Частите на речта

13.01.2021, 21:32 ч.
ЧАСТИТЕ НА РЕЧТА

В процеса на общуване думите имат различни функции - да назовават явления от

действителността, да определят техните качества, да изразяват действия и състояния, да заменят
имена, да служат за връзка между думите и т.н. Разгледани според тяхната функция, думите се
наричат части на речта, а делът от науката за езика, който ги изучава, се нарича МОРФОЛОГИЯ.

Частите на речта се разделят на две големи групи - изменяеми и неизменяеми. Изменяемите

части на речта получават различни форми, указващи различни варианти на основното им значение,
като го определят по род, по число, по лице, по време и по наклонение и т. н. Неизменяемите части
на речта се явяват винаги в една и съща форма.

Изменяемите части на речта, от своя страна, се разделят на имена и глаголи.

Имената в българския език са:

Съществителни имена, които назовават явления от действителността – физически или
идеални. В зависимост от това какво назовават, съществителните се разделят на нарицателни и
собствени.
Прилагателни имена, назоваващи признак или качество на явленията от действителността.
Числителни имена, изразяващи количество, брой или поредност. По този признак се разделят
на числителни бройни и числителни редни.
Местоимения, служещи за замяна на вече използвани съществителни имена. Разделят се на
лични, притежателни, възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни,
относителни, неопределителни, отрицателни и обобщителни.
Глаголите, от своя страна, изразяват действие или състояние, което винаги е отнесено към
някое лице или предмет.

Неизменяемите части на речта в българския език са:

Наречия, изразяващи признак на действието, на друг признак или на явлението от
действителността.
Предлози, служещи за връзка между разнородни думи и показващи отношенията между тях.
Съюзи, служещи за връзка между еднородни части на изречението или на простите изречения
в състава на сложното.
Частици, внасящи различни отсенки в значението на думите и участващи в образуването на
нови думи или форми на думите.
Междуметия, изразяващи различни чувства и отношения, звукоподражания.

Думите, подложени на най-много изменения, а оттам и образуващи най-много форми, които

определят различни нюанси в значението им, са глаголите. Те се променят по лице, число, залог,
вид, време
и наклонение.

Лицата на глагола са три - първо (лицето, което говори), второ (лицето, на което се говори) и
трето (лицето, за което се говори).

Числата на глагола са две - единствено и множествено, изразяващи факта, че съответната

функция се изпълнява от едно или повече от едно лице.

Глаголите имат два вида - свършен, представящ действието като цялостно и завършено с
начало, развитие и край, и несвършен, представящ действието в процеса на извършването му.

Залогът изразява отношението на глаголното лице към действието, изразено от глагола. В

българския език има два залога – деятелен (актив), изразяващ факта, че глаголното лице е активно
по отношение на действието, и страдателен (пасив), изразяващ факта, че глаголното лице се явява
получател на действието. Глаголи като съмва се, топло е, вали и др., за които не може да се
посочи ясно глаголно лице, се наричат безлични и нямат залог.

Времето на глагола изразява кога спрямо момента на говоренето се извършва действието. В

българския език има четири ориентационни момента – сегашен (времето на говоренето), минал
(предшестващ момента на говоренето), бъдещ (следващ момента на говоренето) и бъдещ спрямо
минал момент. По този признак в езика са се оформили девет глаголни времена.

Сегашно време изразява действие или състояние, протичащо в момента на говоренето.

Минало време изразява действие или състояние, протекли преди момента на говоренето. В
българския език има четири минали времена - минало свършено време, изразяващо факта, че
действието е започнало и завършило преди момента на говоренето; минало несвършено време,
изразяващо факта, че действието е започнало преди момента на говоренето, но няма информация
дали е завършило; минало неопределено време, показващо резултата от действие, протекло преди
момента на говоренето; минало предварително време, изразяващо факта, че действието е протекло
преди друг минал момент.
Бъдеще време изразява действие или състояние, което предстои да се извърши след момента
на говоренето. В българския език има четири бъдещи времена – бъдеще време, изразяващо, че
действието ще започне и протече след момента на говоренето; бъдеще в миналото, изразяващо
действие, което следва някой минал момент; бъдеще предварително, изразяващо действие, което
се извършва преди определен бъдещ момент; бъдеще предварително време в миналото,
представящо действие, протичащо в миналото, но предшестващо друго действие в миналото.
 Наклонението на глагола показва отношението на говорещото лице към действието. В
българския език има три наклонения – изявително, показващо реално действие; повелително,
изразяващо желанието на говорещия да се извърши някакво действие; условно, изразяващо факта,
че действието може да се извърши при определено условие. Макар и да не истинско наклонение,
към тази група се отнася и т.нар. преизказно, показващо, че говорещият не е бил пряк свидетел на
действието, а съобщава за него по чужди думи.

@bgmateriali.com