Частно животновъдство

Практичен изпит
8.Екстериорна характеристика на различните типове коне по
продуктивност
Глава – големина, дължина, ширина, дълбочина, форма, степен на
развитие на костите, мускулите и съединителната тъкан и дебелина на
кожата

 Големина – голяма, средна и малка

 Дължина – ездови – 35%, тежковозни – 40% от височината при
холката
 Ширина – тясна – когато дължината е повече от 240% от ширината,
средно широка – от 225 до 240% и широка – под 225%
 Форма – права глава, изпъкнала (рамсова), овнешка, заешка, щуча
Устни – добре прилепнали, подвижни, напълно да затварят устата
Ноздри – ездови коне – тънки, широко отворени, подвижни – тежковозни
– по-дебели и слабо подвижни
Очи – средно големи, широко отворени, изпъкнали, подвижни,
изразителни, блестящи, с тънки клепачи
Уши – големина, дебелина, дължина, форма, постановка, симетричност и
подвижност
Ганаши и гърлен проход – ездови коне – по-широки, а тежковози – по-
тесни ганаши
Тил – областта между задтилния гребен и втория шиен прешлен, дълъг и
широк Свински очи
Шия – пресечен триъгълник с острия край към главата Горен ръб, страна и
долен край Преценка по:

 Дължина – дълга, средна и къса

 Дебелина – тънка и дебела
 Ширина – широка, средно широка и тясна
 Замускуленост – нормално, силно и слабо замускулена
  Форма – права, лебедова, еленова
 Подвижност – лесно и слабо подвижна
 Постановка – нормално, високо и вертикално поставена
 Начин на прикрепване към трупа – нормално, високо и ниско
скачена
Холка – образува се от дорзалните израстъци на първите 10-12 гръдни
прешлена Служи за залавяне на мускулите на шията, гърба и крайниците
Преценка по:

 Дължина – дълга, средно дълга и къса

 Височина – разликата между нея и височината на гърба
 Ширина – зависи от развитието на мускулатурата и съединителната
тъкан
Ездови коне – дълга, висока и суха холка
Тежковозни – къса, ниска, широка, закръглена холка
Гръб
Преценка по:

 Дължина – дълъг, средно дълъг и къс

 Форма – прав, мек, седлест и изпъкнал
 Ширина - широк, средно широк и тесен гръб; раздвоен гръб
 Замускуленост
Желани – средно дълъг (ездови) или къс (тежковози), леко наклонен
напред, широк и добре замускулен гръб (тежковози)
Нежелани – много къс, дълъг, тесен, остър и особено седлест гръб
Поясница
Желана – къса, широка, права или леко засводена, добре замускулена
Нежелана – дълга, тясна, седлеста и шаранова поясница

Крупа
Преценка по:
  Дължина – ездови – 30-35%, тежковози – около 35% от дължината на
тялото
 Ширина
 Форма – зависи силно от охранеността на животното, закръглена,
стреховидна или раздвоена
 Наклон – хоризонтална – 15-20° с хоризонталата (арабски кон),
нормална – 20-30° и свлечена – над 30° (тежковози)
 Замускуленост
Опашка

 Дължина - средно дълга (до скакателната става, при ездовите коне)

до дълга (под скакателната става, тежковози, рисисти коне)
 Постановка – високо (при права крупа) и ниско поставена (при
свлечена крупа). Най-желана – средно високо поставена опашка
Гръден кош и гърди

 Дълбочина – разстоянието от гърба до гръдната кост: дълбок, средно

дълбок и плитък
 Ширина – зависи от изпъкналостта на ребрата. Нормална – ¼ от
височината при холката (ездови) и 1/3 при тежковози
 Дължина – разстоянието между раменната става и задната извивка
на последното ребро
 Обхват
Гледани отпред, гърдите трябва да са добре развити, широки и
замускулени

 Лъвски – много широки и силно замускулени (тежковозни коне)

 Кухи, празни – върхът на гръдната кост е хлътнал навътре и
мускулатурата е слабо развита
 Петльови – мускулните възглавнички са изпъкнали напред,
раменните стави – добре поставени
 Орлови – силно изпъкнала гръдна кост, здрава мускулатура
Ездови коне – дълбок, средно дълъг и широк гръден кош, с елипсовидно
напречно сечение, плоски и наклонени назад ребра и достатъчно дълга
гръдна кост
Тежковозни коне – дълбок, широк, дълъг гръден кош, бъчвообразен със
закръглено напречно сечение, закръглени засводени, косо поставени
ребра, добре замускулени и къса гръдна кост

Хълбоци – между поясницата, ребрата и задхълбочните възвишения.

Трябва да са по-къси, разтворени, без хлътнатини, с изпъната мускулатура
Кобили – по-големи хълбоци от жребци
Корем

 Големина
 Обем - голям, средно голям и прибран
Нежелани – сламест и провиснал корем при ездови и силно прибран
(препасан) корем (признак на болестно състояние)
Предни крайници
Плешка – лопатката и съединителната тъкан по нея
Преценка по:

 Дължина – дълга, средно дълга и къса

 Наклон – полегата, средно наведена и стръмна (недостатък за всички
коне), средно около 60° спрямо хоризонталата
 Положение – напред и назад поставена
 Развитие на мускулатурата – добре развита, много силно развита и
слабо развита
Недостатък при всички коне – къса, отвесна, тясна и слабо замускулена
плешка

Рамо – дълго, късо и средно дълго. Най-дълго – ездови коне, най-късо -

рисисти

Подрамо
Преценка по:
  Дължина – дълго, средно и късо
 Замускуленост – добре, средно и слабо замускулено
 Положение – само отвесно, всяко друго положение е нежелано
Трябва да е широко, със силно развита мускулатура, особено в горната му
част Недостатък – тясно и мършаво подрамо От вътрешната страна се
намират кестените – кожни образувания „желвак“ – различно голяма,
мека като торбичка или плътна, твърда неболезнена подутина на върха на
лакътната става върху олекранона. Причина – бурзит поради
травматизиране с подковите при лежане
Предно коляно (карпус, карпална става)
Преценка по:

 Развитие
 Здравина
 Наличие или отсъствие на недостатъци
Недостатъци:

 Козинец – коляното е прегънато напред вследствие скъсяване на

сухожилията на свивачите на колянната става и на пръста
 Волско коляно (Х-образно) – коляното е прегънато навътре,
подрамото образува със свирката тъп ъгъл, двете колена са
приближени
 Пехотинско коляно – коляното е прегънато назад, в резултат на
скъсяване на изпъвачите на карпалната става и на пръста
 О-образно коляно – колената са прегънати встрани и са раздалечени
 Тясно или слабо коляно
 Изрязано коляно правилна развърната завърната широка тясна
широка

Свирка
Преценка по:

 Дължина – най-дълга – рисаци, сравнително къса – ездови, най-къса

- тежковози
 Ширина
  Дебелина – измерва се от предния до задния ръб и зависи от
развитието на костта, сухожилията и връзките
 Развитие
 Форма – плоска при ездови, закръглена при тежковози
 Положение
 Наличие на недостатъци
Бабкова става – свързва свирката с първата пръстна кост под определен
ъгъл
Преценка по:

 Развитие
 Сухост
При всички коне трябва да е широка, дебела, суха, с добре развити
сухожилия При някои коне – обраснала отзад с дълги косми
Бабка – образува се от първата пръстна кост и сухожилията на свивачите и
изпъвачите на пръста
Преценка по:

 Дължина – около 1/3 от дължината на свирката

 Развитие
 Постановка
 Недостатъци
Венец – областта между бабката и копитото, образувана от втората
пръстна кост. Трябва да е чист, със запазена чувствителност, без подутини,
наранявания и костни израстъци.

Копито – преценка по големина (малко, средно голямо и голямо), наклон

(остроъгълно, тъпоъгълно и с оптимален ъгъл: 50-55° отпред и 60-65°
отзад), копитен рог и копитно стъпало.
Задни крайници – бедро, подбедро, скакателна става, задни свирка, бабка,
венец и копито.

 Бедро – преценка по дължина, наклон и замускуленост.

 Подбедро – преценка по дължина и замускуленост.
  Скакателна става – развитие, аномалии, ставен ъгъл (140° при
тежковозите и 150° при ездовите).

9.Алюри, цвят на косъма и особени белези

Алюр – начинът на придвижване на коня
Естествени алюри – ход, тръс, галоп, раван, скок и плуване
Непривични алюри – заден ход, травер, пиафе, пасаж, пирует и др.
Ход – четиритактово движение, при което конят стъпва последователно на
четирите крайника. Бива бавен (3,5-4,5 км/ч) и ускорен (6-7 км/ч)
Бавен ход – следите на задните копита остават зад следите на предните.
Конят се опира най-малко на три крайника → бавният ход има най-голяма
теглителна сила.
Ускорен ход – следите на задните копита се намират пред предните, има
моменти, в които конят се опира само на двата диагонални крайника.
Тръс – двутактов алюр. При първия такт конят повдига и опира на земята
едновременно двата диагонални крайника, а при втория става смяна с
другите два.
Бавен (200-250 м/мин), среден (300-400 м/мин) и бърз (700-800 м/мин)
Раван – двутактов алюр, но при него става едновременно смяна не на
диагоналните, а на латералните крайници. Получава се странично
люлеене, което създава приятно усещане за ездача.

Галоп – тритактов алюр, при който конят развива най-голяма бързина.

