Произведението "Градушка" е една от най-значимите творби не само в нашата, но и в

световната литература. Тази вълнуваща творба откроява с ярък хуманизъм и

съчувственост

Страданиенто е основен мотив в стихотворението. Лирическият герой на тази творба е

обикновеният човек, селянинът, който живее в страдание и обреченост.

Първата част има характер на лирическо встъпление или пролог. Тук звучат мрачните
чувства, които са породени от мисълта за изминалите три неплодородни години. С
настъпването на градушката обаче животът на селянина се обезсмисля. Вярата му в
труда е разколебана от неблагоприятните метеорологични условия, над които няма ни
най-малко влияние.
Хората тук са неназовани и присъстват само със своето страдание. Лирическият герой
е техен представител в диалога със социалното зло, обезверило душите им и
обезсмислило човешкото желание за труд. Човека не може да съществува без
надежда. Градушката не е просто природно бедствие, тя е проявление на Божието
наказание. Тя носи огромна болка, безнадеждност, отчаяние и безпътица на селяните.
Яворов посочва в битовата картина краткия разговор между мъжа и жената, който
преминава в атмосфера на емоционално напрежение.
Настъпва дългоочаквания момент - жетвата. Още в самото начало той предвещава
появата на страшната природна стихия. Тревогата на трудовите хора расте с голяма
сила. Първоначалните признаци на стихията се отразяват върху небето, въздухът
става все по-горещ и задушен. Само с няколко външни прояви авторът показва
дълбокото душевно вълнение на селянина. Безсилието и отчаянието в този момент
намират израз в молитвата, отправена към облака. Одухотворените обръщения "облак
неверен", "пакостнико черен", "страшилище" разкриват отношението на селянина към
природното бедствие. То е одухотворено като живо същество, което лази и расте.
Отправената молитва към облака показва трагичната безпомощност и безсилие на
селяните пред природната стихия.
Настъпва отчаянието, което помрачава светлата надежда и трепетните вълнения..
Започва градушката въпреки отправените молитви към небето за пощада, за милост и
избавление. В природната картина Яворов успява да пресъздаде размаха на двете
големи сили: природната сила и силата на човешкото страдание. В нея, непрекъснато
звучи гласа на селянина като сърцераздирателен вопъл, нестихваща молба.
Повелителните форми "спри", "недей" засилват драматизма. Звуковото впечатление е
внушено чрез съгласните гр и тр. Те напомнят загрохота на падащия град.
Дори одухотвореното слънце гледа върволицата от млади и стари. Картината
завършва със сравнението за градушката с бясната хала, която е унищожила всичко. В
края за пореден път зазвучава мотива за страданието на бедния селянин.

Човекът в творбата е анономен - неговото страдание не е лично, а е на всички. В това

произведение анонимното човешко същество е преследвано от сляпата стихия, а
неговото нещастие иде от отвъд човешки и неконтролируеми сили.