Kabala Tova e Mnogo Lesno

Международна академия по кабала
Кабала –
това е много
ЛЕСНО
Книга за всички
КОАЛА ПРЕС
Редакционен съвет:
Ръководител на Международната академия по кабала

Михаел Лайтман
Членове на съвета:
А. Авербах, Е. Алон, Л. Артемев, Т. Ашер, А. Барановски,
А. Бренер, Г. Голуб, М. Голуб, Д. Голдин, А. Гутман,
Х. Диниц, С. Добродуб, О. Ицексон, М. Калинин, А. Козлов,
М. Лотер, А. Лучинкин, А. Плотников, Ю. Сабал,
Д. Самсонников, М. Санилевич, Е. Сотников, О. Уткин,
Г. Шустерман, П. Ярославски
Книгата „Кабала – това е много лесно“ е опит да се доведе до хо-

рата в кратка и ясна форма идеята на учението, което се зародило в
града Ур Халдейски на територията на Междуречието през Вавилон-
ския период – преди около четири хиляди години.
Историческата верига на развитие на тази древна методика, най-
разпространените митове и заблуждения за нея, цитати от велики ка-
балисти, изказвания на известни мислители – всичко това ни предлага
тази книга. Тълковният речник и подробните обяснения ще помогнат
на читателя да научи скрития смисъл на кабалистичните текстове.
Но главното е, че тази наука е най-близка до човека, тъй като раз-
казва за смисъла и целите на нашето съществуване, за законите на
взаимовръзка между всички хора като единен организъм.
Книгата „Кабала – това е много лесно“ ще стане добра инструкция
за начинаещите в изучаването на кабала.
Материалите в книгата са събрани и обработени от преподавате-

лите от Международната академия по кабала под ръководството на
учения кабалист Михаел Лайтман.
© Михаел Лайтман
ISBN 978-954-9455-23-6
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7
ЗА КАКВО Е НУЖНА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . 10
МИТОВЕ ЗА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ . . . . . . . . . . . . . . . . . 28
ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА КАБАЛА . . . . . . . . . 39
Първоначален етап на развитието на кабала . . . . . . . 39
Зараждане на кабалистичната методика . . . . . . . . . . 43
Периодът на египетското изгнание: Петокнижие . . . . 46
Седемте дни на творението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49
Първи ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 53
Втори ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54
Трети ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55
Четвърти ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56
Пети ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57
Шести ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59
Седми ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 60
Природата на човека . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62
Книга Зоар . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64
Лурианска кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 68
Кабала в периода на епохата на Просвещението . . . . 73
Съвременният подход към изучаването на кабала . . . 74
РАБАШ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 80
Стадии на развитие на желанията . . . . . . . . . . . . . . . 82
ОСНОВИ НА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85
Възприемането на света . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85
Основни раздели на науката кабала . . . . . . . . . . . . . 87
Исторически аспект на кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . 90
Кабала като методика за достигане
на подобие с природата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 93
Същността на кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96
Предмет на изучаване на кабала . . . . . . . . . . . . . . . 97
Пътища за достигането на Висшата цел . . . . . . . . . . 99
Две системи: низхождане и подем . . . . . . . . . . . . . . 100
Основните елементи на мирозданието . . . . . . . . . . . 103
На какви данни се основава кабала . . . . . . . . . . . . . 104
Проблемът за реалността в кабала . . . . . . . . . . . . . . 104
Абстрактни названия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 106
Основи на терминологията в кабала . . . . . . . . . . . . . 107
Езикът на клоните . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 107
ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ТОРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109
Тора – описание на степените
на постигане на Твореца . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111
Замисълът на творението и езикът на кабала . . . . . . 112
Езикът на клоните – средство за обяснение
на понятията на Висшия свят . . . . . . . . . . . . . . . . . . 115
Терминология и смисъл на буквите . . . . . . . . . . . . . 118
Черните букви на фона на бялата светлина . . . . . . . . 121
Как духовното да се свърже с материалното . . . . . . . 122
ДУХОВНАТА КОНСТРУКЦИЯ – АДАМ РИШОН . . . . 127
Условия за развитие на творението . . . . . . . . . . . . . . 128
Подобие на свойствата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 130
Общата душа – Адам . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 131
Устройство на общата душа Адам . . . . . . . . . . . . . . . 133
ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛАНИЯТА . . . . . . . . . . 136
Възникване на новия вид желания . . . . . . . . . . . . . . 138
Търсене на напълнителя и процес на напълване . . . . 140
Духовното желание – какво е това? . . . . . . . . . . . . . 141
Духовно пространство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 142
Смъртта на човека – смърт на тялото
или на душата? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 143
Душа, екран и наслаждение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 144
„Земни“ и „духовни“ органи на чувствата . . . . . . . . . 145
Гематрия на душата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 147
Постижението става абсолютно . . . . . . . . . . . . . . . . 148
Кабала – наука за получаване на наслаждения . . . . . . 149
СОЦИУМ И КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 151
ПРИЧИНИ ЗА РАЗКРИВАНЕТО НА КАБАЛА
В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 160
Време да се действа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 161
Условия за разгласяване
на кабалистичните знания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 162
МЕТОДИКА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА КАБАЛА . . . . . . . . . 167
Въздействие на кабалистичните текстове . . . . . . . . . . 167
Подготовка и процес на обучение . . . . . . . . . . . . . . . 168
Последователност на обучението . . . . . . . . . . . . . . . 169
Подход към обучението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 171
ВЕЛИКИТЕ ХОРА ЗА КАБАЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . 173
Кабалистите за кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 173
Философите за кабала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 180
Цитати от статии на Баал Сулам . . . . . . . . . . . . . . . 184
ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
НА КАБАЛИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ . . . . . . . . . . . . . . 189
МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА . . . . . . 207
ПРЕДГОВОР
Изглежда, че всичко в живота е нормално, всичко върви по

реда си, но кой знае защо, човек все по-често усеща себе си
нещастен в този свят, безсилен, изпитва някакво безпокойство,
тревога за бъдещето, страх пред смъртта.
Той не е уверен в това, че утре всичко ще бъде такова, как-

вото е било вчера. Към кого да се обърне за помощ, за да раз-
сее своите тревоги, за да не изпадне в депресия?
О, да, в света съществуват много начини за психологическо

успокоение: от ритуалните танци около огъня и амулетите до
молитвеници и книги за всевъзможни вярвания. А колко попу-
лярно е станало сега да се получават благословии! Хората не
започват нито едно повече или по-малко сериозно дело, докато
не получат напътствие от човек, надарен с някакъв сан. И как-
во?
Съгласно последните научни изследвания се изяснява, че

силата на вярата, която човек придобива, когато по негова
молба му казват, че всичко ще бъде добре, му дава огромна
увереност в това.
Ако се вземе група болни хора, раздели се и на едната по-

ловина се даде това усещане за увереност, а на другата – не, то
в първата половина от хората, за разлика от втората, се наблю-
дават съществени подобрения.
Това говори, че в човека съществуват сили, които могат да

бъдат приведени в действие чрез вяра и самовнушение. Впро-
чем на всички е известна силата на „лекарството“ плацебо.
Колкото повече светът потъва в отсъствието на разбирател-

ство между хората, в отсъствието на увереност в утрешния ден

Кабала – това е много лесно
и като следствие в депресията, наркотиците, насилието и теро-

ра, толкова по-активно човек търси различни начини да по-
вдигне в себе си силата на вярата. Затова вече много години
ние наблюдаваме интерес към мистиката, към магията – към
всичко, което предлага купуването на надежда, сила и успех.
Но времето на плацебо е към своя край – все по-малко ста-

ват хората, способни сляпо да вярват. Все повече хора си зада-
ват въпросите: защо в моя живот стават такива събития, мога
ли аз да избегна опасността и да предотвратя бедата? И глав-
ното – как да направя това сам, без съмнителни лечители и
магове?
А това означава, че е дошло времето кабала да бъде разкри-

та на човечеството – методика за постигане на целта на миро
зданието, на причините на всичко ставащо и на смисъла на
живота на всеки.
Кабала – това е наука за вътрешното, индивидуално пости-

гане от човека на общия Закон на Природата – Твореца.
Великият кабалист на ХХ в. Баал Сулам е казал така:
„Действително, ако насочим цялото наше внимание и се опи

таме да отговорим на един-единствен знаменит въпрос, всич
ки съмнения за необходимостта от изучаването на кабала ще
изчезнат.
И това е въпрос, задаван от всички смъртни: в какво е сми
сълът на моя живот? С други думи годините на нашия живот,
струващи ни толкова скъпо, тези болки и мъки, които ние по
насяме само заради това, за да ги завършим – кой получава
удоволствие от това?“
Ние виждаме, че всички наши страдания са от непознаване

на целта на творението и като следствие на това от несъблю-
даване на общия закон на Природата. Това е закон на взаимо-
връзката на всички съставни части на света помежду им. Раз-
бирането и изпълнението на този закон ни довежда до ком-
фортно, безопасно състояние, позволява да се разкрие сполука-
та във всички наши действия. И обратно, всички наши нещас-
тия са само от нарушаването на този закон.

Предговор
Именно от неговото съблюдаване и правилното му използ-

ване зависи нашето хубаво бъдеще. И именно на този закон ни
обучава кабала. Подобно на това, както познанието на остана-
лите природни закони, ни дава възможност да живеем в отно-
сителна безопасност.
До наши дни кабала са изучавали единици във всяко поко-

ление. Но в наше време, както говори „Книга Зоар“, общество-
то вече е узряло за прилагането на общия закон на Природата
и нещо повече, именно от неговото разбиране и приложение
зависи нашето бъдеще. Що за закон е този и как да бъде при-
лаган, това ще ви разкаже книгата „Кабала – това е много лес-
но“.
Кабала е най-близката до човека наука, тя обяснява най-важ

ното нещо в нашия живот – как да се получава наслаждение,
как да напълним себе си в този живот, та нали в превод от ив-
рит думата „кабала“ означава „получаване“. Вие ще видите
колко се променя вашият живот, как вие ще започнете да го
разбирате и усещате по друг начин.
Ние ви пожелаваме успех в познанието на целта на вашето

съществуване и се надяваме, че тази книга ще стане за вас ин-
струкция в изучаването и постигането на общия закон на При-
родата – Твореца.

ЗА КАКВО Е НУЖНА КАБАЛА
Спомнете си, кога за първи път ви е дошла наум мисълта:

„За какво живея аз? Защо съм се родил на тази огромна земя?“
Трябва да сте били на шест или седем години... Сигурно с вас
тогава не е имало никого, защото такива мисли, по правило,
посещават човек в онзи момент, когато той се намира насаме
със себе си.
Едва ли вие сте намерили отговор на своя сериозен въпрос,

но след това той неведнъж е възниквал и се е разгръщал в су-
матохата на всекидневния живот, а с времето вие съвсем сте
престанали да се интересувате от отговора...
Вие сте продължавали да живеете като болшинството ваши

познати и приятели, загрижени за битието, за кариерата, за
жаждата за слава или богатство, за проблемите на децата, само
в редки мигове замисляйки се за еднообразието и безсмисле-
ността на такова съществуване.
Не е ли било по-добре още тогава, в далечното детство, да

се направи опит да се задържи в паметта въпросът за собстве-
ното предназначение, да се постараем да не забравяме за него
и да изразходваме отпуснатия ни отрязък от време в търсене
на верния отговор? Та нали би трябвало да съществува някакъв
дълбок смисъл в нашето появяване на бял свят, както и във
всичко онова, което ни заобикаля. Не може Природата да няма
замисъл! Може би тя сама ще ни помогне да намерим отгово-
ра?
Детството си отива и отнася със себе си своите големи и

малки тайни, загадки и приказки, а ние избираме жизнения
път, ръководени понякога от все същото търсене на отговора
на въпроса за смисъла на живота.
10
За какво е нужна кабала
Постъпваме в учебно заведение с неосъзнатата надежда да

разберем дълбокия замисъл на Природата. Някои изучават хи-
мия, други физика, някои се интересуват от биология. Но по-
лучили образование, в най-добрия случай си даваме сметка, че
сме толкова далеч от целта, както и в онзи момент, когато за
първи път сме попитали себе си: „За какво живея аз на тази
огромна земя?“ Такова търсене е хубаво само по себе си, но то
е длъжно да се увенчае с успех и да ни доведе до целта или
поне да ни я посочи, да помогне за изясняването є дори тя да
е далечна...
Малцина са тези, на които е известно, че съществува наука,

способна да хвърли светлина върху всички въпроси и в пълна
степен да ни обясни целта и смисъла на нашето съществуване.
Тази наука се нарича кабала. Тя може да ни помогне напълно
да разберем загадката на мирозданието, неговото общо устрой-
ство, да ни даде възможност да осмислим това в какъв свят
съществуваме и от какво се състои той.
Запознавайки се по-дълбоко с тази наука, всеки човек е в

състояние ясно да разбере: защо той възприема света така, а
не по друг начин, да осъзнае какво може да му влияе и да въз-
приема неговото въздействие, да види пътищата и възможности
те да го промени към по-добро.
Ако всеки отделен човек открие своята истинска жизнена

цел, тогава той ще разбере, че не се развива случайно и хао-
тично, а по определена, целенасочена, добра програма на При-
родата. В бъдеще ни очаква вечност, безкрайност, съвършен-
ство, знание за всичко и най-прекрасните състояния на само-
познание. Какво е необходимо да направи човек, за да достиг-
не това? Всичко на всичко да се опита едва-едва да отвори
очите си.
Защото, помислете сами, ако ние изследваме животинския

свят, то ще видим, че птиците, пчелите, змиите, маймуните и
другите представители на фауната възприемат света различно.
Тяхната картина на светоусещане се създава или от цветове,
или от звуци, или от миризми. За човека картината на света е
изобразена основно от зрителните образи.
11
С други думи всяко живо същество по своему възприема

този свят, не говорейки вече за това как то преосмисля полу-
чаваната информация, как я усеща вътре в себе си.
Но какъв е светът в действителност? От какви образи се

състои той? Защо едно живо същество го възприема по един
начин, а друго – по друг?
Ако се погледне на по-ниските форми на съществуване, то

става очевидно, че е невъзможно да се сравни животът на рас-
тението и на животното по качество, напълване, цел и смисъл,
немислимо е също така да се прави сравнение между жизне-
способността на една клетка и на целия организъм. Такива
примери има много, но как да се осъзнае, че аз – малка клет-
ка, усещаща само своя малък свят, имаща ограничено време
на съществуване, ще успея не само да почувствам живота на
целия организъм, но и да го управлявам, издигайки се на ни-
вото на онзи, който ми дава този живот.
Светът няма своя собствена реалност –

непоправеното възприятие на човек му изобразява света. М. Лайтман
Науката кабала предоставя на човек неограничени възмож-

ности и той започва да осмисля действителността извън своето
егоистично светоусещане, без да прибавя към нея никакви изо
пачавания, ограничения, тъй като не я отразява вече в кривото
огледало на субективните си способности, които му предоста-
вят вродените сетивни органи.
Човек чувства себе си като че ли намиращ се в огромно

енергетично поле, което управлява както него, така и цялото
мироздание. Той потъва в това усещане, в него се появява явна
и безгранична възможност да въздейства върху себе си и върху
всички обкръжаващи го. Това действително е реалност, където
цялото човечество съществува като единен организъм, чиято
жизнена енергия се явява Творецът.
Михаел Лайтман – учен-кабалист, професор по онтология и теория на по-

знанието, основател и ръководител на Международната академия по каба-
ла.
12
Учените вече отдавна изказват предположения, че цялата

Вселена представлява сама по себе си единна мисъл. Само че
те не говорят за това, че ние можем да я възприемаме, разви-
вайки в себе си допълнителен – шести – сетивен орган. Имен-
но кабала се явява методиката за развиване на такъв сензор,
който ще позволи да се усеща мирозданието и да му се въз-
действа. Именно така човек получава достъп до такава област,
където чувства себе си вечен, безкраен, пребиваващ извън рам-
ките на времето, движението и пространството.
Понякога ние усещаме, че в нас присъства нещо вечно...

Много е важно колкото може по-дълго да задържим в себе си
това чувство и в живота си на този свят да го развием до та-
кова състояние, в което ограничеността на вроденото възприя-
тие на света с помощта на зрението, слуха и другите естествени
сензори вече няма да ни пречи да живеем в безграничната ре-
алност, възприемайки я изцяло.
Използвайки шестия сетивен орган, човек ще започне да

разбира причините, да вижда силите, които стоят зад обектите
на нашия свят, да осъзнава как се осъществява тяхното управ
ление. Защото, когато излизаш на нивото на взаимодействие
със силите, определящи всичко, няма смисъл да се взимат под
внимание самите обекти. Такова знание дава огромна увере-
ност в живота и усещане за безопасност на съществуването.
Но е изключително важно да не се бърка кабалистичното

определение на шестия сетивен орган с терминологията, прие
та в другите учения. При това много хора притежават индиви-
дуална възприемчивост към различни явления на нашия свят.
Някои са способни да виждат предмети през преграда или

със затворени очи да различават цветове, да усещат от разстоя
ние, да предсказват бъдещето и т. н. Това говори за повишена,
изострена чувствителност на конкретния човек, но не за нали-
чие у него на шести сетивен орган, който развива само каба-
ла.
Такова различие е трудно да се обясни с думи, тъй като све-

тът, изследван от тази наука, е разположен в съвършено разли-
чен обем на възприятие. Това не е научна фантастика и не е
13
абстрактна философия, а е реален метод на разкриване на при-

чинно-следствените връзки, на законите на управление на ма-
терията, които може да овладее човек, усетил нещо без помощ
та на своя обичаен естествен способ на светоусещане.
Кабалистите казват, че е необходимо преди всичко да се из-

ясни основното правило, чийто смисъл се състои в това, че из-
вън нас не съществува нищо, освен простата светлина, запъл-
ваща цялата действителност.
Вътрешните усещания на човек могат да бъдат уподобени

на изображението на екран, все едно че той е разположен в
определен участък на главния мозък и отразява получената ин-
формация от зрението, слуха, обонянието, допира и вкуса.
Ако нашите пет сетивни органа бяха устроени по друг на-

чин, то и нашият мозък би получавал съвършено друга обща
картина. Каква именно? Каквато ви е угодно! Всичко зависи
само от възможностите на естествените сензори. Това са вече
известни на науката факти.
Така че какво съществува извън мен? Това аз не знам. Аз

разбирам само, че по такъв начин реагирам и възприемам
нещо, а какво именно – не мога да поясня. Това е моя реакция,
а съвсем не онова, което в действителност се намира извън
мен.
Кабалистът не притежава някакви особени способности в

сравнение с останалите хора, които биха му давали възмож-
ност да вижда през стени или да изцелява от разстояние по
снимка, като полага ръцете си върху нея. Това е онзи човек,
който може да възприема света в различен разрез, в различно
свойство, но според мнението на кабалистите всеки човек на
Земята е длъжен да достигне подобно светоусещане. И непре-
менно ще го достигне!
Не е важно в какъв кръговрат на живота ще стане това – в

този или в следващия, но той обезателно ще достигне до цел-
та – най-високата точка на съществуването. За да се преодолее
този път по-бързо и по-лесно, кабалистите разкриват света на
кабала, защото ясно разбират, че в наше време само в усвоя-
14
ването на тази наука се намира спасението от тленността, ни-

щожността и безизходността на битието.
Ние пребиваваме в реалност, която не сме избирали, но за

първи път в историята на своето съществуване човечеството е
достигнало особено състояние, когато може да се развива или
по пътя на страданието, или по пътя на осъзнаване на природ-
ните закони. Програмата вече е спусната отгоре, но на човек е
дадена свобода на избора: да я приеме по желание – да я раз-
бере, да се съгласи с нея, да види доколко тя е благотворна за
него. Но ако ли не, ние все едно ще напредваме само посред-
ством интензивните удари, сред които са, както казват кабали
стите, третата и четвъртата световни войни и личните, безкрай-
но ожесточаващи се страдания. Те въпреки това ще ни задъл-
жат да се върнем и да приемем програмата, основана на лю-
бовта.
Сега пред нас съществува възможност за избор и поради

това ни се разкрива кабала, предоставяйки ни реален шанс: да
изберем пътя на осъзнатото развитие.
15
МИТОВЕ ЗА КАБАЛА
В този раздел ние ще разкажем за всевъзможните

митове и заблуждения, съпровождащи кабала в про
дължение на хиляди години. Какво ли не се предста
вяло под името кабала – това са и магическите ри
туали, в които посвещават само високообразовани
те и истински вярващите юдеи от мъжки пол, до
стигнали 40-годишна възраст, и гадаенето на карти
и кафе, и жонглирането с цифри (гематрия, нумеро
логия), камеите и амулетите, червените конци и
дихателните упражнения и дори ритуалните тан
ци. Ще разгледаме най-разпространените стерео
типи, които не позволяват на хората да се прибли
жат към науката кабала.
Мит 1: С кабала не трябва да се занимаваме до 40-годишна

възраст.
Отговор: От времето на великия кабалист АРИ не съществуват

никакви ограничения за изучаването на кабала. С нея могат да
се занимават всички, дори жените и децата.
Всички забрани са съществували само до XVI в. И самите

кабалисти са ги установили. Предпазвайки онези, чиито души
все още не са достигнали съответното ниво на развитие, каба-
листите приемали за ученици само преминалите строг под-
бор.
Днес милиони хора започват да изпитват потребност от ка-

бала. И този процес не може да бъде спрян. Стремежът към
Твореца е заложен в природата на творението и сега това за-
почва да се проявява в ясен вид.
16
Митове за кабала
А. Кук, велик кабалист от началото на XX в., на въпроса:

„Кой може да изучава кабала?“, отговорил: „Онзи, който же-
лае!“ Всичко се определя само от желанието. Ако човек желае,
означава, че е съзрял за това. И върху него не действа никаква
забрана.
Изобщо в кабала понятията „не трябва“ и „забранено е“ оз-

начават „невъзможно“. Затова забраната за изучаването на ка-
бала в действителност изглежда така: „Не може да се занимава
с кабала поради отсъствие на желание.“
Постановлението отгоре за забрана на откритото изучаване на

кабала е валидно само в определен период от време – до края на
5250 г. (1490 г. от н. е.), оттогава и по-нататък това решение се
отменя и се разрешава открито да се занимаваме с изучаването на
„Книга Зоар“.
А от 5300 г. (1540 г. от н. е.) заниманията с тази мъдрост се смятат
за най-висше предназначение и всички, както възрастните, така и
децата, са длъжни да се занимават с нея, както е казано в „Рейя
Меемна“. А. Азулай, „Предговор към книгата Ор Хама“
Мит 2: Кабала е мистично учение на юдаизма, което обикно-

вено свързват с окултното знание.
Отговор: „Кабала“ в превод от иврит означава „получаване“,

т. e. придобиване на особено знание, което е достъпно за всеки
човек.
Някога тази наука действително е била тайна. Тя се е заро-

дила на територията на Междуречието преди около четири хи-
ляди години през Вавилонския период. Основоположникът на
кабала, жителят на древния град Ур Халдейски Авраам, открил
възможност за постигането на онази област на мирозданието,
която не е достъпна за човека във възприятията на петте ес-
тествени сетивни органа.
Той е съумял да овладее тази наука и събирайки група от

привърженици, предал на учениците си своя начин за постига-
не на скритата от нас част на света. Оттогава това тайно зна-
А. Азулай (1570–1644) – кабалист от Мароко. Преселил се в Израел през

1615 година и умрял в Хеврон.
17
ние преминава от поколение в поколение посредством изклю-

чително незначителен, ограничен брой последователи.
Наистина то се е предавало от уста на уста, от учител на

ученик. Във всички времена, чак до нашия век, съществувал
много тесен кръг кабалисти. В днешно време кабала, напротив,
получава все по-широко разпространение, тъй като в човечест-
вото възниква желание да научи за нея, да я изучи, да приложи
тези знания поради това, че те могат да ни бъдат много полез-
ни, особено сега, когато светът е близо до всеобща криза.
Мит 3: Кабала, така както и другите религии, следва да бъде

приемана на доверие.
Отговор: Кабала е абсолютно противоположна на вярата, тя

няма никакво отношение нито към религиите, нито към какъв-
то и да бил род вярвания – това е чист експеримент.
Човек усвоява обкръжаващата действителност, обработвай-

ки информацията, която постъпва в мозъка, с помощта на пет
те сетивни органа и използвайки техническите приспособле-
ния, разширяващи диапазона на възможностите на тези орга-
ни. За да се изследва светьт, който не ни се разкрива чрез тра-
диционния метод, е необходимо да развием у себе си шести
сетивен орган.
С помощта на този допълнителен сензор човек започва да

усеща скритата част на мирозданието и съответно я изучава,
съобразявайки се с тези закони и правила, които са приети във
всяка една академична наука.
За да бъде резултатът колкото може по-достоверен, кабали

стите използват нееднократното повтаряне на опити и начина
за предаване на знания от един изследовател на друг. Единстве-
ното, което отличава учения кабалист от представителите на
другите области на науката, е това, че той е длъжен, преди да
започне да се занимава с изследванията, да развие у себе си
шести сетивен орган.
18
Мит 4: Използването на кабалистични знания помага в бизне-

са.
Отговор: Занимавайки се с истинската кабала по тези източни-

ци, които съществуват в човечеството вече хиляди години, вие
няма да получите рецепта как да преуспеете във всекидневния
живот, използвайки егоистичните свойства и желания.
Кабала не обещава на човек никакви примамливи перспек-

тиви в неговото всекидневно егоистично съществуване, където
той желае успешно да постъпи на работа, получавайки доходна
длъжност, колкото може по-изгодно да се ожени или омъжи,
по-скоро да забогатее, да започне да властва. Добро здраве тя
също не гарантира. С една дума в резултат на вашите занима-
ния с кабала вие няма да намерите егоистично напълване.
Следва ясно да се разбира, че на света не съществуват чуде-

са. Кабала очаква кога човечеството ще осъзнае, че то няма
никакви вътрешни средства, чрез които по чудодеен начин да
вземе, а и да извърши за себе си нещо невероятно, вълшебно.
Ако вие наистина поискате да разберете смисъла на живота,

да видите как правилно да постъпвате, то в замяна вие ще при-
добиете вечност, съвършенство.
Вие ще притежавате всичко това, но само в такъв случай,

ако вие не питате: „Как аз мога повече да открадна от този
свят?“, а започнете да мислите на по-високо ниво: „Какво аз
мога да му дам?“ Човечеството ще достигне до такова състоя-
ние, въпреки че сега това изглежда твърде фантастично и не
осъществимо и именно егоизмът ще ни доведе до него.
Мит 5: Кабала предсказва бъдещето на човечеството.
Отговор: Кабала свидетелства за това, че ако ние не започнем

да осъществяваме програмата за поправяне, то ни очаква въз-
можността за трета и четвърта световна ядрена война, в резул-
тат на които ще останат буквално няколко милиона души, но
те все пак ще изпълнят програмата на творението.
19
Тези хора ще включат в себе си всички души. Не става дума

за количеството на нашите тела, а за качеството на душите,
които са длъжни да достигнат най-висшето ниво на съществу-
ване, програмирано от Природата.
Кабала говори за това, че крайната цел е предопределена и

тя е абсолютно благоприятна. Но пътят към нея зависи изклю-
чително от волята на самите хора. В настоящия момент, имен-
но на дадения етап, човечеството е достигнало онова ниво на
развитие, когато може и е длъжно да направи избор – по добър
или по немилостив път то трябва да напредва.
Нито един кабалист не може да пресметне предварително

пътя, по който сега ще тръгне развитието на човечеството, за-
щото това се определя от неговата свободна воля. Кабалистите
говорят за вариантите на развитие, които могат да възникнат в
резултат на едно или друго въздействие на човека върху При-
родата. Но изборът на самия път е неизвестен и да се прогно-
зира той, е невъзможно, той зависи единствено от нашия сво-
боден избор.
Мит 6: В кабала съществуват ритуални действия и обреди.
Отговор: Кабала не съдържа в себе си никакви ритуални дейст-

вия, обреди и външни механични практики! Затова, ако вие
наблюдавате нещо подобно, то може с увереност да се каже, че
в него няма истинска кабала!
Същото нещо се отнася и за произволното жонглиране с чис

ловите значения на думите, картинките на сфирот, картите Таро.
Всяко едно изображение не е нищо друго освен приложен ма-
териал.
Кабала – това е постигане на Твореца лично от всеки чо-

век.
Поради това, ако искат да ви продадат камеи, специални

амулети – това може да послужи само за обогатяване на прода-
вача. Разбира се, ако вие като абориген вярвате в силата на аму-
лета, то това може да помогне и на вас, но чисто психологиче-
ски.
20
В кабала, както и в която и да е академична система от зна-

ния, няма никаква мистика. Кабала е наука. Тя е естествозна-
ние, изучаващо цялото мироздание, а не само нашия свят, как-
то другите науки.
Напредването е възможно само посредством желанието за

поправяне на собствените намерения, а не посредством усъвър-
шенстване на механичните действия.
Мит 7: Кабалистите придават специално значение на амулети-

те, на светената вода и червените конци като средства за по-
добряване на живота.
Отговор: Кабала не обучава човека на нищо, което се случва в

нашия материален свят и поради това тя е неприложима като
средство за обогатяване, за достигане на почит и слава.
Кабала ни е дадена, за да бъде преместен човек от усещане-

то на този свят в усещането на духовния свят (реалност, усеща-
на в допълнителния сетивен орган – душата). Затова всички
методики, които човек прилага за успешно съществуване в
този свят – не са истинска кабала.
Определение на кабала ние намираме в статията на Баал

Сулам „Същността на науката кабала“, който се явява неоспо-
рим авторитет в тази област. Той пише така:
„Науката кабала представлява сама по себе си причинно-

следствена последователност на низхождането на Висшите
сили, подчиняваща се на постоянни и абсолютни закони, свър
зани помежду си и насочени към разкриване на Висшата управ
ляваща сила (Твореца) на човека в този свят.“
За това, че амулетите и заклинанията са забранени, говори

още АРИ. Те не трябва да се използват, защото по такъв начин
ние въвеждаме човека в заблуждение. На човек се струва, че в
тези предмети съществуват някакви свръхестествени сили, а в
действителност целият ефект е основан само на психологиче-
ското въздействие върху човека.
21
Човек се стреми към чувство на безопасност, увереност. Съ-

ществуват много суеверия около всичко, свързано с успеха, къ-
дето не може предварително да бъде предсказан резултатът.
В такива случаи човек използва всякакви методи, за да пре-

одолее своята психологическа неувереност. Това му помага да
преодолее тежестта и в този смисъл неговите действия са абсо-
лютно оправдани. Но трябва да се разбира, че силите в човека
се появяват не от свръхестествените свойства на амулета, а от
неговата вяра в това, че амулетът притежава тази сила.
Доколкото хората не са имали правилния ключ към Тайната, то

страстта към знание е била в крайна сметка сведена до най-различен
вид дреболии и поверия, от което възникнала една своего рода
„опростена кабала“, която е далеч от истинската кабала, а така
също и всевъзможни фантазии под лъжливото название магии и с
това се пълнят книгите. Г. В. Лайбниц, „Философски трудове“
Подобни действия са категорично забранени от кабалисти-

те, тъй като те създават невярна представа за духовното: човек
започва да си представя духовния свят във вид на тайни сили,
на материалните предмети на този свят, на особени връзки
между буквите, във вид на кодове и заклинания. Ние сме длъж-
ни да се издигнем над това и да разберем, че в дадения случай
лекува чувството на увереност, а не Висшата сила.
Каква благословия да се произнесе, когато се завързва чер-

вена нишка конец? Вие може да кажете например: „Аз желая
моята вяра в червената нишка конец да ми помогне психоло-
гически да преодолея всички несгоди.“
Но при това, без да се свързва тази нишка с Твореца. С Тво-

реца вас може да ви свързва само вашият стремеж към уподо-
бяване с Него, а не вашият стремеж по-добре да се устроите в
този свят, да избегнете страданията, които Творецът ви изпра-
Готфрид Вилхелм фон Лайбниц (1646–1716) – изтъкнат немски философ,

физик, математик, историк и дипломат; един от най-универсалните и пло-
дотворни учени от XVII в. Лайбниц въвел термина „функция“, разработил
диференциалното и интегралното изчисление, а така също и двоичната сис-
тема на изчисляване, върху която е основана съвременната област на елек-
рониката и компютрите.
22
ща, за да не ги унищожавате, а от тях да се устремите към

Него.
Смятайки, че в нишките, във въздуха, в земята има нещо

свещено, ние принизяваме духовното до материалното ниво и
именно това се нарича идолопоклонничество. За психологиче-
ска подкрепа човечеството си създава всевъзможни ритуали.
Това е оправдано, но следва да се разбере, че това няма отно-
шение към духовното, че в никакви амулети и камеи няма свя-
тост.
Светостта – това е свойство на отдаването. Целият наш свят

е егоистичен и упоменатите методи са призвани психологиче-
ски да удовлетворят духовните нужди на човек. Ако ние егоис-
тично придобиваме амулети и червени нишки конец, за да се
устроим по-добре в този свят, ние не можем да намерим нищо
Висше, нищо, освен вътрешна егоистична подкрепа.
Висшият свят – това е свят, съществуващ по законите на

свойството на отдаване, в който се намират и действат само
сили и чувства без материални обвивки. Той се разкрива на чо-
века само в резултат на обучението по оригинални източни-
ци.
Баал Сулам в статията „Предговор към Учението за Десетте

Сфирот“ п. 155 пише, че по времето на изучаването на ориги-
налния материал („Книга Зоар“ и съчиненията на АРИ с него-
вите коментари (на Баал Сулам) и според стремежите на човек
към познанието на по-съвършеното свое състояние върху него
въздейства светлината на поправянето. Ако човек изучава нео-
ригиналните кабалистични текстове, то никакви праведни на-
мерения няма да променят неговата природа.
Мит 8: За изучаването на кабала е необходимо предварително

да се изучи Тора (Петокнижието) и да се получи религиозно
възпитание.
Отговор: За да се пристъпи към изучаването на кабала не е

необходимо да се притежават някакви специални предварител-
ни знания, защото кабала е наука, предоставяща възможност
да се установи връзка с Твореца.
23
Кабалистите утвърждават, че хората, възпрепятстващи изу-

чаването и разпространението на кабала, се явяват източник на
всички страдания на човечеството. За да започнем да се инте-
ресуваме от кабала, не са необходими никакви условия, трябва
само да разтворим книгите.
Религиозното възпитание е подходящо за онези хора, които

още не са готови да напредват духовно. То отчасти създава
уравновесена прослойка от населението, защитена от пагубни-
те влияния, увлечения, разврат, наркотици, кланяне пред идоли
и др.
Но заедно с това на човек бива наложено погрешното убеж-

дение, че ревностното изпълнение само на едни механични за-
поведи и ритуали го прави най-съвършен. По такъв начин той
се ограничава и не му се дава възможност да се развива.
Не трябва да се ограничава заниманието с Тора само до изучаването

на механичните закони. Нейната духовна част в цялата си широта и
обем, дълбочина и обхват също е длъжна да намери място сред нас.
Това е необходимо в наши дни като наше духовно изцеряване. По тези
пътища са вървели нашите праотци и ние така ще можем да бъдем
уверени в своя път. А. Кук, „Игрот“
Именно тук се намира и източникът на напрежение и не-

приемане на кабалистите от средата на вярващите – защото
религиозното възпитание е противоположно на кабалистично-
то. Но не трябва да се забравя, че и религиозното масово въз-
питание е създадено от кабалистите, но те са направили това
за народа в периода на неговото изгнание, преди 1995 година,
преди низхождането на душите в нашия свят, готови за попра-
вянето на своята егоистична природа.
Рав Авраам Ицхак Кук (1865–1935) най-големият равин и обществен деец

от началото на XX��
��
в. Създател на философската концепция за религиозния
сионизъм. Заемал е длъжностите равин на Яфа (1904–1914), равин на Йе-
русалим (1920–1921) и първи главен ашкеназки равин на подмандатна на
Палестина (1921–1935).
24
Мит 9: Занятията с кабала изискват аскетизъм, ограничения

в получаването на наслаждения.
Отговор: Кабала задължава човек активно да живее в този

свят: да работи, да създава семейство, да ражда деца, да воюва,
да обучава и да се учи – и във всяко свое действие да реализи-
ра целта на творението – връзката с Твореца. Творецът е създал
нашия свят във всичките му детайли именно такъв, че ние, из-
ползвайки го изцяло такъв какъвто е, без да избираме, да до
стигнем пълно подобие с Него.
Поради това кабала отрича какъвто и да било вид самоогра-

ничаване, уединение (както в другите религии), самобичуване
(вкл. обети за безбрачие), заплахи от наказание в този и в онзи
свят и др. Кабалистите също така не приемат за ученици оне-
зи, които вместо да работят, учат за пари, считайки такава
практика за вредна. Това е наследство от изгнанието, когато на
народа не давали възможност да развива занаяти и богатите
евреи издържали бедните, задължавайки ги да изучават Тора.
Духовното издигане става не посредством намаляването, а

посредством увеличаването на желанието! Започвайки да из
учава кабала, човек продължава да живее обикновен живот,
без да ограничава себе си в нищо. Защото желанията на човек
определят неговите постъпки. Ако неговите желания все пове-
че се устремяват към висшето, в съответствие с това ще се из-
менят и неговите постъпки.
Поправянето е процес на въздействието на Висшата светли-

на върху човека, а не насилствени ограничения. С това мето-
диката на кабала се отличава от всички останали методики. В
нея се използва силата на Твореца, действаща отвътре, а не на-
силствено въздействие отвън. Затова и занапред, получавайки
все по-голяма сила отгоре, човек придобива и все по-големи
желания. Та нали той вече може да ги поправи и да ги използ-
ва в нужното направление.
Без наслаждение не трябва да се живее, нали нашата същ-

ност – това е желанието за получаване на наслада. И целта на
творението се състои в достигане на съвършеното наслажде-
25
ние. От поправяне, от корекция се нуждае само прилагането на

желанието (намерението), а не самото желание.
Мит 10: Кабала е част от юдейската религия.
Отговор: Най-разпространеното заблуждение се явява отъжде-

ствяването на кабала с религията. Нека да разгледаме в какво
се състои основната разлика между кабала и религията.
Религията смята, че Творецът променя своето отношение към

човека в зависимост от действията на човека.
Ако аз бъда добър, Творецът ще се отнася добре към мен,

тоест Той ще промени своето отношение. По такъв начин ре-
лигията заставя човек да търси методи за въздействие върху
Твореца: да дава милостиня, да пали свещи, без значение как-
во, всяка религия има своите ритуали. У хората възниква цяла
йерархична система – кой най-добре може да склони с молби
Твореца, кой е най-близък до Него, кой знае как да Му се
моли, към кого следва да се обърнем като към посредник и да
помолим: „Помоли се за мен.“
На хората е необходима тази психологическа помощ, те са

готови да платят за това. Човек в трудни състояния вярва във
всичко, което му е угодно. „Сътвори за мен някакво чудо, под-
хвърли ми нещо, направи така, че да попадна в различно съ
стояние.“
Това не може да бъде и няма да бъде никога, защото ние

имаме работа с ясните закони на мирозданието. Тези закони се
описват в кабалистичните книги.
Науката кабала утвърждава, че Висшата сила е неизменна.

