Тема 1

ХИДРО- И ПНЕВМОМАШИНИ И ЗАДВИЖВАНИЯ
ТЕМА 1.ОБШИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХИДРО- И ПНЕВМОМАШИНИТЕ.

КЛАСИФИКАЦИЯ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИ .
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
• хидравлични машини, пневматични машини, работни машини, силови
машини, динамични машини, турбопомпи, вентилатори, обемни машини;
• дебит, напор, мощност, коефициент на полезно действие;
• кавитация, вакуумметрична смукателна височина; кавитационен запас.
ЦЕЛИ
СЛЕД ЗАПОЗНАВАНЕ С МАТЕРИАЛА ВИЕ ТРЯБВА:
• да различавате видовете машини (хидравлични, пневматични, силови,
работни, динамични, статични, помпи, вентилатори, компресори), които
работят с флуиди (течности и газове);
• да познавате основните показатели на турбопомпите и да умеете да ги
определяте в зависимост от условията на работа на машината.
1. ОБШИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХИДРО- И ПНЕВМОМАШИНИТЕ. ПРИНЦИП

НА ДЕЙСТВИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ.
Хидро и пневмо машините са такива, които работят с течни и газообразни
флуиди. При тях става обмен на механична енергия между преминаващия
през тях флуид (течност или газ) и работните органи на машината. При това е
възможно плътността на флуида да се променя в различна степен. В
зависимост от това машините, работещи с течности и газове, се делят на:
• хидравлични – когато в процеса на енергообмен плътността на флуида
не се променя значително. Към този вид машини спадат всички, които
работят с течности. При някои машини (вентилатори), които работят с
газове и степен на повишаване на налягането 1 до 1,15 ,
термодинамичното състояние на газа не се променя (плътността и
температурата се променят незначително). Тези машини също спадат
към хидравличните.
• пневматични - когато в процеса на енергообмен се променя
термодинамичното състояние на газа. Към този вид машини спадат
нагнетателите, компресорите и пневмо двигателите.
От енергетична гледна точка хидравличните машини се разделят на:
1Степента на повишаване на налягането представлява отношение между абсолютните налягания

при изхода и входа на машината.
ТЕМА 1. ОБШИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХИДРО- И ПНЕВМОМАШИНИТЕ. ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И
КЛАСИФИКАЦИЯ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИ. КАВИТАЦИЯ ПРИ
ТУРБОПОМПИТЕ И МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО Й.
• силови – при които енергията на преминаващия през тях флуид се

трансформира в механична енергия на вала или пръта на машината.
Такива машини са водните турбини, ветродвигателите, хидро и пневмо
цилиндрите, хидро и пневмо моторите;
• работни - при които механичната енергия на вала на машината се
трансформира в енергия на преминаващия през тях флуид. Към този
вид машини спадат помпите, вентилаторите и компресорите.
Когато една работна машина работи с течност, тя се нарича помпа.
Когато машината работи с въздух или газ се нарича:
• вентилатор – работи със степен на повишаване на налягането до 1,15
• въздуходувка (нагнетател) – работи със степен на повишаване на
налягането до 3 и без принудително охлаждане на газа;
• компресор – работи със степен на повишаване на налягането над 3 и с
принудително охлаждане на газа.
Според принципа на действие работните хидравлични машините се
подразделят на:
• хидродинамични (турбомашини) – при тях енергообменът се
осъществява чрез силовото взаимодействие между работното колело,
снабдено със система от лопатки и преминаващия през него флуид. При
това се променя основно кинетичната енергия на флуида. Между входа
и изхода на този вид машини няма изолация.
• хидростатични (обемни) - при тях енергообменът се осъществява за
сметка на промяна на обема на една или повече работни камери,
запълнени с флуид. По тази причина те се наричат още обемни
машини. При тях се променя основно потенциалната енергия от
налягане на флуида. При този вид машини има пълна изолация между
входа и изхода.
В практиката се срещат и хидравлични машини, които работят на по-
специфични принципи. Такива са струйните апарати, хидравличните тарани и
еърлифтите.
В струйните апарати за повишаване на енергията на транспортираната
течност се използва главно кинетичната енергия на изтичаща струя течност
или газ. Те биват инжектори и ежектори.
При хидравличните тарани за повишаване на енергията на течността се
използва енергията на хидравличен удар, а при еърлифтите течността се
повдига, чрез създаване на двуфазна смес от течност и въздух, която има по-
малка плътност от тази на транспортираната течност.
2
2. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ.

