Penelypi Uord - Po Pravilata

Copyright © 2023.
TOE THE LINE by Penelope Ward

The moral rights of the author have been asserted
© Албена Радославова, превод от английски

© Фиделия Косева, дизайнер на корицата
© Сиела Норма АД
София • 2023
ISBN: 978-954-28-4439-6
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава 1. Ноел 6
Глава 7. Арчи 68
Епилог. Арчи 337
Благодарности 342
За автора 344
Глава 1
Ноел
Настояще
С
транно е как винаги помним къде сме били и какво сме правили в моментите, когато в живота ни е
настъпвала някаква решаваща промяна.
Никога няма да забравя например, че бях в кабинета по изкуство в детската градина, когато чух, че
учителката ми е загинала в автомобилна катастрофа на път за училище същата сутрин. И винаги ще се сещам
как за първи път ми дойде цикълът, докато играех боулинг с татко.
Днес можех да добавя в списъка още една случка. Винаги ще помня къде бях, когато получих покана за
сватбата на Арчи – седях на стола за педикюр в „Чудесни нокти“ и се давех в сълзите си, докато отварях
плика, като едновременно с това се борех да потисна нежелания кикот, предизвикан от гъделичкането на
луфата по стъпалата ми.
Кис-кис.
Хлъц.
Кис-кис.
Хлъц.
Бях взела купчината с писма, за да си уплътня времето, докато съм на педикюр. Един от пликовете
съдържаше плътен кремав картон със следния надпис:
Моля да удостоите с присъствието си церемонията,
на която ще се обвържем с любов.
Марая и Арчи
Събота, 12 октомври, 17 ч.
Църквата „Света Катерина“
Сонома, Калифорния
Коктейли и празненство в „Линдал Естейтс“
От седем години насам Арчи беше най-добрият ми приятел. Знаех, че ходи с Марая, дори се бях срещала с
нея веднъж, когато пътувах до Калифорния по работа и използвах случая да се видя с Арчи. Но можеше поне
от любезност да ме предупреди, че се е сгодил, преди да ми изпрати поканата. През годините бяхме
разменяли много откровени имейли. Досега той никога не се бе притеснявал да споделя с мен подробности
за живота си. Защо беше скрил тази съдбоносна новина и ме бе оставил да науча, сякаш съм някакъв чужд
човек? В това нямаше никаква логика.
Продължих да се терзая от този въпрос и да се гъна на стола, докато жената привършваше педикюра ми.
Накрая изскочих от салона с лакирани нокти и изтерзана от предателството на Арчи душа и веднага му
звъннах. Бях толкова объркана, че дори не се сетих да сваля хартиените джапанки, които ми бяха дали в
салона, и сега стоях с тях на пренаселения нюйоркски тротоар.
Арчи вдигна на второто позвъняване и дълбокият му глас наелектризира и без това опънатите ми нерви.
– Ноел? – Той замълча. – Всичко наред ли е?
Питаше, защото колкото и близки да бяхме, можехме да преброим на пръстите на едната ръка случаите,
когато бяхме разговаряли по телефона. Винаги бяхме предпочитали да общуваме по имейл.
– Как можа да не ми кажеш, че ще се жениш? – Гласът ми трепереше.
– Какво? Откъде, по дяволите, знаеш?
– Да не би да си смятал да го скриеш от мен? Какви ги говориш? Изпрати ми покана!
За момент отсреща настъпи мълчание.
– Мамка му. Единственото, което направих, е, че дадох списък с имена и адреси. Нямах представа, че ще ги
разпратят толкова бързо. Смятах да ти кажа идния уикенд.
С Арчи се бяхме наговорили да се срещнем на остров Уайт край Мейн, където семействата ни бяха
съсобственици на една лятна вила. Тяхната половина сега се водеше на негово име и двамата щяхме да
ходим при брокер, за да обсъдим дали да обявим имота за продажба. Аз щях да представлявам родителите си,
които се бяха преместили във Флорида. Точно сега цените на недвижимите имоти бяха високи и моментът
изглеждаше подходящ. От доста време я давахме под наем през лятото.
– Съжалявам, Ноел. Майката на Марая се е престарала. Кълна ти се, че не съм искал да научиш по този
начин. Моля те да ми повярваш!
Десетки хора се стрелкаха покрай мен, а аз стоях на място като зашеметена. Накрая заключих, че Арчи
казва истината, но въпреки обясненията му все още чувствах жилото на болката.
Когато мълчанието стана неловко, Арчи проговори:
– Следващата седмица ще ти сготвя любимата ти паста със сос с водка, за да ти се реванширам.
– Аха… – отроних аз. – Окей.
Усещах тежест в гърдите си. Не заради проклетата паста. Най-добрият ми приятел щеше да се жени и това
доста усложняваше нещата.
Истината за Арчи? Сега той беше най-добрият ми приятел, но навремето… за малко да стане нещо повече
от това. Онова лято научих най-важния урок в живота си: ако не играеш по правилата, рано или късно най-
добрият ти приятел ще ти разбие сърцето.
Глава 2
Ноел
Минало
ищо не може да се сравни с първия полъх на морски бриз. Вече бях идвала за две лета на остров Уайт, щата
Мейн, но възбудата от пристигането си оставаше същата. Не увяхваше. Когато си дишал нездравословните
градски изпарения през по-голямата част от годината, лесно можеш да оцениш глътката свеж – в буквалния
Н смисъл на думата – въздух.

