Hiperaktivnost I Defitsit Na Vnimanieto

ВИОЛЕТА БОЯНОВА МАРГАРИТА СТАНКОВА
ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО

ИЛИ
КАКВО ДА ПРАВИМ С НЕУДЪРЖИМОТО ДЕТЕ
Социална комуникация СОФИЯ

ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО или
какво да правим с неудържимото си дете
Доц. д-р ВИОЛЕТА БОЯНОВА д-p МАРГАРИТА СТАНКОВА
Рецензенти:
Проф. Меглена Ачкова Проф. Ваня Матанова
2008
Фондация Социална Комуникация ISBN 954-91637-1 -7
Второ издание. Всички права запазени.
4 ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ - В. Боянова 5
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА СИНДРОМА ХАДВ - М. Станкова 16
МАЛКО ИСТОРИЯ - М. Станкова 17
КОИ ДЕЦА ИМАТ СИНДРОМ НА ХАДВ - М.Станкова 19
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ - В.Боянова 27
КОИ СА ПРИЧИНИТЕ И КАКВИ СА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА

ПРОЯВА НА ХАДВ - В.Боянова 30
КАК ДА ПОСТАВИМ ТОЧПА ДИАГНОЗА - М.Станкова, 39
КАК ДА РАЗЛИЧИМ ХАДВ ОТ ДРУГИ ПОДОБНИ
СЪСТОЯНИЯ - В.Боянова 50
ПРОГНОЗА - М.Станкова 59
ТЕРАПИЯ - В.Боянова 67
ЗАКЛЮЧЕНИЕ - В.Боянова 90
БИБЛИОГРАФИЯ 91
ВЪВЕДЕНИЕ
В своята дългогодишни практика на лечение и терапев тична

работа с деца с комуникативни нарушения, не веднаж съм се
сблъсквала със синдрома на хипермоторна активност и де фицит на
вниманието - било като самостоятелно поведенческо разстройство,
притесняващо родителите, било като съпътстващо някое друго
нарушение в комуникативните възможности на детето.
Специалистите по логопедия знаят колко често е това и колко
проблемите във вниманието на детето пречи на тяхна та
специализирана, трудоемка и продължителна терапевтична работа.
Тъй като натрупаният опит е твърде голям, реших, че трябва да
напиша тази книга. Струва ми се, че тя ще бъде твър де полезна както
за специалистите работещи с тази категория деца, студентите по
медицина, логопедия, психология и педаго гика изучаващи този
проблем, така и за родителите, тъй като тяхната роля при терапията е
изключително важна.
Поканих за съавтор моят докторант д-р Маргарита Станкова,
млад лекар, завършил успешно Магистърската програма по
логопедия в НБУ. Надявам се, че моят богат практически опит от
конкретни клинични наблюдения и нейната активност и широки
познания ще направят от тази книга интересно четиво. Нашата
амбиция е тя да бъде полезна за широк кръг от читатели. като
представим всичко най- модерно и в същото време разумно и
достъпно написано по този въпрос.
ТРИ НАШИ СЛУЧАЯ...
ВАНЬО
В. П. е на 8 години и е в първи клас. Родителите му го водят в
кабинета за консултация за първи път със следното ос новно
оплакване:
"Учителката каза, че Ваньо е аутист. Ние четохме за това

нарушение и сме сериозно изплатени за бъдещето на нашето дете.
Тази диагноза е страшна.“... и т. н.
Какъв е проблемът? В училище детето често нарушава

дисциплината, върти се на чина, става от мястото си, излиза от
класната стая. Той често подвиква в час, отговаря преди учи телката
да е задала въпроса си. Тя смята, че детето има инте лектуални
проблеми и настоява да бъде преместено в специално училище.
Ваньо е твърде агресивен към нея и всичко свързано с училище - по
средата на учебния час изсипва кошчето за боклук и демонстративно
си излиза от класната стая. Сред съучениците си няма приятели,
среща сериозни затруднения в общуването с тях. Децата го изолират
от приятелските си групи и го считат за странен, дори на празника на
края на учебната година едно момче на всеослушание го нарича
“луд”!!! В резултат на това неразбиране и обида се проявява
враждебност и агресивност - Ваньо често ги удря без причина и ги
заплашва с думи на негови любими герои от филмите - ”Аз ще те
убия”, ”Аз ще ти отмъстя“ и др. У дома В. обича да гледа видео, има
няколко любими детски игрални филми, обича да играе на
компютърни игри. Когато излезе на разходка избягва да контактува с
непознати деца - само стои отстрани и ги наблюдава как играят.
Върху домашните и задачите по четене, писане и математика се
съсредоточава трудно. често се разсейва със странични неща, става
от стола, разхожда се. пие вода, иска някоя играчка, иска друга
задача без да е довършил предишната. Когато обаче някоя за дача го
заинтригува силно, той се амбицира, прави я с желание и често дори
я довършва до край. По думите на родителите му, той не може да
чете и не може да брои повече от двадесет. Ние обаче установихме,
че детето се справя добре с четенето, писането и математическите
задачи, но при постоянно настояване
- изчакване, стриктен контрол и поощряване. При първата ни среща
най-често казваните фрази от него бяха: “Не мога”, “Не искам” и “Аз
съм лош”, като от време на време се опитваше да удря главата си в
стената.
Ваньо е единствено дете в семейството, родено от пър ва
нормално протекла бременност. Раждането минава без ни какви
усложнения. Прохождане и проговаряне - в рамките на нормалното.
Минали заболявания - обичайните една, две остри възпаления на
горните дихателни пътища. Фамилна анамнеза - майката смята, че е
имала същите проблеми като ученичка в началните класове, а дядото
по майчина линия сподели: “И аз бях бесен като него, когато бях
дете. но после станах човек!”
От социалната анамнеза направиха впечатление две

неща:
• родителите на Ваньо са млади, високообразовани хора.
материално добре обезпечени, но твърде заети със себе си и
своята кариера. Той е отгледан изключително от дядо и баба;
• демонстрираше се явна дистантност и емоционална студе нина
в отношенията с детето. Майката беше много изне надана. че
ние изискваме от нея да го гушне понякога и да му каже, че
мама и татко го обичат. “Как така, детето не трябва да разбере,
че имаме слабост към него, защото ще се разглези?“ Това бяха
нейните думи в отговор на въпроса “Целувате ли го за лека
нощ?”
Ваньо има нормално телосложение и добро физическо

развитие. По време на консултацията той направи христома- тийна
демонстрация на хипермоторна активност - непрекъсна то се
движеше, въртеше се на стола, помоли за вода. поиска да отиде до
тоалетната и др. В определени моменти, когато не можеше да се
справи лесно и веднага с някоя задача реагираше бурно и настойчиво
отстояваше желанието си да си отиде. Той няма проблеми със слуха и
зрението по данни на родителите. Изследването на когнитивните
функции показа изразен дефицит на вниманието, който се прояви във
всички проби. 1Q по Рейван - 110. Много интересна и силно
демонстративна беше рисунката от теста “Омагьосаното семейство”.
Мама и татко бяха нарисувани, съответно сърна и лъв плътно един до
друг, а Ваньо - мишле - някъде в ъгъла твърде отдалечен от тях.
В терапевтичната стратегия заложихме най- вече на ком-

плексността на въздействие. Родителите отказаха медикамен тозно
лечение, въпреки нашето настояване: Заедно с родите лите
направихме подходящ дневен режим с по- голямо участие на таткото
в грижите и заниманията на детето, сменихме учи лището и
учителката. Акцентувахме върху постиженията на детето и
поощрявахме дори на най- малките негови успехи. Ак тивно
работехме върху основните когнитивни процеси и особе но върху
концентрация на вниманието. На всяка терапевтична сесия отделяхме
по 15 минути за разговор с родителите. Един път седмично имаше
допълнителни занимания по математика. Постепенно проблемите на
Ваньо отзвучаха и той започна да демонстрира своите много добри
интелектуални и обучителни възможности. Агресивността му намаля
и започнаха първите плахи опити за нормално общуване и игра със
съучениците му.
Нашият анализ:
Класически случаи на синдрома на хипермоторна актив ност и
дефицит на вниманието - моторна неудържимост. слаба
концентрация на вниманието, импулсивност и неовладяемост на

моментните желания и настроение. В резултат на това се появя ват
вторично обусловени дефицити в овладяването на четенето,
писането, математическите операции и изоставане в акаде мичните
постижения. Тези затруднения от своя страна водят до
компенсаторно развитие на чувство за малоценност и вина пред
родителите , както и агресивно поведение към всичко свързано с
училище - учителка, съученици и всички, които са недоволни от
него. Ваньо започва да се самоизолира и затваря в себе си, което
явно му носи определен психологически комфорт. Положителното
повлияване в резултат на доброто сътрудничество с родителите и
новата учителка, също подкрепя нашата диагноза
- хиперактивност и дефицит на вниманието.
КИРЧО
Кирчо В. на 12 години, ученик в пети клас. Консултация та в

кабинета е по повод рязко и необяснимо влошаване на успе ха в
училище след приключване на четвърти клас. Той е много неспокоен,
непрекъснато се движи, има слаба концентрация на вниманието,
разсеян е и има особено подчертани затруднения с математиката.
Нашето обследване показа и една полиморфна дислалия (неправилно
произнасяне на с, р, ш, ч, л) на която нито той. нито родителите му
обръщат внимание и дори не приемат. че има проблеми с
артикулацията.
Кирчо е второ дете в семейството, родено от нормално
протекла бременност и раждане. Има по- голям брат, който е на 18
години с диагноза “лека умствена изостаналост”. През цялото време
на консултацията родителите говореха повече за проблемите на по-
големия брат, отколкото за Кирчо. На теста “Омагьосаното
семейство” беше забележително, че той нарису ва себе си като
лисица. При изследване на когнитивните процеси
показа резултати, близки по стойности на децата без проблеми.

Същата картина се наблюдава и при тестуване на перцептивни
процеси, интелигентност, праксис и др. Демонстрира лек дефи цит в
концентрацията и преразпределение на вниманието. През цялото
време на диагностиката и по-нататъшните терапевтич ни занимания,
контактите с него бяха лесни, много адекватни и занимателни.
От анамнестичните данни се очертаха две неща - извест но

напрежение в отношенията с по- големия брат и мигренозно
главоболие, понякога завършващо с повръщане.
Независимо от демонстрираните три основни характе ристики
на синдрома на хипермоторна активност и дефицит на вниманието -
двигателно неспокойство, слаба концентрация на вниманието,
импулсивност, нашата диагноза в този случай е емоционално
разстройство, а не синдрома на ХАДВ. Считаме, че основният
етиопатогенетичен радикал е липсата на внимание от страна на
родителите поради прекомерното им ангажиране с проблемите на по-
големия брат. Тук нарушената концентрация на вниманието и другите
прояви са вторични, в резултат от емоционалните проблеми на
детето. Тази наша диагностична хипотеза се гради на няколко
основни факта:
• късната поява на оплакванията (обикновено ХАДВ се поя вяват
след 3-4 годишна възраст );
• анамнестични данни за невротични прояви (мигренозно
главоболие);
• нашето наблюдение върху родителите, които ни ангажира ха
изцяло с проблемите на брат му, независимо, че идваха за
консултация и помощ за Кирчо;
• добрата концентрация на вниманието при подходящо анга -
жиране и мотивиране в определена дейност; • лисицата от
проективния тест.
Ангажирането на родителите на Кирчо предимно и един ствено

с проблемите на брат му (слаб успех в училище и др.) води у малкото
дете до естествения извод “ако и аз бях с лека умствена изостаналост
и имах слаби оценки в училище и на мен ще обръщат повече
внимание”. Резултатът е рязко влошаване на училищните му
постижения. Разбира се, тук може да се по търсят и някои
допълнителни фактори като конфликт между сиблинги (братя и
сестри от едно семейство) освен за родителското внимание и за
собствена територия, компютър, телевизионни програми и др. Прави
впечатление обаче, че въпреки голямата комуникативност на Кирчо,
той също няма приятели в училище и общо взето се е самоизолира по
същия начин както и в по- горе представения случай. Изглежда
неуспехите в училище се преживяват от децата като много по-силна
психотрав- ма отколкото сме свикнали да я приемаме.
МИТКО
Митко е на 11 години и е в четвърти клас. Той е добър ученик,

много старателен и амбициозен. Има проблеми с чете нето и писането.
Пише под диктовка изключително бавно, пропуска букви, заменя една
буква с друга, пише грозно и неразбра но. При преписване губи часове
за да препише писмен текст от 4-5 реда. При писане и четене
непрекъснато се разсейва, намира си други по-интересни занимания.
В същото време може да разглобява и сглобява различни инструменти
продължително време и твърде концентрирано. Тъй като майката е
учителка, Митко успява да поддържа сравнително добър успех в
училище с цената на огромно напрежение и труд. Един урок се учи
вместо за половин - един час, както е при другите деца, за два - три
часа и повече.
Митко е единствено дете в семейството, родено от първа

нормално протекла бременност и леки усложнения при раж дането
(лека асфиксия, но изплакал сравнително бързо). От анамнестичните
данни прави впечатление известно забавяне на езиковото и речево
развитие. Първите думи се появяват на една година и половина, а
първите опити за съчетаване на две смислово свързани думи се
появяват едва на три и половина - четири години.
От нашето изследване се откроиха няколко неща: •

сравнително тежки нарушения на пространствения гнозис и
конструктивен праксис; • леки прояви на езиков дефицит; •
затруднения в овладяване на математиката;
• Митко много старателно и активно изпълняваше пробите в
отделните тестове, но при първото по-сериозно затрудне ние
губеше интерес и се разсейваше;
• при диалога по време на изследването се прояви заекване, което
според думите на родителите ту се засилва, ту изчез ва.
дотолкова, че те не считат това за сериозен проблем.
Митко е сравнително бавен, изглежда спокоен, но при не успех
по време на изследването се чувствува напрежението в цялата му
стойка и израз на лицето, появява се и симптома на Фрьошелс.
Според майката, той няма приятели и общо взето е самотен и
затворен. Тя не е забелязала той да проявява агре сивност към
връстниците си. но споделя с нея. че има нощни страхове и често
иска да спи при запалена лампа.
Независимо, че и при този случай има нарушения в кон -
центрацията на вниманието, проблеми в академичната постиже ния,
самоизолация и емоционални проблеми, нашата диагноза в този
случай е специфични нарушения на способността за учене. Защо?
Тук водещи са когнитивните дефицити - в пространствения

гнозис, в езиковите възможности, които се отразяват негативно на
неговите възможности за овладяване на училищните задачи. Слабата
концентрация на вниманието е в резултат от голямото напрежение и
преумора при учене, тъй като той влага много повече старание и
енергия в сравнение с нормалното. Вторично, Митко най-вероятно
развива емоционална депри- вация поради чувството за вина пред
родителите си, тъй като не може да отговори на техните изисквания.
Това разбира се означава съвършено различен подход при
структуриране на терапевтичната стратегия. В този случай ние
назначихме Nootropyl в сравнително големи дози и успоредно с това
терапевтична работа върху невербалните когнитивни дефицити -
пространствен гнозис, конструктивен праксис и др. Освен това
засилихме тровите форми на терапевтичните техники за развитие на
езиковите способности. Отново адекватната родителска намеса
(намаляване на изискванията за високи академични постижения в
училище) доведе до положителни резултати.
Представените три клинични случая са с близка по своя

характер симптоматика, но с различна генеза. Това разбира се.
предполага различен терапевтичен подход и тькмо затова точната
диагноза и прецизното диференциране са абсолютно необходими за
ефективната терапевтична работа. На практика понякога
симптоматиката и данните от анамнезата и логопедич- ното и
психологичното изследване са толкова преплетени, че диагнозата и
диференциалната диагноза са изключително труд ни. Налага се
известно проследяване във времето на динамиката в процесите на
овладяване на академичните умения, на взаимо отношенията в
семейството и училището, на ефекта от терапевтичната намеса и едва
тогава може да се оформи точната диагноза. Допуска се понякога,
(ние го правим със съгласието
на родителите) известно проследяване на повлияването на сим -

птоматиката от медикаментозно въздействие - т.н. diagnosis per
uvantibus - диагноза в хода на лечението. Точната диагноза е аб-
солютно задължително условие за структуриране на правилна
терапевтична стратегия. При синдрома на ХАДВ основна цел е
премахване на хипермоторната активност и импулсивност, при
емоционални проблеми - понижаване на тревожността, при синдрома
на специфични нарушения на способността за учене
- основна цел е работата върху когнитивните дефицити. Както се
вижда, добрата и точна диагноза, трябва да бъде здравата ос нова.
върху която ще се изгради оптимална и ефективна ком плексна
терапевтична стратегия.
Все още обаче, в нашата логопедична практика, пък защо ие и
теория, има твърде неясни терминологични постановки
- напр. какво представлява синдромът “Минимални мозъчни
дисфункции”, доколко той съответствува на Синдрома на хи -
пермоторна активност, доколко се покрива със синдрома на
Специфични обучителни трудности, доколко те от своя стра на
отговарят на така наречените Специфични разстройства на
училищните умения и т.н. Тази терминологична непоследо вателност
се отразява най-вече на терапевтичната практика. Много лекари не
могат и не знаят към какъв тип специалисти да насочат родителите
на такива деца. Логопедите не искат да се занимават с тази категория
проблемни деца, тъй като при тях има прекалено много
психологични проблеми. Психолозите пък откриват училищните
проблеми, диагностицират когнитивните дефицити, но не умеят да
работят върху тяхната корекция и абилитация.
Синдромът на ХАДВ е твърде широко разпространен и твърде
много деца в училищна възраст имат нужда от специ ализирана
помощ. Както ще видите този проблем не се отразява само на
академичните постижения и концентрацията на внима нието. Ако
проблемите се задълбочат, а това най-често става при липса на
подходяща терапия, подрастващите постепенно
стават агресивни, търсят своето самоутвърждаване и иденти фикация