Творецът не променя своето отношение към човека – Той е до-
бър, Даряващ добро.
Науката кабала говори за това, че около нас съществува

единна Висша неизменна светлина, намираща се в абсолютен
покой и оказваща ни въздействие. Въздействието, което ние
изпитваме, е устроено по отношение на нас така, че ни влияе
чрез абсолютното Добро.
26
За разбиране на истинското отношение на кабалиста към

Твореца може да се даде за пример кабалистичният молитве-
ник, в който ги няма обичайните думи, изразяващи чувствата
на човека, а има отделни букви: много пъти „алеф“, много
пъти „бет“ и така нататък – всичко, написано в него, означава
духовни действия, които, поправяйки се, човек е длъжен да из-
върши. И тогава той получава Висшата светлина в себе си.
Няма човек, който да не е запознат с понятието „молитва“,

но в какво е нейният кабалистичен смисъл? Кабалистите каз-
ват, че вътрешният смисъл на молитвата – това е обръщение
на човека към Твореца с молба за поправяне на собственото му
его. Човек достига до истинската молба, изхождаща от дълбо-
чината на сърцето и моли Твореца да промени неговата приро-
да от егоистична на алтруистична. Такава и само такава молба
се нарича молитва.
В кабала понятията наказание и възнаграждение за някакви

действия пред Висшата сила просто отсъстват. Кабала не съ-
държа в себе си никакви ритуали, никакви външни действия!
Всяко едно изображение на сфери, светове, гематрия не е нищо
повече от приложен материал.
Кабала – това е индивидуално усещане на Твореца лично от

всеки човек. В кабала няма никаква мистика – това е наука за
цялото мироздание, чието изучаване позволява на човек да от-
говори на въпроса за причината и целта на собственото му съ-
ществуване, да определи неговото място в живота, да изследва
и да избере най-доброто от възможните решения и да промени
собственото му състояние към по-добро.
27
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
В какво се състои разликата между кабала и източните уче-

ния?
Отговор: Разликата между източните учения и кабала се съ

стои в това, че те са изградени върху изкореняването на жела-
нията, върху отказа от тях или свеждането им до минимум.
Кабала учи, че желанията не трябва да се унищожават, тъй

като те са нашата природа. Това е единственото, което е създал
Творецът. Именно по нивото на желанието се отличават един
от друг хората, животните, растителната и неживата природа.
Именно желанията придават спектрални цветове на светлина-
та, различни честоти на колебанията, пораждат особеностите
на вкуса.
Различните нива на желанието определят състоянията на

обектите на нашия свят: твърдо, течно, газообразно или плаз-
мено. Най-големите желания в мирозданието се откриват у чо-
века, а постоянната потребност от напълването им го подтиква
към развитие. Затова, ако човек ограничава своите желания,
той като че ли снижава себе си от нивото „човек“ на нивото
„животно“, а ако не и до растителното или изобщо до неживо-
то състояние.
Всички „духовни“ практики са изградени върху това по-мал-

ко да се яде, да се живее в уединени, усамотени места, по-ряд-
ко да се диша, спускайки себе си до нивото на растението или
дори на неживото, да се размишлява само върху един обект.
Там всичко е изградено върху ограничаването на човека.
Но при това се достига не целта на творението, състояща се

в това да се стане равен на Твореца, а нищожно малко ком-
фортно съществуване на по-ниско ниво, подобно на камъка
28
Често задавани въпроси
или растението. Доколкото желанията се потискат, човек се от-

казва от обкръжаващия го свят и приема своите вътрешни пси-
хологически усещания за висше просветление.
Принципът на кабала е съвършено противоположен на по-

требностите на източните методики и религии: кабала, обрат
но, развива егоизма и желанията на човек. Това е парадокс, но
именно той и довежда до поправяне на нашата природа, до ис-
тинско съвършенство и напълване.
Кабала казва, че Творецът може да бъде усетен, използвай-

ки желанията и променяйки тяхното намерение, а не унищо-
жавайки ги. Източните методики са изградени върху унищожа-
ването на егоизма, когато човек, потискайки своето „Аз“, като
че ли пасивно възприема отвън нещо духовно. Основната раз-
лика се състои именно в отношението към своето „Аз“, в него-
вото използване.
Може ли предварително да се получат някакви данни за из-

бора на една или друга методика? Това е невъзможно и човек
трябва да избира, следвайки зова на сърцето си. Само на онзи,
който вече е навлязъл в духовния свят, става ясна разликата
между корените на вярванията и религиите и кабала.
Поради това е необходимо човек да положи определени

усилия, за да се убеди сам, тъй като преди да започне да усеща
духовното пространство, всички методики му се струват еднак-
во привлекателни и дееспособни.
Какво е това душа?
Отговор: Всички впечатления, преживени от човек в този свят,

се превръщат в следващо въплъщение в негови естествени
свойства. Такава трансформация се извършва и с въпроса за
смисъла на живота: човек започва да пита откъде се е поя-
вил.
„Преди аз съм се намирал в небитието, мен не ме е имало,

след това съм се родил, а след смъртта отново ще изчезна. Кой
съм Аз, какво съм Аз?“ Скоро ще стане възможно да бъдат за-
менени всички органи в тялото. Къде е тогава „Азът“ в това
29
тяло? Не е нито в ръцете, нито в краката, нито в главата...

Очевидно „Аз“ – това е нещо извън моето тяло, „Аз“ – това е
душата. Къде тогава се намира тя преди моето раждане и след
моята смърт?
Ние не можем да си представим какво е това душа и къде

е тя в тялото, защото в нас сега съществува само оживяваща,
витална сила. В човека няма „място“, съответстващо на органа
на усещане, на сензора, с помощта на който да може да се усе-
ти душата.
Много хора смятат, че душата по някакъв начин е свързана

с физическото тяло. Те грешат, приемайки дейността на мозъка
за функциониране на душата, защото не разбират какво е това
душа. Те все още не я притежават.
Душата – това е желание за наслада от сходството със свой-

ствата на Твореца. Това желание човек получава отгоре. То не
е дадено от Природата, както телесните желания и не се раз-
вива под влияние на обществото, както човешките желания.
Кабала нарича това ниво на желание духовно или човешка

душа. Това е методика, която показва на човека как може да
напълни това най-висше желание, ако то възникне.
Кабалистите, получаващи напълване на духовното желание

(думата „кабала“ означава напълване), наричат този напълни-
тел светлина, и по-точно Висша светлина. Тази Висша светлина
се нарича Творец, защото създава желание и сама го напълва.
Но ако у човек това желание не възниква, то той продължа-

ва да живее, като обикновен човек. Всичко може да бъде заме-
нено във физическото тяло и това няма да повлияе на духов
ността. Духовността – това е общение с Твореца. То не се на-
мира в плътта на нашето тяло.
Проведете експеримент и преместете всички части на чо-

вешкото тяло... Кажете кога ще се промени неговата душа,
къде ще премине тя, от кой орган ще напусне тялото? Душата
не се отнася към тялото, а обратното, нашето тяло е като риза,
облечена върху душата, и затова вие можете да сменяте цялата
30
риза или нейни части и това съвсем няма да се отрази на ду-

шата.
Къде пребивава душата в периода между въплъщенията?
Отговор: Душата между въплъщенията – това е „Азът“ на чо-

века, той не изчезва. Смъртта засяга само тялото, а „Азът“ ос-
тава отвъд неговите предели с усещането, че той съществува в
друга реалност. Нещо подобно усещат хората, преживели кли-
нична смърт. Дошли в съзнание, те разказват какво се е случ-
вало с тях.
Разбира се, „Азът“ на човек не е свързан с физическото

тяло. Но благодарение на него човек усеща този свят. Ако ми
се прииска с помощта на физическото тяло да усетя нещо по-
вече, нищо няма да се получи. Но ако аз поискам да усетя ре-
алността не посредством тялото, а направо, посредством душа-
та, то ще мога да го направя. И усещаното от мен по такъв
начин ще се нарича духовен свят.
Аз съм способен да го усетя вече в този живот. Необходимо

е само да се концентрирам не само върху тялото, а да отделям
и някакво внимание на душата. Тогава от нея ще може да се
усети и духовното измерение. И аз съм в състояние да направя
това.
Нашето устройство е много просто. „Аз“ – това е душата. Тя

може да възприема реалността, в която пребивава, с помощта
на петте физически сетивни органа. Тогава усещаната от нея
действителност се нарича „този свят“.
Заедно с това душата е способна да възприема реалността

не чрез одеянието (т. е. тялото), а направо. Тогава онова, което
тя усеща, се нарича духовен свят. Душата може да възприема
и двете измерения, разликата е единствено в това как тя го
прави – посредством физическото тяло или направо.
Науката кабала обучава човек да усеща не чрез тялото, а да

настрои себе си така, като че ли съществува извън тялото. За
това не трябва да се умъртвява или да се потиска плътта. Нека
тя да съществува редом с теб, а ти живей в нея на този свят:
31
със своето семейство, родственици, в своята страна, в опреде-

лено обкръжение... – както обикновено.
Но заедно с това ти ще започнеш да усещаш действител-

ността непосредствено от душата. И тогава ще ти се открие
реалността, в която ти вече си съществувал преди своето раж-
дане в тялото и в която ще съществуваш, когато се освободиш
от него.
Когато ти си свързан чрез душата непосредствено с духов-

ния свят, раждането и смъртта на тялото не оказват върху теб
практически никакво въздействие. Тялото се възприема като
някакво второстепенно допълнение. Именно към такова състоя
ние е длъжен да достигне човек, усетил своята съпричастност
към духовното, своята принадлежност към вечността.
Може ли човек с помощта на някакви действия или постъпки

в този свят да заслужи след смъртта по-добро съществуване на
онзи свят?
Отговор: В духовния свят у човека вече няма онези заслуги,

които той е притежавал в живота си на този свят, тъй като
всички заслуги по принцип не са негови и дотогава, докато чо-
век не започне да развива себе си духовно, той няма заслуги, а
всички ситуации и отношението към него му се изпращат от-
горе.
Затова, ако човек не се занимава с духовно напредване, то

защо той ще притежава възможности, предоставени от степен-
та, която не е заслужил и към която няма никакво отноше-
ние?
Баал Сулам (Йеуда Ашлаг), написал „Коментари към Книга

Зоар“ и много други трудове по кабала, пояснява, че подобно
на това, както човек не е в състояние да съществува в този
свят, без да познава неговите закони, така и душата не може да
пребивава в духовния свят, без да познава духовната природа.
Ние сме задължени да изучаваме средата, в която живеем,

иначе няма да бъдем в съгласие с нея: няма да можем да до-
биваме храна, няма да намерим от какво да си направим дре-
32
хи. Необходимо ни е да изследваме явленията на този свят и

аз бих казал, да ги управляваме. В такава степен, в каквато чо-
век владее реалността, той може да си осигури всичко необхо-
димо.
Същото се отнася и до духовния свят, той трябва да бъде

изучен и такова знание може да даде само такава наука като
кабала. Затова, ако човек иска да се погрижи не само за перио
да, наричан живот във физическото тяло, но и за бъдещия от-
рязък от време, наричан духовно съществуване, той е длъжен
да се занимава с изучаване и на едното, и на другото едновре-
менно.
Нашият живот се състои от материално и духовно начало.

Пребивавайки в „онзи свят“, извън тялото, душата на човек,
незавършил своето поправяне, е задължена да се грижи за бъ-
дещето на тялото, тоест за следващия живот в този свят, когато
човек отново ще се роди в плът и ще продължи процеса на
поправяне.
Ние не без причина сме получили знание за това, какво ста-

ва извън нашите тела, за света, където съществуват само души.
То ни е предадено от хората, които са постигнали духовния
свят, които казват, че ние няма да можем нито благополучно
да живеем в този свят, нито в бъдещия свят, без да познаваме
духовното начало подобно на това, както постигаме материал-
ното. В „Книга Зоар“ това се повтаря буквално на всяка стра-
ница и поради това са ни дадени кабалистичните източници.
Та какво ни е нужно в този свят? Сведения за това как да

се приспособим към живота, как да построим дом, как да си
осигуряваме прехрана... За такива действия на хората не са не-
обходими свещени книги. Кабалистичните източници са необ-
ходими, за да допълним нашите знания за духовния свят.
Ако ние съединяваме двете части на нашето съществува-

не – в тялото и в душата, то се удостояваме с достигане на
Целта, наричана Замисъл на творението „да се наслади създа-
нието“. Само на тази крайна степен може да се каже, че ние
сме включени в състоянието „да се наслади създанието“. Само
то се явява вечно и съвършено.
33
Затова кабалистите се обръщат към всеки човек независимо

от пола, националността, възрастта, разяснявайки на всички
езици, че ние нямаме друга възможност повече да не се въплъ-
щаваме и да предотвратим ударите, бедите, страданията, освен
с помощта на познанието на духовния свят.
Освен това кабалистите казват, че всички събития в този

свят се явяват по същността си следствия на действията на ду-
ховните сили. Дори ако ние искаме да изменим своя живот в
материалното тяло, ние трябва да се издигнем на духовното
ниво и да извършим промени в корените.
В резултат оттам в нас ще постъпят блогоприятни импулси

и ние благодарение на това ще подобрим своето състояние.
Страданията, напротив, се изпращат, за да ни подтикнат към
изучаването на духовните закони и към познанието на духовна-
та реалност, контролираща и управляваща цялото творение.
Съществуват ли във Вселената други обитаеми светове или

ние сме безнадеждно самотни?
Отговор: Кабала говори за това, че освен неживата, растител-

ната, животинската и човешката природа във Вселената не съ-
ществува нищо повече. Цялата Вселена представлява сама по
себе си на практика безжизнено пространство, без обитаеми
светове.
Възможно е някъде да се среща живот, намиращ се на при-

митивни нива на развитие, от типа на „растително“ и отчасти
на „животинско“, но същество, подобно на човека, във Вселе-
ната отсъства. Разумен живот, притежаващ свободна воля, въз-
можност целенасочено чрез своя разум, своите желания, свои-
те мисли да въздейства на Природата, няма вече никъде, съ-
ществува само земното човечество.
Какво означава идолопоклонничеството? Какво са идолите?
Отговор: Идолите не са езически богове. „Идолите“ – това е

моят егоизъм, комуто аз се кланям. Човек прави идоли от свои
те егоистични желания, кланя им се, работи върху тях – и по
такъв начин всъщност се намира в тяхната власт.
34
Аз не обожествявам вятъра, дъжда, луната или слънцето.

Тези образи не се явяват свещени за мен. Свещен за мен се
явява само моят собствен егоизъм, моето „аз“, което аз съм
длъжен да удовлетворя. Желаейки да се насладя, аз напълвам
своето желание, т. е. му се „кланям“ и живея в него. Такова
състояние в кабала се нарича неживо, защото идолите са без-
жизнени. Ако аз искам да изляза на степента „човек“, то аз
трябва да видя в себе си безжизнеността на тези идоли и да ги
„разруша“.
Идолопоклонничеството – това не е придаване на определе-

на форма на камъка, който става свещен, а отношение към
действителността: или човек се подчинява на своя егоизъм и
прави всичко заради себе си или той започва да познава Тво-
реца и прави всичко заради ближния.
Как разглежда кабала понятието „време“?
Отговор: Тъй като ние говорим за силите, въздействащи на ця-

лото мироздание, ние си служим с понятията „разум“, „жела-
ние“, „информация“ и нямаме предвид тялото. По такъв начин
трябва веднага да се договорим, че кабала не споменава нито
за онова, което се намира в пространството, нито за самото
пространство: всичко е извън пространството.
Пространството като такова не съществува. То се явява

производно на нашите пет сетивни органа. Представете си на
шата Вселена, отделете от нея всичко неживо, растително,
животинско и погледнете какво ще остане. Какво означава това
пространство, в което се намира всичко, което го напълва?
Няма минало и няма бъдеще. Бъди слят само с настоящето и извлечи

всичко от него. Тогава в това настояще ти ще разкриеш Вечността
и ще разбереш, че времето не съществува. М. Лайтман
Повтарям, кабала говори за това, че пространството като

такова не съществува. Щом то не съществува, то няма и дви-
жение в този вид, в който ние го разбираме. Щом не същест-
вува движение, то няма и преместване и следователно няма
време. Тоест всичко, което ние изучаваме в кабала, се намира
35
над понятията за пространство, време и движение – понятия

чисто човешки.
Ние сме така устроени, че в нас има усещане за време,

пространство и движение. По подобен начин ние възприемаме
върху себе си въздействието на силата, осъзнавана от нас като
наше мироздание, наша Вселена, която се премества и по оп-
ределен начин взаимодейства с нас. Тя се явява производна на
нашето вътрешно устройство, на нашите пет сетивни органа.
Когато човек излиза от областта на усещанията на тези пет

сетивни органа и влиза в шестия, той разбира, че не съществу-
ва нито време, нито пространство, нито движение. Съществува
съвършено друг обем, където има само сили, информация и
желания.
Съществува ли смърт от гледна точка на кабала?
Отговор: Представете си, че освен този живот вие сте започна-

ли да усещате друг живот, който по-рано е бил скрит от вас.
Вие не сте усещали, че живеете и в него. Изведнъж вие започ-
вате да разбирате, че съществувате и още някъде, в друга сис-
тема на отношения. Това става за вас толкова важно, че живо-
тът на белтъчното тяло се оттегля, губи всякакво значение.
Когато човек започва да усеща духовния свят, в него се из-

мества центърът на битието, осъществява се преоценка на цен-
ностите. Той започва да възприема живота в съвсем друг обем
и се отнася към смъртта на тялото като към смяна на ризата.
Хората, които са преживели клинична смърт, казват, че виж-

дат коридор, светлина и т. н. Какво става с човек, когато той
умира? Той попада в рая или в ада?
Отговор: След смъртта на тялото, тоест след прекратяването на

получаването на информация чрез петте телесни сетивни орга-
на, у човек остава минимално усещане за духовното, усещане
за присъствие в своя корен, в Твореца – подобно на точка.
Следва да се отбележи, че кабалистът, развивайки от точката
духовен съсъд, получава в него Висшата светлина – усещане на
36
милиарди пъти по-голямо, отколкото преживелите клинична

смърт, поради което усещането е осъзнато, постоянно, управляе
мо.
Защо Висшият свят е скрит от нас?
Отговор: Обкръжени сме от нещо. Това обкръжение се нарича

Творец и освен Него няма нищо друго. Ние усещаме Твореца.
Кои сме „ние“? Единственото, което е създадено от Него – же-
ланието за получаване, за наслаждение, за напълване.
Ние усещаме Твореца в зависимост от това доколко нашето

желание е подобно Нему по свойствата на отдаване. В зависи-
мост от това доколко нашето желание за получаване е проти-
воположно на Неговото свойство на отдаване, ние усещаме
скриването. Именно това е нашата реалност. Скриването може
да бъде такова, че ние дори да не го усещаме – така наричано-
то „двойно скриване“, скриване на скриването.
По принцип и в нашия свят ние постигаме нещо, променяй-

ки своите свойства. Нашето постигане зависи от усещанията в
петте сетивни органа и от разума, способен да обясни това, кое
то ние усещаме.
Разумът събира всевъзможни впечатления, запомня ги и ни

предава образи, стандарти, за да можем ние впоследствие да
разпознаваме подобното на онова, което някога сме усещали.
Ние сме устроени така и изхождайки от това, изследваме кои
сме ние и къде сме ние.
Всичко, което постигаме в даден момент, се нарича „този

свят“. Всичко, което ние ще можем да постигнем в следващия
момент, се нарича „бъдещ свят“. Това е най-простото определе-
ние на този и на бъдещия свят.
Ако аз се въоръжа с телескопи, микроскопи, компютри, го-

леми знания, разбиране, аз ще мога да усетя около себе си
много повече и това ще означава, че аз усещам следващия
свят, че разширявам границите на познанието извън себе си.
37
В какво е актуалността на науката кабала?
Отговор: Днес кризата е обхванала всички сфери на човешката

дейност: икономиката, технологията, науката, културата, възпи-
танието, екологията, семейството. Светът е потънал в наркоти-
ци, депресията се превръща в болест номер едно, нараства ко-
личеството на самоубийствата. Ние виждаме, че хората губят
ориентири и надежда. Ако в продължение на цялата история
човечеството е имало различни планове и насоки на развитие,
то днес всичко е изчезнало. Нито една страна няма ясен път
или някаква програма.
Хората, целият свят, включвайки всички страни, на всички

нива потъват в отчаяние и губят основата за напредък. Както
обяснява науката кабала, това е много добро състояние – това
е край на егоистичния път на човечеството, което сега е длъж-
но да направи равносметка. И то ще направи равносметка –
страданията ще го принудят за това. Човечеството трябва да
разбере, че развитието трябва да бъде вътрешно, духовно, а не
технологично, икономическо и т. н. Напълването, щастието,
което човек е длъжен да намери, ще дойде именно благодаре-
ние на неговото вътрешно развитие.
Науката кабала има какво да каже по този въпрос. Тя разпо-

лага с ясна и разбираема методика, която е известна от повече
от 5000 години, от времето на Вавилон, люлка на цялата наша
цивилизация. Именно оттам е произлязла и науката кабала. Тя
обяснява, че в края на поколенията (дори е написано, че това
ще стане в края на ХХ в.) човечеството ще започне да открива,
че то няма перспективи за развитие, че то е стигнало до безиз-
ходно положение.
Всеобщото отчаяние ще обхване хората, ще възникне реал-

на опасност от световни войни и огромни страдания, а също
така и от екологични катастрофи, епидемии и т. н. Но може да
стане и обратното. Човечеството, разбирайки цялата критич-
ност на така стеклата се ситуация, ще може да премине към
духовно развитие и да поеме по добър път, по пътя на правил-
ното напредване, без предварителни страдания, които са пред-
вещавали пророците и „Книга Зоар“.
38
ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА КАБАЛА
Отворете тези книги и там вие ще намерите всич

ки добри пътища на живота, които ще се разкрият
в края на дните. Има възможност да се изучава ис
торията на миналото, благодарение на която ние
поправяме историята на бъдещето.
Всичко това аз приемам толкова близко до сърцето,
че не мога повече да се сдържам. Аз приех решение
то да разкрия от историята и от това, което съм
намерил в тези книги, пътищата на бъдещото по
правяне, предсказано за нас. Аз ще изляза пред хора
та, тръбейки с този рог, тъй като по мое мнение и
разбиране ще бъде достатъчно да се съберат всички
достойни за прекрасното свойство, за да започнат
те да изучават и усвояват тези книги и да склонят
себе си и целия свят на чашата на заслугите.
Й. Ашлаг
Първоначален етап на развитието на кабала

В историята на кабала могат да бъдат разграничени няколко
периода. Зараждането є като наука отстои от нашето време
приблизително на 5800 години. Началният етап на развитие е
бил отбелязан с появата на първата кабалистична книга „Тай-
ният Ангел“ (Разиел Малах).
Авторът (някои източници приписват авторството на Адам)

описва в своя труд скритата сила, която му се е разкрила в ре-
зултат на изследването на системата на мирозданието. Тази
сила е невъзможно да бъде усетена с помощта на естествените
Адам – първият човек, който е получил желание за познание на Висшия

свят.
39
Развитие на кабала
а
изм
его
на
ие
вит
раз
време
3800 г. пр. н. е.
Адам
„Тайният
Ангел“
Рисунка 1. Графика на зависимостта на развитието
на егоизма спрямо времевата ос.
сетивни органи и тя не се поддава на възприятие посредством

дадените на човека по рождение способи за познание.
Ангел в кабала метафорично се назовава силата на Приро-

дата, „таен“ означава скриващ се зад картината на нашия свят,
но управляващ го. По такъв начин авторът има предвид някак-
ва обща сила, единен закон, под чието управление се намира
нашият свят.
Запознали се със съдържанието на книгата „Тайният Ангел“,

ние виждаме, че Адам не е бил примитивен човек, а е проявил
способности за дълбоко изследване на света и затова той без
съмнение може да бъде смятан за кабалист, разказващ за осно-
вите на мирозданието.
Той е изследвал онова, което се намира по-високо от нашия

свят, и е разгледал Висшия свят, където съществува душата
преди своето низхождане и обличане във физическо тяло и къ-
дето тя се издига, след като човек завърши своя земен път.
40
История на развитието на кабала
Адам – първият човек, добре познавал кабала. Той знаел всички

обозначения на вещите и затова дал на животните подходящи имена,
които сами по себе си показвали тяхната природа.
К. Шпренгел, „Записки за прагматичната
история на лекуването“
Бидейки първата душа, изпратена в нашия свят, авторът

разказва за перспективите на развитие на останалите души, на
които предстои да се спуснат: на своите деца, внуци, правнуци,
на целия човешки род, който ще тръгне от него.
Той не разказва за телата, които ще се родят в този свят, а

разказва именно за душите, които ще произлязат от неговата
душа. Авторът описва по какъв начин те са длъжни да преми-
нат своя земен път, спускайки се за обличане в тяло и какво
ще стане с тях при възвръщането им към техния източник.
Той предрича, че те ще се съберат в обща душа, но вече на

друго, по-високо ниво и отново ще образуват онова, което ние
наричаме „Адам“. Всички ние сме само малки негови части-
ци.
В какво е особеността на кабалистичните източници? Човек

живее в този свят и възприема всевъзможните негови картини
и образи. Всеки от нас би могъл да опише онова, което чув-
ства. Кабалистичните трудове, напротив, предават впечатления
та на човека, живеещ в нашия свят, но притежаващ възприятие
на Висшия, духовния свят. Те не са достъпни за други хора, то-
ест съобщават за онова състояние, което човек обикновено не
чувства, но има възможност да усети.
Кабалистът не е просто човек, който е започнал да усеща

Висшия свят, а онзи, който може да опише своите усещания с
Курт Шпренгел (1750–1816) – немски лекар и ботаник. Посветил много

време на изследване на историята на медицината и ботаниката. Прославил
се главно благодарение на своя принос в съвременната наука, изразен в
стимулирането и поощрението на микроскопските изследвания на тъканите
на развитите растения.
Адам (Адам Ришон) – това е термин, който символизира съвкупността на

всички създадени души, връзката между тях на основата на взаимното от-
даване.
41
Титулна страница на книгата „Тайният Ангел“
такъв език и по такъв начин, че ние да можем правилно да

разберем предаваната от него информация.
Нещо повече: за да можем, занимавайки се с неговите тру-

дове, да развием у себе си липсващия сетивен орган и с негова
помощ да усещаме също и Висшия свят. Тогава ние ще можем
да видим нашите минали и бъдещи състояния (в духовния свят
не съществува време) и по такъв начин да усетим Висшия ве-
чен свят, съществувайки по свое желание едновременно и в
двата свята.
42
Кабалистичните съчинения притежават такава сила, служат

си с такива способи на изложение и прилагат такава методика,
че занимавайки се с нея, под правилно ръководство, всеки чо-
век достига нивото на постижение на автора. Поради това е
много важно да се знае какви книги следва да се изучават.
Зараждане на кабалистичната методика

В съвременната история за време на зараждането на каба-
листичната традиция е прието да се смята епохата на Средно-
вековието, а за отправна точка – появата на „Книга Зоар“, ос-
новополагащ труд по кабала. Кабалистите отнасят създаването
на тази книга не към Средните векове, а към II в. от н. е. Раз-
ногласията се обясняват с това, че те са основани на изследва-
нията на различни исторически и литературни паметници на
кабалистичното учение.
Самите кабалисти, постигащи духовния свят, казват, че ка-

бала като наука за мирозданието се е зародила в древния град
а
изм
а его
ен
ити
разв
време
3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е.

Адам Авраам
„Тайният „Книга на
Ангел“ Създаването“

на егоизма спрямо времевата ос (продължение).
43
на Месопотамия, наричан Ур Халдейски. Предание от това

време (около XVIII в. пр. н. е.) разказва за жителя на Между-
речието на име Авраам, който в процеса на изследване на об-
кръжаващия го свят открил зад многочислените проявления на
различни природни стихии действието на една-единствена
сила.
Отначало му се струвало, че светът, в който той живее, се

намира под властта на много сили. Но проникнал отвъд до
стъпния слой на познание, Авраам разбрал, че всички те се
явяват частни проявления на единствената Висша сила, която
той нарекъл „Творец“.
Изучавайки законите на обкръжаващия свят, Авраам систе-

матизирал получените знания и на тяхна основа разработил
методика за постигане на единната управляваща сила и нейни-
те проявления по пътя на различни въздействия, които човек
усеща върху себе си.
Този метод на изследване той нарекъл „кабала“ (в превод от

иврит – получаване) и изложил своите постижения в книгата
„Сефер Ецира“ („Книга на Създаването“).
Авторът е немногословен в предаването на материала, тек-

стът на книгата е кратък, фразите са лаконични и представля-
ват сами по себе си заключения за разкритието на духовните
степени. Авраам използва рисунки за изобразяването на всички
връзки между нашия свят и духовните светове, за да покаже
как се осъществява Висшето управление.
Последователите и учениците на Авраам започнали да раз-

пространяват неговата методика на постигане на законите на
мирозданието сред своите съотечественици. С течение на вре-
мето групата от единомишленици се разраснала до размерите
на цял народ и съставила около 3 милиона души.
Тъй като хората се обединили в групата не по национални

или социални признаци, а изключително на принципа на пред-
почитането на дадената методика, то в строг смисъл да се на-
рече народ тази шепа привърженици е невъзможно. Това е
била кабалистична група от изследователи на Висшия свят.
44
След като всички нейни членове едновременно получили

адекватно духовно усещане, те започнали да наричат себе си
„народът на Израел“. От първите дни членовете на тази каба-
листична група развивали допълнително възприятие на Вис-
шия свят и у своите деца, които благодарение на съответното
възпитание растели, възприемайки това усещане за естествено
и органично.
Така продължавало до определен исторически момент, кога-

то цялата група едновременно се лишила от способността да
възприема Висшия свят и била свалена от духовната висота.
Чертеж от книгата „Сефер Ецира“
Преставайки да бъдат общество от хора, живеещи в духовно

усещане, те приели вид на обикновен народ. Тъй като особе-
ността на съществуването на тази група била оправдана само
от съответното ниво на светоусещане, тя престанала да бъде
изключително явление в нашия свят и веднага придобила съ-
ответния облик: статус на народност, разпръсната сред всички
народи по света.
45
Извън усещането на Висшия свят групата не можела повече

да се нарича „народ на Израел“, където думата „Израел“ се раз-
бира като „Исра-Ел“, което означава на иврит „направо към
Твореца“. В отсъствието на пълно духовно възприятие някога
кабалистичната група започнала да практикува физическа ин-
терпретация на духовните действия, продължавайки да използ-
ва техните названия. Това положило началото на юдейската
религия, а след това – и на останалите религии.
Именно падението на хората от духовното ниво на познание

на света повлякло след себе си възникването на различни ин-
терпретации на кабала. По силата на споменатите причини
тази система от знания започнали да отнасят понякога към съ-
вършено други духовни източници. В същото време върху ней-
ните погрешни представи възникнали нови религиозни, мис-
тични и гностични учения.
Периодът на египетското изгнание: Петокнижие

Периодът от историята, последвал след Авраам, не ни е оста-
вил писмени източници на кабалистичното знание. Възможно е
неговите потомци – Исаак (Ицхак), Яаков и кабалистите от пе-
риода на Египетското изгнание – да са внасяли своята лепта в
разработването на тази наука, но резултатите от техните усилия
безследно са изчезнали във времето и не са достигнали до нас.
Затова, написвайки Петокнижието (Тора), Мойсей (Моше)

действително извършил голям пробив. Ценността на неговото
деяние се състои не в широко мащабната достъпност на Тора,
а в по-подробното описание на духовните степени и условията
за тяхното постигане. Мойсей предлага свой способ на разкри-
тие на Замисъла на Твореца10 спрямо творенията – от началото
на техния път и до края.
Тора – методика за поправяне с помощта на светлината, от думите „ораа“

(инструкция, методика) и „ор“ (светлина).
Духовни степени – степени на желанието за отдаване, придобивани от чо-

века.
10 Замисъл на Твореца – да се създадат творенията, за да им се достави мак-
симално наслаждение.
46
а
изм
его
на
ие
вит
раз
време
3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 г. пр. н. е.