Турбопомпите са работни хидравлични машини, при които подведената към
вала механична енергия се трансформира в енергия на преминаващата през
тях течност. Те се използват основно за транспортиране на течности на
определени разстояния и височини или за повишаване на налягането на
течности (в хидрофорни системи).
Турбопомпи се използват във всички отрасли на промишлеността,
енергетиката и селското стопанство: за водоснабдяване; за напояване и
отводняване; за транспорт на нефтопродукти; за транспорт на химически
агресивни течности в химическата промишленост; за транспорт на хранителни
продукти в хранително-вкусовата промишленост; за охлаждане на реакторите
в атомните електроцентрали; в циркулационни и захранващи системи в
топлоснабдяването; за отделяне на замърсени и отпадни води; в помени
системи на пречиствателни станции и др.
Поради широкото приложение и голямото разнообразие от типоразмери,
помпите се подбират в зависимост от конкретните условия на работа и
основните им показатели. Тези показатели характеризират енергетичните
възможности на конкретната машина.
Основните показатели на турбопомпите са: дебитът Q , напорът H ,
мощността P , коефициентът на полезно действие (к.п.д.)  ,
кавитационният запас NPSH и честотата на въртене n .
Под дебит на помпа се разбира количеството течност, което помпата подава
в тръбопровода за единица време, или което преминава през изхода (входа)
на помпата за единица време. Тъй като помпите работят на практика с
несвиваеми флуиди (течности), като показател обикновено се използва
обемният дебит Q . Основната единица за измерване на обемен дебит е
 
