живо същество по рождение притежава способността да
усъвърш. своите реакции към външ. свят, вкл. и под влиянието на съзряването. Във феномена учене се набл. два момента. От една страна връзката м/у детето и опр. предмети и явл. от средата, а от друга фиксирането на тази връзка в паметта, благодарение на която то усъвърш. св. отношение към външ. свят и се приспособява към него. Ученето може да се разглежда като процес на „адаптация, познание и развитие”. Осн. функции на уч. дейност са адаптационната и познавателната.Въз основа на тях се реализира развитието на личността и нейното усъвърш. Процесът на обуч. е единство, взаимовръзка и взаимодействие м/у преподаване и учене. Ученето в условия на обучението е целенасочен и рационално организ. процес. То следва да формира знания, интелектуални и моторни умения, когнитивни стратегии, отношения и компетенции. Ученето в обучението е соц. мотивиран процес. Видвете учене според Кликс са учене с разбиране, учене „проба-грешка”, инструментално учене, условнорефлекторното учене и привикване към използване на опр. инфор. за опр. цел. Клаус разграничава след. видове учене – разреш. на проблеми, свърз. на понятия в съждения, класифик. на понятия, множествено разграничаване, асоциативно свързване, инструментално и класическо учене. Стратегиите на учене се форм. чрез стила на дейността, начина на структуриране на съдържанието, чрез начина, по който стават достъпни и се овладяват знания, умения и компетенции. Известни са разнообр. психолог. теории за ученето. Асоционизъм, според който ученето се свежде до асоциациите м/у усещанията, възпр. и представите. Бихевиоризъм, при който се пренебрегва умствената дейност и вниманието се насочва към анализ на поведението. Ученето е серия от опити, водещи до усп. изход. Необихевиоризъм, който лансира теорията за подкреплението, според която ученето е по- резултатно, когато завършва с успех. Успехът играе роля на положит. подкрепление. Функционализъм, стремящ се да анализира умствените операции и да разкрие механизма на тяхното функциониране. Теория на инериоризацията, според която псих. развитие е детерминирано от външни фактори. Човек се учи, докато извършва външна дейност, която се пренася във вътр. план, в съзнанието. Фактопен подход, насочен към обясняване на интелектуалния процес в ученето. Най-съществените фактори, обуславящи динамиката и резулт. от процеса но ученето, са целите, вниманието и мотивацията. Целта е желан резултат от някаква дейност. Ученето е целенадочена дейност и се влияе от възрастта на учащите. Вниманието мобилизира интелекта, и следва непрекъснато да бъде стимулирано. Мотивацията е тясно свързана с целта, подбужда дейността на човека и оказва голямо влияниев/у ефективността от уч. дейност. Като принципи на ученето се обособяват мотивацията , съсредоточеността, тревожността, търсенето на смисъла, шансът за успех, подкреплението, вътр. и външният трансфер, наградата. За да бъде успешно ученето, в голяма степен зависи от педагог. майсторство на учителя. От оглямо значение е до каква степен той владее педагог. технология, как стимулира учениците към активно участие в процеса на обучение и как ръководи процесите в кл. стая. Въпросът за успешното ученее основен в дидактиката. Предпоставки за положит. нагласа за учене са научните знания да предизвикват любознателността на учениците, да бъдат практически полезни в разл. житейски ситуации, уч. дейност да подхранва емоции, свързани с желанието да се преодоляват трудности. Колективният характер на уч. дейност в училище създава благоприятна атмосфера и подхранва стремежа да се заеме подходящо място в съзнанието на другите. Благоприятна предпоставка за положит. нагласа към ученето е чувството за собствено достойнство. Успешното справяне и справедливото оценяване на знанията и постиженията са стимулатор за положит. нагласа към ученето.