13.

Когнитивни характеристики на мотивационни системи на вземане на решения и решаване на проблеми

В ежедневието си хората са изправени пред постоянен избор, вземане на решения и решаване на проблеми с оглед
на адаптация, постигане на цели, съхраняване на енергия и интегриране в обществото.
13.1. Видове проблеми - Проблемите попадат в 3 основни категории – подреждане, въвеждане на структура и
трансформация. Проблемите на подреждането изискват дадена група от елементи да се преподреди по определен
начин, удовлетворяващ за дадения критерий. Най- често има няколко възможни подреждания, но единствено едно
или малък брой дава решението. Проблемите на въвеждане на структура предполагат идентифициране на
отношения, които съществуват между предоставените елементи и конструиране на нови отношения между тях. При
такъв проблем е необходимо да се определи не само взаимоотношението между елементите, но и структурата на
включените компоненти. Третият тип проблеми (трансформацията) се състоят от първоначален етап, етап на целта и
серия от методи за промяна на първоначалното състояние в целево. Психолозите са стигнали до заключението, че
решаването на проблеми следва 3 стъпки – подготовка за генериране на решения, самото генериране и оценка на
развитите решения.
13.2. Етапи при вземане на решения – Първият етап от процеса на решаване на проблеми е разбирането и
диагностицирането им. Ако проблема е познат хората отделят по- малко време за разбирането му. В случай, че той е
нов и непознат, се предполага, че ще обърнат особено внимание на ограниченията, поставени в/у намирането на
решение. Освен това проблемите биват добре или недобре определени. При първите са ясно диференцирани както
природата на самия проблем, така и информацията, нужна за разрешаването му. Това позволява да се правят
недвусмислени преценки дали дадено потенциално решение е подходящо. При зле определените проблеми
ситуацията може да е неясна, а от това зависи и крайния успех на решаване на проблема. Независимо от типа
проблем, първоначалния етап на разбиране и диагностициране е от съществено значение за решаването му, поради
това, че ни позволява да развием когнитивна репрезентация на проблема и да го поставим в лична рамка. Друг
критичен момент на този етап е отсяването на ирелевантната информация, която често създава трудности при
решаване на проблеми. Успешното решаване на проблеми изисква човек да формира подходяща репрезентация и
организация на задачата и да структурира важната информация. Всеки етап от процеса на решаване на проблеми е
свързан с определени трудности, които пречат на повечето хора. Пречките на първоначалния етап на решаване на
проблеми се отнасят предимно към тенденцията за преждевременно скачане към заключения. Причината, поради
която някои хора имат трудности тук, е в явлението функционална фиксираност (за обекта се мисли единствено в
термините на обичайната му употреба). Функционалната фиксираност е пример на по- обхватно твърдение-
умствена установка- изразяващо се в тенденцията старите модели на решаване на проблеми да преобладават.
Втория етап е генериране на решение. В случай, че проблема е прост, решенията може да се получат на принципа
проба- грешка, но понякога това може да отнеме твърде дълго време. По- обхватното решаване на проблеми налага
използването на алгоритми и евристики. Алгоритъмът е набор от правила, чието прилагане гарантира решение.
Евристиките са правила или умствени съкратени пътища, които е възможно да водят до решение, но не го
гарантират. При решаването на проблеми които налагат правенето на преценки или вземането на решения, често се
използват няколко общи евристики. Репрезентативността е евристика с помощта на която хората определят дали
конкретен пример е член на дадена категория, като правят оценката си на база колко представителен е за
категорията. Евристиката на личност включва оценка на вероятността чрез това колко лесно хората могат да си го
спомнят. Най- често използваната евристика е анализът на целите и средствата, при която хората многократно
проверяват различията м/у желания резултат и наличното в момента. Често използвана евристика е проблемът да се
раздели на междинни подцели и да се решава всяка една от тях. Други подходи към решаването на проблеми
обръщат по- малко внимание на процесите „стъпка по стъпка” и повече върху внезапното разбиране, което може да
осветли процеса на решението. Немският психолог В. Кьолер изследва процесите на учене и решаване на проблеми
при шимпанзетата. Той нарича лежащите в основата на поведението им когнитивни процеси инсайт- внезапно
прозрение на взаимоотношенията и взаимовръзките между различните елементи, които преди това са изглеждали
независими един от друг.
