Великотърновски университет „Св. св.

Кирил и Методий“

Филиал Враца
 Описание и методика на работа за речева
недостатъчност

Разработил: Проверил:

Десислава Василева Йонко Бойков Христов

Специалност: НУПСП

Фак.№2221011936

Враца

2024г.

Речева недостатъчност
Речевата недостатъчност е състояние, при което човек изпитва трудности в
способността си да комуникира ефективно чрез говор или писмен текст.
Това може да включва затруднения в произношението на звуци,
затруднения в разбирането или използването на правилната граматика и
думи, както и затруднения в развиването и поддържането на конкретни
комуникационни умения. Причините за речевата недостатъчност могат да
бъдат различни и варират от увреждания на речевия център на мозъка,
неврологични разстройства, като например аутизъм или синдром на Даун,
до различни нарушения или липса на образование и тренировка в областта
на комуникацията. Речевата недостатъчност може да се прояви в различна
степен на тежест - от леки затруднения до сериозни проблеми, които
значително ограничават способността на индивида да се комуникира и да
се включва в социални взаимодействия. Лечението и подпомагането на
хора с речева недостатъчност включва различни терапевтични методи,
които се фокусират на подобряване на речта, развиване на
комуникационни умения и улесняване на взаимодействието с околните.
Това може да включва речева терапия, работа с комуникационни
технологии, социални умения и други подходи, които са адаптирани
специално за нуждите на конкретния човек с речева недостатъчност.
Речевата недостатъчност може да бъде предизвикана от различни причини,
включително:

Физиологични причини: Това включва проблеми с гласовите връзки,

неразвити или повредени органи за говорене (например увредени гласови
възли, недоразвит глотис и други).Неврологични причини: Неврологични
състояния като, дислексия, аутизъм и други могат да влияят на
способността на човека да говори или да разбира речта на другите.
Развитие и обучение: Някои хора могат да изпитват речеви затруднения
поради липса на подходящо обучение или развитие на речта в ранна детска
възраст. Психологически фактори: Емоционални проблеми като стрес,
тревожност или ниско самочувствие могат да доведат до речеви трудности.
Сензорни проблеми: Някои хора могат да имат затруднения с речта
поради проблеми със сензорния импулс или възприятие, като например
слухови или визуални проблеми. Генетични фактори: Някои речеви
нарушения могат да бъдат наследени или свързани с генетични
предразположения. Травми и наранявания: Травматични наранявания на
главата или други телесни повреди могат да доведат до речеви
затруднения.Външни фактори: Неконтролируеми външни фактори като
околната среда, културни влияния и социалното взаимодействие могат да
играят роля в развитието на речеви трудности.

Описвам методи, игри и занимания с дете на пет годишна възраст при

което има забавяне на речта.

Един от методите, който бих използвала е четенето на книги. Това е един

отличен начин да се развива речта и да се разширява речникът му.
Подканвам го да коментира историите, да задава въпроси и да предполага
какво ще се случи на следващите страници.
Игра с думи – „ Намери думи, които започват с буквата……“ като пред

детето са оставени карти с различни картинки.

Играенето на ролеви игри, като например „Доктор“, „Магазин“,

„Училище“ и други, може да помогне за развитието на комуникационните
умения и езика, като детето се занимава с различни роли и сценарии.
Пеенето на песни, изпълнение на детски музикални игри и танци са
отличен начин за стимулиране на речта и развитие на ритъма и
интонацията.

Използване на различни играчки и материали. Играчки като пъзели,

конструктори, картонени кутии, пластилин и др. могат да бъдат
използвани за развитие на речта чрез игра и експериментиране.

Винаги и на първо място подкрепяме индивидуалните интереси на детето.

Наблюдаваме интересите на детето и го подкрепяме в развитието на речта,
чрез занимания и игри, които са свързани с тях.

Например, ако обича животните, може да играем игри или да разглеждаме

книжки с животни и да издаваме звуци свързани с тях.

Поощряваме детето да говори като задаваме въпроси и отговаряме на

техните коментари. Винаги даваме възможност на детето да сподели
своите мисли и преживявания.

И не на последно място, винаги трябва да бъдем търпеливи и толерантни,

като осигурим на детето времето и пространството, които са му
необходими, за да развие уменията си за речта!