със себеподобни и много често се насочват към асо циални групи от
младежи, където намират подкрепа и психо логически комфорт. В
пубертета под засилващото се влияние на хормоните се засилва
тяхната импулсивност и емоционална лабилност. Променят се
авторитетите и най-често родителите губят влиянието си върху тях.
Започват конфликти, търсене на различни начини за себеизява и
твърде често тези деца попадат под влияние на различни зависимости
- наркотици, алкохол и др. Усещането, че си по-различен, че си обект
на подигравки и имаш затруднения в училище води до агресивност и
негативна реакция към всичко, свързано с ученето. Както се вижда
този проблем е твърде важен не само за децата и специалистите, той
е важен за родителите, за образователните институции и за ця лото ни
общество.
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА СИНДРОМА ХАДВ
Синдромът на хиперактивност с
МИТ:
дефицит на внимание всъщност не
съществува. Той е просто обяснение и
извинение за родителите, които не
могат да възпитат добре децата си.
ФАКТ: Синдромът на хиперактивност с
дефицит на внимание е реално
съществуващо емоционално -
поведенческо нарушение.
Хиперактивни обикновено наричаме много подвижни и
активни деца. които често нарушават дисциплината и реда в дома си
и в училище, тичат, катерят се, въртят се, постоянно говорят,
постоянно се движат и понякога стават неудържими. Обикновено те
са импулсивни и се отличават с полярни и бързо сменящи се
настроения. Импулсивността се демонстрира като нетърпеливост.
трудност в изчакването на реда, често прекъс ване. когато някой
говори. В училище те са дезорганизирани, не внимават в час, не се
задържат дълго време на едно място, стават често, разхождат се.
отговарят преди да са чули въпроса добре.
Тези деца обикновено имат нормален или по-висок от средния

интелект. Твърде често имат и някакви специфични способности -
талантливи музиканти, добри спортисти, умеят да увличат
останалите в определени дейности.
Разнообразието от симптоми при ХАДВ и непостоянство- то в

техните изяви са основната причина за трудностите при поставяне на
диагнозата. Диагностичните критерии са твърде дискусионни най-
вече поради Взаимното повлияване и на отдел ните психологични
процеси - например слабата концентрация на вниманието неминуемо
се отразява на перцептивните проце
си, които от своя страна влияят върху академичните постиже ния на

ученика.
Хиперактивността и дефицитът на внимание често са свързани
и поради това широко се възприема терминът хиперактивност с
дефицит на внимание (ХАДВ) или Attention Deficit and Hyperactivity
Disorder (ADHD).
Когато водещи са проблемите с вниманието и детето не е
свръхактивно, тогава се приема терминът разстройство с де фицит на
внимание (Attention Deficit Disorder (ADD). Обратно, когато
преобладава хиперактивностга, която най-често е в мо торните прояви
на детето, говорим за хиперактивен синдром.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Синдромът на хиперактивност и дефицит на внимание е

сериозен житейски проблем за детето и неговото семейство. Това
нарушение не е ново за медицината. През 1900 г. в едно британско
медицинско списание “The Lancet” е публикувана статия за пациент
наречен “шавливия Фил”. Той е бил описан като неуморен,
невнимателен, със затруднена концентрация и “морални проблеми ”.
ХАДВ е описван в медицинската литера тура с различни
наименования. През 40 - те години се използва терминът “минимални
мозъчни дисфункции” (ММД). Този термин се определя от широко
разпространеното мнение, че симптомите на ХАДВ се дължат на
малки лезии в мозъка, които не водят до отпадни неврологични
симптоми, но причиняват пряко наблюдаваните симптоми. През 50 -Т1 '
години ХАДВ е наричан "хиперактивен детски синдром”, а през 70 -те
- "нарушение с дефицит на внимание”. Трябва да отбележим, че тази
терминологична еволюция не е в противоречие със съвременните
представи за синдрома. Просто диагнозата ММД се опитва да
представи етиопатогенетично тези емоционално - поведенчески
нарушения - т.е. търси причината в дискретни увреждания на
мозъчната кора, поради която те се появяват. ХАДВ е симпто-
матологична диагноза. Тя се базира на клиничните прояви и ги

описва максимално кратко, без да дава информация за генезата на
това състояние.
Днес, ХАДВ е диагноза, обособена в Американския диаг ностичен
статистически наръчник на психичните заболявания
- DSM-IV и в Международната класификация на болестите
- МКБ-10. Определението на синдрома според тези две важни и
сериозни издания ще дадем пълно и точно малко по-късно в нашата
книга.
КОИ ДЕЦА ИМАТ СИНДРОМ НА ХАДВ

(или така наречената клинична картина)
Мит: Цеца, които понякога успяват да

се концентрират в някои дейности не
могат да имат ХАДВ.
Факт: Това не е вярно. Понякога деца
дори с тежко изразен синдром на ХАДВ
могат да се концентрират продължително
в определена задача или обект и да
изглеждат изцяло погълнати от тази
дейност за дълго време. Важно е тази
задача да им бъде интересна.
Тъй като повечето индивиди и особено децата показват тези
модели на поведение не по всяко време, понякога е трудно да се
отдиференцира поведение, което се отнася до ХАДВ от това на
нормалните подрастващи. Знае се, че повечето деца имат като че ли
неизчерпаеми запаси от енергия и тяхната активност, подвижност и
неуморяемост е съвсем естествено и нормално състояние. В периода
преди пубертета и особено в пубертета тази енергичност се
съпровожда от емоционална лабилност и това още повече усложнява
процеса на диференциране. Ключът към точната диагноза е по-
ращи (повтарящи се), тежки и интензивни Това е разликата между

енергичното дете и детето, чието ниво на активност причинява чести
проблеми, между приятното и приказливо дете и дете, чието
ексцесивно говорене е източник на затруднения. Между дете, което
понякога има затруднения в довършването на домашното и детето,
което се нуждае от постоянно наблюдение и супервизия за да
довършва нещата. Разликата е, че за детето с ХАДВ тези модели на
поведение причиняват нарушения в ежедневното функциониране и
нормално социализиране. Когато тези нарушения не са очевидни и
особеното поведение е само епизодично, те по-скоро са изява на
нормалното детско поведение.
Често родителите задават въпроса:
Как детето с ХАДВ може да играе с часове на компю търна

игра, а не може да се концентрира върху домаш- ното си за 10
минути?
Един важен аспект на симптомите на ХАДВ при децата е, че те

могат да варират в зависимост от времето и обстоятелствата.
Например, често родителите не могат да приемат, че детето им има
синдром на ХАДВ. тъй като то се концентрира твърде добре когато
гледа телевизия или играе компютърна игра. Това обаче, са дейности
при които вниманието на детето е ангажирано неактивно. При
гледане на телевизия например то възприема стимулите пасивно,
като един интересен, разнообразен, но без натоварване и активно
вземане на решения процес. Често при игра, децата с ХАДВ не могат
да бъдат различени от техните връстници. При други обстоятелства,
особено тези, при които задачите или дейностите са конкретни, точни
и изискват да се задържи вниманието върху тях по-продължително
време, симптомите са твърде очевадни. Особено силно те се
проявяват при необходимост или изискване от детето да направи
активен
анализ на определена задача и да взема решения. При децата с

ХАДВ. тази вариабилност в симптомите не е проява на мър зел
или незаинтересованост и това трябва да се подчертае осо бено
силно пред родителите на такова дете. Именно родителите са тези,
които могат да засилят негативните реакции у ученика ако
непрекъснато правят забележки и проявяват непрекъснато
недоволство от постиженията му. Както виждате, подчертава ме
“непрекъснато”. Епизодично изказано недоволство или на помняне за
поставена задача са нещо нормално и то трябва да се случва. Разбира
се само тогава, когато има основание. Така се запазва родителския
авторитет и добрите взаимоотношения. От друга страна родителите
са тези, които трябва да проявят разбиране на проблемите на тяхното
дете, да осигурят нужната подкрепа и готовност за подпомагане, без
да променят своите изисквания към него. То не е болно!
То има нужда и трябва да се реализира като напълно

нормално дете!
Тази вариабилност показва единствено, че симптомите на

ХАДВ по-често се проявяват в някои ситуации и по-рядко в други. За
съжаление класната стая е една ситуация, в която те в по-голяма
степен доминират. Това често води до неправилни преценки за
възможностите и мотивацията на детето по отно шение на
училищните задачи от родителите и учителите.
Често родителите казват:
Някои дни детето наистина се справя добре в училище,

но през други дни е ужасно. Ако може да бъде добро ня кои дни
защо не може винаги?
Симптомите на ХАДВ варират не само по отношение на

ситуацията и условията, но те флуктуират драматично и вътре
в самата ситуация. Доброто представяне в училище и у дома е твърде

често. При това логичен е въпросът, след като детето има един добър
ден, не означава ли това, че всеки ден би могъл да бъде добър?
За децата с ХАДВ тази вариабилност е честа.
Невъзможността за постоянно представяно на опреде лено

ниво не означава, че те не се стараят достатъчно.
Мит: Всички деца с ХАДВ са с

интелект под средното
ниво.
Това е един мит, който може да създаде проблеми в учи-
лищната система и да доведе до ранно етикетиране на децата.
Факт: Повечето от децата с ХАДВ са с

нормален или над средния интелект.
Някой от тях, разбира се, са с много
високи интелектуални способности.
Както при всяка друга група деца,
обаче и тук могат да се очакват
вариации в интелектуалните възможности
на децата.
Трябва да се отбележи, че хиперактивните деца са твър де
често много креативни. Те са създатели на много нови идеи било по
време на игра, било в активна класна работа. Това оба че обикновено
не се харесва на останалите, тъй като излиза из вън рамките на
приетите правила между останалите членове на социалната група-
клас, децата от махалата по време на игра и др. Тъкмо тази е
причината за честите конфликти, самотата и асоциални прояви при
някои от децата с ХАДВ.
Мит: Много деца имат затруднения в

това да стоят на едно място и да
Отвлекаемост на Хиперактивност Импулсивност
вниманието
Не могат да се Имат излишък от Действат без да се за-

фокусират върху енергия, говорят мислят, избълват думи, на
неща. които отнемат непрекъснато или се пръв поглед безсмислени
определено време движат, не могат да и непоследователни.
като четене,
24
23
стоят на едно място,
ХИПЕРАКТИВНОСТ
ХИПЕРАКТИВНОСТИИ ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
слушане на урок, спят малко. Първо
ДЕФИЦИТ НА казват нещо и след
ВНИМАНИЕТО
муникоцията
игра, или каквато и Факт: Децата с връстниците
с го
това ХАДВ иматси.
осмислят. За разлика
значително
да било дейност,от за Дори
повече когато
останалите раз-
затруднения деца, които
във рядко
вниманието, наказват
дълъг период това от говарят, непрекъснато Често забравят вещите си.
стоенето поведение,
движат ръцете на едно децата
място,
си. Обикновено нес са
ХАДВ
спазването
точни, на
време.
демонстрират
нравила,
преместват тихататези
нещо. или поведения
работа,
закъсняват често
вдигането
или идват в на
Твърде често различни
ръка
от- социални,
въртятза отговорнякакъв по на академични
- въпрос
рано и от и други
имат
вличат вниманието предмет в ръцете си. необходимото.
значителни проблеми в общуването с
си от шумове, Основните симптоми на ХАДВ могат да се обобщят по
връстниците
следния начин:
движения, миризми
си. Трудно овладяват емо-
или просто от Децата в циите си.и ранна училищна възраст чес то
предучилищна
собствените изглеждат
си свръхактивни. Те тичат много, играят, понякога изглеждат
мисли. неуморни, имат огромни запаси от енергия. Те понякога са
раздразнителни, неорганизирани, отегчени, опитват се да се
противопоставят на родителите и учителите си. Това, разбира се не
означава, че те са хиперактивни и имат дефицит на внимание.
При поставяне на диагнозата ХАДВ, трябва да се оценят
всички фактори, които могат да предизвикат свръхактивност,
раздразнителност, затруднена концентрация, импулсивност. Тук се
включват соматични и мозъчни заболявания, емоционални проблеми,
тежка семейна ситуация, свързана с употреба на наркотици и алкохол
от родителите, домашно насилие. По отношение на училищните
фактори, детето може да попадне в среда, където изискванията са
твърде високи или твърде ниски за неговите възможности, което да
направи детето фрустрира- но или отегчено. Деца със специфични
нарушения на способността за учене също могат да демонстрират
симптоми на нарушено внимание, повишена активност и др..
Разбира се, съществува и вероятността от неправилно ди -
агностициране. Добре е в оценката на детето да бъдат включени
лекар, психолог, педагог и логопед.
Мит: Всяко дете с поведенчески

проблеми се диагностицира
Децата обикновено с ХАДВ.
започват да демонстрират тези симп томи
във възрастта между 3 и 7 години.
Факт:
При Децата
всяко с ХАДВ
дете симптомите трудно
се проявяват сеначин , ето
по свой
съобразяват
защо с правила
е добре при поставяне и имат
на тази диагноза детето даголеми
бъде
затруднения в социалните умения и ко-
сравнявано с други деца от неговата възрастова група. Все пак има

няколко маркера, които могат да ни ориентират при анали за на
всички обстоятелства, свързани с отбелязаните вече про блеми на
детето. Напр. важно е да се отбележи, че за диагнозата ХАДВ може да
се мисли когато симптомите продължат поне 6 месеца. Освен това
те трябва да се демонстрират навсякъде
- у дома, в училище, по време на игра с другите и т.н.
В допълнение към първичните симптоми - невнимание и/ или
хиперактивност и/или импулсивност, децата с ХАДВ често
демонстрират и други затруднения. Те варират според конкрет ното
дете, възрастта и семейната среда и се наричат асоциирани симптоми.
Те могат да включват нисък фрустрационен толеранс, избухлив
темперамент, тиранично отношение към другите хора, проблеми във
взаимоотношенията с връстниците, депре сивен афект и ниска
самооценка и самочувствие. Много чести са ниските академични
постижения, като по-голямата част от децата с ХАДВ имат проблеми
с училищното представяне. Семейните взаимоотношения често са
изострени и за това допринася и фактът, че родителите смятат
поведението на тяхното дете за умишлено и преднамерено.
Важно е да се отбележи, че тези асоциирани затруднения не са
симптоми на ХАДВ, те могат да се появят и без наличието на ХАДВ и
съвсем не всички деца с този синдром имат и таки ва проблеми.
Неправилно е да се поставя диагноза ХАДВ само на основата на тези
асоциирани проблеми като пренебрегваме наличието или отсъствието
на първичните симптоми - невнимание, хиперактивност.
импулсивност.
Симптомите на ХАДВ обаче, могат да доведат до депресия и
ниска самооценка. Тъкмо поради това е важно е да се помогне на
детето да се справи с проблемите си и да придобие увереност в
способностите си у дома, в училище и сред приятелите си. Тази
помощ трябва да стане навреме- т.е. колкото се може по-рано!
Както се вижда ХАДВ засяга всяка част от живота на детето.
Децата с това нарушение трудно спазват инструкции, не
могат да запомнят стихове, не могат да играят честно и корект но с

връстниците си, тъй като не могат да запомнят правила. Те
изглеждат като че ли винаги са в беда. Ето някои от основните
характеристики на поведението и особеностите на социални те
взаимоотношения на децата с ХАДВ в училище, у дома и с
връстниците им:
Дом Училище Приятели

Децата с ХАДВ Децата с ХАДВ Децата с ХАДВ трудно за-
често имат про- често нс могат да вързват приятелства, тъй
блеми с раз- участват в групо- като често не успяват да
бирането и на- ви дейности или играят честно, да спазват
просто да стоят условия и правила и не
пълняването на на едно място в следват социалните изис-
инструкции, клас. квания.
довършв а н е т о
на задачи от раз- Те се етикетират Тези проблеми правят
личен характер, от околните като детето самотно и нераз-
подходящ начин “лоши“ деца и брано, което може да се
на отношение често получават засили значително във
към другите или упреци и наказа- времето.
просто в това да ния в училище.
стоят спокойно. Това ги прави Те често биват умишлено
негативни към изолирани от връстниците
Проблеми у дома си. Без подходяща помощ в
учебния процес и
са честото чупене приспособяването към
към учителите.
на чаши, изпус- социалните изисквания,
кане па предме- тези деца имат проблеми и
ти. нараняване от като подрастващи и като
удари и падания възрастни в създаването па
и др. приятелства, социални
контакти, общуването с
връстници, колеги и дори
роднини.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Мит: Много малко деца в

