Някои клинични аспекти на Aesculus

hippocastanum
От Х. Фарингтон

Превод на беседа, изнесена от Харви Фарингтон пред Бюрото

по Материя Медика на Международната Ханеманова
Асоциация, Юни 1930

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през Януари 1930

година, том ХLVІ, № 1
„Ако лекарят ясно долавя какво трябва да бъде излекувано
във всеки индивидуален случай на болест и какво е
лечебно във всяко отделно лекарство, и ако той знае как да
адаптира лечебното към несъмнено болестното съгласно
неизменно определени принципи, тогава той разбира как
да лекува разумно и рационално, и е истински майстор на
лечебното изкуство”.

Тези няколко реда от третия параграф от Органона

представляват същността на правилното хомеопатично
предписание. За съжаление, мнозина от онези, които се
прокламират като истински членове на хомеопатичната
школа; или им се дава толкова свободна интерпретация, че
да изглежда, че допускат всякаква система на лечение,
която би хрумнала на предписващия. Така се появиха
предписания, базирани на ключови симптоми и
патология, и необходимостта да се прибягва до не-
хомеопатични методи.

Aesculus hippocastanum ни дава отлично потвърдение на

казаното. Краткото проучване на неговата патогенеза
разкрива широк обсег на действие и много ясни
характеристики. И въпреки това, за рутинните
практикуващи, той просто облекчава хемороиди. Те може
и да са чели някъде, че хората са носели конски кестени в
джобовете си като средство против ревматизъм, но не си и
помислят да го предпишат за тази болест, освен ако няма
придружаваща стаза на порталната система. Да дадат Aesc
за неврит пък им се струва загуба на време. Ето обаче един
типичен случай:

Неврит
Госпожа А.Е., на възраст 52 години, със светла кожа, доста
набита; весела и енергична. От две седмици страда от
интензивен неврит на дясното рамо и ръката, която усеща
пълна и тежка. Стрелкащи болки с голяма сила, започващи
от гръбнака, достигат до рамото и следват извивката по
хода на радиалния нерв до палеца на ръката и съседните
пръсти. Има изтръпналост в ръката от китката надолу,
която се увеличава едновременно със силата на болките, и
е особено остра на върха на палеца. Влошава се от
движение и студ, подобрява се от топли компреси. Винаги
се влошава от емоции и възбуда.

На 9 август 1929 година тя получи доза Aesc. 45М.

Облекчението беше почти незабавно и за по-малко от
седмица болката изчезна напълно, но вкочаняването и
тежестта упорстваха. На 17 октомври тя съобщи за болка и
натъртеност в ръката между рамото и лакътя, и вкочаняване
на върха на палеца, причинени очевидно от мрачно
опасение за болест в семейството.

Години наред тя страда от псориазис, който бързо се

подобрява от Petroleum.

Трябва да се отбележи, че тази пациентка не е отчаяна и

раздразнителна, което е обичайното умствено състояние на
нуждаещите се от Aesculus; нито пък има хемороиди или
венозен застой, дори в най-слаба степен. Общо тя остава
незасегната, както от студа, така и от горещината.
Усещането за пълнота, тежестта на засегнатите части и
стрелкащите се болки и изтръпванията са водещите
характеристики.

Авторитетите по хомеопатичните терапевтици ни казват,

че Aesc е полезно само при функционални сърдечни
оплаквания. Тук отново трябва да се върнем към
аксиоматичния параграф на Ханеман: „Ако лекарят ясно
долавя какво трябва да бъде излекувано в болестта”. Да
ограничим предписващия до функционални или
патологични състояния означава да ограничим кръга от
лекарства, с които той разполага и да го принудим да
пропусне симилимума в голям процент от случаи.

Без съмнение това е причината конският кестен да не бъде

обсъждан като сърдечно лекарство.

Пролапс на митралната клапа | Aesculus hippocastanum

Госпожа Ирене А, на 68 години, с тъмна коса и кожа,
затлъстяла и отпусната. Дълги години на скръб и тревога
водят до сърдечно заболяване. Диагноза: пролапс на
митралната клапа. Отчаяна, с тревожно очакване, някак
сприхава, но не раздразнителна.

Приливи на горещина по лицето, с тревожност.

