СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО,

год. 84, кн. 2, 2023, с. 77–90

REVIEW OF THE BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY,
vol. 84, part 2, 2023, p. 77–90

National Conference with International Participation “GEOSCIENCES 2023”

Влияние на климатичните промени върху опасността от екстремни

метеорологични събития и природни бедствия в България
Марияна Николова
Национален институт по геофизика, геодезия и география, Българска академия на науките, София 1113

Impact of climate change on the extreme weather hazards and natural

disasters in Bulgaria
Mariyana Nikolova
National Institute of Geophysics, Geodesy and Geography, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia 1113; E-mail: mn@bas.bg

Abstract. The question of whether the climate of Bulgaria is changing and in what direction is not yet fully understood and this
gives rise to various hypotheses and analyzes, which are often a reason for heated discussions between scientists with different expertise.
However, there is agreement between the scientists that the increase in the frequency and intensity of meteorological and climate extremes
and the natural disasters provoked by them are related to climate change. The possible effects of climate and meteorological extreems
on the risk of adverse events and natural disasters in Bulgaria have been studied by different authors for different periods of observation.
There are also many open access data that we have used for analysis purposes in this paper. The article aims to interpret the results of
various studies on the changes in the behavior of major climatic and meteorological elements and extremes in Bulgaria in recent decades
in the context of existing scenarios and indicators of climate change in the latter. The results show that there are already changes in the
indicators for the territory of our country and that Bulgaria will be significantly affected by the global warming to the end of this century.
This impact will in most cases be unfavorable both for the country’s economy and for the people’s health and the state of ecosystems, and
will contribute to increasing the risk of natural disasters.

Keywords: climate change, natural hazards, Bulgaria

Резюме. Въпросът за това, дали се изменя климата на България и в каква посока, все още не е напълно изяснен и това пораж-
да различни хипотези и анализи, които често са повод за разгорещени дискусии между учени с различна експертиза. Въпреки
това, има съгласие между учените, че нарастването на честотата и интензивността на метеорологичните и климатичните екстре-
муми и провокираните от тях природни бедствия, са свързани с климатичните промени. Възможните влияния на климатичните и
метеорологични екстремуми върху риска от неблагоприятни явления и природни бедствия в България, са изследвани от различни
автори за различни периоди на наблюдение. Налични са и много данни с отворен достъп, които сме използвали за целите на
анализа в тази статия. Интерпретирани са резултатите от различни проучвания върху промените в поведението на основни кли-
матични и метеорологични елементи и екстремуми в България през последните десетилетия, в контекста на съществуващите сце-
нарии и индикатори за промените на климата в последните дава доклада на IPCC. Резултатите показват, че вече има установени
промени в индикаторите за територията на нашата страна и че България ще бъде повлияна съществено от глобалното затопляне
до края на този век. Това влияние в повечето случаи ще е неблагоприятно както за икономиката на страната, така и за здравето
на хората и състоянието на екосистемите, и ще допринася за нарастване на риска от природни бедствия.

Ключови думи: климатични промени, природни бедствия, България.

Въведение матичната система (геофизични) и вътрешни

Изменението на климата на планетата е посто-
янен процес, който протича под влияние на три
групи климатообразуващи фактори: външни за
планетата (астрономически), външни за кли-
за климатичната система, които се определят
от взаимодействието между динамиката на ат-
мосферата, хидросферата, криосферата, био-
сферата, разпределението на океаните и конти-
ненталната суша и техните физикогеографски

© Българско геологическо дружество и Българска академия на науките, 2023 https://bgd.bg/review-bgs

