхност на напречните из- Лонната симфиза се укрепва от след-
растъци на IV и V поясни прешлени, на- ните връзки: СТАВИ НА СВОБОДНИЯ ДОЛЕН
сочва се навън и се залавя към задните 1. Горна лонна връзка, lig. pubicum КРАЙНИК
отдели на хълбочния гребен и медиал- superius, която се намира на горния ръб
ната повърхност на крилото на хълбоч- на симфизата и е опъната между двете ТАЗОБЕДРЕНА СТАВА
ната кост. Тази връзка укрепва пояс- лонни пъпки.
но-кръстцовата става, articulatio lum- 2. Долна лонна връзка, lig. pubicum Тазобедрената става, articulatio co-
bosacralis. inferius, която при долния ръб на симфи- xae (фиг. 263–265; вж. фиг. 260, 262), е
зата преминава от едната лонна кост към образувана от ставната повърхност на
ЛОННО СЪЧЛЕНЕНИЕ другата. главата на бедрената кост, която е изця-
Към собствените връзки на таза може ло покрита с хиалинен хрущял, с изклю-
Лонното съчленение, symphysis pu- да бъде отнесена затулваща мембра- чение на ямата и ацетабулума на тазова-
bica (вж. фиг. 259, 261), е образувано от на, membrana obturatoria (фиг. 262; вж. та кост.
покритите с хиалинов хрущял симфизи- фиг. 260, 261), която се състои от сноп- Ацетабулумът е покрит с хрущял са-
ални повърхности, facies symphysiales, на чета съединително-тъканни влакна, на- мо в областта на полулунната повърх-
лонните кости и разполагащия се меж- сочени предимно напречно. Снопчета- ност, а останалата му част е запълнена с
ду тях влакнесто-хрущялен междулон- та се залавят по ръба на затуления от- мастна тъкан и е покрита със синовиална
нен диск, discus interpubicus. Спомена- вор, разполагайки се по цялата му дъл- мембрана. Над изрезката на ацетабулума
тият диск се сраства със симфизиални- жина, с изключение на обтураторната е опъната напречната връзка на ацета-
те повърхности на лонните кости и във бразда. Затулващата мембрана има ре- булума, lig. transversum acetabuli. По сво-
Фиг. 261. Връзки и стави на таза, дясна страна; изглед отвътре. (Сагитално-срединен разрез)
бодния ръб на ацетабулума и гореспоме- на предната повърхност на тазобедре- chiofemorale (вж. фиг. 260), започва от
ната връзка се залавя устната на ацета- ната става. Тя започва от долния преден предната повърхност на тялото на се-
булума, labrum acetabuli, която увелича- хълбочен бодил и се прикрепва към меж- далищната кост, насочва се напред и се
ва леко дълбочината на ацетабулума. дувъртелната линия. Връзката огранича- вплита в капсулата на тазобедрената ста-
Ставната капсула се прикрепя към та- ва разгъването в тазобедрената става и ва; част от снопчетата достига гаванко-
зовата кост по ръба на ацетабулумната участва в поддържане на вертикалното видната ямка.
устна, на бедрената кост се фиксира към положение на туловището. 4. Кръгообразната връзка, zona orbi-
междувъртелната линия, а отзад обхва- 2. Пубофеморалната връзка, lig. pu- cularis (вж. фиг. 260, 263), заляга в сама-
ща 2/3 от шийката на бедрената кост и не bofemorale (вж. фиг. 262), тръгва от гор- та ставна капсула, обхваща във вид на
стига до междувъртелния гребен. ната линия на лонната кост надолу, впли- примка шийката на бедрената кост, при-
Към свързващия апарат на тазобедре- та се в капсулата на тазобедрената става, крепвайки се към долния преден хълбо-
ната става се отнасят следните връзки: като част от снопчетата достигат меди- чен бодил.
1. Илиофеморалната връзка, lig. ilio- алния отдел на междувъртелната линия. 5. Връзката на бедрената глава, lig.
femorale (вж. фиг. 260, 262), се намира 3. Исхиофеморалната връзка, lig. is- capitis femoris (вж. фиг. 263, 265), се на-
мира вътре в ставата и е покрита със си- patellaris. Малка вертикална бразда раз- на кондилите на големия пищял (затова
новиална обвивка. Започва от напречна- деля тази повърхност на по-малък меди- латералният мениск прилича на част от
та връзка на ацетабулума, lig. transversum ален и по-голям латерален участък, ко- окръжност, а медиалният има полулун-
acetabuli, и се прикрепя към ямата на гла- ито се съчленяват със съответните став- на форма). Менисците се прикрепят от-
вата на бедрената кост. В дебелината на ни повърхности, разположени на задната пред и отзад към междукондилното въз-
връзката преминават съдове към главата ставна повърхност на пателата, facies вишение на големия пищял. Предните
на бедрената кост. articularis. Горните ставни повърхности ръбове на двата мениска са съединени
Тазобедрената става е чашеобраз- на кондилите на големия пищял са леко чрез напречната връзка на коляното, lig.
на става, articulatio cotylica, и предста- вдлъбнати и не съответстват на извив- transversum genus.
влява разновидност на сферична става, ката на ставните повърхности на конди- Ставната капсула се прикрепя към ръ-
articulatio spheroidea. лите на бедрената кост. Това несъответ- бовете на бедрената кост, големия пищял
ствие донякъде се изравнява от разпо- и към капачката. На бедрената кост тя се
КОЛЯННА СТАВА ложените между кондилите на бедрена- прикрепя под надкондилите, така че те
та кост и големия пищял междуставни остават извън кухината; отпред и отзад
В образуването на колянната ста- хрущяли – медиалният и латералният капсулата е повдигната приблизително с
ва, articulatio genus (фиг. 266–274), взе- менисци, menisci medialis et lateralis (вж. 1 сm над ставната повърхност. Капсулата
мат участие три кости: дисталната епи- фиг. 272–274). Менисците представляват е фиксирана към големия пищял по ръба
физа на бедрената кост, проксимална- тристенни хрущялни пластинки. Външ- на ставната повърхност, а към капачето
та епифиза на големия пищял и капаче- ният им ръб е удебелен и се сраства със се прикрепя по продължение на ставната
то. Ставната повърхност на кондилите ставната капсула; вътрешният свободен ѝ повърхност така, че предната повърх-
на бедрената кост е елипсоидна, извив- ръб е заострен и обърнат към кухината ност на капачкето се оказва извън кухи-
ката на медиалния кондил е по-голяма на ставата. Горната повърхност на ме- ната на ставата. Синовиалната мембрана
от тази на латералния. На предната по- нисците е вдлъбната, долната е уплът- покрива съчленяващите се повърхности
върхност на костта, между кондилите, нена. Външният ръб на менисците почти на костите до линията на ставните хру-
се намира пателарна повърхност, facies повторя конфигурацията на горния ръб щяли. Вдавайки се в кухината на става-
Фиг. 262. Тазобедрена става, articulatio coxae, дясна; изглед отпред

Фиг. 263. Тазобедрена става,

articulatio coxae, дясна. (Фронтален
разрез; отворена е кухината на
тазобедрената става)
Фиг. 264. Тазобедрена става, дясна (рентгенограма)

1 – седалищно бодило; 2 – гаванковидна яма; 3 – затулен отвор;
4 – горно рамо на лонната кост; 5 – долно рамо на лонната кост;
6 – седалищна кост; 7 – седалищна върга; 8 – седалищна кост;
9 – малък въртел; 10 – бедрена кост; 11 – междувъртелен гребен;
12 – голям въртел; 13 – шийка на бедрена кост;
14 – глава на бедрена кост; 15 – хълбочна кост
Фиг. 265. Тазобедрена става, articulatio coxae, дясна.

(Ставната капсула е разрязана и главата на костта е изнесена от гаванковидната яма)
та, тя обгръща кръстосаните връзки, об- synoviales, залягащи по продължение на надкондил на бедрената кост надолу, по
разувайки многобройни синовиални вла- мускулите и сухожилията, но те не кому- пътя се сраства със ставната капсула и
синки, villi synoviales, и синовиални гън- никират със ставната кухина (вж. „Мус- медиалния мениск и стига до медиалния
ки, plicae synoviales. Най-развити гънки кули на долен крайник“). Най-голямата подкондил на големия пищял.
на синовиалната мембрана са: криловид- издатина на ставната капсула е супрапа- 2. Малкопищялната колатерална
ните гънки, plicae alares (вж. фиг. 271), теларната бурса, bursa suprapatellaris. връзка, lig. collaterale fibulare (вж. фиг.
които минават от двете страни на капа- Тя се намира над капачката, между су- 266, 271, 271, 272, 274), е по-тясна от
чето към върха ѝ и между слоевете ѝ има хожилието на четириглавия мускул и предишната, започва от латералния над-
инфрапателарно мастно тяло, corpus бедрената кост; понякога може да бъде кондил на бедрената кост, върви, както и
adiposum infrapatellare, и инфрапате- обособена отделно. гореописаната връзка, надолу, отдавай-
ларна синовиална гънка, plica synovialis Връзките на колянната става се делят ки редица свои снопчета към ставната
infrapatellaris, лежаща по-надолу от па- на две групи: връзки, намиращи се извън капсула и се прикрепя към външната по-
телата и представляваща продължение ставната кухина (извънкапсулни връзки) върхност на главата на малкия пищял.
на криловидните гънки. Последната за- и връзки, залягащи вътре в ставната кап- Предните отдели на ставната капсу-
почва в областта на върха на пателата, сула (вътрекапсулни връзки). На стра- ла са укрепени от връзки, имащи непо-
влиза в кухината на коленната става и ничните повърхности на ставата са раз- средствено отношение към сухожилието
се прикрепя в областта на предния ръб положени следните добре развити стра- на четириглавия мускул на бедрото. Су-
на междукондилната ямка на бедрената нични връзки. хожилието на този мускул, достигайки
кост. 1. Голямопищялната колатерална пателата, я обхваща от всички страни и
Капсулата на колянната става обра- връзка, lig. collaterale tibiale (вж. фиг. продължава надолу, достигайки големия
зува редица синовиални бурси, bursae 266, 267, 272, 274), върви от медиалния пищял. По-голямата част от снопчетата,
Фиг. 266. Колянна става, articulatio genus, дясна; изглед отпред

идващи от върха и съседните повърхно- представлява част от снопчетата на су- крепва се към предното междукондилно
сти на капачката, достига до грапавината хожилията на полумембранозния мускул, поле, area intercondylaris anterior, на го-
на големия пищял. Този сноп се нарича m. semimembranosus. Тази връзка върви лемия пищял.
пателарна връзка, lig. patellae (вж. фиг. от медиалния кондил на големия пищял 2. Задната кръстосана връзка, lig.
266, 268, 271, 272). Страничните части към латералния кондил на бедрената cruciatum posterius, започва от вътреш-
на сухожилните снопчета на тази връз- кост и част от нейните снопчета се впли- ната повърхност на медиалния кондил
ка вървят от пателата към външния и въ- та в ставната капсула. на бедрото, а след това, насочвайки се
трешния кондил на големия пищял, об- Освен описаната връзка, в този отдел назад и медиално, се кръстосва с пред-
разувайки съответно латералната под- на ставната капсула постоянно се сре- ната кръстосана връзка и се прикрепя
държаща пателарна връзка, retinaculum ща дъгообразна подколенна връзка, lig. към задното междукондилно поле, area
patellae laterale, и медиалната поддър- popliteum arcuatum (вж. фиг. 267), която intercondylaris posterior, на големия пи-
жаща пателарна връзка, retinaculum започва от латералния кондил на бедрото щял.
patellae mediale (вж. фиг. 266). и главичката на малкия пищял и се при- Освен описаните, има още три връз-
Към поддържащите връзки на пате- крепя в средните отдели към косата под- ки, непосредствено отнасящи се към ме-
лата се отнасят също и хоризонталните коленна връзка, lig. popliteum obliquum, нисците:
снопчета, които се прикрепят към над- и по-нататък към външния кондил на го- 1. Напречната връзка на коляното,
кондилите на бедрената кост. Поддър- лемия пищял. lig. transversum genus (вж. фиг. 272, 273),
жащите връзки на пателата играят ва- Вътре в кухината на колянната става която съединява предната повърхност на
жна роля при движенията в ставата, има кръстосани връзки на коляното. двата мениска.
удържайки я в нужното положение. Зад- 1. Предната кръстосана връзка, lig. 2. Предната менискофеморална връз-
ните отдели на ставната капсула са ук- cruciatum anterius, започва от вътрешна- ка, lig. meniscofemorale anterius (вж. фиг.
репени от коса подколенна връзка, lig. та повърхност на латералния кондил на 273), започва от предния отдел на меди-
popliteum obliquum (вж. фиг. 267), която бедрото и върви напред и медиално; при- алния мениск, върви нагоре и латерално
Фиг. 267. Колянна става, articulatio genus, дясна; изглед отзад

към медиалната повърхност на латерал- СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ НА ната и се усилва от предната и задната
ния кондил на бедрото. ПОДБЕДРИЦАТА връзки на главата на малкия пищял, ligg.
3. Задната менискофеморална връз- capitis fibulae anterius et posterius. Връз-
ка, lig. meniscofemorale posterius (вж. Горните краища на костите на подбе- ките са разположени върху предната и
фиг. 273), започва от задния ръб на лате- дрицата образуват става между големия задната повърхност на ставата и вървят в
ралния мениск, върви нагоре и медиално и малкия пищял, articulatio tibiofibularis посока от големия пищял към главата на
към вътрешната повърхност на медиал- (фиг. 275–279; вж. фиг. 274). Ставните малкия. Проксималното съчленяване на
ния кондил на бедрената кост. повърхности на ставата са представе- костите на подбедрицата се отнася към
Колянната става е двукондилна става, ни от плоските повърхности на главата слабо подвижните стави.
articulatio bicondylaris, а в разгънато по- на малкия пищял, facies articularis capitis Междукостният интервал между кос-
ложение работи като макаровидна става, fibulae, и латералния кондил на големия тите на подбедрицата е запълнен от
ginglymus. При сгъване на подбедрицата пищял, facies articularis fibularis. междукостната мембрана на подбедри-
в нея се осъществява въртеливо движе- Ставната капсула се прикрепя по ръба цата, membrana interossea cruris, пред-
ние. на ставните повърхности, силно обтег- ставляваща синдезмоза.
Фиг. 268. Колянна става, articulatio genus, дясна. (Сагитален разрез; кухината на колянната става е отворена)
Фиг. 269. Колянна става, дясна

1 – бедрена кост; 2 – междукондилна яма;
3 – медиален кондил на големия пищял;
4 – латерален кондил на големия пищял;
5 – глава на малкия пищял; 6 – малък
пищял; 7 – голям пищял; 8 – грапавина
на големия пищял; 9 – латерален кондил
на бедрената кост; 10 – медиален кондил
на бедрената кост; 11 – капаче
Фиг. 270. Колянна става, дясна

(рентгенограма). (Колянната става е
в положение сгъване)
1 – бедрена кост; 2 – междукондила яма;
3 – латерален кондил на големия пищял;
4 – медиален кондил на големия пищял;
5 – глава на малкия пищял; 6 – голям
пищял; 7 – грапавина на големия пищял;
8 – медиален кондил на бедрената кост; Фиг. 271. Колянна става, articulatio genus, дясна; изглед отпред. (Ставната
9 – латерален кондил на бедрената кост; капсула е разрязана по предностраничните повърхности; четириглавият
10 – капаче мускул на бедрото, m. quadriceps femoris, с капачето са отдръпнати дистално)
Фиг. 272. Колянна става, articulatio genus, дясна; изглед отпред. (Ставната капсула е отстранена; сухожилията на
четириглавия мускул с капачето са отдръпнати дистално)
Фиг. 273. Колянна става, articulatio genus, дясна. (Дистална повърхност на колянната става отгоре).
(Кръстосани връзки на коляното, ligg. cruciata genus, са прерязани)
Влакната на мембраната вървят отго- anterius et posterius (вж. фиг. 275, 276). Малкият пищял също има ставна по-
ре надолу и латерално от междукостния Освен това, плътните снопчета съедини- върхност на глезена, facies articularis
ръб на големия пищял към едноименния телнотъканни влакна са опънати по ця- malleoli fibulae.
ръб на малкия пищял. В горната част на лата дължина между малкопищялната Ставната повърхност на скочната кост
мембраната има голям отвор, пропускащ изрезка на големия пищял и обърнатата отгоре има форма на макара, а странично
съдове и нерв, а в долната – малък отвор, към нея грапава повърхност на латерал- е представена от плоски ставни площад-
през който преминават съдове. В долна- ния глезен. ки – латерална и медиална глезенни по-
та си част мембраната е по-стабилна. върхности, facies malleolares lateralis et
Долните краища на костите на подбе- СТАВИ НА ХОДИЛОТО medialis. Костите на подбедрицата като
дрицата образуват междупищялна син- вилка обхващат макарата на скочната
дезмоза, syndesmosis tibiofibularis (вж. Горна скочна става кост.
фиг. 275–277, 279), като тази синдезмо- Голяма част от ставната капсула се
за често съдържа синовиално продълже- Горната скочна става, articulatio ta- прикрепва по ръба на ставния хрущял и
ние от горната скочна става; в този слу- locruralis (вж. фиг. 276, 277, 279–282), е само на предната повърхност на тялото
чай тази става може да се разглежда като образувана от ставните повърхности на на скочната кост се отделя леко от него,
става между големия и малкия пищял. дисталните епифизи на големия и малкия прикрепвайки се към шийката на скоч-
Върху предната и задната повърхност пищял и ставната повърхност на макара- ната кост. Предните и задните отдели на
на това свързване има къси, но здрави та на скочната кост. Ставната повърх- ставната капсула са слабо обтегнати.
връзки, опънати от предния и задния ръ- ност на големия пищял е представена от Връзките на горната скочна става за-
бове на малкопищялната изрезка на голе- долната ставна повърхност на големия лягат по нейните странични повърхно-
мия пищял към латералния глезен. Това пищял, facies articularis inferior tibiae, и сти.
е предната и задната връзки между го- ставната повърхност на медиалния гле- 1. Медиална колатерална (делтовид-
лемия и малкия пищял, ligg. tibiofibularia зен, facies articularis malleoli medialis. на) връзка, lig. collaterale mediale (de-
Фиг. 274. Колянна става, articulatio genus, дясна; изглед отзад. (Ставната капсула е отстранена)
ltoideum) (вж. фиг. 276, 277, 279), която крепва към задномедилните отдели на
се дели на следните части: тялото на скочната кост.
а) предна голямопищялнаскочна част, 2. Предна талофибуларна връзка, lig.
pars tibiotalaris anterior, която върви от talofibulare anterius (вж. фиг. 277), тръгва
предния ръб на медиалния глезен надолу от предния ръб на латералния глезен към
и напред и се прикрепя към задномеди- страничната повърхност на шийката на
алната повърхност на скочната кост (вж. скочната кост.
фиг. 279); 3. Калканеофибуларната връзка, lig.
б) голямопищялналадиевидна част, calcaneofibulare (вж. фиг. 277), започва
pars tibionavicularis, която е по-дълга от от външната повърхност на латералния
предишната, започва от медиалния гле- глезен, насочва се надолу и назад и се
зен и достига тилната повърхност на ла- прикрепя на латералната повърхност на
диевидната кост (вж. фиг. 277, 279); петната кост.
в) голямопищялнапетна част, pars 4. Задна калканеофибуларна връзка,
tibiocalcanea, която е опъната между ме- lig. talofibulare posterius (вж. фиг. 276,
диалния глезен и опората на скочната 279), върви от задния ръб на латералния
кост (вж. фиг. 276); глезен почти хоризонтално към латерал-
г) задна голямопищялнаскочна част, ното възвишение на задния израстък на
pars tibiotalaris posterior (вж фиг. 276), скочната кост.
която започва от задния ръб на медиал- Горната скочна става се отнася към
ния глезен надолу и латерално и се при- макаровидните стави, ginglymus. В нея
Фиг. 275. Става между големия

и малкия пищял, articulatio
tibiofibularis; междукостна мембрана
на подбедрицата, membrana interossea
cruris, и синдезмоза между големия
и малкия пищял, syndesmosis Фиг. 276. Връзки и стави на ходилото, дясно; изглед отзад.
tibiofibularis, десни; изглед отпред (Ставните капсули са отстранени)
е възможно осъществяването на винто- Ставната капсула е слабо обтегната, с 276), върви от задния израстък на скоч-
образно движение. по-голямата си част се прикрепя по ръба ната кост към поддържащия израстък на
на ставните хрущяли и едва отпред – на петната кост.
Стави между задноходилните скочната кост, и отзад – на петната кост, 4. Задната талокалканеарна връзка,
кости се отделя леко от ръба на ставните по- lig. talocalcaneum posterium.
върхности.
Задноходилните кости образуват цяла Следните връзки укрепват тази става: Долна скочна става
група стави: субталарна става, долна 1. Междукостната талокалканеар-
скочна става, петнокубовидна става, на- на връзка, lig. talocalcaneum interosseum Долната скочна става, articulatio ta-
пречна става на ходилото и клиноладие- (вж. фиг. 279, 280), се разполага в кухи- localcaneonavicularis (вж. фиг. 279, 280),
видна става (фиг. 280–283; вж. фиг. 279). ната на задноходилните кости, прикре- е образувана от ставните повърхности на
пейки се чрез своите краища към браз- скочната, петната и ладиевидната кости.
Субтарална става дите на скочната и петната кост. Скочната кост образува главата на ста-
2. Латералната талокалканеарна вата, а петната и ладиевидната кости –
Субталарната става, articulatio sub- връзка, lig. talocalcaneum laterale (вж. ставната ямка.
talaris (вж. фиг. 276, 277, 279, 280), се об- фиг. 277), е обтегната между горната по- Ставната капсула се залавя по ръба на
разува от задната скочна ставна повърх- върхност на шийката на скочната кост и ставните хрущяли.
ност на петната кост, facies articularis горнолатералната повърхност на петната Ставата се укрепва от следните връз-
talaris posterior calcanei, и задната пет- кост. ки:
на ставна повърхност на скочната кост, 3. Медиалната талокалканеарна връ- 1. Талонавикуларната връзка, lig. ta-
facies articularis calcanea posterior tali. зка, lig. talocalcaneum mediale (вж. фиг. lonaviculare (вж. фиг. 277), е широка и
Фиг. 277. Връзки и стави на ходилото, дясно.

(Дорзална повърхност, facies dorsalis; тилни връзки на задноходилните кости, ligg. tarsi dorsalia)
мощна. Тя е опъната между шийката на обединява две стави: долната скоч- личават се дорзални връзки на заднохо-
скочната кост и ладиевидната кост. на, articulatio talocalcaneonavicularis, дилните кости, ligg. tarsi dorsalia (вж.
2. Плантарната калканеонавикулар- и петнокубовидната, articulatio cal- фиг. 277), плантарни връзки на заднохо-
на връзка, lig. calcaneonaviculare plantare caneocuboidea. Линията на ставата е S- дилните кости, ligg. tarsi plantaria (вж.
(вж. фиг. 278), върви от опората на скоч- образно извита: нейният медиален от- фиг. 278, 283), и междукостни връз-
ната кост към стъпалната повърхност на дел е обърнат с изпъкналостта си на- ки на задноходилните кости, ligg. tarsi
ладиевидната кост. Горният отдел на тази пред, а латералният отдел – назад. Ста- interossea (вж. фиг. 278, 279). Тези групи
връзка преминава във фиброзен хрущял, вите са анатомично обособени, но имат са представени от следните връзки:
който взема участие в образуването на обща раздвоена връзка, lig. bifurcatum. 1. Дорзални клиноладиевидни връзки,
ставната ямка. Тази връзка започва от тилната повърх- ligg. cuneonavicularia dorsalia, разполо-
Според формата си долната скочна ност на петната кост, до предния ѝ ръб, жени на тилната повърхност на ставата
става се отнася към сферичните стави, и веднага се разделя на две връзки: ла- между ладиевидната и трите клиновид-
articulationes spheroideae, но движенията терална петно-кубовидна връзка, lig. ca- ни кости.
в нея са възможни само около нейната ос lcaneocuboideum, насочваща се към тил- 2. Дорзална кубовидноладиевидна
в една сагитална плоскост. ната повърхност на кубовидната кост, и връзка, lig. cuboideonaviculare dorsale,
медиална петно-ладиевидна връзка, lig. която се намира по-латерално от предиш-
Петнокубовидна става calcaneonaviculare, отиваща към ладие- ната и съединява тилните повърхности
видната кост. на кубовидната и ладиевидната кости.
Петнокубовидната става, articu- Раздвоената връзка се нарича също и 3. Дорзална клинокубовидна връзка,
latio calcaneocuboidea (вж. фиг. 277, „ключ“ на напречната става на заднохо- lig. cuneocuboideum dorsale, разположе-
279), е образувана от задната ставна дилната кост, тъй като след като бъдат на по-навън от предишната, съединява-
повърхност на кубовидната кост, facies прерязани всички връзки, разположени ща латералната клиновидна кост с кубо-
articularis posterior ossis cuboidei, и кубо- в окръжността на тази става, тя удържа видната.
видната ставна повърхност на петната костите в съчленението. Само след пре- 4. Дорзални междуклиновидни връзки,
кост, facies articularis cuboidea calcanei. рязването на връзката е възможно дезар- ligg. intercuneiformia dorsalia, разполо-
Ставните повърхности на петно-кубо- тикулиране на стъпалото при операция. жена на тилната повърхност на ставата
видната става имат седловидна форма. между медиалната, междинната и стра-
Ставната капсула в медиалния отдел се Клиноладиевидна става ничната клиновидни кости.
прикрепва по ръба на ставния хрущял и 5. Плантарна кубовидноладиевидна
е здраво обтегната, а в латералния отдел Клиноладиевидната става, articu- връзка, lig. cuboideonaviculare plantare
се прикрепва леко отстъпвайки от ръба latio cuneonavicularis (вж. фиг. 279, 280), (вж. фиг. 278, 283), разположена на план-
на ставния хрущял. представлява сложно съединение, в чи- тарната повърхност на ставата между ку-
Ставата е подсилена от редица връз- ето образуване участват ладиевидната, бовидната и ладиевидната кости.
ки, които са по-силно развити на стъпал- кубовидната и трите клиновидни кости. 6. Плантарна клинокубовидна връзка,
ната страна. Към тях се отнасят: Тук се образуват следните стави: кли- lig. cuneocuboideum plantare, съединява-
1. Дългата плантарна връзка, lig. ноладиевидната става – между предни- ща стъпалните повърхности на латерал-
plantare longum (вж. фиг. 278, 283), е най- те ставни повърхности на ладиевидна- ната клиновидна и кубовидна кости (вж.
мощната. Тя започва от долната повърх- та кост и задните ставни повърхности фиг. 283).
ност на възвишението на петната кост и, на медиалната, междинната и латерал- 7. Плантарни клиноладиевидни връз-
насочвайки се напред, се прехвърля през ната клиновидни кости, а също и стави- ки, ligg. cuneonavicularia plantaria, раз-
браздата на кубовидната кост, образу- те между обърнатите една към друга по- положени между стъпалната повърх-
вайки костно-фиброзен канал; достига върхности на кубовидната, ладиевидна- ност на ладиевидната и трите клиновид-
основите на II–V предноходилни кости. та и латералната клиновидна кости. ни кости.
Дълбоките снопчета на тази връзка са Ставната кухина между ладиевидната 8. Плантарни междуклиновидни връз-
по-къси и се прикрепят към грапавината и клиновидните кости се разполага във ки, ligg. intercuneiformia plantaria, разпо-
на кубовидната кост. фронталната плоскост, а от нея във вид ложени на стъпалната повърхност между
2. Плантарната калканеокубоидна на разклонения напред излизат три став- клиновидните кости (вж. фиг. 283).
връзка, lig. calcaneocuboideum plantare ни цепки: между медиалната, междинна- Освен споменатите връзки, има ре-
(вж. фиг. 283), е разположена по-дълбоко та и латералната клиновидни, латерална- дица къси здрави връзки между съсед-
от предишната връзка. Нейните снопче- та клиновидна и кубовидната кости, как- ните кости в кухината на ставите: меж-
та прилягат директно към ставната кап- то и една ставна цепка назад – между ла- дукостна клинокубовидна връзка, lig.
сула и съединяват стъпалните повърхно- диевидната и кубовидната кости. cuneocuboideum interosseum, и между-
сти на петната и кубовидната кости. Ставната капсула се прикрепва по костни междуклиновидни връзки, ligg.
Според формата си долната скоч- ръба на ставния хрущял. Ставната ку- intercuneiformia interossea (вж. фиг. 279).
на става наподобява седловидна става, хина комуникира през цепката между Клиноладиевидната става се отнася
articulatio sellaris, но функционира като медиалната, междинната и латералната към слабо подвижните съединения.
едноосна става. клиновидни кости с кухината на задно-
ходилната става в областта на II задно- Стави между тарзалните и
Напречна става на стъпалото ходилна кост. метатарзалните кости
Клиноладиевидната става се поддър-
Напречната става на ходилото, жа от отделни групи връзки, имащи раз- Ставите между тарзалните и ме-
articulatio tarsi transversa (вж. фиг. 279), лична топография. Така например, раз- татарзалните кости, articulationes
Фиг. 278. Връзки и стави на стъпалото, дясно.

(Плантарна повърхност, facies plantaris; плантарни връзки на задноходилни кости, ligg. tarsi plantaria)
Фиг. 279. Стави и връзки на ходилото, дясно.

(Фронтален разрез през горна скочна става и ставите на ходилото)
Фиг. 280. Стави и връзки на ходилото, дясно. (Сагитален разрез през горна скочна става и ставите на ходилото)
tarsometatarsales (вж. фиг. 279), съединя- (вж. фиг. 277), на тилната повърхност на делните предноходилни кости; посоката
ват тарзалните и метатарзалните кос- ставите. на връзките, укрепващи тези стави, ос-
ти. Различават три тарзо-метатарзални 2. Плантарни тарзометатарзални новно е същата, както на китката.
стави: 1) между медиалната клиновидна връзки, ligg tarsometatarsalia plantaria, Ставните капсули се подсилват от
и I предноходилна кости; 2) между меж- разположени на стъпалната повърхност следните връзки: междукостни ме-
динната и латералната клиновидни и II– (вж. фиг. 283). татарзални връзки, ligg. metatarsalia
III предноходилни кости; 3) между кубо- 3. Междукостни метатарзални връз- interossea (вж. фиг. 279); дорзални ме-
видната и IV–V предноходилни кости. ки, ligg. metatarsalia interossea, свързва- татарзални връзки, ligg. metatarsalia
Ставата между медиалната клиновидна щи основите на предноходилните кости dorsalia (вж. фиг. 277); плантарни ме-
и I предноходилна кости е образувана от (вж. фиг. 279). татарзални връзки, ligg. metatarsalia
ставни повърхности със слабо изразена 4. Междукостни клинопредноходилни plantaria (вж. фиг. 278, 283).
седловидна форма, а останалите стави – връзки, ligg. cuneometatarsalia interossea Междинните пространства между от-
от плоски ставни повърхности. Линията (вж. фиг. 279), съединяващи клиновидни- делните предноходилни кости се нари-
на ставната цепка на тарзо-метатарзал- те кости с предноходилните кости. Меди- чат междукостни промеждутъци на хо-
ните стави е неравна, тъй като II предно- алната връзка свързва медиалната клино- дилото, spatia interossea metatarsi.
ходилна кост е по-дълга от останалите, а видна кост с основата на II предноходил-
латералната клиновидна кост е леко из- на кост и представлява „ключ“ за тарзо- Метатарзофалангеални стави
пъкнала в сравнение с предния отдел на метатарзалните стави. Тези стави се отна-
кубовидната кост. сят към типа слабо подвижни стави. Метатарзофалангеалните стави,
Ставната капсула на всяка от тарзо- articulationes metatarsophalangeae (вж.
метатарзалните стави се прикрепва по Интерметатарзални стави фиг. 277–279), се образуват от ставните
ръба на ставните хрущяли. Тя е подсиле- повърхности на главите на предноходил-
на от следните връзки: Интерметатарзалните стави, arti- ните кости и основите на проксимални-
1. Дорзални тарзометатарзални culationes intermetatarsales (вж. фиг. те фаланги. Главите на II и III преднохо-
връзки, ligg. tarsometatarsalia dorsalia 279), се намират между основите на от- дилни кости имат неправилна сферична
форма; техните тилни повърхности леко

се стесняват.
Ставните капсули се залавят по ръбо-
вете на ставните хрущяли и са слабо опъ-
нати. Тилният отдел на ставните капсу-
ли е изтънен; откъм стъпалната повърх-
ност те се усилват от плантарни връз-
ки, ligg. plantaria, а странично – от кола-
терални връзки, ligg. collateralia. Освен
това, между главите на предно-ходил-
ните кости е обтегната дълбока напреч-
на метатарзална връзка, lig. metatarsale
transversum profundum.
Метатарзофалангеалните стави се оп-
ределят като сферични стави, articulationes
spheroideae.
Междуфалангеални стави на
ходилото
Междуфалангеалните стави на хо-

дилото, articulationes interphalangeae Фиг. 281. Стави на ходилото, дясно (рентгенограма).
pedis (вж. фиг. 278, 279, 281), свързват (Пръстите на ходилото са в положение на сгъване)
проксималните със средните фаланги и 1 – голям пищял; 2 – скочна кост; 3 – ладиевидна кост; 4 – медиална клиновидна кост;
средните с дисталните фаланги. Ставни- 5 – междинна клиновидна кост; 6 – латерална клиновидна кост; 7 – предноходилна
те капсули на тези стави са тънки. Техни- кост; 8 – проксимална фаланга на палеца, 9 – дистална фаланга на палеца;
те странични отдели се подсилват от ко- 10 – V предноходилна кост; 11 – грапавина на V предноходилна кост; 12 – кубовидна
латерални връзки, ligg. collateralia, а от- кост; 13 – петна кост; 14 – малък пищял
към стъпалната страна – от плантарни
връзки, ligg. plantaria.
Междуфалангеалните стави се отнасят
към типа макаровидни стави, ginglymus.
СТАВИ НА ХОДИЛОТО
Ходилото е образувано от голям брой

кости, съчленяващи се чрез сложни по
строеж и функция стави.
Ходилото е важен опорен и ресорен
апарат на човешкото тяло, което се обез-
печава от сводестия му строеж. Различа-
ват се надлъжни и напречен сводове на
ходилото. Надлъжните сводове на ходи-
лото се образуват съответно от пет пред-
ноходилни кости. Всички надлъжни сво-
дове започват от петната кост и се раз-
пределят ветрилообразно в надлъжно
направление (вж. фиг. 194, 280). Следо-
вателно, в състава на всеки свод влизат
предноходилната кост и част от заднохо-
дилните кости, лежащи по оста на сво-
да и разположени между петната кост и
предноходилната. Напречният свод пре-
минава през кубовидната и клиновидни-
те кости, а също и през основата на пред-
ноходилните кости. Фиг. 282. Стави на ходилото, дясно (рентгенограма).
В зависимост от изразеността на сво- (Пръстите на ходилото са в положение на разгъване)
довете е прието да се различават нормал- 1 – голям пищял; 2 – скочна кост; 3 – ладиевидна кост; 4 – медиална клиновидна кост;
но ходило, изразено сводесто и плоско 5 – междинна клиновидна кост; 6 – латерална клиновидна кост; 7 – предноходилна кост;
ходило. В стабилизацията на сводовете 8 – проксимална фаланга на палеца, 9 – дистална фаланга на палеца;
на стъпалото важна роля играят такива 10 – V предноходилна кост; 11 – грапавина на V предноходилна кост; 12 – кубовидна
фактори, като формата на костите, връз- кост; 13 – петна кост; 14 – малък пищял
ките и функцията на мускулите.
Фиг. 283. Връзки и стави на ходилото, дясно. (Плантарна повърхност, planta).

(Плантарната апоневроза и дългата плантарна връзка са отрязани и са прегънати надолу,
сухожилието на дългия мускул на малкия пищял е отрязано и прегънато нагоре)
Връзките са пасивен апарат за укреп- ду крайните отдели на два развиващи щялника, а по-нататък – с надкостница-
ване на сводовете. Надлъжните сводове се зачатъка мезенхимът става по-плът- та. От вътрешния слой се формира сино-
фиксират дългата плантарна, плантарна- на. Този уплътнен участък представлява виалната мембрана.
та петноладиевидна връзка и плантарна- мезенхимен ставен диск, или първична Процесът на преустройство на пър-
та апоневроза. Напречно разположените ставна пластинка (вж. фиг. 284). вичната ставна пластинка протича под
дълбока напречна предноходилна връзка В процеса на по-нататъшно разви- влиянието на мускулните зачатъци, ко-
и междукостните предноходилни връзки тие между клетките на мезенхима се на- ито предизвикват опъване на тъканите,
поддържат напречния свод на ходилото. трупва аморфно вещество и тъканна теч- обкръжаващи бъдещата става. Това опъ-
Мускулите на ходилото и отчасти на под- ност. В резултат на това клетките се от- ване спомага за формирането на връзки-
бедрицата служат като активен апарат за делят една от друга, между тях се появя- те на ставата още преди образуването на
поддържане формата на всички сводове ват малки кухини, които впоследствие се нейната кухина.
на ходилото. сливат; на мястото на диска се образува В отделни стави, мезенхимът на став-
синовиална кухина. Крайните отдели на ния диск не се резорбира напълно, а се
РАЗВИТИЕ И ВЪЗРАСТОВИ двата зачатъка се допират и се свързват превръща във влакнест хрущял, от който
ОСОБЕНОСТИ НА помежду си с хрущялни ставни повърх- се формират менисците, имащи свобо-
СВЪРЗВАНИЯТА МЕЖДУ ности. Мезенхимът, обкръжаващ образу- ден край (колянна става), и дискове, раз-
КОСТИТЕ ваната кухина, се уплътнява и се разделя делящи кухината на ставата на две изо-
на два слоя. По-дебелият външен слой е лирани кухини – двукамерни стави: дол-
Синовиалните свързвания (стави), изграден от плътна съединителна тъкан. ночелюстна и гръдно-ключична.
juncturae (articulationes) synoviales, се Този слой формира основата на фиброз- Междупрешленните дискове на ново-
зараждат през втория месец от вътреут- ната мембрана на капсулата на ставата. родените имат относително по-големи
робното развитие (фиг. 284–286). Меж- Мембраната запазва връзката с надхру- размери, отколкото на възрастен човек.
В напреднала възраст еластичността на чево-китковата става и в ставите на кит- на тези дискове са изградени от влакнест
междупрешленните дискове намалява, в ката са рязко ограничени. Формирането хрущял, преминаващ в пихтиесто ядро.
тях се появяват ядра на вкостяване, също на ставите протича паралелно с вкостя- Външната част се образува от плътна съ-
както и в предната надлъжна връзка. ването на костите на китката. единителна тъкан и формира така наре-
В ставите на новороденото има всич- В тазобедрената става на новороде- чения фиброзен пръстен.
ки елементи, които се срещат в ставите ното гаванковидната ямка е почти пло- При развитието на лонното съчлене-
на възрастните, но те представляват само ска, не е образувана онази нейна част, ко- ние, пространството между хрущялните
техен първообраз. Последващото раз- ято при възрастния човек изгражда „по- краища на лонните кости е запълнено с
витие и моделиране на дефинитивните крива“ на ставата. Поради това главата влакнест хрущял, но вътре в него остава
форми на ставните повърхности протича на бедрената кост е разположена извън малко цепнатовидно пространство, кое-
в съответствие с наследствената програ- ямката и даже над нея. Ставната капсула то не разделя тези кости напълно.
ма и влиянието на околната среда. е силно обтегната, а от връзките е разви- Синдезмозите (връзки, шевове) се
Ставите на новороденото се отличават та добре само хълбочнобедрената. Към формират от съединителна тъкан.
от аналогичните стави на възрастния чо- 4–7-годишна възраст главата на бедрена- Развитието на връзките протича пара-
век (вж. фиг. 285, 286) по определени ха- та кост потъва в ацетабулума, а към 13– лелно с развитието на капсулите на ста-
рактеристики. 14 години ставата приема окончателната вите.
Раменната става на новороденото си форма. Шевовете също се формират от сноп-
има плоска овална ставна ямка на лопат- Колянната става на новороденото се чета съединителна тъкан, обединяваща
ката, която е обкръжена от невисока став- отличава с плътна, силно обтегната став- костите на черепа и лицето в едно цяло.
на устна. Обемът на движенията в става- на капсула, недостатъчно диференцира- В процеса на растеж и сближаване
та е ограничен, тъй като ставната капсу- ни менисци (те са представени от съеди- на костите, прослойките съединителна
ла е удебелена, а клюновиднораменната нителнотъканни пластинки) и къси кръс- тъкан в шевовете намаляват, а при въз-
връзка е къса. Към 4–7-годишна възраст тосани връзки. Ставата се оформя окон- растните постепенно се заместват от
ставната ямка става по-дълбока, капсула- чателно към 10–12-годишна възраст. костна тъкан, преминавайки в синостоза
та на ставата се освобождава, клюновид- При глезенната става и ставите на (вкостяване на синдезмозата).
но-раменната връзка се удължава и стро- ходилото на новороденото се забелязват Хрущялните свръзки се формират
ежът на ставата се приближава до стро- тънки капсули и слаборазвити връзки. между костите, образуващи се на база-
ежа на ставата при възрастен човек. По-нататъшното формиране на ставите та на хрущялен модел. Така например,
Лакътната става на новороденото става под влиянието на изправения сто- хрущялната тъкан свързва костите на
се отличава със слабо развити връзки и еж и ходенето, едновременно с вкостява- основата на черепа, кръстеца, опашна-
силно обтегната ставна капсула. Форми- нето на костите на ходилото. та кост, таза и др. Впоследствие в хру-
рането на ставата продължава до 13–14- В долночелюстната става на новоро- щялните свързвания между кръстцовите
годишна възраст. деното не е изразена ставната пъпка, но и опашната кости, а също и между ча-
В лъчево-китковата става ставният вече има диференциран ставен диск, по- стите на тазовата кост се появяват точ-
диск още не е оформен и се слива с дис- добен на диска при възрастен човек. ки на вкостяване и свързванията посте-
талната хрущялна епифиза на лакътната Симфизите се развиват от съедини- пенно се заменят от костни сраствания.
кост. Капсулата на ставата е тънка. Кос- телна тъкан. В други участъци на скелета хрущялни-
тите на китката са представени от хру- Когато започне сегментацията на те свързвания не вкостяват, а се образу-
щялни зародиши, които съществено се гръбначния стълб, между зачатъците на ват постоянни синхондрози, каквито са
отличават по формата от бъдещите кос- прешлените му се формират междуп- например в областта на основата на че-
ти, вследствие на което движенията в лъ- решленните дискове. Вътрешните части репа.
Фиг. 284. Развитие на става (полусхематично)

1 – натрупване на мезенхимни клетки (предхрущялно състояние); 2 – място на кухината на бъдеща става;
3 – надхрущялник; 4 – надкостница; 5 – ставна кухина; 6 – ставна капсула; 7 – ставен хрущял;
8 – ставен диск; 9 – мениск
Фиг. 285. Раменна става, articulatio humeri (А), стави на китката, articulationes manus (Б)
и слепоочно-долночелюстна става, articulatio temporomandibularis (В) на новородено
Фиг. 286. Стави на свободния долен крайник (десен), articulationes membri inferioris liberi, на новородено
1 – тазобедрена става; 2 – колянна става; 3 – менисци на колянната става; 4 – съединения на кости на ходилото
УЧЕНИЕ ЗА МУСКУЛИТЕ
МИОЛОГИЯ
MYOLOGIA
186 Учение за мускулите – Миология – Мyologia
Мускулите, musculi, заедно с костите маса на скелетните мускули се пада на на коремчето са се сраснали здраво със
и техните свързвания изграждат опорно- долните крайници, до 30% – на горни- сухожилията, tendines, чрез които той
двигателния апарат и са негов активен те крайници и до 20% – на мускулите на се прикрепва към костта. Свързването
елемент (фиг. 287, 288). главата и туловището. с костта се осъществява най-често чрез
В тялото на човека има повече от 600 Повечето мускули (фиг. 289) се със- влакната на сухожилията, проникващи
скелетни мускула, чиято обща маса при тоят от глава, caput, и коремче, venter. през надкостницата в костната тъкан
жените е до 28–35% от масата на тяло- За глава на мускула се смята онзи негов (пробождащи влакна).
то, при мъжете – до 40–45%, а при спор- край, който е обърнат към проксимална- Повечето мускули имат по едно ко-
тистите – 45–55%. Около 50% от общата та част на тялото. Краищата на главата и ремче и две сухожилия и съответно –
Фиг. 287. Мускули на човешкото тяло; изглед отпред

Учение за мускулите – Миология – Мyologia 187
две точки на прикрепяне: проксимална вата и спорната дейност на човека под- някои мускули (например, в правия коре-
– начало на мускула, и дистална – залав- вижната и неподвижната точка нерядко мен мускул) има допълнителни сухожил-
но място на мускула. При анализ на по- сменят местата си, следователно, такова ни прекъсвания, intersectiones tendineae,
ложенията и движенията на човешкото деление е условно. разделящи мускула на участъци.
тяло е важно да се различават така на- Сухожилията биват дълги и къси. Ос- Мускулът като орган се състои от ос-
речените подвижна и неподвижна точ- вен това се срещат сухожилни разтегли- нова, образувана от набраздена (скелет-
ки. Неподвижната точка често съвпада ци – апоневрози, aponeuroses. Апоневро- на, или напречно набраздена) мускул-
с точката на началото на мускула, а под- зи са сухожилията на широките мускули, на тъкан, съединително-тъканно скеле,
вижната – със залавното място. В трудо- например, косите мускули на корема. В формиращо вътрешната мека опора на
Фиг. 288. Мускули на човешкото тяло; изглед отзад

мускула, а също и от съдове и нерви.

