1

АМИНИ

Амините могат да се разглеждат като производни на амоняка NH3 , в

молекулата на който един , два или три водородни атома са заместени с
въглеводородни остатъци.
Според вида на въглеводородните остатъци амините се делят на мастни,
ароматни и смесени, а според броя на тези остатъци те биват първични,
вторични и третични. Познати са още и четвъртични амониеви соли,
респективно четвъртични амониеви основи, при които азотният атом е
наситен с въглеводородни радикали:

R R3 R R3
N X N OH
R1 R2 R1 R2
четвъртична амониева четвъртична амониева
сол основа
В тези формули R , R1 , R2 , R3 са въглеводородни остатъци.
Всеки от дадените амини образува хомоложен ред. Например първичните
мастни наситени амини образуват хомоложен ред с обща формула СnH2n+1-NH2,
вторичните са с обща формула (СnH2n+1)2NH и т.н.

ВИДОВЕ АМИНИ
вид на амина функционална мастен ароматен смесен
група

R-NH2 -NH2 CH3NH2 C6H5NH2 -

първичен аминогрупа метиламин фениламин

R CH 3 C6H5 C6H5
NH NH NH NH NH
R1 C 2H5 C6H5 CH3
вторичен иминогрупа метилетил- дифенил- метилфенил-
амин амин амин
R C 2H5 C6H5 CH3
    
N N N N N
R1 R2 CH 3 CH3 C6H5 C6H5 CH3 C6H5
третичен третичен диметил- трифенил- диметил-
азотен атом етиламин амин фениламин

CH3 CH3
+ - +
N OH N
CH3 CH3

тетраметил- четвъртичен
амониев хидроксид азотен атом
Квартернерните (четвъртичните) амониеви хидроксиди са производни на
амониевия хидроксид - NH4OH .
 2
Според броя на аминогрупите в молекулата амините биват моноамини,
диамини, триамини ... полиамини.

Класификация на амините според броя на аминогрупите:

моноамини диамини триамини

CH3NH2 H2NCH2CH2NH2 H2NCH2CH2NHCH2CH2NH2
метиламин етилендиамин диетилентриамин
(1,2-диаминоетан)
СН3NНС2Н5
метилетиламин

НОМЕНКЛАТУРА И ИЗОМЕРИЯ
Названията на амините се образуват по два основни начина:
А. Като производни на въглеводородите с представка амино- .

CH3-CH2-CH2-CH2-NH2 CH3-CH2-CH-CH3

NH2
1-аминобутан 2-аминобутан

CH3
NH2
CH3CH2NH2 CH3-CH2-C-NH2

CH3
аминоетан 2-амино-2-метилбутан аминобензен

Б. Като производни на амоняка с наставка -амин , пред която се поставя

названието на въглеводорода или на алкиловия радикал.

NH2

СН3CH2NH2
етанамин бензенамин
или етиламин или фениламин

Ароматните амини (ариламините) най-често се разглеждат като производни на

най-простия представител - анилинът:
H CH3
NH2 N N
CH3 CH3

анилин N-метиланилин N,N-диметиланилин

Систематичната номенклатура на IUPAC се базира на втория подход -

названията на амините да се образуват като производни на амоняка. В този
случай за първичните амини се прибавя думата “амин” към названието на най-
дългата верига, която се приема за главна. Например:
 3

CH3
NH2
CH3CH2NH2 CH3-CH2-C-NH2

CH3

етанамин 1,1-диметил- бензенамин

пропанамин
CH3
CH3
CH3-NH-CH2CH2CH3 CH3-N-CH2CH3 N
CH3
N-метилпропанамин N,N-диметил- N,N-диметилбензен-
етанамин амин

При първичните мастни амини се наблюдава верижна изомерия, в

зависимост от вида на въглеводородния радикал-заместител. Например:

CH3-CH2-CH2-CH2-NH2 CH3-CH2-CH-CH3

NH2
бутанамин 2-аминобутан

CH3 CH3

CH3-CH-CH 2-NH2 CH3-C-NH2

2-метилпропанамин
CH3
1,1-диметилетанамин

При вторичните мастни амини се наблюдава особен вид изомерия, наречена

метамерия (различна позиция на хетероатом във С-та верига):