Адам Авраам Мойсей
„Тайният „Книга на „Тора“

Пред Мойсей се разкрили законите на мирозданието. Той

получил указание да предаде това знание на цялото човечест-
во. Методиката за постигането на Висшия свят, предложена от
Мойсей, се нарича „Тора“. Разказвайки метафорично за опреде-
лени исторически събития от нашия свят, тази книга в дейст-
вителност описва структурата на скритите духовни светове, на
силите, действащи там и на тяхното въздействие върху нас.
На човека, който е лишен от способността за духовно по-

стижение е изключително трудно да изтълкува правилно съ-
държанието на „Тора“ и да види зад редуването на семейните
произшествия и историческите епизоди Висшия свят. В такъв
достъпен закодиран вид (нейното съдържание се представя на
читателя просто и ясно) „Тора“, за разлика от останалите каба-
листични книги, е можела да се разпространява открито.
47
Дословният смисъл на ТАНАХа се подчинява на условията на времето

и пространството. Кабалистичният смисъл остава завинаги, без
времеви и пространствени ограничения. П. Риций11
Съществува особено правило, което ние сме задължени да

усвоим като най-основното в нашето отношение към Тора: не-
обходимо е веднъж завинаги да се запомни, че четеният от нас
текст на Тора, както и на всички останали свещени книги –
това са само думи (но не обекти) от нашия свят. Онова, което
се намира отвъд думите – това са само духовни обекти, корени,
в никакъв случай не се отнася към нашия свят. Ние никога не
трябва да смесваме едното с другото!
Тора – това са свещените имена на Твореца, тоест степените

на Неговото постигане, защото името означава постигане. Това
може да се уподоби на онова, както в нашия свят ние даваме
название на обекта в съответствие с това, как той проявява
себе си в нашите усещания. Поради това цялата Тора е описа-
ние на степените на сближение с Твореца, на усещането на Тво-
реца.
Свитък на Тора
11 Паул Риций (1470–1541) – доктор по медицина и професор по философия в

университета в Павия. Служил като лекар и личен съветник на император
Максимилиан ��
I��
, а също така и личен възпитател на принца наследник Фер-
динанд I��
��.
48
Седемте дни на творението

/1/ В началото сътворил Всесилният небето и земята, /2/
Когато земята била празна и хаотична и мрак царил над безд
ната, а духът на Всесилния се реел над водата, /3/ Казал Все
силният: „Да бъде светлина“; и стана светлина. /4/ И видял
Всесилният, че тя е добро и отделил Творецът светлината от
тъмнината. /5/ И нарекъл Всесилният светлината ден, а тъм
нината нарекъл нощ. И била вечер, и било утро: ден Първи.
Така започва Берешит (книга Битие) – първата глава на

Тора (Петокнижието). У всекиго от нас тези думи извикват
пред очите определена картина. Много от нас са слушали раз-
лични тълкувания на съдържанието на Тора на нивото „пшат“ –
простия смисъл. Но тези достъпни обяснения оставят маса въп
роси, за нас липсва логика в тях, научен подход. Как разглежда
кабала събитията, описани в Тора?
Всички свещени книги говорят за едно – за Висшия свят, за

неговото сътворение, а чак след това как от него се е образувал
и нашият свят. При това те не само разказват за онова, което
се намира там, а учат човек как да види духовния свят.
Постепенното разкриване на Висшия свят се нарича духо-

вен подем или степени на духовното възвисяване на човека.
Книгите за духовния свят дават изложение на няколко ези-

ка. Кабала – това е наука за строежа на Висшия свят и тя из-
ползва за неговото описание езикът на сфирот, парцуфим, гра-
фики и чертежи. Тора описва Висшия свят на всекидневен език.
Съществуват също езикът на сказанията, на притчите и езикът
на законите. Да се опитаме да преведем езика на Тора на езика
на кабала.
Тора описва раждането на Висшия свят, неговия строеж,

план на развитие, а след това процеса на сътворение на Чове-
ка. Но това не е човекът на нашия свят. Става дума за създа-
ването на желанието за наслаждение, наричано Душа или
Адам, с цел да бъде напълнено това желание-творение-душа с
вечно абсолютно наслаждение.
49
Това желание за наслаждение е именно и единственото тво-

рение. Освен него съществува само Творец. Затова всичко, с
изключение на Твореца – е само различни величини на жела-
нието за наслаждение.
Също и в нашия свят: онова, което отличава всички обекти

един от друг, е различната величина на желанието за наслаж-
дение, която определя свойствата на всеки обект.
В желанието за наслаждение могат да се разграничат пет

нива – пет части на желанието-творение, наричани сфирот: ке-
тер, хохма, бина, тиферет, малхут.
Творецът желае да напълни Своето творение изцяло с на-

слаждение, до усещане от творението на съвършенството и
вечността. Именно в такова състояние пребивава Той Самият
и затова желае да го даде на нас.
Творецът е съвършен и единствен. По силата на Своето съ-

вършенство Той желае да даде и на творенията съвършенство –
Своето състояние. Затова задачата на творението е в достигане
на съвършенството на Твореца, в способността да получи оно-
ва, което Той желае да даде.
Кабала не изучава онова, което става в нашия свят, обект на

нейното изучаване е Висшият свят, откъдето след това низхож-
дат силите в нашия, пораждайки и предизвиквайки всички съ-
бития в него. Изучавайки кабала, човек започва да вижда Вис-
шия свят.
Наблюдавайки Висшия свят, човек ясно познава Твореца и

онова, по какъв начин Той е създал духовния свят. Този акт на
Твореца се нарича в кабала „Първият ден на творението“.
В своите следващи действия, тоест в така наричаните след-

ващи дни, Творецът е създал управляващите сили на Висшия
свят. Последно, шесто действие на Твореца – шести ден на тво-
рението – било сътворението на Адам.
Доколкото Адам е бил последното действие на Твореца, той

се явява и цел на цялото творение. Всичко, което било сътво-
50
рено по-рано, било предназначено за него. Какво е трябвало да

се случи с Адам според замисъла на Твореца? Адам е длъжен
да достигне подобие с Твореца, да стане във всичко равен Нему
и вместо Твореца да управлява всички творения, своята съдба.
При това човек е длъжен самостоятелно да достигне това

най-висше, съвършено състояние. Това означава, че той е длъ-
жен първо да се окаже в най-лошото положение, напълно про-
тивоположно на Твореца, а след това със свои сили да се из-
дигне над него.
С помощта на кабала човек вижда нашия свят, Висшия свят

и взаимодействието между тях. От Висшия свят към него низ-
хожда информационен поток и пред неговите очи се реализира
в материя. Реакцията на човек на тази информация се издига
във Висшия свят и там определя в какъв вид (добър или лош)
ще низходи и ще се материализира пред него неговото бъдеще,
неговото утре.
Тора започва с думата „В началото“ (Берешит) – от момен-

та на отдалечаването на творението от Твореца. Самата дума
„Берешит“ произлиза от думата „бар“ – „извън“, тоест предава
процеса на отделяне от Твореца в обособено състояние, между
небето и земята.
В началото създал Творецът небето и земята.
Небето – сфира бина с нейните алтруистични свойства. Зе-

мята – сфира малхут с нейните егоистични свойства. Между
тези две полярни свойства, на чиято основа действа цялата сис-
тема на мирозданието, във висящо състояние се намира душа-
та на човека.
Тора започва с раждането на творението, на Висшия свят и

сътворението на човека – душата-Адам. Предназначението на
Тора е в това да ни даде в този свят инструкция по какъв начин
можем да се издигнем до най-доброто, съвършеното състоя-
ние.
В своето изходно състояние творението или душата, или

Адам – наречете го както искате – не е поправено. То е длъжно
51
да поправи себе си, достигайки състоянието „Край на поправя-

нето“.
Представете си, че инструментът, с който ви предстои да ра-

ботите, не е поправен. Следователно преди всичко ви е необ-
ходимо да го поправите, а след това да го използвате. Така и
Тора говори тъкмо за това как ние можем да поправим непри-
годния инструмент – дадената ни отгоре наша душа.
По времето на целия процес на поправяне човек се намира

между двата свята – Висшия и нисшия. Неговата душа в този
период придобива необходимите навици, знания, опит, а глав-
ното – у човек възникват нови усещания, появяват се нови, ду-
ховни свойства.
По такъв начин, когато човек напълно завършва поправяне-

то на душата, той придобива такива качества, благодарение на
които ще може да съществува във Висшия свят, в състояние на
вечност, покой, съвършенство.
Това особено състояние никъде не се описва – нито в каба-

ла, нито в Тора, защото не се поддава на никакво сравнение,
тъй като негови аналози в нашия език не съществуват. То се
постига само от онези, които преминават всички предварител-
ни състояния на поправяне и достигат края на поправянето.
Отвъд границите на края на поправянето е разположена об-

ласт, където се намират така наричаните „Тайни на Тора“.
Съществуват само незначителни намеци за тях в „Книга

Зоар“ и в Талмуда. Тези особени тайни състояния се наричат
„Маасе Меркава“ и „Маасе Берешит“. Но това са наистина
само намеци, а в действителност тези състояния, тези духовни
области е невъзможно да бъдат предадени с думи, защото на-
шите думи, букви, понятия са взети от областта на поправянето
и са действителни само в нея.
Онова, което се намира по-високо от системата на поправя-

не, изобщо не се възприема от нас и поради това никак не
може да бъде прехвърлено върху човешкия език, вмъкнато в
нашата система от координати, определения, представи.
52
„В началото създал Творецът небето и земята...“ – тук се

говори за сътворението на две свойства: егоистичното и алтру-
истичното. С помощта на алтруистичното свойство на „небето“
се поправя егоистичното свойство на „земята“ – на душата. Це-
лият процес на поправяне се осъществява в течение на седем
състояния, наричани „седемте дни на творението“.
Това условно обозначение естествено няма никакво отноше-

ние към земните дни. Тук не става дума за земните денонощия,
за физическите качества на светлината или тъмнината. Става
дума за духовните състояния, за духовните усещания на човека,
преминаващ тези стадии на поправяне, за системата, в която
се поправя неговата душа, намираща се все още на нивото
„земя“.
Необходимо е душата да се издигне от нивото на сфира мал

хут на нивото на сфира бина, тоест, егоистичното свойство на
малхут да се преобразува в алтруистичното свойство на бина.
Това се достига по пътя на седемте последователни поправя-
ния, наричани „седемте дни на седмицата“.
Тора обяснява какво във „всеки един ден“ човек е длъжен

да направи със своята душа.
Първи ден
/1/ В началото на сътворението от Всесилния на небето и
земята, /2/ Когато земята била празна и хаотична и мрак ца
рил над бездната, а духът на Всесилния се реел над водата, /3/
Казал Всесилният: „Да бъде светлина“; и стана светлина. /4/ И
видял Всесилният, че тя е добро и отделил Бог светлината от
тъмнината. /5/ И нарекъл Всесилният светлината ден, а тъм
нината нарекъл нощ. И била вечер, и било утро: ден Първи.
„И отделил Бог светлината от тъмнината.“ Какво означа-

ва това? Човек е длъжен да върви в своите поправяния съоб
разно действията на Твореца. Затова най-първата заповед, коя-
то той е длъжен да изпълни – е да раздели мислите и желания
та вътре в себе си така, че да види кои от тях са светли –
„небе“, а кои са тъмни – „земя“.
53
Този процес се нарича „акарат ара“ – „осъзнаване на злото“,

когато с помощта на изучаването на кабалистичните книги, на
определеното обкръжение човек започва да анализира кои не-
гови свойства се отнасят към духовното, а кои – към животин-
ското.
Противопоставянето на тези свойства едно на друго, тяхно-

то разединение, отделянето на едното от другото представлява
първата крачка към поправянето. Това е първият ден на сътво-
рението от човека на Човека в себе си.
Втори ден
/6/ И казал Всесилният: „Да бъде пространство посред вода
та и да отделя то вода от водата.“ /7/ И създал Всесилният
пространство и разделил помежду водата, която е под про
странството; и стана така. /8/ И нарекъл Всесилният про
странството небе. И била вечер, и било утро: ден Втори.
След като човек разделил в себе си егоистичните и алтруис-

тични свойства, той е длъжен да започне процеса на поправяне
на първите. По какъв начин се извършва това?
Това се осъществява с помощта на специалната светлина на

Твореца. От Твореца низхождат два вида светлина: светлината
хохма12 и светлината хасадим13. Използвайки свойството на
светлината хасадим, наричано „вода“, човек овладява способ-
ността да отдава – алтруизма.
Свойството на отдаване поправя егоизма, позволява да се

използва той правилно, в полза на себе си и на другите. В по-
правения с помощта на свойството на отдаване егоизъм човек
12 Светлина хохма – цялата изхождаща от Твореца светлина, тоест светлина,

включваща в себе си всичко, което Творецът желае да ни даде, определя се
като същност и живот на творението.
13 Светлина хасадим – светлината, която творението желае да даде, да върне

на Твореца. Представлява огромно наслаждение от сходството с Твореца, от
това, че ти се намираш заедно с Него, че в тебе съществува тази информа-
ция, която е и в Твореца. Ти знаеш Неговите мисли, чувства, ти постигаш
онова, което съществува в Него, намираш се на една степен с Него.
54
усеща Висшия свят, Твореца, вижда своите минали животи и

своя път към целта на творението. Именно в душата, която е
вечна и преминава от тяло в тяло, човек може да види всички
свои кръговрати на живота. Без да е поправил душата, нищо
по-високо от нашия свят не може да види.
Трети ден
/9/ И казал Всесилният: „Да се слее водата, която е под не
бето, на едно място и да се яви суша“; и станало така. /10/ И
нарекъл Всесилният сушата земя, а сливането на водите наре
къл морета и видял Всесилният, че това е добро. /11/ И казал
Всесилният: „Да порасне по земята зеленина, трева, която
дава семе, плодовито дърво, раждащо според рода си плод, в
което неговото семе е на земята“; и станало така. /12/ И ро
дила земята зеленина, трева, която дава семе според рода си и
плодовито дърво, в което неговото семе е според рода му. И
видял Всесилният, че това е добро. /13/ И била вечер, и било
утро: ден Трети.
Събира се водата под небето и се оголва суша. Част от пър-

во създадената земя се появява от водата. След поправянето на
водата тя става пригодна за това, че на нея да се зароди живот,
защото притежава сега и свойствата на водата, и свойствата на
земята едновременно.
„Земята“ – егоистичното свойство за получаване, за поглъ-

щане на всичко в себе си – е нашата изначална природа. Во-
дата, свойството на отдаване, напоява земята и я прави пригод-
на за появата на живот върху нея.
Водата, сама по себе си, е също така пагубна за живота,

както и сухата земя. Да си спомним как Ной пуснал гълъба,
така че да намери суша. Именно въз основа на оптималното
съчетаване на алтруистичните и егоистични свойства на „небе-
то“ и „земята“ вътре в душата на човека е изградено поправя-
нето и използването на тези свойства от Твореца и творение-
то.
55
Такова поправяне се нарича „кав емцаи“ – „средна линия“14.

Нашата естествена егоистична природа, наричана земна – това
е лявата линия. Дясната линия – това са свойствата на Твореца,
свойствата на водата, свойствата на алтруизма, на отдаването.
Средната линия е онова, което е длъжен да направи човек:

„да избере живота“. Тоест да вземе толкова „вода“, че в съчета-
ние със „земята“ и двете линии да се допълват една-друга и да
дават плод. Върху оптималното съчетаване на тези две свой-
ства трябва да израсте от земята „Дървото на Живота“ – духов-
ният човек, усещащ цялото мироздание, вечно и щастливо съ-
ществуващ във всички светове.
Вечно – защото, отъждествявайки себе си не с временното

тяло, а с вечната душа, човек започва да усеща себе си като
душа, а своето тяло да възприема като преходна, съпътстваща
обвивка. Този преход е чисто психологически и се осъществява
според степента на придобиването на свойствата на бина.
Четвърти ден
/14/ И казал Всесилният: „Да бъдат светила в простран
ството на небето за отделяне на деня от нощта, да бъдат те
знаци и за времената, и за дните, и за годините. /15/ И да бъ
дат те светила в пространството небесно, за да светят на
земята“; и станало така.
/16/ И създал Всесилният две светила големи: по-голямото

светило за управляване на деня и по-малкото светило за управ
ляване на нощта и звездите. /17/ И ги поставил Всесилният в
пространството на небесата, за да светят на земята, /18/ И
за да управляват деня и нощта, и за да отделят светлината
от тъмнината. И видял Всесилният, че това е добро. /19/ И
била вечер, и било утро: ден Четвърти.
14 Три линии – система, позволяваща да се стигне до сходство с Твореца: лява

линия – желание за получаване (свойство на творението), дясна линия –
желание за отдаване (свойство на Твореца), средната линия човек създава
самостоятелно със собствения си стремеж към съответствие, сходство с
Твореца.
56
През четвъртия ден се появили небесните светила, опреде-

лящи смяната на деня и нощта, на месеците и годините.
„И да бъдат те светила в пространството небесно, за да

светят на земята“ – Небесните светила характеризират смя-
ната на състоянието на душата, преминаваща поправяне, отде-
лят тези състояние едно от друго.
Денят и нощта – това са различни състояния на душата. Не-

бето – това е алтруистичното свойство в човека. В духовния
свят отдаващото, раждащото, напълващото начало се нарича
Слънце. Фактически Слънце се нарича Зеир Анпин на света
Ацилут. Луната се нарича Малхут, тоест получаващо начало или
сума на душите.
Да бъдат те знаци и за времената, и за дните, и за годи

ните...
Когато се говори за времето, е необходимо да се помни, че

не става дума за нашите земни дни, месеци и години. В духов-
ното няма понятие за време, има само смяна на състояния,
които характеризират движението по духовната стълба. Затова
понятието „Ден“ олицетворява смяната на състоянията – поде-
ма и падението на нивото на една степен, преди преминаване-
то на друга.
Месецът (на иврит „ходеш“ от думата „митхадеш“ – обно-

вление) – възвръщане към предишното състояние, но вече на
друго ниво, обновено, по-високо.
Година (на иврит „шана“ от думата „лешанен“ – връщам

се) – подобно на движение по спирала, завършване на опреде-
лен период на поправянето, но на по-високо ниво.
Пети ден
/20/ И казал Всесилният: „Да загъмжи водата от гъмжило
живи същества и птици да летят над земята по простран
ството небесно.“ /21/ И сътворил Всесилният големи морски
животни и всички живи същества, влечуги, с които гъмжала
57
водата според рода им и всички птици крилати според рода

им. И видял Всесилният, че това е добро. /22/ И ги благословил
Всесилният, казвайки: „Плодете се и се размножавайте и из
пълвайте водата в моретата и птиците да се размножават
на земята.“ /23/ И била вечер, и било утро: ден Пети.
„Книга Зоар“ описва всеки ден на творението като въздига-

не на „Ейхалот“ – небесните чертози, под които се подразбират
празнотите (желанията). Тези празноти според степента на по
правяне на егоистичните свойства на душата в алтруистични
постепенно се запълват от Висшата светлина.
Приблизително такова състояние може да бъде сравнено с

онова, което описват хората, преживели клинична смърт. Те
разказват за особено, чудесно, неземно чувство на покой и ра-
дост, което ги е обхванало при вида на тази светлина.
Постепенното напълване на празнотите довежда всички

души до състояние на окончателно поправяне и съвършенство.
Във Висшия свят няма време – то изчезва, защото всички съ
стояния са съвършени. Така върви и повествованието на Писа-
нието, там няма разделение по време, а цялото действие е обу-
словено само от причинно-следствена връзка.
И така, петият ден ни разказва за желанията, чието попра-

вяне става по-рано от другите, защото тези желания се подда-
ват по-лесно на поправяне, те като че ли само се допират до
земята, „...и птици да летят над земята по пространството
небесно...“, допират се, а не поникват от нея, тоест не поникват
от егоистичното желание непосредствено – от земята (земя –
на иврит „ерец“, произлиза от думата „рацон“ – желание (его-
истично), от което е сътворен човек).
„Плодете се и се размножавайте...“ – в кабала това означа-

ва, че човек е длъжен да поправи своите келим, увеличавайки
ги, за да ускори напредването към Твореца. „Плодете се и се
размножавайте“ предполага образуването на все нови и нови
келим и на намерения заради отдаване, което ще позволи да се
умножи още повече получаването на Висшата светлина и по
такъв начин да се напредва по духовните степени.
58
Шести ден
Ще направим човека по наш образ, по наше подобие и нека
да властва над морските риби, над небесните птици и над до
битъка...
Какво означава „сътворил по образ и подобие“? В Тора е

казано: „Бе целем Елоким бара...“
„Целем“ означава част от бина, спускаща се в душата и при-

даваща є свойствата на Твореца. С други думи парцуф Бина –
това е апарат на Висшето управление, който ръководи всички
души, техните пътища и реда на поправяне.
Всичко, което става с нас, зависи от бина. Малхут е сбор на

всички души, които трябва да бъдат поправени. За да се попра-
ви малхут, в нея от бина низхожда като че ли особено устрой-
ство, което позволява да се направи това.
Такъв „спомагателен апарат“, който всяка душа в малхут по-

лучава отгоре, се нарича „целем“ – образ. Има се предвид на-
бор от свойствата на Твореца, Неговия образ.
Без информация за програмата на творението, без усещане

на пребиваването в мирозданието, тоест без способност за
възприемане на духовните светове ние не знаем как да постъп-
ваме, как да направим следващата стъпка, не разбираме какво
се иска от нас.
За да се образуват свойства в човека, необходими за напред-

ването, висшата степен – бина – е длъжна да го обучи, да му
покаже, как и какво трябва да се прави.
Това и осъществява в нас целем – низхождащо от бина спо-

магателно устройство. То прониква в нашата душа и предиз-
виква в нея всички необходими поправяния. Затова е казано,
че с помощта на целем се създава от нас Човек.
59
Седми ден
На седмия ден човек се издига все по-високо и по-високо.
Шест пъти той е правил в себе си съответните поправяния: хе-
сед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод. Тези шест последователни
поправяния се наричат шестте дена или шестте хилядолетия на
творението.
Последната сфира – малхут – не е в състояние да се попра-

ви сама, но след абсорбцията на свойствата на шестте предиш-
ни сфирот тя може да получи от тях техните свойства. Затова
действията на седмия ден се състоят в това, че всичко натрупа-
но и създадено за шест дена влиза в малхут. Събота се счита
за особен ден, тъй като в това състояние се извършва запълва-
нето на душите с Висша светлина. Единственото условие е да
„не се пречи“ на този процес, което символично се изразява в
съботните закони.
За човечеството тези седем дни преминават като седем хи-

лядолетия. Шест хиляди години са еквивалентни на шестте
дена от седмицата – делничните дни, в продължение на които
човечеството, отначало неосъзнато, а след това съзнателно, „с
пот на челото“, поправя себе си. В резултат то достига седмото
хилядолетие или седмия ден – Събота, състоянието, когато
върху неговите поправени свойства го напълва Висшата Бо-
жествена светлина на наслаждението и изобилието.
Управляващата нашия свят система се състои от 7 части.

Оттук в нашия свят се осъществява деление на 7 и 70 – 70 на-
рода на света, 7 дни от седмицата, 70 части, от които се състои
душата на човека, неговият живот се изчислява със 70-годиш-
нини и т. н.
Целият път на човечеството се състои от 6 дена – 6000 го-

дини на поправяне. Общото съзнателно поправяне на света е
започнало от 1995 (5755 (по създаването на света – б. ред.) го-
дина. За оставащото до 6000 години време ние, цялото чове-
чество, сме длъжни да поправим себе си, а след това, през сед-
мото хилядолетие, да получим заслуженото, спечеленото въз-
награждение.
60
Единственото, което ние сме в състояние да направим –

това е, намесвайки се в процеса, спуснат отгоре за всичките
7 хилядолетия, да го ускорим. Онези, които могат да се при-
ближат към този процес индивидуално, по-рано от другите до
стигат изхода във Висшия свят, усещането на Висшата съвър-
шена реалност.
Но и самият път на поправянето, ако хората го извървяват

съзнателно, с лични усилия, се възприема като съзидание, ро-
мантичен стремеж, а не непрекъснато получаване на удари от
съдбата.
Ние изучаваме устройството и функционирането на цялата

система на мирозданието именно за това, за да знаем точно
къде и как имаме възможност да се намесим, нещо да проме-
ним. Изобщо, казано направо, човек не може да влияе на своя
корен, на източника, от който той е произлязъл, тъй като се
намира на по-ниска степен и се явява негова производна.
Но поправяйки себе си, уподобявайки се по свойства на

своя корен, човек променя в себе си усещането за това, което
получава отгоре: вместо ударите на съдбата, постоянните не-
приятности, всекидневните трудности той започва да изпитва
блаженство, покой, съвършенство и пълно познание. Творецът
ни е създал в този свят, за да можем ние с помощта на кабала
да усвоим Висшия свят и сами да започнем да управляваме
своята съдба.
За щастие времето работи за нас и наближава вътрешно-

то – духовно, и външно – физическо, освобождаване на цялото
човечество, както се говори за това от Баал Сулам в „Предго-
вор към „Книга Зоар“.
Тъй като както не може човек да съществува в нашия свят,

без да има знания за него, така и неговата душа след смъртта
на тялото не е в състояние да съществува във Висшия свят, ако
не получи предварителни представи за него. Затова знанието
на кабала не само ни осигурява комфортно съществуване в
този свят, но и възнаграждава с вечно и съвършено съществу-
ване в бъдещия свят.
61
Природата на човека
Ученици на Адам били единици. Авраам имал вече няколко
десетки. Постепенно, към периода на Египетското робство,
тази група от единомишленици достигнала огромно число –
600 000 мъже, и всички те се намирали на нивото на постигане
на Висшия свят.
Раждало се момче, отглеждали го, учили го да чете, да

пише и го възпитавали така, че в него се появявал шестият се-
тивен орган и използвайки го, той можел да проникне вътре в
света, за да усети причините и следствията на всичко, ставащо
в мирозданието.
И така, тази кабалистична група съществувала на високо

духовно ниво, в пълно постигане на Висшия свят и разбирала
по какъв начин тя си взаимодейства с нашия свят. Какво се е
случило по-нататък?
Световната история е непосредствено свързана с природата

на човека, а това е постоянно нарастващ и развиващ се в него
егоизъм.
Нашата Вселена е била създадена като огромен сбор на не-

жива материя: блок от минерали, натрупване на газове и т. н.
С течение на времето в резултат на борбата между природните
сили се е образувала Слънчевата система и в това число наша-
та планета.
За милиони години са се натрупали условия, благодарение

на които е станало възможно зараждането на живот на Земята.
След неживата, растителната, животинската природа се появя-
ва човек и по-нататък процесът на неговото развитие продъл-
жава до появата на Адам.
Адам е притежавал нулево ниво на егоизъм (общо същест-

вуват пет егоистични нива) и в съответствие с това условие той
описва системата на мирозданието, която се оказала достъпна
за неговото възприятие.
62
След това егоизмът започва да расте и достига първото

ниво, проявило се у Авраам. Авраам, възползвайки се от свои-
те нараснали егоистични желания, има възможност по-дълбоко
да проникне в мирозданието и да напише книга, информатив-
но много по-съдържателна, отколкото труда на Адам. Той про-
дължава по-нататъшната разработка на кабалистичното зна-
ние.
Следващото – трето ниво – е Мойсей. В сравнение с пре-

дишните това е качествен скок. Той пише Тора, даваща описа-
ние на цялото мироздание, а не на негови отделни части. Ка-
балистичната група на Мойсей, израснала количествено и из-
дигнала се качествено, се изкачва на степен, която се нарича
Храм.
Храмът – това не е просто здание, построено на земята. Ако

хората, съставляващи кабалистичната група, проникват през
нашия свят във Висшия свят, то Храмът олицетворява в себе
си духовната степен, на която те се намират. През това време
групата се е намирала на нивото на Първия Храм, на нивото
на светлината хохма.
След това егоизмът отново е нараснал, а духовното ниво на

народа е паднало. Народът се е отправил във Вавилонското из-
гнание. По това време, когато хората са могли да построят
Втория Храм, степента, на която той се е намирал, е съответ-
ствала вече на светлината хасадим, а не на светлината хохма,
тоест групата се е спуснала на едно ниво по-ниско.
Най-голямата дълбочина на постигането на силите и свой-

ствата на Висшата природа, управляваща отвътре нашия свят,
се нарича светлина хохма, по-малката дълбочина – светлина
хасадим.
След това егоизмът нараства още повече и целият народ се

спуска от нивото на Втория Храм, попадайки в състояние, кое
то се нарича изгнание.
В нашия свят това събитие съответства действително на изг

нанието от земята на Израел, но ако се гледа през него на Ви-
63
сшите корени, то това се възприема като падение от духовните

нива.
Целият народ изведнъж се е оказал ограничен в своите усе-

щания само от възможностите на петте сетивни органа и е за-
губил способността за проникване в духовния свят. Преди ги-
белта на Втория Храм те са имали шестия орган на възприя-
тие. След гибелта тази способност е била напълно изгубена и
на разположение на хората останали само естествените пет се-
тивни органа. Именно това се нарича изгнание.
Изгнанието е продължило, както е казано в кабалистичните

източници, до 1995 година според гражданското летоброене
или до 5755 година, ако се брои от рождението на Адам.
Книга Зоар
След гибелта на Втория Храм, пълното изгнание от духов-
ния свят и падението в нашия свят се появява „Книга Зоар“ –
кабалистичен източник, написан на специален език.
Това съчинение и до ден днешен се ползва с огромна попу-

лярност в целия свят, неизменно оставяйки след себе си репу-
тация на съкровищница на кабалистичната мъдрост. На титул-
ната страница на книгата стои името на автора – раби15 Ши-
мон бар Йохай.
В сегашно време е настоятелно и необходимо да се овладее кабала.

„Книга Зоар“ е длъжна да проправи пътя към вратите
на освобождението. Рав А. Кук, „Игрот“
Въпреки това сред учените и досега не съществува единно

мнение по въпроса за нейното авторство и времето на създава-
не: едни считат за автор Мойсей де Леон16 – испански кабалист
от XIII в. Но кабалистите са убедени, че тя е написана именно
от великия раби Шимон бар Йохай (съкратено – РАШБИ),
15 Раби – титла на мъдрец, превежда се като „мой учител“, произлиза от иврит,
от думата „рав“ – голям, велик.
16 Мойсей Бен Шем Тов де Леон (Мойсей Леонски) (1250–1305) – кабалист,
родом от Испания.
64
а
изм
его
на
ие
вит
раз
време
3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 пр. н. е. II в. от н. е.

Адам Авраам Мойсей Рашби
„Тайният „Книга на „Тора“ „Книга Зоар“

ученик на раби Акива17, живял през II в. от н. е. в Горна Гали-

лея (Северен Израел).
Книгата е написана на арамейски, това е бил разговорният

език по онова време, и в нея е казано, че тя е предадена на
таен език. Нейното съдържание е многопластово: в предаване-
то на древните легенди и притчи, описанието на моралните
норми съществуват множество скрити пластове. Да я разбере,
наред с книгите на Авраам и Мойсей, може само човек, нами-
ращ се на съответните духовни нива.
Започвайки с „Книга Зоар“, съдбите на великите кабали

стични книги стават необичайни: те ту изчезват, ту изведнъж се
появяват отново, случайно се печатат, горят ги.
17 Раби Акива, пълно име – Акива бен Йосеф (около 50 – около 132) – велик
кабалист и мъдрец.
65
Титулна страница на едно от най-ранните издания на „Книга Зоар“
„Книга Зоар“ дълго време е била скривана, била е публику-

вана погрешка чак в края на XIII в., когато умрял нейният
притежател – най-големият кабалист от онова време Мойсей
де Леон. Неговата вдовица продала на издател ръкописите на
покойния си мъж, сред които била и „Книга Зоар“. Издателят
я преписал и я разпространил.
„Книга Зоар“ вероятно по някакъв начин е попаднала в ръ-

цете на Мойсей де Леон, вследствие на което той често е счи-
тан за неин автор. Според една от версиите той открил сред
пергаментните листа, които неизвестен източен търговец из-
ползвал в качеството на амбалажна хартия за стоката си, и
страниците на тази книга.
66
Бидейки голям кабалист, Мойсей де Леон разбрал истинска-

та ценност на своята находка. Той събрал листата и доколкото
било възможно, ги привел в ред. Общо взето, му попаднали не
повече от 10% от оригинала на текста, който раби Аба18 запи-
сал от думите на РАШБИ.
Мойсей де Леон крил тази книга и се учил по нея. Освен

нея, той имал още няколко кабалистични труда. Някога той
бил богат, но после се разорил. След смъртта на мъжа си вдо-
вицата била принудена да продаде неговата библиотека и в
това число и „Книга Зоар“. Не е известно дали тя е попаднала
непосредствено в ръцете на издателя, който я е публикувал,
или е преминала през няколко посредника, но в края на краи-
щата видяла бял свят.
Първоначално „Книга Зоар“ включвала в себе си коментари

върху цялото Петокнижие, Книга на Пророците и Писания. От
труда на РАШБИ до нас са достигнали само фрагменти от ко-
ментарите на отделни раздели. Трудно е да се каже какъв обем
е имал оригиналът на тази книга. Днес той съставлява около
хиляда страници. Може само да се предположи, че замисълът
на автора се е реализирал в 15–20 тома с такъв обем.
Съществува мнение, че появата на тази книга, дори в такъв

съкратен вид, е била грешка. Защото, както е указано в нея са-
мата, тя е длъжна да се представи пред хората в края на всич-
ки поколения. Преждевременното разкриване на кабалистич-
ното знание в неподходящ за това момент повлякло след себе
си възникването на много лъжеучения.
От друга страна, разкриването на кабала даже в изопачен

вид, при почти пълното отсъствие на правилното є разбиране
и тълкуване, е дало мощен тласък на развитието на човешката
мисъл.
Само чрез разпространението на науката кабала сред масите ние ще

се удостоим с пълно освобождение. И е казано от мъдреците: „Нейна-
та светлина възвръща към източника.“
18 Рав Аба – ученик на РАШБИ.
67
Щом това е така, ние сме длъжни да откриваме училища и да пишем

книги, за да ускорим разпространението на науката кабала сред
народа. Й. Ашлаг19, „Предговор към книгата
Дървото на Живота“
Разкриването на тази наука се счита за несвоевременно, ос-

новно защото то е трябвало да стане в строго определен срок:
при встъпването на човек в последния стадий на егоистичното
развитие, при връщането на народа на Израел в неговата земя
и в началото на общата криза на човечеството в края на
XX в.
Лурианска кабала
Кабалистичните книги, написани след РАШБИ, чак до епо-
хата на АРИ20 (XVI в.), не били лесни за възприемане. В тях
отсъства последователност на изложението и единство на ези-
ка.
Всеки кабалист е писал със собствен маниер, скривайки ис-

тинския смисъл, използвайки най-различни начини на писане.
Така продължавало до времето на РАМАК21, който се опитал
да въведе определен ред. Но той не преуспял много на това
поприще и не могъл да даде ясни и точни обяснения. Състоя-
нието на обърканост в предаването на кабалистичното знание
е продължило до появата на АРИ.
19 Й. Ашлаг (Баал Сулам) (1884–1954) – най-великият кабалист на XX��

��
��
в. Име-
то Баал Сулам е било присвоено на него след написването на коментара
„Сулам“ (буквално Стълба [��
��
в духовния свят��
]) на ��
„��
Книга Зоар“��
. Счита се за
основоположник на съвременната наука кабала, тъй като се явява създател
на нов подход към трудовете на АРИ.
20 АРИ – пълно име – Ицхак Лурия Ашкенази (1534–1572). Един от най-го-

лемите кабалисти в историята на човечеството. Създал основополагаща
система на обучение по кабала. Служейки си с неговата методика, всеки
човек, изучаващ тази наука, може да достигне целите на творението. Осно-
вен труд – книгата „Дървото на Живота“.
21 РАМАК – акроним на името на рав Мойсей Кордоверо (1522–1570), каба-
лист от Цфат (Израел).
68
а
изм
его
на
ви тие
раз
време
3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 г. пр. н. е. II в. от н. е. XVI в.

Адам Авраам Мойсей Рашби Ари
„Тайният „Книга на „Тора“ „Книга „Дървото
Ангел“ Създаването“ Зоар“ на Живота“

В продължение на хилядолетията на съществуването на на-

шия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с
все по-егоистичен характер на душите.
Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в са-

мата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да по-
влекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко по-
коление е необходима различна методика за постигане на ду-
ховните светове. Оттук и предназначението на кабалистите,
пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да
адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към
характера на душите на своите съвременници.
Авраам, Мойсей, РАШБИ – това са етапи на усъвършенст-

ване на методиката на кабала и нейната адаптация към нужди-
те на развиващото се човечество. След РАШБИ потребност от
обновено изложение на методиката възникнала едва през
XVI в. Кабалистът, който разработил нов метод на усвояване
на тази наука за типа души на своето поколение, станал АРИ.
69
Титулна страница на книгата „Ец Хаим“
АРИ (пълно име Ицхак Лурия Ашкенази, 1534–1572 г.) се

родил в Йерусалим, в ранна възраст загубил баща си, заедно с
майка си се преселил в Египет, където бил възпитаван от чичо
си. На 35-годишна възраст пристигнал в Цфат (град в Северен
Израел) и в течение на година и половина преподавал на ор-
ганизирана от него група ученици.
Неговият първи ученик, тогава още съвсем млад, 28-годиш-

ният Хаим Витал22, записал всичко, което чул от АРИ за година
и половина обучение. Въз основа на неговите записки впослед-
ствие били издадени около 20 тома съчинения на АРИ, умрял
на 38-годишна възраст. Основният труд на АРИ е книгата „Ец
22 Х. Витал (съкратено РАХУ, МАРХУ) (1542–1620) – кабалист, ученик на

АРИ.
70
Хаим“ („Дърво на Живота“). Освен нея най-изучавани са:

„Шмоне Шеарим“ („Осемте порти“) и „Шаар Каванот“ („Пор-
тата на намеренията“).
АРИ бил първият кабалист, който благодарение на особе-

ността на своята душа започнал по различен начин да излага
методиката на кабала. Той действително притежавал уникални
способности, тъй като неговата душа се отнасяла вече към пе-
риода на окончателното развитие на душите.
АРИ създал езика на кабала, той определил подхода и поря-

дъка на нейното изучаване. В действителност именно той раз-
крил кабала като наука за постигането на мирозданието.
Всичко, което създавали кабалистите от предишните поко-

ления, било предназначено за онези, които вече притежавали
духовно постижение. Формата на изложение, разработена от
АРИ, позволила на всеки човек да изучава кабала, при това той
получава от самите текстове на АРИ поправяща Висша светли-
на, издигаща човека до нивото на познанието и усещането на
духовната реалност. В това се състои изключителната сила на
съчиненията на АРИ.
Неговите трудове се отличават с особен вид разкриване, на-

чин на изложение, характер на подаване на материала. Форма-
та на постигане на устройството на Висшия свят, предложена
от АРИ, получила повсеместно разпространение сред кабали
стите. Той въвел нов метод на описание на системата на ми-
розданието, използвайки графични изображения, схеми и чер-
тежи. Разработеният от него метод получил наименованието
луриански23.
От поколение на поколение едни и същи души се обличат

в нови тела. При това низхождащите души съхраняват опита от
предишните животи, именно поради това всяко следващо по-
коление се оказва по-мъдро от предишното и се устремява в
своите търсения към все по-възвишени цели.
Във времето на АРИ общото развитие на душите достигнало

ниво, когато те започнали да желаят духовен подем. С това се
23 По неговото име – Ицхак Лурия Ашкенази.
71
обяснява в частност началото на епохата на Възраждането, пе-

риода на реформи в религията, културата и научния миро-
глед.
В духовната сфера това се е изразило в стремежа да се на-

мери отговор на въпроса: „За какво живея аз?“ Започвайки да
узрява в душите, този въпрос заставя човека да се занимава с
търсенето на източника на живота и довежда до изследването
АРИ създал нова, систематизирана методика на кабала,

предназначена не само за духовен подем на специалните души,
но и на масите. В своите текстове той открито заявява, че за-
почвайки от това време, всеки желаещ, независимо от възраст
та, пола и произхода, може да се занимава с кабала и с помощ
та на тази наука да достигне целите на творението24.
Но колкото и ясна да е формата на този метод, известно е,

че АРИ казал на своите ученици, че ако те са способни на по-
вече, той не би напуснал този свят, а би продължил да разкрива
истината.
АРИ напуснал този свят. На неговите произведения предстоя

ли такива злополуки, каквито някога са се паднали на „Книга
Зоар“. Те също били укривани в течение на много години, дока-
то не започнали постепенно да ги изваждат на бял свят. Една
част извадили от гроба на АРИ, друга част – от сандъка, преда-
ван от поколение на поколение между роднините на Хаим Ви-
тал. Находките били събирани заедно и започнали да ги издават
във вид на книги.
24 Аналогични изказвания се срещат в много кабалистични текстове от �� XVI��

в.
Вж. също: Азулай А. Предговор към книгата „Ор Хама“. Ч. ��
I��
, с. 72: „И на-
мерих аз записка, където се говори, че постановлението отгоре за забраната
на откритото изучаване на кабала е действително само в определен период
от време – до края на 5250 г. ��
[��
указаната дата от юдейското летоброене
съответства на 1490 г. от н. е. – Б. авт.],��
и от това време се отменя това по-
становление и се разрешава открито да се изучава „Книга Зоар“. А от 5300 г.
[1540 г. от н. е. – Б. авт.]��
заниманията с тази мъдрост се считат за висше
предназначение и с нея са длъжни да се занимават както възрастните, така
и децата, както е казано в „Рейя Меемна“ [��
��
„Верният пастир“ – статия от
„Книга Зоар“ – Б. авт.]��.
72
Кабала в периода
на епохата на Просвещението
От това време тръгнала веригата на най-великите кабали
сти, развили кабала въз основа на учението на АРИ. Към тях
се отнасят РАМХАЛ25, АГРА26, Баал Шем Тов27 и всички негови
ученици, чиито трудове ознаменували нов етап на широко раз-
пространение на тази методика (от началото на XVIII в). В пе-
риода на епохата на Просвещението се появяват много книги
по кабала: част от тях, както по-рано, се създавала скрито, с
езика на иносказанието, докато другата демонстрирала по-от-
крит характер на изложението. При все това всички те са били
предназначени за обучаването на хора, вече притежаващи ду-
ховно постижение.
През първата половина на XVIII в. великият кабалист Ис-

раел Баал Шем Тов (БЕШТ) основава народното движение ха-
сидизъм, което продължава своята дейност и в наши дни. Но
истинският хасидизъм, разбиран като чувствен стремеж към
сливане с Твореца, просъществувал само до средата на XIX в.
Баал Шем Тов направил своя главна задача формирането на

духовност у народните маси.
Идването на епохата на Просвещението довело със себе си

интензивно развитие на егоизма, заедно с това започнали да се
появяват все повече хора, задаващи си въпроса за смисъла на
живота. Вследствие на това било необходимо да се предостави
на тяхно разположение научната методика на духовното пости-
жение – кабала, при това поднесена във форма, приемлива за
широките слоеве на обществото.
25 РАМХАЛ – Х. Луцато (1707–1746) – велик кабалист от Италия. Впослед-

ствие се преселил в Амстердам, а след това в Акко (Израел), където прека-
рал последните години от живота си.
26 АГРА – Елияу бен Шломо-Залман, Вилнюския гаон (1720–1797) – велик

кабалист от Източна Европа.
27 Баал Шем Тов (съкратено – БЕШТ), пълно име – Исраел бен Елиезер
(1700–1760). Велик кабалист от Източна Европа, основател на източноевро-
пейския хасидизъм.
73
Баал Шем Тов мечтаел да „пресее народа“ и да избере от не-

говите среди достойни представители, способни да постигнат
кабалистичните знания. В разпространението на кабала той виж-
дал възможност за духовен възход на човечеството на нова, по-
висока степен на съществуване. Кабала му се представяла като
онази сила, която е способна да обуздае човешкия егоизъм.
Ако усвояването на кабалистични знания изисква от човека

по-големи усилия (затова те не са предназначени за широките
маси), то хасидските съчинения се отличавали с по-достъпно
съдържание. Жив, съвременен език, склонност към сентенции
и афоризми, отказ от кабалистичната символика, чувствен, лек,
ясен способ на изложението, приет в произведенията на видни-
те автори на това течение – всичко това направило хасидската
литература популярна сред обикновения народ.
Мнозина считат, че хасидизмът представлявал опит да се

преобразува или преосмисли мирогледа на кабала, за да стане
той достъпен за широките маси, но Баал Шем Тов прекрасно
разбирал, че Висшият свят се разкрива само на онези, които са
съзрели за такова разкритие.
Учениците на Баал Шем Тов станали родоначалници на ха-

сидските династии. В първите поколения ръководството на ха-
сидските групи се предавало от учителя на неговия най-преус-
пял ученик. Съответно на отмирането на вътрешния духовен
огън в това течение ръководството започнало да се наследява,
преминавайки от баща към син. По такъв начин хасидизмът
напълно се спуснал от духовното ниво на нивото на народно
движение.
Съвременният подход
към изучаването на кабала
Обновеният подход в изложението и изучаването на кабала
започнал да се сформира през XX в. Методика за духовното
постигане, годна за съвременния човек, успял да създаде вели-
кият кабалист, практически наш съвременник, Й. Ашлаг, полу-
чил името Баал Сулам по наименованието на своя коментар
„Сулам“ на „Книга Зоар“.
74
Освен с изключително дълбокия духовен опит, неговите тру-

дове се отличават с действително уникална широта на обсъж-
даните теми и впечатляващ набор от научни факти за строежа
на мирозданието. Разглеждайки такива глобални проблеми, ав-
торът акцентира вниманието изключително върху ролята и
предназначението на човека. Като създател на нов подход към
трактовката на работите на АРИ Баал Сулам се счита за осно-
воположник на съвременната кабалистична наука.
Йеуда Ашлаг (Баал Сулам) е роден във Варшава през 1884 г.