действителност имат ХАДВ.
Факт: ХАДВ е широко разпространен п
напоследък придоби голяма популярност
поради по-голямото внимание, което му
се отделя. Ето защо въпросът дали ХАДВ
не се хипер- диагностицира е твърде
важен.
Дали синдромът на ХАДВ действително е толкова често
срещан?
В литературата се срещат противоречиви данни по отно шение

на разпространението на този синдром. Това се дължи най- вероятно
на използването на различни методи при епиде миологичните
проучвания. Освен това все още има и неуеднак- вени критерии за
коректна диагноза.
В едно епидемиологично проучване Ачкова, (1996 г.) ус -

тановява. че 20% от децата в училищна възраст имат хиперак тивност.
В изследване, което обхваща голяма група деца Райчев, (1986 г.)
счита, че разпространението на ХАДВ е сред 15% от децата. Наше
проучване от 1994 година показа, че за синдрома на ХАДВ може да
се говори при 12,5% от децата в начална и средна училищна възраст.
През 1994 г. Американската психиатрични асоциация ус -
тановява. че 3 до 5% от децата в училищна възраст имат ХАДВ, а
според други, пак американски автори тази цифра е 10%.
ХАДВ определено се среща по-често при момчетата.
Съотношението между момчета и момичета е 4:1. като според

някои автори достига до 9:1. Някои проучвания обаче
показват, че разстройството само с дефицит на внимание е по- често

при момичетата, като голяма част от тях остават недиаг-
ностицирани, тъй като те не проявяват хиперактивност в рам ките на
класната стая.
Само деца, които имат

Мит:
хиперактивност имат ХАДВ.
Факт: В действителност
хиперактивността е един от най-
значимите симптоми на ХАДВ, но детето
може да има това нарушение и без да е
хинерактивно. То може да има проблеми
само с концентрацията на вниманието.
Според DSM - IV ХАДВ има три основни подтипа:
Предимно с невнимание: Децата са лесно отвлекаеми и при

най-малки дразнители, шумове и звуци, не успяват да обър нат
достатъчно внимание'на детайлите и правят грешки от не внимание,
рядко успяват да следват инструкции внимателно и пълно, често
губят и забравят играчки, книги, моливи и инстру менти, необходими
за довършването на определена задача.
Предимно с хиперактивност/импулсивност: Те са неуморни,
тичат, скачат, катерят се, напускат мястото си, когато е необходимо
да спазват дисциплина и да пазят тишина, извикват отговора, преди
да са чули целия въпрос, имат големи затруднения когато чакат ред
или стоят на опашка.
Комбиниран тип: най-честият, които комбинира симптоми от
горните два.
Децата, които имат симптоми само на първия тип, всъщ ност

нямат хиперактивност
На кратко, има два основни типа - с хиперактивност и без
хиперактивност (форма само с импулсивност и невнима ние).
ХАДВ с хиперактивност се диагностицира по-лесно, тъй като

тези деца се движат непрекъснато. Синдром само с дефи цит на
вниманието (ДВ или ADD) често се пропуска. Тези деца често са
изолирани от връстниците си (среща се по-често при момичетата), те
могат да имат снижени академични постиже ния и често имат
съпътстващи обучителни затруднения.
Типът ХАДВ, предимно с дефицит на внимание мно го често се
диагностицира в по-късна възраст и децата дълго се приемат като
разсеяни, мързеливи, неспособни да слушат, докато хиперактивно -
импулсивния тип се забелязва рано, най-често в първите години в
училище, най-вече поради сиг- нификантната свръхподвижност в
клас. Симптомите на неумо- ряемост и непоседливост се приемат
като пряко следствие от свръхактивността и те обикновено остават
като персистиращи и в младежка и в зряла възраст. В хода на своето
развитие често физическата импулсивност при децата с ХАДВ в
зряла възраст се демонстрира като вербална импулсивност и
неовладяемост.
КОИ СА ПРИЧИНИТЕ И КАКВИ СА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРОЯВА

НА ХАДВ (или така наречената етиопатогенеза)
Мит: Децата с ХАДВ са просто лошо

възпитани.
Факт: Това не е вярно. Счита се, че
ХАДВ е емоционално - поведенческо
нарушение, чиято етиология има
конкретен мозъчен субстрат.
Най-общо, причините за появата на ХАДВ могат да се
разделят на психологични и биологични. Много малко данни обаче
подкрепят идеята за психосоциална генеза. Биологичните причини
биха могли да бъдат ендогенни - наследственост и ек зогенни - най-
често цитирани причини са токсини, перинатал- ни увреди
(усложнения при раждането), заболявания в ранното детство,
хранителни вещества (рафинираната захар), алергени и др.
1. Наследственост
Много биологични фактори биха могли да бъдат предис-

позиция за появата на ХАДВ.
Синдромът се среща по-често в някои семейства и децата с

ХАДВ по-често имат родственици с анамнеза за алкохолизъм и/или
депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и синд ром на Жил
Дьо ла Type.
Съвременните проучвания показват, че наследствените

фактори могат да засегнат мозъчното функциониране в тези зони,
които са отговорни за инхибирането и модулираното на поведението.
Учените, обаче все още не могат да посочат кон
кретен механизъм на унаследяване на ХАДВ и най-вече гените,

отговорни за експресията на симптомите. Факт е обаче, че в
анамнезата на децата с ХАДВ по-често се съобщава за родни ни с
аналогични нарушения. Нашите наблюдения от практиката подкрепят
една такава теза. Според някои автори 20-30% от родителите на тези
деца също са имали това нарушение в ранна училищна възраст.
Изследванията на осиновени деца не показват различия в
заболеваемостта при децата, чиито биологични родители са страдали
от ХАДВ. Няма обаче достатъчно лонги- тудинални проучвания в
подкрепа на идеята за наследствеността като конкретна етиологична
причина.
В действителност изследователите все още не могат да
посочат конкретната причина за появата на това нарушение, но
много данни показват, че има промени в структурата на някои
мозъчни области и активността на определени зони. Установе но е. че
при индивидите с ХАДВ често определени структури на мозъка са
леко смалени. Засегнатите области обикновено са предната
ципгуларна област, базалните ганглии, корпус кало- зум, церебелума
и фронталната кора. Проучвания на пациен ти с ХАДВ с РЕТ
(позитронна емисионна томография), която изследва в мозъка
промените в метаболизма на маркирана глюкоза и дава информация
за активността при извършването на определени функции, показва,
че при изпълнение на задачи свързани с паметовите функции,
активността в мозъчните области, които най-вероятно се отнасят до
паметовите функции е по-ниска при индивидите с ХАДВ в сравнение
с контролните групи. Тази понижена активност, както и посочените
по-горе изменения в мозъчните структури могат да бъдат генетично
обусловени анатомични особености.
Според една от най-популярните генетични теории в ос новата
на ХАДВ стоят проблеми във функционирането на Ре- тикуларната
формация (РФ). Счита се, че РФ има водещо значение за
активизиране на дейността на мозъчната кора и участ ва активно в
цикъла на съня и бодърстването, в активирането на
висшите корови функции и други когнитивни процеси. Активи -

зирането на РФ води до повишена активност и в мозъчната кора и
така обуславя добро протичане на гностичното разпознаване и
класифициране на информацията, изграждане на модели на действие,
мислене и развитие на всички важни за детето пси хологични процеси.
Това активизиране е неспецифично - т.е. мозъчната кора не получава
някакви специфична зрителна, слухова, тактилна, вкусова,
обонятелна или проприоцептивна информация, която да обработва.
Мозъчната кора просто “се събужда” и получава достатъчно енергия
за да започне “работа”. От друга страна обаче, активизирането на
мозъчната кора води до коригиращо подтискане на РФ. По този начин
мозъчната кора и РФ взаимно се контролират на принципа на така
наречената обратна коригираща информация. Счита се, че РФ при
децата с ХАДВ има по-малка активност и въздействието й вър ху
мозъчната кора е по-слабо, т.е. активизирането от страна на РФ е
твърде малко и недостатъчно. Тъкмо поради това, децата с ХАДВ
постоянно търсят външни специфични дразнители, най- често
моторни, които да изпращат информация към мозъчната кора за да
поддържат нейното функциониране в необходимото активно
състояние. Те непрекъснато сменят обекта на своето внимание,
скачат от един стимул на друг пак със същата цел. В подкрепа на тази
теория са множество изследвания на мозъка с ЕЕГ както и ефекта от
прилагането на някои медикаменти за лечение на синдрома. Известно
е, че прилагането на медикаменти, които подтискат активността на
коровите мозъчни процеси води до засилване на симптомите на
ХАДВ. докато прилагането на стимуланти дава добри резултати.
Твърде често родителите споделят изненадата си, че от лекарствата за
“успокояване” тяхното дете е станало по- буйно и неудържимо.
Наистина широко употребяваните в практиката седативни
медикаменти имат като че ли парадоксален ефект върху тази
категория деца. Активаторите обаче от тппа на Поотропил, Концерта,
Риталин, Мемоплант и др. като че ли го “успокояват”. Нашият
дългого
дишен опит в това отношение подкрепя тази теория. Комбина цията

от Ноотропил в умерени дози и невролептика Тиоридазин в
минимални дози почти винаги дава чудесен резултат. Появява се
видимо подобряване на концентрацията на вниманието и на маляване
на хипермоторната възбудимост. Разбира се, веднага ще подчертаем,
че това далеч не е достатъчно!
Предположението на повечето изследователи е, че тази

понижена активност на РФ е генетично обусловена и се преда ва в
поколенията като начин на функциониране на определена мозъчна
структура, което от своя страна при определени усло вия на средата,
води до поява на ХАДВ. Всъщност, генетично се предава само
особенност на мозъка, която при определени условия ще доведе до
поява на това нарушение. Най-вероятно, самото емоционално -
поведеческо разстройство не се унасле- дява.
Според други изследователи тази “слабост” на РФ може да
бъде в резултат от дискретни увреди на мозъка.
Ние подкрепяме тази теория за етиопатогенезата на ХАДВ

като държим да подчертаем и “влиянието на средата"! Според нас не
е случаен фактът, че 9 от 10 деца с този синдром са деца на разведени
родители. Нашият опит показва, че в техните семейства винаги има
някакъв проблем, който кара малкото дете да се чувствува необичано,
нежелано и притеснено от проблемите, които създава на родителите
си. Доколко този втори емоционален и психологически обусловсн
слой от патология е вторичен и доколко върви етиопатогенетично с
основната симптоматика е трудно да се установи. Ако при струк -
туриране на терапевтичната стратегия обаче не отчетем тази страна
на проблема, ако не работим върху семейната адаптация и
взаимоотношенията на малкия пациент, ние няма да постиг нем
желания терапевтичен ефект. Поне не този. който би могъл да бъде
постигнат!
2. Мозъчни увреди
Друга група теории предполагат, че ХАДВ се причинява от

минимални увреди на мозъка по всяка вероятност причине ни от
усложнения при раждането или инфекции в ранна дет ска възраст.
Това могат да бъдат различни инциденти по време на бременността,
за които понякога нищо не знаем. Трябва да отбележим, че особено
значим е първият триместър. Все повече изследователи стигат до
заключението, че този период от най-ранното развитие на индивида е
изключително важен. Тук не говорим само за органогенезата, която
се реализира тъкмо в този период от вътреутробното развитие.
Влиянието на различни нокси в този процес и поява на малформации
в различните органи и системи е твърде изучено и познато. Това са
вирусните инфекциозни заболявания прекарани от майката,
радиоактивни лъчения, намалено кислородоснабдяване на ембриона и
др. Става дума за нови открития в областта на невробиологията,
които постулират идеята за движение на специфични неврони от
вътрешността на мозъка към определени зони на мозъчната кора. Ако
този процес на придвижване се промени, забави или не се осъществи,
се нарушава нормалното развитие на основ ните когнитивни процеси,
сексуалната ориентация на индивида, неговите емоционално -
поведенчески реакции. Тази динамика и движение на невроните е
най- интензивна в началните периоди на бременността, когато за
жалост много млади майки все още не са сигурни дали искат това
дете, могат ли да го отглеждат и дали въобще имат намерение да го
раждат. Считаме, че тези колебания са изключително вредни и твърде
често водят до опити за криминализирани аборти и в крайна сметка
при неуспех - до раждане на дете с нарушение.
До сериозни проблеми при детето могат да доведат и ин-
циденти от раждането - задушаване на бебето (асфиксия). уви та
пъпна връв и всичко, което може да намали нормалното кръ-
воснабдяване на мозъчните неврони. Високо специализираните
мозъчни нервни клетки имат изключително голяма нужда от енергия

и останали 5 минути без кислород загиват. Нови невро ни на мястото
на загиналите не се появяват.
Инфекциозните заболявания на малкото дете са също един от
факторите, който може да доведе до дискретни увреди на мозъчната
тъкан и оттук - да нарушения в една или друга функция.
Според тези теории ХАДВ може да бъде включен в ру бриката
“минимални мозъчни увреди” или “минимални мозъч ни дисфункции”.
Въпреки, че някои мозъчни увреди биха могли да обяснят определени
дефицити във вниманието, паметта и някои когнитивни процеси
привържениците на това обяснение на синдрома са малко. Така могат
да бъдат обяснени само някои клинични случаи или отделни
симптоми на ХАДВ. Съвсем не всяко дете от тази категория има
анамнеза за усложнения при раждането, травми на главата или тежки
заболявания. От друга страна обаче, твърде често дефицитът на
внимание и хиперак- тивността се съчетават с нарушения, за чиято
генеза определено се предполага, че има органичен характер -
например лека дизартрия, дисфазия на развитието, развитийна
диспраксия и др. Ето защо предположението, че мимималните
мозъчни увреди могат да бъдат една от причините за ХАДВ не бива
да се отхвърля без сериозни обективни аргументи.
Според друга теория, която също стои на границата меж ду
наследственост/минимално увреждане, ХАДВ се дължи на нарушена
обмяна на допамин в мозъка. Допаминът е невротран- смитер. Това е
химическо вещество, което предава информа цията от една нервна
клетка на друга. Установено е , че той предава нервните импулси в
мозъчните структури, отговорни за такива функции като мотивацията
и различни когнитивни процеси. Психостимулантите (медикаменти,
които предизвикват повишаване на психомоторната активност)
засягат допамино- вата трансмисия в мозъка. Тъй като те помагат на
индивидите с ХАДВ, най- вероятно, тези индивиди имат нарушен
баланс
именно на допамина в мозъка. Съвременните проучвания покач ват, че

проблемът изглежда не е в липсата на допамин в мозъка на хората с
ХАДВ, а в по-големите количества рецептори за допамин в мозъка на
тези хора в сравнение с останалите. Тази структурна особеност може
да се предава генетично или да е реализирана в резултат на някаква
дискретна мозъчна увреда. Използваме често думата “дискретна
увреда”, по считаме, че това е коректното назоваване на нарушената
миграция на невроните в ембрионалния стадии на развитие, която се
извършва под влияние на все още неустановени от науката фактори.
Според други теории излагането на някои вредни въздействия

по време на бременността също биха могли да спомогнат за появата
на ХАДВ . Това са преди всичко алкохол, наркотични вещества,
кокаин, хероин, големи количества никотин, тежки метали и др. И в
този случаи липсват категорични доказателства като
предположенията се базират преди всичко на общоприетото
становище за увреждащия характер на тези вещества.
3. Психологически фактори
Мит: ХАДВ се причинява от лошо

възпитание на родителите.
Факт: Няма доказателства в подкрепа
на идеята, че родителите причиняват
ХАДВ с грешки във възпитателната си
стратегия - прекомерно протектиране
или прекомерно неглижиране.
Въпреки това обаче, действията на родителите могат да
окажат влияние върху способностите на детето да контролира своето
поведение и внимание. Сравнително малко факти под крепят идеята,
че грешки в родителското въздействие и семей
ния стрес са важен каузален фактор в развитие то на синдрома. В

същото време нашите наблюдения, както отбелязахме по- горс,
показват, че при тази категория деца процентът на разве дени
родители е твърде голям, девет от всеки десет деца живеят при един
родител или са отглеждани от баба и дядо.
Други автори също съобщават и за по-голям процент на

разведените родители при децата с ХАДВ - 76% (Barkley).
Според привържениците на тази теория това са деца, растящи
в среда лишена от достатъчно родителско внимание и обич.
Подчертаваме - обич. Някои от нашите пациенти не са лишени от
нищо, всички условия за нормално съществуване и училищно
реализиране са налице. Имат родители, които се гри жат за тях. Прави
впечатление обаче липсата на емоционално общуване със
собственото дете и асоцииране на идеята, че дете то е пречка за бърза
кариера и професионална реализация.
Малкият човек се чувствува самотен и за да насочи вни -
манието на околните към себе си несъзнателно провокира хи-
перактивност. палавост, импулсивност и др. Така става обект на
внимание и междуличностна комуникация.
Независимо от нашите наблюдения за огромното положително

