e-mail на ЙогаНи: yogani99@yahoo.

com
Линк към оргиналния сайт The AYP Home page /

Авангардни Йога Практики - Основни уроци

Сайтът се създава в момента, линковете към непреведените уроци ще ви отведат към оригиналния
сайт. За всички стилови, граматически и смислови грешки, както и за проблеми и предложения за
подобрения, свързани със сайта, пишете на: elldibor@hotmail.com

Добре дошли в българската страница за Авангардни Йога практики. Тази страница съдържа превод
на оргиналната и създадения по-късно сайт на Йогани. Тук ще намерите превод на повече от 200 лесни
за следване уроци, които първоначално бяха публикувани в Yahoo! Group с името Advanced Yoga
Practices. Присъединете се към хилядите, които използват тези, написани на обикновен разбираем език
уроци и започнете да вграждате мощните авангардни йога практики в ежедневието си по един
практичен, безопасен и ориентиран към получаване на бърз резултат начин. Достъпът до тези уроци е
безплатен. Тук се предлага отворена и интегрирана система, която ще ви помогне да развиете
естествено екстатично излъчване. Техниките действуват пряко през сърце, ум, тяло, дишане и
сексуалност. Преподаваните в тези уроци практики включват дълбока медитация с използване на
ефективна универсална мантра, авангарден метод за пранаяма - спинално дишане и интегрирани
техники от хатха йога, кундалини йога и тантра йога, които са направени за постепенно култивиране
на вътрешна тишина и постигане на просветление чрез ежедневно практикуване. Всеки е окуражаван
да се движи със собствена скорост. В уроците е отделено специално място за разработване на
сръчности за "самоопределяне на темпото", с цел да се помогне на всеки един практикуващ да стане
самостятелен в йога.
Включени са сесии на "Въпроси и Отговори" като неразделна част от уроците, в които се обсъждат
многобройни преживявания, които се появяват при практикуване на йога, даване на нови техники и
предложения за адаптиране на стандартните техники и упражнения за индивидуалната ежедневна
практика. Може да разгледате и "обратната връзка", получена от четящите и практикуващите на тази
страница. Testimonials .
Авторът, Йогани, е американец, духовен учен с многогодишен опит в смесването на мощни
техники на йога със съвременния начин на живот. В центъра на вниманието тук е разкриването
на практики, които работят, а не в създаването на секта или култ. Всички са поканени да се
присъединят, независимо от произход или ниво на умения и сръчности в йога. Тези уроци могат да
бъдат използвани като самостоятелен източник за самообучение или като "храна за размисъл" в
допълнение към друг избран духовен път или традиция.
Основните уроци започват с Уроците по йога “Защо е тази дискусия?” Това е мястото, от което е
най-добре да започнете. Нито един урок не липсва, макар че зад някои номера няма уроци и са
маркирани като "неизползвани" поради редактиране от Yahoo! Group. В този уеб сайт се използва
същото номериране на уроците, така че двата набора са еднакви. Тъй като уроците бяха започнати в
Yahoo! Group, те съдържат термини като "член", "група" и така нататък. Тук има "списък на темите",
подреден в линкове, за да ви помогне в търсенето на уроците, които са подходящи за нуждите ви с
напредването на личните ви преживявания по пътя към просветлението. Ако не можете да намерите
съответната тема в "списък на темите", опитайте с "търсене в сайта".
Може да задавате въпроси на Йогани по повод на уроците или йога на електронен адрес,
разположен горе във всяка една от страниците. Йогани отговаря на всички е-мейли с най-доброто, на
което е способен. Вашият принос може да бъде използван анонимно в урок "Въпроси и отговори" за
ползата на всички, освен ако изрично не поискате да не се използва. Анонимността на всички се
уважава.
Групата в Yahoo! Group ще продължи да бъде първото място, където се изпращат нови уроци. Ако
се присъедините към Yahoo! Group и настроите предпочитанията си за доставка на индивидуални е-
мейли, ще получавате незабавно новите уроци, освен че ще имате и достъп до уеб архива от уроците в
Yahoo! Group линковете към други уеб сайтове. Новите уроци и добавки към големия архив в отдела с
1
линковете ще бъдат публикувани в този уеб сайт един-два дни, след като са били изпратени в Yahoo!
Group.
Всеки един е отговорен за неговия или нейния духовен напредък и за използваните за това методи.
Какво ще правиш с информацията в тези уроци, е въпрос на твое решение.
За автора: Йогани практикува авангардни йога практики от дълго време и иска да остави малко
полезна информация след себе си. През годините той е преминал през много различни духовни
традиции (школи), като е разработил ефективна интеграция от различни методи. Подходът му е гъвкав
и научен, а не шаблонен и авторитарен. Отворен е за наблюдение от публиката, тъй както цялото
духовно знание трябва да бъде достъпно в наши дни. Той няма желание за статус на гуру - само
радостта да направи малък принос като помогне техниките и дисциплините на духовни практики да
станат отворени и достъпни за всички. Той желае да остане анонимен, запазвайки тихият си живот,
отдаден на практикуване. Този форум не е за автора. Той е за тези, които търсят знание.
Надеждата е, че ще откриете в уроците по Авангардни Йога Практики полезен ресурс по избрания
духовен път. Наслаждавайте се!
Гуруто е в теб.
Бележки за българския превод: Вероятно ще имате много забележки към българския превод.
Много от концепциите, езика и стила на изразяване на Йогани не са пряко преводими на български.
Добавете към това, че никога не съм имал специално формално обучение по английски език,
български език и литература, нито пък по дизайн на уеб сайтове :-). Това със сигурност е мой
недостатък, а не на Йогани или на Йога. Навсякъде съм се старал да предам точния понятиен смисъл
така, като го разбирам към момента на превода.
За автора на българския превод: Преводът на уроците на Йогани започна със силното ми
желание да споделя знанието за техниките за духовно саморазвитие с най-близкия си човек. Един ден
открих, че бих искал да споделя наученото с колкото се може повече хора. Оказа се, че Йогани е
заинтересован и няма нищо против разпространението на неговите уроци на български. Този превод е
за хората, които чувстват, че нямат достатъчно знания по американски английски, за да се справят с
оргиналния текст на Йогани. За тези, които знаят достатъчно английски, насладете се на "plain
English" езика на Йогани :-)
Обмислям да включа и коментар към преводите, където да се опитам да дам допълнителни
тълкувания на концепциите на йога, които са непознати в българското културно пространство, ако има
такива разбира се :). За българските йоги, и за тези, които имат собствен учител по йога, разглеждайте
тези писания като "храна за размисъл".
Нямам претенции за учител по йога. Аз съм от тези практикуващи йога, които гледат на
религиозните концепции и интерпретеции на преживяванията като на помощни, а не същностни, поне
за сега, все още. Отнасям се с висока подозрителност към езотеричното и традиционния окултизъм,
който обгръща духовните дисциплини. Това изобщо не пречи на изследователския ми дух и
любопитството да разбера за какво става дума ;-). Изобщо, старая се да се придържам към схващането,
че всеки сам трябва да намери пътят към своя бог/иня.
Също както Йогани и аз бих предпочел да остана анонимен. Опитът и знанията ми са на
разположение на тези, които решат да ми пишат. Ще се постарая да отговоря на всички писма до мен
и да преведа и изпратя на Йогани писмата, които са адресирани до него. Отговорите, които зная, ще
получите; които не зная, ще преведа и препратя на Йогани за отговор. Бъдете здрави и щастливи!
Еллдибор
Авторски права: Авторското право на превода на уроците на Йогани е запазено съгласно закона за авторското право.
Преводът може да се чете, копира, печати, да се свързва към уеб страници или да се споделя с всеки безплатно. Моля,
включете линк към този уеб сайт, както и към оригиналния сайт на Йогани, ако копирате написаното в други уеб
сайтове, нюз-групи, дискусионни групи и др. Продаването и или търговското разпростанение на защитения от авторските
права материал трябва да става с изричното разрешение на автора на оригиналния текст и на автора на българския превод.

Урок 10 (Първият от тази серия)

Защо е тази дискусия? / От: Yogani / Йогани / Дата: Sun Nov 16, 2003 11:45am
Всеки от нас знае, че е специален, че има нещо повече от раждането, живота и смъртта. Тази идея
резонира някъде дълбоко вътре във всички нас. Прекарваме отреденото ни за живот време, като се
опитваме на достигнем отвъд това, което сме, по един или друг начин. Понякога от тези опити се
получава една каша. Понякога правим прогрес, напредък. Но твърде често се носим по течението с
надежда, че някой ще отвори вратата за нас. Ако някой го направи, ние бихме побягнали веднага през
2
нея. Дали наистина бихме го направили?
Това е първата критична стъпка - желанието да докоснем това нещо повече вътре в нас. Да, желаем
да го направим. Да, жадуваме за него. Да, нуждаем се отчаяно. Аз съм тук, защото в продължение на
много години съм бил един такъв човек, и зная, че би трябвало да има и други такива като мен.
Бих искал да покажа някои методи, които работят. Инструменти. Те са, за да ги изпробвате.
Останалото зависи от вас самите.
Ще говорим за философия, но не твърде много. Предимно ще говорим за йогически практики, как
те работят, какво те правят, и как да ги правим. Как те се смесват и подпомагат една друга като магия.
Това е причината да чувате често фразата – интегрирана практика. Това не е нова идея. Йога сутрите
на Патанджали излагат 8 стъпковия път на практикуване. Повечето клонове на йога наблягат на един
или друг вид от 8-те практики. Колко топки можеш да поддържаш като жонгльор във въздуха? Но все
пак, ако искаш да направиш прогрес в този живот, трябва да полагаш многопосочни усилия в
посоката, в която искаш да отидеш. Това важи за всички неща. В духовните практики нещата не са по-
различни.
Тук ще говорим за много пътища навътре, пътища към божествения ти аз. Как наистина да отвориш
нещата. Готов ли си за това? Мечтаеш ли, тъгуваш ли за това. Не всеки мечтае или тъгува за това. Но
рано или късно всеки ще започне. Всъщност, малко практика раздухва огъня на стремежа по
божественото. Само малко практика отваря вратата достатъчно, така че божественото желание започва
да извира. Тогава ние се разпалваме и искаме повече и по-мощни практики. Това е вид пристрастяване
– божествено пристрастяване. Аз признавам, че съм пристрастен към тази игра. Тя е една екстатична
спирала, която ни издърпва извън ограниченията на земните усещания. Всичко ще изглежда различно
- първоначално съвсем малко по-различно, а по-късно много по-различно. Така че, ако не желаете да
бъдете божествено вдъхновени, пристрастени към божественото, по-добре стойте на страна. Защото
тук са най-добрите начини. Ако посветиш сърцето и ума си, можеш да го направиш. Честно. И тогава
никога вече нищо няма да бъде същото. Ще се смееш и възхищаваш, когато разбереш всъщност за
какво става дума.
Това обсъждане е за мъдрите, за тези, които са готови да направят нужното, толкова дълго, колкото
е нужно. Били ли са древните мъдреци по-малко преданотдадени от това??? Разбира се не. Ние се
възхищаваме на техните забележителни истории, описани в писанията. Същото е и сега. От
практиките си ще получиш това, което влагаш – винаги е така.
Защо изобщо да се занимаваме с всичко това? Ще ви отговоря честно, това е най-голямата висота,
до която можем да достигнем като хора. Тhe greatest high е идиом, в който има много подлежащи
смисли, екстаз от любов, от постижение, от взимане на наркотик, изобщо става дума за страхотно
преживяване. Истина е. Същността на божественото преживяване е безкрайно, изтощително,
екстатично щастие и едновремнно с това непоклатим тих покой. Звучи противоречиво, нали?
Така е всъщност. Но не вярвайте на думите ми. Опитайте някои от тези методи и проверете сами.
Всичко описано очаква вас. Направете няколко мънички стъпчици и скоро ще отваряте с нарастващ
ентусиазъм. Това, разбира се, при условие че сте готови да решите всеки ден да правите повече.
Помнете, това е единственото нещо, което можем да вземем с нас, когато напускаме този живот.
Практиките, които ще обсъждаме, включват:
Култивиране на постоянна вътрешна тишина чрез медитация. Отваряне на фините нерви чрез
Пранаяма (контрол върху дишането). Стимулиране на божествената енергия чрез физически пози и
движения. Култивиране на божествени желания и начини на действие. Култивиране на сексуалната
енергия за висши цели. Култивиране на способността да насочвате навън мощно своето тихо
вътрешно осъзнаване.
Някои от тези практики (упражнения) ще ви се видят познати. Други ще ви се видят радикални.
Съчетани по определен начин, те представляват мощната система на йога. Тези неща са твърде
полезни, за да бъдат запазени за неколцина. Те принадлежат на всички. Така че - позволи си го. Ако
мечтаеш за знание за човешката трансформация, заслужаваш го, и си дошъл на правилното място.
Гуруто е в теб
Урок 13
Събуждане на тихото семе / Дата: Sun Nov 16, 2003 0:08pm
Вашият ум има естествената способност да бъде тих. Когато утихне, вие се докосвате до вашия
гений. Идеите, които са довели Алберт Айнщайн до теорията на относителността, са дошли в моменти
на тиха рефлексия (буквално отражение, в английски думата има смисъл на вглъбяване и вглеждане в
3
себе си, в психотерапията това е съзнателно описание и размишление върху преживяванията). Моцарт
е чувал сонатите и симфониите си да резонират през богатата тишина на ума му. И всичко, което му
оставало да направи после, е да седне и да ги запише.
Знаем, че Исак Нютон е открил законите на движението и гравитацията докато е релаксирал под
едно ябълково дърво. Дали наистина го е ударила ябълка по главата, никой не знае, но без съмнение
този тих ум е дал съкровище на знанието. Можем да цитираме и повече примери, но мисля че
схванахте основната идея. Тихият ум има велика творческа способност. Но това не е всичко. Тихият
ум е умиротворен, блажен =екстатично щастие и здрав, и излъчва всички тези качества вън от човека в
обкръжаващата го среда. Хората, които знаят как да култивират тих ум, не само са в контакт с
вътрешната си творческа сила, те освен това излъчват младост и оптимизъм, които облъчват всички
наоколо. Те имат “хубави вибрации”.
По-горе говорихме за съзнанието (осъзнаващия наблюдател) и обективния свят (наблюдаваното).
Естественото състояние на нашето съзнание е мълчание, пълно с екстаз . Това е нещото, което е отвъд
ума и се преживява, когато умът се умиротвори. Това е един безкраен склад на качества, за които току
що говорихме, една реалност, един свят, който ние познаваме като бог, винаги тук в нас. За това и в
Псалмите се казва: "Застини и ме познай, аз съм Бог". За да имаме достъп до божественото, всичко
което е нужно да направим, е да се научим да бъдем тихи.
Медитацията е процес на систематично възползване на ума да утихне за определено време всеки
ден. Като правим това ежедневно в продължение на седмици, месеци и години, спокойствието,
съзнателността постепенно стават все по-очевидни. Когато умът е активен, когато не медитираме,
светът става по-богат. Чрез медитацията връзката между съзнанието и света постепенно се променят.
Това е процесът на йога (обединяването). Това е първата стъпка. Едва след като екстатичното
щастие (блаженство=екстатично щастие) идва като ежедневно преживяване, много други неща могат
да бъдат направени, за да се увеличи и усили то. Но, първо, трябва да установим основа за
съзнателност, да събудим тихото вътрешно семе, на това, кои сме ние.
Споменахме, че умът ви има естествена способност да бъде тих. В метода на дълбока медитация,
който ще практикуваме тук, ще използваме тази естествена способност. Всъщност, във всички
практики, които ще разкривам тук (а те са малко) ще използваме нашите естествени способности.
Идеята е да ви покажа как да използвате даровете, които вече имате. Ние просто ще добавяме лостове
тук и там, за да активираме естествените ви способности. Останалото зависи от вас. Ако прилагате
това, което учите постоянно, един ден ще разберете, че сте една машина за постоянно производство
на екстатично щастие, която е в състояние да преживява далеч отвъд образите, произведени от ума. О
да, вие наистина сте. Медитацията е първата стъпка.
Мисли идват и си отиват в ума ни от минутата, в която се събудим сутрин, до минутата, в която
заспиваме нощем, а след това още повече идват по време на сънуване. И въпреки това казваме, че
умът има естествена способност да бъде тих. Как?
Ще използваме мисъл, за да го направим. Не някоя мисъл. Специална мисъл, наречена мантра. Ще
използваме специален метод за мислене на тази мантра, който позволява на ума да прави това, което
лесно може да прави, ако му се даде възможност - да се успокои.
Практически всяка мисъл може да бъде използвана за медитация, както е било недвусмислено
показано от изследователите през последните 30 години. Но аз бих искал да използвам една специална
мисъл; мисъл, която има специални вибрационни качества и определен ефект в нервната система.
Можем да усилим с напредване на нашата практика, но за това – по-късно. Мантрата, с която ще
започнем тук, е:
АЙЕМ (…I AM…)(AYAM...)*
По време на медитацията няма да се фокусираме върху смисъла на …АЙЕМ... Без съмнение тя има
свещено значение в Юдео-христянската традиция, а освен това има сходство със свещените звуци от
други традиции. Онова, от което се интересуваме, е звукът, не значението. Звукът е нещото, което ще
използваме вътре. Ще търсим дълбокото вибрационно качество на звука, когато той се използва вътре
в ума и нервната система. Вероятно именно тези ефекти вътре в човешкото същество са причината
АЙЕМ да се цени толкова през вековете. Това, което ще правим, е да се фокусираме върху правилното
използване на мантрата в медитативната практика. Тогава тя ще има най-добри резултати.
Ето как ще я използваме:
Намерете тихо, удобно място където можете да седнете, по възможност с облегалка. Бихме искали
да отстраним всички възможни разсейващи фактори. Просто седнете и релаксирайте някъде, където
4
можете да затворите очи за двадесет минути, без да бъдете прекъсвани.
След като сте се нагласили удобно, бавно затворете очи. Ще забележите мислите..., потоци от
мисли. Това е добре. Просто наблюдавайте, без да се свързвате с тях. След около минути, внимателно
въведете мисълта – АЙЕМ – и започнете да я повтаряте леко и без усилие в ума си. Когато умът ви се
отклони към други мисли – вие ще установите това. Не се ядосвайте. Ставащото е нормално,
естествено. Когато установите, че сте престанали да повтаряте мантрата, внимателно и нежно се
върнете към повтарянето й. Това е всичко, което имате да направите. Без усилие повтаряйте мантрата
тихо вътре във вас. Когато установите, че вече не я мислите, просто се върнете към нея. Целта не е
постоянно да я повтаряте. Целта е да следвате простата процедура да повтаряте мантрата на ум, да
мислите мантрата, да я изгубите и да се върнете обратно, когато установите, че сте спрели да мислите
мантрата. Не се съпротивлявайте, ако мантрата започне да става неясна, размазана. Мисленето на
мантрата не е нужно да бъде с ясно произношение. АЙЕМ може да бъде преживяно на много нива във
вашия ум и нервна система. Когато се върнете към нея, върнете се на ниво, на което се чувствате
удобно, не се напрягайте да постигнете нито ясно, нито замазано произношение.
Повтаряйте тази процедура в продължение на 20 минути и след това със затворени очи си починете
за няколко минути, преди да станете.
Тази практика се прави два пъти дневно, преди да започнете деня и преди да започнете вечерните
си дейности. Най-добре е да се прави преди храна, тъй като храносмилането пречи на медитацията.
Вземете ясно решение да правите тази практика в продължение на няколко месеца. Ще бъдете
изненадани от резултатите, и тогава ще искате да продължите напред повече и повече.
Това е достатъчно за сега
В следващите уроци ще се занимаваме в детайли с процеса и последиците от медитацията. След
което ще започнем да се занимаваме с друга естествена способност, която всички имаме, способността
ни да използваме дъха, за да движим тишината в нас с безкраен екстаз.
Гуруто е в теб.

Урок 15
Неспокойствие / От Йогани / Дата: Wed Nov 19, 2003 1:01pm
В: От самото начало почувствах приятно умиротворяване и успокояване в продължение на няколко
дни. След това започнах да ставам неспокоен по време на медитацията и лесно възбудим по време на
деня. Какво става?
О: На пръв поглед очистването на нервната система с медицация изглежда прост процес, но
всъщност е доста деликатен. Техниката, която използваме, е проста – без усилие мислим за мантрата,
като оставяме процесът да става спонтанно, изгубването на мантрата, а по-късно и осъзнаването на
това, че сме загубили мантарата и след това отново възстановяване на повтарянето на мантрата, без да
се опитваме да се фиксираме прекалено в това дали я повтаряме ясно или неясно, размазано … и така
в продължение на 20 минути. Не допускайте да бъдете заблудени от простотата. И не го възприемайте
като нещо лесно. Това е една доста мощна и напреднала практика. Това, което правим, е да
улесняваме запушвания, натрупани в поредица от животи, да бъдат освободени от нашите дълбини.
Става дума за стресове и напрежения, запечатани в нервната ни система, които ограничават визията
ни за истината вътре и навън от нас. С някои ограничения сме били родени. Други пък ние сме
добавили през този си живот. Всичко това се освобождава частичка по частичка по време на
медитацията. Това е огромно дело с дълбоко променящи резултати.
Ако процесът на очистването е малко извън баланс, може да се появи известен дискомфорт –
безпокойствие, раздразнителност, неприятни физически усещания, неспособност да останеш на едно
място, без да извършваш несъзнателни движения, неприятни мисли и други подобни неща. За щастие
винаги има средства за балансиране на процеса на медитацията, ако се появи дискомфорт. Първото
нещо, което може да се направи, е да си дадеш достатъчно време за излизане от медитацията. Помни,
че по време на медитацията в теб върви процес на вътрешно очистване. Може и да не чувствуваш, че
нещо става, но ако изскочиш от медитацията, без да си починеш, може да се чувстваш раздразнителен
за известно време след това, а е възможно и през целия ден. Не си го изкарвай на тези, които обичаш,
на приятелите си и на колегите си. Приеми го такова, каквото е – дисбаланс в практиката ти. Винаги в
края на медитацията си взимай малко време за релаксация, време, в което не правиш нищо, не мислиш
мантрата. Това позволява стресовете и напреженията, освободени по време на медитацията, да се
разпилеят безопасно. И когато станеш, ще се чувстваш лек и освежен. Ако не се чувстваш така, по
5
всяка вероятност не си даваш достатъчно време за почивка. Така, че почивай достатъчно дълго време,
за да спомогнеш за плавен преход от медитация към активност. Може даже и да полежиш след
медитация. За всеки е различно. Открий кой е най-добрият начин за теб за излизане от медитация.
Някой хора реагират много бързо на медитация. За малка част може да се наложи да вървят дълъг
път. Това е добре. Ако сте един от тези хора, вие сте благословен, но трябва да внимавате за баланса
във вашата практика така, че да нямате дискомфорт поради високата скорост на очистване. Ако
лежането и почивката след двадесет минути медитация не помага да се успокоят нещата, може да се
наложи да скъсите времето за медитация до 15 минути, ако дискомфортът продължава, опитайте 10
минути. Намери баланса си. И винаги си взимай достатъчно време, за да излезеш от медитация.
Възможно е понякога да имаш физически дискомфорт по време на медитация. Това обикновено е
симптом на освобождаване на запушвания в нервната система по време на медитация. Ако този
дискомфорт пречи на лекия процес на медитация, направи пауза в повтарянето на мантрата и позволи
вниманието да бъде привлечено към физическия дискомфорт. Просто бъди с него за известно време.
Това обикновено води до спонтанно и естествено изчезване на дискомфорта. След като това стане,
върни се към мантрата и продължи медитацията докато свърши определеното време.
Измери времето, което отива за внимание върху физическия дискомфорт, като част от времето,
определено за медитация. Ако усещането не изчезне, полежи за малко, докато усещането отзвучи.
Това е добро нещо. Голяма замърсеност си отива, очиства се. Остави я да си отива леко, лесно и
естествено. Същата процедура следвай, ако бъдеш овладян от наплив от овладяващи те мисли, които
може да са или да не са придружени от физически усещания. Ако не можеш лесно да се върнеш в
мантрата, просто бъди с мислите, докато те се разпилеят така, че отново да можеш да се захванеш с
мантрата.
Запомни, медитацията не е борба с физическата или ментална активност, която имаме. Всички те
са симптоми на освобождаване на запушванията, изкривяванията дълбоко в нервната система. Ние
просто ги оставяме да си отидат. Нашата работа е да следваме простата процедура да мислим мантрата
и да позволяваме процеса на вътрешно пречистване да се случи. Това не е война на нивото на
съзнателния ум. По този начин никога не можеш да спечелиш. Ние работим отвътре и отвъд
подсъзнателния ум. За да направим това, трябва да позволим на естествената способност на ума ни да
ни отведе вътре. Така че, научи се да мислиш мантарата без напрежение, леко, и я остави да влезе
вътре.
Медитацията е най-лесният начин да работиш дълбоко вътре в подсъзнателния ум и да го
очистваш. Посредством медитацията ние лесно отиваме в подсъзнателния ум в нашето подлежащо
(основнс, първично) съзнание, което е източник на всичко, което е вярно и еволюиращо. Това е
нашето съзнание, което отстранява вътрешните пречки, ако му дадем възможност чрез медитация. С
времето запушванията се отстраняват, ние намираме все повече и повече мирна тишина в ежедневния
ни живот. Това е надигането на просветлението, нашето естествено състояние. Така че, продължавай
да чистиш прозореца на нервната си система всеки ден.
Гуруто е в теб.

Урок 16
Блаженство (екстататично щастие) / От Йогани / Дата: Sun Nov 23, 2003 2:42pm
В: Изпълнен съм с екстататично щастие (блаженство) откакто започнах да медитирам. Седя и
мисля АЙЕМ няколко пъти и отивам в гъделичкащата тишина вътре в мен. Бях изчезнал за десетина
минути вчера преди да го осъзная. Помислих си АЙЕМ и се озовах в екстататично щастие
(блаженство) отново. Изпитвам благодарност. Аз съм предан католик, и за мен беше трудно да
направя връзка с източните традиции, макар че чувствах, че в тях има смисъл. Това изглежда като
чудесен подход – мост. Чувствам се по-близо до Христос. Това наистина ли е?
О: С нарастване на опита ни, той се стабилизира на по-висш план, и след това продължава да расте
с практикуването, като никога не спира да се разширява, тогава ние започваме да знаем отговора на
въпроса: това истина ли е? Отговорът е вътре в теб. Това е истината за духовния живот – с
практикуването и отварянето навътре, преживяването става самоутвърждаващо се. Няма къде другаде
де отидеш, за да го намериш, за да докажеш на самия себе си. След като веднъж разберем това,
животът ни става радостно безкрайно пътешествие за себеоткриване. При тези условия, човешкият
живот постепенно се превръща в калейдоскоп от екстататично щастие (блаженство).
Исус е казал: "Търси първо царството небесно в себе си, и всичко ще ти бъде дадено."
6
 Екстататичното щастие (блаженството) е наше рождено право, наша истинска същност. Време е да
си го поискаме, като събудим естествените способности, с които сме родени.
За повечето от нас това е дълъг път. Дълго време е било нужно, за да се блокира така пълно
достъпът ни до нашата истинска природа. Нормално и логично е, че ще отнеме известно време, докато
се отворим, дори и с най-добрите инструменти. Понякога ще имаме ясна визия за екстататично щастие
(блаженство), което къкри в нас. В други моменти ще се чувстваме блокирани или разкъсвани отвътре
докато продължаваме с ежедневното си медитиране. Процесът ще се разгръща по много начини. С
времето състоянието на екстататично щастие (блаженство) ще започне да преобладава и ще започнем
да виждаме света по начин, по какъвто до сега не сме го виждали. Ще виждаме екстататично щастие
(блаженство) извиращо отвсякъде, постоянно. Запушената тръба не може да стои запушена завинаги,
ако я промиваме с чистата вода на съзнанието всеки ден.
И така, екстататично щастие (блаженство), което чувстваш, е съкровище и със сигурност е
истинско, но помни, че ще има цикли на преживявания, с напредването на медитацията. В други
моменти няма да се чувстваш чак толкова щастлив, когато се осъществява дълбоко очистване. Ще има
и периоди, когато ще чувстваш, че си заседнал в преживявания. Просто продължи да медитираш всеки
ден, без значение какво става. Онова, което има значение, е ежедневната практика. Независимо от
преживяванията, ако практиката ни е правилна и постоянна, ще имаме резултати на края.
Ще изпиташ много емоции във връзка с твоето пътешествие: учудване, възхищение, благодарност,
нетърпение, скука, гняв, фрустрация, болка – каквито и да са чувствата, използвай ги, за да удвоиш
ангажираността си към практиката. Ако можеш да трансформираш чувствата си, каквито и да са, в
желание да правиш ежедневната си практика, тогава не можеш да сбъркаш. Защото тогава ти си
отдаден. Тези, които са отдадени, винаги успяват, рано или късно – желанието ти винаги ще бъде
съществена съставка. Култивирай го добре. Гуруто е в теб.

Урок 18
Намиране на време / От Йогани / Дата: Fri, Nov 28, 2003, 2:28pm
В: Медитацията е много релаксиращо нещо и бих искал да продължавам с нея, но ще ми е трудно
да я правя два пъти дневно. Пътувам много и имам жена и деца, с които обичам да прекарвам времето
си, когато съм у дома. Времето за медитация не стига, какво би ме посъветвал?
О: Тези от нас, които имат семейства, отговорности и живот, изпълнен с ангажименти, имат
предимство, когато става дума за използване на медитацията, ако успеем да намерим време за
медитация, разбира се. Това е така, защото еволюцията на просветлението зависи от редовното
взаимодействие между съзнанието и живеенето в света. Как бихме могли да разберем истинската
природа на света, ако не сме в него, като стабилизираме екстатичната тишина, която преживяваме в
медитацията си ежедневно?
Трикът е да намерим време, за да правим медитация всеки ден, така че ползите да бъдат проявени.
Това “намиране на време” е тестът за нашето желание, нашата отдаденост на възможностите в нас.
Това е изпитание, с което се сблъскваме всеки ден – да направим неща, които искаме на направим,
които изискват известна дисциплина, за да бъдат направени. Честно казано, не е въпрос на това колко
време имаме или нямаме. Въпрос е да решим какво е важно за нас и да направим каквото е нужно.
Никой не може да ти каже кое е най-важното за теб. Само ти самият можеш да разбереш. Всичко е
напълно в твои ръце, винаги е твой избор. Но ти си имаш вътрешен глас, както знаеш. Нещо вътре в
теб те кара да преживяваш повече и повече. Семето иска да расте и да се превърне в здраво дърво с
красиви, ароматни цветове по него. То има нужда от това. Ние всички сме призовани от този
еволюционен поток вътре в нас. Каквото и друго да става в нашите животи, потокът ще бъде тук. Не
засяга само нас, засяга всички и ние правим на всички голяма услуга, като решаваме да го
култивираме, първо като благоприятствуваме пораждането на желание, а след това с практики, които
по естествен начин ни водят към покоя и екстаза, който обитава вътре в нас.
При условие, че е взето решението да се прави медитация, всичко след това се свежда до
практически съображения. Как да си освободим време. Това е доста досадно всъщност. Как намираме
време да си измием зъбите, да се къпем, да се храним правилно, да измием съдовете, да си платим
сметките и да изхвърлим боклука? Правим тези неща, защото знаем, че те трябва да бъдат направени.
Правим ги защото знаем, че иначе животът ни става безпорядък. Можем да се справим някак си без
известно време да правим тези неща, но това в края на краищата ще ни се върне тъпкано. Хората,
които известно време са практикували редовно медитация, развиват подобно отношение към нея. Те
7
знаят, че за това трябва да се полагат грижи или желаният резултат няма да се появи и животът няма
да е това, което може да бъде. Те идват до същото заключение за медитацията, както и за миенето на
зъбите, къпането и изхвърлянето на боклука и така те превръщат медитацията в навик.
А какво да правим, когато възникнат условия, които правят нормалната медитация да изглежда
невъзможна. На самолета си в 5 часа следобед и имаш поне един час да пътуваш докато стигнеш у
дома. Не е толкова сложно. Медитирай в самолета. А какво да правя с шума, тръскането на самолета,
турбуленциите? Те нямат никакво значение. По време на медитацията към всичко се отнасяш като към
отклонение от мантрата. Без напрежение се върни обратно към мантрата, когато осъзнаеш, че си се
откъснал от нея и си навлязъл в мислите, шума, движенията на тялото или в околната среда, или
каквото и да е. Не е трудно да се медитира в самолети, влакове, автомобили (не и когато шофираш,
обаче!), в чакални, изобщо на всякъде, където не е нужно да взаимодействуваш с други за известно
време. Разбира се, у дома, на мястото за редовна медитация, е най-добре. Но когато времето за
медитация е дошло и има възможност, възползвай се от нея.
Ако не можеш да медитираш в редовно време, обмисли да го направиш в друго време, по-рано или
по-късно. Не си прави навик да медитираш обаче непосредствено преди заспиване. По-добре е,
отколкото да не медитираш изобщо, но е още по-добре да отидеш в активност след медитация.
Всъщност, ако медитираш точно преди заспиване, това може да те държи буден известно време.
Опитай някой пъти и ще видиш какво имам предвид.
Да предположим, че се прибираш в къщи и откриваш, че трябва да ходиш на вечеря след половин
час. Това е времето ти за медитация и обикновено би си дал повече време преди да излезеш. Но този
път не става. Какво ще направиш? Седни и медитирай за 5 минути, 10 минути, 15 минути – колкото
можеш да отделиш. Започни да медитираш, използвай времето, колкото се може по-добре, като си
оставиш достатъчно време за адекватна почивка след това и отиди на срещата си. Има стотици начини
да потънеш в медитация, ако наистина го искаш. Не прави това пресилване обаче всекидневен навик.
Ако предварително планираш, ще бъдеш в състояние в 99% от случаите успешно да си провеждаш
практиката. Даже и в моменти на напрежение, все още можеш да направиш няколко потъвания в
екстаза на чистото си съзнание. Това помага за продължаване на култивирането на навика за
медитиране и ти дава прилив на покой и екстаз. Всяко медитиране е голяма стъпка напред.
Успехът ти се крие в искането и правенето на най-доброто, на което си способен всеки ден. Ако го
правиш, това със сигурност ще увеличи пълнотата и активността на живота ти. Това е едно от най-
добрите неща, които можеш да направиш за семейството си. В перспектива, това ще доведе до
невидима магия в техните животи и външните резултати ще бъдат очевидни. Гуруто е в теб!

Урок 19
Коя традиция да следвам? / От Йогани / Дата: Fri, Nov 28, 2003 6:08pm
В: практикувам йога и медитация (от друг вид) от 5 години и не знам как да продължа. Твоята
медитация е много добра, преживях го веднага. Не се предполага (не ми е разрешено да съм тук), тъй
като традицията, на която съм последовател, забранява учене вън от нейните практики. Какво да
направя?
О: Както споменах във въвеждащата страница, тази дискусия не фаворизира някой специфичен
сектов или кастов възглед. Нито се противопоставя на традиции, които се придържат към ученията на
определен индивид или линия от учители. Всяко нещо има своята цел. От отделния индивид зависи да
претегли "за" и/или "против" различните подходи и внимателно да избере път, посока, която обещава
да даде най-добри резултати.
Всеки е различен. В същото време всеки има потенциал, защото ние всички произлизаме от една и
съща божествена верига – чисто, тихо, екстатично съзнание. Ако ние сме в контакт с това ежедневно и
продължаваме да го култивираме с все по-мощни методи, не можем да сгрешим.
Ако твоят път ти служи добре, остани с него. Ако изпитваш удовлетворение с напредване на
времето – на правилното място си. Но ако твоята традиция в значителна степен ти служи добре, но все
пак ти се струва някак си недостатъчна, намери кураж и гъвкавост да запълниш това, което ти липсва.
В края на краищата ти си този, който ще разгърне екстатичното съзнание чрез своите собствени
усилия, чрез отдаденост (посвещение) и прилагане на най-пълни възможни практики, които можеш да
намериш. Този възглед може да олеква пред лицето на традиции, които настояват, че не може да
получим спасение по друг начин, освен техния. Може и така да е, но този подход заключва вратата за
по-нататъшни опити да се разбере и изучи практиката на човешката духовна трансформация.
8
Методите на западната наука могат да предложат много в това отношение – високо интегрирани и
основани на сътрудничество подходи за откриване и прилагане на знание. Опитът на западната наука
в много области е изненадващ. Време е тези методи на разработване на познание да бъдат приложени
в арената на духовното знание.
Тази дискусия е резултат от отвореното проучване на много практики на йога за продължителен
период от време. Плодът от това пътешествие е една интегрирана система от практики. Ако тук има
нещо, което ускорява твоя прогрес, това е добре. Ако в същото време, то увеличава търканията с
твоята настояща традиция, ще трябва сам да се оправиш с това. В края на краищата отговорът е в теб,
следвай сърцето си. Потенциалният конфликт не е лошо нещо. Ще постави на изпитание способността
ти да решаваш проблеми и ще ти помогне в пътя към истината.
Уважаваните духовни традиции имат голяма стойност. Но времената се менят и днес ние виждаме
появата на все повече отворени подходи за изучаване и прилагане на духовното знание, които са
подходящи за разумните духовни практикуващи. Това в края на краищата ще има дълбок ефект върху
човечеството. Промяната е във въздуха и това е нещо добро. Гуруто е в теб.

Урок 20
Просветление без Бог? / От Йогани / Дата: Sun Nov 30, 2003 4:02pm
В: Аз съм атеист. Един приятел ми каза за тази нюзгрупа. Честно казано, намирам религиозните
обертонове за дразнещи. Но бях любопитен и пробвах медитацията и бях приятно изненадан. Бих
искал да продължа, защото ми успокоява нервите и съм любопитен какво още мога да науча за себе
си. Но все пак съм си атеист! Има ли такова нещо като просветление без Бог?
О: Има просветление с и без Бог. Това е така, защото хората имат вродена способност да бъдат
просветлени, да бъдат трансформирани до по-високо еволюционно състояние, независимо от
използваната система от вярвания. Можем да кажем, че съществуването е насочено в тази посока, от
скалите до царството на живите същества. Всичко се движи напред. Човечеството не е изключение.
Ние хората имаме допълнителна способност съзнателно да ускоряваме този процес, да избираме
бързия път, което всъщност са авангардните йога практики. Можем да ускорим експлозивно
еволюционния процес, т.е. да извършим революция вътре в себе си.
Човешката духовна еволюция винаги е била обвита с мистика. Това е практична мистика, мистика с
цел. Концепцията за Бог на човечеството е необходима свързваща конструкция. Тя е помогнала на
човечеството да се предаде на своята собствена съдба, да подходи към нея с ентусиазъм. Това е вярата
в Бог, в най-добрите й аспекти – вяра в най-високата съдба на човечеството, произлизаща вътре в нас и
накрая преживявана от всичко наоколо. Вярата в Бог помага на хората лично да участвуват в най-
интересната част от човешкото пътешествие – процесът на просветление.
Необходимо ли е да се вярва в Бог, за да се случи този процес? – Не. Но е нужно да се вярва в нещо,
за да се движиш по посока на просветлението.
Ако седим в кафене в Ню Йорк и аз ти кажа, че има чудесно място, което се нарича Калифорния, на
3000 мили от тук и че си заслужава да го видиш, защо би отишъл? Да допуснем, че не ми вярваш, че
не вярваш, че такова място изобщо съществува. Как би намерил мотив да отидеш до там? Ще ти бъде
трудно. Ако никога не си бил на запад от Река Мисисипи, можеш да вярваш, че всеки, който е отишъл
отвъд Мисисипи, е паднал от ръба на земята. Това всъщност са мислели европейците за
Атлантическия океан, докато хора като Колумб и Магелан не доказаха, че има нов свят отвъд и
повече.
За да бъдеш мотивиран да правиш нещо, за да се движиш напред, трябва да вярваш във
възможността за съществуването на крайната точка (дестинацията). За много пътят към спасението се
подклажда от вярата в Бог. Но не е нужно вярата да е за Бог. Може да бъде също така за истината, да
вярваш, че има някаква окончателна истина за нас, в нас и че ние можем да я преживеем, да станем
тази истина. Може също така да бъде вяра в процеса на лична трансформация и в нашето лично
преживяване докато практикуваме медитация и другите методи на йога. Да преживеем пътуването
естествено, разгръщащо се пред нас с практикуването, може да бъде нещо достатъчно за вярване,
особено след като процесът е започнал и преживяванията за дълбока тишина и екстатично щастие
разпалват огъня на желанието ни да продължаваме за още и още. Дали отплаваме към разширяване на
нашите преживявания за покой и екстатично щастие или към идеята да разберем окончателната
истина за живота, или към връзка с Бога, резултатът ще бъде все е един и същ – неотклонно
посвещаване на целта да станем едно с онова, което е истинско.
9
 Исус е казал, …"Ще научиш истината и това ще те направи свободен"… не споменава Бог
изобщо.
Думата "Бог" не съществува в будизма или таоизма. Всеки от тях е намерил собствен емоционален
или интелектуален мотив, за да се отправи към безкрая вътре в нас. Независимо от различните
подходи, търсеното е едно и също, великата вътрешна истина, която лежи дълбоко в нашите сърца,
умове и сетива – тази истина, с която ние можем да се слеем направо, което от своя страна осветлява
сърцето, ума и сетивата ни. Това е свързването. Под каквото и да е име или система на вярвания,
изходът ще бъде един и същ, ако търсачът е намерил мотив да прилага методите за трансформация
ежедневно.
Така че не е важно точно как си започнал да вярваш в съществуването на мястото, наречено
Калифорния. Може дори да я наричаш и по друг начин. Ако вярваш достатъчно и да продължаваш да
правиш стъпка подир стъпка, рано или късно ще си натопиш краката в Пацифика (Тихия океан). Ако
не вярваш, че той е там, малко вероятно е да положиш усилия, за да стигнеш до там. Простичко е.
Мисли за просветлението по такъв начин, който най-много те въодушевява и използвай това
въодушевление, за да медитираш всеки ден...
Бъди толерантен към братята и сестирите си, които имат различни вярвания от твоите. Всеки един
от нас ще развие собствена, уникална страст за пътуване и всички ние се прибираме в къщи.
Гуруто е в теб
Урок 39
Култивиране на почвата на нервната система / От Йогани / Wed, Dec, 10, 2003
Общо известно е, че когато приятел е разстроен, сериозно разстроен, добре е да го накараме да
диша, да вдишва и издишва бавно и дълбоко за известно време. Това винаги има успокояващ ефект
върху нервната система, ума и емоциите.
Защо? Защото това "отпуска нервите". Напрежението свива, стеснява нервите, и това ограничава
потока на съзнанието през тях. Дишайки бавно и дълбоко ние разхлабваме нервите си, улеснявайки
потока на съзнанието през нас, а това е желаният релаксиращ ефект.
Да кажем, че съзнанието тече през нас би било свръх-опростяване. Всъщност, наистина, всичко е
поток на съзнанието, много по-описателно е да кажем, че "жизнената сила" тече през нас.
Какво е жизнената сила? Това е първата проява на съзнанието в материята. Нарича се прана, което
означава “първа единица”. Нещо като аналог на праната откриваме в теорията на струните в
съвременната физика която смята, че мънички, струни с размер по малък от размера на атома са
тухличките, които изграждат всичко във вселената. Във всеки случай, това което знаем е, че
въздействието върху праната (жизнената сила) в човешкото тяло има значими ефекти върху нашата
нервна система и нашите преживявания.
Медитацията е начин за въздействие върху праната, като ума започва да води. Човешкият ум
възниква в резултат от потока на енергията през нервите в мозъка. При медитацията, ние системно
позволяваме на тази енергия (прана) да се успокои, утихне и спре, което пък ни довежда до
подлежащата причина за тази енергия. Ние я преживяваме като чисто тихо екстатично съзнание. При
медитация, вниманието се довежда лесно отвъд ума, и отвъд праната. Това е една изключителна
естествена способност, която имаме.
Освен медитацията има и други начини да се повлияе на праната, за да се улесни пречистването на
нервната система, за да може да се свърже в едно нашата вътрешна и външна природа. Както
споменах, управляването на дишането по определени начини може да доведе до някои предсказуеми
ефекти. Това е науката пранаяма, което означава ограничаване “ограничаване, (имобилизиране,
спиране) на праната”. От гледна точка на това което правим външно се нарича контрол на дишането..
но има нещо повече освен физическият контрол върху дишането. Въвеждат се и други действия, които
да задълбочат и разширят ефектите на дишането. Участва умът, а също така и тялото, и по други
начини, а не само контролът върху дишането. Взети заедно, тези действия водят до разхлабване и
култивиране на нервната система по начини, които доста увеличават ефектите на сърцевината ни
практика – медитацията.
Мисли за нервната система като за почва и за чистото екстатично съзнание като за семе. Ние
будим тихото семе, чрез редовна ежедневна медитация. Сега ние ще култивираме почвата на нашата
нервна система, така че семето на чистото екстатично съзнание да расте, да бъде динамично и силно в
нас.
Как дишането променя потока на праната в тялото? В тялото ни има електромагнитна
10
взаимовръзка между дишането, ума и потока на праната, и с всеки един друг аспект на биологичното
ни функциониране. Всички те са взаимосвързани. Именно поради това, когато медитираме, дишането
се укротява автоматично и целият ни метаболизъм се забавя. По време на пранаяма, когато ние
съзнателно забавяме дишането и умствено го водим по определен път, ние въздействаме на потока на
праната по този начин. Това е процес на индукция. Прилича на индуцирането на електрически ток в
проводник с помощта на магнит.
Така с използването на дишането в координация с ума, ние сме в състояние да ангажираме
селективно прочистване на особен канал в нашата нервна система, който играе водеща роля за
надигането на просветлението. Този канал е тънък, косъмо(нишко)подобен и се намира вътре в
гръбначния и главния мозък. Той се нарича сушумна. Прочистването и отварянето на този нерв е
целта на авангардните йогически практики.
Ще започнем с дихателна техника, която следва да бъде правена непосредствено преди
медитацията. След като свикнем с нея, ще добавяме нови елементи, стъпка по стъпка, които
значително ще увеличат мощността на практиката ни. Гуруто е в теб.

Урок 41
Спинално дишане / От Йогани / Дата: Thu, Dec 11, 2003 8:15am
Сега започваме практикуването на една напреднала пранаяма техника наречена спинално дишане
(spine - гр.стълб) тази техника има няколко компонента, и се прави ежедневно преди медитационните
сесии. Процедурата на медитацията не се пременя по никакъв начин. Първо правим пранаяма, след
това правим медитацията.
Седни удобно с поддръжка за кръста (облегалка, възглавници) и затвори очи по същия начин, по
който медитираш. Затвори устата, вдишвай и издишвай бавно и дълбоко през носа, но без да отиваш
до крайности. Бъди отпуснат и се отнасяй с лекота, дишай колкото се може по бавно и по-дълбоко без
да има дискомфорт. Няма нужда от героизъм. Тренирай мускулите си така, че всяко вдишване да
започва в корема ти, изпълва те през гръдния кош и достига до ключиците, и след това се връща
обратно надолу – бавно. След това, с всяко вдишване, позволи на вниманието ти да пътува вътре в
тъничка нишка, или тръбичка, която визуализираш, че започва в перинеума ти, продължава през
центъра на гръбначния ти мозък, и през продълговатия ти мозък, до центъра на мозъка ти. В центъра
на мозъка ти, тъничкият нерв, се обръща към точка, която е разположена между очите ти. С едно
бавно вдишване, позволи на вниманието си на пропътува, целият път от перинеума до точката между
веждите. Докато издишваш проследи пътя от точката между очите, обратно до перинеума. След това
при новото вдишване, отново движи вниманието до точката между очите и при издишване надолу до
перинеума и така нататък.
Започни да правиш това спинално дишане в продължение на пет минути преди редовната
медитация. Не ставаме след извършването на пранаяма и преди започването на медитацията. Просто
остани седнал, и започни с медитацията, когато изтече времето определено за пранаяма. Вземи си
минута или малко повече преди лека полека за започнеш мантрата, съгласно първоначалните
инструкции. След като свикнеш с правенето на пранаяма и медитация, една след друга, увеличи
времето за пранаяма на 10 минути. По този начин ще правиш 10 минути пранаяма и 20 минути
медитация всеки ден. Продължавай с тази практика.
След около седмица или когато се почувстваш стабилен с десетте минути пранаяма преди
медитацията си, добави следното: при издишването позволи епиглотисът ти да се затвори, така че да
осигури леко ограничение на излизащия от дробовете въздух. Епиглотисът е вратата към гърлото,
която автоматично затваря трахеята, когато задържаш въздух или преглъщаш. Като го затвориш
частично, когато издишваш ще се образува фин, тих съскащ звук в гърлото ти. Не се напъвай много с
него. Отнасяй се внимателно. Запази бавният дълбок ритъм на дишането, към който си привикнал
преди да прибавиш това малко ограничение в гърлото по време на издишването. При вдишването
позволи гърлото да се отпусне и разишри повече от обичайното. Не ограничавай въздухът който
навлиза. По скоро позволи, най-дълбоките части на гърлото ти да се отворят, широко, удобно. Дръж
устата си затворена. По изключение, когато носът ти е запушен и не можеш да дишаш през него –
дишай през устата.
Всички тези механични дейтсвия изглеждат доста сложни в началото, но те бързо ще се превърнат
в навик с напредването на практиката ти. След като механичният навик възникне и се закрепи, всичко
което трябва да направиш е да позволиш вниманието ти да пътува нагоре и надолу по спиналния нерв
11
заедно с дълбокото и бавно дишане. Когато осъзнаеш, че внимананието ти се е изплъзнало от тази
проста процедура на пътуване нагоре-надолу вътре в нерва по време спиналното дишане, просто леко
и без напрежение се върни към това. Без насилие. Ние просто леко се връщаме отново към описания
път на придвижване на вниманието по време на извършването на пранаяма, по същия начин, по който
се връщаме към мантрата по време на пранаяма.
Тази пранаяма ще успокои нервната система, и ще осигури плодородна почва за дълбока
медитация. С това начало на спиналното дишане, ние също така поставяме началото за допълнителни
практики, които значително ще увеличат потока на праната в тялото ни. След като сме стабилизирали
практиките, ще бъдем готови да започнем с нежното, внимателно събуждане на огромния запас от
прана, разположен н основата на гръбнака. Гуруто е в теб.

Урок 43
Пранаяма – Връзка с медитацията / От Йогани / Дата: Fri, Dec 12, 2003 5:57pm
В: При първите ми сесии с пранаяма имам чудесни чувства, изпълнени с блаженство(екстаз) и те
продължават във времето за медитация. Установих, че се клатя с удоволствени преживявания,
движещи се нагоре по гръбначния ми стълб, които ме карат да настръхвам. Открих, че вниманието ми
по време на медитация се изплъзва по посока на спиналното дишане. Това добре ли е? Каква е
връзката между пранаяма и мeдитацията? Пранаямата вид медитация ли е? Може ли пранаяма сама по
себе си да бъде духовна практика без медитацията, която учихме до сега?
О: Преживяванията ти са красиви, чудесно вкусване на нещата, които предстои да дойдат. Нека те
те вдъхновяват да продължиш по пътя към просветлението. С редовното практикуване на пранаяма и
медитация твоите преживявания ще отидат много по-дълбоко.
Ако установиш, че тялото ти се движи спонтанно по време на пранаяма или медитация, не обръщай
внимание на тези спонтанни движения, не ги спирай и не ги стимулирай. Това важи и за приятните и
за неприятните движения. Просто леко се върни отново към процедурата на практиката, която правиш,
независимо дали е пранаяма или медитация. Ако движенията продължават до точката, в която
усещаш, че не можеш лесно, без усилие да се върнеш към практиката си, тогава нека твоето внимание
да отиде за кратко време при движенията, но без да ги благоприятствува или потиска. След като се
успокоят, би трябвало да си в състояние без усилие да се върнеш към практиката си.
Приятните движения и приятните усещания/преживявания без движения могат да са трудни за
овладяване(справяне с), когато се появяват при пранаяма и медитация. Те ни привличат. Тънкостта е
да не бъркаме появата на удоволствието с практиката и да се фокусираме само върху удоволствието.
Помни че тези преживявани идват защото правилно практикуваш пранаяма и медитация. За да имаме
напредък, трябва да продължаваме с нашата практика, а не да я изоставим като пренасочваме
вниманието си върху екстатичните преживявания, които има тепърва да се появяват. Това обаче не
значи, че приятните преживявания не са добре дошли. Те са добре дошли със сигурност – ние правим
напредналите йога практики така, че да се издигнем до живот в екстаз. С продължаването на
ежедневната ни практика, екстатичните преживявания ще прелеят и ще станат постоянна част от
ежедневието ни. Това е нещото, което искаме. И така, ако те идват по време на нашата пранаяма или
медитация, ние ги приветствуваме, с радост и се връщаме отново към пранаяма или медитация. Това е
начинът, по който благоприятстваме появата на екстатичните преживявания в нашия живот. Ще
обсъждаме въпроса за поддържането на интегритета(целостта) на нашата практика с повече
подробности понататък. С времето екстазът ще стане доминиращо преживяване по време на нашите
практики и това представлява уникално предизвикателство по пътя към просветлението. И това е най-
удоволственото предизвикателство, с което си се сблъсквал досега.
Ще се случва понякога да открием, че по време на пранаяма медитираме или че правим пранаяма
по време на медитация. Когато това се случи, просто трябва да се върнем към практиката, която се
предполага, че трябва да правим по това време. Не трябва да опитваме да правим и двете
едновременно. И двете практики разчитат на простотата на вниманието, тоест леко
благоприятстваме(предпочитаме) мантрата по време на медитацията, или леко
благоприятстваме(предпочитаме) спиналното дишане по време на пранаяма. Ако се опитваме да
благоприятстваме и двете практики, ние разделяме вниманието си, а това ни откъсва и от двете
практики. И така, първо правим пранаяма, а след това правим медитация. Това е формулата за
максимален ефект.
Медитацията и пранаямата са определено различни практики с различни цели. Медитацията ни
12
поставя в тишината на чистото екстатично съзнание. Пранаямата разпуска фините нерви и стимулира
потока на праната по специален(характерен) начин. Това разпускане дава възможност на чистото
екстатично съзнание да тече динамично в нервната система. Първонално това се преживява като
постоянно нарастващо разширяване на екстаза, а по-късно като постоянно нарастващо универсално,
пълно с екстаз, осъзнаване на себе си(self-awareness). Праняма е на на ръба на медитацията, но не е
медитация. Медитацията е на ръба на пранаяма, но не е пранаяма. Можем да кажем, че те двете идват
от различни противоположни посоки до ръба на фината граница, която съществува между чистото
екстатично съзнание и праната навсякъде в нас. Като правим пранаяма и медитация едно след друго,
ние разтваряме границата от двете страни. Това е двойна магия. Това е голямата полза да правим и
двете практики.
Пранаяма в нейните различни форми има огромна стойност и ние ще я използваме широко. Тя е
един от универсалните ключове (master keys) за отваряне на човешката нервна система за
божественото преживяване. Но пранаяма не замества медитацията. Само чрез медитация нервната
система може да бъде проникната от чистото екстатично съзнание. Пранаяма и другите техники, които
ще обсъждаме помагат страхотно с това, че осигуряват основата за чистото екстатично съзнание да се
появи и са начини за неговото разпространяване навън, но те не са първичната причина на неговата
поява. Медитацията е тази причина. Именно поради това съображение, пранаяма не се препоръчва
като единствена практика без медитация.
Медитация обаче може да бъде практикувана самостоятелно. Тя е пълноценна практика, която ще
доведе до пълно разцъфване на чистото екстатично съзнание при този, който я практикува
продължително време. Именно за това се казва, че медитацията е достатъчна за тези, които не са
склонни да използват други авангардни йога практики, за да ускорят пътуването. Медитацията е най-
добрата единствена практика, която човек може да прави.
От друга страна, практикуването само на пранаяма без медитация може да направи практикуващия
раним. Представи си, че ореш поле, като обръщаш богатата почва отново и отново. Тя е отгоре,
плодородна и готова да бъде засята. Какво ще посееш там? Ако медитираш дълбоко с ефективен
метод, ще посееш полето със семемето на чистото екстатично съзнание, и то ще се захване и ще расте
здраво и силно, изпълвайки полето с радост и щастие. Но ако не медитираш, и ако не посяваш нищо
специално в плодородното поле? Какво ще порасне там? Нещо със сигурност ще порасне. Но какво?
Каквото се случи да е наблизо. Някои желания, някои мисли, някои емоции, каквото се случи да носи
вятъра над полето. Да ти кажа истината, много бурени могат да пораснат там, тъй като го няма
зърното на чистото екстатично съзнание, което да изпълни полето. За това пранаямата, практикувана
самостоятелно в продължение на месеци и години, може да доведе до по-малко, а не до повече. При
някой хора тази небалансирана практика, може да доведе до увеличена ригидност(липса на гъвкавост),
егоизъм, тревожност, гняв, и просто лош късмет. Всеки ден медитирай след като си правил пранаяма и
ще изпитваш обратното на това в обилно количество – гъвкавост, състрадание, покой, радост и много
късмет. Просто така стават нещата. Гуруто е в теб.

Урок 44
Как да открия спиналния нерв / От Йогани / Дата: Sat Dec 13, 2003 3:00pm
В: Имам затруднение да визуализирам спиналния си нерв. На нерв ли прилича или на тръбичка?
Спомена и двете. Има ли цвят, вкус, начин, по който се усеща, или някаква друга сензорна
характеристика?
О: Без усилие се опитваме да си представим спиналния нерв като тънка тръбичка, започваща от
перинеума(мястото долу между ануса и гениталиите) до точка, която се намира между веждите. По
време на вдишване я проследяваме по центъра на гръбнака, до центъра на главата, и напред към
центъра между веждите. При издишване го проследяваме обратно до перинеума и така отново и
отново, през цялото време на пранаямата. Ако осъзнаем, че не следим спиналния нерв нагоре и надолу
по време на сесията на пранаяма, ние просто се връщаме обратно към тази проста и лесна процедура.
Не насилваме да се появи ментален образ на спиналния нерв. А нежно благоприятствуваме появата
му. Подробностите идват сами по себе си.
Какво е спиналният нерв? Какво е това нещо сушумна? То е нещо, което ще продължаваме да си
представяме по време на нашата пранаяма винаги, това ли е само? За щастие – не. Визуализирането на
спиналния нерв и проследяването му нагоре-надолу по време на пранаяма е само началото.
Първоначално то е като наблюдаването(изучаването) на територия, в която са ни казали, че под земята
13
има златна жилка. След това започваме да копаем и скоро попадаме на златото. След това
визуализирането, проследяването на менталния образ получава различно качество. Откриваме, че сме
попаднали в златната жила и повече не я търсим. Знаем къде е. Лицето ни заблестява. Въображанието
ни се допълва от нарастващата реалност на златото.
И така, визуализирането на спиналния нерв е само началото, трябва да започнем от някъде. Докато
проследяваме неговия път отново и отново заедно с движението на дъха, нещо започва да става. Нещо
започва да се появява. Може да са чувства. Може да са цветове. Може да са звуци. Ще преживеем
нещо. Просто продължаваме да практикуваме, без да се отклоняваме много в усещанията, които се
появяват. Всичките ни сетива действуват във вътрешната ни реалност, и ние постепенно ги отваряме.
Как ще усетим за първи път спиналния си нерв зависи от уникалното ни състояние, нашият уникален
модел на пречистване, който се осъществява с пранаяма и медитация. Колкото и уникален да е нашият
модел на пречистване, ние разкриваме едно и също нещо – сушумна, спиналния нерв. С това отваряме
магистралата към безкрая.
Това което правим при спиналното дишане е едновременно да откриваме спиналният нерв и да го
отваряме. Ние го откриваме като го отваряме, и след това продължаваме да го отваряме. Няма да бъде
само въображение за продължително време.
Скоро ще добавяме мощни прийоми към практиката на пранаяма, които ще помогнат в отварянето
на спиналния нерв по-бързо. Дишането и въображението ще получат още много помощ. Когато
копаеш за злато може и да поискаш да използваш динамит. Имаме под ръка много динамит. Скоро ще
ви бъде доставен. Тогава много бързо ще разкриваш нещо твърде истинско докато се движиш нагоре и
надолу със спиналното дишане. Спиналният нерв ще стане осезаем отвътре, ще можеш да го пипнеш.
Визуализирането(въобразяването)ще намалее. Екстатичното излъчване ще те изпълни и ще започне да
те разпъва отвътре.
По някое време ще дойдеш до извода/осъзнаването, че това е едновременно и носещо комфорт и
плашещо. Ще осъзнаеш, че докато си търсил спиналния нерв, спиналният нерв те е търсил, също така.
Преди, ти си бил този, който е правел търсенето, копаел си, копаел си. Откриването на спиналния
нерв променя нещата.Сега събуденият спинален нерв прави търсенето, разпространявайки се
навсякъде вътре в теб, пречиствайки всяка твоя клетка. Ставаш свидетел на безкрайна и победноносна
проява на космическо пречистване, и попадаш в бездна от екстаз. Това е смиряващо преживяване,
носещо удовлетворение преживяване. Сега лично изпитваш това, което е записано в писанията на
човечеството в продължение на хиляди години.
Така се преживява откриването на спиналния нерв. Преживява се сякаш си бил намерен. След което
превключваме на отдаване, поглъщайки(намествайки) божествения процес, който протича отвътре,
понеже вече не сме сами в този процес. Никога не сме били. Ние не се облягаме назад и не правим
нищо. Предстои ни да правим много – много още начини, чрез които да се улесни трансформацията.
Така, че продължаваме с ежедневната практика, и добавяме повече напреднали йога практики, според
способността ни да ги смелим. Няма полягане на лаврите. Може и да сме пълни с екстаз, но има и
повече, и ние няма да спрем. Гуруто е в теб.

Урок 54
Кундалини – ключова дума за секс / От Йогани / Дата: Mon Dec 22, 2003 2:02pm
Кундалини стана популярна дума в много от неизброимите духовни общества, които обхващат
цялата земя тези дни. Тя носи в себе си всички елементи, които привличат хората – знание, сила,
мистерия, интимност, възбуда, алхимия, романтика, приключение, опасност, екстаз и още много. Но
какво всъщност е кундалини?
Простичко казано, кундалини е нашата връзка между секса и духовната трансформация. Има
хиляди начини да се опише това, но в края на краищата всичко се свежда до разширяването на нашата
сексуална функция и навлизането и в духовната арена, тоест – навътре, през нашата нервна система.
Някой казват, че е “трансформация” на сексуалната функция, но това означава, че ние оставяме
нашият текущ полов живот назад. Разширяване на сексуалната функция е по-добро описание. Тъй
като ние съзнателно окуражаваме духовното измерение на секса, ние може би ще оставим секса, а
може би няма да го оставим. Никой друг освен нас не може да реши. Наш собствен избор е.
Изоставянето на секса не е предварително изискване за навлизане в авангардните йога практики, не и
в този курс, и не и в живота.
В продължение на хиляди години духовните традиции в света са се опитвали да държат секса под
14
похлупак, обикновено във вреда на техните последователи, и понякога с катастрофални резултати.
Защо? Защото сексът е най-великата сила в човечеството. Ако не бъде меко убеден да отиде в
продуктивна посока, може да стане деструктивен. Поради липсата на надеждни начини за
включването на секса в духовната трансформация, тенденцията в духовните традиции е била да се
опитат да го изтощят (изстискат). Това е безплодно занимание, този опит да бъде изтощен секса.
Духът винаги намира начин да излезе от бутилката(на английски дух обаче е от женски род - genie ;-).
Не можеш да я държиш там за дълго време. Когато не излиза от бутилката, за да прави бебета, тя се
изявява във всички други начини чрез човечеството – отглеждането на семейството, събиране на пари,
изкуствата, философията, науката, политиката, строенето на небостъргачи, благотворителност, война,
злоупотреба, престъпления. Вие сами можете да назовете и още. Много от това е добро. Някои прояви
са ужасни. За добро или за лошо, всичко това представлява проява на жизнената сила в хората, проява
на човешката прана. Най-големия склад от прана у човеците се намира в половата анатомия. Ключът
към духовното управление на секса не е в изтощаването му, а в създаването на естествен канал, през
който да протича, за да може да задоволи еволюционните си инстинкти. За целта е необходимо
известно съзнателно усилие. Нуждаем се от повече лостове във формата на напреднали йога практики,
за да улесним разширяването на секса в нова и естествена посока.
До сега заобикаляхме въпроса за секса в тези уроци. Споменавахме “огромният запас от прана”
близо до основата на гръбначния стълб. Говорихме за “издърпване на прана от района на таза” по
време на пранаяма. Описахме началото на екстатичните преживявания при навлизането на праната
през спиналния нерв и как се разпространява през нас. Говорихме също така за чистото екстатично
съзнание, до което достигаме с медитация и което ни осветлява с чиста радост от вътре чрез
култивираната чрез пранаяма нервна система. При всичко това отбягвахме думата секс. Бихме могли
да продължаваме да я избягваме с наредването ни в авангардните йога практики, които пряко
стимулират нагоре сексуалните ни функции в по-голямо проявление в процеса на духовната
трансформация. Но чия би била ползата от това да продължаваме да избягваме този въпрос? Със
сигурност не в наша полза.
Живеем в много научен век. Освен всичко, ние бихме искали да знаем истината за нещата, за да
можем да ги прилагаме по-добре в нашия живот, и в живота на другите.
Исус е казал: “Ще разбереш истината и тя ще те направи свободен”
Не я ли знаем? Виж какво направи науката(систематичното приложение на истината) за нас във
всяка една област на човешката дейност. Страхотно е това, което човечеството направи с използването
на истината до сега. Закъсняваме само в една област – системното приложение на духовната истина,
вродена в нашата нервна система. Успехът в прилагането на духовната истина непосредствено поставя
въпроса за етичните и морални проблеми в света, разпространените чувство за празнота и
несигурност, които засягат толкова много от нас, дори и тези, които живеем в материален комфорт.
Залозите са високи и ние не можем да си позволим за заобикаляме нещо, което касае прилагането на
духовното знание по надежден начин.
И така, ще говорим за сексуалната енергия във връзка с духовното развитие? Именно. Много
зависи от нея. Ще го правим по достоен начин. Разглеждай го като продължение на образованието си
за "птичките и пчеличките". Сега ще бъде за "птичките, пчеличките и ангелите". Горе долу по този
начин. Като навлезем обаче ще има някой страхотни изненади. Нещо като навлизане във втори
пубертет.
Имаме много да кажем за кундалини и разширяването на сексуалното функциониране – за
вътрешната му динамика. Ще се занимаваме с това, когато разглеждаме преките преживявания. За
сега, нека се фокусираме върху това да извадим духа от бутилката в посока, която той/тя обича нагоре
в нашата нервна система, култивирана от пранама. Това е нейното място, нейният замък. Толкова
много има да прави там, и ние ще й дадем много помощ. Освен, че ще иска да ни даде едно добро
почистване на къщата, тя ще търси любовника си там, и ние ще заведем нейния годеник при нея. И по-
добре наистина да го направим. Ще направи всички видове ад, ако не го направим. И за това ще
говорим.
Говорим с прости метафори тук за процес, който е част от нашата нервна система, еволюционен
процес, който е напълно естествен. Като правим няколкото специфични неща по време на ежедневната
ни практика, природата ще поеме водачеството. Метафоричният език на кундалини не е за нещо друго
освен за вътрешната динамика на нашата собствена нервна система. Така е и с духовният език на всяка
духовна традиция. Винаги става дума за човешката нервна система. Нервната система е общата връзка
15
- нещото, което трансцендира всички разлики, нещото, което дава равноправен достъп на всеки до
божественото, независимо от расата, религията, културата, възпитанието или възрастта.
Всеки може да почувства истината отвътре, колко специален е всеки един от нас. Ние винаги сме на
ръба да разберем, кои сме и какво сме. Толкова е близо, част от нас, но изглеждащо вън от обсега ни.
Нищо повече. Ако наистина искаш, можеш да узнаеш истината и да бъдеш освободен, както е казал
Исус. Същественият компонент тук е твоето желание. Можеш да отвориш твоята врата към
безкрайното, ако пожелаеш. Гуруто е в теб.

Урок 55
Мулабандха – оживяване на сексуалната енергия нагоре / От Йогани / Tue, Dec 23, 2003
Сега сме готови да добавим нови елементи в нашата практика на сесията на пранаяма. Имам
предвид в писането и четенето, което сега правим. В смисъла на твоята конкретна ежедневна
практика, ще зависи твърде много от твоята времева линия. За да си припомниш можеш да се върнеш
назад и да прочетеш отново урока, наречен: Каква е твоята линия във времето? (Какво е твоето
темпо?)
Всеки е различен, и ти трябва да започваш нови практики в съответствие със собствения ти
капацитет. Това означава, че трябва да си стабилен и с лекота да правиш текущата си рутинна
пранаяма и медитация преди да започнеш с тези техники. Ако си на границата и решиш да пробваш,
твръде скоро ще откриеш, че правиш твърде много. Това е добре. Ако установиш че правиш твърде
много, твърде рано, просто се върни до нивото на своя комфорт на практикуване и опитай по-късно.
Нагласи си по-постепенен подход. Лошо няма. Теодор Рузвелт е казал “ Мечтите на мъжа трябва да са
по-големи от възможностите му”. Това очевидно важи и за жените. Това е начинът, по който
прогресираме. Но не губи ума си в този процес. Използвай здравия смисъл, и взимай само толкова,
колкото можеш да смелиш за разумен период от време. Знанието ще бъде тук, когато си готов за него.
Трябва да се наблегне, че практиките, които ще обсъждаме тук, не се препоръчват без ежедневна
практика и на двете – пранаяма и медитация. Ако ги пробваш без пранаяма и медитация, няма да имаш
много полза от тях. И можеш да завършиш, попадайки в погрешната посока, надолу (to boot=ботуш
има тук двоен смисъл, освен надолу, от ботуш, означава и отначало).
И така, с гореказаното наум, ние ще разгледаме практиката, наречена “мулабандха”. Преводът от
санскрит е “заключване на корена”. Думите са много по-силни отколкото действителната практика.
Всичко, което правим тук, е нежно. Можем да кажем - нежно убеждаване. Искаме нежно да убедим
нашата нервна система да функционира на по високо ниво. Не да я насилваме.
Мулабандха се прави лесно. Въпреки това ще мине известно време докато свикнеш с нея. При
всички авангардни йога практики, които започваме, ще има периоди на несръчност, по време на които
ще се чувстваме странно докато свикнем с нея. Така е с повечето неща, които започваме за първи път
в този живот. Трябва да преминем през период на несръчност с почти всяко ново нещо. Помниш ли
как се чувстваше, когато за първи пътсе докосна до компютър?
Когато правим мулабандха, седим в положение за пранаяма както винаги. Както правим пранаяма,
леко свиваме аналния си сфинктер и задържаме така. Това е – свиваме леко. Свиването е само малко
над намерението във физическото усещане. Това, което правим, е да разработим навика да
поддържаме това леко свиване на аналния сфинктер по време на цялата сесия на пранаяма. В същото
време докато правим това, леко свиваме и придърпваме нагоре свития анален сфинктер, към таза, и в
долната част на корема. Ще има малко физическо движение, съвсем малко отвъд намерението, но
достатъчно, за да създаде физическия навик. По-късно, дори и само лекото намерение ще бъде
достатъчно, за да изстреля сексуалната енергия нагоре. Това, което правим сега, е началото на
развиването на нова чувствителност в тазовия район. Както обсъждахме в по-ранните уроци, пранаяма
изтегля прана нагоре от таза чрез биологичен процес, който има нещо общо с лекото ограничение на
кислорода в тялото. Сега помагаме на тази издигаща се прана с известно пряко стимулиране, като
усилваме потока нагоре.
Мулабандха е физически маньовър, който бързо става навик. В началото вниманието ни ще бъде
привлечено от сексуалните усещания, до които води. Това ще ви отвлича за известно време. Това е
нормално. Първоначално събудената сексуална енергия може да поиска да отиде или нагоре, или
надолу И това също е нормално. Ние просто продължаваме за нашата практика с пранаяма както
винаги, леко благоприятствайки спиналното дишане. Това движи енергията нагоре и надолу по
спиналния ни нерв. С времето ще почувстваме приятните преживявания по-нагоре, и събитието на
16
отиване на енергията надолу по време на пранаяма ще стане рядкост и накрая ще изчезне съвсем.
Колко време? Дни? Седмици? Месеци? Зависи от практикуващия. Ще стане с практиката и съгласно с
уникалния ход на пречистването, което се случва в нервната система.
С времето, по време на пранаяма, ще забележим, че мулабандха се отпуска. Това е добре. Когато
забележим, ние просто възстановяваме това намерение за флексия и продължаваме със спиналното
дишане. Нормално е от време на време да се отпуска и свива отново, това има друго име “асвини
мудра”. Но това няма да го правим преднамерено сега. То ще си се случи по своя си начин. С времето,
много фина ондулация естествено ще се появи в тазовия район и нагоре. С появата й са свързани
много удоволствие и вътрешно светене. Когато започне циркулирането на сексуалната енергия в
тялото, възниква ново функциониране, нова биология. Ние я пораждаме с тези авангардни йога
практики. След като започне, тя се самоподдържа в тялото и по време, и извън времето на практиките.
Това е начинът, по който преживяваме постоянен екстаз.
Нарастващото удоволствие е добро. То показва естественото нарастване на вътрешното ни
екстатично функциониране. Ние продължаваме практиките си, както и преди това, и забелязваме все
повече и повече удоволствие да идва в тях. Така става.
Практикуването на медитация след пранаяма е важно както винаги. По време на медитация не
правим преднамерено никоя от практиките, които правим по време на пранаяма. Ако открием себе си
в мулабандха по време на медитация, ние не я благоприятствуваме, но не я и избутваме. Ние просто и
лесно, леко се връщаме към мантрата. Искаме да пазим медитацията колкото се може по-проста и
чиста – простата процедура на използването на мантрата. Може би ще забележиш промяна в
преживяванията по време на медитация с естественото навлизане на повече екстатична енергия в
тялото след пранаяма. Екстазът просто е още нещо, което се случва по време на медитация, подобно
на мислите, чувствата и физическите усещания. Ние просто благоприятстваме мантрата, оставяме я да
се рафинира и да изчезва отново и отново. Това ще направи нарастващите сексуални
същности(есенции) още по-удоволствени във фината нервна система. Медитацията ще стане още по-
ефективна с нарастването на чистото екстатично съзнание, с проникването и разширяването на
екстатичните енергии движещи се в нервната ни система. Извънредна радост!
Нека сега отидем на дригя край на спиналния нерв, в точката между очите и да направим нещо и
там. Вярваш или не, това има нещо общо със стимулирането на надигането на сексуалната енергия.
Гуруто е в теб.
Урок 56
Самбхави – отваряне на третото око / От Йогани / Дата: Fri Dec 26, 2003 4:38pm
В последният урок обсъждахме мулабандха, което представлява прилагането на пряко стимулиране
в долната част на спиналния нерв(сушумна), за да се оживи изкачването на сексуалната енергия
нагоре. Сега отиваме на горния край на спиналния нерв и започваме да правим връзка там.

Връзка с какво? Това е един от на възхитителните аспекти на работата със спиналния нерв. С
нарастването на пречистването на спиналния нерв чрез паранаяма и медитация, нов вид преживявания
стават възможни. Започваме да будим сексуалната енергия в посока нагоре от основата, близо до
корена, и след това правим връзка между горния и долния край на спиналния нерв. Тази връзка е
реална и може да бъде усетена от практикуващия като един вид проводимост през спиналния нерв,
като една “екстатична проводимост”. Спиналният нерв става проводник на екстатични преживявания.
От там преживяването се разпространява към всички нерви в тялото. Чувства се пряко с всички пет
сетива, които работят вътре в тялото. С навлизането на преживяването на екстатична проводимост
надълбоко във всяка клетка в тялото, сетивата отиват навътре заедно с нея. Преживяването е толкова
приятно и завладяващо, че сетивата не могат да се съпротивляват и се движат с него. Това е уникална
ситуация, при която сетивата с желание отиват навътре вместо навън. В терминологията на йога това
се нарича пратиахара – насочване на сетивата навътре и изключването им навън. Това е напълно
естествена ситуация, тъй като преживяванията на огромно вътрешно удоволствие водят сетивата ни
навътре. Освен това е много забавно. Някой казват по забавно от обичайния секс. Е, ти сам можеш да
прецениш.
С мулабандха ние започваме процеса на пряко стимулиране на екстатичната проводимост в тялото.
Когато започнем с тази практика, тя е сексуално стимулираща и до известна степен разсейваща.
Виталните същности(есенции) постепенно си пробиват път нагоре, оживявайки по-вискоко стоящите
центрове на тялото. С времето, преживяването прераства в нещо по-завладяващо от обичайния секс.
17
За да улесним този процес, ще използваме още напреднали йога техники - всяко ниво на преживяване
се повявяа по естествен път след като вратата е открехната и дори и вкусването е достатъчно да убеди
скептика. Няма нищо по-убеждаващо както личният опит, личното преживяване. Целта на тези уроци
е да ти позволи да имаш преки лични преживявания, така че да участвуваш в практиките със
собствени преживявания, а не рутинно или заради сляпа вяра. Прогресът ти в авангардните йога
практики е нагласен така, че да се основава на лична опитност(преживявания).
И така, това, което ще правим, е да стимулираме спиналния нерв при достигането му до точката
между очите. Тази стимулация се нарича “самбхави”. Ще правим това по време на редовната сесия на
пранаяма по същото време, по което правим и другите неща, които бяха дадени. Убеди се, че си
стабилизирал своята практика на пранаяма преди да се захванеш със самбхави. Нещата с мулабандха
може все още да са малко трескави. Няма лошо да се въведе самбхави, докато сексуалните енергии се
блъскат нагоре-надолу в долните райони, тъй като самбхави ще помогне да се доведат сексуалните
енергии по нависоко, където те ще станат по-стабилни. По този начин самбхави и мулабандха работят
заедно – стимулират и стабилизират енерегията, която пътува нагоре и надолу по спиналния нерв по
време на спиналното дишане.
В самбхави има два главни компонента. Нежно сбръчкване на челото в точката между веждите,
което води до сближаване на двете вежди една с друга. Това е едва доловимо физическо движение, но
повече е намерение. Дотолкова е физическо действие, че да позволи формирането на обратна връзка,
за да се формира навикът. При нормални обстоятелства това няма да е видимо за външния
наблюдател. Може би мъничко в началото. С напредването на практиката ще откриеш, че това е едно
вътрешно движение достигащо назад до центъра на мозъка, издърпвайки центъра на мозъка напред
към точката между веждите. Започваме тази вътрешна активност с импулса за сбръчкване на веждите
по току-що описания начин. Това ще се развие по един естествен път след това, с увеличаването на
екстатичната проводимост. Ще го почувстваш да работи вътре в теб.
Вторият компонент на самбхави е физическото повдигане и насочване на очите по посока на
точката, в която става събирането на веждите. Очите ще отидат в мястото, където се усеща
сбръчкването. Това включва обикновено известно повдигане и центриране на очите. Очите са
затворени докато правим това. Не насилваме очите. В началото очите може и да не отидат толкова
далече, колкото бихме искали. Това е добре.(лошо няма). Не ги насилваме. Просто ги оставяме да
гравитират естествено по посока на усещането за сбръчкване в точката между веждите. Припомням,
че това което искаме да култивираме, е един много фин навик. След като се формира навикът,
съзнанието отново се освобождава за спиналното дишане. Цялата пранаяма е въпрос на физически
навик, освен движенето на вниманието нагоре и надолу по спиналния нерв по време на дишането.
След като го овладеем, всичко ще се случва автматично, а вниманието ни ще се освободи напълно, за
да може да се движи нагоре-надолу вътре в спиналния нерв, а това от своя страна ще трансформира
вътрешния ни поглед(виждане?).
Докато правим тези две неща едновременно – лекото набръчкване на челото в точката между
веждите и повдигането и центрирането на очите в тази точка, ние продължаваме всички други
елементи на пранаяма по същия начин както преди това. Трябва да се отбележи, че докато вниманието
се движи нагоре и надолу по спиналния нерв с дишането, очите остават насочени към точката между
веждите. Не гледаме през очите си с нашето внимание. Вниманието ни се движи нагоре, надолу по
спиналния нерв. Не се опитваме да гледаме точката между веждите с вниманието си през очите.
Очите физически са насочени натам, но нашето внимание се движи нагоре и надолу по спиналния
нерв. Всъщност очите не правят нищо друго освен мускулното движение. Когато отиват в точката
между очите(веждите), очите по физически път стимулират спиналния нерв по целият му път през
мозъка и надолу по гръбначния стълб до перинеума. Използваме очите си по физически начин, за да
събудим спиналния нерв.
Междувременно нашият поглед (внимание) е в и през спиналния нерв, като леко се движи нагоре и
надолу във вътрешността му. Това е нов вид гледае, вътрешно гледане.
В зависимост от това колко си напреднал в пречистването на спиналния нерв, когато правиш
самбхави можеш да чувстваш усещания(преживявания) по пътя до тазовия район. А може и да не
чувстваш. Независимо от това дали чувстваш или не чувстваш, сипналният нерв се стимулира и
пречиства от съчетаните ефекти на практиките, които взехме(учихме) до сега. Само въпрос на време е
преди да започне екстатичната роводимост и ние да започнем да “виждаме”, да виждаме наистина.
След като това се случи ни предстои да преминем покрай още пътни камъни по пътя към дома. Първо,
18
ще започнем да усещаме спиналния нерв вътре да бъде като екстатична нишка. След това става като
екстатична струна. След това като екстатично въже. А по късно като голяма колона от екстаз,
изпълващ цялото ни тяло. И накрая, отива във всички посоки и нежно поглъща(обхваща) всичко,
което ние възприемаме вън от тялото си. Всичко това произлиза(еманира) от спиналния нерв. И така
разбираш защо е толкова важно пътуването по спиналния нерв и култивирането на екстатичната
проводимост у нас.
Дори и преди да възникнат авангардните йога практики, има биологичен прецедент за това, което
обсъждаме тук. Възможно е по някое време в миналото да си забелязал приятни преживявания в
тазовия район, когато си кръстосал очите(погледа). Общо известно е, че очите понякога се кръстосват
и гледат нагоре по време на секс. Има инстинкт тук. Нещо в нас знае как да изкачи сексуалната
енергия нагоре към центъра на нервната система. Това е вродена наша способност, естествена
реакиция , която може да се наблюдава дори преди активните занимания с йога. С мулабандха и
самбхави, ние съзнателно благоприятстваме естествена наша способност вътре в нас, също както
правихме това от началото и с всички напреднали йога практики. И така ще бъде с всички практики,
които ще обсъждаме в бъдеще. По един системен начин събуждаме това, което вече имаме – нашият
спинален нерв, нашата магистрала към небесата.
Точката между веждите е наречена – трето око – защо? Кое е нещото, което виждаме през него? На
езика на чакрите, се нарича аджна, което означавам управление, контрол, команда. Тези две описания
сочат важността на енергийната динамика, която се появява в нашата глава, като резултат от
практикуването на напредналите йога парктики. Не само че започваме да виждаме, но ние също така
поемаме и управлението там.
Исус е казал: “Когато окото ти стане едно, тялото ти ще бъде изпълнено със светлина”
Това обикновено се е интерпретирало фигуративно, че ако сме еднонасочени в нашата
преданоотададеност ще бъдем изпълнени със светлината на Бог. Това със сигурност е така. Ние вече
наблегнахме на важността на преданнотадеността по духовния път. Без преданоотаденост на
духовната трансформация и действие във формата на ежедневна практика, няма да стане нещо кой
знае какво.
Тези думи на Исус имат и буквално значение също така – много буквално значение. Ако
вниманието ти стане центрирано в единствения канал на спиналния нерв, и движиш вниманието си до
точката между веждите, отново и отново, тялото ти ще се напълни със светлина. Така става. Самбхави
е един от най-важните начини за отваряне на третото око. Когато се отвори третото око всичко стоящо
под него се отваря. Самбхави, чрез спиналния нерв има пряко въздействие върху сексуалната енергия.
С напредването на пречистването на нервната система, Самбхави ни дава по-голяма степен на контрол
върху култивирането и надигането на сексуалната енергия. Това от своя страна води до преживяване
на увеличен екстаз в тялото, което включва дълбоки преживявания на божествена светлина,
нахлуваща от нерва в нас. Тялото ни се изпълва със светлина.
С напредването на тази трансформация, също така захпочваме да виждаме отвъд тялото.
Откриваме, че спиналният нерв не спира в точката между очите, но подължава отвъд нея. Когато
видим това, спиналното ни дишане отива в ново измерение. Третото око се отваря.
Гуруто е теб.

Урок 62
Продължителност на един цикъл на спинално дишане / От Йогани / Дата: Wed Dec 31, 2003
В: Колко дълги би трябвало да бъдат циклите на спиналното дишане?
О: Променливи са при различните хора, дори в едни и същ човек в различно време са различни.
Зависи от това как нервната система работи в това време. Работата на нервната система също варира с
появата на различни цикли на пречистване. Когато дишането е бавно, малко запушвания се очистват,
но по това време става подготовка за освобождаване на обструкциите(запушванията). Когато
запушванията се разхлабят и започнe освобождаването им, дишането няма да бъде толкова бавно.
Инструкциите са да се диша бавно и дълбоко с комфорт по време на пранаяма, а да не се натиска за
преминаване на настоящата естествена граница. Тази граница се променя от ден в ден и дори в хода на
една сесия.
Като имаме предвид казаното по-горе за основа, можем да кажем, че цикълът на спиналното
дишане(включващ вдишването и издишването)може да варира от 15 секунди до половин минута.
Може да бъде по-кратко или по-бързо от тази граница. Не си поставяй цели. Нека тялото да ти каже
19
кое правилно. Понякога се нуждаем от повече въздух. Друг път дишането ни може да спре напълно по
време на пранаяма. Това е естествен процес. Ние просто тръгваме с него и следваме процедурата.
По подобен начин можем да забележим промени в дишането по време на медитация, където
изобщо не следим дишането – просто използваме мантрата. Тялото ще се самопречисти, ако му се
даде възможност. Промените в дишането са показател, че нещо хубаво се случва - авангардните йога
практики работят за нас. Ние просто оставаме с програмата. Гуруто е в теб.

