Резюме на главата Гост

Чорбаджи Марко вечеря със семейството си на двора през една майска вечер. На
трапезата са стопанина, майка му(баба Иваница), жена му и многобройната челяд. Марко
позволяваше на децата да пият вино, за да не станат пияници като пораснат, както им
поверяваше ключа за сандъка с пари, за да се оттучат от кражба. Това са марковите методи за
възпитаването - той знаеше, че нещо забранено се желае по-силно. Позволява на децата да
седят на софрата в компанията на по-възрастни, за да придобият господарски нрави.

Зает от търговската работа, Марко има време само на трапезата да допълни етикета им за
правилното поведение на софрата, като им прави множество забележки. Той полагаше
огромни усилия децата му да имат религиозно чувство и ги ги наказваше, ако пропуснат да се
изповядват. Той вярваше в могъществото на науката и настояваше на образованието.

След вечерята Марко гледа децата си как играят. След време играта добива по-войствен
характер. Разсърдени, те се обръщат към баща си да разреши спора. Той не ги изслушва, а
направо взима решението, някои да погали и целуне, а на другите им дърпа ушите – така
всички се умиряват.

Най-малкото дете, което спеше в ръцете на Баба Иваница, се събужда. Тя го заплашва с

турците, но Чорбаджи Марко веднага й прави забележка и почва да я разпитва как се чувства
разболелият му син Асен. Той се е бил разболял след като видял как турците убиват дете, но
температурата му вече била минала.

След това Марко проявава интерес към ученото от децата му по история, особено за Русия.

Изведнъж в двора настава суматоха, а Марко смело взима пищовите си и тръгва към обора.
Той намира там сянка, която по-късно разпознава, че е Иван Кралича. Гостът е син на негов
приятел, беглец от Диарбекир и затова му предлага да пренощува при тях.

Марко се връща при семейството си, като ги уверява, че не е открил нищо. Внезапно се чува
тропане по вратата и по гласа разпознава, че е онбашията. Тръгва да предупреди госта си, но
открива, че е избягал.