МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО

МАТЕМАТИКА

19 май 2009 г. – Вариант 1

УВАЖАЕМИ ЗРЕЛОСТНИЦИ,

Тестът съдържа 28 задачи по математика от два вида:

• 20 задачи със структуриран отговор с четири възможни отговора, от които само
един е верен;
• 8 задачи със свободен отговор.
Първите 20 задачи (от 1. до 20. включително) в теста са от затворен тип с четири
възможни отговора, обозначени с главни букви от А до Г, от които само един е верен.
Отговорите на тези задачи отбелязвайте със син/черен цвят на химикалката в листа за

отговори, а не върху тестовата книжка. Отбелязвайте верния отговор със знака Х в

кръгчето с буквата на съответния отговор. Например:
А Б В Г

Ако след това прецените, че първоначалният отговор не е верен и искате да го

поправите, запълнете кръгчето с грешния отговор и отбележете буквата на друг отговор,
който приемате за верен. Например:
А Б В Г
За всяка задача трябва да е отбелязан не повече от един действителен отговор. Като
действителен отговор на съответната задача се приема само този, чиято буква е

отбелязана със знака Х .

Отговорите на задачите със свободен отговор (от 21. до 28. вкл.) запишете в
предоставения свитък за свободните отговори, като за задачи от 26. до 28. вкл. запишете
пълнете решения с необходимите обосновки.

ПОЖЕЛАВАМЕ ВИ УСПЕШНА РАБОТА!

 Отговорите на задачите от 1. до 20 вкл. отбелязвайте в листа за отговори!

1. Дадени са безкрайните десетични периодични дроби P = 0, (15 ) и Q = 0, (151) .

Вярно е, че:
А) P > Q Б) P < Q В) P = Q Г) P и Q не могат да се сравнят

( ) ( )
2 2
2. Стойността на израза P = 5−4 3 + 3−2 е:

А) 12 − 8 3 Б) 2 В) 2 + 4 3 Г) 12 − 4 3

⎛ 1 3x ⎞
2 ⎟ (
3. Допустимите стойности за израза ⎜ + : x + 2 ) са:
⎝ 2x −1 1− x ⎠

А) x ≠ 0,5; 1 Б) x ≠ 0,5; ± 1 В) x ≠ 0,5; ± 1; 2 Г) x ≠ 0,5; ± 1, − 2

4. Ако x1 и x2 са корените на уравнението x 2 − x − 20 = 0 , x3 и x4 са корените на

уравнението 1 − 20 x 2 − x = 0 , то е вярно, че:

1
А) x1.x2 = x3 .x4 Б) = x3 + x4
x1.x2

В) x1.x2 .x3 .x4 = −1 Г) x1.x2 = − x3 .x4

5. Колко общи точки имат графиките на функциите f ( x ) = x 2 − 3 x + 2 и

g (x ) = x 2 + 5 x − 6 ?
А) 0 Б) 1 В) 2 Г) 3

6. Корените на уравнението 1 − x = 5 + x са:

А) −3 и −8 Б) −8 В) −3 Г) няма реални корени

7. Стойността на израза log3 27 − lg 1 − log 5 1 е равна на:

100
А) 0 Б) 1 В) 4 Г) 5

1
8. Решенията на неравенството < 1 са:
x +1
2

А) x ∈ (− 2 ; 2 ) Б) x ∈ (−∞;− 2 ) ∪ ( 2 ;+∞)
В) x ∈ (−∞;0) ∪ (0;+∞) Г) x ∈ (−∞;+∞)

Вариант 1
9. На чертежа е построена единичната окръжност и y
права p , която се допира до окръжността в точка с 1
M
абсциса 1. Еднoто рамо на ъгъл α пресича правата
p в точка M , както е показано. За ъгъл α α
ординатата на точка M е стойността на 1 x

функцията:
А) синус Б) косинус
p
В) тангенс Г) котангенс

10. Дадена е окръжност k ( O, r = 2 cm ) и точки A и B от окръжността, такива че

дължината на дъгата AB е 2, 5 cm . Мярката на острия ∠AOB е:

А) 0, 25 rad Б) 1, 25 rad В) 2 rad Г) 2, 5 rad
11. За геометричната прогресия a1 , a2 ,..., a6 е известно, че a3 .a4 = −3 .
Произведението a1.a2 .a3 .a4 .a5 .a6 е равно на:

А) 27 Б) 9 В) −9 Г) −27

12. Нека Q1 е множество от 100 рационални числа и x е случайно избрано число от

(1 + x )
2
Q1 . Вероятността числото q = да е ирационално, е:

1
А) 0 Б) В) 1 Г) невъзможно да се определи
2

C
13. На чертежа AP : PC = 2 : 3 и PQ || AB. Ако AB = 15 cm ,
то дължината на PQ е:
P Q
А) 6 cm Б) 9 cm
В) 10 cm Г) 21,5 cm A B

14. На чертежа ΔABC е правоъгълен и B

равнобедрен, AL е ъглополовящата на ∠CAB , а
S2
S1 , S 2 и S3 са лицата на построените квадрати. Вярно
L
е, че:
S1
А) 2S1 < S2 Б) 2S1 > S2
A
C
⎛3 ⎞
В) S3 = ⎜ + 2 ⎟ S2 Г) S1 + S 2 > S3
⎝2 ⎠
S3

Вариант 1
15. Ако за четириъгълника ABCD на чертежа е дадено ,
D C
че S AOD : S DOC = 3 : 1 и DO : DB = 1: 4, то НЕ Е вярно, че :
O
А) DC || AB Б) S AOD = SOBC
В) S AOB : S DOC = 3 :1 Г) S DOC : S BCO = 1 : 3
A B

16. Лицето на равнобедрен триъгълник с дължини на бедрото и на основата

съответно 5 cm и 2 cm е:
А) 2 6 cm 2 Б) 4 6 cm 2 В) 12 cm2 Г) 2 3 cm 2

17. Ако най-голямата страна в разностранния + ABC е AB = R , където R е

радиусът на описаната окръжност, то мярката на вътрешния ъгъл при върха C е:

А) 30D Б) 150D В) 60D Г) 120D

18. Триъгълникът АВС на чертежа е равностранен с дължина C

на страната 19 cm и AD = 5 cm . Дължината на хордата CD е:
А) 20 cm Б) 20 3 cm В) 21 cm Г) 21 3 cm

А B
C
D

19. Точката G е медицентърът на + ABC ,

I
точката G е симетричната на G относно
средата M на страната AB . Ако S BMG I = 4 , G
то S ABC е:
А) 12 Б) 24
В) 28 Г) 36
A M B

G'

20. Равнобедрен трапец с основи AB = 50 cm и CD = 10 cm , и бедро AD = 29 cm има

височина:
А) 20 cm Б) 21 cm В) 30 cm Г) 41 cm

Вариант 1
 Отговорите на задачите от 21. до 25. вкл. запишете в свитъка за свободните отговори!

x x
⎛1⎞ ⎛1⎞
⎜ ⎟ + 5⎜ ⎟
21. Стойността на израза A = ⎝ ⎠
2 ⎝ 2 ⎠ е по-голяма от 6.
y
⎛1⎞
⎜ ⎟
⎝2⎠
Запишете по-голямото oт числата x и y .
22. В банка била вложена сума пари, при годишна сложна лихва 3%. След три
години сумата нараснала на 21 854 лева и 54 стотинки. Каква сума в лева е била
вложена първоначално?

23. Намерете стойността на израза tg15º+cotg15º.

24. Даден е равнобедрен + ABC с бедра AC = BC = 5 cm и основа AB = 8 cm .

Намерете дължината на радиуса на описаната около + ABC окръжност.

25. Намерете броя на мобилните телефонни номера от вида 0887 ∗∗∗∗ab ,

последните две цифри на които образуват двуцифрено число ab , което е точен
квадрат, а двуцифреното число, записано със същите цифри, но в обратен ред, е
просто число.

Пълните решения с необходимите обосновки на задачите от26. до 28. вкл. запишете в

свитъка за свободните отговори!

2 x
26. Решете уравнението 1 + + = 4.
x x+2

27. Иван има в джоба си 2 монети по 10 ст., 4 монети по 20 ст., 4 монети по 50 ст.
и 2 монети по 1 лв. Той изважда едновременно три монети по случаен начин.
Каква е вероятността трите монети да са на обща стойност 1,20 лв?

28. В ΔABC медианата AM и ъглополовящата BL са перпендикулярни и имат

една и съща дължина, равна на 4. Да се намери PΔABC .