Урок 64
Екстатичната сребърна нишка / От Йогани / Дата: Fri Jan 2, 2004 0:27pm
В: Мисля че се отнесох малко с мулабандха. Просто е толкова сензуално приятно да го правя,
особено да го движиш насам-натам, да дърпаш нагоре и надолу и така нататък. Е, не искам да спра да
правя мулабандха. Забелязах вчера след практикуване, докато се разхождах навън, че енергията, с
която си играех при мулабандха, идва нагоре в много фина сребърна нишка, подобна на влакно от
удоволствие, идващо от таза и долната част на гръбнака. През окото на ума ми прилича на сребърна
нишка, пламтящо сребърно усещане и е едновременно и студено и топло - това ли е кундалини?
Загубих ума и дума по време на това преживяване.
О: Да. Много хубаво преживяване. Истински белег за напредък. Това е друг начин кундалини да се
манифестира в началните стадии на събуждането. Освен това води до яснота във възприемането на
спиналния нерв също така. Възползвай се от предимството на тази допълнителна дефиниция при
практикуването на спиналното дишане. Скоро ще откриеш, че нишката отива през целия път до
точката между очите и ще се появи пряка връзка със самбхави. Това е издигането на екстатичната
проводимост в спиналния нерв.
Що се отнася до желанието да правиш мулабандха заради удоволствието, което ти доставя, няма
нищо лошо в това. Всъщност, ако я правиш ритмично, това се нарича асвини мудра, и това също е
добре, дотогава докато реагираш, отговаряш (задоволяваш) естествена нужда(потребност). Някъде
казахме ли, че духовната практика не трябва да носи удоволствие? Точно обратното. Ако носи
удоволствие, точно това е, което ни трябва. Пътят към просветлението е път на удоволствието.
Като казах това, внимавай да не разрушиш напълно структурата и процедурата на практиките с
екстатичните си забежки. Помни, че работиш за да изпиташ много повече, отколкото началните
преживявания на екстаз. Ако останеш верен на практиките си, преживяванията постоянно ще
напредват.
Духовната практика може да се развие в прекрасно екстатично парти два пъти дневно. Да, ще стане
и ще се разпространи във всяко ъгълче на живота ти. Ти само внимавай да бъде парти с
програма(план). Продължи да следваш лесните процедури на пранаяма и медитация. Помни, че
ангажирането на вниманието ексцесивно с преживяванията ще бъде за сметка на духовните практики.
Що се отнася до това какво ще правиш с екстаза, когато той навлиза в ежедневието ти вън от
духовните практики, това зависи само от теб. Наслаждавай се!
Така че, продължавай със забавлението, но го прави с отговорност. Има много повече в запас(на
склад), ако продължаваш да спазваш практиката си чиста(недокосната, интактна), независимо от това
колко хубави преживявания имаш/получаваш. Гуруто е в теб.

Урок 69
Кундалини симптоми, дисбаланси и лечнието им / От Йогани / Дата: Mon Jan 5, 2004
В: Аз съм нов в тази група. Преживявам различни симпотоми на съуждане на кундалини
включително, но не само парене на случайни места в тялото ми. Преди да започна редовна
мадитация(подобна на тази която даваш тук, но от друг източник), преди година и половина, имах
периодични болки в областта на третото око. Правех и други практики също така, от трети източник.
Сега имам почти постоянно усещане за парене в третото око. Понякога чувствам нуждата да се
фокусирам върху движенето на енергията и циркулирането и по системен начин през тялото ми. Имам
почти постоянно усещане за парене в основата на гръбначния си стълб, но в момента, в който пусна
енергията, преживявам унищожителни емоции, като отчайние, изолация, празнота. Въпреки това
чувствам нуждата да продължа и да рафинирам тази практика. Някакви предложения, коментари,
изобщо всяка обратна връзка ще ми бъде много полезна.
О: Постъпил си мъдро, като си предприел премерен подход при напасване на практиката си към
преживяванията си. Най-важното нещо е да намериш стабилна платформа от еждневна практика,
20
която да балансира вътрешните ти енергии. След като направиш това, можеш да стимулираш проявите
на кундалини по комфортен и приятен начин, като по същото време можеш да бъдеш по-агресивен в
практиките си. Намирането на твоята лична стабилна платформа може да включва правенето на някой
неща извън твоята редовна практика.
Първо, ако вече не си започнал да го правиш - препоръчва се да започне с лека сесия на спинално
дишане преди медитация, само 5 или 10 минути. Виж дали това ще ти доведе до баланс. Опитай да
намериш платформа от практика само с пранаяма и медитаця, която е гладка. Не прави мулабандха и
самбхави все още. Винаги се старай да почиваш, когато излизаш от медитация. Препоръчвам ти
временно да прекратиш другите неща, които правиш, тъй като те могат да изострят проявите на
кундалини енергията. Ако си дълбоко в бхакти, и имаш интензивни духовни емоции, трябва да
обмислиш намаляването им също така. Това означава леко облекчаване с цел изграждане на
ефективна духовна практика. Бхакти е велика докато не се ударим в стената. Тогава може да стане
проблеметична. Може наистина да ни подложи на изпитание.
След това, ако не забележиш вътрешно балансиране, обмисли да спреш временно медитацията,
като поддържаш спиналното дишане на същото ниво, освен ако спиналното дишане не добавя
допълнителна нестабилност. Не би трябвало, но всичко е възможно. Опитай се да намериш рутина
състояща се само от пранаяма и медитация, при която ти излизаш от практиката си в ежедневната си
активност гладко, с по-малка интензивност на симптомите, които описа. От тази платформа можеш да
започнеш да добавяш неща, стъпка по стъпка.
Всичко това може да ти се струва ограничаващо, от гледна точка на желанието ти да продължиш
напред, независимо от наличието на трудни за преодоляване обструкции. Няма съмнение, че
състезателната кола може да върви, и няма никакво съмнение, че ти искаш да се справиш с нея. Но
наистина е добра идея да си сигурен, че колелата сочат напред, преди да натиснеш педала до
ламарината. След като си изправил колелата, много са възможни много по-високи скорости и карането
ще бъде по-бързо, по-безопасно и по-приятно.
Нека разгледаме някой принципи, участуващи при надигането на кундалини и как се получават
дисбалансите. Докато правим това, ще обсъждаме и допълнителни мерки, които можеш да
предприемеш.
Метафоричната митология на кундалини описва съюзът между Шакти(името с което се обозначава
кундалини в движение) и Шива (чистото екстатично съзнание). Както знаеш шакти започва от
основатана гръбнака в огромния склад от прана, разположен там, тоест сексуалната енергия. В
митологията, Шива е разположен на върха на главата. И така, както е описано, Шакти се събужда,
преминава през всички чакри докато не достигне върха на главата, и там се слива с Шива, който я
чака там. Той просто си виси там, без да прави нищо, разбираш ли? Те се любят и нектар потича
надолу, като просветлява практикуващия. Много романтично, нали? Особено за Шива, който си седи и
не прави нищо, докато Шакти си пробива пътя нагоре(през твоята нервна система!) за да го открие.
На хартия изглежда великолепно, но този сценарий не работи на практика много добре. На
практика, често се оказва, че с този подход се стига до едно мотаене, тъй като се предполага, че Шакти
ще свърши цялата работа и ще открие Шива в короната(върха на главата). Тя със сигурност ще се
опита, и ще ти разкъса нервната система в хода на този процес. На това се и дължат ексцесивните
симптоми на кундалини енергиите. Нещата могат да станат толкова неприятни, че практиките да не
могат да продължат, и тогава се започва едно бавно горене.
Решението на въпроса е да се накара Шива да си размърда задника и да направи нещо. Той трябва
да се стане от удобното си седалище и да слезе долу при Шакти, където и да е тя в тялото, това може
да бъде навсякъде из тялото след като тя вече се е събудила и идва. Макар, че тяхното сливане може
да се извъши горе, Шива и Шакти трбява да бъдат събрани заедно във всяка една точка от тялото. Ако
това се направи, може все пак да остане малко лудост, но това ще бъде лудостта на екстатичното
сливане на Шива и Шакти, което става във всяка клетка, всеки нерв на тялото, а не кипящият хаос на
Енергиите на Шакти, който изгаря всичко по пътя си, и това става в тялото ти. Накратко - какво
предпочиташ - екстаз или агония?
Именно за това спиналното дишане е първата препоръка. То директно активира и мъжките и
женските еренгии, и ги съчетева по един балансиран начин. Възходящиятдъх довежда Шакти до
Шива, а низхдящият дъх довежда Шива до Шакти. Това е една балансирана връзка. След това, сляти,
те отиват заедно във всеки нерв и клетка на тялото. С този подход, много повече енергия може да бъде
придвижена с много по-малко напрежение за системата. Този подход отваря възможност за много по-
21
агресивни духовни практики, отколкото е възможно с използването на Шакти само подхода. Освен
това е и много екстатично забавление.
Трябва да се каже, че с I AM мантрата, също се цели балансиране на мъжките и женските енергии,
както вече обсъждахме в урока В&О – Някой особености на мантрата
Останалата част от нашите авангардни йога практики също са нагласени така, че да бъдат
двуполюсни по своята природа. Ние въведохме мулабандха в корена и самбхави в третото око. В
бъдеще ще продължаваме с този подход на въвеждане на нови практики по двуполюсен начин. Баланс.
Нарастването на екстатичната проводимост в спиналния нерв е проява на този баланс, екстатичното
сливане на Шива и Шакти в сушумна.
А какво да кажем за короната?(върха на главата) Ние съзнателно не сме говорили за нея досега.
Нарича се сахасрара, хилядоцветният лотус. По късно ще се занимаваме с него. И на него трябва да
бъде обърнато врнимание. Но, ако го правим преждевременно може да се стигне до емоции, които ти
описа като "унищожителни". Първо искаме да очистим спиналния нерв от третото око до корена и да
установим екстатична проводимост. Тогава короната се включва в играта по един естествен начин.
Короната си сима собствена връзка със сушумна - спиналния нерв.
Ако отидем там твърде рано и опитаме да заобиколим, ще си платим цената. Най-сигурният начин
да отидем до короната е през сушумна, която е била предваритлено добре почистена. Да отидеш първо
в короната и след това да пречистваш сушумна е "рецепта за неприятности" - могат да се появят
множество ексцесивни симптоми на кундалини. Дори и при на гладкото събуждане на кундалини
може да има симптоми. Може да има известна болка и/или топлина по краищата на спиналния нерв,
точно както ги описа - третото око и корена. С лесното и леко спинално дишане и медитацията те не
би трябвало да стават ексцесивни.
Ако все пак станат ексцесивни, спри временно практиките, както вече препоръчах, и опитай
мерките споменати по-долу. Много други неща могат да се случат: усещане за парене тук и там,
потрепване на тялото, внезапно издишване на въздуха от белите дробове по време на практиките.
Усещания за мравучкане, усещане сякаш тези мравки те хапят, убождат. Странни усещания в кракта,
които са едновременно приятни и сърбящи - това може да се оправи чрез редовно ходене. Същто може
да се случи като усещане и в ръцете. Може да има различни комбинации от настръхване на кожата,
потрепвания, горещи убождания, леко главоболие и други странни усещания. Всичко това се оправя с
времето. Ако нещо остава, то се засенчва от преживяването на чисто екстатично съзнание и божествен
екстаз, които идват от вътре. Такива симптоми има при нормалното събуждане на кунданлини. Всички
тези симптоми са проява на прочистване на запушванията, което отваря пътя за нов живот в неспирен
екстаз.
Ако симптомите станат крайни и не можем да ги изгладим с пранаяма и медитация, дори при
редуциране на времето за практикуване, тогава са нужни повече мерки. Тези мерки могат също така да
са полезни за всеки, който прави духовни практики за предотвратяване на трудностите при
събуждането на кундалини.
Има три фактора, които определят начина, по който кундалини движи енергията в нас - телесната
конституция(строежа на тялото), стилът на живот, и практиките ни. Тези фактори определят
тенденциите дали нашите кундалини енергии са балнасирани или небалансирани.
На първо място е телесната конституция. Това е нещото с което сме родени. Всеки един от нас има
някои тенденции в себе си, които определят как потока на енергиите(праната)ще тече в нас. Те са
добре очертани в системата от индийска медицина наречена "Аюрведа", която се занимава с
балансирането на енергиите в тялото. Има три аспекта на нашата конституция, и ние можем да имаме
твърде много или недостатъчно от всеки един от тях.
Ватта - нашата природа гъвкава или и твърде подвижна?
Питта - нашата природа фокусирана или и огнена и гневна?
Капа - нашата природа постоянна или е залепнала в инерция?
Това са трите "доши"(аспекти) на нашата конституция. Всеки един от нас е смес от споменатите
позитивни и негативни склонности. Може много да бъде направено, за да се балансират дошите. В
Аюрведа има много начини за компенсиране на дисбалансите(нарушените равновесия) в
конституцията и това може да помогне при наличието на ексцесивни симптоми на кундалини. Можеш
да провериш писанията на Дийпак Чопра и други върху Аюрведа. Има също така и група за Аюрведа в
Яхуу. http://health.groups.yahoo.com/group/ayurvedaonline
Вторият фактор, който определящ начина, по който кундалини се движи, е нашият стил на живот.
22
Правим ли твърде много духовна практика и не получаваме ли твърде малко активност в реалния
живот? Работим ли твърде много или недостатъчно? Имаме ли компания от правилният тип, която
поддържа и подкрепя нашата ангажираност с духовните практики? Неща като тези са важни. Ако
имаме ексцесивни или дори малки симптоми на кундалини, активностите, които ни заземяват ще ни
бъдат полезни. Правенето на дълги ежедневни разходки с релаксиран ум е една от най-добрите
терапии за облекчаване на наприращите кундалини симптоми. Практикуването на тай чи редовно е
също така много заземяващо. Асаните(йога-позите) с които ще се занимаваме в следващите уроци
могат да помогнат. Физическата работа(усилие) по принцип е добър начин за заземяване. По-тежка
диета по време на периодите на ексцесивни кундалини енергии може да помогне за тяхното
заземяване. Активностите по заземяване не са противоположни на кундалини. По скоро те въвеждат
Шива-компонент, който помага за инттегрирането на кундалини енергията в нервната ни система.
Такива активности е добре да се правят заедно със спиналното дишане, медитацията и другите
авангардни йога практики.
Третият фактор, който влияе на начина, по който кундалини се движи в нас, са нашите практики. За
това сме говорили нагоре надолу и на страни, но винаги може да се каже още нещо.
Трикът е да погледнеш на живота си от всички тези ъгли и да определиш къде е коренът на
дисбаланса. Ние започнахме на високото ниво на балансирането на женските и мъжките енергии вътре
в нас с пранаяма и медитация. Това е мястото, където бихме искали първоначално да намерим баланс,
баланс, вграден направо в нашите практики. Ако работи, тогава ние можем да продължим напред, като
добавяме още практики и като вървим към постоянно разширяване на енергиите на чистото
екстатично съзнание и божестевния екстаз. Ако има нещо още някъде из нашата конституция или стил
на живот, което предизвиква дисбаланс, тогава ще трябва да се занимаем с него. След като сме се
справили можем да продължим с висока скорост нашите практики, без да изпитваме дискомфорт.
За тези, които нямат симпотми на кундалини - просто продължете да практикувате, като следвате
дадените практики, като ги адаптирате към своя личен капацитет и времева линия. Пазете този урок
под ръка в случай на нужда. Може би всичко ще върви гладко като коприна, и вие ще се хлъзнете в
просветлението без неравности по пътя. Това би било чудесно. А ако има симптоми на кундалини по
пътя, няма да сте изненадани, след като вече сте прочели това. Този урок ще ви даде начин да
разгледате ставащото и да обмислите извъшването на някои донагласявания, както е нужно.
Гуруто е в теб.
Урок 71
Йога асаните – Чудесна индустрия за милиарди долари / От Йогани / Дата: Wed Jan 7, 2004
Милиарди долари е само догадка. Може и повече, може и по-малко. Но никой не може да отрече, че
преподаването на йога-асани е огромен световен бизнес. Това е хубаво нещо.
Важното е, че йога овладява вниманието на публиката и става много популярна. С това идват много
добри неща. Няма значение, кой голям клон на йога излиза на преден план. Всички клонове на йога са
свързани. Ако правиш асани, рано или късно ще стигнеш до пранаяма и медитация. Ако правиш
медитация, ще бъдеш привлечен и към асаните накрая. Нервната ни система веднага разпознава
хубавото нещо, още като го види. Събуди малко нервната система и тя започва да иска повече. Всички
клонове на йога са проява на естествените начини, по които нашата нервна система се отваря за
божествените преживявания. Всъщност нашата нервна система определя практиките, а не обратното.
Те идват при нас, когато ние имаме нужда от тях. Това е силата на бхакти. С времето всички практики
се сливат автоматично. Ние просто има нужда да побутнем тук там. Съвсем малко бхакти е нужна за
да ни превключи на режим на побутване. Виждаш ли колко е просто?
Не е чудно, че йога асаните са толкова популярни. Живеем в свят, в който човешкият опит е
базиран предимно на физическото. Нашите сетива имат нужда да бъдат обърнати навътре, където
вътрешните преживявания ще станат истински или по-истински отколкото тези от външния свят.
Заради това ние винаги търсим физическо решение на проблема. Йога асаните започват да ни водят от
физическото към по-фини преживявания на божествената енергия в нервната система. За това и
асаните са толкова релаксиращи. Това е тяхното основно предназначение. Хората правят асаните за
релаксация, за постигане на малко вътрешен мир. Йога асаните са много добри за това. Те също така
са много добри за подготовка на тялото и ума за пранаяма и медитация. Това е начинът, по който ще
гледаме на тях в тези уроци - като подготовка за нашата ежедневна рутинна практика на пранаяма и
медитация. Има и изключения от "релаксиращите" асани. В наши дани можеш да отидеш на клас по
силова йога, аеробна йога и да се умориш добре. Това обаче не се препоръчва преди медитация. В този
23
случай ние вървим по обратния път, към по-малко активност в нервната система, а не към повече.
Асаните в традционния смисъл са за предизвикване на тишина в нервната система. Но и нещо
повече от това. Те са нагласени, така че да улесняват потока на праната в тялото, особено в сушумна,
спиналния нерв. Както сам разбираш, това прави асаните една чудестна подготовка за пранаяма, за
спиналното дишане. Асаните са част от по-широка йога система наречена хатха йога. И другите
системи на йога също така включват асани. Никоя от системите не ги притежава само за себе си. В
хатха йога има някои допълнителни практики за движене на праната в тялото. Има едно
древноиндийско писание наречено - Хатха-йога-прадипика, което описва тези практики. Те могат да
бъдат открити и в други системи - например кундалини йога и тантра йога ги използват.
Всичко се свежда до това, за което говрихме в последната сесия, когато се занимавахме с
балнасирането на кундалини - свързването на женските и мъжките енергии в нервната система,
свързването на Шакти и Шива. Хатха означава "свързване(сливане, обединяване) на слънцето и
луната" женските и мъжките енергии. Ще се сблъскаме с тази тема във всяка традиция, той като тя е
една съществена характеристика на човешката нервна система. Таоистите я наричат ин - ян.
Християните я наричат Свети Дух и Господ Отец. Патриарсите на христянството се опитаха да
направят Светия Дух мъжки-женски, но няма значение какво казват те. Това не променя това, което тя
е вътре в нас. Има известно припокриване между асаните и по напредналите практики на хатха йога.
Някои от тези напреднали йога пактики запазват името асана, докато другите носят името мудра и
бандха. Както и да ги наричаш те са главно физически практики улесняващи движението на прана и
чистото екстатично съзнание вътре в нас. Ние вече разглеждахме някой от тези методи - мулабандха и
самбхави(мудра). Каним се да вземем още няколко.
Но първо нека поговорим повече за асаните. Няма да се опитвам да преподавам целият спектър от
йога асани в тези уроци. Не е практично. Ако живееш в град или близо до град има голяма вероятност
да има йога студио наблизо. Ако още не си го направил, отиди и се запиши в клас по йога. Това ще ти
даде рутина, която да си правиш в къщи, ако си склонен към това. Пет или десет минути нежни асани
преди пранаяма или медитация е чудесен начин да започнеш сесията си. Ако не си склонен да правиш
асани, или нямаш достатъчно време, това е добре, лошо няма. Разгледай урока "Медитация В&О –
Намиране на време" и "Пранаяма В&О – Управление на времето", където разглеждахме ежедневната
практика на пранаяма и медитация. Същите процедури за управление на времето важат и когато
добавяш ясаните към твоята схема, когато времето не достига - асаните се пропускат. Когато има
време само за едно нещо, най-добрият избор е медитацията. Ако има време, тогава пранаяма и
медитация. Ако има време за три неща, тогава асани, пранаяма и медитация. Горе-долу така. Това не
означава, че една практика е по-добра от друга.
Може естествено да си склонен да правиш асани и да оставиш пранаяма и медитация назад. Това е
добре. Може даже да бъде нужно, ако имаш дисбаланси в кундалини. Асаните могат да помогнат да се
изградят и облекчат вътрешните потоци. Но ако нямаш силно желание за едното или другото,
обикновено най-добре е да избереш медитацията, ако имаш време само за едно нещо. Тя е най-
дълбоката практика. Тя ни свързва пряко с чистото екстатично съзнание.
Ако не знаеш нищо за асаните и живееш някъде в дивото, а си склонен да учиш има много хубави
книги и видеофилми за йога-асаните. Всяка една от тях ще свърши работа. За нашите цели тук ние
търсим някой много прости техники за огъване и разтягане преди да правим пранаяма и медитация.
Какво ще правиш си определяш ти самият. Ако искаш да правиш повече от 5-10 минути асани - това е
добре. Някой хора обичат да правят йога асани. За някой това може да се пръвърне в единствена
окончателна практика. Това също е добре. Каквито и практики да избереш, първо си осигурявай
стабилна ежедневна рутина, която можеш да поддържаш без напрежение или дискомфорт. Ако се
чувстваш добре след практиката за останалата част от деня и нощта, на прав път си. Тогава си в най-
добрата позиция да добавяш нови напреднали йога практики в някой момент.
Сега ще разгледаме няколко допълнителни напреднали йога практики, които ще добавят
стимулиране на потока на праната в тялото. Гуруто е в теб.

Урок 73
Повече за чакрите / От Йогани / Дата: Thu Jan 8, 2004 0:46pm
В: Като Лечител винаги съм разбирал, че чакрите трябва да бъдат балансирани и че йога е един
начин да се помогне да се появи баланс в тези енергийни центрове. Намерих обаче наскоро
предположението, че само коренната(муладхара), сакралната(свадхистана) и чакрата на слънчевия
24
сплит(манипура) трябва да са отворени, а тази на сърцето(анахата), гърлото(вишудха), третото
око(аджня) и короната(сахасрара) - трява да са затворени. Това ми звучи странно и бих искал да чуя
твоя коментар.
О: Ако се върнеш към урок №47 "Пранаяма В&О – Чакрите ?" ще намериш обзор на подхода, който
се използва в тези уроци във връзка с чакрите. Той не включва пряко наблюдение на чакрите, а им
позволява да функционират нормално с появата на чисто екстатично съзнание и екстатични
преживявания в практиките, особено при медитация и спинално дишане.
След като казах това, всички практики, пряко или глобално действуват върху чакрите, но без
активно насочване на вниманието към вътрешната механика на това действие. Тъй като подходът е
ориентиран към практиките, а не към наблюдение на чакрите, няма много разглеждане на това коя
чакра трябва да бъде отворена и коя затворена. С изключение на коронната чакра(сахасрара), която
може да доведе до проблеми, ако се отвори преждевременно, както казахме в последните уроци. Има
много неприятни истории за това - Книгата на Гопи Кришна, "Кундалини - Еволюционната енергия в
човека", издадена преди много години, е един пример. Това е книга за това как да станеш просветлен
по трудния начин. И така, коронната чакра(сахасрара) е тази, която не искаме да отваряме твърде
скоро.
Предположението, което казваш, за отварянето на долните чакри, а не на горните, не е в
съответствие с балансирането на женските и мъжки енергии в тялото и не води до просветление, ако
това е избраната цел. Това със сигурност изключва медитацията и спиналното дишане, които имат
глобален ефект върху всички чакри и сушумна(спиналният нерв) специално, който започва от
коренната чакра (муладхара) и завършва в третото око(аджня). Това също изключва и самбхави в
третото око, а и още доста допълнителни средства за работа в горната част на главата, за които ще
говорим тук . Това предположение означава стимулиране само на долната част на сушумна и чакрите,
като се очаква, че енергията ще си намери пътя нагоре самостоятелно, като не се осигурява поток
надолу, който да се свърже с потока нагоре. Това звучи като Шакти-само подход. Той със сигурност
ще избегне проблемите със короната, за които говорихме по-горе. Но той избягва или значително
забавя активирането на целия сушумна. Това прилича на едностранен подход. Освен това този подход
изглежда работи за някои хора, иначе защо ще бъде написан? Освен разбира се, ако не е само теория.
Опитът (преживяването, личният опит) е окончателният арбитър за всички теории.
Може би говорим за различни неща тук. Тези уроци са за улесняване на процеса на просветление в
човека и може да има много проактивни методи, които да се представят за използване от всеки ъгъл на
тялото, ума и сърцето. "Балнасирането на чакрите" и различните подходи за това може би се
занимават с възстановяване на здравето, а не толкова с просветлението, което е доста по-амбициозна
задача. И в единия и в други случай, балансирането на женските и мъжките енергии е от съществено
значение, да не говорим за появата на чисто екстатично съзнание навсякъде отвътре с медитацията,
която е предпоставка и за добро здраве и за просветление.
Целта на тези уроци е да се избегнат теоретичните подходи към йога доколкото е възможно.
Подходът е ориентиран към личната опитност и поради това - практичен. В този смисъл това, което
виждаш тук, е това, което получаваш. Това е научният подход, или поне най-близо до научния подход,
доколкото това е възможно, когато се занимаваме със субективната си страна.
При лечението, ти без съмнение се занимаваш с преживявания, което вероятно е причината да се
чудиш на предположението относно отварянето само на долните чакри. Изглежда това няма много
смисъл и според мен, и според теб. Гуруто е в теб.

Пояснение от съставителите:
Чакри:
Шестте чакри са крайпътни пунктове по сушумна към крайната цел - сахасрара. Те са съзнание със специфични отсенки на
осъзнатост и блаженство; също така съхраняват фината жизнена енергия. В гръбначния мозък и нервните плексуси на
грубото физическо тяло се намират центрове, които им съответстват, и с които те са тясно свързани. Вибрациите, създавани
във физическите центрове по предписаните начини, водят до определени търсени резултати във фините центрове.
Месторазположението на чакрите и съответните им центрове във физическото тяло е следното:
1. МУЛАДХАРА: в долния край на гръбначния стълб; съответства на plexus sacralis
2. СВАДХИЩАНА: в областта на гениталиите; съответства на plexus prostaticus.
3. МАНИПУРА: в пъпа; съответства на plexus solaris.
4. АНАХАТА: в сърцето; съответства на plexus cardiacus.
5. ВИШУДХА: в областта на гърлото; съответства на plexus laryngealis.
6. АДЖНА: в междувеждието - ТРИКУТА; съответства на plexus cavernosus.
7. САХАСРАРА: на върха на главата; съответства на епифизата.
При медитация медитиращият си представя всяка чакра като лотос с определен брой листа. Първите шест чакри имат

25
съответно 4, 6, 10, 12, 16 и 2 листа, а сахасрара - 1000. Броят на листата се определя от броя и разположението на надите,
които излизат от чакрата и й придават формата на лотос. Отпуснати надолу, докато кундалини дреме, с издигането й надите
се обръщат нагоре.
С всяко листо е асоциирана една от 50-те санскритски букви, представяща вибрацията, създадена върху нея при
преминаването на кундалини през чакрата. Тези звуци съществуват в латентна форма, и когато се изявят като вибрации на
надите, при концентрация могат да бъдат почувствани. Освен листа и звукова вибрация, всяка мантра има своя геометрична
форма, представляваща определена сила, както и свой цвят, функция, елемент, божество-управител и биджа - мистична
вибрация.
Местоположението на чакрите се определя, като се подходи или откъм лицето, или откъм гърба. В началото е по-лесно да
си представяме муладхара, манипура, анахата и аджна като области, а не като точки. Когато се опитваме да намерим
чакрите откъм гърба, придвижваме концентрацията право нагоре от чакра до чакра. Ако ги търсим отпред, придвижваме
концентрацията от основата на гръбнака към пъпа, сърцето, гърлото и т.н. През цялото време съзнанието се задържа вътре
и приема вътрешните вибрации, посочващи енергийния център. При всички упражнения е необходима удобна медитативна
поза; изправеният гръбнак е особено важен.
Върху чакрите можем да се концентрираме с повторение на мантрата ОМ - всеобхватната универсална звукова вибрация, с
различен тон. Като насочим вниманието върху муладхара, изпяваме ОМ с най-нисък тон. С придвижването нагоре по
гръбначния стълб постепенно повишаваме тона всеки път. Звукът ОМ постепенно става почти неуловим. Друг метод е
откриването на психическите центрове с индийската музикална гама. Между гамата и психическите центрове има
определено отношение. СА съответства на муладхара, РЕ - на свадхищана, ГА - на манипура, МА - на анахата, ПА - на
вишудха, ДА - на аджна, НИ - на сахасрара.
Със събуждането си кундалини не отива направо в сахасрара, освен ако човек не е абсолютно чист йоги. Тя трябва да се
придвижва от една чакра до друга, за което са необходими голяма концентрация и търпение. Може да се върне и да се
наложи да бъде издигана отново - с големи усилия. Дори когато кундалини бъде издигната до аджна чакра, е трудно да я
задържим там. Само големи йоги като Шри Рамакришна, Шри Ауробиндо и Свами Шивананда са успявали да я задържат там
колкото желаят. Когато накрая кундалини се издигне от аджна до сахасрара, става обединението. Но дори тогава тя не се
задържа там дълго.Само след продължителна практика издигнатият и пречистен адепт изпитва постоянен съюз и
окончателно освобождение.
Скоростта на издигане на кундалини зависи от чистотата на ученика, от неговия етап на еволюция, безстрастие,
пречистване на психическите нерви и жизнената обвивка и желанието за освобождение. Щом ученикът бъде готов,
Природата събужда силата и му дава знанието. Докато той не го попие изцяло, не му се разкрива нищо от особена важност.
Има много други физически и дихателни упражнения за улесняване на медитацията върху чакрите. За този вид медитация,
и то след много месеци пречистване и подготовка, гуру не е толкова необходим. Никой учител не може да даде на ученика
силата на необходимата самодисциплина.

1 Муладхара чакра
Намира се в основата на гръбначния стълб. Има квадратна мандала, представяща принципа на земята, чийто цвят е
жълтият; биджа-мантрата е ЛАМ. Четирите листа, пурпурни на цвят, са асоциирани със звковите вибрации ВАМ,ШАМ, СХАМ
и САМ - от горното дясно листо по посока на часовниковата стрелка. Божеството-управител е Брахма. Именно в тази чакра
дреме кундалини. Тук е и Брахма-грантхи - възелът на Брахма,който трябва да бъде преодолян с много упорита садхана и
интензивно пречистване, за да може кундалини да се издигне.
2 Свадхищана чакра
Разположена е в сушумна на нивото на гениталиите. Контролира корема, бъбреците и др. във физическото тяло. Елементът
й е вода, и е асоцииран с бял полумесец; биджата е ВАМ. Шестте яркочервени листа са асоциирани с буквите БАМ, БХАМ,
МАМ, ЯМ, РАМ и ЛАМ. Божеството-управител е Вишну.
Медитацията тук е върху полумесеца. Това дава контрол върху водата и дарява психически сили, интуитивно знание и
знание за астралните тела. Унищожават се много нечисти качества.
3 Манипура чакра
Разположена е в сушумна на нивото на пъпа и съответства на соларния плексус. В средата на червената триъгълна мандала
се намира елемента огън. Биджата е РАМ. Десетте лотосови венцелистчета, тъмно пурпурни като тежки дъждовни облаци, са
асоциирани с ДАМ, ДХАМ, НАМ, ТАМ, ТХАМ, ДАН, ДХАН, НАМ, ПАМ и ПХАМ. Божеството-управител е Рудра.
Онзи, който успешно се концентрира в тази чакра, не се бои от огъня и не го хваща болест.
4 Анахата чакра
Разположена е в сушумна в сърдечната област. Елементът въздух е показан в центъра на опушената на цвят мандала с
форма на звездата на Давид. Биджата й е ЯМ. Дванадесетте тъмночервени листа са представени от КАМ, КХАМ, ГАМ, ГХАМ,
НАМ, САМ, ЧАМ, ЯМ, ДЖАМ, НЯМ, ТАМ и ТХАМ. Божеството-управител е Иша.
В този център се чува звукът анахата, изначалният звук на Шабдабрахман. Медитацията върху анахата чакра дарява
чистота, космична любов и различни психически сили.
5 Вишудха чакра
Разположена е в сушумна в основата на гърлото и съответства на ларингиалния плексус във физическото тяло, както и на
петото космично ниво. Нейният елемент етер е показан в яркосин кръг. Биджата е ХАМ. Шестнадесетте опушено пурпурни
листа съответстват на санскритските гласни ОМ, ААМ, ИМ, ИИМ, УМ, УУМ, РИМ, РРИМ, ЛМ, ЛЛИМ, ЕМ, ЕЙМ, АУМ, АММ, АХМ.
Божеството-управител е Садашива.
Онзи, който се концентрира и в крайна сметка медитира в тази чакра, достига голям успех. Той се радва на пълно знание на
четирите Веди и познава минало, настояще и бъдеще.
6 Аджна чакра
Съответства на трикута - междувеждието. Мантрата-семе на тази чакра, която е седалище на ума, е ОМ, и е разположена в
чисто бял кръг.От двете страни има също абсолютно бели две листа;вибрациите им са представени от санскритските букви
ХАМ и КШАМ. Елементът е явякта - изначалният облак недиференцирана енергия и материя. Божеството-управител е
Парамашива.
Онзи, който успешно медитира върху този център, разрушава кармата на всички предишни съществувания и става
освободена душа. Чрез тази чакра, седалище на изначалната сила и душа, се получава интуитивно знание. Именно тук
йогите насочват праната си при смъртта. Всички йоги, особено джнани, се концентрират върху този център и върху ОМ.
7 Сахасрара чакра
Сахасрара е фин център над и отвъд другите шест, които са тясно свързани с него. Разположена на върха на главата, тази
чакра съответства на епифизата на физическото тяло. Тя има 1000 листа, върху които са повторени 50-те букви на
санскритската азбука. Тя е обител на Шива. Върхът на главата, наречен предна фонтанела при новородените, е
Брахмарандхра - “вратата на Брахма”. При смърт, когато напредналият йоги се отделя от физическото си тяло, тя се отваря
рязко и оттам излиза праната.

26
Когато в сахасрара Кундалини шакти се обедини с Шива, йоги изпитва изключително блаженство . Той достига
свръхсъзнателното състояние и най-висшето знание. Той става напълно развит джнани.

Урок 75
Сидхасана - Живот във фонтан от екстаз / От: Yogani / Йогани / Дата: Fri Jan 9, 2004
Добре, готови сме да се придвижим напред към някои по-напреднали йога практики.
Тук, преминаваме към практики, които са решително по-агресивни. Преди да предприемеш, която и
да е от тях, от съществено значение е да си стабилизирал предишните практики. Ако скочиш направо
в тези нови практики, без медитация, пранаяма и почивка в комфортно място, нищо добро няма да
стане. Увери се, че си в синхрон с твоята уникална времева линия. Може да се наложи да прекараш
години с другите практики преди да се почувстваш готов за тези много напреднали йога практики,
които предстоят и това е много добре. Рим не е бил построен за един ден.
Под "агресивни" имаме предвид по-фокусирани върху стимулирането на прана в тялото. От една
страна това означава повече чисто екстатично съзнание, движещо се и появяващо се в нас, това също
означава и пречистване на нервната система. Повече пречистване означава, че повече запушвания се
разхлабват и излизат навън, възможна е появата на дискомфорт. Винаги съобразявай своите практики
и стил на живот така, че да поддържаш стабилна скорост на пречистване. Ние винаги се стремим да
балансираме нашата рутина така, че да води до максимален духовен прогрес, като през това време
поддържаме гладко протичане на обикновения живот в ежедневието. Как се чувстваме извън
практиките през деня е най-добрият критерий. Това се повтаря постоянно и трябва постоянно да бъде
казвано. Това е факт от живота за всеки, който сериозно се е запътил по пътя на йога. Можеш да го
наречеш финото изкуство да почистиш дома, без да направиш много безпорядък.
След като казах това, нека да се задълбаем в практиките.
Ако все още си с отворени и чисти очи и с наперена опашка след това, което минахме до тук, за теб
идващото ще бъде нещо естествено. И ще ти хареса всяка една минута. Или това или ще крещиш:
"Това е надминава вяскакви граници!" Може би ще правиш и двете едновременно?, обичайки
непоносимото.
Сидхасана е следващата стъпка в нашето интегриране на практиките. Преведно означава седежът
на перфектните. Ще си спомниш, че в урок №33 говорихме за "Нов начин за седене по време на
медитация". Може би е добре да се върнеш и да прочетеш отново този урок.
Това което обсъждахме в урок №33 сега ще го придвижим една стъпка напред. Там казахме, че ще е
добре да свикнеш да използваш седенето с кръстосани крака по време на медитация, като поставяш
палците нод противополжния крак, като кракът е извит леко надолу. Това става най-лесно на мека
повърхност, като легло например, с поддръжка за кръста. Това важи и за пранаяма и за медитация.
Сега ще придвижим вътрешния крак още по-надолу и ще поставим петата си под перинеума. Ще
седим върху петата си, като горната повръхност на крака ни, ще лежи плоско върху леглото. Не е
добра идея да опитваме това върху твърда повръхност.
Не е нужно да поставяме цялата тежест на тялото си върху петата. Ако използваме поддръжка за
гърба си, както беше препоръчано, можем да се облегнем леко назад и да намерим удобна позиция,
при която седим върху петата си, която твърдо притиска перинеума. Не твърде плътно обаче, нито
твърде леко. Можем да използваме който и да е от двата крака и да ги сменяме, когато е нужно за
комфорт, както беше обяснено в урок №33. Както и при всяка нова практика която започвам, ще има
стадий на несръчност, през който ще се чувстваме странно, особено, даже неприятно. Тази поза може
да се чувства доста особено(извратено?). Нека това не те спира да учиш. Няма да ти отнеме много
време преди да усетиш, че тази позиция е сексуално стимулираща, и това ще добави друго ниво на
несръчност/неудобство. В началто хем ще бъде несръчно, хем сексуално.
Другият крак оставяме където си беше, набутан под подбедрицата на крака, на който седим, можем
също така да оставим втория крак изпънат върху леглото, ако това е по-комфортно. Това е опростена
форма на сидхасана. При формалната версия вторият крак е върху първия, както при полу лотос, без
поддръжка за гърба, и по всяка вероятност седейки някъде върху твърда скала. Не е нужно да правим
всичко това, за да постигнем правилния ефект. Правилният ефект е постоянно стимулиране на
сексуалната енергия да се движи нагоре по време на седящата ни практика на пранаяма и медитация.
Ние искаме това и ние седим с натиск върху перинеума по такъв начин, че да да го предизвикаме.
Предполага се, че усещането ще е приятно.
"Как ще мога да медитирам, докато правя това?"- ще кажеш. Можеш. Може би не в началото без

27
известно разсейване, но това е нещо, с което можеш да се справиш с времето. Може би в началото ще
искаш да седиш в сидхасана само докато правиш пранаяма и да напускаш сидхасана по време на
медитация. С времето ще стане напълно комфортно седенето в сидхасана и дори ще забравиш, че я
правиш по време на практиките. Започваш тренировка, постепенното създаване на навик. Два вида
тренировки стават по едно и също време, което прави научаването на сидхасана трудно.
Първо е физическата част в приучаването на тялото до точката, до която то започва да се чувства
напълно комфортно физически, да пребивава в сидхасана. Всички знаем, че можем да накараме тялото
да заема определена поза. Вече успяхме да направим комфортно седенето с кръстосани крака, вече
знаем, че може да бъде направено. Ако още не сме успели да свикнем със седенито с кръстосани
крака, тази форма да сидхасана няма да стане лесно сега, не и по начина по който описахме. Но има и
други начини. Повече за това - по-долу.
Вторият тип трениране, което протича, може да бъде още по-предизвикателно. Това е язденето през
сексуалните енрегии, които сидхасана създава. Това, което правим при сидхасана, е тренирането на
сексуалните енергии да отлитат нагоре, като отварят спящи преди това пътища в нашата нервна
система. Привим сидхасана по време на духовните си практики по две причини. Първата е, тъй като
седим за определеното ни време на пранаяма и медитация и това автоматично е време прекарано в
сидхасана, също така. Това прави сидхасана редовна ежедневна практика, подобно на другите, няма
нужда да отделяме допълнително време за да я правим. Второ, пранаяма и медитацията
взаимодействуват с ефектите на сидхасана така, че значително разширяват потока на прана и чисто
екстатично съзнание в нервната система. Освен това правим и мулабандха и самбхави. Интегрирането
на тези практики свръх зарежда процесът на еволюция протичащ вътре в нас.
Мисли за сексуалната енергия като за див кон. Бихме искали да използваме този кон за полезни
цели. И така какво правим? Качваме се на коня и го яздим. Първоначално той подсака нагоре надолу,
нали? Но скоро конят разбира кой държи юздите и започва да се успокоява. Намира нов начин да се
движи при условията, които създаваме. След това конят става много полезен, за която цел сме го
тренирали. Това точно е нещото което сидхасана прави. Сидхасана създава условия, към които
сексуалната енергия да се адаптира за наша полза. Нашата цел в йога по отношение на секса е да
разширим използването и нагоре, като по този начин добавяме още нещо към външно ориентираната
репродуктивна функция. Искаме да тренираме секса да поддържа нашата вътрешна духовна
трансформация. Вече разгледахме този принцип в уроците преди за обсъждаме кундалини и
мулабандха. Сега правим още една стъпка напред. Когато разглеждаме методите на тантра йога, ще
добавим още неща, които водят в същата посока.
Когато неопитоменият подскачащ кон на сексуалната енергия по време на сидхасана започва да се
успокоява, преживяванията ни по време на пранаяма и медитация ще се променят по един драматичен
начин. Това, което преди е било щура сексуална енергия, движеща се нагоре и надолу, се превръща в
гладък поток от удоволствена енергия, подобно на фонтан идващ от корена ни. Това е мирна светеща
енергия, екстатична енергия, в която можем да седим безкрайно с комфорт. Няма го вече
неопитомения див кон. Можем да станем и да се захванем с ежедневните си дейности, енергията ще
бъде там, дори без да седим в сидхасана. Вътрешната биология, касаеща потока на праната вътре в
нас, ще се променя и ще става нещо повече. Ще се чувстваме естествено с нея, изпълнени с
божествена светлина. Ще станем по себедостатъчни във всеки аспект на живота. Тогава сме в най-
добрата позиция да даваме на другите, тъй като нашите базисни нужди ще бъдат изпълнени с
преливащ екстаз, идващ отвътре.
И така, сидхасана е много важна практика. Трудна за овладяване, но заслужаваща си изкачването
на кривата на ученето.
Колко врме отива за да тренираме дивия кон? Зависи от човека. За повечето става постепенно.
Първите две седмици може да са пълни със лудост. В продължение на месеци нещата ще започнат да
се успокояват, ще стане удобно да се седи в сидхасана. За 6 месеца или година ще има стабилност, и
ще стане естествена част от ежедневния ни живот. След няколко гоидни, ще сме свикнали да се къпем
в екстаз през цялото време, но никога няма да го взимаме за гарантирано. Можем да седим в сидхасана
по всяко време, което пожелаем без разсейване - просто нормален екстаз. Това е нормален живот с
духовно събудена нервна система.
Всичките ефекти на авангардните йога практики, които обсъждахме в тези уроци, се обогатяват от
сидхасана и можем да получим още и още. Това е вежното нещо, защото винаги има възможност за
повече прогрес. Истинският йоги или йогини никога не спира, без значение колко страхотни
28
преживявания има.
По време на тази промяна, предизвикана от сидхасана, ще поддържаме ежедневно нашата пранаяма
и медитация като и преди това. Чувствата и преживяванията, които се появяват по време на сидхасана
се третират също както и другите мисли и чувства, които идват по време на пранаяма и медитация.
Ние просто леко фаворизираме практиките, които правим, както винаги. Сидхасана има огромен ефект
върху отварянето на спиналния нерв, и надигането на екстатичната проводимост в него.
За тази, които не са в състояние да заемат поза с кърстосани крака, по каквато и да е причина, все
пак е възможна сидхасана, като ефектите се създават по друг начин. Можеш да използваш
заместител("протеза"), когато седнеш, за да правиш пранаяма и медитация. Например, гумена топка,
или малка твърда възглавница, нещо което ще наподоби натиска на петата ти върху перинеума. Това е
напълно достатъчно. Можеш да го правиш по този начин. Можеш да избегнеш нуждата да тренираш
тялото си да се огъва физически и така нататък. Всичко остананало ще бъде същото както обсъждахме
по-горе. Просто ще използваш различен метод, за да постигнеш същите резултати.
Ако в някой момент стимулацията е твърде много и не е възможно да медитираш или да правиш
нещо с комфорт в практиките, важното е да се върнеш назад. Това важи за всички авангардни йога
практики. Ние се отдръпваме, когато знаем, че правим повече отколкото можем да понесем, защото
това е начинът да избегнем изпадането от каруцата. Ние не се опитваме да бъдем герои и да се
измъчваме твърде много. И винаги се оттегляме, когато ни стане твърде много. Открий своята
стабилна платформа на редуцирана практика и релаксирай преди отново да се опиташ да вървиш
напред. Винаги можеш да се върнеш и да започнеш оттам, откъдето си спрял предишния път.
Гуруто е в теб.

Урок 76
Сидхите: Истина ли са магическите сили? / От Йогани / Дата: Sat Jan 10, 2004
В: Истински ли са известните сидхи (йогически магични сили) според твоя опит разбира се! Ако са,
тези практики водят ли към тях? Зная, че много учители предупреждават, че те са просто разсейване и
капан за егото, но за мен те биха били доказателство за човешките способности отвъд това, което ни
учат в училище.
О: Да не си от Мисури, “покажи ми” щата? Само се шегувам . Това е добър въпрос.
Ако вярваш на Новия Завет и на другите легенди, силите са истински. Но аз скоро няма да ходя по
небето и да минавам през стените за теб. Нито пък ще нахраня 5000 или ще съживявам мъртвите. Тук
не твърдя, че съм гуру, така че не трябва да правя тези неща. Аз съм обикновен човек като всички
останали.
Важно е да отбележим, че ние обикновените хора можем да култивираме постоянни магически
преживявания в нашия живот. Има връзка между това и сидхите.
Както може би знаеш в "Йога Сутра" на Патанджали има описана процедура наречена «самяма»,
която е източник на сидхите. Самяма е системното пораждане на специфични намерения вътре в
чистото екстатично съзнание. Но самяна не се прави за постигане на сидхи. Прави се заради
пречистването в нервната система по пътя към сидхите. Самяма е духовна практика, която може да
бъде интегрирана заедно със всички други духовни практики, които обсъждаме. Първичните ефекти
на самяма са движенето на чистото екстатично съзнание и разширяване на екстаза вътре и извън
тялото. Самяма е разширение на всичко останало, което ние правим в авангардните йога практики.
Беше казано в първия урок, в списъка с нещата, с които ще се занимаваме, че ние ще “култивираме
тихо вътрешно съзнание, излизащо навън по мощни начини”. Това е самяма.
Ще стигнем до самяма след няколко месеца. Това ще бъде с цел допълнително разширяване на
чистото екстатично съзнание и божествения екстаз, а не за манифестиране на сидхите, макар че ще се
движим в тази посока по един естествен начин. По времето, когато сидхите дойдат, дали те ще ни
интересуват? Животът ще бъде постоянно екстатично блаженство много преди това. Ето това е
истинското чудо.
Разбирам въпросът ти и защо го задаваш. Ще се задоволиш ли с чистото екстатично съзнание и
безкрайния екстаз? Това можем да имаме в изобилие, ако си положим усилията. Тези уроци са за това.
Можеш да стъпиш на пътя за сидхите, ако искаш, като правиш авангардните йога практики. Но
вероятно няма да си твърде привързан към тях по времето, по което ги постигнеш. Егото ще се е сляло
с безкрая много преди това. Гуруто е в теб.

29
 Урок 91
Йони мудра кумбхака - очистване на третото око и много повече / Mon Jan 19, 2004
Сега, когато обърнахме внимание на всички да внимават с прякото стимулиране и събуждане на
тяхната кундалини енергия, ще се гмурнем направо в дядото на всички стимулатори на кундалини -
кумбхака(задържане на дишането), заедно с пълен набор от бандхи и мудри. Защо не? Когато си готов,
няма да има нужда на търсиш. Ще си бъде тук. До тогава, вярвам, че ще бъдеш достатъчно мъдър, за
да не се пресилваш излишно с практиките си.
Ще подходим към кумбхака под патронажа на практика наречена "йони мудра", което означава
"печатът на богинята". Можеш да замениш това название с името на което и да е женско божество,
което искаш да е твоето божество. Ние всички знаем коя е тя, дори и да носи различни имена.
Преди да навлезем в йони мудра, моля те спомни си, всичките предупреждения, които бяха
изброени в началото на скорошния урок по сидхасана. Трябва да бъдеш достатъчно стабилен във
всички свои практики и да нямаш нестабилност на вътрешната енергия в ежедневната си активност.
Ще откриеш, че много от нещата, които вече правихме, са част от разширения стил на йони мудра,
която ще дискутираме тук. Ще свързваме група от практики заедно в едно цяло, което е повече от
сумата на отделните му части. Това ще даде на нервната ни система възможност да се развива бързо
до по-широк и интегриран стил на естествено функциониране, свързващо потока на чистото
екстатично(блажено) съзнание и божествения екстаз вътре в нас.
Първо, има едно допълнително предупреждение, което трябва да споменем. Тук ще задържаме
дишането си и ще добавяме нежно, насочено, вътрешно напрежение в тялото. Нищо екстремално не се
препоръчва, това е сигурно, нищо повече от еквивалента на задържането на дишането при скачане в
басейн или на волевото задържане на дишането за кратко време. Ако имаш болести на сърцето,
дихателни проблеми, високо кръвно налягане и/или което и да е друго състояние, което може да се
влоши от задържането на дишането, тогава или пропусни тази авангардна йога практика, или получи
разрешение от своя доктор преди да се захванеш с нея. С други думи, ако знаеш, че твоят доктор не би
одобрил да задържаш дишането си и да плуваш под вода в басейн, тогава не се захващай с йони мудра.
Безопасността на първо място.
Практиката на йони мудра, която ще бъде обсъждана тук е оптимизирана по такъв начин, че да
покрие целия сушумна, като въвежда няколко други едновременни практики.
Изпълнява се в края на спиналното дишане и преди медитацията. Точно по средата между тези две
добре стабилизирани практики.
Да започнем като седим както при пранаяма. Това означава да седиш в избраната от теб версия на
сидхасана. Намираме се в момента в края на спиналното дишане, когато започваме правенето на йони
мудра кумбхака, след като вниманието ни се е движело за определеното време нагоре и надолу по
спиналния нерв при вдишване и издишване.
Отиването във фазата на йони мудра, започва с поставянето на показалците ни близо до външните
ъгли на затворените ни очи, като допираме долните клепачи. След това внимателно и нежно
натискаме очите нагоре и към средата в посока към точката между веждите. Това не трябва да се
прави с напрежение или дискомфорт. Просто нежно изместване на очите по посока на точката,
разположена между очите. Ако имаш дълги нокти на показалците си, може да се наложи да ги
отрежеш, за да изпълняваш тази част от йони мудра.
Така, сега, със затворените очи, леко изместени по описания начин, отиваме нагоре в спиналния
нерв при вдишване, от перинеума до точката между веждите. Когато дробовете ни се напълнят и
вниманието ни е на върха на спиналния нерв в точката между веждите, затваряме ноздрите си отвън с
двата средни пръста, които натискат ноздрите отвън. По същото време държим показалците на
описаното място, като натискаме(изместваме) внимателно очите(нагоре и на вътре) към точката
между веждите. В същото това време повдигаме езика до небцето, до покрива на устната кухина
отвътре, като затваряме устата така, че никакъв въздух да не може да излезе през устата. Сега спираме
да дишаме и задържаме. Но не го задържаме с епиглотиса в гърлото, както нормално бихме
направили. Вместо това позволяваме налягането на въздуха от напълнените ни дробове да навлезе
свободно в носните проходи и синуси. Не създаваме голямо налягане, само малко. Не натискаме
твърде там горе. Средните ни пръсти и езика блокират носа ни и устата ни така, че въздух не може да
излезе.
Опитай го и виж как работи. Доста е лесно, нали?
Сега, това, което правим, е да задържаме дишането си в продължение на комфортен период нито
30
твърде дълго, нито твърде кратко. В зависимост от нашия капацитет (това време) може да бъде 30
секунди, минута или може би повече. Ако си професионален гмуркач може да бъде няколко минути.
Няма значение колко точно продължително време задържаме дишането. Това, което има значение, е
да задържаме дъха си вътре за (определено) време като едновременно е и комфортно, и отива мъничко
към ръба на нашите възможности. Но не до точката на възникване на неприятно напрежение. Не до
точката в която започва да не ни достига въздух, когато приключим със задържането. Когато сме
готови да издишаме, отпускаме средните си пръсти от натиска върху ноздрите, но не и показалците от
очите и повдигнатия език. Трябва да ни останала достатъчно уверена способност, за да направим
приятно гладко издишване, като отиваме обратно надолу по спиналния нерв с вниманието си до
перинеума. Когато издишваме не трябва да се нуждаем отчайващо от ново вдишване. Можем да бъдем
малко по-бързи във вдишването и издишването, но ако спешно се нуждаем от въздух, това означава,
че сме задържали дишането си за твърде дълго време. Намери собствения си баланс. Първоначално
изпълнението ще бъде малко несръчно, както и при другите напреднали йога практики. Но това бързо
ще се изглади и ще стане комфортна практика. Идеята е да се постигне качествено комфортно
преживяне със спряно дишане след като сме вдишали въздух. Не трябва да бъде упражнение по
героизъм.
За начало ще правим само три от тези йони мудра кумбхака между пранаяма и медитация. Така, че
добавяме само няколко минути към нашата стабилна практика на пранаяма и медитация. Има обаче
още нещо към йони мудра кумбхака, която току що описахме. Има още неща, които бихме искали да
правим по време на нашата кумбхака(задръжане на дишането), за да предизвикаме най-положителните
резултати. Така, че нека да отидем още в по-големи детайли.
Когато току що излизаме от спиналното дишане, вече ще сме правили мулабандха(леко свиване и
притегляне на ануса нагоре) и самбхави(фокусиране на двете очи по посока на точката между
веждите). При йони мудра кумбхака продължаваме с мулабандха. Самбхави се модифицира по време
на йони мудра, тъй като ние избутваме очите по посока към точката между веждите с нашите
показалци. Тъй като показалците правят това, не правим повдигане и центриране на очите като част от
самбхави. Но продължаваме с набръчкването на веждите, което нежно събира веждите една към друга,
към центъра. Така самбхави при йони мудра е комбинация от повдигане и центриране на очите с
показалците и нежно събиране на веждите с мускулите на главата. Освен това, при йони мудра
кумбхака вниманието ни е доведено в точката между очите за целия период на задържане на
дишането, докато не тръгнем надолу при издишването. Всъщност можем да открием, че вниманието
ни е придърпано навън от точката между очите по време на йони мудра кумбхака. Това е естествено.
Когато спиналният нерв започне да има известна екстатична проводимост става много приятно да се
прави самбхави. Натискането на очите към точката между веждите с пръстите, докато двете вежди се
придърпват една към друга при йони мудра кумбхака може да изпълни цялото тяло с удоволствие с
нарастването на екстатичната проводимост. ("Когато окото ти стане едино, тялото ти ще се напълни
със светлина") Удоволствието нараства по един естествен начин, когато вниманието отиде отвъд
точката между веждите.Има нещо извън тялото, което ни вика с екстаз. Откриваме, че сушумна
продължава, и е добре да отидем там, ако сме привлечени по един естествен начин. Какво ще открием
там? О.. ще видим. Всичко е добро. Ако се получи това продължение на сушумна - добре е да оставим
вниманието си да измине целия път навън по време на нормалното спинално дишане, също така. Това
е нормална еволюция на сушумна и спиналното дишане. То се улеснява по време на йони мудра и е
само една от многото ползи на тази напреднала йога практика.
Маньовърът с отиването на езика нагоре към тавана на устата е началният стадий на напреднала
йога практика наречена "кечари мудра". Езикът има да играе много важна роля с напредването на
практиките ни. За сега просто искаме по едни комфортен начин да предотвратим излизането на
въздуха през устата по време на йони мудра. Това може би означава върхът на езика да се постави зад
предните зъби. Или пък малко по-назад. Ако можем без затруднение да достигнем точката, където
твърдото и мекото небце се срещат на тавана на устата, това е едно добро място да паркираме върха на
езика. Не е нужно обаче да е там. Това което работи с най-голям комфорт е това, което искаме. Ще
има много повече за кечари в бъдещите уроци.
Има още два компонента, които бихме искали да прибавим към йони мудра. Първият компонент е
нещо наречено "джаландхара бандха", което означава "заключване на брадичката". Ще подходим към
този ключ с по-малко стриктен подход, отколкото се има оригинално предвид при изпълнението на
това заключване. Всичко, което ще правим по време на задържането на дъха при йони мудра кумбхака
31
е да оставим главата да се спусне толкова надолу по посока на гръдния кош, колкото е
комфортно(докато брадичката опре до гръдния кош?) По време на вдишване и издишване повдигаме
главата нагоре. Това е всичко. Просто оставяме главата да увисне надолу по време на задържането на
дишането и оставяме пръстите си, поставени на очите и носа, да останат на място, докато главата
слиза надолу. Ако брадичката ни измине без усилие половината път до гръдния кош, това е добре. Ако
брадичката ни се допре до горната част на гръдния ни кош това е пълно изпълнение на заключването
на брадичката. Което и да е възможно, все е добре. Джаландхара разтяга спиналния нерв в горната
част на тялото от точката между веждите надолу. Лесно е да се почувства това разтягане. Не го правим
с напрежение обаче. Ако има известна екстатична проводимост в спинални нерв, можем да усетим
разтягането да измине целият път до перинеума. Изненадващо е как работи. С джаландхара разтягаме
сушумна от третото око до корена. Това разтягане значително увеличава ефекта на йони мудра
кумбхака и благоприятства появата на екстатичната проводимост в спиналния нерв. Понататък ще
работим още с джаландхара, като използваме нейна динамична версия, за да стимулираме издигането
на огромни количества прана нагоре към към сърцето, гърлото и главата. Джаландхара е много важна
напреднала йога практика. Тук при йони мудра кумбхака ние въвеждаме само началото й като просто
оставяме главата да отиде надолу, докато задържаме дишането. След това повдигаме главата, докато
вдишваме и издишваме. Стараем се да правим това без усилие или напрежение, а с комфорт.
Другият компонент, който ще добавим е уддияна. Тя също има различни версии, които ще
изследваме една по една в хода на уроците. На този етап въвеждаме основната версия на йони мудра.
Когато задържаме дишането по време на йони мудра, леко повдигаме диафрагмата и придърпваме
корема навътре. Това се свързва с мулабанхда идваща нагоре от придърпването на аналния сфинктер и
тазовото дъно(перинеума). Удияна също така прави чудеса, когато седим в сидхасана. Уддияна, което
означава "да полетиш нагоре" е свързана с активността в таза, отвежда тази активност много по-
нависоко. Тъй като сме пълни със въздух при йони мудра кумбхака, ние няма да придърпваме
диафрагмата много, само малко.
Ще усетиш налягането да идва нагоре през тялото от уддияна. Не прекалявай с него. Ако си учил
йогически пози(много се препоръчва да направиш това), без съмнение си научил на правиш уддияна,
докато стоиш изправен като си издишал целият въдух от дробовете си. Това е добър начин да се
запознаеш с уддияна. Има много неща, които ще правим с диафрагмата и коремните мускули. С това
ще се занимаваме по-късно. За сега, просто повдигаме нагоре диафрагмата по време на йони мудра
кумбхака. Отпускаме това придърпване по време на издишване и вдишване между задържанията на
дишането.
И така, има много неща, които се правят по врема на йони мудра. Повечето са физически навици,
които лесно могат да бъда култивирани. С времето, след като отмине стадия на несръчност, всички
тези неща ще се съберат в един интегриран рефлекс на тялото, който се случва автоматично при
задържането на дишането. Тогава се събужда екстатичната проводимост и тези маньоври постепенно
ще се рафинират до фино координирани вътрешни движения, реагиращи на естествения поток на
вътрешния божествен екстаз. Това, което обсъждаме тук, е едно въведение в нов и естествен стил на
функциониране на тялото. В своята напреднала форма всички тези компоненти на практиката, които
обсъждахме по-горе, ще се манифестират като интимно свързани, автоматични "микро-движения" в
тялото, появяващи се невидимо с движението на енергията вътре в нас през деня и през нощта. Макар
сега да сме много несръчни с тези неща, ще бъдеш възхитен как фино, гладко и естествено те ще се
съчетаят. Ежедневното изпълнение на йони мудра кумбхака, заедно с пълния набор от бандхи и
мудри, добавени постепенно, ни трансформира в екстатичен еквивалент на добре регулирано Ферари.
Може сега да не изглежда така, но това е, което става. Йони мудра кумбхака е напреднала духовна
тренировка за нашата биология.
Ще подходим много постепенно към йони мудра кумбхака, като започнем бавно и леко с три
повторения между пранаяма и медитацията, както вече обсъждахме. Тези, които установят, че йони
мудра кумбхака е добре и гладка, могат да увеличават с мънички стпъчици. Не прекалявайте.
Кумбхака е най-мощният от всички преки стимулатори на кундалини. Ако три повторения са добре,
тогава след един месец опитай четири. Нещо такова. Не започвай с пет или десет направо от вратата.
Много бавно увеличаване е пътят и при това само, ако се чувстваш добре във всички практики и в
ежедневието освен това.
Досега говорихме за това как да правим йони мудра кумбхака, но не и за това какво йони мудра
кумбхака прави вътре в нас. Просто казано, тя отваря всяко кранче в нервната система и издърпва
32
кундалини(сексуалната енергия) нагоре в същото време. Прави огромно почистване на тялото. Освен
това култивира фините навици на екстатично биологично функциониране вътре в нас.
Многопосочните подходи, с които въздействаме на третото око, дават прочистващ ефект в горния
край на сушумна и през цялата глава. Така, че йони мудра със сигурност е почиствач на третото око.
Целият спинален нерв се разтяга и прониква с прана идваща от тазовия район. Също така, кумбхака
чрез това, че създава допълнителна нужда от жизнена сила в тялото, издърпва големи количества
сексуална енергия(кундалини) нагоре от огромния запас от прана, разположен в таза. Сидхасана,
мулабандха и уддияна благоприятстват това издърпване от долната част на тялото.
Това е твърде общ обзор на ставащото. Много други неща стават в биологията и нервната система
като резултат от йони мудра кумбхака. Много повече отколкото може да бъде обсъдено в тези няколко
изречения. Ще запълним детайлите в бъдещите уроци с появата на преживявания.
И накрая, трябва да кажа, че това е една оптимизирана версия на йони мудра, насочена към
благоприятствуване на широк кръг от отваряния в нервната система. Формалната йони мудра включва
използването на повече пръсти, за да се затворят ушите(палците) и устата(безименния и малкия пръст)
и по-малко от бандхите и мудрите дадени тук. Това, което учим тук, е хибридна практика с цел
постигане на ефективност. С няколко допълнителни минути по време на нашите два пъти дневно
сядане за практикуване, ние можем да добавим огромно усилване към всичките ни практики и към
нашето преживяване на появата на чисто екстатично съзнание и божествен екстаз в нашия живот.
Именно за това е йони мудра кумбхака. Гуруто е в теб.

Урок 93
Време на промяна / От Йогани / Дата: Fri Jan 23, 2004 1:23pm
В: Чувствам, че медитацията върви добре, и току що започнах със спиналната пранаяма, която се
оказва предизвикателство за преминаване през стадия на несръчност, както ти му викаш. С всичките
неща, които ти въведе, чувствам, че сякаш потъвам под водата. Толкова много чудесни практики, а аз
– толкова неадекватен да ги правя. Започвам да се съмнявам в това дали съм способен за всичко това и
въпреки това имам толкова силно желание да извървя този път до края. Щеше ми се да бях започнал
още преди двадесет години. Побърквам се от нетърпение, но знам, че ако натискам твърде силно,
могат да възникнат проблеми. Какво да направя?
О: Правилно постъпваш, като правиш стъпките една по една. Твоите емоции могат да се стремят
бясно към божественото, ясно ти е какво трябва да се направи и в какъв ред, и какво можеш да
предприемеш сега и какво по-късно. И ще го направиш. Събират се на едно място правилните неща.
Просто ги прави едно по едно. Ще знаеш какво да бъде следващото нещо, което да правиш.
Боледуваш от най-благословената болест, интензивната бхакти. Ние всички трябва да имаме тази
болест, тогава светът би бил трансформиран за едно поколение. Зная, че казаното няма да укроти
твоето нетърпение, но така е с бхакти, нали разбираш. Когато изведнъж остро осъзнаем разделеността
ни от божественото, започваме да жадуваме за йога като луди. Полудяваме за Бог. Трябва да си
благословен, за да бъдеш в такова състояние. Ще стане много по-добре с напредването на
преживяванията ти на сливане, а те ще напредват, ако продължаваш с ежедневните си практики.
Бхакти ще нараства в нас с напредването на времето. Мощни сили са активирани и те поставят
духовните ветрове зад гърбовате ни(издухват ни напред). Всичко, което има да правим, е да отплуваме
във формата на практики, а духовните ветрове, които постоянно веят в нервната ни система ще
свършат останалото.
Нека се отдръпнем за минута и да погледнем, голямата картина, от която сме част. Живеем в много
интересни времена- през 60-те години Боб Дилан пееше “Времената, те се менят”. Това със сигурност
беше вярно тогава, сега е дори още по-вярно.
В зависимост от това кой астрологичен подход разглеждаш, Земята, е или скоро ще навлезе в “нова
ера” на просветление. На Санскрит, тези ери се наричат “Юга”. Новата може да е започнала преди
около сто години. Или може би започва сега. Това е популярна тема още от времето на Боб Дилан. Но
дълго преди това имаше появяване в света на йога. Началото на новата ера не е внезапен момент. Тя
започва с дълъг постепенен период на натрупване и продължава да се ускорява с нарастването на
инерцията. Твърде много се случи вече, и ние продължаваме напред с постоянно нарастващо темпо.
Около началото на миналото столетие, Вивекананда, водещ ученик на Рамакришна, дойде на Запад
и пося първите семена на йога, които откриха плодородна почва и покълнаха. Двадесет години по-
късно Парамаханса Йогананда дойде и откри още повече рецептивност, околкото Вивекананда. По
33
времето, в което дойде Махариши Махеш Йоги през 60-ге години, цяло поколение от разочаровани
"бейби буумери" беше готово да скочи в йога, с малко помощ от Битълсите, разбира се. От тези дни до
сега, стотици йоги дойдоха на запад от Индия, и хиляди от “следващото поколение” западни йоги и
йогини застанаха на подуима, за да учат. Всъщност през изминалите няколко десетилетия, нещата
малко се замотаха, малко се объркаха. Появиха се толкова много подходи към йога, че стана трудно да
разбереш, кой вид йога е истински, ако въобще има такова нещо, като истинска йога. Може ли,
истинската йога да стане, моля? Има много доброволци за този пост, разбира се. Някои дори отидоха в
съда, за да претендират за твоята нервна система. Винаги е имало такива, които са искали да отговарят
за твоята врата към небето. Добре де, няма значение.
И така за едно столетие, преминахме от липса на йога, към наличието на толкова много видове
йога, че нещата изглеждат както с легендарната Вавилонска кула.
Това е добре, хубаво нещо е. Очевидно е, че не може йога да остане разделена и разпръсната на
хиляди парчета за винаги. Рано или късно това ще се дестилира до нещо или до няколко неща, които
средният готов-да-бъде-просветлен човек, да може да вземе(използва) В следващите няколко
десетилетия името на играта ще бъде консолидация, интеграция, оптимизация, опростяване.
Хвани, което и да е от тези, и ще разбереш за какво става дума. Начуният подход е този, който ще
доведе до тази дестилация на знанията на йога, и така широкото й разпространение ще стане
възможно на практика.
Когато се появиха първите персонални компютри, имаше нужда да знаеш архаични езици като
BASIC или DOS, за да можеш да направиш нещо. Компютрите бяха един езотеричен свят за
"знаещите". След това се появиха мишката и графичния потребителски интерфейс и изведнъж вратите
към лесния компютъринг се отвориха за всеки. Това е революция.
Такава е историята за много приложения на знанието през вековете. Започва се с малка група от
ентусиасти, които установяват предмостие за някакъв тип знание. След това по късно няколко
изследователи се досещат как да направят лесно за всеки да прилага това знание. Почти винаги всичко
се свежда до опростяване на юзерския интерфейс, главният управляващ лост(механизъм), така че
всеки да може да прилага знанието с добри резултати. Полезната технология е user friendly –
приятелски настроена към ползвателя. Спомни си Братята Райт? Спомни си Хенри Форд? Спомни си
Томас Едисон? Това което те наравиха е да опростят интерфейса между ползвателите и прилагането
на мощното знание.
Това е нещото, което ще стане с йога. Трябва да стане. Милиони хора чувстват духовните ветрове
да се надигат в тях в тази нова ера и платната на практиката трябва да бъдат вдигнати. Време е цялото
знание на йога да се направи user friendly.
Нищо в йога не е ново. Всички компоненти на практиката са тук от хиляди години. Природните
принципи не се менят. Човешката нервна система винаги е имала същите естествени спсобности.
Имало е просветлени времена в миналото, когато йога е процъфтявала. В тъмните времена, виждането
е било много по-замъглено за способностите в нас. Имало е тежко съмнение, суеверие и страх. Но
винаги е имало малка група, която си е играла с приложението на йогическото знание. Правели са го
тайно в тъмните времена, защото са щели да бъдат обесени, ако станат твърде публични в техните
начинания. Те са били ентусиастите на йога, нали разбираш. Пионерите, които са създали
езотеричните традиции. Дължим много на великите йоги от миналото. Те са ни дали семената на
знанието, нужно за да продължим с пълна скорост напред в новата ера. Сега всичко е в ръцете на
съвременното поколение и идващите поколения, за да разработят и използват опростените интерфейси
към човешката нервна система с използването на йогическото знание така, че много да бъдат способни
да започнат практикуването на йога и да имат успех.
Новата ера не е само за духовните ветрове, духащи към нас от космоса. Играта на просветлението
не е спорт с публика. Трябва да влезем в играта, ако искаме да получим ползите. За да направим
пътуването, трябва да вдигнем платната на практикуването. Като го правим, тази Земя ще продължи
да става по-добро място. Когато довеждаме реалността в чистото екстатично (блажено) съзнание и
божествения екстаз в земния план чрез нашите практики, всичко ще се промени. Навсякъде ще се
надигат светлина и любов в изобилие. Няма да бъде идеологическо събитие. Ще бъде истинска
енергийна трансформация, която ще може да бъде почувствана от всички които живеят на Земята.
Когато нервните системи навсякъде станат мощни излъчватели на чисто блажено съзнание и
божествен екстаз, никой няма да остане в тъмното. Съмненията ще бъдат изоставени. Ветровете на
бхакти ще ни носят винаги напред. Всичко, което е нужно да направим е, да държим опънати платната
34
на практиката си. Нервната ни система ще се погрижи за останалото. Гуруто е в теб.

Урок 104
Упорити енергийни блокажи / От: Yogani / Йогани / Дата: Tue Feb 3, 2004, 4:33pm
В: Имам няколко въпроса и ще ти бъда много благодарен, ако ми отговориш.. ако някой има груби
преживявания на кундалини енергията, мислиш, че би помогнало да отиде при лечител, който работи
на ниво енергии, например рейки мастер, или нещо такова, или това е измама или е подобно на
използването на заобиколен път, което няма да се изплати в перспектива? Като се предполага, че ще
продължи с практиките, разбира се, просто търся малко външна помощ при отстраняването на
блоковете.
Когато медитирам, получавам доста силна болка в гърба, която може да се дължи и на позата, но
също така тази болка може да се дължи на блокаж (моето подозрение). Пробвах различни видове
поддръжка за гърба, да се облягам на разни неща, подпори, но не открих нещо, което да ми решава
проблема. Мога да медитирам докато лежа по гръб, получавам достатъчно спокойствие така, че да
остана половин час без да заспя, но инстинктивно чувствам, че има нещо специално във вертикалната
поза, нещо свързано с “нагоре/надолу”, което чувствам, че е важно, и че го пропускам в хоризонтална
позиция. Какво мислиш?
О: Ако има груби кундалини преживявания, хронични блокажи или нещо такова, всички методи,
които могат да ги облекчават трябва да се използват. Ние бихме искали пътешествието ни да бъде
колкото се може по-комфортно, иначе не бихме искали да го продължим. И така, ако рейки, масажи,
енерго-лечене, хиропрактика, тай чи, или други начини са достъпни, които могат да помогнат да се
облекчи упоритият енергиен блокаж, на всяка цена го направи. Можеш да се върнеш назад за да
разгледаш урока за облекчаване на кундалини симптомите от преди няколко седмици. Не забравяй
йога асаните. Те са особено добри за спиналните блокажи, ако няма някакъв медицински проблем.
Ако мислиш, че има медицински проблем, потърси съвета на лекар.
Разбира се, можем също така да управляваме практиката си така, че да намалим дискомфорта, ако е
свързан с енергиите. Всъщност това е първото място, където проверяваме дали да не направим
допълнителни нагласявания, ако нашата енергия се сблъсква със неприятна стена. Еволюционната
енергия идва отвътре, разхлабва, избутва обструкциите(запушванията) навън и има много неща, които
можем да направим, за да ускорим или забавим този процес в практиките. Това всъщност е цялата
игра. Всеки един от нас е различен в това как реагира на духовните практики. Ние бихме искали да
остъргваме тези обструкции в нашата нервна система с нежни движения всеки ден, а не са бойния чук.
И така, нагласявай практиките си съгласно преживяванията. Това което правим тук е базирано на
преживяванията.
Ако медитираш повече от 20 минути, това е твърде много. Понякога са нужни по-малко от 20
минути, когато много запушвания се разхлабват и отпускат.
Що се отнася до позата на медитиране, да, вертикалната поза е по-добра от лежащата, но в тези
уроци тук, не сме фанатични за това. Медитацията трябва да бъде удобна, иначе, защо да се
занимаваме с нея? И така, докато ситуацията с гърба се оправи, лежи, толкова колкото е нужно. Но си
постави за цел да постигнеш постепенно изправена поза. Може би като добавяш една възглавница тази
седмица, две следващата, три още по-следващата. Опитай лека полека да да постигнеш удобна седяща
позиция с поддръжка за гърба. Ако болката в гърба се дължи на енергиен блок, тя би трябвало да
изчезне рано или късно.
Що се отнася до това, което да те пренесе от пранаяма към медитация, прави само нещата, които не
ти раздвояват вниманието. В този стадий това е само сидхасана, тъй като не е нужно допълнително
внимание, за да седиш в тази поза. Разбира се, може да бъде разсейващо в началните стадии заради
стимулирането на перинеума така, че да я оставиш вън от медитацията е добре, докато стане познат и
лесен навик по време на пранаяма. От теб си зависи. Мулабандха и самбхави се нуждаят от внимание,
за да бъдат поддържани на този стадий така, че не се опитваме да ги правим по време на медитация.
Идеята е вниманието ни да е свободно, за да следва простата процедура на медитацията. Това е много
важно.
С напредването на времето, различни йогически неща ще започнат да се случват спонтанно когато
процесът на йога стане по подвижен в нашата нервна система. Някой може да са ни познати. Други
може да са напълно нови. Ние не окуражаваме тези неща, но и не ги потискаме(не им се
съпротивляваме). Ако се открием, че стоим на главата си в средата на медитацията, какво правим? Да,
35
просто леко се връщаме отново към мантрата.
Е, най-вероятно, няма да се открием стоящи спонтанно на главата си твърде често, но други
необичайни неща могат и ще се случват. Всичко това е част от правилната йога. Нервната система
знае какво да направи, ако и дадем възможност да се отвори. Нервната система е източникът на цялата
йога((всички йоги?). Ние просто подаваме помагаща ръка тук и там. Улесняваме автоматичния процес
на просветлението, нали разбираш. Гуруто е в теб.

