Модул III.

Практическа математика – РЕШЕНИЯ

1.1. Геометричен смисъл на понятието производна

2. а) f ( x) = x 2 + x + 1 , x0 = 2 .
Последователно намираме: f ′( x) = 2 x + 1 , f ′(2) = 5  t : y = 5 x + b .
При x0 = 2 имаме f (2) = 7  7 = 5.2 + b ,
b = −3  t : y = 5 x − 3 или t : 5 x − y − 3 = 0 .

б) f ( x ) =
x +1, x ≠ 1 , x = 3.
0
x −1
x − 1 − ( x + 1)
f ′( x) = = −2 2 , f ′(3) = − 1  t : y = − 1 x + b .
( x − 1) 2 ( x − 1) 2 2

При x0 = 3 имаме f (3) = 2 2 = − 1 .3 + b ,


2
b = 2 + 3 = 7  t : y = − 1 x + 7 или x + 2 y − 7 = 0
2 2 2 2

2 x +1
в) f ( x ) = 3 , x0 = 0 .

f ′( x) = 32 x +1.ln 3.2 , f ′(0) = 6 ln 3  t : y = 6 ln 3 x + b .

При x0 = 0 имаме f (0) = 3  3 = 6 ln 3.0 + b , b=3  t : y = 6 ln 3 x + 3 или
6 ln 3 x − y + 3 = 0 .

г) f ( x) = ln( x + 1), x > −1 , x0 = 3 .

f ′( x) = 1 , f ′(3) = 1  t : y = 1 x + b .
x +1 4 4
При x0 = 3 имаме f (3) = ln 4  ln 4 = 1 .3 + b , b = ln 4 − 3 = 2 ln 2 − 3 
4 4 4
t : y = 1 x + 2 ln 2 − 3 или t : x − 4 y + 8ln 2 − 3 = 0 .
4 4

д) f ( x ) = sin x + cos x , x0 =
π.
6

f ′( x) = cos x − sin x , f ′( π ) = 3 − 1 = 3 − 1  t : y = 3 − 1 x + b .
6 2 2 2 2

При x0 =
π имаме f ( π ) = 1 + 3 = 3 + 1
6 6 2 2 2

 t:
( )
3 + 1 = 3 −1. π + b , b = 3 + 1 − π 3 −1  t : y = 3 −1 x + 3 + 1 − π 3 −1 ( )
2 2 6 2 12 2 2 12
или t:6 ( )
3 − 1 x − 12 y + 6 ( ) (
3 +1 − π )
3 −1 = 0 .

1
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

3. а) f ( x) = 2 x 3 − 5 x 2 + 8 x + 3 , f ′( x) = 2 x 2 − 10 x + 8 .
3
2
Решаваме уравнението 2 x − 10 x + 8 = 0 , x1 = 1 , x2 = 4 , Следователно при x1 = 1 и x2 = 4
допирателната е успоредна на абсцисната ос.

б) f ( x) = x3 − x 2 + x − 1 , f ′( x) = 3 x 2 − 2 x + 1 .

Тъй като f ′( x) = tg α , то решаваме уравнението 3 x 2 − 2 x + 1 = 2 , x1 = − 1 , x2 = 1 .

3
Следователно при x1 = − 1 , x2 = 1 допирателната сключва с положителната посока на оста Ox
3
ъгъл, чийто тангенс е равен на 2.

4. f ( x) = 1 − x 2 . Функцията е дефинирана при x ∈ [−1,1] .

f ′( x) = − x , x ∈ (−1,1)
1 − x2

а) f ′( x) = tg150° , f ′( x) = − 3 . решаваме уравнението −x = − 3 , 3 x = 1 − x2 ,

3 1 − x2 3

3x 2 = 1 − x 2 , x = ± 1 .
2
Правим проверка и намираме, че x = − 1 не е решение на уравнението и x = 1 е решение.
2 2
1 3
Пресмятаме f ( 1 ) = 1 − 1 = 3 . Следователно допирателната в точката  2 , 2  сключва с
2 4 2  
положителната посока на оста Ox ъгъл, равен на 150°.