Слязох от колата на нашите и вдигнах очи към новата ни лятна вила. Бях гледала снимки, но сега
за първи път я виждах на живо. Типична крайбрежна къща с островърхи керемидени кули по
покрива, широка просторна веранда и огромно количество прозорци. Моравата беше идеално окосена, а
целият имот – ограден с разцъфнали цветни храсти.
– По-зашеметяваща е, отколкото си представях – каза майка ми.
За съжаление, вилата не беше само наша. Татко се бе споразумял със своя приятел и ментор Арчър
Ремингтън да си я поделят наполовина. Двамата бяха защитници по криминални дела и татко за известно
време беше работил под началството на Арчър в Ню Йорк. После г-н Ремингтън замина да оглави клона на
кантората на Западния бряг, но двамата запазиха приятелството си. Арчър и жена му Нора имаха един син,
Арчи, който беше няколко години по-голям от мен и караше последната си година в колежа, преди да
започне да следва право. Когато ги срещахме тук в предишни години, наемахме самостоятелни вили. Сега за
първи път ние – семейство Бенедикт, щяхме да живеем под един покрив с Ремингтън.
– Не мога да повярвам, че притежаваме тази къща само наполовина – промърморих аз и зареях поглед над
пътя към океана в далечината.
През последните няколко години не бяхме ходили никъде, защото баба ми беше зле, така че отдавна не
бях виждала семейство Ремингтън. Те бяха прекарвали тук всяко лято, откакто синът им беше малък. Арчи
имаше сума ти приятели на острова, докато аз движех сама или с родителите ми и двата пъти, когато бяхме
идвали преди. Исках това лято да е различно и възнамерявах да се насиля да общувам с повече хора, колкото
и да ми е трудно. Щях да натрупам полезен опит, преди да постъпя в Бостънския университет тази есен. След
като вече полупритежавахме този имот, беше в мой интерес да сключа някои постоянни приятелства, още
повече че доста хора живееха тук целогодишно.
Докато приближавахме входната врата, сърцето ми заблъска. Боях се от срещата с Арчи. Въпреки волята си
винаги си бях падала по него, макар да не бяхме общували истински. Всъщност аз никак не го харесвах, а той
така и не направи опит да ме опознае. Но сега щяхме да сме под един покрив и нямахме друг избор, освен да
приемем съжителството си.
Джипът на семейство Ремингтън беше паркиран отпред, така че със сигурност вече бяха пристигнали.
Татко отвори вратата с ключа, който Арчър му бе изпратил, и чух стъпки, след което пред очите ни изникна
усмихнатата Нора Ремингтън.
– Успяхте! – грейна тя срещу нас. – Ноел! О, божичко, виж се само. Толкова си пораснала.
Беше ме виждала за последно, когато бях на петнайсет. Сега бях на осемнайсет и половина и очевидно се
бях променила много оттогава.
– Готова съм да ме разведеш из къщата – каза майка ми Ейми, преди да успея да измисля някакъв отговор.
Арчър Ремингтън слезе по стълбите и потупа баща ми по рамото.
– Как мина пътуването, Марк?
– Без проблеми – отвърна татко, докато се оглеждаше наоколо.
– Къде е Арчи? – запита мама.
– Има да довърши някои задължения в колежа и ще дойде направо оттам – отговори Нора. – Пристига утре.
Заля ме вълна от облекчение. Разполагах с остатъка от деня, за да привикна към новата обстановка на
спокойствие.
Г-н Ремингтън се обърна към мен:
– Кога успя Ноел да порасне толкова?
Свих рамене и се усмихнах срамежливо, свела поглед към краката си. Татко го тупна по рамото.
– Надявам се, че си предвидил една студена бира за мен, стари друже.
– Вече съм монтирал един минихладилник край тенискорта.
– Ааа… няма да си губим времето, така де! – засмя се татко. Последва Арчър обратно навън и го чух да казва:
– Готов си да ти сритам задника на тенис, нали?
Арчър и Нора Ремингтън бяха с десетина години по-възрастни от родителите ми. Нора беше родила Арчи
почти на четиресет и сега трябва да беше малко над шейсет. Татко току-що бил завършил право, когато
Арчър му станал наставник. Сега татко на свой ред беше станал успешен съдебен адвокат. Двамата щяха да
работят дистанционно от острова цяло лято и щяха да пътуват от време на време, когато им се налагаше да
се срещат с клиенти.
– Ела да ти покажа стаята ти, Ноел – усмихна се Нора.
– Да, благодаря.
Майка ми тръгна към кухнята, а аз последвах Нора по широкото стълбище.
– Мисля, че ти се падна най-хубавата гледка в цялата къща – каза тя, като отвори вратата.
Прозорецът на втория етаж наистина предлагаше прекрасен изглед към океана отвъд шосето. Можех да
чуя как вълните се разбиват в далечината и дори успях да забележа един фар. Нещо ми подсказваше, че тук
ще спя като бебе.
– Ще те оставя да си разопаковаш багажа – каза Нора. – После слез долу да хапнеш. Сигурно си гладна.
– Благодаря – кимнах аз.
Стаята ми си имаше собствена баня и голям дрешник. Белите чаршафи изглеждаха току-що изпрани и
всичко беше украсено с морски мотиви. На стената висеше стара дървена котва, а в ъгъла изпъкваше кресло
на широки сини и бели ивици.
След като подредих повечето си неща, се присъединих към останалите на долния етаж. Нора беше
наредила върху дървена дъска за сервиране пушена сьомга, маслини, няколко вида солени бисквити и
сирена. Похапнахме и родителите ми останаха да си говорят край масата, а аз реших да се разходя и да
огледам околността. Бях замислила да тичам за здраве, докато съм тук, и исках да си избера маршрут преди
утре сутринта.
Повървях за кратко, но надолу по улицата видях готин бутик за дрехи и се спрях. Звънчето звънна, когато
влязох. Зарових се в колекцията от плажни облекла и към мен се приближи едно момиче на моите години.
– Мога ли да ти помогна с избора? – запита тя.
– О, не – поклатих глава. – Просто разглеждам.
– Летовничка ли си? – запита момичето.
– Семейството ми наскоро купи къща тук, така че вече не съм точно летовничка, въпреки че ще идваме
само през лятото.
– Къде ви е къщата?
– На улица „Шейди Оук“.
– Готино. – Тя замълча за кратко и запита: – С вашите ли си, или с… мъжа си?
– Какъв мъж! – засмях се аз. – Още съм само на осемнайсет.
– Предположих, че си горе-долу на моите години. Аз съм на деветнайсет.
Кимнах.
– Само родителите ми и аз. Купихме къщата заедно със семейни приятели. Познаваш ли семейство
Ремингтън?
Очите ѝ се разшириха.
– Знам ги, да. Сестра ми беше гадже на Арчи едно лято.
– Ами! Окей.
– Аха. Разби ѝ сърцето, защото скъса с нея, преди да постъпи в колежа. Сега май го мрази – тя сви рамене.
– Съжалявам – намръщих се аз. – Всъщност не го познавам много добре. Гадна работа.
Тя наклони глава:
– Не го познаваш, но живееш с него?
– Той даже още не е пристигнал. Родителите ни са приятели, но през ваканциите, когато съм била тук, той
се държеше, сякаш не съществувам. Почти не сме разговаряли.
– А, ясно. – Тя кимна. – Както и да е. Извинявай. Трябваше да ти се представя, както му е редът. Аз съм Сиси.
Живея тук целогодишно, а това е бутикът на майка ми.
Погледнах към манекена, загърнат в хавлиено наметало над банския костюм.
– Аз съм Ноел. Магазинът ви е много хубав. Днес просто се размотавам наоколо.
– Ако ти стане скучно и ти се прииска малко купон, с няколко приятели се събираме почти всяка вечер на
мидената кръчма на плажа. Обикновено има музика на живо и открит огън. Кажи-речи всички висят там.
– Би било страхотно. Не познавам никого тук.
– Е, сега вече познаваш. – Тя ми смигна: – Дай си телефона да ти запиша моя номер.
– Яко. – Подадох ѝ телефона си.
– Ще се разберем утре – каза тя и ми върна апарата.
– Ще се радвам.
Излязох оттам с бодра крачка. Бях се заклела да завържа нови познанства, докато съм на острова, и го
направих още в първите няколко часа. Имах нужда от вътрешен човек, който знае как стават нещата тук, и
изглежда, го бях намерила.
На следващата сутрин отидох да бягам по изгрев-слънце. Излязох от къщата около пет сутринта, преди
останалите да са се събудили. Сякаш целият остров беше на мое разположение. Тичах на фона на красивия
Атлантически океан и се чувствах като в приказка.
Когато се върнах във вилата, родителите ми седяха край кухненската маса заедно със семейство
Ремингтън. Присъединих се към тях за закуска и ги слушах как кроят планове да наемат лодка по-късно през
деня. С моята склонност към морска болест повръщането ми беше гарантирано, така че отказах да ги
придружа.
След като тръгнаха, сърцето ми се сви от притеснение, защото знаех, че Арчи ще пристигне по някое време
днес. Нямах представа кога ще се появи, а и не бях попитала, за да не издам интереса си.
Вместо да вися из къщата и да се самоизяждам, пратих съобщение на новата си приятелка Сиси да я питам
какви ги върши. Отговори ми, че е на работа в бутика до два следобед, но после ще е свободна.
В три следобед отидох с колело до дома на Сиси. Имотът беше също толкова красив, колкото нашия.
Къщата бе оградена от фантастични хортензии. Широки стъпала водеха към предната веранда. Пратих ѝ
съобщение, че съм пристигнала, и тя излезе да ме посрещне.
– Хей, успя да ни намериш. – Морският бриз развя дългите ѝ руси коси, докато вървеше към мен.
– Аха. – Слязох от колелото и го подпрях. – Красиво е.
– Тъкмо правех лимонада, която да занеса край басейна. – Даде ми знак да влизам. – Ела да те запозная с
приятелките си.
Сиси ме преведе през къщата към басейна в задния двор. Родителите ѝ май не си бяха вкъщи.
Представи ме на двете момичета, които се печаха на слънце на шезлонги.
– Това е Лара. А това е Кристъл.
Вдигнах ръка.
– Здравейте.
Кристъл се задоволи да ми махне с ръка, а Лара засенчи очи с ръка.
– Приятно ми е да се запознаем, Ноел.
Точно в този момент друго момиче изскочи през френските прозорци от задната част на къщата.
– Хей, да си ми виждала клина на „Майкъл Корс“? – запита тя Сиси.
– В стаята ми е.
Високото русо момиче изскърца със зъби:
– Спри да ми пипаш нещата. – И изфуча нанякъде.
Сиси се обърна към мен:
– А тази груба кучка е сестра ми Аманда.
– Ясно.
Предположих, че Аманда е сестрата, с която е излизал Арчи Ремингтън. Не беше изненадващо, че е красива
и проклета. Тъкмо момиче като за него.
– Накъде се отправяш през есента? – запита Сиси.
– Бостънския университет.
– О, яко. Какво ще учиш?
– Журналистика. Нямам идея с какво искам да се занимавам след дипломирането, но ще се пробвам в тази
насока.
Тя кимна.
– Поне имаш някаква представа какво те влече. Аз не мога да реша. Трупам обща култура в Университета на
Мейн.
– Няма нищо лошо в това.
Прекарахме остатъка от следобеда в леки разговори. Плувахме в басейна и пихме лимонада, в която Сиси
беше сипала малко водка. Аз се ограничих до две чаши, защото после трябваше да карам колело до вкъщи.
Родителите още ги нямаше, когато се прибрах вечерта – предположих, че още са навън с лодката. Вилата
тънеше в тишина, затова приех, че съм сама и Арчи още не е пристигнал.
Господин Ремингтън беше споменал, че тази вечер ще пече миди в чест на пристигането на сина си, затова,
вместо да хапна нещо, реших да се изкъпя.
Качих се в стаята си, развързах горнището на банския и го пуснах на земята, изсулих бикините си и се
приготвих да скоча под душа. Отворих вратата на банята и застинах срещу него.
– Какво, по дяволите! – изръмжа той и прекара ръка през гъстата си златистокестенява коса.
Сърцето ми заблъска в гърдите. Арчи стоеше чисто гол пред мен, а впечатляващият му член висеше
свободно във въздуха.
Примряла от унижение, отстъпих назад и затворих вратата на банята. Сърцето ми продължаваше да
препуска. Виж ти. Как се беше променил само за няколко години. Това не беше същият Арчи, когото помнех
отпреди. Този човек в банята си беше истински голям мъж. Абсолютен Адонис. С изваяни мускули. С
татуировка на ръката – тя пък кога ли се бе появила? И с огромен чеп според това, което успях да забележа за
няколкото частици от секундата, през които го видях.
– Да си чувала случайно, че на вратите се чука? – извика най-после той от банята.
Моля? Поведението му ме вбеси.
– Да чукам? Това е моята баня.
– Твоята баня? Тогава защо е свързана и с моята стая?
Ауч… Изобщо не си бях дала труда да отворя другата врата. Просто си бях окачила халата на нея.
– Мислех, че другата врата е към килера за спално бельо – отвърнах след кратка пауза.
Нахлузих една тениска и седнах на ръба на леглото си с разтреперани колене. Шокът започна да утихва и
изведнъж си дадох сметка, че и Арчи ме е видял гола. Явно и той го бе осъзнал.
– Изглеждаш по-различно отпреди – каза той иззад вратата. – Не мога да определя какво се е променило. –
Замълча за кратко. – А, да, точно така. Последния път, когато те видях, носеше дрехи.
– Кретен – изсмях се аз. – А твоят… – Член не беше на показ. – ...перчем не беше толкова дълъг.
– Много смешно изглеждаш, когато си шашната. – След няколко секунди гласът му омекна. – Ей сега
излизам и ще те оставя да си вършиш твоите работи.
– Окей – издишах аз.
Подозирах, че „моите работи“ ще се състоят от това да стоя под душа и да разчепквам кадър по кадър
последните няколко минути – отчасти ужасена, отчасти възбудена от случилото се.
Глава 3
Ноел
Минало
Т
ази вечер Арчи влезе в столовата последен. Кичур от дългата му коса падна над очите му, когато се
пльосна на стола. Аз седях между нашите от другата страна на масата. Нора се обърна към мен.
– Двамата с Арчи успяхте ли вече да си кажете „здрасти“?
Арчи ме погледна с дяволита усмивка.
– О, да, абсолютно – каза той. – Повисяхме си заедно. – Той понижи глас. – Всичко ни висеше.
Прочистих глас и се примолих земята по чудо да се разтвори и да ме погълне. Мама сложи ръка на рамото
ми.
– Добре ли си, миличка?
– Да, разбира се – излъгах аз. Сигурно бях червена като цвекло.
Най-после на масата се появиха паници с приготвени на пара гъби и млечни царевични кочани и аз
съсредоточих вниманието си върху храната, за да не срещам погледа на Арчи.
В един момент Нора се обърна към мъжа си и прошепна:
– Ще му кажеш ли?
– Какво да ми каже? – измънка Арчи раздразнено.
Арчър изпъна гръб.
– Алумни асоциацията на колежа се кани да ми връчи награда за особени заслуги. Според традицията
алумните, чиито деца учат в същия колеж, трябва да бъдат представени при награждаването от
наследниците си.
Носеха се слухове, че Арчър е оказал известен натиск, за да вкара Арчи в своята алма матер – университета
„Форд“, който се намираше в предградията на Сан Франциско.
– В какво ще се състои това представяне? – Арчи ровеше из чинията си.
– Състои се в това да напишеш нещо трогателно и умно.
Арчи изпусна вилицата си.
– Искаш да напиша реч в твоя чест?
– Нали точно това казах. Няколко мили думи за скъпия ти стар баща. – Арчър се усмихна подигравателно. –
Можеш да се справиш с това, нали? Ще е полезно за теб да седнеш да напишеш нещо, вместо да си губиш
времето с твоите драсканици.
– Добре – измънка Арчи. – Разбира се.
Определено не даваше вид, че идеята го радва. Всъщност изглеждаше силно раздразнен. Нора прекъсна
настъпилото неловко мълчание.
– Как ти мина полетът, Арчи?
– Без проблеми.
– Имаш ли планове за довечера? – запита тя.
– Още не съм решил – измърмори той. После вдигна очи от чинията си и за първи път я погледна директно.
– Ти как си, мамо?
Усмивката на Нора ми се стори насилена.
– Добре, миличък. Чудесно се чувствам.
– Браво. – Той се протегна и стисна ръката ѝ. Жестът му беше изненадващо нежен.
Отношенията между Арчи и майка му определено се различаваха от тези между него и баща му.
До края на вечерята все очаквах Арчи да се обърне към мен по някакъв – какъвто и да било – повод, но той
така и не го направи. След като в началото се пошегува със срещата ни, аз спрях да съществувам за него. По
тази линия всичко си беше останало точно както го помнех.
Тъкмо когато напрежението отпреди малко се уталожи, г-н Ремингтън отново го разпали.
– Онзи ден говорих с Родни Ериксън, Арчи. Каза, че това лято може да те вземе на стаж в кантората си тук,
на острова.
Арчи въздъхна.
– Не мога ли просто да се порадвам спокойно на ваканцията си?
Баща му го погледна разгневен.
– Това е изключителна възможност и ще се отрази добре на резюмето ти при кандидатстването в
университета. Сега не му е времето да заравяш глава в пясъка. Освен това вече съм го обсъдил с него. Ще ме
изложиш, ако не отидеш.
– А на теб не ти трябва много, за да се почувстваш изложен, нали, татко? – Арчи поклати глава. – Добре, ще
го направя. Дай ми телефона му. Ще му се обадя.
– Хубаво.
Отново настъпи мълчание. Лицето на Арчи се зачерви. Въпреки тишината от него сякаш струеше
напрежение. Баща му определено имаше власт над него.
– Вечерята беше страхотна. Благодаря на всички – каза той внезапно. Столът му изскърца по пода, докато
се изправяше.
Той бързо излезе под погледите на всички, без да дочака десерта, който знаех, че Нора е приготвила. Както
и очаквах, Арчи ни удостои с възможно най-кратко присъствие. Но заради грубото поведение на баща му
никак не го обвинявах за това.
Не се мина дълго, преди отново да видя Арчи. По-късно вечерта, вместо да не ме забелязва вкъщи, той се
зае да не ме забелязва пред цяла тълпа хора на плажа. Седях на пясъка точно срещу него, но никой не би
предположил, че живеем под един покрив. Не си беше губил времето и вече се беше забил с някакво момиче.
Една блондинка се беше залепила за него и се смееше на всяка негова дума. Едва беше слязъл от самолета
днес следобед, и същата вечер се беше уредил с гадже. Как ставаха тия работи?
Сиси се наведе към мен и прошепна:
– Гледам, че Арчи се е появил. – Дъхът ѝ миришеше на алкохол.
– Мхм.
След срещата в банята и напрегнатата вечеря се надявах, че до края на вечерта ще мога да забравя за него.
Вместо това очите ми непрекъснато шареха в негова посока. По нищо не си личеше да е разстроен заради
случилото се между него и баща му по-рано. Говореше, смееше се и приковаваше вниманието не само на
блондинката, но и на всички наоколо.
Странно как някои хора с кофти характери предизвикваха толкова интерес само благодарение на
външния си вид.
Наблюденията ми над Арчи бяха прекъснати, защото към нас се доближиха две момчета.
– Какво става, Сиси? Коя е приятелката ти? – запита едното от тях.
– Ноел, това е братовчед ми Ксавие – Сиси размаха чашата си към него. – Кси, това е новата ми приятелка
Ноел от Ню Йорк.
Ксавие имаше татуировка, покриваща едната му ръка, пиърсинг на устната и носеше плетена шапка
въпреки топлото време.
– Ами тогава здравей, Ноел от Ню Йорк – каза той.
– Знаеш ли, че и Ксавие учи в Бостън? – каза ми Сиси, докато му кимвах.
Очите ми се разшириха:
– Наистина ли?
– Да. Следвам в музикалния колеж „Бъркли“.
– О, яко.
– А ти?
– Есента постъпвам в Бостънския университет.
– Готино. Трябва да си разменим телефоните преди края на лятото и да се видим и в града.
Свих рамене.
– Няма проблем.
През следващия половин час си бъбрих с Ксавие. Оказа се талантлив бас китарист. Изглеждаше
сравнително свестен, въпреки че малко ми се натискаше и от време на време слагаше ръка на кръста ми,
докато говореше. Не ми беше много неприятно, но ми се стори леко нахално особено като се има предвид
колко близо до задника ми се спускаше ръката му. Преди да си тръгне, стигнахме до обща уговорка „да
движим“ повече през лятото, макар да не бях съвсем наясно дали точно това исках.
Прекарах остатъка от вечерта със Сиси и приятелките ѝ, докато хвърлях по някой поглед към Арчи. След
два часа реших, че е време да се прибирам. Общо взето, бях доволна от първата си вечер навън. Бях се
запознала с нови хора и за разлика от предишните две лета на остров Уайт, бях успяла да изляза от черупката
си. Освен това, въпреки че така и не си даде зор да отчете присъствието ми, Арчи трябва да беше забелязал,
че съм там. По едно време той бе изчезнал нанякъде с онова момиче и аз му загубих следите.
Въпреки нездравия ми интерес към него тази вечер се прибрах вкъщи в страхотно настроение. То
продължи до момента, в който си влязох в стаята, натиснах бравата на банята и осъзнах, че е заключена.
Гласът му звучеше раздразнено.
– Заето е.
Вече се беше прибрал?
– Е, радвам се, че си се научил да заключваш – казах аз.
– А ти отново не знаеш да почукваш – отговори той. – Хей, почти го докарахме на рима.
По дяволите. Прав беше. Ако не беше заключил, отново щях да му налетя. В интерес на истината, не мислех,
че вече се е прибрал. Въздъхнах.
– Кажи ми, когато излезеш.
Закрачих напред-назад из стаята си, докато чаках, заслушана как пуска и спира водата.
– Между другото, тоя пич, с когото говореше, е боклук.
Хммм…
– Изненадана съм, че изобщо си ме забелязал.
– Това пък какво значи?
Водката с лимонов сок, която Сиси ми бе сипала, ми вдъхна малко течен кураж.
– Сериозно ли питаш, Арчи? Никога не си си давал труда да научиш каквото и да било за мен. През повечето
време се правиш, че не съществувам.
– А ти давала ли си си труда да научиш нещо за мен? – контрира ме той.
Да си призная, никога не се бях постарала. Бях приела, че се мисли за нещо повече от мен. Може би това
беше така, защото аз мислех, че той е нещо повече от мен.
Вратата се отвори.
Преглътнах. Арчи беше толкова красив. Когато го видях да влиза в стаята ми, дъхът ми секна. Беше се
преоблякъл в бяла тениска, прилепнала по тялото му, и сив анцуг. Беше висок, мускулест и чертите на лицето
му бяха изсечени като на принц от анимациите на „Дисни“. Даже няма да споменавам гъстата му грива или
фантастичния начин, по който ухаеше. Много малко хора ми оказваха подобно въздействие, но Арчи
Ремингтън определено оглавяваше списъка. И това беше проблем.
Прочистих си гласа и го сгълчах:
– И кой сега влиза, без да почука?
– Доста шантаво се получи днес, нали? Начинът, по който за първи път се засякохме.
Уф, защо трябваше да повдига отново темата?
– Не се представих в най-добрата си светлина – измрънках аз.
– Да си беше видяла изражението – засмя се той.
Завъртях очи.
– Мога да си представя.
Той се ухили.
– Всъщност искаш ли да видиш как изглеждаше?
– За какво говориш?
Той извади лист хартия, който не бях забелязала, че държи зад гърба си.
– Нарисувах те.
Подаде ми скицата. На нея имаше жена… която забележително приличаше на мен. Беше чисто гола. След
по-внимателно вглеждане се оказа, че и тялото ѝ прилича на моето – от формата на гърдите до количеството
интимно окосмяване. Добре де, това беше мой гол портрет. Мислех, че едва е успял да забележи лицето ми, но
очевидно беше видял повече.
– Уау, наистина имаш фотографска памет – казах аз, докато продължавах да се взирам в рисунката. Тогава
забелязах надписа: Гола и уплашена, АР.
А и Р бяха инициалите му.
– Приеми го като жест на помирение. – Той се подсмихна.
– Не знам. Можеше да ми подариш… цветя вместо плашещо точен гол портрет.
Той прихна.
– Нямаше да е забавно.
– Както и да е… – погледнах отново рисунката и забелязах още детайли, като луничките по гърдите ми. –
Наистина си много добър.
– Е, татко не би се съгласил. Нарича рисунките ми драсканици, така че…
– Не го слушай – възкликнах рязко аз. – Талантлив си.
Той стрелна очи към моите и ги задържа няколко секунди, преди да ги отмести:
– А бе кой идиот слага баня между две спални по този начин? Да беше избрал към коя стая да я сложи, и
толкоз.
– Мисля, че замисълът е бил да си я поделят двете деца на предишните собственици или нещо такова.
– Тъпо – очите му отново се върнаха към моите. – Знам, че се пошегувах за това по-рано, но ти наистина
изглеждаш по-различно, отколкото те помня.
Бузите ми пламнаха.
– По-точно искаш да кажеш, че изобщо не помниш как изглеждах преди, защото бях невидима за теб. –
Погледнах към рисунката. – И ако съдя по това, в известен смисъл ми се ще все още да съм.
Той присви очи:
– За какво говориш? Разбира се, че те помня. Помня те, въпреки че, изглежда, ме мислиш за надут кретен.
Носеше три четвърти чорапи в различен цвят и ги опъваше над коленете си.
Виж ти! Когато бях на петнайсет, точно това ми беше номерът в живота.
– Тогава беше на мода.
– Освен това носеше шини, а сега вече си ги махнала.
Поклатих глава:
– Зашеметена съм, че ги помниш тези дреболии.
– Да си се върнем на думата – както ти казах преди малко, Ксавие е боклук. Стой надалеч от него. Мацките, с
които беше излязла? И те са кофти. Ще ти създадат проблеми.
– Коя по-конкретно?
– Сиси Кравиц.
– Не я ли харесваш? А си ходил със сестра ѝ.
– Ааа, някой май е правил проучване, така ли? – Той повдигна едната си вежда. – Да, излизах с нея за кратко
през лятото, преди да постъпя в колежа.
– Ами по всичко личи, че доста си я наранил.
– Да разбирам ли, че вярваш на всичко, което ти кажат?
– Не е ли така?
– Никога нищо не съм ѝ обещавал. Беше лятна забивка. Озлобена е и затова говори гадории по мой адрес.
Запомни какво ти казвам за тях. Кофти хора са. Идвам тук всяко лято, откакто бях дете. Познавам всички. Ако
искаш да знаеш дали някой става, просто ме питай.
Повдигнах вежди:
– А ти си самата почтеност, нали?
Очите му се разшириха:
– Май наистина не ме понасяш, така ли е?
– Не е така. – Поклатих глава и се изкикотих. – Не те познавам. Не мога да мразя някого, когото не
познавам.
– Междувременно просто градиш предположения.
– Да, защото в миналото изглеждаше толкова затворен.
– Може просто да съм бил стеснителен. Това не ти ли мина през ума?
– Съмнявам се.
– Дай да изясним някои неща. – Той се приближи и седна на ръба на леглото, а това ме постави мен на ръба.
– Какво е основното ти впечатление от мен?
– Че си надут – отговорих аз мигновено.
Той скръсти ръце.
– Аз можех да предположа същото за теб – че си умна, амбициозна специалистка по всичко, която не иска да
има никакво вземане-даване с това тъпо магаре, сина на приятелите на вашите. Защото ти също не направи
никакъв опит да опознаеш кой съм аз.
– Не мисля, че си тъп. – Присвих очи: – И кой е казал, че аз съм умна?
– Родителите ти непрекъснато се фукат с теб.
– Е, майка ти също се фука с теб.
– Именно – изсъска той. – Мама, но не и татко, нали така?
По дяволите. Бях го настъпила по болното място.
– Да… Майка ти винаги говори чудесни неща за теб.
– И въпреки това по някаква идиотска причина си мислиш, че съм задник.
– Знаеш ли какво? Прав си. Създадох си погрешна представа за теб. Просто винаги си бил толкова затворен.
– Скръстих ръце.
Арчи стана и се наведе над мен, а тялото ми се напрегна.
– Ако искаш да ме опознаеш, направи усилие. Но не си създавай предразсъдъци, без да имаш основания. –
Той ме погледна в очите. – И аз ще ти обещая същото. – Изправи се и тръгна назад към вратата на банята. –
Между другото, банята е свободна. Но да знаеш, че само вратата към твоята стая се заключва отвътре. Аз мога
да те спра да влизаш, но ти не можеш да спреш мен. Специално ще внимавам първо да почуквам. – Той
намигна и се приготви да се прибере. – За разлика от някои хора.
Страхотно.
– Благодаря.
Обърна се обаче още веднъж:
– Приятно ми беше най-после да се запознаем истински, Ноел Симон Бенедикт.
Той знае средното ми име? Интересно.
– И на мен също – промърморих аз.
Отвори вратата на банята и изчезна в стаята си. Стори ми се, че банята беше нещо като преддверие към рая
– или към ада, в зависимост от това как го възприемаш.
Представих си, че се вслушва във всяко мое движение, затова измих лицето и зъбите си възможно най-
бързо. За малко да реша да си легна, без да използвам тоалетната от страх, че ще пръцна или нещо такова, но
после се сетих, че мога да пусна водата да тече, за да заглуша всякакви останали звуци. Прекалено близо се
намираше и това ме караше да се чувствам неловко.
Трудно ми беше да заспя след този разговор, но не успявах да изтрия усмивката от лицето си. Защото
знаете ли какво? Арчи Ремингтън се оказа малко по-различен от представите ми. Той беше… готин.
На следващата сутрин си измъкнах дупето от леглото в пет, за да изляза отново на сутрешния си крос.
Няколко минути загрявах, наблюдавайки как слънцето започва да се показва над хоризонта. Крясъците на
чайките бяха единственият признак за живот наоколо. Но само минута след като започнах да тичам, чух
стъпки по чакъла зад себе си. Сърцето ми заблъска. Звучеше сякаш някой ме гони – докато стъпките не ме
настигнаха. Адреналинът ми спадна, след като се обърнах и видях, че Арчи тича до мен.
– Изплаши ме до смърт – възкликнах задъхано.
– Не бива да тичаш толкова рано сама.
– Защо не? Мястото е спокойно.
– Не е толкова спокойно, колкото си мислиш. Доста отрепки дебнат наоколо, готови да се нахвърлят върху
хора, които според тях заслужават да си го получат, защото са богати и привилегировани. Има такива, които
специално пътуват дотук, за да нападат летовници. А ти си идеалната жертва – сама, без жива душа наоколо.
Почти нощно време е. Слънцето още не е изгряло напълно.
– Откъде разбра, че отивам да тичам?
– Ами на първо място, ме събуди тъпата ти аларма. После погледнах през прозореца и те видях да загряваш
пред къщата. Прецених, че мога да те настигна – той обърна глава напред. – Така или иначе, аз също тичам и
нямам нищо против да имам компания.
– Е, аз всъщност не се нуждая от партньор, така че…
Той поклати глава:
– Беше ми сърдита, защото се държах необщително, а сега отказваш компанията ми? Това не е ли
противоречие? Няма ли да получа бонус точки за усилието, което правя?
Увеличих скоростта.
– Обичам да тичам сама, за да си прочиствам съзнанието. А вече успях да забележа, че говориш твърде
много.
– Сега пък говоря твърде много? – Той се захили. – По дяволите, не може да ти угоди човек. Какво ще
кажеш, ако обещая да мълча, докато тичаме?
Божке, точно сега изглежда адски секси. Носеше бейзболна шапка на „Доджърс“ с обърната назад козирка,
която едва успяваше да удържи златистокестенявата коса, която се подаваше отдолу. Черната спортна
тениска обгръщаше съвършено мускулите му.
– Окей – въздъхнах аз. – Приемам да тичаме, без да говорим.
Той спази молбата ми и през остатъка от кроса беше изненадващо мълчалив, макар че самото му
присъствие до мен ме разсейваше и не успявах да мисля за нищо друго. Как да успея да си прочистя
съзнанието, щом единственото, върху което можех да се съсредоточа, беше да вдишвам разкошното му
ухание и да усещам близостта му.
Спряхме да си починем на върха на хълма. Арчи подпря длани на коленете си.
– Доста си бърза, Бенедикт. Впечатлен съм.
– Опитвах се да ти избягам – пошегувах се аз.
– Кифла – изсмя се той.
Размахах показалец към него.
– Няма нужда да се насилваш да прекарваш времето си с мен само за да докажеш, че не си задник. Казах ти,
че вече няма да си създавам погрешни представи за теб.
– Неприятно ми е, задето си мислила, че съзнателно те избягвам, но това не е причината да съм тук.
Дойдох, защото не искам да тичаш сама толкова рано.
Ако това беше вярно, имах повод да го харесам още повече. Вдигнах глава и забелязах, че когато слънцето
светеше в очите му, те изглеждаха още по-сини. Прочистих гърло:
– Ами… благодаря ти за загрижеността.
– Превод: разкарай се – захили се той.
Усмихнах се и поклатих глава:
– Не.
След минута продължихме кроса си обратно към къщи.
Когато влязохме вътре, родителите ни пиеха кафе на кухненската маса. Майка ми зяпна, щом ни видя
заедно.
– Радвам се, че двамата се разбирате – каза Нора.
– Не бих отишъл толкова далече – измърмори Арчи и ми се ухили.
– Арчи беше много мил и ме придружи, за да не тичам сама – казах аз.
– Благодарни сме ти, Арчи – каза мама. – Винаги съм се притеснявала, задето излиза да тича толкова рано.
И у дома го прави.
Арчи изникна зад мен, докато си слагах капсула в кафе машината, и от близостта му кожата на гърба ми
изтръпна.
– Искаш ли душ?
Лицето ми пламна. Жадното ми съзнание изтълкува въпроса му напълно погрешно. Но разбира се… ехо!...
споделяхме обща баня. Прочистих гърло:
– Ще използвам банята на мама. Върви ти.
Той кимна:
– Окей.
Нора се усмихна на сина си, преди той да изчезне по стълбите нагоре. После въздъхна:
– Толкова е хубаво, че детето ми си е при мен.
– Сигурен съм, че и ние ще се чувстваме така следващата година, след като Ноел замине за Бостън – каза
татко.
– Арчи трябва бъде по-отговорен – прекъсна ги Арчър. – Времето му е ценно. Боя се, че го пропилява.
Трябва да се обади на…
– Той току-що пристигна! – възкликна Нора. – Ще му се обади. Не се притеснявай.
Този тип никога ли не бе чувал за лятна ваканция? Занесох кафето си на масата, за да се присъединя към
тях, и се протегнах да си взема ябълков пай. За моя изненада Арчър насочи вниманието си към мен.
– Ноел, майка ти ми каза, че си избрала за основна дисциплина журналистика.
Кимнах:
– Да.
– Не мислиш ли, че това е загуба на време?
Дъвченето ми се забави:
– В какъв смисъл?
– Доколкото знам, журналистите не печелят добре.
Седнах с изправен гръб:
– Някой трябва да отразява случващото се по света. Независимо дали журналистите са добре платени, или
не, това е отговорна работа. Не можеш да го отречеш.
– Това, че някой трябва да го прави, не означава да го правиш ти. По същата логика вземи да станеш
боклукчийка, защото някой трябва да събира боклука.
Мили боже, този човек беше толкова надут!
– И това е труд, достоен за уважение – отговорих.
Определено започвах да разбирам как се чувства Арчи в присъствието на баща си. Аз бях доста
самоуверена, но той умееше да накара хората да се чувстват непълноценни. Не бях сигурна какво намира в
него баща ми. Запитах се дали татко дружи с Арчър, защото това му помага в професионално отношение.
Погледнах към останалите, но родителите ми и Нора си мълчаха. Щеше да е хубаво, ако някой от тях ме бе
защитил. Подозирах обаче, че и те не знаят как да се опълчат на Арчър. Трябваше да се справя сама.
Отворих уста, защото не можех да оставя нещата така:
– Дори да не стана журналистка, специалността ми ще подскаже на бъдещите ми работодатели, че
притежавам добри умения в областта на писането и комуникациите. А тези умения се търсят в най-различни
сфери на дейност. – Отхапах от пая си и продължих с пълна уста: – Много хора завършват една основна
специалност и по-късно намират изява в съвсем друго поле. Основната ти специалност не те обвързва с нищо.
– Ако си умна, ще се прехвърлиш. Бих те посъветвал да учиш бизнес. Бостънският университет е известен с
катедрата си по мениджмънт.
Станах отвратена от масата.
– Бихте ли ме извинили? Мисля, че имам нужда от душ.
Качих се в банята на нашите и мислено разиграх разговора отново, докато водата се стичаше по мен. За
мен сблъсъкът бе продължил пет минути, докато Арчи живееше с това през цялото време.
Този ден видях Арчи отново чак на вечеря. Не си казахме много, докато хапвахме. През по-голямата част от
времето слушах как баща му го хока отново, и хвърлях по някой поглед към красивото му лице, широките му
плещи и силните му бицепси. Светлината от лампата над нас изтъкваше русите оттенъци в косите му. Да,
отчаяно си падах по него.
По едно време Нора започна да му задава въпроси за същите неща, за които помнех, че го бе питала снощи –
например как му е минал полетът. Това ме обърка и се зачудих дали не говори просто така, без да се замисля,
за да отвлече вниманието с надеждата, че баща му ще се укроти.
Арчи отново стана първи от масата. Можех ли да го виня за това? Абсолютно не.
Глава 4
Ноел
Минало
П
о-късно същата вечер братовчедът на Сиси Ксавие ме покани да се разходим по плажа. Стори ми се
достатъчно безобидно, така че тръгнахме и се заговорихме. Говореше най-вече той – разказваше ми
за амбициите си като музикант, а аз го разпитвах за живота в Бостън.
Когато се върнахме обратно около огъня, спряхме до брега, по-далеч от останалите. Ксавие се протегна и
ме погали по косата:
– Очите ти са невероятни, Ноел.
Замръзнах.
– Сериозно, те са… като прозрачни. Харесват ми и трапчинките ти.
Погледнах надолу към джапанките си и повторих:
Вдигнах очи, а той продължаваше да ме зяпа. Внезапно се хвърли напред. Тялото ми се наежи. Не бях
очаквала, че ще ме целуне, и определено не бях очаквала, че толкова грубо ще си натика езика в гърлото ми.
Размахах ръце и се задърпах, за да го накарам да спре, но той само ме натисна още повече и продължи да ме
целува все по-силно.
Всичко това ме смазваше – целувката, тежестта му върху мен. Недалеч от нас имаше хора, но аз се усещах
напълно сама.
В един момент той спря да ми тежи толкова. Погледнах нагоре и видях ръката на Арчи около врата на
Ксавие.
– Какво, по дяволите, правиш? – извика той. – Не виждаш ли, че тя се опитва да те избута?
– Я се успокой, човече.
Арчи блъсна Ксавие върху пясъка и той падна по задник.
– Натискаше ѝ се пряко волята ѝ – изплю думите Арчи.
Ксавие премести върху мен пиянския си поглед.
– Не беше така, нали? Кажи му.
Напълно шокирана, аз поклатих глава и заекнах:
– Ъъъ… мисля, че трябва да си вървиш, Ксавие.
Ксавие се изправи и си тръгна със залитане. Арчи бе останал без дъх.
– Добре ли си?
– Да – издишах аз. – Беше пиян. Не мисля, че се канеше да направи нещо по-лошо…
– Не се опитвай да го оправдаваш! Видях всичко. Ти се опитваше да го накараш да спре. Той не го направи.
Точка по въпроса.
Поех дълбоко дъх:
– Така е. Просто съм леко разтърсена. Досега не ми се беше случвало нищо подобно. – Пригладих
смачканата си блуза. – Май се оказа прав за него, а?
Арчи ме изгледа накриво:
– Често казано, това не ме радва.
– Как ни видя от толкова голямо разстояние?
– По-рано забелязах, че тръгваш да се разхождаш с него, затова те държах под око. Когато се появи край
брега, тръгнах насам да проверя дали всичко е наред.
Продължих да опъвам гънките по блузата си.
– Съжалявам, че не те послушах.
– Предполагам, че все още не съм ти дал достатъчно основания да ми се довериш. – Той кимна към
далечината, където се бяха събрали неговите приятели. – Хайде. Дай да идем там.
Вълните се разбиваха зад нас. Погледнах го, докато крачехме.
– Сигурно си прав и за Сиси. Какво не ѝ е наред? Не ми разказа нищо конкретно.
Той повдигна едната си вежда:
– Наистина ли искаш да знаеш?
– Да.
– Ходех със сестра ѝ, както вече знаеш. Пак ти казвам – беше лятна забивка и нищо повече, независимо
какво твърди Сиси. Тези твърдения, че съм ѝ бил разбил сърцето, са пълна глупост – той въздъхна. – Както и
да е. Една вечер тримата висяхме в сутерена на техните. Аманда беше пияна. Качи се горе, за да повръща, и
Сиси ми се натисна.
Зяпнах.
– Хващам се на бас, че ще отрече, ако я питаш – добави той. – Но е истина. Не може да имаш доверие на
човек, който е готов да забие нож в гърба на собствената си сестра.
Историята дълбоко ме отврати.
– Да бе. Не думай.
Бях се срещала със Сиси само няколко пъти, но се почувствах като предателка.
– Виж сега – каза той, – хората, с които аз излизам, са яки. Свестни са и ги познавам от години. Защо не
дойдеш при нас, вместо да висиш със Сиси?
Ти да видиш!
– Имаш предвид мацката, с която се натискаш това лято? Тя е единственият човек, с когото съм те виждала.
– Не говорех конкретно за Бри. Но да, тя е част от компанията.
– Гадже ли ти е?
– Не. Нямам постоянно гадже. С нея просто…
Той се поколеба.
– Се чукате?
Арчи присви очи:
– Защо тази дума звучи толкова неподходящо в устата на малката госпожица Прилежна? – Той се разсмя. –
Но да, движим заедно. Познавам я от години. С нея сме просто приятели.
– И правите секс по приятелски – добавих аз, а страните ми пламнаха от ревност.
– Може и така да се каже. Но сме се разбрали за това. Така че всичко е наред.
Стигнахме до мястото, където той и приятелите му сядаха винаги, и той ме побутна към тях. Досега само ги
бях наблюдавала отдалече.
– Хайде – каза той. – Ела да ви запозная.
Три момчета, Бри и още едно момиче разговаряха и се смееха.
– Пичове, това е Ноел. Тя е дъщеря на приятелите на нашите – тези, с които сега си поделяме къщата.
Мацката, която се падаше неясно каква на Арчи, вдигна ръка за поздрав. Бризът развяваше косите ѝ.
– Здрасти. Аз съм Бри. Приятно ми е да се запознаем.
– На мен също.
Бри беше пълната ми противоположност – висока, кльощава и руса, докато аз бях ниска, кестенява и си
имах извивки. Едно от момчетата се усмихна и ми помаха.
– Аз съм Джеймс.
Кимнах:
– Здравей.
Тъмнокосият Джеймс беше сладък, макар и съвсем малко по-висок от мен.
Арчи ме запозна с Линъс и Шон, както и с гаджето на Шон – Сарина.
Приятелите на Арчи се оказаха наистина готини. Бяха приблизително на неговата възраст – малко по-
големи от мен – и всички се бяха прибрали за ваканция от колежите си. През голямата част от времето си
мълчах и ги слушах как си разказват спомени от предишни лета на острова.
Бри продължи все така да се натиска на Арчи, но той се държеше невъзмутимо и разговаряше с останалите.
От всички тях Джеймс изглеждаше най-заинтересуван да ме опознае. Седна до мен и ме заразпитва.
– Вашите как са се сприятелили със семейството на Арчи?
– Бащите ни работят за една и съща адвокатска кантора. Г-н Ремингтън дълги години е бил ментор на
баща ми, докато накрая решили да инвестират поравно в този имот. Ще изкараме цялото лято заедно.
– Ясно. – Той зарови крака в пясъка. – Арчи е готин тип. Познавам го отдавна.
– Оттук ли си?
– Аха. Тук съм роден и откърмен. Беше страхотно да израсна на това място.
– Представям си. Толкова е красиво. Сигурно е малко странно, когато всички ти се струпат на главата през
лятото, а? Трябва да поделяш идилията с нас – градските чеда.
Той за кратко се загледа във водата.
– Странно е, но е страхотно. Ако ме питаш, това е най-хубавият период от годината. – Той сви рамене. –
Откакто заминах в колежа, оценявам родното си място още повече. Нищо не е по-хубаво от това да се
завръщаш към тази красота.
През следващия половин час и нещо научих много за Джеймс. Подготвяше се да кандидатства медицина
след колежа, обичаше алтернативния рок от 90-те и имаше по-голяма сестра, която вече следваше в
медицински университет. И за разлика от бащата на Арчи, Джеймс изглеждаше впечатлен от стремежа ми да
уча журналистика и от възможностите, които тази основна специалност предоставяше.
Разговорът ни течеше леко и приятно, но започна да става късно. Имах нужда от почивка. Тази вечер бе
супернаситена откъм събития, особено случката с Ксавие. Извиних се на Джеймс и отидох при Арчи.
– Хей, ще тръгвам към къщи – му казах.
Той пусна Бри и остави чашата си на пясъка.
– Ще те изпратя. – Дъхът му миришеше на бира.
– Няма нужда.
– Не бива да вървиш сама толкова късно.
Като се има предвид колко закрилнически бе настроен Арчи, прецених, че няма смисъл да споря.
Казах „лека нощ“ на останалите и двамата мълчаливо поехме по краткия път към дома. Тогава реших да го
питам нещо:
– Откъде знаеш средното ми име?
Очите му весело заискриха.
– Какво? – настоях аз.
Той спря на място и сложи ръце на хълбоците си.
– Нека ти покажа.
Отметна коса, имитирайки женски глас:
– От името на великия щат Ню Йорк се явявам аз – Ноел Симон Бенедикт.
Олеле… От притеснение ме заля вълна адреналин.
– Къде си го видял това?
– Веднъж майка ми каза, че участваш в конкурс по красота, и те проверих в Гугъл. Трябваше да се уверя с
очите си. Бяха качили цялото събитие онлайн.
– Не беше конкурс по красота – уточних аз. – Наградата беше стипендия за колеж.
– Носеше дълга официална рокля. На мен ми приличаше на конкурс по красота.
– Е, добре де, имаше го и този елемент, но този точно конкурс слага акцента върху научните постижения и
умението да се държи реч.
– Между другото, не ти се подигравам. Надявам се, че го разбираш. Напротив, мисля, че е жестоко.
– Включих се само заради стипендията.
– Отсъждането беше супернесправедливо. Мацката от Роуд Айлънд, която спечели, не можеше да се мери с
теб.
– Не се мерех с нея, защото дори не се класирах в първата десетка – засмях се аз.
– Няма значение. Иска се много смелост, за да излезеш на такава сцена. Аз никога не бих могъл да го
направя. Изпитах страшно уважение към теб.
Издух гърди от гордост, макар че обичайно не се фуках с участието си в конкурса.
– Благодаря ти, задето ме спаси от Ксавие – казах аз, щом наближихме вилата.
– Още съм ядосан и искам да му го изкарам през носа. Не си бях и представял дори, че е чак такъв мръсник.
Ако знаех, че е способен да постъпи така, щях по-упорито да настоявам да се държиш настрана от него.
– Случило ли се е нещо в миналото, което ти е подсказало що за човек е?
– Просто знам как се отнася с момичетата по принцип – чука ги и после ходи да разправя нагоре-надолу.
Родителите му са супербогати. Смята, че всичко му се полага по право. Впрочем смешно е, че точно аз го
казвам. – Той се засмя. – Разпознавам типажа, защото самият аз съм такъв.
– Да – разсмях се аз. – Но не си гадняр като него.
– Не, не мога да му стигна нивото – ухили се той. – Аз съм около втората степен на скалата по гаднярство.
Той е на десетата.
Ръгнах го с лакът.
– Подозирам, че изобщо не си никакъв гадняр въпреки предразсъдъците, които си бях създала преди.
– Е, едно е сигурно. Никога не бих налетял така на момиче.
– Твърде си зает да се пазиш от тези, които ти налитат на тебе – намигнах му аз.
Сви рамене – не можеше да ме обори по този въпрос. Спряхме пред входната врата.
– Предполагам, че няма да влизаш. Твърде рано е за теб.
Той поклати глава и заби поглед в земята.
– Не. Татко сигурно още не си е легнал, така че…
– Не те виня, че се опитваш да го избягваш. Ужасно е строг с теб.
– Мхм. Преди не беше толкова лошо, колкото сега, но…
– Днес сутринта и аз му опитах тоягата на гърба си.
Арчи сбърчи вежди:
– Какво направи?
– Разпитваше ме защо съм избрала журналистика като основна специалност. Не одобрява решението ми.
– Да, типично за него. В неговите представи няма смисъл да се стремиш към нещо, което не носи добри
пари. Трябва да си или лекар, или адвокат. – Той завъртя очи.
Отворих вратата.
– Ами освен да ти пожелая приятно изкарване… с Бри, предполагам.
Той срита земята.
– Мерси.
Наблюдавах го как се отдалечава, и се чудех защо в стомаха ми пърхаха пеперуди, при положение че пичът,
по когото очевидно си падах, отиваше да прави секс с друго момиче.
На следващата сутрин се приготвих да тичам, но нещо ми липсваше – Арчи. По време на кроса не можех да
се въздържа да не се обръщам назад с надеждата, че ще се появи. Беше ме накарал да мисля, че ще идва
редовно с мен, защото не е безопасно да тичам сама. Но очевидно вчерашното му присъствие щеше да остане
единичен случай.
Адски се ядосвах на себе си, че съм толкова разочарована. Защо изведнъж започнах толкова да се вълнувам
от Арчи? Защо от момента, в който пристигна, не можех да мисля за нищо, освен за него? Ето такива въпроси
ми се въртяха из главата в продължение на пет километра.
Когато се прибрах, никой още не беше станал. Сложих капсула в машината за едно бързо кафе, след което
се качих в стаята си и влязох в банята. Тъкмо си сапунисвах косата, когато един дълбок глас ме стресна иззад
завесата на душа.
– Успах се.
Покритите ми с пяна ръце замръзнаха.
– Просто влезе тук, без да почукаш, така ли?
– Знаех, че си под душа – звучеше, сякаш е замаян. – Реших, че е безопасно. – Замълча за миг. – От друга
страна, нямаше да видя нищо, което не съм виждал преди, нали?
Завъртях очи:
– Това ли успя да измислиш?
– Ами… съжалявам, че изпуснах кроса.
– Не ти влиза в задълженията да ме придружаваш.
Продължих да втривам шампоан в скалпа си.
– Исках да дойда.
– Не знам как си представяш, че можеш да висиш навън цяла нощ и да станеш рано да тичаш на следващата
сутрин. Чух, че се върна доста късно.
– Събудих ли те, като се прибрах?
Изплакнах косата си от шампоана.
– Само за около пет минути, докато си миеше зъбите.
– Съжалявам.
Изминаха още няколко секунди.
– Тук ли ще стоиш, докато се къпя?
– Не, само исках да ти се извиня.
– Извинението ти е прието – изстисках балсам в дланта си. После чух вратата да се затваря.
Докато се обличах в стаята си, почти болезнено усещах близостта на Арчи. Усещах и странното
напрежение, което се надигаше в мен. Яд ме беше, че не дойде да тича с мен, но още повече ме тормозеше
причината, поради която бе останал навън до толкова късно.
След няколко минути чух гласа му зад вратата на банята:
– Облече ли се?
Огледах се да видя дали всичко си е на мястото.
– Да.
– Може ли да вляза?
Преглътнах:
– Да.
Влезе в стаята ми и се пльосна на леглото. Нямаше как да не забележа как тениската му се набра нагоре и
остави на показ изваяните му коремни мускули. Той сложи ръка под главата си и аз впих очи в татуировката
на бицепса му. Приличаше на вълча муцуна. Може би талисманът на училищния отбор? Арчи беше играл
футбол в гимназията, но в колежа се беше отказал.
– Днешният ден ще е пълна отврат – въздъхна той тежко.
– Защо?
– Трябва да се срещна с адвоката, при който баща ми ме праща да стажувам.
– Може пък нещо добро да излезе от цялата работа.
– Възможно е. Само че… доколкото познавам татко, ще намери начин да каже, че всичко съм прецакал и съм
го изложил.
– Защо просто не те остави да се наслаждаваш на лятото?
– Нали? Последната година, преди да постъпя право, ще е достатъчно трудна. – Той за кратко остана
втренчен в тавана и после се обърна към мен: – Трябва да те помоля за една услуга.
– Каква? – премигнах аз.
– Искам да промениш часа на сутрешния си крос.
Вързах си косата на опашка и погледнах към отражението му в огледалото.
– И защо да го правя?
– За да мога да идвам с теб. Пет е шибано ранен час, Ноел. Не мога да излизам вечер с приятели и да ставам
в пет.
– Ранно пиле рано пее – захилих се аз.
– Не, сериозно, може ли да го преместим в шест? Искам да идвам с теб. Мога да ставам в шест.
Изглеждаше напълно сериозен – на лицето му нямаше и намек за усмивка. Как можех да му откажа!
Завъртях се към него:
– Ще си нагласиш ли алармата? Защото няма да те чакам.
– Да – кимна той. – Ще го направя.
Дълбоко в себе си бях развълнувана, но се престорих, че обмислям предложението му:
– Добре тогава.
– Супер – той скочи от леглото. – Отивам да се облека за тая мизерия.
– Арчи?
– Да?
– Успех днес!
– Благодаря – той издиша продължително. – Ще ми трябва.
Десетина минути след като Арчи си тръгна, звънна телефонът ми. Беше най-добрата ми приятелка от Ню
Йорк Ашли Карера.
– Ехооо! – метнах се на леглото.
– Как вървят нещата там? – запита ме тя.
Беше приятно да чуя гласа ѝ – припомняше ми, че отвъд малкия ми балон и опияняващия тип, с когото
живеех в една къща, се простира цяла вселена.
– Всъщност доста добре.
– Срещна ли го онзи задник Арчи?
Прищя ми се да потъна вдън земя. Явно ѝ го бях описала като по-черен от дявола. Погледнах през
прозореца и видях Арчи да се качва в джипа на техните. Носеше риза и панталони от костюм и изглеждаше
напрегнат. Сви ми се сърцето. Чувствах се ужасно, задето съм го наричала задник.
– Всъщност… той изобщо не е такъв, какъвто съм си въобразявала.
– Наистина ли? Я ми разкажи.
– Просто осъзнах, че никога досега не съм го познавала – въздъхнах. – Двамата се разбираме. Странно е.
– В какъв смисъл „се разбирате“?
– Не е това, което си мислиш – поклатих глава. – Нищо подобно. Той не гледа на мен по този начин. А и си
има мацка, с която движи. Но той и аз… си говорим и други такива. Идва сутрин да тича с мен. Доста е готин.
– Уау. Не очаквах да го чуя от теб.
– Знам. Аз също.
– Продължава ли да е все така секси?
– Не.
– Не?
– Не – въздъхнах аз. – Още по-секси е, за съжаление.
Можех да ѝ разкажа с подробности как налетях на него първия ден и как членът му се оказа всъщност по-
голям от егото му. Но ми се стори грубо и ненужно да разисквам тялото му.
– Лятото е дълго, Ноел. Всичко може да се случи. – Тя се разсмя. – Сега ще чакам с още по-голямо
нетърпение гостуването си през август. Ще си изкараме жестоко.
– И аз нямам търпение – отвърнах. През последните дни бях толкова затънала във фантазиите си, че
напълно забравих, че съм я поканила да дойде за една седмица.
Тази вечер Арчи се появи в трапезарията по-късно от останалите. Беше приятно да го видя, след като бе
отсъствал през целия ден. Докато го нямаше, аз се излежавах в двора цял следобед с книга в ръка.
По време на цялата вечеря баща му го разпитваше с подробности за първия му ден в кантората на Родни
Ериксън. Научихме, че след интервюто адвокатът го поканил официално да стажува при него и му казал
известно време да го следва като сянка, за да вникне в спецификата на работата.
Тази вечер Арчи избра да седне до мен. Това не остана незабелязано. Освен това за първи път не си тръгна
преди десерта.
Тъкмо приключвахме с яденето, когато той се наведе към мен и прошепна:
– Тази вечер ще идваш ли на плажа?
Кожата ми настръхна от топлия му дъх.
– Чудех се дали да идвам.
Очите му за кратко се спряха върху устните ми:
– Ела.
– Окей. Може би ще дойда.
Почувствах се като глупачка, задето се развълнувах толкова. Защо ми беше да ходя? За да гледам как Бри
му се натиска? Какви ги вършиш, Ноел?
След като си дояде десерта, Арчи стана и заряза масата, а Нора излезе навън с бащите ни и ни остави сами с
майка ми в кухнята. Мама се зае да се оправя с чиниите и аз останах да ѝ помогна.
– Двамата с Арчи, изглежда, се разбирате – усмихна ми се тя.
– Странно, нали? – Взех от нея един измит тиган да го подсуша.
– Знам, че се ужасяваше от общуването с него. Радвам се, че си изкарваш добре – прошепна тя.
– Да. Бях го преценила напълно погрешно.
– Ужасно е красив, нали?
Погледнах през рамо.
– Мамо…
– На никого няма да кажа, ако си падаш по него.
Изтръпнах.
– Това, че сме започнали да се разбираме, не значи, че си падам по него.
– Е, да, права си.
– И все пак… – добавих аз – той безспорно е много хубав. И е умен, независимо от това, което баща му,
изглежда, си мисли.
Майка ми въздъхна:
– Понякога ми иде да го перна този Арчър. Напоследък е под силен стрес и затова се държи толкова зле с
Арчи.
Присвих очи:
– Стрес? Какво го стресира толкова?
Мама спря водата и заговори шепнешком:
– Нямам право да го разгласявам. Но това семейство със сигурност е виждало по-добри дни. Само това мога
да ти кажа засега.
Сърцето ми се сви.
– Мамо, не можеш просто да намекнеш, че се случва нещо неприятно, и да не ми обясниш за какво става
дума.
– Не биваше да ти казвам каквото и да било. Окей? Все едно не си чула нищо, моля те! – Тя отново пусна
водата и се зае да мие останалите чинии.
Сериозно се притесних. Какво се случваше със семейство Ремингтън?
След няколко секунди Арчър и Нора влязоха в кухнята и ние с мама се усмихнахме изкуствено, сякаш не
бяхме говорили за тях досега.
Глава 5
Ноел
Настояще
С
тоях до прозореца в старата си спалня в лятната вила на остров Уайт и гледах океана. От първото ни
лято тук бяха минали седем години, но сякаш всичко се беше случило вчера.
Бях изпълнена с напрежение също както в миналото, когато се страхувах от срещата си с Арчи и
очаквах най-лошото. Този път обаче щеше да ми е много по-трудно да се изправя очи в очи с него.
Тогава никой от нас не знаеше, че първото ни лято тук ще се окаже и последното, прекарано в тази къща.
Онези няколко месеца се превърнаха в най-изключителната ваканция в живота ми въпреки начина, по който
всичко приключи.
Чух гласа на Арчи от долния етаж:
– Някой каза ли „паста а ла водка“?
Поех дълбоко въздух и се погледнах за миг в огледалото. Да вървим.
Хукнах надолу по стълбите, а сърцето ми блъскаше като лудо в гърдите.
– Чух само „водка“ и съм изцяло навита.
Арчи остави торбите с продукти, които държеше, и разтвори широко ръце.
– Мамка му, Ноел… От дяволски дълго не сме се виждали.
Скочих в прегръдките му.
– Ето те тук!
Вдъхнах дълбоко уханието му, докато ме притискаше силно, и ме заляха нежелани спомени. Този престой
на острова щеше да е кратък, но се зарекох да се насладя на всеки миг, без да позволя сърцето ми да бъде
разбито.
Той се отдръпна и очите му се плъзнаха по мен:
– Изглеждаш страхотно.
– Ти също.
Истината е, че ми беше трудно да го гледам. В края на двайсетте Арчи беше станал още по-красив,
отколкото беше преди седем години, и това говореше много. Косата му бе все така гъста и разкошна, но
челюстта му бе още по-очертана и леко брадясала.
– Сетих се да спра в магазина по пътя насам, вместо да излизам на пазар по-късно. Така ще можем да
изкараме заедно целия ден.
– Добре си се сетил.
Арчи вдигна пак торбите и ги понесе към кухнята, а аз тръгнах след него. Остави ги върху кухненския
остров.
– Може ли да те помоля за една услуга?
– Каква?
– Знам, че имаме много за обсъждане – по-конкретно поканата за сватбата и защо не ти казах по-рано.
Може ли обаче да го отложим за утре? – Той въздъхна и извади пакет паста от торбата. – Искам просто да се
насладя на присъствието ти, без да водим тежки разговори. – Усмихна ми се тъжно: – Само днес!
И аз не бързах да заговорим за това как ще се жени за Марая. Предпочитах да живея в отрицание. Кимнах:
– Добре. Така ще направим.
– Супер. – Той повдигна вежди. – Какво ще кажеш за един коктейл, преди да дойде брокерката?
По-късно същия следобед се срещнахме с Даун Махони – брокерката, която бяхме упълномощили да обяви
имота за продажба. Тя разгледа подробно къщата и остана по-дълго, отколкото предполагах. От друга страна,
бе убедена, че можем да ѝ поискаме със стотина хиляди повече, отколкото ние се бяхме надявали, така че
това бе добра новина.
Когато си тръгна, вече беше станало почти време за вечеря. Арчи сипа две чаши бяло вино, а аз се настаних
на кухненския остров да го гледам как готви.
Толкова се гордеех с него, задето последва мечтите си и стана шеф. Той и приятелят му отвориха
ресторант в Ървин. Арчи беше главен готвач, а другарчето му Макс пое управлението. Арчи беше на ръба да
избере професия, която не харесваше. Но нещата се бяха развили много по-добре.
Наблюдавах го как реже чесъна, от телефона му се носеше някакво изпълнение на пиано, а сърцето ми се
разтапяше. Когато остави ножа и тръгна към печката, реших, че трябва да потисна надигащите се в гърдите
ми неуместни чувства, като спомена бъдещата му булка. Това щеше да ме охлади.
– Изненадвам се, че не си взел Марая. – Отпих глътка вино.
Той спря за миг да разбърква соса и почука с дългата лъжица по ръба на тигана:
– Този уикенд има да ходи на моминско парти на приятелка. Не ѝ беше приятно, че ще дойда тук сам, но се
радвам, че така се получи, защото имах нужда от малко лично пространство.
Лично пространство? Интересно.
Бях срещала Марая само веднъж, когато ходих до Калифорния в командировка. Продуцирах репортажи за
магазинното предаване на една от националните телевизии и работата често ме отвеждаше в различни
кътчета на страната. Винаги, когато пътувах до Западния бряг, използвах случая да се видя с Арчи.
Последното ми посещение беше преди пет месеца и тогава той ме запозна с приятелката си.
– Защо имаш нужда от лично пространство? – запитах аз.
– Ами в момента у дома е… малка лудница.
– Заради сватбата ли?
Арчи отпи голяма глътка вино и остави чашата:
– Обеща ми, че днес няма да говорим за това.
– Окей. – Прокарах пръст по столчето на чашата си: – Прав си.
По време на вечерята се стараехме да поддържаме разговора лек и неангажиращ. Разказах му за последния
репортаж, по който работех – за мъж, който водеше няколко паралелни живота и бе успял да отмъкне хиляди
долари от измамени жени. Арчи ми сподели намерението си да отвори втори ресторант.
Виното се лееше щедро и щом погълнатото количество ме удари в главата, цялата ми сдържаност излетя
през прозореца. Изстрелях въпрос, който технически не попадаше в забранената категория на разговори за
сватбата:
– Марая знае ли за нас? – запитах аз.
– Дали знае, че сме тук заедно? Разбира се.
– Не това имах предвид.
Арчи вдигна поглед от празната си чиния за десерт:
– Имаш предвид дали съм ѝ казал, че през онова лято бяхме гаджета?
– Да. Просто съм любопитна дали си ѝ казвал за нашето… залитане, ако можем така да го наречем?
Сърцето ми се изпълни с тъга заради начина, по който омаловажих преживяното като обикновено
залитане. За мен то означаваше много, много повече.
Арчи сгъна салфетката си:
– Не. Не виждам никаква причина да ѝ казвам. – Той ме погледна. – А ти?
– Вероятно не.
Очите му се впериха в моите:
– Ти казвала ли си на Шейн?
– Не – изсмях се. – Той и без това не те харесваше.
– Ето, виждаш ли? – Арчи смачка салфетката и я хвърли настрани. – За твое сведение, и аз не го харесвах.
Арчи се беше срещал с бившия ми приятел само веднъж, когато Шейн ме придружи по време на едно от
пътуванията ми до Калифорния в периода, преди Марая да се появи на сцената. Тримата отидохме заедно на
вечеря и Шейн оттогава все ми повтаряше, че Арчи всъщност желаел най-вече да прави секс с мен. Пропуснах
да му призная, че аз самата бях искала това доста дълго – до момента, в който Арчи ме отхвърли.
Замълчахме за известно време, докато Арчи разчистваше масата, и дълго потисканите ми чувства
започнаха да изскачат от скривалищата си. Двамата с него бяхме решили много отдавна, че е най-добре да
останем само приятели. Е, решението беше по-скоро негово, но аз го приех. Така или иначе, разстоянието и
обстоятелствата правеха почти невъзможно да поддържаме каквато и да било друга връзка, освен
приятелска. А и през по-голямата част от времето, докато бяхме разделени, аз имах постоянен приятел.
С Шейн бяхме гаджета пет години и половина. Срещнахме се в Бостънския университет и ходехме допреди
шест месеца. След колежа и двамата намерихме работа като телевизионни журналисти в Ню Йорк и
останахме заедно, но в крайна сметка се разделихме. Шейн реши, че не иска деца, макар преди да беше казвал
обратното, а за мен това беше червена лампичка. Когато най-после скъсахме, Арчи се беше хванал с Марая.
Така пропуснах възможността да опитам да подновя връзката си с него. Вселената явно имаше други
планове. Съдбата ни намекваше нещо.
– Къде ще спиш довечера? – запита ме той.
– В старата ми стая.
– Тогава аз ще взема спалнята на долния етаж – кимна той.
Това не биваше да ме изненадва. Въпреки това се бях питала дали няма да остане в съседната на моята стая
– в името на добрите стари времена. Скръстих ръце и се опитах да скрия разочарованието си.
– Разполагаме с достатъчно богат избор от помещения, нали?
Решението му да спи на долния етаж, беше правилно. Знаех, че Арчи никога не би изневерил на
приятелката си – пардон, годеницата си – но присъствието му в съседната стая щеше да разпали у мен стари
чувства, които за свое добро трябваше да държа под похлупак.
Помогнах му да разтреби бъркотията в кухнята, след което излязохме на двора да гледаме звездите. Беше
красива безоблачна вечер, макар и леко хладна. Завих се с плетено одеяло, което взех от дневната, и се
разположих в удобния градински стол. Арчи гледаше небето:
– Мислиш ли, че постъпваме правилно, като продаваме това място?
– Да. Нашите смятат, че сега е най-добрият момент за продажба на имоти.
– Просто… имам чувството, че ще загубим последната си връзка с онези по-безгрижни времена.
– Така е – прошепнах аз.
– Знаеш ли, това беше най-прекрасното лято в живота ми.
Обърнах се към него и кимнах в съгласие.
– И донякъде най-лошото – допълни той.
Известно време се гледахме мълчаливо.
Исках да му кажа толкова неща, но се боях, че дори най-незначителната откровеност ще отприщи порой от
думи. Защото имах много за споделяне. Исках да му кажа, че го обичам – не само като приятел. Че винаги съм
го обичала след онова първо лято на острова. Дълго време се бях чудила защо не съм способна да изпитам
към Шейн любовта, която той заслужаваше. А причината се криеше в чувствата ми към Арчи.
Уплаших се и замълчах. Не казах нищо, но се запитах дали пороят няма да се излее до края на този уикенд.
Едно беше сигурно – никога нямаше да улуча по-добър момент да призная на Арчи Ремингтън какво
изпитвах към него. Вероятно това беше последната ми възможност.
На следващата сутрин ме събуди силно почукване по вратата. Ококорих сънени очи. Какво, по дяволите,
беше това? Иззад вратата долетя дълбокият му, леко дрезгав глас:
– Ставай, Бенедикт. Закъсняваш за кроса.
Погледнах телефона си. Шест сутринта. Старата ни уговорка.
– Крос ли? – разтърках очи. – Аз вече не тичам.
– Сериозно? Навремето беше толкова дисциплинирана.
– Знам. От известно време тръпката изчезна.
Протегнах се и погледнах към изгрева, а после и към все така затворената врата. Усещах присъствието му
от другата страна.
– Няма да ми позволиш да се измъкна, нали?
– Никакъв шанс.
Изхлузих се от леглото.
– Добре. Дай ми пет минути да се облека.
– Ще направя кафе и ще те чакам долу.
Изкривих уста в усмивка:
– Откога взе да пиеш кафе, Ремингтън?
– Започнах преди около година. Всеки път, когато пия кафе, се сещам за теб. Сега съм се пристрастил.
Той блъсна за последно по вратата и чух как стъпките му заглъхват. Започнах да се обличам полузаспала.
Щом влязох в кухнята, очите му твърде явно се плъзнаха по изрязания ми потник и прилепналите ми къси
панталони. Какво да ви кажа? След като Марая щеше да го притежава за цял живот, можех поне да получа
назаем възхищението му за този уикенд. Просто невинна шега, се уверих мислено. Нищо повече.
– Стори ми се, че каза, че… ще се обличаш? – преглътна той. – Мисля, че май по погрешка вместо това си се
съблякла.
– Навън е топло – свих рамене аз.
Арчи прочисти гърлото си:
– Така е.
В този момент за първи път след толкова години осъзнах, че все още имам въздействие над него.
Физическото привличане трудно може да се измери, когато ви дели цял континент. Но пък и никога досега
не бях пробвала да проверя дали продължавам да го възбуждам така, както го правех сега.
Арчи ме изчака да изгълтам кафето си. След около пет минути излязохме от къщата, стъпихме на чакъла и
се понесохме по пътя. Топлият океански бриз се надбягваше с нас, а соленият въздух ни обгръщаше като
стар другар. Колко ми беше липсвало това изживяване – да тичам рамо до рамо с Арчи.
Бягането ни вървеше гладко и леко в продължение на около половин час, но в един момент Арчи спря.
Лицето му беше побеляло и трудно дишаше.
– Може ли да спрем за малко?
– Какво става?
Даже не знам защо попитах. Гледах го как притиска гърдите си и се бори за глътка въздух и знаех точно
какво става. Какво да ви кажа? Арчи вече я беше сърбал тази попара.
Глава 6
Ноел
Минало
К
огато пристигнах на плажа, Арчи вече се бе настанил на обичайното си място. Бри отново се бе
залепила за него с бира в ръка. Постарах се да не поглеждам към Сиси и групичката ѝ от другата
страна на огъня. Може би се чудеше защо съм ги зарязала, макар че Ксавие сигурно ѝ бе наговорил
разни неща против мен.
Арчи ми махна, щом забеляза, че вървя към неговата компания.
– Обсъждахме дали да не се разходим към скалите тази вечер – ми каза Джеймс.
Кимнах:
– Звучи забавно. Още не съм била там.
Скоро след това поехме по уханната скалиста пътека. Арчи и Бри изчезнаха и аз останах с Джеймс, с когото
ми бе интересно да си говоря.
– Искаш ли да се видим този уикенд? – запита той. – Може да отидем до рибената кръчма на Ейб и да
хапнем риба и картофки.
– Каниш ме на нещо като среща? – глупаво попитах аз.
– Освен ако не искаш да е среща. Можем да идем като приятели. Но да, очевидно те поканих да излезеш с
мен.
Не бях сигурна как да реагирам. Накрая реших, че нямам нищо за губене.
– Да. Добре. Звучи яко.
– Супер – грейна той.
След това продължихме нормалния си разговор. След малко Арчи и Бри се появиха. Кой знае какво бяха
правили насаме.
По едно време си дадох сметка, че става много късно, и прегърнах Джеймс за довиждане. Той предложи да
ме изпрати, но преди да успея да отговоря, Арчи дотича при нас.
– Към къщи ли си? – запита той.
– Да.
– Аз също. Ще вървим заедно.
– Тръгваш ли си? – възкликнах изненадано.
– Утре ми започва стажът.
– Нямах представа, че ще постъпиш толкова скоро.
– Уви. Така че не мога да остана за цяла нощ. Освен това… – Той ми смигна: – Утре имам уговорка за крос
точно в шест сутринта.
Джеймс местеше поглед от мен към Арчи и обратно. Казах му отново „довиждане“ и поехме към вилата.
Устата ми сама проговори, без да успея да я спра:
– Двамата с Бри изчезнахте по едно време. Не очаквах да се върнете.
– Неприятно ли ти стана, че се усамотихме?
Заля ме гореща вълна. По дяволите. Такова впечатление ли създавах?
– Разбира се, че не – изсмях се аз.
– Ходя с нея само защото е… безпроблемно – призна той. – Тя ме познава. Аз я познавам. Нямаме какво да си
доказваме един на друг. Това е просто лятна забивка и не изпитвам чувство на вина, задето след края на
сезона няма да си проговорим чак до догодина.
Преглътнах горчилката в устата си:
– Безпроблемна връзка за през лятото. Разбирам. – След като повървяхме мълчаливо, запитах: – Джеймс е
свестен тип, нали?
– Да. Наистина е добър човек. – Арчи ме тупна по рамото. – Защо? Да не би да го харесваш?
– Не съм сигурна. Но ме покани да излезем заедно през уикенда и аз се съгласих.
Трудно беше да разчета изражението на Арчи в тъмното, но забелязах, че забави крачка.
– О! – След миг добави: – Да… Както казах, готин е.
– Окей. Просто исках да се уверя.
Не си казахме почти нищо друго през останалия път.
Прибрахме се по стаите си и през по-голямата част от нощта се мятах и въртях в леглото. Мислех за Джеймс
и мен, за Бри и Арчи, за Арчи и мен и за различните сценарии, при които щях да изпратя лятото с разбито
сърце.
На следващата сутрин излязох от вилата в шест и пет и Арчи вече ме чакаше.
– Я, някой си е нагласил алармата – подкачих го аз.
– Ами ти ми отпусна цял час повече. Казах ти, че ще стана навреме. А я впрочем да те питам кой закъснява
днес?
Загряхме за няколко минути.
– Готов ли си?
– Давай, води напред.
Допълнителният час сън ми се отрази добре. Тази сутрин имах още повече енергия. Не пречеше и това, че
един от най-яките пичове, които бях виждала, ми беше личен бодигард.
Бяхме тичали около три километра и всичко вървеше по ноти, когато Арчи внезапно забави ход и
притисна гърдите си. Сърцето ми подскочи.
Дишайки тежко, той посочи встрани от пътеката:
– Не знам. Може ли да поседнем за минута?
– Да, разбира се.
Отпуснахме се на една голяма скала.
– Какво изпитваш? – запитах. – Говори ми.
Той продължи да притиска гърдите си с ръка.
– Просто… Сякаш не мога да си поема дъх. – Погледна ме: – Мисля, че е паникатака.
– Случвало ли ти се е и преди?
Той кимна. Сложих ръка на рамото му.
– Трябва да се върнем у дома.
– Не. Не мога да му позволя да ме види в това състояние.
Баща му.
– Добре. Ще останем тук. Всичко ще се оправи. Просто дишай. – Потърках рамото му. – Често ли ги
получаваш?
– От време на време, когато съм под силен стрес, но винаги в най-неподходящия момент. – Той се насили да
се усмихне. – Например когато тичам с теб. Имам да браня репутацията си на задник. Не бива да те оставям да
ме мислиш за някакъв слабак, който получава паникатаки – каза той с крива усмивка.
Вероятно тук трябваше да се разсмея, но аз не можех.
– Има ли нещо конкретно, което предизвиква паниката?
– Мисля, че тази атака назряваше от известно време. Но по принцип ме връхлитат изневиделица.
Стори ми се, че Арчи се успокоява малко по малко с всяка изминала минута. Спомних си какво бе намекнала
мама миналата вечер.
– Всичко наред ли е с теб и вашите? Случва ли се нещо?
Няколко секунди отминаха, преди да се обърне към мен:
– Нещата не вървят добре. – Той поклати глава. – Изобщо не вървят добре.
Сложих ръка на рамото му:
– Можеш да ми разкажеш.
Той продължи да клати глава:
– Даже не знам откъде да започна.
– От началото – усмихнах му се съчувствено. – Или изобщо не започвай. Просто искам да знаеш, че можеш
да си излееш всичко. Няма да кажа на никого.
Известно време стоя със затворени очи.
– Това вероятно е последното лято, през което нещата при нас ще са сравнително нормални, Ноел.
Почувствах се, сякаш пропадам.
– Какво става?
– Мама си губи ума.
– Какво имаш предвид?
– Диагностицираха я с ранен етап на деменция.
Боже, не!
– Кога?
– Забелязвахме признаците от доста време, но самата диагноза я поставиха преди шест месеца.
Това обясняваше защо онази вечер му бе задавала едни и същи въпроси.
– Толкова съжалявам, Арчи.
– И това не е всичко – въздъхна той накъсано. – Извинявай. Имам нужда от няколко минути. Не съм го
споделял с никого.
– Спокойно, не бързай.
– Мисля, че баща ми има любовница – отрони най-после той. – По-точно знам, че има.
Зяпнах.
– О, боже!
– И докато горката ми майка се мъчи, копелето се възползва от замъгленото ѝ съзнание.
Притиснах ръка към стомаха си:
– Гади ми се.
Арчи погледна към небето:
– Аз просто съм подложен… на толкова силен натиск – да правя каквото мога за майка ми, да
удовлетворявам изискванията на баща ми, който очаква да вървя по неговите стъпки и някой ден да работя
в неговата кантора. Истината е, че искам да го направя не за друго, а за да се докажа пред него. Това е най-
голямото ми желание. Но има нещо, което не знаеш за мен. Причина, поради която ще ми е адски трудно да го
постигна.
Сърцето ми заблъска в гърдите.
– Каква?
– Отстрани може би изглеждам самонадеян. Но… не мога да говоря пред хора. Не се оправям с публичното
говорене. Ужасява ме. Как, по дяволите, можеш да работиш като съдебен адвокат, ако се вцепеняваш пред
аудитория?
Заля ме вълна на облекчение. Очаквах да чуя нещо далеч по-лошо.
– Никога не бих се досетила.
– Хората си мислят, че съм спокоен и уверен, знам това. Засега успявам да измамя всички.
– Всъщност страхът от публично говорене е широко разпространен.
– Това е причината баща ми да предложи аз да го представя при връчването на наградата през есента.
Веднъж допуснах грешката да му споделя проблема си. Сега иска да ме хвърли в огъня.
Нищо чудно, че получи паникатака днес.
Прокара пръсти през косата си:
– Така че напрежението заради тъпата реч, която трябва да напиша до есента, кандидатстването за
университета, любовната афера на баща ми и най-вече тревогата за мама… Мисля, че от известно време едва
се крепях. И днес просто се разпаднах. За съжаление, цялото шоу се разигра пред теб.
– Ако това е цялото шоу, си искам парите обратно.
Той ме погледна и се усмихна.
– Майтапя се. – Стиснах коляното му. – Има неща, които не можеш да промениш. Но има други, които
можеш.
– В смисъл?
– Защо не се хванем да поработим това лято? Имам предвид да преодолеем проблема с публичното
говорене.
– Ние? По кой въпрос искаш да ми помогнеш – да се науча как да не се държа като подсмърчащ идиот?
– Да. Може да се упражняваш на мой гръб. Така няма да има значение колко пъти ще се объркаш. Ще
упорстваме, докато не се почувстваш по-уверен. Аз съм специалист в тази област.
– За малко да забравя, Мис Америка.
– Мис Образована Америка – уточних аз. – Впрочем не става дума просто да се научиш как да общуваш с
аудиторията. В твоя случай важното е да не ти пука какво мислят хората за теб. – Бях развълнувана от
перспективата да работим заедно. – Сериозно, позволи ми да ти помогна.
