Тема № 14. ООН. Операции по поддържане на мира.

1. Организация на обединените нации - ООН

ООН е създадена официално на 24 октомври 1945г., когато нейният основен

документ - Уставът на ООН - е ратифициран от петте постоянни държави членки –
Русия, Китай, Франция, Великобритания и САЩ (промени в основния документ
могат да се правят със съгласието на 2/3 от страните членки). Идеята за създаване на
организация, пазеща световния мир, съществува и преди това – първият опит в тази
посока е Учредяването на Обществото на народите по време на Парижката мирна
конференция, която трябва да съблюдава за мира и разбирателството между
отделните народи и да гарантира международната стабилност. Тази организация е
първата стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна
основа и цели предотвратяването на нов масивен военен конфликт.

Целите на създадената през 1945г. Организация на Обединените Нации е да

противостои на агресията, да поддържа мира и сигурността в света, да развива
приятелски отношения между нациите, основавайки се на принципа на равни права
и самоопределяне на народите, да подпомага и стимулира сключването на
международни договори; организацията полага грижи за постигането на световно
сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от културно,
икономическо, социално или хуманитарно естество и служи като средище, където да
се обединят усилията на всички нации за постигане на поставените цели. Участието
в ООН е доброволно.

Терминът „Обединени нации” води началото си от Втората Световна Война, с

него се назовават всички съюзници на Оста Германия, Италия и Япония. Терминът е
предложен от американския президент Франклин Рузвелт и добавя световна
известност след подписването на Декларацията на Обединените нации на
01.01.1942г. Международната конференция за учредяване на ООН се провежда в Сан
Франциско от 25 април до 26 юли 1945г. освен представителите на участващите 46
държави са поканени неправителствени организации, които да окажат помощ при
формирането на Устава на ООН. До конференцията са допуснати и 4 допълнителни
държави – Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР. Приети са пет
официални езика, на които работи международният секретариат – английски, руски,
френски, испански и китайски, а по-късно за официален е приет и арабският език.
Първоначално вземането на решение става с единодушие, но по-късно е прието да
става и с мнозинство от 2/3. На 26 юни 1945г. общо 50 държави подписват Устава на
ООН, който влиза в сила на 24 октомври същата година. В учредяването на
организацията не участват 9 вражески (сред които и България) и 8 неутрални страни.
За да бъде ООН организация от световно значение и да не ограничава дейността си
само до Европа, за нейно седалище е избран Ню Йорк.

Основните принципи на ООН са: базирането й на суверенното равенство

между държавите членки; уреждане на международни спорни въпроси с мирни
средства, по справедлив начин, непоставящ под заплаха мира и сигурността в света;
да не употребява сила; страните-членки да оказват всестранна помощ във всички
действия на ООН в съответствие с Устава; съгласно Устава ООН се въздържа от
намеса във вътрешните работи, на всяка държава-членка. Организацията очаква от
държавите, които не са членки на ООН да спазват нейните принципи и да действат в
съответствие с тях. Новите членове се приемат от Общото Събрание на ООН по
препоръка на Съвета за Сигурност.

ООН има шест главни органа:

1. Общо събрание (ОС) – съвещателният орган на ООН. ОС заема основно

място в дейността на ООН. Изпълнява надзорни, финансови и избирателни
функции. Упражнява контрол върху действията на органите в социалната и
икономическата сфера, и върху тези, занимаващи се с проблемите на
несамоуправляващи се територии. ОС получава годишни доклади от Главния
секретар, Съвета за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съвета за
попечителство. Може да отправя предложения към тях. ОС разглежда и утвърждава
всички документи, включително и бюджета на ООН, определя сумата, която всяка
страна внася, подбира членовете на Икономическия и социален съвет и избира
членовете на Съвета за сигурност и Съвета за попечителство. Взема участие при
избора на съдии в Международния съд и определянето на секретар. Заедно със
Съвета за сигурност има право да предложи поправки в Устава на ООН, както и да
свика конференция за ревизирането му. В ОС вземат участие всички държави-
членки като всяка държава има право на един глас. Решение за по-важни въпроси се
взема с мнозинство от 2/3, а за другите въпроси е достатъчно просто мнозинство от
присъстващите. ОС разглежда и прави препоръки за принципите на мира и
сигурността в света, разисква всякакви въпроси, отнасящи се до световния мир и
сигурност. Предлага мирно решение за проблемите, особено когато е възможно да
бъдат нарушени приятелските отношения между държавите. ОС има годишни общи
събрания, започва работа през третата седмица на септември с избор на председател
и 21 заместници. ОС има 6 комитета: 1) комитет, занимаващ се с въпросите по
разоръжаването и международния мир и сигурност; 2) комитет за икономическите и
финансови въпроси; 3) комитет по социалните и хуманитарните въпроси и
въпросите,свързани с културата; 4) комитет по специални политически въпроси и
въпроси на деколонизацията; 5) комитет по административни и бюджетни въпроси;
6)комитет по правни въпроси. За всеки комитет се избира председател.