https://doi.org/10.52215/rev.bgs.2023.84.2.77
характеристики. Ако изменението на климата
съпътства развитието на планетата през всич-
ки геологически епохи, което е факт, трябва ли
днес да се тревожим от наблюдаваните от края
на ХХ век глобални промени? Отговорът на
този въпрос произтича от самото определение
за климат, възприето от Световната метеороло-
гична организация (WMO), според което клима-
тът е дългосрочният модел на времето в опре-
делена област от земната повърхност. Времето
може да се променя от час на час, ден на ден,
месец на месец или дори от година на година,
но само метеорологичните модели на даден ре-
гион, обикновено проследявани в продължение
на най-малко 30 години, се считат за неговия
климат (WMO, 2023). Изменението на климата
е термин, използван за описване на промени в
състоянието на климата, които могат да бъдат
идентифицирани чрез промени в средната стой-
ност и/или променливостта на неговите свой-
ства и които се установяват за продължителен
период, обикновено поне три десетилетия или
повече (WMO, 2023). Тези дългосрочни периоди
включват обозримото бъдеще на настоящите и
следващите поколения. Tочно затова, клима-
тичните промени и последствията от тях, са във
фокуса на общественото внимание днес. Ско-
ростта, с която се случва глобалното затопляне,
създава условия за резки промени в екстремните
стойности на метеорологичните елементи и по-
вишава риска от опасни хидро-метеорологични
събития и природни бедствия.
Наблюдаваните промени в климата от 20-ти
век до сега включват повишаване на глобалната
температура на въздуха и океана, повишаване на
глобалното морско равнище, устойчиво и повсе-
местно намаляване на снежната и ледената по-
кривка и промени в атмосферната и океанската
циркулация, както и регионални промени в ха-
рактеристиките на метеорологичните елементи.
Тези промени са предизвикани от нарастващите
концентрации на парникови газове с антропоге-
нен произход в атмосферата (изгаряне на изко-
паеми горива, обезлесяване, селско стопанство
и промени в земеползването). Климатичните
модели показват, че наблюдаваните промени в
климатичната система са в съответствие с уве-
личения натиск от парникови газове върху нея.
Другите климатични влияния, като слънчева ак-
тивност и други периодични естествени природ-
ни колебания, които са външни за планетата и/
78
или за климатичната система, не могат сами да
обяснят степента и скоростта, с която климатич-
ните промени се случват през последните десе-
тилетия (Climate Change…, 2015). Въглеродният
диоксид (CO2) от използването на изкопаеми го-
рива и oт промишлеността е с най-голям принос
за общите емисии на парникови газове с дял от
64%, докато CO2 от промените в земеползване-
то и горското стопанство представлява 11%, а
метанът (CH4) съставлява 18% от антропогенно
генерираните парникови газове (IPCC, 2022). По
данни от ERA5, средната глобална температура
за периода 1991–2020 г. е 14,4 °C. Данните по-
казват, че осемте години от 2015 до 2022 г. са
най-топлите в историята на инструменталните
наблюдения на атмосферата, като най-топла е
била 2016 г., но 2023 г. има всички шансове да
я надмине. Европа се затопля по-бързо от все-
ки друг континент през последните десетиле-
тия, като през зимата затоплянето е най-добре
изразено в северните региони, а през лятото –
над Централна и Югоизточна Европа и около
Средиземноморието (Simmons, 2022). Европа
се затопля два пъти повече от средното за све-
та спрямо 80-те години на миналия век. През
2022 г. среданата температура в Европа е била с
приблизително 2,3 °C над средната стойност за
периода 1850–1900 г., която е използвана като
базова линия за отчитане на напредъка по Па-
рижкото споразумение относно изменението
на климата за ограничаване на затоплянето до
1,5 °C спрямо същия период (WMO, 2023a). Към
октомври 2023 г. то вече е достигнало 1,25 °C и
се очаква прагът от 1,5 °C да бъде преминат през
2035–2050 г. (European State of the Climate 2022
Report, 2023).
Предвид казаното, естествено възниква въп­
росът как протичат тези процеси в региона на
Югоизточна Европа и на територията на Бъл-
гария? Регионалните модели за изменението на
климата, разработени в последните два доклада
(Петия (AR5) и Шестия (АR6) оценъчни докла-
ди) на Междуправителствения панел по измене-
ние на климата (The Intergovernmental Panel on
Climate Change (IPCC)), дават възможните про-
мени в наблюдаваните индикатори и индекси за
оценка. Относно измеренията им, наблюдавани
на територията на България, информацията е
разпокъсана в отделни публикации и се отнася за
отделни и не винаги сравними периоди. Нацио-
налният институт по метеорология и хидроло-
гия (NIMH) продължава да поддържа монопола
върху данните за страната, без да предоставя на
обществеността пълна и надеждна информация
за наблюдаваните промени в климата на Бълга-
рия. Въпреки това, все повече учени изследват
тези процеси и публикуват интересни резулта-
ти. Същевременно, станаха достъпни и източни-
ци на данни за климата с отворен достъп, като
Службата на Европейския съюз по изменение на
климата „Коперник“ (Copernicus Climate Change
Service), които увеличиха съществено възмож-
ностите за изучаването му, въпреки локалните
ограничения. Целта на това изследване е да об-
общи съществуващото знание за наблюдаваните
промени в климатичните елементи и метеороло-
гичните и климатични екстремуми в България
и да ги допълни с анализ на актуални данни за
нашата страна със свободен достъп, за да се из-
ведат основните рискове, пред които ще сме из-
правени до края на ХХI век.
Материали и методи
За целите на изследването са използвани раз-
лични източници на данни, както и голям брой
научни публикации и доклади на национални и
международни институции като Годишни (2020–
2021) и месечни бюлетини на NIMH (2003-2022),
МОЕW, IPCC, WMO, World Bank Group, Climate
Change Knowledge Portal (CCKP) и Copernicus
Climate Change Service. Последните два източни-
ка предоставят данни с отворен достъп и висока
надеждност, в т.ч. и за територията на България,
и сме ги използвали за да извлечем информация
за някои основни индикатори за промените на
климата, като температури, валежи и др., както
за отделни исторически периоди, така и симу-
лирани данни за бъдещите климатични проме-
ни според различните съществуващи модели и
сценарии. За да сравним процесите на промени
и посоките, в които те протичат на глобално и
регионално ниво, сме се позовали на редица
публикации, повечето от които публикувани в
индексирани в световните бази данни научни
списания. Източник на данните за броя и разпре-
делението на природните бедствия в страната са
Националния статистически институт (NSI) и
презастрахователната компания EM-DAT.
Нашата научна хипотеза е, че ако наблюдени-
ята показват тенденция към нарастване на опас-
ността от дадено екстремно метеорологично или
климатично събитие или на индикаторите за не-
говата проява, и тази тенденция се потвърждава
от глобалните и регионалните модели за проме-
ните в климата, то това вече е достатъчно силен
сигнал за необходимостта да се вземат мерки за
намаляване на уязвимостта и риска от него и/
или за адаптация към промените.
Направен e анализ на съществуващите кли-
матични проекции от регионалните модели
за изменението на климата в региона на Юго-
източна Европа и България до края на века,
според сценариите в последните два оценъч-
ни доклада на IPCC – (AR5) и (AR6). Най-но-
вите колекции от симулации, направени от
научната общност за климата по целия свят
(Coupled Model Intercomparison Projects фаза 5
и 6 (CMIP5 и CMIP6) e основата за разработ-
ването на AR5 и AR6 по избраните сценарии
(CMIP 2023). Двата доклада са по различни
сценарии – АR5 стъпва върху четирите проек-
циите на радиационния натиск (Representative
Concentration Pathways – RCP’s), a AR6 стъпва
върху нови, разширени сценарии (Shared Socio-
economic Pathways – SSP‘s), които също се ба-
зират на радиационния натиск, но включват и
варианти за бъдещето социално-икономическо
развитие. За да се разграничи степента на въз-
действие върху климата, номерацията на всеки
сценарий отразява определено количество ра-
диационен натиск (мярка за степента, до коя-
то парниковите газове в атмосферата затоплят
или охлаждат климата), измерен във ватове на
квадратен метър (W/m2), с времеви хоризонт
до 2100 г. (т.е. 2,6; 4,5; 6,0 и 8,5 W/m2 промя-
на спрямо референтния период). В един от SSP
сценариите е въведена и сила от 1,9 W/m2, за да
се предложи поглед върху реакцията на клима-
та, която може да отразява целта на Парижкото
споразумение. В Шестият, последен оценъчен
доклад на IPCC (AR6), всеки SSP сценарий зад-
вижва съответна бъдеща проекция за емисиите
на парникови газове и промените в земеполз-
ването в рамките на базовия сюжет на SSP. Съ-
щевременно трябва да държим сметка за това,
че в SSP или RCPs сценариите на IPCC, клима-
тичните проекции за различни периоди в бъде-
ще, не са екстраполации на сегашния климат, а
предположение за това, какво би се случило с
климата, ако се сбъдне някой сценариите през
този период (MOEW, 2014).
79
Резултати
Възможни изменения на климата
в България според RCP и SSP сценариите
от AR5 и AR6
Много промени в режима, честотата и интензи-
тета на климатичните и метеорологични екстре-
муми, вече са установени за територията на
България (MOEW, 2014). Макар и данните да се
отнасят не винаги за едни същи периоди, като
цяло тези промени са по-добре изразени през
последните 2–3 декади. Разбира се, те може да
са свързани и с естествената вариабилност на
климатичната система и трябва да се има пред-
вид, че тези констатации са натоварени с много
голяма степен на несигурност. Въпреки това,
тенденциите за нашата страна по отношение на
промените, наблюдавани в някои от основните
индикатори за климатичните промени през пе-
риода 1901–2009 спрямо 1961–1990, допълват
наличната информация и ни насочват към въз-
можните промени в честотата и/или интензитета
на неблагоприятните природни явления, свърза-
ни с условията на овлажнение и с температурите
Фиг. 1. Проекции на изменението на средната температура на въздуха (°C) за България според SSP сценариите от AR6
Fig. 1. Projections of the change of the average air temperature (°C) for Bulgaria according to the AR6 SSP scenarios
80
на въздуха (табл. 1). Тенденциите в промените
на индикаторите за температурата на въздуха,
включени в таблица 1, са по-ясно изразени от
тези за промените във валежите, при които се
наблюдава много голяма вариабилност.
Индексите за „горещи екстремни явления“ и
другите температурни индекси, включени AR5
и AR6 за нашия регион, показват без изключе-
ние тренд на повишение на температурите и на
броя на горещите дни и нощи с 10–20 до 50–60 и
тренд на намаляване на студените дни и нощи с
6–10 към края на века (2081–2100) за всички RCP
сценарии. По отношение на валежните индекси,
тенденцията в същия времеви хоризонт е към
повишение на индекса за интензивност на вале-
жите до 0,2–0,5, нарастване на количеството на
максималните денонощни валежи и на валежите
с продължителност от 5 поредни дни. Продъл-
жителността на безвалежните периоди към края
на века нараства с до 8–10 дни (MOEW, 2014).
Проекциите на изменението на средните
температури на въздуха в България според SSP
сценариите за периода 2020–2039 г., са предста-
вени на фигура 1 и са генерирани от World Bank
CCКP (2023).
Таблица 1
Тенденции в изменението на температурите и валежите в България през периода 1901–2009/1960–1990 г. и възможно
изменение на температурите и валежите според RCPs* сценариите от AR5
Table 1
Trends in the change of temperatures and precipitation in Bulgaria during the period 1901–2009/1960–1990 and possible
change of temperatures and precipitation according to RCPs* scenarios from AR5