Пулсът е редовен, но мек и твърде бърз, ускорява се при

най-слабо усилие.

Сърцебиенето и задухът се влошават при ходене,

изкачване на стълби и хранене, подобряват се от уригване;
придружени са от тревожност и топли вълни, които я
принуждават да напусне леглото в 10 часа вечерта.

Местещи се болки, особено в сърдечната област, лявото

ухо, слепоочието и в колената.

Вкочаняване и гъделичкане в ръката между рамото и

лакътя и от китката надолу, откъм страната, на която лежи,
с чувство за пълнота; подобряват се когато отпусне
крайникът на виси надолу.

Влошаване сутрин, при ходене, от студен въздух.

Подобряване от топло време.

Копнее за кисели неща; червата са леко запечени, но няма
хемороиди.

На 13 Февруари 1927 година тя получи доза от лекарството

в СМ потенция, с отчетливо облекчение на всички
симптоми. Същата потенция беше повторена на 22 Юни и
на 20 Юли. Тя подобри общо здравето си до следващия
Януари, когато симптомите някак се промениха и се
прояви ясно влошаване след сън; тогава дадох Lachesis.

При случай от такова естество не може да се очаква пълно

излекуване, и без съмнение в бъдеще тя ще се нуждае от
други лекарства, но ако пациентката беше тук сега, тя щеше
да потвърди какъв комфорт ú осигури Aesc.

Усещане за пълнота в сърцето | Aesculus hippocastanum

С този случай завършвам групата, която съм подбрал от
своя архив. Госпожа Л.В.Р., 60 годишна, моя пациентка от
повече от 25 години. Винаги е била весела, радостна,
енергична. Но след като къщата ú изгоря до основи, а
бизнесът ú с корсети западна, тя стана унила, апатична и
мързелива, пренебрегваше семейството си, правеше
постоянно грешки при корсетите и дори пренебрегваше
личната си хигиена и облекло. Съпругът ú печелеше
малко, но достатъчно за скромен живот. Тя отказа лечение,
твърдейки че е безсмислено. Накрая нейният съпруг я
убеди да дойде в кабинета ми. Тя представи следните
симптоми и състояния:

Ревматизъм от години.

Натъртена болезненост навсякъде, но по-отчетливо с

сърдечната област и надолу по цялата дясна страна.

Вкочаненост на страната, на която лежи.

Усещане за пълнота в областта на сърцето, редуващо се с

чувство за празнота, което е по-силно нощем и се
облекчава при ядене. Изглежда, че сърцето спира и после
отново почва да бие със силно тупкане; пулсът е 64.
Пълнота от дясната страна на главата и лицето.

Сърцебиене при най-малкото усилие, при лежане на

лявата страна и след обилно хранене.

Усещане за запушване в дясното ухо; шум, като от водопад.

Това я тормози повече от по-сериозните симптоми.

Металически вкус в устата.

23 Октомври 1929, Aesc 10М.

При следващото ú посещение на 4 Февруари 1930, тя

съобщава за гомяло подобрение и с голямо задоволство
съобщава, че ухото напълно се е оправило. Но тъй като
сърдечните симптоми са започнали да се връщат, тя
получи втора доза Aesc, този път 45М. Лекарството беше
повторено в потенция СМ на 10 Април. Натъртеността,
вкочанясването, странното чувство за пълнота,
сърцебиенето и всички симптоми, свързани със сърцето,
бяха напълно изчезнали до 2 Юни. Това наистина беше
задоволително и за пациентката, и за лекаря; но промяната
в умственото състояние, увеличената ú енергия и
завръщането на предишната ú спретнатост и интерес към
желаните дейности в нейния живот, показаха дъбокото и
радикално въздействие на Aesculus.

Чикаго, Илинойс

Обсъждане
Председателят, Дж. Хътчинсън: Много полезно и
удовлетворително е да научаваме нови неща за
автентичните качества на лекарствата, и аз мисля, че тази
беседа е добър пример за това. Как ще я обсъдите?