влияние на поощряващите емоции от страна на роди телите в
терапевтичния процес, ние оставаме привърженици на генетичната
теория за появата на синдрома на ХАДВ. Подчер таваме обаче, че
това нарушение, което е генетично обусловено се развива при
съответни условия на средата - самота, липса на подкрепа и
хронично недоволство от страна на семейството.
Семейните фактори могат да отключат и влошат те жестта на

симптомите на ХАДВ. Това още веднъж доказва огромната роля на
родителите в помощта и подкрепата за успешното развитие на
детето.
4. Други предположения
Според някои автори при синдрома на ХАДВ има сниже на

чувствителност към хормоните на щитовидната жлеза - ти- роксин и
трийодтиронин. Това са хормони, които осигуряват нормалното
протичане на основният биохимичен процес в ор ганизма -
разграждане на глюкозата, при което се отделя така необходимата за
съществуване на всички клетки енергия. Известно е влиянието на
тироксина върху нормалното физическо и психическо развитие на
индивида, но доколко това може да бъде причина за поява на ХАДВ,
не е доказано. Най- общо, тази група хипотези са твърде екзотични,
за да бъдат истински. Те обаче съществуват и ние трябва да ги
отбележим.
Така например според някои, ХАДВ се причинява от хра на

или излагане на химикали и токсини.
Други предполагат, че бедната диета и недохранването могат

да се приемат за причина за поява на хиперактивността и дефицита
във вниманието. Според трета група автори пови шеното съдържание
на олово в храната е отговорно за появата на ХАДВ.
Прекомерните количества рафинирана захар в храната на

децата водят според някои специалисти до поява на ХАДВ.
В действителност, ние считаме, че е твърде невероятно

захарта да причинява промените в някои мозъчни зони, които се
откриват при хората с хиперактивен синдром.
КАК ДА ПОСТАВИМ ТОЧНА ДИАГНОЗА
Няма единни критерии за

Мит:
поставяне на диагнозата ХАДВ.
Факт: Това не е така. Синдромът на
ХАДВ е класифициран в Американския
диагностичен и статистически наръчник
DSM-IV, както и в Международната
класификация на болестите - МКБ-10.
Съществуват известни разногласия по отношение на
критериите за поставяне на диагнозата ХАДВ в Европа и в САЩ.
Единодушно се приемат само трите основни симптома:
хиперактивност, импулсивност и невнимание. В Европа диагнозата
хиперактивно разстройство се приема когато детето демонстрира
едновременно симптомите на хиперактивност, им пулсивност и
дефицит на внимание и тези симптоми присъстват и в училище и у
;
дома.
В САЩ диагнозата ХАДВ се поставя, когато детето де -

монстрира хиперактивност, импулсивност и/или дефицит на
внимание в училище и/или у дома.
Според повечето специалисти работещи с деца с ХАДВ,

първичните характеристики на синдрома са: проблеми в задър жането
на вниманието, трудности в контролирането на импул сите и
хиперактивност. Някои от водещите изследователи в тази област
смятат, че има и други две основни характеристики на ХАДВ:
проблеми в следването на правила и инструкции и екс тремно
непостоянство в отговорите към ситуациите. (Barkley, 2000) Този
автор смята, че всички тези характеристики на ХАДВ са симптоми,
които са генерирани от един първичен проблем: дефицит във
възможността за подтискане на поведението, т. е. първичният
проблем при ХАДВ нарушение в самоконтрола.
Основните етапи при поставянето на диагнозата ХАДВ са:
1. Да се събере подробна информация за поведението на

детето и да се сравни с това на децата на неговата възраст и неговата
среда.
2. Да се събере пълна информация за всички възможни

причини за поведението на детето.
3. Да се оцени дали симптомите на ХАДВ - хиперактив ност,

импулсивност и/или невнимание са определящи и продъл жават
достатъчно дълго време за да удовлетворят критериите за поставяне
на диагнозата.
Анамнезата трябва да включва подробна информация за това.

кога за първи път е отбелязан проблемът на детето, има ли други
развитийни нарушения или забавяне на развитието на двигателни,
когнитивни и други умения, има ли други членове на семейството с
подобни проблеми в детска и зряла възраст. Има ли минали
заболявания, колко бързо се е излекувало от тях. Особено важно
както за диагнозата, така и за диференци алната диагноза е да се
съберат точни данни за емоционалното
състояние на детето. Преживени наскоро психотравмени мо менти.

отношения в семейството, кой отглежда детето и най- много се
грижи за него, какви са взаимоотношенията с другите деца от
фамилията. Какви са любимите му занимания, какви са
взаимоотношенията със съучениците му, има ли приятели?
Добре е да се има предвид, че ХАДВ изисква точна и под-

робна преценка, тъй като обикновено има хроничен ход, много често
се съчетава с други нарушения и нерядко продължава и след
детството. Съвременните проучвания показват, че симпто мите на
ХАДВ не само не изчезват спонтанно с израстването, но и нерядко
персистират в младежка и по-късно и в зряла възраст.
Анамнезата трябва да се събира чрез подробно интер вю с

родителите и учителите на детето.
Коректната диагноза включва изследване на интелекту алното

развитие на детето, слуха, зрението, както и подробно логопедично
изследване с цел установяване на специфични нарушения на
способността за учене (тук се включва история за забавено езиково
развитие, фамилна обремененост за специфични нарушения на
способността за учене, затруднения в пространствената ориентация и
трудности в изпълнението на задачи, дори когато детето внимава).
Трябва да се направи физикален преглед за отхвърляне на

хронични соматични заболявания, които биха могли да доведат до
поява на симптомите на ХАДВ. неврологичен статус и нев-
ропсихологично изследване за нарушения в езиковите и когни- тивни
умения, моторните функции и перцептивните процеси.
Обобщено, факторите, които подлежат на изследване при
поставяне на диагнозата могат да се групират по следния на чин:
Фактори от страна на детето:
Възраст, пол, наследственост

Физическо развитие - ръст. тегло, наличие на соматични
заболявания, зрение, слух, травми на главата.
Емоционални преживявания, житейски събития и кризи
Личностови - мотивация, стил на учене, комуникатив ни
умения
Фактори от страна на училището
стил на преподаване изисквания от

учителите взаимоотношения с
учителите брой на учениците в
класната стая взаимоотношения със
съучениците
Фактори от страна на семейството
семейна структура
взаимоотношения между членовете на семейството
изисквания на родителите към детето член от
семейството, който се грижи непосредствено за детето
Според DSM-IV диагностичните критерии за поставяне на

диагнозата ADHD са:
А. Симптоми
(I) Дефицит на внимание: поне 6 от следните симптоми и
дефицит на внимание персистиращи поне 6 месеца до с тепен
на понижена адаптивност, несъответстваща ни нивото на раз витие:

(а) често се проваля в опитите да се съсредоточи в детай ли
или прави грешки по невнимание в училище или при изпъл нение на
някаква дейност
(б) често среща затруднения в задържането на вниманието
върху задачи или дейности.
(в) често като че ли не слуша какво му се говори.
(г) често не проследява инструкциите и не може да до върши
учебната работа, указанията или задачите на работното място (не
поради поведение на противопоставяне или неразбиране на
инструкциите).
(д) често избягва или не одобрява задачите (учебни за -
дължения или домашни), които изискват психическо усилие.
(е) често губи неща, необходими за извършването на за дачи и
дейности (напр. моливи, книги, инструменти, играчки).
(ж) често се разсейва лесно от заобикалящи стимули
(з) често забравя да извърши ежедневни дейности.
(2) Хиперактивност/импулсивност: поне 6 от следните

симптоми на хиперактивност и импулсивност продължаващи поне 6
месеца до степен на снижена адаптивност и поведение несъответно
на нивото на развитие.
Хиперактивност:
(а) често шава с ръце и крака или се върти на стола.

(б) напуска мястото си в класната стая или в друга ситу ация.
в която се изисква да стои на едно място.
(в) често тича и се катери на места, където е неподходя що.
(г) често среща затруднения да играе или да се наслажда ва на
тихи, релаксиращи дейности.
(д) често е “в движение” или “фучи като мотор”.

(е) често говори много.
Импулсивност:
(а) често избухва в отговор на въпрос, който още не е

довършен.
(б) често среща затруднения в чакането на опашка или в
изчакването на реда си в игри или други ситуации.
(в) често прекъсва другите или се натрапва с неподходя що
поведение.
B. Поява на симптомите не по-късно от 7 годишна възраст.

C. Някои нарушения като следствие от симптоми могат да
присъстват в две или повече области (напр. училище, работа, у дома).
D. Нарушение в социални, академични или служебни
функции.
E. Симптомите не се появят в хода на первазивно
разстройство на развитието, шизофрения или друго психично
заболяване и не са пряко изводими от афективно, тревожно, ди-
социативно или личностово разстройство.
Според Международната класификация на болестите

- МКБ-10 хиперкинетичните разстройства са група разстрой ства,
които се характеризират с:
- ранно начало
- съчетание от хиперактивно зле модулирано поведение с
подчертано невнимаване и липса на устойчиво участие при
изпълнение на задачи - генерализиране на тези
поведенчески характеристики в различни ситуации и във
времето.
Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9
1.Когато играе само
2.Когато играе с други деца Да Не 123456789
3.Когато се храни Да Не 123456789
4.Когато се облича Да Не 123456789
5 .Когато се мие/къпе Да Не 123456789
6.Когато Вие говорите по телефона Да Не 1 2345 6 7 8 9
7.Когато гледа телевизия Да Не 123456789
45
48 ХИПЕРАКТИВНОСТИИДЕФИЦИТ
ХИПЕРАКТИВНОСТ ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
8.Когато имате гости Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9 НА ВНИМАНИЕТО
Поведенческа скала на Burk
9.Когато сте на гости Редица изследователи
Да Не са 1 разработили
2 3 4 5 6 7 8 9 и адаптирали срав -
10.Когато сте в 46нително ресторант
магазин, Да Не
семпли въпросници 1 2 3И4ДЕФИЦИТ
към хората 5 от
6 7близкото
8 9 НА ВНИМАНИЕТО
обкръже ние на
Име______________________________Възраст________Клас____________
ХИПЕРАКТИВНОСТ
47
децата с място
или на друго обществено хиперактивност ХИПЕРАКТИВНОСТ
- родители, Иучители, ДЕФИЦИТвъзпита НА ВНИМАНИЕТО
тели. Разбира
Въпросник
Попълнена за ситуации
от________________
Да Неу дома - към родителите R. A. Barkley,
Учител____________________________
11.Когато го накарате да свърши
се, диагнозата
Въпросник се поставяв след
за ситуации училище задълбочен анализ на всички
- към учителите данни,
R. A. Barkley,
12
1981 3456789
нещо в къщи свързани с живота и активността 1981 на детето. Въпросниците са само
Училище_________________________Дата___________________________
12.Когато си лягаориентировъчен и спомагателен Да Не 12 3 4 5 6 7 8 в9 това отношение. Ето
инструмент
Име на детето..............................................................Дата............................
13.Когато пътувате
Име
защос кола
на
ние Данякол Не ко от 1 2тези
3 4 5методи
6 7 8Дата................................
детето..........................................................
ви предлагаме 9- въпросници, които
Моля степенувайте всяко твърдение като поставите X в
14.Кога то е с детегледачка
можете да използвате. Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9
подходящото
Име квадратчеНо следсамо за ориентир!
твърдението. Не бива детето
Квадратчетата са от да Асе
на специалиста........................................................................................
15.Когато е в училище
Име Да Не на 1тези 2 3 4 5 6 789
на специалиста.........................................................................................
етикетира само настепента
основата
до Д и отразяват до която субективни
сте наблюдавали по своя характер
описано то
16. Когато го накарате
Проявява да пише
инструменти.лиНачинът
детето проблемиДа Не в 1поведението 2 3 4 5 6 7 8 в9 някои от следните
поведение. на оценяване е описан по-долу.
домашни Проявява ли детето проблеми в поведението в някои от следните
ситуации? Ако да. отбележете колко тежки са те като за градите
ситуации?
1. Когато пристига на Аконаблюдавали
да, отбележете това1колко2 3 4 тежки 8са9 те като за градите
А
една от училище
- Вие не сте
цифрите. Да | Не поведение 5 6 7 изобщо Б - Вие сте
една от цифрите.
2. По време на самостоятелни Да Не 1
наблюдавали това поведение в лека степен В - Вие сте 2 3 4 5 6 7 8 9
работа на чина наблюдавали това поведение в средна степен Г - Вие сте
3. По врс-мс на Ситуация
работа в група
наблюдавали Да Невлеко
Да/
това поведение 1 2 13 4 степен
голяма 5 6 7 8 Д9 - Вие сте
2Ситуация
3 4 5 6 7 8 9 тежко Да/ Не леко
Да Не
4. По време на свободни
наблюдавализанимания
1 2 3 4 5 6 7 8 9това поведение в изключително
тежко 1 2 3 4 5 6 7 8 голя
9 ма степен
в клас
5. По време на преподаване на урока Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9
6. През междучасието Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9
7. По време на обяда Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9
8. Когато се придвижва по коридора Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9
9. В тоалетната Да Не 1 2 3 4 5 6 7 8 9
10. По време на уроци па открито Да Не 12 3 4 5 6 7 8 9
11. По време на тържества Да Не 12 3 4 5 6 7 8 9
12. В училищния автобус Да Не 12 3 4 5 6 7 8 9
13. Други проблеми непосочени по- Да Не 12 3 4 5 6 7 8 9
горе
Вегетативно - автономна
А
Ъ В г Д
1. Свръхактивно и неуморимо
2. Ексцентрично, неуравновесено или рачконцентрирано

поведение
3. Лесно се разсейва, липсва постоянство в усилията и
упоритост
4. В поведението се наблюдава цикличност
5. Качеството на работата може да варира всеки ден
6. Фантазиране и замечтаност, които се заменят от

свръхактивност
7. Експлозивно и непредвидимо поведение
8. Трудно се самоконтролира (извиква или скача от мястото

си)
9. Трудности в координацията във физичсски дейности
(игри и др.)
Перцептивно - дискриминативна А Б В г д
10. Объркване при четене и писане
11. Склонност към объркване при смятане;

дава нелогични отговори
49 за четене са слаби
12. Способностите ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
13. Липсва вариабилност на отговорите:

повтаря се в много ситуации
14. Разстройва се при промяна в правилата
15. Обърква се при следването на инструкции
16. Объркан и несигурен за правилността на

отговорите нерешителен
17. Забележките в класната стая често са
особени и странни
18. Трудности в логическото осмислянето на
нещата заедно с другите
Социално - емоционална А Б В г Д
19. Изисква оказване ма повече внимание
20. Лесно се разсейва особено от дейностите

на другите
21. Често проявява инат и некооперативност
22. Често се оттегля бързо от групови

занимания и предпочита да работи за себе си
23. Постоянни затруднения с другите деца и/
или възрастни (забележимо неорганизиран и
24. Повърхностен в чувствата си към другите
25. Разплаква се често и лесно
26. Често се притеснява прекомерно от

наказания
27. Изглежда нещастен
28. Често разказва странни истории

КАК ДА РАЗЛИЧИМ ХАДВ ОТ ДРУГИ ПОДОБНИ

СЪСТОЯНИЯ
(или така наречената диференциална диагноза)
Мит: Всяко дете, което е

свръхактивно и има проблеми с
вниманието трябва да с е
диагностиицира с ХАДВ.
Факт: Много състояния при децата
могат да имитират симптомите на
повишена активност, трудности в кон-
центрацията и лесна отвлекаемост на
вниманието.
При поставянето на диагнозата ХАДВ трябва да се раз -
глеждат всички състояния, които биха могли до доведат до
свръхактивност. проблеми с вниманието и импулсивност. При
децата това са предимно соматични, неврологични и психични
заболявания, интелектуални проблеми (снижен интелект), как то
и възможността изискванията в училище да са над или под
нивото на детето поради което то да няма интерес към уроците,
проблеми със зрението и слуха, проблеми в семейните взаимо -
отношения, неблагоприятна обстановка в дома, несъответни из -
исквания и очаквания от родителите.
Диференциална диагноза се прави най- често със следни те

нарушения:
• Специфични нарушения на способността за учене

• Разстройства на поведението и емоциите
• Емоционални разстройства в детството
• Генерализирани разстройства на развитието- аутизъм,
синдром на Аспергер
• Епилепсия
• Интелектуални затруднения
силие
• Проблеми със слуха и зрението
• Специфични езикови нарушения
ХАДВ и разстройства на поведението
Една от най-трудните диференциални диагнози е между

ХАДВ и поведенческите разстройства. Много често леко из -
разена хиперактивност и проблеми в концентрацията и внима -
нието могат да се срещнат и при поведенческите разстройства.
При тях обаче водещо в симптоматиката е агресивно поведе ние,
арогантност и предизвикателство, които надхвърлят при -
емливите за възрастта размери на естественото непослушание,
противопоставяне е протест (Ачкова (1996). Това поведение е
насочено често към най-близките хора, а също и към животни.
Могат да се наблюдават прояви на вандализъм, които се проя -
вяват самостоятелно или в организирана група. Тогава говорим
за разстройство на поведението.
В този случай, за разлика от ХАДВ се търсят и оценяват

