Наръчник по хомеопатия

Матиас Дорци

Съдържание
"Какво представлява този човек?"
ИДЕЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА, ПРИНЦИПИ И СЪЗДАТЕЛ
" ..сега вярам по-ревностно в учението на чудодейния лекар, след като
усетих и продължавам да чувствам въздействието на най-минималния
прием така добре."
"Similia similibus curentur" /Самуел Хаанеман/.
ОКОНЧАТЕЛНОТО ОТКРИВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА
ПОДОБИЕТО
ЧАСЪТ НА РАЖДАНЕТО НА ХОМЕОПАТИЯТА - ОПИТЪТ С
ХИНИНОВА КОРА
"ЖИЗНЕНАТА СИЛА НА ДУХА" - ДИНАМИКАТА
ПРИНЦИП НА ПОДОБИЕТО И ОПИСАНИЕ НА НЕГОВОТО
ДЕЙСТВИЕ
"Не трябваше ли Създателят да може да предостави средства за
успокояване на страданията от болестта възникнала по негов план? /Из
писмо на С, Хаанеман до Хуфеланд, 1808/
БЕЗКРАЙНОСТТА НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА
МИНЕРАЛНИ ЛЕКАРСТВА
ЛЕКАРСТВА ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
ЛЕКАРСТВА ОТ БОЛЕСТНИ ПРОДУКТИ И ТОКСИНИ НА
ОКОЛНАТА СРЕДА
Трябва, казах си, да наблюдаваш как действат лекарствата върху
човешкия организъм, когато той се намира върху спокойната повърхност
на своето здраве." Самуел Хаанеман в писмо "до лекар от висок ранг",
1808/
ХОМЕОПАТИЧНОТО ИЗПРОБВАНЕ НА ЛЕКАРСТВАТА - СРЕЩА
МЕЖДУ ЧОВЕК И ЛЕКАРСТВО
ПРОТИЧАНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕКАРСТВЕНО
ПРОУЧВАНЕ
ОЦЕНКА НА ПРОУЧВАНЕТО
ЛЕКАРЯТ ЕКСПЕРИМЕНТИРА ВЪРХУ СЕБЕ СИ
ОПИСАНИЕ НА ЛЕКАРСТВОТО "ARISTOLOCHIA CLEMATITIS"
"ПОПУЛЯРНОТО УЧЕНИЕ ЗА ЛЕКАРТВАТА"
ПРОИЗХОД НА ЛЕКАРСТВОТО
ЛЕКАРСТВЕНО ИЗПРОБВАНЕ И ТОКСИКОЛОГИЯ
ОСНОВНО ПРИЛОЖЕНИЕ
КАРТИНА НА ЛЕКАРСТВОТО
"УМЕРЕНАТА СИЛА Е ГОЛЯМА СИЛА"
/Константин Херинг, ученик на Хаанеман и пионер на хомеопатията в
Северна Америка/
ОТ "РАЗРЕЖДАНЕТО" КЪМ ПОТЕНЦИИРАНЕТО
ПОТЕНЦИИРАНИТЕ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА.
ПРОЦЕСЪТ НА ПОТЕНЦИИРАНЕ
ПРОЦЕСЪТ НА ПОТЕНЦИИРАНЕ ПРИ ТВЪРДИ ИЗХОДНИ
ПРОДУКТИ
ТЕХНИКА НА ЗАМЯНАТА
НИЩОТО
ИЗБОР НА ПОТЕНЦИЯ
ЛЕКАРСТВЕНА ДОЗИРОВКА
"Наричам я псора, за да има едно общо име" /Самуел Хаанеман,
"Хроничните заболявания"/.
БОЛЕСТИТЕ
ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ
ПРИЦЕЛЕН ОРГАН НА ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ
ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ТЯХНОТО ХОМЕОПАТИЧНО
ЛЕЧЕНИЕ.
И ОЩЕ НЕЩО СЕ СЪДЪРЖА В ОНАЗИ КНИГА: ИМЕННО
ВИСОКОПОТЕНЦИИРАНИТЕ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА
"ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ" И ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ.
ВИЕНСКА ХОМЕОПАТИЧНА ШКОЛА, СЪЗДАВАНЕ, ПРАКТИКА
И БЪДЕЩЕ
"Когато държавата се убеди в необходимостта от напълно изготвените
хомеопатични лекарства, ...ще нареди да се предоставят безплатно на
лекарите, за да могат те да ги дават на своите пациенти,богати и бедни, без
заплащане." /Самуел Хаанеман, "Основите ...", параграф 265/
"ПЪТЯТ КЪМ ОПОЗНАВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА МИНАВА ПРЕЗ
ИЗЯВАТА НА ЛИЧНОСТТА." /Карл Лугмайер/
ЧОВЕКЪТ В ХОМЕОПАТИЯТА
ИЗГРАЖДАНЕ НА ЛИЧНОСТТА
ФУНКЦИИТЕ
ЗДРАВЕ - БОЛЕСТ - ЛЕЧЕНИЕ
"Здравето е състояние на пълно телесно, духовно- душевно и социално
добро самочувствие, за което всеки човек в най- голяма степен има своя
собствена норма."
/Der Groβe Brockhaus/
ЗА ПОНЯТИЕТО "ЗДРАВЕ"
ЗА ПОНЯТИЕТО "БОЛЕСТ"
ЗА ПОНЯТИЕТО "ЛЕЧЕНИЕ"
"Трябва да гледате същността на човека.".. /Парацелзиус/.
ХОМЕОПАТИЧНАТА АНАМНЕЗА..
"ТОЗИ ЛЕКАР ПОЗНАВА НЕВИДИМОТО, КОЕТО НЯМА ИМЕ,
НЯМА МАТЕРИЯ, НО ВСЕ ПАК ОКАЗВА СВОЕТО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ."....... /Парацелзиус/.
"ПЛАСТОВЕТЕ НА ПОДОБИЕТО"
НАЧАЛО НА ЗАБОЛЯВАНЕТО,ПРИЧИНИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО /
ЕТИОЛОГИЯ/ .
ЗНАЧЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА ЗА "ВИЕНСКАТА
ХОМЕОПАТИЧНА ШКОЛА"
"ДРУГАТА СТРАНА НА КОНСТИТУЦИЯТА" - ДИАТЕЗАТА.
УЧЕНИЕТО НА ХААНЕМАН ЗА МИАЗМИТЕ И СХВАЩАНЕТО ЗА
ДИАТЕЗИТЕ НА
ВИЕНСКАТА ШКОЛА
ОТ АНАМНЕЗАТА КЪМ ОТКРИВАНЕТО НА ЛЕКАРСТВО.
“лекарството, изследвано по отношение на силата му да променя
човешкото състояние, което докаже максимално подобие в своите
симптоми, това лекарство е и трябва да бъде най-подходящото и най-
сигурно лечебно средство."
ОПЛАКВАНИЯ, ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА И
СЪПЪТСТВАЩИ ПРЕПОРЪКИ
"За болния най-добро е най-малкото;" /Хипократ/
ХОМЕОПАТИЯТА КАТО СЕМЕЙНА МЕДИЦИНА
 ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРИЕМИТЕ
ОПЛАКВАНИЯ ОТ А ДО Я И СЪОТВЕТНИТЕ ИМ
ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА
"Хората ще бъдат готови ... да ограничат медицинските терапии, тъй
като искат да получат шанса и силата да могат да се лекуват и оздравяват
сами." /Иван Илич/
"МАЛКАТА ХОМЕОПАТИЧНА ДОМАШНА АПТЕКА"
ИЗПИТАНИ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА И ТЯХНОТО
ОПИСАНИЕ
Acidum bensoicum Бензоева киселина
Acidum phosphoricum Фосфорна киселина
Aconitum Самокитка
Ambra grisea Екскременти от кашалот
Antimonium crudum Черен антимонит
Apis mellifica Медоносна пчела
Argentum nitricum Сребърен нитрат
Arnica montana
Arsenicum album Арсеникова киселина
Belladonna Лудо биле
Berberis vulgaris Кисел трън
Bryonia alba Дива тиква
Carduus marianus Бял трън
Causticum Сода каустик
Сера Кромид лук
Chamomilla Полска лайка
China Хининово дърво
Cocculus Плод от индийска билка
Colocynthis
Eupatorium Конопка
Ferrum phosphoricum Железен фосфат
Gelsemium Жълт жасмин
Hamamelis Вълшебен храст
Hepar sulfuricum
Ipecacuanha Корен за повръщане
Lachesis Бразилска отровна змия
Lycopodium Плавун
Nux vomica Стрихниново орехче
Phosphor Фосфор
Phytolacca Винобой
 Pyrogenium Нозода
Rhus toxicodendron Отровна смрадлика
Tabacum Тютюн
Tartarus emeticus Камък за повръщане
Veratrum Кукуряк
Zincum valerianum Цинк
"Искаш ли да се насладиш на цялото, трябва цялото в най-малкото да
съзираш."
/Йохан Волфганг фон Гьоте/
ПО-ГОЛЕМИЯТ РЕД НА ЗДРАВЕТО
ФИЗИКАЛНА МЕДИЦИНА, ПРОСТИ "ПРИЛОЖЕНИЯ", МАСАЖИ,
БАНИ
ЛЕЧЕНИЯ, БАНИ, ЛАПИ

AUDE SAPERE!
(Хораций)

Това изречение младият Самуел Хаанеман, създателят на

хомеопатията, често прочита някога като ученик на портала на училището
" Св. Афра" в Майсен. Четиридесет години по-късно той го популяризира
като собствено познание: поставя това мото на своя труд "Основи на
лечебното изкуство."
"Имай смелост да служиш на своя собствен разум" - така Кант
превежда този цитат от Хораций; "Осмели се да бъдеш мъдър" го превежда
Шилер. Самият Хаанеман оформя немската редакция така: " Имай сърце,
ще имаш познание ."
"Аude sapere!" би могло да се постави като лайтмотив и на този
"Наръчник по хомеопатия" - като благодарствено и уважително
преклонение пред гения Хаанеман и по същите причини, които са го
навели към избора на тази формулировка.
"Рискувай да бъдеш мъдър" или "осмели се да знаеш", както още би
могло да се интерпретира изречението - този призив заедно с изказания от
Хаанеман "вечен, непроменящ се природен закон на хомеопатията" днес е
също така актуален както някога.
Стремежът към истина или дори към познание крие известно
неудобство и известно колебание, и известно раздвояване - но е същност и
подтик за човека; той го прави такъв, какъвто е.
"Имай смелост да служиш на своя собствен разум" и опознай!, би
могло да се добави, опознай в закона на хомеопатията самия себе си!
 "Какво представлява този човек?"
(Матиас Дорци)

ЗАПОЧВАМЕ този "Наръчник по хомеопатия" с въпроса, който всеки

лекар хомеопат си задава при срещата със своя пациент и който не само е
ключ към успешното хомеопатично лечение, но представлява и основа за
разбирането на хомеопатията - въпроса: "Какво представлява този човек?
" Защото хомеопатията се възприема като "лич-ностнотропна медицина"
или като медицина за един точно определен човек - и това за една точно
определена личност - в неговата общност, в неговата цялостна
незаменимост, в неговата индивидуална съдба, в неговите специфични
изяви, с влиянията, на които е подложен: хоме-опатията се опитва да
разбере тази точно определена личност в нейната единственост в света.
Противно на днешното природонаучно-механистично възприемане на
медицината, която търси назовими болести в органите, тъканите и клетките
и си служи при това с все по-фини методи за измерване, претегляне и
анализ, хомеопатията се приближава към човека като към неразделно цяло.
Галилей казва: "Да измерим всичко, което може да бъде измерено, и да
направим измеримо всичко, което все още не може да бъде измерено. "
Хипократ, обаче, казва: "Не ще намериш , обаче, водещата мярка, било то
тегло или число; няма нищо друго освен усета на тялото. " В това
противоречие, което не е нищо друго освен проявяващият се днес в много
области на живота конфликт между количество и качество, хомеопатията
въплъщава еднозначно един медицински принцип, който вижда в човека
нещо повече от сбор на неговите отделни части, органи и крайници. Може
да се каже малко пресилено: за хомеопатията няма болести - има само
болен човек като aпротивоположност на същия този здрав човек, чийто
личностен ред е изведен от хармония в резултат на външно или вътрешно
увреждане.
"Личностен ред", обаче, е нещо голямо, по-всеобхватно от
локализирането на едно оплакване, както и търсеното от хомеопатията
възстановяване е повече от лечение на причинените от увреждането
симптоми.
Персонализираната медицина не бива да се бърка с често изискваното
в наше време "очовечаване на медицината", което има пред вид само
деликатното боравене с апарати и приветливото обслужване на заболелите.
Отправна точка на персонализираната медицина е обхващане, разбиране и
възприемане на личността и нейната съдба, неделими от обкръжаващия ги
свят.
Пътят, който води към това, е този на феноменализма.
Феноменализмът - като философско направление /"за самите неща!"/
учение за съществуването и съществуващия, за "себепоказващия се", за
проявлението - в хомеопатията е непредубеденото възприемане и
наблюдение на болния човек. "Възприемам" изразява това основно
схващане буквално така: да доловиш грижите, оплакванията, миналото и
настоящето на една личност, да разбереш непредубедено; лекарят хомеопат
достига чрез гледане до разбиране, чрез разбиране до всеобхващане, чрез
слушане, вслушване и разбиране на мимиката, жестикулацията и
излъчването до характеристика на пациента. За отбелязване е, че и
основателят на хомеопатията Самуел Хаанеман обяснява своето учение
феноменологично. В капиталния си труд " Основи на лечебното изкуство"
той излага хомеопатичния принцип на подобието и го дефинира
собственоръчно: "Тъй като този природен здравен закон /подобното би се
лекувало от подобно/се проявява във всички чисти опити и целия истински
опит на света, фактът е на лице. В по-малка степен се стига до научно
обяснение, как това става, но и аз не държа да опитвам да го правя. "
Тази дръзка крачка на самоосъзнатия дух, който с едно силно
изречение се поставя извън тогавашните и днешни "научни доказателства",
е и изходна крачка на хомеопатичната практика: явлението включва това,
че съществуващото се наблюдава, а познаваемият свят съществува, защото
съществува.
Възниква, сглобява се, допълва се чрез по-нататъшно наблюдение,
променя се и се разширява цялостна картина - явлението личност със
специфична, индивидуална характеристика, която съдържа и
характеристиката на нейните специфични, индивидуални болести. Тази
картина на болния човек намира своето съответствие в картината на хо-
меопатичното лекарство.
Цел на хомеопатията е сред различните пластове на подобието,
започвайки от органа като негово най-просто стъпало и стигайки до
личността в цялост като най-външна, понякога напълно сходна форма на
подобие да намери лекарство за всеки индивид. Казано лечителски: Всеки
човек го чака хомеопатично лекарство, което ще го спаси и излекува.

ИДЕЯ НА ХОМЕОПАТИЯТА, ПРИНЦИПИ И СЪЗДАТЕЛ

"При тези изследвания намерих пътя към истината, който трябваше да
извървя сам"
/Самуел Хаанеман/
 "...сега вярвам по-ревностно в учението на чудодейния лекар, след
като усетих и про дължавам да чувствам въздействието на най-минималния
прием така добре."
/Й.В. фон Гьоте в писмо от 2 септември 1820г./
Въпреки че, няма по-точни сведения за хомеопатичното лечение, за
което Гьоте би трябвало да е научил по това време / три години по-късно
той дължи своето оздравяване след тежък сърдечен инфаркт определено на
лечение, проведено по правилата на хомеопатията/, похвалата, която
изказва на хомеопатията и с това на своя съвременник Хаанеман, е с
двойнствено значение. От една страна, тъй като се документира, че
хомеопатията се е ползвала с одобрението на такъв голям дух като Гьоте /
много негови произведения показват феномена-листични черти и се
коренят в полярното мислене, което е свойствено и на хомеопатията/; от
друга страна, тъй като определението "чудодеен лекар ", което Гьоте
употребява за Хаанеман не само в този писмен откъс, може да послужи за
предпочитан изходен пункт към онзи раздел, който се занимава с идеята на
хомеопатията в този "Наръчник по хо-меопатия" - а с това и с Кристиян
Фридрих Самуел Хаанеман.
Защото не може да се пише за хомеопатията, без да се пише за Самуел
Хаанеман.
Би могло да се разказва за днешната медицина и днешните
медицински теми, без да се проявява по-голям интерес към свързаните с
това личности; би могло също - така както се развива съвременната
медицина - на много страници да се информира за достиженията на
апаратната техника, без при това да трябва да се споменават хора - би
могло също в историческо изследване да се осветли "напредъкът" на
официалната медицина през изминалите сто години, без да се открие
фигура, която да се откроява, основополагаща и пътеводна.
Такава основополагаща и пътеводна като "чудодейния лекар ", чието
осеняване създаде нова медицина.
Трябва да си го представим: Практикуващ лекар, подтиснат от
медицинската традиция на своето време, твърдоглав, упорит и търсещ
нещо неопределено. Внезапно го намира.
Случайност, жадувано провидение, изпълнение на предопределеното?
Както винаги и : Той осъществява своя принос с "нов принцип на
лечебното изкуство ", изгражда го, създава към него и самостоятелно
учение за лекарствените средства, самостоятелна фармацевтична техника -
изградена е и съществува вече повече от 200 години постройката на
учението и практиката.
Сигурно е, че много големи идеи са дошли на бял свят по този начин,
носени от една личност и нейното призвание /липсата на такива е сред
характерните липси на нашето време/; сигурно е също така, че само
истински ценното надживява времето.
Хаанеман, чудодейният лекар и твърдоглавец „ от самото начало е
наясно, че върви към голям успех; Той благодари на Бога, че му е
предоставил да открие хомеопатията и извлича от дълбоката си вяра в
"твореца на всичко добро" самосъзнанието и силата така да обобщи и
утвърди своето "откритие", че то да остане значимо и до днес.
Съвсем в духа на '"Просвещението", на определящата философска сила
на своето време, той нарича първото издание на "Основите ..." трудът, в
който излага своето учение и прилежащите му напътствия -"Орган на
рационалното /разумно/ лечебно искуство", за да превъзмогне
просвещението с второто издание девет години по-късно. Оттогава насам
гой се казва "Основи на лечебното изкуство", което в еднаква степен
въвежда два нови фактора в хомеопатията: съзнателно дистан-цииране от
онова, което наподобява голия разум, чистия интелект и иде-алистичния
творчески мотив, който и днес не би трябвало да бъде забравян или
недооценяван. /Нашето време би могло да бъде характеризикато водеща
нишка.
Това е и причината, поради която в следващите глави така
изчерпателно се цитират много параграфи от "Основите ..." и други
трудове на Хаанеман /освен това дикцията, която се среща в постулатите и
наставленията, позволява задълбочен поглед към личността на Хаанеман/;
това е също и причината, поради която едно толкова привлекателно за
времето си медицинско учение като хомеопатията отново и отново трябва
да осмисля миналото си и да се застъпва за него.
Като единствено медицинско учение и практика, които се пораждат от
общовалидно разбиране, през 200-те години на своето съществуване то
вече е познало толкова много медицински модификации и природонаучни
заблуди, пред които е останало вярно на оригинала вероятно само
благодарение на своята ориентация.
Който иска да разбере хомеопатията, трябва да се опита да разбере и
основополагащите разбирания в блясъка на гениалността на чудодейния
доктор. Защото те не приличат на онези от природонаучните дисциплини,
които в приблизително равни периоди биват отречени от по-нови; тяхното
значение остава.
 И не се ли таи в определението на Гьоте за ''чудодейния лекар" нещо от
признанието, което един вечно извисен дава на друг извисен.

"Similia similibus curentur"

/Самуел Хаанеман/
"Това беше велико време, в което мъдрият и добър Създател и
Крепител на всички хора възпря жестокостите /на традиционната
медицина/, измоли спиране на тези инквизиции ...и създаде ново лечебно
изкуство, което представлява противоположността на това третиране,
което щади по възможност силите на болния и по умерен начин
посредством най-ниските дозировки от малко, прости лекарства, избрани
добре обмислено и според техните изпитани въздействия, води до
неутежнено, скорошно и трайно оздравяване и здраве според единствения
природосъобразен лечебен закон: Similia similibus curentur
; беше велико време, в което Той позволи откриването на
хомеопатията." /"Основите".../
През 1796 Самуел Хаанеман за първи път дефинира хомеопатич-ния
принцип " Подобното се лекува чрез подобно!"; с което написва първия
основен закон на хомеопатията / "за лечението на болестта се прилага това
лекарство, което е в състояние да предизвика друга, по възможност
подобна, изкуствена болест"/; с това той дава насоката, която по-късно
недвусмислено конкретизира в своите "Основи на лечебното изкуство"
така: "За да лекуваш нежно, бързо, сигурно и окончателно, избирай за
всеки случай на болест лекарство, което може да предизвика подобно
страдание!"
С това е създадена основната постройка на едно ново лечебно
изкуство, назовано от своя създател по подобаващ начин - именно
ХОМЕОПАТИЯ, от гръцкото homoios pathos = подобно страдание. И тази
основна постройка заедно с принадлежащите й други принципи е
пространството, в което и днес хомеопатията живее както тогава. И днес
както тогава една такава истина, естествено, се оспорва, срещу нея се
воюва и се поставя под въпрос от духове, чието каузално-абст-рактно
мислене предоставя непосредствената истина на разчленяване на все по-
малки сегменти. В обичайната медицинска практика почти не се възприема
целостта на образа, а личността се ограничава до организъм,
функциониращ на основата на физико-химични и анатомични дадености,
който се подразделя отново на органи, клетки, чак до молекули и атоми.
Хомеопатията на Хаанеман се противопоставя диаметрално на този
каузално-аналитичен поглед със стремежа си към синтез. Синтетичното
мислене в хомеопатичната медицина съответства на познанието за
полярността на наблюдавания болестен процес: кръг, който схваща живота
и смъртта, здравето и болестта, лекарството и отровата като двата полюса
на цялото. Във физикалния свят действието и противодействието постигат
равновесие; всяко сходно търси противоположното, за да се получи
равновесие; дразнимост и успокоение се обединяват в постигането на
хармония - както повелява принципът на подобието / означен също като
симиле-принцип!', следвайки основния и голям природен закон.

ОКОНЧАТЕЛНОТО ОТКРИВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ПОДОБИЕТО

Самуел Хаанеман не е първият, който открива този "природен закон"
като основен лечебен принцип. Най - малко два пъти той е осветляван и
многократно отново изпращан в забвение. За първи път при Хипократ,
когато казва: ''Болестта възниква в резултат на влияния, които действат
подобно на лечебните средства. Болестното състояние се отстранява
чрез средства, които причиняват прояви, подобни на него. " Хипократ, на
който днес се основава цялата медицинска наука, е също един от праотците
на хомеопатията?
За втори път Парацелзий изважда от забвение познанието за правилото
на подобието. В ранния си труд "De spiritu vitae" /1526/27/ той пише за
естеството на лакарството, че "Materia in materium " се бори "et agat simile
in suum simile " I Материята в материята се бори и води подобното в
неговото подобие/. Още по-ясен Парацелзий става в сво-
ите лекции, където определението бива написано "Sicsismiliaadsimilia
addiderunt et similia similibus curantur", което повече или по-малко вече
предхожда думите на Хаанеман. Парацелзий не е много далеч и от
учението на Хаанеман за хомеопатичните лекарства, когато в своя ръкопис
за "рударската охтика", публикуван през 1533/34 трактат за болестта на
миньорите и металурзите, излага схващането, че такива заболявания
възникват от отравяне с живак и сяра и затова за тяхното лечение трябва да
се избере лекарство с живачен, салинен и серен характер.
Друг предшественик на Хаанеман е виенският интернист Антон
Стьорк, който през 1762г. разсъждава върху опити с татул, попадийка и
сама китка, все отровни растения: "Ако страмониумът/татул/превръща
здравия в душевно болен чрез объркване на душата, защо тогава да не се
опита, дали след като помрачава и променя мислите и съзнанието на
душевноболните и побърканите, би могъл да дава душевно здраве и от
друга страна да преустановява гърчовете на обхванатите от гърч ".

ЧАСЪТ НА РАЖДАНЕТО НА ХОМЕОПАТИЯТА - ОПИТЪТ С

ХИНИНОВА КОРА
По подобен начин през 1790г. Хаанеман открива началото на пътя към
своето учение - или както се казва по-често - Хаанеман бива поведен
натам. Две години след като от огорчение и ярост пред тенденциите на
господстващата медицина напуска лекарската си практика / "да бъда убиец
или човек, който по този начин влошава живота на своите съграждани...
V, и опитва да изхрани себе си и семейството си на първо място като
преводач, му попада учението за лекарствените средства на шотландския
лекар и фармаколог Уилям Кулен, което той трябва да преведе на немски.
Кулен пишел между другото в своята книга за оздравителното действие, на
хининовата кора при интерми-тираща треска и застъпвал становището за
"укрепващо стомаха действие" , което Хаанеман не можел да сподели. В
бележка към този превод той описва своите наблюдения: "За опит вземах в
продължение на няколко дни два пъти дневно по 4 топченца хининова
кора; краката, върховете на пръстите ми изстинаха, аз станах отпаднал
и сънлив, сърцето ми започна да тупа, пулсът ми стана твърд и учестен,
появиха се едно след друго пулсации в главата, червенина по бузите,
жажда, накратко, всичи обичайни за мене симптоми при интермитираща
треска, но без същинска проява на температура. Накратко: проявиха се
всички обичайни, особено характерни симптоми на интермитиращата
треска. Всеки път пароксизмът траеше 2-3 часа и се подновяваше, ако
повтарях приема, иначе не. Прекъснах и отново бях здрав. "
Хаанеман бил попаднал върху симиларния принцип и същевременно
поставил основния камък към по-късното изпитание на хоме-опатичните
лекарствени средства: При опит върху здрави хора чрез лекарствени
субстанции могат да бъдат предизвикани подобни форми на въздействие
както при заболяване. Лекарството, което предизвиква определени болести
или оплаквания, е в състояние да излекуват същите при болен.
Преди Хаанеман да може да въздигне това новоизгряващо познание за
" подобното, което лекува подобното" всъщност в закон, изминават още
шест години. В "Журнал на практикуващите лекари" на Хуфеланд
Хаанеман информира през 1796 за първи път за своя "Опит върху нов
принцип за разкриване лечебните възможности на лекарствените
субстанции заедно с няколко погледа към досегашното" -информира за
първи път за принципа на подобното, който той междувременно е
подкрепил чрез цяла поредица от допълнителни опити върху себе си. За
това е следният документ от него:
"Току-що започнах да събирам симптоми, причинени от лекарства,
попаднали в известно количество в стомаха на здрави хора, които
наблюдателите тук и там са преживели и така непреду-бедено са
описали в своите книги. Тъй като, обаче, те са малко, аз си създадох
усърдно занимание да изпробвам повече лекарствени вещества върху
здрави хора и виж:! Симптомите, които те предизвикаха, съвпаднаха за
учудване със симптомите на болестните състояния, които те лесно и без
рецидив могат да лекуват. Вече не можех да приемам със заобикалки за
неотменимо изречението: Болестта не би трябвало да се търси във
въображението като нещо вечно скрито в загадка, а всяко заболяване
следва да се разкрива пред лечителя само като редица или група от
особени явления и усещания, за да бъде премахнато и излекувано чрез
лекарствена субстанция, която момее да предизвика същите болестни
симптоми в здравото тяло.
Преценката на Хаанеман за действието на хининовата кора по-късно
бива потвърдена от представителите на официалната медицина. Майер и
Готлиб посочват в "Учебник по фармакология", че след малки хини-нови
дози телесната температура в нередки случаи се покачва; Барабашев
експериментирал с Сhinin. muriat., при шест здрави лекари и успял да
установи покачване на температурата с 0,2 до 0,4о С, което било
последвано от скорошно понижение на телесната температура. Карамитсас
пише: "Често изглежда, че хининът има действие, подобно на маларията
"; Томасели отбелазва: "5 някои случаи хининът действа като причината,
предизвикваща маларийната температура ", а Левин накрая резюмира:
"Нерядка е хининовата температура, която се проявява след малки
количества хинин и може да бъде подобна на маларийната температура.
Затова може да се приеме за допустимо многократно предизвиканото от
Хаанеман подобно самонаблюдение. След прием на голямо количество
хининова кора той бил обхващан от студена треска, подобна на
блатната ".
Основните закони на "Еднаквото или подобното на привидно
противоположното " се обсъждат в много области, не само в областта на
медицината. Гьоте например е бил близък по дух на Хаанеман; също така
Шелинг, Хегел, Лао - Цзъ, Джордано Бруно, та чак до първия представител
на този начин на мислене, гърка Хераклит.
Но Самуел Хаанеман, разбира се, е човекът, който с принципа на
подобието "създаде обща закономерност за зараждащата се биологична
картина на света, призвана да изтласка физикалното от областта на
живота. " /У.Гутман, хомеопат/
Във всеки случай в областта на медицината Хаанеман създава лечебно
изкуство, което е в състояние да осъществи това пророчество -тъй като
неговото съдържание съумява да бъде важен ориентир за съвремието и
неговата "изгряваща биологична картина за света".

"ЖИЗНЕНАТА СИЛА НА ДУХА" - ДИНАМИКАТА

Погълнат от озаряващия всичко "Similia similibus curentur", Хаанеман
създава всеобхватно "лечебно изкуство", изхождащо от жизнената сила,
която "поддържа възхитително хармоничния жизнен път на всички части
/на човека/, неговите чувства и дейности, така че Живеещият в нас
разумен дух може да ползва този жив и здрав инструмент за високите
цели на нашето съществувание. Когато човек се разболее в резултат на
вредни за живота, динамични влияния на болестния агент, първоначално
се разстройва само тази духовна, всеп-роникваща неговия организъм,
спонтанна жизнена сила. Само един разстроен до анормалност жизнен
принцип може да предаде на организма неприятните усещания и да го
настрои към несвойствена дейност, която ние наричаме болест. " /
"Основите... "/ -
Следователно разстройството на "динамиката" за Хаанеман е било
обяснение за възникването на болестите.
Това схващане е стояло и стои в крещящо противоречие спрямо
тогавашното и днешното школско мислене в медицината. В тази причин-
но-абстрактна медицина болестта е идентична със своите симптоми, Това
ясно се илюстрира от практиката на болничния персонал и лекарите: те
говорят за своите пациенти като за "жлъчката " или "язвата". Този начин
на мислене произтича от точните науки: Тяхна основна функция са
анализите, разделянето и раздробяването на понятията, което в крайна
сметка води до непрекъснато напредващо специализиране, манифестирано
в медицината от абстрактни дефиниции, от учебна структура, съставена от
фиксирани, дефинирани заболявания.
Съвсем друго е при Хаанеман, а преди него при Парацелзий. Във
втория том на своята книга "Големи чудодейни лекарства" той казва:
"Лекарят трябва да търси основно силата и природата на болестта, а не
това, което произлиза от болестта; защото не бива да гасим пушека на
пламъка, а самия пламък. Следователно лекарят трябва да мисли назад за
първопричината на болестта, а не за това, което виждат очите; тези
неща са прояви, а не причина, както пушекът показва огъня, но не е огън. "
"Първопричината" на болестите Хаанеман намира в "болестно
разстроената жизнена сила", "погледът назад" се получава чрез признаците,
които тя проявява: докато "в състояние на здраве у човек управлява
неограничено духовната жизнена сила, оживяваща материалния
организъм като динамика ", увредената жизнена сила предизвиква
болестни прояви, които са само действие, не причина, но в характерната си
симптоматична общност разкриват на лечителя това, което трябва да знае.
Първичната, заложена във всички органни процеси "болест" не може
да се обективизира; тя не е нещо "станало", тя е нещо "ставащо", тя е
неподдаващо се на дефиниране, индивидуално и нематериално витално
проявление. Тя е нещо, оставащо скрито в невидимия свят - тя е
разстройство на динамиката. "Следователно болестта / която не се родее
с мануалната хирургия/ в никакъв случай не бива да се разглежда като
нещо различно от живото цяло, от организма и оживяващата го
динамика, нещо скрито навътре, макар и фина същност. Това е хаос,
който би могъл да възникне само в материалните глави. " /"Основите...",
параграф 13/ - Така Хаанеман дефинира засягащото цялата личност
единство на заболяването; постулат, който отчасти изпреварва познанията
на днешната психосоматична медицина или различните теории за
"виталната енергия".
Болен е не един орган, а целият човек, който може да се разпознае в
болестната картина: "Заболяването на болестно разстроената духовна
динамика, оживяваща нашето тяло в невидимия вътрешен свят, и
същината па демонстрираните от нея в организма външно доловими
симптоми, изразяващи наличната болка, отразяват едно цяло, едно и
също. Организмът е материализиран инструмент за живеене, но без
оживяването от усещаната като инстинкт и ръководеща динамика е
толкова немислим, колкото жизнената сила без организма; като
следствие двете съставляват едно цяло, въпреки че в мислите си, заради
по-лесното възприемане, разделяме това цяло на две понятия." Така в 15
параграф от "Основите..." и в 17 параграф Хаанеман утвърждава
съответната лечебна методика: "Тъй като при всяко лечение чрез отнемане
цялата същност на осезаемите прояви на болестта се отстранява и
лежаща в основите й вътрешна промяна на жизнената сила, лекарят има
да отстрани само същността на симптомите; с това той едновременно
отстранява и вътрешната промяна, т. е. болестното разстройство на
жизнения принцип, същността на болестта, самата болест и я
унищожава. Унищожената болест, обаче, е възстановено здраве, най-
високата и единствена цел на лекаря, който разбира значението на
своята професия, състояща се не в заучено звънтящо дърдорене, а в
оказване на помощ."
Херберт Фриче обобщава тази систематика в своята остроумна книга
"Изправянето на змията":
"Какво води болния при терапевта? Това, че в неговото субективно
усещане, както и в обективното му състояние са видни прояви, които го
измъчват. Заболяването не е нищо друго освен съвкупност на всички тези
прояви. Изчезнат ли те, вече няма болен, остава отново един здрав човек.
Симптомите, обаче, в цялата им съвкупност са от изключителна стойност
за лечението, тъй като те правят възможно, дори изискват лечебното
средство, подобното. Само ако терапевтът долови симптомите, само ако
воден от тях се насочи към подобното, към препарата, който може да
предизвика у здравия същото страдание, само тогава, чрез назначаване на
това средство може да разруши съвкупността от симптомите на болния и
да го излекува. Това става, без да се обръща внимание на всички
нормативни спекулации.
Алопатът, напротив, иска да подходи каузално и само подтиска
симптомите, лекува симптоматично, палиативно, което ще рече,
замъглявайки мъчителните симптоми. Хомеопатът остава при симптомите,
изхвърля каузалното от своето мислене и действия и постига, подхождайки
симптоматично, излекуване на причината: заболяването наистина изчезва,
с неговите проявления изчезва и намиращото се в основите им
разстройство на динамиката. Почти парадокс - гротеска."
С това кръгът на подобното, на пасващото хомеопатично лекарст-во се
затваря: нематериалното заболяване се посреща с динамизирано и в
резултат на това също най-често нематериално лекарство. Болестната
картина и картината на лекарството изпъкват все по-ясно, интуитивно и
субективно се приближават в съзнанието на лекаря хомеопат като
посредник, отново и отново се сравняват и накрая - в случаите на сполука -
между двете картини се намира сходство, подобното / или в случай на
скрито подобие/ е открито.
При тези обстоятелства лечебното въздействие може да бъде
закономерно прогнозирано, "принципът на подобието до днес е
единственият общовалиден научен принцип при откриването на
лекарства, който позволява при всяко достъпно за лечение заболяване в
медицината с предварителна сигурност да се очаква на основата на
естествените регулаторни процеси или според тежестта на
заболяването по-голямо или по-малко, или изцяло лечебно въздействие." /У.
Гутман, "Научни основи на хомепатията"/

ПРИНЦИП НА ПОДОБИЕТО И ОПИСАНИЕ НА НЕГОВОТО

ДЕЙСТВИЕ
Макар че Хаанеман не е запазил нищо от създаването на своето
учение, в "Основите..." дава обяснение за начина на действие на принципа
на подобието. Изхождайки от постулата, че "естественото заболяване
разстройва динамично жизнената сила ", на хомеопатични-те лекарства
той приписва свойството да предизвикват "малко по-силен, подобен,
изкуствен болестен афект ", който е в състояние да премахне естествения,
по-слабия. "Жизнената сила бива ангажирана и об-себена единствено от
по-силната "изкуствена болест ". Тя обаче скоро се изчерпва и
освобождава и успокоява болния. Освободената по този начин динамика
може да продължи живота отново в състояние на здраве."
Тези изводи се потвърждават не само в често наблюдаваното след
даване на хомеопатично лекарство "първично влошаване ", което
междувременно предхожда оздравяването, но отговарят и на биологичния
закон за действието и противодействието при възстановяване на
нарушеното равновесно състояние - навсякъде в света на живите действа
автоматичен процес на саморегулиране за създаване и подържане на
равновесие.
Канон, известният американски физиолог, създаде понятието
"хомеостаза " за запазване на равновесието в рамките на организма, която
се проявява например в подържане константата на кръвната картина, на
алкално-киселинното равновесие, на телесната температура и в много
автоматично действащи системи при човека.
Колко пророчески говори Хаанеман през 1810 г. за "разстройство " и
"преустройство ", показват и по-късните познания за начина на действие
на хомеопатията: Леезер ги обобщава в "Импулс и използване на
регулиращата автономия на организма "; Шулце ги представя като
"Терапия на дразнимостта с ниски качества на дразненето ", а в
изходното учение на Вилдерс и възможностите за приспособяване на
Селие се описват като "регулираща терапия ". Ако само преведем
понятията "разстройство" и " преустройство" на езика на днешния ден, ще
се стигне до значително сходство с цитираните по-горе понятия.
Следователно, ако се пресъздаде сходството на лекарствените средства
- изразено в симптомите при изпитание върху здрави - със заболяване - в
смисъл на общност на симптомите, дозираното лекарствено дразнене ще
предизвика регулиращи процеси в организма, доколкото той все още може
де отговаря на тях / при тежки органични заболявания например това вече
не е възможно/ и ще включи възстановяването. "Саморегулацията" се
включва - чрез подходящо, целенасочено лекарствено дразнене - и се
поддържа - или, както го формулира Хаанеман в "Основите...": "Всяко
лекарство, въздействащо върху живота, преустройва по-малко или повече
жизнената сила и за по-дълъг или по-кратък период от време възбужда
определена промяна в самочувствието на човека ... Нашата жизнена сила
се стреми да противопостави своята енергия на това въздействие. "
Действие и противодействие, възбуда и успокоение създават
равновесие и хармония - този природен закон се потвърждава в здравния
природен закон "Лекувай чрез наподобяване на симптомите!"

"Не трябваше ли Създателят да може да предостави средства

за успокояване на страданията от болестта, възникнала по негов
план?”
/Из писмо на С. Хаанеман до Хуфеланд, 1808/

Хаанеман ги нарича инструменти, "инструментите, предопределени

за лечение на естествените болести ", и има пред вид хомеопа-тичните
лекарства, които представляват своеобразен признак на хоме-опатичното
лечение.
Тъй като всяко хомеопатично третиране завършва с намирането на
избрано по принципа на подобието лекарствено средство и се короно-ва от
него. Днес има и други медицински направления, например пси-
хосоматичната медицина или психоанализата, които възприемат болния
човек като единно цяло, занимават се с разговор и общуване и виждат като
корен на заболяванията моменти от индивидуалното развитие на личността
- но само хомеопатията има лекарство за страданията и оплакванията. В
това отношение Хаанеман сам намира отговора на въпроса, поставен в
началото на тази глава: Създателят е предоставил средства за успокояване
на болестите - те живеят и съществуват в космическото подобие на човека,
в заобикалящата го жива и нежива природа.
Хомеопатичните лекарства не трябва да се откриват, да се разработват
в лаборатории и да се произвеждат индустриално - трабва само Да се
намерят, съберат и приготвят. Тези лекарства, които произхождат от
същото време и най-често от същото обкръжение като пациента, Участват
в цялата съдба на човека: раждане и смърт, стрес и приспособяване. В най-
голямата си част основните съставки на хомеопатичните лекарства
произхождат от растителния свят, някои идват от животинския свят,
голяма част произлизат от минерали, а някои имат за изходен продукт
болестни продукти. Всички заедно са отрова, или - както го формулира
Парацелзий: "Всички неща, създадени тук, са срещу хората. " Например
готварската сол, която винаги се цитира в този смисъл, би могла да
послужи като илюстрация на това изречение: Високата доза готварска сол
води до остри прояви на отравяне, в малки дози се брои към храните, в
хомеопатична дозировка е изпитано лекарство.Тук отново се потвърждава
проникващата в цялото учение за хомеопатията полярност.
"Болен " е само срещуположният полюс на "здрав"; "действието''
предизвиква "противодействие"; "оздравяване" е другият полюс на
"разболяваме ", думата фармакон означава по произход както "отрова ",
така и "лекарство ".
Химичната фармакология днес също обича да се позовава на дозо-вата
зависимост на отровата, за да обоснове по този начин безвреднос-тта на
своите продукти. При това, разбира се, се подчертава, че нейните продукти
са с различен, не естествен произход и затова отнемат от всеобхватността
на човешкия организъм. Те нямат отношение към човека, чужди са му, той
не може да се справи с тях - което би могло да обясни и уврежданията,
които причиняват.( За Хаанеман тези увреждания - т.н. иатрогенни
заболявания - са били една от най-големите злини; той им е посветил много
параграфи от "Основите ..." и е определял тях и свързаните с тях лекарски
методи като причина за нелечимите хронични заболявания).
При избора на своите лекарства Самуел Хаанеман се е водил от
народната медицина, практическата медицина, от алхимията или опита на
токсикологията, при което проучвал цялата досгьпна му литература за
насоки и предложения, както информира в параграф 110 и 111 на
"Основите...":
"Въздействията на увреждащите лекарствени субстанции,
причиняващи заболяване, са записани от други писатели преди мене. Тези
вещества биха могли да попаднат в големи количества в стомаха на
здрави хора от недоглеждане, с цел убийство или самоубийство, или при
други обстоятелства. Действието им често си схожда с моите
наблюдения при опити със същите субстанции върху мене самия и други
лица.
Споменатите писатели описват тези процеси като случаи на павяне
и доказателства за последствията от тези опасни не-най-често само за
да предпазят от тях. Понякога го правят в послава на своето изкуство,
когато в резултат на лечението им се е стигало отново до оздравяване. В
други случаи - когато засег-натите лица са умирали от тяхното лечение -
го правят, за да оправдаят опасността от тези субстанции, които
тогава са наричали отрови.
Никой от тези наблюдатели не е предполагал, че симптомите,
описани от тях само като доказателство за вредността и отровността
на тези субстанции,
1. съдържат сигурни знаци за силата на тези дроги целебно да
премахват подобни оплаквания в естествените заболявания,
2. са признаци за тяхното хомеопатично лечебно въздействие,
3. че единствено възможното изследване на тяхната лекарствена
сила почива върху наблюдението на такива промени във
възприемчивостта, които лекарствата могат да предизвикат в здравото
тяло.
Не се е предполагало, че тези истории за лекарствените болести биха
дали първите основания за истинското, чисто учение за лекарствените
вещества. От началото досега то е съдържало погрешни предположения
и измислици; следователно почти е отсъствало.
Нито чрез мъдруващо хитруване а приори, нито чрез мириса, вкуса
или външния вид на лекарствата, както и чрез химическо преработване
или използването на едно или няколко от тях в смес / рецептура/ при
заболявания могат да се разпознаят своеобразните сили на лекарствата
за лечебни цели.
Въпреки че онези по-стари наблюдения за чистите лекарствени
въздействия не са написани с отношение към лечебното изкуство, те все
пак съвпадат с моите собствени и други съобщения от този вид на
различни писатели. Това лесно ни убеждава, че лекарствените вещества
действат при своето болестотворно изменение на здравото човешко
тяло според определени вечни природни закони. Благодарение на това те
могат да предизвикат определени изпитани болестни симптоми, при
всяко вещество различни според своето своеобразие. "
БЕЗКРАЙНОСТТА НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА
Споменатото от Хаанеман "своеобразие" е това, което прави
заниманието с хомеопатичните лекарства омайващо: Тяхното опознаване е
пътуване в многообразието на сътворението, което оставя инициатора с
откритието, че животът и природата действително са едно цяло. И по-рано
е съществувала пословичната истина, че за всяка болест си има"билка" -
едва в заниманията с хомеопатия това познание става осезаемо. Не
случайно има теории, според които всеки човек в живия или неживия свят
го очаква неговото лекарство - следователно за всеки човек е израсла
"неговата билка", неговото хомеопатично средство, което му помага и го
спасява - неговото подобно.
При това има нужда от много повече от над 4000-те лекарства, които
днес се използват в хомеопатията и от които само част са продукт
на"билка". Хомеопатията е разпростряла понятието естествено далеч извън
света на растенията, макар че растенията и добитите от тях лекарства все
още съставляват основата на нейното лекарствено учение-.Тук има
допирни точки с Хилдегард фон Бинген и по-късно с Емил Шлегел, които
говорят за растенията като за същества и са знаели много за тяхната
лечебна сила. Не е чудно, че точно много от лекарите, интересували се от
ботаника, са станали хомеопати - както и не е чудно, че точно днес хората
отново дават предимство на лечебната сила на естествената растителност
пред продуктите на химията.
Имена като "Aconitum" (сама китка), " Antimonium crudum"( черен
антимонит), "Aristolochia" (вълча ябълка), ""Arnica" (арника), "Belladonna"
(лудо биле), "Bryonia"(дива тиква), "Calendula" (невен), "Chelidonium"
(чистотел), "Cimicifiiga", "Crataegus" (глог), "Gelsemium"" жасмин),
"Hyoscyamus" (бленика), "Lilium" (лилия), "Rhus Toxicodendron" (отровна
смрадлика), "Stramonium "(татул), "Veratrum" (кукуряк) означават само
някои често употребявани хомеопатични растителни лекарства, които,
обаче, според въздействието и приложението в хомеопатичната медицина
многократно надхвърлят това, за което биват използувани например в
природолечението или народната медицина. Разбира се, има сходство и
подобни индикации - "Crataegus" или глогът се прилага често и в
хомеопатията във връзка със сърдечно-съдови оплаквания - хомеопатията,
обаче, открива пред растителните лекарства по-широк хоризонт. С
включването на духовно - душевната област, чрез ботанически,
токсикологични и фармакологични нни за лекарствата; чрез изпробване на
лекарствените средства и ктически поуки е разработен широк спектър от
"особености". Между другото има вълнуващи паралели между
всеобхватното ботаническо разглеждане на дадено растение и неговото
хомеопатично приложение. Въпреки че хомеопатията не набляга на
"учението за сигнатурата " (сходство в облика), а я приема като идея, за
да се прецени едно растение като лекарство, У. Гутман цитира подобно
сравнително наблюдение за "Bryonia" (дива тиква) от книгата "Основи на
хомеопатията и същност на лекарствата":
"В много отношения брионията има особени свойства. Растението
расте на влажни места, в близост до огради и жив плет, и се вкопава
дълбоко в земята със силен, разклонен, много дълъг и тежък корен.
Лютивият сок на пресния корен излъчва миризма, предизвикваща
повръщане. Той съдържа алкалоида брионицин и 2 глюкозида, бри-онин и
брионидин, и се използва за приготвяне на лекарства. От този голям корен
всяка година се изстрелват /гръцкото име на растението означава
изстрелвам/ нови, изключително дълги стебла, отприщващи тази
удивителна биологична енергия на растежа, скрита в корена. Тези кълнове,
както и коренът са много сочни, а многобройните листа са покрити с ресни.
Функцията на ресничките е да предпазва растението от твърде силно
изпарение на вода. Това е важно заради голямото количество листа, които
се нуждаят от много вода и поради голямата си обща повърхност в
горещините са изложени на загуба на вода чрез изпарение.
Предпочитанието на растението към влажна почва показва неговата голяма
биологична жажда; тя се проявява и в тенденцията с голяма енергия
растението да дренира земята и да я изсушава, покривайки собствената си
нужда. Сочните, много дълги стебла не са способни да държат изправено
растението и тук се сещаме за въздействието на брионията върху тялото,
при което стоенето прав, опитът за изправяне, води до безсилие, гадене и
общо влошаване на симптомите и където особено засегнатите мускули, на
врата и гърба, са тези, които правят възможна изправената стойка. За да се
постигне и запази полезната и стабилна позиция, дивата тиква развива
многобройни спираловидни ластуни, които трябва да поддържат
завършеност, каквато имат малко растения, всички принадлежащи към
същото семейство Cucurbitacee. Тези ластуни излизат от стеблото и на
краищата си развиват клетки, много чувствителни на допир - и тук
всеобща, характер, на за бриониите разновидност. Брионията, независимо
дали се разг-лежда като изпитна картина, болестен процес, персонален тип
или растение, навсякъде е изразен общият знаменател на всички нейни
форми на проявление: Търсене на стабилност, на сигурност",
МИНЕРАЛНИ ЛЕКАРСТВА

Минералите образуват следващата голяма , създадена още от

Хаанеман група изходни материали, използвани в хомеопатията за нейните
лекарства. Тя взима едва ли не от целия безжизнен свят своя материал за
лечебния принцип - светът на неорганичните субстанции, който се съдържа
и в органичния живот, образува всеобхватен и ценен арсенал, съответстващ
на хомеопатията. Това, което носи органичният свят, което е неговата
първооснова и опора, което придава вид и форма, е широкото поле на
лекарствената тарапия. "Silicea" , (като силициева киселина
скалообразуващият елемент / кварц и планински кристал), "Calcium"
(калций), "Aluminia" (глинозем, алуминиев окис), ""Ferrum"(желязо) ,
"Kalium" (калий), "Magnesium", "Mercurius solubilis"( живак), Natrium
muriaticum" (готварска сол), "Phosphorus"(фосфор), "Selenium"(селен),
"Stannum"(цинк), "Sulfur"(сяра), "Thalium", "Zincum" (цинк), "Platinum"
(платина), "Aurum"(злато) - тези лекарства визират прастарото разбиране за
неделимостта между човека и заобикалящата го материя. Със сигурност не
е случайно, че много от минералните лекарствени средства принадлежат
към "дълбокопроникващите" хомеопатични лекарства - тяхната изходна
субстанция е основа и на развиващия се живот. У. Гутман е изложил в
своята книга "Основи на хомеопатията и същност на лекарствата"
наблюдение върху "Silicea", в което прави следното тълкувание / със
съкращения/:
"Чудото на кристализацията се постига пред нашите очи година след
година, когато водата замръзва в ледени кристали. Kristallos е гръцка дума
за лед, а кristallos същевременно е станало гръцко название за кварц. В
крайна сметка думата се превръща в генуинно име за всяка Материя, която
от безформено, газообразно и течно състояние добива форма. Планински
кристал, кварц, силиций се явява символ на кристалообразуване и
формообразуване.
Няма друг минерал, който да се открие в толкова много форми, като
кварца. Свят от форми и цветове изниква пред очите, когато се мисли за
аметист, цитрин, топаз, яспис, хелиотроп, карнеол, оникс, ахат, опал.
Всичко това е силиций!
Ако се задълбочим по-сериозно в проявленията на планинския кристал
се забелязват характерни фини улеи, които преминават хоризонтално по
цялата дължина на кристала. С духовното око в това явление може да се
обхване целият процес на формообразуване в неговата пълна жизненост.
Хоризонталните линии показват стремежа отново и отново да се изгради
заключителната крайна пирамида. Тази тенденция непрекъснато
въздейства върху онази сила, която създава непрекъснато стремящите се
към безкрайното странични повърхности на кристала. Протича
непрекъсната борба между стремящите се към безкрая , преодоляващи
формата сили и тези, които я ограничават. В крайна сметка
формообразуващата тенденция приключва изграждането на увенчава-щата
с успех, окончателна пирамида.
Елементът, химически най-близък до силициевата киселина, е
въглеродът. Благодарение на своята комбинативност той има най-голямо
значение за изграждането на органичния свят. Това, което въглеродът е за
живия свят, силицият е за неорганичния свят, негов градивен камък. Там
откриваме силициевата киселина след кислорода като най-честия от всички
елементи, все пак осемдесет и пет процента от земната кора и шейсет до
деветдесет процента от почвата са силикати. Голяма част от планините с
техните многообразни форми се състоят от силикати. Твърдата основа на
земната повърхност, която носи целия органичен свят, в голямата си част е
огромна сбирка от кварцови кристали. Този могъщ скелет, който носи
цялата растителност, за земята все пак не е нищо повече от тънка кора,
наречена от геолозите “земна обвивка"; под тази земна кора се леят течните
силикати, пробиващи повърхноста във вулканите, като през отворени
фистули. Наблюдавайки геологичния процес - в обграждането на земните
дълбини, във формирането на планините, в процеса на напредващото
втвърдаване, навсякъде се долавя впечатлението за първоначалната
тенденция, видима и в кварцовите кристали, силата на формообразуването,
на твърдото оформяне.
Ако разглеждаме човека, бихме могли да приемем, че разпределението
и функцията на силициевата киселина в него са подобни както в
обкръжаващия го свят. Това, което силикатната кора означава за земята, за
човека означава системата на съединителната тъкан. Тя е най-
разпространената от всички тъкани на тялото, предоставяща форма и
устойчивост на органите. А анализът фактически показва, че няма
съединителна тъкан без силициева киселина.
Да си представим за миг съединителнотъканната сисема в тялото като
изолирана от него, затворена в себе си картина. Виждаме съединителната
тъкан, разклоняваща се по цялото тяло. Обвиващата и придаваща форма на
всички органи капсула се състои от съединителна тъкан; от нея към
органите се излъчват нишковидни съединителнотъ-канни връзки, които
придават структурата и твърдата рамка, изпълнена с епителни клетки. По
време на ембрионалното развитие периостът формира облика на бъдещия
костен скелет, а по-късно образува самите кости чрез принадлежащите
отново към съединителната тъкан остеобласти. Ако по същия начин
същевременно си представим съединителнотъканната система изолирано,
ще видим външния и вътрешния контур на цялата структура на човешкия
организъм.
Същевременно долавяме полето на действие на силициевата киселина.
Припомняйки си функцията на силициевата киселина във външния, както и
във вътрешния свят на човека, където тя формира и изгражда, подкрепя и
съхранява, да опитаме с помощта на тази картина да опишем картината на
човек, при когото предполагаме нарушена обмяна на силициевата
киселина. Би могла да се приеме следната картина:
Такъв един човек е умствено и физически нестабилен, На неговия
интелект липсва това, което дава опора и платформа на мисленето:
концентрация и памет. Той не може да задържи нито една мисъл и лесно се
разсейва; от това става неспособен за умствена работа или лесно се
изчерпва от нея. Дори да е интелигентен, не може правилно да се възползва
от своите таланти, тъй като му липсва сила за умствена организация и
определяне. Ако е принуден да работи, това състояние би могло да доведе
до умствено изтощение. Поради нарушената функция на силициевата
киселина трудно може да се изключи от външни въздействия и поради това
е особено зависим от най-малките влияния върху сетивните органи:
зрителните, слухови, вкусови и усещанията за допир са свръхчувствителни
и тази обща хиперсензитивност при същевремнната слабост може да
доведе до окончателно изчерпване и притъпяване на сетивните функции.
По подобен начин се засяга силата на волята на този човек, той ава
неспособен за волева концентрация и стабилност на ействията. Става
нерешителен, страхува се от решения, избягва действа и по-скоро бива
повлияван и воден от другите, на които отстъпва. Неговото държание е
естествена последица от тези особености: неговата свръхсетивност трябва
да го прави много лесно възбудим, неспокоен, избухлив, раздразнителен за
дреболии. От друга страна този човек е податлив по природа и разбирайки
своята слабост , търси опора в другите. Липсва му самоувереност и се
страхува от неуспех. Лесно изпада в сълзливо настроение, чувства се
нещастен, разколебан и според обстоятелствата уморен от борбата с
живота.
От разстройството в обмяната на силициевата киселина в човека, както
ние я приемаме, може да възникне всеобхватна и съвсем определена
патология. Ние разработваме цялата функция и патология на обмяната на
силициевата киселина основно от наблюдението на планинския кристал и
от данните за разпространението на силициевата киселина в неорганичния
и органичния свят. Ако се обърнем към учението за лекарствените
средства, ще открием пълно потвърждение, нужно е само добавянето на
по-фините, индивидуализирани черти, каквито се получават чрез
изпитания и клиничен опит, за да се попълни картината за силиция като
лекарство."

ЛЕКАРСТВА ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

 Друг извор за голям брой от хомеопатичните лекарства са животните.
Самият Хаанеман не е познавал лечебно средство на животинска основа,
но е приемал положително животните и използването на животински
лечебни продукти : "Във всеки случай - пророкува той в параграф 56 на
"Основите ..." - някои свойствени за животните заболявания ни поднасят
лекарства и лечебни възможности за много подобни, важни човешки
заболявания и по този начин сполучливо допълват нашия хомеопатичен
лекарствен запас. "
Този арсенал от "сполучливо допълващи хомеопатията" лекарства, от
който можем да се ползваме днес, е открит, изследван и изпитан преди
всичко от един голям ученик и последовател на Хаанеман, Константин
Херинг.
/Константин Херинг, роден през 1800 г. в Саксония, е бил слушател на
Хаанеман и е написал своята докторска разработка за хомеопа-тията като
'"Медицина на бъдещето". Изследователски пътувания го отвеждат до
Южна и Северна Америка, където се запознава с местните лекарствени
субстанции. Той създава "Медицински колеж Хаанеман" във Филаделфия с
болница и поликлиника. Като лекар и преподавател той открива и изпитва
множество лекарства, въз основа на които развива една от най-важните
теории за хомеопатичнитс лекарства, изложена в повече от 414 статии на
5605 страници. Умира през 1880г./
Било е логично тази област от възможни лекарства да предизвика
голям интерес и те, в духа на Хаанеман, да се разработят за хомеопатията:
тяхното лечебно въздействие е познато в много източни култури; тяхната
токсичност /достатъчно е да помислим само за змийската отрова/ се
натрапва за хомеопатично приложение.
За животинските лекарства се отнася казаното вече за средствата от
растителен или минерален произход: ако човек не се разглежда като
изолирана част от природата, а намери своето място в подредбата на
мирозданието, изглежда естествено болестта и излекуването да са
последствие само от заобикалящия го свят.
. Микрокосмосът "човек" намира своето съответствие в макрокосмоса
"свят" - и към това се отнася всичко, което "върви и пълзи". Би могло да се
възрази, че изсушените змийски кожи или дъждовни червеи, или паяци са в
състояние, меко казано, да предизвикат отвращение -въпреки всичко,
обаче, и днешният човек, напук на своя откъснат от природата начин на
живот, не може да се дистанциира от такива "другари в живота".
Независимо от това, че начинът на хомеопатичната преработка на едно
такова лекарство извисява първичната материя до такова отдалечено
състояние - тема, върху която ще се говори по-късно.
Между другото в учението за хомеопатичните лекарства се откриват
следните лекарствени средства от животински изходни продукти:
"Aalserum" / /серум от змиорка/, "Ambra" / кашалот/, "Арis" /пчелно
млечице/, "Buforana" /крастава жаба/, "Hirudo" /пиявица/, "Naja tripudians" /
очиларка/, "Sepia" /сепия/, "Lachesis" /бразилска отровна змия/, "Tarantula" /
/тарантула/, "Vipera" /усойница/.
Уилям Гутман предлага в споменатата книга тълкувание и върху едно
от змийските лакарства - това от бразилска отровна змия , което предлага
на читателя символичната взаимовръзка между животното и побитото от
него хомеопатично лекарство:
"Отровата на змията е първичен продукт на трансформиралите се
слюнчени жлези, който при различните видове змии съдържа различни
смеси от невротоксини, кръвосъсирващи, хемолитични, кардиотоксични,
цитотоксични, протеолитични вещества. Първичният ефект на мястото на
ухапването се демонстрира с разлагане на тъканите, последваща гангрена,
която води до разрушаване на формата, до дезинтеграция.
При изследване на бразилската отровна змия един изследовател,
описвайки своето усещане, се изразява непредубедено, представяйки
централната ' тема' от действието на змийската отрова, със следните думи:
'Усещане като че ли тялото бива обхванато от поразяваща, дезинтегрираща
тенденция, свързано с усещането за потъването на всички сили.'
Съответно на своето развитие змията сама по себе си е продукт на
'дезинтегриращ', регресивен процес в развитието на гръбначните.
Единствената част от тялото, която не участва в този регресивен
процес, е общият храносмилателен тракт: уста, гърло и храносмилателна
тръба, всички части, които служат за "разформироване". Чрез подвижните,
анатомично разчленени части на челюстните кости, свързани чрез
еластични връзки, устното отвърстие може да се отваря до почти 180 °С , а
гърлото е така разтегливо, че една боа например може да погълне цяла
антилопа с тегло 30-40 кг.
Всички движения на змията, произволните при пълзене и непроиз-
волните на храносмилателния тракт, се състоят от ритмичните вълни на
еластични мускулни съкращения, последвани от отпусканена мускулния
спазъм. Свиване и разпускане са основните проявления в движението на
змията.
Змията се характеризира в еволюцията основно чрез две своеобразни
прояви на развитие: изчезване на крайниците и поява на отровни жлези. Те
произвеждат най-силната животинска отрова, една от най-силните отрови
въобще.
Личностният тип, който особено съответства на отровната змия, е
мисловно напрегнатият тип, който се разтоварва чрез порой от думи,
прескачайки от обект на обект; често е налице недоверие, както в
изпитанието: вярва си в предубеждението, че е уязвен от цялото си
обкръжение', 'свързва омраза и чувство за мъст с най-невинните съ-бития',
от това става изключително раздразнителен, свадлив и гневли-в.Това е
отражение на общата променливост на повишената чувствителност в
душевната сфера. 'Умопобъркан от ревност' се открива в изпитанието,
каквото притежава борещата се за своя партньор змия.
Животът, във всичките му проявления, е движеща се от самосебе си
фигура. Отровата на змията парализира всички движения и разлага цялата
фигура, най-напред на мястото на ухапването, а с разпространението на
отровата в тялото настъпва обща дезинтеграция, в резултат на което
оформеното се превръща в разрушаваща се тъкан, подложена на
разформироване. Изпитанието на лекарството предлага идеята: 'усещането,
като че ли тялото се обхваща от сразяваща, дезинтегрира-ща тенденция'.
Потенциално отровата се превръща в специфичен смисъл в противоотрова.
Змията, в нейното движещо се чрез плъзгане тяло без крайници,
редуцирано до минимум, със своята отрова , разрушаваща движението и
структурата, е израз на всичко дезинтегриращо живота, на разрушителната
сила, инстиктивно усещана и плашеща животните и човека."