Според това с кой преден крайник конят прави замах, галопът бива ляв и
десен. В зависимост от скоростта галопът бива бавен , среден и ускорен и
бърз – кариер (над 800 м/мин).
Скокът - естествено движение на коня за преодоляване на препятствия.
При него конят събира задните крайници под тялото си и извършва силен
тласък нагоре и напред.
Плуването - алюр, при който конят преодолява водни пространства. При
плуване конят извършва движение както при тръст, като цялото тяло е
потопено във водата, а на повърхността държи само главата си.
Висша езда (обездка) - движенията, които конят извършва, обучен от
човека.
Заден ход – трудно за коня движение, поради което често предпочита да
се завърти рязко на 180°, вместо да се движи на заден ход.
Травер – движение с кръстосване на предните крайници.
Пасаж – танцуващ тръс с рязко и високо повдигане на диагоналните
крайници.
Пиафе – пасаж на място.
Пирует – въртене на коня около задните му крайници.
Цвят и особени белези на коня
Космената покривка на конете се състои от 4 вида косми, различаващи се
по устройството и предназначението си:
• Покривни косми – покриват цялото тяло и имат предпазна функция.
Сменят се периодично и на тяхно място израстват нови. Те са най-къси,
гъсти и не особено дебели. Зависят в значителна степен от топографската
област на тялото, породата, сезона, географското разпространение,
храненето и др.
• Предпазни косми – това са космите на темето на главата (челна китка), на
горната част на шията (гривата), на опашката и на бабките (четките).
Предпазните косми са особено силно развити при някои тежковозни коне.
Те са най-дълги и дебели, не се сменят периодично и служат на конете да
се предпазват от насекоми и др
•Пухови косми – покриват цялото тяло. По-дълги, по-нежни и по-гъсти от
покривните косми. Те увеличават гъстотата на космената покривка и
предпазват конете от студ. Срещат се при възрастни коне, отглеждани в
региони със студен климат и при младите кончета.
• Осезателни косми – единични, силно инервирани, дълги 4-5см дебели
косми, разположени на клепачите, около устните и ноздрите.
Цвят на косъма
Цветът на космите на коня зависи от наличието или отсъствието на пигмент
в тях. Основните пигменти са три:
• Жълт
• Червен
• Черен
Класификация на цветовете
• Прости – еднакви по цвят покривни и предпазни косми – алест, черен и
бял
• Сложни (съставни) – различни по цвят покривни и предпазни косми–
кестеняв, кулест и изабела;
• Смесени – смесване на косми с различен цвят – когато са равномерно
разпределени космите се получават меланжирани цветове (сив и чилест), а
когато са групирани на по-големи или по-малки петна – шарен цвят.
Прости цветове
Алест
Покривните и предпазните косми са оцветени червеникаво, без черно.
Гривата и опашката са или в същия цвят или малко по-светли
Разновидности на алестия цвят
• Светлоалест – всички косми са жълто-червеникаво оцветени, а гривата и
опашката са по-светли, понякога почти бели.
•Тъмноалест : космите са с тъмен шоколадов оттенък, гривата и опашката
също.
• Вишневоалест: космите са вишнево-червено оцветени, гривата и
опашката са в същия цвят. Това е най-често срещаната разновидност на
алестия цвят.
• Златистоалест: червеникаво тяло с жълти грива и опашка
Черен
Цялото тяло с гривата и опашката са изцяло черни. Най-черни са добре
хранените на средна възраст коне. С възрастта черният цвят става по-
светъл и се приближава до тъмнокестенявия.
Разновидности:
- Светлочерен
- Мишесточерен (пепеляв)
- Въгленочерен (вран)
Бял
В коневъдството се приема, че бели коне не съществуват. Причина за това
твърдение е, че при внимателно отглеждане на космената покривка на
такива коне, между белите косми по тялото, гривата и опашките се
намират и косми с друг цвят. Поради тази причина белият цвят се
разглежда като една от разновидностите на сивия. Понятието бял цвят се
използва само за конете албиноси. Албинизъм е вродена пълна липса на
пигмент в кожата космите и очите, поради което космите и кожата са бели
а очите – червени
Частичният албинизъм, при който белите петна са по тялото обуславя
шарения цвят, а когато петната са по главата и крайниците - особените
белези на коня.

Сложни (съставни) цветове

Кестеняв цвят
Кестенявият цвят, наред с алестия, е един от най-често срещаните цветове
при коня. При него покривните косми са жълточервеникави,
вишневочервени или тъмно кафяви, а предпазните косми – черни.
Срещат се следните разновидности:
- Светлокестеняв;
 - Вишневокестеняв;
- Тъмнокестеняв.

Разновидности на кестенявия цвят:

• Тъмнокестеняв: приближава се до черния цвят
• Вишневокестеняв (махагонов): покривните косми са с вишневочервен
оттенък.
Кулест
Покривните косми са жълти, сламеножълти или пепелявожълти, а
предпазните и долната част на крайниците – черни
Вариации на кулестия цвят:
- Светлокулест
- Обикновен
- Тъмнокулест
Изабела
Покривните косми са жълти или сламеножълти с различни оттенъци, а
предпазните са бели.
Разновидности:
- Обикновен
- Светъл
- Тъмен
Смесени цветове
Сив
Кожата е черна, тялото е покрито със смес от бели и черни косми. Гривата и
опашката може да са по-светли или по-тъмни от тялото. Сивите коне
обикновено се раждат тъмни или дори черни и с възрастта изсветляват.
Разновидности на сивия цвят:
• Тъмносив: среща се обикновено при младите коне, преобладават
черните косми
• Сив на ябълки: тялото е сиво на бели петна с големината на малки
ябълки
• Сив на мушици: космите са неравномерно смесени, образуват малки
точковидни петна. Характерен за старите коне и Арабският кон
Чилест цвят
Цялото тяло на конете със чилест цвят е покрито със смес от бели и цветни
косми.
Различават се същите разновидности
Както при сивия цвят:
- Светлочилест;
- Тъмночилест;
- Чилест на мушици;
- Чилест на пулове;
- Чилест на ябълки.
Особени белези при коня
Поради ограниченото приложение на някои методи за маркиране –
татуиране, изрезки на ушите, поставяне на ушни марки, които загрозяват
животните и повреждат кожата, познаването и точното описание на
особените белези на конете имат решаващо значение за идентификацията
на конете.
Особените белези представляват вродени белези, петна и ивици с
различна форма, големина и разположение по главата и долните части на
крайниците на коня.
Описват се по следната последователност:
Глава → преден ляв → преден десен → заден ляв → заден десен крайник
В зависимост от формата и разположението им имат различни
наименования.
Особени белези по главата
• На челото – бели косми: бяло петно, цветче, перце, вретено, бяла
звездичка, звезда, бял полумесец обърнат нагоре, надолу, наляво и
надясно.
• На носа – бяла линия
• Проточина, която бива тясна и широка, прекъсната или непрекъсната;
• Бял фенер (лисина) – когато проточината е много широка.
• На ноздрите и на устните – описват се формата, размерът, броят и
точното място на петната. Бели може да са лявата и дясната или и двете
ноздри, както и долната, горната или и двете устни. Кон с бели ноздри се
нарича белонос, а с бели устни – белоуст
Особени белези по крайниците
Белезите по крайниците обикновено се описват според най-високата
точка, до която достига бялото петно. По правило копитото на крайниците
с бели петна също е бяло.
• бяло петно отвън, отвътре, отпред, на половината на копитото или цяло
бяло копито
• бял венец
• бяла бабка-цялата, половината или една трета от нея. Когато очертанията
му не са равни, бялото петно се нарича неравно.
• бяла свирка – бяла до половината,2/3 или цялата до карпалната и
тарзалната става и над ставите
• бял крайник – целият е бял
10. Определяне възрастта на коня
Възрастта на коня се определя най-точно и сигурно по датата на
раждането, вписана в съответните документи. Когато тя не се знае или
съзнателно се скрива, възрастта може да се определи по външния вид или
по зъбите.
Определяне на възрастта по външния вид
Основава се на общите закономерности на растежа и развитието и е само
ориентировъчна за различаване на младите кончета от възрастните коне.
Млади кончета - късо, тясно и високо тяло, клиновидна глава, ниска холка,
дълги крайници и по-висока крупа. По-подвижни, бързо реагират на
външни дразнения.
Възрастни коне - ъглести форми, особено главата.
Глава – удължена, с недобре прибрани устни с провиснала долна устна,
хлътнали слепоочия и отпуснати клепачи и уши
Екстериорни недостатъци – седлест гръб, провиснал корем, неправилна
постановка на крайниците и др.
Определяне на възрастта на коня по зъбите
Възрастта на конете се определя по измененията в резците: поникване,
израстване и изтриване на млечните резци, смяна на млечните с
постоянни резци, израстване и изтриване на постоянните резци
Най-достоверни за определяне на възрастта са данните за поникването и
смяната на млечните с постоянни резци
Възрастен кон на около 5-годишна възраст има между 36-40 (при
кобилите) и 40-44 зъба (при мъжките коне).
Конете имат 12 резци – 6 на горната и 6 на долната челюст
Кътни зъби – общо 24 – по 6 на всяка страна на долната и горната челюст
Зъбна формула при мъжките коне:
М3P3C1I3I3C1P3M3
-----------------------------
М3P3C1I3I3C1P3M

Кучешки и вълчи зъби

Някои коне могат да имат кучешки и вълчи зъби
•Кучешки зъби – Жребците и кастратите имат по четири кучешки зъба, по
два на всяка челюст. При по-малко от 28% от кобилите може да има
рудиментирани кучешки зъби.
•Вълчи зъби – не са свързани с кучешките зъби, а са рудиментирани
премолари. По-често се забелязват на горната челюст. Между 13 и 32% от
конете, без значение от пола, имат вълчи зъби.

11. Преценка на овцете по екстериор. Определяне възрастта на овцете.

Екстериор на овцете

Преценката по екстериор може да се извърши по два начина: 

 Окомерно
 С помощта на екстериорните измервания
Телесните части на овцете се преценяват в следния ред: кожа → костна
система → глава → шия → холка → гръб и поясница → крупа → гръден кош
→ корем → крайници → виме.
Кожа
Преценява се по:

 Дебелина
 Плътност
 Наличие на кожни гънки
 Дебелината и плътността се определят окомерно или с помощта на
специален уред - кутиметър в областта на ухото, страните, лопатките,
бута и др.

