От колективното битие към индивидуализма

Силно разпространено е схващането за упадък на

съвременното общество, следствие на издигането на парите и
материалните благодетелства в култ и възприемането им като
висша ценност. Домът, семейството и обичта към близките -
основни ценности на родовия свят, губят своята стойност в
следствие на зароденият капитализъм и развиващото се
консуматорско общество. Свободата, която днешната реалност
дава, се възприема като основна предпоставка за отчуждаване на
човека от масата, от обществото, в това число и семейството. То се
смята за основната, заличена от съвремието ценност, поради
изменението в начина на живот на хората.
Наистина ли обаче толкова рязко сме се отделили от тези основни
патриархални виждания? До колко релевантно е възприемането на
човек като абсолютен индивидуалист, неспособен да съществува в
рамката на колективното битие? Различията се коренят в
променения начин на живот. Ако преди цялата фамилия е живяла в
една къща, обработвала е чрез съвместен труд общата земя и като
цяло повечето хора са живели “от есен до есен” или от едната
реколта до другата, като са се стремели да спечелят толкова,
колкото им е необходимо, днес картината на бита изглежда по
много различен начин. Наблюдава се преместване на хора от селата
в градовете, търсещи по-добри условия на образование и
възможности за кариерно развитие.
В повестта на Елин Пелин “Гераците” се отразява точно тази
промяна, като чрез образа на Павел се засяга темата за покварата на
града и влиянието му върху човека. Той го отделя от семейството
му и го превръща в индивидуалист според възприятията на
патриархалните виждания. Но това далеч не може да бъде
определяно като истинно. Да, човек се отделя от обществото,
представляващо семейството, но се присъединява към нови групи
от хора, от които е също толкова зависим, следователно
съвременните хора са също толкова подлежими на колективизация,
колкото индивидът от патриархалния свят, единствената разлика се
открива в моделът на обществата към които принадлежи.
Може ли човек да бъде едновременно индивидуалист и част от
колектив? Индивидуализмът представя като висша ценност на
човека самия него - неговите желания и стремежи. Естествена
асоциация когато говорим за индивидуализма е формиране на
идеята за егоистичен човек, който не се съобразява с мнението и
нуждите на другите. Пряко свързан с това е и въпросът “Има ли
смисъл животът ако го живееш за някого другиго?”, който
поставя под съмнение истинността на тезите, че животът ти
придобива смисъл, тогава когато оказваш повече положително,
отколкото негативно влияние върху околните. Индивидуализмът
насърчава човек да се противопоставя на външни фактори -
семейство, общество, институции, когато защитава себе си. В
известен смисъл всеки от нас би могъл да се определи като такъв.
Когато се налага се противопоставяме дори и на най-близките си, за
да защитим себе си- вижданията, действията или тезите си. Това
изключва ли ни от колектива? Прави ли ни егоистични и себични?
Манталитетът на съвременния човек не се е родил в града или в
селото. Той се заражда в съзнанието на всеки и поради това, че не
винаги средата и околните са причина за формирането му, се явява
предпоставка за наличието на такава различност във
възпроизводството му. Развитието му може да доведе до
положително и отрицателно влияние в човека. “Гераците”
представя отрицателното такова, като освен Павел, и братята му -
Божан и Петър, проявяват черти на индивидуализма по
отрицателен начин и го представят като елемент на разрухата.
Несъмнено обаче това течение може да има положителен ефект,
като пример за това сме и самите ние - без този лек нюанс на
егоизъм в нашите характери прогресът би бил дори невъзможен. А
този прогрес се наблюдава и в селото и в града, което отново
доказва, че градът не може да бъде определян като носител на тези
качества сам по себе си.
Въпреки наличието на индивидуализъм в съвременното общество -
градско и селско, способността, а дори и нуждата, на човек да
живее в колективно общество - с всичките му негативи и позитиви,
не е заличена. И бъдейки колективизмът и индивидуализмът в едно,
се ражда разнообразие. Защото докато човек живее в собствения си
балон (за патриархалния свят - семейството) той не може да се
сблъска с други гледни точки на хора, готови да ги защитят, защото
може би вярват, че тяхното мнение е най-значимо. И докато в един
колектив съществуват индивидуалисти прогресът е неизбежен, а
може би точно той е най-висшата цел на съвременното общество.