Гамбия

Статия
Беседа

Преглед
Редактиране
Редактиране на кода
История

Инструменти

Тази статия е за държавата в Африка. За реката вижте Гамбия (река).

Република Гамбия
Republic of The Gambia
Знаме
Знаме
Герб
Герб
Девиз: Progress, Peace, Prosperity
„Прогрес, мир, просперитет“
Химн: For The Gambia Our Homeland
Duration: 1 minute and 20 seconds.1:20
Местоположение на Гамбия
Местоположение на Гамбия
География и население
Площ 11 300 km²
(на 159-о място)
Води 11,5%
Климат екваториално-мусонен
Столица Банджул
Най-голям град Серекунда
Официален език
английски език
Религия 96,4% ислям
3,5% християнство
0,1% други религии
Демоним гамбиец
Население (2022) 2 413 403
(на 144-то място)
Население (2020) 2 173 999
Гъстота на нас. 234 души/km²
(на 74-то място)
Градско нас. 62,6%
(на 92-ро място)
Управление
Форма унитарна президентска република
Президент Адама Бароу
Вицепрезидент Мохамед Джалоу
Организации ООН, Африкански съюз
Законодат. власт Национално събрание
История
Независимост
– обявена
от Великобритания
18 февруари 1965 г.
Икономика
БВП (ППС, 2020) 5,420 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС) 2240 щ.д.
БВП (ном., 2020) 1,810 млрд. щ.д.
БВП на човек (ном.) 746 щ.д.
ИЧР (2021) 0,500 (нисък)
(на 174-то място)
Джини (2015) 35,9 (среден)
Прод. на живота 61,7 години
(на 165-о място)
Детска смъртност 58,4/1000
(на 63-то място)
Грамотност 42,5%
(на 167-о място)
Валута Гамбийско даласи (GMD)
Други данни
Часова зона GMT (UTC+0)
Автомобилно движение дясно
Код по ISO GM
Интернет домейн .gm
Телефонен код +220
ITU префикс C5A-C5Z
Гамбия в Общомедия

Република Гамбия (на английски: Republic of The Gambia) е държава в Западна Африка.
Тя е най-малката страна на африканския континент. Разположена е около река Гамбия
(Гамбу[1]). Столица на страната е град Банджул.
География

Гамбия е държава в Западна Африка, разположена покрай долното течение на река

Гамбия и се явява полуанклав на територията на Сенегал, с която граничи на север,
изток и юг и има граница с дължина 740 km. На запад има 75 km брегова линия с
Атлантическия океан. Дължината на страната от запад на изток е 350 km и ширина до
48 km . Границите ѝ са демаркирани през 1889 г. след съгласие между Великобритания
и Франция.[2]

Територията на Гамбия се простира между 13°05′ и 13°50′ с.ш. и между 13°47′ и

16°49′ з.д. Крайните точки на страната са следните:

крайна северна точка – 13°50′ с. ш. 15°04′ з. д., граница със Сенегал.

крайна южна точка – 13°05′ с.
Атлантическия океан.
крайна западна точка – 13°20′
океан.
крайна източна точка – 13°25′
ш. 16°45′ з. д., граница със Сенегал, на брега на
с. ш. 16°49′ з. д., на брега на Атлантическия
с. ш. 13°47′ з. д., на границата със Сенегал.

Територията на Гамбия представлява плоска низинна равнина с максимална височина 53

m, изградена предимно от еоценови и плиоценови пясъчници и кватернерен алувий.
Равнината се простира на 350 km навътре в континента покрай двата бряга на широката
(до 20 km в устието) и пълноводна река Гамбия (1130 km). Страната е бедна на
полезни изкопаеми. Има само малки залежи на илменит.[2]

Климатът е екваториално-мусонен с дъждовно лято (от юни до октомври) и суха зима

(от ноември до май). В столицата Банджул средната юлска температура е 27°С, а
средната февруарска 23°С. Годишната сума на валежите е от 750 – 1000 mm във
вътрешността на страната до 1300 – 1500 mm по крайбрежието. В растителната покривка
преобладават типичните савани с акации и баобаби. По долината на река Гамбия са
развити галерийни вечнозелени тропични гори, а в нейния естуар – мангрови гори.
Горите заемат 29,2% от територията на страната, в т.ч. 34 000 ха са в резервати и
национални паркове. Животинският свят през годините на европейската колонизация е
бил силно изтребен и много от животните, срещащи се по-рано (диви свине, анилопи,
леопарди), се срещат много рядко. Има голямо количество маймуни (в тропичните
гори), хипопотами, крокодили, птици и насекоми, а в крайбрежните води различни
видове риби.[2]
История

Основна статия: История на Гамбия

Първите писмени сведения за региона са записки на арабски търговци от 9 и 10 век.

През 1066 година жителите на Текрур, кралство което се намира на север от река
Сенегал, стават първите негри в Африка, които приемат исляма. Мюсюлмански търговци
правят транссахарски преходи за търговия с роби, злато и слонова кост. В началото
на 14 век, голяма част от днешна Гамбия е част от империята Мали. Португалците
пристигат в областта през 1447 година[1], и започват да доминират в тази търговия
(откривател е португалският мореплавател А. Кадамости).

През 1588 година претендентът за португалския трон Антонио продава изключителните

търговски права над река Гамбия на английски търговци; това става с разрешението на
кралица Елизабет I. През 1618 година Джеймс I дава разрешение за създаване на
Британската компания за търговия с Гамбия и Златен бряг (сега Гана). Между 1651 и
1661 г., част от Гамбия е (индиректно) колония на полско-литовската държава – била
е купена от Курландския принц Якуб Кетлер. По онова време Курланд, в днешна Латвия,
е владение на полско-литовската държава. Курландците се установяват на остров
Джеймс. Те го наричат остров Св. Андрюс и го използват като търговска база от 1651
до 1661 година когато е пленен от англичаните.

В края на 17-и и през 18 век Англия и Франция водят продължителна борба за

политическо и търговско надмощие в районите на реките Сенегал и Гамбия. Версайският
договор от 1783 година дава река Гамбия на Обединеното кралство, като Франция
задържа м