Основата на скелетния мускул се
състои от набраздена мускулна тъкан.
Структурнофункционалната единица на
тъканта е мускулното влакно, myofibra, в
което се намира апаратът на мускулното
съкращение.
Мускулното влакно представлява
клетка, чиято дължина може да достигне
10–12 сm, а дебелината – 70–80 μm. Вся-
ко мускулно влакно е покрито с клетъчна
мембрана – сарколема, покриваща сарко-
плазма и многобройни ядра. В саркоплаз-
мата се намират органелите на мускул-
ната клетка, сред които има органели със
специално предназначение – миофибри-
ли, myofibrilae. Те съдържат изключител-
но тънки влакънца от белтъчен произход
– миофиламенти, myofilamenta, способ-
ни да се съкращават. Разликата във фи-
зико-оптичните свойства на миофибри-
лите по дължината на мускулното влак-
но обуславя неговата напречна набразде-
ност. Тази набразденост на влакното се
определя от редуващи се ивички. В по-
ляризирана светлина някои от тях светят
– те са двойно пречупващи светлината
анизотропни дискове, а други не пречуп-
ват светлината – те са тъмни изотропни
дискове. Всяко мускулно влакно и мал-
ки групи влакна са обвити със съеди-
нително-тъкана обвивка – ендомизиум,
endomysium. По-големите комплекси от
мускулни влакна – мускулните снопче-
та, fasciculi musculares, и мускулът като
цяло са покрити от съединително-тъкан-
на обвивка – перимизиум, perimysium. В
прослойките на съединителната тъкани
преминават съдове и нерви към мускул-
ните влакна.
Всеки мускул има развита мрежа от
кръвоносни съдове. Съкращаването на
мускула спомага за по-бързо кръвообра-
щение, т.е. мускулът представлява свое-
образна „помпа“, изпомпваща кръвта. В
условия на понижена двигателна актив-
ност (хипокинезия), обусловена от начи-
на на живот или принудителен постелен
Фиг. 289. Скелетни мускули, mm. skeletale, различни по форма и строеж режим, тази функция на скелетните мус-
А – вретенообразен мускул, m. fusiformis (m. extensor carpi radialis brevis); Б – едноперест кули се изключва, което забавя кръвния
мускул, m. unipennatus (m. flexor pollicis longus); В – двуперест мускул, m. bipennatus ток, води до застойни прояви и забавяне
(m. flexor hallucis longus); Г – двуглав мускул, m. biceps (m. biceps brachii);
на процесите на обмяна на веществата. В
условия на двигателна активност, напро-
Д – многоперест мускул, m. multipennatus (m. subscapularis); E – триъгълен мускул,
тив, наблюдава се отваряне на резервни
m. triangularis (m. depressor anguli oris); Ж – двукоремчест мускул, m. biventer
и образуване на нови капиляри, подобря-
(m. omohyoideus); 3 – кръгов мускул, m. orbicularis (m. orbicularis oculi);
ване храненето на скелетните мускули.
И – широк мускул, m. planus, имащ апоневроза, aponeurosis (m. obliquus externus Нервните влакна на скелетните муску-
abdominis); К – зъбчат мускул, m. serratus (m. serratus posterior inferior); ли са представени от рецептори, възпри-
Л – квадратен мускул, m. quadratus (m. quadratus lumborum); M – мускул, имащ емащи процеса на съкращение, и ефекто-
сухожилни прекъсвания, intersectiones tendineae; 1 – сухожилие, tendo; ри, предаващи възбуждането от централ-
2 – коремче, venter; 3 – апоневроза, aponeurosis; 4 – глава, caput; 5 – сухожилно ната нервна система към мускула. Броят
прекъсване, intersectio tendinea на нервните окончания в мускула зависи
от нивото на функционална активност на
мускулите. Физическото натоварване от Мускулите, образуващи една функци- бления за сухожилията на мускулите в
динамичен тип спомага за увеличаване- онална работна група, т.е. имащи едно- местата на най-тесен контакт с костта,
то на броя им. типна функция, се наричат синергисти. най вече в областта на китката и ходи-
Скелетните мускули са разнообразни Противоположните по функция муску- лото. Благодарение на тях се намалява
по форма, по положение спрямо осите на ли, които образуват друга функционал- триенето, работата на мускулите се об-
ставите, по строеж и т.н. на работна група, се наричат антагони- лекчава, рискът от повреждане на части-
Топографски мускулите се делят на сти. Това деление е условно, т.е. в реди- те на сухожилието, граничещо с костта,
мускули на главата, шията, гърба, гърди- ца двигателни ситуации мускулите-си- намалява. Влагалищата на сухожилия-
те, корема, горния и долния крайник. нергисти могат да работят като мускули- та имат външен фиброзен слой, stratum
Според структурата им се различават антагонисти и обратно. fibrosum, в чието образуване участва
вретенообразни мускули, mm. fusiformes, Скелетните мускули имат помощен фасцията, формираща костно-фиброз-
при които по-голямата част от мускулни- апарат, улесняващ тяхното функциони- ния канал, и вътрешен синовиален слой,
те влакна са ориентирани паралелно на ране (фиг. 290). Той включва фасциите, stratum synoviale, благодарение на който
дългата ос на мускула, и перести муску- синовиалните торбички, влагалищата са получили названието си синовиални-
ли, mm. pennati, в които мускулните влак- на сухожилията, макарите на мускулите те влагалища на сухожилията, vaginae
на се прикрепят към сухожилието като (trochleae musculares), сухожилните дъги synoviales tendinum. Синовиалният слой
пера. При това те биват: едноперести и сезамовидните кости. образува дубликатура, обвиваща само-
мускули, mm. unipennati, при които мус- Фасциите, fasciae, представляват съ- то сухожилие и вътрешната повърхност
кулните влакна са ориентирани от едната единителнотъканни фиброзни мембра- на фиброзния слой. Между двата лис-
страна на сухожилието; двуперести, mm. ни, формиращи обвивките, постилащи та на синовиалния слой се образува си-
bipennati, когато мускулните влакна се кухините на тялото, обвиващи мускули- новиална кухина, cavitas synovialis, съ-
захващат от двете страни на сухожилие- те (с изключение мускулите на лицето) държаща синовиална течност. Мястото
то; многоперести, mm. multipennati, при и органите. Различават се повърхностни на прехода на листчетата на синовиал-
които има сложен сухожилен строеж, а фасции, fasciae supeificiales, преминава- ния слой едно в друго се нарича залав-
мускулните влакна се захващат към не- щи в подкожната мастна тъкан, и дълбо- но място на сухожилието – мезотенди-
говите многобройни преградки на сноп- ки (собствени) фасции, fasciae profundae неум, mesotendineum. Частта от синови-
чета (вж. фиг. 289). (propriae). За скелетните мускули дълбо- алния слой, обкръжаваща самото сухо-
Формата на мускулите също е раз- ките фасции формират: 1) фиброзни ка- жилие, носи названието перитендинеум,
нообразна (вж. фиг. 289). Мускулите би- нали, 2) костнофиброзни канали, 3) меж- peritendineum, а онази част, която пости-
ват квадратни, mm. quadrati, триъгълни, думускулни преградки, 4) държачи на ла влагалището на сухожилието – епи-
mm. triangulares, кръгли, mm. orbiculares; мускулите. Така че, фасциите изолират тендинеум, epitendineum.
мускули с две глави (двуглави) и пове- групите мускули, осигурявайки им усло- В някои части на скелета по кос-
че (триглави, четириглави), съставени от вия за независимо съкращаване. тите има мускулни макари, trochleae
две коремчета (двукоремчести); прикре- Фасциите имат важно значение, защо- musculares. Над вдлъбнатината на костта,
пящи се с няколко зъба (зъбчати муску- то изпълняват опорна функция и за мно- покрита с тънък слой хрущял, се форми-
ли) или с помощта на апоневроза – ши- го мускули са начало и място за прикре- ра сухожилна дъга, arcus tendineus. Пре-
роки мускули и др. пяне. минавайки под такава дъга, през trochlea
Според функцията им се различават При наличието на локално възпале- muscularis, сухожилието се фиксира и
следните мускули: сгъвачи, mm. flexores; ние фасциите ограничават огнището на променя посоката на своя ход. Меж-
разгъвачи, mm. еxtensores; привежда- поражение и са препятствие за премина- ду сухожилието и trochleae musculares е
щи, mm. adductores; отвеждащи, mm. ване на възпалението към съседна група разположена синовиална торбичка.
abductores; въртящи, mm. rotatores; пов- мускули. Междуфасциалните простран- В снопа сухожилия на някои мускули
дигащи, mm. levatores; смъкващи, mm. ства нерядко стават пътища за разпрос- има сезамовидни кости, ossa sesamoidea.
depressores; изправящи, mm. erectores; транение на възпалителния процес. Една от повърхностите на такава кост
сфинктери, mm. sphincteres; мускули, Синовиалните торбички, bursae syno- е покрита с хрущял и се съчленява със
укрепващи ставата и преминаващи вътре viales, представляват тънкостенни изо- ставната повърхност на костта. Сезамо-
в ставата или прикрепващи се към став- лирани сакчета, които не са свързани със видните кости се разполагат близо до
ната торбичка – ставни мускули, mm. ar- ставната кухина. Торбичките са изгра- мястото на прикрепване на сухожилия-
ticulares; мускули, движещи кожата и при- дени от синовиална обвивка и съдържат та и увеличават този ъгъл, спомагайки за
крепващи се към нея – кожни мускули, синовиална течност. Те могат да се раз- подобряване на условията на работа на
mm. cutanei; пронатори, mm. pronatores, полагат подкожно – подкожна торбич- мускула и увеличавайки лоста на дейст-
и супинатори, mm. supinatores; изопва- ка, bursa subcutanea, под фасциите – под- вие на мускулната сила. Най-голямата се-
щи мускули, mm. tensores, и др. фасцилна торбичка, bursa subfascialis, замовидна кост е колянното капаче.
Мускулите, осъществяващи еднотип- между мускулите или под мускула – под- Структурата на скелетните мускули,
на двигателна функция, са обединени мускулна торбичка, bursa submuscularis, характерна за възрастен човек, се форми-
във функционални работни групи. Всяка и под сухожилията на мускулите – под- ра постепенно. При новороденото муску-
ос на въртене на ставата има своя двой- сухожилна торбичка, bursa subtendinea. лите имат всички съставни елементи, но
ка функционални работни групи: едноо- Синовиалните торбички намаляват три- по строеж още приличат на мускулите на
сните стави – една двойка (две функци- енето и предпазват мускула от увреди, плода. Съкратителният апарат на скелет-
онални работни групи), двуосните – две облекчавайки по този начин работата на ния мускул се развива особено интензив-
двойки (четири групи мускули), трио- мускулите. но след 3–4-годишна възраст, а към 7–8-
сните стави – три двойки (шест групи Влагалищата на сухожилията, va- годишна възраст по строеж мускулите се
мускули). ginae tendinum, са защитни приспосо- приближават до мускулите на възраст-
ните. Физиологичните свойства на мус-

кулите се оформят след 12–14-годишна
възраст, до към края на второто десети-
летие от живота на човека. Мускулите се
развиват най-интензивно към началото
на третото десетилетие. В този период
те имат най-голяма площ на напречното
си сечение и разполагат с добре разви-
та мрежа от кръвоносни съдове, нервен
апарат и съединително-тъканен скелет.
В периода на застаряване започват ин-
волутивни изменения в скелетния мус-
кул. Нарушава се съотношението на из-
граждащите го елементи: наблюдава се
атрофия на напречно набраздената мус-
кулна тъкан, част от кръвоносните съ-
дове закърнява, намалява броят на нерв-
ните окончания, междувременно влак-
нестата съединителна и мастната тъкан
се разрастват. Трябва да се отбележи, че
физическото натоварване забавя разви-
тието на инволутивни изменения в ске-
летните мускули.
МУСКУЛИ НА ТУЛОВИЩЕТО,
ШИЯТА И ГЛАВАТА
МУСКУЛИ И ФАСЦИИ
НА ТУЛОВИЩЕТО
Туловището е част от тялото на чо-

века, което не включва главата, шията
и крайниците. Мускулите на туловище-
то се делят на мускули на гърба, мускули
на гърдите и мускули на корема.
МУСКУЛИ И ФАСЦИИ НА
ГЪРБА
Области на гърба
Различават се следните области на

гърба, rеgiones dorsales (dorsi) (фиг. 291,
292).
1. Гръбначна област, regio vertebralis,
нечифтна, съответства на контурите на
гръбначния стълб.
2. Лопаткова област, regio scapu-
Фиг. 290. Помощен апарат на мускулите laris, съответства на контурите на лопат-
Фасции: Iа – слепоочна фасция; Iб – предмишнична фасция; Iв – фасция на бедрото; ката. Тази област може да се разглежда
Сухожилни влагалища: IIа – напречен разрез на сухожилно влагалище; също и като задна горна област на гърба.
IIб – отворено сухожилно влагалище на пръсти на китката;
3. Подлопаткова област, regio infra-
scapularis, или задна долна област на
Синовиални торбички: IIIа – област на раменната става; IIIб – лакът; IIIв – коляно;
гърба, чифтна, разположена под лопат-
Мускулни макари: IVa – макара на горния кос мускул на очната ябълка; IVб – макара
ката.
на мускула, сгъваща палеца на ходилото; V-сезамовидна кост;
4. Поясна област, regio lumbalis, дяс-
1 – повърхностна фасция, fascia superficialis; 2 – собствена фасция, fascia propria; на и лява, ограничена отгоре от XII ре-
3 – фиброзен слой, stratum fibrosum, на сухожилно влагалище; 4 – синовиален слой, бро, отдолу – от гребена на хълбочната
stratum synoviale; 5 – мезотендиниум, mesotendineum; 6 – синовиална кухина; кост.
7 – сухожилие; 8 – синовиални торбички, разположени под мускулите и сухожилията; 5. Кръстцова област, regio sacralis,
9 – синовиални торбички, разположени подкожно; 10 – мускулна макара, trochlea нечифтна, съответства на контурите на
muscularis; 11 – колянно капаче, patella кръстеца.
При оглед на областите на гърба по растък на проминиращия прешлен. Това Повърхностни мускули на гърба: 1)
срединната линия се вижда надлъжно хлътване съответства на сухожилието на трапецовиден мускул; 2) широк мускул
минаващата бразда на гърба, в която мо- трапецовидния мускул. на гърба; 3) голям ромбовиден мускул;
гат да се палпират бодилестите израстъ- В долната част на гърба може да са 4) малък ромбовиден мускул; 5) мускул,
ци на проминиращия прешлен и всички палпират гребените на хълбочните кос- повдигащ лопатката; 6) горен заден зъб-
по-долу разположени гръдни прешлени. ти. Тук се очертава още едно хлътва- чат мускул; 7) долен заден зъбчат мус-
От двете страни на тази бразда се раз- не с ромбовидна форма, ограничено от- кул; 8) напречен мускул на тила; 9) ре-
личава релефът на мускула, изправящ горе от бодилестия израстък на V поя- мъковиден мускул на главата 10) ремъ-
гръбначния стълб, а в горния отдел, ос- сен прешлен, отстрани – от горно задно ковиден мускул на шията.
вен това, – контурите на лопатката и из- хълбочно бодило, отдолу – от опашната Дълбоки мускули на гърба: 1) мус-
пъкващия от нея гребен. Горният ръб на кост. кули, изправящи гръбначния стълб: а)
лопатката съответства на II ребро, до- Мускули на гърба хълбочно-ребрен мускул, б) дълъг мус-
лният ъгъл – на VII ребро. При съкрате- кул, в) бодилест мускул; 2) напречно-бо-
но положение на добре развита мускула- Мускулите на гърба, mm. dorsi, се де- дилести мускули: а) полубдилест мус-
тура в горната част на гърба има забеле- лят на повърхностни и дълбоки (муску- кул, б) многоразделни мускули, в) мус-
жимо хлътване – ромбовидна площадка, лите на гръбначния стълб). кули-ротатори; 3) междубодилни муску-
в чийто център заляга бодилестият из- ли; 4) интертрансверзални мускули.
Фиг. 291. Релеф на мускулите на туловището; изглед отзад

Повърхностни мускули на гърба
Повърхностните мускули на гърба са

разположени на три слоя.
1. Трапецовидният мускул, m. tra-
pezius (фиг. 293; вж. фиг. 288), е плосък
широк мускул, който заема повърхност-
но положение в задната област на шията
и горната част на гърба. Трапецовидният
мускул има триъгълна форма, чиято ос-
нова е обърната към гръбначния стълб, а
върхът – към акромиона; трапецовидни-
те мускули от двете страни заедно имат
формата на трапец. Мускулът започва
от външната тилна изпъкналост, горна-
та тилна линия, тилната връзка и надбо-
дилестите връзки на всички гръдни пре-
шлени. Сухожилните снопчета на муску-
ла са къси и едва в областта на долни-
те шийни и горните гръдни прешлени,
достигайки голяма дължина, образуват
ромбовидна сухожилна площадка. Сноп-
четата на мускула се събират радиално
към лопатката и се залавят за гребена
на лопатката, акромиона и акромиалния
край на ключицата. Между захващането
на възходящите снопчета на мускула и
гребена на лопатката се разполага мал-
ка подсухожилна торбичка на трапецо-
видния мускул, bursa subtendinea musculi
trapezii. До залавното място на трапе-
цовидния мускул за акромиона, на зад-
но-външната повърхност на последния,
подкожно заляга значителна по размери
акромиална подкожна торбичка, bursa
subcutanea acromialis.
Функция: при съкращаване на всич-
ки снопчета на мускула лопатката се
придърпва към гръбначния стълб; при
съкращаване на горните снопчета се
повдига, а при съкращаване на долните
се спуска. При фиксирана лопатка два-
та трапецовидни мускула дърпат глава-
та назад, а при едностранно съкращава-
не мускулът накланя главата към същата
страна.
Инервация: r. externus n. accessorii et
nn. cervicales (СII–СIV).
Кръвоснабдяване: а. transversa col-
li, а. occipitalis, а. suprascapularis, аа. in-
tercostales posteriores.
2. Широкият мускул на гърба, m.
latissimus dorsi (фиг. 294; вж. фиг. 288,
293), е плосък. Мускулът заляга повърх-
ностно в долния отдел на гърба, но гор-
ните му снопчета в началната част са
препокрити от трапецовидния мускул.
Започва със сухожилна разтеглица от бо-
дилестите израстъци на пет-шест долни
Фиг. 292. Области на туловището и линии на разрези на кожата. (Синя линия – гръдни прешлена, на всички поясни пре-
граница на областите; червена – разрези на кожата, най-удобни за намиране на шлени, от срединния кръстцов гребен, от
отпрепарирани мускули) задния отдел на външната устна на хъл-
Фиг. 293. Мускули на гърба, mm. dorsi (Повърхностни мускули)

Фиг. 294. Мускули на гърба и задната област на шията. (Повърхностни мускули: първи, втори и трети слой).
(Трапецовидните мускули и левият широк мускул на гърба са отстранени)
бочния гребен, от повърхностния лист на ни гръдни прешлена. Снопчетата му се за външната повърхност на II–V ребра,
поясно-гръдната фасция и от четирите насочват латерално и малко надолу и се малко по-латерално от техните ъгли.
долни ребра. В латерална посока от су- захващат за медиалния ръб на лопатката. Функция: повдига горните ребра,
хожилните снопчета на мускула, между Функция: ограничено повдига лопат- участвайки в акта на вдишване.
тях и задния ръб на външния кос коремен ката, привеждайки я към срединната ли- Инервация: nn. intercostales (ThI–
мускул, m. obliquus externus abdominis, ния, а при изолирано съкращаване на до- ThIV).
и отдолу – от хълбочния гребен, се об- лната му част завърта долния ъгъл на ло- Кръвоснабдяване: аа. intercostales pos-
разува поясният триъгълник, trigonum патката навътре. teriores, а. cervicalis profunda.
lumbale inferius; дъното му (предна- Инервация: n. dorsalis scapulae (CIV– 7. Долният заден зъбчат мускул, m.
та стена) представлява вътрешният CV). serratus posterior inferior (вж. фиг. 294,
кос коремен мускул, m. obliquus internus Кръвоснабдяване: а. transversa colli, 295, 297), е също плосък и тънък, как-
abdominis. Над този триъгълник се раз- а. suprascapularis, аа. intercostales posteri- то горният. Той е разположен под m. la-
полага неголям ромбовиден или триъгъ- ores. tissimus dorsi. Започва от повърхностния
лен участък, trigonum lumbale superius, 4. Малкият ромбовиден мускул, m. лист на поясно-гръдната фасция, fascia
препокрит отзад от m. latissimus dorsi и rhomboideus minor (вж. фиг. 294, 297), за- thoracolumbalis, на нивото на двата до-
ограничен отгоре от XII ребро и долния почва от бодилестите израстъци на двата лни гръдни и двата горни поясни пре-
ръб на долния заден зъбчат мускул, m. долни шийни прешлена и се захваща към шлена. Снопчетата му се насочват косо
serratus posterior inferior, медиално – от медиалния ръб на лопатката. Големият и нагоре и латерално и се захващат с че-
мускула, изправящ гръбначния стълб, малкият ромбовидни мускули нерядко са тири зъбци към външната повърхност на
m. erector spinae, латерално – горния ръб отделени един от друг само с малка съе- четирите долни ребра.
на mm. obliquus internus abdominis; не- динително-тъкана прослойка. Функция: дърпа надолу долните ре-
говото дъно (предна стена) е апоневро- Функция: притегля лопатката към бра, участвайки в акта на дишане.
зата на напречния коремен мускул, m. гръбначния стълб по коса линия, насоче- Инервация: nn. intercostales (ThIX–
transversus abdominis. на към средата и нагоре. ThXII).
Горните снопчета на широкия мускул Инервация: n. dorsalis scapulae (CIV– Кръвоснабдяване: аа. intercostales
на гърба се насочват латерално, долните CV). posteriores.
– косо нагоре и латерално и препокриват Кръвоснабдяване: а. transversa colli, 8. Напречният мускул на тила, m.
задната повърхност на долните ребра. а. suprascapularis, аа. intercostales poste- transversus nuchae (вж. фиг. 330), е непо-
Тук мускулът получава допълнителни riores. стоянен, започва от външната тилна изда-
снопчета във вид на 3–4 зъбеца, а освен 5. Мускулът, повдигащ лопатката, тина и се насочва латерално, достигайки
това покрива и долния ъгъл на лопатката m. levator scapulae (вж. фиг. 294, 297), е мястото, където гръдноключичноцицко-
и долния ръб на големия кръгъл мускул, продълговат, удебелен мускул от втория видният мускул, m. sternocleidomastoideus,
m. teres major (понякога получава допъл- слой, разположен в страничните части на се захваща за цицковидния израстък. Тук
нително снопче). По-нататък мускулът, задната област на шията под m. trapezius. мускулът се залавя за сухожилието на m.
образувайки задната стена на подмиш- Започва с четири отделни зъбци от зад- sternocleidomastoidei, а понякога излъчва
ничната яма, стига до раменната кост и ните туберкули на напречните израстъци ред снопчета към тилната фасция и по-
накрая се залавя за гребена на малкото на четирите горни шийни прешлена и се дкожния мускул на шията, platysma.
хълмче на раменната кост. Тук има под- насочва надолу и леко латерално; захва- Функция: опъва фасцията, а заедно с
сухожилна торбичка на широкия мус- ща се за горната част на медиалния ръб нея и кожата на тилната област на гла-
кул на гърба, bursa subtendinea musculi на лопатката и горния ѝ ъгъл. вата.
latissimi dorsi. Функция: повдига лопатката (повече Кръвоснабдяване: a. occipitalis.
Функция: привежда рамото към ту- горния ѝ ъгъл), придавайки ѝ по този на- 9. Ремъковидният мускул на глава-
ловището и тегли горния крайник на- чин въртеливо движение, при което до- та, m. splenius capitis (вж. фиг. 293–295,
зад към срединната линия, завъртайки го лният ъгъл се отклонява към гръбначния 297), започва от тилната връзка и боди-
навътре (рrоnаtio). При фиксиран горен стълб; при фиксирана лопатка накланя лестите израстъци на III шиен – III гръ-
крайник привежда към него туловището шийната част на гръбначния стълб назад ден прешлени и се захваща за странич-
или участва в изместването на долните и към себе си. ните отдели на горната тилна линия и по
ребра нагоре при дихателно движение, Инервация: n. dorsalis scapulae (СIII– дължината на задния ръб на цицковид-
като по този начин играе роля на помо- CV). ния израстък.
щен дихателен мускул. Кръвоснабдяване: а. transversa colli, Инервация: rr. dorsales на nn. cervi-
Инервация: n. thoracodorsalis (CVI– а. cervicalis superficialis, а. cervicalis as- cales (CIV–CVIII).
СVIII) cendens. Кръвоснабдяване: а. occipitalis, а. cer-
Кръвоснабдяване: а. thoracodorsalis, 6. Горният заден зъбчат мускул, m. vicalis profunda.
а. circumflexa humeri posterior, аа. interco- serratus posterior superior (фиг. 295), е 10. Ремъковидният мускул на шия-
stales posteriores. тънък мускул, препокрит от ромбовид- та, m. splenius cervicis (вж. фиг. 294, 295,
3. Големият ромбовиден мускул, m. ния мускул; образува третия слой на по- 297), започва от бодилестите израстъци
rhomboideus major (вж. фиг. 293, 294, върхностните мускули на гърба. Започ- на III–V гръдни прешлени и се захваща
297), е мускул от втория слой, разполо- ва от долната част на нухейната връзка върху задните туберкули на напречните
жен под трапецовидния мускул между и бодилестите израстъци на двата долни израстъци на два-три горни шийни пре-
лопатките и има вид на плоска широ- шийни и двата горни гръдни прешлена. шлена.
ка ромбовидна пластина. Започва от бо- Снопчетата му се насочват косо надолу и Функция: при двустранно съкраща-
дилестите израстъци на четирите гор- латерално и се захващат с четири зъбци ване дърпа главата и шията назад, при
едностранно – ги завърта към себе си.

Инервация: nn. occipitalis major, rr.
dorsales на nn. cervicales (СII–СVIII).
Кръвоснабдяване: а. cervicalis pro-
funda, а. occipitalis.
Мускули на гръбначния стълб
Мускулите на гръбначния стълб (дъл-

боките мускули на гърба) се разполагат
в три слоя.
1. Мускулът, изправящ гръбначния
стълб, m. erector spinae (фиг. 296, 297),
е разположен най-повърхностно и е най-
мощният и дълъг мускул на гърба. Той
запълва по цялата дължина на гърба
улеите отстрани, от бодилестите израс-
тъци до ъглите на ребрата (вж. фиг. 43).
Започва от задния отдел на хълбочния
гребен, дорзалната повърхност на кръс-
тцовата кост, бодилестите израстъци на
долните поясни прешлени и отчасти от
повърхностния лист на поясно-гръдната
фасция. Насочвайки се нагоре, мускулът
се дели в поясната област на три части:
латерално се разполага хълбочноребре-
ният мускул, медиално – бодилестият
мускул, а между тях се намира дългият
мускул.
Хълбочноребреният мускул, m. ilio-
costalis (вж. фиг. 295–297), се захваща
чрез многобройни мускулни и сухожил-
ни зъбци за ъглите на всички ребра и на-
пречните израстъци на долните шийни
прешлени. Топографски се различават
следните мускули:
а) хълбочноребреният поясен мускул,
m. iliocostalis lumborum, започва от зад-
ния отдел на латералния кръстцов гре-
бен и поясногръдната фасция и, насоч-
вайки се настрани и нагоре, образува ос-
ем-девет зъбци, които се захващат с тън-
ки тесни сухожилия за ъглите на осемте-
деветте долни ребра;
б) хълбочноребреният гръден мускул,
m. iliocostalis thoracis, започва близо до
ъглите на долните пет-шест ребра, вър-
ви леко косо в посока нагоре и навън и се
захваща с тънки тесни сухожилия за ъг-
лите на горните пет-седем ребра;
в) хълбочноребрен шиен мускул, m.
Фиг. 295. Мускули на гърба и задната област на шията (Повърхностни iliосоstalis cervicis (colli), започва от ъг-
мускули: трети слой) (Дълбоки мускули: първи и втори слой) (Мускулите и лите на петте-седемте горни ребра, на-
костите на пояса на горния крайник и частично десният горен заден зъбчат сочва се също косо нагоре и латерално и
мускул са отстранени) чрез три зъбци се захваща за задните ту-
беркули на напречните израстъци на IV,
V и VI шийни прешлена.
Инервация: rr. dorsales на nn. spinales
(CIII–CV; ThI–LI).
Дългият мускул, m. longissimus (вж.
фиг. 295–297), е разположен медиално от
хълбочно-ребрения мускул, простирай-
Фиг. 296. Мускули на гърба, шията и подтилни мускули (Дълбоки мускули на гърба дълги: втори повърхностен слой)
ки се от кръстеца до основата на черепа. ни гръдни и долни шийни прешлени и, фиг. 295–297), е разположен по продъл-
Топографски той се дели на: насочвайки се нагоре, се захваща за на- жение на бодилестите израстъци и топо-
а) Дългият мускул на гърдите, m. пречните израстъци на прешлените от графски се дели на:
longissimus thoracis, започва от задната аксиса до V шиен прешлен; а) бодилест гръден мускул, m. spinalis
повърхност на кръстеца, напречните из- в) Дългия мускул на главата, m. lon- thoracis, започва от бодилестите израс-
растъци на поясните и долните шест-се- gissimus capitis, започва от напречните тъци на двата-трите горни лумбални и
дем гръдни прешлена и, отивайки наго- израстъци на трите горни гръдни и три- двата-трите долни гръдни прешлена и,
ре, се захваща за ъглите на десетте долни четири долни шийни прешлена, насочва насочвайки се нагоре, се залавя за боди-
ребра и към задните части на напречните се нагоре и се захваща за задния ръб на лестите израстъци на VIII–II гръдни пре-
израстъци на всички гръдни прешлени; цицковидния израстък. шлена;
б) Дългият шиен мускул, m. longis- Инервация: rr. dorsales на nn. spinales б) бодилест мускул на шията, m. spi-
simus cervicis (colli), започва от напреч- (CI–SII). nalis cervicis (colli), започва от бодилес-
ните израстъци на четирите-петте гор- Бодилестият мускул, m. spinalis (вж. тите израстъци на двата горни гръдни и
Фиг. 297. Начални и залавни места на мускули на гърба (схема)

двата долни шийни прешлена и, отивай- Функция: целият мускул, изправящ 2. Напречнободилестите мускули,
ки нагоре, завършва върху бодилестите гръбначния стълб, m. erector spinae, при m. transversospinales (вж. фиг. 300), са
израстъци на горните шийни прешлени двустранно съкращаване представлява препокрити от m. erector spinae и запъл-
– от IV до II; мощен разгъвач на гръбначния стълб, ват улеите по дължината на целия гръб-
в) бодилест мускул на главата, m. държи туловището във вертикално по- начен стълб между бодилестите и на-
spinalis capitis, е слабо развита част на ложение. При едностранно съкращаване пречните израстъци. Сравнително къ-
бодилестия мускул, понякога е част от накланя гръбначния стълб в съответната сите мускулни снопчета вървят косо,
полубодилестия мускул на главата, m. посока. Горните снопчета теглят главата прехвърлят се от напречните израстъци
semispinalis capitis, или липсва. Започ- съм себе си. С част от снопчетата си (m. на долноразположените прешлени към
ва от бодилестите израстъци на горни- iliocostalis thoracis) той дърпа ребрата. бодилестите израстъци на горноразпо-
те гръдни и долните шийни прешлени, Инервация: rr. dorsales на nn. spinales ложените прешлени. Според дължината
насочва се нагоре и се захваща близо до (СI–SII). на мускулните снопчета, т.е. според броя
външната тилна издатина. на прешлените, през които се прехвър-
Фиг. 298. Мускули на гърба, задната област на шията и подтилни мускули

(Дълбоки мускули на гърба: първи и втори слой)
лят мускулните снопчета, напречнобо-

дилестият мускул се дели на три части:
1) полубодилест мускул, чиито снопче-
та се прехвърлят през два-шест прешле-
на и повече; 2) многоразделни мускули,
чиито снопчета се прехвърлят през два-
четири прешлена; 3) мускули-ротатори,
чиито снопчета се захващат към боди-
лестия израстък на горноразположения
прешлен или се прехвърлят към следва-
щия по-горе разположен прешлен.
Полубодилестият мускул, m. semispi-
nalis (вж. фиг. 298–300), e най-повърх-
ностно разположен и топографски се де-
ли на следните части:
а) полубодилест гръден мускул, m.
semispinalis thoracis, – разполага се меж-
ду напречните израстъци на шестте до-
лни и бодилестите израстъци на седемте
горни гръдни прешлена; при това всяко
снопче се прехвърля през пет-седем пре-
шлена;
б) полубодилест мускул на шията, т.
semispinalis cervicis, – лежи между на-
пречните израстъци на горните гръдни и
бодилестите израстъци на шестте долни
шийни прешлена. Неговите снопчета се
прехвърлят през два-пет прешлена;
в) полубодилест мускул на главата,
m. semispinalis capitis, – заляга между на-
пречните израстъци на петте горни гръд-
ни прешлена и три-четири долни шийни,
от една страна, и тилната площадка на
тилната кост – от друга. В този мускул се
различават латерална и медиална части;
медиалната част в мускулното коремче
се прекъсва от сухожилно прекъсване.
Функция: при съкращаване на всич-
ки снопчета мускулът разгъва горните
части на гръбначния стълб и тегли гла-
вата назад или я държи в отметнато на-
зад положение; при едностранно съкра-
щение се извършва незначително завър-
тане.
(CII–Cv; ThI–ThXII).
Многоразделните мускули, mm. mul-
tifidi (фиг. 301; вж. фиг. 298–300), са пре-
покрити от полубодилестите мускули, а
в поясната област – от поясната част на
най-дългия мускул. Снопчетата на мус-
кула се разполагат по цялата дължина
Фиг. 299. Начални и залавни места на мускули на туловището (схема) на гръбначния стълб между напречните
(Дълбоки мускули на гърба: втори дълбок слой) и бодилестите израстъци на прешлените
(до II шиен), прескачайки през два, три
или четири прешлена. Мускулните сноп-
чета започват от задната повърхност на
кръстеца, задната част на хълбочния гре-
бен, цицковидните израстъци на поясни-
те, напречните израстъци на гръдните
прешлени и ставните израстъци на че-
тирите долни шийни прешлена; завърш-
ват на бодилестите израстъци на всички растъци на всички прешлени, освен ат- ва гръбначния стълб, а при едностранно
прешлени, освен на атласа. ласа, и от цицковидните израстъци на го завърта в посока, противоположна на
Прието е, че те се делят на: многораз- поясните прешлени; захващат се към бо- съкращаващия се мускул.
делен поясен мускул, m. multifidus lum- дилестите израстъци на горноразполо- Инервация: rr. dorsales на nn. spinales
borum, многоразделен гръден мускул, m. жените прешлени, прилежащите части (CII– LV).
multifidus thoracis, и многоразделен шиен от техните дъги и към основата на дъги- 3. Междубодилестите мускули, mm.
мускул, m. multifidus cervicis (colli). те на съседните прешлени. interspinales (вж. фиг. 297, 298, 300, 301),
Инервация: rr. dorsales на nn. spinales Топографски се делят на: шийни рота- са къси чифтни мускулни снопчета, опъ-
(CII–SI). тори, mm. rotatores cervicis (colli), гръдни нати се между бодилестите израстъци
Мускулите-ротатори, mm. rotatores ротатори, mm. rotatores thoracis, и пояс- на два съседни прешлена. Те залягат по
(вж. фиг. 299–301), са най-дълбоко за- ни ротатори mm. rotatores lumborum. дължината на целия гръбначен стълб, с
лягащата част от напречнободилестите Функция: напречнободилестият му- изключение на кръстеца.
мускули. Те започват от напречните из- скул при двустранно съкращаване разгъ- Делят се на: междубодилести муску-
Фиг. 300. Мускули на гърба и подтилни мускули (Дълбоки мускули на гърба: втори и трети слой)
ли на шията, mm. interspinales cervicis

(colli); междубодилести гръдни муску-
ли, mm. interspinales thoracis (често липс-
ват), и междубодилести поясни мускули,
mm. interspinales lumborum.
Функция: разгъват гръбначния стълб
и го поддържат във вертикално положе-
ние.
(СIII–LV).
4. Междунапречните мускули, mm.
intertransversarii (вж. фиг. 298–301), са
къси мускули, опънати между напречни-
те израстъци на два съседни прешлена.
Делят се на: медиални и латерални
задни междунапречни мускули на ши-
ята, mm. intertransversarii posteriores
mediales et laterales cervicis (colli); пред-
ни междунапречни мускули на шията,
mm. intertransversarii anteriores cervicis
(colli); междунапречни гръдни мускули,
mm. intertransversarii thoracis; латерал-
ни и медиални междунапречни поясни
мускули, mm. intertransversarii laterales
et mediales lumborum.
Функция: поддържат гръбначния
стълб, а при едностранно съкращаване
го накланят настрани.
(CI–СVI; LI–LIV).
Кръвоснабдяване: към всички дъл-
боки мускули на гърба кръв доставят
а. occipitalis, а. cervicalis profundus, аа.
intercostales posteriores; aa. lumbales.
Фасции на гърба
Фасциите на гърба са три:

1. Повърхностна фасция – тънък съ-
единително-тъканен лист, част от обща-
та подкожна фасция; покрива повърх-
ностните мускули на гърба.
2. Нухална фасция, fascia nuchae,
(вж. фиг. 295) – разположена в задната
област на шията, между повърхностни-
те и дълбоките мускули. Медиално тя
се сраства с нухейната връзка, латерал-
но преминава в повърхностния лист на
шийната фасция, нагоре се закрепва за
горната нухейна линия.
3. Гръднопоясна фасция, fascia
thoracolumbalis (вж. фиг. 294, 295, 298,
300) – образува плътно фиброзно влага-
лище, в което залягат дълбоките мускули
Фиг. 301. Начални и залавни места на мускули на гърба (схема) на гърба. Тази фасция се състои от две
(Дълбоки мускули на гърба: втори дълбок слой; къси мускули в задната област пластини – дълбока (предна) и повърх-
на шията) ностна (задна).
Дълбоката пластина, lamina profunda,
на гръдно-поясната фасция е опъната
между напречните израстъци на поясни-
те прешлени, хълбочния гребен и XII ре-
бро. Тя се установява единствено в по-
ясната област и заляга в промеждутъка повърхностната пластина се сраства с пречният коремен мускул, m. transversus
между квадратния лумбален мускул, m. дълбокия мускул. По този начин се об- abdominis.
quadratus lumborum, и мускула, изпра- разува фиброзно влагалище, в което за-
вящ гръбначния стълб, m. erector spinae. лягат поясните части на m. erector spinae; МУСКУЛИ И ФАСЦИИ НА ГЪРДИТЕ
Повърхностната пластина, lamina горните части на този мускул се разпо-
superficialis, на гръдно-поясната фасция лагат в костнофиброзното влагалище на Области на гърдите
се закрепва надолу към гребените на хъл- гърба.
бочните кости, латерално достига до ъг- От повърхностната пластина започ- Предностраничната стена на гръдната
лите на ребрата и медиално се закрепва ват най-широкият мускул на гърба, m. кухина включва редица области на гър-
за бодилестите израстъци на всички пре- latissimus dorsi, и долният заден зъб- дите, regiones thoracicae (фиг. 302, 303).
шлени, освен шийните. Тя е най-удебе- чат мускул, m. serratus posterior inferior. 1. Гръдната област, regio pectoralis,
лена в лумбалната област, а в горните си От дълбоката пластина на фасцията, а е ограничена от долния ръб на големия
части значително изтънява. Латерално, също и от мястото на срастването ѝ с гръден мускул, нагоре я ограничава под-
по страничния ръб на m. erector spinae, повърхностната пластина започва на- ключичната ямка, fossa infraclavicularis.
Фиг. 302. Релеф на мускулите на туловището; изглед отпред.

Фиг. 303. Области на туловището и линии на разрези на кожата (Синя линия – граници на областите; червена – разрези
на кожата, най-удобни за намиране на отпрепарирани мускули)
Фиг. 304. Мускули и фасции на туловището; изглед отпред (Повърхностни мускули на шията, гърдите и корема)
Тази област може също да бъде наречена

предна горна област на гърдите.
Към гръдната област се отнасят:
а) латерална гръдна област, regio
pectoralis lateralis;
б) област на млечната жлеза, regio
mammaria;
в) подгръдна област, regio inframam-
maria, разположена в долния отдел на
гръдната област и граничеща надолу с
подребрената област, regio hypochondriaca.
Същевременно тази област представлява
долната гръдна област.
2. Предстерналната област, regio
presternalis, заема най-медиално положе-
ние, разполагайки се от двете страни на
предната срединна линия до окологръд-
ната линия. Тази област може да се наре-
че предна срединна област на гърдите.
3. Подмишнична област, regio axil-
laris, в която влиза подмишничната
яма, fossa axillaris (вж. „Подмишнична
ямка“).
При оглед и палпация могат да бъдат
определени границите на гръдната об-
ласт: горна граница е областта на под-
ключичната яма, долна граница са дяс-
ната и лявата ребрени дъги и подстер-
налният ъгъл. Добре се напипва също и
ъгълът на гръдната кост, angulus sterni,
съответстващ на залавното място на хру-
щяла на II ребро, или на нивото на ТІV.
Зърното на млечната жлеза при мъжете
най-често съответства на положението
на IV ребро.
Мускули на гърдите
Мускулите на гърдите, mm. thoracis,
могат да бъдат разделени на две групи:
повърхностни (имащи отношение към
пояса на горния крайник) и дълбоки
(собствени мускули на гърдите).
Повърхностни мускули на гърдите:
1) голям гръден мускул; 2) малък гръден
мускул; 3) подключичен мускул; 4) пре-
ден зъбчат мускул.
Дълбоки мускули на гърдите: 1) вън-
шни междуребрени мускули 2) вътрешни
междуребрени мускули; 3) най-вътреш-
ни междуребрени мускули; 4) подребре-
ни мускули; 5) напречен гръден мускул;
6) мускули, повдигащи на ребрата.
Фиг. 305. Релеф на мускулите на туловището; изглед отстрани Освен това, към гръдните мускули се
отнася и мускулносухожилната прегра-
да между гръдната и коремната кухини
– диафрагма, diaphragma.
Повърхностни мускули на гърдите

1. Големият гръден мускул, m. pecto-
ralis major (фиг. 304–306, 308, 309, 311;
вж. фиг. 302), който е широк, е разполо-
жен най-повърхностно в предногорните

отдели на гръдната клетка.
Горностраничният ръб на муску-
ла достига до предния ръб на делто-
видния мускул, образувайки заедно
с него делтовидно-гръдна бразда, а в
края на ключицата – подключична яма,
fossa infraclavicularis. Долностранич-
ният ръб на големия гръден мускул по-
някога се очертава отчетливо под кожа-
та. Мускулът започва от вътрешната по-
ловина на ключицата – ключична част,
pars clavicularis, от предната повърх-
ност на гръдната кост и хрущялите на
II–VII ребра – гръдноребрена част, pars
sternocostalis, и от предната стена на вла-
галището на правия мускул на корема –
коремна част, pars abdominalis (слабо
изразена).
Насочвайки се латерално и нагоре,
снопчетата на големия гръден мускул
се събират така, че снопчетата на долна-
та част на мускула залягат зад снопчета-
та на горната част, поради което на това
място мускулът е значително удебелен.
Тази стеснена, но удебелена част на мус-
кула се прехвърля върху раменната кост,
образувайки по своя ход предната стена
на подмишничната яма, fossa axillaris,
след това преминава в сухожилие и се
захваща за гребена на големия туберкул
на раменната кост: с долните си снопче-
та по-високо, а с по-горните – по-ниско.
Функция: привеждане и вътрешна
ротация на рамото; при хоризонтално
положение на ръката я привежда в са-
гитално положение, а при фиксиран го-
рен крайник мускулът спомага с гръдно-
ребрената си част за разширяването на
гръдния кош при акта на дишане.
Инервация: nn. pectorales medialis et
lateralis (CV–ThI).
Кръвоснабдяване: а. thoracoacromia-
lis, а. thoracica lateralis, а. thoracica
superior, rr. intercostales anteriores.
2. Малкият гръден мускул, m. pecto-
ralis minor (вж. фиг. 309–311), е плосък,
има триъгълна форма и се разполага във
втория слой, препокрит от големия гръ-
ден мускул. Започва с отделни зъбци от
II–V ребра близо до съединяването на
техните хрущялни и костни части. На-
сочвайки се нагоре и леко латерално,
снопчетата на мускула се събират и с Фиг. 306. Мускули на туловището; изглед отдясно (Повърхностни мускули)
късо сухожилие мускулът се захваща за
клюновидния израстък на лопатката.
Функция: дърпа напред и надолу ло-
патката, а при фиксирана лопатка повди-
га ребрата като помощен дихателен мус-
кул.
Инервация: nn. pectorales medialis et
Фиг. 307. Мускули на туловището; изглед отдясно (Лопатката и раменната кост са отдръпнати назад; големият и
малкият гръдни мускули и външният кос коремен мускул са отстранени)
Фиг. 308. Начални и залавни места на мускули на туловището (схема)

lateralis (CVII–ThI). Функция: тегли ключицата надолу и върхностно, покрита от гръдната фас-
Кръвоснабдяване: а. thoracoacromi- медиално, като по този начин я фиксира ция. Мускулът започва с осем-девет зъ-
alis, rr. intercostales anteriores, a. thoracica в гръдно-ключичната става; при непод- бци от външната повърхност на осем-
superior. вижен пояс на горния крайник повдига I те-деветте ребра и от сухожилната дъга
3. Подключичният мускул, m. subcla- ребро като помощен дихателен мускул. между I и II ребра. Насочвайки се назад
vius (вж. фиг. 308, 310), който не е голям Инервация: n. subclavius (CV). и нагоре, покрива външната повърхност
и е продълговат, се разполага под клю- Кръвоснабдяване: a. thoracica superi- на ребрата, минава под лопатката и се
чицата и почти паралелно с нея; препо- or, a. thoracoacromialis. захваща по нейния медиален ръб и за до-
крит е от големия гръден мускул. Мус- 4. Предният зъбчат мускул, m. ser- лния ѝ ъгъл. Най-голямо развитие дости-
кулът започва от костната и хрущялната ratus anterior (вж. фиг. 294, 304–311), гат онези снопчета на мускула, които се
части на I ребро. Оттук се насочва ла- който е плосък и широк, се разполага захващат в областта на долния ъгъл на
терално и нагоре и се захваща за долна- в предностраничния отдел на гръдната лопатката.
та повърхност на акромиалната част на стена. Горната му част е покрита от го- Функция: изтегля лопатката от гръб-
ключицата (фиг. 312, 313). лемия гръден мускул, долната лежи по- начния стълб; освен това, долните сноп-
Фиг. 309. Мускули на туловището; изглед отпред (Отдясно са отстранени външният кос коремен мускул и частично
големият гръден мускул, отляво – външният и вътрешният кос коремен мускул и частично големият гръден мускул;
по-голямата част на предната стена на влагалището на правите коремни мускули също е отстранена)
Фиг. 310. Мускули на туловището; изглед отпред (Отдясно са отстранени големият гръден мускул, външният и
вътрешният коси и правият коремен мускул; отляво – повърхностните мускули на гърдите, външният и вътрешният
коси коремни мускули и частично правият коремен мускул)
Фиг. 311. Начални и залавни места на мускули на туловището (схема)

Фиг. 312. Начални и залавни места на мускулите, фасциите и ставните капсули на ключицата; изглед отгоре (схема)
Фиг. 313. Начални и залавни места на мускулите, фасциите и ставните капсули на ключицата; изглед отдолу (схема)
чета изместват долния ъгъл на лопатката долу и напред и се захващат за горни- на мембрана, membrana intercostalis
латерално и ѝ придават въртеливо дви- те ръбове на долнолежащите ребра. Те interna.
жение около сагиталната ос. Заедно с липсват в областта на ребрените хрущя- Източниците на инервация и кръ-
ромбовидния мускул фиксира лопатката ли, където тяхното място заема външна- воснабдяване са същите, както и при
към повърхността на гръдния кош. При та междуребрена мембрана, membrana външните междуребрени мускули.
фиксиран пояс на горния крайник пред- intercostalis externa. В задните отдели на 3. Най-вътрешните междуребре-
ният зъбчат мускул също играе ролята на гръдната стена външните междуребре- ни мускули, mm. intercostales intimi (фиг.
помощен дихателен мускул (участва в ни мускули прилягат към mm. levatores 314), са разположени по вътрешната по-
акта на вдишване). costarum. върхност на вътрешните междуребрени
Инервация: n. thoracicus longus (CV– Функция: участват в акта на дишане мускули и посоката на снопчетата им е
CVII) (вдишване). същата; захващат се за вътрешната по-
Кръвоснабдяване: а. thoracodorsalis, Инервация: nn. intercostales (ThI– върхност на съседни ребра. Мускулите
а. thoracica lateralis, аа. intercostales pos- ThXI). запълват половината от междуребрието,
teriores. Кръвоснабдяване: аа. intercostales допирайки със задния си ръб подребре-
posteriores, a. thoracica interna, a. musculo- ните мускули, mm. subcostales.
Дълбоки мускули на гърдите phrenica. Инервация: nn. intercostales (ThI–
2. Вътрешните междуребрени мус- ThXI).
Междуребрените мускули, mm. inter- кули, mm. intercostales interni (фиг. 314, Кръвоснабдяване: aa. intercostales
costales, са къси, плоски и запълват меж- 315; вж. фиг. 299, 307, 309, 310), започ- posteriores, a. thoracica interna, a. mus-
дуребрията. Те се делят на външни, въ- ват от горните ръбове на ребрата, насоч- culophrenica.
трешни и най-вътрешни. ват се косо нагоре и напред и се захва- 4. Подребрените мускули, mm. sub-
1. Външните междуребрени мус- щат за долните ръбове на горнолежа- costales (вж. фиг. 314), са разположени
кули, mm. intercostales externi (вж. фиг. щите ребра, навътре от ребрената браз- по вътрешната повърхност на долните
295, 296, 298–300, 307, 309), започват от да. Липсват в задния отдел на междуре- ребра, в областта на задните им краи-
долните ръбове на ребрата и външно от брието, назад от ъглите на ребрата. Тук е ща. Имат същото начало и направление
ребрената бразда, насочват се косо на- разположена вътрешната междуребре- на мускулните снопчета, както и при въ-
трешните междуребрени мускули, но се плосък, тънък и ветрилообразен и заля- Кръвоснабдяване: a. thoracica inter-
различават от тях по това, че снопчетата га към вътрешната повърхност на пред- na.
им се прехвърлят през едно ребро и по- ната гръдна стена. Започва от вътрешна- 6. Мускули, повдигащи ребрата, mm.
рядко – през две. та повърхност на мечовидния израстък и levatores costarum (вж. фиг. 298–300),
Функция: вътрешните междуребре- долната част на тялото на гръдната кост. има само в гръдната част на гърба. Те са
ни и подребрените мускули участват в Снопчетата на мускула се насочват, раз- препокрити от мускула, изправящ гръб-
акта на дишане (издишане). деляйки се косо нагоре и латерално, и се начния стълб, m. erector spinae и имат
Инервация: nn. intercostales (ThI– захващат за вътрешната повърхност на вид на ветрилообразно насочени мус-
ThXI). III–IV ребра. кулни снопчета, започващи от напречни-
Кръвоснабдяване: aa. intercostales Функция: участва в акта на дишане те израстъци на проминиращия прешлен
posteriores. (издишане). и единадесетте горни гръдни прешлена.
5. Напречният мускул на гърдите, Инервация: nn. intercostales (ThII– Насочвайки се косо надолу и латерално,
m. transversus thoracis (вж. фиг. 315) е ThVI). снопчетата се разперват и се захващат
Фиг. 314. Мускули на задната стена на гърдите и корема; изглед отвътре

за ъглите на долноразположените ребра. Кръвоснабдяване: аa. intercostales pos- лу – във фасцията на коремната стена. В
Често в долните части на гръдната част teriores. подключичната яма дълбоката пласти-
на гръбначния стълб има мускулни сноп- на, lamina profunda, обвива малкия гръ-
чета, прехвърлящи се през едно ребро – Фасции на гърдите ден и подключичния мускули и се сраст-
това са дългите мускули, повдигащи ре- ва с ключицата и клюновидния израстък
брата, mm. levatores costarum longi. За 1. Гръдна фасция, fascia pectoralis на лопатката. В подмишничната яма фа-
разлика от тях има и къси мускули, пов- (вж. фиг. 304, 309); нейната повърхност- сцията, във вид на плътно образувание,
дигащи ребрата, mm. levatores costarum на пластинка, lamina superficialis, по- се прехвърля от долния ръб на големия
breves, насочени към съседните долноле- крива външната повърхност на големия гръден мускул на долния ръб на широ-
жащи ребра. гръден мускул и нагоре се сраства с клю- кия мускул на гърба, образувайки под-
Функция: повдигат ребрата. чицата, медиално – с гръдната кост, ла- мишнична фасция, fascia axillaris.
Инервация: nn. intercostales (СVIIІ, терално преминава във фасцията, по- 1. Ключичногръдната фасция, fas-
ThI–ThXI). криваща предния зъбчат мускул, а надо- cia clavipectoralis е част от гръдната фа-
Фиг. 315. Мускули и фасции на туловището; изглед отвътре (Предна стена на гърдите и корема)
сция в областта на подключичната яма. във вид на купол затваря долния отвор бра. Мускулните снопчета, насочвайки
Тя е значително удебелена и се сраст- на гръдния кош. се нагоре и навътре, преминават в сухо-
ва с минаващите под нея съдове (a. et v. Снопчетата от мускулната част на ди- жилен център.
subclaviae). афрагмата започват от вътрешния ръб Поясната част на диафрагмата, pars
3. Собствената гръдна фасция, fas- на долния отвор на гръдния кош. В ди- lumbalis diaphragmatis, започва от пояс-
cia thoracica (вж. фиг. 310), представлява афрагмата се различават гръдна, ребрена ните прешлени и се състои от две краче-
доста плътна пластинка, покриваща mm. и поясна част. та – дясно и ляво краче, crus dextrum et
intercostales externi и ребрата. Гръдната част на диафрагмата, pars crus sinistrum.
4. Вътрегръдната фасция, fascia sternalis diaphragmatis, е най-малкият от- Всяко от крачетата започва от пред-
endothoracica, покрива вътрешната по- дел на диафрагмата. Започва от задната ностраничната повърхност на телата на
върхност на стените на гръдния кош (вж. повърхност на мечовидния израстък и I–III (отдясно на I–IV) поясни прешлени
фиг. 315). преминава в сухожилен център. и от медиалната и латералната дъгооб-
Ребрената част на диафрагмата, pars разни връзки.
Диафрагма costalis diaphragmatis, е най-голямата Медиалната дъгообразна връзка, lig.
част от диафрагмата, която започва от arcuatum mediale, във вид на плътно съ-
Диафрагмата, diaphragma (фиг. 316, вътрешната повърхност на костните и единителнотъканно образувание, е опъ-
317), е нечифтен, широк мускул, който хрущялните части на шестте долни ре- ната дъгообразно над предната повърх-
Фиг. 316. Диафрагма, diaphragma; изглед отгоре