– Няма нужда да ме превръщаш в летния си реферат.
– Напротив. Ти си зает със стажа си. Защо и аз да не свърша нещо смислено, докато съм тук.
Той се замисли:
– И кога предлагаш да се занимаваме с това?
– Когато ти е удобно.
– Даваш ли си сметка колко съм отчаян, след като ти позволявам да ме тренираш?
– Какво ще кажеш да работим по две вечери седмично – например след вечеря, но преди да идем на плажа?
Наистина няма значение по кое време. Сега сме в средата на юни, така че имаме два месеца да се
упражняваме.
Той се разсмя.
– Надявам се, че няма да бъдеш горчиво разочарована, когато се окаже, че съм непоправим. Но нека
опитаме.
– Супер! – усмихнах се аз.
– Ти си супер, Ноел. Нямаш нищо общо със сляпо спазващия правилата всезнайко, за каквато те мислех –
смигна ми той.
– И ти нямаш общо с надутото магаре, за което те мислех – отвърнах аз. – Имам предвид – магаре си, но не
си надут.
– Заслужил съм си го.
– Пак се майтапя – ръгнах го с лакът.
Той пое дълбоко въздух, огледа се наоколо и най-после стана от скалата.
– Готова ли си да хукваме? – запита той.
Изтупах дупето си.
– Ако ти си готов…
Завършихме кроса в пълно мълчание. Този Арчи, който тичаше сега до мен, нямаше нищо общо с онзи
Арчи, когото мислех, че познавам по-рано сутринта.
Глава 7
Арчи
Минало
Н
оел изглеждаше адски сладка, когато беше сериозна. Две вечери след моята паникатака се събрахме в
нейната стая за първия ми „как да не се държа като подсмърчащ идиот“ урок. Тя крачеше из стаята, а
аз седях, опрял гръб на таблата на леглото ѝ. Скицирах я, докато говореше, без тя да разбере.
– Рових из Гугъл днес – каза тя – и намерих много статии, които разглеждат седемте П на публичното
говорене. – Опита се да ги изреди всички, като броеше с пръсти: – Послание… публика… подготовка…
планиране… персонализиране… – Тя спря.
– Пенис – изстрелях аз. Вече не приемах заниманието ни на сериозно.
– Добър опит, но не.
– Пенетрация?
– Представяне е – засмя се тя.
– Сексуално представяне. Виждаш ли? Прав се оказах.
– Много смешно.
– Добре де. Съжалявам – въздъхнах аз. – Ще се опитам да се държа прилично.
Тя махна небрежно с ръка:
– Окей, да зарежем седемте П. Първото правило на публичното говорене е да знаеш за какво, по дяволите,
говориш. Ако не си убеден в това, което се опитваш да изречеш, ще си имаш проблем.
Седнах изправен.
– Ами ето ти проблем номер едно. Трябва да изнеса реч за това колко прекрасен баща имам, въпреки че
почти през целия ми живот се е държал с мен като задник.
Тя почеса брадичката си:
– Хмм… Добре, дори да приемем, че не е най-добрият възможен баща, трябва поне да признаеш, че е
изградил впечатляваща кариера. Вероятно можем да съберем достатъчно факти, които да те убедят, че е
достоен да получи отличията си въпреки провалите му в бащинството.
– Да… разбира се. Просто трябва да изровя тези факти отнякъде.
– Можеш ли да го интервюираш?
Веднага поклатих глава:
– Не. Той иска да се справя сам и ако отида да го моля за помощ, ще ме смачка отново.
– Добре – кимна тя. – В такъв случай трябва сам да си напишеш домашното.
– Не знаех, че отново съм се върнал в училище – казах аз, докато изпипвах някои щрихи по скицата си.
Ноел ми смигна:
– Поне няма да получаваш оценки, което в твоя случай е от полза. – Тя седна на стола и опря крака на ръба
на леглото. – Докато проучвах страха от публично говорене, забелязах, че като че ли едно от най-големите
предизвикателства идва от погрешната представа на хората за собственото им значение като оратори.
Публиката слуша това, което казваш. Тя не се интересува от личността ти толкова, колкото си въобразяваш.
По някакъв начин хората, които се притесняват, си внушават, че публиката седи и строго ги оценява на
лична основа. Затова трябва да те научим някак… да се разграничаваш от себе си.
Посочих с палец зад гърба си:
– Имам бутилка текила в стаята си. Това обикновено върши работа. Да я донеса ли?
– Колкото и съблазнително да звучи… Не!
Щракнах с пръсти:
– По дяволите.
Ноел стана и отново закрачи напред-назад. Размахваше ръце, докато говореше, все едно дирижира цял
оркестър, а не изнася урок за подсмърчащи идиоти.
– Когато застанеш на подиума, трябва да се превъплътиш в някого другиго. Да откриеш своето алтер его. –
Тя спря и се обърна към мен: – Хайде да изберем кой ще бъдеш ти на онази сцена.
– Чакай малко. За какво говориш? – присвих очи аз.
– Той има нужда от име. Твоето алтер его. Нещо напълно противоположно на вторачения в пъпа си човек,
който се притеснява какво ще помислят другите за него.
– Фред – казах аз. Това беше първото име, което ми хрумна.
– Фред? – засмя се тя.
– Да. Банален. Скучен. Пет пари не дава за мнението на останалите.
– Добре… Нека да е Фред. – Тя си го записа.
– Защо ти си водиш записки за тия глупости? – запитах аз.
– Не са глупости… – Тя хвърли тетрадката си на леглото. – Става дума за бъдещето ти, Арчи. Ти също трябва
да си водиш записки, вместо да рисуваш. Да не си мислиш, че не съм забелязала. Поне се преструвай, че се
отнасяш сериозно.
– Права си. Съжалявам – въздъхнах аз.
Тя вдигна отново тетрадката си и почука с химикалка по нея.
– Добре… ето няколко неща, които трябва да свършим. Първо, трябва да опознаеш баща си по-добре.
– Категорично не.
– Нямам предвид да прекараш повече време с него. Ползвай Гугъл. Научи наизуст биографията му от сайта
на кантората – неща от този род. Второ, трябва да се превърнеш във Фред. Най-трудната част е да се научиш
да гледаш към аудиторията си, докато говориш. Когато човек се чувства неловко, естествената му реакция е
да сведе очи.
– Както правеше ти през първата вечер след пристигането ми? – припомних ѝ аз.
– За какво говориш? – запита тя.
– По време на първата вечеря всячески се опитваше да избегнеш погледа ми.
– Така ли?
– Аха.
– Вероятно причината е, че съм се чувствала заплашена. В такъв случай е напълно логично да се държа
така. Моето его прекалено много се е притеснявало от това какво ще си помислиш за мен.
– А сега? Вече знаеш, че съм подсмърчащ идиот, който се паникьосва, и не виждаш в мен заплаха.
Тя ме перна с тетрадката.
– Спри да се наричаш така.
– Добре… – въздъхнах аз.
Тя прочисти гърлото си:
– Та както казвах, подсъзнателно вярваме, че ако избягваме зрителен контакт, по някакъв начин се
защитаваме, докато истината е, че така само влошаваме нещата. Самото усилие да избягваме съзнателно
нечий поглед, поражда допълнителна тревога. Така че, когато си в ролята на Фред, няма да свеждаш очи.
– А как ще чета речта си, ако в същото време гледам хората? Защото знаеш, че тая помия няма да я уча
наизуст.
– Ще поглеждаш между изреченията от време на време.
– А ако загубя мястото, до което съм стигнал? Ще повторя отново вече казаното. – Засмях се, въпреки че
изобщо не ми беше весело: – Ужас. Сигурен съм, че така ще стане! – Самата мисъл ме накара да се изпотя.
– Отново си самовнушаваш, че ще се провалиш. Ако не се откажеш от това, ще трябва да започнем
занимания по позитивно мислене.
– Никакви допълнителни уроци, госпожице преподавател.
Тя сложи ръце на раменете ми и ме раздруса:
– Всичко ще е наред. Цяло лято ще се упражняваш с мен. Докато дойде време за самото събитие, така ще си
привикнал, че ще се чувстваш като куче в каруца.
– Куче в каруца – разхилих се аз. – Понякога говориш, като че ли си на сто години.
– Нося древна и мъдра душа. – Тя гордо навири брадичка: – Благодаря, че го забелязваш.
Усмихнах ѝ се дяволито:
– Знаеш какво друго казват за публичното говорене, нали?
– Какво?
– Че трябва да си представяш аудиторията гола.
Тя кимна:
– Разбира се. Това е друга стратегия, която можеш да използваш.
Още не се бе досетила накъде бия.
– Така че, ако ще се упражнявам с теб през цялото лято, това означава…
Ноел най-после зацепи и присви очи:
– Бляк.
– Нищо, което не съм виждал преди, Мис Америка.
Тя метна химикалката си по мен и се разсмя.
– Млъкни.
– Трябва да те предупредя, че Фред си пада малко перверзник.
Лицето ѝ пламна.
– Само да посмее!
– А може ли да си те представям с белези по тялото?
– Не.
Станах от леглото все още захилен.
– Приключихме ли за днес?
– Да – въздъхна тя. – Може да се каже. – Прибра тетрадката в чекмеджето си: – Закривам заниманието.
Обърна се с лице към мен и аз се усетих, че зяпам устните ѝ. Опа. Я по-кротко. Ноел ме привличаше и това
беше доста изнервящо, защото знаех, че не бива да се заигравам. Не и с нея. В момента тя беше единственият
лъч светлина в живота ми и не можех да си позволя да оплескам работата. Не само че беше семейна
приятелка, а отгоре на всичко живеехме на двата противоположни бряга на страната. А и бях останал с
впечатлението, че е доста неопитна. Да, мислех, че е прелестна, но като оставим това настрана, за първи път
от много време усещах силна връзка с друго човешко същество.
– Много си сладка, като се правиш на учителка – казах аз.
Тя пламна. Непрекъснато се изчервяваше, когато бяхме заедно. Зачудих се дали не си пада малко по мен.
Или просто ми се искаше да е така. Щеше да е забавно да я закачам по този начин. Щеше да се изчервява още
по-често.
Подадох ѝ рисунката, която бях направил, докато говореше.
– Мамка му!
Тя сложи ръка на устата си и се втренчи в портрета си. Бях я скицирал с вечерна рокля с шарф, на който
пишеше „Мис Остров Уайт“. Вместо нормален букет държеше огромен пенис, от който стърчаха цветя. Над
главата ѝ висеше надпис „Седемте П на публичното говорене“.
Следващата вечер Ноел не слезе на вечеря с останалите. Знаех, че се приготвя за срещата си с Джеймс, но
запитах майка ѝ къде е, за да се престоря на равнодушен. Ейми ми каза и аз се направих на изненадан.
След като напуснах трапезарията, реших да се кача горе да ѝ досаждам. Вратата на спалнята ѝ беше
отворена и я видях да стои пред огледалото. Отново се направих на разсеян:
– Накъде си се запътила? Не дойде на вечеря.
Ноел се обърна изненадана, че съм толкова незапознат.
– Имам среща с Джеймс, не помниш ли?
Успях добре да я огледам и дъхът ми секна за миг. Беше сложила прилепнала блуза с малко по-смело
деколте и черна кожена минипола. Не можеше да се отрече, че изглежда дяволски секси. Престорих се, че не
го забелязвам:
– А, да, вярно. Я ми припомни къде щеше да те води?
Тя продължи да сресва дългите си кестеняви коси:
– Някъде да ядем пържена риба с картофки.
– Ах! Има ли нещо по-секси за първа среща от мазна храна, която ти се просмуква през порите?
– Предполагам, че ти водиш Бри на по-шикозни места.
Проснах се на леглото ѝ.
– Никъде не я водя. Не сме гаджета.
– Да, разбира се. Просто забивка.
Надигнах се и седнах:
– Казваш го, сякаш в това има нещо лошо.
– Не, няма.
– Не ти вярвам. Имам чувството, че ме осъждаш. Трябва ли да се превърна във Фред?
Тя се разсмя:
– Кълна ти се, че не те осъждам.
– Мразя да подвеждам хората – казах аз. – Не искам да се обвържа с някое момиче за през лятото и после да
скъсам с него, преди да се върна в колежа. А и за нищо на света не бих поддържал връзка от разстояние. Така
че изборът ми е между това да стоя сам или да се разбера с някого, че става дума само за забивка.
Ноел спря да разресва косите си и се обърна към мен:
– Имал ли си някога сериозна приятелка?
За пореден път се опитах да потисна възхищението си от това колко красива беше тя тази вечер.
– Веднъж. В гимназията.
– И какво се случи?
Преглътнах горчивия вкус в устата си:
– Изневери ми с приятеля ми.
– Ау. Ясно. Сега разбирам защо бягаш от обвързване.
– Отдавна съм преживял тази случка. Истината е, че нямам време за гадже. Твърде много неща са ми на
главата. Бри не е от момичетата, които обръщат внимание на такива подробности.
– Късметлия си ти.
– Каза тя саркастично.
– Не, наистина. Радвам се за теб.
– Радвам се за теб и за малката ти лудетина, Арчи – присмях ѝ се аз. – Това ли имаше предвид?
– Нищо подобно не съм казала.
– Прочетох го на лицето ти. – Погледнах я отново. Беше се гримирала и изглеждаше по-зряла от
осемнайсетте си години. – Добре изглеждаш, между другото.
– Колко жалко, че след малко от порите ми ще избие мазнина.
– Кажи му да те доведе на плажа след вечеря. Можеш да скочиш във водата и да я измиеш.
– Може. – Тя завъртя очи. – Да разбирам ли, че и ти ще си там?
Подложих ръце под главата си.
– Къде другаде може да отиде човек на този остров?
– Доколкото съм чувала, наистина няма къде – усмихна се тя и смени темата. – Подготвяш ли си
домашното?
– Имаш предвид дали ровя из Гугъл, за да не ми се налага да разпитвам баща ми за кариерата му? Да.
– Това е добре. Ще направим всичко, което се налага. – Тя въздъхна: – Добре ли се чувстваш?
– Притесняваш се да не откача и да получа нова паникатака? – Вдигнах показалеца си. – Ето ти още едно П,
което да добавиш към списъка за публичното говорене. Паника!
Изражението ѝ остана сериозно – не оценяваше хумора ми.
– Сериозно, имаше ли и други?
Поклатих глава. Ноел кимна и заговори шепнешком:
– Не мога да спра да мисля за това, което ми каза за майка ти. Просто… толкова ми е мъчно, че това се
случва.
– И на мен, Ноел. – Гласът ми омекна. – И на мен.
Тя наведе очи към обувките си.
– Обещавам ти, че на никого няма да кажа. Ще ми се да можех да помогна по някакъв начин.
– Достатъчно помагаш с това, че си тук сега. – Собственото ми признание ме изненада. Но казвах истината.
– Тази година изпитвах ужас от идването си на острова. Колежът е моето убежище. Исках да остана в
Калифорния и да не се виждам с нашите през лятото. Но не можех да го причиня на мама. Повярвай ми, ако не
беше тя, нямаше да съм тук. – Издишах. – Но се оказа, че съм сгрешил за това как ще се развият нещата.
Мислех, че ще ми се наложи да се преструвам, че всичко е наред през цялото време, че няма да има с кого да
споделям. Но чувствам, че пред теб не ми се налага да се преструвам. И ми е хубаво така.
Божке, май казах твърде много.
Очите на Ноел се насълзиха.
– Наистина се радвам, че ми се доверяваш. – Тя задъвка устната си, но изведнъж забеляза часовника. –
Мамка му. Трябва да тръгвам. Ще се видим направо там. Вече съм закъсняла.
Станах от леглото с нежелание.
– Приятно прекарване, мазна маймунке.
Усмихна ми се широко и изчезна надолу по стълбите. Вместо да се прибера в стаята си, аз се отпуснах
отново на леглото на Ноел и се зазяпах в тавана, чудейки се защо ми е толкова криво.
Поне не ми се налагаше да се притеснявам за нея, докато беше с Джеймс. Той и на мравката път правеше.
Положението можеше да е много по-кофти. Можеше да залети по онзи скапаняк Ксавие. Казах си, че нещата
са се подредили добре.
Въпреки това не можех да откъсна очи от Ноел и Джеймс, когато се върнаха от вечерята и се присъединиха
към нас на плажа. Бяха седнали отсреща и не ги чувах какво си говорят. Опитах се да чета по устните им, но
не ми се получи. Най-накрая станах, отидох при тях и се направих на симпатяга:
– Как беше вечерята?
– Много вкусна – отвърна Ноел. – И по чудо не съм оваляна в мазнина.
– Мазнина? – Джеймс погледна объркано. – Какво?
– Няма значение – разсмя се тя.
– Вие двамата сте готина двойка – каза Бри и се провеси на ръката ми.
Божке, не бях забелязал, че ме е последвала.
Джеймс се усмихна. Въпреки тъмнината забелязах, че Ноел се изчерви. Тя нямаше вид на момиче, което
ходи по много срещи. Често се чудех колко опитна – или неопитна – е всъщност. Другото, за което се чудех, бе
защо срещата на Ноел и Джеймс не ми излизаше от ума. Загрижен за нея ли бях, или имаше нещо друго? Не
успявах да си отговоря на този въпрос. Но цяла вечер мислех само за нея.
– Хайде да идем на скалите – предложи Бри.
Не казах нищо. Джеймс погледна към Ноел.
– Искаш ли?
– Какво има там? – запита Ноел.
– Скалиста местност, където хората ходят, за да останат насаме – обясни той.
Тя сви рамене:
– Защо не?
Скръцнах със зъби. Мамка му.
На скалите се ходеше по една-единствена причина – за да се натискаш с някого или да правите секс. Бри и
аз бяхме ходили там безброй пъти. Навремето ми се струваше вълнуващо, но това лято се правех на разсеян.
Тя, изглежда, се интересуваше само от едно – да си има приятелче за чукане, но на мен започна да ми писва.
Тя не ме предизвикваше да разсъждавам, не водехме задълбочени разговори. Навремето това нямаше
значение, но напоследък нещата започнаха да се обръщат.
Стигнахме до скалите, но цялото ми внимание беше погълнато от изчезването на Джеймс и Ноел. Когато
двамата с Бри се разположихме в обичайното ни скривалище, тя забеляза неспособността ми да… се
съсредоточа.
– Какво става? – прекъсна целувката ни тя.
– Нищо – казах аз, придърпах я към себе си и я целунах още по-дълбоко, за да не може да види лицето ми.
Освен това така можех да гледам над рамото ѝ и евентуално да забележа къде са Ноел и Джеймс.
Тя започна да си смъква бикините, но аз я спрях:
– Не тази вечер, окей?
Погледна ме шокирано:
– Защо не?
– Нямам презерватив – излъгах аз.
Не можех директно да ѝ кажа, че не знам дали ще ми стане. В това отношение ми се появяваха проблеми
само ако нещо ме бе разстроило.
– Няма значение. На хапчета съм – каза тя.
– Не го вкарвам на голо, съжалявам.
Бри ме погледна, сякаш ѝ бях казал, че котката ѝ е умряла.
– Ще изтичам до вкъщи да взема.
– Знаеш ли, тази вечер искам да го карам по-кротко. Налегнали са ме разни мисли.
Бри се нацупи:
– Всичко наред ли е?
– Да. Нищо сериозно. Просто… у дома стават някои неща.
Тя ме погали по бузата:
– Можеш да говориш с мен, нали знаеш?
Но аз не се чувствах предразположен да споделям с нея така, както с Ноел. Ако исках да съм честен,
трябваше да си призная, че проблемът ми произтичаше от Ноел.
– Имаш ли нещо против просто да се поразходим? – запитах.
Тя сви рамене:
– Окей.
Мотахме се няколко минути наоколо и аз най-после забелязах Ноел и Джеймс. Говореха и се смееха.
Въздъхнах с облекчение. Това изглеждаше напълно невинно. Нямах представа дали преди това са се
натискали, а и не мисля, че ми влизаше в работата.
Ноел ме видя и се изправи:
– А, здрасти. Мислех да тръгвам към къщи.
Джеймс погледна разочаровано.
– Вече?
– Да – тя се обърна към мен и ми смигна. – Някои от нас имат да стават утре рано за крос.
– Ще те изпратя – казах аз.
– Не – поклати глава тя. – Джеймс ще го направи.
Нещо ме стегна в гърдите.
– Така ли? Добре. – Стиснах зъби и погледнах към него. – Мерси.
– Няма проблем. Ще се погрижа за нея. – Той се усмихна на Ноел.
Щял бил да се погрижи за нея. Прекрасно. Преглътнах жлъчката в гърлото си.
Глава 8
Ноел
Минало
А
рчи беше особено мълчалив по време на кроса тази сутрин. Вярно е, че се бяхме разбрали да не
разговаряме, докато тичаме, но той не каза нищо, докато излизахме от къщата по-рано. Просто хукна
напред и аз го последвах. В началото го отдадох на това, че е стоял до късно предишната вечер. Може
би все още бе полузаспал. Но вече тичахме от около час и чистият въздух трябваше да го е събудил.
Спряхме на върха на хълма за обичайната ни почивка и той продължи да мълчи.
– Всичко наред ли е? – запитах аз.
– Да. Супер съм – отвърна той задъхан. – Защо?
– Нищо не казваш. Обикновено едва те накарвам да млъкнеш по време на кроса.
– Добре съм – отсече той.
– Сигурен ли си?
– Да. Давай да се връщаме. Имам сума ти неща за вършене.
Добрее…
Докато тичахме по обратния път, реших, че може би е в кофти настроение ей така, без причина. На всеки се
случва да му тръгне накриво денят. Влязохме в къщата и той директно се качи горе да се къпе, без да
поздрави останалите в кухнята. След половин час се върна долу, облечен като за стажа си. Опита се да се
измъкне незабелязано, но аз го настигнах.
– Хей – извиках от прага, – не забравяй. Довечера имаме занимание – добавих по-тихо, за да не чуе баща му.
Той се почеса по брадичката.
– Така ли? Щях да забравя.
Сърцето ми се сви. Забравил е?
– Ъъ… да. Имаме уговорка. За след вечеря.
– Хубаво – кимна той. – Ще дойда.
Прекарах остатъка от деня разтревожена и объркана. Опитах се да си намеря занимавка и отидох до
фермерския пазар, но продължих да размишлявам за станалото сутринта, докато избирах пресни ягоди и
галех козичките.
Срещата ми с Джеймс предната вечер бе минала много приятно. Разбирахме се наистина добре. Мислех го
за привлекателен. Когато отидохме на скалите, ме изненада с една изумително добра целувка. Но си спомнях,
че докато се целувахме, аз мислех за Арчи, което само по себе си развали ефекта и беше особено тъпо предвид
това, което двамата с Бри вероятно правеха в същия момент.
Арчи и Джеймс ме привличаха по различен начин. Джеймс беше мил, класически хубавец и наистина добър
човек. Арчи, от друга страна, беше зашеметяващо красив и коленете ми омекваха в негово присъствие. Но
също така беше недостъпен. Каквито и да бяха чувствата ми към него, те нямаха значение. Убедена бях, че
гледа на мен като на някоя по-малка братовчедка, която се нуждае от закрила.
По време на вечерята осъзнах, че чакам с нетърпение да го видя, но той така и не се появи дори с
обичайното небрежно закъснение. Зачудих се дали не се кани да пропусне заниманието ни по-късно.
След като приключихме в трапезарията, се качих в стаята си и известно време сърфирах из интернет. По
едно време чух Арчи да се къпе. Десетина минути по-късно почука на вратата ми.
Беше с черен клин за джогинг и опъната по тялото тениска. Изглеждаше суперсекси и миришеше
омайващо. Кичур мокра коса падна над очите му и полъх от уханието му стигна до мен и накара тялото ми да
настръхне.
– Не беше на вечеря…
– Да. Останах до късно в кантората на Родни.
– Хапнал ли си? – запитах аз.
– Взех един сандвич по пътя насам – усмихна се той.
Веднага изпитах облекчение, че не е толкова изнервен, колкото сутринта.
– И така, важният въпрос… Подготвил ли си си домашното?
Той се приближи към ръба на леглото.
– Подготвил съм го.
Пулсът ми се ускори. От известно време насам не се бяхме разделяли за толкова дълго. Тялото ми,
изглежда, бе усетило липсата му. Прочистих гърло:
– Чудесно.
Арчи отвори тетрадката си и ми показа дълъг списък от факти за баща си, които си бе отбелязал. През
следващия час нахвърляхме основните очертания, подредихме фактите хронологично и започнахме заедно
да пишем речта. Бяхме замислили той да започне да я чете на глас отново и отново, докато не свикне с нея
дотам, че да му доскучае.
След един час отбелязах:
– Мисля, че тази вечер постигнахме добър напредък. Трябва да призная, че баща ти е изградил
забележителна кариера.
– Аха. – Арчи се отпусна на леглото и се втренчи в тавана: – Никога не бих могъл да го достигна.
– Разбирам защо мислиш така. Но ти ще поемеш по свой собствен път. Независимо от това как те кара да се
чувстваш, ти не си длъжен да се мериш с него.
Арчи се надигна:
– Нямаше да е лошо, ако той разсъждаваше така.
– Винаги ли се е отнасял толкова строго към теб?
– Преди години ми се случи нещо, което го промени.
Обзе ме страх и не го подтикнах да продължи. Изчаках го той да реши.
– Има нещо, което не знаеш за мен – каза той. – Всъщност никой не го знае, защото нашите не говорят за
това.
Стомахът ми се сви на топка:
– И какво е то?
Той отново вдигна поглед към тавана и въздъхна дълбоко:
– Може би трябва да прибягна до Фред, за да ти разкажа.
– Добре, Фред. Кажи ми. Какво се случи?
Очите му срещнаха моите:
– Трябва да ми обещаеш, че ако ти кажа, няма да го споменаваш пред вашите. Това е нещо, което
семейството ми никога не обсъжда с когото и да било.
– Добре – кимнах аз. – Обещавам.
– Като дете се разболях. Имах левкемия.
Зяпнах.
– Господи, боже. Нямах представа.
– Знам. Както ти казах, не говорим за това. Баща ми тъкмо бе започнал да израства в кариерата и беше под
огромен стрес. Нашите трябваше да платят за експериментално лечение, което здравната им застраховка не
покриваше, и това едва не ги разори. Но лекарствата си свършиха работата. – Той бавно поклати глава. –
Мисля, че това е една от причините баща ми да ме притиска толкова. Сякаш иска да ми каже: „Ние ти
спасихме живота, Арчи. Не го пропилявай“.
Примигнах невярващо:
– Как е възможно да не са споделили нещо толкова важно с нашите?
– Е, те не са ги познавали тогава и много малко хора изобщо са знаели. Родителите ми на практика се
правят, че нищо подобно не се е случвало. – Той се замисли за момент. – По-точно баща ми не позволява на
мама да го споменава. Избрали са този начин, за да скрият непреодолените травми от миналото, които
продължават да ги измъчват. Не знам дали баща ми страда от някаква форма на посттравматично
разстройство, но мама ми е казвала, че тогава се е променил коренно и никога повече не се върнал към
предишната си същност дори след като съм влязъл в ремисия.
Трудно ми беше да си представя, че този силен, мъжествен пич пред мен някога е бил толкова болен.
– Но сега си добре, нали? Не си имал рецидиви?
– Не. Напълно здрав съм. Обаче страхът си остава за цял живот, разбираш ли? Страхът, че ракът може да се
върне. Но лекарите твърдят, че при моя тип левкемия има висок шанс никога да не се повтори.
– Сигурно лечението е било мъчително…
– Честно казано, бях толкова малък, че не си спомням ясно подробностите. Може би е за добро.
Зареях невиждащ поглед напред, докато осмисля чутото:
– Искам да знаеш, че много се радвам, задето си добре.
– Аз също.
Хрумна ми нещо:
– Казваш, че баща ти се е променил след това. Мислиш ли, че се отнася толкова сурово към теб като един
вид предпазен механизъм?
– Искаш да кажеш, че се бои да ме обича, защото може да ме загуби? – Той кимна. – Странна работа, майка
ми има подобна теория. Но понеже той не говори за това, няма начин да разбера какво му се върти в главата.
Кимнах. Все още се опитвах да проумея цялата история:
– Извинявай… Трябва ми малко време.
– Спокойно. Знам, че ти дойде изневиделица. Фред е виновен.
– Радвам се, че Фред ми сподели това.
Арчи потърка очи:
– Окей, бих искал отново да съм Арчи. Дай да сменим темата. Как мина срещата ти с Джеймс? Не успях да те
питам снощи, защото беше засмукал цялото ти внимание.
Свих рамене, изненадана от новата посока на разговора:
– Добре мина.
Арчи повдигна вежди:
– Просто добре?
– Какво очакваш да кажа?
– Целуна ли те?
Подскочих:
– Не съм длъжна да ти отговарям.
– Мисля, че току-що ми отговори.
Лицето ми пламна. Той ме посочи:
– Леле, как се изчерви!
Докоснах бузата си:
– Така ли?
– Знаеш ли, това е всъщност много свежо.
– Защо?
– Толкова малко момичета – поне сред моите познати – се засрамват от подобни неща. Нищо вече не
изглежда ново и вълнуващо. Всеки е правил всичко, опитвал е всичко.
Преглътнах. Почувствах се едновременно поласкана и смутена.
– Ти откъде знаеш, че не съм правила всичко?
– Няма откъде. Просто съдя по реакциите ти. Може напълно да греша. – Той замълча. – Обаче… съм прав,
нали?
– Не съм длъжна да ти отговарям.
– Не си. Но ако не ми отговориш, ще се ръководя от собствените си предположения, което не те поставя в
по-добра ситуация. – Той ме погледна с дяволита усмивка: – Добре. Ще спра да те притискам.
За кратко настъпи мълчание. Донякъде ми се щеше да научи истината, за да му поискам съвет как да си
реша проблема, който беше започнал доста да ми тежи. Добре де, този пич току-що ми сподели, че е имал рак,
за бога!
– Не съм правила секс досега – заекнах аз. – За това ли питаше?
Арчи стана сериозен:
– Добре. В това няма нищо сбъркано.
– Почти всички, които познавам, вече са – допълних аз.
Той сви рамене:
– И какво от това?
– Как какво? Отивам в колеж, а все още съм някаква шантава девственица.
– Това не те прави шантава. Просто изчакваш подходящия момент.
– Не знам защо ти го признах. Разказа ми за рака си и ме накара да почувствам, че мога да ти кажа всичко.
– Ракът те избива на приказки за секс? – пошегува се той. – Възбужда те?
– Не. Но те кара да изглеждаш уязвим. Имам чувството, че мога спокойно да споделям с тебе.
– Да, ракът има такъв ефект – разсмя се той. – Знаеш ли кое е най-тъпото? Понеже не говорим по въпроса,
не мога дори да го използвам в своя полза. Помисли си колко мацки мога да забия, ако разправям навсякъде,
че съм го преборил.
– Повече, отколкото си забил досега? Съмнявам се. Нямаш проблем да изчукаш която си поискаш.
– Уау! Съдия Ноел отново надига глава. Да не ме мислиш за някакъв вид мъжка курва?
– Аха. Точно това си мисля. Но не те виня. Откакто си дошъл на острова, всяко момиче тук те заглежда.
Може би не забелязваш, защото си се лепнал за Бри.
– Бри е само щит.
– Щит срещу какво?
– Не искам да завързвам нови връзки и да си причинявам драми през лятото. В този смисъл Бри ми служи за
прикритие.
– Тя знае ли, че я използваш?
– Мисля, че не ѝ пука. Използваме се взаимно. Нека това да ти послужи за поука – ако оставиш някой да те
тъпче и да те използва само за секс, той ще го направи.
Знаех, че правят секс, но за първи път го чувах от него лично. Малко ме заболя.
– Предупреждаваш ме да се пазя от хора като теб…
Той почеса брадичката си:
– Да, май е така.
– Но Джеймс е различен.
Арчи стисна челюст:
– Различен е. Поне аз така мисля.
– Може би трябва да спя с него. Да ми се махне този проблем от главата.
Той смръщи вежди:
– Защо ще го правиш?
– Не искам първият ми път да бъде в Бостънския. Не искам подобни главоболия. От всичко, което съм чула,
първият път е неприятно. Искам да го отметна, за да мога свободно да се наслаждавам на сексуалните си
преживявания в колежа.
– За някои момичета първият път е неприятно… но и не бива да пропиляваш нещо толкова специално.
– На теб кога ти беше за първи път?
– С онова момиче в гимназията, за което ти разказах. Дето ми изневери. Бях на шестнайсет.
– Беше ли специално?
– Тогава така си мислех.
– Докато не разкри истинската ѝ същност?
– Аха. Виж, за момчетата първият път е по-различно. Със сигурност не боля – точно обратното. – Той се
засмя. – След това тя започна да се променя. После открих, че се е забила с приятеля ми, и откачих – започнах
да излизам с половината момичета в училище. И оттогава не съм спрял.
Това ме сепна. Запитах:
– Мислиш ли някога да спреш?
– Да правя секс? Никога – разсмя се той.
– Не това имам предвид.
Той повдигна вежди:
– Имаш предвид да улегна?
– Да. Само с една жена.
– Не знам. Не се виждам да заживея така.
– Значи така…
– Аха. Просто съм откровен. Не си представям да имам семейство или деца.
– Окей.
– Ти това ли искаш? Семейство и всичко останало?
– Разбира се. Като му дойде времето.
– Да – кимна той. – Това е яко. Браво на теб.
Слабата искрица надежда, скрита дълбоко в подсъзнанието ми, онази искрица, която планираше сватбата
ми с Арчи след десет години, току-що бе унищожена.
– Ще ходиш ли към плажа? – попитах.
Арчи се намръщи:
– Тази вечер не съм в настроение.
Известно време седяхме, потънали в мълчание, а аз продължавах да изпитвам тежест в гърдите. Дали все
още се съвземах от историята за рака на Арчи? Или се измъчвах, задето му бях споделила за липсата си на
сексуален опит? Или беше нещо друго? Току-що ми бе поднесъл най-важната причина да не очаквам нищо
между нас. Това, че не искаше да заживее с една жена и да има деца, беше червена лампичка за мен. Да, може
би един ден щеше да размисли, но аз не можех да си позволя да си губя времето, като се влюбвам в някого,
който на този етап възнамеряваше да скача от цвят на цвят цял живот. Такава грешка щеше със сигурност да
ми разбие сърцето.
Арчи прекъсна мислите ми:
– Искаш ли заедно да пропуснем плажа тази вечер? Можем да си останем тук и да гледаме филм.
Бум! И ето как само няколко думи възкресиха глупавите ми надежди. Не беше трудно.
– Няма ли да липсваш на Бри? – запитах саркастично.
– Може да я поканя и нея.
Трябва да беше забелязал изражението ми.
– Майтапя се, Ноел.
– Е, нямах основания да мисля, че се шегуваш.
– Няма да мога да се отпусна, ако е тук – каза той.
Кимнах:
– Гледа ми се филм. Но къде? Родителите ни всяка вечер окупират телевизора долу в дневната.
Той разцъфна в хитра усмивка:
– Имам по-добра идея.
– Каква?
– Ще видиш. Изчакай ме за около половин час. – Арчи внезапно скочи и излезе.
В стомаха ми запърхаха пеперуди. Кръстосвах стаята и го чаках да се върне. След двайсетина минути ми
прати съобщение: „Ела в двора“.
Спуснах се по стълбите и излязох през задната врата. Зяпнах от изумление, щом видях какво беше опънал
Арчи на моравата – киноекран. Проекторът бе свързан с лаптопа му.
– Как, по дяволите, успя да спретнеш всичко това толкова бързо?
– Магия – намигна той.
– Не, сериозно…
– Предишните собственици бяха зарязали цялата екипировка в гаража. Не е ли жестоко? Видях ги онзи ден,
докато поправях един от велосипедите в гаража.
– Стига, бе! Това е невероятно.
Посочи към одеялото върху тревата:
– Донесъл съм и вкусотийки.
По средата се мъдреше кошница с пластмасови великденски яйца в пастелни тонове. Разсмях се:
– Великденски яйца?
– Тези хора са оставали толкова много боклуци. Намерих две огромни торби с такива гигантски яйца.
Трябва да са организирали великденски лов на яйца или нещо подобно. Напълних ги с изненади за теб.
– Да не си замислил нещо?
– Не, просто неща за хапване.
Наведох се да взема едно от яйцата и го отворих. Беше пълно с желирани мечета.
– С марихуана ли са?
– Вярваш или не, това са нормални желирани мечета.
Престорих се на разочарована:
– Пфу!
– Искаш ли да се напушиш? Можем да го уредим.
– Не. Честно казано, никога не съм го правила.
– Така ли? – Устните му се разтегнаха в злодейска усмивка. – Това лято предлага толкова много
възможности да те развратя.
Разбира се, думите му предизвикаха реакция в слабините ми. Двамата още се смеехме, когато майката на
Арчи ни прекъсна.
– Какво става тук? – запита тя.
Той се обърна и изпъна гръб:
– Здравей, мамо. Каним се да си пуснем филм. Искаш ли да гледаш с нас?
Тя се усмихна:
– Колко забавно!
После се обърна към мен:
– Познаваме ли се?
Погледнах объркано към Арчи, но веднага се усетих какво издава въпросът ѝ.
– Аз съм Ноел, госпожо Ремингтън.
Майка ми се появи, преди тя да успее да отговори.
– Ето къде си, Нора! Разтревожихме се за теб. Не можехме да те открием.
Нора се усмихна:
– Ще си пускат филм.
Майка ми огледа моравата:
– Как хубаво сте се наредили тук!
– Арчи намери апаратурата в гаража.
Тогава Арчър изникна от нищото.
– Арчи може да е много предприемчив, когато пожелае – заяви той. – Проблемът е, че отказва да положи
усилия.
Тази вечер не бях в настроение да го оставя да ругае Арчи.
– Аз пък мисля, че той полага много усилия – защитих го аз. – Арчи всяка сутрин става с мен на разсъмване,
за да тичаме, а това не е лесно, докато човек е във ваканция. И ходи на стаж. Той е един от най-съзнателните
хора, които познавам.
Арчър се направи, че не ме е чул, и посегна да хване жена си за ръка.
– Хайде, Нора. Ще играем карти.
Тримата напуснаха двора и Арчи поклати глава:
– Не биваше да му отговаряш.
– Изложих ли те?
– Не. Просто си хабиш напусто усилията – той никога няма да се вслуша в думите ти.
– Но аз наистина така мисля. А той дори не знае, че работиш допълнително с мен, за да преодолееш страха
си от публично говорене.
– По-добре и да не узнава. – Той пое дълбоко въздух и издиша: – Както и да е… Дай да гледаме филм.
– Хубаво – казах аз, все още ядосана.
Беше ми страшно неприятно, че баща му ни развали настроението. Но реших да зарежа темата, както и да
не споменавам, че Нора не ме позна. Не исках да разстройвам Арчи допълнително, защото целта ни беше да
изкараме една приятна вечер.
Избрахме един трилър по „Нетфликс“ и аз се разположих на одеялото до него, като с всяка изминала
секунда усещах все по-силно близостта му. Достатъчно бе да се помръдна само с няколко сантиметра към
него, и кракът ми щеше да докосне неговия. Жадувах да разбера какво ще е усещането. Да си призная,
жадувах да разбера много повече от това – например какво ще е усещането, ако устните му са върху моите.
Отгоре на всичко, фантастичното му ухание допълнително дразнеше сетивата ми. Преструвах се, че гледам
филма, но умът ми бе зает с други неща.
Като по някаква извратена приумица на съдбата филмът съдържаше откровена секссцена, в която
главните герои се въргаляха голи един върху друг. Почувствах се, сякаш някакви външни сили бяха прочели
мислите ми и бяха решили да ги разиграят на екрана, за да ме издадат пред целия свят.
Арчи си остана спокоен и невъзмутим – или ставащото наистина не му правеше впечатление, или беше
съвършен актьор. Тъкмо се канех да се свия от неудобство, когато зад гърбовете ни се разнесе детско гласче:
– Цици!
Двама с Арчи се обърнахме едновременно. Какво, по дяволите, ставаше? Имахме компания. Зад нас стояха
две хлапета на по не повече от десет годинки.
– Кои сте вие, мамка му? – изръмжа Арчи, докато се бореше да спре филма.
– Не казвай „мамка му“ – извика едното от тях.
– Откъде се взехте? – запитах аз.
– Живеем в съседната къща – обясни момиченцето. – Близнаци сме.
– Не трябва да сте навън по това време.
– Защо не? – запита момченцето.
– Не трябва ли да сте си легнали? – запитах аз.
– Не – каза то. – Мама ни позволи да си играем, стига да не излизаме от двора.
Между дворовете ни нямаше ограда и децата бяха навлезли в нашия.
– Как се казвате? – прочистих гласа си аз. Още не можех да вляза в релси.
– Аз съм Хенри, а това е сестра ми Холи – отвърна момчето.
– Може ли да гледаме с вас? – запита Холи.
Обърнах въпросителен поглед към Арчи. Той само сви рамене.
– Ъъъ… разбира се – казах аз. – По-добре да пуснем нещо друго, Арчи.
Арчи отвори детската секция. Малките натрапници се скупчиха около компютъра, за да участват в избора,
и накрая се спряха на филм на „Дисни“.
И ето как вечерта, която мислено си представях като филм за възрастни, в реалността се превърна в
безобидна анимация.
Глава 9
Арчи
Настояще
П
ритисках гърдите си, докато земята под краката ми сякаш се люлееше.
– Мисля, че получавам паникатака.
Ноел сложи ръка на рамото ми.
– Знам, Арчи. Всичко ще е наред.
Разбира се, че знаеше. Цялата работа беше като дежавю. Замъкнах се до голямата скала.
– Трябва да поседна за малко.
– Разбира се.
Сбогом на надеждите за безоблачен уикенд. Но аз и бездруго си знаех, че ще ми бъде трудно. Просто не бях
очаквал, че ще се предам толкова бързо. От години не бях получавал атаки, но това се промени преди месец,
когато започнаха да ме връхлитат непрекъснато. Разликата бе, че в миналото невинаги ми бе лесно да
определя причината. А сега знаех точно какво предизвиква тревогата и стреса ми. Новината, която се
въздържах да споделя с Ноел, ми тежеше, откакто стъпих на острова. Сега бе моментът да ѝ кажа.
Слънцето си играеше в очите ѝ, докато тя се взираше разтревожено в мен. Никога не бе изглеждала по-
красива. Кестенявата ѝ коса беше по-дълга, отколкото я помнех. Жадувах да прекарам пръсти през нея. Да не
споменаваме проклетия потник, който не оставяше нищо на въображението. Да ме убие ли се опитваше? Бях
се надявал, че по време на това пътуване няма да се чувствам толкова привлечен от нея. Това щеше да
облекчи нещата. Вместо това бях по-силно привлечен откогато и да било. Каква горчиво-сладка ирония!
Тайната, която се канех да ѝ разкрия, правеше увлечението ми още по-неуместно.
Тя ме хвана за ръка и ме заля усещане за топлина. Никой на този свят не ме караше да се чувствам в
безопасност така, както Ноел. С нея винаги можех да бъда самият себе си, без да се притеснявам какво
впечатление оставям. Тя ме караше да вярвам, че всичко ще се нареди, независимо какво се случваше с
живота ми. През годините срещите ни очи в очи се брояха на пръсти, но всеки път, когато застанеше до мен,
се изпълвах с увереност. Знаех, че мога да ѝ споделя всичко, но… това? Това беше трудно. Поех дълбоко
въздух.
– Марая е бременна.
Тя внезапно се отдръпна:
– Какво?
Не знаех как другояче да го кажа:
– Чакам бебе.
Ноел стоеше и примигваше. Чаках я да отвърне нещо.
– Знам, че те шокирам.
– А… да. – Погледна настрани и издиша: – Шокиращо е. – Най-после се обърна към мен: – Планирано ли
беше?
– Не, за бога!
– Тогава… как се случи?
– Дума по дума ли да ти обясня?
– Знаеш какво имам предвид, Арчи.
Кимнах и въздъхнах. Не ми беше лесно да призная колко глупаво се бях държал.
– Веднъж проявих невнимание… отчасти защото бях убеден, че не мога да имам деца.
Тя се намръщи:
– Какво те караше да мислиш така?
– От малък ме предупреждаваха, че има такава опасност заради противораковото лечение, което ми бяха
приложили като дете. Лекарите казаха на нашите да не се надяват много на внуци. Бях приел, че ще остана
бездетен. – Свих рамене: – Очевидно тези последици са ми се разминали. Оказа се, че в това отношение нямам
проблеми. Казано накратко, веднъж, когато бях пиян, проявих невнимание и това се оказа достатъчно.
Ноел изтри длани в клина си.
– Изглежда… – Тя издиша и се взря в безоблачното синьо небе. – Този път май аз ще получа паникатака. –
Погледна ме: – И затова ще се жениш.
Не исках да използвам думите „принудителна сватба“, но не можех и да отрека, че този брак нямаше да се
случи толкова скоро, ако обстоятелствата бяха различни. Кимнах:
– Това е причината да ѝ предложа. Исках да постъпя правилно.
Гърдите на Ноел се надигаха и спадаха. Погледна ме в очите:
– Обичаш ли я изобщо?
Опитах се да отговоря уклончиво:
– Грижа ме е за нея.
– Не това те попитах.
Стори ми се, че паникатаката мъничко отслабва.
– Честно казано, трябва да опитам. – Погледнах към бляскавото утринно слънце. – Никога не се бях
надявал да стана родител. – Въздъхнах: – Никога не съм вярвал, че ще получа шанса да бъда по-добър баща от
моя. Дори не знам дали съм замесен от правилното тесто… Но дължа на детето си да направя всичко
възможно, за да му осигуря живота, който заслужава.
– И поради тази причина искаш този брак.
Твърде сложно беше да ѝ отговоря изчерпателно, затова просто казах:
– Да.
Ноел кимна:
– Разбирам, Арчи. Няма нужда да ми обясняваш нищо повече.
Прокарах пръсти през косата си:
– Какво мислиш, Ноел?
Тя се взря за кратко в пътя и сви рамене:
– Мисля, че най-после получих убедителен отговор защо си решил да се ожениш. Или поне някакъв
отговор. Досега не успявах да си го изясня.
Колкото и да се стараеше да се престори, че е приела новината, жестовете ѝ, начинът, по който дишаше, ми
подсказваха, че още е в шок.
– Ноел, изражението ти потвърждава колко съм бил прав да изчакам до днес, за да ти кажа. Имах нужда от
един ден спокойствие, преди да ти стоваря това.
– Все в някакъв момент ще преодолея шока. – Тя тръсна глава: – Аз… се радвам за теб. Стига ти да си
щастлив. Винаги съм вярвала в теб – знаеш го. Виж например каква кариера градиш. Можеш да постигнеш
всичко, което пожелаеш. Това включва да станеш най-добрият татко на света.
– Толкова уроци по публично говорене ми преподаде и накрая избрах професия, която ми позволява да не
отронвам и дума.
– Това му е хубавото – последва сърцето си.
Разменихме усмивки. Напрежението между нас все още беше високо, но красивата усмивка на Ноел ми
донесе известна утеха. И събуди цяла палитра от чувства, повечето от които трябваше да държа дълбоко
заровени.
– Такъв късметлия съм, че те имам, Ноел.
Тя леко се обърна настрани, като че ли думите ми, които изрекох с обич, по някакъв начин я нараниха. Все
пак я разбирах. Ноел заемаше специално място в сърцето ми, но аз открай време потисках чувствата си и така
и не им позволих да узреят и да се развият. Не смятах, че съм достоен за нея, и не исках да я нараня и да
разруша приятелството ни, което за мен беше най-важното нещо на света. Толкова малко бяха хората, на
които можех да разчитам, и Ноел беше начело на списъка.
Отношенията ни винаги щяха да си останат сложни заради решението, което взех онова лято, и заради
собствената ми неспособност да удържа на изкушението. За жалост, продължавах да си спомням събитията
отпреди седем години така, сякаш се бяха разиграли вчера.
Глава 10
Арчи
Минало
Л
ятото отлиташе прекалено бързо. Не можех да повярвам, че сме преполовили юли. Стажът се оказа
страхотен въпреки първоначалния ми бунт срещу идеята. Научих много от Родни, който бе далеч по-
търпелив към мен от баща ми. Канеше ме да присъствам на срещите му с клиенти, след което ги
обсъждаше с мен, за да провери дали разбирам същината на работата. Никога не ме накара да се чувствам
глупак, задето му задавам твърде много въпроси.
Напоследък не се виждах много-много с Бри и прекарвах все повече време с Ноел. Наистина ми беше
приятно да сме заедно и в нейно присъствие можех да бъда себе си без преструвки. Цялата атмосфера около
мен беше неочаквано съвършена и аз се стараех нищо да не я помрачи. Това включваше едно момиче, с което
излизах у дома в Калифорния, и което бях поканил да ми дойде на гости на остров Уайт. Тези намерения не
се вместваха в настоящата ми рутина.
Щом Хайди ми се обади да ми каже, че ще си купи самолетен билет за края на месеца, направих усилие да ѝ
обясня ситуацията възможно най-внимателно:
– Знаеш ли, мислех си… Май е по-добре да не идваш. Нещата с нашите не се развиват особено добре. И
къщата е пренаселена.
Донякъде това беше вярно.
– Сериозно ли говориш? – звучеше ядосано.
– Съжалявам. Просто вече не мисля, че е добра идея.
– Дори не знам какво да кажа. Толкова очаквах това пътуване. – Тя замълча: – Друга ли си срещнал? За това
ли става дума?
– Наистина ли искаш да знаеш? Мислех, че сме се споразумели да не обсъждаме подобни неща.
– Виж какво. Я направо забрави, че съм се обаждала. Изобщо забрави за мене, Арчи.
– Чакай малко, аз наистина…
Тя ми затвори. Олеле. Очаквах да побеснее, но не очаквах, че ще реагира чак толкова зле. Май си го бях
заслужил.
– Кой трябваше да идва?
Обърнах се и видях Ноел на прага на стаята ми. Беше ме чула. Не можех да я излъжа, макар че в
действителност се бях държал като задник.
– Това беше… Хайди.
– Хайди?
– Аха. Приятелка от колежа.
– Приятелка, а? И се бяхте уговорили да дойде тук?
– Излизах с нея предишния семестър – признах аз. – Преди да замина, имах глупостта да спомена, че ако
иска, може да дойде тук за седмица и че би било готино. Но оттогава размислих. Вече не ми се струва добро
решение.
Ноел сви устни, сякаш искаше да каже нещо. Изсмях се притеснено:
– Виждам, че имаш мнение по въпроса.
– Не, не. – Тя се отпусна на леглото ми. – Просто не знам как смогваш.
Присвих очи:
– Кое как смогвам?
– Да жонглираш по този начин – една странична заигравка тук, момиче, което те очаква у дома в
Калифорния.
– Те не са ми гаджета.
– Знам. Но все пак се изискват усилия, нали?
– Толкова критично си настроена към мен в момента, Бенедикт.
– Не съм. – Тя се захили. – Честно. Просто съм любопитна.
Беше решила, че съм жиголо.
– Искаш ли да знаеш истината?
– Кажи.
– Не исках да идва, защото напоследък ми е приятно да прекарвам времето си с теб. Ако беше дошла, щеше
да ми пречи.
Тя не прие отговора ми на сериозно:
– Да бе да.
Погледнах я в очите:
– Сериозно говоря, Ноел. – Какво, по дяволите, вършиш? Трябваше веднага да дам заден, защото прозвучах,
сякаш намеквах нещо. А всъщност не намеквах ли? – Имам предвид, че мога напълно да се отпусна, когато съм
с теб. Не ми се налага да се притеснявам какво казвам, как изглеждам… как мириша.
– Не си с някого, когото се опитваш да впечатлиш, разбирам – каза тя горчиво.
– Не това имах предвид. Просто се чувствам добре. Затова толкова много харесвам това лято. Не искам
нищо да го разваля. Хайди определено щеше да наруши спокойствието.
Изражението ѝ омекна:
– И на мен ми е приятно да прекарвам време с теб. Ако някой ми го беше казал, преди да пристигнем тук,
нямаше да повярвам.
– Не съм сигурен дали това е комплимент.
– Комплимент е. – Бузите ѝ порозовяха.
Тази реакция ме подсети, че трябва да внимавам. Ако Ноел започнеше да се влюбва в мен, щях да го
закъсам. Не исках да провалям специалните ни отношения. За да я разсея, повдигнах най-потискащата тема,
за която можах да се сетя. Напоследък доста често обсъждахме въпроса заедно, така че думите ми нямаше да
ѝ дойдат като гръм от ясно небе:
– Мама става все по-зле.
Очите ѝ се разшириха:
– Какво се случва?
– Все повече от същото. – Поклатих глава. – Не знам какво да правя. Мъчно ми е, че скоро няма да съм с нея
през цялото време. Понякога си мисля, че би било редно да прекъсна колежа за една година, но тя никога
няма да се съгласи. Това ще я натовари още повече.
Ноел въздъхна дълбоко:
– Искам да ти кажа нещо, което да те накара да се почувстваш по-добре, но съм дълбоко убедена, че човек
не бива да се обажда, само и само за да отметне, че е взел участие в разговора, ако не знае какво им е на
главата на другите хора. Бих искала да ти кажа, че всичко ще е наред, но не знам дали е така.
– Оценявам искреността ти. Нямам нужда да ми слагат розови очила.
Тя сложи ръка върху моята:
– Не мога да ти обещая, че оттук нататък ще ти стане по-леко. Но мога да ти обещая, че винаги ще съм
насреща, ако имаш нужда да говориш с някого.
Тя отдръпна ръката си и аз си дадох сметка колко ми е приятно да ме докосва. Прокашлях се:
– Не мога да повярвам колко бързо отлита лятото. Не съм готов да си тръгна.
– Нито пък аз.
– Кой знае как ще изглежда следващото лято. Даже не съм сигурен, че ще можем да дойдем. Всичко ще
зависи от това как се чувства мама.
Ноел се намръщи:
– Не мога да си представя да прекарам ваканцията си тук без теб.
– Купихме къщата в неподходящ момент.
– Или в подходящ, зависи от гледната точка. Майка ти имаше някои лоши дни, но като цяло изглежда, че си
прекарва добре.
– Истина е. Дори само заради това покупката си струваше.
И в този момент, подтикнат от обърканите си чувства към Ноел, от една страна, и от притеснението ми за
мама, от друга, се роди идея, която по някаква причина ми се стори гениална:
– Искаш ли да се напием?
– Това беше неочаквано. – Тя се засмя. – Ти сериозно ли?
– Аха. Напълно сериозно. Никога не сме се напивали заедно. Не можем да оставим лятото да отмине, без да
сме изкарали една пиянска вечер.
– Аз ли нещо бъркам? Били сме леко подпийнали на плажа.
– Да, но не сме изкарвали пиянска киновечер тук.
– Звучи забавно. Само че чакай малко. Не съм сигурна, че родителите ни ще ни разрешат да пием, докато са
тук.
– Убеден съм, че ще се справим.
– Как?
– Ще бъдем дискретни. – Намигнах: – Хрумна ми нещо.
– Какво, по дяволите? – Ноел погледна към купчинката с пластмасови великденски яйца, която бях струпал
на тревата.
– Казах ти, че ще го измисля.
– Какво има в яйцата?
Намигнах:
– Защо не ги отвориш да провериш?
Беше забавно да я гледам как отваря големите великденски яйца и намира в тях мини бутилките с
алкохол, които идеално се вместваха вътре. Специално бях ходил до магазина, за който от опит знаех, че ще
приеме фалшивата ми лична карта. Слава богу, двайсет и първият ми рожден ден наближаваше и скоро щях
да мога да пазарувам пиячка, без да престъпвам закона.
Пуснахме си филм и яйце след яйце първоначалното ни опиянение прерасна в яко нафиркване. За радост,
родителите ни не идваха да ни наглеждат, а и аз внимавах да прибирам празните бутилки обратно в яйцата.
– Добре че Холи и Хенри ги няма наоколо – отбелязах през смях.
– Правилно наблюдение – изхълца Ноел. – Не бях предвидила тази опасност.
Филмът свърши, а ние останахме да се помайваме на тревата. Гледахме нощното небе и се наслаждавахме
на веселото си пиянство. Усетих, че родителите са си легнали, защото светлините на втория етаж изгаснаха.
И тогава разговорът ни зави в интересна посока.
Дори в тъмното забелязах, че страните на Ноел са пламнали и са по-червени откогато и да било. Въртеше
се на едно място и изглеждаше, сякаш ще се пръсне.
– Какво има? – запитах най-накрая.
Тя отвори и затвори уста няколко пъти, после поклати глава, сякаш бе размислила.
– Ноел, кажи ми какво става? Държиш се наистина странно.
Тя отново хлъцна:
– Пияна съм.
– Знам. Но все пак…
Внезапно тя изломоти:
– Аз привличам ли те?
Дообрее. Сигурно премигнах около петдесет пъти, без да пророня и дума. Въпросът ѝ шашардиса пияната
ми глава. Разбира се, че ме привличаше. Но ако го признаех, щях да се озова върху тънък лед. Единственият
ми изход бе да протакам.
– Защо ме питаш?
– Прекарваме много време заедно и ти никога… не си опитвал да предприемеш нещо. Просто се питах дали
причината е, че не ме намираш за привлекателна.
Мамка му.
– Ние с теб сме приятели. Не бих се пробвал, дори да исках.
– Не казвам, че е трябвало да го направиш. Само се чудех дали ме намираш за привлекателна.
Не знаех дали фактът, че съм пиян, бе за добро, или не. От една страна, така по-лесно понасях цялата
неловкост на разговора. От друга, не бях напълно сигурен какво ще изтърся.
– Нали си даваш сметка, че ме насаждаш на пачи яйца?
Очите ѝ сякаш не успяваха да фокусират.
– Защо?
По някакъв начин успях да отговоря със завършени смислени изречения:
– Ако ти кажа, че не ме привличаш, ще ме намразиш. А ако ти кажа, че ме привличаш, отношенията ни ще
станат суперобъркани.
Тя кимна:
– Прав си. Не биваше да те питам. Явно човек говори глупости, когато се напие.
– Всъщност човек казва истината, когато се напие. – Замълчах за кратко, но любопитството в крайна
сметка надви: – Каква е истинската причина да ме попиташ?
– Мислех, че ако ме намираш за привлекателна… може би ще се съгласиш… да правим секс преди края на
лятото.
Стори ми се, че Земята започна да се върти по-бързо. По принцип държах на алкохол, така че, предполагам,
това бе нормална реакция за човек, на когото Ноел току-що е предложила да я чука. Божке!
– Това беше неочаквано – казах аз.
– Знам, че ти дойде изневиделица. – Тя издиша: – Предложението ми… Не е така, както си го представяш.
– По колко различни начина може да си го представя?
Ноел облиза устни:
– Искам да знам дали би ми отнел девствеността… за да не ми се налага да минавам през тая процедура с
някого другиго. Ти си много опитен и си помислих, че може би с теб няма да е…
– Не, мамка му! – Седнах изправен. – Нищо такова няма да се случи.
Тя размаха ръце:
– Няма значение. Забрави, че съм го казала.
За няколко секунди цвъртенето на щурците бе единственият звук, който нарушаваше тишината. В този
момент трябваше да оставя нещата така, но не успях да се сдържа.
– Сериозно, защо ще искаш от мен подобно нещо?
Ноел се изправи и изтупа тревата, полепнала по дънките ѝ.
– Мислех си, че за теб няма да е кой знае какво, пък и ще ми направиш услуга.
– Искаш да съм ти първият и си мислиш, че за мен няма да е кой знае какво?
– Виж. Очевидно съм пияна. Казах каквото ми мина през ума. Съжалявам. Може ли сега да зарежем тази
тема?
– Да, разбира се.
Станах и започнах да крача напред-назад. Бях бесен и същевременно възбуден. Впрегнах енергията си, за
да разчистя великденските яйца и цялата бъркотия, която бяхме оставили.
Не повдигнахме повече въпроса и всеки се прибра да спи в собствената си стая.
На следващата сутрин се насилих да стана за кроса, но когато излязох навън, открих, че Ноел я няма. Беше
се успала за първи път или нарочно се опитваше да ме избегне. Не можех да я виня за това. Миналата нощ ми
се беше предложила, а аз директно я отстрелях. Трябваше да отиграя ситуацията по-добре.
Днес гледах на снощните събития по-трезво и си давах сметка, че съм се държал като пълен задник, когато
реагирах толкова рязко на дръзката ѝ и рискована молба. Макар да беше пияна, постъпката ѝ изискваше
голяма смелост. Дълбоко в себе си знаех, че бях действал в самозащита, защото харесвах Ноел не просто като
приятелка. Беше тъпо от нейна страна да предположи, че означава толкова малко за мен, че бих могъл да я
чукам и да забравя.
В същото време аз не ѝ бях дал никакви основания да отгатне чувствата ми към нея. А тя толкова ме
вълнуваше, че когато бяхме заедно, понякога ми секваше дъхът. Това лято между нас се бе създала силна
връзка – по-силна и по-стойностна от обикновената страст. За първи път ми се случваше да изпитвам към
момиче нещо повече от физическо желание. Но тези чувства не можеха да доведат до нищо добро, защото аз
никога нямаше да бъда достоен за нея. Ако допуснех да пресека границата с Ноел, щях да я загубя като
приятел, а не бях готов да поема такъв риск.
Въпреки всичко не можех да спра да мисля за предложението ѝ. Бях си легнал надървен и не можах да
заспя от възбуда. Копнеех да ѝ дам това, за което ме бе помолила, и не само. Но се страхувах от чувството за
вина, което неизбежно щеше да последва. Не исках да се върна в колежа, изпълнен с угризения, и най-вече не
исках да поема риска да не мога да я погледна в очите идното лято.
Докато пуфтях сам по пътеката, разумът и хладнокръвието съвсем ме изоставиха. Започнах да си
представям всичко, на което можех да я науча, всички начини, по които можех да я накарам да свърши. Дали
някой досега я беше докарвал до оргазъм? Какво лошо имаше в това да приемеш приятелска молба за
няколко урока по сексуално образование? Разтърсих глава. Мамка му, Арчи, откачаш ли?
И така, както бях изпълнен с мръсни помисли, имах лошия късмет да налетя директно на нея на връщане
вкъщи. Ноел ме причакваше пред задната врата към кухнята. Стискаше чаша кафе и изглеждаше точно
толкова махмурлия, колкото и знаех, че се чувства.
Дишах тежко, потънал в пот:
– Къде изчезна? – запитах, докато вадех слушалките от ушите си.
Очите ѝ бяха леко помътнели.
– Успах се. Съжалявам.
– Разбирам. Снощи бая изпихме.
– Изненадана съм, че си станал навреме – каза тя.
– Ами… надявах се да поговорим. – Метнах поглед към трапезарията, за да се уверя, че родителите ни не
могат да ни чуят, и снижих глас: – Доста шантаво се получи миналата вечер.
Тя кимна:
– Да, доста. Трябва да ти се извиня.
– Не! Ти…
– Да, трябва. – Тя погледна през рамо. – Знам, че тъкмо се връщаш от крос, но би ли се поразходил с мен?
Тя остави чашата си за кафе вътре, преди да излезе. Отдалечихме се достатъчно, за да не могат да ни
подслушат от къщата. Спряхме и се изправихме лице в лице край пътя.
Ноел заби очи в земята и дръпна ципа на суитчъра си догоре:
– Срам ме е от това, което ти казах.
Хванах брадичката ѝ и повдигнах лицето ѝ, за да срещна погледа ѝ:
– Бъди откровена с мен, Ноел. Алкохолът ли говореше? Или просто изрече нещо, което си обмисляла и на
трезва глава?
Тя се поколеба:
– Бях си го мислила… но никога нямаше да го изрека на глас, ако не беше течният кураж.
– Съжалявам за начина, по който реагирах. Не бих позволил да ти се случи нещо лошо и същевременно, по
ирония на съдбата, съм един от хората, от които трябва най-много да се пазиш. Знаеш ме какъв съм. Когато
съм с теб, едва се владея дори когато не ми предлагаш да правим секс.
Дишането ѝ се учести:
– Аз… съм малко объркана. Ценя нашето приятелство и съм дълбоко привързана към теб. Но никога досега
не съм имала приятел, към когото да изпитвам… толкова силно привличане. – Тя тръсна глава: – Не искам да
си мислиш, че се опитвам да се възползвам от теб, като те моля да правиш секс с мен.
Пристъпих към нея:
– Не го мисля.
– Но границите имат навика да се размиват – продължи тя. – Когато сме заедно, понякога забелязвам, че се
взираш в мен, и не мога да преценя дали си потънал в мислите си, или има нещо друго. Затова помислих, че
може би…
Преглътнах. Бях се издал. Тя въздъхна:
– Често си мисля какво ли би било да съм… с теб. Нямам идея дали изобщо ме намираш за привлекателна.
Знам, че не създаваш дълготрайни връзки, така че не се опитвах да подхвърля, че търся нещо повече от… –
Ноел млъкна и отново заби поглед надолу.
Беше толкова откровена с мен. Длъжен бях да ѝ отговоря със същото:
– Мисля, че си красива, Ноел. Реакцията ми снощи по никакъв начин не бе породена от липса на желание.
Много пъти това лято лицето и тялото ти се появяваха в мокрите ми сънища. Никога не бих ти го признал
преди това, което се случи снощи. Сега, след като ти сложи всичко на масата, се чувствам по-свободен да го
споделя. Но все още мисля, че ще е много лоша идея, ако решим да тръгнем по този път.
Тя закима почти неистово, като се опитваше да вдигне ципа си още по-нагоре, макар да нямаше накъде:
– Абсолютно. Както ти казах, мислех си го, но нямаше да го предложа, ако не бях пияна.
– Сега обаче не си. Бъди честна. Какво щеше да стане, ако снощи се бях съгласил? Още ли щеше да го искаш
сега, когато си трезва?
Бузите ѝ пламнаха и мина дълго време, преди да отговори:
– Да, щях.
– Мамка му – промърморих. – Окей. В известен смисъл се надявах, че ще кажеш „не“.
– Защо? Нищо нямаше да се промени. Ти се зарече, че това никога няма да се случи. Сега трябва да направя
всичко възможно да спра да се чувствам неловко в твое присъствие. Вероятно ще отнеме години.
– Защо искаш да изхабиш първия си път с мен?
Тя зарея поглед към океана:
– Защото ти имам доверие. Не че бих ти доверила сърцето си като на гадже, но ти вярвам като на приятел.
Мисля, че бих могла…
– Какво?
– Да науча разни неща от теб, без да се срамувам от липсата си на опит. Сигурна съм, че ще имам подкрепата
ти, разбираш ли? Няма да се чувствам уязвима, ако правя секс с теб, докато се уча.
Въздъхнах разтреперен:
– Искаш да те науча как се прави секс?
– Не – прошепна тя, – имам предвид… не и ако ти не искаш.
На това място трябваше да сложа край на разговора. Но вместо това стоях и я слушах. Бях възбуден. Тялото
ми казваше „да“, макар съзнанието ми да отричаше.
– Не казвам, че не бих направил това за теб, Ноел. Но въпросът е кое е най-добре за теб. Да се забъркаш с
мен? Да поставим на карта приятелството си? Това е лоша идея.
– Прав си. Много лоша идея. Но ти ме помоли да ти кажа честно какво искам, и аз ти отговорих. Понякога
лошите идеи ме привличат.
Очите ми се спряха на устните ѝ и внезапно ме заля желание да впия моите в тях. Мозъкът ми все още се
опитваше да окаже съпротива.
– Добре – въздъхнах дълбоко и сложих ръце на кръста си. – Взехме решение. Идеята е лоша. Нека просто да
забравим за нея. – Погледнах я в очите: – Окей?
– Аха – измърмори Ноел под носа си.
– Окей – насилих се да се усмихна.
Тръгнахме обратно към къщата мълчаливо. Нещо ми подсказваше, че този разговор не е приключен.
Глава 11
Ноел
Минало
С
лед срещата с Арчи тази сутрин имах нужда да поговоря с някого, така че звъннах на приятелката ми
Ашли да споделя последните събития. Разказах ѝ в какво мазало забърках отношенията ни. Крачех
нагоре-надолу, докато си играех с косата.
– Не мога да повярвам, че снощи изтърсих онова.
– Днес можеше да му кажеш, че нищо не помниш. Защо трябваше да си толкова откровена на следващия
ден?
– Май се опитвах да го накарам да размисли. – Зарових лице в дланите си. – Какво, по дяволите, ми става?
– Падаш си по него, възбужда те и не знаеш как да постъпиш.
– Това е ясно, но не трябва ли приятелството ни да ми е по-важно от желанието ми да правя секс с него? Не
искам да мисли, че се опитвам да го използвам. Просто искам да натрупам някакъв опит – с него. Дори нищо
повече да не се получи между нас. Не, не биваше да му казвам нищо.
– Така или иначе, вече си му казала. Не можеш да си вземеш думите обратно. Дръж се на положение. Не се
опитвай да го избягваш. Просто се постарай да се върнеш към предишните ви отношения и не прави повече
глупости, за да не нагнетяваш ситуацията допълнително.
– Аха. И аз така мисля. Половината от лятото отмина. Не искам да губя безценно време. Той наистина
означава много за мен. Просто се страхувам, че провалих всичко.
– Ще ти дам един съвет – каза тя. – Защо не се опиташ за известно време да се съсредоточиш върху нещо
друго?
– Какво например?
– В началото на лятото ми се струваше, че си започнала да се виждаш с най-различни хора, но после Арчи
обсеби цялото ти внимание. Мисля, че имаш нужда от отдушник. Иди пофлиртувай с някого другиго.
Може би беше права. Трябваше да изляза от този кръговрат.
Тази вечер тръгнах към плажа сама, без да се обадя на Арчи. Трябваше да проявя воля и да действам по
начин, противоположен на истинските ми желания. След неловкия ни диалог сутринта не ми беше трудно да
го отбягвам. Повтарях си мислено, че имам нужда да сложа отношенията ни на пауза за известно време.
Макар че между нас с Джеймс така и не се случи нищо, съзнателно избрах да се настаня до него на плажа и
двамата потънахме в разговор. Опитвах се да проявявам интерес към всичко, което той казваше. И когато по-
късно се появи Арчи, дори не погледнах към него. Така е най-добре, повтарях си аз.
В един момент Джеймс ме попита дали не искам да се разходим. Тъкмо бяхме поели надолу по брега, когато
иззад гърбовете ни долетя гласът на Арчи:
– Ноел, трябва да говорим за малко.
Обърнах се и прочистих гърлото си:
– Тъкмо бяхме тръгнали на разходка с Джеймс.
– Виждам. Но преди това трябва да поговорим.
– Окей. – Свих рамене аз и се обърнах към Джеймс: – Имаш ли нещо против?
– Не. – Джеймс се обърна към Арчи и повдигна едната си вежда. – Всичко наред ли е?
– Аха. Само трябва да ѝ кажа нещо. Насаме – добави той.
– Добре, приятелю. – Джеймс се обърна към мен: – Ще те изчакам при бараката.
Усмихнах му се:
– Ще те намеря.
Двамата с Арчи тръгнахме по плажа. Той мълчеше. Успокояващият шум на океанските вълни донякъде
притъпяваше напрежението във въздуха.
– Какво става? – запитах най-после аз.
– Какво правиш? – натърти настоятелно той. – Даже не си падаш по него и го знаеш.
Тонът му ме изненада:
– Ти пък откъде си толкова сигурен?
– Защото си падаш по мен. Хвърляш му се на врата, за да ми направиш напук, задето те отрязах.
– Виж ти, колко сме самоуверени тази вечер.
Той затвори очи:
– Добре. Чакай малко. Не исках така да прозвучи. Макар че е абсолютно вярно. – Арчи въздъхна. – Нямах
намерение да се държа като надут кретен.
– Нима? Аз пък съм напълно убедена, че когато поискаш, можеш да си ужасно надуто копеле – сопнах се аз.
Той прокара ръка през косата си.
– Ноел…
Наклоних глава:
– За какво искаше да говорим?
– Имам предлогжение за теб…
– Предлогжение? От предлог? Нещо, свързано с под… над…?
Той поклати глава и стисна зъби:
– Мамка му. Притеснявам се, окей? Очевидно имах предвид предложение.
Той се притеснява?
– О – разсмях се аз. – Определено звучи по-вълнуващо от това да обсъждаме предлозите.
Арчи повдигна вежди:
– Мислех си за сутрешния ни разговор.
Кожата ми настръхна.
– Ъъъ… Слушам те.
– Ти направи толкова много за мен това лято. Искам да ти се реванширам по единствения начин, за който
се сещам. В много отношения не ме бива за нищо. Но определено съм добър в сферата, от която се
интересуваш.
– Така ли реши да завъртиш нещата? Не искам да ме чукат по милост, Арчи. За бога!
– Няма да е по милост. – Той сложи ръка на рамото ми и зърната на гърдите ми щръкнаха. – Движим се по
двупосочна улица, Ноел. – Той отдръпна ръката си. – Възбуждам се дори само като си представя нещата,
които мога да ти покажа. Не мисля, че е добра идея да ти отнема девствеността, но бих искал поне… да
пробваме едно-друго. Дори ако не правим секс.
Пулсът ми се ускори и преглътнах трудно:
– Какво означава това?
– Значи, че ще видим накъде потръгват нещата, но преди това трябва да установим някои основни
правила.
– Като например…
– Всички наши сексуални отношения ще приключат до края на лятото. Сексът адски усложнява нещата. Не
искам да те загубя като приятел, защото сме… пробвали едно-друго. Ще сложим край, преди да си заминем по
колежите.
Кимнах:
– Звучи разумно.
Изобщо не звучи разумно. Но съм навита.
– Освен това… – Той махна в посоката, по която се бе отдалечил Джеймс. – Ще спреш да се заиграваш с онзи
пич там или с когото и да било другиго, докато двамата с теб експериментираме.
– Изразяваш се, сякаш говориш за научен проект, Арчи.
– Опитвам се да намеря по-изискана дума от „натискаме“.
– Ясно. Разбрах. – Облизах устни. – Какво друго?
– Ами искам да разбера с какво се захващам. Трябва да ти задам някои въпроси.
Положих усилие да прикрия вълнението си и изправих гръб.
– Давай.
– Трябва да си напълно откровена с мен.
– Добре.
– Предполагам, че си се целувала с момчета, но какво друго си правила?
Заблъсках си главата, макар че нямаше какво толкова да си припомням.
– Гаджето ми в гимназията ме опипваше там.
– Чукал те е с пръсти.
– Да.
– Никой ли не те е близал?
По гръбнака ми пробягаха тръпки.
– Не.
– Добре. – Той въздъхна накъсано: – Духала ли си на някого?
– Никога.
– А задоволявала ли си някого с ръка?
Това го бях забравила:
– Да.
– Значи само тези три неща?
– Да. Това е всичко, което съм правила. – Свих се в очакване на отговора му. – По-зле ли е положението,
отколкото си мислеше?
Той се почеса по брадичката:
– Не знаех какво да очаквам, но определено си доста неопитна.
– Гледането на порно брои ли се?
– Не. Не се брои.
– Защото съм запозната с всякакъв вид порно. Нагледала съм се на сума ти извращения, като например
бикаке. Нищо не може да ме изненада.
Той прихна:
– Букаке?
– Да. Каквото там. Виждала съм го.
– Да гледаш нещо, е съвсем различно от това да го правиш, Ноел.
– Може би.
– Погледни ме в очите и ми обещай нещо – каза той. – Обещай ми, че ако се захванем с това, то няма да
промени приятелството ни. За мен това е от решаващо значение.
Нямаше как приятелството ни да не се промени завинаги, ако преминехме тази граница. Глупаво беше да
вярваме в противното. Но аз бях готова на почти всичко, за да получа възможно най-много сексуални
преживявания с него. Дори да го излъжа. Въпреки че знаех, че нищо вече нямаше да е същото. Можех само да
се надявам, че страстта ми нямаше да разруши окончателно отношенията ни.
– Обещавам.
Той кимна колебливо. Изглеждаше толкова неуверен, колкото аз се чувствах.
– Добре. Мисля, че това изчерпва дискусията ни по въпроса за тази вечер.
– Каква е следващата стъпка? – запитах, като за пореден път се постарах да не звуча твърде напористо.
– Още не съм го измислил. Знам само, че не бива да прибързвам. Предполагам, че ще усетим кога е дошъл
подходящият момент. Трябва да действам предпазливо с теб, защото някак ми се струва, че някои залъци са
прекалено големи за твоята уста. – Той се засмя. – Може да си мислиш, че искаш някои неща, но не знаеш с
какво се захващаш. Няма да пробвам нищо, ако не съм сто процента сигурен, че си готова.
– Звучи разумно – казах аз, въпреки че той не беше прав. Устата ми беше достатъчно голяма за всеки залък.
Цялото ми тяло гладуваше за него.
– Ако искаш, се върни при Джеймс – каза той. – Но не му позволявай да те докосва. – Той се наведе напред: –
И ми кажи на мен, когато решиш да се прибереш. Аз ще те изпратя, не той.
Настръхнах от думите му и от начина, по който ги произнесе. Хареса ми, че проявяваше ревност и чувство
за собственост, дори и ако го правеше единствено в името на предстоящия „експеримент“. Това ме
възбуждаше.
Върнах се при Джеймс. Той повече не предложи да се разхождаме, което ме устройваше. Продължихме да
бъбрим, но аз не успявах да се въздържа да не поглеждам непрекъснато към Арчи, към красивото му лице,
големите му ръце, силните му, релефни мускули. Не можех да мисля за нищо, освен за него.
По-късно, докато ме изпращаше, не споменахме отново това, което по-рано бяхме обсъдили. Стисках палци
да не би здравият му разум да надделее и да промени решението си.
Знаех, че щом веднъж започнем да го правим, нямаше да съм в състояние да овладея чувствата си. Но ако
му покажех, че не умея да разделям приятелството ни от сексуалните ни преживявания, той щеше да се
откаже от уговорката. Зарекох се да впрегна най-добрите си актьорски умения и да се преструвам. Трябваше
да се правя, че единствената ми цел е да натрупам опит и нищо повече.
Тази вечер, когато тръгнах нагоре към стаята си, през тялото ми препускаха възбуда и смут, каквито не бях
изпитвала никога досега.
На следващата сутрин подхванах обичайната си програма. Извлякох си задника от леглото и се смъкнах
долу в шест и десет. Арчи вече ме чакаше.
– Закъсняваш – скара ми се той.
Хукнахме по познатия маршрут, а въздухът между нас бе изпълнен с напрежение от неизговорените думи.
Арчи не вдигаше очи към мен и изглеждаше разсеян. Не си направих труда да го питам какво му минава през
ума, защото знаех какво обмисля.
Щом се прибрахме, видях, че колата на техните я няма, което бе необичайно за това време на деня.
– Вашите да не са заминали за някъде?
– Тръгнаха и четиримата – видях ги, когато станах. Ще вземат ферибота и ще прекарат деня в Огънкит.
Преглътнах, щом осъзнах, че сме сами в къщата.
– А, да, вярно. Мама спомена, че имат такива планове. Не знаех, че е за днес.
Отидох при кафе машината и изпуснах няколко капсули, докато успея да напъхам една. Черната течност
забълбука.
– Ти искаш ли? – запитах аз.
– Не. Не пия кафе. Но ти го знаеш.
Въпросът ми беше тъп. Беше ми казвал безброй пъти досега, че не пие кафе. Дори го бях закачала, че
трябва да е луд, за да не го харесва. Но мозъкът ми се бе изключил. Можех да мисля единствено за това, че сме
сами в къщата.
– О, да, така е. – Прочистих гърло: – Аз пък не мога да оцелея без кафе.
Докато чаках да свърши цикълът на машината, гласът му ме стресна:
– Какво ще кажеш за един душ?
– Ти върви първи. Аз ще си изпия чашата.
Той не помръдна.
– Имам предвид… с мен. – Очите му се впиха в моите.
Обърнах се към него и голямата му, потна, мъжествена фигура внезапно сякаш изпълни цялото
пространство. Всяко нервно окончание в тялото ми започна да вибрира. Имаше само един отговор на
въпроса му.
– Да – преглътнах аз.
Той се отдръпна:
– Ще се кача горе. Защо не се присъединиш, след като си изпиеш кафето?
Кафето ли? Кой можеше да се интересува от кафе в такъв момент? Опитах се да запазя спокойствие:
– Окей.
Изчаках го да излезе от стаята, обърнах се към прозореца и отворих уста в беззвучен крясък. Мамка му.
Това наистина ли се случваше? Никога досега не бях вземала душ заедно с друг човек. А от това, което бях
научила след случайното ми нахлуване в банята в първия ден от пристигането му, този душ нямаше да е
обикновен…
Поех дълбоко дъх. Изпитвах напрежение, но преди всичко бях възбудена. По тялото ми плъзнаха тръпки от
вълнение. Сръбнах няколко глътки кафе, преди да поема нагоре. С всяко стъпало сърцето ми биеше все по-
учестено.
Влязох в банята и заварих Арчи гол до кръста, облегнат на мивката. Все още беше с шорти, но можех да
видя ерекцията му, която опъваше плата. Сега вече сърцето ми бе готово да изхвръкне.
– Изглеждаш, сякаш не можеш да се побереш в кожата си, Ноел – засмя се той.
– Така ли?
– Аха. Отпусни се. Нищо кой знае какво няма да се случи. Просто ще вземем душ. – Сините му очи се
спуснаха към гърдите ми. – И може би малко ще си пуснем ръце.
Издишах с облекчение. Той си нямаше идея колко се нуждаех от подобно уверение. Бях твърдо решила да
правя секс с Арчи това лято, стига да ми позволеше. Бях готова, но също така исках да знам предварително