Третият, финален етап е оценяване на решенията, които се изразява в оценяване адекватността и
приложимостта им. На този етап са налице препятствия, свързани с точното оценяване на вече готовите решения.
Една от причините за грешки е диспозицията към потвърждение, при която първоначалните хипотези се
предпочитат и се дисквалифицира противоречивата информация, подкрепяща алтернативна хипотеза или решение.
13.3. Когнитивен дисонанс Когнитивните елементи имат свойството да се обединяват в система, характеризираща
се със съгласуваност помежду им, което не винаги е възможно и лесно. В този случай възниква когнитивен
дисонанс, който предизвиква психически дискомфорт, проявяващ се под формата на тревожност, депресивност,
невротични прояви и дистрес. Това състояние предизвиква заплаха за адекватното справяне с реалността и
мотивира личността за отстраняването му.
Дисонансът (съгласуваност) и консонансът (несъгласуваност) определят отношенията, които съществуват м/у двойка
когнитивни елементи. Тези елементи са свързани с това което индивида знае за себе си, за своето поведение и за
своето обкръжение. Тези елементи представляват знание. Когнитивните елементи отразяват някаква реалност и
формират индивидуална карта за действителността. Елементите на знанието съответстват на това, което личността
върши или чувства и на това което реално съществува в обкръжаващата среда. Съществуват три разновидности на
отношенията м/у два когнитивни елемента: ирелевантни, консонансни и дисонансни. Когато два когнитивни
елемента нямат нищо общо помежду си или личността не ги възприема като свързани, те са ирелевантни един на
друг. Според Л. Фестингер два елемента са дисонансни, ако отрицанието на единия елемент следва от другия.
Причините водещи до дисонансни отношения, са свързани с придобития опит или очаквания, с приетите морални
ценности и много други фактори от ежедневието. Към този тип отношения м/у когнитивните елементи може да се
прибавят и следните: 1. Дисонанс, в резултат на логическа инконсистентност; 2. Дисонансни отношения, възникващи
на базата на установените норми, характерни за дадената култура; 3. Дисонанс в случайте, когато личното мнение
противоречи на споделяните от групата изисквания към поведението на членовете и; 4. Дисонанс м/у научаването
от миналия опит и експектациите в идентична ситуация.
Според класическото определение на Л. Фестингер когнитивния дисонанс е несъответствие м/у два когнитивни
елемента- мисли, опит, информация, поведение и т.н.- при което отрицанието на единия елемент следва от
съществуването на другия и свързания с това несъответствие психически дискомфорт. Важно е да се отбележи, че
съществуват области, където възникването на дисонанс е обичайно. Това са случаите, когато две или повече
устойчиви убеждения се явяват релевантни по определен въпрос, тогава те ще се намират в противоречие.
Поведението което ги съпътства ще противоречи на едно от тези убеждения.
Що се отнася до процесите на вземане на решения и решаване на проблеми на пръв поглед направения избор
трябва да намалява тревожността и негативните ефекти, свързани с подготвителния етап на решаване на ситуацията.
Съгласно теорията на когнитивния дисонанс (Фестингер, 2000) обаче, неотменимостта, важността на взетото
решение, привлекателността на отхвърлената алтернатива засилва съществуващия дискомфорт.
Неудовлетвореността и оставащото напрежение от отклонената алтернатива продължава да оказва своето влияние,
ако решаването на проблема не се случи. Адамс подчертава, че след вземане на решение допълнително трябва да
се предприеме определена активност за ликвидиране чувството на дискомфорт, възникващ от отхвърлянето на
другата не по- малко привлекателна алтернатива. Подобен процес е придружен с преоценка на алтернативите,
между които се прави избор. Ако личността е изправена пред избор м/у две еднакво привлекателни алтернативи
преди вземането на окончателно решение, тя ще разгледа и сравни възможностите в детайли. В съзнанието на
личността ще се формират когнитивни елементи, които ще насочват към избор на вариант (А) и други елементи,
свързани с избор на (Б). Ако е избран вариант (А) всички когнитивни елементи, релевантни на решението, са в
консонансни отношения с него. А когнитивните елементи, свързани с избор (Б) се явяват вече дисонансни на взетото
решение.