ност на големия поясен мускул, m. psoas алните мускулни снопчета на двете кра- и поясната има повече или по-малко из-
major, между тялото на I поясен прешлен чета ограничават отвора на хранопрово- разени триъгълни цепки, които понякога
и напречния му израстък. да, hiatus oesophageus (вж. фиг. 316, 317), са места, където се образуват диафраг-
Латералната дъгообразна връзка, lig. пропускащ хранопровода, oesophagus, и мални хернии.
arcuatum laterale, се прехвърля над ква- блуждаещите нерви, nn. vagi, след което Мускулните снопчета на диафрагма-
дратния поясен мускул, m. quadratus lum- се насочват към центъра. та, насочващи се към центъра, премина-
borum от напречния израстък на I поясен Освен това, в крачетата на поясната ват в сухожилни, образувайки сухожилен
прешлен към XII ребро. част на диафрагмата има две чифтни цеп- център, centrum tendineum. Този участък
Срединната дъгообразна връзка, lig. ки: цепката, през която преминава отдяс- на диафрагмата има вид на трилистна
arcuatum medianum, ограничава аортния но нечифтната вена, v. azygos, и органни- детелина, единият лист на която е обър-
отвор. те – голям и малък, нерви, nn. splanchnici ната напред (върху нея лежи сърцето), а
Медиалните мускулни снопчета на кра- major et minor, отляво – полунечифтна- двата други са обърнати настрани (върху
чета на диафрагмата, насочвайки се наго- та вена, v. hemiazygos, и същите нерви, и тях се разполага белия дроб). В задния
ре, се събират и образуват аортния отвор, цепката, през която преминава симпати- отдел на сухожилния център, вдясно от
hiatus aorticus (вж. фиг. 316, 317), пропус- ковият ствол, truncus sympathicus. срединната линия, се намира отворът на
кащ аортата и гръдния лимфен проток, Между гръдната и ребрената части на долната куха вена, foramen venae cavae
ductus thoracicus. Малко по-нагоре, меди- диафрагмата, а също и между ребрената (вж. фиг. 316, 317), през който премина-
Фиг. 317. Диафрагма и мускули на задната стена на корема; изглед отвътре (Отдясно са отстранени квадратният
поясен мускул и частично големият и малкият поясни мускули)
ва долната куха вена. Функция: диафрагмата е главен ди- триум, hypopogastrium, с (дясна и лява)
Гръдната и коремната повърхности на хателен мускул, който при съкращаване слабинни области, regiones inguinales
диафрагмата са непосредствено покрити става по-плосък, спомагайки за вдишва- (dextra et sinistra), и средна лонна област,
с фасции, а те от своя страна – със съеди- нето, и приема форма на сфера при из- regio pubica.
нителна тъкан, съответно подплеврална дишването. В горната коремна област при приби-
и подперитонеална тъкан, която е осно- Инервация: nn. phrenici (CIII–CV). ране на коремната стена се виждат добре
ва на серозната обвивка на пристенната Кръвоснабдяване: а. pericardiaco- дясна и лява ребрени дъги, arcus costales
коремница откъм коремната кухина, ор- phrenica, а. phrenica superior, а. phreni- dexter et sinister. Хрущялните ребре-
ганната пристенна коремница на плевра- ca inferior, а. musculophrenica, аа. inter- ни дъги образуват подстернален ъгъл,
та и перикарда откъм гръдната кухина. costales posteriores. angulus infrasternalis, в който се опипва
Към гръдната повърхност на диафрагма- мечовидният израстък. В долния отдел
та прилягат белият дроб и сърцето, към МУСКУЛИ И ФАСЦИИ НА КОРЕМА на коремната стена се виждат ингвинал-
коремната – черният дроб, стомахът и ни гънки, съответстващи на положение-
слезката, а към участъците на диафраг- Области на корема то на ингвиналните връзки. При напря-
мата, които не са покрити от пристенна гане на мускулите на корема по средин-
коремница, – задстомашната жлеза, два- Коремните области, rеgiones abdomi- ната линия се образува бразда, съответ-
надесетопръстникът, бъбреците и надбъ- nales (вж. фиг. 303), са следните: стваща на бялата коремна линия, linea
бречните жлези. В горната коремна област е епигас- alba abdominis, на която, на нивото на
В отпуснато състояние, диафрагмата триумът, epigastrium, или епигасталната съединяване на III и IV поясни прешле-
има форма на скосена сферична изпък- област, regio epigastrica, и подребрието, ни, се намира умбиликалният пръстен,
налост, обърната към гръдната кухина. hypochondrium, или подребрените обла- anulus umbilicalis.
В диафрагмата може да се различат два сти, regiones hypochondriacae, лява и дяс- Отстрани на срединната линия се об-
купола – десен и ляв. Върховете на ку- на. рисуват контурите на правите корем-
полите достигат отдясно нивото на чет- В средната коремна област – мезо- ни мускули, имащи 3–4 напречни браз-
въртото междуребрие, а отляво – на пе- гастриум, mesogastrium, се разгранича- ди, които съответстват на сухожилните
тото. При съкращаване на диафрагмата, ват две странични (дясна и лява) обла- прекъсвания, intersectiones tendineae, на
куполите ѝ стават плоски, в резултат на сти, regiones laterales (dextra et sinistra), и правите коремни мускули. В горния от-
което обемът на гръдната кухина се уве- средна пъпна област, regio umbilicalis. дел на предностраничната повърхност
личава. В долната коремна област – хипогас- на гръдната стена се виждат зъбците на
външния кос коремен мускул, редуващи
се със зъбците на предния зъбчат мускул
и най-широкия мускул на гърба.
Коремни мускули
Коремните мускули, mm. abdominis,

топографски може да бъдат разделени на
мускули на страничната, предната и зад-
ната коремна стена.
Към страничните коремни мускули
се отнасят: 1) външен кос коремен мус-
кул; 2) вътрешен кос коремен мускул; 3)
напречен коремен мускул.
Предните коремни мускули са пред-
ставени от: 1) прав коремен мускул и 2)
пирамиден мускул.
Към задните коремни мускули се от-
нася квадратният поясен мускул.
Мускули на страничната коремна

стена
Страничните коремни мускули се

разполагат в три слоя. Повърхностно
лежи външният кос коремен мускул, по-
надълбоко от него – вътрешният кос ко-
ремен мускул; най-дълбоко положение
заема напречният коремен мускул.
Всички тези мускули се отнасят към
широките коремни мускули. Премина-
вайки на предните отдели на коремната
Фиг. 318. Мускули на гърба и корема (Хоризонтален срез на нивото на стена, те образуват сухожилни разтегли-
II поясен прешлен)
Фиг. 319. Влагалища на правите коремни мускули на различни нива

(Хоризонтални срезове на предната стена на корема)
А – на нивото на мечовидния израстък; Б – над дъгообразната линия; В – под дъгообразната линия; Г – над лонното съчленение
ци – апоневрози. на този мускул, както и на всички широ- но хълбочно бодило – от една страна, и
1. Външният кос коремен мускул, m. ки коремни мускули, достигайки средин- лонното възвишение и лонното съчле-
obliquus externus abdominis (фиг. 318, 319; ната линия, се преплитат със снопчетата нение – от друга страна, носи названи-
вж. фиг. 304–306, 308), е плосък, широк на апоневрозите на едноименните мус- ето слабинна връзка, lig. inguinale, или
мускул, започващ с 8 зъбци от странич- кули от противоположната страна, и по слабинна дъга, arcus inguinalis. При лон-
ната повърхност на осемте долни ребра. този начин се образува бялата линия на ната кост снопчетата на ингвиналната
На предностраничната повърхност на корема, linea alba. връзка се разделят и образуват две кра-
гръдния кош петте горни зъбци се вкли- Долните снопчета на външния кос чета. Едното от тях – медиалното краче,
няват между долните зъбци на предния мускул се прикрепят към предния отдел crus mediate, се прикрепя към симфиза-
зъбчат мускул, а трите долни – между зъ- на външната устна на хълбочния гребен. та, част от нейните снопчета премина-
бците на най-широкия мускул на гърба. Средните снопчета на апоневрозата се ват на противоположната страна. Друго-
Снопчетата на външния кос мускул се прехвърлят над предната изрезка на та- то – латералното краче, crus laterale, се
насочват косо надолу и напред и преми- зовата кост и се опъват между горното прикрепя към възвишението на еднои-
нават в апоневроза. Горната част на апо- предно хълбочно бодило и лонната кост, менната страна. Между крачетата оста-
неврозата се насочва към срединната ли- при което долният край на апоневрозата, ва триъгълна цепка, чийто горен ъгъл е
ния и участва в образуването на предна- подгъвайки се назад и надолу, образува закръглен: тук се разполагат дъгообраз-
та стена на влагалището на правия коре- жлеб. Този удебелен долен край на апо- но насочените влакна между крачетата,
мен мускул. Снопчетата на апоневрозата неврозата, опънат между горното пред- fibrae intercrurales. От вътрешната част
на латералното краче се отделят сноп- мен мускул, над хълбочния гребен, в сте- гръдната фасция, fascia thoracolumbalis
чета, насочващи се навътре и медиално ната на туловището, е разположен учас- (на мястото на съединяване на два фас-
към предната пластинка на влагалище- тък с триъгълна форма – поясния триъ- циални листа). Снопчетата на вътреш-
то на правия коремен мускул, – прегъна- гълник, trigonum lumbale (вж. „Мускули ния кос коремен мускул се разделят вет-
та връзка, lig. reflexum. Овалният отвор на гърба“). рилообразно, предимно в косо направле-
в апоневрозата на външния кос коремен Функция: представлява мускул от ко- ние – надолу и назад, нагоре и напред.
мускул, който е ограничен от двете кра- ремната преса; съкращавайки се от една- Долните снопчета вървят почти хоризон-
чета на ингвиналната връзка, от влак- та страна, завърта туловището в проти- тално и косо надолу и напред. От тях се
ната между крачетата и от lig. reflexum, воположна посока; двустранното съкра- отделят тънки снопчета, спускащи се по
представлява повърхностен ингвинален щаване, при укрепен таз, дърпа гръдния хода на семенната връв; те влизат в със-
пръстен, anulus inguinalis superficialis. кош и сгъва гръбначния стълб. тава на мускула, повдигащ тестисите, m.
През него при мъжете излиза семенната Инервация: nn. intercostales (LI, ThV– cremaster (вж. фиг. 323). Задните снопче-
връв, funiculus spermaticus (фиг. 320), а ThXII), n. iliohypogastricus (ThХII–LI), n. та на вътрешния кос коремен мускул са
при жените – облата маточна връзка, lig. ilioinguinalis (LІ). насочени почти вертикално и се прикре-
teres uteri (фиг. 321). През повърхност- Кръвоснабдяване: аа. intercostales пят към външната повърхност на трите-
ния ингвинален пръстен могат да преми- роsteriores, a. thoracica lateralis, a. circu- четирите долни ребра. Останалите сноп-
нат вътрешни органи, образувайки така mflexa ilium superficialis. чета, преди да достигнат до страничния
наречената ингвинална херния. Мускул- 2. Вътрешният кос коремен мускул, ръб на правия коремен мускул, преми-
ният сноп, започващ от медиалния край m. obliquus internus abdominis (фиг. 322, нават в апоневроза, която при външния
на латералното краче, минаващ назад 323; вж. фиг. 307–309, 318, 319), е ши- ръб на този мускул се дели на два лис-
и латерално по ръба на горния клон на рок плосък мускул, разположен навътре та, насочени напред и назад от този мус-
лонната кост се нарича лакунарна връз- от външния кос коремен мускул, в пред- кул и участва в образуването на негово-
ка, lig. lacunare. Тя „закръгля“ острия ностраничния отдел на коремната стена. то влагалище. При това апоневрозата на
ъгъл между ингвиналната връзка и лон- Започва от външните две трети на инг- m. oblique interni abdommis представля-
ната кост. виналната връзка, от междустенната ли- ва горните две трети на задната стена на
Зад задния край на външния кос коре- ния на хълбочния гребен и от поясно- влагалището на правия коремен мускул,
Фиг. 320. Слабинен канал, canalis inguinalis, на мъж; изглед отпред

до ниво, чиято граница е дъгообразната част на диафрагмата), от гръднопоясна- Функция: представлява мускул на
линия, linea arcuata. Достигайки до сре- та фасция, от вътрешната устна на хъл- коремната преса; уплътнява коремната
динната линия, снопчетата на предния бочния гребен и от латералните две тре- стена, сближава долните отдели на гръд-
и задния лист, се преплитат със снопче- ти на ингвиналната връзка. Снопчетата ния кош.
тата на едноименните листа на противо- ѝ вървят хоризонтално напред и преди Инервация: nn. intercostales (ThVII–
положната страна и участват в образува- да достигнат външния ръб на правия ко- ThXII), n. iliohypogastricus, n. ilioingui-
нето на бялата коремна линия (вж. „Бяла ремен мускул, преминават в апоневро- nalis.
коремна линия“). за. При това над дъгообразната линия Кръвоснабдяване: аа. intercostales
Функция: представлява мускул от ко- апоневрозата лежи зад правия мускул, а posteriores, aa. epigastricae superior et
ремната преса; съкращавайки се от една под линията преминава на предната по- inferior, a. musculophrenica.
страна, завърта туловището към себе си. върхност на правия мускул. По средин-
Инервация: nn. intercostales (ТhVIII– ната линия снопчетата на апоневрозите Мускули на предната коремна стена
ThXII), n. iliohypogastricus (ТhXII–LI), n. участват в образуването на бялата линия.
ilioinguinalis. От долните отдели на напречния мускул 1. Правият коремен мускул, m. rectus
Кръвоснабдяване: аа. intercostales се отделя неголямо количество снопче- abdominis (фиг. 326; вж. фиг. 309–311,
posteriores, a. epigastrica inferior, a. epi- та, присъединяващи се към също такива 315, 325), е чифтен плосък мускул, кой-
gastrica superior, a. musculophrenica. снопчета от вътрешния кос мускул, об- то се отнася към дългите коремни муску-
3. Напречният коремен мускул, m. разувайки с тях мускула, повдигащ тес- ли. Заляга в предния отдел на коремната
transversus abdominis (фиг. 324, 325; вж. тисите. стена от двете страни на бялата корем-
фиг.309–311, 315, 318), е плосък широк Мястото, където мускулните снопче- на линия, която е разположена по сре-
мускул, който е най-дълбоко разполо- та на напречния мускул преминават в су- динната линия от мечовидния израстък
жен в предностраничния отдел на корем- хожилни представлява изпъкнала навън към лонното съчленение. Правият коре-
ната стена. Започва от вътрешната по- линия, разположена в горния отдел зад мен мускул започва от хрущялите на V-
върхност на хрущялите на долните шест правия коремен мускул, а останалата им VII ребра и от мечовидния израстък. На-
ребра (тук нейните мускулни зъбци се част е разположена по-латерално от не- сочвайки се надолу, той се стеснява и се
вклиняват между зъбците на ребрената говия външен край. прикрепя към лонната кост в междина-
Фиг. 321. Слабинен канал, canalis inguinalis, на жена; изглед отпред

та между лонното съчленение и лонната пред; пирамидалните мускули, освен то- на коремната стена и диафрагмата спо-
пъпка Напречно на мускулните снопчета ва, изпъват бялата линия на корема. мага за поддържането на вътрекоремно-
на правия коремен мускул, прекъсвайки Инервация: nn. intercostales (ThV– то налягане, което има значение за удър-
ги, минават три-четири сухожилни пре- ThXII), n. iliohypogastricus (ThXII, LI). жане на органите от коремната кухина в
късвания, intersectiones tendineae. Две от Кръвоснабдяване: прав коремен определено положение. При понижава-
тях лежат над умбиликалния пръстен, мускул – аа. intercostales posteriores, аа. не на тонуса на мускулите на коремната
едно – на неговото ниво, а слабо развито- epigastricae superior et inferior; пирамида- стена (атония) се наблюдава понижаване
то четвърто прекъсване е понякога дори лен мускул – а. сrеmasterica, a. epigastrica на вътрекоремното налягане и като след-
под неговото ниво. inferior. ствие от това – смъкване на органите на-
2. Пирамидалният мускул, m. py- Широките и дългите мускули на ко- долу (птоа) под въздействието на собст-
ramidalis (вж. фиг. 309–311, 319, 323) има ремната стена се отнасят към мускули- вената им тежест с последващо наруше-
форма на триъгълник, размерите му ва- те на туловището и обуславят следните ние на тяхната функция. Вследствие на
рират. Започва от лонната кост, пред мяс- движения: отпускайки ребрата, участват съкращаването на мускулите на корем-
тото на прикрепяне на правия коремен в акта на дишане; променят положение- ната стена обемът на коремната кухина
мускул; снопчетата му, конвергирайки, то на гръбначния стълб; съкращаването намалява, органите биват подложени на
се изкачват нагоре и завършват на раз- на всички мускули (освен напречния) те- притискане, което спомага за тяхното из-
лични нива на долните отдели на бяла- гли гръдния кош надолу, при което гръб- празване (актът на дефекация, уринира-
та линия. начният стълб се накланя напред; при ед- не, раждане). Поради тези причини мус-
Двата мускула, правият и пирамидал- ностранно съкращаване става странично кулите на коремната стена се наричат ко-
ният, са затворени във влагалището на прегъване на гръбначния стълб. При ед- ремна преса.
правия коремен мускул, vagina musculi ностранно съкращаване на външния кос
recti abdominis (вж. фиг. 310, 315, 319, коремен мускул гръбначният стълб се за- Мускули на задна коремна стена
325), което се образува от апоневрозите върта в посока, противоположна на съ-
на широките коремни мускули. кращаващия се мускул, а при съкращава- Квадратният поясен мускул, m.
Функция: представлява част от ко- не на вътрешния кос коремен мускул – в qu-adratus lumborum (вж. фиг. 311, 317,
ремната преса, накланя туловището на- посока към него. Тонусът на мускулите 318), е плосък мускул, който запълва ме-
Фиг. 322. Повърхностен слабинен пръстен, anulus inguinalis superficialis; изглед отпред
ждината между XII ребро и хълбочния апоневрозата на вътрешния кос мускул

гребен. Той заляга на задната коремна Апоневрози и фасции на корема образуват предната стена на влагалище-
стена; от дълбоките мускули на гърба го то, задната пластинка на апоневрозата
отделя поясно-гръдната фасция, fascia Влагалище на правия коремен мускул на вътрешния кос мускул и апоневроза-
thoracolumbalis, (дълбоката пластина). та на напречния коремен мускул образу-
Мускулът се състои от две части – пред- Всеки прав коремен мускул, m. ват задната стена, а мускулните снопчета
на и задна. Предната част е опъната от rectus abdominis, се намира във влагали- на напречния мускул – най-горния отдел.
вътрешната устна на хълбочния гребен ще. Под дъгообразната линия, апоневрозите
и хълбочно-поясната връзка към XII ре- Влагалището на правия коремен на всичките три мускули образуват по-
бро и гръдния прешлен, а също и към мускул, vagina musculi recti abdominis плътната предна стена на влагалището;
медиалната дъгообразна връзка; задната (вж. фиг. 309, 310, 315, 319, 325, 326), се влагалището на правия коремен мускул
част върви от хълбочния гребен и съща- образува от апоневрозите на трите широ- няма задна стена под тази линия; на това
та хълбочно-поясна връзка към напреч- ки мускула на коремната стена. Влагали- място се намира само напречна коремна
ните израстъци на IV–I поясни прешле- щето има предна и задна стена, laminae фасция, fascia transversalis.
ни. anterior et posterior, като задната стена на
Функция: тегли хълбочната кост на- влагалището заляга само на нивото на Бяла линия на корема
горе, а XII ребро – надолу; участва в горните две трети на правия мускул. От-
страничните сгъвания на поясната част долу тя е ограничена от дъгообразна ли- Бялата линия, linea alba (вж. фиг.
на гръбначния стълб; при двустранно съ- ния, linea arcuata (вж. фиг. 310, 325), ко- 304, 305, 319, 320, 321), има вид на су-
кращаване тегли поясния отдел на гръб- ято е изпъкнала нагоре. Дъгообразната хожилна лента, вървяща от мечовидния
начния стълб назад. линия е разположена на 4–5 сm под ни- израстък до лонното съчленение. Шири-
Инервация: nn. intercostales (ThXI, вото на пъпния пръстен. ната ѝ в горния отдел на коремната сте-
ThXII), nn. lumbales (LI–LIII, ThXII). Над дъгообразната линия, снопче- на е около 1–2 сm, надолу тя се стесня-
Кръвоснабдяване: а. subcostalis, a. та на апоневрозата на външния кос ко- ва значително, но става по-дебела. Бяла-
lumbalis, a. iliolumbalis. ремен мускул и предната пластинка на та линия се образува от преплитащи се
Фиг. 323. Слабинен канал, canalis inguinalis; изглед отпред (Отдясно долните отдели на външния кос коремен мускул са
разрязани и отдръпнати; отляво предната стена на влагалището на правия коремен мускул е отворено и отдръпнато)
снопчета на апоневрозите на всичките на фасция (вж. фиг. 304, 315, 318). В гор- чета на коремните мускули.
три чифта широки мускули на коремна- ния отдел на коремната стена тя е тънка, Най-изразена в областта на предно-
та стена. В горния отдел, където бялата надолу е значително по-плътна и съдър- страничната коремна стена е напречна-
линия е по-тънка и широка, между пре- жа еластични влакна. По срединната ли- та фасция, fascia transversalis (вж. фиг.
плитащите се снопчета на апоневрози- ния, повърхностната фасция се сраства 315, 318, 319), която покрива вътрешната
те остават повече или по-малко изразе- с бялата линия, а надолу – с ингвинал- повърхност на напречния коремен мус-
ни цепки, които могат да бъдат място за ната връзка. В долния отдел, над симфи- кул и вътрешната повърхност на задния
образуване на хернии на бялата корем- зата, се образуват плътни върви, нарича- лист на влагалището на правия мускул,
на линия. Приблизително по средата на ни връзки на половия член; те са две: 1) а под дъгообразната линия – вътрешна-
бялата линия има пъпен пръстен, anulus прашковидна връзка на половия член, lig. та, задната, повърхност на правия мус-
umbilicalis, изпълнен от хлабава съеди- fundiforme penis, която започва от лон- кул. Надолу фасцията се сраства с пре-
нителна тъкан, наричан пъп, umbilicus. ното съчленение и има две крачета, об- гънатия назад и насочен нагоре край на
На мястото на пъпа през вътреутробния хващащи странично половия член (при ингвиналната връзка. В областта на пъп-
период има кръгъл отвор, пропускащ жените – прашковидна връзка на клито- ния пръстен напречната фасция е по-
пъпните съдове (v. et aa. umbilicales). На ра, lig. fundiforme clitoridis), и 2) връзка, плътна, а в долния отдел на бялата ли-
това място често се образуват хернии. държаща половия член, lig. suspensorium ния са концентрирани надлъжни сноп-
penis (при жените – връзка, държаща чета, които образуват подпора на бяла-
Фасции на корема клитора, lig. suspensorium clitoridis), коя- та линия, adminiculum lineae albae (вж.
то е опъната от лонното съчленение към фиг. 315), и я укрепват. В ингвиналната
В границите на коремната стена под тилната повърхност на penis (clitor). Тези област напречната фасция е представена
кожата се намира повърхностната корем- връзки се укрепват от сухожилните сноп- от конусовидна изпъкналост, продължа-
Фиг. 324. Слабинен канал, canalis inguinalis; изглед отпред (Отдясно външният и вътрешният коремни мускули
са разрязани и отворени; виждат се стените на дълбокия слабинен пръстен, anulus inguinalis profundus; отляво е
отстранена семенната връв; вижда се повърхностният слабинен пръстен, anulus inguinalis superftcialis)
ваща по хода на семенната връв в скро- plica umbilicalis mediana, която образува бокия ингвинален пръстен; между меди-
тума. Изпъкналостта обвива семенната по хода на облитериралия urachus, на за- алната и латералната пъпни гънки e ме-
връв и тестисите – това е вътрешна се- родиша, като се образува срединна пъп- диалната слабинни яма, fossa inguinalis
менна фасция, fascia spermatica interna, на връзка, lig. umbilicale medianum. Ла- medialis, съответстваща на повърхност-
а разширеното овално хлътване на по- терално е разположена чифтна медиал- ния пръстен на ингивналния канал;
върхността на напречната фасция е дъл- на пъпна гънка, plica umbilicalis medialis, между медиалната и срединната пъп-
бок слабинен пръстен (отвор на слабин- насочваща се от страничната повърх- ни гънки e надвезикуларната яма, fossa
ния канал), anulus inguinalis profundus. ност на пикочния мехур също към инг- supravesicalis. Тези ями могат да бъдат
Медиалният ръб на този пръстен е най- виналния пръстен. Тя се образува по места на изтласкване на органи (хер-
изразен поради удебелението на фасци- хода на облитерирана пъпна артерия, a. нии), които, преминавайки коремната
ята и се нарича междуямкова връзка, lig. umbilicalis, на плода. Още по-латерал- стена, излизат през повърхностния инг-
interfoveolare. Към вътрешната повърх- но се намира чифтната латерална пъпна винален пръстен в скротума.
ност на ендоабдоминалната фасция при- гънка, plica umbilicalis lateralis, пo хода
ляга коремницата, peritoneum. Коремни- на долните епигастрални съдове (a. et vv. Слабинен канал
цата на предната стена на корема образу- epigastricae inferiores).
ва гънки, plicae (вж. фиг. 326), съответ- Между гънките, в долния отдел на Слабинният канал, canalis inguinalis
стващи на хода на връзките и съдовете вътрешната повърхност на предната ко- (вж. фиг. 320–326), има вид на цепка в
в тъканта между перитонеума и напреч- ремна стена, има хлътвания, наричани долния отдел на коремната стена. Той
ната фасция. По срединната линия, от ями: по-латерално от латералната пъпна съдържа при мъжете семенната връв,
върха на пикочния мехур към пъпа, ми- гънка e латералната слабинна яма, fossa funiculus spermaticus, при жените – обла-
нава нечифтна срединна пъпна гънка, inguinalis lateralis, съответстваща на дъл- та маточна връзка, lig. teres uteri.
Фиг. 325. Слабинен канал, canalis inguinalis; изглед отпред

(Отдясно се виждат напречната фасция, fascia transversalis, и дълбокият слабинен пръстен)
Фиг. 326. Предната стена на корема и таза; изглед отвътре (Отдясно коремницата, peritoneum, и напречната фасция са
отстранени; вижда се дълбокият слабинен пръстен; отляво са видни ямките и гънките на вътрешната повърхност на
предната стена на корема)
Каналът има косо направление. От по- горе и отдолу е ограничен съответстве- е ограничен от междуямкова връзка, lig.
върхностния слабинен пръстен, разпола- но от медиалното и латералното краче, interfoveolare (вж. фиг. 324, 326). Навътре
гащ се над предния отдел на горния клон crus mediale et crus laterale, на ингвинал- от тази връзка задната стена на ингви-
на лонната кост, каналът се насочва косо ната връзка, а латерално – от влакната налния канал е укрепена от влакната на
латерално нагоре и леко назад към дъл- между крачетата, fibrae intercrurales, долния край на апоневрозата на напреч-
бокия слабинен пръстен, който се нами- медиално и надолу – от прегъната връз- ния коремен мускул, които, огъвайки се
ра на 1,0–1,5 сm над средата на ингви- ка, lig. reflexium (вж. фиг. 322–325). От- надолу, се прикрепят към възвишението
налната връзка; дължината на канала е ворът е достъпен за изследване. При из- и гребена на лонната кост, образувайки
4–5 сm. бутване с края на малкия пръст кожата ингвинален сърп (съединително сухожи-
Стените на ингвиналния канал са: 1) на скротума нагоре и латерално може лие), falx inguinalis (tendo conjunctivus)
предна – апоневрозата на външния кос да се опипа входа на ингвиналния ка- (вж. фиг. 323–326). По-медиално от дъл-
коремен мускул; 2) задна – напречна- нал. В норма през него минава само кра- бокия ингвинален пръстен залягат съ-
та коремна фасция; 3) долна – улеят на ят на малкия пръст; при големи размери дове – долните епигастрални артерия и
ингвиналната връзка; 4) горна – долните на входа, неговото състояние се оценява вени, a. et vv. epigastricae inferiores, ко-
краища на вътрешния кос коремен мус- като разширение на повърхностния инг- ито преминават в латерална пъпна гън-
кул и напречния коремен мускул. винален пръстен. ка, което е важно да се взема под внима-
Повърхностният ингвинален пръс- Дълбокият слабинен пръстен, anulus ние при разрязване на дълбокия ингви-
тен, anulus inguinalis superficialis, е раз- inguinalis profundus, представлява ко- нален пръстен в случаите на заклещени
положен над лонната кост, има вид на нусообразна кръгла вдлъбнатина на на- хернии.
овален отвор (2,5–3,0 х 1,0–2,5 сm). От- пречната коремна фасция. Медиално той
МУСКУЛИ И ФАСЦИИ НА 3. Латералната шийна област, re- динна групи.

ШИЯТА gio cervicalis lateralis, която съответства Страничната група на повърхност-
на задния триъгълник на шията, trigonum ния мускулен слой на шията включва:
ШИЙНИ ОБЛАСТИ cervicale posterius (colli laterale), е чифтна 1) подкожен шиен мускул и 2) гръдно-
и отпред е ограничена от задния ръб на ключичноцицковиден мускул.
Шийните области, regiones cervicales m. sternocleidomastoideus, отзад – от ръба Срединната група включва: 1) гор-
(фиг. 327, 328; вж. фиг. 334), са следни- на трапецовидния мускул, m. trapezius и ни подезични мускули, mm. suprahyoidei:
те: отдолу – от ключицата. В долната част двукоремчест, шилоподезичен, че-
1. Предна шийна област, regio cer- на тази област е разположена голяма люстноподезичен и брадичковоподези-
vicalis anterior, която съответства на надключична яма, fossa supraclavicularis чен; 2) долни подезични мускули, mm.
предния триъгълник на шията, trigonum major. infrahyoidei: гръдноподезичен, гръдно-
cervicale (colli) anterius, и е ограниче- 4. Задната шийна област, regio щитовиден, щитовидноподезичен, мус-
на от ръба на долната челюст и гръдно- cervicalis (colli) posterior, е ограничена кул, повдигащ щитовидната жлеза, и ло-
ключичноцицковидните мускули, mm. от външните ръбове на mm. trapezii; не- патъчноподезичен.
sternocleidomastoidei. чифтна. Към дълбоките мускули на шията
2. Гръдноключичноцицковидната могат да бъдат отнесени следните муску-
област, regio sternocleidomastoidea, е МУСКУЛИ НА ШИЯТА ли: 1) странична група: преден стълбест
чифтна и съответства на контурите на мускул, среден стълбест мускул, заден
едноименния мускул. Мускулите на шията, mm. colli (cer- стълбест мускул и малък стълбест мус-
Чрез крачетата на m. sternocleidomas- visis), препокривайки се един други- кул; 2) срединната (предгръбначна) гру-
toideus и съответния край на ключицата го, образуват два слоя – повърхностен и па: дълъг шиен мускул и дълъг мускул
се ограничава малка надключична яма, дълбок. Във всеки мускулен слой могат на главата.
fossa supraclavicularis minor. да бъдат разграничени странична и сре-
Фиг. 327. Области на главата и шията

Фиг. 328. Линии на разрези на кожата на главата и шията, най-удобни за намиране на отпрепарирани мускули
Повърхностни мускули на шията 2. Гръдноключичноцицковидният яремната яма.

мускул, m. sternocleidomastoideus (фиг. Функция: при фиксиран гръден кош
Странична група 330; вж. фиг. 329, 335, 336), е разположен и едностранно съкращаване мускулът
се зад (под) platysma. Той представлява накланя главата към себе си, при кое-
1. Подкожният шиен мускул, pla- доста дебела и леко плоска мускулна то лицето се обръща в противоположна
tysma (фиг. 329; вж. фиг. 336), който има лента, която пресича косо спираловид- посока; при двустранно съкращаване на
вид на тънка мускулна пластина, е раз- но шийната област от цицковидния из- мускула главата се накланя назад и леко
положен под кожата на шията, плътно растък към гръдноключичното свързва- се измества напред; при фиксирана гла-
сраствайки с нея. Мускулните му сноп- не. Мускулът започва с две крачета: ла- ва мускулът дърпа нагоре ключицата и
чета започват от гръдната област на ни- терално – от гръдния край на ключицата, гръдната кост.
вото на II ребро и се насочват нагоре и и медиално – от предната повърхност на Инервация: r. externus (n. accessorius),
медиално. При ръба на долната челюст дръжката на гръдната кост. n. cervicalis (CII–CIV).
медиалните снопчета на мускула се пре- Двете крачета се съединяват под ос- Кръвоснабдяване: а. occipitalis, а. ste-
плитат със снопчетата на едноименния тър ъгъл, при което снопчетата на меди- rnocleidomastoidea, а. thyroidea superior.
мускул на противоположната страна и се алното краче се разполагат по-повърх-
залавят към ръба на долната челюст. Ла- ностно. Образуваното мускулно коремче Срединна група
тералните снопчета на мускула премина- е насочено нагоре и назад и е прикрепе-
ват на лицето, където се вплитат в около- но към цицковидния израстък на слепо- Горни подезични мускули
ушнодъвкателната фасция и достигат до очната кост и горната нухейна линия.
ъгъла на устата. Между медиалното и латералното 1. Двукоремчестият мускул, m. di-
Функция: опъва кожата на шията и крачета на m. sternocleidomastoideus има gastricus (фиг. 331, 332; вж. фиг. 329,
отчасти на гърдите, отпуска долната че- плитка вдлъбнатина – малката надклю- 330), има две коремчета – предно и зад-
люст и тегли ъгъла на устата навън и на- чична яма, fossa supraclavicularis minor, но, които са съединени помежду си чрез
долу. а между медиалните крачета на левия сухожилие.
Инервация: r. colli (n. facialis). и десния гръдноключичноцицковиден Предното коремче, venter anterior, за-
Кръвоснабдяване: а. cervicalis super- мускул, над яремната изрезка на дръж- почва от двукоремчестата ямка на долна-
ficialis, а. facialis. ката на гръдната кост е разположена та челюст, върви назад и надолу и пре-
минава в сухожилие, подсилено при тя- digastricus (n. facialis). Инервация: r. stylohyoideus (n. facia-
лото на подезичната кост чрез израстък Кръвоснабдяване: предно коремче lis).
на предтрахеалната пластинка на фасци- – a. submentalis; задно – а. occipitalis, а. Кръвоснабдяване: а. occipitalis, а. fa-
ята на шията. Това сухожилие, огъвайки auricularis posterior. cialis, r. suprahyoideus, a. lingualis.
се назад и нагоре, преминава в задно ко- 2. Шилоподезичният мускул, m. sty- 3. Челюстноподезичният мускул, m.
ремче, venter posterior, което се прикре- lohyoideus (вж. фиг. 329–332), има тън- mylohyoideus (вж. фиг. 329–332), е пло-
пя към цицковидната изрезка на слепо- ко плоско коремче, което започва от ши- сък, с неправилна триъгълна форма. За-
очната кост. Между двете коремчета и ловидния израстък на слепоочната кост, почва от linea mylohyoidea на долната че-
ръба на долната челюст има вдлъбнати- продължава напред и надолу и се разпо- люст. Снопчетата на мускула са насоче-
на – подчелюстен триъгълник, trigonum лага по дължината на предната повърх- ни отгоре надолу и леко отзад напред и
submandibulare, в който заляга подче- ност на задното коремче на двукорем- на срединната линия се срещат със сноп-
люстната жлеза, gl. submandibularis. честия мускул. Дисталният край на мус- четата на едноименния мускул от проти-
Функция: при фиксирана подезична кула се разделя и като обхваща чрез две- воположната страна, образувайки шева
кост тегли надолу долната челюст; при те крачета сухожилието на двукоремчес- на челюстно-подезичния мускул.
фиксирана долна челюст, тегли подезич- тия мускул, се прикрепя към тялото и го- Задните снопчета на мускула се при-
ната кост нагоре. лемия рог на подезичната кост. крепят към предната повърхност на тяло-
Инервация: предно коремче – n. Функция: тегли подезичната кост на- то на подезичната кост. Двата челюстно-
mylohyoideus (n. trigeminus); задно – r. зад, нагоре и навън. подезични мускула участват в образува-
Фиг. 329. Мускули на шията; изглед отпред (Повърхностни мускули)

нето на пода на устната кухина и се на- Функция: тегли напред и нагоре по- ду мускула и костта се разполагат bursa
ричат диафрагма на устата. дезичната кост; при фиксирана подезич- retrohyoidea, и bursa infrahyoidea. По-
Функция: при фиксирана долна че- на кост участва в смъкването на долната някога в мускула има едно-две напреч-
люст мускулът тегли подезичната кост челюст. но вървящи сухожилни прекъсвания,
нагоре и напред; при фиксирана поде- Инервация: nn. cervicales (СI–СII). intersectiones tendineae.
зична кост участва в смъкването на до- Кръвоснабдяване: а. sublingualis, а. Функция: тегли подезичната кост на-
лната челюст. submentalis. долу.
Инервация: n. mylohyoideus (n. tri- Инервация: radix superior ansae cer-
geminus). Долни подподезични мускули vicalis (СI–СIII).
Кръвоснабдяване: а. sublingualis, а. 1. Гръдноподезичният мускул, m. 2. Гръднощитовидният мускул,
submentalis. ster-nohyoideus (вж. фиг. 329–332, 336), m. sternothyroideus (вж. фиг. 331, 336),
4. Брадичковоподезичният мускул, е тънък и плосък. Започва от задна- е плосък и е разположен зад предиш-
m. geniohyoideus (вж. фиг. 332), започ- та повърхност на ключицата, ставна- ния мускул. Започва от задната повърх-
ва от брадичковия бодил на долната че- та капсула на гръдно-ключичната ста- ност на хрущяла на I ребро и дръжката
люст, върви надолу и леко назад и се раз- ва и дръжката на гръдната кост. Насоч- на гръдната кост, насочва се нагоре и се
полага над m. mylohyoideus. Прикрепя вайки се нагоре, той достига до тялото прикрепя към косата линия на странич-
се към предната повърхност на тялото на на подезичната кост, където се прикрепя ната повърхност на щитовидния хрущял
подезичната кост. под m. mylohyoideus. В това място меж- на ларинкса.
Фиг. 330. Мускули на шията; изглед отдясно

Функция: тегли ларинкса надолу. roideae, е непостоянен; представлява тън- е дълъг, плосък мускул с две коремчета
Инервация: radix superior ansae ко мускулно снопче, минаващо по ме- – горно и долно, които се съединяват с
cervicalis (СI–СIII). диалния ръб на щитовидно-подезичния междинно сухожилие.
3. Щитовидноподезичният мус- мускул от тялото на подезичната кост Горното коремче, venter superior, за-
кул, m. thyrohyoideus (вж. фиг. 330–332), или от щитовидния хрущял към капсула- почва от долния ръб на тялото на поде-
е като продължение на предишния мус- та на щитовидната жлеза (в областта на зичната кост, латерално от мястото на
кул. Започва от косата линия на щито- провлака ѝ или от страничните, или от прикрепяне на m. sternohyoideus, и се на-
видния хрущял, върви нагоре и се при- пирамидния дял). сочва надолу покрай латералния ръб на
крепя по ръба на големия рог на поде- Това мускулно снопче може да се от- този мускул. След това се отклонява на-
зичната кост. деля от щитовидно-подезичния мускул зад, заляга зад гръдно-ключично-цицко-
Функция: приближава подезичната или от m. cricothyroideus, или от долния видния мускул, m. sternocleidomastoideus,
кост към ларинкса; при фиксирана поде- констриктор на фаринкса, m. constrictor където преминава в междинното сухожи-
зична кост повдига ларинкса. pharyngis inferior. лие. Последното се сраства с фасциално-
Инервация: r. thyrohyoideus ansae Функция: опъва капсулата и с нея то влагалище на съдово-нервния сноп на
cervicalis (СI–СII). щитовидната жлеза. шията.
4. Мускулът, повдигащ щитовид- 5. Лопатъчноподезичният мускул, Долното коремче, venter inferior, започ-
ната жлеза, m. levator glandulae thy- m. omohyoideus (вж. фиг. 329–332, 336), ва от междинното сухожилие, излиза изпод
Фиг. 331. Мускули на шията; изглед отдясно

(Повърхностни мускули, срединна група и дълбоки мускули, срединна и странична група)
плеврата.
Функция: при фиксиран гръбначен
стълб тегли нагоре I ребро и купола на
плеврата.
Инервация: nn. cervicales (CV–CVII).
Кръвоснабдяване: a. cervicalis ascen-
dens.
Срединна група
1. Дългият шиен мускул, m. longus

colli (cervicis) (вж. фиг. 333, 336), заема
предностраничната повърхност на тела-
та на прешлените – от атласа до III–IV
гръдни прешлени. Средните отдели на
мускулите са леко разширени. Мускул-
ните снопчета имат различна дължина,
поради което в мускула различават три
Фиг. 332. Начални и залавни места на мускули на подезичната кост (схема) части:
1) медиалновертикална част започ-
ва от телата на прешлените, по продъл-
външния ръб на m. sternocleidomastoideus, започва от предните пъпки на шестте жение на V шиен до III гръден и, изкач-
насочва се назад и леко надолу и дости- горни шийни прешлена, насочва се на- вайки се нагоре и медиално, се залавя
га изрезката на лопатката, където се при- долу зад предния стълбест мускул и се към предната повърхност на телата на
крепя към горния ръб на лопатката и гор- прикрепя към горната повърхност на I III–II шийни прешлени и предното въз-
ната напречна връзка на лопатката, lig. ребро, зад браздата на подключичната вишение на атласа, tuberculum anterius
transversum scapulae superius. артерия. Над посочената бразда, меж- atlantis;
Функция: при фиксирана лопатка те- ду предния и средния стълбести муску- 2) горната коса част върви от пред-
гли подезичната кост надолу и латерал- ли, има триъгълна цепка, в която залягат ните пъпки на ребренонапречните из-
но, а също така обтяга влагалището на подключичната артерия, a. subclavia, и растъци на II–V шийни прешлени към
съдовонервния сноп на шията, разши- нервните стволове на мишничния сплит, тялото на II шиен прешлен и tuberculum
рявайки отвора на вътрешната яремна nn. plexus brachialis. anterius atlantis;
вена, v. jugularis internae. Функция: при фиксиран гръбначен 3) долната коса част започва от тела-
Инервация: radix superior ansae cer- стълб повдига I ребро; при фиксиран та на трите горни гръдни прешлена, на-
vicalis (CI–CIII). гръден кош накланя шийния отдел на сочва се нагоре и латерално и се залавя
Кръвоснабдяване: всички мускули, гръбначния стълб напред. към предните пъпки на ребренонапреч-
лежащи под подезичната кост, се снаб- Инервация: nn. cervicales (СIII–СVIII) ните израстъци на трите долни шийни
дяват с кръв от а. thyroidea inferior, а. Кръвоснабдяване: а. vertebralis, а. прешлена (V–VII).
cervicalis superficialis. cervicalis profunda. Функция: накланя шийния отдел на
3. Задният стълбест мускул, m. гръбначния стълб напред и към себе си.
Дълбоки мускули на шията scalenus posterior (вж. фиг. 330, 331, 333), Инервация: nn. cervicales (СIII–СVIII).
започва от задните пъпки на V–VI (по- Кръвоснабдяване: а. vertebralis, аа.
Странична група някога и на проминиращия) шийни пре- cervicales ascendens et profunda.
шлени, насочва се надолу зад средния 2. Дългият мускул на главата, m.
1. Предният стълбест мускул, m. стълбест мускул и се залавя към външ- longus capitis (вж. фиг. 333), започва от
scalenus anterior (фиг. 333; вж. фиг. 330, ната повърхност на II ребро. предните пъпки на III–VI шийни пре-
331), започва от предните пъпки на III– Функция: при фиксиран гръбначен шлени, насочва се нагоре и се залавя към
VI шийни прешлени, насочва се надолу и стълб повдига II ребро; при фиксиран долната повърхност на базиларната част
напред и се прикрепя към възвишението гръден кош и двустранно съкращаване на тилната кост, малко по-назад от гъл-
на предния стълбест мускул, tuberculum накланя шийния отдел на гръбначния тачната пъпка.
m. scaleni anterioris, на I ребро. стълб напред. Функция: накланя главата и шийния
Функция: при фиксиран гръбначен Инервация: nn. cervicales (CVII–CVIII). отдел на гръбначния стълб напред.
стълб тегли I ребро нагоре; при фикси- Кръвоснабдяване: аа. cervicalis pro- Инервация: nn. cervicales (CI–CIV).
ран гръден кош и едностранно съкраща- funda et transversa colli, а. intercostalis Кръвоснабдяване: а. vertebralis, а.
ване накланя шийния отдел на гръбнач- posterior I (truncus costocervicalis). cervicalis profunda.
ния стълб в същата посока, а при дву- 4. Малкият стълбест мускул, m.
странно съкращаване – напред. scalenus minimus, е непостоянен, разпо- Подтилни мускули
Инервация: nn. cervicales (CV–CVII). лага се малко по-навътре от m. scalenus
Кръвоснабдяване: а. cervicalis as- anterior. Започва от напречния израстък Подтилните мускули, mm. subocci-
cendens, а. thyroidea inferior. на III шиен прешлен и се залавя за въ- pitales (вж. фиг. 296, 298–301, 333, 346,
2. Средният стълбест мускул, m. трешния ръб на I ребро пред tuberculum 347), са къси, слаби мускули, заемащи
scalenus medius (вж. фиг. 330, 331, 333), m. scaleni anterioris и към купола на най-дълбоко положение.
1. Предният прав мускул на глава- за околоцицковидния израстък, processus 5. Горен кос мускул на главата, m.
та, m. rectus capitis anterior (вж. фиг. paramastoideus, на яремния израстък на obliquus capitis superior (вж. фиг. 346,
333), е къс. Започва от предната повърх- тилната кост. 347), – насочва се от напречния израстък
ност на напречния израстък и латерална- Функция: накланя главата към себе на атласа към латералните части на гор-
та част на тялото на атласа, върви нагоре си; при двустранно съкращаване – на- ната тилна линия.
и се захваща за долната повърхност на пред. Инервация: nn. suboccipitalis (CI),
базиларната част на тилната кост, напред Инервация: nn. cervicales (CI–CII). cervicalis II.
от предния ръб на големия тилен отвор. Кръвоснабдяване: а. vertebralis, а. oc- 6. Долен кос мускул на главата, m.
Функция: накланя главата към себе cipitalis. obliquus capitis inferior (вж. фиг. 346),
си; при двустранно съкращаване – на- 3. Голям заден прав мускул на глава- опънат е между бодилестия израстък на
пред. та, m. rectus capitis posterior major (вж. аксиса и напречния израстък на атласа.
Инервация: nn. cervicales (CI–CII). фиг. 346, 347), – разполага се между бо- Функция: при двустранно съкраща-
Кръвоснабдяване: а. vertebralis, а. дилестия израстък на аксиса и латерал- ване – движение на главата назад; при
pharyngea ascendens. ната част на долната тилна линия. едностранно – назад и встрани, при ко-
2. Латералният прав мускул на гла- 4. Малък заден прав мускул на глава- ето долният кос и отчасти задният голям
вата, m. rectus capitis lateralis (вж. фиг. та, m. rectus capitis posterior minor (вж. прав мускул въртят главата.
333) е квадратен. Започва от предната фиг. 346, 347), – върви от задната пъпка Инервация: n. suboccipitalis (CI).
част на напречния израстък на атласа, на атласа към медиалните части на до- Кръвоснабдяване: a. cervicalis pro-
насочва се нагоре и навън и се захваща лната тилна линия. funda.
Фиг. 333. Мускули на шията и подтилни мускули; изглед отпред

Фиг. 334. Триъгълници на шията (полусхематично) (Триъгълниците са обозначени със стрелки; границите на
триъгълниците са очертани с кафява и жълти линии; показани са отношенията на основните нервни и кръвоносни
стволове към триъгълниците)
ТРИЪГЪЛНИЦИ НА ШИЯТА на шията, regio cervicalis anterior. 1) подчелюстният триъгълник, tri-

Задният триъгълник на шията, gonum submandibulare, е ограничен от
Всяка половина на шията, от двете trigonum cervicale posterius (colli laterale), предното и задното коремче на двуко-
страни на срединната линия, минаваща е ограничен от задния край на гръдно- ремчестия мускул и долния ръб на до-
от брадичката до яремната изрезка, се ключичноцицковидния мускул, ключи- лната челюст;
дели от гръдноключичнияцицковиден цата и ръба на трапецовидния мускул. 2) сънният триъгълник, trigonum ca-
мускул на два триъгълника – преден и Той съвпада с латералната област на roticum, е образуван от задното коремче
заден (фиг. 334; вж. фиг. 327). шията, regio cervicalis lateralis. на двукоремчестия мускул, горното ко-
Предният триъгълник на шията, Всеки от упоменатите триъгълници ремче на лопатъчноподезичния мускул и
trigonum cervicale (colli) anterius, е огра- се дели посредством мускулите на шия- предния край на гръдноключичнияциц-
ничен от долния ръб на долната челюст, та на редица по-малки триъгълници. ковиден мускул;
срединната линия на шията и предния Двукоремчестият мускул и горното 3) лопатъчнотрахеалният триъгъл-
ръб на гръдноключичноцицковидния коремче на лопатъчноподезичния мус- ник, trigonum musculare (omotracheale),
мускул. Предният триъгълник на шията кул разделят предния триъгълник на ши- е ограничен отгоре от горното коремче
съвпада с границите на предната област ята на следните триъгълници: на лопатъчно-подезичния мускул, задно
Фиг. 335. Фасции на шията; изглед отдясно