ЛЕКАРСТВА ОТ БОЛЕСТНИ ПРОДУКТИ И ТОКСИНИ НА

ОКОЛНАТА СРЕДА

Като последна група хомеопатични лекарства нека да разгледаме и

онези лекарствени средства, които произхождат от продукти на болестта,
т.н. "нозоди ", и от токсини на околната среда. С това кръгът на принципа
на подобието - "Подобното се лекува с подобно!" -що се отнася до
неговите "инструменти" се затваря: Болестта се включва в природата на
всичко живо и може благодарение на това да се използва в смисъла на
хомеопатичната полярност за целите на оздравяването.
Самият Хаанеман се е отнасял критично до отхвърлящо към
хомеопатичната нозодотерапия, тъй като той - първо - намира, че при
нозодите от човешки заболявания "е възможно вредата да надхвърли
ползата " и второ - се е съмнявал, че малкото "установени" заболявания /
брои към тях крастата, морбилйто и вариолата/ при други обстоятелства на
боледуване биха могли да наподобят подобна болестна картина. Защото по
отношение на това Самуел Хаанеман не е допускал съмнение: Нищо
еднакво не се лекува с еднакво - мнение, което зас-тъпва в своето време и
преоткритото от ветеринарния лекар М. Лукс учение за "изопатията " - а
само "подобното чрез подобно".
Това е била и причината Хаанеман да не отхвърли въведената по това
време противовариолна имунизация с ваксина от кравешка вариола, тъй
като тя, с изключение на приготвянето на серума, не противоречи на
хомеопатичния принцип. /Животински болестен продукт се прилага при
едно само подобно заболяване у хората в потенциира-ща форма за
профилактика или лечение.I
Хомеопатично изменените нозоди, главно uTuberculinum" /
туберкулоза/, "Medorrhinum" /гонорея/, "Luesinum" /сифилис/ и в по-ново
време "Cancerosinum", всъщност днес играят важна роля в лечението на
хронични заболявания като т.н. "ербнозоди". При тяхното приложение се
прави опит за противопоставяне на скритата, феноме-нологично неизявена
непосредствена причина за болестта, която, така да се каже, се съдържа в
конституцията на болния; респективно по този начин се лекуват стари
хронични заболявания, които се изявяват подобно - туберкулоза, гонорея
или сифилис. / В изложения по-долу откъс върху теорията на Хаанеман за
хроничните заболявания тази тема се разглежда по-подробно./
Хомеопатичната нозодотерапия се радва на своето значение в
трудовете на Леон Вание, О.Жулиан, Небел и Анри Воазен, чрез които в
отделни хомеопатични училища тя дори се превръща в основа на
лечението на хроничните заболявания.
Трябва да се застане скептично срещу онези съвременни проявления
на "нозодотерапията", при които често заедно с електроакупунк-тура се
дават един куп нозоди с обосновката, че трябва да се предприеме тотално
"отхвърляне" и мезенхимно очистване на шлаките /"почистване на
съединителната тъкан"/ - без прилагане принципа на подобието, без връзка
между страдание, личност и лекарство.
Подобното трябва да се установи и за онези нозоди, които имат като
изходна субстанция отрова от околната среда: Само приложени според
хомеопатичния принцип, те биха могли да действат в полза на болния
човек. Многократно цитираният Уилям Гутман, например, е изпитал и
въвел Acidum sulfurosum /сярна киселина/ като лекарство при заболявания
от замърсяване на въздуха и обгазяване. Отнесено към наподобяване на
симптомите, се съобщава за добри резултати при лечението на астматици.
Вероятно изпитаните лекарства Radium bromatum /радий/, Plumbum /олово/
и Mercurius /живак/ биха моглц също да се определят като потенциални
"токсини от околната среда" ако се разчете картината за живака която
УГутман нахвърля в "Основи на хомеопатията и същност на лекарствата"
за живака и това трябва да се цитира тук:
"Живакът се проявява в природата свързан със сяра като сулфид
цинабарис, цинобър, както е добиван в Алмаден още преди 2500 години. В
много части на земната кора протича редукционен процес, който
освобождава елемента, отлагащ се след това под формата на сребър. ни
капчици в цепнатините на скалите, единствен в природата , проявяващ се
във вид на течност. Следи попадат в почвата, въздуха, а оттук и в
растенията, животинския и човешкия организъм.
Неговият физикален характер е своеобразен. Неговата
електропроводимост е извънредно висока, лесната реактивност на парите
му показва нестабилната, бърза реакция на атомите му. Бързо се променя и
неговото физично състояние чрез ниската му точка на топене и кипе-не и
се изпарява дори при нормална температура, бързо реагиращ и при смяна
на температурата и атмосферното налягане.
Живак = quecksiber / от английски quick = бързо/ за него е описателно
име поради извънредната му подвижност в течно съзстояние,
'нестабилност', която обаче характеризира и вътрешната му физикал-на
структура. Самият той течен по природа, приема и разтваря всички метали
с изключение на желязото, под формата на амалгами. Предаващ се на
самия себе си, приема формата на всички течни субстанции, формата на
капка. Поради ниската адхезия и лабилност на вътрешната му структура
капките се разпадат от най-малкото дразнене на безброй капчици, които
при най-малкия импулс изпадат в непрекъснато, 'неуморно' движение.
С всички тези физически качества той навлиза в тялото. И тук се
проявява афинитетът му към сярата, свързвайки се навсякъде с тиоли,
серни съединения, каквите се срещат в целия организъм и се свързват в
живачни меркаптиди. В резултат на разтворимостта му в липиди има
тенденция живакът да се концентрира в нервната система и особено в
мозъка, който е особено чувствителен спрямо него.
Въведен в организма, причинява първоначално слюноотделяне, като
един от първите признаци за токсичното му въздействие, което, както
се споменава, се проявява в целия организъм с раздразване на 'течната
сфера ' уверичаване на потта, секретите на слузните жлези, увеличаване на
урината и с напредване на патологията, възпаление на съответ-ните органи,
едем, образуване на гной, като екскреция на кръвна течност. С процеса на
нагнояване започва окончателно 'втечняване ' и разтваряне на телесните
субстанции. Разнообразната патология, ха-рактерна за живака, намира
изява по пътя на лигавичните и кожните жлези, водеща до стоматит,
блефарит, отит, синузит, фарингит, тонзилит, възпаление на
гастроинтестиналния тракт, до улцерация и по този начин предизвикващ
класическа дизентерия, възпаление на урогенитал-ния тракт, всички
характеризиращи се в резултат на едновременна раз-драза в областта на
сфинктерите чрез характерни за действието на живака тенезми.
Успоредно с 'течната сфера', складиращата живак нервна система
предоставя друго поле за действие на живака. 'Живачният еретизъм' е
характерният израз на едно задълбочаващо се нарушение както на
психиката, така и на нервната система. Склонност към непрекъснато
движение, започващо с нервозна неуморност и завършващо с тремор,
спазми, накрая конвулсии, пресъздават картината на непрекъснато
намиращия се в движение живак. Треморът се засилва при насочено
движение и особено ако лицето се чувства наблюдавано; ако
междувременно се прибави и склонност към пропулсия при движение,
възниква картина на паркинсонизъм. Като последица на възпаления се
проявяват невритни болки в периферните нерви.
Психически особено характерна е 'неуморността' /"бърз във всичко',
'говори припряно', 'времето върви твърде бавно'/. /Интересно е, че особено
много симптоми от изпитанието на живака произлизали от Фридрих
Хаанеман, син на Хаанеман, който неуморно, непрекъснато сменял
местонахождението си и накрая се преселел в Америка, а там,
непрекъснато премествайки се, накрая изчезнал безследно./
Не толкова характерни са страхливостта, срамуването, недостатъчното
самочувствие, лесно смущаване /треперенето се засилва, ако се чувства
наблюдаван/, чувство за вина / 'като че ли е извършил престъпление' , 'като
че ли е направил нещо лошо', 'недоволен от самия себе си'/, извънредна
чувствителност спрямо критика и възражение / би могъл да убие лицето,
което му противоречи'/ - всичко това във връзка със силно чувство за
малостойност, израз на психическа неустойчивост; паметта и
концентрационната способност страдат до степен на умствена слабост.
Всичко това в крайна сметка води до тежка депресия със склонност към
самоубийство.
Неуморен, винаги в движение,с недостатъчна психическа стабилност
проявяваща се в чувството за малостойност с патологична склонност към
втечняване и размиване на формата, отпраща личността в крайна сметка
към слабост на стабилизиращите, укрепващи сили на аза.
В дълбочината на безсъзнателното, в характерните сънища и
халюцинации на изпитателя картинно се разкриват с пълна яснота съ
ществените взаимозависимости на живака, които едновременно са
свойствени на елемента - неуморност, склонност към непрекъснато
движение и склонност към втечняване: 'бързина, мечти за пътуване",
'непреодолимо желание за непрекъснати пътувания' и - като единст| вен
признак сред всички лекарства - успоредно с 'мечтата за потоп 'вижда
течаща вода, там където въобще няма вода'.
Превръщайки се в лекарство, живакът става регулатор на
втечняващите, форморазрушаващи процеси, помощник на Аз - силите
неуморен в промяната, посредник между мисловната, твърдата и течната
сфера в човешкия микрокосмос!"
"... господари на земята" - може би тази заповед на историята з|а
сътворението трябва да се разбира така, както смята хомеопатията: Не чрез
борба и изкореняване на видимо чуждото, а със съучастие в него вото
оползотволяване, човекът е в състояние по човешки да "господс тва" над
природата. Чрез съблюдаване всяка проява на сътворението
като част от собственото съществуване "усвояването на земята" няма
да бъде опасно за другите. Чрез познаване и разпознаване на големите
взаимозависимости на универзума се прави сметка на общия стремеж към
хармония, към онази хармония, която намира своето човешко съ
ответствие в стремежа към здраве. И накрая към това разбиране за
произхода се отнася и умереното боравене с това, което човек приема за
природа: хомеопатични лекарства от растения, животни и минерали, които
чрез своя специфичен начин на приготвяне се нуждаят от много малко от
тези вещества. Не се нарушава кръговратът, не възниква процес, не се
изразходва богатство, а в природата не се изхвърлят чуж ди субстанции.
Съзвучие и равновесие е посланието на хомеопатията от първия ден - и не е
чудно, че точно днес това послание се разбира по-добре.
"Трябва, казах си, да наблюдаваш как действат лекарствата върху
човешкия организъм, когато той се намира върху спокойната повърхност
на своето здраве."
/Самуел Хаанеман в писмо "до лекар от висок ранг", 1808/
Когато през 1790 предриема своя опит с хининова кора, неговото така
да се каже "ключово преживяване" за създаването на хомеопатията,
Хаанеман застава не само в началото на пътя към принципа на подобието,
но и в началото на друг един закон на хомеопатията - именно изпитването
на лекарствата върху здрави хора.
Погледнато отблизо, едното обуславя другото, така че хомеопатич-
ното изпробване на лекарствата и принципът на подобието всъщност са
едно цяло, но заради прегледността и по-доброто разбиране обяснението се
разделя:
В Параграф 108 на своите "Основи..." Хаанеман вписва ностулата: "Не
е възможен друг път, по който безпогрешно да се изучават специфичните
въздействия на лекарствата върху самочувствието на човек, освен едно
единствено, сигурно и естествено средство за та зи цел: отделните
лекарства да се дават опитно в умерени количест ва на здрави хора, за да
се разбере какви промени, симптоми и призна ци всяко едно причинява в
състоянието на тялото и душата. Това следователно означава, какви
болестни елементи е способно и склон но да възбуди то.
Доколкото знам за повече от 2000 години никой лекар не е стш нал до
тази идея, освен големият, безсмъртният Албрехт фон Халер макар че
той не е бил лекар. Никой, обаче, не е взел под внимание неговите безценни
предупреждения. "
С това Хаанеман намира противоположния полюс на своето фено-
менологично наблюдение върху болестта: ''истинското и единствено
мислимо лице на болестта" се изразява чрез отклонения от по~ раншното,
здраво състояние под формата на "осезаеми промени в областта на
тялото и душата " - или чрез това, което в хомеопатията се означава като
"всеобхватност на симптомите".
На тази "всеобхватност на симптомите"-Хаанеман противопоставя
всеобхватността на лекарствените симптоми, открити при изпитването
върху здрави, и обединява този преглед в принципа на подобието.
Това, което изглежда много просто, неопровержимо и логично, е
всъщност квантов скок в областта на медицината. В гениален ред на мисли
Хаанеман се обръща срещу елементарното разчленяване, срещу
абстракцията на едно заболяване, често означавано с погрешно
наименование, срещу традиционното медицинско лечение /Сопtrariа
сопtrraris - опит да излекуваш с противоположното/ и срещу досега
прилаганите медикаменти, които се използват спекулативно само при вече
заболели и стават само за подтискане на симптомите. "Трябва да има път,
по който болестта да се разглежда от правилна гледна точка и със
сигурност да се лекува, а не път, скрит в безкрайни абстракции и
фантасмагоричниразсъждения " - този път Хаанеман следва с
непоколебимо упорство от 1790 .
Всички субстанции, на които се натъква в рамките на своята
преводаческа дейност и които му се струват с лечебни свойства, той
изпитва на собственото си тяло, върху членовете на своето семейство и по-
късно върху приятели и ученици: "Създадох си ревностно занимание - да
изпитам повече лекарствени средства върху здрави организми", пише той
за тази дейност, която за него е била единствена възможност да изпита
"тази скрита във вътрешността на лекарството призрачна сила, която
променя самочувствието и лекува болестите".
Във връзка с това той пише в Параграф 21 на "Основите ...":
"Никой не може да отрече, че лекуващият принцип в лекарствата
сам по себе си е неразпознаваем. И при чисти опити от най-
проницателните наблюдатели не може да се съзре нищо друго в
лекарствата / което би могло да ги превърне в лечебни средства/, освен
силата да причиняват в човешкия организъм видими промени на неговото
състояние. Тя може да промени състоянието особено на здравия човек и
да предизвика у него многобройни, специфични болестни симптоми.
От това следва, че когато лекарствата действат като лечебни
средства , могат да проявяват своето лечебно действие именно чрез тази
своя сила, променяща здравословното състояние чрез възбуждане на
характерни симптоми. Затова трябва да се придържаме само към
болестните пристъпи, които лекарствата предизвикват в здравия
организъм, като единствено възможно осветляване на скритата в тях
лечебна сила, за да научим каква болес-тотворна сила притежава всяко
лекарство. Това означава същевременно каква лечебна сила имат те. "
Откриването на тази " болестотворна сила", която същевременно е
специфична лечебна сила, до днес остава същината на хомеопатичното
лекарствено изпитване. Самият Хаанеман е бил героичен изпитател, който
е предприемал и телесни увреждания върху себе си, за да наблюдава
действието на различните субстанции, да ги регистрира и опише. Защото
това е принципът на едно лекарствено изпитване: чувствителният здрав
човек / Хаанеман трябва да е бил особено чувствителен и особено здрав/
съобщава за своите усещания, промени и реакции, които се проявяват след
приема на определено средство.
Разбира се, такъв един доклад е най-малкото отчасти субективен -но
така и трябва да бъде. И оплакванията са субективни, но въпреки това
съществуват. Освен това чрез броя на пробантите и повторението на
изпитването се постига определено "обективизиране на субективността
": определени симптоми се появяват във всяко изпитване и след 70 или 100
години, други симптоми се изясняват, прибавят се и нови симптоми -
картината на лекарството добива контури, пластич-ност и тежест. В
"Основите .." /параграф 135/ се казва:
"До същината на всички болестни ефекти, които едно лекарство би
могло да предизвика, можем да се приближим чрез многократни
наблюдения, които се предприемат над много, годни за това, различни
организми, принадлежащи на лица от двата пола.
Можем да сме сигурни, че едно лекарство е изпитано за болестните
състояния, които може да предизвика, едва когато следващите
изпитващи го лица забележат малко нови неща в него и усещат почти
винаги единствено симптомите, наблюдавани вече от други. "
"Чувствителният болен", разбира се " също не бива да се възприема
като непроменлива величина; здравето също е субективно, във все, ки е
налице латентна "болестност". Точно затова и в това отношение
хомеопатичното изпитване на лекарствата отговаря на човека и него, вата
реалност: изпитател с дремеща болестна предразположеност ще отговори
по-добре на средство, действащо в неговата посока. Междувременно той
ще предостави ценни и многобройни симптоми -а, би могло, в края на
изпробването на лекарството да излезе дори излекуван. Може би и това е
причината, поради която самият Хаанеман достига в пълна жизненост
възрастта 88 години: Редовната му изпита телна дейност в областта на
лекарственото изпробване закономерно е отстранявала някое заболяване,
преди още то да може да се изяви, чрез провокирана от изпробването
"изкуствена болест" съгласно хомеопатичните правила.
Чрез повторение на пробите, чрез различията в участниците и чрез
многообразието на субективните усещания в хомеопатичното лекарствено
изпробване се открива и потвърждава неповторимостта в разнообразието:
Всяко лекарство е единствено за отделната личност в познаваема и
подлежаща на определяне ситуация.

ХОМЕОПАТИЧНОТО ИЗПРОБВАНЕ НА ЛЕКАРСТВАТА -СРЕЩА

МЕЖДУ ЧОВЕК И ЛЕКАРСТВО
Във всеки случай Самуел Хаанеман решително следва " едва
доловимите звуци, промените, които всяко лекарство предизвиква в
здравия организъм " и "чистата позитивна сила, с която би могло да
преустрои организма ". В своя труд "Fragmenta de viribus medicamentorum
positivis, sive in sano corpore humano observates",\ излязъл през 1805 година,
той описва вече 27 лекарствени средства, предимно от растителен
произход. Хаанеман е изпробвал сам общо над 100 лекарствени средства и
изработил при това методика, която по принцип е валидна и днес. Неговите
сведения съдържат оплакванията, които са се разкрили при изпробването
върху здрави, наблюдения при отравяния и край леглото на болния и
сведения от литературата. Те са били подредени в анатомична
последователност, по използваната и днес схема от главата към краката.
Хаанеман е разглеждал едно такова обобщение като пълно едва когато не
са се появявали вече нови симптоми, изисквайки от себе си и своите
сътрудници все нови и нови проби и наблюдения. Например при
лекарството " Веlladona" /беладона/ във "Фрагментите" са изброени 103
симптома, шест години по-късно те са били вече 650, а в следващите 19
години Хаанеман се е спрял на 1440 Беладона симптоми - пример за
основно изпитано хомеопатично лекарство.
Хомеопатичното изпробване на лекарствата създава така да се каже
"огледало на лекарството", в което след това се оглежда болния човек: По
обратен ред според представените лекарствено причинени симптоми се
избира ново лечебно средство, което е аналогично или най-общ смисъл
подобно на "очебийните, особени, необичайни и ха рактерни признаци и
симптоми" на едно заболяване. Неговото значе ние за съдържателния
принцип на хомеопатията и сигурността при прилагането на лекарства
може да се прецени така високо, както Самуел Хаанеман го формулира в
Параграф 119 до 120 на "Основите ...":
''Всеки растителен вид е различен по външен вид, начин на живот и
развитие, по вкус и мирис от всеки друг растителен вид и род Всеки
минерал и всяка сол е също така различна както по своите външни, така и
по своите вътрешни физични и химични свойства / самите те би
трябвало да предотвратяват всякакви смесвания/ от останалите.
Положително също така различни са всички те помежду си в своите
болестотворни - също и лечебни - въздействия, така че в лекарствен
смисъл сред тях не може да има средства с еднакво значение, нито
сурогати.
Всяка от тези субстанции въздейства по собствен, различен и все пак
определен начин, който забранява всякакви смеси и предизвиква промени в
здравословното състояние и самочувствието на човека.
Следователно, лекарствата, от които зависят животът и смъртта,
болестта и здравето на човек, трябва грижливо и точно да бъдат
различавани едно от друго. Трябва да бъдат изпробвани чрез грижливи,
чисти опити върху техните сили и реално въздействие в здравия
организъм, за да се опознаят точно и да може да се избягва всяка грешка
при употребата им по време на болест. Само сполучливият им избор
може да възстанови бързо и трайно по-голямата част от земните блага,
доброто самочувствие на тялото и душата. "
Както във всички значителни области на "своето" учение и при
лекарственото изпробване Хаанеман не се задоволява с общи напътствия, а
дава прецизни предписания за неговото провеждане, от следването на
които зависи "сигурността на цялото лечебно изкуство и доброто на
всички следващи поколения ".

Цяла глава от "Основите ..." се занимава с точното прилагане на

лекарственото изпробване - от приготвянето на субстанцията през до
зирането до записването на наблюдаваните поуки. / "Ако лицето не може
да пише, всеки ден трябва да бъде разпитвано от лекаря какво и как се е
случило. Това трябва да бъде, обаче, главно и само свободен разказ на
опитното лице, нищо отгатнато. Нищо подозряно и също така колкото
селюже по-малко измислено трябва да се записва като находка. "I
Хаанеман е предложил и самата методика на изпробването, така
например изискване към опитното лице , което "трябва да е запозна то с
всички неща като достоверни и научни" и отказ от "чужди, непознати
лица, които приемат пари за това да изпитват лекарства". Днес с охота
се плаща на систематизаторите /но не и на изпитателите!/ . В Австрия
например плаща Институтът по хомеопатия "Лудвиг Болцман", в Германия
"DHU”, Немският хомеопатичен съюз, един от най-важните производители
на хомеопатични лекарства, при което пър во се търсят заинтересовани и
добронамерени опитни лица.
Повод за изпробване днес, както и по времето на Хаанеман, е ясна та
насока за възможно лечебно действие на някое растение, минерал или
животинска субстанция, днес най-често произхождащи от народ ната
медицина на Южна Америка, Азия или Африка/. Успоредно се провеждат
и повторни изпитания и нови проби на вече познати лекарства./
Единият от някогашните братя Швабе например - тяхната фирма при
тежава най-старата немска хомеопатична аптека - е провеждал експедиции
за да се осведоми намясто какви средства използват при опредебени бо|
лести местните жители. На този самоотвержен мъж, обичащ
пътешествията, се дължи между другото "Рауволфията" /резерпин/, ко| ято
той донесъл от областта на Хималаите и която се прилага и от офици
алната медицина при високо кръвно налягане. Или "Наrungan", който той
намерил в Южна Америка и който днес в хомеопатията намира ценен
принос при заболявания в областта на задстомашната жлеза.
Или друг пример: Тъй като австрийските хомеопати са проявявали
голям интерес към "амбрата", която се отделя от секретите на кашалотите,
са я предложили за проучване, което е проведено и е предложило първата
по-точна картина на едно важно хомеопатично лечебно средство. /Изобщо,
ако се мисли за първото виенско училище по хомеопатия/около 1840/,
което след Хаанеман и Херинг провежда най - бележитите изследвания в
тази област, Виена изглежда добра почва за хомеопатията и
изпробването на лекарства./

ПРОТИЧАНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕКАРСТВЕНО

ПРОУЧВАНЕ
На първо място инициаторът на проучването намира ръководител,
който определя няколко опитни групи. Всяка група се състоои от 10 до 20
човека; ако изследването е малко, групите са 4 до 5; ако се залага
проучване на цялото немскиговорящо пространство, може да има 20 до 30
опитни групи. /Хаанеман най-често е работел с малка опитна група,
чиито възможности за реагиране вече е познавал./
Пробантът предварително се изследва, проучва се неговият статус, а
когато се изпробват лекарства, при които може да се очаква влияние върху
кръвната картина и обмяната на веществата, се съобщават и клиничните
резултати. Снема се, разбира се, интензивна хомеопатична анамнеза, чиито
данни и сведения позволяват при по-късната преценка интересни
заключения върху конституционалните особености на лечебното средство.
Изпитателите трябва да бъдат относително здрави хора; тяхната
възможна предразположеност към заболяване с всички физични и
психични, обективни и субективни симптоми, които всъщност не е
задължително да бъдат остри, дават ценни указания за бъдещи индикации.
Изпитателите трябва още да бъдат честни, отговорни хора, които
притежават и чувство за наблюдение и самонаблюдение - също и
необходимото за това време и търпение.
По всички тези причини едно хомеопатично лекарствено проучване
със сигурност не е проста или лесна задача. Започва се с недекларирано
плацебо - предизпитание, което продължава най-много 14 дни, за Да се
достигне определено съзвучие и се разбере колко реактивни са
изпитателите. Хаанеман говори за " неподвластни на заболяване, нежни,
дразними и чувствителни лица ", а днес "чувствителният здрав " е
желаната норма за лекарствено изпитване.
След тези 14 дни на предизпитание с плацебо ръководителят на
проучването получава лекарство, непознато за него. Той бива инфор-миран
единствено за възможни странични действия или реакции и за възможни
мерки, в случай, че това се случи. / Самият Хаанеман в
никакъв случай ле е бил така загрижен при своите лекарствени проби:
Той е давал - особено при ранните си опити - масивна първоначална доза и
е изчаквал. Ако не се появявали симптоми, след няколко часа следвала
втора доза. Ако и този път или след евентуален трети при ем не се
появели промени в състоянието на изпитателя, той бивал освобождаван
от групата./
При днешното лекарствено проучване лекарственият контингент се
разделя на плацебо и истинско лекарство /Р1асеbо = дажба без лекарство,
Vеrит = истинското лекарство/, за да може със сигурност да се изключи
всякакъв привиден ефект. При изследване на д-р Георг Баир и д-р Валтер
Гайербе доказано, че съществува сигнифи-кантна и качествена разлика
между симптомите от плацебото и симптомите от верума.
Ръководещият проучването /той знае само плацебо или истинско/
предава на ръководителя на групата съответно кодираните чашки с
указание, да се предадат на пробантите. Извън това ръководителят на
групата не получава никаква друга информация за лекарството.
След определено време, това са най-много 4 седмици, онези
изпитатели, които най-напред са получили чашките с плацебо. получават
истинско лекарство и обратно, така че след приключване на проучването,
което би трябвало да продължава най-малко 2 месеца, се дава съразмерен
напречен срез. /Хаанеман е давал на своито изпитатели точно диетично
предписание за периода на опита: "Допустими са млад зелен грах, зелен
фасул, картофи, задушени на пара, във всички случаи моркови, като храни
с най-малко лекарствено въздействие", днес най-общо се обръща
внимание на това да не се получат "фалшиви" изпитателни симптоми чрез
промяна в хранителните навици. / По време на целия период на
проучването пробандът води протокол, в който нанася всяко усещане,
реакция, оплакване или наблюдение, съответстващо на промяна в общото
самочувствие, при което би трябвало да бъде отбелязано времето на деня ,
както и извънредни придружаващи обстоятелства. Ако например често се
наблюдава "влошаване при пълнолуние" или "подобрение в лежащо
положение ", това са ценни данни - при тези примери т.н. "модалитети " -
които явно трябва да отпаднат от бъдещата картина на изпитваното
лекарсто.
Днес изпитателите в хомеопатичните лекарствени проучвания
успоредно с промените в общото самочувствие, успоредно с видимите
признаци и симптоми на субективно изживени болестни про-явления /
като например главоболие/ би трябвало да обръщат внима-ние и на
следните съпътстващи условия /модалитети/: влошаване и одобрение от...;
в по-широк смисъл също склонности към... и желание за...:
 1. Термични модалитети: общи или локални; студ, топлина; простуда,
течение, къпане; излагане на слънце, стайна температура, топли Дрехи,
затопляне в леглото;
2. Метеорологични модалитети: вятър, дъжд, буря; пребиваване на
море, на планина; влажна околна среда;
3. Сензорни модалитети от друг вид: досег, натиск, стягане от
облекло; миризми; разтърсване, пътуване;
4. Социални модалитети: общество, самота; брак, деца;
5. Психосоматични модалитети от друг вид: страх при...; страх от...;
грижа, загриженост, радост;
6. Моторни модалитети: спокойствие, движение; движение сред
природата, телесно усилие;
7. Позиционни модалитети: ходене, стоене, седене; превиване,
изтяганс; лежане, лежане настрани, лежане на болната страна;
8. Хранителни модалитети: сладко, кисело, месо, яйца, мазнина, хляб,
сол, пикантно;
9. Екскреторни и секреторни модалитети: секреция от носа,
изпотяване, повръщане; отделяне на урина, изпражнения, газове;
10. Времеви модалитети: време през деня, преди или след средата на
нощта; годишно време; периодизация;
11. Хормонални модалитети: преди, по време, след менструация,
климакс;
12. Контактни модалитети: вода, пране, вълна; /Таблицата е по д-р
Георг Баир, Фрайзах/

Освен това изпитателите трябва да посочват евентуални болезнени

състояния в седемстепенна скала /от "внезапно пристъпно" до разяждаща,
пронизваща"/, както други оплаквания и усещания в сравнителни
изречения: "Като че ли ...". Важно е изпитателят да декларира всичко,
каквото наблюдава, да не спестява нищо и да отбелязва встрани на
протокола евентуални предположения за причината на подобренията или
влошаванията. По принцип воденето на този опитен протокол / за което
има и формуляри, които са по-лесни за водене от свободния протокол/ не е
нещо друго, освен дейността, описана от Хаанеман с думите: "Опитното
лице трябва да насочи вниманието си с добра воля върху самия себе си и
при това да не бъде смущавано. С по своему здраво тяло то трябва да
притежава необходимото разбиране, за да може да назовава и описва
своите усещания с ясни изрази" /"Основите"/
За съжаление лекарственото изследване днес е малко по-трудно,
отколкото по времето на Хаанеман, когато"хората са били по-дисцип
линирани и в по-голяма степен готови да понасят неудобства заради дадена
задача. Въпреки че не можем да се оплачем от интереса на доброволеца -
изпитател, по време на експеримента в голяма степен се залага на
мотивацията. Посочва се отговорността, която се поема с участието в такъв
опит и важността от истински и съдържателни резултати. По тази причина
трябва да се заостри вниманието и сериозността на изпитателите, за да се
появяват възможно най-малко случайни симптоми в опита. Не на последно
място по тази причина и числото на изпитателите е по-голямо отколкото по
времето на Хаанеман: при 50 до 300 участника резултатът се счита за
репрезентативен - може би не това, което се нарича "статистически -
репрезентативно", но все пак ясно разграничаващо и поддаващо се на
преценка за обучените ръководители на изпитанието.
Самият Хаанеман дълго време е пробвал със субстанции в "съвсем
проста, непреработена форма": с растения, чийто прясно изцеден сок е
смесвал с малко винен спирт; с разтворени във вода соли; с изсушени
растения като чайна запарка. Едва по-късно, когато е притежавал "по-нови
и най-нови познания", отива на проба с 30 степени по-високо, както се
практикува нашироко и днес. /Обикновено се включват още дълбоки и
средни мощности./
Колко надеждно в своите резултати може да бъде едно хомеопа-тично
лекарствено изпитване показва опитът с изпробването на Со1осуnthis /
Ctrullus со1осуnthis, северноафриканско тиквено растение/ , което
Хаанеман предприема върху самия себе си, сина си и други шестима
сътрудници, което двадесет години по-късно е повторено от група от 15
виенски лекари. В опитните протоколи може да се прочете:
Фридрих Хаанеман: "Пробождаща болка в областта на пъпа, която
го принуждава да се превива, гърчейки се, напред."
Д-р Хаусман от виенската група: "Прерязването в долната част на
корема се облекчава чрез звучни газове" В случая се проявява познатото
действие на дрогата, затова пък са нови за токсикологията следните
невралгични симптоми:
Хорнбург, сътрудник на Хаанеман: "Силна болка от дясната стра-на
на врата надолу по лопатката, като че ли силно се разтеглят нервите"
Д-р Хаусман от виенската група: "Притискаща болка в дясното
междуребрие, която затруднява дишането.'"
Точно в това изследване има пример за споменатите по- горе"мо-
далитети":
Д-р Вурмб от виенската група : "Присвиването в корема понякога е
много силно и изисква превиване напред" - или както при Фридрих
Хаанеман," Подобряване чрез извиване или превиване", наблюдение,
станало типично за Со1осуnthis , което разграничава това от подобни
лекарства за подобни оплаквания.

ОЦЕНКА НА ПРОУЧВАНЕТО
След края на лекарственото проучване протоколите се предават на
ръководителя на проучването, а една група за оценка получава задачата да
подбере и подреди добития и описан опит. Самуел Хаанеман констатира в
Параграф 138 на "Основите ...": "Ако се спазват условията на един добър,
чист опит, всички оплаквания, прояви и промени в здравословното
състояние на опитното лице по време на въздействието на лекарството
произтичат само от него и трябва да бъдат приети и отбелязани като
свойствени и присъщи нему, като негови симптоми..."
Днес за представянето на "едно вероятно истинско въздействие" Д-р
Георг Баир представя следния списък от 16 точки, при което трябва да се
проявят най-малко два до три от тези критерии, за да може един симптом
да се верифицира като действителен резултат от проучването:
1. Обективност на симптома
2. Интензивност на симптома
3. Припокриване на промените в интензивността на симптома с
промяната в дозирането на изпитваното вещество
4. Първо проявление или необичайност на симптома
5. Продължаваща с години латентност на симптома преди проучването
6. Задържане на симптома през повечето дни на проучването
7. Присъствие на симптома след прекратяване на опита
8. Повторна проява на симптома по време на проучването
9. Възпроизвеждане на симптома след преустановяване на проуч,
ването
10. Проява на симптома при повече изпитатели
11. Наблюдаване на противоположни странични явления
12. Парадоксално съпътстващо проявление или модалитет на
симптомите
13. Липса на очаквани симптоми по време на фазата с плацебо
14. Подобряване на симптомите при друг изпитател, при който същите
самптоми са били вече налице преди или в началото на опита
15. Наличие на същите физиологични предпоставки при друг опитен
симптом
 16. Наличие на подобен симптом при прилагани химични, ботанични
или зоологични органични както и съседни в периодичната система
неорганични вещества
Тази група работи приблизително една година само над подреждането
на проявените признаци и симптоми. Към тях постъпват резултатите от
периода след проучването / някои симптоми се проявяват едва след
прекъсване на лекарството и се съобщават в заключителния разговор с
ръководителя на изследването/; след това се прибавят - според изходното
вещество - ботаническите, химичните или зоологичните данни за
лекарствата, както и резултатите от токсикологичните и фармакологичните
изследвания и опитът на народната медицина.
Установяват се признаци и предложения за определени "временни
индикации", които се проследяват при заболели - от избрани лекари и със
съгласието на пациентите. Тези терапевтични резултати от тесту-ването на
лекарството и опитът от лечението предполагат следващите - и най-важни -
допълнения към проучваната картина: лекарствената картина се развива
непрекъснато и това е най-ценното в хомеопатич-ната терапия. Всички
лекарствени въздействия, които създават та зи картина, са резултат на
човешкия опит и човешките усещания а не на нечовешки апаратни
техники и недостойни практики върху животни. Изпитателят и болният
говорят на един език, тех-нцят опит и техните оплаквания и страдания
намират съгласуван израз в истината на наблюдаваните симптоми.

При оценката на опитните протоколи днес - Хаанеман не се е

съобразявал с това - за въздействието на дадено лекарство се вземат под
внимание и конституционалните особености на изпитателя. За въздигането
на клиничния статус се осъществява известна координация с фамилната
обремененост и чрез нея за възможни болестни предразположения; това
означава, ако семейството е бъбречно или чернодробно обременено, то
изпитателят на лекарства - видимо здрав - ще има вероятно особен
афенитет към лекарства, които действат върху тези органи. Тази хипотеза
се доказа и обективно при голямото австрийско проучване на киселия трън,
както въобще чрез мисленето за "конституцията" / предопределена
мисловно - духовно - телесна рамка на индивида/ се постига по-точно
диференциране на хомеопа-тичните лекарствени средства. Още Вилхелм
Фолкерт и други хоме-опати са искали да се знае предварително
различието между изпитателите според тяпната "основна структура" -
внушение, което придобива нарастващо значение в теорията и практиката
на лекарственото проучване.
 ЛЕКАРЯТ ЕКСПЕРИМЕНТИРА ВЪРХУ СЕБЕ СИ
Задачата, която още Хаанеман е възлагал на лекаря, е опитът върху
самия себе си: "И все пак, за предпочитане остават онези лекарствени
проучвания, които здравият, непреднамерен, съвестен и чувствителен
лекар поставя върху себе си с цялото усвоено внимание и предпазливост.
Той знае най-сигурно, какво е усетил върху себе си...Всички наблюдения
върху другите далеч нямат привлекателността я проведените върху нас
самите." От това твърдение в Параграф 141 Основите..." произтича и т.н "
задължителен опит", който всеки, желаещ днес да практикува хомеопатия
в Австрия и Германия, трябва да предприеме. И тук отново
фундаменталната разлика от академична медицина, която оставя лекаря
толкова да се отдалечи от лекарс-твата , че те се превръщат в произволно
избираеми стоки в големия супермаркет на фармацията.
Хомеопатията казва " подобно да страдаме" и означава също "съст,
радание" - участието в лекарствено проучване заставя лекаря да страда
като изпитател и му открива съвсем различен подход към лекарството и
пациента. Хаанеман, точно фанатичен "самоизпитател", отбелязва и
практическата полза от такава дейност, каквато много хомеопатични ле
кари по-често предприемат за добиване на собствени впечатления, и за
вършва своя 141 параграф с твърдението: "Тези самостоятелни опити
имат за него и други, незаменими предимства. Първо, в безспорен факт за
него се превръща голямата истина, че лекарственото във всички
субстанции - това, върху което почива лебната им сила - се крие в онези,
проявиш се при самостоятелно изпитваните лекарства проме ни в
здравословното самочувствие и установените чрез тях върху самия него
болестни състояния. По-нататък, чрез такива забележителни
наблюдения над самия себе си той от една страна стига до рабиране-то
за своите собствени усещания, своя начин на мислене и темперамент, но
от друга се развива като наблюдател"
Съответна на това последно изречение е и дейността на Хаанеман, Той е бил гениален
наблюдател, гениален самонаблюдател и според всички резултати идеален изпитател, който
осъществява на дело основното изискване на хомеопатията: "Само значителен запас от
тези точно изпитани лекарства може да ни постави в положение да
намерим хомеопатично лекарство - съответен аналог с изкуствен /
лечебен/ болестен потенциал - за всяко от безкрайно многото болестни
състояния в природата"
Към 27-те лекарства, който описва през 1805 във "Фрагменти" и които
по-късно изследва още по-изчерпателно и задълбочено, през следващите
години се прибавят много повече.

"Маteria mediса"
Самуел Хаанеман създава основите на лекарственото хомеопатич но
третиране, неговото "Маteria mediса" : "Ако значителен брой лекар ства се
изпробват по този начин върху здрави хора и внимателно и точно се
регистрират всички болестни елементи и симптоми, които те самите са
способни да предизвикат като изкуствени възбудители на болести, едва
тогава е налице истинската Маteria mediса . Тя е сбирка от истинските,
чисти, абсолютно точни начини на въздейс-твие на простите
лекарствени вещества, един Кодекс на природата, В нея се намират
описани значителна част от особените промени в състоянието и
симптомите на всяко така изследвано, силно лекарство, по начина, по
който впечатлителността на наблюдателите ги показват на бял свят.
Сред тях са болестни признаци / хомеопатични/ подобни на повечето
естествени, понякога поддаващи се на лечение чрез тях самите
заболявания. С една дума, това са изкуствени болестни състояния, които
предлагат единствено истинските хомеопатични - това ще рече
специфични - лечебни инструменти за сигурно и дълготрайно оздравяване
на подобните, естествени болестни процеси" /"Основите ...", параграф
143/
През годините 1811 до 1821 Хаанеман представя в шест тома своето
"Чисто учение за лекарствата", последвано през 1822 до 1827 от второ
"разширено" издание, което съдържа общо 66 изпитани лекарства и днес
все още представлява основен фонд за хомеопатичния лекар. "От едно
такова учение за лекарствените средства трябва изцяло да се изключи
всичко предполагаемо, просто заявено или дори съчинено; то трябва да
бъде чистият език на внимателно и добросъвестно разпитваната
природа" - и Хаанеман разбира много добре този език, който му се
разкрива чрез опитите върху самия себе си или върху други изпитатели:
При лекарството "беладона" или "стрихнин" той е установил над 1000
симптома. Да се осмислят в тяхното многообразие и дълбочина и по този
начин да се разберат лекарствата за практиката, за хомеопатите е задача до
живот. Още повече, че освен 'Чистото учение за лекарствените средства" на
Хаанеман /той работи над третото му издание от 1830 до 1833, но подготвя
само 3 тома/, съществуват и други превъзходни произведения, които
допълват Хаанеман и съдържат неизпитани от него лекарства. Като
основатели на големи лекарствени учения стига да назовем само Херинг,
Деуей, Ален и Хугес, Щауфер, Леезер и преди всичко Кент, които
обогатяват, разширяват и усъвършентстват хомеопатичната фармакология.
Истинският хомеопат би трябвало отново и отново да я разгръща, не само
за увеличаване, но и за задълбочаване на своето знание. В своята книга
"Изправянето на змията" Херберт Фриче сравнява тези усилия с
общуването на духовника с Библията: "Терапевтът хомеопат трябва да
общува с фармакологията - с книгата, в която тя е записана, както
римският духовник с молитвеника: Няколко пъти дневно основните
средства се повтарят, като винаги се започва от началото и след няколко
седмици се спира при последното, към което отново се прибавя първото,
научават се наизуст и се осмислят /според представата, получена,
когато медитират/, възкресяват се седмица след седмица, година след
година, десетилетие след десетилетие"
В "популярните лекарствени учения" /най-значимите произхождат от
Херинг, Фарингтон, Нах, Щауфер и Мецгер/ - от гледна точка на авторите -
е изхвърлено излишното; отделните лекарства, които се описват, биват
представени по-ясно, по-разбираемо и прегледно подредени. Хомеопатът
не трябва повече да изследва по 17 страници симптоми, както например
при средството "арсен" в учението за лекарствата по Кент, а намира
квинтесенцията на лекарството, обобщена на по-малко пространство.
Ако според горното сравнение големите лекарствени учения са
"Библията" на хомеопатите, то т.н. "регистри на симптомите" / репертории/
са "конкорданция" на лекаря хомеопат. Тук той проверява, когато от един
симптом или оплакване иска да намери път към пациента и лекарството.
Това изглежда по-лесен метод - но никога един реперториум не може да
замени изучаването на лекарственото учение, защото само то показва
лекарството в неговата всеобхватна общносот, която става все по-
пластична, колкото повече различни описания на различни автори се
прочетат. От всички автори основната картина на лекарството се описва
винаги по сходен начин; личните тълкувания и опит я дообработват до
пълнота.
Още по времето на Хаанеман неговият съратник в изпробването Г. Яар
издава "Наръчник на основните показания за правилен избор на
хомеопатично лечебно средство /"Grand Manual”/; Самият Хаанеман дори
хвали своя любим ученик, правителствения съветник Фрайхер фон
Бьонингхаузен, за издаването на такъв регистър, а Хаанеман използва свой
личен реперториум, в който винаги записва последното състояние на
своите наблюдения.
 Въпреки че и днес всеки лекар би тябвало да изгради "свой регистър
на симптомите, преди всичко се ползват готови трудове, които , обаче
дават на присъединяващите се нови и нови хомеопатични лекари
необходимата сигурност и потвърждение при техния лекарствен избор.
Големият американски хомеопат И. Т. Кент е написал най-разпространения
реперториум, а предписанията на Кларк, Бьонингхаузен, Щауфер и Дори
принадлежат към стандартните трудове в тази област. Опитният хомеопат
се ориентира съобразно съветите на Хаанеман по "впечатляващите,
особени, необичайни и характерни признаци и симптоми"', люшкат се
насам - натам в мислите си между болестния и лекарствения симптом-и
при този процес на откриване на лекарството реперториумите са
необикновено полезни.
Това "люшкане" между две оформящи се картини отговаря на
своеобразието на хомеопатията, което учудва някои пациенти: Лекарят
хомеопат не търси подлежаща на клинично описание болест, а сходство
между симптомите на оплакванията и симптомите на лекарството. Затова
хомеопатичното лечение приключва не с диагноза на болестта, а с диагноза
на лечебното средство - специалният случай определя за хомеопата
"рulsatilla", или "nuх vomiса"или "1аchesis" като съответствие. Ако лекарят
усети високостепенно, покриващо се съзвучие - той смята, че е намерил
подобното - така това съответствие често се изразява с формулата, "той" /
пациентът/ "е рulsatilla ". "Разбира се, съвременните знания за болестта и
нейното наименование днес се вземат под внимание и в хомеопатията -
целта, обаче, и смисълът на хомеопатичната терапия винаги е намиране
на аналогично лекарство"
За по-добра преценка на лекарствата в повечето регистри на
симптомите се въвеждат валентности - ако определено лекарство при
повечето изпитания и при много изпитатели е предизвикало същите
симптоми, то се счита за тривалентно /и симптомите за лекарството/ ; за
симптомите, които е предизвиквало по-рядко - двувалентно и при рядко
споменавани симптоми едновалентно. Това, разбира се, не бива да се
приема като самостоятелно качествено определяне, тъй като точно редките,
споменавани само понякога симптоми и стоящи в противоречие с нормата
могат да бъдат важни знаци, за да се намери съответното лекарство. Не на
последно място поради това, че изборът на правилно хомеопатично
лечебно средство изисква чувствителност, бдителност, наблюдателност,
интуиция и много знания върху "Маteria mediса" , този вид медицина се
счита - обоснова но още от Хаанеман - за изкуство и той окачествява онзи,
който умее "така да напасне лечебния принцип на лекарството към тозц,
който безспорно е разпознал като болещ че да последва излекува не като
ИСТИНСКИ лечител".

ОПИСАНИЕ НА ЛЕКАРСТВОТО 'ARISTOLOCHIA CLEMATITIS" В

"ПОПУЛЯРНОТО УЧЕНИЕ ЗА ЛЕКАРСТВАТА"
Как изглежда описанието на лекарство, означено на базата на опи-
саната в предишните глави процедура като "добре проучено хоме-опатично
лекарствено средство"? Като пример ще цитираме със съкращения
представянето на лекарството Aristolochia /вълча ябълка/ от "Популярно
хомеопатично учение за лекарствата" на Мецгер /пълното представяне на
лекарството обхваща все пак 14 страници/. При четенето на многото
негативно усетени състояния трябва да се вземе пред вид, че това са
оплакванията само на една от многото групи, дали описания на болестни
признаци, симптоми и промени в здравословното състояние.

ПРОИЗХОД НА ЛЕКАРСТВОТО

Aristolochia clematis или вълчата ябълка е произхожда от Южна

Европа, но расте и в слънчевите лозя на Южна Германия. Възможно е да е
подивяла от средновековните лечебни градини на манастирите, тъй като,
както показва името, тя се е използвала още в древността като лечебно
растение при раждане и при родилки, след което отново е била напълно
забравена. Действа като отрова и предизвиква, според Левин, бъбречни
увреждания на пикочните каналчета и хематурия. Смъртта на животните
настъпва от спиране на дишането. Действащият принцип “Clematin" трябва
да е идентичен с аристолохин или серпентарин от серпентария както и с
непречистената аристолохова киселина. В Южна Америка много видо ве
аристолохия се използват срещу ухапване от змия и както съобщава Рюбер,
се радват на голяма популярност.
Според Геснер аристолоховата киселина води до менорагии и аборт
при бременните, а в по-далечен план до тежко тубулно бъбречно
възпаление и мастна дистрофия на черния дроб; притежава и централно
действие. Определена е като подчертана капилярна отрова и е
нитросъединение. Към особеностите на нитросъединени-ята се отнася
разширяване диаметъра на капилярите, на което в голяма степен би
трябвало да почива лечебното действие. Заради въздействието върху
червата може да се сравни със съдържащия и азот колхицин. Действието
върху червата е установено и при па-рентерално внасяне.
 ЛЕКАРСТВЕНО ИЗПРОБВАНЕ И ТОКСИКОЛОГИЯ
/Тук авторът осведомява за организацията на проведено под негово
ръководство лекарствено изпробване върху здрави хора и за
токсикологични проучвания, при които "освен това били установени
алантоин, холин и антибиотична субстанция "./

ОСНОВНО ПРИЛОЖЕНИЕ
/Тук Мецгер осведомява изчерпателно за възможните поводи за
употреба на това средство. Неговите впечатления и оценки са
съществено скъсени и обобщени./
...Основното приложение на аристолохията се състои в интензивно
стимулиране на бъбреците и пикочните пътища с изразени болезнени
позиви за уриниране. Успоредно с това дразнене на пикочните пътища
върви силно стимулиране на овариалната функция, което се разпознава при
една част от изпитателките със засилване на менструацията, а при другите
с отслабване. Тази органотропност по отношение на женските полови
органи намира своето потвърждение клинически при вторична аменорея,
олигоменорея и хипоменорея, при закъсняла менструация, при смущения в
годините на климактериума, при климактерични артропатии, при
оплаквания по време на бремен-ността и за постигане нормално протичане
на раждането В не малко случаи хормоналното лечение на женския
организъм може много спокойно да се замести с назначаване на
алистобохия.
Ценна индикация за аристолохията се вижда в лечението на
климактерично обусловените артропатии на коленните стави...при
стомашно- чревни катари аристолохията изглежда притежава добра
възможност за приложение... при мъжките полови органи досега
аристолохията е оказала помощ при хронично възпаление на
епендидимума и при простатит... при изследването отделни изследователи
са наблюдаващли лошо заздравяване на малки незначитнелни кожни рани.
Това наблюдение, заедно със съобщените в старите билкарски книги прак
тики като лечебно средство за рани, ми даде основание да проследя тази
нишка по-нататък... по-често това са рани от одраскване, притис кане и
смачкване, които реагират благоприятно на аристолохията - хро нични язви
и нагноявания на ръцете и краката оздравяват за няколко дни, ако болните
места ежедневно се къпят в декокт от вълча ябълка.
При пресни рани аристолохията предотвратява инфекцията и сил-но
стимулира излекуването.
При изгаряния на кожата, наложен бързо, мехлемът от аристоло-хия
предотвратява възникването на мехури.
Не бива да се прескача отношението на аристолохията към венозната
система. Лечебното въздействие при разширени вени можа да се потвърди
неколкократно, ако не и редовно. Прояви се задълбочаващо се подобие с
пулсатила /съсънка/...и при двете средства намираме подобрение чрез
прояви на секреции, подобрение чрез раздвижване, особено на хладен
въздух, по време на едновременно локално затопляне на заболелия орган.
Аристолохията, както и пулсатилата, спада към студените средства, те се
променят при студени крайници и общо замръзване.
Проявилата се душевната депресия не е както при пулсатилата
добронамерена и леко преминаваща към ободряване, а има по-навъсен и
сърдит вид.

КАРТИНА НА ЛЕКАРСТВОТО

Водещи симптоми: Изразено органотропно отношение към женските

полови органи, по-малко към пикочните пътища и бъбреците, към
венозната система и кожата.
Менструалното течение закъснява или изцяло прекъсва; при това е
много слабо и краткотрайно.
Влошаване на всички оплаквания преди и след менстрруацията и
напротив, подобряване на всички симптоми по време на менструацията. В
резултат на подобряване на общото състояние настъпва подобрение и при
други секреции, като хрема и флуор.
Подобрение при локално затопляне и влошаване при изстудяване се
наблюдава при болки в областта на лицето, зъбобол и кашлица и може да
се пренесе върху всички органи/Само главоболието, свърза-но с
кръвонапълване в областта на главата, и хремата се подобряват на свеж
въздух.
Повечето оплаквания са свързани с изстудяване, измръзване и обща
зиморничавост, крайниците са студени, съществува склонност към
гангрена на пръстите и подутини след измръзване.
Движението допринася за намаляване на болките в крайниците в
резултат на преодоляване на кръвния застой.
Подобрение чрез поява на секреция / например хрема или
менструация/, както и влошаване чрез задръжка на секреция.
Времето на влошаване се определя между 2 и 4 часа /прекъсване на
съня по това време, пристъпна кашлица/. Подобно, по-лошо е
самочувствието сутрин след ставане /главоболие и хрема/.
 Обобщено: Голяма умора и разглобеносг. И обратното, много по-свеж,
по-енергичен и дееспособен от обикновеното! Наддаване на тегло.
Изразена немощ със световъртеж и усещане за студ, което едва може да се
преодолее от външната топлина; чувство на глад и усещане за горещина,
трябва да се яде въпреки повдигането. Дух и душевност: със седмици
подтиснато настроение със склонност към плач; чувство на страх, с
нежелание за контакти с други хора. След проявата на краткотрайна
менструация, депресивното настроение се подобрява.
Сън: Най-често лош и неспокоен, особено преди менструация. Много
от изпитателите се будят към 2 или 3 часа през нощта и успяват да заспят
едва към 4 или 5.
Глава: Често главоболие, с подобрение на свеж въздух и от хладни
компреси, влошаване при навеждане и след менструация. Болките в главата
често намаляват след потичането на хрема.
Очи: Усещане за драскане, с парене и сълзотечение, повишаващи се
при четене и ярка светлина.
Уши: Бучене в ушите с главоболие и болки ушите.
Нос: Хрема със запушен нос и главоболие, подобрение на свеж въздух.
Раздираща болка в главата, която се подобрява при започване на хремата.
Водниста, много обилна хрема с много кихане, винаги сутрин между 8 и 9
часа.
Храносмилателни органи: Уста и зъби: рагади по устните ъгли, херпес
на устните. Зъбобол с оток на зъбния корен, влошаване от студени ястия и
облекчаване от топли.
Гръклян и небни тонзили: сухо гърло с болки в областта на неб ните
тонзили при преглъщане. Жълтеникав налеп върху сливиците с
температура. Пресипналост.
Стомах и черва: Силен или намален апетит. Ако не се храни,
изнемощява. Дразненето на стомаха и червата се съпровожда от силни
болки, често и от силно усещане за студ.
Уринарен тракт: Болки в областта на пикочния мехур с чести по зиви
за уриниране. Леки болки по хода на уретрата при уриниране. Фрапиращо
чести позиви за уриниране, често се налага отделяне на урина по 2 пъти на
час.
Мъжки полови органи: Няма симптоми.
Женски полови органи: Менструални болки, стомашни болки преди
мензис. Климактерична менструация с продължителни паузи при една от
изпитателките се превръща отново в редовна.
Като цяло менструацията се засилва, с големи кръвоизливи, по-рядко
става по-слаба и по-къса от обикновено. Периоди на засилване или пълна
липса. Слузест или кафеникав флуор преди менструация. Преди и след
менструация влошаване на общото състояние, на душевното равновесие, на
главоболието, на болките по ставите, на отоците по краката; със започване
на менструацията радикално подобрение на тези симптоми. Болките в
долната част на тялото по време на цикъла отчасти се подобряват, отчасти
се влошават.
Болка и чувство на втвърдяване на лявата гръд.
Преди цикъла стъпалата са оточни до кокълчетата.
Крайници, мускули и стави: Пробождащи и разкъсващи болки във
всички стави, облекчаващи се при започване на менструацията или при
проява на силно слузесто-кръвенисто течение. Движението подобрява
болките в ставите, докато спокойствието ги влошава. Със започване на
менструацията тежестта и оточността на краката претърпяват обратно
развитие. Напрежение в разширените вени преди менструация. При една от
изпитателките, която от около 30 години страда от оточ-ност на
подбедрицата заради разширени вени, отоците спадат задълго
Кожа: Пъпчици и мехурчета по лицето и на различни места по тялото.
Сърбяща и пареща екзема, разпространена по шията. Екзема по
предмишниците, особено по вътрешната страна. Люспеста екзема по
кожата на главата и по срамните устни със силен сърбеж.
Малки ранички по пръстите оздравяват трудно.
Топлорегулация: Мразовити тръпки по цялото тяло, нощно
изпотяване. Усещане за студ по време на менструацията, температура при
лакунарна ангина.

В заключение към симптомите Мецгер обобщава върху още няколко

пункта:
Дозировка /обикновено той препоръчва Д5 І\ Сравнителни средства и
типични примери за лечение, при които е могъл успешно да прилага в
своята практика аристолохия /Юлиус Мецгер е бил и известен лекар-
хомеопат/.
Самуел Хаанеман е основател на хомеопатията и същевременно неин
най-плодоносен и значим лекарствоизпитател. Освен във "Фрагменти" и
"Чисто учение за лекарствата" това усилие се отразява и в третия основен
труд на Хаанеман "Хроничните заболявания" /1 издание 1828 - 1830 г, 2
издание 1835 - 1839 г. /. По-голямата част от този многотомен труд
съдържа отново изчерпателни описания на общо 49 открити лекарства, по
принцип нови за целите на хомеопатията; изпитани от Хаанеман и
неговите тогава станали вече многобройни съратници.
И: Самуел Хаанеман е също най-значимият фармаколог на
хомеопатията. Тъй като той е прозрял - при своите многобройни
проучвания и в лекарското си ежедневие - изстрадал и научил, че е нужна
специална подготовка на основната субстанция на едно лекарство, за да се
разкрие напълно действието му като хомеопатично лечебно средство.

" УМЕРЕНАТА СИЛА Е ГОЛЯМА СИЛА"

/Константин Херинг, ученик на Хаанеман и пионер на хомеопатията в
Северна Америка/
"По-новите и най-новите опити показаха, че лекарствените
субстанции в сурово състояние... проявяват далеч не пълното богатство
на лежащите в тях скрити сили, отколкото ако се приемат потенци-
ирани чрез съответно разтриване иразклащане. Чрез тази проста
обработка скритите в тяхното сурово състояние и същевременно спящо
заложени сили се развиват невероятно и се събуждат за действие''
Така пише Хаанеман за шестото издание на своите "Основи" в
инструкцията за хомеопатичното лекарствено изпробване и с това той
излага писмено разбирането, което представя друг един принцип на
хомеопатията:
Потенцииране /или динамизиране/ на хомеопатичните лекарства.
Казаното така лаконично / при непредубедено наблюдение/ и в същото
време така убедително в параграф 128 е логичният завършек на
медицинското учение на хомеопатията, квантовият скок, с който
хомеопатията окончателно се извисява над валидните тогава - и днес -
правила на физиката,
При това откритието на Хаанеман за въздействието на нематериалните
лекарствени приготовления не е теоретично измислен декрет за оформяне
на една философия, нито спекулативен постулат за разграничаване от
официалната медицина, а - както всичко при него -резултат на наблюдения,
опити и проби.
Затова той описва своите последни разбирания за материята Г сега
допускам, че способствам най-добре за развитието на тази сила..."! през
1842г - една година преди своята смърт - приблизително 45 години,
след като е издал за първи път своя '"нов принцип" на лечебно
изкуство, прблизително 30 години, след като е публикувал своите първи
"Основи" и приблизително 30 години, след като е започнало да излиза
неговото "Чисто учение за лекарствата".

ОТ "РАЗРЕЖДАНЕТО" КЪМ ПОТЕНЦИИРАНЕТО

През всичките години предпоставка на Хаанеман в лечението на

заболяванията е неговият "нов принцип" - законът на подобието между
"подлежащия на лечение и лекуващото". Така както никога не е бил
приятел на големите дози, в своето лекарско ежедневие той използва
обичайните за тогава гран - дози /1 гран = 0,060 - 0.073/ и се посвещава на
главната задача да открие и направи приложими, както и да изпита по-нови
лекарствени субстанции. Още през 1801 г. Хаанеман раз-месва за лечение
на температурата при скарлатина една част суров сок от мак с 20 капки
разреден алкохол и една капка от тази тинктура отново "размесва фино" с
500 капки силно разреден алкохол. След повтарянето на тази процедура,
която завършва с "внимателно разбиване", той дава на едно четиригодишно
дете една капка, а на едно 10 - годишно две капки от крайната субстанция.
Приблизително от тази година датира описанието на Хаанеман за
получаването на лекарството "Беладона":
"От гъст сироп от беладона най-напред се изпарява алкохолът, след
това един гран от остатъка се разтрива със 100 капки дестилирана вода
в хаван, суспензията се разбива в бутилка от една унция, долива се с 300
части разреден алкохол. Това е силният беладонов разтвор. Една капка от
него се разтваря с 300 капки винен спирт и се Разклаща в продължение на
една минута. Това е средният беладонов разтвор. След това една капка се
разбива по същия начин с 200 капки, което дава слабия беладонов разтвор.
Всяка капка от това последно разреждане съдържа едва 1/24 000 000 от
един гран беладонов сироп ".
По това време още не е ставало дума за "потенцииране" и
"динамизиране". Той изпробва - и отчасти лекува - с " първични тинктури",
пресен растителен сок, размесен с винен оцет и вода, сухи растения и
минерали, разтворени във вода, и слабо действащи изсушени растения като
отвара и има в своята практика с тях пълен успех.
Все пак много силните реакции на лекарствените средства при
изпробването и наблюдаваният и днес феномен на "първично влошаване"
след даване на правилно подбрано хомеопатично лекарство накланят
интереса на Хаанеман към въпроса за дозировката.
Въпреки че дозите, които Хаанеман дава, чрез това - съзнателно
наричано тук - "разреждане" са били непр"едставимо малки, въпреки че е
бил и точен познавач на токсикологията и фармакологията, често се
проявявало подчертано първично влошаване, особено в случаите, където
лекарственото подобие е било избирано точно. /Днес в такива случаи се
говори за "хомеопатицитет " - което ще рече, че болното лице до такава
степен е "разположено " към своето заболяване и аналогичното
хомеопатично лекарство, че и реагира особено: при правилен избор на
дозата чрез бързо и неоспоримо подобряване и излекуване, "при твърде
силна доза " първоначално чрез видимо засилване на оплакванията,
последвано от излекуване./
Постепенно знанието на Хаанеман за действието на разредените
лекарства се разширява, пипнешком той върви към своето по-късно
"потенцииране". През 1810, в първото издание на "Основите ...", той вече
пише за смисъла на прилагането на "по-голямо разреждане" и прави
десетичното предписание, "една единствена капка от някоя тинктура да
се размеси чрез силно разклащане с един пфунд вода".
Хаанеман, който изхожда от предпоставката, че "всяко истинско
лекарство действа върху всеки жив човек по всяко време и при всички
обстоятелства" /мисъл, която определено би трябвало да го е насочила
назад и към възможна погрешна медикация/, се е стремял все повече да
намалява дозата на своите лекарства, но да увеличава все пак тяхното
въздействие. И той открива онова приближение, което - в преносен смисъл
- е било "симилата" на неговото учение за здраве и болест:
А)-"В здраво състояние духовното господства неограничено като
движеща, оживяваща материалния организъм жизнена сила. " /
"Основите... V
Б)- "Когато човек се разболява, тази първична, вездесъща за
организма му, спонтанна жизнена сила се разстройва от враждебното,
динамично влияние на болестотворния агент... - което ние наричам?
болест. " /Параграф 11/
В)- "По подобен начин трябва да се преценява въздействието на
лекарствата върху живия човек. Природните субстанции, които се
проявяват като лекарства, са лекарства само доколкото притежават
сила /всяко своя специфична/ да променят състоянието на човек чрез
динамично, духовно въздействие върху духовния, господстващ над живота
жизнен принцип" /Бележка към Параграф 11
"Най-малкият прием от безупречно динамизирано лекарство - в което
по обективно пресмятане може да се съдържа толкова малко материал,
че неговата незначителност не може да се схване от най-добрите
аритметични умове - проявява при подходящи случаи на заболяване повече
лечебна сила, отколкото по-голям прием от същото лекарство като
субстанция. Следователно онази малка част може почти единствена да
съдържа чистата, освободена, призрачна лекарствена сила и само
динамично да произвежда такова голямо въздействие, каквото
първичната лекарствена субстанция, приета в голяма доза, никога не
може да достигне. " /Бележка към Параграф 11/
В Параграф 16 Хаанеман обобщава:
Г)-"Нашата жизнена сила, като духовна динамика, не момее да бъде
нападната и засегната от вредните въздействия върху здравия организъм
на вредните потенции, които от околната среда нарушават
хармоничната житейска игра, по друг освен по ду-ховен/динамичен/начин.
Всички такива болестни разстройства / заболявания/ не могат да бъдат
отстранени от лекаря по друг начин, освен чрез духовни /динамични/
регулиращи сили, каквито използваните лекарства имат върху нашата
духовна жизнена сипа и които се усещат от вездесъщата за организма
чувствителност на нервите."
Кръгът е затворен, лекарственото съответствие на "динамичната
жизнена сила" и "динамичното разстройство на жизнената сила" е
намерено - това е "динамичното лекарствено средство".
Тези постулати, които създават впечатление за логично разгръщащо се
учение и разпростиращ се на всички нива теоретичен модел, са Резултат на
непоколебим стремеж, безкрайни усилия, плод на опит и успех.
За своята теза за "изкуствения болестен ефект", който жизнената сила
овладява, за да победи подобната основна болест - и който трябва Да бъде
по-силен от нея - Хаанеман открива не само съответните лекарствени
субстанции, но и превръщането им в "нещо по-силно" -динамизирането.
Като резултат от въвеждането на всички свои позна ния и насоки той
формулира в параграфи 154 и 155: "Заболяване с неголяма
продължителност обикновено се преустановява още след първия прием /
на хомеопатично избрано и потенциирано лекарство/ без значителни
оплаквания. Аз казвам: без значителни оплаквания. Тъй като при
използване на най-подходящото хомеопатично лекарство въздействат
единствено тези лекарствено предизвикани симптоми на лечебното
средство, които отговарят на болестните симптоми. Последните
заемат местата на по-първите, по-слабите в организма - това ще рече в
усещането на жизнената сила; така те ги унищожават чрез
синхронизиране.
Останалите, често многобройни симптоми на хомеопатичното
лекарство, които не намират приложение в настоящия болестен случай,
изцяло затихват. В състоянието на подобряващия се с часове пациент не
се забелязва почти нищо от тях, тъй като оскъдната хомеопатична
лекарствена доза е твърде слаба, за да прояви в здравите части на
тялото тези симптоми, които не се отнасят към подобните. В резултат
на това хомеопатичното лекарство може да накара само
хомеопатичните симптоми да действат върху раздразнените и възбудени
от подобните болестни симптоми части на организма, така че болната
жизнена сила да у сети само подобната, но по-силна лекарствена сила.
Така се заличава първичната болест!'
Под "първоначално хомеопатично влошаване" Хаанеман разбира са-мо
"вид леко разстройство в първия или първите часове след приема', което
той удостоверява "като много добро предзнаменование", с оглед на това,
"че острото заболяване ще приключи още след първия прием". Освен това
Хаанеман посочва възможни странични действия "при частично сходство
между симптомите на лекарството и болестта" и възникващите в
резултат "странични оплаквания", които обаче не накърняват
одравяването. Изключение от тази "закономерност" при хомеопатичното
лечение са единствено "старите или много старите продължителни
заболявания", хроничните болести, при чието лечение не трябва да се
проявява "никакво такова привидно засилване на първичното заболяване"./
А по-скоро възвръщане на симпомите през всички стадии на
болестното развитие до началото, което по-късно се означава като "Закон
на Херинг”

ПОТЕНЦИИРАНИТЕ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА

Въобще изглежда, че работата по същността на хроничните

заболявания дава на Хаанеман значителни импулси при задълбочаване на
мисълта за потенциирането и откриването на потенцииращата техника. Във
всеки случай има забележително съвпадение между времето на неговото
занимание с тези страдания - към които на друго място в тази книга ще се
подходи по-изчерпателно - и развитието на потенциираните лекарства.
През 1818 г. в четвърти том на неговото "Чисто учение за лекарствата"
се отбелязва следното за стриващата техника /на златото/: "За прилагане
във вътрешната лекарска практика най-финият лист злато се разтрива
около час със сто части млечна захар". Целият фармацевтичен процес за
производството на всички субстанции също се излага в този труд и за
първи път точно се описва достигането на "стократно разреждане".
През 1822 г., във второто издание на "Чисто учение за лекарствата"
Хаанеман вече пише за "развитие на духовната лекарствена сила" във
връзка с една живачна преработка: "В хаван се стрива един гран със сто
грана млечна захар и един гран от това стократно разреждане се
разрежда със сто части прясна млечна захар чрез същото стриване и
т.н.т. Така, след такива разреждания, възниква квадршшонно
разреждане... /всъщност: Развитие на духовните лечебни сили на
среброто/"
Той спира при 12 -ото от тези "стъпала на разреждане", но не е имал
още специално название за този метод, въпреки че още в първото издание
на "Основите..." /1810/ говори за "лекарствените потенции". През 1827 г.
,обаче, Хаанеман използва за първи път понятието "потенциирано
лекарствено средство" и "потенции" - година, преди да излезе първото
издание на неговия последен голям труд "Хроничните заболявания,
специфична природа и хомеопатично лечение". В лекарственото учение на
тази книга се описват вече 49 "високопотенциирани лекарства" и се
прецизират по следния начин: "Хомеопатичните динамизации са истинско
разбуждане на намиращите се в естествения организъм по време на
неговото сурово състояние скрити лекарствени свойства, които след
това са способни да въздействат върху нашия организъм почти
призрачно, което ще рече, върху нашите усещащи / сензорни/ и възбудими /
иритабилни/ фибри"
Какви са тези "високопотенциирани хомеопатични лекарства", от
които - и днес - се разгарят духовете; онези "призрачни динамизиращи
субстанции", които поставят пред ориентирания към материалистич-на
осезаемост и научна доказуемост свят толкова много загадки, постигат
такава съпротива и провокират такова неразбиране, дори враждебност?
Хаанеман изхожда - както описва - от предпоставката, че хармонията и
редът в организма, увреден / = разстройство на духовната жизнена сила/
от влиянието на динамичен агент /= болест/, могат да бъдат възстановени
само чрез качество, подобно на характера на увреждането и жизнената
сила. Такова качество е силата на "призрачните, динамични лекарства" /
които трябва да бъдат избрани според принципа на подобието/, които се
противопоставят на болестта на същата равнина.
Следователно не само доказуеми действащи вещества или субстанции,
подлежащи на токсикологично изпитание, постигат - във връзка с
принципа на подобието - терапевтичен ефект, а преди всичко тяхното
активиране посредством динамизацията превръща едно лекарствено
средство във важно хомеопатично лекарство.
Силата /тъй като "динамика" означава сила"/ нараства, докато
материята отслабва - тази "тайна" наистина може да се стори парадоксална
за някой, който се интересува само от количеството, ако например той
разбере, че преимуществено използваната от Хаанеман потенция "С 30",
разгледана в традиционен физико-математичен смисъл, съответства на
"разреждане 1 към 1 с шейсет /!/ нули".
"Хомеопатичното лечебно изкуство развива за свои особени цели
вътрешните, призрачни лекарствени сили на суровите субстанции чрез
свойнствена за тях, неизпробвана преди мен преработка, в неочаквана
преди това степен. По този начин те ставащ истински 'проникващо '
въздействащи и готови да помогнат, особено онези сред тях, които в
сурово състояние не проявяват в човешкото тяло най-малка лечебна сила.
Тази забележителна промяна в свойствата на естествените тела
чрез механично въздействие върху най-малките им части - чрез
разтриване и разклащане - докато се разделят чрез разположена между
тях индиферентна субстанция от по-сух или по-течен вид, развива
латентните, преди това незабелижими като спящи, скрити в тях\
динамични сили, които имат влияние предимно върху жизнената си ла и
вегетативната система. Затова преработката на същите тези се
нарича динамизиране или потенцииране /развитие на лечебната сила/, а
продуктите динамизати или потенции в различна степен". -Това е, според
собствените думи на Хаанеман в Параграф 269 на "Основите...", описание
на извличането на потенциите.
Научно обяснение на този феномен не съществува и до днес.
Самия Хаанеман е дал нещо като обяснение '"става немислимо
вероятно, че материята трябва най-напред да се разложи чрез такива
динамизации на нейната индивидуална, духовна същност и тогава в
сурово състояние да се разглежда всъщност съставена само от тази
неразвита, призрачна същност'"', съществуват теории /уче нието за
фините образувания на Фритц Кваде например/, и дефиниции като тази на
Пиер Шмид с цитат от Портие в "Теория на хомеопатията" на Кюнцлис:
"Отделянето на молекулите една от друга и по-нататъшното
разграждане на материята са необходимите, фундаментални усло вия за
медикаментите, които трябва да въздействат върху най-важните, така
специализирани функции, както ги срещаме при хората. Благодарение на
екстремното разделяне на материята на разграждащите се
хомеопатични продукти, които можем да означим като олигомолекулни,
същите действат преди всичко върху нервната система; тук се
проявяват модификации, които трасират сво ето най-добро действие; по
този начин въздействат оптимално; така фино преобразената материя
може да проникне, без да трябва да чука 'за разлика от масивните дози,
пред които вратите се затварят, и докато токсичният агент все пак
прониква, терапевтичният напразно чука на вратата'.
И днес изглежда утвърдено това, което Хаанеман отбелязва ка-то
"финес" на своето потенцииране в "Основите ... ": "Ежедневно някой
нарича хомеопатичните лекарствени потенции просто разреждания. Те,
обаче, са противоположното на това, или по-точно истинско разтваряне
на първичните вещества и стремеж към из-ва на скритите в тяхната
вътрешност специфични лекарствени сили, задействани чрез разтриване
и разклащане."
Действително изглежда така, сякаш разтварянето на твърдите форми,
непрекъснатото намаляване големината на частиците, няването на състава
на веществото, или напредващата дематериализа, ция на изходната
субстанция чрез разтриване или чрез разбиване и нейната среща с носеща
субстанция /млечна захар, алкохол или вод но-алкохолна смес/ и енергията
на движението, която чрез разклаща не и разтриване се освобождава на
всяко стъпало на потенцииране придава на лекарствената основа ново
качество. / Което следователно превръща Хаанеман, а не Грахам , в
откривател на колоидалното състояние./

ПРОЦЕСЪТ НА ПОТЕНЦИИРАНЕ

Хаанеман, който дава и точно указание кои части на растенията

/"пресни цветове, полуразцъфнали" / или минералите трябва да се
използуват като изходни субстанции и който, освен това, описва и тяхната
по-нататъшна обработка - предписания, които като цяло чрез "
Хомеопатична лекарствена книга" се следват и днес - постановява и как би
трябвало да се извършва потенциирането.
Основно процесът напредва стъпаловидно, както би трябвало да се
опише според мерките на Хаанеман "С - потенцията" /С озна чава "стотна"
или 100/: от първичната тинктура /състояща се от рав ни части пресен сок и
алкохол/ на течното хомеопатично лекарство, например, се вземат 2 капки,
добавят се 98 капки алкохол и затво реното шишенце няколко пъти
енергично се разклаща. По този на чин се е получила първата стотна
потенция, С1. При използваните днес десетократни потенции /по
Константин Херинг, въведено по-късно от Веземайер като общ метод/ се
постъпва по същия начин но по скала в десети. /При D1 2 капки първична
тинктура се разкла щат с 8 капки алкохол./
След това 1 капка от С1 се поставя в шишенце с 99 капки алкохол /за
да се осъществи по-добро разклащане се пълни до две трети, а за да се
избегнат остатъци, винаги в ново шишенце/. Отново силно се разклаща -
готово е С2, което вече отговаря на съотношение изходна субстанция:
носеща субстанция 1:10 000. СЗ се достига чрез нова по тенциираща стъпка
в съотношение 1: 1 000 000, и ако по този начин се продължава до
желаната СЗО, имаме лекарство от 30 потенция в съот ношение едно към
едно с шестдесет нули.

