6.

Съвременни звукови редувания – асимилация, краесловно

обеззвучаване, елизия, епентеза
Асимилацията представлява комбинаторно фонемно редуване, действащо в групата на
шумовите съгласни. Две различни по признака звучност : беззвучност съгласни се
уподобяват, ставайки двете звучни или двете беззвучни, когато се намират в
непосредствено синтагматично съседство. Артикулационна основа на асимилацията е
стремежът за нагаждане на говорния апарат при изговор на звуковете в потока на речта.
Това нагаждане за по-лек преход към изговора на следващия звук се нарича „антиципация
на учленението“. Уподобяване по признака звучност : беззвучност се извършва както в
рамките на думата, така и на границата на две съседни думи. В зависимост от това
различаваме вътрешнословна и междусловна асимилация.
Вътрешнословната асимилация засяга различни по звучност фонеми, намиращи се в
непосредствено съседство. Асимилацията в книжовния език е:
1. Контактна – действа само при непосредствено синтагматично съседство
2. Регресивна – следходният звук асимилира предходния, уподобявайки го на себе си
по звучност или беззвучност
3. Пълна и частична – пълна асимилация се наблюдава, когато двата звука се изравнят
по всичките си фонологични признаци и станат идентични. Частичната асимилация
е уподобяване само по признака звучност : беззвучност при запазване на
останалите фонологични различия. Резултатите от асимилацията са в две насоки –
озвучаване или обеззвучаване.
Законът за краесловното обеззвучаване представлява позиционно фонемно редуване. Той
засяга само шумовите съгласни, които участват в опозицията звучност : беззвучност. В
краесловие може само да се учлени само беззвучен шумов съгласен. Артикулационната
причина за действието на този закон е намаляването на артикулационната сила в
краесловие поради следващата значителна пауза.
Елизията е комбинаторна промяна, изразяваща се в изпадане на съгласни. При струпване
на повече от две съгласни в средисловие, за да се улесни артикулацията, изпадат фонемите
/с/, /д/ и /т/.
Епентезата е вмятане на фонеми в средисловие, за да се улесни артикулацията. Това е
комбинаторно редуване на фонема с липса на фонема. Звуковата съчетаемост в БЕ не
позволява да се учленяват един след друг шумов и сонорен съгласен в краесловие.
Епентеза има в следните случаи в СБЕ :
1. В умалителни форми на съществителни имена
2. В чужди думи, предимно от гръцки и латински произход, завършващи на
наставките – тр (-тър), -изм (-изъм)
3. В домашни думи, при които са се създали условия за епентеза на вокали вследствие
на изпадането на краесловните ерове и промяна в сричковата структура на думата.