Луминесценция

1. Определение за луминесценция – Излъчване на видима

светлина, което не зависи от температурата на тялото и продължава
след отстраняване на източника на енергия.(Също така наричана
„студено светене”)
За да се предизвика луминесценция атомите и молекулите на
веществото трябва да погълнат енергия и да преминат във възбудено
състояние.

2. Начини на получаване на луминесцентно излъчване:

-Предварително облъчване на веществото със светлина или

радиоактивно лъчение.
-Под действие на ел. поле.
-В резултат на химични реакции.
-При механични въздействия.

3. Видове луминесценция:

-Фотолуминесценция – появява се под въздействието на светлина

-Радиолуминесценция – появява се под действието на гама

излъчване(полярно сияние)

-Електролуминесценция – появява се под влияние на електрично

поле(енергоспестяващите лампи). Използва се и в двата вида
енергоспестяващи лампи: тръбни и светодиодни.
Всяка луминесцентна лампа представлява стъклена тръбичка, от която е
изтеглен въздухът. На негово място лампата е запълнена с газ, а от
вътрешната страна на лампата е нанесен луминофор, в двата й края има
електроди, при подаване на U, между тях, се отделят и ускоряват
електрони, те се сблъскват с атомите на газа, атомите преминават във
възбудено състояние и се отделя УВЛ(ултравиолетово лъчение).

-Хемилуминесценция – Възниква при наличие на химична реакция. При

реакцията се получава молекула, намираща се във възбудено състояние.
Тя излъчва светлинен квант и преминава в основно състояние.

-Биолуминесценция – Характерна за някои бактерии, гъби, насекоми,

морски безгръбначни и риби. Тя отново е резултат от химични реакции,
при които се отделя ефективно светлинна енергия.

4. Според продължителността на светенето (Само при

фотолуминесценция)

-Флуоресценция –Кратковременна луминесценция. Характерна е за

някои минерали – флуорит, и органични вещества. В биологията се
използват различни флуороесцентни маркери за визуализация на
отделни компонентни на биологични системи.

-Фосфоресценция – Дълговременна луминесценция. Използват се за

означаване на аварийни изходи и маркировки, които продължават да
светят след изключването на осветлението и електрозахранването.