метър кубичен за секунда - m 3 / s . Често в практиката се използват
 3
  3

единиците m / h и dm / s . Дебитът при турбопомпите зависи от
геометричните параметри на машина, от честотата на въртене на работното
колело, както и от съпротивителната характеристика на тръбната система, с
която работи помпата. На практика дебитът се определя чрез измерване с
различни видове дебитомери, монтирани върху турбопомпената уредба.
Напор на помпа H се нарича нарастването на механичната енергия на
единица тегло течност, подадена към тръбопровода или нарастването на
енергията на всеки нютон течност, подаден към тръбопровода от помпата.
Напорът може да се разглежда и като разлика между хидродинамичните
напори на течността при изхода на помпата H d и при входа на помпата H s :
(1) H = Hd − Hs .
Размерността на напора е метър m , което става ясно от израза:
3
Механична енергия E M J N  m
(2) H= = = = = m.
Единица тегло G N N
Напорът на турбопомпа може да се определи с помощта на уреди за
измерване на налягане и дебит, свързани към нея по схемата, показана на
Фиг. 1.
Характерни сечения при турбопомпите са: s − s - при входа на помпата и
d − d - при изхода й.
Величините (геодезична
височина налягане и скорост)
в тези сечения се означават с
индекс " s" в сечение s − s и
с " d" в сечение d − d , а
диаметрите на двете сечения
се означават обикновено с d s
и d d . В тези две сечения се
включват уреди за измерване
на налягане (Фиг. 1). В
зависимост от схемата на
Фиг. 1. Определяне на напора на турбопомпа турбопомпента система,
по показанията на уредите, включени към нея. налягането в сечение s − s
Означения: 1-мановакуумметър; 2-манометър; може да бъде както по-
3-турбопомпа; 4-елктродвигател; 5-ватметър. високо, така и по-ниско от
атмосферното. За да се определи напорът в двата случая ще приемем, че
уредът, включен в сечение s − s е мановакуумметър 1. В сечение d − d
налягането във всички случаи е по-високо от атмосферното и в това сечение
е включен манометър 2. За определяне на напора се използва зависимост (1).
Хидродинамичният напор на течността H s е:
ps  s2
(3) H s = zs + + s ,
g 2g
където: z s е геодезичната височина, на която се намира центърът на тежестта
на сечение s − s , спрямо произволно избрана хоризонтална равнина, избрана
за базова, която не е показана на фигурата; ps - абсолютното налягане на
течността в сечение s − s ;  - плътност на течността; g - земно ускорение;
 s - коефициент на кинетична енергия (коефициент на Кориолис);  s - средна
скорост на течността в сечение s − s , определена по уравнението за
непрекъснатост:
4Q
(4) s = .
 d s2
Аналогичен е изразът за H d :
4
pd 2
(5) H d = zd + + d d ,
g 2g
където величините имат същия смисъл като тези в (3), но се отнасят за
сечение d − d . И тук скоростта се определя по уравнението за
непрекъснатост:
4Q
(6) d = .
 d d2
След замесване на (3) и (5) в (1), за напора H се получава:
pd ps  d  d2 −  s  s2
(7) H = zd − zs + − + .
g g 2g
От Фиг. 1 се вижда, че zd − zs = zP . На практика  s  1 и  d  1 . В такъв случай
за напора на помпата се получава:
pd p  2 −  s2
(8) H = zP + − s + d .
g g 2g
Както стана ясно, налягането в сечение s − s може да бъде както по-високо,
така и по-ниско от атмосферното. В случай, че ps  patm , то:
(9) ps = patm + pM ,s +  g zM ,s .
Членът  g zM ,s се добавя към показанието pM ,s на мановакуумметъра, за да
отчете налягането от теглото на течността, която се намира в тръбичката,
свързваща уреда с точката на измерване.
Във всички случаи pd  patm . Тогава:
(10) pd = patm + pM ,d +  g zM .
Смисълът на  g zM е аналогичен на този на  g zM ,s .
След заместване на (9) и (10) в (8), се получава:
patm pM ,d  g zM patm pM ,s  g zM ,s  d2 −  s2
(11) H = zP + + + − − − + ,
g g g g g g 2g
Имайки в предвид, че zP + zM = zM ,d и след съкращаване на членовете,
съдържащи patm , получаваме:
pM ,d pM ,s  d2 −  s2
(12) H = zM ,d − zM ,s + − + .
g g 2g
В случай, че ps  patm :
(13) ps = patm − pB ,s .
5
В този случай се предполага, че тръбичката, свързваща мановакуумметъра

със сечение s − s , е пълна с въздух и налягането от теглото му се
пренебрегва. Тогава за напора се получава:
patm pM ,d  g zM patm pB ,s  d2 −  s2
(14) H = zP + + + − + + ,
g g g g g 2g
и след обработка:
pM ,d pB ,s  d2 −  s2
(15) H = zM ,d + + + .
g g 2g
Енергията, която помпата отдава на течността, обикновено се изразходва за
транспортирането й от едно място на друго. В такъв случай напорът може да
се определи в зависимост от схемата на турбопомпената система, с която
работи помпата. На Фиг. 2 са показани две от най-често срещаните схеми на
такъв вид системи.
а). б).
Фиг. 2. Схеми на турбопомпени системи със статичен напор.
Помпата от схемата, показана на Фиг. 2,а, транспортира течност от резервоар
1 до резервоар 2. Абсолютните налягания върху свободните повърхности на
течността в двата резервоара са съответно p1 и p2 . Загубите на напор в
тръбопроводите са означени с hv ,1−s - в смукателния тръбопровод и с hv ,d −2 - в
нагнетателния. Разликата между нивата на свободните повърхности на
6
течността в двата резервоара е означена с h = hs + hd (Фиг. 2,а). За

