Заглавие „Под игото”

XVII глава „Представлението”

Автор Иван Вазов (1850 – 1921), роден в
гр. Сопот, умира в гр. София. Народен
поет, писател, публицист, общественик,
класик, наричан е патриарх на
българската литература.
Жанр „Представлението” е XVII глава от
романа „Под игото” - първият български
роман.
Роман – голямо по обем повествователно,
епическо произведение, в което са описани
различни събития и участват много герои
(има исторически, приключенски,
биографични, автобиографични, социални,
фантастични и други видове романи)
Главата „Представлението” описва една
от многото случки в творбата, в която
участват някои от главните герои.
„Под игото” има елементи на:
1. исторически роман – описва
исторически събития (Априлското
въстание, борбите за национално
освобождение)
2. битов роман – описва бита,
ежедневието и семейната среда на
героите
3. приключенски роман – заради
неочакваните обрати в развитието на
действието
4. роман епопея – епическо
произведение, което изобразява
исторически събития с голямо
значение за даден народ
5. роман „енциклопедия на
българския национален живот”
Творческа история Иван Вазов пише романа, докато е
изгнаник в Одеса по политически причини
(1887 – 1889) и изпитва носталгия по
родината и родния си град Сопот, който е
описан в творбата под името Бяла черква.
За първи път романът е отпечатан на части в
периодичното издание „Сборник за народни
умотворения, наука и книжнина”, а като
отделна книга е публикуван през 1894 г.
Смисъл на заглавието
Сюжет и композиция на романа „Под
игото”
Заглавието на романа „Под игото”
насочва към събитията, описани в творбата
– живота на обикновените хора по време на
чуждата зависимост и постепенното им
превръщане в силни и борбени личности,
готови да се борят за своята свобода.
Заглавието на XVII глава
„Представлението” – свързва се с първите
театрални представления у нас през
Възраждането и с преобразяващата сила на
театъра.
Романът „Под игото” разказва за
събитията около Априлското въстание
(1876) – неговото организиране,
избухване и потушаване. Романът е
изграден от три части. Първата съдържа 35
глави, втората – 37 глави и третата – 16
глави. Композицията на романа е
изградена на основата на контраста.
Вазов създава два полюсно
противоположни свята – спокойната
патриархална идилия и светът на
неспокойната динамика на бунта.
Развитието на действието се разгръща в
малкото подбалканско градче Бяла
черква в периода май 1875 – май 1876.
Историята започва с пристигането на Иван
Краличът, беглец от Диарбекир, в дома на
чорбаджи Марко, един от уважаваните
граждани. Въпреки желанието на чорбаджи
Марко да скрие Краличът, той трябва
отново да бяга, защото преследвачите са по
петите му. След много опасни ситуации,
при които героят може отново да бъде
заловен, той намира помощници – дякона
Викентий и доктор Соколов, с когото по-
късно става приятел и съмишленик. Те му
поматаг да промени името и самоличността
си на Бойчо Огнянов. С това ново име
беглецът постепенно става важна фигура в
живота на Бяла черква, организатор на
революционната борба. Кириак Стефчов,
верен на османската власт първенец, е
герой, който непрестанно следи действията
на Бойчо Огнянов и търси възможност да го
злепостави.
Моменти от живота в Бяла черква,