– от преднодолния ръб на гръдно-клю- мускул, отпред – от задния ръб на гръд- зичната кост, се залавя към нея и преми-
чичния-цицковиден мускул и отпред – от ноключичноцицковидния мускул и отдо- нава към групата шийни мускули, лежа-
срединната линия на шията, съвпадаща с лу – от края на ключицата. щи над подезичната кост. След образу-
дългата ос на трахеята; ването на влагалището на гореспомена-
4) подбрадичковият триъгълник, tri- ФАСЦИИ НА ШИЯТА та група мускули и подчелюстната жле-
gonum submentale, е образуван от пред- за, повърхностната пластинка продъл-
ните коремчета на двукоремчестия мус- В областта на шията има шийна фа- жава към лицето, при което преминава
кул, а отдолу – от горния край на поде- сция, fascia cervicalis (colli), в която раз- в дъвкателна фасция, fascia masseterica,
зичната кост, като срединната линия на личават три пластинки: повърхностна, и фасция на околоушната жлеза, fascia
шията го дели на две части. подтрахеална и предгръбначна. parotidea.
Задният триъгълник на шията включ- Повърхностната пластинка, lamina В задните шийни отдели, повърхност-
ва: superficialis, обвива като чорап всички ната пластинка преминава в собствена
1) лопатъчноключичният триъгъл- мускули на шията и подчелюстната жле- фасция на рамото и гърба. При външ-
ник, trigonum omoclaviculare, е ограни- за, gl. submandibularis. В предните си от- ния ръб на трапецовидния мускул, m.
чен от задния ръб на гръдноключично- дели представлява непосредствено про- trapezius, тя се разделя и, обкръжавай-
цицковидния мускул, ключицата и до- дължение на собствената гръдна фасция. ки този мускул, се прикрепя към нухал-
лното коремче на лопатъчно-подезичния Долният отдел на фасцията е укрепен ната връзка, lig. nuchae, достигайки на-
мускул; триъгълникът съответства на го- към предния ръб на ключицата и дръж- горе горната тилна линия, linea nuchalis
лямата надключична ямка; ката на гръдната кост. Повдигайки се на- superior, и външната задтилна издатина,
2) лопатъчнотрапецовидният триъ- горе, фасцията се разделя, образувайки protuberantia occipitalis externa.
гълник, trigonum omotrapezoideum, е ог- влагалище за гръдноключичнитецицко- Предтрахеалната пластинка, lamina
раничен задно от ръба трапецовидния видни мускули, а достигайки до поде- pretrachealis, започва от задните повърх-
Фиг. 336. Мускули и фасции на шията (Хоризонтален срез на шията на нивото на VII шиен прешлен)
ности на ключицата и дръжката на гръд- предвътрешни и задвътрешни органни regio parotideomasseterica, – чифтна, ог-
ната кост и, насочвайки се нагоре, обра- пространства; 5) предгръбначна. раничена е отгоре от подочничната об-
зува влагалището за група мускули, ле- ласт, отпред – от областта на бузата, а на-
жащи под подезичната кост. Горните от- МУСКУЛИ И ФАСЦИИ НА долу достига ъгъла на долната челюст.
дели на тази пластинка се сраства на ни- ГЛАВАТА
вото на подезичната кост с повърхност- МУСКУЛИ НА ГЛАВАТА
ната пластинка. Участъкът от lamina ОБЛАСТИ НА ГЛАВАТА
pretrachealis, разположен между двата Мускулите на главата, mm. capitis,
лопатъчно-подезични мускули и ограни- Областите на главата, regionеs ca- както генетически, така и функционално
чен отгоре от подезичната кост, а отдо- pitis (вж. фиг. 327, 328), са следните: могат да бъдат разделени на лицеви мус-
лу от ключиците и дръжката на гръдната 1. Челна област, regio frontalis, – не- кули и дъвкателни мускули.
кост, се отличава с плътност и образува чифтна, в предните отдели достига до Лицевите или мимическите муску-
лопатъчно-ключичната апоневроза. челноносния шев (основата на носа) и ли, mm. faciei, се развиват от втората вис-
Предгръбначната пластинка, lamina надорбиталните ръбове, назад граничи с церална дъга. Те се разполагат под кожа-
prevertebralis, започва от основата на че- теменната област, а странично – със сле- та и за разлика от другите скелетни мус-
репа, върви надолу, покривайки пред- поочните области. кули са лишени от фасции. По-голямата
гръбначната група мускули на шията. 2. Теменна област, regio parietalis, – част от мимическите мускули започват
Външните ѝ отдели се срастват с ребре- нечифтна, съответства на контурите на от костите на главата или от нейните фа-
ните израстъци, processus costales, на теменните кости. сции и се вплитат в кожата.
шийните прешлени, благодарение на ко- 3. Тилна област, regio occipitalis, – Мимическите мускули, съкращавайки
ето се образува костнофиброзното влага- нечифтна, започва зад теменната област се, изместват определени участъци от ко-
лище за споменатата група мускули. До- и достига до задната област на шията. жата и по този начин придават на лицето
лните отдели на пластинката, примерно 4. Слепоочна област, regio temporalis, разнообразни изражения – обуславят ми-
на нивото на III гръден прешлен, пре- – чифтна, разполага се на страничната миката. Те се групират предимно около
минават във fascia endothoracica. По пе- повърхност на главата под теменната об- естествените отвори на лицето (външни-
риферията фасцията преминава върху ласт и съответства на контурите на люс- те слухови отвори, очни цепки, устната
стълбестите мускули. пестата част на слепоочната кост. цепка, ноздрите). Под въздействието на
Между пластините на фасциите на мускулите тези отвори или се смаляват
шията, а също така между тях и вътреш- ОБЛАСТИ НА ЛИЦЕТО до пълно затваряне, или се увеличават, т.
ните органи се образуват пространства, е. разширяват. В съответствие с това ли-
запълнени с хлабава съединителна тъ- Областите на лицето, regionеs fa- цевите мускули биват: 1) мускули, около
кан. cialis (вж. фиг. 327, 328), са следните: слуховия отвор; 2) мускули, около очна-
1. Надгръдното пространство, spa- 1. Очнична област, regio orbitalis, – та цепка; 3) мускули, около устната цеп-
tiиm suprasternale, се разполага над ярем- чифтна, съответства на границите на оч- ка; 4) мускули, около ноздрите.
ната изрезка на дръжката на гръдната ницата. Дъвкателните мускули, mm. masti-
кост, между повърхностната и предтра- 2. Област на носа, regio nasalis, – catorii, се развиват от първата висцерал-
хеалната пластинки на фасцията на шия- нечифтна, съответства на контурите на на дъга. Съкращавайки се, те изместват
та. Това пространство продължа в дясно- външния нос. долната челюст и по този начин обусла-
то и лявото странични хлътвания зад m. 3. Подочнична област, regio infraor- вят дъвкателния акт. Дъвкателните мус-
sternocleidomastoideus. bitalis, – чифтна, разположена навън от кули имат подвижна точка (залавна) на
2. Предвисцералното пространство, носната област, под очницата; назад гра- долната челюст и неподвижна точка (на-
spatium previscerale, се намира между ничи с ябълчната област, а надолу – с об- чало) на костите на черепа.
предтрахеалната пластинка на шийната ластта на бузата. Дъвкателните мускули са 4 чифта: 1)
фасция и вътрешните органи на шията. 4. Ябълчна област, regio zigomatica, дъвкателен мускул; 2) слепоочен мускул;
3. Ретровисцералното пространство, – чифтна, съответства на контурите на 3) латерален криловиден мускул; 4) ме-
spatium retroviscerale, се образува между тялото на ябълчната кост. диален криловиден мускул.
предгръбначната пластинка на фасцията 5. Област на бузата, regio buccalis,
на шията и вътрешните органи на шията. – чифтна, ограничена е от носната об- Мимически мускули
Според класификацията на В. Н. Шев- ласт и областта на устата от носноуст-
куненко фасциите на шията са пет: 1) по- ната бразда, sulcus nasolabialis; задният Надчерепен мускул
върхностна, съответстваща на повърх- ѝ край достига до околоушно-дъвкател-
ностната фасция на други части от тя- на област, а долна граница на областта е Под кожата на главата, между челна-
лото. Тя образува влагалище за подкож- ръбът на долната челюст. та и тилната кости, има широка сухо-
ния мускул на шията; 2) собствена, съ- 6. Област на устата, regio oralis, – жилна пластина – сухожилен шлем (над-
ответстваща на собствените фасции на нечифтна, граничи отгоре с носната, от- черепна апоневроза), galea aponeurotica
другите части на тялото и повърхност- долу – с областта на брадичката, а стра- (aponeurosis epicranialis), който е срас-
ната пластина по Международната ана- нично – с областите на бузите. нал плътно с кожата на окосмената част
томична терминология; 3) лопатъчно- 7. Област на брадичката, regio men- на главата и не така плътно – с над-
ключична, съответстваща на предтрахе- talis, – нечифтна, отделя се от областта костницата на костите на черепа (фиг.
алната пластинка; 4) вътрешношийна (в на устата чрез брадичковоустната браз- 337, 338).
нея различават пристенна и висцерална да, sulcus mentolabialis. Сухожилният шлем и свързаните с
пластинки, ограничаващи клетъчните 8. Околоушнодъвкателна област, него мускулни части се наричат надче-
репен мускул, m. epicranius. ното коремче сухожилният шлем, а за- слепоочната фасция и сухожилния шлем,
В предните отдели на шлема е вклю- едно с него и кожата на окосмената част насочва се назад и надолу, малко се сте-
чено челно коремче, а в задните – тилно на главата се изместват назад; при съкра- снява и се залавя към кожата на ушната
коремче, съставяйки тилно-челния мус- щаване на челното коремче сухожилни- мида над трагуса.
кул, m. occipitofrontalis. ят шлем и свързаната с него част от ко- Функция: измества ушната мида на-
Челното коремче, venter frontalis (вж. жата на главата се изместват напред; при пред и нагоре.
фиг. 337, 338), е разположено под кожа- фиксиран шлем мускулът повдига веж- Кръвоснабдяване: а. temporalis super-
та в областта на челото. Този мускул се дите и разширява очната цепка. ficialis.
състои от вертикално насочени снопче- Кръвоснабдяване: челно коремче – а. 2. Горният ушен мускул, m. auricula-
та, които започват малко над челните из- temporalis superficialis, а. supraorbitalis, а. ris superior (вж. фиг. 337), се разполага
датини – от сухожилния шлем, насочват lacrimalis; тилно коремче – a. occipitalis, непосредствено до предишния. Започва
се надолу и се вплитат в кожата на чело- а. auricularis posterior. над ушната мида от сухожилния шлем,
то на нивото на надвеждните дъги. насочва се надолу и се залавя към горния
Тилното коремче, venter occipitalis Мускули около слуховия отвор отдел на хрущяла на ушната мида.
(вж. фиг. 337, 338, 342), е образувано Снопът влакна на горния ушен мус-
от сравнително къси мускулни снопче- Тези мускули се отнасят към мускули- кул, който се вплита в сухожилния
та, които започват в областта на горната те на черепния покрив, имат рудимента- шлем, се отделя в отделен мускул и се
тилна линия, linea nuchalis suprema, ми- рен строеж и практически не функцио- нарича слепоочно-теменен мускул, m.
нават нагоре и се вплитат в задните отде- нират. temporoparietalis.
ли на сухожилния шлем. 1. Предният ушен мускул, m. аuri- Функция: измества ушната мида на-
Функция: при съкращаване на тил- cularis anterior (вж. фиг. 337), започва от горе, опъва сухожилния шлем.
Фиг. 337. Мускули на главата; изглед отдясно (Мимически мускули)

Кръвоснабдяване: а. temporalis su- почва от челната кост; разположен е над от носната кост или от апоневрозата на
perficialis, а. auricularis posterior. слъзната кост, насочва се нагоре по хода носния мускул във вид на продълговато-
3. Задният ушен мускул, m. auricula- на надвеждните дъги и се залавя към ко- плоски снопчета и се прикрепя към ко-
ris posterior (вж. фиг. 337), е слабо раз- жата на веждите. На това място сноп- жата над основата на носа.
вит. Започва от нухалната фасция, fascia четата на мускула се преплитат с мус- Функция: при съкращаване на мус-
nuchae и, насочвайки се напред, достига кулните снопчета на челното коремче кулите от двете страни при основата на
основата на ушната мида. на тилно-челния мускул, venter frontalis носа се образуват напречни гънки.
Функция: тегли ушната мида назад. musculi occipitofrontalis. Кръвоснабдяване: a. angularis, а. su-
Кръвоснабдяване: a. auricularis poste- Функция: тегли кожата на веждите praorbitalis.
rior. към срединната линия, образувайки вер- 3. Мускулът, отпускащ веждата, m.
Ушните мускули съставят странично- тикални гънки в областта на основата depressor supercilii (вж. фиг. 338), започ-
то коремче на надчерепния мускул. на носа (в междувеждичното простран- ва с по-тясната си част от горната тре-
ство). та на страничната част на носната кост,
Мускули около очната цепка Кръвоснабдяване: а. frontalis, а. su- външно от предишния мускул и като се
praorbitalis, а. temporalis superficialis. разширява постепенно, се насочва наго-
1. Мускулът, сбръчкващ веждите, 2. Мускул на горделивите, m. procerus ре. Залавя се към кожата на медиалната
m. corrugator supercilii (вж. фиг. 338), за- (вж. фиг. 338), започва от гърба на носа, област на веждите.
Фиг. 338. Мускули на главата; изглед отдясно (Мимически и дъвкателни мускули)

Функция: отпуска веждата надолу и край на lig. palpebrale mediale и се насоч- orbicularis oris (фиг. 339; вж. фиг. 337,
леко навътре. ват към латералния ъгъл на окото, където 338), е изграден от кръгови мускулни
Кръвоснабдяване: а. angularis, а. sup- се захващат за lig. palpebrale laterale. снопчета, разположени в самите устни.
raorbitalis. Дълбоката част, pars profunda, за- Мускулните снопчета се срастват плътно
4. Кръгъл очен мускул, m. orbicularis почва от задния гребен на слъзната кост с кожата. Повърхностните слоеве на този
oculi (вж. фиг. 337, 338), – разполага се и се дели на две части, които обхващат мускул се смесват със снопчетата муску-
под кожата, прикриваща предните отде- отпред и отзад слъзната торбичка, saccus ли, идващи към устната цепка. В мус-
ли на очницата. В мускула се различават lacrimalis, и се загубват в мускулните кула се различават гранична част, pars
три части: очнична, клепачна и дълбока снопчета на клепачната част. Отвън слъз- marginalis, и устна част, pars labialis.
(слъзна). Всичките три части на мускула ната част на мускула не се вижда. Функция: стеснява устната цепка и
водят началото си от областта на медиал- Функция: pars orbitalis свива очна- изтегля устните напред.
ния ъгъл на окото. та цепка и изглажда напречните гън- Кръвоснабдяване: аа. labiales superior
Очничната част, pars orbitalis, за- ки в областта на кожата на челото; pars et inferior, а. mentalis.
почва от медиалната връзка на клепача, palpebralis затваря очната цепка; pars 2. Големият ябълчен мускул, m.
lig. palpebrale mediale, от челния израс- lacrimalis разширява слъзната торбичка. zygomaticus major (вж. фиг. 337–339), за-
тък на горната челюст, от носната част Кръвоснабдяване: а. facialis, а. te- почва от външната повърхност на ябъл-
на челната кост и следвайки по горния и mporalis superficialis, а. infraorbitalis, а. чната кост. Част от мускулните влакна
долния ръб на очницата, образува муску- supraorbitalis. представлява продължение на кръглия
лен пръстен. мускул на устата, m. orbicularis oculi. На-
Вътрешните снопчета на мускула Мускули около устната цепка сочвайки се надолу и медиално, ябъл-
в областта на латералната връзка на чният мускул се вплита в кръглия мускул
клепача, lig. palpebrale laterale образу- Мускулите около устната цепка, се на устата и кожата на устния ъгъл.
ват латералния шев на клепачите, raphe делят на две групи. Едната група е пред- Функция: дърпа ъгъла на устата на-
palpebralis lateralis. ставена от кръглия мускул на устата, m. горе и навън.
Клепачната част, pars palpebralis, orbicularis oris, при съкращаването на Кръвоснабдяване: а. infraorbitalis, а.
представлява продължение на очничната който се стеснява устната цепка. В дру- buccalis.
част и се намира непосредствено под ко- гата група влизат мускулите, разполага- 3. Малкият ябълчен мускул, m. zy-
жата на клепачите. На нея, от своя стра- щи се радиално по отношение на устна- gomaticus minor (вж. фиг. 337–339), за-
на, се различават две части – горна и до- та цепка; тяхното съкращаване води до почва от предната повърхност на ябъл-
лна, partes palpebrales superior et inferior. нейното разширяване. чната кост. Медиалните снопчета на този
Те започват съответно от горния и долния 1. Кръглият мускул на устата, m. мускул се преплитат с мускулните сноп-
Фиг. 339. Мускули около устната цепка; изглед отвътре (Кожата с мускулите е отстранена от костите на лицето;
лигавицата на бузите и устните е премахната)
чета на m. оrbicularis oculi. фиг. 337, 339), е непостоянен и предста- Мускули около ноздрите
4. Мускулът, повдигащ горната влява частично продължение на сноп-
устна, m. levator labii superioris (вж. фиг. четата на подкожния мускул на шията, 1. Носовият мускул, m. nasalis (вж.
337–339), започва от подочничния ръб, platysma. Част от снопчетата на муску- фиг. 337, 338), започва от горната челюст
над подочничния отвор. ла започват от дъвкателната фасция и ко- над алвеолите на кучешкия зъб и лате-
5. Мускулът, повдигащ горната ус- жата в областта на назолабиалната гън- ралния резец, издига се нагоре и се раз-
тна и крилото на носа, m. levator labii ка. Насочвайки се медиално, мускулните деля на две части – външна и вътрешна.
superioris alaeque nasi (вж. фиг. 337–339), му снопчета се вплитат в кожата на уст- Външната напречна част, pars trans-
се намира непосредствено до предиш- ния ъгъл. versa, заобикаля крилото на носа, леко се
ния; започва от основата на челния из- Функция: тегли устния ъгъл в лате- разширява и по срединната линия пре-
растък на горната челюст. рална посока. минава в сухожилие, което се съединя-
Последните три мускула се насочват Кръвоснабдяване: а. facialis, а. trans- ва тук със сухожилието на едноименния
надолу, леко конвергират и образуват versa faciei, а. buccalis. мускул от противоположната страна.
четириъгълна мускулна плочка, чиито 9. Мускулът, теглещ надолу ъгъла Вътрешната крилна част, pars alaris, се
снопчета се вплитат в кожата на горна- на устата, m. depressor anguli oris (вж. захваща към задния ръб на хрущяла на
та устна, частично в m. orbicularis oris, а фиг. 337–339), започва на широка осно- крилото на носа.
също и в кожата на носното крило. ва от предната повърхност на долната Функция: свива носния отвор.
Функция: повдига горната устна и челюст, под брадичковия отвор. Насоч- Кръвоснабдяване: аа. labialis superior,
придърпва крилото на носа. вайки се нагоре, мускулът се стеснява, angularis.
Кръвоснабдяване: а. infraorbitalis, а. достига ъгъла на устата, където част от 2. Мускулът, дърпащ надолу носна-
labialis superior, а. buccalis. снопчетата се вплитат в кожата на уст- та преграда, m. depressor septi nasi (вж.
6. Мускулът, повдигащ ъгъла на ус- ния ъгъл, а част – в дебелината на горна- фиг. 338, 339), започва от алвеоларния
тата, m. levator anguli oris (вж. фиг. 338, та устна и m. levator anguli oris. тубер на горния медиален резец, час-
339), е разположен по-дълбоко от пре- Функция: тегли устния ъгъл надолу тично приема в своя състав снопчета от
дишния. Той започва под очничния от- и навън. кръглия мускул на устата, m. orbicularis
вор, от ямката на кучешкия зъб. Насоч- Кръвоснабдяване: а. labialis inferior, oris. Захваща се за долната повърхност
вайки се надолу, се вплита в кожата на а. mentalis, а. submentalis. на хрущяла на носната преграда.
устния ъгъл и m. orbicularis oris. 10. Мускулът, теглещ надолу долна- Функция: дърпа носната преграда
Функция: тегли устния ъгъл нагоре и та устна, m. depressor labii inferioris надолу.
навън. (вж. фиг. 337–339), е донякъде е препо- Инервация: всички лицеви мускули
Кръвоснабдяване: а. infraorbitalis, а. крит от предишния. Започва от предната се инервират от клончета на n. facialis.
buccalis. повърхност на долната челюст, над нача- Кръвоснабдяване: a. labialis superior.
7. Мускулът на бузата, m. buccinator лото на предходния мускул, по-напред
(„мускул на тръбачите“) (вж. фиг. 338, от брадичковия отвор, насочва се нагоре Дъвкателни мускули
339), започва от долната трета на пред- се и вплита в кожата на долната устна и
ния ръб на клона на долната челюст, от брадичката. 1. Дъвкателният мускул, m. masseter
криловиднодолночелюстния шев, raphe Медиалните снопчета на мускула око- (фиг. 340; вж. фиг. 338), започва от до-
pterygomandibularis, а също и от външна- ло долната устна се преплитат със същи- лния ръб на ябълчната дъга с две части
та повърхност на горната и долната че- те снопчета на едноименния мускул от – повърхностна и дълбока.
люсти в областта на алвеолите на кътни- противоположната страна. Повърхностната част, pars superfi-
ците. Насочвайки се напред, снопчетата Функция: тегли долната устна надо- cialis, започва със сухожилни снопчета от
на букалния мускул се вплитат в кръглия лу. предния и средния участък на ябълчната
мускул на устата, а също в лигавицата и Кръвоснабдяване: а. labialis inferior, дъга; дълбоката част, pars profunda, – от
кожата на устния ъгъл, горната и долна- а. mentalis, а. submentalis. средния и задния участъци на ябълчната
та устни. 11. Брадичковият мускул, m. mentalis дъга. Снопчетата на мускулните влакна
Откъм външната повърхност на мус- (вж. фиг. 338, 339), започва непосред- на повърхностната част вървят косо на-
кула заляга мастното тяло на бузата, ствено до предишния от алвеоларните долу и назад, на дълбоката – надолу и на-
corpus adiposum buccae, откъм вътреш- хълмчета на резците на долната челюст, пред. Двете части на дъвкателния мускул
ната – лигавицата на преддверието на насочва се надолу и се вплита в кожата се съединяват и се залавят към външната
устата. На нивото на предния ръб на дъ- на брадичката. повърхност на клона на долната челюст
вкателния мускул, m. masseter, средните Функция: тегли кожата на брадичка- и към нейния ъгъл в областта на дъвка-
части на мускула на бузата са прободени та нагоре, изтегля напред долната устна. телната неравност.
от изходния канал на околоушната жле- Кръвоснабдяване: а. labialis inferior, Функция: повдига отпуснатата долна
за, ductus parotideus. а. mentalis. челюст; повърхностната част от муску-
Функция: изтегля устния ъгъл настра- 12. Напречният мускул на брадичка- ла участва в издаването на челюстта на-
ни; при двустранно съкращаване разте- та, m. transversus menti, е непостоянен пред.
гля устната цепка, притиска вътрешната малък мускул, който пресича срединна- Инервация: n. massetericus (n. trige-
повърхност на бузите към зъбите. та линия непосредствено под брадичката minus).
Кръвоснабдяване: a. buccalis. и често представлява продължение на m. Кръвоснабдяване: а. masseterica, а.
8. Мускулът на смеха, m. risorius (вж. depressoris anguli oris. transversa faciei.
2. Слепоочният мускул, m. temporalis Кръвоснабдяване: аа. temporales pro- лната глави на мускула има цепка, про-
(фиг.341, 342; вж. фиг. 338), запълва сле- funda et superficialis. пускаща букалния нерв.
поочната ямка, fossa temporalis. Започ- 3. Латералният криловиден мускул, Функция: премества долната челюст
ва от слепоочната повърхност на челна- m. pterygoideus lateralis (фиг. 343–347; в противоположна посока; двустранното
та кост, голямото крило на клиновидната вж. фиг. 341, 342), започва с две части съкращаване на мускула издава напред
кост и люспестата част на слепоочната (главички) – горна и долна. долната челюст.
кост. Снопчетата на мускула, насочвайки Горната глава, caput superius, на мус- Инервация: n. pterygoideus lateralis
се надолу, конвергират и образуват мощ- кула започва от долната повърхност и от (n. trigeminus).
но сухожилие, което преминава отвътре подслепоочния гребен на голямото кри- Кръвоснабдяване: a. alveolares in-
на скуловата дъга и се захваща за венеч- ло на клиновидната кост, залавя се за ме- feriores (a. maxillaris), а. facialis.
ния израстък на долната челюст. диалната повърхност на ставната капсу- 4. Медиалният криловиден мускул,
Функция: при съкращаване на всич- ла на долночелюстната става и за став- m. pterygoideus medialis (вж. фиг. 343–
ки снопчета мускулът повдига отпус- ния диск. Долната глава, caput inferius, 345, 347), започва от стените на крило-
натата долна челюст; задните снопчета започва от външната повърхност на лате- видната яма на клиновидната кост, на-
дърпат назад издадената напред долна ралната пластина на криловидния израс- сочва се назад и надолу и се захваща за
челюст. тък на клиновидната кост и, насочвайки криловидната неравност на клона на до-
Инервация: nn. temporales profundi се назад, се залавя за криловидната яма лната челюст.
(n. trigeminus). на долната челюст. Между горната и до- Функция: измества долната челюст в
Фиг. 340. Дъвкателни мускули; изглед отдясно

(Повърхностният лист на слепоочната фасция е частично разрязан и отворен)
противоположна посока; при двустран- то се захваща за горния ръб и външната 4. Букофарингеалната фасция, fas-
но съкращаване издава напред и повдига повърхност на ябълчната дъга; дълбока cia buссоpharyngea, покрива m. buccalis и
отпусната долна челюст. пластина, lamina profunda, която преми- при предния ръб на дъвкателния мускул
Инервация: n. pterygoideus medialis нава по вътрешната повърхност на ябъл- преминава по вътрешната повърхност на
(n. trigeminus). чната дъга. Между пластините на слепо- клона на долната челюст. Тук фасцията
Кръвоснабдяване: aа. alveolares su- очната фасция залягат съдове и мастна покрива медиалния криловиден мускул
periores (a. maxillaris), а. facialis. тъкан. и преминава върху стената на гълтача.
2. Дъвкателната фасция, fascia mas-
ФАСЦИИ НА ГЛАВАТА seterica, започва от ябълчната дъга, къ- СЪЕДИНИТЕЛНОТЪКАННИ
дето тя преминава в слепоочна фасция ПРОСТРАНСТВА НА ГЛАВАТА
Към фасциите на главата (вж. фиг. и се насочва надолу. Отзад фасцията се
337, 338, 340) се отнасят: слепоочната захваща за хрущяла на външния слухов В челнотеменнозадтилната област
фасция, дъвкателната фасция, фасцията проход и преминава върху цицковидния хлабавата съединителна тъкан образу-
на околоушната жлеза и букофарингеал- израстък. Надолу тя преминава в шийна- ва подапоневротично пространство,
ната фасция. та фасция, а напред – върху дъвкателния затворено между сухожилния шлем и
1. Слепоочната фасция, fascia tem- мускул, след което продължава в бузес- надкостницата на костите на черепния
poralis, започва от надкостницата на че- то-гълтачната фасция. покрив и простиращо се от надвеждни-
репните кости в областта на горната тем- 3. Фасция на околоушната жлеза, те дъги до горната тилна линия, а също
порална линия и сухожилния шлем. По- fascia раrоtidea, която е свързана в зад- поднадкостни пространства между
кривайки слепоочния мускул, близо до ните си отдели с дъвкателната фасция, костите на черепния покрив и тяхната
ябълчната дъга слепоочната фасция се се разделя на два листа, които обвиват надкостница, ограничени от шевовете,
разделя на две пластини: повърхност- от двете страни околоушната жлеза, gl. – място за срастване на надкостницата с
на пластина, lamina superficialis, коя- parotis. костта.
Фиг. 341. Дъвкателни мускули; изглед отдясно (Ябълчната дъга е разрязана и отдръпната заедно с дъвкателния мускул)
В слепоочната област има три съеди- нерви, лимфни възли и значително коли- Последното се намира в задния отдел на
нителнотъканни цепки: 1) надябълчно чество хлабава съединителна тъкан, коя- подслепоочната ямка и е ограничено от-
междуапоневротично пространство, то комуникира с окологълтачната хлаба- горе от латералния криловиден мускул,
ограничено от двата листа на слепоочна- ва съединителна тъкан и с хлабава съе- медиално – от медиалния криловиден
та фасция и ябълчната дъга; 2) субапо- динителна тъкан на медиалната повърх- мускул и латерално – от клона на долна-
невротично пространство между външ- ност на долната челюст (в подслепооч- та челюст. Нагоре то продължава в сле-
ната повърхност на слепоочния мускул ната яма). поочно-криловидно и междукриловидно
и слепоочната фасция; 3) дълбоко слепо- В предния отдел на подслепоочната пространства. Слепоочнокриловидното
очно пространство, отделящо дълбока- яма се намира мастното тяло на бузата, пространство заляга между латералния
та повърхност на мускула от надкостни- прилежащо към предните ръбове на дъ- криловиден и слепоочния мускули. На-
цата. вкателния и слепоочния мускули и от- горе то продължава в дълбокото слепо-
В страничната област на лицето фас- даващо израстъци в субапоневротично- очно пространство. Междукриловидно-
цията на околоушната жлеза ограничава то пространство на слепоочната област, то пространство заляга върху медиал-
едноименно пространство, където, освен в криловиднонебцовата ямка и в крило- ната повърхност на латералния крилови-
слюнчената жлеза, има големи съдове и виднодолночелюстното пространство. ден мускул.
Фиг. 342. Начални и залавни места на мускули на главата (схема)

Фиг. 343. Дъвкателни мускули; изглед отдясно

(Сагитален срез; отворена е кухината на долночелюстната става;
премахнат е клонът на долната челюст)
Фиг. 344. Дъвкателни мускули; изглед отзад
Фиг. 345. Начални и залавни места на дъвкателните мускули (схема)

Фиг. 346. Подтилни мускули
Фиг. 347. Начални и залавни места на мускули и връзки на основата на черепа (схема)
МУСКУЛИ И ФАСЦИИ НА
ГОРНИЯ КРАЙНИК
ОБЛАСТИ НА ГОРНИЯ КРАЙНИК
Към областите на горния крайник,

regiones membri superioris (фиг. 348–
353), се отнасят:
1. Делтовидна област, regio delto-
idea, съответстваща на разположението
на делтовидния мускул, m. deltoideus.
2. Мишнична област, regio brachi-
alis, която се състои от:
а) предна мишнична област, regio
brachii (brachialis) anterior, съответства-
ща на контурите на двуглавия мускул на
мишницата, m. biceps brachii;
б) задна мишнична област, regio
brachii (brachialis) posterior, съответ-
стваща на релефа на триглавия мускул
на мишницата, m. triceps brachii.
3. Лакътна област, regio cubitalis,
която се състои от:
а) предна лакътна област, regio cu-
bitalis anterior, в чийто състав влиза ла-
кътната ямка, fossa cubitalis;
б) задна лакътна област, regio cubi-
talis posterior.
4. Област на предмишницата, regio
antebrachialis, която се състои от:
а) предна област на предмишница-
та, regio antebrachii (antebrachialis) an-
terior;
б) задна област на предмишницата,
regio antebrachii (antebrachialis) poste-
rior.
5. Област на китка, regio carpalis,
образувана от:
а) предна област на китката, regio
carpalis anterior;
б) задна област на китката, regio
carpalis posterior.
6. Област на ръката, regio manus,
състояща се от:
а) област на дланта на ръката, pal-
ma (vola, regio palmaris), върху която
откъм латералната страна е разположе-
но възвишението на палеца, eminentia
thenaris, или тенар, thenar, а откъм ме-
диалната – възвишението на малкия
пръст, eminentia hypothenaris, или хипо-
тенар, hypothenar;
б) област на гърба на ръката, regio
dorsalis manus, съответстваща на тилна-
та повърхност на китката и предкитката;
в) предкитка, regio metacarpalis;
г) пръсти на ръката, digiti manus, при
Фиг. 348. Релеф на мускулите на горния крайник, десен; изглед отпред които различават дланни повърхности на
пръстите, facies palmares digitorum, и
тилни повърхности на пръстите, facies
dorsales digitorum.
Фиг. 349. Области на горния крайник, десен; изглед отпред Фиг. 350. Линии на разрези на кожата на
горния крайник, най-удобни за намиране на
препарируеми мускули; изглед отпред
МУСКУЛИ НА ГОРНИЯ
КРАЙНИК
Мускулите на горния крайник, m.

membri superioris, могат да бъдат разде-
лени на две групи в зависимост от техни-
те топографскоанатомични особености:
мускули на раменния пояс и мускули на
свободния горен крайник.
МУСКУЛИ НА РАМЕННИЯ ПОЯС
Към мускулите на раменния пояс, mm.

cinguli membri superioris (вж. също „Мус-
кули на гърба“ и „Мускули на гърдите“),
се отнасят: 1) делтовиден мускул; 2) над-
гребенен мускул; 3) подгребенен мускул;
4) малък объл мускул; 5) голям объл мус-
кул; 6) подлопатков мускул.
1. Делтовидният мускул, m. deltoi-
deus (вж. фиг. 351, 354–365, 367), покрива
раменната става. Мускулът е дебел и има
форма на триъгълник, обърнат с основа-
та нагоре, а с върха надолу. Съставен е от
големи мускулни снопчета, които се съ-
бират ветрилообразно към върха. Започва
от ключицата и лопатката; захваща се за
делтовидна грапавина на раменната кост.
Между долната повърхност на мускула и
голямото възвишение на раменната кост
заляга значителна по размери подделто-
видна торбичка, bursa subdeltoidea.
Малко по-нагоре и назад, под клюно-
видно-акромиалната връзка и акромиона,
се разполага малка подакромиална тор-
бичка, bursa subacromialis.
Функция: тегли рамото напред и ле-
ко го завърта навътре (пронация), отвеж-
да рамото навън, до хоризонтално ниво,
тегли крайника назад, леко го ротира на-
вън (супинация).
Инервация: n. axillaris (CV–CVI).
Кръвоснабдяване: а. circumflexa hu-
meri posterior, а. thoracoacromialis.
2. Надгребенният мускул, m. supra-
spinatus (вж. фиг. 361–365, 367), е триъ-
гълен, започва от стените на надгребен-
ната яма и я запълва изцяло. Мускулни-
те снопчета, събирайки се в по-тясна част
на мускула, се насочват навън, премина-
ват под акромиона и се захващат за голя-
мото хълмче на раменната кост. Краищ-
Фиг. 351. Релеф на мускули на горния крайник, десен; изглед отзад ното сухожилие на надгребенния мускул
се сраства със задната повърхност на кап-
сулата на раменната става и при съкраща-
ването си я изтегля навън, предотвратя-
вайки нейното заклещване.
Функция: отвежда рамото.
Инервация: n. suprascapularis (CV–
CVІ).
Кръвоснабдяване: а. suprascapularis,
а. circumflexa scapulae.
Regio deltoidea
Regio scapularis
Regio brachii
posterior
Regio axillaris
Regio cubitalis
posterior
Regio antebrachii
posterior
Regio carpalis posterior
Regio dorsalis manus
Facies dorsales digitorum
Фиг. 352. Области на горния крайник; изглед отзад Фиг. 353. Линии на разрези на кожата на горния крайник,
най-удобни за намиране на препарируеми мускули;
изглед отзад
3. Подгребенният мускул, m. infra-

spinatus (вж. фиг. 361–363, 367), е триъ-
гълен, плосък и запълва цялата подгре-
бенната яма. По цялата си дължина мус-
кулът е покрит отгоре, откъм латерал-
ната страна, от делтовидния мускул, m.
deltoideus, откъм медиалната – от трапе-
цовидния мускул, m. trapezius, в долните
части – от широкия мускул на гърба, m.
latissimus dorsi и от големия объл мускул,
m. teres major. Средната част на мускула е
покрита от собствена фасция. Мускулът
започва от цялата повърхност на подгре-
бенната яма и от задната повърхност на
лопатката, оставяйки свободни външния
ръб и долния ъгъл, след което се насоч-
ва латерално. Конвергирайки, неговите
снопчета се събират в малко късо сухо-
жилие, което се залавя за голямото хълм-
че на раменната кост. В залавното мяс-
то се намира подсухожилна торбичка на
подгребенния мускул, bursa subtendinea
musculi infraspinati.
Функция: отвежда назад повдигнтия
крайник и завърта рамото навън.
Инервация: n. suprascapularis (CV–
CVI).
Кръвоснабдяване: а. circumflexa sca-
pulae, а. suprascapularis.
4. Малкият объл мускул, m. teres mi-
nor (вж. фиг. 361, 367), представлява про-
дълговата връв със заоблена форма (в на-
пречно сечение), чиито мускулни сноп-
чета са разположени успоредно едно на
друго.
Горният ръб на мускула приляга плът-
но към m. infraspinatus; задната му част
е покрита от m. teres major, а предната
– от m. deltoideus. Мускулът започва от
латералния ръб на лопатката, заемайки
на това място тясна, изтеглена по дъл-
жина площадка, разположена по-надо-
лу от подставната изпъкналост, до до-
лния ъгъл на лопатката. Насочвайки се
латерално, мускулът преминава в късо
и доста мощно сухожилие, което по своя
ход се сраства със задната повърхност на
ставната капсула на раменната става и се
захваща за долния ръб на голямо хълмче
на раменната кост.
Функция: супинира крайника, като
леко го отвежда назад; изтегля ставната
капсула на раменната става.
Инервация: n. axillaris (CV–CVІ).
Кръвоснабдяване: a. circumflexa sca-
pulae.
Фиг. 354. Мускули и фасции на горния крайник, десен, изглед отпред 5. Големият объл мускул, m. teres ma-
(Кожата и подкожната тъкан са отстранени) jor (вж. фиг. 361–363, 367), е плосък и из-
дължен. Мускулните му снопчета вървят
отначало надолу, а след това успоредно
на дължината на мускула. По цялата му
дължина в задния отдел е покрит от m.
latissimus dorsi, във външния отдел – от

дългата глава на триглавия мускул, caput
longum musculi tricipitis brachii, и от m.
deltoideus, а в средния отдел – от тън-
ка фасция, свързана с фасцията на m.
latissimus dorsi.
Мускулът започва от външния ръб на
долния ъгъл на лопатката и фасцията на
m. infraspinatus, насочвайки се навън; за-
лавя се за гребена на малко хълмче на ра-
менната кост. До мястото на залавянето
има подсухожилна торбичка на големия
кръгъл мускул, bursa subtendinea musculi
teretis majoris.
Функция: пронира крайника и го те-
гли назад, привеждайки го към тулови-
щето.
Инервация: n. subscapularis (CV–CVII).
Кръвоснабдяване: a. subscapularis.
6. Подлопатковият мускул, m. sub-
scapularis (вж. фиг. 356, 358), изпълва
цялата подлопаткова яма и представля-
ва плосък триъгълен мускул, съставен от
отделни мускулни снопчета, между ко-
ито има фасциални прослойки. Основа-
та на триъгълника заляга паралелно на
медиалния ръб на лопатката, а върхът
е образуван от конвергиращи мускулни
снопчета и е насочена навън към рамен-
ната кост. В мускула се различават два
слоя – повърхностен и дълбок. Дълбо-
ките снопчета започват от ребрената по-
върхност на лопатката, а повърхностни-
те – от подлопатковата фасция, която се
прикрепя по ръбовете на подлопатковата
яма. Насочвайки се латерално, мускулът
преминава в малко сухожилие, сраства-
що се с предната повърхност на ставната
капсула на раменната става, която муску-
лът тегли назад при съкращаване; залавя
се за малкото хълмче и гребена на малко-
то хълмче на раменната кост. В областта,
където сухожилието се залавя, има не-
голяма подсухожилна торбичка на под-
лопатъчния мускул, bursa subtendinea
musculi subscapularis, комуникираща с
кухината на раменната става.
Функция: пронира рамото и участва
в привеждането му към туловището.
Инервация: n. subscapularis (CV–CVII).
Кръвоснабдяване: a. subscapularis.
МУСКУЛИ НА СВОБОДНИЯ ГОРЕН

КРАЙНИК
Мускулите на свободния горен край-

ник, тт. partis liberae membri superioris, Фиг. 355. Мускули на горния крайник, десен; изглед отстрани
се делят на мускули на мишницата, мус-
кули на предмишницата и мускули на
китката.
Фиг. 356. Мускули на десния раменен пояс и мишницата; изглед отпред

Фиг. 357. Мускули на десния раменен пояс и мишницата; изглед отпред

(Подлопатковият мускул и двуглавият мускул на мишницата са частично отстранени)
Мускули на мишницата по форма е окръглен, вретенообразен. израстък на лопатката и, насочвайки се

Заема предната област на мишницата и надолу, също преминава в мускулно ко-
Мускулите на мишницата, mm. лакътната сгъвка и се разполага непо- ремче.
brachii, се делят на предна и задна гру- средствено под кожата. Двете глави се съединяват помеж-
па. Към предната група се отнасят пре- Дългата глава, caput longum, зае- ду си в дълго мускулно коремче, което
димно сгъвачите: 1) двуглав мускул на ма латерално положение. Започва като в лакътната ямка се стеснява и преми-
мишницата, 2) клюновидномишничен дълго сухожилие от надставната пъп- нава в мощно сухожилие, залавящо се
мускул, 3) мишничен мускул; към задна- ка на лопатката, преминава над главата към грапавината на лъчевата кост. В мяс-
тагрупа – разгъвачите: 1) триглав мус- на раменната кост през кухината на ра- тото на прикрепване на сухожилието се
кул на мишницата, 2) лакътен мускул, 3) менната става, заляга в междутуберкул- разполага двуглаво лъчевата торбичка,
ставен мускул на лакътя. ната бразда, заобиколена от междуту- bursa bicipitoradialis, а между сухожили-
беркуларно влагалище, vagina tendinis ята на двуглавия и мишничния мускул,
Предна група intertubercularis, и нататък преминава в в горната част на косата хорда, там, къ-
мускулно коремче. дето тя се приближава към медиална-
1. Двуглавият мускул на мишница- Късата глава, caput breve, заема ме- та повърхностна лакътната кост, заляга
та, т. biceps brachii (фиг. 366; вж. фиг. диално положение. Тя започва с широ- междукостна лакътна торбичка, bursa
354–356, 364) е съставен е от две глави; ко сухожилие от върха на клюновидния cubitalis interossea.
Фиг. 358. Начални и залавни места на мускули на лопатката, Фиг. 359. Начални и залавни места на мускули
дясна; изглед отпред (схема) на раменната кост, дясна; изглед отпред (схема)
Фиг. 360. Мускули на десния раменен пояс и мишницата; изглед отстрани

Фиг. 361. Мускули на десния раменен пояс и мишницата; изглед отзад (Делтовидният мускул е частично отстранен)
Фиг. 362. Мускули на десния раменен пояс и мишницата; изглед отзад

Фиг. 363. Начални и залавни места на

мускули и ставни капсули на лопатката,
дясна; изглед отзад (схема)
Фиг. 364. Начални и залавни места на

