Professional Documents
Culture Documents
Мехмед Завоевателя
Мехмед Завоевателя
Кирил и Методий”
Реферат
на тема
Мехмед II Завоевателя
Изготвил:Георги Колев
ФакN:51853
Специалност:История и география
Биография
Мехмед II е третият син на Мурад II. Роден е на 30 март 1432 г. в град Одрин.
През 1437 г. най-големият му брат умира и едва петгодишен, Мехмед II е
назначен на неговото място като управител на Амасия. Две години по-късно
заема и поста на другия си голям брат Алаедин Али в Маниса, който е убит
през 1443 г.
Мурад II приема тежко загубата на двамата си синове и през лятото на 1444 г.
решава да се оттегли от властта. Султанът абдикира в полза на
дванадесетгодишния си син Мехмед II и се оттегля на религиозно усамотение
близо до град Маниса. Мурад II е сключил примирие с противниците си
в Европа и с Караманския бейлик още преди отстъпването на престола си. Това
му дава основание да мисли, че положението в империята е достатъчно
стабилно, за да повери властта в ръцете на дванадесетгодишния си син, който
е под силното ръководство на начетения и опитен велик везир Чандарлъ Халил
Паша.
Първо управление
Падане на Константинопол
През юни 1453 година султан Мехмед се завръща в Одрин и незабано нарежда
екзекуцията на великия везир Халил Чандарлъ, като силно ограничава властта
на рода Чандарлъ, който в продължение на десетилетия излъчва повечето
османски велики везири. През есента османски части помагат на пелопонеските
деспоти срещу голямо въстание на местните албанци, в резултат на което те
стават османски васали. През април 1454 година е сключен мирен договор с
Венеция, като венецианците получават право на своя търговска колония в
Константинопол.
Веднага след падането на Константинопол Мехмед II отправя искане към
смедеревския деспот Георги Бранкович да му върне някои земи, отстъпени му
от Мурад, но деспотът отказва. През април 1454 година той повежда поход
към Поморавието и завзема две крепости, остава до края на август в София,
след което се връща в Одрин. Малко след това унгарски войски, водени от
Янош Хуняди, отблъскват османците от заетите позиции. С кратка кампания
през лятото на 1455 година Мехмед завзема сребродобивните мини на Ново
бърдо.
През 1454 – 1455 година османският флот разграбва някои егейски острови,
след което Мехмед влиза в конфликт с генуезците. В края на 1455 година
завзема владените от тях острови Стара и Нова Фокея с техните залежи
от стипца, а през януари 1456 година лично ръководи завземането на богатия
със солниците си Енос. През юни същата година османците завладяват
и Атина, която дотогава е владение на флорентинската фамилия Ачаиуоли.
Междувременно и османците, и унгарците започват да се готвят за война.
Мехмед успява да вземе инициативата, изпреварвайки готвения за август
пореден кръстоносен поход, и в началото на юли обсажда ключовата гранична
крепост Белград. Към града е придвижено голямо количество артилерия, а в
река Дунав са построени кораби, които на 14 юли са унищожени от унгарския
флот. На следващия ден османците щурмуват крепостта, но са отблъснати, а в
същото време в града влизат значителни подкрепления, водени от Янош
Хуняди. На 21 юли османците успяват да преминат външната градска стена, но
претърпяват тежки загуби във вътрешността на града, а унгарците провеждат
успешна контраатака в техния лагер. На следващия ден султан Мехмед вдига
обсадата и се оттегля.
Завладяване на Сърбия, Пелопонес и
Трапезунд
Войната с Венеция
Последни години
Походи на север
През пролетта на 1474 година османски войски, водени от румелийския бейлербей
Сюлейман паша, нападат Шкодра, най-важната венецианска крепост в Албания. Въпреки
опитите на венецианците и на княза на Зета Иван Църноевич да разкъсат обсадата, тя
продължава до края на юли, когато османците се оттеглят. Причина за това отстъпление е
започналата война с молдовския войвода Стефан. През зимата Сюлейман паша оглавява
поход в Молдова, но през януари 1475 година претърпява тежко поражение в битката при
Васлуй.
През 1474 година в Крим избухват междуособици между хана Менгли Гирай и двама
претенденти за негови наместници в генуезката колония Кафа. През пролетта на 1475
година голям османски флот, воден от Гедик Ахмед паша, е изпратен в Крим и след
няколкодневен артилерийски обстрел в началото на юни Кафа се предава. През
следващите месеци османците завземат всички генуезки владения в региона, които са
систематично разграбени, а италианското им население е изселено в Константинопол. В
резултат на този поход Кримското ханство става васално на османския султан.
По време на кримската кампания султан Мехмед се намира в село Чоке, за да избегне
чумната епидемия в Константинопол. От там той изпраща османски войски, които
разграбват Срем. В отговор на това през февруари 1476 година унгарският крал Матяш
превзема Шабац и изгражда укрепления, с които блокира снабдяването на Смедерево.
Унгарците се ползват с известна свобода на действие в Сърбия, тъй като през пролетта на
1476 година султанът лично повежда османската армия срещу Молдова. Молдовците
отстъпват на север, опожарявайки земите след себе си, за да затруднят снабдяването на
османците. Османците извоюват победа срещу войските на Стефан Велики и влизат в
град Сучава, но проблемите със снабдяването ги принуждават да се оттеглят през
Никопол. След връщането си в Одрин Мехмед научава за заплахата от загуба на
Смедерево и през зимните месеци се придвижва с изтощената си армия към Сърбия,
отблъсквайки унгарците към Белград.
През лятото на 1479 година, след сключването на мира с Венеция, султан Мехмед
изпраща флот, воден от Гедик Ахмед паша, който завзема владенията на кефалонийския
деспот Леонардо III Токо – Воница и йонийските острови Кефалония, Левкада и Закинтос.
По същото време османски части завземат гранични крепости в Грузия, възползвайки се от
междуособиците в Аккоюнлу след смъртта на Узун Хасан. Османският флот извършва
наказателен поход срещу черкезите, които нападат васалното на османците Кримско
ханство, и превзема пристанището Анапа.
През лятото на 1479 година неголеми османски контингенти извършват набези
в Трансилвания, Унгария и дори в Каринтия. В отговор на това през следващата година
молдовците нападат васалното на султана Влашко, а унгарски войски навлизат в Босна и
опожаряват Сараево.
През лятото на 1480 година шестдесетхилядна османска армия, водена от Метих паша,
дебаркира на остров Родос, владение на рицарския орден на хоспиталиерите, който служа
за база на пиратите в Егейско море. Османците окупират острова и обсаждат главния
град Родос, но не успяват да превземат добре укрепената крепост. През есента те са
принудени да се оттеглят, заради изпратените от папата подкрепления за обсадения град.
Едновременно с обсадата на Родос, друг османски флот, воден от Гедик Ахмед паша, се
насочва от Галиполи към Валона. В края на юли османците дебаркират в Апулия, част
от Неаполитанското кралство, и разграбват крайбрежието около Отранто, а на 11 август
превземат и града. Гедик Ахмед паша отблъсква няколко нападения срещу Отранто.
Оставеният там гарнизон се задържа и след заминаването на основните сили за
Константинопол, но през март 1481 година неаполитанските войски и папският флот
успяват да превземат града.
През пролетта на 1481 година султан Мехмед подготвя голям поход срещу мамелюшките
султани на Египет и събира армиите си на азиатския бряг на Босфора. Начело на войските
той потегля към Измит, но на 3 май 1481 година, вероятно край Гебзе, внезапно се
разболява и умира на същия ден.