Отражението на пътя на властта върху духовната същност на човека според “ Приказка за

стълбата” на Христо Смирненски

Христо Измирлиев, по-известен с псевдонима си Христо Смирненски, е автор творил в през

първите десетилетия на XX век. Той е представител на литературното направление
постсимволизъм. Първоначално пише хумористични стихотворения, но с течение на времето,
смешното и сериозното в неговата белетристика се преплитат. Основни теми в нея са за
страданието, породено от социалното неравенство и за промяната, която може да бъде
постигната чрез премахването на разделението между бедни и богати.

Основен конфликт е между обществото и властта, който е разгледан в последното

произведение на автора, написано месец преди смъртта му, “Приказка за стълбата”. В него се
разглежда изкачването на стълбата на властта и това как новопридобитата власт влияе върху
духовната същност на човека
С поемането на пътя към властта, човек променя своите идеали и ценности и губи човешката
си същност. Наблюдава се моралното му падение и изменение на духовната му същност, в
следствие на опиянението от властта. За да може да се предотврати тази промяна, той трябва
да има нравствени устои, защото те са основната преграда срещу моралното падение.

Пътят на властта води до промяна на идеалите и ценностите на човек, загуба на човешкото в

него и моралното му падение.
Главен герой в сатирата е момък, описващ себе си като “ плебей по рождение”. Въпреки
оскъдната му физическа характеристика, тя насочва към познатия традиционен образ на
бореца- “ млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци”. Той с е намира в подножието
на стълбата на властта, за да може да изпълни своята цел, която е свързана с това да постигне
по-справедливо устроен социален свят. Неговата амбиция за промяна е водена от доброто му
и чисто сърце, вярата в победата на правдата и готовността да помогне на страдащите.
За да може да я постигне, плебеят по рождение трябва да изкачи стълбата, чийто пазител е
дяволът. Вторият основен герой в произведението е всепризнато олицетворение на злото,
изкусител, който тласка чистата душа към предателство и съответно промяна на идеалите и.
Заради длъжността му като страж, той желае откуп от младия мъж, за да може да достигне
целта си. Момъкът трябва да да се раздели със сетивата си, които ще бъдат заменени с нови.
По този път, той започва да губи част от себе си, да променя ценностите си и бавно да се
превръща в принцовете и князете, които така е мразил.
На последното стъпало, дяволът взима двоен откуп, а младежът достига другия край на
стълбата- този на властимащите. С новите си сетива, плебеят възприема всичко около себе си
изкривено и вече вижда света като красив и справедлив.
Изкачвайки се по стълбата, той се преобразява и вече няма следа от дръзкия борец от
началото на произведението. Неговото чисто сърце, варята в правдата и готовността му да
помогне липсват, защото е променил ценностната си система, извършил е предателство както
към онеправданите, така и към идеалите си и губи моралните си опори. Вече е безразличен
към съдбата на обикновения човек. Той е забравил от къде е тръгнал и е станал част от
властимащите

За да може да предотврати моралното си падение, човек трябва да има добре изградени

нравствени ценности и морални устои, защото те са основната преграда срещу изменението на
духовната си същност.
Чрез епиграфа в началото на произведението, Смирненски се обръща към всеки, поел по този
път, който е готов да направи нравствени компромиси, за да достигне целта си. Властта е
изкушава и обезличава, и заради нея има опасност човек да изгуби себе си. Различаването на
доброто и злото и начинът, по който възприемаме заобикалящият ни свят са дарове, които не
трябва да се губят, заради изкушенията, които ни заобикалят. Това е основното нравствено
послание на творбата. Установените граници между доброто и злото, високият морален
компас, унисонът между истинската вяра и духовните идеали са най-добрите начини, по които
човек може да се предпази от това да извършим духовно предателство срещу самия себе си.
Основна тема в произведението на Христо Смирненски “ Приказка за стълбата” е властта и
това как опиянението от нея може да доведе до промяна на ценностната система и идеали,
загуба на човешката същност и морално падение. За да може човек да се предпази от
измяната на духовната си същност, той трябва да има силно изразен морален компас и
истинска вяра и посветеност към целите си.