Сюжет и композиция на XVII глава
„Представлението”
описани в романа:
1. Семейният и общественият бит
(първа глава на романа “Гост”)
2. Училищният живот („Радини
вълнения”)
3. Културните прояви
(„Представлението”)
4. Градските сплетни и клюки
(„Женският метох”)
5. Политическите настроения
(„Силистра йолу”, „В Ганковото
кафене”)
6. Любовта между Бойчо Огнянов и
младата учителка Рада Госпожина
7. Израстването на обикновения човек в
личност, която осъзнава правото си
на свобода и независимост
8. Най-въздействащата глава,
кулминацията в романа, е
„Пиянството на един народ” –
опиянението, възраждането,
обхванали българите в дните на
подготовката на Априлското
въстание
Главата „Представлението” - епизод от
културния живот на Бяла
черква,представянето на театралната
постановка „Многострадална Геновева”
(пиесата е преведена от учителя Кръстьо
Пишурка, който за първи път я поставя
на сцена в Лом през 1856 г.).
1. В епизода има два сюжетни плана:
1.1. Представлението (разказът за
страданията на Геновева)
1.2. реакциите на публиката
2. Композиционни похвати - „театър в романа"
и „песен в романа”
3. Буквален смисъл на пиесата – неволите на
Геновева и преносен, алегоричен смисъл –
зрителите свързват тази история с
възможността и за тяхното избавление и
освобождение
4. Главата „Представлението" е кулминация
в първата част на романа. Тя представя
върхов момент от все още мирния живот на
белочерковци. Това е и момент, който
демонстрира все по-силното нахлуване на
бунтовния дух в средите на обикновените
 българи.
5. Епизодът може да се раздели на следните
части:
5.1. Въведение - уводните думи за драмата
и за нейния сюжет. Подготовката на
представлението;
5.2. Завръзка - началото на театралното
представление;
5.3. Развитие на действието - реакциите
на зрителите и постепенното им
вживяване в пиесата;
5.4. Кулминация - щастливата среща на
Геновева с Графа и запяването на
песента на Добри Чинтулов „Къде си,
вярна ти любов народна?”;
5.5. Развръзка - извикването на Бойчо
Огнянов в конака и успешното
разрешаване на проблема.

Герои 1. За разлика от главата „Радини вълнения",

където вниманието е насочено към
конкретни герои - Рада Госпожина, Бойчо
Огнянов и Кириак Стефчов, в сцената с
представлението на преден план излиза
колективният образ на народа.
2. Първоначално авторът обръща внимание
върху отделни герои. Представени са
актьорите:
2.1. господин Фратю в образа на
Голос
2.2. Илия Любопитния като Драко
2.3. Граф Сигфрид се играе от
Бойчо Огнянов
2.4. Отделни фигури от
множеството също са
отличени заедно с техните
реакции
2.5. Дочуват се репликите на
всезнаещите хаджи Смион и
кака Гинка, Дамянчо Григорът
2.6. Следят се възторгът и
възмущението на
простодушната публика, която
не прави разлика между
театър и действителност
(бабичките и майката на
господин Фратю например)
2.7. Не са подминати и
отрицателните отзиви (Кириак
Стефчов).
3. След запяването на революционната песен
авторът вече не споменава конкретни
 имена, а говори за всички. Песента
превръща цялата публика в една душа,
в едно цяло.
4. Единствено отличени с имената си след
този кулминационен момент са бъдещите
водачи на революцията - Бойчо
Огнянов и Тодор Каблешков.

Основни теми, мотиви и идеи в романа и 1. Темата за освободителните борби и

в главата „Представлението” националното самоосъзнаване на
българите – превръщането на
обикновения и мирен човек в
силна и борбена личност
2. Преплитат се темата за страха и
робското примирение с темата за
смелостта и готовността за
саможертва
3. Основни теми в главата
„Представлението”
- първите театрални представления
през Възраждането и културния
живот на българите, темата за
възпитателната роля на театъра,
темата за неограничените
възможности за въздействие на
изкуството, за неговия двойствен
език

Изразни средства и художествени 1. Авторова характеристика на

похвати в XVII глава „Представлението” героите – повествователят въвежда в
атмосферата на описваните събития,
но и постоянно коментира
постъпките и реакциите на героите
2. Героите са изобразени основно
чрез речева характеристика –
зрителите и Дамянчо Григорът,
благодарение на неговия превод за
бея остава скрита причината за
истинските възторзи на
присъстващите в залата
3. Дейсвията на героите на сцената и
извън нея
4. Косвена, непряка характеристика
на героите – възгласите на
публиката
5. Значение на имената на героите -
Бойчо Огнянов – името на героя
отразява личността му, неговия боен
дух, след представлението повечето
хора в Бяла черква го наричат Графа,
а беят – „Консуле” (заради грешния
превод на Дамянчо Григорът)
Михалаки Алафрангата –
Алафранга – заради вкуса му към
френското облекло
Мичо Бейзадето – означава Мичо
Знатния, Богатия
Иван Селямсъза – името на героя е
в контраст с неговия общителен
характер, „Селямсъз” на турски
означава човек, който никого не
поздравява
Името на градчето Бяла черква
идва от турското име на Сопот –
Акча Клисе