Лилиенфелд, С. О., Лин, С. Д., Русайо, Д., Байърстийн, Б. Л. 2012.

“50 големи мита на популярната психология.”

София: Изток-Запад.

Мит №7 “ Пубертетът задължително е време на психологически бури”

Изготвил: Киара Ценова F113959

Анотация
Митът за пубертета започва с примера на една притеснена майка, която е
изпратила писмо за съвет до Хап Льокрон, изразявайки безпокойството си относно
промените в поведението на нейната 11-годишна дъщеря. Текстът обсъжда идеята, че
пубертетът често се свързва с емоционален хаос, като цитира психолога Дж. Станли
Хол, който е описал пубертета като време на "бури и стрес". Този възглед популяризира
и Ана Фройд, дъщеря на Зигмунт Фройд, че бурните и объркани чувства в едно
подрастващо дете са широко разпространени. Тя също така пише, че “да си нормален
по време на пубертета само по себе си е анормално”. Смята се, че ако детето в подобна
възраст се държи добре и не се отговаря на своя родител, значи има нещо гнило.
Съществува и стереотип според автора, че подобно поведение се класифицира с
“ужасни тийнейджъри”, а това става повод за много индустрии да създадат своите
филми и телевизионни поредици. Според митът голяма част от медицинските сестри
смятат, че подобно поведение се асоциира с невротично или антисоциално.
В тази глава авторите разглеждат три аспекта на поведение на тийнейджърите по
време на пубертета, а те са конфликти с родителите, чести промени в настроението и
рисковано поведение. Въпреки че изследванията показват, че тийнейджърите могат да
изпитват повишен стрес в тези области, това не е универсално. Само няколко процента
от тийнейджърите преживяват значителни трудности, докато голямото мнозинство имат
предимно позитивни настроения и хармонични отношения с родителите и връстниците
си. Текстът подчертава, че тийнейджърските години могат да бъдат време на
сравнителен мир и спокойствие в много традиционни незападни общества, като Япония
и Китай. В 50 големи мита на популярната психология, мит №7, споменава, че ако един
родител се държи със своя тийнейджър, като с дете, отколкото с подрастващ човек с
права и свобода, това би могло да нарани и да разбунтува тяхното дете и да отключи в
тях това поведение.
Накрая, авторът прави заключение, в което предупреждава, че това вярване, в
което пубертетът е време на емоционален хаос, може да бъде вредно, тъй като може да
предотврати получаването на необходимата помощ от тийнейджъри с истински
психични проблеми.