Урок 106
Мантра и дишане по време на медитация / От Йогани / Дата: Thu Feb 5, 2004
В: Докато се опитвам да разработя по-добри навици за медитация – която е съвсем нов за мен
процес, с който се забавлявам много. Има ли значение, дали си представям/чувам вътре в себе си да
казвам "I AM" "I AM" "I AM" при вдишване и същото при издишване или обратното …
О: Ннякой системи на медитация включват използването на мантра заедно с дишането. Подходът в
тези уроци е да не се прави това. И така, не – няма значение дали мантрата е свързана с дишането или
не е. Ние просто позволяваме на дишането да отиде в медитацията и го оставяме да прави каквото си
иска. Причината за това е, че искаме мантрата да бъде свободна да се променя естествено по скорост
на повтаряне, степен на яснота така, че умът да е свободен лесно да отиде в тишината. Искаме
медитацията спонтанно да води дишането, а не обратното. Ако предпочетем дишането да води
мантрата, ще се плъзнем в пранаяма - начин на култивиране на нервите на по-малко фини нива,
отколкото умът би отишъл, ако му се даде възможност при дълбока медитация. Това е деликатен
момент, който много лесно може да се пропусне. Ще стане по ясно, когато усилим мантрата, като и
дадем повече срички.
Култивирането на нервите е много добро и приятно удоволствие и ние правим това при
пранаямата. Но медитация при която дишането води не е толкова дълбока, колкото медитация при
която дишането не води. При дълбока медитация когато умът застине в покой, дишането и
метаболизмът автоматично ще спрат временно. Ние бихме искали да бъдем свободни да подхванем
мантрата на много фини/тихи нива на ума без да му създаваме навика да бъде свързан с дишането.
Ако мантрата следва дишането, ние нито препочитаме/благоприятствуваме, нито изгонваме дишането.
Ние просто следваме процедурата на леко предпочитане на мантрата на каквото и ниво на тишина да е
умът. След това отиваме на още повече тишина и прочистване на цялата нервна система, дълбоко
отвътре с появата на чистото екстатично съзнание.
И така, пранаяма е за култивиране на нервите с внимание и дишане, медитацията е, за да позволим
на ума да отиде дълбоко – събуждане на тихото семе на чистото екстатично съзнание дълбоко в
нервната система. С този подход ние не сеем и не култивираме едновременно. За това има още
обсъждане, което можеш да намериш н урок #43 "Пранаяма В&О – Връзка с медитацията " Ще
откриеш, че ако оставиш дишането да отиде в медитацията, ще отидеш на много по-дълбоки нива на
тишина особено, ако си правил спиналното дишане преди медитация.
Гуруто е в теб.
Урок 108
Кечари мудра – Гигантски скок за човечеството
Кечари мудра е обект на нарасващи обсъждания и дебати тези дни. Това е добър белег. Това
означава, че излиза от сянката на езотеричната йога и навлиза в зората на ерата на нарастващото
просветление.
Какво е кечари мудра? Нека го обясним с думи, които лесно можем да разберем. На около един-два
сантиметра над пода на устата е разположен един от най-екстатично чувствителните органи в тялото
ни. Може да бъде достигнат сравнително лесно с езика. Разположен е на гърба на назалния ни
септум(преградата на носа) и когато нервната система е достатъчно пречистена чрез авангардни йога
практики, езикът ни ще се обърне назад и ще отиде в кухината на нашия назо-фаринкс, за да открие
чувствителния ръб на нашия септум. Когато това се случи, сякаш главен превключвател в нашата
нервна система се включва и всичките ни авангардни йога практики и преживявания започват да
функционират на много по-високо ниво. Когато кечари се случи спонтанно, ние стъпваме на бързата
линия на йога. Това е висшата група в йога, така да се каже.
Рамакришна е казвал: "Когато дивната богиня идва, езикът се обръща назад."
Много са изпитвали този естествен феномен по време на техните йога практики. Когато нервната
система е готова, това просто се случва. Езикът иска да отиде на зад. Но малко са способни да го
36
направят, а това просто е въпрос на обучение. Ако има силна бхакти и езикът се обръща назад, пътят
да са направи връзката във фаринкса към по-високо ниво на духовна практика.
Твърде възможно е броят на хората навлизащи в кечари да се увеличи драматично в идващите
години. Когато това стане, това ще бъде гигантска крачка напред за хората, защото това ще означава
превключване предимно на духовен начин на функциониране на нервната система. Това ще доведе до
много ползи от нарастващото просветление, което се разпространява в нашето съвременно общество.
Кечари е толкова значима, толкова мощна, и толкова показателна накъде човечеството отива. Само
няколко йоги и йогини в кечари могат да имат огромен ефект върху духовните енергии във всеки. Те
излъчват енергия, която ускорява появата на просветлението във всички. И така, освен, че кечари е
индивидуален феномен по пътя на човешката духовна трансформация, тя има и глобално значение,
както и другите авангардни йога практики. Както Исус е казал: “Ти си светлината на света”.
Но достатъчно за духовната съдба на човешката раса. Какво е значението за всеки един от нас и
каква е нашата връзка с кечари?
Тъй като кечари беше спомената в тези уроци преди време, някой от вас ми писаха за това, че имат
ранни симптоми на кечари и че се чудят какво да правят. “Да спра ли езика да отива назад?” “Трябва
ли да продължа?” “И ако трябва, то как?” Това бяха задаваните въпроси.
Ако езикът отива назад и чувстваме, че отиваме по-напред от себе си, няма нужда да бързаме. Ако
имаме съмнения или ексцесивни кундалини преживявания, най-добре е да изчакаме. Това е
приложението на самоопределяне на темпото, нали разбираш. Само ти можеш да знаеш кога е дошло
време. Никой не може да ти каже кога е време да опиташ кечари или някоя друга напреднала йога
практика. Твоите преживявания и твоята бхакти ще ти бъдат водачи.
Макар и да говорим за пътешествие от няколко сантиметра, кечари е голямо начинание. Не толкова
физически, макар да има известно физическо предизвикателство, но още по-големи са
предизвикателствата на психиката и емоциите. Кечари е голяма работа. Тя достига до сърцевината на
нашата духовна идентичност. Готови ли сме да включим неврологичния ключ, който ще ни
транспортира в по-високи нива на съществуване? Няма да се променим внезапно и завинаги. Не е
така. В денят след като навлезем в кечари за първи път, ние сме си все същите. Може дори да спрем да
правим кечари, ако сме започнали преждевременно. Лошо няма. И кечари си има стадия на
несръчност, както и всички други авангардни йога практики. Нужна е известна детерминираност, за да
се премине през несръчното начало на кечари.
Не ставаме внезапно различни в минутата в която започнем кечари. Само с времето и
практикуването ние претърпяваме промяна и това ще бъде съществена промяна. Всъщност, ние сме
станали различни преди да навлезем в кечари. Решението да правим кечари е прекрачване също
толкова, колкото самото и правене. В този смисъл кечари е повече от физическо действие. Решението
да правим кечари е разпознаване на готовността на нервната система да отиде на следващото ниво.
Нервната система ни казва, когато е готова. Ние ставаме кечари дори преди да навлезем в кечари. Не е
ли така със всички авангардни йога практики които започваме? Чувстваме се готови. Започваме да
практикуваме. Ако сме в съгласие с нашата нервна система, практиката ще ни се “лепне”. Ако е
преждевременна, практиката ще има грубост и ще трябва да се върнем назад. Това е добре. Това е
начинът по който опитваме и откриваме отворите, за да се придвижим напред в йога. И с кечари е
така. Само дето с кечари правим малко повече, за да я правим и преживяването е доста драматично
така, че изисква силна мотивация, за да го направим – силна бхакти.
Кечари означава “да полетиш във вътрешното пространство”
Това звучи поетично и драматично. И при все това, кечари е много повече от това. Много по-лично
е от това. Редовната практика на кечари ни отнася в постоянното любене на полярностите вътре в нас.
Ефектите на кечари надминават тези на тантрическите сексуални връзки, обсъждани в групата по
тантра. Това е изненадващо, защото кечари не включва въобще външна сексуална активност. Кечари е
една от най-големите тайни на просветлените целибати. Не, че кечари и целибатът трябва да вървят
едновременно. Всеки може да прави кечари и да продължи с нормални сексуални връзки. Но ако
избереш пътят на целибат, тогава кечари, заедно с другите йога практики, ще ти осигури повече от
нужното култивиране на сексуалната енергия нагоре в нервната система. Това е естествен вътрешен
процес, който се появява в нас.
С кечари наистина ли “летим във вътрешното пространство”? Най-великата част от преживяването
на кечари е надигането на екстатично блаженство. Сетивата по един естествен начин се привличат на
вътре и е подобно на летенето навътре- вътрешните ни измерение са безкрайни и ние летим в тях в
37
постоянен екстаз.
Връзката, която правим близо до върха на сушумна, ида и пингала в кечари е екстатична и
предизвиква екстатична проводимост в нервната система повече, от която и да е друга практика. Всяка
друга авангардна йога практика става нарастващо по-ефективна в това да прави същото нещо –
надигането на екстатичната проводимост. И така, кечари е екстатична връзка, която осветява цялата
ни нервната система. Чувствителния ръб на назалния септум е олтар на екстаза. Колкото повече време
прекарваме там, толкова повече екстаз изпитваме. Кечари е перфектният компаньон на самбхави.
Двете практики се допълват една с друга. Заедно кечари и самбхави изтеглят божествения екстаз
нагоре и ни изпълват с дивна светлина.
Напредналите йоги и йогини използват кечари постоянно през техните седящи практики и често
през деня, когато не участвуват в разговор. С други думи кечари е домът на напредналите йоги и
йогини. Ние дори не знаем, че те са в кечари. Само финото излъчване на божествена светлина ги
издава. Вътре, те са в постоянна любовна игра на божественото любене.
Тук ще се занимаваме с четири стадия на кечари, всички отнасящи се до върха на езика:
Стадий 1 – до точката на тавана на небцето в устата, където твърдото и мекото небце се срещат.
Това е демаркационната линия, която трябва да бъде премината преди да стане възможен вторият
стадий.
Стадий 2 – зад мекото небце и нагоре към назалния септум. Пътят е кратък, но важен.
Първоначално това се прави с помощ от пръст, който избутва назад, под езика, като отива на ляво или
на дясно от мекото небце, където влизането е най-лесно. Това може да изисква разкъсването на
девствената ципа(химена). Виж по-долу повече за това.
Стадий 3 – постепенно достигане до върха на назофаринкса и септума. Това ни отвежда до
костната структура, която съдържа хипофизата.
Стадий 4 – Навлизане в носните проходи отзад и придвижване нагоре отвъд върха на фаринкса по
посока на точката между веждите. Не е толкова далече за езика да достигне до там, колкото изглежда
на пръв поглед. Постави палеца на ставата на челюстта си и постави показалеца си на върха на езика,
изплезен на вън. След това завърти фиксираната дължина до твоя показалец нагоре към точката между
веждите. Виждаш ли? Не е толкова далече езика да отиде направо нагоре от корена си.
Много години могат да минат между стадий 1 и 4. Кечари е продължителна еволюция, а не събитие
ставащо за една нощ. Макар със сигурност да има своите моменти на драматично развитие, особено
между стадии 1&2 и стадии 3&4. Нека сега да разгледаме четирите стадии в повече подробности.
Стадий 1 ни поставя в контакт с пода на септума през тавана на устата. Това вече беше предложено
като цел към която да се върви в урока за йони мудра кумбхака. На мястото където мекото и твърдото
небце се срещат може да се почувства известен екстатичен отговор, ако чистота на нервната система
нараства. Стадий едно не е лесен, тъй като за повечето хора се нуждаят от усилие за да държат езика
на тавана на устата и да работят по посока назад с времето. Навикът се разработва бавно. След като
върхът на езикът премине точката където твърдото и мекото небце се срещат и мекото небце може да
бъде избутано нагоре с езика, тогава стадий 2 е близо.
Стадий 2 е много драматичен. Езикът се избутва назад с пръст към лявата или дясна страна на
мекото небце. Това са най-кратките пътища водещи зад мекото небце. Единият ще бъде по-кратък от
другия. В един момент ти ще експериментираш и ще установиш сам. Дългият път е през средата.
Мекото небце има еластично сухожилие което преминава по задният му ръб. Когато върхът на езика
отиде зад него за първи път, еластичното сухожилие може да се плъзне бързо зад него, под долната
част не езика, като че ли го хваща. И тогава езикът внезапно попада в назо-фарникса и докосва ръба на
назалния септум (преграда) за първи път.
Първата реакция е изненада и вероятно езикът ще се върне обратно бързо. Лесно е да се измъкне
навън. Няма нужда от помощта на пръстите. Лесно е също така да се диша през носа, докато езикът е в
назо-фаринкса. При първото влизане, очите и носът могат да се овлажнят, може да има кихане, може
да има сексуална възбуда и силни емоции. Всичко това са временни реакции на събитието на
навлизане в стадий две на кечари за първи път. При последващите навлизания, нещата се успокояват.
С времето, вече няма да е нужна помощ с пръст за да може езикът да отиде зад мекото небце.
Еластичното сухожилие по ръба на мекото небце се разтяга достатъчно и отиването стадий 2 на
кечари става лесно и удобно. Всъщност, много по-лесно е да се остане в стадий 2 отколкото да се
остане в стадий 1 на кечари. Езикът много лесно остава в назо-фаринкса, изобщо без усилие, което го
прави лесно за използване по време на пранаяма и медитация. Очевидно езикът е направен да си
38
почива блажено в назо-фаринкса.
Има две практически неща, които трябва да се имат предвид при стадий 2 на кечари. Първото е
овлажняването на фаринкса. Второто е натрупването на слюнка в устата.
Фарниксът е непостоянно нещо. Обикновено, той е естествено влажен и добре смазан за езика.
Рядко е сух и не толкова добре смазан. В първата ситуация, кечари може да бъде практикувана
практически неограничено. В втората ситуация само оскъдно, скъпернически. Когато фаринксът е сух
може да има сърбящо усещане когато езикът е там. И тогава не е време да се прави кечари- просто
отиваме в стадий 1 когато фаринксът е сух. Интересното е, че по време на практиките фаринкса ще е
почти винаги влажен. Но не може да се предскаже със сигурност. Ние просто влизаме когато сме
желани, което е през повечето време(по-често). А когато не сме желани, почитаме ситуацията и се
въздържаме от влизане. Нещо такова.
Когато сме горе в стадий 2 на кечари, слюнка ще се натрупва долу в устата. Тъй като не можем да
преглътнем това, което ни е в устата, докато изикът ни е горе в назо-фаринкса и не искаме да ни текат
слюнките, тогава излизаме от кечари от време на време, за да преглътенм събралата се в устата ни
слюнка. В ранния период на нагласяване(свикване с) на практиката на стадий 2 на кечари може да има
много слюнка и ще ни се наложи да преглъщаме по-често. С времето, слюнката се връща на
нормалните си нива и излизането от кечари за преглъщане ще стане рядко.
И така, в стадий 2 на кечари, ние просто оставяме езика си да си почива леко върху ръба на назо-
фаринкса, а това задвижва духовният процес навсякъде в тялото ни.
В началото стадий 2 на кечари ще бъде любопитно състояние. Намираме се на ново място и искаме
да открием какво има във фарникса. Там е чувствителния септум(носната преграда), “олтарът на
екстаза”. Няма да имаме проблем да го открием и да осъзнаем, че най-добрия начин да правим
пранаяма и медитация е когато езикът ни почива върху септума. Същото е като да правим мощна
сидхасана работеща едновременно от другия край на спиналния нерв, събуждаща цялата ни нервна
система отгоре. Когато не изпитваме удоволствието на екстаза на септума, ние без съмнение ще
изследваме, ще открием стърчащите отвори на евстахиевите тръби от двете страни на носните отвори.
Не можем също така да пропуснем входовете на носните отвори от двете страни на септума и бързо
ще открием изключително чувствителните еректилни тъкани вътре в тях. Твърде много. По-добре
стойте на страни от тях за известно време. И така, отиваме нагоре по септума в нашето пътешествие
към върха на фаринкса, към стадий 3. За някои това е кратко пътешествие. За други може да отнеме
много време. Като отидем там ние
изследваме цялата дължина на ръба
на септума с нашия език и ще
приготвяме себе си за евентуално
навлизане в насните отвори и отиване
по-високо.
Една практика, която може да
помогне след като отидем в стадий 2
на кечари е т.нар. доене на езика.
Състои се в нежното придръпване на
езика с пръстите на двете ръце, като
се сменят алтернативно ръцете, сякаш
доим крава. Доброто време за правене
на това е под душа всеки ден. По този
начин можеш да получиш ползата от
този метод без да си наслюнчиш
целите дрехи. С времето езикът може
да бъде удължен с този метод. Това
не е полезна практика за навлизане в
стадий 2. За това най-важно е да се
справим с френулума, виж
обсъждането по-долу. Доенето на
езика помага за отиване отвъд стадий
2 на кечари, особено в стадий 4.
Стадий 4 е друга драматична
39
стъпка. Той може да бъде отдалечен на години време от стадий 2 и 3. Всеки ще подходи към него по
различен начин. Носните проходи са високи и тесни, а езикът е тесен и широк, така че езикът може да
навлезе в тях само като се обърне на страни. Но на коя страна? Едната страна е по-добра от другата.
Езикът може по един естествен начин да бъде обърнат с върха към центъра като се следва каналът
започващ от върха на издатината на евстахиевата тръба до съответния и носен проход. Обръщането на
езика навътре към центъра е пътят за навлизане в носните отвори. Навлизането в стадий 4 е също
толкова драматично както навлизането в стадий 3, тъй като тъканите в носните проходи са
екстремално чувствителни, а свързването с тях по описания начин отвежда нервната система на още
по-високо ниво.
Стадий 4 осигурява обширна стимуация на горните краища на сушумна, ида и пингала и това има
огромен ефект в цялата нервна система, особено когато се комбинира с пранаяма и свързаните с нея
бандхи и мудри.
Отиването в стадий 4 е естествено след като стадий 2 и 3 са овладяни и станат втора природа.
Преди това не сме много привлечени поради чувствителността на носните проходи. Отварянето на
нервната ни система и надигането на бхакти ни отвеждат в стадий 4 когато сме готови.
След като се научим да влизаме в носните проходи, езикът може да бъде използван, за да се прави
алтернативно дишане през ноздрите по време на пранаяма и йони мудра кумбхака. Това осигурява
алтернативно стимулиране в назалните проходи, което води до допълнителни прочистващи ефекти в
сушумна, ида и пингала. Нашата пранаяма и кумбхака стават супер заредени в стадий 4 на кечари.
Четирите стадия на кечари стимулират големи неврологични отваряния в главата и в цялата нервна
система. Кечари е една от най-удоволствените и далеко идущи авангардни йога практики. Кечари
представлява съществен преход в нашите авангардни йога практики на много по-високо ниво.
Нека сега говорим за мембраната, сухожилието под езика, наречено френулум.
За повечето от нас, френулумът ще бъде ограничаващ фактор при придвижването по стадиите на
кечари. Има спор дали френулумът трябва да бъде рязан или не. Някой казват, че ние заслужаваме или
не заслужаваме кечари в зависимост от вида френулум, който имаме под езика си и че единственият
път към кечари е разтягането на френулума. Ако не межем да го разтегнем достатъчно, за да направим
кечари, такава е “волята на бог”.
В тези уроци, ние не се присъединяваме към този ограничен възглед. Възгледът тук е – “Господ
помага на тези, които си помагат сами”
В тези уроци гледаме на френулума като на нишка, която трябва да бъде подрязана, когато му
дойде времето. Тя ни държи вън от кечари докато станем готови. Когато сме готови, а всеки един от
нас знае кога е готов, френулумът може да бъде подрязан. Подобно е на девствената ципа – хименът.
Когато жената е готова за полово общуване, хименът се разкъсва. Разкъсването на химена може да
бъде стресово и болезнено събитие, ако стане на сила. Рано или късно френулумът ще бъде насилен да
се отвори по същия начин, тъй като отиването в кечари е също толкова естествено както и половото
общуване. Биологически е предопределено. Това става когато нервната система е достатъчно зряла.
Авангардните йога практики ни отвеждат по-близо до прехода със всеки един ден в който сме
практикували.
Кечари е резултат на втория пубертет в нас – нашият духовен пубертет. Когато нервната ни система
стане чиста, нашата бхакти се увеличава. Повече от всичко друго, бхакти, ни изпраща в кечари. Когато
всяка част от нас желае Бог, тогава отиваме там. Езикът се обръща назад и отива нагоре. Нещо такова.
След като нашата бхакти запрати езикът ни назад в кечари, скъсването на химена на френулума не
е нужно да е стресово или болезнено. Може да бъде леко и нежно. Но преди всичко, трябва да бъде
постепенно. Прави се с мънички надрязнавия. Тънички надрязвания всяко едно от които по-малко от
косъм или много тънка струна. Стерилизиран, остър инструмет за рязане на кожичките на
пръстите(подобен на малък резач на жица) може да свърши работа, малко по-малко. Когато повдигнем
езика си нагоре, виждаме много лесно къде е точката на най-голямо разтегляне(напрежение) върху
френулума. Ако направим мъничко надрязване там, не по-голямо от косъм, вероятно няма и да кърви.
Може би една капка. Ако е повече от една капка, срязали сме твърде много. Мъничкият срез ще
зарасне за един или два дни. Тъканите в устата заздравяват много бързо. Тогава след седмица или след
месец, колкото ни е удобно, ще бъдем готови да го направим отново. Ако сме твърде чувствителни,
малко лед може да се използва за да обезчувстви ръба на френулума и дори няма да почувстваме
срязването. Не използвай обаче лед за да направиш голям срез. Това е твърде много и носи известен
риск от инфектиране. Не правим среза, ако имаме инфекция някъде по тялото. С мънички
40
надрязвания, френулумът ще позволи на езика да отиде още назад за много кратко време и преди да
сме усетили ще използваме пръста си, за да бутнем езика зад мекото небце.
Можем да продължим с малките надрязвания след като сме стигнали стадий 2 на кечари и това ще
ни позволи за се придвижим в стадий 3. След това можем да продължим с мъничките надрязвания
докато достигнем до тавана на назо-фаринкса, а това ще ни помогне да стигнем до стадий 4. Ще
отнеме години. Няма за къде да бързаме. Можем да продължаваме месеци или дори години, без
никакво надрязване, доволни на удоволствието на нивото на кечари, до което сме достигнали и
постоянният духовен растеж, който идва с него. Тогава можем да бъдем вдъхновени да продължим
нагоре с езика и да направим още надрязвания.
Когато нарязването достигне след стадий 2 на кечари, става много лесно да го правим. Докато
френулумът се поддава бавно, ръбът му, когато се разтегне заприличва на мазол. Няма болка при
надрязването му и не кърви. Не е трудно да се подрязва така, че езикът да отиде още нагоре в по-
напреднали стадии на кечари. Това е дълго пътешествие във времето, а и носещо удовлетворение
също така. Може да отнеме десетилетия, за да се изпълнят стадиите от 1 до 4. Няма за къде да
бързаме. Нервната система знае какво трябва да стане. Когато тя разбере,научаваме и ние, чрез нашата
бхакти.
Френулумът на вески един от нас е различен. Малко от нас ще могат да навлязат в кечари без да е
нужно надрязването му. Други ще се нуждаят от много надрязвания. Повечето от нас ще бъдат някъде
по средата. Каквото и да конкретното положение, ще знаем какво да направим, когато бхакти се
появи. Никой друг не може да ни каже кога, какво да правим. Всичко в този урок се предлага като
информация така, че да имеш добра идея какви са ти възможностите, когато се появи бхакти.
Някои ще имат медицински съображения относно надрязането на френулума. Повечето лекари
няма да са "за" това. Има ли риск? Винаги има известен риск, когато започваме нови неща. Такъв е
живота. Практиката за надрязване на френулума за кечари е тук от хиляди години – поне толкова
дълго колкото обрязването(циркумцизията), пробиването на тялото(за обици например) и
татуировката. Не, че тези промени в тялото са от същия клас като кечари. Не са. Кечари е една от най-
авангардните йога практики на планетата. Когато разберем, че сме готови за нея, ние ще искаме да
поемем всякакви рискове, за да навлезем в нея. Всеки едни от нас избира своя път в съгласие с
чувствата надигащи се в нашето сърце.
Този урок не за да прави промоция на стадий 2 на кечари и стадиите след него като практика за
всеки. Той е, за да даде полезна информация за тези, които имат симптоми на кечари и се откриват по
един естествен начин протягащи се да достигнат отвъд стадий 1. Помни винаги да се съобразяваш със
собствените си възможности и преживявания.
Гуруто е в теб.
Урок 109
Бхакти, медитация и вътрешна тишина / От Йогани / Дата: Fri Feb 6, 2004 8:18am
В: Възможно ли е кундалини, нека кажем така, поради липсата на по добра дума, да ни говори?
Нека се върнем назад, след като прочетох урока за бхакти работих за пренасочване на желанията по
посока към духа – понякога не толкова добре, но друг път чувствах сякаш моите стъпки и мисли са
там, където трябва да бъдат. В един момент помолих Бог да ме насочва чрез божествената кундалини
енергия и да ми позволи да узная кое е духът(душата?) и кое е просто егото, което претендира, че е
духът. Понякога получавах напътствия от енергията във вид на блаженни чувства(преживявания) и
напливи (на енергия?), ако работя по посока на правилния духовен път. И така, моят въпрос е може ли
кундалини да ни говори с нейната енергия, или това е пряк отговор от бог/ангел? Това бхакти ли е?
Има ли техники, които можем да използваме да се очистим от старите навици и желания и да ги
пренасочим с бхакти?
О: Да, Бог може да ни говори и го прави през цялото време. Може да стане чрез кундалини или
който и да е друг божествен канал, който ние изберем. Като избираме и се фокусираме върху духовен
идеал, ние можем да филтрираме шума в нас и да получаваме ръководство постоянно. С времето
ставаме едно с ръководството(сливаме се с ръководството), тъй като гуру/Бог е в нас. Не е толкова в
ума. Бог не говори на интелекта така, че внимавай за игрите на ума, които можем да играем със себе
си – можем да строим бързо въздушни замъци с интелекта си. Той/Тя ни говори в сърцето с интуиция
и чувства. Ако сме интензивни в нашата бхакти към нашият идеал, нашите нужди ще бъдат съобщени
автоматично и ние ще знаем какво да направим. Нещо такова е, много интимен процес, който се
появява като единство в нас, на вътрешно ниво.
41
 Ние преживяваме познанието дълбоко навътре преди да разберем. Ако това е начинът по който
става можеш да бъдеш сигурна, че става дума за божествено водачество, а не за някой трик на ума.
Най-добрият начин за култивиране на бхакти е да пречистиш сърцето, което се прави чрез всички
авангардни йога практики, които обсъждахме до сега, особено медитацията. Пречистеното сърце е
екстатично тихо сърце. Медитацията извиква “тихият свидетел” в нас, което е дълбока осъзнатост в
сърцето ни, което ни позволява да избираме посоката в която нашите емоции ще отидат. Преди
появата на свидетеля, ние сме били влачени във всички посоки от мислите и емоциите си, тъй като ние
сме се идентифицирали с тях(защото сме си мислели, че те това сме ние, нашето аз). С появата на
тихият свидетел, ние преживяваме себе си отвъд тях, и така мислите и емоциите стават подобни на
обекти, които ние можем да пренасочваме преди те да се манифестират навън. Ние можем да
издърпаме една текуща “вътрешна работа” върху нашите мисли и емоции и да избегнем проблемите,
които се появяват, когато всичко, което се носи вътре в нас се изстреля на вън. Всъщност, като
работим от нивото на тихия свидетел, ни сме в състояние да развием навика да пренасочваме мислите
и емоциите в ума преди те да достигнат повърхността. Това беше споменато в първият урок за бхакти
(#67).
Този вътрешен процес на бхакти е повече за чувстване/долявяне, отколкото за мислене. Вътре в нас
има фина линия между чувстването и мисленето. Това е линията където умът и сърцето се срещат и
това е точката на тишината. Функционирането на тази екстатично тиха точка на баланса между
сърцето и ума е крайната точка на йога, живот в единство с Бог. Медитацията и другите практики
служат за култивиране на това състояние.
Предстоят още практики(усилвания на мантрата, самяма и физически техники), които ще разширят
тихото присъствие в сърцето, те ще направят нашият свидетел(чистото блажено съзнание) и бхакти
много по-силни. Ако искаш да правиш повече сега, избери нагласа за служене и помни за отдаването
на желанията емоциите на това. Всички емоции могат да бъдат пренасочени по този начин. Това е
пътя на предаването и е нещо което можем да правим по всяко време и навсякъде. Това е много добре
за сърцето. Но не позволявай това да те отнесе твърде много. Не искаме да го правим за сметка на
седящите практики. Най-добрата бхакти е тази, която ни кара да практикуваме всеки ден.

Урок 113
Блаженство, екстаз и божествена любов / От Йогани / Дата: Tue Feb 10, 2004
В: Можеш ли да ми обясниш разликата между блаженство и екстаз?
О: Нека погледнем определението за тези думи в речника.
Блаженство означава, “пълно щастие, небесен рай”
Екстаз, означава “всеобхватно овладяващо удоволствие ”
Изглеждат сходни, но не са едно и също нещо. Интерпретацията на тези две думи в авангардните
йога практики се основава на разликите в произхода на тези два вида преживяване. Това е ключът за
разбирането на начинът по който ги използваме в тези уроци и как те се съотнасят към практиките,
които правим. Има и връзка с вътрешния божествен романс, който обсъждахме наскоро, а също така и
с нашите стъпки по пътя на просветлението.
Ние даваме имена на преживявания, които имаме преди или след нашите практики. Тук думите са
базирани на преживяванията, подобно на всичко което обсъждаме тук. Това са думи, които
използваме, за да опишем какво става вътре в нас. Първо идват преживяванията, след това думите. Не
обратното.
Блаженството е свързано с “чистото блажено (екстатично) съзнание”, което ние преживяваме по
време на медитация и постепенно все повече и повече в ежедневния ни живот, докато продължаваме
да медитираме. Идва като приятна, пълна с покой тишина, нещо като непрестанна вътрешна усмивка,
ако искаш. Това е щастие, което идва от нищото вътре в нас, когато ние завеждаме ума и тялото,
отново и отново, в покой по време на медитация. Тази вътрешна тишина, която докосваме по време на
медитация ли е “пълното щастие, небесният рай”? С нарастването на нейното присъствие се достига
доста близо до това. Тя е непоклатима, винаги с позитивна нагласа, без значение какво става около нас
и носи усещането за вечност, в себе си. Най-важното, това е нашето съзнание стоящо самостоятелно,
не зависимо от тялото, дишането, ума, емоциите, чувствата и всички външни събития. Това е
известната скала, която няма да бъде отмита от бурите на живота. След като нашето усещане за аз е
станало тази вътрешна тишина, къде сме отишли ние? Навсякъде и никъде. Чистото блажено
(екстатично) съзнание е мистерия. И все пак, тъкмо това сме ние, това е нашата истинска същност.
42
Ние го преживяваме като блаженство, като пълно и безкрайно щастие. Нашето съзнание е източникът
на блаженството. Нашето съзнание е блаженство. Никой не бива да вярва на думите ми, а да провери
сам. Като медитираме всеки ден, ние постепенно започваме да разбираме какво е чистото
блажено(екстатично) съзнание. Както казва псалмът, “Остани в покой, и ме понай, аз съм Бог.”
Екстазът от друга страна е неправене (разваляне на направеното???) Имам предвид, ние се
изгубваме в феерията(еуфорията) на удоволствието. “Всеобхватно овладяващо удоволствие ” е добро
описание за това. От къде идва екстазът? Блаженството идва от нашето съзнание, екстазът идва (се
надига) в тялото ни. Екстазът е резултат на праната, която ни отнася по удоволствен начин. Ще си
спомниш, че праната, жизнената сила, е една от първите прояви, произлизащи от чистото
екстатично(блажено) съзнание. Екстазът е богинята, която се движи вътре в нас. Екстазът идва от
събудената кундалини, която ние знаем, че идва от нашата сексуална енергия, нашият огромен склад
от прана.
Сега идва завръзката, връзката между блаженството и екстаза, която понякога ни кара да объркваме
заедно в едно фрази като “блажен екстаз” и “екстатично блаженство”. Какво става тук? Объркани ли е
Йогани99 когато използва тези фрази. Познай. Че кой не е когато върви любене?
Истината е, че блаженството и екстаза искат да се смесят в нас. Метафорично, чистото
блажено(екстатично) съзнание е шива, който присъствуа навсякъде в нас като вътрешна тишина. Ако
сме медитирали, той присъствува. Ако сме събудили кундалини шакти със спинално дишане и други
напреднали йога практики, тя е на лов за шива в нашта нервна система. Ние знаем, че е тя, защото
можем да почувстваме как тя се движи през нас като екстаз(или огън), като почиства. В някоя точка
вътрешната тишина се стабилизира вътре в нас, а също така и екстазът, който се движи вътре в нас.
Какво става?
Активирането на преживяванията на блаженство и екстаз чрез авангардните йога практики
кореспондира на първите два стадия на просветлението, които обсъждахме в първите уроци – появата
на вътрешната тишина и надигането на екстаза, най-добре в този ред. Третият стадий на
просветлението идва след съюза на блаженството и екстаза в божествен романс вътре в нас. Когато
това се случи, ние сме склонни на се объркваме в описанията си, тъй като и блаженото съзнание и
божествен екстаз ги има едновременно, свързващи се вътре в нас!
Какво става от това обединение на мъжките и женските полярни енергии вътре в нас? Ние
описахме третият стадий на просветлението като съюз(единство), когато ние виждаме всичко като
проява на Единия, в който сме се превърнали. Този един е чистото блажено(екстатично) съзнание,
съществуващо във всички (екстатични) процеси в природата. Когато достигнем до този стадий, ние
ставаме канал за един безкраен поток от божествена любов. Ние действуваме за доброто на всички,
без да очакваме нещо в замяна, защото възприемаме всичко като проява на нашият собствена аз. При
този стадий личната нужда се разширява, за да обхване универсалната нужда. Това е просветлението,
божествената любов проявяваща се по естествен начин чрез нас, родена от обединяването на чистото
блажено(екстатично)съзнание и божествения екстаз вътре в нас.
Авангардните йога практики са, за да улеснят този еволюционен процес на трансформация в
нашата нервна система.всеки е роден със способността да направи това величаво пътешествие.
Гурото е в теб.
Урок 114
Кечари: запушване на гърлото при стадий 1 / От Йогани / Дата: Wed Feb 11, 2004
В: Аз съм един от тези, чиито език се обръща назад. Скорошният ти урок за кечари е чудесен,
отваря очите. Въпросът ми засяга някой трудности с които се срещам, когато езикът отива назад към
тавана на устата. В началото имах рефлекс на гадене, който изглежда намалява. Понякога, когато
езикът е назад по време на медитация, дишането ми се блокира временно. Тези преживявания
нормални ли са?
О: Това са преходни преживявания които се получават при стадий 1 на кечари. Причината за тях е
нещо което наричам “запушване на гърлото”. Това е временен феномен, който може да се случи
между стадии 1 и 2.
Тъй като езикът не може да отиде за тавана на устата в стадий 1, колкото по назад отива, толкова
повече основата на езика ще се притиска в гърлото. Това може да породи ефект на запушване дълбоко
в гърлото, което може да води до рефлекс за гадене и повръщане и/или затваряне от епиглотиса на
трахеята. Епиглотисът е като похлупак, свързан с основата на езика, който затваря трахеята когато
прегръщаме и същото така, когато съзнателно спираме дишането по обичайния начин.
43
 Всеки едни от нас има леко различна физическа анатомия, и така, някой могат да имат тези
преходни преживявания по време на стадий 1, а при други може да ги няма. Във всеки случай
преживяванията са временни. Когато френулумът под езика се разтегне или бъде срязан, езикът
накрая ще отиде зад мекото небце във стадий 2 на кечари. Когато това се случи, “запушването на
гърлото” се прекратява по един естествен начин, тъй като езикът отива нагоре в назо-фаринкса и
повече няма да натиска долу в гърлото толкова много. Казвам “няма да натиска толкова много”,
защото френулумът ще продължава да дърпа езикът надолу, и поради това е възможно да има усещане
за запушване на гърлото в стадий 2 на кечари, макар и по-малко и е по-малко вероятно да предизвиква
разсейващи усещания. Когато езикът отиде нагоре, разтягането на френулумът продължава или пък се
подрязва и тенденцията за запушване ще си отиде.
Както вече казах, поради анатомически причини, някой хора може да имат симптоми на запушване
на гърлото, описани по-горе, а други няма да ги имат изобщо. Какъвто и да е случаят, феноменът е
преходен с развитието на кечари нагоре в нас.
Преживяванията на екстатично блаженство, които откриваме в стадий 2 на кечари смаляват
неудобствата които изпитваме по пътя натам.
Не бързай с кечари. Подходи към нея по свой начин. Твоята бхакти ще те заведе там, когато му
дойде времето. Гуруто е в теб.

Урок 116
Медитация – Първо усилване на мантрата / От Йогани / Дата: Fri Feb 13, 2004
Като продължаваме да използваме мантрата, I AM, по този специален начин, който позволява умът
да отиде в покой, ние почистваме запушвания дълбоко в нашата нервна система. С времето,
преживяванията ще станат по-гладки и по-дълбоки с напредването на пречистването. Ще преживеем
повече вътрешна тишина.
С нарастването на вътрешната тишина, в някоя точка във времето ние ще бъдем готови да
предприемеме по-широки крачки навътре в нервната система без да затъваме твърде много в
повърхността на ума. Ще бъдем готови за едно усилване на мантрата.
Мисли за това като за преместване на скоростите на колата. С ръчните(неавтоматични) скоростни
кутии, ние отиваме на първа скорост и след това в някоя точка сме готови да преместим на следващата
скорост, което ни позволява да караме по-бързо с по-голяма леснота, тъй като с първата скорост вече
сме постигнали адекватна скорост. Ако превключим на втора скорост твърде рано, какво става?
Затъваме и не получаваме много от превключването, тъй като още не сме набрали достатъчно скорост.
Твърде ранното превключване е натоварване, и не ни помага да се движим по-бързо.
Предприемането на усилване на мантрата е нещо подобно. Ако имаме гладкост и добра дълбочина
с I AM, можем да обмислим да отидем към първото усилване на мантрата. Може да стане след
няколко месеца от началото на медитацията, може да бъде след няколко години. Всеки е различен.
Това е една от ситуациите в които самоопределянето на темпото е важно. Няма нужда от бързане
твърде рано. Ако желаем можем да напарвим цялото пътешествие с използването на I AM, мантрата за
нашата медитация. Нищо не губим. Въпрос е само на това колко бързо искаме да вървим. Дали и кога
е време да се превключи, ние ще знаем. Тогава можем да го направим и преходът ще бъде разумно
гладък и минимална несръчност, подобно превключването на скоростите на колата.
Усилването добавя срички и звукови вибрации към нашата мантра. Това ще направи голям
отпечатък в нервната система като медитираме. Отиването в тишината по време на медитация ще
стане по-бавно и излизане от тишината ще стане по-бавно. Така чистото блажено съзнание да се
"залепва" повече в нервната система и във нашето внимание. Това е ползата от усилването. В
ускоряване на култивирането на вътрешна тишина да бъде по разпространена и постоянна. Това
усилване е по-високата предавка.
Първото усилване е разширяване на мантрата. То е:
ШРИ ШРИ АЙЕМ АЙЕМ
SHREE SHREE I AM I AM
Използваме я по същия начин по който използваме I AM, като следваме същата лесна процедура,
която научихме от предишните уроци. След като сме направили промяната, това ще бъде нашата
мантра от тук нататък.
Ще забележим разликата веднага. Умът ни ще отиде в тишината по-бавно и ще излезе от тишината
по-бавно. Интересното е, че това забавяне на придвижването на вниманието ускорява навлизането на
44
чистото екстатично съзнание в нашата нервна система.
Мисли за мантрата като за нещо, което системно прониква в тъканта на нашето подсъзнание.
Мантрата с по-малко срички отива навътре по-бързо, като почиства лесно малко по малко. След това
достига до точката когато ние можем да използваме по-широка мантра и да покриваме по-голяма
област, докато навлизаме навътре и излизаме навън през подсъзнанието, катопочистваме повече
запушвания със всяко преминаване. Мантрата с повече срички прави това, но само след като се
приготвили почвата с първото ниво на мантрата I AM.
Ако скоро си започнал да медитираш, дай си време, за да разработиш добър навик в използването
на I AM, мантрата и да развиеш гладкост и добра дълбочина на вътрешна тишина преди да скочиш
напред към първото усилване. Поне няколко месеца. Може да отнеме година или две години, докато
медитацията с I AM, прочисти нервната система достатъчно. Може би и по-дълго. Всеки един от нас
има да премине през уникално пътешествие(и собствена линия във времето) в хода на отварянето на
нервната система за безкрая. Усилването на мантрата ще е тук когато ние сме готови така, че нека не
бързаме..., и да се радваме!
Гуруто е в теб.
Урок 119
Някои други подохди към мулабандха / От Йогани / Дата: Sun Feb 15, 2004 11:16pm
В: Все още имам известна трудност с мулабандха. Много ми е трудно да се поддържа мускула
свит. Понякога не съм сигурен дали изобщо е свит докато не го свия силно. Има ли някакви междинни
практики, които бих могъл да правя? Ако изобщо не го правя – не мога да видя как ще напредна до
стадия, където съм способен да го правя и това отнема всичките ми усилия да го правя по време на
пранаяма, не знам дали това е добре.
О: Може би ще ти бъде по-лесно, ако правиш леко свиване при вдишване нагоре по време на
спиналното дишане и отпускаш при издишване надолу. Тогава дишането ще ти бъде показател да
свиваш и отпускаш. Това всъщност е асвини мудра, алтерниращо свиване и разпускане. Ако това не
работи, тогава опитай кратко свиване по време на дъното и върха на спиналното дишане, отново
дишането ще ти бъде маркер кога да свиваш и разпускаш. Този последният подход може да е най-
лесния начин, тъй като е едно кратко свиване и готово. След като свикнеш с това, тогава можеш да
правиш по две свивания на върха и на дъното, а по късно да отидеш на две свивания на върха на
вдишването и без свиване при издишване. По късно, можеш да го оставиш да стане по-спонтанно
както първоначално беше дадено. Друго нещо, което можеш да правиш е упражнения за свиване с по
десет или повече повторения през деня. Просто е въпрос за придобиване на координация и
запознаване. След това се превръща във втора природа. Сфинктерът е част от орган на духовен екстаз.
Такива органи откриване по цялото тяло в йога, понякога на най-неочаквани места.
С мулабандха и асвини се стремим да постигнем фини движения, когато екстатичната енергия се
движи естествено вътре в нас. Всички други бандхи и мудри ще участвуват в едновременна
координация така, че ще бъде нещо като спонтанна мудра на цялото тяло протичаща фино навсякъде
вътре в нас. Когато достигне до този стадий ние сме открили нашата нова духовна биология. Едно
обръщане на очите нагое и ние сме в екстатично блаженство навсякъде вътре. Нашата нервна система
е постоянно трансформирана към по- висок начин на функциониране.
Няма само един път за събуждане на мулабандха/асвини. Няма точна формула. Експериментирай и
виж какво работи за теб. Предполага се, че усещането е приятно. Можеш да откриеш начин, за който
не съм споменал, който работи за теб и не те разсейва излишно от другите практики.разбира се добави
сидхасана с тези мулабандха/асвини комбинирани практики и е възможно да има разсейвания за
кратко време. Това си върви по правилно с областта. Това е преходен период изпълнен с наслада и
става все по-приятно с времето. В края на краищата се успокоява в една неспирна божествена
усмивка, която се излъчва от вътре.
Гуруто е в теб.

Урок 121
Пратяхара: разширяване на сетивата навътре / От Йогани / Дата: Wed Feb 18, 2004 8:56pm
В: по време на спиналното дишане и медитацията чувам различни звуци единият е с ниска честота,
трептящ звук, който предполагам е АУМ. Не не винаги чувам тази честота. Понякога чувам различни
честоти(звуци с различни честоти). Тези различни по височина звучи с чакрите ли са свързани и това
показва ли че те са активни или пък, че се почистват? Трябва ли вниманието да се фокусира върху
45
тези звуци или те трябва да бъдат изоставени?
О: някой зададе сходен въпрос и беше разгледан в урок #53 "Пранаяма В&О – Светлина и звук”.
Накратко, да, пречистване е, и ние просто леко предпочитаме нашата практика пред преживяванията,
които се появяват. И да, чакрите участвуват, но няма нужда да се занимаваш с подробностите. Това е
“под капака”, нали разбираш, за да използвам аналогията от предишните уроци.
Истината е че всички наши вътрешни сетива се оживяват в нашата нервна система(надите и
чакрите) като напредваме по пътя така, че трябва да помним да не се разсейваме от практиките, които
отварят нервната ни система за божествените преживявания. В йога промяната в сетивните
преживявания се нарича “пратяхара”, което често се интерпретира като загуба или изоставяне на
сетивните преживявания. Понякога се приема, че означава убиване на въвлечеността в сетивата, или
техния контрол. Нещо анти-сензуално, нещо такова. Това е довело до странни практики в някой
случаи, бягство от естествените преживявания в света. Това е ограничена интерпретация на пратяхара.
Това което всъщност пратяхара означава, е разширяване на сетивата навътре, означава, че ние
чувстваме повече и повече божествени качества вътре, които първоначално са по-омагьосващи
отколкото физическата сетивност и заради това сме привлечени към тях. Ние не отхвърляме
физическата сензуалност. Ние просто започваме да действуваме в по-широк спектър от сетивност с
отварянето на нервната система навътре. С времето, дори физическите сетива се усилват с отварянето
на вътрешната сетивност, и сензуалността ни се вижда широка като континуум. Между временно, ние
продължаваме с нашите ежедневни практики, която са причината подлежаща трансформацията.
Надигането на чисто тихо блажено съзнание, фундаменталната съставна част на този процес, ни
държи отвъд хватката на привързаността на егото към разширяването на сетивния опит.
Някой традиции използват вътрешните сетивни преживявания за практикуване. Няма нищо лошо в
това, ако това е традицията, която сме избрали и тя работи за нас. Но както ти каза, понякога
преживяванията са тук, а понякога ги няма, в зависимост от хода на пречистването в различните части
на нервната ни система. Това, което правим в напредналите йога практики са глобални практики,
които ще пречистят цялата ни нервна система, без значение какво още става отвътре. Именно за това
първо използваме медитация и пранаяма. Те ще извършат глобалното почистване и ние не сме
зависими от появата на специални преживявания в специални части на нашата духовна анатомия.
Рано или късно, всичко ще се отвори. Когато преживяванията се появят, велико. Ние им се радваме.
С времето ще ги имаме 24 часа дневно, седем дни в седмицата. Когато те идват по време на
практиките, ние просто оставаме с практиката, която правим. Когато дойдат по време на ежедневната
активност, можем да им се радваме, колкото искаме. Възприятията на вътрешния и външния ни свят
ще се променят много в посока на по-добро. Това плодът на практиката, не самата практика.
След като медитацията и спиналното дишане са добре установени, можем да добавим практики за
стимулиране от двете страни на спиналния нерв, за да събудим екстатичната проводимост, която
автоматично се разпространява в цялата ни нервна система автоматично. Тези практики вече бяха
дадени в предишните уроци.
В идващите уроци ще разглеждаме допълнителни практики за придвижване на праната от двата
края на спиналния нерв по посока на нашият център, нашето сърце.
Гуруто е в теб.
Урок 123
Значението на В&О / От Йогани / Дата: Sat Feb 21, 2004 0:55pm
В: Трябва ли да чета всички В&О преди да отида към уроците и дали уроците са главната част, да
съм загрижен ли за преминаването на набързо през В&О. благодаря ти отново за страхотната
информация. Чувствам страхотни резултати със спиналното дишане за сега.
О: благодаря, че ми писа. Щастлив съм, че намираш тези уроци полезни. В&О са интегрална част
от уроците. Много от тях дават инструкциии за нови компоненти от практиката така, че да четеш
всички уроци, включително В&О в реда в който те идват е най-добрият начин да получиш учебния
материал, който е вплетен в тези писания. "Тема:" дава доста добро указание за какво е В&О, но
понякога изненадващо нещо добро е скрито в тях, така, че пропускай на свой собствен риск.
Много хора от целия свят бяха щедри в споделянето на техните преживявания, радости, грижи по
техния духовен път. Благодарен съм на всички тези, които помогнаха по този начин. Това осигури
широк спектър от действителни преживявания, които имат хората, и ни позволи да обхванем по-
важните детайли на практиката, отколкото би било възможно по друг начин.
Отговарям на всички запитвания. До сега се справям. Много В&О не се публикуват поради тяхната
46
лична специфичност. В&О които се изпращат заедно с уроците са тези, които обхващат информация
върху практиките, която може да бъде полезна на всички членове на авангардните йога практики.
Гуруто е в теб.
Урок 127
Сидхасана или падмасана? / От Йогани / Дата: Tue Feb 24, 2004 0:49pm
В: Правя медитация в падмасана(поза лотус) от дълго време. След като прочетох твоето писмо аз
осъзнах, че при падмасана няма изобщо никакъв натиск върху перинеума. Трябва ли да превключа на
Сидхасана? Опитах, но изглежда, че ще ми трябва доста време, за да свикна с нея. Кажи ми как трябва
да продължа. При падмасана, едно ограничение, което откривам е, че след седене в продължение но
около 45 минути краката ми започват да се чувстват леко обезчувствени и това ме разсейва малко.
О: Падмасана е много добър седеж със свои собствени ползи, макар, че не много хора могат да
седят в тази поза за дълго време. Сидхасана в упростената форма дадена в тези уроци е най-лесният
седеж, след като го постигнеш. Ефектите му могат да бъдат постигнати и с използването за
заместители(протези) в перинеума. Виж уроци #33 и #75 за подробности.
Коя поза е най-добрата? Зависи от твоите предпочитания и подход към постигането на твоите цели
в йога. Ако не си склонен пряко да стимулираш сексуалната енергия за надигане на кундалини, тогава
сидхасана не е нещо в което да се втурваш. От друга страна, ако си склонен да въведеш сексуалната си
енергия по пряк начин, тогава сидхасана е много желателна, по-желателна от падмасана.
Въпрос е къде по "скалата на тантра" попадаме в този момент от времето. Сидхасана е в ляво от
центъра по тази скала, а падмасана е в дясно от центъра. Лявото работи повече със сензуалността в
практиките, а дясното работи по-малко със сензуалността. Както знаеш ние отиваме далече на ляво в
практиките в групата по тантра. Сидхасана е в тази посока. Колко сме склонни да отиваме в сидхасана
е функция на нашата бхакти, която е свързана с това колко пречистване имаме в нервната си система.
Интересното е, че повечето пречистване ни окуражава да участвуваме пряко в култивирането на
сексуалната енергия нагоре в духовните практики.
В йога е невъзможно да се избягва занимаването със сексуалната енергия безкрайно, защото рано
или късно нервната система се активира от надигането на кундалини и вътрешният екстаз експлодира
вътре. Няма нищо по-сензуално от това. Всичките авангардни йога практики са нагласени така, че да
улеснят естественото събуждане на екстаза в нервната система. Дори медитацията в края на краищата
е за това, идваща дълбоко от вътрешната тишина, за да се обединени в екстатично блаженство
навсякъде в тялото и отвъд него. Именно за това наричаме авангарните йога практики “лесни уроци за
екстатично живеене”.
И все пак, всеки има свои собствени наклонности в йога практиките и уважаваното на личните
тенденции на всеки е много по-важно отколкото даването на всеки, един и същ, като “форма за
сладки“, подход към просветлението. Една технология е добра само, ако е достатъчно гъвкава така, че
всеки да може да я използва. Именно за това, ние поддържаме практиките колкото се може по гъвкави
и преки доколкото е възможно и говорим много за самоопределяне на темпото. Всеки трябва да
пътува по своя си начин, със своята си скорост. Кутията с инструменти е тук за да бъде използване
или да не бъде използвана, както намериш за добре. Ако не се нуждаем от този инструмент сега,
можем да се нуждаем от него в бъдещето/по-късно/. Нещо такова.
Като имам предвид, че се интересуваш, вероятно е добре да обмислиш правенето на сидхасана.
Проправи своя път до сидхасана постепенно и виж дали работи за теб от гледна точка на енергията.
Ако не работи, можеш да се върнеш отново на падмасана. Няма да ти навреди да познаваш и двата
седежа. Аз преминах през подобна фаза на тестуване/експериментиране преди много години и
завърших в сидхасана като седеж за трайно използване. Аз останах малко по-наляво от центъра, тъй
като в съответствие с личният ми опит, това ми се струваше перфектното решение за мен. Каквото и
да е за теб, то ще бъде напълно уважено.
Гуруто е в теб.
Урок 129
Наули – Събуждане на кундалини с коремните мускули / От Йогани / Sun Feb 29, 2004
В урока за йони мудра кумбхака, въведохме маньовър наречен удияна, който е повдигане на корема
с използването на диафрагмата. Понякога удияна се нарича “коремен лифт (асансьор)”. Ще си
спомниш, че удияна означава “да полетиш нагоре”. Удияна е малко трудна докато правим задържане
на дъха вътре, тъй като диафрагмата не отива толкова нагоре когато дробовете са пълни с въздух.
Поради това беше предложено да практикуваме удияна вън от практиката на йони мудра кумбхака.
47
Правим това като стоим с разкрачени крака, малко повече от ширината на раменете и с леко свити
колена, навеждаме се напред колкото е нужно, за да достигнем с ръцете коненете си. В тази поза,
пирличаме на стопер в бейзбола, наведен напред с ръце върху раздалечените си колена, напрегнато
очкавайки за батера да удари топката. Може би и в крикета застават по този начин?
В йога (не при бейзбола!), след като сме заели тази позиция на стопер, издишваме всичкият въздух
от дробовете си и след това повдигаме диафрагмата. Ако правим това без дрехи, ще видим, че коремът
ни се вдлъбва и отива нагоре след диафрагмата към гръдната кухина. Повечето школи преподават тази
стояща удияна като част от редовната рутинна практика на позите и това е добро време за
практикуването и - по време на асаните и преди пранаяма и медитация. Удияна има добри ползи за
здравето. Тя също така засмуква енергия нагоре от тазовия район, заради което е част от йони мудра
кумбхака, заедно с другиге мудри и бандхи, които ние правим, всички насочени към събуждането и
придвижването на енергията на кундалини нагоре през нервната система.
При удияна ние използваме корема по един много статичен начин, не правим нищо динамично с
коремните мускули. Просто придръпваме корема навътре като повдигаме диафрагмата нагоре. Можем
да направим удияна динамична като движим диафрагмата нагоре и надолу. Бихме искали дори да
раздвижим нещата дори още повече и да поставим повече стимулация върху кундалини в нашия тазов
район. Като правим това, ние също така подготвяме стадии на интегрирана мрежа от цялотелесни
микродвижения, които се появяват с нарастването и узряването на екстатичната продуктивност в
нашата нервна система. Част от тази интеграция е автоматичното свързване между движенията в
корема и движенията в тазовия район, което евентуално ни дава екстатични микро-движения от
корена нагоре по целия път към гръдния кош.
Разбира се, нищо от това не започва като “микродвижения”. Ние трябва да започнем с
„макродвижения”, което са всъщност мудрите и бандхите, когато ги учим за първи път. Ако се учим
да свирим на цигулка, ние трябва да се научим да правим майсторски първо дългите прости
монотонни движения преди да отидем в кратките сложни мултитонове. Нещо такова; мудрите и
бандхите обикновено започват като наблегнато подчертани и видими, и след това по един естествен
начин се рафинират с времето до фини невидими автоматични манипулации дълбоко вътре в нашата
нарастващо екстатична нервна система. След това, движението на екстатичната кундалини енергия в
нашата нервна система е тази, която изпълнява микро-движенията в цялото ни тяло, а ние ставаме
свидетели на безкрайно величествено представление на светещата невро-биология, която тече вътре в
нас.
Динамичната техника, която ни отвежда отвъд удияна се нарича „наули”, което означава, „да
разбъркаш, да биеш (масло)”. Започваме в стояща позиция на стопер, която описахме по-горе. След
това правим удияна, като избутваме въздуха и придърпваме диафрагмата нагоре, което придърпва
корема навътре. И така вече сме в удияна. Сега ще правим някой други неща, за да развием наули.
Нека го направим стъпка по стъпка.
След като вече сме в удияна, първото нещо, което правим е да контрахираме(свием) коремните
мускули като натискаме надолу върху коленете си, равномерно през двете си ръце. Нещо като да
правим клякане докато стоим. Не настъпва движение на сядане тъй като ръцете ни дланите ни
поддържат горната част на тялото върху коленете ни. Ние сме в удиана докато правим това така, че
нашият корем е все още придърпан навътре. Сега става нещо ново. Дори и да придърпваме нашия
корем навътре с диафрагмата, ще забележим, че коремните ни мускули изпъкват навън като линия,
нагоре и на долу от центъра на корема ни. Това добавя още повече всмукване в тазовия район. Опитай
да свиеш коремните си мускули няколко пъти докато си в удияна и виж как те се появяват около
средната линия на корема ти.
Резюме: Заставаш като стопер, ръце върху коленете. Издишваш въздуха. Повдигаш диафрагмата.
Отбелязваш, че коремът ти се всмуква навътре. След това дърпаш цялото си тяло(облегнато с ръце на
колената) надолу към колената като коремните мускули са нагласени както при клякане. Виж линията
на коремните мускули които се надигат от двете страни на срединната линия на твоя корем.
Виждаш ли колко е лесно? Почувства ли допълнителното издърпване върху своя таз? Страхотно!
Сега вече го разбра нали? Сега свий тези коремни мускули няколко пъти. Започни ритмично, като
свиваш на всеки няколко секунди. Намери си ритъм, който ти харесва. Когато го направиш няколко
пъти, може би ще откриеш, че свиването на коремните мускули се съгласува с нивото на
малабандха/асвини до което се достигнал. Остави ги да вървят заедно, ако искаш. С времето, те ще се
интегрират в едно на фино неврологично ниво и няма да можеш да правиш едното, без да си склонен
48
да правиш и другото. Тови вид естествена интеграция ще се случи със всички мудри и бандхи в
тялото. Но за това по-късно.
Ето те тук, свиваш. Може би чувстваш малко приятна енергия да идва в корема ти, а може би и
отвъд него в корема, и дори нагоре до главата. Коремните мускали са много мощни за събуждането на
кундалини по този начин.
Но това още не е наули, нали разбираш. Не сме започнали с „въртенето” на тези мускули. Ключът
към въртенето е в разделянето на свиването на нашия ляв коремен мускул от свиването на десния и
след това координирането на свиванията във въртящо движение. Имаме два дълги коремни мускула
там. Единият отива нагоре и надолу от дясната страна на нашия корем, другият отива нагоре и надолу
от лявата страна. Как да ги разделим? Не е много трудно да се научим как, благодарение на нашата
поза на стопер.
И така, нагласи се в позата на стопера за удиана и наули, както преди. Този път, вместо да
контрахираш долу с коремните мускули с еднакво налягане пред двете ръце, просто контрахирай с
една ръка към едното коляно. Ти си избери кое. След като си в удияна, просто контрахирай корема си
до едното коляно през едната ръка. Какво става? Видя ли как се свиват коремните мускули, а другата
остава навътре? Ако е така, значи си го направил правилно. Сега превключи на другата страна. Свий
корема си като цялото налягане отива към другата ръка и другото коляно. Коремните мускули на
другата страна свиха ли се? Добре. Сега опитай да свиваш ту в едната, ту в другата страна със същия
ритъм, който изплозваше, когато правеше двете страни едновременно. Само, че този път ще бъде лява
страна, дясна страна, лява страна, дясна страна и така нататък.
Сега ти издърпваш нагоре тазовия район в алтернативните страни. Това ще бъде по-стимулиращо
върху кундалини енергията. Готов ли си да отидеш за цялото? Нека да видим дали можем за завъртим
тези мускули.
Да предположим, че имаш коремни мускули, които гладко отиват ту към едната, ту към другата
страна, оства само още едно нещо, за да направиш наули пълна. Вместо да отиваш навътре и навън с
мускулите от ляво на дясно, едно по едно, опитай да направиш „плъзгане” от ляво на дясно. Това
означава, че докато твоите леви коремни мускули за свити и изпъкнали, започваш с десния, още преди
левият да е отпуснат така, че идва момент в който и двата, левия и десния коремен мускул са свити в
средата. След това, докато отиваш понататък към свиването на десния коремен мускул, левият ще се
разпусне. Ефектът, е че виждаш едно непрекъснато движение на коремните мускули, което минава по
корема от ляво на дясно, като плъзкане. Тогава, когато десният мускул се освобождава и отива
навътре, левията отново се свива и излиза напред. След това обратното, отиваш отново на свита лява
страна, до свита дясна страна. И отново и отново, като въртиш от ляво на дясно, от ляво на дясно,
отново и отново. Можеш да почувстваш и регулираш въртенето като чувстваш преместванетона
налягането, което минава през ръцете ти от лявото коляно към дясното коляно, докато свиването на
твоите коремни мускули се премества от лявата към дясната страна, и след това обратно.
В този ранен стадий на наули, това което правим е трениране, за да разработим навик. Ще бъде
доста несръчно в началото, без съмнение. Но не се предавай, ще го овладееш. Първо се научи да го
правиш в едната тсрана. Започваме с „въртенето” на мускулите от ляво на дясно. След като постигнеш
това, опитай да го направиш обратното, от дясно на ляво. След като си в състояние да въртиш в двете
посоки, ще си на път да станеш ти самия експерт по наули.
След известно практикуване ще си в състояние да въртиш коремните си мускули подобно на въже
за скачане, с приятни ефекти върху енергията в твоя тазов район. Кундалини няма да бъде в състояние
да се съпротивлява да се появи като я стимулираш с това галене.
Не правим това микро-движение наули по време на седящите практики. Правим го преди да седнем
да правим пранаяма и медитация. Може да е част от нашите асани, тогава когато правим удияна в
нашата рутинна практика. Или ако ако не сме разработили навика да правим асани, можем да правим
наули само преди да седнем да практикуваме. Правенето на наули преди седящите практики събужда
нервната система по начини, които са много поддържащи(подкрепящи) за пранаяма, йони мудра
кумбхака, и медитация.
Опитай да правиш поне 20 ротации от наули във всяка една от посоките преди всяка сесия на
пранаяма и медитация. Ако не ти стига въздуха по време на наули, не се напъвай излишно. Просто
спри, поеми дълбоко въздух един или два пъти, издишай отново, и продължи. След като свикнеш с
наули, ще бъдеш в състояние да правиш наули по по-малко формален начин в ситуации, които не
включват позата на стопера. Например, след като имаш навика за разделен контрол на двата коремни
49
мускула, ще стане по-лесно да правиш наули, докато лежиш по гръб отпуснат и евентуално когато
клькаш. С времето наули ще се рафинира до точката в която ще бъдеш във въстояние да я правиш
фино без видимо движение, просто навсякъде, с чудесни екстатични ефекти. Този вид наули се
съчетава много добре с фините движения на мулабандха / асвини, докато правиш кечари. Тези
екстатични упражнения могат да бъдат правени и на публично място, без никой да знае, че ги правиш,
с изключение на излъчването, разбира се.
Ще използваме фина версия на наули, когато се предвижим към динамична джаландхара(помпата с
брадичката), която включва горната част на тялото в много по-голяма степен в стимулирането на
кундалини енергията между сърцето и главата.
Наули е мощна практика с далеч отиващи ефекти. Не включихме нормалните предупреждания в
началото на този урок, защото наули обикновено не е практика, която може да ни хвърли
непосредствено в неприятности с енергията на кундалини. Естествено, от само себе си е ясно, че ако
имаме някакви здравни проблеми, които да се влошат от наули, тогава не трябва да правим наули.
Освен това, ако наули се практикува за период от време без ползата от практикуването на практиките
за глобално пречистване – медитация и спинално дишане, може да доведе до енергийни дисбаланси в
тялото. От полза е да имаш установени добри общо пречистващи практики преди да предприемеш
пректики, които са насочени към специални области от тялото за стимулиране на кундалини. Именно
заради това започнахме в началото на уроците с медитация и спинално дишане и продължаваме да ги
наричаме сърцевинни авангардни йога практики – предпоставка за всичко друго което предприемаме.
Ако искаш можеш да правиш наули преди да научиш други авангардни йога практики отвъд
медитацията и спиналното дишане. Тези двете са препоръчвания минимум препоставки за наули.
Винаги се старай да имаш гладки практики преди да започнеш с нови. Много важно е да
поддържаш стабилна платформа от практики, които можеш да поддържаш за продължително време.
Когато разбереш, че си готов, можеш методично да добавяш нови практики когато твоята бхакти те
повика за повече.
Гуруто е в теб.
Урок 131
Координиране на самбхави и спиналното дишане / От Йогани / Tue Mar 2, 2004 5:37pm
В: Срещам се с проблем, когато правя Самбхави и Спинално дишане едновременно. Мисля, че
когато се концентрирам върху спиналното дишане моите очи не остават фиксирани между очите.
Очите ми отиват там където отива и вниманието ми. Ако правя самбхави отделно, нямам никакъв
проблем. Но когато започна със спиналното дишане, тъй като вниманието ми е върху него, очите ми
прекосяват гръбначния стълб. Мога ли да си си представям картината на гръбначния стълб между
очите за да разреша този проблем? Ако се концентрирам върху физическата позиция на Сушумна
моите очи не искат да останат насочени към мястото между веждите. Можеш ли да ми предложиш
начин за синхронизиране на тези две практики?
О: Това е едни много добър и важен въпрос. Мисля, че много се срещат с това
предизвикателство(затруднение) в една или друга степен. Координацията между самбхави и
спиналното дишане е нещо, което се развива с времето. Първоначално става дума за формиране на
навик, а след това става лесно поради събуждането на вътрешния сензорен опит, които привлича
очите и вниманието по естествен начин към тяхното оптимално функциониране за надигането на
екстаза.
Живели сме целия си живот с вниманието фокусирано и отиващо през физическите ни очи. За да
разширим хоризонта на вътрешния си духовен живот необходимо е да развием допълнителната
способност физическите ни очи да отиват на едно място, а вниманието ни да отива на други места. Да
си представяш образа на тръбначния стълб в точката между веждите не води до това, макар идеята да
е много умна.
За да изпълни своята функция при спиналното дишане, вниманието трябна да прекосява
физическата дължина на спиналния нерв (сушумна) от корена в перинеума до точката между веждите,
отново и отново. Когато това се прави с дълги бавни цикли на дишане и други аспекти на практиката
на спиналното дишане, това предизвиква балансираното движение на прана в спиналния нерв, а и
култивирането на цялата нервна система. По същото време, физическите очи стимулират по
физически начин неврологичните и биологичните процеси, които започват в мозъка и достигат надолу
през спиналния нерв до корена. И така, докато вниманието се движи с дишането в спиналния нерв,
очите физически стимулират мозъка, което също така засяга спиналния нерв чак до долу. Освен това,
50
налице е сбръчкване на веждите(леко придвижване на веждите една към друга), което участвува във
физическото стимулиране на мозъка. Това е другата половина от самбхави. Единственото време по
което самбхави включва внимание, освен физическото позициониране е, когато вниманието се изкачи
нагоре и отиде в (или през) точката между очите. Но даже и това не ангажира вниманието да минава
през очите. Очите просто са там, но ние не гледаме през очите. Ние гледаме през спиналния нерв,
което е третото око в това място.
При спиналното дишане, от време на време фиксираме нашият вътрешен поглед през точката
между веждите(както при йони мудра), ние не даваме вниманието си на физическите ни очи. Ние
участвуваме във вътрешно гледане. Физическите очи не се използват за вътрешното гледане изобщо.
Очите заедно с веждите, изпълняват физическа функция, изстисквайки вътрешността на мозъка по
някакъв начин и това е всичко.
Това разделяне на вниманието и физическите очи е много важно за развиването на вътрешните
духовни преживявания.
Когато Исус е казал, „Когато очите ти станат едно, твоето тяло ще се изпълни със светлина” той е
говорел за две неща: Физическото центриране на очите и на вниманието, фокусирано в спиналния
нерв, което функционира през третото око. Когато тези се направят съгласувано, те изпълват тялото
със светлина, след като екстатичната проводимост се появи в спиналния нерв и се разпространи в
останалата част на нервната система.
И така, как постигаме това разделяне на вниманието и физическите очи? Сензорната обратна
връзка е важен фактор за това. Екстатичните усещания вътре в тялото са най-добрата сетивна обратна
връзка. Но какво да правим, ако все още нямаме вътрешната екстатична проводимост? Как да
разделим вниманието от очите? Все пак можем да използваме сетивна обратна връзка, за да
разработим навик и разработването на този навик ще ни помогне да възникне вътрешната екстатична
проводимост.
Избери си предмет в другия край на стаята и го наблюдавай. Не го изследвай, или дори не го
виждай. Просто постави очите си върху него и ги остави там. Докато правиш това позволи на
вниманието си да отиде в твоя перинеум. Не е трудно да се нарави, нали? Сега, като държиш очите си
върху този обект, нека вниманието ти да се придвижи на нагоре към центъра на твоя гръбначен стълб
до точката между очите. Не се вълнувай от дишането. Просто направи гледането на обекта и движи
вниманието. Когато очите ти се отклонят от обекта, и забележиш това, просто ги върни обратно върху
обекта. Използвай обекта, там пред теб, като визуална обратна връзка. Отиди нагоре и надолу по
гръбнака няколко пъти със с вниманието си без да отделяш очите си от обекта. Практикувай така за
известно време, докато усетиш, че можеш да движиш вниманието си нагоре и надолу по гръбнака си
без да откъсваш очи от този обект твърде много. Ако очите или вниманието се изключат, тогаво
лекичко и без напрежение ги върни към задачата. Става дума за разработването на навик, също като да
се научиш да почукваш върху главата с едната си ръка, докато гладиш кръгообразно корема си с
другата ръка.
Продължи да правиш упражнението, докато можеш да движиш вниманието си нагоре и надолу по
гръбначни стълб като поддържаш невиждащия поглед към обекта. Обектът е твоята сетивна обратна
връзка, която ти позволява да държиш очите си на едно място, докато вниманието се движи на друго
място.
След като постигнеш добър успех в правенето на това, опитай го при действителното спинално
дишане. Сбръчкването на веждите предизвиква усещане в точката между очите, която също може да
бъде използвана като сетивна обратна връзка за очите. Виж дали можеш да използваш това, за да
доведеш очите центрирани и гледащи нагоре, докато твоето внимание се движи нагоре и надолу по
гръбначни стълб. Не е визуална сетивна обратна връзка така, че в началото може да не е лесно, както с
използването на обекта в другия край на стаята. Но го опитай. Ако е твърде голям скокът(преходът) от
използването на обект, тогава винаги е тук върха на носа или пък можеш да гледаш нагоре с
полуотворени очи така, че да имаш визуална връзка за самбхави по време на спиналното дишане. Тези
не са идеалното решение, но ако не се нуждаеш от визуална обратна връзка, тогава използвай ги,
докато си готов да отидеш към усещането за леко свъсени вежди.
Това от което имаме нужда при самбхави е нещо от което очите да получат сензорна обратна
връзка, нещо, към което, можем нежно да връщаме очите очите, когато осъзнаем,, че те са отишли
(отблуждали?) някъде другаде. Както вече казах, по-късно, екстатичното удоволствие вътре в тялото е
нещото, което ще ни кара да издигаме и центрираме очите. За сега, ние използваме друга сетивна
51
обратна връзка, която да ни позволи да тренираме очите и да ги разделим от вниманието, което се
движи нагоре и надолу по гръбначния стълб.
Ако вниманието се връща отново към очите като правим всичко това, това не толкова трудно нещо.
Знаем как да се справяме с блуждаещото внимание от тренировките ни в/по медитация. Когато правим
спиналното дишане вниманието ни може да бъде на всякъде – в очите, в мислите и емоциите, в
бакалницата, или дори на другия край на галактиката. Навсякъде. Когато това се случи по време на
медитация, какво правим? Ние просто леко и нежно, внимателно се връщаме към мантрата. При
спиналното дишане е същото. Когато вниманието ни отиде в очите или някъде другаде, ние
забелязваме това, и просто леко се връщаме към нашето спинално дишане. Ако се изгубим къде сме в
гръбначния стълб, няма значение. Не е нужно да е точно. Ние просто настигаме дишането(дъха). Ако
вдишваме, отиваме нагоре по гръбнака. И продължаваме така. Когато вниманието отново отиде
някъде другаде, ние просто подхващаме спиналното дишане отново. Това ще се случва много пъти.
Това е нормално. Очите ще отблуждават много пъти също така. Това е нормално. Ние никога не се
напрягаме и не се борим за перфектност. Такова нещо няма. Практиката работи най-добре тогава,
когато се отнасяме леко към нея, предпочитайки процедурата, която правим когато осъзнаваме, че сме
я напуснали. И така, сензорна връзка за очите, и леко и нежно предпочитане на движението на
вниманието нагоре и надолу по гръбнака са ключовете към развиването на способност за разделяне на
двете функции. Ще стане бавно. Рим не е бил построен за един ден. Евентуално, ще правим много
неща по едно и също време по време на спиналното дишане. Те са навици, които ние разработваме
един по един, които в последствие стават автоматични.
Някъде по пътя ще почувстваме удоволствие да извира от корена на гръбнака ни. След това ще
забележим, че то се променя чрез самбхави. Ще забележим също така, че спиналното дишане се
разпространява нагоре и надолу и навсякъде в нас. Ще бъдем наградени с екстаз за това, че сме
правили практиките. Ще бъдем кондиционирани да отговаряме с екстаз много лесно и след това
всички елементи на практиката ще се превърнат в бриз(лек ветрец). Тази способност е вградена във
всички нас. И така, започваме в началото с каквато сетивна обратна връзка разполагаме, като знаем, че
цял нов свят ни чака вътре. Преди да го познаем, нашето тяло ще бъде изпълнено със светлина и ние
ще бъдем къпани в нея през целия ден и нощ в екстатичното блаженство на Бог. Гуруто е в теб.

Урок 133
Нектар / От Йогани / Дата: Sat Mar 6, 2004 3:20pm
В: Ппонякога чувствам много сладък вкус в гърлото си. Не е точно сладък, а това което се нарича
мадхур(индийска дума.. не съм сигурен кой е английският еквивалент).Случва се когато си пожелае и
свършва за около час. Не бях състояние да намеря нещо с което да го свържа. Нито с това с какво
правя или се храня. Изпитвам удоволствие когато се случи. И колкото повече преглъщам, толкова
повече мога да усетя вкуса. Надявам се, че можеш да ме осветлиш по въпроса.
О: Твоето описание звучи като нектара, наречен амрита или сома, който идва от мозъка през
назофарникса. Появата му се стимулира от духовните практики, особено от пранаяма, кумбхака и
кечари макар, че може да е от всяка практика, понякога дори само от бхакти.
Биологията на кундалини предполага сексуалните същности(есенции) да се изкачат нагоре през
смилателната система и през други канали. След като това стане, в мозъка има процес, който довежда
нектара отново надолу в храносмилателната система през споменатите предни проходи, където
нектарът се обработва отново и се изпраща нагоре отново. И така, става дума за кръговрат, нагоре през
средата и надолу през предната част, нещо такова. Тази биология е основата на надигащите се
вътрешни преживявания. Това е част от човешката духовна трансформация. Авангардните йога
практики са направени за да стимулират това.
Нектарът обикновено е сладък и с аромат като на цветя. Най-много се забелязва в ранните стадии
на събуждането на кундалини. По-късно се забелязва по-трудно. Не се фиксирай твърде върху него.
Продължавай с практиките си, каквито и да са те. Това преживяване е част от по-голям процес и не е
края само по себе си. Хубави неща се случват Гурото е в теб.

Урок 135
Кундалини токове в краката и ръцете / От Йогани / Дата: Tue Mar 9, 2004 10:59am
В: Практикувам йога и пранаяма от около 6 години. Започнах тази практика за да се спася от
брохиалната си астма и сега имам около 90% успех. Обикновено не правя медитация, освен някой
52
себеутвърждения и релаксация след моята пранаяма, тъй като звукът Ом не ме интересувал особено,
поради моята религиозна принадлежност. Сега намерих твоите уроци и практикувам на медитация
съгласно твоите инструкции за последните 50 дни. (за последните 3 години моята йога не беше
редовна, но аз правя пранаяма в продължение на 5 минути дневно, преди да започна медитация).
Когато започнах да медитирам беше добре и за няколко дни като, че ли приятен хладен бриз(студен
поток) започна да тече в гърба ми по време и след медитация. По време на моите молитви, през деня и
в следобяда чувствам същото усещане в гърба си, което се разпространява до раменете. Правя
параняма и медитация в сидхасана.
Моят въпрос е, през последните десетина дни, през деня между 10 часа сутринта и 14:30 - 15:00
имам усещане за студени потоци течащи само в двата ми крака и двете ми ръце от раменете до
върховете на пръстите. Понякога усещането е много силно, но е приятно. Моля те, кажи ми какво е
това състояние. Моето разрибане е че енергията тече в горните части на тялото, а не в долните. Моля
те кажи ми какво е това или или пък това е енергията течаща надолу, вместо на горе. Бъди добър,
посъветвай ме.
О: Това е кундалини енергия. Може да бъде много очевидна в краката и ръцете. Сигурно си чул
изразът, „лотусови крака”? Кундалини отива там където нервната система отива. Това означава до
всяка клетка в тялото. Започва от спиналния нерв(сушумна) и се излъчва от там, понякога внезапно с
надигането на екстатичната проводимост в спиналния нерв, друг път с известно закъснение във
времето, докато кундалини проправи своя път навън от спиналния нерв. Също така, от гледна точна на
енергията, фината нервна система достига далеч отвъд тялото чрез аурата и кундалини отива там също
така. Това е начинът по който другите могат да почувстват надигащото се екстатично блаженство.
Хубавите вибрации, нали разбираш.
Преди много години същите преживявания, които ти описваш се събудиха в мен. Беше толкова
интензивно удоволствие в краката ми, че единственият начин по който можех да го успокоя беше като
ходех бос из квартала. Беше сякаш имах оргазми с краката си. Същото нещо имах и в ръцете и
дланите. Физическата активност помага за успокояването на тези преживявания. Може да погледнеш
урока за кундалини симптомите и тяхното лечение, ако чувстваш, че имаш нужда да изгладиш тези
преживявания.
Симптомите се дължат на триенето между кундалини енергията и дълбоките запушвания, които се
освобождават, излизат. С времето, нещата се изглаждат и попадаш в безкрай от екстатични чувства
навсякъде в тялото. Екстатично живеене.
Ако трябва да гадая, бих казал, че твоята пранаяма е отваряла нервната система през изминалите
години и сега медитацията се възползва от тази култивирана ситуация. Постъпваш много мъдро като
си започнал да медитираш в добавка към твоята пранаяма. Връзката между двете практики и
важността да се правят и двете, се обсъжда през всичките уроци до сега, като се започне с първите
инструкции по спинално дишане. Може, ако искаш да доведеш твоята пранаяма до нивото на
спиналното дишане, ако не си го направил вече. Това ускорява ефектите на пранаямата, докато в
същото време осигурява много повече баланс на енергиите в нервната система и така има повече
прогрес с по-малка вероятност от появата на ексцесивни енергийни потоци.
Хубави неща се случват. Гуруто е в теб.

Урок 137
Да стъпиш с двата крака в рая / От Йогани / Дата: Wed Mar 10, 2004 4:54pm
В: Готов съм да започна медитация отново, за да почувствам отново това, което чувствах в
миналото. Започна когато бях в училище. Винаги съм се стремял към нещо, но до сега не знаех към
какво. Тогава започнах да медитирам. Винаги съм опитвал да медитирим в шавасана, тъй като се
казва, че тази асана е позицията при която можеш да седиш или лежиш без да напраягаш тялото си в
продължение на часове.
Беше преди 5 години когато един ден почувствах светлината. Не мога да обясня какво е… но на
следващия ден цялото семейство ми каза, че през нощта съм бил във въздуха - поне на 1 метър над
леглото ми и тялото ми светело. От този ден насам търся да разбера какво ми се е случило. Продължих
да правя медитация и след като се случи това няколко пъти съм се чувствал безтегловен и чувствам
странно усещане в областта на третото си око. След това, заради учене, работа и семейство, изоставих
медитацията и и сега почти три години по-късно, все още чувствам понякога миризмата на цветя,
понякога не мога да позная миризмата от какво е, но е много приятна. Понякога чувам звънящи
53
камбанки вътре в мен и понякога чувам звукът на Хрийм, който звучи така хрииииииииииммммм.
Моля те помогни или поне ми кажи как да продължа, тъй като сега не медитирам и искам да започна
да медитирам отново.
О: Благодаря ти, че писа и сподели. Можеш да се върнеш от началото на съобщенията във уеб
страницата; уроците вървят стъпка по стъпка през инструкциите върху медитация, пранаяма и след
това в комбинирането с физически практики(бандхи, пранаяма, асани, кумбхака). Има също така и
дискусия по въпроса „Защо”, който се появява в нас и как да го използваме за да увеличим бхакти –
желанието за божественото. Няма много философия и теория в тези уроци. Фокусът е върху
практиките и върху справянето с различни видове преживявания, които са появават като резултат от
тези практики.
Твоите преживявания на вътрешна светлина, безтегловност, приятни аромати, вътрешни звуци и
др, са симптоми на добро пречистване в твоята нервна система. Разбира се на голимия „симптом” е
безкрайната божествена радост.
Ще имаш бърз напредък след като започнеш отново практиките. Помни, че симптомите на
прочистване не са самите практики и че понтатъшния процес е функция от практиките, не отделяй
излишно внимание на което и да е от преживяванията, дори и на чудесата. Това идва направо от Йога
Сутра на Патанджали и е добър практически съвет за всеки стъпил на пътя на йога, който има какъвто
и да е вид преживявания.
Шавасана (позата на трупа) е чудесна поза, която се прави обикновено в края на пректикуването на
асани, може също така да бъде правена и в края на седящите парктики на медитация, пранаяма и др.
Традиционно не се използва за медитация и за това има различни причини. В тези уроци можеш да
намериш препоръки за лесни начини за седене. Ще видиш как се развива седенето с напредването на
практиките.
Ако желанието ти да медитираш е силно, ще откриеш време, за да правиш ежедневната си рутинна
практика. Тя отнема само 20-30 минути два пъти дневно за начало. Как се управлява времето също се
обсъжда в уроците.
Ако решиш да се върнеш към предишните си практики или имаш учител или гуру, който да ти
помага, тогава разглеждай тези уроци просто като „храна за размисъл”.
По всичко личи, че ти вече си стъпил с един крак в рая. Може би вече е време да стъпиш с двата
крака. Желая ти успех по избания от теб път.
Гуруто е в теб.
Урок 139
Динамична джаландхара – Помпа с брадичката / От Йогани / Дата: Fri Mar 12, 2004 2:03pm
С медитацията и спиналното дишане ние правим глобално почистване на нервната система, като
стимулираме и балансираме бежествените енергии в нас по същото време. Върху тези две чудесни
практики, добавихме серии от мудри, бандхи и асани, за да работим специфично с някой области на
тялото, долната част и горната част. С кумбхака(задържане на дишането) при йони мудра, ние
увеличихме значително стимулирането на кундалини и потока на прана в спиналния нерв и отвъд
него. След това добавихме наули и започнахме насочена практика, за да доведем кундалини дори още
по-нагоре от тазовия район, през корема, към сърцето.
Сега, екипирани със всичко това, ние сме готови да насочим потоците от енергия между сърцето и
главата. Това е територията на динамичната джаландхара. Вече научихме статичната джаландхара
бандха с йони мудра кумбхака. Това беше като довеждахме брадичката надолу към гръдния кош, до
където е границата на комфорта. Сега ще я използваме по един по-динамичен начин. Ефектът ще бъде
да стимулираме двежението на праната между сърцето и главата. Наричам я „помпата с брадичката”,
тъй като праната е изпомпвана нагоре и надолу между сърцето и главата при тази практика по начин
по който няма да повярваш. Това е практика за истинско очистване и енергийно стимулиране за
горната част на тялото и главата.
Ще добавяме нова сесия на кумбхака с помпата с брадичката. Повече за логистиката на това ще
говорим по-късно. За сега, това, което ще правим е да се нагласим по същия начин както за йони
мудра кумбхака, с изключение на това, че няма да използваме пръстите върху очите и носа. Искаме
главата да е свободна, за да може да се движи.
И тук важат същите ръководни правила, който дадох при йони мудра кумбхака, относно
предварителните практики, които трябва да са овладяни и стабилни, и да няма здравни проблеми,
които да бъдат отежнени от задържането на дишането. Трябва да бъдеш стабилен във всички аспекти
54
на йони мудра кумбхака преди да опиташ помпата с брадичката. Едно допълнително предупреждение
за помпата с брадицката е, че не трябва да имаш заболявания на шията и главата, които биха могли да
бъдат влошени чрез движенето на главата.
И така, седим в сидхасана. Правим стандартното вдишване от корена нагоре по спиналния нерв до
точката между веждите и задържаме дишането си, като затваряме трахеята в гърлото си по обичайния
начин по който задържаме дишането с използването на епиглотиса. След това отиваме в мулабандха,
уддияна, самбхави и кечари, и гледаме с внимание през третото око, същото както при йови мудра
кумбхака. При помпата с брадичката ръцете ни почиват върху коленете или бедрата.
Сега започваме да въртим главата си бавно на ляво, след това назад, след това надясно, и след това
я оставяме „да падне” към гръдния кош с по-бързо внезапно двежение, като се люлее от дясно на ляво
през долу и се връща нагоре от лявата страна на кръга, като са забавя и след това пада надолу отновои
отново, и така нататък. И така правим бавен кръг с главата си, с изключение на бързото
падане/хлъзване надолу към градния кош вървящо от дясно на ляво. Продължаваме да правим това
циркулярно движение с главата и когато сме готови на отпуснем нашата кумбхака, след като
достигнем границата на комфорта и отиваме обратно надолу по гръбнака с дъха си. Продължаваме да
движим главата, докато вдишаме отново, като отиваме нагоре по спиналния нерв с дъха си. Тогава,
когато сме се изпълнили с въздух, обръщаме посоката на въртене на главата. И така продължаваме
нататък, въртим наляво при пълна кумбхака и на дясно при следващата кумбхака и така, като сменяме
посоката на въртене на главата всеки път, когато сме пълни отново с въздух. Това е помпата на
брадичката.
Сега нека да говорим за малко повече особености. Когато започенем да разучаваме тази практика
се ограничаваме до четири дихателни цикъла. По-късно като достигнем ниво на достатъчен комфорт,
можем за правим практиката в продължение на пет и накрая десет минути, като използваме принципа
на самоопределяне на темпото. Помпата на брадичката се прави веднага след спиналното дишане и
преди медитацията. Когато добавим помпата на бразичката, премесваме йони мудра кумбхака в края
на нашата практика, след медитацията и преди почивката. Няма промяна в практиката на йони мудра
кумбхака. Само я преместваме на ново място в нашата рутина. Така имаме кумбхака с помпата на
брадичката преди медитация и кумбхака с йони мудра след медитация. В тази комбинация има
огромна мощ.
Помпата на брадичката ще бъде доста несръчна в началото. Знаеш вече за какво става дума, нали?
Отнема известно време, за да свикнеш. Усилието си заслужава. Не насилваме нищо. Никога не
отиваме отвъд границите на комфорта на движение на шията. И го правим бавно, като внимаваме да
няма напрежение. С напредването на практиката, границите в които става движението на главата ни
постепенно ще се увеличи. С времето, нашата брадичка може да започне да идва близо до или да
докосва гръдния кош, когато оставяма главата да се отпусне надолу. Не не бързай с това. Можем
никога да не достигнем толкова далече и това е добре. Както при всички йога практики никога не
отиваме отвъд границите на комфорта. Винаги започвай с по-малко движение на главата и му позволи
да се увеличи естествено и постепенно по време на сесията, докато достигне границата на комфорта.
Помпата на брадичката ще работи отимално за теб точно на тази граница. Можеш да забележиш
известен шум или усещане в гъдния си кош, докато правиш помпата на брадичката. Това е нормално.
Може да звучи като глухо почукване или да се чувства като трошене(смачкване) зад гръдната кост.
Вратът ти може да пука също така, което също е нормално. Дискомфортът обаче не е нормален така,че
ако има такъв веднага се отдръпни, спри практикуването. Не прекалявай с правенето на помпата на
брадичката. Ще ти отнеме извесно време, за да изградиш и навлезеш в тази практика. бъди много
внимателен и си осигури самоопределяне на темпото, като се стремиш да оставаш в границите на
комфорта на движението. Помни, че продължаваме да използваме всички други мудри и бандхи по
време на кумбхака на помпата на брадичката. И, разбира се, ние сме в сидхасана по време на цялата
пактика, ако можем да седим в нея с комфорт.
Какво можем да изпитаме(преживеем) в резултат на динамичната джаландхара – помпата на
брадичката? Ако имаш известна активна кунадлини в нервната система, помпата на брадичката ще
направи две неща. Първо, ще доведе прана долу в сърдечната област силно, където тя се комбинира с
праната изкачваща се през корема от тазовия район. Това са два различни вида прана, характерни за
енергийна полярност в тялото. Второ, помпата на брадичката ще доведе комбинираните прани от
сърцето към главата в големи количества. Ако кундалини е активна в тялото, главата ще я почувствате
като напомпана догоре с витални същности и светлина. Всяка кухина на главата ще започне да свети.
55
Дори в синусите може да има такива усещания. Може да бъде малко особено, но усещането за
странност(чуждост) отминава скоро. Ако кундалини не е активна още в тялото, помпата на брадичката
ще ускори нейното събуждане, заедно с другите прилагани мерки. Всичко е свързано. Само въпрос на
време е при наличието на стимулиране на толкова много аспекти на нервната система.
В началото може да има някои странични ефекти от помпата на брадичката. Те не би трябвало да
продължат дълго. Може да има известен световъртеж. Може би леко главоболие. Може би токове на
енергия, които преди това не са били усещани в горната част на тялото и главата. Това е мощна
практика и ние залагаме, за да пробием до по-високо ниво на функциониране на нервната система
така, че може да има някои неравности по пътя. По тази причина, можеш да избереш да започнеш
практикуването на помпата на брадичката през уикенда, когато задълженията ти ще бъдат по-малко.
Бъди методичен и не се пресилвай. Ако някакви симптоми станат некомфортни, веднага спри
практиката и си дай време за да се възстановиш. След това можеш да се върнеш и да пробваш отново,
бавно. Уважавай своите граници и използвай самоопределяне на темпото. Самоопределянето на
темпото е особено важно при помпата на брадичката. С тази практика движим големи количества
енергия, нагоре по каналите, където до сега такива количества енергия не е имало. Освен това се
занимаваме с деликатни компоненти на нашата анатомия – шията и главата. Ако искаме просветление,
трябва да открехнем вратите, така, че духовните енергии движещи се вътре в нас да намерят своето
естествено невро-биологично функциониране. Помпата на брадичката е мощен начин да отворим
вратите между сърцето и главата.
Като продължаваме да правим помпата на брадичката ежедневно, ще забележим усилване на
гръдния кош, шията и главата. Това е духовно усилване, с изтичането на прана през нас по нови
управляващи пътища. Сърцето ни се изпълва с мощна докосваема любов. Нашето духовно зрение ще
се усили. Третото око е пряк получател на увеличения поток енергия, короната също така.
Движението на енергията по здравословен начин в по-високите райони на тялото е много приятно
усещане. Има и физическо усилване което възниква от практикуването на помпата на брадичката.
Така, че има много ползи и това е практика, която си заслужава усилията да бъде научена и
рафинирана с времето. Просто започни бавно и увеличавай много постепенно.
При завършването на нашата сесия на динамична джаландхара, ще се чувстваме енергетизирани и
може да ни е нужно да вземем една две-минути почивка, за да се успокоим преди да започнем
медитацията. Това е повече пранично енергетизиране, а не физическо, макар, че и двете могат да са
тук след правенето на кумбхака, докато главата се върти за няколко минути по този начин. Така, че
вземи си няколко минути, за да се кротнеш и да отидеш в медитация. Може би да забавиш за известно
време започването на мантрата, ако чувстваш нуждата. Старай се да почнеш мантрата без усилие
съгласно с първоначалните инструкции и следвай простата процедура на медитацията както винаги.
Ще вървим от висока пранична енергетизация към дълбока тишина. Смесването на тези две е много
мощно и ще бъде ново усещане в медитацията. Това е окончателното култивиране на кумбхака на
помпата на брадичката, която са оженва с окончателната тишина на дълбоката медитация. Нов вид
светла(блестяща) пълнота ще се роди в нервната ни система и ще ни последва в ежедневната ни
активност. Така ние ще бъдем едновременно и двете и тихо блаженство и екстатично излъчване.
В превод: екстатично блаженство. Гуруто е в теб.

Урок 140
Помпа с брадичката: координиране на въртенето на главата и дишането/Sat Mar 13,2004
В: Тази (помпа на брадичката) просто е чудесна. Опитах няколко пъти с най-доброто на което съм
способен и наистина е мощна практика. Благодаря ти, че споделяш толкова безценни учения. Но,
преди да мога да я вградя ефективно в моята дневна садхана се нуждая от изясняване. Искам да съм
сигурен, че разбирам техниката правилно. Когато отивам от дясно на ляво и от ляво на дясно, това в
един цикъл ли e или са два различни цикъла? Докато главата се движи трябва ли да дишам?
Каза, че докато учим, ще ограничаваме тази практика до 4 дишания. Моля те изясни това? Означава
ли това, че правим 4 цикъла на движение на главата във всяка посока или правим 4 дишания за всяка
помпа на брадичката за определена посока или дясно към ляво или ляво към дясно?
О: При един пълен цикъл на дишане(кумбхака/задържане, издишване, вдишване) главата се движи
само в една посока. Тогава в края на новото вдишване, правим превключването на посоката и отиваме
в другата посока с главата за следващия дихателен цикъл, като отново започваме с кумбхака
(задържане). Променяме посоката на движение на главата отново когато сме пълни с въздух.
56
 Главата не спира, само променя посоката при започване на всяка нова кумбхака(задържане на дъха)
Четири дишания означава четири кумбхака(задържания) с четири серии на въртене на главата, с
промяна на посоката на движението при всяка от четирите кумбхаки. Ние винаги променяме посоката
на движение на главата при началото на нова кумбхака. Когато това стане гладко и комфортно при
изпълнението на четири дишания, тогава можеш да отидеш от броене на циклите към използване на
часовник. Просто направи толкова кумбхака колкото чувстваш комфортно, докато изтече времето.
Когато 5 минути станат достатъчно комфортни, тогава опитай 10 минути. Не бързай да стигнеш до
това ниво. Просто отиди на това ниво, когато практиката ти стане гладка и можеш да направиш
стъпката нагоре лесно. Ако отидеш твърде далеч, върни се назад, заложи времето си на постигането на
комфортно ниво на практикуване, докато си готов отново да отидеш следващата стъпка на горе.
Помпата на брадичката е много мощна, с дълече отиващи ефекти. Ще пиша още за нея след
няколко дни. Гуруто е в теб.

Урок 143
Помпа на брадичката – Ефекти в долната част на тялото / От Йогани / Tue Mar 16, 2004
Обсъждахме помпата на брадичката(динамичната Джаландхара) като „насочена” авангардна йога
практика. Нейният фокус е отваряне на потоците за да може прана да отиде в двете посоки между
гръдния кош и главата. Но е много повече от това.
Всичките йога практики са свързани. Понякога можем да го видим (или почувстваме), друг път
връзките не са толкова очевидни. Въпрос е на това колко прочистване сме култивирали в нервната си
система. Колкото повече е прочистването, толкова по лесно се долавят връзките.
В урок #91 за йони мудра кумбхака, въведохме статичната версия на джаландхара, което е
довеждане на брадичката надолу към гръдния кош до границата на комфорта и оставянето и там за
времето на кумбхака(задържането на дъха). Споменахме, че джаландхара разтяга спиналния нерв до
неговата пълна дължина от точката между веждите чак надолу до корена в перинеума.
Помпата с брадичката отвежда този разтягащ ефект върху спиналния нерв още по нататък.
Ротацията(въртенето на главата) засягат спиналния нерв също чак до корена по много по-стимулиращ
начин. Ефектът се състои в фино завихряне(въртене) на спиналния нерв от върха до дъното. При
нарастването на екстатичната проводимост в спиналния нерв, това завихряне става екстатично и играе
важна роля в сливането на чистото блажено съзнание (шива) и божествения екстаз(шакти) в сърцето и
в цялото тяло.
Помпата на брадичката се развива с времето, за да намери естествена координация с всички мудри
и бандхи в тялото. Накрая, остава само една фина „цялотелесна” мудра, която е съставена от всичките
части, които сега учим една по една. Всички части започват със стадий на несръчност и завършват
като фини, гладки и интимно свързани, когато безкрайното екстатично блаженство се роди и започне
да се излъчва навън от тялото. Помпата на брадичката е част от това рафиниране. По-късно в
практиките, когато главата спре, духовното завихряне ще предължи вътре, центрирано около
спиналния нерв, като изпраща енергия във всички посоки. Не се безпокой, по това време дори няма да
забелязваш и никой, който те гледа отвън няма да може да познае, освен по греещата усмивка на
лицето ти и атмосферата на удоволствие около теб. Простото намерение от твоя страна ще бъде
достатъчно, за да задвижи екстатичните енергии без да си движиш главата изобщо.
Ако си склонен да оставиш вътрешнот духовно завихряне да се прояви навън, можеш да отидеш и
да посетиш въртящите се Суфи дервиши и да изтанцуващ нощта. Много духовни ритуали и танци са
нагласени към нашето вътрешно духовно завихряне(въртене). Естествено е за някои от нас открито да
приветствуват вътрешната светлина. Други предпочитат да седят тихичко и да танцуват в екстатичния
унес вътре в тях. Няма значение каква е културата, религията или личните предпочитания, това е един
и същ танц. Това е танцът на божественото вътре в нас.
След като се аклиматизираш към правенето на помпата на брадичката, ще забележиш, че много
неща стават. Енергията тече между сърцето и главата както казахме преди това. Ще забележиш, също
така, разтягането и завихрянето на спиналния нерв да отива в долната част на тялото. Когато главата е
отметната нагоре по време на ротацията, можеш да откриеш тенденция коленете ти да се надигат леко
и след това да отиват надолу, когато отива главата надолу към гръдния кош след като е преминала по
задната страна по време на въртенето си. След това, по-късно, можеш да откриеш, че коленете ти
отиват леко нагоре и надолу по различно време по времето на помпата на брадичката. Ще се развие
един вид координация между ротацията на главата и малките движения на коленете.
57
 Какво е това? Това е началото на микродвиженията на фина наули, както беше казано в урок #129.
А за какво е наули? Да извихри кундалини енергията нагоре. Ето я тази дума завихряне отново. С
времето, помпата на брадичката и наули ще се съчетаят в отбор на нивото на вътрешните
микродвижения, за да захранят това завихряне на спиналния нерв. Това се усеща, когато помпата на
бадричката напредне и краката, ръцете и коремните мускули по естествен начин открият своето място
в практиката. Не се опитвай да правиш всичко това в този начален стадий. Просто го знай. Това не е
физическо действие. Това е отговорът на тялото към движението на екстатичната енергия в спиналния
нерв. Екстатичната проводимост е основата на цялата естествена свързаност между практиките.
Появата(събуждането) на тези фини движения по време на помпата на брадичката, също така,
поставя нов момент върху сидхасана, като я прави фино динамична и дори още по-приятна. Можеш да
се досетиш, че мулабандха, самбхави и кечари в края на краищата ще се задействуват. Това са
техники, които стимулират различни аспекти на нашата нервна система. Нервната система е нещо
единно, и рано или късно, всички практики се сливат в единствено многоизмерено действие
(двужение?), което е проява на нервната система. В тази точка, ние вече не сме изследователи. Бог е
изследовател. Това е йога, да станем това което сме - портал към безкрайно блаженство, екстаз, любов
и радост. Гуруто е в теб.

