Хипотермия

You might also like

Download as docx, pdf, or txt
Download as docx, pdf, or txt
You are on page 1of 3

Хипотермия

Хипотермията е потенциално опасен спад на телесната температура, обикновено


причинен от продължително излагане на студенa външна температура, особено
ако ниските температури са съпроводени с вятър или висока влажност на въздуха.
Рискът от излагане на студ се увеличава с настъпването на зимните месеци за
професиите, които налагат работа на открито, въпреки че е възможно да се случи
и през други сезони при определени условия.

По време на излагане на студени температури, повечето топлинни загуби – до 90%


– стават през кожата, а останалото количесто чрез издишване от белите дробове.
Загубата на топлина през кожата се ускорява, когато кожата е изложена на вятър
или влага, ето защо е особено важно при работа на вън при ниски температури да
се работи с подходящо защитно облекло.

Хипоталамусът е центърът за контрол на температурата в мозъка и задейства


процеси, които загряват и охлаждат тялото. По време на излагане на студена
температура, например треперенето е защитна реакция за производство на
топлина чрез мускулна активност. В друга реакция за запазване на топлината,
наречена вазоконстрикция – кръвоносните съдове временно се стесняват.

Обикновено дейността на сърцето и черния дроб произвежда по-голямата част от


телесната топлина, но когато тялото е изложено на студена външна температура,
те започват да произвеждат по-малко топлина, по същество причинявайки защитно
„изключване“, за да се запази топлината и да се защити мозъкът. По този начин
ниската телесна температура може да забави мозъчната активност, дишането и
сърдечната честота.

Може да настъпят объркване и умора и да се затрудни способността на човек да


разбере какво точно се случва с него, за да направи рационален избор и да
осигури своята безопасност.

Нормалната телесна температура е средно 36 градуса. При хипотермия


температурата на тялото пада под 35 градуса.

В първа фаза има силно треперене, с което организмът все още се стреми да
компенсира загубата на топлина. Кожата е настръхнала, дишането е учестено,
ръцете губят координация, а говорът е насечен.
Във втора фаза треперенето се засилва и става неконтролируемо, появява се
цианоза – бледа кожа, посиняване на устните. Периферното кръвообращение се
намалява за сметка на това в жизненоважните органи и главата. Това води до
голяма опасност от измръзване на крайниците или открити части на тялото.
Пострадалият става апатичен, говори завалено, мисли и действа бавно и
неадекватно.

Може да се наблюдава т.нар парадоксално събличане (20-25% от жертвите на


хипотермията). Нарушения в разсъдъка карат пострадалия без повод да съблича
дрехите си и да измръзва още по-бързо. След време, с изчерпването на
въглехидратните резерви, треперенето намалява и спира, тъй като защитата на
организма преминава в пасивна форма и той се стреми единствено да
минимализира загубите на топлина.

Последната фаза на хипотермията, при спадане на телесната температура под


32°С се характеризира с бавното „заспиване” на организма или т.нар. „бяла
смърт”. Чувството за студ отстъпва пред измамно приятното чувство на топлина,
дишането и сърдечната дейност отслабват, а честотата им се забавя, органите
престават да функционират, пострадалият практически не може да се движи, да
говори и дори да мисли. Настъпва безсъзнание, а при спадане на температурата
под 30°С и клинична смърт. Поради ниската консумация на кислород биологичната
смърт може да бъде отложена повече от обичайното. Съществува дори правило,
според което човек с хипотермия в клинична смърт не може да бъде обявен за
мъртъв преди тялото му да бъде затоплено до нормална температура. Има случаи
на спасени в ледени води удавници, които са престояли под повърхността повече
от 30 минути.
Хипотермията е потенциално животозастрашаващо състояние, което се нуждае от
спешна медицинска помощ.

Ако медицинската помощ не е налична веднага:

– Премахнете всички мокри дрехи, шапки, ръкавици, обувки и чорапи.

Защитете човека от вятър, течения и по-нататъшни загуби на топлина с топли, сухи


дрехи и одеяла.

Преместете на топло място или заслон възможно най-скоро.

Започнете да затопляте човека с допълнително облекло. Използвайте топли


одеяла, електрически възглавници или грейки. Използвайте собствената телесна
топлина, ако няма нищо друго.

Предлагайте топли течности, но избягвайте алкохола и кофеина, които ускоряват


загубата на топлина. Не се опитвайте да давате течности, ако лицето е в
безсъзнание.

Ако хипотермичният човек е в безсъзнание и няма пулс или признаци на дишане,


незабавно започнете дихателна реанимация. Уверете се че лицето няма пулс,
следете за това до около минута преди да започнете реанимацията, защото
сърдечната честота може да е изключително бавна и не бива да започвате
обдишване, ако човек има сърдечен пулс.

Дихателната реанимация трябва да продължи и при липса на признаци на дишане


или пулс, докато не пристигне лекар или човекът бъде откаран в болница.

Вижте още: Правила за оказване на първа помощ

Симптомите на хипотермия при възрастни включват:


– Треперене, което може да спре с напредване на хипотермията (треперенето
всъщност е добър знак, че системите за регулиране на топлината на човек все още
са активни.)

– Бавно, плитко дишане

– Объркване и загуба на памет

– Сънливост или изтощение

– Заглушена или мрънкаща реч

– Загуба на координация

– Бавен, слаб пулс

При тежка хипотермия човек може да бъде в безсъзнание без очевидни признаци
на дишане или пулс

Плануване на профилактични прегледи

Рискове при работа, свързана с почистване и хигиенизиране

You might also like