Курсова работа

на тема:

„ Състав на почвата”

Изготвил: Научен ръководител:

 Почвата е система, съставена от вещества намиращи се в течно,
твърдо и газообразно агрегатно състояние. На тази основа се различават
няколко вида състав на почвите – органичен, минерален, химичен,
механичен, почвен разтвор (вода) и почвен въздух.

Органичния състав на почвата е смес от неспецифични

органични вещества - пресни органични остатъци, разложени в различна
степен органични остатъци и междинни органични вещества от
разлагането на органичните остатъци и специфични органични вещества
– хумус.

Хумуса е най-важна съставна част на почвата, която определя

последващото почвообразуване, свойствата на почвите и тяхното
плодородие. Образува се от разлагането на органични остатъци в почвата –
всички организми след тяхната смърт. Главен първичен източник на
органични остатъци за образуване на хумус са висшите зелени растения.
След отлагането на растенията върху или във почвата, те са подложени на
редица промени. Промени осъществявани под влиянието на група процеси
предизвикани от животинските организми, водата, кислородът, ферментите
и катализаторите, съдържащи се в растителните клетки и микроорганизми.

В зависимост от степента на разложеност на растителните остатъци

и и външния вид на органичната маса се определят три типа хумус: суров
хумус (моор хумус), зрял хумус (мул хумус) и полусоров хумус (модер
хумус).

➢ Суров хумус – наблюдава се при почвите в северните студени

райони, формира се предимно под иглолистни гори и върху киселинни
почвообразуващи материали;

➢ Зрял хумус – противоположност на суровия хумус. Образува се

вътре в почвите, формирани върху богати на базични елементи и глина

2
почвообразуващи материали и главно от корените на тревиста
растителност, при умерено топъл климат;

➢ Полусуров хумус – преход между първите два типа. Образува

се предимно при планински плитки почви, формирани върху кисели
почвообразуващи материали и под смесена горска и тревиста растителност,
чийто остатъци са бедни на базични елементи и азот.

В земеделската практика хумусът се разделя на два типа – кисел

хумус и неутрален хумус. Кисел хумус е този, в който хумусните киселини
са свободни. Такъв е суровият и полусуровият хумус при почвите, развити
върху кисели почвообразуващи материали. Киселият хумус влияе
неблагоприятно върху почвеното плодородие. Неутрален е хумусът, който
е съставен главно от хуминови киселини, които обаче са свързани с
базични елементи и преди всичко с калций. Влияе благоприятно върху
почвените свойства.

Някои изследователи разделят хумуса на траен (нехранителен) и

нетраен (хранителен).

Хумусът влияе върху всички по-важни свойства на почвите, а зрелият

тип хумус оказва благоприятно влияние и върху физичните свойства на
почвите. Хумусът е важен постоянен източник на хранителни елементи за
растенията. Неговото бавно минерализиране осигурява снабдяването на
растенията с необходимите хранителни елементи, което в голяма степен
обуславя почвеното плодородие. Той е основен източник на енергия за
много живи организми, осигурява развитието на микроорганизмите и
много дребни животни, т.е хумусът е тясно свързан с биологичната
активност на почвите и понататъчното развитие на почвеното плодородие.

Минерален състав на почвите може да се разгледа като смес от

първични минерали и вторични минерали.

3
 Първичните минерали в почвата са представени от парченца от
масивната скала, цели минерали и парченца минерални кристали. Най-
често в почвите се срещат тези от първичните минерали, които са по-
устойчиви на химично изветряване – кварц, фелдшпати, рулит, магнетит,
хематит, епидот, нефелин, хлорит, апатит и др. В минералната съставка на
почвата участват малък брой първични минерали – кварц, фелдшпати,
амфиболи, пироксени и слюди.

Вторичните минерали в почвите са много разнообразни. Те се

образуват в резултат от изветряването и почвообразуването. Вторичните
минерали се разделят на две групи: прости соли и глинести минерали.