мускули, връзки и ставни капсули на
лопатката, дясна; изглед отгоре (схема)
Фиг. 365. Начални и залавни места на мускули, връзки и ставни капсули на раменната кост,
дясна; изглед отзад и отстрани (схема)
От проксималния край на сухожили- Кръвоснабдяване: аа. collaterales Функция: повдига крайника и го при-
ето се отделя част от снопчетата като ulnares superior et inferior, а. recurrens ra- вежда към срединната линия.
тънка пластинка – апоневроза на дву- dialis, а. brachialis. Инервация: n. musculocutaneus (CVI–
главия мускул на рамото, aponeurosis 2. Клюновидномишничният мускул, СVII)
musculi bicipitis brachii (bicipitalis). От m. coracobrachialis (вж. фиг. 356–359) е Кръвоснабдяване: аа. circumflexae
двете страни на m. biceps brachii на ми- плосък, по цялата му дължина е покрит humeri anterior et posterior.
шницата се разполагат почти симетрич- от късата глава на m. biceps brachii. За- 3. Мишничният мускул, m. brachialis
но браздите на рамото: медиалната (ла- почва от върха на клюновидния израс- (вж. фиг. 355–357), е доста широк, ме-
кътна) бразда, sulcus bicipitalis medialis тък на лопатката и се залавя под средата сест и вретенообразен. Лежи под двугла-
(ulnaris) и латералната (лъчева) бразда, на медиалната повърхност на раменната вия мускул на мишницата, на предната
sulcus bicipitalis lateralis (radialis). кост по хода на гребена на малкото хълм- повърхност на долната половина на ми-
Функция: сгъва ръката в лакътната че. Освен това, част от мускулните сноп- шницата. Започва от външната и пред-
става и супинира предмишницата; с по- чета се залавят за медиалната междумус- ната повърхност на дисталната полови-
мощта на дългата глава участва в отвеж- кулна преграда на мишницата, septum на на раменната кост, обхващайки като
дането на крайника, а на късата – в при- intermusculare brachii mediale. В облас- подкова мястото на залавяне на делто-
веждането на крайника. тта, от която започва мускулът, се намира видния мускул, m. deltoideus, а също и от
Инервация: n. musculocutaneus (СV– торбичката на клюновидномишничния латералната и медиалната междумускул-
СVII). мускул, bursa musculi coracobrachialis. ни прегради на мишницата. Сухожилие-
Фиг. 366. Мускули и фасция на мишницата, дясно (Напречен разрез на нивото на средните отдели на мишницата)
то му се прехвърля над лакътната става и пъпка на лопатката, насочва се надолу, заляга лакътна вътресухожилна тор-
с дълбоките си снопчета се сраства със минава в пространството между малкия бичка, bursa intratendinea olecrani. Освен
ставната капсула и се захваща към гра- и големия кръгъл мускул, m. teres minor това, в тази област залягат още две тор-
павината на лакътната кост. et m. teres major, и заляга до и навътре от бички. Неголямата подсухожилна тор-
Функция: сгъва предмишницата в ла- външната глава. бичка на триглавия мускул на мишни-
кътната става и опъва ставната капсула Латералната глава, caput laterale, за- цата, bursa subtendinea musculi tricipitis
на лакътната става. почва от задната повърхност на раменна- brachii, се разполага непосредствено
Инервация: n. musculocutaneus (CV– та кост, над браздата на лъчевия нерв, и между раменната кост и вътрешната по-
CVІІ). от медиалната и латералната междумус- върхност на сухожилието на триглавия
Кръвоснабдяване: аа. collaterales кулни преградки на мишницата. Мус- мускул на мишницата. Голямата лакът-
ulnares superior et inferior, аа. brachialis et кулните снопчета на латералната глава на подкожна торбичка, bursa subcutanea
recurrens radialis. са насочени навътре и надолу. olecrani, заляга между задната повърх-
Медиалната глава, caput mediale (pro- ност на лакътния израстък и собствена-
Задна група fundum), е покрита от латералната и час- та кожа.
тично от дългата глави. Тя започва от Функция: с помощта на дългата гла-
1. Триглавият мускул на мишница- задната повърхност на раменната кост, ва се извършва движение на крайника
та, т. triceps brachii (фиг. 367; вж. фиг. под браздата на лъчевия нерв, и от ме- назад и привеждане на мишницата към
360–363, 365, 366), е масивен и дълъг. диалната и латералната междумускулни туловището; целият мускул участва в
Разполага се по продължение на цялата прегради на мишницата. разгъването на предмишницата.
задна повърхност на мишницата – от ло- Всичките три глави се събират заед- Инервация: n. radialis (CV–CVIII).
патката до лакътния израстък. но, образувайки вретенообразно мощно Кръвоснабдяване: а. circumflexa
Мускулът има три глави: дълга, лате- коремче, което надолу преминава в сил- humeri posterior, а. profunda brachii, аа.
рална и медиална. Нагоре, в мястото от- но сухожилие, залавящо се за лакътния collaterales ulnares superior et inferior.
където започва, главите са покрити от израстък. Част от дълбоките снопчета на 2. Лакътният мускул, m. anconeus
делтовидния мускул, m. deltoideus. медиалната глава се вплита в ставната (вж. фиг. 360–362, 365), е неголям пира-
Дългата глава, caput longum, започва капсула на лакътната става. мидален мускул, представляващ продъл-
като широко сухожилие от подставната В стената на сухожилието понякога жение на медиалната глава на триглавия
Фиг. 367. Начални и залавни места на мускулите за костите на раменния пояс и мишницата, десни;
изглед отстрани (схема)
мускул на мишницата. Започва от лате- снопчета, вървящи радиално от дистал- ка група се отделя от другата чрез фасци-
ралния надкондил на раменната кост и ния отдел на сухожилната част на меди- ални преградки, при което мускулите от
от лъчевата колатерална връзка; захваща алната глава на m. tricepitis brachii и ме- предната и задната група се разполагат в
се за задната повърхност на лакътния из- диалния ръб на ямата на лакътния израс- няколко слоя.
растък, сраствайки се с капсулата на ла- тък; завършва на задната повърхност на Мускулите от предната група залягат
кътната става. капсулата на лакътната става. в четири слоя.
Функция: разгъва предмишницата Функция: обтяга капсулата на лакът- Първи (повърхностен) слой: 1) объл
в лакътната става, като опъва нейната ната става. пронатор; 2) лъчев сгъвач на китката; 3)
ставна капсула. дълъг дланен мускул; 4) лакътен сгъвач
Инервация: п. radialis (CVI–CVIII). Мускули на предмишницата на китката.
Кръвоснабдяване: a. interossea recur- Втори слой: повърхностен сгъвач на
rens. Мускулите на предмишницата, mm. пръстите.
3. Ставният мускул на лакътя, m. anterbachii (фиг. 368–379), според место- Трети слой: 1) дълбок сгъвач на пръ-
articularis cubiti, е непостоянен. Заляга положението си се делят на три групи: стите; 2) дълъг сгъвач на палеца.
под m. anconeus. Състои се от мускулни предна, латерална (лъчева) и задна. Вся- Четвърти слой: квадратен пронатор.
Към латералната (лъчева) група се Предна група алния ръб на неравността на лакътната
отнасят: 1) брахиорадиален мускул; 2) кост. Двете глави образуват леко спле-
дълъг лъчев разгъвач на китката; 3) къс Първи (повърхностен) слой снато отпред назад коремче, преминава-
лъчев разгъвач на китката. 1. Облият пронатор, m. pronator що в тясно сухожилие. Мускулът върви
Мускулите от задната група залягат teres (вж. фиг. 368, 369, 372), е дебел и косо отвътре навън и се захваща за сред-
в два слоя. най-къс мускул в този слой. Той има две ната трета на латералната повърхност на
Повърхностен слой: 1) лакътен разгъ- глави: по-голяма хумерална глава, caput тялото на лъчевата кост.
вач на китката; 2) разгъвач на пръстите; humerale, която започва от медиалния Функция: пронира предмишницата.
3) разгъвач на малкия пръст. надкондил на раменната кост, медиал- Инервация: n. medianus (CVI–CVII).
Дълбок слой: 1) супинатор; 2) дълъг ната междумускулна преграда на ми- Кръвоснабдяване: а. brachialis, а. ul-
мускул, отвеждащ палеца; 3) къс разгъ- шницата и фасцията на предмишницата, naris, а. radialis.
вач на палеца; 4) дълъг разгъвач на па- и по-малка лакътна глава, caput ulпаrе, 2. Лъчевият сгъвач на китката, m.
леца на китката; 5) разгъвач на показа- лежаща под нея и започваща от меди- flexor carpi radialis (вж. фиг. 368, 369), е
леца.
Фиг. 368. Мускули и фасции на предмишница, дясна; Фиг. 369. Мускули на предмишницата, дясна; изглед
изглед отпред (Фасциалните влагалища на мускулите са отпред (Първи, повърхностен слой)
отворени)
двуперест плосък дълъг мускул. Разпо- (III) метакарпална кост. гайки до китката, преминава в широка
ложен е най-латерално от всички сгъва- Функция: сгъва и пронира ръката. дланна апоневроза, ароneurosis palmaris
чи на предмишницата. В проксимална- Инервация: n. medianus [CVI– CVII (вж. фиг. 354, 369).
та му част е покрит само от апоневро- (CVIII)]. Функция: опъва дланната апоневроза
зата на двуглавия мускул на мишница- Кръвоснабдяване: a. radialis. и участва в сгъването на китката.
та и дългия дланен мускул, а останала- 3. Дългият дланен мускул, m. pal- Инервация: n. medianus [СVII–CVIII
та, по-голяма част на мускула – само от maris longus (вж. фиг. 368, 369 ) има късо (ThI)]
фасция и кожа. Мускулът започва от ме- вретенообразно коремче и много дълго Кръвоснабдяване: a. radialis.
диалния надкондил на раменната кост, сухожилие. Лежи непосредствено под 4. Лакътният сгъвач на китката,
междумускулната преградка и фасцията кожата навътре от m. flexor carpi radialis. m. flexor carpi ulnaris (вж. фиг. 368–370),
на предмишницата; насочва се надолу и Започва от медиалния надкондил на ра- заема медиалния край на предмишница-
преминава под retinaculum flexorum към менната кост, междумускулната преград- та. Има дълго мускулно коремче и срав-
основата на дланната повърхност на II ка и фасцията на предмишницата и, сти- нително дебело сухожилие. Различават
Фиг. 370. Мускули на предмишницата, дясна; изглед Фиг. 371. Мускули на предмишницата, дясна; изглед
отпред (Втори слой) отпред (Трети слой)
се две глави; а) хумерална глава, caput Кръвоснабдяване: а. collateralis ul- ната повърхност на лъчевата кост. Две-
humerale, която върви от медиалния над- naris, а. brachialis, а. ulnaris. те глави се сливат в общо коремче и за-
кондил на раменната кост и междумус- вършват с четири дълги сухожилия. По-
кулната преграда и б) лакътна глава, Втори слой следните, преминавайки върху китката,
caput ulnare, – от лакътния израстък, гор- лягат в канала на предкитката и се зала-
ните две трети на задната повърхност на Повърхностният сгъвач на пръсти- вят към основата на средните фаланги от
лакътната кост и фасцията на предмиш- те, m. flexor digitorum superficialis (вж. показалеца до малкия пръст. На нивото
ницата. Насочвайки се надолу, сухожили- фиг. 368–370), е покрит отпред от m. на проксималните фаланги всяко сухо-
ето преминава под retinaculum flexorum, palmaris longus и m. flexor carpi radialis, жилие се разделя на две и затова се зах-
обхващайки сезамовидната граховидна оставящи върху него следи като бразди. ваща не в една, а в две точки – по ръбове-
кост, os pisiforme, и, преминавайки в гра- Мускулът има две глави: а) хумероулнар- те на основата на средните фаланги.
ховидно-кукеста и граховидно-дланна на глава, caput humeroulnare, която е дъл- Функция: сгъва средните фалан-
връзки, се залавя за кукестата и V мета- га и тясна и започва от медиалния над- ги на пръстите от показалеца до малкия
карпална кости. кондил на раменната кост и венечния из- пръст.
Функция: сгъва китката и участва в растък на лакътната кост; б) лъчева гла- Инервация: n. medianus (CVII–ThI).
нейното привеждане. ва, caput radiale, която е широка и къса и Кръвоснабдяване: а. radialis, а. ulna-
Инервация: n. ulnaris (CVII–CVIII). започва от проксималната част на пред- ris.
Фиг. 372. Мускули на предмишницата, дясна; Фиг. 373. Начални и залавни места на мускули и ставни
изглед отпред (Четвърти слой - квадратен пронатор, капсули на кости на предмишницата, дясна; изглед отпред
m. pronator quadratus) (схема) (Междукостната мембрана, membrana interossea,
не е отстранена)
Трети слой Четвърти слой Кръвоснабдяване: a. radialis, а. colla-

teralis radialis, а. recurrens radialis.
1. Дълбокият сгъвач на пръстите, Квадратният пронатор, m. pronator 3. Късият лъчев разгъвач на китка-
m. flexor digitorum profundus (вж. фиг. quadratus (вж. фиг. 372), представлява та, m. extensor carpi radialis brevis (вж.
371), представлява силно развито плоско тънка четириъгълна пластина от мускул- фиг. 375, 376), е леко покрит от предиш-
и широко коремче, започващо от прокси- ни снопчета, разположени напречно не- ния мускул в проксималната му част, а в
малната половина на предната повърх- посредствено върху междукостната мем- дисталната се пресича от преминаващи-
ност на тялото на лакътната кост и меж- брана на предмишницата, под сухожили- те по-повърхностно от отвеждащия мус-
дукостната мембрана на предмишница- ята на сгъвачите на пръстите и китката. кул и разгъвача на палеца. Мускулът за-
та. Мускулът се насочва надолу, преми- Мускулът започва от дисталната част на почва от латералния надкондил на рамен-
нава в четири дълги сухожилия, които, предната повърхност на тялото на лакът- ната кост, от лъчевата колатерална връз-
преминавайки под retinaculum flexorum, ната кост и се залавя на същото ниво по ка и пръстеновидната връзка на лъчевата
залягат в канала на китката, разпола- предната повърхност на тялото на лъче- кост. Насочвайки са надолу, преминава в
гайки се под сухожилията на m. flexor вата кост. сухожилие, което заляга до сухожилието
digitorum superficialis. След това всяко Функция: пронира предмишницата. на предходния мускул, във влагалището
от сухожилията на m. flexor digitorum Инервация: n. medianus (CVI–ThI). на сухожилията на лъчевите разгъвачи
profundus преминава между крачетата Кръвоснабдяване: a. interossea ante- на китката, vagina tendinum musculorum
на сухожилията на повърхностния сгъ- rior. extensorum carpi radialium, и се захваща
вач на пръстите, образувайки кръстос- за основата на III метакарпална кост. В
ване на сухожилията, chiasma tendinum Латерална (лъчева) група залавното място на сухожилието заляга
(вж. фиг. 382, 384), и се залавя към осно- малка торбичка на късия лъчевия разгъ-
вите на дисталните фаланги от показале- 1. Брахиорадиалният мускул, m. bra- вач на китката, bursa musculi extensoris
ца до малкия пръст. Сухожилията на по- chioradialis (вж. фиг. 368–371, 375, 376), carpi radialis brevis.
върхностния и дълбокия сгъвачи на пръ- е вретенообразен, заема крайно лате- Функция: разгъва китката и леко я
стите залягат в общо влагалище на сухо- рално положение. Малко под средна му отвежда.
жилията на сгъвачите, vagina communis част мускулът преминава в дълго сухо- Инервация: n. radialis [(CV)CVI–CVII].
tendinum musculorum. flexorum. Влагали- жилие. Започва от латералния ръб на Кръвоснабдяване: a. radialis, а. recur-
щата на показалеца, средния и безимен- раменната кост, малко по-нагоре от ла- rens radialis.
ния пръст започват от нивото на глави- тералния надкондил и от латералната
те на метакарпалните кости и стигат до междумускулна мембрана на мишница- Задна група
дисталните фаланги, като не се съединя- та. Насочвайки се надолу, мускулът се
ват в общото влагалище. Само влагали- залавя за латералната повърхност на лъ- Повърхностен слой
щето на сухожилията на малкия пръст се чевата кост, леко проксимално от шило-
съединява с общото влагалище на сухо- видния израстък. 1. Лакътният разгъвач на китката,
жилията на сгъвачите. Функция: сгъва в лакътната става и m. extensor carpi ulnaris (вж. фиг. 374,
Функция: сгъва дисталните фалан- участва както в пронацията, така и в су- 376), има дълго вретенообразно коремче
ги на пръстите от показалеца до малкия пинацията на лъчевата кост. и се разполага по вътрешния ръб на дор-
пръст. Инервация: n. radialis [CV–CVI(CVII)]. залната повърхност на предмишницата.
Инервация: nn. ulnaris et medianus Кръвоснабдяване: a. radialis, а. colla- Мускулът започва с две глави – хумерал-
(CVI–ThI). teralis radialis, а. recurrens radialis. на и лакътна. Хумералната глава, caput
Кръвоснабдяване: a. ulnaris. 2. Дългият лъчев разгъвач на китка- humerale, започва от латералния надкон-
2. Дългият сгъвач на палеца, m. flexor та, m. extensor carpi radialis longus (вж. дил на раменната кост (малко по-високо
pollicis longus (вж. фиг. 370, 371), има фиг. 375–377), е вретенообразен мускул от залавното място на разгъвача на мал-
вид на дълъг едноперест плосък мускул, с тясно сухожилие, значително по-дъл- кия пръст, m. extensor digiti minimi), а ла-
лежащ на латералния край на предмиш- го от коремчето. В горната му част мус- кътната глава, caput ulnare, – от задния
ницата. Започва от горните две трети на кулът е леко покрит от m. brachioradialis; ръб на тялото на лакътната кост, на ни-
предната повърхност на тялото на лъче- в дисталната част сухожилието на мус- вото на долния край на лакътния мус-
вата кост и междукостната мембрана на кула е косо, пресечено отгоре надолу от кул, m. anconeus и капсулата на лакътна-
предмишницата, от медиалния надкон- дългияm мускул, отвеждащ палеца, m. та става. Двете глави, преминават в късо,
дил на раменната кост. Мускулът преми- abductor pollicis longus и късият разгъвач но мощно сухожилие, затворено във вла-
нава в дълго сухожилие, което се насочва на палеца, m. extensor pollicis brevis. За- галището на сухожилието на лакът-
надолу, ляга в канала на китката, а след почва под латералния надкондил на ра- ния разгъвач на китката, vagina tendinis
това се обгръща от влагалището на сухо- менната кост и латералната междумус- musculi extensoris carpi ulnaris. Захваща
жилието на дългия сгъвач на палеца на кулна мембрана на рамото, насочва се се за основата на тилната повърхност на
китката, vagina tendinis musculi flexoris надолу, преминава в сухожилие, което, V метакарпална кост.
pollici longi, и, достигайки дисталната преминавайки под retindculum flexorum, Функция: отвежда ръката медиално
фаланга, се залавя за нейната основа. се захваща към основата на тилната по- и я разгъва.
Функция: сгъва дисталната фаланга върхност на II метакарпална кост. Инервация: n. radialis [(CVI)CVII–CVIII].
на палеца. Функция: сгъва в лакътната става, Кръвоснабдяване: a. interossea pos-
Инервация: n. medianus (CVI–CVIII). разгъва китката и участва в нейното от- terior.
Кръвоснабдяване: а. radialis, а. ulna- веждане. 2. Разгъвачът на пръстите, т. ex-
ris, а. interossea anterior. Инервация: n. radialis (CV–CVII) tensor digitorum (вж. фиг. 374–376), има
Фиг. 374. Мускули и фасции на предмишница, Фиг. 375. Мускули на предмишницата, дясна;
дясна; изглед отзад (Кожата и подкожният слой на са изглед отстрани
отстранени)
Фиг. 376. Мускули и фасция на предмишницата, дясна; Фиг. 377. Мускули на предмишницата, дясна; изглед
изглед отзад (Повърхностен слой) отзад (Дълбок слой)
вретенообразно коремче, а по хода на ча на показалеца от влагалището на су- се захващат към основата на дистална-
мускулните влакна е двуперест. Муску- хожилията на разгъвачите на пръсти- та фаланга, а средното – към основата на
лът лежи непосредствено под кожата, те и разгъвача на показалеца, vagina средната фаланга.
по-близо до латералния ръб на тилната tendinum musculorum extensoris digitorum Функция: разгъва пръстите, участва
повърхност на предмишницата, и грани- et extensoris indicis, и достига приблизи- и в разгъването на китката в лъчекитко-
чи откъм лакътната страна с m. extensor телно до средата на метакарпалните кос- вата става.
carpi ulnaris и m. extensor digiti minimi, а ти. Инервация: n. radialis (CVI–CVIII).
откъм лъчевата – с дългия и късия лъче- Преминавайки върху китката, сухо- Кръвоснабдяване: a. interossea pos-
ви разгъвачи на китката, mm. extensores жилията се съединяват помежду си чрез terior.
carpi radiales longus et brevis. непостоянни тънки междусухожилни 3. Разгъвачът на малкия пръст, m.
Мускулът започва от латералния над- свързвания, connexus intertendinei, а в ос- extensor digiti minimi (вж. фиг. 376), пред-
кондил на раменната кост, ставната кап- новата на проксималната фаланга – от ставлява неголямо, вретенообразно ко-
сула на лакътната става и фасцията на показалеца до малкия пръст, всяко су- ремче, лежащо непосредствено под ко-
предмишницата. По средата на дължи- хожилие завършва със сухожилна апо- жата в долната половина на дорзална-
ната му мускулното коремче преминава невроза, срастваща се със ставната кап- та повърхност на предмишницата, меж-
в четири сухожилия, които, простирайки сула на метакарпално-фаланговата ста- ду m. extensor carpi ulnaris и m. extensor
под retindculum extensorum, се обкръжа- ва. Сухожилните апоневрози се разделят digitorum. Започва от латералния над-
ват заедно със сухожилието на разгъва- на три крачета, при което страничните кондил на раменната кост, фасцията на
предмишницата и лъчевата колатерална
връзка; насочва се надолу и преминава в
сухожилие.
Сухожилието се съединява със сухо-
жилието на разгъвача на пръстите, оти-
ващ към малкия пръст, и се захваща за-
едно с него за основата на дисталната
фаланга.
Функция: разгъва малкия пръст.
Инервация: n. radialis (CVI–CVIII).
Кръвоснабдяване: a. interossea pos-
terior.
Дълбок слой
1. Супинаторът, m. supinator (вж.

фиг. 377), има вид на тънка ромбовид-
на пластинка; разполага се върху прок-
сималния край на предмишницата откъм
външно-задната ѝ повърхност. Мускулът
започва от латералния надкондил на ра-
менната кост, гребена на супинатора на
лакътната кост и капсулата на лакътна-
та става, насочва се косо надолу и навън,
като обхваща горния край на лъчевата
кост; захваща се по нейната дължина от
грапавината до залавното място на кръг-
лия пронатор, m. pronator teres.
Функция: завърта предмишницата
навън (супинация) и участва в разгъва-
нето в лакътната става.
Инервация: n. radialis [CV–CVII(CVIII)].
Кръвоснабдяване: a. recurrens ra-
dialis, а. recurrens interossea, а. radialis.
2. Дългият мускул, отвеждащ пале-
ца, m. abductor pollicis longus (вж. фиг.
375–378), има сплеснато двупересто ко-
ремче, преминаващо в тънко дълго сухо-
жилие. Мускулът заляга в дисталната по-
ловина на дорзолатералната повърхност
на предмишницата. Началната му част е
покрита от m. extensor carpi radialis brevis
Фиг. 378. Начални и залавни места на мускули и ставни капсули на костите на и m. extensor digitorum, а долната е раз-
предмишницата, дясна; изглед отзад (схема) (Междукостната мембрана не е положена под фасцията на предмишни-
отстранена) цата и кожата.
Мускулът започва от задната повърх- повърхност на тялото на лъчевата кост, extensor pollicis longus (вж. фиг. 375–378),
ност на лъчевата и лакътната кости и от насочва се косо надолу и се разполага ре- има вретенообразно коремче и дълго су-
междукостната мембрана на предмишни- дом със сухожилието на дългия мускул, хожилие. Лежи редом с предходния мус-
цата, насочва се косо надолу, опасва със отвеждащ палеца на китката, m. abductor кул; започва от междукостната мембрана
своето сухожилие лъчевата кост и, пре- pollicis longus. на предмишницата, междукостния ръб и
минавайки под retinaculum extensorum, Сухожилията на тези два мускула са задната повърхност на лакътната кост и,
се залавя за основата на I метакарпална заобиколени от влагалището на сухожи- насочвайки се надолу, преминава в сухо-
кост. лията на дългия отвеждащ мускул и къ- жилие, което заляга във влагалището на
Функция: отвежда големия пръст, сия разгъвач на палеца, vagina tendinum сухожилието на дългия разгъвач на па-
като участва в отвеждането на цялата musculorum abductoris longi et extensoris леца, vagina tendinis musculi extensoris
китка. pollicis brevis. Като премине под при- pollicis longi. След това, опасвайки I ме-
Инервация: n. radialis [(CVI–CVII държвача на мускулите-разгъвачи, мус- такарпална кост и излизайки на нейната
(CVIII)]. кулът се захваща за основата на тилна- тилна повърхност, сухожилието достига
Кръвоснабдяване: a. interossea po- та повърхност на проксималната фалан- основата на дисталната фаланга, където
sterior, а. radialis. га на палеца. се залавя.
3. Късият разгъвач на палеца, m. Функция: разгъва и леко отвежда Функция: разгъва палеца и отчасти
extensor pollicis brevis (вж. фиг. 375–377), проксималната фаланга на палеца. го отвежда.
е разположен в долната част на предмиш- Инервация: n. radialis [CVI–СVII Инервация: m. radialis (CVI–CVIII).
ницата по латералния ръб на дорзалната (СVIII)]. Кръвоснабдяване: a. interossea pos-
ѝ повърхност. Кръвоснабдяване: a. interossea posterior, а. radialis.
Мускулът започва от междукостната terior, а. radialis. 5. Разгъвачът на показалеца, m. ex-
мембрана на предмишницата и задната 4. Дългият разгъвач на палеца, m. tensor indicis (вж. фиг. 377, 378), има тяс-
Фиг. 379. Мускули и фасция на предмишница, дясна

(Напречен разрез на нивото на средните отдели на предмишницата)
но, дълго вретенообразно коремче, раз- Мускули на ръката пръст, hypothenar (eminentia hypothe-
положено на дорзалната повърхност на naris) са: 1) къс дланен мускул; 2) мус-
долната половина на предмишницата. Мускулите на ръката, mm. manus кул, отвеждащ малкия пръст; 3) къс сгъ-
Покрит е от m. extensor digitorum. Поня- (фиг. 380–390), се делят на две групи вач на малкия пръст; 4) мускул, опони-
кога мускулът липсва. Започва от долна- според местоположението си: мускули ращ малкия пръст.
та трета на задната повърхност на лакът- на дланта и мускули на гърба на кит- Мускулите на средната група са: 1)
ната кост, преминава в сухожилие, което ката. Към мускулите на дланта се отна- червеобразни мускули; 2) дланни меж-
преминава под retinaculum extensorum и сят: мускули на възвишението на палеца дукостни мускули.
заедно с аналогичното сухожилие на раз- на ръката, мускули на възвишението на
гъвача на пръстите, прескачайки синови- малкия пръст и средна група мускули. Мускули на дланта на ръката
алното влагалище, достига до тилната Мускулите на възвишението на па-
повърхност на показалеца и се вплита в леца на китката, thenar (eminentia the- Мускули на възвишението на палеца
неговото сухожилна апоневроза. naris) са: 1) къс мускул, отвеждащ па-
Функция: разгъва показалеца. леца; 2) къс сгъвач на палеца; 3) мус- 1. Късият мускул, отвеждащ пале-
Инервация: n.radialis (СVІ–СVІІІ). кул, противопоставящ палеца; 4) мускул, ца, m. abductor pollicis brevis (вж. фиг.
Кръвоснабдяване: a.interossea poste- привеждач на палеца. 380, 386), лежи отстрани на възвишение-
rior. Мускулите на хълмчето на малкия то на палеца, непосредствено под кожата.
Фиг. 380. Мускули на ръката, дясна (Дланна повърхност) (Фасциите са частично отстранени)
Започва от сухожилието на дългия мус- мускул и също непосредствено под ко- Кръвоснабдяване: r. palmaris su-
кул, отвеждащ палеца на китката, от фа- жата. Започва от retindculum flexorum, perficialis, a. radialis, arcus palmaris pro-
сцията на предмишницата, от неравност- трапецната кост, трапецовидната и гла- fundus.
та на ладиевидната кост и retinaculum вестата кост и основата на I метакарпал- 3. Мускулът, противопоставящ па-
flexorum; залавя се за страничната по- на кост. Насочвайки се дистално, мус- леца, m. opponens pollicis (вж. фиг. 381,
върхност на основата на проксимална- кулните снопчета образуват две глави: 1) 382, 386), има форма на тънка триъгълна
та фаланга на палеца. В сухожилието му повърхностна глава, caput superficiale, пластина и заляга под m. abductor pollicis
обикновено има сезамовидна кост. която се залавя за външната сезамовидна brevis. Започва от възвишението на тра-
Функция: отвежда палеца, като леко кост; 2) дълбока глава, caput profundum, пецната кост и придържвача на муску-
го противопоставя, и участва в сгъването която се залавя за двете сезамовидни лите-сгъвачи и се залавя по външния ръб
на проксималната фаланга. кости на метакарпо-фалангеалната ста- на I метакарпална кост.
Инервация: n. medianus (CVI–CVII). ва на палеца. Функция: противопоставя палеца на
Кръвоснабдяване: r. palmaris super- Функция: сгъва проксималната фа- малкия пръст.
ficialis, a. radialis. ланга на палеца. Инервация: n. medianus (CVI–CVII).
2. Късият сгъвач на палеца, m. flexor Инервация: повърхностна глава – n. Кръвоснабдяване: r. palmaris su-
pollicis brevis (вж. фиг. 380, 383, 386), medianus (CVI–CVII); дълбока глава – n. ul- perficialis, a. radialis, arcus palmaris pro-
лежи в посока навътре от предходния naris (CVIII–ТhI). fundus.
Фиг. 381. Мускули на ръката, дясна (Дланна повърхност) (Проксималната и частично средната фаланги на средния
пръст са отстранени; видно е сухожилието на разгъвача на пръстите)
4. Мускулът, привеждащ палеца, Функция: привежда палеца и участ- за, при което образува редица гънки вър-
m. adductor pollicis (вж. фиг. 380–382), ва в сгъването на проксималната му фа- ху кожата на възвишението на малкия
е най-дълбокият от всички мускули на ланга. пръст.
възвишението на палеца. Има две гла- Инервация: n. ulnaris (CVIII). Инервация: n. ulnaris [(CVII) CVIII–
ви, чиито мускулни снопчета се насоч- Кръвоснабдяване: arcus palmares su- ThI].
ват под ъгъл едно към друго: 1) коса гла- perficialis et profundus. Кръвоснабдяване: a. ulnaris.
ва, сарut obliquum, която започва от лъ- 2. Мускулът, отвеждащ малкия
чевата връзка на китката, главестата кост Мускули на възвишението пръст, m. abductor digiti minimi (вж. фиг.
и дланната повърхност на II и III мета- на малкия пръст 380, 386), заема най-медиално положе-
карпални кости; 2) напречна глава, caput ние от всички мускули на тази група и
transversum, започваща от дланната по- 1. Късият дланен мускул, m. palmaris се разполага непосредствено под кожа-
върхност на III метакарпална кост и гла- brevis (вж. фиг. 369, 380), представля- та и частично под късия дланен мускул.
вите на II и III метакарпални кости. Съ- ва тънка пластина с успоредни мускул- Мускулът започва от граховидната кост,
бирайки се под ъгъл, мускулните сноп- ни снопчета. Започва от вътрешния ръб сухожилията на лакътния сгъвач на кит-
чета се залавят за основата на прокси- на дланната апоневроза и refinaculum ката, m. flexoris carpi ulnaris и придърж-
малната фаланга на палеца, лакътната musculorum flexorum и се вплита в кожа- вача на мускулите-сгъвачи; залавя се за
сезамовидна кост и капсулата на мета- та на възвишението на малкия пръст. лакътния ръб на основата на проксимал-
карпо-фалангеалната става. Функция: опъва дланната апоневро- ната фаланга на малкия пръст.
Фиг. 382. Мускули на ръката, дясна (Дланна повърхност)

Фиг. 383. Мускули на ръката, дясна (Дланна повърхност; междукостни мускули)
Фиг. 384. Сухожилия на сгъвачи и разгъвачи на показалеца

Функция: отвежда малкия пръст и Функция: сгъва проксималната фа- Кръвоснабдяване: r. palmaris pro-
участва в сгъването на проксималната ланга на малкия пръст и участва в при- fundus, a. ulnaris.
му фаланга. веждането му.
Инервация: n. ulnaris [(CVII)CVIII–ThI]. Инервация: n. ulnaris (CVII–CVIII). Средна група
Кръвоснабдяване: r. palmaris pro- Кръвоснабдяване: r. palmaris pro-
fundus, a. ulnaris. fundus, a. ulnaris. 1. Червеобразните мускули, mm.
3. Късият сгъвач на малкия пръст, 4. Мускулът, противопоставящ lumbricales (вж. фиг. 380, 381, 384), са
m. flexor digiti minimi brevis (вж. фиг. 380, малкия пръст, m. opponens digiti minimi четири и изглеждат като неголеми врете-
381, 386), има вид на неголям, приплес- (вж. фиг. 380–382, 386), лежи по-навътре нообразни мускули. Всеки от тях започ-
нат мускул, лежащ по-латерално от пре- от предишния и е леко покрит от него по ва от лъчевия край на съответното сухо-
дишния, покрит отгоре от късия дланен външния край. Мускулът започва от ку- жилие на дълбокия сгъвач на пръстите,
мускул и кожата. Започва от кукичката кичката на кукестата кост, придържвача m. flexor digitorum profundus и се залавя
на кукестата кост, придържвача на мус- на мускулите-сгъвачи; залавя се за ла- към дорзалната повърхност на основата
кулите-сгъвачи, насочва се дистално и се кътния ръб на V метакарпална кост. на проксималните фаланги на съответ-
залавя за дланната повърхност на осно- Функция: противопоставя малкия ния пръст. Тук, заобикаляйки главите на
вата на проксималната фаланга на мал- пръст на палеца на китката. метакарпалните кости, тези мускули се
кия пръст. Инервация: n. ulnaris (CVIІ–ТhI). вплитат в дорзалната апоневроза на по-
казалеца, средния, безименния пръст и
малкия пръст откъм лъчевия им край.
Функция: сгъват проксималните фа-
ланги на четирите пръста и изправят
средната и дисталната фаланга на същи-
те пръсти.
Инервация: І и ІІ – n. mеdianus; ІІІ и
ІV – n. ulnaris (СVIII–ТhI).
Кръвоснабдяване: arcus palmares su-
perficialis et profundus.
2. Дланните междукостни муску-
ли, mm. interossei palmares (вж. фиг. 383,
386), представляват три вретенообраз-
ни мускулни снопчета, разположени в
междукостните пространства на длан-
та. Първият междукостен мускул заля-
га върху лъчевата половина на дланта и,
започвайки откъм лакътната страна на II
метакарпална кост, се залавя за лакът-
ната страна на метакарпофалангеалната
става на показалеца и се вплита в него-
вата тилна апоневроза. Междукостните
мускули ІІ и ІІІ се намират на лакътна-
та половина на дланта и, започвайки от
лъчевата страна на IV и V метакарпални
кости, се захващат за лъчевата страна на
капсулите на метакарпофалангеалните
стави на безименния и малкия пръст.
Функция: сгъват проксималните фа-
ланги и разгъват средните и дистални-
те фаланги на показалеца и безименния
пръст; привеждат тези пръсти към сред-
ния пръст.
Инервация: n. ulnaris (CVIII–ThI).
Кръвоснабдяване: arcus palmaris
profundus.
Дорзални мускули на китката
Дорзалните междукостни муску-

ли, mm. interossei dorsales (вж. фиг. 383,
388, 390), са четири, имат вретенообраз-
на форма на двуперести мускули и за-
Фиг. 385. Синовиални влагалища на сухожилия, vaginae synoviales tendinum, лягат в междукостните пространства на
дясна ръка (Дланна повърхност) дорзалната повърхност на дланта. Всеки
(В кухината на влагалищата е въведена цветна маса)
мускул започва с две глави от обърнати Подмишничната фасция, fascia axi- тези групи мускули и служещи за залав-
една към друга странични повърхности llaris (вж. фиг. 354), представлява срав- но място на някои части на мускулите на
на основите на всеки две съседни мета- нително плътен лист, покриващ отдолу мишницата и предмишницата. Латерал-
карпални кости и се залавя: І и ІІ мус- подмишничната яма и имащ редица от- ната междумускулна преграда на рамо-
кул – към лъчевия край на показалеца и вори, образувани от преминаващите тук то, septum intermusculare brachii laterale,
средния пръст, а ІІІ и ІV – към лакътния нерви, кръвоносни и лимфни съдове. Без тръгвайки от фасцията на мишницата,
край на средния и безименния пръст. ясни граници преминава нагоре във фа- покриваща външната повърхност на ми-
Функция: двата мускула на лъче- сцията на делтовидния мускул, надолу шницата, се насочва навътре и се залавя
вия край теглят проксималните фаланги – във фасцията на мишницата, а отзад – покрай външния ръб на раменната кост,
на показалеца и средния пръст в посока във фасция, покриваща широкия мускул започвайки от делтовидната грапавина
към палеца на китката; двата мускула на на гърба, m. latissimus dorsi и големия до латералния надкондил, отделяйки ла-
лакътния край теглят средния и безимен- объл мускул, m. teres major. тералната и медиалната глави на тригла-
ния пръст към малкия пръст. Освен това, Фасцията на мишницата, fascia вия мускул, m. triceps brachii от мишнич-
всички мускули участват в сгъването на brachii, е добре изразена (вж. фиг. 354, ния мускул, m. brachialis и от брахиора-
проксималните фаланги и разгъването 366). Най-плътна е в средната трета на диалния мускул, m. brachioradialis. Меди-
на средните и дисталните фаланги на по- рамото и под делтовидния мускул. В алната междумускулна преграда на ми-
казалеца, средния, безименния и малкия долната половина на мишницата меж- шницата, septum intermusculare brachii
пръст. ду сгъвачите и разгъвачите преминават mediale, е по-мощна, тръгва от фасци-
Инервация: n. ulnaris (CVIII–ТhI). две фронтално разположени междумус- ята на мишницата и се разполага по въ-
Кръвоснабдяване: arcus palmaris кулни прегради – латерална и медиална, трешната му повърхност, където се фик-
profundus, aa. metacarpales dorsales. образуващи фасциалните влагалища за сира по продължение на вътрешния ръб
ФАСЦИИ НА ГОРЕН КРАЙНИК
Фасциите, покриващи мускулите на

горния крайник, по цялото си протеже-
ние се отличават с различна дебелина.
Фасциалните пластини на редица места
образуват добре изразени влагалища и
постилат различни по големина ями, ка-
нали и др.
В областта на раменния пояс се разли-
чават следните фасции (вж. фиг. 354):
1) делтовидната фасция, fascia del-
toidea, е образувана от два листа – по-
тънък повърхностен и по-дебел дълбок.
Повърхностният лист покрива делтовид-
ния мускул, m. deltoideus, отвън и, сти-
гайки до предния ръб на мускула, пре-
минава в гръдна фасция, fascia pectoralis.
Дълбокият лист обхваща m. deltoideus,
отделя го от мускулите на раменния пояс
(подгребенния мускул, m. infraspinatus
и малкия объл мускул, m. teres minor) и
капсулата на раменната става, и преми-
нава във фасция, покриваща триглавия
мускул;
2) надгребенната фасция, fascia su-
praspinata, е доста плътна, опъната е по
ръбовете на надгребенната яма и покри-
ва едноименния мускул;
3) подгребенната фасция, fascia in-
fraspinata, се захваща по ръбовете на по-
дгребенната яма и, сраствайки се с дъл-
бокия лист на фасцията на делтовид-
ния мускул, образува влагалище за m.
infraspinatus и m. teres minor;
4) подлопатъчната фасция, fascia
subscapularis, е тънка, много слабо изра-
зена; прикрепя се по ръбовете на едно-
именната яма и покрива подлопатковия Фиг. 386. Начални и залавни места на мускули на кости на ръката, дясна
мускул. (схема) (Дланна повърхност)
на раменната кост – от дисталния край многобройни тънки прегради, залягащи ни леговища: латерално, задно и пред-
на клюновидно-раменния мускул, m. между отделните групи мускули и обра- но. В латералното леговище залягат m.
coracobrachialis до медиалния надкондил, зуващи фасциални влагалища за тях. По brachioradialis и лъчевите разгъвачи на
отделяйки медиалната глава на m. triceps цялата обиколка на предмишницата ней- китката, mm. extensores carpi radiales,
brachii от m. brachialis и кръглия прона- ната фасция е плътно сраснала с повърх- в задното леговище (на разгъвачите)
тор, m. pronator teres. В някои участъци ностно лежащите мускули. Нагоре тя се – разгъвачът на пръстите, m. extensor
фасцията на мишницата се пробожда от сраства с фиброзна пластина – апоневро- digitorum; разгъвачът на малкия пръст,
нерви и кръвоносни съдове. зата на двуглавия мускул на мишницата; m. extensor digiti minimi; лакътният раз-
Фасцията на предмишницата, fas- отдолу фасцията образува добре изразе- гъвач на китката, m. extensor carpi ulnaris;
cia antebrachii (вж. фиг. 354, 368, 374, ни напречно насочени снопчета, обхва- лакътният мускул, m. anconeus, и супи-
379), представлява продължение на фа- щащи областта на лъчево-китковата ста- наторът, m. supinator. В предното легови-
сцията на мишницата. Тя достига най- ва (вж. фиг. 380). ще, което се дели от фасциална пластина
голяма плътност в областта на лакътна- Фасциалните прегради и костите на на два отдела – повърхностен и дълбок,
та става, където от нея започват редица предмишницата, а също и междукост- залягат всички мускули от предната гру-
мускули на предмишницата. По продъл- ната мембрана в горната половина на па на предмишницата. При това в дълбо-
жение на цялата фасция от нея излизат предмишницата образуват три мускул- кия слой на предното леговище се разпо-
Фиг. 387. Мускули на ръката, дясна (Дорзална повърхност)

лагат дълбокият сгъвач на пръстите, m. ната, така и на дорзалната ѝ повърхност с retinaculum musculorum flexorum, кой-
flexor digitoram profundus, и дългият сгъ- (вж. фиг. 354, 369), са непосредствено то, намирайки се над браздата на китка-
вач на палеца, m. flexor pollicis longus, а продължение на фасциите на предмиш- та, образува канала на китката, саnаlis
в повърхностното – облият пронатор, m. ницата. carpi. В този канал залягат влагалището
pronator teres; лъчевият сгъвач на китка- На дланната страна на ръката се раз- на сухожилието на дългия сгъвач на па-
та, m. flexor carpi radialis; повърхностни- личават две фасции – повърхностна и леца на китката и общото влагалище на
ят сгъвач на пръстите, m. flexor digitorum дълбока. Повърхностната фасция на сухожилията на сгъвачите. В областта на
superficialis; дългият дланен мускул, m. ръката има вид на тънка пластина, по- върха в апоневрозата се вплита сухожи-
palmaris longus, и лакътният сгъвач на криваща мускулите на възвишенията на лието на m. palmaris longus, чиито влакна
китката, m. flexor carpi ulnaris. В долна- палеца и малкия пръст. В централните се разпростират ветрилообразно в стена-
та половина на предмишницата броят отдели на дланта тя се удебелява значи- та на апоневрозата, достигайки до осно-
на фасциалните леговища остава същи- телно и преминава в дланна апоневроза, вите на пръстите. Тук те се групират в
ят, но размерите им намаляват, защото те aponeurosis palmaris, която има форма на големи снопчета.
обгръщат не мускули, а тръгващите от триъгълник, обърнат с основата си на- Напречните снопчета на дланната
тях сухожилия. долу, към пръстите, а с върха – нагоре, апоневроза се усилват от уплътнената
Фасциите на ръката, както на длан- към предмишницата, където се сраства част на повърхностната фасция, която
Фиг. 388. Мускули на ръката, дясна (Дорзална повърхност)

(Сухожилията на разгъвачите на II–V пръсти са отстранени, каналите са отворени)
представлява напречни метакарпални минават указаните сухожилия и черве- ни) връзки, ligg. collateralia.
връзки, ligg. metacarpalia transversae образни мускули. На дорзалната повърхност на ръката
superficialia (вж. фиг. 369). Освен това, Дланната фасция на пръстите об- се разполага тилната фасция на ръка-
в състава на дланната апоневроза има разува фиброзни влагалища на пръсти- та, fascia dorsalis manus, която се разде-
също и напречни снопчета, fasciculi те на ръката, vaginae fibrosae digitorum ля на повърхностна фасция, покриваща
transversi, много добре изразени в осно- manus, в които преминават сухожилията сухожилията на разгъвачите, и дълбока
вата на междупръстовите междини (вж. на сгъвачите на пръстите. Отвътре тези фасция, покриваща дорзалните между-
фиг. 382). влагалища са постлани със синовиална костни мускули.
Дълбоката фасция на ръката е длан- обвивка. Стените им са усилени с реди-
на междукостна фасция, която предста- ца връзки. Най-добре развити са пръс- СИНОВИАЛНИ ВЛАГАЛИЩА НА
влява сравнително тънък лист не съвсем теновидната част на фиброзното вла- СУХОЖИЛИЯТА НА
плътна съединителна тъкан, покриваща галище, pars anularis vaginae fibrosae, ле- МУСКУЛИТЕ НА КИТКАТА
междукостните дланни мускули. Между жаща на нивото на фалангите на пръсти-
дълбоката фасция и дланната апоневроза те, и кръстообразната част на фиброз- На нивото на лъчевокитковата ста-
се разполагат сухожилията на сгъвачите ното влагалище, pars cruciformis vaginae ва и ръката откъм дланната и дорзална-
на пръстите, съдове и нерви. fibrosae, залягаща на нивото на между- та страни се разполагат синовиални вла-
Двете фасции отстрани се срастват, фалангеалните стави (вж. фиг. 380). Ос- галища, през които минават сухожилия-
образувайки пространство, където пре- вен това, тук има колатерални (странич- та на мускулите от предмишницата към
Фиг. 389. Синовиални влагалища на сухожилията, vaginae synoviales tendinum, дясна ръка (Дорзална повърхност)
ръката. Наличието на синовиални влага- на сгъвачите. Също такова влагалище вача на малкия пръст, m. extensor digiti
лища намалява триенето на сухожилията на I пръст представлява продължение на minimi, в шестото – сухожилието на ла-
в костите на място, където се извършват влагалището на сухожилието на дългия кътния разгъвач на китката, m. extensor
движения с голяма амплитуда. сгъвач на палеца на ръката. carpi ulnaris.
На дланната страна се разполагат: На дорзалната повърхност на ръ-
общо влагалище на сухожилията на ката има шест синовиални влагалища ПОДМИШНИЧНА ЯМА
сгъвачите, vagina communis tendinum (вж. фиг. 389). Във всяко от тях заля-
musculorum flexorum (за сухожилията гат сухожилията на определени муску- Подмишничната яма, fossa axilla-
на повърхностния и дълбокия сгъвач на ли, разположени на дорзалната повърх- ris (вж. фиг. 354), представлява вдлъбва-
пръстите); влагалището на сухожилието ност на предмишницата. Те залягат под не, разположено в подмишничната об-
на дългия сгъвач на палеца на ръката, retinaculum musculorum extensorum, там, ласт, regio axillaris, между латералната
vagina tendinis musculi flexoris pol-licis където сухожилията от предмишницата повърхност на стената на гръдния кош и
longi, а също и влагалищата на сухожи- преминават върху китката. Започвайки медиалната повърхност на мишницата.
лията на пръстите на ръката, vaginae от лъчевата страна, в първото влагали- При максимално отвеждане на ми-
tendinum digitorum manus (вж. фиг. 385). ще се разполагат сухожилията на дългия шницата вдлъбването е добре изразено.
Първите две синовиални влагалища мускул, отвеждащ палеца, m. abductor Ако се отстрани кожата, покриващата
запълват канала на китката. В синовиал- pollicis longus, и на късия разгъвач на па- ямата, залягащата под нея фасция и не
ните влагалища на сухожилията на II–V леца, extensor pollicis brevis, във второто особено плътната съединителна тъкан,
пръсти на ръката залягат сухожилията – сухожилията на лъчевите разгъвачи на ще се открие подмишничната кухина,
на повърхностния и дълбокия сгъвачи китката, mm. extensorum carpi radiales, в приближаваща се по форма до четириъ-
на пръстите и се простират върху пока- третото – сухожилието на дългия разгъ- гълна пирамида.
залеца, средния и безименния пръст от вач на палеца, m. extensor pollicis longus, Различават се четири стени, ограни-
нивото на метакарпофалангеалните ста- в четвъртото – сухожилията на разгъва- чаващи подмишничната кухина: медиал-
ви до основите на дисталните фаланги. ча на пръстите, m. extensor digitorum и на, латерална, предна и задна. Медиал-
Влагалището на сухожилията на малкия на разгъвача на показалеца, m. extensor ната стена се образува от предния зъбчат
пръст комуникира с общото влагалище indicis, в петото – сухожилието на разгъ- мускул, m. serratus anterior, латералната
– от клюновидномишничният мускул,
m. coracobrachialis и от късата глава на
двуглавия мускул на мишницата, caput
brevis musculi bicipitis brachii, предна-
та – от големия и малкия гръдни муску-
ли, mm. pectorales major et minor, задна-
та стена – от подлопатковия мускул, m.
subscapularis, големия объл мускул, m.
teres major и широкия мускул на гърба,
m. latissimus dorsi.
При отведен крайник се виждат добре
триъгълният и четириъгълният отвори
на подмишничната кухина, които се об-
разуват, когато дългата глава на тригла-
вия мускул е между големия и малкия
обли мускули (вж. фиг. 361). През тези
отвори преминават съдове и нерви.
Подмишничната кухина е запълнена с
хлабава съединителна тъкан, съдържаща
съдове, лимфни възли и нерви.
ЛАКЪТНА ЯМА
Лакътната яма, fossa cubitalis (вж.

