герак”, чието значение е ястреб. Родът на Йордан Герака носи това име – Гераци.

Ако
обвържем образа на ястрба – птица, символ на божественото, а образа на бора, като символ на
Световното дърво, което свързва небесния и земния свят, ще стигнем до идеята за доброто,
хармоничното, което е и божествено, като същност на големия и стар род. И в действителност,
в текста Елин Пелин разказва за миналото на Гераците – благополучие, мир, щастие. Но образа
на настоящето в края на повесттае много по-различен – борът е отсечен- този акт носи
метафоричния смисъл за разрушената хармония; божественото, доброто изчезва от сърцата на
хората и е заменено от злото- метафорично закодирано в образа на дядо Иван Герака – който в
началото на повестта носи “атрибутите” на птица- герак, а в края придобива облика на
змийското – студенината.

Името Йордан – ‘спускам се, тека’- от иврит, идва от Йордан, реката, която разделя Светите
Земи на две части. Интересното е, че както реката разделя Светите Земи, така и героят разделя
имота и земите между своите синове. Другото, което прави впечатление е, че Геракът се
надява за връщане на семейната хармония и щастие, но тази надежда трае до време, защото
старият човек, безпомощен пред злото се “спуска” по течението на живота, без да се
съпротивява.

Интересно е преобръщането на семантиката на имената Петър, Павел, Божан в образите на

Йордановите синове.

Божан е най-големият син на Герака. Името ми е от славянски произход и означава

‘посветен на бога’, което отвежда към християнските добродетели, които притежава един
човек, посветил се на бога – милосърдие, смирение, любов към ближния...и ред другу. Всичко
това присъства с обратен знак у Божан- той е скъперник, безсърдечен, безсъвестен,
материалист... Той е човекът, който ограбва баща си, което скоро го изпраща в горба. Той е
изцяло отрицателен герой, Елин Пелин ни показва в неговия образ стремителната духовна
деградация.

Петър е средният син на Герака. Това е името на един от Исусовите апостоли. Апостол
Петър е един от основателите на християнската църква. Според народните вярвания, той
държи ключовете за Райските порти и определя коя душа е праведна и коя – грешна. Името е
от гръцки и означава ‘скала’. Йордановият син е мекушав, милозлив, духовно слаб, безволев –
тази негова духовна слабост – антоним на сила ( семантично свързано със скала), говори за
обръщане на значението на името с отрицателен знак в характеристиката на героя. Героят е
добър по душа, но му липсват волята и силата д аопази устоите на семейството. Той се
превръща в жертва на слабостта си – тук липсват християнските добродетели като воля, вяра,
сила.
 Павел е с латински произход и означава ‘малък, скромен’. Това е името на един от
учениците на Христос. Неговото име носи също християнски добродетели – скромност,
негорделивост. Но у най-малкия син няма и следа от добродетели. Този образ също е изцяло
отрицателно натоварен- Павел е безчувствен, в неговото сърце няма следа от обич, нежност; в
него живее порокът – прелюбодейството, забравата на синовен, съпружески, бащински дълг.

Синовете на Йордан Герака носят имена с положителни конотационно значение, което

обаче е рязко противопоставено на тяхните същностни характеристики- които са отрицателни.
Има видимо противопоставяне, взаимно изключване на ниво име и характеристика на героите.
Това е групата отрицателно герои.

Положителните герои в повестта са носителите на християнските добродетели – Елка,

Йовка, Матей Маргалака, Захаринчо. При тях има припокриване на значение на имената им и
духовната им характеристика. Елка- от славянски, означава ‘малка ела’. Героинята е
ангелоподобна – тя е физически мъничка, беззащитна, почти прозрачна от болестта; сърцето и
е изпълнено с обич към всички и заедно с това на нея и се прописва мъченически ореол,
поради страданието, което приема със смирение и мълчание. Невинното, чистото,
божественото присъстват у Елка чрез образа на птицата – разказвачът казва, че краищата на
забрадката и се веят като крилца на гълъб, оприличена е и на гугутка.

Йовка идва от Йоан, което означава ‘богопомазан’(от иврит). Това е името на двама от
най-важните герои в Новия Завет – Йоан Кръстител и апостол Йоан, автор на едно от четирите
Евангелия. Болнавата, свръхчувствителна и обочлива Йовкае другият положителен образ в
повестта. Нейната главна черта на характера и душевността и е любовта и към всички. Тя е една
добра душа, която съчувства на страдащите и обича своите ближни. Семантиката на името
много добре обговаря съдбата на героинята – тя е ‘богопомазана’ и божията закрила я
защитава, божията любов я съпътства и благодарение на тяхтя получава възможност да живее,
да има семейство, да е щастлива. Това е единственият образ в повестта, чиято съдба
символизира живата надежда за живот и щастие.

Друг положителен герой е Матей Маргалака. Името Матей е от иврит и означава ‘божи
дар’. Матей е и името на един от апостолите, автор на първото Евангелие. Героят н