Сравнете в елегията на Димчо Дебелянов "Да се завърнеш в бащината

къща" и в Далчевото стихотворение "Повест":

а) образа на дома;
б) образа на нощта;
в) мотива за завръщането;
г) мотива за спомена.

а) образът на дома;
"Да се завърнеш в бащината къща"
Лирическият герой превръща спомена в мечта, която му помага да си
представи родния дом не като място, дало начало на живота му, а като
сакрално пространство, досегът с което води до екзистенционално
изживяване. Защото грехът води началото си от прекрачването на прага на
светилището, от отдалечаването от майчината утеха и ласка. Единствено
завръщането към дома, почувстван като храм, може да върне част от
изгубеното, да възстанови вярата и оптимизма на героя и да пречисти
душата му. Но домът не би бил истински храм, ако в него няма свети
образи, пред които върналият се да се покае и да коленичи това са майката
и иконата.
"Повест"
В дома на лирическия герой властва самотата на изминалите години, които
са едничките му гости. Той съзнава, че навярно се е променил с времето, но
не чувства различието, не може да отчете промяната, която е настъпила.В
празния дом, в който той пребивава, но отсъства, са видими и осезаеми
само предметите- портретите и коварното огледало, което е празно, както и
листът с надпис. Само те биха били видими за случаен посетител.
Разликите между "Повест" и "Да се завърнеш в бащината къща" са
основно в използваните образи и символи. В Дебеляновото произведение
домът е представен като храм, свещено място за пречистване и връщане
към корените, а в Далчевия текст, домът е образ на празнота и
изоставеност, символизиращ самотата на героя. Общата черта между
"Повест" и "Да се завърнеш в бащината къща" е вътрешната борба на
лирическия герой и неговото търсене на смисъл и идентичност в родния
дом.
б) образът на нощта;
"Да се завърнеш в бащината къща"
Яростта и гневът нямат място в свещеното пространство. Там е тихо,
защото денят е отминал, за да освободи място на нощта. Тя настъпва
постепенно както бавно и тихо майката разтваря ръце, за да прегърне и да
утеши детето, така и нощта „разгръща" пазви. Те също се асоциират с
успокоението, с приласкаването и сигурността, които дава майката. Героят
избира вечерта като мечтаното време за завръщане в родния дом, защото тя
носи със себе си усещането за уют и сигурност, обич и нежност. Нощта се
превръща в декор, на фона на който ще се разиграе дра- матична и
вълнуваща сцена майката ще посрещне отдавна чакания син. Тя е
представена чрез епитета „старата", еднакъв с определението за иконата
(„старата икона"), което сакрализира образа на майката.
"Повест"
Образът на нощта в произведението "Повест" на Атанас Далчев играе
важна роля в създаването на атмосферата на меланхолия и изоставеност,
която обгръща лирическия герой. Нощта се представя като символ на
тъмнината и безпокойството, които героят изпитва в своя вътрешен свят. В
нея се засилва усещането за самота и раздяла със себе си. Нощта създава
обстановка на тайнственост и неразрешими въпроси. Това е времето, в
което героят се изправя пред своите съмнения и вътрешни противоречия. В
тъмнината на нощта той се потапя в размисли и спомени, които го водят
към размисъл за преминаващото време и загубените моменти.
В "Да се завърнеш в бащината къща" нощта е представена като време за
връщане към родния дом, като тя символизира уют, сигурност и обич,
подобно на прегръдката на майката. Нощта е изобразена като време на
спокойствие, когато героят може да се усети свързан с корените си и да
намери утеха в миналото си, докато в "Повест", обаче, нощта има по-
мрачен характер и е свързана с меланхолията и самотата на лирическия
герой. Тя символизира вътрешната борба на героя и неопределеността на
неговия свят. Вместо уют и сигурност, нощта в този текст предизвиква
безпокойство и размисли за изгубеното и изоставеното.Общата черта
между двата текста е използването на нощта като символичен елемент, но
тя придобива различно значение във всяка история. В "Да се завърнеш в
бащината къща" нощта представлява време за възстановяване на връзката с
родния дом, докато в "Повест" тя е време за вътрешно раздумване и
самооткриване.
в) мотивът за завръщането;
"Да се завърнеш в бащината къща"
В бащиния дом се влиза тихо, за да не се пробуди от стъпките заспалото
минало. Завръщането не е осъществено в произволно избран времеви
отрязък, а точно в призрачния час, „когато вечерта смирено гасне".
Епитетът „смирено" съответства на душевното състояние на героя. Той