Урок 144
Олекотена помпа на брадичката (без кумбхака) / От Йогани / Дата: Wed Mar 17, 2004
В: Имам проблем със задържането на дишането и чувствам клаустрофобия, когато правя кумбхака.
Не знам, може би съм бил затрупан в мина през предишния си живот или нещо такова. Мога ли да
правя помпата на брадичката без да задържам дишането си? А по време на йони мудра? По време на
спиналното дишане се чувствам добре, докато не започна да дишам твърде бавно.
О: Да с помпата на брадичката – можеш. Ако кумбхака е трудна за теб, дори и по лесния начин от
дадените инструкции, тогава не прави кумбхака. Този въпрос дойде няколко пъти от различни ъгли и е
време да го разгледаме. Понякога кумбхака е не само некомфортна, но може да стимулира появата на
ексцесивна кундалини. И в двата случай, инструкцията е да се отръпнем на платформа от практики,
при които сме стабилни докато станем готови да направим поредната следваща стъпка.
Ако се чувстваме комфортно в спиналното дишане и бандхите, мудрите и сидхасана, които
използваме по време на синалното дишане, можем да правим помпата на брадичката лесно в
последните няколко минути на нашата сесия на спинално дишане. Това е същата процедура, както
когато използваме кумбхака, само, че не спираме да дишаме и не задържаме дишането си. Въртенето
на главата се променя в същата точка на дихателния цикъл както, когато използваме кумбхака – на
върха на вдишването. Можеш да наречеш този подход без кумбхака „помпа на брадичката – олекотена
версия”. Сега е добро време да кажем, че спиналното дишане и всички методи на пранаяма, са форми
на кумбхака в смисъл, че е „ограничаване(спиране) на дишането ”(какъвто е и смисълът на думата
пранаяма) са предизвикателтво за снабдяването на тялото с кислород. Това е нещото, което издърпва
прана в нервната система от нейния огромен запас в тазовия район. И така, независимо дали правим
спинално дишане или кумбхака, ние ограничаваме дъха. Въпрос е само на степен. Колкото повече е
ограничението, толкова повече кундалини навлиза. За това е добре да се прави помпата на брадичката
при спиналното дишане. Ще има добри ефекти, просто не се извича толкова много прана, както когато
с използването на кумбхака. Това е добре. Ние движим това, което е възможно, без да предизвикваме
ексцесивни потоци. На каквото и ниво да оперираме, ние винаги прочистваме нашата нервна система
към повече. Това е цялата игра – поддържане на напредък без изпадане н объркани енергийни потоци,
които ще ни принудят да спрем практиките.
Разбира се, ежедневното практикуване на глобална дълбока медитация е твърде важна в процеса на
прочистване. С тишината на чистото блажено съзнание, тя прочиства нежно отдолу всичко протичащо
в нервната система, а това помага на другите практики да работят много по-гладко и по-бързо. В
бъдещите уроци ще изследваме друга форма на пранаяма наречена бхастрика. С нея ще насищаме
тялото с кислород по един начин и ще поставяме на изпитание снабдяването на тялото с кислород по
друг начин, и двете по едно и също време, с мощни пречистващи ефекти.
Що се отнася до йони мудра, тук историята е различна. Кумбхака е централната елемент в
практиката в йони мудра, тъй като използваме нежно налягане на въздуха идващ от белите дробове, за
да почистим синусите и за да стимулираме третото око. И така, без кумбхака, йони мудра се редуцира
до натиска, който пръстите натискат очите към точката между веждите. Това е добре, но вероятно е
58
по-добре просто да не правим йони мудра, ако не се чувстваме комфортно по време на йони мудра
кумбхака и да продължим с добра сесия на спинално дишане с помпа на брадичката в края, ако е
комфортно да я правим. Ако правим добра самбхави по време на спиналното дишане, това е също
толкова добро, както и натискането с пръста на очите. И така, ако кумбхака не иска да е тук, просто
забрави йони мудра и прави другите практики, както говорехме.
Олекотения вариант на помпата на брадичката има известно предимство по отношение на времето.
То е в припокриването на времето в което се прави спинално дишане и помпата на брадичката. За
заетите хора, това може да е привлекателно. Ако можем да правим пранаяма (с олекотения вариант на
помпата на брадичката) и медитацията за 30 минути, вместо 35 или 40 минути с кумбхака, това може
да ни помогне да съхраним практиката си в този ден, когато сме претрупани със задължения.
Орязването на практиките не е първата препоръка тук, но както обсъждахме в по-ранните уроци,
кратката практика е по-добре отколкото никакви практика. И така, когато няма време, ние откриваме
начини да подредим приоритетите и да оптимизираме практиката си. Случва се така, че олекотения
вариант на помпата на брадичката е в тази посока.
Очевидно, като напредваме и станем постоянни в практиките си, на каквото и ниво да сме, ние
започваме да се оглеждаме за следващата възможност към която да се придвижим. Прочистването и
растежа на вътрешното божествено присъствие се случват винаги, на всяко ниво на практики.
С времето, когато твоята нервна система се пречисти, когато от старите карми се разтворят отвътре,
ще имаш по-малко трудности със задържане на дишането. Всъщност, ще откриеш, че дишането
започва да спира от само себеси все повече и повече по време на лесната практика на пранаяма и
медитация, без никакво намерение или напрежение от твоя страна. Сякаш от време на време сме
захранвани изцяло от праната течаща през нас отвътре. След като това стане кумбхака престава да
бъде проблем. Тя просто се случва, понякога за изненадващо дълги периоди. В тази стадий тя вече не
е „ограничаване на дъха”. Тя е естествено спиране на дъха. Тогава можем да дишаме въздух отвън или
прана отвътре. И двата начина са добри. Няма напрежение, няма суетня.
Божествената светлина се събужда и излива в нас и ние се предаваме в обичащите ръце на Бог.

Урок 145
Пресилване с асаните / От Йогани / Дата: Thu Mar 18, 2004 10:54am
В: След като се занимавах няколко години несериозно с йога и медитация, започнах да
практикувам сериозно(от около 1 година). По време на скорошен урок по йога, практикувах около 85
минути асани, и след това си взехме кратка почивка преди да продължим с пранаяма. По време на
почивката, открих, че съм обхванат от емоции, треперене, неспособен да говоря или да гледам хората
в очите. Когато продължихме с пранаямата, по лицето ми започнаха да се стичат сълзи. От тогава
минаха няколко дни, но все още съм необичайно емоционален. Болезнено е до точката, че искам да
прекратя заниманията си с йога, но знам, че трябва да продължа, че съм на ръба на пробив. Чувствам
сякаш ми разпарят гръдния кош и ми изваждат сърцето. Тъкмо обратното на блаженството което
всъщност търсех. Тъжен съм за смъртта на баща си, но тази болка в сърцето изглежда, че се дължи на
моята практика на йога. Благодаря ти за обясненията, които можеш да предложиш.
О: Благодаря ти че писа и сподели. Съжалявем да чуя, че имаш известни затруднения. Звучи сякаш
си попрекалил с практиките – 85 минути правене на асани е твръде много време прекарано в асани
особено, ако не си стигнал до това време след постепенна продължителна „диета” от ежедневно
правене на асани.
Ако не си прекалил, то тогава, може би не си си починал достатъчно дълго време в края на твоята
практика и нещо е излязло от баланс поради това, че си станал твърде скоро вместо да бъде
освободено по време на практиките и почивката. Възможно е също така причината да в комбинацияа
от практики, които правиш. Физическите практики на хатха често са опасни, когато се правят като
единствена практика. Много по-добре е да се смесят умерени такива практики и глобани прочистващи
практики като дълбока медитация и спинално дишане. Това е подхода в тези уроци. Една гъвкава
ръководна линия е 10 минути асани, 10 минути пранаяма, 20 минути медитация, два пъти дневно. Това
не включва допълнения като кумбхака и други практики, които ще обсъждаме по нататък. Времената
могат да бъдат регулирани нагоре или надолу, за да се иднивидуализират, чрез самоопределяне на
темпото.
Както и да е, нищо от това няма да ти помогне да се почувстваш по-добре сега. Това е просто съвет
за бъдещето. За сега, бъди добър към себе си. Спри практиките си, колкото е необходимо, докато
59
сърцето ти оздравее. Но не се предавай. Малко леко спинално дишане и дълбока медитаця могат да
помогнат. Прави дълги разходки. Ще оздравееш и бъди внимателен в бъдещето, умерен и балансиран
в практиките. Йога е мощно нещо и работи добре, когато се прави в правилното съотношение. Твърде
много в неправилна комбинация може да доведе до непиятности – твърде много прочистване твръде
бързо. Въпрос е на образование и рузумно самоопределяне на темпото съгласно преживяванията ти.
Желая ти оздравяване и продължващ напредък по избрания от теб път.
В: Благодаря ти за смисления отговор. Приемам, че не съм умерен човек и най-вероятно се
пресилвам с асаните. Този специално урок беше посетен от много напреднали в йога хора, вклчително
професионални учители по йога. Моето жлание за напредък надвишава възможностите/опита ми. Ще
практикувам ненасилие към себе си и ще се фокусирам върху медитацията и спиналното дишане.
Открих, че твоите постинги са пълни с проникновения и полезни в ежедневния ми живот.
Благодаря ти, че ги споделяш с мен и другите.
О: Желанието е добро нещо. То (бхакти) подклажда практиката. Разбира се, с тенденцията за
пресилване трябва да се внимава. Като четеш уроците, ще видиш много ситуации във сесите на В&О
сходни на твоята. Самоопределянето на темпото си има много нюанси. С текущо бхакти/желание и
мъдро самоопределяне на темпото няма как да сбъркаш. Желая ти успех
Гуруто е в теб.

Урок 149
Осемте клона на йога и самяма – стопяване на тъмнината / От Йогани/Thu Mar 25, 2004
Време е да се придвижим към самяма, която включва излизане навън с вниманието ни в чисто
блажено съзнание, което води до култивирането на т.нар. йогически сили като страничен ефект. Преди
да обсъждаме самяма, нека поговорим за осемте клона(етапи, крайници) от Йога Сутра на
Патанджали, което не сме правили до сега. Самяма е комбинираното приложение на последните три
от тези клона(етапи, крайници) и е свързано и с останалите 5 клона така, че сега е добро време да
говорим за тях. Цялта йога е взаимосвързана, нали разбираш. Те всички се свързват чрез човешката
нервна система. На практика, цялата йога е продукт на човешката нервна система, а не обратното,
както понякога сме склонни да мислим.
Отне известно време на хората, за да започнат да вярват, че земята е кръгла, а не плоска, и че
слънцето е центъра на Слънчевата система, а не Земята. Бяха нужни доказателства. Тогава почти
всички повярваха и се появи стремеж да се открият всички ползи от това ново знание, новата
парадигма. Сега е време за нас да схванем и приемем факта, че човешката нервна система е центъра на
всички духовни преживявания и цялото божествено блаженство. Това е нашата нервна система, тази в
която седиш сега, в този момент. Колкото по-скоро свикнем с идеята, че всеки от нас е пряка врата
към божественото, толкова по-добре за всеки един от нас. Същто както е с приемането на което и да е
знание, нуждаем се от известни доказателства. В този случай, доказателсвото е в теб. Отвори някои
врати тук и там, като правиш някои ефективни йога практики и ще видиш какво си ти. Тогава
стремежът ще бъде да ги отвориш всичките. Ражда се нова парадигма!
Нищо не е ново, нали разбираш. Древните ни предшественици са знаели тези неща. Много е било
записано. Но комуникациите са били лоши и хората са били потопени в суеверие. Сега е друго.
Можем да намерим всяка информация, която поискаме. Толкова много врати на знание се отварят за
всеки. Старата мъдрост отново става нова. Човешката нервна система не се е променила през цялото
това време. Тя кротко си е чакала, подобно на съндъче със съкпоценности, което тъгува да бъде
отворено. Време е.
Книгата на Патанджали с йога сутрите е едно от най-великите писания на всички времена. Тя не
само ни казва какво сме, но също така ни казва как могат да бъдат отворени вратите на нервната ни
система. Тя излага взаимовръзките между естествените принципи на отварянето, които съществуват в
нас. Това става с известните осем етапа(клона, крайника) на йога. Ние пътуваме по осемте етапа
откакто започнахме уроците по авангардните йога практики. Не се движихме по ред и някой биха
нарекли това неконвеционален подход. Ние преминахме през път, който е ефективен и смислен така,
че няма да има извинения. Ще говорим за това още, но нека първо да разгледаме осемте крайника.
1. Яма – означава „ограничаване” и включва ахимса(не-насилие), сатия(придържане към истината),
астея(не-крадене), брахмачария (съхраняване и култивиране на сексуалната енергия), апариграха (не-
привъзване).
2. Нияма – означава „спазване” и включва сауча (чистота), самтоша (удовлетвореност), тапас
60
(горещина/фокусираност/аскетизъм), свадхияя(изучаване на писанията и на себе си) и ишвара
пранидхана (отдаване на божественото).
3. Асана – означава „поза” и включва всички тези асани, които сме научили и обичаме. В тези
уроци, асаните са използват като подготовка за пранаяма и медитация. Някой асани стимулират
събуждането на кундалини.
4. Пранаяма – означава "ограничаване(спиране) на жизнената сила/дишането" и включва методите
на пранаяма, които обсъждахме и още методи, които тепърва ще обсъждаме. Пранаяма култивира
почвата на нервната система, като я подготвя за дълбока медитация и божествени преживявания.
Някои специфиччни видове пранаяма събуждат кундалини.
5. Пратияхара означава "обръщане на сетивата навътре”. В уроците, пратияхара е и ефект и
причина, появава се, когато кундалини се събуди и естатичните преживявания привлекат вниманието
ни навътре по един естествен начин. Когато това стане, чрез пратияхара, ние разпознаваме сетивният
ни опит като континуум обхващащ пълният спектър от прояви от първите вътрешни вибрации на
чистото блажено съзнание(ОМ) по целият път до физическия свят.
6. Дхарана означава „концентрация или фокусиране на вниманието” и е първата стъпка, която
отвежда ума навътре чрез медитация. В уроците, ние не задържаме вниманието върху нещо за дълго
време. Ние само довеждаме вниманието нежно до един обект (мантрата) и след това го оставяме да си
прави каквото иска. Това почти веднага довежда вниманието отвъд началото на прецепцията на
обекта, което е нещото, което искаме. Умът ще ни отведе навътре, ако му дадем възможност.
7. Дхияна – означава „медитация” и е потокът на съзнанието навътре. Може също така да бъде
описана като разширяване на вниманието отвъд всеки обект. В тези уроци, мантрата се използва като
носител за това. Ние лесно идваме до мантрата и след това мантрата се променя и изчезва. Нашето
внимание се разширява, като по този начин пристига до своето естествено непривързано състояние –
покоя.
8. Самадхи – означава „абсорбция/трансцендиране” и това е което преживяваме в ежедневната си
медитация. С времето се разширява, като накрая става наше естествено състояние в ежедневната
активност. Това е чисто блажено съзнание, вътрешният тих свидетел. Самадхи в своите различни
стадии на разгръщане е преживяването на нашият безсмъртен универсален аз. Това което сме.
Може би си зебалязал, че след яма и нияма, които бяха представени в техните класически
определения(с изключение на брахмачария), на всичките останали крайници(клонове, етапи) бяха
дадени с леки изменения в съгласие с начина, който се използва в тези авангардни йога практики за
представяне на знанието. Това е нещо нормално. На практика, всяко йога учение си има свой начин за
представяне на осемте крайника на йога.
Осемте крайника на йога са толкова логични и лесни за разбиране, че практически всеки учител по
йога твърди, че ги преподава, което е вярно в една или друга степен, тъй като осемете крайника
покриват всичко, което може да се прави в йога. В този смисъл, те представляват пълна карта, чертеж
и духовен "списък за проверка" за различните начини за отваряне на човешката нервна система за
божествени преживявания.
Взети заедно като обща система, осемте крайника се наричат „аштанга йога” и "раджа йога". Но
какво означават тези имена? Авангардните йога практики са също осемте крайника. Така е и с всеки
подход към човешката духовна трансформация, отчасти или напълно, включително и това, което
откриваме във всички основни световни религии. Ако има нещо общо с човешката духовна
трансформация, то това може да се открие някъде в осемте крайника(клона). В това е красотата на
осемте крайника(етапа). Когато погледнеш, което и да е духовно учение или религиозна традиция с
използването на осемте крайника като мярка, веднага ще видиш какво има в тях и какво няма. По-
просветлените традиции ще съдържат повече от крайниците(етапите), по-малко просветлените ще
съдържат по-малко.
По традиция, осемте етапа(прайника) се взимат(практикуват) последователно. Смисълът е в това,
че когато хората се научат да се държат възпитано и да се съобразяват със стриктни правила на
поведение те могат да започнат да правят по-преки духовни практики. След като знаят, как да се
държат правилно, те могат да започнат с тялото(асаните), а по-късно, да преминат към дишането
(пранаяма) и накарая са готови за концентрацията(дхарана), медитацията (дхияна) и чистото блажено
съзнание(самадхи). С такъв традиционен подход пътят до върха и дълъг особено, ако гуру (в плът)
придържа учениците си към най-висшите стандарти на изпълнение за всяка стъпка по пътя. Дори
Патандажали е имал в ума си тази поредица, когато е писал йога сутрите.
61
 Тази част от йога сутрите(преминаването през осемте етапа, последователно за продължителен
период от време) не работи много добре. Това се признава нашироко в йога обществото, а и
Патанджали вероятно го е знаел. Може би по неговото време не е било толкова лесно да се започне с
"летящ старт" хората с авангардни йога практики като дълбока медитация и спинално дишане, така
като можем да го направим днес.
През годините, различни учители са скачали пряко в осемте стъпки на различни места. Някой
започват с асаните, а други с пранаяма. Някои се фокусират първо върху преданоотдадеността и след
това скачат в медитацията или нещо друго. Някои скачат направо в медитацията и след това работят
обратно през другите крайници. Както знаете тези уроци използват последния казан подход.
Започваме с дълбока медитация и след това отиваме в пранаяма, физически техники и така напред,
като осъзнаваме ролята на бхакти/желанието през целия път(през цялото време).
Едно нещо, което всеки, който прави йога открива, е, че крайниците на йога са взаимосвързани,
което означава, че като започнем от един крайник, другите ще бъдат засегнати и с прочистването и
отварянето, ние накрая ще бъдем привлечени във всичките крайници. Често се случва новите
медитатори да станат лакоми духовни читатели(свадхияя), да отидат на по-чиста диета(сауча) и да
бъдат по-чувствителни към добруването на другите(ахимса). Всъщност най-добрия начин да се
постигне напредък в яма и нияма е като се отиде направо в самадхи с дълбока медитация. Тогава
хармоничното поведение идва естествено отвътре, а не е нужно да се усилва отвън. Тези неща са
показатели за взаимосъврзаността на йога. Това се случва на всички нива на практиуване. Понякога
това са нарича "благодат", тъй като духовната благословия изглежда сякаш, че идва от нищото.
Всъщност, тези благословии ни се предават през телеграфа на събудената духовна проводимост в
нашата нервна система от нещо, което сме направили върху осемклоновото дърво на йога. Дори
искрената мисъл „има ли нещо повече от това?” е мощна йога практика и тя се открива н нияма клона
– това е предаването – бхакти. Както знаеш от тези уроци, тази проводимост в нервната система става
"екстатична", когато кундалини започне да се движи. Това което става е, че ние наистина ставаме
свързани чрез клоновете на йога – тук, там и навсякъде.
Ако се захванем с ефективни практики по един координиран начин с много клонове от рано, тогава
нашата нервна система ще се прочиства и отваря най-бързо. Това е един важен принцип, който е
възприет като лежащ в сърцевината на тези уроци - използването на интегрирана система от практики,
като има възможност за работене през колкото е възможно повече клонове.
Самяма е точката на отскок от осемте клона. Това е нещо различно от другите клонове, което може
да се използва за прочистване и отваряне на нервната система. В Йога сутра на Патанджали на това е
отделено цяла глава, наречена "свръхнормални сили".
Самяма се дефинира като комбинация от последните три клона на йога използвани като обект. И
така, с използването на фокусирано внимание(дхарана), медитация (дхияна) и дълбока вътрешна
тишина(самадхи) като обект, или обекти, по специален начин, ние сме способни да развием
свръхнормални сили, наричани сидхи. Патанджали ни казва, че самяма е по-интимна практика и че тя
води до "светлината на знанието". Той, също така, ни казва да избягваме да бъдем разсейвани от
преживяванията, които се появяват, когато правим самяма. Ние вече се занимавахме с това в уроците.
Виждаме светлини или имаме малко естатични преживявания и трябва да си напомним леко и лесно
да се върнем към практиката, която правим. Правим това, защото преживяванията не ни помагат да се
придвижим напред в дашия духовен напредък. Само практиките ни движат напред. Същото важи и за
сидхите когатоте се проявят. Както казахме доста назад в урок #76, ние правим самяма, за да
разширим чистото блажено съзнание и екстаза в нервната ни система и отвъд нея.
Ако дойдем в самяма с очакването да получим някакви сили за наша лична употреба, няма да
получим много. В това е красотата на самяма. От морална гледна точка самяма е само-регулираща се
практика. Pависи от присъствието на вътрешната тишина. Ако няма вътрешна тишина, няма чисто
блажено съзнание, няма и самяма. Не е възможно да се прави тази практика без поне малко вътрешна
тишина в нервната система. Ако имаме малко самадхи, тогава ние автоматично също ще имаме и яма
и нияма, а също така и повече успех в самяма. Ако има много самадхи(първrят стадий на
просветлението), ще има много яма и нияма и много напредък в самяма. Крайвиците(клоновете) на
йога винаги "висят" заедно по този начин.
Самяма работи на най-дъблоките нива на съзнанието в нас и нежното принуждаване за пълноценна
проява като и дадем серия от канали, за да се движи през нашата нервна система. При самяма ние
движим вътрешната тишина. Движим неподвижното, движим скалата на чистото съзнание. Всъщност,
62
ние разширяваме скалата. Разширяваме я вътре в нашата нервна система. При повечето практики ние
работим от вън навътре. При самяма, ние тръгваме по другия път. Ние работим отвътре навън. При
повечето практики ние започваме с нашето ограничено его-аз и отиваме навътре. При самяма, ние
започваме с нашия универсален божествен-аз. Това е разликата между самяма и другите практики.
Когато съзнанието се придвижи навън при самяма, ние преживяваме повече отваряне и всичките ни
практики се придвижват на по-виско ниво. Това е придимството на интегрирането на практиките.
Всичко което правим в йога помага на всичко друго което правим в йога. По този начин йога
практиките стават като спирала от есктатично блаженство което отива все по-високо и по-високо.
И така, като ние продължаваме да правим практиките, които научихме до сега, ще имаме
възможността да добавим и практиката на самяма, което е отварянето на нервната система по още
един начин. Предпоставките за правене на самяма не са много. Това е умствена(ментална) процедура,
така, че няма физически предпоставки. Освен, ако не започнеш да летиш нагоре-надолу във въздуха и
тогава трябва да се вземат нужните предпазни мерки. :-)
Всеки, който медитира няколко месеца и преживява малко вътрешна тишина може да прави
самяма, с очаквани ефекти пропорционално на количството вътрешна тишина установена(постигната)
в нервната система. Самяма разширява и стабилизира нашата вътрешна тишина и това е чудесно
допълнение към медитацията. В следващия урок, ние ще разгледаме особеностите на практиката на
самяма.
С осемте клона на йога и самяма, ние ще стопим тъмнината навсякъде. Нека го направим.
Гуруто е в теб.

Урок 150
Практиката на самяма / От Йогани / Дата: Mon Mar 29, 2004 4:24pm
Медитацията е процес на отвеждане на вниманието навътре в покой, вътрешна тишина, чисто
блажено съзнание и състояние на свидетелствуване, самадхи. Всички те описват аспекти на едно и
също нещо. Имаме специална медитационна процедура, която правим за определено време два пъти
дневно. Тя работи като по часовник и с времето, ако медитираме всеки ден и след това отиваме и сме
активни, нашата нервна система започва по един естествен начин да поддържа и излъчва вътрешна
тишина. Ежедневния ни живот става по-тих от вътре. Ние сме по-малко овладяни от външните
събития. Това е събуждането на първия стадий на просветлението, което е присъствие на вътрешната
тишина в нашия живот 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. След като вече сме постигнали
малко вътрешна тишина можем да започнем да оперираме на това ниво на безкраен потенциал в нас.
Всичко, което съществува се манифестира от тази вътрешна тишина и ние сме тази тишина. Като
тръгваме от тази тишина ние сме способни да манифестираме навън този безкраен резервоар от живот
вътре в нас. И така, след като сме си натопили пръстите в безкрая, можем да започнем да се движим от
там за ползата на нашата трансформация към просветлението. Просто е да се направи.
Ще си спомниш, че при медитацията ние използваме мисълта за звука без значение, мантрата, за да
позволяваме систематично на ума да отива в тишината. Същността е в изоставянето на всяко значение,
език или интелектуално съдържание и просто лесно подхващаме мисълта за мантрата. Това ни правят
способни да се гмурнем дълбоко в чистото блажено съзнание. Нервната система също отива в тишина
заедно с ума и нашият метаболизъм се забавя. При самяма, ние започваме да се движим по обратния
път. След като времето за медитация свърши, почиваме за минута или две и правим преход към
самяма. Започваме с едно леко състояние при което не мислим, просто почиваме в тишината. Ако
идват мисли, ние просто ги оставяме да си отидат без да се забавляваме/занимаваме с тях. При
практиката на самяма не се занимаваме с мантрата, също така. Започваме с това да не
благоприятствуваме нищо, а просто да пребиваваме в тишината, колкото тишина има от нашата току-
що завършена сесия на медитация и която се представя в нас по един естествен начин от месеците и
годините на ежедневна медитация. Това е стартовата точка за самяма – тишината.
Единствената предпоставка за да правим самяма е да имаме малко вътрешна тишина. За повечето
хора това става възможно след няколко месеца на ежедневна дълбока медитация, по начина разгледан
в ранните уроци. Сега сме готови да започнем практиката на самяма. Ето как го правим. При самяма,
ни инициираме(пораждаме) значения в тишината. Правим го по прост, лесен и систематичен начин.
Първо създаваме импулс за значение в тишината и след това го оставяме да си отиде в тишината.
Нека започнем с „любов”. Това е хубаво място да започнем със самяма. При самяма се предполага,
че ще използваме най-интимния език, езикът, който отива най-дълбоко в нашето сърце, без значение
63
какъв е езикът.
В твоята лека тишина, подхвани, само веднъж, най-неопределеното чувство за думата любов на
твоя собствен език. Не прави съзнателно ясно произношение, или умствени образи от тази или онази
сцена или ситуация, която представлява Любовта за теб. Просто имай фин спомен за Любов и след
това го остави да потъне отново в твоята тишина, леката тишина в която ти си, докато подхващаш
финото значение на Любов. Не си представяй Любов, не анализирай Любов по време на самяма. Не
мисли за нея изобщо. Просто ела веднъж до нея по лек и фин начин и след това я остави да отиде в
тишината. Онова до което отиваме е фино усещане за Любов, нищо повече, а след това го изоставяме
(оставяме го да си отиде). Нещо такова.
След като си мислил „Любов” веднъж, остани в тишина за петнадесет секунди. Ако се появявят
някакви мисли, остави ги да си отидат леко. Не гледай часовника. С малко тренировка вътрешният ти
часовник ще ти каже с достатъчно добра точност кога са изминали 15 секунди. Просто пребивавай
леко в тишина за около една четврът от минутата. След това отново отново подхвани финото, неясно
значение на „Любов” и отново я остави да отиде в твоята тишина за около 15 секунди.
Това представляват две повторения на самяма – двукратно подхващане на Любов на нейното най-
фино ниво на мисъл и два пъти оставянето и да потъне в тишината.
Какъв е ефектът на това? Какво ще стане?
До степента до която ние подхващаме значението на границата на вътрешната тишина(най-финото
ниво на мислене) и след това го изоставяме леко в тишина, ефектите ще бъдат много мощни.
Вътрешната тишина е огромен усилвател на фината мисъл. Вътрешната тишина е единственият
усилвател на мисли. Тя е източник на мислите. Обикновено нашите мисли идват от тишината
стимулирана(предизвикана) от всичко това, което е вложено в нашият подсъзнателен ум. И така много
навици(буквално модели към които сме привикнали) в нашият запушен подсъзнателен ум и именно те
са тези, които изопачават и отслабват потока на божествена енергия, която идва от вътрешната
тишина в нашият ежедневен живот. При медитация ние почистваме запушванията в подсъзнателния
ум и развиваме ясно съзнание(осъзнаване на) за нашата вътрешна тишина. Със самяма ние
действуваме направо в нашата вътрешна тишина, за да предизвикаме изтичане на позитивни ефекти,
които пречистват нашата нервна система и заобикалящата ни среда по мощни начини.
По време на самяма може би ще почувстваме известно количество енергия да излиза от нашата
тишина. Може да се преживява на физическо, ментално или емоционално ниво. Може и да не
почувстваме нищо докато не навлезем в действието и тогава ние сме повече обичащи и състрадателни
без очевидна външна причина. Променяме се отвътре. Това е самяма – движене на намеренията от
божественото ниво на тишина в нас към проява навън.
Самяма е същото каквото е молитвата, когато молитвата е от най-дълбоките нива на единство с
божественото вътре в нас – от бешествената вътрешна тишина. Ефективната молитва се основава на
принципите на самяма, които обсъждаме тук.
Всяка мисъл/значение, които използваме при самяма се нарича „сутра”. На Санскрит, сутра
означава, „да свържеш, да зашиеш”. Английската медицинска дума, сутура идва от сутра. При самяма,
сутрите са части от значения, които ние даваме на безграничното чисто блажено съзнание, за да усили
навън в ежедневния ни живот, за "да свърже" нашият вътрешен и външен живот. И така, сутрите са
части от йога, които ние можем съзнателно да култивираме в нас чрез практиката на самяма.
В третата глава или в третата книга от Йога Сутра на Патанджали, върху свръхнормалните сили, са
дадени много сутри за много различни неща. Цялата тази информация не е за получаване на внезапни
резултати или сили. Ако бяха за това, нямаше да е в услуга, в смисъл на получаване на
просветлението. Всички тези сили са голямо разсейване от йога, ако се придобиваха толкова лесно. За
щастие, къкто казах в предишния урок, самяма е морално саморегулираща се практика, което
означава, че вътрешната тишина (самадхи) е предпоставка за успех в самяма. Ако има вътрешна
тишина, има също така и морална отговорност и поведение(яма и нияма), поради взаимосвързаността
на всички клонове на йога.
Самяма е да имаш вътрешна тишина(самадхи), способността да подхванеш мисъл (фокусиране /
дхарана) и да я оставиш да потъне навътре (медитация/дхияна). Тогава резултатите от самяма излизат
от вътрешната тишина автоматично. Ако имаме последните три клона, ние също така ще имаме и
другите клонове така, че силите от самяма ще бъдат с божествена цел. Дори и така, ние трябва да
имаме ясна позиция по въпроса за преживянията и практиките, както винаги - внимаваме да не
попаднем в капана на преживяванията, които се появяват. Когато дойдат преживяванията леко се
64
връщаме към практиката, която правим.
Както при всички авангардни йога практики, истинските ползи от самяма се появят след
дълговременна еждневна практика на специална рутина от сутри. Ако постоянно праменяме сутрите
всеки ден, всяка седмица и практикуваме нередовно, резултати няма да се натрупат. Ако искаме да
попаднем на вода, когато копаем кладенец, най-добре е да копеам на едно място. При авангардните
йога практики ние можем да правим самяма след всяка сесия на медитация преди да отидем на йони
мудра кумбхака(ако правим това) в края на периода на почивка. Самяма е пръджение на нашата
медитационна практика. Първо, отиваме навътре с медитацията, после излизаме на вън със самяма.
За тази цел тук е дадена балансирана серия от 9 сутри. Предложението е всяка от тях да бъде
правена 2 цикъла самяма, 2 пъти с около 15 секундитишина за всяка сутра, като се върви по реда от
списъка. След няколко дни сутрите ще бъдат запомнени и ще бъде лесно да се движим по списъка с
използването на метода на самяма, като постепенно отиваме все по-навътре със всяка сесия.
Сутрите са:
Love – Любов
Radiance – Излъчване
Unity - Единство/Сливане
Health – Здраве
Strength – Сила
Abundance – Изобилие
Wisdom – Мъдрост
Inner Sensuality – вътрешна сетивност (сензуалност)
Akasha – Lightness of Air – Акаша – Лекотата на Въздуха
Всяка сутра се взима изцяло, с 15 секунди тишина след нея. Например, „вътрешна сетивност
(сензуалност)” е една сутра, последвана от 15 сек тишина. Те е пратияхара, обръщане на сетивата
навътре. Акаша – Лекотата на Въздуха също е една сутра, последвана от петнадесет секунди тишина.
Значенията на сутрите могат да бъдат преведени на твоя най-дълбок или първи език, както казахме
по-горе. Всичко освен „Акаша”, която е санскритска дума, която означава, „най-финия етер,
вътрешното пространство.” Ние знаем от физиката, че ние сме етер, празно пространство, нищо
наистина солидно. Това е нашето тяло, и когато правим самяма върху „Акаша – Лекотата на въздуха”,
ние започваме да се чувстваме много леки.
Ако правиш всяка една от тези девет сутри два пъти в твоята сесия на самяма, това ще отнеме
около 5 минути. Ако има някоя сутра, за която чувстваш нужда да правиш още, тогава я добави накрая
и прави самяма с нея за още пет минути. Циклите остават с продължителност петнадесет секунди, и
ние просто правим това в продължение на 5 минути по часовник. Ако няма препочитания, тогава
можеш да правиш сутрата за лекостта – акаша в продължение на 5 винути в края. Тя е много мощна.
Това е ментална кундалини техника, която довежда много енергия нагоре в нервната система.
Необичайно е да има преживявания на физически симптоми като задахване(автоматична бхастрика
пранаяма) и подскачане? По време на самяма със сутрата на лекостта. Ако това се случва, осигури си
мека повърхност като например дюшек. Може да има проява на различни симптоми и при другите
сутри също така. Ние движим безкрайната вътрешна тишина вътре в нас така, че появяващите се
прояви(манифестации) могат да бъдат много реални и забележими. Патанджали нарича тези прояви
„свръхнормални сили” или „сидхи”.
За тези, които са пълни за бхакти за просветление, повторенията на самяма могат да бъдат
увеличени на 4 за всяка сутра, последвани от 10 минути от предпочитаната сутра в края(по
подразбиране това е акаша - лекостта сутрата) това са двадесет минути практикуване на самяма.
Постарай се винаги да почиваш достатъчно време при излизането от рутината на твоите практики,
особено, когато правиш самяма. Да полежиш 5 или 10 минути в края е добре. Както винаги, използвай
самоопределяне на темпото при практиките си. Менталните техники като медитация и самяма са
много мощни така, че да се пресилиш с тях означава да ухажваш неприятните енергийни потоци.
Всеки един от нас ще открие своята граница на комфорт чрез разумно самоопределяне на темпото.
Самяма усилва много нашето присъствие в тишината на чистото блажено съзнание. Тя
благоприятства интегрирането на вътрешния и външен аспект на нервната система. Самяма стимулира
нервната система да се прочисти и товори за втория и третия стадий на просветлението, а така също
усилва вътрешната тишина (първия стадий) в ежедневния живот. Самяма прави общата сила на
нашите желания доста по-силна. Когато искаме да направим нещо, което е в синхрон с божествения
65
поток, съпротивата ще бъде много по-малка и пречките ще се стопяват. За тези, които живеят в
тишината на чистото блажено съзнание и развият навика да функционират естествено от това
безкрайно ниво на живот, постоянния поток на „малки чудеса” става нещо обичайно.
Прави практиката на самяма след медитация в продължение на няколко месеца и провери сам.
Самяма е нещо повече от седяща практика. тя е начин на мислене и правене което възниква в нашия
ежедневен живот, докато пътуваме по пътя на просветлението. Гуруто е в теб.

Урок 151
Самяма: улягане на твоите сутри / От Йогани / Дата: Wed Mar 31, 2004 11:20am
В: Малко съм объркан по въпроса как трябва да се отнасяме към сутрите. Излъчване и Единство за
мен са неясни и двусмислени – за мен те повече са контекстни думи, докато Любов е само-
обяснителна. Защо избираме конкретните сутри, например "Сила" – някой би спорил, че Оживеност е
по-полезна. А как стои въпроса с пратияхара и акаша? Ако никога не си преживял тези неща, тогава те
са лишени от смисъл, също както и мантрите. От къде тогава идва евентуалният ефект тогава? Мога
ли да добавя лична сутра или това е опасно? Например, някой хора биха желали да има в тях повече
Смирение. Надявам се това да ти помогне да запълниш пропуските в моето разбиране. Благодаря за
всичкото време, което отделяш, за да направиш тези уроци, те са истинска златна мина!
О: Първоначално мислех да дам специфични определения за всяка сутра, но реших да не го правя,
тъй като всеки ще открие своя "екология" от значения на неговия си език и култура, по същия начин
по който ти търсиш своите сега. Така и трябва да бъде. Нормално е да има известно
улягане(самонагласяване).
Някой друг писа, че не знае какво е Любов и харесва всички останали сутри. И така - всеки е
различен. Индивидуалните значения(смисли) не са толкова важни, колкото общата практика, тъй като
всеки накрая ще стигне до неговите си правилни значения. Самяма ще стимулира появата на
вътрешната тишина с използването на пълния набор от сутри, които взети заедно, пречистват и
отварят цялата нервна система.
Що се отнася до това да промениш сутрите, зависи си от теб. Ако „Смирение” според теб не се
съдържа в „Любов”, тогава – добави я. Ако „Излъчване” не е ясна, използвай „Божествено Излъчване”
или „Струяща Светлина”. Ако „Единство” не е ясно, използвай „Обединение(Сливане)”. Или, може би
тези обяснения ти дават достатъчно комфорт за да използваш оригиналните сутри.
Акаша се разбира най-добре като живо вътрешно пространсто – жива празнота. Почти самото чисто
блаженно съзнание. Нашето тяло е това – енергия в огромно празно пространство. Няма нещо кой знае
калко повече от това там. Само изглежда, че има нещо. Това е Акаша. Тогава, в сутрата – „Акаша –
лекостта на въздуха” и я оставяме да отиде в тишината и всичко се движи с нас, за да манифестира
(прояви) лекотата. Хуууш! Не се тревожи твърде за значенията на думите. Нужното знание е вътре. Не
е нужно много, за да подхванеш правилната посока.
Пратияхара не се предлага като сутра – „вътрешна сензуалност” се предлага, която да оживи
сетивата навътре. Има урок преди около месец #121 върху пратияхара, който ще ти помогне да си
изясниш значението на пратияхара. Обсъждане за пратияхара пожеш да намериш и предходния урок
върху осемте клона на йога. Подхващането на сутрите не е точна наука. Започни с хубав списък за
себе си и върви с него. Не можеш да отидеш твърде далече от пътя, ако останеш с базисния спектър от
значения. Има още много в Йога сутра на Патанджали, доста по-абстрактни отколкото тези, които са
дадени тук. Идеята е да се покрие целия спектър тяло/ум/сърце, като се стимулира вътрешната тишина
да излезе навън чрез тази практика. Това ще прочисти и отвори важни канали(нади) в нервната
система. След като се стабилизираш със самяма, предлагам ти да не променяш често сутрите. Бихме
искали да отидем дълбоко навътре, а това ще бъде трудно, ако постоянно местим мястото на което
копаем. По същата причина стоим стабилни с мантрата, с изключение на редки усилвания, когато сме
готови да превключим "на по-висока скорост", за да разширим присъствието си в чистото
блажено(екстатично) съзнание. С развитието на навика на самяма чрез ежедневно практикуване,
постепенно ще откриеш, че мисленето ти и чувствата ти по време на ежедневната активност по един
естествен начин започват от дълбоко вътре. Това е окончателната полза от правенето на практиката на
самяма. Тя култивира навика за живеене и изява от нивото на бежествената тишина вътре в нас.
Тогава ние откриваме нарастващ успех и щастие във всяко нещо, което правим. Това което правим е
култивиране на навик за мислене и действие. И така, изборът на всяка една от сутрите е важен, но
онова което е по-важно са общите ефекти на пълния спектър от сутри в ежедневния живот.
66
 В: Много ти благодаря за отговора. С него изясни нещата. Порсто се питам, някой хора казват, че
Акаша има значението на дух. Това е петата татва, в европейската езотерична традиция еквивалентна
на петия на елемент – духа – управителя на другите елементи. Не съм запознат с индийските думи, но
въпреки това ми е интересно.
О: Акаша е последната стъпка на отскок преди неманифестираното чисто блажено съзнание,
безкрайната тишина вътре в нас която е същността на всичко което е. Във всички традиции има нужда
да се дадат митологични божества, управители, авторитетни фигури на различните нива на
функциониране в прородата. Това се дължи на естествената човешка нужда от ишта(избран идеал),
който стимулира бхакти и духовния растеж. Това е начинът по който бхакти работи и е много важно
да я имаме в някаква форма. Но, не бихме искали да опаковаме всичко в полети на бхакти по време на
практикуването на самяма. Ние просто лесно подхващаме сутрата по един много фин начин и след
това я оставяме да отиде в тишината. Много е важно да не благоприятствуваме полетите на
въображението с ума или ритуалното богослужене по време на самяма. Това можем да направим по-
късно. Самяма, подобно на дълбоката медитация, е специфична практика, която ни
благоприядствуваме(предпочитаме) по времето, по което я правим.
Тялото като „акаша”(живо празно пространство) е първата стъпка на двустепенната сутра за
лекостта(лекотата). Втората част, „лекостта на въздуха” движи вътрешната тишина и нашето акаша
тяло със себе си. Но това може да стане само, ако оставим сутрата да отиде в тишината. Така е със
всички божествени прояви, включително всичко в космоса. Всичко което виждаме и знаем
еманира(произхожда) от вибрациите изтичащи от чистото блажено съзнание.
Йоан 1.1: „В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог… Всички неща
бяха направени от Словото…”
Основните принципи на самяма са зад темпоралните прояви. За целта на нашето просветление, ние
можем да навлезем в този божествен творчески(креативен)процес вътре в нас. Гуруто е в теб.

Урок 153
Превод на Йога сутрите и да станеш „свръх(супер)-нормален”/От Йогани/Thu Apr 1, 2004
В: Отново, благодаря ти за твоите уроци!!! Имам два въпроса, ако може. Можеш ли да ми
препоръчаш добър превод на Йога сутра на Патанджали? И последно, когато работя със сутрите
откривам, че сякаш гърдния ми кош се разширява, а също така и главата ми – наистина изключително
преживяване. Това нормално ли е? Ти каза за различни начини за манифестиране на енергията и аз
просто се чудя дали и това не е една от тази прояви? С Любов и Единство.
О: Има много преводи на Йога Сутра. Тук можеш да намериш един който е доста добър:
http://hrih.hypermart.net/patanjali/library.htm / Този линк може да се открие и в секцията с линкове
на групата под името „Йога Сутри – международни преводи”. В този сайт има линкове към още 29
английски превода(много с коментарий) и преводи на още 17 езика, плюс оригиналния Санскритски
текст. Не съм ги чел всичките!
Ако се чудиш къде са описани осемте клона – започват от Книга 2-29.
Книга 3 е върху самяма и свръх(супер)нормалните сили. Между другото, идеята да станеш
„свръх(супер)нормален” е доста изкушителна, нали? Както и много, много нормален. Нормалното
състояние на човеците е да са просветлени. Така, че защо да не станеш супер(свръх)нормален? Да,
твоето разширение е (супер)нормално, красив показател за движението на твоята тишина отвътре
навън. Това е самяма в действие. Много различни неща могат да се случат. Може да има още повече
разширяване, вътрешносетивни преживявания, силни емоции, смях, плач, физически вибрации и нови
начини на дишане. Всичко това се дължи на разтварянето на запушванията, когато вътрешната
тишина се движи през нервната система в резултат от нашите практики, сега когато вече сме добавили
самяма. Нервната система знае какво да прави когато чистото блажено съзнание започне да се движи в
нея. Ако симптомите станат ексцесивни, просто използвай самооределяне на темпото в твоята
практика. Ако е нужно, това може да означава намаляване на броя на повторения в самяма за известно
време. Винаги взимай достатъчно време за почивка при излизане от медитация и самяма. Това е
важно, за да улесни стабилизирането на енергийните потоци при ежедневната активност.
Всички тези симптоми са номално освобождаване и са белези за поява на вътрешна божественост.
Можеш да ги оставяш да се случват. Ако тялото ти желае да се движи или да трепери, позволи му, но
без да се достига до опасни крайности. Ако дишането се променя – позволи му, но не до опасни
крайности. Ако сексуална възмуда се появи(това може да се случи) позволи и да се случи, но не до
67
опасни крайности. Всичко това е нормално, когато божествената енергия започне да бълбука отвътре
през нервната система.
Спомням си пасаж от книгата на Свами Муктанада, „Играта на съзнанието”, където той описва
стадий в своето пътешесвие, когато излизал от къщата и ревял като тигър. Няма нужда да казвам, че
съседите са били малко загрижени. Няма нужда да стигаш чак до там.
Понякога, по пътя, може да изглежда сякаш не се случва нещо, кой знае какво, с нашата вътрешна
енергия. Може би нещата се разхлабват вътре без да има много симптоми и по-късно ще забележим
нещо. Или може би ние чакаме вътрешната тишина да се появи след повече седмици и месеци на
медитация. Или може би не изоставяме финото усещане за сутрата по време на самяма. Понякога да не
правиш нищо е турдна работа – просто не благоприятствуваш нищо, което се появява в ума по време
на петнадесетте секунди тишина.
Успешната йога не е за преживяванията; тя е за следване на процедурите на нашите практики. Ние
се променяме от практиките, а не от преживяванията. Преживяванията са страничен продукт на
нашите практики и на случващата се с нас духовна трансформация.
Помни също така, че непосредствените отговори(рекации?), които се появяват, предизвикани от
сутрите също трябва да бъдат изоставяни по време на самяма. Това е окончателната карма йога –
божествено правене, като изоставяш плода от правенето. Вградено е в техниката на самяма – правиш и
изоставяш на/правеното. И така, самяма е и култивиране на избликващата божествена любов, която не
очаква нищо в замяна. Ако правим самяма по този начин, с времето ние ще започнем греем с
божествена светлина като маяк плуващ във въздуха.
Тогава кой ще бъде в състояние да не се съгласи какво сме ние хората? Кой няма да иска да стане
супер-нормален? Гуруто е в теб.
Урок 154
Самяма: “Да бъде волята ти” (Позволи на Бог да поеме) / От Йогани Sat Apr 3, 2004
В: Мисля, си че не съм знаел какво е живота преди да дойда в тази група. Твоите уроци по самяма
ме шашнаха(буквално отвеяха). Пълня се със светлина и радост всеки път, когато правя сутрите и
преливам от тях. Най-после разбрах какво значи: "Да бъде волята ти." Намасте!
О: Да, да бъде волятат ти – това е нещото за което е самяма. Ние просто даваме фин ъгъл със
сутрата и оставаме и нашата вътрешна тишина да направи останалото. С набора от сутри ние можем
да разгънем нашата вътрешна тишина във всяка посока.
При лесната дълбока медитация ние следваме древната максима: „Замри в покой и познай, аз съм
Бог”. Когато правим самяма, ние изоставяме (предваме) всичко на нашата божествена тишина и ни
става ясно как ние сме в състояние да изразим лъчиста хармония в този свят. Гуруто е в теб.

Урок 155
Самяма: лекота, потрепвания … и левитация? / От Йогани / Mon Apr 5, 2004
В: Правя сутрите от около седмица и имам хубави преживявания още от самото начало. Тази вечер
по време на сутрата за лекотата получих надигане на енергия, която също беше приятно и ме направи
да се чувствам много лека от вътре. След това започнах да треперя и да имам непроизволни хаотични
движения. Ръцете ми отиваха нагоре и надолу и треперех и си мислех, че ще захочна да крещя, но не
изпищях. Не зная от къде дойде всичко това. Следващото нещо което разбрах е, че съм се преместила
към долния край на леглото и изобщо не знам как съм стигнала дотам, защото седях на горния (край
на леглото) с кръстосани крака. Върнах се отново в горния край на леглото и започнах отново (със
сутрите) и същото се случи отново. Този път отворих очи и погледнах, когато започнаха хаотичните
движения след сутрата и видях тялото ми да подскача от единия край на леглото до другия. Направих
го още няколко пъти и след това легнах като чувствах сякаш, че всеки мой нерв е направена
очистителна клизма. Това левитация ли е, или просто е физическо явление? Каквото и да е, усещането
е хубаво и преди и след това, така, че би трябвало да е добра практика. Бих искала да продължа с нея.
Ти би ли ми препоръчал? Страхувам се само да не падна от края на леглото. Да отида ли да правя
практиките си на пода?
О: Това идва от твоята вътрешна тишина и това е един чудесен старт със сутрата за лекостта. Ако
се чувстваш добре след това, продължи с практиката. Постарай се да почиваш достатъчно при
излизане от практиките. Ако ще се чувстваш по-комфортно като правиш сутрата за лекостта на
възглавници или дюшек на пода, тогава – направи го. Можеш да продължиш да правиш останалите си
практики на леглото. И да се преместваш на пода в края, за да правиш сутрата на лекостта. Но, ще
68
откриеш, че няма голям риск да паднеш от леглото, тъй като интуитивно ще осъзнаваш своето
разположение по време на практиките. По-вероятно е, леглото да се повреди, отколкото ти да се
повредиш по време на динамичното начало така, че това е добра причина да се преместиш на пода.
Постарй се да имаш достатъчно количество възглавници или дюшеци под себе си.
Левитация ли е? Е, опитва се да бъде, нали? В този стадий има много прочистване, което протича в
нервната система и тялото реагира с изблик на енергия чрез хаотични движения и подскачания. С
времето това ще утихне и ще бъде много по-гладко и движенията ще бъдат фини. Много повече
енергя ще се движи вътре и ще има много по-малко въшни показатели за това.
Движенията и драматичните удещания вътре(включително екстаза) се дължат на триенето в
нервната система при движението на енергията, която издухва запушванията в големи количества.
Кармичните остатъци се почистват по един цялостен начин. От там (е) и усещането за промиване на
нервите. Това е великата сила на самяма. Тя ни позволява систематично да пречитваме нервната
система отвътре с относително малко дискомфорт. Пречистването с използване на самяма е
обикновено съпроводено с много удоволствие. Причината за това е, че когато самяма започне да
функционира в нервната ни система, ние вече имаме достатъчно (вътрешна) тишина на разположение,
която да позволи това да стане. Така, че чистото блажено съзнание е това, което натиска да излезе през
нашата нервна система в отговор на сутрите, и тъкмо за това усещането е приятно. Това е движещото
се тихо блаженство в нас в големи количества. Това е от голяма полза за всички други наши практики
и за всеки друго, която е на разстояние километри от нас, също така.
При използванетона сутрата за лекостта, с намалявеното на запушванията с времето и практиките,
триенето намалява и движенията се рафинират. Същото се случва и с преживяванията с другите сутри.
Всичко става много гладко, носещо удоволствие и светлина.
Каквито и преживявания да се появят с напредването на практикуването на самяма с времето ще
бъдат страничен продукт на пречистването на нервната ни система. По времето в което ще се появят
по напредналите преживявания ( сидхите), те изобщо няма да са толкова носещи удоволствие или
привлекателни, както божествената любов и радост, която ние ще излъчваме във всяка посока и във
всеки един момент. Гуруто е в теб.
Урок 156
Муладхара – коренът и интегриране на практиките / От Йогани / Tue Apr 6, 2004
В: Много съм заинтересуван от физическото стимулиране на муладраха(коренната чакра). Това е
основният фокус на моята йога. Можеш ли да ми кажеш, как практиките ще направят това?
О: Стимулирането на муладхара/корена в перинеума е важно, но не за сметка на изключването на
всичко друго. Целта е да се активира корена като едновременно го обвържем със духовното
събуждане в цялата нервна система. В уроците ние използваме два предимно физически метода за
физическо стимулиране на корена . малабандха/асвини(компресия на аналния сфинктер) и сидхасана
(седене върху петата). Но има още много (начини) за стимулирането на корена отколкото е самото
физическо действие. Много важен метод е този, който свързва енергийно муладхара нагоре с цялата
нервна система – спиналното дишане, което е дишане при което вниманието се движи между третото
око и корена. Дълбоката медитация също прави интеграция на всичко „глобално” в нервната система
като довежда ума и тялото до божествен покой. При самяма, може да има известно рекоширане
(отскок, отблъскване) при използването на техниката за „лекостта”. Това идва от вътре, самяма е само
ментална техника и коренът се натиска(удря) по време на спонтанното подскачане. Но фокусирането
върху муладхара е последното нещо в ума ни, докато това нещо се случва, тъй като цялото тяло е
пълно със светлина и желанието да се издигнеш. Поставянето на твърде много внимание върху
муладхара може да бъде разсейващо. Това е само част от едно много по-голямо цяло и ние не трябва
да се фиксираме много върху него. Предлагам ти да оставиш муладхара да се нагласи по един
естествено начин като част от цялостните ти практики. Позволи си да отидеш отвъд муладхара, по-
високо, чрез методите на тялото, ума и дишането. Известно изоставяне на по-ниските центрове няма
да навреди. Ако направиш това ще бъдеш свободен да работиш повече по-нагоре в тялото. Например,
опита ли „помпата на брадичката”? това е физически метод, който е много дълбок и е разгледан в тези
уроци. Той се прави високо в тялото и свързва муладхара/корена с осветляване на сърцето, гърлото и
главата. Нека добавя, че е възможно да се занимаваш физически с почти всичко нужно в муладхара
като седиш в сидхасана по време на практиките, докато вниманието се движи със всички други методи
по-високо. В този смисъл, използването на сидхасана за стимулиране на муладхара не е проблем. След
като се усвои(овладее) сидхасана, тогава всичко(спиналното дишане, медитацията, мулабандха,
69
самбхави, кечари, наули, помпата на брадичката, кумбхака, самяма и др) могат да бъдат правени без
разсейване на вниманието. Усвояване(овладяване) означава да стоиш в сидхасана с постоянно
стимулиране без вниманието да бъде залепнало в муладхара и свободно да прави всички други
практики. Не е трудно да се разработи навика, тъй като сидхасана не изисква усилие, за да останеш в
нея, след като веднъж си я постигнал. Това е най-добрата ситуация – стимулиране на муладхара с
напълно свободно внимание за правене на другите практики, които отварят цялата нервна система.
Муладхара е същественото начало на събуждането на кундалини, но не е краят. Също както
основите са същественото начало на високата сграда, но най-добрия изглед е със сигурност (от по-)
високо горе. Обикновен здрав разум, нали?
Интегрирането на спектър от практики, покриващи цялата нервна система е мястото, където се
открива голямата сила в йога. Осемте клона на Патанджали поддържат този възглед. Ако се правят
една или две практики само, за сметка на другите – това не е най-ефективната йога. Предлагам ти да
избегнеш капана да залепнеш в един или два аспекта на нервната система - нужни са интергрирани
практики, за да убедиш нежно нервната система да се прочисти и отвори напълно. Ако това не беше
така, щяхме да виждаме много повече просветлени хора в света днес. Време е за промяна към
практикуването на по-интегрирани системи на практики, което означава балансирано разглеждане на
нашата нервна система и методите за стимулирането й да се пречисти и отвори. Гуруто е в теб.

Урок 157
Какво е вътрешна тишина? / От Йогани / Дата: Wed Apr 7, 2004 6:44pm
В: Споменаваш вътрешна тишина много пъти в тези уроци и думите изглждат прости(лесни за
разбиране), но бих искал да изясним за какво горорим. Вярвам, че Кришнамурти беше този, който
говореше за "скок в пространството между менталните думи". Това ли е смисъла на вътрешната
тишина в контекста на тези уроци. Това постранство без звуково/слухово съдържание, което мога да
разширя временно (ли е) преди ума да успее да започне да бърбори отново? Забелязах също така, че
започнах често да имам живи ментални образи по време на практикуване на самяма. Без да има
слухови сигнали, които да нарушат тишината, но отчетливи, ясни, подобни на сънища образи.
Подозирам, че това значи, че заспивам по време на садханата, но тук лежи въпросът ми.
Изпълняваните Медитация и Самяма клатушкане на ръба между дълбоката релаксация и съня ли са?
Или умът се е отвърнал от пътя на съня и се е насочил в различна посока?
О: Вътрешната тишина е сърцето на йога. Без нея не може да има йога. Във втория урок
обсъждахме как йога е свързването на субекта(наблюдателя) и обекта (наблюдаваното) - обекти не е
трудно да се намерят. Това е всичко, което възприемаме в нашето сърце и ум, и чрез нашите сетива.
Обекти има навсякъде. Същото важи и за субекта. Но субекта не винаги е толкова очевиден. Субектът
е вътрешната тишина, за която говорим толкова често.
Какво е вътрешната тишина? Има различни имена в различните традиции: сат-чит-ананда, Азът,
Свидетелят, безусловно съзнание, Празнотата, Пустотата, Богът-баща, Шива, самадхи, Тао и т.н.. в
тези урочи ние често го наричаме чисто блажено съзнание. Толкова много имена за нищото,(Толкова
много имена за нещо, което всъщност е нищо) но това нищо е живо. То е съзнателно(способно да
осъзнава). То е навсякъде. И то е някак си блажено в себе си. Това е Азът в теб и мен, който остава
постоянен. Това е универсалното Аз, което изразява(експресира, проявява) всичко, което виждаме и
при това остава предимно скрито вътре в нас, с изключение при тези, които са култивирали само-
осъзнаване чрез йога. Успехът в това култивиране води до състояние на свобода от върховете и
спадовете в този свят, дори и когато продължаваме да участвуваме в нашите ежедневни активности.
Йога е за разкриването на нашето Аз, неговото преживяване в неговото нативно,
некондиционирано състояние. Йога е даване на отговор на въпроса: „Кой съм аз?” и съзнателно стване
на това, (което си открил, че си). Нашата нервна система има способността да ни даде това
преживяване и мното още. Затова наричат човешката нервна система „храм на Бога”.
При прякото лично преживяване чрез практиките ние можем да отидем от философията/теорията
на вътрешната тишина към нейната реалност.(да почувстваме, че е нещо реално). Скокът от теория
към реалност става чрез начините по които нашата нервна система манифестира(проявява) различните
форми на съзнание. Нашата нервна система функционира по начини, които ние можем да
идентифицираме като различни състояния на съзнанието.
Сществуват три състояния на съзнанието, както добре знаем.
1. Будно състояние – кова в което ни преживяваме ежедневната си активност
70
 2. Сънуване – което преживяваме понякога по време на сън.
3. Дълбок сън без сънуване – нещо, което не преживяваме особено, но ние знаем, че сме били
някъде.
Вътрешната тишина е състояние съществено различно от тези три. Ние я познаваме като блажено
осъзнаване от нашата дълбока медитация без никави обекти. Или може да бъде смесена с обекти, като
напаример мисли, чувства или каквото и да е друго. Но в своето чисто състояние, е без обекти. И така,
в йога, това състояние си получава свой собствен номер като уникално състояние на съзнанието:
4. Вътрешна тишина – това са всички тези описателни думи и определения които вече казах. В
йога това състояние се нарича просто „Турия”, което означава на Санскрит – четвъртото състояние.
Разликата между вътрешната тишина и другите три състояния на съзнанието е, че вътрешната тишина
е непроменливо нещо и може да бъде култивирано в нервната система като едно безкрайно
присъствие насложено отдолу, в и през другите три състояния на съзнанието. Тези, които са
медитирали известно време откриват, че именно за това става дума. Започва като малко вътрешен
покой и осъзнаване на присъствието на едно тихо свойство, което съществува едновременно и заедно
с обектите, които възприемаме. Това се случва с външните наблюдения през сетивата и с нашите
мисли и чувства. Започваме да ги виждаме като обекти, каквито те са въщност, случващи се вън от
нашата безусловна вътрешна тиха осъзнатост. С ежедневното практикуване на йога вътрешната
тишина нараства и се превръща в екран на който се прожектират всички наши преживявания. Ние се
превръщаме в кино-екран – безкрайният киноекран на живота.
Е ли вътрешната тишина „пространството между менталните думи(мислите)”. Да, е. Това е
дупката(порстранството, прекъсването) през което ние понякога минаваме при преминанаването от
една мисъл към друга мисъл и от едно състояние на съзнанието към друго. Когато музикта спре за
момент, ние оставаме с вътрешната тишина, нашето Аз. За йогите и йогините, вътрешната тишина се
преживява зад и в(по време)на мислите и в целия живот. И така, когато ние се оставим във вътрешната
тишина, по време на самяма, може да няма ментална активност или може да има малко(ментална
активност). Ако ние (успеем да)изоставим, вниманието ни ще попадне във вътрешната тишина, ако
сме култивирали предврително малко такава с дълбока медитация. Самяма и просветлението (първия
стадий и отвъд него) зависят от вродената вътрешна тишина, която ще бъде тук, независимо дали ума
бърбори или не бърбори. Тя също се появава и по време на сънуване и дълбок сън – ще рече 24/7
вътрешна тишина. След като се е появило това, ние ставаме готови за сериозна йога, обединяване на
субекта и обекта и това е обединяването на божествените полюси в нас, което води до състоянието на
едниство, което ние преживяваме като божествения поток на Единствения.
И така, причината да започваме с медитация в тези уроци е, за да култивираме първо вътрешна
тишина, препоставката за всичко останало, което се случва в йога. След като се появи това, вече е
възможно да отворим много врати. Когато Шива(вътрешната тишина) е тук, събуждането и
подхранването на екстатичния съюз с Кундалини/Шакти става възможно и радостно, а не травматично
събитие. Това е естествената втора стъпка. И така, след като е постигната медитация, това което
правим в тези уроци – събуждаме Кундалини и се захващаме с бизнеса по свързването на субекта и
обекта. Това е йога.
Що се касе до заспиването при самяма, медитация и др, от казаното по-горе разбираш, че не е
съвсем същото като преминаването от едно състояние (вътрешна тишина) към друго
състояние(например - сън). Не е въпрос на "или-или" в практиките. Можем едновременно да бъдем и в
двете, което често важи за медитацията например. Затова и броим времето, в което сме „загубени” в
мислите или липсата на мисли при медитацита като време на практикуване. Тъкмо при тези условия
става прочистването на нервната ни система. Ако отплуваме от самяма, ние просто се връщаме към
сутрите, там от където сме тръгнали. В този случай ние сме отишли от сутрата в някаква смес от
вътрешна тишина и финния аромат на сутрата. Когато осъзнаем, че това се е случило, ние просто се
връщаме и продължаваме от там, от където сме тръгнали. Времето за практикуване на самяма може да
се удължи малко, ако се загубим по този начин. Ако нещо подобно на сън продължава да ни
побеждава(овладява) в определена сесия на самяма, можем просто да решим, че сме я направили и да
легнем и да почиваме. Това също е добра самяма. Това може да се случи, ако се освобождават много
запушвания. Вътрешната тишина продължава да се култивира през времето на цялата процедура и
така, отново, не става дума за едно състояние на съзнанието или за друго. Става дума за поява на
вътрешна тишина заедно с каквото и да друго, което става в този момент. Помни, че всичко за което
говорим не е на нивото на любопитния ум, интелекта. Само теорията касае интелекта. Тези практики
71
не са за пропагандиране на теорията.
Ежедвното практикуване на авангардните йога практики са за прочистване и отваряне на нервната
система по начини, които са неврологични и биологични и предизвикват драматично разширяване на
функционирането на нашата нервна система. Преживяванията на екстатично балжество, които се
появават са много реални – в края на краищата толкова реални, колкото най- интимното любене, което
можем да си представим и всичко това става вътре в нас. И така, култивирането на вътрешната
тишина има далеко идущи последици в нашия живат. Гурото е в теб.

Урок 159
Твърде много мисли по време на медитация? / От Йогани / Дата: Thu Apr 8, 2004
В: Благодаря ти много за великото служене което правиш. Това е добро нещо и те моля да
продължиш. Имам един въпрос. Когато правя медитация, умът ми отплува и започва да мисли за
различни активности, които съм правил наскоро и които може да правя в бъдеще. Поради това вместо
20 минути, правя медитация по-продължително време, понякога до 40 минути. Когато правя
медитация по-дълго време по този начин получавам главоболие и се ядосвам на хората дори и при
най-малките проблеми. Поради това не мога да правя по-висша медитация. Можеш ли да ми
помогнеш да правя редовна(равномерна) медитация. Как мога да се фокусирам където съм? Също
така, ако мога да се освободя от главоболието.
О: Благодаря ти че писа и сподели. Мислите са нормална част от медитацията. Те идват при
освобождаването на запушванията в нервната система. Ако медитираш много по-дълго от 20 минути,
ще освобождаваш твърде много в една сесия и то е причината за дразнимостта и главоболието. Така,
че върни се на 20 минути и следвай процедурата да се връщаш леко към мантрата винаги, когато
осъзнаеш, че си я загубил. След като започнеш медитация, ако единственото, което имаш са мисли, е
добре. Това е нещото, което е нужно да се случи точно сега докато твоята нервна система се пречиства
дълбоко вътре. Няма да бъде завинаги така. Преживяванията се променят с времето. Сега твоите
преживявания са мислите – което е освобождаване от много дълбоки запушвания. Хубави неща
стават, но малко повече, отколкото ти трябва при толкова дълги медитации.
Ако правиш медитация съгласно препоръките в уроците, тогава ти предлагам да разгледаш уроците
и В&О върху процедурата на медитацията. Мислите са нормална част от процеса. Това може да
изглежда много светско по време на медитацията. Мога да те уверя, че си дълбоко в медитацията. Ако
не беше, нямаше да имаш дразнимост и главоболие поради това, че правиш повече от нужното.
Постарай се, също така, да си почиваш достатъчно когато излизаш от медитация, както
инструктирам в тези уроци. Това ще улесни постигането на гладкост по време на активността.
Следвай лесната процедура и ще бъдеш добре. Ако имаш други трудности, кажи ми.
Гурото е в теб.

Урок 160
Изключителна чувствителност към медитация – какво да правя? /Йогани/Fri Apr 9,2004
В: След 5-7 минути медитация пред очите ми започват да се появават цветове – оранжево, жълто,
зелено, и тъмно синьо във формата на ярка светлина. Това продължава за минута или две и главата ми
започва да ме боли и не мога да продължа да медитирам. Излизам от медитация и отивам да спя,
защото главата ми тежи. Нощем, когато спя след медитация получавам сънища изпълнени с насилие,
например изнасилване, и сходни деструктивни активности. Усещането е толкова реално, че ме плаши.
Такива неща не са ми се случвали никога преди това. В дните, когато не медитирам, нямам такива
сънища. Много ми се ще да продължавам да медитирам, но тези преживявания стават пречка. Ще ти
бъда благодарна за твоите съвети.
Благодаря, че писа и сподели.
Ти си един от малкото хора, които са много чувствителни към медитацията, с излизането
(освобождаването) от много запушвания, много бързо само с малко практика. Нещото, което трябва да
направиш е да намериш правилния баланс от практики за теб, които да позволят обструкциите
(запушванията) да се разтворят по време на медитация, а не да продължават след това. Ще ти е нужно
да пробваш различни неща, за да постигнеш това. Ако си твърдо решила, ще си в състояние да се
справиш. Ето някои предложения. Експериментирай свободно, докато намериш стабилна рутина.
Първо, опитай да медитираш за 10 минути само сутрин преди закуска в продължение на няколко дни.
След това полежи 5-10 минути или повече, ако не се чувстваш добре. Взимането на адекватно време,
72
за да излезеш от медитация е много важно, особено, ако има много освобождаване по време на
медитацията. Опитай да намериш комфортна рутина само с 10 минути медитация и почивка сутрин.
Ако можеш, опитай да добавиш втора сесия от 10 минути медитация в ранната вечер, преди вечеря, а
не близо до времето за сън.
Ако се появят силни усещания или главоболие при медитация, спри мантрата и просто остани
седнала и остави вниманието да бъде леко с усещането. Това е разтваряне на запушване и лекото
внимание върху него без мантрата ще му помогне да се разтвори. Ако е твърде много, както описа,
тогава легни и продължи да оставяш вниманието ти леко да бъде привлечено от усещанията. Не
насилвай вниманието изобщо. Просто се отнасяй леко с това. Опитвай се да не ставаш докато не
отзвучи усещането. Тогава ще знаеш, че процесът по разтваряне е завършен. Не медитирай повече от
определенето време – това включва времето прекарано в мисли, усещания и др. всичко, което става в
определеното време(10 минути в този случай) се разглежда като част от медитацията.
Постарай се да си орагнизираш хубава активност през деня и по времето след медитацията. Това е
важно, за да се стабилизира прочистването на нервната система, което се случва по време на
медитация.Бъди с други хора, семейни дейности, разходки, креативна работа, служене – където те
заведе сърцето.
Не медитирай преди сън. Винаги медитирай преди активност.
Ако се справиш с 10-те минути, два пъти дневно, при добра стабилност и се чувстваш добре по
време на активността през деня и вечерта(и по време на сън, също така), тогава опитай 15 минути, два
пъти дневно. Ако това е добре, след няколко седмици или месеци, опитай 20 минути. Ако чувставш
дискомфорт или че медитираш твърде дълго, тогава се отдръпни на последното комфортно ниво,
което си открила и остани там за известно време.
Самоопределяне на темпото съгласно твоите преживявания е нещото, което трябва да направиш.
Това е ключът към дълговременния успех във всички практики – откриването на стабилна ежедневна
практика в продължение на месеци и години.
Друго нещо, което можеш да опиташ е малко спинално дишане преди медитация (5 минути нпр.)
както се дава в тези уроци. Това може да помогне да се изглади медитацията. Спиналното дишане е
много добро за балансиране на неправилните енергии в нервната система, което включва ума и
емоциите. Накарая, можеш да опиташ малко леки асани, навеждане и разтягане(5-10 минути) преди
спинално дишане и медитация. На този стадий може само спиналното дишане да помогне. Може би
само асаните. Може би и двете. Може би нищо. Ще разбереш след като опиташ.
Може би ще откриеш, че само асаните веднъж или два пъти дневно с или без спинално дишане и
без медитация е нещото, от което се нуждаеш за известно време, докато запушванията се прочистят
малко от твоята нервна система. След това, по-късно, можеш да опиташ да добавиш медитация . Там,
където има воля, има и начин. Тези са някои възможности за откриване на стабилна рутина, които да
разгледаш. Пожелавам ти успех. Гуруто е в теб.

Урок 167
Да живееш само на въздух и слънчева светлина? / От Йогани / Thu Apr 15, 2004
В: Чувал ли си за такава практика или ти самия практикуваш ли я или познаваш ли някой, който
прави тази практика да поддържа тялото си само със същностите от пространството или слънчевата
светлина? Чел съм много биографии на МахаСдхи, почти всеки един от тях е преминал през аскетизъм
(гладуване) и е развил способността да поддържа физическото си тяло без храна. Между другото, аз
правя практиката на гледане на слънцето, преокрита от ХРМ и той казва, че той живее само от
слънчева светлина и вода.
О: Нямам контакт с тези, които живаят само с прана от въздуха или слънчевата светлина и това не е
способност върху която съм фокусиран да развия сега. Но принципът би трябвало да е очевиден от
практиките и преживяванията на йога. С напредването ни в йога нашата нервна система се прочиства
и отваря за нашите вътрешни пранични енергии и се похранва от кундалини/сексуалната енергия
събудена от тазовия район. Когато този процес узрее ние се храним от активната живена сила (прана)
много повече. Толкова много, че дишането спира спонтанно за продължителни периоди по време на
пранаяма и медитация и накрая вън от практиките. Дори начинаещите медитатори преживяват това
автоматично забавяне и спиране на дишането. Същото важи и за приема на храна. Ако сме
подхранвани отвътре, тогава зависим по-малко от постоянния прием на храна и можем лесно да
грладуваме без особен дискомфорт, макар и това да се появява по-късно, отколкото непосредствения
73
отговор на дишането. Логично е да се разсъждава, че вътрешната прана трябва да се възстанови
отнякъде, обикновено това става от въздуха и храната, и че тъкмо тук са методите използвани от
„дихателите” и „слънцегледачите”. Въз основа на това, което току-що казах, практиките не са за пряко
подхранване, а за възстановяване и съхраняване на прана в тялото (вероятно в ниските центрове) за
целите на вътрешното поддържане.
На мен ми се струва, че най-добрия начин да се постигне всичко това е, първо, да се започне с йога
практики, които водят до прочистване и отваряне на нервната система, които са препоствака за такова
рафинирано вътрешно хранене, тези практики, след това, могат да бъдат пордължени, ако искаме, чрез
събиране на прана от въздуха и/или слънчевата светлина. И така, изглежда, че тези практики са неща
от късните стадии на общия процес на просветлението. Най-първият въпрос в тези уроци винаги е: кое
съдействува за процеса на човешката духовна трансформация днес? Води ли до повече прочистване и
отваряне на нервната система, или поставя каруцата пред коня? Ние всички бихме искали да живеем
както живет сидха-светците, но направили ли сме цялата йога, която те са направилиу за да стигнат до
стадия на който ние бихме искали да подражаваме? Разработването на способността да живеем от
въздух и слънчева светлина толкова важно ли е? Иили просто е страничен продукт (сидхи) на нещо
много по-важно – нашето просветление, което е свързването на вътрешната тишина и екстатичните
енергии вътре в нас. Как си възстановяваме праната е доста светски въпрос в сравнение с божествения
съюз която протича вътре. Няма съмнение, че по-висшите способности ще се появят, когато е нужно с
напредването на отварянето на нашата нервна система и естественото събуждане на екстатичното
блаженство и божествената любов. Това е най-доброто и най-малко разсейващото отношение, което
можем да имаме за развитието на който и да е вид сидхи. Просто малко храна за размисъл. Желая ти
успех по избарния от теб път към просветлението.
Гуруто е в теб.

Урок 168
Болката препоставка ли е за вътрешна тишина?
В: Практикувам медитация от почти месец. Носи ми страхотна енергия и покой. Но един мой
приятел, човек с много йогическо познание и човек, когото уважавам много, ми каза, че ако следвам
този курс, трябва да искам да изпитам болка, особено след като миналато ми е крайно болезнено.
Всъщност аз започнах да медитирам, за да излекувам себе си от тази болка и да посрещна живота с
открито лице, да отида напред, да живея живота с покой, хармония и уважение към другите хора.
Болката предпоставка ли е за намирането на покой(душевен мир)?
О: благодаря, че писа и сподели. Не, болката не е препоставка(предварително изискване) за
намирането на покой. Това не означава, че няма да има болка, или че не си заслужава, че
пътешествието не трябва да се предприема, ако срещем болка в хода на прочистването и отварянето на
нервната система. Всичко зависи от зупашванията вложени в нашата нервна система и как
управляваме практиките си, за да ги освободим. Покоя и екстаза са ни вродени. Има много начини да
разкрием нашето естествено състояние. Някой са по- радикални(и некомфортни) от другите. В
уроците, всичко а направено така, че да е просто и с максимална сила и с минимално количество
дискомфорт. Всъщност, авангардните йога практики са направени така, че да бъдат път на радостта,
отначалото до края - няма изискване някой да прави повече от която и да е практика – всъщност
прекаляването не се препоръчва. Ако ние изпитваме удоволствие от нашите ежедневни практики, ние
ще продължим. Ако те са болезнено робуване, тогава, кой би искал да прави йога? Само мазохистите.
И така, всичко е сглобено така, че да балансира практиките и да поддържа положително преживяване
на протичащо прочистване и растеж. Може да бъде направено.
Авангардните йога практики са подобно да фино нагласен автомобил. Можеш да натиснеш педала
на газта и да тръгнеш толкова бързо, колкото искаш. Можеш да пристигнеш гладко и безопасно или
можеш да се "увиеш около дърво". Всичко е въпрос на шофиране, нали разбираш. В тези практики, ти
си шофьора. Именно за това говорим толкова много за самоопределяне на темпото в тези уроци. Това
е много важно. Това е нов подход. Всеки може да шофира себе си към дома, към просветлението със
собствената си скорост. Много са готови за това. Дори и добрият шофьор ще се среща с неравонсти по
пътя от време на време. Неизбежно е при всяко пътешествие. Това е част от живота. Затова ние
компенсираве(забавяме), когато пътя стане неравен и увеличавем скоростта отново, когато пътя стане
гладък, което със сигурност става, рано или късно. Трябва ли да излезем от пътя и да караме през
всяка дупка и канавка, която видим? Не. Затова казваме, че болката не е предпоставка за покоя.
74
Звучи сякаш до сега пътуваш гладко и изпълва сърцето ми с радост да чуя това, че (практиките)
събуждат енергия и покой(в теб). Ти си благословия за целия свят в твоите практики, тъй като всеки
получава полза от твоето прочистване и отваряне. Продължавай с ентусиазъм и разумно
самоопределяне на темпото, и ти ще пристигнеш направо у дома при своя божествен Аз. Със всяко
сядане за практикуване се извършва много. Животи (протекли) в болка и страдание се стопяват
безболезнено. Гуруто е в теб.

Урок 171
Спинална бастрика пранаяма – Измиване на кармата с налягане /TueApr20,2004
Сега ще въведем но мощна пранаяма практика наречена спинална бастрика. "Бастрика" означава
"мях". Тя е бързо дишане, подобно на кучешко тежко дишане(пъхтене), което са прави само с
диафрагмата(коремно дишане), за препочитане през носа. Ако е твърде трудно да се прави през носа,
може да се прави и през устата. В тези уроци бастрика се прави с проследяване на спиналния нерв
бързо между перинеума(корена) и точката между веждите(третото око), също както по време на
нормалното спинално дишане, само че много по-бързо. Спиналният аспект дава много увеличена сила
на бастрика пранаяма, и заедно с това осигурява баланс между божествените вътрешни полярности на
тялото. Спиналната бастрика зарежда цялата нервна система с огромни количества очистваща прана
по един балансиран начин. Тази практика е чудесна за почистване на упоритите кармични блокади в
нервната система чрез изпращане на мощни пранични пулсове нагоре и надолу вътре във спиналния
нерв, които изтичат под налягане навън във всеки нерв в тялото. Както при всяка практика, наред
идват някой предпоставки и предупреждания така, че нека да ги разгледаме.
Първо, спиналната бастрика не е панацея(лечение за всичко) и не е добра самостоятелна практика.
Тя ще работи добре само, ако достатъчно предварително необходими практики са стабилизирани за
известно време. Тези практики са спинално дишане и дълбока медитация. Спиналната бастрика се
прави между тях, по време на седящите практики. Най-големите и ефекти се постигат, когато се
използва заедно със сърцевинните(базисните) практики на спинално дишане и медитация.
Второ, ако имаш някакво заболяване, което би се утежнило/усложнило от това разширено и с
пъхтене дишане, моля те въздъражай се от тази практика. Ако се съмняваш, попитай първо лекаря си.
Трето, при някой условия/обстоятелства спиналната бастирка може да утежни някой вътрешен
блокаж и тогава очевидно, че ще трябва да бъде спряна временно. По-често тя ще освободи блокажите
без утежняване и след това може да бъде използвана по-агресивно. Само ти можеш да откриеш как
твоята нервна система реагира на спиналната бастрика, когато опиташ поради, което е добре да
започнеш бавно и да използваш грижливо самоопределяне на темпото. Помни, че са възможни
забавени във времето реакции/последици на спиналната бастрика – няма да почувстваш всичките и
ефекти незабавно.
Спиналната бастрика е най-полезна, когато почвата отдолу е била почистена и навсякъде в
нервната система с дълбока медитация и спинално дишане. Тогава спиналната бастрика може да
помогне за довършването на работата по почистването на мотаещите се упорити кармични блокажи. В
този смисъл, тя е подобно на помпа под налягане, за да разхлаби и отмие тези трудни запушвания,
които вече са били разхлабени с медитацията и спиналното дишане.
Както беше казано, бастрика означаве "мехове". Аз го наричам „кучешко пъхтене”, като с това
искам да означа подход, който е по-нежен, продължителен, а не пухтенето и пъшкането, което се
подразбира при използването на думата мехове, а и кучешкото пъхтене може да бъде направено доста
енергично. Понякога то става енергично от само себе си. Бастрика е дълга серия от повърхностни
бързи дишания, с изполване само на диафрагмата, което продължава за определеното време, докато
вниманието се движи нагоре и надолу между корена и третото око. Ще отнеме известно време за да
свикнеш. Както и при всички практики, спиналната бастрика ще бъде малко несръчна първоначално.
Ще откриеш, че отнема известно време на практикуване, за да накараш вниманието да отива нагоре и
надолу бързо заедно с дишането. Освен това дробовете могат да покажат тенденция постепенно да се
изпразват или да се препълват с въздух при дълга поредица от пъхтене. Този „дрейф”(тенденция) е
нормален, и е добре дробовете да се изпразнят или изпълнят, както е необходимо, няколко пъти по
време на сесията на спинална бастрика за да се компенсира тази тенденция. Ако тази тенденция я
няма, това е много добре. Тогава просто продължавай със спиналната бастрика за определеното време.
Препоръчва се да започнеш с две минути спинална бастрика непосредствено преди медитация и
след спиналното дишане или каквато и друга праняама да правиш тогава(йони мудра кумбхака или
75
помпата с брадичката). Продължи със сидхасана, самбхави, малабандха, кечари т.н. Малко уддияна
(леко припърпване на корема) може да се прави по време на спиналната бастрика. Когато усетиш
движещата се енергия при спиналната бастрика, тялото ти ще знае инстинктивно какво да направи и
всички тези маньоври ще се рафинират от самосебе си. След като улегне, спиналната бастрика, заедно
с всички свързани с нея йогически компоненти, става напълно естествена. Тя се превръща в доста
удоволствена практика с отложени за по-късно екстатични резултати по време на активността и с това
дава своя принос за просветлението. Когато тези кармични запушвания си отидат, те си отиват за
добро и светлината започва да блести по-ярко отвътре.
След като се постигне комфорт с практикуване на две минути спинална бастрика, след една две
седмици, може да се увеличи на 3 минути и евентуално до 5 минути, ако е желателно. Спиналната
бастрика е много мощна приемана в дълги дози така, че помни това, а и отложените за по-късно
ефекти, при напредването на преживяванията ти.
Ще откриеш, че спиналната бастрика помага за задълбочаване на твоята медитация. При
разхлабването на толкова много по време на няколко вида пранаяма преди мадитация, процесът на
дълбока медитация, който води до вътрешна тишина и глобалното почистване в нервната система да
става много по-бързо и гладко.
Спиналната бастрика поставя общия процес на почистването на по-виска скорост, като отпуска
нервите и култивира извънредно силно цялата нервна система. Постарай се да упражняваш
самоопределяне на темпото при практикуването на спиналната бастрика, а и във всичките си
практики. Винаги контролирай темпото на своите практики, за да не надвишиш границите на своя
комфорт от ставащото прочистване в твоята нервна система. Дай си достатъчно време, за да откриеш
своя баланс със спиналната бастрика в рутинните си ежедневни практики.
След няколко седмици ще разглеждаме някой вариации на спиналната бастрика, които могат да
бъдат използвани за по-насочено кармично прочистване. Гуруто е в теб.

Урок 172
Спинална бастрика енергия, сън и време за рутинна практика / Mon Apr 26, 2004
В: Практикувам 3-5 минути спинална бастрика в моите сесии от последните няколко дни.
Изумително! Не можах да спя миналата нощ, бях толкова зареден след практиката. Ще продължа с
практиките, така, както е в момента без да правя никакви допълнителни промени, за да видя колко
стабилен съм в тази рутина. Всичките ми практики са 40-45 минути два пъти дневно така, че от гледна
точка на времето започва да ми става малко трудно на този етап.
О: Помни, че с мощни практики като спиналната бастрика е възможно да има някои отложени във
времето реакции. Може да се чувстваш добре докато я правиш и след няколко часа или дни може да
има застой. И така, мъдро е, да увеличаваш времето постепенно, за да си сигурен, че енергията тече
добре. Всеки ще преживее(изпита) енергията по (свой малко)различен начин. И да, енергията може да
се движи вътре в различни форми(светлина, звук, физически вибрации) доста време след практиките,
да правиш твоята втора за деня рутина преди вечеря и да си осигуряваш разумно активна вечер е
важно, за да стабиизира нещата преди сън. Ако не става така, обмисли да намалиш или спреш (да се
отдръпнеш) от времето за практикуване за известно време докато откриеш добър баланс между
практиките, активността и съня. От този стабилен баланс можеш да изследваш стъпки с които
безопасно да увеличиш скоростта си. Искаме сигурно събуждане на нервната система във всяко кътче
и пукнатина, и ще го имаме, но искаме да поддържаме нещата така, че да не се износим. Рим не е бил
построен за един ден и ние всички се нуждаем от сън. Да изоставим почивката си за постоянно не е
сигурен път към просветлението. Що се отнася до това, че удължаването на времето за практикуване,
става малко по-дълго и това започва да ти пречи, препоръчвам ти да да го управляваш като част от
целия си ден. По-добре е да правиш малко по-малко всеки ден, в продължение на месеци и години,
отколкото твърде много и да изгориш за кратко време. Това беше обсъждано по-рано в уроците за
управление(мениджмент) на времето(уроци #18 & #50). Разбира се, става малко по сложно сега, когато
повече практики се смесват, но същите принципи важат. Не предстои добавянето на нещо повече в
практиките в тези уроци – малко повече изборна практика за насочена спинална бастрика към края на
рутината. Останалата част от новите практики ще останат в рамките на сегашното рутинно време(като
например второто усилване на мантрата). Винаги има гъвкавост за орязване на нещата, за да получим
по-малко намаляване на деня си. Ще говорим за това в повече подробности след като разгледаме
всички практики, след няколко месеца. Тогава ще ги изложим и ще гледаме на тях като едно цяло и ще
76
направим мялко допълнително рафиниране и оптимизиране. Има много начини да се стигне до
просветлението, включително начини, които ни позволяват да получим много дълоко пречистване в
две икономични сядания дневно. Знам, че това е важно, след като самият аз съм прекарал много
години в бизнес-света. Във култура с високо темпо, ефективното използване на времето за йога
практики е нещото което определящо значение. Така, че ще се занимаваме с това. Където има воля
има и начин. Гуруто е в теб.
Урок 173
Спинална бастрика, времеви цикъл / От Йогани / Дата: Mon Apr 26, 2004 4:28pm
В: Благодая за уроците върху бастрика, пранаямата с бързото енергично дишане. Моля те учитво,
просто кажи, какъв е идеалният брой бастрика дишания за минута. Също така, правя бастрика в
продължение на 5 минути. Това добре ли е?
О: Темпото на бастрика е подобно на пъхтенето на куче с комфорт. Няма идеален времеви цикъл.
Това, което е комфортно за теб е идеално. Понякога ще се ускорява или забавя от само себе си.
Нервната система знае от какво се нуждае. Продължи с твоето темпо толкова дълго, колкото е
комфортно. Пет минути спинална бастрика е твърде много като за начало. Ако си нов за тази
практика, прави само две минути, докато разбереш дали ще ти бъде гладко преживяването по време на
практиките и ежедневните активности. Тогава можеш да започнеш леко да увеличаваш времето, като
проследяваш преживяванията си. Предлагам ти да разгледаш урока за спиналната бастрика отново.
Желая ти много успехи в твоите практики. Гуруто е в теб.