кога това ще се случи, за да се настроя психически. Радвах се, че не се готви да действа прибързано. Може би
не бях напълно готова да скоча презглава, независимо от възбудата си.
Арчи се протегна към крана и пусна водата, след което отново се облегна на умивалника. Банята се
изпълни с пара, докато двамата стояхме и се гледахме. Тогава той смъкна шортите си, а после и боксерките.
Майчице… Устата ми се изпълни със слюнка и аз преглътнах, втренчена в огромния му чеп. Върхът му
блестеше, сякаш спермата му щеше да се излее всеки момент. Мускулите между краката ми се стегнаха. Той
беше възбуден – възбуден от мен. И това на свой ред ме възбуждаше. Сякаш имах нужда от допълнителен
стимул освен перфектното му тяло и красивото му лице. Стоеше пред мен напълно гол, с кичур коса, паднал
на челото му.
После се скри зад завесата на душа.
Останах известно време като закована, а сърцето ми препускаше. Накрая го чух да казва:
– Ще дойдеш ли?
– О – кимнах, – да.
Свалих тениската и спортния си сутиен. В огледалото видях, че гърдите ми са осеяни с капчици пот като
гланц. Събух шортите си и мислено благодарих на съдбата, че снощи се бях сетила да се избръсна. Погледнах
към добре поддържания си венерин хълм. Надявах се, че гледката ще му хареса. Ако трябва да сме точни, той
вече го беше виждал, макар и за съвсем кратко. Не биваше толкова да се притеснявам, нали?
Защо, по дяволите, толкова се притеснявам?
Гласът му долетя иззад завесата и прекъсна мислите ми:
– Не си задължена да идваш, ако не искаш.
– Искам – настоях аз. Отдръпнах завесата и се мушнах под горещия душ.
Водата се изливаше върху загорялото тяло на Арчи и го караше да изглежда като мраморна статуя под
пороен дъжд. Сега можех да разгледам отблизо татуировката под рамото му – детайлно изрисувана
животинска муцуна. Прокарах пръсти по мускула му.
– Това вълк ли е?
– Аха. Футболният ни отбор в гимназията се казваше „Вълчата глутница“.
Очите ми се плъзнаха по цялото му тяло, преди отново да срещна погледа му. Той бръсна с ръка водата от
челото си:
– За какво мислиш?
Че искам да те оближа целия, но ме е страх да не се изложа.
– Притеснявам се, но съм и развълнувана.
– И аз малко се притеснявам, което не ми се случва често. – Той сложи ръката ми на гърдите си. Сърцето му
препускаше.
– Уау – прошепнах аз.
– Аха – позасмя се той.
Това беше решителният момент. По някакъв начин неговото притеснение успя да ме успокои. Да ме
успокои дотолкова, че не се усетих как съм се вторачила в масивния му член.
– Да не би да забеляза нещо, което ти допада, Ноел Симон Бенедикт?
– Очевидно – усмихнах се аз. – Огромен е, между другото.
– Надървям се само като те гледам. И от това, че ти ме гледаш.
Боже. Господи.
Погледът му се спусна по мен и ме побиха тръпки въпреки горещата вода.
Арчи взе една гъба и изстиска върху нея душгел. Започна да търка гърдите си, като не спираше да ме гледа.
Добави още сапун:
– Може ли да те изкъпя?
Кимнах.
Той започна бавно да трие тялото ми с гъбата. Първо я прокара по очертанията на врата ми, после я спусна
надолу. Когато започна да чертае кръгове около гърдите ми, отхвърлих глава назад. А той всъщност не ме
докосваше директно. Не можех да си представя колко хубаво би било да почувствам ръцете му върху кожата
си, щом успяваше да ми достави такава наслада с гъбата. Плъзна я надолу, докато не се озова между краката
ми. Застинах.
– Може ли? – прошепна той дрезгаво.
– Да. Моля те, не спирай.
Той нежно ме изми между краката, докато не усетих друга влага от възбуда. Задържа се там за известно
време, като ме гледаше в очите, докато действаше с гъбата.
После коленичи и спусна гъбата по краката ми. Щом приключи, се изправи и притисна голото си тяло в
моето.
– Може ли да те целуна?
– Моля те… – изпъшках аз с копнеж.
Арчи прилепи устните си към моите и издиша. Усещах тялото си живо като никога досега. Краката ми
омекнаха. Извих гръб и той изстена, когато най-после езикът му проникна в устата ми. Движех езика си
трескаво, за да го вкуся изцяло. Прокарах ръце през косата му и клиторът ми започна да пулсира. Пръстите
ми се плъзнаха по гърба му и не можах да се въздържа да не ги впия в твърдите мускули на задника му.
– Мамка му – измърмори той. – Не ме пипай там.
Все едно ме удари в корема:
– Извинявай.
Той за миг спря да ме целува:
– Не. Не защото не ми харесва, точно обратното. Твърде много ми харесва. Опитвам се да се сдържам.
И отново гладно потърси устните ми.
Водата се стичаше по нас. Затворих очи и си позволих да се отдам изцяло на момента. Двамата се бяхме
потопили в друг свят. Пулсът ми не се успокои в нито един миг. Знаех, че съм отишла твърде надалеч и
никога няма да мога да се съвзема от това преживяване. Членът му се притискаше в корема ми, докато се
целувахме ненаситно. Исках да го усетя в ръката си.
– Може ли да те пипам? – запитах аз.
Той пренебрегна въпроса ми и вместо това се отпусна на колене. Със замъглени очи се протегна и започна
да мачка гърдите ми. Дишах все по-тежко. Той плъзна ръка надолу и бавно пъхна три пръста в мен. Започна
да ги движи нагоре-надолу, като не ме изпускаше от поглед. Когато включи и палеца си, за да масажира
клитора ми, отпуснах глава назад. И преди ме бяха чукали с пръсти, но никой не си беше направил усилието
да ме доведе до оргазъм. Чувствах, че Арчи се опитваше да постигне точно това.
– Искам да свършиш така заради мен, Ноел – каза той дрезгаво. – Можеш ли?
– Аха – издишах аз.
Облегнах глава на стената с душа и си представих, че членът му се движи в мен. Отне ми по-малко от
минута. Съсредоточих се върху звука от дишането му и мисълта, че го възбуждам, и усетих надигащия се
оргазъм.
– Ти си единственото, което желая напоследък – прошепна той и вкара пръстите си още по-дълбоко.
Това напълно ме подлуди. Краката ми се разтрепериха и ме помете вълна от наслада. Гласът ми отекна из
банята, докато свършвах.
След няколко секунди се опомних и видях, че Арчи се е облегнал на плочките. Беше сграбчил члена си и го
лъскаше грубо, докато продължаваше гладно да се взира в мен. Погледът ми се спря на гладката кожа на
щръкналия му чеп в дланта му. Никога не бях виждала нищо по-секси от мастурбиращия Арчи. Беше най-
секси до момента, в който свърши. Гледката на избликващата му гореща сперма веднага се изкачи на първо
място в класацията. Част от струята ме уцели и падна върху корема ми, което ме сепна приятно. Харесваше ми
да я чувствам върху себе си.
Макар че току-що бях свършила, отново се възбудих.
– Извинявай – каза той и изтри с ръка корема ми.
– Шегуваш ли се? Хареса ми невероятно.
– Опасна си, Ноел – усмихна ми се той дяволито. – Дай да ти измия косата.
Зърната на гърдите ми се втвърдиха, когато Арчи ме обърна с лице към стената. Подпрях се с длани върху
плочките, а той бавно втри шампоан в скалпа ми. Усещането беше зашеметяващо най-вече защото чувствах
как членът му се търка в дупето ми. Беше супер еротично.
Арчи изплакна пяната от главата ми и ме обърна с лице към себе си. Гледах го как мие собствената си коса
и забелязах, че е започнал пак да му се надига. Или може би изобщо не беше спадал.
Жадувах за много повече, отколкото ми беше дал, но реших да оставя юздите в неговите ръце. Не исках да
насилвам нещата, нито да показвам колко отчаяно го желаех.
Той спря водата, дръпна завесата и се протегна към кърпите. Подаде ми една хавлия, а после взе и за себе
си.
След като се подсушихме, той ме придърпа и отново потърси устните ми. Насладих се на вкуса му, сякаш
беше изтекла цяла вечност, откакто се целунахме за последен път, макар в действителност да бяха минали
едва броени минути.
– Върви да се облечеш – прошепна той над устните ми.
Арчи изчезна в стаята си и ме остави насред банята гладна за още. Умирах за още.
Ако можех да съдя от преживяното под душа за това колко бавно смята, че трябва да стават нещата, може
би нямаше да преживея това изтезание.
Глава 12
Арчи
Минало
В дните непосредствено след умопомрачителния ни душ с Ноел се обърнах на 180 градуса и спрях дори да я
докосвам. Нещата се бяха развили по-бурно, отколкото очаквах, и реших да отстъпя крачка назад. Ноел не
повдигаше темата, но на няколко пъти я улових да ме гледа, сякаш се опитваше да разбера защо внезапно
съм се отдръпнал.
Седяхме в стаята ѝ и работехме по проблема ми с публичното говорене, когато тя най-после се престраши
да попита:
– Защо не си ме докосвал от душа насам?
Не исках да ѝ признавам истината, а тя бе, че не можех да разчитам на самообладанието си.
– Не знаех, че има график, по който да те докосвам – казах аз в опит да се държа небрежно.
– Сериозно ли, Арчи?
– Добре. Ще съм напълно откровен. – Направих пауза. – Историята с душа? Беше жестоко. Затова имах
нужда от крачка назад. Не искам да те загубя като приятел, а се боя, че точно това ще се случи, ако отидем
твърде далеч. Беше ми по-трудно да се контролирам, отколкото очаквах. Имам съвсем малко истински
приятели, Ноел. И ти си една от тях.
Тя кръстоса ръце и погледна встрани:
– Притесняваш се да не се влюбя.
Искрено казано, в този момент далеч повече се притеснявах да не би аз да се влюбя. Но потвърдих нейната
версия.
– Да – излъгах.
Крайчетата на устните ѝ се извиха надолу.
– Ами не. Аз… няма такава опасност. Душът не промени чувствата ми, ако това те тревожи. Не искам да се
държиш с мен, сякаш съм от стъкло. Както и да е. Ако не искаш повече да се занимаваме с това, което
започнахме, няма да го правим. – Тя издиша: – Просто чаках с нетърпение следващата стъпка.
Тя си мислеше, че не искам повече да бъда с нея, и това ми разби сърцето. Волята ми отслабна. Бях твърде
любопитен, за да спра този разговор:
– А каква се надяваше да бъде следващата стъпка?
– Не мога да го изрека на глас.
– Защо? Мислех, че можем да си кажем всичко.
– Можем. Но не и когато става дума за тези неща.
Известно време се гледахме напрегнато, след което станах, отидох при бюрото ѝ и взех едно от
пластмасовите великденски яйца и пъхнах в него празен лист. Подадох ѝ го с пълното съзнание, че си копая
пътека право към ада. И че като стигна там, ще трябва да се обяснявам как съм попаднал в пъкъла, защото
съм покварил съвършената дъщеря на приятелите на нашите.
– Какво е това? – запита тя.
– В момента и дума не може да става да ти отнемам девствеността. Искам да сме наясно по този въпрос. Но
ако има нещо друго, което искаш, го напиши на листа и го постави в яйцето. Така няма да се налага да го
изричаш на глас.
– Сега ли?
– Не е нужно да го правиш веднага. Когато прецениш.
Тя се втренчи в яйцето. Кимна и го прибра в бюрото си.
След тази случка успяхме като по чудо да продължим да работим върху речта ми. Изправих се и зачетох от
тетрадката си черновата на разказа за професионалното израстване на баща ми. Арчър Ремингтън е роден в
Ню Джърси, в скромното семейство на обущар. Като средното от общо пет деца той невинаги получавал
родителско внимание, но за сметка на това работел упорито, за да изпъкне – и прочее, и прочее. Накрая
приключих с лъжа какъв прекрасен баща е и как винаги ме е вдъхновявал… какво не бива да правя.
Щом стигнах до края, Ноел се усмихна:
– Страхотно се справи.
– В смисъл, че мога да чета? Аз всъщност това правя в момента – чета от тетрадката. Не е същото като да
държиш реч.
– Не е, но е добро начало. Целта ни е така да ти втръсне от тази реч, че накрая да я познаваш като дланта си.
– Някои мои органи по-добре познават дланта ми.
Тя сбърчи нос:
– Не те разбирам.
– Чекиджийска шегичка.
– А! – Тя се разсмя: – Окей. Ами… мисля, че за днес приключихме. Освен ако не се сещаш за нещо друго, на
което да поставиш пръст? – усмихна се тя дяволито.
Заля ме такова желание да я притегля и да я целувам до несвяст, че за да се овладея, трябваше да свия ръце
в юмруци. Мамка му, имах нужда от глътка въздух.
– Ще се видим по-късно – казах, скочих от леглото ѝ и на практика избягах от стаята.
Долу се натъкнах на майка ми, която седеше сама в кухнята.
– Къде са останалите? – запитах.
Тя ме погледна и се усмихна:
– Отидоха на Фестивала на светлините на лятото.
– Ти не искаше ли да идеш с тях?
– Не ми е до това. – Стана и тръгна към дневната. – Ела да поседнеш при мен.
Сърцето ми се преобърна.
– Какво се е случило?
– Днес имах тежък ден. – Тя въздъхна: – Бях забравила много неща от вчера и татко ти се ядоса. Затова му
казах да ми се махне от главата.
Протегнах се да хвана ръката ѝ:
– Не е по твоя вина, мамо.
– Това лято и за теб ли забравям много неща, без да се усетя?
Не исках да я потискам, като ѝ призная колко често се бе случвало.
– Винаги помниш важното.
Това бе наистина така. Повечето ѝ бели петна се отнасяха за дреболии с изключение на онзи път, когато не
можа да познае Ноел.
– Не прекарвам достатъчно време с теб – каза тя.
Заля ме чувство на вина. Това беше мое прегрешение.
– Знам. Татко винаги се мотае около теб и заради това гледам да стоя встрани. Не е в теб проблемът. Знаеш,
че винаги, когато имаш нужда от мен, ще съм насреща.
– Искам да ти кажа някои неща, докато съзнанието ми е все още непомътнено, става ли?
Гърлото ми се сви.
– Става, разбира се.
Тя обърна лице към мен:
– Има неща, които трябва да знаеш – каза тя. – И не знам дали това лято ще имам друга възможност да ти
споделя какво се случва. Защото, както ти каза, той непрекъснато се мотае наоколо.
– Слушам те, мамо.
И тогава тя изстреля:
– Татко ти ми изневерява.
Заболя ме сърцето, но трябваше да ѝ призная:
– Знам.
Тя зяпна:
– Откъде?
Не можех да я лъжа:
– Веднъж, докато бях в коледна ваканция, той беше под душа, а аз се бях качил да използвам вашата баня.
Влязох в стаята точно когато на екрана на телефона му се изписа съобщение. Разбрах, че се готви да излезе
да се срещне с нея, макар че на теб ти беше казал, че има други планове. Така че… го проследих.
Очите на майка ми се насълзиха:
– Видя ли я?
Никога до този момент не бях пожелавал да нараня физически баща си, но сълзите на мама ме изпълниха с
гняв. Прииска ми се да се кача горе и да пренапиша цялата реч, за да разкажа на хората какво лъжливо и
подло копеле е той.
– Съжалявам, мамо. Трябваше да ти кажа. Но не знаех как. – В този момент вече се борех да удържа
собствените си сълзи. Гласът ми трепереше: – Не мога да проумея защо го прави.
– Няма нищо. Не си бил длъжен да ми казваш.
– Просто… ти и така имаш толкова проблеми. Не исках да те наранявам допълнително, като ти разкрия
изневярата му.
– Моля те, не се самообвинявай. – Тя въздъхна. – Виж… Не знам колко дълго още ще мога да водя подобни
разговори с теб. Затова трябва да ме слушаш внимателно.
Хванах я за ръка:
– Слушам те, мамо.
– Не е нужно да правиш каквото и да било, за да печелиш одобрението му. Ти си прекрасен такъв, какъвто
си, и можеш да правиш каквото искаш с живота си, стига това да ти носи щастие. Не му дължиш нищо.
– Да не би да казваш, че според теб може и да не следвам право?
– Казвам ти да следваш право, ако наистина го искаш. В противен случай не е късно да се насочиш към
нещо друго.
– Той ще превърне живота ми в ад, мамо. – Не допълних, че ако нещо се случи с нея, той ще остане
единственият ми родител. Затова толкова се страхувах да не го разочаровам.
– Ще превърне живота ти в ад за известно време – каза тя. – Но няма по-голям ад от това да преследваш
чужда мечта вместо собствената си. – Мама стисна ръката ми. – Искам да знаеш, че ще се гордея с теб,
независимо от решението ти.
Сложих ръка върху ръцете ѝ.
– Това означава много за мен. Благодаря ти.
– Може да разкажеш на всички що за човек е по време на награждаването.
Зяпнах. Много ми хареса, че ѝ хрумна такава идея.
– Да постъпя ли така?
– Не – усмихна се тя. – Но би било страхотно, не мислиш ли?
Поклатих глава.
– Ужасявам се от тъпата реч. Не знам как бих се справил, ако не беше Ноел.
– Защо? Какво прави Ноел?
Бях разказал на мама за заниманията ни с Ноел, но тя беше забравила.
– Помага ми да преодолея страха си от публичното говорене и да напиша проклетото нещо.
– Виж ти. Станали сте добри приятели, така ли?
– Да. Наистина добри.
Мама наклони глава:
– Само това ли, или има и нещо по-сериозно?
Неприятно ми беше да я лъжа за обърканите чувства, които изпитвах към Ноел. Но какво можех да ѝ кажа?
Онзи ден се къпахме заедно и нещата между нас се усложниха. Аз я чуках с пръсти, после тя ме гледаше,
докато си бих една.
– Не. Няма нищо между нас. Само приятели сме.
– Е, добре. Но нямаше да се изненадам, ако я харесваше.
Поговорихме си още малко с мама, а после си пуснахме филм. По безброй причини този момент означаваше
много за мен.
Скоро след като филмът приключи, родителите на Ноел и баща ми се прибраха от фестивала. Реших да се
кача горе.
Изглежда, тази вечер Ноел не беше отишла на плажа – под вратата на стаята ѝ се процеждаше светлина.
Влязох в спалнята си и видях великденското яйце, което ѝ бях връчил по-рано, на бюрото си.
Сърцето ми щеше за изскочи, докато го отворя и извадя листа отвътре.
Поех дълбоко въздух и прочетох написаното.
В шест и петнайсет на следващата сутрин излязох от къщата и заварих Ноел да ме чака.
– Закъсняваш с петнайсет минути – каза тя, като посочи часовника си.
– Така е. Извинявай.
– Снощи не си излизал. Изненадана съм, че си се успал.
Цяла нощ бях мислил за бележката ѝ и даже се чудех дали да не се промъкна в стаята ѝ преди разсъмване.
Но спалните в къщата бяха близо една до друга и имаше опасност някой от родителите ни да чуе. Това ме
спаси.
Тя вероятно очакваше да спомена за яйцето, но реших да премълча.
– Готова ли си? – запитах.
Тя се разгряваше.
– Да.
Хукнахме по чакълената пътека и никой не продума, докато не спряхме за почивка на обичайното място.
– Снощи оставих нещо в стаята ти – каза Ноел.
Приковах очи в нейните.
– Знам.
– Нищо не каза, затова не бях сигурна дали си го видял.
– Видях го – отвърнах.
Държах се като задник. Но нямаше смисъл да обсъждаме бележката, още повече че продължавах да
изпитвам вина, задето не спирах да си представям разнообразните начини, по които можех да образовам
Ноел.
Когато се прибрахме в къщата, заварихме родителите ни да закусват. За малко да хукна нагоре по навик, но
след снощния разговор реших, че дължа на майка си да прекарвам повече време с нея, дори това да означава
да търпя присъствието на баща си. Сипах си зърнена закуска и седнах на масата. Присъствието ми не остана
незабелязано.
– Толкова е приятно, че ще закусиш с нас – усмихна се майка ми.
– Време беше да ни ощастливиш с присъствието си – допълни баща ми.
Ноел си направи кафе и седна срещу мен.
– Родни твърди, че се справяш много добре на работа. Чувам, че те кани да присъстваш на срещи с клиенти
и че ти възлага да правиш проучвания – каза баща ми, докато мажеше филия с масло.
– Обадил си му се да провериш как се справям?
– Разменихме няколко съобщения. Беше ми интересно да разбера дали вижда потенциал в теб.
– Не ме критикува на всяка крачка и споделя с мен опита си, вместо непрекъснато да ми залага капани и да
дебне дали ще се проваля.
Баща ми замлъкна. Както и цялата маса.
Ноел смени темата:
– Ашли пристига следващата седмица.
– О, да, вярно – каза майка ѝ.
– Някоя твоя приятелка от Ню Йорк? – запитах аз.
– Да – погледна ме тя. – Ще стои една седмица.
Мамка му. Цяла седмица? Всъщност това може би беше за добро. Щеше да ни държи на разстояние.
– Колко вълнуващо – каза майка ми. – Ще ѝ приготвим стаята за гости на долния етаж.
До края на закуската хвърлях през масата погледи към Ноел. Имаше навик да облизва устни след всяка
глътка кафе и това караше члена ми да подскача всеки път. Бляскавите капчици пот по деколтето ѝ над
спортната тениска също ме възбуждаха. Напоследък всичко, свързано с нея, ме възбуждаше особено след
като ми остави онова яйце.
След закуска родителите заявиха, че ще ходят до фермерския пазар, който беше на половин час от нас.
Опитах се да се държа, все едно това не ме засяга, но в главата ми отекна предупредителна сирена. Двамата с
Ноел отново щяхме да останем насаме. Толкова възбуден бях тази сутрин, че не разчитах много-много на
волята си.
Докато родителите ни се приготвяха да тръгнат, Ноел продължи да се помайва из кухнята. Подозирах, че
очаква инструкции от мен, щом теренът се освободи.
Сърцето ми забърза ритъм, щом чух, че баща ми пали колата. И продължи да препуска все по-бясно, докато
звукът заглъхваше с отдалечаването им. Знаех какво ще направя.
– Качи се горе и влез под душа – ѝ казах. – Ще се видим там.
– Колко сме решителни… – подигра ме тя.
– Мислех, че това искаш.
– Така е.
Очите ѝ заискриха. Тя стана от стола си и тръгна по стълбите. Помотах се малко из кухнята с надеждата да
се взема в ръце, и после я последвах, като си повтарях, че не бива да допускам страстта ми да ме тласне към
действия, за които по-късно ще съжалявам.
Банята беше пълна с пара. Свалих кецовете и чорапите си. После смъкнах шортите си и ги изритах
настрани. Беше ми твърд като камък още преди да съм дръпнал завесата на душа.
Ноел беше цялата мокра. Красивото ѝ голо тяло бе покрито с пяна. В момента сапунисваше гърдите си и ме
гледаше с подканяща усмивка.
Със сигурност ще горя в ада. Толкова неща исках да направя с нея в този момент, че не можех дори да ги
изброя. Но знаех, че първо трябва да изпълня желанието ѝ.
– От всички неща, които можеше да избереш…
Тя прехапа долната си устна и се усмихна.
– Застани на колене – заповядах аз.
Тя ме послуша и ме погледна. Чепът ми подскочи в очакване.
– Никога ли не си го правила досега?
– Никога.
– Давай кротко. Не е кой знае какво изкуство. Ще се изненадаш колко непретенциозни са мъжете, когато
става дума за свирки.
В следващия миг малката ѝ ръка обви инструмента ми и го налапа, докъдето можеше.
Какво, по дяволите… Не очаквах толкова бързо да ме подхване.
Тя започна да движи устата си по члена ми и аз реших да не ѝ давам наставления. Изобщо нямаше нужда от
тях. Истината е, че я бях излъгал. За тая работа се изискваха определени качества. Някои момичета духаха
по-добре от други. Но това тук… Беше изключително. Ноел беше родена с талант. Нямаше да ѝ го казвам. Не
исках да се възгордее и да започне да упражнява уменията си върху някого другиго. Сега-засега те бяха
предназначени единствено за мен.
Вплетох пръсти в косите ѝ и не можах да устоя да не тласна члена си по-дълбоко в гърлото ѝ. Хареса ми как
изстена. За малко да свърша, но успях да се овладея.
Миг по-късно тя ме погледна. Беше толкова дяволски секси, че не можех повече да се въздържам. Отпуснах
спирачките и изстрелях спермата си в гърлото ѝ до последна капка.
Точно както ме бе помолила в бележката.
Глава 13
Ноел
Минало
С
лед пристигането на Ашли почти не ми оставаше време да се виждам с Арчи, а и той реши да ме остави
на мира – нещо, за което не го бях молила. Искаше ми се да прекарва повече време с мен. Отгоре на
всичко ме заболя глезенът и сега дори не тичахме заедно сутрин. Август дойде и часовникът започна
да отброява дните до раздялата ни.
Разказах на Ашли всичко, което се беше случило между нас до този момент. Беше единствената приятелка,
на която се доверявах, че няма да ме издаде. Макар че определено забелязах как на вечеря мести поглед от
Арчи към мен и обратно.
Една сутрин, след като Арчи тръгна за стажа си, Ашли реши да повдигне темата:
– Значи ти на практика се правиш на небрежна и се опитваш да скриеш от него колко го харесваш, за да
продължи да те натиска?
– Общо взето.
– Това е сигурен начин да си причиниш болка, Ноел.
– Знам, но ако му разкрия истинските си чувства, ще го изплаша, а не искам да се откажа от възможността
да натрупам този опит. Държа на него като на приятел и разбирам защо не иска нещата между нас да се
задълбочат. И на двамата ни предстоят сериозни промени, живеем на противоположни крайбрежия. Между
нас нищо не може да се получи дори ако той си търси гадже.
– Окей – въздъхна тя. – Разбирам.
– Не одобряваш поведението ми, така ли? – Сега аз започнах да говоря като Арчи.
– Няма такова нещо, кълна се. Просто не искам да си разбиеш сърцето. А не виждам как другояче ще се
излезе от тази ситуация.
Определено бях застрашена от подобно развитие, но бях твърде похотлива, за да се откажа. Толкова малко
време ни оставаше да прекараме на остров Уайт, а аз жадувах за още преживявания. Отново и отново връщах
лентата с последната ни среща под душа. Припомнях си с подробности как той сякаш загуби всякаква власт
над себе си, докато го смучех; соления вкус на спермата му. Не можех да повярвам, че я погълнах цялата. Но
точно това беше желанието ми, което с целия си акъл написах черно на бяло. Заявлението, което подадох
чрез великденското яйце, си беше цяла порносцена, но само така можех да му докажа, че се отнасям сериозно
към нашите експерименти. Исках да опитам всичко с него и това лято беше вероятно единственият ми шанс.
По-късно същата вечер заведох Ашли при огъня. Отдавна не бях ходила на плажа и за това си имаше
причина. Бри.
Двамата с Арчи не бяхме говорили за това какво се случва между тях след началото на нашата договорка.
Бях предположила, че не правят нищо, защото той бе настоял аз да не се натискам с никого другиго. Тази
вечер тя не му висеше на врата както обикновено, но седеше твърде близо до него и това ме притесни.
Навлизаше ми в територията.
Реакцията ми към нея напълно обясняваше защо никога не бих могла да съм гадже на Арчи. Щях да умра от
ревност, докато другите жени му се лепяха като мухи на мед.
Двете с Ашли си бъбрехме основно с Джеймс. Той и Ашли, изглежда, си паснаха. И двамата се канеха да
следват медицина и харесваха една и съща алтернативна музика. Арчи дойде при нас и на няколко пъти се
включи в разговора, но не успях да разбера какво му се върти в главата. През цялата седмица бяхме
разменили едва няколко думи и аз се питах напразно какво ли мисли.
И изведнъж целият свят пропадна – поне в моето съзнание.
Бри прошепна нещо в ухото на Арчи и той я последва. Упътиха се към скалите, където хората ходеха, за да
се натискат или нещо по-лошо.
Ашли ме видя, че се взирам след тях. Погледна ме със състрадание, но заради Джеймс не каза нищо.
Кръвта ми кипна. Изтърпях няколко минути, но ревността ме надви. Исках да ги видя с очите си.
– Аш, трябва да ви оставя за малко. Ще ме изчакаш ли тук?
Тя вероятно знаеше къде отивам, и не се опита да ме спре, пък и аз не изчаках да чуя отговора ѝ, преди да
хукна. Крачех през пясъка с един-единствен въпрос в главата – дали сексуалните ни занимания с Арчи не са
били само загрявка преди тазвечерната му среща с Бри. Той не искаше да прави истински секс с мен, но го
беше правил много пъти с нея. Измъчваше ме ужасна, изгаряща ревност.
Нямах никакви права над Арчи, но той бе настоял да стоя надалеч от останалите момчета, докато двамата
опитваме едно-друго. Очаквах същия ангажимент от него, макар да не го бяхме обсъдили изрично.
За моя изненада забелязах Арчи и Бри да се връщат още преди да стигна до скалите.
– Къде отиваш, Ноел? – запита той, докато вървеше към мен.
Сложих ръце на кръста си.
– Ами… бях тръгнала да те търся.
– Защо?
Бри разтърси ядосано глава и отпраши, като ни остави насаме. Проследих я с поглед, преди отново да се
обърна към него:
– Какво ѝ става?
– Защо ме търсеше? – повтори той. – Помисли си, че съм завел Бри на скалите, нали?
Издишах, а кръвното ми се върна в нормални граници:
– Да.
– Казах ти, че няма да се натискам с никого, освен с теб.
– Всъщност не си казвал нищо подобно. Доколкото си спомням, ми каза на мен да не се натискам с Джеймс.
Нищо не си ми обещавал.
– Мислех, че се подразбира. – Той присви очи. – Нямаш ми доверие.
– Защо да ти имам? Не си ми гадже.
– Не, но съм ти приятел и никога не бих те наранил. – Той погледна към океана. – Бри искаше да знае защо
я избягвам. Не ѝ бях казвал официално, че повече няма да излизаме. Сега директно ѝ обясних, че не мога
повече да съм с нея.
– О! – преглътнах. – Ами… сега разбирам защо изглеждаше толкова недоволна.
Той прокара пръсти през косата си.
– Разстрои се повече, отколкото очаквах. Може би е изпитвала някакви чувства, за които не знаех. Както и
да е. Приключихме. – Той протегна ръка и я сложи на бузата ми. – Не исках да те притеснявам. Но ми е
приятно, че ревнуваш.
– Вече не тичаме сутрин, Ашли е с мен непрекъснато. Имам чувството, че тази седмица изобщо не сме се
виждали. А сега тръгна нанякъде с Бри. Още не мога да дойда на себе си.
– Винаги можеш да дойдеш при мен. Не се крия от теб. Исках да ти дам възможност да се видиш на
спокойствие с приятелката си. – Той се наведе напред. – Истината е, че и ти адски ми липсваше.
Кожата ми настръхна. Исках да ме целуне.
Той погледна над рамото ми:
– Къде е тя в момента?
– Казах ѝ, че ще се върна. Оставих я при компанията.
– Пиши ѝ да я питаш дали може да се забавиш половин час.
Кимнах и пратих съобщение на Ашли, че съм добре и ще отсъствам за кратко. Тя ми изпрати намигващ
емотикон, което ми подсказа, че се е сетила с кого съм. Питах я дали се оправя без мен, а тя отговори, че
Джеймс ще се погрижи за нея. Зачудих се дали го харесва и дали между тях би се получило нещо, след като аз
го отрязах.
Арчи ме хвана за ръка и ме поведе по плажа към скалите. Вмъкна ме в едно идеално скривалище и нежно
прокара пръсти по ръката ми.
– Много ми хареса колко откровено беше описала желанието си в онази бележка.
– Ти определено го изпълни.
– Повярвай ми, ти си тази, която блесна. Това беше най-страхотната свирка, която съм получавал в живота
си. Дали защото знаех, че ти е за първи път, или защото си толкова добра в това, но не мога да спра да мисля
за онзи случай. – Той присви очи. – Сигурна ли си, че не си го правила досега? – Той поклати глава, преди да
успея да отговоря. – Забрави. Не искам да знам.
Засмях се:
– Определено ми беше за първи път.
Той се отдръпна за малко и аз отпуснах глава на гърдите му.
– Ако имах великденско яйце в себе си – каквото нямам – какво щеше да напишеш сега в него?
Погледнах го:
– Искам да се отърквам в тебе, докато ме целуваш.
– Това ли е всичко? Или нещо премълчаваш?
– Може би нещичко – признах аз. – Но си ми казвал, че някои услуги не се предлагат.
– Дори да се предлагаха тези услуги, не бих правил секс с теб тук – засмя се той. – Искаш ли да ти кажа аз
какво бих искал?
– Моля те – усмихнах се аз.
– Искам да ми седнеш на лицето и да те ближа, докато изкрещиш. Да те задоволя орално така, както ти го
направи с мен. – Той изстена. – Но и това не можем да направим тук.
– Мислех, че тези скривалища са за това.
– Да, но искам да си напълно гола. Твърде е рисковано. Разни хора непрекъснато се промъкват тук. Ще
трябва да почакаме да останем сами вкъщи. – Той издиша. – Кога си заминава приятелката ти?
– След два дни.
– Добре… ще измислим нещо. А сега ела тук. – Арчи ме повдигна така, че да го възседна.
Усетих през шортите си топлината на набъбналия му член, който пулсираше под мен. Завъртях бедра, за да
се притисна към него и да отъркам клитора си в издутината под дънките му. Харесваше ми колко е топъл
между краката ми, сякаш се бе разгорещявал по време на целия ни разговор.
Езикът му нахлу в устата ми и аз изпуснах най-дългата въздишка. Чувствах се, сякаш не се бяхме целували
от векове. Жадна за нещо повече, започнах да движа ханша си все по-бързо, за да доловя всеки сантиметър от
него. Арчи обви с ръце задника ми, за да насочва движенията ми. Неговите тласъци също се ускориха и аз
усетих, че ще свърша всеки момент. Това бе най-наситеното ми изживяване до този момент. Беше страхотно,
когато му духах, защото знаех, че му доставям наслада. Но това? Този натиск върху клитора ми и усещането,
че е почти в мен? Това бе най-сладкото мъчение досега.
Забавих движенията си, като се притисках все по-силно в него и се подготвях да свърша. Очите му
проблеснаха в тъмнината и започна да диша на пресекулки.
– Свърши върху члена ми – изхриптя той. – Виждам, че си готова.
Тези думи бяха достатъчни. Мускулите между краката ми се свиха, пред очите ми се спусна пелена и аз
извих глава назад. Това беше най-разтърсващия оргазъм, който бях получавала някога.
Очаквах, че и той ще свърши, но това не се случи. Вместо това дишаше тежко и изглеждаше объркан.
– Защо не свърши? – запитах.
– Не исках да те залея със сперма.
– Това е смешно. Панталоните ти са прогизнали от мен в момента.
– Просто не исках да рискувам.
– Нека да ти духам – казах аз.
Очите му светеха, изпълнени с желание.
– Сигурна ли си?
– Да.
– Мамка му – издиша той. – Твърде слаб съм, за да откажа.
Той свали ципа си и аз извадих красивия му, твърд член. Големият му кръгъл край беше влажен. Устата ми
се наля със слюнка и го плъзнах към гърлото си. И веднага се отдръпнах, за да го подразня.
– По дяволите – изстена той, – правиш най-добрите свирки.
Движех глава нагоре-надолу и се наслаждавах на изживяването. Първия път малко се притеснявах. А и
водата от душа измиваше донякъде вкуса му и правеше всичко хлъзгаво. Сега можех да вкуся всичко, да усетя
търкането на копринената му кожа по езика ми. Тази свирка ми хареса повече от предишната. Хареса ми как
сграбчи косата ми, за да направлява движенията ми. Първия път, изглежда, бе решил да ме остави да намеря
собствения си ритъм. Но сега? Сега ми показваше как точно иска да се случи.
– Ще свърша – каза той накъсано. – Вътре или вън?
– Вътре – измърморих аз колкото мога по-ясно.
Той изстена високо и устата ми се изпълни с топла течност. Не забавих движенията си. Напротив.
Поглъщах все по-бързо и по-дълбоко при всяка струя от солената му сперма.
Исках още. Толкова повече. Клиторът ми пулсираше, готов отново да се потърка в него. Чувствах се като
пощръклял за секс демон. Това, че той бе решил да не прибързваме, може би беше за добро, защото, ако бе
поискал да отнеме девствеността ми в този момент, щях да му се отдам на мига. Толкова бях възбудена. В
същото време осъзнавах, че той не е готов да поеме подобна отговорност. Донякъде разбирах, че това е така,
защото наистина държи на мен. Напоследък се чувствах доста объркана, но поне в това бях напълно сигурна.
Той си оправи дрехите:
– Беше страхотно, Ноел. Благодаря ти.
– Аз ти благодаря – ухилих се аз.
– Май ти харесва да го правиш.
– Така е.
Той се усмихна:
– Мога да остана тук с теб цяла нощ, но не бива да оставяш приятелката си сама.
– Аха – въздъхнах аз. – Трябва да се връщаме.
Тръгнах да ставам, но той ме дръпна обратно за една последна смайваща целувка.
Свършено е с мен.
Влюбвах се.
Знаех си. Но не се съпротивлявах.
Това беше положението. Бях готова да понеса болката, само и само за да бъда с него.
Върнахме се при компанията на Арчи. Бри никаква я нямаше. Точно както исках.
Ашли ми се усмихна многозначително:
– Наред ли е всичко?
– Страхотно е.
Косата на Арчи беше разчорлена. Не можех да си представя аз как изглеждам.
– Досетих се по това колко дълго ви нямаше – намигна ми тя.
Лицето ми сигурно издаваше всичко.
– Извинявай, че те зарязах. Сърдиш ли се?
Тя ме дръпна встрани от останалите и понижи глас:
– Разбира се, че не ти се сърдя. Обсипваш ме с внимание, откакто съм тук. Знаех, че умираш да се натискаш
с него. Нямам нищо против от време на време да ме оставяш за малко. – Тя погледна към Джеймс, който
бъбреше с двама приятели. – Харесва ми да съм в компанията на Джеймс. Покани ме да излезем заедно утре
сутринта. Имаш ли нещо против? Знам, че вие двамата…
– Между нас няма нищо, Аш. Казах ти. Само се целунахме веднъж. Беше приятно, но през цялото време си
мислех за Арчи. Така че нямам нищо против да излизате с Джеймс. Или да правите нещо повече. Трябва да се
забавляваш, докато си тук.
– Супер. Благодаря ти – усмихна се тя.
Отвърнах на усмивката ѝ. Може би това, че го запознах с Ашли, беше някакъв вид компенсация заради
празните надежди, които му бях дала, докато фантазирах за Арчи Ремингтън.
Чакай малко! Ашли щеше да излезе с Джеймс на сутринта. Това значеше, че мога да прекарам време с Арчи,
макар че нямаше да сме сами в къщата.
Ашли и Джеймс си казаха „довиждане“ и двете се приготвихме да поемем към вкъщи.
– Аш и аз си тръгваме – казах на Арчи.
– Ще ви изпратя.
– Няма нужда…
– Не. Изчаквах ви, за да ви изпратя. Аз също ще се прибирам.
В стомаха ми запърхаха пеперуди, но веднага си казах, че не бива да позволявам на милите жестове на Арчи
да ми замайват главата. Защото рано или късно той щеше да ми разбие сърцето.
Глава 14
Ноел
Настояще
Н
астъпи последната ни вечер в лятната вила, преди двамата с Арчи да поемем към домовете си на
следващата сутрин. Това бе не просто последната нощ, която щяхме да прекараме тук този уикенд. По
всичко личеше, че бе последната нощ, която щяхме да прекараме тук изобщо. Къщата щеше да се
продаде съвсем скоро. Налегна ме тъга.
Времето беше разкошно, затова излязохме да вечеряме в задния двор. Не можехме да се насладим на мига,
защото новината, която Арчи ми бе съобщил по-рано през деня, продължаваше да тегне над нас. Той самият
все още се чувстваше изтощен от преживяната паникатака. А аз определено не бях преодоляла шока от
разкритието, че ще става баща.
Нямах представа, че през цялото това време Арчи бе живял със съзнанието, че вероятно няма да може да
има деца. В този смисъл новината беше добра. Полагах усилия да се зарадвам за него, но подозирах, че
самият той не бе напълно щастлив. Независимо от сложните ни отношения в миналото, за мен той си
оставаше най-вече приятел. Така че, колкото и да се нуждаех от утеха в момента, на първо място трябваше да
се заема да утеша него.
– Всичко ще е наред, Арчи – му казах.
– Обещай ми, че никога няма да те загубя, Ноел.
Сърцето ми за малко да се пръсне. Това беше напълно разбираема молба от някого, който със сигурност ме
обичаше като приятел и нямаше представа колко съсипана се чувствах. Не исках да загърбя близостта ни от
последните седем години, но знаех, че вече нищо нямаше да е същото. Въпреки всичко реагирах, сякаш
страховете му са неоснователни.
– Откъде пък ти хрумна това?
– Животът ми ще се промени из основи. Не бива да мислиш, че в него вече няма да има място за теб.
Всъщност точно това си мислех – че животът му ще поеме по нови пътища, а аз ще остана в миналото.
Досега бях свикнала да го търся всеки път, когато се нуждаех от него. Нямаше как да продължа да го правя
след появата на съпруга и дете. Сякаш Марая нямаше да възрази, ако мъжът ѝ получаваше непрекъснато
имейли от мен или ако наминавах да ги посетя, когато ми хрумне.
Не ми излизаше от ума колко близо бях до това да разкрия пред Арчи истинските си чувства. Бях решила да
му призная тази вечер – последната ни вечер в лятната вила. Новината за бебето, разбира се, обърка
плановете ми. Какво щеше да стане, ако си бях разголила сърцето, преди той да успее да ми каже, че чака
дете? Щях да прецакам всичко. Така поне само аз бях прецакана и трябваше да заровя любовта си завинаги.
Слава богу, той не подозираше с какво се беше разминал на косъм.
– Много неща ще се променят – казах най-после, изтръпнала от болка. – Вече не притежаваме тази къща. А
ти в близко бъдеще ще си много зает и недоспал – засмях се аз. – Но винаги ще съм насреща, ако се нуждаеш
от мен, независимо къде съм и какво правя.
– Като се заговорихме за това… Смяташ ли винаги да пътуваш толкова много? – запита той.
Оставих чинията си на моравата и свих рамене:
– Да, поне докато не се появи причина да спра. Ако някога реша да имам семейство, ще потърся друга
позиция в телевизията. Но дотогава не виждам основания да мирясам.
Арчи поклати глава:
– Странно е как си разменихме ролите, нали? Навремето аз повтарях, че никога няма да свия семейно
гнездо. А виж ни сега.
– Аха – промърморих аз. Виж ни сега.
Можех да му призная колко завиждам на Марая и колко силно жадувам да срещна точния човек, с когото да
се обвържа. Но животът невинаги ни поднася това, което желаем. Така, както бе предложил на Арчи нещо, за
което той не се чувстваше готов.
– Леле, откога не сме ви виждали!
Какво? Обърнах се и видях как към нас се приближават двама тийнейджъри. Отне ми секунда, за да се
усетя, че това бяха порасналите Холи и Хенри – близнаците, с които бяхме гледали филм на „Дисни“.
Изправих се и прегърнах старите ни съседи.
– Божичко, вие ли сте това? Едва ви познах! Не мога да повярвам, че ни помните.
– Доун, брокерката, е приятелка на мама – поясни Холи. – Тя ни каза, че сте тук, и ни попита дали ви
помним. Така се сетихме.
Арчи се изправи и се ръкува с Хенри:
– Не съм си и представял, че ще пораснеш толкова. Можеш да ме ступаш, ако решиш.
– Тоя път не сте си организирали кино на поляната? – усмихна се Холи.
Седнахме да си побъбрим. Разказаха ни, че през годините в къщата са се вихрили доста лудешки купони.
Явно старата ни вила се беше превърнала в терен за забавления на колежани и други младежи.
– Какви са плановете ви за тази вечер? – запитах аз.
– Тръгнали сме към плажа да се видим с приятели.
Двамата с Арчи разменихме многозначителни усмивки.
– Значи тук все така няма какво друго да се прави, а? – Сърцето ми се сви от носталгия.
– Защо не дойдете и вие? – кимна Холи.
Поклатих отрицателно глава:
– Вече не сме на подходящата възраст за това.
Арчи ме погледна и в очите му проблесна искрица:
– Не знам. Може да е забавно. Какво ще кажеш да идем в името на добрите стари времена?
Звучеше шантаво, но може би точно от това се нуждаех в края на този напрегнат ден. Свих рамене.
– Защо пък не?
Тръгнахме към плажа с Холи и Хенри и се присъединихме към тълпата тийнейджъри и колежани, които се
бяха струпали на същото място, на което се събирахме и ние преди години. Все още никой от нас не бе
прехвърлил трийсет, но двамата с Арчи се почувствахме като старци в сравнение с останалите. За разлика от
хлапетата, които криеха алкохолните си напитки в термоси, ние законно си купихме бира от кръчмата и
отидохме да седнем на пясъка.
Взрях се в профила му, докато той гледаше към океана, и за пореден път се уверих, че на двайсет и осем
Арчи е станал още по-смайващо красив, отколкото преди седем години. Ядосах се, че тялото ми
продължаваше да реагира на близостта му. Той отпи от бирата си и се озърна наоколо.
– Не мисля, че досега си давах сметка колко много се нуждая да се върна тук и да си припомня безгрижието,
на което се радвах, преди всичко да се промени. – Той поклати глава. – Не можем да се върнем към онова
време, но е толкова приятно да се потопиш в спомена, нали разбираш?
– Аха – прошепнах. Само дето аз не се потапях. Аз се давех. Давех се в носталгията по онова отминало лято.
Давех се от болка заради начина, по който приключи. Задушавах се.
Оказа се, че не е добра идея да смесиш алкохол с носталгия.
Тази вечер, когато се върнахме в къщата, двамата с Арчи нямахме идея какво да правим. Не бяхме
достатъчно уморени, за да заспим. Той отвори бутилка вино и то, заедно с бирата, която бях пила на плажа,
бързо ме удари в главата. Вече не можех да контролирам думите си.
Арчи извади шоколадовата торта, която бе направил по-рано, и я сложи на плота. Двамата ѝ се
нахвърлихме с голи ръце. Омазахме се – вероятно цялото ми лице беше в шоколад. Значи така ще приключи
всичко? Е, можеше да е и по-лошо.
– Много се забавлявах тази вечер – каза той с пълна уста. – А ти?
– Страхотно беше. Напомни ми за старите дни. – Облизах шоколада от ъгълчето на устата си.
Арчи насочи очи към устните ми:
– Някои неща отпреди седем години сякаш са се случили вчера, а други – преди цяла вечност, не мислиш
ли?
Усетих, че очите ми се насълзяват, и това ме стресна. Не исках да се разделям с Арчи, но трябваше да сложа
край на този уикенд, преди да изгубя напълно присъствие на духа.
– Мисля, че е време да си лягаме – му казах. – Утре и двамата излитаме рано сутринта.
Скочих от стола си и хукнах към умивалника да си измия ръцете. Не биваше да го поглеждам повече, за да
не забележи плувналите ми очи. От друга страна, той също беше малко пиян, така че не бях сигурна колко е
наблюдателен в момента. И тогава усетих, че се е приближил.
– За толкова неща съжалявам – каза той зад гърба ми.
Обърнах се към него и преглътнах.
– За какво съжаляваш?
Цялото му лице беше в шоколад, но по някакъв начин това го правеше още по-секси.
– За всичко – прошепна той – между нас. – Той замълча за миг. – За това, което правихме, и за това, което не
направихме. За начина, по който лятото свърши. За всичко.
– Защо повдигаш темата сега?
– Вероятно защото съм се напил. Не знам. – Той дръпна косата си. – Толкова си красива в момента. – Очите
му бяха замъглени. Прошепна: – Боли ме сърцето само като те погледна.
Сълзите ми всеки момент щяха да рукнат. Не биваше да го допускам.
– Не ми ги разправяй тия – троснах се аз.
– Никога не говорим за това, Ноел. Говорим за всичко друго, но не и за огромния скелет в гардероба – за
всичко, което се случи между нас онова лято, и за това, което за малко щеше да се случи преди…
– Стига – преглътнах аз. – Казваш всичко това само защото си пиян. Не е това начинът да се обсъжда
каквото и да било.
– Може би. – Арчи се облегна на кухненския остров и хвана главата си с две ръце. Мълча дълго. – Двамата с
Шейн ходихте толкова дълго… Мислех, че ще се омъжиш за него. Мислех, че си щастлива. Не вярвах, че
някога ще скъсате. – Заби поглед в пода. – А аз чаках и чаках…
Чакал е? Чакал е да се разделя с Шейн?
– Извинявай… – Той тръсна глава. – Права си. Трябва да млъкна.
Нищо добро нямаше да произтече от това двама души със сложно минало и заровени тайни да се опитат да
си изяснят отношенията на пияна глава. В този момент можех да си излея сърцето и да му призная чувствата
си. Можех да объркам допълнително вече объркания му живот и да го превърна в сапунена опера. Но го
обичах твърде много, за да му го причиня. Обичах го. Затова се взех в ръце.
– Лека нощ, Арчи. Гледай да се наспиш.
Оставих го да стои прав в кухнята до шоколадовата торта, която изглеждаше сякаш наръфана от диви
животни.
Качих се в стаята си и плаках, докато заспах.
На следващата сутрин закусихме заедно и зачакахме такситата си. Щяхме да излетим от различни летища
– той от Портланд, а аз от по-малко близко летище, което обслужваше връзката с Ню Йорк. Застанали на
шосето, хвърлихме последен поглед към красивата къща. Арчи най-после разчупи леда:
– Прощавай, ако снощи съм ти наговорил разни глупости. Пих твърде много. Тази сутрин всичко ми е в
мъгла. Помня само, че се разчувствах от носталгия. Съжалявам, задето се увлякох.
Стомахът ми се сви.
– Нищо лошо не си направил.
Очите му се задържаха върху моите.
– Ще дойдеш, нали?
– Къде?
– На сватбата. Нали ще дойдеш?
А, да. Въпросът му ми прониза сърцето. Поех дълбоко въздух.
– Разбира се. Не бих я пропуснала.
– Това ще означава много за мен.
Ти означаваш всичко за мен, Арчи. Наистина. Знам, че ще бъдеш страхотен баща. И аз няма да застана
между теб и твоето дете.
Една кола спря до нас и получих съобщение. Заля ме отчаяние:
– Това е моето такси.
Не исках да се разделям с него. Исках да останем в къщата завинаги, напълно безгрижни, да ходим всяка
вечер на плажа и после да го чукам до скъсване. В този съвършен свят нямаше да ги има нито Марая, нито
нейното бебе. Само Арчи, аз и островът. Исках да се пренесем в онзи съдбовен ден, преди всичко да се
промени.
Тръснах глава, за да прогоня лудешките си мисли. Бях напът напълно да загубя контрол. Вдигнах ръка:
– Ами… чао.
Очите му бяха зачервени и леко хлътнали и донякъде загрозяваха красивото му лице. Не помнех кога за
последен път бе изглеждал толкова тъжен.
– Чакай. За малко да забравя… – Той се наведе да вземе нещо от чантата си. – Снощи те нарисувах.
Погледнах шаржа и сърцето ми се изпълни с горчиво-сладка радост. Косата ми беше разрошена, а лицето –
омазано. Надписът гласеше: Пиян шоколад. АР.
– Майко мила. Така ли изглеждах?
– Аха – разсмя се той.
– Не знаех, че продължаваш да рисуваш.
– Не и в нормални обстоятелства. – Той тъжно се усмихна. – Така де, това е моментна снимка от
тържественото закриване на нашия уикенд. Исках да го запомня. – Протегна ръка да си вземе рисунката
обратно. – Тази ще си я запазя, става ли?
Прибра листа и ме придърпа към себе си. Сърцето ми препускаше до гърдите му и знаех, че вероятно и той
усеща ударите му. Всеки момент щях да разбия на пух и прах прикритието си.
– Лек път – прошепна той в ухото ми и цялото ми тяло потрепери.
– И на теб.
Той вдигна ръката ми и нежно я целуна по кокалчетата. Това беше най-съкровеният жест, направен в най-
неподходящия момент.
Насилих се да се отдръпна и се пъхнах в колата.
Макар да изглеждаше зле, Арчи продължаваше да е болезнено красив, докато ме изпращаше с поглед,
застанал на бордюра с ръце в джобовете. Колата потегли. Изпратих му въздушна целувка и му помахах. Знаех,
че ще го видя скоро на сватбата, но това беше нашето окончателно сбогуване. Разумът ми го нашепваше.
Само че сърцето ми все още отказваше да го приеме.
Глава 15
Арчи
Минало
Б
еше минала седмица и половина, откакто приятелката на Ноел Ашли се прибра в Ню Йорк. Родителите
ни напоследък не се отдалечаваха задълго от къщата и бях на косъм да наема стая в хотел, само и само
да остана насаме с нея. Ваканцията свършваше след две седмици, а аз бях обсебен от фантазиите си за
орална любов с Ноел. Откога тази наша уговорка се превърна в център на моите желания?
Тази нощ се събудих от усещането, че някой се вмъква в леглото ми. За секунда се паникьосах, докато не
осъзнах, че е Ноел.
– Какво правиш? – попитах аз сънено.
– Ще пазя тишина – прошепна тя. – Реших да рискувам.
– Радвам се. – Надигнах се безшумно. – Чакай. Ще заключа вратата.
Хубавото на общата ни баня беше, че можехме да я използваме като авариен изход, в случай че на някого
от нас му се наложеше бързо да изчезне. Защо не се бях сетил по-рано за това?
Върнах се в леглото и се надвесих над нея, подпрян на колене и лакти.
– Има ли някаква специална причина да дойдеш?
Тя прехапа долната си устна:
– Започнах да откачам.
– И аз – въздъхнах. – Наникъде не мърдат.
– Не можех да чакам повече – каза тя.
– И какво по-точно очакваш от мен? – запитах аз и повдигнах едната си вежда.
– Да направим това, за което ми каза, че си мечтаеш, на плажа.
Треперейки от желание да я вкуся, смъкнах бикините ѝ и без да се помайвам, се плъзнах надолу, докато
лицето ми се озова между краката ѝ. Облизах устни.
– Разтвори си краката.
Тя го направи и аз спрях за момент, за да се насладя на красивата гледка, едва видима в тъмнината.
Мислено благодарих за лунната светлина, която се процеждаше през прозореца. Устата ми се изпълни със
слюнка в предчувствие за предстоящото и усетих как кожата по краката ѝ настръхна.
– Студено ли ти е?
– Не, възбудена съм.
Езикът ми изтръпна от желание да я вкуси, но преди това исках да е напълно гола.
– Свали си горнището – заповядах аз.
Гледах я как изхлузва тениската си през глава. Не бях сигурен откъде да започна, затова директно наведох
лице към красивото ѝ хълмче и притиснах устни към отверстието ѝ. Членът ми беше готов да избухне. Тя
вече се беше овлажнила.
– Господи, Ноел – изрекох, без да отделям устни от кожата ѝ, – толкова си готова.
С вплетени в косата ми пръсти тя се извиваше под мен. Започнах да масажирам клитора ѝ с език. После се
отдръпнах и го разтрих с палец, преди внимателно да плъзна език в нея и да започна да го движа напред и
назад все по-уверено.
Краката ѝ трескаво потрепваха около мен. Трябваше да забавя ритъма, за да ѝ дам възможност да се
наслади изцяло на момента. Да дам на себе си възможност да се насладя изцяло на момента. Оттеглих се и
подразних възбудения ѝ клитор, но после отново наведох глава и започнах още по-жадно да смуча и да
ближа. Няколко секунди я поглъщах лакомо, но чувствах, че искам повече, затова спрях и прошепнах:
– Дай да разменим местата си. Искам да ме яхнеш през лицето.
Очите ѝ се разшириха. Усмихна се и се измъкна изпод мен. Легнах по гръб и тя се разположи директно над
устата ми. Обхванах дупето ѝ с ръце, придърпах я и със стенание отново се впих в набъбналия ѝ клитор. По
тежкото ѝ дишане разбрах, че в тази позиция още по-добре съм уцелил най-чувствителната ѝ точка.
Краката ѝ се разтрепериха и долових, че е пред свършване. Притиснах уста още по-силно и прошепнах:
– Свърши върху мен.
Усетих някакви пръски по лицето си и едва не се засмях на глас. Миг по-късно почувствах избухването ѝ.
Протегнах ръка и закрих устата ѝ, за да приглуша стенанията ѝ, докато свършваше. Постепенно тялото ѝ се
успокои и тя се плъзна по леглото и се отпусна до мен.
Самият аз бях на ръба. Прибрах кичур от косата ѝ зад ухото.
– Сега се връщам. – Измъкнах се и отидох в банята.
Не можех да разчитам на волята си в момента и не исках да го развявам около нея, затова бързо си теглих
една, за да се успокоя. Гледах се в огледалото, докато го правех, и допълнително се възбуждах от спомена за
възбудата, изписана на лицето ѝ.
– За да свършиш сам ли отиде? – запита тя, когато се върнах.
– Аха.
– Защо? Можех да ти помогна.
– Знам, но тази вечер си нямам доверие – казах аз. – Между другото, можеш да добавиш още един талант
към репертоара си за следващото ти участие в Мис Образована Америка.
– Какво?
– Вагинално пръскане.
Тя покри уста с ръка.
– Мили боже? Това ли направих?
– Напълно съм сигурен, че това беше, което усетих. Беше страхотно.
– Не съм сигурна, че може да се нарече талант…
– По моите правила може. – Обвих я с ръка и я придърпах, за да я целуна.
– Трябва ли да се връщам в стаята си? – запита тя.
– Не и ако обещаеш да не вдигаш шум.
Известно време лежахме мълчаливо. Ноел плъзгаше пръсти по гърдите ми.
– Ако можеше сам да решаваш, каква професия би избрал, Арчи?
Прехапах устни.
– Вероятно бих станал шеф-готвач…
– Сериозно? Мислех, че ще кажеш художник.
– Това е на второ място. Обичам да готвя повече от всичко.
– Никога не си го споменавал.
– Готвенето ме успокоява. Харесва ми да създавам неща, които доставят удоволствие на хората.
– Много те бива да доставяш удоволствие.
– Благодаря – въздъхнах аз. – Впрочем никога не готвя в присъствието на баща ми, защото се дразни и ме
хока. Но ела да видиш как се развихрям, когато остана сам в кухнята.
Ноел ме потупа по гърдите.
– Трябва да ми сготвиш нещо, преди да си тръгнем.
– Ако останалите се изнесат за достатъчно дълго, ще го направя. – Нежно я стиснах по дупето. – А ти? За
каква работа мечтаеш?
Тя сви рамене.
– Искам да пътувам и да разказвам истории.
– Е, значи си поела по правилния път. Нямам съмнение, че ще го постигнеш.
– Надявам се. Нямам търпение да видя къде ще ме отведе животът – каза тя.
– Ти си изпълнена с оптимизъм. Само ако можеше да се отъркам в част от него. – Достатъчно бе да спомена
за отъркване, и съзнанието ми отново се изпълни с нечестиви мисли. Още повече че все още усещах вкуса ѝ
по устните ми.
Тя прокара пръсти през косата ми.
– Толкова много в живота зависи от това как го възприемаш, Арчи. Ако се боиш от нещо, негативната
енергия ще се отрази върху преживяването ти. Ако се стараеш да извлечеш най-доброто от дадена ситуация,
ако търсиш хубавите ѝ страни, ще бъдеш далеч по-щастлив.
– Донякъде точно така се разви това лято – казах аз. – В началото го очаквах с ужас, но после ти ми даде
основание да чакам с нетърпение всеки нов ден.
– Ооо… – Тя сложи ръка на бузата ми и се наведе да ме целуне. Прошепна върху устните ми: – Мисля, че е
мой ред да те накарам да свършиш пак.
Щеше да е страхотно, но звукът от движението на някого по коридора към банята бързо ни отказа.
Замръзнах на място и прошепнах:
– Колкото и да ми е неприятно, мисля, че трябва да се върнеш обратно в стаята си, преди да са ни заловили.
– Прав си. – Тя се намръщи. – Хич не ми се иска.
– На мен също. Може би утре ще останем насаме и ще мога да ти сготвя. Чух баща ми да споменава нещо за
разходка с лодка. Ако майка ми тръгне с тях, ще останем сами.
Очите ѝ светнаха:
– Ох, дано!
Придърпах я за една последна целувка и усетих непознато чувство да се надига в гърдите ми. Въпреки
всичките ми усилия да го отрека, започвах да изпитвам към Ноел чувства, които не бях готов да призная.
На следващия ден желанието ни се сбъдна. Родителите ни наеха лодка за целия ден и тръгнаха рано
сутринта, като ни оставиха сами. Това вероятно беше последният ни шанс, затова се обадих в кантората и
казах, че не съм добре и няма да ходя на работа.
Взех един от велосипедите в гаража и отидох до пазара, за да купя продукти и да сготвя обяд за двама ни.
Облегната на плота, Ноел ме наблюдаваше как кълцам чесън, и аз се наслаждавах на едни от най-приятните
мигове през цялото лято.
По-рано сутринта я бях попитал какво ѝ се яде, и тя каза „паста а ла водка“. Изненадах се и тя призна, че
няма никаква идея защо е отговорила така. Никога преди не беше опитвала тази рецепта. Разсмях се и се заех
да проуча как се прави. Обещах ѝ, че след като приключа, моята паста ще се превърне в любимото ѝ ястие.
Проследих внимателно онлайн инструкциите и успях да се справя.
Ароматът на чесън и доматен сос изпълваше въздуха. Разпределих пастата по чиниите и излях отгоре
гъстия доматен сос.
– Изглежда и мирише уникално добре. – Тя плесна с ръце. – Нямам търпение да ѝ се нахвърля.
Аз нямах търпение да се нахвърля на нея.
Взехме си чиниите и излязохме да обядваме на слънце. Възползвахме се от това, че родителите ги няма, и
си наляхме и вино.
– По кое време казаха, че ще се върнат? – запита Ноел.
– Баща ми спомена, че няма да е преди мръкване. – Отпих от кабернето си. – Ако питаш мен, не е достатъчно
дълго.
След като хапнахме, пуснах на телефона си Джими Бъфет. Стори ми се, че музиката му е особено подходяща
за момента. Докато свиреше „Маргаритавил“, Ноел направи изявление:
– Искам да правя секс с теб.
Едва не изплюх виното си. До края на живота си всеки път, когато чуех песента, щях да си спомням този
момент.
– Може да си мислиш, че го казвам просто ей така, но се чувствам готова, Арчи.
Звучеше уверено. Ноел наистина изглеждаше готова. Но не знаех дали аз съм. Физически бях готов,
разбира се. Но не и в друго отношение.
– Има един проблем, Ноел…
– Какъв?
– Не си само ти. Аз също го искам. Може би прекалено много. Затова си мисля, че може би трябва да се
въздържим. Само ще усложним нещата.
Лицето ѝ помръкна от разочарование:
– Защо ме мислиш за толкова крехка? Нищо няма да ми стане. Аз искам ти да го искаш. През цялото време
се стремях към това.
Протегнах се да я хвана за ръка:
– Желая те от самото начало. Не това ме спираше. Искам те ужасно много. Просто… не искам да те нараня.
Този страх ме разколебаваше досега.
Тя кимна.
– Ще те разбера, ако предпочетеш да не го правим. Не искам да си мислиш, че единственото, което очаквам
от теб, е секс. Не е. Наслаждавах се на всеки миг, който прекарахме заедно през изминалото лято, и никога
няма да го забравя.
– Аз също – казах аз.
Денят беше съвършен. Ако имаше подходящ момент да стигнем до края, той бе сега. Усетих, че волята ми
бързо отслабва.
– Хайде да се качим горе и да видим как ще се развият нещата – казах аз най-после, знаейки много добре
как ще се развият.
Изключих Джими Бъфет, оставихме всичко разхвърляно по поляната и влязохме в къщата. Не му беше
времето да разтребваме шибаните чинии. Ноел ме хвана за ръката и тръгна след мен по стълбите.
Затворихме се в нейната стая и започнахме бавно да се разсъбличаме един друг.
Легнахме заедно чисто голи и просто се целунахме. Бавно. Това беше най-чувствената целувка в живота ми.
Исках да удължа мига, но с всяка изминала секунда ставаше все по-ясно, че този път няма да успеем да спрем
навреме.
Започнахме да се целуваме все по-страстно и аз плъзнах втвърдения си член по корема ѝ. Харесвах
усещането на голата ѝ кожа, притисната до моята.
– Исусе! Нуждая се да проникна в теб. – Погледнах я в очите. – Наистина ли го искаш?
– Да – прошепна тя.
Зарових лице в шията ѝ и тихо казах:
– Добре.
Без да прекъсвам целувката ни, се протегнах към джинсите си, където сутринта предвидливо бях пъхнал
един презерватив за всеки случай. Канех се да скъсам опаковката, когато телефонът ми иззвъня. Не му
обърнах внимание и си сложих гумата, а Ноел внимателно наблюдаваше всяко мое движение. Хвърлихме се
на леглото. Легнах върху нея, докато красивите ѝ зелени очи се изпълваха с почуда. Това най-после наистина
се случваше.
Телефонът спря да звъни само за да звънне отново веднага.
– Кой, по дяволите, е това? – измърморих аз и погледнах към екрана.
Майка ми.
Обзе ме странно предчувствие. Защо се обаждаше два пъти един след друг? Вдигнах.
– Мамо? Какво става?
Говореше объркано. Чувах откъслечни думи.
Болница.
Баща ти.
Инфаркт.
Стаята се завъртя около мен.
Не можахме да го спасим.
Умря.
Умря.
Умря.
Умря.
Погледнах към притесненото лице на Ноел.
Баща ми е мъртъв.
Когато затворих телефона, сякаш се бях пренесъл на съвсем друго място. Всяка следа от радостта, която
бях изпитал само преди секунди, се бе изпарила.
– Баща ми е получил инфаркт. – Зашеметен и объркан, се насилих да произнеса думите: – Той… е починал.
Ноел скочи и покри уста с трепереща ръка.
И просто така лятото свърши.
Животът ми такъв, какъвто го познавах, приключи.
Глава 16
Ноел
Настояще
Х
отелът ми в Сонома, Калифорния, не беше близо до мястото, където щеше да се проведе сватбата.
Нарочно го бях избрала така. Не исках да общувам с останалите гости. Предпочетох да се настаня на
няколко километра разстояние, в околностите на една разкошна винарна. Беше идеалното
скривалище като за този октомврийски уикенд.
Вечерта преди сватбата на Арчи реших да давя мъката си сама в лобито, като решавам кръстословици на
телефона, подкрепена от няколко чаши вино. Такъв поне бе първоначалният ми план. Вместо това
ненадейно завързах ново приятелство.
Казваше се Вероника. Беше отседнала в хотела, след като бе диагностицирана с рак на гърдата. Съпругът ѝ
бе предложил да поеме децата през уикенда, за да може тя да се съвземе от новината и да прецени какво
лечение ще предприеме. Нейният случай определено ме отрезви. Да, бях пристигнала, за да гледам как
любимият ми се жени за друга, но това беше нищо в сравнение с рака.
Когато разбра причината за присъствието ми, Вероника ме помоли да ѝ разкажа цялата си история, за да се
разсее от собствените си мисли. Припомних си всички минали събития пред тази безпристрастна непозната
и разговорът ни ми подейства като терапия.
Обрисувах подробно първото и единствено лято, което прекарах с Арчи, и стигнах до момента, когато
всичко внезапно приключи – смъртта на Арчър Ремингтън. Вероника се приведе напред:
– И какво стана след това?
– Беше сюрреалистично. Арчи и аз се метнахме на колата на нашите и пристигнахме в болницата, където
баща му лежеше мъртъв. – Поклатих глава. – Арчър беше толкова могъщ човек. Не можехме да повярваме, че
си е отишъл. – Отместих поглед. – Най-лошото бе, че знаех какво ще изпита Арчи.
– Вина?
Кимнах.
– Давах си сметка, че го очакват тежки времена. Той не се разбираше с баща си. Но дълбоко в себе си го
обичаше въпреки кавгите и раздорите. Толкова исках да му помогна. Предложих му да остана с него и майка
му за известно време в Калифорния, но той не искаше и да чуе. Беше категоричен, че не бива да пропускам
часове в колежа. Все пак заминах с родителите си за Калифорния за погребението. – Затворих очи. – Знаеш ли
кое беше най-тъжното? Онази реч, която бе написал за награждаването на баща си, се превърна в прощално
слово. Изправи се пред насъбралото се мнозинство и я изчете от листовете пред себе си, като само няколко
пъти вдигна очи. И всеки път гледаше мен – никого другиго. – По бузата ми се търкулна сълза.
– Уау – въздъхна тя. – И след това трябваше да си заминеш…
– Да. – Гърлото ми се сви от силните емоции. – Трябваше да се върна в колежа. Вече бях пропуснала първия
учебен ден заради погребението. Първите седмици в колежа ми бяха като в мъгла. Почти всеки миг от всеки
божи ден мислех за Арчи.
Вероника прокара пръсти по столчето на чашата си.
– А той върна ли се в колежа?
– Не. Прекъсна, за да се грижи за майка си. Тя настояваше да си изкара последната година, но той отказа. До
този момент се бе подготвял да следва право, а сега не знаеше какво ще прави с живота си оттук нататък. В
крайна сметка се прехвърли в учебно заведение близо до дома им и взе диплома оттам.
– Посети ли го отново след погребението?
– Да, през следващото лято.
– Случи ли се нещо между вас?
Бяхме стигнали до болното ми място. Отпих от виното си.
– Бяхме си разменили доста имейли, но без да засягаме въпроса за отношенията ни. По време на
посещението ми, година след смъртта на баща му, Арчи ми се извини за всичко, което се бе случило или не се
бе случило между нас. Стремеше се ясно да ми покаже, че можем да бъдем единствено приятели. Каза ми за
нищо на света да не го чакам.
– А ти… чакаше ли го?
Издишах.
– Да. Мисля, че да. Бях се вкопчила в надеждите си. Разби сърцето ми, когато ги зачеркна. Ако не бе настоял,
че трябва да продължа с живота си, щях да го чакам вечно.
– Сигурна ли си, че наистина не е искал да сте заедно, или просто моментът е бил неподходящ?
Погледнах към пламъците, които играеха в камината до бара.
– Много му се беше струпало на главата. Мисълта, че ми дължи нещо, притеснението, че ще поискам да
продължим това, което бяхме започнали, му тежаха. След като се изяснихме, си станахме по-близки откогато
и да било, защото се освободихме от допълнителните усложнения, свързани с една любовна връзка.
Вероника наклони глава. Пламъците се отразяваха в кестенявите ѝ очи.
– Така ли? Това звучи необичайно…
Кимнах:
– Странно е, нали? След това Арчи започна да ми пише още по-често, държеше ме в течение на всичко.
Минаваше през тежък период. Беше се нагърбил с отговорности, за които не бе подготвен. Радвах се, че бях
насреща и че споделя с мен. – Поех дълбоко въздух. – След онова лятно посещение, когато Арчи категорично
ми показа къде ми е мястото, срещнах Шейн – първото ми гадже, така да се каже. Останахме заедно в
продължение на няколко години, но неотдавна – в началото на тази година – скъсахме.
– Разбирам – кимна бавно Вероника. – А по това време Арчи вече е бил с жената, за която сега се жени.
– Именно.
– Как мислиш, дали Арчи щеше да си промени мнението за отношенията ви, ако не беше дългата ти връзка
с Шейн?
Сърцето ми се сви.
– Когато двамата се срещнахме за последно в къщата на остров Уайт през август, за да я подготвим за
продажба, останах с впечатлението, че някои от старите чувства все още не са изтлели. Една вечер се
напихме и той намекна, че ме е чакал да скъсам с Шейн. Това ме обърка. Накара ме да се запитам дали не ме е
отблъснал, за да ми направи добро, а не заради безразличие. – Погледнах отново към огъня и добавих: –
Както и да е, въпросът е приключен, така или иначе. Като имаме предвид причината, поради която се
намирам в Сонома.
– Кога е сватбата?
– Утре. На двайсет минути оттук.
– Уау – тя поклати глава и се засмя. – Свалям ти шапка, че си дошла.
– Трябваше. Заради него. Обещах му, че винаги ще съм насреща. – Вдигнах ръце. – И ето ме тук.
– Моля те, кажи ми, че си си приготвила рокля трепач за случая.
Успях да се разсмея.
– Съмняваш ли се?
– Какво смяташ да правиш… след този уикенд?
Въздъхнах.
– Надявам се, че най-после ще мога да го оставя зад гърба си и ще осъзная, че между нас всичко е
приключило. Почти жадувам да ги видя как минават под венчило, за да се уверя.
– Дано нямаш нищо против, че го казвам – отрони Вероника с въздишка, – но цялата ви история е като
сапунена опера на живо.
– Е, радвам се, че успях да те разсея за малко – засмях се аз.
– Успя. Не можеш да си представиш колко съм ти благодарна, задето сподели всичко това с мен. – Тя се
наведе напред. – Виж, малко съм уморена, затова ще се кача в стаята си. Но ако имаш време, преди да заминеш
за Ню Йорк, ще се радвам да закусим заедно. Тук съм до понеделник. Не мога да се прибера у дома, без да съм
чула подробности за сватбата.
Зарадвах се при мисълта, че ще я видя отново.
– Определено можем да направим един брънч в неделя преди обед. Ще бъде страхотно. Срещата с теб ми
беше като подарък от съдбата, Вероника. Разговорът ни ми помогна да си прочистя съзнанието.
– Удоволствието беше изцяло мое. – Тя ме потупа по ръката. – Гледай да опазиш сърцето си утре.
Скоро след като Вероника си тръгна, аз също се прибрах в стаята си, за да се отдам на самотно
самосъжаление. С изключение на милата непозната в бара, си нямах никого другиго, с когото така свободно
да споделя чувствата си. Щеше ми се да можех да поговоря с Арчи тази вечер. Но тъй като това беше напълно
неуместно, отворих някои от старите му имейли. Бях отбелязала като важни някои от тях през годините,
така че ги намерих лесно.
Ноел,
Изживявам някакъв кошмар, от който не мога да се събудя. Минаха три седмици, но ги усещам като три
години. Менталното състояние на майка ми не е добро. Имаме един тон документи и други боклуци, в
които да вникнем. Оказа се, че татко не е оставил толкова пари по сметките си, колкото си мислехме.
Както и да е, не искам да те товаря с тия глупости.
Искам да знаеш колко важно беше за мен, че пропусна началото на учебната година, само и само да
дойдеш в Калифорния. Надявам се, че те чака страхотна година – не позволявай на ужасните събития от
края на лятото да я помрачат. Също се надявам, че няма да имаш нищо против да ти пиша от време на
време. Имам чувството, че ти единствена разбираш през какво преминах. Трудно ми е да го споделя с
когото и да било другиго, защото ще трябва отново да го преживея. Дано не те потискам. Гадно ще е, ако
е така.
Стига толкова сме говорили за мен. Какво ново при теб? Разкажи ми за Бостънския.
XО
Арчи
Скролнах, за да видя отговора си.
Арчи,
В никакъв случай недей да се чувстваш задължен да ми спестяваш каквото и да било, моля те. Не мога да
съм физически до теб, но ще се радвам, ако разчиташ на мен като на отдушник.
И на мен всичко ми се струва сюрреалистично. Ако трябва да съм честна, още не мога да се съсредоточа
върху ученето. Много мисля за теб. Спомням си хубавите моменти от лятото. Сърцето ми остана на
остров Уайт. Всъщност не е вярно. Сърцето ми е с теб. Сигурна съм, че с времето ще ми стане по-лесно.
Бостънският засега изглежда окей. Кампусът съвсем не е голям. Все едно живея в града. Така че
обстановката е почти като у дома. Не съм разочарована. По душа съм градско момиче.
Пиши ми отново, Арчи. Всеки път, когато имаш нужда. Без значение дали е ден, или нощ. Окей?
XО
Ноел
Следващият запазен мейл бе изпратен около година след смъртта на баща му.
Здрасти, Ноел.
Да ти кажа, реших да не се връщам във „Форд“, за да изкарам последната година от колежа. Прехвърлям
се в щатско училище близо до нас в Ървин. Заниманията ми започват през пролетта. Ще пътувам дотам
и ще спя у дома. Така ще е най-добре. Не мога да изоставя мама. Паметта ѝ се влошава с всеки ден.
Нуждае се от мен, макар че никога няма да го признае. Това е положението. Знам, че ще съжалявам до
края на дните си, ако я зарежа сега.
Започнах да ходя на терапия. Отдавна трябваше да го направя. По ирония на съдбата никога нямаше да
се реша, докато татко беше жив, защото, ако научеше, щеше да ме обвини, че съм мекушав. И това ако не
е смешно… Сега ми се налага да ходя на психоаналитик заради него. Не само заради смъртта му, но и
заради шибаното усещане за облекчение и свобода, което ме изпълва понякога. Обичах го, но
отношенията ни бяха сложни. Не мисля, че бих могъл да призная това пред никого, освен пред теб.
Знам, че разбираш какво имам предвид и не ме съдиш.
А ти… Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? Случайно попаднах на снимките ти във Фейсбук от ония
дни. Няма нужда да ми се изповядваш, ако не искаш, но съм любопитен. Кой е този пич?
До скоро.
XО
Арчи
Прочетох отговора си.
Здрасти, Арчи.
Уау. Това да не се връщаш във „Форд“, е важно решение. Гордея се, че си го взел, въпреки че не ти е било
лесно. Ти си възможно най-добрият син. Майка ти ще е толкова щастлива, че си при нея, дори да се
опитва да те убеди, че може да се оправя и сама.
Радвам се, задето си започнал да ходиш на терапия. Винаги е от полза. И напълно разбирам какво имаш
предвид, като казваш, че отсъствието на баща ти ти носи усещане за свобода. Напълно е възможно да
обичаш някого и в същото време да се чувстваш облекчен, след като си отиде. Отношенията ти с баща ти
бяха сложни. Самият факт, че вече го няма, не изтрива от само себе си болката, която ти причини
приживе. Сигурна съм, че където и да е той сега, вече вижда нещата по различен начин. Вижда
допуснатите грешки. Вижда те такъв, какъвто в действителност си, а не такъв, какъвто той е искал да
бъдеш. Оценява това, че се грижиш за майка си. Гордее се с теб. Така, както и аз.
Добре… Предполагам, че трябва да отговоря на последната тема, която зачекваш. Казва се Шейн. Ходим
от около месец. Може да се каже, че ми е гадже. Отнася се много мило с мен и се разбираме добре. Щях
да ти разкажа за него. Но той реши да ме тагне на снимките си и така ме изпревари.
А ти? Знам, че не ти остава много време, но излизаш ли с някого?
XО
Ноел
Спомням си как добавих последните изречения, сякаш беше вчера – толкова кураж трябваше да събера, за
да задам въпрос, чийто отговор не исках да чуя. По това време бях щастлива с Шейн, но връзката ни беше
съвсем скорошна, а аз продължавах да съм лудо влюбена в Арчи. Написала бях този имейл с кървящо сърце.
Отне му цяла седмица, за да отговори. Измъчих се от чакане.
Ноел,
Благодаря ти за милите думи, които казваш за баща ми. Накара ме да се просълзя. Което е супершантаво,
като се вземе предвид, че до този момент не бях плакал нито веднъж. Мисълта, че той сега вижда
нещата по различен начин, ми донесе утеха и ми показа друг поглед към случилото се. Затова те обичам.
Караш ме да виждам всичко в нова светлина.
Хубаво. Окей. Гадже. Е… радвам се, че се отнася към теб добре. Но да не си прави илюзии. Ако само
веднъж стъпи накриво, ще зарежа всичко, независимо какво ми е на главата тук, ще намеря кой да се
грижи за мама, ще хвана следващия самолет за Бостън и ще му сритам задника. Честно. LOL. Той знае ли
за мен? За приятелството ни? (Надявам се да не е чувал за нищо „друго“.)
Странно е, че питаш дали се виждам с някого. Допреди няколко седмици не излизах с никого. Сега,
когато трябва да се грижа за мама, животът ми е доста различен. Вече не съм „господарят на кампуса“
във „Форд“. Но една вечер с приятеля ми от гимназията Маркъс отидохме до бара да пийнем по едно и се
запознах с едно момиче. Казва се Фалън. Готина е и излизахме няколко пъти. Още сме съвсем в
началото.
Пиши ми пак скоро, окей?
