Курсова работа

Людмил Стефанов Василев, ИФ, фак.номер:24321

Реценция на тема:
„България след Георги Димитров” из книгата на
акад. Мито Исусов „Георги Димитров: жизнен
път и политически идеи”

Page 1
 С особена висока отговорност започвам рецензията на книгата „Георги
Димитров: жизнен път и политически идеи” на академик Мито Исусов, първо
заради заглавието на книгата. Тя изследва живота и делтото на една от двете най­
големи фигури, които е създал българският социализъм – Георги Димитров.
Колкото по­напред лети срелата на българското време, толкова по­ярко ще
блести името на този велик политик и държавник, защото той играе историческа
роля в нашето развитие през трудния XX век. Докато България ражда политици
и държавници като Георги Димитров, тя може да бъде спокойна за своето
бъдеще.

Второ заради автора на тази книга – академик Мито Исусов. Той е сред
най­изтъкнатите съвременни историци ( 1928­1999 г. ), с ценни приноси в
проучването на важни периоди, събития и личности. Неговото творчество се
отличава с вярност към историческите факти и историческата истина, с
оргиналното им осветляване и с висока научна етика. Чрез внимателния прочит
на неговите научни изледвания, стигаме до извода, че той не прави компромиси
нито с истината, нито със своята съвест, не се бои от политическата конюнктура.
Такива са книгите му за сталинизма, за Трайчо Костов, за Георги Димитров.
Освен своите научни успехи, важното, което трябва да се отбележи е един малко
известен факт, че именно той има големи заслуги в разработването на платформа
за преобразуване на БКП в БСП като модерна европейска социалистическа
партия, приета на 39­ия конгрес на БСП.

За съжанелие нямам моралното и научно право да давам цялостна оценка,

анализ на личността, живота и делото на Георги Димитров, мога да се огранича
само със собствени виждания, надявам се добре защитени. Самият факт, че са
изминали недостатъчно години за да може да се направи една цялостна и
завършена характеристика на личността Георги Димитров и че все още ги няма
благоприятните и продуктивни предпоставки за това. Вероятно следващите
поколения ще бъдат в състояние да го направят, сега за съжаление бушуват
страстите и текат пороите на конфронтацията. Историята тепърва ще каже
тежката си дума. Може би е прав Чжоу Енлай, когато на въпроса каква е
китайската оценка на Великата френска революция, отговаря „Рано е още”.

Page 2
 Темата на Мито­Исусовата книга е важна не само защото дава възможност
отново да се докоснем до националните мащаби и до историческата роля на
личността Георги Димитров, а и защото е тема с незатихваща актуалност в наше
време. Българският и европейският социализъм все още не са намерили отговор
на въпросите, които занимаваха, преди повече от половин век творческия ум на
Димитров. Все пак не може да се говори за приносите на личността, без да се
говори за личността. Всеки период на историята открива или откроява,
утвърждава или осъжда една или друга страна на велика личност. Окончателната
дума на историята не отнема думата на различните периоди и поколения.
Обратоното – предполага ги.

Така е и с Георги Димитров. Срелата на времето лети, изминали са повече

от 120 години от рождението му, повече от 70 години от Лайпцигския процес,
половин век от смъртта му, а интересът към неговата личност продължава да е
силен. При това сред различни световни, европейски и български кръгове. Може
би няма друг българин, за когото да са се изказвали толкова много знаменитости.
За него са се произнасяли големи политически мъже на XX век – Сталин,
Палмиро Толиати, Морис Торез, Тито, Мао Цзедун, Хо Ши Мин (едни от най­
големите ръководители на СССР); световни гении като Алберт Айнщан,
писатели, художници както и български колоритни личности като Илия Бешков,
Елин Пелин, Дора Габе, Любомир Пипков и тн.