фиг. 348, 356), се разполага в предната
лакътна област, regio cubitalis anterior.
Самата яма се вижда едва след отстра-
няването на кожата и хлабавата съедини-
телна тъкан, запълващи ямата. Лакътна-
та яма е ограничена от мишничния мус-
кул, m. brachialis, медиално – от облия
пронатор, m. pronator teres, между тях
преминава медиалната (лакътна) браз-
да, sulcus medialis (ulnaris). Латерално
лакътната яма е ограничена от брахи-
Фиг. 390. Начални и залавни места на мускули на кости на ръката, дясна
орадиалния мускул, m. brachioradialis.
(схема) (Дорзална повърхност)
Между m. brachialis и m. brachioradialis 1. Седалищна област, regio glutealis, moris posterior, съответстваща на прос-
се разполага латералната (лъчева) браз- която е ограничена отгоре от хълбочния транството, ограничено отгоре от седа-
да, sulcus lateralis (radialis). В лакътната гребен, а отдолу – от седалищна бразда, лищната бразда и отдолу – от напречната
яма залягат повърхностни и дълбоки съ- sulcus glutealis. линия, прекарана на 3–4 сm над основата
дове и нерви. 2. Към областта на бедрото, regio на колянното капаче.
femoris, се отнасят: 3. Област на коляното, regio genus,
МУСКУЛИ И ФАСЦИИ НА а) предна област на бедрото, regio която се състои от:
ДОЛНИЯ КРАЙНИК femoris anterior, съответстваща на мес- а) предна област на коляното, regio
ОБЛАСТИ НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК тоположението на четириглавия мускул genus anterior, която се разполага на
на бедрото и шивашкия мускул. Долната предностраничните повърхности на ко-
Към областите на долния крайник, граница преминава на 3–5 сm над колян- ляното. Към тази област влиза областта
regiones membri inferioris (фиг. 391–394), ното капаче; на капачето, съответстваща на контурите
се отнасят: б) задна област на бедрото, regio fe- му и кондилите на бедрото;
Фиг. 391. Релеф на мускули на долния крайник, десен; Фиг. 392. Релеф на мускули на долния крайник, десен;
изглед отпред изглед отзад
б) задна област на коляното, regio най-изпъкналата горна част на задната б) стъпало (стъпална област), planta
genus posterior, разполагаща се на задна- област на подбедрицата; (regio plantaris);
та повърхност на коляното. Към тази об- в) предна област на горна скочна ста- в) петна област, regio calcanea, съот-
ласт се отнася подколянната яма, fossa ва, regio talocruralis anterior, която съот- ветстваща на въргата на петната кост;
poplitea. ветства на положението на горната скоч- г) пръсти на стъпалото, digiti pedis,
4. Област на подбедрицата, regio на става; при които се отличават: стъпални по-
cruris, се състои от следните области: г) задна област на горната скочна върхности на пръстите, facies plantares
а) предна област на подбедрицата, става, regio talocruralis posterior, съот- digitorum, и дорзални повърхности на
regio cruris anterior, е разположена от ветстваща на задната повърхност на гор- пръстите, facies dorsales digitorum.
грапавината на големия пищял до ниво- ната скочна става.
то на основата на глезена; заема предна- 5. Област на ходилото, regio pedis, МУСКУЛИ НА ДОЛНИЯ
та повърхност на подбедрицата; включва: КРАЙНИК
б) задна област на подбедрицата, а) гръб на стъпалото (дорзална об-
regio cruris posterior, в чийто състав вли- ласт на стъпалото), dorsum pedis (regio Мускулите на долния крайник, mm.
за областта на прасеца, regio surae, – dorsalis pedis); membri inferioris, се делят на две гру-
Фиг. 393. Области и линии на разрези на кожата на Фиг. 394. Области и линии на разрези на кожата на
долния крайник; изглед отпред (Синя линия – граници долния крайник; изглед отзад (Синя линия – граници
на области; червена – разрези на кожата, най-удобни за на области; червена – разрези на кожата, най-удобни за
намиране на препарируемите мускули) намиране на препарируемите мускули)
пи според топографскоанатомичните им подобява триъгълник с обърнат надолу дрената става, залавяйки се чрез тън-
особености: мускули на пояса на долния връх. Снопчетата, от които се образу- ко късо сухожилие към малкия въртел
крайник (мускули на таза) и мускули на ва мускулът, се събират ветрилообраз- на бедрената кост. На това място има
свободния долен крайник. но към граничната линия на таза и тук две торбички: по-голямата заляга меж-
се сливат със снопчетата на m. psoatis ду ставната капсула и сухожилието на
МУСКУЛИ НА ТАЗОВИЯ ПОЯС majoris, образувайки m. iliopsoas. мускула – хълбочногребенна торбичка,
(МУСКУЛИ НА ТАЗА) 4. Хълбочнопоясният мускул, m. bursa iliopectinea, втората – подсухожил-
iliopsoas (вж. фиг. 317, 396, 397, 403), на хълбочна торбичка, bursa subtendi-
Мускулите на таза, mm. cinguli pel- се образува в резултат на съединяване пеа iliaca, – между сухожилието на мус-
vici (фиг. 395–410), се делят на вътрешна на дисталните мускулни снопчета на m. кула и малкия въртел.
и външна група. iliacus и m. psoas major. Мускулът изли- Функция: сгъва бедрото в тазобе-
Вътрешната група мускули на таза за от тазовата кухина през мускулна ла- дрената става, завъртайки го навън; при
включва: 1) голям поясен мускул; 2) ма- куна и, насочвайки се надолу, премина- фиксирано бедро накланя (сгъва) туло-
лък поясен мускул; 3) хълбочен мускул; ва по предната повърхност на тазобе- вището напред.
4) хълбочнопоясен мускул; 5) вътрешен
обтураторен мускул; 6) крушовиден мус-
кул.
Външната група мускули на таза
включва: 1) голям седалищен мускул; 2)
среден седалищен мускул; 3) малък се-
далищен мускул; 4) квадратен мускул на
бедрото; 5) горен близначен мускул; 6)
долен близначен мускул; 7) външен об-
тураторен мускул; 8) изопъвач на широ-
ката фасция на бедрото.
Вътрешна
група
1. Големият поясен мускул, m. psoas

major (вж. фиг. 317, 396, 397), е дълъг,
вретеноподобен мускул, който започва
с пет зъбци от страничната повърхност
на телата на XII гръден и четирите горни
поясни прешлена и съответните между-
прешленни дискове. По-дълбоките мус-
кулни снопчета започват от напречните
израстъци на всичките поясни прешле-
ни. Леко стеснявайки се, мускулът се на-
сочва надолу и леко навън и, съединявай-
ки се със снопчетата на хълбочния мус-
кул, m. iliacus, образува общ хълбочно-
поясен мускул, m. iliopsoas.
2. Малкият поясен мускул, m. psoas
minor (вж. фиг. 317, 396) е непостоянен,
тънък, вретеноподобен и се разполага на
предната повърхност на m. psoas major.
Започва от страничната повърхност на
телата на XII гръден и I поясен прешлен
и, насочвайки се надолу, преминава със
сухожилието си в хълбочна фасция, при-
крепвайки се заедно с нея към гребена на
лонната кост и хълбочно-лонното възви-
шение.
Функция: опъва хълбочната фасция.
Инервация: rr. musculares plexus
lumbalis (LI–LII).
Кръвоснабдяване: аа. lumbales.
3. Хълбочният мускул, m. iliacus (вж.
фиг. 317, 396, 397, 404), започва от сте-
ните на хълбочна ямка, fossa iliaca, и я
Фиг. 395. Мускули и фасции на бедрото, дясно; изглед отпред (Кожата и
запълва изцяло. По форма мускулът на-
подкожният слой са отстранени)
Инервация: rr. musculares plexus lum- лния ръб малки цепки, през които пре- достига дебелина до 2–3 cm; покрива го-
balis (LI–LII). минават съдове и нерви. лемия въртел, а също и останалите мус-
Кръвоснабдяване: а. iliolumbalis, а. Функция: супинира бедрото и участ- кули от тази група. Започва от задните
circumflexa ilium profunda. ва в неговото отвеждане. части на външната повърхност на хъл-
5. Вътрешният обтураторен мус- Инервация: rr. musculares plexus бочната кост, задно от задната седалищ-
кул, m. obturatorius internus (вж. фиг. 401, sacralis [SI–SII(SIII)]. на линия, от страничния ръб на кръсте-
404, 408, 412), представлява плосък мус- Кръвоснабдяване: аа. gluteae superior ца и опашната кост и от връзката меж-
кул, чиито мускулни снопчета са насоче- et inferior. ду кръстеца и седалищната върга, lig.
ни леко ветрилообразно. Широката част sacrotuberale. Мускулните снопчета про-
на мускула води началото си от вътреш- Външна група дължават косо надолу и латерално и се
ната повърхност на тазовата кост в ок- залавят, чрез горните снопчета, към ши-
ръжността на обтураторната мембрана 1. Големият седалищен мускул, m. роката фасция, преминаваща в хълбочно-
и от нейната вътрешна повърхност. Мал- glu-teus maximus (вж. фиг. 405–407, 413), тибиален тракт, а чрез долните снопчета
ка цепка между мускулните снопчета и по форма се приближава до ромб. Мус- – към седалищната грапавина на бедре-
обтураторната бразда на лонната кост се кулът е едровлакнест, мощен, плосък и ната кост; тук между големия въртел и
превръща в обтураторен канал, canalis
obturatorius, през който преминават съ-
дове и нерв. След това мускулните сноп-
чета, конвергирайки, се насочват навън
и, сгъвайки се почти под прав ъгъл през
малката седалищна изрезка, напускат та-
зовата кухина през малкия седалищен
отвор, залавяйки се чрез късо, но мощно
сухожилие в областта на въртелна ямка.
В мястото на прегъването през ръба на
малката седалищна изрезка има седа-
лищна торбичка на вътрешния обтура-
торен мускул, bursa ischiadica musculi
obturatorii interni, a при залавното мяс-
то на мускула се разполага още една не-
голяма подсухожилна торбичка на въ-
трешния обтураторен мускул, bursa
subtendinea musculi obturatorii in-terni.
Топографски вътрешният обтурато-
рен мускул се дели на две части: по-го-
ляма вътрешнотазова – до изхода от ку-
хината на таза, и по-малка сухожилна –
извънтазова, лежаща под големия седа-
лищен мускул.
Функция: супинира бедрото.
Инервация: rr. musculares plexus sa-
cralis [(LIV–SII(SIII)].
Кръвоснабдяване: а. glutea inferior, а.
obturatoria, а. pudenda interna.
6. Крушовидният мускул, m. piri-
formis (вж. фиг. 398–402, 408, 409, 412),
има вид на плосък равнобедрен триъ-
гълник, чиято основа започва от пред-
ната повърхност на кръстеца, по-ла-
терално от II и IV кръстцови отвори,
foramina sacralia, и между тях. Конвер-
гирайки, мускулните снопчета се насоч-
ват навън, излизат от кухината на мал-
кия таз през големия седалищен отвор,
foramen ischiadicum majus, и, премина-
вайки в тясно и късо сухожилие, се за-
лавят към върха на големия въртел. При
залавното място на мускула има торбич-
ка на крушовидния мускул, bursa musculi
piriformis. Преминавайки през големия
седалищен отвор, мускулът не го изпъл-
ва напълно, оставяйки по горния и до- Фиг. 396. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отпред (Повърхностен слой)
мускула се намира въртелната торбич-

ка на големия седалищен мускул, bursa
trochanterica musculi glutei maximi. Мал-
ко по-надолу покрай седалищната гра-
павина, между сухожилието на големия
седалищен мускул и горните напречни
снопчета на големия привеждащ мус-
кул, залягат две – една над друга, мал-
ки междумускулни торбички на седа-
лищните мускули, bursae intermusculares
musculorum gluteorum. Освен това, меж-
ду външната повърхност на седалищна-
та върга и заобикалящия я голям седали-
щен мускул, при залавното място на су-
хожилието на дългата глава на двуглавия
мускул на бедрото и полусухожилния
мускул, има седалищна торбичка на го-
лемия седалищен мускул, bursa ischiadica
musculi glutei maximi.
Функция: изправят наведено напред
туловище, разгъва бедрото, едновремен-
но с това го пронира, а също опъва ши-
роката фасция на бедрото.
Инервация: n. gluteus inferior (plexus
sacralis) [LV, SI(SII)]
Кръвоснабдяване: аа. gluteae superior
et inferior, а. circumflexa femoris medialis,
а. profunda femoris (perforans).
2. Среден седалищен мускул, m. glu-
teus medius (вж. фиг. 397, 398, 400, 403,
408, 409, 412, 413), – разполага се под го-
лемия седалищен мускул. По форма на-
подобява триъгълник. Мускулът е дебел,
в него се различават два слоя снопчета
– повърхностен и дълбок. Мускулните
снопчета се разполагат ветрилообразно,
започвайки с широката си част от външ-
ната повърхност на крилото на хълбоч-
ната кост, ограничена отпред от предната
седалищна линия, отгоре – от хълбочния
гребен, отдолу – от задната седалищна
линия. След това всички мускулни сноп-
чета се събират в общо мощно сухожи-
лие, залавящо се към върха и външната
повърхност на големия въртел, където
има най-често две, по-рядко три въртел-
ни торбички на средния седалищен мус-
кул, bursae trochantericae musculi glutei
medii.
Функция: отвежда бедрото, като
предните снопчета завъртат бедрото на-
вътре, а задните – навън; взема участие
в изправянето на наведено напред туло-
вище.
Фиг. 397. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отпред (Правият мускул на Инервация: n. gluteus superior (plexus
бедрото, шивашкият и частично хълбочнопоясният мускули са отстранени) sacralis) (LIV–SI).
Кръвоснабдяване: а. glutea superior,
а. circumflexa femoris lateralis.
3. Малък седалищен мускул, m. glu-
teus minimus (вж. фиг. 400, 408, 410, 412,
413), – по форма напомня предишния
мускул, но е значително по-тънък на-
пречно. По цялата дължина мускулът е

прокрит от средния седалищен мускул.
Започва от външната повърхност на кри-
лото на хълбочната кост, между предната
и долната седалищни линии. Конверги-
райки, мускулните снопчета преминават
в сухожилие, залавящо се към предния
ръб на големия въртел; тук има въртелна
торбичка на малкия седалищен мускул,
bursa trochanterica musculi glutei minimi.
Функция: както и средния седали-
щен мускул, отвежда крайника и участва
в изправянето на наведено туловище.
Инервация: п. gluteus superior (plexus
sacralis) (LIV–SI)
4. Квадратен мускул на бедрото,
m. quadratus femoris (вж. фиг. 399, 403,
408, 409), – има вид на сравнително де-
бел правоъгълник, прокрит отзад от m.
gluteus maximus. Започва от латерална-
та повърхност на седалищната върга и се
залавя към междувъртелния гребен, дос-
тигайки големия въртел.
Функция: завърта бедрото навън.
Инервация: n. ischiadicus (plexus sa-
cralis) (LIV–SI).
Кръвоснабдяване: а. glutea inferior,
а. circumflexa femoris medialis, а. obtu-
ratoria.
5. Горен близначен мускул, m. ge-
mellus superior (вж. фиг. 408–410, 413);
– има вид на неголяма мускулна връв,
водеща началото си от седалищното бо-
дило и прикрепяща се към въртелната
ямка. Мускулът приляга към горния край
на сухожилието на вътрешния обтурато-
рен мускул, m. obturatorius internus, след
неговото излизане от кухината на таза.
Инервация: rr. musculares plexus sa-
cralis (LIV–SI).
Кръвоснабдяване: a. glutea inferior.
6. Долен близначен мускул, m. ge-
mellus inferior (вж. фиг. 408–410, 413),
– по форма наподобява предишния и се
разполага под сухожилието на m. obtu-
ratorius internus. Започва от седалищната
върга, прикрепя се към въртелната ямка.
Инервация и кръвоснабдяване: същи-
те, както и при m. gemellus inferior. Фиг. 398. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отпред (Латералният
7. Външен обтураторен мускул, m. широк мускул на бедрото, m. vastus lateralis, е прерязан и отдръпнат; вижда се
obturatorius externus (вж. фиг. 398, 399, междинният широк мускул на бедрото, m. vastus intermedius)
408, 410, 412, 413), – има форма на не-
правилен триъгълник. По-широката му
част започва от обтураторната мембра-
на и костния ръб на обтураторния от-
вор, след което мускулните снопчета се
събират ветрилообразно, преминават в
сухожилие, прилежащо към задната по-
Фиг. 399. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отпред Фиг. 400. Начални и залавни места на мускули и
(Вижда се медиалната група мускули на бедрото) ставни капсули на бедрото, дясно;
изглед отпред (схема)
върхност на капсулата на тазобедрената

става. Мускулът се залавя към въртелна-
та ямка, редом с едноименния вътрешен
мускул.
Инервация: n. obturatorius (plexus
lumbalis) [(LII)LIII–LIV].
Кръвоснабдяване: а. obturatoria, а.
circumflexa femoris lateralis.
8. Изопъвач на широката фасция,
m. tensor fasciae latae (вж. фиг. 391, 395,
396, 407), – плосък, леко удължен мус-
кул, който заляга на преднолатералната
повърхност на таза; с дисталния си край
се вплита в широката фасция на бедро-
то. Мускулът започва от външния кант,
labium externum, на хълбочния гребен,
близо до горното предно хълбочно бо-
дило. Мускулните снопчета се насочват
перпендикулярно надолу, преминавайки
в хълбочнотибиалния тракт на широката
фасция на бедрото.
Функция: обтяга широката фасция
на бедрото и участва в сгъването на бе-
дрото.
Инервация: n. gluteus superior (plexus
sacralis) (LIV–SI).
МУСКУЛИ НА СВОБОДНИЯ ДОЛЕН

КРАЙНИК
Мускулите на свободния долен край-

ник, mm. partis liberae membri inferioris,
се делят на мускули на бедрото, мускули
на подбедрицата и мускули на ходилото.
Мускули на бедрото
Мускулите на бедрото, mm. femoris,

се делят на предна, медиална и задна
група мускули. Към първата се отнасят
предимно мускулите-разгъвачи, към вто-
рата – привеждащи мускули, към третата
– мускулите-сгъвачи.
Предна група: 1) шивашки мускул; 2)
четириглав мускул на бедрото; 3) ставен
мускул на коляното.
Медиална група: 1) нежен мускул;
Фиг. 401. Мускули на таза и бедрото, дясно (Вътрешни мускули на таза,
2) дълъг привеждащ мускул; 3) къс при-
веждащ мускул; 4) голям привеждащ предна и медиална групи мускули на бедрото)
мускул; 5) гребенен мускул.
Заднагрупа: 1) полусухожилен мус-
кул; 2) полумембранозен мускул; 3) дву-
глав мускул на бедрото.
Фиг. 402. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед Фиг. 403. Начални и залавни места на мускули, връзки
отстрани (Медиална повърхност) и ставни капсули на бедрената кост, дясна; изглед отзад
(схема)
Фиг. 404. Начални и залавни места на мускули и ставна капсула на тазова кост, дясна; изглед отвътре (схема)
Предна група торбички на шивашкия мускул, bursae ното капаче и се прикрепя към грапави-
subtendineae musculi sartorii, които отде- ната на големия пищял, tuberositas tibiae.
1. Шивашкият мускул, m. sartorius лят това сухожилие от сухожилието на Правият мускул на бедрото, m.
(фиг. 411–413; вж. фиг. 391, 395, 396, тънкия и полусухожилния мускули. rectus femoris (вж. фиг. 396, 401, 402,
401), има вид на тънка лента и е най-дъл- Функция: сгъва бедрото и подбедри- 404, 411, 413), е най-дългият от четирите
гият мускул в човешкото тяло. Разполо- цата, завърта бедрото навън, а подбедри- глави. Заема предната повърхност на бе-
жен на предната повърхност на бедрото, цата – навътре, като по този начин участ- дрото. Започва с тънко сухожилие от до-
мускулът се насочва надолу спираловид- ва в кръстосването на краката един вър- лния преден хълбочен бодил, от надаце-
но, преминава на вътрешната му повърх- ху друг. табулумната бразда. Насочвайки се на-
ност, а след това, заобикаляйки отзад ме- Инервация: n. femoralis (plexus lum- долу, мускулът преминава в тясно сухо-
диалния надкондил, преминава на пред- balis) (LII –LIII). жилие, което е част от общото сухожи-
номедиалната повърхност на подбедри- Кръвоснабдяване: а. circumflexa fe- лие на четириглавия мускул на бедрото.
цата. Мускулът започва от горния преден moris lateralis, а. genus suprema, мускул- Достигайки големия пищял, сухожили-
хълбочен бодил и, насочвайки се косо ните разклонения на a. femoralis. ето на мускула се залавя към хълбочна-
надолу, преминава в плоско сухожилие, 2. Четириглавият мускул на бедро- та неравност. Под колянното капаче това
което се прикрепя към грапавината на то, m. quadriceps femoris (вж. фиг. 415– сухожилие се нарича пателарна връзка,
големия пищял, а част от снопчетата се 418, 425). Всяка от четирите глави има lig. patellae.
вплита във фасцията на горния отдел на свое начало, но, достигайки към облас- Медиалният широк мускул на бе-
подбедрицата. При залавното място мус- тта на коляното, всичките те преминават дрото, m. vastus medialis (вж. фиг. 396,
кулът образува две-три подсухожилни в общо сухожилие, което обхваща коля- 397, 403), заема предномедиалната по-
върхност на долната половина на бедро-

то. Образуващите я мускулни снопчета
са насочени косо отгоре надолу и отвъ-
тре напред. Отпред е отчасти покрит от
правия мускул. Мускулът води начало си
от медиалната устна, labium mediale, на
грапавата линия на бедрото и, насочвай-
ки се надолу, преминава в широко сухо-
жилие, което се вплита частично в общо
сухожилие заедно с правия мускул, а час-
тично се прикрепя към медиалния ръб на
колянното капаче, образувайки медиал-
ната поддържаща връзка на пателата.
Латералният широк мускул на бе-
дрото, m. vastus lateralis (вж. фиг. 396,
397, 407), заема почти цялата преднола-
терална повърхност на бедрото. Отгоре
той е отчасти покрит от мускула, обтягащ
широката фасция, а отпред – от правия
мускул на бедрото. Мускулните снопче-
та са насочени отгоре надолу и отвън на-
пред. Започва от големия въртел, между-
въртелната линия и латералната устна на
широката линия на бедрото. Насочвайки
се надолу, мускулът преминава в широко
сухожилие, което е част от общото сухо-
жилие на четириглавия мускул и участва
в образуването на латералната поддър-
жаща връзка на колянното капаче.
Междинният широк мускул на бед-
рото, m. vastus intermedius (вж. фиг.
398–400), е разположен на предната по-
върхност на бедрото между медиалния и
латералния широки мускули, непосред-
ствено под правия мускул на бедрото.
Този мускул е най-слабият измежду ос-
таналите глави. Започва на предната по-
върхност на бедрената кост – от между-
въртелната линия и, насочвайки се надо-
лу, преминава (почти по средата на дъл-
жината му) в широко сухожилие, което
в дисталния отдел се присъединява към
сухожилието на правия мускул на бедро-
то, преминавайки в общо сухожилие на
четириглавия мускул.
Така и четирите глави на четиригла-
вия мускул на бедрото, преминават в су-
хожилие, което включва колянното капа-
че и се залавя към грапавината на голе-
мия пищял. Пред и зад сухожилието има
синовиални торбички (вж. фиг. 268):
а) подкожна предпателарна торбич-
Фиг. 405. Мускули и фасции на таза и бедрото, дясно; изглед отзад ка, bursa subcutanea prepatellaris;
б) надпателарна торбичка, bursa
suprapatellaris, под сухожилието на че-
тириглавия мускул, над колянното капа-
че;
в) дълбока подпателарна торбичка,
bursa infrapatellaris profunda, при залав-
ното място на връзката на капачето към
грапавината на големия пищял;
г) подкожна подпателарна торбич-

ка, bursa subcutanеа infrapatellaris, пред
връзката на капачето;
д) подкожна торбичка на грапавина-
та на големия пищял, bursa subcutanea
tuberositatis tibiae, – малко по-надолу от
предишната, заляга на предната повърх-
ност на пателарната връзка;
е) подфасциална предпателарна тор-
бичка, bursa subfascialis prepatellaris, –
между върха на предната повърхност на
капачето и широката фасция на бедрото,
непостоянна;
ж) подсухожилна предпателарна тор-
бичка, bursa subtendinea prepatellaris, –
в дебелината на сухожилието на четири-
главия мускул на бедрото, на предната
повърхност на пателарната основа, не-
постоянна.
Някои от описаните торбички могат
да комуникират с кухината на колянна-
та става.
Функция: чрез съкращаване на всич-
ки глави четириглавият мускул разгъ-
ва подбедрицата, чрез m. rectus femoris
участва в сгъването на бедрото.
Инервация: n. femoralis (plexus lum-
balis) (LII–LIV).
Кръвоснабдяване: а. circumflexa
femoris lateralis, а. profunda femoris, а.
femoralis.
3. Ставен мускул на коляното, m. ar-
ticularis genus (вж. фиг. 266, 400), – пло-
ска пластина, образувана от няколко до-
бре изразени мускулни снопчета; заляга
на предната повърхност на бедрото под
m. vastus intermedius. Мускулът започва
от предната повърхност на долната трета
на бедрената кост и, насочвайки се надо-
лу, се залавя към предната и странична-
та повърхности на капсулата на колянна-
та става.
Функция: опъва капсулата на колян-
ната става.
Инервация: n. femoralis (LIII–LIV).
Кръвоснабдяване: a. circumflexa fe-
moris lateralis, rr. perforantes a. profundae
femoris.
Медиална група
1. Нежният мускул, m. gracilis (вж.

фиг. 397, 401, 406, 411, 413), е дълъг и
леко плосък, заляга подкожно, разполо- Фиг. 406. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отзад
жен е най-медиално от мускулите на тази
група. Започва от предната повърхност
на лонната кост и, насочвайки се надолу,
преминава в дълго тънко сухожилие, ко-
ето заобикаля отзад медиалния надкон-
дил на бедрото и се залавя към грапави-
ната на големия пищял. Преди да достиг-
не до залавното му място, сухожилието
на m. gracilis се сраства със сухожилието

на шивашкия мускул, m. sartorius и полу-
сухожилния мускул, m. semitendinosus, а
също и с фасцията на подбедрицата, об-
разувайки повърхностен pes anserinus
superficialis. Тук се намира торбичка, на-
речена bursa anserina.
Функция: привежда бедрото и участ-
ва в сгъването на подбедрицата, завър-
тайки крака навън.
Инервация: предно разклонение на
n. obturatorius (LII–LIV).
Кръвоснабдяване: а. pudenda ex-
terna, а. obturatoria, а. profunda femoris.
2. Дълъг привеждащ мускул, m. ad-
ductor longus (вж. фиг. 396, 397, 401–403,
413), – плосък, по форма леко наподобя-
ва триъгълник, разполага се на предно-
медиалната повърхност на бедрото. За-
почва с късо мощно сухожилие от лонна-
та кост под лонното възвишение по-ла-
терално от тънкия мускул. След това се
разширява постепенно, насочва се надо-
лу и се залавя към средната трета на ме-
диалната устна на грапавата линия на бе-
дрената кост.
Функция: привежда бедрото, участва
в сгъването и завъртането му навън.
n. obturatorius (LII–LIII).
Кръвоснабдяване: а. obturatoria, а.
pudenda externa, а. profunda femoris.
3. Късият привеждащ мускул, m.
adductor brevis (вж. фиг. 398, 399, 402,
403, 413), е триъгълен и е разположен
по-дълбоко от предишния. Започва на
предната повърхност на долния клон на
лонната кост, по-латерално от m. gracilis.
Насочва се надолу и навън, разширява се
леко и се залавя към горната трета на ме-
диалната устна на грапавата линия на бе-
дрената кост.
Функция: привежда бедрото, участва
в неговото сгъване и завъртане навън.
n. obturatorius (LII–LIV).
Кръвоснабдяване: a. obturatoria, аа.
perforantes.
4. Големият привеждащ мускул, m.
adductor magnus (вж. фиг. 396–403, 409,
410, 413), е широк и дебел – най-голе-
мият сред мускулите на тази група. За-
ляга по-дълбоко от дългия и късия при-
Фиг. 407. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отстрани веждащи мускули, външно от m. gracilis.
Започва с мощно късо сухожилие от до-
лния клон на лонната кост и клона на се-
далищната кост до седалищната върга.
Част от проксималните мускулни сноп-
чета се разполага хоризонтално пред m.
adductor brevis и се залавя към горната
част на медиалната устна на грапавата
линия на бедрото. След това мускулни-
Фиг. 408. Мускули на таза; вид отзад
те снопчета се насочват ветрилообразно почва от горния клон и гребена на лон- на мускула е покрит от големия седали-
надолу и навън и се залавят чрез широко ната кост и, насочвайки се надолу и леко щен мускул, m. gluteus maximus.
сухожилие по цялата дължина на меди- навън, се залавя към гребенната линия Мускулът често се прекъсва по среда-
алната устна на грапавата линия на бе- на бедрената кост. та от косо вървящи сухожилни прекъсва-
дрената кост. Част от дисталните мус- Функция: сгъва и привежда бедрото, ния, intersectio tendinea. Започва от седа-
кулни снопчета преминава в тънко сухо- леко завъртайки го навън. лищната върга и, насочвайки се надолу,
жилие, залавящо се към медиалния над- Инервация: клончета от n. femoralis преминава в дълго сухожилие, което зао-
кондил на бедрената кост. и непостоянно от n. obturatorius (LII–LIII). бикаля медиалния надкондил на бедрото
Функция: привежда бедрото, леко за- Кръвоснабдяване: а. obturatoria, а. и се насочва към предномедиалната по-
въртайки го навън. pudenda externa, а. profunda femoris. върхност на големия пищял, залавайки
Инервация: задно разклонение на n. се тук към неравността на големия пи-
obturatorius (LII–LIII) и разклоненията на Задна група щял; част от крайните снопчета на сухо-
n. ischiadicus (LIV–LV). жилието се вплитат във фасция на под-
Кръвоснабдяване: а. obturatoria, аа. 1. Полусухожилен мускул, m. semi- бедрицата.
perforantes. tendinosus (вж. фиг. 401, 402, 405, 406, Функция: разгъва бедрото, сгъва под-
5. Гребенният мускул, m. pectineus 411, 413), – дълъг, тънък мускул, разпо- бедрицата, леко завъртайки я навътре,
(вж. фиг. 396–398, 401–403), е плосък, по ложен близо до медиалния край на зад- участва в изправяне на туловището.
форма наподобява четириъгълник. От ла- ната повърхност на бедрото. Външната Инервация: клончета на n. tibialis
тералната страна граничи с m. iliоpsoas, му страна граничи с двуглавия мускул [LIV–LV; SI(SII)].
откъм медиалната – с m. adductor longus. на бедрото, m. biceps femoris, вътреш- Кръвоснабдяване: аа. perforantes.
Между m. illiopsoas и m. pectineus се об- ната – c полумембранозния мускул, m. 2. Полумембранозният мускул, m.
разува неголямо хлътване. Мускулът за- semimembranosus. Проксималният отдел semimembranosus (вж. фиг. 401, 402, 405–
407, 409, 411, 413), е разположен по ме-

диалния край на задната повърхност на
бедрото. Външният ръб на мускула е по-
крит от m. semitendinosus, който оставя
на това място отпечатък във вид на на-
длъжна широка бразда. Вътрешният ръб
на мускула е свободен. Той започва с
плоско мощно сухожилие от седалищна-
та върга. Насочвайки се надолу, муску-
лът преминава в плоско сухожилие, кое-
то постепенно се стеснява и закръгля и,
заобикаляйки медиалния надкондил, се
насочва към предномедиалната повърх-
ност на големия пищял. Тук сухожилие-
то се разширява и се разделя на три сноп-
чета (вж. фиг. 421). Вътрешното снопче,
разполагайки се хоризонтално, се залавя
за медиалния кондил на големия пищял.
Средното снопче също достига медиал-
ния кондил, преминавайки във фасция,
покриваща подколенния мускул. Външ-
ното снопче, достигайки до капсулата на
колянната става, преминава в коса под-
колянна връзка. В мястото на разделяне-
то на сухожилието на отделни снопчета
се образува синовиалната торбичка на
полумембранозния мускул, bursa musculi
semimembranosi.
Функция: разгъва бедрото, сгъва
подбедрицата, завъртайки я навътре.
Инервация: n. tibialis (LIV–LV; SI).
Кръвоснабдяване: а. circumflexa fe-
moris medialis, аа. perforantes, а. poplitea.
3. Двуглавият мускул на бедрото, m.
biceps femoris (вж. фиг. 403, 405–407, 409,
411, 413), се разполага по латералния
край на задната повърхност на бедрото.
Мускулът има две глави – дълга и къса.
Дългата глава, caput longum, започва от
седалищната върга като малко плоско
сухожилие; късата глава, caput breve, –
от латералната устна на грапавата линия
по продължение на долната половина на
бедрото. В началото на дългата глава е
разположена горната торбичка на дву-
главия мускул на бедрото, bursa musculi
bicipitis femoris superior. Двете глави се
съединяват и образуват мощно коремче,
което, насочвайки се надолу, премина-
ва в дълго тясно сухожилие. То заобика-
Фиг. 409. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отзад ля латералния надкондил и се залавя за
главата на малкия пищял. Част от сноп-
четата, насочвайки се хоризонтално, се
фиксират към ръба на горната ставна по-
върхност на малкия пищял, а друга част,
насочвайки се малко надолу, се вплитат
във фасцията на подбедрицата. Между
сухожилието на мускула и малкопищял-
ната колатерална връзка заляга долна-
та подсухожилна торбичка на двугла-
вия мускул на бедрото, bursa subtendinea
musculi bicipitis femoris inferior.
Фиг. 410. Мускули на таза и бедрото, дясно; изглед отзад (Дълбок слой) (Вижда се задната повърхност на медиалната
група мускули на бедрото и частично – на предната група)
Функция:разгъва бедрото, сгъва под- кулите-сгъвачи и мускулите-супинатори фиг. 417, 418, 423), е дълъг, тесен, лежи
бедрицата, завъртайки я навън. на ходилото. повърхностно и заема най-медиално по-
Инервация: дългата глава – nn. tibi- Предна група: 1) преден голямопи- ложение сред мускулите от тази група.
alis et ischiadicus (SI–SII), късата глава – щялен мускул; 2) дълъг разгъвач на пръ- С вътрешния си ръб мускулът грани-
nn. fibularis communis et ischiadicus (LIV– стите; 3) дълъг разгъвач на палеца на хо- чи с предния край на големия пищял, а
LV, SI). дилото. с външния си ръб в проксималния от-
Кръвоснабдяване: а. circumflexa fe- Задна група: Повърхностен слой: 1) дел – с дългия разгъвач на пръстите, m.
moris medialis, аа. perforantes, а. poplitea. триглав мускул на подбедрицата; 2) стъ- extensor digitorum longus, в дисталния –
пален мускул; Дълбок слой: 1) подколе- c дългия разгъвач на палеца, m. extensor
Мускули на подбедрицата нен мускул; 2) дълъг сгъвач на пръстите; hallucis longus. С по-широката си част за-
3) дълъг сгъвач на палеца на ходилото; 4) почва от латералния кондил и латерална-
Мускулите на подбедрицата, mm. заден голямопищялен мускул. та повърхност на костта и междукостна-
cruris, се делят на три групи: предна, Латерална група: 1) дълъг малко- та мембрана на подбедрицата. В долна-
задна и латерална. В задната група се пищялен мускул; 2) къс малкопищялен та трета на подбедрицата той премина-
разграничават два слоя – повърхностен мускул; 3) трети малкопищялен мускул. ва в дълго плоско сухожилие, което за-
и дълбок. Мускулите от латералната гру- ляга в сухожилен канал под retinaculum
па са предимно мускули-сгъвачи и мус- Предна група musculorum extensorum inferius и се на-
кули-пронатори на ходилото; от предна- сочва отначало към медиалния ръб на
та група – мускулите-разгъвачи на ходи- 1. Предният голямопищялен мус- стъпалото, а след това преминава на стъ-
лото; от задната група – предимно мус- кул, m. tibialis anterior (фиг. 414, 415; вж. палната му повърхност. Тук сухожилие-
Фиг. 411. Мускули и фасции на бедрото, дясно (Напречен разрез на нивото на средните отдели на бедрото)
Фиг. 412. Начални и залавни места на мускули и връзки на кости на таза и бедрената кост, дясна; изглед отгоре (схема)
Фиг. 413. Начални и залавни места на мускули, връзки и ставни капсули на тазова кост, дясна; изглед отвън (схема)
то се залавя към медиалната клиновидна предната междумускулна мембрана на (пронира) външния край на ходилото.
кост и основата на I предноходилна кост. подбедрицата, фасцията на подбедрица- Инервация: n. fibularis profundus
В залавното място може да се види мал- та. След това мускулът се насочва надо- (LIV–SI).
ка подсухожилна торбичка на предния лу, постепенно се стеснява и преминава Кръвоснабдяване: a. tibialis anterior.
голямопищялен мускул, bursa subtendinea в тясно дълго сухожилие, което минава 3. Дългият разгъвач на големия
musculi tibialis anterioris. под retinaculum musculorum extensorum пръст на ходилото, m. extensor hallucis
Функция: разгъва ходилото, повди- inferius в латералния канал. Още преди longus (фиг. 416–418), заляга между два-
гайки медиалния му край. да влезе в канала сухожилието се разде- та предишни мускула, като горните две
Инервация: n. fibularis profundus ля на четири тънки отделни сухожилия, трети на мускула са покрити от тях. Мус-
(LIV –SI). които, преминавайки на тилната повърх- кулът започва от медиалната повърхност
Кръвоснабдяване: a. tibialis anterior. ност на ходилото, се залавят към осно- на средната и долната трета на малкопи-
2. Дългият разгъвач на пръстите, вата на проксималните фаланги на чети- щялната кост и междукостната мембра-
m. extensor digitorum longus (вж. фиг. рите пръста на стъпалото – от II до V. В на на подбедрицата и, насочвайки се на-
414, 415, 417, 418, 423), лежи латерал- залавното място всяко от сухожилията се долу, преминава в тясно дълго сухожи-
но от предишния мускул. В долната тре- дели на три снопчета; средното снопче лие, което по средния канал преминава
та на подбедрицата между тези мускули завършва в основата на средната фалан- под retinaculum musculorum extensorum
преминава сухожилието на m. extensor га, а двете крайни – в основата на дис- inferius към палеца на ходилото. Тук су-
hallucis longus. Мускулът започва от гор- талната фаланга. хожилието се залавя към дисталната фа-
ната трета на големия пищял, от главата Функция: разгъва четирите пръста ланга. Част от снопчетата се срастват с
и предния ръб на малкия пищял, от меж- на ходилото (II–V), стъпалото и заедно основата на проксималната фаланга.
дукостната мембрана на подбедрицата, с третия малкопищялен мускул повдига Функция: разгъва палеца на ходило-
то, участва в разгъването на стъпалото,

повдига (супинира) медиалния му край.
Инервация: n. fibularis profundus
(LIV–SI).
Кръвоснабдяване: a. tibialis anterior.
Задна група
Повърхностен слой
1. Триглавият мускул на подбедри-

цата, m. triceps surae (вж. фиг. 414), се
състои от заден закръглен мускул (мус-
кул на прасеца), m. gastrocnemius, ле-
жащ повърхностно, и калкановиден
мускул, m. soleus, разположен пред m.
gastrocnemius, близо до костите на под-
бедрицата.
Коремчест мускул на прасеца, m.
gastrocnemius (фиг. 419, вж. фиг. 418,
421, 423), – образуван е от две мощни ме-
сести глави – медиална и латерална По-
мощната медиална глава, caput mediale,
започва от подколянната повърхност над
медиалния кондил на бедрената кост, а
латералната глава, caput laterale, – си-
метрично на медиалната, но малко по-
надолу, над латералния кондил на бе-
дрената кост. Върху кондилите под вся-
ко от сухожилията на описаните глави се
разполагат съответно медиална подсухо-
жилна торбичка на коремчестия мус-
кул на прасеца, bursa subtendinea musculi
gastrocnemii medialis (вж. фиг. 421), и
латерална подсухожилна торбичка на
коремчестия мускул на прасеца, bursa
subtendinea musculi gastrochemii lateralis.
С началните си части главите огранича-
ват отдолу подколянната ямка. Насоч-
вайки се надолу, двете глави се съединя-
ват приблизително по средата на подбе-
дрицата, след което преминават в общо
сухожилие.
Калкановидният мускул, m. soleus
(фиг. 420; вж. фиг. 418, 419, 423), е пло-
сък, покрит от предишния мускул. Започ-
ва от главата и горната трета на тялото на
малкия пищял, а също и от линията на m.
soleus на големия пищял и средната тре-
та на тялото на тази кост. Част от снопче-
тата на мускула започват от сухожилната
дъга на m. soleus (опъната между костите
на подбедрицата). Насочвайки се надолу,
мускулът преминава в сухожилие, което
се присъединява към сухожилието на m. Фиг. 414. Мускули и фасции на подбедрицата и ходилото, дясно; изглед отпред
gastrocnemius и образува в долната трета
на подбедрицата мощно пéтно (ахилесо-
во) сухожилие, tendo calcaneus (Achillis),
прикрепящо се към въргата на петна-
та кост. В залавното място се оформя
торбичка на пéтното (ахилесово) сухо-
жилие, bursa tendinis calcanei (Achillis).
Малко по-надолу, между задната по-

върхност на петната върга и кожата, за-
ляга малка подкожна петна торбичка,
bursa subcutanea calcanea.
Функция: триглавият мускул на под-
бедрицата сгъва подбедрицата в колян-
ната става, сгъва ходилото, повдига пе-
тата и при фиксирано ходило тегли под-
бедрицата и бедрото назад.
Инервация: n. tibialis (LIV–SII).
Кръвоснабдяване: а. tibialis poste-
rior.
2. Стъпален мускул, m. plantaris (вж.
фиг. 419, 420), – рудиментен и доста не-
постоянен. Мускулното му коремче е
вретенообразно, късо и започва от лате-
ралния кондил на бедрената кост и задна-
та стена на капсулата на колянната става.
Насочвайки се надолу и леко медиално,
мускулът преминава в дълго тясно сухо-
жилие, залягащо между m. gastrocnemius
и m. soleus. В долната трета на подбедри-
цата, сухожилието най-често се сраства с
пéтното (ахилесово) сухожилие, а поня-
кога се прикрепя самостоятелно към пет-
ната кост, вплитайки влакната си в стъ-
пална апоневроза.
Функция: опъва капсулата на колян-
ната става.
Инервация: n. tibialis (LIV–SLI)
Кръвоснабдяване: a. poplitea.
Дълбок слой
1. Подколенният мускул, m. popliteus

(фиг. 421, 422; вж. фиг. 424), е плосък,
къс и лежи непосредствено на задна-
та повърхност на капсулата на колянна-
та става. Започва от латералния кондил
на бедрената кост и дъгообразната под-
колянна връзка. Насочвайки се надолу и
разширявайки се леко, мускулът се зала-
вя на задната повърхност на големия пи-
щял, над линията на калкановидния мус-
кул, linea musculi solei.
Функция: сгъва подбедрицата, завър-
тайки я навътре, като обтяга капсулата
на колянната става.
Инервация: n. tibialis [LIV–SI(SII)].
Кръвоснабдяване: a. poplitea.
2. Дългият сгъвач на пръстите, m.
flexor digitorum longus (фиг. 423–425; вж.
фиг. 421); заема най-медиално положе-
Фиг. 415. Мускули на подбедрицата и ходилото, дясно; изглед отпред ние сред мускулите от тази група, разпо-
(Фасциите са отстранени) лагайки се на задната повърхност на го-
лямопищялната кост. Мускулът започва
от средната трета на задната повърхност
на големия пищял и от дълбокия лист на
фасцията на подбедрицата. Насочвай-
ки се надолу, преминава в дълго сухо-
жилие, което загражда отзад медиалния
глезен, разполагайки се под придърж-
вача на мускулите-сгъвачи, retinaculum

musculorum flexorum. След това сухожи-
лието преминава към стъпалото, насоч-
вайки се косо навън, и се разделя на че-
тири отделни сухожилия, които вървят
по II–V пръсти на ходилото, залавяйки
се към основите на дисталните фаланги.
Пред залавянето всяко сухожилие пре-
минава между двете крачетa на сухожи-
лието на късия сгъвач на пръстите, m.
flexor digitorum brevis.
Функция: сгъва дисталните фалан-
ги на II–V пръсти на ходилото, участва в
сгъването на ходилото, повдигайки него-
вия медиален край (супинирайки го).
Инервация: n. tibialis (LV–SII).
Кръвоснабдяване: a. tibialis poste-
rior.
3. Дългият сгъвач на палеца на хо-
дилото, m. flexor hallucis longus (вж. фиг.
421, 423, 424, 436), заема най-латерално
положение, като се разполага задната по-
върхност и леко покрива задния голямо-
пищялен мускул, m. tibialis posterior. За-
почва от долните две трети на малкия
пищял, междукостната мембрана и зад-
ната междумускулна преграда на под-
бедрицата. Насочвайки се надолу, пре-
минава в дълго сухожилие, което мина-
ва под retinaculum musculorum flexorum,
прехвърля се на стъпалото, залягайки в
браздата между скочната и пéтната кос-
ти. Тук сухожилието преминава под су-
хожилието на дългия сгъвач на пръстите,
отдавайки му част от фиброзните сноп-
чета. След това се насочва напред и се
залавя към основата на дисталната фа-
ланга.
Функция: сгъва палеца на ходилото и
участва в сгъването на II–V пръсти на хо-
дилото с помощта на фиброзните сноп-
чета, добавени към сухожилията на дъл-
гия сгъвач на пръстите; сгъва и завърта
ходилото навън.
Инервация: n. tibialis (LV–SII).
Кръвоснабдяване: a. tibialis poste-
rior.
4. Задният голямопищялен мускул,
m. tibialis posterior (вж. фиг. 421–424), се
разполага между двата по-горе описани
мускула, непосредствено на междукост-
ната мембрана. Започва от междукостна-
та мембрана и от плътно разположените
един до друг ръбове на големия и мал-
кия пищял. Насочвайки се надолу, пре-
минава в дълго сухожилие, което, навли-
зайки в отделен канал под retinaculum
musculorum flexorum, заобикаля отзад
медиалната част на глезена и, премина- Фиг. 416. Мускули на подбедрицата и ходилото, дясно; изглед отпред
вайки на стъпалото, се залавя към нерав-
ността на ладиевидната кост и към трите
клиновидни кости.
Функция: сгъва ходилото, завъртай- малкопищялен мускул, m. fibularis brevis. лото. Тук той заляга в браздата на сухо-
ки го навън (супинирайки го). Започва с две глави: предната – от глава- жилията на малкопищялните мускули и,
Инервация: n. tibialis (LV–SII). та на малкия пищял, латералния кондил пресичайки ходилото под ъгъл, се зала-
Кръвоснабдяване: а. tibialis poste- на големия пищял и фасцията на подбе- вя към неравността на I и основата на II
rior. дрицата; задната глава – от горните отде- предноходилни кости.
ли на латералната повърхност на малкия Функция: сгъва ходилото, отпускай-
Латерална група пищял. Насочвайки се надолу, мускулът ки медиалния му край.
преминава в дълго сухожилие, което зао- Инервация: n. fibularis superficialis
1. Дългият малкопищялен мускул, m. бикаля отзад латералния глезен, премина- [(LIV) LV, SI].
fibularis (peroneus) longus (вж. фиг. 415, ва под retinaculum musculorum fibularium Кръвоснабдяване: а. genus inferior
417, 418, 421, 423, 424, 436), се разполага superius et retinaculum musculorum fi- lateralis, а. fibularis, а. tibialis anterior.
по латералната повърхност на подбедри- bularium inferius, и върви по външна- 2. Късият малкопищялен мускул, m.
цата. В горната половина на подбедрица- та повърхност на пéтната кост под мал- fibularis (peroneus) brevis (вж. фиг. 415–
та той лежи непосредствено върху мал- копищялната макара, trochlea fibularis 418, 421, 424, 430), е дълъг, тънък и се
кия пищял, а в долната – покрива късия (peronealis), преминавайки върху стъпа- разполага непосредствено на външна-
Фиг. 417. Начални и залавни места на мускули, връзки и ставни капсули на кости на подбедрицата, дясна; изглед отпред
(схема) (Междукостната мембрана не е отстранена)
Фиг. 418. Мускули на подбедрицата и ходилото, дясно; изглед отстрани

Фиг. 419. Мускули на подбедрицата, дясно; изглед отзад (Повърхностен слой)

Фиг. 420. Мускули на подбедрицата, дясно; изглед отзад (Повърхностен слой; m. gastrocnemius е премахнат)
Фиг. 421. Мускули на подбедрицата, дясно; изглед отзад (Дълбок слой)

Фиг. 422. Мускули на подбедрицата и ходилото, десни, изглед отзад (Дълбок слой)
Фиг. 423. Мускули и фасции на подбедрицата, лява (Напречен разрез на средните отдели на подбедрицата)
та повърхност на малкия пищял под m. кия пищял и междукостната мембрана пални мускули, или срединна група мус-
peroneus longus. Започва от долната по- на подбедрицата и се залавя близо до ос- кули на стъпалото.
ловина на латералната повърхност на новата на V предноходилна кост. Мускулите на палеца на ходилото: 1)
малкия пищял и от междумускулната Функция: повдига латералния край мускул, отвеждащ палеца на ходилото;
преграда на подбедрицата; насочва се на ходилото. 2) къс сгъвач на палеца на ходилото; 3)
надолу и върви заедно със сухожилие- Инервация: n. fibularis superficialis мускул, привеждащ палеца на ходилото.
то на дългия малкопищялен мускул. Об- (LIV, SI). Мускули на малкия пръст на ходило-
гръщайки отзад латералния глезен, сухо- Кръвоснабдяване: а. fibularis, а. tibi- то: 1) мускул, отвеждащ малкия пръст
жилието се насочва напред по външната alis anterior. на ходилото; 2) къс сгъвач на малкия
страна на петната кост и се залавя към пръст на ходилото; 3) мускул, противо-
грапавината на V предноходилна кост. Мускули на ходилото поставящ малкия пръст на ходилото.
Функция: сгъва ходилото, отвежда и Срединна група мускули на стъпало-
повдига латералния му край. Мускулите на ходилото, mm. pedis, то: 1) къс сгъвач на пръстите; 2) квадра-
Инервация: n. fibularis superficialis се делят на мускули на гърба на ходило- тен мускул на стъпалото (добавъчен сгъ-
[(LIV) LV, SI]. то и мускули на стъпалната повърхност вач); 3) червеобразни мускули; 4) план-
Кръвоснабдяване: а. fibularis, а. tibi- (фиг. 426–440). тарни междукостни мускули.
alis anterior. Мускулите на гърба на ходилото са
Сухожилията на двата малкопищял- преди всичко мускули-разгъвачи, а мус- Мускули на гърба на ходилото
ни мускула, преминавайки зад латерал- кулите на стъпалната повърхност се пре-
ния глезен, са затворени в общо влага- димно мускули-сгъвачи. 1. Къс разгъвач на пръстите, m. ex-
лище на сухожилията на малкопищял- Мускули на гърба на ходилото: 1) tensor digitorum brevis (вж. фиг. 427–430),
ните мускули, vagina communis tendinum къс разгъвач на пръстите; 2) къс разгъ- – плосък мускул, залягащ непосредстве-
musculorum fibularium (реrоneorum). В вач на палеца на ходилото; 3) дорзални но на дорзалната повърхност на ходило-
долните – дисталните, отдели това вла- междукостни мускули. то. Започва от горната и латералната по-
галище е раздвоено и всяко сухожилие Мускулите на стъпалната повърх- върхност на предната част на петната
има собствено влагалище. ност се делят на три групи: мускули на кост и, насочвайки се напред, преминава
3. Трети малкопищялен мускул, m. палеца на ходилото, разположени на ме- в четири тесни сухожилия. Те се сраст-
fibularis (peroneus) tertius (вж. фиг. 415, диалния край на стъпалото; мускули на ват в дисталния отдел със сухожилията
418, 428, 430), – започва от долната поло- малкия пръст, залягащи върху латерал- на дългия разгъвач на пръстите и се при-
вина на латералната повърхност на мал- ния край на стъпалото; собствено стъ- крепят към основата на проксималните,
Фиг. 424. Начални и залавни места на мускули, връзки Фиг. 425. Начални и залавни места на мускули, връзки
и ставни капсули на костите на подбедрицата, дясна; и ставни капсули на големия пищял, десен (схема)
изглед отзад (схема) (Междукостната мембрана не е (Медиална повърхност)
отстранена)
средните и дисталните фаланги на II–V 3. Дорзалните междукостни муску- кулите на тази група. Започва с две глави
пръсти, вплитайки се в гръбната фасция ли, mm. interossei dorsales (вж. фиг. 427– от retinaculum musculorum flexorum, ме-
на ходилото. Понякога сухожилието към 430), са четири и запълват откъм дорзал- диалния израстък на въргата на петната
малкия пръст отсъства. ната страна всички междукостни прос- кост и стъпалната повърхност на ладие-
Функция: разгъва II–IV пръсти на хо- транства. Всеки мускул започва от обър- видната кост. Насочвайки се напред, мус-
дилото, отдръпва ги в латерална посока. натите една към друга страни на две съ- кулът преминава в сухожилие, което се
Инервация: n. fibularis profundus седни предноходилни кости и, насочвай- сраства със сухожилието на късия сгъвач
(LIV–SI). ки се напред, се залавя към основите на на палеца на стъпалото, m. flexor hallucis
Кръвоснабдяване: a. tarsalis lateralis, проксималните фаланги на II–IV пръсти brevis, и се прикрепя към медиалната се-
r. perforans a. fibularis. и се вплита в гръбната фасция. замовидна кост на палеца и основата на
2. Късият разгъвач на палеца на хо- Функция: І междукостен мускул дър- неговата проксимална фаланга.
дилото, m. extensor hallucis brevis (вж. па II пръст на ходилото в медиално на- Функция: сгъва и отвежда палеца на
фиг. 428, 430), лежи медиално от пре- правление, ІІ, ІІІ и ІV изместват II–IV ходилото, укрепва медиалната част на
дишния мускул. Започва от горната по- пръсти в латерално направление; всич- свода на ходилото.
върхност на предната част на петната ките четири мускули сгъват проксимал- Инервация: n. plantaris medialis
кост и, насочвайки се напред и медиал- ните фаланги и разгъват средните и дис- (LV, SI).
но, преминава в сухожилие, залавящо се талните фаланги на посочените пръсти. Кръвоснабяване: a. plantaris
към основата на проксималната фалан- Инервация: n. plantaris lateralis (SI medialis.
га на палеца. В дисталния си отдел сухо- –SII). 2. Късият сгъвач на палеца на ходи-
жилието се сраства със сухожилието на Кръвоснабдяване: arcus plantaris, aa. лото, m. flexor hallucis brevis (вж. фиг.
дългия разгъвач на палеца на ходилото, metatarsales plantares. 432–436), е малко по-къс от предишния
m. extensor hallucis longus, като участва в мускул, покрит е частично от него и се
образуването на гръбната фасция на хо- Мускули на стъпалната повърхност разполага непосредствено върху I пред-
дилото. ноходилна кост. Започва от медиалната
Функция: разгъва палеца на ходило- Мускули на палеца на ходилото клиновидна кост, плантарната повърх-
то. ност на ладиевидната кост, сухожилия-
Инервация: n. fibularis profundus 1. Мускулът, отвеждащ палеца на та на задния голямопищялен мускул, m.
(LIV–LV, SI). ходилото, m. abductor hallucis (вж. фиг. tibialis posterior, дългата плантарна връз-
Кръвоснабдяване: a. tarsalis lateralis, 426, 436), се разполага повърхностно, за- ка. Сухожилието на късия сгъвач на па-
r. perforans a. fibularis. ема най-медиално положение сред мус- леца на ходилото, заедно със сухожилие-
Фиг. 426. Мускули и фасции на ходилото, дясно (Медиална повърхност)

Фиг. 427. Мускули на ходилото, дясно (Дорзална повърхност)