XО
Арчи
Този мейл казваше толкова много. Бях анализирала изречението „Затова те обичам“ до безкрай. Арчи
никога не бе използвал думата „обичам“ по мой адрес дотогава. Нито пък след това. Знаех, че е написал
думите, без да има предвид чувството любов. Може би ги бе подметнал разговорно – както например хората
използват фразата направо ще я обикнеш.
Помня терзанията си, когато научих, че излиза с друга. Накрая се задържа с нея повече от година. Въпреки
че по това време трябваше да съм щастлива с приятеля си, ревността ме удари като парен чук. Тя щеше да
поеме нещата оттам, докъдето ние бяхме стигнали.
Докъдето бяхме стигнали.
Така и си останах със странното усещане, че някой бе спрял на пауза онова лято с Арчи. Част от сърцето ми
завинаги бе останала впримчена в съдбовния момент преди телефонното обаждане за баща му. В известен
смисъл сърцето ми никога нямаше да напусне онази спалня на остров Уайт.
Следващият запазен мейл беше най-труден за препрочитане. Отговорът ми вероятно бе най-голямата
грешка, която някога бях допускала.
Ноел,
Днес взех решение. Ще постъпя в кулинарно училище. Винаги съм искал да се занимавам с това, така че
майната му. Чудо велико, ако се проваля – в крайна сметка животът ми отдавна не се развива по план.
Поне ще се позабавлявам. Това е положението. Ще те държа в течение.
Шейн още ли се държи прилично? Нали няма да се наложи скоро да взимам самолета? Което ми
напомня… Господи, колко ми липсваш. Дали ще имаш възможност да дойдеш да ни видиш? Няма драма,
ако не можеш. Просто питам. Много искам да те видя. За съжаление, не мога да оставя мама за дълго и
да отскоча на изток. Ще ми се да можех. Уверявам те, че е така.
Като стана дума за мама, тя не е добре. Паметта ѝ все повече ѝ изневерява. Поне получавам помощ.
Социалните работници са страхотни. Нямаше да се справя без тях. Нямаше да мога да се справя и без
твоята помощ като отдушник.
Друго… С Фалън скъсахме. Цялата работа се проточи по-дълго, отколкото трябваше. Тя искаше от мен
повече, отколкото можех да ѝ дам в момента. Общо взето, това е всичко.
Пиши скоро.
XО
Арчи
С трепереща ръка плъзнах курсора надолу към отговора ми. Все още изпитвах гняв към себе си, задето
онова лято бях толкова погълната от собствените си амбиции.
Арчи,
Жестоко! Кулинарно училище. Това е суперяко. Толкова се радвам, че си решил да поемеш този риск.
Винаги си искал да се занимаваш с това и нямам търпение да вкуся резултатите от обучението ти.
Гордея се с теб.
Съжалявам, че майка ти е зле. Никой не би могъл да стори повече от това, което ти правиш за нея,
надявам се, че го знаеш. Ще продължавам да се моля за нея.
Така… По въпроса за Фалън – уф. Двамата ходихте около година, нали? Не искам да се заяждам, но това
май е най-продължителната връзка, която си имал, а? Както и да е, съжалявам, че сте решили да сложите
край. Но ти си наясно от какво имаш нужда в момента и не е редно да губиш времето на другите, ако не
можеш да им дадеш това, от което те пък се нуждаят.
Ти също ми липсваш. Но току-що научих, че ми предлагат стаж в новините на Ей Би Си. Ще е на пълно
работно време и засега няма да имам възможност да отсъствам. Съжалявам. Може да успея да се
измъкна през есента или зимата? Ще намерим начин да се видим.
Ще те държа в течение.
XО
Ноел
Взирах се в мейла и се питах какво ли щеше да стане, ако тогава не бях с Шейн, ако се бях отказала от стажа
и вместо това бях заминала да прекарам част от лятото с Арчи. Нямаше как да разбера.
Отворих някои по-скорошни мейли. Попаднах на един от началото на годината, в който му казвах, че съм
скъсала с Шейн. По това време Арчи вече ходеше с Марая, но аз още не я бях срещала.
Здрасти, Арчи.
Добра новина – поне така се надявам. Възложиха ми репортаж от Калифорния. Питам се дали можем да
се срещнем, докато съм там, поне да излезем на вечеря. Имам чувството, че не съм те виждала от цяла
вечност. Ще ти пратя датите на командировката веднага, щом ми ги кажат.
Как е майка ти? Продължават ли социалните да се грижат за нея, докато си на работа в ресторанта?
И още… готов ли си да чуеш това? С Шейн скъсахме. Дълго е за обяснение. Ще ти разкажа повече, като
се видим.
XО
Ноел
Скролнах за отговора.
Ноел,
Шашнат съм. Новината за теб и Шейн ми дойде неочаквано. Предполагах, че завинаги ще останете
заедно. Колко изкарахте – пет години? Какво, по дяволите, се случи? Мисля, че темата изисква
телефонен разговор. А ти ЗНАЕШ колко мразя да говоря по телефона.
Значи… каниш се да идваш насам? Това е страхотно!! Само ми кажи кога и ще си уредя почивен ден.
Може най-после да се запознаеш с Марая. Тя проявява голямо любопитство към теб. Сигурен съм, че
разбираш какво имам предвид. Все пак ще е хубаво да се срещнете.
Благодаря ти, че питаш за мама. От известно време няма промяна. Състоянието ѝ е стабилно и това е
добре. Да, продължавам да получавам помощ.
Насреща съм, ако имаш нужда да поговорим. Искам да знам какво се случи. Нямам търпение да те видя.
XО
Арчи
Това беше последният запазен мейл.
Престоят ми в Калифорния не бе приятен, особено срещата с Марая. Тя се оказа красива и умна и всичко
останало, което се надявах да не е. Да, беше мъчително преживяване. Но не толкова мъчително, колкото
щеше да е утрешното.
Глава 17
Ноел
Настояще
икога не бях броила толкова много през живота си. Кой да ти каже, че нещо толкова просто като броене
Н
може да ти помогне да се овладееш? Броих почти през цялата церемония. Стигах до сто и започвах
отново.
Някак успях да стигна до приема на Арчи и Марая, без да почувствам нищо. Имах едно-единствено
предимство – изглеждах страхотно, макар и по собствена преценка. Бях се пременила за случая в розова
минирокля на „Ралф Лорен“ на цветя. Цялата беше покрита с бродирани маргаритки, които се открояваха
като 3D изображение, и просто крещеше „хич не ми пука“.
Бяха ме разпределили на една маса с някакви приятели на Арчи от ресторанта. Там ми беше мястото – при
хората без ясна роля в живота му. Въпреки разяждащата болка залепих на лицето си постоянна усмивка, за да
не може никой да прозре какво изпитвам.
Двамата с Арчи не бяхме разменили и дума. Единственото ни общуване до този момент беше, когато той ме
забеляза в църквата и ми помаха отдалеч. След церемонията двамата не бяха останали да получат лични
поздравления от гостите. Вместо това щастливата двойка отлетя да се снима и се появи отново чак на
приема.
Някак успях да избутам вечерята, като си бъбрех с хората на моята маса. Оцелях и по време на първия танц
на младоженците. Загубих самообладание обаче, когато Арчи излезе да танцува с майка си. Не знаех дали
Нора разбира какво се случва. Това беше единственият момент, когато си позволих да се разплача.
Малко след вечерята се запътих към тоалетната, за да остана за миг насаме, но влязох точно докато Марая
се опитваше да провре гигантските поли на роклята си през вратата на една от кабинките. Ако можех, щях да
се изнижа обратно, но тя веднага ме забеляза. Слагай фалшивата усмивка.
– Здравей, Марая.
– Здрасти, Ноел. – Тя огледа дрехите ми преценяващо. – Страхотна рокля. Като… полянка е.
Погледнах се в огледалото:
– Добре ли прекарваш?
Да, чудесно, ако напъните за повръщане на всеки половин час и вманиаченото броене минават за добре
прекарано време.
– Сватбата ви е… перфектна – казах. – Наистина. И ти си много красива.
– Благодаря ти, че дойде.
– Не бих я пропуснала за нищо на света.
Тя най-после успя да мине през вратата и се присъедини към мен пред огледалата. Приглади кестенявите
си коси и изтри с пръсти леко размазаната спирала на едното си око.
– Знам, че Арчи много държи на теб.
– Ами… аз също много държа на него – отвърнах, като едва устоях на желанието да побягна.
– Трябва да ти призная нещо. – Тя се обърна с лице към мен: – Когато за първи път започнах да излизам с
Арчи, се чувствах донякъде заплашена от теб.
Някой веднага да ме измъкне оттук! Сърцето ми препускаше.
– О… Но това е глупаво.
– Естествено е да ревнуваш от най-добрата приятелка на гаджето си. – Тя се усмихна. – Особено ако е не по-
малко хубава от теб.
– Ъъъ, ами… – Забих поглед в розовите си обувки, сякаш те можеха да потиснат надигащото се гадене.
– Но вече не се чувствам така – поясни тя. – Сега съм толкова по-уверена във всяко едно отношение.
Ами да, нали му заложи капан… Не можех да контролирам мислите си.
– Браво – усмихнах се аз.
Кимай и се усмихвай.
– Надявам се, че двете ще станем приятелки – каза тя.
– Много бих се радвала.
Едно… две… три…
Тя се огледа, за да се увери, че никой не може да ни чуе:
– Той ми каза, че знаеш за… – Тя сниши глас. – Нашето бебе.
– Да.
Четири… пет… шест…
– Току-що научихме, че ще е момиченце.
Уау. Напрегнах всички сили, за да не се свлека на пода.
– Наистина ли…
– Да. Накарах го да обещае, че няма да каже на никого. Но толкова се вълнувам.
– Това е… страхотно. – Гърдите ми се стегнаха. – Толкова хубаво.
– По-добре да се връщам обратно. Надявам се, че се забавляваш – каза тя и излезе, преди да ми се наложи да
излъжа отново.
Малко след това излязох от тоалетните, защото имах нужда от свеж въздух. Арчи чакаше момиченце. Той
вече беше баща. Моят Арчи. Завладя ме смесица от радост и болка и очите ми се напълниха със сълзи. Най-
после бях стигнала до точката си на пречупване.
Тъкмо стъпвах на верандата, когато чух някой зад мен да ме вика:
– Ноел?
Обърнах се и дадох всичко от себе си, за да изобразя поредната фалшива усмивка:
– Здравей.
– Търсех те – каза той.
– Извинявай. Имах нужда от глътка въздух. Алергията ми се събуди.
– Имаш ли нужда от нещо? Сигурен съм, че ще се намери някакво лекарство.
– Не – подсмръкнах аз. – Имам всичко необходимо в хотела.
– Не съм разменил и дума с теб.
– Е, ти си човекът на вечерта. – Беше толкова красив в белия си смокинг, че трябваше да извърна очи.
– Как мина според теб? Не участвах в организацията, но…
– Всичко беше идеално. Наистина. За мен е чест да съм тук.
– За мен това е страшно важно. – Лицето му стана сериозно. – Но ще се радвам да си честна с мен.
– За какво говориш?
– Ти не си алергична, Ноел. Познаваме се отдавна и нито веднъж досега не си споменавала за никаква
шибана алергия.
Мамка му.
– Пипна ме. – Изтрих засрамено ъгълчетата на очите си. – Просто малко се развълнувах, това е. – Погледнах
към смрачаващото се небе. – Засякох се с Марая в банята и тя ми каза, че чакате момиченце.
– Така ли… – Той се почеса по брадичката. – Каза ти, значи? Накара ме да обещая, че няма да го споделям с
никого, и накрая взе, че ти каза на теб. Интересно. Ще ми се да не го беше правила. Исках да го научиш от мен.
– Няма значение. Новината е чудесна. – Потупах го по ръката. – Поздравления, татенце. Не мога да
повярвам, че ще имаш дъщеричка.
– Знам. Вселената най-сетне намери начин да ми отмъсти за всичките простотии, които съм вършил в
миналото. Как, по дяволите, ще отглеждам това момиченце?
– Трябва да призная, че е малко смешно – подсмихнах се аз. – Но ще се справиш.
Погледите ни се срещнаха за миг.
– Сигурна ли си, че си добре? – запита той.
– Всичко ми е наред, Арчи. Сватбите карат хората да се вълнуват. Когато открих, че чакаш дъщеря… Това
допълнително ме зашемети. В добрия смисъл на думата. Просто ме накара да осъзная, че животът си тече,
разбираш ли? – Погледнах обратно към вратите на верандата. – Трябва да се върнеш на партито.
– Преди това искам да ти кажа нещо, Ноел. – Арчи направи няколко крачки към мен. – Като гледах
присъстващите в църквата днес – гостите от страната на булката в сравнение с гостите от страната на
младоженеца… Доста жалка работа. Тя беше поканила толкова повече хора. Нямам голямо семейство. Мога да
разчитам само на шепа хора. Майка ми загуби ума си, баща ми го няма физически. Толкова години ти си
единственото ми семейство. Знам, че имаме сложно минало. Не съм го забравил, макар и да не говоря за това.
Можеше да ме отстреляш заради начина, по който се държах с теб, когато бяхме по-млади. Вместо това беше
до мен на всяка крачка. – Той погледна към халката си от бяло злато и се заигра с нея. – Дори не мога да
намеря точните думи. Искам да знаеш, че за мен беше изключително важно, че седеше от моята страна днес в
църквата. И наистина се надявам никога да не те загубя.
Преглътнах трудно и едва успях да проговоря:
– Няма да ме загубиш.
Арчи ме прегърна. Отново започнах да броя.
Едно… две… три… четири…
Защото точно в този момент прегръдката му ми бе непоносима.
Той най-после ме пусна.
– Това копеле Шейн е шибан кретен, задето не е направил всичко по силите си, за да те задържи.
– Слушай, говоря сериозно – пришпорих го аз, защото усещах, че съм на ръба. – Трябва да се върнеш на
партито. – Преди да съм си изплакала очите пред теб.
– Добре, но ми обещай да ми се обадиш, преди да си тръгнеш. Не искам да се разделим, без да сме се
сбогували.
След като той най-после влезе обратно, предпочетох да остана още малко навън. Дишах бавно и
равномерно, докато не усетих, че мога да се контролирам донякъде.
На връщане в залата забелязах бялата подвързана в коприна книга за гости, в която не се бях подписала.
Бях леко пийнала, така че може би не бе добра идея в този момент да пиша послание, което завинаги щеше да
остане част от сватбения албум на младоженците. Веднъж за малко да чукам съпруга ти. Поздравления!
Преглътнах смеха си, който повече приличаше на пръхтене. Но това ми беше последният шанс да си оставя
името в проклетата книга, защото не смятах да се мотая още дълго тук. Взех бялата украсена с пера писалка.
Арчи и Марая, не мога да изразя с думи колко поласкана се чувствам, задето ме направихте част от
специалния си ден. Не бих го пропуснала за нищо на света. Марая, надявам се да те опозная по-добре през
годините. Знам, че знаеш за колко изключителен човек се омъжи. Но не съм сигурна дали ТОЙ знае колко е
изключителен.
Когато срещнах Арчи за първи път, го мислех за надут. Изградих си представа за него от разстояние само
въз основа на външния му вид и повърхностните ми впечатления. След като го опознах, осъзнах, че е
чувствителен, уязвим и внимателен човек. Посрещна всички удари на съдбата с достойнство и винаги
поставяше интересите на близките си над своите.
Той е удивителен син и приятел и аз съм сигурна, че ще бъде още по-удивителен съпруг и баща.
Исках да добавя Надявам се, че знаеш какъв късмет извади, Марая, но накрая се задоволих със следното:
Желая на двама ви дълголетно здраве и щастие.
С много обич,
Ноел Бенедикт
Върнах се обратно в залата, където Арчи и Марая танцуваха сред тълпа от гости. Отидох при Нора
Ремингтън, прегърнах я и си поговорих няколко минути с гледачката ѝ, преди да си седна на масата.
Ядосвах се, задето не можех да се зарадвам за него. Не ми се получаваше, колкото и да се стараех да
ликувам. Толкова въпроси оставаха без отговор – като например дали нещата щяха да протекат различно,
ако Марая не беше забременяла. Щеше ли да остане с нея? Да се ожени за нея? Беше ли наистина щастлив?
Какво щеше да се случи, ако се бях разделила с Шейн по-рано? Щяхме ли с Арчи най-после да се съберем?
Нищо от това вече нямаше значение, но аз продължавах да се измъчвам, затворена сама в собствения ми свят,
докато всички останали празнуваха машинациите на Купидон.
След още половин час реших, че е време да си бия камшика. Денят се бе проточил и вече нямах търпение да
се върна в хотелската си стая, където нямаше да ми се налага да се преструвам, че се радвам. Исках също така
да си легна навреме и да се наспя, преди да се срещна с Вероника от бара за брънч. Бях ѝ обещала да споделя с
нея следващия епизод от личната си сапунка.
Спрях при Нора, за да я прегърна още веднъж, макар че тя нямаше представа коя съм. Изглеждаше
щастлива, докато наблюдаваше танците.
Арчи беше потънал в разговор с един от гостите и ми беше неприятно да го прекъсвам. Изчаках търпеливо
отстрани в очакване да ме забележи. В мига, в който ме видя, той вдигна един пръст и се извини на
събеседника си. Очите му се разшириха, щом се приближих:
– Тръгваш ли си вече?
– Аха.
Той се намръщи:
– Мамка му. Добре. Кога ти е полетът?
– Утре следобед.
– У дома ли се прибираш, или заминаваш по работа?
– Ще остана два дни в Ню Йорк и след това отивам в командировка в Колорадо.
– Непрекъснато пътуваш. Това е откачено.
– Знам, но на мен ми харесва. Нямам причина да се застоявам на едно място. – Потупах го по ръката. – За
разлика от теб.
– Да, така е. Един ден, когато си готова, ще се укротиш.
Свих рамене:
– Или никога…
Объркването му беше разбираемо. Винаги бях твърдяла, че искам да имам семейство и деца. Нахално беше
от моя страна сега да го отричам.
– Важното е да си щастлива, Ноел.
Последния път, когато бях щастлива, ти лежеше върху мен.
– Нека да те изпратя – добави той.
– Окей.
На всяка крачка се заричах, че оттук нататък ще съм по-силна. След като веднъж преодолеех емоциите от
тази вечер, щеше да ми е по-лесно да приема каквото и да било.
Стояхме във вестибюла пред залата изправени един срещу друг.
– Може би е неуместно да го кажа като вече женен човек и се надявам, че няма да го разтълкуваш
превратно. – Той направи пауза: – Но изглеждаш ослепително в тази рокля. Знам, че вече го споменах веднъж,
но Шейн е шибан кретен.
Не ми помагаш, Арчи. Протегнах се да го прегърна. Не защото исках, а защото имах нужда да скрия лицето
си за миг, докато преглътна сълзите, които заплашваха, че ще рукнат отново.
Днешният ден беше протекъл адски тежко. Много по-тежко, отколкото очаквах. Поех дълбоко въздух,
успях да се овладея и се отдръпнах да го погледна:
– Връщай се обратно и се забавлявай цяла вечер.
Той не ми обърна внимание и не мръдна от мястото си:
– Пиши ми скоро, става ли?
– Ще пиша.
– Обичам да ми разказваш за шантавите репортажи, по които работиш.
Насилих се да се разсмея.
– Следващият документален филм е абсолютно откачен. За една жена, която твърди, че е била отвлечена
от НЛО направо пред къщата си в Булдър.
– Ха! Нямам търпение да го гледам. Нали знаеш, че ги гледам всичките?
– Този ще излезе чак догодина. По това време вече ще сменяш памперси.
– Не мога да си го представя…
Отдръпнах се:
– Пази се, Арчи.
– Лек път утре.
– Благодаря ти – казах аз, докато отстъпвах.
Изпрати ми въздушна целувка и мога да се закълна, че усетих как преминава през кожата ми.
Сбогом, Арчи. Може би щяхме завинаги да си останем приятели, но аз трябваше да се разделя окончателно
с надеждата, в която се бях вкопчила толкова отчаяно, че едва тази вечер си дадох сметка за това. Част от мен
винаги беше вярвала, че накрая ще се съберем. Тази вяра трябваше да умре на мига.
Когато си тръгнах, вече бях убедена до дъното на душата си, че двамата с Арчи никога няма да намерим
път един към друг. Мислех, че тази част от историята ни е приключена и онзи вечен бутон, оставен на пауза
в деня, когато баща му умря, щеше завинаги да си остане натиснат.
Но грешах.
ВТОРА ЧАСТ
Пет години по-късно
Глава 18
Арчи
О
ставаше ми около час, преди да тръгна за ресторанта. Бях претоварен с работа, а през цялото останало
време се посвещавах на дъщеричката си, която бе на четири и половина, така че рядко можех да си
позволя просто да поседя пред компютъра с чаша кафе и да наваксам с новините. В момента обаче
Кланси бе заета да гледа детско в другата стая и ме бе оставила насаме.
Влязох в социалните медии и първото нещо, което изскочи във фийда ми, беше албум със снимки. На много
от тях се виждаше Ноел. Сияещите ѝ очи и красивата ѝ усмивка накараха дъха ми да секне. Когато Ноел се
усмихваше искрено, цялото ѝ лице грейваше и настроението ѝ се предаваше на околните. През годините ѝ се
бе налагало доста често да се усмихва фалшиво и аз винаги познавах кога се преструва, защото усмивката не
стигаше до очите ѝ. Както на сватбения ми ден например.
Трябва да ѝ е било тежко да присъства на събитието, макар че никога не би го признала. След онзи ден
нещата между нас се промениха. Ноел започна да забавя отговорите на съобщенията ми и постепенно се
отдръпна. Не прекратихме всякакви контакти, разбира се, и продължихме да обменяме имейли, но нищо не
бе същото.
Дойде да види Кланси, когато дъщеря ми беше на около годинка. Посещението ѝ съвпадна с командировка,
която отново я бе довела на Западния бряг. За последно я видях на погребението на майка ми преди година.
Трогна ме това, че за да може да присъства, бе отказала да работи върху репортаж в Чикаго, макар да ѝ бях
казал, че не е необходимо.
Един от кадрите с Ноел прикова вниманието ми. На него тя жестикулираше оживено, докато говореше с
някого, и очевидно не подозираше за присъствието на фотографа. В социалните медии много рядко се
появяваха снимки на Ноел. Страдах от това, защото исках по-често да виждам лицето ѝ. На собствената си
страница тя обикновено пускаше пейзажи от пътуванията си или аранжировки на храна, но не и селфита.
Пазеше личното си пространство – винаги стоеше зад камерата и документираше живота на останалите.
Единствената причина да получа достъп до този албум, бе, че някой от колегите ѝ бе решил да я тагне на
снимките от нещо, което приличаше на фирмено парти. Ноел сигурно още не знаеше, защото постът бе качен
едва преди минута. Засмях се. Никак нямаше да ѝ се понрави, че се ровя във всекидневието ѝ без нейно
знание.
Разгледах всички кадри и внезапно спрях на изображението, което показваше Ноел в обятията на някакъв
пич. Усмихваше се и този път усмивката стигаше до очите ѝ. Сърцето ми прескочи един удар.
Това сигурно беше той.
В последните си два мейла ми беше писала, че ходи с по-възрастен мъж, който има деца, но сега го виждах
за първи път.
Казваше се Джейсън и беше голяма клечка в конкурентна телевизионна компания. На друга снимка
седеше в скута му и изглеждаше леко пийнала. Или може би просто беше щастлива. Плъзнах палец и
показалец по тъчпада, за да увелича образа му. Определено имаше леки бръчки около очите, но беше хубав
мъж. Сол и пипер в косите и няколкодневна брада. Беше ми казала, че е във втората половина на четиресетте
– повече от петнайсет години по-възрастен от нея. Беше споменала също, че синът и дъщеря му са в колеж.
Изненадах се, че се е хванала с някого, който вече е бил женен и е баща. Една от причините, поради които бе
скъсала с Шейн, беше, че той не искаше да има деца. А този тип вече бе отгледал две. Дали бе готов за още,
или неговите си му бяха достатъчни? Тези въпроси трябваше да ѝ ги задам на нея, но напоследък ми беше
неловко да си пъхам носа в отношенията ѝ.
Върнах снимката в нормалния ѝ размер и отново се загледах в усмивката ѝ. Ако започнех да я разпитвам,
трябваше на свой ред да ѝ споделя как се развива моят личен живот, а не бях готов да го направя. Исках да ѝ
поднеса новината така, че да не изглеждам като неудачник.
Едно нещо беше напълно сигурно. Страшно ми липсваше лицето ѝ. Радвах се, че се усмихва, макар че това
ме изпълваше с физическа болка. Отново увеличих неговия образ.
– Кво правиш, тате?
Трепнах, стреснат от Кланси. Филмчето ѝ бе свършило. Затворих лаптопа и се обърнах към нея:
– Нищо важно.
– Гледаше някакъв дядо – отбеляза тя.
Обичах дъщеря си. Нямаше представа какво удоволствие ми достави с тези думи.
– Приятел на приятел – засмях се аз.
– О. – Тя сбърчи носле. – Ти имаш приятели?
Разсмях се с пълно гърло.
– Разбира се, че имам приятели. Какво искаш да кажеш, малка госпожице?
– Мислех, че чичо Макс ти е единственият приятел.
Бизнеспартньорът ми Макс на практика беше член на семейството. Той и жена му Шарън живееха наблизо.
– Не. Имам и други приятели освен чичо ти Макс.
Дъщеря ми ме беше виждала единствено как се приготвям да тръгна за работа и как се занимавам с нея,
затова мислеше, че нямам друг личен живот.
– Кой е най-добрият ти приятел? – запита тя.
До един момент верният отговор щеше да е Ноел. Но напоследък не бях сигурен в какво състояние са
отношенията ни. А и Кланси си нямаше идея коя е Ноел, защото беше бебе, когато я видя за първи и последен
път. Никога не бях разказвал на Кланси за Ноел, защото знаех, че това ще стигне до Марая, която до ден
днешен имаше комплекси на тази тема. Надявах се един ден дъщеря ми и най-добрата ми приятелка да се
срещнат отново.
– Ти си най-добрият ми приятел – погъделичках я аз.
– Може ли да идем за сладолед, най-добри приятелю? – ухили ми се широко Кланси.
Каква манипулаторка!
– Подмазваш ми се, а? – Погледнах си часовника. Все още разполагах с малко време, преди да тръгна към
ресторанта да готвя за вечерните посетители.
Тя подскачаше на място:
– Моля те!
– Добре – въздъхнах аз. – Мисля, че ще успеем да се вместим.
Напоследък бях започнал много да глезя дъщеря си. Мисля, че така се опитвах да компенсирам факта, че
съм се провалил в най-важното. Но тя още не го знаеше.
Марая влезе в стаята и дъщеря ни се обърна към нея:
– Мамо, тати казва, че можем да идем за сладолед?
– Отново свръхкомпенсираме, така ли? – измърмори Марая.
– Тази седмица не сме ходили. Имам малко свободно време преди работа, така че защо не?
– Защото скоро ще вечеря, затова. – Марая завъртя очи. – Така се държиш, че понякога сякаш имам още
едно дете на главата.
– Ако наистина не искаш да я заведа на сладолед, добре.
– Няма значение. – Тя се обърна към Кланси: – Изтичай да си вземеш якето. Навън е хладно.
– Супер – извика тя и хукна.
Щом дъщеря ми изскочи от стаята, между нас се настани оглушително мълчание.
– Кога ще ѝ кажем? – запита Марая.
Отпуснах глава върху дланите си.
– Не ми дава сърцето. Знаеш го. Ако зависеше от мен… никога.
– Ще продължиш да я водиш на сладолед с надеждата, че проблемът ще се изпари от само себе си? Колкото
повече отлагаме, толкова по-трудно ще става.
– Съгласен съм. Но… Твърде е малка, за да разбере, че вината не е в нея. – Прокарах пръсти през косата си. –
Може би трябва да изчакаме още малко.
Тя поклати глава.
– Трябва да продължа с живота си, Арчи. Тази ситуация ме задушава.
Понижих глас:
– Заради Анди ли?
– Не. Той не ми оказва натиск. – Марая скръсти ръце. – Но аз не съм щастлива. И ти, и аз трябва да
разполагаме със собствено пространство. Това няма как да стане, докато не ѝ кажем.
Вдигнах поглед към тавана и издишах. Марая беше права, но аз не бях готов за драматичните промени,
които щяха да настъпят, направехме ли тази крачка. Мисълта, че ще живея отделно от дъщеря ми, ме
разбиваше. Щом кажехме на Кланси, че се развеждаме, трябваше да се изнеса. Не го исках. Но трябваше да се
съобразя с желанието на Марая. Тя имаше право да бъде независима особено при положение че аз бях
основната причина за разпада на брака ни.
– Добре – отстъпих аз. – Кога искаш да го направим?
– Този уикенд.
Сърцето ми се стегна. Тя се обърна и излезе.
В сладкарницата седях срещу Кланси и я наблюдавах как лакомо поглъща боровинковия сладолед във
фунийка, посипана със захар на шарени кристали. Нямаше представа какво ще я сполети.
Милата ми дъщеря щеше да получи жесток удар от родителите си само след няколко дни.
Глава 19
Ноел
Р
азказах на Джейсън за посещението ми при доктора по-рано през деня, докато той ми разтриваше
ходилата.
– И така… говорих с гинеколога си днес следобед и той каза, че ако искам да увелича шансовете си за
забременяване, трябва да започна процедурите колкото може по-скоро. Въпреки че съм относително млада, с
годините става все по-трудно.
Преди две години ме диагностицираха с ендометриоза. Казаха ми, че това може да повлияе на
репродуктивните ми способности и затова е добре да направя нещо по въпроса още сега. Винаги бях мечтала
да родя дете, преди да стана на трийсет. Ето, сега бях на трийсет. Стигнах до извода, че е крайно време да
взема нещата в свои ръце.
– Искам да съм сигурна, че наистина нямаш нищо против, преди да се заема с това – му казах.
– Би ли променила решението си? – запита той.
– Не. Но ще се чувствам по-добре, ако знам, че ме подкрепяш.
– Подкрепям те. – Джейсън стисна стъпалото ми. – Вече ти казах.
Напоследък двамата бяхме водили много откровени разговори относно желанието ми да имам собствено
дете. Вече не мислех, че трябва да съм омъжена, за да родя. Джейсън имаше две пораснали деца и не му се
занимаваше с бебета, освен това преди години си беше направил вазектомия. Ефектът на процедурата беше
обратим, но той ясно ми бе показал, че не иска да има повече деца, нито е готов да отглежда чужди. Трябваше
да се съобразя с избора му.
Честно казано, това даже ме устройваше повече, защото не се налагаше да се притеснявам кое как ще се
отрази на отношенията ни. Исках дете заради самата себе си. До някаква степен тайничко ме заболя, когато
ми каза да го зачеркна като потенциален баща. Щеше да е хубаво, ако тази възможност бе останала отворена,
макар да не беше най-добрата на света. Но аз знаех с какво се захващам, когато започнах да ходя с Джейсън.
Той винаги се бе държал открито и честно с мен, за което му бях благодарна.
Когато за първи път му споменах за решението си да потърся анонимен донор на сперма, донякъде очаквах
да побегне. Искаше се огромно самочувствие, за да приемеш, че гаджето ти се готви да роди от друг, макар и
анонимен мъж. Но Джейсън беше изключително самоуверен. Той просто излъчваше самочувствие и това бе
една от причините да е толкова успешен. Намирах това му качество за много привлекателно. За моя радост
той от самото начало подкрепи решението ми.
– Днес говорих и с хората от криобанката – продължих аз. – Има доста документи за попълване, но платих
първоначалната такса и те ми дадоха достъп до базата си с данни, за да се запозная с различните опции.
– Какво ще търсиш? – запита той.
Наклоних глава:
– Височина, етнос, образование – този тип неща.
– Още не знам. Външният вид не ми е много важен, стига бебето да е здраво. Но възможностите са толкова
много, че се замаях. Показват ти дори детските снимки на някои от донорите. Не знам как ще избера.
– Мисля, че е въпрос на инстинкт – той започна да масажира петите ми.
Въздъхнах:
– Да, може би.
Той продължи да разтрива стъпалата ми, а аз погледнах към телефона си и забелязах, че съм получила нов
имейл. Беше от Арчи. Сърцето ми се сви. Напоследък двамата не общувахме често. Не му бях споделила
намерението си да се подложа на изкуствено осеменяване. Отворих писмото и всичко в мен се преобърна.
Трябваше да го прочета насаме. Рязко изправих гръб и издърпах краката си.
– Всичко наред ли е, скъпа? – запита Джейсън.
– Какво? – премигнах аз.
– Всичко наред ли е? Изглеждаш, сякаш някой те е разстроил.
– Да. Идеално съм. Само… трябва да ида до банята. Ей сега се връщам.
Минах по тесния коридор на апартамента си, затворих се в банята и отново кликнах на имейла.
Здравей, Ноел.
Съжалявам, че изчезнах. Напоследък се случиха много неща, за които е време да те информирам. Няма
лесен начин да го кажа. С Марая се развеждаме.
Знам, че това ще те шокира, защото никога не съм ти споделял за проблемите помежду ни. Истината е,
че нещата отдавна не вървяха по мед и масло. Аз просто не исках да го призная.
Дори не знам откъде да започна. Тази вечер казахме на Кланси и сега се чувствам като пълен неудачник.
Не сме говорили с теб по телефона от векове, но имам твърде много неща да ти разказвам. Звънни ми
днес или утре вечер, ако ти се отвори възможност.
Надявам се, че при теб всичко е наред. Неотдавна видях твоя снимка във Фейсбук. Изглеждаше щастлива.
Беше хубаво да зърна отново лицето ти.
Надявам се да се чуем скоро.
ХО
Арчи
Върнах се обратно в дневната и гаджето ми ме запита:
Шокът сигурно бе изписан на лицето ми, така че трябваше да отговоря честно:
– Получих имейл от приятеля ми Арчи. Знаеш за него.
– Шеф-готвачът от Калифорния?
Кимнах:
– Той… явно ще се развежда. Нямах представа. Тази вечер е трябвало да каже на дъщеря си. Иска да му се
обадя, за да ми сподели подробностите. Сигурно е много разстроен, защото иначе мрази да говори по
телефона. Пита ме дали ще имам време да се чуем.
– Искаш ли да те оставя насаме? – запита Джейсън.
– Не. Остани. Само ти обяснявам защо ще съм заета за известно време.
Джейсън взе ключовете си от масичката:
– Ще тръгвам, скъпа. Така и така трябва да свърша нещо. Става късно, а обещах на Джей да намина днес и
да видя какво ѝ има на колата му. Създава му някакви проблеми.
Децата му Джей и Александра живееха на трийсетина минути от нас в Ню Джърси, където Джейсън също
имаше къща. Той често прескачаше между нюйоркския ми апартамент и предградията.
– Сигурен ли си?
– Напълно. Обади се на приятеля ти. – Джейсън ме прегърна и ме целуна по устата. – Утре заран ще ти
донеса закуска.
След като излезе, взех телефона и набрах Арчи. Сърцето ми препускаше все по-бързо с всяка изминала
секунда. Отговори ми след третото позвъняване. Гласът му беше напрегнат.
– Здравей, Ноел.
– Здрасти.
– Не очаквах да те чуя толкова скоро. Приятно съм изненадан.
– Удобно ли е?
– Всъщност е идеално. Кланси си легна и сега съм сам.
– Биваше си го този имейл, дето ми изпрати.
– Знам. Съжалявам, че не съм споменавал нищо досега. Исках да кажа първо на дъщеря си – мисля, че ѝ го
дължах.
– Разбирам – кимнах. – Тя как го прие?
– Ами… разплака се. А аз се почувствах като чудовище.
Легнах на канапето.
– Какво се случи, Арчи?
– Какво се случи ли? – Той въздъхна в телефона. – Мамка му, ето това е въпросът. Ако трябва да обобщя… –
Той замълча за кратко. – Ожених се за човек, когото не обичах истински, защото смятах, че постъпвам
отговорно. По времето, когато осъзнах, че не мога да се накарам да я обикна само защото носи детето ми,
вече бяхме женени. Отказах да се предам заради дъщеря ми, но в същото време се провалих като съпруг и
отблъснах жена си, като не ѝ предложих нито обич, нито близост. И макар че технически не аз сложих край
на брака ни, я тласнах в обятията на друг мъж, който ѝ предложи точно това, от което тя се нуждаеше. Марая
настоява за развод, за да заживее с въпросния мъж. Ако решавах аз, щях да продължа нещастното ни
съжителство, само и само да не се разделям с детето.
Исусе. Наистина нямах представа. Никога не бях харесвала Марая, но ме заболя сърцето за нея и за Арчи.
Гласът ми потрепери:
– Чувствам се като лош приятел, че не съм знаела нищо от това.
– Недей. Нарочно криех истината от теб, защото се срамувах да я призная.
– Толкова съжалявам, Арчи.
– Докато говорим, жена ми е в къщата на гаджето си, а аз стоя у дома при спящото ни дете.
Майко мила.
– Боже… Аз… – Поклатих глава. – Уау.
– Как, по дяволите, стигнах дотук, Ноел?
Вдишах дълбоко и издишах:
– Постъпи така, както смяташе, че ще е най-добре за детето ти, и после даде всичко от себе си.
– Така ли мислиш? Скоро след сватбата спрях дори да се преструвам. Очевидно не съм дал всичко от себе си.
– Арчи, ти си просто човек. Всички допускаме грешки.
– Тази точно грешка беше колосална. – Той въздъхна. – Винаги съм знаел, че не съм подходящ за съпруг.
Трябваше да помисля за това, а сега дъщеря ми ще плаща за лошата ми преценка. Може би животът ѝ щеше да
е по-добър, ако родителите ѝ поначало не се бяха събирали.
– Напълно си способен да бъдеш добър баща и без да си женен за майка ѝ. Хората отдавна са му намерили
колая. Всъщност сега вероятно ще си още по-добър баща, защото ще се освободиш от тегобата на един
нещастен брак.
Арчи замълча за няколко секунди.
– Мъдра си, както винаги, приятелко. Благодаря ти, че винаги си насреща, когато се нуждая от теб, макар че
напоследък не се държах като добър приятел.
– Аз също се бях отдръпнала – му казах. – Струваше ми се нередно да навлизам в личното ти пространство.
– В личното ми пространство винаги ще има място за теб – каза той.
Думите му ме сепнаха. Той заговори отново, преди да съм успяла да ги осмисля:
– Ти си от този тип приятели, с които човек винаги може да подхване нещата оттам, откъдето за последно
ги е оставил, независимо колко време е минало.
Не е истина. Така и не успяхме да подхванем нещата от онзи замръзнал във времето миг, към който винаги
се връщах, щом станеше дума за Арчи.
– Къде ще живееш? – запитах.
– Тази седмица ще започна да си търся жилище. Кланси ще остане тук с Марая и ще потърсим заедно начин
как тя да прекарва време с мен. Поне в това отношение ми провървя. Двамата с Марая запазихме доста добри
отношения. – Той въздъхна. – И все пак известно време ще ми е трудно. Особено след като тази вечер видях
детето си да плаче.
Сърцето ми се сви от болка.
– Продължаваш ли да ходиш на терапевт? – попитах аз.
– Не. Спрях преди години.
– Може би няма да е лоша идея да подновиш сеансите. Изпитваш много чувства, с които трябва да се
справиш.
– Май си права. – Той въздъхна дълбоко. – Боже мили. Толкова е хубаво да чуя пак гласа ти. Липсваше ми
успокояващият му ефект.
Затворих очи, ядосана на глупавото си сърце, което толкова лесно подскачаше при всеки негов
комплимент. Старите навици умираха трудно, независимо колко пъти досега се бях опитвала да ги унищожа.
Може и да обичах Арчи, но той още преди години беше хлопнал вратата пред шанса между нас да възникнат
любовни отношения. Всяко решение, което бе взимал досега, само увеличаваше разстоянието помежду ни.
Най-после бях превъзмогнала травмата от сватбата му. Нямаше да му кажа, разбира се, но аз самата дълго
време ходих на терапия – до голяма степен заради него. За свое собствено добро трябваше да продължа да
командвам чувствата си.
– Видях снимките ви с Джейсън, на които някакъв колега те беше тагнал – каза той.
– Ааа… Чудех се какво имаш предвид в имейла, защото знам, че нищо не съм поствала.
Арчи прочисти гърлото си:
– Нещата между вас, изглежда, вървят добре.
– Аха. – Почистих едно влакънце от панталона си. – От девет месеца сме заедно. Имаме хубава, стабилна
връзка. Без кой знае какви очаквания. Просто взаимно уважение. Наистина се чувствам добре с него.
– Е, хубаво. Радвам се за теб – каза той след известно забавяне.
Много неща не бях споделила с него. Най-вече плановете си да родя бебе от донор. Но моментът не бе
подходящ за такова бомбастично признание. Тази вечер трябваше да говорим за него, не за мен. Щях да
изчакам да му се проясни съзнанието и чак тогава щях да му съобщя новината.
– Ще го превъзмогнеш, Арчи. Знаеш го. В крайна сметка за дъщеря ти ще е по-добре. Нищо че ще има двама
родители, които са по-щастливи, когато са разделени, отколкото когато са заедно.
Той въздъхна:
– Надявам се.
Двамата останахме около час на телефона, наваксвайки с новините един за друг. Между всичко останало
ми спомена, че се кани да продаде къщата на майка си. В момента бе пуснал една нейна приятелка да живее
там.
– Не знам как да ти се отблагодаря, че намери време за мен тази вечер – отбеляза той.
– Казала съм ти, че винаги ще съм насреща. Така стоят нещата между нас.
– Дано да знаеш, че бих направил същото за теб – каза той. – Никога досега не съм имал шанс да го докажа,
защото ти се справяш страхотно. Животът ми на няколко пъти се преобърна, но независимо от всичко,
винаги мисля за теб, Ноел. Дори когато не ти се обаждам.
Беше хубаво да си поговорим, макар че обстоятелствата съвсем не бяха радостни. До тази вечер не си бях
давала сметка колко ми липсва Арчи.
Но в мига, в който тази мисъл ми мина през ума, чух предупредителен сигнал:
Внимавай, Ноел. Успя да изминеш дълъг път. Не проваляй постигнатото.
Глава 20
Арчи
П
реминах през тежък период, но нещата най-после започнаха да се подреждат.
Два месеца след като казахме на Кланси за развода, привикнах към новата реалност. Купих си малко
жилище в Ървин, близо до къщата, където дъщеря ми живееше с Марая. Не го бях обзавел все още, но
напредвах малко по малко. Единствената стая, която бе напълно готова, бе детската. Опитах се да извлека
нещо добро от ситуацията, като я оставих да избере цвета на стените и си изпразних банковата сметка за
нови мебели, само и само да омекотя удара от това, че заради моите грешки ще ѝ се наложи да води два
отделни живота.
През уикендите работех в ресторанта и затова взимах дъщеря си през седмицата и ѝ ходех на гости в
събота и неделя сутринта винаги, когато бях свободен. Понякога закусвахме или обядвахме заедно, преди да
застъпя на смяна.
Помолих Марая да изчака година, преди да покани Анди да се премести у тях. За моя радост тя прие. Имах
късмет, че бъдещата ми бивша съпруга се оказа доста разумен човек. Това, че бе намерила мъж, с когото да
сподели живота си, също беше късмет. Разводът ни неизбежно щеше да се случи, независимо от Анди. Но сега
поне тя не страдаше и не ме товареше с допълнително чувство за вина, задето не я бях обичал така, както го
заслужаваше.
И насред всичко това преди няколко дни в пощата ми пристигна имейл, който ми подейства като кроше в
слънчевия сплит. И преобърна живота ми с главата надолу. Странното е, че преди да получа съобщението,
мислех за Ноел повече от обичайно. Сега, когато си бях стъпил сравнително стабилно на краката, най-после
имах време да помисля за всичко, което ми бе липсвало в последно време. Размишлявах дали да не ѝ ида на
гости – нещо, което от години трябваше да направя. Даже проверих разписанието на полетите до Ню Йорк.
Но след като прочетох писмото ѝ, изпаднах в ступор. Бях напълно неспособен да формулирам някакъв
отговор. Обикновено, когато се изправях пред подобна дилема, пишех на Ноел да ѝ поискам съвет. Но сега не
можех да го направя, защото обектът на дилемата ми беше самата Ноел.
Една неделна утрин, час преди да тръгна за работа, най-после се престраших и хванах телефона, за да ѝ се
обадя. Ако продължавах да бавя отговора си, тя щеше да си помисли, че я осъждам, а това ни най-малко не
беше вярно. Тя вдигна след две позвънявания.
– Здрасти, Арчи.
– Здрасти и на теб.
Умълчахме се за кратко.
– Да разбирам ли, че си получил имейла ми?
– Получих го. – Преглътнах. – Ако трябва да съм честен, прочетох го преди няколко дни, но не знаех какво
да ти кажа.
Тя се засмя притеснено:
– Това не звучи много окуражаващо.
– Не, не. Просто бях малко шокиран. Никога не си намеквала за нещо подобно. Нямах идея, че си намислила
да го направиш.
– Знам. Държах го в тайна.
– Винаги съм си представял, че ще се омъжиш и ще имаш деца по традиционния начин. Не че има нещо
лошо в това да избереш неконвенционални средства, щом така си решила.
– Е, животът невинаги ти позволява да сбъднеш мечтите си, както на теб ти се иска.
– Да, разбирам те напълно. Особено при положение че са ти открили ендометриоза. Очевидно нямах
представа, че преминаваш и през това изпитание. – Поколебах се. – Ноел, уверявам те, че ще се отнеса с
уважение към решението ти, каквото и да е то. Просто се чудех… дали си го преценила добре. Още си само на
трийсет.
Гласът ѝ прозвуча, сякаш се оправдаваше:
– Това, че ти го споделям чак сега, не означава, че не го обмислям отдавна. Повярвай ми, не ми беше лесно
да стигна до това решение.
Гърдите ми се стегнаха и започнах да дърпам кичури от косата си, но мамка му, тя имаше право.
– Този пич, с когото ходиш, съгласен ли е?
– Връзката ни не е традиционна в обичайния смисъл на думата. На нас така ни харесва. Той е съгласен, но
решението е мое, не негово.
– Разбира се – съгласих се аз, макар че не разбирах какво се случва.
Знаех, че Джейсън вече има деца, но ако държеше на Ноел, защо, по дяволите, я оставяше да използва
сперма на непознат, вместо да ѝ предложи своята? Може би имаше някакви основания, но поведението му ме
настрои подозрително. Подсказа ми, че не планира постоянна връзка с нея. При тази мисъл ми се прищя да го
удуша. От друга страна, идеята тя да роди дете от него, също не ми допадаше. Така че не знаех за кого викам в
този мач.
– Знаеш, че винаги ще те подкрепям, Ноел – ѝ казах. – Просто се стремя да те защитя. За това иде реч – не те
осъждам, искам да те опазя от неприятности.
– Мисли как да опазиш дъщеря си. Аз нямам нужда от опека.
Ау. Затворих очи.
– Може и да не се нуждаеш от мен, но аз винаги ще искам да те закрилям. Това никога няма да се промени. –
Закрачих из стаята, като дърпах косата си. – Кога ще се случи това?
– Ами аз още не съм… – Тя се поколеба.
Напрегнах се целият:
– Какво не си направила?
– Още не мога да избера донор. Не знам защо ми е толкова трудно да взема решение. Просто изглежда
толкова… съдбоносно.
Може би ти е трудно, защото не бива да го правиш. Поех дълбоко въздух.
– Искам да те помоля за една услуга.
– Каква?
– Не взимай решение, преди да дойда. Решил съм да те посетя в най-скоро време – до две седмици, ако те
устройва. Може заедно да разгледаме възможностите и да ти помогна да избереш.
– Чакай… Ще идваш тук?
– Бих искал – усмихнах аз. – Това добра новина ли е, или напротив?
Тя се разсмя.
– Много добра новина. Не съм си и мислила, че можеш да се откъснеш от работата.
– От доста време се каня да ти дойда на гости. Имам нужда да се измъкна за малко от робуването в
ресторанта. За последно съм пътувал на проклетия си меден месец. През всичките тези години ти идваше при
мен заради всяка гадост, която ме е сполетявала. Крайно време е да ти върна услугата. – Въздъхнах. – Няма да
пътуваш извън града тези дни, нали?
– Напоследък повече работя върху местни продукции. Не съм правила репортажи от известно време. Така
че ще съм тук.
– Добре. – Отново закрачих. – Говоря сериозно. Тази вечер ще видя какви са полетите, и ще ти пиша на коя
дата пристигам. Прати ми пак адреса си. Ще си наема стая близо до теб.
– Няма нужда да наемаш – настоя тя. – Можеш да спиш тук.
– Казвала си ми, че жилището ти е малко, а и не съм сигурен, че гаджето ти ще се зарадва, ако се настаня у
вас. Не искам да предизвиквам разпри помежду ви.
– Както предпочиташ. Само искам да знаеш, че си добре дошъл.
– Благодаря ти.
След като приключихме разговора, отворих сайта и си запазих билет.
Няколко дни по-късно дъщеря ми ме наблюдаваше изпитателно, докато си приготвях багажа. На
следващата сутрин имах ранен полет за Ню Йорк. Тази вечер щяхме да вечеряме с Кланси и после щях да я
закарам при Марая.
Тя скочи от леглото ми.
– Кога се връщаш, тате?
– В понеделник. Ще отсъствам само за няколко дни. Не мога да издържа по-дълго, без да те видя.
– Я ми кажи пак защо отиваш в Ню Йорк?
– За да се видя с една стара приятелка, на която много държа. Виждала си я веднъж, но беше твърде малка,
за да я помниш.
Кланси се ококори.
– Как се казва?
– Името ѝ е Ноел.
– А фамилията?
– Бенедикт.
– Като „Яйца „Бенедикт“? Дето си ги поръчвам за вечеря?
– Аха – разсмях се аз. – Точно като тях.
– Откъде я познаваш?
– Спомняш ли си, като гледахме веднъж един филм и аз ти посочих голямата къща на брега и ти казах, че
прилича на вилата, която баба Нора и баща ми притежаваха в щата Мейн?
– Аха – кимна тя.
– Ноел също идваше там. Едно лято се сприятелихме. И макар че животът ни тласна в различни посоки, ние
си останахме приятели. Отдавна не съм я виждал.
– Липсва ли ти?
Засмях се тихичко.
– Липсва ми.
Любувах се на сладкото личице на дъщеря ми, а в гърдите ми се загнезди тъга. Замислих се колко много
щеше да пропусне Ноел, ако остане бездетна. За мен дъщеря ми беше най-важното нещо на света. Появата ѝ
не бе предварително планирана, но сега вече не можех да си представя живота без нея. Ноел заслужаваше да
изпита това, което съдбата ми бе подарила. Не биваше да подлагам на съмнение решението ѝ, особено след
като не познавах страха от изтичащото време и намаляващите шансове да изпълни мечтата си. Преди да
стана баща, аз даже не знаех, че искам да имам дете.
През последните няколко дни се опитвах усилено да разбера какво всъщност пораждаше притеснението
ми от идеята ѝ да използва донор на сперма. Дори потърсих насоки от Всевишния – нещо, което почти никога
не ми се беше случвало – как да се справя с нарастващата в сърцето ми тревога. Но яснотата, за която
жадувах, така и не ме спохождаше.
Дъщеря ми прекъсна тези размисли:
– Ноел хубава ли е?
– Хубава е.
– Хубава колкото мама?
Усмихнах се.
– Да, съвсем като мама. – Само дето беше по-красива. Разроших косата ѝ. – Обаче знаеш ли какво?
– Какво?
– По-важно е да имаш красива душа. Разбираш, нали?
Тя кимна.
Ноел определено имаше красива душа.
Събитията от последните години сякаш се бяха слели в съзнанието ми като мъгляво петно без ясни
очертания. Едно след друго ме бяха връхлетели шокът от смъртта на баща ми, болестта на майка ми,
промяната в плановете ми за кариера, бракът, бащинството. И в целия този вихър не ми беше останала
възможност да осъзная какво означава за мен загубата на Ноел Бенедикт. Отказвах дори да се запитам какво
можеше да се случи, ако нещата се бяха развили другояче. Почти всяко решение, което бях взимал досега,
беше следствие на обстоятелства, които не ми позволяваха да направя различен избор. Досегашният ми
живот беше управляван от чувство за дълг, а не от желанията и нуждите ми. Ако се водех по това какво искам,
отдавна щях да съм избрал Ноел.
В момента, в който осъзнах това, се случи нещо странно. Погледнах към пода на спалнята си и не можах да
повярвам на очите си. Побиха ме тръпки.
– Какво става, тате? – запита Кланси.
На земята лежеше голямо пластмасово великденско яйце, същото като онези, с които двамата с Ноел се
заигравахме през лятото на остров Уайт. Великден беше далеч. Наведох се и вдигнах яйцето.
– Откъде се взе това, Кланси?
– Великденското ми яйце! Намери го! Търсих го навсякъде. – Тя протегна ръчичка.
– Така ли? – Погледнах я изпод вежди. – Откъде го взе?
– Открих го на тревата отвън. Исках да си събирам монети в него.
Взирах се в лилавото яйце, а сърцето ми препускаше все по-бясно. Изведнъж всичко ми се изясни.
Полудявам ли?
Това звучи откачено, нали?
Но защо тогава ми се струва най-правилното нещо?
Току-що бях получил знака, за който се бях молил.
Глава 21
Ноел
С
тоях на летището и го чаках. Не разбирах защо се притеснявам толкова. Много пъти в миналото се бях
подготвяла психически за среща с Арчи, но никога досега не се бях чувствала така.
Сърцето ми се разтуптя, щом го забелязах. Той на свой ред ме видя и на красивото му лице се изписа
усмивка. Вдигнах ръка да му помахам и подскочих развълнувано.
– Уау – каза той, пусна сака си на земята, разтвори широко ръце и ме прегърна. Тялото ми сякаш се стопи в
неговото и уханието му мигновено ме омая.
– Толкова е хубаво да съм тук – каза той. Пусна ме и се усмихна. – Виж се само. Господи, колко ми липсваше.
Сърцето ми се опита да изскочи от гърдите ми. Още преди да го видя, знаех, че ще ми се стори, сякаш сме се
разделили едва вчера. Знаех също, че ще реагирам както винаги. Оказах се права. И прецакана.
– Ужасно се радвам, че си тук – казах аз. – Какво искаш да правим сега?
Той вдигна сака си и го преметна през рамо.
– Покажи ми всичко – къде живееш, къде обичаш да се храниш. Честно казано, няма значение какво ще
правим. Просто искам да прекарам време с тебе и да се отпусна. – Той въздъхна и прекара ръка през
красивите си гъсти коси със златисти оттенъци. – Имах нужда от тази почивка.
– Ще я получиш – усмихнах се аз. – Имаш ли чекиран друг багаж?
– Не. Не исках да губя време. Събрах всичко в ръчния.
Засмях се.
– Впечатлена съм. – Посочих пътя към изхода.
– И така… ще се запозная ли с Джейсън някой от тези дни? – запита той, докато вървяхме.
Слава богу, не. Щеше да се получи доста неловко. Но случайността беше на моя страна.
– Наложи му се да отсъства този уикенд. Беше обещал на дъщеря си да разгледат няколко колежа на
Западното крайбрежие, така че по ирония на съдбата той в момента пътува в посоката, от която ти идваш.
– А, добре. Очаквах да се срещнем. Няма значение.
– Следващия път.
– Не се оплаквам. Така ще си изцяло на мое разположение – намигна ми той.
Отбихме се първо в хотела на Арчи, за да се регистрира и да си остави сака. После го поведох на типичната
за туристите обиколка на Ню Йорк. Разходихме се из Сентрал Парк и хапнахме пица в „Малката Италия“.
Предложих му да посетим някое бродуейско шоу, но той каза, че предпочита да си поговорим, вместо да
гледаме представление. Тръгнахме напосоки из града и вечеряхме в Чайнатаун. Останахме в ресторанта,
докато не стана време да го затварят. Припомняхме си случки от лятото, което прекарахме заедно, и
обсъдихме изминалото десетилетие. Гледах как лицето му се озарява при всяко споменаване на Кланси и ми
идеше да му се хвърля на врата. Навремето не можех и да си помисля, че един ден Арчи Ремингтън ще стане
татко, и то толкова добър. Собственият му баща не можеше да служи за пример, но Арчи се бе поучил от
грешките му и възпитаваше дъщеря си да следва собствения си път.
Почти до края на вечерта не споменахме темата за намерението ми да забременея по изкуствен път, но
Арчи повдигна въпроса точно преди да се разделим.
– Утре трябва да поговорим за теб – отбеляза той, докато си пожелавахме „лека нощ“ пред сградата, в
която живеех.
– За кое по-точно? – запитах аз, макар че много добре знаех какво има предвид.
– За операцията с кодово название „Пълна пуйка“.
Засмях се.
– Мисля, че процедурата е по-сложна от пълнене на пуйка.
– Тази вечер исках да се забавляваме, но утре ще трябва да го обсъдим сериозно.
– Добре… – насилих се да се усмихна аз.
След като отново се видях с Арчи, нямах търпение да разгледаме заедно опциите за донорство. Може би с
негова помощ щях да успея да взема решение и да задействам цялата процедура.
Хотелът на Арчи бе само на две пресечки от апартамента ми и той каза, че ще стигне дотам пеша.
– Не ми се иска да се разделяме сега – призна той, докато се помайваше. – Този уикенд ще отлети неусетно.
Кичур коса падна върху челото му. Тази гледка неизменно караше сърцето ми да затупти по-бързо. Едва не
го поканих да се качи горе, за да останем заедно по-дълго, но се спрях навреме, защото бях осъзнала, че ме
привлича все така силно. Не бях напълно сигурна, че ще успея да се овладея. Тази вечер бях дала воля на
старите си чувства и трябваше да внимавам, за да не позволя на носталгията да надвие трезвата ми преценка.
– Намислил ли си какво искаш да правим утре? – попитах.
– Пак ти казвам, няма никакво значение, стига да сме заедно. – Той се ухили. – Днес си изкарахме
страхотно.
– Може да закусим навън и да продължим да разглеждаме града.
– Значи имаме план. – Той ме погледна в очите и изражението му стана сериозно. – После ще се върнем у
вас, за да говорим – след като ти сготвя вечеря.
– Не е нужно да ми готвиш.
– Напротив – поне веднъж, докато съм тук. В интернет намерих един гурме пазар наблизо. Трябва да го
посетим.
Най-после се разделихме. Тази нощ се въртях в леглото от нетърпение. Просто исках утрото да дойде, за да
го видя пак.
На следващия ден хапнахме гофрети с бекон в една от любимите ми закусвални, обиколихме града, пихме
следобедно кафе и посетихме гурме пазара, за който Арчи беше споменал. Там той настоя аз да избера какво
искам за вечеря. Спрях се на пай с раци и чипс от тиквички. Не знам как ми хрумна тази комбинация, но
звучеше вкусно. Арчи се представи блестящо. Поднесе пайовете с домашно направен сос тартар, от който си
облизах пръстите, а тиквичките бяха хрупкави до съвършенство.
След вечеря взехме чашите си с вино и се преместихме на дивана. Той се настани до мен и за първи път
през този ден усетих, че настроението ни се променя.
Арчи остави чашата си и потри длани в панталоните си:
– Като че ли оставих у теб неправилното впечатление, че се отнасям критично към плановете ти за
забременяване…
– На моменти ми се стори, че смяташ това за лоша идея.
Той кимна.
– Не знам как да се поставя на твое място. Но това, което знам, е какво означава да си родител.
Отговорността е огромна, но радостта… За нищо на света не бих искал да се лишиш от това чувство, за което
мечтаеш. Така че, щом не разполагаш с други възможности, очевидно трябва да се възползваш от
постиженията на науката, за да постигнеш желанието си. – Той се поколеба. – Но ако съществува някакъв
шанс да го направиш с партньор до себе си, ще е много по-добре за теб. Заслужаваш да бъдеш с някого, който
те подкрепя. Макар че с Марая тепърва ще установим какви отношения ще поддържаме след развода,
отглеждането на дете ни се удава по-лесно, защото разчитаме един на друг.
Поклатих глава. Не ми допадаше тази посока на разговора. Теорията му звучеше добре на думи, но
невинаги можеше да се приложи на практика.
– Вече ти обясних, че това с Джейсън няма как да стане. – Въздъхнах. – И да, макар че тайно се надявах да
промени мнението си и да се включи в процеса, уважавам решението му.
Арчи ме погледна в очите.
– Смяташ ли да останеш с него завинаги?
Почувствах се притисната до стената.
– Не знам. Но това му е хубавото. Няма нужда да знам, за да взема решение окончателно.
Арчи стоеше и ме гледаше. Устата му се отваряше и затваряше, сякаш обмисляше дали да каже нещо. По
челото ми изби пот. Тревожех се, че ще се опита да ме разубеди. Прокашлях се.
– Искаш ли да отворим сайта на криобанката? Каза ми, че ще разгледаш с мен донорите и ще ми кажеш
мнението си.
Арчи пренебрегна предложението ми.
– Може ли да те попитам нещо?
– Аха…
Той погледна към дивана и после обратно към мен.
– Наранявал ли съм те?
– Никога досега не съм те питал. Искам да знам дали съм те наранявал с действия… или с бездействия.
Преглътнах. Как да отговоря честно на този въпрос?
– Да, имало е случаи, когато съм се чувствала наранена от теб. Но не мисля, че си го правил съзнателно.
Той бързо примигна:
– Кога?
Гърлото ми се стегна. Не исках да си призная, но не исках и да лъжа. Арчи нямаше представа колко усилия
трябваше да положа, за да превъзмогна чувствата си към него.
– Когато дойдох да те посетя през лятото след смъртта на баща ти и ти ми каза, че не бива да продължаваме
връзката, която възникна помежду ни на острова. По това време бях силно влюбена в теб, въпреки че не ти го
бях признала. А не ти казах и по-късно, защото ти самият имаше много проблеми.
Погледът му можеше да ме изгори.
– Мислиш, че не знаех, че си влюбена в мен? Знаех, разбира се. – Той замълча. – Знаеш ли защо те отблъснах,
Ноел?
Поклатих отрицателно глава.
– Защото не исках да те завлека и теб в тресавището. Минавах през тежък период. Трябваше да се грижа за
майка си. Знаех, че ще остана загробен в тази ситуация за дълго време. Нямах голям избор. Но можех да
избера да не товаря с прангите си и теб. И взех това решение – не защото нямах чувства към теб, а защото те
обичах твърде много, за да погубя и твоя живот. – Той затвори очи за момент. – Никога не съм искал да те
нараня.
Стаята сякаш се залюля. Не казах нищо и той продължи:
– Времето никога не е било на наша страна. Знам, че е твърде късно да променя миналото. Дори да нямаше
мъж в живота ти, аз пак бих бил неподходящ за теб. Не искам да ти давам обещания, които не мога да
изпълня.
Чувствах се замаяна.
– Не съм сигурна накъде биеш…
– Винаги ми е било трудно да определя какво означаваме един за друг. Ти си ми приятелка, но си и много
повече от това. – Той се протегна към чашата си и отпи голяма глътка, сякаш имаше нужда от виното, за да
продължи. – Искам най-доброто за теб. Трябва да създадеш живот с някого, който те обича. Който те уважава.
Който знае колко си прекрасна. И някой, който ще те подкрепя или ще се погрижи за детето ти, ако – не дай
си боже – те сполети беда. Ние с теб нямаме големи семейства…
Сега наистина се обърках.
– За какво говориш, Арчи?
– Това, че можеш да го направиш сама, не означава, че трябва да го направиш сама. Не мисля, че е редно да
родиш дете от напълно непознат човек. – В стаята се възцари тишина. – Мисля, че е редно да родиш от мен.
Какво? Устата ми зейна. Шокът беше толкова голям, че не можех да формулирам цяло изречение.
– От теб…
– Да. – Очите му ме прогаряха. – И преди да решиш, че съм си загубил ума, трябва да ти кажа, че мисля за
това почти от мига, в който ми разкри плана си. Знам какво правя, Ноел. През целия си живот не съм се
справял добре с нищо… освен донякъде с готвенето и рисуването, докато не се появи дъщеря ми. Бях кофти
син според баща ми и кофти съпруг според Марая, но мисля, че съм страшно добър баща. Нямам нищо против
още едно дете. Нещо повече, бих искал да го създам с теб, да споделя това преживяване с теб. – Той замълча. –
Дали ще участвам в отглеждането му, или не, зависи от теб.
Поклатих глава.
– Съжалявам. Просто съм… объркана. Даже не знам как си представяш, че това може да проработи. Има
толкова много причини да не стане.
– Всъщност не мога да се сетя за нито една. – Той тръсна глава. – Нито една.
Очите му пламтяха от ентусиазъм. Усещах колко е уверен и убеден в думите си. Полудя ли?
– Как си представяш да го… направим? – запитах. – Какъв е планът ти?
– Ще дам сперма, както би го направил всеки донор. – Лицето му пламна и той разпери ръце с длани нагоре.
– Трябваше да уточня това още в началото… Не съм намеквал да го направим по старомодния начин.
Предполагам, че приятелят ти не би се съгласил.
– Но ти живееш в Калифорния…
– Да.
Седях и го гледах, без да мога да вникна в идеята му.
– Виж какво ти предлагам. – Арчи изправи гръб. – Каза ми, че тези дни вършиш по-голямата част от
работата си онлайн – занимаваш се с редактиране и дигитален монтаж.
– Аха – отроних аз, като продължих да се взирам в стената с празен поглед.
– Можеш да вършиш това отвсякъде. Нали ще ти позволят?
– Вероятно – промърморих аз, все още замаяна. – Не знам. Може би.
– Какво ще кажеш да се преместиш за кратко в Калифорния. Само временно. Ще намерим подходящ
гинеколог и ще се опитаме да го направим. После ти ще си прецениш. Можеш да се върнеш в Ню Йорк или…
– Сякаш ми описваш някаква бизнес транзакция. – Най-после отново успях да го погледна в очите.
– От теб зависи как ще се развие всичко.
Изправих се и закрачих из стаята. Не го бе обмислил изцяло.
– Да си представим, че се получи. – Обърнах се с лице към него. – Че зачена твоето бебе. Ти не би искал да
живееш далеч от детето си. Познавам те. Това ще означава, че трябва да се пренеса за постоянно. Не знам
дали съм готова за подобна крачка. Да не говорим, че тук имам приятел. – Закрачих отново. – Няма да стане,
Арчи. Наистина оценявам предложението ти, но…
Арчи се изправи и сложи ръце на раменете ми, за да ме задържи на едно място. По гърба ми пробягаха
тръпки.
– Погледни ме – каза той и повдигна брадичката ми, за да сме очи в очи. – Имаш думата ми, Ноел, че никога
няма да те принудя да живееш някъде против желанието ти. Можем да подпишем предварително каквито
поискаш юридически документи. Ако решиш да се върнеш в Ню Йорк, няма да ти се пречкам. Това си е твоят
живот. Ще получиш пълни родителски права. Детето ще си е твое. Но поне той или тя ще познава истинския
си баща дори ако този баща живее в другия край на страната.
Отново забелязах настойчивостта в очите му. Арчи беше напълно сериозен. О, Господи! Той говори
сериозно. Сега вече наистина се изплаших. Отстъпих назад.
– Всичко това звучи много сложно, колкото и да се опитваш да го опростиш. Не мога да си представя защо
ти е да го правиш.
– Не можеш да си представиш защо искам да имам дете от теб? Ноел, ти си толкова важна част от живота
ми. Няма причина да не искам да го направя.
Емоциите, които се блъскаха в гърдите ми, ми дойдоха в повече. Едновременно го обичах и мразех, задето
хвърли тази бомба. Поклатих глава.
– Съжалявам, Арчи. Не мога да приема. Та ти още не си се съвзел от развода, за бога! Даже не си го
финализирал. Не бих могла да ти го причиня дори ако беше единственият възможен избор. Не е честно. Моля
те, не ми се сърди. Оценявам предложението ти. Но просто… не мога.
Освен всичко друго, ако забременеех от него, това щеше да възпламени старите ми чувства, които толкова
трудно бях преодоляла.
– Добре. – Арчи погледна надолу. – Предложението си остава валидно, ако промениш мнението си.
Разбирам колебанието ти и уважавам твоето решение. – Той кимна. – Няма да си разваляме отношенията,
окей?
Направих крачка към него:
– Никога няма да забравя, че беше готов да направиш това за мен.
На лицето му се изписа тъга и той вдигна ръка, за да го разтрие. Може би съжаляваше, че ми отправи това
предложение, а може би беше разочарован от отговора ми.
Разкъсвах се вътрешно. Дълбоко в себе си знаех, че няма нещо на света, което да искам повече от бебето на
Арчи Ремингтън. Но освен това исках да изживея всичко заедно с него. Ирационалното зрънце в душата ми,
което в момента надигаше глас, отказваше да приеме щедростта му, предложена по милост. Исках да ме
обича. За мен щеше да е мъчително да износя бебето му, дарено ми без любов. Защото знаех, че това дете
само ще ме накара да го обикна още повече.
Две седмици след като Арчи се върна в Калифорния, не можех да спра да мисля за предложението му. Бях
му отказала твърдо, но идеята се бе загнездила в съзнанието ми, нападаше ме и ме измъчваше.
Беше сряда следобед и навън валеше. Трябваше да работя върху драматичната възстановка за предстоящ
документален филм, посветен на трафика на жени, но не можех да се съсредоточа.
Съжалявах за начина, по който гостуването на Арчи приключи. Нещата помежду ни се промениха след
онази съдбовна събота вечер. При пристигането си бе заявил, че не иска да пропилява безценното ни време
заедно, но в неделя все пак промени мнението си и отидохме да гледаме шоу на Бродуей. И двамата имахме
нужда да избягаме от напрежението, което витаеше около нас.
Когато го прегърнах за довиждане на летището, бях вцепенена от скръб. Не знаех как да дам израз на
чувствата си, но изпитвах признателност и не исках да го пусна да замине.
Оттогава се разкъсвах от съмнения. Разгледах отново всеки донор в базата данни на криобанката. Нито
един не ми се стори подходящ. Започнах да се притеснявам, че никога няма да стигна до процедурата. Просто
не можех да взема решение. Продължавах да се надявам, че ще получа просветление, че ще открия някого,
който ми внушава доверие, обич; някого, който ще ме развълнува. Който ще ми се стори правилният човек.
Предложението на Арчи ме беше шокирало, но отвъд техническата сложност не се бях опитала да помисля
какво ще стане, ако го приема. Боях се да си представя тази възможност дори за секунда от страх, че ще ми се
стори достатъчно привлекателна, за да променя мнението си.
И все пак по някаква причина в този дъждовен следобед по средата на седмицата, докато седях на бюрото
си и се взирах в натовареното движение отвън и слушах ромоленето на дъждовните капки по прозореца ми,
затворих очи и си позволих да помечтая какво би станало, ако забременея с бебето на Арчи.
Само за малко.
Видях се как галя бременния си корем.
Видях как Арчи разтрива гърба ми.
Как държи ръката ми в родилната зала.
Видях как ще изглежда въображаемото ни дете с бадемовите очи на Арчи и слънчевите отблясъци в косите
му.
Не можех да доверя сърцето си на Арчи, но му вярвах като на човек, баща, приятел. Като на някого, който
никога не би ме изоставил.
Страхувах се да приема предложението му. Но щом веднъж се потопих във въображението си, този
сценарий ми се стори единственият възможен.
И оттук нататък вече не можех да си представя друго развитие на нещата.
– Трябва да говоря с теб – казах на приятеля си няколко дни по-късно, докато вечеряхме. Сърцето ми
препускаше и дланите ми се бяха изпотили, но не можех повече да крия истината.
Джейсън остави вилицата си:
– Има нещо, което ми тежи. Време е да го споделя с теб.
Той сбърчи чело:
– Слушам те.
В следващите минути му признах всичко – от предложението на Арчи до съмненията си относно
използването на анонимен донор.
За първи път досега хладнокръвният ми и уверен приятел изрази истинско притеснение. Той знаеше, че
Арчи ме е посетил, но също като мен не бе очаквал тази бомба.
– Ще бъда откровен с теб, Ноел. По-трудно ще ми е да приема това, отколкото ако получиш сперма от
анонимен непознат.
– Знам. Напълно разбирам защо се чувстваш така.
Джейсън задъвка замислено долната си устна.
– В същото време би било нередно да ти попреча да постигнеш желанието си. Важна си ми. Искам да видя
как ще се развият нещата между нас. Но нямам право да заставам на пътя ти, при положение че самият аз не
мога да ти дам това, към което се стремиш.
Замислих се над думите му. Не беше вярно, че не можеше. Истината е, че не искаше. Пазеше се от
обвързване. Точно затова не можех да допусна той да играе решаващата роля в тази ситуация. Трябваше да
избера най-доброто за себе си, макар че му дължах някакво обяснение.
– Значи ще се съгласиш, ако преценя да приема предложението на Арчи? – Тялото ми се напрегна в
очакване на отговора му.
Той се протегна и хвана ръката ми:
– Да. – Поколеба се за миг. – При положение че ще ми обещаеш, че между вас двамата няма да се случи нищо
друго.
– Няма – преглътнах аз.
Това беше лъжа, разбира се. Въпреки добрите намерения на Арчи в сърцето си винаги щях да изпитвам към
него други, макар и несподелени чувства.
Тази вечер, след като Джейсън си тръгна, взех телефона, обадих се на Арчи и повече не погледнах назад.
Глава 22
Арчи
Д
ори докато отварях вратата, за да въведа Ноел в къщата на майка ми, все още не можех да повярвам,
че не сънувам.
– Заповядай. За известно време това ще е новият ти дом – ѝ казах.
Ноел бе пристигнала в Калифорния предишната вечер. Посрещнах я на летището, закарах я у нас и ѝ
сготвих вечеря. Останахме да си говорим до късно, включително обсъдихме уговорените посещения при
специалисти. Предложих ѝ да спи в моята спалня, а аз си легнах в стаята на Кланси. Така че тази сутрин тя за
първи път видя къщата, в която щеше да живее по време на престоя си тук.
Добре стана, че все още не бях продал къщата на мама. Сега-засега ми служеше като склад за старите ѝ
вещи. За жалост, Ноел нямаше да живее тук сама. Бях настанил там приятелката на майка ми Роз. Не ѝ взимах
наем, плащаше само за комуналните услуги. През годините Роз ми беше помагала много. Неотдавна хазаинът
ѝ продаде къщата си и аз я поканих да използва тази на майка ми, докато не ѝ намеря купувач. Зарадвах се, че
в момента не си беше у дома, за да мога спокойно да разведа Ноел.
Ноел се огледа:
– Уау… окей.
– Доста е претрупано.
– Има характер. – Обърна се към мен и се усмихна. – Чудесна е. Наистина. Веднага се усеща уютът.
След смъртта на баща ми двамата с мама продадохме предишната си къща и се преместихме в този
старомоден и далеч по-скромен дом. Обстановката ми навяваше тежки спомени за времената, когато едва
успявах да съчетавам грижите за майка ми с училище, а после и с работата си. Радвах се, че макар и за кратко,
жизнерадостният дух на Ноел ще озари това място. Все още не можех да повярвам, че промени мнението си
относно моето предложение, но от момента, когато ми се обади преди около месец, за да ми каже, че е
размислила, започнах да подготвям стаята ѝ. Поведох я по коридора.
– Ела да ти покажа спалнята ти.
Бях спретнал старата стая на майка ми и бях купил ново спално бельо. Ноел престъпи прага и изпусна една
от пътните си чанти.
– Божичко, Арчи, толкова е приятно тук.
– Имах си една малка прилежна помощничка. Избра лилавата кувертюра с голямо желание.
– Много мило от нейна страна. – Тя прокара ръка по меката тъкан. – Какво обясни на Кланси за мен?
– Казах ѝ само, че ще живееш тук за известно време и че ти предлагам място, където да се настаниш. Знае,
че си ми стара приятелка, и ще се радва да те види. Естествено, не помни първото ви запознанство, когато
беше още бебе.
– И аз нямам търпение да я срещна. – Изражението ѝ се промени. – Какво каза на Марая?
Само това оставаше – да ѝ кажа истината отсега. Щях да го направя колкото може по-късно. Засега
отношенията ни бяха добри и не исках да клатя лодката, преди да се наложи. Разводът ни току-що бе
приключен. Целият процес протече доста бързо, тъй като никой от нас нямаше претенции към другия.
– Марая знае, че се местиш временно тук, но не съм ѝ споделил плановете ни, ако за това питаш. В някой
момент ще го направя.
Ноел се сви притеснено.
– Тя как ще реагира?
– Не мисля, че ще се зарадва, и затова още не ѝ казвам. Така и така няма да си променя решението заради
нея, а не искам да ни облъчи отсега с негативна енергия.
Ноел кимна. Стори ми се напрегната. Запитах се дали не е започнала да се разколебава след пристигането
си. Нещата изглеждат по един начин, докато ги планираш, но съвсем другояче, когато дойде време да скочиш
в дълбокото. Вече не бе останало време за размишляване – първото ни посещение при специалиста по
асистирана репродукция бе насрочено за утре. Предишния ден Ноел бе получила инжекция за стимулиране
на яйчниците. И двамата бяхме минали през необходимите тестове. Лекарят, при когото ходеше в Ню Йорк,
поддържаше връзка с новия екип тук.
– Какво ще кажеш да ти оставим нещата и да поизлезем навън? Ще те разведа из квартала. Наоколо има
хубави магазини и заведения.
Тя се оживи.
– Чудесно би било.
Остатъкът от деня мина много приятно. Обядвахме в един веган ресторант, на който отдавна бях хвърлил
око. Не бяхме вегани, но менюто предлагаше страхотни ястия. Разгледахме няколко магазина и останахме
навън до залез-слънце. Не се бях забавлявал така, откакто бяхме заедно в Ню Йорк. Нямаше значение какво
правехме, стига да можех да чувам заразителния ѝ смях. Гледах все пак да не губя връзка с реалността и
постоянно си напомнях, че тя има връзка с друг.
Когато се прибрахме, Роз още не се бе върнала, което ми се стори необичайно. Но се зарадвах, че я няма,
защото знаех, че ще се разбъбри и ще ни надуе главите.
Последвах Ноел в стаята ѝ и се усмихнах, когато тя забеляза какво бях окачил на стената специално в
нейна чест. Пропуснала го бе по-рано.
– Мили боже. Тази картина. Тя…
– Точно тя е – кимнах аз.
– Откъде я взе?
При последното ни посещение на остров Уайт Ноел бе видяла пейзажа в една галерия на улица „Мейн“ и
много го бе харесала. Художникът бе нарисувал плажа с мидената кръчма – непретенциозно, но прекрасно
изображение на едно от най-любимите ни места на света. Щом се прибрах в Калифорния, се обадих на
галерията. Те ми изпратиха картината, но при цялата лудница през последните години така и не успях да ѝ я
дам. Сега беше идеалният момент да ѝ я подаря.
– Купих я веднага след последното ни посещение там. Чаках подходящия случай, за да ти я дам.
– Четиресетия ми рожден ден ли чакаше?
Усмихнах се и свих рамене.
– Прекрасна е – каза тя. – Благодаря ти. За нея. И за всичко останало.
Не беше необходимо да ми благодари. Самата тя ми бе помагала толкова често.
– Утре по кое време трябва да бъдем в кабинета? – запитах аз.
– Единайсет предобед. – Тя седна на леглото. – Мислиш ли, че може да имаш… проблем? Със знаеш какво…