ПРОЦЕСЪТ НА ПОТЕНЦИИРАНЕ ПРИ ТВЪРДИ ИЗХОДНИ

ПРОДУКТИ
При твърдите субстанции потенциирането /между другото е разрешено
да се говори и за динамизиране/ протича аналогично. Перфекционистът
Хаанеман е дал в Основите..." точно, достигащо до последния детайл
указание, което ние цитираме буквално.
След като минералите /или металите/ са стрити и разпрашени
Хаанеман предписва:
"Една трета от 100 грана прахообразна млечна захар се нанася в
порцеланово, покрито с глазура хаванче, чието дъно е матирано с
помощта на фин, мокър пясък, и върху нея се поставя един гран от
обработената, разпратена лекарствена субстанция. Предназначената за
динамизиране млечна захар трябва да бъде от такъв предимно чист вид,
който кристализира на влакна, идвайки при нас под формата на кръгли
пръчки. Един миг лекарството и прахът се размесват с шпакличка от
порцелан и 6-7минути сместа се стрива сравнително силно с матирано
отдолу порцеланово чукче: след това около 3-4 минути тази маса добре се
разравя от пода на хаван-чето и матираното отдолу чукче, за да стане
еднородна; продължава се шест до седем минути с триене със същата
сила, без добавки и 3-4 минути се разравя с чукалката стритото от пода
на хаванчето, към което се прибавя втората трета млечна захар, един
момент цялото се разбърква с шпакличка, стрива се 6-7 минути със
същата сила, след което се разравя в продължение на 3-4 минути,
повтаря се триенето 6-7 минути без добавка и се разравя 3-4 минути;
след като се направи това, се взема третата трета млечна захар,
разбърква се с шпакла, отново се стрива 6-7минути, натрупва се в
продължение на 3-4 минути и накрая се приключва с 6-7минутно триене и
внимателно заравняване. Така приготвеният прах се съхранява в добре
затворено, защитено от слънце и дневна светлина шишенце, което се
означава с името на субстанцията и с изписването на първичния продукт
100 /= С1/. За да се повдигне този продукт до 10 000 се взема един гран от
прах 100, нанася се в хаванче на два пъти с по една тре-та част от 100
грана млечна захар, всичко серазмесва с шпакличка и се продължава както
е указано горе, като всеки път всяка трета внимателно се стрива по два
пъти, всеки път по 6-7минути, а между тях се разравя за по 3-4 минути,
преди да се добави третата и последна трета млечна захар. Когато
всичко е готово, прахът се при бира в добре затворено шишенце, означено
с надпис 10 000 /= С2/ Ако се продължи по същия начин с един гран от
този последен прах, съшият се повдига на милионна потенция, тъй като
всеки гран от този прах съдържа милионна част от един гран първична
субстанция /=СЗ/. Приготвянето на такъв вид прах изисква за три
степени стриване шест пъти по 6-7 минути и шест'пъти по 3-4 минути
за разравяне, което означава по един час за всяка степен"
Фактически и днес хомеопатичните лекарства се произвеждат точ но
според това упътване на Хаанеман, неговите предписания се откриват
прецизно в определенията на немската "Официална хомеопа-тична
лекарствена книга", която е свързваща основа за приготвянето на
хомеопатични лекарства и е от значение и за Австрия /по-големи
количества от лекарствата обаче - различно отколкото по времето на
Хаанеман - могат да се произвеждат с аналогично на ръчното машинно
разтриване; по-високи потенции като С4 или D4 при по-нататъшното
потенцииране се смесват не в продължение на един час, а с всяка една
трета от лекарствения носител "до хомогенност"./
Тези две потенцииращи техники - разбиването и тритурацията /
стриването/ - са много сходни по въздействието си върху изходната
субстанция: свойства като цвят, вкус и мирис след няколко потенцииращи
стъпки вече са неустановими, основното вещество, така да се каже, е
"безтелесно".Те са превозното средство на Хаанеман към хо меопатичното
лечение, при което "са необходими само немислимо малки лекарствени
дози, достатъчни чрез подобието на своите симптоми да превъзмогнат
подобната изкуствена болест и да я изтласкат от усещането на
жизнения принцип".
ТЕХНИКА НА ЗАМЯНАТА

В хомеопатията са възможни и се използват също твърди заготов-ки от

течни изходни продукти, както и течни заготовки от твърди изходни
продукти.
В първия случай течното лекарство - най-често в съответната потенция
- се размесва с млечна захар, докато се образува хомогенна маса, която се
дава като сух прах или се пресова в таблетка.
По същия начин се използват хомеопатичните глобули /дребни
топченца от тръстикова захар, по Хаанеман "от този вид, от който 100
тежат един гран" и "приготвени пред очите ни от сладкаря от нишесте
и тръстикова захар"! за " твърд носител на лекарството" за течни - или
втечнени - лекарства.
100 части такива глобули се намокрят равномерно с една част разтвор
и се изсушават на въздуха. /Самият Хаанеман в лекарската си практика с
удоволствие е раздавал глобули; иначе най-често използвалите днес все
още са 100 в един гран - но разбира се вече не се нригот-вят от сладкаря и
то пред погледа ни/.
Във втория случай - за втечняването на твърди лекарствени смеси - за
изходна основа като първа разтворима потенция се взема най-често вече
динамизиран прах от С4 /или D4/, една част се разтваря в 99 части вода /
при С-потенциите/ или 9 части / при D - потенциите/ и се разклаща; една
капка от този разтвор след това се разтваря в 99 или 9 части алкохол и
отново се разклаща, така че се получава С6 / или Dб/. Затова в такива
случаи не може да се даде течно лекарство под С6 или D6.

НИЩОТО

Такова прескачане на границите на измеримото неминуемо среща

съпротива, съмнение и отхвърляне: и с днешните прецизни изпитателни
методи след СЗ /или D6/ трудно се доказват следи от лекарствената
субстанция; пресмятайки може да се изходи от това, че след 12
потенциираща стъпка в скалата на стотните / след 23 потенциираща стъпка
в скалата на десетите/ в хомеопатичното лекарство повече не може да се
съдържа нито молекула от изходната основа. Или - както се изразява
Херберт Фриче - хомеопатът в тези случаи работи с нищото, което обаче
въпреки всичко лекува.
Всеки лекар, който използва тези лекарства, може отново и отново Да
изживее тяхното лечебно въздействие; вече значителен брой пациенти,
които са се доверили на този феномен, могат да потвърдят неговото
въздействие; неопровержимото заключение на Хаанеман в "Основите...", че
"най-малката доза от добре динамизирано лекарство, в което въз основа
на съответно пресмятане може да се съдържа толкова малко
материално, че неговата нищожност не може да се схване от най-
добрите аритметични глави, при съответни-те болестни случаи проявява
далеч повече лечебна сила, отколкото големите дози на същото
лекарство като субстанция" не подлежи на допълване.
Разбираемо е жадният и привикнал към обяснения човек в края на "
най-напредничавото от столетията" да изисква обяснение, близко до
разума, но и в този случай, обаче, вероятно би трябвало да се придър жаме
към Хаанеман и феноменологията, която не се стреми към обяс нения след
явлението, а оценява явлението само по себе си като своя собствена
причина.
Вече бяха споменати няколкото опита да се обясни необяснимото, Към
тях се отнасят още "кибернетичният модел на управление" от Г. Байр,
който предлага за това съвременна формулировка /във всеки слу чай за
действието на високопотенциираните лекарства/, както и експериментите
на починалия наскоро виенски университетски преподавател Готфрид
Келнер за "лекарствената регулация и клетъчното поле", които доказват,
"че полето може да се определи и от полимера на разтворителя, ако той
приеме нужната структура". С това се затваря кръгът около Хаанеман,
който от своя страна още преди 155 години разбра: "че лекарствено
преобразуваното малко топченце става ле-карствоносител и проявява в
този си вид лечебното въздействие на онази невидима сила в тялото".
Освен това в хода на потенциирането и напредващото с него
дематериализиране на изходната лекарствена субстанция и същевременно
прехвърляне върху преносителя настъпва и все по-пълно взаимодействие
чрез двигателните импулси между намаляването на обема и
едновременното увеличаване на повърхността /превръщащо го в
"безтегловно"/.
Същността на високопотенциираното лекарство във всеки случай е
нематериална - и може би това е причина за уплахата, с която учените, а с
тях и официалната медицина, посрещат хомеопатията: Не наподобява ли
нейното неотхвърлено от нищо въздействие съществуването на съвсем
различна сфера от тази на познаваемия свят? Може би "ядрото" на човека е
от съвсем различна структура от тази на материалното, тленното?

ИЗБОР НА ПОТЕНЦИЯ
В хомеопатията както по времето на Хаанеман, така и днес, се
използват не само високи потенции. Обикновено се избира между ниски
потенции /първична тинктура до D4/, средни потенции / D6 до D12/ и
високи потенции /всички над D30/. При това днес обикновено се стига до D
200, нерядко е приложението и на D 1000. Американският хомеопат Кент
борави и с потенция С 13 000 000 "с установимо въздействие". Самият
Хаанеман прилага предимно С 30, започва , обаче, през последните си
години да модифицира по-високи нива на динамизиране. В шестото
издание на "Основите..." той обобщава своите достижения - добити "след
много трудоемки опити и контраопити" - в т.н. "LМ - потенции" / LМ =
римската цифра за 50 000/. При това той изхожда от ниво на потентност СЗ
/съотношение 1:1 000 000/, приготвена по вече описания начин в
порцеланово хаванче. След това той посочва, че "най-напред един гран от
този прах се разтваря в 500 капки 20 - процентов алкохол и една
единствена капка от тази смес поставя в шишенце. Към нея се прибавят
100 капки добър алкохол, с което потенцииращото шишенце трябва да се
напълни до две трети и се удря силно 100 пъти с ръка срещу твърда, но
еластична повърхност, например подвързана в кожа книга. Това е
лекарството в първа степен на динамизиране.
Фини захарни зрънца ... 100 броя от които тежат един гран ...
отначало добре се напояват с първото динамизиране, след това бързо се
разстилат върху попивателна хартия да изсъхнат и и се съхраняват в
затворено шишенце с означена първа потенция. Оттука за по-нататъшно
динамизиране се взема едно единствено топче. Следователно едно
единствено топче се поставя да се разтвори в ново шишенце с една капка
вода. След това чрез 100 силни разтърст-вания се динамизира със 100
капки алкохол. С тази лекарствена течност се заливат отново малки
топченца, изсушават се върху попивателна хартия и се съхраняват в
затворена стъкленица от горещина и дневна светлина /втора потенция/.
По същия начин се продължава, докато едно топченце XXIX,
разтворено със 100 капки алкохол, и след 100 разбивания образува
призрачна лекарствена течност. Навлажнени с нея, микрочастиците
съдържат степен на динамизиране XXX."
Тази потенция /= на 50 000 6 LМ/ съответства на схващането, че
"дозата на хомеопатично избрано силно потенциирано лекарствено
вещество по правило никога не може да бъде приготвена толкова , че да
не би била още по-силна от естествената болест"
По отношение избора на потенция в хомеопатията са се образува, ли и
различни направления и школи - от една страна страстните за щитници на
високите потенции, а от друга умерените представители на ниските и
средните потенции - често между тях са се водили и се водят истински
яростни дискусии, в голяма вреда на хомеопатията. В случая като основа и
водеща нишка вероятно би трябвало да се вземе параграф 277 от
"Основите..." на Хаанеман, който между другото съдържа и изречението,
че "лекарството, чийто хомеопатичен избор е успешен "/следователно
най-напред лекарството трябва да отзова ря на хомеопатичния принцип
на подобието!/ " трябва да бъде толкова по-лековито, колкото повече
намалява неговата доза, определена като минимална намеса". Стремежът
на Хаанеман е - това е бил и пътят, който го е водил към "призрачното,
динамизирано лекарство" -заради наблюдаваните от него влошавания /
които не са били нищо друго освен симптоми на лекарствена болест/
непрекъснато да намалява дозата, без при това да отнема от лечебното
въздействие. По този начин той се е натъкнал на "тайната" - лечебното
въздействие дори се е засилвало.
Намаляването на възможното влошаване и избягването на токсичното
въздействие / каквото например може да се получи при първичната
тинктура/ - или "точната доза" - и за днешните терапевти-хомеопати са
също така важни предпоставки за постигане на лечебния ефект.

ЛЕКАРСТВЕНА ДОЗИРОВКА

Независимо от това, че често използваният днес в разговорната реч

израз хомеопатична доза" най-често се употребява погрешно - една доза е
"хомеопатична" не защото е малка, а защото е избрана според принципа на
подобието - по въпроса за дозировката с оглед повторния прием на
лекарството се водят същите дискусии както за избора на потенция.
Самият Хаанеман дава съвсем конкретни съвети, чийто основен изказ
формулира / в 246 параграф на"Основите..." / така:
"Всяко наблюдавано в хода на лечението видимо напредващо
подобрение изключва, докато трае, всякаква повторна употреба на
лекарства, тъй като всичко добро, каквото приетото лекарство
продължава да постига, ускорява неговото завършване"
Във времето, когато качеството на един медикамент не на последно
място се преценява според неговото количество, тази "еднократна доза" би
могла да прозвучи еретично, така че днес в тази област има търговски
обичаи, които силно напомнят традициите на официалната медицина.
Наистина - Хаанеман е допускал и изключения от своето правило / да се
повтаря ... съвсем същата непроменена лекарствена доза, остава
неизпълнимо намерение"/, преди всичко при хронични заболявания, които
той по много неща различавал от острите. В такива случаи той е очаквал
"по-бързо излекуване" от своя разработен през последните му творчески
години "плюс - метод", способ за по-нататъшно динамизиране. Той
препоръчва по-нататъшна употреба на първоначално назначеното
лекарство, при която малкото топченце се разтваря във вода и с няколко
тласъка се привежда в нова, по-висока потенция. Така е възможно "едно и
също, правилно избрано лекарство да се използва ежедневно, а където е
необходимо и в продължение на месеци", като след използването на този
лекарствен разтвор на същата процедура се подлага топченце от
следващото стъпало на динамизиране, тъй като "степента на потенция
при всеки прием трябва да бъде малко по-мека от предходната, така че
жизнената сила, настроена към подобна лекарствена боест, не трябва да
се стимулира към неблагоприятни странични влияния; което се получава
при непроменени повторни дозировки, особено ако се дават скоро една
след друга"
Хаанеман определя твърдо и големината на дозата: " Такова едно
топченце, поставено сухо върху езика, е една от най-малките дозировки за
един относително тежък, току-що възникнал болестен случай. Същото
топченце, разтворено в много вода и силно разкла-щано преди всеки
прием, дава много по-силно лекарство за много дни напред" - с което
открива пред доверилите се на медикаментите на нашето време още една
малка задна вратичка, през която към качеството на лекарственото
средство се прибавя и количеството.
Хаанеман, обаче, не познава компромис при комбинираните лекарства,
каквито в по-голямата си част се предлагат сега: "Непонятно е как може
да има и най-малко съмнение дали е по-природосъобразно и разумно за
едно заболяване да се предписва само едно единствено, просто и добре
познато лекарствено вещество, или смес от няколко различни. В
хомеопатията, единствения истински, прост и природо съобразен лечебен
метод, е изришно забранено на болния да се дават наведнъж две различни
лекарствени субстанции. " И той иродължава " При положение, че
простите лекарства са били изпитани по отно шение на техните чисти,
специфични въздействия върху хора в със тояние на здраве, то тогава е
невъзможно да се предпостави как могат да си взаимодействат две и
повече лекарствени вещества в човешкия организъм, да се отхвърлят и
променят. Едно просто ле-карствено вещество и само помага при
заболявания, чийто симпто мокомплекс е точно познат, ако е
хомеопатично избрано. / "Основите...", параграфи 273/274/
Вероятно и по времето на Хаанеман е имало "комбинирани средства"
или най-малкото някои лекари са раздавали такива, тъй като Хаанеман
категорично отхвърля всяко смесване. И действително; Колкото и някои
субстанции в комбинираните средства да си пасват една с друга, едно
такова лекарство прилича на оръдие със сачми, за което се надяват от
всичките топчета все някое да улучи. Съвсем съзнателно предлагането на
комбинирани средства не е хомеопатична медикация, единственото им
преимущество би могло да се състои в това, че ограничават прилагането на
често съмнителни хемотерапев-тични препарати.
Като цяло Хаанеман винаги е свързвал съдбата на своите лекарства със
своята собствена, доколкото те са били единствените, които са могли
отново и отново да потвърждават неговото учение за хомеопатията като
инструментариум на откритите от него непроменими природни закони за
лечение на заболяванията. Всяко ограничаване на лекарствената сила
ограничава и резултата от лекарската работа и правилността на неговите
тези за хомеопатията. Затова Хаанеман сам представя своите лекарства и се
бори през целия си живот за това "право на самостоятелно приготвяне": "За
да запазя този важен основен принцип в моето учение от началото на
неговото откриване съм понесъл много преследвания" - така той описва
този наистина страдалчески път.
През 1795г. в Брауншвайг, малко преди откриването на своя принцип
на подобието, той започва сам да приготвя лекарствата, които използва
като практикуващ лекар. Навлича си противоборството на аптекарите,
докато правителството му забранява самостоятелното диспензиране. През
1796г. той практикува в Кьонигслутер, тук се ражда неговото"Similia
similibus" и проблемът висококачествени лекарст-ва става още по-
неотложен. През 1799г. Хаанеман трябва да напусне Кьонигслутер -
разбира се отново защото сам е произвеждал лекарст-вата си. До 1805 г.
странства - Алтона, Хамбург, Мьолн, Лайпциг, Махерн, Айленбург,
Витенбег, Десау - докато накрая отсяда в Торгау, пише първото издание на
"Основите..." и след 1811г. се установява в Лайпциг, хабилитира се през
1820г., скоро след това с полицейска сила бива отстранен от града. Разбира
се заради самостоятелното приготвяне на лекарства.
Едва при престоя му в Кьотен през 1820 г. му се признава това право и
за първи път той не се страхува от трудности с аптекарите и властите
заради тази си практика.
Такава доведена до крайност лична последователност по отношение
качеството на хомеопатичните лекарства се следва от една страна на
създателя на хомеопатията, а от друга дава възможност да се надникне във
вероятната аптекарска практика по това време. В своята книга
"Изправянето на змията" Херберт Фриче разказва по тази тема за няколко
фалшификации от времето след Хаанеман: "Без предварително намерение
за упражняване на контрол един служител бил изпратен в аптека да донесе
няколко хомеопатични лекарства. Върху бележката с техните имена и
потенции имало и записка за друг негов ангажимент, от магазин за прежди,
откъдето служителят трябвало да купи Еstremadurа 5 - прежда с дебелина
N5. Аптекарят прочел и нея и донесъл и друго шишенце с етикет
'Еstremadurа' 5. Тази случайност била добре дошла за борещите се за
съмостоятелно приготвяне на лекарствата лекари хомеопати. Те изписват
няколко рецепти с 'Еstremadurа' 5 и поръчват тези рецепти в различни
аптеки. Веднага лекарството, което въобще не съществува, бива доставено.
И това през 1901 година.
Или: За да защитят правото си на самостоятелно приготвяне на
лекарствата и да могат да докажат измамата на аптекарите изискват
минерално лекарство в течно състояние в потенция, в каквато според
действащия лекарствен справочник може да се достави само като прах,
например Сuprum DЗ. Разбира се доставя се и това, но с него и нещо друго,
а именно чист алкохол. Или: Изписва се хомеопатично средство, например
кора от липово дърво на прах в потенция D2, чието коректно приготвяне
все още може да се проконтролира под микроскоп. Това което аптекарят
предлага, се оказва млечна захар баз каквато и да било добавка на изходна
лекарствена субстанция. И накрая: Изписват се измислени имена, например
'Gusseliа' в някаква потенция. Аптекарят ги предоставя. Анекдотичен е
случаят с рецепта, на която било написано 'Маdaroma fraudulosus'. Без
проблеми аптекарят дава шишенце, на чийто етикет е написано
споменатото наименование, което на латински означава 'плешив
измамник'. Йозеф Шиер, който като борещ се за самостоятелност лекар е
експериментирал това в дузина аптеки, могъл да установи, че 11 аптекари
продават поисканото и си прибират парите; един единствен аптекар честно
съобщава, че няма това лекарство." Какви ли трудности е имал Хаанеман
80 години по-рано!
Не напразно Хаанеман сам е изпитвал всички части на своите
лекарства - започвайки от прясното растение и завършвайки с готовата
потенция, приготвял ги е и ги е раздавал; не напразно декларира /в 264. и
265 параграф на "Основите..."/: "Истинският лечител трябва да дър-жи в
ръка най-ценните, най-истинските лекарства, за да може да се осланя на
тяхната лечебна сила. Той трябва сам да може да разбере, дали са
истински."
И продължава '."Въпрос на съвест за него е, при всеки случай да е
убеден, че болният във всеки момент приема правилното лекарство
Затова трябва да даде правилно избраното лекарскво на болния със
своите ръце и сам да го приготви, докато държавата осъзнае
необходимостта от правилно приготвяни хомеопатични лекарства,
разреши да се изготвят от способни, безпристрастни лица."
 И тук стигаме до съпоставка с днешното време. Не че самосто
ятелното приготвяне на лекарства е невъзможно - някои лекари-хоме опати
в Германия притежават такава компетентност - но такова раз ширяване на
дейността сред всичките лекари, които все повече се об ръщат към
хомеопатията, не може да се приеме без резерви.
Вероятно мнозина биха искали да последват примера на Хаанем
сигурно, обаче, мнозинството не са готови за това и предпочитат посветят
времето си на пациентите. "Способните, безпристрастни ли ца", за които
говори Хаанеман, не са назначени /и то съвсем не заради държавата!/
"Хомеопатичният лекарствен наръчник" в Германия като официална
публикация все пак е един вид въведение в утопията на Хаанеман. При
това има няколко момента, например разрешението за машинно
производство на хомеопатични специалитети, които не могат да имат
повече никаква връзка с предписанията на Хаанеман, но все пак е
установено със сигурност, че и тази дейност протича по инструкциите на
Хаанеман. Разбира се смесителната машина не замества порцелановото
хаванче и още по-малко дейността на човешката ръка, които Хаанеман така
високо оценява във всички области - но за подготовката на хомеопатични
лекарства все пак може да се приеме, че аптеките и фармацевтичните
предприятия следват всички важни предписания на "НАВ". В този кодекс -
положителна промяна в сравнение с времето на Хаанеман - се предвижда
стриктна проба за идентичност и чистота на изходните субстанции, така че
изискването за "най-пълноценните, най-истинските лекарства" чрез
хроматографията и идентифициращите реакции изглеждат изпълнени.
За съжаление днес веча са възникнали няколко стъпала на отчуждение
между ръката на хомеопатичния фармацевт, "лекуващата ръка" на лекаря
хомеопат и пациента. Тъкмо лекуващата ръка на лекаря хомеопат може да
има голямо значение и да играе помощна роля при лечението.
Днес сме далече от този идеал.
Други места, други времена, други обстоятелства на медикаментозния
прием са създали дистанции, позволили са да се загуби интимността, която
би трябвало да е част от ритуала на оздравяването.
Хаанеман е имал право - малко връщане назад към първоначалното
учение е, когато днес в много хомеопатични кабинети в края на
предписанията на пациента се дава "подарък за довиждане" под формата
на лакарство "за ближния", каквото лекарят смята особено подходящо за
положението около своя пациент. Този обичай показва, че дори в някои не
толкова основни области да не се спазват всички пос-тулати на Хаанеман
неговите последователи се придържат към "Основите...": "Подражавай, но
подражавай точно!"

"Наричам я псора, за да има едно общо име"

/Самуел Хаанеман, "Хроничните заболявания"/
Една от най-спорните, най-дискутирани, но и най-дълбоко навлезли и
разпространени теми в хомеопатията е учението на Самуел Хаанеман за
миазмите /"miasmа" произлиза от гръцки и означава "опетнено" или
"позорно петно". Може да се сравни също с "опетняване на човечеството"
или с грехопадение; на тогавашния медицински език с това понятие е
означавано обсебващо чевека болестно състояние./
Както винаги при Хаанеман наученото, наблюденията, анализите и
опитите са тези, които го водят към познанието на първопричината като
основа на хроничните заболявания: "Тази най-сериозна задача ме занимава
от 1816, 1817 година, денем и нощем и - ето! Творецът на всичко добро ми
даде възможност през този период чрез непрекъснати размисли, неуморни
проучвания, верни наблюдения и най-точни опити да разреша тази
импозантна загадка в полза на човечеството." - така Хаанеман описва
своите усилия да проникне в същината на феномена, който се изпречва
пред него точно когато е смятал своето учение за хомеопатията за
перфектно.
Тя - "импозантната загадка" - е откритието, че много от неговите
пациенти, въпреки най-доброто хомеопатично лечение, не оздравяват
окончателно.
... Остри заболявания, внезапно възникнали неразположения и други
"влошавания на жизнената сила" могат да бъдат излекувани чрез
използване принципа на подобието и съответното хомеопатично леарство, -
докато хроничните заболявания се противопоставят на неговите усилия.
Хомсопатичнитс лекове на Хаанеман облекчават тяхното обостряне, но
болестта се възвръща отново - често под формата на друг
симптомокомплекс; На Хаанеман трябва да му се е струвало, че преследва
фантом.
При това за първи път през своя живот по това време той се установява
на едно място. Преподава в университета в Лайпциг, предприема
разширени лекарствени проучвания и води добре посещавана амбулатория,
която всъщност му демонстрира тези объркващи познания за протичането
на болестта, не на последно място е примерът с първоначално добре
лекувания от него княз Шварценберг.
Едва в Кьотен, където се установява като лекар след острия спор с
лайпцигските аптекари по повод самостоятелното производство на
лекарства през 1821 г., той приема борбата. Неизяснената до момента
страна от лечението придобива нов характер: Хаанеман все повече се
отдръпва от хората, с изключение на своите пациенти и семейството; скоро
бива наречен "отшелника от Кьотен" и работи по проекта, който през 1828
публикува в книгата "Хроничните заболявания, същност и хомеопатично
лечение".
КАРТИНАТА, КОЯТО ХААНЕМАН РИСУВА В ТОЗИ ТРУД,
ПОКАЗВА СИФИЛИСА, СИКОЗАТА И ПСОРАТА КАТО ПРИЧИНА ЗА
ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
В параграф 78 на "Основите..." той дефинира / в последните издания са
допълнени и по-късните аргументи на Хаанеман/: "Истински хронични
заболявания са тези, които възникват от хронично действаща инфекция.
Ако бъдат оставени сами на себе си и не се провежда специфично лечение
срещу тях, те напредват, усложняват се и при най-добро душевно и
телесно поведение измъчват човека с непрекъснато задълбочаващо се
страдание до края на живота му.
Освен причинените от погрешно лекарско вмешателство, тези са
най-многобройните и най-големи мъчители на човешкото същество, при
което и най-силното телосложение, и най-подреденият начин на живот,
и ежедневната енергия на жизнената сила не са в състяние да ги
унищожат.
В най-цветущите години на младостта и в началото на редовната
менструация, в съзвучие с пълноценен емоционален, духовени фзически
начин на живот често в продължение на много години остават
неразпознаваеми. Обхванатите от тях изглеждат на пълно здрави в
очите на своите роднини и познати и като че ли
придобитата от тях чрез зараза или по наследство болест е на пълно
изчезнала. В по-късните години, обаче, при превратни съби тия и
обстоятелства в живота неочаквано отново се проявяват. След това
напредват и колкото повече жизнената сила е била разстроена чрез
изтормозващи страдания, скръб и грижи, особе но чрез нецелесъобразно
медицинско поведение, толкова по-бързо се развиват и толкова по-тежко
протичат хроничните заболявания.'"
В случая Хаанеман за първи път въвежда в хомеопатията неразк-
риващите се веднага фактори като "заразяване и наследственост", както и
причините, които не могат да се обхванат феноменологично / или най-
малкото не чрез проявленията/ и новия поглед върху същността,
възникването и протичането на болестите.
 БОЛЕСТИТЕ
Хаанеман прави разлика между "бързопреходно неразположение" и
'"обикновено остро заболяване" /като например простудната треска/;
между "установените заболявания"/ краста, морбили, сипаница/ и между
"заболявания, които могат да бъдат премахнати с отстраняване на
причината" /влажно жилище, неправилен начин на живот, лошо хранене и
др./; между "болести, протичащи под формата на епидемия" и често
повтарящи се по подобен начин заболявания като холера и чума; между
"ятрогенни заболявания" /"влошаване на човешкото самочувствие",
причинено от предхождащо медицинско вмешателство, което той означава
като "неличимо"/ и между "хроничните заболявания", които той разделя на
" остро хронични" и " протрахирано хронични". За диференциране в този
случай служи протичането на болестта: острите миазми, към които
причислява и повечето душевни болести, се проявяват с тристепенно
протичане " продромален стадий - период нз развитие - излекуване",
докато хроничните миазми през третия ста дий преминават в дремещо,
латентно състояние, което може да при чини цял куп оплаквания.

ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

И така Хаанеман разкъсва булото, което до този момент е скривало

тайната на продължителното боледуване и немощта: сифилисът - не
първичен като остра инфекция, а като предавано през поколенията,
осъзнато "опетняване"; сикозата /брадавици около ануса, в резултат на
гонорея/ - също така кореняща се далече назад, "неунищожима от
жизнената сила" хронична зараза с продължителни болестни последици;
псората - "най-старото и най-гибелно, най-застрашителното и най-често
недооценявано, разпространено повсеместно" /не венерическо/ хронично
инфекциозно заболяване.
"Така те разпространяват всичката тази безименна злочестина,
немислимото количество хронични заболявания, които измъчват
човечеството от столетия и хилядолетия.." - така Хаанеман осъжда тези
три миазми, които сега вече - на базата на хомеопатичните принципи - са
станали победими. Докато отраженията на сифилиса в поколенията - дори
само в тесен спектър - са общоизвестни, чрез последиците от гонореята
Хаанеман предпоставя едно до този момент невземано пред вид
общовалидно обременяване на човечеството. С псората преди всичко,
обаче, която той признава за най-важна от трите миазми, завършва
измерението, в което както тогава, така и днес бихме го последвали с
известно колебание.
"Неизмеримо по-разпространена, следователно много по-значима от
двете споменати, е хроничната инфекция при псората. При нея. се
проявява вътрешното, чудовищно хронично страдание едва след тотално
вътрешно инфектиране на целия организъм чрез своеобразни, понякога
състоящи се от единични ерупции кожни обриви с непоносимо дразнещ,
похотлив сърбеж: и специфичен мирис.
Отдадох дванадесет години, за да открия извора на онова мно-
гобройно количество нескончаеми страдания, за да изследвам тази
останала непозната за предходния и съвременния свят голяма истина, да
я направя достояние и същевременно да открия най-добрите ле-чебни
средства против псора, създадени при най-честите случаи в различните
проявления и форми на тази чудовищна болест.
Псората е онази истинска първопричина и генератор за почти всички
останали, безбройни болестни форми, които фигурират в па-тологията
под най-различини имена като самостоятелни, затворени болести. Към
тях се отнасят: слабост на нервната систма, хистерия, хипохондрия,
манийност, меланхолия, душевна слабост, лудост, пристъпи и крампи от
всякакъв вид, размеквапе на костите, скрофулоза, сколиоза и кифоза,
костни счупвания, рак, хемангиома, подагра, хемороиди, жълтеница,
цианоза, воднянка, аменорея и ма точни кръвоизливи, стомах, нос, бял
дроб и пикочен мехур, астма и емписм, импотентност и стерилитет,
мигрена, глухота, катаракта, бъбречни камъни, парализи, дефекти на
сетивните органи, всевъзмож ни болки и т..н."
В този 80 параграф на "Основите..." до известна степен Хаанеман
приключва както по-преди в "Хронични болести" с "хилядоглавото
чудовище псора"; за него тя повече от сифилиса и сикозата е зароди шът на
всички злини; тя е първопричината болестите да намират поч-ва за своето
развитие. /Затова учението на Хаанеман за миазмите често се нарича
"учение за псората"./
Би могло да се каже, че псората е епидемия, нападнала човечеството,
която отнема индивидуалносдтта на болестта и затова изисква по-скоро
обобщено лечение "против псора"'. "Преди да възприема това схващане,
можех да обяснявам отделните хронични заболявания само като
изолирани, единствени типологии. Колко по-доволни можем да бъдем
днес, когато за произлезлите от псората хронични страдания има още по-
специфични хомеопатични лекарства, сред които истинският лекар може
да избере тези, чиито лекарствени симптоми най-добре съответстват
хомеопатично на лекуваното хронично заболяване и така почти без
изключение предизвиквал пълноценно излекуване."
Какво всъщност означава "псора"? Рзога произлиза от гръцки и
означава "краста". Хаанеман взема думата от староеврейския /Стария завет,
Мойсей: 3,13 и 3,21/, където тя се означава като "зла краста", и с това
намеква за една от най-старите миазми в човешката история, а именно за
заболяванията от проказа и краста.
Разбира се Хаанеман е знаел по-рано от своито колеги, че нормалната
краста се предизвиква от малки кърлежчета / "Като причина за болестта
подозирам по-скоро нещо друго, жив организъм" , пише Хаанеман още
през 1791, а една година по-късно предлага прецизно научно изследване за
причинителите на крастата./, но въпреки това казва: "Наричам я псора, за
да има за това едно общо име" И това "обшо име" вероятно не е избрано
без символика. Защото, изглежда, от самото начало човек е бил уязвим по
отношение на крастата: Още Хиоб е наказан с грозни язви от стъпалото до
темето и "взе един чиреп, за да се остърже с него", при което "стържа" /
рзао/ от гръцки има същия произход като "Рsоrа".
И по отношение на някои днешни хронични заболявания би могло да
се философства с библейските думи за "грозните язви"; във всеки случай
със своите представи за това, което той нарича ""Рsоrа", Хаанеман дава
изключително актуално обяснение на една присъща на животинския свят,
засягаща едва ли не всички хора инфекция или предразположеност към
инфекция: "Това , че този прастар причинител на зараза преминава през
няколкостотин поколения, през милиони човешки организми и така
достига невероятна вирулентност, до известна степен прави разбираемо,
как той е могъл да се разкрие сред големия човешки род под толкова
неизброими болестни форми. При това трябва да вземем под внимание
какво количество обстоятелства е допринесло за образуването на това
голямо различие между хроничните заболявания / вторични симптоми на
псората/. Освен това съществува неописуемото разнообразие на хората с
техните вродени конс-титуционални особености, които сами по себе си
са безкрайно различни.
Следователно не е чудно, че върху толкова различни организми,
нападнати от причинителите на крастата, се проявяват толкова много
вътрешни и външни увреждания и неизброимо различни недостатъци,
неблагоразположения и страдания. В старата пато-логия ги водят
погрешно под множество собствени имена като самостоятелни
заболявания. В тях няма толкова много несполучливи, многозначителни
наименования, с които да се означават съвършено различни, най-често
наподобяващи се по един едничък симптом болестни състяиия!" /
"Основите...", параграф 81/

ПРИЦЕЛЕН ОРГАН НА ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

Като "лайтмотив" на трите големи миазми сифилис, сикоза и псора
може да се означи кожата. Сифилисът се проявява върху нея чрез
специфичните за това заболяване дерматози /"венеричен шанкър"/;
сикозата се изявява чрез "подобни на цветно зеле" брадавици по кожата;
псората се манифестира по нея, както още Хаанеман го описва," чрез
"често състоящ се само от няколко ерупции обрив" - но при всички случаи
тази, която реагира, е кожата, и която - ако се водим от учени ето за
миазмите - показва, че отвътре навън се разпространява миазмен процес.
Не случайно Хаанеман говори за "вътрешен сифилис'', вътрешна
сикоза " и "вътрешна псора ", "които са били свойствени за целия
организъм, проникнали във всички негови части, преди техният
съществен, заместващ и предпазващ избухването на заболяването
локален симптом да се прояви."
Тук "вътрешността е навън и външността е навътре" в едно обективно
превръщане, кожата като възприемащ и отговарящ орган, едновременно
щит и огледало. От една страна, тя отделя хората от външния свят,
предпазва ги от влияния, и въздействия; от друга страна, обгръща
вътрешния им свят и изразява царящото там състояние. Болестта "избива" /
отвътре навън, точно под формата на "изрив"/; човек "се пази чрез своята
кожа" - но "не може да излезе от кожата си". Той "не се побира в кожата
си" и "не се чувства добре в кожата си". Според обясненията на Хаанеман
такива чувства не трябва да се приемат като странни: "Така псората става
всеобща майка на всички хронични заболявания", пише той в наречения на
тях труд, " тъй като тя причинавя най-малко седем осми от всички
хронични боледувания".
Нейните влияния са особено облагодетелствани от това, че "й се
отнемат посредством външни средства заместващите и успокояващите
всеобщото страдание локални симптоми. Така неминуемо
предопределените за всеки от Сътворителя на света своеобразни болести
рано или късно трябва да се проявят."
И тази основна предпоставка, която Хаанеман определя като значима
за проявлението на хроничните заболявания, обусловени от псората /това
се отнася в същата степен за останалите две миазми/, е актуална както
тогава, така и днес - именно по отношение подтискането на външното
манифестиране на болестите: "Никоя от тези болести/хроничните/ не би
се проявявала толкова често, ако лекарите полагаха усилия да лекуват с
вътрешните хомеопатични средства и да заличават от ор ганизма тези
три миазми - без да засягат техните външни симптоми"
И днес, точно днес, обривът, екземата, пъпките се "изтриват"- като че
ли независимо дали е налице, или не псора, не е трудно да заключим като
Хаанеман:"/И ако се замислим, ще разберем, че външно проявената злина -
освен особени увреждания, причинени отвън - не може да възникне без
вътрешна причина... Няма обрив по устните или нокътно увреждане без
протичащи в човека по същото време вътрешни неприятности.'"
С това твърдение Хаанеман въвежда в своите "Основи ..." подробна и
пространна разработка на наблюдението и лечението на т.н. "локални
увреждания", която завършва в параграф 203 така:
"Ако вътрешното миазмено заболяване не се излекува, всяко външно
лечение на такива локални симптоми означава само то да се заличи от
повърхността на тялото, крастата да се унищожи от кожата с мехлем,
външно да се каутеризира шанкърът и чрез изрязване, превързване или
нажежено желязо да се унищожи брадавицата .
Това досега общоприето, гибелно външно лечение е станало най -
общия извор на всички неизброими, назовани и неназовани хронични
страдания, под които стене човечеството''1

ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ТЯХНОТО ХОМЕОПАТИЧНО

ЛЕЧЕНИЕ

В самото му начало е задачата, която Хаанеман възлага на хоме-

опатичните лекари за едно особено основно, "индивидуализирано
изследване". То служи за разузнаване на някогашни оплаквания, най-вече
за да се открият следите на по-ранни инфекции с псора; Хаанеман обръща
внимание върху възможна "псориатична първопричина" на остри
заболявания като "преходно пламване на латентна псора"; включва
душевни заболявания като псориатично зло в антипсориатично лечение и
разпростира изследването на симптомите върху условията на живот,
чувствата, предпочитанията и наклонностите на болния, върху
разтърсващи преживявания, грижи и страсти, с което той изгражда
основата на днешната хомеопатична анамнеза.
Най-после за лечението и на такова по-общо състояние той
осъществява съгласуваност с хомеопатичните принципи, в които
констатира /"Основите...", параграф 82/: "Чрез откриването на този голям
извор на хронични заболявания /псората/ лечебното изкуство се
доближава до природата па множество от подлежащите на ле чение
заболявания, също и по отношение изнамирането на по-спе цифични
хомеопатични лекарствени средства. Въпреки всичко при формирането на
индикацията при всяко заболяване за лекаря хо меопат остава
задължението за грижливо снемане на изследва ните симптоми и
специфични особености. Защото при това, как то и при всички останали
заболявания, не може да се осъществи истинско лечение без строго
индивидуализиране на всеки болес тен случай."
Защото и в този случай, при лечението на хроничните заболявания,
възникнали от трите големи миазми, особено от псората, Хаанеман остава
верен на открития от него принцип Similia similibus curentur" Въпреки че в
случая се касае по-скоро за вид епидемично заболяване, веднъж
разпознато, то се разглежда като феномен, без да се пита за другите
причини или скрити зависимости. /Много автори разглеж дат като
първороден грях това, което Хаанемаи е срещнал в лицето на псората -
зло, присъщо на човечеството от момента на грехопаданието, в
основата на неговата ранимост, натрупвало се в хората в продължение
на хилядолетия, увеличавало се и установило се във всеки един. "Наричам
го псора, за да имам за това по-общо име - не е ли неговото истинско име
"първороден грях", онова събитие предопределило загубата на
божествената природа от човека? За този, който не вижда в болестта
смущение във взаимодействието на атомизираните части, това е мисъл,
която междувременно нами ра своето основание, водещо към прескачане
на ограниченията./
Във всеки случай Хаанеман е въвел това пра-пра-зло в своя разви ващ
се "според вечните природни закони" природен здравен закон и го е
подчинил на принципа на подобието. Защото чрез откриването
проучването и установените по този начин болестни симптоми, чрез
"антипсориатичните лекарства" той превръща общата, видимо епи демична
псора отново в самостоятелна, лечима единица.
Тази задача той поема с труда "Хроничните заболявания, тяхната
природа и хомеопатично лечение", който само в малка част е теорети чен
труд. В по-голямата си част това е учение за лекарствените средства.
Следователно след като е достигал до определено познанние, Хаанеман е
действал. Той отново изпитва лекарства, добавя нови субстанции /сред тях
много неорганични, минерални вещества, с желанието да победи
първичното заболяване с първични материали/ и описва общо 49 лекарства за
лечение на псората /и останалите две миазми/, които той нарича "антипсориатични лекарства".
Аналогично на"хи-лядоглавото чудовище псора", която се манифестира с
безброй променящи се оплаквания, неговото познание, добито "от
лечението на много отделни хронични болести" и от изпитването на
лекарствените средства, обхваща при различните лекарства / например
"Sulfur"/ до 2000 симптома, които съответно на принципа на подобието -
хвърлят светлина върху индивидуалното приложение като лечебно
средство.

"Доколкото отделният лекар след многогодишни размишления,

наблюдение и опит се стреми да актуализира тяхното /на произлезлите
от псората хронични заболявания/ вътрешно лечение, аз съм се постарал
да изложа този опит в моята книга 'Хроничните заболявания' " - така
пише Хаанеман в "Основите..." за този труд, възприеман от някои лекари,
като "голям залък"заради своите преплетени, по своеобразен начин
пригодени към темата изрази /разглежда се само директният, недвусмислен
език в "Основите..."/ и заради обхващащите често много страници
описания на.

И ОЩЕ НЕЩО СЕ СЪДЪРЖА В ОНАЗИ КНИГА: ИМЕННО

ВИСОКОПОТЕНЦИИРАНИТЕ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА

Хаанеман се е докоснал - на друго място вече стана дума за това -

постепенно до света на неизмеримите, нематериални лекарствени средства.
Сигурно не е случайност, че едва през 1827г , по времето, когато второто
издание на неговото "Чисто учение за лекарствените средства" е почти
напълно издадено, а "Хроничните болести" би трябвало да са пред
завършване, той оповестява понятието и техниката на "потенциирането" -
познанието за нарастващата лебена сила на все по-високо динамизираното
лекарство. Тя става негов адекватен инструмент срещу "жтотоопасното,
динамично"" влияние на "болестотворния агент", особено, обаче, срещу
"динамичната зараза посредством хронично въздействащ инфекциозен
агент", срещу онзи "прас-тар възбудител", срещу псората.
Хаанеман е намерил средството за лечение и ограничаване въз
действието на псората - антипсориатичните лекарства; той намира и
формата за това - дематериализиране чрез високо и най-високо
динамизиране: "При това максимално пълно динамизиращо пригот вя не
на лекарствата може ...да се постави началото на лечението на
хроничните заболявания с най-ниските степени на динамизиране а където
е необходимо да се премине към по-високи степени, става, щи все по-
силни, макар и същевременно меко въздействащи."

"ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ" И ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

Хаанеман, който винаги е разбирал своето учение като догма, навлиза

чрез своите трудове за възникването на хроничните заболявания и
високопотенциираните лекарства в свят, в-който малко от неговите
многобройни тогавашни приятели и сподвижници са могли да го
последват. Докато към 1829 г. по повод неговия петдесетгодишен юбилей
като лекар все още му се кълнат и го заливат с "доказателства за
добронамереност и любов"/между другото и създаването на "Общество на
лекарите хомеопати" и събирането на значителни парични дарения за
изграждането на хомеопатична болница/; докато през 1831 г. благодарение
на неговите съвети за борба с върлуващата тогава холерна епидемия
хомеопатията завоюва нов престиж, схизмата си пробива път.
Тук е чистотата на учението, която не може да бъде подвластна на
сменящите се моди - тъй като пъргавите, дееспособни епигони, "полу-
хомеопатите" и "постхамеопатите", искат да разводнят изпробваните /и
по принцип непроменими/ основи, да нагодят клиничните течения и да се
аранжират с официалната медицина. От "вечния природен закон" на
Хаанеман се отцепва "либерално", "научно - критично" направление в
хомеопатията, стига се до диви нападки във вестниците - не на последно
място и заради принципите, според които се ръководи хомеопатичната
болница в Лайпциг; спорът ескалира - и сърдит, Хаанеман се оттегля с
няколко сподвижника.
Обаче Хаанеман продължава да тъче "баладата псора" /Фриче/, чиито
връщащи към първопричината строфи не намират последователи. От 1835
до 1839 г. излиза второ петтомно издание на "Хроничните заболявания" и в
последната редакция на шестото изда ние на своите "Основи..." /завършени
през 1842г./ Хаанеман обобщава още веднъж заедно с останалите
принципи на хомеопатията и значи-телните нови достижения в лечението
на хроничните заболявания -преди всичко в борбата с псората. Заедно с
вече цитираните възлови страници въвеждането на LМ-потенциите,
правилата за повторнотс даване /за всеки случай степента на потентност
трябва да се разпи-чава от всеки предхождащ и следващ прием, така че
пренагласяща та се към подобната лекарствена болест жизнена сила
никога да не почувства стимулиране към неблагоприятни ответни
действия/, как вито Хаанеман означава като "плюс - методи", при които
самите ле карства при дълъг период на въздействие за определено време
могат да бъдат повторени и в хронични болести". Той обяснява риска от
"повече, често едно след друго прилагани лекарствени средства" за
проявата на нови симптоми; включва емоционалните и душевни разс
тройства в учението за псората /като произлезли от органичното забо
ляване влияния на псората или истински психически заболявания, чиято
основа лежи псората/ и описва променящите се и алтерниращи заболявания
/където определени болестни състояния се завръщат или се сменят с друг
вид болестни състояния"/ като "хронични, чисто псориатични" прояви.
Кент, големият американски хомеопат, определя псората като "ос
новна причина за всички заболявания на човечеството " и я дефинира като
"нарушение във вътрешния порядък на човешкия организъм". Това
изказване - ориентирано към Хаанеман - обяснява с цялата си яснота в
какво широко пространство е навлязъл Хаанеман със своето учение за
псората. Първопричината той е подозирал, а е открил феномена зад
феномена. И от гледна точка на всички опити за интерпретация, всич ки
недоразумения и погрешни тълкувания - тогава и особено днес - е от
значение изречението на Хаанеман за актуалността на псората и
отключените от нея хронични заболявания: "И отшелникът от Монсера в
своята твърдина и малкият принц в батистените пелени не могат да й
избягат."

ВИЕНСКА ХОМЕОПАТИЧНА ШКОЛА, СЪЗДАВАНЕ, ПРАКТИКА

И БЪДЕЩЕ

« Когато държавата се убеди в необходимостта от напълно изготвените

хомеопатични лекарства,... ще нареди да се предоставят безплатно на
лекарите, за да могат те да ги дават на своите пациенти, богати и бедни, без
заплащане."
/Самуел Хаанеман, "Основите ...", параграф 265/
Такава е била представата на Хаанеман за бъдещето на хомеопатията.
Без колебание и резерви, напълно съзнателно и, както винаги,
въодушевен от това, което мисли и пише, при този поглед в бъдещето той
говори за "способни, безпристрастни лица", на които единствено
държавата би поверила приготвянето на хомеопатичните лекарства; за
лекари хомеопати, които "практикуват в хомеопатични болници,
легитимирани чрез теоретически и практически изпит".
За съжаление не става точно така.
Това, обаче, не означава, че не би могло да стане така.
 Ако се погледне от идеалистичните представи за държавата, каквито
Хаанеман - син на своето време - има, убеденият хомеопат не бива да се
примирява. Напротив, а днес още по-малко, отколкото преди десетилетия:
Предзнаменованията са благоприятни, времето подготви почвата за
хомеопатията. Въпреки всичко за съществуването на хомеопатията винаги
са били важни три неща: да има изявени лекари, които да образоват свои
ученици; общият интерес към хомеопатията да преодолее конфликтите
между теченията и сектанството; хомеопатията да може да се изучава,
упражнява и практикува.
Вярно, че е много вълнуващо да се изживяваш като самотен мъдрец,
оттеглил се от света и все пак известен, който упражнява хомеопатия като
изкуство и магия, но с това хомеопатията не се доближава и на милиметър
до утопията на Хаанеман. Хомеопатията трябва да се изу, чава там, където
начинаещият лекар учи медицина, образованието тряб ва да бъде достъпно
и обърнато с лице към практиката, хомеопатията трябва да се приема като
пълноценна медицина и да разполага с бол нични заведения.
Затова от около 35 години съществува Виенска хомеопатична школа.
За развитието и и за това, което е постигнала, се говори на друго
място; неин основен стремеж беше и си остава да осигури достойно място
на хомеопатията в днешната медицина. Методика, която се е запазила 200
години сред поколения лекари и почива върху еднакви принципи в целия
свят противно на много преходни - и преминали -възгледи и медицински
моди, може да предяви иска да бъде призната като почиваща на научна
основа и упражнявана от лекари медицина.
Затова хомеопатията не бива да се отказва от идеите, принципите и
правилата на Хаанеман.
По-късните преподаватели, школите след Хаанеман и техните
образователни форми охотно се упрекват в желание да разводняват
учението на Хаанеман или дори да го изоставят само за да бъдат признати
от страна на официалната медицина.
"Виенската хомеопатична школа" не е ортодоксална и не следва всяка
буква от наставленията на Хаанеман. Създателят на хомеопатията също е
бил изследователски дух, вземащ под внимание и внедряващ в своята
работа новото, което откривал като по-правилно и по-целеустремено. /
Примери за тази откровеност да дава простор ни промените има до
година преди смъртта му, на възраст 87 години!
Днес съществува убеждението, че Хаанеман е бил недостъпен. Днес
съществуват достижения, за които Хаанеман се е борил, но не е могъл да
открие.
 Днес има и методи, които тогава не са били на разположение
Все пак принципите на хомеопатията остават валидни вьв времето.
Допълнителното развитие може само да разшири хомеопатията, да я
обогати и може би да я направи по-достъпна за някои - не се докосва
принципността на Хаанеман и "безсмъртното" в неговия труд; неговото
учение - това може да се види - се обогатява с това, с което и той
основателят, би го допълнил.
Защото определено и Хаанеман не вижда хомеопатията като
вкаменелост.
Той иска - и я намира-силна и достатъчно издръжлива, за да може да
се налага.
Това не може да стане в изолация, в гето.
Едно толкова актуално учение като хомеопатията има нужда от
учители, ученици, чрез които заслужено да се разпространява; чрез които
да се осъществи утопията на Хаанеман - хората и пациентите били узрели
за това.
Картината на хомеопатията в наше време обгражда "уединения,
отвърнат от света хомеопат" по същия начин, както лекарят хомеопат в
нормалната си практика или край леглото на болния; фанатизмът,
догматизмът и нетолерантността въпреки всичко само задържат
наследството на Хаанеман.
Навсякъде, където предпоставките са използвани от добри учители и
на идеята на Хаанеман са дадени нови импулси, хомеопатията разцъфва.
Навсякъде, където хомеопатите се отдръпват от света и започват спорове за
посоката на развитие, се стига до застой, ако не и до залез на хомеопатията.
Твърди се, че дидактичното обогатяване на едно учение и неговото
предаване свършва с "достъпност за бездарността". Това може да не е било
неправилно в началото, но при желаещите да се усъвършенстват бързо се
отделя зърното от плявата. Способността за въодушевление, да
преодоляваш препятствия и от това да ставаш по-зрял, душевните и
духовни сили и талантът - всичко това са предпоставки, каквито
"бездарният" най-често и без това не притежава /много талантливият
напротив може необезпокояван да се открои над сивотата/.
Но: Хомеопатията не бива да се превръща в алопатия с други средства.
От такива стремежи трябва да се браним наистина още в зачагьк -
широкото разпространение, нарастващото уважение и постепенно приз-
нание не бива да се закупят срещу предаване на основните принципи. По
всички свои значими белези хомеопатията ясно и недвусмислено се
отграничава от официалната медицина; не бива обаче заради това да
вегетира като тайно мистично учение на ръба на често неразбира еми
"природни лечебни практики". /Още от Хаанеман насам хомео патията се
разглежда като естествен лечебен метод, но чрез сво ето
законосъобразно изграждане, чрез своите лекарски принципи и чрез
своята специфична фармакология се различава съществено от
обичайните методи на народната медицина./
Виенската хомеопатична школа може да изчака - в здрачното нача-ло
на века на науките - да бъде взета насериозно в смисъла на плура. литета на
медицинските методи. Много по-непретенциозна от Хаанеман днес
хомеопатията не иска да бъде единствено правилната медицина, тя иска
единствено да бъде равноправна.
" ПЪТЯТ КЪМ ОПОЗНАВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА МИНАВА ПРЕЗ
ИЗЯВАТА НА ЛИЧНОСТТА."
/Карл Лугмайер/

Медицината, която както хомеопатията нарича себе си

"личностнотропна медицина" или "медицина на личността", изхожда от
това да поставя в центъра на своята дейност човека в неговата цялост.
Основание за тези усилия е изградената върху достиженията на
феноменологията и учението за битието "личностнотропна
антропология".
Формите на човешкото развитие и живот биват изследвани в различни
области /съществува между другото биологична антропология като учение
за произхода на човека; теологична антропология като учение за
предопеределението на човека; философска антропология като учение за
смисъла на човешкото битие/, но всички тези специализирани тълкувания в
голяма степен остават длъжници на хомеопата с отговора на въпроса за
неговото място и перспектива.
"Личностнотропната антропология", която определя човека като
единство на тяло, индивидуалност и личност /с което обединява
познанията на другите.антропологични науки/, се опитва да разглежда
човека като живо същество със свои душевни, биологични и физикал-ни
закономерности, феноменологично от неговите дела, дейност, постижения
и особени проявления и да го наблюдава също като достоверна,
неразбираема, неизмерима личност /като "същност"/.
Философът Хелмут Плеснер /"Между философията и обществото"/
описва феноменологичния метод като "наивно удивление, да, уп-лах пред
явленията, които търси да обхване. Не да облива нещата с понятия,
нетърпеливо нахвърляни от определени метафизични предразсъдъци, да ги
деформира, а да остави да говори непосредственото наблюдение над
феномените, това е молбата на феноменологията."
Този поглед демонстрира фундамента, който съответства на уче нието
на Хаанеман, при това той - може би - го "преоформя", но го прави по-
достъпно:
Феноменологичният начин на наблюдение /" Болестните проявле. ния
представляват произшествия в тялото, които се проявяват и със своето
проявление индицират нещо, което не се показва от само себе си"/ засяга
принципите и директивите на Хаанеман също така, както и включващия се
в това извод за "нематериалната личност", в която - конкретно погледнато -
може да се разпознае "призрачното ди-намизиране" на Хаанеман или
жизнената сила.

ЧОВЕКЪТ В ХОМЕОПАТИЯТА

При излагането на своята дисциплина в книгата "Философия и

личност" виенският философ Карл Лугмайер попада на забележителна
констатация: "Задачите на философията следователно са достатъчно
всеобхватни... Нейна същностна задача е да бъде пазач и защитник на
тази човешка личност; да отхвърля преминаването на границите, ако те
произлизат от една или друга област на знанието, каквито не рядко се
случват при природоизпитателите, но не при естествените науки, и при
това от всички области - както от математиката така и от
психологията; изясняване на отклонения, каквито често се срещат при
т.н. духовни науки, при които, тъй като засягат смесени области,
области, в които човешката личност въздейства върху света на
явленията, често възниква опасността да се забрави личността и
човекът да се разглежда само като явление, като закономерно протичащ
начин на живот."
Днес този упрек към всичи природонаучни направления - Лугмайер би
могъл да спомене и медицината - от което никой не би трябвало да се
чувства засегнат - би трябвало да бъде предупреждение и покана за
хомеопатията.
Макар замислена още от Хаанеман да прехвърля границите и от
самото начало включваща областите на нематериалното, хомеопатията /и
лекарят хомеопат/ трябва да бъде и да остане осъзната по отношение на
своето място и гледна точка: При среща с човека ние предпоставяме
скритото, отличаващото го от "само - начин на живот", нематериалния
принцип на личността и се опитваме да го разберем, без да искаме да го
обясняваме. Следователно, ние заставаме пред нашите пациенти с духовно
поведение, което на първо място включва признаване единството на
човека.
Човекът е неделима цялост, която е повече от сбора на частите, докато
атомизмът учи разделяне /непрекъснато/ до най-малката неделима част.
Още преди 2000 години е формулирано /от лекаря Асклепий/: "Всяко
заболяване не е нищо повече от нарушение в движението на атомите."
Тази мисъл медицината следва до днес - както в своя неотклонен стремеж
към търсене на причината, така и в развитите за целта диагностични
методи, които - съгласно Тур Уекскюл, критик на съвременните
медицински способи - "могат да бъдат сравнени с големи микроскопи:
колкото по-голямо става увеличението, което оптическите апарати
достигат, толкова по-точна става картината, толкова по-тесен обаче
става и отрязъкът и по-голяма опасността... очите да загубят
взаимовръзката."
И това действително се случи: в преследването на "каузата", водена от
надеждата, че при следващото разлагане на още по-малки части - най-
накрая! - ще може да види и назове причината, молекулярната патология
неизбежно ще се превърне в "атомарна патология".
С ясния отсега резултат, че същината на причината и след това ще си
остане загадка. "Смисълът", който подрежда и целенасочено обединява
всичко, "умната воля, която всичко пронизва", не ще може да бъдат
намерени.
На второ място хомеопатията е респектирана от неповторимостта на
човека.
Всеки човек е отделен организъм и като такъв неповторим. Дори
когато двама души изглеждат напълно еднакви , на еднаква възраст,
еднакво големи, еднакво тежки и дори когато са съставени от еднакво
количество белтъчини, въглехидрати и мазнини, и тогава биха били
различни. Не само в своя стремеж и намерения; в своето различие и
категоричност; в своите мисли и чувства - те са изначално различни. Точно
в онази нематериална област, в която намират израз стремежът и
намеренията, различието и категоричността, мислите и чувствата.
Всеки човек се различава основно от онзи другия, всеки е
изключителен, незаменим и неповторим - от което за медицината остава
изводът, че това би трябвало да се отнася и за неговите болести
оплаквания.
От самото начало хомеопатията изхожда от тази предпоставка,
Лечението и лекарствата избягват всеки опит за схематизиране, ката.
логизиране и за обичайното за днес мислене в стандартизирани категории.
Колко страдания, оплаквания и симптоми биха могли да си приличат, но
така - като явления - те се проявяват винаги при някой друг човек и затова
са индивидуални феномени, които трябва и да бъ дат наблюдавани и
третирани само индивидуално.
И трето, хомеопатията набляга на особеностите на човека. Човекът -
въпреки физико-химическата закономерност, според която в
одухотвореното тяло протичат функционални процеси - не е нито повече
или по-малко сложен агрегат, нито призната от обществото маймуна.
Човекът, който "възкачвайки се от безсъзнателните дълбини на
живата природа към съзнанието на човешката екзистентност ...
чувстващ и действащ с волева решителност, оценка и целенасоченост, с
присъда и духовно вземане на становище разбира света и получава
осезаем отпечатък на своето индивидуално самосъзнание" /Лерш/, този
човек се намира в продължителен спор със себе си и това, което намира,
разпорежда и изисква като условия за своето съществуване.
"При животните и растенията природата не само предопределя, | но
и сама изпълнява. На човека, обаче, тя дава само предопредението и
предоставя изпълнението на него самия. Човекът сам по себе си има като
личност предимството пред всички познати същества да навлезе чрез
волята си в кръга на необходимостта, който за обикновените природни
същества е неразрушим, и да начене в себе си цяла нова редица от явления.
Актът, чрез който става това, се нарича предимно действие".
Животът следователно може - според мисълта на лекаря хомеопат
Г.Матич - да се дефинира чрез въпроса, на който човек трябва да отговори
чрез своите действия. Това създава особеното у човека, - биологично
недовършен и несъвършен, но затова пък способен да се адаптира и
развива - да се стреми във времето и пространството към далечното и
незлободневното. Той, противно на животното, живее не тук й сега, а за
бъдещето. Протичането на това развитие - живота - формира заедно с
предоставените му възможности неговата съдба; в крайна смет ка свободно
избрана, индивидуално преживяна съдба.
И това особено положение на човека хомеопатията като "личност-
нотропна медицина" може да включи в своята терапия. Психическото /
духовното/ развитие, "съдбоносното" пробуждане и предоставят също
толкова възможности за подход към личността както вроденото и
придобитото, психо-физиологичните способности и вродения и
придобитият психо-физиологичен недоимък.
 Ако на човек се гледа в неговата цялост, неповторимост и особеност,
то осъзнаваме неговата стойност. Възприемането на човек като
неповторимо единство не може да бъде проява нито на опекунство, нито на
съзнателно "принизяване" към "съжаление", а трябва да изхожда от
съзнанието за еднакво ниво на съприкосновение: опитът, че стремежите,
борбите, жертвите и страданията са нематериален, трансцедентален израз
на личността - факт, който в медицината също вече не се взема под
внимание - обуславя познанието за стойността на личността.
Думата "хомеопатия" произлиза от гръцките думи "homios" и "pathos"
и по своя произход означава "подобно изстрадване". С лекарския принцип
на подобието в хомеопатията това понятие се интерпретира непълно, тъй
като според нашето схващане то включва и "подобното", в този случай
дори "същото" за личностите: Хомеопатът терапевт се вижда не като
надраснал другите, а познава трудностите пред човешката задача да
премине през света. Той съчувства, тъй като страда по подобен начин.

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Разбира се в тази картина на човека ние го виждаме и разграничен, без

поради тази причина да искаме да го ограничим: Кръгът на въздействие на
хомеопатията винаги обхваща целостта, но се насочва и специфично към
отделни структури, които биха могли да бъдат означени като "слоеве в
изграждането на личността". /Разбира се те трябва Да се възприемат
само като примерен модел, тъй като отделните области са зависими една от
друга и преминават една в друга./

Личността
В центъра на човека е личността. Личността съзнава своя вътрешен
свят, противоположен на всичко, което е навън, това са душата, тялото и
обкръжението.
Думата личност вероятно произлиза от етруски и означава първо
начално "маска", в смисъл на " роля" или също "тип", а в класическия
латински добива значението на " представящо се същество". В прено сен
смисъл под това би могло да се разбере "какво прозвучава, какво произлиза
от маската" /=personare/.
Следователно зад маската стой действащо лице, което играе сво ята
роля или му предстои да я играе, което бива подтиквано към това или
което се натрапва със своята роля и се утвърждава. Карл Лугмайер
дефинира личността като "Аз - ът", като духовно същество, което
разпознава, решава и желае. Личност е понятие за съзнанието на човека и
характеризира неговата собствена същност и неговите стъпала на
осъзнаване.
Затова личност означава "Аз": "Духовно същество, способно на
свободно самоопределяне, чието аз може, изхождайки от себе си и чрез
себе си, да се самоопредели." /Ремплайн, "Психология на личността"/
Това Аз е център на съзнанието, към който се отнасят всички осъз иати
състояния; то съществува и когато Аз-съзнанието не е налице, например по
време на сън.
Като личности всички хора са еднакви и всички хора са свободни,
Тяхната духовна практика е извън времето и пространството./
Ремплайн/
Азът е безтелесен, локализиран на неопределено място в големия
мозък. В последна сметка човек действа пред идеалния свят на значимите
стойности. И в случаите, когато човек взема участие в духовния
стойностен ред и утвърждава значими ценности, той е, или по-добре, той
става личност. Така всеки човек е лице, но не всеки човек е личност. Като
лице човек се стреми да се открие отново, да се опознае; като лице той е
отворен "навън" и "нагоре"; човек в света, който слага своя. отпечатък
върху него и който той в своята свобода оформя.

Конституцията

Като част от природата за нас структурата на тялото и душата се

вродени. Тялото и душата са регулирани от личността "допирателни
плоскости", с които тя общува и с които се противопоставя на обкръ
жаващия свят. Конституцията е видимото, видът, в който личност излиза
срещу нас, и в който можем да я разпознаем; в който ние се
противопоставяме на света и в който можем да бъдем разпознати.
Първото, което ни впечатлява, е тялото, телесното в човека. Ние виждаме
или усещаме, активно или пасивно, неговото нагледно се-тивно
разпростиране и изпълване на ограниченото пространство. Това тяло има
множество части и добива определена, специфична за хората форма и
фигура. То се изгражда, както останалият неорганичен свят от 92 елемента,
които са свързани в молекули или агрегации, както и по-свободно
сглобени.
Не е трудно, обаче, да се проумее, че човешкото тяло /както
животинското/ има още едно свойство, което не е присъщо за останалите
тела /камъни, звезди и т.н./. То може да бъде безжизнено или живо. Искаме
да наречем одухотвореното, това ще рече жиро тяло, организъм и по този
начин да покажем разликата между безжизненото и живеещото. За да се
превърне едно тяло в организъм, нещо трябва да се присъедини, което не
отговаря на закона за телата, принцип /Vitalismus/, който прави тялото
живо. /Трупът е изграден по същия начин както тялото и все пак не
живее./
Организмът на човека също се подчинява на закономерностите на
неорганичната природа, което ще рече на физико-химическите закони Към
това, обаче, следва, че ако бихме искали да означим един фено мен като
живот, затова че се движи, размножава и нараства, приема вещества от
заобикалящия го свят, включва ги в себе си и отново отда ва подобни в
околната среда /assimilation u dissimilation/.! Закономерностите на
организма за законите на цялостното, на текущо - лабилното, които се
въплъщават в човешкия организъм.
Към човешкия организъм принадлежи, обаче, и областта на психиката,
която "може да се раздели в известните познавателни групи на усещания,
представи, чувства и желания; или от една страна на интелектуална
област /представи/ и емоционална област /чувствства желания, / от
друга" /Лугмайер/.
Така този "втори пласт в изграждането на личността" обхваща це
лостта на това, чрез което тя се проявява и изразява, чрез което въз дйства
навън и навътре; чрез което е свързана и се свързва с външния свят.
Както вече е установено, това телесно и психическо /= духовно
психическо/ състояние е вродено, но и придобито, променливо и различно:
това е индивидуалното състояние на човека по отношение на неговата
готовност да реагира, която предопределя неговите постижения и
способности да се адаптира.
Същевременно това е индивидуалният недоимък, унаследена, вро дена
и придобита органна слабост и системна малоценност; вродена или и
придобита диспозиция към болестни тенденции и произтичащи от това
болестни процеси.
За лекаря-хомеопат конституцията се открива в хабитуса и
темперамента; във физиономията, мимиката, жестовете и държанието в
това, което вижда, чува и разбира като огледало на телесните или
психически процеси, както и в установения персонален произход и минало.
Конституцията е резултат от това, как растящият човек е при. ел и
преодолял /или не е преодолял/ изискванията на своето собствено
съществуване - а за хомеопата често ключ за пристъпване към разга. даване
и лечение. /Докато под лечение тук се има пред вид терапев-тичната
подкрепа и лекарствена помощ при онова разклоняване на пътя, който
може да отведе или към промяна, съзряване и по-ново откриване на самия
себе си, или към разтваряне, загуба на индивиду-алност и
саморазрушаване./

Функциите
Когато човек се възприема като индивид /това ще рече "неделим"/ все
пак е позволено - със споменатото в началото ограничение на 'своебразната
затвореност на всяко разслояване" - да бъде наблюда- . ван в неговите
функционални кръгове; или да се представи онова разчленяване на
"командната дейност", което човешката личност използва за своите цели.
Ние различаваме три функционални области:

Функции на съзнанието
а/ интелектуална област
Съвкупност от феномени на съзнанието като разсъдък, разум, ителект,
интелигентност и т.н. Те са израз на стремежа към ценностно
осъществяване, техни резултати са науките, изкуствата; също религията,
техниката, индустрията, обществото и много други. Като отделни функции
могат да се окачествят:
Възприемане: включване на съзнателните усещания и възприятия в по-
рано добити, аналогични комплекси от нашия опит.
Разбиране: проумяване, възможност да си обясняваш, да разпозна-ваш
духовните ценности и да ги възприемаш.
Обучение: активно и пасивно възприемане на нещо, отбелязване и
спомняне.
Памет: способност да се съхрани схванатото, разбраното и наученото
и да се използва при нужда.
Представи: възприемане на възможностите /вътрешно виждане,
чуване, усещания за вкус, мирис, допир/.
Фантазия: творчески, репродуктивни или безразборни представи.
Интуиция: вглеждане навътре, непосредствено вътрешно възприятие,
творческо хрумване, безсъзнателен спомен /К.Г.Юнг/.
Вдъхновяване: творческо хрумване, творческа идея от
безсъзнателното.
Мислене: целенасочено, понятийно представяне, преценка,
заключения, схващане, разбиране. Продуктивно: изграждане на по-нови
структури и по- нови убеждения. Репродуктивно: идентификация, ползвне
на трайни убеждения.
Разпознаване: истинскоот и сигурно знание за същността на нещата.
Различаване: умение да се разграничават две или повече
обстоятелства.
Решаване: качествено самоопределяне в процеса на разпознаване и
различаване.
Воля: поставяне пред себе си на цели и твърдо придържане към целта.
Пускане в действие или блокиране на действия, регулатор на стремежите.
б/ емоционална област
Съвкупност от феномени на съзнанието, касаещи чувствата и
усещанията.
Към тях се отнасят:
Усещане: най- елементарното психическо въздействие, което
предизвиква активиране на съзнанието.
Чувстване: Чувството е непосредствено субективно преживяване.
Често се достига до цялостно, оценъчно заемане на становище.
Възприемане: осъзнаване на състояние, процес или ситуация чрез
свързване на усещане, чувство, спомен и асоциация.
Страсти: витална, изхождаща от организма тенденция, насочена към
определена цел за задоволяване на биологични потребности
Стремеж: целенасочен, предимно емоционален подтик към действие.
Поведение: преработване на определена ситуация чрез нейното
възприемане и интелектуално разбиране, което може да доведе до заемане
на позиция или решение.

