3.

Вокална система
Вокалната система на СБКЕ съществено се отличава от тази на старобългарския. В
процеса на историческо развитие са настъпили качествени и количествени промени.
Качествените се изразяват в отмиране на диференциалния признак „назалност“, в
девокализация на [Ь] и в изразяване по гласеж на групи гласни. Това е довело до
количествена промяна на вокалната система. Старобългарските 11 вокала са се редуцирали
до 6. Основните особености на съвременния български вокализъм са запазването на
фонемата /Ъ/ и наличието на опозицията /а:ъ/ , съществуването на редукция извън
ударение, нерелевантност на признаците „назалност“ и „квантитет“.
Класификацията на шестте гласни се извършва от две гледни точки – артикулационна и
акустична. Артикулационната класификация се извършва по следните показатели:
1. В зависимост от прохода между езика и небцето гласните се разпределят в три
опозитивни двойки - /а:ъ/, /о:у/, /е:и/.
2. В зависимост от мястото на учленение в устната кухина гласните се разделят на
неопозитивен принцип на предни /е/, /и/ и задни /а/, /о/, /у/ и /ъ/. Предните гласни
имат свойството да смекчават предходния съгласен. Палатализирането не е
качествено – предходната фонема не е мека от системно гледище, а представлява
смекчен позиционен вариант на твърдата фонема.
3. В зависимост от участието на устните като деен орган гласните се делят на:
устнени (лабиални) - /о/, /у/ и неустнени (нелабиални) - /а/, /ъ/, /е/ и /и/.
Акустичната класификация борави с признаци като компактност, дифузност, тоналност,
бемолност. От акустично гледище вокалната система се състои от компактни,
дифузни,високотонални, нискотонални, бемолни и небемолни вокали.