Диапазон на
Тенденция на изменение
Възможно влияние на климатичните
промяна през (2016–2035/
промени върху опасността от
Индикатор Мярка 1901–2009 2046–2065)
неблагоприятни явления и природни
спрямо според RCP 2.6,
бедствия в България
1961–1990 RCP 4.6, RCP 6,
RCP 8.5
Температура на въздуха в България
Средногодишни
°С ↑ ↑ 1,5/4,0
температури (2 m)
Средна годишна повишаване на средните температури на
°С ↑↑ ↑ 1,0/1,5
минимална температура въздуха
Средна годишна повече температурни екстремуми
максимална °С ↑↑ ↑ 4,0/5,0
температура
Средни минимални
температури намаляване на опасността от измръзване
°С ↑ ↑ 1,5/4,0
през зимата на посевите
(декември–февруари)
Средни минимални
намаляване на опасността от късни
температури през °С ↑ ↑ 1,5/4
пролетни слани и мразове
пролетта (март–май)
Средни минимални повишаване на опасността от горещи
температури през °С ↑↑ ↑ 2,0/5,0 вълни, периоди с горещи дни и
лятото (юни–август) тропически нощи
Средни минимални
температури намаляване на опасността от ранни
°С ↑ ↑ 1,5/4,0
през есента есенни слани и мразове
(септември–ноември)
Средни максимални
влияние върху дебелината и водността
температури
°С ↑↑ ↑ 1,5/4,0 на снежната покривка, както и върху
през зимата
продължителността на задържането ѝ
(декември–февруари)
бързо топене на снежната покривка,
Средни максимални формиране на голям повърхностен отток
температури през °С ↑↑ ↑ 1,5/4,0 в планините и повишен риск от речни
пролетта (март–май) прииждания, наводнения, кално-каменни
потоци, ерозия и др.
Средни максимални повишаване на опасността от горещи
температури през °С ↑↑ ↑ 2,0/5,0 вълни, продължителни периоди с горещи
лятото (юни–август) дни и тропически нощи, суша
Средни максимални
повишена опасност от пожари,
температури
°С ↑↓ ↑ 2,0/4,0 недостатъчно овлажнение, есенно
през есента
засушаване
(септември–ноември)
Валежи в България
Средногодишни валежи % ↓↓↑↑ ↓↑ ± 10 значителна вариабилност на валежите
Зимни валежи повишена опасност от екстремни валежи,
% ↓↓↑↑ ↑ 10 град, гръмотевични бури, наводнения,
(декември–февруари)
ерозия и свлачища
Летни валежи продължителни безвалежни периоди,
% ↓↓↑↑ ↓ –10/–20
(юни–август) пресъхване на реки и суша
RCPs* (Representative Concentration Pathways / Представителни пътища на концентрациите).
Източник: База данни CRU TS 3.10.01 в MOEW (2014); IPCC AR5 (2013).

