PSYB908 Училищна психология

Дивна Стоянова
f 65151

АНАЛИЗ НА ДЕТСКА РИСУНКА

Рисунка 2
Тео заема различно пространство от останалите членове на семейството.Отделен е от тях. В допълнение е от различен
биологичен вид: останалите са бозайници, а той е птица. Различен е от тях.
Да, има някаква близост с бащата , защото са от едната страна на рисунката и са в близост, но прави впечатление, че синът
е над бащата.
Не се спазва семейната йерархия. На другата рисунка, направена от Тео “ Моето семейство” също наблюдаваме
изравняване с бащата . Двете фигури са нарисуване равни и еднакви. Дори не можем да различим кой е бащата и кой
синът. В представите на детето бащата е със смален авторитет, липсва бащиното присъствие.
Слонът( бащата) е добро животно и символ на природата и птицата ( Тео) също е добро животно и е символ в природата.
Само те двамата са оцветени.
Тук наблюдаваме идентификация с бащата, която е затвърдена на две места.

В едната рисунка (рис. 1) мама е най- високо, а в другата (рис.2) мама е котка , но котката е представена като най- едрото
животно, дори колкото слона , от което следва да твърдим, че майката има авторитет пред детето.
Но е загрижена само за по-малкия брат. И в двете рисунки само тя е до малкото дете.
Това, че е представен като прасе в рисунката ясно ни показва,че Тео не го харесва, не го иска.
1
Има някаква несигурност в детето ,личи си ,че е трило , докато е рисувало. Което показва и наличие на конфликт,
дискомфорт по отношение на семейната среда.

Рисунка 4
В първия момент , в който поглеждам рисунката , силно впечатление правят насечените, вертикални линии, разперените
ръце, разделителните линии между членовете на семейството: белег за висока активност, лесна възбудимост, тревожност ,
агресия? , някакъв вид постоянно напрежение.
Препятствията между членовете на семейството говорят за конфликтност , а в съчетание с големите , разтворени ръце и
преувеличени длани, ( само малкото братче все още е с тънки пръсти, но все пак ,то е още малко) подсказват за агресия
Бащата , като най- едрата фигура, поставен на първо място. От една страна любим и значим ( , Мони е с кръпки и лента на
главата , които ни показват опита му да се приобщи към стила на таткото дрехи, джобове на панталоните, а и само те
двамата имат джобове на панталоните си) , но от другата страна - недостижим, той е изобразен най-делече от Мони.
Вътрешен конфликт в малкия ни художник: “ Искам да съм като татко , но ме е страх да го доближа”
Родителите са нарисувани с повече детайли, по прецизни, което показва привързаност и любов на детето към тях, но
остава, демонстрираното през пространството до тях, липсата на реална близост и топлина.
Променливия натиск на написването на “Аз” ми говори за емоционална лабилност. Тук също ( както и в рисуна 3 на Мони)
той заема възможно най- малко пространцтво. Да , фигурата на брат му е по- малка ( вероятно брат му е на възраст по-
малък) , но дори над нея има малко пространство между фигурата и наименованието . При линиите , които очертават
“кутийката” , която си е отредил- отново неговата е най-тясната.
Дори мисля, че това дете има нужда да се свие в по- малко пространство, като да му липсва уюта на майчината утроба, като
опит за регрес в израстването му. Сякаш да си осигури негово си , защитено пространство.
Малката фигура, която си е дал в рис 3 е знак за ниско самочувствие, предпазливост , трудна адаптация , безверие в себе
си. Нищо ,че отвън се демонстрира като принадлежащ към “мъжкарски” стил група и в смели цветове. Това е може би само
защитна маска срещу плахостта и крехкостта, които носи в себе си.
2
Мони се е нарисувал съвсем в края , дори по- малкият му брат го изпреварва по близост с родителите. Това тълкувам като
поредния намек за усещането за самотност и изоставеност, за усещане за непълноценност. Също и като премълчаване на
проблеми.
Също има опит да се направи дори още по- малък, защото само неговите крака са изобразени на по-ниско пространство,
сякаш за да не демонстрира напредналата си височина до братчето му.
Братчето му- само в неговата дреха не откриваме личността му
( ако таткото демонстрира принадлежността си към определена група,
майката е обичаща, топла и приемаща ( сърцето като символ на любов, а и в рисунката тя е връзката между бащата и
децата) ) , то дрехата на братчето му е защрихована, което ми показва, че към неговата личност Мони подхожда с
тревожност, несигурност и като че ли има прикрито , неизказано отношения към брат си, прикрива истинските чувства, които
носи. Завист?
Използването на черния цвят- отново ни насочва за дискомфорт в детето, неизказан протест

Спекулирам със следващото твърдение, защото не съм се срещала с детето Мони и нямам поглед върху самия него , нито
отговори на интересни за мен въпроси, но допускам,че той проявява някакъв вид агресия в училище, която е опит да се
разреди напрежението , на което е свидетел у дома.
Рисунката ни крещи “ Тук съм , вижте ме,обърнете ми внимание, гушнете ме. Имам нужда от вашата подкрепа.”

Рисунка 5
На първо място рисунката е твърде опростена за дете, навършило 11 години. Подсказва за неусъвършенствана фина
моторика.
Обръщението “Тата” дава знак за регрес във възрастта. Мисля дори за наличие на забавяне в развитието. През цялото
3
време , докато гледам рисунката, си предствам, че е рисувана от значително по-малко дете от посочената възраст.
Себе си Цвети се е нарисувала в средата- чувства се обичана, но пък разположението на цялото семейство е съвсем в
долната част на листа- показател за търсене на опора, а физическото разстояние между тях е голямо, което отново
набляга на липсата на сплотеност, невъзможността за подкрепа.

Фигурите с толкова малък размер, а и неадекватните , слаби ръце показват неспособност за действие, сякаш цялото
разширено семейство е парализирано в някаква ситуация.
И още тревожност у детето, плахост , невъзможност да се черпи от енергията на рода, въпреки , че са много като брой
хора. Нужда от външна помощ.
Братът - нарисуван е като малко прасе.. Съвсем невзрачен , незначителен,дори името му не е обозначено: няма
уважение към него като към по- голям брат, възможно е дори арогантно и подигравателно поведение към него.
Допълнително Цвети го разделя от родителите им.
Мама и татко се гледат един друг, но не са обърнати към децата си.