емоционални моменти като отключващи и поддържащи това
състояние, нарушени вътресемейни интеракции. На второ мяс то
при диференцирането се отбелязва водещата симптоматика
- асоциалното поведение и агресивност. Трети важен диферен-
циалнс - диагностичен критерии е въздействието на лекарстве -
ната терапия. Мозъчни активатори ще влошат състоянието при
разстройството на поведението, а при ХАДВ - ще го подобрят.
ХАДВ и емоционални разстройства в детството
Друг проблем в диференциално диагностично отношение

са депресивните и тревожни разстройства. Тук се отнасят раз-
стройствата предизвикани от тревога свързана с раздяла, фо-

бийно-тревожни разстройства и емоционални разстройства в
резултат от съперничество между сиблинги (братя и сестри).
Често тревожността и последващите от нея нарушена концен -
трация във вниманието води до неправилна диагноза ХАДВ.
Коректната диагноза е твърде трудна, изисква много детайлна
анамнеза и продължително наблюдение на динамиката на про -
цесите. Диференцирането ще се базира главно на отключващия
фактор (психотравма), изследване на нивото на тревожност,
правилна преценка на ситуацията и данните от психологичните и
невропсихологичните изследвания. При емоционалните раз -
стройства се срещат сравнително рядко когнитивни дефицити и
много по-често високи нива на тревожност. Друга диагностична
грешка може да възникне, ако тревожността в рамките на де -
пресивно разстройство дете се прецени като хиперактивност.
Когато доминират симптомите на тревожност и про блемите

в концентрацията са следствие от нея, а двигателното
безпокойство е по-скоро напрегнатост в рамките на афективно
разстройство, отколкото хиперактивност, тогава приоритет се
дава на диагнозата тревожно или афективно разстройство.
Острото начало на ХАДВ при дете в училищна възраст с

много голяма вероятност не е ХАДВ, а симптоми, ко ито се
дължат на психично или неврологично заболяване, соматично
състояние или външни фактори.
Симптоми подобни на тези при хиперактивното разстрой -

ство могат да бъдат пряк резултат от злоупотреба с детето - фи -
зическа, емоционална, сексуална. Тези фактори трябва да бъдат
правилно преценени, тъй като освен причина, те могат да бъдат и
съпътстващи прояви, които засилват симптомите на ХАДВ.
ХАДВ и специфични разстройства на училищните умения
Твърде често се налага диференциална диагноза между

ХАДВ и така наречените Специфични обучителни трудности
(СОТ), които се срещат с още няколко наименования, най - по -
пулярните от които са - Специфични разстройства на училищ -
ните умения (СРУУ) и Специфични нарушения на способността
за учене. При това нарушение очевидни и водещи в клиничната
картина са когнитивните дефицити, които обуславят трудностите
в овладяване на процеса на ограмотяване. В нашата прак тика, а
от данни от литературата, ние обикновено откриваме на рушение
на пространствения гнозис, конструктивния праксис. проблеми в
езиковото развитие и други дефицити на висшите корови
функции. Намалената концентрация и преразпределе ние на
вниманието се появява вторично, в резултат от преумо рата и
голямото напрежение при изпълняване на поставените твърде
трудни за тези деца задачи. Това обаче не отхвърля въз -
можността ХАДВ и СРУУ да вървят заедно като коморбидни
синдроми при един и същи индивид.
Втори важен критерии за диференциалната диагноза е

времето на поява на клиничната симптоматика. ХАДВ стар тира
обикновено около 3-4 годишна възраст, а Специфично то
разстройство на училищните умения се проявява в начална
училищна възраст, обикновено след края на 2-3 клас. Има още

един трети популярен сред специалистите критерии използван за
диференциална диагноза. Специфичните разстройства на
способността за учене могат да се срещнат и при възрастни,
докато за ХАДВ се считаше, че е характерен само за деца до 10-
12 годишна възраст. Ние не можем да се съгласим с такова
становище, защото в нашата практика сме се срещали с въз -
растни, имащи всички основни прояви на ХАДВ. Този факт е
наблюдаван и от други автори, които също подкрепят тезата за
ХАДВ при възрастни.
МОЖЕ ЛИ ХАДВ ДА СЕ ПРОЯВЯВА ЗАЕДНО СЪС ДРУГИ

НАРУШЕНИЯ ?
Може ли един индивид да има няколко диагнози?
Мит: ХАДВ обикновено не е обвързано

с друго нарушение или условия.
Факт: Повечето деца с ХАДВ имат поне
още едно съпътстващо нарушение.
Коморбидност с други заболявания имат 2/3 от клинич- но
преценените деца с хиперактивно разстройство с дефицит на
внимание. Тук се включват до 50% разстройство с противопос -
тавяне и предизвикателство, 30-50% за социализираното пове -
денческо разстройство и 15-20% за афективните разстройства,
20-25% тревожни разстройства. (Biederman, Newcorn, Sprich
/17/).
ХАДВ и поведенчески и емоционални разстройства
Разстройствата на поведението - разстройство с проти -

вопоставяне и предизвикателство, несоциализирано разстрой
ство на поведението и социализирано разстройство на поведе -

нието засягат по-често момчетата. Децата с тези нарушения са
избухливи, често се отнасят враждебно и предизвикателно към
авторитетни хора. Проучванията показват, че коморбидността с
поведенческо разстройство с противопоставяне и предизви -
кателство е по-често при предимно хиперактивно-импулсив- ния
тип ХАДВ и сравнително по-рядко - при този с предимно
дефицит на вниманието.
Около 15-20% от децата с ХАДВ имат и афективни раз -
стройства, по-чести при децата с тип ADD (предимно с невни-
мание) и комбиниран тип. Афективните разстройства засягат по-
често по-малките деца. Важно е да се помни, че е добре всички
деца с ХАДВ да се изследват за тревожност и депресия.
Децата с тревожни разстройства имат сериозни проблеми
във функционирането, поради екстремното чувство на страх,
тревога, паника. Те често имат учестен пулс, потене, диария и
повръщане. Тази тревожност се усилва от слабите академични
постижения, страха от родителските упреци и гнева от униже -
нието от страна на съучениците. В тези случаи се получава едно
взаимно потенциране на патологичните радикали и прогресивно
влошаване на състоянието на детето. Ето защо терапията тук е
абсолютно необходима и комплексна.
ХАДВ и СРУУ
Както отбелязахме по-горе децата с ХАДВ могат да имат и

Специфични нарушения на способността за учене. Комор -
бидността на тези две диагнози може да направи много труден
училищния живот на малкия ученик, да бъде причина за лоши
академични постижения и в крайна сметка (за съжаление това не
се случва толкова рядко) той да получи направление за по-
мощно училище без да има реален интелектуален дефицит и с
резултати от тестовете за интелектуално ниво под реалните му
възможности! Какво се случва? Психологът прилага тестовете за

интелектуално равнище lege artis т.е. както изисква науката. У
нас най популярни са Векслер и Рейвън. Детето с ХАДВ от говаря
правилно на първите няколко стимула и не след дълго губи
интерес към задачите (особено при Рейвън). За да при ключи по-
бързо изследването и да се отърве от еднообразната дейност,
която е непосилна за него поради намалената концен трация на
вниманието то започва да отговаря без да се зами сли, посочвайки
какъвто и да е отговор. Резултатът разбира се е нисък
коефициент на интелигентност! Детето с ХАДВ може да отговори
правилно и коректно на стимулите, но то не може да задържи
вниманието си върху тях достатъчно дълго време. Ако поднесем
теста на части се вижда, че резултатът е съвсем друг и твърде
често със стойности над средните за определената популация!
Именно поради това ние често съветваме психоло зите да обръщат
специално внимание на тази категория деца, тъй като
етикетирането с диагноза лека умствена изостаналост
предопределя цялостното По-нататъшно развитие и бъдеще на
този човек.
ХАДВ и заекване
Заекването е твърде широко разпространено нарушение на

комуникативните възможности на човек. Също като ХАДВ то има
продължителен период на протичане и много трудно те -
рапевтично повлияване. Освен това, независимо от различната
клинична симптоматика при много заекващи деца се разгръщат
психологични личностни особености, характерни за хипермо-
торните деца. Така например, те също често показват акаде мични
постижения в училище под нивото на възможностите си (само че
тук поради затруднения в комуникацията), имат затруднения в
общуването, които ги изолират от останалите, често са с
понижено самочувствие.
При заекващите деца също се среща дефицит на внима -

нието. отбелязван от почти всички специалисти работещи със
заекващи. Наблюдават се и прояви на повишена моторна ак -
тивност - така наречените “двигателни уловки“ - потропване с
крак, движение на ръцете, повдигане на рамото и др.
Тъй като диагнозата “Заекване“ се поставя при наличи ето
на строго детерминиран патогномоничен симптом - спазми по
време на говорене, не става дума за диференциална диагноза. В
диагностичен аспект нещата са ясни. Доколко съпътстващи те
хипермоторни прояви и дефицита на вниманието са харак -
теристика на самото заекване, дали не са проява на вторично
развиваща се патология или са проява на съпътствуващ синд ром
на ХАДВ ? Това е въпросът на който не може да се даде
еднозначен отговор. Необходимо е продължително наблюдение
върху динамиката на клиничните прояви и повлияването от раз -
личните терапевтични стратегии.
Някои автори (Райчев) представят заекването като един от
симптомите на ХАДВ. Ние не можем да се съгласим с едно такова
твърдение. То не е аргументирано нито патогенетично, нито от
гледна точка на симптоматиката. Можем да направим следното
обобщение - ХАДВ и заекването са две различни емо ционално -
поведенчески нарушения, които в някои случаи мо гат да се
наблюдават едновременно у един и същи индивид като
косиндрсми.
ХАДВ и полиморфна дислалия
Твърде често при деца и особено при възрастни с ХАДВ се

наблюдават и съпътстващи проблеми в звукопроизношени- ето,
които по правило са от полиморфен тип - т.е. има нару шение в
артикулацията на няколко звука от различни групи. Обикновено в
този случаи нито децата, нито техните родители обръщат особено
внимание на този проблем и трудно приемат
факта, че говорят неправилно. Дори при опит за терапевтич на

намеса е доста трудно да бъдат убедени за системна работа върху
звукопроизношението, независимо от гарантираното сто
процентно корегиране.
В литературата има твърде много постулати за това. че
нарушенията на звукопроизношението са част от синдрома
ХАДВ. Отново ще изразим нашето несъгласие с такова виж дане
на проблема. Това според нас са две абсолютно различ ни форми
на патология. Тежко изразените най-често от ди- спраксичен тип,
артикулаторни нарушения провокират идеята за органика -
дискретна увреда на премоторна зона, отговорна за нормалното
развитие на артикулаторния праксис или фини нарушения на
фонемния гнозис. Така индиректно се подкрепят групата теории
за минимални мозъчни дисфункции като причи на за поява на
ХАДВ. Не при всички деца с ХАДВ, обаче, има артикулаторни
нарушения. Освен нова Взаимното повлияване на патологичните
функции в случая е твърде малко и незначи- мо, за да приемем,
че те имат обща генеза.
В крайна сметка, и в този случай ние считаме, че се касае
за коморбидност. а не за различни прояви на обща патология.
ХАДВ и епилепсия
Това съчетание е твърде често и много трудно за тера пия.

Лекарствената терапия за хипермоторната активност и дефицита
на внимание е противопоказана при епилепсия. Що се касае за
диагнозата, трябва категорично да приемем, че воде щото и
основно заболяване е епилепсията и произтичащите от това
ограничения и усложнения. Диагнозата в този случай ще се
потвърди или отхвърли от ЕЕГ (електроенцефалографско
изследване на мозъчната биоактивност). Не бива обаче да се
отказваме от терапевтично въздействие - внимателно, систем но и
индивидуално. Терапевтично въздействие с психологични,
логопедични и педагогически средства.
ПРОГНОЗА
(или какво да очакваме като развитие)
Мит: Децата с ХАДВ ще преодолеят

този проблем особено, ако изчакаме
достатъчно дълго време. Това нарушение е
характерно само за детството.
Факт: Нереалистично е да се изчаква
детето да се справи само със
симптомите на ХАДВ, тъй като много от
тях продължават и в зряла възраст.
Около 30-50% децата със този синдром
имат ХАДВ и като възрастни.
Дали детето ще надживее ХАДВ? Какво означава ХАДВ за
неговото бъдеще?
До скоро широко се приемаше, че тази категория деца

надрастват тези симптоми и поведенческите проблеми в млада и
зряла възраст.
За съжаление натрупаната информация и лонгитудинал-

сигнификантни дефицити във вниманието и проблеми с импул-

сивността и в младежка и в зряла възраст. Разбира се. честотата и
интензивността на тези симптоми ще намалее, но индивидът ще
продължи да демонстрира дефицити в сравнение с връстни ците
си.
В няколко проучвания в които деца с ХАДВ са проследя -

вани до зряла възраст, почти 50% продължават да демонстри рат
всички симптоми на нарушението. Ясно е, че това нарушение
повлиява развитието на индивида за дълги години и го не трябва
да бъде повече считано за нарушение типично за детството.
Както отбелязахме ХАДВ се появява рано, в първите 5

години от живота и неговите отличителни черти са прекомер на
активност, дезорганизирана и зле регулирана дейност, често
прехвърляне от една дейност към друга, липса на постоянство.
Хиперактивността и импулсивността често водят децата до на -
рушаване на дисциплината, злополуки и необмислени постъпки.
Тези прояви са по-скоро не добре обмислени действия, откол кото
противопоставяне и преднамерено незачитане на правила та.
Поради това свое поведение децата с ХАДВ често стават
непопулярни сред своите връстници и остават изолирани и не -
разбрани. Като резултат се развива ниска самооценка и те чес то
се обръщат към антисоциалната група, единствената, която ги
приема такива каквито са. За съжаление взаимоотношенията на
тези деца с възрастните не са по-добри от отношенията им с
връстниците. Често тяхната свръхактивност, неспособността да
се съобразяват с правила и изисквания, трудностите в спаз ването
на инструкции, ниските академични постижения се приемат от
възрастните като предизвикателно и преднамерено поведение,
което често води до неразбиране и погрешни ре акции. Това е още
една сериозна причина, която може да насочи децата към
антисоциалното поведение. Твърде важно
е чрез развиване на техните силни страни и умения, правилно

структуриране на заобикалящата среда и използване на лекар -
ства, когато е необходимо, децата с ХАДВ да станат възрастни,
които водят продуктивен живот. В някои професии и дейности,
моделът на поведението, чиято основна характеристика е пови -
шената енергия може да бъде дори полезен.
ХАДВ предизвиква сериозни проблеми с поведението и

социалното функциониране.
За съжаление симптомите на ХАДВ се проявяват по- често

в груповите дейности, в които участват децата. В клас те
обикновено нарушават дисциплината, пречат на останалите деца
да слушат, пречат на учителите да преподават. Това често води
до наказания и порицания от страна на учителите и съот ветно до
по-ниски академични постижения, което пък кара ро дителите
също да заемат позиция на порицаващи и наказващи. Когато
играят с връстниците си, те трудно спазват правилата на игрите,
ие могат да се съсредоточат добре, с импулсивните си и
необмислени постъпки дразнят останалите деца, често се нара -
няват по време на игра. Детските колективи често отблъскват
децата с ХАДВ и ги изолират. Тъй като това поведение обикно -
вено е нецеленасочено, те трудно преживяват реакциите на въз -
растните и на своите връстници. Често формират ниска само -
оценка, лошо самочувствие и всички негативни последствия от
социалната изолация, в която попадат. Те се чувстват “лоши“,
неразбрани, различни. В младежка възраст те много по-често от
другите се обръщат както към антисоциални постъпки, така и към
употреба на алкохол и наркотици.
Като цяло, младежите и възрастните с ХАДВ имат лоши

академични постижения, ниска самооценка и проблеми във
взаимоотношенията с околните. Трябва да се отбележи, че тъкмо
тези особености остават интензивни както в
младежка, така и в зряла възраст, докато с възрастта обик новено

има постепенно намаляване на свръхактивността и подобрение в
концентрацията на вниманието.
Ранната ремисия, преди 12 години обикновено се наблю -

дава при деца. които нямат коморбидност с други нарушения,
нямат наследствена обремененост и живеят в семейства с бла-
гоприятна структура и добри взаимоотношения.
Неблагоприятни прогностични белези са повече от чети ри

години перситиране на нарушението, тежко изразена хипе-
рактивност, импулсизност и поведенчески прояви и отклонения.
В евентуалтните последствия от ненавременната терапия на
ХАДВ при възрастните се включват сниженото самочувствие и
неувереност в собствените възможности, провали, неуспехи в
работа и обучение, честа смяна на професии, риск от антисоци -
ални прояви и поведение в зряла възраст. При 25-40% от подра -
стващите и възрастните с ХАДВ се демонстрира антисоциално
личностово разстройство, особено когато те са мъже, които са
имали поведенчески проблеми в детството.
Тези младежи и възрастни често показват слаби акаде -
мични умения, лошо самочувствие, проблеми във взаимоотно -
шенията с връстниците си. Поради тези тежки социални про -
блеми, трябва да се отчита необходимостта от ранното и навре -
менно започване на терапията, колкото се може по-рано.
В нашата практика имахме четири случая на възрастни