81
Индикатори за изменение на климата
в България
Тенденциите в промените на основните инди-
катори за изменение на климата (средна темпе-
ратури на въздуха, средна минимална темпера-
тура, средна максимална температура и годиш-
на сума на валежите) от таблица 1 за периода
2016–2035 г., до голяма степен се съгласуват и с
промените в стойностите на тези индикатори за
периода 1950-2020 г. и с тенденциите за възмож-
ните промени в стойностите на индикаторите по
различните RCPs сценарии по данни от CMIP6
(World Bank CCKP, 2023) (фиг. 2, 3, 4 и 5).
Средната температура на въздуха в България
за референтния период 1991–2020 г. е 11,37 °С,
a средният многогодишен валеж за същия рефе-
рентен период е 661,21 mm. Нормите за предход-
ния референтен период 1961–1990 са съответно
за средната температура на въздуха 10,37 °С, а
за средния многодишен валеж – 636 mm. (NIMH
2023). Сравнявайки двата референтни периода ус-

Фиг. 2. Средна годишна температура на въздуха в България (1950–2020 г.)

Fig. 2. Average annual air temperature in Bulgaria (1950–2020)

Фиг. 3. Средна минимална температура на въздуха в България (1950–2020 г.)

Fig. 3. Average minimum air temperature in Bulgaria (1950–2020)

82
тановяваме, че през втория период средната тем-
пература се е повишила с почти 0,96 °С, а годиш-
ната сума на валежите е намаляла с 25,13 mm. Тези
стойности се изменят съществено за различните
райони на страната под влияне на надморската
височина и на други климатообразуващи фактори.
От фигури 2, 3 и 4 се вижда, че и трите инди-
катора за температура на въздуха показват пови-
шение както на средната годишна температура,
така и на средните максимални и минимални
температури. Данните представени на фигурите
от 5 до 8 са извлечени от World Bank CCKP.
Данните за средните многогодишни суми на
валежите (фиг. 5) показват добре изразена вариа-
билност, като колебанията са по-изразителни от
90-те години насам. В този период се открояват

Фиг. 4. Средна максимална температура на въздуха в България (1950–2020 г.)

Fig. 4. Average maximum air temperature in Bulgaria (1950–2020)

Фиг. 5. Средна многогодишна сума на валежите в България (1950–2020 г.)

Fig. 5. Average multiannual rainfall in Bulgaria (1950–2020)

83
изключително сухата 2000 г., с годишна сума на
валежа от 475,9 mm и изключително влажните
2005 и 2014 години, респективно с 1026,88 mm
и 1109,56 mm. Изразителни са и колебанията в
годишния максимален брой последователни
дни с валеж след 2000 г., които варират между
6 дни през 2001 г. и 12 дни през 2009 г., като
тези периоди са и по-чести през последните го-
дини (фиг. 6).
Други индикатори за темпа на глобалното за-
топляне са броят дни с мраз и броят тропически
нощи (фиг. 7 и 8).
Трендът, с който намалява броят на дните с мраз
през периода 1950–2019 г. е статистически значим
и се изразява в намаление от 2 дни на декада.
Броят на тропическите нощи изразително на-
раства след 2000 г. и достига своя максимум от
20 нощи през 2012 г.

Фиг. 6. Годишен максимален брой последователни дни с валеж (1950–2020 г.)

Fig. 6. Annual maximum number of consecutive rainfall days (1950–2020)

Фиг. 7. Годишен брой дни с мраз (T min < 0 °С)

Fig. 7. Annual number of frost days (T min < 0 °C)

84
Фиг. 8. Годишен брой тропически нощи (T min > 20 °C) в България (1950–2020 г.)
Fig. 8. Annual number of tropical nights (T min > 20 °C) in Bulgaria (1950–2020)
Възможни влияния на климатичните
промени върху риска от неблагоприятни
и екстремни явления и природни бедствия
в България
Едно от предизвикателствата да се определи
дали и доколко климатичните екстремуми са
свързани с климатичните промени, произтича
от това, че детерминистичният подход в оцен-
ката на опасността от тези събития въз основа
на миналия опит вече не е достатъчно адеква-
тен, защото условията в климатичната система
са променени. Връзката между климатичните
промени и риска от екстремни хидро-клима-
тични явления не е еднозначна, но е безспорна.
В съвременните условия всички климатични
явления са повлияни от климатичните проме-
ни, защото средата, в която те се пораждат, е
по-топла и по-влажна от преди и дори много
малки промени в средните стойности могат да
предизвикат много голямо процентно измене-
ние в екстремумите (Trenberth, 2012). Нараст­
ването на парниковите газове и аерозолите в
атмосферата е постоянен фактор, който влияе
на повишението на глобалната температура.
Повишаването на температурата на Световния
океан с 0,5–0,6 °С спрямо 1950-те години, през
1970-те е довело до нарастване на изпарението
от световния океан с 4% (Trenberth et al., 2007).
В резултат на това, атмосферата е станала по-
влажна и по-топла и това намира отражение в
нарастването на валежите и свързаните с тях
екстремни явления с 5–10% (Trenberth, 2012).
Този пример показва, че с нарастването на гло-
балната температура и рискът от климатични-
те екстремуми, свързани с овлажнението, ще
расте. Климатичният екстремум е стойност на
променливата величина над или под зададена
прагова стойност, която е близо до началото
или края на ранжирания ред (IPCC, 2012). Това
определение е съобразено с факта, че екстрем-
ните стойности на променливата за дадено мяс-
то, може да са норма за друго място. Освен това
трябва да отбележим, че с терминът „климати-
чен екстремум“ по-нататък в текста визираме
както климатичните, така и метеорологичните
екстремуми.
Възможните влияния на климатичните про-
мени върху риска от неблагоприятни явления и
природни бедствия в България са изследвани от
различни автори за различни периоди на наблю-
дение. Тука правим опит да обобщим натрупа-
ните знания по този въпрос и да ги допълним
с нови, така че да получим по-ясна представа
за тези процеси и за това към какви рискове ще
трябва да се адаптираме в бъдеще (табл. 2).
85
Таблица 2
Проектирани промени по RCP сценариите от АR5 и наблюдавани промени в съвременния климат на територията
на България
Table 2
Projected changes according to the RCP scenarios of AR5 and observed changes in the modern climate on the territory
of Bulgaria