Телесни функции
Съвкупност от прояви на системите в йерархично подредения
организъм, например: апетит, жажда, вкус, бременност,
изпражнения,урина, менструация, флуор, пот, сън, сънуване, секс,
топлинна регулация и др.
Органни функции
Отделните и специфични функции на органите, например; контракция,
дилатация, секреция, инкреция, ферментация, катализа, инфламация,
продукция, дегенерация и т.н.
В тази постройка, която поставя цялото винаги пред частите,
рефлектира виждането, с което хомеопатията се изправя пред човека – и
пациента. Функцията на органа, както и всеки орган сам, могат да бъдат
изходен пункт за хомеопатичното лечение - но "скритото" принципът,
който олицетворява индивида, са истинските цели на нашите усилия.
Надценяването на механичния и материалистичен напредък довежда до
това, добри в меренето и претеглянето да оставаме слепи за цялостните
взаимовръзки между болестите. Докато се получат резултатите в
лабораторията, дълго преди да биха могли да се намерят причините за
болестта, докато се открие следата на и видими причини, хомеопатията
вече е в състояние да разбере нуждата, несигурността, страха и
субективните оплаквания на пациента, за да може въз основа на това да се
намеси помагаща и лекуваща. Видове конституции и съдби и психически
процеси не могат да се обосноват с методи, при които се определят
антитела, антитоксини или вируси. Към "Човекът в хомеопатията" и към
"Изграждане на личността се отнасят още две области, които не
принадлежат непосредствено като психическа част към човека, които,
обаче, въпреки това не могат да бъдат отделени от него:

Отваряне навън
Чрез нструментите на психиката човек е във връзка с обкръжаващата
го действителност. Ако наблюдаваме тези конструкции, човешкият
организъм ни се представя като преситен пот рецептори за дразнителите:
За възприемане на светлината той има ретината като истински
рецептор със 75 до 170 милиона пръчици и 6 до 7 милиона колбички.
За възприемане на слуха лабиринтна течност с 15 000 до 20 000
реснички по средната стена на ушния охлюв.
За възприемане на мириса обонятелните клетки и обонятелните
влакънца на обонятелните нерви.
За възприемане на вкуса вкусовите брадавици от корена на езика до
ларинкса.
За равновесието полуокръжните канали и сакчетата в средното ухо.
За усещане за допир 80 000 високочувствителни и 640 000 по-малко
чувствителни рецептори за налягане по цялото тяло.
За възприемане на топлина цялата повърхност на тялото с 250 000
рецептора за студ и 30 000 за топлина.
За възприемане на болка цялата телесна повърхност с рецепторите за
болка, средно по 170 на квадратен сантиметър.
За усещане на мускулите яйцеформени и образувания под формата на
боздуганчета в съединителнотъканните влакна на мускулите.
Всички тези милиони и милиони рецептори наподобяват
трансформатори или превключватели, чрез които протичат непрекъснатите
впечатления и възприятия и се провеждат в съзнанието ни под формата на
възбуда, вълнение, усещане. В съзнанието на човек се оглежда цялата
околна среда - онази околна среда, която формира човека и която човек
преформира.
Докато организмът е само устремен да постигне - органично -
равновесие с околния свят, за личността той е поле на действие, на
личностно поведение. В него той търси мотивите, причина за' нашите
стремежи. Приспособяване, борба и творчески успехи; осъществяване на
духовните ценности, осъществяване на начинания, възстановяване на реда,
въдворяване на право - всичко това е специфично човешко. Всичко това
изпълва пространството и времето, факторите, които въздействат
определящо върху нас.
В голяма степен човек притежава способността да избира и определя
свеото жизнено пространство - но и бива определян от него. Д-р Г. Матич,
лекар-хомеопат, дава в "Documenta Ноmeopathica", 4 том, следното
обяснение: "Като същество, от ворено към света, човек е освободен от
своята естествена за обикаляща го среда. Той е лишен от животинското
приспособя ване в отрязък от нея. Средата, обкръжаваща повечето
животни, се променя, към нея са нагодени специфично изградените органи
на животните, в съзвучие с нея се изработват също така
видовоспецифичните вродени инстинкти.
Човекът, напротив, има ясна неограниченост на възприеманото,
няма обкръжаващ го свят, а има 'свят'. Тази не-мислима откритост на
дразненията и впечатленията, противо положно на възприятията,
представлява високо натоварване, ко ето трябва да бъде преодоляно.
Човекът трябва да претвори зап лашващата го природа в служеща му за
живот. Така природата се превръща в култура, а културният свят е
човешкия свят. Точно на мястото, на което при животното се намира
обкръжаващата го среда, при човека стои културната среда, което ще
рече отря зък от покорената от него и преобразена в удобна за живеене
природа.
Когато човек вече не може да се справя, при което причините могат
да л ежат както в слабостта на неговото същество, така и в
надмощието на обкръжаващия го свят, околната среда добива зап-
лашителен характер, уврежда го във физически или психически смисъл."
За хомеопатите познанието за значението на тази област - особено за
днешния човек, който е все по-откъснат от своите механизми за защита и
възприема света като заблудило се, забележително неповторимо същество -
разрешава лекарска намеса за преодоляване на физическите и
психическите травми: общество, семейство, професия, култура, религия,
оскърбление, пренебрежение не са чуж ди на хомеопатията като
първопричини за болестите или като пред разполагащи ги обстоятелства,
още по-малко положителните или отрицателни влияния на тепература,
климат, светлина, шум, мириз ма и налягане.

Отваряне нагоре
Едно представяне на "Изграждане на личността" не би било пълно, без
да се освети позицията на човека по отношение на Създателя. Защото само
от "отварянето нагоре" човек получава своята задълбоченост, вътрешен
живот и достойнство. "Никое животно не познава стремежа към
справедливост, порива към истина и позна-ние. .Животните нямат наука,
нямат религия, нямат морал, нямат право." /Лугмайер/
Как можем да разберем своето съзнание?
Тъй като ние самите не се познаваме и желаем вечно и също не сме
желали света на явленията, трябва да има някой, който е желал нас и света
на явленията. Следователно трябва да предпоставм едно съзнание, което се
познава и желае вечно, което с времето познава и желае също така и нас.
Да искаме да познаем съзнанието с времето, това наричаме да направим
или да създадем. /Лугмайер/. Това първосъзнание, "най-висшето, първото
същество", наричаме Господ, което ще рече "призования". По познание и
воля сме подобни на този Бог, като личност сме точно копие. Човекът като
живо същество ни се представя като част от картината на биологичното
развите. Чрез човешкия организъм човешката личност е получила най-
добрия инструмент за делата си. В "отварянето нагоре" човек в психически,
познавателен и волеви план е едно особено богоподобно същество, пълно
божествено копие.
Така човек в себе си и за себе си е удивителен. Прекрасно творение,
възхитително на вид и достойно за обич. Но и страшно в своята свобода /
злото онагледява понятието за свобода/, и опасно.

ЗДРАВЕ - БОЛЕСТ – ЛЕЧЕНИЕ

"Здравето е състояние на пълно телесно, духовно-душевно и социално
добро самочувствие, за което всеки човек в най-голяма степен има своя
собствена норма."
/Der Groβe Brockhaus /

Няма здрав индивид.

Ако вземем гореспоменатото заглавие на главата в неутралното му
дефиниране като основа за лекарската дейност, това не е нищо друго освен
изискване за персонална, личностна, индивидуална и целокупна медицина.
Ако "здравето" се интерпретира именно по този начин субективно,
понятието "болест" не може да съдържа нищо друго:
Тъй като има "здравна норма" също толкова малко, колкото и "норма
за болест". /Освен може би при епидемиите, които сами тиранично отнемат
индивидуалността на болестта./
Всеки човек боледува различно - по свой начин; всеки човек съшо е
здрав по своему и ако в този "Наръчник по хомеопатия" вече многократно
беше установявано, че "болестта е само другият полюс на здра вето", то
трябва отново да се разбере, че всяка болест засяга човека винаги в
неговата целокупност. Тя не може да се отдели от него, тъй като той - дали
като болен, или здрав - винаги си е същият. Разликата е "само" в неговото
смущение, неблагополучие, което - от хомеопатична гледна точка - се
изразява в персонални симптоми.

ЗА ПОНЯТИЕТО "ЗДРАВЕ"

Очебийно е, че горната дефиниция на здравето следва "Изграждане на

личността", както сме го изложилина предходните страници: Здравето е
обширно, засягащо целия човек, субективно качество, което предполага
ред вътре и вън от човека.
Здравето е идея - не може да се претегли, не може да се измери, не
може да се докосне.
Ерих Фром, психоаналитик и социолог /и с много от възгледите си
близък до хомеопатията/, описва в "Дзен будизъм и психоанализа" своя
възглед за здравето: "Здраве означава да бъдеш активно и пълно свързан с
хората и природата, чрез любов да преодолееш изолацията и
отчуждението, да се чувстваш едно цяло с всичко съществуващо - и все
пак да те възприемат като отделна цялост, каквато си, като индивид,
неделим. Здраве означава да можеш ненакърнимо да усещаш радост и
скръб, да не събудиш от дрямката, да бъдеш бодър. То означава също, да
твориш, което ще рече, да реагираш като истински, цялостен човек,
какъвто си, към себе си, към другите, към всичко съществуващо,
независимо дали всъщност е той или то, и да се разпростираш в
подробности. В това истинско разпростиране се крие творческа сила,
което означава да виждаш света, какъвто е, и същевременно да го
виждаш като своя свят, като свят, който е сътворен и преобразен чрез
твоето творческо разбиране, така че вече не е някакъв чужд свят "там
навън", а е станал твой свят. И накрая здраве означава да оставиш
своето Аз, да отхвърлиш своята алчност, да не гониш запазването и
умножаването на Аза, означава да си, да изживееш себе си в своето
съществуване, а не в имане, пазене, желание и полза."
Тази обща картина на здравето е идея, простираща се по-надалече,
отколкото може да я формулира хомеопатията - и въпреки всичко е вярна,
не само във встъплението, но и нататък: Въпреки всичко един сакат, сляп,
парализиран или душевно болен човек може да бъде по-здрав от
"прегрешилия", който може да се движи; от воайора, който може да гледа;
от престъпника, който може да използва разума си.

ЗА ПОНЯТИЕТО "БОЛЕСТ"
"Разбирайки нищожността на свръхсетивните измислици, кошпо \ не
могат да бъдат потвърдени от опита, и най-проницателният,
непредубеден наблюдател няма да установи в никоя болест нищо като
външни, възприемани чрез съзнанието промени в състоянието на тялото
и душата /болестни признаци, явления, симптоми/, следователно
отклонения от по-ранното състояние на здраве на боледуващия в
момента, които
1.той самият усеща,
2.неговото обкръжение долавя,
3.лекарят наблюдава в него.
Всички тези видими знаци представят болестта в нейния цялостен
обхват, което означава, че те заедно съставляват нейното ис- \ тинско и
единствено мислимо лице на болест. " Така Самуел Хаанеман дефинира в
параграф 6 на "Основите ..." "болестта" и още тогава се противопоставя на
опитите за обяснение на причините и разбира се, срещу принадлежащите
им методи.
Днес ние казваме: Болестта е протичащ в човека процес; болестта е
последица на външно или вътрешно смущение на личностния ред,
проявено в признаци, оплаквания и симптоми.
Естествено в наши дни болестта може да бъде дефинирана и по-
прецизно: При острата реакция се разрушава органът, клетката или
молекулата; при хроничните заболявания все по-често надделява цен-
трално-нервното увреждане, доказателство за което са ритмичното
протичане, тласъците, склонността към рецидиви и многостранната скала
от психосоматични изразни форми. При тях човек още повече се проявява
като едно цяло - те показват трансцендентността на личността.
Затова научните опити за обяснение, които предполагат зад
проявяващия се симптом причина, поддаваща се на измерване, и матери-
ална "кауза", и овеществяват човека и неговата болест; стесняват рамките
на явлението съобразно скалата и езика на днешните науки.
Самуел Хаанеман, обаче, не зачита това, "заради което толкова много
лекари в гонене на слава прахосват сили и време", а именно ''обвързването
на празни случаи и хипотези за вътрешното състояние на жизнените
процеси и възникването на болестите в невидимото вътре, в т.н.
системи, или безбройните опити за обяснение на явленията в
заболяванията и останалите скрити от тях други при-чини "/ бележки
към 1 параграф на "Основите..."/, следователно Самуел Хаанеман не взема
под внимание това просто като "феномен", а се концентрира върху това,
което се проявява като "истинското и един-ствено възможно лице на
болестта ". На своите лекари той поставя -в параграф 3 на "Основите ..." -
задачата,
. "ясно да се осъзнае какво във всяка болест следва да се лекува /
разбиране на болестта/" и
. "да знаят, кое във всяко лекарство е лечебният прнцип /познаване на
лекарствените сили/.
Това единодушие не може да бъде пренебрегнато. Преди в следващия
откъс да се занимаем с тази теория на лечението, искаме да се
противопоставим на "разбирането за болестта ", която "трябва ясно да
се осъзнае ", от цитираното в началото определение за болест. "Външните,
възприемани чрез съзнанието промени в състоянието на тялото и
душата" могат да бъдат разбрани, усетени. Никакви предположения,
теории, хипотези, твърдения, спекулации и догадки -даденото е това, което
лекува, и съвпада със съзнанието на човека. Затова не е нещо само телесно,
а процес на плоскостта на личността.
Това обяснява също, че хора с "еднакво заболяване" могат да имат
различни страдания и различни прогнози. Централната и вегетативната
нервна система, хормонално-хуморалната и хистиоцитната системи са само
местонахождението на процесите, а патологично-анатомичният субстрат не
е причината, а следствието от дезорганизацията. От една страна при
пациентите се откриват крещящи увреждания на здравето с отпадни
явления на определена система без каквато и да е положителна
лабораторна находка. От друга страна в трупове се откриват тежки
деструктивни изменения, както и второстепенни находки при пациенти без
оплаквания. Така локал-но-аналитичното изследване, което смяташе, че е
открило причината, ни дава поглед върху увредения терен и променените
функции. Отново и отново то приема, че се е приближило до разбирането
за болестта - тогава при това се подхваща схемата, на която се дава име.
Третира се причиненото, а не болният човек, тъй като болестта е
качествено явление. Нека обобщим хомеопатичния възглед за болестта и
неговата раз, лика спрямо разглеждането на болестта от клиничната
медицина най-добре с описанието на швейцарския лекар В. Клункер:
"Ако симптоматиката при даден пациент именно непредубедено се
докаже като действително болестна проява, е ненужно, излишно и
погрешно зад тази действителна болестност още веднъж: да се търси
причина като същинското за болестта, както това би могло да е нужно
и логично за научната медицина. Позитивно погледнато, феномените на
човешката болестност не представят нищо производно, несвойствено за
истинската болест, и нищо друго освен точно болестта като истинска и
действително самата тя подлежаща на лечение.“

ЗА ПОНЯТИЕТО "ЛЕЧЕНИЕ"

"Най-висшата и единствена професия за лекаря е да превръща

болните хора в здрави, което ще рече да лекува" - така Самуел Хаанеман
описва задачата на лекаря, изискване, което днес изглежда останало на
заден план при реконструиращата и успокояваща медицина.
"Най-висшият идеал на лечението " - така Хаанеман конкретизира по-
далечната терапевтична цел на лекаря - "е бързото, деликатно и трайно
възстановяване на здравето или преодоляване и унищожаване на
болестта в целия и обхват по най-късия, най-надеждния и благодатен
път. " И това изискване - може би най-вече там, където става дума за "най-
благодатния път" - звучи точно като утопия, ако към него се приложи
мащабът на днешната официална и клинична медицинска практика.
Хаанеман, обаче, не само поставя това изискване и претенция за
такова лечение, той предоставя и методите, осъществяващи тази
дефиниция - а именно хомеопатията с предпоставките за "научно
лекарствено лечение" в най-тесен смисъл. /В. Клункер/
От цитираните в предходния откъс подточки а/.... каквото може да
бъде излекувано при всеки болестен случай ...; и б/ ... което е лекуващото
във всяко лекарство... неизбежно се проявява хомеопатичнй-ят извод - в/
лечението: "Ако лекарят разбира да пригажда лечебнияпринцип на всяко
лекарство по ясни правила към това, което той не-успоримо е установил
като болестно, оздравяването трябва да последва." Така параграф 3 в
"Основите ..." утвърждава предпоставките, при които "големият и
единствен природен лечебен закон на хомеопатията " се проявява, и
свързва успешното лечение с личността на лекаря хомеопат, на "лечителя",
който с помощта на инструментите "принцип на подобието" и "лекарствена
терапия" постига очаквано, закономерно - следователно научно -
излекуване.
/Самият Хаанеман описва хомеопатията като "много проста,
оставаща винаги една и съща в своите основни закони и прояви терапия ."
И добавя: "Както учението, върху което почива тя, я показва обоснована,
напълно затворена в себе си и чрез това полезна. "/
Тук е мястото на една история, която илюстрира твърдението за
"непроменяемите методи" и "предсказуемото лечение". Тя се развива не в
наше време, но една от целите на Виенската хомеопатична школа е тази
история да би могла да се случи и днес. Константин Херинг, известният
немско-американски хомеопат, разказва: "По време на едно пътуване
пристигнах в някакво село. Един благородник ме покани, вместо в
кръчмата, да остана през нощта при него. Той беше богат особняк, при това
както обикновенно болен, скучаеше и имаше хубаво вино. Като чу, че съм
млад лекар, каза, че би предпочел неговият син да стане палач. Аз се
учудих, но той довлече една голяма книга и ми разказа: Преди двадесет
години се разболял, но бил с разсъдъка си. Двама известни лекари се
карали за неговите болести. Той не приел никого от двамата, а още по-
малко техните лекарства, но записвал всичко в книга. От това, обаче, не
оздравял, а предприел пътуване с намерението да намери трима лекари,
единни по отношение на болестта му; без възражения искал след това да се
възползва от тяхното лечение. Така помолил за съвет почти всички
известни, а и няколко неизвестни лекари, и при всяко свое оплакване
оставал верен на първоначалното си намерение, всеки път записвал
полезния съвет в книгата, но неотк-ривайки никакво съвпадение, не
последвал нито един съвет; затова все още бил болен, но поне жив. Иначе
книгата му коствала много пари.
Книгата беше съставена като счетоводен документ. В първата графа
бяха записани имената на лекарите под номер, стигаха до цифрата 477. На
второ място стояха имената на неговите болести: 313. В трета графа стояха
предложените средства. Изписани бяха 892 рецепти съдържащи 1097
лечебни средства. Той взе едно перо и попита сухо Не бихте ли искали и
Вие да ме посъветвате нещо? Ще го впиша под N 478. Аз, обаче, не бях в
настроение и само го попитах дали сред тях це фигурира и Хаанеман. Той
засмяно посочи N 301. Име на болестта: о средство: 0; Този е най-умният
от всички, извика той, защото каза "Името на болестта няма да ми послужи
за нищо, а името на лекарст вото няма да послужи на тебе за нищо,
главното е излекуването." И\ защо тогава, попитах аз, не се лекувахте при
този, най-умния? Той отговори: "Защото е само един, а аз търся трима,
които да са на едно мнение.
Попитах го дали би дал няколкостотин талера за един опит, а аз бих
могъл да го запозная не с 3, а с 33 лекаря от различни селища, страни,
краища на света, чиито становища ще си съвпаднат. Той се усъмни, но
реши да провери. Ние направихме описание на неговата болест и след като
копията бяха готови, той ги изпрати на 33 различни лекари - хомеопати,
постави във всяко писмо по един луидор и помоли да му предоставят
средство, което ако не го излекува, то поне да облекчи болестта му.
Наскоро получих бъчва рейнско вино от 1822 г. "Изпратих Ви от 22-ра,
пишеше той, тъй като 22-ма си съвпадаха в отговорите. Тогава видях, че
сте имали право и все още имало сигурност в света! Подредих си нещата,
за да го разбера. 22 -мата лекари бяха избирали между 200 средства - и
всички едно и също. Повече не можеше да се иска. Следващият се погрижи
за мен и ви изпращам виното, тъй като от радост за моето напредващо
оздравяване не пия твърде много."
От формулираните от Хаанеман задължения на лекаря-хомеопат да
бъде просветен познавач на болестните признаци и лекарствените средства
произлизат фундаментални изводи за хомеопатите: На първо място е
нужнен талант непредубедено, деликатно и всеобхватно да се долови
"същината на симптомите ", чрез която се разкрива болестта В широката
рамка, която "Виенската хомеопатична школа" предлага за това, се
включват особени способности - и любовта наистина да видиш, наистина
да изслушаш и наистина да разбереш пациента. И на второ място лекарят
хомеопат има нужда от богато, диференцирано и непрекъснато допълващо
се и задълбочаващо се познание за своите лекарства. Само от изпълнението
на тези две елементарни изисквания може да се излекува пациентът - това
съвпадение между " лекарствения принцип" и "подлежащия на лечение"
води до: "оздравяването трябва да последва " /Хаанеман/.
Днес ние се присъединяваме към убежденията на двамата значими
физиолози Бернард и Канон, които казват: може да се постигне излекуване
само когато средствата за това се вземат пред вид по законите за
поддържане биологичното равновесие /Бернард/ к съобразно
неизменчивостта, с която организмът трябва да поддържа своята вътрешна
среда по отношение на различните условия за живот.
Рядко ще открием пациент, който страда само от едно смущение, в
повечето случаи те са повече, всяко от които има особено значение в
целокупността, каквато при специализирането се пропуска. Стига се дотам
при всяка проява на оплаквания пациентът да желае и получава
съответните медикаменти, без да се държи сметка за естествените
регулиращи възможности и стремеж към равновесие на организма.
Насочената към човека терапия според нашите досегашни изследвания
трябва да съответства на изграждането на личността. Целта би била
възстановяване на личностната хармония чрез премерено лечение на
личността.
Лечението е възстановяване на реда по отношение на Създателя, по
отношение на околната среда, по отношение на себе си и вътре в себе си;
лечението е възстановяване на личностната хармония - и с това на онова -
както казва Хаанеман - "оздравяващо и одухотворяващо начинание ", което
възстановява здравето.

Трябва да гледате същността на човека."

/Парацелзиус/

За първата голяма предпоставка към излекуване - пълноценното

опознаване на болния, неговите признаци, проявления и симптоми -
Хаанеман не изисква нищо друго освен "обективност, здрав смисъл,
внимание при наблюдението и точност при пресъздаването картината на
болестта ". С това определение - и прецизираните бележки към него - той
създава основите на хомеопатичната анамнеза /Думата произхожда от
старогръцки и означава "припомняне". В медицината тя е определение за
преходната история на едно заболяване; в хомеопатията се има пред вид
цялостното представяне на личността, включително и нейното заболяване./
, за която Уекскюл казва: "От 160 години тази\ техника на анамнеза не е
достигната, първоначално в най-ранния период в рамките на опит за
психосоматика се е развила форма на интервю, която също изпълнява
изискванията на Хаанеман. "
И на практика: ако се прочетат бележките, които Хаанеман прави към
тогавашната практика за осведомяване на лекарите, неговото обстойно
изследване на болния човек може да се приеме като голяма промяна, която
и днес все още различава хомеопатията от повечето други медицински
школи. Така Хаанеман пише /в бележка към параграф 104 на "Основите ..."/
за лекарските традиции на своето време /Не бива да си спестяваме
сравнения с нашите/:
"Методите на лечение в старата школа са много удобни за лекарите.
Няма никакво точно осведомяване за всички обстоятелства около болния,
тъй като лекарят го прекъсва често даже при описа нието на отделните
му оплаквания, за да изпише по-бързо рецептата, съставена от
компоненти, повечето неизвестни за него по своя ефект. Никой
алопатичен лекар не се интересува от обстоятелствата около болния и
още по-малко си записва нещо за тях. Ако след това види болния отново
след много дни, той знае малко или нищо за малкото първо-начални
съпътстващи го обстоятелства /тъй като оттогава е видял много
различни болни/.
И при по-нататъшните си посещения той задава малко общи
въпроси, опипва пулса на китката, поглеждайки езика, в същия момент,
без особена причина, изписва друга рецепта или продължава действието
на първата /по-често през деня и в по-значителни дози/и бърза с изящни
жестове към петдесетия или шестдесетия болен, който същия предиобяд
трябва лекомислено да посети. Така това се превръща във всъщност най-
съзерцателната от всички дейности, съвестно, внимателно изследване
състоянието на всеки отделен болен и обосновано въз основа на него,
специално лечение от хора, които се наричат лекари, рационални
лечители. Успехът, разбира се, почти без изключение е лош; и въпреки
това хората е трябвало да се обръщат към тях, отчасти защото не е
имало нищо по-добро, отчасти от етикеция и защото така е било
прието. "
Разбира се, изчерпателната форма на Хаанеман за информиране не е
само - благотворно - съучастие към личността на човек, но преди всичко
основна насока в неговото учение за хомеопатията: без точно познаване на
подлежащия на лечение неговият принцип "Simila similibus curentur"би бил
практически неприложим. Да научи и знае по възможност всичко за своя
пациент е наложителна необходимост за лекаря-хомеопат, защото само по
този начин може да бъде намерено лекарственото съответствие на всички
оплаквания и симптоми. Затова "Виенската хомеопатична школа" държи
сметка за особената изчерпателност, точнос/и системност на анамнезата. И
това по малко по-различен ред от този на Хаанеман, иначе все пак тя
следва неговите правила, развива ги и ги разширява.
Базирайки се винаги на описаната по-напред картина на човека и па
разбирането за единството на личността, лекарят-хомеопат се опитва чрез
анамнезата "да види същността на човека" - при което възприема и разбира
болния като личност, като индивидуално проявление със субективни
усещания и свойствени нему оплаквания /като феномен/.
Тази среща - защото има такава - трябва да бъде колкото е възможно
по-основна, описанието и изолираното разглеждане на симптомите
поотделно е твърде малко. Изисква се и умението да се намери следата на
това, което се крие зад "маската" и играе своята "роля". Необходимо е да се
представи жива, огледална картина на човека и да може да се види човекът
с неговия унаследен и придобит фон, с неговата съдба, с неговите
оформящи го житейски преживявания и с неговите душевни и телесни
свойства.
"Без оглед на единството, неповторимостта и особеността на
болния в дадения момент няма и истинско лечение за цялата личност; без
способността обликът на болния да се тълкува като израз на\
единството на неговите дух, душа и тяло няма цялостно лечение'' пише
Фолк в "Невроперсонална диагностика". Към природонаучните учения,
към които принадлежи и господстващото днес медицинско направление
има каузално учение, в чийто център стои не отделното, единствено
"явление", а абстрактното понятие. Едно заболяване, например, се
разглежда от него не като част от съществото, при което то се проявява, а
се възприема като "нещо" обособено от него, нещо,чиито причини,
елементи, сили и свойства служат за изследване или за лечение.
Натурфилософското учение, напротив, с което хомеопатията се
чувства свързана и което определя преди всичко делото на нейния създател
Самуел Хаанеман, има за съдържание единенията - картини, фигури,
същества, каквито могат да бъдат създадени от живота. Нищо не се отделя
от това, нищо не се разглежда изолирано от това - чрез непосредственото
наблюдение се създава затворено в себе си разглеждане на феномена в
неговите взаимозависимости, с неговите полярности и в неговия ред.
Това следователно е изходната предпоставка за домогванията на
лекаря-хомеопат.
Като "маркировки" при разузнаването в "лабиринта личност" му
служат- според изразите на Хаанеман - "болестни пристъпи, признаци,
симптоми ". Особената методика на "Виенската хомеопатична школа"
прави възможно само по-лесното ориентиране в този "лабиринт": в.центьра
стои изчерпателен, всеобхватен и систематичен въпросник и също така
изчерпателен, всеобхватен и систематичен лист за анамнеза. Тяхната
структура следва описаното тук "Изграждане на личността" и бележките на
Хаанеман в "Основите ...", че лекарят-хомеопат трябва да се съобразява с
"данните за най-вероятната пред-поставка за болестта, значимите
моменти от цялата история на болестта, емоционалното състояние на
болния и неговата духовна същност, неговите занимания, начин на живот
и навици, неговите граждански и домашни взаимоотношения и тнт "
Хомеопатичната анамнеза изпълнява също изискването на Хаанеман "че
без стриктно индивидуализирано изследване на всеки болестен случай не
може да се осъществи истинско лечение"; "че болестните признаци
трябва да се изследват колкото е възможно по-внимателно и
обстоятелствено "; и в заключение, "че трябва да се улавят по-
необичайните за окото симптоми."
Макар че някои от тези предписания / те съдържат дори насоки за
обслужване на "хипохондрици" и "лениви личности "/Хаанеман дава само
за случаите с хронични заболявания, от неговите общи трудове за
проучването на статуса на пациента ние сме извлекли общовалидна
анамнестична формула, чиито основни черти са възприети вече в много
други страни.
ХОМЕОПАТИЧНАТА АНАМНЕЗА

Хомеопатичната анамнеза се подразделя на

предварителен доклад
свободен доклад
насочен доклад
и обстоятелствен доклад.
Тя започва още с името на пациента - тъй като името е нещо много
характерно, със сигурност не е случайно. Още в свещенните текстове е
записано, че всеки се вика по неговото име. Господ ме познава по името -
голямо утешение в тежки часове. "Nomen est omen ", името казва всичко,
не без основание твърди стара латинска поговорка. С името се свързва
произходът, с местоживеенето и адреса - определена жизнена среда. По
подобен начин е важна професията. Освен че може да хвърли светлина
върху някое професионално обусловено заболяване, тя информира лекаря и
за това каква роля играе или трябва да играе пациентът в околната среда.
От тези малко данни опитният лекар, който е научен да наблюдава и
схваща, разбира вече много неща.
Предварителен доклад

Първият въпрос от предварителния доклад е насочен към фамилните

заболявания, дали в семейството определени заболявания се проявяват
често - което може да има последици върху потомството, и дали
определени духовни и психически или социални модели на
взаимоотношения пронизват семейната история, които съзнателно или
подсъзнателно са останали определящи, например алкохолизъм, склонност
към отравяне или самоубийство. Към най-значимите фамилни
обременености се броят: ракът, туберкулозата, болестите, свързани с пола,
душевните болести, епилепсията, сърдечно-съдовите заболявания,
инсултът, сърдечният инфаркт, емболията, болестите на обмяната,
захарната болест, ревматизмът, склонността към образуване на камъни,
алергичните заболявания, астмата, кожните болести, ор-ганната
недостатъчност, малформациите.
Вторият въпрос се отнася към детските и инфекциозните заболявания:
морбили, скарлатина, дифтерия, магарешка кашлица, варицела, рубеола,
детски паралич, тетанус, дизентерия, тиф, паратиф, хол ера, малария,
тропически болести, рак, туберкулоза, болести, свързани с пола.
Днес се правят опити с помощта на имунизации, доколкото е
възможно да се предотвратят детските инфекциозни заболявания. Една
мярка, която няма само предимства: тъй като всяка превъзмогната детска
болест е тренировка за имунната система. Освен това имунизациите не
предотвратяват напълно възникването на заболяване. Болестта преминава в
по-лека форма, не се разпознава и не се лекува и така се превръща в
продължително натоварване за организма. Тъй като след имунизациите
непрекъснато възникват и усложнения, макар и много по-рядко, отколкото
преди, третият въпрос на предварителния доклад е насочен към
имунизациите, които пациентът е получил. А именно: варицела,
скарлатина, дифтерия, магарешка кашлица, тетанус, детски паралич,
туберкулоза, рубеола, морбили.
В по-старата хомеопатична литература категорично се отхвърля
всякаква имунизация, което отчасти може да бъде обяснено с
недостатъчното качество на тогавашните ваксини. Лекарят би трябвало да
ре шава този проблем не мирогледно, а да намира решение за всеки отде
лен случай. Предписваното днес еднакво, фиксирано имунизиране за всяко
дете е също така съмнително, както и тоталното отхвърляне на
имунизациите. В хомеопатията има лекарства, които могат да бъдат
назначавани профилактично против ваксинални усложнения или да
подтискат и облекчават вече възникнали ваксинални усложнения.
Страдали ли сте като дете от: екземи, брадавици, херпес, простуди,
астма, измръзвания, изгаряния, подуване на лимфните жлези, фистули,
чувствителност към медикаменти, алергия? гласи четвъртият въпрос.
Старата мъдрост "Когато екземата изчезне на едно място, тя се връща като
болест на друго място" се потвърждава отново и днес. "Един особено ярък
пример в тази връзка ще остане завинаги в съзнанието ми. В кабинета ми
дойде пациент с наднормено тегло заради своите камъни в бъбреците. В
хода па анамнезата стана ясно, че преди много време е страдал от
псориазис. С изчезването на псо-риазиса започнали бъбречните му
оплаквания. Дадох му една доза Sulfur М/Корсаков - потенция/ и още на
следващия ден тялото му бе обсипано с точковиден псориазис. Можех да
си запазя обещанието, че в кратко време тази лекарствена реакция ще
отслабне и оплакванията от бъбреците ще отзвучат. / Тази и следващите
лични забележки следват от дългогодишната практика на автора като
лекар-хомеопат./
Петият въпрос е насочен към проявили се до този момент органични
заболявания.
Операциите, постоперативните прояви са предмет на шестия въпрос.
Всяка операция и всяка наркоза често може да обремени организма
задълго. Защото по време на наркозата човек е оставен на произвола на
съдбата. Той не знае, кой е, не знае какво прави, той не е на себе си.
Нерядко в хода на анамнезата се откриват проблеми, които едвва тук биват
извадени на бял свят. Продължителни реконвалесценции могат да хвърлят
светлина върху това, че операцията е успешна, но че организмът се е
пренастроил недостатъчно към новото равновесие - при определени
обстоятелства ценна насока за лекаря хомеопат. Рентгеновите,
радиационните, кобалтовите облъчвания принадлежат също към този
комплекс от въпроси. Седмият въпрос гласи: Какви наранявания сте
понесли? Към тях се отнасят: травма при раждане, мозъчно сътресение,
мозъчно нараняване, счупване на кост, професионал, ни наранявания,
наранявания по време на война, измръзвания изгаряния, изгаряния с
киселини, измокряне, изстудяване, пренапрежение, изтощение, уплаха,
шок.
И накрая осмият въпрос засяга медикаментозното обременяване.
Въпрос, който добива все по-голямо значение, тъй като вече едва има
пациенти, които да не пристигат с една торба медикаменти в организма с
по 10, 20 или повече средства, които трябва да приемат всеки ден. Между
тях са силно въздействащи, отчасти противоположно влияещи
медикаменти - за успокоение и за ободряване, за чието взаимодействие в
организма все още не се знае почти нищо. Ясно е, че това множество от
химически вещества натоварва тежко организма и може междувременно да
бъде отключващата причина за допълнително заболяване. Още Хаанеман
пише за това в бележка към параграф 74 на "Основите ...":
"По този начин жизнената сила бива отчасти безжалостно
отслабвала, отчасти, ако се съпротивлява, ненормално разстройвана
така, че се променя организмът и се отнемат на тази или онази част
възбудимостта или чувствителността, или пък извънредно се повишават,
разширяват се части или се съединяват, приспиват или ' втвърдяват, или
изобщо унищожават и трябва да се причинят тук и там във
вътрешността или навън органични дефекти /свързване на
вътрешността и външността на тялото/, за да се осигури на организма
защита от пълно разрушаване на живота срещу непрекъснато
подновяващите се, вредни нападения на такива разрушителни сили. "
С това предварителният доклад, чиито рубрики са предадени във
въпросника и върху анамнестичния лист - поради което той може да бъде
възприеман от медицинска сестра или помощник-ординатор, е приключен.
Следва:

Свободен доклад
"Какви грижи и оплаквания имате " - гласи в този случай
въвеждащият въпрос на лекаря-хомеопат. "Грижи и оплаквания", защото
пациентът трябва да знае, че неговите грижи ще бъдат приети също
такасериозно, както и телесните му страдания. По своя преценка той за-
почва с това, което му създава най-големи проблеми. Така лекарят надава
защо болният го търси, какво очаква от него или на какво се надява. Важно
е пациентът да може да се изприказва на спокойствие, така че да има
усещането, че може да се довери и да бъде разбран, Когато разказът му
свърши, лекарят го повежда към насочения доклад.

Насочен доклад
Започвайки от главоболието и завършвайки с разширените вени,
въпросите следват схемата глава - крак. След спонтанния доклад, който е
информирал за острите проблеми и причината на посещението при лекаря,
насоченият доклад проучва телесния статус. Това разделение има
предимства и за двете страни: Пациентът не може нищо да забрави,
лекарят не пропуска нищо.
С това завършва тази част от анамнезата, която засяга тялото. Следва
същинското ядро - търсенето на душата, духа, Аза на болния и с това
търсенето на централния жизнен проблем, първопричинителя на болестта.
Тя достига връхната си точка с въпроса: "Що за човек е това? "
Най-лесно достъпната психическа равнина е тази на настроението. За
да улесним отговора на пациента, следвайки Виенската хомеопа-тична
школа, на него му се предлагат картини на настроения, към които той може
да се самоопредели:
 "Вие сте по-скоро радостен, ведър, весел, общителен, оптимистично
настроен? " или "... по-скоро недоверчив, ревнив, злопаметен? " Тези
въпроси за настроението са началото на червената нишка, ко-ятотрябва да
води към личността. Въз основа на лекарствените картини лекарят
хомеопат има на разположение изобилие от възможности класифициране,
което надхвърля всяко учение за типизация.
"Един от най-продуктивните въпроси, близък до същността, в досега
с човек за мене е: 'Как реагирате, когато ви утешават ?' Един съвсем
човешки въпрос. Представете си, че никога в живота си не сте
утешавани. Или сте утешавани и експлоатирани с това. Или ня мате
нужда от утеха, защото всичко, което Ви касае, вършите сам.
Това са много характерни модели на поведение. Ако и след този въп
рос все още не съм разпознал същността на пациента, му поставя медин
според мен много прост и агресивен въпрос: 'Щастлив ли сте?' Ако
отговорите са стереотипни, то те отговарят на определен по веденчески
тип. В крайна сметка по реакцията на този въпрос зная какво става с
човека пред мен. "
По-надълбоко достига още само въпросът за страха, за заплахата на
съществуването. Страхът изхожда от ограничението, от притискането. Той
започва с раждането - първото ограничение, от което се чувстваш
подтиснат - и съпровожда целия живот до смъртта. Тъй като днешншят
човек повече не може да си обяснява смисъла на живота и страданието, той
се изправя безпомощен срещу страха. В последна сметка той го води към
самотата, към безпомощността, към безнадеждността. Лекарят-хомеопат
може щастливо да се шегува, че чисто и просто има на разположение
средство и срещу тази най-човешка нужда.
Спомням си един старец, край чието болнично легло бях повикан. Той
бе напълно изтощен, не реагираше, изживяваше последните дихания на
своя живот. След прием на Саrbo vegetabilis D 30 той отново съвсем се
ободри, разговаря с роднините си, разпореди последните неща и след това
спокойно и тихо заспа. В хомеопатията намираме голяма помощ за
досотойни за човека живот и смърт.
Въпроси за грижи, безпокойства, огорчения както и въпроси за
интелектуални смущения / намалена концентрация, разсеяност, забравяне и
т.н./ се поставят в края на този откъс от анамнезата. Колко често
психическите смущения са отключващата причина за едно заболяване,
колко важно е познаването на интелектуалните смущения в детската
практика, при трудности в училище например и при обгрижване на
възрастни хора.
 Следващата част от анамнестичния въпросник на Виенската хоме-
опатична школа се занимава с телесните функции и изхождащите тях
оплаквания, които, клинично погледнато, се причиняват от орган или са
предпоставени от органно смущение.
Апетитът, гладът, например, са функции не само на стомаха. Човек
усеща също глад или жажда за справедливост и мъдрост. Дълбок пог-лед
разрешават също телесните функции: "Желаниеза... ", "Склонност към.. и
"Непоносимост към ... ". Желанието за сладко винаги е знак за това, че
някой страда от недостатъчно любов и внимание. Желанието закисело
винаги означава, че е налице твърде малко сила. Желание за много студена
вода, за пушено или яйца, например, или отказ от мляко, хляб или
зеленчуци, или непоносимост към определени ястия за лека-ря-хомеопат
винаги са много значителни симптоми при откриването на лекарството.
"Който може да лекува обстипациятта /запека/, ще изпразни
лудниците" - е прозрял още големият виенски лекар Вагнер-Яурег. Днес се
знае и може да се обясни и психосоматично, че обстипацията принадлежи
към симптомокомплекса на много хронични заболявания. Запекът,
диарията или смяната на запек и диария са ясни насоки за модел на
поведение, който пронизва всички пластове на личността / нещо подобно
се отнася и за урината/.
След това изпотяването, също телесна функция, която може да има
много по-дълбоко значение. Мисли се само за различните видове пот, за
студената пот, за лепливата пот, за изтощителната пот, потта при страх,
потта на умиращия - и се разбира, че зад тази функция се крие нещо твърде
дълбоко човещко.
Дълго преди официалната медицина Хаанеман се е занимавал
системно със симптомите на спането, сънуването и сексуалните симптоми,
тъй като те правят възможен един често по-директен подход към
психиката, към личността. Когато някой от грижи и безпокойство не може
да заспи, не си намира спокойно място, или когато страхове прогонват
съня. Допълнителна важна светлина в тази връзка хвърлят
терморегулацията, ритъмът и позата на спане.
"Родители дойдоха в моя кабинет с мозъчно увредено дете.
Причината за увреждането не беше изследвана. Клиничното изследване
също не беше дало опорна точка. Като стигнахме въпроса за съня,
майката ме осведоми: 'Детето лежи толкова смешно, не мо-га да го
отвикна. Понякога дори не лежи, а се свива на колене и лак-ти и спи така
клекнало. 'В книгата (Детски типове' Борланд описва своите наблюдения
върху деца в Rоуаl Hospital в Лондон, в резултат на които това
положение за сън на детето насочва към деца от раковообременени
семейства. Аз можах да наблюдавам това при гореописания и в поредица
от други случаи. Тогава родителите разказаха, че детето е силно раково
обременено по майчина и бащина линия. "
Значението на сънуването достига до съвремието от най-старите
култури. За Зигмунд Фройд сънят е най-важният ключ към
безсъзнателното. Лекарят-хомеопат обръща на сънищата особено
внимание, ако пациентът ги спомене в спонтанния си доклад, тъй като те са
го впечатлили трайно, или ако често се повтарят. Често повтарящите се
сънища могат да дадат ценни указания за невроза или друго заболяване.
Така например е установено, че сънищата на сърдечно-болните най-често
са кратки, често съдържат смърт при ужасяващи обстоятелства и
завършват с уплашено събуждане. Много хомеопа-тични лекарства, които
са показани при сърдечно болни хора, се доказват като полезни и "срещу
кошмари".
Този откъс от анамнезата завършва с въпроси за сексуалните
смущения - свръх- или недостигащо сексуално желание, онанизъм,
подтиснато сексуално желание, извратено сексуално поведение.
На етиологията, изследването на причините на заболяването, в
хомеопатията се отдава голямо внимание. Много въпроси от анамнезата
целят отключващите причини, които се разделят на три големи групи:
прихическа травма /травма означава "рана" или "шок"/,
физическа травма и
влияния на околната среда.
Към психическата травма /отключването на болестта лежи в областта
на психиката/ и физическата травма /отключването на болест та засяга
тялото/ ще се подходи по подробно допълнително.
Влиянията на околната среда в крайна сметка също могат да обра зуват
отключваща причина към заболяване - има се пред вид само времето.
Такива влияния на околната среда в хомеопатията са на втори план по
значение: От една страна те са важни симптоми за откриване на
лекарственото средство; от друга тяхното познаване разрешава на лекаря
да подходи към корена на страданието или дори да предотвра'ти или
отслаби негово ново избухване.
"Един прост пример. Всеки знае, че едно изстудяване може да доведе
до простуда или по-лошо. В описанието на болестта вече е разпозната
отключващата причина, в случая изстудяването. С Асоnit D 30
хомеопатията има на разположение средство, което хилядократно вече
се потвърди като добро. Ако се вземе веднага следизстудяването, то
предотвратява изобщо избухването на заболяване. "
Тези външни въздействия, наречени на специализиран език
модалитети, все пак не винаги действат отключващо, много по-често хе
влошават или подобряват някое страдание. На този комплекс от въпроси е
посветена последната част от анамнезата.
При това промените в общото състояние се ценят от лекаря-хомеопат
по-високо, отколкото подобрението или влошаването на локалните
симптоми.
Човешкият живот е ограничен от времето, времето определя жизнения
ритъм. Не само годишното време, лунната фаза, денят и нощта, сутринта и
вечерта, отделните часове също играят голяма роля като характерен белег
на оплакванията. Същото се отнася за горещината и студа, добре или зле
поносими, те позволяват изводи за същността, за личността. Човек, който
страда от студа, чувства се добре само на слънце, ще страда и от човешката
студенина, студенината на чувствата. Топлият човек е възприемчив, даващ,
студеният човек е по-скоро назадничав, недружелюбен. И в мода-литетите
тези същностни отлики дават възможност да бъдат проверявани.
Колко важни могат да бъдат модалитетите за избора на лекарство,
показва следният пример. Един пациент ме потърси заради парезата си
от ишиаз. В анамнезата той ми разказа, че би получил голямо облекчение,
ако си постави крака във ведро с леденостудена вода. Един особен признак
за това заболяване. Веднага ми мина през ум”Ledum”', едно от малкото
хомеопатични ревматични средства, което съдържа в лекарствената си
картина 'подобрение чрез изстудяване'. "
Друг значителен фактор на околната среда, както вече се спомена, е
климатът; и днес - тъй като все повече хора страдат от това - течението.
След това: Как се понасят налягане, съприкосновение, притискане?
Отново въпрос, при който външното се превръща във вътрешно!
Усещането за натиск е външен признак, насочва, обаче, към вътрешни
страдания; пристягане в гърдите, натиск в гърба.
Фактът, че все повече хора са засягат от светлинни и шумови нато
варвания и скокообразно нарастващата свръхчувствителност / алергиите/
открива ново поле за изява пред хомеопатията.
Тази област също се отнася към модалитетите като подобрение или
влошаване чрез движение, пътуване, престой на свеж въздух или в стая.
Сега следва какво би могло да се включи в понятието "обстоятелствен
доклад".
Днес пациентите идват по-скоро с повече, отколкото с по-малко
находки в амбулаторията. Лекарят-хомеопат - оттук и важността на
лекарското образование - трябва да включи в анамнезата и клинични-те
данни и оттам би трябвало да може да прецени измеримото и под-даващото
се на претегляне. Тъй като хомеопатията все още се възприема от някои
колеги администратори като странична медицина и отговорността на
лекаря хомеопат тежи нееднакво, той изисква клиничните данни винаги,
когато неговата диагноза трябва да бъде потвърдена по този начин и когато
са водещи за диагнозата, прогнозата и контрола.
Лекарят-хомеопат е видял, изслушал пациента и за да направи своето
окончателно заключение за него, най-често прикрепя към анамнезата му
основно телесно изследване /каквото по-рано е било естествено за
домашния лекар/.
“ТОЗИ ЛЕКАР ПОЗНАВА НЕВИДИМОТО, КОЕТО НЯМА ИМЕ,
НЯМА МАТЕРИЯ, НО ВСЕ ПАК ОКАЗВА СВОЕТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ."
/Парацелзиус/

Нека да вземем това пророческо изречение на Парацелзиус като

изходен пункт за делото и целта на лекаря-хомеопат, както ние ги
разбираме. Тъй като цитираните думи, които Парацелзиус отнася към
болестта /Парацелзиус е обмислял много неща, които Хаанеман довършва -
така например "мистичния болестен афект"/, с право могат да се
разпрострат и върху нейната противоположност: а именно към
хомеопатичното лекарство, което има име, но всъщност е "невидимо " и
най-често "няма материя, но все пак оказва своето въздействие ".
След анамнезата лекарят-хомеопат стои между две познания: едното,
което той вече е получил от докладите - познанието за болния човек и
"невидимото", което е довело до здравословно влошаване; и другото
познание, което той тепърва трябва да добие - онова за лечебното средство,
хомеопатичното лекарство, което отговаря на наученото от пациента.
"Нуждаещото се от лечение " и "лекуващото " се викат едно Друго, а
лекарят-хомеопат трябва да преодолее съществуващата все още дистанция
по пътя към откриване на лекарството.
В това "развиделяване" - може да се опише и като процес, който
"вижда отделното заедно" - днешната хомеопатия и "Виенската
хомеопатична школа" са внесли няколко фактора, които дават на лекаря
насоки и обяснения при индивидуалното претегляне на симптомите на
болния човек.Освен това новото мислене и новите познания, които сме
събрали и задълбочили през изминалите години, позволяват на хомеопата
по-дълбоко вникване в личността и по-добър подход към лекарството.
 Систематиката при откриването на лекарството ще изложим по-
нататък, тук предлагаме предварително някои важни ориентири и зна
чителни предпоставки за разбирането на личността и по-късното раз
биране на правилното хомеопатично лекарство.

"ПЛАСТОВЕТЕ НА ПОДОБИЕТО"
Когато - примерно - говорихме за "пластове в изграждането на
личността", тази структура може да се обърне и към подобието, на което
трябва да съответства с хомеопатични средства. В йерархичен порядък
може да бъде дефиниран и по този начин: функциите протичат на базата на
материалните дадености на тялото, но се управляват от психо-телесното
състояние и почиват върху индивиду алното устройство - целта трябва да
бъде опознаване на човека в неговата цялост. От това познание се ръководи
и съответното ниво на хомеопатичното лечение: Трябва да се третира -
особено при остро заболяване или недвусмислено органно страдание -
предимно хомеопатично, само органотропно, след категорична картина на
проявленията на болестта, защото по такъв начин вече "очебийният
симптом " /който позволява същевременно да се представи "съвкупността
на симптомите "/може да бъде отстранен. Ако това остро заболяване,
обаче, се повтаря, тази форма на най-просто хомеопатично лечение няма да
бъде достатъчна, тогава би могло да се предприеме лечение само въз
основа на широкомащабно познание за личността. /Както е обичайно при
всички хронични и рецидиви-ращи заболявания. "
Това виждане за приликите в много области, за които лекарят-
хомеопат държи сметка в своята практическа дейност, шварцвалдският
лекар д-р Брайер описва в един труд с изключителна познавателна
стойност и разбиране. Той нарича възможните подходи към пациента - и с
това към лекарството - "седемте слоя на подобието", които ни дават
възможност за следния избор на терапия:
1.фитотерапевтична /чрез известната лечебна сила на растени ята"
2.органотропна /насочена към определен орган/
З.посиндромна /насочена към една функционална система/
4.съобразена с модалитетите
5. конституционна
6. лечение, което възприема болестта като събитие, вкоренено в лич-
ността за цял живот. /Брайер сравнява тази търсена прилика с
"картината на голям художник, която той - от обективна и субективна
позиция - проектира за дадена личност " и която осъществява./
 7. е онзи пласт от " конгениалната идентичност" на личността и
лекарството, който разбира "тайната" на единственото и я уцелва. /
Срещата върху тази равнина остава запазена, според Брайер, само за
"майсторите на хомеопатията”./
Може да се дискутира върху тези "седем пласта на подобието" или
върху други подобни подредби - но извисяващият се над всичко принцип
на хомеопатията е и си остава един: за всеки човек да се намери неговото
лекарство. Ако то се намира на едно "примитивно стъпало на подобието" /
когато например е налице само чернодробно заболяване, съществува
нужда от средство с особен афинитет към черния дроб!/,
индивидуалността отстъпва на заден план. Въпреки всичко не отстъпва
съвсем, тъй като и при органотропно назначеното лекарство се вземат пред
вид диференциации по отношение конституцията на личността. /Разбира
се, не е рядко, органотропно избрано лекарство чрез общата си картина да
води към по-висшите пластове на личността./ За виенското разбиране , във
всеки случай, "примитивният пласт на подобието" има също такова
значение както всеки друг пласт на подобието, например в областта на
психиката. Ако за един пациент черният дроб е екзистенциален проблем - и
нищо друго - съществува надеждата този проблем да бъде отстранен.
Разбира се повечето заболявания днес и без друго са конституци-
онално обусловени, така че трябва да се достигне по-високо в познанието
за човека - но, както Хаанеман дефинира, "лекарят трябва ясно да разбере
какво подлежи на лекуване във всеки болестен случай ", което включва и
най-елементарния пласт на подобието и неговата про-екция върху
съответното лекарство.

НАЧАЛО НА ЗАБОЛЯВАНЕТО, ПРИЧИНИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО /

ЕТИОЛОГИЯ/
По-нататък в тази глава ще говорим още по-изчерпателно за
"конституцията" и "диатезата", за вроденото и придобитото състояние и за
вродените и придобитите слабости като за основоположни, определящи
белези на личността и за хомеопатичното лекарство.
Нито конституцията, обаче, нито диатезата са фиксирани, те са
променливи, поддаващи се на влияние - винаги в рамките на
индивидуалните дадености - и се подчиняват не само на биологичното
развитие. Животът, житейската съдба и жизнената област, в която
личността проявява - или не може да прояви - своята дейност, имат
решаващо влияние върху здравето и болестта; "отварянето навън" прекъсва
за човека въздействието на психически и физически сили на влияние, които
въздействат определящо върху личността.
Традиционната медицина /с изключение на психосоматичните дис-
ципини / може да се занимава само с резултата от това въздействие и може
да лекува само последствията; хомеопатията, напротив, а с нея и Ввднската
хомеопатична школа, практикува също "терапия на началото". Както
разбирането за единството на личността, така и хомеопатичното
лекарствено богатство вземат под внимание произхода на заболяването,
"отключващата причина", онова събитие, "с което е започнало всичко " .
Това разбиране за болестта, която е започнала със забележително
събитие, се означава като "етиология" /идва от гръцкото: аitа = причина,
lоgos = дума, учение/ и хомеопатията отрежда на тази - само на тази -
"причина" особено значение в рамките на анамнезата и определянето на
лекарството.
И тук съществува връщане към Хаанеман, който попада в своите
бележки към "Изследване на свойствата и симптомите", особено пр
хроничните заболявания, между другото и на следната констатация/
"Основите ...", параграф 93/: "Ако болестта е причинена от забележи телно
събитие, скорошно или отдавнашно, то болният - или най-мал-кото
попитай тайно роднина - ще го посочи, или по собствен почин или след
внимателно разпитване." /Към "забележителните събития Хаанеман
причислява между другото отравяне или опит за самоубийство, нещастна
любов, ревност, домашен раздор, яд, дълбока печален по повод нещастие в
семейството, осуетено отмъщение, наранена гордост, разстройство на
взаимоотношенията./
На друго място той допълва: "Колко често една обидна дума е
причинила опасна жлъчна треска, суеверното пророчество за смърт -
смърт за предизвестено време, или внезапна тъжна или много радостна
новина - внезапна смърт? "
Следователно Хаанеман също вижда в историята за възникването на
дадена болест изходния пункт за нейното лекуване. И когато той, във
важния трети параграф на "Основите ...", възлага на "истинския учител ",
"ясно да гледа, какво има да се лекува във всеки отделен болестен случай ",
това може да се разглежда като изискване за етиологично лечение, каквото
се предприема днес във "Виенската хомеопатична школа".
Защото хомеопатията разбира себе си - в смисъла на закона за "акцията
и реакцията" - като медицина за създаване /или възстановяване/ на
равновесието на всички нива на личността; и сред нейните лекарства,
много от които се означават като "начални лекарства" /съдържат в своята
картина такива отключващи причини/ съществуват и средства за това.
Може да се каже, че около 40% от всички амбулаторни случаи могат да
бъдат разглеждани и лекувани от тази позиция.
Заедно с отключващите причини, които могат да бъдат отнесени към
директни въздействия на околната среда /климат и т.н./ и които ряха
представени в главата "анамнеза", съществуват преди всичко две |големи
травми, които се разпознават и вземат пред вид като причина за болестта:
а/ психотравма
Най-често тук доминира страхът и сродните нему чувства – грижа и
уплаха: повече от всякога страхът се превръща в постоянен спътник на
човека.
Заедно с "праисторическия страх", страха от смъртта и тежка болест, в
нашия живот се проявяват редица нови страхове: страх от бъдещето, от
изолацията и самотата, страх от бедността - би могъл да да е налице денят,
в който те се усещат за първи път с цялата им яснота, неделимост и
безнадеждност, когато "започва всичко".

Например в картината на лекарството "Ignatiа" е включена

индикацията "следствие от тъга" /Хаанеман, 1828 г. - лекарствен
симптом, който и до днес се потвърждава както от изследванията, така
и от терапевтичната практика.

В наше време страхът става непредубeден сигнал за човешкото

страдание; страхът, станал веднъж осезаем, е повелителен елемент в
човешките усилия, елемент, който подтиснат, обезкуражен, разколе бан -
може и да разболее.
Същото се отнася и за грижата, особено за онази "най-дълбока гри жа",
която често се доказва като корен на определено заболяване; съ щото се
отнася и за огорчението /на немски коренът на думата се ро дее с "болен"/,
скръбта, упреците, оскърблението и разочарованието.
Към "психотравмата" се отнасят и по-агресивни усещания, които,
засядащи дълбоко и трудно преодолими - посредством своето избух. ване
могат да се превърнат в остра отключваща причина -, а именно страхът,
нервността и ревността.
По същия начин носталгията, необуздаността, страстта към пиене /
като страст на отчаянието/ и онази форма на пренапрежение, при която
човек не може да удовлетвори собствените си претенции, представляват
следа от "наченките" към днешното страдание на пациента.

б/ физическа травма
 Не бива за сметка на онези травматични събития, които се изявяват
чрез психиката /душата, чевствата/, да се забравят врязващите се
преживявания, които се манифестират на базата на телесни прояви.
"Отключваща причина" за оплакванията и често превърнали се в хронични
заболявания могат да бъдат увреждания след имунизации в детството,
неизлекувани болести, подтискане на заболявания, операции /увреждания
от наркозата/, по-ранни наранявания, физикална родова травма /чрез
неправилна околородова помощ/ и в днешно време най-вече злоупотребата
с лекарства. Особено за последната област има редица хомеопатични
лекарства, които могат да намалят или отстранят последствията - от
състояния на изтощение през чревни смущения до прояви на отравяне.
Към физическата травма могат да се причислят още последствията от
преяждане, пренатоварване при вдигане на тежести, останало незабелязано
мозъчно сътресение, убождане от насекомо, преумора и пренапрежение; за
повечето от приведените тук ситуации могат да се прилагат съответните
хомеопатични лекарства като намаляващи или подтискащи последствията.
Ако те се използват вещо, развитието на остро увреждане може да се
задържи, а хроничната вреда да се избегне.
Произходът осветлява: И Хаанеман в своите "Основи ..." говори, че "
при превратни събития или житейски взаимоотношения едно за-боляване
неизменно се проявява отново и тогава напредва толкова
по- бързо и добива толкова по-утежнен характер, колкото повече
жизнената сила е била разстроена посредством омалолющаващи
страдаиия, скръб и грижи /но особено посредством нецелесъобразно
медицинско вмешателство/'\
Произходът осветлява: Ако заболяването се проследи назад към
неговото възникване, нерядко се открива показателна "червена нишка",
която обяснява органните увреждания и смущенията в системите от
органи; прави съвременното състояние /конституцията/ правдоподобно и
затваря кръга в разглеждането на диатезата. На всяка от конституциите
съответства особен начин на реагиране на отключващата причина и също
така различен е процесът на изява на заболяването при отделните диатези.
Произходът осветлява: Познаването на възможните "отключващи
причини" за едно заболяване поставя хомеопатията в положение да може
да открива друг, осветляващ подход към човека и неговия живот. То
отвежда лекаря-хомеопат в началото на съдбата на всеки пациент, при
когото той, познавайки произхода, със съответното избрано лекарство
може активно да навлезе във всички пластове на личността.
 ЗНАЧЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА ЗА "ВИЕНСКАТА
ХОМЕОПАТИЧНА ШКОЛА"

Когато лекарят-хомеопат - при случай на хронично оплакване, на

дьлбоко проникнало заболяване, което той въз основа на своите лекарски
познания разпознава като такова - се развива в познанието за сввоя
пациент, навлиза в област, подозирана от Хаанеман и - отчасти -също
разработена, чието изследване, обаче, е останало и остава отре-дено за
неговите последователи. Става дума за конституцията, за вроденото и
придобито състояние на психиката, духа и тялото на пациен-та и за
неговите вродени и придобити адаптационни възможности и регулационни
способности; става дума за неговата предиспозиция, която може да се
означи и като "състояние".
Пресилено формулирано би могло още да се заключи: "Там, където
Хаанеман е трябвало да спре, започва едно по-ново, по-разширено
допълнение в хомеопатичното мислене. То вече е следвано от някои големи
хомеопати на миналото, а днес се развива предимно от юж
ноамериканската и виенската школа. "
В скицата на пациента, която се съпоставя със скицата на лекарството,
се включват и характерните знаци, прояви и симптоми на конституцията -
следователно феномени на кръга от проявления, ко-ито се преоткриват в
описанията на хомеопатичните лекарства.
Хабитус, темперамент, физиономия, мимика, жестове, настроение са
също така значителни и особени "симптоми" на човека, негов израз,
характеризират неговото състояние и пресъздават неизменния вид на една
личност.
С тези феномени той се разкрива - неизразително - но ясно: Паралелно
със и над нивото на конкретните оплаквания възниква съвкупност от
възприятия на гласа, външността и разбиранията, ко-ято също може да
доведе лекаря хомеопат до съответното лекарство. Въпреки че в правилата
на оригиналните проучвания на Хаанеман върху лекарствата все още не се
дават такива конституционални фактори, и при него все пак има наченки
на такива наблюдения. По същество от параграф 31 на "Основите ..." /
Опасните потенции ... на-\ речени болестотворни вредности, не
притежават непременно сила- та да пренастроят болестотворно
човешкото самочувствие. Ние се разболяваме чрез тях само когато
организмът ни е настроен и предразположен към това... те не разболяват
всекиго и по всяко време"! би могло да се извлече дифиренциация на
основните типови различия. Освен това в своето "Чисто учение за
лекарствените средства" /1 издание, 1 том, излиза през 1811г./ при "Nuх
vomica" /стрихниново орехче/ Хаанеман използва характеризиране с оглед
на най-подходящите за него пациенти: "При използването на това
средство трябва да се знаят няколко практически уговорки, които при
внимателно и често практикуване се избягват. Към тях се отнася, че Nuх
vomica предназначен само за пациенти с огнен, ревнив, горещ
темперамент предразположени към стихиен гняв; в това число
обикновено се включ ват онези, които, когато са здрави, имат много
червено лице. Напротив, извънредно рядко това средство намира
приложение при умерени, тихи натури , бавно опомнящи се и с много
характер; на тях рядко им служи. "
В два други тома, излезли по-късно, Хаанеман отново посочва такива
особености. При лекарството "Рulsatilla" /съсънка/ той добавя -заедно със
симптомите и оплакванията, които е постигнал при здрави изпитатели:
"Най-целесъобразно е хомеопатичното приложение на лекарствата,
както на всички останали лекарства, така и особено на Рulsatilla, когато
не само телесните симптоми на лекарството съответстват на подобни
симптоми на пациента, а когато и свойс-твените на лекарството
душевни и чувствени промени се проявяват \по подобен начин в
подлежащата на лечение болест или се откриват в темперамента на
подлежащия на лечение пациент. Така и лекарствената употреба на
Рulsatilla става многократно по-полезна, когато освен страданието, към
което пасва тази билка с оглед на телесните симптоми, същевременно
болният е с плах и сантиментален характер, склонен твърде много към
вътрешно огорчение и недоволство, най-малкото мек и отстъпчив
особено, ако е добронамерен и мек, леконравен, добросърдечен, и закачлив,
когато е здрав. Най-добре, ако липсва зиморничавост и жажда. " А при
средството "Ignatiа" Хаанеман пише:
"Колкото и подобни полезни въздействия да се доказват между нея и
тези при Nuх vomica, при употребата на двете съществува голямо
различие, тъй като характерът на игнацията се отклонява твърде много
от онова, където пасва Nuх vomica. Тя може да бъде подходяща не при
лица или болести, при които господстват гняв, ревност и избухливост, а
там, където са налице бърза смяна на веселост и плачливост или други,
характерни за игнацията душевни състояния."
Можем да се позовем на Хаанеман, както Виенската хомеопатична
школа, когато се протоколират основните психически и физикални да-
дености на пациента в картината на симптомите, за да се стигне по-близо
до similе-лекарството, още повече, че такива симптоми се появяват доста
често в много лекарствени наръчници и справочници за наблюдението и
познаването на практическото приложение.
Изобщо, началната бележка в изложението върху Рulsatilla , в която
Хаанеман препоръчва сравнение между лекарството и темперамента на
пациента като цяло, може всъщност да се разглежда като директно
изискване тази препоръка да се удостои с повишено внимание както при
изпитването на лекарствените средства и прибавянето към съществуващите
лекарствени картини, така и при намирането на лекарство.
И така, какви признаци се привличат в откриването на конституцията?
Самият Хаанеман често говори за "'темперамент" и с това вече дава добра
насока за ориентация.
Още в по-ранни времена се правят опити хората да се разделят на
различни видове, да се "типизират" с диагностична и терапевтична цел.
Хипократ учи за четирите основни течности /слуз, кръв, светла жлъчка,
тъмна жлъчка/, които са се запазили като четирите темперамента, и за
тяхното правилно или небалансирано смесване / евкразия: дискразия/.
Аристотел възприема естеството на кръвта като основа за различаване на
човешките типове / с лека кръв - сангвиник топлокръвен = холерик, с тежка
кръв^ меланхолик, студенокрьвен = флегматик/; в началото на нашия век
Кречмер формулира зависимостите между генетичните закономерности и
производните им форми на проявление "астеници" /лептозоми/, "пикници"
и "атлетици". Кречмер /и Бауер/ първи посочват наблюдението, че към
всеки тип могат да бъдат отнесени определени болести, твърде
специфични, предопределени реакции, които се обясняват с "теорията на
зародишевия лист". /Оттам произлиза и понятието "диатеза", което - в друг
смисъл - има голямо значение в хомеопатияга./
Конрад, напротив, наблюдава пропорционална промяна от малкото
дете към възрастния индивид /микноморф: лептоморф/; Къри и Ламперт
дефинират "вегетативните типове реакции " /А-тип но Ламперт = студен
тип, В-тип = топъл тип и различните преходни форми; К-тип на Къри =
парасимпатикотоиичен човек = топъл тип, W -тип = симпати-котоничен
човек = студен тип/, които вече откриват възможности за различни
терапевтични влияния /диета, бани, физикална терапия/.
Според днешните виждания конституцията, следвайки тези водещи
разбирания, вече не се раглежда морфологично, т.е. непроменима, а като
непостоянна и променлива чрез различните възможности за реакция и
различните дадености за регулация. /Ако организмът повече не може да
реагира и съвсем не може да регулира - например при
тежки'»дегенеративни заболявания -, са достигнати границите на
хомеопатията./
Затова в нашата дефиниция за "конституция" ние говорим изрази
телно и за "придобито" състояние.Човек в хода на своя живот може да се
промени в проявите си, той разбира се не може да избяга от себе си, но в
определени граници се променя. Позитивни, както и негативни случки
могат да повлияят неговия темперамент /той се превръща от холеричен в
меланхоличен/; заболявания и страдания могат да променят хабитуса му /
слабият напълнява /; огорчения, неуспехи и несполуки променят
самочувствието му /от кротък към агресивен/', страх и заплахи могат да
превърнат един ведър човек в затворен - и с тези промени се променя и
реактивността и способността за регулация на личността.
Животът формира човека - в конституцията лекарят-хомеопат намира
отговор на въпроса как някой се е справял и се справя с живота си.
Тази гледна точка ясно се различава от онова виждане за
конституцията, утвърдено от официалната медицина, което нито може да
вземе пред вид индивидуалните, динамични, проникващи надълбо-ко
процеси, протичащи в човека във времето, нито да ги повлияе.
И така темпераментът е една от изходните точки за разбиране на
присъщата за даден човек конституция. Изхождайки от учението на
Аристотел за темперамента и Хипократовата теория за течностите,
швейцарският хомеопат Флури създава хомеопатична систематика с
редица категоризации - от настроението до способността за
приспособяване -, която прави възможна за лекаря диагноза на
темперамента и с това разбиране за конституцията.
Някои от тези категории се използват и от Виенската хомеопатична
школа, чрез които картината на проявления на човека се диференцира
според срещуположни двойки качества: голям/малък; дебел/слаб; силен/
слаб; червен/бял; горещ/студен; сух/влажен; спокоен/неспокоен; радостен/
тъжен; весел/сериозен; общителен/затворен; трудолюбив/ мързелив;
повърхностен/ добросъвестен.
От тази перспектива се разкрива, в хода на постоянното приобща-ване
и отделяне, конституцията на един човек в областта на телесното и духовно
- душевното: Един "зачервен, горещ, запотен, силен " човек ще има
различни склонности, оплаквания и страдания в сравнение с един "блед,
студен, сух и слаб " човек; също както един "тих, сериозен, тъжен и
затворен " човек се държи по-различно от някой "радостен, ведър, весъл и
общителен ". Един такъв способ за групиране, почиващ върху
противоположностите и включващ по този начин държанието и обноските
както и състоянието на духа и настроението, вече разрешава на лекаря-
хомеопат широка преценка. Заедно с други симптоми ка то духовно-
душевното състояние и такива смущения в поведението, като собствената
му поведенческа характеристика както и съновидения сексуални прояви,
картината на конституцията се сглобява във всички важни, определящи я
свойства.
И: намира своето съответствие в картината на някое хомеоопа
тично лекарство. Защото и това, вече много по-основно познаване на
личността не е психологизирана самоцел - хомеопатичните лекарства
съдържат в своите данни /и Виенската хомеопатична школа във всич ки
части на своята систематика/ конституционални симптоми, които
създават отношенията на подобие между човека и лекарството, Тези
средства - предимно минерали, минерални соли, тежки метални метали, но
и някои растителни и животински отрови - оказват въздействие най-често
върху централно-биологичните прояви на реакция: това, което е
подействало при пациента конституционно определящо, има
преустройващо - възбуждащо действие при лекарството. Тези хо-
меопатични лекарства - О.Леезер ги нарича "конституционални средства" -
често проникват дълбоко и могат да преоформят дълбоки пластове на
личността.