пациенти с ХАДВ. Забележителни бяха техните проблеми със
социализирането и комуникацията. Всички имаха висше обра -
зование, но в същото време непрекъснато сменяха работните си
места поради конфликти или ''недооценяване" както самите те
определяха причините за това. Трима от тях бяха вече доста
"възрастни ергени" (средно на около 40 години), а един след
неуспешен брак беше разведен.
Контактите им с жени бяха трудни, нямаха си приятел ки и

най- вероятно компенсаторно развиваха активност в йога,
спортен шах, активни занимания с политика. Характерно бе
тяхната некоректност по отношение на провежданите терапев -
тични сесии - винаги закъсняваха или идваха в друг ден и т.н.
Освен това и четиримата имаха комуникативни проблеми от
вербален характер - неправилно звукопроизношение и накъса на,
неритмична и неясна реч.
При проведените изследвания на концентрация на внима -
нието, памет и др. те показваха сравнително добри резултати, но
това се дължеше на повишеното равнище на саморегулация и
самоконтрол, които продължаваха твърде кратко във време то.
Тези наши пациенти бяха един от факторите, които ни на -
караха да напишем тази книга. Те са ярка илюстрация на пагуб-
ното влияние на ХАДВ върху цялостното По-нататъшно разви тие
и социалната адаптация на човека. Такива пациенти прово кират
нуждата от ранна терапия, колкото се може по- ранна и
навременна и колкото се може по- адекватна и комплексна.
Мит: Всички деца с ХАДВ имат

проблеми в поведението и в детска и в
зряла възраст.
Факт: Това не е така. При подходящи
терапевтични въздействия и добра
семейна подкрепа детето може да няма
проблеми с поведението и
социализацията си.
Всяко дете в предучилищна и ранна училищна възраст има
много моменти на лошо държание и противопоставяне на
възрастните. Едно проблемно поведение обаче, трябва да бъде
подложено на преценка и прието за диагностициране като пато -
логия, когато е персистиращо - т. е. продължава поне 6 месеца и
когато нарушава нормалното функциониране на детето в
училище, у дома и в обществото.
ХАДВ и последствията от него - ниско самочувствие,

социална изолация, лоши академични постижения са предпос -
тавки за формиране на проблемно поведение. Допълнителните
усложняващи фактори, които могат да способствуват детето да
се обърне към антисоциални действия и групи са: конфликти
между родителите, дете, живеещо с един родител, физическа,
емоционална или сексуална злоупотреба с детето, липса на точ но
определени правила за поведение в дома, злоупотреба с ал кохол
от родителите, тежки хронични соматични, или психични
заболявания на родителите, финансови и битови проблеми.
Фактори, които могат да предпазят детето с ХАДВ от
бъдещи поведенчески проблеми са: добра семейна подкрепа и
разбиране, липса на разногласия у родителите по отношение на
възпитателната стратегия, добро социално вграждане на детето
сред неговите връстници, себеувереност и добро самочувствие.
Мит: Децата с ХАДВ могат да учат

като всички други деца. Липсва им само
желание и мотивация.
Факт: Всяко дете има различни
стилове на учене и умения да
индивидуализира и насочва своите нужди
и усилия. При децата с ХАДВ
индивидуализирането на методите и
стила на учене е дори по-важен. Стилът
на преподаване трябва да се съотнесе
към те.хния стил на учене.
Много деца с ХАДВ се диагностицират още в предучи -
лищна възраст, но други родители се обръщат за помощ чак след
като детето започне училище и неговата схвръхподвиж- ност и
импулсивност става пречка на преподаването, а пробле мите във
вниманието доведат до по-ниски академични пости жения.
Хиперактивните деца нямат нужда да посещават спе циални
Те имат нужда от системна, продължителна, комплексна и

ефикасна терапия.
Често се задава въпроса дали ХАДВ задължително води до

обучителни затруднения.
Ясно е, че наличието на ХАДВ може да засегне способ -

ността за научаване при наситена със стимули заобикаляща среда
като шумна класна стая и голяма количество слухови и зрителни
стимули, които отвличат вниманието.
Въпреки това, ХАДВ само по себе си не е обучително

затруднение. С подходяща комплексна терапия и повече усилия и
мотивация от самото дете могат да се постигнат твърде добри
резултати.
Счита се, че около 50% от децата с ХАДВ имат и обучи -

телни затруднения. Те обаче имат проблеми с математиката и
четенето поради дефицити във вниманието а не поради специ -
фични нарушения на способностите за учене. Много фактори
влияят върху обучителните способности на детето. Това са ин -
телектуалното развитие, когнитивни функции, езикови разви тие,
семейна подкрепа, мотивация, самоувереност, качествата на
преподавателите, училищната среда и др.
При децата с ХАДВ. основният фактор, който определя

проблемите в овладяването на училищните умения е затруд-
ненията в концентрацията на вниманието. Проблемите във
вниманието и концентрацията, трудното запомняне и спазване на
инструкции и неуменията за организиране на дейността често
водят до неправилни диагнози като дислексия или дискалкулия.
Друга характерна особеност в обучителните умения на децата с
ХАДВ е тяхната хетерогенност, неравномерност на развитие на
способностите, т. е. едно дете с ХАДВ може да има много
добре развити математически умения, а да се справя трудно с

четенето и обратно.
Много е важна да не се забравя основната грешка, ко ито

правят учители и родители - да считат своето хи- перактивна
дете за непослушно и мързеливо, дете, кое то не желае да учи.
Такова мислене е непростимо, особено след като сте прочели
настоящата книга драги родители и учители!
67 ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕСрИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
ТЕРАПИЯ
(или какво да се прави)
Мит: ХАДВ не подлежи на терапевтични

въздействия. Просто трябва да се
примирим с положението
В действителност няма
Факт:
етиологично лечение на ХАДВ. По много
методи - медикаментозни, психологични,
ло- гопедични, педагогически са
доказали своето добро терапевтично
въздействие върху симптомите и най-
вече върху тяхното развитие в младежка
и в зряла възраст.
Учените все още нямат категоричен отговор на въпроса за
етиологията на ХАДВ и това поставя огромни въпроси при
формирането на терапевтичните стратегии. Най-общо терапев -
тичния план трябва да бъде строго индивидуализиран според
конкретните симптоми при всяко дете. интелектуалните и обу-
чителни способности личностните характеристики и семейната
подкрепа. Важен фактор за успешно терапевтично въздействие е
комплексиост на терапевтичния подход и екипност в реализи-
рането на терапевтичните методи, а това означава включване на
медикаменти. Психологична и логопедична терапия. Друг важен
компонент на терапевтичната стратегия е нейната системност.
Важен принцип при терапията на ХАДВ е всички пробле -

ми, които има детето да са точно адресирани.
Основните цели в терапевтичните стратегии на ХАДВ са:

• намаляване на свръхактивността и импулсивността,
• модифициране на поведението у дома, в училище и сред
приятелите,
• повишаване на концентрацията на вниманието, подо -
• формиране на нови социални умения

• коригиране на комуникативните нарушения.
Както споменахме един от основните принципи на тера -

певтичната стратегия е нейната комплексност. Това изискване
включва следните форми на въздействие: социално - педагоги -
чески мероприятия, Психологична терапия (ако се налага и пси -
хотерапия), логопедична терапия, медикаментозна терапия.
Социално педагогически форми на въздействие
Тук ще включим някои елементарни на пръв поглед изис -

квания към организацията на живот и учене на децата с ХАДВ,
които обаче имат много благоприятно отражение върху основ -
ната симптоматика на синдрома.
1. Педагогика в училище
Мит: Учениците с ХАДВ трябва да учат

в специални училища.
Факт: Децата с ХАДВ трябва и могат
да учат в масови училища. Повече от
половината от децата с ХАДВ успяват да
се справят с изискванията в училище
без никакви допълнителни усилия,
особено когато учителите направят
изискванията подходящи.
Някои от учениците, разбира се, се нуждаят от допълни -
телно подпомагане. Учителите могат да помогнат на децата да се
научат да си подсигуряват нарастващо разнообразие. Особе но
децата с ДВ учат по-лесно когато организацията на класната стая
е добре структурирана и предвидима. Кои са конкретните стъпки
за осигуряване на всичко това?
Трябва да се осигури на ученика щадящ режим на обу-

чение. Добре е продължителността на учебните часове да бъде
намалена - вместо 45 минути - 30 минути и да се увеличи меж -
дучасието, през което детето ще има възможност за така не -
обходимото му свободно движение. На второ място се препо ръчва
класовете, в които има деца с ХАДВ да бъдат с намален състав
Така от една страна намаляват дразнителите, а от друга, учителят
ще има възможност да отделя повече време на всеки отделен
ученик.
Бихме препоръчали в класове, в които има деца с ХАДВ (а

такива на практика са почти всички класове в начална учи лищна
възраст) да се изгради лека, кратка по форма и добре разбираема
като съдържание от учениците система от правила на поведение.
Тези правила могат да се представят в някаква подходяща за
възрастта форма - напр. “нашата конституция” или “5 начина да
бъда силен” и т.н. като в случая е важно те да бъдат приети с
конвенция от всички деца в класа. Правилата се написват с
големи букви и стоят непрекъснато в класната стая. Задължително
условие е да има санкции при неспазването на тези правила.
Друго важно изискване е учениците с ХАДВ да седят на

първите чинове с възможност за директен визуален контакт с
учителя. Твърде положително е включването от време на време на
невербалните форми на комуникация, чрез които неусетно да се
ограничи прекалено голямата вербална активност на детето.
Хиперактивните ученици имат голяма нужда от движе ние.

Както споменахме по- горе те често си намират “алиби” за
оправдание на някои свои действия - например честото ходене до
тоалетната, често появяващи се “коремни болки” и др. На тази
тяхна особеност трябва да се гледа снизходително, без да бъде
поощрявана. Вместо да тича често до тоалетната, на детето
е добре да се предлага да донесе тебешир или да свърши някаква

полезна дейност, свързана с движение. По този начин неговата
активност се аргументира и донякъде организира, а това е малка
стъпка към подобряване на организацията в живота на детето, тъй
като то има големи затруднения именно в организирането на
времето си и в разделянето на задачите на малки части.
Доколкото е възможно трябва да се подсигури тиха ра -

ботна среда. Допълнителните шумове и твърде силните дразни -
тели от типа на музика, визия и др. засилват основната симпто -
матика при ХАДВ. В нашата практика неведнъж сме се сблъск -
вали със случаи на невъзможност за овладяване на възбудено
дете след посещение в „Патиланци“ или други шумни и много
емоционални детски увеселения.
Препоръчваме да се сменя често типа на дейностите, за да

може детето да продължи да работи ефективно. Да се използват
много цветове и разнообразни форми като стимул за ефективна
работа.
Много от тези деца имат добра зрителна памет и тази осо -

беност трябва да се използва пълноценно както от учителите в
хода на учебния процес, така и от родители, г. Добре е да се
правят нещата по-визуално и тактилно привлекателни за да ги
впечатлят и привлекат вниманието им и да ги мотивират за по-
продължително занимание с тях.
Ето някои важни пунктове в организацията на училищ-

ната работа, които могат да подпомогнат учителите в работата с
децата с ХАДВ:
• Да има ясни очаквания и изисквания към децата.

• Да се показва и казва често какво е приемливо и не -
приемливо в нашата класна стая.
ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
• Да се подсигурява строг и системен режим на работа.

• Да има предеказуемост и постоянство в класната стая.
• Да има много практически демонстрации и нагледни
материали.
• Да се преговарят често поведенческите очаквания и
правила.
• Да бъдат честни и ясни всички условия.
• Да се спазват твърдо всички условията.
• Да има разбиране от страна на учителя, гъвкавост,
търпение.
М и т : Просто трябва да се намери добър учител за детето.
Ф а к т : Важно е, родителите и учителят на детето да

работят заедно. 1
Трябва да се помни, че тези деца лесно предизвикват и

участват в конфликти и сбивания. Добре е да се избягват реак -
циите на обвинение от родителите и учителите към тях.
Важно за учителите и родителите е да помнят, че по -

ведението на детето обикновено не е насочено директно към тях.
Много проблеми в поведението на детето могат да пос -

ледват и поради факта, че родителите и учителят действат един
срещу друг. Уеднаквяването на целите, планът за постигането им.
последователното прилагане на задачите и наградите и по -
ощренията са ключът към успехите. Най-доброто за детето с
ХАДВ е да се направи заобикалящата го среда в училище ста-
билна, предвидима и приятна.
Ако обаче, между ученикът с ХАДВ и учителят не се

получи взаимно разбиране и взаимно уважение, ако учителят
непрекъснато унижава малкото дете пред останалите му съуче -
ници чрез груби забележки, ирония и етикетиране (за съжале ние
това се среща твърде често в нашата практика) ние убедено
препоръчваме на родителите да сменят училището! Без кон-
фликти, без упреци, с някакъв подходящ аргумент. “Пуниче ските
войни” между ученик и учител не са полезни и за двете страни.
Учителят се невротизира, а в ученика постепенно се развива
чувство за вина и малоценност, които водят до агресия и
антисоциални прояви.
2. Педагогика у дома
Мит: Децата с ХАДВ нямат нужда от

специализирана помощ. Родителите могат
да се справят и сами, достатъчно е
само да затегнат дисциплината.
Факт: Децата с ХАДВ имат нужда от
комплексно терапевтично въздействие за
подобряване на симптомите и прогнозата
на ХАДВ. Ролята на родителите обаче в
този процес е изключително важна както
конкретно с участие в терапията, така
и в подобряването на обкръжението в
дома.
Да си родител не е лесно. Да си родител на дете с ХАДВ е
твърде трудно. То се движи и действа непрекъснато, трудно
разбира и не обръща внимание дори на прости инструкции. То е
предизвикателство за възрастния. Понякога в старанието си да
помогнат на децата си, родителите се принуждават да променят
целия си стереотип на живот. Често изпитват вина за състояни ето
на детето си, усилено търсят причините, понякога, насочват
участие на родителите във всяка форма на терапевтично въз -

действие ги прави да се чувстват необходими и полезни за дете то,
дава им възможност да сравнят собствените си стратегии за
справяне с проблемите и да научат други, кара ги да се чувстват
по-уверени в общуването с детето.
Основните цели при директната работа с родителите е да се
уточнят позитивните и негативните реакции, да се повишат
позитивните реакции, да се ограничат, но все пак да се използ ват
при нужда и негативните. Друга важна цел е да се промени
заобикалящата среда и да се да се оптимизира комуникацията
между родителите и детето.
Мит: Родителите в действителност не

могат да направят много за да
контролират поведението на учениците с
ХАДВ.
Факт: Родителите могат да помогнат
много в процеса на контролирането на
поведението на децата с ХАДВ. Едно от
първите най-важни правила в
прилагането на плана за модифициране
на поведението е въоръжаването с
търпение. Желаните промени няма да се
появят изведнъж. Нещата понякога като
че ли се влошават преди трайно да се
подобрят и затова е важно да бъдем
последователни и стриктно да спазваме
условията.
Какво е добре да се прави у дома?
Отпуснете се! Карайте по-бавно! Изградете добра рам ка на

ежедневието на детето! Забавлявайте се! Открийте какво
Помнете, че тези деца обикновено са по-креативни,

емоционални, любопитни и продуктивни в сравнение с
връстниците си.
Ето някои важни стъпки в промените на заобикалящата

среда у дома:
Стъпка 1: Преминете от хаоса към спокойствието. По -

ставете къщата и ежедневието си под контрол
Стъпка 2: Увеличавайте предвидимостта. Спазвайте по -

стоянен дневен режим и предупреждавайте за промените. Под -
сигуряването на стриктен дневен режим е особено важно за
детето с ХАДВ. Когато събитията са с регулярна последовател -
ност е по-лесно за децата да ги запомнят и да ги следват. Това се
отнася с еднаква сила и за ежедневните занимания и за по- редки
събития. Направете график на ставане от сън, хранене, игра,
писане на домашни, учене, гледане на телевизия или видео и сън.
Напишете режимът и го поставете на лесно място, така че детето
винаги да може да го погледне. Ако детето не може да чете,
използвайте картинки и символи по които то да успее да се
ориентира. Обяснявайте всички промени в режима предвари -
телно. Добре е да бъде сигурно, че детето е разбрало причините и
типа на промените.
В рамките на дневния режим трябва да се обърне сери озно

внимание на съня на детето с ХАДВ. За децата от 7 до 11 г.
изискванията за средната продължителност на съня са 9-9,5 часа.
Полезно е децата да заспиват с един позитивен разговор за нещо
добро, което са свършили през деня, а не след дълго гледане на
телевизия и компютърни игри.
Стъпка 3: Определете правила в дома. Направете пра -