Проектирани промени
Установени промени за България
за България

Повече екстремни За периода 1961–2019 г., в над 90% от станциите в страната се наблюдава статистически
температурни значима тенденция на нарастване на броя на горещите дни с максимална температура
над 32 °С средно с около 3.5–3.6 дни на декада (Godishen…, 2020)

Намаляване на В периода 1971–2010 г. двата основни показателя за суровост на зимата – брой ледени
опасността от измръзване дни и Cold Spell Duration Index (CSDI) намаляват спрямо 1931–1970 г. с над 25% в цяла
на посевите България. Студените периоди с големи отрицателни аномалии намаляват с 11%, а тези с
последователност от над 10 ледени дни – със 7% (Malcheva et al., 2016).
Средният брой ледени дни за периода 1961–2019 г. показва много добре изразен тренд
на намаление спрямо 1961–1990 г., както в Северна България, така и в Южна България
(Gospodinov et al., 2020; Godishen…, 2021). Това намаление е средно с 5,6 дни на десет
години в периода 1961–2018 г. по данни за осем станции от извън планинската територия
на страната (Мatev, 2019).

Намаляване на Удължаване на безмразовия период, главно поради по-ранната дата на последния

опасността от късни пролетен мраз през периода 1989–2018 спрямо 1931–1990 (Nikolova et al., 2021).
пролетни и ранни есенни Намалява броят на дните с мраз през периода 1950–2019 г (Fig. 7).
мразове и слани

Повишаване на Броят на тропическите нощи след 2000 г. рязко нараства (Fig. 8).
опасността от горещи От средата на 80-те години случаите на горещи периоди при прагови стойности 32 °C,
вълни, периоди с горещи 34 °C, 36 °C, 38 °C и 40 °C със съответната продължителност от най-малко 6, 5, 4, 3
дни и тропически нощи и 2 последователни дни, нараства в над 90% от станциите средно с 3,5 дни/10 години
(Malcheva et al, 2021).
Броят на горещите дни се е увеличил с 12–13 през периода 1991–2020 г., достигайки
около 27–30 дни в подтиповете климат Cfa и Csa от климатичните зони в умерено
топлият, без изразен сух период, климат (Cf) и в умерено топлият със сухо лято климат
(Cs), (Malcheva et al., 2022).
Нарастват случаите със суховей с продължителност от 4–5 дни и слабо отместване на
времето, в което се наблюдават – от април–септември към май–октомври в периода
1991–2000 г., спрямо 1961–1090 (Gocheva et al., 2010).

Влияние върху Над 1400–1500 m н. в. всички дни през януари са със снежна покривка. Тази гранична
дебелината и водността височина, спрямо периода 1921–1950 г. се е повдигнала с повече от 100 m. Причините за
на снежната покривка, това са в по-малките зимни валежи и по-топлите зими, които са се увеличили с 12% за
както и върху сметка на студените и нормалните (Petkova et al., 2010)
продължителността и на
задържане

Повишен риск от пожари, Броят на горските пожари нараства в периоди с горещи вълни, а тези периоди също се
недостатъчно овлажнение проявяват все по-често през летните месеци, като са по-интензивни и продължителни
и суша (Nоjarov, Nikolova, 2022).

Значителна вариабилност Данните за средните многогодишни суми на валежите показват добре изразена
на валежите вариабилност, като колебанията са по-изразителни от 90-те години насам (Fig. 6).

Продължителни Всяко от последните четири десетилетия e с отрицателни средни стойности на индекса за

безвалежни периоди, засушаване SPEI при стъпка 48 месеца.
пресъхване на реки и
суша

86
Таблица 2 (продължение)
Table 2 (continued)

Проектирани промени Установени промени за България

за България

Повишен риск от Броят дни с поройни валежи от над 30 mm/24 h, придружени от гръмотевични бури и
екстремни валежи, град, градушки, е нараснал с 60% за периода 1991–2006 г., като е нараснала и честотата им
гръмотевични бури през август и септември, спрямо 1961–1990 г. (Simeonov et al., 2007).
Валежи от 60 mm/24 h се случват по-често след 2000 г. и в 76% от случаите са
предизвикали наводнения и щети (Bocheva et al., 2015).
Броят дни с екстремни валежи от над 60 mm/24 h в периода 1931–2019 г. нараства в
цялата страна, с изключение на Югозападна България (Bocheva, Malcheva, 2020).
Данните показват значително по-високи средни стойности на броя дни с град за
месеците от май до август, спрямо установените за периода 1951–1985 г., които варират
в различните райони на страната между 0,32 и 0,08. Данните за месечното разпределение
на средния брой дни с град през 2003–2020 г. показват изместване на максимума им от
юни към май в сравнение с периода 1951–1985 г. През 2003–2020 има същественото
нарастване на средния брой дни с валежи от град през всички месеци, в т.ч. и
нетипичните за явлението януари, февруари и март, в сравнение с периода 1951–1985 г.

Повишен риск от За периода от 1928 г. до 1979 г., в базата данни на EM-DAT фигурират само три събития
наводнения, ерозия и – две големи земетресения (1928 г. и 1977 г.) и едно свлачище (1965 г.). През периода от
свлачища 1980 до 2000 г. са регистрирани 12 събития, а през следващия сравним период от 2001 до
2021 г., събитията в същата база данни са 33, или честотата на бедствията на територията
на страната е нараснала почти три пъти. Според тази база данни, делът на хидроложките
бедствия в България е 49%, на метеорологичните – 27%, на геофизичните – 13% и на
климатичните – 11%, от всички регистрирани от 1928 до 2021 г. (ЕМ-DAT, 2022).

