98.

Хипербилирубинемия (повишен билирубин )

Хипербилирубинемията представлява състояние на нарушен билирубинов

метаболизъм, което се проявява със симптома жълтеница.
Нормалните нива на билирубина в кръвта са в границите на 3,4 – 21 μmol/L. При
завишени билирубинови стойности настъпва пожълтяване на склерите, кожата и
лигавиците, което е най–добре различимо на дневна светлина.
Билирубинът е краен продукт от разграждането на хема в организма. Най–голяма
част (около 70% от билирубина) се получават вследствие разграждането на остарели
еритроцити в мононуклеарната фагоцитарна система на черния дроб, слезката и
костният мозък. Около 30% от продуцираният билирубин се получава от обмяната
на хепаталния хем, митохондриалните цитохроми и хемопротеините.
Билирубинът, получен в мононуклеарната фагоцитарна система, се свързва със
серумния албумин и под формата на албумин–билирубинов комплекс се транспортира
до черния дроб. Неконюгираният хемоглобин преминава от кръвта в хепатоцитите,
което се реализира с помощта на специален трансмембранен транспортьор. В цитозола
на хепатоцитите билирубинът се свързва в комплекс със специфични протеини, които
го пренасят до ендоплазматичния ретикулум на клетките. Тук билирубинът се
конюгира с глюкуроновата киселина и се получава конюгиран (свързан) билирубин.
Той се екскретира в жлъчните каналикули и каналчета, след което преминава в
екстрахепаталните големи жлъчни канали.
В зависимост от причините, довели до повишаване на билирубина, се различават
следните видове жълтеница:

Прехепатална (хемолитична) жълтеница

Следните механизми водят до нейното възникване:

 Свръхпродукция на билирубин от мононуклеарната фагоцитарна система – среща се

при масивна хемолиза, неефективна еритропоеза, резорбция на големи кръвоизливи в
стомашно–чревния тракт, белия дроб. Например при:
– мегалобластна анемия
– таласемия
– сърповидно-клетъчна анемия
 – автоимунни хемолитични анемии
– хемолитична болест на новороденото
 Потискане свързването на билирубина с основния му транспортьор – албумина. Някои
медикаменти също могат да потиснат свързването на билирубина с албумина, например
салицилати, сулфонамиди.

Хепатална жълтеница – възниква поради:

1. Намалено залавяне на билирубина от черния дроб – среща се при:

 Жълтеница на Gilbert тип III – поради нарушен флуидитет на хепатоцитната мембрана е

затруднено постъпването на билирубина в чернодробните клетки

 Продължително гладуване (над 48 часа)

 Дясна сърдечна недостатъчност

 Сепсис

 Напреднала цироза

 Прием на рифампицин, флаваспидинова киселина.

2. Нарушено конюгиране на билирубина в хепатоцитите (чернодробните клетки) –

среща се при:

 Физиологична жълтеница на новороденото – нормално при новородените ензимът,

който конюгира билирубина е с ниска активност и това води до повишени нива на
неконюгиран билирубин

 Синдром на Gilbert тип II – нарушено е свързването на билирубина с цитоплазмените

протеини

 Синдром на Crigler – Najjar тип I – пълна липса на ензима, конюгиращ билирубина

 Синдром на Crigler – Najjar тип II – частичен дефект в билирубиновото конюгиране

3. Дефектна екскреция на конюгирания билирубин през хепатоцитната мембрана

 Синдром на Dubin – Johnson

 Синдром на Rotor
 Постхепатална (обструктивна, мехатична,
холостатична) жълтеница
Среща се при запушване на жлъчните пътища поради:

 Вирусни хепатити
 Холангиолити

 Медикаментозна реакция към метилтестостерон, фенотиазини

 Жлъчни камъни

 Кисти

 Тумори.