ВЪПРОСИ КЪМ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПИСМО” - САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА

1.Къде е поместено произведението, на кое място е разположено?

2.Каква информация носи заглавието?/Каква е целта на писмото?/
3.Коя е темата ?Кои са водещите мотиви?
4.В каква форма е написана творбата?В кое лице, число?
5.Към кого е адресирано „писмото”?Кое е общото между двамата?
6.Кои са лирическият говорител и лирическият герой?
7.От колко части е произведението?/времеви пластове/
8.Каква е ролята на анафората „ти помниш ли”?Какъв художествен похват въвежда тя?
9.Запишете думите, характеризиращи състоянието на лир. говорител и героя в първия етап от живота му и
направете извод за отношението му към живота!
10.Контрастът е често използван от поета.Каква е истината за действителността и как тя се отразява върху
мислите, чувствата на лир. говорител?Констатациите подкрепете с цитати за живота!
11.Коментирайте :”Това е минало неважно”!Какво е преодоляно, надмогнато от говорителя?
12.Кое е новото в разбиранията на лирическият АЗ?Какво се трансформира у него?
13.Характеризирайте състоянието на говорителя и направете изводи за ценностите в живота му…..Обяснете
метафората за пеперудата?
14.Определете вида на тропите и фигурите в стихотворението «Писмо»!

Ти помниш ли А там -
морето и машините Небето пак блестеше
и трюмовете, пълни като слюда,
с лепкав мрак? …..но ние бяхме ослепели вече.
И онзи див копнеж За мен това е минало - неважно.
по Филипините, Но ний деляхме сламения одър
по едрите звезди и тебе чувствам нужда да разкажа
над Фамагуста? как вярвам аз и колко днес съм бодър. Това е новото, което ме
Ти помниш ли поне един моряк, възпира
нехвърлил жаден взор далече, да не пробия
там, дето в гаснещата вечер своя
дъхът на тропика се чувства? слепоочник.
Ти помниш ли как в нас То злобата в сърцето
полека-лека трансформира
изстиваха последните надежди в една борба,
и вярата която
в доброто днес
и в човека, клокочи.
в романтиката, И то ще ни повърне Филипините
в празните
копнежи?
и едрите звезди
Ти помниш ли как
над Фамагуста,
някак много бързо
и радостта
ни хванаха в капана на живота?
помръкнала в сърцето,
Опомнихме се.
и мъртвата ни обич към машините,
Късно.
и синята безбрежност на морето,
Бяхме вързани жестоко.
където вятъра на тропика се чувства.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно Сега е нощ.
и търсеха, Машината ритмично
и молеха пощада. припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
А бяхме млади,
И колко мразя
бяхме толкоз млади!...
празните
И после... после
химери...
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена, За мен е ясно, както че ще съмне -
не, като проказа с главите си ще счупим ледовете.
тя раснеше, И слънцето на хоризонта
разкапваше душата, тъмен,
тя сплиташе жестоките си мрежи да, нашто
на пустота ярко
и мрачна безнадеждност, слънце ще просветне Но да умреш, когато
тя пъплеше в кръвта, но нека като пеперуда малка
тя виеше с закана, крилата ми се отърсва
а беше рано, беше много рано... опърли най-подире. земята от отровната си
Не ще проклинам, плесен, когато милионите
 няма да се вайкам, възкръсват,
защото все пак, знам, това е песен
ще се умира. да, това е песен!