Тези резултати добре се съгласуват с проек- не е значително, повишаването на температура-

тираните климатични промени по RCP сценари-
ите от АR5 в таблица 1 и наблюдаваните про-
мени в съвременния климат на територията на
България.
Дискусия
Голямата вариабилност и екстремност на вале-
жите се очаква да повиши риска от суши и на-
воднения. Сценариите за изменението на клима-
та сочат, че за по-малко от 60 години днешните
леки засушавания вероятно ще преминат в теж-
ки суши, като най-засегнати се очаква да бъдат
западните и югоизточните части на страната
(MOEW, 2018). Честотата и продължителнос-
тта на засушаването в Европа и тенденциите за
периода 1950–2012 г. са изследвани въз основа
на три индикатора по месечна скала и за 12-ме-
сечен период на натрупване (SPI-12, SPEI-12 и
RDI-12) е установено, че в Централна Европа и
на Балканите, където увеличението на валежите
та и свързаното с това увеличение на потенциал-
ната евапотранспирация, може да доведе до уве-
личаване на тежестта на засушаването в бъдеще
(Spinoni et al., 2015). Ние също установяваме, че
средните стойности на индекса за засушаване
SPEI с 48-месечна стъпка, е с отрицателни стой-
ности за всяко от последните четири десетиле-
тия за територията на България. Тези промени
водят до изменения в екосистемите и в ареали-
те на тяхното разпространение, което може да
има сериозни последствия за биоразнообрази-
ето, селското и горското стопанство. Малчева
и Бочева изследват пространствено-времевите
климатични преходи при променящия се кли-
мат на базата на климатичната класификация
на Кьопен-Гайгер за да установят промените в
ареалите на типовете и подтиповете климати
между два референтни периода (1961–1990 и
1991–2020), използвайки данни от наблюдения-
та във всички станции на NIMH и съпоставяйки
ги с критериите за класификацията на Кьопен-
Гайгер. Резултатите показват, че по-горещите и