Уравнението на допирателната е t : y = − 3 x + b . При x = 1 имаме 3 = − 3 .1 +b,

3 2 2 3 2

b = 2 3  t: y = − 3 x+ 2 3 , 3 x + 3y − 2 3 = 0 .
3 3 3

− x = 0 , x = 0 , f (0) = 1 . Следователно допирателната в точката 0,1 е

б) f ′( x) = 0 , ( )
1 − x2
хоризонтална. Уравнението ѝ е t : y = 1 .

в) Имаме
− x , x ∈ (−1,1) .
f ′( x) =
1 − x2
Тъй като lim f ′( x ) = lim
−x = ∓ ∞ , то в точката (1, 0 ) допирателната е x = 1 и в
x →±1 x →±1 1
| x | 2 −1
x
точката ( −1, 0 ) допирателната е x = −1 .

2
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

5. а) f ( x) = x 2 − 2 x + 2 , x0 = 1 . Намираме f ′( x) = 2 x − 2 , f ′( 1 ) = −1  tg α = −1 , α = 3π .
2 2 4
Уравнението на допирателната е t : y = − x + b .

При x0 = 1 имаме f ( 1 ) = 5  5 = − 1 + b , b = 7
2 2 4 4 2 4
7
 t : y = − x + , 4x + 4 y − 7 = 0 .
4

б) f ( x) = x 2 + 3 x + 5 , x0 = 2 . Намираме f ′( x) = 2 x + 3 , f ′( 2) = 2 2 + 3 

tg α = 2 2 + 3 .
Уравнението на допирателната е (
t : y = 2 2 +3 x+b.)
При x0 = 2 имаме f ( 2) = 3 2 + 7  3 2 + 7 = 2 2 + 3 ( ) 2 +b, b = 3

 ( ) (
t : y = 2 2 + 3 x + 3 или t : 2 2 + 3 x − y + 3 = 0 . )
в) f ( x) = tgx , x0 = π . Намираме f ′( x) = 12 , f ′( π ) = 1 2 = 2  tg α = 2 .
4 cos x 4  2
 2 
 
Уравнението на допирателната е t : y = 2 x + b .

При x0 = π имаме f ( π ) = tg π = 1  1 = 2 π + b , b = 1 − π .
4 4 4 4 2
 t : y = 2x + 1 −
π или 4 x − 2 y + 2 − π = 0 .
2

г)
1 , x = −3 .
f ( x) =
x+2 0
Намираме f ′( x ) = −
1 , f ′( −3) = −1  tg α = −1 >
2
( x + 2)
Уравнението на допирателната е t : y = −x + b .
При x0 = −3 имаме f (−3) = −1  t : − 1 = −(−3) + b , b = −4 .
 t : y = − x − 4 или x + y + 4 = 0 .

д) f ( x) = x 2 + 1 , x0 = 0 .

Намираме f ′( x) = x , f ′(0) = 0  tg α = 0 , α = 0 .
2
x +1
Уравнението на допирателната е t : y = 0 x + b или y = b .
При x0 = 0 имаме f (0) = 1  b = 1
 t : y = 1.

3
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

е) f ( x) = e x , x0 = 0 .

Намираме f ′( x) = e x , f ′(0) = 1  tg α = 1 , α = π .
4
Уравнението на допирателната е t : y = 1.x + b .
При x0 = 0 имаме f (0) = 1  b = 1
 t : y = x + 1 или x − y + 1 = 0 .

ж) f ( x) = ln x , x0 = 1 .

Намираме f ′( x) = 1 , f ′(1) = 1  tg α = 1 , α = π .
x 4
Уравнението на допирателната е t : y = 1.x + b .
При x0 = 1 имаме f (1) = 0  b = −1
 t : y = x − 1 или x − y − 1 = 0 .