Д-р А.Х. Гример: Мисля, че може би за една фраза от

тази беседа трябва да сме благодарни, и това е
подчертаването, че Aesc покрива по-голям обсег
симптоми от онези, за които обичайно се използва.
Докторът ни показва как трябва да свързваме нашите
лекарства с пациента, независимо от патологичните
състояния. И макар да е вярно, че лекарствата имат
афинитет към определени органи, части и тъкани, аз все
пак искам да благодаря на доктора, че изтъкна тези
аргументи.

Д-р Макларън: Това, което докторът току що каза, е

интересно. Ние имаме известни пристрастия към
определени лекарства. Зная, че моят баща, който
познаваше доктор Липпе много добре, ми каза, че той бил
много привързан към Silicea. Той е използвал Silicea
много често. Доктор Богер вероятно е ползвал Phosphorus
много често. А аз мисля, че вероятно използвам Sulphur
много често. Мисля, че всички имаме специални
предпочитания.

Д-р Богер: Трябва да потвърдя това, което беше казано.

Причината е, че сме привикнали да използваме
определени инструменти и ставаме малко по-изкусни с
тях, затова ги ползваме повече от другите. Това е всичко.

Д-р С.А. Диксън: Чудя се дали същите мисли, които ме

занимават след тази беседа, хрумват и на други. Понякога,
когато започна работа в кабинета в два часа следобед,
първият ми случай, се оказва Nux или Calcarea. Преди да
свърши денят съм предписал тези две лекарства три, пет
или десет пъти. Изглежда, че въпреки всичко аз виждам
Calcarea или Nux, или каквото там съм предписал на
първия случай за деня. Дали е психологично, или има
друга причина за това? Забелязах, че докато доктор
Фарингтон четеше тези случаи и ги датираше, последната
есен той особено много се е интересувал от Aesc.

Председателят Дж. Хътчинсън: Доктор Фарингтон трябва

да отговори на това, но преди това бих искал да кажа, че
според мен понякога времето ни води пациенти, които се
нуждаят от едно и също лекарство, макар и да проявяват
симптоми на различни места. Понякога в зимен ден,
когато има индикации за настъпване на грип, се оказва че
идват пациенти от различни предградият – някои от Маунт
Върнън, други от Нюарк – но изглежда се нуждаят от едно
и също лекарство. Така разбирам, че грипът идва – или
някаква друга инфекция. Смятам, че температурата и
времето имат огромен ефект върху оплакванията на
нашите пациенти, и тези оплаквания заедно с
климатичните условия ни помагат да изберем лекарството.
Не съм сигурен, но предписваме Calcarea carb или друго
лекарство, което изглежда подобно на всички симптоми,
по шест пъти на сутрин.

Д-р Т.Г. Слоун: В моята практика в Роквил, когато се

колебая за лекарството, винаги предписвам Sulphur; и
девет от десет пъти това е правилното лекарство – не зная
защо, но това работи вече много години.

Д-р А. Пулфърд: Виждаме, че в някои дни имаме случаи,

които се нуждаят от същото лекарство. Опитвали сме се да
си обясним това и сме достигали до извода, че е по-скоро
съвпадение, отколкото случайност. Но все пак това не се
случва твърде често.

Д-р Х.А. Робъртс: Ние не предписваме ирационално,

когато предписваме едно и също лекарство по няколко
пъти на ден. Такава е същинската ни практика, ние може да
се натъкнем не на един, а на два или три случая на
апендицит за 48 часа. Същото е вярно за пневмонията.
Попадате на един случай, и знаете, че ще имате и други.
Защо това да не се отнася и до лекарствата, които са
необходими? Те попадат в една и съща група, защото
болестите са причинени от същите атмосферни или
климатични условия.

Д-р Г. Роял: Аз по няколко причини харесах много тази

беседа. Първо, защото за първи път слушам този лектор,
всъщност за първи път го срещам. Познавах баща му много
добре. Второ, защото начинът, по който той е групирал
симптомите, е отличен. Трето, и може би най-важно,
защото лекцията му ми достави голямо задоволство. Той
използва думата „диагноза” отново и отново. Използва
думата „неврит” което не е друго, а патология. Той говори
за хемороиди. Това бе много удовлетворително за мене,
защото той говори на езика, който аз разбирам.