В зависимост от степента на развитие на отделните ѝ слоеве кожата бива:

 Дебела
 Тънка
 Плътна
 Рехава
Строежът на кожата определя до голяма степен и качеството на вълната,
конституцията и продуктивното направление:

 Овцете с дебела кожа имат груба вълна

 Овцете с тънка кожа имат нежна вълна
 Овцете с плътна кожа имат здрава и гъста вълна
 Тънка и плътна кожа имат овцете за шуби (Романовска овца),
агнешките кожи и тези на тънкорунните породи
 Дебела и груба кожа имат породите за месо и тези за месо и
тлъстини
 Груба конституция – дебела и рехава кожа
 Нежна конституция – много тънка кожа.
Свойствата на кожата зависят от породата, пола, възрастта, условията на
хранене и отглеждане, климат, индивидуални особености, здравословното
състояние и др.
Наличие на кожни гънки

 Част от преценката на овцете от тънкорунните породи – увеличават

повърхността на кожата и обуславят в значителна степен
вълнодайността и месната продуктивност.
 Най-ценни са животните с 1-2 напречни гънки на шията.
 Овцете с много кожни гънки са прекомерно едностранно развити,
бавно растат, взискателни са към условията на хранене и отглеждане,
неустойчиви са към заболявания и не се предпочитат за отглеждане.
 Липсата на кожни гънки при тънкорунните овце е признак на
недостатъчна гъстота на вълната и нисък вълнодобив.
Костна система

 Овце за вълна – добре развити и средно дълги кости

 Овце за месо – къса и широка глава, къси крайници, по-слабо
развита костна система
 Овце за мляко – дълги, тънки и плътни кости. Тясна и дълга глава.
Изглеждат дългокраки.
Глава

 Форма (профилна линия)

  Големина
 Обрасналост с вълна
 Позиция на ушите
 Рога
По външния вид на главата се съди за развитието на костната система,
за конституцията, полов диморфизъм, породна принадлежност и др.
Големината и постановката на ушите е породен белег. Наличието или
липса на рога са породен белег, характеристика на половия
диморфизъм.
Тип за мляко - дълга, тясна, незарунена, със средно големи до големи
уши, странично поставени до увиснали. При някои породи профилната
линия на главата е изпъкнала.
Тип за месо - малка, къса, но широка глава с права профилна линия.
Незарунена или зарунена до линията на очите. Обикновено животните
са безроги.
Тип за вълна - голяма и тежка глава, кочовете често са рогати с големи
спираловидни рога. Главата е обрасла с вълна в различна степен,
обикновено под линията на очите.
Челюсти

 Нормална захапка
 Шаранова челюст
 Щуча челюст
Шия
Преценява се по:

 Дължина (определя се от 7-те шийни прешлена)

 Ширина (степен на замускуленост)
 Наличие на кожни гънки
 Породи за месо – къса, широка (силно замускулена), масивна и
закръглена шия.
 Тънкорунни овце – средно дълга и широка шия с 1-3 кожни гънки
 Овце за мляко – дълга, тънка и слабо замускулена шия.
Холка

 Образува се от първите 5-7 гръбни прешлена и горните краища на

лопатките
 Бива висока (над гръбната линия), ниска (вдлъбната под нея),
широка и тясна. • Твърде тясната, остра и висока холка е признак за
тесен гръден кош и слабо развити месодайни качества.
Гръб и поясница

 Трябва да са здрави, прави и широки

 Овце за месо – най-широки гръб и поясница
 Овце за вълна – средно широки
 Овце за мляко - тесни
Недостатъци

 Шаранов гръб
 Седлест гръб

Крупа

 Трябва да е дълга, права и широка при всички продуктивни типове

овце
 Недостатъци – къса, тясна и свлечена крупа
 Овце за месо – широка, равна и богато замускулена
 Овце за мляко – тясна и дълга
 Овце за вълна – свлечена крупа, която при тях не се смята за
недостатък
Гръден кош и корем

 Гръдният кош се преценява по дължина, ширина, дълбочина и обем.

Тесният и плитък гръден кош с плоски ребра с препасаност зад
гърдите са сериозен недостатък
 Коремът се характеризира с коремната линия. Той трябва да бъде
обемист и широк, за да осигурява достатъчно място за
 гастроинтестиналния тракт. Женските животни имат по-обемист
корем от мъжките. Силно прибраният и увисналият корем са
нежелани.
Виме

 Състои се от две млечни жлези с по една папила

 Преценява се по обем, дължина и постановка на цицките
 При млечните породи вимето е добре развито, обемисто,
жлезисто, с дълги, добре развити цицки.
 При останалите типове овце, особено тънкорунните, вимето е
помалко, месесто, с повече съединителна тъкан и по-къси цицки.
Служи само за изхранване на поколението.
 Не трябва да има вродени или придобити недостатъци.
Външни полови органи
Обект на преценка основно при мъжките животни Преценяват се с
помощта на палпация.
Крипторхизъм!!! Семенниците да са симетрични, еднакви по размери Без
следи от възпалителни процеси.
Тестиси

 Провиснали тестиси
 Хипоплазия
Предни крайници

 Да са добре развити, здрави, прави, широкопоставени, със здрави

копита
 Нежелани са Х-образната и саблевидната постановка на крайниците
 Тип за мляко – дълги, здрави и голи (незарунени) крайници
 Тип за месо – сравнително къси, тънки, но здрави, правилно и
широко поставени, с добре замускулени бутове
 Тип за вълна – по-дебели крайници, зарунени до карпалните и
тарзалните стави
Задни крайници
Копита

Продуктивни типове овце

 Тип за мляко
 Тип за месо
 Тип за вълна
 Комбинирани типове
- Тип за мляко и месо
- Тип за месо и вълна
- Тип за вълна и месо
 Примитивен тип

Тип за мляко - Източнофризийска овца

Тип за месо - Шароле
Тип за вълна
Комбиниран тип (мляко-месо) - Лакон
Комбиниран тип (вълна-месо) - Тексел
Комбиниран тип (месо-вълна) - Мерино-флайш
Примитивен тип - Каракачанска овца и Рака – примитивна унгарска порода
овце
Определяне на възрастта при дребните преживни
В племенните ферми:

 чрез племенната документация

 по ушните марки (обозначена е годината на раждане)
В стоковите ферми – по поникването, израстването, изтриването, смяната
на млечните резци, израстването, изменението на формата, големината на
постоянните резци и падането им.

 32 зъба при овцете и козите

 Няма горни резци, само венечна възглавничка (
Зъбна формула
M3 P3 C0 I0 I0 C0 P3 M3
---------------------------------------- = 32 зъба
M3 P3 C0 I4 I4 C0 P3 M3
Където:
I – резци C – кучешки P – премолари M – молари
Фактори, оказващи влияние върху показателите за определяне на
възрастта

 Скорозрелост – При скорозрелите породи измененията настъпват 6-8

месеца по-рано
 Видът на храната и начинът на хранене и отглеждане
 Наследствено обусловени индивидуални особености
Определянето на възрастта зависи от сезона. Овцете се агнят декември –
януари. Ако определянето на възрастта се прави лятото, за годините се
говори с половинки, а ако е зимата – за цели години.

В зависимост от възрастта, овцете се делят на:

 Агнета – до 6-месечна възраст

 Шилета – от 6- до 12-месечна възраст
 Дзвизки и дзвиздаци – от 12- до 18-месечна възраст
 Овце и кочове – над 18-месечна възраст.
Стопанско използване на овцете – културни породи – 5-7 години, при
грубовълнести – 6-8 и повече години.

12. Руно и неговите съставни части.

Руното представлява вълнената покривка на овцете без техните покривни
косми. Изградено е от множество снобчета с различна форма и големина.
Тънкорунни - щапели
Грубовълнести - косици
Щапели – основната структурна единица на руното при еднородната
тънкорунна вълна. Затворено руно. Представляват снобчета от добре
свързани влакна.

 Кожни шевове - по-големи или по-малки незарунени места между

щапелите
 Има свързващи влакна, които преминават от щапел в щапел.
 Външна част (външен щапел) и вътрешна част (вътрешен щапел)
 Външният щапел е повърхностната част, която има различна форма –
закръглена, правоъгълна, квадратна и др.
 Вътрешният щапел е частта от основата до върха на влакната, която
се вижда само след като се отвори руното. По форма – коничен,
обратно коничен и цилиндричен (предпочитан).

Косици (фитили) - основна градивна единица на руното на овцете със

смесена вълна. Отворено руно. Изграден от три типа влакна:

 Пухови – до първата третина на фитила;

 Преходни – до втората третина на фитила;
 Осилести – до върха на фитила.
Топография на руното
Руното на тялото се различава по:

 Дължина
 Дебелина
 Къдравост
 Здравина
 Разтегливост.
Зони:

 Плешка и ребра – вълната е най-мека, най-гъста и с добра дължина

 Гръб – по-рядка и груба вълна, но с достатъчна дължина
 Страни – вълна с добро качество
 Глава, шия, корем, бутове, крака, опашка – по-груба, къса и силно
замърсена вълна
13. Строеж на вълнените влакна и видове влакна.
Вълната е основният продукт, който се получава от овцете и представлява
влакната, които се стрижат и от които се получава прежда. Различава се по
хистологичен строеж и физикомеханични свойства. Вълнените влакна са
епидермални образувания, с основна субстанция белтъкът кератин. Най-
голямо значение за качеството на вълната има аминокиселината Цистин!!!
Състав:

 въглерод (50-52%);
 кислород (20-25%)
 азот (10-17%)
 водород (6.5-7%)
 сяра (3-5%);
 минерални вещества (3-4%).

Хистологичен строеж на вълнените влакна

Различават се 4 слоя:

 Кутикула (люспест слой) – защитна функция!!!

- екзокутикула
- ендокутикула
 Субкутикула – вретеновидни клетки
 Корков слой (кортекс) – около 90% от масата на влакната. Определя
физикохимичните и технологичните качества на вълната
 Сърцевина – наличието му влошава физикомеханичните свойства на
влакната. При по-тънките влакна липсва, а при дебелите е силно
развит.
Видове вълнени влакна
Различават се седем типа вълнени влакна в зависимост от
хистологичния им строеж, химичен състав и технологимни качества:

 Пуховите влакна са изградени от 3 слоя: кутикула, субкутикула и

кора. Те са с дължина до 10-15 cm. Руното на тънкорунните
 породи е изградено само от пухови влакна. При грубовълнестите
породи, пуховите влакна достигат до първата третина на фитила.
При Романовската овца пуховите влакна са по-дълги от
осилестите.
 Преходни влакна - заемат междинно положение между
осилестите и пуховите. Изградени са от 4 слоя - кутикула,
субкутикула, кора и сърцевина. Сърцевината е слабо развита и
прекъсната, най-силно развита е кутикулата. Дължината им
варира в широки граници, а по къдравост се доближава до
пуховите влакна. Те са основната съставна част на
полутънкорунното руно, а при грубовълнестите представлява
средния етаж на фитила.
 Осилести влакна - те са най-дебелите влакна (50-200 µm).
Дължината им достига 35 cm и почти нямат къдрици. Състоят се от
4 слоя – кутикула, субкутикула, кора и сърцевина. Последният е
много добре развит. Тези влакна се срещат основно при
фитилестото руно, като образуват върховете на косиците. Те
винаги са в смес със пухови и преходни влакна.
 Сухи влакна - това са променени осилести влакна, които не се
различават в хистологично отношение съществено от същинските
осилести влакна. Разликата е само в цвета – те са млечно бели, с
матов оттенък и по-слаб блясък. На пипане са твърди и чупливи.
 Мъртви влакна - къси и много дебели, млечно бели на цвят и без
блясък влакна, разновидност на осилестите влакна. Сухите и
мъртвите влакна са патологични форми и говори за изкарано
заболяване, грешки в храненето или лоши зоохигиенни условия
на отглеждане. Присъствието им влошава технологичните
качества на вълната.
 Кучешки влакна - дълги и дебели вълнени влакна. Срещат се при
тънкорунните и полутънкорунните агнета. Намират се в областта
на холката, гърба, кръстеца и порядко плешката. Установяват се
след раждането и опадват до 5-ия месец. Хистологично
наподобяват преходните влакна. Унаследяват се силно и се
препоръчва за разплод да не се оставят мъжки агнета,
притежаващи кучешки влакна. Не са подходящи за технологична
 обработка, не се боядисват и затова се назовават мъртви.
Наблюдават се основно при грубовълнестите руна и много рядко
при тънкорунните.
 Покривни косми - къси (1-2 сm), дебели, без къдрици, покриват
незарунените части на тялото при овцете (Глава, уши, крайници, а
при някои породи и опашка, корем и вентралната част на шията).