и още от ранна възраст бил забелязан от учителите като човек,
непрестанно стремящ се към разкриване на тайните на миро
зданието. Той притежавал блестящи знания за основополага-
щите съчинения на юдаизма, а също така изучавал трудовете
на изтъкнати западни философи, в това число Кант, Хегел, Шо-
пенхауер, Ницше и Маркс. Впоследствие в своите статии той
ще сравни техните идеи с позицията на кабала.
а
изм
его
на
ви тие
раз
време
3800 г. пр. н. е. 1800 г. пр. н. е. 1300 г. пр. н. е. II в. от н. е. XVI в. XX в.

Адам Авраам Мойсей Рашби Ари Баал Сулам
„Тайният „Книга на „Тора“ „Книга „Дървото „Учение за
Ангел“ Създаването“ Зоар“ на Живота“ Десетте
Сфирот“
75
След края на Първата световна война, през 1921 година,

Баал Сулам напуска Полша и премества своето семейство в
Палестина. Веднага след пристигането си в Йерусалим той
отива в древната кабалистична школа „Бейт Ел“, която в про-
дължение на 200 години е служила за център за изучаване на
тази система от знания. Но Баал Сулам бързо се разочарова от
йерусалимските кабалисти, от нивото на тяхното образование
и от самия подход към изучаването и преподаването на тази
наука.
Оценявайки създалата се ситуация и виждайки духовното

падение на масите, той искал да промени хода на историческо-
то развитие, който не предвещавал по негово мнение нищо ос-
вен настъпването на нова катастрофа и на още по-страшен пе-
риод на страдания и лишения.
Тежко на онези, които са причина за това силата на духовното

избавление да изчезне и може би никога да не се върне в света,
защото те правят Тора суха, без всякакъв примес на ум и знание,
защото се ограничават само с изпълнителната част на Тора и не
желаят да се постараят да разберат науката кабала, да познаят и да
изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите. Тежко на онези,
предизвикващи със своите постъпки глад, бедност, жестокост,
унижение, убийства и грабеж по света. Й. Ашлаг, „Предговор към Книга Зоар“
Баал Сулам събира група ученици и започва да пише книги,

където поставя за цел обучение по методиката на правилното
възприемане на реалността и разумното съществуване в нея.
Още в Полша Баал Сулам е станал известен като велик позна-
вач на кабала, ученик на най-мъдрите кабалисти, продължава-
щи веригата на предаване на кабалистичните знания след Баал
Шем Тов.
През 1926 година Баал Сулам заминава за Лондон, където в

продължение на две години работи върху създаването на ко-
ментар към книгата на АРИ „Дърво на Живота“, който се на-
рича „Сияещият образ“. През целия този период той води ожи-
вена преписка със своите ученици, обяснявайки им в писмата
основните принципи на духовната дейност на човека28.
28 Най-големият син на Баал Сулам, Барух Ашлаг (РАБАШ), издал тези писма
в сборника „Плодовете на Мъдростта. Писма“ през 1985 г.
76
Титулна страница на книгата „Учение за Десетте Сфирот“
Върнал се в Йерусалим (1928), Баал Сулам продължава да

преподава кабала и да пише своя монументален труд, а след
няколко години издава трактата „Учение за Десетте Сфирот“.
Десет сфирот – това е вътрешната структура на мирозданието,
включваща в себе си духовния свят, нашия свят и душите, на-
селяващи световете.
Книгата „Учение за Десетте Сфирот“ се състои от шест тома

(общо повече от 2000 страници) и включва в себе си всичко,
което е било създадено от кабалистите в продължение на цяла-
та история на съществуването на тази наука.
77
Баал Сулам съставил своя труд, строго придържайки се към

каноните на академичния учебник: там има списък от контрол-
ни въпроси и отговори за самопроверка, речник на определе-
нията, термините и основните понятия, азбучен указател и пре-
пратки към писмени източници.
В първата част на книгата Баал Сулам излага същността на

задачата, която си е поставил: „В моята книга аз съм се поста
рал да обясня десетте сфирот, както това ни е научил божест
веният мъдрец АРИ – в съответствие с тяхната духовна чис
тота, свободна от всякакви материални понятия – за да може
всеки начинаещ да пристъпи към изучаването на науката каба
ла и да не претърпи неудачи поради материализацията на зна
чението на думите или на други грешки. Тъй като разбирането
на десетте сфирот е основно за осмислянето на останалите въп
роси на тази наука.“ 29
В своите трудове Баал Сулам неизменно се е стремил да

изрази вътрешната същност на кабала, да я освободи от при-
митивните средновековни представи за нея като за мистика и
магия, пълна с чудеса и абсурдни фантасмагории. Той виждал
в тази наука мощно оръжие, способно да промени човека и да
послужи за неговото усъвършенстване.
През 1940 година Баал Сулам пристъпва към създаването

на коментара на „Книга Зоар“ с названието „Перуш Сулам“
(буквално „Коментар на стълбата“). Въпреки влошаването на
здравословното му състояние, в продължение на тринадесет го-
дини той работи по осемнадесет часа в денонощието. За целта
на създаването на този фундаментален коментар Баал Сулам
пише в „Предговор към Книга Зоар“:
От гореказаното може да се разбере причината за духовния

мрак и незнание, откривани в нашето поколение: това е стана
ло, защото хората са престанали да изучават науката каба
ла...
29 ��
Ashlag ��
Y. ��
Histaklut ��
Pnimit ��
// ��
Talmud ��
Eser ��
ha-Sfirot. ��
Jerusalem, 1956. Vol. 1. Part
1. P. 13-14 (иврит). Руски превод: Ашлаг Й. Вътрешното Съзерцание // Уче-
ние за Десетте Сфирот, Т. 1. Ч. 1. Международна академия по кабала �� [��
Елек-
тронен източник�� ]��: www.kabbalah.info.��
��
2004.
78
Аз знам, че причината се състои в това, че вярата се е загу-

била, особено вярата във великите мъдреци на поколенията, а
книгите по кабала и „Книга Зоар“ са пълни с примери, взети
от нашия свят. Поради това възниква страх, че вредата ще бъде
по-голяма от ползата, тъй като лесно можем да започнем да си
представяме овеществени образи.
Това ме задължи да направя подробни коментари на съчине

нията на великия АРИ, а сега и на „Зоар“ и с това аз напълно
съм ликвидирал страха, защото като поясних всички духовни
понятия, отделяйки ги от каквато и да било материална пред
става, извеждайки ги отвъд рамките на времето и простран
ството (както ще се убедят изучаващите), да позволя на всеки
обикновен човек да изучава „Книга Зоар“ и да увеличава разума
в нейната светлина.
Аз нарекох този коментар „Сулам“ (Стълба), тъй като той

има такова предназначение, както стълбата: ако пред теб
има прекрасен връх, то за да се издигнеш до него и да намериш
всички съкровища на света, липсва само стълбата. Но стълба
та не е цел сама по себе си, защото, ако се спреш на нейните
стъпала и не се издигаш по-нагоре, то няма да изпълниш на
мисленото.
Така е и с моя коментар на „Зоар“: не съм си поставял за

цел да разясня цялата дълбочина на „Книга Зоар“, тъй като
невъзможно би било да се изрази най-голямото. Аз исках само
да покажа пътя и да направя от този коментар ръководство
към действието за всеки човек, за да може той с негова по
мощ да се издигне, да вникне в дълбочината и да види същ
ността на „Книга Зоар“. Само в това се съдържа целта на
моя коментар30.
След излизането на бял свят на книгата „Коментарът Сулам

на Книга Зоар“ Й. Ашлаг получил името „Баал Сулам“ (бук-
вално „притежател на стълбата“ в духовния свят). Така е прие-
то сред мъдреците по кабала – да се нарича човек не по собст-
веното име, а според неговото най-висше достижение.
30 ��
Ashlag ��
Y. ��
Hakdama ��
le-Sefer ��
ha-Zohar ��
// Sefer ��
ha-Zohar ��
im Perush
�� ha-Sulam.
��
Jerusalem, S. a. Vol. 1. P. 16 (иврит). Руски превод: Лайтман М. Книга Зоар.
М., 2003. С. 135–138.
79
Посветил целия си живот на разпространението на кабала и

оставяйки след себе си скъпоценен материал, в който е изло-
жена цялата съвременна кабалистична методика, най-великият
кабалист на ХХ в. Баал Сулам починал през 1954 година. Той
е могъл да обработи, да изложи и да ни поднесе всички каба-
листични източници в такъв вид, какъвто е пригоден именно
за нас, неговите съвременници.
Въпреки че Баал Сулам е живял в наше време, с неговото

творческо наследство е ставало съвършено същото, което и с
„Книга Зоар“, и с трудовете на АРИ. Част от ръкописите била
събрана, част била скрита в подземия, част била изгорена, но
досега те продължават да „изплуват“ и да се публикуват. До ден
днешен остават много неиздадени първоизточници на Баал Су-
лам, които в настоящия момент се подготвят за публикация.
Баал Сулам е последното звено от веригата на великите ка-

балисти на Древността, той стои на границата на миналото и
бъдещото поколения.
РАБАШ
Делото на бащата продължил неговият по-голям син, Барух
Ашлаг (РАБАШ). Той се родил през 1906 година и още юноша,
се преместил с баща си от Полша в Йерусалим. РАБАШ се
учил при Баал Сулам през целия си живот. След смъртта на
баща си той издал пълния коментар „Сулам“ и останалите не-
гови ръкописи, а след това сам започнал да пише статии върху
методиката на вътрешната работа на човека, стремящ се да по-
стигне истинската реалност.
Преди него нито един кабалист не бил правил това. В свои

те работи РАБАШ дал подробно описание на етапите на духов-
ния път на човека. Впоследствие от тях бил съставен петтом-
никът „Етапи на постигането“ (Шлавей Сулам). Освен това
РАБАШ ни е предал най-уникалните записки на обясненията
на духовните състояния на човека, получени от баща му, които
той така и нарекъл „Чуто“ (Шамати). РАБАШ починал през
1991 година.
80
Оригинал на страница от „Шамати“
Наред с трудовете на Баал Сулам, неговите работи се явяват

необходим писмен източник по кабала: тяхното изучаване раз-
крива пред човек истинската картина на обкръжаващата дейст-
вителност и го извежда на качествено различно ниво на разум-
но съществуване в хармония с природата, при пълна реализа-
ция на неговото висше предназначение – постигане на замисъ-
ла на творението.
81
Стадии на развитие на желанията

Нашата история е започнала с появата на човека на земята
и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На
първия етап това е било желание на нулевата степен – в него
човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните
потребности, почти аналогични с онези, които притежава жи-
вотното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова
желание човечеството се е развивало в течение на хиляди го-
дини.
Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслажде-

ние, толкова по-малко време е било необходимо за неговата
реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние
наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди
само сто години за промените, които сега се осъществяват,
мигновено е било нужно десетки пъти повече време.
Човек започнал да се развива – от телесните желания към

по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи,
докато не достигне желанието за Висшето състояние – после-
ден стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се
едно с друго в продължение на цялото формиране на човечест-
вото, са такива:
– телесни,
– към богатство,
– към почести, власт,
– към знания,
– към Висшето.
Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са

предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука
(например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки
от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към вис
ше напълване, знание, тъй като основно по това време той
вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхно-
то удовлетворяване.
В последователните кръговрати на живота човек е изминал

всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че
в него присъстват в смесен вид всички предишни желания,
82
жаждата за Висше напълване надделява над всички останали:

човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удо-
влетворение от предишните наслаждения.
В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето раз-

витие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят
е именно онази област, в която то е длъжно да съществува.
Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а
чак сега започват да усещат това желание? Възможността за
развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното жела-
ние, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.
Философите на Древността, въпреки че са изучавали наука-

та кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на
метод за практическо поправяне на природата на човека и све-
тът продължавал да се развива, движен само от силата на не-
поправеното егоистично желание.
За това е писал Йохан Райхлин в своята книга „De arte caba

listica“:
Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е

възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите.
Поради това той би трябвало да бъде наречен кабалист... И
той бил първият, който превел думата „кабала“, неизвестна на
неговите съвременници, на гръцки език с думата „философия“.
време
неживо
милиардa милионa хиляди стотици
години години години години
Рисунка 7. Графика на зависимостта
на нивата на желанието от времевата ос.
83
В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скри-

то от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще до
стигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в
неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек
няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило него-
вия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в
съветите, които предлага кабала.
84
ОСНОВИ НА КАБАЛА
Възприемането на света
Човек познава света с помощта на петте сетивни органа.
Той прилича на черна кутия31, която възприема само онова, кое
то постъпва в нея отвън. Информацията, доставяна от нашите
сензори в затворената система, се регистрира, обработва се,
анализира се. Онова, което не се улавя от сетивните органи,
ние не усещаме.
Обкръжаващата действителност постоянно оказва върху нас

въздействие, което в действителност си остава загадка за нас.
Ние усещаме само своята реакция спрямо него, поради това
нашето познание е затворено вътре в нас и не позволява обек-
тивно да съдим за външната реалност. Ние обработваме по-
стъпващите сведения с помощта на нашите усещания и повече
нищо.
Всички съществуващи технически приспособления само от-

части разширяват диапазона на нашите възможности, но не
позволяват кардинално да излезем отвъд техните рамки. С по-
мощта на приборите е невъзможно да се създаде нов сетивен
орган. Ние дори не можем да си представим каква ще видим
обкръжаващата действителност, ако имахме различни сетивни
органи.
След съответната обработка на всички получени впечатле-

ния в нашата представа възниква вътрешна картина, която ние
наричаме „наш свят“. Тази картина е извънредно субективна и
31 „Черна кутия“ (кибернетика) – система, в която за изследователя е достъпна

само входящата и изходящата информация на тази система, а вътрешното
устройство може да бъде неизвестно.
85
ние нямаме възможност да я сравняваме с обективната реал-

ност.
По такъв начин обемът на нашето познание е винаги огра-

ничен от рамките на нашите усещания, базиращи се на въз-
можностите на петте сетивни органа. Това положение е общо
за всички хора, което и ни позволява да поддържаме отноше-
ния, да обменяме знания, впечатления, да се разбираме един
друг.
Нашите сетивни органи, а по-точно органите на сбора на

информация, я извличат и я обработват изключително по при-
знака на личната изгода.
Всеки организъм е устроен така, че негово единствено же-

лание се явява получаването на наслаждение. Желанието да се
получи максимално наслаждение – това е основният закон, съ-
ществуващ на всички нива на Природата – неживо, растител-
но, животинско и човешко.
Може ли човек да развие у себе си допълнителен сетивен

орган, позволяващ му да възприема обкръжаващата реалност в
цялата є пълнота?
Именно кабала е тази внимателно проверена във времето,

научно обоснована методика, позволяваща да се развие допъл-
нителен сетивен орган. Тя дава възможност да се получи до-
пълнителна информация за нещо, съществуващо във външното
мироздание. Усвоявайки този метод, ние ще започнем да осъз-
наваме обкръжаващия свят съвършено различно: извън зави-
симостта от нашето субективно егоистично възприятие.
Кабала не ни оставя да прекараме своя живот в прах и суета,

но издига нашия разум към върха на познанието.
Й. Райхлин32, „За кабалистичното изкуство“
32 Йохан Райхлин (1455–1522) – немски хуманист и филолог, един от най-

добрите специалисти по древни езици – латински и особено иврит и древ
ногръцки. Служил като личен съветник на императора на Германия и бил
близък на оглавяващите Платоновата Академия (Дж. Пико дела Мирандола
и др.).
86
Основи на кабала
Кабала – това е най-близката до човека наука. Тя обяснява

за какво съществува той: защо се ражда, защо живее, откъде е
дошъл, къде отива след това, как завършва своя земен път и в
какво е смисълът на неговия живот.
По такъв начин кабала е методика за постигане на духовни-

те светове33 и нашия свят като тяхно следствие. Кабала не само
ни дава знания за духовните светове, но и самият учебен про-
цес развива у нас допълнителен сетивен орган, с чиято помощ
ние можем да осъществим взаимовръзка със системата на Ви-
сшето управление.
Кабала не е теоретична или абстрактна наука, тя е неотде-

лима от практиката: човек постига по собствен път кой е той,
каква е неговата природа и какво му е необходимо да промени
в себе си. За него няма и не може да има нищо по-близко от
това знание, защото той познава себе си, своята съдба и света
на обективната реалност.
Основни раздели
на науката кабала
Кабалистите са хора като всички нас. Но въоръжавайки се
със съответната методика, те са извършили такава работа над
себе си, че са започнали да усещат външния обективен свят.
Именно това кабалистите обясняват в своите трудове, запозна-
вайки ни със системата на духовните светове.
Както във всяка наука, така и в кабала съществува теоре-

тична и практическа страна, където се включва собственият
език, понятийният апарат, самостоятелните инструменти на из-
следване, организирането на експериментите и сравнителният
анализ.
Общо се броят пет свята, пет нива на познание. Всички те,

както описва „Книга Зоар“ – основният кабалистичен източ-
33 Духовен свят – свят, съществуващ по законите на свойството на отдаване, в

който се намират и действат само сили и чувства без материални обвивки.
87
ник – присъстват вътре в човека и са изградени по единна схе-

ма.
Всеки от световете се явява следствие на предишния. Всич-

ко, което съществува в нашия свят – всеки атом, клетка, орга-
низъм – има свой корен, прототип в духовните светове. Във
Висшите светове няма материални понятия, там съществуват
само сили, пораждащи обектите на нашия свят и нашите усе-
щания.
Между силата на Висшия свят (причината, корена) и нейно-

то следствие (клона) в нашия свят съществува ясна, определе-
на връзка. Поради това всеки корен отгоре ние можем да изо-
бразим с помощта на неговите клони в нашия свят. На този
принцип се основава предаването на информация, наричана
„език на клоните“, с негова помощ са създадени основните ка-
балистични трудове („Книга Зоар“, „Дървото на Живота“ и
др.).
Най-общо съществуват две науки: ...едната от тях се нарича

комбинаторика (ars combinandi) и тя се явява мярка на прогреса в
науките... Другата говори за силата на Висшите Неща, които са по-
високо от Луната и които са част от природната магия (magia
naturalis). И двете заедно се наричат у юдеите „кабала“.
Дж. Пико дела Мирандола34, „Съчинения“
В кабала съществуват три основни раздела и във всеки от

тях се говори за постигането на Общия Закон на мироздание-
то. Съществува раздел, изучаващ постъпателното низхождане35
на световете36 чак до нашия свят. Той се занимава с изследване
изключително на Висшите светове: с тяхното функциониране,
управление, въздействие върху нас; с това как ние с нашите
постъпки влияем на Висшите светове и каква е тяхната обрат
на реакция.
34 Джовани Пико дела Мирандола (1463–1494) – италиански учен от епохата
на Ренесанса. Неговите философски възгледи съчетават неоплатонизма и
учението на кабала. Пико дела Мирандола се е учил в университетите в Бо-
лоня, Ферара и Падуа, владеел иврит и арабски. Изследвал кабалистичните
трудове, Тора и Корана, четейки ги в оригинал.
35 Низхождане – отдалечаване от първоначалното състояние.

36 Светове – степени на скриване на Твореца.
88
Следващият раздел на кабала се занимава с методиката на

развитие на душата37, вътрешната част на човека, принадлежа-
ща на Висшия свят. Тази част няма нищо общо с виталната,
жизнената сила на нашия организъм, която не отличава чо-
вешките тела от животинските.
Всички процеси, свързани с низхождането на душата във

физическото тяло, излизането от него след биологичната смърт
и низхождането в ново тяло, се наричат „кръговрати на душа-
та“. По отношение на тялото такова понятие не съществува.
Разделът на кабала, в който е разработен математическият

(понятийният) апарат за описание на духовните процеси, поз-
волява на кабалиста да изучава тяхното въздействие върху себе
си, да анализира, степенува, съпоставя постъпващите отгоре
сигнали със собствените реакции спрямо тях.
Математическият апарат на кабала се състои от:

– гематрия – цифрови записи на духовните състояния на
световете и душите;
– графики на състоянието и зависимостта на взаимното
влияние на духовните светове и душата;
– таблици, матрици на всевъзможните включвания на
свойствата на световете и душите.
В резултат на постигането от нивото на нашия свят на Вис

шите духовни светове, човек започва да усеща единната систе-
ма и единния замисъл на творението. Но още преди той да е
почувствал присъствието на духовното пространство, едва при
стъпвайки към изучаването на кабала, човек вече започва да
разбира, че без придобиването на допълнителен сетивен орган
той няма да може да излезе извън границите на своя свят.
37 Душа – духовен орган, който постепенно се ражда в човека, намиращ се

в нашия свят. Раждането на душата означава постепенно развитие на усе-
щането на въздействието на духовните сили, възникване на минимално
възприятие на Твореца.
89
Изучавай кабала, тя ще ти обясни всичко!

Т. Парацелз38, „Парагранум“
Крайна цел на изучаването на дадена наука е получаването

на най-висше наслаждение, достигане на съвършенство на свое
то съществуване, абсолютно познание и като следствие на
това – пълно равновесие между вътрешната система (душата
на човека) и външната, наричана „Творец“.
В продължение на хилядолетията на съществуването на на-

шия свят всяко поколение се е отличавало от предишното с все
по-егоистичен характер на душите. Тъй като постигането на
Твореца или Висшия закон на природата се осъществява в са-
мата душа, то ако тя качествено се променя, съответно се из-
меня и методиката на постигане на духовните светове.
Исторически аспект на кабала

Източниците на кабала, както и на болшинството от древ-
ните учения следва да се търсят в Месопотамия – люлката на
човешката култура. Неслучайно това място и днес се явява
център на стълкновенията на противоборстващи си интереси.
Кабала се е зародила преди около 4000 години. След това тези
знания били почти забравени, а в наше време те като че ли се
откриват отново.
Цялата история на човечеството се определя от развитието

на егоизма. Именно този фактор ни принуждава да изучаваме
обкръжаващата среда с цел реализация на нарастващите егоис-
тични желания. За разлика от неживата, растителната и живо-
тинската природа на нашия свят, човек постоянно претърпява
изменения както от поколение на поколение, така и индивиду-
ално в продължение на своя кратък живот. Неговият егоизъм
се развива по пет нарастващи степени.
В древни времена човек не е бил още толкова егоистичен,

за да се противопостави на Природата. Той дори без думи, ся-
38 Теофраст Парацелз (1493–1541) – швейцарски лекар и естествоизпитател,

един от инициаторите на приемането на химически лечебни препарати в
медицината. Счита се за родоначалник на съвременната наука.
90
каш телепатично, на някакво духовно ниво е чувствал всичко,

което го е обкръжавало, и това взаимно единение е било ези-
кът на неговото общуване с Природата.
Оказвайки се на първата степен на егоистичния растеж, чо-

век вече е почувствал желание да подчини Природата на себе
си, а не да є се уподоби. Алегорично това е описано като же-
лание да се построи Вавилонската кула висока до небесата.
Нарастналият егоизъм откъснал човека от Природата. Вмес-

то да отстрани цялата нарастваща противоположност, човек си
въобразил, че ще може егоистично да постигне замисъла на
творението: не по пътя на поправяне на егоизма, а взимайки
власт над обкръжаващия свят. Именно така той противопоста-
вил своето Аз на обществото и на Природата.
В резултат човек престанал да разбира Природата, загубил

чувството на единство и близост с обкръжаващите го хора.
Вместо любов, възникнали ненавист, отчуждение, разединяване
и единният древен народ се разделил на множество нации.
На езика на метафорите това се изразява в Тора39 така: „По

цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от
изток, те намериха равнище в Сенаарската равнина и се засе
лиха там. И рекоха един-другиму: да си съградим град и кула,
висока до небето; и да си направим Име, преди да се пръснем
по земята.
Тогава Господ слезе да види града и кулата, които градяха

синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ и всички
имат един език. Ето какво започнаха да правят – и няма да
се откажат от намисленото. Ще смесим езика им, за да не
разбира един езика на другия. И пръсна ги Господ оттам по ця
лата земя – така те спряха да зидат града и кулата.“
Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски древности“40 пише:

„Към неподчинение на Твореца призовавал народа Нимрод. Той
съветвал да се построи кула, по-висока, отколкото може да се
39 Битие, 11, 1–9.
40 Йосиф Флавий. Юдейски древности. Съчинения в 2 т.
Т. 1, книга първа, гл. 4. М.: Ладомир: АСТ, 2003.
91
издигне водата, ако Творецът отново изпрати потоп – и с

това да се отмъсти на Твореца за гибелта на предците.
Тълпата се съгласила и започнали да смятат подчинението

на Твореца за позорно робство. С голямо желание започнали да
строят кулата. Виждайки, че хората не се поправят след урока
на потопа, Творецът ги направил разноезични – те престанали
да се разбират един друг и се разпръснали. Мястото, където
строили кулата, нарекли „Вавилон“ – от станалото там смес
ване на езици.“
В началото на XX в. германският археолог Р. Колдуей от-

крил във Вавилон руини на кула с размери 90 х 90 х 90 метра.
Херодот, живял през V в. пр. н. е., също е описал кулата като
седемкатна пирамида с подобни размери. Историческите из-
точници съобщават, че в центъра на Вавилон е бил разположен
храмовият град Есагила, а в сърцето му – Вавилонската кула,
храм на върховното божество Мардук. Тя се наричала Етеме-
нанки, което означава крайъгълен камък на Небето и Земята.
Астрологията, зодиакалните хороскопи, гаданията, магията

на цифрите, спиритизъм, мистика, магия, заговори, урочасване,
викане на зли духове – всичко това е било разработено в Еса-
гила, доживяло е до наши дни и именно днес се осъществява
поредният изблик на тези вярвания.
Оттогава човек егоистично се противопоставя на Природа-

та, тоест на свойството на абсолютния алтруизъм41. Вместо
това, за да заменят себелюбието с безкористност и да се попра-
вят, уподобявайки се на Природата, хората създават изкуствена
защита от нея. Поради това те развиват науката и технологии-
те. Нежеланието на хората да се поправят, техният стремеж да
властват над Природата се нарича „издигането на Вавилонска-
та кула“, което продължава и до ден днешен.
41 Алтруизъм (алтруистични желания) – желание за отдаване, действия с на-

мерение заради Твореца.
92
Кабала като методика за достигане

на подобие с Природата
Кабала като наука е възникнала в онова време, когато се
появила необходимост от изследването на причините за ръста
на егоизма у човека.
Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е

егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по
естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото
прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на
това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщана-
та храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насла-
дата от нея.
Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то

той е принуден постоянно да култивира у себе си нови жела-
ния, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От
тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да
се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и
празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на
наркотици.
Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е

създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора
изначално са били свързани в едно. Природата именно така се
отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ
се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древ-
новавилонския разговорен език – означава „подобен на Творе-
ца“.
Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста

на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност
и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването
до ненавист.
Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да на-

раства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна
разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес,
че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от
друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя.
93
Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени

като единно творение, а след това да се разделяме на егоистич-
ни, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че
само така можем да видим своята пълна противоположност на
основния закон на Природата – закона за абсолютното отдава-
не, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безиз-
ходност на егоизма.
Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим

своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва
да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в
алтруистична, подобно на основния закон на Природата.
Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло,

анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия
организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на
неговия живот, така и хората са задължени да достигнат едине-
ние. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечно-
то съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те
да се издигнат.
Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближ-

ния като самия себе си.“ Това правило е действало до построя
ването на Вавилонската кула, а след това е станало основопо-
лагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени
от почвата на древновавилонската мъдрост.
Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едно-

личен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в
неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съ-
ществуване на Природата.
В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към

края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на мак-
симално развитие на егоизма и на максимално разочарование
от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга
Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството
като научна методика за достигане на сходство с Природата.
Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се

съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и пред-
94
лаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответ-

ствие с характера на душите на дадено поколение.
Създател на нова кабалистична методика бил великият ка-

балист РАШБИ (II в. от н. е., пълно име раби Шимон бар Йо-
хай). По това време от нея възникнала остра необходимост и
той подробно я изложил в своята „Книга Зоар“.
Не е чут гласът на истинските пророци, гласът на мъдреците на

поколенията, гласът на хасидите и праведниците, на познавачите на
дълбокото изучаване и тайните, които са призовавали и обявявали
колкото им глас държи, че ще дойде краят на реката на Вавилонския
Талмуд, обучаващ само на действия, тя ще изсъхне и ще се унищожи,
ако в нея не се влее оживяваща вода от океана на мъдростта на
кабала, водите на знанието на Твореца, очистващи, идващи от
Източника на Живота. Рав А. Кук, „Орот“
По-нататъшно развитие и коригиране тази методика полу-

чила едва през XVI в. Кабалистът, който създал нов метод за
постигане на Висшия свят за своето поколение, бил АРИ (пъл-
но име Ицхак Лурия Ашкенази 1534–1572).
Последният учен, направил кабалистичните знания прием-

ливи за нашето поколение, бил Йеуда Ашлаг (1884–1954) извес-
тен под името Баал Сулам по наименованието на своя комен-
тар „Сулам“ на „Книга Зоар“.
Баал Сулам се счита за основоположник на съвременната

наука кабала, тъй като се явява създател на нов подход към
трудовете на АРИ, той разработил методика за постигане на
външния, духовен свят, съответстваща на типа души, низхожда-
щи днес в нашия свят.
Тъй като ние изучаваме системата на духовните светове, от-

където идват всички следствия на нашия свят, то може да се
говори за прилагането на духовни знания, осветявани от каба-
ла, не само в точните науки, но и в живописта, музиката, ли-
тературата, а също и в много други прояви на човешката дей-
ност.
95
Изучавайки кабала, човек постига общите закони на миро

зданието и като тяхно следствие всички закони на нашия свят,
вижда зараждането на всички науки.
Да се прокара граница между онова, което е вече открито и

онова, което още е недостъпно за изследване от учените, да се
осъзнае къде се изчерпват възможностите на познание с помощ
та на петте сетивни органа, приборите, логиката и къде започ-
ва външният свят е възможно само излизайки отвъд рамките
на нашия свят с помощта на изменение на нашите лични свой-
ства.
Същността на кабала
За базисно определение на основите на кабала ще приведем
следната формулировка от статията на великия кабалист на
ХХ в. Баал Сулам „Същност на науката кабала“: „Какво пред
ставлява науката кабала? Този въпрос, разбира се, възниква у
всеки разумен човек. И за да му бъде даден удовлетворителен
отговор, аз ще приведа вярно, издържало на изпитанията на
времето определение: кабала не е нищо друго, освен пълна и дос
татъчна информация за порядъка на причинно-следственото
низхождане на Висшите сили съгласно постоянни и абсолютни
закони, свързани помежду си и насочени към достигане на една
височайша цел – целта на мирозданието, определяна като „раз
криване на Твореца от творенията в този свят.“
И така, кабала изучава порядъка на низхожданията в нашия

свят на Висшите сили от някакъв източник, наричан „Творец“,
явяващ се тяхна първопричина и корен; причинно-следствено-
то развитие на тези сили, по какъв начин те се трансформират
относно човека и му влияят.
Низхождайки в съответствие с абсолютни и строги закони,

тези сили образуват цялата система на мирозданието и целена-
сочено въздействат на човека с намерение постепенно да му
разкрият Твореца в периода на неговото пребиваване в този
свят.
96
Кабала изучава всичко, което е създадено от мисълта на

Твореца, явяващ се по отношение на човека Абсолют. А имен-
но: по какъв начин тази мисъл се облича в сили; как те из-
граждат материята – желанието за наслаждение, откъдето след
това възниква човек; как човек, намирайки се на най-ниското
ниво – в нашия свят, постепенно, с помощта на тези сили, до
стига най-високото ниво – сливането с Твореца, включвайки в
себе си две диаметрално противоположни, крайни точки на
мирозданието.
С други думи тази наука разглежда формирането на целия

процес на еволюция на творението съгласно изначалния Зами-
съл на неговото създаване.
Предмет на изучаване на кабала

Кабала – това е наука за мирозданието, за неговия генезис,
общо устройство, движение, в цялост и на всеки негов детайл
в частност.
Кабала изучава:
1. сътворението на мирозданието, включвайки духовните

светове, нашия космос, Слънчевата система, неживата,
растителната, животинската природа и човека;
2. протичането и крайната цел на процеса на развитие;
3. възможността за намеса на човека в този процес (антро-

пологичен фактор);
4. връзката между днешното състояние и онези, в които

ние сме пребивавали преди появата на Земята на човека
и обществото;
5. смисъла на тази част от живота, в течение на която ние

съществуваме като биологично тяло и усещаме чрез него
обкръжаващия свят;
97
6. състоянието, в което ние съществуваме преди нашето

раждане; нашето състояние в този свят, състоянието, в
което ние пребиваваме след смъртта;
7. кръговратите на живота – съществуват ли те и по какъв

начин са свързани помежду си;
8. възможността за включване в продължение на земния

живот във висшата форма, в която ние пребиваваме до
момента на раждане и след смъртта;
9. източниците на науката, изкуството и културата, т. е. на

всичко, което е свързано с езика, поведението на човека,
техните корени и причините за реализация именно в та-
къв вид.
Кабала осветява всички гореизброени въпроси, защото тя

извежда общия Закон, дава сумарна формула на описанието на
цялото мироздание.
Науките като теология, философия и математика взимат своите

принципи и корени от нея [кабала]. Поради това всички тези науки
(scientiae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia) и техните принци-
пи и правила са подчинени на нейните принципи и правила; и затова
тяхната аргументация е недостатъчна без нея.
Р. Лулий42, „Съчинения на Раймонд Лулий“
Айнщайн мечтаел да намери формула, която би обединява-

ла цялата Вселена с всички нейни детайли, разбирайки, че ако
такава формула е истинска, то би трябвало да бъде много про-
зрачна: взаимодействие между няколко параметъра по пътя на
простата функционална зависимост. Кабала ни довежда до тази
изясняваща всичко формула. В крайна сметка до такъв извод
са стигнали кабалистите в резултат на своите изследвания и
човек, изучаващ кабала, може лично да се убеди в това.
42 Раймонд Лулий (1235–1315) – философ и писател. Счита се за водещ из-