87
по-сухите подтипове на умерения климат раз-
ширяват обхвата си в България, което съответ-
ства на намаляването на подтиповете по-хла-
ден и студен климат. Установено е намаляване
на ареала с Cfb подтип климат и разширяване
на този с Cfa подтип климат с 30,6% между
двата изследвани периода (Malcheva, Bocheva,
2023). Климатът на Cfb се отличава от този на
Cfa с по-ниски температури през лятото, по-го-
леми валежни количества през всички сезони,
по-продължително задържане на снежната по-
кривка и засушаване в края на лятото и началото
на есента (Topliyski, 2006). Неговият ареал ха-
рактеризира по-голямата част от равнинно-хъл-
мистия и нископланински хипсометричен пояс в
страната, където се развива земеделие и горско
стопанство. Промени в ареалите на екосистеми-
те във високопланинския пояс на Рила са уста-
новени от Nedkov et al. (2014) и са коментирани
последствията от това от Nojarov & Nikolova
(2022) и др. Промените в характеристиките на
температурите и валежите са заплаха за здра-
вето, инфраструктурата и функционирането и
на градската среда. По-интензивните и продъл-
жителни горещи вълни водят до формиране на
т.нар. „остров на топлина“ в големите градове, в
който неблагоприятният ефект от горещото вре-
ме се усилва многократно (Dimitrov et al., 2020;
Sarafova, 2022) . Градовете са много уязвими и
по отношение на растящата опасността от екс-
тремни валежи и наводнения, поради неадекват-
ната на новите условия канализационна мрежа,
редуцирането на зелените площи и големите
запечатани територии без условия за инфилтра-
ция на валежните води в тях. Особеностите на
релефа в градската среда допълнително усилват
интензитета на валежа в отделни райони и това
трябва да се има предвид при устройството на
територията (Nojarov et al. 2023). В България
случаите с валежи от 60 mm/24 h в районите с
умерено-континентален климат нарастват с 19–
42% през периода 1991–2019 г., а в тези с кон-
тинентално-средиземноморски климат – с 32%
спрямо тези в периода 1961–1990 г. Изключение
е Югозападна България, където тези валежи са
намалели с около 25% спрямо същия период
(Bocheva et al, 2020). Случаите с такива и по-екс-
тремни денонощни валежи от над 100 mm/24 h
са фактор и за повишен риск от катастрофални
наводнения и свързаните с тях други природ-
ни бедствия, като активизиране на свлачища,
88
срутища и др. В Източна България и по Черно-
морското крайбрежие Bocheva et al. (2014) ус-
тановяват статистически значимо нарастване на
средногодишния брой дни с екстремни валежи
от над 100 mm/24 h, като нараства и концентра-
ция на случаите с валежи от над 200 mm/24 h в
тази част на страната. Nojarov (2021) обяснява
тези промени с промени в атмосферната цирку-
лация в региона. Доминираща роля за генерира-
нето на такива събития имат Средиземномор-
ските циклони, преминаващи над страната през
топлото полугодие и взаимодействието им с
особеностите на подстилащата повърхнина (по-
топлата морска вода, по-влажния въздух над нея
и местата с планински и хълмист релеф в Източ-
на България).
Все повече са доказателствата, че върху рас-
тящия брой хидроложки, климатични и метео-
рологични бедствия в Европа, влияние оказват
климатичните промени (IPCC, 2012). Според
EM-DAT от 1979 г. до 2019 г. 50% от всички ре-
гистрирани бедствия (включително технологич-
ни и „комплексни“ бедствия), 56% от смъртните
случаи и 75% от икономическите загуби са при-
чинени от опасности, свързани с времето, кли-
мата и водата (EM-DAT, 2023). По данни на NSI
за периода 2010–2020 г. в България най-много
щети са понесени от наводнения (45%), свлачи-
ща (39%), бури (9%), градушки (3%) и земетре-
сения (3%). Щетите от снегонавяване и снежни
бури (0,6%), заледяване и измръзване (0,3%) и
засушаване (0,1%) са с много малък относите-
лен дял през този период, но тези опасни съби-
тия имат голям потенциал да генерират загуби
и да дестабилизират социално-икономическите
системи.
Изводи
Установените промени в индикаторите за из-
менение на климата, имащи пряка или косвена
връзка с опасността от климатични и метеороло-
гични екстремуми, потвърждават заключенията
направени в Петия и Шестия доклад на Между-
правителствения панел по изменение на клима-
та (IPCC, 2013; 2022; 2023) относно повишената
опасност от засушаване и суши, екстремни тем-
ператури, горещи вълни, пожари и наводнения
за нашия регион. Необходимо е да се изпълня-
ват планове и мерки за адаптиране към клима-
тичните промени и възможните последствия от
провокираните от тях природни бедствия. Пос­
ледствията от промените в климата ще засегнат,
пряко или косвено, всички социално-икономи-
чески и природни системи и повишаването на
тяхната устойчивост чрез изпълнение на мерки-
те за адаптация и осъществяването на зеления
преход, ще имат важно значение за смекчаване
на загубите. Особено внимание изискват систе-
мите за намаляване на риска от природни бед-
ствия – поройни валежи и наводнения, суша и
пожари, гръмотевични и други бури, градушки
и други свързани събития, формиращи т.нар.
каскаден риск. За тази цел трябва да се търсят
интелигентни и иновативни, природно-базирани
решения, с устойчив дългосрочен ефект.
Благодарности: Проучването е осъществе-
но в рамките на РП2 на проект INES (Интегри-
рана оценка и картиране на екосистемните ус-
луги, свързани с водите, за природосъобразни
решения в управлението на речните басейни),
финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на
Министерството на образованието и науката, по
договор No КП-06-Н-54/4.
Литература
References
Bocheva, L., K. Malcheva. 2020. Climatological assessment of
extreme 24-hour precipitation in Bulgaria during the period
1931–2019. – 20th International Multidisciplinary Scien-
tific GeoConference SGEM 2020.
Bocheva, L., T. Marinova, T. Nikolova. 2014. Comparative
analysis of severe storms, connected with extreme precipi-
tation in Bulgaria (1951–2010). – J. of International Scien-
tific Publications: Ecology and Safety, Vol. 8, ISSN 1314-
7234 (Online); http://www.scientific-publications.net.
Bocheva, L., T. Nikolova, I. Gospodinov, P. Simeonov. 2015.
Large-scale severe storms in Bulgaria: Seasonal distribu-
tion and severity. – Proceedings of International Multidis-
ciplinary Scientific Conference SGEM, 827–834.
Cliamate Data Services. Copernicus. 2023; https://cds.climate.
copernicus.eu/.
Climate Change Evidence and Causes, 2015. An overview
from the Royal Society and the US National Academy of
Sciences, p. 7.
CMIP 2023. World Climate Research Program; wcrp-climate.org.
Dimitrov, S., A. Popov, M. Iliev. 2020. Mapping and assess-
ment of urban heat island effects in the city of Sofia, Bul-
garia through integrated application of remote sensing, un-
manned aerial systems (UAS) and GIS. – Eighth Interna-
tional Conference on Remote Sensing and Geoinformation
of the Environment (RSCy2020), Paphos, Cyprus.
EM-DAT 2023; https://www.emdat.be/.
European State of the Climate 2022 Report 2023; https://cli-
mate.copernicus.eu/.
Gocheva, A., K. Malcheva, T. Marinova. 2010. Dry winds on
the territory of Bulgaria. – Bulgarian J. of Meteorology and
Hydrology., 15, 4, 55–61.
Gospodinov, I., L. Bocheva, K. Malcheva, B. Tsenova, L. Tri-
fonova. 2020. Weather and climate facts for year 2019 in
Bulgaria. – Bulgarian J. Meteorology and Hydrology, 24,