Отне ми няколко секунди, докато се сетя какво има предвид.
– Не сме ли преминали стадия на говоренето с недомлъвки, Ноел? – Седнах срещу нея. – Питаш ме дали ще
успея да си ударя една и да свърша по поръчка?
– Аха. Предполагам, че ще си под голямо напрежение.
– Не и за мен, за жалост – засмях се аз. – Напоследък съм добре запознат с ръчната работа. От четиресет и
осем часа се въздържам, така че… ще ми дойде добре.
– Така ли препоръчват?
– Аха – захилих се аз. – Не е голяма драма. Засега оцелявам. – Въздъхнах. – Познавам това изражение.
– Кое изражение? – разсмя се тя.
– Което ми подсказва, че искаш да ме питаш нещо друго.
– Не че ми влиза в работата, но съм любопитна дали си бил с друга, след като се разделихте с жена ти.
Сега беше мой ред да се ококоря.
– Питаш ме дали съм правил секс?
Тя кимна.
– Да – признах аз. – С една жена.
Ноел запази мълчание, което изтълкувах като покана да споделя повече подробности.
– Тя е инвеститорка в ресторанта ни. Живее в Лондон. Веднъж дойде за седмица. Оказа се, че и двамата в
момента се развеждаме. Случи се, след като Марая се събра с Анди, разбира се. Както и да е, двамата се
сближихме покрай общите си тегоби и след няколко питиета се озовахме в хотелската ѝ стая. Връзката ни
продължи през цялата седмица, докато тя беше тук. След това се прибра обратно. – Поклатих глава. – Беше
тъпо от моя страна да се замесвам с бизнеспартньор. Между нас имаше само секс – безопасен, естествено. Не
съм я виждал оттогава.
– Как се казва?
– Андреа.
– Извинявай, че ти се бъркам в работите. Просто ми беше интересно.
– Можеш да ме питаш каквото си поискаш.
– Добре… – Тя се умълча, затворена в себе си.
– За утре ли мислиш?
– Аха.
Усмихнах ѝ се окуражаващо:
– Ще стане работата. Не се тревожи.
Утрешният ден беше съдбовен. Не само щях за първи път да даря сперма, но скоро след това тя щеше да се
влее в Ноел с помощта на катетър.
– Толкова се радвам, че не ми се налага да преминавам през това сама – каза тя.
Намигнах ѝ:
– Ще преминем заедно.
Сутринта беше прохладна. Стояхме пред Центъра по асистирана репродукция и като че ли и двамата се
колебаехме дали да пристъпим. Започвахме да осъзнаваме огромното значение на предстоящото.
Протегнах се и я хванах за ръка.
– Малко се притеснявам. Оттук насетне връщане няма, нали знаеш?
Кимнах. Не разбирах защо аз не бях притеснен. Бях уверен, че постъпваме правилно. Нищо в това
отношение не се беше променило. Но се тревожех да не би тя да съжали. Вярвах, че ролята ми в случая –
освен предоставянето на личното ми ДНК, беше да я успокоявам. Стиснах ръката ѝ.
– Искаш да го направиш, нали?
– Да – отвърна тя без замисляне.
– Ни най-малко, нито за секунда не съжалявам за решението си, Ноел. Искам да го знаеш. Също искам да
знаеш, че много се вълнувам.
– Наистина ли?
– Да – усмихнах се аз.
– Нуждаех се от тези думи.
– Знам.
Тя се усмихна и усмивката озари очите ѝ. Стиснах ръката ѝ отново, преди да я пусна.
– Хайде да го направим – казах аз и тръгнах към въртящата се врата.
След като минахме през регистратурата, се наложи да почакаме малко, преди да ни поканят в един от
кабинетите за прегледи. Там медицинска сестра ми обясни правилата, свързани със задълженията ми на
дарител. Щеше да им отнеме известно време, за да обработят спермата ми, и след два часа трябваше да се
върнем за процедурата по вътрематочно осеменяване на Ноел.
– Длъжна съм да ви информирам – каза сестрата, – че тя има право да влезе с вас в стаята, но между вас не
бива да има контакт поради риска от замърсяване на спермата.
Погледнах Ноел и се подсмихнах.
– По дяволите. Аз на това разчитах.
Тя се изчерви. Шегувах се, но тайно си представях как Ноел решава да го направим по естествения начин
или как идва да ми асистира във въпросната стая. Надървях се само от мисълта за това, макар да знаех, че е
невъзможно.
– Няма да влизам. Не сме двойка – отвърна Ноел. – Приятели сме.
Вечната стара игра.
– О, разбирам. – Сестрата се усмихна. – Колко мило. Добре.
Връчи ми стерилизирана чашка и ме отведе до стаята, където бях оставен насаме да свърша доброто дело.
В помещението имаше списания и стар телевизор с дивиди – кой, за бога, продължаваше да използва
дивиди – и филми. Самата мисъл да докосна това „оборудване“, ме накара да потръпна от погнуса. Кой знае
колко засъхнала сперма беше полепнала по него. Имах телефон в себе си – можех да избера каквото си
поискам порно.
На стола от винил бе преметната бяла хавлиена кърпа. Аз предпочетох да остана прав, за да разположа
чашката под най-подходящия ъгъл. Смъкнах джинсите си, поех дълбоко дъх и започнах да мастурбирам.
Затворих очи, отпуснах глава назад и позволих на мислите си да ме отведат там, накъдето постоянно ме
тласкаха напоследък – при Ноел. Нямах нужда от никакви стимулатори освен въображението си. Представих
си я на колене, вдигнала към мен красивите си големи очи, нетърпелива да поеме члена ми в уста. Ярко си
спомнях сцената под душа отпреди години с тази разлика, че жената във фантазиите ми бе днешната Ноел.
Още по-секси и дори по-красива от момичето, което бях срещнал в миналото.
Помнех съвсем точно усещането, предизвикано от сочните ѝ устни, обвити около чепа ми, влажността на
езика ѝ, начина, по който дишаше, докато се плъзгах към гърлото ѝ. Помнех всичко това, сякаш се беше
случило вчера. Свърших за по-малко от минута и напълних чашката.
След като дойдох на себе си, затворих капачето и тръгнах да търся сестрата.
– Я, колко сме бързи – пошегува се тя.
– Такъв съм си – свих рамене аз.
– Можете да седнете в чакалнята или да идете до някое кафене и да се върнете след деветдесет минути.
Поне толкова ще отнеме, докато обработим пробата ви. Само не се отдалечавайте много.
Благодарих ѝ и се върнах в чакалнята, където Ноел четеше списание. Вдигна очи и видя, че се
приближавам. Ухилих ѝ се широко и глуповато и вдигнах палците на двете си ръце. Тя избухна в смях.
Няколко жени около нея също се разсмяха. Разбраха за какво иде реч.
– Сестрата каза, че можем да излезем и да се върнем след час и половина.
Отидохме да хапнем в едно близко заведение. Сутринта от нетърпение не бяхме успели да закусим като
хората и беше наложително да се подкрепим. Отстрани сигурно изглеждахме като хора, които просто са
седнали да се почерпят. Едва ли някой в закусвалнята можеше да си представи, че запълваме време посред
един от най-съдбовните дни в живота си.
Щом се върнахме в центъра, веднага отведоха Ноел, за да извършат нейната процедура. Чувствах се ужасно,
задето я оставих сама, но тя не ме покани да ида с нея и трябваше да се съобразя с решението ѝ. А щеше да е
неловко да ѝ призная, че нямам търпение да видя как вкарват спермата ми във влагалището ѝ.
Седях и зяпах телевизора с празен поглед. Единственото, за което мислех, бе, че трябваше в момента да съм
с нея и да я държа за ръка.
Не мина много време и сестрата се появи.
– Извършихме процедурата, но тя трябва да полежи десетина минути, преди да може да си тръгне. Ноел
помоли да дойдете да изчакате с нея.
Скочих от стола и последвах сестрата. Ноел лежеше облечена на кушетката. Обърна се към мен, усмихна ми
се и всичко на този свят си дойде по местата.
– Стана ли работата? – попитах аз, щом останахме насаме.
– Предстои да разберем – засмя се тихо тя.
Седнах до нея:
– Боля ли?
– Имаше малко щипане и изтръпване, но нищо страшно.
– Съвсем сигурен съм, че моята част беше по-лесната.
– Сестрата спомена колко бързо си свършил. – Раменете ѝ се разтресоха от смях.
– Какво да ти кажа? Подходих с разбиране към задачата. – Намигнах ѝ. – Години наред съм тренирал за този
момент.
Красивите ѝ очи сияеха от радост. Същата радост изпитвах и аз. Не бих направил това за никого другиго.
Знаех, че не мога да имам Ноел. Но бях щастлив да споделя това преживяване с нея. Да не говорим колко ме
възбуждаше мисълта, че спермата ми бе в нея.
Глава 23
Ноел
С
лед като полежах колкото трябваше, двамата с Арчи напуснахме медицинския център.
– Целият ли ден трябва да се щадиш? – попита той, докато вървяхме към колата през паркинга.
– Не. Просто не бива да се подлагам на стрес.
Той ми отвори вратата.
– Значи бънджи скоковете за днес отпадат?
– Така излиза.
– Тюх! Пропаднаха ми плановете. – Той заобиколи, за да седне на шофьорското място. – Кога трябва да се
върнем?
– След две седмици.
– Ще си направиш ли преди това домашен тест за бременност?
– Предупредиха ме, че заради медикаментите, които се взимат, често излизат фалшиво позитивни
резултати. Не искам напразно да се надявам, затова ще изчакам кръвното изследване.
– Ужасно ще е да получиш фалшиво позитивен резултат. – Той все още не беше запалил колата. – Имаш ли
планове за следобеда?
– Не, нямам. Мислех да се върна вкъщи и да си подредя нещата.
– Защо не го оставиш това за по-натам? Виж какъв хубав ден е. Потръгна ни добре. Хайде да отпразнуваме,
че минахме през първата фаза.
Закопчах си колана и се отпуснах на седалката.
– Както кажеш. Аз съм „за“.
Арчи ме разведе още малко из града, преди да ме закара да видя ресторанта му „При Фонтейн“. Фонтейн
беше моминското име на Нора. Харесваше ми, че го е кръстил на нея. Беше ми приятно да се запозная с някои
от хората, които работеха с Арчи. Явно си направиха погрешни изводи за отношенията ни, защото започнаха
да се споглеждат и побутват.
После Арчи настоя да ме черпи сладолед в някаква сладкарница, която много харесвал. По пътя натам му
звънна телефонът. Съдейки по неговите реплики, разбрах, че говори с Марая.
– Наред ли е всичко? – запитах, след като затвори телефона.
– От болницата са помолили Марая да вземе допълнителна смяна. Тя знаеше, че днес не съм на работа, и ми
каза да мина да взема Кланси. – Той се намръщи. – Съжалявам. Ще трябва да побързам, за да може тя да
излезе. Сладоледът се отлага.
Кимнах. Сигурно често му се налагаше да си променя плановете.
– Няма проблем.
– Всъщност… Сега ще трябва да сготвя вечеря за Кланси. Защо не дойдеш и ти, хем ще я видиш. Нищо
неподходящо няма в това, че ще се случи именно днес. Освен ако не се чувстваш добре.
Стомахът ми се сви от притеснение, но въпреки това за нищо на света не исках да пропусна възможността
да срещна дъщерята на Арчи.
– Засега се чувствам страхотно. Ще се радвам да я видя довечера.
– Супер. Ще те закарам у вас, за да си починеш. После ще мина през Марая, ще взема Кланси и ще се върна за
теб.
– Чудесно звучи. – Тук не разполагах с кола и трябваше да разчитам на Арчи или да викам такси.
И така, той ме остави пред дома на майка си, където с отварянето на вратата попаднах на необичайна
гледка. В дневната седеше жена със сплетена на плитка дълга коса, а пред нея имаше закрепена на статив
камера. Това трябваше да е Роз. Още не бях срещала съквартирантката си, защото спеше, когато излязох
сутринта.
Около нея бяха наредени осветителни тела и тя говореше на камерата. Заслушах се. Казваше нещо за
горещи вълни. Изчаках я да натисне на пауза и се изкашлях, за да дам знак за присъствието си.
Тя се обърна и се хвана за сърцето от изненада.
– Мили боже! Изкара ми ангелите! – Роз се усмихна. – Ти трябва да си прочутата Ноел. – Огледа ме от
главата до петите. – Сега разбирам защо това момче толкова се постара да разкраси стаята ти.
– Приятно ми е да се запознаем, Роз. – Посочих ринг лампите: – Не знаех, че тази стая служи за
телевизионно студио.
– А, просто записвах видео за канала ми в Ютюб. „Роз за менопаузата“. Имам петдесет хиляди абонати.
Можеш ли да повярваш? Цяла тълпа мацки, които с нетърпение чакат да им разказвам за промените в живота.
Тая жена е пълно хахо.
– Страхотно.
– В началото започнах да снимам тези видеа като отдушник за собственото ми неудовлетворение. Изобщо
не предполагах, че някой ще ги гледа, но постепенно натрупах последователи и започнах да изкарвам пари.
Затова продължих.
– Това е чудесно!
Тя отново ме разгледа.
– Арчи каза, че сте стари приятели. Не ми каза, че си толкова красива. Не мога да повярвам, че ти е
предложил безплатен престой, без да има скрити мотиви. Още повече сега нали и той е свободен…
– О… – Махнах с ръка. – Ние с него навремето имахме възможност да се съберем, но животът я профука от
наше име.
Тя наведе глава настрани.
– Така ли? Много интересно. Трябва да ми разкажеш повече. Той ми каза само, че сте приятели. В мига, в
който те видях, разбрах, че ме баламосва. – Тя завъртя очи. – Такива са мъжете.
– Срещнахме се, когато бяхме много по-млади. Семейство Ремингтън бяха близки с нашите.
– Значи си познавала горката Нора, отпреди да се влоши?
Кимнах.
– Арчи ми каза, че си ѝ била добра приятелка и много си му помагала.
– Е, и сега той ми се отплаща, като ме пусна да живея тук. Не съм и подозирала, че ще се сдобия със
съквартирантка. – Тя намигна.
Успокоих се, като я видях колко е симпатична. При моето хормонално състояние трудно щях да понеса
някой темерут. Нещо ми подсказваше, че двете с Роз ще си допаднем.
– Много ми е приятно да си бъбрим, но трябва да се освежа – казах аз. – Арчи ще мине заедно с Кланси да ме
вземе. Ще вечеряме у тях.
– Запозна ли се вече със сладуранката?
– Виждала съм я само когато беше бебе.
Роз се ухили.
– Тя е радост за душата. А и той е толкова добър баща. Направо ще се влюбиш, като го видиш как се държи с
дъщеричката си. – Тя въздъхна. – Жалко, че се разделиха с майка ѝ, но едва след развода го видях да се
усмихва отново. Когато дойде да ми каже, че ще се нанесеш, изглеждаше щастлив.
Цялата настръхнах, като чух тези думи. Трябваше да положа усилия, за да не се разплача от радост. Усещах
се превъзбудена през целия ден. Може би причината бе в хормоналните медикаменти, които се вихреха в
организма ми, но от мига, в който Арчи дойде да ме вземе, исках да му се хвърля на врата. Улових се, че
мечтая да направим бебето по старомодния начин, което бе абсолютно откачено и нередно предвид факта,
че бях обвързана със сериозен приятел. Не биваше да изпитвам подобни чувства към Арчи. Но и не бях
изненадана – винаги досега ми се беше налагало да потискам влечението си към него. Вероятно това нямаше
да се промени до края на живота ми.
Не ми помагаше фактът, че сега част от него бе в утробата ми. В мига, в който ми вкараха катетъра, се
усетих привързана към него, както никога досега. Навлизах в опасни води.
Трябваше да се постарая да сложа чувствата си в ред. Арчи ми бе предложил да ми дари сперма. Толкоз.
Веднага щом заченех, щях да се върна в Ню Йорк и предишния си начин на живот.
Тъкмо се бях преоблякла и си бях наплискала лицето, когато Арчи ми прати съобщение, че ме чака отвън.
Получих приток на адреналин. Срещата с Кланси беше от огромно значение.
Още щом се приближих до колата, я видях на задната седалка. Отворих вратата и тя ме заслепи със сладка
усмивка.
– Здравей, Ноел.
Сърцето ми трепна, когато чух звънливото ѝ гласче.
– Здравей, Кланси! Много се радвам да те видя. Последния път беше бебенце.
– Знам. Тати ми каза. Не те помня.
– Аз те помня. Беше чудна сладуранка. А сега си голямо, красиво момиче.
Загледах се в прелестното ѝ личице. Много приличаше на Арчи. Развълнувах се да видя насреща си точно
копие на красивите му очи. Надявах се и нашето бебе да има такива очи.
Надявах се нашето бебе да изглежда като него.
Отново се размечтах.
Кланси имаше същата коса като баща си – светлокестенява със златисти отблясъци. Даже къдриците ѝ
падаха върху челото ѝ по същия начин.
Арчи ми се усмихна, но не каза нищо – даваше ми възможност аз да поведа разговора с момиченцето му. А
аз се чувствах като риба на сухо в детска компания. От цялото си сърце исках да ѝ кажа нещо, но мозъкът ми
блокира. Какво обсъждат хората с четиригодишни хлапета?
Слава богу, не трябваше да чакам дълго, преди тя да се разбърбори:
– Тати…
– Да, миличка.
– Днес в училище дупето ми се обади.
– Какво?
– Пръцнах.
Арчи се разсмя:
– Е, случва се.
– Приятелката ми ме попита дали съм била аз, и аз казах „не“. Това лъжа ли е?
– Лъжа е, но не от лошите. – Той ми хвърли бърз поглед. – Някои неща не влизат в работата на околните.
Това е едно от тях.
– Ти пръцкаш ли, Ноел?
Преди да успея да отговоря, Арчи го направи вместо мен:
– Да.
Зяпнах от смайване.
– Ти пък откъде знаеш?
– В къщата на остров Уайт държеше водата пусната по половин час, за да не те чувам какви ги вършиш в
банята. – Той се поколеба. – Но веднъж номерът не проработи.
Закрих лицето си с ръце и се засмях.
– Както и да е. Всички пръцкаме, Кланси – отвърнах най-накрая.
Тя се изкикоти. Вече ми се струваше смешно, задето толкова се бях притеснявала от тази малка лудетина.
– Кланси, кажи на Ноел кого ще играеш в училищната пиеса.
– Елза! – извика тя гордо.
– От „Замръзналото кралство“? – попитах.
– Аха!
– Ще поставят пиесата с две Елзи – поясни Арчи. – И Кланси ще е едната.
Обърнах се към нея:
– Кланси, това е фантастично.
– За разлика от мен, Кланси няма проблеми да говори или да играе пред публика. – Той ми намигна. –
Научих я да не се страхува от подобни неща.
– Впечатлена съм, Ремингтън.
– Какво да ти кажа? Учил съм се от най-добрите.
Тази вечер тримата имахме истинско угощение. Арчи беше направил спагети и аз с огромен интерес
наблюдавах всички възможни трикове, с които Кланси навиваше пастата около вилицата си и я засмукваше.
Самият Арчи беше във вихъра си – успяваше всеки път да улови чашата ѝ, преди да се разлее по пода, и
избърсваше лицето ѝ, когато се омажеше със сос. Но това бяха дреболии. Имаше много по-важни знаци, че е
страхотен баща – вниманието, с което изслушваше всяка нейна дума, начинът, по който ѝ показваше, че за
него няма нищо по-важно от нея. Развълнувах се, когато видях всичко това с очите си. Преди да дойда тук, си
представях, че ще отгледам бебето си сама. Сега си давах сметка какво ще пропусне детето ми, ако отрасне
без Арчи. Загризаха ме съмнения.
По-късно останах сама в дневната, докато Арчи слагаше Кланси да си легне. Използвах времето, за да
поровя из новините на телефона си. Скоро той излезе от стаята ѝ и дойде да седне на канапето до мен.
– Изморена ли си?
Оставих телефона си настрани.
– Не съм.
– Тогава остани още малко. Ще ти извикам кола, щом решиш да се прибираш.
– Окей. – Не можех да спра да се усмихвам.
Той забеляза това.
– Какво има?
– Беше жестоко да те видя в действие тази вечер. Ти си прекрасен баща.
– Отстрани изглежда, че се справям, но понякога се чувствам като измамник – сякаш се преструвам.
Плеснах го през ръката.
– Я стига!
– Искам да съм сигурен, че никога няма да ме види потиснат или притеснен, разбираш ли? Когато си
родител, детето ти е на първо място. Собствените ти желания и нужди отстъпват назад. Трябва да ти кажа
обаче, че от много време не съм бил толкова щастлив. Делото, с което сме се заели, фактът, че един от най-
близките ми хора е тук с мен – всичко това ме радва изключително много.
Жадувах да го докосна.
– Мен също.
Той отпусна глава назад върху облегалката и издиша.
– Само като си помисля какво би казал баща ми за цялата тази ситуация. Би казал, че едва ми остава време
да се грижа за дъщеря си, камо ли за някого другиго. Че е безотговорно да имаш извънбрачно дете. – Арчи
обърна към мен красивите си очи, в които тлееха дълбоки чувства. – Но усещам, че постъпваме правилно. А за
мен това е най-важното.
Гърлото ми се сви:
– Хубаво е, че все още си убеден в това.
Той се усмихна.
– Напълно съм убеден. Нямам намерение да се женя пак – няма да допусна втори път същата грешка. Но да
стана отново баща? Искам го от мига, в който се роди дъщеря ми. И какво по-добро от това да имам дете от
теб? Печеля отвсякъде.
– За първи път чувам, че си искал още деца.
– Не ме разбирай погрешно. Не бих предприел нищо в тази насока, ако не беше ти… Но да, не само ти искаш
нещата да се получат, Ноел. В никакъв случай.
Думите му стоплиха душата ми.
– Днешният ден беше великолепен. Както и цялото преживяване, колкото и да беше стресиращо – казах аз.
– Никога няма да забравя минутите, прекарани в чакалнята, докато знаех какво се случва в този миг в
съседния кабинет.
– Поизплаши ли се? – запитах аз.
– Не. – Той поклати глава. – Изпитвах страхопочитание.
– Как ли ще го приеме Кланси?
Той се замисли за момент.
– Много ще се изненада и ще се наложи доста неща да ѝ обясня. Но тя е споменавала преди, че иска братче
или сестричка – дори след като с Марая ѝ казахме, че се разделяме. Това ме кара да съм оптимист. Честно
казано обаче, нямам представа как ще реагира.
Кимнах.
– Ако този първи цикъл на осеменяване се окаже неуспешен, би ли искал да дойдеш с мен в кабинета
следващия път?
Устните му се извиха в усмивка.
– Страхувах се, че никога няма да ме поканиш. Много бих искал. Щеше ми се да съм с тебе и този път, но не
бях сигурен какво е твоето отношение.
– След като знам какво представлява процедурата, мисля, че трябва да присъстваш. Съжалявам, задето те
оставих отвън.
– Благодаря ти. Следващия път ще е различно. Ако има следващ път.
– А! Показаха ми флакона със спермата ти, за да проверя етикета и да се убедя, че е на точния човек.
Той изсумтя.
– Не ги ли попита: „Защо, по дяволите, ми показвате това?“.
– Само се засмях и потвърдих, че всичко е точно.
Арчи повдигна едната си вежда:
– Прилично ли изглеждах?
– Да – подсмихнах се аз.
– Важно е да го знам. Щеше да е много неприятно, ако се бях изложил неприсъствено, без да получа
възможност да се защитя.
Избухнах в смях. Имах нужда от нещо такова в края на този дълъг, труден ден.
– Благодаря ти, че ме разсмя – казах, след като се овладях и избърсах сълзите си. – Благодаря ти за всичко.
– Насреща съм, красавице. Благодаря ти, че ме допусна да участвам в твоето приключение.
Глава 24
Арчи
Н
е бях притеснен по време на първото ни посещение в клиниката, но този път бе различно. Двамата с
Ноел седяхме и чакахме нетърпеливо да ни извикат, за да ни кажат дали първият опит за
вътрематочно осеменяване е минал успешно. Преди два дни тя бе дошла да ѝ вземат кръв, а
политиката на центъра бе да съобщават резултатите лично.
През изтеклите две седмици Ноел бе успяла да свикне с дистанционната работа. Бях организирал нещо
като офис пространство в ъгъла на стаята ѝ. За съжаление, не се бяхме виждали толкова често, колкото ми се
искаше. Кланси се разболя и ми се наложи да прекарам повече време у Марая. А и ресторантът напоследък бе
пълен догоре. Няколко вечери минах през Ноел и Роз да им оставя храна от „При Фонтейн“. Те двете бързо се
бяха сприятелили, но аз нямах време да стоя да си говоря с тях.
Вдигнах очи, когато медицинската сестра най-после ни покани в лекарския кабинет. Последвахме я надолу
по коридора. Там трябваше отново да изчакаме. Защо постъпваха така? Карат те да чакаш в едно помещение
и после те въвеждат в друго, за да продължиш да чакаш още по-дълго.
Забелязах, че Ноел потропва с крака, и се протегнах да я хвана за ръка. Макар да се притеснявах, гледах да
не го показвам.
Вратата внезапно се отвори и ние изпънахме гърбове. Доктор Бърнс директно мина на темата:
– Здравей, Ноел. – Той седна зад бюрото си и отвори лаптопа си. – Така, тестът ти е негативен. Засега
нямаме бременност.
Мамка му.
Мамка му. Мамка му. Мамка му.
Сърцето ми се пръсна на хиляда парченца.
Ноел кимна и аз стиснах по-здраво ръката ѝ.
– Това в никакъв случай не е необичайно. Точно обратното – рядко се случва някой да зачене от първия
опит. Всеки цикъл има от десет до двайсет процента шанс за успех.
Въпреки уверенията му се почувствах като пълен неудачник.
– Добре ли си? – прошепнах.
– Аха. – Тя се насили да се усмихне. – Това е положението.
– Колкото повече процедури направим, толкова повече се увеличава вероятността – каза докторът, докато
попълваше някаква таблица. – Записали сме те за нов цикъл. На тръгване ще получиш подробностите от
регистратурата. – Той отново вдигна поглед към нас. – Доколкото разбрах, двама не сте заедно.
– Точно така – потвърдих аз. – Приятели сме.
Д-р Бърнс кимна.
– Винаги казвам на женените си пациенти, че няма да навреди, ако имат редовни сношения между
процедурите, за да се използва всяка благоприятна възможност, която ни предоставя периодът на овулация.
Разбира се, наясно съм, че това не е опция за вас сега-засега. Ако нещо… се промени, имайте това предвид.
Кажи ми нещо, дето да не знам, повелителю на очевидните истини.
Ноел отново кимна и бузите ѝ порозовяха.
И просто така докторът ни пожела „довиждане“ и посещението ни приключи. Стори ми се почти нередно
да ни отпратят толкова бързо, след като ни сервираха гадната новина. Трябваше да оборудват помещение с
шибани бонбони и алкохол, за да има къде да се съвземат хората.
Нещо по-лошо, следобед трябваше да съм на работа и не можех да прекарам деня с Ноел, макар че исках да
я разсея след разочарованието. На рецепцията уточнихме кога ще е следващото ни посещение, и излязохме
от сградата. Прегърнах я и я притиснах до себе си.
Тя заговори, притиснала лице в гърдите ми.
– Добре съм. Наистина. Това трябваше да се очаква. Ще опитаме отново.
Бяхме се уговорили, че ще направим три опита. По финансови причини трудно можехме да си позволим
инвитро. Вътрематочното осеменяване излизаше далеч по-евтино.
Отдръпнах се.
– Какви са плановете ти за днес?
– До края на седмицата трябва да предам сценарий за документално предаване. По ирония на съдбата става
дума за четиризнаци.
– Ясно – въздъхнах аз. – Ще ми се да можех да прекарам вечерта с теб, въпреки че си заета. Щях да ти сготвя.
– Изведнъж ми хрумна чудесна идея: – Защо не дойдеш да пишеш в ресторанта? Ще те сложа да седнеш в
ъгъла с най-доброто интернет покритие.
Тя потърка ръцете си.
– Нямам проблем да остана сама, Арчи.
– Може би аз имам – ухилих се аз.
Тя се усмихна.
– Ще дойда, щом настояваш. – Тя сложи ръце на гърдите ми. – Но очаквам да ми направиш онова предястие
от артишок, за което ми спомена.
– Нямаш грижа.
Минахме през тях, за да си вземе лаптопа, и отидохме директно в „При Фонтейн“. Настаних я и се заех да ѝ
направя карамелизирания с кленов сироп артишок. Сервирах го с усмивка и обещах, че след малко ще се
върна с ново предястие. Приятно ми беше, че ще мога поне малко да я разсея. Сигурно се чувстваше толкова
разочарована, колкото и аз.
За втора разядка предложих калмари, последвани от основното ястие – патладжан с пармезан. Във всеки
свободен момент надничах от кухнята, за да погледам как се наслаждава на храната, която ѝ бях приготвил.
За финал поднесох парче шоколадова торта. Очите ѝ се разшириха. Попи със салфетка ъгълчето на устата
си.
– Да ме убиеш ли се опитваш?
Седнах срещу нея и опрях дланите си на масата.
– Не. Просто се опитвам да те зарадвам, а единственият начин, по който умея да го правя, е чрез храната.
Тя отхапа парченце от тортата.
– Не е вярно. Умееш да ме радваш по много начини. – Усмихна се. – Това ми напомня за последния път,
когато ядохме заедно шоколадова торта.
– Омазахме се до ушите, нали? Още пазя рисунката, която ти направих онази вечер.
– Благодаря ти – каза тя с пълна уста. – Хубаво е, че не останах сама днес. Толкова си мил, задето ме отрупа с
внимание.
– Това е най-малкото, което мога да направя. – Отпуснах глава в ръцете си. – Може ли да говоря откровено?
– Разбира се…
– Струва ми се, че по някакъв начин нося вина за днешния резултат.
Ноел поклати глава.
– Чу какво каза докторът. Имахме най-много двайсет процента шанс. А това не е кой знае колко висок
процент. Освен това, ако някой от нас се е провалил, това съм аз, Арчи.
Погледнах я в очите.
– Какво говориш?
– Тестваха спермата ти и се разбра, че е напълно жизнеспособна. Проблемът е в мен.
Сгърчих се вътрешно. Беше тъпо да се самообвинявам, защото я подтикнах да стори същото.
– Знаеш ли какво? Няма значение. Накрая ще стане. Ако трябва да сме откровени, щях да се шашна, ако се
беше случило от първия път.
– Така е – кимна тя. – Таях надежда, без да съм твърде оптимистично настроена.
Налагаше се да се върна в кухнята, но щом смяната ми свърши около час по-късно, се върнах при нея с две
кафета еспресо. Седяхме и си говорихме, докато не стана време да хлопваме кепенците.
Откарах я до тях и паркирах колата на алеята отпред, но все още не бързахме да се разделим.
– Знаеш ли за какво си мечтая? – я запитах, вперил поглед в къщата.
– За какво?
– Майка ми да е с нас и да разбира какво се случва. Толкова щеше да се зарадва. Винаги те е харесвала.
Ноел ме хвана за ръка и ми се усмихна съчувствено.
– Щеше да е чудесно.
– Искрено казано, аз често ѝ говоря. Разказвам ѝ всичко. Надявам се, че ме чува, където и да е.
– Да – прошепна тя.
– Знам, че се разбрахме да не казваме на никого. Но не си ли мислила да споделиш с вашите какво се
случва?
– Не съм сигурна, че ще проявят разбиране. Ще им кажа едва след като забременея, ако изобщо забременея.
– Това ме изненадва. Винаги съм си мислил, че родителите ти те подкрепят във всичко.
– В известен смисъл е така, но в това отношение се придържат към традиционните ценности. Не искам да
чувам какво мислят по въпроса. Обичам ги, но понякога трябва да избягвам мнението им по важни за мен
теми.
– Сигурен съм, че направо ще откачат, когато разберат, че аз съм бащата.
– Защо?
– Не знам. Просто имам чувството, че ще ми се ядосат – засмях се тихо аз.
– Няма да ти се ядосат повече, отколкото на всеки друг, когото бих избрала. Ще се разсърдят, че не съм
изчакала да срещна правилния човек.
Въпреки че в това имаше логика, се почувствах, сякаш някой ме бе ударил в стомаха.
– Е, силно се надявам да не се разстроят, когато разберат, защото това ще се случи, Ноел. Обещавам ти, че ще
стане.
Веднага съжалих, задето ѝ обещах нещо, което не бях сигурен, че ще изпълня, но част от задълженията ми
бе да поддържам оптимизма ѝ.
Телефонът на Ноел избръмча и тя погледна екрана.
– Джейсън ли е?
– Да. – Тя отклони обаждането. – Ще му се обадя, щом се прибера.
Това беше грубо напомняне за реалната ситуация, в която се намирахме – тя принадлежеше на друг. До
този момент се бях опитвал да държа този факт далече от съзнанието си.
– По-добре да тръгвам – каза тя. – Благодаря ти отново за тази вечер.
– За мен беше удоволствие.
Искаше ми се да я прегърна за „довиждане“, но устоях и не отлепих ръце от волана. Днес бяхме преживели
толкова много емоции. Ако я прегърнех сега, нямаше да мога да я пусна.
Оставаше ни седмица до следващата процедура по вътрематочно осеменяване и Ноел взимаше обичайните
подготвителни хормони. Беше събота и ми се искаше да проверя как е, преди да застъпя на смяна. Бях
прекарал сутринта с Кланси и реших да мина през къщата на мама на път за ресторанта.
Първата ми грешка бе, че цъфнах на прага ѝ без предупреждение. Винаги се обаждай предварително.
Щом отвори вратата, видях зад гърба ѝ някакъв мъж, който говореше с Роз. Това трябваше да е Джейсън.
Шибаното ѝ гадже е тук? Заля ме вълна адреналин.
Ноел се обърна за миг към него.
– Арчи, не знаех, че ще идваш.
– Какво става тук? – Очите ми се стрелнаха към непознатия, докато влизах в дневната.
Ноел въздъхна неуверено.
– Джейсън изненадващо реши да ме посети.
Преди да успея да се представя, той се приближи и протегна ръка.
– Ти сигурно си Арчи.
– Да.
Ръкувахме се. Ръкостискането му бе твърдо и силно. Нямах идея какво се очаква да му кажа. Сякаш
ревността бе изключила гласовите ми струни. Когато най-после успях да проговоря, изтърсих най-голямата
глупост:
– Доста неловка ситуация – избъбрих аз.
Фалшивата усмивка на Джейсън се стопи.
– Донякъде е така. Но се радвам, че най-после те срещам.
Веднага стана ясно кой от двама ни е по-зрял.
Роз седеше на дивана и се ослушваше. Трябваше да внимавам, защото – доколкото знаех – Ноел не ѝ бе
споделяла плановете ни да направим бебе. Отстрани шоуто сигурно изглеждаше любопитно.
– Минавам само да видя дали мивката работи – казах на Ноел. – Онзи ден спомена, че е запушена.
Ноел ме погледна объркано. Сигурно защото вече ми бе казала, че проблемът се е разрешил. Присви леко
очи:
– Нищо ѝ няма на мивката.
– Хубаво – издишах аз. – Какво се каните да правите?
– Джейсън тъкмо пристигна преди около час. Ще си приготвим нещо за хапване. Утре смятам да го разведа
да разгледа града.
– Тук съм само до понеделник – допълни Джейсън.
– А! – кимнах аз.
Бях го докарал дотам да измучавам едносрични отговори.
– Защо не седнеш да изпиеш едно с нас? – запита той.
– Всъщност сега отивам на работа. След малко ми започва смяната в ресторанта. – Който и друг да беше на
мястото на Джейсън, щях да поканя цялата компания на вечеря. Него? Не, благодаря. – Както и да е…
Приятно прекарване – успях да кажа накрая.
– Беше ми приятно да се запознаем – отвърна Джейсън. – Отдавна трябваше да сме го направили.
Глупости. Сигурно дълбоко в себе си ме ненавиждаше. Трябваше да е тотално сбъркан, ако не ме мразеше.
– Хубава вечер на всички. – Срещнах за кратко погледа на Ноел.
Въпреки леко виновното ѝ изражение едва ли бе в състояние да вникне в цялата сложност на обзелите ме
чувства. Още повече че самият аз не разбирах напълно какво ме разтърси толкова.
Най-после стигнах до ресторанта, но бях напълно объркан. Не е като да не знаех, че има сериозен приятел,
но сега, след като го видях от плът и кръв, бях напът да се срина. И най-после схванах защо.
Трябва да говоря с нея.
Едва не си отсякох пръста, докато режех чесън. Обърнах се към моя су шеф:
– Трябва да ме покриеш за около час.
Той изтри ръцете си с кърпа.
– Наред ли е всичко?
– Възникна ми семеен проблем – излъгах аз. – Не е някаква голяма беда, но се налага да се заема със случая.
– Както кажеш – отвърна той загрижено.
Извадих си телефона и ѝ изпратих съобщение.
Арчи: Знам, че си с Джейсън, но трябва да ти кажа нещо важно. Не мисля, че може да изчака. Има ли
начин да си намериш оправдание и да се видиш с мен за половин час? Мога да дойда някъде близо до
вас.
На екрана заиграха три точки, докато тя ми пишеше в отговор.
Ноел: Плашиш ме. Какво се случва?
Арчи: Нищо фатално, просто е спешно. Не мога да ти го напиша в съобщение, трябва да говорим лично.
Ноел: Мога да кажа на Джейсън, че съм забравила да купя нещо. Той е наел кола. Ще го помоля да я
взема.
Арчи: Супер. В момента съм в ресторанта. Само ми кажи къде да дойда.
След няколко минути тя ми написа да се срещнем в кафенето на Тим, което се намираше на равно
разстояние от къщата и ресторанта.
Вече бях седнал на една маса в ъгъла, когато Ноел влезе в заведението. Кръвта ми кипеше, докато се готвех
да ѝ споделя мислите си. Вероятно преувеличавах значението на случващото се, но трябваше да говоря с нея,
иначе нямаше да съм в състояние да свърша нищо в ресторанта.
Тя седна и ме погледна уплашено.
– Арчи, какво става?
Краката ми подскачаха под масата.
– Къде му каза, че отиваш?
– До аптеката, така че нямам много време. Оставих го да готви за Роз и мен. Какво се случва?
– Съжалявам, че те изплаших. – Поех дълбоко въздух. – Може би това, което ще ти кажа, ще ти се стори
неуместно, но не мога да го преглътна.
– Казвай.
– Спа ли с него?
Тя внезапно се отдръпна назад.
– Не. Той току-що пристигна.
Давай.
– Няма да приема да спиш с него. – Затрополих с пръсти по дървената маса. – Знам, че ходите заедно. Не е
редно от моя страна да очаквам да не правите секс, но не мога да го приема, докато текат процедурите.
Нещата страшно ще се усложнят и ако забременееш, ще възникнат съмнения – вазектомиите не дават
стопроцентова гаранция. – Замълчах за кратко. – Искам да знаеш, че аз също няма да спя с друга, докато си
тук. – Забих поглед в масата в опит да се успокоя. – Не искам да се състезавам с някого другиго, докато тече
процесът. Паникьосах се, когато го видях днес, защото осъзнах, че не сме обсъждали тази страна на
договорката ни.
Тя примигна.
– Значи, за да съм сигурна, че съм те разбрала правилно… Ако спя с него, ти ще се откажеш от донорството.
Стомахът ми бе свит на възел.
– Точно така.
Ноел кимна.
– Досега не бях обмисляла какво да правя, ако той ми дойде на гости. Не го очаквах толкова скоро. – Тя се
протегна и хвана ръката ми. – Разбирам аргументите ти, Арчи. Ако правя секс с него сега и после забременея,
винаги ще съществува едно съмнение кой е бащата. Знам, че си приел изцяло присърце мисията ни, затова
съм длъжна да ти дам това обещание. – Тя издиша. – Няма да спя с него, докато текат процедурите по
вътрематочно осеменяване. Имаш думата ми.
Сякаш камък падна от раменете ми, въпреки че се срамувах, задето така я бях изманипулирал:
Тя се надигна от стола си:
– По-добре да вървя, преди да е започнал да се пита къде се губя. Трябва да мина и през аптеката и
действително да купя нещо, за да не се прибера с празни ръце. – Очите ни се срещнаха. – Ще ти се обадя, след
като си тръгне, окей?
Изправих се на свой ред.
– Да. Тогава ще говорим.
След като тя излезе от кафенето, останах още малко на масата. Облекчението, което току-що бях изпитал,
бързо чезнеше. Проблемът ми с Джейсън беше много по-сериозен от това, че не исках тя да спи с него. Сега
разбирах, че изобщо не исках да се навърта около нея. Исках я за себе си.
Но не знаех кое е най-добро за нея.
Глава 25
Ноел
П
рез уикенда отношенията ни с Джейсън останаха напрегнати. Обясних му защо не бива да спим
заедно, докато не се прибера в Ню Йорк. Не му стана приятно, но поне се опита да разбере защо
сексът между нас би могъл да доведе до усложнения. Единственото, което пропуснах да спомена, е, че
Арчи има нещо общо с молбата ми.
В понеделник сутринта ни остана един свободен час, преди Джейсън да потегли с наетата си кола към
летището, където щеше да я върне на компанията. Седнахме да пием кафе в кухнята. Трудно успявахме да
поговорим насаме, защото Роз непрекъснато се навърташе наоколо. Слава богу, тази сутрин бе излязла по
работа.
Джейсън протегна крак под масата и го уви около моя.
– Липсваше ми повече, отколкото очаквах. Дойдох в Калифорния, за да ти кажа, че винаги ще съм на твое
разположение дори ако ни дели цял континент. – Отпи от димящата течност. – От цялото излъчване на Арчи
ми стана ясно, че не се чувства удобно в мое присъствие. Питам се каква може да е причината. – Той ме
погледна. – Ти ми каза, че между вас двамата има само приятелство, и това е причината да приема цялата
договорка. Остави ме с впечатлението, че веднага щом забременееш, ще се прибереш у дома и ще подновим
връзката си. Не искам да кажа, че ме лъжеш, но мисля… – Очите му се впиха в моите. – Ако наистина вярваш,
че зад действията му не се крият други мотиви, значи си затваряш очите за истинските му чувства.
Изяденият сладкиш се надигна в стомаха ми. И аз се изненадах от начина, по който Арчи се държа с
Джейсън, но без съмнение причината бе в притеснението му да не объркаме процеса по вътрематочно
осеменяване. Ако Арчи искаше между нас да се случи нещо друго, щеше да ми каже, нали така?
– Арчи никога не е подсказвал, че изпитва чувства към мен.
– Ноел, как е възможно някой да не изпитва чувства към теб? Ти си прекрасна… мила и добра. Дълбоко
грешиш, ако си мислиш, че той не те желае.
Страните ми пламнаха:
– Ти може да си усетил подобни сигнали, но не и аз. Плановете ми не са се променили. Естествено, това,
което се опитваме да постигнем заедно, ни сближи. Неизбежно беше. Но той продължава да е само добър
приятел. И аз все така възнамерявам да се завърна у дома.
– Дано да е така. – Той сведе поглед към чашата си. – Мисля, че имам силен характер. Но тази ситуация ме
поставя на изпитание. Усещам, че бавно те губя. Така или иначе, никога не съм бил сигурен, че те заслужавам.
Надявам се, че ще се върнеш в Ню Йорк.
Хормоните явно започваха да действат, защото едва не се разплаках. Исках да му кажа, че можеше да
избегне цялото това усложнение, ако не бе отказал да е баща на бебето ми. Исках да му кажа, че дори ако
беше прав за Арчи, между нас никога нищо нямаше да се получи. Не можех да поверя сърцето си на Арчи
просто така. Достатъчно рани ми бе нанесъл в миналото. Бях го гледала, докато се врича на друга, по
дяволите. Честно казано, не бях сигурна, че мога да поверя сърцето си на когото и да било от двамата.
Но вместо да изнеса тази тирада, поех въздух и преглътнах емоциите си:
– Това, че дойде да ме изненадаш, беше важно за мен – усмихнах се аз.
– Независимо колко съм зает, ти винаги ще си най-важният ми приоритет. – Той се протегна през масата и
хвана ръката ми. – Ще дойда пак, щом свърши конференцията.
Джейсън заминаваше на медийна конференция в Европа за две седмици. Кимнах, но си помислих колко
неща можеха да се случат за две седмици. Целият ми живот можеше да се промени през това време.
Арчи и аз се върнахме в клиниката след обичайната пауза между двете части на процедурата. Бяхме
хапнали в същата закусвалня, в която убихме времето предишния път, и бяхме седнали на същата маса. Вече
официално наричахме заведението „Инсеминация на яйцата“.
Днес залогът сякаш беше много по-висок. Извикаха ни в кабинета за осеменяване. Арчи изглеждаше по-
притеснен и от мен и потропваше с ръка по крака си, докато седеше до кушетката, на която лежах. Появи се
непознат доктор.
– Здравейте. Аз съм д-р Сиърс. Д-р Бърнс е в отпуска, затова днес аз ще извърша процедурата.
– Приятно ми е – отвърнах.
Той погледна резултатите от изследванията.
– Имаме тринайсет и половина милиона мобилни сперматозоиди. Това е впечатляващо число, още по-
добро от предишния път. Всичко над девет милиона е много добър резултат. Процентът на мобилност е
шейсет – отлично! Добре се движат.
Арчи светна. Милият той!
– Разполагаме с доста световни шампиони по плуване тук – смигна лекарят. Показа епруветката на Арчи. –
Моля, потвърдете, че това сте вие.
– Аз съм – той ме погледна и се разсмя, след което се обърна, за да проследи напрегнато как докторът
прехвърля спермата в катетъра.
Сигурно беше много странно за един мъж да наблюдава как други хора боравят със собствената му сперма.
Арчи ме хвана за ръка, когато вдигнах крака, за да ги пъхна в стъпенките. Както и миналия път, всичко
протече бързо и почти безболезнено, като се изключи краткотрайният дискомфорт. Лекарят свали
ръкавиците си.
– Това ли беше всичко? – запита Арчи.
– Това беше – усмихна се докторът. – По-късно през деня е добре да имате сношение, за да вкараме там
колкото се може повече плувци.
Ъъъ…
Този медик не беше наясно с нашата ситуация. Не се бяхме срещали до днес. Двамата с Арчи се
спогледахме. Нямаше нужда от думи.
След процедурата отидохме у тях да разпуснем. Арчи си беше взел свободен ден и имаше цял час на
разположение, преди да иде да прибере Кланси от училище. Отпих глътка от кафето с нотка на лешник,
което ми бе направил.
– Ако този опит се окаже успешен, ще трябва да благодарим на супербързата ти сперма. Не мога да
повярвам колко дълго са ти внушавали, че ще останеш бездетен.
– Извадил съм късмет, знам. – Арчи разбърка кафето си. – Колкото и да обичам сега дъщеря си, истината е,
че преди да се роди, умирах от страх. – Той повдигна вежди. – Е, помниш паникатаката ми на остров Уайт. –
Арчи въздъхна. – Този път всичко е много по-различно. Разсъждавам трезво. Чувствам се развълнуван, не
изплашен.
– Не се бях замисляла досега колко различно възприемаш нещата в сравнение с първия път.
– Така е. Прекарах по-голямата част от бременността на Марая в състояние на шок. Не можех да оценя
факта, че ще ставам баща. Сега се наслаждавам и благодаря за всеки миг, макар желаният резултат все още да
не е станал факт.
Присвих очи.
– Като спомена всеки миг… Какво представлява онази стая? Така и не съм те питала.
– Имаш предвид чекиджийската стая?
– Аха – засмях се аз.
– Почти празна. При тези обстоятелства колкото по-малко предмети, толкова по-добре. Има един покрит с
винил стол, някакъв древен телевизор с дивиди и малко списания.
– Ти кое избра?
Той отмести поглед за момент.
– Не използвам никакви стимули.
Облещих се.
– От нищо ли нямаш нужда?
– Не.
– Уау. – Облегнах се назад и скръстих ръце. – Не мога да повярвам. Едно е да си си у дома и да си правиш
кефа под душа или нещо такова. Но докато те чакат да свършиш? Аз бих се притеснила много и не бих могла
да го направя. – Усетих, че лицето ми пламва. – А за какво… мислиш?
Какво правех, по дяволите? Хормоните ли ме караха да задавам подобни въпроси?
Арчи се изчерви, което беше странно. Обикновено не странеше от подобни теми:
– Не съм сигурен, че би искала да знаеш – каза той.
– Мога да го понеса.
– Не вярвам.
Тръснах глава.
– Знаеш ли какво? Това изобщо не ми влиза в работата. Аз…
– Мисля за теб.
Замръзнах.
– За мен ли? – Преглътнах.
Той прокара пръст по чашата си.
– Това изненадва ли те?
– Всъщност да, много.
– Не би трябвало – каза той и задържа погледа ми.
– Не знаех, че все още мислиш за мен по този начин.
Зърната на гърдите ми се втвърдиха.
– Не знаеш, че продължавам да те желая?
Кръвта нахлу в лицето ми.
– Не мога да разбера защо си решил да мислиш за мен, вместо за… която и да било друга.
Веждите му се извиха нагоре:
– Това въпрос ли е?
– Да – прошепнах аз. – Въпрос е.
Той продължи да ме гледа в очите:
– Тази процедура, колкото и да е технологична, е заредена с еротика за мен. Не мога да спра да мисля за
теб, докато съм в стаята, знаейки, че каквото излезе от мен, ще се озове дълбоко в теб. Това ме възбужда.
Зяпнах, докато се опитвах да съставя някакъв отговор. Никога не бях чувала нищо по-секси. Усетих
напрежение между краката си. Прочистих гърло.
– Уау. Окей.
Той отпи от кафето си.
– Напълно ще те разбера, ако поискаш да се оплачеш в полицията от перверзията ми.
– Не – разсмях се аз. – Схващам какво имаш предвид. Защото и аз се възбуждам от мисълта, че част от теб
ще попадне в мен.
– Не за първи път фантазирам за теб – добави той. – В продължение на толкова дълго и по различни
причини ти беше забранен за мене плод. Много съм мислил за теб през годините. – Той въздъхна. – Не искам
да проявявам неуважение. Знам, че си във връзка. Не ти споделям всичко това в опит да те прелъстя. Искам да
знаеш колко си красива, понеже понякога ми се струва, че не си съвсем уверена.
Бях готова да се срутя на земята.
– Не знам какво да кажа.
– Няма нужда да казваш нищо. Просто се стремя да съм откровен. – Устните му се извиха в усмивка. – Сега
съжаляваш ли, задето попита?
– Не – отвърнах. – В някакъв смисъл е мило, макар и по странен начин.
– Само да уточня, че в мислите, които в момента ми се въртят в главата, няма нищо мило.
Отново пламнах цялата.
– Досетих се. – Успях да се засмея. – Аз също се чувствам по-близка с теб, откакто поехме по този път.
– Плашещо е колко свързан с теб се чувствам напоследък – промърмори той.
– Плашещо? – запитах аз. – Да не би да се колебаеш дали да продължаваме с опитите, ако този път не се
получи?
Той поклати глава.
– Не. Ни най-малко. Но разделителните линии помежду ни се размиха повече, отколкото очаквах. Твърде
много емоции влагам. Може би си се досетила от отношението ми към Джейсън – от това колко се разстроих,
когато го видях тук.
Кимнах.
– Той също го забеляза.
Арчи стисна челюсти.
– Изобщо не съжалявам, ако съм го накарал да се почувства неудобно. Ако не е искал да потърсиш помощ
от мен, трябваше да ти предложи той да бъде бащата. – Замълча за кратко. – Трябва да призная, че съм много
доволен, задето не го направи. – Той хвърли поглед към часовника и подскочи. – Мамка му. Загубил съм
представа за времето. Трябва да взема Кланси. Искаш ли да дойдеш с мен, или по път да те оставя у вас?
Имах нужда да разпусна. Или може би да взема един студен душ?
– Трябва да се прибера. Изоставам с работата. – И отчаяно имам нужда да стигна до оргазъм след този
разговор.
Разбързах се да си намеря чантата, Арчи също хукна наоколо да си събере нещата. Накрая тръгнахме към
колата.
– Имаш ли нещо против да кажа на Роз какво всъщност се опитваме да постигнем? – попитах аз, докато
Арчи се настаняваше на шофьорската седалка.
Той ме погледна, преди да се включи в движението:
– Ако искаш. Беше споменала, че не искаш никой друг да знае.
– Трудно ми е да я лъжа защо съм тук. Ще ми бъде приятно, ако има с кого да си говоря за всичко случващо
се.
– Ти си решаваш. – Той въздъхна. – Мисля, че можем да ѝ се доверим. Тя ми е като втора майка след смъртта
на мама.
Кимнах.
Същата вечер край кухненската маса обясних цялата ситуация на съквартирантката си. Беше шокирана от
това колко тайни съм скрила от нея.
– Твоят приятел заслужава награда за най-добро гадже, щом се е навил на това.
– В доста неловко положение е – съгласих се аз.
– Не ме разбирай погрешно. Той е много добра партия. Хубавец е, макар, честно казано, да е по-близо до
моята възраст, отколкото до твоята. Останах с впечатление, че доста добре се оправя в живота. Но трябва да
те попитам… Защо си се хванала с него, при положение че не може да ти даде всичко, което поискаш?
Не беше лесно да отговоря на този въпрос. Опитах се да ѝ обясня:
– Не че не може. По-скоро така е преценил. Донякъде му се дразня заради това. Но като цяло може да се
каже, че съм с него, защото ме кара да се чувствам в безопасност. Има си добри страни това да поддържаш
връзка с мъж, който не може да ти разбие сърцето, защото… – гласът ми заглъхна.
– Защото сърцето ти принадлежи на друг – довърши вместо мен Роз.
Не отвърнах нищо. Вероятно нямаше смисъл. Тя плесна с длан по масата.
– И това ако не е заплетена история – по-добра е от турските сериали, които понякога си пускам по обяд.
– Радвам се, че те забавлявам.
Тя поклати глава:
– Държиш в тайна любовта си към мъж, който от своя страна иска да ти даде всичко, което желаеш на този
свят. Чуваш ли се какво говориш?
– Иска да ми даде всичко, освен… себе си – поправих я аз.
– А ти отказваш да му признаеш, че си го обичала през всичките тези години.
– Той спомена, че не иска да се жени отново. Не го искам, докато е с подобна нагласа.
– А откъде знаеш, че не би направил изключение за теб? Той ги говори тези неща, защото си мисли, че не
може да те има. – Тя наклони глава. – Ами ако Джейсън не му се пречкаше? Може би тогава Арчи щеше да
запее друга песен, защото нямаше да му се налага да пази собственото си сърце.
Тялото ми се напрегна от усилието да отхвърля тази фалшива надежда.
– Знам, че го е грижа за мен, Роз. Но страхът, че ще ми разбие сърцето, си остава. Факт е, че макар да ме
нарани неволно, като избра друга… Арчи все още е най-хубавото нещо в живота ми. Според мен и той би ти
казал нещо подобно за мен. Именно това е причината да бягаме от любовта. Той не би направил тази крачка.
За Арчи винаги съм била своего рода опора. Вярва, че винаги, когато има нужда, ще се отзова. Цени ме преди
всичко като приятел и изповедник, въпреки че се чувства привлечен от мен. – Погледнах встрани. – Аз съм
тази, която винаги е била влюбена в него.
Роз повдигна вежди.
– Никой не предлага да направи дете на жена, която не обича. Е, може би понякога се случва на хора с
истински платонична връзка. Но твоите отношения с Арчи, мила моя, са доста далеч от платоничното. Арчи в
момента е затрупан от задължения. Последното нещо, от което се нуждае, е още едно дете. Не би постъпил
така, както постъпва, ако не те обичаше – независимо дали го осъзнава, или не. Може би още не е прозрял
истината. – Тя отпи глътка чай. – Но аз съм.
Опитах се да успокоя ритъма на сърцето си:
– Виж, Роз, много мило, че така виждаш нещата, но докато не го чуя от него, ще остана скептична.
Тя ми отправи съчувствена усмивка:
– Разбирам те, миличка. Но ако решиш да зарежеш оня дърт баровец Джейсън, може ли да ми го
прехвърлиш на мен? Менопаузалната Роз отдавна не е била в играта. – Тя намигна. – При мен със сигурност
няма риск от забременяване.
Разхилих се. Смехът наистина е най-доброто лекарство.
Глава 26
Арчи
О
т мига, в който се събудих, се почувствах като кълбо от нерви. От седмици очаквах с нетърпение и със
страх днешния ден.
Бяхме се уговорили с Ноел да я взема по обед, за да отидем в центъра и да научим резултатите от
теста за бременност след втората процедура. Точно когато се канех да тръгна, ми звъннаха от училището на
Кланси.
– Ало? – отвърнах аз.
– Г-н Ремингтън?
– На телефона.
– Кланси не е добре и за съжаление, повърна вече два пъти. Трябва да дойдете да си я приберете.
– Мамка му – измърморих аз.
– Проблем ли ще бъде?
Почесах се по главата.
– Ъъъ, не. Извинявайте. Тъкмо се канех да тръгна за една важна среща и това ми дойде неочаквано. –
Поклатих глава. – Няма проблем. Това не е ваш проблем. Сега идвам.
– Ще ви очакваме.
Смяната на Марая в болницата бе в разгара си, така че нямах особен избор. Набрах телефона на Ноел.
– Здрасти. Какво става?
– Здравей… виж, имам гадни новини. Кланси се е разболяла в училище и искат да ида веднага да я прибера.
Повръща. Не мисля, че ще успея да те закарам до клиниката.
– О… – Тя замълча. – Добре. Ами да, какво друго можеш да направиш при такава ситуация? Не се тревожи.
Ще поръчам кола и ще отида сама.
Въздъхнах дълбоко.
– Наистина ми се искаше да бъда с теб.
– Някои неща не зависят от нас. Моля те, не се притеснявай. Всичко ще е наред.
– Напълно.
– Страшно ме е яд, че те зарязвам.
– Арчи, върви да прибереш дъщеря си и не се тревожи. И прави каквото ще правиш, но да не си посмял да
ми пренесеш този стомашен вирус. – Тя се разсмя.
– Да, и това го има. Вероятно няма да можем да се виждаме няколко дни, докато не разбера какво ѝ е. Да се
надяваме, че ще премине бързо. Понякога се оправя за едно денонощие. Може да извадим късмет.
– Да, надявам се.
Задърпах косата си и затворих очи:
– Слушай, обади ми се веднага щом научиш резултата, обещаваш ли? Ще държа телефона до себе си.
– Разбира се. Знаеш, че ще ти се обадя.
Затворихме и аз хукнах да прибера Кланси. Подписах се, че я взимам, и медицинската сестра я доведе.
Личицето на горкото ми момиче гореше. Беше облечено с други дрехи, не с тези, с които я бях завел на
сутринта. Блузката ѝ беше с поне три номера по-голяма.
Коленичих пред нея.
– Добре ли си, миличка?
Тя поклати глава, но не продума. Не беше в характера на Кланси да е толкова мълчалива. Явно ѝ беше
много зле. Трябваше да я закарам у нас.
– Благодаря ви – казах на сестрата и поведох детето към колата. Молех се да издържи до вкъщи.
Щом се прибрахме у дома, напълних ваната с пяна и взех да къпя Кланси. Разбира се, по едно време тя
повърна отново, така че трябваше да източа водата и да започна отначало. Каква мизерия!
Сърцето ми препускаше от притеснение за дъщеря ми и тревога за това, което се случва в момента в
клиниката. Часовникът отбеляза 13.30 ч. Ноел вече трябваше да е влязла при лекаря, освен ако нямаше
забавяне по някаква причина.
Измих повръщаното от косата на дъщеря си и я увих в хавлиена кърпа. Изглеждаше нещастна. Отново
източих ваната, облякох Кланси и я сложих да си легне с бутилка вода до нея.
– Искаш ли да ти прочета приказка? – попитах аз, като я галех по косата.
– Не, тати. Искам да си полежа и да гледам телевизия.
Кимнах.
– Добре, миличка. Кажи ми, ако имаш нужда от нещо. Имаме пилешки бульон. Мога да го притопля, ако си
гладна.
Тя кимна и аз я оставих на мира, но продължих да надничам през няколко минути през открехнатата врата.
Изглеждаше толкова мъничка и уязвима в голямото си легло.
Усетих, че и собственият ми стомах леко се вълнува най-вече защото нямах новини от Ноел. Вместо да
обикалям в кръг и да се напрягам още повече, звъннах на Марая, за да я информирам за Кланси. Точно когато
привършвахме разговора, телефонът ми регистрира повикване. Щом видях, че идва от Ноел, сърцето ми
подскочи. Казах набързо довиждане на Марая и превключих на другото обаждане:
– Здравей.
– Здрасти… Негативен е.
Изпуснах целия въздух от дробовете си. Душата ми се сви. Пак закрачих.
– Добре ли си? Извинявай, това сигурно е възможно най-тъпият въпрос.
– Добре съм. След миналия път някак се подготвих за такъв изход. Вече знам какво е, разбираш ли?
– Да – въздъхнах. – За съжаление, разбирам. Надявах се на по-добри новини, но сякаш и аз бях подготвен за
лошите.
– Това е положението.
– Напоследък често използваш тези думи – усмихнах се аз.
– Няма по-подходящи.
– Сигурно.
– Не можем да променим нещата, така че трябва да ги приемем.
Очаквах, че ще изпитам разочарование, но в момента се чувствах по-скоро опустошен. Бяхме планирали да
направим общо три опита, така че ни оставаше само един. После Ноел трябваше да реши как ще продължим.
Можехме, разбира се, да пробваме инвитро, но не знаех дали тя ще се съгласи предвид високата цена и
допълнителния стрес.
– Как е Кланси? – попита тя.
– Ами повърна във ваната и се наложи да я изкъпя отново. Сега, изглежда, се е успокоила. Гледа любимото
си детско.
– Толкова добър баща си.
– Просто правя това, което трябва.
– Знам, но не всеки има татко като теб.
Тъгата в гласа ѝ беше ясно доловима.
– Ще ми се да можеше да наминеш – ѝ казах. – Ще ти сготвя, ще се видим.
– Благодаря ти, но дори ако Кланси не беше болна, пак нямаше да стане – имам да наваксвам с работата. Ще
го оставим за друг път.
– Ще ми се обадиш ли по-късно, ако ти се говори?
– Бих ти звъннала, но не искам да те притеснявам. Имаш да се грижиш за болно дете.
– Никога не съм твърде зает за теб. Тя вероятно ще остане в леглото целия следобед. Тук съм, ако се
нуждаеш от мен.
– Искаш ли да ти напазарувам? – запита Ноел. – Мога да помоля шофьора да спре пред магазина до вас,
защото ти не можеш да излезеш.
– Благодаря ти, но мисля, че всичко е окей. Имам соленки и бульон. Това ѝ давах миналия път, когато пипна
стомашен вирус. В училище децата непрекъснато си предават разни гадости.
– Представям си.
– Един ден ще разбереш за какво ти говоря. Повярвай ми, това ще се случи.
– Надявам се, Арчи. Благодаря ти отново, че ми даваш тази възможност. Много е неприятно, че отново имам
отрицателен тест, но… – Тя замълча. – Божке, отново щях да кажа „това е положението“. Наистина го
използвам твърде често.
– Аха – подсмихнах се тихо аз.
Затворихме и прекарах остатъка от следобеда обзет от усещане за празнота. Щеше ми се Ноел да е с мен, а
и се тревожех, че ни остава само един опит.
Поне в едно ми провървя – Кланси повече не повърна.
На следващия ден късметът ми изневери. Първото нещо, което направих, щом се събудих, бе да хукна към
тоалетната. За жалост, вирусът не беше единствената причина да ми се повдига този ден.
Кланси се чувстваше по-добре, но остана у дома. По някое време Ноел звънна.
– Здрасти. Проверявам как сте – каза тя.
– Благодаря. За съжаление, и аз се заразих.
– О, не! Не думай!
– Аха. Пипнах същото. Последните пъти, когато се разболяваше така, някак си успях да се измъкна
невредим. Не и този път.
– Може би преживяваш някакъв стрес и имунната ти система е отслабнала.
Наистина преживявах стрес предвид всичко, което се случваше. Но не исках да я тревожа.
– Какво ще правиш днес? – я запитах.
– Обаждам се, за да ти кажа, че реших да се върна в Ню Йорк за уикенда.
И без това болният ми стомах се преобърна. Преглътнах.
– Защо?
– Искам да сменя обстановката и да си прочистя съзнанието.
– О! – Задърпах косата си. – Ами добре. Всички ние се нуждаем от това от време на време. – Замълчах. – Чак
до Ню Йорк ли трябва да ходиш, за да го направиш?
Тя въздъхна.
– Искам да се видя с Джейсън. Не можахме много да си поговорим по време на посещението му тук, защото
Роз се навърташе непрекъснато наоколо. И освен това бях объркана от хормоните. Сега мисля по-ясно и
моментът ми се струва подходящ да изясним някои неща помежду си.
Не отвърнах с надеждата, че ще сподели повече подробности, но тя не го направи.
– Ъъъ, добре, окей. Прави каквото се налага. Нали знаеш, че винаги съм насреща, ако искаш да си излееш
душата?
– Благодаря. Оценявам го.
– Кога тръгваш?
– Купих си билет за утре сутринта. Ще се върна във вторник.
– Хубаво. Бих ти предложил да те закарам до летището, но ме е страх да не те заразя.
– Аха. Стой далеч от мен – засмя се тя. – Всъщност съвсем навреме отивам в Ню Йорк, защото така и така не
можем да се виждаме.
– Така е – съгласих се аз и потърках чело, за да отпъдя надигащото се главоболие.
– Сигурна съм, че до вторник ще се оправиш – каза тя. – Може да се видим да ти докладвам как е минало
пътуването.
– Договорихме се – въздъхнах аз.
– Добре ли си? Звучиш отпаднало. Да не си разстроен, задето заминавам?
– Не – излъгах аз. – Всичко е наред.
Проблемът не беше в това, че заминава. Тревожех се да не би той да я убеди да не се връща.
През уикенда Кланси напълно оздравя, а и аз се почувствах по-добре. Закусихме и отидох да я оставя при
Марая.
Докато се готвех да си тръгна, Марая ме задържа:
– Наред ли е всичко с Ноел?
Въпросът ѝ ме стресна. Марая знаеше, че Ноел е отседнала в къщата на майка ми, но не ѝ бях казал нищо
повече. Изглежда, ни подозираше, че сме започнали да ходим заедно, но засега не беше повдигала темата.
Прокашлях се.
– Защо питаш?
– Минах през къщата онзи ден, за да взема грила, който бе оставил в гаража. Щом приближих, видях Ноел
да седи на стълбите пред входа. Говореше с някого по телефона и плачеше.
Плачеше? Премигнах и се опитах да осмисля чутото. Не беше плакала пред мен по телефона, значи е
говорила с някого другиго.
– Това е странно.
Марая отметна глава.
– Възможно ли е ти да си причината за сълзите ѝ?
– Откъде накъде?
– Знаеш много добре. Няма нужда да ти повтарям подозренията си, че сте били нещо повече от приятели. А
сега е тук и живее в къщата на майка ти? Явно нещо става.
Мамка му. Не бях очаквал този разговор и нямах подготвен отговор. Бях се зарекъл да не споделям с Марая
какво се опитваме да постигнем с Ноел. В същото време не исках да я лъжа. Отвърнах витиевато.
– Ноел ми е приятелка. Не ходим заедно.
Марая поклати глава.
– Един ден най-после ще си признаеш, че винаги си искал да бъдеш с нея. Осведоми ме, когато този миг
настъпи, за да мога да кажа: „Видя ли, че излязох права?“. – Тя въздъхна. – При всички положения твоята
приятелка е разстроена. Добре е да провериш защо.
Мислите ми препускаха.
– Тя забеляза ли те?
– Не. Реших да зарежа грила. Не съм разговаряла с нея от години, а и тя не беше във форма. Продължих си
по пътя. Ще го взема друг път.
– Трябваше просто да идеш до гаража.
– Знаеш ли, не ми се стори добра идея. Винаги съм се чувствала неловко в нейно присъствие заради
безкрайното възхищение, с което се отнасяш към нея.
– Пак ли ще предъвкваме тази тема? Колко пъти трябва да те уверявам, че ми е само приятелка и просто ме
е грижа за нея? Докато бяхме женени с теб, между нас с Ноел не се случваше нищо.
Марая се облещи.
– Аха. Значи нещо се е случвало, докато не сме били женени.
Мили боже, наистина се вкарах в капан с тези думи.
– Не казах това.
– В известен смисъл точно това каза.
Всъщност всичко това вече не ѝ влизаше в работата.
– Окей, Марая. Хубав разговор проведохме, но се налага да го прекъсна.
– Майната ти – изсмя се тя.
Докато вървях към колата, си блъсках мозъка, опитвайки се да отгатна с кого е говорила Ноел. И защо, по
дяволите, е плачела? Не ми се стори толкова разстроена, когато ми каза за отрицателния резултат от теста. И
звучеше в добро настроение, когато ми съобщи, че заминава за Ню Йорк. Очевидно криеше нещо.
Глава 27
Ноел
Д
вамата с Джейсън стояхме в двата противоположни края на апартамента. Пристигна навъсен, от
което заключих, че може би се досеща какво предстои.
Реших да дойда в Ню Йорк, след като се скарахме по телефона. Признах му, че понякога ме обижда с
отношението си. Тресяха ме хормоните, бях депресирана след отрицателния тест и просто си излях всичко,
което ми тежеше на душата. След това се почувствах виновна, защото такива разговори се водят лице в лице.
Стоеше забил поглед в пода, но накрая вдигна глава и ме погледна.
– Каза, че си се върнала у дома, защото трябва да поговорим. Да си призная, това ме ужасява.
Приближих се и сложих ръка на рамото му.
– Джейсън, знам, че те е грижа за мен. Доказвал си го много пъти. – Гласът ми трепереше. – Но не мисля, че
между нас може да има дълготрайна връзка. Харесвам много неща в теб, но двамата имаме различни
приоритети и искаме различни неща. В това няма нищо лошо. Проблемът не е в теб. Ти искаш да пътуваш, да
си свободен. Заслужил си си го. Но след като родя това дете, а аз ще имам дете – животът ми ще се промени
напълно.
Джейсън стисна зъби.
– Мисля, че грубо омаловажаваш чувствата ми към теб, Ноел. Ако мислиш, че пътешествията ми са ми по-
важни от теб… – Той поклати глава. – Стоиш тук и ми обясняваш какво искам. Защо не ме попиташ какво
мисля аз по този въпрос?
– Какво мислиш ти?
– На първо място мисля, че имаш непреодолени чувства към този мъж, за когото твърдиш, че ти е само
донор на сперма. И това е причината да водим този разговор, независимо дали го осъзнаваш, или не. –
Погледна ме в очите. – Дори не се опитваш да отречеш.
Трябваше да съм откровена с него. Дължах му го.
– Не, не го отричам. Чувствата ми към Арчи са сложни. Но те със сигурност не са причината за този
разговор. Независимо какво изпитвам към него, ние с теб не сме един за друг.
– Хайде да се изясним… Късаш ли с мен? – Той се взря в тавана. – Може просто да го кажеш и да спрем с това
мъчение.
– Това, което казвам, е, че имам нужда да остана сама и без гадже, да. Неприятно ми е да прекратя
отношенията ни, защото си ми много скъп и винаги ще бъдеш. Но не е честно от моя страна да те задържам. И
за двама ни е най-добре да скъсаме. Имам нужда да се съсредоточа изцяло върху това, което е най-добро за
мен, без да се притеснявам, че преча на някого другиго да направи същото за себе си.
Той потърка лицето си с длан.
– Ако ти бях предложил да стана баща на детето ти, това щеше ли да промени нещата?
Помислих, преди да отговоря. При този сценарий Арчи нямаше да влезе в играта, така че, да, всичко щеше
да е различно. Но беше късно да го обсъждаме. Свих рамене.
– Нямаше как да не схвана намека, Джейсън. Не знам дали го направи нарочно, или несъзнателно, но
решението ти да ме оставиш да се оправям сама, показа достатъчно ясно колко държиш на мен. Но ти имаш
всички основания да постъпиш така. Отгледал си своите си деца и не ми дължиш нищо.
Той сбърчи чело.
– Отново ми слагаш думи в устата. Аз държа на теб.
– Съжалявам, но не виждам така нещата. Мисля, че искаш и вълкът да е сит, и агнето да е цяло – да си
изкарваш приятно с мен, но да не се ангажираш с всички аспекти на живота ми. Имам нужда от повече – от
истински партньор. Може би трябваше да обмисля всичко това, преди да започна връзка с теб. Но ти беше
толкова обаятелен… привлекателен. Освен това си добър човек. Заслужаваш най-доброто и една от
причините за решението ми е, че не се виждам като най-добрия вариант за теб.
Джейсън погледна встрани. Изглеждаше, сякаш щеше да се разплаче. Заболя ме сърцето заради него, но
това не променяше нищо. Той вдигна ръце. Очите му бяха насълзени.
– Какво мога да кажа? Не искам да късаме. Права си, че не искам да ставам баща отново. Щом гледаш на
чувствата ми към теб единствено през тази призма, вероятно няма да успея да те накарам да размислиш. Но
ако има нещо друго, което бих могъл да направя, за да те разубедя, кажи ми, моля те. – Замълча за кратко. –
Никога досега не ми се е налагало да моля, Ноел.
Останахме загледани един в друг.
– Съжалявам, че ми отне толкова дълго, за да стигна до това заключение – казах аз. – Но това, което
преживях в Калифорния, ми подсказа от какво се нуждая в момента. Мога да родя бебето си сама и всичко ще
ми е наред, но когато и ако открия правилния мъж, ще искам от него да желае да бъде част от живота на това
дете. Защото всяко малко човече заслужава това.
– Добре – измърмори той, забил очи в пода.
След минута Джейсън си грабна ключовете и тръгна към вратата.
– Наистина съжалявам.
– Аз също, Джейсън. – Гласът ми потрепери. Исках да изтичам и да го прегърна на раздяла, но знаех, че това
само ще влоши нещата.
Той се обърна да ме погледне за последен път.
– Не мога да повярвам какво се случва – каза той и изхвърча навън.
След като вратата се хлопна зад гърба му, поседях мълчаливо, обзета едновременно от тъга и чувство на
облекчение. След последния отрицателен тест за бременност нещо най-после се беше прекършило в мен.
Спомних си как копнеех някой да ме прегърне. Знаех, че Арчи би се отзовал, ако можеше, и това ме накара да
се замисля. Приятелят ми бе избрал да ме изостави сама в това изпитание, докато именно той, а не Арчи
трябваше сега да е до мен.
Самотата ме потискаше. Не издържах повече. На Западния бряг бе сравнително рано, затова реших да се
обадя на Арчи и да споделя с него случилото се. Така щях да си спестя необходимостта да му разказвам
всичко, щом се върна в Калифорния.
– Здравей, Ноел – отвърна той.
– Здрасти. Работиш ли?
– Не, тази вечер ми е свободна. Размених се с един колега, за да се съвзема от цялата лудница от миналата
седмица.
– Имаш ли време да говориш, или си с Кланси?
– Сам съм. – Той замълча. – Нещо става с теб.
– Преди няколко дни Марая минала край къщата на мама, за да вземе нещо от гаража. Каза ми, че те е
видяла да седиш на стълбите отпред и да говориш по телефона. Каза, че си плачела. Било е два дни преди да
заминеш за Ню Йорк. Знам, че пред мен не си плакала.
– Скъсах с Джейсън – признах аз.
От другата страна на линията настъпи продължителна пауза.
– Какво? – ахна той най-накрая. – Знаеше ли, че ще го направиш, преди да заминеш?
– Не съвсем. Знаех, че трябва да проведем сериозен разговор. Казах си, че ще взема окончателно решение
едва след като се изправя лице в лице с него. Но подозирах, че ще се стигне дотук.
Предадох на Арчи какво съм казала на Джейсън, и му обясних доводите си.
– Това е последното, което очаквах – каза той, след като приключих.
– Знам. И аз изпитвам смесени чувства. Привързана съм към него. Той е добър човек и винаги ме караше да
се чувствам специална. Прекарвахме си чудесно заедно. Просто не е подходящ партньор за мен. Имах нужда
да се освободя от стреса, който ми причиняваха всички тревоги, свързани с връзката ни.
– Всички знаем от какво се нуждаем. Всички знаем какво и колко можем да понесем. Не бива да допускаш
нещо или някой да те стресира излишно.
– Исках да ти споделя всичко това сега, за да не се налага да се занимавам пак с тази тема, след като се
върна. Трябва да съм физически и психически здрава преди третия опит.
– Разбира се – въздъхна той. – Имам чувството, че изтече страшно много време, откакто замина. Може би
защото не успях да те видя макар и за миг преди това. Сякаш е минала цяла вечност. – Той замълча. – Малко се
бях паникьосал, защото ме беше страх, че няма да се върнеш и че си се отказала от последния опит.
– Не съм – успокоих го аз.
– Наистина се радвам, че ми се обади. – Той издиша. – Знам, че при теб е късно, така че можеш да ми
затвориш, когато прецениш.
– Не искам да прекратяваме разговора. Имам нужда да чуя гласа ти. – Облегнах се на канапето. – Липсваш
ми. – Стиснах очи, засрамена от последните си думи, макар да бяха истина.
– Не мога да ти опиша колко ми липсваш, Ноел.
Веднага се ококорих отново и сърцето ми заблъска.
– По кое време кацаш утре? – попита той. – Да дойда да те посрещна на летището?
– Късен полет. Мисля, че ще си на работа. Не се притеснявай. Ще извикам кола.
– Значи ще се видим във вторник.
В стомаха ми запърхаха пеперуди и ме обзе съвсем нов вид притеснение. Между нас с Арчи вече нямаше
бариери. Това ме изплаши до смърт, защото създаваше опасност да бъда отхвърлена за пореден път. Нямаше
да го понеса. Досега Джейсън ми осигуряваше предпазна мрежа. Сега тази мрежа я нямаше. Бях взела
правилното решение да се разделя с него, но утре щях да се върна в Калифорния много по-уязвима,
отколкото преди.
След като пристигнах в Калифорния, направих усилие да стоя далеч от Арчи. Не се видяхме във вторник,
защото му казах, че не ми е добре. И срядата мина, без да се срещнем. Имах нужда от известно време, за да си
изясня какво точно искам. Трябваше да обмисля сериозно една конкретна тема, преди да я повдигна пред
него.
Запътих се към дома му чак в четвъртък. Извиках такси, защото той имаше задължение да закара Кланси
на училище. Исках да говоря с него насаме, и то колкото е възможно по-скоро, защото вече знаех, че не мога
да чакам и минута повече.
Когато пристигнах, колата му вече беше паркирана отпред. Пулсът ми се ускори, щом почуках на вратата.
– Перфектен синхрон – каза Арчи и отстъпи назад, за да ме пропусне да вляза. – Тъкмо се връщам.
– Щях да изчакам.
– Да, но започва да вали. Радвам се, че не се наложи да чакаш.
Стояхме изправени един срещу друг, а напрежението между нас можеше да се разреже с нож. Той потърка
ръце.
– Пила ли си кафе?
– Да. Нямам нужда от нищо. Вече закусих. А ти?
– И аз. – Изучи лицето ми за няколко секунди. – Може и да си въобразявам, но ми се струва, че ме избягваш,
откакто се върна. – Усмихна ми се накриво. Беше толкова красив в тъмносинята си блуза с навити ръкави.
Непокорен кичур падаше над очите му. По някаква причина днес той ми напомни на онзи Арчи от остров
Уайт. Косата му бе пораснала и бе почти толкова дълга, колкото тогава.
– Не си въобразяваш – признах аз.
Със сериозно изражение той прокара ръка през гъстата си грива.
– Какво става, Ноел?
– Нищо лошо, Арчи. Имах нужда да обмисля всичко, което се случи в Ню Йорк.
Той издиша с облекчение.
– Виж, едно от нещата, които не сме обсъждали, е какво ще правим след последния опит. Първоначално се
бяхме разбрали за три процедури, но сега е моментът да предвидим следващите стъпки. За това ли искаш да
говорим?
Поех въздух.
– Ако отново ударим на камък, ще се върна в Ню Йорк, за да си почина. Всъщност ще се върна независимо
от изхода. Трябва да се погрижа за апартамента си, който напълно съм зарязала. Също така е крайно време да
се върна на работа. Твърде дълго не са ми виждали очите.
На лицето му се изписа загриженост.
– Не ти ли е минавало през ума… да се преместиш тук за постоянно и да продължим с опитите?
Нещата не бяха толкова прости.
– Бих могла да говоря с ръководството да ме прехвърли към местния филиал на телевизията, но идеята да
се нанеса тук за постоянно, ме плаши. – Ти ме плашиш. Чудех се дали ще схване подтекста.
– Добре… – Той кимна. – Може би не бива да се насилваме да вземем толкова важно решение веднага. Не е
необходимо да начертаем плановете си на момента. Нека да го даваме по-кротко и първо да разберем как ще
се чувстваш след третия опит.
Кимнах.
– Мисля, че сега-засега това е единственият начин, по който мога да действам.
– Ясно.
В тялото ми нахлу вълна адреналин. Идваше най-трудната част.
– Според мен за третия опит трябва да направим всички възможни усилия… да зачена.
Арчи стоеше загледан в пода, но сега вдигна очи.
– Правилно ли те разбирам?
