Реч

Имам една мечта. Имам една мечта по света да няма деца, които да се
чувстват изоставени. Да няма деца, които да трябва всяка седмица да
избират между мама и татко. Да няма деца, които да заспиват всяка вечер,
обвинявайки себе си за живота, който водят. Да няма деца, които да носят
по себе си белези от тежък живот. Да няма деца, които да заспиват
плачейки, защото чаши и чинии се чупят в кухнята. Да няма деца, които да
приемат ролята на собствените си родители, защото техните не могат да
поемат тази отговорност. Да няма деца, които да си мислят, че не са
достатъчно добри, защото мама и татко казват така. Да няма деца, които
да носят травма дори когато вече и те самите са родители. Да няма деца,
които да не могат да обичат, защото просто никой досега не им е показал
как.
Децата са бъдещето. Те са живота, добротата и красотата в най-чистата им
форма. Смехът им заразява, очите им са пълни с мечти, а цветът на душите
им е пъстър като бонбони, като крилете на папагалите или ако искате като
цветовете на дъгата.
Кога тогава едно дете спира да бъде дете? Може би първият път, когато
види баща му да посяга на майка му или когато само трябва да почисти
раната си, предизвикана от някой спор. Когато трябва да попие сълзите си,
защото баща му си е заминал и никога повече не се е върнал. Когато
трябва да сменя пелените на по-малкото си братче, защото майка му е
заспала на дивана след употребата на прекомерни количества алкохол...
Болка. Толкова много болка и толкова много мънички деца. И защо?
Защото отровните родители винаги са съществували и ще продължават да
съществуват.
Имам една мечта в света да царува любов и спокойствие във всяко
семейство. Да няма насилие, да няма разводи, да няма сълзи и белези, а
само чиста първична любов. Никое дете не трябва да пораства прекалено
бързо и да бъде ограбвано от най-щастливите му мигове. Една среда,
напоена само с мъка и отрова може да превърне и най-веселото дете
просто в обвивка без сърцевина. И така цикълът да продължава
поколения, поколения наред. Децата на отровни родители също стават
отровни родители. И вината не е тяхна, а на хората, които не са могли да
им подадат ръка, когато е било най-необходимо да го направят. Всеки
родител смята своите методи за правилни и всеки родител смята, че всяко
дете дължи живота си на него. Но това не е така. Отговорността на
родителя не приключва с това да осигури покрив и храна на детето.
Емоционалната връзка, любовта и всичко останало, свързано с тези неща
е може би най-важно за развитието на едно дете. Децата не могат да
разпознаят своите травми, но когато вече са достатъчно големи и изпитват
някакъв дискомфорт осъзнават, че техният проблем лежи много по-далеч
във времето. Първите седем са важни. Всички го знаем. Но и това, което
виждаме тогава оставя отпечатък в нас завинаги. Всички вие имате детска
травма. Дори да не го осъзнавате е така, защото безгрешни родители
няма. Но имам една мечта всеки родител да бъде добър родител. Да
обича детето си така както би се очаквало от него. Да се грижи за него и да
му помага. Защото децата са щастие. Щастие в малка кутийка. Всяко дете
носи в себе си толкова много любов, а къде са родителите им, за да го
видят и осъзнаят. Омразата, която сеят повечето родители е толкова
отровна, че някои деца не могат да се излекуват от нея години наред.
Имам една мечта хората да бъдат щастливи и да се обичат. Тогава и само
тогава ще се създават красиви семейства пълни с надежда за един по-
добър живот. Имам една мечта отровните родители да изчезнат и да
прекъснем този цикъл на насилие. Имам една мечта думите мама и татко
да не будят тъга у някои в нас, а само възхищение и любов. Имам една
мечта всяко дете да отрасне в добро семейство. Имам една мечта да
виждам безброй детски усмивки. Имам една мечта...