Урок 177
Авангардна сидхасана / От Йогани / Дата: Sun May 2, 2004 2:52pm
В: Какво става, когато поставяме петата си под перинеума при сидхасана. Може ли да е вредно?
Чувствам се добре кагато го правя, но забелязах, че желанието ми за секс намаля или може би стана
по-контролирано. Контролът на желанието за секс част от спиналното дишане и сидхасана ли е?
Просто искам да съм сигурен, че не прекъсвам кръвоснабдяването или да на правя нещо вредно. Не се
оплаквам. Чувствам се великолепно при правенето на спиналното дишане, йони мудра… това помогна
на моята практика!!! Чувствам се като нов човек.
О: Спиналното дишане, сидхасана и другите практики, които култивират жизенената ни
сила(сексуалната енергия) нагоре в нервната система не намаляват способността ни за секс. По-скоро
те разширяват използването на сексуалната енергия отвъд репродуктивната функция, нагоре към
събуждане на духовната невро-биология по цялото ни тяло.
Вярно е, че разширената роля на сексуалната енергия в нашата нервна система ни дава повече
„контрол” над секса. Всъщност това, което преживяваме е по-малко зависимост и по-малко
натрапчива нужда за секс. Най-накрая ние имаме избор и можем да се свързваме със сексуалната си
енергия и нашият любим по много по-здравословни начини дори, докато постоянно израстваме в
екстатичното блаженство на просветлението в нашия еждневен живот. Сидхасана играе ключова роля
в тази трансформация. Както се преподава в уроците, тя е безопасна и здравослевна практика с
огромни далекоидущи последици. Използвам я с добър успех всеки ден за повече от двадесет години.
Случайно става така, че нов урок върху авангардна сидхасана беше изпратен днес в групата по тантра,
който обхваща значителни усилвания, които могат да бъдат направени към базовата сидахасана от
зрелите практикуващи. В нея се обсъдени и фундаментални въпроси относно "какво и защо" за
сидхасана. Урокът се нарича напреднала „авангардна сидхасана за мъже и жени” и може да бъде
открит на следния адрес:
http://bg-ayp.dir.bg/TantraDirectory.html
Би трябвало да покрива твоите въпроси за сидхасана и още някой. Няма проблем да го прочетеш
без да отиваш до началото на тантра групата и да изчиташ всички уроци. Но, ако искаш да прочетеш
повече за тантра, предлагам ти да започнеш от началото на архива.
Изглежда, че се справяш добре. Желая ти успех по избрания от теб духовен път.
Гуруто е в теб.
Урок 181
Очакванията и нашата времева линия / От Йогани / Дата: Wed May 5, 2004
В: Наскоро се присъединих към твоята група в Яху. През септември 2003, коренният възел на
Кундалини се отвори. От 1 година практикувах Крия йога. От тогава при всяка духовна сбирка или
интензивно боготворене моята сърдечна чакра се отваря и аз чувствам спиналния поток за идва от
77
върха на главата, фонтанелата. Вярвам, че това е Сатия Саи Баба, тъй като съм негов поклонник. Все
още пълното просветление ми убягва. Можеш ли да помогнеш?
О: Благодаря, че писа и сподели. Твоето преживяване за отваряне е много красиво, но вероятно не
представлява краят на твоето пътешествие към просветлението – повече прилича на начало, на нов и
прекрасен стадий.
Съществува идеята, че придвижването на кундалини енергията към короната е края на процеса на
просветлението. Това рядко е така. Всъщност, ако е преждевременно, преди да е направена адекватна
подготовка, може да е сигнал за продължителни и трудни изпитания (виж Гопи Кришна в секцията с
линковете за това). Ако ти последователно използваш спинално дишане между третото окоро и
корена, вероятно ще ти бъдат спестени най-големите трудности на дисбаланса на кундалини, които
могат да се случат поради преждевременно фокусиране върху короната(сахасрара). Ще разглеждаме
отварянето на короната в бъдещите уроци.
Още по-важно, от съществено значение е култивирането на вътрешната тишина(чистото блажено
съзнание) чрез дълбока медитация, за да се завърши невробилогичната трансформация, която протича
вътре. Ако си прочел уроците, ще видиш обсъждане на важността на това от много ъгли.
Просветлението е съюз/сливане на божествените полярности вътре в нас, и кундалини/ шакти е само
една част от това божествено уравнение. Вътрешната тишина/шива е другата част.
Що се отнася до това да имаш благословията (и шактипат) на велик човек като Саи Баба, това със
сигурност няма да навреди. Но дори и така да е, запушванията в твоята нервна система ще трябва да
си отидат, за да разкрият твоето просветление и никой не може да ускори процеса отвъд физическите
ограничания, които можеш да понесеш. С други думи, за повечето от нас е дълго, постепенно
пътешествие на разгъване едно, по едно. Може да бъде направено за един живот, но е малко вероятно
да може да стане за няколко години, освен ако не си аватар (спасител, който е роден почти
просветлен), каквито ние всички ще станем, разбира се.
Много по-вероятно е да имаш още работа за вършене. Добрите новини са, че има много добри
интегрирани йога инструменти под ръка, а ти имаш освен това и благословията на един велик. Въпрос
е само на това да доведеш очакванията си в съответствие с твоята действителна времева линия и да
продължиш с увлечение и удоволствие от там.
Предлага ти се, да се нагласиш за длъго пътуване и да се фокисираш върху правенето на ежедневна
рутина от добри интегрирани духовни практики всеки ден. Тогава ще имаш най-добрите възможности
за бърз прорес. Можеш да разгледаш, ако искаш уроците от началото и да провериш елементите на
практиката, които може би още не използваш, които могат да ти помогнат да ускори твоя прогрес.
Прекрасно е да имаш благословията на светци и мъдреци, но в края на краищата, ние сме тези,
които трябва да преминем стъпка по стъпка през нашата духовна трансформация с ежедневното
използване на авангардните йога практики.
Желая ти радост и успех по избрания от теб духовен път.
Гуруто е в теб.
Урок 183
Движения и автоматична йога / От Йогани / Дата: Sat May 8, 2004 8:10am
В: Започнах да правя йони мудра кумбхака и диначината джаландхара заедно със спиналното
дишане и медитацията. По време на медитация откривам внезапни потрепвания в някой части на
тялото си, например ръката ми се движи неволно(неволево) и често горната част на тялото ми се
движи към пода. Тези движения понякога са разсейващи. Просто искам да знам това нормално ли е
или правя нещо неправилно.
О: Да, потрепванията са нещо нормално. Това е енергията, която си проправя вътрешни пътища.
Неволевите движения ще намалеят когато пътищата се отворят и съпротивата през тях намалее.
Понякога движениета се насочват към „автоматични йога” позиции. Например, ако чувстваш, че не
можеш да удържиш главата и тялото си да отива надолу към пода докато седиш, това е
сушумна(спиналния нерв), който иска да се разтегне за да се прочисти повече. Ако правиш маха
мудра, като част от твоите асани преди пранаяма и медитация, това може да помогне да се предвари
тази тенденция по време а седящите практики. Базисната версия на тази мудра е да седиш, като си
хванал палците на краката си, които са изправени и главата е допряна към коленете като брадичката
допира гръдния кош. Или, ако главата ти и тялото(торса) ти неустоимо искат да отидат надолу по
време на седящите практики, тогава – позволи им да направят това за няколко минути. Или можеш да
си позволиш да се случи за толкова дълго, колкото е необходимо в края на твоите седящи пректики.
78
Това е естествена проява на свързаността на йога чрез твоята нервна ситема.
Очевидно, ние не бихме искали да прекъсваме практиките си твърде често със спонтанните
йогически позиции, но понякога тези неща се случват, така, че ние им позволяваме, ако импулса стане
достатъчно силен. Най-добрия начин за минимизиране на движенията при пранаяма и медитация е с
добър набор от асани преди да започнем. И, ако движенията станат твърде много, ние правим както
винаги, когато имаме симптоми на прочистване, които станат ексцесивни. Използваме
самоопределяне на темпото в нашите практики и правим стъпка назад за известно време, докато
открием стабилност в нашата рутина, и продължаваме от там. Когато се ударим в няколко дупки по
пътя, ние намаляваме скоростта, докато пътят отново стане по-гладък.
Потрепвания от време на време са чести за някой стадии от развитието и са белег на проичстването,
което протича вътре. Пътни километрични къмъни по пътя на просветлението.
Гуруто е в теб.
Урок 184
Телепортиране, самяма & сидхите / От Йогани / Дата: Sat May 8, 2004 8:55am
В: чудя се каква информация можеш да ми дадеш по повод на това – телепортирането. В момента,
различни сидхи се развиват, но нито една от тях не ме интересува. Разбирам, че те са страничен
продукт на много по-голяма картина. Това обаче ме занимава. Имам желание да видя приятел, който
не съм виждал в продължение на много животи.
Наскоро, разработих „сила за”(както за много неща), просто не метод/разбиране. Вески път като
опитам, чувствам силни енергийни усещания в цялото тяло. Това просто фаза ли е? Благодаря ти
предварително за всеки един съвет, който можеш да ми дадеш.
О: Силната енергия, която чувстваш на пътя към сидхите е истинския плод на изпълнението.
Самите сидхи не са плода. Плодът е прочистването на нашата нервна система, което улеснява нашето
просветление и това има много по-голяма стойност отколкото, която и да е сила, която можем да
развием като последица. Ако движиш енергията по посока на сидхи без предварително нужните
практики и балансирана рутина, може да бъде некомфортно, твърде много за нервната система в
нейното текущо състояние. Може, също така, да създаде кармични отклонения в твоята нервна
система, ако твърде много внимание отива в определена сидхи. С други думи, има цена за развиването
на конкретна сила за сметка на общото ни просветление.
Самяма е начин за прочистване на нервната система от вътре(вътрешната тишина) навън, като
сидхите са страничен продукт. Ако направиш търсене върху „самяма” в архива с уроците, ще откриеш
сили и тяхната връзка с йога обсъждана в детайл, включително линк, изброен в секцията с връзките.
Към Йога Сутрите на Патанджали, където може да се намери повече информация върху силите.
Дадения в уроците метод за практикуване на самяма е за систематично подпомагане на балансираното
прочистване и отваряне на нервната система за просветлението. Преди да използваш техниката,
предлагам ти да разгледаш всичко, което е изложено преди това – дълбока медитация, спинално
дишане пранаяма, мудри, бандхи и др. Тогава ще имаш методите за подготовка и можеш да видиш
самяма и твоето разгъване в техния пълен контекст. Можеш да избереш да добавиш практики от
уроците, които да ускорят твоя прогрес към просветлението. От теб зависи.
Що се отнася до това да видиш твоя отсъствуващ приятел, ако ти имаш такова желание, то ще се
случи, когато му дойде времето. Да направиш това първична цел в твоята йога може да бъде
разсейване от твоя духовен прогрес и може да генерира повече карма(бъдещи последици), а не да ги
премахне. Моето предложение е да се фокусираш върху твоя духовен прогрес с цел просветлението и
да оставиш другото да се случва естествено - тогава всички твои действия ще станат проява на
божественото вътре в теб, което е твоята същност.
Исус е казал: „Търси първо царството на бог, и всичко друго ще ти бъде придадено”.
Желая ти успех по избрания от теб път. Гуруто е в теб.

Урок 185
Ролята на интелекта / От Йогани / Дата: Sun May 9, 2004 1:58pm
В: От около едни месец чета статиите в тази група. Прекрасно е, че виждам хората да
експериментират и преживяват йога практиките и откриват плодове в техните практики. Бих искал да
предлож на друга тема на вниманието ти. Във всички тези статии с йогически практики, които
прочетох до сега открих, че хората, които съобщават за видения на светлина и други неща свързани с
тяхното зрение. Това, което чувствам за техните видения е, че като че ли има тенденция за
79
съществуването в тях на предварителни идеи за това, да имат видения на светлина или пък да вярват,
че това е преживяване на разширяване на кундалини в нервната система, дори преди да започнат
практикуването на йога. Нещото, върху което бих искал да получа изясняване е продължителността на
една или две години практикуване на йога достатъчно ли е да събуди кундалини в нас. Вярвам, че те
могат да са точни най-много в 10% макар лично да не съв виждал техните преживявания. Правя това
твърдение въз основа на факта, че за добра йогическа практика е нужно да имаш добър
дисциплиниран живот без алкохол, без пушене и други диети, които поддържат тялото и нервната ни
система в свободна от всякакви други пристрастяващи ефекти.
Онова върху което се опитвам да обърна внимание тук е, че практикуването на йога без - джнана
(интелектуално разбиране) може да се окаже безполезна практика.(не казвам, че не са знаещи).
Самият термин йога осзначава съюз(сливане) и не може да бъде постигнато само с практикуване на
асани(не съм саркастичен или скептичен тук) Йога на кармата, само когато е свързана с джнана
(интелекта) ще ни почогне да постигнем Окончателната Нирвана или Мукти.
Причината да споменавам за джнана е защото джнана според мен е изучаване на аза, което ще убие
нашия аханкара. И другите егоисични възгледи за света, който виждаме. Това позволява на добрия
йога или йогини не само да открие истинския смисъл на йога, но също така да постигне мукти от
материалния свят. Бих те помолил да напишеш повече статии за Джнана Йога(пътя на интелекта),
който ще изчисти Майа в която ние живеем и ще видим реалната светлина на света.
О: Благодаря ти, че писа и сподели. В тези уроци ние започваме с медитация, като отиваме
незабавно във вътрешна тишина и чрез свързаността на йога това оживява яма и нияма(ограниченията
и съблюдаванията), които са поведенческите елементи, които споменаваш като подготовка за
кундалини. Така ние подхождаме към тези поведенчески неща като отиваме паправо надълбоко и
поведението ни се променя по един естествен начин. Инструкциите върху диетата и личните навици
не са особено нужни, тъй като непрвната система отива към тях автоматично при появата на
вътрешната тишина.
Тогава ние ставаме готови за стимулиране на кундалини достатъчно скоро. Може ли да бъде
направено за няколко години? Вероятно не, ако не си бил събуден напълно от предишни
преживявания в този или друг живот, а много идват нагласени за това така, че техните преживявания
са реални – а не предварително измислени или въображаеми. Спиналното дишане и свързаните с него
мудри и бандхи са добри за всички и ще доведат до събуждането на екстатичните енергии с времето.
Всеки трябва да започне работата от нивото на което е със собствена скорост/темпо и уроците са
нагласени за това. Така тук ти намираш хора на много различни нива на преживявания и всички те се
отварят за тяхната вътрешна истина. Това е прекрасно!
Ролята на интелекта(Джнана) е вплетена в уроците във формата на задаването на главния въпрос:
„Кой съм аз? Има ли нещо повече?”. Резултатът от задаването на този въпрос е решението да започнем
практикуване на йога. Разследването( кой съм аз?, има ли нещо повече?, което подхранва бхакти) и
решението(което подхранва действието в практиките) започват като актове на интелекта. Това са
главните йогически функции на интелекта - изследване и вземане на решение за практикуване. Отвъд
тях, интелектът има склонност да гради огромни замъци във въздуха, което не помага много на йога.
И така, фокусът е върху разпалването на желанието да се практикува, а не върху правенето на анализи,
освен такива анализи, които вдъхновяват практиките. Изглежда просто, нали? Този подход работи.
Ако пробваш ежедневна дълбока медитация, както е дадена в уроците в продължение на наколко
месеца ще видиш как интелкта естествено с вписва в този ефективен подход към йога. Съзнателно съм
избегнал изграждането на сградата на джнана йога в уроците. За повечето от нас това може да
завърши като разсейване – отиване навън в лабиринт от идеи, вместо навътре в простотата и мощта на
чистото блежено съзнание и нагоре към безкрайните реалности на екстаза.
Също както и многото духовни преживявания, ако вдъхновяват продължителните ежедневни
практики. Ако липсват преживявания, това също може да бъде използвано за вдъхновяванане за
продължаване на ежедневните практики. Това, както и важността за определянето на темпото в
практиките, така, че на няма пресилване на очистването(дискомфорт), са двете главни причини прода
които обсъждаме на преживяванията. Преживяванията могат да бъдат разсейване и ние постоянно го
споменаваме, както вероятно си видял. Така ние се радваме на преживаванията като преминаващ
покрай нас пейзаж, ако ги имаме, и след това леко се връщаме към практиките, които правим.
Златното правило в тези уроци е ежедневни практики, за да стимулираме нервната система да се
прочисти отвори. Сърцето и умът се използват, за да вдъхновяват и поддържат практиките и за нищо
80
повече. Не се безпокоим за нашите лични навици и стил на живот. Ако желаем да медитираме, йога
вече се случва, без значение какво пием или пушим! След като започне медитацията,
онечистяванията(включително и нейогическите поведения) започват да отпадат. Практиките работят,
и всичките лакомства идват естествено, включително постепенното нарастване на интелектуалното
разбиране на сложностите на процеса. Става чрез пряко наблюдение.
Нашето пречистване и отваряне на нервната система е много интересна книга за четене. Всеки ден
започва с нова страница изпълнена със свещенно знание. Ние сме това. Гуруто е в теб.

Урок 186
Медитация – Второ усилване на мантрата / От Йогани / Дата: Mon May 10, 2004 3:18pm
Като медитираме в продължение на много седмици и месеци ние освобождаваме много
запушвания, които са заседнали дълбоко в нашата нервна система от дълго време. С постепенното
прочистване на нашият подсъзнателен ум ние откриваме подлежащата нътрешна тишина да става по
видима/доловима в нашия ежедневен живот. Това е всъщност нашият истински аз, който се появява,
докато почистваме боклуците, които ни блокират от преживяването на нашата собствена истинска
природа. С продължаването на процеса на медитация и дълбоко прочистване на нашата нервна
система, ние ставаме духовно упълномощени от нарастващата ни вътрешна тишина и сме способни да
извъришм много повече в осветляването на себе си(и на всички около нас) с екстатично блаженство и
божествена любов, която естествено изтича от нас.
Медитацията е сърцевинната практика за стимулиране на нашата нервна система да приеме всички
тези прекрасни духовни резултати. Мантрата е носителят, който използваме в медитацията, за да
довеждаме систематично ума си до тишина. Като правим това, ние отприщваме нашето вродено чисто
блажено съзнание, което разтваря и освобождава запушванията в нас.
Започнахме медитацията с мощна универсална мантра, АЙЕМ(АЙЕМ), която ни отвежда без
усилие дълбоко в тихите сфери на ума като практикуваме лесната процедура на дълбока медитация.
След като се запознахме интимно и гладко с този процес на използване на АЙЕМ(АЙЕМ) мантрата,
ние въведохме първото усилване на мантрата. Това ни даде възможност да разширим присъствието си
в чистото блажено съзнание по време на медитация. Резултата от използването на усилената мантра е
стабилизареното на повече вътрешна тишина по време на нашите ежедневни активности.
Сега сме готови за се заемем с второ усилване на мантрата. Но преди да го направим, моля върнете
се и прочетете обсъждането включено при първото усилване на мантрата - това е урок #116
Медитация – Първо усилване на мантрата."
Това ще ни спести нуждата да разглеждаме тук основните концепции в усилването на мантрата и
аналогията за отиване още една стъпка нагоре на мантрата по начин сходен с с начинът по който ние
сръчно превключваме скоростите при ускоряването на колата.
Сега, ако сме готови, ние имаме възможността да превключим скоростите отново със второто
усилване на мантрата. Пак ще имаме същите коренни срички "АЙЕМ," и също така ще добавим
срички, както при първото усилване. И още нещо ще бъде добавено.
Второто усилване е понататъшно разширяване на мантрата. То е
ШРИИ Ом ШРИИ ОМ АЙЕМ АЙЕМ НАМАХ (SHREE OM SHREE OM I AM I AM NAMAH )
Тази мантра се използва със същата процедура на медитация, която научихме в началото.
Забележка: както обсъждахме вече няколко пъти в предишните уроци, компонентът АЙЕМ на
мантрата може и да бъде изписван и AYAM, същото прозиношение.
Можеш да видиш, че това е доста дълга мантра с много повече срички в сравнение с простата
АЙЕМ мантра с която започнахме. Ммного важно е да се разбере, че това не е начална мантра и че
никой няма да има полза, ако започне да я използва като такава. Ако си нов медитатор, или си
изполвал първото усилване на мантрата само за кратко време, зопочването на тази нова мантра няма
да бъде в твой интерес. Това може да те завлече в тресавище и да забави прогреса ти, също както
превключването на по-висока скорост на колата може да доведе до заглъхване на мотора на колата,
ако се направи твърде рано.
Как да разберем, дали е дошло времето да превключим на усилената мантра? Първо, ние ще бъдем
гладки и стабилни в медитацията с използването на предишната мантра в продължение поне на
няколко месеца, с преживяването на известно количество стабилна тишина при медитация и в
ежедневната активност. Второ, нашата бхакти(духовно желание) ще зове неудържимо да се движим
напред. За да направим превключването са ни нужни стабилност и бхакти.
81
 С настоящата мантра, ако ни се случват много мисли и усещания по време на медитация, без много
тишина, това също е много добре. Това означава, че правим много прочистване и много запушвания
си отиват. Но, това не е време за превключване на скоростите на по-усилена мантра. Представи си, че
караш по стръмен хълм и твоят двигател се справя добре на настоящата скорост, но няма достатъчно
резервна мощност. Би ли превключил скоростите тогава? Разбира се, че не. Същото е и с медитацията.
Ако разтоварваме много запушвания с настоящата си мантра, тогава не е време да превключваме на
по-висока мантра(скорост). Просто продължаваме с настоящата си мантра и в някаква точка ще видим
известно очистване в нашия процес на медитация, с появата на повече тишина и освобождаването на
по-малко запушвания. След известно време в тази ситуация, поне няколко месеца, тогава опитаваме да
превключим. Ако не искаме и това е добре- цялото пътуване може да бъде направено с АЙЕМ, или с
първото усилване, ако това е нашето предпочитание.
Ако превключим на усилена мантра твърде рано, скоро ще го разберем. Ще почувстваме сякаш сме
заседнали в кал. Ще се забавим и няма да имаме добри резултати в ежедневната активност. Това не е
краят на света. Ако открием себе си в тази ситуация решението е просто - превклюваме обратно на
нашата предишина мантра и продължаваме с нея за няколко месеца, или колокото е нужно, за да
достигнем точката, в която сме готови да превключим нагоре отново. Самоопределяне на темпото,
нали помниш?
Може да се случи фал-старт с усилването на мантрата, но трябва да го избягваме, ако можем.
Причината за това, че е нужно време, за да може новата мантра да улегне. Ако сме превключили
твърде рано и се опитваме да улегнем с новата мантра, след това отново решим да се върнем на
предишната, ще е нужно време отново да промени модела на мантрата дълбоко в ума. По тази
причина не променяме нагоре или надолу мантрата често. Искаме да отидем дълбоко с нашата мантра
на едно място. Тези усилвания на мантрата са, за да усилим процеса. Освен тези основни
превключвания не превключваме мантарта постоянно. Нито пък използнаме множество мантри, поне
не в подхода използван в тези уроци. Ние искаме да култивираме способността да отиваме дълбоко
със всяко сядане. За да постигнем това, най-добре е да използваме един носител, нашата мантра. Така
че нека не бързаме и да правим това, което ще доведе до добър прогрес като поддържаме стабилност и
комфорт в нашата рутина.
Що се отнася до второто усилване на мантрата, няма съмнение, че ще има някой въпроси относно
компонентите и. Защо тъкмо тази мантра?
За начало, както преди говорихме, мантрата няма значение или език. Мантрата на всеки стадий
служи за постигане на стабилно и прогресиращо вибрационно качество дълбоко в нервната система.
Качеството на вибрацията е за постигане на максимално пречистване с комфорт и това може да бъде
ясно доловено с различните срички на мантрата от всеки, които има екстатична проводимост в
нервната си система.
За това започваме с АЙЕМ като начална мантра вместо с нещо друго. АЙЕМ е много балансирана,
стабилна и прогресивно задълбочаваща се в нервната система. Ако бухме започнали с ОМ за дълбока
медитация бихме имали прогресивна начална мантра, но не толкова балансирана и стабилна дълбоко в
нервната система. Ом не е добра начална мантра тъкмо по тази причина. Както с много неща в
духовния живот, това е парадокс, тъй като Ом може да бъде видян и чут навсякъде. Дори е написан по
стените на метрото! И все пак, ОМ не е добър избор за начална манра за дълбока медитация. ОМ не е
също толкова добър и за първо усилване на мантрата, където ние искаме да разширим АЙЕМ, като
започваме да развиваме друго измерение на вътрешната полярност в нашата нервна система. Правим
това с ШРИИ, която също е прогресивна и стабилна, и отива в желаната нова посока. Слeд като сме
поставили това, вече сме готови за ОМ.
Забележка: Няма проблем ОМ да се използва за традиционното припяване и
киртани(преданоотдадено пеене), които не отиват толкова дълбоко в нервната система, както ние по
време на седящите практики. Така, че не възприемай сякаш в този урок казвам, че ОМ не трябва да се
използва по традиционния начин. Някой може би си мисли: „Какво пък толкова? Изграждането на
мантрата толкова ли е деликатно?”
Да, толкова е деликатно. Като улесняваме процеса на отиване на ума в тишина, ние навлизаме в
тихото ниво на най-великата сила вътре в нас. Спомни си, че това е мястото от където произхождат
самяма и сидхите(силите). Ако сме преждевременни в развитието на практиката с ъгъл на вибрация на
мантрата, това може да доведе до много разместване на пластовете, при освобождаването за
запушнавията, което става или твърде бързо или в наравилен ред. Когато се занимаваме с вътрешната
82
работа дълбоко в нервната система, има лесни начини за правене на почистването, но има и трудни
начини. Ние винаги ще избираме лесните начини, винаги когато можем да ги намарим. Ще отидем
към още повече подробности за дизайна на мантрата в друг урок.
Сега имаш на разположение второто усилване на мантрата, за да го изполваш когато си готов. Не се
нахвърляй на него. То ке си бъде тук, когато се нуждаеш от него и ще намериш велика вътрешна
радост с използването му тогава. Гуруто е в теб.

Урок 187
Установяване и поддържане на ежедневна практика / От Йогани/Wed May 12, 2004
В: Попаднах на този сайт миналата седмица и започнах мантрата два пъти дневно, но пропуснах
миналата вечер. Върнах се тази сутрин. Много съм недисциплиниран, не спя добре и дните ми
понякога излизат от релсите. Имаш ли някакви съвети за хора като мен? Благодаря ти.
О: Ако продължаваш с ежедневната медитация за няколко месеца, това ще доведе до повече
постоянство и приятни усещания и до по-добър сън. Редовността в ежедневната практика идва от
разпознаването(разпознаването) на връзката „причина и следствие” на медитацията.
В началото е въпрос на формирането на навик. Ако разглеждаш медитацията като част от твоята
рутинна редовна хигиена и хранене, тогава тя ще влезе в нормалната поредица от сутрешни и
следобедни активности и ще ти липсва болезнено, ако се пропусне. Подобно на къпането, миенето на
зъбите, яденето, и други, медитацията е нещо, което правим автоматично. Ако възприемем такъв
подход, тогава ще си създадем навик и той ще ни се "лепне". Това е нашата най-важна духовна
хигиена и хранене.
В началото и в края всичко опира до желанието за нещо повече в живота. Същото както въпроса за
яйцето и кокошката. Ние искаме да медитираме, за да се чувстваме добре и когато се чувстваме добре
това ни вдъхновява да медитираме. След като ни потръгне с медитацията и се появи малко вътрешна
тишина и яснота, тогава имаме повече постоянно желание за ежедневно практикуване – това е
„отдаденост” Отдадеността на това да отидеш по-високо се нарича „бхакти”, което е любов към
Истината или към Бог. След като имаме това ние винаги горим отвътре за духовен прогрес, и най-
добрия начин да го постигнем е като правим ежедневни практики.
Отиването към по-авангардни йога практики(спинално дишане, мудри, бандхи и др.) също се
предизвиква от бхакти. Тогава има повече блаженствена вътрешна тишина и събуждане на екстаза в
нервната система. Това ни прави да желаем още повече ежедневно практикуване и ние тичаме към
мястото си за медитация, когато се приберем у дома от работа. В този стадий нашето желание за
ежедневно практикуване се подхранва от живата светлина в нашето сърце и постоянно нарастващата
радост извираща от вътре. Ангажираността към ежедневни практики се усилва заедно с духа вътре в
нас. Ако формираш навика за ежедневна медитация и го поддържаш ще „хванеш влака”(в смисъл ще
постигнеш целта). Всъщност влака ще те хване. С времето ще откриеш, че обичайните ти желания и
искания се трансформират по един естествен(спонтанен) начин в поддържане на ежедневната ти
практика. След като нервната система започне да се отваря, тя знае какво иска – още повече отваряне.
И така, твоята медитация естествено отива към (за )това. Освен знаенето на най-ефективните методи
на йога, установяването и поддържането на ежедневна практика е главния приоритет. Това е начинът,
по който просветлението расте в нас. Гуруто е в теб.

Урок 188
Дизайн на мантрата 101 / От Йогани / Дата: Thu May 13, 2004 10:24pm
В: Ти каза, че "I AM"(АЙЕМ) може да бъде произнасяна като AYAM; това е много сходно(ако не и
същото) с тантрическата биджа AYEIM. Тези две еднакви ли са?
Каква е основата за първото и второто усилване на "I AM"(АЙЕМ) мантрата? Имам предвид, че ти
си написал това вероятно на основата на няколко годишен опит с тези мантри, а
личното(преживяното) знание често е много трудно да бъде предадено. Все пък бих искал да зная как
си достигнал до тази мантра – никога не съм виждал тази мантра или нещо подобно на нея в
класическите тантрически текстове върху мантра шастра. Защо мантрата е ШРИИ ОМ ШРИИ ОМ
АЙЕМ АЙЕМ НАМАХ (SHREE OM SHREE OM I AM I AM NAMAH ), а не нещо например
ШРИИ ОМ АЙЕМ АЙЕМ НАМАХ (SHREE OM I AM I AM NAMAH)? Защо има два пъти
ШРИИ(SHREE) последвано от ОМ? И защо ШРИИ не завършва с М (ШРИИМ/SHREEM) както
обикновено се използва при мантрите?
83
 О: Специално ти благодаря, че писа по тази тема. Търсех вдъхновение, за да напиша урок за
дизайна на мантрата. Можем да го наречем „Дизайн на мантрата 101” както с много неща представени
в тези уроци, традиционните подходи се уважават, но не се спазват непременно стриктно, ако
прякото(лично) преживяване ни води до по-оптимално решение в йога.
Ако произношението е същото както при I AM, то тогава AYAM и AYEIM са едно и също нещо от
гледната точка на мантрата. Възможно е да има различни смисли(значения) за различните начини на
записване на санскрит, но това няма значение(за нас). Вибрацията е това, което използваме. Ако
направиш търсене във мрежата с "sanskrit ayam" и "sanskrit ayeim," ще видиш и двете използвани в
различни мантри. Има и мюсюлманска версия която се изписва AYYAM.
Ако AYEIM се произнася AYEEM, тогава това не е същата мантра. AM и EEM отиват в
противоположни посоки в нервната система. При наличието на малко екстатична проводимост това
може лесно да бъде почувствано от всеки. Това „усещане” е основата за дизайна на всички мантри в
уроците. Те не са основават единствено върху писанията - в същност, изобщо няма претенции за
авторитетност въз основа на писанията. Разбира се нищо не е измагьосано от нищото. Тези срички са
познати и са се появявали във уважавани писания, макар, че там начинът на използване е малко по-
различен от използвания тук начин. Сричките на мантрата са като нагласяващи камертони в нервната
система. Всяка вибрация резонира в различни части на вътрешните вериги. Това е вярно с или без
наличието на предварително събудена екстатична проводимост. Разликата има когато нервната
система е събудена екстатично и ефектите стават преживявания и могат да бъдат наблюдавани в
тялото. Ефектите се преживяват с вътрешните сетива и имат екстатичен обертонове. Резониращият
ефект на сричката дълбоко в тишината на ума разхлабва запушванията в специален начин уникален за
тази сричка. С тази обратна връзка базирана на лично преживяване, и със познаването на най-
ефективния и безопасен начин за събуждане на нервната система, особено на спиналния нерв,
мантрите могат лесно да бъдат сглобени. Нека се захванем с конкретиката. Както и да бъде записана I
AM резонира по цялата дължина на спиналния нерв от третото око до корена.
Това не беше казано преди това в уроците. Беше само намекнато. Не съм го казвал, тъй като не съм
искал да окуражавам никой да мисли мантрата в някое (конкретно) място в тялото. Мантрата резонира
естествено в определена част на нервната система за която е настроена. Няма нужда да и помагаме
като я насочваме тук или там. Всъщност можем да попречим на естествения резонанс като правим
това. И така, не локализирай мантрата, става ли? Просто я подхвани лесно и без усилие където и да е
тя, както винаги и я остави да се рафинира. Ако I AM идва от крака, или от където и да е, тя ще
резонира от третото око до корена- както камертонът вибрира в съответствие със струната ни
инструмента, ако е доведена в близост до него.
И след като казах това, можеш да си направиш експеримент и да наблюдаваш. Ако мислиш за звука
АЙ(І) може би ще чуеш фината неврология в главата да излиза навън от центъра на веждите. Ако не го
почувстваш – няма значение. Това е мястото където АЙ(I) вибрира. Няма нужда да му помагаш или да
го чувстваш. Там е мястото където е. сега, ако мислиш за звука "ЕМ(AM)," може би ще го почувстваш
да отива естествено надолу към център на тялото. Ако не, добре, няма значение. Когато екстатичната
проводимост се появи ще започнeш да го чувстваш. Чувстването няма никакво отношение към
ефективността на мантрата Да го чувстваш е само симптом на степента на прочистване, която имаме в
нервната система и степента на екстатична проводимост(кундалини) която имаме да идва. Ще се
появи във всички нас, като продължаваме да практикуваме ежедневно. Когато чувстваме по този
начин мантрата екстатично и забележим, че вниманието ни се откача от мантрата и отива в мислите за
усещането, локализацията в тялото, и др, ние третираме тази мисъл като всяко друго преживяване,
което се появява при медитация и леко се връщаме отново към мантрата. Нищо не променя
процедурата на медитацията. Само преживяванията се променят за да станат още по екстатични и
божествени, така, че трябва да помним да не се занимаваме твърде с тях по време на медитация и
другите ни практики. Както беше казано в по-ранните уроци, I AM(АЙЕМ) е „двуполюсна” мантра.
Причината за това е начинът по който резонира в спиналния нерв. АЙ(І) е шива компонента, а
ЕМ(АМ) е шакти компонента. С тази мантра ние отвеждаме ума в тишина по такъв начин, че да се
прочисти пълната дължина на спиналния нерв. С използването на мантра, която резонира между
третото око и корена, ние следваме най-безопасния и балансиран път на пробуждане, също както
правим при спиналното дишане пранаямата. Двете практики са паралелни методи; и двата работят, за
да прочистят спиналния нерв на съответните им нива в нервната система. И двете практики, правени в
последователност (спинално дишане и след това медитация), събуждат и стабилизират нашите
84
екстатични енергии и вътрешната тишина. Заедно, те произлизат естествено от спиналния нерв.
При първото усилване на мантрата (ШРИИ ШРИИ АЙЕМ АЙЕМ/SHREE SHREE I AM I AM) ние
правим две нови веща. Първо ние увеличаваме броя на сричките в мантрата. Това разширява
обхвата("загребването") ни през неосъзнаваното, като прочиства по-широк път през нервната система.
Това също така забавя снижаването ни в чистото блажено съзнание и води до взимането на повече от
него, когато ние се връщаме обратно. И така, повече срички правят повече почистване и стабилизират
повече вътрешна тишина в нервната система. Защо не едно ШРИИ или три ШРИИ? Можехме да
вървим по-бавно, като започнем с едно ШРИИ и след това да добавим още едно по-късно. По този
начин бихме имали две усилвания, а не едно. Не мисля, че е нужно да правим стъпките толкова малки.
Ще отидем ли на три ШРИИ? Не се очаква по това време. (Няма да е сега). С добавянето на второто
усилване към двете ШРИИ мантрата става достатъчно добра и дълга. Повече от достатъчно, за да
свърши работата. Причината за самата ШРИИ е за да поемем нова посока в прочистването на нервната
система, като разширяваме нашата мантра отвъд първоначално познатия резонанс от трето око до
корена на спиналния нерв. Разширяване накъде? Към короната. ШРИИ ни отвежда направо нагоре по
спиналния нерв към короната - в центъра на главата спиналния нерв(сушумна) се разделя на две. От
там отива в две посоки. Първата посока е пътя към третото око в точката между веждите. Вторият път
е по посока към короната, право нагоре в средата на корона радиата, над епифизата и мозъчните
стомахчета. Направо там нагоре. С резонанса на ШРИИ в колоната ние започваме да прочистваме тази
област във връзка с целия спинален нерв. ШРИИ е фонетично записване на Шри (SRI) така, че не е
същото като ШРИИМ (SHREEM) в твоя въпрос. Това е първото усилване на мантрата.
Забележка върху короната: доста назад, когато за първи път започнахме обсъждането на кундалини,
беше казано, че отиването в короната преждевременно може да създаде всякави видове проблеми в
нервната система – Гопи Кришна беше даден като пример за добре документирано кошмарно
пътешествие към просветлението. Отварянето на спиналния нерв от третото око до корена е най-
приятния/радостен начин да се захванеш с прочистването на нервната система, а и е бърз освен това.
Това се признава в някой традиции и не се признава в други. Тъй като ние сме мъдри пътешественици,
тръгнали по пътя през третото око до корена, и при спиналното дишане и при медитацията. И за
повечето от нас това е много прогресивно и гладко. Като отваряме спиналния нерв от третото око до
корена, ние също така засягаме и короната. Неизбежно е, тъй като двете са свързани в средата на
мозъка. Всеки, който преживее събуждането на екстатичната проводимост в пътя към третото око ще
преживее и екстатично отваряне на короната. Разликата е в това, че когато води третото око, процесът
няма да се "отСПИРАЛи" вън от контрол в ексцесивни кундалини симптоми, както когато короната
води. И така вървим по този път, отваряме третото око с густо, като оставяме короната да го последва
без опасности. Тогава в някоя точка, короната е достатъчно прочистена „чрез осмоза(просмукване)” от
отварянето на третото око, така че можем да се захванем по-пряко с короната. За това добавяме
ШРИИ-тата (а също така и ОМ-овете) в нашата мантра, и ние ще предприемаме по-пряк подход към
короната с пранаяма също така след още няколко урока по пътя. И така, както виждаш, ние отиваме в
короната по наш собствен път, като благоразумно избягваме дълготрайните поразии, които
преждевременното отваряне на короната може да предизвика.
Третото око е подобно на прозорец към божественото и ние можем да извършим много като
навлизаме и излизаме от там. Това става контролирано(аджна означава „контрол”), безопасно, много
есктатично и то трябва да се отвори. Короната, сахасрара(хилядоцветния лотус) е подобно на наш
покрив, и след като го отворим, ние лесно се разтваряме в божественото. Има известен контрол в това,
но не и толкова много, колкото когато работим се третото око. По времето, когато сме прочистили
короната, както непряко през третото око и пряко по-късно, когато отиваме направо на горе, ние сме
готови да се предадем в олтара на короната, и тогава откриваме себе си, че сме отишли в екстатично
блаженство. Когато се върнем отново, ние повече не работим за себе си. Ние тогава работим за
Аза(себето) във всички – ние ставаме Това. Това не е внезапен преход. Става в хода на годините, дори
десетилетия. Това е човешката духовна трансформация. И така, исках да направя ясно, че ние никога
не сме имали намерение да избягваме короната за постоянно – само докато дойде правилното време.
Ти ще знаеш кога е дошло твоето време в своето сърце и тези практики са нагласени за да ти дадат
някои ръководни правила по въпроса, а и инструментите.
Второто усилване на мантрата ШРИИ ОМ ШРИИ ОМ АЙЕМ АЙЕМ НАМАХ (SHREE OM SHREE
OM I AM I AM NAMAH) добавя още срички по същата причина както и преди(по-голямо
навлизане/загребване в подсъзнателното) и въвежда мощния ОМ компонент. ОМ резонира естествено
85
в продълговатия мозък, ствола на мозъка, и от там се разпространява навсякъде в нервната система и
отвъд нея. Моля помни, че не се опитваме да локализираме мантрата в никоя физическа част на
тялото. Ефектът на камертона ще работи най-добре, ако ние сме леко с мантрата, следваме
процедурата на медитацията съгласно първоначалните инструкции в първите уроци. Нервната система
вече знае как да реагира на мантрата по подходящ начин. Всичко което трябва да направим е да
използваме мантрата правилно и всичко ще бъде наред.
ОМ си заслужава репутацията като „мантра на всички мантри” това е дълбоко екстатичен древен
звук на това което сме, манифестиращ се от чистото блажено съзнание. Както беше обяснено в урока
върху второто усилване, ние трябва да се подготвим за него преди да го използваме за дълбока
медитация. Иначе може да си отмъсти с поразии. В най-добрия случай, ОМ е „опустошителен екстаз”
при дълбока медитация, особено след като се е събудила екстатичната проводимост. Това би било
твърде много за всеки, който отиде на второто усилване преждевременно така, че не се нахвърляй на
него. Ще знаеш когато си готов. За да решиш кога да „превключиш скоростите”, използвай
ръководните правила дадени в уроците.
ОМ е поставен в двойка с ШРИИ преднамерено, на второ място също е поставен преднамерено.
Поставен е в двойка, за да се поддържа полярността между короната(ШРИИ) и останалата част на
нервната система резонираща с ОМ. Това е друго измерение на балансирана шива-шакти връзка, в
този случай между короната и продълговатия мозък. Това е по-динамично и далекоидуща проява на
двойката шива-шакти от колкото АЙЕМ(която също продължава) . ОМ се поставя след ШРИИ за по-
продължително присъствие във вибрацията на ОМ. ШРИИ ОМ идва в тялото, ОМ ШРИИ напуска
тялото. Това е разлика със забележима позитивна разлика в ефекта, когато се гледа през вътрешните
сетива на екстатичната проводимост. Накрая се прибавя НАМАХ (NAMAH )заради неговите срички и
като традиционен преход при повтарянето на мантрата. Резонира екстатично в сърцето, като
култивира бхакти, и има прочистващ ефект по цялата нервна система.
Осъзнавам, че всички ние трябва да вземем мантрите на доверие от други, които се предполага, че
са знаещи, които пък ги взимат от писанията. Нали разбираш, аз мисля, че това ще се промени с
появата на екстатична проводимост в повече хора в тази събуждаща се нова епоха. Ние вече имаме
някои хора в тази група със събудена кундалини, които без съмнение могат сами да преценят как
сричките на мантрата резонират в тяхната нервна система. С други думи, ако приемаш думите ми(или
думите на някой друг) на доверие сега, няма да ти се налага да го правиш в бъдеще. Всичко което е
нужно е събуждането на екстатична проводимост чрез практиките. Всеки, при когото, екстатична
проводимост вече има ще може да „види” ефектите на мантрата отвътре и ще знае сам. Тогава
доказателството ще може да бъде намерено, точно тук в пудинга и няма да има нужда повече да
вземаш на доверие думите на другите.
Е, това е доста информация. Искрено се надявам, че тя няма да разсее никого от простата
процедура по предпочитане на мантрата и оставянето и да се случи естествено по време на медитация.
Нищо от написаното тук не е нужно, за да са прави правилна медитация и може наистина да бъде
разсейващо. Така, че класирай всичко това в рубриката „храна за бхакти” и продължи да се радваш на
пътешествието си към къщи с използването на практиката на дълбоката медитация. Гуруто е в теб.

Урок 189
Къде е третото око? / От Йогани / Дата: Sun May 16, 2004 3:50pm
В: Ти каза, че третото око е между веждите, но много казват, че третото око е областта на
епифизната жлеза, а някой казват, че третото око е всъщност продълговатия мозък. Би ли пояснил?
О: Третото око е всичко това и още повече. Третото око е спиналният нерв(сушумна), който излиза
от продълговатия мозък през общите области на епифизата и хипофизата и напред към центъра между
веждите. То е повече функционална зона в и около спиналния нерв, а не специфичен орган. Може
дори да се разглежда като отиващо надолу по спиналния нерв под продълговатия мозък, тъй като
вътрешното виждане е и там, но това е доста голямо преувеличение. Традиционно то гледа навън,
както едно око би гледало, и тъкмо заради това външната точка между веждите получава етикета
трето око най-често. Екстатичната връзка между епифизната жлеза, хипофизната жлеза и точката
между веждите е вероятно най-честото (използвано) етикетче. Продълговатия мозък често се
етикетира като част (или цялото) трето око. Това е доста мъглява йога, тъй като етикетирането в
съответствие с физическите съответствия на духовната невробиология не е точно.
Няма обаче нищо мъгляво в преживяването на екстатично събуденото трето око. Когато то се случи
86
няма никакво съмнение какво е, или къде вътре (в нас) се намира. Просто е малко трудно да се опише
с думите на физическия свят.
Събуждането на третото око е събуждане на целия спинален нерв по целия път на долу до корена.
Както споменах в предишния урок за дизайна на мантрата, събуждането на третото око е и събуждане
на короната. И така, събуждането на третото око е екстатично събуждане на цялата нервна система.
Именно за това санскритската дума за третото око е аджна, което означава „команда” или „контрол”.
В: Това означава ли, че казваш, че е също толкова правилно да насочваш вниманието си към
продълговатия мозък, когато ти казваш да насочвам вниманието си между очите?
О: Не, очите отиват към точката между веждите(леко предпочитане) с леко сбръчкване на веждите,
за да се създаде специфичен стимулиращ ефект в мозъка, който достига внезапно надолу по спиналния
нерв чак до корена. В същото време, нашето внимание отива с нашата практика, нагоре и надолу по
сушумна със спиналното дишане. Виж урок #131В&О – Координиране на самбхави и спиналното
дишане за детайлно обсъждане на това разделяне на физическото око от вниманието.
В уроците няма инструкция да фиксираш фокуса на вниманието си в продълговатия мозък.
Продълговатия мозък е нещо през което се преминава по време на спиналното дишане и се стимулира
също така от резониращия ефект на мантрата при дълбока медитация, без преднамерено да фокусираш
мантрата там. Така, че продълговатия мозък се стимулира постоянно, но не чрез постоянно
фокусиране на вниманието върху него по време на практиките. Продълговатия мозък е част от по-
голямото цяло на събуждане на нервната система, и за това с него се занимаваме по този начин в
практиките.
Обсъждахме няколкото начина по които третото око се означава(етикетира) във връзка с
физическото тяло. Няма специални техники, които са предвидени за съответното етикетче. Моля те
извини ме, ако има объркване по този въпрос. Гуруто е в теб.

Урок 190
Самбхави по време на медитация? / От Йогани / Дата: Mon May 17, 2004 0:36pm
В: Знам, че не инструктираш да се разработва самбхави по време на медитация. Аз го разработих
доста добре при спиналното дишане и сега самбхави се случва по време на медитация без да полагам
специално усилие. Това добре ли е?
О: Да, така трябва да стане. Медитацията е доста по-деликатен процес отколкото спинално дишане
и така ние използваме сесиите си на спинално дишане да направим разработването на мудрите и
бандхите. Ние правим(разработваме) навика за самбхави по време на спиналното дишане, така не ни
се налага за мислим за него. Когато навикът се установи, веднага когато седнем и затворим очи, те
отиват нагоре към точката между очите. След това започваме нашето спинално дишане с вниманието,
което върви нагоре и надолу по спиналния нерв, очите автоматично продължават да предпочитат
посоката на леко свъсените вежди. Когато се появи екстатичната проводимост, тогава ние започваме
да изпитваме голямо удоволствие от прекосяването през цялата нервна система като пряк резултат от
самбхави и това се превръща в екстатичен навик, който ние правим естествено.
При медитация, процесът на предпочитане на мантрата е лесен, но деликатен, и така ние отнасяме
скъпернически със вниманието си, като не се захващаме с разработването или правенето на други
практики докато медитираме. Когато медитираме, ние просто медитираме. Дори и да е така, ако сме
разработили добри йога навици по време на спиналното дишане неща ще се случват по време на
медитация без да е нужно нашето внимание, за да ги поддържа, и ние можем да ги оставим да си бъдат
там(да им позволим да се случат ).
Сидхасана е добър пример за това. След като имаме навика на сидхасана, не нужно внимание или
усилие за да седим в тази асана, дори и тя да е естествено енергетизираща за каквато и (друга)
практика да правим в момента, докато седим в нея, включително и медитацията.
Самбхави се превръща в нещо подобно. Всъщност, след като самбхави се превърне в навик,
свързан с удоволствието на екстатичната проводимост между третото око и корена, тогава самбхави
става естествена част от всички наши практики, включително и медитацията. Да не се заблуждаваме
по този въпрос обаче, ако се открием, че предпочитаме развитието на „навика на самбхави” с
вниманието си по време на медитация, тогава трябва просто леко да се върнем обратно към мантрата.
Винаги това е процедурата(на медитацията). Когато забележим, че вниманието ни е е отишло в нещо
друго по време на медитацията ние леко се връщаме обратно на мантрата. Това не изключва
възможността, разработените при нашите сесии на спинално дишане автоматични навици да
87
възникнат при медитация. По този начин, с напредване на времето, ние откриваме, че разсейващите
навици на сидхасана, мулабандха, самбхави, кечари и другите мудри и бандхи да се появяват
естествено по време на медитация. По този начин стават нещата. Винаги следвай процедурата на
медитацията, като леко предпочиташ мантрата пред каквото и да е друго, което привлича вниманието
ти, а останалото ще се случи автоматично.
Това е начинът по който вътрешната тишина е събуждащите се(надигащите се ) екстатични енергии
се смесват в танца на божественото любене. Упоритото побутване на нервната система по тези начини
чрез йога води до трансформиране на преживяването на живота към безкрайно екстатично
блаженство. Наслаждавай се! Гуруто е в теб.

Урок 191
Как да култивирам екстатична проводимост? / От Йогани / Mon May 17, 2004
В: Какво трябва да направя за да преживея екстатична проводимост?
О: Преживяването на екстатичната проводимост може да започне при всяка една от практиките, в
зависимост от количеството и локализациите на запушванията застопорени дълбоко в нашата нервна
система. Колкото повече практики сме разработили до стабилна ежедневна рутина, толкова повече
екстатична проводимост култивираме.
Винаги когато правим практики, винаги се случва по малко събуждане. Когато за първи път седнем
да медитираме, чувстваме малко покой и блаженство, това е стъпка по посока на екстатичната
проводимост. Когато се захванем със спинално дишане и почувстваме приятно изтръпване по цялото
си тяло, това е движение към екстатична проводимост. Това е нежно стимулиране на кундалини в
нашия тазов район, което се случва при всички практики, като се започне с глобалните техники на
медитация и спинално дишане. Ако нашата нервна система вече е „нагласена (окабелена )” за
екстатична проводимост поради практикуването на йога в близко или далечно минало, тогава
енергията ще започне да се движи забележимо веднага. Ако изглежда, че не се движи много докато
медитираме или правим спинално дишане, не се страхувай. Тя се движи тихо отдолу. Подготвя се
почвата като се разтварят запушванията отвътре. Докато почвата(основата) се подготвя с медитация и
спинално дишане, по пътя се добавят още насочени практики. Със всяка нова практика натискът за
събуждане на екстатичната проводимост(кундалини) се увеличава. Може да се движи по всяко време
през нас като вълни на удоволствие и да бъде почувствано като свързаност между главата ни и корена.
Сидхасана и мудрите и бандхите в комбинация са за да стимулират това. За това е и мощната практика
на самяма. Има една практика, която изпъква със своят мощ за стимулиране на събуждането на
екстатичната проводимост. Това е кумбхака(задържане на дишането), която ние използваме при
практикуването на йони мудра. Използва се също и при динамичната джаландхара (помпата с
брадичката). И накрая макар тук да не се нарича кумбхака, ограничаването на дишането, което се
случва при спиналната бастрика дава продължаващ подобен на кумбхака ефект, комбиниран с бързото
пулсиране на налягането нагоре и надолу по спиналния нерв. Дори и най упоритите запушвания могат
да бъдат разхлабени и разтворени с помощта на спиналната бастрика и греещите екстатични енергии
идват заливайки до горе нашите освободени нерви. След като сме разработили стабилна два пъти
дневно рутина, която включва всички тези практики, ако не сме забелязали надигането на
екстатичната проводимост, тогава всичко е въпрос на време. С рутина от толкова мощни авангардни
йога практики, запушванията се разтварят на големи порции и трябва да се поддадат на вътрешната
светлина. Продължи с ежедневните практики. Екстатичната проводимост ще нараства постоянно в
нервната ти система, за да се приспособи безкраят божествена любов, който бушува отвътре.
Всяка пъпка е предопределена да се отвори и да разцъфне величествено. Гуруто е в теб.

Урок 192
Съвети за кечари / От Йогани / Дата: Tue May 18, 2004, 1:58pm
В: Моля те, можеш ли да изясниш следното по отношение на кечари: Когато опитвам да направя
кечари, държа устата си затворена и се опитвам да засмуча езика си навътре като основата на езика
докосва тавана на устата. Това правилният начин за правене ли е? Ако е така, аз не съм в състояние да
изпълня инструкциите ти за избутване на върха на езика към едната страна за да навлезе в носните
проходи тъй като когато отворя устата си, за да сложа пръст, засмукването се изгубва и езикът не
отива толкова назад, колкото при засмукването.
О: Не, използването на засмукване за да отидеш в стадий 2 на кечари не е част от кечари. Това се
88
прави с мускулите на езика, подпомогнати от пръста в началните стадии.
Отварянето на устата помага за навлизането нагоре в назо-фаринкса. По-късно, отварянето на
устата и помощта от пръста престават да бъдат нужни за да отиде езика нагоре.
Опитай следния експеримент. Постави езика си назад на тавана на устата си(стадий 1) със
затворена уста. Езикът отива малко още назад когато отвариш устата нали? Така, отворена уста,
помощ от пръста и отиваш наляво или надясно на мекото небце е начинът да се отиде нагоре към назо-
фаринкса. Тогава единственият ограничаващ фактор става френулумът(юздичката).
Има два начина да се справиш с френулума – малки надрязвания и/или „доене на езика”(разтягане).
От двата метода, малките надрязвания е най-бързия и най-малко неприятния, но и по-спорния. И двата
метода могат да бъдат използвани за период от време. Моля те, разгледай детайлния урок върху
кечари(#108), просто за да ти бъде ясно всичко.
Отиването в стадий 2 на кечари и стабилизирането му ще бъде голяма крачка в твоите практики и
преживявания. Контактът на езика с чувствителния е духовно ерогенен ръб на назалния септум е
огромен скок напред в йога. Това е един важен съдействуващ фактор за текущото култивиране на
екстатичната проводимост в нервната система. Желая ти успех. Гуруто е в теб.

Урок 193
Безопасно разширяване на практиката / От Йогани / Tue May 18, 2004 2:08pm
В: Миналата събота имах много свободно време. По време на медитация, удължих двойно
продължителността и. накрая можех да чувствам и чувам ударите на сърцето си в главата си. Трябва
ли винаги да медитирам повече от 20 минути за да постигна по-добър резултат?
О: Благодаря, че писа и сподели. Твоят духовен ентусиазъм(бхакти) е прекрасен, и можеш да го
използваш, за да усилиш практиките си. Но, може да бъде опасно внезапно да удължиш медитациите
си с много повече от препоръчаните 20 минути. Всяка промяна трябва да бъде правена много
постепенно, с увеличение само от по 5 минути, като всяка стъпка се стабилизира и поддържа като част
от твоята редовна рутина в продължение на седмици и месеци. Не е добре да скачаш нагоре надолу с
медитацията всеки ден и седмица. Ако прекалиш по този начин, може да проимаш освобождаване на
много запушвания и на налетиш на дискомфорт, раздразнимост в ежедневната активност е др. виж
урок #159 за пример на трудности от този тип при управлението на времето за медитация. Има начин
за системно увеличаване на медитацията и всички практики, ако нямаш отговорности през уикенда,
празници, ваканции или ако си пенсиониран. Този начин е да повториш цялата си рутина втори път
сутрина – добавяне на една рутина от практики за един или два дни в уикенда или по време на
ваканциите, или да правиш това постоянно, ако си пенсиониран или в продължително оттегляне. Това
добавя огромно прочистване и дълбок тласък в духовния прогрес. Да си свободен от отговорности е
много важно за правенето на това, или(в противен случай) може да се стигне до дискомфорт и
неприятни преживявания, тъй като много се освобождава отвътре. Ако правиш три пъти на ден
рутината си, важно е да имаш някаква лека активност, като например разходка и нежен(социален)
сатсанг следобяда или вечерта. Тази лека активност помага да се балансира процеса на освобождаване
на запушванията от нервната система. Когато правиш два пъти сутрин рутината, поредицата от
практиките е асани, пранаяма(всичко до сега), медитация, самяма(ако я правиш), йони мудра,
почивка(най-малко 10 минути лежане) и тогава започваш отново. Вечер трябва да се прави само една
рутина, така ще има три пълни рутини от практикуване за един ден.
И така, ако си амбициозен можеш да опиташ това. Не се изненадвай, ако много се разхлаби от
вътре. Авангардните йога практики са измамливо прости и много мощни – особено дълбоката
медитация. Ако освобождаваното е твърде много, тогава веднага намали практиките до по-стабилна
рутина. Винаги помни за самоопределянето на темпото, особено когато започваш нови практики или
удължаваш времето за практикуване. Желая ти успех по избрания от теб духовен път.

Урок 196
Рафиниране на звука в ума / От Йогани / Дата: Thu May 20, 2004 1:09pm
В: какъв би бил ефекта от медитирането върху обекти(например образът на ОМ) и върху идеи и
значения(например Бог) в сравнение с медитацията върху звук(АЙЕМ например)? Изглежда, че умът
ми се залепва за образа по-рано отколкото за звука. Кое би препоръчал за по-бързо прочистване на
нервната система?
О: Трябва да използваме само един обект за дълбока медитация – нашата мантра. И ние не се
89
"залепваме" за нея твърде много. Ние само я предпочитаме и я оставяме да се променя и рафинира,
докато тя отива навътре. Звукът е особено ефективен, тъй като той се рафинира лесно в ума до все по-
фини и по-фини вибрации и може лесно нежно да бъде подхванат от вниманието много дълбоко вътре
в нас. Медитирането върху физическите обекти, символи, картини/снимки или значенията на нещата
не са толкова ефективни, колкото звука за отиване дълбоко навътре. Това не значи, че отиването
дълбоко навътре не може да бъде направено с тези или други обекти. Казвам го за да подчертая, че
трябва да изберем един път и да го използваме ефективно. Звукът на мантрата много лесно се поддава
на рафиниране и лесно прониква в дълбочините на вътрешната тишина, с използването на
процедурата описана по рано в уроците. В този случай ние бързо култивираме вътрешна тишина в
нашата нервна система, което е крайъгълния камък на цялото просветление. Гуруто е в теб.

Урок 198
Насочена бастрика – лазер за кармично очистване / От Йогани / Mon May 24, 2004
Назад в урок #171 ние въведохме мощната практика спинална бастрика. Преди да продължим с
настоящия урок, предлага ти се да разгледаш отново този урок.
Сега ще разглеждаме допълнително използване и приложение на бастрика, като самостоятелен
насочен инструмент. Защо?
Понякога можем да се сблъскаме с наистина упорити запушвания някъде в тялото и с
фокусираната(насочената) бастрика можем да приложим много натиск в тази локализирана област и
буквално на изгорим(прогорим) кармата. Това е същото като използването на лазерната хирургия в
малка част от тялото. Това е много различно от „глобалните методи” на медитация и спинално
дишане, които използваме като основни (сърцевинни) практики.
Преди да започнем да правим насочената бастрика е важно да сме наясно с предпоставките и
рисковете за практикуването на йога и свързаните със здравето(болестите) възможни проблеми. Това
не бива за бъде подценявано. Насочената бастрика не е кратък път към просветлението. Всъщност,
може да ни вкара в сериозен дискомфорт, ако се приложи преждевременно. Ако ние сме нови в йога и
опитаме насочена бастрика без предварително необходимото глобално почистване, което се осигурява
от медитация и спинално дишане, можем да си създадем неприятни енергийни дисбаланси в нашата
нервна система. И така, помни, че насочената бастрика е за прочистване на упорити остатъчни карми.
Тази практика не е област в която да навлезем от самото начало , като си мислим, че всичко което ни е
нужно е добро почистване. Не става по този начин.
Насочената бастрика е близък роднина на спиналната бастрика. Пак работим в спиналния нерв с
насочената бастрика. Разликата е, че ние затягаме(намаляваме, ограничаваме) района в който
вниманието се движи нагоре и надолу в спиналния нерв при нашето бързо пъхтене по време на
бастрика. Например, нека кажем, че правим медитация, спинално дишане и свързаните с тях мудри и
бандхи и спинална бастрика вече от няколко месеца. Всичко върви сравнително гладко. Ние
преживяваме известна екстатична проводимост, която се разпознава по приятната реакция(усещане),
което идва от корена, когато правим самбхави. Все пак, ние все още чувстваме известна съпротива в
областта на нашето трето око между центъра на главата ни и точката между веждите. Това вероятно е
добър кандидат за малко насочена бастрика. Казвам „вероятно”, защото ние ще знаем дали е така едва
след като опитаме. Ако опитаме и открием, че там има твърде много запушване, което няма да можем
да отстраним лесно и с комфорт с насочената бастрика, то тогава ние ще трябва да се върнем назад и
да разчитаме за още известно време на по-малко интензивно насочените средства, тоест медитация,
спинално дишане, самбхави, йони мудра кумбхака и т.н.
Когато използваме насочена бастрика, правим го в края на седящите практики, след медитацията,
самяма и йони мудра, но преди почивката. Нагласяваме се по същия начин както за спинална
бастрика(включително свързаните с нея мудри и бандхи), но ограничаваме циркулирането на
вниманието по време на бързото дишане в областта в която искаме да се насочим. И така, ако искаме
да работим с областта между центъра на главата и точката между веждите, ние оставяме нашето
внимание да циркулира там бързо по време на бастрика. Вниманието се движи в същата посока както
при спинално дишане и спиналната бастрика – нагоре при вдишване и надолу при издишване.
Когато започваме да учим насочената бастрика, правим я в продължение на две минути и след това
правим нашата обичайна почивка в края на рутината си от седящи практики – за предпочитане е да
легнем за поне 5-10 минути. След това проследяваме как се чувстваме по време на ежедневните си
активности. Ако не се появи прекалена грубост(нервност, раздразнителност, отпадналост), тогава ние
90
знаем, че насочената бастрика работи добре. Но не сме сигурни докато не минат още няколко сесии
така, че внимавай за разбесняване на насочената бастрика за още известно време, докато се убедиш, че
си стабилен с нея. След като знаем, че сме стабилни и все още искаме да се фокусираме на конкретна
област, тогава лека полека, бавно можем да увеличим времето до 3 минути, а след това до 5 минути,
като следим за стабилност в ежедневната активност на всяка една от стъпките по пътя. Също както
спиналната бастрика, насочената бастрика може да бъде много приятна и трябва да внимаваме да не
прекаляваме с нея, ако попаднем в бленуване с нея. Може да се случи. Когато се случи можем да
открием себе си в положението да имаме екстатични седящи практики и раздразнителност и
свадливост по време на ежедневните активност – това не е нещо, което бихме искали да се случва
продължително време, тъй като е трудно поносимо за продължително време. По-добре е да имаме
приятни седящи практики и приятна ежедневна активност. Това е балансът, който търсим. Нашите
приятели и любими ще го оценят също така.
Насочената бастрика е най-фокусираната(дискретна, в смисъл насочена само към определена зона)
от всички практики, които сме разглеждали досега. Тя е за тези, които са се установили добре в
тяхната ежедневна рутина и които имат ясно разпознаване на тяхната вътрешна тишина и екстатична
проводимост във връзка с локализираните запушвания в нервната система. Нужно е да се развие малко
„вътрешно виждане” преди да се използва насочената бастрика. Без малко вътрешна сетивна
способност, използването на насочената бастрика е подобно на използването на лазерна хирургия без
увеличителното стъкло, което е нужно за да се гледа и насочва лазерът точно. Тогава кой знае какво
ще бъде прогорено с лазерният лъч? Вътрешното виждане идва с екстатичната проводимост. Тогава
ние ще знаем къде са запушванията и можем да ги нацелим точно с вниманието си, което осцилира
нагоре и надолу в спиналния нерв, заедно с мощта на бастрика. Дори и тогава може да има твърде
голямо разместване на пластовете и често тези с вътрешно зрение също трябва да се отдръпнат от
практиката. Светът вътре е перфектен, не и докато не сме разхлабили и извлекли всички запушвания.
Тъкмо за това са тези авангардни йога практики, които работят на много нива в нашата нервна
система. Кои са областите, в които насочената бастрика може да се използва?
Ние споменахме областта на третото око(аджна). Тази област е важна тъй като прочистването на
цялата нервна система в края на краищата зависи от това този район да стане напълно функциониращ,
като „коменден контролен център” на събуждащото се наше просветление.
Другите области където насочената бастрика може да бъде използвана, в съответствие с нашето
вътрешно зрение са гърлото, сърцето, корема и тазовия район. При авангардните йога практики
включващи пранаяма, ние е най-добре да стоим в спиналния нерв. Така ние ще работим в спиналния
нерв на което и ниво в тялото да открием нуждата от насочено прочистване. Спиналният нерв е
основата за цялото духовно прочистване и отваряне на нервната система. Докато работим в спиналния
нерв, ние ще бъдем в сътрудничество с естествения процес не еволюция в нас и това е начина по който
продължаваме нашето пътешествие на духовна трансформация с напредване и гладко.
Друга област където може да се използва насочената бастрика по фокусиран начин е короната –
сахасрара. Това е напълно различна ситуация от която и да е друга част от нашата духовна невро-
анатомия и ще бъде разгледана в следващия урок. Има огромни последици от правенето на практики в
короната, така, че моля те не започвай да правиш насочена бастрика в короната, докато не разгледаш
следващия урок и не разбереш деликатната динамика, която има там.
Винаги се старай да избягваш по-опасната грешка като внимаваш, когато обмисляш използването
на насочената бастрика където и да е в тялото и винаги я използвай в спиналния нерв. Това е мощна
практика, която ще бъде ефективна само когато всички необходими предпоставки са налице. След
като правилните условия са налице, насочената бастрика може да се използва с добра ефективност и
ще увеличава постоянно надигащите се преживявания на екстатично блаженство. Гуруто е в теб.

Урок 199
Управление на отваряне на короната / От Йогани / Tue May 25, 2004 6:25pm
След като започнем йога не е трудно да отворим короната. Трикът е да отворим короната по такъв
начин, че да улесним гладкото и прогресивно пътуване по пътя на йога. Ако отворим короната
преждевременно, преди да има прочистване в нервната система, можем да навлезем в много ексцеси
на кундалини, тъй като всичко в нас се опитва да догони огромния поток от енергия, която се изкачва
нагоре през короната. И така, много е важно да разберем това нещо за динамиката на короната във
връзка с прочистването което протича в останалата част на тялото и да се захванем с практики по
91
такъв начин, че да прочистим цялата нервна система, като в същото време отваряме короната. Това не
е толкова трудно да се направи, както може би звучи, след като се използва добър набор от
интегрирани от практики. Всъщност, ако вече използваш авангардните йога практики, така както са
изложени в уроците, ти вече го правиш от известно време. Това е най-добрия начин да се отвори
короната е непряко, без да се фокусираш върху нея до много по-късно в играта.
Короната също така е известна като „сахасрара” – хилядо-цветния лотос, разположен на върха на
главата. Физически това съответства на корона радиата(лъчистата корона), струпване от нерви, което е
разположено близо до върха на главата, над двете главни мозъчни стомахчета. Когато е неактивна,
енергията почива там, във форма на „кепе”, без да я забелязваме. Когато са възбуди чрез вниманието,
кепето се обръща, за да приеме формата на чаша или цвете, хилядо-цветния лотос. Когато се обърне
нагоре по този начин се казва, че е короната е събудена или отворена. Тогава не можем да го
пропуснем, тъй като когато короната е напълно отворена, тя ни засмуква навътре като духовна
прахосмукачка. Това всмукване може да се почувства дълбоко в нашите слабини. Кундалини не може
да се съпротивлява на изкушението на отворената корона и се втурва към нея. Проблемът е че, ако
нервната ни система между корена и короната не е достатъчно прочистена, кундалини енергията ще
започне да разкъсва всичко през което преминава, за да достигне до короната. Това е нещото, което
предизвиква т.нар. ексцесивни кундалини симптоми, което може да включва съответните
емоционални трудности.
Много традиции окуражават отиването в короната с практиките рано в пътешествието на йога.
Малко от тях отиват направо там първо. Резултатите се предсказуеми – хора с кундалини проблеми и
тук има доста хора, които дойдоха в тези уроци в търсенето на облекчение. Други пък преживяват
нещо, което се нарича „спонтанно събуждане” на кундалини. Макар да не мога да го докажа, моето
мнение е, че спонтанното събуждане е също продукт на практикуване на йога, което е отишло в
короната преждевременно, но в минал живот, а не в този живот. Такива хора са родени в този живот
„нагласени” за спонтанно събуждане(на короната) поради тези отдавна забравени практики и
дисбаланси съхранявани дълбоко в нервната система. Преждевременното събуждане на короната е
основната причина за ексцесивни симптоми на кундалини. Може и то да е единствената причина.
За щастие добрите практики за събуждане на короната заедно с пречистването на останалата част
от нервната система също помагат на изглаждането на енергийните дисбаланси които са останка
(махмурлук::-) от миналото. И така, тук има добри новини за всички нас – за тези от нас, които сме
стабилни с нашата енергия, които искат да завършат пътешествието, и за тези от нас, които са
изпаднали от каруцата с кундалини трудности и искат да възстановят ситуацията и да се придвижат
към края на пътешествието.
Нека да поговорим за динамиката на короната във връзка с останалата част от нервната система. В
на скорошния урок върху дизайна на мантрата, беше казано, че сушумна има раздвояване в средата на
главата. Единия клон отива напред към точката между очите, а другият отива нагоре към центъра на
короната. При спиналното дишане ние движим нашето внимание по предния клон(разклонение)и
прекосяваме спиналния нерв с дишането си от корена до точката между веждите. Като правим това,
ние култивираме и прочистваме спиналния нерв по този път. Резултатът е излъчване на прочистваща
жизнена сила(прана) който отива във всички посоки в нервната система от спиналния нерв.
Това излъчване на енергия от спиналния нерв също отива нагоре в другото разклонение на
короната. Ние дори и не си мислим за него. Ние не насочваме вниманието си към короната. Въпреки
това, спиналното дишане между веждите и корена прочиства короната по този начин, също както
прочиства и останалата част от нервната система. Подобен ефект се случва и при дълбока медитация.
С мантрата АЙЕМ в короната по естествен начин се процежда вътрешна тишина и постепенно се
прочиства заедно с останалата част от нервната система. С усилванията на мантрата ние постепенно
разширяваме мантрата по начин, който изпълнява на няколко функции. Една от тези функции е да
доведе повече прочистващи въздействия в короната без фокусиране на вниманието пряко върху
короната. Това става чрез резонанса на вибрациите на мантрата дълбоко в нас. Самяма усилва
въздействието на вътрешната тишина в нервната система като раздвижва тихото
осъзнаване(съзнателност?) навън от вътрешността на нервната система в различни посоки през
нервната система и короната получава честен дял от придвижването на тази сидхи тишина.
С времето, ние добавяме други практики за да стимулираме прочистването на спиналния нерв –
мудрите, бандхите, сидхасана, йони мудра, кечари, помпата с брадичката, спинална бастрика и така
нататък. Всички тези практики отварят короната чрез непреки въздействия. Чрез събуждането на
92
спиналния нерв между третото око и корена ние автоматично събуждаме и короната.
Важен крайпътен километричен камък е събуждането на екстатичната проводимост. Това е нежно,
постепенно и екстатично събуждане на кундалини. Лесно се разпознава по пряката връзка, която
възниква между самбхави и предизвиканите (от самбхави) приятни усещания в корена. От там,
екстатичната проводимост продължава постепенно докато правим на нашите ежедневни практики.
След като се появи екстатичната проводимост, ние ставаме способни сами ясно да наблюдаваме каква
е връзката между постепенното събуждане на короната и останалата част от нашата нервната система.
Ако насочим вниманието си в събуждащата се чашка на цветето на върха на главата ни, ние ще
почувстваме как то ни изтегля екстатично нагоре и навътре, от корена чак до горе. Не прави
продължителна практика с това, тъй като дори със събудена екстатична проводимост е възможно да
пресилиш и да преживееш ексцесивни енергийни потоци и последващото ги емоционално
разочарование. С други думи, екстатичната проводимост не е лиценз за отиване направо в короната.
Но ние можем да експериментираме малко, от време на време и да получим усещането, кое е стабилно
и кое не е. Обикновено и най-малкият излишък в короната преживян по този начин ще трае само
няколко часа, или ден, преди енергията да се балансира отново.
Можем да докосваме короната с вниманието си за кратки периоди по този начин, когато
екстатичната проводимост е събудена, тъй като ние също така сме събудили и третото око. Да имаме
събудена сушумна между третото око и корена ни дава стабилност, която не сме имали преди това. И
естествен вътрешен енергиен баланс, който може да бъде стимулиран по всяко време като просто
отидем в проводимостта, която се получава между третото око и корена. Това е силата на събуждането
на третото око. Малко са нещата, които могат да дестабилизират това, след като екстатичната
проводимост се появи между третото око и корена. Тъкмо поради това третото око(аджна) означава
„команда(управление)”. Когато е събудена екстатичната проводимост в сушумна между третото око и
корена, ние управляваме процеса на кундалини, а освен това имаме и много екстатични забавления с
него. Както беше споменато, това не означава, че отиваме изцяло в короната. Дори и малката беля,
която направим в короната няма да е хич забавна така, че защо да я правим? Някой ме попита: „Защо
не мога да преместя спиналното дишане от третото око до корена към от короната до корена?” по две
причини: Първо, това съкращава продължаващото активиране на събуждането от третото око до
корена. Второ, това премества фокусирането на вниманието към короната, а това ще увеличи
нестабилността на енергийните потоци. Така, че не премествай спиналното си дишане към короната.
Няма да бъде стабилно, дори за напредналите йоги и йогини. Просто продължи със спиналното
дишане от третото око до корена, дълбока медитация и останалото, което беше дадено и всички
отваряния ще продължат да напредват бързо и гладко, включително и отварянето на короната.
Като „тестуваме” с поставяне на вниманието(осъзнатостта) в короната от време на време по пътя, с
времето тези тестове стават все по-стабилни. Поставянето за кратко време на вниманието в короната
не е причината за тази стабилност. Това само ще провери докъде достигнала короната в тандем с
прочистването на останалата част от нервната система. Всяка появяваща се стабилност ще бъде от
нашите интегрирани авангардни йога практики. След като се появи малко стабилност, ние ще можем
да поставим вниманието си в короната за няколко минути без да изпаднем в енергийни трудности или
последващото емоционално разочарование. Тогава и само тогава, можем да имаме безопасната
възможност да оставим вниманието си в короната за известно време в края на практиките, преди
периода на почивка. Можем да се облегнем или да легнем, ако желаем и да използваме самбхави, като
позволяваме на вниманието да навлезе в разкошно събуденото цвете на короната със стебло от
блестяща сушумна идващо от центъра. Самбхави добавя слой от екстатично блаженство и стабилност,
тъй като активира третото око по същото време по което короната се активира с вниманието. Може би
ще видим короната като цвете, може би като чаша. Може би червена, може би сребърна или бяла.
Може би виолетова. Има много цветове. Някой могат да я видят като кобра с широко разтворена
качулка. Както и да я видим, всъщност начинът по който чувстваме, че ни придърпва нагоре е общото
преживяване. Докато отварянето на короната и и почти прочистената нервна система зреят, ние сме
издърпвани нагоре без хаосът и поразиите, които са толкова чести при преждевременното отваряне.
Ние биваме издърпани в чистото екстатично блаженство. Тогава ние можем да се предадем.
Можем да си отидем и да не знаем къде сме. Или можем да имаме някакви небесни видения. Когато
се върнем обратно, ние ставаме някак си нови, осветлени, излъчващи като никога преди това. Това е
началото на преживяването на събудената корона. След като станем стабилни в нашите посещения на
короната, можем да поемем по активна роля там. Пак продължаваме да поддържаме всички наши
93
авангардни йога практики. Но ние можем да добавим нещо още. Беше спомената в последния урок
посветен на насочената бастрика. След като нашата нервна система е била достатъчно прочистена, за
да пренесе потокът от енергия стимулира от отворена и активна корона, тогава ние можем да правим
насочена практика там. Едни от най-ефективните пътища да правим това е с използването на
насочената бастрика между короната и корена. Можем да правим това при събудена и отворена
корона или при затворена корона. Първият начин е с по-висока интензивност. Можем да използваме
самбхави и другите мудри и бандхи докато правим насочената бастрика между короната и корена.
Едно нещо не правим и то е, че не правим това преди да сме изпълнили всички предпоставки за
насочената бастрика, и също така тестуването и постепенното развитие на осъзнатост за короната
описани по-горе. Ако преждевременно използваме нещо включващо вниманието в короната, ние ще
знаем това в рамките на няколко часа след това. Това важи особено за насочената бастрика, което е
най-мощното стимулиране на короната. И така, когато се започне насочената бастрика в коронта
трябва да бъде много оскъдна първоначално – не повече от една минута за сесия в началото. Ако
резултатът е стабилен и добър по време на активността, тогава практиката може да бъде удължавана с
по една минута. Тази практика се прави в същото време в което са прави която и да е насочена
бастрика – в края на седящите практики, преди почивката. Ефектът на тази практика е да се доведе
обстановката на короната в ежедневния живот. Това на какво ли прилича?(Как ли се чувства /
преживява?) „Рай на земята” е фразата, който ми идва на ум.
И така, продължавай с практиките и помни да не отиваш твърде далеч пред себе си с нищо. Ако
отидеш, скоро ще знаеш, тъй като ще изпитваш дискомфорт. Тогава нещото, което трябва да
направиш е да се върнеш незабавно на стабилна платформа от практики. Понякога можем да отидем
по-бързо напред като се върнем малко назад. Добре е да бъдем упорити в поддържането на нашата
рутина от два пъти дневно практики. Не е добре да бъдем упорити в пресилването с практиките. Това
особено важи за нещата, които правим в короната. Продължи да се движиш напред с гладко темпо и
ще пристигнеш на време на определеното място – безкрайно екстатично блаженство и изливаща се
божествена любов! Гуруто е в теб.
Урок 200
Продължение на историята с чувствителния медитатор / От Йогани/Wed May26,2004
ЗАБЕЛЕЖКА: Това е продължение на историята със същия човек, който имаше трудности,
разказана в урок #160 Тази история е добър пример за благоразумно самоопределяне на темпото при
медитация и след това придвижване напред към спинално дишане, за да се стабилизират някой
симптоми на кундалини.
В: Жена ми започне да медитира, но по всичко личеше, че е много чувствителна, така че тя прави
само дълбока медитация за 15 минути два пъти дневно. Сънищата и другите нeприятности които
имаше след медитация вече ги няма, отидоха си. Преди няколко дни тя получи малък обрив с размера
на фъстък върху корема, горната част на ръцете, гърба и гърдите. Те са червени на цвят, не са
болезнени или сърбящи и изчезват за няколко дни. Също така, тъй като в деня преди да започнат
обривите тя получи много силна сексуална възбуда по време на медитация. Тя прави само АЙЕМ
медитация през последните месец и половина и аз и предложих да започне да прави и спинално
дишане. Не съм сигурен дали появата на обривите означава освобождаване на запушвания. Ще
потърсим съвет от лекар също така. Но аз си мисля, че трябва да те попитам в случай, че можеш да
хвърлиш малко светлина, дали тези обриви са свързани по някакъв начин с процеса на прочистване.
О: Радвам се, че плашещите сънища на жена ти са отзвучали. Това означава, че някакво
прочистване се случва и че процесът е достигнал до някакъв баланс. Много добре свършена работа по
самоопределяне на темпото! Това, което се случва в момента с обривите, вероятно е още повече
прочистване, обриви може да има в ранните стадии на събуждането на кундалини. Поразително е, че
тя им всичко това със само 15 минути медитация. Тя трябва е била йогини от много време назад и сега
се справя с някои дисбаланси дълбоко в нервната система. Тези дисбаланси може би са останали
латентни(спящи) вътре в нея, породени от екстремално практикуване на йога в миналото. Ако обривът
изчезне за няколко дни или седмица, тогава можеш да направиш заключението, че са свързани с йога.
Търсенето на съвет от лекар е разумно, ако обривът продължава и стане сериозен. Ако се даде
лечение, това може да усложни процесът на йога, така че убеди се, дали то е нужно.
За сексуалните симптоми, това може да се случи като част от прочистването и събуждането на
нервната система. Това също ще си намери баланса. Рядко такива епизоди на екстремално възбуждане
по време на практиките траят продължително време. От друга страна, сексуалната енаргия има важна
94
роля в процеса на човешката духовна трансформация, така че винаги ще има нещо ставащо, когато
сексуалността се движи от корена в нервната система след като екстатичната проводимост(кундалини)
се събуди за постоянно. Ако вече не сте го направили, може би е добре да разгледата уроците групата
по тантра, така че сексуалността и сексуалните връзки да могат да бъдат разглеждани в йогически
контекст. Можеш да откриеш линка в списъка с линковете в групата. Спиналното дишане предлага
възможност за балансиране на всички тези неща бързо и прогресивно. Кундалини симптомите
(каквото вероятно са всички описани от теб неща) обикновено се дължат на шакти енергията, която
навлиза в нервната система без достатъчно балансиране от шива енергията, която слиза надолу.
Спиналното дишане може да коригира това, и тогава напредъкът може да започне бързо с много по-
малко шансове от появата на некомфортни кундалини симптоми. Може би е добре да опиташ 5
минути спинално дишане преди медитация и да видиш как ще вървят нещата за няколко дни. Ако не
помага, или ако утежнява симптомите, тогава се отдръпни. Ако помага, тогава дай му няколко
седмици стабилно практикуване и след това обмисли да отидеш на 10 минути спинално дишане.
Обривите могат да бъдат свързани с дисбаланс на питта(вътрешния огън) който се утежнява от
събуждането на кундалини. Може да се преживее също така като ексцесивна топлина или киселинини
усещания в храносмилателната система или навсякъде в тялото. Аюрведа(индийската система на
медицина) може да помогне за това. Първото нещо, което трябва да опиташ е „успокоянаща питта
диета” и успокояващи питта рутина (в ежедневието)са първите неща, които трябва да потърсиш. Ако
направиш търсене в мрежата ще намериш много информация. Тук можеш да откриеш успокояваща
пита диета: http://www.ayurveda-ayurvedic.com/pitta-diet.html
Освен диетата и (ежедневна)рутина, аюрведичен лекар може да посъветва и за други видове
лечения. Във всички случаи има добри шансове симптомите на твоята жена да отминат естествено
когато нейните енергии се балансират и тя се предвижи напред в йога. Дори и тогава е добре да се
помни телесната конституция и да не се натоварва допълнително с неподходящи храни или рутина.
Може би да спре временно пикантните храни( с много подправки).
С разумно прилагане на практиките и добро самоопределяне на темпото, сигурен съм, че ще бъде
постигнат гладкост и постоянен изпълнен с блаженство напредък.
В: Жена ми започна със спиналното дишане и обривите започнаха да изчезват още от първия ден.
Сега са почти избледняли. Поразително е как практиките работят. Благодаря ти за всички съвети.
Още едно удивително нещо е, че зрението на жена ми се подобри от използване на лещи от 2,75 на
2,5 от както започна да медитира. Тя трябваше да смени очилата си. Не мога да спра да мисля, че това
и практиките са свързани по някакъв начин. Медитацията помага ли за корегирането на физически
проблеми, освен почистването на нервната система? Просто съм любопитен!
О: Това са чудесни новини за спиналното дишане на жена ти и изчезването на обрива. Спиналното
дишане е чудесна практика с много дълекоидущи ползи и е един от най-ефективните блансьори на
вътрешните енергии, който съществува. Освен това е чудесен придружител на дълбоката медитация.
Тези две практики заедно правят превъзходна основа за усилването на йога практиките още повече за
да ни пренесат те бързо и удобно по пътя към просветлението.
Не се случва често йога практиките внезапно за възстановят външни физически размествания, като
например корегиране на зрението. По тази причина йога не се представя като внезапна панацея за
всичко, което ни разболява. Ние правим йога за просветлението, а перфектното физическо здраве не
винаги е предпоставка за това, макар, че общото здраве се подобрява с пречистването на нервната
система. Няма съмнение, че внезапни излекувания се случват по някога. Йога ли е причината? Може
да бъде, ако болестта е свързана със запушвания, които се разтварят дълбоко в нервната система,
където работи йога. Без значение дали сме физически излекувани, можем да бъдем сигурни в едно –
ние се лекуваме духовно чрез йога, а това култивара в нас дълбоко усещане за добруване, което не
зависи от сътоянието на тялото. Вътрешната хармония винаги става външна хармония, не винаги по
начина по която ние очакваме. С времето, ние развиваме вътрешна перспектива(поглед) за нещата,
които ни позволяват да се справим с каквото става в тялото или около нас, често със смях. Това е
освобожданието. Гуруто е в теб.