14. Нежност и класификация на вълната.

Класификация на вълната
Според сезона на стрижбата, възрастта на животните и свързаността на
отделните снопчета:

 Есенна вълна - получава се спри повторна стрижба на вълната през

есента и от животни със смесена вълна.
 Шилешка вълна - получава се от шилета на 6-7 месечна възраст. Тя
не образува руно, има специфични къдрици и се дели на еднородна
и разнородна.
 Подстриг - това е най-замърсената вълна. Получава се от овцете
напролет след оагнянето. Обхваща вълната около вимето, опашката,
вътрешната страна на бедрата.
 Рунна вълна - цялото неразпаднато руно или част от руното с тегло
над 150 g
 Парчета от руното – части от руното с тегло под 150 g
По цвят, вълната се разделя на бяла (до 4% цветни влакна) и пигментирана
(цветна вълна)
Физико-механични качества на вълната
Нежност на вълната – определя се от средната дебелина на вълнените
влакна, които я съставят. Този показател варира в широки граници (10-200
μm).
Методи за определяне на нежността на вълната:

 Лабораторен метод - най-точен, но трудоемък. Прилага се рядко.

Използва се ланаметър, който на практика представлява
 проекционен микроскоп. . При тънкорунните породи се измерват
100, при полутънкорунните – 200, а при грубовълнестите – 400
влакна.
 Експертен (окомерен) метод – използва се широко в практиката при
търговия с вълна и при бонитировка на овцете. Той се осъществява от
обучени специалисти чрез окомерна преценка по еталони за
различни качества вълна.

15. Дължина и къдравост на вълната. Серей и рандеман на вълната.

Къдравост на вълната
Тя се определя по наличието на извивки по дължината на влакното.
Къдравостта се преценява окомерно по броя на къдриците на 1 сm от
влакното. Тя се отчита на холката, корем, плешка, страна, гръб и бут. При
поголяма къдравост, влакната се сплитат в поплътни снопчета,
непозволяващи механичното замърсяване на руното, вълната не се
сплъстява и по-лесно се обработва.

 Гладка къдрица – при която се наблюдава една извивка обхваща 4- 6

см от влакното
 Разтегната къдрица – при нея една къдрица обхваща 2-3 см от
влакното
 Полукръгла къдрица – при която на 1 сm от дължината на влакното
се наблюдават 6-10 къдрици. Най-желана
 Висока къдрица – тя се среща при пуховите влакна и има поголяма
височина
 Сбита къдрица – наблюдава се силно присвиване като двете рамена
са почти успоредни
 Клуповидна къдрица – тя прилича на разплетена прежда. Тези
влакна се наричат прекъдрени. Има силно влошени качества на
влакното и е нежелана
Дължина на вълната: естествена и истинска

 Естествена дължина - измерва се върху животното по време на

бонитировката. Осъществява се с милиметрова линийка от кожата до
върха на щапела, като линийката се поставя перпендикулярно на
 кожата. Поради различната дължина на руното при различните части
на тялото, дължината на вълната се определя на плешка, страна,
гръб и бутове. Естествената дължина при тънкорунните породи в
България е около 8-9 сm.
 Истинска дължина - определя се в лабораторни условия. Тя е по-
голяма от естествената дължина и представлява дължината на
влакното след като се изпъне, докато се изправят къдриците, без
обаче то да се разтяга. Осъществява се като се хване влакното в
двата края с две пинсети и се опъва върху милиметрова линийка.
Освен по този начин, истинската дължина се измерва с помощта на
апарати в лабораториите на вълненотекстилните предприятия.

За текстилната промишленост, значение има истинската дължина. В

зависимост от нея, вълната се разделя на:

 Камгарна (камволна) - използва се влакно с дължина над 6- 7 см

за производство на платове за костюми; определя се на плешка,
страна, гръб и бутове
 Щрайхгарна (сукнена) - използва се вълна с дължина 2-5 cm за
производство на сукно. Физико-механични качества на вълната
Серей на вълната - представлява химично вещество, получено при
смесването на секрета на мастните и потните жлези

 Потната съставка е водоразтворима и съдържа органични вещества и

соли главно на натрия и калия.
 Мастната съставка - суров ланолин. Разтваря се в етер.
Определяне на количеството на серея.

 Експертен метод
 Лабораторен метод
Цвят на серея: бял, бледожълт, жълт, тъмно жълт, жълтокафяв, кафяв,
тъмно кафяв, жълтозелен. Най-желан е белият. Физико-механични
качества на вълната
Консистенция на серея: мазна, зърнеста и люспеста. Най-голямо
количество серей се установява при тънкорунните овце, а най-малко – при
грубовълнестите.
Рандеман на вълната - Това е съотношението между теглото на прана и
непрана вълна. Зависи от степента на замърсяване и количеството на
серея.
Определя се:

 Окомерно
 Лабораторно
Най-нисък е рандемана при тънкорунните (30-40%), а най-висок – при
грубовълнестите (60-80%).

16. Контрол на продуктивните качества при овцете.

Контрол на продуктивните качества про овцете
Осъществява се във фермите чрез определяне на следните зоотехнически
параметри:  Основни продуктивни параметри:
 репродукция
 живо тегло
 смъртност
 млечност
 месодайност
 вълнодайност
Контрол на млечната продуктивност на овцете и козите
Млякото е един от основните продукти, получавани от овцете. То се
характеризира с по-голяма гъстота, по-висок процент протеин и мазнини в
състава си. Контролът на млечността се осъществява в развъдните ферми
на специализираните за мляко породи. На породите за вълна и месодайните
овце не се прави контрол на млечната продуктивност! Показателят
„Млечност“ се определя чрез измерване на количеството мляко в литри,
издоено през дойния период на овцете съгласно методите посочени в
номенклатурата на Международния комитет за контрол на животните
(ICAR).
Освен показателя „Млечност“, развъдните организации могат да решат
животните да се преценяват и по качество на млякото. То се извършва
също така по методите в номенклатурата на ICAR.
Млечната продуктивност при овцете се проявява в рамките на продуктивен
цикъл (лактационен период), който започва с агненето и завършва с
пресушаването на овцата. Той продължава от 150 до 270 дни и от своя
страна се разделя на два периода: бозаен период, през който с
образуваното от нея мляко овцата изхранва живородените агнета и доен
период, който продължава от отбиването на агнетата до цялостното
пресушаване. Продуктивният цикъл се повтаря след всяко раждане на
овцата
Преценка на специализирани овце за мляко
Оценката на овцете за мляко се осъществява чрез индивидуална преценка
по следните показатели: порода, едрина, екстериор, конституция, млечност,
виме, дължина и нежност на вълната (при породите с еднородна вълна).
Получените при преценката данни се записват с условни знаци. Най-
важната селекционна задача при тези породи е получаването на по-голямо
количество мляко, добра плодовитост и скорозрелост. Затова основните
показатели, които се преценяват при тези породи са млечност, качества на
вимето.

Контрол на млечната продуктивност на овцете и козите

Бозаен период – това е периода в дни от оагненето до отбиването на
агнето. За условията на България, обикновено бозайният период
продължава от 45 до 60 дни, но има и изключения. При наличие на
подходящи и евтини млекозаместители, агнета могат да бъдат отбити на 2-
рия и 3-ия ден (след приключване отделянето на коластра. По-дълъг бозаен
период (до 90 дни) се предоставя на ремонтните мъжки и женски агнета.
Доен период – това е периода от отбиването на агнето до пресушаването
на овцете. За условията на България, при местните породи овце Черноглава
плевенска , Местна Старозагорска, Бяла Маришка и Вакла Маришка , за
нормален доен период се счита 150 дни. Дойният период обикновено
варира от 120 до 180 дни, но в някои стада може да има и пошироко
вариране от 90 до 210 дни.
Млекодобив (млечност)
Това е количеството мляко, изразено в литри или килограми, което овцата
или козата млекодава през дойния период. Това е основен селекционен
признак при специализираните породи овце за мляко – Източно-фризийска,
Лакон, Аваси, Асаф. Млекодобивът е важен признак и при местните
български породи – Черноглава плевенска, Старозагорска, Бяла и вакла
маришки и др.
Фактори, определящи млечността на овцете и козите:
 Породата – при някои породи, със селекция са постигнати много
високи нива на млечна продуктивност – Източнофризийска, Аваси и
др.
 Индивидуални различия – отклоненията от средните стойности на
един индивид могат да достигнат дори повече от 100 литра
 Възрастта – при Старозагорската овца, млечността нараства до 4-та
лактация, след което започва да намалява
 Плодовитостта – Овцете с повече родени агнета притежават по-
висока млечна продуктивност в сравнение с тези, които имат само
едно агне. Източнофризийска овца
 Кратност на доене – Доенето се явява механичен дразнител,
повишаващ млечната продуктивност. При еднократно доене в
началото на лактацията се издояват с около 55% по-малко мляко в
сравнение с двукратното, а в края на лактацията – при трикратно
доене се издояват с 15% повече мляко в сравнение с двукратното.
 Здравословно състояние – Нарушенията в общото здравословно
състояние на животните оказват отрицателен ефект върху млечността
им както в момента, така и за известен период от време след
излекуването. Особено значение тук имат маститните заболявания,
които влошават както количеството, така и качествения състав на
млякото.
 Стресът – В състояние на стрес, овцете може да намалят млечността
си до 30 %. Това се дължи на отделените стресови хормони, които се
явяват антагонисти на окситоцина (хормон, отделян от хипофизата,
 регулираш процесът на млекоотделянето). Също така, преходът от
ръчно към машинно доене трябва да става постепенно.