следовател на своето време в областта на кабала и исляма. Отричал ал-
химията, анализирал и развивал учението на логиката. Това го довело до
изобретяването на първата логическа машина.
98
Пътища за достигането
на Висшата цел
Кабала разглежда начините за достигане на Висшата цел от
човека – отъждествяването с общата управляваща Висша сила,
наричана „Творец“. За да се поясни това, да вземем за пример
някакъв малък жив организъм, чиято роля се свежда само до
това да се нахрани и да просъществува определено време, не-
обходимо за възпроизвеждане на потомство.
При изследването на този най-прост микроорганизъм ние

ще открием, че той представлява сложно съединение, състоя
що се от огромен брой различни влакна, както вече е устано-
вено от биолозите и физиолозите в резултат на изследванията,
въпреки че остават много тънкости, за които още не им е из-
вестно.
Това говори, че дори за поддържането на такова примитив-

но съществуване е необходимо многобройно количество детай-
ли, връзки, функции, за които ние знаем далеч не всичко.
По аналогия с този пример можем да си представим това

неизброимо многообразие на различни съединения и връзки,
които ние трябва да усвоим, за да достигнем Висшата цел. С
други думи Висшата цел е достижима само в резултат на най-
пълна реализация на всичко, което съществува в човека.
Ние сме длъжни смислено, разумно да изследваме върху

себе си всички въздействия на Твореца: нашето устройство, не-
говото създаване и управление, а също така и по какъв начин
то се променя и довежда до завършващото съвършено състоя-
ние.
По такъв начин да се изучава законът означава да го реали-

зираме върху себе си, подробно изследвайки причината: откъде
низхожда той, защо именно в такава форма, по какъв начин
действа, в какво се състои неговата задача и как да се приложи
той, за да се достигне Висшата цел.
В дадения случай постигането на законите на управление на

мирозданието означава не просто наблюдение на тяхното дейст-
99
вие и измерването на съответните параметри, както ние експе-

риментално изучаваме законите на нашия свят. Духовните за-
кони е необходимо да се усвояват, вземайки под внимание из-
ходната точка на тяхното възникване: защо са създадени имен-
но те и именно в такъв вид, защо именно такива сме създаде-
ни ние и останалите обекти на света – чак до разбирането на
това какво става с всеки атом, с всяко тяло във всички същест-
вуващи състояния.
Когато човек постига напълно системата на мирозданието,

на всички нейни нива, само тогава той разбира действието на
Твореца спрямо цялото мироздание, става равен на Твореца и
Го оправдава. Такова състояние се нарича „сливане с Твореца
по подобие на свойствата“.
Кабала ни дава всички знания за Природата и ако ние не ги

абсорбираме, не ги възприемем, не ги реализираме, то няма да
достигнем целта. Огромна и на пръв поглед невероятна зада-
ча – за да може всеки от нас да стане физик, химик, биолог на
всички нива на мирозданието.
Човек е задължен в течение на своя живот да постигне аб-

солютно всички закони, но не с обичайно, традиционно изслед-
ване на едни или други явления. С помощта на кабала той раз-
бира корените още преди те да се реализират на нивото на
неживата, растителната и животинската природа на нашия
свят, където следствията на техните проявления могат да бъдат
фиксирани и изследвани с техническите средства на академич-
ните науки.
Две системи:
низхождане и подем
Кабала включва в себе си изследването на две паралелни и
напълно равни една на друга системи и предлага способи за
тяхното използване за достигане на целите на творението. Пър-
вата се нарича „порядък на низхождането на световете, парцу-
100
фим43 и сфирот44“. Втората – „постигане“ или „степени на по-

знание на Висшата сила“.
Единствената разлика между тези абсолютно идентични

системи се съдържа само в това, че първата се изгражда отго-
ре надолу: от първопричината (Твореца) в света на Безкрай-
ността45 до нейната пълна противоположност – най-ниската
степен на нашия свят. Втората започва в нашия свят и се из-
дига нагоре по направление към първопричината, с точност
повтаряйки всички състояния, съединения и връзки, които със-
тавляват структурата на първата система.
Издигайки се по степените на втората система, човек крач-

ка след крачка постига всички нива на познание на Висшата
управляваща сила съгласно онези закони и принципи, по които
те са се изградили от първопричината до състоянието „наш
свят“.
Следователно първата система се явява някакъв модел и ней-

ното съществуване е обусловено от необходимостта да се осъ-
ществи целта на мирозданието – пълно постигане на Твореца от
цялото човечество, тоест да се реализира втората система.
По такъв начин разкриването на Твореца не се явява едно-

кратен акт, а отнема време, необходимо за придобиването на
качества за възприемането на явленията и свойствата на всич-
ки низхождащи степени, докато човек напълно не постигне
тяхното многообразие.
Процесът на последователно разпространение на Висшите

сили отгоре надолу е определил такъв поетапен характер на
тяхното изследване отдолу нагоре, което е подобно на изкачва-
43 Парцуф (мн.ч. парцуфим) („духовно тяло“) – желание за наслаждение от

Твореца, снабдено с екран (тоест способно да получи светлина).
44 Сфира (мн.ч. сфирот) – различни свойства, които е приел върху себе си

Творецът относно творенията. Общо са 10 – кетер, хохма, бина, хесед, гвура,
тиферет, нецах, ход, есод, малхут.
45 Свят на Безкрайността – състояние, когато всички желания са удовлетворе-

ни напълно, без ограничения, тоест творението (желанието за наслаждение)
не ограничава разпространението на светлината (наслаждението).
101
нето по стълба и затова нивата на постигане са наречени „стъ-

пала“.
Намирайки се на най-ниското стъпало, човек не си предста-

вя, че може да пожелае да премине на следващото, тъй като
той не го усеща, а как може да се желае неизвестното? Изкач-
ването става възможно благодарение на това, че следващата
степен дава усещане за своето присъствие. Заради това нейната
по-ниска част като че ли се спуска в горната част на предиш-
ната степен. Възниква разлика между нивата и разбиране на
това, какво е необходимо да се направи, за да се издигнем.
Последователността на постигането на всички стъпала е

предопределена: всяко следващо е по-високо от предишното.
Разликата се състои в дълбочината на постигането.
Ние и сега се намираме в света на Безкрайността, усещаме

го, но само в най-минимално проявление, което ние наричаме
„наш свят“. Не съществува нищо освен светът на Безкрайност-
та и ние в него. Всичко останало – това е същността на фил-
трите, установени на нашите сетивни органи.
Нашият свят се явява най-големият филтър, отслабващ в

нас усещането на света на Безкрайността. Отстранявайки този
филтър, човек се изкачва на по-висока степен. През този свят
той вижда следващия слой на света на Безкрайността, който се
проявява все повече и повече в степента на изкачването. Така
всъщност човек прониква в дълбочината на материята, пости-
гайки замисъла.
По такъв начин може да се направи изводът за съществува-

нето на две реалности:
1. реалността на материята – порядък на разкриването на

Висшата светлина отгоре надолу, от Първичния източ-
ник, определящ степента и качеството на светлината, из-
хождаща от същността на Твореца. Тази светлина преми-
нава стадии на скриване, един след друг, докато от нея не
възникне материалната действителност;
102
2. реалността на Висшия разум – след разкриването отгоре

надолу се изгражда порядък отдолу нагоре, представля-
ващ стъпала на стълба, в съответствие с която човечест-
вото се развива дотогава, докато не достигне целта на
творението.
Основните елементи на мирозданието

Благодарение на своите изследвания учените-кабалисти са
открили: всичко, което е присъщо на мирозданието, се свежда
до следните феномени: желанието за получаване на наслажде-
ние и абсолютното желание да се наслади (отдаване), които
съставляват неговите два основни елемента.
Желанието да се получава наслаждение (буквален превод от

иврит на термина рацон лекабел) като форма на съществуване
предполага наличие на празнота, отсъствие на напълване, кое-
то на по-високи нива на Природата присъства във форма на
усещане. Това състояние се явява вторично, неизменно го пред-
шества състоянието на напълненост.
От всичко гореказано са направени два важни извода:
1. самостоятелното съществуване на желанието за получа-

ване, наречено материал на мирозданието, е било пред-
шествано от симбиотичното състояние на две основи,
първичното напълване или първичната проява на пър-
вопричината на желанието за наслаждаване, наречено
свят на Безкрайността;
2. съществувал е някакъв момент, когато феноменът на по-

лучаването се е отделил от състоянието на първично на-
пълване; лишавайки се в резултат от това свое напълва-
не, той започнал да съществува като желание за получа-
ване – материал на мирозданието.
В резултат на акта на творение е бил прекъснат контактът

с Висшата даваща сила и се е образувал първичният матери-
ал – творението, желанието за получаване. Това е станало
103
вследствие на противоположността на свойствата на Твореца

(даващия) и на творението (получаващия).
Цел на творението се явява самостоятелното, свободно от

влиянието на Твореца желание за оприличаване на своята пър-
вопричина. Състоянието на цялото мироздание учените абалис-
ти са определили като нива, стъпала на това подобие, които се
наричат светове.
На какви данни се основава кабала

Кабала е основана само на точни, проверени по пътя на опи
та данни, тя не взима под внимание никакви теории или хипо-
тези.
Цялата информация, върху която се базира тази наука, е по-

лучена от хора, лично постигнали усещането на Висшия свят,
тоест осъзнали, проверили, измерили и описали своите пости-
жения. Съвкупността от техните изследвания образува и целия
научен материал на кабала.
В кабала, както и във всяка една наука, съществува ясен из-

следователски апарат: математически и графичен (във вид на
схеми и таблици). Вместо с чувства, преживявания, впечатле-
ния от въздействието на Висшата управляваща сила кабалисти-
те оперират с вектори, интензивност на притеглянето и потис-
кане на желанията. Техните съотношения се измерват числено,
а желанията и тяхното напълване се определят с мерки. С по-
мощта на такива научни средства кабалистите описват усеща-
ното от тях Висше управление.
Проблемът за реалността в кабала

От най-очевидните примери на взаимодействие между чове-
ка и обкръжаващата го среда ни става ясно, че дълбочината на
постигането се ограничава от рамките на потребностите на по-
стигащия.
104
В нашия свят съществуват различен вид процеси и явления,

такива като електромагнитните колебания, силовите полета,
радиовълните, радиоактивното излъчване, химическите реак-
ции и др., които човек използва във всекидневния живот. Без
да е постигнал тяхната дълбинна същност, той успешно се полз-
ва от свойствата и възможностите, които те му предоставят.
Човек им е дал съответните названия, ръководейки се от

своите вътрешни усещания, в зависимост от техните въздейст-
вия върху него. Термините са влезли в употреба, а сумата от
проявления на дадено явление (дори ограничена) извиква у
всеки, който се докосва до тях, определена съвкупност от асо-
циации. Именно тя и създава у човека усещане за предметност
на някакъв процес, явление или обект.
Тоест реалността в дадения случай се определя от общото

число на въздействията на усещането на изследователя. Това е
вярно както в отношенията на първопричината и нейните про-
явления, така и в отношенията на явленията и обектите на на-
шия свят, въздействащи на нашите сензори.
По такъв начин познанието се ограничава със запознаване-

то с едно или друго влияние върху петте сетивни органа на чо-
века. Сумата на реакциите на такова въздействие създава в
нашите представи пълен и достатъчен образ или понятие без
оглед на отсъствието на знание за вътрешната същност на са-
мия предмет на изследване.
Това ще бъде справедливо и по отношение на самопознание

то на човека. Всичко, което той знае за себе си, е външно про-
явление на някаква вътрешна същност, която със сигурност не
му е известна.
Пристъпвайки към изучаването на основите на някаква на

ука, учащият се в първия етап напълва звуковата обвивка с тер-
мини за представите, почерпани по-рано от учебниците с необ-
ходимост да се предполага, че тези названия са резултат от въз-
действието на явленията върху усещанията на изследователите
или върху уредите.
105
В процеса на обучение, в резултат на експериментите,

реалността на специалните термини преминава на по-високо
ниво.
Даденият принцип е справедлив и по отношение на изсле-

дователите на кабала, за които въздействието на първопричи-
ната, наричано светлина, на всяко от нивата на неговото про-
явление се явява пълно и достатъчно основание за наименува-
нето на това ниво.
Затова едно от правилата на тази наука гласи: „Всичко, под-

даващо се на оценка и изхождащо от първопричината, проявя-
вайки се на различни нива на Природата, напълно удовлетво-
рява потребностите на постигащия.“46
По такъв начин у човек никога не възниква необходимост

от нещо, което не е заложено в природата на мирозданието,
което в цяло се явява проява на първопричината.
Абстрактни названия
Съществува погрешното мнение, че всички названия и по-
нятия, използвани в кабала, се отнасят към групата на аб-
страктните и се явяват чисто условни.
Тази невярна представа е възникнала вследствие на това, че

кабала изучава Висшия свят, намиращ се извън рамките на
времето и пространството. Това може да се постигне единстве-
но овладявайки кабалистичната методика. Тъй като немного
учени усвояват тази наука и постигат духовния свят, тоест на-
блюдават, усещат и практически изследват Висшите закони и
техните проявления, то битува мнението, че всичко, отнасящо
се до Висшите светове, е същност на отвлечени категории, аб-
солютно откъснати от действителността.
В действителност кабала всъщност не описва нищо, което

не отразява реалната действителност, постигана по пътя на
практическия опит.
46 Й. Ашлаг Същността на науката кабала // Даряването на Тора. Йерусалим,

1995 (иврит).
106
Неоспоримият закон на кабалистите гласи: „Описва се само

практически постигаемото.“ За кабалиста не съществува онова,
което той не е постигнал. Поради това в кабала не може да
има абстрактни обекти, понятия, определения – всички те се
явяват следствия на постигането.
Постигането в кабала – това е явно усещане, осъзнаване на

източника на наслаждение, на онова, което се изследва с всич-
ки негови замисли, планове съгласно тази степен, на която ние
го постигаме. Постижението е основано на разбирането на
първопричините на духовната природа.
Основи на терминологията в кабала

Кабала е практически метод за постигането на природните
закони и поради това кабалистите в своите обяснения са при-
нудени да използват само такива имена, названия и термини,
които отговарят на условието за реално съответствие на обо-
значаваните обекти и явления.
В много науки не е прието термините да се превеждат: те

се употребяват само на езика на оригинала (например латин-
ските наименования в медицината, италианските – в музика-
та). Така и в тази наука се е оказало невъзможно да се преве-
дат много кабалистични термини, тъй като освен смисловото
значение на думата е извънредно важен числовият израз на
съставящите я букви (гематрия), тяхната форма, елементи, а
също така и други фактори.
В книгата се прилагат в единствено число българските окон-

чания на думите (например „в сфира“, „от масаха“), а в мно-
жествено число – окончанията на иврит (например в женски
род: сфира – сфирот или в мъжки род: парцуф – парцуфим).
Езикът на клоните
Изследванията на учените кабалисти са показали, че строе
жът на всички духовни светове с точност се повтаря с разлика
само в „материала“, тоест състоянието на елемента на получа-
107
ване във всеки от тях се определя от отдалечеността от първо

причината.
Поради това всяко следващо звено – това е проявление на

първопричината на дадено ниво. В това качество самото звено
на системата в пълния смисъл на думата се явява първопричи-
на за низшето звено, пораждащо го и напълно определящо
всички негови свойства.
Всичко това е дало възможност на изследователите да при-

ложат за предаване на информацията за нивата на мироздание
то, недостъпни за простото описание, особена знакова система.
Те са я нарекли език на клоните.
В тази система всяка дума, семантично отнасяща се до обек-

та или до явление от нашия свят, се нарича клон. Клонът по-
сочва причината, породила този обект – корена, а той посочва
за какво явление или обект на висшето ниво става дума.
Такъв е характерът на езика, с който си служат учените ка-

балисти за предаване на информацията и употребата є в след-
ващите поколения в устна и писмена форма. Този език отгова-
ря на необходимите потребности, тоест напълно удовлетворява
потребностите на онези, които желаят да изучават мироздание
то и да участват в реализирането на неговата цел.
И така, системен подход към създаването на кабалистична

терминология се явява принципът на езика на клоните, осно-
ваващ се на характера на строежа на мирозданието като пред-
мет на изучаване на дадената наука.
Ние не можем да приведем тук множество други много важ

ни аспекти на знаковата система на кабала, такива като преда-
ването на информация чрез графично начертание на буквите,
чрез тяхното числово значение (гематрия), а също така да раз-
кажем за причините на възникване и особеностите на четирите
исторически създали се типа езици на кабала. Този материал
подробно се изучава в съответните раздели на дадената наука.
108
ТАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ТОРА
На хората, способни да виждат само нашия свят, им се стру-

ва, че Тора разказва за устройството на земните дела, за взаи-
модействията между хората, за това как трябва да се държи
човек, как да общува с другите членове на колектива, как е ор-
ганизиран съвместният живот на хората и какви са неговите
закони. В действителност това съвсем не е така.
Комуто е неизвестна мъдростта на кабала, може да постигне само

външното, видимото, материалното. Но главното – това е вътреш-
ното, постижимото по пътя на вътрешното управление.
РАМХАЛ47, „Адир бе Маром“
В Тора посредством обектите на нашия свят се описват за-

кономерностите на Висшия свят. Например построяването на
Храма, работата в него и много други заповеди, по-голямата
част от които в нашия свят нямат рационално обяснение.
По принцип заповедите нямат целесъобразно приложение,

тъй като описват Висшия свят с думите на нашия свят. Поради
това обикновените хора, виждащи само нашия свят, възприе-
мат Тора като историческо повествование. Кабалистите, четей-
ки същата тази книга, разбират, че тя разказва за Висшия свят
и за неговите закони.
Без познанието на кабала човек прилича на животно, тъй като

изпълнява заповеди без вкус като обучен на това човек от простолю-
дието (мицвот анашим мелумадам), и прилича на животното, хране-
що се със сено, което няма вкуса на човешката храна. И дори ако той
47 РАМХАЛ – рав Моше Хаим Луцато (1707–1746) – велик кабалист от Ита-

лия. Впоследствие се преселил в Амстердам, а след това в Акко (Израел),�
където прекарал последните години от живота си.
109
е много зает с всекидневни проблеми, е длъжен да се занимава с това

учение.
Раби от Жидичев48, „Сур Ми Рав е Асе Тов“
Тора е написана на езика на причината и следствието: след-

ствието в нашия свят дава наименование на силата, която го е
създала. В духовния свят няма наименования. Когато човек
гледа през материалния обект или действие, той нарича цялата
верига, създала даден обект, с неговото име.
Да вземем за пример описаното в Тора низхождане на се-

мейството на Яков в Египет: седем плодородни години и седем
гладни в египетско робство, бягство от Фараона, преминаване
през Червено море, влизане в Синай, четиридесетгодишно ски-
тане в пустинята и по-нататък – до построяването на Първия
Храм.
В нашия свят всички тези исторически събития несъмнено

са станали: и египетското робство, и разрушаването на Храма,
и скитането в пустинята, и изкачването на Мойсей на Синай-
ската планина. За това съществуват археологически доказател-
ства. Кабалистите, изучавайки, изследвайки Висшите сили чрез
земните обекти, явления и събития виждат, тяхната проекция,
движение, влияние на нашия свят, изясняват до какво довежда
то.
Всичко, за което се говори в Тора, в крайна сметка се е из-

пълнило чак до нашето поколение, до края на ХХ в. Започвай-
ки от ХХ в. и по-нататък, настъпва особен период в историята
на човечеството, когато то отново получава древната кабалис-
тична мъдрост, идваща от Адам.
С нейна помощ може да се започне да се прониква вътре в

Природата, да се постигат нейните корени и по такъв начин да
се намери смисъла на съществуването на човека в мироздание
то. Човечеството днес пребивава в продължителна криза, която
ни принуждава да търсим причината на нашето съществуване
и неговата цел.
48 Рав Цви Гирш Ейхенщайн от Жидичев (...–1831) – ученик на рав Яаков

Ицхак Горовица, Пророк от Люблин.
110
Тайният смисъл на Тора
Кабалистичният подход към ТАНАХ – това е херменевтика, която

отговаря в убедителна форма на самостоятелността,
превъзходната оригиналност, многостранността,
всеобхватността, необятността на нейното съдържание.
Й. В. Гьоте49, „Материали към историята
на учението за цветята“
Тора – описание на степените

на постигане на Твореца
Нека да отворим Петокнижието, където на първата страни-
ца е описанието на сътворението на света.
В началото сътворил Бог небето и земята. Земята била не

взрачна и празна и мрак над бездната, а духът Божий се реел
над водата. И казал Бог: да бъде светлина. И стана светлина.
Представете си нашата Вселена: безкрайно количество на

галактики, звездни струпвания, звезди с техните планетарни
системи. Сега си представете, че ние отделяме Вселената от
този обем, в който тя съществува. Как можем да си предста-
вим образувалата се пустота, където няма нищо, което би дало
основа за нейното измерване, описание?
Ние възприемаме всички явления в движението и във вре-

мето и ги свързваме с определено място. Ако се спре движение
то, ще се прекрати нашият живот. Ние не можем да си пред-
ставим нещо абсолютно статично, застинало във времето, ня-
мащо размери.
Оттук произтича особеното правило, което ние сме задъл-

жени да усвоим като най-основното, отнасящо се до нашето
отношение към Тора. Ние сме длъжни веднъж завинаги да за-
49 Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832) – един от най-великите културни деятели

в световната история, писател, поет, драматург, мислител, хуманист, политик
и учен. Гьоте е считан за един от най-влиятелните писатели на немската ли-
тература от XVIII–XIX в. Извършил е многобройни открития в биологията,
оптиката, акустиката, геологията, метеорологията, цветарството, психология
та и физиологията на зрението.
111
помним, че зад нейния текст стоят духовните обекти, корени,

които нямат отношение към нашия свят.
Кабала се нарича способността за извеждане на всички Божествени и

човешки тайни от Закона на Мойсей. П. Риций
Тора – това са свещените имена на Твореца, тоест степените

на постигане на Твореца, защото името означава постижение.
Това може да се уподоби на онова как в нашия свят ние дава-
ме название на обекта в съответствие с неговото проявяване в
нашите усещания.
Кабалистите описват степените на сближаване с Твореца,

своите усещания на Твореца. В духовния свят няма нито тела,
нито време, нито пространство. Значи духовните категории ня-
мат никаква връзка с нашите представи, с нашата природа, с
нашите усещания и в нашия речник не съществуват думи за
изразяването на такива понятия.
Духовният свят не засяга човешките усещания. Въпреки че

ние не можем да си представим свят, непритежаващ простран-
ство, време, движение, при все това ние сме длъжни да прие-
мем, че такива понятия в духовния свят няма.
Замисълът на творението
и езикът на кабала
Всички светове, включително и нашият, и обектите, нами-
ращи се в тях, се обединяват в единния Замисъл на Твореца –
да се даде безкрайно напълване на творението-душа50. Тази
единствена мисъл и цел обединява в себе си целия процес на
сътворението – от началния момент до края. Усещаните от нас
страдания, нашата работа над себе си и възнаграждението се
определят единствено от тази мисъл.
50 Душата на човека [��

��
творение��
]��
се състои от два компонента – светлина (на-
слаждение) и съсъд (желание за това наслаждение), при което съсъдът –
това е същността на душата, а светлината, която го напълва – наслаждение
то, предназначено за Твореца.
112
Описанието на духовния свят – това е описание на човеш-

ката душа и на степените на нейното сближаване с Твореца,
тоест на все по-голямото усещане на Създателя. Кабала дели
общата душа51 на части, дава на всяка от тях определено наз-
вание съгласно нейното свойство и описва действията на тези
съставляващи.
Всичко това се явява език на чувствата, позволяващ да се

прилагат графики, чертежи, формули. Но как може да се при-
лага в такива точни изследвания и описания неточният, огра-
ничен земен език, възникнал на основата на субективните усе-
щания на „нашия свят“ и още повече да се предават с негова
помощ обективните усещания на духовното?
Дори ако се вземе най-тънкото, най-близкото до духовния

свят понятие „светлина“, и то ще се възприема като слънчева
светлина или светлина на разума, което никак няма да се съ-
отнася към духовната светлина. (Между другото и в нашия
свят светлината е най-слабо изученото явление, без оглед на
всички корпускулярно-вълнови и прочие теории.) Съществува
и друга представа за светлината в нашия свят. Например кога-
то става дума за някакво наслаждение, ние казваме: светло е
на душата, това е като лъч светлина.
Аз подбирам думите съобразно със своите усещания, казвам

ги на друг човек и те извикват у него чувства, съответстващи
според неговото разбиране на моите думи. И така, къде е онзи
единен еталон, с чиято помощ ние можем да измерим подобие
то на нашите усещания на едно и също понятие, предадено
чрез думи?
Моите усещания съвсем не е задължително да бъдат тъжде-

ствени с усещанията на събеседника. Аз предизвиквам у него
само впечатление за подобие и с това завършва цялата наша
„общност на езика“.
Но ако дори в нашия свят ние не сме в състояние точно да

изразим своите усещания, то как може да се прилага този език
51 Обща душа (Адам Ришон) – създадената от Твореца единна душа, състояща

се от части (отделни души), съдържащи в себе си всички останали съставни
части.
113
за описанието на духовните категории? Тъй като духовният

свят е свят на усещанията, в него отсъстват тела и обекти, а
присъстват само желания и тяхното усещане. При това, както
казват кабалистите, това са абсолютно точни възприятия и по-
ради това те изискват съвършено ясен, подобаващ език на опи
сание.
Пробвайте да дадете вярна оценка на вашето емоционално

състояние, сравнете го графически с настроението на друг чо-
век, съпоставете в проценти със собствените вчерашни чувства
и преживявания, пробвайте да изразите всички оттенъци на са-
мочувствието в цифри в зависимост от усещанията – тревога,
умора, страх, време на денонощието, обкръжение, неразполо-
жение и др. В нашия свят ние не можем ясно да степенуваме
явленията, отнасящи се до нашите вътрешни усещания.
Взаимовръзката между моето съприкосновение с нещо го-

рещо и емоционалното нахлуване в главния мозък зависи също
от моето настроение, самочувствие, подготовка и други факто-
ри, които у всеки човек са много индивидуални.
Ние не умеем да сравняваме в процентно отношение коли-

чествено и качествено наслаждението от музиката с наслажде-
нието от вкусно блюдо. Но ако нашият език е толкова прими-
тивен, ограничен, субективен и неточен, то как кабалистите са
могли да го използват за описание на духовните, абсолютно
точни, чувствени действия и защо са взели именно него, а не
са измислили особен способ на езиково предаване?
Нали ако в точната наука е невярно използван дори един

символ, то онзи, който е запознат с него, но не знае, че той е
употребен погрешка, няма да разбере защо са се получили та-
кива резултати. За него това ще бъде съвършено недостоверно
научно твърдение. Онзи, който не познава символите, ще при-
еме описанието за истина и ще сгреши!
114
Езикът на клоните – средство

за обяснение на понятията на Висшия свят
Кабалистите са избрали за своята наука особен език, който
са нарекли „език на клоните“. Причината за такъв избор се
състои в това, че всичко в нашия свят е създадено и управля-
вано: неживо, растително, животинско и човек. Всичко, което
е ставало с тях, става и ще продължава да става, тоест всички
обекти и тяхното управление низхождат от Твореца, пронизват
всички духовни светове, докато не се проявят в нашия свят.
Всичко, което съществува в нашия свят, в задължителна по-

следователност започва във Висшия свят, а след това постепен-
но низхожда в нашия. Всички обекти на нашия свят са рожба
Кабалистите виждат Висшия обект, корена и низшия обект

в нашия свят, неосъзнато, неусетно получаващ въздействие от
Висшия, явяващ се Негова рожба и намиращ се под властта на
Висшия. Те могат точно да кажат кое с кое е свързано. Поради
това кабалистите могат да наричат обектите-корени във Вис
шите светове с имената на техните материални следствия, кло-
ни в нашия свят.
камък „камък“
корен
духовният свят
прераждане
нашият свят
название
камък
клон
Рисунка 8. Схема на описанието на Висшия свят с помощта

на названия от нашия свят.
Оттук и наименованието: „език на клоните“, а не език на

корените – тъй като на корените се дава названието на клоните,
а не обратно. По такъв начин кабалистите са намерили език,
който ясно описва духовния свят с наши думи. Друг език не
115
може да съществува, защото не съществуват думи, които биха

били разбираеми за онези, които се намират и в двата свята.
И така, за да се опише Висшият свят, кабалистите взимат

названия от нашия свят и с тяхна помощ описват висшите
обекти, явяващи се корени на нашия свят. Ако човек не знае
за това, той вижда в съдържанието на кабалистичната книга
единствено разказ за нашия свят. Кабалистът не се обърква от
тези думи, той ясно си представя за какво в действителност
става дума, защото точно знае на кой клон, на кое следствие в
нашия свят съответства неговият корен във Висшия свят.
Венецът на Тора – това е кабала, от която се отказват всички, но

ти протегни ръка и я вземи, тъй като който не я е пробвал, не е
опитвал вкуса на светлината на Тора и живее в мрак и е голям грехът
на тези, които казват да не се изучава кабала с всякакви измислици и
фалшификации.
Това не е вина на масите, а е вина на техните предводители, правей-
ки се по-мъдри да преуспеят именно в пренебрежението към изучава-
нето на кабала и остро критикуващи я – гордеещи се с това, че
навлизат в разтворената Тора, че нямат необходимост от кабала, а
само от простото разбиране на Тора. Сефер Абрит52
Кабала – това е наука за духовното постигане на действи-

телността. Проблемът се състои в това, че тя засега не може
да се доближи до всички хора, между тях и тази наука все още
съществува разрив. Прекалено голяма дистанция разделя спо-
собите на възприемане на човечеството, неговата способност
да възприеме и осмисли кабалистичните понятия, онази карти-
на на мирозданието, която се разкрива в резултат на духовното
постигане53.
За променяне на тази ситуация е необходимо съществуване-

то на някаква тенденция към сближаване както от страна на
академичната наука, така и от страна на кабала.
52 Сефер Абрит („Книга на съюза“) – написана от рав Йосеф Кимхи (Фран-

ция, 1105–1170).
53 Постигане – явно усещане, осъзнаване на източника на наслаждение ��

[на
Даващия] с всички Негови замисли, планове. Дълбочината на това осъзна-
ване зависи от степента, на която ние се намираме. Основано на разбира-
нето на първопричините на духовната природа.
116
Работата е в това, че материалната действителност се въз-

приема от човека в три параметъра: време, движение, про
странство. Науките на нашия свят изследват материята в затво-
рен обем, ограничен от възприятието с помощта на петте се-
тивни органа. Кабалистите провеждат своите изследвания в
съвсем друга реалност, където съществуват съвършено други
понятия, закони и определения.
Висшият свят този свят
зрение
слух
желание
да се получава обоняние
проста светлина проста светлина
вкус
осезание
усещания от усещания от
Висшия свят този свят
Рисунка 9. Усещане от човека на материалната действителност и на духовния свят.
Ето няколко цитата от кабалистични източници:
Духовното движение – това не е физическо преместване от

място на място, то се състои в обновяването на свойствата,
което ние наричаме движение.
Баал Сулам, „Учение за Десетте Сфирот“, част 1,

„Вътрешното Съзерцание“, глава 1, параграф 33
В нашия свят времето – това е усещане на движението,

тъй като мозъкът си представя картини на преместване на
обекти, копирайки ги в своите представи. Ако човек и неговото
обкръжение се намират в абсолютен покой, то понятието за
време не би съществувало изобщо.
Баал Сулам, „Учение за Десетте Сфирот“, част 1,

„Вътрешното Съзерцание“, глава 1, параграф 34
117
Истината е в това, че „Книга Зоар“ изобщо не говори за

този свят, а само за Висшите светове, където не съществува
порядък на времето, както в материалния, а духовното вре
ме – това е изменение на свойствата и поради това то е по-
високо от материалните място и време.
„Книга Зоар“, част „ВаЯце“, стр. 62
Терминология и смисъл на буквите

Вие вече получихте някаква представа за „езика на клони-
те“, с който си служат кабалистите. Ние знаем, че Висшият и
нашият свят са паралелни един на друг и всичко, което същест-
вува във Висшия свят, низхожда в нашия свят.
Във Висшия свят се зараждат всички събития, низхождащи

след това в нашия свят, при което всички низхождащи сили
точно се разполагат върху своя обект в нашия свят. Няма нито
един обект, нито една сила, нито едно явление в нашия свят,
което да не е следствие на Висшия свят.
Ето няколко примера за това как в кабала се определят

най-важните понятия.
– Светлина се нарича наслаждението, напълващо творение

то.
– Място – желанието за получаване, което е и творението,

това е „място“ за цялото наслаждение-светлина в него.
– Движение – всяко обновяване на свойствата се нарича

движение в духовното, тъй като се отделя от предишния
образ, свойство и получава свое собствено име. Подобно
на част, отделена от материалния обект, която се пре-
мества и се отделя от предишното място.
– Име – това е обяснение на онова как тези светлини, кои

то биват указани от тези имена, могат да бъдат постигна-
ти, т. е. името на степента показва начините и пътищата
за постигане на дадена степен.
118
В Тора са описани духовните процеси на Висшия свят, осъ-

ществяващи се извън времето и пространството. Когато ние
четем книга, за нас е много сложно зад различните семейни
или исторически разкази – зад всичко, което се описва там –
да видим и да усетим онова, което по думите на кабалистите е
скрито в нея.
Хората търсят в Тора кодове, намират всевъзможни зависи-

мости. Съществуват милиони видове връзки между които и да
е нейни части, защото всяка част е свързана с всички остана-
ли.
Изчислено е количеството на буквите, думите, изразите,

блоковете. В последно време с помощта на компютрите е из-
вършена огромна работа по изучаването на вътрешната струк-
тура, видовете букви, техните съставни части. В крайна сметка
това нищо не дава на човека, защото той не знае какво стои
зад всеки символ, зад всяка точка, зад всеки наклон на буквата,
зад всяко съчетание, зад определено преместване на думите.
Тора изначално е написана като едно единно слово, без на-

късвания, а после това слово е било разделено на думи, а те на
свой ред – на букви, буквите се делят на елементи и в резултат
ние стигаме до анализа на буквата: точка и излизаща от нея
линия.
Черната точка на белия фон обозначава източник на свет-

лина, излизаща от точката светлина.
Ако тя низхожда отгоре надолу от Висшата сила, от Твореца

към творението, то се обозначава с вертикална черта, а ако
тази сила се отнася към цялото мироздание, то тя се обознача-
ва с хоризонтална черта.
По принцип това е цялата информация, изхождаща към нас

от Твореца: всевъзможните съчетания на линии и точки зави-
сят само от тези два изпращани към нас сигнала и техните съ-
четания:
– личен сигнал, изпращан от Твореца на човека – верти-

кална линия;
119
– общ сигнал от Твореца към човечеството – хоризонтална

линия;
– всевъзможни състояния между тях.
Всички те създават по такъв начин код, съотношение между

човечеството и Твореца, поради това във всеки момент във
времето това може да изглежда различно, защото във всеки
момент състоянието на всяка душа изглежда различно.
Човек, гледащ Тора, чрез тези чертички и линии във всяко

свое състояние (ако той е обучен правилно да я възприема)
вижда своето минало, настоящо и бъдещо състояние. Но за да
види това, не е достатъчно просто да се чете текстът.
Ключът, с чиято помощ може правилно да се чете Тора като

инструкция за влизане в духовния свят, е „Книга Зоар“. Зоар в
превод от арамейски означава сияние. Тази книга коментира
петте части на Тора, обяснява онова, което ние следва да под-
разбираме от текста.
В сегашно време упорито е необходимо да се овладее кабала. „Книга

Зоар“ е задължена да прокара пътя към дверите на освобождаването.
Рав А. Кук, „Игрот“
В „Книга Зоар“ се изобразяват всички свойства и съчетания

на светлината и съсъда (кли) и ние можем да узнаем от каба-
листичните книги какво означава всеки елемент на буквата.
Всяка буква представлява сама по себе си някакво завърше-

но състояние. Да допуснем, че моето днешно състояние в да-
ден момент е: аз съм изморен, в мен възникват някакви усе-
щания, мисли, проявяващи се също така и на животинско
ниво, аз съм здрав или болен, аз съм в повече или по-малко
възвишено духовно състояние. Ако аз проверя всичко това в
себе си и поискам да го опиша, то ще мога да го изразя с ня-
какъв определен символ и този символ се нарича буква.
120
Черните букви на фона на бялата светлина

Всяка светлина в световете трябва да има граница на своето
разпространение, за изобразяване на действията на светлината
трябва да има както нейно притегляне, така и ограничение.
Тези две сили трябва да действат едновременно.
Всяко усещане чрез нашите сетивни органи ние също полу-

чаваме само посредством ограничения, защото повърхността
на обекта или звуковата, светлинната вълна се сблъсква с на-
шите сетивни органи, ограничаващи нейното разпространение
и поради това способни да я усетят.
Белият фон – това е проста светлина, без всякакво различие

и поради това невъзприемана от нас. Онова, което ние сме в
състояние да различим, може да бъде изразено само с помощ
та на ограничения на бялата светлина. Видовете и степените на
нейното ограничение се наричат букви. Ние виждаме черни
граници на белия фон и постигаме само черните ограниче-
ния.
Всяка една буква (без значение от какъв език е взета тя) се

състои от черен цвят, тоест от още непоправена част, и бяло
пространство, върху което тя е написана. Всяка една буква е
изградена на контраста между черното и бялото.
Именно с това тя изразява степента на разлика в нашето

съзнание между свойствата на Твореца и свойствата на творе-
нието. Свойствата на Твореца са абсолютно бели, те не се въз-
приемат от нас; свойствата на творението ние степенуваме в
зависимост от това какви се усещаме по отношение на Него.
Буквите и символите изразяват именно съотношението на

абсолютно бялото и на определена част от черното; именно
това съотношение и представлява човешкото разбиране. Само
по такъв начин ние можем да усетим себе си, нашата взаимо-
връзка и разлика от обкръжаващата светлина.
Ние не сме способни да усетим състоянията, в които при-

съства само черното (когато ние виждаме само себе си) или
само бялото (когато виждаме само Твореца). Всички наши чув-
121
ства, всякакви усещания, ако ние се вгледаме, са изградени на

контрасти. Поради това на основата на азбуката, съществуваща
във всеки един език, може да се описват нашите състояния,
подеми и спадове.
Цялата кабала може да бъде преписана на всеки един език.

