Тема №4 Анатомия на конфликтите. Конфликтна ситуация.

Фази на
развитие на конфликтите.
Условия и причини за възникване на конфликти
Условията са фактори на средата. Те правят възможно разгръщането на
действието. Всичко, което се случва, има причина, която може да бъде делима от
факторите. Те само обуславят това, което се случва в нейната индивидуалност.
Индивидуалност на международната политика. Ако при дадено условие този фактор не е
произвел нещо, при друго време, при други условия, той може да породи такъв процес.
Условията са фактори на средата, които сами по себе си не пораждат нищо, а само правят
възможно възникването на определен конфликт. Разрешаването на конфликта предполага
разчистване на конфликтното поле. Конфликтните условия остават в самата среда – те са
по-консервативни.

Конфликтната ситуация – особености. Конфликтни действия. Особености и

тенденции в конфликтното поведение.

Във всеки конфликт участват страни с определени цели и мотиви. Когато тези
мотиви добият необходимия потенциал, след образуването му конфликта преминава през
два етапа - латентен и открит.
 Латентен (скрит);
 Открит;
За латентния стадий е характерно:
 натрупване на противоречия
 предварително планиране
 мобилизиране на ресурси
 привличане на партньори
 осигурявяне неутралитета на трети страни
 сондиране на общественото мнение

Латентният период е подготвителен период преди откритото обявяване на

конфликта.

Откритата фаза включва непродуктивен диалог и прилагането на вариатетни

силови инструменти между субектите. Тази фаза прочита в четири форми:
Противоречие, конфронтация, криза и война. Противоречието е все още ранен стадий,
при който се извършва обстоен анализ на ареала на засегнатите интереси, прави се и
оценка на ресурсния потенциал. Важна част от тази форма е диалог, чрез който субекта
анализира противника си. Конфронтацията разгръща конфликта след анализиране на
субектите в този етап те поставят ясно дефиниран интерес, представят мобилизирания си
ресурс и демонстрират готовност за радикални действия. Диалогът вече е непродуктивен.
Конфронтацията може да прерастне в криза и война. От продължителността на
конфронтацията зависи дали подготвения материален ресурс ще успее да се справи с тези
условие. След такава конфронтация са възможни и промени в статуквото, целите,
системата на субектите

Ранна фаза на развитие на конфликтите.

Страните оценяват параметрите на засегнатите интереси и оценяват важността му
за страните, извършват предварително планиране, диалогът се активизира с цел
изясняване на реакциите на другите страни и готовността на опонента да участва и в др.
форми на конфликти. Полагат се усилия за разрешаване без задълбочаване на конфликта;
налагат се претенциите чрез демонстрация на сила; деклариране на способност за
използването й; диалогът протича под формата на консултации и преговори за
преразпределение на условията на отношенията. Чрез отстъпки в сферите, които
представляват ценност за опонента, а за нас са второстепенни или не представляват
интерес. Налагайки претенциите си посредством демонстриране на сила и деклариране на
решимост за използването й, се цели обезсмисляне на съпротивата на опонента.
Засилената диалогичност в тази форма (фаза) най-често протича под формата на
консултации и преговори с цел или да превъзпита или да формулира нови условия.

Конфронтация – развитие на противоречието.

В основата на конфронтацията, като условие за нейното разгръщане стои:
 ясно дефиниран интерес;
 мобилизиран ресурс – ново равнище на кондиция на противника;
 демонстриране на ясна, несъмнена готовност за радикални действия;
 намаляваща склонност към съгласие.
При конфронтацията страните конкретизират параметрите на тези превантивни/
предварителни планове с оглед задълбочаване на конфликта. Отделя се особено внимание
на стратегическите сфери, касаещи националната сигурност на страната, създаването на
тактически планове за действие на база ресурсите на страните. Диалогът се запазва, но
той вече е напуснал обичайните форми на поведение в международните отношения. Той
съдържателно е ориентиран към едностранно налагане на условия, към диктат – под
формата на преговори. Те несъмнено ще бъдат за преразпределение на условията,
свързани с баланса на интереси. Характерни са вербални сблъсъци, заплахи, шантажи,
ултиматуми,демонстративни действия. Активно се експлоатират медиите под различна
форма и с различна острота; могат да бъдат лансирани мнения, съобщения към другата
страна,оценка на позициите, форми на пропаганда - бяла, черна, сива.
Много често оценки, направени от медиите, могат да бъдат използвани за активна
пропаганда. Обикновено се говори за принципност, исторически права, ценности,
колективни права, геноцид. Собствената позиция трябва да бъде преекспонирана, така че
да направи впечатление. Реториката е обратнопропорционална. Тя е вътрешно
ориентирана - за собствена консумация. Тя трябва да прикрие кой стои зад интересите,
користното действие. Целта е или да се принуди другата страна да отстъпи, или да се
ограничи мобилността на позицията ѝ. В тази фаза конфликтът изисква значим ресурсен
потенциал за обслужване целите на конфронтацията, а и за по-нататъшното изостряне на
подготовката обстановката. Продължителната конфронтация води до промени в
системите, ангажирани в конфликта, както във функционален, така и в структурен план.
Ако конфронтацията е с малка продължителност – няколко месеца до 1 година, системата
е добре ресурсно осигурена и организационно балансирана, промени не се налагат. Когато
продължителността расте, се налага пренасочване на ресурси, което води да промени в
системата.