17.Преценяване на свинете по екстериор

Предна част:
Глава

 Големина (относителна): голяма, средно голяма (съразмерна) и

малка
 Дължина: дълга, средна (40% от дължината на трупа), къса
 Ширина: разстоянието между очите или ушите. Предпочитат се
животни с по-широка глава (признак на скорозрелост).
 Профил – образува се от ъгъла между челните и носните кости –
прав, леко и средно вдлъбнат, силно пречупен, мопсовиден ( ̴90°)
Заедно с главата се преценят челюсти, ганаши (бузи), очи и уши.

 Челюсти – добре развити и симетрични. Не се допускат деформации

на рилото и лицевите кости АТРОФИЧЕН РИНИТ, АКТИНОМИКОЗА И
ДР. !!!
 Ганаши (бузи)- добре развити, особено при породите за мас
 Очи – големи и еднакви по размер и цвят, широко поставени, с
блестящ и жив поглед, тънки и плътни клепачи без бръчки. Дебели и
месести клепачи са нежелани ( свързавно с къснозрелост и др.).
Изпъкналите очи са признак на раздразнителност и нервност.
Уши
Големината, формата и разположението са породни белези:

 Малки, къси и изправени – аборигенните породи Местна европейска

късоуха свиня, Източнобалканска свиня;
 Средно дълги, насочени напред, нагоре и настрани - по-голямата
част от културните породи (Голяма бяла свиня, Дунавска свиня);
 Големи, дълги, клепнали, стигащи до рилото – признак на спокоен,
дори флегматичен характер –Ландрас, Немски ландрас, Голяма
черна.
Екстериорни недостатъци на главата при свинете:

 Относително голяма, груба и тежка глава – признак на примитивност

и къснозрялост
 Тясна и дълга глава с права профилна линия и слаборазвити ганаши –
къснозрелост и примитивност
 Неголяма, със силно пречупена профилна линия, достигаща до
мопсовидност – прекомерна скорозрелост и преразвитост,
неподходящи за отглеждане по съвременни технологии.

Шия – преценява се по дължина, ширина и замускуленост

 Къса, широка и добре замускулена шия – породи за мас

 Средно дълга, добре замускулена, сливаща се без рязка граница с
трупа – породи за месо и мас
 По-дълга, тясна, с по-слабо развита мускулатура – породи за бекон
Недостатъци на шията при свинете:

 Много къса, набръчкана, с провиснала кожа –затруднява се пашата и

храненето от земята
 Дълга, тясна и плоска шия с гребен – признак за къснозрялост и
ниска продуктивност

Холка: по дължина, ширина и форма. Трябва да е равна, достатъчно дълга

и широка.
За недостатък се смята раздвоената, тясна и висока холка – ниска
продуктивност и къснозрялост

Плешки: Зависи от размерите на лопатките и техния наклон. Трябва да са

широки, с добре развита мускулатура, равни, косо поставени, плътно
прилепнали към трупа. Покрити са с дебел слой мускулатура и гладка
кожа.За недостатък се смята прищъпването зад плешката. То е признак на
нежна конституция, прекарано заболяване в млада възраст, непълноценно
хранене, а може да е и генетично обусловено.
Гърди (гръден кош): Преценяват се по дълбочина, ширина дължина,
обхват и засводеност на ребрата.
Гърдите трябва да са дълбоки, широки, с бъчвообразно закръглен гръден
кош, добре замускулени ребра, постепенен преход към средната част на
тялото. Тези признаци обуславят добро развитие на сърдечно съдовата и
дихателната системи, а от там и по-висока очаквана продуктивност.
Обхват на гърдите (+5-10 см) = дължина на тялото – породи за мас
Обхват на гърдите < дължина на тялото – други породи
Дълбочината на гърдите трябва да е 60-65% от височината на холката.
Недостатъци са тесни и плитки гърди, с плоски ребра, препасаност зад
плешките.
Гръб и поясница: Преценяват се по дължина, ширина и форма. Те трябва
да са здрави, сравнително дълги (при породи за месо) и по-къси (при
породите за мас), широки и прави, добре замускулени. Свинете със слабо
изпъкнал гръб и поясница са по-издръжливи и пригодни за пасищно
отглеждане. При тях ражданията протичат по-леко.
Екстериорни недостатъци:
Тесни, остри, провиснали, слабо замускулени. Допуска се леко провисване
в края на бременността при раждали свине майки. „Шаранов гръб“ е
признак за къснозрялост и примитивност. Прекомерно дългите поясница и
гръб водят до виеща се и несигурна походка, което е недостатък особено
при нерезите.

Страни: дълги, дълбоки, равни, добре запълнени, със закръглени, извити

или отвесни ребра.
Нежелани са късите и плитки страни с много плоски ребра.
Корем: голям, обемист, стегнат и еластичен, с плътни и добре запълнени
слабини, без рязка граница между корема и гърдите, права линия,
продължаваща от гърдите.
Недостатъци: Увиснал, с отпуснати стени, хлътнали хълбоци корем (нежна
конституция, заболяване или хранене с обемисти фуражи). Отпуснат корем
се допуска при стари, многократно раждали свине майки.
Хълбоци: запълнени. Признак за добре развита мускулатура
Виме и цицки:Броят на цицките е наследствено обусловено, така че за
разплод се оставят само свине и нерези с поне 12 цицки. Те трябва да имат
правилна конусовидна форма, да са разположени на еднакво разстояние
една от друга. Изискванията към нерезите са по-високи. Те трябва да
разполагат с 14 цицки, защото този показател се унаследява
Недостатък са „кратерообразните цицки“. Папилите им са по-къси и
хлътнали във вимето. Малките прасенца трудно ги захапват и бозаят.
Животните с този недостатък се бракуват, защото се предава по
наследство.
Крупа: Преценява се по дължина, ширина форма и наклон. Тя трябва да
бъде дълга, широка, права или с лек наклон, добре развита мускулатура.
Освен за преценка на месодайните качества, добре развитата крупа оказва
влияние върху превенция на трудните раждания при свинете.
Бутове: Трябва да са дълбоки, широки, закръглени, с добре развита
мускулатура, преминаващи без прищъпвания в скакателните стави.
Опашка: Трябва да е завита на колело, дълга, дебела, тлъста в основата,
изтъняваща към края и завършваща с кичур недебели косми

Външни полови органи: При нерезите скротумът трябва да е с еластична и

гладка кожа, без бръчки и гънки, семенниците да са добре развити, с
еднаква големина, разположени на едно равнище. Трябва да се внимава за
наличие на крипторхизъм, защото той се предава по наследство. Такива
животни се бракуват. Препуциумът трябва да е нормално развит, без
стеснения. Външните полови органи при свинете трябва да са правилно
развити. Двете лабии трябва да са симетрични.
Предни и задни крайници: Трябва да бъдат прави, широко поставени,
здрави, сухи, с ясно изразена мускулатура, стави и сухожилия, бабките
трябва да са прави или леко наклонени, здрави и с добре развити копита.
Недостатъци: тясното и широкото поставяне на предните крайници,
бъчвообразна и Х-образна постановка;
Задни крайници: саблевидността, слонска и кравешка походка; общо за
предните и задните крайници: артрити, дълги, меки и силно наклонени
бабки, трошливи и напукани копита.
Недостатъците по крайниците се предава по наследство.
Кожа и четина: Различна, при различните породи и типове свине (тънка и
дебела, нежна и груба, плътна, рехава, еластична и др.). На цвят е бяла, с
розов оттенък, но може да бъде и пигментирана. Дебелината на кожата се
определя в областта на ушите. Културните породи имат среднодебела
кожа, плътна, еластична и гладка. Дебелата кожа е признак на
примитивност, къснозрялост и груба конституция, а тънката кожа –
изнеженост и прекомерна скорозрелост. И двете крайности са нежелани.
Четината трябва да е дълга, мека, тънка и права, лъскава, с гланц, да
покрива равномерно цялото тяло.
Грубата, дългата, много гъстата, изправената по шията, холката и гърба
четина е признак на примитивност, къснозрялост, а много рядката и нежна
четина – на изнеженост. И двете състояния са нежелани.

18.Типове свине по скорозрелост и продуктивност

Тип за месо

 Дълго, странично сплеснато, дълбоко, но не широко тяло (15-20 см

по-дълго от обхвата на гърдите);
 Тънка, еластична, без гънки кожа с гъсти и нежни косми;
 Малка до средно голяма глава, тясна или средно широка, добре
развити , но не тежки ганаши, тясна до средно широка;
 Средно големи до големи уши, насочени напред, настрани и нагоре,
а при някои породи - клепнали и достигащи почти рилото (Ландрас);
 Средно дълга и широка шия, добре замускулена, преминаваща без
рязък преход в тялото;
  Дълги, прави или слабо аркообразни, но не много широки гръб и
поясница;
 Дълбоки и плоски гърди, дълги, равни и плоски страни;
 Дълги, но не и широки плешки, добре прилепнали към тялото, лека
предница;
 Дълга, права, добре замускулена крупа;
Подобно както и при говедата, екстериорните особености на крупата са от
особена важност, по-специално за трудните раждания. Те не са рядкост
при свинете.