Но след достигане на света на Безкрайността буквите изчезват,
защото черното свойство в буквите – свойството на творение-
то – става тъждествено на светлината, неразличимо от свой-
ствата на Твореца.
Възниква въпросът: ако желанията не изчезват, то как ние

говорим за изчезването на буквите? Буквите изчезват, защото
буквата е изградена на усещането на различието между Творец
и творение. Различията изчезват, поради това буквите се раз-
тварят. Като информация за Твореца те се разтварят, когато ин-
формацията става безкрайна, абсолютно пълна, когато става
невъзможно да се отрази тя във вид на някакво ограничение –
във вид на букви. Знанието става толкова обемно, че то не е
възможно да бъде изобразено или обяснено чрез нашия огра-
ничен език, защото езикът е изграден върху ограничения.
Буквите, символите, речта служат за предаване на духовно

знание, постигане. Всяка буква на всяка азбука има свой духо-
вен смисъл, защото хората предават чрез букви своите усеща-
ния.
Всяко усещане (не само на човека, но и на животното) –

това е неосъзнато усещане на Твореца. Никой не разбира това,
но в действителност, когато например поетът пише стихове,
той, описвайки своята любов към жената, към децата, към
слънцето, към светлината, описвайки своите страдания, изразя-
ва усещане на светлината, която му въздейства.
Как духовното да се свърже с материалното

Когато става дума за Висшия свят, независим от понятията
за време, място, движение, ние нямаме думи за неговото опи-
сание, защото нашият речник е изграден върху усещанията на
нашите земни сетивни органи.
122
Висш свят се нарича светът, който се намира извън обичай-

ните представи, поместващи се в понятията „време, място, дви-
жение“. Ние мислим в тези три категории: време, място, дви-
жение. Извън тези категории ние не можем да разберем нито
своето съществуване, нито някакви изменения, нищо в себе си
и извън себе си. Тъй като нашият речник е напълно взет от на-
шия живот (вътре във времето, мястото и движението), той не
може да опише какво означава съществуване, стоящо извън
тези три категории.
В действителност тези три параметъра – време, място, дви-

жение – не съществуват. Само в нашето усещане съществуват
три такива координати и в тях ние възприемаме мирозданието.
То се помества в нас автоматично в тези три клетки: време,
място, движение. Ако ние се абстрахираме от тези понятия, ако
тези клетки изчезнат, то ние вече няма да знаем какво да пра-
вим с картината на света: ще престанем да я усещаме. Поради
това ние не знаем никакви думи, отразяващи духовното, няма-
ме никаква представа за него.
Може ли духовното да бъде въведено в координатите на

времето, мястото, движението? Не, не може. Може ли човек
да се издигне по-високо от тези координати и да почувства съ-
ществуването, живота извън тези три оси, тези три параметъ-
ра? Може.
Възниква въпросът: как усещането в параметрите на време-

то, мястото, движението, в тези зададени, твърди клетки да се
свърже с усещането на живота извън тези понятия? По никакъв
друг начин, освен чрез корена и клона. Но тогава как да се опи
ше изследването на усещанията на Висшия свят? Как да се раз-
крият висшите знания с помощта на думите, писмено, в книга,
както това е прието в изследванията на всяка една наука?
Тук ние наистина имаме работа с особена наука, с особена

форма на записване на информацията и с особена форма на
нейното възпроизвеждане. Необходимо е специално да се съз-
дават у човека определени инструменти, за да може той да въз-
произведе знанията, които му се предават с помощта на запи-
сите. Той няма да разбере и няма да може да възпроизведе тези
записи дотогава, докато не изгради в себе си келим (желания),
123
адекватни на онези, които притежава онзи, който желае да му

предаде тези знания.
Предаването на знанията трябва да бъде точно. Тъй като ако

езикът е неточен дори в една дума, невярно използвана за же-
ланата цел, изучаващият незабавно ще се обърка, тъй като из-
цяло ще се изопачи понятието.
В нашия свят няма обекти или сили, управлявани от тях,

които да не произхождат от своите корени във Висшия свят и
всичко, което съществува в нашия свят, води своето начало от
Висшия свят, а след това постепенно низхожда в нашия свят.
Кабалистите са открили за себе си готов език, с чиято помощ
те могат да предават един на друг своите постижения, устно и
писмено, от поколение на поколение.
Това е станало възможно, защото има ясна връзка между

корена от Висшия свят и неговия клон в низшия свят. Тази
връзка между корена и клона, която се намира в ръцете на
Твореца, ние не можем да уловим, защото тя низхожда отгоре
надолу.
Кабалистите са взели имената на клоните в нашия свят, къ-

дето всяко име като че ли посочва с пръст своя висш корен,
намиращ се във Висшия свят, и този избран за тяхната наука
особен език нарекли „език на клоните“. Той е годен за каквото
и да е приложение. Защо се нарича така? Защото имената се
взимат от клоните в нашия свят.
Затова в книгите по кабала се срещат груби определения,

чужди на общоприетите. След като кабалистите вече са избра-
ли езика на клоните (тоест ясното съответствие на причината
на неговото следствие), за да изобразят с негова помощ своите
изследвания на Висшия свят, те не могат да пропуснат някакъв
клон, без да го използват поради грубостта на неговото назва-
ние, за да не изразяват с него желаното понятие. Тъй като няма
в нашия свят друг клон, който да вземем вместо пропуснатия.
Поради това в кабала има много названия на части на чо-

вешкото тяло и телесните процеси. В действителност цялата
физиология – това е духовна физиология, тя произлиза от ду-
124
ховните корени, както и нашето тяло. Затова няма друг език и

по принцип той не може да се избере или измисли по друг на-
чин. Откъде ние ще вземем дума или обозначение, с които сме
могли да назоваваме нещо във Висшия свят?
Ние, разбира се, можем да вземем просто цифри и да обо-

значаваме всичко с тях. Съществуват 125 или 6000 стъпала,
има 5 свята, има парцуфим, сфирот, всички детайли в тях:
всичко това е могло да бъде ясно степенувано с числа. Или да
се обозначи всичко само с думи, които не съществуват в на-
шия свят, по имената на сфирот, въпреки че и те отчасти са
взети от нашия свят, но може да се измислят някакви условни
обозначения.
Ако ние постъпим така, у нас няма да има никаква връзка

с корените чрез клоните, а най-главното – нашият език, ще е
пригоден само за кабалистите, за вече преминалите във Вис-
шия свят. Напротив, когато ние използваме езика на клоните в
общото описание на Висшия свят, ние можем с този език да
описваме Висшия свят така, че той до голяма степен ще бъде
разбираем за всички – във вид на текстовете на Тора, сказания,
ученията за божия закон и други варианти на изложението.
Те са пригодни и за хората, съвършено неразбиращи онова,

което е написано, и нямащи цел да разберат, но възприемайки
духовните понятия в такъв външен вид, чрез одеянията на на-
шия свят, те все пак постепенно напредват.
Езикът на клоните действа на всички нива на развитието на

човека. Той се използва от кабалистите вместо чисто условния,
зашифрован език, тъй като този би бил пригоден изключително
за кабалистите-познавачи, вече намиращи се в постигането.
Ние нямаме думи, пригодни за изразяването на духовните

понятия, несвързани с времето, мястото, движението, тъй като
нашият речник е ограничен от възприемането на нашия свят.
Много е трудно да се подберат думи и да се обяснят преживе-
ните чувства на човека, който не ги е изпитал.
Как да се изрази неуловимото за нашите сетивни органи,

точно да се опише и предаде един на друг в достоверен сми-
125
съл? Тъй като ако дори само едно понятие не намери точно
свое съответствие в думата, то се губи и точният смисъл на ця-
лата наука.
Всеки обект и действие в нашия свят водят началото си от

съответния обект в духовния свят. Кабалистите са намерили
верния път за предаване на информацията и знанията един на
друг, взимайки за основа наименованието на предметите и
действията (клоните) на материалния свят за описание на съ-
ответстващите им предмети и действия (корени) в духовния
свят.
Този език е бил разработен от хора, достигнали духовните

светове още приживе в нашия свят и поради това точно позна-
ващи тези съответствия. Кабалистите са го нарекли език на
клоните. Този език е много точен, тъй като има точно и едно
значно съответствие между корена и неговия клон, тъй като
създателите на езика са се намирали едновременно в двата свя-
та. Поради това не трябва да се заменя едната дума с друга,
колкото и нелепо да е това: клонът трябва точно да съответ-
ства на корена.
Понятията, противоположни за нас, имат в духовния свят

един корен. Това може да се разбере по примера на манната
небесна. Тя е включвала в себе си всички противоположни
свойства едновременно и този, който иска да чувства вкуса на
сладкото – за него тя е сладка, вкуса на горчивото – горчива,
и т. н. Обяснението се състои в това, че човек възприема от
духовния обект само това, което той иска да отдели от безкрай-
ното множество на свойствата, тогава когато самият духовен
обект включва в себе си едновременно всички възможни в на-
шия свят форми и свойства.
Съответно на работата над себе си човек проглежда, той за-

почва да усеща другите светове и така – още приживе на този
свят – става притежател на всички светове. Привидно абсурд-
ният език на кабала става за него език на действията, мислите,
чувствата, а противоположните в нашия свят понятия се обеди-
няват в единен корен.
126
ДУХОВНАТА КОНСТРУКЦИЯ –
АДАМ РИШОН
Целта на Висшата сила се състои в това да създава равно

на Себе си творение. Доколкото съвършенството на Твореца се
изразява в отдаване и любов, то и творението е задължено да
достигне същото състояние. Намирайки се на по-ниско ниво
по отношение на Него, то трябва да премине през определени
процеси, които му позволяват да се издигне на нивото на Съз-
дателя.
С други думи творението трябва да се убеди, че заложените

в него първоначални свойства са съвършени, а Висшето управ
ление преследва най-добрата цел. За творението е важно да
разбере, че във всяко свое състояние то се намира под най-гри-
жовното ръководство на Твореца.
Творението трябва да достигне себе си, Твореца и пътищата

на Неговото самостоятелно управление. В резултат на това по-
стижение ще му се открие разбирането за съвършенство, ще се
появи искрено желание да се издигне на нивото на Твореца и
да се оприличи на Него в свойството на пълно отдаване и лю-
бов. Качествата на Творението трябва да съответстват на свой-
ствата на Твореца в пълен обем. В това се състои крайната цел
на развитие на човечеството.
За да доведе творението до крайно състояние, Творецът го

въвежда в определен процес: създава и провежда върху него
определени действия. Именно този процес изучаваме ние, като
го правим във вид, в който кабалистите, постигнали висшето
състояние, го откриват на духовно ниво, където понятието вре-
ме отсъства. На духовно ниво съществуват единствено фикси-
рани състояния, които сякаш сканираме, постепенно прехвър-
ляме и постигаме.
127
Издигайки се на духовно ниво, кабалистът вижда творение-

то цялостно. Той сякаш разглежда кинолента, в която всички
кадри са достъпни и може да се опише цялото творение от на-
чалото до края и обратно. Като четем трудовете на кабалисти-
те, можем да се опитаме да разберем какво са почувствали,
преживели и какво искат сега да ни предадат. Ако човек е в
състояние да направи това, той се включва в процеса осъзнато,
рационално и затова бързо и сравнително леко върви към от-
рано набелязаната цел.
Именно затова е нужна и кабала. Без тази наука човечест-

вото, все едно, ще премине през същите състояния, но качест-
вото на преминаването ще бъде по-различно: грубият валяк на
развитието ще ни подгонва, заплашвайки да ни задуши, ще ни
принуждава да вървим напред по закона „отрицание на отри-
цанието“.
Всяко състояние поставя човека в определени строги рамки

така, че чувствайки цялата негова непоносимост, той е длъжен
да се усъвършенства. В този случай, за да придобие способност
да се придвижва, е необходимо да усети всяко свое състояние
като непоносимо. Избягвайки този болезнен начин за достигане
на крайната цел, кабалистите ни предлагат своята методика за
преодоляване на този процес и показват как трябва да се устре-
мяваме напред, за да изпреварим колелото на развитието.
Условия за развитие на творението

Творецът създава съответстващи условия за развитие на тво-
рението и прехода му към съвършено състояние. Тези условия
са две: вътрешно, което може да се назове творение, и външно,
наречено светове. Световете представляват в същността си от-
ношението на Твореца към Своето създание. Криейки се, Той
сякаш се обгръща в обвивки и създава светове, реалност, об-
кръжаващи творението.
Можем да си представим, че се намираме вътре в световете,

а Висшата съвършена сила ни обкръжава. По този начин Тво-
рецът отделя пет свята от творенията, създадени от Него спе-
циално за нас. „Свят“ на иврит – „олам“, от думата „алама“,
128
Духовната конструкция – Aдам Ришон
скриване. Светът скрива стоящата зад него сила, която ни уп-

равлява посредством обвивката на този свят.
АК Творец свят = олам = алама =

скриване
А
ние
Рисунка 10. Творец, човек и системата на световете между тях.
И така Творецът ни управлява чрез пет завеси – система от

светове: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Може да
се каже, че от една страна, Той е създал система на световете,
а от друга – човека, състоящ се от тяло и душа.
Нашето тяло се намира най-ниско от всички светове, в със-

тояние, наричано „наш свят“. Този свят не се изучава в кабала,
защото се отнася към материята, която не е способна на духов-
ни полети и падения.
Останалите светове, разположени по-високо от нашия свят,

са духовни: в тях е възможен непосредственият контакт на чо-
века с Висшата сила. Връзката с Твореца се разкрива пред чо-
века с тяхна помощ в различна степен. Да кажем така: първи-
ят свят скрива Твореца от творението на 20 процента, втори-
ят – 40, третият – 60, следващият – 80, нашият свят изцяло.
Устройството на световете може да се възпроизведе прибли-

зително по следния начин:
129
20%
40%
60%
80%
души
тяло нашият свят
точка в сърцето
Рисунка 11. Светове – частични мерки за усещане на Твореца.
Подобие на свойствата
Човекът е длъжен да развива в себе си свойства, които да
му позволят да преодолее скриването на световете. Да разгле-
даме това твърдение чрез елементарен пример. Понякога хора-
та си говорят: „Ти не ме разбираш.“ Е, Творецът желае ние да
се научим да Го разбираме. Това може да се направи в грани-
ци, в които самите ние Го наподобяваме.
За да възникне разбиране, аз съм длъжен да добия качества,

адекватни на Неговите. Творецът желае ние да се поправим,
като се отъждествим с Него, да станем такива като Него. Само
като се издигнем на Неговото ниво, можем напълно да разбе-
рем Твореца. По този начин изкачването на петте свята пред-
полага постепенно сравняване с Твореца.
Това изкачване човек е длъжен да осъществи, намирайки се

в нашия свят в биологично тяло, което при кабалиста остава
същото, както при всеки друг.
На каквито и духовни нива да се намира човек в своята

душа, неговото тяло продължава да съществува в този свят. Ду-
ховното развитие може да се осъществява само от състоянието
на „нашия свят“.
130
Общата душа – Адам

За да даде възможност на човека да се развива от желанията
и тяхното разнообразно съчетаване, Творецът създава Адам.
Адам – това е конструкция, състояща се от огромно множе-

ство отделни желания, свързани помежду си, подобно на орга-
ните и клетките в нашето тяло.
Отначало е създадено комбинирано-интегрално желание, на

речено Адам. Във всяко отделно желание (нали Творецът не е
създал нищо друго освен желание) съществува стремеж те да
се поддържат помежду си.
Творец Адам = Σ желание
Рисунка 12. Адам – създадена от Твореца единна душа, състояща се от части (частни
души и желания), съдържащи в себе си всички останали части.
Нашето тяло също се състои от множество клетки, всяка от

които поотделно е егоистична. В процеса на еволюция обаче
те достигат до „разбирането“, че тяхното противоборство води
тялото към гибел, а взаимната подкрепа и връзка способства
за съвместното преживяване.
Ако две клетки вместо да воюват една с друга, започнат да

се обединяват, то всяка може в нещо да помогне на другата.
Естествено в този случай те отчитат не само собствените инте-
реси, но и горят една за друга.
Съвместното желание на клетките да се удвояват, както и

оживяващата ги сила ги обединяват и така могат да се съпро-
тивляват на клетки от друг вид. Така възникват организмите.
Живият организъм е построен така, че да приема и отдава –
иначе животът и обновяването са невъзможни.
131
По подобен начин в конструкцията на Адам всички жела-

ния се подкрепят едно друго и се намират в пълно интегрално
съчетание и хармония. Адам – това е абсолютно здраво духов-
но тяло.
През време на спускането Адам претърпява изкривяване на

връзките между частите. Като пример, две желания в него за-
почват да се борят едно с друго, разделят се, опитват се да съ-
ществуват за сметка едно на друго.
х2
Адам = Σ
Творец желание
тяло
Σ = 100%
–100%
6 х 109
нашият свят
Рисунка 13. Системата Адам – проекция на духовните сили на нашия свят.
Това постепенно спускане е описано много подробно в ка-

бала. Възникването на взаимна ненавист между творенията в
процеса на спускането се нарича грехопадение. Осъществява
се падане от нивото на стопроцентово взаимодействие до ни-
вото на стопроцентово отскубване, нивото на егоизма.
Разрушаването на връзките между частите на душата в на-

шия свят се изразява в това, че днес на земното кълбо същест-
132
вуват шест милиарда души, всеки от които се намира в абсо-

лютно егоистично състояние.
Системата на Адам е проекция на духовните сили в нашия

свят. Той съществува във всички междинни светове, но това
състояние е скрито от нас към настоящия момент. В действи-
телност цялото човечество представлява единство на мисъл и
желание и се намира в състояние свят на Безкрайността. Къ-
дето всички те са слети един с друг, в една душа, в едно голямо
желание.
Устройство на общата душа Адам

Конструкцията Адам се раздробява на малки частици, всяка
от които представлява подобие на нея като цяло. Човек – това
е микросвят.
Конструкцията Адам има общо 620 основни части, като раз-

дробяването се извършва по такъв начин, че някоя от тях става
особена в отделния човек. Във всеки от нас има нещо, което
ни принадлежи лично, това, с което човек се отличава от всич-
ки останали.
АЗ = 620 = 1 + 619
Адам
ТИ = 620 = 1 + 619
Σ
син на Адам
Рисунка 14. Отделни части от конструкцията Адам.
В мен съществува същото количество части, както и във

всеки друг. Частицата, която присъства в мен, я има и във
всички останали хора, но тя не е доминираща в тях.
133
Разнообразието от съчетания създава индивидуалността на

всеки човек. Всеки от нас е подобен на конструкцията на Адам
в цялост, затова и се нарича „Бен Адам“. „Бен“ в превод от ив-
рит значи „син“. Всеки от нас е „син човешки“, но проявява
някаква определена особеност от Адам на фона на цялата кон-
струкция.
Конструкцията Адам освен това се дели на седемдесет час-

ти – седемдесет основни народа в света. Това е свързано с на-
личието на седем основни параметъра в конструкцията: хесед,
гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Кабалистичните терми-
ни характеризират духовните свойства, присъщи на дадена
структура.
Всяко свойство се състои от десет сфирот (подчасти), които

в крайна сметка дават седемдесетте основни параметъра на
конструкцията Адам, обозначени като „седемдесет народа на
света“. В света съществуват общо седемдесет основни свойства,
разпределени между основните народи.
Адам
Х х 10
Г
Т
Н 70
Х
Е
М
Рисунка 15. Основни параметри на конструкцията Адам.
Конструкцията Адам се дели на множество различни кон-

струкции в зависимост от това за какво става дума. Ако гово-
рим за количеството основни желания, те са общо 620.
Ако разгледаме човека (естествено имаме предвид душата

му, а не тялото), там има седем последни крайни желания,
248 висши желания и 365 низши желания. Това като сума дава
620. Такава строга структура съществува във всеки от нас.
134
Ние се отличаваме един от друг и така е изначално. Всички

ние сме излезли от системата на единната душа, включваща в
себе си 600 000 части – частни души, сред които няма две иден-
тични. Може да се изобрази структурата на тази душа и в дру-
га форма: нейната конструкция от горе до долу е разделена на
рош (глава) и гуф (тяло).
Има души, които се отнасят към рош в системата на Адам

Ришон, и има души, отнасящи се към гуф. Системата Адам Ри-
шон в много отношения наподобява човешкото тяло, което
има повече или по-малко важни органи и клетки. Клетката,
която се отнася към органа на зрението, е по-важна от мили-
ардите клетки на пръстта – толкова един орган е по-значите-
лен от друг.
По подобен начин се проявява и различието между душите.

От момента на излизане от общата конструкция те абсолютно
не са равни една на друга. В такава форма съществуваме на
този свят и ние: между нас няма равенство. В процеса на са-
мопоправяне обаче всеки от нас допълва себе си до висотата
на Твореца.
Връщайки се в първоначално състояние, всички хора дости-

гат едно ниво, на което няма повече или по-малко важни,
всички са подобни.
135
ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛАНИЯТА
Развитието на човечеството в течение на хиляди години от

неговото съществуване – това e развитие и реализация на раз-
лични нива на желанията. Именно желанията и намирането на
начини за тяхното удовлетворяване определят това или онова
ниво на развитие на цивилизацията и на всичко, което ние на-
ричаме технологичен и научен прогрес.
Благодарение на това, че желанията постоянно се усъвър-

шенстват, т. е. се изменят от малки към големи, човечеството
се движи напред.
Кабала разделя целия комплекс от човешки желания на пет

етапа. В опростен вид те може да бъдат представени така:
– първични желания – секс, храна (казано е: „Любовта и

гладът управляват света“);
– втори етап на развитието на желанията – стремеж към

богатство;
– трети етап на развитието на желанията – стремеж към

власт и слава;
– четвърти етап на развитието на желанията – стремеж

към знания;
– пети етап на развитието на желанията – стремеж към по-

стигане на Висшата сила.
Потребността от секс и храна – това са животински жела-

ния, защото тях ги изпитват и животните. Дори и да се намира
в пълна изолация, човек изпитва глад и стремеж към продъл-
жаване на рода, т. е. към секс.
136
Етапи на развитие на желанията
Желанията за богатство, власт и знания – това вече са чо-

вешки желания. Защото за тяхното удовлетворяване човек е
длъжен да се намира в среда на себеподобни – в човешко об-
щество.
напълването
Творец = свети със висша
светлина
и в човека възниква
желание за духовното
точка
в сърцето
1 - 2 - 3 - 4
животински
богатство желания
власт в този свят
знания
Рисунка 16.
Човек се ражда, тече процес на развитие на животинските

и човешките желания, а после той открива, че тяхната реали-
зация не му носи удовлетворение. Защото стаеният, но истин-
ски негов стремеж, който той не може да осъзнае веднага и да
го формулира, излиза извън пределите на този свят.
Това желание човек получава отгоре. То не е дадено от При-

родата, както животинското желание, и не се развива под влия
ние на обществото, както човешкото желание.
Кабала нарича това ниво на желанието – желание към ду-

ховната светлина или душата на човека.
Кабала изследва духовната конструкция, наречена „обща

душа“. Тази конструкция се състои от 600 000 части, всяка от
които се дели на още множество частици, които се помещават
137
във вътрешността на „земните“ желания, т. е. желанията на

първите четири нива.
Творец кабала нарича общата, управляваща цялото миро

здание сила, която включва в себе си като съставни, всички
частни сили на мирозданието.
Възникване на новия вид желания

Съвкупността от земни желания в кабала се нарича „сърце“.
Желанието за усещане на Висшата сила (към духовното или
духовно желание), което възниква в него, се нарича „точка в
сърцето“.
Човек е длъжен в течение на своя биологичен, земен живот

да достигне пълното напълване на духовното желание. Той
многократно ще се връща в нашия свят, докато не постигне
това. По този начин е всяко поколение в нашия свят – тези
същите 600 000 души, облечени в тялото на нашия свят.
Всяко поколение – това са „стоящите в редица“ 600 000 души,

придвижващи се към напълване с духовна светлина: тялото
умира, а душата се премества и се облича в ново тяло, отново
работи в него за напълване и така нататък, докато на опреде-
лен етап от своето развитие не се напълни с Висша светлина.
Повечето хора изпитват потребности, ограничени от рамки-

те на нашия свят. В тях влизат творчески, интелектуални, кул-
турни стремежи на човека и потребности за изследване и раз-
биране на устройството на нашия свят. Това свидетелства, че
душите, облечени в телата на тези хора, още не са достигнали
желанията към духовното – петия етап от развитието на жела-
нията. Такъв тип души не предизвикват в телата, в които се
вселяват, стремежи към това, което се намира зад пределите на
нашия свят.
Но има друг тип души. Намирайки се в белтъчното тяло,

такава душа предизвиква у човека притегляне към висшето и
вечното. Човек се опитва (както и всички други) да се задово-
ли с това, което ни дава този свят, но нищо не се получава. Той
138
вижда, как другите хора се стремят към печелене, придобива-

не, богатство и успех, а на него всичко това му се струва нищо
повече от игра.
Той участва в тези „игри“ и често сполучливо, но това не го

удовлетворява. Постепенно, като пробва себе си точно в този
свят и се разочарова, човекът започва да усеща, че душата му
изисква друго напълване. Като получи най-накрая желание
към духовното, човекът чувства, че вече не може да се напъл-
ни със земните наслаждения и затова животът му е празен. И
тогава започва да търси нов източник за напълване – духовно
желание.
Търсенето и разочарованието са спътници във възникване

на новия вид желание, така характерно за нашето време. От
средата на XX в. нататък все повече хора получават желание
за духовното отгоре, което предизвиква противоречие у човека,
защото то възниква в сърцето му съвместно с всички други
земни желания.
Така на човек му се спуска отгоре петото желание, което го

въвежда в състояние на вътрешен дискомфорт. Именно в това
състояние хората идват в кабала, явяват се за обяснение как да
напълнят възникналото в тях желание към Висшето.
Тъй като желанието към духовното идва отгоре, то обектите

от нашия свят не могат да бъдат негов напълнител. Кабала се
занимава с това, че показва на човека как може да напълни
това най-висше желание, ако то възникне.
Кабалистите, получаващи напълване на духовното желание

(думата „кабала“ означава получаване), наричат този напълни-
тел светлина, по-точно Висша светлина.
Тази Висша светлина се нарича Творец, защото създава же-

лание и сам го напълва. Но ако у човека това желание не въз-
никва, то той продължава да живее, както обикновените хора
в нашия свят.
139
Търсене на напълнителя и процес на напълване

Нашият живот – това е процес на непрекъснато търсене.
През цялото време ние търсим това, което може да удовлетво-
ри, да напълни всички нови и нови наши желания в гонитба за
храна, богатство, секс, власт, знания. Всички тези желания въз-
никват в нас постепенно и се сменят едно с друго. С тяхното
напълване се занимаваме през целия си живот.
На много хора в историята на човечеството им се удава да

напълнят и своето духовно желание. За това ни разказват в
своите книги, те разказват за търсенето на напълнителя и про-
цеса на напълване. Техните обяснения и описания на този про-
цес са събрани в цяла наука, наречена кабала. А себе си такива
хора наричат кабалисти.
Кабалистите ни обясняват, че човек, намирайки се в нашия

свят, е длъжен да напълни душата си със светлина така, че да
се издигне на това духовно ниво, на което се е намирала до
спускането и обличането в сърцето на човека, т. е. в земни же-
лания. Нашата задача се състои в това, въпреки всички остана-
ли желания, наричани сърце на човека или тяло на човека, ние
да можем да напълним точката в сърцето с Висша светлина.
Кабалистите разказват, че напълването на душите със свет-

лина дава усещане за Висшия свят. Това значи, че ние можем
да живеем (да усещаме), да се намираме както във Висшия
свят, така и в нашия свят, едновременно, съединявайки в себе
си тези два свята. Състояние, при което, намирайки се в нашия
свят, човек се поправя изцяло и напълва своята душа на най-
високо духовно ниво, се нарича „край на поправянето на душа-
та“ или просто „край на поправянето“.
Кабала дава възможност – от този момент, когато в нас се

усети стремеж към висшето и благодарение на това, да полу-
чим първата информация за кабала – овладяване на методика-
та за напълване на душата, да усетим състоянието на пълно
наслаждение, на вечността, на абсолютното познание и съвър-
шенство.
140
При това се появява възможност това да се реализира сега,

в този свят, в този живот, а не да се връщат отново и отново в
„недобрия“ свят, пребивававайки в търсене и страдания от свое
то раждане до смъртта. Както е казано: „Опитай и се убеди
колко прекрасен е Творецът.“
Доколкото думите се сменят непрекъснато, развиват се и се

усъвършенстват, то задачата на кабала е да създаде за всяко
поколение подходяща именно за него методика за получаване
на висше напълване. Тази наука затова се нарича „кабала“ –
получаване, което обучава на методиката за напълване на ду-
шата със светлина (наука за получаване на светлина).
Кабала ни учи да получаваме Висша светлина и цялостно

напълване на душата с нея, т. е. всички желания, както сърдеч-
ни така и духовни. Това е възможно, доколкото всички наши
желания са създадени именно от тази светлина. И затова само
непосредствено напълване с нея е способно да ни утоли.
Духовното желание – какво е това?

Ако първите четири категории на желанията (желание на
тялото – към храната, към покрива, към секса; желание към
богатството; желание към власт, почит; желание към знания),
са ни напълно понятни и осезаеми, то за духовното желание
нямаме никаква представа.
Човек не знае, че духовното желание е такова дотогава, до-

като може да удовлетвори своите желания от обкръжаващото
го в нашия свят. Той вижда тези обекти и знае точно към как-
во се стреми. Но когато у него възниква желание към висшето,
той не вижда в нашия свят източника, който може да напълни
това желание.
Човек се оказва в състояние на безпомощност и разпиля-

ност: няма повече усещане към вкуса на живота, няма с какво
да се запълни. На него просто му е лошо. Него го „тегли“ на-
някъде. Но къде? Той не знае къде да се обърне, нали източни-
кът на наслаждението не се вижда. Човекът има възможност да
забрави за известно време, което той като правило и прави.
141
В детството ние си задаваме въпроса: „Защо живеем?“ Но

после започва период на израстване, хормоните на порастване-
то заглушават този въпрос, заглушават желанието да се намерят
смисълът и източникът на живота. Нашите сексуални, интелек-
туални стремежи ни отклоняват от неговото решаване. Но по-
сле този въпрос изплува и отново ни тревожи. Този, който по-
стоянно изисква отговор, който не е в състояние да запълни
възникващата празнина, той идва в кабала, по-точно, довеждат
го отгоре: настъпва време за напълване на човешката душа.
Духовно пространство
Когато тялото на човека умира, душата се преселва в ново-
родено тяло. От един живот в друг, в душата постоянно се на-
трупва готовност за проявяването є в човека. Човек преживява
много животи, без да усеща своята душа – стремежът към Вис-
шия свят. Не го бъркайте със светския, земния „стремеж към
възвишено“, който обикновено се изразява като творчество,
поезия, музика, изкуство. Човекът усеща проявлението на ду-
шата като ново желание, стремеж, като празнота, която той не
знае с какво да запълни. От този момент започва търсенето,
което задължително трябва да го доведе в кабала. Така всички
хора по света биват довеждани в кабала, защото кабала – е
единствената методика за напълване на душата.
Духовното пространство – това е пространство на свойства-

та, подобно на физическото поле, максимално проявено в цен-
търа и отслабено от центъра към периферията, плътно до пъл-
ното изчезване на това свойство по границата, зад която започ-
ва нашият свят.
Променяйки свойствата си относно управляващите сили,

човек може да се придвижва в духовното пространство: разли-
чието в свойствата на човека и управляващата сила предизвик-
ват взаимното им отдалечаване едно от друго, а подобието на
свойствата води до сливане.
Ние, в нашето изходно състояние, сме противоположни по

свойства с управляващата сила, затова се намираме изобщо из-
вън това поле и не я усещаме. След началния етап на подго-
142
товка човек получава първото, най-минималното подобие на

управляващата сила, което предизвиква преминаване на грани-
цата от нашия външен свят в духовния, получава се усещане на
Висшия свят.
После започва духовният път, когато човек явно усеща уп-

равляващата сила (Твореца) и чувствайки различието на своите
свойства в сравнение с нея, съзнателно се поправя и се сбли-
жава с нея по подобие на свойствата.
Този път на постепенно сближаване с Висшата управляваща

сила (Твореца), чрез подобие на свойствата, се състои от после-
дователно поправяне, замяна на всеко от 620 егоистични свой-
ства на човека с алтруистични. В кабала това се описва като
изкачване (в своите свойства) по 620 стъпала.
Кабала описва тези стъпала, техните особености, методите

за поправяне на желанието на всяко стъпало. В резултат на
това човекът всеки път постига ново усещане за Твореца. Чо-
векът е задължен последователно да поправи в себе си всички-
те свои 620 желания, т. е. да изкачи всички 620 стъпала, като
се намира в своето земно тяло, като живее в този свят.
След като човекът завърши изкачването по духовната стъл-

ба, той изцяло се отъждествява с душата. Затова необходимост-
та отново да се връща в материалния свят и да се облича в
тяло изчезва.
Смъртта на човека –
смърт на тялото или на душата?
Човек не умира, а умира неговото биологично тяло. Отна-
чало всички ние усещаме само своето тяло – земните желания.
След това у нас възниква желание към висшето.
Това не е земно желание, а начало на духовното – желание

за достигане на нивото на управляващата всички нас сила –
Твореца. Ако човек развива в себе си това желание, то той ос-
вен свойствата (желанията) на своето тяло, започва да усеща
своята душа – част от свойствата на Твореца в себе си.
143
Ако той поправи себе си така, че желанието за духовното

потиска желанието на тялото и тялото изцяло се отъждестви с
душата, то човек усеща умирането на тялото като отърсване на
душата от горното покривало. Тялото умира, но човекът усеща
в себе си откъсването от тялото още докато живее в него.
Ако живеем вътре в желанията на нашия свят (секс, храна,

богатство, власт, знания), то получаваме напълване чрез наше-
то тяло, т. е. чрез петте телесни органа на чувствата. Ние мо-
жем да дразним нашия мозък с електрически импулси, като
изпращаме сигнал чрез вградените в него електроди, и да усе-
щаме удоволствието, сякаш го получаваме чрез петте органа
на чувствата. В този случай ние пряко въздействаме на центро-
вете на удоволствията, пращайки в тях такъв сигнал, какъвто
те получават от рецепторите на нашите пет органа на чув-
ства.
Това е пример за въздействие не чрез органите на чувства,

а непосредствено чрез центровете на удоволствия, в които по-
стъпват всички сигнали.
Душа, екран и наслаждение

Ние получаваме духовно желание не чрез нашето тяло, а
непосредствено отгоре. За неговото напълване също е необхо-
дим орган на усещането. Той се нарича „екран“. Веднага щом
този орган на усещането се появи у човека, той започва да усе-
ща чрез него наслаждение.
Самото наслаждение се нарича Висша светлина. Чрез екра-

на светлината влиза в нашето желание да му се насладим. Са-
мото желание за наслаждение с Висша светлина се нарича
душа. Светлината като източник за наслаждение се усеща само,
ако човек придобие допълнителен орган на чувствата, способен
да управлява тази Висша светлина.
Всички компоненти: светлина (наслаждение), екран (прием-

ник) и душа (получател) – не са свързани с нашето земно тяло
по никакъв начин. Затова няма значение дали човек се намира
в земно тяло или не. Щом в човека възникне връзката с Вис
144
шата светлина, той започва да контактува с нея, да поправя

себе си така, че да се напълни с тази светлина. Стъпаловидно-
то поправяне по снагата на Висшата светлина и съответства-
щото му напълване с нея се нарича духовен подем.
В този завладяващ всецяло човека процес на тялото се от-

деля внимание само като на средство за духовно извисяване.
Иначе то не представлява никакъв друг интерес. Малкото на-
слаждение в сравнение с огромното съвършенство не се чув-
ства: то е задушено от голямото.
Затова, макар кабалистите да се намират в същия свят, в

който и ние, те принципно живеят във Висшия свят. Но докол-
кото техния свят не е осезаем за нас, то всичките техни свето-
усещания са скрити за нас, тайни, извънземни, т. е. намират се
от другата страна на екрана.
Когато човек се отъждествява с душата си, а не със земното

си тяло, то смъртта на това тяло той възприема като смяна на
одеждата. Усещанията, които той придобива в този свят, не се
сменят, а светът, в който той вече живее, остава с него и след
смъртта на земното тяло. Да завърши, според замисъла на Вис
шата управляваща сила, своя земен път, т. е. да достигне пълно
равенство с тази сила, може и е длъжен да направи всеки от
живеещите на Земята.
„Земни“ и „духовни“ органи на чувствата

Ние се раждаме с пет органа на чувствата: зрение, слух,
обоняние, вкус и осезание. Чрез тях ние получаваме в себе си,
като в черна кутия, някаква информация отвън. Информация-
та, преминавайки през мозъка, се обработва и се дава като съв
купна картина на обкръжаващия ни свят. Тези усещания се на-
ричат „този свят“ и „моят свят“. Ако говорим точно, аз не знам
какво съществува извън мен. Аз само определям своята реак-
ция на някакво външно въздействие.
Нашият слухов орган е устроен така, че мембраната отделя