СН3NHCH2CH2CH3 CH3CH2NHCH2CH3
N-метилпропанамин N-етилетанамин
метилпропанамин диетиламин
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПОЛУЧАВАНЕ

Ароматни амини не са намерени в природата. Анилинът се съдържа в

малки количества в каменовъгления катран. Някои от наситените мастни
амини са продукт на жизнена дейност на растенията и на животните.
Например триетиламинът се съдържа в глога. Биогенните амини и
алкалоидите са продукти в дейността на живите растителни и животински
организми. Амини се образуват при гниене на белтъчни вещества. Те имат
неприятна миризма и са токсични за човека. Ето защо престоялите и
развалени месни храни имат неприятна миризма и са опасни за хранителна
употреба.
 4
Лабораторно амините се получават при взаимодействието на
халогенопроизводните на въглеводородите с амоняк. Методът е приложим
както за получаването на мастни амини, така и за ароматни и смесени.
Добивите на амини се повишават при повишаване на температурата
и налягането и в присъствие на катализатори медни соли.

Cu(I) +NH 3
CH3I + 2NH3  CH3NH2 + NH4I; CH3NH2 + CH3I  NH4I + (CH3)2NH ;

(CH3)2NH + CH3I + NH3  (CH3)3N + NH4I

CH3 CH3
+ -
(CH3)3N + CH3I = N I
CH3 CH3
тетраметиламониев йодид

Съвременен метод за получаване на мастни амини е чрез взаимодействието

на алкохоли и амоняк при 300оС и в присъствие на катализатор.

Al2O3
R-OH + H - NH 2 R-NH 2 + H 2O
300o C

Един от най-важните ароматни амини анилинът е получен през 1842 г. от

Н.Зинин при редукция на нитробензен. Понастоящем анилин и ароматни
амини се получават при каталитична редукция на нитропроизводни с
водород в газова фаза. Лабораторно тези реакции се провеждат със силни
редуктори - цинков или железен прах в солно кисела среда:

С6Н5NO2 + 3Zn + 6HCl = C6H5NH2 + 3ZnCl2 + 2H2O

Промишлено редукцията на нитросъединенията до амини се провежда с

водород при висока температура, повишено налягане и в присъствие на
катализатори - Pd , Ni или Cu:

NO2 o NH2
tC
+ 3H2 2H2O +
cat.

Катализатор Cu се предпочита, тъй като той е по-слабо активен от Pd

и Ni и не предизвиква хидриране в бензеновото ядро.

СТРОЕЖ НА МОЛЕКУЛАТА, ФИЗИЧНИ И ХИМИЧНИ

СВОЙСТВА
 5
Нисшите амини, а също и ароматните и смесените са безцветни течности с
неприятна миризма. Подобно на амоняка амините са полярни съединения и
могат да образуват междумолекулни водородни връзки от типа =N-
H ... :N
Тъй като азотът е с по-малка електроортрицателност от
кислорода, водородната връзка между амините е по-слаба от
тази при алкохолите.

Асоциацията на молекулите на първичните и вторичните мастни амини е

причина за по-високата им точка на кипене в сравнение с тази на съответните
въглеводороди и по-ниска в сравнение с тази на съответните алкохоли и
карбоксилни киселини. Тази закономерност не се отнася за третичните мастни
амини, тъй като при тях не се реализира междумолекулна водородна връзка –
липсва водород при азотния атом.
Разтворимостта на амините с ниска молекулна маса във вода се дължи на
сравнително здравата водородна връзка, която се образува между
неподелената електронна двойка на аминния азотен атом и водороден атом от
водната молекула:
N : …. H O H