Вторичните минерали представляващи прости соли са най-често

солите на алкалните и алкалоземните елементи – карбонати,
хидрогенкарбонати, сулфати, хлориди, фосфати и др. Простите соли
присъстват в почвите и се акумулират при сухи условия. Получените в хода
на изветряване и почвообразуване соли през сухия период, когато се
изпарява водата от почвата, кристализират и остават под формата на
кристални минерали – калцит, магнезит, доломит, гипс, епсомит,
мирабилит, халит, бишофит, хексахидрит, апатит и др.;

Към глинестите минерали се отнасят финораздробени вещества,

имащи колоидна природа. От химична гледна точка тези минерали са два
вида съединения – хидроксиди (хематит, гетит, хидрогенит, лимонит,
хидраргелит, бьомит, или хидратираните сесквиоксиди) и вторични
алумосиликатни съединения. Алумосиликатните глинести минерали
представляват вторични амумосиликатни съединения образувани от
силициевата киселина, хидроксидите на алуминия и някои катиони.
Образуват се в хода на изветряването и почвообразуванетопо два начина –
пряк и непряк.

4
 Когато се говори за химичен състав на почвите най-често се има в
предвид съдържанието на отделните химични елементи изразени като
оксиди. Основната роля в почвообразуването на химичните елементи се
състои в това, че всички участват в изграждането на минералните
вещества, от които е съставена почвата. В това отношение особено
значение имат някои химични елементи, които представляват основен
материал за изграждане на минералната съставка на почвите. Редица от
химичните елементи се явяват необходими хранителни елементи за
растенията и без тях е невъзможно изграждането на органичното вещество.
Голямо значение при формирането на почвите и развитието на тяхното
плодородие имат елементите – силиций, алуминий, желязо, калций,
магнезий, калий, натрий, азот, фосфор, сяра, манган, мед, цинк, кобалт, бор,
молибден и йод. За формите, под които се намират в почвата някои от
посочените елементи и достъпността им за растенията:

Азотът се съдържа в органичните остатъци от растенията и

микроорганизмите и в хумуса.

Фосфорът влиза в състава на някои минерали- апатит, вивианит и

др. Съдържа се в растителните остатъци и в хумуса.

Калият в почвата се наблюдава основно в три форми: ката здраво

свързан йон в кристална решетка на някои първични и вторични минерали;
като йон, погълнат в обменна и необменна форма от глинестите минерали;
като елемент участващ в редица лесно разтворими соли.

Натрият в почвата има подобно поведение на калия и също се

среща под формата на първични минерали, обменни катиони и прости
лесно разтворими соли.

Калцият и магнезият в почвите участват в състава на някои

първични минерали, а като обменни катиони и в някои глинести минерали.

5
 Желязо в почвата се среща под формата на първични и вторични
феро- и ферисиликатни минерали и под формата на оксиди и хидроксиди.

Сяра се среща в почвите като съставка на органичните остатъци и

хумуса, наблюдава се и под формата на минерални соли.

Алуминият се намира в почвите като съставен елемент на всички

първични алумосиликатни минерали и на всички алумо-силикатни
глинести минерали.

Силицият е главен строителен елемент при всички първични

силикатни материали (кварц, прости силикати и алумосиликати) и при
всички глинести алумосиликатни минерали( каолинит, монтморилонит,
вермикулит , илит и др.).

Манганът в почвата се среща в две форми- разтворима (двувалентни

съединения) и неразтворима (четири валентни съединения).

Медта като микроелемент се съдържа в някои първични и вторични

минерали. Тя образува в хумуса комплексни органично-минерални
съединения и под тази форма може по-дълго да се задържат в почвата.

Цинкът влиза в състава на някои първични и вторични минерали

откъдето се освобождава при изветряването и почвообразуването.
Разтворими и подвижни съединения цинкът образува при почвите със
слабо кисела и кисела реакция.

Кобалтът, както и другите микроелементин първично се съдържа в

някои първични и след това във вторични минерали. Също образува
органично-минерални съединения с хумуса.

Борът първично се намира също в някои алумосиликатни минерали.

В почвата се задържа главно като борорганични съединения, предимно в
хумосно-акумулативните хоризонти.

6
 Молибденът също първично се среща в някои първични и вторични
минерали. Съдържа се в малко количество в растителните остатъци.

Йодът в почвата се задържа главно в органичните съединения и се

акумулира най-много в хумусно-акумулативните хоризонти.

Механичен състав на почвите. От физична гледна точка почвата

представлява полидисперсна система изградена от голям брой отделни
частици, които при естествени условия не се разпадат на по-малки
частички. Тези отделни частици са наречени механични елементи.
Механичният състав на почвите отразява количественото съотношение на
различните по големина механични елементи в твърдата фаза на почвите.
Определя се по количественото съотношение на групи от механични
елементи, в границите на определени размери, които като маса имат близки
свойства. Тези групи са наречени механични фракции.

