3-тема - Фактори повлияващи лабораторните резултати. Основни групи биологични фактори.

Влияние на резултатите от терапевтични процедури, медикаменти и др. екзогенни и ендогенни фактори.

Целта на лабораторните изследвания е получаване на достоверни резултати, които са реална оценка на

истинските стойности и носят полезна информация. Достоверността на лабораторните резултати е функция от
голям брой фактори, които по различни механизми оказват влияние върху крайния резултат. Тези фактори
могат да се групират в няколко направления:
1- Биологично въздействие – определя биологичната вариация на лабораторния резултат.
2- Патологични фактори – свързани с болестния процес, обект на диагностичното търсене.
3- Фактори, резултат от диагностични или лечебни процедури върху пациента
4- Преданалитични фактори – зависят от условията на вземане, съхранение и транспорт на биологичния
материал.
5- Аналитични фактори – определят аналитичната вариация на резултата.
6- Следаналитични фактори.
Биологични фактори - Количествените характеристики на химичния и клетъчен състав на биологичните
тъкани и течности в човешкия организъм са променливи величини и отразяват т.нар. биологична вариация.
Последната е израз както на физиологичните и обменните процеси в организма (физиологични фактори), тaka и
на взаимодействието му с околната среда (фактори на средата). Биологичната вариация на резултатите включва
интериндивидуалната/ между различните лица /, и интраиндивидуалната вариация / при отделния индивид /.
Биологичните фактори са:
1- Постоянно действащи – Пол/отразява се не само върху хормоналните изследвания/, раса
2- Дълговременно действащи – те от своя страна са:
2. 1. Географски и екологични фактори
2.2. Начин на хранене, диета (напр. вегетарианство)
2.3. Възраст – хемоглобин, креатинин, алкална фосфатаза, общ холестерол
2.4. Телесен строеж и телесна маса – при затлъстяване се увеличава серумната концентрация на
общия холестерол, триглицеридите, пикочната киселина, общия белтък, креатинина, глюкозата
2.5. Бременност – прогестерон, естрогени, хорионгонадотропин, общ холестерол, триглицериди,
еритропоетин, алкална фосфатаза, фибриноген
2.6. Сезонни и годишни биоритми
3. Кратковременно действащи
3.1- . Циркадианни биоритми / Дневно-нощни/- резултат от редуването на светлина и тъмнина,
бодърствуване и сън.
3.2 - Хранене преди вземане на кръв за изследване - 1–4 ч. след нахранване се ↑: левкоцити,
Глюкоза, триглицериди, пикочна киселина, желязо , фосфат и др.
3.3 - Положение на тялото при вземане на кръв - изправено - легнало: ↓ общ белтък, албумин,
липиди, желязо, калций, кръвни клетки.
3.4. – Стрес - ↑ кортизол, катехоламини, серотонин, глюкоза.
3.5. - Венозна стаза - ↑ общ белтък, желязо, общ холестерол, билирубин, ↓ калий
3.6. - Хемолиза при вземане на кръв за изследване - интерференция при определяне на общ белтък,
албумин,желязо,калий,калций,ензими, билирубин, липиди, норадреналин, ренин, магнезий, фосфати.
3.7. - Усилена физическа активност - Скорошни физически упражнения увеличават: AST, ALT, CK,
креатинин. Скорошни физически упражнения намаляват: желязо, липиди, калий.
3.8. - Менструален цикъл - ↑ фибриноген, ↓ аминокиселини в плазмата, Променена конц. на полови
хормони
Факторите, определящи биологичната вариация на резултатите могат да бъдат разглеждани в два аспекта:
--Неконтролируеми - чието въздействие трябва да се познава и отчита при тълкуване на резултатите –
пол, раса, възраст, сезони, климат, влажност, менструален цикъл, циркадианни ритми.
--Контролируеми - (да се стандартизират)- хранене, тютюнопушене, консумация на алкохол,
диагностични/лечебни процедури, положение на тялото, физическо натоварване, положение на тялото./
Повлияване на лабораторните резултати от терапевтични процедури и лекарства -Неотчитане влиянието,
което оказват някои диагностични и терапевтични процедури, както и лекарства върху лабораторните резултати
може да промени смисъла на лабораторната информация и да доведе до грешни изводи.
 Рентгеново изследване - ↑ серумен белтък, (+) белтък в урината
 Оперативни интервенции - ↑ креатинкиназа, AST, LDH ,, левкоцитоза, ускорена СУЕ
 Инфузии и трансфузии - недопустимо е да се взема кръв от същата вена
 Пункции – острофазови белтъци
 Инжекции – ↑ CK, AST, LDH
 Палпация на млечната жлеза – ↑ пролактин
 Функционални тестове – ОГТТ
 Катетеризация на пикочния мехур - ↑ простатна кисела фосфатаза
 Физиотерапевтични процедури - ↑ левкоцити, ензими
Повлияване на резултатите от лекарствени средства – има 2 вида лекарствена интерференция:
1. Аналитична (in vitro) – дължи се на: --структурно сходство на лекарствената молекула с
изследваното вещество и отчитане на по-↑ конц. (каротин при изследване на билирубин).
--Усилване/потискане на флуоресценция (тетрациклините проявяват флуоресценция).--Промени в pH
или в оксидоредукционната активност (вит. С).
2. Фармакологична (in vivo) – дължи се на: --Въздействие на лекарствените средства върху метаболитни
процеси във връзка с патологичния процес. --Странично действие върху различни органи и процеси.--Токсично
действие при предозиране. --Начин на приложение (i.m. инжекции ↑ СК, ЛДХ).
Предотвратяване на лекарственото въздействие върху резултатите -- Да се изчака със започване на лечението.
--При започнало лечение: а/избор на показател, който не се влияе от лекарството. б/прилагане на метод, който
не се влияе от лекарството. --При интерпретацията да се отчита лекарственото въздействие, като се има пред
вид, че: Няма линейна зависимост между доза, концентрация на лекарството в кръвта и размера на
интерференцията!!
Екзогенна и ендогенна интерференция върху лабораторните резултати:
Екзогенна интерференция
1. Хемолиза – разрушаване на еритроцитната мембрана и освобождаване на клетъчното съдържимо в
заобикалящата среда – плазма, серум или друга течност
 при концентрация на хемоглобина > 200 mg/l хемолизата в серума се вижда макроскопски
 хемолизата ↑ конц. на К, Мg и неорг. P в серума
 значителната хемолиза in vitro ↑ АсАТ, ЛДХ, СК, албумин, билирубин (отчитан
спектрофотометрично)
2. Липемия (in vitro)
3. Билирубинемия (при проби с иктер, in vitro)
Ендогенна интерференция
отразява влиянието на ендогенни съставки на матрикса върху лабораторния резултат (напр. дали
глюкозата, пикочната киселина, билирубинът влияят върху определянето на креатинин).