ЛЕКЦИЯ № 14

Абразивни и полирни
материали
1. Абразивни материали.

2. Режещи инструменти и пилители.

Предназначение.
 абразия (от лат. abrasio  остъргване ) –
процес на износване на повърхността на един
материал чрез друг материал чрез надраскване,
издълбаване, изрязване или друг механичен начин.
абразив – Вещество, използвано за шлифоване
и полиране на повърхности (напр. корунд). (н.т.)
абразиви (от лат. аbrasivus) – Естествени или
изкуствени ситнозърнести или праховидни вещества
с голяма твърдост, които се употребяват за полиране,
изглаждане и др. (напр. елмаз, корунд и др.). (ч.д.)
Абразирането се извършва при преместването на тяло с
твърда, грапава повърхност по повърхността на друго по-
меко тяло. При преместването на абразиращото тяло
(абразивният инструмент) по повърхността на другото
тяло (протезата), неговата повърхност се набраздява, от
него се отделя материал и то се променя, т. е. то се
абразира.
шлифовам (от нем. schlleifen ) – обработвам повърхност (на
метал, стъкло,минерал) чрез триене за да и предам гладка,
правилна форма и точни размери.
Абразирането и полирането се извършват:
- За да се намали натрупването на плака;
-- За да се намали риска от счупване, който е
по-голям при грапавите повърхности;
-- За да се намали износването на съседните
зъби и на антагонистите;
-За да се намалят корозионните процеси;
- За да се да се подобри естетиката;
Като абразивни материали се използват
различни силикати, оксиди и карбиди. Най-
известните от тях са:Алуминиевият оксид,
силициевият карбид, пемзата, диамантът,
хромовият оксид, калаеният оксид, железният
оксид, циркониевият силикат и др.
Според размера на частичките на абразива те
се определят като фини (010 m), средни
(10100 m) и груби (100500 m).
 абразивен инструмент – инструмент, предназначен за
абразивно обработване на детайли от метал, стъкло и др.
материали. Изработва се от раздробени абразивни материали
(зърна) и свързващи вещества. (терм.р-к по мет.обр.)

полиране – довършващо обработване главно на метални

детайли до получаване на огледален блясък на повърхнината
им. П. се извършва на полировъчни машини с бързовъртящи се
дискове от филц или сукно или с бързодвижещи се ленти,
върху повърхността на които е нанесена полировъчна паста, а
също на установки за течностно-абразивно обработване (вж.
фиг.). Съществува и П. чрез електролиза, химическо П.
(терм.р-к по мет.обр.)
 При гладка огледална повърхност
отразената светлина се връща по строго
определен път, който образува с нормалата
ъгъла на отражение.
В случай, че ъгълът на падане е равен на
ъгъла на отражение и при огледална
повърхност се вижда образът на източника на
светлина – огледално отражение.
 При равна повърхност с грапавини по-
големи от дължината на вълната на падащата
светлина се наблюдава разсеяно дифузно
отражение.
Ако грапавините са по-фини и с еднакъв
размер се наблюдава насочено дифузно
отражение.
 За да изглежда една повърхност
блестяща т. е. за да бъде полирана браздите на
повърхността трябва да бъдат с ширина по-
малка от 0.5 m. (т. е. широчината им трябва
да бъде по-малка от дължините на вълните на
видимата светлина).
абразия (от лат. abrasio  остъргване ) – процес на
износване на повърхността на един материал чрез
друг материал чрез надраскване, издълбаване,
изрязване или друг механичен начин.

абразиви (от лат. аbrasivus) – Естествени или

изкуствени ситнозърнести или праховидни вещества с
голяма твърдост, които се употребяват за полиране,
изглаждане и др. (напр. елмаз, корунд и др.)
абразив – материал, който прчинява износване
или абразиране на друг материал

микрон – една милионна част от метъра;

старото наименование на микрометъра. Един
микрон е 1 хилядна от милиметъра или 0.00004
инча
 Пиленето е грубо редуциране на
повърхността на материала чрез процеса на
абразия; то се извършва с едрозърнести
абразиви.
Повърхностната текстура на обработ-
вания матерал е грапава на пипане и
предизвиква дифузно отражение на падащата
светлина.
Полирането е процес на превръщане на
грапавата повърхност в гладка при докосване
и блестяща (най-голямо е огледалното
отражение на падащата светлина). Полирането
се извършва с много дребнозърнести (с
размери подмикрон) абразиви.

полиране (от лат. polio  лъскам) – придавам

огледален лъскав вид на нещо чрез триене и
нанасяне на политура; лъскам.
текстура (от лат. – textura) – типичното за всеки
материал пространствено разпределение и
разположение на съставящите го микроскопични
кристали или други образувания.
Под повърхностна текстура се разбира
външният облик на материалите, който се обуславя от
пространственото разпределение и ориентировка на
съставящите го частички.
Повърхностната текстура се влияе от най-
различни фактори – шлифоване, полиране, глазиране
и т. н.
шлиф (от нем. Schliff ) – 1. тънка полирана пластинка
от минерал или метал, подготвена за изследване под
микроскоп. 2. Добре полирана повърхност на метал
или готово метално изделие, разядена с различни
химикали за изследване при отразена светлина с
микроскоп или лупа.

шлифовам (от нем. schlleifen ) – обработвам

повърхност (на метал, стъкло,минерал) чрез триене за
да и предам гладка, правилна форма и точни размери.

шлифовка (от нем.) – изглаждане на повърхност (на

метал, стъкло, минерал) чрез търкане.
зъболекарски камъчета – Пилещи инструменти
съставени от абразивни частички свързани с твърда
матрица от смола или синтеровани заедно в твърда
маса.

зъболекарски гумички – Пилещи или полирни

инструменти съставени от абразивни частички
свързани с гъвкава гумена матрица.

зъболекарски дискове – Пилещи или полирни

въртящи инструменти съставени от абразивни
частички фиксирани към метален или пластмасов
диск.