вилата за поведение у дома прости, ясни и кратки. Правилата
трябва да се обяснят ясно. Трябва да се уточни и какво се случ ва

когато правилата се спазват и съответно когато се наруша ват.
Напишете правилата и последствията от нарушаването им.
Закачете този лист до дневния режим. Наказанията за наруша -
ването на правилата трябва да бъде честни, кратки и постоянни,
като стриктно трябва да се избягват физически наказания и
унизителни процедури. (В нашата практика имахме един потре -
саващ случай на невероятна схема на наказание на дете с ХЛДВ
от неговата майка - при провинение тя го завързва за парното и
му натрива, забележете, натрива устата с люта чушка!).
Стъпка 4: Ограничете максимално шума. Когато очевид но

детето най-после е седнало на едно място и изглежда готово за
работа, то често се разсейва от движения в стаята, странични
шумове, шум от улицата или разговори в съседната стая. Оче -
видно, не е добре детето да се поставя да учи пред прозореца или
в най-шумната част от дома. То може да има свои изисквания за
по-добро учене като напр. в легнало положение или право до
масата или на фона на тиха музика или мека светлина. Избяг -
вайте, обаче да го изолирате само в желанието да му подсигу рите
по-тиха среда. Бъдете близо до него и често проверявайте процеса
на учене.
Стъпка 5: Подобрете организацията. Намерете подходя що
място за всяко нещо. Събирайте и надписвайте кутиите с играчки.
Когато детето играе, винаги му напомняйте да връща играчките
на мястото им и да подрежда след себе си. Грижливо подреждайте
и подготвяйте нещата за училище от вечерта като постепенно го
включите в тази дейност. Определете място за дрехите, обувките,
шапката и напомняйте на детето когато се върне от училище да
оставя нещата на своето място. Използ вайте времето на Ваша
страна. Включвайте колкото може повече будилници, звънци,
хронометри. Децата с ХАДВ често не обръщат внимание на
времето. Те не успяват да се справят дори с прости неща, като
например да нахранят кучето навреме. Хро
нометрите и будилниците могат да помогнат за формиране на

навици за съобразяване с времето.
Стъпка 6: Бъдете позитивни. Казвайте на детето по-чес- то

какво искате, отколкото какво не искате. Награждавайте го за
всяко добро поведение, дори за дребните на пръв поглед неща.
Не го хвалете обаче когато то не заслужава! Децата вина ги
усещат фалша на нашите похвали. Често на децата с ХАДВ се
повтаря до безкрайност какво не правят както трябва и това
според нас е една сериозна грешка. Те имат огромна нужда да
бъдат хвалени и поощрявани. Убедете се, че Вашите послания са
добре разбрани. Първо привлечете вниманието на детето.
Погледнете го в очите. Кажете на детето с ясен. спокоен глас
какво очаквате от него. Поискайте от детето да повтори каза ното.
Добре е инструкциите да са прости и кратки. По-трудни- те
задачи разделяйте на малки части и поощрявайте детето при
изпълнението на всяка част от задачата.
Стъпка 7: Бъдете постоянни. Правете това. което казва те.

Многократното повтаряне и припомняме на задачите няма добър
ефект. Ако детето наруши правилата един път. критику вайте с
тих глас. Ако това не подейства, пристъпете към нака зание. като
избягвате физическите. При децата с ХАДВ те чес то влошават
нещата. Ето защо най- добрият начин да накажете едно такова
дете е да го лишите от нещо приятно за него.
Стъпка 8: Постоянно наблюдавайте детето. Тъй като са

импулсивни, децата с ХАДВ се нуждаят от повече супервизия от
възрастни в сравнение с другите деца на тяхната възраст.
Подбирайте подходяща среда за общуване. Трудно е за
детето с ХАДВ да научи и приложи социалните правила. Добре е
да се подбират на детето подходящи партньори за игра със
сходни интелектуални и физически способности. В началото
канете у дома само едно или две деца. Наблюдавайте ги докато
играят. Награждавайте и поощрявайте глас по добрата и честна

игра. Не допускайте физически сблъсъци между тях.
Стъпка 9: Помагайте на детето в училищните дейности.

Подготовката сутрин за училище обикновено е трудна за децата с
ХАДВ. Приготвяйте нещата от вечерта. Оставяйте достатъч но
време на детето за обличане и закуска. Създайте правила за
подготовка на домашните. Изберете подходящо място за писане
на домашни. То трябва да бъде далеч от неща, които отвличат
вниманието - телевизия, видео, други хора. Разделяйте домаш -
ните на малки части и давайте чести почивки. По време на по -
чивките се забавлявайте. Окуражавайте детето по-често.
Фокусирайте се върху усилията, не толкова върху кон -
кретните резултати. Награждавайте детето всеки път когато се
опитва да довърши дейностите до край.
Стъпка 10: Отделяйте време за изслушване на детето,

колкото се може повече, опитвайте да разберете неговото пос -
лание.
Децата с ХАДВ се нуждаят много от физически кон такт с

Бас. Прегръщайте ги, гушкайте ги често, галете ги винаги
когато можете.
Стъпка 11: Опитвайте да окуражавате неговите усилия,

интереси и способности. Помагайте му да използва способно -
стите си като компенсация за други неща в които се справя по-
слабо. Колкото се може по-често го награждавайте с усмивки,
похвали, потупване. Обяснявайте му как се чувствате когато се
държи лошо и го оставяйте сам да предложи други модели на
своето поведение. Помагайте му да разбере грешките си като му
показвате нагледно какво трябва да направи. Научете се да го
приемате такъв какъвто е, заедно с неговите проблеми и
потенциал. Бъдете реалисти в изискванията и очакванията си.
Стъпка 12: Включвайте го в подготовката и реализира нето

на семейни дейности и задачи. Винаги когато е възможно му
давайте разумни задачи свързани с някаква отговорност.
Стъпка 13: Подсигурете достатъчно играчки и игри, ко ито

стимулират неговото развитие. Четете му приятни истории и
приказки, окуражавайте го да задава въпроси, да дискутира, да
разказва и да препрочита. Много често тези деца се увли чат от
компютърни игри и филми свързани с повече насилие и
динамика. Понякога те се вживяват в героите като по този начин
успяват да изразходят част от енергията си и евентуал но
натрупаната от негативните преживявания агресия. Добре е тези
филми и игри да бъдат колкото се може по-ограничени, тъй като
те засилват свръхактивността и въображението и биха могли да
улеснят прехода към поведенческите проблеми.
Стъпка 14: Помагайте на детето да изгради добро само -

чувствие и да се състезава със самия себе си по-често, отколко то
с останалите. Служете му за пример като четете и дискути рате с
него неща, които са Ви заинтригували.
Накрая бихме искали да отбележим, че в тази стратегия на

организация и семейни интеракции трябва да участвува цялото
семейство! Всички членове на фамилията трябва да са
съпричастни с проблема на детето с ХАДВ. 11 още нещо твърде
важно - по никакъв начин родителите или който и да е член на
семейството не бива да коментира пред други хора проблема и
тревогите произтичащи от него пред детето с ХАДВ! Малкият
човек обича мама и татко и когато чуе, че им причинява тревоги
и неприятности той се чувствува виновен! А няма нищо по-силно
травмиращо от чувството за вина. Най- доброто е да поговорите
за това със самото дете, да обсъдите с него защо са необходими
тези правила и режим (ако разбира се то е достатъчно голямо).
Недопустимо е обаче да се оплаквате
на съседи, приятели или роднини “колко грижи ни създава това

дете” в негово присъствие!
Психологически форми на въздействие
Психологът, в частност училищният психолог, има твърде

важно място в комплекса от терапевтични стратегии. Целите на
неговата работа са:
• моделиране на ново поведение - у детето, семейството, учите -

ля:
• позитивно преформулирано на проблема в семейството;
• създаване на конкретни принципи за изграждане на добро
са
мочувствие и самоуважение на детето с ХАДВ.
Намесата на психолога е необходима, особено като се има

предвид крайните резултати от неглижиране на проблема и
лошата прогноза в значете лен процент от тези случаи. Подхо -
дяща за хиперкинетичните деца е позитивната психотерапия. Оп-
ределено трябва да се постави акцентът върху това което детето
може, а не това което не може. С дефицитите ще работят други
специалисти - логопед, учител.
Позитивното преформулиране на проблемите се осъ -

ществява както в непринуден разговор със самото дете, така и с
неговото семейство. Обсъждат се отделните прояви на “немо-
жене” и на това “кое може най-добре”. Акцентува се върху
способностите на детето. Както отбелязахме по- горе твърде често
хиперактивните деца са много креативни и изобретателни и
тяхната енергичност може да се впрегне в развиване на интересни
дейности, хоби, спорт и др. Препоръчва се насочване към индиви -
дуални тилове спорт, без много възбуждащи моменти и агресивни
преживявания. Заниманията с подходящ спорт са изключително

полезни, защото успоредно с развиването на някакви способности
и умения, които повишават самочувствието на детето, се изграж -
да и усет за организация, калява се волята и т.н. Психологът
трябва да прецени индивидуалните особености на детето и да го
мотивира към правилен избор. Позитивното преформулираме на
проблема включва изучаване на характерните особености на се -
мейството и работа със семейството. Родителите трябва да бъдат
убедени, че детето им има способности. Това понякога е много
трудно, особено след като учителят е етикетирал малкия ученик с
някаква диагноза - пример от нашата практика “Вашето дете е
аутист”! Струваше ни твърде много усилия да убедим това се -
мейство, че детето е нормално. Много е важно семейството да не
се фиксира върху симптомите и проблемите на детето. Това е де -
ликатен начин да се избегне невротичното развитие на проблема,
както за детето, така и за останалите членове на семейството. В
детска възраст най- силни възможности за позитивна психоте -
рапия е полето на фантазията, която се реализира най- често чрез
игри. И тук е абсолютно необходима съвместната работа на
психолога и родителите. Те са хората, които най- добре ще
реализират на практика основните дейности в търсенето на нова
алтернатива в отношенията - чрез излети, съвместни игри,
домашни семейни занимания и др.
За да е ефективна работата на психолога, още в начало то

трябва да се формулират и обсъдят със самия пациент (дете или
възрастен) целите, които си поставяме. Добре е те да бъдат
малко на брой. ясни и достижими. В хода на работата целият
процес се движи между полюсите на очакваното и постигнатото.
Така ще стане ясно, че усилията си струват, детето има реални,
взети от него решения, реални изпълнени от него задачи, което
го мотивира и му създава самочувствие. Това означава, че е
постигнато важно взаимодействие между психолога и детето с
ХАДР. а не манипулиране.
Ние не бихме могли, а и това не е наша задача, да опре -

деляме конкретните начини на работа на психолога. Иска ме да
подчертаем обаче нашето впечатление от невероятно силното
въздействие и ефект от поощряването и гласно изказване на
задоволство от работата на детето с ХАДВ. “Браво!”, “Видя ли че
можеш!”, “Чудесно го направи!”- това бяха фрази, които имаха
като че ли магическо действие върху тях. Тъкмо поради на шия
практически опит и наблюдение ще горещо препоръчваме тази
стратегия при всички компоненти на терапевтичната стра тегия.
Поощряване обаче, само когато има достатъчно мотиви за това!
Един важен терапевтичен подход, който е показал добра

ефективност е поведенческата терапия. В индивидуализирани ят
поведенчески лечебен план трябва да участват както психо лозите
така и родителите. Поведенческата терапия е насочена предимно
към това определени поведения да се стимулират или подтискат в
зависимост от последствията и резултатитеот тях. Най-просто
родителите ще повишават честотата на желаните поведения като
награждават детето, тогава когато те са реали зирани, докато
нежеланите поведения се критикуват. На тео рия, ако тези
последователности от реакции се прилагат винаги във всяка
ситуация, детето ще знае, че добрите неща идват след добро
поведение и обратно. На практика обаче, поведенческата терапия
е много по-трудна за прилагане, отколкото изглежда на пръв
поглед. За никого не е лесно да бъде напълно последова телен и
обективен, да намира подходящи награди и наказания, съответни
за всяка ситуация, а децата не винаги успяват да “се подчиняват”
на тези прости правила. В допълнение, децата с ХАДВ изискват
постоянна обратна връзка и последователност на поведенческата
стратегия за да бъде тя успешна. Напр. обе щана награда през
уикенда за добро поведение през седмицата може да не
“проработи” поради факта, че е далеч във времето и не е
достатъчна силен мотивиращ фактор за детето с ХАДВ.
Някои поведенчески терапевтични програми предлагат обратна

връзка с награди и порицания през всеки 15 минути. Поради тези
и други затруднения, повечето специалисти съветват роди телите
да се включват активно в текущата работа с детето дори и в
качеството на асистенти.
Към целите на психологичното въздействие могат да се

добавят - фамилна терапия, особено за пациенти с поведенчес ки
отклонения, стратегии за развиване на добра самооценка,
развиване на умения за самонаблюдение.
Тъй като много от децата с ХАДВ имат известно заба вяне в

процесите на овладяване на четене и писане, а поняко га и в
езиковото развитие, логопедичните подходи са насочени най-вече
към развиването на гнозисни и праксисни функции,
пространствена ориентация, езикови функции, памет и внима ние.
Важно за логопеда е да дава конкретни и кратки задачи, да ги
съчетава с чести почивки, да мотивира детето по подходящ начин
за довършването на задачите, да поддържа разнообразие и богато
онагледен и привличащ вниманието материал, да се избягва
умората и еднообразието. Логопедичната работа също трябва да
бъде строго индивидуализирана и тогава, когато има логопедични
нарушения, е добре логопедът да започне от тях ното коригиране
като заедно с това прилага и други техники за въздействие върху
концентрацията на внимание, паметта и училищните умения.
Логопедична терапия
Тъй като много от децата с ХАДВ имат известно заба вяне в

процесите на овладяване на четене и писане, а понякога и в
езиковото развитие, логопедичните подходи са насочени най-
вече към развиването на гнозисни и праксисни функции, прос
транствена ориентация, езикови функции, памет и внимание.

Важно за логопеда е да дава конкретни и кратки задачи, да ги
съчетава с чести почивки, да мотивира детето по подходящ начин
за довършването на задачите, да поддържа разнообразие и богато
онагледен и привличащ вниманието материал, да се избягва
умората и еднообразието. Логопедичната работа също трябва да
бъде строго индивидуализирана и тогава, когато има логопедични
нарушения, е добре логопедът да започне от тях ното коригиране,
като заедно с това прилага и други техники за въздействие върху
концентрацията на внимание, паметта и училищните умения.
Лекарствена терапия
Мит: Има лекарства, конто лекуват

ХАДВ.
Медикаментите могат да
Факт:
помогнат на симптомите на ХАДВ, но те
не са лекарството — чудо, което често
търсим.
Медикаментите помагат за контрола на симптомите на
ХАДВ и в частност на детето да се научи да живее по-добре в
училище, у дома и в обществото. Счита се. че дори дълго-
срочната употреба на медикаменти не води до пълно излекуване
на ХАДВ. Според съвременните проучвания, въздействието на
медикаментите върху социалните и академични постижения са
ограничени и обикновено не са дългосрочни. Трябва да се пом ни.
че медикаментите не са единственото средство за терапия на
ХАДВ.
При определяне на терапевтичните методи е добре да бъдат
внимателно отдиференцирани първичните симптоми на ХАДВ
като невнимание, хиперактивност и импулсивност и асо циираните
проблеми като академични затруднения, социални
дисфункции, ниска самооценка, депресивно настроение. Проуч -

ванията показват, че по отношение на основните симптоми, ме -
дикаментите и в частност психостимулантите значително пома гат
на около 80% от децата. Най-често използваното средство е
Pyramem (Nootropil) и Ritalin (с генерично име methylphenidate).
Въпреки че точният механизъм на действие на психостимулан -
тите не е напълно ясен, наличните данни показват, че те дейст ват
чрез коригиране на биохимичните механизми в мозъка, кои то
регулират вниманието и контрола върху импулсите. Децата,
които не показват подобрение от психостимулантите или имат
симптоми на депресия и/или тревожност, са подходящи за други
видове лекарства като напр. антидепресанти.
Болшинството от децата, които приемат психостиму- ланти

показват значително подобрение без никакви странични ефекти.
Мит : Добрият отговор към

психостимулантите доказ- 1 ва
диагнозата Х/ДВ.
Факт: Стимулантите помагат на много
хора е концентрацията на вниманието,
независимост от това дали имат ХАДВ.
Това подобрение обаче при децата с
ХАДВ е сигнифи- кантно.
Мит: Към лекарствата се привиква.
Психостимулантите се използват
Факт:
за лечение на ХАДВ от дълги години и
се счита, че те са безопасни и за
дългосрочна терапия. Счита се, че те
не водят до привикване при децата.
Мит: Децата с ХАДВ, конто се лекуват
Факт: Няма пряка връзка между

