КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Същност и основни функции на капитала.

2. Състав на капитала.

1. Същност и основни функции на капитала.

Понятието "капитал" е имало различно тълкуване в различните исторически периоди.
Капиталът е съвкупен израз на всички средства, притежавани от стопанския субект,
предназначени за стопански цели. Той се изразява в парична стойност. Много често в
стопанската практика понятието "капитал" неоснователно се отъждествява с понятието
"имущество". Имуществото - това са всички материални и юридически блага притежавани от
отделния субект. Имуществото може да се използва за консумативни цели и в този случай, то
не е капитал. Имуществото се превръща в капитал само ако се използва за стопански
цели.Kапиталът е само тази част от имуществото на едно лице, която е вложена за стопански
цели в организирана от него или група лица фирма.

Тогава логично възниква въпросът:

"Каква е разликата между имуществото и капиталът на фирмата?"

Отговорът е, че тези две понятия са два различни израза на едно и също нещо.
Капиталът е отражение на самото имущество. Той е съвкупен израз на стопанските блага,
оценени в парична стойност. Имуществото на фирмата показва въплъщението на тези блага в
конкретни имуществени форми.

Тези понятия се разграничават при свързването им със счетоводните категории:

 „актив“, разбиран като имущество и

 „пасив“ като източник на това имущество.

В този смисъл капиталът се определя като паричен израз на вложените в

предприятието активи.

Тоест отъждествява се с пасива, разбиран като източник на средства за предприятието.

1.2.Функции на капитала
1
 Капиталът изпълнява следните основни функции:

 финансира създаването и развитието на фирмата

 способства осигуряването на фирмата с имущество

 служи като гаранция пред кредиторите

 определя отрасловата принадлежност и големината на фирмата

От гледна точка на икономиката на предприятието, капиталът е източник на ресурси за

финансиране на неговите активи.

По размера и вида му се съди за:

 икономическата мощ на предприятието

 зависимостта му от външни фактори

Капиталът като икономическа категория притежава следните особености:

 Насочен е към инвестиции, производство и печалба и е предназначен за

възпроизводствено натрупване

 Натрупването на капитала за инвестиране е основата за икономически

растеж

 Отразява източниците на средства

 Осъществява постоянно движение

Ако спре кръгооборотът на капитала, ще изчезне и свойството му на самонарастваща

стойност, т.е няма да има печалба.

2.Състав на капитала.

2.1 В зависимост от собствеността

В зависимост от собствеността капиталът се разделя на:

Собствен капитал

2
 Основа и необходимо условие за съществуването и осъществяването на дейността на
предприятието е неговият собствен капитал. Собственият капитал са паричните средства, които
съдружниците влагат при създаване на предприятието.

Елементите на собствения капитал са:

 основен (записан) капитал

 допълнителен капитал

 резерви

 финансов резултат

Записан (основен) капитал

 Основният капитал се определя при учредяването на предприятието.

 Той е относително постоянна величина.

 Формира се от вноските на съдружниците.

 В зависимост от правния статут на предприятието основният капитал

може да се подразделя на акции или дялове.

Във връзка с формирането и промените в основния капитал се проявяват интересите на

две страни – държавата и собствениците на предприятието. От една страна държавата чрез
съответното законодателство (търговския закон) определя правилата и процедурите за
регистриране и за промени в основния капитал на предприятието. На задължително вписване в
търговския регистър подлежи само капитала на търговските дружества, регламентиран и като
минимална величина.

От друга страна собствениците фиксират величината на основния капитал и неговите

промени за сметка на:

 допълнително привличане на капитал

 печалби

 загуби

Допълнителният капитал:

3
  се формира в съответствие с устава на предприятието

 от парични вноски на собствениците

Той има временен характер и подлежи на връщане.

Основното му предназначение е да отразява промените в капитала през текущия или

близки с него отчетни периоди в резултат на направени дялови вноски над първоначално
определеният им размер. Служи като допълнителен резерв за осъществяване на дейността на
предприятието. Допълнителният капитал обикновено се използва за финансиране на рискови
проекти на предприятието:

 внедряване на нови производства или продукти

 подобряване условията на труд

 стимулиране на персонала и др.

Резерви

Резервите се формират от отчисленията от печалбата.

Резервите се разделят на законови и свободни.

Законови:

 създават се строго целево от печалбата

 величината им е регламентирана по законодателен път

Свободни:

 определят се от собствениците или органа на управление

 нямат строго фиксирана големина и състав

Резервите могат да се използват за удовлетворяване исканията на кредиторите. Могат

да бъдат прехвърляни в състава на основния и на допълнителния капитал на предприятието.

Финансов резултат

Финансовият резултат намира израз в печалбите и загубите на предприятието. Могат да

бъдат както от текущата година, така и от предходни години.

4
 Привлечен капитал

В състава на този капитал се включват чужди парични средства, които са предоставени

временно за използване от предприятието.

Привлеченият капитал включва: задълженията и финансиранията.

Задълженията включват:

 Облигационни заеми с отделно посочване на конвертируемите

 Задължения към финансови предприятия

 Получени аванси

 Задължения към доставчици

 Задължения по полици

 Други задължения, в т. ч.:

- към персонала

- осигурителни задължения

- данъчни задължения

Финансирания

Това са чужди парични средства, получени при участие в различни конкурси. Източници
на тези средства могат да бъдат държавния бюджет и/или специализирани фондове.

2.2 В зависимост от формата, в която функционира

В зависимост от формата, в която функционира капиталът се разделя на:

 Паричен

 Производителен

 Стоков

5
 2.3 В зависимост от начина на участието му в процеса на производството, капиталът
се разделя на:

 Основен

 Оборотен

6
 КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

3. Кръгооборот на капитала.

4. Структура на капитала.

3. Кръгооборот на капитала.
Разделянето на капитала, а от там и на имуществото на основно и оборотно е в
зависимост от различната степен на обръщаемост. Всички имуществени форми са обръщаеми .
Обръщаемостта на основното имущество е продължителен процес. Обръщаемостта на
оборотното имущество се изразява като еднократно превъплъщение в нови имуществени
форми.

В процеса на кръгооборот капиталът:

 преминава през три стадия :

• снабдяване

• производство

• реализация

 проявява се в трите си форми

• паричен

• производителен

• стоков капитал

Едно преминаване на капитала през трите стадия и трите форми се нарича кръгооборот
на капитала. Целта на всяко предприятие е да ускори в максимална степен кръгооборота на
капитала, за да увеличи масата на реализираната печалба.

