Същност на превантивната дипломация.

ОССЕ никога не е разполагала с формално определение на понятието "превантивна

дипломация", а само с работно такова. Реално погледнато, двата главни и най-често
използвани инструмента за превантивна дипломация на ОССЕ са 1. дългосрочните мисии
и 2. Върховният комисар по националните малцинства.

1. Мисиите: чисто превантивни функции, така и смесица от миросъздаване,

мироизграждане и "индиректно" мироопазване1 Създават се с ad hoc решения на
Ръководния или на Постоянния съвет, най-често с мандат за шест месеца, който
обикновено се подновява за още шест. Ранно предупреждение - подсигуряват органите за
вземане на решения с навременна информация от първа ръка. Експертни услуги - правна
и техническа

подкрепа на местните власти по тяхна молба или чрез директни препоръки. Добри услуги
и посредничество - да породи доверие между страните и да осигури подходящи
комуникационни канали (като например кръгли маси) за започване на диалог.

2. Върховния комисар по Националните малцинства

специализиран инструмент за превантивна дипломация -въпроси, засягащи националните

малцинства; обединява измерение на човешките права с предотвратяването на конфликти;
голяма свобода на преценка.

четири поуки: открит диалог между страните; ефективно участие на малцинствените

групи в управлението на държавата; политика на интеграция; липса на финансови
средства.

Когато все пак превантивната дипломация не изпълни своята роля успешно и налице е
кризисно положение с очертали се противникови лагери, единственото, което може да
бъде направено, е постигане на мирно уреждане на спора и, по този начин,
предотвратяване на по-нататъшни насилствени действия. Този процес в системата на ООН,
а и не само в нея, е получил наименованието «миросъздаване».1

Миросъздаване

Подходящо определение за миросъздаване би било: "действия, целящи постигането на

споразумение между враждуващи страни, главно чрез мирни средства, като тези визирани
в Глава 6 от Устава на ООН"; след превантивната дипломация и преди мироопазването и
 мироизграждането.

Инструменти, познати още от древни времена: преговори, посредничество, добри услуги,

помиряване, арбитраж, икономически и други санкции, като целта е винаги една -
подписване на мирно споразумение между страните в конфликта и спиране на военните
действия; военна сила, или т.нар. мироналагане; срещи на посредника с всяка една от
враждуващите страни поотделно, с тяхното изрично или мълчаливо съгласие, по време на
които се правят не само процедурни, но и предложения по същество за уреждането на
техния спор. Като синоними на "посредничество" често биват използвани и термините
"добри услуги" и "помиряване", въпреки нюансите в техните значения. Целта на

посредничеството е да доведе до стартирането на преговорен процес между страните,

който от своя страна да завърши с подписване на мирно споразумение. (СС, ОС. Ген-сек)
Друг инструмент за постигане на мирно споразумение е отнасянето на спорния въпрос
пред

Международния съд, създаден по силата на Устава на ООН, който да извърши арбитраж.

ОССЕ - помощта на преговори, запитвания, посредничество, помиряване, арбитраж,

юридическо разрешаване на споровете и други мирни средства, така че да не
бъдат застрашени международните мир и сигурност. 1991 г. е създадена първата
официална процедура на ОССЕ за мирно разрешаване на спорове - Валетският
механизъм
- контакт със странитепо конфликта. Те могат да предложат общи или специфични
коментари или съвети, които не са обвързващи за страните. Конвенция за помиряване
и арбитраж чрез ОССЕ. Конвенцията обвързва само онези държави-участнички, които
са станали правни страни по нея, и които също така покриват разходите по Съда за
помиряване и арбитраж, ad hoc. Разпоредби за Помирителна комисия на ОССЕ.
ОССЕ - До този момент най-близо до мироопазваща операция са се приближили
дългогодишните опити да бъде организирана такава в Нагорни Карабах. Ето защо
вниманието ни ще бъде фокусирано единствено върху мироопазващите операции на ООН.
Мироопазването е един от най-оспорваните инструменти на ООН от гледна точка на
мястото на приложението му в отделните фази на конфликта. Техника за предотвратяване
задълбочаването на разрушите/ши конфликти, и като средство за предотвратяване на
повторното им проявяване. Според някои първата такава мисия е Организацията на ОН за
наблюдение на примирието през 1948 г.г "Мироопазването включва предотвратяването или
прекратяването на насилието във или между национални държави посредством
интервенцията на трета страна, състояща се от неутрални военни, полицейски или цивилни
наблюдатели. Също така важен за ефективността е ясният им мандат, който се приема
от всички страни в конфликта. Мандатът трябва да бъде достатъчно прецизен, така че
ролята на миропазителите да бъде недвусмислена и възможна за изпълнение. Органът,
който упълномощава разполагането на мироопазващи сили и определя техния мандат, това
е Съветът за сигурност. Залог за успеха на една мироопазваща операция е наличието на

искрено желание от страна на воюващите да разрешат мирно споровете си, ясен мандат,
силна политическа подкрепа от страна на международната общност, както и предоставяне
на необходимите ресурси за постигане на нейните цели. По настоящем, мандатите на
мисиите включват все по-голямо невоенно измерение: мониторинг на човешките права,
наблюдение на избори; подпомагане на съдебните реформи и гражданската
администрация; обучаване на граждански служители на различни нива в управлението;
осигуряване на хуманитарна помощ; репатриране и пренастаняване на бежанци и
разселени лица; деминиране; помиряване; и следконфликтно възстановяване.

1. Ниво на следконфликтно мироизграждане - за предотвратяване на повторно

избухване на конфликт Понятието «мироизграждане» е описано за пръв път в
"Програма за мир" и се отнася до всички външни опити да се подпомогнат страните и
регионите в техния преход от война към мир и включва всички дейности и програми,
предназначени да подкрепят и засилят тези преходи. Ролята на ООН често е
съсредоточена върху улесняването на изпълнението на някое мирно споразумение.
Ефективното мироизграждане също така изисква съгласуваните и интегрирани
действия на много различни фронтове: военен, дипломатически, политически,
икономически, социален, хуманитарен. Тези усилия варират от демилитаризация до
изграждане на национални игалтлтуции, включително полицейски и съдебни системи;
подпомагане на човешките права; наблюдение на избори; насърчаване на формални и
неформални процеси на политическо участие; осигуряване на постоянни източници на
прехрана за демобилизирани участници в боевете, на завръщащи се бежанци и на
разселени лица посредством програми за обучение; съживяване на икономиката и
осигуряване на социални услуги; стимулиране на нормалния процес на икономическо и
социално развитие, от което да се възползва цялото население и да осигури надеждна
основа за траен мир. В основата на мироизграждането стоят усилията за изграждане на
нова законова държава, която да е способна в бъдеще да разрешава мирно спорове, да
защитава гражданите си и да осигури зачитане на основните човешки права. Примери
за мироизграждащи операции на ООН са проведените в Камбоджа, Ел Салвадор,
Гватемала, Мозамбик, Либерия, Босна и Херцеговина, Сиера-Леоне, Косово. Пример за
междудържавно мироизграждане е мисията на ООН в Етиопия и Еритрея. Огделът по
политически въпроси играе главната роля и тук. Директорите на всяко географско
подразделение са отговорни за дейностите по мироизграждане в своя регион, а Отделът
за политическо планиране подпомага развитието на капацитета на Отдела по
политически въпроси в тази насока. През 2002 г. Групата за развитие на ООН и
Изпълнителният комитет по хуманитарните въпроси учредяват съвместна група по
въпросите на прехода, която да следи за съгласувания подход към страните в преход на
всички политически