1
Левин и Ховланд-Сирс правят изследвания, свързани със ситуациите на вземане на решение м/у варианти с
различна привлекателност. Според авторите съществуват: 1.Избор м/у две негативни алтернативи- възниква рядко
и не създава у личността необходимост от вземане на решение, ако не въздействат странични фактори свързани с
принуда. 2.Избор м/у две алтернативи, всяка от които има и положителни и отрицателни аспекти- тук дисонансът
възниква във връзка с избора на един вариант. В този случай съществуват когнитивни елементи, съответстващи на
положителните страни на отхвърлената алтернатива и когнитивни елементи, съответстващи на отрицателните
страни на избраната алтернатива. 3.Избор м/у повече от два варианта-личността в процес на вземане на решение
може да прибегне до избор на компромисен вариант. Тук дисонансът възниква м/у елементите, свързани с
конкретния избор и тези, съответстващи на извършеното действие.
Колкото по- голяма е важността на решението, толкова по- силен е дисонансът. Степента на дисонанса след вземане
на решение зависи и от привлекателността на отхвърлената алтернатива. Колкото по- привлекателна е отхвърлената
алтернатива в сравнение с избраната, толкова повече са когнитивните елементи включващи позитивни
характеристики на първата и негативни на втората. Ниската степен на дисонанс след решение се определя и от т.
нар. „степен на когнитивно съвпадение”, т.е. колкото по- малко е различието м/у двете алтернативи, толкова по-
нисък е дисонансът.
Възникването на дисонанс е следствие от вземането на решение и предизвиква стремеж към редукцията му. Смята
се, че има три основни начина за редукция на дисонанса: 1.Промяна или анулиране на взетото решение. Това не е
най- адекватния начин за редуциране на дисонанса, защото би довело до промяна на местата на консонансните и
дисонансни когнитивни елементи. Дисонансът може да се редуцира, ако психологически се анулира взетото
решение т.е. личността се убеди себе си, че изборът е неправилен. 2.Промяна на привлекателността на
алтернативите. Дисонансът възниква на основата на когнитивните елементи, отнасящи се до наличието на
позитивни характеристики на отхвърлената алтернатива и негативи на избраната. Редуцирането му е възможно чрез
отстраняване на някои от елементите, или чрез добавяне на нови елементи, които са консонансни по отношение на
предприетото действие. Успехът на този наин за редуциране на дисонансът, зависи от способността на личността за
реструктуриране на съществуващите когниции. 3.Намиране на съвпадение м/у когнитивните елементи. Степента
на дисонанса след вземане на решение е толкова по- ниска, колкото различието м/у когнитивните елементи,
съответстващи на различните алтернативи, е по- малко, следователно редукцията на дисонанса се осъществява чрез
намиране на когнитивни съвпадения м/у елементите. Един от начините за постигане на това се изразява в
намирането на елементи, съответстващи на всяка от алтернативите и включването им в такъв смислов контекст,
предполагащ еднакъв резултат от избора. Когнитивното съвпадение може да се постигне и чрез придобиване на
елементи, релевантни на избраната алтернатива, които са идентични на положителните елементи, присъщи на
отхвърлената алтернатива.
В заключение може да се отбележи, че възникването на дисонанса е неизбежно следствие от вземането на
решение. Когато личността е принудена да избира една от две алтернативи, положителните страни на отхвърлената
и отрицателните на избраната предизвикват дисонанс и обратно, отрицателните страни на отхвърлената
алтернатива и положителните на избраната повишават съгласуваността на решението.
Степента на когнитивния дисонанс се определя от следните фактори: важността и субективната значимост на самото
решение; привлекателността на отхвърлената алтернатива, съпоставена с избраната; степента на когнитивно
съвпадение на елементите, съответстващи на всяка от алтернативите.
Стремежът към редуциране на дисонанса се проявяват в опитите да се увеличи привлекателността на избраната
алтернатива; да се намалят позитивните оценки за отхвърлената; да не намери когнитивно съвпадение м/у
елементите на алтернативите или на психично равнище да се обезцени или анулира взетото решение.