1
4. Структура на капитала

Както посочихме, капиталът и имуществото на фирмата са два различни израза на едно

и също нещо. Имуществото в неговия реален състав и капиталът като абстрактен израз на
оцененото в парични суми имущество, са две тъждествени, равни една на друга величини. Това
равенство е основата и съдържанието на счетоводния баланс. Счетоводният баланс е
специална таблична форма, която отразява статичното състояние на предприятието към даден
момент.

Активът на баланса (лявата страна):

 отразява имуществото на фирмата

 съдържа най-важните позиции на дълготрайните и краткотрайните

активи

Те са подредени според степента на тяхната обръщаемост.

Пасивът на баланса (дясната страна) отразява източниците на тяхното състояние.

Възможно е имуществото да е изцяло на фирмата, но може част от него да е придобита с
чужди средства, така че пасивът на баланса включва собствения и привлечения капитал.

От гледна точка на баланса, капиталовата структура се разделя на:

 обща

 вътрешна.

Общата капиталова структура се определя като отношение на собствения, съответно на

привлечения (чуждия) капитал към общия капитал.

Вътрешната структура се определя като съотношение между отделните елементи на

собствения, съответно на привлечения (чуждия) капитал.

При формирането на общата структура на капитала е необходимо да се установи най-

подходящия размер на чуждия капитал.

Оказва, че ползването на дълг (чужд капитал) при постигната по-висока рентабилност

на общия капитал от пазарния лихвен процент за чуждия капитал е икономически изгодно за
фирмата.

2
 За да се осигури ефективно използване на различните видове капитал, трябва да се
съблюдават следните изисквания:

 фирмата трябва да разполага с толкова собствен и чужд капитал,

колкото е необходим за нормалното протичане на нейната стопанска дейност

 взетите кредити трябва да бъдат вложени в такъв вид дейности, които

позволяват срочното възстановяване на кредита и лихвите по него и осигуряване на
печалба

 общата структура, както и вътрешната структура на собствения и чуждия

капитал трябва да гарантират финансовата стабилност и независимост на фирмата;

 структурата на капитала да бъде такава, че да осигурява достатъчно

висока рентабилност на собствения капитал.

Важен проблем на фирменото ръководство е:

 да определи размерът на необходимия капитал

 неговата структура

 да реши къде и за какво да бъде вложен този капитал.

Състоянието и динамиката на структурата на капитала се влияние от редица финансови

и производствени фактори. Финансовите фактори произтичат от равнището на развитие на
капиталовите пазари. Производствените фактори се определят от характеристиката на
дейността на предприятието.

Към тях се отнасят:

 Сезонност на производството

 Продължителност на производствения цикъл

 Стойност на технологичното оборудване и др.

В икономическата теория са познати и се използват три степени на капиталова

структура:

 Ниска степен

 Средна степен

3
  Висока степен

Ниска степен - собственият капитал е до 25 % от общата стойност на капитала.

 Неизгодна е за предприятието

 То е силно зависимо от кредиторите

 Няма собствена политика

Средна степен – относителния дял на собствения капитал варира между 30 и 55 %.

Тази структура се приема за благоприятна, тъй като рискът е относително равномерно

разпределен. За най-благоприятно се счита съотношението 50% : 50%.

Висока степен – собствения капитал е над 55%.

Тази структура е изгодна за собствениците защото плащат малко лихви, а

предприятието е независимо от кредиторите. Увеличаването на делът на привлеченият
капитал предизвиква както отрицателни така и положителни ефекти. От отрицателните ефекти
силно въздействие оказват нарастването на финансовия и бизнес риска. Финансовият риск се
изразява в несигурността на инвеститорите за размера на нетния доход от инвестициите.
Бизнес рискът се проявява като несигурност на предприятието да достигне планираната
печалба от дейността поради непредвидено изменение на приходите при установени разходи.

Измерването на бизнес риска и на финансовия риск се извършва с показателите:

 Оперативен ливъридж

 Финансов ливъридж

Структурата на капитала се влияе от следните фактори:

 поставените цели

 степен на концентрация на собствеността

 мащабите на предприятието и стратегиите за неговото разширяване и

растеж

 дивидентна политика и др.

4
5
 КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

5. Определяне на потребността от капитала.

6. Основни източници за осигуряване на потребността от капитала.

7. Цена на капитала.

5. Определяне на потребността от капитал.

За осъществяването на каквато и да е стопанска дейност е необходим капитал.

Размерът на необходимия капитал ще зависи от вида на дейността и по-конкретно:

 необходимите инвестиции за дълготрайни активи

 размера на необходимите оборотни средства

 броя на заетата работна сила и равнището на работната заплата

 продължителността на производствения цикъл

 реализираните вследствие на производствената дейност приходи и др.

Потребността от капитал най-общо може да се дефинира като разлика между сумата от

извършените разходи и сумата от постъпилите до момента приходи от дейността на
предприятието. Потребността от капитал е моментна величина, тя се променя при всеки
производствен разход, респективно приход. Във връзка с това за финансирането е необходимо
да се определи не само потребността от капитал, но и сроковете (дори точните дати) на
възникването й.

Следователно потребността от капитал се определя по:

 размер

 продължителност

 дати на възникване

Методите за определяне на потребността от капитал обикновено разграничават

капиталите за дълготрайни и краткотрайни активи. Вложените в дълготрайните активи

1
капитали обикновено са обвързани за по-продължителен период. Потребността от
краткотрайни активи по-силно се влияе от структурата на приходите и разходите в аспекта
време.

Методи за определяне на потребността от капитала

При основаване на предприятието или при планиране на неговото разширение могат

да се използват два метода за оценка на потребността от капитал.

При първия метод, потребността от капитал се определя като сума от необходимия

капитал за ДА и необходимия капитал за КА. Необходимият капитал за финансиране на
дълготрайните активи се извежда от инвестициония план на предприятието. Изчисляването на
потребността от капитал за краткотрайните активи се извършва на базата на средните дневни
разходи за нормално работещото предприятие. Посочената ориентировъчна формула дава
само една база за установяване на потребността от капитал поради следните причини:

 средните дневни разходи и периода на обръщаемост не могат да се установят

точно при комплексната структура на процесите в предприятието.

 не се отчита фактът, че потребността от капитал непрекъснато се колебае в

определени граници, което е резултат от структурата на приходите и разходите.

 потребността от капитал за дълготрайни активи не възниква още в началото на

плановия период с пълния планиран размер

• в последствие не остава постоянна

• нараства в процеса на изграждане на съоръженията до пълния си размер

• постепенно намалява през амортизационния период.