Чрез своята, монография акад. Мито Исусов, поставя началото на

изграждането, по­точно на възстановяването на един герой на своето време.
Малко известен факт е, че именно тук за пръв път се използват личните дневници
на Георги Димитров, следовалното имаме пълното спокойствие да вярваме на
всеки факт. Книгата е издадена през 2004 г. от „Център за стратегически
изследвания” и се състои от 29 глави, като те не следват линията­ на
хронологичното представяне на героя. Може да се направи един ескиз на
личността на Димитров, които ескиз е следван и от автора, а именно –
четирислойно разделение на жизнения път на комунистическия лидер – първи
период е до Лайпцигския процес (1933 г.), това е периода на израстването и
утвъеждаването на Георги Димитров като национален, а по­късно (след 1923 г.) и
като европейски синдикален, социалдемократически и комунистически деец.
Втори период – след Лайпцигския процес и особено след 09.IX.1944 г. до
Page 3
рухването на реалния социализъм (1989­1990 г.) – период на митологизирането на
Георги Димитров. Трети период – годините на Реставрация (на капитализма)
след 1990 г. – период на тотално обругаване на Личността и четвърти период –
той сега започва и макар че още не е разгърнал във времето своя продуктивен
капацитет, него смятам за най­важен и най­достоверен – период ма спокойния
историцизъм, на мъдрото национално осмисляне на личността, живота, идеите и
делто на Георги Димитров. Именно чрез тази схема на разглеждане, авторът
подрежда и главите в книгата, като по този начин дава една по­нестандартна
представа за образа на своя герой. Прави впечатление и от друга монография,
която е за Трайчо Костов, следва тази линия на подредба на главите. Явно
автрорът отказва стериотипното разглеждане на историческите личностти.
Описвайки образа на Георги Димитров, използвайки много точно подбрани
източници, акад. Мито Исусов успява да възстанови един изцяло завършен образ.

Моето мнение за книгата (макар че, ми е гузно да го изразя, предвид

Академика) е, че книгата доста добре написана, научно издържана, добре
подредена, цялостно завършена. Първите три слоя, бегло ги разгледах по­горе, но
аз ще се спра на последната част, а именно съвременното интерпретиране на
Георги Димитров, защото винаги ми е било интересно, как историята дава
оценки на хората събитията, фактите. В последната глава „България след Георги
Димитров”, авторът прави цялостна характеристика на описваната от него
личност, като не си борави със суперлативи, а дава обективна оценкана жизнения
му път, защото обективността е правото и задължението на всеки историк.
Периода до който акад. Мито Исусов описва след смъртта на Георги Димитров е
кратък и стига до поемането на държавните задължения от Тодор Живков. Ще си
позволя лукса, да направя собствена характеристика и статистически да
представя периода след 1990 г. защото именно тогава губим трезвото си мислене
и започва едно „избълване” на неценности и необективни тези.

Изминаха близо 20 години, след като на 23 юли 1990 г. изнесохме

саркофага на Георги Димитров от мавзолея и го погребахме по стари български
обичаи и традиции. Често се питам дали постъпихме правилно, дали не поехме
по­голяма, от колкото можем да носим, отговорност, дали не извършихме грях
спрямо Димитров, спрямо историята, спрямо хората, най­сетне – спрямо
християнската религия, която забранява оскверняването на гроба. Това е краино
трудно решение. Мисля, че постъпихме правилно и достойно. Нека този велик

Page 4
син на България да почива в българска земя, която го е родила. Самата идея за
мавзолей не е сполучлива (според мен), нито има нещо общо с българската
традиция. Друг е въпросът с разрушаването на сградата на мавзолея „Георги
Димитров”. Това е нецивилизована постъпка и не се оскверняват гробове,
независимо дали това е зловещото хоро на гроба на Стефан Стамболов, или
тройното взривяване на Мавзолея. Акт на политическо озлобление и на един
незрял политик. Сградата можеше да остане като пантеон, като сцена, като поука
(макар и скъпа), в полза на българския ослепял народ.

За финал на моята рецензия ще кажа, че не такива постъпки ни правят

велик пред Запада и не затварянето на очите, ще ни оттърве от каквато и да е
било политическа конюнктура. Само духовното израстване би ни спасила, от
нашето пагубно затриване на българската идентичност. И накрая ще си позволя
да заърша с една мисъл вероятно от проф. Александър Лилов „В политиката,
когато загубиш пост – малко си загубил; когато загубиш власт – много си
загубил; когато загубиш вярната посока – фатално си загубил; когато загубиш
достойнството си – всичко си загубил.

• Длъжен съм да благодаря на д­р­ Мария Исусова, дъщеря, редактор на

тази книги на покоиния акад. Мито Исусова, от която получих личното
разрешение, за опит, за рецензия на тази научна творба.

Page 5