определяне на необходимия напор H се използва отново уравнение (1), но
хидродинамичните напори H s и H d се изразяват чрез величините, характерни
за свободните нива на течността в двата резервоара. Това става след
прилагане на уравнението на Бернули за реално течение от сечение 1 −1
(свободното ниво на течността в резервоар 1) до сечение s − s :
p1 12 ps  s2
(16) z1 + + 1 = zs + + s + hv ,1−s = H s + hv ,1−s ,
g 2g g 2g
и от сечение d − d до сечение 2 − 2 (свободното ниво на течността в
резервоар 1):
pd 2 p 2
(17) zd + +  d d = H d = z2 + 2 +  2 2 + hv ,d −2 .
g 2g g 2g
От (16) следва, че:
p1 2
(18) H s = z1 + + 1 1 − hv ,1−s .
g 2g
След заместване на десните части на уравнения (17) и (18) в (1), за
необходимия напор на помпата се получава:
p2 − p1  2  22 − 1 12
(19) H = z2 − z1 + + + hv ,1−s + hv ,d −2 .
g 2g
От Фиг. 2,а се вижда, че z2 − z1 = h . Скоростите на свободните нива на
течността се приемат 1 = 0 и 2 = 0 . В такъв случай, за необходимия напор
H се получава:
p2 − p1
(20) H =h+ + hv ,1−s + hv ,d −2 .
g
Зависимост (20) е в сила и за системата, показана на Фиг. 2,б, но при нея
h = hd − hs . Много често резервоарите са открити, т.е. p1 = patm и p2 = patm ( p1 и
p2 са абсолютни налягания). Тогава за напора се получава:
(21) H = h + hv ,1−s + hv ,d −2 .
Много често турбопомпите работят в т. нар. циркулационни уредби (уредби
без статичен напор). При тях p1 = p2 и h = 0 . Тогава:
(22) H = hv ,
т.е. енергията необходима за движение на течността в системата е равна на
загубите на напор hv .
7
Под мощност P на помпа се разбира подведената към вала на помпата

механична енергия за единица време, или това е т.нар. входяща мощност
на помпата. Основната мерна единица за измерване на мощност е ват,
но в практиката по-често се използва кратната единица киловат. При известни
въртящ момент M и честота на въртене n на вала на помпата, мощността P
се пресмята по формулата:
n
(23) P =M = M,
30
n
където = , rad / s  е
30
ъгловата скорост на вала на
помпата.
Ако помпата се задвижва от
електродвигател, мощността
подведена към вала й може
да се пресметне по
формулата:
(24) P = PЕЛ  EД  ПР ,
където PЕЛ е консумираната
от електродвигателя мощност;
 ЕД - коефициентът на
полезно действие на
електродвигателя;  ПР -
коефициентът на полезно
действие на механичната
предавка, свързваща
електродвигателя с помпата.
Част от мощността P се
изразходва за преодоляване
Фиг. 3. Схема на циркулационна помпена на загубите P в помпата.
система. Останалата част PП = P − P
се предава на преминаващата през помпата течност и се нарича полезна
мощност:
(25) PП =   g  H  Q .
Загубите на мощност P са сума от три вида загуби: механични загуби Pm ,
които се дължат на силите на триене в лагерите на помпата, в механичните
уплътнения на вала и на триене на течността в дисковете на работното
колело (дисково триене); хидравлични загуби PH , които се дължат на
загубите на енергия H при движение на течността в проточната част на
8
помпата; обемни загуби PQ , дължащи се на циркулацията на течност със

сумарен дебит Q през различни уплътнения в помпата.
Ако от подведената към вала мощност P се извадят механичните загуби Pm ,
се получава т. нар. хидравлична мощност PK на помпата (мощността,
съобщена от работното колело на течността):
(26) PK = P − Pm =  g HT QT ,
където: HT = H + H е теоретичният напор на