 Силно развити бутове, правилно очертани, достигащи до

скакателните стави;
 Здрави, дълги, правилно поставени крайници с изправени бабки;
 Всички телесни части са добре замускулени;
 Свинете са енергични, подвижни и здрави;
 Кланичен рандеман – 70%, дебелина на сланината – до 3 см.
Породи: Ландрас, Дюрок, Голяма бяла
Тип за мас:

 Широко, дълбоко, късо, бъчвообразно тяло като обхвата на гърдите е

често по-голям от дължината на тялото;
 Среднодълга или къса глава, широка, с късо чело, с вдлъбнат, често
мопсовиден профил, Ганашите са тежки, месести и леко увиснали;
 Ушите са средно големи, тънки, високо поставени!!! При породата
Корнвал са големи и клепнали!!!
 Къса, широка и дебела шия, равномерно преминаваща в тялото;
 Дълги, широки, прави или слабо аркообразни гръб и поясница;
 Широка, умерено дълга, добре замускулена и закръглена крупа;
 Страните са дълги, а слабините – добре запълнени;
 Плешките са дълбоки, широки, равни, добре прилепнали към тялото;
 Бутовете са дълги, широки, закръглени, са добре развита
мускулатура, спускаща се до скакателните стави;
 Къси, тънки, широко поставени крайници;
 Кланичен рандеман: 78-80%, с дебелина на сланината – до 10-12 см.
Породи: Малка бяла английска, Голяма черна свиня, Мангалица.
Тип за месо и мас (комбиниран тип):
Екстериорно и по продуктивност заема междинно положение между
предходните типове

 Широко, средно дълбоко, хармонично тяло;

 Обхватът на гръдния кош е 10-12 см по-малък от дължината на
тялото;
 Здрави, средно дълги и правилно поставени крайници;
 Всички части на тялото са добре замускулени;
 Кланичен рандеман: 70-75%;
Породи: Украинска бяла степна, Германска благородна, Българска бяла
свиня.
По своята скорозрелост, свинете се делят на 4 типа:

 къснозрял;
 умерено скорозря;
 скорозрял;
 много скорозрял;

Къснозрял тип – типичните аборигенни породи. Дълго, тясно и заострено

рило, голяма, груба и тежка глава, права профилна линия, дебели и груби
уши, слабо развити месни форми, груба и дебела кожа с гъста козина,
груба и плътна конституция, плоско тяло с ъгловати форми. Имат бавен
растеж и развитие.Животните не са едри, но са подвижни и
издръжливи.Заплождат се около 15-16-месечна възраст, а завършват
растежа си към 3-годишна възраст. Притежават ниска плодовитост (4-6 бр.),
но понякога раждат и повече прасенца. Месото им е твърдо, нетлъсто и
много вкусно.
Скорозрял тип - към него спадат почти всички скорозрели породи. Средно
голяма глава с леко вдлъбнат профил. Тялото е едро, дълбоко, широко и
хармонично. Гърбът и поясницата са равни или слабо извити, краката са
прави и добре замускулени. Животните имат добре изразени месодайни
качества. Притежават добри стопански качества и добре оползотворяват
фуражите.
Умерено скорозрял тип – свине, получени при кръстосване на къснозрели
и скорозрели породи. По отношение екстериорните особености заемат
междинно положение между гореспоменатите типове. Притежават добри
стопански качества и добре оползотворяват фуражите.
Много скорозрял тип – дребни свине с нежна или сурова конституция.
Малка, къса и широка глава с пречупена профилна линия, често достигаща
до мопсовидност. Гърбът често е седлест, широк и бъчвообразен гръден
кош, къси, слаби и широкопоставени крака, тънки, нежни и слаби кости.
Растежът и развитието на тези породи е много бърз. Не са високо
продуктивни, но бързо се угояват и добре оползотворяват фуражите.
Плодовитостта и млечността са ниски, отслояват много тлъстини и са
икономически неизгодни.
19. Заплодимост и плодовитост при свинете
Контрол и преценка на възпроизводителната продуктивност на свинете

 Многоплодие – 10-12 и повече прасета в едно прасило

 Бременност – 114 дни, отбиване на прасетата – 21-35 ден
 Една свиня майка – 2,2-2,5 пъти в годината опрасване (20-25 прасета)
 Основната продуктивност на свинете – производството на месо и
сланина, зависи преди всичко от тяхната възпроизводителна
продуктивност!
Възпроизводителна продуктивност - показатели:

 Заплодяемост
 Плодовитост
 Млечност
 Способност за раждане на едри прасета
 Изравненост на прасетата в прасилото
 Майчински инстинкт
Заплодяемост
Свине майки
  Определение – способността на свинята майка редовно и
своевременно да се разгонва и запложда от началото до края на
разплодната и дейност, така че периодът между две опрасвания да
не е по-дълъг от 180 дни.
 Еструс на всеки 20-21 дни и продължава 2, рядко 3 дни
 Половият цикъл прекъсва по време на бременност и се възстановява
3-8 дни след отбиване
 Регистър на скачките и дневник на осеменяванията
 Заплодени свине – които не се разгонват повторно в продължение
на 20-28 дни след последното покриване/осеменяване.
Определяне на еструса при свинете
Наблюдаване на поведението и състоянието на външните полови органи:

 Нервна възбуда
 Загуба на апетит
 Често уриниране
 Заскачане на други животни
 Набъбване и зачервяване на вулвата
 Воднисто-слузести изтечения от вулвата

Установяване на рефлекса на неподвижност:

 Чрез млади нерези пробници

 Разгонените свине показват интерес към нереза
 Рефлекса може да се установи и с помощта на гледача, който натиска
свинята в областта на кръстеца

броя на заплодените свине.100

Заплодяемост = ------------------------------------------------------------------
броя на свинете (в стадото, стопанството и др)

Ялова свиня – свиня, която не се е заплодила след три поредни

разгонвания и осеменявания/покривания, първите два пъти от един и същ
нерез, третият път – от неговият заместник. Заплодяемост – нормална при
75-80% след първо покриване.
Нерези - заплодителната способност или процентът на ефективните скачки
е главната продуктивност на нерезите
бр. опрасени + бр. бременни + бр.
абортирали свине.100
Възпроизв. способност (ВС) = --------------------------------------------------------
бр. покрити (осеменени) свине
Плодовитост
Определя се по броя на родените живи и нормално развити (окосмени)
прасета в едно прасило
Показатели:
1. Брой на отделeните зрели яйцеклетки
2. Брой на оплодените яйцеклетки
3. Равнище на ембрионална смъртност

Видове:

 Потенциална плодовитост
 Реална (фактическа) плодовитост
 Стопанска (истинска) плодовитост
Контрол: чрез точно и навременно (най-късно до 24 ч след опрасването)
вписване в оборната книга на всички живи, мъртви и мумифицирани
приплоди.
Изчисляване на плодовитост – за едно прасило, сезон, година, за целия
живот (пожизнена), за отделна свиня или стадо, ферма, линия или
порода свине
Минимална, средна и максимална плодовитост
Средна плодовитост - определя се, като се събере броя на прасетата
(живи и мъртвородени) от всички нормални прасила и сумата се
 раздели на броя на прасилата (за свинете от едно стадо), а за едно
прасило – броя на свинете майки. За една свиня майка за определен
период – от сбора на броя на прасетата от всички прасила, който се
разделя на броя на прасилата. Плодовитостта варира в широки граници
– от 1-2 до 28-30 прасета Рекорд – 45 прасета при свиня от породата
Мейшан

Категории:
1. Ниска – под 8 прасета
2. Средна – 8-10 прасета
3. Добра – 10-11 прасета
4. Много добра – 11-12 прасета
5. Отлична – над 12 прасета
Плодовитост - фактори
1. Порода – примитивните породи са по-малко плодовити от
подобрените и културните породи
2. Скорозрелост – къснозрелите и много скорозрелите породи – по-
ниска плодовитост в сравнение със свинете от скорозрелия тип
3. Условия на хранене и отглеждане – пълноценно vs. непълноценно
хранене. Липсата на паша, лошата хигиена, отглеждане на свинете
отделно от нерезите и др. намаляват плодовитостта
4. Метод на развъждане – родственото съешаване намалява, а
кръстосването повишава плодовитостта
5. Възраст – ранно заплождане → намалена плодовитост От 2-ро до 6-то
или до 8-мо прасило плодовитостта се увеличава, а след 8- мо
намалява.
6. Индивидуални качества на свинята и нереза – наследствени заложби,
количество и качество на спермата на нереза и др.
7. Кондиция – изтощени и угоени свине – по-малко и по-дребни
прасета, отколкото свинете в разплодна кондиция
8. Момент и брой на покриванията – покриване в оптимален срок (22-
23 час от началото на разгонеността) и в момента на най-голямата
охота, повече от 1-2 покривания и покриване с повече от един нерез
повишава плодовитостта. Плодовитост - фактори
9. Продължителност на периода на бозаене – много ранно отбиване и
покриване на свинете (по-рано от 20-я ден след опрасването) → по-
ниска заплодяемост и плодовитост
10.Ембрионална смъртност – през първите три седмици на
бременността най-често. Само 80% от оплодените яйцеклетки се
развиват в ембриони, а броят на живородените прасета – едва 54-70%
от броя на овулиралите яйцеклетки.
11.Физиологична възможност на матката – до 18 ембриона.
12.Заболявания – бруцелоза, листериоза и др. инфекциозни
заболявания, всяка инфекция с телесна температура над 40,6° в
продължение на няколко дни → масова ембрионална смъртност,
особено в първите седмици от бременността

20. Млечност при свинете.

Стопанско значение – способността на свинята майка да отгледа повече
и по-едри прасета → производството на повече месо и мазнини.
Два вида млечност – условна и абсолютна (действителна)

 Условна млечност – установява се най-рано на 30-я ден, а във

връзка с по-ранното отбиване и захранване на прасетата със
стартерни смески – на 21-я ден след раждането. Изчисляване –
въз основа на прираста за 30, съотв. 21 дни, като от общата жива
маса на прасилото на 30/21 ден се изважда масата на прасилото
при раждането.
  Годишна млечност – установява се като се сумира абсолютната
млечност за двата лактационни периода (двете прасила през
годината)
 Средна дневна млечност – получава се като се раздели
абсолютната млечност за 21, 60 и 120 дни съответно на броя на
лактационните дни (21, 60 и 120 дни)

21. Способност за раждане на едри прасета.

Важен селекционен признак
Определя се по живата маса на всяко прасе, измерено непосредствено или
най-късно 24 часа след опрасването.
Родените с по-висока жива маса прасета при равни други условия са с по-
голяма жизнеспособност, по-малка смъртност, по-бърз растеж и развитие,
по-висока жива маса при отбиване и по-голям прираст при угояване.
Зависимост между живата маса при раждането и смъртността на прасетата
– при родените с жива маса под 1 кг – смъртност около 60%, а при тези над
1 кг – около 11%.
Едроплодието зависи от породата, индивидуалните качества и възрастта на
родителите, храненето и отглеждането, плодовитостта, живата маса на
майките и др.
Прасета в зависимост от масата при раждане:

 дребни (малки) – до 1,000 кг

 средни – от 1,000 до 1,200 кг
 добри – от 1,200 до 1,400 кг
 много добри – от 1,400 до 1,600 кг
 отлични – над 1,600 кг
22. Контрол на носливостта на птиците.
Определя се по броя на яйцата, снесени от една носачка за определен
период от време. Отчита се индивидуално и групово. Индивидуалният
контрол е по-точен и е за предпочитане.
Видове носливост
1. Годишна носливост
1.1. Ноемврийска носливост – изчислява се по броя на яйцата, снесени
от 1.X до 31.X на следващата година
1.2. Носливост на фуражна кокошка – изчислява се в стоковите ферми
по същия начин, както млечността на фуражна крава
1.3. Носливост за начално поголовие – изчислява се като носливост за
календарна година.
2. Биологична носливост – броя на яйцата от датата на снасянето на
първото яйце до същата дата на следващата година.
3. Зимна носливост – броя на яйцата, снесени за периода от 01.X до 28.II на
следващата година.
4. Носливост за 500-дневна възраст – броя на яйцата, снесени от датата на
пронасянето до навършване на 500-дневна възраст.
Възраст на пронасяне – яйценосни породи – 140-160 дневна възраст,
комбинирани породи – на 150-180 дневна възраст.