външната среда от вътрешната. Мембраната може да бъде по-
вече или по-малко чувствителна, здрава или увредена. В зави-
145
симост от това ние определяме звука като силен, слаб, висок,

нисък или той може изобщо да отсъства.
Какъв звук чувам зависи не от това какъв е той отвън, а от

устройството на моя орган на възприятието, т. е. зависи от мои
те качества. Аз не усещам външните колебания, а реакцията на
моя сензор спрямо тях. Аз възприемам нещо вътре в себе си и
казвам, че това е външен звук. Същото се отнася и за нашите
останали усещания.
В крайна сметка става ясно, че ние сме абсолютно затворе-

на система: всеки от нас усеща своите вътрешни реакции към
външното, неизвестното, което ни въздейства. И ние не можем
никога да усетим обективно това, което се случва извън нас. А
всичко, което усещаме – това е само благодарение на това, че
нашите органи на усещанията, проводниците, мозъкът, центро-
вете на възприемане, са обработили и са ни предоставили ин-
формацията така, а не иначе. Извън нас ние не знаем каква е
тя. Ние сме затворени в себе си.
Идеята за човека като микрокосмос толкова много пъти е изказвана

във философската литература в старото и новото време, никъде не
получава толкова задълбочено тълкувание, както в кабала.
С. Н. Булгаков54, „Светлина Невечерна“
Какво ми дава допълнителният, съзнателно придобит орган

на чувствата – екранът? Той ми позволява да получа информа-
цията не чрез моите пет природни органа на чувствата, в мои-
те егоистични желания (да разбирам случващото се само за
собствена изгода, т. е. не обективно), а непосредствено и обек-
тивно. По този начин аз излизам на истинското, не развалено-
то от моите сметки постигане на абсолютното, обективното
мироздание.
Именно това ни дава науката кабала. Тя действа изцяло на

научна основа, с повторение на опита, с фиксиране на данните,
възпроизвеждане на резултата и пр., както във всяка наука. Ка-
бала няма никакво отношение към религията. Никакви рели-
гии не обучават на кабала, нали тя разкрива на човека истин-
54 Сергей Николаевич Булгаков (1871–1944) – руски философ и богослов, ико-

номист, общественик и деятел.
146
ското мироздание, в което единната управляваща сила желае

само едно – да доведе човека до свое подобие.
Гематрия на душата
Ако двама кабалисти прочетат едно и също описание на
Висшия свят, те ще усетят някаква картина от него. Но как те
ще могат да съпоставят своите усещания? Нали всеки от тях
има свои усещания, вътре в душата си, съответстващи на вът
решните свойства.
Ако един кабалист е повече от друг по духовна висота (дъл-

бочина) на постиженията (в кабала това значи, че той има по-
голям „екран“), то, разбира се, картините, които му се откри-
ват, ще се отличават с по-голямо разбиране на случващото се.
Качеството на душата – това е съвкупност от нейните свой-

ства. В нашия свят в характера на всеки човек има цял набор
свойства, добри и лоши, но у всеки те се намират в различни
пропорции помежду си. Изучавайки кабала, може точно да се
разбере конструкцията на душата, нейният набор от желания,
точно да се опише и формулира нейната структура.
Кабала казва, че Творецът е създал една конструкция, едно

желание – дума, наречена „Адам“. Но в нея можем да отделим
600 000 части – фиксирани структури, частни души. Във всяка
душа (както в общата, така и в частната) съществуват 620 вът
решни части, частни желания. Тяхното взаимно съчетаване оп-
ределя структура на душата.
Всяка определена структура на душата или всяка частна

душа получава своето название по своето основно, характерно
само за нея качество. Наименованието се изразява числено –
колко поправени качества и напълвания е достигнала душата.
Числовото значение на такова ниво на душата се нарича ге-
матрия.
147
Постижението става абсолютно

В резултат на своето поправяне всички души се обединяват
в една обща душа „Адам“. И тогава между тях възниква пълна
взаимовръзка, като в единна система. Тази конструкция на об-
щата душа свързва всички души цялостно по такъв начин, че
в крайното съединение в една душа всяка от тях усеща това,
което усещат всички заедно. И тогава постижението става аб-
солютно. Това състояние се нарича „окончателно поправяне“.
Така общата душа, творението, се изравнява по своите свой-
ства и напълване с единната управляваща сила, става равна с
Твореца.
секс + храна
власт, слава
богатство
духовно
знание
6000
разрушаване
на храма 1995
1 2 3 4 5
период на общо
животински обществени поправяне
Желания на този свят
Рисунка 17.
Това състояние са задължени да достигнат всички души не

по-късно от 6000 години от условната точка на „сътворението
на света“, т. е. от първата проява в човека на стремеж към Вис-
шия свят. 2007 година съответства на 5767 година от „сътворе-
нието на света“. Но нашите усилия могат да съкратят този срок
многократно.
148
Кабала – наука за получаване на наслаждения

Под наслаждение в кабала се разбира напълването на жела-
нията в различни техни прояви: материални, морални, инте-
лектуални, физически. Освен това се има предвид абсолютното
наслаждение (напълване), непреходно, вечно, съвършено и
пълно.
Наслаждение се усеща само при наличие на много силно

желание – когато е ясно какво искаш – и при пълно отсъствие
на желаемото. Получаването на наслаждение незабавно нама-
лява желанието, което на свой ред намалява и наслаждението.
Максималното наслаждение се усеща при първия контакт

на желаемото с желаещия, подобно на това, когато първата
хапка храна се усети в устата. Но после гладът изчезва, жела-
нието намалява, получава се насищане. Вече не се усеща от
всяка хапка храна това наслаждение, което е било в началото
на обяда. Затова лакомниците оставят за края на обяда най-
вкусните блюда, за да се допълни намаленото желание за голя-
мо наслаждение.
Ако започнем да изследваме нашите наслаждения (знания,

власт, богатство, секс и храна), ние откриваме, че всички те
намаляват при напълване, насищане при получаване на жела-
нието. Нерядко човек работи десетки години, за да придобие
желаното, но получавайки го, губи усещане за наслаждение.
Именно изчезването на усещането за наслаждение предиз-

виква у нас порив за търсене на нови наслаждения. Рекламата,
модата и т. н. ни поставят нови желания, а надпреварата за
тяхното напълване ни завладява изцяло, защото предвкусваме
наслаждението. След получаване на желаното ние отново се
нуждаем от преследване на нови наслаждения. И този процес
е безкраен. Затова човек никога не се наслаждава.
Наслаждение – това не е нищо друго, освен подобие между свойства-

та и техния Създател.
Рав Й. Ашлаг
149
Кабала открива пред човека възможност за получаване на

неизчезващи наслаждения: вечни, абсолютни, съвършени, раз-
криващи се във вид на непрекъснато наслаждение, покой и съ-
вършенство. Затова този метод се нарича „науката да получа-
ваш“. На тази техника за получаване ние се учим от самата
Висша сила. Тя позволява да се усещат едновременно желание
и наслаждение, за да не се потушават те едно друго. И, докол-
кото няма разрив между желанието и напълването, ние се на-
мираме в постоянен покой и наслаждение.
150
СОЦИУМ И КАБАЛА
Нашият свят е единен организъм, всички елементи на който

се подчиняват на общ закон. За опазването на живота на всеки
един организъм е необходимо да се обезпечава и поддържа съ-
ществуването на всяка клетка и всеки орган.
Независимо от това, че отделните звена на живата система

притежават известна самостоятелност, нейното пълноценно
функциониране е възможно само при съвместната им, съгласу-
вана дейност, когато всички те се допълват и се коригират една
друга.
Единният закон за взаимодействие е в сила във всяко живо

тяло, безусловно подчинявайки се на принципа „един за всич-
ки“ или „алтруизъм“. В хода на живота отделните съставни на
организма се налага да „отстъпват“, да си „помагат“ една на
друга, да си въздействат. Лишавайки се от единното алтруис-
тично управление, клетките се превръщат в ракови и умъртвя-
ват както цялото тяло, така и самите себе си.
Развитието, размножаването и реализацията на вътрешната

клетъчна програма е възможно само при условие, че тя се ин-
тегрира в единното тяло, всеки елемент на което знае за по-
требностите на другия и по пътя на отстъпките способства за
тяхното удовлетворяване.
Общата закономерност, на която се подчинява цялата жива

природа, непосредствено контролира процесите, случващи се в
нея и потиска егоистичното функциониране на нейните състав-
ни. Същият принцип действа и в неживата природа – без него
не би било възможно съществуването на кристалната решетка
на твърдото тяло, нито взаимодействието между атомите въоб-
ще. Законът за стабилна жизнена дейност на произволна сис-
тема се състои в това, че всяка нейна част, бъдейки егоистич-
151
на, анулира себе си заради общата цел – поддържането на съ-

ществуването на цялата система и себе си в нея.
Един от показателите за съвършенство на произволен при-

роден обект се явява хармоничността на неговите взаимодейст-
вия с другите елементи в общата система на Природата. Тази
страна на изследване на света се е удала на науката нелеко.
Стотици години множество научни подходи, насочени пре-

имуществено към изследването на детайлите, а не на взаимна-
та връзка с цялото, безуспешно се подменяли един друг. Чак
наскоро необходимостта от анализ на глобалните процеси, до-
веде до формирането на научната картина на взаимозависи-
мост на частите на Природата и дълбочината на предшества-
щия ги детайлен анализ още веднъж подчерта удивителния ха-
рактер на тази взаимовръзка.
Причината за пълната противоположност на човека на Природата

лежи в неговото неразбиране на програмата и замисъла на Природа-
та. М. Лайтман
Очевидно Природата като цяло има по-висока цел и тя се

състои в довеждането на човек (а с него и по-ниските нива) до
съвършенство и вечност.
Егоизмът се явява материя на нашия свят, а нейните разно-

видности – неживата, растителната, животинската и човекът –
се различават помежду си по величината на желанието си да
се напълнят. В неживото, растителното и животинското това
желание не е голямо и неговият притежател използва само
това, което е необходимо за поддържане на съществуването,
което не се оценява като егоистично.
Егоизъм се нарича силата, възпрепятстваща човек от включ-

ването му в целостта на Природата, пречи му да взаимодейства
с други хора по модела на клетките на живия организъм – с
цел привеждане на себе си в съответствие с общия закон на
Природата.
За разлика от желанията на неживото, растителното и жи-

вотинското ниво на материята, желанията на човека непрекъс-
152
Социум и кабала
нато нарастват, което свидетелства за незавършеност на проце-

са на развитие на творението. Природните дадености на човек,
не се явяват точно определени, а се формират под въздействие
на обществото (възпитание, образование, културно развитие).
У човека желанието да получава се развива дотолкова, че

излиза от рамките на потребностите, необходими за съществу-
ване. Това се изразява в отношението към храната, секса, фи-
зическия комфорт, в надпреварата за богатство, власт, почести,
слава и знания.
Освен човека, нито едно същество в Природата не се отна-

ся към обкръжението си с цел да навреди, използва, подложи
на експлоатация. С изключение на човека, нито едно същество
не изпитва удоволствие от потискане на обкръжаващите, на-
слаждавайки се на мъките и страданията на себеподобните.
Егоизмът – това е първопричината за рака на душата.

В. А. Сухомлински55
Егоистичното използване на човешките желания, тоест с

намерение за лично извисяване над останалите, води до загуба
на равновесие с околния свят. Нашият егоизъм е единствената
разрушителна сила, затова светът не би успял да съществува,
ако човек в бъдеще не измени своето отношение към средата
си на обитаване и себеподобните.
Нарастването на егоизма, от една страна, определя прогреса

на човечеството. Заедно с това егоизмът, изразяващ се с про-
тивопоставяне на Природата вместо уподобяването є, предиз-
виква негативни процеси у индивида и обществото и води чо-
вечеството до глобална криза.
Депресията, нарастващата употреба на наркотици, разпадът

на семейството, терорът, неуправляемостта на обществените
системи, опасността от прилагане на ядрено оръжие, екологич-
ните катастрофи се явяват проявление на тази криза.
55 Сухомлински, Василий Александрович (1918–1970) – педагог, член-корес-

пондент АПН, СССР.
153
Преломният момент се е състоял в този период, когато чо-

вечеството е дошло в своето развитие до състояние на свърза-
на система и това е повлякло след себе си противоречието
между егоистичното поведение на човека и неговото участие в
обществото. Доколкото кризата възниква в резултат на проти-
вопоставянето на егоизма на човека на общия закон на При-
родата, а не вследствие на неговото неконтролирано вмешател-
ство в Природата или неравномерно разпределение на ресурси-
те, то да доведе човечеството до равновесие може само лично-
то изменение на отношението към обществото – от егоистично
на алтруистично.
Човек престава да следва Природата на нивото на намерение

то и съответно на това ниво е длъжен да се поправи. Ние и
сега живеем вътре в намерението си, но то се явява егоистич-
но, а ние гледаме на света през призмата на себелюбието.
С изчезването на намерението човек умира. Известният ка-

балист от миналия век Баал Сулам пише, че жизнената сила
се определя изключително от намерението. Колкото по-голямо
е желанието на човек да вземе всичко от този свят, толкова по-
интензивно той съществува в него, толкова активно възприема
и чувства този свят.
Усещането на себе си и света се регулира изключително от

силата на намерението, а амплитудата на колебанието зависи
от величината на наслаждение, жизнелюбие и насищане. Кол-
кото по-голямо е намерението у човек, толкова по-жизнеспо-
собен, радостен, весел, енергичен и жадуващ да усеща себе си
е той. Съответно единственото, което ни е необходимо – това
е да намерим правилното намерение за възприемане на зако-
ните на Природата.
У човека всичко е създадено от Природата в оптимално съ-

отношение. На нас ни е необходима само точна настройка на
правилното намерение (както точната настройка на музикал-
ния инструмент обезпечава чистото звучене). Според степента
на „настройката“ ние ще открием, че всички наши свойства,
желания и целият егоизъм започват да идват в хармонично съ-
ответствие със законите на Природата.
154
Всеки миг човек или твори, или разрушава. Светът е изпълнен с

противоречиви мисли. Сърцето бие непрестанно, така постоянен е
пулсът на мислите. Човек или твори, или разрушава. Ако мисълта е
енергия и не се разлага, то колко е отговорно човечеството за всяка
своя мисъл! Хората смятат, че тяхната мисъл е малка и никъде не
може да стигне. Между другото потенциалът на мислите е голям и за
мисълта не съществува нито пространство, нито време. Но мисле-
щите безпорядъчно са подобни на махащи с ръце в тъмнината,
незнаещи какъв предмет ще закачат. Н. К. Рьорих56
Затова няма смисъл да се грижим за нищо друго, освен за

правилното намерение. От нас не се изискват никакви практи-
чески действия на нивото на взаимоотношенията. Нужно е да
изменим собственото възприятие за другия човек и вече от
това ново усещане ще се разгръщат едни или други действия.
Ако аз обичам детето си, то правя всичко за него. По този на-
чин, обичайки човек, аз искам да му нося добро.
Ако вместо да извършвам тези или онези постъпки, мислех

ме един за друг, усещайки грижа, любов и взаимосвързаност,
то недостатъците на този свят биха се изпълнили изключител-
но с действието на нашите мисли. Всички съставни реалности
действат на нивото на инстинктите – само човек има свободата
да определя своето отношение към другия. Именно нашето от-
ношение към ближния ни прави хора.
Светът можем да поправяме само чрез мисълта. В резултат

на това и растителният, и животинският свят приемат своята
правилна форма, разрешавайки по този начин проблемите на
екологията. Флората и фауната страдат не от негативното фи-
зическо вмешателство на човека, а от негативното мислено
въздействие от негова страна.
Мислено – означава чувствено. Тук не е необходима голяма

мъдрост, високоразвит интелект, специализирано обучение, ста-
ва въпрос за това кратко и подходящо да се обясни на човек
причината за неговите страдания.
56 Рьорих, Николай Константинович (1874��

–��
1947) – руски живописец, театра-
лен художник, археолог, пътешественик, писател, философ.
155
Да чуе за това иска всеки, тъй като всеки човек го вълнува

причината за неговите страдания, отсъствието на успех в дела-
та. За това има просто обяснение и с него са съгласни всички
религии и духовни методики: ние сме потънали в собствения
си егоизъм и се ненавиждаме един друг.
За това говорят всички учения, но кабала се отличава от тях

по това, че качествено и отвътре обяснява откъде произтича
причината за страданията и как в дадения етап може да се по-
прави ситуацията, за да ги избегнем.
Би било справедливо да се попита човечеството на колко милиона

жертви то оценява промяната в съзнанието?
Н. К. Рьорих
Колкото и незначително от гледна точка на материалния

подход да ни се струва това, както и да ни предизвикват с кра-
сиви, но изхабени лозунги за правилното отношение към ближ-
ния, фактът си остава факт: човечеството в края на краищата
ще се наложи да разбере – вече за сметка на огромни страда-
ния – че поправянето на собствената природа се явява за него
насъщна необходимост.
Човек винаги е отблъсквал от себе си тази идея, отказвайки

се да разбере, че именно в любовта към ближния се заключва
целта на неговото съществуване в този свят и само алтруистич-
ното отношение към обществото води до съгласие с единния
закон на Природата, уподобявайки го на Твореца.
Ако ненавиждам, аз отнемам от себе си нещо. Ако обичам, аз обогатя-

вам себе си с това, което обичам. Човеконенавистничеството е
бавно самоубийство, себелюбието – величайша нищета на живото
същество. Ф. Шилер57
Програмата на творението се състои в това, че всеки от нас,

рано или късно, но по своя воля, по собствено желание ще
достигне целта, а именно – човека; а с него и по-ниските нива
на Природата ще достигнат състояние на вечност и съвършен-
ство.
57 Йохан Кристоф Фридрих Шилер (1759��

–��
1805) – немски поет, драматург и
теоретик на изкуството на Просвещението.
156
В хода на историята човечеството е изпитало много методи

за поправяне (достигане на любовта към ближния): от насаж-
дане на религиозно възпитание, до установяване на комунисти-
чески порядки за всеобщо равенство. Въпреки това ние вижда-
ме, че да достигнем обединение по насилствен начин не ни се
удава.
Докато човек не осъзнае, че се явява неотменна част от це-

лия организъм, докато не види порочността на егоистичната си
натура и не разбере, че в цялата Природа само той се явява
непоправен елемент, той няма да може да се промени. Осъзна-
ването на егоизма като зло е възможно само под въздействие
на обществото и кабалистичните източници и в това се за-
ключва разликата между кабала от всичките предишни мето-
ди.
Ако под заплаха от изтребване човечеството разбере, че ре-

шението на проблема се състои изключително в борбата със
собствения егоизъм, то хората изкуствено ще започнат да се от-
насят един към друг сякаш с любов. Какво ще ни даде това?
Човек е подчинен на властта на обществото. За да завоюва

уважението на окръжаващите, той е склонен да прави това, кое
то му се струва похвално, носи одобрение в очите на подобни-
те и властващите. Всъщност във всичко, което правим в живо-
та, нас ни обвързва отношението на обществото. То ни диктува
така наречения „поведенчески асортимент“, тоест набор от
средства, позволяващи ни да почувстваме своето преуспяване
и могъщество.
Само цялото човечество заедно се явява истински човек и индиви-

дът може само тогава истински да се радва и да се наслаждава, ако
той притежава мъжеството да се чувства заедно с всички. Й. В. Гьоте
Съответно ако обществото по изкуствен начин промени об-

лика си, ако всички наоколо започнат да превъзнасят любовта
на хората един към друг, то човек, за да достигне всеобщо ува-
жение, по неволя ще привнесе това качество в своите действия
и постъпки. По този начин изкуствените движения в общество-
то ще се предадат на всеки негов член в качеството на жизне-
на цел и норма на поведение.
157
Това обаче не е достатъчно: изменението на отношението

към окръжаващите трябва да се осъществява с цел придобива-
не свойствата на Твореца, а за това е необходимо, освен всич-
ко, да четем и кабалистичните източници, доколкото те оказ-
ват особено въздействие на човек. Ето какво пише Баал Су-
лам:
Защо кабалистите са задължили всеки да учи кабала? Тъй

като в изучаването на кабала има велика сила, за която тряб
ва да знаят всички. Тази сила слиза върху всички, които изуча
ват тази наука.
Изучаващите кабала, въпреки че все още не разбират това,

което учат, благодарение на желанието да разберат изучава
ното, предизвикват върху себе си светлина, обкръжаваща ду
шата им.
Това се случва, тъй като всеки човек е длъжен да достигне

своето крайно, поправено състояние, когато се удостоява с чу
десни, вечни и съвършени духовни постижения, отрано пригот
вени от Твореца, за да наслади всеки от нас.
Когато човек се занимава с кабала (даже ако няма все още

поправени желания, способни да се напълнят със светлина) и
нарича по време на учебния процес имената на духовните обек
ти, а също и техните действия, имащи отношение към душа
та му, то обкръжаващата душата му светлина вече му свети
в определена степен, необличайки се в неговата душа.
Светлината, която човек получава по време на занимания

та с кабала, привлича към него окръжаваща светлина, попра
вяща го със своето външно осветяване и приближаваща го към
съвършенството и вечността.
Кабала не отхвърля другите видове дейности и не отрича

нито една методика. Необходимо е да се обединят усилията на
всички нравствени учения, за да се окаже влияние на света с
цел преоценка на скалата на ценностите.
Трябва да се промени съзнанието на хората; нужно е, за да

осъзнаят, че проблемите на екологията, културата, възпитание-
158
то, безопасността се явяват резултат от несъответствието на

човешките качества със свойствата на Природата и Твореца.
С каквото и да се занимава човек, той ще види, че търпи

неуспех по отношение на това, че нарушава единния закон на
Природата – закона на алтруистично взаимодействие на части-
те на живия организъм.
Алтруизмът – това са постъпките, насочени не към взаимопомощ, а

към обединение на всички в уподобяването на Твореца.
М. Лайтман
Програмата за развитие на човечеството е зададена предва-

рително, тя само ни се разкрива с помощта на кабалистите, те
я правят достъпна за всеки, който желае това.
159
ПРИЧИНИ ЗА РАЗКРИВАНЕТО
НА КАБАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
В края на двайсетото столетие в света се случиха

съществени промени. „Книга Зоар“ казва, че започ
вайки от това време нататък, човечеството ще се
приближава към състояние на пълна дезориентация.
Хората ще разберат, че са грешали в продължение
на хилядите години на своето развитие, изпробвай
ки всевъзможните му направления: културно, про
светително, технологично, социално. Нито едно от
тях не е довело човека до желания резултат.
И както е казано в „Книга Зоар“, в този период ще

започне всеобща криза: вековните семейни устои ще
се разрушават, човекът няма да усеща себе си като
личност и ще бъде принуден да прибягва към нарко
тици, за да не усеща болката, която му причинява
животът. Именно в такова състояние трябва да се
разкрие науката кабала, за да покаже на целия свят
пътя на развитие, лежащ не в равнината на този
свят, а водещ нагоре, в духовното. Ето защо кабала
сега става толкова „модна“. Всъщност това не е
мода, а процес, който с времето ще набира все по-
голяма мощ. Хората постепенно ще започнат да
разбират какво е истинска кабала.
160
Причини за разкриването на кабала в съвременния свят
Време да се действа58
Вече дълго време чувството на отговорност ме подтикваше
към това да поднеса на широката общественост истинни сведе-
ния за науката кабала.
До възникването на книгопечатането не са се появявали по-

върхностни по съдържание книги, тъй като без съмнение не е
имало смисъл да се платят немалко пари на преписвач на сто-
ка, нетърсена от никой.
От друга страна, кабалистите са се стремили да скриват ка-

балистичните знания от тези, които не са се нуждаели истин-
ски от тях. Ето защо ако кабалистичните книги се появявали,
то те били истинни.
С изобретяването на книгопечатането в света се разпростра-

нила болестта на „книгописането“. На писателите вече не се
налага да наемат скъпи преписвачи за размножаването на тех-
ните книги и за безотговорните съчинители се е открила въз-
можност да „правят“ книги за удовлетворяване на потребности-
те на джоба и в търсене на известност.
Вследствие на това се появили всякакви „специалисти“, из-

даващи в търсене на слава и богатство (всеки – в избраната от
него област) каквото им падне. Сред тях има и знаещи, уж раз-
биращи от книги и затова диктуващи на обществото кои книги
са важни.
В последните десетилетия такива „познавачи“ се захванаха

и с кабала, не разбирайки, че да предаде тези знания може
само получилият ги от устата на признат учител-кабалист59.
Но на „познавачите“ на кабала са необходими известност и

пари и затова започнаха да се множат книги, авторите на кои-
58 Статията е написана от известния кабалист от миналия век Баал Сулам.

Преведена е на руски и адаптирана за съвременното поколение от учения-
кабалист рав М. Лайтман.
59 Кабалист – човек, притежаващ допълнителен духовен орган за усещане –

„екран“, позволяващ изследването на въздействието на Висшия свят върху
себе си.
161
то, без всякаква задълбочена подготовка при авторитетен учи-

тел и даже без сериозно изучаване на източниците, пишат и
пускат свои абсолютно невежи съчинения, не осъзнавайки раз-
мера на ущърба, който ще се множи и в следващите поколе-
ния.
Затова у обществото напълно се изврати реалната оценка за

истината, появи се такава лекота на възгледите и оценките, че
всеки, прелистващ в свободното време кабалистичен текст,
може да си прави изводи за науката, посветена на изучаването
на скритата част от света.
Тези причини ме принудиха да преоткрия истинните извори

на кабала пред широкия кръг читатели.
Условия за разгласяване
на кабалистичните знания60
Съществуват три причини за скриване на кабалистичните
знания:
– няма необходимост;
– невъзможно е;
– лична тайна на Създателя.
В кабала няма нито един малък детайл, на който да не са

били наложени едновременно тези три вида забрани за разгла-
сяване. Разрешението за разгласяване на всяко знание се полу-
чава само при удовлетворение на всичките три забрани.
Забраната „Няма необходимост“ допуска разгласяването на

знания само в случай на явна полза за обществото. Кабала
следва принципа „Увеличаващият знанията – увеличава скръб-
60 Статията е написана от известния кабалист от миналия век Баал Сулам.

Преведена е на руски и адаптирана за съвременното поколение от учения-
кабалист рав М. Лайтман.
162
та“ (Коелет, 1:18). Ако знанията се окажат в ръцете на недо

стойни, морално ниски хора, те могат да бъдат използвани във
вреда на обществото. Ние виждаме резултата от безконтролно-
то разкриване на знанията в нашия тревожен живот – в терора,
в създаването на ядрени оръжия, в заплахата от унищожение.
Причината се крие в това, че болшинството от хората пред-

почитат да действат на принципа „И какво от това?“, тоест без-
умно и лекомислено се отнасят към разпространението на зна-
нията, от които няма необходимост. Именно те се явяват из-
точник на много страдания в света. Затова кабалистите прие-
мали за ученици само този, който е способен да пази знанията
и да не ги разкрива, ако това не е необходимо.
Забраната „Невъзможно“ произхожда от ограничеността на

езика, неспособността да се предадат тънките духовни, недола-
вяни от нас понятия. Доколкото словесните опити са обречени
на неуспех и водят до погрешни представи, отклоняващи инте-
ресуващия се от верния път, то да разкрива такова знание може
само кабалистът, достигнал високо духовно ниво и овладял
особеното качество да разкрива висшите знания в ясна фор-
ма.
Условията за излагане на кабалистичните знания зависят не

от нивото на знанията на кабалиста, а от свойствата на негова-
та душа, от неговата способност да изрази недоловимото пред
останалите. И само при наличие на тази способност той полу-
чава разрешение да разкрие определена част от кабала.
Затова до „Книга Зоар“61 е било невъзможно да се намери

нито едно фундаментално съчинение по кабала. Тези които са
съществували, са съдържали единствено мъгляви и безпорядъч-
но изложени намеци.
61 „Книга Зоар“ – широко известна кабалистична книга, написана приблизи-

телно през 120 г. от н. е. Авторът е раби Шимон бар Йохай (съкр. РАШ-
БИ). В нея за първи път са описани зависимостта и влиянието на нашите
действия върху различни явления, обмяната на информация, свойствата,
качествата между два свята. Тя обхваща практически пълното развитие на
събитията в течение на цялата човешка история. Тази книга обаче е много
сбита. Освен това много от тази книга е загубено.
163
От времето на РАШБИ62 (II в. от н. е.) само на АРИ63

(ХVI в.) е било позволено да разкрие само част от кабала, ма-
кар че е възможно нивото на кабалистите, живели до АРИ, да
е било много по-високо, но по указаната причина не им е било
позволено да разкриват знанията си. Затова те се въздържали
да съчиняват или печатат каквото и да е, с изключение на мъг-
ляви забележки. По тази причина от появата на книгите на
АРИ, занимаващи се с кабалата, се изучават само „Книга Зоар“
и книгите на АРИ.
Изучаването на „Книга Зоар“, в наше време е належащо за защита от

злото, защото разкриването на мъдростта в едно толкова лошо
поколение е необходимо, за да имаме щит да се удържим за Висшата
сила. Предните поколения са били по-близо до Твореца, но в нашето,
далечно от Твореца поколение само кабала може да ни защити.
Рав Я. Цемах64, „Предисловие към Дърво на Живота“
Забраната „Лична тайна на Създателя“ се състои в това, че

кабалистичните знания се разкриват само на тези, които само-
отвержено посвещават себе си на идеята на уподобяване на
Твореца65. Затова през всички векове кабалистите приемали за
ученици само тези, у които се появявал този беззаветен стре-
меж към постигане на знания за уподобяване на Твореца.
И тъй като други не приемали и крили кабала от широкия

обществен кръг, много шарлатани, представяйки се за кабалис-
ти, се изхранвали с предсказания, изготвяне на амулети, разва-
ляне на уроки и прочее „чудеса“, заблуждавайки простаците. И
до днешен ден съществуват подобен род „кабалисти“ и купува-
62 Раби Шимон бар Йохай, автор на „Книга Зоар“.
63 АРИ – пълно име – Ицхак Лурия Ашкенази (1534–1572). Един от най-ве-

ликите кабалисти в историята на човечеството. Създал е основополагаща
система на обучение в кабала. Ползвайки се от неговата методика, всеки
човек, изучаващ кабалата, може да достигне до целта на творението. Осно-
вен труд – книгата „��
��
Дърво на Живота��
“�.
64 Рав Яков Цемах (XVI в.) – кабалист, ученик на сина на Хаим Витал. Роден
в Лисабон, впоследствие пристигнал в Ерусалим.
65 Творец – общият замисъл и природа на мирозданието, глобалният закон,

който слиза върху нас, изгражда ни, създава нашата Вселена, управлява
всички, водейки към изначалната цел – да издигне творението в развитие
до Своето ниво.
164
чи на техните „божествени“ талисмани, червени конци, светена

вода и др.
Първоначалното укриване на кабала се определяло именно

от тази причина и именно за това истинските кабалисти поели
върху себе си тежките отговорности по проверка на учениците.
Съответно тези единици във всяко поколение, които били до-
пускани до изучаването на кабала, разкривали някаква нейна
част само при освобождаването є от всичките три, изброени
по-горе забрани.
Човек се устремява към постигане на качествата на Висшия

свят66 и към подражание на Твореца само ако в него се пробу-
ди „точката в сърцето“67. Само такъв човек може да бъде обу-
чаван на кабала. Останалите се устремяват към изучаването на
„магическите сили“ – действия за овладяване и управление на
съдбата за манипулация на другите.
Разбира се, няма никакви сили, освен психичното убежде-

ние на човек, което между другото в много случаи прави „чу-
деса“, но които не трябва да бъркаме с Висшите сили и качест-
вата, което често се случва. Затова до ден днешен има „кабала
за потребители“ и „наука кабала“. Първата – за изгода на про-
даващите амулети. Втората – само за истински устремените
към духовното.
Не трябва да се мисли, че тези три забрани за разгласяване

на кабалистичните знания делят на три части самата кабала –
не. Всяка част, всяка дума, понятие, определение попада под
тези три забрани.
Възниква въпросът: ако тази наука е толкова дълбоко скри-

та, то как са могли да се появят многобройни съчинения за
нея?
66 Висш свят – това е светът на усещане на Твореца (желанието да отдаваш,

качеството отдаване), светът на причините, в който се намират и действат
само сили и чувства, без техните материални обвивки.
67 Точка в сърцето – терминът „сърце“ се употребява за обозначаване на всич-

ки желания на човека. Точката в сърцето е зародишът на бъдещата душа,
екранът (силите на съпротивление на егоизма).
165
Работата е там, че има разлика, между първите две забрани

и последната: на последната лежи основната сила, а първите
две са непостоянни: забраната „Няма необходимост“ с развити-
ето на човечеството се превръща в указание – „Необходимо е“
(именно така са го получили РАШБИ и АРИ и в по-малка сте-
пен други кабалисти).
Затова понякога се появяват истинни книги по кабала. Така

и в наше време забраната „Няма необходимост да се разглася-
ва“ се превръща в утвърждението „Необходимо е“ и затова на-
уката кабала се разкрива на цялото човечество.
166
МЕТОДИКА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА КАБАЛА
Въздействие на кабалистичните текстове

Всички кабалистични трудове съдържат описание на систе-
мата на взаимоотношения на Твореца и създадените от него
творения.
Много от кабалистите, постигайки Замисъла на творението,

описват всички състояния на низхождане – от най-висшата
точка на сливане с Твореца до нашия свят, където творението
се намира в пълно скриване.
Тези трудове оказват особено въздействие на учащите се,

тъй като те разказват за всички състояния, които трябва да
премине човечеството и всеки лично – за състоянията, които
съществуват в потенциал, но са още скрити от тези, които ис-
кат да ги достигнат.
Ако човек, четейки книга, привнася във всяка дума своето

желание, стремежа да преодолее бързо този път, прилагайки
определено количество усилия, той се удостоява с разкритие на
Твореца.
Самите думи при четенето на кабалистичните книги поправят

човека – подобно на болен, приемащ лекарство, който се излекува,
въпреки че не владее науката на лечението. РАМАЗ68
Това означава, че под въздействие на прочетеното той е за-

почнал да придобива качествата на Твореца и по закона на
уподобяването на свойствата се е удостоил с разкриването на
Висшата сила в себе си, тоест следващото, по-високо свое със-
68 РАМАЗ – рав Моше Закута (1625��

–��
1698), европейски кабалист, роден в Ам-
стердам, живял във Венеция, Мантуа (Италия).
167
тояние. Ученикът сякаш въвежда желанието си в тази форму-

лировка, която кабалистът дава в книгата си.
Това прилича на математическо уравнение. Само по себе си

то е мъртво, не е известно какви състояния се описват с него.
Кабалистичната формула просто отразява връзката между от-
делните части на творението. Но ако ученикът разположи себе
си в нея, доколкото желае да почувства тези състояния в про-
цеса на изучаване на материала, то със самия си стремеж ще
предизвика върху себе си определено въздействие на текста, кое
то променя неговите усещания и го въвежда в духовния свят.
Още веднъж ми се иска да напомня, че всички духовни със-

тояния и светове (свят – в превод от иврит означава „скрива-
не“) се усещат вътре в нашите желания-качества, в по-голяма
или по-малка степен, подобни на Висшите закони на Природа-
та или Твореца (Природата и Творецът са идентични).
В „Книга Зоар“ е казано, че всички светове се намират вът

ре в човека. Това е много важен момент, който ще помогне на
тези, които изучават кабала, да избегнат в процеса на обучение
множество грешки и отклонения.
Подготовка и процес на обучение

Подготвителната част на урока е предназначена за изясня-
ване на целта на присъствието на ученика на занятията. „С
каква цел започвам учебния процес и какви резултати очаквам
от своите изследвания?“ – това може да изглежда странно, но
такава вътрешна работа се явява най-важният фактор в по-на-
татъшния ход на урока.
Подготвителната част на урока трябва да отнема няколко

минути. След пет месеца занятия времето за подготовка ще се
увеличава, тъй като ще възникнат много по-точни определения
за моето състояние, по-тънки отмервания на най-малките ню-
анси на мислите, намеренията, предположенията. Необходимо
е ясно осъзнаване на това, че всяка информация, заложена в
текста, ми влияе единствено с цел промяна на моето желание.
168
Методика за изучаване на кабала
Да се настроиш за урока – това е да разбереш, че в изуча-

вания материал се говори за моите собствени състояния, за
мен лично и в никакъв случай да не си представяш каквито и
да е външни материални обекти, исторически процеси, геомет-
рични фигури.
Основната част на урока – това е личното включване в със-

тоянията, които са описани в изучавания курс. Изучавайки тези
или онези състояния, желаейки чувствено да ги постигне, уче-
никът предизвиква върху себе си въздействието на силите, за-
ключени в текста.
Прочитайки материала с правилно намерение, човекът със

силата на своето желание изменя отношението между себе си
и полето на Твореца. Всъщност такъв е желателният резултат,
който можем да извлечем от тази сила.
Тук ние действително можем да изведем тези формули, как-

то например и във физиката, само че в кабала имаме работа
със силите на мислите и желанията, въпреки че принципът е
същият.
Ние не знаем кой е Творецът, какво представлява самото

поле, но със своите желания и стремежи ние го изявяваме,
влияем му и изменяме неговото въздействие върху нас.
Последователност на обучението
Както и във всяка академична наука, получаването на зна-
ния в кабала се явява стъпаловиден процес, на много нива:
преди всичко се усвоява връхното, най-лекото ниво, изходните
данни, опростените схеми, общата картина. След това настъпва
вторият етап – подробен анализ на всеки детайл, след това тре-
ти – съединение на всички детайли в обща картина.
По този начин, крачка след крачка, се обрисува общата

идея на системата, след това се уточняват детайлите, процесите
започват да се постигат не умозрително, теоретично, а чувстве-
но. Във всяка една област специалист можем да наречем този,
169
който усеща материала без прибори и чертежи – както се каз-