6. а) f ( x) = 2 x 3 − 9 x 2 + 12 x − 8 , f ′( x) = 6 x 2 − 18 x + 12 .
Решаваме уравнението 6 x 2 − 18 x + 12 = 0 , 6 ( x − 1)( x − 2 ) = 0 , x1 = 1 , x2 = 2 .
Пресмятаме f (1) = −3 и f (2) = −4 .
 допирателната към графиката на функцията f ( x) в точките (1, −3) и ( 2, −4 ) е успоредна
на абсцисната ос.

2 2
б) f ( x) = x , f ′( x) = 2 x + 2 x2 , x ≠ − 1 .
2x +1 ( 2 x + 1) 2

Решаваме уравнението
2 x 2 + 2 x = 0 , 2 x ( x + 1) = 0 , x = −1 , x = 0 .
2 2 1 2
( 2 x + 1) ( 2 x + 1)
Пресмятаме f (−1) = −1 и f (0) = 0 .
 допирателната към графиката на функцията f ( x) в точките ( −1, −1) и ( 0, 0 ) е успоредна
на абсцисната ос.

в) f ( x) = x − x , x ≥ 0 , f ′( x) = 1 − 1 , x > 0 .
2 x
Решаваме уравнението 1 −
1 = 0 , 2 x = 1 , 4x = 1 , x = 1 .
2 x 4
1
Пресмятаме f ( ) = − .
1
4 4
 допирателната към графиката на функцията f ( x) в точката ( 14 , − 14 ) е успоредна на

абсцисната ос.

4
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

г) f ( x) = cos x , x ∈ [0; 2π] , f ′( x) = − sin x .

Решаваме уравнението sin x = 0 за x ∈ [0; 2π]  x1 = 0 , x2 = π , x3 = 2π .
Пресмятаме f (0) = 1 , f (π) = −1 и f (2π) = 1 .
 допирателната към графиката на функцията f ( x) в точките ( 0,1) , ( π, −1) и ( 2π,1) е
успоредна на абсцисната ос.

д) 3 x 4 + 4 x3 − 18 x 2 − 36 x + 3 , f ′( x) = 12 x3 + 12 x 2 − 36 x − 36 .
Решаваме уравнението 12 x 3 + 12 x 2 − 36 x − 36 − 0 ,
x3 + x 2 − 3 x − 3 = 0 , x 2 ( x + 1) − 3 ( x + 1) = 0 , ( x + 1) ( x 2 − 3) = 0 , x1 = − 3 , x2 = −1 и x3 = 3 .

Пресмятаме f (− 3) = 24 ( )
3 − 1 , f (−1) = 20 и f ( 3) = −24 ( )
3 +1 .

 допирателната към графиката на функцията (

f ( x) в точките − 3, 24 ( ))
3 − 1 , ( −1, 20 ) и

( 3, − 24 ( 3 +1 )) е успоредна на абсцисната ос.

7. а) f ( x) = x 2 + 3ax − 4 , x0 = −3 , f ′( x) = 2 x + 3a .
Решаваме уравнението f ′(−3) = −6 + 3a = 0 , откъдето намираме a = 2
 при a = 2 допирателната към графиката на функцията f ( x) в точката с абсциса x0 = −3 е
успоредна на абсцисната ос.

б) f ( x) = (a + 1) x 2 − 2 x , x0 = 2 , f ′( x) = 2 ( a + 1) x − 2 .

Решаваме уравнението f ′(2) = 4 ( a + 1) − 2 = 0 , откъдето намираmе a = − 1

2
 при a = − 1 допирателната към графиката на функцията f ( x) в точката с абсциса x0 = 2 е
2
успоредна на абсцисната ос.