Вторият метод за определяне на потребността от капитал е значително по-точен и се

основава на използването на финансовия план на предприятието. Финансовият план е
отражение на всички разходи и приходи на предприятието за плановия период. Превишението
на разходите над приходите е потребността на предприятието от капитал. По този начин се
определя потребността от капитал за краткотрайните активи. Към нея се прибавя необходимия
капитал за дълготрайни активи, определен на базата на инвестиционния план на
предприятието.

2
6.Основни източници за осигуряване на потребността от капитала.

1. Финансиране със собствени средства

1.1 Самофинансиране

• Открито самофинансиране

• Скрито самофинансиран

1.2 Финансиране чрез освобождаване на капитал

2. Финансиране с чужди средства

3. Осигуряване на акционерен капитал

1.1 САМОФИНАНСИРАНЕ

Счита се, че финансирането със собствени средства е основният източник за

осигуряване на необходимия капитал. Източник на откритото самофинансиране е печалбата.

Скритото (тихо) самофинансиране се основава на

 недооценено имущество на фирмата

 надценени задължения

Тоест при него се образуват скрити резерви. Източници на скрито самофинансиране могат да
бъдат:

 начислени, но все още неизплатени работни заплати

 начислени, но все още невнесени суми за социално осигуряване

 начислените амортизации, които се показват като разход и намаляват данъчно

облагаемата печалба и др.

1.2 ФИНАНСИРАНЕ ЧРЕЗ ОСВОБОЖДАВАНЕ НА КАПИТАЛ

При финансирането чрез освобождаване на капитал:

 се преструктурират активите

3
  капиталът не е в първоначалната си форма на обвързване и е на разположение
е за инвестиране

Тоест в този случай не се увеличават средствата на фирмата, а капиталът само

преминава от една форма в друга (парична) форма.

Източник на такова финансиране са приходите от:

 реализацията на ненужното имущество на фирмата

 продажбата на свръхнормативни и залежали суровини и материали

 от продажбата на ценни книжа и др.

2. ФИНАНСИРАНЕ С ЧУЖДИ СРЕДСТВА

Финансирането с чужди средства се осъществява в много разнообразни форми:

 търговски кредити

 банкови кредити

 нетрадиционни източници на финансиране (лизинг, факторинги др.).

3. ОСИГУРЯВАНЕ НА АКЦИОНЕРЕН КАПИТАЛ

Източниците на капитал до голяма степен зависят от организационно-правния статут на

предприятието. Капиталът на акционерното дружество е разделен на акции. Съвкупността от
тези акции формира съдържанието на "акционерния" капитал. Източник на акционерния
капитал е емитирането на акции.

Всеки от трите основни начина за осигуряване на потребността от капитал

 има свои предимства и недостатъци,

 удачен е в едни и неудачен в други случаи

Затова във всеки конкретен случай фирмата трябва да избере най- изгодният за нея вариант.

7. Цена на капитала

В условията на пазарни отношения всеки ресурс има определена цена и следователно

капиталът на фирмата като такъв също има своя цена.

4
 Цената на капитала:

 се определя от неговата доходност

 изразява се в процент към пазарната стойност на съответната част от капитала

Цената на собствения капитал се определя като отношение на чистата печалба на

фирмата към размера на собствения капитал:

Цск е цената на собствения капитал [%]

ЧП - размерът на чистата печалба на фирмата [лв.]

СК - размерът на собствения капитал на фирмата [лв.]

Пример: Фирма "X" е реализирала в края на текущата година чиста печалба в размер на
120 000лв., като е използвала собствен капитал в размер на 600 000лв. определете цената на
собствения капитал.

Цената на акционерния капитал най-общо се определя като отношение на

дивидента (печалбата) на една акция към пазарния курс (цената) на акцията:

където:

Цак - цена на акционерния капитал [%]

Д - дивидента на една акция [лв.]

Ца - пазарния курс (цена) на акцията [лв.]

За да се определи по-точно цената на акционерния капитал трябва да се отчитат и :

 разходите по емисията на ценни книжа

 вида на акциите - обикновени или привилегировани.

Цената на заемния капитал се определя като отношение между сумата от произведенията

на ползваните кредити и лихвените проценти по тях към сумата на ползваните кредити:

където:

K1, К2, ... Kn е размерът на ползваните кредити [лв.]

p1, p2, ... pn - размерът на лихвените проценти [%]

5
n - броя на ползваните кредити

Пример: Фирма е ползвала в своята дейност банкови кредити при следните условия:

 банков кредит в размер на 50 000лв. при 15% годишна лихва

 банков кредит на 80 000лв. при 17% годишна лихва

 банков кредит в размер на 40 000 лв. при 13% годишна лихва.

Определете цената на заемния капитал.

Определянето на цената на капитала се извършва във връзка с:

 анализа

 оценката на различните видове капитал

Изводите от този анализ имат важно значение

 за правилното определяне на структурата на капитала

 с оглед повишаване на неговата ефективност.

6
 ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Същност и състав на дълготрайните активи.

2. Структура на дълготрайните активи.

1. Същност и състав на дълготрайните активи.

Осъществяването на всяка производствено-стопанска дейност е свързано с предварителното

осигуряване на определени ресурси. Най-общо те се разделят на средства за производство и работна
сила.

От своя страна средствата за производство включват средствата на труда и предметите на труда.

В състава на средствата на труда влизат :
 оръдията на труда (машини, инструменти и др.), чрез които непосредствено се въздейства върху
предметите на труда
 съоръженията, създаващи условия за нормалното протичане на производствения процес
(сгради, мостове и др.).

Средствата на труда формират натурално-веществения състав на дълготрайните материални

активи (нетекущи), а предметите на труда - на краткотрайните (текущи) активи.

1
Освен ДМА в състава на дълготрайните активи се включват и определени нематериални и
финансови активи.

Дълготрайните активи са тези:

 материални
 нематериални
 финансови имущества на предприятието, които се използват в стопанската му дейност през
продължителен период от време.

Активите са дълготрайни, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от
дванадесет месечен период.

Дълготрайните активи се разделят в следните групи:

 Материални;
 Нематериални;
 Финансови;
 Отсрочени данъци.

Оптималното съотношение между тях има съществено значение за:

 Повишаване на технологичното равнище на производството
 Увеличаване на капацитета
 Разширяване на асортимента на продукцията
 Повишаване на производителността на труда
 Повишаване на качеството на продукцията и рентабилността на прдприятието като цяло

I.ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ (ДМА)

ДМА са преобладаващия елемент и състава и структурата на дълготрайните активи.

 Имат материално – веществена форма.
 Обслужват производствения процес многократно,
 Запазват натурално-веществената си форма в продължение на много цикли
 На части пренасят стойността си в себестойността на произвежданата продукция.