Фиг. 428. Мускули на ходилото, дясно (Дорзална повърхност) (Сухожилията на дългия разгъвач на пръстите на
ходилото и предния голямопищялен мускул са отстранени)
Фиг. 429. Мускули на ходилото, дясно (Дорзална повърхност; междукостни мускули)

Фиг. 430. Начални и залавни места на мускули на костите на ходилото, дясно (схема) (Дорзална повърхност)
то на мускула, привеждащ палеца на хо- средствено върху предноходилни кости, (peroneus) longus. Двете глави премина-
дилото, m. adductoris hallucis, се прикре- и е покрит от дългия и късия сгъвач на ват в общо сухожилие, което се залавя за
пя към латералната и медиалната сеза- пръстите. Започва с две глави – напреч- латералната сезамовидна кост и основа-
мовидни кости и към основата на прок- на и коса. та на проксималната фаланга на палеца
сималната фаланга на палеца на ходило- Напречната глава, caput transversum, на ходилото.
то, разделяйки се по този начин на две започва от плантарната повърхност на Функция: привежда палеца на ходи-
дистални сухожилия, всяко от които се капсулите на III–V метатарзофалангеал- лото и го сгъва.
отнася съответно към латералната и ме- ни стави, от дисталните краища на II–V Инервация: n. plantaris lateralis
диалната част. предноходилни кости, от стъпалната (SI– SII).
Функция: сгъва палеца на ходилото. апоневроза (septum laterale), от дълбоки- Кръвоснабдяване: a. metatarsales
Инервация: латерална част – n. plan- те напречни предноходилни връзки. plantares, rr. perforantes a. arcuatae.
taris lateralis (SI–SII), медиална част – n. Късата глава, caput obliquum, е по-
plantaris medialis (LV–SII). мощна. Започва от стъпалната повърх- Мускули на малкия пръст на ходилото
Кръвоснабдяване: a. plantaris medi- ност на кубовидната кост, латерална-
alis, arcus plantaris. та клиновидна кост, основата на II–IV 1. Мускул, отвеждащ малкия пръст
3. Мускулът, привеждащ палеца на предноходилни кости, дългата стъпална на ходилото, m. abductor digiti minimi
ходилото, m. adductor hallucis (вж. фиг. връзка и стъпалното влагалище на дъл- (вж. фиг. 432, 436), лежи най-латерално
434, 436), се разполага дълбоко, непо- гия малкопищялен мускул, m. fibularis сред мускулите от тази група, разполага
се непосредствено под стъпалната апоне-

вроза. Започва от латералния и медиал-
ния израстък на въргата на петната кост
и от стъпалната апоневроза. Насочвайки
се напред, преминава в късо сухожилие,
залавящо се към латералната страна на
основата на проксималната фаланга на
малкия пръст.
Функция: отвежда и сгъва прокси-
малната фаланга на малкия пръст на хо-
дилото.
Инервация: n. plantaris lateralis
(SI–SII).
Кръвоснабдяване: a. plantaris latera-
lis.
2. Късият сгъвач на малкия пръст
на ходилото, m. flexor digiti minimi bre-
vis (вж. фиг. 434, 436), лежи по-медиално
от предишния мускул и частично е по-
крит от него. Започва от V предноходил-
на кост, дългата стъпална връзка и вла-
галището на сухожилието на m. fabularis
longus. Насочвайки се напред, премина-
ва в сухожилие, което се сраства със су-
хожилието на m. abductoris digiti minimi
и се прикрепя към основата на прокси-
малната фаланга на малкия пръст на хо-
дилото.
Функция: сгъва проксималната фа-
ланга на малкия пръст на ходилото.
(SI–SII).
Кръвоснабдяване: a. plantaris latera-
lis.
3. Мускулът, противопоставящ
малкия пръст на ходилото, m. opponens
digiti minimi (вж. фиг. 435), е непостоянен
и представлява отделила се част от пред-
шестващия мускул. Започва от дългата
връзка на стъпалото и влагалището на су-
хожилието на m. fibularis longus, и се при-
крепя към лакътния край на V преднохо-
дилна кост.
Функция: противопоставя малкия Фиг. 431. Плантарна апоневроза, aponeurosis plantaris
пръст на ходилото.
(SI–SII). на дългия сгъвач на пръстите, m. flexoris то, m. quadratus plantae, или допълните-
Кръвоснабдяване: a. plantaris latera- digitorum longus. В областта на прокси- лен сгъвач, m. flexor accessorius (вж. фиг.
lis. малната фаланга на ІІ–ІV пръсти на хо- 433, 436), наподобява четириъгълник и
дилото всяко от сухожилията на късия заляга под предишния мускул. Започва
Срединни мускули на стъпалото сгъвач се разделя на две крачета, които от долната и медиалната повърхност на
1. Късият сгъвач на пръстите, m. се прикрепят към основата на средните задната част на петната кост чрез две гла-
flexor digitorum brevis (вж. фиг. 432, 436), фаланги на споменатите кости. Между ви, съединяващи се в общо коремче. На-
заема срединното положение на ходило- крачетата минават сухожилията на дъл- сочвайки се напред, мускулът се стесня-
то, разполагайки се под стъпалната апо- гия сгъвач на пръстите. ва леко и се прикрепя към външния ръб
невроза. Мускулът започва с късо мощ- Функция: сгъва средните фаланги на на сухожилието на m. flexor digitorum
но сухожилие от медиалния израстък ІІ–ІV пръсти на ходилото. longus там, където се разделя на отдел-
на въргата на петната кост и стъпална- Инервация: n.plantaris medialis (LV, ни сухожилия.
та апоневроза. Насочвайки се напред, SI). Функция: участва заедно с m. flexor
мускулното коремче преминава в чети- Кръвоснабдяване: aa. plantares late- digitorum longus в сгъването на дистал-
ри сухожилия, залягащи в синовиални- ralis et medialis. ните фаланги, придавайки на тягата ѝ
те влагалища заедно със сухожилията 2. Квадратният мускул на стъпало- посока напред.
Инервация: n.plantaris lateralis обгръщат откъм медиалната повърхност Кръвоснабдяване: аа. plantares late-
(SI–SII). ІІ–V пръсти на ходилото и преминавай- ralis et medialis.
Кръвоснабдяване: a. plantaris ки върху дорзалната им повърхност, се 4. Плантарни междукостни муску-
lateralis. вплитат в тилната им фасция. Поняко- ли, mm. interossei plantares (вж. фиг. 432–
3. Червеобразни мускули, mm. lum- га червеобразните мускули се захващат 436), – три тесни, къси и наподобяващи
bricales (вж. фиг. 432, 433), – четири тън- към ставните капсули и достигат даже дорзалните междукостни мускули. Ле-
ки къси мускула, разположени между су- до проксималните фаланги. Между mm. жат в междукостните междини между
хожилията на m. flexor digitorum longus и lumbricales и дълбоката напречна пред- ІІ–ІІІ, III–IV и IV–V предноходилни кос-
покрити от късия сгъвач на пръстите. В ноходилна връзка лежат синовиалните ти. Всеки от тези мускули започва от ме-
дълбочина се допират до междукостни- торбички на червеобразните мускули на диалните страни на III, IV и V преднохо-
те мускули, mm. interossei. Всеки от тези ходилото. дилни кости и се прикрепя към основата
мускули започва от съответното сухожи- Функция: сгъват проксималните фа- на проксималните фаланги.
лие на дългия сгъвач на пръстите, при ланги на ІІ–V пръсти на ходилото, едно- Функция: сгъват проксималните и
което трите латерални (ІІ–ІV) – чрез две временно разгъвайки средните и дистал- разгъват средните и дисталните фаланги
глави, а медиалната (І) – чрез една глава. ните фаланги на същите пръсти. на III–V пръсти на ходилото и привеждат
Насочвайки се напред, мускулите в об- Инервация: nn. plantares medialis et упоменатите пръсти към II пръст.
ластта на метатарзофалангеалната става lateralis (LV–SII).
Фиг. 432. Мускули на ходилото, дясно (Плантарна повърхност)

(Отстранена е стъпалната апоневроза, aponeurosis plantaris)
Инервация: n. plantaris lateralis кул, седалищната фасция се удебелява major, и малкия поясен мускул, m. psoas
(SI–SII). значително в областта на бедреноседа- minor.
Кръвоснабдяване: arcus plantaris, aa. лищната гънка (вж. фиг. 405). Фасциал- Достигайки латералния край на сла-
metatarseae plantares. ният лист на големия седалищен мускул, бинната връзка, хълбочната фасция се
постилащ вътрешната му повърхност, сраства плътно с нея, а откъм медиалния
ФАСЦИИ НА ДОЛЕН КРАЙНИК покрива средния седалищен мускул, m. ѝ край се отделя от слабинната връзка.
gluteus medius, крушовидния мускул, m. Тук тя покрива хълбочнопоясния мускул,
Външната повърхност на таза е по- piriformis, вътрешния обтураторен мус- m. iliopsoas, преминава на гребенния мус-
крита от седалищна фасция, предста- кул, m. obturatorius internus, и квадратния кул, m. pectineus, запълвайки хлътването
вляваща продължение на поясногръд- мускул на бедрото, m. quadratus femoris. на хълбочногребенната бразда. От долна-
ната фасция. Под външния кант на хъл- Фасция на вътрешната повърхност на та повърхност на слабинната връзка, lig.
бочния гребен и дорзалната повърхност таза е хълбочната фасция, fascia iliaca inguinale, се отделят снопчета на хълбоч-
на кръстеца фасцията покрива групата (вж. фиг. 317). Тя започва от вътрешния ната фасция, които под названието хъл-
на седалищните мускули и, насочвайки кант на хълбочния гребен и страничната бочногребенна дъга, аrcus iliopectineus,
се надолу, преминава в широка фасция повърхност на телата на поясните пре- достигат хълбочно-лонното възвише-
на бедрото. шлени; покрива хълбочния мускул, m. ние. В резултат на това под слабинната
Покриваща големия седалищен мус- iliacus, големия поясен мускул, m. psoas връзка се образуват латерално и меди-
Фиг. 433. Мускули на ходилото, дясно (Плантарна повърхност)

ално пространства. Латералното прос- дрото. Отпред и отгоре широката фасция подкожната въртелна торбичка, bursa
транство – мускулната лакуна, lacuna се сраства с ингвиналната връзка, отзад subcutanea trochanterica, отделяща по-
musculorum, е по-голямо от медиалното – със седалищната фасция, а надолу пре- следния от външните слоеве мастна тъ-
и включва m. iliopsoas и бедрения нерв, минава във фасция на подбедрицата. На кан и кожата.
n. femoralis, а медиалното – съдовата ла- латералната повърхност на бедрото, ши- В широката фасция на проксималния
куна, lacuna vasorum, съдържа латерално роката фасция достига най-голяма плът- отдел на бедрото има малък участък с
бедрената артерия, a. femoralis, медиал- ност и образува лента – хълбочно-голя- овална форма, леко хлътнал в сравнение
но – бедрената вена, v. femoralis, между мопищялен тракт, tractus iliotibialis, с другите отдели на предната повърх-
тях (не винаги) – лимфен възел и хлаба- която се формира в областта на пред- ност. Това хлътване е – подкожна цеп-
ва съединителна тъкан. Откъм коремната ното горно бодило на хълбочната кост ка, hiatus saphenus (вж. фиг. 321). През
кухина, медиалният ъгъл на съдовата ла- и се простира до областта на латерал- нея преминава голямата подкожна вена
куна покрива напречната фасция на ко- ния кондил на големия пищял. В прок- на долния крайник, v. saphena magna.
рема, fascia transversalis abdominis, и ко- сималния отдел на тази лента се вплитат Външният ръб на хлътването е удебе-
ремницата; той съответства на вътреш- изопвачът на широката фасция, m. tensor лен и има форма на сърп – сърповиден
ния пръстен на бедрения канал. fasciae latae, и част от снопчетата на го- ръб, margo falciformis (arcuatus). Горният
Широката фасция, fascia lata (вж. лемия седалищен мускул. В областта на му участък е прикрепен към ингвинал-
фиг. 395, 405, 411), представлява плътна най-изпъкналия участък на латерална- ната връзка и се нарича горен рог, cornu
пластина, обхващаща мускулите на бе- та повърхност на големия въртел заляга (crus) superius, а долният участък – долен
Фиг. 434. Мускули на ходилото, дясно (Плантарна повърхност; дълбок слой)

рог, cornu (crus) inferius. Самото хлътва- па мускули на бедрото (вж. фиг. 411). та страна на бедрения триъгълник, дъл-
не, или овалната ямка, прикрива пласти- Понякога може да се открие задна бокият лист преминават в хълбочна фа-
на с множество отвори – така наречената междумускулна преграда, която се при- сция, покриваща хълбочнопоясния мус-
решетъчна фасция, fascia cribrosa (вж. крепя, също както и медиалната прегра- кул, а откъм медиалната страна двата лис-
фиг. 395); овалната ямка съответства на да, към медиалната устна на грапавата та на широката фасция се срастват. Хъл-
външния пръстен на бедрения канал. линия. Тази преграда отделя медиална- бочнопоясният мускул и гребенният мус-
От широката фасция на бедрото в дъл- та група от задната група мускули на бе- кул образуват дъното на триъгълника.
бочина между мускулите се спускат пре- дрото. Фасцията на подбедрицата, fascia
гради – латерална и медиална. В горната трета на предната повърх- cruris (вж. фиг. 414, 423), представля-
Латералната междумускулна пре- ност на бедрото, в областта на бедрения ва непосредствено продължение на ши-
града на бедрото, septum intermusculare триъгълник, trigonum femorale, ограни- роката фасция на бедрото, но е изразе-
femoris laterale, се прикрепя към лате- чен от ингвиналната връзка, шивашкия на значително по-слабо. Фасцията на
ралната устна на грапавата линия на бе- мускул и дългия привеждащ мускул, ши- подбедрицата изпраща в дълбочина две
дрената кост. Тази преграда отделя пред- роката фасция се дели на два листа – по- междумускулни преградки – предна и
ната група мускули на бедрото от задна- върхностен и дълбок, а междината меж- задна, които образуват фасциални лего-
та (вж. фиг. 409–411). ду тях е запълнена от значително количе- вища за предната, задната и латерална-
Медиалната междумускулна прегра- ство хлабава съединителна тъкан с мина- та група мускули. Трябва да се отбеле-
да на бедрото, septum intermusculare ващи в нея съдове и залягащи лимфни въ- жи, че задното фасциално леговище се
femoris mediale, се прикрепя към медиал- зли. В горния отдел на бедрения триъгъл- подразделя от фронтално вървяща пре-
ната устна на грапавата линия на бедре- ник дълбокият лист се сраства с гребена града на повърхностно и дълбоко. Пред-
ната кост. Преградата представлява гра- на лонната кост в областта на хълбочно- ната междумускулна преграда на под-
ница между медиалната и предната гру- лонното възвишение. Откъм латерална- бедрицата, septum intermusculare cruris
Фиг. 435. Мускули на ходилото, дясно (Плантарна повърхност; междукостни мускули)

anterius, започвайки от фасцията на под- extensorum inferius, в който има едно ла- костнофиброзни канали, в които залягат
бедрицата, разделя предната група мус- терално и две медиални крачета – горно сухожилията на малкопищялните муску-
кули от латералната, а задната между- и долно. ли. Върху външната повърхност на ла-
мускулна преграда на подбедрицата, На латералната повърхност на под- тералния глезен, в мястото, където към
septum intermusculare cruris posterius, бедрицата фасцията леко се удебеля- него се прикрепя горният ретинакулум
преминава между латералната и задната ва, образувайки retinacula musculorum на малкопищялните мускули, заляга по-
група мускули. fibularium (peroneorum) superius et дкожна торбичка на латералния глезен,
В долната трета на предната повърх- inferius. Заедно с костите на подбедри- bursa subcutanea malleoli lateralis, по-
ност на подбедрицата фасцията е раз- цата и ходилото тези връзки придържат крита отвън от собствена кожа.
вита слабо. Тук се виждат ясно на- сухожилията на дългия и късия малкопи- В областта на медиалния глезен фа-
пречно вървящите снопчета, образува- щялни мускули. Retinaculum musculorum сцията на подбедрицата, удебелявай-
щи retinaculum musculorum extensorum fibularium superius e опънат между ла- ки се, образува retinaculum musculorum
superius, който е опънат между предния тералния глезен и петната кост. Част flexorum, опънат между медиалния гле-
край на големия пищял и латералната от неговите снопчета се вплитат в дъл- зен и петната кост. Там, където той се
повърхност на малкия пищял. бокия фасциален лист на подбедрица- приближава към медиалния глезен, на
В долната трета, в областта на глезе- та. Retinaculum musculorum fibularium външната му повърхност, се разполага
на, фасцията на подбедрицата образува inferius е разположен върху латералната подкожна торбичка на медиалния гле-
удебеляване – retinaculum musculorum повърхност на петната кост, образувайки зен, bursa subcutanea malleoli medialis,
Фиг. 436. Начални и залавни места на мускули и връзки на кости на ходилото, дясно (схема) (Плантарна повърхност)
покрита отвън от кожа. Retinaculum зуващи три фасциални влагалища: меди- лният и най-голям се нарича сухожил-
musculorum flexorum участва в образу- ално, латерално и средно, всяко от които на цепка, hiatus tendineus (adductorius).
ването на четири отделни фиброзни ка- съдържа съответната група мускули на Малко над него заляга плътен междумус-
нала. В три от тях залягат сухожилията стъпалото. кулен фасциален лист, прехвърлящ се от
на голямопищялния мускул, m. tibialis От двете страни на средното влагали- медиалния широк мускул на бедрото, m.
posterior (най-медиално), дългия сгъвач ще се разполагат медиалната и латерал- vastus medialis към m. adductor magnus,
на палеца на ходилото, m. flexor hallucis ната стъпални бразди (вж. фиг. 431). който се нарича пластина на приводящи-
longus (най-латерално), дългия сгъвач те мускули. Между посочените муску-
на пръстите, m. flexor digitorum longus БЕДРЕН КАНАЛ ли и фасциалната пластина се образува
(между тях), а в един лежат задните го- пространство, което в напречно сечение
лямопищялни артерия и вена и голямо- Бедреният канал, canalis femoralis има форма на триъгълник. Това е аддук-
пищялният нерв. (вж. фиг. 320–326), в норма не същест- торният канал, canalis adductorius (вж.
Дорзалната фасция на ходилото, вува. Той се образува само при възник- фиг. 402), в който влизат бедрените арте-
fascia dorsalis pedis (вж. фиг. 414, 426), ване на бедрени хернии, т.е. вследствие рия, вена и подкожният нерв на долния
е тънка и се фиксира в отделни костни изтлачване на органи от коремната ку- крайник, n. saphenus. Съдовете преми-
точки. В областта на залягане на муску- хина (примка на черво, оментум и др.) нават през канала в подколянната ямка;
лите фасцията се разделя на два листа, под ингвиналната връзка в съдовата ла- нервът пробожда фасциалната пластина
образуващи леговище за повърхностни- куна. Следователно, в норма има само и се появява на медиалната повърхност
те мускули на ходилото. Дълбокият лист бедрен пръстен, аnulus femoralis. Той е на бедрото.
на тази фасция отделя междукостните препокрит от част от напречната фасция
мускули от разгъвачите на пръстите. на корема, fascia transversalis abdominis, ПОДКОЛЯННА ЯМА
На стъпалната страна на ходилото по- във вид на бедрена преграда, septum
върхностната фасция е по-дебела, откол- femorale, която откъм коремната кухина Подколянната яма, fossa poplitea
кото на дорзалната, като в средната част е тапицирана от пристенна коремница. (вж. фиг. 392, 405, 406), заляга в област-
стъпалната фасция е силно удебелена, Откъм медиалната страна дълбокият бе- та на задната повърхност на коляното,
състои се от надлъжно вървящи фиброз- дрен пръстен е ограничен от лакунарна- има ромбовидна форма. Граници на ям-
ни снопчета и образува плантарната та връзка, lig. lacunare, откъм латерал- ката са: отгоре и латерално – двуглави-
апоневроза, aponeurosis plantaris (вж. ната – от бедрената вена, отгоре и отпред ят мускул, отгоре и медиално – полумем-
фиг. 431). В дисталния отдел фиброзни- – от слабинната връзка, lig. inguinale, а бранозният мускул, отдолу – двете гла-
те снопчета, образуващи апоневрозата, отдолу и отзад – от гребенната връзка, ви на m. gastrocnemius и m. plantaris; за
получават напречна ориентация, обра- lig. pectineum. дъно на ямката служат подколянната по-
зувайки напречните снопчета, fasciculi Самият бедрен пръстен е запълнен с върхност на бедрената кост и задната по-
transversi. По-голямата част от влакна- хлабава съединителна тъкан или големи върхност на ставната капсула на колян-
та на плантарната апоневроза води на- лимфни възли. ната става. Ямката е запълнена с мастна
чалото си от въргата на петната кост и, При появата на бедрена херния, бе- тъкан, окръжаваща нерви, кръвоносни и
насочвайки се напред, се разпада на пет дрената преграда се издува напред, при- лимфни съдове.
снопчета, съответстващи на броя на пръ- тискайки лимфния възел и образувайки
стите. По своята дължина апоневрозата пространство, пропускащо изтлачените ПОДБЕДРЕНОКОЛЕНЕН КАНАЛ
от вътрешната повърхност се сраства с се вътрешности, които се спускат между
минаващия на това място къс сгъвач на повърхностния и дълбокия листа на ши- Подбедреноколенният канал, canalis
пръстите, m. flexor digitorum brevis. В об- роката фасция на бедрото. Образувало- cruropopliteus (BNA) (вж. фиг. 420), ми-
ластта на петната върга част от снопче- то се пространство между фасциалните нава между предната повърхност на кал-
тата на апоневрозата представляват про- листа представлява всъщност кухината кановидния мускул, m. soleus и дълбо-
дължение на сухожилието на триглавия на бедрения канал, чиято предна стена се ките мускули от задната група на подбе-
мускул на подбедрицата. Външната по- образува от ингвиналната връзка и гор- дрицата. Проксимално каналът се отваря
върхност на плантарната апоневроза се ния рог на сърповидния ръб на широката в подколянната ямка. Отворът на канала
сраства с кожата чрез отделни съедини- фасция, а задната му стена се образува от е ограничен отпред от подколенния мус-
телни снопчета. Пространствата между дълбокия лист на широката фасция; ла- кул, m. popliteus, а задно – от сухожилна-
снопчетата са запълнени от подкожна тералната стена – от бедрената вена. та дъга на калкановидния мускул, arcus
мастна тъкан. Достигайки най-слабото място на tendineus musculi solei. Има също и пре-
Дълбоката фасция на стъпалото се широката фасция на бедрото (anulus ден отвор на канала в проксималната
сраства с повърхностите на преднохо- femoralis), ингвиналната торбичка разтя- част на междукостната мембрана на под-
дилни кости, образувайки заедно с дор- га решетъчната фасция, fascia cribrosa, и бедрицата. В canalis cruropopliteus заля-
залната междукостна фасция на ходи- изпъква под кожата през овалния отвор, гат нерви и съдове, идващи от подколян-
лото (сраснала се с дорзалната повърх- който за бедрения канал е като външна ната ямка.
ност на предноходилните кости) чети- подкожна цепка, hiatus saphenus.
ри междупредноходилни пространства, СИНОВИАЛНИ ВЛАГАЛИЩА НА
съдържащи междукостни мускули, mm. АДДУКТОРЕН КАНАЛ СУХОЖИЛИЯТА
interossei. НА МУСКУЛИТЕ НА ХОДИЛОТО
Плантарната апоневроза и дълбоката Сухожилието на големия привеждащ
стъпална фасция са съединени помеж- мускул има няколко отвора, през които В дисталния отдел на подбедрицата и
ду си от две надлъжни прегради, обра- преминават кръвоносни съдове. Най-до- в областта на ходилото се разполагат си-
новиални влагалища (вж. фиг. 437–440), extensoris hallucis longi (заема срединно лището на сухожилията на дългия сгъ-
съдържащи дългите сухожилия на мус- положение). вач на пръстите на ходилото, vagina
кулите на подбедрицата. Различават се На латералната повърхност, под reti- tendinum musculi flexoris digitorum longi,
три предни синовиални влагалища, раз- naculum musculorum peroneorum superius и още по-назад – влагалището на сухо-
положени под retinaculum musculorum et inferius, се намира общо влагалище на жилието на дългия сгъвач на палеца на
extensorum inferius: влагалище на сухо- сухожилията на малкопищялните мус- ходилото, vagina tendinis musculi flexoris
жилието на предния голямопищялен кули, vagina communis tendinum muscu- hallucis longi.
мускул, vagina tendinis musculi tibialis lorum fibularium (peroneorum). В стъпалото влагалищата на сухожи-
anterioris (най-медиално); влагалище На медиалната повърхност на горната лията на пръстите на ходилото, vaginae
на сухожилията на дългия разгъвач на скочна става, под retinaculum musculorum tendinum digitorum pedis, се срастват със
пръстите на ходилото, vagina tendinum flexorum, се разполагат три самостоятел- стените на костнофиброзните канали,
musculi extensoris digitorum longi (най- ни влагалища: влагалище на сухожили- преминаващи по дължината на стъпал-
латерално), за третия малкопищялен ето на задния голямопищялен мускул, ната повърхност на фалангите на пръ-
мускул, m. fibularis tertius; влагалище за vagina tendinis musculi tibialis posterioris, стите. В тези канали залягат сухожили-
сухожилието на дългия разгъвач на па- залягащо непосредствено зад медиалния ята на сгъвачите на пръстите. Най-дъл-
леца на ходилото, vagina tendinis musculi глезен; малко по-назад се намира влага- го от тях е влагалището на сухожилие-
то на дългия сгъвач на палеца на ходи-
лото. Синовиалните влагалища на пръ-
стите образуват връзките на сухожили-
ята, vincula tendinum, съединяващи сте-
ната на влагалището със сухожилието. В
тези връзки преминават съдове и нерви.
Различават разположената дистално дъл-
га връзка, vinculum longum, и проксимал-
но – къса връзка, vinculum breve. Фиброз-
ните влагалища на пръстите са укрепени
от връзки, образуващи пръстеновидна-
та част на фиброзното влагалище, pars
anularis vaginae flbrosae, разположена на
нивото на телата на фалангите на пръ-
стите, и кръстообразна част на фиброз-
ното влагалище, pars cruciformis vaginae
fibrosae, лежаща на нивото на междуфа-
ланговите връзки (вж. фиг. 432).
РАЗВИТИЕ И ВЪЗРАСТОВИ
ОСОБЕНОСТИ НА
МУСКУЛИТЕ
Скелетните мускули са производни

на средния зародишен лист, чийто заден
отдел се дели на редица гръбни сегмен-
ти, или сомити. Всеки сомит дава начало
на две пластини – медиална и латерална.
Предната част на медиалната пластина,
съседна с хордата, се превръща в скле-
ротом, а задната част – в миотом. Миото-
мите се сливат един с друг и служат като
основа за развитието на напречно наб-
раздените мускулни тъкани. Мускулите
се формират в тясна връзка с развитие-
то на скелета и нервната система. Още в
ранните стадии на ембриогенезата се ус-
тановява тясна връзка между бъдещите
мускули и техните двигателни нерви.
От миотомните части на мезодермал-
ните сомити се образуват преди всичко
мускулите на туловището. Миотомите се
разрастват във вентрално направление и
се разделят на предна и задна част. След
Фиг. 437. Влагалища на сухожилия, vaginae tendinum, дясно ходило (Гръбна вторичната сегментация от дълбоко раз-
повърхност) (В кухината на влагалището е въведена цветна маса) положените дорзални и вентрални части
Фиг. 438. Влагалища на сухожилия, vaginae tendinum, дясно ходило (Дорзолатерална повърхност)
Фиг. 439. Влагалища на сухожилия, vaginae tendinum, дясно ходило (Медиална повърхност)
на миотомите, се развиват мускулите на миотомите води до образуване на правия ващ мекото небце, и мускулът, опъващ
гърба и междуребрените мускули. Те се мускул на корема. В последствие започ- тъпанчевата мембрана.
прикрепят към осевия скелет и са в тясна ва тангенциалното разделяне на миото- Мезенхимът на втората висцерална
връзка с него, съхранявайки сегментар- мите, което води към образуване на дъл- дъга се разпространява в областта на ли-
ния характер на разполагането. Това са боките и повърхностните мускулни сло- цето и шията и е източник за развитието
напречнободилестите мускули, между- еве с влакната, отиващи в различни на- на мимическата мускулатура, шилоподе-
бодилестите мускули, междунапречните правления. От тези слоеве се развиват зичния мускул, задното коремче на дву-
мускули и междуреберните мускули. външната и вътрешната коси и напречни коремчестия мускул и мускулите на ме-
В резултат на тангенциалното разцеп- мускули на корема. кото небце.
ване повърхностните части на миотоми- В ранните стадии на ембриогенезата От четвъртата и петата висцерални
те променят положението си, губят сег- главата се съединява непосредствено с дъги се формират мускулите на ларинк-
ментарност и се срастват. Тези повърх- туловището, границите на бъдещите об- са и фаринкса.
ностни мускулни маси се преобразуват в ласти на шията отсъстват. От налични- Вентралните части на тилните и ший-
дълги и широки мускули на шията и гър- те миотоми на главата се образуват пре- ните миотоми дават начало на трапецо-
ба (мускул, изправящ гръбначния стълб, ди всичко мускулите на очната ябълка. видния мускул, гръдноключичноцицко-
ремъковиден мускул на главата и др.). Останалите мускули на главата и шията видния мускул, на мускулите, разполо-
Повърхностните мускули от областта на са производни на мезенхимата на висце- жени над и под подезичната кост, диа-
гърба мигрират от другите области на тя- ралните дъги и тилните миотоми. фрагмата и други мускули на шията.
лото (крайници, шия). От мезенхима, окръжаващ първата Мускулите на крайниците са произ-
Мускулите от латералната и вентрал- висцерална дъга, се развиват дъвкател- водни на вентралната мускулатура на ту-
ната стена на корема се развиват от до- ните мускули, а също и челюстноподе- ловището и развитието им протича ед-
лните гръдни и горните поясни миотоми. зичният мускул, предното коремче на новременно с развитието на скелета на
Срастването на вентралните граници на двукоремчестия мускул, мускулът, опъ- крайниците. През ІV седмица на грани-
Фиг. 440. Влагалища на сухожилия, vaginae tendinum, дясно ходило (Плантарна повърхност)
цата на съприкосновение на сегменти-

раната и несегментираната мезодерма се
образуват чифтните зачатъци на горния
крайник. От техния мезенхим се разви-
ват първо мускулите на пояса на горния
крайник и рамото, след това – предмиш-
ницата и китката, при което разгъвачите
се диференцират по-рано от сгъвачите.
Освен това, от мезенхима на зачатъка се
образуват редица мускули, които се при-
крепят към костите на туловището (голе-
мият и малкият гръден мускул, широки-
ят мускул на гърба), а също и мускули-
те, образуващи се от мезенхим, намира-
ща се на туловището, но залавящи се с
единия си край към костите на раменния
пояс. (подключичен мускул, преден зъб-
чат мускул, мускул, повдигащ лопатката,
голям и малък ромбовиден мускул).
Развитието на зачатъка на долния
крайник става за сметка на мезенхима на
долните поясни и кръстцови сегменти.
Диференциацията на мускулите на до-
лния крайник се осъществява в същата
последователност, както и на мускулите
на горния крайник.
В процеса на развитие, мускулните
влакна на напречнонабраздената мускул- Фиг. 441. Слепоочен и дъвкателен мускули, m. temporalis et m. masseter, десни
на тъкан, от която се формират скелетни- (новородено)
те мускули, се образуват от миобласти.
След редица деления миобластните, кои-
то са едноядрени клетки се сливат една с
друга в многоядрени удължени влакна, в
които след това се появяват универсални
органели и миофибрили.
По-голямата част от мускулните влак-
на се появяват през периода на вътреут-
робното развитие, а в края на първата го-
дина от живота скелетните мускули вече
имат необходимия брой влакна. По-ната-
тък количеството им се увеличава незна-
чително. След раждането във всяко влак-
но броят на ядрата също се увеличава.
Така към момента на раждането мус-
кулите са практически оформени. Броят
им (повече от 600) съответства на броя
при възрастен човек. В периода на пост-
натално развитие те се удължават и уде-
беляват, като запазват съразмерността си
с растящия скелет и съответствието си на
функционалните физически натоварва-
ния. Това става благодарение на измене-
нията на вътрешната им структура и раз-
витието на помощния апарат. Мускулни-
те влакна се удължават, в тях се увелича-
ва количество на ядрата и миофибрили-
те. В мускулните влакна постепенно се
разраства и уплътнява съединителнотъ-
канната опора на скелетните мускули.
Отбелязва се интензивно развитие на
съединителнотъканния сухожилен ком-
понент, образуващ сухожилието на мус- Фиг. 442. Диафрагма, diaphragma; изглед отгоре (новородено)
кула, окончателно се формират фасции-

те, сухожилните влагалища и синовиал-
ните торбички и сезамовидните кости в
сухожилията. Залавните места на мус-
кулите към костите не се променят през
целия живот, но площта на прикрепване
може да се увеличава поради повишено-
то физическо натоварване.
В развитието на мускулите от различ-
ните области от тялото се отбелязват ре-
дица особености.
При децата мускулите се развиват не-
равномерно във времето, хетерохронно:
преди всички се развиват онези групи
мускули, които осигуряват двигателни-
те функции, които имат определящо зна-
чение за живота (участват в дишането и
др.), а също и мускулите, които участват
в процеса на обучението и придобиване-
то на определени навици от децата.
Функционално зависимите изменения
са особено забележими при развитието
на дъвкателните мускули, които се фор-
мират активно, започвайки от периода на
прорязване на зъбите. Така, направлени-
ето на повърхностните снопчета на дъ-
вкателния мускул е почти паралелно при
децата и ветрилообразно при възрастни-
те. Сухожилието на този мускул е мно-
го късо при новороденото (фиг. 441), при
възрастен човек достига почти полови-
ната от дължината на мускула.
Слепоочният мускул при новороде-
ното се прикрепя по ръба на люспеста-
та част на слепоочната кост, а при въз-
растен човек заема цялата повърхност
на слепоочната ямка. Чрез горните си
снопчета той достига долната слепооч-
ната линия на теменната кост (вж. фиг.
441).
Определени изменения се осъщест-
вяват и в строежа и положението на ди-
афрагмата. От самото раждане под въз-
действието на дихателните движения се
изменя преди всичко височината на ней-
ното положение и този процес продъл-
жава с възрастта, тъй като е свързан не
само с механизма на вдишването и из-
дишването, но зависи и от положението
на черния дроб, степента на напълненост
на стомаха, индивидуалните особености
на строежа на туловището. Снопчетата
съединителнотъканни влакна в областта
на сухожилния център, близо до стер-
налната част на диафрагмата, имат полу-
кръгъл извит ход с изпъкналост, обърна-
Фиг. 443. Мускули на горния крайник (А) и долния крайник (Б), та към гръбначния стълб (фиг. 442). След
десни (новородено) раждането снопчетата губят тази закръ-
гленост и постепенно се ориентират пре-
ди всичко по сагиталната ос.
През ранното детство мускулите на
туловището се развиват значително по-
бързо от мускулите на горния и долния ният напречен размер е по-голям, откол- телесната маса.
крайник (фиг. 443). кото при разгъвачите. При подрастващите за 2–3 години ма-
Към края на първата година мускули- Мускулите на възрастен човек възли- сата на скелетните мускули се увеличава
те на горния крайник при децата са по- зат на около 40-45%, а при новородено- с 12%, за разлика от предшестващите 7
развити, отколкото мускулите на долния то – на 20-22% от общата телесна маса. години, когато се увеличава само с 5%.
крайник. Към 4–5-годишна възраст мус- Този показател намалява значително към Масата на скелетните мускули може да
кулите на мишницата и предмишницата 6–8-месечна възраст (начало на проряз- достига при подрастващите 35% от те-
изпреварват в развитието си мускулите ване на зъбите), възлизайки на 16% от лесната маса, като успоредно с това се
на ръката. Мускулите на ръката се раз- общата телесна маса, а към 6-годишна увеличава и силата на мускулите.
виват ускорено на 6–7-годишна възраст, възраст отново се увеличава до 22%, към В процеса на усилен растеж на ске-
когато детето започва да придобива на- 8-годишна възраст достига 27%, на око- лета в предпубертетния период значи-
вици да се труди и да пише. Развитието ло 12 години – до 29%, на 15 години – до телно се ускорява развитието на муску-
на мускулите-сгъвачи започва да изпре- 32%, към 18 години – до 44%. латурата на гърба, раменния пояс, таза,
варва развитието на мускулите-разгъва- При старците средната маса на ске- свободните отдели на горния и долния
чи. При сгъвачите масата и физиологич- летните мускули намалява до 25-30% от крайник.
ИНДЕКС *
Acetabulum 99 167–170, 173, 175 – humeroulnaris 156 248 – incisivus 60, 79 93, 118, 119
Acromion 84 128–130, 351 – intercarpales 159 258 – infraorbitalis 59, 79 94, 125
Aditus orbitalis 79 46, 47, 124 – interchondrales 149 235 – inguinalis 225 320, 321, 323–325
Adminiculum lineae albae 224 310, 315 – intermetacarpales 161 258 – mandibulae 65 102
Ala cristae galli 43, 55 77, 78 – intermetatarsales 181 279 – musculotubarius 53 73
– major 44 64–67, 114, 117, 121, 124, 126 – interphalangeae manus 162 254, 256 – nasolacrimalis 58, 59, 78, 81 119, 125, 126
– minor 44, 73 64–66, 117, 124 – – pedis 182 279 – nervi facialis 50, 52 74–76
– ossis ilii 102 165, 167, 168, 173, 175 – lumbosacralis 141, 164 224 – – hypoglossi 38, 74 55, 109, 117
– – sacri 26 28, 32 – mediocarpalis 159 258 – nutricius 13 4
– vomeris 44, 47, 58 67, 88, 90 – metacarpophalangeae 161 254 – obturatorius 164 261, 262, 315, 402
Alveoli dentales 60, 63 95 – metatarsophalangeae 181 277–279 – opticus 44, 73, 79 47, 64, 65, 117, 121, 124,
Angulus acromii 84 128–130 – plana 136 217 125
– costae 26 38, 43, 44 – radiocarpalis 159 254, 256, 258 – palatinus major 59, 61, 82 122
– frontalis 41 56, 58 – radioulnaris distalis 159 250, 254, 258 – palatovaginalis 47 67
– inferior 83 128–130 – – proximalis 157 248 – pterygoideus 47 65, 66, 121, 125
– infrasternalis 30, 218 42 – sacrococcygea 23, 141 224 – sacralis 22 29, 31–33
– lateralis 83 128, 129 – sacroiliaca 99, 163 169, 170, 172, 174, 259 – vomerorostralis 44 67
– mandibulae 65 47, 102, 105, 106, 344 – sellaris 136 217 – vomerovaginalis 47 67
– mastoideus 41 56, 58 – spheroidea 136 217 Capitulum humeri 86 134, 138
– occipitalis 41 56, 58 – sternoclavicularis 151 240 Caput costae 26 36, 37, 39, 44
– sphenoidalis 41 56, 58 – sternocostales 146 235 – femoris 109 178–180
– sterni 28 40–42 – subtalaris 177 276, 279 – fibulae 113 184, 188, 391
– subpubicus 105 169 – talocalcaneonavicularis 177 279, 280 – humeri 86, 152 134, 135, 137
– superior 83 128, 129 – talocruralis 176 277, 279, 280 – mandibulae 65, 149 102
Antrum mastoideum 48 74, 76 – tarsi transversa 177 279 – ossis metacarpi 98 149, 162
Anulus fibrosus 137 218, 220, 221 – tarsometatarsales 180 279, 280 – – metatarsi 121 190, 191, 205
– inguinalis profundus 226 315, 324–326 – temporomandibularis 32, 65, 149 237–239 – phalangis 98, 122 149, 163, 190, 206
– – superficialis 219, 226 320–322, 325 – tibiofibularis 174 272, 275 – radii 88 143–145
– tympanicus 54 114 – trochoidea 136 217 – tali 115 195
– umbilicalis 218, 223 315, 321 – zygapophysiales 138 220, 221, 226, 228, 233 – ulnae 86 140, 141, 147, 351
Apertura canaliculi cochleae 50 72, 73 Atlas 21 7, 9, 10, 13 Cartilago articularis 135 3, 4
– – vestibuli 48 72 Axis 21 7, 11, 12 – costalis 26 39, 42, 44, 319
– pelvis inferior 105 173, 175 – pelvis 105 177 Cavea thoracis 29, 30 42, 43, 45
– – superior 105 172, 174 Cavitas glenoidalis 83, 152 128, 130
– piriformis 59, 76 47 Basis cranii externa 68, 72 110 – medullaris 15 6
– sinus frontalis 44, 78 119 – – interna 68, 73 116, 117 – nasi 76 47, 118, 119, 122
– – sphenoidalis 44 66, 67, 118, 119, 121 – mandibulae 63 106 – tympani 48, 50, 53 74, 76
– thoracis inferior 30 42 – ossis metacarpi 98 149, 162 Cellulae ethmoidales 55, 76 77, 78, 80, 120, 121
– – superior 30 42, 133 – – metatarsi 121 190, 205 – mastoideae 48 74
Apex dentis 21 11, 12 – – sacri 22 28, 30–32 Centrum tendineum 217 316, 317
– capitis fibulae 115 184, 188 – patellae 109 183 Chiasma tendinum 267 382, 384
– ossis sacri 23 28, 30, 33 – phalangis 98, 122 149, 163, 190, 206 Choanae 58, 72, 76 111
– partis petrosae 48 72, 73 Bulla ethmoidalis 56, 78 78, 80, 119, 120 Chorda obliqua 159 250
– patellae 109 183 Bursa(e) iliopectinea 285 397 Cingulum membri inferioris 99 1, 2
Aponeurosis 187, 279 289 – infrapatellaris profunda 294 268, 272, 418 – – superioris 82 1, 2
– epicranialis vide Galea aponeurotica – intermusculares musculorum gluteorum 287 409 Circumferentia articularis 86, 91 142–146
– palmaris 266 354, 369 – ischiadica musculi obturatorii interni 286 410 Clavicula 84 1, 2, 127, 131, 132, 302
– plantaris 323 431–433, 436 – musculi piriformis 286 410 Clivus 37, 44, 74 54, 55, 64, 117
Arcus alveolaris 60, 63 91, 95, 104 – subcutanea acromialis 192 355, 360 Coccyx vide Os coccygis
– anterior 21 9, 10, 13 – – calcanea 303 419, 420, 438 Collum anatomicum 86 134, 135, 137
– costalis 30, 218 42, 43, 305 – – infrapatellaris 294 414 – chirurgicum 86 134, 135
– posterior 21 9, 10, 13 – – malleoli lateralis 323 418, 437 – costae 26 36, 37, 44
– pubis 105 170 – – – medialis 323 426, 437 – femoris 109 178–180
– superciliaris 41 59, 124 – – olecrani 262 361, 374, 377 – fibulae 115 188
– vertebrae 18 8, 12, 15 – – prepatellaris 294 268, 395, 414 – mandibulae 65 102, 104
– zygomaticus 48, 63, 81 49, 111, 340 – – trochanterica 322 405 – radii 88 143–146
Area intercondylaris anterior 113 187 – – tuberositas tibiae 294 414 – scapulae 83 128
– – posterior 109 187 – subdeltoidea 250 356 – tali 115 193, 195
Articulatio(nes) acromioclavicularis 152 244 – subtendinea iliaca 285 397 Columna vertebralis 17, 136 1, 2, 7
– atlantoaxialis mediana 144 227, 232 – – musculi bicipitis femoris inferior 300 420, 422 Concha nasalis inferior 56, 76 47, 82, 109,
– atlantooccipitalis 143 231 – – – gastrocnemii lateralis 302 421 118–120
– bicondylaris 136 217 – – – – medialis 302 421 – – media 55, 76 78, 80, 118, 120
– calcaneocuboidea 177 277 – suprapatellaris 294 268 – – superior 55, 76 80, 118–120
– capitis costae 146 233 – trochanterica musculi glutei maximi 287 409 – – suprema 55 118
– carpometacarpalia 160 258 – – – – medii 287 410 – sphenoidalis 44 66, 67
– carpometacarpalis pollicis 160 217, 254, 258 – – – – minimi 289 399 Condylus humeri 86 134, 135
– costochondrales 146 235, 236 – occipitalis 38 53, 55
– costotransversaria 146 233, 236 Calcaneus 118 190, 191, 193, 196–198 Conjugata 105 176, 177
– cotylica 136 217 Calvaria 68 113 Cornua coccygea 26 34
– сохае 164 260, 262, 263, 265 Canaliculus mastoideus 50, 53 73 – majora 66 107
– cubiti 155 247–250, 252 Canalis(es) adductorius 324 398, 399, 402 – minora 66 107
– cuneonavicularis 177 279, 280 – alveolares 59 94 – sacralia 23 29–31
– ellipsoidea 136 217 – caroticus 50, 72 71, 73, 74, 110, 111 Corpus adiposum infrapatellare 170 268, 271
– genus 169 266–268, 271–274 – condylaris 38, 74 53, 54, 117 – claviculae 84 131, 132
– humeri 152 241–244 – cruropopliteus 324 420 – costae 26 36–39
– humeroradialis 156 248 – diploici 15 6 – femoris 109 178
– fibulae 113 188
– humeri 86 134, 135
– mandibulae 63 49, 102, 104, 106
* С нормален шрифт са обозначени номерата на страниците, получер курсив – номерата на рисун- – maxillae 59 49
ките, курсив – номерата на рисунките, на които са отбелязани местата на пркрепване на мускулите. – ossis hyoidei 66 107
Индекс 331
– – ilii 102 165, 167, 168 – articularis 18, 26, 48, 72, 109 29, 30, 73, 183 Fonticulus(i) anterior 71 114, 115
– – ischii 103 165, 167, 168 – – acromialis 84 128, 132 – cranii 71 114, 115
– – metacarpi 97 149, 162 – – anterior 21 11, 12 – mastoideus 72 114
– – metatarsi 121 190, 205 – – calcanea anterior 118 195 – posterior 72 114, 115
– – pubis 103 165, 168 – – – media 118 195 – sphenoidalis 72 114
– phalangis 98, 122 149, 163, 190, 206 – – – posterior 118 195 Foramen(ina) alveolaria 59 91, 94
– radii 86 143–145 – – capitis costae 26 37, 39 – caecum 43, 55, 73 60, 117, 120
– sterni 28 40–42, 44 – – – fibulae 113, 174 188 – costotransversarium 26, 146 44, 233
– tali 115 195 – – carpalis 91 147 – ethmoidale anterius 43, 55, 81 78, 121, 124, 125
– tibiae 109 185 – – cuboidea 118 196, 197 – – posterius 43, 55, 81 78, 121, 124, 125
– ulnae 86 140–142 – – fibularis 109, 174 185, 186 – incisiva 60 120, 122, 123
– vertebrae 18 8, 11, 12, 14–18, 21, 22, 24, 25, 44 – – inferior 21, 113 10, 186, 189 – infraorbitale 59 91, 124
Costa(e) 26 1, 2, 36–39 – – malleoli 113, 176 188, 189 – intervertebrale 18, 22 7, 31, 33
– fluctuantes 26 42 – – navicularis 118 195 – ischiadicum majus 164 259, 261, 410, 412
– prima 26 36 – – posterior 21 12 – – minus 164 259, 261, 412
– secunda 26 36 – – sternalis 84 131, 132 – jugulare 38, 72, 74 109, 111, 117
– spuriae 26 42 – – superior 21, 113 9, 187 – lacerum 47, 72, 73 111, 117
– verae 26 42 – – talaris anterior 118 196–198 – magnum 37, 73, 74 53–55, 64, 111, 117
Cranium 12, 32, 66 1, 2, 46–49, 108–112 – – – media 118 196–198 – mandibulae 65 102, 105
Crista capitis costae 26 37, 38 – – – posterior 118, 177 196–198 – mastoideum 48 70–72, 112
– colli costae 26 36, 38 – – tuberculi costae 26 38 – mentale 63 102, 104, 106
– conchalis 56, 59, 62 93, 96, 99 – auricularis 26, 103 29, 30, 165 – nutricium 13 4, 132, 134, 143, 185, 188
– ethmoidalis 60, 62 93, 96 – cerebralis 39, 43, 45, 48 71, 75 – obturatum 103 165, 167–170
– frontalis 43 60 – costalis 83 128 – ovale 45, 72, 73 64, 67, 111, 117
– galli 55, 73 77, 78, 109, 117, 120 – dorsalis 22 29 – palatinum majus 61, 79, 82 123
– iliaca 102 165, 168, 172, 174, 392 – externa 39, 41 56, 59 – – minus 61, 79, 82 122, 123
– infratemporalis 46 66, 67, 111, 126 – glutea 102 167 – parietale 40 56, 112
– intertrochanterica 109 179 – inferior partis petrosae 48 73 – rotundum 45, 73 64–66, 117
– lacrimalis anterior 60 91 – infratemporalis 59 91 – sacralia anteriora 22 28, 31, 33
– – posterior 57 86, 125 – interna 40, 43 58, 60 – – posteriora 22 7, 29–31
– medialis 113 188 – lateralis 62, 88, 109, 113 100, 144, 184, 186, 188 – sphenopalatinum 62, 78 118, 119, 125, 126
– musculi supinatoris 86 142 – lunata 99 167, 168 – spinosum 45, 72, 73 64, 67, 111, 117
– nasalis 60, 61 93, 96, 98, 120, 122 – malleolaris lateralis 118, 176 193, 195 – stylomastoideum 50, 52, 73 73, 74, 110, 111
– obturatoria 103 165 – – medialis 118, 176 194, 195 – transversarium 21 9, 10, 12, 15, 16
– occipitalis externa 39, 73 53, 110, 112 – maxillaris 46, 61 66, 98 – venae cavae 217 316, 317
– – interna 39, 74 54, 117 – medialis 86, 109, 113 141, 184, 188 – vertebrale 18, 21 8, 10, 15, 16, 24, 26
– pubica 103 165, 170, 172, 174 – nasalis 59, 61 93, 96, 99 – zygomaticofaciale 63 100
– sacralis intermedia 22 29, 30, 33 – orbitalis 41, 43, 46, 59, 62 47, 62, 66, 91, 100, – zygomaticoorbitale 63, 79 100
– – lateralis 22 29, 30 124, 125 – zygomaticotemporale 63, 81 100
– – mediana 22 29–33 – palatina 61 99 Fossa acetabuli 99 167
– sphenoidalis 44 66, 109 – patellaris 109, 169 178, 181 – axillaris 207, 281 302, 305, 354
– supracondylaris lateralis 86 134 – pelvica 22 28 – canina 59 91
– – medialis 86 134, 135 – poplitea 109 179, 180 – condylaris 38 53, 55
– supramastoidea 47 70 – posterior 48, 83, 86, 88, 109, 113 72, 129, 135, – coronoidea 86 134
– tuberculi majoris 86 134 141, 142, 145, 147, 185, 186, 188 – cranii anterior 44, 73, 76 117
– – minoris 86 134 – sacropelvica 103 165 – – media 44, 73 117
– temporalis 43, 46, 47, 63 49, 59, 66, 67, 70, 100 – – posterior 74 117
Dens 21 11, 12, 13 Falx inguinalis 226 323–326 – cubitalis 282 348, 356
Diameter obliqua 105 176 Fascia antebrachii 278 354, 356, 360, 361, 368, – digastrica 63 105
– recta 105 177 369, 374, 376, 379, 380 – glandulae lacrimalis 43, 79 62, 121
– transversa 105 176 – axillaris 215, 277 354 – hypophysialis 44, 73 64, 117
Diaphragma 216 315, 316 – brachii 277 304, 354, 366, 368, 374 – iliaca 103 165, 172, 174
Diaphysis 14 4 – buccopharyngea 245 338 – incisiva 60, 79 123
Diploe 15 6, 113 – cervicalis 236 329, 335 – infraclavicularis 206 327
Discus articularis 136, 150 238, 240, 343, 344 – clavipectoralis 215 313, 335 – infraspinata 84 129
– interpubicus 164 259, 261 – cribrosa 322 320, 395 – infratemporalis 46, 59, 81 111, 126
– intervertebralis 137 218, 221–224, 226, 233 – cruris 323 395, 405, 414, 419, 423 – intercondylaris 109 179, 181
Dorsum pedis 284 393 – dorsalis manus 281 374 – jugularis 50, 72 73, 111
– sellae 44, 73 64–66, 109, 117 – – pedis 323 414, 426, 427, 437 – mandibularis 48, 72 70, 73, 76, 111
– endothoracica 216 315 – olecrani 86 135, 138
Eminentia arcuata 48, 73 71, 72 – iliaca 321 317, 326 – poplitea 283, 324 392, 405, 406
– cruciformis 39, 74 54 – lata 321 304, 310, 317, 321, 322, 395, 405, 411 – pterygoidea 47, 61 65, 67, 98, 99
– hypothenaris vide Hypothenar – masseterica 243 335, 337 – pterygopalatina 46, 59, 81 126
– iliopubica 102 165, 168, 172, 174 – parotidea 243 337 – radialis 86 134
– intercondylaris 109 186, 187 – pectoralis 215 304, 309 – sacci lacrimalis 81 86
– orbitalis 63 100 – temporalis 243 338, 340 – scaphoidea 47, 72 65, 67, 111
– pyramidalis 52 74 – thoracica 215 310 – subarcuata 48 72
– thenaris vide Thenar – thoracolumbalis 202 294, 295, 298, 300, 317, 318 – subscapularis 83 128, 357
Epicondylus lateralis 86, 109 134, 135, 138, 139, – transversalis 224 310, 315, 318, 319, 324, 325 – supraclavicularis major 227 327, 334
178, 181 Fasciculi longitudinales 146 230 – – minor 228 327, 334
– medialis 86, 109 134, 135, 138, 139, 178, 180, – transversi 280, 323 369, 382, 431 – supraspinata 84 129
181, 302, 305, 348, 354, 356, 357 Femur 109 178–180 – temporalis 43, 46, 48, 81 48, 49, 111, 126
Epiphysis distalis 14 4 Fibula 113 1, 2, 164, 182, 184, 188, 189 – trochanterica 109 179, 180, 412
– proximalis 14 4 Fissura orbitalis inferior 46, 59, 79 47, 124, 126 Fossula petrosa 50 73
Extremitas acromialis 84 131, 132 – – superior 44, 73, 79 47, 64–66, 121, 124 Fovea articularis 88 146
– sternalis 84 131, 132 – petrooccipitalis 37, 73 111, 117 – capitis femoris 109 178, 180
– petrosquamosa 48, 50, 54 70, 71, 73, 117 – costalis inferior 22, 146 21
Facies anterior 48, 59, 86, 109 71, 140, 143, 145, – petrotympanica 52, 54 70, 73 – – processus transversi 22 8, 21, 44
147, 183 – sphenopetrosa 47, 73 111, 117 – – superior 22, 146 8, 21, 22
– anterolateralis 86 134 – tympanomastoidea 50 70 – dentis 21 9, 10
– anteromedialis 86 134 – tympanosquamosa 53, 54 73 – pterygoidea 65 104
332 Индекс
– sublingualis 64 105 Ligamentum(a) acromioclaviculare 152 244 – pisometacarpale 160 254