5
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

1.2. Производни на функции от по-висок ред. Втора производна на

функция

2. а) f ( x) = x + 1 , f ′( x) = x − 1 − x 2− 1 = − 2 2 .
x −1 ( x − 1) ( x − 1)
 2 ′ 4  4 ′
f ′′( x) =  −  = , f ′′′( x ) =   = − 12 4 .
 ( x − 1)2  ( x − 1)3  ( x − 1)3  ( x − 1)
   

3 ( x + 5 ) − ( 3 x − 4 ) .1
б) f ( x) = 3 x − 4 , f ′( x) = = 19 .
x+5 ( x + 5)
2
( x + 5)
2

 19 ′ 38  38 ′
f ( x) = 
′′  =− , f ( x) =  −
′′′  = 114 4 .
 ( x + 5) 
2
( x + 5)
3
 ( x + 5)  ( x + 5 )
3
   

a ( cx + d ) − ( ax + b ) c
в) f ( x) = ax + b , f ′( x) = = ad − bc2 .
cx + d ( cx + d )
2
( cx + d )
 ad − bc ′ −2 ( ad − bc ) c  −2 ( ad − bc ) c ′ 6 ( ad − bc ) c 2
f ′′( x) =   = , f ′′′( x ) =   = .
 ( cx + d ) 2  ( cx + d )
3
 ( cx + d )3  ( cx + d )
4
   

3. а) ln x 2 , ( ln x 2 )′ = 2 x2 = 2 , .
x x
′
( ln x )′′ = ( 2x )
2
= − 22
x

1
 1 ′
e x ,  e x  = e x .  − 12  ,
1
б)
   x 

 1x ′′  1x  1  ′
2
x   x  1 2
1 1 1
1 x 2
 e  =  e  − x2   = e  − x2  + e x3 = e  x4 + x3  .
        

′ ′
4. ( x )
f ′( x) = x 2 + 1 = 2 x − 12 , f ′′( x) =  2 x − 12  = 2 + 23 .
x  x  x

 xf ′′( x) − f ′( x) = x  2 + 23  −  2 x − 12  = 2 x + 22 − 2 x + 12 = 32 > 0 .
 x   x  x x x

6
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

1.4. Признаци за растене и намаляване на функция

3. Да се намерят интервалите на монотонност на функцията.
а) f ( x) = x3 + 3 x 2 − 24 x + 3 , f ′( x) = 3 x 2 + 6 x − 24 = 3 ( x 2 + 2 x − 8 ) = 3 ( x − 2 )( x + 4 ) = 0 .
x1 = −4 , x2 = 2 .
f ′( x) приема положителни, отрицателни и положителни стойности съответно в интервалите
( −∞, −4 ) , ( −4, 2 ) и ( 2, +∞ )  f ( x) расте в ( −∞, −4 ) , намалява в ( −4, 2 ) и расте в ( 2, +∞ ) .

б) f ( x) = 2 x 3 + 3 x 2 + 6 x + 5 , f ′( x) = 6 x 2 + 6 x + 6 = 6 ( x 2 + x + 1) > 0, ∀x  f ( x) е растяща
в ( −∞, +∞ ) .

f ( x) = x3 + 9 x 2 + 27 x − 3 , f ′( x) = 3x 2 + 18 x + 27 = 3 ( x 2 + 6 x + 9 ) = 3 ( x + 3) ≥ 0  f ( x)
2
в)

е растяща в ( −∞, +∞ ) .
г) f ( x) = −2 x 3 + 3 x 2 + 36 x + 1 , f ′( x) = −6 x 2 + 6 x + 36 = −6 ( x + 2 )( x − 3) = 0 , x1 = −2 ,
x2 = 3 .
f ′( x) приема отрицателни, положителни и отрицателни стойности съответно в интервалите
( −∞, −2 ) , ( −2,3) и ( 3, +∞ )  f ( x) намалява в ( −∞, −2 ) , расте в ( −2,3) и намалява в ( 3, +∞ ) .