Засмях се притеснено.
– Честно казано, ме е страх да го изрека на глас.
– Тогава аз ще го направя. – Той направи крачка към мен. – Имаш предвид да правим секс.
– Не искам да те притискам насила. – Не можех да си намеря място от напрежение.
– Шегуваш ли се? – Очите му се разшириха. – Открай време мечтая да го направим по естествения начин.
Бях разочарован, че дори не стана дума за това, и единственото, което ме спираше да ти предложа, беше
гаджето ти. Но сега това препятствие го няма. Мамка му. – Той се доближи още повече. – Непременно трябва
да го направим.
Обзе ме смесица от облекчение и възбуда.
– Докторът каза да го направим вечерта след процедурата. Може би да изчакаме дотогава.
Той прочисти гърлото си.
– А защо не по-рано?
– Четох по въпроса. Определено не бива да имаме сексуални отношения два или три дни преди
процедурата, нито непосредствено след нея.
– Но през останалото време… можем?
Тялото ми изтръпна.
– Май да.
– Само ми кажи кога. – Той се ухили. – Освен ако се боиш да направиш тази стъпка?
– Физически съм готова. Не съм сигурна дали съм готова психически.
Той понижи глас.
– Физически си готова?
Затворих очи за миг.
– Хормоналните медикаменти, които ми дават, ме карат да съм непрекъснато възбудена. Не мога дори да
седя на място, без да се гърча през половината от времето.
– Защо, по дяволите, не си ми казала досега?
– Нямаше смисъл. Нищо нямаше да можеш да направиш по въпроса.
– Щях да измисля нещо, повярвай ми. – Той се приближи още. Сърцето ми се разтуптя. – Изчервяваш се.
Притесняваше се да ми отправиш това предложение. Затова ли от два дни се криеш от мен?
– Да – казах аз.
– Защо?
– Не искам да започвам подобна връзка с теб, Арчи. – Това бе единственото обяснение.
Той сведе поглед.
– Разбирам те.
Арчи не оспори думите ми и не се опита да ме убеди, че са несправедливи. Може би и той беше на мнение,
че не бива да му се доверя напълно.
Вдигна отново очи към мен.
– Това, което правим заедно, е най-интимното ми изживяване досега. Макар да не съм те докоснал дори,
чувствах тялото ти до своето във всеки момент. – Арчи се протегна и ме хвана за ръка. – Разбирам
колебанието ти. Двамата имаме сложна история. Ти значиш толкова много за мен. За нищо на света не бих те
наранил. – Той замълча и отново ме погледна. – Може би имаш нужда да го дообмислиш.
Не забравяй с кого си имаш работа, Ноел. Арчи бе отхвърлил възможността да станем романтични
партньори още преди години. И въпреки това аз продължавах да го обичам. Ако сега легнех с него, без
съмнение щях да го заобичам още повече. Това нямаше да завърши добре. Може би наистина трябваше да го
дообмисля.
– Само аз ли се нуждая да помисля по въпроса? – запитах аз.
– Телом съм повече от готов – призна той. – Но се боя, че сексът може да обърка отношенията ни. Все пак
според мен страхът не бива да ни спира да дадем всичко от себе си, за да успеем при третия опит. – Той
замълча. – Може ли да те попитам нещо?
– Тези хормони… Възбудена ли си в момента?
Преглътнах.
– Да.
– А възможно ли е и мен да ме избива на похот от твоите хормони?
Разсмях се искрено.
– Не мисля.
– Значи причината е в теб. – Гласът му стана нисък и дрезгав. – Не си единствената, която е на ръба на
откачането. Не мога да спра да мисля за това, Ноел. По цял ден си представям как те чукам. Това продължава
от доста време. Понякога на работа едва не прегарям храната, толкова съм обсебен.
Мили боже! Цялото ми тяло пламна. Арчи сведе поглед към гърдите ми.
– От възбуда ли са настръхнали зърната ти?
– Да – издишах аз.
– Позволи ми да те облекча – прошепна той.
Краката ми омекнаха.
– Не каза ли, че трябва да преспя, преди да взема решение?
– Или да преспиш с мен. Както прецениш. – Той се усмихна. – Не ти предлагам сношение. Само оргазъм.
Зажаднялото ми тяло не се нуждаеше от увещаване. Свих рамене.
– Ами… щом искаш.
– Искам. – Очите му искряха. – Искам, повярвай ми.
Арчи ме хвана за ръката и ме поведе към спалнята. Погледна треперещите ми пръсти.
– Недей така. – Той вдигна ръката ми и я целуна. – Опитай се да се отпуснеш. Искам да ти е приятно.
Обещах, че ще се опитам да се успокоя, и паднах по гръб върху матрака. Арчи свали ципа на джинсите ми и
ги събу заедно с бикините ми. Усетих хладния въздух между бедрата си. Чувствах се уязвима и в същото
време бях изтръпнала от възбуда. Започна да вали. Чувах как капките дъжд ромолят по прозореца.
Арчи ме гледаше със замъглени очи. Изведнъж се ухили дяволито.
– Не вярвах, че някога ще видя отново тази гледка.
Разтресох се от смях.
– Животът е пълен с изненади.
– Така си е.
Усмивката му угасна и в следващия миг усетих как вкарва в мен два пръста. Плъзна ги бавно навътре и
започна да масажира клитора ми, без да сваля очи от лицето ми. От толкова отдавна не бях правила секс, че
реагирах по-буйно, отколкото обичайно. Затворих очи и се потопих в мига.
– Хубаво ли ти е? – прошепна той.
Не бях в състояние да дам отчетлив отговор, затова само прехапах долната си устна и кимнах.
Дишането му се учести и почувствах горещия му дъх между краката си, докато пръстите му се плъзгаха в
мен. Арчи погали клитора ми с показалец:
– Виж тази красива подута пъпка. Прекрасна си.
Усетих, че се отдръпва, и го погледнах. Ближеше пръстите си, затворил очи, и това ме възбуди още повече.
– Искаш ли да го направя с уста, Ноел?
– Да – прошепнах аз.
– Искам да те вкуся отвътре. Може ли?
Цялото ми тяло запулсира.
– Да… да!
Арчи наведе лице и аз усетих влажните му устни и натиска на езика му върху клитора ми. За малко да
свърша веднага, когато го чух да стене от удоволствие. Бях забравила колко е добър в леглото.
Той завъртя езика си в мен и заговори, без да се откъсва от плътта ми:
– Вкусът ти е още по-хубав, отколкото помня. Никога не съм вкусвал нищо по-добро. Съвършена си.
Господи.
Извих хълбоци и се притиснах по-силно към устата му.
– Точно така, скъпа. Търкай се в лицето ми, докато те чукам с език.
Светът пред очите ми се размаза. Протегнах ръка, за да прокарам пръсти през разкошните му гъсти коси –
как само бях копняла да ги докосна. В мен се надигна непознато по сила желание.
Какво, по дяволите, чакам все още? Исках го в мен веднага. Не знаех какви изненади крие утрешният ден.
Не бях ли се поучила от миналото? Исках го изцяло – сега. В този момент. Утре щях все така да продължавам
да се боя да спя с него. Винаги щях да се страхувам от Арчи Ремингтън. Но не исках да преживея и ден повече,
без да знам какво е да го имам.
Дръпнах го за косата:
– Арчи…
– Да, скъпа – измънка той над клитора ми.
– Не искам да чакам. Искам да правим секс сега.
Той застина. После се плъзна нагоре, за да ме погледне. Очите му се разшириха.
– Да… Желая те, ако си готов.
Хвана ръката ми и я постави върху пениса си, който издуваше джинсите му.
– Виж колко съм готов. Готов съм от дванайсет шибани години насам. – Той се усмихна. – Имам нужда да те
целуна веднага. Огромна нужда.
– Моля те – изстенах аз.
Арчи нахлу в устата ми с неочаквана сила. Езиците ни се сблъскаха и аз веднага усетих собствения си вкус.
Ако допреди малко бях чувствала глад, сега направо озверях. Твърдият му пенис се притискаше в корема ми,
а устните му заглушаваха стенанията ми.
Той се надигна на колене, надвесен над мен. Преглътнах и разкопчах джинсите му. Смъкнах ги надолу
заедно с боксерките му и освободих възбудения му член. Стори ми се още по-голям, отколкото го помнех.
Крайчето му проблясваше, от което устата ми се изпълни със слюнка. Арчи се измъкна от панталоните си,
отново се надвеси над мен, изхлузи блузата си и остави изсечените си мускули на показ.
– Може ли да ти сваля блузата? – попита ме той.
Кимнах. Дори не си спомнях, че е все още на мен. Той ме съблече. Сега и двамата бяхме голи. Арчи отново се
наведе да ме целуне и притисна твърдите си гърди към чувствителните ми зърна. Погледна ме в очите.
– Винаги съм си казвал, че ако някога стигнем дотук, няма да се излагам. Ще действам спокойно и
сдържано, защото единствената ни цел е да направим бебе, нали така? – Той поклати глава. – Не. Не е само
заради това и никога няма да бъде. – Арчи отметна кичур коса от лицето ми. – Толкова невероятно красива
си, Ноел. Винаги съм сравнявал с теб всички останали жени. Почти от самото начало преди дванайсет години
жадувам за този момент. Просто винаги се страхувах да не те нараня. И сега ме е страх.
Ако се намирах в друго състояние, последните му думи сигурно щяха да ме разколебаят и да ме накарат да
го отблъсна. Но сега тялото ми бе до такава степен зажадняло, че не можеше и дума да става за това.
– Не помня някога да съм копнял толкова за нещо – прошепна той дрезгаво.
– Аз помня – признах на глас. – Бях с теб.
След тези думи той впи устни в моите и същевременно нахлу в мен. И двамата изстенахме от наслада.
Очаквах да ме заболи заради размера му, но бях толкова влажна, че той влезе с лекота.
– Как искаш – бавно и ритмично или силно и бързо?
– Силно. – Прокарах пръсти през косата му, после ги спуснах надолу и забих нокти в мускулестия му гръб.
Вклиняваше се в мен силно и ритмично, а телата ни танцуваха заедно.
– По дяволите – изстена той в ухото ми след малко. – Трябва да забавя темпото.
Тласък.
– Нямам търпение да те напълня този път лично със сперма.
Тласък.
– Ще го правя отново и отново.
Тласък.
– Фантастично е, че съм в теб.
Тласък.
– Мечтаех за това. Но е толкова по-хубаво, отколкото си го представях.
Тласък.
– Мога да ти направя бебе.
Тласък.
– Ще си толкова красива, докато носиш моето бебе.
Тласък.
Заради думите му ми ставаше все по-трудно да сдържам оргазма си. Щях да свърша всеки момент. За
радост, след около минута усетих, че двамата сме на една вълна.
– Кажи ми, когато си готова. Аз всеки миг ще избухна – изстена той.
Секунди по-късно най-после позволих на мускулите си да се разтърсят от така жадуваното освобождение и
да запулсират около члена му.
– Свършвам, Арчи.
Стенанието му накара вътрешностите ми да избухнат. Докато се съвземах от оргазма си, почувствах как ме
изпълва топлината на спермата му. Телата ни останаха преплетени, докато дъждът навън се усилваше.
Чувствах се, сякаш бяхме единствените хора във вселената. От години не бях изпитвала такъв екстаз. Той все
още беше в мен и нежно целуваше врата ми. След малко се отдръпна и аз се обърнах да го погледна.
– Това беше…
Той се усмихна.
– Абсолютно невероятно.
– Аха – поех дълбоко въздух.
Арчи пак ме придърпа и ме целуна по устните.
– Можеш ли днес да останеш с мен?
– Разбира се – отвърнах небрежно, сякаш случилото се току-що не беше преобърнало всичките ми
представи за секса.
– Трябва да прибера Кланси от училище в 14.30. Ще отменя всички други планове, за да ти подаря още
оргазми. – Той ме погали по бузата. – Трябва да ти призная нещо.
Примигнах и сърцето ми се сви.
– Добре…
– Помниш ли, като ти казах да не спиш с Джейсън? Не беше от страх, че може да забременееш от него. Бях
полудял от ревност, Ноел. Когато го видях тук, сякаш ме блъсна влак. Съжалявам за грубата си постъпка, но
не съжалявам, че скъса с него. И по никакъв начин не съжалявам за това, което се случва между нас в момента.
Потърках с пръсти леко наболата му брада.
– Никога няма да съжаля за това, което се случи току-що, Арчи. Независимо какво ще стане оттук нататък.
Двамата правихме секс още два пъти този ден, а аз копнеех за още. Физически той ми даде всичко, което
желаех. Сърцето ми обаче не бе така задоволено, защото не знаех как си представя живота оттук нататък.
Сега, повече откогато и да било, се боях да не го загубя.
По-късно следобед отидохме да вземем Кланси от училище и той ме остави в къщата на майка си. Въпреки
всичките си страхове се чувствах на седмото небе, опиянена от секса. Влязох вътре, облегнах се на вратата
със затворени очи и дълбоко въздъхнах.
– Оле, майчице, направихте ли го най-после?
Гласът на Роз бързо ме върна на земята.
– За какво говориш? – попитах аз в опит да се направя на глупачка, въпреки че думата СЕКС сигурно бе
изписана на челото ми.
Роз се засмя.
– Аз може в момента да съм на сухо, но все още помня дните, когато се прибирах с такова изражение. И
знам, че има само едно нещо, което го предизвиква.
Бях ѝ казала, че съм скъсала с Джейсън в Ню Йорк. Това правеше ситуацията още по-неловка.
– Роз, не мисли лошо за мен. Знам, че избързахме.
– Избързали сте? – Тя се разхили. – Определено не бих нарекла дванайсет години чакане така.
Глава 28
Арчи
Л
егни и се отпусни. Ще ти сготвя един специалитет – казах на Ноел, макар че аз самият имах нужда да
релаксирам.
Тъкмо се бяхме прибрали у нас след третата процедура по вътрематочно осеменяване. Толкова
неща бяха поставени на карта, но аз се опитвах да не позволя на тревогата да съсипе деня. Винаги, когато бях
притеснен, отивах да готвя. Това беше моята терапия.
– Какво ще направиш? – извика Ноел от дивана.
– Изненада. – Извих вежди. – Макар че със сигурност няма да е толкова хубава, колкото изненадата, която
ти ми поднесе днес.
Днешната процедура беше толкова по-различна от предишната. Първо, Ноел реши да ме придружи в стаята
за даряване на сперма. Не ни беше позволено да се докосваме, но беше невероятно секси да я гледам как
масажира клитора си, докато аз мастурбирах. Някак си фактът, че между нас не бива да има контакт, правеше
нещата още по-горещи.
– Щеше ми се да снимам лицето на сестрата, когато ѝ каза, че ще дойдеш с мен – извиках аз от кухнята,
където приготвях специалитета си.
През последните две седмици животът ни отчетливо се промени. След онзи дъждовен ден двамата
правехме секс непрекъснато. Тази нова фаза в отношенията ни, която започна като допълнително усилие да
стигнем до забременяване, се превърна в нещо съвсем различно. Ноел прекарваше при мен всяка нощ с
изключение на дните, когато взимах Кланси.
Най-после приключих с подготовката на десерта. Ноел бе спряла всички млечни продукти и рафинираната
захар, защото беше прочела, че така може да увеличи плодовитостта си. Затова ѝ направих уж шоколадов
пудинг с кокосово мляко, авокадо и неподсладено какао.
– Не съм използвал продукти от животински произход и за подсладител съм сложил само агаве. – Поясних
аз, поднасяйки ѝ стъклената купичка. Бях добавил ягоди в микса и бях сложил отгоре един плод за украса.
– Изглежда изумително.
– Опитай го.
Тя хапна една лъжичка и изстена.
– Уау. Невероятно е.
Скръстих ръце и усмихнато загледах как унищожава творението ми.
– Защо ме наблюдаваш, докато ям?
– Обичам да гледам как правиш сума ти неща. Поглъщането на десерти е едно от тях.
– Ти няма ли също да хапнеш? – запита тя с пълна уста.
– Не. Само за тебе е.
Тя размаха лъжичката към мен.
– Може да ти отпусна малко.
– Днес искам да ми отпуснеш нещо друго.
Ноел свали поглед към чатала ми.
– Виждам, че си готов.
– Последните пет дни бяха ужасни – изръмжах аз.
Бяха ни казали да се въздържаме от секс три дни преди днешната процедура, а преди това Кланси беше у
нас за два дни, така че се натрупаха пет дни, без да сме се любили с Ноел. За сметка на това се бях договорил в
ресторанта да взема по-късната смяна, за да прекараме известно време заедно. Докторът бе казал, че денят
бе особено подходящ за делото.
Ноел си дояде пудинга, надигна се от дивана и ме възседна.
– Какво си мислиш, че правиш? – запитах.
– Смятам да ти благодаря за десерта, както подобава.
– Тук ли се каниш да ме яздиш?
Ноел се смъкна блузата, след това разкопча джинсите си и ги свали и тях. След това започна да търка
котето си в члена ми, който беше готов да изскочи от гащите ми. Разкопчах панталона си и бързо извадих
чепа си. Тя за секунди се плъзна отгоре ми и аз потънах дълбоко в нея. Не можех да повярвам колко е влажна.
Мамка му. Това по някакъв начин бе по-хубаво дори от първия път. Сграбчих я за дупето, за да насочвам
движенията ѝ, макар че тя не се нуждаеше от помощта ми.
– Точно така. Яхай ме, скъпа. – Скръцнах със зъби. – Знаеш как да ме чукаш най-добре.
Облегнах глава назад и ѝ се усмихнах. Това, че тя бе взела инициативата, ме възбуждаше допълнително.
Наложи се да си затворя очите, защото нямаше да се сдържа особено дълго, ако я гледах, докато препуска над
мен. Ноел се разтрепери, а котето ѝ се стегна около члена ми.
– Аз… Извинявай… Аз… О, боже… – тя извика, докато свършваше.
Възбудата ме разтресе и аз излях спермата си в нея.
Хълбоците ѝ постепенно забавиха ритъм. Вдигнах очи към красивото ѝ зачервено лице. Ноел отпусна глава
на рамото ми и двамата поседяхме така за няколко минути, преди тя да се оттегли в банята.
Когато се върна, ме завари да седя на същото място и да обмислям дали е твърде рано за още един тур.
Ноел се сгуши в мен. Обгърнах я с ръка и я придърпах по-близо. Целунах я по главата.
За толкова неща исках да говорим, но последното, от което тя имаше нужда сега, бе да се тревожи за
бъдещето, в случай че и третият опит се окажеше неуспешен. Мислено се заклех да не повдигам темата чак
до последното ни посещение в клиниката. Така или иначе, нямаше как да знаем пред какво сме изправени,
преди да излязат резултатите.
В един неделен следобед около две седмици по-късно Ноел дойде с мен на училищното представление на
„Замръзналото кралство“. И двамата имахме нужда да се отвлечем от притесненията около предстоящия тест
за бременност. Вече ѝ бяха взели кръв и на следващия ден щяхме да научим резултатите.
Седнахме до Марая и гаджето ѝ Анди. Това, че доведох Ноел, беше важна стъпка. Сега Марая вероятно
нямаше никакви съмнения, че Ноел е нещо повече от приятелка. Всички се държахме сърдечно, но не си
говорихме много-много.
Бях невероятно щастлив да гледам как малкото ми момиченце изпълнява песента „Слагам край“. Докато
пееше, Кланси непрекъснато се въртеше, сякаш се опитваше да ни намери сред публиката. Аз никога не бих
могъл да изляза на сцената и да направя това, което тя правеше. Със сигурност беше по-храбра от татко си.
Слава богу, че някак си бях успял да я опазя от собствените си комплекси. Щом песента свърши, ние
четиримата скочихме на крака и заръкопляскахме.
След представлението отидохме зад кулисите. Носех букет цветя за Кланси и търпеливо изчаках да
приключи разговора си с майка си и Анди. Тя вече бе сменила театралния си костюм, но все още имаше руж
от сценичния грим по бузките. Най-после хукна към мен и аз коленичих.
– Толкова се гордея с теб, миличка!
– Мерси за цветята! – Кланси погледна вдясно от мен. – Здрасти, Ноел.
– Здравей, Кланси. Страхотно се справи.
Погалих я по гръбчето.
– Дочух, че мама и Анди ще те водят на пица. И аз бих искал да отпразнуваме успеха заедно, но трябва да
вървя на работа.
– Няма нищо, тати.
Ноел сведе поглед към краката на Кланси.
– Хей, харесвам чорапите ти. Аз също обичах да нося различни чорапи.
Кланси си беше сложила шарени чорапи до коленете – един на точки и един на черти. Очите ѝ се
разшириха.
– Така ли?
– Аха. Беше ми любимо.
Ухилих се.
– Не мога да повярвам, че съм го забравил. Кланси постоянно ходи така. А това беше едно от първите неща,
които забелязах у теб, Ноел. Явно на гениите им хрумват еднакви идеи.
Прегърнахме Кланси за „довиждане“ и убедих Ноел да си вземе лаптопа и да дойде да работи в ресторанта,
където щях да я поглезя с вкусотии, приготвени без млечни продукти.
Всичко вървеше по мед и масло, докато не отидох лично да ѝ поднеса лимоново сорбе и видях, че я няма.
Реших, че е отскочила до тоалетната, и върнах десерта в кухнята, за да ѝ го дам след малко. След като минаха
петнайсет минути и тя не се появи, започнах да се тревожа. Мина половин час, а от нея все така нямаше следа.
Дръпнах се встрани, за да ѝ изпратя съобщение.
Арчи: Къде си?
Трите точки заиграха по екрана, докато пишеше отговора си.
Ноел: Навън. Имам нужда от свеж въздух.
Въздух ли? Какво, по дяволите, ставаше?
Арчи: Окей ли си?
Ноел: Всъщност не се чувствам добре. Ще извикам кола до вкъщи.
Арчи: Ще те закарам.
Ноел: Не. Не може да зарязваш работата си. Вече извиках кола. Не се тревожи за мен.
Нещо не беше наред. Може и да ѝ беше прилошало, но до този момент изглеждаше весела и енергична.
Помолих су шефа да ме покрие и изскочих навън, но вече беше твърде късно. Ноел си беше отишла. Тази
вечер ресторантът се пукаше по шевовете, затова потиснах притеснението си и се върнах да работя.
Няколко минути по-късно в кухнята се вмъкна съвършено неочаквана гостенка. Токчетата ѝ затракаха
към мен. Какво, по дяволите, правеше тя тук? Андреа разлюля дългите си черни коси:
– Толкова отдавна не сме се виждали – пропя тя с британски акцент.
Последния път, когато я видях, беше под мен в хотелското си легло. Прокашлях се.
– Как си?
– Прекрасно – грейна тя. – А ти?
– Какво те води насам?
– Имам няколко бизнес срещи. Реших да проверя на място как върви инвестицията ми. Междувременно ще
се почерпя с просеко и ребърца на скара. – Очите ѝ се спряха на устните ми. – И с малко нощен спорт, ако си
съгласен. Много мислих за теб след последното ми идване, Арчи.
Думите ѝ минаха покрай мен без никакъв ефект, защото вече не можех и да си помисля за друга жена, освен
за Ноел.
– Поласкан съм. Но съжалявам. Няма да се срещаме повече.
– Заради момичето, което срещнах ли?
Сърцето ми се смъкна в петите.
– Какво?
– Засякох се с една твоя приятелка в тоалетните. Поприказвахме си. Представих ѝ се и ѝ казах, че съм
дошла, за да се видя с красивия шеф. Тя ми каза, че сте приятели.
Мамка му. Поне разбрах причината за внезапната промяна у Ноел.
Едва изчаках да ми свърши смяната. Отново отрязах Андреа – този път по-лесно, изскочих от ресторанта и
подкарах с превишена скорост към Ноел. Вратата ми отвори Роз.
– Трябва да говоря с Ноел – казах задъхано.
– Не е тук.
– Какво? – Влетях вътре и се огледах. – Къде е? Вече е късно.
– Бившият ѝ – Джейсън, пристигна. Искаше да говори с нея насаме и я помоли да се качи при него в колата.
Сърцето ми щеше да изскочи.
– Майтапиш ли се? – Тази вечер не можеше да се сговни повече.
– Съжалявам. Даже не съм сигурна дали няма да ѝ стане неприятно, задето ти казвам.
– Какво, по дяволите, иска той? – изсъсках аз.
– Защо не пробваш да се досетиш? – затапи ме Роз.
Прокарах ръце през косата си.
– Роз… не знам какво да правя.
– Ела да седнеш. – Тя ме поведе към кухнята. – Кажи ми какво става, Арчи, момчето ми.
Стоварих се на стола и зарових глава в ръцете си.
– Вечерта минаваше чудесно. Ноел дойде да работи в ресторанта по време на смяната ми. Тогава се появи
една жена, за която Ноел знае, че сме имали сексуални взаимоотношения. Говорили са си нещо, което е
разстроило Ноел, и тя реши да си тръгне. – Разтърках слепоочията си. – Тази жена не означава нищо за мен,
Роз. Просто една бърза забивка от миналото. Хукнах насам да говоря с Ноел и… – Хрумна ми нещо.
Дали Ноел си беше тръгнала заради Андреа, или защото беше разбрала, че Джейсън е тук?
Погледнах към Роз.
– Какво стана, след като тя се прибра у дома?
– Стори ми се изморена. Не успя нищо да ми каже, защото на вратата се позвъни. Беше смаяна, когато видя
Джейсън. Той ме поздрави и я запита дали може да поговорят. Тя нямаше избор – той беше изминал целия
път дотук заради това. Какво друго можеше да направи?
Гласът ми потрепери:
– Не искам да се стресира точно сега.
– Никой не я стресира повече от теб, Арчи. Направи ли нещо, за да я убедиш колко е важна за теб? Подсказа
ли ѝ какви чувства изпитваш към нея? И нямам предвид чрез чепа си, миличък.
Думите ѝ ми подействаха като шамар. Мамка му, права беше.
– Какво изобщо се случва в главата ти, Арчи?
Опитах се да си събера мислите. Имаше само едно нещо, което ме караше да крия чувствата си от Ноел.
– Страх ме е, Роз. Само теб и Ноел имам като семейство.
– И чукаш единственото си семейство? Колко скандално. – Тя се позасмя. – Слушай, майка ти би искала да
ти дам разумен съвет и точно това ще направя. – Тя посочи към вратата. – Този мъж днес се върна заради нея.
Не знам какви ѝ ги говори в момента, нито знам тя какво си мисли, но изражението му ми каза всичко, което
имам нужда да знам. Той излъчваше решителност. Беше осъзнал какво е загубил, и дойде, за да си го отвоюва.
– Тя скръсти ръце и се облегна назад. – Не разполагаме с безкрайно време, за да измислим какво да правим.
Понякога трябва или да свършим работата, или да я оставим на друг. Тези, които се помайват, губят играта.
Бях си въобразявал, че разполагам с време, за да измисля накъде ще вървим оттук нататък. Бях сгрешил.
Роз тикна показалеца си под носа ми.
– Няма да предам доверието ѝ и да ти споделя какво ми е говорила за теб през последните седмици. Но съм
сигурна, че разбираш от намеци. Не може да предложиш на една жена да станеш баща на детето ѝ, да я
любиш и после да се чудиш защо е объркана. Особено като се има предвид какво минало имате вие двамата.
Дръпнах косата си и промърморих.
– Не ми казваш нищо ново, Роз.
– Въпросът е… Ще се бориш ли за нея, или ще я оставиш да се върне в Ню Йорк с моя бъдещ съпруг?
Глава 29
Ноел
С
тоях права срещу Джейсън в хотелската му стая и нервите ми бяха опънати до скъсване. Не можех да си
представя какво ново имаше да ми съобщи. Бяхме си казали всичко.
Той потърка длани.
– Преди всичко благодаря, че се съгласи да дойдеш тук. Че ми се довери. Просто имах нужда от лично
пространство, за да говорим.
Кимнах му, но без да се доближавам.
– Разбира се, че ти се доверявам, Джейсън. Нямай съмнение.
Той отпи няколко глътки вода. Никога не го бях виждала толкова напрегнат.
– Имах достатъчно време, за да помисля – каза той. – Никога не съм харесвал поговорката, че разбираш
какво си имал, едва след като го загубиш. Сега обаче това ми се случи на мен.
Седнах на леглото и притеснено облизах устни. Той започна да крачи напред-назад.
– Нещастен съм, Ноел. Нещастен съм, откакто замина за Калифорния. От самото начало бях изпълнен с
ревност, тъжен, неспособен да се съсредоточа на работа. Истина е, че исках свободата да пътувам и всички
онези неща, които ти използва като аргумент, за да скъсаш с мен. Но нищо в този живот няма смисъл, ако не
можеш да го споделиш с любим човек. – Той се приближи, сграбчи ръцете ми и коленичи пред мен. – Обичам
те. Допреди три седмици не осъзнавах колко много. Опитах се да бъда силен, да остана на заден план, докато
преследваш мечтата си да заченеш, макар че това ме смазваше. Но се оказа… че не съм толкова силен.
Бавно издърпах ръцете си.
– Не знам какво да кажа.
Той се изправи:
– Бях се зарекъл, че не искам да имам повече деца. Но истината е, че бих направил всичко, за да те задържа
в живота си, Ноел. Признавам, когато съм си мислил за бъдещето, никога не съм си представял, че мога да
стана баща на тези години. Но единственото бъдеще, което искам, е с теб. – Той замълча. – И ако едно бебе
или дори две или три ще те направят щастлива, искам те да са от мен.
Не му вярвах, колкото и романтично да звучеше.
– Не искаш повече деца. Казваш го само за да ме умилостивиш.
– Само от теб бих имал още деца. Знам го със сигурност. Няма как да не се влюбя в нашето бебе въпреки
досегашните си колебания. Просто ме беше страх да започна от нулата на този етап от живота си. Но знаеш
ли какво? Ще се справя, ако съм с теб.
Не разбираше ли, че в момента сякаш ме удря с гаечен ключ?
– Това е лудост. – Гласът ми потрепери. – Може в момента да съм бременна, Джейсън. Ще разбера утре.
– Знам. – Той въздъхна. – И това ще приема. Стига да се върнеш с мен в Ню Йорк. Ако си бременна, ще ти
помогна да го отгледаш. Но ако не си, Ноел… – Той замълча. – Искам да се върнеш у дома. Искам да се
преместиш да живееш при мен. Двамата заедно можем да започнем да опитваме.
Зяпнах от смайване.
– Правил си си вазектомия.
– Още утре ще си насроча час да оправя това.
Мили боже. Поклатих глава.
– Просто не мога да разбера как е възможно да промениш намеренията си толкова драстично.
– Не стана за една нощ. През последните три седмици правих всички неща, които казваш, че обичам –
излизах с приятели, пътувах. Нищо не беше същото. Нищо не ме радваше, нито успокояваше болката ми от
това, че те загубих. Мислите ми, сърцето ми… те следваха през цялото време. Исках да съм там, където си ти.
Тези седмици ми се сториха години, Ноел. – Той дойде и седна до мен на леглото. – Дори споделих това с
Джей и Александра. Никога досега не се бях допитвал до децата си относно личния ми живот. Дадоха ми
някои добри съвети. Джей ми припомни колко добър баща съм бил, и каза, че ако те обичам, не бива да се боя
да имам още деца. А Александра ми каза колко те харесва. Според нея никога не бих могъл да намеря по-
добър житейски партньор. Подкрепата им беше много важна за мен. Притеснявах се да не се разстроят, ако
имам бебе от друга жена. – Джейсън ме хвана за ръка. – Оказва се, че само ти ми носиш щастие.
Сърцето ме заболя. Седях напълно объркана.
– Джейсън… не знам какво да кажа.
Очите му се навлажниха.
– Кажи ми, че ще се прибереш с мен в Ню Йорк, независимо какъв е утрешният резултат. Кажи, че ще бъдеш
моя.
Трябваше да спечеля малко време.
– Не знам.
Ноздрите на Джейсън гневно се разшириха.
– Заради него ли? Ако това те спира, нека да поговорим за чувствата ти към Арчи.
– Арчи не е изразил желание да се събере с мен – казах аз.
– Спала ли си с него?
Стомахът ми се сви на топка.
– Започнахме да спим заедно, след като скъсах с теб. Преди това нищо не се е случвало.
Джейсън изкриви лице, сякаш признанието ми му причини физическа болка.
– Не това исках да чуя… но не мога да те виня. – Той отново хвана ръката ми. – Дори това не променя
чувствата ми.
Сведох поглед към ръцете ни.
– Дори не мога да осмисля всичко това.
– Не взимай никакви решения засега. Просто исках да знаеш как се чувствам. Моля те, обещай ми, че ще
вземеш предвид всичко, което ти казах.
Кимнах, по-разколебана откогато и да било.
Джейсън ме докара обратно до къщата и първото, което видях, щом отворих вратата, беше Арчи. Той скочи
на крака в мига, в който прекрачих прага.
– Какво правиш тук? – запитах объркано.
– Дойдох да те видя. Разбрах защо си тръгна от ресторанта.
Зави ми се свят. Роз дискретно се оттегли в стаята си.
– Какво стана с Джейсън? – попита той. Вената на челото му пулсираше, сякаш щеше да се пръсне. – Защо е
тук?
Очите ми се напълниха със сълзи. Цялото това напрежение щеше всеки момент да ме пречупи.
– Не мога да понеса всичко, което ми се стовари тази вечер, Арчи. Съсипана съм.
Гласът му омекна и той ме придърпа в прегръдките си.
– Ела тук. Съжалявам – прошепна той във врата ми. – Не исках да те стресирам. Дойдох да те успокоя.
Разбрах, че си се засякла с Андреа в тоалетната.
Отдръпнах се от него.
– Това ме разстрои.
– Нямах никаква представа, че ще идва в Щатите. Ти нали знаеш, че между мен и нея няма нищо?
– Тя определено се надяваше на друго.
Той сбърчи вежди.
– Пет пари не давам на какво се е надявала. Мисля само за теб.
– Ти си такъв, какъвто си, Арчи. Самият ти ми каза, че нямаш намерение да се жениш отново. Разстроих се
не защото мисля, че между вас има нещо. Разстроих се от собствената си реакция. Осъзнах, че твърде силно се
привързвам към теб емоционално, а не бива. Знаех си, че ще стане така, ако правим секс. – Кръстосах ръце в
отбранителен жест и добавих: – Не си ми давал никакви основания да мисля, че искаш да имаме общо
бъдеще. Може би това беше отрезвяващият момент, от който се нуждаех.
Арчи затвори очи за кратко, сякаш се бореше със себе си. Но не проговори и не отрече думите ми.
– Трябва да знам какво ти каза Джейсън – каза той след малко.
Изправих гръб и вирнах глава.
– Каза, че ме обича. Иска да му дам втори шанс. Иска да ми помогне да отгледам детето си. – Замълчах,
подготвяйки се за реакцията му. – И ако не съм бременна, ще се откаже от вазектомията си и…
– Какво? – изкрещя Арчи възмутено. – Не вярваш на тези глупости, нали?
– Според теб е немислимо някой да ме обича?
– За бога, Ноел. – Той поклати глава. – Не това имам предвид и ти много добре го знаеш.
Разплаках се и това го стресна. Устните ми потрепериха.
– Арчи, объркана съм, уморена съм. Утре е важен ден и искам да се подготвя.
– Добре – прошепна той. – Знам, че е късно. Извинявай. – Потърка ме по рамото. – Гледай да се наспиш. Ще
мина да те взема в осем сутринта.
Цяла нощ се въртях в леглото. Обичах Арчи, но Джейсън имаше много по-малко възможности да ми разбие
сърцето. А това беше от голямо значение.
Когато Арчи дойде да ме вземе на следващата сутрин, бях още по-потисната, отколкото предишната вечер.
Почти не разговаряхме по пътя. На идване Арчи ми бе купил закуска, но нямах апетит.
Все още не знаех как да постъпя в тази ситуация. Без съмнение изпитвах много по-силни чувства към мъжа
до себе си, отколкото към Джейсън, но знаех, че няма да мога да понеса, ако Арчи ме отхвърли отново.
Трябваше да си тръгна първа. Да предложиш на една жена да ѝ направиш дете, нямаше нищо общо с това да
обвържеш живота си с нея. А той по никакъв начин не бе подсказал, че се интересува от такова обвързване.
Нещо го препъваше. Нямах намерение да се навъртам наоколо, докато разбера какво е то, и отново да го
оставя да ме нарани.
Докато се лутах в мислите си по пътя към клиниката, успях да се убедя, че ако не съм бременна, това ще
бъде знак да се завърна обратно в Ню Йорк и там да му мисля. Това не означаваше, че никога повече няма да
се опитам да зачена от Арчи или че ще се втурна в обятията на Джейсън. Означаваше, че се нуждаех от време
да преосмисля живота си.
Веднага щом пристигнахме, ни поканиха в страховития кабинет, където съобщаваха резултатите от
тестовете. Въпреки напрежението помежду ни той стискаше ръката ми през цялото време, докато
изчаквахме. Докторът влезе и аз веднага забелязах мрачното му изражение. Седна срещу нас. И после чухме
думите:
– Дълбоко съжалявам, но тестът ви е негативен.
Арчи изстена и наведе глава. Чувствах сърцето си кухо.
– Обсъждали ли сте какви ще са следващите ви стъпки? – попита докторът.
Арчи се обърна към мен и ме прониза с поглед, изчаквайки отговора ми. Все още не бе пуснал ръката ми.
Този път бяхме опитали всичко. Но така и не се бе случило. Може би не ни беше писано.
– Не – отвърнах аз. – Бяхме се уговорили за три процедури. Трябва да преценим.
Д-р Бърнс бързо написа нещо на лаптопа си.
– Както вече ви споменах, на този етап много двойки решават да пробват инвитро. С удоволствие ще ви
отговоря на всички въпроси по тази тема.
Въздъхнах.
– Добре съм запозната с тази опция и в бъдеще може да прибягна до нея. Но сега имам нужда да си почина и
допълнително да проуча възможностите. Ако реша да дойда на ново посещение, ще ви се обадя да си запиша
час.
– Разбирам – той се усмихна съчувствено. – Този процес може да е психически изтощаващ. Със сигурност ще
ви е от полза да си отдъхнете и да прецените на свежа глава какво ще правите оттук нататък.
Кимнах.
– Благодаря ви за помощта, докторе.
Той се изправи.
– За мен бе удоволствие. Ще се радвам да работим отново заедно.
Щом останахме насаме, аз се обърнах към Арчи, който разтвори ръце, за да ме прегърне.
– Адски много съжалявам – каза той.
– Няма нищо – прошепнах аз и се притиснах до гърдите му. – Знаехме, че може да не се получи. Шансът ни
беше малък от самото начало.
– Знам, но исках това да стане повече от всичко на света, Ноел. Надявам се, че го знаеш.
– Арчи, може ли да идем някъде да поговорим? – запитах аз, след като ме пусна.
Лицето му се изопна и той кимна.
Напуснахме клиниката и Арчи подкара колата към близкия парк. Беше почти празен, защото децата бяха
на училище. Избрахме една пейка под красиво дърво. Погледнах към небето и се опитах да събера
достатъчно смелост да изрека това, което така или иначе трябваше да му кажа. Проследих с очи как вятърът
подмята опаковка от дъвка и думите най-после изскочиха:
– Трябва да се върна в Ню Йорк.
Той въздъхна дълбоко.
– Какво ще последва оттук нататък?
– Все още не знам. – Взрях се в ято гълъби и се помъчих да обясня обърканите си чувства: – Вложих в това,
което се случи, много повече чувства, отколкото исках. Трябва да се погрижа за себе си. Знам, че си
привързан към мен. Никога не съм се съмнявала в това. Но не мисля, че представата ти за бъдещето ни
съвпада с моята. Трудно ми е да ти разкрия сърцето си, защото ти не ме допускаш в твоето. Не мога да си
представя как ще живея без теб. Това ме плаши до смърт, Арчи. Страхувам се, че ако не се науча да
контролирам чувствата си, ще те загубя завинаги.
Той се протегна и ме хвана за ръка.
– Струва ми се, че се боим от едно и също. Не искам да те нараня. Не искам да те загубя. Нямам доверие в
себе си, Ноел. Прецаквал съм всяка връзка, която съм имал досега.
Погледнах преплетените ни пръсти.
– Винаги си бил мил с мен. Направи всичко възможно да ми дадеш дете. Но за мен не е добро решение да
продължим с усилията оттук нататък.
Арчи подпря лакти на коленете си и зарови главата си в длани. Това беше идеалният момент да разпръсне
всичките ми страхове, да ми каже, че ме обича, и да ме увери, че винаги ще е до мен.
Но не го направи.
Вместо това ме остави да си тръгна.
Глава 30
Арчи
Два месеца по-късно
Остров Уайт
О
твън изглеждаше по същия начин. Къщата бе запазила дървената си облицовка. Дори цветята пред
входа бяха същите. Вдъхнах дълбоко океанския въздух. Бях се връщал тук само веднъж след онова
съдбовно лято, но тогава изживяването не беше от най-приятните. Този път беше различно. Не бях
толкова напрегнат и се чувствах изпълнен с благодарност за всички спомени, свързани с това място. Дори за
болезнените.
– Мога ли да ви помогна? – запита жената, която се появи на вратата. Сигурно се чудеше защо някакъв
непознат се е зазяпал така.
– Извинете, че ви притеснявам. Преди години живях тук за кратко. Просто малко се унесох.
– О, колко интересно. Със семейството ми сме тук на почивка за една седмица. Къщата е прекрасна.
– Значи все още я дават под наем…
– Да.
Продължих да се взирам, залутан в мислите си.
– Добре ли сте? – запита тя.
И аз не знам.
– Аха. Просто имам много спомени, свързани с това място.
Тя посочи с палец зад гърба си.
– Искате ли да влезете?
– Може ли? – ококорих се аз.
– Уау. Благодаря. – Последвах я и старателно си изтрих подметките, преди да вляза.
– Тук ли сте отседнали? – запита тя.
– Кацнах снощи. Настаних се в едно от хотелчетата.
Неотдавна тръгнах отново на терапия. Не бях ходил, отпреди Кланси да се роди. Терапевтката ми отсъди,
че все още не съм се отърсил от травмите, свързани със смъртта на баща ми, и ми препоръча да се върна на
остров Уайт, за да се изправя срещу тях. По нейно мнение завръщането ми можеше да ми помогне да се
освободя от насъбралите се чувства, които продължаваха да ме тормозят. Посочи ми, че при последното ми
идване съм бил зает единствено с това да съобщя на Ноел, че Марая е бременна. Затова така и не съм успял да
се сблъскам с демоните, които ме измъчваха. А много от тях бяха свързани именно с тази къща.
И така, бях се върнал на мястото на престъплението. Взех решението да дойда на остров Уайт в последния
момент. Първоначалният ми план бе да замина директно за Ню Йорк и да се видя с Ноел. Но не можех да си
позволя за пореден път да прецакам нещата с нея, затова реших да последвам съвета на терапевтката.
Последните два месеца, откакто Ноел се прибра в Ню Йорк, се оказаха най-тежките в живота ми, въпреки
че, докато се грижех за мама след смъртта на татко, бях минал през доста трудни периоди. Чак след като Ноел
напусна Калифорния, осъзнах, че не просто се бях надявал да забременее. Присъствието ѝ до мен ме накара
да почувствам, че живея пълноценно за първи път от повече от десетилетие насам. И разбира се, накрая
прецаках всичко. За пореден път страхът ме възпря да направя решителната крачка към човека, който
означаваше толкова много за мен. Силните ми чувства към Ноел ме караха да я държа на една ръка
разстояние, сякаш е любимо произведение на изкуството и ако я докосна, рискувам да я повредя. Щях да я
загубя завинаги, ако допуснех провал и този път. Но не можех да поправя нещата между нас, без преди това
да съм излекувал собствената си душа.
Жената се казваше Джийн. Поприказвахме си и я попитах дали може да се кача на горния етаж. Децата ѝ
бяха излезли на пазар с баща си, така че тя нямаше нищо против да ме остави да се поогледам. Никой друг не
си беше у дома.
Поех нагоре по стълбите и влязох направо в старата стая на Ноел. Стените бяха боядисани в различен цвят
и морските мотиви бяха отстъпили пред по-модерно обзавеждане в сиво и бяло. Само красивата гледка към
океана и фара си оставаха същите.
Последния път, когато бях тук с Ноел, не бях влизал в спалнята ѝ, само бях стоял пред вратата.
Помещението твърде силно ми напомняше за онзи ужасен миг, когато бях вдигнал телефона, за да науча за
смъртта на баща ми. В представите ми тази стая бе обладана от духове – с нея бяха свързани някои от най-
щастливите ми мигове, както и най-ужасният ден в живота ми. Седнах на леглото, откъдето бях отговорил на
онова обаждане, и в съзнанието ми нахлуха мисли за баща ми.
Макар да се карахме почти за всичко, единственото, което исках, бе да заслужа обичта му. Бях ходил много
пъти на гроба му, но не успях да усетя присъствието му така, както сега тук. Изправих се да погледна към
океана в далечината и му заговорих с едва доловим глас:
– Често се чудя дали ме наблюдаваш от горната земя, или – по-скоро – от долната. – Въздъхнах. – Майтапя
се. Както и да е, чудя се какво мислиш сега за мен, Арчър. Пренебрегнах всичките ти правила и направих
обратното на това, което искаше. Не само отказах да уча право, но и избрах професия, която ти смяташе за
рискова. Подиграваше ми се, че обичам да готвя, помниш ли? Подиграваше ми се всеки път, когато проявявах
интерес към нещо извън очертаните от теб релси и цели. – Засмях се гневно. – А, и освен това забремених
гаджето си, без да сме женени. И това нямаше да ти хареса. После успях да изтрая този брак, продължил едва
няколко години. Лично аз го разбих. Предполагам, че щеше да ме обвиниш, задето не съм достатъчно силен
да опазя семейното си гнездо. Щеше да изтъкнеш, че е трябвало да положа повече усилия, за да не се стига до
развод, че съм прецакал не само собствения си живот, но и този на дъщеря си. – Поклатих глава и разтрих
лицето си. – Да не забравя! Щеше допълнително да се вбесиш, когато предложих да направя бебе на
дъщерята на най-добрия ти приятел. Щеше да ми кажеш, че Ноел е твърде добра за мен, и да ме предупредиш
да стоя надалеч от нея, за да не проваля и нейния живот. Прав ли съм? – Върнах се при леглото и седнах. –
Виждаш ли? И аз мисля така, но дойде време да се запитам дали наистина щеше да ми кажеш всичко това, или
тези твои разсъждения са плод на собствените ми заблуди. Както и да е. Трябва да сменя посоката, татко. Тук
и сега.
Вдигнах очи към тавана и продължих да говоря:
– Където и да си, знаеш, надявам се, че направих най-доброто, което можах, при така стеклите се
обстоятелства, независимо дали одобряваш решенията ми, или не. Направих най-доброто, което можах, за
мама. Тук няма спор. Вярвам, че в рая е намерила някой по-достоен за нея от теб, мазен женкар такъв. –
Въздъхнах. – Животът ми изпрати доста препятствия, а аз ги преодолявах, както можех. Но едно нещо никога
не се промени: през цялото време бях влюбен в едно и също момиче. Радвам се, че я познаваше. – Станах и
влязох в старата ми стая, като минах през банята. – Може би не съм най-подходящият мъж за Ноел. Може би
там някъде има някого другиго, който знае какво прави, по-добре от мен. Някого като Джейсън. Но аз я
обичам. Повече, отколкото той би могъл. И все пак как да я накарам да ми се довери, щом самият аз си нямам
доверие? Голяма част от лошите неща, които мисля за себе си, произтичат от това, че непрекъснато чувам в
главата си негодуващия ти глас. Твоите оценки за мен не би трябвало да имат значение. Но единственият
начин да се отърва от тази зависимост, е ако аз ѝ сложа край. – Засмях се тихичко. – Внучката ти неотдавна пя
„Слагам край“ на сцената. Дори твоето студено сърце щеше да се разтопи – усмихнах се аз.
Върнах се при прозореца в стаята на Ноел и въздъхнах.
– Както и да е… В този момент слагам край, татко. Няма нищо по-важно от любовта. Обичам дъщеря си. И
обичам Ноел. Късметлия съм, задето и двете са част от живота ми. Винаги ще подтиквам Кланси да прави
това, което ѝ доставя удоволствие на нея – не на околните или на мен. Но вече знам колко е трудно да си
родител. Ти ме тормозеше много, но вероятно си мислел, че правиш най-доброто за мен.
Погледнах към тавана за последно.
– Най-важното е, че ти прощавам за всичките случаи, когато си ме наранявал. На себе си прощавам, задето
не ти казах, че те обичам, преди да умреш. Защото в крайна сметка… аз те обичам. Щеше ми се да си с нас.
Щеше ми се да се гордееш с мен, въпреки че не последвах начертания от тебе път.
Поех дълбоко въздух. Бях казал всичко, което трябваше, и се изпълних с еуфорично усещане за
облекчение. Оттук нататък ми предстоеше да поправя най-голямата грешка в живота си.
Слязох долу и намерих Джийн в кухнята.
– Благодаря ви, че ми позволихте да се кача горе.
Тя остави лимона, който изстискваше.
– Надявам се, че ви е било приятно да се отдадете на спомените.
– Определено попътувах назад във времето. Дадохте ми възможност да се сбогувам с някои сенки от
миналото.
– Радвам се, че ви е било от полза. Приятно прекарване на острова.
– И на вас.
Нямаше смисъл да ѝ обяснявам, че се канех да се изстрелям от остров Уайт колкото е възможно по-бързо.
Вместо да остана още една нощ и да изчакам полета си, започнах да търся превоз, който да ме откара в Ню
Йорк още сега.
Глава 31
Ноел
Р
аботех от къщи кротко, по пижама, и час по час си сипвах чай. По едно време реших да разчупя
рутината и да се обадя на Роз. Не бях говорила с нея, откакто се прибрах у дома.
Тя вдигна на второто позвъняване.
– Ноел, красавице! Тъкмо си мислех за теб.
Винаги успяваше да ми оправи настроението.
– Здрасти, Роз. Просто проверявам как си.
– Наистина ми липсваш, момиче! Толкова се радвам, че звънна.
– И ти ми липсваш. Извинявай, че толкова отдавна не сме се чували. – Отворих хладилника и си взех парче
моцарела. – Как са нещата при теб?
– Ютюб каналът ми току-що удари петдесет и пет хиляди абонати!
– Майко мила! Това е страхотно. Сигурно си загряла зрителките с темата за топлите вълни – позасмях се аз.
– Нямам търпение да изгледам цялото съдържание накуп след двайсет години.
– Хайде спри да се преструваш, че внезапно си се заинтересувала от старата си дружка, и ми кажи защо
всъщност се обаждаш.
– Наистина проверявам как си. Трябваше да го направя по-рано.
– Много мило, но не ти ли е поне малко любопитно какво става с нашето момче Арчи?
Двамата с Арчи бяхме разменили няколко съобщения през последните два месеца, но без да засягаме
въпроса за отношенията помежду ни. Или бяхме решили да си дадем повече лично пространство, или се
отдалечавахме един от друг. Не бях сигурна кое от двете. Безумно ми липсваше. Прокашлях се и запитах:
– Виждала ли си го напоследък?
– Не съм, миличка. Не е минавал насам. Последния път, когато се отби, за да поправи нещо, надникна в
бившата ти стая. Стори ми се тъжен.
Това ме обърка, както толкова много неща, свързани с Арчи. Неприятно ми бе, че тъгува, но защо не ми
беше споделил, че се чувства така?
– Как вървят нещата в Ню Йорк? – запита тя.
– Скъсах окончателно с Джейсън. Не че се бяхме събрали. Излизахме няколко пъти, но накрая взех
окончателното решение.
– Така ли… – въздъхна тя. – Съжалявам.
Отхапах от сиренето – да, отново проядох млечни продукти.
– Така е най-добре. Беше си внушил, че иска още едно дете, само и само за да ме задържи. Не можех да му
позволя да се нагърби с подобна отговорност, защото не вярвах в искреността му. – Поклатих глава. – Но това
не е основната причина да се разделя с него. – Замълчах. – Не го обичам.
– Обичаш Арчи – вметна тя нехайно.
– Така е. – Въздъхнах. – Ужасно е.
– Ако е писано, ще стане, скъпа.
– Вероятно си права. Хайде, разкажи ми какво става при теб.
Побъбрихме си още малко и обещах, че ще се обаждам по-често. Около половин час след като затворих,
телефонът ми сигнализира за получено съобщение.
Като заговорихме за вълка… Беше Арчи.
Сърцето ми подскочи, като видях изпратената снимка, последвана от предълъг текст. Скролнах до долу,
преди да го прочета. Това сигурно бе най-дългото съобщение, което някога бях получавала.
Скролнах обратно до началото и кликнах върху снимката. Сърцето ми препускаше бясно. Беше мой
портрет – като онези, които скицираше преди десетина години. Досега ме беше рисувал уплашена. Беше ме
рисувал съсредоточена, а също и пияна и раздърпана, след като бях унищожила цяла шоколадова торта. Но
никога не ме бе рисувал така. Изглеждах тъжна, облечена в розовата рокля на маргаритки, която бях носила
на сватбата му. Разгледах меланхоличното изражение на лицето си. Портретът перфектно пресъздаваше
чувствата, които бях изпитала тогава – тъгата, объркването, отчаяната ми любов към един мъж, който току-
що се бе врекъл на друга. По ирония на съдбата рисунката бе наречена „Любов“.
Внезапно се разколебах и ме хвана страх какво е написал. Въпреки това седнах и изчетох съобщението,
като гушнах една възглавница за кураж.
Арчи: Затегни колана, защото това е най-откровеното нещо, което някога съм писал. Пращам ти го като
съобщение, защото следващия път, когато се видим на живо, може отново да запелтеча и се боя, че няма
да успея да се изразя ясно.
На снимката е последният портрет, който съм ти правил. Нарисувах го по време на първата си брачна
нощ. Не е ли шантаво? Скрих се в банята, докато Марая спеше, и започнах да те рисувам просто защото
трябваше. Не исках никога да забравя как изглеждаше тогава. Беше ми важно, тъй като, за нещастие,
тази вечер осъзнах, че ме обичаш. И също, че съм направил огромна грешка. Ако можех да се върна
назад, щях да променя толкова неща. Сега вече знам, че не можеш да избираш кого обичаш, в
зависимост от това как ще ти е по-удобно.
Беше се опитала да прикриеш следите от сълзите си. Но аз знаех. Почувствах ги. Срамувам се да
призная, но аз също бях влюбен в теб. Срамувам се, защото никога не биваше да се обвързвам с нея. А с
теб. Разбрах го, преди да видя тъгата в очите ти, още в църквата, когато те забелязах да стоиш неловко в
розовата си рокля. Сърцето ми трепна за теб, а не за булката ми, която пристъпваше по пътеката. Реших
да заровя дълбоко тези чувства. Това беше огромна грешка.
Истината е, че те обичам още от първото лято, което прекарахме заедно. Не знам какво щеше да се
случи, ако нещата се бяха развили различно. Искам да разбереш, че по времето, когато трябваше да се
грижа за мама след смъртта на татко, за мен беше най-важно да не увисна като камък на шията ти, и
затова не ти признах чувствата си. Целият свят бе в краката ти, а аз бях закотвен в Калифорния. Ти
жадуваше за кариера и разполагаше с цялата свобода на света. И аз реших да те оставя да отлетиш.
После животът ни повлече. Ти беше с Шейн. После се разделихте. Аз се обвързах с Марая и знаем какво
се случи. Съдбата и времето не бяха на наша страна. Част от мен през всичките тези години вярваше в
лъжата, че ще си по-щастлива без мен. Сега разбирам колко погрешно е това. Защото ти ме обичаше, а
това бе най-важното. Това е винаги най-важното.
Вече знам, че те обичам не просто заради онова лято, което прекарахме заедно. То беше само върхът на
айсберга. Обичам те заради всички моменти, когато не бяхме заедно телом, но аз разчитах на теб
повече, отколкото на когото и да било другиго.
И още нещо трябва да ти призная – докато се опитвах да ти даря бебе, а ти бе обвързана с друг,
ненавиждах всяка секунда, която прекарваше с него.
Имаше само една причина да искам да имаме общо дете. Любовта ми към теб. Знам, че ще обичам и
нашето дете. Никога няма да съжаля за това, през което преминахме, независимо дали ще бъдем заедно
в бъдеще, или не. Макар да се разочаровах, когато не успяхме да забременееш след три опита, не
съжалявам за нито една секунда. Успях да се уверя в каква силна жена си се превърнала, правихме
любов, вълнувах се, че ще създадем нов живот, въпреки че този план все още не е осъществен.
Изцяло съм твой, ако ме искаш. Не защото ти правя услуга, а защото не мога да живея без теб и повече
от всичко искам да бъдем семейство. Дори това семейство да си остане само между теб, мен и Кланси,
без други деца.
Този текст вече стана прекалено дълъг. Но ми помогна да запълня времето, докато пътувам от Мейн за
Ню Йорк. А сега е време да отвориш вратата и да ми позволиш да ти покажа колко много те обичам.
Ръцете ми се разтрепериха. Едва не изпуснах телефона. Той… е тук? Втурнах се към вратата с разтуптяно
сърце. Отворих я и отпред стоеше Арчи със сълзи в очите. Никога досега не го бях виждала да плаче. Но ето че
плачеше – от любов към мен.
Хвърлих се в обятията му, обгърнах го и без да спра, за да си поема дъх, изхлипах:
– Обичам те.
Той прошепна във врата ми:
– Толкова те обичам. И толкова съжалявам, че не ти го казах по-рано.
– Е, какво тук значат някакви си дванайсет години? – пошегувах се аз и позволих на сълзите си да рукнат.
Когато най-после се отдръпнах от топлината на прегръдката му, го хванах за ръка и влязохме вътре.
– Казваш, че идваш от Мейн. Остров Уайт?
Той кимна.
– Трябваше да се върна, за да се сбогувам официално с някои свои заблуди. Първоначално нямах
намерение да ходя до старата ни къща, но минах случайно оттам и наемателите ме пуснаха да вляза. Седнах в
бившата ти спалня и казах разни неща на баща ми. Успях да разбера източника на нерешените ми проблеми,
които съществуваха само в съзнанието ми.
– Уау.
– След като си тръгна, положих усилия да се взема в ръце – каза той. – За едно нещо нямаше нужда да се
досещам тепърва, защото винаги съм го знаел. Винаги съм те обичал. Но те отблъсквах, за да не те нараня. А
всъщност наранявах и двама ни. Сега го разбирам.
Избърсах очи.
– Мисля за теб непрекъснато, откакто се прибрах. Исках да чуя тези думи повече от всичко на света.
Откакто напуснах Калифорния, те обичам повече откогато и да било.
Той взе ръцете ми в своите.
– За да те обичам, трябва да приема риска, че може да те нараня. Искам да си част от живота ми. Връзката
ни няма да бъде винаги идеална. Невинаги ще съм до теб заради дъщеря ми. Понякога ще стъпвам накриво,
ще казвам погрешните думи или ще постъпвам неправилно. Но ще направя всичко по силите си, за да не те
огорча. Никога няма да си въобразя, че си ми вързана в кърпа, и винаги ще те обичам.
Трябва ли да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам?
– През последните два месеца се чувствах като празен съд – му казах. – Напуснах Калифорния, защото те
обичам твърде много и не можех да понеса, че ти не ме обичаш. Никога не съм мислила да се върна при
Джейсън. Искам да го знаеш. През целия си живот, всяка година, всеки празник, всеки имейл… не съм спирала
за секунда да те обичам, Арчи Ремингтън. Толкова голяма част от сърцето ми остана на остров Уайт. Никога
не съм успявала да се отърся от това. И никога няма да те пусна да си тръгнеш.
– Няма да ти се наложи, Ноел. – Арчи ме погали по бузата. – Но трябва да те помоля за една голяма услуга.
Наклоних глава.
– Казвай.
Очите му ме изгаряха.
– Искам да се преместиш в Калифорния. Не мога да зарежа дъщеря си, а имам нужда да съм с теб през
цялото време. Ще се съгласиш ли да го направиш?
Дали си даваше сметка, че дори не бих се замислила?
– Откакто се върнах, не мога да си намеря място. Преди обичах Ню Йорк, но без теб нищо не е същото.
Разбира се, че ще се преместя.
Арчи отново ме прегърна.
– И аз си изясних някои неща – казах аз.
Той се отдръпна и ме погледна.
– Какви?
– Мисля, че причината толкова отчаяно да искам дете, е, защото имах нужда някой да ме обича. И макар все
още да мечтая за дете, по някакъв начин твоето уверение в любов свали от мен напрежението. Това, към
което винаги съм се стремила в живота, е усещането, че принадлежа към семейство, че имам значение за
някого. Да родиш дете, не е единственият начин да го постигнеш. Всеки има нужда от сродна душа, има
нужда да знае, че ако изчезне от лицето на земята, ще липсва на някого.
– Разбирам те – усмихна се Арчи. – Най-доброто, което можа да направиш, беше да си тръгнеш, защото така
ме накара да осъзная, че е крайно време да преодолея всички пречки и да те последвам. Съжалявам, задето
ми отне толкова време да се превърна в достоен за тебе мъж.
Прокарах ръка по наболата брада по бузите му.
– Може би не си си мислел, че си достоен за мен, но винаги си бил мъжът, когото обичам.
Отне ми само две седмици, за да дам апартамента си под наем, преди да взема самолета за Калифорния. За
радост, шефът ми прояви изключителна щедрост и се съгласи да ме прехвърли в редакцията ни на Западния
бряг. Щях да върша същата работа както сега и само периодически щях да се отчитам пред ръководството в
Лос Анджелис.
Арчи, Роз и Кланси ме чакаха на летището. Кланси държеше плакат, на който пишеше Добре дошла у дома,
Ноел. Очите ми се напълниха със сълзи, защото за първи път в живота си наистина се почувствах у дома.
Наведох се, за да я прегърна.
– Благодаря ти, красивото ми момиче.
– Тати каза, че ще дойдеш да живееш у нас.
Подръпнах я за едната плитка.
– Точно така. Надявам се, че нямаш нищо против.
– Нямам – кимна тя. – Харесвам те.
– Това значи много за мен – подсмръкнах аз. – И аз те харесвам.
Изправих се и Арчи разтвори ръце, за да ме прегърне. Беше чудесно да съм отново в топлите му обятия.
– Добре дошла у дома, красавице – каза той.
– Щастлива съм, че съм тук.
След това прегърнах милата си приятелка:
– Здравей, Роз.
– Нямах търпение да те видя, сладурче. Просто трябваше да дойда. Съжалявам, че повече няма да сме
съквартирантки – намигна ми тя. – Но ще проявя разбиране.
Поех дълбоко въздух и спрях за миг, за да се порадвам на тримата души пред мен – моите трима души.
Откакто родителите ми заминаха за Флорида, бях загубила усещането за принадлежност към семейство,
което имах, докато те живееха в Ню Йорк. Като единствено дете винаги се бях чувствала малко самотна, но
това се задълбочи след напускането на мама и татко. Сега Арчи, Кланси и Роз щяха да са моето семейство. Бях
обиколила света и бях изградила кариера, но всичко това бледнееше в сравнение с радостта да съм тук с тях.
Бързо взехме куфарите ми от лентата за багажа и докато вървяхме към изхода, Кланси се обърна към баща
си:
– Може ли някой път да идем в Ню Йорк, тате?
– Ще се радвам да те заведа на много места, ако майка ти е съгласна. Даже имам по-добра идея – можем да
прескочим до Мейн, да наемем старата ни къща, ако е свободна, и оттам да идем до Ню Йорк с кола. Какво ще
кажеш, Ноел? Може би идното лято?
– Звучи идеално. Да посетим всички места, които обичам, с всички хора, които обичам.
Роз ме сръчка с лакът:
– Да ме поканите и мен да я видя тази къща в Мейн, чуваш ли? Нора ми разказваше, че била страхотна.
– Така е. Беше вълшебна. Разбира се, че си поканена. Казах, че искам да ида с всички хора, които обичам. –
Прегърнах я през рамото. – Това включва и теб.
Минахме да оставим Роз у тях и после тримата с Арчи и Кланси поехме към неговия дом.
Арчи ме покани да разгледам спалнята си – нашата спалня. Беше закачил пейзажа от остров Уайт, който
преди висеше в старата ми стая в къщата на майка му. Зарадвах се, че си е направил труда да я пренесе.
– Нямам търпение за довечера – прошепна ми той.
Господи. И аз.
Върнахме се в дневната и Арчи се обърна към дъщеря си:
– Кланси, защо не покажеш на Ноел какво гледаше преди малко?
Тя хукна към телевизора и натисна копчето. Не можах да повярвам на очите си – бяха заредили видеото от
участието ми в конкурса по красота отпреди повече от десетилетие.
– Не мога да повярвам, че гледате това!
– Все още го има в архива на сайта на Мис Образована Америка – обясни Арчи. – Вързали сме лаптопа ми
към телевизора. Кланси спомена, че нейна приятелка се е записала за конкурс, и аз ѝ казах, че и ти си
участвала в нещо подобно. И решихме да потърсим видеото.
Кланси се изкикоти.
– Аз съм Кланси Нора Ремингтън от великия щат Калифорния!
– Страхотно! – изръкоплясках аз. – От теб ще стане страхотна кралица на красотата.
– Не – сбърчи носле тя. – Аз ще стана актриса. Нали така, тате?
– Ще станеш това, което искаш, слънчице. – Той я изгледа гордо и се наведе да я целуне по главата.
Арчи ни беше приготвил специално угощение – паста а ла водка – какво друго? – за нас двамата и домашна
пица за Кланси. След като хапнахме, той се обърна към нея и каза:
– Кланси, защо не идеш да си довършиш домашното, преди да сервирам десерта?
– Добре, тате. – Тя веднага стана и направи каквото ѝ бе казано.
Проследих с поглед как изчезна в стаята си.
– Невероятна е – прошепнах аз.
Той се протегна и ме хвана за ръка.
– Много се радва, че си тук.
– Наистина ли? Притеснявах се дали е така. Надявам се, че не се преструва.
– Двамата с Кланси много говорихме за това. Тя знае колко си ми важна. Вече посвикна с факта, че
родителите ѝ са разделени. Прие Анди, а сега и теб. Имаме късмет в това отношение. Бракът ни с Марая не
беше сполучлив, но знам, че никога не би говорила на Кланси лъжи против мен или теб. Държи се много
достойно. Кланси по-скоро си мисли, че е спечелила втора майка, а не че е изгубила нещо.
– Много съм щастлива, че това е така, още повече че аз нямам собствено дете. Обещавам ти, че винаги ще се
отнасям към нея, сякаш е моя.
– Знам. – Арчи вдигна ръката ми и я целуна. – Благодаря ти.
Бяхме решили за известно време да прекратим лечението срещу безплодие, макар че и двамата много
искахме бебе. Щяхме да се зарадваме, ако станеше от само себе си, но нямаше да се потискаме и
притесняваме, ако не се получеше. За мен сега най-важното беше да опозная Кланси и да привикна към
живота в Калифорния.
Кланси се върна и Арчи я запита:
– Приключи ли с домашното?
Тя кимна с дяволита усмивка.
– Искаш ли да го покажеш на Ноел?
Кланси измъкна ръка иззад гърба си и ми протегна пластмасово великденско яйце, което веднага ме върна
във времето към остров Уайт.
– Мили боже. – Почувствах, че се изчервявам. За щастие, тя нямаше никаква представа защо съм пламнала
така. – От години не бях виждала такова нещо.
Арчи ми намигна.
– Отвори го! – каза Кланси.
В какво я беше забъркал Арчи?
Тя ми връчи играчката и аз развих двете половини. Вътре имаше бележка, на която с молив бяха написани
две прости думи: Кажи „да“. Обърнах се отново към Арчи, а той вече бе паднал на едно коляно. Кланси
заподскача от вълнение.
– Знам, че може да ти се стори прибързано – каза той. – Но истината е, че това отдавна трябваше да се
случи. Навремето не бях готов за теб, Ноел. Не бях готов за помитащата сила на първата любов. Всички
посрещаме първата си истинска любов неподготвени. За мен това важи в най-голяма степен. Но ти… ти си
кориците на моя живот – първата и последната ми любов. За мен ще е чест… Не, забрави. За мен е
необходимост да станеш моя жена. – Той отвори кутийката и ми я подаде. – Моля те, кажи „да“.
Зяпнах и преместих поглед към усмихнатата Кланси. Чак след това се наведох да видя красивия овален
диамант, който искреше под лампите. Господи!
– Кажи „да“ – прошепна Кланси.
Усмихнах ѝ се.
– Ами щом казваш. – Подскочих и се провикнах: – Да! – И после се хвърлих в прегръдките на Арчи.
Той ме повдигна във въздуха.
– Толкова те обичам, мила. Благодаря ти, че ме направи най-щастливия мъж на света!
– Толкова съм щастлива, Арчи!
Кланси прекъсна ликуването ни:
– Щеше да е смешно, ако беше казала „не“.
– За тебе може би. – Арчи ме спусна на земята, за да я погъделичка.
Аз се наведох да я прегърна.
– Какво щеше да направиш, ако беше отказала, тате?
– Щях да плача. Защото много я обичам. – Той намигна. – Но знаех, че няма да го направи.
– Откъде знаеше? – попита Кланси, като килна главата си настрани.
– Когато двама души се обичат, те просто го знаят. Един ден, като пораснеш, ще ти разкажа как двамата с
Ноел се влюбихме.
– Красива приказка ли е?
– Има красиви моменти. Има и някои невесели. Такава е същността на любовта. Ще го научиш един ден.
– Благодаря ти, че ме приемаш, съкровище – казах ѝ аз. – Иначе нямаше да мога да се омъжа за татко ти.
– Няма проблем, мис Ню Йорк. – Кланси хукна към стаята си и се върна с опакована кутия. – Имам още един
подарък за теб – изчурулика тя.
Внимателно разкъсах опаковката, отворих кутията и извадих чифт различни чорапи – единия на черти, а
другия на точки.
– Каза, че харесваш моите. – Зъбките ѝ проблеснаха. – Затова ти ги избрах, та да си имаш и ти.
Тази вечер сърцето ми щеше да се пръсне от радост.
– Супер готини са. Толкова се радвам, че си запомнила.
Захвърлих обувките си и опънах меката тъкан по краката си чак до коленете. Различните чорапи
приличаха много на отношенията ми с Арчи Ремингтън. Пътят ни един към друг не беше гладък и подреден,
но някак си накрая двамата най-после се събрахме в едно перфектно съчетание.
Епилог
Арчи
Три години по-късно
Остров Уайт
И
зтупах залепналата по панталоните ми трева.
– Къде е Кланси?
– Прави пуканки. Ще дойде всеки момент – отвърна Ноел, докато разстилаше одеяло върху моравата.
Слънцето тъкмо беше залязло и океанският въздух бе станал достатъчно студен, та да ни накара да
извадим пуловерите, за да гледаме кино навън. Бях нагласил специално купения екран в задния двор на
къщата на остров Уайт. Бяхме успели да я наемем за седмица, но трябваше да я запазим цяла година по-рано.
Обърнах се към Роз, която седеше в скута на новото си гадже и го целуваше страстно.
– Вие двамата защо не се усамотите? – подкачих ги аз.
Артър поддържаше Ютюб канал за дърводелство и двамата се бяха запознали на конференция за
инфлуенсъри около година по-рано. Той се бе преместил да живее при нея в старата къща на майка ми и ми
плащаха минимален наем. Явно нямаше скоро да успея да продам имота, но това не ме притесняваше.
Майката на Ноел изнесе поднос със студен чай, докато баща ѝ преглеждаше филмите на лаптопа ми.
Родителите на Ноел бяха пристигнали от Флорида, за да прекарат седмицата с нас. Въпреки първоначалните
ми съмнения дали ще ме приемат като зет, те бяха приятно изненадани, когато им казахме, че сме заедно и
ще се женим. Беше смешно, че им съобщихме двата факта едновременно, но това бе типично за нас с Ноел.
Тъща ми се приближи към мен.
– На какво се усмихваш?
– Не си давах сметка, че се усмихвам.
– Да, усмихваше се на себе си.
– Просто си мислех колко е страхотно, че тук сега са се събрали всички хора, които са ми важни.
– Седмицата мина великолепно. – Ноел ме погали по гърба. – Ще ми се да не се налага да си тръгваме.
– Може да се опитаме да купим къщата, ако излезе на пазара – каза баща ѝ.
– Няма ли да е забавно? – съгласи се майка ѝ.
– Няма ли най-после да изберем филм? – запита осемгодишното ми момиче с пълна с пуканки уста.
Бащата на Ноел донесе лаптопа и двамата се заеха със задачата. По ирония на съдбата родителите на Ноел
се бяха превърнали във втори баба и дядо за дъщеря ми. Марк и Ейми се отнасяха към Кланси като към родна
внучка, което означаваше много за мен.
Щеше ми се да ви кажа, че усилията ни да имаме дете се бяха увенчали с успех, но не ни бе писано.
Оженихме се шест месеца след годежа и година по-късно започнахме инвитро процедури. След няколко
провалени опита решихме да се наредим на опашката за осиновяване. Но тя бе много дълга. Така че
оставихме всичко в ръцете на съдбата. Досега не бяхме имали причини да се оплакваме от нея въпреки
скалистия път, по който ни доведе дотук. Така че си казахме – да става каквото ще. Спряхме с инвитрото. Това
свали напрежението, което само по себе си беше истинска благословия.
Понякога магията се случва точно когато се оставиш на течението. Бе някак напълно в реда на нещата, че
се намирахме на това важно за нас място, когато получихме обаждането. Щом видях името на екрана, дадох
знак на Ноел, нагласих телефона на високоговорител и се преместих в другия край на двора, за да останем
насаме.
– Ало – казах аз.
– Г-н Ремингтън? Обажда се Нанси Картрайт от агенцията.
– Да. Здравейте.
– Съпругата ви с вас ли е?
– Тук съм – обади се Ноел.
– Надявам се, че не ви прекъсвам.
– Ни най-малко – казах аз. – Със семейството сме на почивка в Мейн.
– Колко приятно.
Хвърлих поглед към Ноел и запитах с надежда:
– Предполагам, че щом се обаждате през уикенда, значи имате някакви новини за нас.
– Така е. Исках да ви информирам за едно момченце, за което тъкмо научих. В момента е настанено във
временно приемно семейство и се опитваме да му намерим истински дом. Знам, че искате да осиновите бебе.
Той е малко по-голям – на две и половина годинки.
Двамата с Ноел се спогледахме. Тя кимна и разбрах, че мислим еднакво.
– Кажете ми нещо повече за него – помолих аз.
– Майка му загина внезапно при катастрофа. Била е самотна майка, без семейство, което да се погрижи за
момчето. Никой няма да оспорва осиновяването, ако решите да задвижите процеса. Вие сте първите, на които
се обаждам. Дори не съм обмислила все още други опции.
Ноел ме хвана за ръка. Раменете ѝ се надигнаха и спуснаха. Усещах, че се изпълва със същата надежда,
която таях и аз.
– Видях детето – допълни Нанси. – Много е срамежливо, но е добре възпитано. Няма сериозни проблеми.
Отчаяно се нуждае от семейство. Сърцето ми се къса за него. – Тя направи пауза. – Ако искате, мога да ви
изпратя допълнителна информация и снимка.
– Чудесно би било, Нанси – каза Ноел. – Ние пък обещаваме да ви отговорим бързо. Не искаме да тупкаме
топката.
– Добре – каза тя. – Очаквайте имейл от мен в следващите десет минути.
Затворих телефона и се обърнах към Ноел:
– Какво мислиш?
– Не знам. Струва ми се, че е точно това, което търсим. Все още е съвсем малък и ние ще си го отгледаме. Да
не говорим колко много се нуждае от дом.
Кимнах. Усещах предпазлив оптимизъм. Хванах Ноел за ръка и се върнахме при семейството ни. Пуснахме
филма, преди да е дошъл имейлът. През минута проверявах телефона си, докато най-после на екрана изскочи
известие, че Нанси ми е писала. Скочих и прошепнах на Ноел:
– Получихме го.
Извинихме се на останалите и отидохме в къщата. Лаптопът ми лежеше на кухненския плот. Отворих
имейла и веднага сложих курсора върху приложената снимка. Ноел стисна ръката ми и аз кликнах. Сърцето
ми трепна при вида на усмихнатото момченце. Винаги съм казвал, че когато Ноел се усмихва, грейва цялото ѝ
лице. Хлапето имаше същата усмивка. Най-после проговорих:
– Той е…
– Красив – прошепна Ноел с изпълнени с възхита очи.
Отворих файла с изпратена от Нанси информация и не можах да повярвам на очите си. Посочих към
екрана:
– Виж как се казва.
Фреди.
– Уау – безгласно изрече тя. – Фреди. Като Фред, старото ти алтер его.
– Сякаш е било писано, нали?
Ноел не можеше да спре да се усмихва. И усмивката определено засия и в очите ѝ. С цялото си същество, със
сърцето си усетих, че бяхме взели решение.
– Донякъде прилича на теб, Арчи. Има същата непокорна коса.
– Всъщност усмивката му ми напомня на теб – казах аз.
Тя разгледа снимката по-подробно и наведе глава настрани.
– Не съм сигурна на кого прилича… и не знам дали особено ми пука. Перфектен е.
– Всъщност аз знам на кого прилича…
– На кого? – погледна ме тя.
Усмихнах се.
– На нашия син.
Благодарности
Н
а първо място трябва да благодаря на любимите ми читатели по целия свят, които продължават да ме
подкрепят и да препоръчват книгите ми. Благодаря ви, че ме следвате по този път и ми позволявате
да градя кариера на писател. Обръщам се и към литературните блогъри и инфлуенсърите в
социалните медии – искам да знаете, че безкрайно ви ценя.
На Вай – благодарна съм, че почти десетилетие по-късно продължаваме да творим магия заедно. Ти си най-
добрият приятел и сътрудник, за когото мога да мечтая.
На Джули – олицетворение на сила и устойчивост. Благодаря ти, че ме вдъхновяваш.
На Луна – Коледа не е същата без теб. Благодаря ти, че ден след ден ми даваш обич и подкрепа.
На Ерика – винаги знаеш как да ме разведриш. Благодаря ти, че споделяш с мен слънчевото си настроение.
На Чери – благодаря ти, че винаги си нащрек и не забравяш кога е сряда. Нямам търпение да се видим тази
година.
На Дарлийн – страхотна сладкарка и още по-добра приятелка. Благодаря ти, че ме даряваш със сладост.
На читателската ми група във фейсбук Penelope’s Peeps – обожавам ви. Вие сте моят дом и любимо място.
На агентката ми Кимбърли Брауър – благодаря ти, че работиш усилено, за да стигат книгите ми до
читатели от целия свят.
На редакторката ми Джесика Ройър Оукън – винаги е удоволствие да работя с теб. Очаквам с нетърпение
новите ни приключения.
На Илейн от Allusion Publishing – благодаря ти за това, че си най-добрият коректор, оформител и приятел,
за когото едно момиче може да мечтае.
На Джулия Грифис от The Romance Bibliopfile – имаш невероятен усет. Благодаря ти, задето е толкова
приятно да се работи с теб.
На асистентката ми Брук – благодаря ти, че се трудиш усилено, за да свършиш всичко, което ние с Вай не
успяваме. Много си ни ценна.
На Кайли и Джо от Give me books – пичове, вие сте най-добрите! Благодаря ви за неуморните усилия да
промотирате произведенията ми. Без вас съм за никъде.
На Летиша Хасър от RBA Designs – невероятната художничка на моите корици. Благодаря ти, че работиш с
мен, за да постигнем перфектния продукт.
На съпруга ми – благодаря ти, че винаги се нагърбваш с повече задължения от необходимото, за да ми
остава време да пиша. Обичам те от цялото си сърце.
На най-добрите родители на света – толкова съм щастлива, че ви имам! Благодаря ви за всичко, което сте
направили за мен, и за непрестанната подкрепа.
Накрая, но не на последно място, на сина ми и дъщеря ми. Мама ви обича. Вие сте моята мотивация и
вдъхновение!
За автора
ПЕНЕЛЪПИ УОРД е сред най-продаваните автори според класациите на „Ню Йорк Таймс“, „Ю Ес Ей Тудей“ и „Уол
Стрийт Джърнал“.
Израснала е в Бостън с петима по-големи братя и е прекарала по-голямата част от двайсетте си години
като телевизионна водеща. Живее в Роуд Айлънд със съпруга си, сина си и красивата си дъщеря с аутизъм.
Има продадени около два милиона книги и с над двайсетте си романа е попадала в класацията на „Ню Йорк
Таймс“ за най-четени автори двайсет и един пъти.
Книгите на Пенелъпи са преведени на повече от дузина езици и могат да се намерят в книжарници по
целия свят.
Пенелъпи Уорд
ПО ПРАВИЛАТА
Американска
Първо издание
Отговорeн редактор: Христо Блажев