също е смирен, защото само така може да се влезе в храма, какъвто е за
него родният дом. Извървял в самота и в неразбиране пътеката на своя
живот, героят най-после „проговаря", шепотът, откъслечните думи,
жестовете се заменят от споделената причина за завръщането.
"Повест"
“Ако случайно някой влезе в къщата,там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:„Стопанинът замина за Америка.””’
Съчетаването на безглаголни изречения с формата за минало свършено
време „замина” и формите за бъдеще време -„няма да намери”, „ще види”,
създава внушение, че изминаващите дни не променят и няма да променят
тъжната запуснатост на къщата. Внезапното признание за това, че
всъщност лирическият Аз всъщност никъде не е заминавал усилва
впечатлението за времето съдник, произнасящ безмилостна присъда над
един живот, който чезне безследно.
"Да се завърнеш в бащината къща" описва завръщането към родния дом
като духовно и вътрешно преживяване. Тук акцентът е върху
спокойствието и смирението, с които героят влиза в дома, като вечерта
символизира времето за вътрешно умиротворение и примирение с
миналото. Завръщането е свързано с желанието за пречистване и ново
начало, като героят търси разбиране и споделена причина за своето
връщане.В "Повест" обаче, образът на родния дом е изобразен като
запустяло и изоставено място. Времето там стои спряно, със заплеснели
портрети и празно огледало, което символизира отражението на празнотата
и самотата. Героят се чувства изоставен. Така, докато в "Да се завърнеш в
бащината къща" връщането в родния дом е свързано с търсене на
спокойствие и примирение, във "Повест" то е асоциирано със загуба и
меланхолия.
г) мотивът за спомена.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Завърнал се в света на патриархалния уют, лирическият герой се докосва
до моралните и религиозни ценности. Той „шъпне тихи думи в тишината",
защото въздействието на дома дори когато е спомен е като на божи храм. В
него душата се разголва и чака опрощение. Извървял в самота и в
неразбиране пътеката на своя живот, героят най-после „проговаря",
шепотът, откъслечните думи, жестовете се заменят от споделената причина
за завръщането. Мирният заник е възможен единствено в дома-храм,
привикан за кратко време в спомените. Изцяло превзели съзнанието на
лирическия герой, върнали го в миналото с неговите свещени атрибути, те
го карат да забрави, че настоящето е даденост. Затова още по- болезнено е
осъзнаването, че всичко е само приказен сън, че майчината прегръдка е
детски спомен, а родният дом неповторима романтика. Отчаяният стон „о"
пробужда от спомена лирическия герой, за когото връщането в грубата
действителност е още по-страшно и носещо му само болка.
"Повест"
В монолога на Далчевия човек присъстват няколко преки и косвени
маркери на безсмисленото изтичане на съществуването. Най-напред това са
годините – не години, в които лирическият Аз се движи напред и открива
основанията на своето битие, а години движещи се някак извън човека,
покрай него. Второ, това са много пъти пожълтявалите градини – многото
есени, превръщащи човешкия живот в тъжно есенно креене. И накрая това
са бавно изкачващите се по стената и догарящи на потона еднакви дни,
продължаващи „сякаш сто години”, дни, които не оставят следи, защото се
изтекли „без ни една любов, без ни едно събитие”. Към идеята за времето
като затвор насочва и заговарянето на спомена. Неговите пътища са
минати, без в тях да е намерен смисъл. Напротив, споменът напомня за
неслучилия се живот, за настоящото напразно съществуване.
В "Да се завърнеш в бащината къща" подчертава се значението на родния
дом като място на уют и сигурност. Домът е символ на свещеност и
религиозност, като майката и иконата играят ролята на свещени образи,
пред които героят изразява покаяние и търси опрощение. В текста се
подчертава идеята за споделена причина за връщането към дома, която дава
смисъл и значимост на преживяването. В "Повест" обаче, образът на
родния дом е изобразен като място на запустялост и безсмислие. Героят се
сблъсква със загубата на смисъла на времето и изгубените моменти от
миналото. Произведението представя времето като затворник, който не
оставя следи и изтрива всяка спомената за съществуването на героя.
Общата черта между двата текста е върху акцента върху родния дом като
символ на самооткриване и преживяване на миналото - в "Да се завърнеш в
бащината къща" домът е свещено място на примирение и спокойствие,
докато в "Повест" той е символ на запустялост и безсмислие.