Урок 201
Драмата на преждевременното отваряне на короната / От Йогани /Thu May27,2004
В: Най-вероятно не се нуждаеш от потврждение на информацията, която споделяш, но все пак
реших да ти разкажа моите лични приживявания като потвърждание :). Имах лек интерес относно тези
95
„Ню Ейдж” неща от ранна възраст, но не се ровех из тях до по-късно в живота си, когато имах
жизнена криза в началото на 90-те. По здравни съображения реших да медитирам за да намаля стреса
и без да искам попаднах в малка медитационна група, която отиде в използването на Таро картите,
личностов растеж и „чакрите”, за които не бях чувал никога преди това. Моят първи контакт и първата
медитация с тази квартална група ме изплаши тотално – боядисани в различни цветове стени, цветни
светлини, светещи кълба по тавана, виждане на аурите, ясночуване, специални послания за мен и др.
Като поглеждам сега назад, всичко е било позитивно, розови любовни лъчи, религиозни фигури,
обичащо всеобхватно състрадание.... но не знаех това тогава. Не можех да не продължа... главно пради
страх и опитвайки се да го спра... за щастие(съдба?) имах интелигентни и мъдри хора за да ми
помогат. Когато ученикът е готов, учителят *наистина* се появява :) Хвърлих се напред бързо -
психометрия, ченълинг, луцидни сънища, астралани пътувания, водачи, ангели, Бог, всички пътища,
всички религии/вери, ясно чуване, ясно виждане, тъмнина, натрапчивости, минали животи и други
такива. Случваше се едно по едно и постоянно ми казвах, че не е нужно да го уча в този живот, вече
съм го бил постигнал преди това. Това беше просто „спомен”, който да преживея в този ми живот.
Следвайки разпорстранените по това време учения в западния свят на „духовността ” аз постоянно
медитирах върху чакрите, увеличавах енергията и моите вибрационни нива от коренната до коронната
чакра. Това беше всичко което знаех, не познавах кундалини и източните методи... Моят растеж и
преживявания бяха толкова бързи, че това предизвика някои проблеми, тъй като скоро задминах тези
които ме учеха— и за съжаление понякога имаше ревност и недоверие, което ме караше да напускам и
да бъда изилиран през повечето време и сам, неприет. Достигнах за месеци нива, които на тях им бяха
отнели години за да достигнат и те просто не можеха да приемат, че това е толкова „лесно” за мен.
Това беше много трудно време за мен и доста обръкващо, тъй като имах нужда от подкрепа и помощ
да премина през това, което не разбирах. Не съм искал да ми се случи това, което ми се случваше,
понякога се чувствах нечестно ...осъден и отнесен и също така изгубен в ставащото.
Тогава се случи спонтанното събуждане на кундалини през 1995/96, което ме хвърли в още повече
смут. Тогава започнах да гледам в източните учения и разбрах повече за чакрите. За съжаление
медитирането в продължение на много години върху изкачването на енергията към короната, а не към
третото око беше нещото,което ми предизвикваше проблемите. Без да бъде егоистичен... и сигурен
съм, че ти си един от малцината, които биха ме разбрали.... аз очевидно съм бил роден близо до този
стадий специално в този живот, поради това, което съм бил постигнал в минали животи. Това ми беше
изяснено още преди много години и просто е трудно да намеря някой, който да приеме това и да не ме
гледа особено и да вярва, че аз съм едни особено нарцистична личност...
Ти си струйка свеж въздух за мен.... Както споменах в пердишния ми е-мейл накрая открих
облекчение като се фокусирам върху дишането нагоре и надолу по гръбнака от корена до третото око.
Трудно е да „ре-тренираш” енергията да минава по този път, но става. Не отивам близо до коронната
чакра, но мога да почувствам някои области от нея да изтръпват, понякога чувствам тежест. Освен
това ми е неприятно когато се подстригвам и чувствам сякаш имам опашка от коса на главата си,
която аз физически нямам. Просто оставям нещата да бъдат такива каквито са и ако има нещо за което
се вълнувам това е да не бъда не твърде активен и да прекарвам много време в балансиране и
успокояване на енергията вътре в мен. Освен това признавам, че след като съм имал толкова силни и
емоционални реакции в продължение на толкова много години аз развих страх дори и да поглеждам
някъде близо до короната… надявам се това да не е опасно по някакъв начин за естествения поток на
събуждането.
През последните няколко седмици имах много активиране в сърдечната чакра.. не знам защо.
Прочетох някъде, че сърцето се отваря последно, тъя катоможело да бъде емоционално и физическо
изпразване. Знаеш ли нещо по този въпрос? Много от моето дишане става в гърлото и носа, което
вярвам е балансиращо, тъй като аз обикновено дишам през устата… нещо което правя от самото
начало тъй като така ми беше казано да работя с чакрите. Сега позволявам нещата да се случват
естествено, с известно ментално насочване и скоро открих енергията да се насочва към носа и гърба на
езика отсамо себе си. Всичко това е нов експеримент за мен.
Освен това разбирам защо много йога/кундалини учения са пазени в тайна от общата публика - ако
няма опитен учител под ръка за да помогне, възникват много проблеми. Западния свят гледа на йога и
чакрите като форма на упражнение или обща медитация без да осъзнава мощта и потенциала, които те
имат да променят толкова много човешкото енергийно поле... Благодаря ти много за всичко, което
правиш и за помощта, която ми даде….
96
 О: Благодаря за щедрото споделяне. Всички потвърждания (и несъгласия) са добре дошли. Твоите
преживявания(опит) уйдисва(вписва се хармонично) в това за което говорим в уроците, особено сега,
когато обсъждаме короната. Нека да добавя още някои перспективи, които ще се свържат с мъдрите
нагласявания, които сега правиш към ежедневните си практики.
Преждевременното отваряне на короната създава толкова много освобождаване през нервната
система, че ние лесно можем да попаднем в капана на драмата произлизаща от това и ти правиш много
добра работа като се стремиш да попаднеш отвъд "пърженето"(има се предвид енергийният дисбаланс
до който води прекаляването с йога практиките ). Трудно е да се съпротивляваш на всички тези
видения и чувства, които се появяват. Това важи и за сидхите(силите), които можем да преживеем.
Когато нервната система все още се нуждае от много прочистване, много от това, което праживяваме е
оцветено от „пушека” на безбройните карми, които изгарят, често случайно(неподредено). Така
преживяванията могат да бъдат смес от реално и нереално. Не бива да се учудваме, че тежкото
преждевременно отваряне може да доведе до настаняване в психиатрията или нещо по лошо.
Ето и ориентирът. Виденията и откровенията, макар и често да са част от пътуването, не са
главните индикатори за прогрес по посока на просветлението. Всъщност, просветлението може да се
случи при много малко или дори без видения. Степента до която имаме видения и откровения, може
да ни разсейва от практиките, които ни осигуряват постоянен и стабилен прогрес. Много говорихме за
разсейващите видения в тези уроци, но до сега не сме говорили за тях от гледната точа на крайностите
на напълно разцъфналото преждевременно отваряне на короната. Не е лесно нещо, тъй като може да
се превърне в свой собствен свят – окончателното разсейване(умопомрачаване). Не казвам това за да
кажа, че виденията и откровенията са лошо нещо. Напротив, ние трябва да се радваме на пейзажа,
докато пътуваме по пътя към просветлението. Но ако пейзажа се превърне в пътя, а нашето усещане за
Аз(себето) се опакова в него, тогава ние се отклоняваме от правилната посока. При екстремелното
преждевременно отваряне на короната рисковете за това са по-големи от средното. Екстремалните
събуждания често са екстатични, често адски и винаги са съблазнителни(привлекателни). Правилните
практики могат постепенно да поставят край на полетите на въображението към които може да сме
привлечени и да ни донесат покоя и радостта на божествената реалност вътре в нас. Тогава ние ще
гледаме на нашите видения от друга преспектива. Дори те могат и да изчезнат – заменени от трайно
усещане за покой и щастие, при което преставаме да бъдем подхвърляни постоянно нагоре-надолу.
И така, какво става при преждевременното отваряне на короната? Отиваме ли някъде? Ставаме ли
просветлени? Е, и да, и не. Да, освобождават се запушвания от немай некъде(волю-неволю). И не,
хаосът произлизащ от това и нашата идентификация с хаоса може да създаде също карма – странен
вид карма, която може да ни доведе в цикъл на преждевременни спонтанни отваряния на короната,
живот подир живот. Ако продължаваме да работим в короната в тази ситуация, ние повтаряме всичко
отново и отново, и духовният прогрес може да бъде неуловим, дори и да продължават виденията ни.
Само чрез нашата съзнателна намеса във формата на стабилизиране на практиките можем да се
откачим от това колело.
Има само два сигурни белега на събуждането(надигането) на просветлението. Всъщност има само
един сигурен белег, тъй като вторият не отива твърде далеч без първия. Първият и най-вежен балег на
събуждащото се просветление е появата на вътрешна тишина – непоклатимо блажено вътрешно
осъзнаване – вечен покой който се заселва в нашата нервна система. Вторият белег е събуждането на
екстатичната проводимост в нервната систеча. Не непременно екстатични видения или откровения.
Само просто невро-биологично екстатично удоволствие, което пътува нагоре надолу из тялото.
Заедно, вътрешната тишина и екстатичната проводимост в нервната система правят основата на
просветлението. Когато те се слеят в едно ние виждаме пътуването да води до резултат в безкрайно
екстатично блаженство и в изливаща се божествена любов. Всъщност е много просто. Ако ние
разглеждаме напръдъка си чрез тези параметри, които лесно се култивират със спацифични йога
практики, и са лесни за наблюдение, тогава ние ще бъдем на правилния път(следа). В същото време,
ние ще потушаваме бурите от преждевременните отваряния на короната в които сме се озовавали в
близкото или далечно минало.
Великият крия йога от деветнадесети век, Лахири Махасая, е казал, че просветлението е сливането
на „празнотата с еуфорията”. Това е сливането на вътрешната тишина с екстатичната проводимост.
Това е. Много е просто. Нищо друго не е нужно. И така, ако сме заляни от видения и откровения, ние
бихме били мъдри, ако се връщаме отново към практиките си, тези, които култивират двата начина на
функциониране на нашата нервна система и ни водят към освобождаване.
97
 В уроците, ние се концентрираме върху култивирането на два компонента на просветлението с
различни практики. Двете главни практики са дълбока медитация(за постигане на вътрешна тишина) и
спинално дишане (за постигане на балансирана екстатична проводимост). Добавят се много други
практики за да се изгради текущия процес култивиран от двете сърцевинни практики взети заедно, те
са интегрирана система от практики. В основата на гладкото и прогресиращо прочистване и отваряне
на нервната система е спиналния нерв(сушумна) между третото око (аджна) и корена (муладхара). С
всички практики, които по естествен начин работят за прочистването и отварянето на третото око от
корена на спиналния нерв, ние сме в състояние да избегнем драмата на преждевременното отваряне на
короната, дори и да побутваме нежно коронота през това време. Тогава с напредването на времето,
ние можем да отиваме(да посещаваме) короната директно. Когато това време дойде, допълнителното
отваряне на короната не води до хаос. Не води и до много видения и откровения също така. А защо?
Тъй като има много по-малко кармичен дим, който се стеле наоколо в нашата прочистена нервна
система. Виденията, които имаме не са екстрамелни или съкрушителни, но са дълбоки и не се нуждаят
от споменаване. Накратко, отварянето на короната в правилното време въобще не създава разместване
на пластовете(катаклизми) – само канал на екстатично блаженство и божествена любов, които
протичат към света. Това състояние на зрялата отворена корона и нервна система е свой собствен
източник и свое собствено потвърждание. И то също така е много просто нещо.
И така, това е което може да бъде казано, да, аз мисля, че правиш правилното нещо като започваш
спиналното дишане. Освен, че е стабилизатор от световна класа на капризните кундалини енергии, то
е и сърцевинна практика за култивиране на екстатичната проводимост от третото око да корена.
Събуждането на третото око(аждна) по този начин е пътят напред. Окуражавам те за започнеш и с
дълбока медитация. Пранаяма, със всичките и ползи, не култивира най-дълбоките нива на вътрешна
тишина в нервата сисема. За това умът се нуждае да бъде довеждан систематично до покой всеки ден –
това е дълбока медитация. Що се отнася до дишането през носа или устата, използването на носа е по-
пронцип по-добро, ако не е натоварващо, защото важни части от нашата духовна неврология са
разположени в носните проходи и синусите. Дишането през носа по време на спиналното дишане ги
стимулира също както когато правим другите „насочени” практики, които разглеждаме в уроците,
тоест самбхави йони мудра кумбхака, кечари и бастрика пранаяма.
След като си разработил известен комфорт и стабилност в практиките ориентирани към третото око
до корена, мисля, че страхът ти от короната ще отзвучи. Короната ще се превърне в място, което
можеш да докосваш понякога за да видиш какво става там. Няма да бъде практикуване в короната,
докато няма стабилност в нещата, които правиш на други места, както говорихме преди два урока. А и
няма нужда да бързаш с това, тъй като короната се отваря безопасно всеки път, когато медитираме,
правим спинално дишане и останалите интегрирани авангардни йога практики.
Да, и аз съм чувал, че „сърцето трябва да се отвари последно”- но мисля, че то участва много
повече от това. В уроците, ние започваме със сърцето, защото желанието е нашият двигател, който
дърпа цялата йога напред. Желанието, което се интензифицира и насочва към духовно развитие е
бхакти, и всичко това е работа на сърцето. Практиките се връщат в сърцето, като увеличават бхакти на
всяка една стъпка по пътя. Така сърцето се отваря през цялото време, заедно с останалите части на
нарвната система. Тогава започва да се събужда екстатичната проводимост и ние се разтопяваме вътре
в любов пред лицето на толкова много екстаз и надигаща се вътрешна сензуалност – което води до
още по-голямо отваряне на сърцето. Накрая, когато шива(тишината) и шакти(екстаза) се слеят и ние
накрая отиваме направо в короната, тогава всичко се излива надолу и сърцето изминава целия път до
преливане от чиста божествена любов. Може би това е последната стъпка е нещото, което се има
предвид като се казва, че сърцето се отваря последно. Но истината е, че йога започва със сърцето,
сърцето се отваря на всяка едно от стъпките по пътя, и завършва в сърцето, когато ние накрая се
превръщаме в проява(израз) на божествената любов на земята. И всички тези стъпки на сърцето няма
да са травматични, докато ние правим йога практиките, които култивират гладкото прочистване на
отваряне на нервната система. Това е за което сърцето ни вика и това е, което отваря на сърцето.
Ако има дискомфорт в сърцето(не-медицински) това е симптом на енергиен дисбаланс и ние трябва
на търсим в нашите практики и добро самоопределяне на темпото, за да намарим (раз)решението му.
Това е път на радостта, а не на дискомфорта и страха. Така ние винаги използваме практиките по
начин, който култивира гладък напредък и приятни преживявания. По този начин, ние винаги сме
мотивирани да продължим и пристигането ни на избраното място е сигурно. Държането на йога
техниките в тайна може и да е било подходящо в миналото, но не мисля, че е подходящо в днешни
98
дни. Има токова много хора търчащи нагоре и надолу с интензивно желание за Бог и практикуване,
със спонтанни духовни опитности и др. Напъпващите световни духовни нужди не са в полза на
заключването(на фрагменти, бих добавил) на такова важно знание в малко свръх протективни
(свръхскриващи знанието?) езотерични традиции. Сега е времев секи да има достъп до пълните
средства за безопасно и ефективно прочистване и отваряне на техните нервни системи. За това са
направени и уроците. Желая ти успех докато продължаваш по избрания от теб духовен път. Много ми
е приятно, че си тук, и се надявам уроците да продължат да ти помагат. Гуруто е в теб.

Урок 204
Резюме на принципите, способностите и практиките / От Йогани/Wed Jun2,2004
През изминалите месеци разгледахме голямо количество информация и сега достигнахме до
точката в която главните авангардни йога практики са споделени публично. Означава ли това, че няма
нищо повече за добавяне що се отнася до практиките? Не мисля, че можем изобщо да достигнем до
такъв стадий, тъй като йога е огромна тема с множество детайли, които можем да обсъждаме
безкрайно. Има много поддържащи и случайни практики в които можем да навлезем. И може би ще го
на правим с продължаването на обсъжданията. Но главните практики са разгледани тук в уроците от
основната и в групата по тантра. С използването дадените до тук авангардните йога практики може да
бъде постигнато толкова много прочистване, че всичко друго, което е необходимо за просветлението,
ще дойде автоматично чрез вътрешната взаимо-свързаност на йога.
Това е целта на тези уроци – да осигури най-съществените начини за стимулиране на нервната
система, за да се само-прочисти и само-отвори, което тя е много склонна да прави, когато и се даде
възможност. След като топката започне да се търкаля, много аспекти на нашите естествени
склонности към човешка духовна трансформаиция ще се появят. Целта тук е да ти помогна да станеш
себе-достатъчен по този начин в йога.
В самото начало на уроците, ние говорихме за естествените способности, съдържащи се във всички
нас, които се нуждаят от малко стимулиране за да започнат да ни движат към съзнателно отваряне към
безкрайното. Тези способности са вкоренени в различни фундаментални принципи, които са вродени в
нашата нервна система. Ние всички сме направени за преживяване на безкрайно божествено
екстатично блаженство!
В този урок ще разгледаме фундаменталните принципи, естествените свойства които произлизат от
тях и практиките, които бяха дадени за да стимулират тези естествени способности. Същността на
науката на йога е в откриването и прилагането на най-простите и мощни начини за благоприятсвуване
на естествените способности, които ние всички имаме за да ускорим нашата духовна трансформация.
Това е целта на тези уроци. Фундаменталните принципи на човешката духовна трансформация са
достатъчно прости, и ние се докосвахме до тях в уроците, обсъждахме ги от много различни ъгли. Те
са пет:
ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ:
1. Привличане – към истината и/или Бог, проявено като желание – Това е Любов.
2. Прочистване и отваряне – процес към който е естествено склонна да премине всяка човешка
нервна система.
3. Вътрешна тишина – чисто блажено съзнание, нашето естествено състояние, което изгрява през
нашата нервна система,, когато се случи прочистване и отваряне.
4. Екстаз – преживяван, когато нашата нервна система се стимулира от събуждането на вътрешната
жизнена сила.
5. Сливане(съюз) – нашата трансформация в постоянно състояние на състрадателно сливане,
плодът от сливането на нашата вътрешна тишина и екстаз – това е Любов.
Тези фундаментални принципи на просветлението започват с любов и завършват с любов. Любовта
е това, което ни води през човешката духовна трансформация включваща прочиставне и отваряне на
нашата нервна система, което разкрива принципите на вътешната тишина и екстатичната проводимост
в наст, и тяхното сливане. За да постигне това, любовта използва методите на йога, които се
възползват от естествените свойства/способности, които ние всички имаме, които са свързани с петте
фундаментални принципа. Нека сега да изброим тези способности:
ЕСТЕСТВЕНИ СВОЙСТВА (СПОСОБНОСТИ):
1. Способността желанието, прилагано постоянно към една цел, да движи нашите вътрешни и
външни прояви на енергията (жизнената сила) по начини, които променят фундаментално начинът по
99
който преживяваме живота си.
2. Способността на нашия ум да се движи естествено към тишина/покой. Ттази осъзнатост без
(наличието на) обекти(в нея) – се нарича също така вътрешна тишина, или чисто блажено съзнание.
3. Способността на ума без усилие да рафинира мисълта за звук, като по естествен начин довежда
отново и отново ума до тишина. Някой звуци резонират в някой аспекти на нервната система. Тези
звуци могат да бъдат избирателно използвани за да стимулират нервната система по посока към
подредена(а не хаотична) трансформация.
4. Връзката между тяло и ум, която позволява естествено култивираната тишина на ума да
индуцирапокой в тялото ни, метаболизма ни и дишането ни. Това е вътрешната взаимосвързаност на
йога, преживявана по много начини чрез отварянето на нервната система.
5. Способността на нашата нервна система естествено да поддържа качеството на покой, нашето
тихо изпълнено с блаженство вътрешно съзнание(осъзнатост), Дори и тогава, когато то не се
култивира в момента. Това между другото се нарича състояние на „тихо свидетелствуване”.
6. Способността за сдържане(ограничаване) и регулиране на дишането за да се въздействува върху
потока на жизнената сила в нервната система, което води до усещане за релаксация и накрая до
усещане на екстаз в тялото.
7. Способността на вътрешната тишна и потока на жизнената сила в тялото да отстранява
запушванията за седнали дълбоко в нашата нервна система, като постепенно прочиства и отваря
нашето съзнание до едно разширяващо се преживяване на вътрешнен мир, креативна енергия, щастие
и любов.
8. Способността за сдържане (ограничаване) и регулиране на дишането, за да се „събуди”
огромният склад от жизнена сила, разположен в тазовия район – сексуалната енергия, която се изтегля
нагоре в нашата нервна система, за да компенсира намаленото постъпване на кислород, когато нежно
се органичава дишането.
9. Способността на вниманието да въздействува върху потока на жизнената сила в тялото, особено,
когато това се комбинира с ограничаване и регулиране на дишането.
10. Способността на някои нерви и нервни възли да бъдат стимулирани физически за да се усили и
насочи потока на жизнената сила в тялото.
11. Способността на невро-биологията в центъра и предната част на главата (третото око) да се
свързва и да направлява(контролира) невро-билогията близо до основата на гръбнака и оргомния
склад от жизнена сила(сексуална енергия) в този район.
12. Способността на нервът в центъра на гръбнака да провежда жизнената сила и е екстатичната
енергия между тазовия район и третото око. Този нерв се нарича спинален нерв.
13. Способността на спиналния нерв да излъчва жизнена сила и екстатична енергия в цялото тяло,
като оживява всеки аспект на по-висшата невро-биология в нас по един гладък и подреден начин. Това
е събуждането/надигането на постоянната екстатична проводимост.
14. Способността на нервната система да усилва мощта на мисълта, когато мисълта започне
дълбоко във вътрешната тишина, като дава огромен прочистващ ефект в тялото и в околната среда.
15. Способността на вътешната тишина и екстатичната енергия да се сливат и да бъдат поддържани
като едно самоосъзнато присъствие в нашата нервна система. Това се преживява като екстатично
блаженство. Това започваме да разпознаваме като проява на нашият Аз(себето).
16. Способността на екстатичното блаженство да изтича от нас към окръжаващата ни среда като
божествена любов. Тогава ние откриваме нашето Аз във формата на всичко, което срещаме. Това е
естествен цъфтеж на божествената любов в служене на всички.
Всички тези способности съществуват в нас и ние се нуждаем от малко побутване за да започнат
да се манифестират промените в начинът по който функционира нашата нервна система. С пълният
спектър от аванградни йога практики, ние можем да направим много побутване, като стимулираме
всяка естествена способност, която имаме и която може да ни движи напред по пътя на човешката
духовна трансформация. Всеки реагира по различен начина на процеса на стимулиране чрез
пректикуването на йога поради разликите в структурата на вътрешните ни запушвания, които трябва
постоянно и безопасно да бъдат разтваряни. Ние всички можем да направим пътушествието на
трансформацията чрез йога. Въпрос е само на управялаване на провеждането на практиките. Това ние
наричаме самоопределяне на темпото.
Ние изградихме интегрирана система от практики, която стимулира активирането на изброените по-
горе способности, които довеждат до съзнателното преживяване на изпълняването на петте
100
фундаментални принципи. Нека сега да изброим ПРАКТИКИ:
1. Култивиране на желание за практикуване – бхакти (любов към истината или Бог в сърцето).
Бхакти/желанието е моторът, който движи цялата практика на йога. Ние го постигаме като
предпочитаме избрания висш идеал(ишта) с всичките си желания и емоции, и позитивните, и
негативните. По този начин, се създава огромна сила вътре и около нас, която ни движи към
просветлението. Тогава всичко, което се нуждаем за да напредваме към просветлението се притегя
към нас като магнит, включително волята да се захванем с авангардни йога практики толкова дълго,
колкото е нужно за да довършим пътешествието.
2. Дълбоката медитация с мантрата АЙЕМ (заедно с две усилвания на мантрата по пътя).
Медитацията представлява лекото предпочитане на мантрата, за да довеждаме ума(и тялото) до покой
отново и отново, два пъти дневно, като стимулираме дълбоко прочистване в нашата нервна система и
ни води до постоянна вътрешна изпълнена с блаженство тишина.
3. Спинално дишане пранаяма – основната практика за събуждане и балансиране на жизнената
сила в спиналния нерв между третото око и корена. Жизнената сила също така се нарича и кундалини.
4. Усилвания на спиналното дишане с използането на отварянето на гърлото при вдишване, и
ограничаването със затваряне на епиглотиса по време на издишването, и проследяването на
възходящите хладни токове и низходящите топли токове в спиналния нерв по време на вдишване и
издишване. Тези усилвания увеличават стимулирането на жизнената сила в спинални нерв.
5. Мулабандха/асвини – манипулациии с използването на мускула на аналния сфинктер за да се
събуди жизненат сила(кундалини) в корена.
6. Самбхави – начин за продуциране на пряко физическо стимулиране на неврологичните
механизми на третото око в главата, който се състои в повдигането и центрирането на очите по посака
на точката между веждите и лекото свъсване на веждите. По този начин се постига контролирано и
стабилно стимулиране на кундалини в корена и в цялата нервна система.
7. Асаните(пози) – систематично сгъване и разгъване на тялото, което по естествен начин допълва
спинално дишане пранаямата и дълбоката медитация. Асаните помагат за култивирането и
прочистването на нервната система.
8. Сидхасана – мощен начин за седене по време на практиките за събуждане на кундалини в корена.
Петата се поставя плътно в перинеума и така се пстига постоянно стимулиране на сексуалната
енергия. С времето, цялата нервна система се осветлява от тази процедура, която се изпълнява лесно
по време на седящите авангардни йога практики.
9. Йони мудра кумбхака – практика която помага за отварянето на третото око с въздушно налягане
в носните прохди и синуси и събужда жизнената сила / кунвдалини в цялата нервна систеа чрез
кумбхака(задържане на дишането) И свързаните с него мудри и бандхи.
10. Тантрически сексуални ръзки(митод на задържането) – сходно по динамика със сидхасана и
използване по време на сексуалните връзки с или без партньор. Тантрическият секс е мощен начин за
оживяване и разпределяне на жизнената сила(кундалини) в тялото.
11. Кечари мудра(четири стадия) – повдигане на езика нагоре в стадий (1) до тавана на устата, (2)
над мекото небце до духовно ерогенния ръб на носната преграда(септум) (3) до върха(тавана) на
кухината на назо-фаринкса и (4) до точката между веждите през духовно чувствителните носни
проходи. Навлизането в стадий 2 на кечари е един от най-драматичните прехо ди във авангардните
йога практики. Той е главен стимуратор на кундалини и основна причина за събуждането на
простоянна екстатична проводимост в нервната система.
12. Уддияна бандха и наули – стимулиране на движението нагоре на кундалини с използването на
диафрагмата и коремните мускули. Наули се състои във въртенето на коремните мускули и стимулира
много силно кундалини.
13. Динамична джаландхара(помпа на брадичката), с или без кумбхака(задържане на дишането).
Това е въртене на главата като систематично я пускаме да падне към гърдите с всяка
ротация(въртене), което стимулира екстатичните енергия между сърцето и главата, и в цялото тяло.
14. Самяма – процесът на иницииране и освобождаване на конкретни мисли(сутри) дълбоко в
нашата вътрешна тишина, което води до мощни почистващи ефекти в цялата нервна система.
Ефектите могат да се манифестират като така наречените супер(свръх)нормални сили, които се
наричат сидхи. Самяма се прави за духовно прочистване.
15. Спинална бастрика – бързо дишане в спиналния нерв между третото око и корена, което
драматично ускорява прочистването на спиналния нерв и цялата нервна система.
101
 16. Насочена бастрика – за третото око, гърлото, сърцето, корема или областта на таза/корена. Този
метод на бързо дишане е за фокусиране върху и почистване на упоритите кармични запушвания
затлачени в конкретни области на нашата духовна анатомия, според нуждите.
17. Бастрика от короната до корена – това е също бързо дишане в спиналния нерв, движещ се
между цветето на короната и корена. Най-добре е да се предприема едва след като е постигнато ширко
почистване на нервната система със спинално дишане от третото око до корена, дълбока медитация, и
други методи които прочистват нервната ситсема от кармични запушвания по гладък и прогресивен
начин. Преждевременното отваряне на короната може да доведе до много трудности, дискомфорт и
разсейване от пътя, за това тази авангардна йога практика е най-добре да се започва след тестуване
дали постигнатата стабилност е успешно проведена до короната.
18. Служене с любов на другите – съзнателна практика и естествен резултат от увеличаването на
изтичането на божесвената любов в резултат от прочистването и отварянето на нервната система
предизвикано от авангардните йога практики. Това е естественото ни състояние – безкрайно изтичащо
екстатично блаженство и божествена любов - нищо на тази земя, или отвъд нея не е по-реално и по-
могъщо от тази велика истина, която е вградена във вески от нас. Реалността на божествената любов е
окончателната истина в нас. Когато напреднем в йога, това става кристално ясно. Някой знаят това
още от първото сядане за дълбока медитация.
Този урок обобщава всичко, което сме разглеждали до сега, включително фундаменталните
принципи на човешката духовна трансформация, естествените свойтва, които имаме в нас и които
предизвикват тази трансформация, както и ключовите аванградни йога практики, които стимулират
нашите естествени свойства да започнат да действуват.
С рутина от практики изпълнявана два пъти дневно, ние поставяме себе си на „лентата за бързо
двежение” към просветлението. Потенциално тя е толкова бърза, че е от съществено значение да
разработим сръчността да регулираме практиките си, които правим всеки ден, като измерваме
продължителността на практиките с часовник. Ние нагласяваме времето за практиките както е нужно
за да поддържаме гладък и постоянен прогрес без нахълтване на ексцесивен дискмфрт поради
освобождаването на твърде много запушвания в нервната система.
Това регулиране на практиките се нарича „самоопределяне на темпото” и то също е вид практика
– една от най-важните практики. Тъй като, без добро самоопределяне на темпото, малко е вероятно да
отидем твърде далеч по пътя към просветлението.
Друг аспект на авангардните йога практики е разумното отиграване на появяващите се
преживявания, независимо дали те са светски или екстремални. Това е път на радостта и ние си
заслужвамаме да се радваме на „пейзажа” с който се срещаме по нашият път към просветлението. Но
пейзажът не е нещото, което ще ни помогне да наредваме по пътя, нашите практики са това, което ни
движи напред. И така, след като сме се възхитили на преминаващия пейзаж, без значение колко е
красив и завладяващ вниманието, ние леко се връщаме към практиката, която правим. Ако духовните
преживявания идват, докато ние сме в нашите ежедневни активности, което те със сигурност ще
направят, тогава можем да се радваме на преживяванията или да се върнем към това, което правим.
Винаги имаме избор. Духовният живот не е нещо, което трябва да ни отвлича от обикновения
живот. Ако това е така, ние вероятно сме се набутали на някакъв вид ексцес в миналото и стабилната
рутина от практики може да коригира това. Духовният живот е нещо което може да бъде култивирано
за да изпълни нашите ежедневни активности в ежедневния живот, каквито и да се те. Ние сме
свободни да изживеем нашите събуждащите се духовни преживявания по начин, който е съвместим с
нашите нужди. Това е нашият живот, нашето пътуване, и нашето просветление. Ние няма какво в
какво друго да се превръщаме освен в нашето собствено Аз. Наслаждавай се!
Гуруто е в теб.
Урок 205
Повече за кечари / От Йогани / Дата: Fri Jun 4, 2004 3:51pm
В: Намасте: Бих искал да те помоля да дадеш картинка в която различните стадии на кечари са
показани ясно. Твоето вербално описание на кечари мудра е много сложно; една картинка би
направило много по-лесно разбирането(все пак една картнина струва повече от 1000 думи!)
Един познат, който е претърпял прерязване на френума ми каза, че е имал трудности да говори ясно
след това, когато езикът станал много дълъг – вярно ли е това въз основа на твоя опит? Освен това
каза, че елементите(петте елемента на тялото) станали небалансирани(не съм сигурен какво точно
означава това, освен, че не звучи добре). Твоето описание на кечари мудра е великолепно и няма
102
равно на себе си в сравнение с това, което съм срещал. Благодарен съм ти за това.
О: В секцията с линкове на групата в рубриката „Кечари” има линк към образ с напречно сечение
на стадий 3 на кечари. Ето това е линка.
http://www.kriyayoga.com/english/on_your_wings/kecharimudra.htm
Не бих се подписал под всичко написано в учението, което съпровожда този образ. Но както ти
каза, една картина(образ) струва повече от 1000 думи. От този образ(картина) е достатъчно лесно да се
види, как изглеждат четирите стадии на кечари описани в урак за кечари в Аавангардните йога
практики урок #108.
Много постепенно, мъничко надрязване(предпочитам тази дума пред прерязване) не води до
удължаване на езика. То постепенно освобождава езика от захващането му за пода на устата, така че
става в състояние да отиде назад и нагоре. В урока върху кечари, посочих, че езикът е достатъчно
дълъг за да изпълни всички стадии на кечари и как да измериш това от самосебе си.
Доенето или разтягането на езика го удължава, но не смятам, че това е най-добрия начин за
постигане на кечари и самият аз съм правил това в умерена степен. Има истории за йоги, които са
удължавали своите езици до степен да могат да докоснат точката между веждите отвън. Това не е
нужно. Това е просто друга версия на екстремизъм в йога, който аз не подкрепям.
За първи път навлязах в стадий 2 на кечари преди 20 години и никога не съм откривал трудности с
говоренето, преглъщането или нещо друго физическо във връзка с него. Не бих казал обаче, че това
става лесно винаги. Това преподрежда вътрешните енергии по един съществен начин и вероятно това
е нещото което има предвид твоя приятел когато казва за петте елемента. Но това е естествено
преподреждане, което води до много повече просветление в живота, а това е нещото заради което
правим йога, нали? Както при всички йога практики, известно самоопределяне на темпото е нужно от
време на време, за да се предотвратят временните енергийни дисбаланси свързани с прочистването н
нервната система да станат твърде екстремални. Кечари не се различава в това отношение. С времето
енергиите се пренагласяват на нарастващо по-високи нива на функциониране, което съответства на
по-високите нива на духовни преживявания. Тогава можем да останем в кечари по време на седящите
практики и след това, като едниственото, което чувстваме са вълни на цялотелесно екстатично
блаженство идващо от кечари. Кой би отбягвал кечари, когато се достигне до тази фаза? Не и аз!
Кечари е дълго пътешествие с много предизвикателства и награди по пътя и изисква много бхакти
за да се подхване и довърши до край. Усилието си заслужава. Това е един важен аспект на нашето
пътешествие към просветлението. Можем ли да се справим без кечари? Вероятно. Не мога да съм
сигурен, защото аз съм един от тези, кито са избрали пътя на керачи и не зная до къде бих стигнал без
кечари. Сигурно до много по-малко духовна трансформация от колкото съм преживял.
Кечари е едно от тези духовни способности, които имаме. Когато дойде времето, кечари се случва.

Урок 207
Леви или десни дисбаланси / От Йогани / Дата: Sun Jun 6, 2004 10:48pm
В: Преди три седмици имах интуитивно прозрение докато медитирах. Бях в тавана на много голяма
луксозна къща. Занимавах се с почистването на тази къща от горе до долуq докато тя стана беупречно
чиста. Тя искреше. Беше перфектна. Когато стигнах до тавана, намерих врата. Когато отворих вратата
открих, че има цяло крило на къщата, за което не знаех. Беше ужасно разхвърляна. Всичко беше
покрито с два пръста прах. Гнило дърво, увреждане от влага, плесен, счупени прозорци... беше зле!
Исках да затворя врата и да забравя, какво съм видяла. Къщата съм аз, а тавана е моето трето око. В
този момент осъзнах, че дясната страна на тялото ми е много енергийно силна, а лявата ми е тъничка,
слаба и блокирана. Паднах! Значимостта на това беше като да се погледнеш огледалото за първи път и
да осъзнаеш, че ходиш нагоре надолу 30 години с слон закачен на гърба ми! Как е могло да пропусна
това? През следващите няколко дни се чувствах сякаш съм двама различни хора съединени заедно в
центъра на тялото си. С усилие бях в състояние да насоча енергия към лявата страна на тялото ми и
първоначално с голяма физическа болка от лявата страна на третото ми око. Сигурна съм, че този
баланс от дясно към ляво ще отнеме известно време. Какво показва това?
О: Запушванията в нервната система могат да възприемат почти всяка форма и понякога могат да
са наклонени на ляво или на дясно в тялото. Трудно е да се разбере как е станало така, но практиките
на йога могат постепенно да разтворят това в основата му и да ни върнат отново баланса. Фактът, че
виждаш тези неща по-ясно сега е показател за прочистването което става (в резултат) от твоите
практик, особено в третото око. Нещото, което трябва да направиш е да продължиш с твоите практики
103
така, както ги правиш и да оставиш процеса да продължи по естествен начин. По принцип, не е добра
идея да се оптиваш да насочваш процеса на прочистване в конкретна посока вън от третото око и
спиналния нерв, или завършените(глобални) ефекти на дълбоката медитация и самяма. Ние просто не
можем да знаем интелектуално какъв би бил естественият ред на прочистването, докато вътрешната
тишина и нашите екстатични енергии ще открият каналите за прочистване с най-малко
съпротивление. Как ще се случи прочистването, ще зависи от толкова много кармични фактори, които
са уникални за всеки(един от нас). За всичко това можем да се погрижим по балансиран начин като
разкриваме естествения процес на прочистване отвътре с нашите авангардни йога.
Ако мислим, че имаме дисбаланс в лявата страна и фокусираме вниманието да поправим това,
можем да предизвикаме още повече дисбаланси. По-добре е да използваме медитация, спинално
дишане, медри и банхди, йони мудра, спинална бастрика, помпа на брадичката, и т.н. Всички те
работят нагоре и надолу по спиналния нерв и няма да доведат до дисбаланси в лявата и дясната
страна, най-добрия начин да се разреши този въпрос е да се правят практики в средата. Това е фокусът
в уроците. Ако вървиш по средния път със спинално дишане, медитация, и другите практики, ще
откриеш нарастване на баланса от горе до долу и от ляво на дясно. Спиналният нерв(сушумна) между
третото око и корена е главният ключ – има смисъл на ключ, който отваря всички врати). Всичко
останало се балансира с прочистването на това. Практиките, които са те довели до това ниво на
виждане са същите, които могат безопасно да изчистят запушванията, които стават по-видими. Помни
и ръководната линия за виденията – ако виждаме нещо, ние не се опитваме да го избутаме или да
станем силно привлечени към него като се захващаме с него агресивно. Ние просто леко се връщаме
към практиките, които правим и продължаваме процеса на прочистване. Като останеш с рутина от два
пъти дневно правене на авангардни йога практики, балансирани с активен живот по посока на товите
интереси, ние ще се движим неотклонно към просветлението. Гуруто е в теб.

Урок 208
Вътрешни сблъсъци на енергията и силни емоции / Йогани / Thu Jun 10, 2004
В: Правя кундалини йога от една година и наскоро започнах програма за обучение на учители,
където за първи път правих Садхана. Практикувах самостоятелно и в класа, и правих моята първа
садхана в къщи вчера. Открих, че се чувствах добре отначало, но през нощта ми стана зле. Внезапно
бях разярен от гняв и исках да ударя нещо. Това не моята обичайна склонност и на сутринта се
чувствах добре. Чудя се дали това се дължи на правенето на твърде много Кундалини или моята
система се очиства твръде много, твърде бързо. Не съм сигурен и за това бързам да те попитам какво
мислиш по този въпрос. Сякаш нещо ме овладя и моите емоции бяха заляти, а това е необичайно тъй
като обикновено приемам нещата по-леко и не съм се разгневявал по такъв начин откакто бях дете.
О: Силните емоции се появяват, когато вътрешната енергия се сблъска или има ексцесивно триене
със запушвания в нервната система. Интересното, е че екстатично преживяване възниква(се създава)
по същия начин. Въпрос е просто на степен на енергийния поток и подреждането на вътрешната
динамика на прочистването по правилен начин.
Това очевидно не е статична ситуация. Ако увеличим потока на енергията без достатъчно
първоначално остраняване на запушванията, може да има неприятни сблъсквания и триене. Ако
освобождаваме запушванията твърде бързо, тогава нашият обичаен вътрешен енергиен поток може да
навлезе в разхлабени и мотаещи се(блуждаещи) запушвания, което предизвиква раздразнителност.
В уроците има вградени различни стратегии в и около практиките, (които помагат, )за да се
избегнат некомфортноте аспекти на тази ситуация. Обикновено практиките работят добре и ние
можем да се движим напред гладко и бързо с прочистване и отваряне на нервната система. В случая с
кундалини йога, това, с което се сблъсквам при хората, които имат симптоми като твоите, е
преждевременното отваряне на короната. Не знам какви практики правиш, но тези симптоми често се
свързват с практики, които се правят в короната. Може би искаш да разгледаш уроците, изпратени
през последните няколко седмици за отвярането на короната. При преждевременното отваряне на
короната, енергийният поток е твърде много за матрицата от запушвания все още заложени в нервната
система. Преждевременно отворената корона при повече или по-малко средна нервна система не са
добра двойка и ако се дава много зор, може да доведе до години на мизерия. Гопи Кришна е
класически авторитет за този вид „да го направиш по трудния начин” път към просветлението.
Традиционно най-гладкият път към просветлението е чрез прочистване и отваряне на спиналния нерв
от третото око до корена. Това е и подхода, който използваме в уроците и ние го правимот всеки
104
възможен ъгъл с интегрирана система от практики. По този начин, короната се отваря чрез непряко
въздействие и екстремумите на несътовествиия между матрикса (канавата?) на енергиен
поток/запушвания обикновено се избягват. Вместо това, пътят е изпълнен с постоянно нарастваща
вътрешна тишина и екстаз, което е нещото, което искаме от нашата йога.
И така, с малкото, което си споделил, това е най-добрата ми догадка – може би движиш твърде
много енергия нагоре към короната вместо, първо, да работиш с нея в спиналния нерв между короната
и третото око. Има още подробности в уроците по тази тема, особено през последния месец. Желая ти
успех, по избрания от теб път. Гуруто е в теб.

Урок 209
Практики в пълното с ангажименти и отговорности ежедневие /От Йогани/Mon Jun 14, 2004
Каквато и система от духовни практики да следваме, вероятно сме чули или установили
самостоятелно, че ежедневното практикуване е ключът към успеха. Пътешествието на човешката
духовна трансформация отнема време и вътрешните промени, които ни водят към просветлението
изискват ежедневно култивиране. Ежедневните духовни практики изискват, също така, да имаме и
начален импулс(движеща сила), което значи, че имаме известна степен на динамично вътрешно
отваряне или от предишни практики или от «спонтанно събуждане». Ако разчитаме само на
енергиите, които спонтанно се движат в нас, тогава може да сме склонни към дисбаланси, които ще
направят нашето пътуване към дома към безспирно екстатично блаженство и божествена любов
значително по-малко комфортно и потенциално по-дълго от нужното.
И така, без значение какъв е нашият подход и достигнато ниво, нашата крайна точка зависи от
наличието на твърдо установени на ежедневни духовни практики. На това постоянно се набляга в тези
уроци още от първите инструкции за дълбока медитация и се напомня постоянно след това. В
началото на уроците по медитация и спинално дишане, бяха дадени някои предложения за това как да
се впишат тези практики в изпълнената с ангажименти схема на времето ни. Където и да сме, можем
да затворим очи и да медитираме – във влака, самолета, чакалните, просто навсякъде. Същото важи и
за спиналното дишане. Всъщност, лекото спинално дишане може да бъде правено с отворени очи,
докато сме на път към къщи от работата в колата, без да отвличаме вниманието си от шофирането. И
така, по времето, което сме в къщи можем да започнем направо с медитацията. Това не е идеалната
практика, но може да бъде правена, ако часовникът ни натиска, когато се приберем в къщи. Ако
искаме да сме гъвкави и да правим компромиси с практиките си от време на време, можем да
поддържаме навика си и в най-враждебните условия/обстоятелства. В това има голяма стойност, тъй
като ни осигурява продължаване на практиките за дълъг период от време, което е ключът към
просветлението. Не живеем в идеален свят. Дори и с най-добрите планове за редовна практика в
нашата медитационна стая, може всичко да изхвръкне през прозореца с някоя семейна спешност или
други вмешателства. Означава ли това, че и нашите практики трябва да излетят през прозореца също
така? Не, ако имаме стратегия. Това е нещото, което ще разглеждаме в този урок. Начини да
поддържаме практиките си, без значение какво се случва. Като стане по-усъвршенствувана нашата
рутина от йога, с включването на повече практики, поддържането на всички при ангажирана до горе
схема на времето представлява и предивикателство и възможност. Когато има толкова много практики
в една напреднала рутира, ние можем да бъде изобретателни в свиването на нашите практики, когато
времето не достига. Където има воля има и начин! Нека да говорим сега за основите на
установяването и поддържането на навика за правене на ежедневни духовни практики. Един от най-
лесните начини да го направим е да си създадем правило, че ще правим нашата рутина преди да
закусваме или вечеряме – два пъти дневно, нещо такова. Ако времето за тези едно или две хранения не
е твърдо установен, тогава ние можем да се закачим към събуждането сутрин и когато се приберем от
работа вечер. Ако пътуваме, става малко по-сложно, но практиките могат да бъдат правени при почти
всички обстоятелства, ако уважаваме навика. Поддържането на навика не означава правенето на
цялата рутина. Не е нужно да бъде „всичко или нищо”. Навикът е порив, който ние вграждаме в нас, за
да правим нещо за духовна практика в определено време, което се случва два пъти дневно. Да имаш
навика, означава да имаш „порива да практикуваш”. Този култивиран порив е семето на ежедневната
практика. Това е същото като да огладняваш във времето за хранане. То просто се случва и ние искаме
да ядем. Ако имаме култивиран по такъв начин порив за духовни практики, тогава ще ги правим. През
повечето дни ще правим цялата си рутина. Други дни, ще правим по-малко. Но винаги ще правим
нещо, всяка сесия. Това „винаги правим нещо във всяка сесия” е много важно.
105
 За да илюстираме какво имам предвид като казвам да имаме навика, нека допуснем, че бързаме по
изпълнена от хора улица. На път сме към бизнес вечеря, която ще ни ангажира докато дойде време за
сън. Ходим бързо, като проправяме пътя си измежду хората, които минават отстрани. Ресторантът е
зад ъгъла. Пичти сме стигнали. Но почакай! Виждаме пейка, празна пейка на спирка на автобус, на
тротоара посредата измежду всички тези хора, които бързат насам и натам. Имаме вграден порива за
практикуване. Време е. Какво правим? Спираме и сядаме на пейката за няколко минути и медитираме
- може да е само за две минути. Но защо не? На кого ще липсваме през тези две минути. И сме
запазили навика си да сядаме. Удивително е как толкова малко нещо може да ни обнови за цялата
вечер – центрирането само за няколко минути, подхващането на мантрата само за няколко пъти.
Нервната система казва :”Благодаря ти” и ние сме по-спокойни за останалата част от вечерта.
Не, не само центрирането е важно за тези няколко минути. Става дума също така за поддържането
на навика за практикуване два пъти дневно. Ако сме в пощуряла схема в продължение на дни и
седмици и можем да сядаме само за няколко минути преди закуска и вечеря, тогава, когато си
възвърнем контрола върху нашата схема няма да имаме борба, за да си възстановим рутината от
практикуване. Навикът ще бъде тук и тогава ще можем да му се отдадем с нашата пълна рутина, за
която знаем, че ще ни изпълни с преливаща вътрешна тишина и божестевн екстаз.
И така, това е първото нещо, нали разбираш е поддържането на навика, дори и ако става дума за 2
минути на спирка на автобус. Няма значение къде е, или какво става. Можем да поддържаме навика,
ако сме преданни. Тогава той ще ни държи ангажирани, тъй като идва като глад, който идва от само
себе си в определеното време. Тогава няма да се наложи да се борим, за да възстановим ангажирането
за йога след като сме свободи да практикуваме два пъти дневно с пълна рутина от практики отново.
По вероятно е, че ще се сблъскваме с компромиси във времето на нашата практика, които не са
толкова екстремни, че да имаме само няколко минути на пейката на автобусна спирка. Нека да
поговорим за тях. Ако правим спинално дишане и медитация, последвани от няколко минути почивка
за излизане (от практиката) не е трудно да прекроим практиките си в съответствие с ограниченото
време. Да кажем, че правим 10 минути спинално дишане, 20 минути медитация и 5 минути почивка.
Това е рутина, състояща се от 35 минути. Тогава може да се оказе, че в някой от дните имаме само 15
минути, с които да работим. Можем да правим 10 минути медитация, почивка за няколко минути и
ставане. Можем и да поставим няколко минути спинално дишане в началото. Ако знаем, че няма да ни
стигне времето, можем да започнем с малко леко „ходещо спинално дишане” преди да отидем до
мястото, кото ще седнем. Ако трябва да избираме между спиналното дишане и медитацията, ние
винаги избираме медитацията. Нещото, което не правим е да комбинираме спиналното дишане с
медитацията в едно и също време. Причините за това са обсъдени по-рано в уроците.
Нека предположим че правим „пълно блюдо” от практики – всичко в тези уроци, в умерена степен.
Нека го изложим. Това е една типична рутина. Ако правиш повече или по-малко от някоя практика,
тогава може да напарвиш нужните донагласявания в превеждането на предложението какво да
правиш, когато нямаш време. Идеята е да се разработят стратегии, които ще ни позволят да
поддържаме нашата рутина в цялост, когато не достига време. Мисли за това предварително – „Какво
да правя, ако времето ми за практикуване е намалено на половина?” няма абсолютно верен или
абсолютно погрешен отговор. Освен някой основни положения, подъдржането на практиките при
липса на време е изкуство. И така, следва нашeтo „цяло блюдо” от практики:
1. Асани – 40 минути. Една асана действа от 30 секунди нагоре – кръвта прави един обоброт от
сърцето до капилярите и обратно до сърцето за 1 минута. И още един кръг от сърцето до белия
дроб и обратно в сърцето пак за 1 минута. Т.е. оптималното време за една асана е 2 минути. За
пълен основен кръг на въздействие върху целия организъм са необходими около 15 асани по
минималния комплекс на В. Евтимов, т.е. минимумът за обновяване на тялото е поне 40 минути.
2. Спинално дишане – 10 минути
3. Помпа с брадичката – 5 минути
4. Спинална бастрика – 5 минути
5. Медитация – 20 – минути
6. Самяма – 10 минути
7. Йони мудра – 5 минути
8. Насочена бастрика или бастрика в короната (по избор) – 5 минути
9. Почивка (релаксация с визуална и музикална медитация) – 5 минути (или повече)
Това е 105 минути оптимум. Няма нищо свещено в избраните времена при тази рутина. Може би
106
правиш 20 минути спинално дишане и не правиш самяма. Може би не правиш асани. Може би не
правиш спинално дишане или насочена бастрика. Каквато и да е комбинацията, си зависи само от теб.
Просто внимавай да не пропускаш медитацията или почивката. Тези двете(култивирането на
вътрешната тишина и стабилния преход към ежедневието) са основата на целия духовен прогрес.
Спиналното дишане е точно преди медитацията и почивката. И така спиналното дишане, медитацията
и почивката на края са мощна и пълна рутина от практики. Всичките останали практики са за усилване
и вграждане на ефектите на тези двете. Този ред е нещото, което използваме като ръководна линия,
когато започваме да компресираме практиките при липса на време.
И така, да кажем, че имаме тази чудесна час и нещо рутина от практики, и внезапно поради
причини вън от нашия контрол, се откриваме в положение, че имаме само 30 минути за нашата
следобядна рутина. Без да имаме план, склонността ни е да я отложим за утре сутринта. Всичко или
нищо, нали разбираш. Това не е добра стратегия. Не само, че ще изтървем ползата от сръчно
компресираната рутина, но също така ще разредим навика си да практикуваме два пъти дневно.
Поривът за практикуване се нуждае от ежедневно целеполагане. Просто си спомни за автобусната
спирка. Ако се чувстваме добре с поддържане на навика, тридесет минути в относително тиха стая не
са ли лукс? Наистина са лукс. Ето някои предложения. Първо, ние се закачаме за медитацияна. Тя
винаги е първи приоритет. Но ние също искаме да направим и някои други практики, така че нека
орежем медитацията до 15 минути в този 30 минутен план. Ние занем, че се нуждаем от поне 5 минути
почивка в края за гладък преход обратно към активността. Това, означава, че имаме 20 минути, което
ни оставя 10 минути с които да работим. Следващото нещо е спиналното дишане. Можем да правим 5
минути спинално дишане преди медитация и след това да използваме останалите 5 минути за други
неща. За коя практика да бъдат тези 5 минути?
В тази точка е въпрос на предпочитание. Ако обичаме нашата самяма, тогава я правим за 5 минути
и не правим асани, помпа на брадичката, спинална бастрика и йони мудра оставяме за сутринта. Или,
ако искаме помпа с брадичката и спинална бастрика, има трик, който можем да направим. Можем да
съчетаем спиналаната бастрика и помпата с брадичката за три до пет минути – това е да правим
спинална бастрика, докато правим помпата с брадичката в същото време. Не е идеалното решение, но
дава комбинирана инжекция на бастрика и помпата с брадичката. Две за цената на едно, нали
разбираш. При този сценарий, ние изоставяме кумбхака при помпата с брадичката и вероятно няма да
имаме време и за йони мудра също така. Възможно е също така да инкорпорираме помпата с
брадичката в последните няколко минути от спиналното дишане. Ще си спомниш, че нарекохме това
„олекотена помпа с брадичката”. Освен това, за по малко от една минута преди да седнем да
практикуваме, можем да направим в стил „поздрав към слънцето” рутина от разтягане, която да
включва навеждане назад, усукване на ляво и дясно, навеждане напред и докосване на пръстите на
краката. Малко уддияна и/или наули могат също така да бъдат правени. Всички елементи на асаните
могат да бъдат докоснати по този начин в рамките на една минута. Това далеч не е оптималното, но е
нещо в областта на асаните, което можем да направим преди да седнем.
И така, по този начин, можем да направим достатъчно добра рутина в 30 минути, ако сме
сблъскани с ограничение като това. Може да бъде направено и за помалко време. Разбира се, тогава
изпускаме повече практики. Но винаги можем да правим нещо, дори ако то е да поседим на пейката на
автобусна спирка за няколко минути, да подхващаме мантрата и да потънем в чистото блажено
съзнание. Трябва да споменем, че не трябва да се отказваме от никоя от паралелните практики които
правим докато седим. Те са сидхасана, мялабандха/асвини, самбхави, удияна/наули и кечари. До
степента, до която практикуваме тези(практики), те винаги могат да бъдат инкорпорирани в нашите
сърцевинни седящи практики във всяка сесия, без значение колко е малко времето. Наистина, ще
открием, че те пропълзяват в ежедневието ни, когато екстатичната проводимост се появи в нервната
ни система. По това време, мудрите бандхите са станили част от нашето нормално невро-биологично
функциониране и ние никога повече не ги губим.
Разбира се, трябва да внимаваме за практиките, които правим публично - правенето на пълна
помпа с брадичката в чакалнята на претъпкана аерогара може да доведе до повикването на
спасителния отряд. Или това или екзорсист(свещеник който прогонва духове)! Енергичната сестия на
бастрика може да доведе до подобно обаждане. Но повечето от нашите практики могат да бъдат
правени дикретно. Това със сигурност важи за лекото спинално дишане, медитация, самяма,
мулабандха, лека уддияна/наули и кечари. Самбхави не се забелзва, ако се прави със затворени очи, но
то така или иначе се прави със затворени очи. Дори сидхасана може да бъде правена дискретно
107
публично, ако се събуе едната обувка и поставим петата си под перинеума. Понякога мястото на което
се намираме определя практиките, които ще правим. Както една стара приказка казва –
„Дискретността е по-голямата част от смелостта” Има много начини да се сглобят практиките, ако сме
се сблъскали с липса на време или липса на идеално място (за практикуване). След като сме се
погрижили да има спиналното дишане, медитация и почивка в края, останалото е въпрос на лични
предпочитания. Помисли малко за това. Когато възникне нуждата, можем да намерим интересни и
креативни начин да поддържаме практиките си. С бхакти, ще открием начина. В този зает свят, ще се
сблъскваме с предизвикателството да имаме ограничено време за практикуване. Докато продължаваме
да практикуваме йога, духовното ни желание(бхакти) ще става все по-силно и ние ще открием начини
да поддържаме нужното време. Дори и така да е, ще има неща, които се появяват случайно, които ще
ограничават нашето време, така че е важно да развием отношение на гъвкавост и желание да правим
компромисите, за да поддържаме навика да практикуваме два пъти дневно. Ако правим така, няма да
има много неща в този свят, които да ни пречат да достигнем божественото си предназначение.

Урок 210
Справяне с автоматичната йога и сидхите / От Йогани / Дата: Wed Jun 16, 2004
В: Нуждая се от малко пояснение. Като правя дълбока медитация автоматично отивам в
Джаландхара (заключване на брадичката). Ако се опитам да коригирам позата чувството, че съм
вътре, което се изгражда като започна да медитирам си отива. Ако не изляза от джаландхара не се
разсейвам, но съм загрижен, че не се придържам към рутината на «просто медитация» докато
медитирам. Моля те посъветвай ме.
О: Автоматичната йога от физическия вариант е нещо, което се случва често по време на
медитация, а също и по време на самяма. Причината е, че ние сме дълбоко в чистото блажено съзнание
и след това нервната система получава пориви да ускори процеса на прочистване. Имаш правилния
подход да предпочиташ твоята медитативна практика с вниманието си - ако тялото ни отива в някаква
посока, ние не се борим с него, нито пък се закачваме за него. Постъпваме по същия начин, по който
постъпваме с мислите или всичко друго, което се появява по време на медитация. И така ние не трябва
да сме загрижени за това, че джаландхара(заключване на брадичката) е тук (ни се случва) тя ще се
погрижи сама за себе си, докато ние се грижим за медитацията си.
Мога да ти кажа със сигурност, че автоматичната йога ще (продължи) се променя докато
продължаваме нашата практика. Ние просто се отнасяме леко с всичко, което се случва. Това е
прочистване. Джаландхара ще отстъпи пътя на някое друго енергийно събитие. Други(членове на
групата) писаха за отиване на главата назад, за отиване на торса напред, за (неволеви) потрепвания (на
крайниците), за ускорено дишане(автоматична бастрика), за хлипане и плач, и за още други
преживявания. При самяма тези неща могат да станат даже още по-драматични – като например,
подскачане нагоре-надолу или ръмжене като лъв. Ние винаги третираме тези неща по едни и същи
начин, просто предпочитаме практиката, която правим. Сидхите(силите) в техните ранни стадии,
които са неизбежни при практикуването на самяма, трябва да бъдат разглеждани по същия ничин(със
сихдите трябва да се справяме по същия начин) – когато те се появят, ние просто леко се връщаме към
практиката, която правим. Това, което става е прочистване н нервната система. Автоматичната йога е
симптом на практикуването, не е самата практика. Най-добре ще правим, като продължвамаве с
първичната причинина за ставащото, това са нашата медитация, пранаяма, самяма и другите практики.
Автоматичната йога е показател за напредък по пътя към просветлението и ще се облекчи с
нарастващото прочистване на нервната ни система. Колкото по-малко триене(запушвания) има в
нервната система, толкова по-малко запушвания ще има, и толкова по-приятно ще ни бъде вътре.
Накрая, ние ще седим там, изглеждащи обикновени, изпълнение с океански вълни от екстатично
блаженство. Само сиянието на божествената любов ще ни издава. Гуруто е в теб.

Урок 212
Цялотелесна мудра / От Йогани / Дата: Tue Jun 29, 2004 2:39pm
В: Исках да ти кажа, че Самбхави, която описа е много мощна. Много по-мощна е от Мулабандха.
Това наистина ли е така или това варира от един човек до друг.
О: Радвам се, че самбхави работи добре за теб. Тя е много важна мудра, тъй като аждна(третото
око на спиналния нерв) е главният контрольор на цялата нервна система от гледна точка на
екстатичната проводимост и в култивирането, и в напредването и, когато се появи. Тогава, след като
108
(частите на )нервната система са свързани екстатично по този начин, тя се превръща в една
цялотелесна мудра водена от самбхави. Мулабандха/асвни тогава се превръща в част от самбхави,
също както и уддияна/наули, кечари и много други видими и невидими движения, кояито се появяват
в тялото. Всички мудри са част от цялотелесен екстатичен стимул/отговор, като самбхави е водещ. В
тази ситуация, когато очите отидат на горе, докато веждите се свъсват леко, всичко отива нагоре.
Когато очите се движат с отдаденост, всички мудри се движат фино от автоматичен рефлекс.
Аххх... именно за това нежно побутваме всички тези мудри заедно с практиките, докато екстатичната
проводимост се появи, изграждаме навици, правим нагласявания за бъдешщата еволюция на нервната
система. Тогава с екстатичната проводимост има само една мудра – цялотелесната мудра съставена от
всички части. Самбхави е лидерът. Затова виждаме картини на мъдреците с очи гледащи нагоре. Те са
в цялотелесно екстатично блаженство поради самбхави, а божествената енергия се излъчва навън във
всички посоки. Събуждането (надигането) на рефлекса на цялотелесната мудра е допълнително
доказателство на взаимосвързаността на йога по/в цялата нервна система. Това също показва, че
човешката духовна трансформация е невро-биологичен процес, който не се управлява от никаква
конкретна философия или система от вярвания. Всеки може да направи това! Гуруто е в теб.

Урок 214
До откриеш духовната си „закач(ал)ка” / От Йогани / Дата: Sun Jul 4, 2004
В: Имам въпрос ... Става дума за общото ми усещане, което имам за това, че не се чувствам воден
и че се нуждая от гуру или учител за моята медитация, но не съм способен да намеря нищо, което да
запали искрата на това, че съм намерил... има много учители, но няма „закач(ал)ка”, няма постоянна
сила. Там навън има много, които искат да ми кажат, че те ще бъдат мой учител, или мастер... и ми
казваха, че не мога да знам дали някой е мой гуру, че просто трябва да се подчинявам. Но това някак
си ми звучи неправилно. Между другото, практиката ми е непостоянна... защото всъщност не вярвам
на себе си, че ще мога да разпозная, коя е най-добрата рутина за мен. Практикувам йога от повече от
20 години ...
О: Мисля, че да разчиташ на външна „закач(ал)ка” е ненадеждно. Дори и най-добрите физически
гуру имат малко недостатъци. В това няма нищо лошо. Никой не е перфектен. Но от тях се очаква да
са префектни и това е гаранция за неуспех. Ако говорим духовно, истинският недостатък винаги е в
практикуващия, който търси навън главното вдъхновение, докато то всъщност може да бъде намерено
само вътре.
И така, подходът в тези уроци е всеки да намери своето собствено вътрешно вдъхновение чрез
солидни ежедневни практики и преживяванията до които те водят, които не ни заблуждават.
Вътрешната тишна е вътрешна тишина. Екстатичната проводимост е точно, това. Прочистването и
отварянето на нашата нервна система е обективен феномен, поне от нашата вътрешна гледна точка.
Причината и ефекта на практиките и преживяванията(до които те водят) принадлежат на
практикуващия - в това не може да има грешка - личните духовни преживявания са най-добрата
закач(ал)ка. Духовните практики, правени ежедневно, могат да я култивират в йоги/йогини с висока
степен на надеждност. Практиките в уроците не са уникални, но тяхното интегриране, комбинираната
им сила и относителната им безопасност са уникални. Досега малко хора са си позволили да прекосят
закостенелите традиционни граници и да интегрират тези езотерични методи в работеща система.
Това е направено тук и резултатите са много добри - тук практиките са предложени по един отворен
начин за мъдрите търсещи да ги изследват самостоятелно. Това което правим тук е едно между-
традициино научно изследване и всеки може да продължи да работи напред в прилаганото дадените
методи, като използва принципа на самоопределяне на темпото. Такъв подход беше много нужен за
хората по света. Но този подход не е за всеки. Ако се нуждаеш от много водене за ръчица, ритуали и
др, тогава може да е необходим физически гуру. Щастлив съм да помогна като отговраям на въпроси
относно практиките, но не съм тук за да бъда физически гуру на всички. Аз давам достъп до някой
полезни инструменти. Всеки трябва да си започне неговото пътешествие, с използването на най-
добрите инструменти, които може да намери. Дори и с физически гуру за това става дума макар, че на
малко емоционално зависими ученици ще им хареса да чуят това. Аз разглеждам йога като невро-
биологична наука. Без мъмбо-джъмбо. Просто причина и ефект(резултат). Това е което бихме искали
да имаме в нашата йога. са добри методи, които работят, които можем уверено да използваме в
продължение на години. Тогава ние знаем, че ще открием все повече и повече екстатично блаженство
и божествена любов да извира от нас с времето и че светът ще се промени към по-добро с нашето
109
разгъване. Какво друго има значение? Добрата йога работи като по часовник. Тогава ние можем да
видим постоянно разширяване на резултатите с напредването на времето.
И така, опитай уроците и провери сам. Започни от началото. Двадесет години са дълго време на
пътя. Дори и да е така, всеки трябва да започне от началото, тъй като правилната дълбока медитация е
ключът към всичко в йога. – поне в този видя йога е. Вътрешната тишина е основата на целия духовен
прогрес и тъкмо за това е дълбоката медитация. Тогава ние добавяме високо ефективната пранаяма
спинално дишане. Тези двете са сърцевинните практики и всичко останало гради върху тях. И така, да
запченеш от началото е много важно. Уроците могат да бъдат използвани като самостоятелно учение,
или като допълнение към който и да е друг път - като храна за размисъл. Тук няма нужда от вярност.
Това е твоето пътешествие. Ти командваш. С времето ще се настроиш към първичния(примордиялния)
гуру в теб, твоето вътрешно чисто блажено съзнание и тогава ще имаш истинската закач(ал)ка. Твоята
бхакти ще лети на високо и знанието ще идва до теб отвсякъде. Тогава ще разбереш за какво става
дума в играта. Не става дума за нищо друго освен за твоето вътрешно прочистване, отваряне и сливане
с божественото. Това е подходът в уроците. Няма обещания за освобождание идващи от някой, който
е вън от теб. Просто практическа информация върху практиките и как да ги прилагаш в себе си за
постигането на най-добри резултати. Желая ти успех по избрания от теб път. Наслаждавай се!

Урок 219
Раздразнителност по време на активност / От Йогани / Дата: Sun Jul 18, 2004
В: Медитирам от много години и съм пробвал много методи. Пролемът, който имам е следният:
Правя спинално дишане, бастрика и алтернативно дишане през ноздрите с всички съпровождащи ги
мудри и бандхи. След това правя практиката с мантрата както е описано в твоите уроци. Това ми е
любимото. Когато приключа умът ми е тих и спокоен. Много приятно. Но, докато сърцевината ми от
тишина е повече или по-малко непокътната откривам, че съм много нетолерантен и необичащ. Мисля
си, че умът ми предпочита вътрешната тишина пред нормалното раздразнение(нервиране), което се
открива на работа или в къщи. Това всъщност ме довежда до конфликти в работата. Но открих, че ако
моята медитация е "практика с внимание, насочено към наблюдаване на надигането и спадането на
корема при дишане", ефектът е, че съм спокоен и толерантен. Бих предпочел да правя това, на което
ти учиш вместо споменатата по-горе будистка практика. Мисля, си че проблемът (възниква), когато
получа твърде много енергия в главата и (тогава) ставам нетолерантен. Коремът ми като фокус на
практикуване на осъзнаване(насочено внимание) е по-голям и по-нисък фокус и натрупаната енергия
изглежда, че е по обща и по-балансирана. Разбира се това няма да прогресира никога до кундалини.
Някакви предложения?
О: Благодаря, че писа и сподели. Да има твърде много енергия около горните центрове(от сърцето
нагоре) вероятно е добра преценка за това, защо имаш раздразителност в ежедневната активност. Но
защо, все пак? Вероятно има твърде много практикуване, което става твърде бързо, така че оставаш с
повече прочистване, отколкото може да бъде интегрирано с комфорт във времето на активност. Дори
и при продължителен опит с медитация и йога, всеки може да се пресили, когато добавя или
преподрежда практиките твърде често и/или внезапно увеличи общото време за практикуване. Ако
има известна вродена чувствителност на нервната система(както обсъждахме в последия урок # 218),
това може да състави възникващия след това дискомфорт. Вътрешната тишина може да е тук, когато
върви дискомфорта. Умиротровението на вътрешната тишина(свидетелствуването) е добро нещо,
разбира се. Във формативните стадии на събуждането(надигането) на вътрешната тишина ще има
контраст с външната активност и може да има впечатление за конфликт между нашата вътрешна
тишина и грубостта(липсата на гладкост), която може да преживяваме навън, както ти посочваш. Но
това е само впечатление. Всъщност няма конфликт, само неприятно триене, ако твърде много енергия
избълбуква на повръхността от нашата нервна система, която още не е прочистена достатъчно, за да
подслони потока, който минава през нея. Това не се предизвиква от вътрешната тишина или от
конфликт с нея. Предизвиква се от движението на твърде много енергия, което е от страната на шакти.
Както знаеш, вътрешната тишина е от страна на шива. Решението на този проблем е да се регулират
практиките така, че нашите вътрешни енергии да бъдат интегрирани по комфортен и балансиран
начин в ежедневната активност. Ако приемем възгледа, че нашето спасение(освобождание) може да
бъде открито само в нашата вътрешна тишина и не навън, в отливите и приливите на света, тогава ние
ще пропуснем възможността да достигнем по-висшите стадии на просветлението. Те включват пълна
интеграция на вътрешната тишина с потока на енергиите във всички аспекти на живота. Когато това се
110
постигне, чрез балансирана смес от практики и активности, тогава ние разбираме пълното свързване
на тихото блажено съзнание и екстатичната енаргия която тече навсякъде и това е освобожданието от
този свят. Всички става Едното, и това е, което ние сме. Какво тогава би могло да ни разтрои? Тогава
ще бъдем в най-добро положение да стоим твърдо в света на нещата, които са важни за нас, като се
усмихваме през цялото време. Практиката за осъзнаване на дишането в корема, която споменаваш
може да носи известно облекчение, но аз не знам, колко прогресивна ще бъда тази практика за
продължително време. Тя има своите вродени ограничения, както и ти самия отбелязваш. Тя може,
също така, да предизвиква „удвояване” на времето за практикуване на пранаяма и медитация, ако
правиш също така и спинално дишане и медитация в същите дни в които правиш практиката с
осъзнаване на дишането. Удвояване означава повече прочистване от правенето на сходни практики в
същия ден, което може да предизвика ексцесивни потоци от енергия вътре(в нас/теб). Може да не
разбираш, че това става, докато правим самите практиките.
И така, какво е решението? Преди всичко, предлага ти се да разбереш и овладееш кое, какво прави,
като започнеш със сърцевинната практика на дълбока медитация. Ако вече не си го направил, опитай
да се върнеш на проста практика на медитация само за 15-20 минути два пъти дневно без нищо друго
и виж дали това ще доведе стабилност в ежедневието. Подсигури си поне 5 минути почивка за
излизане от медитацията. Твърде бързото излизане само по себе си може да води до много
раздразнителност през деня. Ако тази проста рутина води до гладкост през деня, тогава ти ще знаеш,
че правиш твърде много някъде из рутина си. Тогава всичко се превръща във въпрос на поддържане на
тази стабилност и ако желаеш, постепенно можеш да прибавяш неща едно по едно, като стабилизираш
всяко ново ниво на практика в активността, преди да добавяш още практики. Помни, че при повечето
практики, ще има закъснение във времето на появата на енергийните ефекти, така, че обикновено
отнема поне един месец или даже два преди да се стабилизира една практика и преди предприемането
на нова (практика) да стане подходящо.
Ако само 15-20 минути медитация заедно с достатъчно почивка за излизане (от медитацията) те
води до дразнимост през деня, тогава ти ще знаеш, че си имаш работа или с временна, или със
постоянна чувствителност в твоята нервна система. Тогава можеш да опиташ намаляване на времето
на медитацията(и увеличаване на времето за почивка след това) докато ефективността в ежедневието
стане гладка. Добавянето на 5-10 минути спинално дишане преди медитацията може да помогне за
стабилизирането на вътрешните потоци. Набор от леки асани(5-10) минути преди седящите практики
може да помогне за стабилизирането на нещата след тях също така. Може да ти се наложи да
изпробваш няколко комбинации преди да откриеш какво работи за теб(този процес е разгледан в
уроци #160 & #200) Задръж добавянето на неща като мудри, бандхи, сидхасана, кумбхака, и др.,
докато откриеш стабилна платформа от парктики, които ти дават гладкост в жедневната активност.
Всички тези практики увеличават топлината, нали разбираш. След като вече знаеш, че имаш стабилна
платформа от практики, тогава можеш да добавяш неща едно по едно, като стабилизираш всяко
новодобавено, преди да добавиш ново.
Зная, че всичко това звучи досадно и отнемащо много време, особено ако вече си напреднал и
желаеш да се справиш с него. Но всъщност няма никакъв друг път да изградиш стабилни практики,
които ще ни дадат екстатично блаженство в активността, което ние със сигурност заслужаваме. Ако
изпитваме нестабилност, ние трябва да се върнем обратно на стабилно ниво на практики. Това може
да се случи както на напраднали, така и на начинаещи. На практика, много често се нужни
донагласявания с придвижването ни нагоре към по- рафинираните реалности на наредналите практики
и преживяване. Ние можем да се движим добре и внезапно да се сблъскаме с голямо освобождаване
(или цяла поредица) дълбоко вътре, което отново ни препраща на намалено ниво на практикуване за
няколко дни, седмици или месеци. Може да се случи на всеки. Това е част от пътешествието. Важно е
да знаем, че ще отиваме в стръмни наклони по пътя от време на време, или да рискуваме диво каране,
или дори катастрофа. Просто такъв е живота. След като знаем авангардните практики, колко гладко
ще пътуваме към дома на просветлението зависи само от едно – самоопределяне на темпото. Желая ти
успех по избрания от теб духовен път.

Урок 220
Отваряне на сърдечната чакра / От Йогани / Дата: Mon Jul 19, 2004
В: Разболях се от болести на сърцето и бъбреците през последните няколко години. Получих
инфаркт на възраст 39 години поради който бях насилен да забавя темпото си ужасно много. Наскоро
111
поради дистреса свръзан с тази ситуация се срещнах с велик пректикуващ Шанти и Рейки лечение.
Правя медитация върху Светите Имена на Маха-Мантра и Мантра Раджас от 25 години.(за съжаление
не ни обучаваха на науката на медитацията). Този практикуващ и няколко други ми казаха, че моята
сърдечна чакра е „задръстена” и че трябва да се отвори и прочисти. Че това е причината за моя
физически дистрес. Прости ми, но аз не зная тази техника. Зная какво са чакрите от Ведите, но не знам
техниките за отварянето им. Живея много прост живот, но съм учител и Гуру в нашата традиция и
имам стресове от време на време. Имам стриктна шастрична диета, като следвам препоръките за моята
доша и напявам над 100 000(пъти) Светите имена ежедневно, което означава, че съм в активна
медитация за повече от 10 часа дневно. Това не е проблем за мен, тъй като това е била ежедневната ми
рутина в продължение на много години. Ако можеш да ми препоръчаш нещо за четене или да ми
обясниш тази техника, ще ти бъда много благодарен. Моят лечител казна, че това ще укрепи здравето
ми, проповедите ли и службите ми и ще позволи повече от светлината на Нитияананда-Гауранга да
потече от мен към другите около мен. Благодаря, че отдели време за това.
О: Благодаря, че писа и сподели. Практиките(дадени) в тези уроци са направени по посока на
общо духовно събуждане и не твърде много за индивидуалните чакри – с изключение на връзката на
аджна с корена, която е особено важна за просветлението. Разбира се, сърцето се отваря чрез това
общо прочистване в духовната анатомия. Медитацията и спиналното дишане са глобални и отварят
сърцето „чрез посредник”, другите техники като уддияна/наули, помпата с брадичката и насочената
бастрика могат да работят по-пряко в областта на сърцето като част от общия процес на прочистване и
отваряне. По пронцип, не се фокусирам върху отварянето на чакрите, защото как бихме могли да
разберем, кой е правиния ред за отваряне на чакрите? Неразгадаема карма поставя всеки един от нас
на различен път и тъкмо за това в тези уроци предлагам широк подход, а не специфичен, чакра по
чакра, подход. По този начин ние позволяваме чистото блажено съзнание да култивира естествено
отваряне на нервната система отвътре, като разчитаме твърде малко на интелектуалните решения.
Чрез практиките в уроците ние систематично се предаваме на процеса на духовна трансформация,
които е вроден вътре в нас. Разбира се чистата бхакти е най-великата от всички практики и ти вече
знаеш това. Ако човешките желания са издигнати до нивото на бхакти(интензивно желание за
Бог/Истината), тогава всички методи на йога се стимулират автоматично. Нужно е да ги чуем само
веднъж(ако въобще е нужно да ги чуваме) и ние навлизаме в практикуването!
След като казах това, има няколко допълнителни предложение върху отварянето на сърдечната
чакра, които са холистични в техните ефекти. Съществува техника на пранаяма, която работи пряко в
сърцето, която не беше споменавана до сега в уроците. Прилича на спиналното дишане, но в обратна
посока. Можем да я наречем „сърдечно дишане”. Тя дава възможност да доведем нашият ишта(избран
идеал) направо в сърцето, като използваме дишането с дълбок ефект. Това, което правим е да
вдишваме от третото око(точката между веждите) назад към центъра на главата и надолу по
спиналния нерв в сърцето, след това издишваме обратно по същия път до третото око. При
вдишването ние довеждаме нашият ишта вътре, а при издишване изпращаме навън онечистяванията.
Ако забавим дишането(с комфорт) , ефектите се усилват. Желателно е дишането да става пред носа, но
не е задържително. Този метод има голяма полза за сърцето, като го прочиства и отваря. По време на
тази практика, сърцето ни се изпълва с нашия Любим и онечистяванията се изхвърлят. Може да са
прави в продължение на 2-10 минути преди или след седящите практики или по всяко време.
Внимавай да не прекаляваш в началото, тъй като това може да доведе до ексцесивни кармически
освобождавания в сърцето, ако се прекали(с тази практика). Предлагам ти да започнеш бавно и
постепенно да работиш към удължаване на времето в зависимост от комфорта и ефекта. Тази практика
не беше предложена в уроците до сега, тъй като аспекта и с обратната посока на дишането и
възможното обръкване на начинаещите при традиционното спинално дишане, което беше дадено като
се започне от урок #41, което прочиства сърцето по по-общ начин. Също така, много хора нямат ясен
ишта, който да използват, което може да бъде доста обръкващо за тези, които идват в йога от
ориентация, която не е свързана с боготворене. Това очевидно не важи за теб така, че вероятно ти
можеш да използваш тази практика с добър ефект. Може би тя ще се комбинира добре с твоите други
практики. В твои ръце е.
За тези, които биха искали да опитат тази практика без специфичен ишта(божество, аватар, или
гуру), прочистващата и оздравителна(лечебна) сила на универсалната истина може да бъде доведена
през третото око, надолу в сърцето, по време на вдишване, а онечистяванита да бъдат изпратени навън
при издишване. Второто предложение е на ниво физически живот и стил на живот. Много от
112
навиците(задръжките) в областта на нашата нервна система могат да бъдат усилвани в нашите
ежедневни навици – как ние взаимодействуваме и провеждаме нашата ежедневна рутина от
активности. Понякога просто въвеждането на ново поведение, промяна на рутината, може да намали
задръжките (навиците, задръстването). В случаят със сърдечен проблем, решението е недвусмислено,
идващо от съвременната медицина. Ежедневни аеробни упражнания са първото предписание за
изграждане на здраво сърце. Без съмнение вече знаеш това. Ежедневни упражнения, (повече от 20
минути бързо ходене или еквивалент на това) и диета с ниско съдържание на мазнини и сол
вегетарианска диета са добре и за сърцето и да кръвното налягане. Не рядко сатвичната(чиста) диета
да има много мазнина и сол така, че да си на сатвична диета може да не е достатъчно адекватно.
Открих това преди много години, когато имах тенденция за високо кръвно налягане независимо от
това, че бях на чиста вегатариянска диета, това се оправи лесно от токущо казаните мерки. Като
правим тези неща ще променим и начинът по който извършваме ежедневната си рутина, включително
връзките с другите хора. И така, поставянето на ударението върху тези физически здравни мерки ще
промени нашият нефизически живот, което е добре за сърцето също така. За да се направят тези
промени е нужно и известно изоставяне и това може да намали контракцията(свиването, вероятно има
предвид симптомите на гръдна жаба, исхемична болест на сърцето). Отвореното сърце е това, което
знае как да оставя(изоставя). Едно отворено сърце се смее много, също така.
Култивирането на навика за изоставяне и отиване дълбоко в нервната система е в корена на
дълбоката медитация, самяма и много други практики в уроците. Когато вътрешната тишина се появи
в нашия живот, ние сме в състояние да изоставим по-лесно ежедневния стрес, дори и да участвуваме в
активонст. Изоставянето, като оставаме аквивни в живота, разбира се, е същността на карма йога така,
че всичко се свързва с останалото.
Ако искаш да се захванеш с по-фокусиран подход на „духовна енергийна работа”за отварянето на
сърдечната чакра, аз вероятно не съм най-добрия човек, когото да питаш. Вероятно енергиен
лечител(Рейки или от друг вид), като този с когото вече си се срещал може да ти помогне в това. Аз не
съм за фокусиране твърде много върху конкретни чакри, по съображенията които споменах по-горе.
Опитвам се да държа чакрите под капака, доколкото е възможно така, че да няма разсейване от общата
задача по „карането на колата” към дома към просветлението. Моята роля е да остана фокусиран
върху това. Желая ти балансирано здраве и пордължаващ успех в твоята важна духовна работа.
Гуруто е в теб.

Урок 221
Разширяване на сърдечното пространство / От Йогани / Wed Jul 21, 2004
В: Насладих се на твоите писания за сърдечното дишане(#220). Имам хубави преживявания със
спиналното дишане откакто започнах преди 6 месеца и това добавя ново измерение. С регулярно
спинално дишане често се чувствам сякаш се отварям навътре към безгранично пространство.
Понякога е просто радостна празнота. Друг път има много приятни звуци, като бълбукащо планинско
поточе, църковни камбани, или музика каквато никога не съм чувал преди това с физическите си уши.
Понякога има златни или многоцветни светлини. Понякога изобщо няма светлина. Не зная от къде
идва всичко това, но обикновено е разширяващо и много много приятно. Това пространство изглежда
е в сърцето ми, но е безкрайно по-голямо отколкото физическото ми тяло. Опитах сърдечното дишане
накрая на моите практики през последните няколко дни. Макар не се възприемам като твърде
религиозен, идвам от християнско семейство и си представях как вдишвам Христос в моето сърце през
третото око и да оставям всички онечистявания, които има там, да се изкачат и излязат навън с дъха.
Е, вътрешното ми пространство се оживи с огромни вълни от любов и състрадание, и чувство на
неописуема сила и цел(съобразност, предназначение). Поразително. Това усещане остана у мен и след
практиките. Това Исус Христос в мен ли е? Или е нещо друго? Каквото и да е, искам още.
О: Какво красиво преживяване. Това е чудесен пример за това как спиналното дишане
комбинирано с дълбоката медитация и другите практики ще отвори сърцето като част от общото
прочистване на нервната система. Това е „пространството на сърцето” в което ние навлизаме когато
нервната система се отвори и нашата вътрешна сензуалност започне да се събужда. Санскритската
дума за сърдечната чакра е „анахата”, което означава „неударен звук”. В пространството на сърцето се
появяват сетивни преживявания от нищото и могат да бъдат преживявания едновременно навсякъде
вътре в нас. Звуците са „неударени” и вътрешните светлини са „незапалени”. Това което е в
пространството на сърцето, просто е, като че ли няма функционираща причина-ефект там, просто
113
излъчване на качества на чисто блажено съзнание, което идва безкрайно от вътре и свири върху
нашата рафинирана перцепция(възприятие)- един вечен фонтан на блаженство вътре в нас.
Като каним някакво въздействие в нашето пространство на сърцето със сърдечното дишане, като
например нашият ишта (избран идеал), ще има запълване, което се случва в съответствие на нашата
отвореност и намерение да получим истината и хармонията. В ежедневния живот, ние всички знаем,
че позитивните намерения(и навици) разширяват нашето пространство на сърцето и ни оживяват, а
негативните намерения(и навици) свиват нашето пространство на сърцето и ни умъртвяват. С
авангардните йога практики, ние работим за отварянето на много по-дълбоки нива в нашата нервна
система. Толкова дълбоки, че нашето преживяване се движи в небесните реалности – всички те
съдържащи се вътре в нас. Там, негативните намерения (и навици) се стопяват от чистата любов на
нашите божествени свойства, които идват отвътре, така преживяването на свиването на сърцето става
все по-малко и по-малко, дори и да продължаваме да се движим през този физически свят, където
нищо не трае особено дълго. Ние продължаваме да се разширяваме, докато се идентифицираме по
естествен начин с това вътре в нас, което е само блаженство и не изчезва(не избледнява, не се
износва).
Ако имаме религиозен произход(основа) и сме склонни да използваме ишта от нашата традиция,
това може да работи много добре за нас по време на сърденото дишане. Това ще работи също толкова
добре за всеки човек, който искрено тъгува за истината чрез която и да е традиция или система от
вярвания, тъй кото това е преданоотдадеността, която ние имаме за нашият идеал, който стимулира
прочистването и отварянето в нашето сърце. Също така нашата преданоотдаденост стимулира всички
наши практики чрез взаимосвързаността на йога, както вече обсъждахме в предишните уроци.
Има една интересна връзка тук между практиката на самяма, която за първи път беше дадена в
урок #150. Нашето разширяващо се сърдечно пространство е аналогично на разширяващата се
вътрешна тишина. Ние знаем, че вътрешната тишина(култивирана по време на медитация) е огромен
резервоар от божествена мощ в който ние навлизаме с нашите сутри по време на практиката на
самяма. Като правим това, ние култивираме разширяването на вътрешната тишина в много посоки, в
съответствие със спектъра от сутри, които използваме. Това разширява нашето пространство на
сърцето. Ние стимулираме разширяването на нашето сърдечно пространство по много начини по
време на рутината от практиките. Сърцето, макар и да не се споменава често в тези уроци, лежи в
центъра на всичко, което правим в авангардните йога практики. Тази локален център на духовна
енергия, която ние наричаме сърце накрая се превръща във всичко.
Отварянето на сърцето е начинът по който нашата вътрешна тишина, вътрешната сензуалност и
екстатичното блаженство се разширяват постепенно за да обхванат цялото ни обкръжение във
физическия свят. Тогава ние преживяваме целият свят чрез нашите сетива, по същия начин, по който
преживяваме сърдечното пространство в тези ранни стадии на ватрешно разширяване, както ти описа.
Накрая, целият свят се съдържа вътре в нашето собствено разширяващо се сърце. Нашето вън става
наше вътре и нашето вътре става наше вън – божествен парадокс. Това е Единството(сливането).
Тогава когато ние издишваме от нашето сърдечно пространство, целият свят се пречиства. Това
преживяване може да изглежда много мистично. Но все пак то се корени в невро-биологичната
трансформация на нашата нервна система, която култивираме чрез нашите ежедневни практики. Ние
сме направени за нея. Ние всички сме мистици по направа(в ставане?). Гурото е в теб.