д) f ( x) = 3 x 4 + 8 x 3 − 30 x 2 − 72 x − 36 ,
f ′( x) = 12 x 3 + 24 x 2 − 60 x − 72 = 12 ( x3 + 2 x 2 − 5 x − 6 ) = 12 ( x + 3)( x + 1)( x − 2 ) = 0
(използвали сме схемата на Хорнер).
 f ′( x) намалява в ( −∞, −3) , расте в ( −3, −1) , намалява в ( −1, 2 ) и расте в ( 2, +∞ ) .

е) f ( x) = 3 x 5 + 5 x 3 − 30 x + 1 , f ′( x) = 15 x 4 + 15 x 2 − 30 = 15 ( x 2 − 1)( x 2 + 2 ) = 0 , x1,2 = ±1 .
Тъй като x 2 + 2 > 0, ∀x , то f ( x) расте в ( −∞, −1) , намалява в ( −1,1) и расте в (1, +∞ ) .

ж) f ( x) = x5 + 2 x 3 + 2 x + 3 , f ′( x) = 5 x 4 + 6 x 2 + 2 > 0, ∀x  f ( x) расте в ( −∞, +∞ ) .

з) f ′( x) = 5 x 4 − 9 x 2 + 4 = 0 , x1,2 = ±1 , x3,4 = ± 2 5 . Интервалите,

f ( x) = x 5 − 3x3 + 4 x + 4 ,
5
 2 5 , − 2 5 , 2 5 ,
в които f ′( x ) си сменява алтернативно знака са ( −∞, −1) ,  −1, −
 5   5 5 
2 5 
 5 ,1 и (1, +∞ ) , като в най-левия интервал f ′( x) е положителна.
 
 2 5 2 5
 f ( x ) расте в ( −∞, −1) ,  − , и (1, +∞ )
 5 5 
   
и f ( x) намалява в  −1, − 2 5  и  2 5 ,1 .
 5   5 
7
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

2
4. а) f ( x) = x + 1 , x ≠ 0 , f ′( x) = 1 − 12 = x −2
1.
x x x
x 2 ≥ 0 , определяме знака на числителя: x 2 − 1 = ( x + 1)( x − 1) , който е положителен,
отрицателен и положителен съответно в интервалите ( −∞, −1) , ( −1,1) и (1, +∞ ) .
Тъй като f ( x) не е дефинирана при x = 0 ,
разглеждаме знака на f ( x) във всеки от x −∞ −1 0 1 +∞
′
f ( x) + 0 − − 0 +
интервалите ( −1, 0 ) и ( 0,1) по отделно, а не в f ( x) ր ց ց ր
целия интервал ( −1,1) .

 f ( x ) расте в ( −∞, −1) , намалява в ( −1, 0 ) , намалява в ( 0,1) и расте в (1, +∞ ) .

б) f ( x) = x , дефинирана и диференцируема за всяко x, f ′( x) = − x 2 + 1 Определяме

1 + x2 (1 + x 2 )
2

знака на числителя − x 2 + 1 = 0 , x1,2 = ±1  f ( x) намалява в ( −∞, −1) , расте в ( −1,1) и

намалява в (1, +∞ ) .

2
в) f ( x) = x 2 − 1 , дефинирана и диференцируема за всяко x, f ′( x) = 4 x 2 . Числителят си
x +1 ( x2 + 1)
сменя знака около точката 0  f ( x) намалява в ( −∞, 0 ) и расте в ( 0, +∞ ) .

