XVII.

Представлението
Из „Под игото”
 Разкрива ролята на драмата и театъра през Възраждането
● В началото е изобразено
въодушевлението около
подготовката на
представлението
„Многострадалната
Геновева”
● Важна подробност е , че
участницте използват
костюмите от постановката
на „Райна княгиня”, изиграна
преди три години
● Желанието на всички
жители на Бяла черква да
присъстват на събитието
разкрива потребността на
възрожденския българин от
изкуство
● За българския
възрожденски театър може
да прочетете тук .
 Културното събитие е всеобщ празник , изравняващ бедни и
богати , власт и народ

● Постановката внася разнообразие

и нови усещания в монотонния
живот на градеца
● Организирането и целта на
представлението отразяват
желанието на българина да
промени своето битие
Поведението на публиката по време на представлението
● Естествено за времето си , примитивно
● Ниската театрална култура на
възрожденския българин проличава от
абсурдното трупане на битов „реквизит“
и създаването на прекалено натруфена
сцена , от неумението на публиката да
разграничи истината от измислицата и
актьора от превъплъщението му
 Сцената тоя път представляваше тъмница , осветлена с едно
кандилце . Геновева държи детето си , нарежда жални думи и плаче .
Тя играе сега по -естествено. Полунощният час , мрачният затвор ,
въздишките на една нещастна н безпомощна майка - всичко това
настроява сърцата . По много женски лица се търкулнаха сълзици .
Сълзите , както и смехът , са заразителни . Плачущите се
умножаваха , даже и някои мъже ронеха сълзи , когато тя пишеше
писмото си до графа . Каблешков, и той даже умилен , изръкопляска
на едно патетическо място. Плясъкът му се разнесе усамотен из
пълната тишина и умря без отзив. Много сърдити погледи се
устремиха на вироглавеца , който на най-хубавото място дигаше
шум .
Тази традиция още е непозната по
онова време
● Запяването в края на
представлението на революционната
песен „Къде си вярна , ти любов
Кулминация
народна” се определя като
емоционална кулминация на 17. глава
● Подхваната от Каблешков, тя е
изражение на емоционалното
състояние на героите , събудило
Тълкуване защо запятата в края на
патриотичното им чувство
представлението революционна песен е
● Песента е израз на единство – “сбра кулминация на тази глава , може да
всички души в едно” прочетете тук
● Доказателство е , че съзнанието на
българите се събужда за свободата
 Прочетете откъса и посочете какви изразни средства разкриват
настъпилото въодушевление
Развръзката сключваше песента , която графът , графинята и свитата запяха : "Сигфриде
граде , радвай се сега !"
Н о като изпяха първите два стиха на тая добродетелно -радостна песен , раздаде се на
сцената революционната песен :
Пламни , пламна ти в нас , любов гореща ,
противу турци да стоим насреща !
Това падна като гръм небесен в залата . От най-напред един я запя , после част от
трупата я подхвана , после всичката , а след нея и самата публика взе да приглаша . Внезапен
патриотически възторг облада всекиго. Мъжественият мотив на тая песен като невидима
вълна порасте , изпълни залата , заля двора и се пръсна в нощта . Песента цепеше въздуха ,
разпаляше и опияняваше сърцата . Тия силни звукове удариха на една нова струна на
публиката . Всички , които знаеха песента , запяха я - и мъже , и девойки ; тя сбра всичките
души в едно, сля сцената със залата и се издигна към небето, като молитва .
Попълнете таблицата
Изразно средство Цитат
Коментирайте в 2 - 3 изречения какво е внушението на
следния израз :
Песента цепеше въздуха , разпаляше и опияняваше сърцата ….
тя сбра всичките души в едно...
Опорни думи и изрази :
· Думи на повествователя ; кулминационен момент в 17. глава на
романа „Под игото“
· Образът на песента – израз на душевното състояние на героите и на
единаство
· Метафоричните глаголи – внушават събуденото родолюбиво чувство ;
създават представа за всеобщо и неудържимо въодушевление
Правдивост
● · И все пак Вазов не скрива ,
че страхът все още е голям ;
бягството на Фратю,
когато се запява опасната
песен разкрива и онези
българи , на които идеята за
свободата все още не е висша
цел
● ·Зад преносно употребената
дума песен в думите на
Огнянов “Скоро ще чуеш и
по -друга песен и нея ще я
разбереш без помощта на бай
Дамянча” се крият закана и
решителност и се внушава
идеята за революция в
името на свободата
 Изкуството прави хората равни
● В главата „Представлението“ беят не е типичният за
·

възрожденските творби жесток представител на поробителите , а е

представен като наивен зрител
Дойде третият акт . Сцената представлява пак палат . Графът се завърнал вече
от война , угрижен и мрачен , че не намира Геновева . Слугинята му подава Геновевиното
писмо, писано в тъмницата на предсмъртния й час . Тя му разправя , че е жертва на
Голосовата низост , че умира невинна и го прощава . Графът чете всичко това високо и
хълца . Той плаче , той е отчаян , зрителите и те преживяват страданията му , и те
плачат - някои с глас поимат . Плаче беят , който няма нужда вече от Григорът .

● Н е вярва на Шериф ага и Стефчов за комитаджийската песен ,

защото засягат самолюбието му