"ДРУГАТА СТРАНА НА КОНСТИТУЦИЯТА" - ДИАТЕЗАТА

Както бе установено в предходната глава, опознаването на

състоянието, предразположението /текущо променящите се/ способности
на човека позволяват значително осветляване на личността не само по
отношение на нейното настоящо състояние, но и на нейното изживяно
минало и за това как тя е използвала и приложила своите способности
Картината на личността, обаче, не би била пълна, ако от нашето
наблюдение убегне "скритото" /някои говорят също за надстоящето/-преди
всичко вродено, но и придобито - органната слабост и непълноценността
на системите, присъщи на даден човек.
Тази част от конституцията се означава като "диатеза", като"готовност
за боледуване", и при това се използва понятие, попаднало днес задълго в
забвение, но обичайно медицинско обозначение през втора та половина на
19 век .
Към известни диатезни типове се отнасят определени болести, тъй
като сред тях те се срещат по-често отколкото при други лица. Говори се за
"обменна диатеза " или "пикочокиселинна диатеза " и с това се смята, че
на базата на своите специфични белези човек клони към тези болестно
диспозиционни типове. "Диатезата" представлява обобщаващо понятие,
което бива заменено с напредването на точните оз-начения на болестите,
чиито причини аналитичната и абстрактно под-хождаща медицина смята,
че е изследвала.
Във Виенската хомеопатична школа се отрежда особено значение на
диатезата на пациента, като принадлежащ на конституцията, характерен
признак , особено в случай на тежко хронично заболяване. Познанието
върху основополагащата болестна диспозиция хвърля допълнителна
светлина върху човека и на следващото стъпало - съответстващото му
лекарство. Данните за тази преценка са: очебийна болестна оремененост на
семейството и самия пациент, както и протичането на болестта - само на
пръв поглед противоречащо на феномоно-логичния начин на разглеждане
проучване. То намира своето оправдание в бележките на Хаанеман към
"проучване на статуса" при хроничните страдания /"изследването на
болестните признаци трябва да протича колкото се може по-внимателно
и обстоятелствено и да достига до най-малките подробности "/ и в
прозренията на Хаанеман за "характерната природа" на хроничните
заболявания. Включването на диатезата в картината на пациента може да
се приеме за днешен поглед върху "пра-прастраданието" на Хаанеман; като
осветляваща перспектива за тези фрапиращи случки, които едва ли не
правят Хаанеман скептичен към "неговата хомеопатия", както пише самият
той в "Хроничните заболявания":
''Обикновено, обаче, след често опитваното надмогване на
непрекъснато променящото се и възобновяващо се страдание си остават
оплаквания, които досега изпитаните, немалко на брой хомеопатични
лекарства оставят неизлечими, а често и ненамаели - все нови и нови
оплаквания, винаги по-тежки и в перспектива все по-опасни - и то при
безукорен начин на живот на паци-ента и неговата пунктуална
последователност. Така хроничното страдание остава много малко
подвластно в своето разви-тие на лекаря - хомеопат, нещо повече - от
година на година се влошава. Това е било и си остава по-бързият или по-
бавен процес на такова лечение ...Началото е радващо, продължението
по-мал-ко благоприятно, изходът безнадежден. "Съобразяването с
диатезата ни позволява ново разбиране на уче нието на Хаанеман за
миазмите, както той - като разбиране на своите съмнения - го излага в
труда "Хроничните заболявания, тяхната осо бена природа и хомеопатично
лечение" 1828 / "12 години отдадох за това да открия извора на онова
невъобразимо многобройно количес тво мъчителни страдания ... "/.
Ако описаното по-горе конституционално наблюдение позво, лява по-
дълбок поглед в душевно-физическото състояние на личността, то
погледът върху диатезата предоставя допълващия го фон.
Може да се разпознае персоналната миазма на пациента, неговият
основен недоимък и неговите индивидуални недостатъчности, слабости и
болестни тенденции.
Виенската школа говори за "лимфатична диатеза ", "литемична
диатеза " и "деструктивна диатеза " - изведени от трите големи миазми
на Хаанеман - псората, сикозата и сифилиса, които могат да бъдат
дефинирани по следния начин:

Лимфатична диатеза /псора/

Ексудативен - лимфатичен - хипотоничен - хипотрофичен -
туберкулозен.
Слабоват - оскъден - недостатъчен - страхлив - плашлив - плах-
потиснат.
Хора с такава диатеза / тя отговаря на "туберкулозната диатеза" по
Вание/ са склонни към увреждания на кожата и лигавиците, както и на
лимфната система. В "ексудативната фаза" на детето лимфатичната диатеза
се проявява с промени по кожата на главата. по местата на допир /болестта
на Лайнер/ и под формата на интертриго. По-късно се стига до
хипертрофия на лимфната система с подуване на лимфните жлези, анемия,
колики около пъпа, уголемяване на сливиците, астма / "лимфатична фаза"
на детето, която се последва от т.н. "невропатична фаза" с трудности в
училище и характерови особености. При безпрепятствено развиттие тя
преминава в "психопатична фаза" с абнормени влечения и характерови
особености/.

Литемична диатеза /псора/

Продуктивен - литемичен - хипертоничен - хипертрофичен.
Силен - преизпълнен с енергия - прекомерен - досаден - самохвалко -
еуфоричен.
Хората с литемична диатеза са склонни към ревматични заболявания,
образуване на камъни /както сочи думата "литемичен " / и към съдови и
заболявания на обмяната на веществата. Болестите на цивилизацията като
затлъстяване, подагра, диабет, високо кръвно налягане, склероза с
последващите я мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт също могат да бъдат
отнесени предимно към тази диатеза. С прехранването и неправилното
хранене в развитите страни през изминалите години тя доби особено
значение.

Деструктивна диатеза /сифилис/

Деструктивен -раздробяващ се -разтворим - дискразичен - ат-ничен -

атрофичен .
Нервен - възбудим - гневен - язвителен - злонамерен -разрушителен -
мекушав.
Тази диатеза благоприятства недъзи като дегенерации, атрофии,
некроза; кръвни заболявания, психози, преканцерози и карциноми. Слабите
й места са централната нервна систма, костната система и
кръвообразуващите органи.
За ясната перспектива на това разделение много е допринесла
мексиканската хомеопатична школа на Ортега. Той приписва на миазмата,
на индивидуалната миазма на личността, първостепенно значение при
възникването на болестите и за тяхното лечение. Ортега говори за
"недостиг", "излишък", и "израждане" и поставя начело на хомеопа-
тичното лечение "диагнозата на миазмите ".
Школата на Ортега означава миазмите като "болест на света" /с което
ги свързва с миазмената теория на Кенч за "първородния грях"/ , която в
даден момент се проявява на индивидуален принцип, а имен-нно според
личността. В своята хомеопатична терапия Ортега се опитва да обхване
личността чрез обстойно проучване на конституцията по отношение на
някогашно и отчасти миазматично натоварване и съответно на признаците
да категоризира лекарствените средства.

УЧЕНИЕТО НА ХААНЕМАН ЗА МИАЗМИТЕ И СХВАЩАНЕТО ЗА

ДИАТЕЗИТЕ НА ВИЕНСКАТА ШКОЛА

Ако искаме да изградим мост към Хаанеман, споменатото разеле ние

на диатезите е едно възможно и както показва практиката осъщес твимо
приближаване към неговото учение за миазмите.
Чрез това допълнително виждане на конституцията нейната
"болестотворна част" също може да бъде обвързана с общия оглед на па
циента - всички онези /невидими феномени/, които човек получава от
своито предци и които се дооформят и обременяват от неговия живот и
неговата съдба.
В този възглед се съдържат формиращите влияния върху човещкия род
- това, което Хаанеман окачествява при псората като "заразяваща искра":
Псората в лимфатичната диатеза, при която "динамичният инфекциозен
агент" не се съдържа в драскотините - избрани и от Хаанеман за пример - а
се възприема като последица от продължаващо с поколения обраменяване
с туберкулоза; сикозата в лимфатичната диатеза, която прехвърля символа
на "избуелите перианални бра давици" върху загрубяването и
наднормената продукция при обменните заболявания; и сифилиса - също
голям "преобразувател" на чо вечеството - под формата на деструктивна
диатеза, чиите болестни проявления могат да се изявят като концентрат от
сифилитични симптоми.
Южноамериканската хомеопатична школа допълва и разширява тази
структура чрез включване на психоаналитични елементи. Според Пабло
Пасхеро псората е "явление на изтласкване", състояние на продължителна,
алергична свръхчувствителност, отключена чрез по-тискане на "жизнените
потоци", с които е изпълнен чоек. В случая, така да се каже, Хаанеман се
свързва с фройдистки познания: "Динамизмът" /жизнената сила/ чрез
потискане се разстройва, неговата енергия се превръща в болест, която се
развива от духовното към телесното и - както псориатичният афект - върви
отвътре навън. Следователно, ако "жизнените потоци" не могат да текат
безпрепятствено, а биват възпирани и препятствани, то той реагира с
претенциозност и нервни спазми.
Тази "предразположеност към свръхчувствителност", която в край на
сметка формира първопричината на много хронични заболявания, бива
провокирана от стесняване на човешкото присъствие в областта на
телесното и духовното, например в потискане на либидото или в
нарастваща загуба на радост от любовта.
И тук има допирна точка със схващането на Виенската хомеопа-тична
школа: Описанието на диатезите стои над телесните и органни-те
симптоми, то има изключително персонално значение. "Оскъден",
"излишен" или "гневен" не са измерими симптоми, а качествено при-
надлежат към подлежащите на интерпретиране "архитипове", в чиито
контури трябва да могат да се долавят и психо-душевни фактори като
"радост от живота" или "потискане".
Отново с оглед по-доброто разбиране на болния в неговата цялост
може да се говори за "лимфатичен човек", човек, който "има твърде малко"
- твърде малко сила, твърде малко субстанция; човек, който се примирява и
по-скоро е тихо-спокойно - доволен.
По-нататък може да се говори за "литемичния човек", който има от
всичко по много, който е стихиен, еуфоричен, променлив и по-скоро
крещящо - недоволен.
И накрая може да се говори за"деструктивния човек", който е як,
твърд, разрушаващ, раздразнен, злобен и - преди всичко - закостенял.
От лекарска гледна точка съществува диференциране на трите вида
диатези, което улеснява тяхното подреждане: Лимфатикът е "обичлив
болен", литемикът "жалък болен" и деструктивният може да бъде
представен като "окаян болен" - верен и благоразумен метод за разбиране
диатезата на даден пациент.
Разбира се строгото разделение на такива "архитипове" рядко може да
се приложи - повечето хора демонстрират характерна черта на две или на
всичките три диатези, които преминават една в друга и чието надмощие се
определя и от протичането на болестта - така, както протичането на една
болест се определя от лежащата в основата и диатеза.Тъй като
хомеопатията внася в своята картина на човека, в своята лекарствена
картина и в своята терапия и фактора "време".
"Всичко се случва във времето": възникване на болестта, развитие на
болестта; въздействие на лекарственото средство и разгръщане на
лекарственото средство.
Анри Воазен, известен френски хомеопат, починал преди няколко
години, се е занимавал с "прогресивното разгръщане" на лекарствената
картина и е изследвал чрез опити и наблюдения край леглото на болния
"напредването във времето". Чрез пример със "Sulfur" /сярa/ се разкрива
"напредването на болестта във времето":
I фаза: кожни ерупции, недостатъчно проявени.
II фаза: неясни, упорити или продължителни афекти.
III фаза: увреждане след несвоевременно обратно развитие илц
елиминиране.
IV фаза: сърбеж по кожата, ерупция.
V фаза: обременяване на черния дрвб в резултат на автоинтоксикация.
VI фаза: автоинтоксикация с различни, алтерниращи или пери. одични
елиминации.
VII фаза: високо кръвно налягане с локализирани артериални
конгестии.
Хипотоник.
VIIIфаза: склерозирал, страдащ от артрит и мършав, интоксикиран
човек.
Това протичане - в преносен смисъл представено чрез лимфатич ната
диатеза - демонстрира съдбовността диатезната детерминация; то показва,
обаче, същевременно и възможностите за намеса на хоме-опатичното
лекарство в отделните фази и по този начин възможността за позитивна
промяна на болестния процес.
 Защото с познанието за диатезното обременяване нараства както
познанието за очакваните болести, така и онова за очакваното болестно
протичане. Недоимъкът, излишъкът или дегенерацията показват как
напредва един болестен процес, как е напредвал или ще напредва:
колебливо - бавно, силно - кипящо или дегенеративно - неподвижно.
По този начин е достижимо пълно "индивидуализиране" на
лекарството: избраното хомеопатично лекарство може действително да
съответства на целостта на една личност - включва орган, функционална
система, конституция, отключващи причини и също диатезата с
произтичащите от нея познания за болестната готовност и протичането на
болестта. Към картината на симптомите по този начин се при общава и
картината на човека - целостта се открива в съответстващата и на двете
картина на хомеопатичното лекарство.
Когато в хомеопатичното лечение се цели диатезата, се прилагат -
както при конституцията - "дълбокопроникващи" лекарствени средства
много от които съответстват на "антипсоричните" лекарства на Хаанеман.
Към тях се отнасят преобладаващо минералните средства, някои
животински отрови и нозоди /потенциирани болестни продукти/ ,които все
повече и повече се доказват като ценно обогатяване на конституционално -
диатезното хомеопатично лечение.

ОТ АНАМНЕЗАТА КЪМ ОТКРИВАНЕТО НА ЛЕКАРСТВО

Ако като основа за "изследването на болния" се вземе

диференцираният и многопластов поглед от "Изграждане на личността",
както правим ние, то трябва да следваме това разделение още при
разбирането на пациента. Такава една "структура на реда", на която в
анамнезата се отдава право чрез особено съобразяване с етиологията,
конституцията и диатезата, прави целта на хомеопатичното лечение -
откриването на лекарството - по-бързо достижима.
Самият Хаанеман, който към края на живота си също прибавя към
своето определяне на човешката картина много от днешните фактори на
реда /във всички случаи по-малко систематично/, е гениално чувствителен
наблюдател и може бързо и задълбочено да забележи особеното в
ситуацията и признаците, а определено и в личността. Хаанеман разбира
своите пациенти - и с това съответстващите им лекарства - по всяка
вероятност интуитивно така, както ние днес искаме да го направим
пълноценно със системата на Виенската школа, която ще бъде описана в
следващата глава.
 "ЛЕКАРСТВОТО, ИЗСЛЕДВАНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА СИЛАТА
МУ ДА ПРОМЕНЯ ЧОВЕШКОТО СЪСТОЯНИЕ, КОЕТО ДОКАЖЕ
МАКСИМАЛНО ПОДОБИЕ В СВОИТЕ СИМПТОМИ, ТОВА
ЛЕКАРСТВО Е И ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАЙ-ПОДХОДЯЩОТО И НАЙ-
СИГУРНО ЛЕЧЕБНО СРЕДСТВО."
/Самуел Хаанеман, параграф 147 от "Основите ..."/
Анамнезата предлага на лекаря изобилие от симптоми, които той
трябва да вземе предвид, да прецени и на базата на своето познание да
допълни, за да намери лекарство. Лекарствените картини в цялото им
изобилие са меродавни - лекарят ги е опознал по време на своето обучение
за хомеопат, задълбочил е познанието си за тях чрез ежедневния си контакт
и собствени проучвания на лекарствата, изучил ги е, може би, прониквайки
чрез интензивно интелектуално занимание в тяхното естество.
Картината на болния човек трябва да се разглежда отново при всеки
нов случай. Следвайки принципа на подобието, лекарят търси онези
симптоми, които са характерни за дадения пациент и трябва да се открият и
в лекарството. Защото само ако лекарствената картина и картината на
човека си съвпадат, подобието е намерено и може да последва излекуване.
Намирането на лекарство върви стъпка по стъпка.

I стъпка: Експлориация

При нея лекарят проверява, следвайки схемата на Виенската школа-

отговорите и впечатленията от анамнезата според вижданията:
Къде са оплакванията? Резултат: място, разпространение и вид на
оплакванията. Какви са оплакванията? Резултат: вид на болките, усещания
и секреции.
Кога се проявяват оплакванията? Резултат: време и влияние на
околната среда, които подобряват или влошават оплакванията.
Кой е този човек? Резултат: конституция, състояние,
предразпололоженост, способности.
Що за човек е това? Резултат: страхове, нужди, давления, съдба.
Въпросите Кой е? и Що за човек е това? лекарят трябва да си постави
и да си отговори сам. В крайна сметка те са решаващи за неговата
прогноза. Това са въпросите за унаследеното, придобитото и съхране-ното
състояние на здраве, за личните способности за справяне с болестта и
съдбата, но и въпросите за унаследения и придобит дефицит, личностната
невъзможност за преодоляване на съдбата и болестта. С Къде?, Как?,
Кога?, Кой? и Какво? се разкриват природата на увреждането и човекът.

II стъпка: Йерархизиране

Следва оценка на съобщените в анамнезата обективни /привнесени от

лекаря/ и субективни /споделени от пациента/ симптоми. При което един
симптом е основополагащ за намирането на лекарство само когато достига
определен интензитет, продължителност и регулярност.
Самуел Хаанеман определя в параграф 153 на своите "Основи ..." кои
симптоми заслужават особено внимание: При това дирене на специфично
хомеопатично лечебно средство трябва да се прегледат осо-бено и почти
изключително по-впечатляващите, особени, необичай-ни и характерни
признаци и симптоми на болестния случай. Защото за да се намери
подходящото лекарство, поредицата от подобни симптоми,
предизвиквани от него, трябва да съответства особено на болестните
симптоми. Общите и неопределени симптоми като безапетитие,
главоболие, безсилие, неспокоен сън, неудоволетвореност и т.н. в тази си
обобщеност, ако не са обрисувани по-точно, не за-държат вниманието,
тъй като нещо толкова общо се наблюдава поч-ти при всяко заболяване и
по всяко време. "
Следвайки Хаанеман, на първо място в хомеопатичината
симптоматология стоят :

Впечатляващи симптоми
Това са най-ценните за откриване на лекарството симптоми и мо, гат
да се проявят във сички слоеве на личността. Под това се разбират онези
симптоми, които са характерни специално за този пациент. Това могат да
бъдат както водещи, парадоксални симптоми, "аs if'" - симптоми /"като че
ли" - симптоми/, така и ключови симптоми.
Например:
Фосфор: нужда от голямо количество студена вода, болният става и
през нощта, за да пие.
Отключващи симптоми
Те хвърлят светлина, както вече изчерпателно бе представено, вър ху
причината, отключваща болестта. Психическата травма /смърт на любим
човек, семейни, брачни, социални и стопански проблеми, страх, грижи, яд,
тревога, огорчение, ревност, недоверие, самотност и др./и физическата
травма/операция, нараняване, и др./ водят в крайна сметка, ако не бъдат
превъзмогнати, до болест. Отключващите симптоми заемат важно място в
намирането на лекарство.
Симптоми на модалностите
Тук се разбират всички влияния на околната среда, които въздействат
влошаващо или подобряващо върху общото самочувствие и болестния
процес. Следователно времето, температурата, климатът, спокойствието,
движението, натискът, съприкосновението, стесняването, положението,
светлината, шумът, миризмата и най-накрая влияния от семеен, брачен,
професионален и социален характер, които действат не отключващо, но
влошаващо.
Влошаващите или подобряващите симптоми се разпитват сравнително
лесно и дават ценни насоки за своеобразието на личността и протичащия
болестен процес.
Симптоми на конституцията
Това, което в най-широк смисъл е характерно за човека и излиза извън
неговите актуални оплаквания, са "симптомите", които лекарят хомеопат
дефинира според своята преценка на конституцията и диате-зата на
пациента. Конституцията открива темперамента, хабитуса-'маниерите,
изявата и манипулирането с противоположните двойки червен-блед, топъл-
студен и т.н./; фамилната обремененост и разбира нето за човека като за
"лимфатична ", "литемична " или "деструктивна диатеза, като в случая
двата вида се сумират в понятието "кон-ситуционални симптоми".
Душевни симптоми
Заедно с големите душевни структури, които при общия преглед вече
са влезли в основата за намиране на лекарство, за допълване картината на
пациента значение имат и особените признаци в поведението на болния,
неговите изрази и общото впечатление, което прави: несигурност,
потиснатост, затворенот и т.н..
Психически симптоми
Към тях се отнасят паметта, разумът, обучението, схващането,
разбирането, разпознаването, способността за различаване и вземане на
решение, концентрацията, но и способността за творчество, фантазията и
интуицията.
Телесни симптоми
Имат се пред вид оплаквания, които изхождат или биват повлияни от
липсващи телесни функции. Те могат лесно и сигурно да се установят и
предлагат значителна помощ при намирането на лекарство, като например
желание, антипатия, глад, жажда.
Органни симптоми
Най-често те са поводът за посещение при лекаря и често причина за
локалните оплаквания.
Патогномонични симптоми
Имат се пред вид симптомите, обусловени от болестта, например
силната жажда при диабетиците или дразнещата кашлица при възпаление
на плеврата.
Така изискването към анамнезата за "тоталност на симптомите" е
изпълнено или, за да се изразим чрез Хаанеман: "всеобхватнос-пта на
симптомите трябва да бъде за лекаря най-главното, дори единственото,
което той има да разбере и извлече чрез своето изкуство от всеки случай
на болест, за да бъде излекувана болестта и превърната в здраве."
/"Основите...",параграф 7/
На симптомите на болния човек съответстватат симптомите на
лекарството. Симптоми, които биват приписвани на определено ле-карство
въз основа на традиционното познаване, случаи на отравяне, лекарствено
изпитване и лекарския опит и наблюдение. При някои лекарства при това
изкристализират толкова характерни симптоми, че лекарят, когато научи
този симптом и от своя пациент, е направил вече голяма крачка към
съответното лекарство. Тези информативни ле карствени симптоми се
разделята на:
Водещи симптоми
Те отразяват особеното на дадено лекарство, придават му индиви
дуален отпечатък и пронизват като червена нишка лекарствената картина.
Много големи хомеопати са се занимавали изчерпателно с водещите
симптоми. При лечение, нагодено към целия човек, водещи. те симптоми
на избраното лекарство трябва поне отчасти да се откри. ват и при
пациента - в противен случай лекарството не е показано.
Немският хомеопат Юлиус Мезгер /1891 - 1976/ описва например
водещите симптоми на "Silicea" /силициева киселина/ в своя труд "Образно
хомеопатично учение за лекарствените средства" така:
• отслабване и лошо състояние на храненето мръзнене, склонност
към простуди, недоимък на собствена топлина
• всички екскрети добиват особена миризма, склонност към
изпотяване, особено по главата, нощем и на ранина оплаквания от
задържани екскременти
• болезненост на цялото тяло - свръхчувствителност на допир
свръхчувствителност по отношение на всички сетивни усещанш
затруднено отделяне на изпражнения, които попадат обратно е червата
• влошаване от студ, през зимата подобрение от топлина и
затопляне
 Ключовисимптоми
Към тях се отнасят отделни симптоми, които са типични само за едно
лекарствено средство, които пасват на лекарството както ключ към
ключалка. "Неделната мигрена", мигрена, която се проявява само в
почивните дни, се среща само при "Iris versicolor" / перуника/ и с това е
истински ключов симптом.
Парадоксални симптоми
При тях става дума за своеобразни, привидно нелогични и проти-
воречиви симптоми, които насочват към дълбоко заровена конфликт на
ситуация и са отличителни за определен начин на поведение Няколко
примера:
Саlcium fluoricum: "не може да плаче при трагичен случай".
Ignatiа : "спазматичен смях при тъжни съобщения ", "гърлоболът
намалява при преглъщане ", "стомашните болки се подобряват при
хранене ".
Арis "липса на жажда по време на треска и при едем".
Саustucum: "антипатия към сладко при деца", "облекчаване на
ревматичните оплаквания по време на дъжд ".
Ledum: "облекчаване на ревматични ставни оплаквания при потапяне
в студена вода ".
"Като че ли" - / "аs if/ - симптоми
Тези симптоми имат особено картинен характер, тъй като изхождат от
света на непосредствените преживявания.
Cimicifuga: усещане, като че ли капакът на черепа се отваря и
затваря.
Sanguinariaа: усещане, като чели очите ще изскочат от орбитите.
Саctus: усещане, като чели юмрук стяга сърцето.
Kalium Саrbonicum : усещане, като че ли сърцето виси на нишка.
Р1аtin: усещане, като че ли всички лица са малки, а самият ти си
голям и величествен.
Тhuja: усещане,като чели тялото е слабо и немощно, като чели
трябва да пести всяко движение, за да избегне разпадането на отделните
му части.
Аrgentum nitricum: усещане, като чели губиш почва под краката си.
Странични симптоми
При някои лекарствени средства в рамките на проучванията се
проявява силен афинитет към дясната или лявата, към горната или долната
телесна половина. Много от тези наблюдения след това се потвър-ждават
край леглото на болния. И при пациентите се случва заболяванията или
нараняванията да се проявяват предимно в едната телесна половина.Тези
странични симптоми могат да бъдат решаващи, когато се избира между
няколко лекарствени средства.
Lachesis: Ангина, започваща вляво. Засилено въздействие вляво,
Симптомите започват предимно в лявата страна, а след това сераз-
простират върху дясната или се проявяват по-силно върху лявата.
Lycopodium: Няма средство с такова точно дясно ориентиране като
Licopadium: Предимно се засяга дясната страна /черен дроб, сливици/
Половинчатост, дясната половина на лицето се набива на очи.
Указателни симптоми
Симптомите от пациентите трябва да се открият в рубриките на
справочниците. В рубриките се маркира значимостта на средството чрез
различен шрифт, при което къси рубрики с малко количество лекарства са
по-полезни, отколкото дълги рубрики с множество лекарства.
Изпитани индикации
Те са принос на Виенската школа към хомеопатичната практика Те се
ориентират най-често според очебийните симптоми и са резултат от опита
на поколения лекари-хомеопати. Изпитаните индикации са винаги от полза
в ежедневието.
Още при описанието на отделните симптоми става ясно, че не всички
притежават еднакво висока стойност за намирането на лекарство. В
противоположност на аналитичното течение в хомеопатията, което
разглежда симптомите твърде изолирано и накрая избира средството с
математически най-висока стойност, ние избираме пътя на синтезата.
Симптомите би трябвало да бъдат живо огледало на човека, би трябвало да
осветляват какъв е той всъщност, как живее, страда и се надява,
Симптомите не са цел на анамнезата, а само помагат по пътя към намиране
на лекарството. Цел остава винаги болният човек в неговата цялост,
неповторимост и особеност. Едва в съвкупността от всички външни прояви
на неговото състояние страданието на личността ста ва.видимо и с това
лечимо.
В скалата на ценностите индивидуалните симптоми - очебийните,
своеобразните, особените, единствените и характерни за индивида -заемат
най-висок ранг. Следват ги конституционалните, душевните, психическите
и телесните симптоми, които се намират най-близо до личността. Важният
за откриването на лекарството симптом може да произхожда, все пак, от
всеки слой на личността.
III стъпка: Създаване и ползване на справочници
 Добитите при йерархизирането около 3-10 ценни симптома лекарят
проверява в съдържанието на симптомите /справочник/ и намира в
съответните рубрики подходящите лекарствени средства Спорсед
разликите в шрифта /нормален шрифт, курсив, тлъст или голям печат/ се
дава представа за значимостта на това лекарство за този специален
симптом. Значимостта произлиза от множеството изпитания, от честотата,
с която симптомът се проявява по време на изпитанията;
значимостта, обаче, произлиза и от познанията, които големите хоме-
опати са внесли в списъка на симптомите. Скалата обхваща от 1 до З, при
което 3 представя най-високата стойност.
Лекарствата, съответни на симптомите, се отбелязват въз основа на
това в рубриките според тяхната значимост и честота.
След тази стъпка остават 2 или 3 лекарства, получили висока оценка.
IV стъпка: Аналогизиране
Аналогизирането също е особеност на Виенската школа. Лекарят
изследва симптомите на лекарственото учение и често открива
допълнителни симптоми, които пациентът е забравил или премълчал при
анамнезата. В тях понякога в по-голяма степен се открива голямата
закономерност на хомеопатията.

V стъпка: Диагностициране
Лекарството с най-голяма прилика, лекарствената картина, аналогична
с картината на състоянието на пациента, подобието, вече трябва да бъде
намерено.
"За осветляване и по-добро разбиране ще приведа един пример от
моята практика: Младо, нежно, хладно и чувствително момиче,
разочаровано от семейството си и от околния свят, се чувства самотно,
изоставено и потиснато. Сегашното й телесно и душевно състояние става
непоносимо както за нея така и за семейството й. Отслабването като
резултат на безапетитието и мазното, покрито с акне лице са усилили
нейната несигурност, тя е недоверчичва и ревнива по отношение на
съученичките си.
Ненадарена в говора и небрежна в работата, девойката има все по-
големи проблеми в училище. Телесно и душевно студена и несигурна все
повече избягва обществото, затваря се и не може да излезе от огорчението
и потиснатостта. Резултатът: тежка меланхолия и неудоволствие от живота.
Родителите се грижеха все по- малко за момичето, от училище и бяха
препоръчали освобождаване. Престоят в болницата не беше довел до
никакво значително подобрение. Отначало беше труд но да се влезе в
контакт с нея, след това, обаче, тя ни разказа.цялата история на своя живот.
За своя страх пред бъдещето, пред всеки ден За своята уморяемост,
неспособност да работи, за своята неохота. За своите вълнения и огорчения
заради външния вид и некадърността, за обкръжението, което не я обича,
страха от училище, училищните работи по немски, писмените задания и
устните изпитвания. Разказа, че не я канят никъде, макар да се чувства по-
добре на чист въздух Само веднъж е била на море, трябвало ,обаче,
незабавно да отпътува за вкъщи, тъй като не могла да понесе солената
вода. Не знае какво й предстои, какво да започне. Умората и неохотата
изглеждали непоносими. Единствената й радост била да яде хляб, много
хляб и да спи - нямала нужда от нищо повече. Сутрин вече ставала
изтощена, тъй като всеки ден се събужда към 2 -3 часа. Всяка дреболия я
раздразва, понякога можела 'да убие майка си', тъй като непрекъснато я
дразнела. Плачеща и хълцаща завършва разказа си с думите: 'Защо нямам
човек, на когото да мога да се доверя и който да ме разбере? Искам, но
просто не мога.'"
Съзнателно представихме в началото картината на тази пациентка,
която всъщност е резултат на анамнезата, за да може постепенно да се
проследи изграждането на тази картина.
/Оплакванията в последващия въпросник са подчертани./ Примерът е
публикуван за първи път в книгата "Медицина на личността" /М. Дорчи/ от
издателство "Карл Ф. Хауг", Хайделберг и откъсът се представя с
любезното съгласие на издателството.

Пример за намиране на хомеопатично лекарство

1.Колко сте висок: 1,60 м Колко тежите? 55 кг

2.На колко години са родителите Ви: баща: 44 години, майка: 44
години
3.Какви болести в семейството са Ви известни: рак, туберкулоза, пси
хически заболявания, венерически заболявания, самоубийство, епилепсия,
сърдечни заболявания, съдови заболявания, удар, астма-захарна болест,
ревматизъм, образуване на камъни.
4.Какви инфекциозни болести сте прекарали: морбили, скарлатина,
дифтерия, магарешка кашлица, заушка, рубеола, варицела, детс ски
паралич, тетанус, дизентерия, тиф, паратиф, малария, тропически болести,
туберкулоза, венерически заболявания.
5.Какви общи болести сте преболедували: рак, болести на лимфната
система, екзема, брадавици, херпес, измръзвания, простуди,
чувствителност към медикаменти, алергия.
б.Какви имунизации са Ви правени: вариола, морбили, скарлатина,
дифтерия, магарешка кашлица, рубеоля, тетанус, полиомиелит, серум.
7.Какви органни заболявания сте прекарали: глава, очи, уши, нос,
околоносни кухини, челюсти, зъби, шия, сливици, щитовидна жлеза, сърце,
бял дроб, бронхи, астма, туберкулоза, стомах, черва, язви, черен дроб,
жълтеница, възпаление на жлъчката, камъни в жлъчката, задстомашна
жлеза, слезка, бъбречно възпаление, камъни в бъбреците, пикочен мехур,
яйчници, матка, гръдна жлеза, простата, кожа, коса, нокти, мускули,
съдове, разширени вени, кости, стави, гръбначен стълб, кръв, анемия,
жлези, нерви, настроение, ревматизъм, подагра.
8.Какви операции са Ви правени: глава, очи, уши, нос, околоносни
кухини, челюсти, саниране на зъби, сливици, гръклян, сърце, бял дроб,
стомах, черва, сляпо черво, херния, жлъчен мехур, бъбреци, пикочен
мехур, простата, яйчници, отстраняване на матката, облъчване, хемороиди,
разширени вени, колене.
9.Какви наранявания имате: родова травма, сътресение на мозъка,
уплаха, счупване на кости, катастрофа, нараняване по време на война,
измръзване, изгаряне.
10..Кога е най-лошото Ви време през деня: събуждане, ставане, преди
обяд, обяд, след ставане от масата, следобяд, вечер, първата половина на
нощта, втората половина на нощта, часове.
11 .Кое е най-лошото за Вас годишно време: пролет, лято, есен, зима
12-Играе ли луната някаква роля при Вас: пълнолуние, новолуние,
нарастваща, намаляваща луна.
1З.Как се чувствате: преди ядене, по време на ядене, след нахранване.
14.Как се чувствате: преди менструация, по време, след менструация,
в пубертета, през менопаузата /климактериум/.
15.Как понасяте топлината: необходимост, непоносимост, добре, лошо,
слънце, горещина, печка, бани, стая, облекло, топли компреси. 16-Как
понасяте студа: необходимост, непоносимост, добре, лошо, сух, влажен,
леден, ветровит, студени компреси.
16.Как понасяте студа: необходимост, непоносимост, добре, лошо, сух,
влажен, леден, ветровит, студени компреси.
17.Чувствителен ли сте към времето: промяна на времето, дъжд, мъгла
сняг, вятър, вихър, гръмотевична буря, фьон, течение.
18.Обичате ли престоя на: море, планина, в стаята, открито, на свеж
въздух, пътуване.
19.Много ли сте чувствителен на натиск и докосване: спане на твърдо
удари, обхващане, масажи, къпане, тесни облекда, гърло, гърди талия,
ръце, крака, гениталии, стави, рани.
20.Как се чувствате: на спокойствие, легнал, седнал, прав, вървейки, в
началото на движението, при продължително движение, изкачване,
пътуване с автомобил, пътуване с кораб, пътуване в асансьор, в лифт със
седалки, летейки, на въртележка.
21 .Чувствителен ли сте: към светлина, врява, миризма, шум.
22.Как понасяте стоенето сам: лошо.
23.Как се чувствате в обществото: със задръжки.
24.Как реагирате на утеха или ободряване: много добре.
25.Как понасяте възражение: много лошо.
26.Как понасяте огорчение: разболява ме.
27.Как реагирате на изпит: ужасно развълнувано.
28.Как реагирате на радост: добре, но недоверчиво.
29.Как реагирате при мисълта за умиране, разговори за отвъдното: с
плач.
30..Могат ли да Ви отклонят от оплакванията: да, с разбиране, музика,
утеха, работа, ядене.
31.Какво е настроението Ви:,
Екстравертно: радостен, весел, общителен, игрив, контактен,
оптимистичен.
Интравертно: тих, сериозен, затворен, със задръжки, замислен,
песимистичен.
Депримирано: чувствителен, състрадателен, обидчив, плачлив,
разколебан, преситен от живота.
32.Какво е самочувствието Ви: неодобрително, детинско, мързелив,
въодушевен, сърдит, своенравен, мнителен, ревнив, безчувствен,
нерешителен, способен, злобен, съзнателен, зает, бъбрив, гримасничи,
властен, високомерен, будещ състрадание, критичен, отегчителен,
капризен, нуждаещ се от обич, лъже, необщителен, недоверчив,
съчувстващ, отстъпчив, злопаметен, педантичен, фантазьор,
сантиментален, злорад, срамежлив, безсрамен, непоследователен,
нетърпелив, неспокоен, недоволен, замечтан, гневен.
33. Страхувате ли се: предчувствия, самота, бедност, тъмнина, кражба
с взлом, пробуждане, душевно заболяване, шумове, обществото, призраци,
съвестта, бури, неуспехи, клаустрофобия, изпити, смърт, животни,
бъдещето, змии, паяци, мишки.
34.3агрижен ли сте: страх, вълнение, тревоги, обиди, носталгия, брак,
сексуални проблеми.
 35. Как е паметта Ви: забравяне, имена, цифри, какво искате,
обещавате, предписвате да направите.
З6.Как е концентрацията Ви: разстроена, дезинтересирай, мързелив,
трудности в училище, незаинтересован, разконцентриран, небрежен,
немарлив, тъп, ленив.
37.Как се учите: леко, трудно, с желание, непоносимост, неспособност.
З8.Страдате ли от внушения: не. 39.Имате ли халюцинации: не,
обладаност, грандомания, менструационни мании, религиозни мании,
пиянски делириум, мания за
преследване.
40.Страдате ли от натрапчиви идеи: не, за кражба, разсъбличане,
убийство, скитане, подпалвачество.
41.Какъв е апетитът Ви: нормален, добър, лош, отвращение, вълчи
глад, нощем. 42.Какво ядете с особено удоволствие: сладко, кисело,
пикантно, сол,
месо, риба, яйца, майонеза, мазнини, мляко, сирене, хляб, тестени
храни, торти, картофи, плодове, зеленчуци, салати; алкохол, кафе, чай,
никотин.
4З.Какви ястия не обичате: сладко, кисело, пикантно, сол, месо, риба,
яйца, майонеза, мазнини, мляко, сирене, хляб, тестени храни, торти,
картофи, плодове, зеленчуци, салати; алкохол, кафе, чай, никотин.
44.Какво не понасяте: сладко, кисело, пикантно, сол, месо, риба, яйца,
майонеза, мазнини, мляко, сирене, хляб, тестени храни, торти,картофи,
плодове, зеленчуци, салати; алкохол, кафе, чай, никотин.
45.Жаден ли сте: нормално, много, малко,силно, слабо, топло, студено,
нощем, при температура.
46.Как се изхождате: ежедневно, всеки... ден, нормално, запек, диария,
глисти, сутрин, вечер, светло, тъмно, мазно, слузно, кърваво, с
неприятна миризма, оформено, на топки, твърдо, сухо, като кози
изпражнения, тънки като молив, тънки, кашави, експлозивни,
безболезнени, болезнени, с напъни, безрезултатни напъни, без напън,
коликообразни, с бодежи, разраняващи, връ щащи се назад,
инконтиненция.
47,Как уринирате: нормално, много, малко, често, светло, тъмно,с
утайка, зловонно, болезнено, инконтиненция, нощем.
48.Изпотявате се: по цялото тяло, отчасти, трудни, лесно, вълнение
температура, нощем, глава, тил, чело, лице, гърди, под мишниците ръце,
крака, врат, гръб, топла, студена, лепкава, зловонна оцветяваща,
облекчаваща, неудобство, изтощително, нощем.
 49.Кога получихте първата си менструация: 14 години
50..Кога беше последната Ви менструация: 4. 12.
51.През какъв интервал са менструациите Ви: 28 дни
52.Колко дни продължава менструацията Ви: 4 дни
53. Колко силна е менструацията Ви: нормална, силна, слаба.
54.Как изглежда менструалната кръв: светла, тъмна, със съсиреци,
зловонна.
55.Имате ли болки или оплаквания: преди началото, по време, след,в
средата, пубертет, менопауза, дрезгавост.
56.Имате ли течение: никакво, оскъдно, силно, бяло, жълто,
кървенисто, слузно, рядко, гъсто, жилаво, разраняващо, зловонно.
57.Колко раждания: - аборти:
58.Какъв е сънят Ви: добър, лош, не можете да заспивате, не можете да
спите, говорите, спокоен, стряскате се с вик, изправен, легнал, гръб, корем,
ляво, дясно, седейки, на колене, изтегнат, свит на кълбо, плътно завит,
изпънати навън крака, студени крака.
59.Имате ли особени, впечатляващи, непрекъснато повтарящи се
сънища: приятни, страховити, ужасни, еротични, изтощителни
60.Каква е топлинната Ви регулация: студени ръце, студени крака.
мръзнещ, горещина, ври и кипи, изпотяване, студ, мраз, разтрисан-
склонност към повишена температура, субфебрилитет, висока температура.
61 .Какви оплаквания и грижи имате в момента? - Къде са
оплакванията, накъде се разпространяват, какви са, кога се проявяват, от
какво с предизвикват оплакванията Ви, от какво се подобряват или
влошават?
62.Имате ли главоболие?
63. Имате ли световъртеж?
64.Имате ли оплаквания от очите?
65.Имате ли оплаквания от ушите?
6 6.Имате ли оплаквания от носа?
67 Имате ли оплаквания от околоносните кухини, челните синуси?
68 Имате ли оплаквания от зъбите или челюстта?
69.Имате ли оплаквания от гърлото или сливиците?
70..Имате ли оплаквания от щитовидната жлеза?
71. Имате ли оплаквания от гърлото?
72.Имате ли оплаквания от белите дробове или бронхите?
73.Страдате ли от астма?
74.Страдате ли от туберкулоза?
75.Имате ли коремни оплаквания?
 76 Имате ли стомашни оплаквания?
77.Имате ли чревни оплаквания?
78.Страдате ли от хемороиди?
79.Имате ли чернодробни или жлъчни оплаквания? Жлъчни камъни?
80.Имате ли оплаквания от задстомашната жлеза?
81.Болен ли сте от захарна болест?
82.Имате ли бъбречни оплаквания? Камъни в бъбреците?
83.Имате ли оплаквания от пикочния мехур?
84.Имате ли оплаквания от яйчниците?
85.Имате ли менструационни оплаквания?
86.Имате ли гърчове?
87.Имате ли течение?
88.Имате ли оплаквания от гръдните жлези?
89.Имате ли оплаквания по време на бременност?
90.Имате ли оплаквания от простатата?
91. Имате ли кожни оплаквания?
92.Как са косите Ви?, Как са ноктите Ви?
93.Имате ли мускулни оплаквания?
94.Имате ли проблеми с костите?
95.Имате ли проблеми със ставите? Подагра?
96.Как е гръбначният Ви стълб? Оплаквания?
97.Имате ли съдови оплаквания? Вените?
98.Какво е състоянието на кръвта Ви?
99.Какво е състоянието на нервната Ви система?
100.Имате ли оплаквания от жлезите?
Ако се вземат резултатите от спонтанния доклад и установените от
лекаря "обективни симптоми", се проявява следната съвкупност на
симптомите:

Фамилна обремененост: туберкулоза, ревматизъм, захарна болест

заболявания на съдовете, астма, алергия.

Обременяване с инфекциозни заболявания: морбили, скарлатина,

магарешка кашлица, заушка, рубеола, варицела, херпес простуди.
Имунизации: вариола, скарлатина, дифтерия.

Болестно обременяване: алергична хрема, хроничен тонзилит,

хроничен аднексит, хроничен апандесит, хроничен трахеит, фарингит
бронхит, себорея, акне, анемия, оток на жлезите, струма.
 Влияние на околната среда
Време - събуждане, ставане, есен, пред цикъл;
Температура - склонност към топлина, локално влошаване от топлина,
влошаване от студ;
Климат - сух, чистият студ влошава;
Престой - с удоволствие в планината, на открито, на свеж въздух,
обича да пътува, не обича на море;
Натиск - чувствителност на допир около талията;
Шум - чувствителност на врява и шум;
Миризма - чувствителност на миризми;
Пребиваване сам - страх от самота;
Общество - задръжки, боязлива, несигурна;
Утеха - нуждае се от любов, топлина, обича да бъде утешавана;
Възражение - по-често отстъпва;
Обидчивост - трудно забравя, злопаметна;
Изпити - развълнувана;
Радост - обича радостите, би се радвала с удоволствие;
Мисли за смъртта - разказва за това, отваря рани;
Развлечения - разтуха, музика;

Душевни смущения
Настроение - тиха, сериозна, затворена, със задръжки песимистична,
нервна, обидчива, уморена от живота; Самочувствие - своенравна, ревнива,
капризна;
Страх - от самота, тъмнина, неуспех!
нуждае се от любов, недоверчива, несигурна;
изпити, змии, паяци, мишки; Грижи - вълнение, оскърбления, бъдеще.
Психически смущения
Разум - склонност към забравяне, разконцентрираност, разстрона,
небрежна, нерешителна;

Телесни смущения
Апетит - лош, гадене, особено сутрин; склонност към хляб, сладкиши,
пикантни ястия, плодове,кафе;
Отказ от кисело, сол! Непоносимост към сол!
Жажда - силна, в големи количества студена вода;
Изпражнения - нормални;
Урина - нормална
 Изпотяване - частично, под мишниците, ръце, вълнение, яд, уплаха!
Мензис -14/28/4, слаб, тъмен, смолисточерен, болезнен в началото;
Флуор - бяло, зловонно;
Сън - лош, не може да заспи, събужда се към 2-3 часа изтощена,
сутрешна умора, сънливост през целия ден;
Сънища - невпечатляващи;
Топлинна регулация - студени ръце и крака, зиморничава.

Органни смущения
Глава - мигрена, нахлуване на кръв, чувствителност на течение;
Световъртеж - при събуждане, главоболие, нахлуване на кръв; Умора - през
целия ден, особено сутрин при събуждане; Очи - училищна астенопия;
Нос - алергична хрема на топло, след пиене на вино и ядене на сол с
пристъпи от кихане вечер към 10 часа сред компания; Устни - склонност
към херпеси ; Гърло - чести ангини, тонзиларни абсцеси, фарингити,
трахеити след пренапрежение и пиене на студено, течение;
Щитовидна жлеза - нодозна струма; хипертиреоза;
Сърце - нервност, тежест, парене при вълнение и бягане;
Бял дроб - по-суха, мъчителна кашлица, особено при заемане на
лежащо положение и събуждане, в топла стая, дрезгавост преди мензис;
Стомах - всичко се стоварва върху стомаха, тежест, пълнота,
присвиване, спазми, сутрин не може да се храни;
Черва - хроничен апандесит, склонност към диарии, мезентериал ни
жлези;
Аднекси - хроничен десностранен аднексит;
Кожа - мазна, замърсена, акне по лицето, гърдите и гърба от пубертета;
Коси - мазни, неустойчиви;
Нокти - меки, чупливи, цепещи се;
Стави - слаби колене и глезени, несигурност при ходене;
Кръв - анемия, хлороза;
Жлези - шия, мезентериални, струма.

Конституция
Хабитус - астеничен Темперамент - меланхоличен Диатеза - анемично-
лимфатична туберкулинова
Клинични находки
Астенично-анемично момиче, туберкулиново, меланхолично,
хемикрания, астенопия, вазомоторен ринит, нодозна струма хипертиреоза,
хроничен трахеит, фарингит, апандесит, аднексит. гастродуоденит,
себорея, акне вулгарис.

Йерархизиране
1. Набиващи се на очи симптоми - склонност към хляб, смолисточерна
менструална кръв, дрезгавост по време на мензис
2. Отключващи симптоми - страх от самота, страх от изоставянe,
страхот тъмнината, страх от неуспех, страх от животни, вълнение,
обидчивост, склонност към уплаха, недоверчивост, ревност, туберкулинов
тип, морбили, скарлатина, херпес, склонност към простуди, фокална
токсикоза
3. Влошаващи симптоми - събуждане, ставане към 2-3 часа сутринта,
есен, пред менструация, сух, ясен, студен въздух, течение, локална
топлина, престой на море, натиск, тягостност, възражение, шум, врява,
миризми, спомени и разговори за отминали неща
4. Подобряващи симптоми - топлина, топла стая, планина, свеж
въздух, пътуване, утеха, разтуха, музика, ядене.
5. Конституционални симптоми - астеничен, меланхоличан,
лимфатичен, туберкулинов, алергичен
6 Душевни симптоми - тиха, затворена, страхлива, със задръжки,
ревнива, недоверчива, разочарована, без самочувствие, самотна, нещастна,
изоставена, безперспективна, уморена от живота, раздразнена,
експлозивна.
7.Психически симптоми - забравя, разстроена, несигурна,
развълнувана, надарена в областта на математиката, бездарна по
отношение на говоренето и писането
8.Телесни симптоми - нужда от сладкиши, нужда от пикантни храни и
хляб, отврата от кисело и сол, непоносимост към сол, силна жажда за
студено, тъмен мензис, смолисточерен, флуор слузест и зловонен,
неспокоен сън, изтощителен, събуждане към 2-3 часа, студени ръце и крака
9.Органни симптоми - хроничен ринит, хроничен фарингит, хроничен
трахеит, хроничен дуоденит, хроничен аднексит, хроничен апандесит,
хроничен лимфаденит, струма, анемия, себорея, акне вулгарис
10. Клинични симптоми - анемия, алергия, отслабване, изтощение,
струма, хипертиреоза, гастродуоденит, фокална токсикоза
Като резултат от йерархизирането за тази пациентка остават следните
характерни симптоми:
дрезгавост по време на мензис
смолисточерна менструална кръв
 склонност към хляб
страх - несигурност
обидчивост
ревност
възражение
пребиваване на море
пътуване
бездарност по отношение на говоренето
събуждане към 2-3 часа
струма
хипертиреоза
анемия
отслабване
туберкулинов тип
След "систематезирането" на тези симптоми, които бяха избрани така
многообразни от гледна точка на показността, следва "аналогизирането' на
онова лекарствено средство, което може да се свърже най-тясно с
пациентката.
При сравнението на картината на пациента с различните, евенту-ално
подходящи лекарствени картини, като лекарство с най-голямо съ-
ответствие са доказва "Маgnesium crbonicum"..

Диагностициране
Маgnesium crbonicum LМ VI, LМ XII /= LМ-потентност в 6 съответно
12 степен на динамизиране/
''Избрах Тuberculinumm D200 заради фамилната туберкулинова об-
ремененост и Маgnesium crbonicum LМ VI и LМ XII заради
мюряемостта, отслабването, изтощението и нежеланието за работа,
заради пристрастяването към хляба , събуждането в 2 - З часа и
пресипналостта по време на мензис. Освен това при прочитането на
лекарствената картина на Мецгер, Кент, Дорци прави впечатление
пространното подобие както в общ план, така и в оценката на
симптомите. '"
С избора на съответното лекарство завършва решаващата част от
намирането на лекарство.

VI стъпка: Предписване
При избора на потенция лекарят на първо място се ръководи от
природата на увреждането". Ако то се намира в отделен орган, обичайни са
дълбоките потенции; ако прицелна точка е някаква функция, избира се,
както и при вегетативната нервна система, междинна потенция. За
централната нервна система нормални са високите потенции. Други
критерии за избора на потенция могат да бъдат: ви-дът на лекарството /
растения: дълбоки и високи потенции, минерални соли: междинни
потенции, метали: високи потенции, животински отрови : високи
потенции/; патологията /остри заболявания: дълбоки потенции, хронични
болести: високи потенции/ и реактивността на организма /хиперергичен-
недоимъчен: дълбоки потенции; хиперергичен - с излишества: високи
потенции/.
Тези груби посоки не се срещат при всеки случай. Изборът на по-
тенция зависи силно от личния опит на лекаря и неговата интуиция.
Той, доколкото е избрано правилното лекарство, има решаващо
значение.
Засега се предписват:
Първични тинктури /означавани със знака (/
Десетократни потенции: D1, D2, DЗ и т.н.
Стократни потенции: С1, С2, СЗ и т.н.
LМ потенции
Корсаков - потенции
/Назовани са на името на руския лаик - хомеопат С. фон Корсаков
който развива метода на единствената стъкленица. Чрез точно
отмерване той установява, че една стъкленица, ако се изтръска силно в
нея остава един пълен гран / 60 до 73 милиграма вода/.Пренесено върху
лекарството, остава като остатък една капка от първото разреждане.
Стъкленицата се пълни отново със 100 грана чиста водa, разклаща се два
пъти, изпразва се и остава една капка от второто разреждана. След 30
потенция Корсаков взема вместо чиста вода алкохол. Тези 100 капки
разтвор Корсаков означава като С 30. Корсаковите потенции се
означават с К пред римските цифри./
След избора на потенция лекарят трябва още веднъж да се реши по
отношение формата на лекарството.
Течна форма: Първични тинктури и разтвори /Dil./
/Тук трябва да се вземе пред вид, че децата и някои възрастни не
понасят алкохол./
Топченца: Глобули /Glob./
/Топченцата от сурова захар се понасят добре от всички и са
подходящи заради дългия си срок на годност, което е добре за домашната
аптека. Тази лекарствена форма е извънредно харесвана о® децата./
 Таблетки: Таблетки /tabl./
/При тях трябва понякога да се мисли за антипатия към таблетките
или затруднения с гълтането им./
Прахообразна форма: Стриване на прах /Тrit./
Мази: Състоят се от една част първична тинктура и 10 части основа за
маз.
По правило се предписват 5 капки на прием или най-близкото ед накво
количество от друга форма. /5 капки = 1 таблетка = 1 път на върха на ножа
= 5 глобули/.
При последователността на приемите също има основно правило:
Дълбоки потенции: Като органотропно лекарство 3 пъти дневно. При остри
заболявания и силни болки в резултат на колики или невралгия
неколкократно повтаряне в разстояние на 10 или 30 минути, при което
лекарството може да се разтвори и във вода, да се разбърка и вземе с
лъжица.
Междинни потенции: При подостри състояния 2-3 пъти дневно.
Високи потенции: Те съставляват центърът на тежестта при лечението
на хронични заболявания и се предписват за редки приеми, чес-то
еднократно. Докато високата потенция действа /около 8 седмици/, приемът
не бива да се повтаря.
При дълбоките и междинни потенции лекарственото количеството в
рецептата така се премерва, че да бъде достатъчно за пациента до
следващото предписание.
Глобули: 3 пъти по 5 глобули дневно - около 100 дни
1 път по 5 глобули дневно - около 5 месеца Разтвори: 1 път по 5 капки
дневно - около 4 седмици Таблетки: 3 пъти по 1 таблетка дневно - около 14
дни
2 пъти по 1 таблетка дневно - около 3 седмици Прахове: 3 пъти по 5
пъти на върха на ножа - около 14 дни 2 пъти по 5 пъти на върха на ножа -
около 3 седмици
Прием:
Хомеопатичните лекарства трябва да се вземат преди или след ядене.
Течните разтвори се разклащат предварително силно по 10 пъти, капките
се накапват на гърба на ръката и се пият оттам. Праховете, таблетките и
глобудите се оставят да се разтопят върху езика. При бол-кови състояния
праховете и глобулите могат да се разтварят и в 1/4 л вода и да се пият с
лъжица на къси интервали, докато настъпи подобрение.
VII стъпка: Контрол
 Четири до осем седмици след първото посещение при лекаряхомеопат
следва "повторно предписание". Не един пациент се е учудвал,че едно
шишенце с лекарство трябва да му помогне срещу всичките му оплаквания,
не един пациент се е разочаровал от лекаря, че го вика отново след един
или дори два месеца. Този период от време, обаче,е полезен, за да може да
се прецени реакцията на оранизма към лекарството. Основанията за това
трябва да дойдат от пациента. За оценката на терапевтичния резултат
съществуват, придържайки се към Кент и Воазен, следните критерии:
Състоянието е непроменено
"Ако пациентът влезе през вратата и ми каже, че нищо не се
променило, това за мене е най-голямото разочарование. "
Това може да има следното значение:
Пато-анатомични промени
Естеството на увреждането не е правилно разпознато, пропуснати са
механични препятствия /например бъбречни камъни/ или болестни про-
мени /например тумори/, които не се поддават на хомеопатична регулация.
Необходими са основна анамнеза и клинично изследване /за
механични, токсични, фокални и други травматични причини/.

Реактивна невъзможност на организма

Пациентът няма повече сила да реагира на дразненето на лекарството.
Необходимо е предложение за промяна на потенцията или за
включване на дълбоконавлизащо средство или нозоди /Sulfur, Psorinum,
tuberculinum/.
Погрешно избрано лекарство
Въпреки че всъщност не би трябвало да става, може да се случи някои
неточни симптоми, които всъщност нямат нищо общо с естеството на
увреждането, да са надценени. Нужни са нова анамнеза и действително
съответно лекарство.
Лошо лекарствено средство
Лекарят-хомеопат зависи при изготвянето на лекарството от
съвестността, загрижеността и професионалните познания на аптекаря, той
трябва да може да му се доверява.
Ако моментите на съмнение зачестят, показана е смяна на аптекаря
Пациентът не желае да признае успеха
И лекарят-хомеопат понякога трябва да се бори с хипохондрици,
хистерици и мърморковци, които не оздравяват, тъй като не искат да
оздравеят Ако все пак се разпита за отделните симптоми, най-често се
науча ва за позитивни промени.
 Влошаване
"Нерядко пациенти се чувстват засегнати, когато изразя задо-
волството си, че техните оплаквания за кратко след вземане на ле-
карството са се влошили. " Първоначално влошаване на първичните
оплаквания "Добър знак, тъй като доказва, че е избрано правилното
лекарство".
За няколко дни лекарството може да се спре, докато реакцията от-
звучи от само себе си, и след това се взема същото лекарство отново.
Може, обаче, също да се изпише по-висока потенция или по-рядък прием.
Влошаване на общото състояние
"Оплакванията са станали по-силни, тъй като и общото състояние
се е влошило, което ще рече, че болестта не е повлияна. "
Нужни са нова анамнеза и ново средство.
Поява на нови симптоми
"Ако едно средство е давано твърде дълго или твърде често, може да
се стигне до изява на лекарствени симптоми, пациентът -неволно -
изпробва лекарството. "
Лекарството трябва да бъде спряно.
Лекарственонезависимо влошаване
"Може да произхожда от новозапочващо заболяване. "
Новите симптоми трябва да бъдат наблюдавани и взети пред вид при
ново избиране на лекарство.
Подобрение
"Бързият успех винаги е съмнителен!"
Оплакванията са първоначално облекчени
"По-бърз успех, последван от нова изява на старите оплаквания, е
неблагоприятна реакция."
Пациентът е бил впечатлен от основната анамнеза, от посрещане-то -
става дума следователно само за сугестивен първоначален успех без трайно
въздействие. Трябва да бъде намерено подходящото средство.
Оплакванията са се облекчили за дълъг период от време "Ако, обаче,
след това отново са се засилили, значи действието на лекарството е
отслабнало."
Избира се следващата по-висока потенция, която би трябвало да
подейства по-трайно.
Оплакванията са по-слаби
"Пациентът се чувства ло-добре, оплакванията са по-редки и по-
слаби. "
И в този случай се избира друга, най-често по-висока потенция,
 Оплакванията посепенио се подобряват
"Това е идеалното съобщение, тъй като показва, че регулацията в
резултат на дразненето от хомеопатичното лекарство е резултатна."

Излекуване
"Отношението към излекуването, както и отношението към
смъртта, е загубено в съвременната медицина. Тъй като се лекуват
симптоми, но човекът не се превръща отново в здрав. За мене излеку ване
означава, че отново е възстановена хармонията, че най-напред се
подобрява общото състояние и след това оплакванията. Излекуваните
хора се променят по отношение на своята външност и своята същност,
чувстват се добре, отново са активни, могат отново да усещат радост и
се радват на своя живот. "
Погледнато феноменологично, хомеопатичното излекуване настъпва в
следната последователност:
Отгоре надолу - от мозъка към пръстите на краката; отвътре навън, от
жизненоважните към по-малко важните органи - от сърцето, от белия дроб,
от черния дроб, бъбреците към кожата; оплакванията изчезват в обратен
ред на своята проява - следователно последно проявени-те изчезват първи,
съществуващите отдавна отминават последни. Както вече споменахме на
друго място, тази закономерност е открил Константин Херинг. Неговото
наблюдение е влязло в хомеопатичната литература като Закон на Херинг.

VIII стъпка: Документиране

Природонаучната медицина обвинява хомеопатията, че все още е
останала длъжна на научно приемливите доказателства за въздействие.
Научно приемлив означава между другото, че резултатите трябва да могат
да бъдат обективирани и доказани по всяко време - в опит с животни или
двойно-сляп опит, при който само една група пациенти получава
лекарството, а контролната група привидно лекарство. Пренебрегвайки
това, че и двата метода на изследване трябва да бъдат тхвърлени още по
етични причини, хомеопатията, която вижда всеки човек като нещо цяло,
единствено и особено, не може и не желае да прилага такъв вид "научни"
доказателства. Въпреки всичко, противно на клиничната медицина, тя
притежава висша вътрешна закономерност, точно очертана картина на
своите лекарства и с това и на своите пациенти.
Който лекува, има право.
И лечебните резултати могат с охота да бъдат документирани: В
Института за хомеопатия "Лудвиг Болцман" във Виена за всеки пациент се
предоставя лист, в който се отбелязват данните за конституцията, общото
състояние и оплакванията. По скала от 1 /много лошо/ до 6 / без
оплаквания/ се оценяват оплакванията и се определят лекарствата. При
всяко следващо посещение се разпитва за оплакванията и отново се прави
оценка. Може да се наблюдава как от посещение на посещение цифрите 6 /
без оплаквания/ стават повече, следователно пациентът става все по-здрав.
Чрез този вид документация ние осъществяваме не само желания външен
контрол върху нашата работа, но и контрол по същество - дали е избрано
правилното, съответното лекарство.
"Най-високият идеал на лечението и бързото, внимателно и трайно
възстановяване на здравето, или състоянието и унищожаване на
болестта в целия и обхват по най-късия, най-надеждния и без
последствия път. " /Самуел Хаанеман, "Основите ...", параграф 2/

ОПЛАКВАНИЯ, ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА И

СЪПЪТСТВАЩИ ПРЕПОРЪКИ

“За болния най-добро е най-малкото;"

/Хипократ/

ХОМЕОПАТИЯТА КАТО СЕМЕЙНА МЕДИЦИНА

Както се вижда от предходните страници, хомеопатията е истинско

лечебно изкуство със строго закономерна структура. Нейното прилагане
изисква много познание, голям усет и школувано наблюдение. Затова тя
може и би трябвало да се практикува от специално обучени лекари.
Заедно с това, обаче, хомеопатията е и семейна медицина. Тъй като тя
е естествена, безвредна, хуманна и не застрашава със странични действия.
"Да бъдеш лекар за мене включва и задължението за възпитание;
възпитание на разумен начин на живот, чрез който многото болести
изобщо могат да бъдат избегнати; но и възпитание в смисъл, че човек
непрекъснато се учи сам да се справя с баналните заболявания и
всекидневни смущения и сам да постига облекчение при хроничните
заболявания.
Разбира се, във всеки друг болестен случай трябва да се вика лекар.
Без лекарски преглед и контрол с клинична диагноза самолечението е
безотговорно и аз бих искал изрично да предпазя от това.
В следващата практическа част са включени не само моят опит и
наблюденията ми от 40 - годишната ми практика, но и тези на
поколениялекари-хомеопати. Препоръчаните лекарства многократно са
се доказали в някакъв болестен случай.
За семействата, които желаят отчасти да поемат отговор-ността
за своето здраве в свои ръце, и за лекарите, които желаят на практика да
изпробват хомеопатията, тази част на книгата трябва да бъде, надявам
се, незаменим съветник. "

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРИЕМИТЕ
Ако вече сте се лекували медикаментозно по повод на оплаквания, не
преустановявайте вземането без разговор с лекар, хомеопат. При спешни
случай /например при диабет и епилепсия/ хо, меопатичните лекарства
трябва да се вземат заедно с алопатични. Целта е все пак във всички случаи
да се намери съответното лекарство, ко. ето междувременно може да се
състои и от повече, влияещи си едно на друго, хомеопатични средства.
Понякога скоро след приема се стига до първична реакция, при която
оплакванията преходно се засилват. За лекаря-хомеопат това е добър знак,
тъй като показва, че лекарството е правилно избрано. Тази първична
реакция се предотвратява, като лекарството се спре за два дни или се вземе
разредено с вода, или лекарят изпише по-висока потенция.
По-дълготрайните реакции изискват ново посещение при лекаря и
търсене на друго лекарство.
Хомеопатичните лекарства е най-добре да се вземат преди или след
ядене. Преди прием разтворите /течни заготовки/ се разклащат силно 10
пъти, капва се на гърба на ръката и се изпива оттам. Глобулите топченца/,
таблетките и прахообразните форми се оставят да се разтопят върху езика.
Подкожните /s.с./ или интравенозните /i.v./ инжекции трябва да се
поставят от лекар.

Продължителност на приема
Ако не е назначено по друг начин от лекар и няма нещо различно от
публикуваното по-долу описание на симптомите, деца и възрастни приемат
по един и същ начин:
• при силни, болезнени състояния / например при менструални болки
зъбобол, мигрена/ на всеки 10 минути един прием от съответното
лекарство /най-много 5 топченца или 5 капки, или 1 таблетка/. Може също
така една доза да се разтвори в четвърт литър вода и да се пие на глътки
през десетминутни интервали, и то толкова дълго, колкото е нужно, за да
се постигне подобрение;
• при остри заболявания /например треска, грип, възпаления,гастрит,
ангина/ предписаната дневна доза /най-много 3x5 топченца, или 3x5 капки
или 3x1 таблетки/ до трайно подобрение, съответно оздравяване;
• при органнозависими заболявания /например бронхит, стомашни,
чревни, бъбречни заболявания/ предписаната дневна доза /най-много З или
4x5 топченца, 3 или 4x5 капки, или 3x1 таблетка / в продължение на 2 до 3
седмици;
• при хронични заболявания /например ставни възпаления като
ревматизъм, възпаления на пикочните пътища, екзема, запек/ предписаната
дневна доза /най-много 3x5 топченца, или 3x5 капки, или 3x1 таблетка/ 3
до 6 седмица. Ако не настъпи подобрение, е необходима нова консултация
с лекар-хомеопат;
• при лечение на отключващи причини /например страх, ядовитост,
вълнение, огорчения, грижи/ и модалности /например чувствителност към
климатични влияния/ при нужда 1 до Зх предписаната доза /най-често 5
топченца или 5 капки/, ако от лекаря не е предписана по-висока потенция.
В следващата практическа част са дадени изпитаната потенция и
последователността и количеството на приемане на отделните лекарства.
Ако при едно оплакване се привеждат повече средства, се започва с
първото, а следващите се оставят да се използват при нужда. В Австрия
хомеопатичните лекарства до D3 подлежат на изписване с рецепта.
Хомеопатичните средства имат продължителен срок на годност, но трябва
да са защитени от светлинно и топлинно въздействие.