Три са условията един актив да бъде признат и отчетен за ДМА:

 когато отговаря на определението за ДМА
 когато стойността му може надеждно да бъде изчислена
 да е налице очакване на предприятието да получи икономически изгоди от него.

В зависимост от предмета на дейност ДМА са с по-голяма или по-малка степен на разнообразие. Те

включват следните групи:

2
 1. Земи и сгради.
2. Машини, производствено оборудване и апаратура.
3. Съоръжения и др.
4. Предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане.

1.Земи и сгради
 Земи - застроени и незастроени площи, пасища и ливади, горски участъци, овощни градини,
лозя, паркове, зелени площи, залесителни и полезащитни пояси и др.
 Сгради:
 производствени - които осигуряват условия за осъществяването на производствения процес;
 складове - за съхранение на машини, оборудване, материали и др.
 непроизводствени - предназначени за културно- битовото и административно обслужване на
работната сила.

2. Машини, производствено оборудване и апаратура:

 работни машини и оборудване - чрез тях се въздейства непосредствено върху предметите на
труда, при което се променят техните свойства и форма и се произвежда готов продукт;
 енергетични машини и оборудване - произвеждат различни видове енергия или превръщат един
вид енергия в друг (генератори, електромотори, трансформатори и др.);
 предавателни устройства - пренасят различни видове енергия и горива (електропроводи,
тръбопроводи, трансмисии и др.);
 измервателни уреди, инструменти и приспособления - за да се включат в групата на ДМА, те
трябва да имат стойност над определена сума и трайност над една година;

3. Съоръжения и други - създават условия за нормално осъществяване на производствения процес

(резервоари, водохранилища, пътища, мостове, кейове и др.).

4. Предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане.

 транспортни средства - включват се всички транспортни средства, независимо дали се използват

за превоз на пътници или товари (автомобили, железопътни, водни, въздушни транспортни
средства, електрокари, мотокари и др.);
 стопански инвентар - има стопанско, административно и културнобитово предназначение (бюра,
компютри, размножителна техника, мебели, сейфове и др.).

II. Нематериални дълготрайни активи

Нематериалните дълготрайни активи (НДА) са:

 установими нефинансови активи, придобити и притежавани от предприятието,
 които нямат натурално-веществена форма,
 имат съществено значение при употребата им,
 като очакваната икономическа изгода се получава повече от един отчетен период.

3
Към НДА се отнасят:
 Продукти от развойна дейност
 Права върху интелектуалната собственост – патенти, лицензии, ноу-хау, търговски марки и др.
 Права върху индустриална собственост – концесия.
 Програмни продукти

1. Продукти от развойна дейност

В тази група се включват разработки и продукти, имащи висока стойност с дълготраен

характер.Могат да се разработят от самата фирма или да се закупят от други фирми.

Използват се в документация и проекти на:

 нова или усъвършенствана техника и технология;
 нови или усъвършенствани изделия или услуги;
 нови методики;
 нова организация на производството и др.

Следователно те са свързани с осъществяването на:

 продуктова
 технологична
 организационно-управленска иновация.

2. Права върху интелектуалната собственост – патенти, лицензии, ноу-хау, търговски марки и

други.
 Патент - свидетелство за изключително право на интелектуална собственост върху дадено
изобретение или откритие.
 Лицензия - право, разрешение за ползване обекти на интелектуалната собственост,
придобити чрез закупуване на основата на лицензионен договор.
 Ноу-хау - знания, умения, опит, които не са известни на конкурентите. Правото за
ползването им се придобива срещу заплащане при определени в договора условия.
 Търговска марка - регистриран в държавен орган знак, символ, които дават изключителни
права за ползването им от техния притежател. Тя не само идентифицира стоката, но е и
гаранция за нейното качество.

3. Права върху индистриална собственост - концесия

Концесия - договор, чрез който държавата предоставя права на предприятието да разработва и

експлоатира подземни богатства, републикански пътища, пристанища, летища и др.

4. Програмни продукти

Програмни продукти - програми, свързани с управлението на производството, снабдяването,

реализацията на продукцията и др.

4
5. Търговска репутация

Търговската репутация се проявява при придобиване на активи на предприятието р резултат на

участие от приватизацията, сделки на фондовата борса и др. За нея се говори също, когато едно
предприятие придобие дурго и последното престане да съществува. Положителната търговска
реппутация представлява положителна разлика между заплатената цена и действителната справедлива
стойност на закупеното предприятие.

Включването на положителната реутация в активите на предприяатието се третира като

инвестиция с очаквани бъдещи ползи. Тя се проявява най-вече при покупко-продажбата на
предприятието и се определя като положителна разлика между заплатената цена и действителната му
стойност.

6. Предоставени аванси и нематериални активи в процес на изграждане.

III.ДЪЛГОТРАЙНИ ФИНАНСОВИ АКТИВИ

Дълготрайните финансови активи са:

 средства, вложени от предприятието в други предприятия или фирми
 за продължителен период,
 с цел получаване на определена икономическа изгода.

Дълготрайните финансови активи се разделят на:

 Дългосрочни инвестиции
 Инвестиционни имоти
 Дългосрочни вземания

Те се разделят на:
 дългосрочни инвестиции - активи на предприятието с цел увеличаване на собствения
капитал чрез дивиденти, ренти, лихви, ценни книжа, облигации и др. или чрез
придобиване на друга стопанска изгода.

Те намират израз в дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в
инвестиционен портфейл със срок над 12 месеца, както и инвестиционни имоти;
 инвестиционни имоти - към тях се отнасят земи и сгради, които не се използват от
предприятието поради това, че са предоставени на трети лица с цел получаване на
приходи;
 дългосрочни вземания - средства, отпуснати на други предприятия или институции под
формата на дългосрочен кредит.

IV. Отсрочени данъци

Отсрочените данъци са последната група в състава на нетекущите (дълготрайни активи).

5
 В зависимост от сферата, в която функционират

Дълготрайните активи се разделят на:

 Дълготрайни производствени активи
 Дълготрайни непроизводствени активи.

Дълготрайните производствени активи са свързани с осъществяването на производствения

процес в предприятието.

От своя страна те се разделят на:

 Активни - тоест непосредствено участващи в производствения процес (машини,
инструменти и др.);
 Пасивни - тоест създаващи условия за нормалното протичане на производствения процес
(сгради, земи, съоръжения и др.).

Дълготрайни непроизводствени активи - те не участват и не обслужват пряко производствения

процес, а са свързани с комунално-битовото обслужване на работната сила (почивни домове,
столове, спортни съоръжения и др.).