Урок 222
Камбани във вътрешното пространство? / От Йогани / Wed Jul 28, 2004
В: Правя спинално дишане и йони мудра от няколко месеца и ми се случват странни неща. Те
обикновено се случва късно през нощта или сутрин при събуждане. При събуждане получавам бързи
вибрации в областта на гърдите и в ставите на челюста. Особено е, но не неприятно. Освен това чувам
странни, мистични, подобни на камбанка звуци след като правя вечерната си медитация. Понякога ме
будят, тъй като заспивам в позата на трупа след медитация. Звуците са трудни за описване и е трудно
да се каже от къде идват те. Мисля, че идват извън къщата ми, но често няма вятър и аз никага не съм
ги чувал по друго време. Практикувам йога и медитация от няколко години и съм се срещал с много
странни неща, но тези звуци са ниистина различни. Чудя се дали са свързани някак с практиките и ако
са свързани, то какви са те? Знам, че може да е просто съвпадение, че ги чувам по това време, но
мисля, че нещо става тук. Благодаря ти много за уроците и за отделеното време.
О: Благодаря, че писа и сподели. Ако не е виенето на вятъра навън, тогава е вероятно да е
114
разширяване на твоето сърдечно пространство и вътрешната ти сетивност, както обсъждахме в
предишния урок (#221). Когато това се случи(често при спинално дишане, особено при добавянето на
йони мудра кумбхака) вътрешни звуци, които са с «небесна» природа могат да изглеждат сякаш са
някъде отвън. Това е така, защото нашето вътрешно измерение се е разширило и е обхванало околната
ни среда и може да изглежда, че ние преживяваме нещо вън от тялото, когато то всъщност е вътре в
нас и „там отвъд” едновременно. Несигурността, която чувстваш относно къде е звукът идва от тази
честа ситуация. Не се грижи за това. Хубави неща стават. И така, ако не са външни камбанки,
вероятно са вътрешни, които са „анахата” – неударен звук. Ако някой от тези станат некомфортни или
са излишно разсейващи(вибрациите или звука), постарай се да приложиш разумно самоопределяне на
темпото в твоите практики. В противен случай, наслаждавай им се!
Желая ти всичкия еспех по избрания от теб духовен път. Гурото е в теб.

Урок 223
Кечари Стадий 1 и половина? (диалог) / От Йогани / Дата: Thu Aug 12, 2004
В: Благодарение на твоите инструкции (урок #108)направих известен прогрес от стадий 1 Кечари,
но все още не откривам точно това, което очаквах. След известно експериментиране и с опипване на
пътя, си мисля, че съм в нещо като стадий едно и половина, като езикът ми е по-дълъг от нужното за
стадий 1, но все още не достатъчно дълъг за стадий 2. Не знам дали съществуването на този междинен
стадий е свойство на моята конкретна анатомия, който другите хора не преживяват поради леко
различния дизайн (на анатомията ни). Ето какво преживях:
Като изпружвам езика нагоре и на дясно съм в състояние да намаря нещо като дупка през която
съм почти в състояние да пробутам езика. Опитах да използвам пръст, но изглежда не бях в състояние
да го използвам, защото езикът беше на границита на възможностите си за разтягане. Но, през тази
дупка, усетих тъкан от тип, който не съм усещал преди това. Можах да я усетя защото беше солена!
Солена вероятно заради тънкият слой солен мукус върху нея. Задържах върха на езика си на тази
особена тъкан и го придвижих към центъра. (преживяването беше драматично и екстатично). В
ранните дни(от тогава мина вече седмица) езикът винаги се изплъзваше преди да стигна до центъра,
но с практикуване успях да го доведа до центъра. Но, в тази точка, не мога да открия вътрешните
отвори на ноздрите и не откривам септум. Органът върху който поставям езика си е равен, с намек на
ръб в средата. Нормално е покрит с увулата, но аз докарах езика си под това покритие. Когато обръна
главата си на дясно, дясната страна на този орган изпъква към езика ми и съответно същото когато
обърна главата си на ляво. Вярвам, че отворите на ноздрите и септума са просто **над** (мястото)
където в момента съм в състояние на достигна на този орган. За това си мисля, че съм в нещо, кото
преходен стадий между 1 и 2. Мислиш ли, че това я правилно?
О: Да, мисля, че твоето описание на ставащото е доста точно. Поздравления за това, че си достигал
зад мекото небце! Това е началото на нов свят на прогрес и напреднали преживявания. Може би мога
да добавя някой пояснения, които ще ти бъдат от помощ. Звучи сякаш ти чувстваш задния ръб на
твърдото небце от иззад мекото небце(зад увулата). Септумът идна надолу към центъра на ръба на
твърдото небце. Това би трябвало да бъде намека за изпъкване, който чувстваш в средата. И така, да,
ти все още не си достигнал септума, евстахиевите тръби, вътрешните ноздри, идр, но ще стигнеш до
там. За да отидеш по-нависоко, може да бъде полезно да мислиш не само за дължината, но също така
за освобождаване на езика от пода на устата малко по малко. Повечето хора имат достатъчна дължина,
но са ограничине от нишката(френума), която свързва езика за пода на устата. Като се фокусираме
само върху дължината, ние всъщност, правим отстъпление назад и около мекото небце, само
компенсираме с дължина това, че езикът е завързан долу и напред. Ако развържем езика, той отива
много по нататък, много по-бързо. Това, комбинирано с удължаването (доенето) дава оптимален
прогрес в кечари. Всичко това е разгледано с подробности в урок #108. Няма да ти кажа какво да
правиш по тови въпрос, тъй като това е много лично пътуване, което зависи от бхакти и
предпочитанията на човека. Ще ти покажа механиката, останалото си зависи от теб.
В: Благодаря ти много за отговора. Дърпах езика си, но открих, че изглежда е нужно доста дърпане
за да се направи дори малък прогрес. Бързо бях убеден в идеята от твоя постинг да надрежа френума с
ножички. Така, че като казвам „дължина” всъщност имам предвид „дължина, коятопозволява
френума”. Единственото нещо, което бих искал да спомена е че правя малък брой мънички
надрязвания, а не едно(направих около 10) и ги правя на отделни места по повърхността на френума.
Очаквам този голям брой да ускори напредъка. Всъщост изглежда че (го ускорява); след една сесия на
115
надрязвания мога вече да почувствам по-голямо удължаване. Този по-голям брой надрязвания
заздравява също толкова бързо, колкото и едно надрязване, за около три дни. Правенето на повече от
едно надрязване може да не е подходящо за повечето типични случаи поради допълнителния ефект от
допълнителната скорост. Но аз се чувствам готов. Зад гърба си имам 20 години йога и медитация,
включително около 14 от кечари. Ако би имал коментар върху това, бих бил заинтересуван(да го чуя).
Съгласен съм, че надрязването в края на краищата е по-малко травматично за езика. Френумът е само
сухожилие, относително нечувствителна тъкан с проста задача, докато самият език е (направен) до
голяма степен от мускули и нерви.
О: На правилния път си и знаеш какво да правиш. Браво! Що се отнася до надрязването, не мисля,
че едновременните множествени надрязвания по ръба на френума ще ускорят много процеса.
Причината да казвам това е защото нишките на сухожилията са натрупани на хиляди една върху друга
на слоеве и надрязването на много места може да бъде всъщност надрязване на една и съща снопче от
нишки много пъти, което няма да даде допълнителна свобода на езика, след като нишката е
прекъсната на едно място. Освен леко увеличения риск от инфекция, това разбира се не вреди да се
опита. След като една нишка е срязана отнема известно време новите нишки от сухожилието да се
появят на повърхността и да се представят . Това е един интересен фономен, който се появява при
надрязването, който се споменава в урок #108. след като се направи надрязване, то заздравява за
няколко дни - в същото време практикуването на кечари разтегля френума. Тогава не срязаните
сухожилия от долу се разтягат и излизат на поръвхността, като представят ясна мишена за следващото
надрязване. Колкото повече дни минават, толкова повече изпъква ръбът на новата нишка от
сухожилието. Като подхванеш този подход на надрязване, оздравяване, и разтягане на нови нишки до
повърхността постигаш в резултат постоянен напредък с времето и с малко или без болка или кървене,
тъй като разтегнатите нишки на сухожилието се появяват на повърхността с ръбче, което прилича на
мазол, който се надрзява лесно. Сякаш френумът е направен за да пъде подрязван по този начин. През
цялото време ние отиваме все по-високо и скоро пленяваме тайната точка!
В: Ах, това ли е начинът по който се прави? Аз си представях, че парченцата от прекъснатите
нишки се разделят, но се свързват отново със цикатрициална тъкан, като тя продуцира
допълнителната дължина. По тази причина, мислех, че множествените надрязвания по дължината ще
помогнат. Според теб тази идея погрешна ли е? (нали разбираш, може да е погрешна. Мисля, че съм
чувал, че сухожилието никога не оздравява...) Твоето описание за това, как става това е много полезна.
То ми казва, че докато може малко да бъде получено чрез надрязване **по хода** на сухожилието, ако
аз бих направил серия от надрязвания по линия **през** сухожилието, като по този начин срязвам
различни влакна(нишки), вероятно би ускорило....
За да избегна инфакцията, използвам антисептична вода за уста преди и след надрязването и
разполагам надрязването между храненията така, че не има няколко часа след надрязването. По този
начин не преживях дори и най-леката инфекция, дори и в ранните дни, когато направих грешката и
срязах повече, отколкото трябваше. Когато надрязванията са малки откривам, че дори мястото не е
болезнено, просто е малко по-чувствително. „През цялото време ние отиваме все по-високо и скоро
пленяваме тайната точка!” О да! С нетърпение очаквам това? :)
О: Без практикуване на кечари в продължение на седмици или месеци, може да има затягане на
месестата тъкан под езика. Та лесно се разтегля отново след като се възстанови кечари. След като
влакно от сухожилието се среже, то не се свързва със себе си или нещо друго, което представлява
сериозно ограничание. След като е надрязано сухожилно влакно не остава нещо, което да държи езика
долу, което да не може да бъде разтеглено лесно по което и да е време в бъдещето. Старай се да
останеш в средата когато правиш надрязване. Препоръчва ти се да не мърдаш много настрани от
средния ръб. Ако отинеш твърде много в едната или другата страна, има риск да налетиш на артериите
на езика. Това не е много вероятно, но със сигурност не е мястото, където би искал да отидеш.
Някой преди няколко месеца писа предполагайки, че има риск да се среже артерията, когато
надрязваш част от френума. Това не е така, до момента, до който седим върху разтегнатия ръб на
сухожилието в центъра с нашето малко стъпка-по-стъпка надрязване.
В: Това прави нещата по-ясни за моя инженерен ум. Ще правя малки надрязвания напряко на
сухожилието. Няма да отивам близо до кръвоносните съдове, не се безпокой. Надрязвам само това,
което се покаже когато извадя езика.. всъщност, аз изваждам езика навън и маркирам плътната, твърда
точка на най-горямо напрежение с нетоксичен маркер за пране! Тогава само маркираната точка е с
необходимите качества за надрязване. Открих, че действителното надрязване е по-лесно, когато
116
езикът не е изваден. Използвам ръчно козметично огледало със силна светлина, обръщам върха на
езика нагоре към тавана на устата и поставям ножичките(за кожички) в устата и срязвам маркираното
място.
О: Звучи добре(с изключение на това, че вероятно не се нуждаеш от маркера за пране.
Продължавай със своята си безопасна скорост). Гуруто е в теб.

Урок 224
Автоматична Кечари и видения / От Йогани / Дата: Sat Aug 14, 2004
В: Току що излизам от десетдневно оттегляне(уединение, убежище) в тишина в Индия. Невероятно
преживяване. Опитах да приложа самоопределяне на темпото и да медитирам колкото се може по-
леко(като през повечето време стоях настрани от мантрата и другите авангардни практики), но беше
завладяващо интензивно. Вътрешната тишина и медитацията навлязоха във всеки момент.
Едно от забележителните преживявания, които имах беше осъзнаването на ново ниво на кечари.
Обърнах си езика дълбоко в мекото небце и внезапно докоснах невероятно екстатична точка.
Усещане, което не можех да си представя, че е възможно. Но след като известно време се напъвах на
нея, спрях защото осъзнах, че това поставя езика ми в много проблематична позиция, вероятно „доене
назад”. Все още имам лоши белези върху него и го чувствам малко разхлабен. Позната ли ти е такава
точка? Това докосване до кечари стадий 2 ли е?
Имах също така и забележителни преживявания, които имат нещо общо с третото око: една нощ,
докато лежах в леглото си(със сигурност ясно будна) се появи блестящо петно на ръба на зрителното
ми поле. То бавно се придвижи към центъра, като го стабилизира в средата му и внезапно получи
форма подобна на сърце и получи мъглива, цветна аура, с много силно концентрирани цветове и
яркост. Обърнах главта си и то се появи отново. Погледнах в другата страна – и отново се появи.
Затворих очите си – и въпреки това се мотаеше на мястото си за известно време, докато накрая си
отиде. Подобен инцидент се случи и вчера вечерта, също така. Имаш ли представа какво е значението
на тази случка? Тя има ли нещо общо с третото око? Следващия път когато се появи, какво трябва да
направя с нея, мога ли да я използвам за понататъшни преживявания от някакъв вид?
О: Добре дошла отново/обратно. Звучи сякаш си имала малко чудесен напредък при
твоетопътуване до Индия. За кечари, склонността към автоматична йога е била достатъчно силна, за
да издърпа езика ти по-нататък, околкото е достигал до сега. Ако върхът му е успял да достигне до
мястото, където твърдото и мекото небце се срещат, тоест точно под пода на септума, мястото е много
чувствително. Може да има чувствителност още по-назад в самото меко небце и дори в гърлото. Но
септумът (по-нагоре) е мястото където се намира точката на екстатичното преживяване. След като
отидеш зад мекото небце(стадий 2 – виж предния урок #223 в основната група и урок #34 от групата
по тантра) езикът ще може да отиде нагоре и ще откриеш невероятна чувствителност там и никога
вече няма да си същата. Ще ми се да те чуя след като стане това. Между временно не форсирай
нещата. Къде ли си чувала това преди? :)
Видения през третото око могат да се случат докато сушумна(спиналния) нерв се прочиства. При
някой хора те започват веднага след като научат спиналното дишане. Често се вижда на тунел със
звезда в края, това обикновено се вижда навън и напред от веждите. Често се вижда кръг от ярка
светлина в центъра. Възможни са и други визии(вариации) също така. Може би ще искаш да видиш
уроци (#92 & #179) за това. Там има съвет за това, как да се отнасяш с виденията – да не правиш нищо
с тях. Ако погледнеш в списъка с темите в уеб сайта в термина „пейзаж” ще откриеш група от уроци,
за да имаш видания(преживявания) и как да се справиш с виденията. Колкото по-напреднали ставаме
(в практики), толкова повече видения може да имаме. За щастие, по това време ние сме повече
заземени във вътрешната тишина така, че можем да се съпротивляваме да отлетим по допирателната,
където често виденията ни водят. Виденията са симптоми на прогрес, а не трансформиращи причини,
нито виденията са самото просветление. Радвай им се, вдъхновявай се и ги разглеждай като пейзаж по
пътя към просветлението. Тогава ще бъдеш в състояние да си насочена върху практиките, които
допринасят за трансформацията на нашата нервна система. Продължавай!

Урок 225
Разоблачаване / От Йогани / Дата: Tue Aug 17, 2004
В: Впечатлен съм от простотата с която обясняваш сложни теми като Йога и медитация. Започнах
да практикувам пранаяма – спинално дишане за приблизително 10 минути, последвано от 15 или 20
117
минути медитация с използването на мантра и около 10 минути почивка, два пъти дневно от 9-ти
август 2004. На 11 август вечерта, имах чудесни чувства, свободен ум с много креативност и енергия
за първи път през жвота си. Много ми е тъжно да кажа, че този инцидент не се повтори до днес макар,
че нямаше промяна в моята рутина. Какво може да не е наред?
О: Чудесно е, че си имала такова ясно преживяване в ранните дни на твоята медитация.
Вариациите в преживяванията не означават, че нещо не е наред. Не е необичайно преживяванията да
се променят с времето, докато продължаваме във времето с ежедневна медитация. Когато
онечистяванията в нашата нервна система постепенно намаляват, преживяванията стват все по-чисти.
Мисли за това, като за бавно разнасяне на облаците от небето. Дори и при един облачен ден можем от
време на време да видим греенето на слънцето. Тогава, с времето, докато облаците постепенно
намаляват, сълнцето започва да се вижда все по-често. Накрая всичко се превръща в слънце. Това е
начинът, по който чистото блажено съзнание се появява при прочистването на нервната система.
Започни да държиш вниманието си върху редовните ежедневни практики, а не върху приливите и
отливите на преживяванията. Практиките движат постоянно пътешествието ни напред.
Преживяванията ще се променят в зависимост от това как прочистването напредва в нашата нервна
система във конкретното време. Помни също така, че ние свикваме много бързо с нарастващото чисто
блажено съзнание и контрастът не се забелязва толкова много след няколко дни на по-голяма яснота.
Покачванията, спадовете и платата на преживяванията са нормална част от пътешествието – това е
пейзажа, така да се каже. Това важи и за появата на екстатичните преживания. Винаги има повече.
След като веднъж сме погледнали към божесвеното да идва отвътре ние ставаме по-гладни за Бог.
Продлъжи практиките си за продължително време и твоите преживявания ще станат постепенно
по-ясни, когато твоята нервна система стане по-чиста, като накрая ще ти даде преживяването на
екстатично блаженство през цялото време. Желая ти успех по избрания от теб духовен път.

Урок 226
Разширяване на ума / От Йогани / Дата: Wed Aug 18, 2004 10:51am
В: Практикувам медитация и пранаяма от последните два и половина месеца. Ефектите, които
получих са: Преди всичко, придобих способност да се концентрирам върху едно нещо, за първи път в
живота си. Преди това съм опитвала много методи, но едва сега има вътрешно задоволство. След
всяка сесия на медитация в следващия час умът ми се изпълва с покой и щастие. През послените две
медитационни сесии един или два пъти загубих способността си да се наблюдавам, дали мисля
мантрата или не. Ето и моите въпроси: Мога ли да медитирам по-често от два пъти дневно? Или един
час след храна и преди лягане? В този стадий мога ли да отида на следващата стъпка на сидхасана?(не
съм преживявала още никакви специални цветове и звуци, както ти споменаваш). Могат ли мантри
като Гаятри, когато се повтарят голям брой пъти да ми помогнат за моето развитие?
О: Благодаря, че писа и сподели. Щастлив съм да чуя, че медитацията и пранаямата ти вървят
добре. Не се препоръчва медитирането повече от два пъти дневно в нашата редовна рутина. Много е
лесно да получиш много от хубавото в йога и това може да доведе до ексцесивно прочистване,
дискомфорт и намаляване на напредъка. В ситуацията на убежище(retreat – убежище, уединение,
приют, усамотение) могат да бъдат предприети повече от две медитации(дневно), ако няма
отговорности и рутината е организирана по такъв начин, че да се приспособи към тях. Ако отидеш в
списъка с темите във уеб сайта и погледнеш в "Retreats,"(убежища) ще откриеш няколко урока в които
се разглежда това. У дома при редовна схема за работа трябва да останем с оразмерения подход на
медитация два пъти дневно. С преживявания като тези, които описваш, ние всички бихме пожелали да
ги разширим (всеки един от нас със сигурност би искал да ги разшири) начинът да го направиш е
постепенно да добавяш практики в твоята два пъти дневно рутина. Уроците са направени за това.
Предпочита се медитацията преди храна, така няма да има конкуренция между медитацията и
храносмилането. Един час или повече след храна също е добре. Но близо до времето за сън не се
препоръчва, тъй като може да доведе до неспокойни нощи. Медитацията е подготовка за активност, не
за сън. Ежедневната активност помага за стабилизирането на вътрешната тишина и есктатичните
енергии възникнали по време на медитация, пранаяма и другите практики. Затова медитираме преди
закуска и преди вечеря. Тогава имаме добра активност след медитация, това е правилният двоен цикъл
на медитация и активност всеки ден, който дава най-ефективен успех.
Сидхасана е след спиналното дишане, малабандха и самбхави в уроците. Ако вече си стабилизирал
тези, едно по едно, тогава може би си готов за сидхасана. Опитай да не вземаш твърде много на
118
веднъж, тъй като това може да доведе до тромава/трудна рутина, която е трудно да бъде
стабилизирана - (добавяй практики) стъпка по стъпка, нали разбираш. Рим не е бил построен за един
ден. Ти си този, който носи отговорността (и решава какво ще прави). Ако предприемеш други мантри
през деня, като например гаяатри, това със сигурност ще ускори прочистването, но може би твръде
ексцесивно. След като имаш всички тези добри техники предизвикателството не е в това да
постигнеш прочистване. То постигането на прочистване по начин, който спомага за стабилен
напредък и събуждане на екстатично блаженство за продължително време. Тези уроци имат специален
подход към постигането на тази задача. Има и други подходи. Смесването им може и да не доведе до
най-добрите резултати. В подхода тук, ежедневната активност се използва за стабилизиране на
ефектите от практиките. Най-добрия начин да се направи това е да се излезе навън и да се включим в
заслужаващи си активности по наш избор. Тогава нашите активност, вътрешната тишина и екстатични
енергии се смесват по един естествен начин, за да доведат до по-висше функциониране в нервната ни
система. Крайният резултат е живот живян в екстатичното блаженство с божествена любов изтичаща
от нас навън във всичко, което правим. Нашият живот по едни естествен начин се превръща в
радостно служене, каквито и да сме.
Има много неща, които можем да направим за да ускорим прочистването в нашата нервна
система. Но винаги има (определено)количество прочистване което нервната система може да
асимилира за даден период от време. Редът по който се правят практиките, също е важен. Мисли за
тях като за кондициониране на атлет. Нужно е време, конкретни упражнения и постепенно
изграждане. Това е използваният тук подход. Дадените в уроците практики, комбинирани с разумното
самопораделяне на темпото(което е много важно), осигуряват начини за постепенно ускоряване без
риск от ексцесивна нестабилност. След това ние можем да поддържаме ежедневните си практики
бекрайно без да се претоварваме или изгорим. Ключът към просветлението е стабилно,
продължително, ежедневно практикуване. Пътешествието прилича повече на маратон, а не на спринт.
С правилните практики и добро самоопределяне на темпото може да бъде един доста бърз маратон!
Справяш се чудесно. Поддържай добрата си работа. Желая ти успех по избрания от теб духовен път.

Урок 227
Медитация, активност и сън / От Йогани / Дата: Fri Aug 20, 2004 9:52am
В: Чудя се за активността след садхана(практиките). Преди всичко, в уроците се споменава
междуличностово взаимодействие и физическа активност. Симсълът на това за ре-интегриране във
външния свят/заземяване отново ли е? Добра ли е енергичната физическа активност за подпомагане на
интеграцията след медитативна практика(след период на почивка)? Често откривам, че искам(чувсвам
се заставен) да спя след медитация и понякога спя за час или повече. Чувствам се по-добре когато се
оставя на течението и взимам съня, който моето тяло и душа изглежда, че искат, или ще бъде по-добре
да игнорирам съня и да се движа целенасочено в някакакъв нид активност? Имали недостатъци да спя
след медитация?
О: Да, активността „заземява” вътрешната тишина и екстатичните енергии, които култивираме по
време на медитация, пранаяма, и другите практики. Всъщност, думата „интегрира” е по-добро
описание. С времето като продължаваме да практикуваме ежедневно и сме активни в нормалния
живот в съотвествие с нашите склонности(не се изисква специално поведение или активност) ние
достигаме до естествено поддържане на вътрешната тишина и екстаз през цялото време, без значение
какво правим. Това е плода на всички тези практики – да бъдем в света, да живеем живота, който
искаме/избираме, да ставаме себедостатъчен сноп от неограничено екстатично блаженство и да
излъчваме всичко това, където и да отидем. Медитацията винаги ще ни дава това, от което се
нуждаем, тъй като ние извеждаме чистото блажено съзнание от вътре, (то е) източникът и
поддръжникът на всичко което сме. Ако има известно натрупване на умора в нервната система,
медитацията може да доведе до съноподобно състояние по време или след практиките. Този сън
свързан с медитацията е от много по-дълбок вариант в сравнение с обикновения сън. Разтваря дълбоко
вкоренените онечистявания. И така, ние не насилваме против съня, ако се появи по време или
непосредствено след медитация. Разбира се, ако трябва да станем и да отидем на работа, тогава ние
правим това. Ако имаме време да уважим нуждата от повече сън, ние трябва да го позволим. Има
цикли, които идват и си отиват по нашия път през практиките. Можем да преминем през период на
заспиване по време или след медитация - и тогава един ден, ние сме ясно будни и излъчващи
блаженство. Някои облаци са се разтворили. Както се каза в скорошните уроци, понякога можем да
119
имаме едновременно и блаженството и облаците. Всичко това е част от процеса на почистването по
пътя към просветлението.

Урок 228
Отваряне на сърцето и служене / От Йогани / Дата: Sat Aug 21, 2004 5:25pm
В: По въпроса за сърдечната чакра, тъй като моето разбиране е (аз съм праничен лечител, и в
нашата школа първата медитация на която ни учат касае сърдечната чакра…) , че трудностите със
сърдечната чакра произлизат от една от най-първобитните тенденции – тази да получаваме, а не да
даваме, не зависимо за какво става дума за: любов, пари емоция, време. Ние се чувстваме добре
когато вземаме неща, но не толкова добре, когато даваме. Най-добрия начин да отворим сърцето, ни
казва нашият гуру, е да служим на другите съзнаващи, било хора, било животни и дори фини
същества. Ние правим това, като лекуваме, в западните страни, аз съм сигурен, би трябвало да има
много възможности за обществено служене. Няма значение дали получателя оценява нашият жест,
когато „даваме от сърце”, така да се каже. Разбира се, обратната страна – само даване, без получаване
– не е добро решение също така – нужно е да има здравословен баланс. Освен това, от моето
разбиране за чакрите, не е само сърдечната чакра, която се нуждае от почистване, но също така и
придружаващата я чакра на слънчевия сплит, където е мястото, в което съхраняваме нашите емоции. И
бастрика пранаяма и наули са чудесни за да се подкара (чакрата на слънчевия сплит). Моят опит
показва, че е добра идея да се призове божественото за да ни пази преди да се заловим с ежедневните
практики. Нещо малко, но пропускано удивително често.
О: Благодаря ти за обратната връзка за отварянето на сърдечната чакра. Ситуацията със служнето и
отварянето на сърдечната чакра е същата както с яйцето и кокошката. Кое е първо, служенето или
отварянето на сърцето? Служенето е едновременно и причина и резултат(следствие) на отварянето на
сърцето. Отварянето на сърцето е и причина и резултата(следствие) за служнето. Аз съм склонен да
започна с последното, като използвам авангардните йога практики за прочистване и отваряне на
сърцето(и цялата нервна система), а служнето идва естествено с появяващите се в резултат на
практиките вътрешна тишина и екстатична проводимост. След това служенето играе важна роля в
свързването на тишината с екстаза в безкраен фонтан от божестевена любов изливащ се навън и
сливащ се с всичко навсякъде и това е просветлението. В уроците служнето се окуражава за
подпомаане на този процес, тоест медитиране и след това отиване на вън за да помогнеш на някого,
който се нуждае. Под „служне” ("Service")в индексът на темите във уеб сайта, има линкове, към
няколко урока, където служенето се обсъжда. Не изпитвам охота да бия по главата хората с правила за
поведение, включително и с „императива за служенето”. Мисля, че всеки ще намери своята тенденция
за служене по един естествен път. Всичко, което е нужно, е малко добра йога и напомняне от време на
време. Служенето живее във всички нас. Нарича се карма йога. И се появява естествено чрез
всаимосвързаността на йога, която обсъждахме преди това в уроците. Отиването първо на вътре е
подходът към яма и нияма(правила за поведение) в тези уроци - прочисти и отвори първо и след това
отиди да споделиш бълбукащото блаженство със света. Тови вид служене никога на изгаря.
Насиленото поведение на служене изгаря(изтлява), тъй като има ограничена духовна основа отдолу.
Именно за това на първо място в уроците стои практиката – първо изгради фундамента на вътрешната
тишина и след това гради (върху него) къщата на живеенето щедро с своята енергия в света.
Практиките и служенето вървят заедно. Едното без другото води до стагнация. Основи без къща е
доста скучно нещо, а къща без основи не може да трае дълго(и може да доведе до проблеми със
сърцето) . И така и двете са нужни по едно и също време и всъщност няма никакво значение с кое
започваме, докато имаме и двете. Това е начинът по който сърцето може да бъде отворено с голяма
ефективност. Това е формула за добро здраве и духовно, и физическо. Съгласен съм, че започването
на практиките и дневната активност с припомняне на нашият избран идеал е много добре. Всъщност,
продължаващия глад за нашият избран идеал(ишта) е благословия. Това е бхакти. Култивирането на
нашето желание за божественото е до ниво трескавост е най-великата практика на йога от всички
практики. С това, цялата йога и нейните плодове идват бързо.

Урок 230
Короната и третото око / От Йогани / Дата: Mon Aug 23, 2004 0:39pm
В: Правя от няколко седмици, а може би и по-малко, мулабандха и тъкмо днес добавих самбхави
(не бях сигурен дали се предполага те да са заедно в началото или дали си пасват с мулабандха и за
120
това първо започнах с мулабандха и след това добавих самбхави). Моят въпрос е относно това, че
имам много активност в короната, макар изобщо да не се фокусирам там, но следвам твоите съвети да
се фокусирам върху корена до третото око при спинално дишане.
Чудя се дали трябва да "опитомявам" това по някакъв начин или да го оставя да се случва
спонтанно и да продължавам да се фокусирам по посока корен – трето око. Практикувам медитация от
повече от 20 години - от време на време – и под свое собствено ръководстно и се наслаждавам
извънредно. Загрижен съм, защото когато за първи път опитах медитация, изпаднах в тишина много
много бързо, но само след няколко медитации имах спонтанно събуждане на кундалини, която се
изстреля през областта корена доста силно. Беше по доста трудно емоционално време за мен и ме
доведе до още трудности в живота(поне аз реших, че причината беше в пътя който следвах) за няколко
години. Всичко това беше много озадачаващо за мен, тъй като нямах учител по това време за да ме
съветва и да обяснява какво става. По-късно изкарах няколко уроци по йога и разбрах малко повече
макара да не обсъждах ситуацията с учителя, тъй като не се чувствам комфортно да обсъждам.
Както и да е, ето ме тук, така развълнуван, че открих твоя сайт и твоите уроци, горящ от
нетърпение, но определено не тревожен, поради миналите преживявания, да давам напред, но по-
скоро бих искал да продължа леко и естествено. Това е доста дълга история за да стигна до въпроса,
но исках да ти дам представа за фона. Активността в короната е силна, но не е неприятна, но тъй като
бих искал да продължа колкото се може по естествено, мислиш ли, че трябва да се отдръпна от
практиките малко или просто да го оставя да си се движи по естествения път- не се страхувам и не съм
прекалено внимателен, но бих искал да имам твоето мнение, тъй като изпитвам удоволствие от всичко
това. Благодаря ти за благословията, която ни даваш като предлагаш тези уроци.
О: Благодаря , че писа и сподели. Да, направил си правилното нещо, като си взел мулабандха и
самбхави една след друга, като си се нагласил първо към първата, преди да предприемеш втората.
Така е и с всичките практики. Стабилността е основния приоритет. В противен случай цялото нещо
може да стане твърде тромаво и тогава губим способността си да поддържаме практиките си
продължително време, което е ключът към просветлението.
Като говорим за стабилност, твоите предишни преживявания с практиките в този живот,(а
вероятно и преди това) показват чувствителност, която се проявява с протичането на много енергия,
включително и преживяванията в короната, които ти споменаваш. Това е добро нещо. В същото време,
обаче, преживяванията, които имаш наблягат на важността на това да се останеш със спиналното
дишане от третото око до корена. Всъщност, всички практики в тези уроци(включително медитацията)
са сглобени по посока на прочистване на третото око до корена. Предлага ти се да останеш с този
подход в твоите практики. Като правиш така, ти ще продължиш да отваряш короната също така, като
елементите за безопасност и контрол са вградени. Аджна(третото око) означава „команда”
(управление). Има няколко уроци посветени на практики ориентирани към короната и практики
ориентирани третото око. Ако се има предвид естеството на твите преживявания, може би е добре да
ги разгледаш сега. Можеш да ги откриеш в списъка с темите във уеб сайта под „Отваряне на
короната(избягване на преждевременното)”. По пътя ще преминеш през много уроци в които се
обсъжда нещо, което аз наричам самоопределяне на темпото, което е сръчност, която ние трябва да
разработим, когато имаме на разположение толкова много духовни техники. Всъщност,
самоопределянето на темпото е фундаментална предпоставка за всеки духовен път, без значение на
какво ниво сме. Всеки едни от нас реагира на практиките по свой си начин и разумното използване на
самоопределяне на темпото е начинът по който ние разработваме нашата рутина и разширяваме на
практиките си, за да постигнем максимален прогрес с минимум трудности по пътя. Това е едно
постоянно взаимодействие в което въвличаме връзката между приложението на нашите практики и
получаващите се във вързка с тях преживявания, нещо много сходно на карането на кола през
постоянно променяща се местност. Постъпил си мъдро като си се захванал леко и вървиш стъпка по
стъпка с съответствие с твоя капацитет. Знаеш какво може да бъде постигнато и какви са рисковете.
Попаднал си на едни от най-добрите инструменти и ги прилагаш сръчно. Възможностите са много
вълнуващи. Карай безопасно и се кефи на пътуването!

Урок 231
Прашни стаи / От Йогани / Дата: Tue Aug 24, 2004 7:13pm
В: Медитирах през последните пет месеца и сега едно странно нещо се случва в живота ми. Преди
това бях „готина ” срещах се с хората, помагах им, щастлива да бъда част от групата. Имах привидно
121
добри връзки със всички и бях известна като добър човек. Напоследък станах твръде обърната навътре
към себе си (интровертирана), като че ли престанах да се интересувам от хората, просто ги избягвам.
Всъщност моята връзка със семейството също не е много добра - има някаква н изказана тъга, която
присъствува наоколо. Щастлива съм да бъда в себе си и не ни ми е много комфортно да има хора
около мен. Хората вече не ме разбират. Звучи странно, но колкото и да е странно това се случва.
Наистина имам поблем. Медитацията ли е причината? Или е някаква дълбока емоция? Моля те
помогни. Искам да съм същата обичаща хората личност, която бях. По техническата страна на
медитацията веднага, когато сложа върха на езика си върху небцето, появява се някакъв солен вкус и
скоро започвам да получавам силно гадене и това пордължава, докато не отстраня езика си от небцето.
Моля те кажи ми какво да правя. Бог да те благослови.
О: Благодаря, че писа и сподели. Ти си същата тази обичаща хората личност и дори много повече.
Това, което става е прочистване на нервната система от практиките – малко повече отколкото е
комфортно. Това е временна бъркотия, която може да бъде оправена. Тя показва чувствителност към
медитацията и другите практики, които правиш. Чувствителността е добро нещо. Означава, че твоята
нервна система наистина иска да се отвори от друга страна, тя също така означава, че трябва да
използваш добро и правилно самоопределяне на темпото, за да се подсигуриш, че няма няма да
освобождаваш много запушвания всеки ден. Тя (чувствителността ?)Може да предизвика описаните от
теб симптоми – затвореност, раздразнителност, тежко настроение, и др. може да има и физически
симптоми, също така, както при твоята кечари.
Мисли за себе си като за някои, който живее в голяма къща и ти просто си открила няколко нови
стаи. Та са хпълни с прах и ти искаш да ги почистиш. Ако влизаш там всеки ден размахвайки метлата
ще се вдигне прак и ще се налага да бягаш навън кашляйки- по-добре е да правиш малко метене за
кратко, като взимаш прахоляка и го изхвърляш малко по-малко за кратко време. По такъв начин
стаите могат да бъдат почистени без да има много разхвърляне из къщата. С нервната система нещата
са подобни. Когато започнем да медитираме, ние навлизаме в нови области вътре в нас, които не са
били активни преди това. Ако практиките ни са твърде много, може да има много прахоляк. И това е
нещото, което може да предизвика неприятните симптоми промени в настроението. Странното е това,
че същите практики на медитация и пранаяма, правени по едни балансиран начин с активността, ще
ни направят по радостни, от колкото сме били преди това. Решението в твоя случай е да отмериш
практиките си назад към добро почистване, без да има перкалено разхвърляне в живота ти.
Но първо, постарай се да си взимаш достатъчно време за излизане от вяска медитация. Поне 5-10
минути. Да лежиш през това време е добра идея. Това позволява на „праха” от освободените
онечистявания по време на практиките да се разнесе преди да отидем в активност. Ако станем твърде
рано, може да има раздразнителност и лошо настроение(меланхолия) по време на активността.
Ако бавното излизане не помага, тогва обмисли да намалиш времето за медитацията си с 5 минути.
Ако това не работи след няколко дни, опитай да намалиш с още 5 минути и така нататък. Има
обсъждане ан този процес в уроци #160 & #200. Освен това, ако погледнеш в списъка с темите във уеб
сайта под рубриката „самоопределяне на темпото” ще откриеш повече уроци по тази тема.
Самоопределянето на темпото е много важна сръчност, която трябва да бъде развита, особено, ако има
висока чувствителност към практиките. На всички ни се случва понякога да имаме висока
чувствителност към практиките по пътя към просветлението. Никой не може да направи
пътешествието без да прави донагласявания в практиките си от време на време. Пътешествието на
прочистването на нервната система с практиките е подобно на шифирането на кола през различни
местности. Трябва да сме чувствителни към променящите ни се преживявания и да правим
донагласявания в шофирането си в съответствие с тях. Комфорта (в практиките и вън от тях) е глания
критерий, който използваме. Ако има дискомфорт, това е сигнал за нуждата от пренагласяване на
практиките.
Другото нещо, което е добре да обмислиш е спиналното дишане. Не споменаваш за него. Ако не
правиш спинално дишане, можеш да опиташ да правиш 5 минути спинално дишане преди всяка сесия
на медитация и да видиш дали това помага на твоите емоции през деня. То често помага, ако има
енергиен дисбаланс в нервната система. Всъщност, спиналното дишане е едно от най-добрите
средства срещу енергийните дисбаланси в нашият йогически инструментариум. Така, че имай предвид
и това. Що се отнася до дискомфорта при кечари(когато езикът отива назад) това също е
чувствителност към практиките, тъй като много онечистявания излизат, когато го правиш. Това е
добро нещо, но отново, ние бихме искали да го правим по един премерен начин, който не нарушава
122
нашият живот. С времето всичко се очиства и това което остава е чисто блажено съзнание и божествен
екстаз, които греят от нас в огромни количества. По пътя ние имаме много погледи към тях, докато те
постепенно се събуждат, за да се превърнат в постоянна реалност в нашия живот. Ти си този
възхитителен обичащ човек, който винаги си била. Ще станеш още повече такава, защото това е
твоята истинска същност. Просто приложи малко самоопределяне на темпото в твоите практики и аз
мисля че ще откриеш много по гладък начин на пътуване. Не се страхувай да експемиментираш с
твоята рутина за да откриеш правилния баланс между практиките и твоите преживявания в
ежедневното живеене. Пътуването трябва да бъде постепенно, напредващо и пълно със забавление.
Към това се стреми… Желая ти успех по избрания от теб духовен път. Гуруто е в теб.

Урок 233
Йога и религиозните вярвания / От Йогани / Дата: Sun Sep 5, 2004 0:13pm
В: Благодаря ти за уроците. Завърших уроците и прогресирам с 2 пъти дневно практика. Ако
нямам достатъчно време тогава правя само пранаяма и медитация. Имам въпрос. Добре ли е да се
практикуват АЙП без това да пречи на нашата вяра? Да се практикуват АЙП както се практикува
тенис или се играе шах. Само за физическото тяло, включително мозъка и нервната система.
О: Звучиш сякаш практиката ти върви много добре. Да, така е. Йога касае прочистването и
отварянето на нервната система за нейното естествено висше функциониране, което няма да пречи на
никоя система от религиозни вярвания. АЙП не сектантска, което означава, не е свързана с някоя
конкретна система от вярвания. Интересното е, че когато нашата нервна система се прочиства и
отваря ние ставаме много по-настроени към вътрешната Истина и това може да усили нашият духовен
живот от която и религиозна традиция да идваме. Всяка религиозна традиция има собствена
терминология и метафоричен език за да опише процеса на човешката духовна трансформация, което е
един и същ невро-биологичен процес във всеки един от нас. Ако не сме въвлечени в някаква система
от религиозни вярвания, това също е добре. Йога работи също толкова добре, докато имаме силно
желание да практикуваме и да напредваме към по-голяма вътрешна тишина и щастие.
Гуруто е в теб!

Урок 234
Изгрява вътрешната мъдрост / От Йогани / Дата: Sat Sep 11, 2004 3:07pm
В: От един месец следвам стриктно техниката за медитация с използването на мантрата. По-рано
ми беше трудно де седя на едно място за 20-25 минути, а сега бих искал да остана в поза за медитация
с моята мантра колкото се може по-дълго. Ако продължа за повече от 20 минути, настроението ми
става много лошо по-късно (след медитацията). И за това аз ограничавам медитацията си само до 20-
25 минути и се чувствам релаксиран и освежен известно време. Но не получавам никакви особени
„сигнални”преживявания като правя медитация. Моля те кажи ми, дали не мамя себе си в това, че
правя медитация.
О: Благодаря ти, че писа и сподели. Твоята практика звучи сякаш е много добра. Открил си
важността на регулирането на времето така, че да не се пресилваш. Това ти дава максимална скорост
на вътрешно прочистване с минимум дискомфорт. Това е перфектно. Правилни/добри са
преживяванията ти на покой и релаксация. Ако продължаваш да практикуваш, те ще се разширят и ще
прогресират във времето, като постепенно ще осветят ежедневната ти активност.
Докато се движиш през уроците, ще научиш допълнителни практики, които ще започнат да
оживяват екстатичната страна на уравнението на просветлението. Следващото е спиналното дишане и,
стъпка-по-стъпка, много други начини. Формулата е за смесване на вътрешната тишина и екстаза.
Медитацията е за култивиране на вътрешната тишина. Много от другите практики са за култивиране
на екстатичната проводимост в нервната ни система. Нормално е да имаш някой съмнения от време на
време. Това е прахоляк който се вдига при процеса на прочистването. Може да си сигурен, че си на
правилния път. Просто продължи да вървиш с твоята си скорост. Твоята вътрешна мъдрост е ясна и
изгрява. Гуруто е в теб.

Урок 235
Смесване на вътрешната тишина и екстаза / От Йогани / Sat Sep 11, 2004
В: Чудя се за нещо: след около две седмици, престанах да имам беснеене на цялата тази сексуална
енергия през мен, когато медитирам, за която ти писах първоначално.(Това е ден 24-ти за мен).
123
Наскоро започнах да седя върху навит чорап, тъй като не мога да докарам крака си под себе си. Дори и
не забелязах някаква разлика в преживяванията по време на спинално дишане или медитация в
резултат от добявянето на чорапа. Медитацията ми е по спокойна сега и както казах, целият този
наплив от енергия спря. Чувствам главата си по-лека, когато медитирам и си мисля, че сега
медитацита ми е по-дълбока. Но искам да попитам дали намаляването на енергията е нещо, което
трябва да се очаква?
След като прочетох урок #75(върху судхасана) очаквах, че този „див кон”, който аз преживяах през
първите една –две седмици ще се повтори, но той не се повтори. Не се оплаквам, радвам се, че това
спря. Беше някак си овладяващо. Просто исках да проверя какво ти мислиш по въпроса. Дали при
повечето хора, които първоначално преживяват „дивият кон” настъпва успокояване и спиране след
известно време?
Другият ми въпрос е, че понякога моята медитация става толкова тиха и спокойна, че аз осъзнавам
след известно време, че съм забравил да повтарям АЙЕМ мантрата. Няма поява на мисли. Аз съм
просто празен и се наслаждавам на тишината/покоя. Трябва ли да се безпокоя, когато това стане или
просто да се оставя да бъда празен и да се радвам на тази тишина или да се връщам просто към
мантрата?
И накрая, понякога, когато отивам да спя, ако не взема сънотворно, моето тяло, главно главата ми,
изглежда, че вибрира. Прилича на ниско енергиен електрически ток, който преминава през главата ми.
Понякога виждам проблясъци от цветове (със затворени очи), но главно е усещането, че се чувствам
сякаш бръмча вътре. Това чакрите, които се опитват да се отворят ли са?
О: Наличето на толкова много енергийни преживявания се дължи на това, което наричам „триене”
в нервната система – преминаване на енергията през частично разхлабени запушвания. Това може да
даде впечатлението сякаш се случва много(еротични чувства, топлина, вибрация, физически
движения, бързи промени в настроението в двете посоки и др). След като запушванията да прочистени
до някъде, тогава преживяванията се изглаждат и стават изпълнени с блаженство. Същата енергия –
по-малко триене. Споменах още в началото, че преживяванията ще се променят. Това е причината –
промяна в модела(структурата) на запушванията в нервната система в хода на тяхното разхлабване и
разтваряне. Това не означава, че ние сме на ръба на тотално очистване(макар, че всички бихме го
искали) – просто това, че има повече повече яснота в момента. Ти започваш да виждаш между бавно
разнасящите се облаци. Отново ще има промяна.
Що се отнася до сидхасана, ако няма „дивия кон”, това също е добре. Търси приятното сексуално
стимулиране в начина по който правиш сидхасана. Но не прекалявай. Но това е тантрическа практика,
нали разбираш, същността на която е предорагзмично стимулиране. Това, комбинирано с вътрешната
тишина е рецептата за просветлението. Отнема време за да се култивира подходящата смес. Разгледай
уроците по тантра #16 и #28. и двата дават допълнителна перспектива върху сидхасана. Това е доста
авангардно нещо, така, че не очаквай да можеш да го вградиш в практиката си за един месец. Ще ти
отнеме време. Ще стигнеш до там. Всеки едни от нас ще стигне. Написано е в гените ни.
Тихите медитации са приятни. Когато осъзнаеш, че си изпуснал мантарта, просто лекичко се върни
по един много рафиниран начин на каквото и ниво на мислене(или не-мислене) си. Не се връщай по
целия път на зад към ясното произнасяне. Може ба бъде доста фино чувство за мантрата и тогава ти
отиваш отново в изпълненото с блаженство тихо осъзнаване. Това е правилната практика.
Правилното използване на мантрата е което ни доведе до тук, и продължващото правилно използване
намантрата е това, което ще ни отведе още по дълбоко. Тогава цялата ни нервна система е налята с
изпълнена с блаженство вътрешна тишина, когато отидем навън в активността. Тъкмо заради това
медитираме.
За съня, постарай се да медитираш преди вечеря и да имаш добра умствена и/или физическа
активност между вечерята и времето за сън. По този начин, освободеното в медитация ще е по-малко
вероятно да пречи на съня ти. Ако и без това си склонен към тези енергийни преживявания в съня,
тогава може да са нужни и някои други мерки, като например, хапчетата. Ако ти отработиш енергията
навън преди да лягане за сън с повече активност, това може да помогне. Като правиш йога с времето,
ще има все по-малко и по-малко триене в съня, а също така и в живота. Ако вътрешните движения на
енергията станат ексцесивни по време на сън, или в което и да е друго време, и това изглежда свързано
с практиките, тогава е време за помислиш за самоопределяне на темпото – да намалиш практиките
малко, докато нещата се успокоят.
В: Преди да прочета уроците от тантра (#16 & #28), които ти ми предложи, в моята следваща
124
медитация, отново седнах върху навития чорап по време на дишането и медитацията. По време на
медитацията чувствах нуждата да движа единия от сгънатите си крака и не можех да намеря
комфортно положение за него. Поставих го върху бедрото, близо до тялото. Това доведе до
увеличаването на натиска върху топката, която започна да натиска по силно в областта. Скоро тялото
ми започна да се поклаща леко напред-назад и настрани. Това ми създаде преоргазмично усещане.
Намирам го за приятно и за малко фрустриращо, поради желанието да стигна до оргазъм. Но главното
нещо е, че макар и да мислех за АЙЕМ моето внимание беше насочено повече върху сексуалното
стимулиране, отколкото върху мантрата. Беше почти смешно. Тялото ми мисли за задоволяването на
това сексуално удоволствие, а умът ми крещи АЙЕМ.Ето сега и моят въпрос: трябва ли да
окуражавам поклащането за да стимулирам сексуалните усещания? Имах впечатлението, че е
достатъчно да стоя неподвижно и то трябва да се случи.
О: Ах, „дивият кон”. Предлага ти се да държиш нивото на стимулация на ниво, което не нарушва
твоята медитация твърде много. Това означава да стоиш тих с умерен натиск. По-късно енергията
може да се увеличи, когато проводимостта нарастне в нервната система така, че няма да бъде толкова
фрустриращо. Това е еволюция която отнема месеци, или дори години. Между временно, просто
продължи близо до точката на кипене без твърде много разсейване. Ако разсейването по време на
медитация е твърде много, можеш да използваш сидхасана повече при спиналното дишане, където
разсейването по енергийните преживявания не е толкова критично и да изоставиш (или да намалиш
сидхасана) по време на медитацията. Ще си намериш баланса, докато оставаш наясно за
участвуващите принципи – смесване и балансиране на вътрешната тишина и екстатичната енергия.
След като станеш „стара пушка” в сидхасана ще бъдеш в състояние на седиш в тотална стимулация
без никаква сексуална фрустрация. Просто фонтан от екстаз изтичащ нагоре през твоята нервна
система, преминаващ през каскада от безкрайни реалности от безкрайна вътрешна тишина! Това е
плодът на сидхасана, и тъкмо за това тя е една важна тантрическа практика. тя ни позволява да
трансформираме сексуалната енергия в неспирен божествен екстаз. Всички тантрически практики са
за това. Сидхасана е една от тези техники, които могат да бъдат правени ежедневно в нашите
практики. Този вид постоянство в практиките не е възможен в сексуалните връзки макар ,че много
може да бъде направено с тантрическите методи, когато се случат сексуални връзки. Разгледай
останалите уроци по тантра за това. С времето, докато култивираме трансформацията в седящите
практики, ние откриваме преживяването на екстатично блаженство да се появява естествено отвътре
през целия ден. Възгледът ни за живота се разширява безкрайно, когато това стане. И ние се
откриваме в положение с радост да даваме много на тези около нас. Това е нещото, което имам
предвид под „екстатично живеене”. Гуруто е в теб.

Урок 243
Медитация и Силите (Сидхите) / От Йогани / Дата: Mon Jan 3, 2005 3:26pm
В: Експериментирам с мантри и твърдо вярвам, че тук има нещо, което е отвъд науката, което
всъщност е част от науката, но няма да бъде изследвано от съвременните западни учени, тъй като е
отвъд тях. Звукът е вибрация и някой звуци и вибрации могат да имат ефекти върху обкръжението и
околната ни среда по начини, които бихме искали. Аз смятам за себе си, че съм духовен учен(Риши),
който използва ума на неговите граници. Сега, имам няколко въпроса относно сидхите и самяма.
Казано е, че върху каквото медитира йогата, той чувства, че пада в него и става едно с него. Сега
медитириам върху малък пламък между веждите и имам странното усещане, че падам в него и спирам
да съществувам и пламъкът спира да съществува. Мога ли да попитам какви ефекти ще има това върху
мен? Ще поема ли личиността на огъня в себе си? Също така, мислиш ли, че е възможно да
манипулираш материя-енергията и да трансфромираш нещо в друго нищо с използване само на
„волята” и също възможността да придвижиш нещо от едно място на друго? В книгата на Свами Рама
„Живот с хималайските учители”, той казва, че е възможно и е бил обучаван, но е спрял след като е
обещал на своя Гуру. Какви упражнения или медитации трябва да прави човек, за да експериментира с
такива сидхи? Патанджали не споменава за такива сидхи в своите сутри?
Надявам се за малко напътствие.
О: Благодаря, че писа и сподели.Ролята на науката е да навлезе отвъд границите на известното и
след това да приложи наученото по практичен начин. Безкрайните вътрешни реалности на
човечеството са следващата граница за науката – науката за йога! Пълният спектър на йога достига
отвъд ума в чистото блажено съзнание. Умът е малка опашчица на голямото куче на безкрайното
125
божествено тихо съзнание, нашата същност. Ти вече разбираш това с твоите експерименти с
медитация. И така, йога не касае главно увеличаване на силата на ума в света, за да прави чудеса и др,
макар да има такъв страничен ефект. По-добре е да не се закачваш твърде върху страничните ефекти –
пейзажа(декора, месността) . Виж „пейзаж” в списъка с темите в уеб сайта на АЙП за повече по този
въпрос. Процесът, който ти преживяваш с вниманието върху вътрешния пламък, е последните три
стъпкаи на осемстъпковия път на Патанджали – вниманието, което отива от фокусиране от един обект
(дхарана върху пламъка), разширява се отвъд обекта (дхияна/медитация ) до празно осзнаване без
присъствие на обект (вътрешна тишина/самадхи). Ако този процес се повтаря систематично
ежедневно, с времето, функционирането на нервната система ще бъде отворено за по-висши
преживявания на безкрайно екстатично блаженство и извираща божествена любов. И, да, ти ще имаш
сидхи също така – всички, от които твоят осветлен живот може да има нужда, за да служат на теб, във
формата на всички дурги. По този начин работи.
Както Исус е казал: „Търси първо царството на Бог вътре в тебе и всичко ще ти бъде
придадено(дадено)”. Но, първо, първите неща (едно по едно), нали така?
Що се отнася до медитирането ежедневно върху пламъка вместо върху мантра или друг обект, не
мога да кажа какъв ще бъде точният път на отваряне в твоята нервна система. От АЙП ти знаеш, че
различните вибрации отварят нервната система по различини начини – някой са по-комфортни и по-
бързодействуващи от други. Ще направим най-добре, ако се установим в доказан обект на
медитация(като например мантра) и останем с нея продължително време. Копенето на дълбоко с добра
лопата е обикновено най-добрият начин да стигнем до вода, а не като правим малки дупки навсякъде с
много различни лопати. След като си постигнал ежедневна медитация, с поява на известна вътрешна
тишина, можеш да добавиш систематична ежедневна практика на самяма непосредствено след
медитацията, ако искаш. Тази серия от уроци започва с #149 разглежда тази тема. Това е използване на
самяма с цел много по-голяма от (придобиването на) малко светски сили. Просветлението! Това е
предназначението на самяма и нещото за което Патанджали ни окуражава да я използваме. Тогава ще
имаш всичко и ще бъдеш пророк – риши. Твоите перживявания са много хубави. Желая ти всичкия
успех по избрания от теб духовен път. В тови ръце е. Продължавай мъдро и се наслаждавай!

Урок 244
Гладък старт на медитация и пранаяма / От Йогани / Дата: Wed Jan 5, 2005
В1: Събрах от мрежата много информация за това как да започна отдаването на Единия. Нещо в
мен продължава да ми казва, че имам още много да правя отколкото вече правя в този свят покрит от
Майа. Все още не съм в състоняние да изпадна в рутина за моята медитация, макар всеки ден да
ставам все по твърд и да опитвам да правя рутината за колкото време може 5 или 15 минути.
Срещам два много странни проблема и се надявам, че можеш да ми дадеш ключ за тях. Първо,
винаги когато се оптивам да правя медитация не мога да почувствам своя перинеум и второ, когато се
оптивам да визуализирам дъхът ми да се движи нагоре по гръбначния стълб осъзнавам, че просто
като, че ли се хлъзгам по гръбначния си стълб. Нещо като, че умът ми се плъзга по повърхността на
гръбнака и не мога да се концентрирам в бавното движение по гръбначния стълб. По пътя надолу
моята визия достига до края на гръбначния стълб и аз не мога да отида надолу до перинеума тъй като
не мога да го почувствам. Второ, когато сядам за медитация, спинално дишане или за Хам-Са или
медитация не-ум, получавам сърцебиене. Мога почти да чуя блъскането (на сърцето си) силно и
равномерно във всяка част на тялото ми. Моите крака, които са в сидхасана или Падмасана чувстват
пулсирането на сърцето в тях. Има ли нещо не наред и нормално ли е това? Въобще не мога да
почувствам моята енергия и това ме кара да се чудя, дали я има или нещо не е наред с мен. Моята
отдаденост ми казва, че имам много да работя и това е времето, но умът ми продължава да пита, дали
всичко е наред. Можеш ли да ме посъветваш по тези неща?
О1: Благодаря, че писа и сподели. Звучи сякаш преминаваш през нормалните стадий на
"несръчност" в твоята практика. Първото нещо, което трябва да направиш е да отделиш време, два
пъти дневно и да се обвържеш да правиш седящите си практики в продължение на няколко месеца,
така че нещата да се успокоят. Тогава ще ти бъде лесно да поддържаш редовния навик.
След това, ако следваш АЙП уроците, първо трябва да започнеш да правиш лесната медитация с
мантра, без да заемеш седнало положение с кръстосани крака, спинано дишане или каквото и да е
друго. Просто медитация като седиш в комфортно положение. Звучи сякаш правиш твърде много
наведнъж. Просто прави дълбока медитация в продължение на няколко седмици или месеци и виж как
126
върви. Пулсът ти трябва да се успокои естествено, докато правиш медитация съгласно инструкцията,
като използваш леко мантрата, за да отидеш в тишина на ума и тялото(сърцето ще се успокои също
така) – разгледай серията от уроци върху започването на медитацията, които започват с урок #13.
След като имаш стабилна рутина от медитация, която правиш от няколко седмици(или месеци),
тогава можеш да помислиш за това да седиш с кръстосани крака. Тогава, когато това стане лесно,
можеш да добавиш спинално дишане. Стъпка по стъпка, нали разбираш. Рим не е бил посторен за
един ден. Когато достигнеш до това за няколко месеца, спиналното дишане също ще бъде лесно. Без
натиск или осъждане. Просто нагоре и надолу с дишането – това не е точна наука. Когато нервната
система започне да се чисти лека по лека пътят ще стане много лесен и гладък. Не е нужна тежка
концентрация – интензивната концентрация е пречка пред естественото спинално дишане. Не е нужно
много усилие. Нищо не е нужно да се „чувства” в тялто, по никое време. Вниманието просто отива
леко нагоре и надолу заедно с дишането между челото и корена, нещо такова. Това не е монументална
задача. Ако отплуваме, ние просто лесно се връщаме към него- това е разгледано в уроците. По такъв
начин, стъпка по стъпка, можеш да преминеш през практиките. Ще отнеме месеци(най-малкото) за да
асимилираш всяка една от практиките, така, че ще ти отнеме дълго време за да навлезеш в цялото
нещо. То е тук за теб, но трябва да вървиш стъпка по стъпка, или може да стане бъркотия, като тази,
която преживяваш в момента. Енергийните преживявания не се критерий за измерване на успеха на
медитацията или пранаяма. В същност те обикновено са разсейване. И така, предлагам ти да забравиш
за енергийните преживявания за сега – те ще започнат да те разсейват доста скоро и тогава става
въпрос за това да ги пуснем да си отидат и да предпочетем практиките които правим. Истинската
мярка за правилната медитация и пранаяма е в това, как се чувстваме по време на ежедневието. Ако се
чувстваме освежени с повече вътрешна стабилност, енергия, креативност, това показва, че практиката
ни е правилна. Каквото и да се случи по време на седящите практики не се осъжда като добро или
лошо, заслужаващо си(достойно), или не заслужаващо си(недостойно). Ние просто следваме лесната
процедура и това е правилната практика. При медитация, когато осъзнаем, че сме се откъснали, ние
просто лесно се връщаме към мантрата. Така е и с всички други практики. Да се пребиваш през
практиките не се окуражава. Това не е фундаменталистка система на йога! Освен това е добре да се
обвържеш с една система от практики да я правиш ежедневно за известно време. Ако е добре, тогава
можеш да продължиш през целия си живот. Тогава копаем кладенеца си на едно място, вместо да
правим малки, непродуктивни дупки по цялото място. С един дълбок кладенец, ние със сигурност ще
намерим вода. По тази причина, се препоръчва използването на един вид медитация. Твоето
божестевно желание е много добро, и ще те отведе делеч. Порсто бъди търпелив и прави стъпките
една по една. Желая ти успех по избарния от теб път. Наслаждавай се!
В2: Благодаря, че отговори на моите въпроси. Ако съм разбрал напълно трябва първо да
практикувам да седя без да мърдам и да фиксирам ума си върху пранава или ОМ и да направя ума си
стабилен. След като мога да седя за периоди от време по този начин, ще съм готов за следващата
стъпки, които включват спинално дишане. „Яма(обуздаване), Нияма(съблудаване), асана(поза),
пранаяма(регулиране на дишането), пратияхара(отръпване от сетивата), дхарана(фиксиране на
вниманието) дхияна(медитация) и самадхи(съвършена концентрация) за осемте начина за постигане
на Йога”. Това казва Патанджали за Йога и аз откривам, че това което казваш не противоречи на това.
Умът ми ясно вижда това. Дори и в моят нормален живот аз съм сдържан, спокоен и приветлив. С
ъгълче от ума си постоянно наблюдавам какво правя като тих свидетел. Освен това съм много добър в
разбирането на емоциите и разбирането за какво става дума в Самскара и материалиния свят. Сякаш
гледам на него като през мъглива пелена. Аз осъзнавам отчетливо всичко и дори когато опитвам да
бъда в мислене без ум, аз изпадам в това състояние внезапно, тъй като дори не мисля за почето неща,
тъй като те принадлежат на метериалната природа. Не знам дали разбираш това, което ти пиша. През
цялото време съзерцавам Бог и все пак, тези материални връзки не ме напускат. Знам, време е да
погледна в себе си в по-голяма дълбочина и решението ще се появи пред мен. Благордрая за твоите
съвети. Чувствам се много по-добре, и ти каза неща, които исках да знам и да чуя. Сякаш Гуруто в мен
ми проговори и сега знам какво да правя. Надявам се, че ще имам достатъчно време през този живот
да да достигна … Ом Тат Сат
О2: Да, предложението е да се отнасяш леко, и да правиш стъпките една по една. Ом може би не е
най добрата мантра да използваш точно сега, тъй като тя може да разкъса нервната система, ако не е
направено необходимото очистване. В АЙП ние започваме с АЙЕМ като мантра, използваме я по
специфичен, лек начин, който е описан в уроците – без интензина концентрация. По-късно Ом се
127
инкорпорира в усилване на мантрата. Погледни в списъка с темите в уб сайта в рубираката „мантра” за
съответните уроци. Твоята вътрешна тишане е добра. Просто ти е нужно да намериш постоянна
рутина от практики и тогава върху нея можеш да градиш. Ако имаш още вътрешно неспокойствие
(бърз пулс), виж уроци #160 и #200 за обсъждане как да се справиш с високата чувствителност към
медитацията. Ние всички трябва да се научим да си самоопределяме темпото - как да регулираме
нашите практики в съответствие с нашите преживявания. Можеш да намериш много уроци по въпроса
за „самоопределяне на темпото” в списъка с темите. Да, твоето време е (дошло) и можеш да се
движиш бързо с добра ежедневна рутина от практики. Чест за мен е да си тук.

Урок 246
Интелигентност, отдаденост(бхакти) и гениалност / От Йогани / Mon Jan 10, 2005
В: Наистина ли е възможно да си повишим интелигентността чрез практикуване на йога? Каква е
техниката?
О. Има толкова много интелигентност, проявяваща се навсякъде в природата. В по-голямата си
част, тя е автоматична. Ние можем да видим сложни задачи да бъдат изпълнявани постоянно в
растителното царство и в животинското царство, без да споменаваме поддържането на нашите сложни
човешки тела. Интелигентността, присъща на всички неща, изглежда безкрайна, ограничена
единствено от способността на растенията и живите създания да я проявяват. Някои казват, че земята
сама по себе си е жива и проникната от интелигентност.
Ако тръгнем от гледна точка на това, че интелигентността е иманентно присъща на всяко живо
същество, тогава отговорът на твоя въпрос е лесен. Йога отваря нашата нервна система за това, което
лежи вътре в нас. Тук в уроците ние я наричаме вътрешна тишина, чисто блажено съзнание,
свидетелят и по много други начини. Може да бъде наречена вродена интелигентност също – нещото,
което движи целия живот. Така, че може ли йога да увеличи интелигентността? Теоретично изглежда,
че може. Не само това, практически изглежда това се случва. През годините многобройни изследвания
върху медитацията доказват нарастване на коефициента на интелигентност. Организацията за
трансцендентална медитация извърши много работа в този вид изследвания. Виж http://www.tm.org/,
където има много статии за това как медитацията подобрява качеството на живота.
Но интелигентността е много повече от едно просто повишаване на коефициента за
интелигентност. Интелигентността е навсякъде и във всеки. Но какво от това, ако не се прилага за
полезна цел? Интелигентността, неприложена за полезна цел, се редуцира до нивото на номера на
дребно – рецитиране на телефонния указател по памет или способност да броиш картите в игра на
покер. Ние сме направени да постигнем много повече от това. Това, което е нужно, е желание -
концентрирано желание, а това също е в областта на йога. Без помощта на висш идеал и
концентрирано желание /бхакти/ водещо ни в ежедневно практикуване на ефективни методи йога, ние
няма да стигнем далеч, не по-далеч от дребните трикове. Така че първо идва желанието за по-
възвишена цел. Тогава ние можем да имаме всичко – вродената интелигентност вътре в нас и
плодовете на отдадеността /бхакти/, комбинирани с интелигентността – това е гениалността. Чрез
отдаването на нашата висша цел, ние отиваме на ново ниво, което е отвъд необработената
интелигентност.
Томас Едисон е казал “Геният е 1% вдъхновение и 99% здраво бачкане(потене)”.
Това значи, че геният е непреклонно ни отдаване на нашия идеал, а не толкова вродената ни
интелигентност. Геният е нещо повече от коефициент за интелигентност. Той е постоянно отдаване на
нашия върховен идеал. Аз мисля, че малко от нас очакват да бъдат в състояние да напишат лесно и
бързо симфонии както Моцарт е правел. Или сами да достигнат следващото ниво на физиката, като
Айнщайн. Всеки от нас има вътре в себе си способността да бъде гений в нещо – нещо, което резонира
дълбоко в нас. Ние всички имаме дар за споделяне и ако се му се предадем, ние можем да го
направим. Нашето усилие може би няма да бъде забелязано и аплодирано от големия свят. То няма
непременно да бъде излъчено(да влезе) във вечерните новини. Но то със сигурност ще бъде видяно от
тези, които обичаме и ще бъде от голяма полза за всеки на тази земя. Любовта, култивирана до нейния
апогей чрез ежедневните йога практики и вплетена в ежедневния живот, е гениалността. Много особен
вид гений. Това е геният на просветлението – геният на Бог - чиста интелигентност, открито споделена
като преливаща любов. Това е наше, стига да го искаме.
Знаете ли, смешно нещо ми се случи преди няколко седмици. Отворих бисквитки с късметчета на
вечеря една нощ и те ме трогнаха до сълзи. Ето какво пишеше там:
128
 “Интелигентният прави, каквото може. Геният прави каквото трябва.”
Защо една проста фраза като тази ме разплака? Може би тя докосна някой нерв. Очевидно
интелигентността сама по себе си не е предпоставка да открием щастието в този свет. Да бъдеш
отдаден на висок идеал е предпоставката. Това е целта на йога – да ни отвори и направи достъпни за
висшата цел вътре в нас – да ни помогне да направим това, което трябва. Така йога прави много
повече от просто покачване на интелигентността. Тя култивира гениалност в нас – интелигентност,
приложена към нашата най-висока цел - екстатично блаженство и океан от божествена любов. С
методите на медитацията, пранаямата и другите практики в тези уроци, ние можем да направим
пътуването. Благодаря за твоя вдъхновяващ въпрос. Може би твоята йога ще те отнесе отвъд
интелигентността – към гения. Наслаждавай се! Гуруто е в теб.
Бележка: Новата книга с авангардните йога практики и е-книга вече са готови. Виж редовно
обновяваната страница "Books" за информация и преки линкове.

Урок 247
Гадене / От Йогани / Дата: Wed Jan 12, 2005 0:18pm
В: Практикувам от два месеца и съм в стадия да добавя Мулабандха и Самбхави към спиналното
си дишане. През последната седмица забелязах леко чувство за гадене по време на медитация и в
някои от случаите това чувство продължаваше и след медитация? Това нормално ли е? Или правя
нещо погрешно?
О: Усещането за гадене по време или след медитация са редки, но се случват по някога.
Обикновено преминават след няколко сесии. Ако не премине, намали малко времето за медитация,
докато се възвърне комфорта. След като си открил стабилност, можеш бавно и постепенно да
увеличаваш, както е нужно. Това е едно просто приложение на самоопределяне на темпото. Разбира се
може и да е микроб в твоето тяло, в който случай ще отмине когато твоята имунна система се справи с
него. Процедурата в седящите парктики ще бъде същата. Ние не насилваме нашите практики, когато
има ексцесивен дискомфорт. Желая ти успех по избрания от теб духовен път. Гуруто е в теб.

Урок 248
Култура, самадхи и сняг / От: Yogani / Йогани / Дата: Wed Jan 12, 2005 1:06pm
В. На фона на всичко Авангардните йога практики изглеждат много простичък метод за достигане
на най-високите цели на човешкото съществуване. В такъв случай аз се чудя защо индийските
мъдреци са се задълбали в толкова много езотерични практики, тантра процедури, янтри, ритуали и
т.н. Освен това аз четох Раджа йога от Свами Вивекананда, където той цитира Патанджали, който
посочва много нива на Самадхи и говори за Пракритилайас(садхаки, които не достигат най-висшата
самадхи). Би ли могъл да осветлиш върху тези две неща?
О: Много добър въпрос. Благодаря ти. Аз мисля, че допълненията са резултат от културните
фактори и човешката склонност да създава традиции. Не че тези неща са лоши. Само дето е нужна
допълнителна способност за виждане, за да се разграничи какво ще има значение за практиките и
какво няма да има. Това е цялата идея зад авангардните йога практики – да се придържаме към най-
простите и най-мощни методи, така че те да направят нещо, което да подпомогне духовната
трансформация в човешката нервна система. Очевидно е, че ние постигаме нещо, както показват
отзивите на практикуващите по целия свят. Аз съм много щастлив, че намерих ентусиасти
съмишленици и е очевидно, че поддържането на практиките прости и ефикасни работи!
Всеобхватното събуждане на съзнанието носи повече яснота в ежедневието, така, че ние сме
изключително задължени на труда, който са положили много велики мъдреци, споделили практически
детайли от своя опит в йога през вековете.
Друго нещо, което традициите често правят е, че разделят на знанието на парченца, които
превръщат в “изключителна собственост” на своята традиционна школа и след това изразходват
огромна енергия ревностно да съхранят и запазят това парченце от цялото, за сметка на всичко
останало. Това води до разпокъсано, вкаменено знание с малко възможности за приспособяване и
интегриране(на знанието), съобразно променящите се времена. Науката от друга страна постоянно се
стреми към адекватно и пълноценно знание за възможно най-ефикасно практическо приложение.
Традиционните школи по йога са отдадени на това все още да си съперничат една на друга, но няма да
е в техен интерес да усложняват или разпокъсват знанието, както правеха в миналото. Аз вярвам, че
ние започваме революция в йога, което ще принуди традиционните школи да обединят знанието,
129
вместо да го разпокъсват. В новото време традиционните школи ще оцелеят само, ако направят
промени, основани на растящите духовни стремления на хората, чрез рафиниране и оптимизиране на
наученото преди, вместо да задълбочават усложняването и изолирането на парченца от йогическото
знание. Приоритет на Авангардните йога практики е този важен завой – един от първите изстрели в
новата научна революция в йога.
Относно степените на самадхи, които знаеш, ескимосите имат много думи за снега. Защо? Защото
те виждат толкова много сняг и имат много степени да го изразят. Дали тези различни думи за снега
означават нещо за един хаваец? Не много – не и докато хаваецът не дойде и не поживее малко с
ескимосите. Тогава думите за снега придобиват смисъл. Самадхи е като това. Когато то стане
ежедневно преживяване, разговорът за различните степени на самадхи придобива смисъл. Дотогава да
се изучава всичко това, е едно теоретично академично упражнение. Допринася ли това за
просветлението? Всъщност не. Е добре – може би то ще мотивира някого да практикува. Това е
истинската стойност на интелектуалното знание – неговата способност да вдъхнови за реално
действие!
И след като казах това, има солидни традиционни школи, които са убедени, че определянето на
нивата на самадхи е единственият практически начин да се реши кой вид медитация да се прави. За
тях това е много важно и то трябва да бъде уважавано. В авангардните йога практики ние използваме
един стил на медитация, който покрива пълния обхват на ума от повърхността до тихите му дълбини,
така че не е необходимо да се направят всички разграничения в самадхи, за да бъде ефективно
практикуването. Те са “под капака”, когато ние караме колата на нашата нервна система напред, с
лесни за употреба медитационни лостове. То е също като чакрите, които дискутирахме като
съществуващи “под капака” по-рано в урок #47. Когато ние имаме проста, ефикасна практика,
прекаленото задълбаване, може да навреди.
Така че в Авангардните йога практики ние се въздържаме да се отдалечаваме твърде по всички
тези съблазнителни отклонения, били те интелектуални вкусотийки или изкусителни преживявания.
Ние се интересуваме от потъването във вътрешната тишина в медитацията. Тогава ние култивираме
тишината в динамична проява навсякъде в нашата нервна система с пранаяма, самяма и много други
методи, докато накрая ние видим нашия вътрешен Аз, нашата вътрешна тишина като същност на
всичко. Тогава ние можем да оценим всички преживявания, като проява на нашата вътрешна тишина.
И тогава ние ще можем да разберем всички тези думи за самадхи и вероятно да измислим няколко
собствени, защото ние ще живеем в него всеки ден. Много по-добре е да култивираме нашата нервна
система да живее в самадхи, отколкото да интелектуализираме за него толкова много. Това е подходът
на авангардните йога практики.
Пракртилайас са йоги и йогини, които са обръкани от преживяванията(които имат поради
практикуването на йога) и не завършат пътуването си в този живот, затова то продължава другаде.
Плодовете на йога не са загубени. Доказателство за това е, че виждаме хора родени с различни нива
на духовни постижения или обратно, с липсата им. Важното е да правим това, което можем днес, за да
напреднем по нашия собствен път към просветлението. Когато пристигнем, ще бъде в този живот или
някъде другаде по-напред по пътя. Всичко, което знаем е, че ние можем много да ускорим нашия
прогрес тук и сега. И това трябва да бъде направено по такъв начин, че да носи удоволствие.
Пътуването може и трябва да притежава аромата на предназначението си – всепроникващ покой и
събуждащо(надигащо) се екстатичното блаженство. Иначе защо да си правим труда?

Урок 255
Всеки може да преподава йога / От Йогани / Дата: Sun Feb 13, 2005 2:48pm
В: Мога ясно да кажа, че твоята книга/обсъждания са едниственото, най-информативното, на-
йполезно, съдържащи точен съвети нещо, което съм срещал през целия си живот! Ти просто добави
измерение(петото измерение!) към моята духовна практика като ме окуражи да възстановя два пъти
дневно медитация. Преди това, когато практикувах медитация, аз някак отивах не твърде далеч, не по-
далеч от алафа релаксация (ишещия има предвид вероятно алфа, бета, тета и делта вълните на мозъчна
активност, които се записват с помощта на електроенцефалограф). Но ти ме научи КАКВО е
медитация! Винаги ще ти бъда задължен за този много специален подарък, който ми даде.Бих искал да
мога да поръчам поне 5-10 или повече книги, за да ги поставя на масата в моята стая за преподаване на
йога, за да разглася (за съществуването на тази книга). Предполагам, че ще почакам, докато генерирам
доходи, когато ще започна да събирам студенти, което е процес, който задвижвам в момента.
130
 О: Приятно ми е да чуя, че намираш уроците за добро нещо. Що се отнася до ученето на други, ако
искаш да отпечатиш копия от уеб уроците и да ги раздаваш, прави го спокойно. Помни също така, че
има и е-книга, която е достъпна за сваляне от всякъде. В нея е разрешено неограничено принтиране и
има с 20% повече материал, отколкото в он-лайн уроците. И така, ако физическата книга не е достъпна
по икономически съображения там където си ти, тогава, имаш тези други възможности. Просто
разгласи за АЙП. Знаеш ли, още не е разработено в уроците, но аз мисля, че темата за това, че всеки е
в състояние да преподава йога от неговото ниво на преживяване, с използването на АЙП като
помагало, ще бъде обсъждана скоро. Така е, нали разбираш. Всеки който се е заземил в дълбоката
медитация, спиналното дишане и др, до каквото и ниво да е стигнал, може да предаде това
преживяване на другите - уроците са достатъчно специфични така, че всеки да може да използва
пряката опитност в тях и да ги обсъжда като използва съответните уроци като помагало и стимул.
Така, че прави това до степента до която се чувстваш комфортно вътре в своята собствена вътрешна
тишина. Нали разбираш, учителят винаги научава най-много…През годините, от така наречените
гуру(вци) винаги е имало изразяване на резерви относно възможните опасности, хора да преподават
йога отвъд тяхното ниво на постижения. Наистина, това е опасност, която съществува при всеки
учител, дори и най-напредналите, които са изразявали тази загриженост. Да се задържат другите
поради тази грижа, обаче е глупаво. Да имаш титлата или сертификат не гарантирачу преподаваш
пълно и интегрирано учение. Най-често такива акредитиви имат сектантски произход, което разбира
се е по-добре отколкото изобщо да няма учения. Това, от което наистина се нуждаем, е много повече
хора, израстващи независимо във вътрешна тишина и божествен екстаз, идващ отвътре, и споделянето
им с ежедневието по всички възможни начини, които са подходящи за ситуацията и културата. Така,
като се движим напред в тази нова ера, ученията ще дойдат(идват) отвътре. Ако ние споделяме
прагматично интегрирано знание, основано на личния ни опит, преживяванията, които се случват
вътре в нас, то тогава това ще е достатъчна титла и сертификат за да учим другите. Ако ние посотянно
се завръщаме към фундаменталните принции и практики вградени/вродени в човешката нервна
система, как бихме могли да сгрешим? Това е причината поради която АЙП писанията се дават
/изваждат. Не за да се създадат последователи, движение или организация. Нито пък за да остане
монолитно писание. А за да бъде ресурс, който може да бъде вплетен в ежедневните съображения
/обмисляния на духовната трансформация по много начини – пробен камък на истината, който може
да помогне на всеки да стане сигнален огън за себе си и за много други. Учението в АЙП не идва от
някоя специфична линия. То идва от широко(и често древно) мултинационално знание на
човечеството. И най-важното, от верифицирането на практиките чрез лична опитност в човешката
нервна система. Моето желание е АЙП писанията да достигнат до общественото съзнание. Книгата
започна с бавен старт, и се надявам, че ще можем да я направим все по-видима с напредването на
времето. За щастие това, което е в книгата има дълъг период на годност и няма да се развали. С
времето, знанието ще достигне своето правилно място в общата схема на събуждащата се йога по
света. В тишината, аз чувствам, че тя е на върха, тъй като полето на йога кристализира за да стане
основано на индивидуална себедостатъчност в процеса на човешката духовна тарнсформация. В
степента в която просветлението се случва в света през вековете, то винаги се основавало на
индивидуална себедостатъчност.
Тези дни, духовната трансформация се събужда в милиони. Това е нещо ново, ускоряващо се през
последниия век, съживяването на йога е глобален феномен. В тази ситуация, дори и малко от
правилната информация ще се окаже полезна. Индивидуалното желание/бхакти и ежедневните
практики ще се погрижат за останалото.
И така, прави това, което твоята вътрешна тишина те движи да правиш в практиките и в
преподаването. Не мога да искам нито повече, нито по-малко. И на всяка цена се забавлявай!
Гуруто е в теб.

Урок 256
Йога за нашите деца / От: Yogani / Йогани / Дата: Wed Feb 16, 2005
В: Нуждая се от пояснение свързано с споделянето на упражненията по медитация с по-младите
членове на моето семейство. Би ли ми казал дали има някаква минимална възраст за започване на тези
упражнения? Макар децата може би да не разбират целта чувствам, че бих им помогнал да научат и
реагират по-добре на различните ситуации в живота. Има ли конкретни/специални упражнения, които
можем да ги учим и такива, които не трябва да ги учим, или трябва да чакаме да пораснат (до около
131
20) преди да ми предложим някоя от тези практики?
О: чудесно е че искаш да споделиш медитацията с твоите деца. Може да има големи ползи. Ето тук
един обзор, който разглежда на пълния обхват на йога във връзка с възрастта: Леката "АЙЕМ"
медитация може да бъде практикувана при достигане на възраст 12-13. Предложението е да се започне
с максимум 10 минути за сядане два пъти дневно. Ако има нежелан резултат, твърде много
прочистване, тогава -- по-малко време или да не се медитира въобще още една-две години, и тогава да
се опита отново. Случването на твърде много прочистване обикновено се разпознава като
раздразнителност и/или потиснатост(униние) в ежедневието. Разбира се, при тийнейджърите и когато
започната да текат новите хормони, това може да се случва така или иначе. Ежедневната медитация в
правилната доза може да бъде от помощ.
Забележка: Ексцесивно(прекалено) прочистване може да се случи, ако нервната система е
твърде чувствителна, това показва висока духовна чувствителност -- хубаво нещо, но с него трябва
да се отнасяме внимателно като използваме принципите на "само-определяне на темпото"
разгледани в уроците. Такава екстремална/крайна чувствителност е рядка, но се случва, и за това
трябва да внимаваме. Виж уроци #160 и #200 за пример за екстремална чувствителност и
използването на само-определянето на темпото за да се справим с нея.
След като се достигне възраст от 18 години, времето за медитация може да се започне с леко
увеличаване на времето за медитация с по 5 минути на всеки няколко месеца до 20 минути, в
съответствие с комфорта. По това време, младият практикуващ ще има вече установен интерес или
няма да има интерес, в зависимост от индивидуалната карма и желания. Не насилвай медитацията. на
този стадий, вътрешното състояние на младия практикуващ ще определя много повече пътя,
отколкото това, което родителя може да предложи. Много деца ще спрат да медитират по различни
причини. Но семето е посято. Останалото ще зависи от индивидуалното желание във връзка с потока
на природата и карма. Това важи за всички нас, нали? Добрата новина е, че духовния прилив се
надига/събужда навсякъде. Всички стават все по-настроени към тяхната вътрешна трансформация. И
така, всички семена, които са посяти тези дни ще покълнат и ще растат до пълен цъфтеж -- ако не тук
и сега, тогава някъде по блещукация път на този живот, или възможно в следващия. Дарът ни няма да
бъде изгубен.
Лека нади шодхана пранаяма(алтернативно дишане през ноздрите) може да се използва при
тийнейджърите преди медитация за около 5 минути. Това е широко известна практика, която може да
бъде научена почти навсякъде - разглежда се и в АЙП книгата също така. Нади шодхана може също да
бъде използвана в кратки сесии и при деца в пред-пубертетна възраст (без медитация), ако емоциите
се нуждаят от малко успокояващо въздействие. Алтернативното дишане през ноздрите за 5-10 минути
по няколко пъти на ден е добро за тази цел.
На 18 годишна възраст нади шодахана може да бъде заместена със спинално дишане, като леко и
бавно се увеличава времето, доколкото е подходящо, както се обсъжда в уроците. Методите свързани
с авангардната праняма (включващи спиналното дишане, кумбхака, мудрите, бандхите, помпата с
брадичката, синалната бастрика и т.н.) служат за разширяване на сексуалната функция нагоре към по-
висши прояви в нервната система, и заради това техниките освен леката медитация и леката нади
шодхана не трябва да бъдат използвани, докато не премине пубертета. Духовната трансформация в
нервната система, разширяването на невро-биологичното функциониране, за да прояви божествения
екстаз, е като втори пубертет в много отношения. Един пубертет е достатъчен! За някои,
предприемането на пълния спектър от практики може да е най-добре да се остави за възраст доста
след 18 години. За други по-рано може да е по-добре. Всеки е различен и трябва да преценяваш
внимателно като правиш предложения за това. След като спиналното дишане и медитацията са
прогресивни и стабилни, тогава стъпка, по стъпка може да се започне отиването през пълния спектър
от практики в съответствие с желанието (бхакти) и капацитета(само-определяне на темпото). Това,
разбира се, е стадия на зрелостта. Леки асани могат да се започнат във всяка възраст, като се използва
здравия разум във всяка възраст. След като се започнат седящите практики/медитацията, тогава
асаните могат да бъдат правени преди тях. Асаните могат да бъдат научени почти на всякъде тези дни,
като класовете за деца са доста чести. В АЙП книгата е включен "начален набор от асани".
Що се отнася до по-малките деца, споделянето на нашата събуждаща се тишина във формата на
преливащо любовно служене е идеалната йога за тях. Те ще имат голяма полза и ще бъдат готови за
практиките, когато дойде времето, в съответствие с техните наклонности. Очевидно, ние не можем да
диктуваме какви ще бъдат наклонностите на другите - дори на собствените си деца. Всеки трябва да
132
направи собственото си пътешествие. Ние можем да помогнем много, но не межм да го направим
вместо тях. Запомни, че тяхната вътрешна тишина е нещото, което в края на краищата ще определи
техния път повече от което и да друго нещо. Едно е сигурно. Колкото повече напредваме в нашите
практики, толкова по-добре ще бъде за тези които обичаме. Така можем да стимулираме вътрешната
тишина във всички. Желая ти и на семейство ти успех по избраните от вас пътища. Гуруто е в теб.