ОПЛАКВАНИЯ ОТ А ДО Я И СЪОТВЕТНИТЕ ИМ ХОМЕОПАТИЧНИ

ЛЕКАРСТВА

Аборт

Уплаха
Асоntium D30 1x5 топченца

Опасност от аборт
Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка

Започващ
Sabina D6 на два часа по 5 капки

Абсцес
Зачервяване, тупане
Belladonna D30 3x5 топченца
Оток, бодежи
Apis D4 4x5 капки

Нагнояване
Mercur. paразтвор D4 3x1 таблетка

За отваряне на абсцеса
Myristica sebifera D4 4x5 капки

Отравяне на кръвта
Lachesis D 12 3x5 капки

Компреси
Аrnica - първична тинктура
20 капки в 1/4 л вода

Акне вулгарис

Начало
Sulfur jodatum D4 3x1 таблетка
четири седмици
Следващи средства
Kalium bromatum D4 3x1 таблетка
четири седмици

Млади, нежни момичета

Aristolochia D4 3x5 таблетки

Закръглени момичета
Рulsatilla D6 3x5 капки
Дебели, със запек
Graphites D4 3x1 таблетка

Акне по брадичката
Juglans regia D4 3x5 капки

Външно
Компреси с лечебна глина
Акне розацеа

Влияние на студа
Abrotanum D3 3x5 капки
Влияние на горещината
Acidum fluoricum D12 3x5 капки

Бледи момичета
Pulsatilla D4 3x5 капки

Пълни жени
Graphites D6 3x1 таблетка

Климактериум
Lachesis D12 3x5 капки

Груби жени
Sepia D6 3x1 таблетка

Външно Мехлем от невен

Алергия към слънцето

Сърбеж, зачервяване, мехурчета, лющене

Acid, fluoricum D12 3x5 капки

Зачервяване, папулозоподобен, парещ обрив

Hypericum D6 3x5 капки
Зачервяване, мехурчета, сълзене, образуване на корички
Mezereum D4 3x5 капки
Ангина

Гърлобол
Phytolacca D4 3x1 таблетка

Зачервяване, тупане
Belladonna D30 3x5 топченца

Оток, бодежи
Apis D4 4x5 капки
Гнойни точици
Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка

Абсцедиране
''Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка

Опасност от задушаване
Lachesis D12 3x5 капки

Излекуване
Silicea D12 3x1 таблетка

Гаргара
Аrniса - първична тинктура
20 капки в 1/4 л гореща вода

Артроза на тазобедрените стави

Пълни, подпухнали хора
Calcium carbonicum D6 2x1 таблетка

Силни, негъвкави хора

Calcium fluoricum D6 2x1 таблетка
Зиморничави хора с тънка кост
Silicea D6 2x1 таблетка

Болки в хълбока и горната част на бедрото

Tellurium D6 2 х! таблетка

Периодични болки в краката

Thallium D6 2x1 таблетка
Разрушаване на костите, парализи, склонност към отоци
Strontium carbonicum D12 2x1 таблетка

Безсилие
Анемични момичета на училищна възраст
Acid, phosphoricum D4 3x5 капки
Нервозни деца
Acid, picrinicum D4 3x5 капки

Изтощение, шок
Arsenicum D6 3x5 капки
Препълнени помещения
Саmphorа - първична тинктура, да се мирише 1 капка върху захар-

Недоимък на кислород, хладен повей

Carbo vegetabilis D30 по 5 топченца при нужда

Умора, лятна среда

Crataegus първична тинктура, няколко пъти по 5 капки

Горещина, по време на менструация, слабост на кръвообръщението

Lachesis D12 3x5 капки

Хистерични спазми
Moschus D12 3x5 капки

Нервозна, гастро-кардиално обусловена

Nux moschata D12 3x5 капки
Психическо пренапрежение
Phosphor D30 5 топченца при нужда

Неврологично обусловена слабост на кръвообръщението, колапс

Sabadilla D12 3x5 капки

Бледост, слабост, измъченост

Tabacum D30 5 топченца при нужда
Бледост, слабост, диария
Veratrum D30 5 топченца при нужда
Безсъние

Нервно изтощение, нещастна любов

Acid, phosphoricum D12 3x5 капки

Температура, страх, сърцебиене, кошмарни сънища

Aconitum D30 по 5 топченца вечер
Прекъснат, невъзстановяващ сън, прозяване
Agaricus D12 2x5 капки

Грижи, професионални тревоги, живи сънища

Ambra D3 3x5 капки
Дремливост, безпокойство, стрес
Apis D12 3x5 капки

Не си намира място, всичко е много твърдо

Arnica D12 2x5 капки

Депресия, страховити представи

Aurum D12 2 х 5 капки

Нервно изтощение, абстинентни средства

Avena stliva D2 3x10 капки

Горещина, неспокойствие, крясъци, скърцане със зъби

Belladonna D30 5 топченца вечер

Страхливост, задух, дразнеща кашлица

Bromum D12 2x5 капки
Страх, притиснатост, сърцебиене
Cactus D3 3x5 капки

Страхливи, ядовити мисли, уплаха

Calcium carbonicum D12 2x5 капки

Страхливи, наплашени деца на училищна възраст

Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка
Свръхчувствителен, безпардонен, раздразнен
Chamomilla D30 5 топченца при нужда

Слабост, умора, реконвалесценция

China D4 3x5 капки

Радостна възбуда, сърцебиене

Coffea D12 2x5 капки
Викове, скърцане със зъби, спазми в прасците
Cuprum D6 3x1 таблетка

Нервни, възбудени, оживени, развеселени деца

Cypripedium D6 3x5 капки
Неспокойствие, болки, трябва да ходи насам натам
Ferrum phosphoricum D4 3x1 таблетка

Неспокойствие, бодрост, порой от мисли

Gelsemium D4 3x5 капки

Анемичен, болнав, слаб, преуморен

Helonias D4 3x5 капки

Грижи, тревоги, лек, повърхностен сън

Ignatia D30 по 5 капки вечер

Пробуждане към 2-4 часа, стряскане на сън, изпускане на урина

Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка

Събуждане със страх, сърцебиене, чувство на задушаване

Lachesis D12 3x5 капки
Безсъние след 3 часа, следобеден сън
Magnesium carbonicum D6 3x1 таблетка

Страхливост, плашливост, събуждане към 3 часа с грижи

Nux vomica D4 3x5 капки

Нервност, викане, спазми, болки

Passiflora D2 10 -20 капки
Неспокойствие, плашливост, гладен, жаден
Phosphor D30 вечер по 5 топченца

Неприятни мисли, горещина, ревматизъм

Puisatilla D4 3x5 капки

Отпадналост, изтощение, разбитост

Sepia D6 3x1 таблетка
Котешки сън, горещина, изпотяване, изпружва си краката
Sulfur D4 3x1 таблетка

Дълго не може да заспи, заспива едва към сутринта

Valeriana D4 3x5 капки
Вълнение, ядовитост, върти си главата, скърцане със зъби
Zincum valerianicum D30 вечер по 5 топченца

болки в лицето

Вятър, буря, течение, сухота

Aconitum D30 3x5 топченца

Горещина, изпотяване, течение

Belladonna D30 3x5 топченца

Течение по време на пътуване с автомобил

Zincum valerianicum D12 3x5 топченца

Вълнение, яд, течение

Chamomilla D30 3x5 топченца

Нощни болкови пристъпи

Arsenicum D30 3x5 топченца

Повтарящи се по едно и също време

Cedron D4 3x5 капки
Студ, въздушно течение, нахлуване на кръв
China D4 3x5 капки
Пронизвагца, режеща
Colocynthis D4 3x5 капки
Обърканост, нахлуване на кръв в главата, позив за уриниране
Gelsemium D4 3x5 капки
Силен зъбобол
Plantago major A4 3x5 капки
Разкъсващи болки в главата, лицето и ушите
Rhus toxicodendron D30 3x5 топченца

Режещи болки с чувство на топлина

Tarantula D12 3x5 капки
Смазващо чувство в зъбите и челюстната става
Verbascum D4 3x5 капки

Болки в кръста

Пресилване, всичко е много твърдо

Arnica D30 вечер по 5 топченца

Пресилване, измокряне до кости

Rhus toxicodendron D 30 О 30 вечер по 5 топченца

Слабост, неустойчивост
Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка

Заседнал начин на живот

Nux vomica D4 3x5 капки
Гинекологични болки в кръста
Sepia D6 3x1 таблетка

Сакро-илиачна става
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Болки в опашната кост

Castor equi D4 3x5 капки
Нараняване при падане
Hypericum D4 3x5 капки

Сегментна терапия
Formidum D30 1 ампула подкожно по предписание

Външно Суха топлина

Болки в костите

Пренапрежение, костно счупване

Arnica D4 4x5 капки
Недостатъчно образуване на калус
SymphytumD3 3x5 капки

Болки от счупване
Bellis perennis D3 4x5 капки

Болки от изкълчване
Strontium D6 3x1 таблетка

Стържещи болки
Asa foetida D6 3x5 капки

Дълбаещи нощни болки

Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка

Режещи болки, особено нощем

Arsenicum D30 няколко пъти по 5 топченца

Брадавици
Бенка, хематом, фиброма, сарком
Acid. fluoricum D4 3x5 капки

Кървяща, на гърба на дланта

Acid. nitricum D4 3x5 капки

Сърбящи брадавици
Acid. picrinicum D4 3x5 капки
Дланта и гърба на дланта
Anacardium D4 3x5 капки
Вроговяващи брадавици, стъпало
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка
Плоски, широки, кървящи, епителиом
Arsenicum album D6 3x1 таблетка
Липом, кистозен тумор
Barium carbonicum D6 3x1 таблетка
Кожна лайшманиоза
Berberis D3 3x5 капки

Сълзящи, дегенерирали кожни брадавици

Castor equi D4 3x5 капки
Широка, твърда, вроговена, пръст, нос
Causticum D4 3x1 таблетка

Меки брадавици
Dulcamara D4 3x5 капки

Хемангиом
Ferrum phosphoricum D12 3x1 таблетка

Рани, напукани брадавици

Graphites D6 3x1 таблетка

Гърба на дланта, дланта

Natrium muriaticum D6 3x1 таблетка

Мека, гладка, на дръжка

Natrium sulfuricum D6 3x1 таблетка
Брадавици, епителиоми, кондиломи
Sarsaparilla D4 3x5 капки

Бенка, Chloasma uterina, фунгъозни язви

Sepia D6 3x1 таблетка

Широки, дълги
Silicea D6 3x1 таблетка
Грапави, назъбени, с корички, подобни на карфиол
Thuja D4 3x5 капки
Бременност

Евгенични грижи за рискови фамилии

По лекарско предписание
1 месец Tuberculinum D200
2 месец Medorrhinum D200
3 месец Luesinum D200
4 месец Sulfur D200
5 месец Calcium carbonicum D200
7 месец Calcium fluoricum D6 кактo u Calcium phosphoricum D6
8 месец Pulsatilla D6
9 месец Caulophyllum D6

Повръщане
Световъртеж, повръщане при пътуване с автомобил
Cocculus d4 3x1 таблетка

Отвращение при мирис или помисъл за ястия

Colchicum D4 3x1 таблетка

Повръщане на празен стомах

Ipecacuanha D4 3x1 таблетка

Превъзбуда, пристъпи на вълчи глад

Jodum D12 3x1 таблетка

Сутрешно повръщане на несмлени храни

Kreosotum D6 3x1 таблетка
Повръщане със стомашни спазми
Magnesium phosphoricum D6 3x1 таблетка

Глад за необичайни ястия, яденето подобрява състоянието

Mandragora D6 3x5 капки

Главоболие, раздразнителност, гадене след хранене

Nux vomica D4 3x5 капки
Отбягване на месо, пътуване с кола
Petroleum D6 3x5 капки
Слабост, нощен глад и жажда
Phosphor D12 2x5 капки

Гадене, повдигане, диария

Veratrum D4 3x5 капки

Отпадналост, повръщане и диария, колапс

Tabacum D30 5 топченца

Исшиалгия
Aconitum D12 3x5 капки
Разширени вени
Collinsonia D4 3x5 капки
Бронхиална астма

Страх, сухота
Aconitum D30 3x5 топченца

Замаян, покрит с пот

Belladonna D30 3x5 топченца

Нервен
Ambra D3 3x5 топченца

Червен, груби хрипове

Ipecacuanha D4 3x5 топченца

Блед, фини хрипове

Tartarus emeticus D4 3x5 топченца
Бледост, изтощение
Arsenicum D30 на всеки 10 минути по 5 топченца

Нощен задух
Lobelia D4 на всеки Ю минути по 5 капки

При лягане
Spongia D3 ОЗ 5 топченца
При заспиване
Hyoscyamus D4 няколко пъти по 5 топченца

Алергична дразнеща кашлица

Aralia racemosa D4 3x5 капки

Автомобилни газове
Acidum sulfurosum D12 2x5 капки
Влажен климат
Natrium sulfuricum D12 3x5 капки

Мирис на парфюм
Phosphor D12 2x5 капки
Пренастройване
Fonnidium D30 по 1 амп подкожно на всеки 14 дни

Бронхит

Простуда, суха температура, възбуда

Aconitum D30 по 5 топченца на час

Простуда, обърканост, изпотяване

Belladonna D30 по 5 топченца на час

Едри хрипове
Ipecacuanha D4 4x5 топченца

Фини хрипове
Tartarus emeticus D4 4x5 топченца
Жилав, накъсан
Coccus cacti D4 3x5 капки

Жилав, слузен
Stannum D4 3x1 таблетка

Уста, пълна с храчки

Antimon. sulfuratum aurantiacum D4 3x1 таблетка
Есенно-зимен катар
Teucrium D4 3x5 капки четири седмици
Есенно-зимен катар
Grindelia D3 3x5 капки четири седмици
Старческа кашлица
Senega D3 3x5 капки
Бъбречни камъни
 Склонност към образуване на бъбречни камъни и простудни
заболявания лявания
Calcium carbonicum D200 по 5 топченца на всеки четири седмиици по
лекарско предписание

Кризи на бъбречнокаменна болест

Calculi renalis D10 5 топченца сутрин, както и
Rubia - първична тинктура 3x10 капки в продължение на четири
седмици, след това в продължение на четири седмици Неrnariа D1 3x5
капки
При болки в кръста и бъбреците
Berberis D3 3x5 капки

Болки в бъбреците, намаляване на урината

Solidago D3 3x5 капки

Възпаление на бъбречното легенче

Coccus cacti D4 3x5 капки

Силно парене при уриниране

Cantharis D6 3x5 капки

Силни болки при уринипане

Sarsaparilla D4 4x5 капки
Болки в черния дроб и бъбреците
Lycopodium D4 х5 капки

Болки и отделяне на кръв

Arnica D4 3x5 капки

Оксалатни камъни
Acid, oxalicum D3 3x5 капки

Фосфатни камъни
Acid, phosphoricum D3 3x5 капки
Уратни камъни
Acid, benzoicum D3 3x5 капки
Придружаващо лечение
 Бъбречна диета, пиене на много течности, топлина, бани с нарастваща
температура на водата, облекчаващи инжекции

Възпаление на белия дроб

Простуда, течение
Aconitum D30 в началото 5 топченца

Бодежи, дразнеща кашлица при дълбоко вдишване

Bryonia D4 3x5 капки

Едри хрипове
Ipecacuanha D4 3x5 капки

Дребни хрипчета
Antimonium tartaricum D4 3x5 капки

Задух, усещане за студ, слабост на кръвообръщението

Ammonium carbonicum D4 3x5 капки

Задържаща се субфебрилна температура

Ferrum phosphoricum D4 3x1 таблетка
Храчки с кървави жилки в левостранно положение
Phosphor D12 3x5 капки

Забавено отделяне, мъчителна кашлица

Sanguinaria D4 3x5 капки

Забавено оздравяване, кашлично дразнене

Lycopodium D4 3x5 капки
След антибиотично лечение
Sulfur D4 3x1 таблетка
Външно
Компрес със сапунена каша, вентузи
Възпаление на бъбреците

Простуда със "суха " температура

Aconitum D30 3x5 топченца
Простуда с изпотяване и температура
Belladonna D30 3x5 топченца

Оскъдно отделяне на белтък

Apis D4 3x5 капки
По-изразено отделяне на белтък
Phosphor D12 3x5 капки

Отделяне на голямо количество белтък

Arsenicum D6 3x5 капки

Болки в бъбреците и в кръста

Berneris D3 3x5 капки

Оскъдно отделяне на урина

Solidago D3 3x5 капки

Позиви за уриниране, малко урина

Helleborus D3 3x5 капки

Възпаление на бъбречното легенче

Pyrogenium D30 1x5 топченца
Възпаление на бъбречното легенче, задръжка на урина
Coccus cacti D4 4x5 капки

Задръжка на урина, тенденция към уремия

Lespedeza D2 3x10 капки

Задръжка на урина, тенденция към уремия

Cuprum arsenicosum D4 4x5 капки
Сбръчкан бъбрек
Plumbum D6 Об 3x1 таблетка

Отделяне на капки тъмна урина

Terebinthina D4 3x5 капки

Болезнено отделяне на урина в право положение

Sarsaparilla D3 4x5 капки
Съпровождаща терапия
Пост, топлина, спокойствие

Възпаление на конюнктивите
Зачервяване, парене
Aconitum D30 3x5 топченца
Зачервяване, усещане за пясък
Belladonna D30 3x5 топченца

Оток, фотофобия
Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка

Плътни, слепени
Hepar sulfiiricum D12 3x1 таблетка

Сухи, напукани
Graphites D6 3x1 таблетка

Водниста хрема
Cepa D4 3x5 капки
Външно
Euphrasia D3 капки за очи, капват се по 3 капки няколко пъти на ден
Възпаление на костния мозък

Остро, тупане, пулсиране

Belladonna D30 многократно по 5 топченца

Температура, мръзнене, втрисане

Pyrogenium D30 3x5 топченца
Сепсис, втрисане
Lachesis D30 1 ампула венозно по предписание
Дълбаещи нощни болки
Mercur. solubilis D6 3x1 таблетка

Стържещи болки
Asa foetica D30 няколко пъти по 5 топченца

Непоносими болки
Arsenicum D30 няколко пъти по 5 топченца

След рентгеново облъчване

Strontium D6 3x1 таблетка
След радиационно облъчване
Radium bromatum D12 3x5 капки

Допълнително лечение
Calcium fluoricum D6 2x1 таблетка

Образуване на фистула
Silicea D6 3x1 таблетка

Терапия за пренастройка
Formidum D30 по 1 ампула подкожно на всеки 14 дни по предписание

Възпаление на пикочния мехур

Простуда
Aconitum D30 3x5 топченца
Изстудяване
Dulcamara D4 3x5 капки

Намокряне
Rhus toxicodendron D4 3x5 капки

Чувствителни момичета
Pulsatilla D4 3x5 капки
Силно парене
Cantharis D6 3x5 капки

Пясък в бъбреците
Sarsaparilla D4 3x5 капки

Хронично, полиурия
Causticum D4 3x5 капки

Възпаление на ребрената плевра

Простуда, "суха " температура, дразнеща кашлица
Aconitum D30 3x5 топченца

Бодежи, болки при кашлица, храчки с жилчици кръв

Bryonia D3 4x5 топченца
Пробождащи, разкъсващи болки
Gujacum D4 3x5 капки

Дразнеща кашлица, повърхностно дишане, кървава храчка

Jodum D6 3x5 капки

Силна кашлица с пробождащи болки

Calium carbonicum D6 3x1 таблетка

Глуха, суха кашлица при ляво положение

phosphor D12 3x5 капки

Болезнена кашлица, с бодежи

Ranunculus bulbosus D4 3x5 капки

Суха, задушаваща кашлица, допълнително лечение

Sulfur D4 3x1 таблетка
Реактивни средства при отслабнали
Tuberculinum D200 5 топченца по предписание

Газове
Нервност, пукане, сладкиши
Argentum nitricum D12 1-3x5 топченца

Стомах, притискане в областта на сърцето

Nux moschata D6 3x5 топченца
Оригване
Asa foetida D6 3x5 топченца

Пристъпи на слабост
Carbo vegetabilis D30, 5 топченца при нужда

Яденето облекчава
Mandragora D12 3x5 топченца
Сладкиши, чернодробноболен
Lycopodium D4 3x1 таблетка

Сладкиши, алкохол
Sulfur D4 3x1 таблетки
На празен стомах
Ignatia D30 топченца при нужда
Гастроптоза

Несистемно хранене
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Ядене, пиене, ядовитост

Nux vomica D4 3x5 капки

Тъкачна слабост
Acid, fluoricum D12 3x5 капки

Чувство на слабост и празнина

Sepia D6 3x1 таблетка

Гингиви
Кървене
Acid, sulfuricum D4 3x1 таблетка .
Arnica D4 3x5 капки
Calendula D2 3x5 капки
Phosphor D12 3x5 капки

Нагнояване
Acid, fluoricum D6 3x5 капки
Echinacea D2 3x5 капки
Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка
Mercur. solubilis D6 3x1 таблетка
Silicea D6 3x1 таблетка

Оточност
Acid, nitricum D4 3x5 капки
Pismutum subnitricum D6 3x1 таблетка
Kreosotum D4 3x5 капки
Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
Thuja D4 3x5 капки

Фистула
Calcium fluoricum D12 3x5 капки
Gilicea D12 2x1 таблетка
Афти
Acid, nitricum D4 3x5 капки
Kreosotum D4 3x5 капки
Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
plumbum D6 3x1 таблетка
Silicea D12 2x1 таблетка

Пародонтоза

Слабост на тъканта, склонност към нагнояване

Acid, fluoricum D12 2x5 капки

Неправилно хранене, натоварване на стомашно-чревния тракт

Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Малоценност на тъканта, кървене

Arsenicum album D6 3x5 капки
Възпаление на костта, кариес, некроза
Aurum metallicum D4 2x1 таблетка

Чернодробни, бъбречни средства

Berberis D3 3x1 капки
Набъбнали, отпуснати, консуматори на захар
Calcium carbonicum D6 2x1 таблетка
Нагнояване, фистули, афти
Calcium fluoricum D6 2x1 таблетка
Нагнояване, фистули, афти
Hepar sulfuricum D6 2x1 таблетка

Светлочервени, кървящи, отравяне с амалгама

Kalium chloratum D4 3x1 таблетка
Ранно възпаление, млечни зъби, бременност
Kreosotum D4 3x5 капки

Черен дроб, бъбреци, консумация на захар

Lycopodium D4 3x1 таблетка Гнойно

Гнойно възпаление, изтичане на слюнка

Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка

Кървене от венците
Phosphor D12 3x5 капки

Вродена тъканна непълноценност

Syphilinum D200 5 топченца по предписание

Набъбнали, кървене
Thuja D4 3x5 капки

Консумиращи захар
Zincum valerianicum D6 3x1 таблетка
Главоболие

Челно главоболие, течение

Nux vomica D4 3x5 капки

Челно главоболие вляво

Spigelia D4 3x5 капки
Челно главоболие вдясно
Chelidonium D4 3x5 капки
Болки в средата на челото
Onosmodium D4 3x5 капки
Болки в основата на носа
Zincum valerianicum D4 3x5 капки
Главоболие в слепоочията, пулсиращо
Belladonna D30 3x5 топченца
Главоболие в слепоочията, на приливи
Glonoinum D12 3x5 капки

Теменни болки,експлозивни
Вrуоniа D4 3x5 капки
Тилно главоболие, ще се пръсне
Rhus toxicodendron D4 3x5 капки

Тъпо главоболие в задната част на главата

Gelsemium D4 3x5 капки

Главоболие отзад при заемане на лежащо положение

Viscum D3 3x5 капки

Главоболие в областта на очите

Ruta D4 3x5 капки

Главоболие в областта на носа с кървене от носа

Melilotus D4 3x5 капки

Стомашно главоболие
Nux vomica D4 3x5 капки
Чернодробно главоболие
Chelidonium D4 3x5 капки
Lycopodium D4 3x5 капки

Бъбречно главоболие
Berberis D3 3x5 капки

Невралгично главоболие
Bryonia D3 3x5 капки
Нервно главоболие
Selenium 3x5 капки

Главоболие по време на фьон

Gelsemium D4 3x5 капки

Болки при гладуване

Anacardium D6 3x5 капки
Нараняване на главата
Arnica D4 3x5 капки

Менструално главоболие
Cimicifuga D4 3x5 капки

Училищно главоболие
Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Главоболие у бременните
Sepia D6 3x1 таблетка

Главоболие при мигрена

Вълнение, усещане за нарастване

Argentum nitricum D12 3x5 капки

Смъртноблед, изтощен
Arsenicum D30 3x5 топченца
Нахлуване на кръв, пулсиране
Belladonna D30 3x5 топченца

По едно и също време на деня

Cedron D4 3x5 капки

Мигрена по време на цикъл, вляво

Cimicifuga D4 3x5 капки

Радостно вълнение, превъртял

Coffea D4 3x5 капки
Менструални и очни смущения
Cyclamen D4 3x5 капки
Анемични, червенина и бледост
Ferrum metallicum D4 3x1 таблетка
Нахлуване на кръв, изпускане на урина
Gelsemium D4 3x5 капки
Прилив на кръв, стягане в сърцето
Glonomum D12 3x5 капки

Тревоги, грижи
IgnatiaD12 3x5 капки
Кисело повръщане, болки вляво
Iris versicolor D4 3x5 капки

Прекъсване на менструацията
Lachesis D4 3x5 капки

Мигрена по време на цикъл, прилив на кръв

Lilium tigrinum D4 3x5 капки

Мигрена у анемични момичета

Melilotus D4 3x5 капки

Потиснатост, изтощение
Natrium muriticum D12 3X5 капки

Мигрена след махмурлук

Nux vomica D4 3x5 капки
Мигрена по време на цикъл, пробождащо главоболие
Platinum D6 3x5 капки

Мигрена по време на цикъл, студени ръце и крака

Pulsatilla D4 3x5 капки

Климактериум, на вълни
Sanguinaria D12 3x5 капки
Подобно на гърч, блед, печален
Secale D4 3x5 капки

Мигрена по време на цикъл, бледност

Sepia D6 3x1 таблетка

Очна мигрена, сърцебиене

Spigelia D4 3x5 капки
Засилваща се и отслабваща мигрена
Stannum D6 3x5 капки

Горещина, зачервяване, на приливи

Sulfur D6 3x5 капки
Немощ, повръщане и диария
Tabacum D12 3x5 капки

Гадене, чувствителност на шум,

Theridon D12 3x5 капки

Пробождащо главоболие след пиене на чай

Thuja D12 3x5 капки

Гадене, повръщане и разтройство

Veratrum D12 3x5 капки

Нервност, безсъние
Zincum valerianum D12 3x5 капки

Световъртеж
Слизане надолу
Borax D4 3x5 капки

Гледане надолу
Argentum nitricum D12 3x5 капки

Алкохол
Acid, sulfuricum D6 3x1 таблетка

Възрастни хора
Viscum D3 3x5 капки
Пристъпно
Tabacum D30 5 топченца
Трябва да се хване за нещо
Argentum nitricum D12 3x5 капки
Изправяне
Veratrum D4 3x5 капки
Движение нагоре
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Гледане нагоре
Phosphor D12 3x5 капки

Затваряне на очите
Theridion D12 3x5 капки

Ходене по мост
Argentum nitricum D12 3x5 капки

Здрач
Causticum D6 3x5 капки

Двойно виждане
Gelsemium D4 3x5 капки

Завъртане
Conium D4 3x5 капки
Тъмнина
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Тъмна стая
Stramonium D12 3x5 капки

Повръщане
Nux vomica D4 3x5 капки
Veratrum D4 3x5 капки
Tabacum D30 5 топченца
Ядене
Nux vomica D4 3x5 капки

Пътуване
Cocculus D4 3x1 таблетка
Hyoscyamus D4 3x5 капки
Petroleum D4 3x5 капки

Фиксиране
Phosphor D12 3x5 капки

Сърдечни оплаквания
Crataegus първична тинктура 3x5 капки
При лягане
Viscum D2 3x5 капки

Височина
Coca D4 3x5 капки

Глад
Conium D4 3x5 капки

Мирис
Colchicum D4 3x5 капки

Телевизия
Cocculus D4 3x5 капки

Завъртане на главата
Conium D4 3x5 капки
Мениер
Argentum nitricum D12 3x5 капки
Arnica D6 3x5 капки
Choninum sulfuricum D4 3x5 капки
Cocculus D4 3x5 капки
Conium D4 3x5 капки
Glonoinum D12 3x5 капки
Nux vomica D4 3x5 капки
Tabacum D30 5 топченца
Theridion D12 3x5 капки
Veratrum D4 3x5 капки
Viscum D2 3x5 капки

Безсилие
Veratrum D3 няколко пъти по 5 капки

Пушене
Tabacum D30 5 топченца
Слабост
China D4 3x5 капки

Седене
Apis D4 3x5 капки
Стоене
Arnica D4 3x5 капки
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Препъване
Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Улица
Arnica D4 3x5 капки
Argentum nitricum D12 3x5 капки

Къща със стълби

Argentum nitricum D12 3x5 капки

Олюляване
Agaricus D4 3x5 капки
Cocculus D4 3x5 капки
Conium D4 3x5 капки
Gelsemium D4 3x5 капки
Lolium temulentum D4 3x5 капки
Nux vomica D4 3x5 капки
Phosphor D12 3x5 капки
Stramonium D12 3x5 капки
Viscum D2 3x5 капки
На вода
Hyoscyamus D4 3x5 капки
Lyssa D30 5 топченца
Stramonium D12 3x5 капки
Стая
Phosphor D12 3x5 капки
Tabacum D30 5 топченца

Глисти
Безапетитие, с хлътнали очи, неспокойни
Abrotanum D3 3x5 капки

Умора, непокорен, своенравен, еротичен

Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Безапетитие, липса на жажда, изтощен, отслабнал

Arsenicum album D6 3x1 таблетка

Ако другите средства не действуват

Artemisia vulgaris D4 3x5 капки

Сърбеж във влагалището

Caladium D6 3x5 капки

Дебели, потиснати деца, със запек

Calcium carbonicum D30 5 топченца

Тънки, възбудени, слабовати деца

Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка
Нервни, бледи, с хлътнали очи, кривогледи, свиват се
China D4 3x5 капки
Засегнати от аскариси, прививат се
Cuprum oxidatum nigrum D4 3x1 таблетка

Бледи, пепелявосиви, зачервени, с хлътнали очи, слаби

Ferrum phosphoricum D4 3x1 таблетка

Дебели, глупави, мързеливи, лакоми, лениви

Graphites D6 3x1 таблетка
Хистерични, възбудени, тъжни, начумерени
Ignatia D30 5 топченца

Гадене, повръщане и диария, коремни спазми

Ipecacuanha D4 3x5 капки

Оксиури, аскари, диарии, глистни колики

Mercur solubilis D4 3x1 таблетка
Задавяне, повръщане на вода, слабост, тения
 Natrium sulfuricum D6 3x1 таблетка
Нервни, раздразнителни, гадене, позиви за изхождане
Nux vomica D30 5 топченца

Воднисти диарии с телесни болки, отделяне на глисти

Petroleum D4 3x5 капки
Рефлекторни спазми, треперене, хорея Sabadilla D4 3x5 капки
Бледост, нелепи, изтощени, болнави деца Silicea D 30 5 топченца
Гадене, безапетитие, силен глад, кръгове около очите, колики около пъпа
Spigelia D4 3x5 капки
Червен, разранен, парене, сълзене, детски глисти Sulfur D4 3x1
таблетка
Грижи
Любовна мъка, разочарование Acid, phosphoricum D4 3x5 капки
Брачни, професионални и грижи, свързани с бизнеса Ambra D3 3x5
капки
Семейство, приятели
Acid, fluoricum D12 3x5 капки
Болест, страдание, живот .. Arsenicum D30 5 топченца
Признание, разочарованиеAurum D30 5 топченца

Недостатъчен, артериосклеротичен Barium carbonicum D6 2x1

таблетка
Проблеми в училище, пубертет Bufo rana D12 2x5 капки
Изоставане, безпомощност, отчуждаване Calcium carbonicum D6 2x1
таблетка
Съчувстващ, сантиментален, печален Causticum D6 2x1 таблетка
Загрижен, носталгия Capsicum D6 3x5 капки
Мисли, че ще си загуби разума Cimicifuga D12 2x5 капки
Не намира точните думи Cocculus D4 3x5 капки
Стари, похотливи мъже Conium D4 3x5 капки
Работа в училище, слабост на концентрацията Coffea D4 3x5 капки
Треперещ, училищни ангажименти, професионални проблеми
Gelsemium D4 3x5 капки
Леност, разочарование Hyoscyamus D4 3x5 капки
Любовна мъка, разочарование, хистерия Ignatia D30 5 топченца
Ревнива жена в климактериума Lachesis D12 3x5 капки
Слабоумие при възрастните Lycopodium D4 3x5 капки
 Не може да забрави смъртен случаи, унижение Natrium muriaticum
D200 5 топченца по предписание
Неовладян, неуспяващ Nux vomica D30 5 топченца
Забравящ, свадлив Phosphor D30 5 топченца
Ревниви, ревливи момичета Pulsatilla D4 3x5 капки
Незадоволени сексуални невротици Staphisagria D12 2x5 капки
Оправящ света Sulfur D30 5 топченца
Угризения на съвеста Veratrum D30 5 топченца
Грип
Простуда, изстудяване, течение Aconitum D30 3x5 топченца
Горещина, изпотяване, простуда Belladonna D30 3x5 топченца
Засягане предимно на главата, нахлуване на кръв Gelsemium D4 4x5
капки
Засягане на гърлото, пресипналост Causticum D4 4x5 капки

Засягане на гърдите, чувство за раздробеност

Eupatorium D4 4x5 капки
Стомах, и стави Bryonia D4 4x5 капки
Pевматични болки в кръста Rhus toxicodendron D4 4x5 капки
Втрисане и студ
Pyrogenium D30 1x5 топченца
Провлачил се грип Sulfur D4 3x1 таблетка
Реконвалесценция Ginseng D3 3x4 капки
Смущение на кръвообръщението Veratrum D3 4x5 капки
Гръдна жлеза
Пробождане, втвърдявания
Conium D4 3x5 капки четири седмици
Възли с наближаване на менструацията Phytolacca D4 3x5 капки
четири седмици
Отделяне на секрет Phellandrion D4 3x5 капки
Твърди възли
Calcium fluoricum D6 3x1 таблетка
Абсцедиране
Hepar sulfuricum D200 по предписание на всеки 6 часа по 5 топченца
Задръжка на мляко
Bryonia D3 3x5 капки
Гуша
Мека, дифузно уголемена
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Възлеста, дифузна, уголемена

Нераг sulfuricum D6 3x1 таблетка
Търда, дифузна, уголемена
Calcium fluoricum D6 3x1 таблетка

Твърди възли Lapis albus D6 3x1 таблетка

Базедова гуша Spongia D6 3x5 капки

Раково изменена
Acid, fluoricum D6 3x5 капки

Ракови възли
Radium bromatum D12 3x5 капки

Гъбички по краката
Нечиста кожа, неугледни лица
Sulfur D4 3x1 таблетка

Възпалена, чувствителна здрава кожа

Silicea D12 3x5 капки

Гнойни, сърбящи мехурчета

Rhus toxicodendron D12 3x5 капки
Сърбящи, парещи мехурчета Mezereum D4 3x5 капки
Най- силно сърбящи мехурчета на топло
Acidum fluoricum D12 3x5 капки

Декубитуси
Сълзяща, нацепена, гнояща кожа
Acid- nitricum D4 3x5 капки
Оcтpo, зачервено, горещо, парещо
Aconitum D6 3x5 капки
Сърбеж, парене, измръзвания
Agaricus D4 3x5 капки

Мecma на натиск, декубитуси, всичко е много твърдо

Arnica D4 3x5 капки
Остро, зачервено, димящо горещо
Belladonna D6 3x5 капки

Чувствителни деца и старци

Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Блед, оточен, безжизнени хора

Carbo animalis D6 3x1 таблетка

Рана, парене, мехури, като изгорено

Causticum D4 3x5 капки

Зачервено, горещо, парещо, подсичане

Chamomilla D12 3x5 капки

Лежи изтощен, реконвалесценция

China D4 3x5 капки
Гнойни, възпалени ранени места Echinacea D2 3x5 капки
Разранени места, мехури, язви по гънките на кожата
Graphites D6 3x1 таблетка

Гнойно възпаление, чувствителност па допир

Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка

Забрали, гангренозни, зловонни места

Kreosotum D6 3x5 капки
Синкав, ливиден, чувствителност на допир, сепсис
Lachesis D12 3x5 капки

Нелечими рани, жълтеникава, нечиста кожа, чернодробно болен

Lycopodium D4 3x5 капки

Нечист, загноял, запарен, разранен

Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
Сълзящ, сърбящ, нагноял
Natrium carbonicum D6 3x1 таблетка

Ухо, тил, кожни гънки, млечни крусти

Oleander D4 3x5 капки
Дълбоки цепнатини, нагноили рани, замръзване
Petroleum D4 3x5 капки

Нагноили рани със зловонни секрети

Pyrogenium D30 5 топченца

Места на натиск, подутини по надкостницата

Ruta D4 3x5 капки

На гънки, сълзящ, цепнатини, рагади

Sarsaparilla D3 3x5 капки

Зачервен, сърбящ, парещ, набиране на течност

Scilla D3 3x5 капки

Фин, нежен, отпуснат, дразним, чувствителен

Sepia D4 3x1 таблетка
Нелечим, чувствителен, нагноял, сълзящ
Silicea D6 3x1 таблетка Нечист, зачервен,

парещ, горещ, запарен

Sulfur D4 3x1 таблетка

Едематозни подутини по кожните гънки

Terebinthina D4 3x5 капки
Натиск, местата на претриване зачервени и разранени
Vinca minor D4 3x5 капки

Сухи, лепливи, гноевидни секрети

Viola tricolor D4 3x5 капки

Грапав, нацепен, напукан

Zincum valerianicum D30 5 топченца
Външно
Компреси с борова вода
Компреси със силициева киселина
Промивки с арника
Мехлем от невен
Масло от жълт кантарион
Пудра хаметум

Дрезгавост
Простуден катар
Aconitum D30 3x5 топченца

Говорител, певец, прокашляне

Alumina D6 3x1 таблетка
Неврозност, губи нишката
Ambra D3 3x5 капки

Отзвучаващо възпаление
Ammonium bromatum D4 3x1 таблетка

Сценична треска, възпаление на ларинкса

Argentum nitricum D12 преди излизане на сцена

Пренапрежение на гласа
Arnica D4 3x5 капки
Дразнене от суха кашлица
Belladonna D30 5 топченца при нужда
Хрема при простуда
Сера D4 3x5 капки
Наранен, сух, пареза на гласните връзки
Causticum D4 3x5 капки
Възбуда, горещина, треперене
Gelsemium D4 3x5 капки
Задушаване, чувство на задавяне
Lachesis D12 3x5 капки
Говорител, проповедник, певец
Phosphor D12 3x5 капки

Хрема у кърмаче
Sambucus D4 3x1 път на върха на ножа
Говорител, певец, сухота
Selenium D12 3x5 капки

Чувство за сюнгер
Spongia D4 3x5 капки
Гъсти слузни запушалки Stannum D6 3x5 капки

Слабост на белия дроб и гласните връзки

Tuberculinum D200 5 топченца по предписание

Депресии

Нещастна любов при млади момичета

Acidum phosphoricum D12 3x5 топченца

Професионални грижи, безсъние

Ambra D3 3x5 капки
Грижи, тревоги
Ignatia D30 5 топченца при нужда

Огорчение, потиснатост
Natrium muriaticum D200 по предписание 5 топченца

Недоверие, апатия
Arnica D6 3x5 капки
Разочарование, безнадеждно
Aurum D12 2x5 топченца
Боязливи, безпомощни момченца
Calcium carbonicum D30 5 топченца при нужда

Потиснати, отстъпчиви момичета

Pulsatilla D30 5 топченца при нужда

Комплекс за непълноценност
 Silicea D30 5 топченца при нужда

Климактериум
Lachesis D12 3x5 капки
Ощетяване, носталгия
Hyoscyamus D12 3x5 капки
Безпричинно съкрушен
Thuja D12 3x5 капки

Дразнене на сляпото черво

Тупане
Belladonna D6 4x5 капки

Бодежи
Bryonia D3 на всеки 10 мин по 5 капки

Възпаление на перитонеума
Pyrogenium D30 1x5 капки
При всяко съмнение за дразнене на сляпото черво трябва спешно да се
вика лекар.
Дъх от устата

Възпаление, язви, афти

Acid, nitricum D4 3x5 капки

Неприятен дъх, оригване

Asa foetida D6 3x5 капки

Пълнота, оригване, язви

Argentum nitricum D12 3x5 капки
Занемарени, изоставащи в развитието си и възрастни
Barium carbonicum D6 3x1 таблетка
Изтичане на слюнка при изоставащи в развитието си
Helleborus D4 3x5 капки
Неприятно миришещо изтичане на слюнка Mercur. Mercur. solubilis
D12 3x5 капки
Фистули по венците
Silicea D12 3x5 капки

Необгрижени хора
Sulfur D4 3x1 таблетка
Външно
Жабурене с лечебна глина

Език

Парене по езика, афти

Acod. nitricum D4 3x5 капки

Дебел, обложен с бяложълт налеп

Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Сух, парещ, образуване на язви

Arsenicum album D6 3x1 таблетка

Възпален, език като ягода

Belladonna D30 3x5 топченца
Сух, жълт, горчив вкус
Bryonia D4 3x5 капки

Парене на върха на езика, киселини

Capsicum D4 3x5 капки

Чувство на неподвижност, киселини

Causticum D4 3x5 капки
Дебел, бял, жълт, отпечатъци от зъбите
Chelidonium D3 3x5 капки
Сух, бял, разранен, отслабване на килограми
China D4 3x5 капки

Сух, оточен, тежък, гадене

Colchicum D4 3x5 капки

Безапетитие, кахексия, рак

Condurango D4 3x5 капки
Сух, гладък, лъскав, изглежда по-голям
Crotalus D12 3x5 капки

Трудноподвижен, тромав
Dulcamara D4 3x5 капки
Мръсноват, жълт, отпечатъци от зъбите, рак
Hydrastis D4 3x5 капки

Жълт, бял, език като географска карта, червени кантове

Kalium bichromicum D4 3x1 таблетка

Гладък, червен, лъскав, язви

Lachesis D12 3x5 капки

Бял налеп, оточен, отпечатъци от зъбите

Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка

Сух, тъмночервен, кървящи мехурчета

Mezereum D4 3x5 капки

Парене на върха на езика, усещане за глухота

Natrium muriaticum D6 3x5 капки
Червен, сух, парещ, лъскав
Phosphor D12 3x5 капки

Сух, потрепващ, тромав, оловен кант

Plumbum D6 3x1 таблетка
Триъгълно зачервяване на върха на езика
Rhus toxicodendron D12 3x5 капки
Език като географска карта, усещане за разраненост
Taraxacum D4 3x5 капки
Бял,червени връх и кантове, парене
Sulfur D4 3x1 таблетка 49

Екзема
Място
На границата на окосмяването
Acid. nitricum D4 3x5 капки

В основата на косата
Staphisagria D4 3x5 капки
Сплъстяване на косата, главови въшки
Petroleum D4 3x5 капки

Тил
Oleander D4 3x5 капки

Лицева екзема
Abrotanum D4 3x5 капки

Светлоекзема
Acid. fluoricum D12 3x5 капки

Вежди
SulfiirD4 3x1 таблетка

Клепачи
Staphisagria D4 3x5 капки
Слухов проход
Graphites D6 3x5 капки

Външно ухо Oleander D4 3x5 капки

Лице и уши
Viola tricolor D4 3x5 капки

В областта на носа
Abrotanum D3 3x5 капки
Върха на носа
Aurum D4 3x1 таблетка

Носните отвори
Kalium bichromicum D4 3x1 таблетка

Мехурчета по устните
Natrium muriaticum D200 5 топченца по предписание
Цепнатини в ъглите на устните
Acid, nitricum D4 3x5 капки

Акне по брадичката
Juglans regia D4 3x5 капки
Областта на деколтето
Thuja D4 3x5 капки

Пъпна екзема
Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка

Екзема във влагалището

Cantharis D6 3x5 капки

Екзема по скротума
Croton D4 3x5 капки

Екзема по тила
Zincum valerianicum D4 3x5 капки

Екзема по гърба
Tuberculinum D200 в амбулаторията
Херпесни мехурчета в областта на ребрата
Ranunculus bulbosus D4 3x5 капки

Зачервяване около ануса

Sulfur D4 3x1 таблетка

Сълзене около ануса

Acid, nitricum D4 3x5 капки
Абсцес на потните жлези в областта на подмишнииата
Hepar sulfuricum D12 3x1 таблетка

Лакътна свивка
Rhus toxicodendron D4 3x1 таблетка

Гърба на ръката
Cadmium D6 3x5 капки
Екзема по пръстите
Sepia D6 3x1 таблетка

Задколянна ямка
Rhus toxicodendron D4 3x5 капки
Пръсти на краката
Borax D4 3x5 капки

Гъбички по стъпалата, потни стъпала

Silicea D6 3x1 таблетка

Мазол на крака
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Вид / Остра
Зачервяване, оток, парене
Belladonna D6 3x5 топченца

Зачервяване, травлшране, подсичане

Chamomilla D30 3x5 топченца

Зачервяване, мехурчета, изгаряне

Cantharis D6 3x5 капки

Зачервяване, сърбеж, мехурчета

Mesereum D4 3x5 капки

Вид /алергична

Копривен обрив, усещане за температура

Primula D4 3x5 капки
Зачервяване, копривен обрив с парене
Urtica D4 3x5 капки

Сълзящи, гноевидни, сърбящи мехурчета

Rhus toxicodendron D4 3x5 капки

Сълзящи, като от изгорено, сърбящи мехурчета

Mezereum D4 3x5 капки
Оток, бодежи, събиране на течност
Apis D4 3x5 капки

Сърбеж:, парене, страх

Arsenicum D6 3x5 топчета
Зачервяване, парене, жар, оток
Medusa D6 3x5 капки

Сърбеж, парене, изгаряне

Euphorbium D4 3x5 капки

Пренастройка
Formidium D30 1 ампула подкожно на всеки 14 дни по предписание

Студова уртикария
Dulcamara D4 3x5 капки

Екзема при миене

Clematis D4 3x5 капки

Сърбеж:, парене, бодежи

Berberis D3 3x5 капки
Вид / хронична (суха)

Червена, грапава, нелечима

Sulfur D30 1-Зх 5 топченца

Суха, напукана, сърбяща

Aluminia D12 2 xl таблетка
Повяхнала, сърбяща, с вид на стара
Lycopodium D12 2x5 топченца
Нееластична, образуваща белези
Silicea D12 2x1 таблетка
Парене, сърбеж, нощем
Arsenicum D30 5 топченца вечер
Парене, сърбеж, образуване на коричка
Graphites D6 3x1 таблетка

Парене, образуване на рагади

Causticum D6 3x5 капки
Вид / хронична (сълзяща)

Червена, гореща, оточна

Arnica D4 3x5 капки

Разкъсана, кървяща, рана

Acid, nitricum D4 3x5 капки

Сърбяща, пареща, скарлатиноподобна

Anacardium D12 3x5 капки

Пареща, сърбяща, нощем

Arsenicum D30 вечер по 5 капки

Зачервяване, мехурчета, мехури

Cantharis D6 3x5 капки
Сърбеж, парене, смъдене в постелята
Bellis perennis D4 3x5 капки

Сърбеж, парене, мехурчета

Mezereum D4 3x5 капки

Сърбеж:, вечер при разсъбличане

Oleander D4 3x5 капки
Сърбящи, гноевидни мехурчета
Rhus toxicodendron 5 топченца вечер

Зачервяване, разраняване след разчесване

Vonca D4 3x5 капки

Като пришки, сърбяща, образуваща корички

Viola tricolor D4 3x5 капки

Сияен сърбеж, неспокойствие, безсъние

Zinncum valerianicum D30 5 топченца вечер
 Вид / себороична

Неличима, секрет като медна роса

Graphites D6 3x1 таблетка
Суха, мазна, сърбеж, напукване
Hatrium muriaticum D12 2x5 капки

Грапава, мазна, пукнатини

Petroleum D4 3x5 капки

Жълтеникава, сърбеж, мазна

Selenium D6 2x1 таблетка

Мехурчета, пустули, кафяви петн

а Sepia D6 2x1 таблетка

Сърбеж:, мравучкане, неприятна миризма

Staphisagria D12 3x5 капки

Зачервяване, нечиста, мазна

Sulfur D6 3x1 таблетка
Лъскава, мазна, неприятна миризма
Thuja D6 3x5 капки

Отвеждане

Екземите са видими по кожата форми на проявление заболявания. За

да се излекуват, е нужно отвеждане към болните органи.
Чернодробни средства при пълни хора
Carduus marianus D2 3x5 капки

Чернодробни средства при слаби хора

Chelidonium D3 3x5 капки

Бъбречни средства при бледи хора

Berberis D3 3x5 капки

Бъбречни средства при сивкави, безжизнени хора

Lycopodium D4 3x5 капки
 Хормонални смущения при млади жени
Pulsatilla D4 3x5 капки

Хормонални смущения при no-възрастни жени

Sepia D4 3x1 таблетка

Стомашно-чревни смущения
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Реактивни средства
Sulfur D30 рядък прием, по предписание

Епилепсия

Хомеопатичното лечение на детските гърчове е обещаващо в ръ цете

на опитен лекар. Не е показано самолечение при разнообраз ните причини.

Родова травма с кръвоизлив

Arnica D4 3x5 капки
Родова травма с възпаление на мозъчните обвивки
Helleborus D4 3x5 капки

Родова травма с мозъчен едем

Apis D4 3x5 капки

Смущение в развитието при дебели деца

Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка
Смущение в развитието при слаби деца
Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка
Блед, замаян, упоен, изтощен
Absinthium D4 3x5 капки
Син, деформиран, крещящ
Huoscyamus D4 3x5 капки
Блед, нервен, възбуден
Argentum nitricum D12 3x5 топченца
Син, крещи, плаче, гърчи се
Cicuta virosa D4 3x5 капки

Сивкав, невнимателен, разсеян

Causticum D4 3x5 капки
Червен, горещ, възбуден
Belladonna D30 1-3x5 топченца

Червен, замаян, сексуално възбуден

Bufo rana D12 3x5 капки

Червен, бъбрив, яростен, възбуден

Stramonium D12 3x5 капки

Тъмночервен, опиянен, в безсъзнание

Opium D12 3x5 капки

Реактивни средства
Cuprum D 200 5 топченца на всеки четири седмици по лекарско
предписание
Безсъние
Zincum valerianicum D30 5 топченца вечер

Ечемик

Гнойно възпаление на ръба на клепача

Hepar sulfuricum D12 3x1 таблетка
Залепнали клепачи
Graphites D6 3x1 таблетка
Склонност към ечемици
Staphisagria D30 рядко 5 топченца
Хронично възпаление на клепачите
Silicea D12 3x1 таблетка
Жлъчен мехур Възпаление

Гадене, повдигане, диария

Carduus marianus D2 3x5 капки
Безапетитие, уригвания, запек
Chelidonium D3 3x5 капки

Език като географска карта, запек

Taraxacum D4 3x5 капки

Хронично възпаление на жлъчката и черния дроб

Lycopodium D4 Зх5капки

Камъни

Фамилна обремененост с образуване на камъни

Calcium carbonicum D12 2x1 таблетка

Преди и след операция на жлъчката

Calculi bilaris D10 5 топченца сутрин

Смущение в обмяната на холестерина и мастите

Cholesterinum D10 5 топченца сутрин
Чернодробни и жлъчни средства
Natrium sulfuricum D12 3x1 таблетка

Жлъчни, чернодробни и бъбречни средства

Lycopodium D4 3x5 капки

Колики

Внезапни, спазматични, протягането ги облекчава

Belladonna D30 5 топченца многократно

Внезапни, пробождащи, превиването ги облекчава

Colocynthis D4 5 капки многократно

На вълни, спастично
Magnesium phosphoricum D6 1 таблетка многократно

Ветрилообразно излъчващи се болки

Dioscorea D4 5 капки многократно

Жълтеница
 Вълнение, яд, уплаха, простуда
Aconitum D30 3x5 топченца

Вълнение, кавга, гняв

Bryonia D3 3x5 капки
Вълнение, яд, уплаха
Colocynthis D4 3x5 капки

Ядене, пиене, ядове

Nux vomica D4 3x5 капки

Смущение в обмяната на мазнините

Cholesterinum D4 3x5 капки

Гадене, повдигане, диария

Carduus marianus D2 3x5 капки

Гадене, оригване, диария

Chelidonium D3 3x5 капки

Език като географска карта

Taraxacum D4 3x5 капки
Хронично възпаление на черния дроб
Lycopodium D4 3x1 таблетка

Чернодробно възпаление, цироза

China D4 3x5 капки

Чернодробно увреждане, панкреас

Flor de Piedra D4 3x5 капки
Натиск в областта на черния дроб, склонност към сладкиши
Magnesium carbonicum D6 3x5 капки

Смущение в чернодробната функция

Natrium sulfuricum D12 3x5 капки

Уголемяване на черния дроб и слезката

Quassia D3 3x5 капки
Жълтеница, жлъчна, кървава диария
Mercurius dulcus D4 3x5 капки

Чернодробна цироза, увеличение на слезката

Ceanothus D4 3x5 капки

Мастна дегенерация на черния дроб, цироза Phosphor D12 2x5 капки

Запек

Сухота

Сух, ленив, кръгли, напразни напъни

Alumina D6 3x1 таблетка

Твърди, като изгорени, съдържащи жлъчка, вонящи

Bryonia D4 3x5 капки
Твърди, болезнени, напразни напъни при децата
Calcium carbonicum D30 5 топченца

Грудкови, твърди, като изгорени, като овчи изпражнения

Magnesium muriaticum D6 3x1 таблетка

Лениви, трошливи, чувство на разраняване

Natrium muriaticum D6 3x1 таблетка

Твърди, грудковидни, след операции

Opium D30 5 топченца
Сухи, трошливи, части от изпражнения
Selenium D6 3x5 капки
Твърди, сухи, трошливи, болезнени, непредвидими
Silicea D6 3x1 таблетка
Твърди, трошливи, подобни на овчи изпражнения, усещане за топка
Sepia D6 3x1 таблетка
Твърди, сухи, трошливи, непредвидими
Selicea D6 3x1 таблетка
Ленивост

Напразни напъни, само в право състояния

Causticum D4 3x5 капки
Болезнени, изтощаващи изхождания
Carbo vegetabilis D6 3x1 таблетка

Може дни наред да не се изхожда

Graphites D6 3x1 таблетка

Напразни напъни, дори при меки изпражнения

Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка

Твърди, големи грудки, само с усилие

Magnesium carbonicum D6 3x1 таблетка

Чести напъни, но безуспешни, бременност

Platinum D6 3x1 таблетка

Твърди, костващи много усилия, подобни на овчи изпражнения

Plumbum D6 3x1 таблетка
Спастичност

Напъни без освобождаване, усещане за твърда топка в ануса

Anacardium D6 3x5 капки

Спазми, газове, безуспешно

Belladonna D30 5 топченца
Деца се страхуват от гърнето
Calcium carbonicum D30 5 топченца

Твърди, на малки парченца, спазъм на ануса

Lycopodium D4 3x5 капки

Чревни колики, особено при деца

Magnesium phosphoricum D6 3x1 таблетка

Напън с недостатъчен успех

Nux vomica D6 3x5 капки
Дълги, тънки, като че ли анусът остава отворен, спазми на ануса
Phoshor D12 3x5 капки

Болезнени изпражнения като молив

Plumbum D6 3x1 таблетка
Изпражненията непрекъснато се приплъзват назад
Silicea D6 3x1 таблетка

Затлъстяване

Гладен, лаком, безхарактерен

Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Алчен стремеж: към сладкиши

Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Намалена функция на щитовидната жлеза

Fucus vesiculosus D3 3x5 капки

Тъп, сивкав и лаком, хормонално нарушение

Graphites D6 3x1 таблетка
Боязливи момичета и жени
Pulsatilla D4 3x5 капки

Климактериум при жените

Sepia D6 3x1 таблетка

Непредвидим, без ограничения при сладкиши

Sulfur D4 3x1 таблетка
Захарна болест

Бледост, слабост, изтощение, отслабване

Acidum aceticum D4 3x5 капки

Бледост, слабост, ревматични болки

Acid. lacticum D4 3x5 капки

Бледост, слабост, грижи, оскърбление

Acid, phosphoricum D4 3x5 капки
 Бледост, слабост, нервност
Acid, picrinicum D4 3x5 капки

Червено, топло, сърбеж;, алкохолици

Acid, sulfuricum D4 3x5 капки
Болки в петите, смущение в кръвообръщението
Aranea diadema D12 3x5 капки

Страх, отслабване, изтощение, гангрена

Arsenicum D6 3x5 капки

Пристъпи на силен глад, възрастов тип диабет, съдова склероза

Barium carbonicum D6 2x1 таблетка

Слаб, изтощен, отслабване на килограми

Chininum arsenicosum D4 3x1 таблетка

Пристъпи на силен глад, възрастов тип диабет

Datisca D3 3x5 капки

Анемия, крампи в прасеца

Cuprum D6 вечер по 1 таблетка
Болки по хода на нервите, парестезии
Hypericum D4 3x5 капки
Горещина, силен глад, отслабване на килограми
Jodum D30 5 топченца

Смущения в кръвообръщението, влажна гангрена

Kreosotum D4 3x5 капки
Нужда от сладкиши, отслабване на килограми
Lycopodium D4 3x5 капки
Оскърбление, потиснатост, отслабване на килограми
Natrium muriaticum D200 въвеждат се 5 топченца по лекарско
предписание
Нощни глад и жажда, изтощение
Phosphor D30 5 топченца
Възрастов тип диабет
Galega D3 3x5 капки

Смущения в кръвообръщението, суха гангрена

Secale cornutum D4 3x5 капки
Отслабване на килограми, вълчи глад
Syzygium D30 5топченца

Глад, слабост, възрастов тип диабет

Uranum nitricum D4 3x5 капки

Сърбеж по кожата, неспокойствие, безссъние

Zincum valerianicum D30 5 топченца вечер

ЗЪБИ

Кариес

Увреждане на зъбния емайл

Acid, fluoricum D12 2x5 капки
Дебел, бял език, набъбнали венци
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Разплащане при лакомо ядене

Argentum nitricum D4 3x5 капки

Черни, нагнояване, образуване на фистула

Calcium fluoricum D12 3x5 капки
Анемични, слабовати деца на училищна възраст
Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Ранен кариес, бременност Kreosotum D4 3x5 капки

Венците са набъбнали, нагноили, лошо миришещи
Mercur. solubilis D4 3x1 капка
Чувствителност към амалгамата
Mezereum D4 3x5 капки
Разклатени, злоупотреба със захарта
Plumbum D6 3x1 таблетка

Нагнояване, язви, фистули

Silicea D6 2x1 таблетка
Чувствителни, черни, чупливи, нощем
Staphisagria D6 3x5 капки

Занемарен, обичащ захарта

Sulfur D4 3x5 капки

Вродено зъбно увреждане

Syphilinum D200 5 топченца по предписание

Некроза на корена под короната

Thuja D4 3x5 капки

Жълти

Разклатени, жълти, кървене от венците

Acid, nitricum D4 3x5 капки

Хронично възпаление на венците

Lycopodium D4 3x5 капки

Оточност на венците, нагнояване

Thuja D4 3x5 капки

Падане
Разклатени, оточни венци
Calcium carbonicum D6 Зх1 таблетка
Здрави, отдръпнали се венци
Calcium fluoricum D6 3x1 таблетка

Възпалени, кървящи венци

Silicea D6 3x1 таблетка
Разранен, чувствителен, кървящ венечен кант
Plumbum metallicum D6 3x1 таблетка
Усещане на студено
Простуда, влажни жилища
Aranea D12 3x5 капки
Чупливост

Зъбите се клатят, дълбоки язви, пиячи

Acid, sulfuricum D4 3x1 таблетка

Разклатени, оловен кант, язви

Plumbum D6 3x1 таблетка

Зъбобол

Вадене на зъб, пломбиране, третиране на корените

Arnica D4 3x5 капки

Простуда, течение, нощем

Aconitum D30 5 топченца
Възпаление на зъбния корен, пулсиране при пиене на студени напитки
Belladonna D30 5 топченца

Като че ли зъбите са твърде дълги, подобрение от топлина

Bellis perennis D4 3x5 капки

Дъвчене, по-добре студени ястия, лягане на болната страна

Bryonia D3 3x5 капки
Пристъп, от топли ястия и напитки
Chamomilla D30 5 топченца
Невралгичен, чувствителност на студ, кърмещи
China D4 3x5 капки
Силен, подобрява се от студена вода в устата
Coffea D4 3x5 капки
Силно пробождащ при дъвчене
Euphorbium D4 3x5 капки
Пробождащ венеца, подобрява се при натиск
Colocynthis D4 3x5 капки

Нарушаване съня при деца

Cypripedium D6 3x5 капки

Невралгичен, вадене, разкъсване

Gelsemium D4 3x5 капки

След лечение на корените

Hypericum D4 3x5 капки

След пломбиране
Nux vomica D4 3x5 капки

Като твърде дълги

Lycopodium D4 3x5 капки
Болки при дъвчене, подобряват се от топлина
Magnesium carbonicum D6 3x1 таблетка
Като твърде дълги, подобрява се от топлина
Mezereum D4 3x5 капки

Твърде силен, излъчващ се към ухото и лицето

Plantago major D4 3x5 капки

Зъбоболът се подобрява от студени напитки

Pulsatilla D4 3x5 капки
Намокряне до кости,ревматичен
Rhus toxicodendron D30 5 топченца
Възпаление на корените и нагнояване
Silicea D12 3x5 капки
Нощем, студен въздух, докосване
Staphisagria D12 3x5 капки
Лакомства и захар
Zincum valerianicum D30 5 топченца
Изгаряния
Мехури, оток, бодежи, подобрение от студени компреси
Apis D4 3x5 капки

Зачервяване, оток, парене, язви

Arsenicum D6 3x5 капки
Образуване на мехури, силна пареща болка
Cantharis D6 3x5 капки

Зачервяване, разраняване, парене

Causticum D6 3x5 капки

Ранева температура
Echinacea първична тинктура, външни компреси

Ранева температура, сепсис, гангрена

Lachesis D30 1 ампула венозно по предписание

Мехури, пустули, флегмон

Rhus toxicodendron D4 3x5 топченца

Копривоподобен обрив, парене, сърбеж

Urtica urens D3 3x5 капки
Изпадане на правото черво

Чувство на несигурност в ануса

Aloe D6 3x5 капки

Запек при малки деца

Calcium carbonicum D12 3x5 капки
Афункция на правото черво
Graphites D6 3x1 таблетка
Позиви на нервна почва с изпадане на правото черво
Ignatia D12 3x5 капки
Силни болки, оток на правото черво
Podophyllum D4 3x5 капки
Напъни с изпадане на правото черво
RutaD4 3x5 капки

Измръзване

Смущение на кръвообръщението, подутини

Abrotanum D3 3x5 капки

Болезненост, чувствителност на топлина

Petroleum D4 3x5 капки

Сърбеж, парене, щипене

Agaricus D4 3x5 капки

Импетиго

Увреждания на стомаха и червата

Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Възелчета и гнойни мехурчета

Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
Инфилтрати и възелчета
Hepar sulfiiricum D12 3x1 таблетка

Сълзящи мехурчета и nycmyли

Mezereum D4 3x5 капки

Импотентност

Нервна слабост
Асid. phosphoricum D6 3x5 капки

Сексуални ексцесии и депресия

Аgnus castus D6 3x5 капки

Силно желание, но невъзможност

Caladium D6 3x5 капки

Бавна и слаба ерекция

Selenium D6 3x5 капки

Ишиас
При всяка крачка
Bryonia D3 4 х5 капки

Всяко движение подобрява

Rhus toxicodendron D4 3x5 капки
Ставно възпаление
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Пробождащо, рязко пребиване

Colocynthis D4 3x5 капки

Хормонално нарушение
Cimicifuga D4 3x5 капки

Климактериум
Sepia D6 3x1 таблетка

Коренчево възпаление
Rhus toxicodendron D4 3x5 капки

Статично
Magnesium phosphoricum D6 3x1 таблетка
Претоварване, усилие
Arnica D4 3x5 капки

Токсично
Arsenicum D6 3x5 капки

Венозен застой
Pulsatilla D4 3x5 капки
Инфекции на пикочните пътища
Пpocmyдa, суха горещина
Aconitum D30 3x5 топченца
Пpocmyдa, влажна топлина
Belladonna D30 3x5 топченца70
Парене при уриниране
Cantharis D6 3x5 капки

Болки в бъбреците и кръста

Berberis D3 3x5 капки
Парене, полиурия
Causticum D4 3x5 капки

Изстудяване, намокряне
Dulcamara D4 3x5 капки

Слаба защита с температура

Ferrum phosphoricum D4 3x1 таблетка

Септична температура
Lachesis D12 3x5 капки

Гнойно възпаление
Merc, solubilis D4 3x1 таблетка

Септични температурни състояния

Рyrogenium D30 5 топченца
Постоперативни инфекции
Staphisagria D12 3x5 капки

След лечение с антибиотици Sulfur D4 3x1 таблетка

Камъни в бъбреците
Отлагане на камъни в бъбреците, простуда
Calcium carbonicum D200 по 5 топченца на всеки четири седмици
по лекарско предписание

Катарално възпаление на червата

Възбуда, главоблъскане
Ambra D3 3x5 капки
Възбуда, куркане
Argentum nitricum D12 2x5 топченца
Разочарование, плискане
 Acidum phosphoricum D4 3x5 капки

Разбъркано хранене
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка
Летни диарии
Ferrum phosphoricum D12 3x5 топченца

Повръщане и диария, колапс

Veratrum D4 3x5 топченца

Отравяне със сладолед и мляко

Pulsatilla D4 3x5 капки

Отравяне с месо и колбаси

Arsenicum D6 3x1 таблетка

Плодове, салата, зеленчуци

Podophylum D4 3x5 капки
Горещина, треперене, горещи вълни, сърбеж
Acid, sulfuricum D12 3x5 капки

Страх, неспокойство, сърцебиене

Aconitum D30 5 топченца

Меланхолия, горещи вълни

Aurum D30 5 топченца
Ревматизъм на малките стави на пръстите
Caulophyllum D4 2x5 капки
Страх от полудяване
Cinicifugia D12 2x5 капки
Приливи на горещина, кръвоизливи, изпотяване на
гениталиите,сладострастно
Crocus D12 2x5 капки

Нахлуване на кръв, горещина, криза на кръвното налягане

Glonoinum D12 3x5 капки
Пълни, лениви, лакоми
Graphites D 12 2x5 капки

Горещина, прекомерно изпотяване, сърцебиене

Jaborandi D 12 3x5 капки
Горещина, на приливи, задушаване, бъбривост
Lachesis D 12 3x5 капки

Хормонална слабост, приливи на възбуда

Ovariium D10 сутрин по 5 капки

Свръхчувствителни, кавгаджийки
Phosphor D12 3x5 капки

Надменни, хистерични, нимфоманки

Platinum D12 2x5 капки

Горещина, на приливи, зачервяване на лицето

Sanguinaria D12 2x5 капки

Горещина, на приливи, грубо държание

Sepia D12 2x5 капки
Горещина, болки по ставите
Strontium D12 2x5 капки

Горещина, изпотяване, гневни

Sulfur D12 2x5 капки

Безсъние, скръб
Zincum valerianicum D30 вечер 5 топченца
Кръвно налягане Червено кръвно налягане
Яд, възбуда, уплаха
Aconitum D30 при кризи на високо налягане 5 топченца
Яд, склероза
Arnica D6 3x1 таблетка
Слънце, алкохол
 GlonoinumD12 3x5 капки

Горещина, силно вълнение

Lacheis D12 3x5 капки
Бледо кръвно налягане

Ядене, пиене, гняв

Nux vomica D4 3x1 таблетка

Бледост, смущения в кръвообъщението

Secale D4 3x5 капки

Склероза на съдовете
Barium carbonicum D6 3x1 таблетка

Склероза на бъбречните съдове

Plumbum D6 3x1 таблетка

Възрастово високо налягане

Viscum D2 3x5 капки
Ниско налягане

Укрепващо сърцето
Crataegus - първична тинктура 3x10 капки

Бледост, уморяемост
Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка
Пристъпи на безсилие
Сamphora - първична тинктура, 2 капки върху бучка захар на всеки 10
минути

Колапс на кръвообръщението
Carbo vegetabilis D30 при нужда 5 топченца

Повръщане и диария, колапс

Veratrum D3 няколко пъти по 5 топченца

Прилошаване, колапс
Tabacum D30 при нужда 5 топченца
Колики около пъпа

Нервни, истерични, свръхчувствителни

Chamomilla D30 3x5 топченца
Внезапни, пробождащи болки
Colocynthis D4 3x5 капки

Сутрин, след ядене с позиви по голяма нужда

Nux vomica D30 няклоко пъти по 5 топченца

Колянна става

Остро, бледочервена, оточна

Bryonia D3 няколко пъти по 5 капки

Задебелена, слабост, влажно време

Calcium carbonicum D6 2x1 таблетка

Задебелена, усещане за скъсяване

Causticum D6 3x1 таблетка
Задебелена, схващане
Calcium fluoricum D6 2x1 таблетка

Климактериум при жените

Lachesis D12 3x5 капки

Косопад
Сърбеж на главата с косопад
Acid, fluoricum D12 3x5 капки
Нервно изтощение, ранно посивяване
Acid. phosphoricum D4 3x5 капки
Сърбеж, парене, разчесване
Arsenicum D6 3x5 капки
Обриви по кожата на главата
Graphites D6 3x1 таблетка
Нервна слабост
Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка

Екзема по главата, косопад

Luesinum D200 5 топченца по предписание
Пълен косопад
Pel talpe D4 3x1 на върха на ножа

Косопад на кръгчета
Thallium D6 3x1 таблетка 3 месеца

Кървене

Наранявания
Arnica D4 3x5 капки

Склонност към кървене

Phosphor D12 3x5 капки

Кървене от носа
Ferrum Phosphoricum D12 3x1 таблетка
Главоболие, кървене от носа
Melilotus D4 3x5 капки

Повръщане на кръв
Ipecacuanha D4 3x5 капки

Кървене от вените
Hamamelis D3 по 5 капки на два часа
Кървене от хемороиди Sulfur D4 3x1 таблетка

Кървене от белия дроб

Пристъпна кашлица с плюене на кръв
Acalypha D3 4x5 капки
Кашлица с повръщане на кръв
Ipecacuana D4 4x5 капки
Кървене от носа с откашляне на кръв
Ferrum phosphoricum D12 2x1 таблетка

Повръщане на слуз и кръв

Kreosotum D4 4x5 капки
Тъмно, равномерно, пасивно
Hamamelis D3 4x5 капки

Мъчителна кашлица със светла кръв

Phosphor D200 5 топченца, по лекарско предписание

Кървене от носа

Обилна, гъста, тъмна кръв

Crocus D4

Анемични момичета на училищна възраст

Ferrum phosphoricum D12 3x1 таблетка

Рецидивираща склонност към кървене

Millefolium D3 5 капки
лавоболието се подобрява от кървенето от носа
Melilotus D4 3x5 капки

Обща склонност към кървене

Natrium nitricum D4 3x5 капки

Кървене от носа при секнене

Phosphor D200 1x5 топченца по предписание
Кървене от стомаха
Гастрит при алкохолици
Acid, sulftiricum D4 3x4 топченца
Повръщане на кръв
Ipecacuanha D4 3x5 капки
Повръщане с примеси на кръв
Kreosotum D4 3x5 капки
Повръщане на кръв и кафеникави материи
Phosphor D 12 3x5 капки

Кърмене
Недоимък на мляко
Недостатъчно образуване на мляко
Agnus castus D4 3x5 капки

Подсилващи средства за кърмачки

Alfalalfa D2 3x5 капки

Бавно образуване на мляко

Ricinus D4 3x5 капки

Излишък от мляко
Млечни възелчета, склонност към абсцедиране
Bryonia D30 на всеки 6 часа по 5 топченца

Оток на млечните жлези

Lac caninum D4 3x5 капки

Първоначално недоимък, след това излишък

Urtica urens D4 3x5 капки
Лумбаго

Пренапрежение, спорт, изкачване на планина

Arnica D30 1x5 топченца

Заседнал начин на живот, махмурлук, ядове

Nux vomica D30, няколко пъти по 5 топченца
Изстудяване, намокряне Dulcamara D4 3x5 капки

Пренапрежение, измокряне, подобряване на движението

Rhus toxicodendron D30 няколко пъти по 5 топченца

Пристъп, не може да се успокои

Bryonia D3 на всеки 2 часа по 5 капки

Блед, отпаднал, прилошава му

Tartarus emeticus D4 по 5 капки на два часа
Сегвентно лечение
Formidium D30 1 ампула подкожно по предписание

Външно
Arnica кампреси
Млечни крусти

Отпуснати,, лимфатични деца

Calcium carbonicum D30 по 5 топченца на всеки 14 дни

раздразнителни, лимфатични деца

Calcium phosphoricum D30 по 5 топченца на всеки 14 дни

Дебели лимфатични деца

Hepar sulfuricum D30 по 5 топченца на всеки 14 дни

Затлъстели лимфатични деца

Graphites D30 по 5 топченца на всеки 14 дни

Нервни лимфатични деца

Phosphor D30 по 5 топченца на всеки 14 дни
Анемични лимфатични деца
Natrium muriaticum D30 по 5 топченца на всеки 14 дни

Зиморничави лимфатични деца

Silicea D30 по 5 топченца на всеки 14 дни

Занемарени, нечистии деца

Sulfur D6 3x1 таблетка
Реактивни вещества
Tuberculinum D200 1x5 топченца
Cuprum D200 при преодоляване
Zincum D200 при преодоляване всеки случай по предписание
Пренастройващо лечение
Formidium D30 1 ампула подкожно на всеки 14 дни,по предписание
Локални средства Виж екзема!
Менструация