2, 114–136.
IPCC 2012. Climate Change, Impacts and Vulnerability in Eu-
rope. An indicator-based report – EEA; http://www.eea.
europa.eu//publications/climate-impacts-and-vulnerabili-
ty-2012.
IPCC, 2013: Climate Change 2013: The Physical Science Basis.
Contribution of Working Group I to the Fifth Assessment
Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change
[Stocker, T.F., D. Qin, G.-K. Plattner, M. Tignor, S.K.
Allen, J. Boschung, A. Nauels, Y. Xia, V. Bex and P.M.
Midgley (Eds.)]. Cambridge University Press, Cambridge,
United Kingdom and New York, NY, USA, 1535 p.; http://
www.ipcc.ch/report/ar5/wg1/#.Uua1Dzj8Jdg.
IPCC, 2022: Climate Change 2022: Impacts, Adaptation, and
Vulnerability. Contribution of Working Group II to the
Sixth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on
Climate Change [H.-O. Pörtner, D.C. Roberts, M. Tignor,
E.S. Poloczanska, K. Mintenbeck, A. Alegría, M. Craig,
S. Langsdorf, S. Löschke, V. Möller, A. Okem, B. Rama
(Eds.)]. Cambridge University Press. Cambridge Uni-
versity Press, Cambridge, UK and New York, NY, USA,
3056 p.; https://doi.org/10.1017/9781009325844.
IPCC, 2023: Climate Change 2023: Synthesis Report. A Report
of the Intergovernmental Panel on Climate Change. Con-
tribution of Working Groups I, II and III to the Sixth As-
sessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate
Change [Core Writing Team, H. Lee and J. Romero (Eds.)].
IPCC, Geneva, Switzerland.
Malcheva, K., L. Bocheva. 2023. Assessment of contempo-
rary climate change in Bulgaria using the Köppen-Geiger
climate classification. – In: Dobrinkova, N., O. Nikolov,
(Eds.), Environmental Protection and Disaster Risks.
EnviroRISKs 2022. Lecture Notes in Networks and Sys-
tems, vol 638, Springer, 137–148. Cham. https://doi.
org/10.1007/978-3-031-26754-3_12.
Malcheva, K., H. Chervenkov, T. Marinova. 2016. Winter se-
verity assessment on the basis of measured and reanalysis
data. – In: 16th International Multidisciplinary Scientific
GeoConference SGEM 2016. Volume 2, Bulgaria.
Malcheva, K., L. Bocheva, H. Chervenkov. 2021. Climatology
of extremely hot spells in Bulgaria (1961–2019). – In: 20th
International Multidisciplinary Scientific GeoConference
SGEM 2020.
Malcheva, K., L. Bocheva, H. Chervenkov. 2022. Spatio-
temporal variation of extreme heat events in southeastern
Europe. – Atmosphere, 13, 1186; https://doi.org/10.3390/
atmos13081186.
Matev, S. 2019. Icing day in outside the mountain area of Bul-
garia. – Annual of Sofia University “St. Kliment Ohridski”,
112, 76–87 (in Bulgarian with English abstract).
Nikolova, N., S. Matev, G. Rachev, D. Ivanova. 2021. Charac-
terisics of first and last frost occurrences and the length of
frost free season in Bulgaria. – Environmental Protection
and Ecology, 22, 1, 85–94.
89
Nedkov, S., A. Gikov, M. Nikolova, P. Dimitrov, E. Gachev.
2014. Mapping of ecosystem services supply in mountain
areas: A case study of seven Rila lakes, Bulgaria. – Pro-
ceedings from 5th International Conference on Cartogra-
phy and GIS, 15–20 June, Riviera: 488–497.
Nojarov, P. 2021. Impact of climate change on atmospheric
circulation, wind characteristics and wave in the western
part of the Black Sea. – Natural Hazards, 109, 1073–1095;
https://doi.org/10.1007/s11069-021-04869-5.
Nojarov, P., M. Nikolova. 2022. Heat waves and forest fires in
Bulgaria. – Natural Hazards, 114, 1879–1899; https://doi.
org/10.1007/s11069-022-05451-3.
Nojarov, P., V. Vlaskov, V. Vatova. 2023. Influence of atmos-
pheric circulation on the spatial distribution of precipitation
in the area of Sofia city. – J. of the Bulgarian Geographical
Society, 49, 17–25; https://doi.org/10.3897/jbgs.e108747.
Petkova, N., V. Alexandrov, E. Koleva. 2010. Snow cover vari-
ability in Bulgaria, 1931–2005. – In: Proceedings of Papers
from International Conference “Geography and Regional
Development”, Sofia, BAS, 2010, 198–204.
Sarafova, E. 2021. Data quality assessment of Copernicus Cli-
mate Change Service health domain data for the develop-
ment of disaster risk reduction plans. – J. of the Bulgar-
ian Geographical Society, 46, (2022) 13–23; https://doi.
org/10.3897/jbgs.e85567.
Simeonov, P., L. Bocheva, T. Marinova. 2007. A climate study
оf severe convective storms оver Bulgaria: Frequency dis-
tribution аnd severity. – 4th European Conference on Se-
vere Storms, 10–14 September 2007, Trieste, Italy.
Simmons, A. 2022. Trends in the tropospheric general circula-
tion from 1979 to 2022. – Weather and Climate Dynamics,
3, 777–809; https://doi.org/10.5194/wcd-3-777-2022.
Spinoni, J., G. Naumann, J. Vogt, P. Barbosa. 2015. European
drought climatologies and trends based on a multi-indicator
approach. – Global and Planetary Change, 127, 50–57;
https://doi.org/10.1016/j.gloplacha.2015.01.012.
Trenberth, K. E., P. D. Jones, P. Ambenje, R. Bojariu, D. East-
erling, A. Klein Tank, D. Parker, F. Rahimzadeh, J. A.
Renwick, M. Rusticucci, B. Soden, P. Zhai. 2007. Observa-
tions: Surface and atmospheric climate change. – In: Solo-
90
mon, S., D. Qin, M. Manning, Z. Chen, M. C. Marquis, K.
B. Averyt, M. Tignor, H. L. Miller (Eds.), Climate Change
2007. The Physical Science Basis. Intergovernmental Pan-
el on Climate Change. Cambridge University Press, Cam-
bridge, 235–336.
Trenberth, K. E. 2012. Framing the way to relate climate ex-
tremes to climate change. – Climate Change, 115, 283–290.
WMO 2023. Climate Change; https://wmo.int/topics/climate-
change.
WMO 2023a. State of the Climate in Europe. 2022. https://wmo.
int/resources/publications/state-of-climate-europe-2022.
World Bank CCKP, 2023 Climate Change Knowledge Portal
(CCKP); https://climateknowledgeportal.worldbank.org/.
MOEW 2014. Analiz na riska i uyazvimostta na sektorite v
bylgarskata ikonomika ot klimatiqnite promeni (Analysis
and Assessment of the Risk and Vulnerability of Sectors in
the Bulgarian Economy to Climate Change); http://www.
moew.government.bg/files/file/Press/Konsultacii/2014/
Obshta_chast.pdf (in Bulgarian).
Godishen Hidrometeorologichen Bulletin za 2020 godina.
Nacionalen Institut po Meteorologia i Hidrologia, mart
2021g., Sofia. Annual Hydrometeorological Bulletin 2020.
National Institute of Meteorology and Hydrology, March
2021, Sofia; http://www.meteo.bg/ (in Bulgarian).
Godishen Hidrometeorologichen Bulletin za 2019 godina.
Nacionalen Institut po Meteorologia i Hidrologia, mart
2020g., Sofia. Annual Hydrometeorological Bulletin 2020.
National Institute of Meteorology and Hydrology, March
2020, Sofia; http://www.meteo.bg/ (in Bulgarian).
MOEW (2018) Konsultantski uslugi po Nacionalnata strategia
I Plan za dejstvie za adaprtaci[ kym izmenenieto na klima-
ta. Ocenka na sector upravlenie na riska ot bedstvia. Con-
sulting services under the National Strategy and the Action
Plan for Adaptation to Climate Change. Assessment of the
Risk Management Sector; https://www.moew.government.
bg/ (in Bulgarian).
NIMH, 2023; http://www.meteo.bg/meteo7/bg/normi19912020.
NSI, 2022. Crisis events; http://www.nsi.bg/.
Topliyski, D. 2006. Climate of Bulgaria. Sofia, “AMSTELS”
Foundation, 303–307 (in Bulgarian).
Постъпила на 23.11.2023 г., приета за печат на 28.11.2023 г.
Отговорен редактор Йоцо Янев