Задушница от Елин Пелин

Основна тема: драматичната съдба на сиромаха със съдбата и духовната му

устойчивост.

Кратък анализ: Разказът синтезира темата за сиромашкото спасение. Действието се

развива на гробищата по време на Задушница – празник за почитане на мъртвите.
Вдовецът Станчо е изцяло обзет от отчаяние. Отчужден от света на живите, той живее
единствено в мъка и самота. Негова утешителка се явява Стоилка – също загубила рано
половинката си. При срещата на двамата овдовели самотници преходът на отчаянието
до развеселяването е представен като резултат от Станчовата вяра в абсолютната власт
на Бога върху съдбата на човека. Така трагични изстрадалият оптимизъм на селяшката
душа надборва смъртта. Финалът на разказа представлява характерна за много от Елин-
Пелиновите разкази развръзка – завръщането към дома, към живота.

Основни тематични мотиви: животът и смъртта; маниране на собствената

идентичност; победата на изстрадания оптимизъм над смъртта; земният и отвъдният
свят; скръба и сиромашката радост; поривът на човешкото сърце към любов и
хармония.

Художествени образи:
1. Станчо и Стоилка – без време овдовели несретници, които се срещат по време на
Задушница на гробищата. Останали сами с мъката си, те правят своя съдбовен избор.
Заредени с вяра и надежда за по-добри дни, двамата самотници решават да се съберат,
за да осигурят жизненото си съхранение и благополучие. Спонтанното им решение е
победата на виталността на селския човек в света на битовата нищета.

Език и стил:
Преобладава диалогът между героите, който е наситен с хумор – проява на тържеството
на жизнеутвърдителната им философия. Речта им е накъсана чрез апосиопези и
изпъстрена с възклицания.