помпата, т.е. напора, който помпата би създала,
ако нямаше хидравлични загуби H (ако флуидът
беше идеален); QT = Q + Q - теоретичният
дебит на помпата, т.е. дебитът, които помпата би
подала към тръбопровода, ако нямаше обемни
загуби Q . Теоретичният дебит QT е този, който
преминава през работното колело (Фиг. 4).
Величината
Pi P − P P
1.27 m = = =1 − m
P P P
Фиг. 4. Обемни загуби се нарича механичен коефициент на полезно
през предното действие (механичен к.п.д.) на помпата.
уплътнение на работното Механичният к.п.д. зависи от вида на помпата и от
колело нейните габаритни размери. За съвременните
помпи неговите стойности са в диапазона
m = 0,85..0,98 .
Част от хидравличната мощност на помпата се отдава на течността с дебит
Q под формата на обемни загуби на мощност:
(28) PQ =  g HT Q .
(29) P  = PK − PQ =  g HT (QT − Q ) =  g HT Q
представлява мощността на течението след отчитане на обемните загуби.
PH PK − PQ  g HT Q Q QT − Q Q
(30) Q = = = = = =1 −
PK PK  g HT QT QT QT QT
се нарича обемен коефициент на полезно действие (обемен к.п.д.) на
помпата. При турбопомпите Q = 0 ,90 ..0 ,98 .
Част от мощността PK се изразходва под формата на хидравлични загуби на
мощност:
9
(31)  PH =  g H Q .
PП P  − P  g (HT − H )  Q H H
(32) H = = = = =1 −
P P  g HT Q HT HT
се нарича хидравличен коефициент на полезно действие (хидравличен
к.п.д.) на помпата. Стойностите му варират в диапазона от 0 ,80 до 0 ,96 .
Механичният, обемният и хидравличният коефициенти на полезно действие
се наричат частни к.п.д. Произведението им дава отношение между
полезната и входящата мощности на помпата:
PK P  PП PП
(33)  m Q  H = = = .
P PK P  P
Това отношение се нарича пълен к.п.д. на помпата и се означава с  . За
съвременни турбопомпи  = 0,60..0,91.
3. КАВИТАЦИЯ ПРИ ТУРБОПОМПИТЕ И МЕРКИ ЗА

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО Й.
Смукателната способност на помпите, съответно смукателната им височина е
свързана с появата на кавитция в тях. Кавитация в помпата се появява, когато
налягането в някои зони вътре в нея се намали и стане равно или по-малко от
налягането на наситените й пари за съответната температура на течността.
Кавитацията се изразява в появата на обеми, запълнени с пара и евентуално
отделящи се от течността газове, които нарушават непрекъснатостта на
течението.
Различават се три стадия на кавитацията: начална, развита и суперкавитация.
Началната кавитация се характеризира с появата на отделни мехурчета,
запълнени с пара и газове. Парата, отнесена от течението в област с
повишено налягане кондензира, мехурчетата се разрушават с голяма скорост,
при което се появяват местни хидравлични удари, предизвикващи налягания
от 20 до 400 MPa . Развития стадий на кавитацията се характеризира с
образуването на кавитационни каверни. При условията на суперкавитация
целият обтекаем елемент се намира в зоната на кавитационната каверна.
Основните отрицателни явления от кавитация са следните:
• Кавитационно разрушаване на материала. При продължителна работа в
условията на кавитация поради хидравличните удари настъпва умора
на материала. Той се руши и добива специфична пореста структура.
Кавитационното разрушаване се подсилва в някои случаи от
въздействието на химични, електрохимични, термични и други фактори.
10
• Шум и вибрации на помпата. Шумът се дължи на ударните вълни,

получени при разрушаването на кавитационните мехурчета в областта
на повишеното налягане. Нивото му зависи от стадия на развитие на
кавитацията, както и от размерите на помпата. Вибрации се появяват
при по-силно развита кавитация.
• Намаление на дебита, напора, мощността и к.п.д. на помпата. Дължи се
на влошените условия на обтичане на елементите на помпата поради
наличието на кавитационни мехурчета.
При турбопомпите кавитация се появява най-често в най-високото място при
входа на лопатките на работното колело, при езика на спиралата, при входа
на лопатките на направляващия апарат, при входящия ръб в периферната
част на лопатките на работното колело (при осовите помпи), по дисковете на
работните колела, при главината на работното колело (при осовите помпи), в
хлабината между периферното сечение на лопатките и тялото на помпата
(при осови помпи, както и при центробежни и диагонални помпи без преден
диск) и др.
Показателите, свързани с явлението кавитация са важни от гледна точка на
правилната експлоатация на помпата. При неспазване на условията за
безкавитационна работа е възможно възникването на режими с повишени
загуби на енергия, понижени показатели (напор, дебит и к.п.д.), повишени шум
и вибрации, последвани от тотален срив в работата на системата
(намаляване на дебита в системата до нула).
Основният показател, свързан с явлението кавитация при турбопомпите е
кавитационният запас NPSH (Net Positive Suction Head – нетен (чист)
положителен смукателен напор). Той представлява разликата между
механичната енергия на течността (без потенциалната енергия от
положението z s ) в сечение s − s и налягането на наситените пари на
течността, под форма на напор:
ps  s2 p
(34) NPSH = + − t ,
g 2g g
където pt е налягането на наситените пари на течността в зависимост от
температурата й.
Таблица 1.
t , oC 0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50
pt , kPa 0.6113 0.8726 1.2281 1.7056 2.3388 3.169 4.2455 5.6267 7.3814 9.5898 12.344
t , oC 55 60 65 70 75 80 85 90 95 100 -
pt , kPa 15.752 19.932 25.022 31.176 38.563 47.373 57.815 70.117 84.529 101.32 -
11
В таблица 1 са дадени стойности на налягането на наситените пари на водата