Закъсняла

Анемични, крехки момичета

Aristolochia D4 3x5 капки

Плахи, закръглени момичета

Pulsatilla D4 3x5 капки

По-ранно начало

Отпуснати, вяли момичета

Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Нервни, изтощени момичета

Phosphoricum D12 3x5 капки

Неявяване
Страх, уплаха, простуда
Aconitum D30 5 топченца при нужда

Любовна мъка, изтощение

Phosphoricum D30 5 топченца при нужда

Грижи, тревоги, депресия

Ignatia D30 5 топченца при нужда

Простуда, измокряне до кости

Rhus toxicodendron D30 5 топченца при нужда

Твърде силна
Алкохол, горещина, на приливи
Acid, sulfuricum D4 3x5 капки
Язва, контактно кървене
Argentum nitricum D4 3x5 капки
Кръвна конгестия, ранимост
Arnica D4 3x5 капки f
Светлочервена, пулсираща
Belladonna D4 3x5 капки

Възпаление на маточната лигавица

Borax D3 3x5 капки
Сексуална възбуда
Bufo rana D12 3x5 капки

Години на развитие
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Тъмна, със съсиреци

Bovista D4 3x5 капки

Неприятно миришеща, колапс

Carbo vegetabilis D6 3x5 капки

Светла, болезнена
Chamomilla D6 3x5 капки
Атонична, тъмна
China D4 3x5 капки

Твърде силна, умерено болезнена, бременност

Cimicifuga D4 3x5 капки

Радостно вълнение
Coffea D4 3x5 капки
Тъмна, отслабваща
Cocculus D4 3x5 капки

Тъмна, при всяко движение

Crocus D4 3x5 капки

Тъмна, с топчета
Cyclamen D4 3x5 капки

Тъмна, между периодите

Elaps corallinus D12 3x5 капки
Светла, изливаща се
Erigeron D4 3x5 капки

Твърде силна, светлочервена, опасност от аборт

Ferrum metallicum D4 3x1 таблетка
Тъмна, атонична
Hamamelis D3 3x5 капки

Светлочервена, пропиваща
Ficus religiosa D4 3x5 капки

Конгестия, болки в гърдите

Helonias D4 3x5 капки

Тъмна, контактно кървене

Hydrastis D4 3x5 капки

Светлочервена, изливаща се, гадене

Ipecacuanha D4 3x5 капки

Изгарящо течение, намаляване на гърдите

Jodum D12 3x5 капки
Тъмна, миришеща неприятно, отслабваща силите
Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка

Тъмна, миришеща неприятно, като вода от мито месо

Kreosotum D4 3x5 капки

Тъмна, смолисточерна, пресипналост

Magnesium muriaticum D4 3x1 таблетка
Силна, светлочервена, кървене от носа
Millefolium D4 3x5 капки

Склонност към кръвоизливи, деминерализация

Natrium muriaticum D12 3x1 таблетка

Тъмна, с бучици, профузна, тежест в кръста

Nux moschata D6 3x5 капки
Тъмна, прекъсваща, с бучици
Nux vomica D4 3x5 капки

Подобни на родилни болки, чувство на тежест

Palladium D6 3x1 таблетка
Светла, болки в гърба
Phosphor D12 3x5 капки

Тъмна, с бучици, пресекваща

Platinum D6 3x1 таблетка

Светла, продължителна, болки, подобни на родилни

Sabina D6 3x5 капки

Пасивна, тъмна, неприятно миришеща, мравучкане

Secale D4 3x5 капки

Тъмна, no-силна през нощта

Sepia D4 3x1 таблетка

Тъмна, с бучици, неприятна телесна миризма

Stramonium D6 3x5 капки
Тъмна, гореща, остра, разраняваща
Sulfur D4 3x1 таблетка

Светлочервена, с бучици, тъмни жилки

Ustilago D4 3x5 капки

Кървене от носа преди цикъл, колапс

Veratrum D4 3x5 капки
По-ранна, светлочервена, болезнена
Viscum D3 3x5 капки

Твърде слаба
Светла, бавна, изтощение
Alumina D6 3x1 таблетка
Анемични, слабо развити момичета
Aristolochia D4 3x5 капки

Течаща само през деня

Causticum D4 3x5 капки
Закъсняла, кафеникава, теглещи болки
Conium D4 3x5 капки

Кървене от носа, вместо менструация

Dulcamara D4 3x5 капки

Закъсняла, оскъдна, кръвоизливи

Graphites D6 3x1 таблетка

Анемия, деминерализация
Natrium muriaticum D12 3x1 таблетка

Късна, оскъдна, нередовна

Pulsatilla D4 3x5 капки

Оскъдна, тъмна, закъсняла

Sepia D4 3x1 таблетка
Подтисната, прекъсваша, нередовна
Sulfur D4 3x1 таблетка

Късна, слаба, прекъсваща, с бучици

Viburnum opulus D4 3x5 капки

Болезнена
Изтощение, болки в бедрото, зъбите, главата
Ammonium carb. D4 3x5 капки

Депресия, главоболие, болки по ставите

Aristolochia D4 3x5 капки

Набъбване на гърдите, млечна секреция, спазми

Asa foetida D6 3x5 капки

Напрежение, спазми, главоболие

Belladonna D6 3x5 капки
Течение като лепило
Borax D4 3x5 капки

Матката като стегната в юмрук

Cactus D3 3x5 капки
Бледост, слабост, раздразнение, недоволство
Castoreum D4 3x5 капки
Коликообразни болки в кръста и корема
Causticum D4 3x5 капки

Силни, коликообразни болки

Chamomilla D30 по 5 топченца при нужда

Болки в гърба и хълбока

Cimicifuga D12 3x5 капки

Изтощена, твърде слаба, за да говори, превъзбудена

Cocculus D4 3x5 капки

Внезапно, пробождащо
Colocynthis D4 3x5 капки
Коликообразни болки, неприятна пот
Crocus D4 3x5 капки

Силни болки в корема, депресия

Cyclamen D12 3x5 капки

Засилващи средства при изтощение

Damiana D6 3x5 капки
Напрежение, спазми, спастични болки
Ignatia D12 3x5 капки
Болките се подобряват при извиване назад
Lac caninum D4 3x5 капки

Болки в левия яйчник

Lachesis D12 3x5 капки

Коликообразни болки преди появата на менструацията

Magnesium phosphoricum D6
3x1 таблетка

Спазми, сънливост, безсилие

Nux moschata D6 3x5 капки
Спазми, болки в кръста, гадене
Nux vomica D6 3x5 капки

Сладострастна възбуда, сърцебиене

Platinum D12 3x5 капки

Спазми, чувство на свиване

Potentilla D4 3x5 капки

Спазми преди и по време на менструацията

Pulsatilla D4 3x5 капки

Болки при появата на менструацията

Senecio aureus D4 3x5 капки

Силни спазми, усгцане за уголемяване

Sepia D4 3x1 таблетка
Чувствителност на болка, възбудимост, болки в гърба,
Staphisagria D6 3x5 капки

Спазми па матката, мозъчна възбуда

Stramonium D12 3x5 капки

Болки в матката и яйчниците

Tarantulla D12 3x5 капки
Спазми с пристъпи на безсилие
Veratrum D4 3x5 капки

Болки в гърба, пояса, кръста , ниско в корема

Viburnum D4 3x5 капки

Преустановяване на болките с настъпване на менструацията

Zincum valerianum D12 3x5 капки
 Мехурчета по устните

Рецидивиращи
Natrium muriaticum D200 профилактично 5 топченца по лекарско
предписание
Парещи, сълзящи
Acid, nitricum D4 3x5 капки

Сълзящи, образуващи люспички

Mezereum D4 3x5 капки

Морска болест
Повръщане на полусмлени храни
Cerium oxalicum D4 3x5 капки

Световъртеж, гадене, повръщане, вдървеност

Cocculus D4 3x1 таблетка

Бледо и хлътнало лице

Hyoscyamus D4 3x5 капки

Световъртеж, замаяност, яденето се отразява добре

Mandragora D6 3x5 капки

Световъртеж, гадене при навеждане, изправен стоеж

Petroleum D6 3x5 капки

Смъртна бледост, изнемощяване, зъзнене

Tabacum D30 при нужда по 5 топченца

Морбили
Горещина, температура, изпотяване, замаяност
Belladonna D30 3x5 топченца

Суха, дразнеща кашлица, жажда

Bryonia D4 3x5 капки

Мъчителна дразнеща кашлица

Drosera D4 3x5 капки
Липсващ обрив
Pulsatilla D4 3x5 капки

Начало и край
Morbelinum D30 1x5 топченца
Напикаване

След засипването
Еquisetum D4 3x5 капки

По време на сън
Causticum D6 3x5 капки

Анемични момичета
Ferrum phosphoricum D 12 2x1 таблетка

Боязливи момичета
Pulsatilla D4 3x1 таблетки

Неврогенни средства
Kalium phosphoricum D6 3x1 таблетка
Склонност към простуда
Tuberculinum D200 по предписание

Нокътен растеж

Трошливи, чупливи, неоформени

Acid, fluoricum D6 3x5 капки
Удебелени, разслоени, бавен растеж
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Изкривени, задебелени, напукани

Graphites D6 3x1 таблетка

Чупливи, трошливи, нацепени

Silicea D6 3x1 таблетка

Меки, чупливи, трошливи, закърнели

Thuja D6 3x5 капки
 Външно
Мехлем от невен

Носталгия
Мълчалив, нещастно влюбен
Acid, phosphoricum D12 2x5 капки

Безпомощен, детински, чистосърдечен, предан

Calcium carbonicum D30 5 топченца

Мълчалив, наскърбен, самовглъбен

Capsicum D30 5 топченца

Състрадателен, децата не искат да спят сами

Causticum D30 5 топченца

Смята, че не е добре разбран

Ignatia D30 5 топченца

Нуждаещ се от любов и утешение

Pulsatilla D30 5 топченца
Недостатъчна увереност в собствените сили, угриженост
Silicea D30 5 топченца

Малокръвие

Най-напред трябва да се изясни причината и при действителен

недоимък на желязо да се внесе желязо. Хомеопатично може да сe
стимулира резорбцията на желязо.
Деминерализация
Natrium muriaticum D200, по предписание 5 топченца
Смущения в храненето
Abrotanum D3 3x5 капки
Pеконвалесценция
China D4 3x5 капки
Pезорбция на желязо, повишено изразходване на желязо
Ferrum phosphoricum D12 3x1 таблетка

Непоносимост към желязо

Pulsatilla D4 3x5 капки
Склонност към анемии
Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка

Изтощение
Phosphor D30 5 топченца седмично

Мениеров синдром

Горещина, нахлуване на кръв, повръщане

Acid, salicyllicum D4 3x5 капки

Слабост, световъртеж:, шум в ушите

Chininum arsenicosum D4 3x1 таблетка

Горещина, на приливи, стягане Glonoinum D12 3x5 капки

Гадене, позиви за повръщане, немощ
Tabacum D12 3x5 капки

Мускулни крампи

Пристъпни крампи, спазми

Belladonna D30 3x5 топченца

Внезапни, пробождащи болки

Colocynthis D4 3x5 капки

Пристъпно проявяващи се крампи

Cuprum metallicum D6 3x1 таблетка

Вълнообразни крампи
Magnesium phosphoricum D6 3x1 таблетка

Крампи със схващане

Plumbum D6 3x1 таблетка

Нарушения в местното кръвообръщение

Secale D4 3x5 капки
Смущения в кръвообръщението с гърчове
Tabacum D30 3x5 топченца

Неспокойствие, безсъние
Zincum valerianicum D30 вечер по 5 топченца

Мускулна слабост

Парези и смущения в усещането

Acid, fluoricum D12 3x5 капки

Разбитост, вдървеност, алкохолици

Acid, sulfuricum D12 3x5 топченца

Несигурност в тъмното
Alumina D6 2x1 таблетка

Слабост, треперене, паретичност

Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка
Парези с усещане за скъсяване
Causticum D6 3x5 капки

Слабост, уморяемост, парези

Curare D4 3x5 капки

Слабост, треперене, парези

Gelsemium D4 3x5 капки
Слабост на нервите
Kalium phosphoricum D6 3x1 таблетка
Спастични парези
Lathyrus D4 3x5 капки
Напредваща пареза на краката
Ledum D4 3x5 капки
Треперене, паретична вдървеност
Oleander D4 3x5 капки
Пареза на разгъвачите
 Plumbum D6 3x1 таблетка

Тежка слабост при качване по стълба

Stannum metallicum D6 3x1 таблетка
Пареза на периферните нерви
Strychninum nitricum D6 3x5 капки

Мускулни фибрилации, спазми

Zincum metallicum D6 3x1 таблетка

Наранявания

Кръвоизливи в очите, насинени очи

Acid, sulfuricum D4 3x5 капки

Нараняване на надкостницата
Angustura D4 3x5 капки

Контузия, травма, хематом

Arnica D4 3x5 капки
Притискане, травма, прискрипване, хематом
Sellis prennis D3 3x5 капки

Костно счупване, недостатъчно калусообразуване

Calcium phosphoricum D4 3x1таблетка

Възпалени, лошо заздравяващи ръзкъсноконтузни рани

Calendula D3 3x5 капки
Нараняване от удар, бучка в гръдната област
Conium D4 3x5 капки

Пасивни венозни кръвотечения

Hamamelis D4 3x5 капки

Притискане на нерв, чувство на пареза, на глухота

Hypericum D3 3x5 капки

Нараняване от убождане, насинени очи, склонност към кървене

Ledum D4 3x5 капки
Последствия от мозъчно сътресение
Natrium carbonicum D4 3x5 капки

Разтягане на мускули и сухожилия

Rhus toxicodendron D4 3x5 капки
Кръвоизливи в окото и надкостницата
Ruta D4 3x5 капки

Порезни и оперативни рани

Staphisagria D4 3x5 капки

Застой на подбедрицата след счупване на костта

Strontium carbonicum D6 3x1 таблетка

Недостатъчно зарастване на костно счупване

Symphytum D3 3x5 капки

Отслабване

Безапетитие
Abrotanum D3 Зх5капки
Слабост, реконвалесценция
China D4 3x5 капки

Анемични деца в училищна възраст

Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Грижи, тревоги
Ignatia D 3 вечер 5 топченца
Огорчение, оскърбление
Natrium muriaticum D200 в предписание по 5 топченца

Огорчение

Нещастно, безнадеждно влюбен

Acid, phosphoricus D12 2x5 капки

Чувството, че умираш и никой не може да помогне

Arsenicum D30 5 топченца
Разочарован от себе си, света и неправдата
Aurum D30 5 топченца

Страхува се да не бъде подигран

Barium carbonicum D30 5 топченца

Нужда от помощ, любов, опора, защита

Calcium carbonicum D30 5 топченца
Оскърбен и гневен от всяка дреболия
Colocynthis D30 5 топченца

Неразбран и изоставен
Ignatia D30 5 топченца

Необосновани упреци, обиден, яростен

Lycopodium D30 5 топченца

Не може да забрави оскърбление и унижение

Natrium muriaticum D200 5 топченца по предписание

Чувства се изоставен, нуждае се от похвала

Palladium D30 5 топченца
При най-малкия повод обиден, кавгаджия
Phosphor D30 5 топченца

Високомерен, надменен, в лошо настроение

Platinum D30 5 топченца

Боязлив, плачлив, нуждаещ се от любов

Pulsatilla D30 5 топченца
Без самочувствие, чувство за малоценност
Silicea D30 Зтопченца

Не иска да чуе и знае за никого

Staphisagria D30 5 топченца

Само със сила може да бъде удържан

Stramonium D30 5 топченца
Силно чувствителен и плачлив
Sulfur D30 5 топченца

Околоносни кухини
Чувствителност на студ и течение
Nux vomica D4 3x5 капки

Пpocmyднa хрема
Сера D4 3x5 капки

Тежест и болка при навеждане

Cinnabaris D4 3x1 таблетка

Слузна запушалка, кървене при изсекване

Corallium rubrum D4 3x5 капки

Гъст, жилав, слаб секрет

Kalium bichromicum D4 3x1 таблетка

При всяко течение гнойна хрема

Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка
Хронична хрема
Luffa D6 3x5 капки

Склонност към простуда, зиморничавост

Silicea D6 3x1 таблетка

Жилави, гъсти, зелени слузни секрети

Thuja D4 3x5 капки
Външно
Компреси с ленено семе
Операция

Подготовка, лечение на раната

Arnica D4 3x5 капки в продължение на 14 дни

Болки от раната, задръжка на урина

Staphisagria D12 3x5 капки
Болки в ушите след тонзилектомия
Phytolacca D4 3x5 капки

Запек, стоп на червата

Opium D30 няколко пъти по 5 топченца
Последействие на наркозата
Hyoscyamus D4 3x5 капки

Емболия, сепсис
Lachesis D12 1 ампула венозно по предписание

Възпаление на вените
Hamamelis D4 3x5 капки

Паротисна жлеза

Остро възпаление
Belladonna D6 3x5 капки

Гнойно възпаление
Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
Инфекциозно заболяване
Plumbum D6 3x1 таблетка

Плътен оток
Barium carbonicum D6 3x1 таблетка

Твърда при възрастни хора

Conium D4 3x1 таблетка
Омаломощаващи заболявания
China D4 3x5 капки
Заболяване на лимфните възли
Lachesis D12 3x5 капки
Твърди като камък лимфни възли
Silicea D6 3x1 таблетка
Усложнение при морбили
Pulsatilla D4 3x5 капки

Повръщане

Безразборно хранене
Antimonium crudum D4 3x1 таблетка

Ядене, пиене, ядове, махмурлук

Nux vomica D4 3x5 капки

Боледуване по време на пътуване

Cocculus D4 3x5 капки

Морска болест
Hyoscyamus D4 3x5 капки

Височинна болест
Соса D4 3x5 капки

Отравяне със сладолед

Pulsatilla D4 3x5 капки
Отравяне с месо
Arsenicum D6 3x5 капки

Гадене, диария, колапс

Veratrum D4 3x5 капки

Гадене, немощност,шок
Tabacum D30 няколко пъти по 5 топченца
Повръщане на кръв
Ipecacuanha D4 3x5 капки

Повръщане на слуз
Tartarus emeticus D4 3x5 капки

Подагрозен пристъп
Зачервяване, оток, подобряване при топлина
Arnica D30 3x5 топченца
Горещина, оток, по-добре от студени компреси
Belladonna D30 3x5 топченца

Полипи в носа

Лимфатични деца
Calcium carbonicum D 30 на всеки 14 дни

Обилни, слузни секрети Lemma minor D4 3x5 капки

Хронична рецидивираща крема

Psorinum D30 по 5 топченца на всеки 14 дни

Кихане, обилна и сенна крема

Sanguinaria D4 3x5 капки

Простудили се деца
Silicea D6 3x1 таблетка

Задебеляване на носните раковини

Teucrium D4 3x5 капки
Упорита хронична крема
Thuja D4 3x5 капки

Външно
Sanguinaria капки за нос

Потни крака

Студени, мокри, изпотени стъпала

Calcium carbonicum D12 3x1 таблетка

Смърдящи потни стъпала

Silicea D12 3x1 таблетка

Външно
Бани с риванол, компреси с арника, сярна пудра

Проблеми с костите
Калциев недоимък на големите стави
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка
Калциев недоимък на малките стави
Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Склерозиране в поясната област, гръбначен стълб

Calcium fluoricum D6 2x1 таблетка
Склерозиране на големите тръбести кости
Strontium D12 3x1 таблетка

Недоимък на калций във всички кости

Silicea D6 3x1 таблетка

Отлагане на калций, гръбначен стълб

Hekla lava D4 3x1 таблетка

Простата

Рак на простатата
Aurum D4 3x1 таблетка

Масивен оток
Barium carbonicum D4 3x1 таблетка

Раково израждане
Conium D4 3x1 таблетка

Възпаление на тестисите, епидидимума и простата

Clematis D4 3x5 капки
Възпаление на пикочния мехур и уретерите
Copaiva D4 3x5 капки
Слабост, състояния на сексуална възбуда
Ferrum picrinicum D4 3x5 капки
Втвърдяване, уриниране на капки
Magnesium fluoricum D12 3x5 капки
Хронично възпаление
Mercur. solubilis D4 3x5 капки
Възпаление на пикочния мехур, оскъдна урина
Onosmodium D4 3x5 капки

Катар на пикочния мехур у възрастни мъже

Propulus D4 3x5 капки
Хормонално лечение, оток на гърдите
Pulsatilla D4 3x5 капки

Хормонално лечение, оток на гръдните жлези

Phytolacca D4 3x5 капки

Прекъсване на уринната струйка

Sabal 23х10капки

Сексуална невроза
Selenium D6 3x1 таблетка

Възпаление на семенните мехурчета

Sepia D4 3x1 таблетка

Последици от трипер
Thuja D4 3x5 капки
Pаждане

Четири седмици преди раждането

Pulsatilla D6 2x6 капки

Слаби болки, болкови спазми

Caulophyllum D6 5 капки на всеки 30 минути
След раждането
Arnica D4 3x5 капки четири седмици

Разширени вени
Уплътняване стените на вените
Calcium fluoricum D12 2x1 таблетка
Слабост на венозната стена
Acid, fluoricum D12 3x5 капки
Застой на порталната вена
Carduus marianus D3 3x5 капки

Напрежение на вените
Apis D4 3x5 капки
Застой на вените
Pulsatilla D4 3x5 капки

Бременност
Collinsonia D4 3x5 капки

Възпаление на вените, кръвоизлив

Hamamelis D4 3x5 капки

Венозна тромбоза Lachesis D12 3x5 капки

Външно
Hamamelis -компреси

Раменна става
Нощни, тупащи болки
Belladonna D30 3x5 топченца

Непоносими нощни болки

Arsenicum D30 3x5 топченца

При най-малко движение

Bryonia D3 4x5 топченца
Дълбока, сутрин между 2 и 4 часа, трябва да се масажира
Bellis perennis D30 5 топченца
Нощем трябва да става и да обикаля насам натам
Ferrum phosphoricum D12 3x1 таблетка
Режещи болки, повече вдясно
Chelidonium D4 3x5 капки
Усещане за изкълчване, в 3 часа, повече вдясно
Magnesium carbonicum D6 3x1 таблетка
Нощем, студ, течение, вдясно
Sanguinaria D4 3x5 капки

Сърце, гръб, ръка, теглене, разкъсване, вляво

Kalmia D4 3x5 капки
Разкъсване, дърпане, чувствителност на натиск, вляво
Phosphor D12 3x5 капки

Нощем, скачаща, изтръпване на крайниците

Рulsatilla D4 3x5 капки

Като парализиран, като скъсен, на спокойствие

Causticum D6 3x5 капки

Паретична слабост, болки по костите и кожата

Ruta D4 3x5 капки

Паретична слабост, като съсипан

Rhus toxicodendron D4 3x5 капки

Възпаление на ставната торбичка

Sulfur D4 3x1 таблетка
Ревност

Ревниво, безнадеждно влюбен

Acidum phosphoricum D12 2x5 капки

Ревнива "весела вдовица "

Apis D30 5 топченца
Непохватен, детински, срамежлив 104
Barium carbonicum D30 5 топченца
Несръчен, нуждаещ се от помощ и подкрепа
Calcium carbonicum D30 5 топченца
Изблици на ревност, зъл, нападателен
Hyoscyamus D30 5 топченца
Романтичен, мълчалив, самотен, нещастен
Ignatia D 30 5 топченца

Чувствителен, мнителен, недоверчив, язвителен

Lachesis D12 3x5 капки
Ругае с ревниви хули
Nux vomica D30 5 топченца

Тих, боязлив, навъсен, ревнив

Pulsatilla D30 5 топченца

За никого не иска да знае и да чуе

Staphisagria D30 5 топченца

Би могъл да убие някого в яростта си

Stramonium D30 5 топченца

Сенна хрема

Горещина, изпотяване, нахлуване на кръв,пищене в ушите

Acid, salicilycum D4 3x5 капки
Разраняваща водниста хрема
Сера D12 3x5 капки

Обилно, парещо сълзотечение, мигане

Euphrasia D3 капки за очи, да се капнат няколко пъти по 3 капки

Сърбеж, парене, водниста хрема

Arsenicum D6 4x5 капки

Спастични пристъпи от кихане

Sabadilla D4 3x5 капки

Водниста хрема, сърбеж, кихавични пристъпи

Euphorbium D4 3x5 капки

Водниста хрема с дразнеща кашлица

Cyclamen D4 3x5 капки

Мравучкане, сърбеж:, сухота, усещане за топлина

Histamin D12 3x5 капки
Усещане за сухота и запушен нос
Luffa D12 3x5 капки

Кихане, водниста хрема, носът ври

Sanguinaria D12 3x5 капки

Парене на очите и носа

Sinnapis D6 3x5 капки

Лечение чрез пренастройка

Pollen D10 сутрин 5 топченца преди началото
Formidium D30 1 ампула седмично за периода
Потенциирана собствена кръв

Слънчев удар

Зачервяване, горещина, сърцебиене

Belladonna D30 3x5 капки

Зачервяване, мехури, рани от изгаряне

Cantharis D6 3x5 капки
Горещи вълни с безпокойство
Lachesis D12 3x5 капки

Главоболие след слънчев удар

Natrium carbonicum D12 3x5 капки

Ставно възпаление
Отключване
Неприятности, простуда, течение
Aconitum D30 3x5 топченца
Изстудяване, намокряне
Dulcamara D4 3x5 капки
Намокряне, пренапрежение
Rhus toxicodendron D4 3x5 капки
Настинка, ангина
Phytolacca D4 3x5 капки

Дъжд, мъгла, сняг Colchicum D4 3x5 капки

Чувствителност към климатичните промени

Rhododendron D30 5 топченца при нужда

Червено, топло, гореща пот

Acid, salicylicum D3 3x5 капки

Локализация

Червено, топло, мръзнене

Acid, sulfuricum D4 3x5 капки

Блед, студен, мръзнещ

Acid, benzoicum D3 3x5 капки

Изхождащи от едно място

Acid, oxalicum D3 3x5 капки
Подобрение със студени компреси
Apis D4 3x5 капки

Би искал да си сложи краката в студена вода

Ledum D4 3x5 капки

Придърпване, ревматични болки при движение

Bryonia D3 4x5 капки
Деформация на големите стави
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка
Деформация на тазобедрената става
Calcium fluoricum D6 2x1 таблетка
Ревматизъм на ставите на пръстите
Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка
Ревматизъм на малките стави
Caulophyllum D4 3x5 капки
Усещане за скъсяване и парализа
 Causticum D4 3x1 таблетка

Есенен и зимен ревматизъм

Colchicum D4 3x5 капки
Деформиращ, извънредно болезнен
Guajacum D4 3x5 капки

Подагричен, ревматичен
Lithium carbonicum D4 3x5 капки

Климактериум
Lachesis D12 3x5 капки

Климактериум
Sepia D4 3x1 таблетка

Реактивни средства
Sulfur D4 3x1 таблетка

Сегментна терапия
Arnica - първична тинктура, напарване
Пренастройваща терапия
Formidium D30 1 ампула подкожно на всеки 14 дни. По предписание

Рак
Загуба на сили, краен стадий Acid, aceticum D4 3x5 капки
Кожа, лигавици, бял дроб, кости Acid, fluoricum D12 3x5 капки
Кожа, лигавица, език, матка Argentum nitricum D4 3x1 таблетка
Кожа, лигавица, последно средство Arsenicum D6 3x1 таблетка
Черен дроб, бял дроб, тестикуларен сарком Aurum D4 3x1 таблетка
Стомах, диария, повръщане Cadmium sulfuricum D6 3x1 таблетка
Стомах, бял дроб, черва, последен стадий Carbo animalis D4 3x1
таблетка
Кожа, лигавица, пикочен мехур, ларинкс Causticum D4 3x5 капки
Стомах, език, отслабване Condurango D4 3x5 капки
Гърди, тестиси Conium D4 3x1 таблетка
Кожа, лигавици, стомах, Hydrastis D4 3x5 капки
Нос, ларинкс, стомах
Kalium bichromicum D4 3x1 таблетка
 Кожа, лигавица, стомахматка
Кreosotum D4 3x5 капки
Кръв
Lachesis D12 3x5 капки
Щитовидна жлеза, гърди, тестиси Lapis D4 3x1 таблетка
Стомах, черен дроб, жълтеница Lycopodium D4 3x1 таблетка
Лимфни жлези
Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
Кръв, бял дроб, стомах, черва Phosphor D12 3x5 капки
Гърди
Phytolacca D4 3x5 капки
Матка
Sepia D4 3x1 таблетка
Кожа, лигавица, лимфни жлези Silicea D6 3x1 таблетка
Кожа, лигавици, стомах, гениталии Thuja D4 3x5 капки
Допълнителна терапия
Диета
Дишане
Движение
Кислород
Iscador
Plenosol

Infrarot Магнитно поле

Склонност към забравяне
Лекомислени, разсеяни пияници Acid, sulfuricum D12 3x5 топченца
Страх, уплаха, температура Aconitum D30 3x5 топченца
Затруднено обучение при студенти Agaricus D6 3x5 капки
Губи червената нишка Ambra D3 3x5 капки
Невъзпитан, бърка при говорене, апатичен Anhalonium D12 3x5 капки
Вълнение, предизпитен страх Argentum nitricum D12 3x5 капки
Забравя какво е казал току-що Arnica D4 3x5 капки
Забравя какво е направил току-що, склероза Barium carbonicum D6 3x1
таблетка
Забравя какво е искал да направи и каже Calcium carbonicum D6 3x1
таблетка
Разсеян, предизпитен страх Coffea D4 3x5 капки
Психически, телесно забавено развитие Helleborus D4 3x5 капки
 Забравя думи и места
Hepar sulfuricum D6 2x1 таблетка
Забравя пътя и къде живее Glonoinum D12 3x5 капки
Забравя от голяма бъбривост какво е казал Lachesis D12 3x5 капки
Заменя букви и думи Lycopodium D4 3x1 таблетка
Трудно чете и пише
Medorrhinum D200 5 топченца, по лекарско предписание
Отслабване на паметта, афазия Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
Умствена умора, затруднено мислене Natrium muriaticum D30 3x5
топченца
Дава погрешни отговори Nux moschata D12 3x5 капки
Заменя думи, тип мениджър Nux vomica D30 5 топченца
Разхвърляни, тъпи мисли, загуба на памет Opium D30 няколко пъти по
5 топченца
Разсеян, забравя настоящето Platinum D12 2x5 капки
Психическо пренапрежение, слабост на паметта Phosphor D30 по 5
топченца на всеки 14 дни
Сутрин замаян, неразговорлив, страхлив Silicea D30 няколко пъти по 5
топченца

Изтощени сексуални неврастеници Staphisagria D12 3x5 капки

Забря думите в момента на изказа, собствени имена Sulfur D30 няколко
пъти по 5 топченца
Писане, изразяване Medorrhinum D200 5 топченца по лекарско
предписание
Четене, говорене, речеви упражнения Tuberculinum D200 5 топченца по
лекарско предписание
Логична мисъл, математика
Luesinum D200 5 тоиченца по лекарско предписание
Сецване
Разглобен, всичко изглежда много твърдо, лумбаго Arnica D4 3x5 капки
Не може да се движи Bryonia D3 4x5 капки
Седящ начин на живот, лумбаго Nux vomica D4 3x5 капки
Подобрение чрез продължаване на движението Rhus toxicodendron D4
3x5 капки
Coop
Разраняване, сухота, изтичане на слюнка Acid, muriaticum D6 3x5
капки
Уста, бял дроб, влагалище, кърмачета Borax D3 3x5 капки

Уста, венци, възпаление на гърлото Mercur. solubiles D4 3x5 капки

Възпаление на влагалището, coop Thuja D4 3x5 капки
Спазми на гърлото
Гълтапе на въздух, усещане за присядане, експлозивно оригване Asa
foetida D30 5 топченца
Не може да преглътне нищо твърдо, оригване, задушаване Baptisia D4
3x5 капки
Усещане за присядане, спазми, хълцане Ignatia D30 5 топченца
Изглежда, че от всичко се образуват газове, оригване Nux moschata
D30 5 топченца
Спазматично задушаване, спазми, повръщане Tabacum D30 5 топченца
Пристягане, усещане за затягане на примка Zincum valerianicum D30 5
топченца
Спазъм при писане
Слабост, спазми, оловна тежест Acid, picrinicum D4 3x5 капки
Пренапрежение, разглобеност Arnica D4 3x5 капки
Треперене, непохватни, несръчни деца Agaricus D4 3x5 капки

Мускулни спазми, паретичноподобна слабост Belladonna D6 3x5 капки

Изтръпване, вцепеняване, безчувственост Causticum D6 3x5 капки
Спазми, слабост, леденостудени ръце Cuprum metallicum D6 3x1
таблетка
Треперене, слабост, изпотени ръце Gelsemium D4 3x5 капки
Спазми,слабост, пренапрежение Magnesium phosphoricum D6 3x1
таблетка
Треперене, кимане, напрягане, слабост Zincum valerianicum D6 3x5
капки
Средно ухо
Простуда, вятър, течение Aconitum D30 в началото 5 топченца
Горещина, изпотяване, температура, пулсиране Belladonna D30 3x5
топченца
Силни, пробождащи болки
Chamomilla D30 няколко пъти по 5 топченца
Противовъзпалителни и антипиретични средства Ferrum phosphoricum
D12 3x1 таблетка
 Гнойно възпаление, нощем и топлина Mercur. solubilis D12 3x1 таблетка
Гноетечение, бодежи, пукане Hepar sulfuricum D12 3x5 топченца

Умерено, слузно течение от ухото Рulsatilla D4 3x5 капки

Люто, лепливо течение от ухото Graphites D6 3x5 капки
Сълзящо, изгарящо, течение от ухото с неприятна миризма Silicea D6
3x1 таблетка
Мacmouдum
Capsicum D4 3x5 капки
Стерилитет
Като начало 4 седмици Aristolochia D4 3x5 капки
Следващите 4 седмици Pulsatilla D4 3x5 капки
След това 4 седмици Lilium D4 3x5 капки
Едновременно
Borax D3 по 5 капки вечер
Дебели, вяли, изоставащи
Calcium carbonicum D200 5 топченца по предписание
Тънки, раздразнителни, слаби Calcium phosphoricum D30 5 топченца
Склонност към затлъстяване, ленивост Graphites D30 5 топченца
Изместване на матката Sepia D4 3x1 таблетка

Страх

От самота, смърт и сърце

Acon iturn D30 5 топченца

Смущение при разговор

Ambra D3 3x5 капки
Вманиаченост и страх от преследване
Anacardium D30 5 топченца
Страх при очакване и от изпити
Argentum nitricum D12 3 х5 топченца
Страх от инфаркт, от удар
Arnica D30 5 капки
Страх от умиране и смърт
Arsenicum D30 5 топченца
Мисли, че не може да се приспособи към света
Aurum D30 5 топченца

Несръчен, страх да не се изложи, глуповат

Barium carbonicum D30 5 топченца
Животни, духове, делириум
Belladonna D30 5 топченца

Страх от сърцето, смъртен страх

Cactus D3 3x5 капки

Непохватен черногледец
Calcium carbonicum D30 5 топченца
От гласове, от тъмното 113 Causticum D30 5 топченца

Изтощение, страх от болести

China D30 5 топченца

Страх от изпити със сърцебиене

Coffea D4 3x5 капки

Церебрална склероза, смъртен страх

Conium D30 5 топченца

Страх от изпити с диария

Gelsemium D4 Зх5топченца

Недоволство, неприятни мисли

Hepar sulfuricum D30 5 топченца

Страх от отравяне
Hyoscyamus D30 5 топченца
Хистеричен страх, въздишане
Ignatia D30 5 топченца
Загрижен за бъдещето
Jodum D30 5 топченца
Живее непрекъснато в страх за сърцето
Kalium carbonicum D6 Зх 1 таблетка
 Стpax да трябва да се подчинява на две желания
Lachesis D30 5 топченца

Страх от тежка болест и полудяване

Lidium tigrinum D12 2x5 капки

Сантиментален, мнителен, възбуден

Lycopodium D30 5 топченца
Страхлив, несправедлив, страдащ от угризения на съвестта
Magnesium carbonicum D30 5 топченца

Страх от загуба на разсъдък, от убийство

Mercur. solubilis D30 5 топченца

Безнадежден, загрижен за бъдещето

Natrium muriaticum D30 5 топченца

Страх, че ще умре скоро

Nux vomica D30 5 топченца

Отчаян страх
Opium D30 5 топченца
Буря, страх, болест завършва зле
Phosphor D30 5 топченца

Хистеричен, страх от загуба на съзнание, на живот

Platinum D30 5 топченца

Страх, че ще бъде убит или отровен

Plumbum metalicum D30 5 топченца
Винаги се занимава с умирането
Psorinum D30 5 топченца

Сърдечен, предсмъртен страх

Pulsatilla D30 5 топченца

Не може да остане в леглото, неспокойствие

Rhus toxicodendron D30 5 топченца
Възбудни състояния със смъртен страх
Secale cornutum D4 3x5 капки

Мрачни мисли за бъдещето и за болести

Sepia D30 5 топченца
Липса на самоувереност, умора от живота
Silicea D30 5 топченца

Фикс-идея, че е обсебен, прокълнат

Stramonium D30 5 топченца

Екзалтиран човек, страхува се за своето душеспасение

Sulfur D30 5 топченца

Страхува се от нощта и утрото

Syphilinum D30 5 топченца

Страх, че е крехък, страх от бъдещето

Thuja D30 5 топченца

Страх, че е направил нещо лошо и е прокълнат

Veratrum D30 5 топченца
Страх, като че ли е виновен за някакво престъпление
Zincum metallicum D30 5 топченца

СЪЗЪБИЕ

Конституционални средства
Дебели, отпуснати, лениви деца
Calcium carbonicum D200 по предписание 5 топченца

Силни, стегнати, крепки деца

Calcium fluoricum D200 5 топченца по предписание

Слаби, нежни, пъргави деца

Calcium phosphoricum D200 5 топченца по предписание;

Температура от зъбите, гърчове

Belladonna D30 5 топченца
Много силен зъбобол, температура, диария
Chamomilla D30 няколко пъти по 5 топченца

Безсъние, скърцане със зъби

Zincum valerianicum D30 вечер по 5 топченца
Сърбеж около ануса

Зачервяване, пари Sulfur D4 3x1 таблетка

Парене, сълзи
Acidum nitricum D4 3x5 капки

Запек
Alumina D6 3x1 таблетка

Сухота, пари
Causticum D6 3x1 таблетка

При бременност Collinsonia D4 3x5 капки

Външно
Palonia - мехлем, 2 пъти дневно

Сърдечен инфаркт

Пристъпна тахикардия, страх от инфаркт

Aconitum D30 няколко пъти по 5 топченца

Натиск, потиснатост, прилив на кръв

Arnica D30 няколко пъти по 5 топченца

Чувство за унищожение, изпотяване

Arsenicum D30 няколко пъти по 5 топченца

Стягане, пристъп на задух

Lachesis D12 няколко пъти по 5 капки

Болки, протичащи към лявата ръка

Latrodectus D12 няколко пъти по 5 капки

Безпомощност пред смъртта, смущение на кръвообръщението

Tabacum D30 няколко пъти по 5 топченца
Студени тръпки, натиск, страх
Vipera berus D30 няколко пъти по 5 топченца

Допълнително лечение, безпомощност, слабост

Crataegus първична тинктура, няколко пъти по 5 капки

Сърдечни болки

Страх, яд, уплаха климат

Aconitum D30 3x5 топченца

Бледост, смъртен страх, нощно време парене

Arsenicum D30 3x5 капки

Натиск, притискане, сърдечен инфаркт

Arnica D30 3x5 топченца

Сърдечни спазми, сърцебиене

Ammi visnaga D3 4x5 капки
Сърдечна слабост с обезкуражаванe
Crataegus, първична тинктура 4x5 капки

Като стегнат в юмрук

Cactus D3 4x5 капки

Силно изразено сърцебиене, натиск

Glonoinum D12 3x5 капки
Силно сърцебиене при изкачване на стълби
Iberis amara D4 3x5 капки
Изхождащи от гръбначния стълб
Kalmia D4 3x5 капки
Стягане, задушаване, притискане
Lachesis D12 3x5 капки

Сърдечни болки със смъртен страх

Latrodectus D12 3x5 капки
Гастрокардиални, алкохол
Nux vomica D30 3x5 топченца

Стремглаво сърцебиене, бодежи, страх

Spigelia D4 3x5 капки
Смъртна бледнина, немощност, смъртен страх
Tabacum D30 няколко пъти по 5 топченца

Безредна сърдечна дейност, потиснатост

Strophanthus D4 4x5 капки

Слабост на сърцето и кръвообръщението, изпотяване от страх.

Vipera berus D12 4x5 капки

Прескачане на сърцето, стягане, безсилие

Viscum D3 4x5 капки

Сърдечна слабост

Страх, вълнение, яд, сърцебиене

Aconitum D30 3x5 топченца
Нерегулярен сърдечен удар, слабост
Adonis vernalis D3 4x5 капки

Събиране на течност в тъканите

Apis D4 3x5 капки

Чувство на слабост, набиране на течност

Apocynum -първична тинктура 3x10 капки

Пренапрежение, затлъстяло сърце

Arnica D6 3x5 капки
Артериосклероза, забавяне на пулса
Barium carbonicum D6 3x1 таблетка
Прескачане на пулса, чувство на безсилие
Convallaria D3 3x5 капки
Безпокойство, забавяне на пулса, чернодробен натиск
Digitalis D3 3x5 капки

Нервно сърцебиене, треперене

Gelsemium D4 3x5 капки
Като че ли сърцето виси на нишка
Kalium carbonicum D6 3x1 таблетка

Сърдечна невроза при женски болести, миоматично сърце

Lilium tigrinum D4 3x5 капки

Хиперфункция на щитовидната жлеза

Lycopus D4 3x5 капки

Слабост на сърдечния мускул

Naja tripudians D10 3x5 капки

Хронично възпаление на сърдечния мускул

Oleander D4 3x5 капки

Слабост на сърдечния мускул, сценична треска

Strophantus D4 3x5 капки
Бъбреците отказват, набиране на течност
Serum anquille D10 3x5 капки

Сърдечна слабост, слабост на кръвообръщението, колапс

Veratrum D3 4x5 капки

Колапс, шок, смъртна немощ

Tabacum D30 няколко пъти по 5 топченца
Сини устни, недостиг на кислород
Laurocerasus D4 3x5 капки
Температура При простуда

Червен, горещ, възбуден, сух

Aconitum D30 3x5 топченца

Червен, горещ, унесен, пъхтящ

Belladonna D30 3x5 топченца
Блед, уморен, слаба борбеност, субфебрилен
Ferrum phisphoricum D12 3x1 таблетка

Променлива температура
Уморен, безсилен, изтощен, зъзне, мръзне
China D4 3x5 капки

Горещина, студ, студени изпотявания

Tarantula D12 3x5 капки

Грипна температура

Разглобен, разбит, втрисане

Eupatorium D4 4x5 капки

Разглобеност, горещина, разтрисане

Rhus toxicodendron D30 3x5 топченца

Треперене с усещане за травма, сепсис

Рyrogeneum D30 3x5 топченца
Продължителна температура

Зъзнене с горещина и жажда

Sulfur D4 3x1 таблетка

След инфекциозни заболявания

Ferrum phosphoricum D12 3x1 таблетка
Реконвалесценция
China D4 3x5 капки
Септична температура

Започващо отравяне на кръвта

Pyrogenium D30 1x5 топченца

Втрисане, колапс
Lachesis D12 3x5 капки

Изтощение
China D4 4x5 капки
Реконвалесценция
Ginseng D3 3x5 капки

Течение
Рядко, кафяво, кръвенисто, разраняващо
Acidum nitricum D4 3x5 капки

Жилаво, лепливо, обилно, като белтък от яйце

Alumina D6 3x1 таблетка

Бяло, слузно, разраняващо, сърбящо

Ambra D3 3x5 капки

Бяло, при ходене - болки в гърба и кръста

Aesculus D4 3x5 капки

Воднисто, парещо, сърбящо, разраняващо

Ammonium bromatum D4 3x5 капки
Свързано с либидото, кърваво, сърбящо
Aristolochia D4 3x5 капки

Воднисто, подобно на вода от мито месо, разраняващо

Arsenicum D6 3x5 капки

Жилаво, кърваво, разраняващо, болки в кръста

Bellis perennis D4 3x5 капки
Гъсто, лепливо, сърбящо, точи се
Borax D3 3x5 капки
Гъсто, люто, като белтък от яйце
Bovista D4 3x5 капки
Умерено, слузно, млечно, гъсто, жълто
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка
Жълто, слузно, млечно, разраняващо
Calcium fluoricum D6 3x1 таблетка
Подобно на яйчен белтък, сладострастно – сърбящо
Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Люто, разраняващо, с неприятна миризма, парещо

Carbo vegetabilis D6 3x1 таблетка
Тъмно, слузно, болезнено, сърбящо
Carduus marianus D3 3x5 капки

Воднисто, сърбящо, парещо, разраняващо

Causticum D4 3x5 капки

Слузно, гноевидно, разрапяващо, с неприятна миризма

China D4 3x5 капки

Слузно, тежест в областта на матката

Cimicifuga D4 3x5 капки

Бяло, люто, изгарящо, вонящо

Conium D4 3x5 капки

Възпаление, неприятна миризма, бъбречни оплаквания

Copaiva D4 3x5 капки
Гъсто, жилаво, специфична миризма на гениталии
Crocus D4 3x5 капки

Воднисто, люто, без чувство на сладострастие

Ferrum metalicum D4 3x1 таблетка

Воднисто, профузно, люто сърбящо

Graphites D6 3x1 таблетка
Тъмно, слузно, след усилие
Helonias D4 3x5 капки
Обилно, люто, разраняващо, загряващо
Jodum D 12 3x5 капки
Жилаво, жълто, разраняващо
Kalium bichromicum D4 3x1 таблетка
Гъсто, гноевидно, миришещо на сирене
Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка

Гъсто, жилаво, жълто, кръвенисто, разраняващо

Hydrasis D4 3x5 капки
Бяло,жълто, маже се, кърваво, гнилостно
Kreosotum D4 3x5 капки

Бяло, кръвенисто, болки в гърдите и гърлото

Lac caninum D4 3x5 капки

Жълто, зелено, воднисто, разраняващо, с неприятна миризма

Lilium tigrinum D4 3x5 капки

Бяло, жълmo, слузно, с неприятна миризма

Magnesium carbonicum D4 3x1 таблетка

Слузно, гноевидно, с неприятна миризма

Medorrhinum D30 5 топченца

Жълто, гноевидно, разраняващо, отваряне на язви

Mercur. solubilis D4 3x1 таблетка
Воднисто, рядко, люто, чувство за слабост
Natrium muriaticum D12 3x1 таблетка

Бяло, люто, парещо, кървенисто

Phosphor D12 3x5 капки

Подобно на яйчен белтък, сърбящо, вагинизъм

Platinum D4 3x1 таблетка
Гъсто, умерено, слузно, като сметана или воднисто
Pulsatilla D4 3x5 капки
Гноевидно, с люта миризма
Sabina D4 3x5 капки
С неприятна миризма, след липсваща менструация
Sanguinaria D4 3x5 капки
Бяло, болки в къръста и пояса
Senecio D4 3x5 капки

Жълто, зелено, разраняващо, полово възбуждащо

Sepia D4 3x1 таблетка
Рядко, воднисто, разраняващо, с неприятна миризма
Silicea D6 3x1 таблетка

Сърбящо, дразнещо, полова възбуда

Staphisagria D12 3x5 капки

Бяло, люто, парещо, сърбящо, рана, упорито

Sulfur D4 3x1 таблетка

Жълто, зелено, кървенисто, сърбящо, воднисто

Syphilinum D200 5 топченца, по предписание

Жълто, зелено, упорито, воднисто

Thuja D4 3x5 капки
Слузно, бяло, жълтеникаво
Zincum metallicum D4 3x1 таблетка

Удар
Страх от удар
Aconitum D30 3x5 топченца

Нахлуване на кръв, горещина, замаяност

Arnica D30 3x5 капки

Страх, безпокойство, вцепененост

Arsenicum D30 3x5 топченца
Страх, отчаяние, мозъчна склероза
Aurum D6 3x1 таблетка

Прилив на кръв с главозамайване

Belladonna D30 3x5 топченца

Пареза след удар

Causticum D6 3x5 капки
 Нахлуване на кръв, криза на кръвното налягане Glonoinum D12 3x5
капки

Нахлуване на кръв, мозъчна емболия

Lachesis D12 1 ампула венозно по предписание
Тъмночервен, безсъзнание, смущение в дишането
Opium D30 3x5 топченца

Ухапване от насекоми

Оток, парене, бодежи

Apis D30 3x5 топченца

Сърбящо, кървящо място на ухапването

Ledum D4 3x5 капки

Възпаление на лимфните пътища

Arsenicum D6 4x5 капки

Отравяне на кръвта, втрисане

Lachesis D30 1 ампула подкожно, по предписание от лекар
Фуникулна невралгия

Болки в тестисите, по хода на семенната връв

Berberis D3 4x5 капки

Болки в тестисите, по хода на семенната връв

Clematis D4 3x5 капки
Тестиси, епиндидим, като размазани
Rhododendron D4 3x5 капки

Последствия от трипер
Thuja D4 3x5 капки

$олки в члена и тестисите

Zincum metallicum D6 3x1 таблетка

Фурункул
Зачервяване, оток, тупане
Belladonna D30 3x5 топченца

Гнойно възпаление
Mercur. solubilis D12 3x1 таблетка
Гнойно стапяне
Hepar sulfuricum D12 3x1 таблетка

Оток на лимфните жлези, сепсис

Lachesis D12 3x5 капки

Склонност към фурункули

Sulfur jodatum D4 3x1 таблетка

Склонност към карбункули

Anthracinum D12 3x5 капки

Външно
Arnica - първична тинктура, почистване и попиване

Халюцинации
Изпаднали, неразговорливи пияници
Acid, sulfuricum D30 5 топченца

Чувства се обсебен и преследван

Anacardium D30 5 топченца

Буйства, беснее, хапе, моли се

Belladonna D30 5 топченца
Недоверчив, мания за величие
Arnica D30 5 топченца

Недружелюбен, бъбрив, преследван, обладан

Hyoscyamus D30 5 топченца

Еуфоричен, бъбрив, две воли

Lachesis D30 5 топченца

Плашлив, страхлив, видения

Opium D30 5 топченца
Надменен, хистеричен, страх, че трябва да убива
Platinum D30 5 топченца
Побъркан, луд от силен страх
Secale cornutum D30 5 топченца

Приказлив, яростен, видения, избягва

Stramonium D30 5 топченца
Обладан, спасител на света, мания за величие
Sulfur D30 5 топченца

Брутален, еротичен, обладан, преследван

Veratrum D30 5 топченца

Хемороиди

Парене, сълзене, кървене Acid, nitricum D4 3x5 капки

Тъмночервено, усещане за чуждо тяло

Aesculus D3 3x5 капки

Тежест, натиск, слузен секрет

Aloe D6 3x5 капки
Запек при малки деца
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Хемороиди по време на бременност

Collinsonia D4 3x5 капки

Заседнал начин на живот

Nux vomica D4 3x1 таблетка
Сълзене, кървене, нацепване
Ratanhia D4 3x5 капки

Бодежи, усещане за уплътнение, пролабиране на червото

Sepia D4 3x1 таблетка

Външно
Paeonia мехлем 2х дневно
Hamamelis мехлем 2х дневно
 седящи бани в отвара от дъбови кори

Херпес зостер

Зачервяване, мехурчета, люти секрети

Mezereum D4 3x5 капки

Гнойни мехурчета, образуване на корички

Rhus toxicodendron D4 3x5 капки

Мехурчета по хода на ребрата

Ranunculus bulbosus D4 3x5 капки

Сърбеж:, парене, изгаряне

Euphorbium D4 3x5 капки

Червено, усещане за травмиране

Croton D6 3x5 капки

Големи, разпукващи се, парещи мехури

Cantharis D6 3x5 капки
Непоносими нощни болки
Arsenicum D6 3x5 капки

Сегментно лечение
Formidium D30 по 1 ампула подкожно на.всеки два дни по
предписание

Хистерия
Голямо неспокойствие, гърчове
Absinthium D12 2x5 капки

Интелектуална и морална разруха

Bufo rana D12 2x5 капки

Свръхчувствителни хистерични деца

Chamomilla D12 2x5 капки

Сексуална невроза у възрастни господа

Conium D12 2x5 капки
Сексуална невроза у възрастни дами
Crocus D12 2x5 капки

Нимфоманки, ревниви жени

Hyoscyamus D12 2x5 капки
Смях, плач, ридания, въздишки
Ignatia D12 2x5 капки

Сексуална възбуда с угризения на съвеста

Lilium tigrinum D12 2x5 капки

Пристъпи на смях и плач, пристъпи на безсилие

Moschus D12 2x5 капки

Веселост, униние, пристъп на безсилие

Nux moschata D12 2x5 капки

Арогантен, хистеричен смях и плач

Platinum D12 2x5 капки

Страх, изпълнен с внушения

Sabadilla D12 1x5 капки
Чудноват, бъбрив, хистерични пристъпи
Stramonium D12 2x5 капки

Веселост, словоохотливост, страхливост

Lachesis D12 2x5 капки

Хрема
Простудна хрема, горещина, сухота
Aconitum D30 3x5 хопченца
Простудна хрема, горещина, изпотяване
Belladonna D30 3x5 топченца
Простуда, главоболие в областта на челото, силна хрема
Nux vomica D30 3x5 топченца
Хрема у кърмачета, жълта, слузна, разраняване
Sambucus D4 3x5 капки

Силна хрема, сухота, главоболие

Luffa D6 3x5 капки
Силна хрема, сухота, разязвяване
Kalium bichromicum D4 3x1 таблетка

Водниста, пареща, разраняване в гърлото

Сера D3 3x5 капки

Водниста, пареща, разраняваща

Arsenicum D6 3x5 капки

Гъста, стъкловидна слуз

Kalium sulfuricum D4 3x1 таблетка

Гъста, жълтеникава, обилна слуз

Hepar sulfuricum D4 3x1 таблетка

Гъста, жълта, зеленикава, разраняваща

Hydrastis D4 3x5 капки
Хронична, люта, болезненост по костите
Silicea D12 2x1 таблетка

Хронична, упорита, гъста, зелена

Thuja D12 2x5 капки

Засилване от септември до март

Camphora, първична тинктура, сутрин 2 капки върху захар
Хълцане

Горещина, кръвонапълване, спазми, колики

Belladonna D30 5 топченца

Често, звънко, спастично

Cicuta D4 3x5 капки

Конвулсивно оригване, задушаване

Cuprum metallicum D30 5 топченца
Затруднено гълтане, присядане, оригване, повръщане
Hyoscyamus D4 3x5 капки

Оригване, пълнота, къркорене, освобождаване на газове

Mandragora D12 3x5 капки
Пълнота, газове, експлозивно оригване
Nux moschata D30 5 топченца

Тежест, спазъм, пълнота, горчиво оригване

Nux vomica D30 5 топченца при нужда

Конвулсивно оригване, чувство на глад

Niccolum D6 3x1 таблетка

Къркорене, спазми, убийствено гадене

Tabacum D30 5 топченца при нужда

Гадене, повръщане, освобождаване на газове

Zincum valerianicum D30 5 топченца
Чернодробна цироза

Оток, тежест, жълтеница

Carduus marianus D2 3x5 капки

Оток, тежест, повръщане

Chelidonium D3 3x5 капки

Език като географска карта

Taraxacum D4 3x5 капки

Слабост, отслабване, жълтеница

Lycopodium D4 3x5 капки
Уголемяване на черния дроб и слезката
Ceanothus amercanicus D4 3x5 капки
Черен дроб, слезка, оточност
Quassia D3 3x5 капки
Черен дроб на пияница
Nux vomica D3 + Quassia D3 поравно, 3x10 капки
Рак на черния дроб
Cholesterin D4 3x5 капки

Чувствителност към времето

Влажно време

Замръзвания, увреждания от премръзване

Abrotanum D3 3x5 капки

Ревматизъм, подагра
Acid, benzoicum D3 3x5 капки

Стави, кости, белези от рани

Acid, nitricum D3 3x5 капки

Невралгии, болки в петата

Arania D12 3x5 капки
Склонни към простуда лимфатици
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Ревматизъм на ставите на пръстите

Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Уши, глава, невралгии

Capsicum D4 3x5 капки
Водниста простудна хрема
Сера D4 3x5 капки
Температура, невралгии
China D4 3x5 капки

Есенна подагра и ревматизъм

Colchicum D4 3x5 капки

Ишиас, астма, ревматизъм

Dulcamara D4 3x5 капки

Астма, подагра, ревматизъм, лумбаго

Formica rufa D30 1 ампула подкожно по лекарско предписание
Хрема, астма, круп
Jodum D30 5 топченца

Напредващи невралгии с парези

Ledum D4 3x5 капки
Ангина, катар, глава, кости, нерви
Merc, solubilis D12 3x1 таблетка

Херпес зостер, невралгии

Mezereum D4 3x5 капки

Астма, подагра, ревматизъм, влажен климат

Natrium sulfuricum D12 3x1 таблетка
Чувствителност към промените във времето, ревматизъм
Rhododendron D12 3x5 капки

Намокряне до кости, пресилване, ревматизъм

Rhus toxicodendron D30 няколко пъти по 5 топченца

Болки в гърлото, фокална токсикоза

Phytolacca D4 3x5 капки
Аменорея, ревматизъм
Pulsatilla D4 3x5 капки

Простудна хрема, главоболие

Nux vomica D30 няколко пъти по 5 топченца

Дразнеща кашлица, астма

Rumex crispus D4 3x5 капки

Хрема у кърмачета
Sambucus D4 3x1 прахче, на върха на ножа

Бъбреци, пикочен мехур, ревматизъм, подагра

Sarsaparilla D4 3x5 капки

Дразнеща кашлица, астма

Sticta pulmonaria D4 3x5 капки
 Склонност към простуди, астма, ревматизъм, невралгии
Thuja D12 3x5 капки

Склонност към простуда, към катари

Tuberculinum D200 5 топченца по лекарско предписание

Есенни и зимни катари

Teucrium D4 3x5 капки

Дразнеща кашлица, нощна астма

Zingiber D4 3x5 капки

Фъон

Страх, яд, сърце, невралгии

Aconitum D30 5 топченца

Глава, сърце, мигрена

Gelsemium D4 3x5 капки
Раздразнителност, сърдитост, появата на дъжд подобрява
състоянието
Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка

Кожа, нерви, ревматизъм

Psorinum D30 няколко пъти по 5 топченца
Чувствителност към промените във времето
Rhododendron D30 няколко пъти по 5 топченца

Неспокойствие, температура, нощно изпотяване

Tuberculinum D200 5 топченца по лекарско предписание
Неспокойствие, мускулни болки
Zincum valerianicum D30 няколко пъти по 5 топченца

Хубаво време
Главоболие, мускулни болки, невралгии
Bryonia D3 3x5 капки
Бъбреци, пикочен мехур, ревматизъм
Causticum D4 3x5 капки

Катар, ревматизъм
Hepar sulfuricum D6 3x1 таблетка
Хрема, главоболие, простуда
Nux vomica D4 3x5 капки

Кихане, кашлица, сенна крема

Sabadilla D4 3x5 капки

Дразнеща кашлица, щитовидна жлеза, сърце

Spongia D3 3x5 капки

Ветровито време

Сърце, простуда, невралгии

Aconitum D30 3x5 топченца

Очи, кости, нерви, сърце

Asa foetica D4 3x5 капки
Кръвонапълване, глава, кости, настроение
Aurum D30 3x5 топченца

Горещина, температура, невралгии, простуда

Belladonna D30 3x5 топченца

Главоболие, ревматизъм, настроение

Bryonia D4 3x5 капки
Страх, простуда, ревматизъм
Calcium carbonicum D6 3x1 таблетка

Умора, слабост, ревматизъм

Calcium phosphoricum D4 3x1 таблетка

Глава, зъби, нерви, безсъние

Chamomilla D30 5 топченца

Глава, невралгии, променлива температура

China D4 3x5 капки
Глава, гърди, болки по костите
Eupatorium D4 3x5 капки

Студ, течение, склонност към простуди

Hepar sulftiricum D12 2x5 топченца
Очи, уши, носен катар
Graphites D6 3x1 таблетка

Горещина, на приливи, пролет, лято

Lachesis D12 3x5 капки

Сърдит, властен, нетърпими деца

Lycopodium D30 5 топченца

Глава, гърло, нерви, колики

Magnesium phosphoricum D6 3x1 таблетка

Глава, нос, стомах, кръст, простуда

Nux vomica D30 5 топченца

Буря, лошо време, раздразнимост

Рhosphor D30 5 топченца
Мръзне през лятото, имунна слабост
Psorinum D30 5топченца

Хрема, пикочен мехур, аменорея

Pulsatilla D4 3x5 топченца

Чувствителност към промените във времето, ревматизъм

Rhododendron D30 5 топченца
Очи, уши, невралгии
Spigelia D4 3x5 капки

Възбуден, уморен, отпуснат, слабост в кръста

Sepia D4 3x1 таблетка

Течение, простуда, невралгии

Silicea D12 2x1 таблетка
Кашлица, изпотяване, невралгии
Sulfur D4 3x1 таблетка

Горещина, изпотяване, невралгии

Sulfur D4 3x1 таблетка
Щитовидна жлеза

Силен глад, отслабване, дегенериране

Acid, fluoricum D12 3x5 капки

Силен глад, отслабване, Базедова болест

Arsenicum jodatum D4 3x5 капки

Оток, задушаваща кашлица

Вromum D4 3x1 таблетка

Твърда, възлеста струма,спастична кашлица

Calcium fluoricum D6 3x1 таблетка

Отслабване, Базедова гуша

Chininum arsenicosum D4 Зх 1 таблетка
Тиреотоксично стомашно смущение
Conium D4 3x1 таблетка

Гуша при млади момичета

Fior de Piedra D4 3x5 капки

Отслабване, сърцебиене, силен глад

Hedera helix D4 3x5 капки
Силен глад, отслабване, Базедова болест
Jodum D12 3x5 капки
Стягане, Базедова болест
Lachesis D12 3x5 капки

Спадане на тегло, сърдечни оплаквания

Lycopus D4 3x5 капки
Натиск, втвърдяване, сърцебиене
Magnesium fluoricum D12 3x5 капки

Глад, жажда, сърцебиене

Phosphor D12 3x5 капки
Страх, сърцебиене, потиснатост
Secale D4 3x5 капки

Ядосан

Страх, яд, вълнение, сърцебиене

Aconitum D30 5 топченца

Страх, яд, вълнение, диария

Argentum nitricum D30 5 топченца

Гневлив, възбудим, навъсен

Agaricus D4 5 капки

Гневен, всяко противопоставяне буди недоволство

Bryonia D30 5 топченца
Капризен, раздразнителен, вироглав
Chamomilla D30 5 топченца

Гневен заради всякаква дреболия

Chelidonium D30 5 топченца

Яд, вълнение, сърцебиене

Coffea D30 5 топченца
Ядосан за всяка дума, която трябва да произнесе
Colocynthis D4 3x5 капки

Bъзбудим, плашлив, избухлив

Lycopodium D30 5 топченца

Трябва да се въздържа, за да не ругае

Magnesium carbonicum D12 2x5 капки

Възбуден, навъсен, когато го утешават

Natrium muriaticum D30 5 топченца

Cnори за всяка дреболия

Nux vomica D30 5 топченца
Високомерен, гневи се при най-малък повод
Platinum D30 5 топченца

От ярост търси препирня

Phosphor D30 5 топченца

Нервен, ядовит, незагрижен за семейството си

Sepia D30 5 топченца

Ядосва се на всичко, дори на това, което не го засяга

Staphisagria D30 5 топченца

Силни изблици на гняв и неприязън

Stramonium D30 5 топченца

Не желае никого около себе си, с лошо настроение, шегаджия

Sulfur D30 5 топченца
При най-малия повод се сърди и ругае
Veratrum D30 5 топченца

Гневлив, възбудим, опечален, навъсен

Zincum metallicum D30 5 топченца

Язва на сомаха
Ядене, пиене, ядове
Nux vomica D6 3x1 таблетка

Възбуда, чувство на пълнота, газове

Argentum nitricum D6 3x5 капки

Недоимък на солна киселина

Acid, muriaticum D6 3x5 капки

Хиперкиселинност
Robinia pseudoacacia D12 3x5 капки
Непоносимост към месо, мазнини, мляко, хляб
Acid, nitricum D4 3x5 капки

Грижи, тревоги, оскърбления

Ignatia D30 5 топченца при нужда
Болки на гладно, уригване
Mandragora D4 3x5 капки

Отвращение от ядене, непрекъснато повръщане

Arsenicum D6 3x5 капки

Жажда, парене, усещане за травма

Phosphor D12 3x5 капки

Повръщане от трудносмилаема храна

Kreosotum D4 3x5 капки

Парене, усещане за травма

Hydrastis D4 3x5 капки

Реконвалесценция
China D4 3x5 капки
Яйчници

Остро, тупане, спазми

Belladonna D6 3x5 топченца

Придърпване, усещане за травма, повече вдясно

Apis D4 3x5 капки
Болки в левия яйчник
Lachesis D12 3x5 капки .
Чувство за уголемяване
Аrgentum nitricum D4 3x5 капки
Перитонеално дразнене
Мercur. solubilis D12 3x5 капки
Състояния на сексуална възбуда
 Palladium D12 3x5 капки

Хронично възпаление
Thuja D4 3x5 капки
Язва на подбедрицата

Разширение и слабост на повърхностните съдове

Acid, fluoricum D4 3x5 капки

Застой с болки по хода на вените

Aesculus D3 3x5 капки

Сърбящи, синкави, кървящи язви

Carbo animalis D6 3x1 таблетка

Чернодробен и портален застой

Carduus marianus D3 3x5 капки

Чернодробен и портален застой

Lycopodium D4 3x5 капки
Сърбящи, кървящи, синкаво-ливидни язви
LachesisD12 3x5 капки

Застой, прозиращи сини вени

Pulsatilla D4 3x5 капки

Смущение в кръвообръщението, старческа гангрена

Secale cornutum D4 3x5 капки
• Хората ще бъдат готови ... да ограничат медицинските терапии, тъй
kamo uckam да получат шанса и силата да мозат да се лекуват и оздравяват
сами."
/Иван Илич/

"МАЛКАТА ХОМЕОПАТИЧНА ДОМАШНА АПТЕКА"

Въпреки че богатството и многообразието на нейните лекарства са
една от особеностите на хомеопатията, все пак е възможно да се дефинира
база от средства, която да формира основата на една "Малка хомеопатична
домашна аптека". "От опит се знае, че оплакванията, които се проявяват в
едно семейство и при преговите членове, са винаги едни и същи. Разбира
се, имат се пред вид само ежедневните неразположения - детето има
температура, майката главоболие, бащата простуда - които се познават и
могат правилно да се преценят. За такива случаи си струва лекарството да
се намира под ръка вкъщи, тъй като точно в хомеопатията с навременния
прием често може да се предотврати заболяването или да се отслабят
последствията му.
Тук съм подбрал и описал в стегната форма няколко изпитани
хомеопатични лекарства. По този начин читателят има възможност да
избере лекарството не само съобразно своите симптоми /както е направено
в предходната глава/, а може да научи за възможностите на дадено
лекарство и по този начин да открие съответното лечение на определено
оплакване. До известна степен това, което се дава тук, е 'малко лекарствено
учение', което трябва да предостави първи познания за начина на действие
на хомеопатичните лекарства.

ИЗПИТАНИ ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА И ТЯХНОТО

ОПИСАНИЕ

Acidum bensoicum
Бензоева киселина

Етиология
Пренапрежение, простуда, изстудяване, влага, студ, влажна земя,
пясък в бъбреците. Влошаване: периодично към 2 часа през нощта, вино,
кафе, шоколад, натиск, каишка на часовник, жартиери, твърдо легло.
Подобряване: умерен климат, свеж въздух.
Конституция Страхлив, потиснат, апатичен, затормозява се при
неприятни мисли.
не намира спокойствие, затваря се в себе си, не иска да бъде заговарян,
безутешен, скръбен, преситен от живота.
Блед, студен, влажен, неспокоен, подагрено-ревматичен, литемичен.
Показания
Периодично проявяващи се подагра и ревматични пристъпи с бъб
речни и болки в кръста. Затопляне и температурни тласъци при ин фекция
на пикочните пътища, пясък в бъбреците, увреждане на сухожилията,
възпаление на ахилесовото сухожилие, подагрозни възли ревматично
сърдечно заболяване, възпаление на бъбреците, пикочниия мехур и
пикочопроводите, възпаление на очите, стомаха и бронхите, оточност,
вдървеност, бодежи и деформации в малките стави, сърбящи, парещи
кожни обриви, разяждащи лигавични секрети, склонност към разязвяване,
Бензоевата киселина е нашето най-важно противоподагрозно и ревматично
средство.
Потенция D3,D4

Acidum phosphoricum
Фосфорна киселина
Етиология
Тревоги, грижа, разочарование,любовна мъка, носталгия, училищен
стрес, болнави деца, особено при подрастващите. Влошаване: Заболявания,
операции, кървене, недостиг от сън в резултат на сексуални ексцесии, студ,
влага, пренапрежение и простуда, мирис на тютюн и парфюм, музика, шум.
Подобряване: спокойствие, топлина, сън, свеж въздух.

Конституция
Нервен, стахлив,несигурн, смущения в концентрацията, лекомислие,
разсеян, с никого не желлае да говори, нежелание да отговаря, да бъде
утешен, през целия ден би могъл да дреме, да се унася и да мисли за
разочароващите любими. Блед, изморен, изтощен, лимфатичен.

