Проблемната ситуация е взаимодействие между субекта и обекта.

Тя характеризира преди всичко определено

психологическо състояние на субекта ( учащия се ), възникващо в процеса на изпълнението на усвояването на нови
знания за предмета, начините или условията за изпълнение на задачата.Дидактическата проблемност не се свежда
само до проблемната ситуация, тя е значително по – широко понятие, в което на преден план изпъкват организационно
– функционални компоненти. Проблемното обучение не е метод, а цялостен тип обучение. В основата на този тип
обучение лежи особеният вид взаимодействие между учителя и учениците.При дидактическата проблемност учителят
изправя учениците пред определен проблем и насочва тяхната мисъл към разрешение, което той предварително знае и
приема. Всяко отклонение на мисълта на учениците се коригира, тъй като учителят изтъква нови факти или аргументи
срещу отклонението. Създава се впечатление, че учениците сами търсят и откриват истината, решението, факта.
Основният и направляващ момент, който подбужда творческата мисловна дейност, е съдържащото се в проблемната
ситуация противоречие между дадено и търсено. Такава дидактическа ситуация поставя учителя и учениците в особено
взаимодействие.Проблемна ситуация и учебна задачаАнализът на проблемната ситуация е мисловен процес. При него
имаме разчленяване на известното от неизвестното.Съотношението между проблемната ситуация и задачата е, че те са
различни. Ако решението на тази или онази конкретна учебна задача е частен методически прийом, създаването и
решаването на проблемната ситуация е общо дидактическо средство за организиране на процеса на
обучението. Следователно за реализирането на проблемната ситуация може да бъдат използвани и решението на тази
или онази учебна задача.Най – съществена черта на проблемното обучение е създаването на проблемните ситуации, а
не поставянето на въпроси. Под проблемно обучение ние разбираме съвкупност от такива действия, като организация
на проблемни ситуации, формулиране на проблеми, оказване необходимата помощ на учениците при разрешаването
на проблемите, проверка на тези решения и накрая ръководство на процеса на систематизирането и затвърдяването на
придобитите знания.Класификация на проблемите:1.Учителят поставя проблема, формулира го, а учениците трябва да
намерят разрешението му. 2.На учениците се предлага сами да формулират и разрешат проблема, а учителят само го
посочва. 3.Учителят не посочва проблема, учениците сами трябва да го видят, а след това да го формулират и да търсят
начин за разрешаване.ВИДОВЕ ПРОБЛЕМИ: 1.В зависимост от областта на възникване предметни и между предметни;
2.В зависимост от мястото на възникване урочни и извънурочни проблеми. 3.В зависимост от ролята в процеса на
обучението условно основни и частни проблеми. 4.В зависимост от обществената и педагогическата значимост се
разграничават учебно – теоретични, учебно – практически, обществено – практически и научни проблеми. 5.По начина
на организиране на процеса на решението проблемите може да бъдат фронтални, групови и индивидуални.Създаване
на проблемни ситуации и разрешаване на проблемиПроблемните ситуации възникват при следните условия: 1.когато
учениците не знаят начина за решаване на поставената задача, не могат да отговорят на проблемния въпрос; 2.когато
учениците са заставени да използват по – рано усвоените знания при нови практически условия; 3.когато има
противоречие между теоретически възможен път за решаване на задачата и практическата неосъществимост на
избрания начин; 4.когато има противоречия между практически постигнат резултат при изпълнение на задачата и липса
на знания за теоретично обосноваване.За създаване на проблемни ситуации могат да се използват следните начини:
1.подтикване на учениците към теоретично обясняване на явления и факти, на външното несъответствие между тях;
2.използване на учебни и жизнени ситуации, възникнали при изпълнение на практически задачи в училище или вкъщи;
3.поставяне на учебни проблеми занимания за обясняване на явления или търсене на пътища за практическото му
приложение; 4.подтикване към анализ на факти и явления от действителността, който поражда противоречие между
житейските представи и научните понятия за тези факти; 5.обосноваване на хипотези, формулировка на изводи и
опитна проверка; 6.подтикване на учениците към сравняване и съпоставяне на факти, явления, действия, в резултат на
което възниква проблемна ситуация; 7.подтикване към предварително 10.вариране на задачите, при формулировка
на въпросите.) Разрешаването на проблема започва с точна формулировка на проблема. Следващата фаза е съставянето
на план на разрешаването на проблема, което може да бъде аналитично, евристично или смесено. След плана се
изказват предположения и се обосновават хипотези. Обоснованата хипотеза трябва да бъде доказана с помощта на
различни методи и средства. Накрая се проверява разрешението на проблем.