Ето какво мисля аз за диагнозата. При вас идва пациент и

вие поставяте диагноза, което е според мене съществено
за избора на лекарство. Тя е част от тоталността на
симптомите, защото според мене показва коя тъкан е
засегната и начинът, по който тази тъкан е засегната. Така
аз имам основа, на която да направя своята селекция. Това
и докторът е направил в своята лекция и затова аз толкова
я харесах.

Д-р С.М. Богер: Д-р Роял засегна нещо важно. Обичайно е

да се осмива диагнозата на някои от нашите срещи, но
всички, които правят това, трябва да прочетат Преамбюла
на Ханеман към патогенезата на Colocynth в Материя
Медика Пура, и да видят какво казва той за
второстепенните симптоми. Няма надълго да се спирам
върху това, защото можете да го прочетете и сами. Но той
ясно дава да се разбере, че второстепенните симптоми
трябва да бъдат включени в картината. Това заостря
вниманието върху обратната страна на този въпрос, и това
аз обсъждах с доктор Роял миналата вечер. При всяко
доказване ние виждаме, че системата реагира на
потенцията, от най-високата до най-ниската, и че
снижаването към ниската потенция води до токсични
ефекти. Виждаме това дори при хроничните болести. При
острите болести като пневмония, тиф и т.н., вие ще
откриете, че потенциите проявяват симптоми, които се
явяват съпътстващи на острата болест. Ако снижите още
потенцията до майчина тинктура и ефект на отравяне, ще
се проявят токсичните ефекти на лекарството, и токсемия
на болестта. Мислили ли сте някога за това?
Токсемията на болестта е основата, върху която алопатът
прави своята диагноза – най-вече, но не изцяло. Той взема
предвид токсичния ефект на болестта и от него извежда
диагнозата си. Така че не трябва да осмиваме твърде много
онези, които базират предписанието си на токсичната фаза
на болестта. Докато си говорихме с доктора снощи, го
попитах: коя бе първата индикация, която ни доведе до
предписанието на Merc-cy при дифтерия? Това беше един
токсичен случай тук, в центъра на Ню Йорк сити, при
който пациентът умря и посмъртно се видя мембраната на
мекото небце. Това беше първото нещо, което ни наведе
към използването на живачния цианид. А ние знаем, че
сега той е едно от нашите главни лекарства за дифтерия.

Да вземем Arsenicum. Токсичните симптоми на Arsenicum

са токсемичните симптоми, които виждате при дифтерия и
тифоидна треска например. Така е при всяка болест.

Така че, познаването на токсикологичните ефекти е много

полезно за намирането на лекарството, особено когато сте
изправени пред много остра болест. С други думи, трябва
да вземете предвид всичко. Ако дадете висока потенция и
постигнете токсикологичен ефект, това ще бъде чиста
случайност, а такава настъпва веднъж на много време –
какъвто е случаят, посочен от Липпе: жаждата на
Arsenicum. Този симптом представлява проявление на
токсичния ефект на Arsenicum, но много рядко се проявява
от потенция.

Д-р Д. Макфарлън: Това, което смятам за важно, е да

получим надеждни симптоми. Когато един офталмолог
иска да оперира катаракт, той инжектира хоматропин
сулфат и получава разширяване на зеницата. Той получава
този ефект не веднъж на сто пъти, а сто от сто пъти. Тук се
крие красотата на доказванията: знаете какво правите и
получавате резултат веднага. Има близост между вас и
доказващия. Веднъж правих доказване на China върху един
човек. Връзката ни беше такава, че говорех с него всеки
ден, докато траеше доказването; той ми даде такова
неизличимо доказване на China, каквото не бих могъл да
получа, четейки Ханеман, защото имах лично участие,
каквото няма как да получа иначе.

Така ще предписвате бързо. Доктор Григс прави

доказвания. Аз работех с него в болницата. Ние често за
час предписвахме на 35 случая.

Спомням си един случай на доктор Григс и излекуването,

което той постигна. Случаят беше воден от възрастен
хомеопатичен лекар, прекрасен стар колега; но той
използваше само трета и четвърта десетична потенция.
Той не вярваше във високите потенции и не беше правил
много доказвания.

Случаят беше на дете. Беше много лош случай на кожна

екзема, най-лошата, която бях виждал. Доктор Григс му
предписа лекарство и след месец детето имаше прекрасен
вид. Това е начинът за постигане на такива резултати – от
правенето на доказвания. Не разбирам, как може някой да
практикува хомеопатия, ако не прави доказвания. Баща ми
нямаше доверие в никой колега, който не провеждаше
доказвания.