Редактор: Ганка Филиповска
Коректор: Ния Харалампиева
Предпечатна подготовка: Надежда Тошева
Сиела Норма АД
1510 София, бул. Владимир Вазов № 9
тел. 02 903 00 23
www.ciela.bg
Книгите на издателство CIELA могат да бъдат закупени от:

Ciela Books & Music – Витоша, бул. „Витоша“ 60; Ciela Books & Music – Граф Игнатиев,
ул. „Граф Игнатиев“ 44; Ciela/Knigomania Books & Music – Mall of Sofia, бул. „Стамболийски“ 101, ет. 2;
Ciela/Книгомания/Комсед Books & Music – Paradise Center, бул. „Черни връх“ 100, ет. 2;
Ciela Books & Music – The Mall, бул. „Цариградско шосе“ 115, ниво 2;
Ciela Books & Music – Park Center Sofia, бул. „Арсеналски“ 2, ет. 2;
Ciela Books & Music – Подлез на Ректората СУ, бул. „Цар Освободител“ 22;
Ciela Books & Music – Park Mall Stara Zagora, бул. „Никола Петков“ , ет. 2;
Ciela Books & Music – Mall Plovdiv, ул. „Перущица“ 8, ет. 1;
Ciela Books & Music – Plovdiv Plaza, ул. „Д-р Георги Странски“ 3, ет. 2;
Ciela Books & Music – Mall Ruse, бул. „Липник“ 121 Д, ет. 2;
Ciela Books & Music – ФКЦ Варна, бул. „Сливница“ 2;
Ciela Books & Music – Delta planet, Варна, бул. „Сливница“ 185, ет. 2;
Ciela Books & Music – Панорама Mall Pleven, пл. „Иван Миндиликов“ 1, ет. 2;
Ciela Books & Music – Mall Galleria Бургас, ул. „Янко Комитов“ 6;
Ciela Books & Music – Свищов, ул. „Алеко Константинов“ 1;
Ciela Books & Music – Перник, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ 23, ет. 2;
Ciela Books & Music – Сливен, ул. „Д-р К. Стоилов“ 30, ТЦ „Албена“
интернет книжарницa www.ciela.com,
както и от всички добри книжарници в страната.

Penelypi Uord - Po Pravilata

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Penelypi Uord - Po Pravilata

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Penelypi Uord - Po Pravilata

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Copyright © 2023.

TOE THE LINE by Penelope Ward

© Албена Радославова, превод от английски

Н смисъл на думата – въздух.

Отговорeн редактор: Христо Блажев

Книгите на издателство CIELA могат да бъдат закупени от:

You might also like