при различни стойности на температурата.
Кавитационният запас има няколко характерни стойности:
• NPSH i - стойността, при която се появяват първите видими
кавитационни мехурчета;
• NPSH 0 - стойността, при която започва намаляване на напора на
помпата;
• NPSH 1 - стойността, при която напорът на помпата е намалял с 1% от
първоначалния;
• NPSH 3 - стойността, при която напорът на помпата е намалял с 3% от
първоначалния;
• NPSH FC - суперкавитация: напорът на помпата е значително намалял
(„сринал“ се е). Голяма част от работното колело е запълнено с
двуфазна водно-газова смес;
• NPSH x - стойността, при която напорът на помпата е намалял с x% от
първоначалния.
Минималната стойност на кавитационния запас, необходима за нейната
нормална експлоатация се означава с NPSH R и зависи основно от
геометрията на работното колело и от честотата му на въртене. Стойността
на NPSH R се дава от производителите на помпи във фирмените каталози.
Ако изискването е помпата да работи без кавитация, то NPSH R = NPSH i .
Обикновено за минимална стойност на кавитационния запас производителите
приемат NPSH 3 , т.е. NPSH R = NPSH 3 .
За преизчисляване на кавитационния запас при честоти на въртене, различни
от номиналната, Gulich предлага следната зависимост:
x
n 
(35) NPSH n = NPSH n  x  ,
n
x
където: NPSH n е кавитационният запас на помпата при честота на въртене n ;

NPSH n - кавитационният запас на помпата при честота на въртене n x ;
x
 NPSH R 
степенният показател x = 2   , NPSH Re f = 20 m .
 NPSH Re f 
В някои случаи се налага да се определи кавитационния запас, с който
разполага помпената система. Той се означава с NPSH A и зависи от
геометрията на помпената уредба, атмосферното налягане, температурата на
транспортираната течност.
12
а). б).
Фиг. 5. Определяне на hs ,max и hs ,min .
За да се гарантира нормална работа на турбопомпената уредба от гледна

точка на процеса кавитация, е необходимо да бъде изпълнено условието:
(36) NPSH A  NPSH R ,
или:
ps pt  s2
(37)  NPSH R + − .
g g 2g
В практиката се срещат най-често два начина на разположение на помпата
спрямо нивото на течността в черпателния резервоар: над нивото (Фиг. 5,а) и
под нивото (Фиг. 5,б).
В първия случай обикновено се определя геодезичната смукателна височина
hs , при която е гарантирана безкавитационна работа на помпата. Ако се
приложи уравнение на Бернули за реално течение от сечение 1 −1 до сечение
p
s − s (Фиг. 5,а), за напора s може да се запише:
g
ps p 2
(38) = 1 − hs − s − hv ,1−s .
g g 2g
След заместване на дясната част на израза (38) в условието (37) и обработка,
за hs се получава:
p1 p
(39) hs  − NPS H R − t − hv ,1−s .
g g
Обикновено p1 = patm . Тогава:
13
patm p
(40) hs  − NPS H R − t − hv ,1−s .
g g
В този случай (при p1 = patm ) налягането ps  patm и в сечение s − s на помпата
се свързва вакуумметър. Неговото показание, под форма на напор, се нарича
вакуумметрична смукателна височина:
pB ,s
(41) HB = ,
g
а нейната максимално допустима стойност се определя, след като в
p p
условието (37) се замести s = atm − H B :
g g
2
(42) H   p atm
− NPSH R −
pt
+ s .
B
g g 2g
Максималното вакуумметрично налягане, отчетено от вакуумметъра в този
случай, е:
(43) p max =  g H B  .
B ,s
В някои случай, когато помпата е за голям дебит или транспортира гореща