2. СТРУКТУРА НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ АКТИВИ

Структурата на дълготрайните активи на предприятието характеризира съотношението между

отделните им видове и елементи. Изразява се чрез относителния дял на стойностното изражение на
отделните групи (в %) към общата стойност на дълготрайните активи.

Различават се:
 икономическа (видова)
 технологическа
 възрастова
 производствена
 функционална

структура на дълготрайните активи

Икономическата (видовата) структура характеризира съотношението между материалните,

нематериалните и финансовите дълготрайни активи. Преобладаващ дял в повечето предприятия имат
дълготрайните материални активи, независимо от тенденцията на нарастване ролята на нематериалните
и финансови дълготрайни активи.

Технологическата структура изразява съотношението между отделните елементи от състава на:

 дълготрайните материални активи
 дълготрайните нематериални активи
 дълготрайните финансови активи.

6
Възрастовата структура отразява относителния дял на отделните елементи в състава на дълготрайните
активи по възрастови групи. Тази структура има силно изразена двустранна връзка с научно-
техническата, инвестиционната и иновационната стратегия на фирмата.

Производствената структура – тя изразява съотношението между дълготрайните производствени активи

и дълготрайните непроизводствени активи.

Функционална структура – характеризира съотношението между активнатаи пасивна част на

дълготрайните активи, разграничавани в зависимост от степента на въздействие върху предметите на
труда.

Активната част обхваща:

 Машини
 Инстриментална екипировка
 Трнаспортни средства и други

Пасивната част включва:

 Сградите
 Инфраструктурата и др.

Структурите на дълготрайните активи са различни както за различните предприятия, така и за отделните

етапи в развитието на конкретното предприятие.

Върху тях влияят множество фактори, най-важните от които са следните:

 отраслова принадлежност;
 особености на произвежданите изделия;
 кадрови и финансови ресурси;
 равнище на концентрация, специализация и коопериране;
 териториално разположение;
 икономически условия и макрорамка и др.

7
 ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

3. Оценяване на дълготрайните активи.

4. Изхабяване на дълготрайните активи.

3. ОЦЕНЯВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ АКТИВИ.

Дълготрайните активи се оценяват натурално и стойностно.

Натуралната оценка се използва за:

 определяне величината на производствените мощности
 за съставяне баланса на оборудването
 за правилно насочване на инвестициите в дълготрайни материални активи.

Натуралното оценяване се извършва чрез инвентаризация. Съдържанието на натуралните

показатели е различно за отделните елементи на дълготрайните активи (брой, кг, метри, мощност и др.).
Различните мерни единици възпрепятстват формирането на обобщена оценка. Съгласно Закона за
счетоводството (чл. 22) инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с
цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Инвентаризацията се извършва по ред и
начин, определен от органите на управление на предприятието. За бюджетните предприятия
Министърът на финансите може да определи и други срокове за извършване на инвентаризацията.

Стойностните оценки се използват, за да се оцени цялата съвкупност от дълготрайни активи,

тяхната структура и динамика, независимо от разнообразието им. Използват се при определяне на
степента на използването им и тяхната ефективност, за осъществяване на покупко-продажбата им.

Най-широко приложение намират следните стойностни оценки:

1. Оценка по пълна първоначална стойност ( Историческа цена).
2. Оценка по отчетна стойност.
3. Оценка по остатъчна стойност.
4. Оценка по балансова стойност.
5. Оценка по възстановителна стойност.
6. Оценка по ликвидационна стойност.

1.Оценка по пълна първоначална стойност

1
 ( Историческа цена) – стойността по която дълготрайните активи се записват в баланса на
предприятието. Оценяват се и се записват при тяхното придобиване или възникване по историческата
им цена, която може да се формира по три начина – цена на придобиване, себестойност, справедлива
цена.
Цена на придобиване - се използва за доставени отвън дълготрайни активи и включва
покупната цена и всички преки разходи.
Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в
съответствие с предназначението му.

Съгласно Счетоводен стандарт 16 тези така наречени преки разходи включват:

 разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
 разходи за първоначална доставка и обработка;
 разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди,
както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния
материален актив;
 разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
 разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта,
икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа,
въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;

В цената на придобиване не се включват:

 административни и други общи разходи
 разходите за пуск и други подобни производствени разходи
 началните оперативни загуби
 разходите за обучение на персонала за работа с новопридобитите активи.

Себестойност - тази стойностна оценка включва направените в предприятието производствени

разходи.

Не следва да се включват:
 финансовите
 извънредните
 административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса на
придобиване на дълготрайния актив).

Справедлива цена - това е предполагаемата пазарна цена в момента на оценката на актива.

Използва се за дълготрайни активи, получени в резултат на безвъзмездна сделка. Получените непарични
вноски в капитала се оценяват по оценката, приета от съответния съд (апорт по реда на Търговския
закон).

2
Тези три оценки изразяват така наречената пълна първоначална стойност на материалните и
нематериални дълготрайни активи, тоест стойността по която те се заприходяват в предприятието.

2. Отчетна стойност.

Отчетната стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието.

Тя може да бъде:
 историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива
 или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка
след първоначалното му счетоводно завеждане.

3. Остатъчна стойност.

Остатъчна стойност – стойността, която остава да се прехвърли чрез амортизация в

себестойността на продукцията до края на амортизационния период.

4. Балансова стойност.

Балансовата стойност е стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази

стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на
амортизируемия актив. Коригира се със загубите от обезценката му и извършените преоценки. Тя не
може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива. Натрупаната амортизация от въвеждането на
актива до момента се показва като коректив на отчетната стойност на амортизируемия актив.

5. Възстановителна стойност.

Възстановителната стойност е стойността, по която може напълно да се възстанови (закупи)

към текущия момент конкретното средство на труда. Определя се чрез преоценка на основата на
пълната първоначална или остатъчна стойност.

6. Ликвидационна стойност.

Това е предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем

актив при изтичане на срока му на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от
вида на сделката по извеждането на актива - продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н.
Съгласно НСС 4 при определянето на остатъчната стойност на амортизируемия актив следва да се имат
предвид очакваните разходи от извеждането на актива от употреба, които могат да бъдат:
 разходи, свързани с бракуването на актива, които се коригират със сумата на материалите и
резервните части, получени при бракуването на актива;
 разходи, свързани със замяната на актива с друг актив или с продажбата му - транспортни,
товаро-разтоварни, комисионни и т.н.
 разходи, свързани с възобновяването на средата, върху която активът оказва влияние.

4. ИЗХАБЯВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ АКТИВИ.