2
г) f ( x) = x 2 + 1 , дефинирана и диференцируема при x ∈ ( −∞, −1) ∪ ( −1,1) ∪ (1, +∞ ) .
x −1
f ′( x) = − 4 x 2 . Числителят си сменя знака около точката 0, но трябва да вземем предвид
( x2 − 1)
дефиниционната област на функцията
x −∞ −1 0 1 +∞
 f ( x) расте в ( −∞, −1) , расте в ( −1, 0 ) ,
f ′( x) + + 0 − −
намалява в ( 0,1) и намалява в (1, +∞ ) . f ( x) ր ր ց ց

8
 Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

5. а) f ( x) = 1 − x 2 дефинирана в [−1,1] и диференцируема в (−1,1) ,

f ′( x) = − x . Знакът на f ′( x) се определя от числителя.

1 − x2
 f ( x) расте в ( −1, 0 ) и намалява в ( 0,1) .

б) f ( x) = x 2 + 2 x − 3 , дефинирана при x ∈ (−∞, −3] ∪ [1, +∞ ) и диференцируема при

x ∈ ( −∞, −3) ∪ (1, +∞ ) .

f ′( x) = 2x + 2 = x +1 . Знакът на f ′( x ) се определя от числителя: f ′( x ) < 0

2 2
2 x + 2x − 3 x + 2x − 3
при x < −1 и f ′( x ) > 0 при x > −1 .

Като вземем предвид дефиниционната област, получаваме, че f ( x) намалява в ( −∞, −3) и

расте в (1, +∞ ) .

в) f ( x) = 5 x − 6 − x 2 , дефинирана при x ∈ [2,3] и диференцируема при x ∈ (2,3) .

f ′( x) = −2 x + 5 .
2 5x − 6 − x2
 f ( x ) расте в 2,
2 ( )
5 и намалява в 5 ,3 .
2 ( )
г) f ( x) = x 2 − 4 x + 3 , дефинирана при x ∈ (−∞,1] ∪ [3, +∞ ) и диференцируема при

x ∈ ( −∞,1) ∪ ( 3, +∞ ) .

f ′( x) = x−2 . Знакът на f ′( x ) се определя от числителя, като f ′( x ) < 0 при x < 2 и

2
x − 4x + 3
f ′( x) > 0 при x > 2 .
 f ( x) намалява в ( −∞,1) и расте в ( 3, +∞ ) .

д) f ( x) = 3 − x 2 , дефинирана при x ∈ [− 3, 3] и диференцируема при x ∈ (− 3, 3) .

f ′( x) = −x .
3 − x2
 ( )
f ( x) расте в − 3, 0 и намалява в 0, 3 . ( )
е) f ( x) = x 2 + 3 , дефинирана и диференцируема за всяко x.

f ′( x) = x  f ( x) намалява в ( −∞, 0 ) и расте в ( 0, +∞ ) .

2
x +3

9
Модул III. Практическа математика – РЕШЕНИЯ

6. а) f ( x) = ln( x 2 + x) , дефинирана и диференцируема при x ∈ ( −∞, −1) ∪ ( 0, +∞ ) .

f ′( x) = 22x + 1  f ( x) намалява в ( −∞, −1) и расте в ( 0, +∞ ) .

x +x

2+x
б) f ( x) = e x , дефинирана и диференцируема за всяко x.

2 x + 1 > 0 при x > − 1 и 2 x + 1 < 0 при

2 2
f ′( x) = e x +x
( 2 x + 1) . Тъй като ex +x
> 0, ∀x ,
2

( )
x < − 1 , то f ( x) намалява в −∞, − 1 и расте в − 1 , +∞ .
2 2 2 ( )
в) f ( x) = ln( x 2 + x) − x , дефинирана и диференцируема при x ∈ ( −∞, −1) ∪ ( 0, +∞ ) .
2
f ′( x) = 22x + 1 − 1 = − x 2+ x + 1 .
x +x x +x

За числителя имаме − x + x + 1 = 0 ,
2
x1,2 = 1 ± 5 .
2
1 − 5 < 0 < 1 + 5 , то f ( x) намалява в  1+ 5 
Тъй като −1 <
2 2
( −∞, −1) , расте в  0, 2  и
 
 1+ 5 
намалява в  2 , +∞  .
 

10