лечението с психости- муланти в детска
възраст и по-честата употреба на
наркотици в младежка и в зряла
възраст. Хората с ХАДВ са по-им-
пулечвни и по-често поемат рискове, но
вземането на стимуланти като лечение в
действителност не повишава риска от
употреба на други наркотици в младежка
възраст.
Няма научни доказателства и резултати от лонгитудинал-
ни проучвания, че хроничната употреба на стимуланти води до
злоупотреба с медикаменти в зряла възраст. Въпреки, че попу -
лацията на индивидите с ХАДВ има като цяло повишен риск от
зависимост към наркотици и лекарства в по-късна възраст, се
счита, че това не е пряк резултат от употреба на стимуланти в
детството.
Най-общо. психостимулантите са лекарства, които усил ват

действието на определени невротрансмитери. 70% от паци ентите
отговарят благоприятно още на първия стимулант, 70% от
останалите постигат ефект при втория стимулант и 70% от
останалите при третия. Така, че, общо постигнатите добри ре -
зултати при употребата на стимуланти при ХАДВ е повече от
90%.
Ниските дози психостимуланти подобряват когнитивните

функции, средните дози оптимизират социално-поведенческите
умения, а високите дози засилват проявата на странични ефек ти и
снижават ефекта върху когнитивното функциониране и социално-
поведенческите умения.
Най-честите странични ефекти при употребата на сти-

муланти са: болки в корема, понижаване на апетита, повишава не
Противопоказанията за приемане на стимуланти са свръх -

чувствителност към медикамента.
Оценката на ефекта от психостимуланта се провежда чрез

оценяване на когнитивните и социално-поведенчески уме ния
преди започване на лечението, по време и след лечението, а също
и преценка на евентуалните прояви на странични ефекти.
Най-често използваните стимуланти са:
- Pyramem (Nootropyl). В нашата дългогодишна практика

сме използвали не веднъж Pyramem като лекарствено средство
при ХАДВ.
Препоръчва се даването му в оптимални дози от 400 - 800
мг/дн в зависимост от възрастта и килограмите, за по- продъл -
жителен период от време - минимум три месеца. Може да прави
почивка от два месеца и след това отново да се повтори същото
лечение. Добър ефект има популярната комбинация от Pyramem с
Thioridazin в минимални дози 5 мг в (зависимост от възрас тта на
детето и теглото му). Thioridazin е невролептик, който и
балансира въздействието на психостимуланта. Препоръчва се
даването му успоредно с основния медикамент - две седмици,
след което се предписва само по 10 дни в месеца. Напоследък се
опитваме да заместим невролептика с някои по-леки фитопре-
парати като Невролаксин (3x1 таблетка дневно) също само по 10
дни в месеца. Резултатите са твърде добри и определено ги
препоръчваме като един от многото фактори на комплексната
терапия.
- Ritalin (methylphenidate). Препоръчителната начална доза

е 5 мг два пъти дневно с постепенно повишаване от 5 до 10 мг
седмично. Дневна доза над 60 мг не се препоръчва. Начало то на
действието е след 30-60 минути, а продължителността на
действието е около 3-5 часа. Най-честите странични ефекти са
безсъние, понижен апетит, загуба на тегло, главоболие, раздра -

знителност. болки в корема. Трябва да се използва внимателно
при пациенти с тревожност, тикове или фамилна обремененост за
синдром на Type или зависимости. Ефективност се постига при
75-80% от пациентите. Най-общо, Ritalin помага на децата с
ХАДВ да се фокусира върху определени задачи.
- Concerta (methylphenidate HCL) таблетки с пролонги-

рано действие. Препоръчителната начална доза е 18 мг или 36 мг
веднъж дневно с постепенно повишаване до 72 мг/дн. Нача лото
на действието е 30-60 минути след приема. Продължител ността
на действие е 10 - 14 часа.
Мит: Децата, които вземат Риталин

никога няма да пораснат до пълните си
възможности.
Риталинът в действителност
Факт:
оказва влияние върху растежа при някои
деца. Но съвременните проучвания
сочат, че ефекта върху забавянето на
ръста е само временен. Дори деца,
които вземаш това лекарство и в
младежка възраст достигат нормалния си
ръст.
Други медикаменти, които могат да се използват за ле -
чение на хиперактивното разстройство с дефицит на внимание,
тогава, когато стимулантите са противопоказни или неефек тивни
са:
Антидепресанти. Те могат да бъдат добавяни и към те -
рапията със стимуланти, когато има нужда от тях. Страничните
ефекти са предимно от страна на сърдечно-съдовата система.
Добър терапевтичен отговор се постига при около 70% от па -
циентите.
ХАДВ, а дори всички се нуждаят и от други методи на тера -

певтично въздействие.
Мит: Децата не трябва да вземат

лекарство. Добрият родител трябва да
успее и без лекарство.
Медикаментите имат своето важна
Факт:
терапията на ХАДВ. Но за да бъдат
място в
действително ефективни, те трябва да
бъдат част от no-разширен терапевтичен
план, който включва и п сихологична,
педагогическа и логопе- дична помощ.
Други методи на терапия
Мит: ХАДВ може да се лекува с билки

и витамини и диета.
Няма научни данни в подкрепа
Факт:
на идеята за лечение на ХАДВ с диета,
бедна на рафинирана захар, билки,
витамини.
Предлагани са много методи и средства за повлияване
върху ХАДВ, без обаче да има сигурни научни данни за техния
ефект върху вниманието, импулсивността и хиперактивността.
Сред тях са:
• мултивитаминна терапия с прием на голяма количество

витамини и минерали
• диета бедна на захар
• билково лечение, което се използва от дълго време, но без
постигане на конкретни терапевтични резултати.
• използване на противопровръщащи медикаменти. Под
ду хиперактивното разстройство и заболяванията на въ -

трешното ухо. Няма достатъчно научни данни в подкрепа
на тази теория и методите на лечение свързани с нея.
• ЕЕГ - биофиидбек. Привържениците на този модел смя тат,
че хиперактивните деца могат да бъдат тренирани да
повишават мозъчновълновата активност, която е пряко
свързана с вниманието. И за тази теория няма достатъчно
научни доказателства, които биха подкрепили предлага ните
методи за терапия.
• приложна кинезиология - според тази теория обучител ните
затруднения са свързани с две специфични кости в черепа
на човека
Трябва да се отбележи обаче, че тези предложения за те -

рапия са твърде необосновани и недоказани научно и ефекта от
тяхното прилагане е съмнителен.
Един сравнително нов метод за терапия и много ефек тивно

повлияване както на поведенческите прояви, така и на
концентрацията на вниманието е чрез приложение на Edu Link
апаратура. Посредством специални и много финно направе ни
микрофон и възприемащо устройство, което се поставя в ухото на
детето, се осъществява премахването на така нарече ния „бял
шум” и детето чува само гласа на учителя (терапевта или
родителя). Това повишава слуховото внимание и оттук по добрява
възприемането на учителското и терапевтично въз действие.
Нашите първи практически опити с тази апаратура показаха
удивително добри резултати, осолено в случаите на ХАДВ в
комбинация с други нарушения на развитието като езиков
дефицит. СНСУ, полиморфна дислалия и др. Това ни дава
основание да я препоръчаме на специалистите, работещи с тази
категория деца.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Синдромът на ХАДВ е един сериозен и значим проблем в

живота на детето. Неговото подценяване и недоброто и не -
правилно терапевтично въздействие в ранна детска възраст могат
да окажат значителни негативни влияния по отношение на
академичните постижения на детето, неговата социална реали -
зация и бъдеще по отношение на професионални постижения и
взаимоотношения с близки хора и приятели. ХАДВ оказва осо -
бено голямо въздействие и върху семейството и най-близките
хора на детето. Понякога, за да помогнат на детето, родителите и
неговите близки трябва да променят целия стереотип на своя
живот. Трудностите в общуването с детето и бавното постига не
на позитивни резултати при терапията водят често до нега тивни
психологични последствия и при родителите и близките на
детето.
Затова важно и основно място терапевтът трябва да отде ля

на ефективното включване на родителите във всички форми на
терапевтично въздействие. Направете родителите и близките на
детето Ваши асистенти и добри помощници! Мотивирайте ги за
продължителна и сериозна работа с детето както във Вашия
кабинет, така и у дома! Демонстрирайте постоянно и ситемно
позитивните ефекти от съвместната ви работа и се радвайте за -
едно на постигнатите резултати!
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Ачкова М., “Психиатрия”, Знание, 1996.

2. Енева, Йор., Хр. Монов., “Методът па активното
обкръжение” в терапията на деца със специфични нарушения в
развитието, сп. “Специална педагогика”, юни, 2002.
3. Манова, М., “Позитивнama психотерапия като посредник в
общуването между родители и децата с комуникативни
нарушения", сп. “Специална педагогика”, юни, 2000.
4. Матанова, В., “Невропсихологични дефицити при деца със
специфични обучителни трудности”, сп. “Специална педагогика”,
декември, 1999.
5. МКБ-10, “Психични и поведенчески разстройства”, С. 1998.
6. Песешкиан, Н., “Позитивни психотерапия на ежедневието”,
Варна, 1998.
7. Райчев, P., “Нарушения в развитието на речта в детска
възраст”, дис. Доктор на науките, С., 1984.
8. Barkley. R.A.. “Attention deficit hyperactive disorder; A handbook
for diagnosis and treatment". New York: Ciuilford Press, 1990.
9. Barkley. R.A.. Biedernam. S., “Towards a broader definition of the
age-of-onset criterion for attention deficit hyperactivity dis order", .1.
Am. Acad. Child Adolesc. Psychiatry, 1997.
10. Barkley, R.A.. “Taking Charge of ADHD: The Complete
Authoritative Guide for Parents". New York, NY: The Guilford Press,
2000.
11. Biedcrman, J.. New corn,.I.. Sprieh. S. ct al.. “Comorbidity of
attention deficit hyperactivity disorder with conduct, depressive . anxiety
and other disorders". Am. .1. Psychiatry, 1991.
12. Cohen, P.. Cohen, J. Kasen. S. el al "An epidemiological

study of disorders in late childhood and adolescence",.). Child
Psychol. Psychiatry. 1993.
13. “Diagnostic and Statistical Mammal of Mental Disorders".
Fourth edition. Am. Ps. Association. 1994.
14. Hgger. J . . Stolla. A.. McEvven. L.M.. “ Controlled trial of
hyposensitization in children with food-induced hyperkinetic syn drome"
. Lancet 339. 1992.
15. Hsser. (i.. Schmidt, M., Woemer. W.. "Epidemoilogy and
course of psychiatric disorders in school-age children: result of a
longitudinal study”, J. Child Psychol. Psychiatry, 1990.
16. Gittelman-Klein. R.. "Pharmacotherapy of childhood hy-
peractivity: An update”. in: H. Y. Mellzer (cd.) New York: Raven
Press, 1987.
17. Hart, E.. Lahey, B.. Lohcr, R. et al., "Developmental change in
attention deficit hyperactivity disorder in boys”, J. Abnormal Child
Psychiatry. 1995. ;
18. Hauser. P., Zamctkin, A . J . , et al. . "Attention deficit - hyper-
activity disorder in people with generalized resistance to thyroid
hormone", N. Engl. .1. Med. 1993.
19. Horrigan. Joseph P., "Present and Future pharmacothera-
peutic options for adult attention deficit / hyperactivity disorder”.
Ashley Publications Ltd. 2001.
20. Jordan, 1).. "Attention deficit disorder: ADHD and ADD
Syndromes”. (3rd ed.).Texas: Pro-ed. 1998.
21. Kurtz, Z.. "Treating Children VVW/”,The Mental Health
Foundation. London, 1996.
22. Lahey, B.. Applegate. B., McBumett. K. et al.. "DSM-IV.
field trials for attention deficit hyperactivity disorder in children and
adolescents” . A m . J . Psychiatry. 1994.
23. Mannuzza. S., Klein. R.. Bonagura, N. et al., "Hyperactive
boys almost grown up. 5: replication of psychiatric status". Arch.
93 ХИПЕРАКТИ8Н0СТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО
Gen Psychiatry. 1991.

19. Medscape: "CDC Study Confirms ADHD/Learning Dis-
ability Link.'' Available online at hllp://\v\v\v.medscape .com/.
2002.
20. Medscape: "New study shows prevalence of ADHD may be
underestimated". Availiable online at http://w\v\v . medscape .com/.
2002.
21. Rief. S. K, "How to reach and teach ADD .ADHD children ",
New York: The Center for Applied Research in Education. 1993.
22. Rutter, Smith. "Psychosocial Disorders in Young People: Time
trends and their Causes", IJK. 1995.
23. Seidman, L. .1.. Biederman,.1, Weber, W. et al.. " Neuropsi-
chologica! function in adults with attention-deficit hyperactivity
disorder", Biol. Psychiatn, 1998.
24. US Department of Education. Office of Special Education
Programs "Attention Deficit Disorder Beyond the Mytlis”. A\ aili- able
online at http://www.ldonIine.org/ , 1994.
25. Weiss, G.. Hechtman L., Milroy.T. et al.. "Psychiatrie status
of hyperactives as adults”, .1. Am. Acad. Child Adolese. Psy chiatry,
1985.
3]. Wender, P. H., Reimherr. F. W.. et. al., "A controlled study of
methylhenidate in the treatment of attention deficit disorder, re sidual
type, in adults”, Am./ J. Psychiatry 142. 1985.
32. Wender, P. H., "The hyperactive child, adolescent, an
adult". New York: Oxford University Press. 1987.
33. Wolraich. M. L.. Hannah..I. N.. Pinnok.T. Y., el al., “Com-
parison of diagnostic cr iteria for attention deficit hyperactivity disorder
in country-wide sample .!. Am. Acad. Child Adolese. PsNchiatrv.
1996.

Hiperaktivnost I Defitsit Na Vnimanieto

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Hiperaktivnost I Defitsit Na Vnimanieto

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Hiperaktivnost I Defitsit Na Vnimanieto

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВИОЛЕТА БОЯНОВА МАРГАРИТА СТАНКОВА

ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО

Социална комуникация СОФИЯ

Доц. д-р ВИОЛЕТА БОЯНОВА д-p МАРГАРИТА СТАНКОВА

НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА СИНДРОМА ХАДВ - М. Станкова 16

МАЛКО ИСТОРИЯ - М. Станкова 17

КОИ ДЕЦА ИМАТ СИНДРОМ НА ХАДВ - М.Станкова 19

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ И КАКВИ СА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА

КАК ДА ПОСТАВИМ ТОЧПА ДИАГНОЗА - М.Станкова, 39

КАК ДА РАЗЛИЧИМ ХАДВ ОТ ДРУГИ ПОДОБНИ

В своята дългогодишни практика на лечение и терапев тична

ТРИ НАШИ СЛУЧАЯ...

"Учителката каза, че Ваньо е аутист. Ние четохме за това

Какъв е проблемът? В училище детето често нарушава

От социалната анамнеза направиха впечатление две

Ваньо има нормално телосложение и добро физическо

В терапевтичната стратегия заложихме най- вече на ком-

концентрация на вниманието, импулсивност и неовладяемост на

Кирчо В. на 12 години, ученик в пети клас. Консултация та в

показа резултати, близки по стойности на децата без проблеми.

От анамнестичните данни се очертаха две неща - извест но

Ангажирането на родителите на Кирчо предимно и един ствено

Митко е на 11 години и е в четвърти клас. Той е добър ученик,

Митко е единствено дете в семейството, родено от първа

От нашето изследване се откроиха няколко неща: •

Тук водещи са когнитивните дефицити - в пространствения

Представените три клинични случая са с близка по своя

на родителите) известно проследяване на повлияването на сим -

стават агресивни, търсят своето самоутвърждаване и иденти фикация

НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА СИНДРОМА ХАДВ

Тези деца обикновено имат нормален или по-висок от средния

Разнообразието от симптоми при ХАДВ и непостоянство- то в

си, които от своя страна влияят върху академичните постиже ния на

Синдромът на хиперактивност и дефицит на внимание е

матологична диагноза. Тя се базира на клиничните прояви и ги

КОИ ДЕЦА ИМАТ СИНДРОМ НА ХАДВ

Мит: Цеца, които понякога успяват да

ращи (повтарящи се), тежки и интензивни Това е разликата между

Често родителите задават въпроса:

Как детето с ХАДВ може да играе с часове на компю търна

Един важен аспект на симптомите на ХАДВ при децата е, че те

анализ на определена задача и да взема решения. При децата с

То има нужда и трябва да се реализира като напълно

Тази вариабилност показва единствено, че симптомите на

Често родителите казват:

Някои дни детето наистина се справя добре в училище,

Симптомите на ХАДВ варират не само по отношение на

в самата ситуация. Доброто представяне в училище и у дома е твърде

За децата с ХАДВ тази вариабилност е честа.

Невъзможността за постоянно представяно на опреде лено

Мит: Всички деца с ХАДВ са с

Факт: Повечето от децата с ХАДВ са с

Мит: Много деца имат затруднения в

Не могат да се Имат излишък от Действат без да се за-

Мит: Всяко дете с поведенчески

сравнявано с други деца от неговата възрастова група. Все пак има

могат да запомнят стихове, не могат да играят честно и корект но с

Дом Училище Приятели