3
 Дълготрайните активи:
 участват в производствения процес многократно
 на части пренасят стойността си в себестойността на новосъздаденият продукт
 те постепенно губят своята стойност, а следователно и потребителната си
стойност.

В това е икономическата същност на изхабяването. Изхабяването може да бъде физическо и морално.

4.1 Физическото изхабяване - се изразява във влошаване на техникоексплоатационните качества

на дълготрайните активи.

То се дължи на две основни причини:

 експлоатацията на дълготрайните активи (постоянно движение, температура, налягане,
триене, деформации);
 естествените процеси на разрушаване, протичащи под влияние на атмосферните условия
и вътрешни процеси на разрушаване на материала, от който са изработени (влага, вятър,
дъжд, лошо стопанисване, вътрешни процеси, протичащи в структурата на материалите,
липса на необходимите условия на съхраняване и поддръжка и др.).

Върху степента на физическо изхабяване влияят следните фактори:

 равнището на технология и качеството на средствата на труда и конструкцията на
машините;
 качеството на материалите, от които са изработени

ДА;
 особеностите на технологичния процес и условията на експлоатация;
 квалификацията на персонала;
 условията за съхранение и поддръжка и др.

Степента на физическо изхабяване може да се определи по три начина:

 Като съотношение между фактическия срок на експлоатация на ДА и нормативния срок на

експлоатация

Т
Ф = Ф 100 [ % ]
Т
и
н
Ф – степен на физическо изхабяване [%];
и
Т – фактически срок на експлоатация на ДА [год.];
Ф
Т – нормативен срок на експлоатация [год.]
н
Обикновено нормативния срок на експлоатация съвпада със срока на амортизация – Та [год.].

4
  Като съотношение между фактическия срок на експлоатация и предполагаемия срок на трайност
на ДА

Т
Ф = ФТ 100 [ %]
и Т +
ф о
Където:

Ф – степен на физическо изхабяване [%];

и
Т – фактически срок на експлоатация на ДА [год.];
Ф
Т - остатъчен срок на експлоатация на ДА [год.]. Определя се по експертен път
о

 Като съотношение между начислените до момента амортизации и първоначалната стойност на

ДА

А
Ф = 100 [ %]
и ПС

Където:

Ф – степен на физическо изхабяване [%];

и
А – размера на начислените до момента амортизации [лв.];

ПС – първоначална стойност на ДА [лв.];

4.2 Морално изхабяване.

Моралното изхабяване е обективен процес предизвикан от ускореното развитие на научно-

техническия прогрес, от въвеждането на постиженията му в практиката и от конюнктурата на пазара.
Изразява се в преждевременно обезценяване на ДМА и ДНмА.

Най-често в теорията и практиката се разглеждат две разновидности на морално изхабяване:

 морално изхабяване от първи род
 морално изхабяване от втори род

Морално изхабяване от първи род

Предизвиква се от появата на нови дълготрайни активи с аналогични технико-икономически

параметри, но с по-ниска стойност. Дължи се на внедряването на научно-техническите постижения, в
резултат на които намаляват обществено- необходимите разходи по производството и реализацията на
продукцията.
Морално изхабяване от втори род

5
 Дължи се на появата на нови ДА със същото предназначение, но с по-добри технико-
икономически характеристики. Например появата на нови машини с по-висока производителност,
произвеждащи с по-малко суровинно- материални разходи. В резултат на това се получават по-добри
резултати за единица време или се изискват по-малко инвестиции за единица продукция. При появата
на морално изхабяване от първи или втори род е целесъобразна замяната на съществуващото
оборудване, независимо че то все още е физически годно. Това се налага от факта, че използването му е
икономически нецелесъобразно и води до загуби на пазарни позиции. В съвременни условия наред с
тези две традиционни форми на морално изхабяване, фирмите трябва да се съобразяват и със следните
форми:

Морално изхабяване от трети род

То настъпва при появата на нова техника и технология, осигуряващи по-добри условия на труд,
тоест то изразява социалният аспект на износването.
Морално изхабяване от четвърти род

То настъпва когато се появят нови екологосъобразни ДА, водещи до намаляване замърсяването

на околната среда.
Морално изхабяване от пети род

То се проявява по-рядко и е свързано с траен отказ на пазара от определен вид продукт или
продукти. В този случай ДА остаряват, тъй като се появяват нови, свързани със задоволяването на
нововъзникналите потребности.

Във всички случаи моралното изхабяване означава, че използването на такова оборудване е

икономически и социално неизгодно.

6
 ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

5. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ АКТИВИ. АМОРТИЗАЦИОННА

ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.

5. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ АКТИВИ. АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА НА

ПРЕДПРИЯТИЕТО.

За да се осигури непрекъснатост и ефективност на производствения процес е необходимо

физически и морално остарелите дълготрайни активи да се възстановят. Възстановяването може да
бъде частично или пълно.

Частичното възстановяване се реализира чрез извършването на частични или основни ремонти.

Пълното възстановяване - чрез подмяната на изхабените дълготрайни активи с нови такива.

Необходимите за това средства се набират чрез амортизациите.

АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА

"Амортизация" произлиза от латинската дума „mortus" - мъртъв и е счетоводно изражение,
начин на отчитане на изхабяването на основния капитал на фирмата.

АМОРТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА

По своята същност амортизацията е:
 стойностния израз на изхабяването на дълготрайните активи

1
  и чрез постепенното й прехвърляне в себестойността на продукцията тя възстановява
първоначалната им стойност.
Амортизациите са по-особен елемент на разходите и част от механизма "финансова система" на
всяка държава, защото потреблението на основен капитал не може да бъде установено точно.
Затова държавата с нормативен акт установява начина, по който да се оцени този разход. Само
така установената амортизация ще бъде призната за разход.
Държавата може да използва амортизациите за преразпределение, а тази възможност показва
родството между амортизационната политика и другите елементи на фискалната политика.
Държавата може да използва амортизациите за преразпределение, а тази възможност показва
родството между амортизационната политика и другите елементи на фискалната политика.
Понякога за да облекчи данъчния товар върху фирмите, държавата намалява данъчните ставки,
но същия ефект ще се получи ако тя признава по-големи амортизации.
Амортизационната политика е една от най-важните форми за регулиране на производственото
натрупване.
Под този общ термин разбираме всички амортизационни тарифи, схеми и приложими способи,
чрез които се установява ежегодния разход на основен капитал под формата на изхабяване на
закупените машини, съоръжения, оборудване и други елементи.
Всяко предприятие начислява амортизации на всички материални и нематериални
дълготрайни активи с изключение на посочените като неамортизируеми в Счетоводен стандарт 4 т.1:
 природни ресурси:
 активи с обществена значимост - паметници на културата и произведения на изкуството
 музейни експонати
 неупотребявани в дейността на предприятието
 в процес на придобиване
 в процес на ликвидация
 напълно амортизираните до остатъчната им стойност

За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните седем категории:

 Категория I - масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на

електрическа енергия, съобщителни линии.
 Категория II - машини, производствено оборудване, апаратура.
 Категория III - транспортни средства (без автомобили); покритие на пътища и на самолетни
писти.
 Категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер,
мобилни телефони.
 Категория V - автомобили.
 Категория VI - дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на
ползване, съгласно договорни отношения или законово задължение.