Д-р С.М. Богер: В допълнение на казаното от мен по-

горе ще посоча следното: преди няколко месеца един мой
съсед ме потърси, след като беше ходил при много лекари
без резултат. Той имаше такъв симптом: неравна
контракция на мускулите на корема. Коремът се надигаше
на малки могили, навсякъде.

Останалите симптоми бяха не-описателни. И поради

силата на този симптом аз дадох Plumbum, но направих
грешка.

След кратко време той се върна и каза, че не е по-добре.

Междувременно аз бях размишлявал върху неговия случай
в свободното си време – това е добра практика, да отделяте
време за старите си случаи, които не се развиват добре – и
бях открил, че този симптом представлява токсикологичен
симптом, проявен под въздействието на Arsenicum. Дадох
му една доза Arsenicum и сега мъжът се подобрява.

Д-р Х. Фарингтон: Благодаря на всички ви за любезните

бележки. Макар да не обсъждахте директно Aesc, това няма
значение; смятам че направихте много интересни и
полезни коментари.

Искам специално да благодаря на доктор Роял за казаното,

защото вярвам, че много от твърденията му за верни. Ние с
основание можем да използваме диагнозата в помощ на
избора ни на лекарство. Всичко, което искаме да помолим
е, тя да не става водеща, освен ако не е наистина така (а
последното е въпрос на индивидуална преценка); защото
нашите доказвания не са направени върху диагнози, и
знанието ни за болестите, които лекарствата ще излекуват,
е придобито от клиничен опит.

Патологията също е важна, но трябва да бъдем внимателни

и тук, да не я правим основен фактор при избора на
лекарство, както съм опитал да посоча в началото на моята
лекция и да приемем, че едно лекарство е практически
полезно само в определени патологични състояния; така
ограничаваме употребата на това лекарство. Както посочи
докторът, патологията може да е важна и често е, когато
има особена природа и се отличава от патологиите в
сходни случаи или болести.

Не можем да очакваме всеки лекар да мисли като колегата

си, или да предписва по същия начин. Всеки прави това
естествено, според собствения си маниер. Например,
виждате че доказванията в потенция често показват
патология, която е съвсем същата като онази, която се
проявява под химичното или дори изгарящото
въздействие на лекарството. Kali bichromicum образува
кръгли, прищипани язви. Arsenicum – плоски, плитки язви.
Argentum nitricum ще образува язви, които не отиват под
повърхността на лигавиците, и т.н. Не знаем всичко, което
може да се узнае за нашата Материя Медика, и аз
представих тези случаи пред вас, защото сметнах, че са
необичайни и съдържат елементи, които не се откриват в
Материя Медика. Можех и да посоча кои са те, но оставих
това на вас, защото Aesc не се използва така често, както
би трябвало.

Имал съм много случаи на фоликуларен тонзилит –

споменавам диагнозата – и много на възпалено гърло и
настинки, които не могат да бъдат означени със
специфично наименование, и които Aesculus е излекувал
веднага и изцяло. Виждал съм го при много състояния
като лумбаго, хемороиди (тях ги споменах в лекцията); за
ревматизма не съм го подчертавал, но то е добро
лекарство в хода на това заболяване.

Винаги, когато имам случай, който е особен и има

необичайни симптоми, ровя да открия необичайни
лекарства; и понякога получавам голямо просветление.

Преди няколко години една жена дойде при мене от

Питсбърг. Тя беше ходила при различни хомеопатични
лекари. Всеки от тях я беше обидил, обявявайки я за
неврастенична; нищо ú нямало. Тя имаше дълъг списък с
най-удивителните, и даже бих казал „крайно объркани
симптоми. Внимателното проучване показа, че всички те
се съдържат в картината на Agaricus, и това лекарство я
излекува, направи от нея нов човек.

Мисля, че казах всичко засега, освен две думи по адрес на

любимите лекарства. В тази връзка бих казал само, че
когато установите, че предписвате твърде често едно и
също лекарство, трябва незабавно да го проучите
внимателно.

*****