Вариант 1
 ФОРМУЛИ

Квадратно уравнение

−b ± b 2 − 4ac
ax 2 + bx + c = 0 x1,2 = ax 2 + bx + c = a ( x − x1 )( x − x2 )
2a
b c
Формули на Виет x1 + x2 = − x1 x2 =
a a

Квадратна функция
b D
Графиката на y = ax 2 + bx + c , a ≠ 0 е парабола с връх точката (− ;− )
2a 4a

Корен. Степен и логаритъм

2 k +1
2k
a 2k = a a 2 k +1 = a ; при k ∈
m
n m
a =an nk
a mk = n a m n k
a = nk a ; при a > 0 , n ≥ 2 , k ≥ 2 и n, m, k ∈
log a b = x ⇔ a x = b log a a x = x a loga b = b ; при b > 0, a > 0, a ≠ 1

Комбинаторика

Брой на пермутациите на n елемента: Pn = 1.2.3... ( n − 1) n = n !

Брой на вариациите на n елемента k -ти клас: Vnk = n. ( n − 1) ... ( n − k + 1)
Vn k n. ( n − 1) ... ( n − k + 1)
Брой на комбинациите на n елемента k -ти клас: Cnk = =
Pk 1.2.3...(k − 1)k

Вероятност брой на благоприятните случаи

P ( A) = 0 ≤ P( A) ≤ 1
брой на възможните случаи

Прогресии

a1 + an 2a + ( n − 1) d
Аритметична прогресия: an = a1 + ( n − 1) d Sn = ⋅n = 1 ⋅n
2 2
a q − a1 qn −1
Геометрична прогресия: an = a1.q n −1 Sn = n = a1 ⋅
q −1 q −1
n
⎛ p ⎞
Формула за сложна лихва: K n = K .q = K . ⎜ 1 + ⎟
n

⎝ 100 ⎠
 Зависимости в триъгълник

1 1
Правоъгълен триъгълник: c 2 = a 2 + b 2 S= ab = chc a 2 = a1c b 2 = b1c
2 2
a + b − c a b a b
sin α = cos α = tgα = cotgα =
2
hc = a1.b1 r=
2 c c b a
Произволен триъгълник: a = b + c − 2bc cos α
2 2 2
b = a + c − 2ac cos β
2 2 2

a b c
c 2 = a 2 + b 2 − 2ab cos γ = = = 2R
sin α sin β sin γ
1 1
Формула за медиана: ma = ( 2b 2 + 2c 2 − a 2 ) mb 2 = ( 2a 2 + 2c 2 − b 2 )
2

4 4
1
mc 2 = ( 2a 2 + 2b 2 − c 2 )
4
a n
Формула за ъглополовяща: = lc2 = ab − nm
b m

Формули за лице

1 1
Триъгълник: S = chc ab sin γ
S= S= p ( p − a )( p − b )( p − c )
2 2
abc
S = pr S=
4R
Успоредник: S = aha S = ab sin α
1
Четириъгълник: S = d1d 2 sin ϕ
2
Описан многоъгълник: S = pr

Тригонометрични функции

α0 00 300 450 600 900

π π π π
α rad 0
6 4 3 2
1 2 3
sin α 0 1
2 2 2
3 2 1
cos α 1 0
2 2 2
3
tg α 0 1 3 –
3
3
cotg α – 3 1 0
3
 −α 900 − α 900 + α 1800 − α
sin − sin α cos α cos α sin α
cos cos α sin α − sin α − cos α
tg − tgα cotgα −cotgα − tgα
cotg −cotgα tgα − tgα −cotgα

sin (α ± β ) = sin α cos β ± cos α sin β cos (α ± β ) = cos α cos β ∓ sin α sin β
tgα ± tg β cotgα cotgβ ∓ 1
tg (α ± β ) = cotg (α ± β ) =
1 ∓ tgα tgβ cotgβ ± cotgα
sin 2α = 2sin α cos α cos 2α = cos α − sin α = 2 cos 2 α − 1 = 1 − 2sin 2 α
2 2

2tgα cotg 2α − 1 1 1
tg2α = cotg2α = sin 2 α = (1 − cos 2α ) cos 2 α = (1 + cos 2α )
1 − tg 2α 2cotgα 2 2

α +β α −β α −β α +β
sin α + sin β = 2sin cos sin α − sin β = 2sin cos
2 2 2 2
α +β α −β α +β α −β
cos α + cosβ = 2cos cos cosα − cosβ = −2sin sin
2 2 2 2
1 1
sin α sin β = ( cos (α − β ) − cos (α + β ) ) cosα cosβ = ( cos (α − β ) + cos (α + β ) )
2 2

1
sin α cosβ =
2
( sin (α + β ) + sin (α − β ) )