2
  Категория VII - други амортизируеми активи.
За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават
следните размери:

АМОРТИЗАЦИОНЕН ПЛАН
Предприятията разработват и утвърждават амортизационен план за всеки амортизируем актив
или за групи еднородни по вид и еднакви по стойност амортизируеми активи.
Планът съдържа следния минимален брой реквизити:
 дата на придобиване;
 дата на въвеждане в експлоатация;
 срок на годност;
 отчетна стойност;
 остатъчна стойност;
 амортизационна стойност;
 метод на амортизация;
 амортизационна норма;
 амортизационна квота;
 дата на извеждане от употреба;
 година на промяна на метода за амортизация или на полезния срок на годност.
Амортизируем актив
Дълготраен материален или нематериален актив, който:
 се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;
 има ограничен срок на годност;
 се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за
отдаване под наем на други лица или за административни цели.
Срок на годност
Предполагаем срок (в години) за практическо ползване на конкретния амортизируем
дълготраен актив. При определянето му предприятието следва да се съобрази със:
 Предполагаемото физическо износване;
 Предполагаемото морално остаряване;
 Ограниченията върху ползването на актива
Амортизируема стойност
Това е стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през
предполагаемия му срок на годност. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност на
актива и неговата остатъчна стойност.
Амортизационна норма
Амортизационната норма е съотношението, което може да бъде изчислено по следните
начини:

3
  като процент - съотношението между амортизируемата стойност, приета за сто, и срока на
годност на амортизируемия актив в години;
 като коефициент:
 съотношението между амортизационната квота и амортизируемата стойност;
 съотношението между амортизируемата стойност и производителността на активите, изразена
чрез стойността на определено количество продукция, услуги или други производствени
единици, които предприятието очаква да получи от използването на актива.
Амортизационна квота
Амортизационната квота е частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между
отделните отчетни периоди.
Амортизационна квота

Амортизационната квота – това е начислената амортизация за един отчетен период.

Начислена амортизация
Това е сборът от амортизациите през отчетните периоди от началото на срока на годност на
амортизируемия актив до момента.
Метод на амортизация
Методът на амортизация е начинът, по който се определя размерът на амортизацията през
отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив.
Методите на амортизация могат да бъдат линейни и нелинейни.
I. Линеен метод
При този метод амортизируемата стойност се определя пропорционално на периодите, които
обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Построен е при хипотезата за
равномерно получаване на изгодите през целия срок на полезно ползване на актива.
I. Линеен метод

При този метод амортизационната норма и амортизационната квота са постоянни (еднакви) по

размер през целия амортизационен срок.
Амортизационната норма се определя като частно от 100 и срока на годност.
Амортизационната квота е произведение на амортизируемата стойност и амортизационната
норма.

Този метод е подходящ за прилагане в предприятия, които притежават предимно активи с по-
продължителен срок на използване – сгради, машини, съоръжения и др.

Предимството на този метод е, че е много лесен за приложение и за контрол от данъчните

органи.
Недостатък е липсата на гъвкавост при набирането на амортизационните отчисления, която да
позволява промени в режима на амортизация съобразно:
 изменящите се технико- експлоатационни качества на ДА

4
  стратегията в производството, рефлектиращи в размера на производствените и
експлоатационни разходи и рентабилността от тяхното използване.

II. Нелинейни методи на амортизация

Нелинейните методи се характеризират с неравномерно разпределение на амортизационната

квота през отделните години на ползване на материалните и нематериалните активи.
Те се делят на две основни групи:
 дегресивни ( намаляващи)
 прогресивни (увеличаващи)

Дегресивни (намаляващи) нелинейни методи на амортизация

Дегресивните нелинейни методи се характеризират с това, че през първите години от

функционирането на активите се набира по-голяма част от амортизационните отчисления. Това спомага
за по-бързото натрупване на средства за разширяване и технологично усъвършенстване на
производството. Те са подходящи за прилагане при активи, които са подложени на ускорено морални и
физическо изхабяване.

Константно - дегресивен метод

При този метод се използва постоянна за отделните години амортизационна норма, която се
прилага към неамортизираната стойност на дълготрайните активи. Тази норма се получава чрез
коригиране нормата на линейния метод с коефициент със стойност 1,5 до 2,5. Така определената
завишена амортизационна норма се прилага към неамортизираната стойност на дълготрайните активи.
Тъй като от математическа гледна точка изчисленията би следвало да продължат до безкрайност с цел
пълно амортизиране на активите се налага извършването на корекции. Корекцията се постига по два
начина: или като се раздели сумата оставаща в началото на предпоследната година на две равни части,
или като целият остатък в началото на последната година се начисли като амортизационна квота. За да
не се получи голям скок в амортизацията за последната година, обикновено се използва първата
корекция.

Неравномерно дегресивен метод

При него амортизационната сума остава постоянна за целия срок на практическо изпозлване.
Амортизационната норма тук също е завишена с коефициент на ускорение. През отделните години
обаче тя прогресивно намалява – например 30 %, 25%, 20%,15% и 10%.

В теорията се прилагат и други методи като например:

 метод на сумата на числата
 метод на изключителната амортизация

5
Метод на сумата на числата (комулативен метод)
При този метод амортизационната норма е променлива, а амортизационната сума остава една и
съща - първоначалната стойност на ДА. Амортизационната норма се определя като се сумират числата
на годините от амортизационния период и получената сума се използва за знаменател на дроби с
числители номерата на годините, които остават до края на амортизационния период.

ПРЕДИМСТВА НА НЕЛИНЕЙНИТЕ ДЕГРЕСИВНИ МЕТОДИ

Чрез тези методи:

 осигурявя се по-бързото натрупване на средства в амортизационния фонд.
 стимулират се иновациите
 превръща се част от печалбата в източник за допълнително финансиране на предприятието
 Ускорява се обновяването на дълготрайните активи
 Намалява се необходимостта от външно кредитиране
 Намалява се риска от физическо и морално изхабяване на активите

Тези методи се прилагат, когато ползата от активите е предимно в началото на периода на

използване.
Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги с подсигурен
или бързо развиващ се пазар, който се очаква в последствие да се стесни, независимо от причините:
 насищане на пазара
 очакване на пазара на нов или по-усъвършенстван продукт или услуга и др.