За класификация на механичните елементи в различните страни са

приети и се ползват различни класификации. Прието е почвената маса да се
разделя на едра част – едрозем и дребнозърнеста част – синтозем.
Едроземът от своя страна се разделя на камъни, едър чакъл и дребен чакъл,
а синтоземът на пясък, прах и глина.

Фракциите на средния и дребния прах, показват доста голямо

сходство, по физико – механичните си свойства с глинестата фракция. Въз
основа на това е прието почвената маса да се разделя на две основни
фракции – физична глина и физичен пясък. В зависимост от
количественото участие на отделните механични фракции почвите се
класифицират в определени почвени разновидности, а в някои страни се
наричат текстурни класове. Най-широко използвани са класификациите
базиращи се на двете механични фракции – физичен пясък и физична
глина, така наречените двучленни класификации.

7
 Почвени колоиди са най-фино раздробената част от твърдата фаза
на почвата. От гледна точна на колоидната химия тази част се отнася към
колоидите, с тях са свързани редица свойства и процеси, протичащи в
почвите. Почвените колоиди се състоят от три вида вещества – минерали,
органични и органично – минерални. Минералните колоиди са фино
раздробени първични минерали, кристални вторични алумосиликатни
минерали и вторични аморфни минерали. В състава на органичните
колоиди се включват аморфните гели на хумусните киселини и и техните
соли. Органично – механичните колоиди представляват предимно
комплексни съединения на хумусните киселини с минералните вещества.
Приема се, че почвените колоиди се образуват по два начина: чрез
раздробяване и чрез синтез. Както всички колоиди, се състоят от твърди
частици, наречени колоидни частици. Когато колоидната частица попадне
във водна среда тя се хидратира, образува около себе си водна обвивка, в
следствие на което протичат някои физико – химични процеси и тя
придобива твърд строеж. Тази нова структурна единица се нарича
колоидна мицела, състояща се от три части – ядро, двоен електричен слой
и здраво свързан слой пот компенсиращи йони.

Почвен разтвор е втората главна съставна част на почвата. Образува

се от валежната вода, постъпила в почвите и разтворила някои съединения,
съдържащи се в твърдата им фаза. Почвения разтвор се състой от вода и
разтворени в нея различни вещества. Разтворените в почвата вода са от два
типа - молекулно разтворени и колоидно разтворени или почвения разтвор
се състой от две части – истински разтвор и колоиден разтвор.
Разтворените вещества могат да бъдат минерални, органични и минерално
– органични. Минералните вещества в почвения разтвор представляват
съединения на алкалните и алкалоземните елементи, нитрати, карбонати,
хидрогенкарбонати, хлориди, сулфати, фосфор и др., както и колоидна
силициева киселина. Органичните вещества в почвения разтвор са
8
разтворими хумусни киселини и техните соли. Органично – минералните
вещества в почвения разтвор са предимно комплексни съединения –
хумино – глинени и алумо и ферихуминови комплексни почвени колоиди.

За почвения разтвор са характерни всички свойства на разтворимите

разтвори. Той показва повишената точка на кипене и понижената точка на
замръзване. Притежава определено остотично налягане, което играе важна
роля при храненето на растенията. Почвения разтвор има голямо значение
за храненето на растенията. Той носи хранителни елементи.

Почвен въздух е третата съставна част на почвата, съставена от

газове, характерни за атмосферния въздух. Образува се от атмосферния
въздух, който навлиза, задържа се в почвените пори и постепенно се
променя. Промените засягат количеството на някои от газовете в
атмосферния въздух и се осъществяват главно от протичащи биологични
процеси. Състава на почвения въздух е сходен с този на атмосферния
въздух. Състои се от три газа – азот, кислород и въглероден диоксид.
Общото количество на въздуха в почвите основно зависи от обема на
свободните пори в тях. Колкото е по-голям обема на порите, толкова по –
голям е количеството на въздуха в почвите и почвените хоризонти.
Почвения въздух е с особено голямо значение за живите организми –
корените на растенията, микроорганизмите и почвените животни.

9
 Използвана литература

1. Проф. Г. Гюров, доц. Н. Артинова. Учебник по почвознание, 2015.

Изд.Интелекспрес-94

2. Проф. Г. Гюров, доц. Б. Колчева. Почвознание, Пловдив.

3. Интернет

10