вода, се налага пред входа й да се осигури налягане ps  patm . Това се постига
най-често чрез разполагане на помпения агрегат под нивото на течността в
p
черпателния резервоар (Фиг. 5,а). Тогава за напора s може да се запише:
g
ps p 2
(44) = 1 + hs − s − hv ,1−s .
g g 2g
След заместване на дясната част на израза (44) в условието (37) и обработка,
за hs ,min се получава:
pt p
(45) hs ,min  NPSH R + + hv ,1−s − 1 .
g g
Обикновено p1 = patm . Тогава:
pt p
(46) hs ,min  NPSH R + + hv ,1−s − atm .
g g
В този случай (при p1 = patm ) налягането ps  patm и в сечение s − s на помпата
се свързва манометър. Минималното манометрично налягане, при което
помпата работи без кавитация, се определя по зависимостта:
 pt  s2 
(47) p min
  g  NPSH R + − −p .
M ,s
  g 2 g  atm
14
За предотвратяване на кавитация при експлоатацията на турбопомпени

системи е необходимо да се спазва условието (37), определящо минималната
стойност на абсолютното налягане в сечение s − s .
Подобряването на антикавитационните качества на турбопомпите се постига
чрез увеличаване на диаметъра на входящия отвор на работното колело.
Това води до намаляване на скоростите на течението в тази област и до
повишаване на кавитационния запас на помпата. Прекомерното увеличаване
на диаметъра води до влошавана на к.п.д. на машината Друг начин е
монтирането на осово или винтово колело пред входа на основното работно
колело. По този начин се повишава налягането при входа на работното
колело и се подобряват антикавитационните качества на помпата.
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ
• Кои машини се наричат хидравлични?
• Кои машини се наричат пневматични?
• Кои машини се наричат силови?
• Кои машини се наричат работни?
• Кои машини се наричат помпи?
• Кои машини се наричат вентилатори?
• Кои машини се наричат динамични?
• Кои машини се наричат статични?
• Какво наричаме дебит на помпа и каква е основната единица, в която се
измерва?
• Какво наричаме напор на помпа и каква е основната единица, в която се
измерва?
• Какво наричаме мощност на помпа и каква е основната единица, в която
се измерва?
• Какво наричаме коефициент на полезно действие на помпа и каква е
основната единица, в която се измерва?
• Какво наричаме допустима вакуумметрична смукателна височина на
помпа и каква е основната единица, в която се измерва?
• Какво наричаме допустим кавитационен запас на помпа и каква е
основната единица, в която се измерва?
15

Тема 1

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Тема 1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ХИДРО- И ПНЕВМОМАШИНИ И ЗАДВИЖВАНИЯ

ТЕМА 1.ОБШИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХИДРО- И ПНЕВМОМАШИНИТЕ.

1. ОБШИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХИДРО- И ПНЕВМОМАШИНИТЕ. ПРИНЦИП

1Степента на повишаване на налягането представлява отношение между абсолютните налягания

• силови – при които енергията на преминаващия през тях флуид се

2. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ.

В този случай се предполага, че тръбичката, свързваща мановакуумметъра

течността в двата резервоара е означена с h = hs + hd (Фиг. 2,а). За

Под мощност P на помпа се разбира подведената към вала на помпата

помпата; обемни загуби PQ , дължащи се на циркулацията на течност със

където: HT = H + H е теоретичният напор на

3. КАВИТАЦИЯ ПРИ ТУРБОПОМПИТЕ И МЕРКИ ЗА

• Шум и вибрации на помпата. Шумът се дължи на ударните вълни,

В таблица 1 са дадени стойности на налягането на наситените пари на водата

където: NPSH n е кавитационният запас на помпата при честота на въртене n ;

За да се гарантира нормална работа на турбопомпената уредба от гледна

В някои случай, когато помпата е за голям дебит или транспортира гореща

За предотвратяване на кавитация при експлоатацията на турбопомпени

You might also like