2. Съвет за сигурност (СС) – носи главна отговорност за поддържането на

световния мир и сигурност, което като главна цел на ООН му отрежда изключително
важно място. Първоначално се състои от 11 члена, пет от които са постоянни –
Китай, Русия, Франция, Великобритания и САЩ – които единствено имат право да
налагат вето и 6 непостоянни, избирани от ОС. След ратифицирането на поправка в
Устава през 1965г. Представените страни нарастват до 15. При определянето на
непостоянните членове ОС се стреми към справедливо географско разпределение и
отчита приноса и опита на всяка страна по въпросите, свързани с поддържането на
световния мир и сигурност. Председателството се поема от всеки от членовете за
един месец и всяка държава има право на един глас. Решение се приема, когато има
9 гласа за (като всички 5 постоянни членки трябва да са гласували за) и при липса на
отрицателен вот. СС поддържа международния мир и сигурност с оглед целите на
ООН; разследва всеки сблъсък или заплаха за реда и предлага начини за уреждането
на конфликтите; призовава страните-членки да решават спорните въпроси с мирни
средства; може да използва сила с цел възстановяването на световния мир и
сигурност; може да изисква от страните-членки налагането на санкции, върху
държава, виновна за застрашаване или нарушаване на мира като наказанията могат
да влязат в сила и при проява на агресия или неизпълнени решения на
международния съд. СС предлага на ОС Главен секретар и има правото да създава
Международни трибунали, преследващи престъпления срещу човечеството.

3. Икономически и социален съвет (ИСС) – отговорен е за изпълнението

на системата от икономически, социални, хуманитарни и културни дейности на
ООН. ИСС има 27 члена, които се избират от ОС за 3 години с възможност за
преизбиране. Официално няма постоянни членове, но страните, нужни за работата
на съвета се преизбират редовно. Дейността му е подпомагана от комисии,
организирани на функционални или географски основи. Има 4 регионални комисии,
създадени, за да се борят със специфични регионални икономически проблеми – за
Европа, Азия и Близкия изток, Латинска Америка и Африка.

4. Секретариат – управлява се от Главния секретар, предложен от СС и

определен от ОС, който според Устава е главен администратор. Мандатът на
Главния секретар е 5 години с възможност за преизбиране. Той има
административни и политически функции. Има право да поставя пред СС всички
въпроси, които според него застрашават световния мир и сигурност. Всяка година
публикува доклад от името на организацията. Предприема мерки с публичен или
частен характер за проблемите представени на организацията. Предлага мерки за
извършване на реформи в организацията, дава оценки. Трябва да е непартиен,
независим, честен, безпристрастен. Назначава върховен комисар по правата на
човека.

5. Международен съд – основният правораздаващ орган на ООН. Състои

се от 15 съдии, които се избират от ОС и СС, които гласуват независимо един от
друг. Страна може да има само един съдия. Съдиите са с мандат 9 години и не
подлежат на преизбиране. Седалището е в Хага.

6. Съвет за попечителство – направлява се от ОС и надзирава

администрацията в териториите под попечителство чрез отделни споразумения с
управляващите ги държави.

Бюджет на ООН и на мироопазващата дейност (част е от бюджета на ООН, но

е самостоятелен) – бюджетът се формира от вноските на всяка от държавите членки,
като размера на вноската за всяка държава се формира спрямо БВП и доходът на
глава от населението. Бюджетът на мироопазващата дейност е самостоятелен, тъй
като финансовата поддръжка на мироопазващите операции влияе силно върху
успеха им. За успеха на мироопазващата операция е важно и съгласието на страните,
участващи в конфликта.

Интегрална мироопазваща операция – хуманитарна, за защита на

гражданското население, за предотвратяването на зверства срещу жени и деца, за
разоръжаване на участващите в конфликт.
 ООН няма собствен войски, страните членки предоставят контингенти за
определено време, след сключването на договор, в който се описват задълженията,
които държавата-членка приема. Важно е да има успоредни усиля за
възстановяването на мира. Мироопазващите операции имат 3 елемента – военен
контингент, полицейски контингент, граждански контингент.

Департаменти:

Департамент по политическите въпроси - занимава се с превантивна

дипломация, орган е на секретариата и се ръководи от заместник главен секретар.
Департаментът препоръчва на Главния секретар определени политически действия;
подпомага го в изпълнението на определени политически мисии; дава съвети и
оказва методическа помощ на Главния секретар в политическите отношения на ООН
с държавите-членки; подпомага дейността на СС; прави оценка на политическата
ситуация в даден регион и го предлага за обсъждане; осигурява политически
консултации; департаментът реално започва процедура за превенция на даден
конфликт; може да осъществява самостоятелно политически мисии; оказва
политическа помощ при провеждане на избори.