Прогресивни (увеличаващи се) нелинейни методи на амортизация

При тези методи във всеки следващ период размерът на амортизацията е по-голям от
предходния. Тези методи могат да бъдат от полза както за динамиката на разходите по производството,
така и за финансово-икономическите показатели на предприятието като цяло.
Тези методи се прилагат в следните случаи:
 При неблагоприятни стопански резултати с цел намаляване на разходите.
 Когато не е възможно през първите години на експлоатация да се достигне максималния
капацитет на оборудването
 Когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в края на срока им на
годност.

Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги, за които още
не е достатъчно подсигурен или разширен съществуващият пазар - предимно за продукти или услуги,
които изискват контролен, пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба. Съгласно
Счетоводен стандарт 4 предприятието може да прилага различни методи на амортизация за различните
групи от сходни по предназначение активи. За една и съща група сходни активи не се допуска
прилагането на различни методи на амортизация.

6
 Избраните методи на амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни
периоди. Начисляването на амортизациите започва от месеца, следващ месеца, в който
амортизируемия актив е придобит или въведен в употреба. Начисляването на амортизацията се
преустановява от месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от
причините за това. Начислената амортизация се отчита като разход и като коректив за срока на ползване
на актива. При извеждане на актива от употреба (без консервиране) отчетената амортизация се
отразява счетоводно в намаление на отчетената му стойност.

Промени в отчитането на амортизациите се правят по изключение и могат да произтичат от:

 определяне на нов метод на амортизация на група от сходни амортизируеми активи - при
промяна в очаквания модел на икономическите ползи;
 определяне на нов срок на годност - при промяна в параметрите, които предприятието е взело
предвид при определяне на първоначалния срок на годност;
 изменения в отчетната стойност на началните амортизируеми активи;
 определяне на нова остатъчна стойност - при промяна в параметрите, които предприятието е
взело предвид при определяне на първоначалната остатъчна стойност.

Въпросите за амортизирането на дълготрайните активи трябва да се решават съобразно

специфичните условия на всяко предприятие. Това се постига чрез разработване на собствена
амортизационна политика, съобразена с изискванията на счетоводните стандарти.
Амортизационната политика е част от стопанската политика на предприятието и отразява
отношението на предприятието към амортизирането на активите, в съответствие с конкретните
условия.

Амортизационната политика има съществено значение за съществуването и развитието му,

защото е свързана с осигуряването на финансов ресурс за възпроизводство (просто и разширено) на
дълготрайните активи на предприятието, независимо от финансовия резултат - положителен или
отрицателен.

7
Дълготрайни активи на предприятието

6.ОПРЕДЕЛЯНЕ РАВНИЩЕТО НА ИЗПОЛЗВАНЕ И

ЕФЕКТИВНОСТ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ АКТИВИ НА ФИРМАТА
Един от проблемите с огромно значение за ефективността на производството е
използването на дълготрайните материални активи. По-пълното използване на ДМА
означава със същия размер на капиталните вложения да се увеличи обема на
производството, което може да се постигне чрез увеличаване времето на работа на
ДМА (екстензивно използване) или чрез увеличаване на произведената от тях
продукция за единица време (интензивно използване).
По-пълното екстензивно използване може да се постигне чрез реализиране на
следните мероприятия:
- своевременно въвеждане в експлоатация на дълготрайните активи;
- повишаване коефициента на сменност на ДМА;
- намаляване продължителността на ремонтите и повишаване на тяхното
качество;
- намаляване на неоперативните престои на ДМА;
- усъвършенстване на формите на организация на производството и др.
По-пълно интензивно използване може да се постигне чрез:
- увеличаване на натоварването на ДМА без да се нарушава технологичния
режим на работата им;
- повишаване квалификацията на работната сила;
- използване на висококачествени суровини и материали;
- усъвършенстване на технологията на производство;
- рационализиране на конструкциите на използваните изделия и др.
За оценка на степента и ефективността на използване на дълготрайните активи
се използват редица показатели. Тези показатели могат да се изчисляват както общо за
всички дълготрайни активи, така и по отделни групи.
За оценка на степента на използване на дълготрайните активи най-често се
използват следните показатели:

 Коефициент на екстензивно използване на ДМА

(7),
където:
Ке - коефициент на екстензивно използване на ДМА;
Тф - фактически отработеният фонд от време в часове;
Теф - ефективния фонд от време в часове.

 Коефициент на интензивно използване на ДМА

1
 (8),
където:
Ки - коефициент на интензивно използване на ДМА
Qф - фактическо произведено количество продукция за единица време;
Qmax - количеството продукция, което е възможно да се произведе за единица
време по съответните норми (технически норми, паспорта на оборудването).

 Коефициент на интегрално използване на ДМА

(9),
където:
Кинт - коефициент на интегрално използване на ДМА;
Ке - коефициент на екстензивно използване на ДМА;
Ки - коефициент на интензивно използване на ДМА.
Този коефициент дава възможност за комплексна оценка и анализ на
подобряване на степента на използване на ДМА.
Най-често използваните показатели за оценка на ефективността на използване на
дълготрайните активи са следните:

 Коефициент на натоварване (фондоотдаване) на ДА

Той отразява количеството реализирана продукция, която се пада на единица
активи на предприятието и се определя по формулата:

(10),
където:
Кн - коефициент на натоварване (фондоотдаване);
Qр - обем на реализираната продукция [лв.];
ДА - средногодишна стойност на активите на предприятието [лв.].

 Коефициент на поглъщаемост (фондопоглъщаемост) на ДА

Този показател е реципрочен на коефициента на натоварване и показва
количеството ДА, които се "поглъщат" от единица реализирана продукция. Определя се
по формулата:

(11),
където:
Кп - коефициент на поглъщаемост (фондопоглъщаемост);
ДА - средногодишна стойност на дълготрайните активи на предприятието [лв.];
Qр - обем на реализираната продукция [лв.].

2
  Рентабилност на ДА
Този показател дава обобщаваща представа за ефективността на използване на
ДА и определя размера на печалбата, която се пада на единица ДА:

(12),
където:
R - рентабилност на ДА;
П - годишен размер на печалбата [лв.];
ДА - средногодишна стойност на дълготрайните активи на предприятието [лв.].
Цел на всяко предприятие е непрекъснатото нарастване на рентабилността на
активите му.