Четирите вида темперамент

Още от древността хората са правили опити да разработят типология и

да обяснят различните характерни особености и начини на поведение на
човека. Гръцкият лекар Хипократ/460-370 г.пр.н.е/, разделя използваните и
днес понятия за четирите основни типа характери, т.нар. темпераменти –
флегматик, холерик, меланхолик и сангвиник. Според Хипократ, всичко
включително и човекът, е съставен от четирите основни елемента въздух, вода,
земя и огън.
Сангвиникът
Хората със сангвиничен темперамент имат ведра натура, в повечето
случаи са весели, с подвижен ум и проявяват голям интерес към нови идеи.
Искреността и оптимизмът придават на този тип характер ентусиазъм и
възторженост, макар при определени обстоятелства да създават впечатление
за безгрижие. Като цяло откритият характер и любознателността превръщат
сангвиника в симпатичен, компетентен и начетен събеседник. Заради това му
качество той често получава покани, а компанията му е високо ценена, защото
винаги съдава около себе си ведро настроение. Слабото място на този
темперамент е неговото непостоянство. Чувствата и мислите на сангвиника
доста често и лесно се менят. На работното място в никакъв случай не е
педант, по-скоро създава впечатление на човек, който лесно се поддава на
влияние и се разсейва, затова понякога го смятат за повърхностен или
лекомислен. Но той успешно компенсира липсата на точност и
благонадеждност чрез вродения си талант да импровизира.

Холерикът
Най-типично за нрава на холерика е склонността му за секунди да
избухва в ярост, гняв или агресия. Външно това проличава от огненочервеният
цвят на лицето му и гневните отвесни бръчки на челото. Иначе холерикът е
усърден и пълен с енергия. Ако наблюдавате такъв човек, ще откриете с какво
въодушевление и ентусиазъм се залавя за работа. Той обаче често се
самозабравя и действа без ни най-малко да се съобразява с околните. За
холерика постигането на конкретната цел е от първостепенно значение,
независимо от честата размяна на груби реплики или изблици на гняв. Той
обаче никога не реагира от пресметливост, а просто защото конкретното нещо
за него има абсолютен приоритет. На работното място холерикът се проявява
като човек, който успява да се наложи въпреки неблагоприятните
обстоятелства и работи здраво.

Флегматикът
За разлика от холерика флегматикът рядко проявява агресия или
възбуда и обикновено запазва спокойствие. За флегматика самообладанието и
непоколебимостта са това, което са ентусиазмът и лекотата за сангвиника.
Заради привидната си неподвижност и тромавост флегматикът понякога
изглежда вял, а общуването с него е доста трудно. Флегматиците са хора, които
са доволни от себе си и за които всяко ново нещо изглежда като заплаха. Що се
отнася до чувствата му към околните, той е „верен другар“, на когото човек
може спокойно да излее душата си, ако има проблеми или се чувства
несигурен. От флегматика не бива да се очакват изблици на възторг. Той е
консервативен и се задоволява с обичайното. На работното място рядко ще
поеме инициативата или ще демонстрира гъвкавост и мобилност. Освен това
той не е човекът, който с изгарящо желание усвоява нови неща или предлага
творческите решения в екипа. Пословичните му спокойствие и пасивност го
правят по-скоро неразрушима опора в бурни времена, поради уравновесения
му нрав, благонадеждност и изключителна издържливост.

Меланхоликът
Меланхоликът бива описван като чувствителен и тъжен човек. Той често
се чувства унил и е отявлен песимист. Изглежда лабилен, поради мрачните си
настроения. Сериозният му нрав не прави живота му лесен. Той вижда
опасност навсякъде и бързо се предава пред нея. За сметка на това
меланхоликът предпочита да се посвети на необяснимите неща и да се
занимава по-скоро с нереалното отколкото с действителността. За тази цел му
е нужна тишина и затова избягва бъбриви и шумни компании. Този вид
общуване твърде много противоречи на стеснителната натура на меланхолика
и му причинява по-скоро стрес, отколкото приятно развлечение. Склонността му
към размисъл се изразява често в това, че вечно подлага на анализ и оценка
себе си и нещата, които прави. Меланхоликът особено цени творческата
дейност и изкуството. Тук той може напълно да разгърне своята фантазия и
съзерцателната си същност. В общуването с околните меланхоликът е
способен на голямо съчувствие, достигащо до съпреживяване. Тази
сантименталност отличава меланхолика като верен, всеотдаен човек, който
разчита преди всичко на доверието на ближните. В работата си е търпелив и
много внимателен.