Урок 258
Божествен екстаз – това ли е всичко? / От Йогани / Дата: Mon Mar 21, 2005
В: Трябва да бъда честна с теб. Моля те не смятай за неуважителeн вопъла ми на разочарование!
Следвам твоите инструкции и постигнах запалване. Наистина чувствам вълните от екстаз, които
обеща, подобно на цялотелесен оргазъм. Моят въпрос е: Защо това е добре? Как това ме прави по-
способна да възприемам и да прониквам в същността на нещата, по-осъзнаваща във всеки един
момент, по креативна в моето изкуство, по-достъпна за моите приятели и любими и по- емпатична към
другите? Успях да постигна върховни преживявания без наркотици .. хубав трик! И трябва да призная,
че е много по-изтънчено "гъделичкане" отколкото който и да е наркотик. Но аз не се чувствам наясно
в момента, чувствам се като някой който смуче лула с опиум, омаян от мечтателно еротични вълни.
Няма съмнение, приятно е, но мастурбацията се чувства поне също толкова добре, а аз не живея с ръка
върху моята йони постоянно (24/7)! Чета страница след страница от твоите обещания за разбиващи
вълни от екстаз така, че предполагам, че не трябва да бъда изненадана, ако в края на дъгата няма нищо
друго освен разбиващи вълни от екстаз. Моите центрове на желанията(които се опитвам да подчиня с
години практикуване) не искат нищо повече освен този гъдел, но моят дълбок аз търпеливо чака тези
разсейващи вълни на висококласна разредена майя, да отминат така, че да може да продължи да
следва пътя си с трезва яснота. Имала съм мимолетни преживявания на сливане с всичкото тук и
там(от време на време) в живота си. Преживяването е велико и е много по-дълбоко от простото
блаженство, което в сравнение с него е само едни момент на върховно преживяване. Не искам
върховни моменти, искам да бъда като студена скала и свръх-осъзната в конкретния момент. Като
работя върху себе си и унищожавам егото, гнева и т.н. Няма състрадание в това! Моля те кажи ми, че
това не е нещото, което великите йоги правят в пещерите - не смучат космически лули с опиум и се
наслаждават на гъдела!
О: Благодаря, че писа и сподели. Това е страхотен въпрос, въпрос, който всички сериозни йоги и
йогини си задават, когато екстазът започне да тече изобилно. Божественият екстаз е само едната
половина от уравнението на просветлението. В зависимост от гледната точка, може да се разглежда
като по-голямата или по-малката част. Другата половина е вътрешната тишина, която се култивира
главно чрез дълбока медитация и самяма. Божествения екстаз се култивира главно чрез пранаяма,
кумбхака, мудри, бандхи, асани и тантрически сексуални методи. Накрая, вътрешната тишина и
екстазът се сливат за да създадат просветление, което не е интровертирано наркоманно състояние. По-
скоро, то е един преливащ в околната среда покой, стабилност и божествена любов. Ние се
превръщаме в канал през който те протичат з заобикалящата ни среда. Великият йог от 19-ти век
Лахири Махасая е описал процеса на просветлението като "сливане на празнотата с еуфорията". Това е
процес на сливането на вътрешната тишина и екстаза.
И така, на този стадий, трябва да си сигурна, че твоето екстатично "пристрастяване" не нарушава
твоята дълбока медитация и самяма. Също така, ангажирането със света в съответствие с твоята
тенденция да помагаш на другите е добра. Всичко това ще подпомогне еволюцията на твоето
екстатично състояние в по-висши прояви. Ако чувстваш, че излизаш от равновесие/баланс в твоите
практики, тогава облекчи практиките, които продуцират екстаз и предпочети дълбоката медитация за
известно време, докато можеш да доведеш практиките си в баланс. Това е "самоопределяне на
темпото", което без съмнение си видяла да се обсъжда постоянно в уроците. Да бъдеш отнесена с
екстатичните състояния е един от сигналите да започнеш да прилагаш самоопределянето на темпото.
Некомфортните енергийни ексцеси са друг сигнал. Ти сякаш си в първата категория. На невро-
биологично ниво екстазът е вътрешната енергия, която прекосява неврологичните запушвания.
Всъщност, екстазът е приятна/удоволствена версия на събуждането на кундалини, за разлика с
неприятната версия, която е твърде много енергия, преминаваща през твърде много запушвания.
Трябва също така да се отбележи, че божествения екстаз е прогресивен, води към все по висши
състояния и накрая до просветлението когато стане сливането с вътрешната тишина. Това е сливането
описано в метафорите на религиите -- шива и шакти, бог-отец/баща и свети дух, ин и ян и т.н. С добра
133
йогическа практика, всичко се придвижва напред и с времето ние отиваме отвъд подобното на
пристрастяване към опиум състояние, като това, което ти описваш. Описания на това пътешествие
могат лесно да бъдат намерени в духовната литература. Например, Виж Евангелието на Рамакришна,
и писанията на Йоан Кръстител (St. John of the Cross) Света Тереза Авилска, Свети Франциск От
Асизи, Руми и в "Екстатичните изповеди" на Мартин Бубер, която съдържа много писмени описания
на божествения екстаз, западни, източни, като се връща назад във вековете. Във всичките има същия
въпрос, който ти постави тук, и всеки един има своя начин да се справя с него. Общата нишка, която
ще намериш в живота на екстатичните мистици е тяхната интензивна отдаденост на техния избран
идеал(бхакти), който е съдействувал много за техните екстатични състояния и им е позволил да бъдат
изложени на плодовете на просветлението. Предизвиканите от наркотици и секс състояния са
краткотрайни и са предимно дегенеративни (израждащи?). Ако използваш йогическите методи,
получениия като резултат от тях екстаз ще бъде нещо много различво -- продължителен и
регенериращ(възраждащ). И, както казах, ако екстатичните състояния са балансирани с дълбока
медитация, сигурният път към просветлението е на хоризонта.
Итака, има нещо още освен божествения екстаз. Просто продължи да вървиш и ще откриеш, че
цялото нещо се рафинира и разширява. Ще имиш трезвостта която търсиш и (ще разбереш) същността
на цялото творение също така, което е непоклатима вътрешна тишина, екстатично блаженство и
преливаща божествена любов. Желая ти успех по избрания от теб духовен път. Наслаждавай се!
Гуруто е в теб.

Урок 259
Страх и Просветление / От Йогани / Дата: Tue Apr 5, 2005 11:58am
В: Имам хронична постоянна тревжност, страх и негативни мисли. Правя много медитации, чи гун
и йога. Всички те ми помагат да нямаля това, но не съм в състояние да се отърва напълно. Опитвам
медитацията, която ти предлагаш. Има ли техники в списъка с твоите уроци, които са по-полезни от
другите за облекчаване на това състояние? Предполагам, че медитацията има ключова роля. Много
духовни практики предлагат постояно припомняне, да бъдеш в настоящето, поставяне на съзнанието в
определена част на тялото, дишане с корема и други, които да се изпълняват непрекъснато в
денонощието. Има ли някаква подобна практика в АЙП уроците, която да опитваме да правим
постоянно.
О: Култивирането на вътрешната тишина ще намали тенденцията ти да бъдеш управляван от
страха. Така, че направилния път си с дълбоката медитация, но решението не идва за една нощ. Нужно
е постоянство във времето. Постепенното добавяне на допълнителни практики от уроците
(следващото е спинално дишане пранаяма) ще помогне да се задълбочи потока на чисто блажено
съзнание в нашата нервна система и прогресивно намалява хватката на страха. Идеята не е да се
премахне страха. По-скоро, ние би трябвало систематично да придвижим нашият център на
осъзнаване отвъд него.
Какво е страх все пак? Той е продукт на дълбоко вкоренено възприятие, че ние ще загубим нещо --
собственост, здраве, живот. Можем ли изобщо да се избавим от страха? Не, не мисля така. Това е
биологична функция, която в действителност си има цел -- кара ни да действуваме по начини, които са
в интерес на нашето самосъхранение. Страхът е един от начините природата да съхрани вида. Ако не
можем да се отървем от страха, то, какъв би бил най-добрия начин да се отнасяме към него? Начинът е
да култивираме нашата способност да живеем отвъд него в чистото блажено съзнание. Тогава можем
да използваме страха по един рационален начин. Когато камионът се е засилил да връхлети върху нас,
ние се отстраняваме от пътя му, нали? Нещо такова. Ще седим ли като кършим ръце когато идва
време за плащане на сметките и че нямаме достатъчно пари? Не и ако сме установени в нашата
вътрешна тишина. Ще чувстваме страх, но ще действуваме по-рационално, за да намерим решение за
нашите предизвикателства. Така страхът ще бъде гласът, който казва: "По-добре направи нещо по
въпроса". Например, Страхувам се АЙП да не изчезнат от мрежата поради злополука. Какво да
направя? Търся пътища да им направя резервно копие(back up). Това е рационално използване на
страха, нали?
Ирационалния страх е продукт на нервна система, която е изведена от равновесие. Можем да
бъдем родени с нея, или да я култивираме с поведението си през този живот. Често пъти е и двете --
едното води до другото в цикъл от причини и следствия -- поведенията се пренасят от живот в живот.
Йога може да наруши цикъла. Всъщност, страхът, както и всяка емоция, може да бъде превърнат в
134
чиста бхакти. Страхът може да стане голям приятел в духовния път. Ние можем да модифицираме
нашият отговор така, че колкото повече страх имаме, толкова повече бихме искали да действуваме за
да се придвижим по посока към просветлението. Това е най-висшето използване на страха. Виж урок
#67 за повече върху метода на бхакти. Беше казано, че героят е страхливец който се е научил да
използва страхът си за да го вдъхнови за велики дела. И така, като всички други и ти имаш тази
огромна емоционална енергия, която може да бъде превърната във велики неща -- дори в
просветление. Ти правиш това сега с твоите практики, нали? Твоят страх те води към много висш път.
Що се отнася до правенето на практики по цял ден, спомняне е др. в АЙП ние търсим баланс
между седящите практики и нормалната ежедневна активност. Това ни позволява дълбоко сливане с
чистото блажено съзнание и събуждането на екстатичната проводимост в нашите седящи практики и
след това отиваме с тях навън в нашето ежедневие в духа да правим добро в света, Без значение каква
ни е работата или положението в живота. с вътрешна тишина култивирана сутринта, ние няма нужда
да мислим за нея цял ден за да я интегрираме в нашата нервна система. Ние просто отиваме и сме
активни. Това е достатъчно добре.
Спомнянето е нещо, което ще се появи естествено, когато нашето възприемане постепенно с
промени с времето. В подхода на АЙП, спомнянето/припомнянето е повече резултат, а не причина.
Това е преживяване, което се събужда естествено в нашия живот с правене на ежедневни седящи
практики и след това отиване в света и пребиваване в него без претенции за едно или друго нещо. Ние
просто отиваме в тишина, след това я изоставяме, излизаме и действуваме съгласно желанията на
сърцето си. Това е всичко. Останалто е автоматично. Нервната система ще бъде променена
драматично с времето от този цикъл на влизане и излизане. Ако искаме да правим повече, най-доброто
нещо е да работим за изграждането на (навика за )два пъти дневно седящи практики, с изполването на
принципите за самоопределяне на темпото. Тогава нервната ни система ще бъде заредена с повече и
повече вътрешна тишина и екстатично блаженство, и ние ще интегрираме тези качества в нашите
нормални ежедневни активности. Нашата активност ще се превърне в
богослужене/обожествяване/боготворене на божественото в и около нас. Това не е претрупана и
сложна практика, това е боготворене. Това е радостен, естествен изход от дълбокото култивиране на
божественото в нашите седящи практики всеки ден. Очевидно, ние всеки ден взимаме решения. С
времето, нашите решения стават оцветени от вътрешна устойчивост, екстатично блаженство и
надигаща се божествена любов. Дори нашите страхове стават оцветени от божественото и ние
действуваме по съответен начин. По този начин нещата се поменят. Така, че не се напъвай твърде с
твоите практики и се движи леко в ежедневния живот. Бъди толерантен към негативните си емоции.
Не се дръж със себе си твърде грубо. Просто нежно обърни своята емоционална енергия към
култивиране на твоите йога практики. Всичко ще бъде наред. Просто остани на курса с два пъти
дневно практики и останалото ще дойде по един естестевен начин. Желая ти успех в твоето
продължаващо духовно пътешествие. Наслаждавай се! Гуруто е в теб.

Урок 260
Разликата между просветление и съвършенство / От Йогани / Fri May 6, 2005
В: Появява се въпрос за "просветлението", а този конкретен въпрос намирам за доста интересен.
Преди няколко години бих казал, че някои гуру не са "просветлени" поради това, че те имат
предразсъдъци срещу другите касти. Но може би бъркам "просветлен" със "съвършен" и "винаги
прав". Новият ми подход е не да е приемам, че те не са просветлени, а по-скоро да се придържам към
разбирането, че те правят голяма грешка, обсъждат грешката, посочват я и оценяват нивото на
просветление отделно за хората, които биха искали да обсъждат такива гуру. Толкова много погрешни
неща произтичат от объркването на "просветлен" със "съвършен и винаги прав". Тази грешка има
въздействие върху начина по който виждаме просветлението, за това, какво търсим, когато търсим
просветлението, какви са нашите очаквания, как ние виждаме "гуру" и как се отнасяме към тях и
всичко, което върви в пакет с гуру, паднали гуру, култове и всичко това, което се случва през
годините.
О: Повдигаш ключов въпрос за начина по който разглеждаме нашите духовни учители. Въпросът
за просветлението/съвършенството е една от няколкото причини поради, който избрах да остана
анонимен не-гуру - за да насоча вниманието върху знанието за практиките, вместо върху канала по
който те идват. Разбира се, много известни учители(и известните личности по принцип) окуражават
очаквато, че те са съвършени. В човешката природа е да се прави това. Системата на гуру е блестящ
135
пример за това и в края на краищата се само-побеждава в тези модерни времена на свободен поток на
информацията, където много малко неща, могат да останат скрити за дълго време. Виждаме постоянно
несъвършенствата на "просветлените" гуру да бъдат излагани на показ. Това е разликата между
просветлението(в светлината) и съвършенството(винаги прав). Първото е реалност, второто е илюзия.
Има ли взаимовръзка между просветлението и правилността на визията(възгледите)? Абсолютно.
Но актът на съвършеното изразяване на божественото е процес, който може да включва погрешни
стъпки по пътя. Дори и ние да следваме светлината, може да не се движим по права линия. Дори и
светлината да е ярка, ние можем да пътуваме и да паднем, понякога тъкмо поради светлината.
(Рамакришна е бил известен с това, че е падал и се е наранявал докато е бил в своите екстатични
бленувания. Други гуру са правили много по-големи грешки, в някои случаи довели до ограничаване
на възможностите за духовен растеж на милиони хора.) Последователите му ще защитават
несъвършенствата на гуруто, като част от съвършен план, а тези, които са склонни да осъждат, ще
отидат в друга посока. Нито един от тях не е прав. В този земен живот, всичко е смес от светлина и
сянка. Признаването и разпознаването на този факт е ключът към ученето и поддържането на
ефективни йога практики в продължение на целия живот. Разбирането на това ни позволява да се
доближим близо до тези, които имат знание и духовна енергия, без да бъдем хванати в капана на
илюзията за тяхното съвършенство, което само би забавило нашия напредък. Тъкмо за това в АЙП
уроците се набляга на вътрешния гуру и разработването на себе-достатъчност в практиките. Когато
имаме това, ние постоянно намаляваме въздействието на илюзията върху нашите животи,
включително и илюзията за съвършенството на гуру. Просветлените гуру правят грешки. Докато
очакваме съвършенство от просветлените, преносът на знание от тях ще бъде забавен, а това не помага
на никого. Тук има божествен парадокс. Като признаваме земните несъвършенства на просветлените
ние можем да получим много от тях, тъй като ние нито ги защитаваме, нито биваме отблъснати от тях.
АЙП са пряк резултат от такова отношение към гуру. Твоята вътрешна мъдрост блести върху този, и
това е съвършенството. Гуруто е в теб.

Урок 261
Приливи на кундалини / От Йогани / Дата: Mon May 16, 2005 11:55 am
В: Наскоро попаднах на твоя АЙП сайт и откривам, че уроците са абсолютно страхотни.
Практикувам медитация от време на време за последните 22 години, но до скоро, никога не съм бил в
състояние да поддържам редовна практика. Но наскоро имах преживяване, което ме разтърси. Нуждая
се отчаяно от твоят съвет по въпроса преди да продължа нататък. Никога не съм имал забележителни
преживявания при медитация до преди няколко месеца. Медитирах като обикновено, когато внезапно
почувствах нещо да преминава през тялото ми и цялото ми тяло започна да вибрира сякаш бях закачен
за кабел с високо напрежение. Почувствах го по цялото си тяло и главно в главата. Сякаш някаква
мощна вибрация ме овладя. Бях в напълно в съзнание въпреки, че очите ми да бяха затворени.
Усещането беше подобно на усещането, че съм всмукан под обща анестезия. Клепачите ми започнаха
да трепкат лудо, дишането ми стана дълбоко и мъчително като ковашки мях и сърцето ми започна да
бие ускорено и да хлопа сякаш съм пробягал 15 мили. Кръвта ми се втурна през вените ми сякаш беше
промивка с интоксикиращи спиртове. Независимо от всичко това не бях уплашен и всъщност се
чувствах тотално жив и енергетизиран. В продължение на около седмица след това чувствах очите си
тежки и понякога пареха. Можеш ли да ми обясниш какво се случи с мен в този ден? Никога повече не
можах да получа това преживяване макар, че продължавам да чувствам тази вибрация много много
леко. Отчаяно искам да имам това усещане отново. От тогава писах на много учени хора, но никой не
ми отговори. Може би те чувстваха, че твърде e глупаво (преживяване) и под техните способности(да
ми отговарят). Можеш ли да ми помогнеш и да ме насочваш в бъдещите ми начинания в духовния
свят? Очаквам с много нетърпение отговор от теб.
О: Благодаря, че писа и сподели. Това, което си преживял е прилив на вълна на надигане на
кундалини. Това е една стъпка от твоето пътешествие към просветлението. Сетивните симптоми се
предизвикват от увеличената енергия, която преминава през запушванията в твоята нервна система.
Когато запушванията се разтворят и енергийния поток с балансира, контрастиращото преживяване ще
намали интензивността си. Това е нещо добро, тъй като ексцесивните потоци кундалини, които
протичат през запушванията, могат освен да са ободряващи и развеселяващи и да са изтощаващи и
разнебитващи(както ти самия вече си забелязал). Със здрави йога практики правени в продължение на
дълго време, преживяванията могат да бъдат управлявани и постепенно ще се рафинират така, че да
136
станат божествено-прекрасни. Но дори и това не е "Това". Крайната дестинация ще я откриеш да се
появява в ежедневния ти живот и връзките ти с другите хора, които се проникват от непоклатима
вътрешна тишина, екстатично блаженство и изливаща/преливаща божествена любов. Това е нашата
съдба. Това е пълното сливане на нашия вътрешен и външен живот.
Трябва да се отбележи, че драматичните напливи на кундалини, като този, което си преживял не са
предпоставка за събуждането на екстатичния аспект на вътрешния ни живот. Той(екстатичния аспект)
може да започне много тихо и да нараства с времето, докато нашата нервна система става по-
прочистена чрез ежедневните йога практики. Всъщност това е благоразумният път, който би било
добре всички да следват, дори и тези, които са имали драматични събуждания на кундалини. В АЙП
ние имаме специално име за този нежен, добре регулиран начин на нарастване на кундалини. Ние го
наричаме "екстатична проводимост". Това е същата енергия, която напредва по постоянен, естествен и
продължителен начин. Ние не винаги имаме избор по това как нашата кунадлини ще се манифестира
за първи път. В редки случаи, това може да създава проблеми за известно време след това. Въпрос на
кармични тенденции, които са в нас, които са свързани с вида практики, които сме правили наскоро и
в отдалеченото минало(предишните животи). В АЙП ние се стараем всичко да върви напред
гладко(без клатушкане), без да се налага да свиваме нуждата да стимулираме нашата духовна
еволюция. Това е постоянен, ориентиран към стабилността подход нацелен да ни даде най-добрата
възможност да завършим нашата духовна трансформация в този живот, дори като продължаваме да
живеем нормален живот в обществото. Дори и да не завършим пътешествието в този живот, ние
можем да направим огромен напредък, който ще ни донесе много радост. Ние също така изграждаме
навика за стабилен растеж в нашата фина нервна система така, че можем да продължим много по-
лесно следващия път. Нито едно положено усилие не се губи по пътя на йога. Има различни пътища, и
съм сигурен, че би искал да направиш пътешествието си колкото се може по бързо, с наслаждение и
безопасно, колкото е възможно. Важно е да се държат нещата в баланс, за да се поддържа движението
напред, без да бъдем отнасяни от енергийните преживявания заради тях самите. Практиките в АЙП са
нагласени да благоприятствуват/стимулират и управляват този процес. Спиналното дишане е особено
полезно за стимулиране и балансиране на вътрешните енергии. Това е втората практика в АЙП, след
дълбоката медитация. Ще видиш, че в уроците постоянно се връщаме към тази практика във връзка с
култивирането на вътрешните енергии по един балансиран начин. Дълбоката медитация и спиналното
дишане са най-съществените практики в АЙП. Допълнителните практики разглеждани в тези уроци
допълнително усилват резултати, които идват като последица от тези две.
Ако продължаваш да четеш уроците ще откриеш много материал, който има отношение към
твоите преживявания. Ако възникват въпроси, които не са разгледани, спокойно ми пиши. Но първо -
направи си проучването. Разгледай списъка с темите във уеб сайта за лесна справка върху много теми.
Може да разгледаш "кундалини" за повече аспекти на твоето преживяване. Изчети уроците поред от
началото до края, освен това. АЙП отворена, интегрирана система от практики е прогресия - развитие
стъпка по стъпка. По някаква причина, повечето учители от традиционните школи избягват
обсъждането на процеса на кундилини и преживяванията, като ги замитат под килима. Това е същото
като да не кажеш на децата за сексуалното възпроизводство, когато те наближават възрастта на
биологичната си зрялост. Кундалини е духовният еквивалент на сексуалното възпроизводство. Това е
същата енергия, която работи за по-широка цел в нашата нервна система. Това е духовното
възпроизводство вътре в нас! Надявам се АЙП уроците да дадат добра перспектива за ставащото с теб
и да ти дадат полезни практики, които да прилагаш, докато пътуваш по избрания от теб духовен път.
Практикувай разумно и се наслаждавай! Гуруто е в теб!

Урок 264
Астрална проекция (пътуване) / От Йогани / Дата: Sun Jun 5, 2005 7:20 am
В: Тази сутрин преди моята медитационна практика, седнах и слушах CD с водена медитация.
Събудих се рано и не можах да заспя отново. Обикновено правя спинално дишане и медитация. Бях
твърде уморен, за да се концентрирам адекватно, така че реших да опитам водената медитация, за да
си помогна да релаксирам с комфорт за известно време. Слушах внимателно и следвах
визуализациите. След около 30 минути, водената част свърши и започнаха около 30 минунти
енергетизиращи звуци. През този период отидох в нещо подобно на повърхностен сън. Тогава можех
да чувствам енергията да се натрупва вътре в мен в силен, бърз прилив. Отделих се от тялото си и
открих астралното си тяло будно в къщата на моите родители на около 1800 мили от тук. Цялото това
137
продължи може би две минути. След това се открих отново на стола си донякъде дезориентирана.
Станах от стола и отидох в моята стая за медитаиция и направих спиналното дишане, въртенето на
врата, огненото дишане и след това медитацията. Медитацията ми беше тиха и спокойна от началото
още. Екстатичната проводимост беше много силна. През целия ми череп се движеше чудесна енергия.
За съжаление, трябваше да ставам и да отивам на работа. Бих останала доста повече в това състояние
на медитация.
Моят въпрос е, тази астрална енергия същата ли е, която е нужна за самадхи? Такива
преживявания съм имала често. Това беше преди да започна рутинна сутришна садхана, която
започнах преди малко повече от 2 години. Ще оценя високо всички коментари върху това
преживяване.
О: Благодаря, че ми писа и сподели. Ако питаш дали енергията, свързана с астралната проекция е
същата, която е нужна за самадхи или дали е продпоставка за самадхи, отговорът е не. Такива
преживявания обаче се случват като резултат от самадхи, но не са предпоставка за самадхи. Те също
така могат да се случат и без самадхи и тъкмо за това мотивацията за постигане на сили(сидхи) заради
тях самите не се разглежда като нещо, което е в най-добрия интерес на духовния напредък. По
вероятно е да бъде разсейване. От друга страна, което се случва спонтанно на пътя(силите) ще си се
случва и ще бъде мъдро да го подминем и да се движим с нашите практики, както ти си направила.
Самадхи по оределение, е състоянието на вътрешна тишина, чисто блажено съзнание така, че не е
енергия само по себе си макар, че цялата енергия идва от него. Непроявеното става проявено -- това е
пътят на творението. При самяма, ние правим това систематично -- движим вътрешната тишина
навън в нашата нервна система и в околността. Това е начинът, по който от части се култивира
стадият на сливането(единството). Другата част е навлизането в служене на другите. Безкористното
служене е най-видимата проява на разширяването на чистото блажено съзнание до стадия на
единство/сливане в човека. Тогава чувството за "себе" обхваща всичко като преливаща божествена
любов. Астралната проекция, би-локацията(едновременното присъствие на две места) и силите са по
принцип нещо случайно в контекста на пътуването към просветлението. Те са способности, които са
естествено качество на по-висшите стадии на съзнанието. Те не са причина за духовната еволюция, а
са резултат/ефект (от нея). Интересното е, че това се разглежда в новия роман - "Тайните на Уйлдър",
който ще излезе през това лято, по начин подобен на това, което ти описа, само че с различна цел,
нужда от помощ на далечно място. Нуждата(служенето) е най-добрия начин за използване на силите,
като например спонтанната би-локализация. (Това) Ще става достатъчно естествено(за нас), с
превръщането на нашето съзнание в по-универсално и с възникването на нуждата. Такива естествени,
ориентирани към служене прояви на на силите са за добро, което е и най-добрият начин за тяхната
поява и развитие. Желая ти всички успех по твоя продължаващ духовен път. Наслаждавай се!
Гуруто е в теб.

Урок 266
Най-доброто от Индия / От Йогани / Дата: Sat Jun 18, 2005
В: Йога е възникнала в древна Индия. Добре известно е, че в Индия доминиращата религия е била
индуизма(той доминира и до днес). Що се отнася до индийската митология - всички мъдреци от
древното минало са били индуисти. Макар йога да се основава на широко мислене и златния пранцип -
не прави на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб, ние откриваме че индуизмът е
много жесток/твърд/груб в своето мислене - - окуражава системата на кастите, потискането на жените,
дори жертвоприношението на животни. Дори в индийската митология много мъдреци са били
провокирани и при най-малката обида и са проклинали хората до смърт.
Моят въпрос е, ако йогическите практики са възникнали в древна Индия защо ние не откриваме
примери на добри йоги? И ако голям брой йоги са съществували по това време, то тогава не би
трябвало да има място за гнусните правила на (х)индуизма, нали така? Най-голямата ирония се състои
в това, че що се отнася до (х)индуистките писания, златният период е бил в древните времена, а
съвременното наше общество е в най-лошия възможен период. Но именно в тези древни времена са
били създадени всичките уродливи неща, като например кастовата система.
Ако мислим исторически, много е трудно да се предположи, че едни и същи древни хора в Индия
са следвали йога и грубия (х)индуизъм. Няма в мен прекалена мъст срещу Индия или индуизма. Аз
самият/самата съм индиец/индийка, роден/а съм (х)индуистко семейство, но аз лично съм атеист/ка.
Ти не си историк, но как според теб се обяснява това?
138
 О: Разбира се, винаги религията е била смес от култура, политика и духовност, и по всяко време е
имало много просветлени същества - за болшинството от тях не сме чували никога. Ние всички знаем
малко свети хора, нали? Това не е въпрос на репутация. Простият акт на даването е същността на
божественото действие на земята. Поради това йога е много, даже и когато вътрешния свят на човека
се отваря за безкрая! В т.нар. "просветлени" времена(които без съмнение са идеализирани) е вървяла и
борба за оцеляване и винаги е имало притаени слепи предразсъдъци. Това, обаче няма нищо общо с
вродения потенциал за събуждане на човешката духовност освен, че тези запушвания, вложени в
нервната система водят до невежество и винаги са били пречки, които трябва да бъдат разтворени и
трансфромирани по посока на по-висша проява във всеки индивид. Нищо не се е променило и до днес,
с изключение на това, че сега имаме много по-добра комуникация, което ни дава предимство.
Религиозните институции винаги са използвали предаността на техните последователи за
погрешни начинания, което придава на религиите като цяло лоша морална история. Дори и да е така,
това не намалява по никакъв начин потенциала за човешката духовна трансформация, която
представлява поддаващо се на наблюдение преживяване във всеки един от нас, който положи усилия
да използва практическите методи за трансформация, които са били открити за първи път в древните
времена и преоткривани многократно след това. Нека приемем факта, че методите са дошли при нас от
религиите, или поне от основателите на религиите и най-сериозните практикуващи така, че тук има
нещо за събиране. Но трябва да се научим да разделяме житото на истинските практики от плявата на
слепия ритуал и погрешната догма.
От една страна областта на човешката духовна трансформация и организираните религии имат
важни допирни точки в нашите способности/възможности(за духовна трансформация) и особено в
практическите методи, от друга страна, поради политическите и културните елементи, те нямат почти
нищо друго общо по между си. Това е ключова точка.
Един мъдрец казал веднъж, че добре да си роден в религия, но не е добре да умреш в нея. В това
има смисъл. Ние всички се нуждаем от начален стандрат и начини за развиване на нашият пълен
духовен потенциал. Това можем да получим от писанията и от малко знаещи души. Интересното е, че
ние трябва освен това да се придвижим отвъд извращенията на организираната религия(а може би и
отвъд знаещите души) за да постигнем просветлението. Това винаги е било вярно, и в миналото и сега.
Има една стара поговорка, която казва: "Не изхвърляй бебето, заедно с водата от коритото". Когато
изхвърлим водата на организираните религии, нека бъдем сигурни, че няма да изтървем бебето на
ефективните духовни практики. На никое друго място това не важи с такава сила както в Индия.
Надявам се, че образованите индийци ще се върнат отново към важните истини, от тяхното
наследство. Ние на Запад можем да помогнем с дестилирането на знанието на древните истини чрез
отсяващите безмислиците методи на научното наблюдение, интеграцията и
имплементирането(въвеждането в употреба) . Тъкмо за това са АЙП. Няма съмнение, че ние дължим
много на многото мъдреци(пророци?) от Индия, които са открили истините на човешката духовна
трансформация и са си наравили труда да ни ги предадат по най-добрия начин по който са можели.
Нека и ние да продължим да правим същото за ползата на настоящето и бъдещите поколения.
Благодаря ти Индия! Гуруто е в теб.

Урок 269
Скок към практика на самяма - придвижване на вътрешната тишина навън /Sun Jul 3, 2005
В: Когато ти писах последния път, бях събудила своята кундалини и медитациите ми бяха
турбулентни, драматични и страстни шакти афери. А аз се оплаквах от блаженството, което ми
пречеше като разсейване. Наскоро се възстанових от малко пресилване. В урок #258) ти обясни, че
трябва да работя повече върху шива частта на равновесието. Така, че се захванах с няколко месеца
медитация и пранаяма, като търсех баланса, но си останах в областта на шакти нещата. Достигам до
малко тишина, но получаващото се (от достигането до тишината) свещенно чувство запалва моята
шакти, а последицата от това е изпълнена с покой тишина, ... която отново запалва моята шакти. И
така нататък. Чувствам се като духовна лава лампа.

лава лампа - прозрачен съд с две не смесващи се течности, оцветени в различни цветове,
които се движат от топлината генерирана от лампата.
Тогава спрях да практикувам за един месец. Макар, че през това време се чувствах доста
зле, имаше си и хубава страна: когато възстанових практикуването, кундалини отиде да спи
139
така, че можех да работя в тишината без много фойрверки. За първи път бях в състояние на постигна
тишина, толкова дълбока, че да се забави метаболизма ми, едва дишах, сърцето ми биеше бавно. По
време на една от сесиите, наистина успях да проникна в самадхи, след това имах странното усещане,
че някой много жив и близък докосна челото ми - не за да ми даде шактипат, а за да ми даде още
повече тишина. Не разбирах какво точно се случи но ми хареса. След това отново събудих своята
кундалини. И някой сесии на медитация бяха доста тихи(макар и съпроводени с цвъртящи подмолни
потоци) макар, другите да бяха повече Вагнеровски(макар и винаги с подлежащ поток). А покоя
навлиза в живота ми - ставам невъзмутима. Ходих цялата измокрена вчера през проливен дъжд без
чадър и не чувствах някакво особено безспокойство - френетичното тичане около мен не можеше да
ме докосне. Нещо такова. Всяко нещо е толкова добро, колкото и всички останали неща. Но този
покой снижи моята бхакти. Не ме е грижа и една йота, дали ще стана просветлена или не. Загубих
духовната си жажда да се движа напред. Всяко нещо е толкова добро, колкото и всички останали
неща. Превърнах се в прозяваща се самодоволна и незаинтересована, безучастна дрогирана дърта
мечка. Имам два въпроса:
1. Не съм ли прескочила в обратната посока - твърде много шива и твърде малко шакти? Моето
усещане е, че не е така; кундалини и шакти са живи, чувствам, че шива/шакти започват да постигат
равновесие и ако не друго, шакти е малко по-силна. Така ... е, ли новото ми презадоволено отношение
(макар и не без патетика) към понататъшната практика едно естествено плато?
2. Заради предишните ми пресилвания, старая се да бъда оскъдна в практиките си: 10 минути
проста и лека пранаяма (с мулабандха и самбхави) и двадесет минути проста и лека медитация с
мантра (в проста поза със кръстосани крака) през зялото време. Реших да не добавям сидхасана, като
си мислех, че не е мъдро да култивирам повече енергия в корена. Подозирам, че това, което се случва
е че полагам основите на своята способност да си самоопределям телпото(обзалагам, се че ти не
виждаш много от това!) и имам нужда да добавя нови практики за да раздвижа нещата. Правилно ли
звучи казаното?
Ако това е така, какво да добавя? Чувствам се привлечена към разширената мантра и
самяма(разделени от няколо седмици разбира се), но това би било отиване твърде напред. Бастрика би
било добре (но бих искала да постигна известно рафиниране в прочистването), но първо бих имала
нужда от йони мудра кумбхака и помпата с брадичката. Наистина ли трябва да се захвана със
сидхасана, която е всъщност следващата стъпка в АЙП? Не ми се ще, защото не съм сигурна, че
нещото от което се нуждая сега е повече сурова енергия в практиките; бих искала да работя върху
разширяване и рафиниране и да добавя сидхасана, когато енергията, която движа при пранаяма
започне да става неадекватна. Ако нямаш някакъв определен съвет, няма проблем, ще правя просто
това, което се случи естествено!
О: Звучи сякаш се справяш чудесно. Помни, че базисната интегрирана рутина, която ти сега имаш
надминава повечето крия, мантра или хатха йоги правят. Така, че на каквото и плато да си, то ти
разкопаваш еони натрупвана карма. Дори и да изглежда, че не движим нещо, ние всъщност движим...
което за да кажа, че апатичността(blase-то;-) е просто временна фаза. Това е вътрешната тишина,
която се проявява и остава донякъде отделна от външната активност, включително от мислите и
чувствата. С времето, вътрешната тишина(Аза) се възприема като самата активност. Няма нищо
апатично в това. Напълно в покой и свободен в едно и също време. Както старата поговорка казна - "В
света, но не принадлежащ на света". В същото време ние сме света.
Що се отнася да това, какво да правиш следващо, добре е да не натискаш много силно педала на
хатха йога техниките(сидхасана, йони мудра кумбака, кечари, помпа с брадичката, бастрика и др.),
ако искаш да останеш малко повече в шива аспекта (вътрешната тишина). Когато започнеш да се
движиш напред с хатха йога методите отново, предлагам ти да го правиш в посочения ред и
последователност. Сидхасана може да бъде правена много леко така, че няма нужда да бъде "всичко
на веднъж". В нея можеш да навлизаш нежно в продължение на месеци, което не би трябвало да е
проблем за някой със развити сръчности в хатха йога. Ще знаеш какво да направиш.
По въпроса какво да направиш, сега мисля, че е твърде рано за усилването на мантрата. Ти току що
си възстановила медитацията си. Дай и 3-6 месеца и тогава опитай. Усилването на мантрата наистина
е огромно донагласяване на практиките, което отнема много време за да са установи така, че когато
правиш усилването на мантрата, дай и поне толкова време(3-6 м) преди да се захванеш с нова
практика.
Що се отнася до самяма, както се казва в урок #150, тя може да бъде започната едва когато има
140
малко вътрешна тишина, при условие, че медитационната рутина е стабилна. Това е главната
предпоставка. Сега ти вече си постигнала това така, че обмисли самяма като възможна следващата
стъпка. Дай на сямамата 3-6 месеца преди да опиташ усилване на мантрата. Добре е да се запознаеш и
овладееш повече хатха йога методи преди това, ако това ти е комфортно, но дай на самяма няколко
месеца преди за да започнеш да си играеш с нещо ново. Самяма ще започне да движи вътрешната
тишина навън във външни прояви в мислите, чувствата и физическата среда. Спирането(блазето,
апатичността, задоволеността?) ще започне да се разгръща навсякъде, но не в суровия кундалини вид -
обикновено не става така. Повече от вида на движенето на вътрешната тишина. Това е една много
уникална и изпълнена с чудеса следваща стъпка за вътрешната тишина. Може и да бъде проявена
физически също така,(може да "трепериш" или "подскачаш" малко), но обикновено не като сурово
кундалини преживяване -- обикновено по-дълбоко и по-рафинирано. Самяма култивира всичките три
стадия на простветлението, в едно и също време -- вътрешната тишина, екстатичната проводимост и
сливането(едниството). Така, че може би опитай да скочиш в самяма. След това, малко по късно,
опитай да продължиш със следващите хатха йога стъпки. След това, след като самяма е станала
стабилна и хатха йога техниките са овладяни, обмисли усилването на мантрата. Това са просто
предложения. Може да бъде направено във всеки разумен ред, който работи за теб. Това е просто
една перспектива върху възможният път напред въз основа на това къде си в момента. Преди всичко,
движи се със свой ритъм и се забавлявай.! Гуруто е в теб.

Урок 273
Важността на култивирането на Вътрешна тишина / От Йогани / Fri Aug 12,2005
В: Исках да ти пиша за да ти разкажа за изследванията ми върху традиционните йогически
практики. Работя с Крия йога традицията в нейните различни фирми от много години, и, както знаеш,
тя практически е сходна с методите, които ти излагаш, с минимални вариации. Първоначално
започнах с използването на методология при която небесната прана се довежда през короната в глава
от горните чакри и Божественото Съзнание са насочва надолу по сушумна към Канда в основата на
гръбначния стълб при вдишване, задържа се за кратко време и докато се припява мантрата Ом мани
падме хум; след това при издишване се довежда още веднъж до центъра на главата, задържа се и се
използва същата мантра. Целият процес се прави докато се практикува алтернативно дишане през
ноздрите. Изпълнявате се дванадесет до осемнадесет основни крии, след това се отива в медитация
върху Потока на Звука в центъра на главата, като се припява АУМ при издишване за около час, а
понякога и повече. Като резултат от тази практика преживявам състояния на дълбоко блаженство,
които предшестват самадхи. Тези практики извършвам в условия на дълбок целибат и контрол на
жизнената сила при които моето внимание остава вкоренено в Божественото Съзнание, като почива в
Блажено Съзнание. Трябва да кажа, че живота ми по това време беше изпълнен с дълбока радост и и
блаженство, нарастващ екстаз и проводимост, всичките ми способности, интелектуална, интуитивни,
физически бяха нараснали. Естествено аз станах лаком, егото ми нашепваше, че трябва да има и още
по-ефективни методи, които пропускам! Ха ха, типично за егото! Между временно, пряката
интуитивна осъзнатост на Божественото съзнание ми позволяваше да видя безумието на такъв основан
на страха порочен кръг, и аз видях, че имам всичко от което се нуждая и прост трябва да продължа с
това, което правя. Въпреки това, с времето, се появиха разсейвания, и аз изпаднах от моето състояние
на висше сливане и накрая ерозираха моите вибрации и започнаха да се настройват на шепота на
низшия ум за стремеж от нивото на егото да търся по-ефективни методи, сякаш има някаква магическа
тайна. Така аз започнах да практикувам много различни методи, като загубих безбройни часове в
търсене и похарчих хиляди долари през годините. Отскоро, работя с методите които ти преподаваш(от
корена до челото) но с положително задържане(задържане на дишането след вдишване) и без
задържане при издишване. По причини, които ти описваш, увеличения праничен поток, но без
алтернативно дишане през ноздрите. Очевидно, повече отколкото мога да се справя. След това реших
да работя по същия начин обаче с короната. Психическия застой и дезинтоксикация бяха усилени и
увеличени в сравнение (на практикуването) само с веждите. Резултатът беше тежест и нещастие, от
които не можех да се отръва и сякаш ми беше отрязан достъпа до Божественото съзнание и не можех
да си почина в нашата вътрешна радост.
Отскоро спрях да правя Кумбака и започнах да правя дълбоко неутрално задържане(три секунди
задържане при вдишване и издишване) когато правя спиналното дишане. Разсъждавам, че това има
същия усилващ ефект върху праничния поток, но дишането е балансирано, следователно
141
психическото съзнание е балансирано също така. Практикувах това преди няколко дни заедно с
алтернативно дишане през ноздрите и за две вдишвания тежката енергия и ниския
афект(емоционалното състояние) се облекчиха и бях в състояние да пробия към вътрешната лекота на
контакта(пребиваването) в Блаженото Съзнание. Твърдя, че дълбокото неутрално дишане в
комбинация с алтернативното дишане през ноздрите (за което са знае, че балансира Ида и Пингала и
психическото ни съзнание и енергийните тела) е може би най-ефективния начин за справяне с
увеличени поток на енергийни сили протичащи през различните метафизични анатомии! Би ли
коментирал и дал своя съвет?
Има и още едно нещо, за което бих искал да получа твоя съвет! Аз, заедно с моите духовни
практики, се опитвам да работя с моя партньор в тантрическите практики. Като задържам семето си, и
избягвам еякулацията намирам за трудно изграждането на издръжливост. Това, което се случва, е
сякаш, че с времето възниква увеличена чувствителност поради въздържането от еякулация. Струва
ми се, че не трансмутирам и не повдигам сексуалните енергии достатъчно ефективно, като се получава
ефект на заприщване на енергията, който води до увеличена чувствителност, която нараства
експоненциално поради липсата на освобождаване или неефективно пренасочване. Подозирам с моите
нови соло практики моята способност да трансмутирам и пренасочвам ще бъдат възстановени, която
както съм забелязал в миналото(преди няколко години) беше дълбока, толкова, че настройването към
сексуално състояние се нуждаеше от съзнателно решение. Можеш ли да предложиш нещо, имаш ли
още методи, които са непубликувани до сега? С моите сексуални практики, аз се опитвам да се
придвижа отвъд нуждата от еякулация в дълбоки духовни състояния подобни на медитацията. За
съжаление, настоящите ми методи не работят. Много благодарности за твоята помощ и за службата ти
на човечеството!
О: да, има сходства между крия йога и АЙП, особено в принципите, които са в сърцевината и
практиките за събуждане на екстатичната проводимост по един балансиран начин. Помни, че ние в
АЙ правим разлика между екстатична проводимост и култивиране на вътрешна тишина – чистото
блажено съзнание. За последното, ние използваме дълбока медитация, която не идва от традицията на
крия йога, а от мантра йога. Това е една огромна разлика между АЙП и крия йога. Традиционната
крия йога използва мантри при спиналното дишане, а АЙП не използва мантри, вместо това прехвърля
процеса на медитация в отделна практика, която се прави непосредствено след спиналното дишане
една мантра(АЙЕМ). По този начин екстатичната проводимост и вътрешната тишина се култивират по
отделно , което е подходящо защото не е възможно да се култивират и двете едновременно по едно и
също време! Така, че ние сме се отдалечили доста от крия йога с това и резултатите съответно са
напълно различни.
Както знаеш, другите аспекти на АЙП идват от други различни древни традиции на йога, така, че
АЙП не могат да бъдат наречени, ното пък се твърди, че те са крия йога, мантра йога или който и да е
единствен подход. АЙП представляват систематично интегриране на множество йогически методи. Не
споменаваш отделна сесия на дълбока медитация при описанието на твоите практики, а
преживяванията, които описваш изглежда, че също така показват, че не медитираш. Когато се
култивира правилно при дълбока медитация, вътрешната тишина не е преживяване които идна и си
отива, подобно на много други енергийни преживявания. Вътрешната тишина, не е "high"
преживяване, а по скоро е подлежащо ("underneath") – подлежи под всичко останало което изпитваме
в живота си. (high, което буквално се превежда като високо се използва като идиом, за да означи
преживявания с изключителна яркост, нпр. при взимане на стимуланти. Тук има игра на думи, в кото
се обяснява, че вътрешната тишина не е нещо, до което се достига на височина, а е нещо върху което
се разиграват останалите преживявания). Вътрешната тишина е безкрайна тишина в нервната система
– отвъд ума, тялото и емоциите. Така, че ако наистина култивирам вътрешна тишина при дълбоката
медитация, тогава когато дойде урагана на вътрешната енергия, ще има фундамент в нашата
осъзнатост, който няма да се движи изобщо(ще остане неподвижен). Това включва също и потоците,
които ние наричаме его, което ние преставаме да виждаме като нашето първично чувство за аз, когато
вътрешната тишина се появи вътре в нас. Това ,което се случва е, че с времето, вътрешната ни тишина
се заселва във всички енергийни движения, включително и потока на егото. Това е свързването на
вътрешната тишина и екстатичната проводимост, което води до стабилно просветление, което е
непоклатимо, екстатично и постоянно движещо се навън на вълни от божествена любов.
По всичко личи, че си правил много пранаяма и вероятно трябва на се огледаш за следващата
стъпка, като добавиш дълбока медитация като отделна практика, за да включиш и аспекта на
142
култивиране на вътрешната тишина.
Освен това, от страна на пранаямата, както ще разбереш, ако прочетеш уроците за „отварянето на
короната”(виж индекса с термините в уеб сайта) в АЙП ние не окуражаваме практики, които се правят
в короната в началните и междинните стадии на нашето йогическо пътешествие. Твоите преживявания
на нестабилност от практикуване в короната са чести – има много други, които дойдоха в АЙП за да
верифицират опасностите когато са започва с практикуване в короната. Това просто не работи за
постигането на стабилен растеж. Именно поради това всички пранаяма практики в АЙП са от корена
до третото око. Едва в самия край, се обсъжда прякото отваряне на короната, и дори тогава с резерви.
Короната се отваря чрез посредничеството на всички АЙП практики по един безопасен и прогресивен
начин, така че нуждата от практикуване в короната се елиминира почти напълно- това със сигурност
важи за началните и междинните стадии. Дори напредналите практикуващи трябва да си вземат
бележка за червения флаг, който АЙП вдига относно практикуването в короната.
Така, че изводът е – изглежда, че не ти достига дълбока медитация, правиш твърде много практики
в короната (аз препоръчвам изобщо да не правиш практики в короната) и вероятно зацапваш твоето
спинално дишане с твърде много други неща, включително преждевременна кумбака, която може да
направи само още повече объркване, ако се започне твърде рано.
Що се отнася до тантра, „чувствителността” която ти описваш, се превръща в един пътуващ на
вътре процес с напредването ни в седящите практики и използването на тантрическите практики на
задържане и блокиране. Това също отнеме време. Не е процес, който може да бъде завършен за една
нощ със силата на волята. Не е случайно, че напредъка ни в тантра зависи много от напредъка ни в
седящите практики. Ако постигнем баланс в седящите практики като дълбока медитация и спинално
дишане в правилния баланс ще постигнем чудеса в тантра – обратното не работи добре. И отново,
основният ингредиент е вътрешна тишина култивирана с дълбока медитация. Важността на чистото
блажено съзнание не може да подценена. Може би това е „липсващата връзка” при теб.
Нов урок по АЙП тантра се появи току що и той предлага повече подробности(истински случай) за
това как процесът на тантра се разгъва с партньор, като ударението е върху развитието на разбирането,
че това може да води към повече увереност при самонасочваната практика - урок Т46. Желая ти
всичко най-добро по твоя път. Практикувай мъдро и се наслаждавай! Гуруто е в теб.

Урок 274
Какъв е ендшпилът (краят на пътя) в Йога? / От Йогани / Дата: Fri Sep 9, 2005
В: имам въпрос към теб. Вътрешната тишина, както ти споменаваш наистина се увеличава с
времето през все по-голяма част от деня. Мога да си спомня преди няколко години, когато забелязвах
вътрешната тишина рядко през деня и осъзнавах, че е пряк резултат от медитационните ми усилия.
Това е толкова приятно осъзнаване. Сега в резултат от ежедневното практикуване на АЙП,
вътрешната тишина заема много по-голяма част от деня ми. Все още не е постоянно състояние (както
се надявам да стане), но е настина значимо. Има освен това и нарастваща екстатична проводимост.
Просто трябва да спра за да забележа. Когато съм неактивна, не е необходимо специално да и
обръщам внимание, тя е много очевидна. Чудя се какво ли следва. Сигурна съм, че съм направила
значителен напредък и, че само това би трябвало да е достатъчно като плод на усилията ми. Знам
обаче, че това не е краят на пътешествието. Знам, че има още много за постигане. Не мога да си
спомня някъде из уроците да си писал какво се случва след това. Очевидно според братството за
себереализация, един от главните моменти е преминаването през звездата, която се вижда в аджна.
Струва ми се това е обща пътека за повечето традиции макар, че обикновено се пази в тайна. Виждала
съм звездата, нарисувана в много Средновековни картини и дърворезби в Европа. Тя може да бъде
видяна и на върха на пирамидата на гърба на доларова банкнота. Ти отговори на подобен въпрос в
началото на уроците (урок #92). И си спомням, че отговорът ти беше да не се занимаваме с това, поне
за сега. Това част от АЙП ли е? Това на години пред мен ли е? Или след няколко живота? Разбирам, че
различните хора е различно и че това се диктува от техните минали и настоящи карми. Може би
можеш да обясниш.
О: Нарастването на вътрешната ти тишина е прекрасно и е най-верният показател за духовен
прогрес и нарастваща свобода. Що се отнася до това, какво следва след появата на вътрешна тишина и
екстатична проводимост, то това е - разтеглено във времето пътешествие на тях двете, което се
разиграва и в ежедневните активности, и по време на практиките. Това поражда „детето” на сливането,
което е наречено „дживан мукти” или „христово съзнание”. Това е ендшпилът на йога и съответства
143
на това, което наричам „преливаща божествена любов”. Това означава, че ние все повече започваме да
виждаме света като наше собствено аз и започваме да действаме по съответния начин – „като служим
на другите”. Това от своя страна ускорява напредъка ни в сливането, което е друга дума за дживан
мукти или христово съзнание.
И така, аз не разглеждам следващата стъпка като стратегия за напускане през аджна, короната или
друга врата, макар че с напредването ни ние естествено се запознаваме с характеристиките и ползите
им по отношение на земния живот. Няма съмнение, че ние по достатъчно естествен начин ще
направим пътуването, когато напускаме това място. Но защо да бързаме? Има толкова много за
правене тук. Разбира се, аз говоря от гледната точка на моите предпочитания, моят собствен възглед.
Целта на АЙП е мокша, което е духовно освобождение в този живот. От тук, насетне зависи от
предпочитанията на конкретния човек. Ако твоето сърце те тегли да пътуваш до най-отдалечените
места на вътрешното пространство, докато все още си в това тяло, можеш да го направиш, ако искаш.
Ако искаш да служиш на другите тук на земята, тогава можеш да правиш това. Ако искаш можеш да
правиш и двете. Изборът е твой. Именно това е мокша – истинска свобода – в такова състояние не
можеш да направиш погрешен избор. Космосът се превръща в твоята черупка и твоите избори и
божествения поток на живота се превръщат в синоними. В моя случай, ориентацията е към служене,
да направя всичко това достъпно в писмена форма. Това е моята карма и няма как да избягам от нея –
не, че бих искал. Това е една много удовлетворителна работа и не мога да се сетя какво друго бих
правил, включително „напускането на сцената” отвъд сливането на самадхи и ежедневната активност
прекарвана в служене. Така за мен, просветлението е тук. За теб, ще бъде там, където най-интимните
желания на сърцето ти те водят. Изборът е твой.
Между другото, говорейки от гледната точка на невробиологията, състоянието на дживан
мукти/христос съответства на развиването на сливането на вътрешната тишина и екстатичната
проводимост в тялото, която достига зрялост в главата, и след това мигрира обратно надолу в сърцето,
където се случва духовното прераждане. Така сърцето е мястото където ние достигаме накрая.
Сърцето е окончателния дом на нашето просветление в това тяло като невробиологията на цялото тяло
го поддържа. Има много което може да бъде направено за да се подреди сцената за този завършек и
именно за това са направени АЙП.
Може ли това да стане през този живот или ще стане в някой бъдещ живот? Зависи от състоянието
на нашата нервна система в този момент и от това, което правим сега. Каквото постигнем сега, върху
него ще продължим да градим в този живот и в следващите. Така, че винаги става дума за това какво
правим сега. Във всяка минути ние имаме силата на духовната трансформация на разположение.
Необходимо е само да започнем да я използваме. Много добър въпрос и се надявам, че успях да му
отговоря подобаващо. Гуруто е в теб!

Урок 275
Нави крия – средният път / От Йогани / Дата: Mon Sep 19, 2005 5:28 pm
От доста време не сме разглеждали нова практика. Нави крия не е нещо съвсем ново, всъщност
нави крия представлява динамично разширяване на няколко мудри и бандхи, които вече знаем от
предишни уроци. Достигнахме стадий в АЙП в който ще допълваме методите, практиките и гледните
точки върху духовния напредък с неща за които преди това казвахме малко или нищо. Тези аспекти на
йога бяха подминати или защото не се разглеждаха като основни, или защото бяха конкретни точки в
общия процес на човешката духовна трансформация, или защото са толкова мощни стимулатори, че
смятах, че е по-добре да бъдат представени по-късно. Нави крия е една от „мощните техники, които е
по-добре да бъдат представени по-късно”. Сега вече е "късно" и за това нека да разгледаме нави крия.
Нави означава пъп. Любопитното е, че означава също така и лодка, от където идва и английската
дума "navy - флот". В йога се използват и двете значения. 1) практика в която участвува пъпа и 2)
лодка, която ни пренася през голямото море на невежеството към просветлението.
Ние всички бихме искали да бъдем в тази лодка и разумното прилагане на йога практиките е
начинът да го постигнем. Често се смята се, че Нави крия е умствено упражнение и тъкмо от тук идва
фразата „съзерцаване на пъпа”. И наистина - тя може и се прави също и само с мантри. Но това не е
нещото, което ще представим тук в АЙП. Ние вече правим първокласна, базирана на мантра практика
на дълбока медитация и няма да усложняваме (или размиваме) този важен аспект на нашата практика.
Нави крия практиката, която ще обсъждаме започва като предимно физическо(упражнение) и
постепенно отива навътре и обитава същата реалност като мудрите и бандхите, които вече правим
144
като ги повдига много по-високо – в буквалния смисъл на думата. Това „повдигане по-високо” е
нещото, чрез което нави крия дава допълнителна сила и известен допълнителен риск. Нека първо да
разгледаме практиката, а след това да разгледаме (възможните) рискове.
Един лесен начин да се мисли за нави крия е като за динамична форма на уддияна или повдигане
на корема. Ще си припомните, че уддияна беше повдигането навътре и нагоре на корема, с
използването на диафрагмата, обикновено след като въздуха е издишан от белите дробове. Може също
така да се прави и с изпълнени с въздух бели дробове при йони мудра кумбхака и помпата с
брадичката. Виж уроци #91 и #129 за обзор върху удияна.
Нави крия е процесът на динамично повдигане на коремната стена между пъпа и областта на
вътрешната част на гръбначния стълб, която е разположена точно зад слънчевия сплит (плексус, назад
в кухината, разположена в основата на гръдния кош под гръдната кост). В тази област се намира и
диафрагмата, така че нави крия може да се разглежда като повтарящо се придръпване на пъпа нагоре
към диафрагмата в един нежен ритмичен цикъл. За начало можем да опитаме това при издишване,
както е при уддияна, която се прави по време на асаните. По-късно ще установим, че можем да правим
нави крия и след издишване и след вдишване при една вътрешна кумбхака или дори когато дишаме
нормално. Винаги когато го правим, правим нежно придърпване на вътре и нагоре от пъпа с
диафрагмата отново и отново. Добрата нави крия ще се почувства сякаш всичко отива направо нагоре
към сърцето и отвъд.
Колко пъти да правим нави крия в една сесия? Като за начало не много. Нави крия е мощен
стимулатор на кундалини, особено когато се прави по описания начин, така че започнете много леко
може би 10-20 цикъла, всеки един с продължителност една две секунди. Има и още.
С всяко повдигане на пъпа при нави крия, можем да изпълняваме нежно свиване и повдигане на
аналния сфинктер – това е мулабандха/асвини. С малко практика ще открием, че движенията в
коремната област и тазовата област са част от един и същ процес на повдигане през средата. Заедно с
това можем да добавим нежното „свиване” на самбхави (с насочване на двете очи към точката между
веждите) към всяко повдигане на нави крия. Възможно е също така да включим и кечари на нивото на
което я правим. И за тях можем да открием, че неврологически са част от същото движение, което сме
започнали в пъпа. Това е възможно ако имаме вече известна екстатична проводимост.
И накрая, можем с вниманието си да проследяваме пътя на енергията нагоре и надолу по
спиналния нерв между точката на челото(между веждите) и корена при всяко повдигане и отпускане,
по същия начин по който го правим при спиналното дишане. Всъщност, нави крия може да се прави
по време на спиналното дишане по същия начин, много фино, невидимо, с най-финото намерение, с
множество малки повдигания по пътя нагоре по гръбначния стълб и с множество малки повдигания по
пътя надолу по гръбначния стълб. Това фино намерение на нави крия всъщност е зараждането на
цялотелесната мудра, за която говорихме в предишните уроци (#143 & #212). Нави крия
благоприятства цялотелесната мудра като работи от центъра. Именно за това се нарича средния път.
Кога е най-доброто време за правене на нави крия? Това е добър въпрос. Може да бъде включена в
практикуването на уддияна по време на правене на асани. Може да бъде вградена в спиналното
дишане (много фино). Може да бъде част от йони мудра. Може да бъде част от помпата с брадичката.
Може да бъде нещо, което правим докато лежим и си почиваме. Нави крия е начин да
благоприятстваме възникването на цялотелесната мудра – започваме като грубо движение и по-късно
се превръща в недоловимо цялотелесно микро-движение в нервната ни система – едва доловимо
намерение в по-напредналите стадии, подобно на неврална енергия протичаща през нас в момента,
която ние дори и не усещаме. И все пак, потокът на нервната енергия(прана) дефинира преживяването
на нашето съществуване, и вътрешно и външно. Когато спонтанно се случи цялотелесната мудра,
ежедневните ни преживявания спонтанно се превръщат в екстатично излъчване. Това е екстатичния
компонент на просветлението, което често се споменава в тези уроци – непоклатима вътрешна
тишина, екстатично блаженство, и преливаща божествена любов.
Сега, нека да поговорим за рисковете. Здравните рискове при нави крия са същите като тези
разгледани в уроците за йони мудра кумбхака (#91) и другите практики, които включват задържане на
дишането и манипулирането на вътрешните органи. Ако имаш високо кръвно налягане или здравни
проблеми със сърцето или коремните органи, или каквито и да е съмнения за годността ти за нави
крия, моля консултирай се с твоя лекар. От гледна точка на рисковете свързани с вътрешната енергия
(кундалини) – ако наскочим в началото да правим нави крия с удоволствие по време на уддияна при
асаните, спиналното дишане, йони мудра, помпата с брадичката или други части от нашата практика и
145
ако вече имаме екстатична проводимост, това вероятно ще доведе до вътрешен енергиен ексцес.
Някой в АЙП форумите използва фразата:. „получавам слънчево изгаряне от вътре” това ще ви
предизвика нави крия, ако се приема в ексцесивни дози. Може също така да доведе до емоционален
дисбаланс – цялата гама от преживявания на ексцесивна кундалини, нали разбираш. Така че, моля,
бъди внимателен с нави крия. Ако при теб има тенденция за енергийни дисбаланси, твърде вероятно е
нави крия да ги увеличи. От друга страна, тези които търсят да разширят стабилната си екстатична
проводимост ще установят, че нави крия е правилното нещо. Много е важно да знаете къде се
намирате в разгъването на вашата енергия, когато решавате дали да започнете с нави крия. Ако не сте
сигурни, тогава предпочетете да правите по-малко, а не повече. Може би малко уддияна по време на
правене на асаните. Вижте как ще ви потръгне преди да решите да пробвате по-дълга практика като
например спиналното дишане или по-интензивна практика като йони мудра кумбхака или помпата с
брадичката. Освен това има степени на интензивност на практикуването на самата нави крия – много
леки физически движения или много изразени физически движения, като второто е по-силен
стимулатор. И, разбира се, по-големия брой цикли има по-голям ефект. Бъди премерен във всичко,
което правиш с нави крия. Само така можеш да направиш нужните нагласявания в практиката си.
Ако установиш, че преминаваш чертата и попадаш в зона на ексцесивни енергийни потоци, тогава
спри да използваш нави крия поне за няколко дни. Може да откриеш, че е нужно да спреш някой от
другите си практики за известно време, докато откриеш отново стабилно ниво на практика. Особено
важно е да разбираш фините аспекти на самоопределянето на темпото, когато започваш с нави крия.
Сигурно е, че ще се нуждаеш от добро самоопределяне на темпото така, че - бъди готов. Освен това
твърде вероятно е да ускориш възникването на екстатична проводимост в нервната ти система с нави
крия, но само ако си готов и можеш да се справиш с нея. Намираш се на ръба на бръснач.
Стимулирането на кундалини енергията с нави крия е подобно на стимулирането, което се случва
при практикуване в короната – но с много по-бързо възстановяване, ако има ексцес породен от нави
крия. Възстановяването от преждевременно отваряне на короната може да отнеме много дълго -
години! Знаеш как се отнасяме към практикуването в короната в АЙП – избягвай го, докато не си
напреднал достатъчно по пътя и дори тогава, пробвай внимателно (урок #199). Същото касае и нави
крия само, че риска не е толкова голям, както при короната. Постарай се да си стабилен с всички
практики, които до сега сме обсъждали преди да започнеш с нави крия. След това опитай внимателно,
за да откриеш дали тази мощна процедура може постепенно да бъде примесена в твоята практика. Ако
си готов и можеш да го направиш, с времето, ще откриеш да се появяват фини телесни движения да в
ежедневната активност като един естествен екстатичен отговор, без някакви вътрешни енергийни
дисбаланси – просто безкраен вътрешен екстаз. А, ако все още не си готов, твърде скоро ще го
откриеш. Тогава просто остави нави крия за по-късно. Ще бъде тука, когато се нуждаеш от нея.
Ако си начинаещ в йога опиташ нави крия няма да се случи нещо твърде много. Не се оставяй да
бъдеш заблуден от това и не започвай да правиш нави крия с безразсъдна невъздържаност.
Използването на нави крия, за да пробиеш през енергийни блокажи е един добър начин да си
навлечеш неприятности. Ако вече има в нервната система известна екстатична проводимост, нави
крия ще я разшири с огромна сила. Преди да има екстатична проводимост, може да изглежда, че не се
случва нищо(особено) при (практикуването на) нави крия. Това е същото както да седиш в бърза
състезателна кола без в нея да има гориво. Когато има вече гориво (екстатична проводимост в
нервната система) колата е готова да отлети. Ако крака ни е натиснал педала на газта до ламарината –
ще бъде необходима шпакла за да ни остържат от паважа. Нека да сме на ясно и да знаем какво
правим когато се захващаме с нави крия. Най-добрият начин е да бъдем добре установени в дълбоката
медитация спиналното дишане, самяма, мудрите и бандхите и във всичко, което сме разглеждали до
сега. По времето в което сме изградилите всичко това, ние вече би трябвало да имаме известна добра
вътрешна тишина и вероятно началото на екстатичната проводимост – много безопасно, много
стабилно. Тогава можем да започнем много бавно с малко нави крия, ... нещо такова. Зависи от
практикуващия. Нави крия се нуждае от много повече сръчност от колкото другите АЙП за да се
прилага успешно. Не се поддава лесно на подхода – „готвене по рецепта”. Това е друга причина да
бъде задържано даването и до сега. При все това, тя може да бъде много полезна. Сега вече я имаш.
Можем да се попитаме, „Каква е връзката между нави крия и наули?” Наули ( което означава
"джуркам") е близък братовчед на уддияна и нави крия. Разликата е, че наули е повече по посока на
прочистване и екстатично активиране на процесите в храносмилателната система, един важен елемент
в общото събуждане на невробиологията в тялото. Наули е част от шаткармите(техниките за
146
очистване). Тях ще ги обсъждаме по-късно. Уддияна и нави крия са по вертикални в тялото, като
засягат спиналния нерв по-специално, повдигане от корена до третото око. Уддияна означава „да
полетиш”. Нави крия е за още повече отлитане и за интегриране на мудрите и бандхите на горната и
долната част на тялото в една цялостна телесна мудра. Резултатите от това политане на енергията
нагоре ще бъдат почувствани във всеки аспект на практиката ни и в ежедневието ни.
Практикувай мъдро и се наслаждавай! Гуруто е в теб.

Урок 277
Корона, аджна и духовна интуиция / От Йогани / Дата: Mon Nov 21, 2005 10:48 am
В: Болката в короната винаги ли е лош показател? От опит знам (а и от прочетеното), че
сърдечната чакра може да създаде (чувство ) за леки пробождания при отваряне, освен това
сърцебиене и др. Моята сърдечна чакра често се отваря/затваря (което не ме безпокои, изглежда сякаш
е нещо нормално, от това което съм прочела) и със сигурност, понякога драматизирам по-малко. Не
мисля, че е въпрос на блокаж, само по себе си; когато е отворено, мога да чувствам напълно свободен
поток и се научих да не интерпретирам това като нещо отрицателно (нещо като мускулна треска след
физически упражнения).
Същото ли е с короната? Получавам лека болка (подобна повече на натиск) в короната за първи
път от както кундалини се събуди. Не е лошо усещане, не предизвиква дискомфорт. Чудя се дали
малко отваряне там е просто следващата стъпка за мен (практиката ми продължава да се задълбочава
бързо; в състояние съм да се предам по-дълбоко и по-бързо и да остана по този начин по-
продължително време). Ако не е така, може би просто се нуждая да бъда по-постоянна с пранямата си
(бях заета и през повечето дни само медитирам). Моята аджна е активирана от около осем месеца.
Това е едно доста интензивно усещане и аз мога да почувствам разпространение напред от главата ми
и със сигурност мога да почувствам връзка със сърцето и муладхара (корена). Не зная за какво друго
може да се използва. Ще започна ли накрая да усещам неща през нея? Имам интуитивното усещане, че
има някаква функционалност там, но се чувствам сякаш ми е дадено радио без инструкции как да го
наглася (за да слушам предаванията). Няма да се привържа към удивителната технология, просто съм
леко любопитна.
О: Появата на болка в короната не е твърде често явление, но може да се появи като част от нашето
отваряне. Единствената разлика между нарастващото прочистване в короната (особено
преднамереното) и другите симптоми по тялото е, че короната стимулира цялотелесно прочистване и
може да отиде твърде далеч, като доведе до ексцесивни енергийни потоци през нервната система.
Заради това аз ти предлагам да не "работиш" в короната и да продължиш с практиките от корена до
веждите(челото), особено със спиналното дишане. Тези практики прочистват короната много нежно,
по съседство, и балансират енергията нагоре и надолу по сушумна (спиналния нерв). Ако болката в
короната стане твърде силна, намали практиките си за кратко време докато нещата отзвучат. Същото
важи за управлението на симптомите на прочистване на сърцето, а и за всички енергийни потоци
където и да се те, включително емоции, излишно драматизиране и други. Това е самоопределяне на
темпото. Намаляването на практиките ще намали циркулирането (на енергията) в засегнатите области.
Аджна (третото око) е главният контролен лост за циркулиране на енергията през тялото. Той е
точката на балансирането им. Короната не е контролен лост. Тя е „бяла дупка”, която ще ни изсмуче
от нас, ако и позволим, и това ще има огромни енергийни усложнения, ако се случи преждевременно.
Сърцето е безкрайно пространство на божествена любов, което ще ни остави хлипащи в езеро от
емоции, ако му позволим. С аджна можем да поддържаме всичко това в равновесие и постоянно да
растем, без да изпаднем безнадеждно от някой космически ръб. Разбира се, част от нас иска да
направи тъкмо това така, че въпрос на балансиране е. Аджна е едно от нещата за които можем да се
хванем и то расте, докато поддържа всичко останало събрано в едно (цяло). Аджна е най-безопасния
път към короната, и всъщност енергетически се слива с короната с напредването на развитието ни.
Това се манифестира по естествен начин като самбхави мудра се придвижва постепенно по-нагоре с
времето. Накрая, аджна и короната се превръщат в една динамика с два аспекта: регулиране на
енергията и земно проявление (аджна) и безкраен поток на сила (короната). Тази комбинация две в
едно подклажда и регулира процеса на просветление в цялата невробиология.
Що се отнася до „виждането”с третото око, има много нива на това, като духовната интуиция е
най-основното и най-важното. Подобното на физическото „гледане” на цветове, тунели и звезди, локи,
същества и други са най-маловажни. С нарастването на нашата интуиция до точката в която ние знаем
147
кое правилно във всички неща на този земен план, ние не се нуждаем от това да знаем защо. Това е
нещо, което идва отвътре. Върху това можем да стъпим достатъчно твърдо. Това е духовна интуиция,
която идва с отварянето и узряването на третото око. Аджна е ключът към себепроявата
/себеизразяването на този земен план, тъй като тя свързва в едно всичко компоненти свързани с
духовната интуиция и еволюционно действие – сърце, ум, тяло, вътрешна тишина и божествен екстаз.
Продуктът е преливаща божествена любов, която е причината да казвам, че нашите действия към
другите винаги са най-добрата мярка за нашето духовно състояние. Всъщност е доста просто...
Както е казал Исус, ще познаете дървото по плодовете му. Гуруто е в теб!

Урок 280
Напомняне за кундалини / От Йогани / Дата: Thu Jan 12, 2006 1:13 pm
В: През ваканцията имах много интересни преживявания. Една вечер, докато се приготвях за сън,
започнах да треперя. Макар изобщо да не ми беше студено, треперех. Не си помислих нещо особено и
просто си взех още едно одеяло и се сгуших в него. Обаче продължих да треперя без контролно. Това
продължи за приблизително 5 минути. След това почувствах, че долната част на гърба ми стана много
топла, сякаш някой беше поставил гореща възглавница там, усещането беше близо до парене/изгаряне.
Но топлината не идваше от външен източник. Внезапно, по същия начин по който започна,
треперенето ми спря, за няколко момента. Когато започна отново, чувствах сякаш милиони
електрически импулси насилствено избликват от долната част на гърба ми, към областта на пъпа. През
това време треперех по същия начин както преди това, но забелязах, че този път епицентъра на
треперенето беше съсредоточен в областта около пъпа. Изблиците продължиха за няколко минути и
подобно на долната част на гърба ми, сега пъпът ми, чувстваше интензивна топлина, макар и не
толкова колкото долната част на гърба ми. И също както преди това, изчезна също толкова бързо
колкото започна, за няколко момента.
Случи се същия сценарий, но този път изблиците започнаха от пъпа и бяха насилени нагоре, като
завършваха в областта около гърдите и белия дроб. За долната част на гърба и пъпа, мога с голяма
точност да посоча къде бяха концентрирани импулсите, обаче за тази област, беше много по-трудно.
Чувствах сякаш нещо се изпразваше, идваше от гръбначния стълб, придвижваше се към гръдния кош
и се разпространяваше в цялото поле на гръдния кош, а не толкова в една точка. Също както когато
духнеш брашно от ръката си. И също както преди, изчезна също толкова бързо, колкото се появи, за
няколко момента.
Този път започна от гърдите и се придвижи към гърлото. Обаче този път усещането беше сякаш
вече беше загубило силата си. Почти не можех да кажа къде свършва.
Трябва да кажа, че това беше едно доста смиряващо преживяване. Не знам дали това е кундалини
или не е, но се чувствах напълно безпомощна по време на това преживяване. Каквото и да предстоеше
да се случи, единственото което можех да направя беше да гледам, тъй като бях много изтощена от
интензивното „треперене”. Първоначално бях уплашена, но след като го почувствах на пъпа,
помислих си, че вероятно това е кундалини, от този момент, престанах да се страхувам. Представих
си, че знае какво прави и аз ще трябва да се отдръпна и да го оставя да прави каквото има да прави, не
че имах избор. Едно нещо е сигурно, сега аз съм вярваща, че кундалини е нещо МНОГО ИСТИНСКО.
Винаги съм смятала, че е нещо много фино и езотерично, но за мен, това си беше много осезаемо и с
определени физически прояви.
Аз вярвам!
О: Това беше красота. Балансиране и самоопределяне на темпото е първото нещо, което ми идва на
ум, като чета за драматичното ти кундалини преживяване. Това и както и напомняне за идеята, че
„пробив” към по-високи нива в тялото с този тип преживявания е донякъде илюзия. Зная, че това не е
било твоето намерение. То просто се случи, нали така? И въпреки това, може да ти пропълзи идеята,
че „ето това е то” и че трябва да се концентрираме върху култивирането на този вид драматични
преживявания на пробив. За да бъда честен, ще ти кажа, че няма такова нещо като окончателно
отваряне и че и просто има значими, постепенно увеличаващи се отваряния. Съществува идеята, че
всичко което е нужно да направим е да доведем енергията до върха и сме готови – просветление сме.
Не е така. По скоро, има безкрайни нива на прочистване и отваряне, което отиват в безкрая. Романът
Тайните на Уайлдър дава сценарий, който представя този процес. Без значение колко силно можем да
се надрусаме или колко висши преживявания имаме, все ще се оказваме в началото на следващия
стадий. Така, че няма нужда да бързаме да отваряме определена физическа област и да пробиваме към
148
по-висши центрове с всичко това. Можем да пристигнем по естествен начин (с практики подобни на
АЙП) и да се чувстваме много по-комфортно като се движим по този път.
Разбира се, нашата бхакти винаги ще проси за още и именно тук е мястото на балансирането. Джон
Уайлдър имаше доста трудности с това да балансира своята бхакти с понякога
трескавото(френетично) темпо, като си научаваше уроците по пътя. Ние всички трябва да направим
това. Споменавам всичко това защото макар, че от една страна големите преживявания могат да
изглеждат като голям напредък от гледна точка на прогреса, но всъщност са бебешки стъпки.
Истинският голям напредък идва от продължителната стабилна ежедневна практика. А това може да
стане изобщо без голямо (на)друсане. Всъщност голямото (на)друсване може да ни доведе до
енергийни свръхдози, които да забавят практиките ни с дни, седмици и месеци. Подходът с
преднамерени големи надрусвания е по-бавния път!
С това не искам да кажа, че няма да ни се случат. Може да се случи понякога, както ти си
преживяла, дори при стабилна рутина от практики. Това е припомняне, че си имаме работа с мощни
сили вътре в нас и че трябва да помним това когато управляваме практиките си в ежедневието. Ако се
пресилваме твърде в практиките, може да имаме този тип късни (отложени във времето реакции).
Поради това добре е крака върху газта (на нашите практики) да е разумен.
Е, сега имаш известно доказателство, че нещо наистина се случва. Превърнала си се във вярваща
във вътрешния си потенциал.
Нека се превърне във вдъхновение за да се установиш в продължителна стабилна рутина, която
постоянно ще отваря нещата. Когато това стане, една сутрин, когато се събудиш ще осъзнаеш, че без
да забележиш си изминала хиляди мили по-далеч отколкото всичките надрусвания на света биха
могли да те отведат. Ако ние постоянно и неотклонно култивираме вътрешна тишина и нежно
увещаваме екстатичната проводимост всичко ще се разгъне по естествен начин и много по-бързо
отколкото който и енергиен пробив може да ни даде.
Благодаря, че сподели това и всичко добро по пътя ти напред от тук нататък.

Урок 281
Йони помпа с брадичката – уравновесяване на двете практики / Йогани/Thu Mar 30, 2006
За тези, които са добре установени в практиката на Йони Мудра Кумбхака (урок #91) и
Динамичната Джаландхара – помпата с брадичката (урок #139), бихме искали сега да добавим нещо
ново. Това не е нова практика, а балансиране на помпата с брадичката с ключов елемент от йони
мудра кумбхака. Нашата рутина няма да се промени, но ние ще имаме много по-добра версия на
помпата с брадичката с която да работим, ако включим тази възможност. Наричам тази усилена
практика „Йони Помпа с Брадичката”. Тя е една възможност да се ускори значително събуждането на
екстатичната проводимост и енергийния поток в главата и в горната част на тялото, което от своя
страна се пренася в увеличена екстатична проводимост и излъчване в цялото тяло и отвъд него.
Усилената практика е доста проста. Това, което правим е по време на нормалната сесия на помпата
с брадичката, вместо да правим задържане на дишането кумбхака като използваме епиглотиса и
задържаме дъха си вътре, ние оставяме епиглотиса в гърлото отворен и блокираме ноздрите си отвън
като стискаме носа с палеца и показалеца на едната ръка. Това води до постоянно, нежно налягане
върху назофаринкса, носните проходи и синусите по същия начин както когато практикуваме йони
мудра кумбхака. Само, че сега ние го правим, докато правим помпата с брадичката, което прави целия
процес на помпата с брадичката по стимулиращ и динамичен. Няма съмнение, че първият въпрос,
който възниква е: ”Как да стискам ноздрите си с едната си ръка, докато си въртя главата по време на
помпата с брадичката”.
Не е толкова трудно, колкото изглежда. Въпрос на разработване на навик за проследяване на
ротациите на главата с ръката в условията на „пълна безтегловност”. Като казвам това имам предвид
повдигане на ръката когато главата отива нагоре и оставяне на ръката да отиде надолу заедно с
главата, когато тя се спуска надолу в потока на ротацията на помпата с брадичката. Нещо такова..., ние
можем да тренираме ръката си да бъде сякаш в пълна безтегловност и тя лесно ще проследява главата
сякаш няма никакво тегло. Тестът(обратната връзка ) при изпълняването на тази функция на пълна
безтегловност ще бъде в това да не дърпаме или бутаме носа си или да водим с ръката си носа. Ако
дърпаме или водим ще забележим и ще направим необходимите донагласявания. Много е лесно да се
направи. Носът води. При йони помпата с брадичката, носът знае!
Разбира се, ако ние бихме искали да използваме някаква щипка за да запушим носа си (например,
149
като тази използвана от плувците) и това също става. Няма нищо свещено в използването на ръката.
Това е начин да го правим без допълнителен реквизит, това е всичко. Ако използваме щипка, ще е
необходимо да са справяме с махането и поставянето и обратно между вдишванията и издишванията,
освен ако не правим дишането си през устата, като оставяме щипката (върху носа си) през цялата
сесия, което е друга възможност. Това би елиминирало потока на въздуха през носа, като остава само
нежния натиск на йони ефекта така, че дишането през устата не е идеалното (решение). Но не е
напълно неприемливо също така. Въпрос на личен избор е как ще извършим механиката на йони
помпата с брадичката. Можем да нагласим собствената си практика за получаването на най-добрите
резултати. Независимо от това, каква процедура използваме мудрите, които използваме при помпата с
брадичката няма да се променят, включително и стадия на кечари, до който сме достигнали.
Няколко напомняния: начинаещите не трябва да правят тази практика. По-добре е да преминат
през уроците в техния ред, като изграждат рутината си от практики по стабилен начин стъпка по
стъпка. Тези които са готови да захванат йони помпата с брадичката първо трябва да разгледат отново
йони мудра кумбхака и помпата с брадичката.
Както и при всички практики, които обсъждахме до сега в уроците, ако има някакви проблеми със
здравето, които биха могли да бъдат влошени от правенето на йони помпата с брадичката, по-добре е
да се консултирате с лекар преди да започнете да я практикувате. Запомнете, никога не насилваме
някой от аспектите на тези практики. Винаги сме нежни и премерени, особено при въртенето на
главата и при поддържането на налягането в белите си дробове и чувствителните горни (дихателни)
проходи, леко без излишно налягане или насилие. Естественото налягане от релаксираните изпълнени
(с въздух) бели дробове е идеал, към който се стремим.
Какви ефекти е възможно да забележим при йони помпа с брадичката? По същество - усилване на
преживяванията, които имаме с помпата с брадичката до сега. Ако имаме екстатична проводимост,
тогава твърде вероятно е тя да се увеличи значимо и ще има тенденцията да стои с нас по-дълго през
деня, докато правим ежедневните си активности, като стабилизира общите ефекти придобити от
нашите ежедневни, два пъти дневно седящи практики.
Не бъди изненадан, ако откриеш известен ексцес от енергийни потоци през дните или седмиците
след започването на йони помпата с брадичката. Това е мощно допълнително усилване на практиката,
така че използвай самоопределяне на темпото, ако има ексцесивно прочистване. Същото както при
другите неща, като правим в АЙП. Това е практика при която ние се самонасочваме/самоуправляваме
и от нас самите си зависи да се регулираме в съответствие на принципите на самоопределяне на
темпото, както се налага. Ако правим това, ще получим най-много от нашите практики.
Както казах по-горе, можем да продължим редовните си практики, включително йони мудра
кумбхака, както ги правим преди това. Всеки един от нас ще намери правилното приложение на
практиките в съответствие на нашата бхакти(духовно желание) и благоразумното приложение на
принципите на самоопределяне на темпото. Освен това при йони помпата с брадичката има
практическия елемент на спестяване на време. Ако времето не достига, можем да получим най-много
от ползите да правим йони мудра и помпата с брадичката, като правим само йони помпа с брадичката.
Така, ако бързаме можем да стимулираме повече екстатично култивиране за по-малко време. Разбира
се, не се очаква да видим хора да правят йони помпа с брадичката във влака по пътя им към работата,
но знае ли човек?
Запомни също така, че успехът в тези свързани с енергията практики много зависи от
практикуването на дълбока медитация е култивирането на вътрешна тишина. Всичко което постигаме
в йога зависи от това. С времето, съчетаването на вътрешната тишина и екстатичната проводимост
вътре в нас е нещото, което поражда изливането на нашата божествена природа в ежедневното
живеене. А това е добро за всички. Едновременно е практично и дълбоко.

Урок 282
Бхакти, дълбока медитация и превръщане в мантрата / От Йогани / Fri Apr 28, 2006
В: С нарастването на желанието ми да се доближа до Бог, интензивността на медитациите ми
нарасна. Вътрешното пространство в главата ми се увеличи, и се появи усещането, че се превръщам в
мантрата. Това „превръщане” истинско ли е или е илюзия?
О: Да, желанието ни за духовен прогрес (бхакти) има пряк ефект не само върху редовността на
правенето на седящите практики, но също така и върху резултатите. Ако нашето желание е много
силно, можем да самоопределяме темпото на нашата бхакти също както с всяка друга практика, за да
150
избегнем излишните енергийни потоци в нервната система, които могат да предизвикват дискомфорт
и са непродуктивни за нашия напредък. Ако пътят ни е нестабилен, можем да нямаме голямо желание
да останем по него за продължително време. Това което бихме искали е добър напредък с гладка и
безопасна скорост. Това е път, на който можем да останем продължително време, което увеличава
нашата способност да постигнем максимален напредък в този живот.
Що се отнася до „превръщането в мантра” по време на дълбоката медитация и дали това е илюзия
или не, някой могат да кажа, че няма такова нещо като „превръщане” и че ние винаги сме били
(мантрата). Обаче, макар, че всички ние бихме искали да сме „тук и сега”, процесът на превръщането е
неизбежен. Въпрос е на промяна на гледната точка в хода на прогреса на нервната ни система в
процеса на прочистването и като носител на вътрешната ни осъзнатост. Ако съм навън тук в егото и
ако навляза навътре върху мантрата, може да изглежда сякаш се превръщам в мантрата когато тя и
моето его-ично усещане се разтварят в тишината, която е моето(истинско) аз. Ако аз вече съм вътре,
като обитаваща(резидентна) вътрешна тишина, свидетелят, който гледа от вътре на вън, тогава
гледната точка е различна. В случая с твоето преживяване, ти виждаш разтварянето на твоето его-аз и
превръщането му в мантра, която се рафинира в разширяваща се тишина, твоето безгранично блажено
аз. Няма нищо погрешно в това преживяване до момента до което то представлява наблюдение на
сцената и не е наслагване върху лесната процедура на дълбоката медитация.
Разбира се, ние не можем волево интелектуално на локализираме себе си в една или друга гледна
точка – не и органически във всеки случай. Къде е нашата гледна точка от егото или от тишината -
зависи от състоянието на нашата невробиология и ние ще опишем преживяването от съответния ъгъл.
При продължителното правене на практиките, с времето гледната ни точка се премества постепенно
заедно с промяната на чувството ни за аз/себето отвън навътре. И тогава можем честно да кажем,
„Здравейте всички, аз наистина съм тук сега!” Всъщност, вероятно няма да кажем нищо и просто ще
измием чиниите и ще изхвърлим боклука. Нищо не се променя, дори и всичко наоколо постоянно да
се мени. Ние се превръщаме в „Това” макар ние вече да сме „това”. Подозирам, че именно заради това
го наричат реализация (осъзнаване) , осъзнаваш, че си нещо, което вече си (нещо което винаги си бил).
То е превръщане ...пътешествие от тук до тук ...

Урок 283
Просветлението илюзия ли е? / От Йогани / Дата: Sun May 7, 2006 11:17 am
В: Защо (е необходимо да ) практикуваме ако всичко така или иначе е ОМ? Не можем ли просто
да осъзнаем това и да бъдем това?
О: Да, всичко е ОМ. Е, всъщност всичко е тишина – вътрешна тишина, която отива отвъд ОМ.
Малко вероятно е обаче да преживеем това в този живот, ако не (на)правим нещо конкретно за
невробиологичните несъответствия във нашите възприятия. Интелектът самостоятелно не може да го
направи. Даже често интелекта пречи, дори когато си мисли, че помага. В този смисъл познанието за
„просветлението”е най-голямата (възможна илюзия)от всички (съществуващи) илюзии. Това ни
помага да си обясним провалите на т.нар „просветлени” хора. Сякаш в момента в който поставим
етикета, това престава да бъде нещото. Мисля, че е много по-просто от това, радост, покой, любов,
състрадателност, енергия, креативност, служене на еволюционния поток на живота. Това са
качествата, които възникват в хората, които редовно практикуват ефективни духовни методи –
дълбока медитация, спинално дишане и др. Защо изобщо е необходимо да му даваме име като напр.
„просветление”? Е, трябва да му дадем име, след като сме вид, които има име за всичко. Но като го
правим рискуваме да започнем да градим замъци във въздуха. Рано или късно такъв замък пропада.
Както казват – „това, което отива нагоре, трябва и да слезе(падне) долу”.
Що се отнася до интелекта, той има важна роля в еволюционния процес. Начинът по който
размишляваме за нещата може да ни вдъхновява да практикуваме или да не практикуваме. Ние сме
тези, които решаваме дали да правим, нещата необходими за нашия напредък или да не ги правим.
Това е ролята на интелекта – да прави избор, какво да правим и какво да не правим. Също така, ако
медитираме от месеци или години, вътрешната тишина ще идва и тогава ние имаме повече
възможности с интелекта по отношение на нашия „вътрешен свидетел”, който става все по-достъпен
за нас. След това можем да правим изборите си вътре в нас, от това място (вътрешната тишина), което
е и същността на мъдростта. За изследване на тази тема виж в АЙП форумите темата : "Себе-
изследване -- Практика между медитациите.".
Гуруто е в теб !!!
151