– submandibularis 65 105 – alaria 146 230, 231 – plantaria 182 278
– trochlearis 43, 79 62 – anulare radii 158 247, 248, 250 – popliteum arcuatum 174 267
Foveola(e) granulares 40, 71 58, 113 – apicis dentis 146 227, 231, 347 – pubicum inferius 164 261
– suprameatica 54 70 – atlantooccipitale anterius 144 226, 227 – – superius 164 261, 413
– – laterale 144 229 – pubofemorale 166 262
Galea aponeurotica 238 337, 338 – bifurcatum 177 279 – quadratum 158 247
Geniculum canalis nervi facialis 52 74 – calcaneocuboideum 177 277, 279 – radiocarpale dorsale 159 256
Ginglymus 136 217 – – plantare 177 283, 436 – – palmare 159 254
Glabella 41 59 – calcaneofibulare 177 276, 277 – reflexum 219 323–325
– calcaneonaviculare 177 276, 277, 279 – sacrococcygeum anterius 143 224, 259
Hamulus lacrimalis 57 86 – – plantare 177 278, 283, 436 – – laterale 143 260
– ossis hamati 96 149, 159, 160 – capitis costae intraarticulare 146 233 – – posterius profundum 143 260
– pterygoideus 47 65, 126 – – – radiatum 146 233 – – – superficiale 143 224, 260
Hiatus aorticus 217 316, 317 – – femoris 166 263, 265, 403 – sacroiliaca anteriora 162 224, 259
– canalis nervi petrosi majoris 48, 52 71, 74 – carpi radiatum 159 254 – – interossea 163 259, 404
– – – – minoris 48 71 – carpometacarpalia dorsalia 161 256 – – posteriora 163 259, 260, 261, 408
– maxillaris 59, 78 93, 119 – – palmaria 161 254 – sacrospinale 163 224, 259–261, 401, 402, 408,
– oesophageus 217 316, 317 – collaterale carpi radiale 159 254, 256, 258 410, 404, 412
– sacralis 23 29 – – – ulnare 159 254, 256, 258 – sacrotuberale 163 224, 259–261, 401, 402,
– saphenus 322, 324 321 – – fibulare 170 266, 267, 271, 272, 274, 397–399, 408, 409, 404, 412, 413
– semilunaris 56, 78 119 410, 416, 418, 403, 417, 424 – sternoclaviculare anterius 152 240
Humerus 86 1, 2, 127, 134, 135, 137, 138 – – mediale 176 276, 277, 436 – sternocostale intraarticulare 146 235
Hypothenar 248 348, 368, 369 – – radiale 157 247–249, 365 – sternocostalia radiata 149 235, 236
– – tibiale 170 266, 267, 272, 274, 397, 410, 416, – stylohyoideum 66, 134 239, 332
Ilium vide Os ilium 403, 417, 424, 425 – stylomandibulare 150 237–239
Impressio(nes) digitatae 40, 43, 45, 48 60 – – ulnare 157 247–249 – supraspinale 139 220–222, 224, 226, 234, 261
– trigeminalis 48, 73 71, 72, 116, 117 – collateralia 162, 182, 281 254, 256, 277–279 – talocalcaneum interosseum 177 279, 280
Incisura(e) acetabuli 99 167, 168 – columnae vertebralis 138 221, 222 – – laterale 177 277
– clavicularis 28 40, 41 – conoideum 152 244, 313 – – mediale 177 276
– costales 28 40, 41, 44 – coracoacromiale 152, 155 242, 244, 364 – talofibulare anterius 177 277
– ethmoidalis 43 62 – coracoclaviculare 152 244, 313, 364 – – posterius 177 279
– fibularis 113 186 – coracohumerale 155 241 – talonaviculare 177 277
– frontalis 43 59, 124 – costoclaviculare 152 235, 240 – tarsometatarsalia dorsalia 181 277
– ischiadica major 102, 103 165, 167 – costotransversarium 146 233, 236 – – plantaria 181 283
– – minor 103 165, 167 – costoxiphoidea 149 235 – tibiofibulare anterius 175 275, 277
– jugularis 28, 38, 50 40, 53, 54, 73 – cruciatum anterius 174 268, 271–274 – – posterius 175 276
– lacrimalis 59 91 – – posterius 174 268, 271–274, 424 – transversum acetabuli 166 263, 265
– mandibulae 65 102, 106 – crucifopme atlantis 144 230 – – atlantis 21, 146 227, 230, 232
– mastoidea 48 70, 73, 110–112 – cuboideonaviculare dorsale 180 277, 279 – – genus 169, 174 272, 273
– nasalis 59, 76 91 – – plantare 180 278, 283 – – scapulae inferius 152 242
– parietalis 41, 48 70, 71 – cuneocuboideum dorsale 180 277 – – – superius 152 242
– pterygoidea 47 65 – – interosseum 180 279 – trapezoideum 152 244, 313
– radialis 86 140, 142 – – plantare 180 283 – ulnocarpale palmare 159 254
– scapulae 83 128, 129 – cuneometatarsalia interossea 181 279 Limbus acetabuli 99 167, 168
– sphenopalatina 62 96, 98, 99 – cuneonavicularia dorsalia 180 277 Linea(e) alba 218, 223 302, 304, 305, 309, 310,
– supraorbitalis 41 62 – – plantaria 180 278 315, 318–322
– trochlearis 86 142, 146 – flava 134, 139 216, 220, 221, 223, 224, 227, – arcuata 102, 220, 223 165, 169, 170, 310, 325
– tympanica 54 70 229, 233, 234, 261 – aspera 109 179, 180
– ulnaris 91 145 – iliofemorale 166 260, 262, 399, 412 – glutea anterior 103 167
– vertebralis inferior 18 18, 21, 22, 25 – iliolumbale 141, 164 259, 260, 404 – – inferior 103 167
– – superior 18 15, 18, 21, 22, 25 – inguinale 219 304, 310, 315, 320–322, 395, – – posterior 102 167
Inclinatio pelvis 105 177 396, 413 – intercondylaris 109 179
Infundibulum ethmoidale 56, 78 80 – intercarpalia dorsalia 159 256 – intermedia 102 167
Intersectio tendinea 188, 218 289, 302, 305, 309, – – interossea 159 258 – intertrochanterica 109 178
310, 329, 331, 406 – interclaviculare 152 235, 240 – musculi solei 109 185
– intercuneiformia dorsalia 180 277 – mylohyoidea 64 105
Jugum(a) alveolaria 59, 61, 63 91, 102 – – interossea 180 279 – nuchalis inferior 39 53
– sphenoidale 44 64, 117 – – plantaria 180 283 – – superior 39 53
– interfoveolare 226 324, 326 – – suprema 39 53
Labium externum 102 1б7, 174 – interspinalia 139 221, 224, 226, 227, 261 – obliqua 63 104
– internum 102 1б7, 174 – intertransversaria 141 222, 234 – pectinea 109 179
– laterale 109 179 – ischiofemorale 166 260 – supracondylaris lateralis 109 179
– mediale 109 179 – lacunare 220, 323 322 – – medialis 109 179
Labrum acetabuli 166 260, 263, 265 – longitudinale anterius 138, 143 220, 221, 223, – temporalis 39, 40, 43, 47, 81 49, 59
– glenoidale 152 244 224, 226, 227, 259, 261 – terminalis 105 169, 170
Labyrinthus ethmoidalis 55, 76 77, 81 – – posterius 138, 143 220–222, 224, 227, 228, – transversae 22 28, 33
Lamina arcus vertebrae 18 8, 16 232, 261 – trapezoidea 84 132
– cribrosa 54, 73 77, 119 – lumbocostale 146 298 Lingula mandibulae 65 102, 104, 105
– horizontalis 61 96, 98, 99, 109, 111, 118, 122, – metacarpalia dorsalia 161 256 – sphenoidalis 44 65
123 – – interossea 161 258
– lateralis 47 65, 67, 111, 122, 126 – – palmaria 161 254 Malleolus lateralis 115 184, 188, 189
– medialis 47 65, 67, 109, 111, 118, 122 – – transversae superficialia 280 369 – medialis 113 184–186, 189, 391, 392
– orbitalis 43, 55 47, 49, 77, 78, 121, 124, 125 – metatarsalia dorsalia 181 277 Mandibula 63 47, 102, 104, 105, 109, 114
– perpendicularis 55, 61 47, 77, 78, 80, 96, 99, – – interossea 181 279 Manubrium sterni 28 40–42
109, 118, 120, 121 – – plantaria 181 278, 283 Margo acetabuli vide Limbus acetabuli
– pretrachealis fasciae cervicalis 237 335, 336, – nuchae 134, 141 226, 295, 336, 301, 347 – anterior 86, 109, 113 140, 143, 184, 186, 188, 391
312 – palmaria 162 254 – frontalis 41, 46 56, 58, 66
– prevertebralis 237 336 – patellae 171 266, 271, 272, 391, 396, 398, 399, – infraorbitalis 59, 62, 79 91, 124
– superficialis fasciae cervicalis 236 335, 336, 407, 414–416, 418, 425 – interosseus 86, 109,113 140, 142, 143, 145,
312 – pisohamatum 159 254 184, 186, 188
Индекс 333
– lacrimalis 60 93 – – – ulnaris 267 287, 351, 374, 376, 379, 388, – – – – alaeque nasi 241 337–339, 342
– lambdoideus 39 54 365, 386, 390 – – scapulae 195 294, 307, 330, 331, 333, 336,
– lateralis 79, 83, 86 128–130, 134 – – digiti minimi 270 287, 376, 387, 365 356, 361, 362, 297, 363, 364
– mastoideus 39 54 – – digitorum 270 287, 351, 355, 374–376, 379, – longissimus 196 296, 297
– medialis 79, 83, 109 128, 129, 134, 185 384, 387, 365, 390 – – capitis 196 296, 298, 331, 297, 299, 342, 347
– nasalis 43 62 – – – brevis 312 416, 418, 427–429, 438, 430 – – cervicis 196 298
– occipitalis 41, 48 56, 58, 71–73 – – – longus 301 287, 414, 415, 418, 423, 427, – – thoracis 196 296, 298, 297
– orbitalis 41, 59, 79 47 417, 430 – longus capitis 232 331, 333, 347
– parietalis 43, 46, 48 59, 60, 65, 70–72 – – hallucis brevis 312 416, 427–429, 437, 430 – – colli 232 331, 333, 336
– posterior 86, 113 141, 142, 144, 188 – – – longus 301 416, 418, 417, 430 – lumbricales 276, 319 380–382, 384, 388, 432, 433
– sagittalis 40 56, 58 – – indicis 271 377, 379, 384, 387, 389, 378 – masseter 241 287, 288, 329–331, 338, 340,
– sphenoidalis 48 48, 49, 70–72 – – pollicis brevis 271 287, 355, 374–377, 384, 341, 344, 342, 347
– squamosus 40–41, 47 56, 58, 65 387, 388, 378, 390 – mentalis 241 287, 338, 339, 342
– superior 73, 83 128, 129 – – – longus 271 374–377, 379, 384, 378, 390 – multifidi 200 298, 300, 297, 299, 301
– supraorbitalis 41, 79 59, 124, 126 – fibularis brevis 310 288, 415, 416, 418, – multipennatus 189 289
– zygomaticus 47 66 420–422, 429, 438, 417, 424, 430 – mylohyoideus 229 304, 329–331, 344, 332, 345
Massa lateralis atlantis 21 9 – – longus 310 288, 415, 418, 421, 423, 429, – nasalis 241 337, 338, 342
Maxilla 58 47, 91, 93–95, 111, 114, 124 434, 435, 438, 417, 424, 436 – obliquus capitis inferior 233 296, 298, 346, 301
Meatus acusticus externus 53 70, 73, 75, 76 – – tertius 312 418, 428, 438, 430 – – – superior 233 296, 298, 300, 346, 297, 299,
– – internus 48 75, 76 – flexor carpi radialis 265 288, 354, 355, 301, 342, 347
– nasi inferior 58, 78 118, 119 368–370, 379, 380, 382, 359, 386 – – externus abdominis 218 287, 288, 289, 293,
– – medius 44, 55, 78 118, 119 – – – ulnaris 266 287, 288, 348, 351, 354, 294, 302, 304–306, 315, 316, 318, 319, 321,
– – superior 55, 76 118, 119 368–371, 374, 376, 377, 379–383, 365, 378, 386 323, 324, 407, 297, 308, 311, 413
– nasopharyngeus 78 118 – – digiti minimi brevis 276, 317 370, 380, 381, – – internus abdominis 218, 220 296, 307, 309,
Meniscus lateralis 169 272–274, 418 422, 432–434, 386, 436 315, 318, 319, 323–325, 297, 308, 311, 404, 413
– medialis 169 272–274, 399 – – digitorum brevis 318 422, 432, 433, 436 – obturatorius externus 291 326, 398, 399, 408,
Metaphysis 14 4 – – – longus 303 287, 421, 423, 426, 424, 425, 436 410, 308, 311, 403, 412, 413
Musculus(i) abductor digiti minimi 274, 317 370, – – – profundus 267 371, 377, 379, 381, 385, – – internus 285 294, 307, 326, 401, 408, 409,
380, 381, 387, 388, 418, 422, 427, 428, 432, 373, 378, 386 410, 404, 412, 413
438, 386, 430, 436 – – – superficialis 266 288, 354, 368–370, 379, – occipitofrontalis 238 330, 337, 338, 342
– – hallucis 316 426–428, 432–435, 439, 436 380, 385, 386 – omohyoideus 231 289, 304, 309, 329–331,
– – pollicis brevis 272 370, 380–384, 386 – – hallucis brevis 317 422, 432–435, 436 336, 332, 358, 363, 364
– – – longus 271 287, 355, 374–377, 379, 381, – – – longus 304 289, 421, 423, 426, 427, 424, 436 – opponens digiti minimi 276, 318 370, 371,
384, 387, 388, 378, 386, 390 – – pollicis brevis 273 370, 371, 380–383, 385, 386 380–382, 435, 386
– adductor brevis 295 398, 399, 402, 308, 403, 413 – – – longus 267 289, 369–371, 380–382, 373, 386 – – pollicis 273 371, 381–383, 386
– – hallucis 317 287, 434, 435, 436 – fusiformis 189 289 – orbicularis 189 289
– – longus 295 287, 310, 396–398, 401, 402, – gastrocnemius 302 287, 288, 391, 392, 401, – – oculi 240 287, 289, 337, 338, 342
308, 311, 403, 413 402, 405–407, 409, 415, 418–421, 423, 400, 403 – – oris 241 287, 337–339
– – magnus 295 396–399, 401, 402, 405, 406, – gemellus inferior 289 294, 307, 408–410, 413 – palmaris brevis 274 354, 369, 380
409, 410, 297, 311, 400, 403, 413 – – superior 289 294, 307, 408–410, 413 – – longus 265 288, 368–370, 379, 380, 359
– – pollicis 274 370, 371, 380–384, 388, 386, 390 – geniohyoideus 230 344, 332, 345 – pectineus 296 287, 310, 396–398, 401, 402,
– anconeus 262 287, 351, 355, 360–362, 374– – gluteus maximus 287 288, 291, 293, 294, 305, 306, 308, 311, 403, 413
377, 365, 378 392, 402, 405–407, 409, 410, 297, 308, 403, 413 – pectoralis major 206 287, 302, 304–306, 309, 310,
– articularis cubiti 263 377 – – medius 287 288, 291, 293, 294, 307, 392, 397, 329, 330, 348, 354–357, 367, 311–313, 359, 365
– – genus 294 266, 416, 400 398, 405, 407–410, 297, 308, 311, 400, 403, 412, – – minor 207 309, 310, 356, 367, 311, 358, 364
– auricularis anterior 238 337 413 – piriformis 286 294, 307, 396–399, 401, 402,
– – posterior 239 337 – – minimus 289 307, 399, 408–410, 297, 308, 408, 409, 311, 400, 412, 413
– – superior 239 337 400, 412, 413 – plantaris 303 288, 406, 409, 419–421, 403
– biceps brachii 256 287–289, 291, 302, 304, – gracilis 294 287, 396, 397, 401, 402, 406, 411, – popliteus 303 409, 410, 420–422, 424, 425
305, 309, 310, 348, 354–357, 360, 366, 413, 417, 425 – procerus 240 337, 338
368–370, 375, 364, 373 – iliacus 285 317, 396, 397, 401, 402, 311, 404 – pronator quadratus 267 370–372, 382, 383,
– – femoris 298 288, 392, 398, 405–407, 409, – iliocostalis 196 298 385, 373, 378
411, 418, 419, 297, 308, 403, 413, 417, 424 – – cervicis 196 296, 297 – – teres 264 288, 356, 368–372, 379, 373, 378
– bipennatus 189 289 – – lumborum 196 296, 297 – psoas major 284 317, 318, 396, 397, 401, 402, 311
– biventer 288 289 – iliopsoas 285 287, 310, 315, 317, 326, 396, 397, – – minor 285 317, 396
– brachialis 261 287, 288, 309, 310, 355–357, 297, 311, 400, 403 – pterygoideus lateralis 242 341, 343, 344, 342,
360, 362, 366, 369–371, 375, 359, 367, 373 – infraspinatus 250 288, 291, 293, 294, 306, 351, 345, 347
– brachioradialis 267 287, 288, 302, 304, 309, 355, 361, 362, 297, 363, 365, 367 – – medialis 243 343, 344, 345, 347
348, 351, 354–356, 360–362, 368–371, – intercostales externi 213 295, 296, 298, 300, – pyramidalis 221 287, 309, 310, 319, 323, 311
374–376, 379, 359, 365, 373, 378 307, 309, 310, 314, 299, 311 – quadratus 189 289
– buccinator 241 338, 339, 342, 345 – – interni 213 300, 307, 309, 310, 314, 315, – – femoris 289 399, 408, 409, 297, 403
– coracobrachialis 261 310, 356, 357, 358, 359, 319, 299, 311 – – lumborum 222 289, 300, 314, 317, 318, 297,
364 – – intimi 213 314 311, 404
– corrugator supercilii 239 338, 342 – interossei dorsales 277, 316 355, 375, 377, – – plantae 319 433, 434, 430, 436
– cremaster 220 307, 315, 320, 323–325 380–384, 387–389, 427–429, 434, 435, 390, 430, 436 – quadriceps femoris 292 415, 416, 418, 417, 425
– deltoideus 250 287, 288, 291, 293, 302, 304– – – palmares 276 382, 383, 386 – rectus abdominis 221 287, 302, 305, 309, 310,
306, 309, 310, 330, 348, 351, 354–357, – – plantares 320 422, 432–435, 436 315, 316, 318, 319, 323–326, 308, 311, 404
360–362, 367, 297, 311–313, 358, 359, 363–365 – interspinales 201 297 – – capitis anterior 233 333, 347
– depressor anguli oris 241 287, 289, 337–339, 342 – – cervicis 201 296, 298, 300, 346, 301 – – – lateralis 233 333, 346, 347
– – labii inferioris 241 337–339, 342 – – lumborum 201 300, 301 – – – posterior major 233 296, 298, 346, 297,
– – septi nasi 241 338, 339, 342 – – thoracis 201 299 299, 301, 342, 347
– – supercilii 240 338, 342 – intertransversarii anteriores cervicis 202 333 – – – – minor 233 296, 298, 300, 346, 297,
– digastricus 228 304, 307, 331, 334, 344, 332, – – laterales lumborum 202 298, 300, 314, 299, 301 299, 301, 342, 347
342, 345, 347 – – mediales lumborum 202 300, 299, 301 – – femoris 292 287, 310, 391, 395–398, 401,
– dorsi 191 293 – – posteriores cervicis 202 300, 346, 301 402, 407, 411, 308, 311, 404, 413
– erector spinae 195, 198 291, 294, 296, 316, 318, – – thoracis 202 298, 300, 301 – rhomboideus major 195 293, 294, 356, 357,
392, 297, 301, 404 – latissimus dorsi 192 288, 291, 293, 294, 302, 361, 362, 297, 363
– extensor carpi radialis brevis 267 287, 289, 351, 304–308, 310, 316, 318, 355–357, 407, 297, 359 – – minor 195 294, 356, 357, 361, 362, 297, 363, 364
355, 374–376, 379, 384, 359, 365, 390 – levator(es) anguli oris 241 338, 339, 342, 347 – risorius 241 329, 337, 339
– – – – longus 267 287, 351, 355, 360–362, – – costarum 214 298, 300, 299 – rotatores cervicis 201 300
370, 371, 374–376, 379, 384, 359, 365, 390 – – labii superioris 241 337–339, 342, 347 – – lumborum 201 300
334 Индекс
– – thoracis 201 299, 300, 301 Norma facialis 68 46 Porus acusticus externus 53 49, 70, 76
– sartorius 292 287, 310, 391, 395, 396, 401, 402, – inferior 68 110 – – internus 48 72, 75, 76, 117
406, 407, 411, 415, 308, 404, 413, 417, 425 – lateralis 68 48 Processus accessorius 22 22, 26
– scalenus anterior 232 307, 310, 330, 331, 333, – alveolaris 59, 60 93, 109, 123
336, 308, 311 Olecranon 86 140–142, 146, 351, 355 – articularis inferior 18, 138 11–14, 16–18, 21,
– – medius 232 307, 310, 330, 331, 333, 336, Orbita 79 124, 125 22, 24–26
308, 311 Os(sa) brevia 13 5 – – superior 18, 22, 138 8, 11, 12, 14, 15, 17,
– – posterior 232 310, 330, 331, 333, 336, 308, 311 – capitatum 96 149, 150, 158, 160, 161 18, 21, 22, 24–26, 28, 32
– semimembranosus 298 288, 392, 401, 402, – carpi 82, 93, 97 1, 2, 127, 161 – calcaneus 121 191, 205
405–407, 409, 411, 420, 297, 308, 413, 424, 425 – coccygis 26 34, 35 – clinoideus anterior 44 64, 65
– semispinalis 200 298, 300, 347 – сохае 99 1, 2, 164, 165, 167–170 – – medius 44 64
– – capitis 200 288, 294–296, 298, 331, 336, – cranii 32 1 – – posterior 44 64, 65
297, 299, 342 – cuboideum 120 190, 191, 193, 203, 204 – condylaris 65 102, 104, 106
– – cervicis 200 296, 336, 299 – cuneiforme intermedium 120 190, 191, 193, – coracoideus 83 128, 130
– – thoracis 200 298, 299 194, 201, 204 – coronoideus 65, 86 102, 104, 106, 140, 142,
– semitendinosus 296 288, 401, 402, 405, 406, – – laterale 120, 121 190, 191, 193, 202, 204 146, 341
409, 411, 297, 308, 311, 413, 417 – – mediale 120 190, 191, 193, 194, 200, 204 – costiformis 22 24–26
– serratus anterior 210 287, 294, 302, 304–307, – digitorum 82, 93, 99, 100, 122 1, 2, 127, 164 – ethmoidalis 55, 56 82, 118, 120
309, 310, 316, 348, 355–357, 308, 311, 358, 363 – ethmoidale 54 77, 78, 80 – frontalis 44, 59, 63 91, 93, 100, 118
– – posterior inferior 195 289, 294, 295, 297, 308 – faciei 32 1 – intrajugularis 38, 50 53, 72
– – – superior 195 295, 308 – frontale 41 59, 60, 62, 113, 124 – jugularis 38 53–55
– soleus 302 287, 288, 392, 409, 415, 418–421, – hamatum 96 149, 150, 159–161 – lacrimalis 56 82, 118
423, 424, 425 – hyoideum 66 107, 329–331, 332 – lateralis tali 118 193, 195
– spinalis 198 297 – ilium 102 165, 167, 168 – – tuberis calcanei 118 190, 193, 196, 198
– – capitis 198 296 – incisivum 61, 79 95, 123 – mamillaris 22 22, 24–26
– – cervicis 198 296 – ischii 103 165, 167, 168, 173, 175 – mastoideus 48, 73 48, 49, 70, 73, 75, 110–112
– – thoracis 198 295, 296 – lacrimale 57 47, 49, 86, 114, 118, 124, 125 – maxillaris 56 82, 120
– splenius capitis 195 293–295, 330, 331, 336, – longi 13 5 – medialis tuberis calcanei 118 194, 196, 197
297, 299, 342, 347 – lunatum 93 149, 150, 153, 160, 161 – orbitalis 44, 62 96, 98, 99, 118, 124, 125
– – cervicis 195 294, 295, 336, 297 – manus 92 149, 150, 211 – palatinus 60 93, 95, 109, 111, 118, 122, 123
– sternocleidomastoideus 228 287, 288, 302, – membri inferioris 99 1, 2, 164 – paramastoideus 38 53, 55
304–306, 309, 310, 329–331, 334–336, 338, – – superioris 82 1, 2, 127 – posterior tali 118 191, 193–195
297, 299, 311, 312, 342, 347 – metacarpi 97 1, 2, 127, 149, 150, 160–162 – pterygoideus 47, 72 65, 67, 109, 121, 122
– sternohyoideus 230 287, 304, 329–331, 336, – metatarsi 121 1, 2, 164, 190, 191, 193, 194, 205 – pterygospinosus 47 65
312, 313, 332 – nasale 57 47, 49, 84, 109, 114, 118, 121, 124 – pyramidalis 47, 61 96, 98, 99, 122, 126
– sternothyroideus 231 315, 331, 336 – naviculare 118, 121 190, 191, 193, 194, 199 – sphenoidalis 47, 62 96, 98, 99, 118
– stylohyoideus 229 307, 329–331, 332, 342 – occipitale 37 53–55, 64 – spinosus 18, 21 7, 8, 12, 13, 15–18, 21, 22,
– subclavius 207 310, 308, 313 – palatinum 61 96, 98, 99 24–26, 44
– subcostales 213 314 – parietale 39 47, 56, 58, 113 – styloideus 50, 72, 73, 86, 91, 98 48, 49, 70, 72,
– subscapularis 253 289, 356, 357, 311, 358, 359, – pedis 115 190, 191, 193, 194 73, 75, 110, 111, 145, 147, 148, 150
365, 367 – pisiforme 94 149, 150, 155, 160, 161 – supracondylaris 86 134, 138
– supinator 270 370–372, 377, 379, 365, 373, 378 – plana 14 5 – temporalis 48, 63 100
– supraspinatus 250 294, 361, 362, 297, 311, 359, – pubis 103 165, 167, 168, 173, 175 – transversus 18, 21, 22 7, 8–16, 18, 21, 22, 44
363–365, 367 – sacrum 17, 22 7, 28–33, 164, 169, 170, 173, 175 – uncinatus 55, 78 78, 80, 119, 120
– temporalis 242 287, 288, 338, 341, 343, 342, – scaphoideum 92 149, 150, 152, 160, 161 – vaginalis 47 65–67
345, 347 – sesamoidea 94, 98, 122, 189 149, 191 – xiphoideus 28 40–42
– temporoparietalis 239 337 – sphenoidale 44 64–67 – zygomaticus 43, 47, 60 47, 59, 60, 70, 72, 73,
– tensor fasciae latae 291 287, 302, 305, 306, 310, – suprasternalia 29 40 91, 95, 122
391, 395, 396, 407, 308, 413 – suturalia 70 112, 113 Prominentia canalis nervi facialis 52 74
– teres major 252 288, 291, 293, 294, 302, 305– – tarsi 115 1, 2, 164 – – semicircularis lateralis 52 74
307, 351, 355–357, 360–362, 297, 359, 363, 367 – temporale 47 50, 51, 69–76, 108–111, 116, 117 Promontorium 22 7
– – minor 252 288, 293, 294, 306, 355, 361, 362, – trapezium 94 149, 150, 156, 160, 161 Protuberantia mentalis 63 47, 102, 104
297, 363, 365, 367 – trapezoideum 94 149, 150, 157, 160, 161 – occipitalis externa 39, 73 53, 111, 112
– thyrohyoideus 231 330, 331, 332 – triquetrum 93 149, 150, 154, 160, 161 – – interna 39, 74 54
– tibialis anterior 300 287, 391, 414, 415, 418, – zygomaticum 60, 62 47, 100, 114, 124
423, 428, 417, 436 Radius 86 1, 2, 127, 160, 161, 304
– – posterior 310 421–423, 424, 436 Palatum osseum 61, 72, 76, 78 95, 110, 111, 120, Ramus inferior ossis pubis 103 165, 167, 168
– transversospinalis 199 300, 316, 318 122, 123 – mandibulae 65 102, 106
– transversus abdominis 221 298, 300, 309, 310, Palma 248 349 – ossis ischii 103 165, 167, 168
315, 318, 319, 324, 325, 311, 404 Pars alveolaris 63 102 – superior ossis pubis 103 165, 167, 168
– – menti 241 339 – libera membri inferioris 99 1, 2 Regio(nes) antebrachii anterior 248 349
– – nuchae 195 330 – – – superioris 82 1, 2 – – posterior 248 352
– – thoracis 213 315 – nasalis 43 59 – axillaris 206 303
– trapezius 191 287, 288, 293, 302, 304, 306, 309, – petrosa 48 71, 72 – brachii anterior 248 349
310, 316, 329, 330, 335, 336, 338, 355, 297, – squamosa 47 46–49, 70, 75, 114, 126 – – posterior 248 352
299, 312, 313, 342, 347, 363, 364 – thoracica musculi iliocostalis 198 295, 296, 297 – calcanea 284 393, 394
– triangularis 189 289 – tibiocalcanea 176 276, 436 – carpalis anterior 248 349
– triceps brachii 262 287, 288, 291, 293, 294, – tibionavicularis 176 277, 279 – – posterior 248 352
302, 305, 306, 348, 351, 354, 356, 357, 360, – tibiotalaris anterior 176 279 – cervicalis anterior 226 327
361, 366, 375, 376, 358, 365, 378 – – posterior 177 276 – – lateralis 227 327
– – surae 302 414 – tympanica 53 70 – – posterior 227 327
– unipennatus 189 289 Patella 109 1, 164, 183, 391, 395, 396 – cubitalis anterior 248 349
– vastus intermedius 293 397–399, 411, 311, Pecten ossis pubis 103 165, 168, 172, 174 – – posterior 248 352
400, 403 Pediculus arcus vertebrae 18 8 – cruris anterior 283 393
– – lateralis 293 287, 391, 392, 395–398, 407, Pelvis 103 169, 170, 172–175 – – posterior 284 394
409–411, 420, 311, 400, 403 – major 105 169, 170 – deltoidea 248 349, 352
– – medialis 293 287, 391, 395–397, 401, 402, – minor 105 169, 170 – dorsalis manus 248 352
409–411, 420, 400, 403 Phalanges 98, 122 149, 150, 163, 190, 191, 193, – – pedis 284 393
– zygomaticus major 241 287, 329, 337–339, 194, 206 – epigastrica 218 303
342, 347 Planta 284 394 – femoris anterior 283 393
– – minor 241 337–339, 342 Platysma 227 304, 329, 335–337, 339, 342 – – posterior 283 394
Индекс 335
– frontalis 237 327 – ethmoidalis 57 84 – calcaneus (Achillis) 302 148–420, 426, 430, 438
– genus anterior 283 393 – glutealis 283 291, 392 Thenar 248 348, 354, 368, 369
– – posterior 283 394 – hamuli pterygoidei 47 65 Tibia 109 1, 2, 164, 184–187, 189
– glutealis 283 394 – infraorbitalis 59, 79 91, 124, 125 Torus mandibularis 63 105
– hypochondriaca 218 303 – intertubercularis 86 134, 137 – palatinus 60, 79 95, 123
– inframammaria 203 303, 349 – lacrimalis 58, 59, 81 86, 91, 93, 124 Tractus iliotibialis 322 395, 396, 405–407, 409
– infrascapularis 190 292 – malleolaris 113, 115 185, 188 Trigonum caroticum 236 327, 334
– inguinalis 218 303 – mylohyoideus 65 105 – cervicale anterius 226, 235 327, 334
– lateralis 218 303 – nervi petrosi majoris 48 71, 74 – – posterius 227, 235 327, 334
– lumbalis 190 292 – – – minoris 48 71, 74 – femorale 323 396
– mammaria 203 303, 349 – – radialis 86 135 – lumbale 192 293
– occipitalis 237 327 – – spinalis 21 14, 17 – musculare 236 327, 334
– parietalis 237 327 – – ulnaris 86 135 – omoclaviculare 236 327, 334
– pectoralis 203 303 – palatini 59–61 95, 123 – omotrapezoideum 236 327, 334
– – lateralis 203 303 – palatovaginalis 47 66 – submandibulare 228–229 327, 334
– plantaris 284 394 – prechiasmaticus 44 64 – submentale 236 327, 334
– presternalis 206 303 – pulmonalis 29 44 Trochanter major 109 178–180, 305, 412
– pubica 218 303 – sinus petrosi inferioris 38 54, 55, 72 – minor 109 178–180
– sacralis 190 292 – – – superioris 50 72 – tertius 109 179
– scapularis 190 292, 352 – – sagittalis superioris 39, 40, 71 54, 113 Trochlea fibularis 118 193, 198
– sternocleidomastoidea 227 327 – – sigmoidei 38, 40, 48 54, 71 – humeri 86 134, 135, 138
– talocruralis anterior 284 393 – – transversi 39 54 – tali 115 190, 193, 195
– – posterior 284 394 – supraacetabularis 102 167 Tuber calcanei 118 191, 193, 196
– temporalis 237 327 – tubae auditivae 47 65, 67 – frontale 41 59
– umbilicalis 218 303 – tympanicus 54 75 – ischiadicum 103 165, 167, 168, 173, 175
– vertebralis 190 292 – venae subclaviae 26 36 – maxillae 59 91, 126
Retinaculum(a) musculorum extensorum 281, – vomeris 58 88, 90 – parietale 39, 70 56, 114, 115
323 355, 374–377, 387, 389, 414, 415, 418, – vomerovaginalis 47 66 Tuberculum anterius 21 9, 14–17
422, 426–428, 437–439 Sutura coronalis 41, 43, 70 47, 49, 109, 113, 115 – articulare 48, 72, 149 70, 73, 110, 111
– – fibularium 323 418, 421, 429, 438, 440 – ethmoidolacrimalis 55, 57 49, 124, 125, 126 – calcanei 118 191
– – flexorum 279, 323 370, 380, 382, 385, 421, – ethmoidomaxillaris 55, 59 124, 125 – caroticum 21 14, 15
426, 433, 434, 439, 440 – frontalis persistens 41 59 – costae 26 36, 44
– patellae 171 266, 396 – frontoethmoidalis 43, 55 124, 125 – dorsale 91 144
Rostrum sphenoidale 44 66, 67 – frontolacrimalis 43, 57 125 – iliacum 102 167
– frontomaxillaris 44, 60 47, 126 – infraglenoidale 83 128, 130
Scapula 83 2, 127–130 – frontonasalis 44 47, 126 – intercondylare laterale 113 187
Sella turcica 44, 73 64 – frontozygomatica 43, 63 47, 49 – – mediale 109 187
Septum(a) interalveolaria 60, 63 95, 104 – incisiva 60, 79 95, 123 – jugulare 38 54
– intermusculare cruris anterius 323 423 – infraorbitalis 60, 63 91 – marginale 63 100
– – – posterius 323 423 – intermaxillaris 61 47 – mentale 63 102, 104
– – femoris laterale 322 409–411 – internasalis 57 47 – musculi scaleni anterioris 26 36
– – – mediale 323 411 – lacrimomaxillaris 57, 59 124, 125 – obturatorium anterius 103 167
– interradicularia 61 95, 104 – lambdoidea 39, 41, 70 49, 109, 111–113 – – posterius 103 165
– nasi osseum 76 47 – metopica 41 115 – ossis scaphoidei 92 152, 160
Sinus frontalis 44, 76, 78 109, 118–120 – nasomaxillaris 60 49 – – trapezii 94 156, 160
– maxillaris 58, 76, 78 94, 120, 122, 125 – occipitomastoidea 39, 48 49, 109 – pharyngeum 37, 73 53, 55, 111
– sphenoidalis 44, 76, 78 109, 118, 119, 121 – palatina mediana 60, 79 95, 111, 123 – posterius 21 9, 14–17
– tarsi 118 193 – – transversa 60, 61, 79 111, 122, 123 – pubicum 103 167, 168, 170, 172, 174
Skeleton axiale 12 1, 2 – parietomastoidea 41, 48 49, 112 – sellae 44, 73 64, 117
– thoracis 12 1 – plana 70, 134 216 – supraglenoidale 83 130
Spatium(a) intercostale 29 42, 43, 136 – sagittalis 40, 70 112, 113 Tuberositas deltoidea 86 134
– interossea metacarpi 98 149, 150 – serrata 70, 134 216 – glutea 109 179
– – metatarsi 122 191 – sphenoethmoidalis 44, 55 124 – iliaca 103 165
– previscerale 237 336 – sphenofrontalis 43, 46, 79 47, 49, 109, 117, 124 – masseterica 65 102
Spina(e) iliaca anterior inferior 102 165, 172, 175 – sphenomaxillaris 47 125 – musculi serrati anterioris 26 36
– – – superior 102 165, 172, 175 – sphenoparietalis 41, 46 49 – ossis cuboidei 121 193
– – posterior inferior 102 165, 167 – sphenosquamosa 47, 48 111, 126 – – metatarsi primi 122 191
– – – superior 102 165, 167 – sphenovomeralis 58, 135 109 – – – quinti 122 190, 191, 193
– ischiadica 103 165, 167, 172–175 – sphenozygomatica 47, 63, 79 47, 124, 126 – – navicularis 120 191, 194, 199
– mentalis 63 105 – squamosa 41, 70, 134 49, 109, 216 – – sacri 26 29, 30
– nasalis 43, 59, 61, 76 59, 62 – temporozygomatica 48, 63 49 – phalangis distalis 98, 122 149, 163, 190, 206
– ossis sphenoidalis 47 65–67 – zygomaticomaxillaris 60, 63 47, 49, 111 – pterygoidea 65 105
– palatinae 60 95 Symphysis intervertebralis 135, 137 216 – radii 88 143–146
– scapulae 83 129, 351 – mandibulae (mentalis) 63 106 – tibiae 109 184, 186, 187, 396
– suprameatica 53 70 – manubriosternalis 28 216, 235 – ulnae 86 140, 142, 146
– trochlearis 43 62 – pubica 135, 164 216, 259
– tympanica major 54 70 – xiphosternalis 29 216, 235 Ulna 86 1, 2, 127, 140–142, 160, 161, 304
– – minor 54 70 Synchondrosis 32 216 Uncus corporis 21 14
Squama frontalis 41 59 – sphenooccipitalis 44, 73 109, 111, 117, 119, 216
– occipitalis 38 53–55, 64, 114, 115, 117 Syndesmosis dentoalveolaris 134 216 Vertebra(e) cervicales 17, 18 7, 9–18
Sternum 28 1, 40–42, 319 – tibiofibularis 175 275 – lumbales 17, 22 7, 24–26
Sulcus(i) arteriae subclaviae 26 36 Systema skeletale 12 1, 2 – prominens 21 7, 18
– – vertebralis 21 9 – thoracicae 17, 21 7, 8, 21, 22
– arteriosi 40, 43, 45, 47, 48, 71 58, 60, 72, 109, 113 Talus 115 190, 191, 195 Vomer 58, 72 47, 67, 88, 90, 109, 111, 120
– caroticus 44, 73 64, 65, 117 Tegmen tympani 48 71, 72, 75
– costae 26 37 Tendo 186 289 Zona orbicularis 166 260, 263
ÀÒËÀÑ ÏÎ ÀÍÀÒÎÌÈß ÍÀ ×ÎÂÅÊÀ
Òîì ïúðâè
Ó÷åíèå çà êîñòèòå, çà ñâúðçâàíåòî ìåæäó êîñòèòå è çà ìóñêóëèòå
Превод от руски език
© д-р Милка Минчева-Томова, превод, 2010

Под редакцията на чл. кор. проф. д-р Владимир Овчаров, дмн
Редактор: Христина Йотова
Коректор: Весела Кръстева
© Радослав Донев, корица, 2010
Предпечатна подготовка: СофтПрес ООД
Печат: Издателство СофтПрес

София, 2010
Формат: 70/100/8
Печатни коли: 21
ISBN 978-954-685-920-4

Dokumen - Pub - 1 1 9789546859204

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Dokumen - Pub - 1 1 9789546859204

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Р. Д.

Животът е хубав, когато сме здрави!

© Синельников Р. Д., Синельников Я. Р., Синельников А. Я., 1952-2008, опубликовано по

© В. В. Иванов, В.А. Казьмин, Н.В. Стахеева, В. С. Тихомирова, художники

Научные редакторы: дмн, проф. А. Г. Цибулкин, кмн, доц. Т. В. Горская

ÀÒËÀÑ ÏÎ ÀÍÀÒÎÌÈß ÍÀ ×ÎÂÅÊÀ

© СофтПрес ООД, 2010

Çà êîíòàêòè: ÑÎÔÒÏÐÅÑ ÎÎÄ

Äèñòðèáóöèÿ: ÊÅÃÅË ÎÎÄ

Списък на съкращенията ........................................... 7 Предисловие .................................................................. 9

Ó×ÅÍÈÅ ÇÀ ÊÎÑÒÈÒÅ – ÎÑÒÅÎËÎÃÈß – OSTEOLOGIA 11

Кости на осевия скелет – ossa skeleti axialis ...........16 Костно небце..............................................................79

Ó×ÅÍÈÅ ÇÀ ÑÂÚÐÇÂÀÍÅÒÎ ÌÅÆÄÓ ÊÎÑÒÈÒÅ – ÀÐÒÐÎËÎÃÈß – ARTROLIGIA 133

Фиброзни свързвания ..............................................134 Дистална лъчеволакътна става ................................ 158

Ó×ÅÍÈÅ ÇÀ ÌÓÑÊÓËÈÒÅ – ÌÈÎËÎÃÈß – MYOLOGIA 185

Мускули на туловището, шията и главата ......... 190

Мускули на главата ...................................................237 Мускули на долния крайник ................................. 283

Настоящото издание на „Атлас по анатомия на човека“ представлява 7-то му преработено

В съвременните висши медицински учебни заведения анатомия на човека се изучава с по-

Александр Синелников, MD, PhD, FAACA

Фиг. 1. Система на скелета, systema skeletale; изглед отпред

Фиг. 2. Система на скелета, systema skeletale; изглед отзад

Фиг. 5. Кости, ossa; различни по форма. Дълги кости, ossa longi:

Фиг. 6. Структура на различните по форма кости (А, Б, В, Г, Д),

Фиг. 7. Гръбначен стълб, columna vertebralis:

и нерви в костното вещество. Телата на

Фиг. 11. Втори (II) шиен прешлен,

Фиг. 12. Втори (II) шиен, осев,

Фиг. 16. Четвърти (IV) шиен прешлен, vertebra cervicalis IV;

Фиг. 19. Шийна част на гръбначния

Фиг. 20. Шийна част на

наподобяват поясните прешлени. Върху та на таза – това е тазовата повърхност,

Фиг. 27. Поясна част на гръбначния

тото на съединяване с V поясен прешлен

Фиг. 32. Кръстец, os sacrum; изглед отгоре.

Фиг. 30. Кръстец, os sacrum; изглед отдясно.

Фиг. 33. Кръстец, os sacrum. (Хоризонтален разрез на

Фиг. 42. Гръден кош, cavea thoracis; изглед отпред.

Фиг. 43. Гръден кош, cavea thoracis; изглед отзад.

Фиг. 45. Гръден кош; изглед отпред (рентгенограма).

Фиг. 47. Череп, cranium; изглед отпред. (полусхематично).

Фиг. 49. Череп, cranium; изглед отдясно (полусхематично).

Фиг. 50. Череп (рентгенограма, задно-предна проекция).

Фиг. 51. Череп

КОСТИ НА ЧЕРЕПА вор; предният край е удебелен и грапав

Фиг. 53. Тилна кост, os occipitale; изглед отвън.

Фиг. 54. Тилна кост, os occipitale; изглед отвътре.

Фиг. 55. Тилна кост, os occipitale; изглед отдясно.

Фиг. 56. Теменна кост, os parietale, дясна; изглед отвън.

Фиг. 58. Теменна кост, os parietale, дясна; изглед отвътре.

Фиг. 59. Челна кост, os frontale; изглед отвън.

Фиг. 60. Челна кост, os frontale; изглед отвътре.

ка – мозъчният сърп). Най-долната част cerebralis, на орбиталната част има до-

Латералният край на орбиталната част тът, продълговатият мозък, базиларната

Фиг. 65. Клиновидна кост, os sphenoidale; изглед отзад.

Фиг. 66. Клиновидна кост, os sphenoidale; изглед отпред.

вайки клиновидно-ябълчен шев, sutura ва продълговата ладиевидна яма, fossa

Слепоочна кост кост и слепоочният израстък, processus лежаща едноименна артерия).

Фиг. 70. Слепоочна кост, os temporale; дясна; изглед отвън

Фиг. 71. Слепоочна кост, os temporale; дясна; изглед отвътре

Фиг. 72. Слепоочна кост, os temporale; дясна; изглед отвътре и отзад

Фиг. 73. Слепоочна кост, os temporale, дясна; изглед отдолу.

на обонятелни нерви) и съдове (вж. фиг.