Серийност на снасянето
Серия – последователното и без прекъсване снасяне на яйца, за което е
характерна ритмичност и цикличност. Сериите са с различна
продължителност (от 1 до 20-30 яйца без прекъсване) и се повтарят през
различно дълги почивки.
Високопродуктивните птици се характеризират с дълги серии и малко на
брой къси паузи.
Разход на фураж за едно яйце
изразходваният фураж, kg (g)
Рф =---------------------------------------------
броят на снесените яйца
Разход на фураж за 1 кг яйчна маса
изразходваният фураж, kg
Рф =--------------------------------------------------
общата маса на снесените яйца, kg

23. Екстериорна преценка на селскостопанските птици. Типове птици по

продуктивност.
Екстериорна преценка на кокошките
Глава

 Големина: голяма, средно голяма и малка

 Дължина: дълга, умерено дълга и къса
 Ширина: широка, средно широка и тясна
 Придатъци (гребен, брада, менгуши, ушни туфи и др.)
Кокошки за месо – къса и широка глава
Кокошки за яйца – нежна, удължена, средно голяма
Лице

 Цвят на кожата
 Консистенция на кожата: гладка, месеста или груба
 Опереност
Гребен

 Форма: прост листовиден, граховиден, розовиден, ореховиден,

липса на гребен и т.н.
 Размери: голям, средно голям и малък
 Позиция: прав, леко наклонен и клюмнал
 Консистенция
 Цвят прост
Менгуши

 Големина: големи, средно големи, малки или липсващи

 Форма: продълговати, овални или закръглени
  Консистенция: фини, плътни или груби
 Цвят
Околоушки
Кръгли, овални, нежни, гладки образувания, които израстват под външния
отвор на ушния канал

 Цвят
 Големина
 Форма
 Състояние на кожата
Петлите имат по-големи околоушки от кокошките.
Очи

 Форма – кръгла или овална

 Позиция
 Цвят – видов и породен белег

Клюн

 Цвят
 Форма
 Широчина
 Размери
При петлите е помасивен, а при кокошките – по-фин.
Шия

 Дължина: дълга, средно дълга и къса

Най-дълга при яйценосните, средна при комбинираните и най-къса при
породите за месо. Много дългата шия е свързана с тесни труп и гърди →
лоши месодайни качества.
Тяло

 Големина: голямо, средно голямо и малко

 Форма: цилиндрично, кубично, овоидно и др.
  Дължина: късо, средно дълго и дълго
 Ширина и дълбочина
 Яйценосни породи – дълбоко, широко и удължено тяло
 Породи за месо – подълбоко и по-широко, със закръглена форма
Гръб и поясница

 Дължина: дълги, средно дълги и къси

 Ширина: широки, средно широки или тесни
 Дорзална линия
Показатели за едрината на тялото и правилното развитие на вътрешните
органи → добри месодайни качества и висока носливост.
Крила
Яйценосни породи – подобре развити, по-големи и по-плътно прилепнали
към тялото, отколкото комбинираните и месодайните породи. Винаги
добре оперени и плътно прилепнали към тялото. Отпуснатите и разперени
крила са признак за болестно състояние или проявен мътачен инстинкт.
Опашка
Сърповидни пера
Преценка по:

 Големина
 Форма
 Постановка
Породи за яйца – по-добре развита опашка
Петли – по-голяма опашка от кокошките.
Гърди

 Ширина: широки, средно широки и тесни

 Дълбочина: дълбоки, средно дълбоки и плитки
 Степен на замускуленост
Внимание се обръща на големината на гръдната кост и нейния гребен.
Желателно е гръдната кост да е дълга, а гребена – прав, дълъг и добре
замускулен.
Корем
Добре развит, особено при носачките. От големината му се съди за
развитието на храносмилателната и половата система → носливостта.
Петли – по-малък и прибран корем.
Крака

 Дължина: дълги, средно дълги и къси

 Цвят
 Наличие на оперение
 Развитие и брой на пръстите
Най-развити и дълги са краката на борцовите породи, следвани от
яйценосните, общоползвателните и найкъси са крайниците на породите за
месо.

Оперение

 Цвят
 Количество
 Начин на разположение на перата
Здравите птици от яйценосни породи – лъскави и плътно прилепнали
към тялото пера.
Кокошки за месо – порехаво и матово оперение
Декоративни – къдравост
Типове птици по продуктивност.
Яйценосен тип

 Кокошки – сравнително ниска жива маса, удължено тяло, добре

развит корем и задна част на тялото, покрито с плътно оперение.
 Гребен и менгуши – добре развити и интензивно оцветени
 Крака – сравнително дълги и голи
 Подвижни, скорозрели, с висока носливост и почти изчезнал
мътачен инстинкт.
  Ярките пронасят на 4,5 – 5-месечна възраст
 Породи – Бял легхорн, Черна шуменска, Яребича италианка и др.

Месодаен тип

 Висока жива маса, широко, дълбоко, с овална форма, хоризонтално

поставено тяло
 Гребен и менгуши – слабо развити
 Човка – къса и здрава, шия – къса дебела
 Крайници – къси и дебели, често оперени
 Флегматични, къснозрели, с добре развит инстинкт за мътене
 Ярките пронасят на 7-8 месечна възраст
 Породи – Кохин, Брама, Корниш и др.

Общоползвателен (комбиниран) тип

 Повечето породи кокошки са от този тип

 В екстериорно и продуктивно отношение заемат междинно
положение между яйценосния и месодайния тип.
 Създадени са чрез кръстосване на кокошки от типа за яйца с петли от
типа за месо и обратно.
 Породи – Бял плимутрок, Фаверол, Нюхемпшир, Родайланд и др.
Борцов тип
Добре замускулено тяло, често вертикално поставено, с дълги, здрави
крайници. Два типа борцови породи – Европейски и Азиатски
Декоративен тип

24. Тегло и форма на яйцата. Качество на жълтъка и белтъка.

Маса на яйцата
Изчислява се средната маса на яйцата на отделна носачка, претеглят се
всички снесени яйца за 1, 2 или 3 седмици и общата маса на яйцата се
раздели на техния брой. Може да се изчисли и за група, стадо или ферма
кокошки. Масата на яйцата е видов, породен и индивидуален белег.
Породите Нюхемпшир, Родайланд, Бял плимутрок имат средна маса на
яйцата 55-60 g, Бял легхорн – 60-62 g, а Корниш и Съсекс – 60-65 g.
Форма на яйцата
За типична яйцевидна форма се смята несиметрично елипсовидната, като
напречния разрез във всяка негова част трябва да е с форма на правилна
окръжност. Измерването става с помощта на шублер. Индекс за формата
на яйцето

ширина на яйцето
I = ----------------------------------. 100, %
дължина на яйцето
Качество на белтъка
Качества на белтъка и жълтъка, които се установяват след счупването на
яйцето. Индекс на белтъка – изразява се с отношението между височината
на разлетия белтък около жълтъка и средната стойност от сбора на
големия и малкия диаметър на същия белтък. Изчислява се по формулата:
h
b = -------------- , където
( D + d)/2
b – индекс на белтъка
h – височината на белтъка, измерена на границата с жълтъка, в мм
D – големият диаметър на белтъка, мм
d – малкият диаметър на белтъка, мм
Качество на жълтъка
Жълтъкът се окачествява по цвят и индекс. Цветът се определя по цветната
скала на Рош, която е с 15 степени – от бледожълто до оранжево-червено.
Индексът на жълтъка се изразява с отношението между височината (h) и
ширината му (d). Изчислява се по формулата:
 H
I = ---------. 100
d
Пресните яйца имат стойности на индекса от 0,3 до 0,5 мм. Понякога се
определят и някои диетични и други качества на яйцата – енергийна
стойност, съдържание на холестерин, витамини, микроелементи и др.

25. Контрол на месната продуктивност при птиците. Възпроизводителна

способност.
Жива маса – основният показател за месодайните качества. Определя се
при излюпването, на 8-месечна и 12-месечна възраст.
Разход на фураж за 1 кг прираст (FCR)
изразходваният фураж, кг
Рф = ---------------------------------------
прираст, кг
Скорост на растежа – определя се всяка седмица или за определен период
от време. Изчислява се по формулата:
P2 – P1
V = ------------- , където P1 е масата на възраст А1 ; P2 е масата на възраст A2
A2– A1
Скорост и степен на оперение – определя се на 7- седмична възраст по
броя на големите пера на опашката. Бързо оперяващи – по 8 големи пера
на опашката, бавнооперяващи – нямат такива пера.
Месодайни качества
P 2 . А2 . D
V = -------------------- , където
I . d2
P – живата маса на птицата
A – гръдният ъгъл
D – дължината на гръдната кост, см
I – дължината на краката, см
d – диаметърът на краката
Маса на грила – масата на почистеното и обезкървено трупче без
вътрешностите.
Маса на братфертига - масата на почистеното и обезкървено трупче с
ядливите вътрешности.

