нер на Римокатолическата църква, купува пристанищния град Асеб от местен афарски

султан през 1869 г. По това време европейските колониални империи, като Италия,
търсят начини да се сдобият с територии в тази част на Африка, тъй като същата
година е отворен Суецкият канал и потокът от кораби от Азия минава именно през
Африканския рог. Италианското правителство купува Рубатино – корабната компания на
Сапето, и по този начин Италия увеличава влиянието си върху градовете Масава, Асеб
и други бивши египетски владения. По-късно разпокъсаните територии са обединени в
една колония, която италианците наричат Еритрея. През 1941 г. по време на Втората
световна война италианските войски в Африка са разбити от Съюзниците и Еритрея
попада под властта на Великобритания.

През 1952 г. ООН взема решение Етиопия и Еритрея да сформират федерация, като
Еритрея остава под властта на етиопците. В Еритрея се образува Еритрейският фронт
за освобождение, от който по-късно се отделя марксисткият Еритрейски народен фронт
за освобождение, подкрепян от СССР. През 1972 г. Судан затваря границата си с
бунтовната област и така усложнява действията на освободителното движение. Две
години по-късно избухва въстание в столицата Асмара. Едва през ноември 1978 г.
етиопските сили успяват да възстановят властта си над почти цялата област.
Партизанските действия обаче продължават. През 1988 г. етиопската армия започва
масирано настъпление срещу партизаните, но една трета от етиопските войници са
избити край северния град Афабет. През 1991 г. етиопската армия капитулира в Асмара
и до 24 май цяла Еритрея е вече в ръцете на бунтовниците, които помагат и за
свалянето на правителството в Етиопия същата година. Новото етиопско правителство
изпълнява искането на еритрейците за референдум за независимост, който е спечелен с
голямо мнозинство в полза на новата държава. Така, точно две години по-късно, на 24
май 1993 г., Еритрея официално е призната за независима държава.
Държавно устройство и политика

Основна статия: Държавно устройство на Еритрея

Сградата на правителството, разположена в Асмара

Народното събрание на Еритрея се състои от 150 места и е сформирано през 1993 г.

малко след извоюването на независимостта на страната. Тогава 75 от народните
представители са били членове на Еритрейския народен фронт за освобождение, а
останалите са местни кандидати и поддръжници на Фронта. Избран е и сегашният
президент Исаяс Афеверки.

Еритрея е президентска република. На няколко пъти в страната са насрочвани

национални парламентарни избори, но поради проблеми са отлагани или просто
отменяни. В Еритрея не е имало национални избори нито веднъж, или те се ограничават
до местно ниво и върху тях не се осъществява никакъв контрол. Информацията за
вътрешната политика на страната е оскъдна, но през септември 2001 г. всички частни
печатни медии са закрити, а критиците на правителството са затваряни без съд. Това
буди притеснение у организации като Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch. През
2004 година Държавният департамент на САЩ обявява Еритрея за „страна от особена
загриженост“ заради преследвания по религиозни причини.

Външните отношения на страната са усложнени. Връзките със САЩ и ЕС са затрудени в

много сфери през последните три години, макар Еритрея активно да участва в борбата
срещу тероризма. Не са правени опити за създаване на дипломатически отношения с
Етиопия, а при пограничните сблъсъци от 1998 – 2001 г. загиват около 20 хил.
еритрейци. Проблемите с Етиопия се допълват от граничен спор със Судан и донякъде
затруднени отношения с Йемен заради Ханишките острови (заради които през 1996 г.
избухва кратка война). Малък контингент на ООН е разположен на границата между
Еритрея и Етиопия с цел стабилизиране на региона. Заради всички тези заплахи от
война страната е втората най-милитаризирана в света след Северна Корея с 45,9
военни на 1000 души население и 202-хилядна армия.
Административно деление
 Основна статия: Административно деление на Еритрея

Регионите в Еритрея

Еритрея е разделена на 6 региона, наречени „зоби“, и на подрегиони (общини),

наречени „подзоби“. Големината на регионите зависи от хидроложкия им капацитет – по
този начин правителството по-лесно контролира стопанствата и земеделието като цяло,
а от друга страна премахва предпоставките за размирици между кланове и племена.