Политиката на превенция има три основни цели – управление и контрол на

възникналата ситуация; създаване на условия за разрешаване на конфликта на най-
ниското ниво от развитието му

Департамент за мироопазващи операции – има 4 служби: за операциите, по

военните въпроси; за върховенството на закона и …

Департамент за полева подкрепа – има 4 дирекции:личен състав; бюджет и

финанси; логистична подкрепа; комуникации.

2. Операции по поддържане на мира

В съвременния свят съществува тенденция конфликтните фази да протичат по-

бързо и постепенно да се преливат една в друга. Особено нараства
значението на т.нар.,,следконфликтна проблематика’’.

Рехабилитацията след един конфликт по същността си е превантивна

дейност. Планира се не само какво въоръжение ще се включи, но и по какъв начин
ще се осъществи възстановяването на инфраструктурата, социалното и
икономическото възстановяване на съответния пострадал регион.

Мироопазващи операции на ООН

Мироопазващите операции на ООН са незаменимо средство на

международната общност за разрешаване на тежки проблеми в междудържавните
отношения и във все по-голяма степен и на вътрешни проблеми на сигурността в
отделни държави. Днес ООН не е единственият организатор на миротворческия
процес. В наши дни подобни задачи изпълняват НАТО, ЕС и други.
Според приетото днес определение “поддържане на мира” включва
“предотвратяване, сдържане, смекчаване и прекратяване на военни действия между
държави или в самите държави, организирано и провеждано от международната
общност с използването на многонационални сили, съставени от военнослужещи,
полиция и граждански лица, с цел възстановяване и поддържане
намира”.Операциите по поддържане на мира са особени действия на войски, военни
наблюдатели, представители на гражданската полиция и други участници на
миротворческите мисии, които не вземат участие в бойните действия и изпълняват
роля на неутрален наблюдател. Единственото изключение е в случай на самоотбрана
- тогава на войските е разрешено да употребят оръжие.

Видове мироопазващи операции

Операциите по поддържане на мира се изпълняват въз основа на споразумения на

страните в конфликта и поддържат стабилността до започване на преговори за
разрешаване на конфликта. За тях дава съгласие Съвета за сигурност. Управлението
им е отговорност на Генералния секретар.

Същността на различните типове операции по поддържане на мира се разглежда в

следните 5 аспекта:

 Предотвратяване на конфликти (conflict prevention)- включва дейности в

диапазона от различни дипломатически инициативи (установяване на
фактите предупреждения, инспекции, наблюдение) до превантивно
разполагане на войски. Целта е да не се допусне прерастване на споровете
във въоръжени конфликти или разширяване на вече възникнали конфликти.
Предотвратяването на конфликти никога не може да се гарантира само с
военни средства, използването им трябва да се фокусира върху поддръжката,
която могат да окажат на дипломатическите и политическите усилия.
 миротворчество/възстановяване на мира (peacemaking) - дипломатическа
дейност след възникването на конфликт с цел да се постигне мирното му
уреждане, т.е. използват се средствата, предвидени в глава VI на устава на
ООН - "Мирно уреждане на споровете": преговори, анкети, посредничество,
помирение, арбитраж, съдебно уреждане, а също и дипломатическа изолация
и санкции;

 опазване/поддържане на мира (peacekeeping)- опазването на мира в широк

смисъл е общото разбиране за умиротворителна дейност. В тесен смисъл то
означава използуване на персонал (най-често военен и граждански) за
контрол или осъществяване на мерки за сдържане и разрешаване на
конфликт или за осигуряване безопасно доставяне на хуманитарна помощ.
Опазването на мира е най-разпространената и най-типичната
умиротворителна дейност на ООН и другите международни организации.;
през последното десетилетие еволюира от традиционния си модел на
предимно военно наблюдение на споразумения за прекратяване на огъня или
разделителни линии след междудържавни войни към комплексен модел,
включващ различни военни и цивилни компоненти, предназначени за
изграждане на мира след граждански войни.

 изграждане/укрепване на мира (peacebuilding) - умиротворителна дейност

 след прекратяването на конфликт. То включва осъществяването и
поддържането на мерки и структури, които могат да укрепят и затвърдят
постигнатото политическо уреждане с цел да не се допусне възобновяване на
конфликта. Те по принцип изискват участието както на военни, така и на
граждански лица.Конкретни задачи могат да бъдат: възстановяване
функционирането на административни и граждански органи, възстановяване
дейността на търговски, образователни и медицински заведения,
подпомагане и наблюдение провеждането на избори, наблюдение за спазване
прекратяването на огъня, подпомагане и координиране на хуманитарната
помощ и др.

 налагане на мира (pеace enforcement) - крайна мярка, прилагана когато

всички други усилия са неуспешни. Тези операции се провеждат за разделяне
на враждуващи страни и прекратяване на бойни действия или след тяхното
непосредствено прекратяване. В повечето случай след провеждане на
операция по налагане на мира в определен момент се налага да се премине
към операция по опазване на мира и в последствие към изграждане на мира и
всички съпровождащи ги елементи.