Показания
Фосфорната киселина, както и калциевият фосфат, са най-важното ни
средство за деца в училищна възраст и младежи с любовно разочарование.
Главоболие, сърдечна слабост, бодежи отстрани, кървене от венците,
стомашно- чревни ктари, диабет, онанизъм, импотентност, слабост в гърба
и кръста, сколиоза /изкривяване на гръбначния стълб/, болки в костите,
халтави стави, склонност към депресии, малокръвие, склонност към
кървене, ремитиращи температурни състояния, нервна слабост, безсъние,
зиморничавост и изблици на пот, мръзнене, студени ръце.
Потенция D4, D12, D30
Aconitum
Самокитка
Етиология
Страх, ядовитост, вълнение, уплаха, вятър, хала, буря, фьон, течение,
смяна на температурите, простуда, главоболие, болки в гърлото, коремни
болки, сърцебиене, сърдечни пристъпи със силно сърцебиене, горещина,
мраз, топла глава, студени ръцеи крака, грипни средства, летни диарии,
слънчев удар, изстудяване, отрязване на косите.
Влошаване: вечер, преди полунощ, светлина, шум, мирис, натиск,
докосване, липса и потискане на секретите. Подобряване: поява на пот,
обриви, менструация, полиурия.

Конституция
Страхлив, сърдит, плашлив, устремен, нетърпелив, избухлив, с фикс-
идеи; страхува се, че трябва да умре, че може да получи сърдечен инфаркт
или мозъчен удар; страх в тесни помещения, при пресичане на улицата,
при събирания на хора, от пр"израци, духове, ясновидец. Червен, топъл,
горещ, силен, сух, лимфатичен.

Показания
Аконитът е първото средство при страх, слънчев удар, простуда, грип.
сърцебиене, сърдечен афект, сърдечен страх. Всички оплаквания се явяват
внезапно, най-често вечер или преди полунощ, Внезапна силна треска с
горещина, мръзнене, сухота, жажда и пълен, твърд пулс. Главоболие, болки
в гърлото, коремни болки, летни диарии, грип, катари, очи, нос, уста,
бронхи, тригеминална невралгия, зъбобол, невралгии, мускулен и ставен
ревматизъм. Крупозна кашлица, бронхит, белодробно възпаление, жлъчен
мехур, пикочен мехур, сляпо черво, възпаление на коремната ципа,
мравучкане, изтръпване на ръцете и краката, чувствителност на натиск и
докосване, дерматит, слънчево .изгаряне, изгаряния.
Потенция D4, D12, D30

Ambra grisea
Екскременти от кашалот

Етиология
Тревоги, грижи, болнавост, професионални тревоги, училищни дела,
семейни проблеми, психическа, душевна, физическа и сексуална
превъзбуда, тежки мисли, не може да заспи от мъчителни мисли, през
целия ден мисли за парични и професионални проблеми. Влошаване: вечер
при заспиване, сутрин при събуждане, спомени, чужди хора, ядене, пиене,
топлина. Подобрение: развличане, движение сред природата.
Конституция
Свръхчувствителен, нервен, несигурен, при говор губи червената
нишка, треперене, сърцебиене, изпълнен с вътрешна припряност и
 готовност за движение, страх в присъствието на непознати хора,
изчервяване, смутен, лимфатичен.

Показания
Амбрата е сънотворното и средството при тревоги за нервните,
страхливи хора днес. Състояния на изтощение в резултат на тревоги и
безсъние, сърцебиене, склонност към забравяне, астма на нервна почва,
покашляне от смущение, предизпитен страх, гадене, задавяне при
повръщане, чувство на стягане в гърлото, запек, нервни позиви за
уриниране и по голяма нужда, глухота. Мравучкане, кръвоизливи от
матката при незначителни поводи, горещина, зачервяване, силно вълнение
със смущения в зрението и слуха. Болният се чувства нападнат от всичко:
хората, музиката, преди всичко мислите.
Потенция D3

Antimonium crudum
Черен антимонит

Етиология
Преяждане, безразборно хранене, пренатоварване на стомаха, чув-ство
на глад, желание за дъвчене, винар, затлъстяване, смущения в съня, умора.
Влошаване: много високи и ниски температури, горещина, слънце,
простуда, студени бани, пиене на студени течности, ядове, оказване на
дълбоко уважение, нападки, утешаване. Подобрение: спокойствие, лежане
на хладен, свеж въздух.

Конституция
Опърничави, вироглави, недружелюбни деца. не искат да бъдат наг-
леждани и нападани. Навъсени, сантиментални, еротични, похотливи,
влюбени лунни романтици. Страх пред бъдещето и съдбата, би искал с
удоволствие да се застреля.

Показания
Подагрозно-ревматично предразположение у затлъстели. Остри и
хронични стомашно-чревни катари, език покрит с дебел бял налеп,
стомашни болки и главоболие, задавяне, гадене, повръщане, пресипналост,
храносмилателен обрив, уртикария, мазоли по кожата на краката,
брадавици, ръбци, втвърдяване на ноктите.
Потенция D4, D12, D30
 Apis mellifica
Медоносна пчела

Етиология
Алергия към ужилване от пчели, насекоми, кърлежи, слънчев удар,
алергия към хранителни продукти, оточност,. Набиране на течност,
дразнене на мозъчните обвивки. Влошаване: топлина, слънце, горещина,
топли помещения и компреси, натиск, пристягане. Подобряване: хладни,
студени компреси, разголване, отвиване, навън, на свеж въздух.
Конституция
Нервен, няма спокойствие, неуморен, възбуден, брутален, недоверчив,
ревнив, вцепенение, крясъци, скърцане със зъби, застрашаващо живота
объркване.

Показания
При ужилване от пчела мястото на убождането се зачервява, затопля и
отича, с ужасни парещи и пробождащи болки, склонност към нагнояване и
флегмони, адинамична треска с липса на жажда, разбитост, дразнене на
мозъчните обвивки, вцепенение, чувствителност на допир и безсъзнание.
Главоболие със стряскане, скърцане със зъби. Остро възпаление на:
кожата, лигавиците, клетъчна татькан, мозъчните обвивки, очите,
ларинкса, плеврата, бъбреците, пикочния мехур, яйчниците. Отоци по
горните клепачи, мъжеца, перикардиума, плеврата, алергичен оток.
Фурункули, карбункули, флегмони, възпаление на лимфните пътища,
подагрозно-ревматично зачервяване и оточност. Подобрява се от студени
манипулации.
Потенция D4, D6, D30

Argentum nitricum
Сребърен нитрат

Етиология
Душевно и психически претоварени ученици, студенти и менажери,
страх, вълнение пред из пити при оратори, певци, хипохондрици, със
сърцебиене, покашляне, заекване и напъни по голяма нужда. Страх в тесни
помщения, кино, театър, тесни улици и площади, мостове, синдром на
небостъргачите. По- лошо привечер, при мисълта за това. По- добре на
свеж въздух.
Конституция
 Блед, студен, изпотен, развълнуван, литемичен. Всичко става твърде
бавно, не се вмества във времето, не е дорасъл за задачата си, слабост на
концентрационната способност и паметта, с удоволствие би избягал, би
излязъл от кожата си, развълнуван, мълчалив и меланхоличен.
Показания
Напредваща умора в резултат на страхове, вълнения и
неудоволетвореност, отслабване на килограми и хипохондрия. Бягство към
захар и шоколад. Пробождаща болка в челото, десностранна мигрена,
катарални възпаления: очи, ръбове на клепачи, нос, ларинкс; астма, язви по
устата, фаринкса, стомаха, дванадесетопръстника, червата, матката и
кожата, течение от изхода на уретрата и влагалище-|то с разкъсваща болка,
възпаление на пикочния мехур и бъбреците, заболявания на гръбначния
мозък.
Потенции D4,D12, D30

Arnica montana

Етиология
Душевно, психическо и телесно претоварване, претоварване с работа,
свръхумора, пролетна и възрастова умора. Нараняване, кървения,
раждания, операции, заболявания, реконвалесценция. Влошаване: топлина,
слънчево и рентгеново облъчване. Болки по белезите. Влага, студ, течение,
буря и фьон. Недоверие, иска да бъде оставен на спокойствие. Всичко му
изглежда много трудно, седенето, лежането и говоренето. Отпуснат,
разнебитен, пресищане от живота.

Конституция
Червен, топъл, горещ, влажен, буен, силен, литемичен. Страх,
Неспокойствие, недоверие. Отказва лекар, лекарства и утеха. Страхува се
от настоящето и бъдещето, от сърдечен инфаркт и мозъчен удар, от |
събирания на хора. Своенравен, непресказуем, навъсен, кавгаджия,
Уморен, изтощен, разнебитен, мълчалив, безучастен.

Показания
Аконитум е първото средство за страх, температура, простудно
средство , Арника – първото средство при нараняване, кървене, болка,
рана. Външни и вътрешни наранявания, изкълчвания, контузии, костни
счупвания, кървене, мозъчни кръвоизливи, мозъчно сътресение, високо
кръвно налягане, ангина пекторис, възпаление на сърдечния мускул и
разширяване на сърцето, пред- и следлечение при операции и раждане.
Топлина, нахлуване на кръв, температура и изпотяване, главоболие,
световъртеж, бучене в ушите, кръвоизливи в ретината и от носа,
възпаление и кървене от венците, пресипналост, магарешка кашлица.
Подагра, мускулен, синовиален и ставен ревматизъм, с чувс-тво на
изкълчване и разнебитване, акне, фурункул, флегмон, декубитус, венозен
застой, разширени вени. Потенция D4, D12, D30

Arsenicum album
Арсеникова киселина
Етиология
Страх, разочарование, изоставеност, натрапчиви представи,
напредващи, изтощителни заболявания с нарастващо омаломощаване,
отслабване на килограми, кахексия, маразъм. Влошаване: след полунощ,
периодично, натиск, докосване, ядене, пиене, студ Подобряване: студена
вода на малки глътки и топлина.

Конституция
Побледнял, блед, студен, сух, изтощен, измършавял, деструктивен,
Изпълнен със страх и безпокойство. Страхува се, че никой повече не може
да му помогне и трябва да умре. Смъртта е изписана на лицето му. Страх
от кражба, разбойници, убийци, мисли, че не е направил достатъчно.
Чувствителен, педантичен, ругае, упреква, от нищо не с доволен. Душевна,
психическа и физическа разруха.

Показания
Арсеникът е последно и крайно средство, най-дълбоко проникващото
средство на края на страданията и живота. Слабост, безсилие слабост на
сърцето и кръвообръщението. маломощие, шок, задух, бронхиална и
кардиална астма, главоболие, мигрена, възпаление на очите кръвоизлив в
ретината, склеротично и диабетно отлепване на ретината, ослепяване,
белодробна туберкулоза, ангина пекторис, сърдечен инфаркт, афти, язви в
устата, възпаление на стомаха, дванадесетопръстника, червата, матката,
отравяне от месо с повръща не и диария, склеротични и диабетни
смущения в кръвообръщението, чернодробна цироза, бъбречно възпаление,
херпес зостер, възпаление на нервите, суха, мокреща екзема, псориазис,
опадане на косата, сен-на хрема, септични фебрилни състояния. След
Ferrum phosphoricum и Veratrum album Arsenicum album е най-важното
средство при летни диарии и натравяне с месо и колбаси.
Потенция D4, D12, D30
 Belladonna
Лудо биле

Етиология
Страх, яд, уплаха, вълнение, никнене на зъби, превъзбуда, горещина,
слънчево облъчване, изстудяване, простуда, температура с горещина,
нахлуване на кръв, изпотяване и вцепенение. Влошаване: вечер, при лягане
и събуждане. Натиск, докосване, разсъбличане и течение, Подобрение: чрез
спокойствие, топлина, извиване назад и изпъване.

Конституция
Червен, горещ, влажен, неспокоен, плашлив, вцепенен, емфатичен.
Нервен, див, яростен, вцепенен, объркан, уплашен, сепване, трепване,
гърчене, сетивна измама, халюцинации, вижда само чудовища, духове и
фигури, бяга, смее се, пее, присмива се; в умопомрачение, в безсъзнание.

Показания
Често последва Aconitum при остри простудни и възпалителни
температури. Нахлуване на кръв в главата, със затопляне, изпотяване и
студени стъпала, при дразнене на мозъчните обвивки и епилепсия.
Мигрена, възпаление на очите със склеротични и диабетни промени в
ретината, световъртеж с бучене в ушите, тригеминална невралгия, хрема,
кървене от носа, ангина, възпаление на ларинкса със спазъм на гласните
връзки и суха, лаеща кашлица, възпаление на зъбните корени с тупащи
страшни болки, възпаление на стомаха, червата, яйчниците, Матката и
перитонеума. Стомашни, чревни, жлъчни, бъбречни и менс-труални
колики. Възпаление на нервите, невралгии, полиневралгии, лумбаго и
ишиас след течение, вдигане на тежест и изстудяване.
Потенция D4, D12, D30
Berberis vulgaris
Кисел трън
Етиология
Подагрозно-ревматична диатеза, жлъчни, бъбречни и камъни в
пикочния мехур, инфекции на пикочните пътища с болки в бъбреците и
кръста, автоинфекция, злоупотреба с медикаменти. Влошаване: чрез
продължително седене, стоене, каране на автомобил, пренатоварване,
изстудяване. Подобрение: чрез отделяне на урина, изпражнения,
изпотяване и секрети.
Конституция
Блед,сивкав, жълт, нездрав, зъзнещ, изнурен. Уморен, изтощен,
потиснат, разбит, без настроение, недружелюбен. Нервен, възбуден, унил,
начумерен, преситен от живота; недостатъчна способност за спомняне и
слабост на паметта. Не иска да говори и работи, а по -скоро да умре.

Показания
Заедно с Acidum benzoicum нашето, най-важно подагрозно и
ревматично средство. Голяма умора и изтощение, чернодробни, бъбречни,
кръстни, поясни болки; Жлъчни, бъбречни, камъни в пикочния мехур,
инфекция на пикочните пътища. Усещане за студ, киселини, хълцаме,
жлъчен застой, жълтеница, възпаление на уретерите, тестисите и
епидидима; мътна урина, на парцалчета, с червена утайка, пясък. Сърбящи,
парещи кожни обриви, псориазис, пришки, уртикария, анални фистули,
анални фисури. Средство за отделяне на шлаките. Потенция D3

Bryonia alba
Дива тиква

Етиология
Яд, вълнение, уплаха, гняв, професионални грижи, чувство за
малоценност, простуда, изстудяване, потискане на отделянията и кожен
обрив. Влошаване: чрез движение, разтърсване, топлина, топло време,
топли помещения, топли компреси, след ядене и сутрешните часове при
ставане. Подобряване: чрез студ, хладен въздух и напитки, лягане на
болната страна, на спокойствие, свеж въздух и при изпотяване.
Конституция
Червен, горещ, сух, подпухнал, нервен, възбуден, гневен, литемичен.
Сърдит, раздразнен, без настроение, гневен, не търпи ръзражение, навъсен,
капризен, яростен, страх, че не ще се справи с работата, че не е живял
достатъчно, чувства се подгонен, работил прекалено, подложен на
прекалено много изисквания. Би искал да ос-тане сам вкъщи.
Показания
Брионията е първото ни подагрозно и ревматично средство, когато
болките се явяват при движение и се успокояват чрез спокойствие, топлина
и лягане на болната страна. Вечерни температурни състояния с горещина,
кисела пот и силна жажда за студена вода. Сухи кожа и лигавици с
лепливи, трудно разтворими, кръвенисти секрети, пробождащи, остри
болки. Пулсиращо, пръсващо главоболие, кихане, кървене от носа,
пресипналост, тежка, суха кашлица с пробождащи болки при дишане.
Езикът е бял, жълтеникав налеп, повръщане, гадене, стомашни болки след
ядене. Газове, запек, оточност на черния дроб, жълтеница след ядове, лятна
диария. Ставите горещи, оточни, чувствителни на допир, движение и
топлина. Възпаление на белите дробове и плеврата. Болки по мускулите,
нервите и ставно възпаление. Лумбаго с неспособност за движение.
Потенция D3, D30

Carduus marianus
Бял трън

Етиология
Яд, вълнение, гняв, мляко, мазнина, месо, яйца, алкохол, запек,
затлъстяване, застой в областта на порталната вена, остри и хронични
чернодробни страдания. Влошаване: след обяд, при смущения в съня,
влажно и горещо време, натиск, докосване, мирис. Подобряване: чрез
спкойствие, топлина, топли компреси, сух климат и свеж въздух.

Конституция
Жълт, сивкав, топъл, влажен, чувствителност, плачлив, слаб,
лимфатичен. Нервен, раздразнителен, сърдит, неприветлив, чувствителен,
потиснат, тъжен, сдържан, уморен, изтощен, вцепенен, страхлив,
безнадежден, изтощен, склонен към забравяне, без подтик.

Показания
Белият трън е начално средство при остри и хронични чернодробни
страдания, жълтеница, чернодробна цироза, главоболие със затопляне и
световъртеж, невралгични очни болки, смущения в зрението, жълти
еклери, ушна екзема, хрема, кашлица, пресипналост, пробождане отстрани,
стомашно-чревни смущения, жлъчни камъни, висок сто-еж на
диафрагмата, гадене, погнуса, повръщане на жлъчка, хемороиди,
разширени вени, язви по подбедриците. ПотенцияО2
Causticum
Сода каустик
Етиология
Страх, тревоги, грижи, тежки мисли, склонност към простуди, грип,
студ, вятър, буря, течение. Влошаване: сутрин към 2-4 часа, сухо, хубаво
лятно време, преди и по време на менструация. Подобрение: при влажно
време, при мрачно небе, пиене на студено.

Конституция
Блед, сивкав, сух, с болнав вид, тъжен, изтощен, литемичен. Causticum
не е начално средство, но затова пък идеално средство при хронични
изтощителни кожни и лигавични заболявания със страх, скръб, съчувствие,
състрадание и сантименталност. Страх от здрачаване, като че ли предстои
нещастие или нещо лошо. Безутешен, напредваща духовна и физическа
слабост, изтощение.
Показания
Слаби, бледи, рухнали хора в резултат на изтощителни заболявания,
челно главоболие, световъртеж, слабост, треперене и паретичност,
възпаление на конюнктивите, пареза на клепачите, катаракта, ушна екзема,
шум в ушите, катар на туба аудитива, лицева пареза, тригеминална
невралгия, простудна хрема, кихане, кървене от носа, възпаление на
фаринкса и ларинкса, пареза на гласните връзки, болки в гърлото, зъ-бабол
и кашлица, подобрение от пиене на студени напитки Безуспешно,
затруднено изхождане на изпражнения, слабост на дебе лото черво,
мехурна слабост, нощно напикаване, хроничнен мускулен и ставен
ревматизъм, подагра, артроза на големите стави, нервно възпаление,
ишиас, упорита, суха, пареща екзема, сърбеж по кожата, уртикария,
вроговяващи брадавици.
Потенции D4, D6, D30
Сера
Кромид лук
Етиология
Склонност към простуди, простуда, простудна, грипна и сенна хрема.
Влошаване: от студ, влага, есенно и зимно време, в топлото, в топла стая,
вечер при лягане, течение, разсъбличане. Подобрение: на открито и на свеж
въздух.

Конституция
Блед, изморен, зъзнещ, сгорещен, трескав, смазан, литемичен.
Раздразнителен, сърдит, досаден, капризен, яростен, хремав, засегнат;
начумерен, уморен, изтощен, без настроение, вцепенен, объркан,
хипохондричен; страхува се да не полудее.

Показания
Сера е първото средство против хрема при простудна и сенна хрема,
когато носът при водниста хрема отделя обилна, водниста, разранява-|ща
секреция, с оскъдно сълзотечение и отпадналост. Вазомоторен ри-нит с
дразнене на околоносните кухини, фаринкса и ларинкса. Кашляне, кихане,
пресипналост, сухота, парене, грапавост. Бронхит, астма, бол-ки в ушите,
бучене в ушите, намален слух, катар на туба аудитива. Възпаление на
конюнктивите със спазми на клепачите, бъбречен, мехурен, гръбен, поясен,
мускулен и ставен ревматизъм, невралгии и болки след ампутация,
уртикария със сърбеж.
Потенции D3, D6, D12, D30

Chamomilla
Полска лайка

Етиология
Страх, яд, вълнение, упрек, гняв, нежелание, капризност,
свръхчувствителност, температура при простуда и никнене на зъбите,
горещина, кафе и алкохол. Влошаване: вечер при лягане, заспиване и
събуждане, при влага, студ, вятър, буря, ураган, фьон, течение, стайна
топлина и топлина в леглото, светлина, шум и врява. Подобрение: при
разнасяне наоколо, люлеене, студени напитки и ястия, свеж въздух.

Конституция
Червен, топъл, влажен, горещ, възбуден, капризен, раздразнен,
лимфатичен. Лайката е най-важното ни средство за нервни, възбудени,
капризни кърмачета, малки деца и жени. Децата искат да бъдат носени на
ръце, при всяка дреболия реагират с изблик на гняв, плачат, стенат, от
всичко правят спектакъл, ако не върви според тяхното желание. Объркани,
разстроени, при четене и писане изпускат думи, не искат да б'ьдат
заговаряни, а при говорене прекъсвани.

Показания
Непоносимо главоболие, главова и лицева невралгия, световъртеж,
слабост, хистерично безсилие, конюнктивит, възпаление на средното ухо,
отоневралгия, простудна и хрема при кърмачета, затруднено никнене на
зъби, зъбоболът се подобрява при пиене и ядене на топли неща, възпаление
на сливиците с болки в ушите, Стомашно-чревно възпаление, диарии при
никнене на зъби, пъпни колики, жлъчни колики, неврогенни сърдечни
оплаквания със склонност към безсилие, тимпанит, раздразнен пикочен
мехур, менструационни спазми, спазматични болки, мускулен и ставен
ревматизъм, невралгии, нелечима кожа, червена, разранена, оточна,
интертриго, кожен сърбеж, безсъние.
ПотенцииО4, D12, D30

China
Хининово дърво
Етиология
Душевно и телесно пренапрежение, свръхизисквания и несплавяне.
Продължителни, изтощителни заболявания и фебрилни състояния.
Хронична загуба на кръв и лимфа, онанизъм, еякулация. След раждане и
операции, реконвалесценция. Влошаване: при заспиване, събуждане, в три
часа през нощта, след ядене, студ, влага, течение, разсъбличане, светлина
шум, мирис, шумотевица, уплаха, натиск, най-леко докосване. Подобрение:
чрез спокойствие, топлина, разтваряне на дрехите и отморителен сън.

Конституция
Блед, побледнял, студен, влажен, болнав вид, изморен, изтощен,
щеструктивен. Слабост, немощ, свръхраздразнен, свръхчувствителен,
нервен, дразним, чувствителен, обезкуражен, страхлив, пропаднал, мъчи
себе си и другите, отвращение от всякаква работа. Натрапчиви идеи за
врагове, че му е предопределено да бъде нещастен и ще бъде преследван.
Не иска да живее

Показания
Хининовото дърво е първото реконвалесцентно средство. След треска,
изтощителни заболявания, анемия и кръвозагуба с лимфозагуба, онанизъм
и сексуални ексцесии. Температура с бледост, студ, мръзнене, студени
ръце и крака, отмаляващо изпотяване със сърцебиене, горещи вълни,
нахлуване на кръв в главата, бучене в ушите, слабост на очите и немощ.
Тъмни, със съсиреци, пасивни кръвотечения от всички те-лесни отвори,
задух с хриптене, еластична кашлица, астма при влажно време, език с бял
налеп, вълчи глад и засищане след няколко хапки. Гадене, газове,
повръщане. Кървави, воднисти диарии. Силни, болезнени менструални
кръвотечения. Подут черен дроб и далак, рак, туберкулоза, склонност към
отоци.
Потенция D4
 Cocculus
Плод от индийска билка

Етиология
Свръхчувствителност, свръхвъзбудимост, пренапрежение при ходене,
говорене, учене, гледане на телевизия, каране на автомобил, изтощение.
Прилив на мисли, тревоги, грижи, уплаха, противоречие. Влошаване: след
прекъснат сън и живи сънища. Каране на автомобил, въртележка, пътуване
с кораб, летене. Ядене, пиене, кафе, никотин, алкохол, мислене,
помирисване, бременност, климактериум. Подобрение: полягане, почивка,
ободряващ краткотраен сън.

Конституция
Нахлуване на кръв, горещ, влажен, уморен, потънал в размисли,
лимфатичен. Необичайно свръхчувствителен, свръхраздразнен, недис-
циплиниран и нервен. Хипохондрик, който не може да се порадва на нищо
и следва неприятните си мисли, страх, отчаяние, обезкураже-ност и
горчивина, бягство на идеи, слабост на паметта и концентрацията, забравя
какво току що е искал да каже, мълчалив.

Показания
Cocculus е първото средство за болести при пътуване, особено при
деца, с нервност, световъртеж, гадене, повръщане, бучене в ушите, глава
сякаш куха и празна, пристегната с лента. Артериосклероза, мигрена,
епилепсия, помътнено виждане, спазми на дъвкателната мускулатура,
хрема - нос, запушен най-напред вдясно, след това вляво. Нервно
прокашляне, сърцебиене, стомашно-чревни смущения. Пълнота, подуване
от газове, повръщане при пътуване и по време на бременност, с отврата от
всяко ястие. Изтръпналост и схващане, особено във вратната част на
гръбначния стълб и гръбната мускулатура, нощни болки в рамото и ръката,
хистерични парези.
Потенция D4

Colocynthis
Етиология
Страх, яд, вълнение, уплаха, разочарование, несправедливост.
Пристъпоподобни, светкавични, пробождащи, режещи и спазматични,
периодично повтарящи се болки.
 Влошаване: следобед и вечер, при ядене, пиене, движение,
разтърсване, кашляне, стоене, натоварване.Подобрение: с почивка,
топлина, присвиване, натиск и лягане върху болната страна.

Конституция
Блед, студен, влажен, слаб, нетърпелив, болезнен, литемичен. Нервен,
раздразнен, развълнуван, внезапно гневлив, избухлив, нищо не му се
струва правилно, нетърпелив, яростен. Всяка дреболия го води до бяс -
болки, шумове, музика. Смазан, нерадостен, сърди се на всяка дума, не
понася несправедливост.
Показания
Най-важното средство за внезапно проявяващи се, пробождащи,
спазматични, измъчващи болки, подагрозно-невралгични болки в главата,
очите, ушите, мигрена, тригеминус, зъбобол, стомашни, чревни, пъпни,
жлъчни и бъбречни колики. Мускулни, нервни, менст-руационни спазми,
ишиас, гърчове, накуцване, потъване, безсилие. Вълнение, яд, простуда и
лятна диария. Есенна дизентерия, позиви за уриниране и изхождане по
голяма нужда със силни болки, като премазан. Спазми на яйчниците и
маточните връзки. Потенция D4

Eupatorium
Конопка

Етиология
Простуда, грип, променлива температура, малария, ревматизъм,
инфекции на пикочните пътища. Влошаване: при кашляне, кихане, ядене,
пиене, преместване на друго легло, лежане на твърдо, обръщане, студено и
влажно време и климат. Подобрение: чрез почивка, топлина и поемане на
глътки на топли напитки.
Конституция
Червен, горещ, влажен, изпотен, уморен, разбит, изтощен, литемичен.
Страхлив, нервен, замаян, измъчен, като че ли костите са натрошени. Не си
намира място в леглото и трябва винаги да се обръща, въпреки че болката
се разпространява. Апатичен, объркан, хленчещ, виещ от болка.

Показания
Това е средството против грип с висока температура и чувството, че
костите са като натрошени. Пулсиращо, тупащо главоболие, нахлуване на
кръв в главата, горещина, на приливи, болки в орбитите на окото, хрема,
кашлица, трябва да си държи гърдите, болки в гърлото, пресипналост,
болки под гръдната кост и при дишане, бял език, обложен, силна жажда,
трябва, обаче, да повръща. Погнуса, давене, чернодробни, стомашни,
телесни, гръбни болки, мигрена с повръщане на жлъчно съдържимо,
мускулни, ставни, нервни и болки по костите.
Потенция D4

Ferrum phosphoricum
Железен фосфат
Етиология
Нервност, слабост, малокръвие, температура, имунна слабост,
реконвалесценция, повръщане, диарии, кръвоизливи, телесно и душев-но
напрежение, изтощение, в училище и в работата, ревматизъм, страх,
вълнение, изчервяване, потиснатост. Влошаване: през нощта, при
успокояване, ядене, пиене, закъсняване на менструацията. Подобрение:
чрез разходки.

Конституция
Блед, студен, влажен, нервен, изчервен, уморен, слаб, изтощен,
лимфатичен. Весел и без настроение, еуфоричен и апатичен, горд,
самодоволен, сигурен, след това сразен, несигурен, потиснат. Сърдит,
нахакан, склонен към противоречия, хистеричен. Плаче, смее се,
почервенява.
Не може да схване никаква мисъл и да се учи. Слаба концентрация в
резултат на свръхизисквания и малокръвие.
Показания
При температурни състояния е след силните средства Aconitum и
Belladonna и преди бавния Gelsemium , особено при малокръвни, изтощени
деца с имунна слабост. Тупащи болки с нахлуване нa кръв, топли вълни,
горещина, зачервяване или студ и бледост. Мигрена, световъртеж,
замаяност, възпаление на конюнктивите и клепачите, сърцебиене, катар иа
носа, на фаринкса, на ларинкса, на бронхите, на стомаха и червата.
Раздразнен пикочен мехур, енуреза. Кървене от носа, белия дроб, стомаха,
червата и хемороиди. Лятна диария, мускулен и ставен ревматизъм,
невралгии, анемии, акне. Реконвалесцентно и тонизиращо средство за деца
в училищна възраст и възрастни хора.
Потенции D4, D12, D30
 Gelsemium
Жълт жасмин

Етиология
Страх, вълнение, уплаха, удари на съдбата, гледане на кръв, страх пред
изпити, грип, слабост, треперене, смазаност, схванатост. Влошаване: фьон,
слънце, горещина, мисли за отвъдното, непознати, потискане на
менструацията, пушене на тютюн. Подобрение: чрез отделяне на урина.
Поява на екскрети, алкохолни стимулации.

Конституция
Червен, горещ, изпотен, треперещ, замаян, схванат, изтощен,
лимфатичен. Нервен, неспокоен, треперещ, развълнуван, навъсен,
неделови, безпомощен, като парализиран, така че на изпити не произнася
нито дума, страхлив, изчервен, сърцебиене, слабост, страх от ло-ши
новини, удари на съдбата и смъртта.

Показания
Най-прилаганото средство при главоболие в хомеопатията, обща
слабост, схванатост и треперене, тилно главоболие с усещане за прис-
тягане с обръч или лента, мигрена с отделяне на урина, трепкания по
лицето, тригеминална невралгия, пареза на клепача, ревматично
възпаление на очите, пареза на очния мускул, глаукома, грип със
световъртеж, замаяност; хрема и катар на челните кухини, сенна хрема,
пареза на мекото небце, катар на фаринкса и ларинкса, грипен бронхит,
нервни сърдечни оплаквания, сценична треска, слабост на
кръвообръщението, хипотония, колапс, професионални спазми, невралгии,
парези, стомашни и чревни спазми, маточни контракции, заболявания на
гръбначния мозък с периферни парези.
Потенции D4, D12, D30

Hamamelis
Вълшебен храст

Етиология
Рана от удар или падане, венозен застой, контактно кървене, склон-
ност към кървене, разширени вени.Влошаване: влажно-горещ климат,
топлина, горещина, влажно-горещи компреси. Подобрение: при поява на
менструация, след отделяне на изпражнения, хладни компреси, леко
движение.

Конституция
Блед, студен, влажен, тих, слаб, литемичен.
Показания
Hamamelis е най-важното средство за вени при започващ венозен
застой, венозно възпаление, при венозни кръвоизливи. Болезненост,
разраняване, смазаност. Кръвонапълване на главата с туптене в
слепоочията. Кръвен застой и кръвоизливи в очите, ушите, носа, устата,
белите дробове, стомаха, червата, от хемороидите, матката, пикочния
мехур и бъбреците, междинни кървения. Щитовидна жлеза, варици на
хранопровода, кървене от гръдните зърна, мускулен и ставен ревматизъм,
невралгии на тестисите и семенните каналчета, овариална невралгия,
лумбаго, ишиас, наранявания на кожата, кожни рани, кожни язви, кожни
кръвоизливи.
Потенция D3

Hepar sulfuricum

Етиология
Склонност към простуди, склонност към нагноявания, неприятно
миришещи екскрети, кожна и лигавична свръхчувствителност, заболявания
на лимфните възли. Влошаване: сутрин и при заспиване, хубаво, сухо,
студено време и фьон, натиск, докосване, течение, разсъбличане, студени
компреси. Подобрение: топло обвиване, топли компреси, топлина, топли
помещения, при дъжд.

Конституция
Блед, пастьозен, зъзнещ, влажен, простудяващ се, слаб, литемичен.
Нервен, сърдит, недоволен, стремглаво разгневяващ се, избухлив, без да се
замисли, може да убие някого, не може да забрави неприятните
изживявания. Заради своите оплаквания е сърдит, обезкуражен, начумерен
и тъжен. Страх, че трябва да умре, уморен, немощен, изтощен, затваря се в
мислите си, мисли за самоубийство и отмъщение.
Показания
Hepar sulfuricum, Calcium carbonicum и Mercur. solubilis са трите важни
средства при възпаление на кожата, лигавиците, жлезите, мускулите и
костите. Склонност към нагнояване, абсцес и образуване на фистули.
Свръхчувствителни, отслабнали, склонни към простуда, чувствителни на
течение хора, които си лягат с кърпа на главата и гърло-то.Пробождащо
главоболие, световъртеж, слабост, изтощение, хронично възпаление на
конюнктивата и роговицата, ечемик, гнойно възпаление на околоносните
кухини, възпаление на средното ухо с гноетечение, нагнояване навенците,
катар на фаринкса и ларинкса с усещане за боцкане сящаш от рибена кост,
гнойно възпаление на сливиците, абсцес на сливиците, гноен бронхит,
крупозна кашлица, бронхиална астма, възпаление на стомаха и червата,
възпаление на бъбреците и бъбречното легенче, възпаление на пикочните
пътища, възпаление на влагалището, хроничен мускулен и ставен
ревматизъм, гнои-ни прояви по кожата, нагнояване на жлезите и костите,
косопад. Потенции D6, D12, D30
Ipecacuanha
Корен за повръщане

Етиология
Лошо настроение, яд, неприятности, тревоги, гняв, пренебрегване и
презрение. Гадене, повръщане, еластична кашлица, кървене, диария, астма.
Простуда, катар, променлива температура. Влошаване: вечер, при лягане и
нощем, пищни хранения, мазнини, плодове, сладолед, сладкиши, кашляне,
студ, влажно време, лете и есен. Подобрение: чрез ядене, на открито,
отворен прозорец.

Конституция
Червен, топъл, влажен, горещ, диша тежко, изтощен, литемичен.
Нервен, раздразнен, своенравен, капризен, викане, плач, виене, недоверчив,
уморен, безразличен, със световъртеж, потънал в мисли, изчакващ,
презиращ.
Показания
Пръскащо главоболие, Дразнене на мозъчните обвивки, мигрена със
задавяне и повръщане, възпаление на конюнктивите, сенна хрема, бучене в
ушите, гадене, повръщане с чист език и празен стомах, пресипналост,
еластична кашлица, магарешка кашлица, бронхиално възпаление, астма,
пристъпи на задушаване, сърцебиене, развален стомах, летни диарии,
есенна дизентерия, диарии при никнене на зъби, бъбречни болки, спазми
на пикочния мехур. Светлочервени, пулсиращи кръвоизливи от носа,
устата, белия дроб стомаха, червата, хемороидите, матката с гадене и
повръщане. Склонност към аборт, мускулни, ставни и костни болки,
сърбеж по кожата. Ипекакуаната е важно противоповръщащо и
противокашлично средство при деца и възрастни хора.
Потенция D4

Lachesis
Бразилска отровна змия
Етиология
Страх, яд, недоверие, ревност и омраза. Слънчево облъчване, грещина,
алкохол, склонност към кървене, емболия и сепсис. Влошаване: сутрин,
при пробуждане, след сън, през пролетта, лятото, есента и в
климактериума, при натиск, докосване, закъсняване на менструацията.
Подобрение: хлад, освобождаване на екскрементите, свеж въздух.

Конституция
Червен, горещ, влажен, припрян, бърборещ, страхлив, недоверчив,
деструктивен. Нервен, раздразнен, неспокоен, общителен, разговорлив,
чувствителен, обидчив, недоверчив, ревнив, обиден, коварен, злопаметен,
озлобен, кавгаджия, пълен с идеи и фантазии, вярва, че се намира под
чуждо влияние, че трябва да се подчинява на две воли, да бъде отровен, да
бъде умъртвен.

Показания
Едно от най-употребяваните средства за хората днес. След загубата на
рая и ненакърнимостта управляват страхът, недоверието, ревността, силата
и омразата. Главоболие с нахлуване на кръв, световъртеж, болки в очите и
основата на носа, високо кръвно налягане, удар, сърдечен инфаркт,
склонност към кървене, сепсис и нагнояване, кървене от очите, носа,
устата, белия дроб, стомаха, червата,, матката и кожата. Възпаление на
устата, фаринкса и венците със сухота, давене, повръщане и пристъпи на
задушаване. Ангина, Базедов, сърцебиене, възпаление на сърдечната
обвивка и сърдечния мускул със слабост на кръвообръщението, високо
кръвно налягане през климактериума, бронхит, белодробно възпаление,
белодробен застой, колики от свръ-хобразуване на газове, диарии,
жълтеница, възпаление на жлъчния мехур, хепатит, възпаление на
перитонеума, възпаление на сляпото черво, възпаление на вените,
тромбоза, кръвни заболявания, фурункули, I карбункули, червен вятър,
язви на подбедрицата.
Потенции D12,D30
 Lycopodium
Плавун

Етиология
Страх, ядове, гняв, спор, тъга, духовна и психическа слабост, ранно
съзряване. Влошаване: сутрин, следобед между 16 и 18 часа, натиск,
движение, шумове, уплаха, топлина, топли помещения, легло, дрехи, бани,
въздух, спокойствие, начално движение, алкохол. Подобрение'-чрез топли
ястия и напитки, оригване, движение на свеж въздух.
Конституция
Блед, сивкав, жълт, стар, болнав вид, мръзнещ, сух, деструктивен,
сърдит, властен, избухлив, гневен, разюздан, изпуснат, недоверчив, ревнив,
сръдлив, кавгаджия, сантиментален, ревлив, когато срещне познат.
Страхлив, плашлив, слабост на мисленето и концентрацията, прави грешки
при писане и говорене, преситен от живота.

Показания
Важно чернодробно, бъбречно, детско и мъжко средство, при
раздиращо главоболие със замаяност и гняв, ранно посивяване на косите,
световъртеж, възпаление на конюнктивата и клепачите, светобоязън,
наполовина намалено зрение, нощна слепота, шумове в ушите, тикове на
лицето и клепачите, хронична хрема, рагади по устните, език като
географска карта, възпаление на венците, възпаление на фаринкса и
ларинкса, бронхит, белодробно възпаление, възпаление на стомаха,
червата, черния дроб, жлъчката, бъбреците, пикочния мехур. Камъни в
бъбреците, жлъчния и пикочния мехур. Хроничен мускулен и ставен
ревматизъм, суха екзема със склонност към нагнояване, екзема у
кърмачета. импетиго, люспеста кожа, псориазис, сърбеж по кожата при
чернодробни и захарна болест, старчески сърбеж.
Потенции D4, D12, D30
Nux vomica
Стрихниново орехче
Етиология
Яд, вълнение, гняв, хипохондрия, кавгаджийство, сексуални ексцесии,
менажер, хедонист, нощен гуляйджия, простуда, течение, никотин,
алкохол, преяждане, махмурлук. Влошаване: сутрин при студено, сухо
време, вечер, в топлината на леглото, стайна температура, след ядене и
пиене. Подобрение: чрез кратък, възстановителен сън, след избухване на
болестта.

Конституция
Блед, студен, сух, склонен към простуди, изтощен, деструктивен.
сърдит, възбуден, раздразнен, недоверчив, кавгаджия, избухлив, обича
караниците, не може да му се угоди, не понася и най-малко възражение,
мърморещ, ругаещ, хленчещ, не обича работата, мързелив, страх, че
смъртта стои пред вратата, предпочита да умре.
Показания
Средство при свадливи хипохондрици, менажери, нощни гуляйджии,
сладострастници, със склонност да се простудяват, стомах, черва,
хемороиди, замаяност, главата му тежи, след алкохол, никотин, мигрена,
болки в стомаха и главата, гадене, повръщане, лицеви болки, залепнали
клепачи, увреждания на зрителния нерв при пушачи, хронична хрема,
възпаление на гърлото, фаринкса и ларинкса, катар при пушачи, развален
стомах с гадене, киселини, безуспешни напъни, черен дроб, задстомашна
жлеза, чревно запушване, раздразнен пикочен мехур, простатит, бъбречни
колики задръжка на урина, импотентност, лумбаго, драскащо гърло,
професионални спазми, крампи на подбедрицата, никотинови парези,
урина на капки, мазна кожа, акне.
Потенции D4, D6, D12, D30

Phosphor
Фосфор

Етиология
Вълнение, яд, уплаха, душевно и телесно пренатоварване, следване,
нощна работа, гледане на телевизия, нервност, загуба на кръв, лимфа,
семейна течност, мляко, туберкулоза. Влошаване: сутрин, вечер, тъмнина,
буря, музика, светлина, шум, смяна на времето, студ, течение, натиск,
докосване, притеснение, сини петна. Подобрение: чрез сън, студено ядене
и пиене.
Конституция
Червен, блед, горещ, изпотен, непокорен, изтощен, деструктивен.
Свръхчувствителен, сърдит, раздразнен, изблици на гняв и ярост при всеки
шум и при музика, делови, фанатичен, плашлив, сразен, страхува се от
буря, болест, тъмнина, от престъпници, крадци, духове, склонност към
забравяне, изтощен.

Показания
Нежни, чувствителни, астенични хора със слаби кости и стави,
главоболие с вълчи глад, световъртеж, слабост, замаяност, слабост на
очите,'възпаление на зрителния нерв, възпаление на ретината и кръвоизлив,
слепота, глухота, шум в ушите, хрема, кръв от носа, пресипналост, слабост
на гласните връзки, астма, възпаление на белия дроб, инфаркт на белия
дроб, туберкулоза, кръвоизлив от белия дроб, сърдечни оплаквания на
нервна почва, не може да легне наляво, Базедова болест, възпаление на
стомаха и дванадесетопръстника и язва, кървене, чернодробна цироза,
чревна туберкулоза, задстомашна жлеза, кървене от бъбреците, пикочния
мехур, матката, рахит, омекване на костите, възпаление на костния мозък,
костна туберкулоза, фистули, кожни кръвоизливи, хеморагична диатеза,
парези. Потенция D12, D3О

Phytolacca
Винобой

Етиология
Простудяващи се деца, жени и старци, обща слабост и слабост на
имунната система, фокална токсикоза, затлъстяване, ревматизъм,
заболяване на жлезите. Влошаване: нощем, топлината в кревата, мокро -
студено време, простуда, разсъбличане, пиене на топло, твърди храни,
преди менструация. Подобрение: чрез хладки напитки и движение.

Конституция
Червен, подпухнал, болен, мръзнещ, разбит, лимфатичен. Нервен,
раздразнен, нетърпелив, продължително време се занимава със своите
болки и болести, страхлив, плашлив, смазан, мисли, че трябва да умре.
Събужда се обезкуражен, без настроение, незаинтересован, предпочита да
умре.
Показания
Склонност към инфекции, изхождащи от гърлото. Неспокойствие,
Всичко причинява болка, като пребит, претрепан, отпаднал, глава, гръб,
кръст, мускулите и ставите са нееластични, оточни, болезнени, възпа-ление
на нервите при грип и инфекциозни болести, гърлото е тъмночервено.
Възпаление на ларинкса, затруднения при гълтане и болки в ушите след
операция на сливиците, ревматично възпаление нa сърдечния мускул,
възпаление на тестисите, епидидима и простатата, възли в гърдите преди
менструация и при кърмене, болезнено възпаление на млечните жлези,
възпаление на мускулите, ставите, сухожилията, нервите, сърбящи, парещи
обриви.
Потенции D4

Pyrogenium
Нозода
Етиология
Остра, токсично-септична инфекция със септична температура. Всичко
изглежда много твърдо, не може да лежи спокойно, не си намира място,
мръзнене, треперене, с диарии, кръвоизливи и неприятно миришеща пот.
Влошаване: натиск, лежане на твърдо и в спокойствие. Подобрение: чрез
топла завивка, топли напитки и помещение.

Конституция
Блед, мръзнещ, разтрисане, раздробеност, немощ, деструктивен.

Показания
Най-добре да се даде една доза пирогениум D30, когато инфекцията и
възпаленията започнат да се усложняват, грип, ангина, възпаление на
белите дробове, тиф, паратиф, инфектирани рани, разтрисане при
остеомиелит, изгаряния, инфилтрати, червен вятър, фистули, аборт,
температура и треперене, разтрисане, страх, неспокойствие, раздробеност,
неприятно миришещи пот, изпражнения и секрети, слузести, кървенисти,
зловонни изпражнения, бавен пулс при висока температура или ускорен
пулс при ниска температура. Задух, сърдечна слабост, колапс, набиране на
вода, язви по кожата, уплътнение на жлезите, халюцинации и отпадане.
Потенции D30
Rhus toxicodendron
Отровна смрадлика
Етиология
Простуда, измокряне до кости, изстудяване, преумора, травма при
вдигане на тежести, изкълчване, разтягане, навяхване. Влошаване: при
студ, влажно и студено време, нощем, спокойствие, затоплено легло,
начално раздвижване, алкохол. Подобрение: чрез продължително
движение, изпотяване, сух, топъл въздух, суха топлина.
 Конституция
Червен и блед, горещ, влажен, хлътнали бузи, разбит, литемичен.
Слаб, неспокоен, страхлив, тъжен, плачлив. Страхува се от бъдещето,
загрижен за близките и работата си. Трудно схваща, затруднено мислене,
празнини в спомените и речта. Страх и смазаност, би предпочел да се
удави.
Показания
Първостепенно нервно и противовъзпалително стредство при възбуда,
неспокойствие, обърканост. Разкъсващо главоболие, като че ли капакът на
черепа се отваря и затваря. Плискане в главата, дърпащи, разкъсващи
болки по всички части на главата и лицето, болки по мускулите, ставите и
зъбите, катарални възпаления. Очи, нос, уши, уста и бронхи с чувство на
разраняване. Суха, мъчителна кашлица, напрежение в мускулите, връзките,
залавните места на сухожилията, пукане, бодежи, неподвижност, болки от
навяхване, хълбок, темпоро-мандибуларна става. Сълзящ, нагноял
мехурчест обрив, червен вятър, импетиго. Сърбяща и пареща кожа,
лумбаго, ишиас, драскане в гърлото.
Потенции D4, D12, D30

Tabacum
Тютюн

Етиология
Отравяне с никотин, месо, риба, колбаси, алкохолизъм. Умора, път-на
болест, бременност, нервна слабост, нервно изтощение, срив на
кръвообръщението, колапс, шок. Влошаване: нощем, по време на сън,
страх, уплаха, вълнение, операция. Влошаване: пушене, вдишване на
тютюнев дим, напрежение, въртене, пътуване, в топла стая.
Подобрение: чрез повръщане, освобождаване на урина и изпражнения,
изпотяване, движение на чист въздух.
Конституция
Смъртно блед, отпаднал до смърт, колабиращ, литемичен.
Показания
Срив на нервите, сърцето и кръвообръщението с бледост, студ, мраз,
гадене, позиви за повръщане, немощ, смъртни страхове. Главоболие,
световъртеж, изпотяване, всичко се върти, мигрена със зрителни и слу-хови
смущения, Мениеров синдром с бучене в ушите, пареза на очните мускули
и зрителния нерв, двойно виждане, слепота, лицето е покрито със студена
пот, синьо и бледо. Кашлица, задух с уплаха, ангина пекторис, сърдечен
инфаркт, белодробен инфаркт, със смъртни страхове, Стомашно-чревни
спазми, колики с воднисти диарии и отделяне на урина. Мравучкане,
смущения в кръвообръщението, крак на пушач, повръщане по време на
бременност, пътна болест, повръщане при отравяне.
Потенции D30

Tartarus emeticus
Камък за повръщане
Етиология
Остри инфекции на дихателните пътища, слабовати деца и стари хора,
бърза загуба на сили, надвиснала опасност за живота, сърдечна слабост.
Влошаване: сутрин, при събуждане, нощем между 2 и 4 часа, при лягане,
трябва да седне за да си поеме въздух, търси топлина, която не понася.
Подобрение: седене, носене на ръце, повръщане с отделяне на слуз,
кървене от носа, клизма.

Конституция
Блед, студен, потен, болен, замаян, изтощен, неспокоен, деструктивен.
Страхлив, обезкуражен, слаб, обезсилен, изтощен, неспокоен, замаян,
разруха, навъсен, опърничав, страхлив, самонадеян, противоречащ, детето
не иска да го пипат и гледат, а да го носят на ръце, търси отворен прозорец
и свеж въздух.

Показания
Остър и хроничен бронхиален катар, бронхит и възпаление на белия
дроб, грип, магарешка кашлица, температура, задух, трудно овладяваща се
кашлица с фино хриптене, облекчаващо повръщане на слуз, слабост на
сърцето и кръвообръщението при слабовати деца и старци, фациес
хипократика, хронично възпаление на околоносните кухини, стомашно
възпаление при пиещи, повръщаце и диария, остър гастроентерит,
ревматизъм на малките стави, лумбаго: когато Bryonia и Nux vomica не са
помогнали. Варицелоподобен обрив по кожата, мехурчета, пустули по
гениталиите.
Потенции D4, D30
Veratrum
 Кукуряк

Етиология
Ядове, вълнение, стрес, уплаха, гняв, слабост, немощ, слабост на
сърцето и кръвообръщението, колапс, шок, гадене, повръщане, диарии,
изпотявания, летни диарии след лоши храни и напитки. Влошаване: нощем,
в топлината на леглото, навеждане, изправяне, завъртане. Подобрение: на
свеж въздух, студено ядене и пиене.
Конституция
Блед, син, с хлътнали бузи, болен, изтощен, деструктивен. Нервен,
възбуден, предприема много неща, но нищо не довършва, еротичен, ругае,
плюе, брутален, страх за душевното му здраве, като че ли предстои нещо
страшно, религиозни химери с нечиста съвест, мълчалив, сломен,
човекобоязън.

Показания
Мозъчна раздраза с гняв, депресия или меланхолия. Главоболие със
световъртеж, гадене, повръщане, позиви за уриниране и изхожда- не по
голяма нужда, мигрена, Мениеров синдром със склонност към обезсилване,
изпотяване и немощ, изпотяване на челото, премрежване на очите,
смущения в зрението, искри пред погледа. Водниста хрема с кихане,
сълзене, кръвотечение от носа, сухота в гърлото, фаринкса, пристъпи на
кашлица и задушаване, колапс и спиране на сърцето при инфекциозни
заболявания, операции, сърдечен инфаркт, стомашни проблеми с позиви за
повръщане, колапс и диария, менструационни ролки, нервни и мускулни
спазми, крампи на подбедрицата, конвулсии.
Потенция D30

Zincum valerianum
Цинк

Етиология
Психическа и физическа преумора, дразнене на мозъчната обвивка,
потискане на екземи и менструация. Ядове, страх, сексуални ексцесии,
Влошаване: вечер, нощем, по време на сън, преялсдане, пиене, вино,
течение по време на пътуване със схващане на врата. Подобрение: чрез
продължаващо движение, на открито и след освобождаване на
екскрементите.
 Конституция
Блед, сив, сух, неспокоен, недоволен, смазан, деструктивен. Нервен,
свръхчувствителен, ядосан, ръздразнен, всичко го дразни, умора след всяко
вълнение, замаян, зашеметен, тъжен, без настроение, мълчалив,
размишлява, като че ли е извършил престъпление, от изтощение заспива
седнал и прав.

Показания
Свръхизисквания, свръхпретенции, свръхчувствителни,
хипохондрични хора с изтощение, безсъние. Дразнене на мозъчната
обвивка, менингизъм, епилепсия, тътнеж в главата, скърцане със зъби,
стряскане, главоболие в основата на носа, световъртеж, припадъци, гадене,
нев-ралгични лицеви и зъбни болки, премрежване пред очите, слабост на
горния клепач, катар на челните синуси, хрема, еластична кашлица,
магарешка кашлица, нервни сърдечни пристъпи със сърцебиене, нервни
стомашно-чревни смущения, възпаление на бъбреците, пикочния мехур и
пикочопроводите, уриниране на капки, менструационни спазми, схващане
на врата, ишиас, болки в кръста и.хълбоците, неспокойствие, трепкания и
спазми на ръцете и краката, не може да задържи краката си спокойни,
безсъние, екзема и сърбеж.
Потенции D30

•Искаш ли да се насладиш на цялото, трябва цялото в най-малкото да

съзираш.'
/Йохан Волфганг фон Гьоте/

ПО-ГОЛЕМИЯТ РЕД НА ЗДРАВЕТО

В предишните глави се занимавахме с хомеопатията като с цялос-тна
медицина, а в следващите ще опознаем хомеопатията в рамките на
цялостната терапия.
"Били сте при своя лекар, описали сте му своите оплаквания, той Ви е
прегледал, изтъкнал е находката и Ви е написал рецепта. Искате, обаче,
да знаете, какво Ви е всъщност, какво трябва да правите, какво може да
направи лекарят и какво можете да постигнете Вие двамата заедно.
Времената и болестите много са се променили.. На мястото на
обсебващите епидемии и недоимъчни болести се проявяват нови
здравословни проблеми, епидемии и страдания, които отчасти ние сами-
те сме си създали; СПИН, атомното облъчване, злоупотребата с
медикаменти, са само част от примерите за уврежданията, с които още
дълго няма да можем да се справим. Днес не нарастват острите
заболявания - изброими и лечими, а в проблем на нашето време са се
превърнали хроничните заболявания. Те не могат просто да се тре-тират
с многообразие от седиращи и подсилващи медикаменти, тех ните
същностни корени лежат в предиспозицията и конституцията и в
заобикалящия болния свят.
Има много хора, които по тази причина не могат да се задоволят с
торбичка, пълна с медикаменти, които са готови, сами да съдействат за
да оздравеят и да останат здрави. Затова, обаче, те се нуждаят от
лекар, с когото могат да говорят, който може да изгради с тях
всеобхватен, благоразумен и изпълним лечебен план.
Не чакайте другите или обкръжаващият ви свят да се променят.
Започнете от себе си, в собственото си семейство и па работното си
място да променяте своя начин на живот. Отделете си време за живот.
Учете се по-малко да се ядосвате, да се вълнувате, да боледувате, да се
задълбочавате, да питате и да мислите. Опитайте веднъж да говорите
бавно, да вървите, да се храните и повече да се смеете, тогава ще
станете по-спокоен, по-сигурен и и по-самоуверен.
И днес сред нас има 'посветени', които със своя живот ни показват
смисъла на живота.“
Предпазващи и съпътстващи здравословни мерки

Дишане
Има много възможности да се разтоварите. За мене са достатъчни
простите дихателни упражнения. Вие можете да практикувате още ав-
тогенен тренинг, йога или трансцендентна медитация. Ставайте всеки ден в
точно определен час, заставайте пред отворения прозорец и започвайте
силно да се изпъвате и разтягате. Спокойно можете още да се прозявате, да
стенете и пъшкате. Вдишвайте нормалнопрез носа и из-дишвайте бавно
духайки през устата. При вдишване коремът се издува, при издишване
бавно спада.

Движение
По-малко използвайте асансьора и колата. Ежедневно се разхождайте,
а в края на седмицата отделяйте време за продължителна разходка.
Опитайте веднъж да достигнете границата на своите възможности, но без
задух и сърдечни оплаквания. Разбира се можете също да карате колело и
да спортувате разумно.
 Затопляне
Започвайте деня с петминутен горещ душ. Ако искате, след това
можете да вземете студен душ. По този начин давате на Вашия организъм
енергията, от която има нужда през целия ден. Никога не си лягайте ,със
студени стъпала. Преди лягане правете десетминутна гореща баня на
краката. Можете да вземате и посменни бани или да полежите във ваната.

Хранене
Грешките по отношение приема на храна в днешно време се крият в
подценяването или надценяването: едната крайност произлиза от това, че в
обществото на конкуренция няма време за осъзнато хранене или, по-точно
казано, не се отделя време за ядене на спокойствие, за дъвче-не и за
правилно ослюнчване на ястията. Между другото набързо се изгълтва нещо
лесно достъпно, най-често непълноценни готови продукти /fаst food,junk
food/. От друга страна охолно се използва прекомерното предлагане на
вкусотии в нашето благоденстващо общоство, организмът не се храни, а
безкритично се угоява. На мястото на естес-твения инстинкт, който би
трябвало да направлява задоволяването на хранителните нужди, се
проявява превърната в самоцел, подчертано подчинена на удоволствието
хранителна потребност. Остава неразбрана и непостигната целта да се
внасят най-важните хранителни със-тавки в нужното за организма
количество и съотношение.
На пръв поглед не страдаме от липса, напротив, и деца и възрастни са
"доволно нахранени" до свръхтегло. От една страна организмът бива
затрупан с калории и шлаки, които не може да преработи, а трябва да
отложи в своите тъкани, а от друга страна му липсват ферменти и важни
микроелементи за изграждане на собствени тъкани и за разграждане на
отровите и шлаките. Следователно отново се стига до про-яви на недоимък,
от които се развиват заболявания, обобщавани под името болести на
цивилизацията, като умора, отпадналост, смущения в съня, депресии,
лениви черва, свръхтегло, хиперхолестеринемия, по-дагрозно-ревматични
заболявания, съдови болести до рак.
Следователно, болестите на цивилизацията се изявяват в началото чрез
симптоми на нервната сисема, като например умора, нарушения в съня,
недостатъчна активност и завършват с тежки хронични забо-лявания до
малигнизация. Те се обуславят от погрешен начин на живот, като например
недостатъчно движение и недостатъчно чист въздух, от стрес и в не малка
част от неразумни хранителни навици.
Затова храненето на човек би трябвало да бъде просто и естествено,
пълноценно и чисто.
Какво означава пълноценно? Ежедневното хранене би трябвало да се
състои от всички необходими основни вещества: въглехидрати, белтък,
мазнини и от най-важните активни съставки: витамини, минерали,
микроелементи. Пълноценно означава също, че от храната не са извлечени
важните и съставни части /например зърнените култури или оризът се
"обезценяват" чрез отстраняване на богатата на витамини и минерали
обвивка/.
Въвеждането на основните хранителни вещества трябва да става в
определено съотношение, за да може организмът да осъществява своята
обмяна на веществата по възможно най-оптималния начин: ежедневно 60-
80% въглехидрати, 20-30% белтъчини и 5-10% мазнини.
Внасянето на витамини и минерални вещества се обезпечава преди
всичко чрез богатата растителна храна, по-специално чрез пълно-
зърнестите продукти, зелените зеленчуци, салатата, подправките и чрез
млякото и млечните произведения.
Същевременно богат внос на растителна храна означава храна, богата
на баластни вещества и с това обезпечаване на функциониращ
храносмилателен тракт.
Храната трябва да бъде "прясна и необработена", което ще рече
непроменена нито от твърде висока температура, нито от химически
добавки, тъй като в противен случай се загубва активността на витамините
и ферментите. Следователно тя трябва да бъде "чиста". Зеленчуците,
зърнените храни, плодовете по възможност не бива да бъдат "торени",
както и пръскани. Също така месото, яйцата, млякото би трябвало да бъдат
приемани без "химически" добавки.
Не на последно място трябва да се пие досатъчно - обикновено са
нужни два литра течност ежедневно.

ФИЗИКАЛНА МЕДИЦИНА, ПРОСТИ "ПРИЛОЖЕНИЯ", МАСАЖИ,

БАНИ

Отвеждане
Отвеждащите методи предпазват от застой, понижават температурата
и помагат да се изхвърлят увреждащите вещества. Като особено ценни са
се наложили студените бани. С хавлиена кърпа, потопена в студена вода и
силно изстискана, се разтриват завити пациенти, отначало левия, а след
това и десния крак. След пауза се продължава с лявата и дясната ръка. При
добра поносимост следват с кръгообразни движения коремът и гърдите,
накрая гърбът. След всяко частично обт-риване кърпата се потапя отново в
студена вода и се изцежда. Към отвеждащите мероприятия в по-далечен
смисъл се отнасят студените компреси и и потапянето.

Масаж на съединителната тъкан

Този особено въздействащ масаж на определени участъци
съединителна тъкан на гърба стимулира чрез рефлексогенните зони
определени вътрешни органи и води до общо отпускане и хармонизиране.
Масажът на съединителната тъкан се е утвърдил особено много при
женски болести, ревматизъм, стомашно-чревни оплаквания и при брон-
хиална астма.
Клизми
Те служат преди всичко за дезинтоксикация и са показани при
заболявания с температура, ангина и в началото на гладолечение. За целта
се взема хладка вода, чай от лайка или отвара от хвощ.

Рефлексогенен масаж на стъпалата

Както на гърба, така и по стъпалата се намират зони, които
кореспондират с определени вътрешни органи. Рефлексогенният масаж на
стьпалата стимулира кръвообръщението, лимфния ток , а с това и
саморегулацията.

Четкане на кожата
За това се използва или суха твърда четка /сухи четкания/, прегъ-ната
хавлиена кърпа, или специална четковидна ръкавица. Четка се отдолу
нагоре, започвайки от левия крак, след това десния крак, лявата и дясната
ръка. Коремът и гърдите се четкат с крогообразни движения. Четканията на
кожата подобряват не само кръвообръщението, но въздействат върху
рефлексиите зони, стиму-лирайки целия организъм.
Инхалации
Това старо домашно средство многостронно се е утвърдило при
простудни заболявания и катари на горните дихателни пътища. Над съд с
гореща вода, солена вода или чай от лайка, под кърпа, в продължение на
половин час се вдишва дълбоко пара. След това, добре завит се запарва в
леглото.
Друга възможност е инхалирането чрез микроинхалатори, при което се
вдишват студени различни добавки, фино разпръснати.
 Обливания /водна терапия на Кнайп/
Терапията на пастор Кнайп е комбинация от поливане, повиване, лапи,
фитотерапия и диета. За домашна употреба са подходящи на първо място
обливания до коляното с маркуч или кана за поливане /започвайки от
пръстите на десния крак, бавно до коляното, многократно с кръгови
движения около коляното, обратно към пръстите, след това другия крак.
Повтаря се многократно, докато краката почервенеят, след това се
продължава по същия начин по обратната страна/; газене във ваната и
компреси с треви от сено. Студени процедури следва да се правят само на
топло тяло и при интактно кръвообръщение.
Масажи
Осъществяването би трябвало да става от един лекар, така че точно да
се установи силата и честотата на масажа. Чрез механичното дразнене се
стига до подобрение на кръвната циркулация, до отпускане на подкожните
тъкани и до разтваряне на втвърдяванията по съединителната тъкан и с
това до отпускане и преодоляване на болката. Редовното провеждане
повишава съпротивителните сили. Масажите не бива да бъдат болезнени.

Медицински бани

Покачващи се бани на ръцете и краката

Двете предлакътници / до средата на предмишниците/ както и двата
крака /до половината на бедрата/ се потапят в топла вода, към която
постепенно се добавя още топла вода/ в продължение на 15 минути/,
докато температурата достигне 40 градуса. След това се ляга и се запарва.
Тези процедури са подходящи при простуди, високо кръвно налягане и
сърдечни спазми както и при стомашни, чревни и спазми на долната част
на тялото.
Покачващи се полубани
Сяда се във ваната, която до половината е пълна с топла вода и бавно
се добавя гореща вода /в продължение приблизително на 30 минути/,
докато се достигне температура от 40 градуса. В този момент се стига до
силно, облекчаващо потоотделяние. Полубаните са показани при
ревматични заболявания, мигрена и простудни заболявания.
Пълни бани
И при пълната баня се пристъпва както при полубанята. Температурата
на водата постепенно се покачва до 40о, докато настъпи желаното
потоотделяне. След това без подсушаване се ляга завит в хавлия за баня в
леглото за допълнително изпотяване. Предпоставка за тази процедура е
интактното кръвообръщение. В никакъв случай не би трябвало да се
предприема къпане на пълен стомах, а преди това по възможност трябва да
се освободи дебелото черво. Заедно със затоплянето пълноценните бани
предизвикват разтваряне и изхвърляне на отлагащите се шлаки.

Бани с дъбова кора

При хемороиди, анални фисури, мехури от измръзване и сълзящи,
сърбящи екземи.
Билкови бани
При простудни заболявания, нервни смущения, безсъние и преди
всичко при ревматични заболявания

Бани с лайка
За успокоение на нервите, при сърбящи кожни обриви и трудно
зарастващи рани.

Бани с трици
При сърбящи и чувствителни на вода кожни страдания.

Бани с въглена киселина

При леки сърдечни смущения, смущения на коронарното
кръвообръщение, високо кръвно налягане и заболявания на съдовете.

Кални бани
При женски болести, стерилитет, ревматични заболявания и лошо
кръвоснабдяване на кожата.

Кислородни бани
При високо кръвно налягане, безсъние и състояния на нервна
превъзбуда.
Серни бани
При ревматични заболявания, смущения в обмяната на веществата,
женски болести, кожни болести и парези.

Солни бани
Баните с каменна или морска сол са подходящи при склонност към
инфекции, лошо кръвоснабдяване на кожата, при смущения в обмяната на
веществата, при вегетативна дисрегулация и невродермит.

"Кръвопускане"
Това отдавна оценено лечение за пренастройка, разтоварване и де-
зинтоксикация е особено подходящо при болки в ставите и гръбначния
стълб. "Кръвопускането" днес се провежда чрез специален уред, който
последователно засмуквайки и притискайки масажира кожата и чрез това
стимулира кръвообръщението, освобождаването на шлаките и лимфния
ток.
Направлявана симбиоза
Ако здравата чревна флора бива смутена в резултат на болести,
промени в храната и начина на живот, се проявяват чувство на пълнота,
газове, диарии и отслабване на телесните съпротивителни сили. С помощта
на насочената симбиоза - при която в червата се въвеждат здрави
бактериални култури - чревната флора може отново да бъде уравновесена.

Сауна
Доброто затопляне води до разтваряне и изхвърляне на отложените
шлаки. Последващото изстудяване е тренинг за съдовата система.

Компреси

Сухи компреси
При болезнени отоци и изгаряния, за обездвижване и задържане на
топлината при подагра и ревматизъм най-добър се смята "компресът с
памук". При венозен застой и възпаление на вените притискащата
превръзка с еластичен бинт осигурява не само обездвижване, но и
стимулира "мускулната помпа", подобрява кръвообръщението и
предотвратява болките.

Студени компреси
Студени компреси на подбедриците и тялото регулират
кръвообръщението и оттичането. Те въздействат при възпаления и застой
успокояващо, потискащо възпалението и болките.
Те действат спазмолитично и болкоуспокояващо. Важни при това са
покоят в леглото, запарването. При локални възпаления и болки са за
предпочитане пакетчета със сенни треви и налагане с ленено семе.

ЛЕЧЕНИЯ, БАНИ, ЛАПИ

 Заболявания на дихателните пътища
Астма, бронхит, емфизем, болест от запрашаване, възпаление на
околоносните кухини. Инхалации и лечение чрез пиене на йодни соли, |
серни и магнезиеви минерални води.
Заболявания на очите
Локално третиране с йодна сол.

Двигателен апарат
Възпалителен и дегенеративен ревматизъм на меките тъкани и ставите,
подагра, артрози. Остеопороза, спондилартроза, Бехтерев.
Серни, кални, солни, железносулфатни, радонови, термални бани.
Обвиване с лечебна кал и шина.

Състояния на железен недоимък и реконвалесценция

Малокръвие, оздравителни почивки след заболявания, операции,
възрастови оплаквания.
Лечение с пиене и къпане във води, съдържащи желязо, соли,
въглероден двуокис, минерални води, минерални извори, кални бани,
радонови бани, въздушни бани, лечебен климат.

Женски болести
Хронични възпаления на яйчниците и матката, климактерични
смущения, стерилитет.
Серни, кални, радонови, минерални, солни и морски бани. обвивания с
лечебна кал.
Заболявания на пикочните пътища
Лечебно пиене на минерални води, бани, кални обвивания.
Кожни болести
Хронични дерматити, себорея, акне, псориазис, невродермит. Серни,
железни, кални, въглекисели, радонови, билкови бани. Обвиване с лечебна
кал и глина.
Сърце и кръвообръщение
Хипотония, невроваскуларни регулаторни смущения, периферни
промени в кръвообръщението.
Бани с въглена киселина, въглероден окис, соли, йод,
рехабилитационни центрове, въздушни бани.
 Детски болести
Смущения в развитието и обмяната на веществата, лимфатична
диатеза, изтощение, неврастения. Пребиваване на море, солни бани.
Лигавица на устната кухина
Хронично възпаление на лигавицата на устната кухина, пародонтоза.
Изплакване с йодни соли, сяра и лечебна кал.

Заболявания на нервнатасистема
Лечение след удар, парализи, датски парализи, възпаление на нервите,
ишиас.
Обвивания с лечебна кал, сяра, радон, соли, термални води, лечебна
глина.

Смущения в обмяната на веществата

Стомах, черва, черен дроб, жлъчка, свръхтегло, захар, подагра,
задстомашна жлеза.
Глауберова сол, сероводород, радон - лечение чрез пиене и бани с
въглена киселина, лечебен климат, лечение с въздух, рехабилитацион-но
лечение, двигателна терапия.

Щитовидна жлеза
Хиперфункция и хипофункция на щитовидната жлеза.
Лечебен въздух, двигателна терапия, бани със соли и въглена
киселина.