С нарастването на молекулната маса разтворимостта им във вода намалява, а

в органични разтворители нараства. Ароматните амини, в сравнение с
мастните, имат по-висока температура на кипене и са по-слабо
разтворими във вода.
Анилинът е безцветна масловидна течност, която на въздуха бързо
променя цвета си до чевенокафяв. Във вода е слабо разтворим, но се разтваря
добре в бензен, етер, етилов алкохол. Анилинът е силно отровен. Действието
му се проявява при вдишване на пари, а също така и при проникване през
кожата. Той намалява кислород пренасящия капацитет на кръвта и действа на
нервната система.
Сходството в химичните свойства на амоняка и на амините се обяснява със
сходството в техния електронен строеж. Азотният атом на амоняка, мастните и
ароматните амини притежава неподелена електронна двойка електрони, към
която координационно може да се присъедини протон:

: NH2
-
NH2 NH2  -

R H
-


IR > 0 IH = 0 INH < 02

MNH > 0 2

[MNH ] > [INH ] 2 2

Според съвременната теория за киселините и основите всички частици, в

случая молекули, които могат да присъединяват протон са основи.
Следователно наличието на неподелена двойка електрони при азотните атоми
и на трите съединения определя сходството в химичния характер на амоняка и
 6
на амините. Поради основния си характер амините се наричат органични
основи или органични бази.
В сравнение с водорода, алкиловите групи имат положителен индукционен
ефект (IR > 0 ) , поради което подават частично електронна плътност към
азотния атом, с което увеличават степента на локализация на електронната
двойка около ядрото на азотния атом. В резултат на това мастните амини са
по-силни бази от амоняка, тъй като по-лесно могат да присъединяват
протон.

Ако се съпостави основния характер на амоняка с този на

първичните, вторичните и третични мастни амини, би следвало да
се очаква засилване на основния им характер с нарастване на броя
на заместителите алкилови групи, но тази закономерност се спазва
частично, а именно: първичните амини са по-силни бази от
амоняка, вторичните са по-силни бази от първичните, но противно
на очакванията третичните мастни амини са по-слаби бази от
вторичните. Тази аномалия се обяснява най-общо с ефекта наречен
“пространствено пречене”. Обемистите алкилови групи
“екранират” достъпа на протоните до неподелената електронна
двойка при азотния атом.

R R
H - NH2 R NH2 NH N R
R R

Азотният атом в амоняка и мастните амини е в sp3-хибридно състояние.

Едната sp3-орбитала е заета от неподелената електронна двойка.Валентните
ъгли CNH и HNH са близки, но по-малки от 109о (по-точно 1070) - т.е.
тетраедърът е деформиран, поради липса на четвърти заместител при азотния
атом. Оказва се, че молекулите на амоняка и триметиламина имат форма на
правилна триъгълна пирамида с връх азотния атом:

N
H H
N H
H H H
 7

N
CH3
N CH3
CH3
CH3 CH3 CH3

При амониевия йон пространствената симетрия на азотния атом се

възстановява и амониевият йон има форма на тетраедър.

В молекулите на ароматните амини азотният атом е в sp2-хибридно

състояние. Нехибридизираната р-орбитала е заета от неподелената
електронна, която участва в спрежение с -електроните от бензеновото ядро.
Спрежението се изразява в пренос на електронна плътност от азотния атом
към бензеновото ядро и в образуване на слаба -връзка между тях.
Молекулата на аминобензена е равнинна с ъгли между въглеродния атом и
двата водородни атома близки до 120о :

H
N
H

За разлика от първичните мастни амини, първичните ароматни амини са по-

слаби основи от амоняка. При тях се наблюдава наслагването на два ефекта:
отрицателен индукционен ефект на аминогрупата (INH < 0 ) и положителен
2

ефект на спрягане (мезомерен ефект) на свободната двойка електрони с пи-

електроните на ароматното ядро (МNH > 0 ). Тъй като мезомерният ефект
2

превъзхожда по абсолютна стойност индукционния ефект , свободната

електронна двойка при азотния атом е делокализирана, с което се намалява в
значителна степен вероятността тя да бъде протонирана, а от там е намален и
основния, базичния характер на съединението. Поради това ароматните
амини са по-слаби основи от амоняка и респективно от мастните амини.
Основните свойства отслабват в реда:

NH3 > C6H5NH2 > C6H5NHC6H5

Аналогично на мастните и при ароматните амини този ред се нарушава при

третичните амини , поради ефекта “пространствено пречене”.
От друга страна, благодарение на ефекта на р,пи-спрягане са улеснени
електрофилните заместителни реакции на орто- и пара-място.
 8
Свойствата на амините се определят от аминогрупата, от вида на
въглеводородните остатъци и от тяхното взаимно влияние. Полярните връзки
N-H и наличието на неподелена електронна двойка при азотния атом при
амините обуславят техните киселинно-основни свойства и възможността за
образуване на водородни връзки.
Неподелената електронна двойка определя техните основни свойства, а
полярната N-H връзка - съответно киселинните им свойства.

ХИМИЧНИ СВОЙСТВА
1. С водата амонякът и мастните амини взаимодействат по следния начин:

H H +
+ - -
HN + H + OH HNH + OH
H H

H H +
+ - -
H3C N + H + OH H3C N H + OH
H H

Процесът е равновесен. При ароматните амини равновесието е изтеглено в по-

голяма степен наляво – може дори да се твърди, че процесът практически не
протича, като се има предвид и незначителната разтворимост на анилина във
вода:

H +
NH2 NH2
+ - -
+ H + OH + OH

Това означава, че ароматните амини са по-слаби бази от амоняка и мастните

амини. Основният характер на анилина е толкова по-слабо проявен, че
водният му разтвор не променя цвета на червения лакмус.
2. С киселини - амонякът и мастните амини образуват соли (с разредени
киселини):

H H +
+ - -
HN + H + Cl HNH + Cl
H H

H H +
+ - -
H3C N + H + Cl H3C N H + Cl
H H
метиламониев хлорид

Ароматните амини , поради по-слабо изразения си основен характер образуват

аналогични соли само с концентрирани неорганични киселини:
 9
H +
NH2 NH2
+ - -
+ H + Cl + Cl

фениламониев хлорид

Солите на амините са твърди вещества, разтворими във вода. Те

хидролизират, като разтворите им имат кисела реакция. Хидролизата на
ароматните амониевите соли е значително по-голяма, тъй като ароматните
амини са по-слаби основи от мастните.
Взаимодействието на солите със силни основи води до получаване на
свободни амини (аналогично на реакциите между амониеви соли със силни
основи, които се използват за доказване на NH4+ йони - вж. VA група.):

СН3-NH3+Cl + NaOH = CH3-NH2 (газ) + NaCl + H2O

3. Анилинът , в сравнение с бензена, участва много по-лесно в електрофилни

заместителни реакции – например при обикновени условия анилинът
обезцветява бромна вода:

NH2 NH2
Br Br
+ 3Br2 3HBr +

Br
2,4,6-трибромоанилин
(бяла утайка)

Анилинът и ароматните амини могат да се нитрират и сулфонират, но за

предпочитане е предварително аминната група да се защити – например да се
превърне в сулфат.

Важно: Заместителните реакции при анилина се извършват по-лесно,

отколкото при фенола и разбира се още по-лесно отколкото при бензена.
Причината за това е, че ефектът на спрягане (мезомерният ефект) при аналина
е по-голям отколкото при фенола. Това се дължи на факта, че кислородният
атом е по-електроотрицателен от азотния и има съответно по-голям
отрицателен индукционен ефект - респективно проявява по-слабо спрежение в
сравнение с азотния атом.

4. Окисление

Ароматните амини се окисляват много лесно, дори от кислорода на въздуха,

при което се получават серия от продукти с различни цветове - от червено до
тъмнокафяво.
 10
Качествена реакция за анилин е окислението му от хлорна вар, при което
се получава продукт с червеновиолетов цвят.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Амините намират широко приложение в багрилната промишленост, в синтеза

на лекарствените средства, при производството на взривни вещества,
пластмаси и др.

n HOOC-(CH2)4-COOH + n H2N-(CH2)6-NH2
адипинова киселина хексаметилендиамин

[-OC-(CH2)4-CONH-(CH2)6-NH-]n + nH2O
найлон