Регионите са следните:
No. Регион Подрегиони (общини)
1 Централен Берикх, Гала-невхи, Семиенави Мибрак, Середжака, Дебубави Мибрак,
Семиенави Миераб, Дебубави Миераб
2 Южен Ади Кеих, Ади Кала, Ареза, Дебарва, Декемхаре, Маи Айни, Маи Мне,
Мендефера, Сегенеити, Сенафе, Церона
3 Гаш-Барка Агордат, Баренту, Дге, Форто, Гогне, Хайкота, Лого-Ансеба,
Менсура, Моголо, Молки, Гулудж, Шамбуко, Тесенеу, Лаелай Гаш
4 Ансеба Ади Текелезан, Асмат, Елаберед, Гелеб, Хагаз, Халал, Хаберо,
Керен, Керкебет, Села
5 Червено море-север Афабет, Архипелаг Дахлаг, Гелало, Форо, Гинда,
Карура, Масава, Накфа, Шееб
6 Червено море-юг Ареета, Централна Дакхалия, Южна Дакхалия, Асаб
Стопанство
Еритрейската ЖП линия е построена през италианското колониално време
Планински железопътен тунел в Еритрея

Около 75% от населението на страната са заети в селското стопанство. Въпреки това

се налага страната да внася хранителни стоки. Отглеждат се царевица, памук, захарна
тръстика, кафе. В пустинните райони е развито скотовъдството и риболовът. Годишният
улов възлиза на 15 000 тона риба.

Еритрея разполага с полезни изкопаеми като злато, сребро, мед, сяра, никел, а също
и нефт и газ. Силно развито е производството на сол.
Икономически отношения с България

Стокообменът между България и Еритрея е незначителен – през 2001 г. е регистриран

само 6 хил. щ.дол. износ от България, през 2002 г. – 12 хил. щ.дол. През 2003 г. е
реализиран само български износ на стойност 15 хил. щ.дол. През 2004 г.
стокообменът възлиза на 18 хил. щ. дол., от които български износ за 15 хил. щ.дол.
и внос за 3 хил. щ.дол.

Еритрея проявява интерес към внос на строителни материали, селскостопанска техника,

извършване на строителни работи от български фирми в областта на инфраструктурата,
хотелите, жилищното строителство.

От март 1999 г. България официално се присъединява към наложеното от Европейския

съюз ембарго за доставки на оръжие и военно оборудване за Еритрея и Етиопия. През
май 2000 г. Съветът за сигурност на ООН налага оръжейно ембарго за срок от 1 г.
След изтичането на срока на 17 май 2001 г. то не е продължено, но България се
съобразява с ограниченията и критериите на Европейския съюз за въздържане от
търговия с оръжие в райони на потенциални конфликти.

България участва със 7 български офицери в мисията на ООН за Етиопия и Еритрея

(UNMEE). От 15 декември 2005 г. правителството на Еритрея експулсира всички
представители на Европа, САЩ, Русия и Канада в UNMEE.
Население

Основна статия: Население на Еритрея

В страната живеят 9 етнически групи: тиграи (48%), тигре (35%), афари (4%), кунама
(3%), сахо (3%), билен (2%), хедареб (2%), нара (2%) и рашаида (1%).
Просвета

В Еритрея има над 824 училища, разделени на 5 групи: детска градина, основно
училище (1 – 4 клас), средно училище (5 – 7 клас), гимназия (9 – 12 клас) и колеж.
В тези училища учат 238 000 ученици. Заедно с 824-те училища в Еритрея има и два
университета – Асмарският университет и Институтът на науката и технологията, и
двата разположени в столицата Асмара.
Култура
Главното ястие в Еритрея: Kitcha fit-fit

Още от древността много търговски пътища към всички краища на Античния свят са
минавали през територията на днешна Еритре