Възпроизводителна способност.
Носливост
Най-често използваният параметър

 Яйценосен тип -270-280 яйца за година

 Месодаен тип – 170-180 яйца за продуктивен период от 40 седмици
 Пуйки – около 110-120 яйца за 24-седмичен продуктивен период
 Патици – около 280 яйца годишно
 Гъски – около 50 яйца за продуктивен период
 Мускусни патици – 125-130 яйца за 24-седмичен продуктивен период

Оплодяемост
броят на оплодените яйца
Оп = --------------------------------------------------------------- . 100
броят на заредените в инкубатора яйца

Люпимост – изчислява се в % спрямо заредените и спрямо оплодените

яйца по формулата:
броят на излюпените пилета
Лз = -------------------------------------------- . 100
броят на заредените яйца
 броят на излюпените пилета
Ло = ---------------------------------------------- . 100
броят на оплодените яйца

Жизненост
Отчита се до 21-я ден, от 22-ри до 49-ти, от 50-ти до 150-ти или от 151- ти
до 500-ия ден от излюпването за всяка линия или гнездо. Изчислява се по
формулата:
броят на пилетата на определена възраст
Ж = --------------------------------------------------------------
броят на излюпените пилета
Чрез жизнеността може да се изчисли смъртността в отделните линии,
семейства и гнезда.

26. Принципно устройство на инкубаторите и инкубация.

Условия за правилно протичане на инкубационния процес:

 Изправен инкубатор
 Годни за инкубация яйца
 Подходящ режим за инкубация

Инкубатори
Определение – термостати с приспособление за проветряване, закрепване
и обръщане на яйцата, поддържащи постоянна влажност.
Плоски инкубатори – това са най-старите модели инкубатори. Яйцата се
нагряват само от горния край, това създава температурна разлика между
горния и долния край на яйцето. Капацитетът им е до 800 яйца и те се
обръщат ръчно.
Шкафови инкубатори – имат капацитет до 100 000 яйца. Яйцата се
нагряват равномерно от всички страни от движещ се топъл въздух.
Изградени са от инкубационен шкаф и люпилен шкаф.
Шкафови инкубатори
Отоплителна система
В инкубатора се поддържа постоянна температура от 37,5 - 38,0°С. Това се
постига чрез автоматично включване и изключване на нагревателите.
Охладителна система
Състои се от чувствителна част (терморегулатор, който се нагласява с 0,2-
0,3°С повисока температура) и охладителна част (серпентина със студена
вода от водопреносната мрежа, допълнителни вентилационни отвори за
вкарване на хладен въздух). Ако температурата се повиши с повече от 0,3 –
0,4 °С или се прекъсне електрозахранването, се включва аларма със звуков
и светлинен сигнал.
Вентилационна система
Изградена е от вентилатори и вентилационни отвори (входящи и
изходящи).
Система за обръщане на яйцата
Автоматична или механизирана. Обръщат яйцата на 90-100 ° спрямо
изходното положение. Механичните системи са конструирани на принципа
на лостове и предавателни системи, а автоматичните – с помощта на
часовници, електромотор и предавателна система.
Система за овлажняване на въздуха

 Чувствителна част – използват се психрометри и реле за поддържане

на влажност с вискозна лента. Последната се удължава или скъсява
паралелно с увеличаването или намаляването на относителната
влажност. Също така може да бъдат използвани специално
обработени дървени пръчици.
 Соленоиден клапан – при сигнал от чувствителната част допуска вода
към овлажнителя.
  Овлажнител – използват се овлажнители, които работят на следните
принципи:
Изпаряване на водата от повърхността на изпарителната площ – такива
овлажнители са тави с вода, поставени на дъното на инкубаторите,
платнени тъкани по стените на инкубаторите, които се овлажняват от
постоянно слаботечаща вода от соленоидния клапан, валяк с напречна
резба, който е потопен във вода с постоянно ниво. При сигнал валякът се
завърта и увеличава изпарителната площ.
Разпръскване на водата на дребни капчици – различни пулверизатори
Загряване и изпаряване на водата.

27. Подбор на яйцата за инкубация.

Яйцата трябва да са оплодени. Трябва да се спазва правилно съотношение
между петли и кокошки. Да произхождат от здрави птици. Да са направени
всички диагностични тестове и ваксинации във фермите. Да се използват
само пресни яйца (не по-стари от 7 дни). Ако се налага съхранение на
яйцата, то трябва да се извършва при следните условия:

 да се осъществява в затъмнено, хладно и сухо помещение, в което

непрекъснато постъпва чист въздух
 след 3-ия ден яйцата трябва да се обръщат веднъж дневно, за да се
поддържа жълтъка в централно положение

Да имат подходяща големина, форма и тегло. Да имат гладка черупка, без

калциеви натрупвания и мозаечно оцветяване, отстраняват се яйцата с
порьозна и деформирана черупка. Теглото им трябва да е от 52 до 70
грама. Отстраняват се по-малките и по-големите яйца. От по-малките не се
развиват качествени зародиши, а по-големите вероятно съдържат два
жълтъка.
Да имат чиста черупка. Фекалните замърсявания по нея са източник на
инфекция, както за самото яйце, така и за целия инкубатор. Не се допуска и
измиване на яйцата. Трябва да се преценят и с тях да се работи
внимателно, за да не се разкъсат халазите им. Жълтъкът трябва да е на
средата на яйцето, слабоподвижен и устойчив, а белтъкът трябва да е
плътен и в достатъчно количество.
Всички яйца, годни за инкубация се фумигират. Това се осъществява в
специални камери или инкубаторите при температура 18-20 градуса. Това
се осъществява със смес от 40 ml 40% формалин + 40 ml вода + 20 g КMnO4
за 1 m³ от обема на камерата. Сместа се изпарява 40 s, а яйцата престояват
1 час. След това камерата се проветрява, а за неутрализация на формалина
може да се използва амоняк (20 cm³). След това яйцата се поставят в
инкубационни касетки с тъпия полюс нагоре, а те се поставят в
инкубаторите.
Три дни преди люпенето яйцата се преместват от инкубаторния в
люпилния шкаф. Преместването им от инкубаторните в люпилните касетки
се осъществява като се поставят плътно една до друга и се завъртят на 180
°. Ако се използват касетки за люпене с произход, яйцата от една кокошка
се поставят в една секция или се използват мрежести торбички.

28. Режим на инкубацията при кокошки.

1. Температура: 37,5 – 38,0°С с известни незначителни колебания при
различните фирми
2. Влажност: в инкубационния шкаф е 50-60%, а в люпилния – 68-80%. По
време на люпенето се изисква по-висока влажност, защото водата в яйцата
е много малко и това може да доведе до умиране на зародишите преди
излюпване
3. Вентилация: вентилационните отвори се отварят от ¼ до пълно
отваряне, в зависимост от етапа на развитие на зародишите Режим на
инкубация (кокошки)
4. Обръщане на яйцата: яйцата се обръщат на 45° или 90- 100° спрямо
първоначалното положение през 0,5-2 часа в зависимост от инкубаторите.
С него се цели:

 да не залепне зародиша за вътрешната ципа на яйцето

 да се осигури контакт на зародиша с нови слоеве на жълтъка
  да се осигури равномерно загряване на зародиша
В люпилния шкаф яйцата не се обръщат!!!!!

29. Биологичен контрол на инкубацията.

Представлява преглед на яйцата преди и по време на инкубацията, както и
на постинкубационния период.
Същност:

 преценка на качеството на разплодните яйца

 преценка на яйцата по време на инкубацията, регистриране и
коригиране на претърпените изменения
 контрол на качеството на излюпените пилета и смъртността през
първата седмица от живота им.

Биологичен контрол преди инкубацията

Външен оглед: преценка на яйцата по форма, големина, цвят, здравина и
замърсеност. Не се допускат яйца с неправилна форма, маломерни (под 52
g) и големи (над 70 g), мраморирани яйца, такива с напукана, замърсена
или тънка черупка. При овоскопиране жълтъкът трябва да е неподвижен,
да е разположен в средата на яйцето, въздушната камера да е
разположена на тъпия връх на яйцето. Понякога може да се отворят някои
яйца за допълнителни изследвания.

По време на инкубацията се извършват три прегледа на яйцата чрез

овоскопиране:

 на 6-ти ден от инкубацията

 на 11-ти ден от инкубацията
 При прехвърлянето – на 18-ти ден
Овоскопиране на 6-ти ден
Този преглед е най-важен. Наблюдава се нормално развит пулсиращ
зародиш над жълтъка в дълбочина. Въздушнa камера - висока 2-3 mm, а
над нея - кръвоносни съдове, които достигат до средата на яйцето.
Неоплодените яйца изглеждат като пресни, но с по-голяма камера и
подвижен жълтък. При късната ембрионална смъртност се наблюдава
кървав пръстен по ръба на въздушната камера. Тя настъпва 2-6 ден от
инкубацията. Умрелите зародиши изглеждат като тъмно петно до
черупката. Когато яйцата не се обръщат, зародишите са разположени
едностранно, ексцентрично залепени за черупката.
Овоскопиране на 11-ия ден
Не е задължителен. Извършва се на част от партидата. Наблюдава се гъста
кръвоносна мрежа, разположена в аланто-хориона, достигаща до върха на
яйцето, но не е затворена напълно. Зародишът се вижда като тъмно петно,
малко под средата на върха на яйцето. Въздушната камера се разширява –
достига височина от 3 mm. При умрели зародиши в яйцето се вижда мътна
безформена маса.
Преглед на яйцата на 18-ия ден от инкубирането
Не е задължителен. Съвпада с преместването на яйцата от инкубационен в
люпилен шкаф. При изоставане в развитието на зародишите се наблюдава
просветляване на въздушната камера и острия край на яйцето. Това се
дължи на неусвоен белтък. Умрелите зародиши трудно се различават от
живите.Продължителността на инкубация също е показател за качествата
на ембрионите. Нормалните кокоши ембриони се излюпват на 21-ия ден.
Биологичен контрол след инкубация
Излюпените пилета се оценяват по външен вид, като от това може да се
направи анализ на нормалния процес на инкубиране. От нормалните
зародиши се излюпват жизнеспособни пилета с добре затворено пъпно
пръстенче. Коремът е прибран, защото има малко количество
нерезорбиран жълтък. Пилета с уродства, нежизнени, отворено и кървящо
пъпно отворче се бракуват.
Определяне пола на еднодневни пилета
Определя се на еднодневна възраст по:

 Аутосексинг – разделяне по пол на база разлики в цвета на пуха или

дължината на маховите перца между мъжките и женски пилета.
 Сексиране на половите жлези – осъществява се със сексоскоп. Той се
поставя в правото черво и се наблюдават семенниците (две петна)
или яйчника (само едно петно). Точност – 100%
 Рудиментиралият полов член (Метод на Сузуки) – Извършва се от
опитен персонал. На вентралната част от сфинктера на клоаката се
наблюдава поголямо (при мъжките) или по-малко (при женските
пилета) възвишение с характерна повърхност.