Следващата, преходна към конфликт фаза е кризата. При нея спорът започва да
влияе върху целия комплекс на отношенията между страните. Те или поне едната от тях
са обхванати от съмнение, че е възможно да се намери взаимноприемливо решение и се
насочват към едностранни действия за реализиране на своите интереси. Това е фаза, в
която започват да се натрупват кондронтационни елементи в отношенията на спорещите
страни. При нея все още съществуват възможности да се избегне конфликтът. Съществено
е да се разбира, че кризата в отношенията не се предизвиква от това, че каузата на някоя
от страните е станала повече или по-малко основателна. Изключителна роля играе
субективният фактор, представата на страните за значението на заангажираните в спора
интереси и за възможностите спорът да бъде доброволно и размно решен чрез
взаимноизгодно споразумение.
 Конфликтът е ситуация, при която едната или двете страни пристъпват към
действия за едностранно решаване на проблема, като се опитват да принудят другата
страна да приеме условията, които те считат за уместни. Принудителните действия не
винаги се изразяват в пряко използване на въоръжена сила. Те могат да бъдат от
политическо, икономическо или юридическо естество. Обаче най-сериозна е ситуацията,
при която се прибягва до въоръжена сила.
След като възникне, обикновено конфликтната ситуация протича интензивно. Тя
създава бързо развиващ се комплекс от прави и обратни връзки, т.е. връзки, съдържащи
импулси към увеличаване силата на взаимодействията. Образува се затворен кръг, при
който конфликтната ситуация започва сама да произвежда импулси, които я подхранват и
усложняват. Много изследователи, които използват езика и методите на математиката,
определят конфликтите като „игра с нулев резултат“. С този термин се определят игрите,
при които загубата на една от страните е равна на печалба за другата и затова сборът на
печалбата и загубата винаги остава равен на нула. Тази ситуация подтиква страните към
конфронтационно поведение, към едностранни действия, съдържащи тенденции към
ескалация.
Конфликтите рязко повишават значението на свързаните с тях външнополитически
решения. Порастват отговорностите на лицата, които са упълномощени да ги разработват
и приемат. Налагат отпечатък върху протичането на информационните процеси.
Подготовката и вземането на решения в условията на конфликтна ситуация изискват
повишено внимание към субективния фактор както за собствените решения, така и за
решенията на противната страна. Повишава се ролята на емоционалните компоненти не
само у лицата, вземащи решения, но и сред обществените формации и сили, които могат
да влияят върху външнополитическия процес. Ако конфликтната ситуация се окаже
трайна, започват за възникват и да се утвърждават устойчиви конфронтационни
стереотипи, свързани с „образ на врага“. Това още по-активно предизвиква едностранчив
подбор на постъпваща информация, а и предвзетото й интерпретиране.
С развитието на конфликта около свързаните с основното конфликтно противоречие
отношения се изгражда цяла настройка от вторични отношения. Така израства сложен
конфронтационен комплекс, който започва да има своя динамика и вътрешни импулси за
развитие.
Многообразието на интересите, които могат да бъдат заангажирани, предизвиква
голямото разнообразия на международните конфликти. Те могат да се развият в
сферата на глобалните отношения, за да засегнат глобалната система, но могат да
протекат и в регионални рамки, образувайки местни подсистеми на отношенията. Могат
да са резултат от едностранна агресивна активност на една от страните, може да
възникнат от агресивна активност, която да е двустранна. Международните конфликти
могат да протекат интензивно и остро, но и конфликти, които протичат с различна
интензивност дълго време и могат да се отделят в групи на „конфликти с ниска
интензивност“ или на „тлеещи конфликти“. Такива конфликти за дълго време създават
огнища, които съдържат опасността от внезапна ескалация. В зависимост от броя на
страните, заангажирани в конфликта, могат да се различат двустранни и многостранни
конфликти.
Конфликтните ситуации могат да предизвикват неочаквани и трудно предвидими,
понякога неподдаващи се на контрол верижни реакции. Нарушават комуникациите и
връзките в системата, увреждат протичането на информационните процеси в нея.
Последиците им могат да се изразят и в екологически вреди, засягащи тежко и страни,
които не участват в тях.

Фази в развитието на международен конфликт:

Оформяне на политическите отношения на противоречие.
Определяне на целите, които ще се преследват от всеки от участник в конфликта и
 изработване на стратегията, която ще се прилага.
Въвличане на трети страни. При нея вече в конфликта се въвличат други държави,
международни организации, военно-политически съюзи, фазата, в която всеки от
участниците си задейства съюзниците.
Оформяне и възникване на международна криза, като в рамките четвъртата фаза е
налице крайно изостряне на конфликта, но той все още остава в рамките на
политическите отношения.
Поява на военен фактор. В рамките на тази фаза се правят демонстрации на
военната сила, с която разполагат участниците.
Фаза на международния военен конфликт.