ва, чрез шесто чувство.
В кабала е нужно многократно осмисляне на текста, докато

не се появят впечатления, адекватни на изучавания материал.
Това може да се сравни с усещането на музикант, четящ пар-
титура: нотните знаци му дават пълна картина за музикалното
произведение.
Последователността на обучението се заключава в това, че

ученикът е длъжен да запаметява всички определения. С каква
цел? За да може при четенето да не възникват в ума му гео-
метрични фигури, образи и различни материални, овеществени
представи за обектите, изучавани в кабалистичните книги.
Прочитайки определенията: „права светлина“, „отразена

светлина“, „окръжност“, „съкращение“, ученикът трябва да си
представи тези термини в себе си, в чувствата, мислите и же-
ланията си.
Така например „пряка светлина“ означава, че аз съм готов

да приема напълване извън всякакви рамки и ограничения, „съ-
кращение“ означава, че много ми се иска, но се ограничавам.
Цялата тази работа е необходима за това всяка дума да предиз-
вика у нас съответстваща чувствена, а не само умозрителна ре-
акция.
Преходът от мисленото представяне на геометричните фигу-

ри и чертежи към желанието чувствено да се участва в описа-
ните процеси изисква точно познаване на определенията на
всяко понятие, използвано в тази книга. Тогава ние ще можем
автоматично вътре в себе си да трансформираме произволен
термин. Той ще възниква като наше чувствено състояние, съ-
провождащо определението, което сме запомнили, и това е
много важно.
Задачата на учащия се заключва в това веднъж завинаги да

приближи до себе си тези определения, постоянно уточнявайки
ги, и тогава неговото постижение ще бъде по-дълбоко, преми-
наващо от умозрителна към чувствена, вътрешна плоскост.
170
Методика за изучаване на кабала
Подход към обучението

На ученика, започващ да изучава кабала, му е трудно да
разбере, че самото постижение на тази наука се явява средство
да се промениш, да откриеш и почувстваш по-високи състоя-
ния, тоест най-близките до целта на творението.
Необходимо е ученикът да достигне такъв подход към обу-

чението, когато той я възприема в качеството на лаборатория,
а себе си като обект на изследването, което той поправя, изме-
ня и усъвършенства. Винаги е необходимо да се помни за как-
во се учиш, с каква цел отваряш книгата, какво желаеш да
достигнеш с нейна помощ.
От тази гледна точка е необходим максимално прагматичен

подход към процеса на обучение – изискващ и целенасочен.
Това ще означава и високо качество на приложените по време
на учебния процес усилия, без което човек не може даже да се
надява на каквито и да е изменения.
По време на изучаването на кабала, когато изучаващият произнася

имената на световете и съсъдите, веднага започва да му свети
Висшата светлина.
И макар че тя му свети отдалече, отвън, без да изпълва душата, тъй
като тя все още не се е поправила за получаването на тази светлина
вътре, то това светене постепенно, покрай изучаването на кабала,
създава у човека желание към духовното, висше съществуване и го
води към съвършенство и разкриване на Висшия свят.
Рав Й. Ашлаг, „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“
Текстовете, написани от кабалистите, са единственото сред-

ство за връзка с Висшия източник. По тях изучаваме законите
на Висшия свят и по този начин предизвикваме върху себе си
тяхното въздействие. Така ние сами ставаме причина, на осно-
вание на която Законът се приближава до нас, а изучаваните
процеси започват да променят нашите усещания, тъй като
всички те се случват вътре в нас. Когато ги изучаваме по пър-
воизточниците, те се разкриват по-дълбоко и ефективно въз-
действат върху нас.
171
Кабалистичните текстове се явяват източник на силите, а

натрупването на знание е второстепенно.
Днес кабалистичните материали са преведени на множество

езици. Можем да ги изучаваме на всеки от тях, но основните
определения, а те са неколкостотин, е необходимо да запом-
ним на езика на оригинала.
Целта на дадената книга е да запознае читателя с кабали

стичните знания, но по-нататъшният процес на обучение про
тича само по оригиналните източници – в превод на роден
език.
172
ВЕЛИКИТЕ ХОРА ЗА КАБАЛА
Кабалистите за кабала
Ако обърнем внимание на един известен за всички въпрос –
аз съм уверен, че всички съмнения за необходимостта от изу-
чаване на кабала ще изчезнат от полезрението. Става дума за
горчивия, въпиющ за справедливост въпрос, който задава все-
ки роден на Земята: „В какво е смисълът на нашия живот?“
Рав Й. Ашлаг69, „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“
Абсолютното задължение, възложено на всеки – да се зани-

мава с кабала, без нея човек не може да достигне целите на
своето творение. Затова ние постоянно се въртим в кръговрата
на живота и смъртта, едно поколение си отива, друго идва –
така до нашето поколение, което представлява остатък от ду-
шите, които не са достигнали целта, заради която са създадени,
защото не са удостоени да достигнат тайните на мирозданието
в миналите поколения, в които вече са били тук.
Рав Й. Ашлаг, „Предисловие към книгата Устата на Мъдрия“
Както в цялото мироздание, така и в Тора има вътрешна и

външна част. Занимаващите се с вътрешната част на Тора, с
нейните тайни предизвикват по този начин издигане на въ-
трешната част на света, Израел, над външната част на света –
народите на света.
Рав Й. Ашлаг, „Предисловие към Книга Зоар“
69 Рав Йегуда Ашлаг (Баал Сулам) (1884��

–��
1954) – най-великия кабалист на
XX ��
век. Името Баал Сулам му е дадено от познавачите на Тора след напи-
сания от него коментар „Сулам“ [Perush Ha-Sulam] (иврит – букв. Стълба [в
духовния свят] на „Книга Зоар“. Смята се за основоположник на съвремен-
ната наука кабала, тъй като е създател на новия подход към трудовете на
АРИ.
173
По времето на изучаване на кабала, когато изучаващият

произнася имената на светлините и съсъдите, Висшата светли-
на веднага започва да му свети.
И макар да свети отдалеч, отвън, без да напълва душата,
защото тя все още не е поправена, за да получи тази светлина
вътре, но това осветяване е постепенно, в зависимост от сте-
пента на изучаване на кабала и създава у човека желание към
духовното, към висше съществуване и влече към съвършенство
и разкриване на Висшия свят.
Рав Й. Ашлаг, „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот“
Самите думи при четене на кабалистичните книги, поправят

човека подобно на болен, който пие лекарство, лекува се, въ-
преки че не владее науката на лечението.
РАМАЗ70
Няма съмнение, че най-важното на света – това е изучава-

нето на кабала, защото тя се отнася до Твореца, дадена ни, за
да обучава на духовна работа. Работата на човека се дели на
три части:
1. просто изпълняващ, без да отделя внимание върху позна-

ването на Твореца;
2. философи, изследващи Твореца, стремящи се към исти-

ната, действията им са желателни, но намеренията – не;
2. изучаващите кабала с намерение да оправдаят действия-

та на Твореца.
РАМАК71, „Да ет Елоки Авиха“
Да се разберат управлението и замисълът на Висшето

Желание, защо са създадени всички тези създания – това е
предмет на науката кабала. Какво иска Творецът от своите съз-
дания, какъв ще бъде краят на кръговратите на света, неговите
70 РАМАЗ – рав Моше Закута (1625��

–��
1698), европейски кабалист, роден в Ам-
стердам, живял във Венеция, Мантуа (Италия).
71 РАМАК – рав Моше Кордоверо (1522��

–��
1570), кабалист от Цфат.
174
Великите хора за кабала
тайни – всичко това го изучаваме като физика на висшите сфи-

рот.
РАМХАЛ72, „Даат Твунот“
Възраждането зависи преди всичко от изучаването на наука-

та кабала.
Вилнюския Гаон73
Постановлението отгоре за забрана на откритото изучаване

на кабала е действително само през определен период от вре-
ме – до края на 5250 г. [1490 г. от н. е.], от това време нататък
се отменя това постановление и се разрешава открито да се
изучава „Книга Зоар“.
А от 5300 г. [1540 г. от н. е.] заниманията с тази мъдрост се
смятат за висше предназначение и всички, както възрастни,
така и деца, са длъжни да се занимават с нея, както е казано в
„Рейа Меемна“.
Рав А. Азулай74, „Предговор към книгата Ор Хама“
Има тъмнина, която покрива човешките очи, пуска хората

в изучаване на Природата, от което те вече не усещат Твореца
като Висш управител на всичко, а смятат, че всичко зависи от
Природата, късмета и случайността. Науката също им помага
в това.
Затова хората изобщо не усещат вътрешното управление на
мирозданието. И така се спускат до най-нисшето ниво толкова,
че забравят кабала, не разбират истинското управление, след-
ват Природата и очите им не виждат Висшето управление.
РАМХАЛ, „Адир ба Маром“
72 РАМХАЛ – рав Моше Хаим Луцато (1707��–��

1746) – най-великият кабалист
на Италия. Впоследствие се премества в Амстердам, после в Акко (Израел),
където живее през последните години от живота си.
73 Вилнюския Гаон – раб Елияу бен Шломо Залман (1720��

–��
1797) – велик каба-
лист от Вилнюс.
74 Рав Авраам бен Мордехай Азулай (1570��

–��
1644) – кабалист от Мароко.
175
Наближава времето за освобождаване на света, зависещо

само от Висшата светлина, от разкриване на кабала на разби-
раем език, за да се прояви цялата скрита мъдрост.
Рав А. Кук75, „Игрот“
За когото мъдростта на кабала е неизвестна, този може да

постигне само външното, видимото, материалното. Но главно-
то – това е вътрешното, постигнато по пътя на вътрешно
управление.
РАМХАЛ, „Адир ба Маром“
До времето, когато ортодоксалният юдаизъм настойчиво от-

хвърля изучаването на кабала, а държи само на Вавилонския
Талмуд и защитава своето традиционно възпитание, не се раз-
крива истинският смисъл на живота, което не спомага за до
стигне на целите във всички поколения и особено в нашето.
Горко на тези, които са причина, за да изчезне духът на Ма-

шиах и може би никога няма да се върне в света, защото те
правят Тора суха, без никакъв примес на ум и знания, тъй като
се ограничават само с изпълнителната част на Тора и не жела-
ят да се постараят да разберат науката кабала, да узнаят и да
изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите. Тежко на пре-
дизвикващите с постъпките си глад, бедност, жестокост, униже-
ние, убийство и грабеж в света.
Рав Й. Ашлаг, „Предисловие към Книга Зоар“
Ако човек срещне големи и уважавани познавачи на Тора,

но такива, които не се занимават с тайните на Тора, да не упад-
не сърцето на човек заради тях.
Рав А. Кук, „Орот Тора“
Ако духовните предводители на нашето поколение са посо-

чили на учениците си да изучават кабала, то те нямаше да се
стремят към други премъдрости. Но какво да се прави, ако
75 Рав Авраам Ицхак Кук (1865��

–��
1935) – най-големият равин и обществен деец
от началото на XX��
��
в. Създател на философската концепция за религиозния
сионизъм. Заемал е длъжностите равин на Яфа (1904–1914), равин на Йе-
русалим (1920–1921) и първи главен ашкеназки равин на подмандатна на
Палестина (1921–1935).
176
предводителите на поколенията затварят вратата пред мъдрост-

та на Твореца, утвърждавайки, че само достигналите до светия
дух могат да се занимават с кабала, затова всички поколения
са в тъмнина. Творецът казва: „Да бъде светлина“, – но няма
светлина!
„Мааян Ганим“76
Гласът на истинските пророци не е чут, гласът на мъдреците

на поколенията, гласът на хасидите и праведниците, на позна-
вачите, на дълбокото изучаване и тайните, които крещят и за-
явяват с пълно гърло, че ще дойде краят на реката на Вавилон-
ския Талмуд, който обучава само с действия, тя ще изсъхне и
ще се срине само ако не се влее в нея живителната вода от
океана на мъдростта на кабала, водите на знанията на Твореца,
очистващи, произтичащи от Източника на Живота.
Рав А. Кук, „Орот“
Да не каже неразбиращият: „Как мога да се доближа до

светостта в книгите на кабала?“ Защото всички праведни са
съгласни, че това са съвети на нечистите и лъжливи сили на
нашите дни. И макар той да не разбира това, но езикът на
„Книга Зоар“ поправя душата и е достъпен за всички, както за
малки, така и за големи, всекиму според неговото разбиране и
душа.
Рав Цви Гирш77, „Анагот Яширот“
Не бива да се ограничават заниманията с Тора с изучаване

само на механичните закони. Нейната духовна част в пълен
обем и широта, в дълбочина и обхват, също трябва да намери
място сред нас. Това в наши дни е необходимо, също както на-
шето духовно излекуване. По тези пътища са вървели нашите
прародители и ние можем също да сме сигурни в своя път.
Без знанията за кабала човек наподобява животно, изпълня-

ва заповеди без вкус, като човек от простолюдието, обучен на
76 „Мааян Ганим“ – книга, написана от рав Цви Елимелех Шапиро от Динов
(1783–1841). Наименованието буквално означава „източник на градините“ и
е цитат от „Песен на песните“ (4:15): „Източник на градините, кладенец на
живата вода, течаща от Леванон“.
77 Раб Цви Гирш бен Яков Хоровиц(…–1873) – кабалист, живял в Полша.
177
това (мицвот анашим мелумадам), подобен на животно, ядящо

сено, което няма вкус на човешка храна. И дори той да е мно-
го зает с ежедневни проблеми, е длъжен да се занимава с това
учение.
Рав от Зидищев78, „Сур Ми Ра ве Асе Тов“
Да се обърнат сърцата и разумът, да бъде зает с мислите на

света Ацулит, чиито корени са тайните на Тора, се превръща за
нашето поколение в абсолютно задължително за съществуване-
то на юдаизма.
Рав А. Кук, „Арпилей Тоар“
Всички велики кабалисти крещят в един глас, че ако не се

занимаваме с кабала, ние разрушаваме този свят.
Изучаването на „Книга Зоар“ в наше време е настоятелно

необходимо за защитата от злото, тъй като разкриването на
мъдростта именно в това лошо поколение е необходимо, за да
имаме щит, с който да се задържим за Висшата сила. Предиш-
ните поколения са били по-близо до Твореца, но нашето, отда-
лечено от Твореца поколение може да бъде защитено само от
кабала.
Рав Я. Цемах79, „Предисловие към Дървото на Живота“
Именно това поколение, толкова празно и отхвърлящо всич-

ко, е по-достойно от другите за Висшата светлина.
Отговорът на всички умници, възразяващи срещу изучава-

нето на кабала, които слушат, но не виждат… вървящия нека
греши, но откривайки това, той моли за верния път, тогава уси-
лията му се зачитат и се възнаграждават от Твореца.
А тези, които унижават изучаващите кабала, ще бъдат из-
правени пред съда на Твореца, те вървят само в откритата част,
която заслепява човека и не виждат деянията на Твореца, при-
78 Рав Цви Гирш Ейхенщайн от Зидищев (…–1831) ученик на рав Яаков Ицхак
Хоровиц, Пророка от Люблин.
79 Рав Яаков Цемах (XVI в.) – кабалист, ученик на сина на Хаим Витал. Роден
в Лисабон, впоследствие преминал в Йерусалим.
178
митивизмът на техните разбирания и мисли – това вече е тях-

ното наказание.
„
Рав Шимон Лави80, Кетем Паз“
Венецът на Тора – това е кабала, от която всички се отказ-

ват, но ти протегни ръка и я вземи, защото, който не е пробвал
вкуса на светлината на Тора, живее в тъмнина и е голям грехът
на подканящите, с всякакви измислици и лъжливи неща, да не
се изучава кабала.
Това не е вина на масите, а е вина на техните предводители,
които си придават мъдрост в своето преуспяване, именно в
пренебрегване изучаването на кабала и ругаещи я – и се горде-
ят с това, че вървят към откритата Тора, че не им е необходима
кабала, а само обикновено разбиране на Тора.
„Сефер Абрит“81
Лекарството от всички беди, което като оставим, предизвик-

ваме своето падение – това са заниманията с вътрешната част
на Тора.
Ако започнем да изучаваме „Книга Зоар“ от девет годишна

възраст, ще приближим освобождаването.
„Кейлот Яаков“82
Само чрез кабала ще се освободи Израел, защото само това

е знанието на Твореца, което е предадено на мъдреците на Из-
раел от Древността, само с негова помощ ще се разкрие Тво-
рецът.
Баал Шем Тов83, „Сефер Емуонт“
80 Рав Шимон бен Лави (1488–1588) – кабалист, роден в Испания и изгонен

със семейството си през 1492 г. оттам. Премества се в Португалия, оттам в
Мароко, после – в Триполи (Либия).
81 Сефер Абрит („Книга на Съюза“) – написана от рав Йосеф Кимхи (Фран-

ция, 1105–1170).
82 Кейлот Яаков – тълкуване на Талмуд. Автор: рав Израел – Яаков Каневски

(1899–1985), роден в Украйна, в юношеството си се премества в Ерец, Из-
раел.
83 Израел бен Елиезер, Баал Шем Тов (съкратено БЕШТ) (1700–1760) – най-
великият кабалист на Източна Европа, основател на движението хасиди-
зъм.
179
В днешно време е абсолютно необходимо овладяването на

кабала. „Книга Зоар“ е задължена да прокара пътя към вратите
на освобождението.
И оттук разбери казаното в „Зоар“: „Благодарение на тази

книга ще излязат синовете на Израел от изгнание.“ Това се сре-
ща също така в много източници, в които се говори, че само
чрез разпространението на науката кабала сред масите ще бъ-
дем удостоени с пълно освобождаване. И е казано от мъдреци-
те: „Нейната светлина връща към първоизточника.“
Ако това е скоро, ние сме задължени да открием училища
и да пишем книги, за да ускорим разпространението на наука-
та кабала сред народа.
Рав Й. Ашлаг, „Предисловие към книгата Дървото на Живота“
Философите за кабала
Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е
възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите.
Затова той трябва да бъде наречен кабалист... Той е първият,
който превежда неизвестната за съвременниците му дума „ка-
бала“ на гръцки език с думата „философия“.
И. Рейхлин84, „Изкуството кабала“
Кабала не ни оставя да прекараме живота си в прах, а из-

дига разума към върха на познанието.
И. Рейхлин, „Изкуството кабала“
Същото това тълкование на Закона (vera illius legis inter

pretatio), което било разкрито на Мойсей в Божественото от-
кровение, се нарича „кабала“ (dicta est Cabala), което при юдеи
те означава „получаване“ (reception).
Дж. Пико де ла Мирандола85, „Реч за достойнството на човека“
84 Йохан Рейхлин (1455–1522) – немски хуманист и филолог, един от най-добри-

те специалисти по древни езици – латински и особено иврит и древногръцки.
Работил е като личен съветник на императора на Германия и е бил близък
на главата на Платоновата „Академия“ (Дж. Пико де ла Мирандола и др.).
85 Джовани Пико де ла Мирандола (1463–1494) – италиански учен от епохата

на Ренесанса. Неговите философски възгледи съчетават неоплатонизма и
180
Общо съществуват две науки: ...едната се нарича комбина-

торика (ars combinandi) – тя е мерило за прогреса в науката...
Другата разказва за силите на Висшите неща, които са по-ви-
соко от Луната и които са част от природната магия (magia
naturalis). Двете заедно се наричат от юдеите „кабала“.
Дж. Пико де ла Мирандола, „Съчинения“
Кабала се нарича способността за извеждане на всички Бо-

жествени и човешки тайни от Закона на Мойсей.
П. Риций86
Буквалният смисъл на ТАНАХа се подчинява на условията

на времето и пространството. Кабалистичният смисъл остава
за векове, без ограничения за пространство и време.
П. Риций
Изучаването на кабала ти обяснява всичко!

Т. Парацелз87 „Парагранум“
Адам – първият човек, знаел добре кабала. Той познавал

всички обозначения на нещата и затова дал на животните под-
ходящи имена, които по съдържанието си показват тяхната
природа.
К. Шпренгел88, „Скица на прагматичната история на лекуването“
учението на кабала. Пико де ла Мирандола учи в университетите в Болоня,

Ферара и Падуа, владеел иврит и арабски, изследвал е кабалистичните тру-
дове, Тора и Корана, като ги чете на оригиналния език.
86 Паул Риций (1470–1541) – доктор по медицина и професор по философия в

университета в Павия. Работил е като лекар и личен съветник на импера-
тор Максимилиан ��
I��
, а също и личен възпитател на принца, наследник на
Фердинанд I�
��.
87 Теофраст Парацелз (1493–1541) – швейцарски лекар и естествоизпитател,

един от инициаторите за прилагане на лечебните химически препарати в
медицината. Смята се за родоначалник на съвременната наука.
88 Курт Шпренгел (1750–1816) – немски лекар и ботаник. Посветил много

време за изследване на историята на медицината и ботаниката. Прославил
се преди всичко благодарение на приноса си в съвременната наука, изразен
в стимулиране и поощряване на микроскопските изследвания на тъканите
на развитите растения.
181
Битие или език – това е адекватният субект на науката ка-

бала... Затова става ясно, че нейната мъдрост в особена степен
управлява всички останали науки.
Р. Лулий89, „Съчиненията на Раймонд Лулий“
Науки като теология, философия и математика взимат прин-

ципите и корените си от нея [кабала]. Затова всички тези науки
(scientae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia); и техните
принципи и правила са подчинени на нейните принципи и пра-
вила и затова тяхната аргументация е недостатъчна без нея.
Р. Лулий „Съчиненията на Раймонд Лулий“
Кабала дава непроизносимо име на висшия принцип; от

него тя извежда под формата на еманация на втора степен че-
тири принципа, от които всеки се разклонява на дванадесет, а
те на свой ред – на 72, и т. н. до безкрайни следващи разкло-
нения, както съществува безкрайно количество видове и под-
видове....
В крайна сметка се получава, че всичко Божествено може
да доведе до един Първоизточник, също както и цялата свет-
лина, която свети от векове и сама по себе си и изображения-
та, които се отразяват в множеството огледала и в толкова от-
делни предмети, може да доведе към един идеален формален
принцип – източника на всички тези изображения.
Дж. Бруно90, „Италиански съчинения“
Тъй като хората не са имали верния ключ към Тайната, то

страстта към знания, в крайна сметка е била сведена до разли-
чен род нелепости и поверия, от които възниква „вулгарна ка-
89 Раймонд Лулий (1235–1315) – философ и писател. Смята се за изследовател
на своето време в областта на кабала и исляма. Отрича алхимията, анали-
зира и развива учението за логиката. Това го довежда до изобретяване на
първата логическа машина.
90 Джордано Бруно (1548–1600) – италиански учен, философ, поет и астро-

ном. Преследван от Католическата църква заради своите възгледи, бил е
принуден да бяга от Италия във Франция. При завръщането си в Италия
е обвинен в ерес и е изгорен на кладата. Джордано Бруно формулира цяла
серия космически теории, които са изпреварили времето си: теория за съ-
ществуването на други планети, за въртенето на Слънцето и звездите около
оста им, теория за съществуването във Вселената на безбройно множество
тела, подобни на Слънцето. Бруно опровергава погрешното средновековно
разделение между небето и Земята.
182
бала“, която е далече от истинската кабала, а също различни

фантазии под лъжливото наименование магия и с това се пъл-
нят книгите.
Г. В Лайбниц91, „Филсофски трудове“
Истинска естетика – това е кабала.

Ф. Шлегел92, „Издание на критиката на Ф. Шлегел“
Кабалистичния подход към ТАНАХа – това е херменевтика,

която отговаря в убедителна форма на самостоятелността, на
чудесната оригиналност, многостранност, всеобхватност, неиз-
меримост на съдържанието.
Й. В. Гьоте93, „Материали към история на учението за цветята“
Кабала не е продукт на Средновековието, нито на александ

рийското мислене. Незаличимият печат на нейния древноев-
рейски произход и съществената разлика от неоплатоническото
учение виждаме в особения първобитен реализъм и целенасо-
чен монизъм на този своеобразен възглед за света.
Характерно за цялата гръцка философия и изцяло съхране-
ната в неоплатонизма противоположност между света на по-
стигнатите чрез ума същности, областта на истинското, дейст-
вително битие и света на материалните явления – тази дуалис-
тична противоположност отсъства в кабала (за нея материал-
91 Готфрид Вилхелм фон Лайбниц��

(1646–1716)
�� – виден немски философ, физик,
математик, историк, дипломат; един от най-универсалните и продуктивни
учени на ��
XVII��
в. Лайбниц въвежда термина „функция“, разработил дифе-
ренциалните и интегрални изчисления, а също и двоичната система, която
е основа на съвременната област на електрониката и компютрите.
92 Карл Вилхелм Фридрих фон Шлегел (1772– 1829) – немски критик, философ,
езиковед, писател. Идеолог на немския романтизъм, основоположник на
съвременната „история на идеите“ и „история на духа“ (Geisteswissenschaft)
и съвременните исторически науки.
93 Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832), един от най-великите деятели на кул-

турата в световната история, писател, поет, драматург, мислител, хуманист,
политик и учен. Гьоте се смята за един от най-влиятелните писатели в
немската литература на XVII��
��
–��
XIX ��
век. Направил е безброй открития в био-
логията, оптиката, акустиката, геологията, метеорологията, цветоусещането,
психологията и физиологията на зрението.
183
ният свят е само последната, крайна степен на реализация и

въплъщение в истинската същност).
В. С. Соловьов94, „Събрани съчинения“
Идеята за човека като за микрокосмос, толкова многократ-

но изказвана във философската литература от старото и новото
време, никъде не получава такова задълбочено тълкувание,
както в кабала.
С. Н. Булгаков95, „Светлина в Навечерието“
В кабала самоосъзнаването на човека достига до върха.

Н. А. Бердяев96, „Философия на свободата. Смисълът на творчеството“
Цитати от статии на Баал Сулам

Вестник „Народ“
Човек е създание социално. Той може да удовлетвори жиз-

нените си потребности само с помощта на ближния. Затова
съпричастността с многото е задължително условие за същест-
вуването му.
Факт е, че индивидът е безпомощен в самостоятелното удов

летворяване на своите потребности и се нуждае от обществен
живот.
Развитието на народа е изцяло аналогично на развитието на

отделния човек, а ролята на всеки индивид от народа е анало-
гична на ролята на органите в тялото на индивида.
Естествената смърт на индивида е резултат от отсъствие на

хармония между органите му – както и естественият залез на
народа е резултат от спънки, възникнали между неговите орга-
ни.
94 Владимир Сергеевич Соловьов (1853–1900), руски философ, поет, публицист

и литературен критик.
95 Сергей Николаевич Булгаков (1871–1944), руски философ и богослов, ико-

номист, публицист и общественик.
96 Николай Александрович Бердяев (1874–1948), руски философ и публицист.
184
Задължителните условия за всеки народ е здравата вътреш-

на сплотеност, когато всички съставящи я единици са споени
една с друга от инстинктивна любов. И няма да е достатъчно
всеки индивид да обуславя своето лично щастие с това на на-
рода, личния си неуспех с този на народа – но ще бъде готов
да отдаде себе си за благото на народа при необходимост.
Законът за егоизма е задължен да съхрани цялото си дейст-

вие само доколкото касае обезпечаването на минималните по-
требности, а от всичко излишно над тази степен е дадено пра-
во да се откаже в полза на ближния.
Пребиваването на идеите в света приема формата на въртя-

що се колело: идеите, които са отхвърлени от доисторическите
времена, се възраждат в Средните векове, възраждат се и в на-
шето поколение. Това ни показва, че всички те са справедливи
и нито една няма право на вечно съществуване.
Всички животни се доверяват на Природата, те са неспособ-

ни да я развият в нещо или да си съдействат без нея. Човекът
е друго нещо, надарен със силата на мисълта. Благодарение на
чудесното свойство на тази сила той се освобождава от окови-
те на Природата и я развива. Функциите му са в това да следи
за действията на Природата и да върши делото си, също както
нея.
Даряването на Тора
Този, който се храни и се наслаждава на изработеното с

тежкия труд на приятеля и се бои да го погледне в очите, за-
щото това го унижава, той, вървейки по този път, губи човеш-
кия си облик.
Няма човек в целия свят, който може изцяло да изпълни

всички желания на своя приятел, тъй като въпреки всичко,
няма да може да придаде на този подарък съдържание на са-
мостоятелно получаване.
185
Ние обичаме покоя и толкова ненавиждаме движението, че

всяко движение, което извършваме, е само заради постигането
на покой.
Наслаждението – това не е нищо друго, освен подобие на

свойствата на Създателя.
Изгнание и освобождение
Основата на човешкия идеал – достойнството, цената на

славата в очите на хората – неговите дела, са насочени към
това да се прослави сред хората. И макар да е презиран поня-
кога от съвременниците си, той още повече се надява да полу-
чи признание от бъдещите поколения и това за него е скъпо-
ценен камък, който му дава по-голямо удовлетворение, дори
никой да не го знае и цени.
Статия към заключението на Зоар
На всички, които идват на този свят, са им дадени равни

чувства и усещания и всичко, което един вижда, чува и усеща,
виждат, чуват и усещат всички останали, които са дошли на
този свят.
Цитати от лекциите и книгите на М. Лайтман
Ние възприемаме не това, което се случва около нас, а своя

та реакция за нещо, действащо отвън.
Човек никога не може да достигне истината, ако не преми-

не през лъжата.
За неземното може да съди този, който притежава неземни

свойства.
Идеалното общество е това, чиито принципи се намират

над него, а не в самото него.
Егоизмът се наслаждава не само от това, което има, но и от

това, което другите нямат.
186
Истинската криза е в отсъствието на разбиране за това, как

да се държим занапред със света и обществото.
Съвършенството – това е, когато между желаното и достъп-

ното няма промеждутък.
Светът няма своя собствена реалност – непоправеното въз-

приятие у човека му рисува света.
Алтруизмът – това са постъпки, насочени не за взаимопо-

мощ, а за обединяването на всички в подобие на Твореца.
Любовта – това е, когато забравяш за себе си и се наслаж-

даваш на радостта на другия човек.
Искам или не искам – аз съм плод на обществото.
Причината за пълната противоположност на Човека с При-

родата е в неразбиране на програмата и замисъла на Природа-
та.
Няма минало и бъдеще. Бъди слят само с настоящето и из-

мъкни от него всичко. Тогава в това настояще ще разкриеш
Вечност и ще разбереш, че времето не съществува.
Пътят към свободата започва от освобождаването от дикта-

та на изкуствените обществени стандарти.
Духовният лидер е този, който ти предава знания за света,

свързва те с Висшето, а не със самия себе си.
Свободата се реализира само при духовно развитие. Ако то

отсъства, човекът остава биоробот, автоматично действащ в на-
шия свят.
Страданията са необходими само за да осъзнае човек, че

трябва да се издигне над тях.
Днес ударите на Природата вече са насочени не към наше-

то тяло, те са насочени към разкриване на дискомфорта на на-
шата душа.
187
Както тялото ни се храни с храна, така и душата се храни с

мисли. Всичко зависи от това с какво ще я храним.
Истинското зло – то не е това, което ни се представя днес.

Истинското зло е това, което ни отдалечава, което ни отдръпва
от приближаването към Твореца.
Кризата – това е преди всичко криза в отношението на чо-

века към себе си и към света, а не криза в науката или в еко-
логията. Кризата е вътре в нас.
Под егоизъм разбираме не отношението на хората един към

друг, а активното нежелание на човека да се съедини с остана-
лите хора в едно цяло.
Абсолютното добро – това е мисъл, създала творението, т. е.

егоистичното желание и подтикваща го към това то да стане
равно с тази мисъл.
188
ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
НА КАБАЛИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ
В цялата реалност няма нищо освен „Творецът“ и „творения

та“, „светлината“ и „съсъда“. По този начин действителността
се състои от два компонента: Висше и низше. Многобройните
наименования и обозначения, съдържащи се в кабалистичните
трудове, са призвани да подчертаят различните страни между
взаимоотношенията на тези два фактора. По-долу са дадени ос-
новните термини, които ги определят:
– Висша сила, Висша светлина, Висш, светлина, Творец,

Създател, Божественост, свойство на отдаване, сила на
отдаване, желание да наслади, желание за даване, Висша
природа, природа на алтруизма, духовна природа, свой-
ството бина, Даващ, Управляващ.
– Кли, съсъд, творение, низш, душа, свойство на получава-

не, желание за получаване, желание за наслаждение, низ-
ша природа, природа на егоизма, материална природа,
свойството малхут, получаващ.
Кабалистите прокарват различието между разнообразните

прояви, обстоятелства и действия, характеризиращи Висшето и
низшето. Всяко от тях получава своето име. По този начин ка-
балистите помагат на тези, които откриват Висшия свят, да се
ориентират в него.
Този речник е написан за тези читатели, които още на са

вещи в постиженията на Висшия свят, затова тук не се акцен-
тира върху детайлите на възприятието и се упоменават назва-
ния, като правило адекватни едно на друго.
189
Всеки кабалистичен термин е съпроводен от различни трак-

товки, които са обусловени от мястото и действието на раз-
глеждания обект, а също и от връзката му с останалите компо-
ненти на реалността. Необходимо е да се отбележи, че опреде-
ленията от този речник са предназначени изключително за по-
нятията, засегнати в тази книга.
Адам = Адам Ришон (ивр. – първият човек)

1. Първият човек, който получил желание за познаване на
Висшия свят (почти 6000 години назад. Автор на книгата
„Разиел Малах“ („Тайният ангел“).
2. Означава „подобен с Твореца“ („едоме ле Елион“), са-
мостоятелно изграждащ себе си, за да стане подобен на
Него.
3. Съвкупност от всички създадени души, свързани помеж-
ду си на основата на взаимно отдаване.
4. Единната душа създадена от Твореца, съставена от части
(частни души), съдържащи всички останали части в себе
си.
5. Единната душа, създадена от Твореца, единно желание,
напълнено с обща светлина (наслаждение).
Алтруизъм (алтруистични желания)

Желание за отдаване, действия с намерение за Твореца.
Алтруистични келим
Свойства на твореца, придобивани от човека; желание за
отдаване.
Алтруистично (свойство)
Желание за отдаване, намерение „заради отдаване“.
Ацмуто
Непостижима същност, същността на Твореца. Нашето въз-
приятие е винаги субективно, тъй като ние усещаме единстве-
но въздействието на Твореца, а самия Него не можем да по
знаем (както всичко, което се намира зад пределите на нашето
тяло). Затова всичко, което съществува зад границата на наши-
те усещания, ние наричаме Ацмуто.
190
Тълковен речник на кабалистичните термини
Висш
Моето бъдеще, по-съвършеното състояние, Творец.
Висша светлина (на ивр. – ор елион)

1. усещане за присъствието на Твореца; светлина, създава-
ща в нас желание за отдаване, правилно намерение,
всичко, което е необходимо, за да се получи впослед-
ствие разкриване на Твореца вътре в нас.
2. състои се от две части: постигащ и постижение. Всичко,
което говорим за Висшата светлина, това е само впечат-
ление на постигащия от постигнатото.
Висшата сила (Творецът)

Това е общият замисъл и природата на мирозданието, гло-
балният закон, който се спуска над нас и ни устройва, създава
нашата Вселена, управлява всичко, водейки към изначалната
цел – да развие творението до своето ниво.
Висши обекти
Всяка сила, която е обект на духовния свят, представлява
желание (на ивр. „рацон“), част от общото желание да се на-
слади творението.
Висшият свят (духовният свят)

1. този свят на усещане на Твореца (желанието за отдаване,
свойството отдаване); свят на причините, в който се на-
мират и действат само сили и чувства, без техните мате-
риални одежди.
2. съществуващ по законите на свойството отдаване. „Висш“
се нарича, защото свойството отдаване е причината, ко-
ренът на нашия свят, а самият той – следствие, изцяло
управляван от духовния свят.
Време
Това е последователността на действията в духовния свят.
Време, движение, пространство

Категориите (параметрите), които съществуват спрямо на-
шите пет органа на чувствата в нашия свят. Движението озна-
чава, че обектът се е преместил от едно място на друго. Вре-
мето се възприема от нас като усещане за движение.
191
Макар понятията движение, пространства да са напълно

различни неща (в нашия свят), те са взаимосвързани: ако вре-
мето е „нула“, т. е. скоростта е безкрайна, то цялото простран-
ство се свива в точка. То може да бъде преодоляно за миг,
предвид безкрайната скорост.
Гематрия
Числено значение на буквите в думата. Математически за-
пис на духовните състояния.
Гмар тикун (ивр. – окончателно поправяне)

Крайното състояние на цялото мироздание, когато най-низ-
шата точка на творението достига същото състояние, както и
най-висшата. Пълно поправяне на своите свойства и съответно
пълно сливане с Твореца.
Грехопадение (на Адам)

Разрушаване на съсъдите (швират акелим), в резултат на
което се смесват алтруистичните (отдаващи) и егоистичните
(получаващи) съсъди, желания.
Десетте сфирот
1. различните свойства, които приема върху себе си Творе-
цът спрямо творенията.
2. частите на общото желание за наслаждение от светлина-
та на Твореца са разделени по подобие на бъдещия чо-
век. Разрушаването на целевото желание на отделни час-
ти, сфирот (свойства), е необходимо, за да може да се
пренесе това желание у човека, в неговия егоизъм и да
го доведе от крайно отдалеченото състояние на „този
свят“ до „света на Безкрайността“.
Духовни светове (Висши светове)

Възможни частични степени за усещане на Твореца. Стъпа-
лата на постиженията се наричат Асия, Ецира, Брия, Ацилут,
Адам Кадмон. Когато човек завършва поправянето изцяло, не-
говото състояние (стъпало) се нарича свят на Безкрайността.
192
Духовният свят
Свят, който съществува по законите на свойството отдаване,
в който се намират и действат само сили и чувства без мате-
риална одежда. Реалността, която се усеща в допълнителния
(шести) орган на чувствата.
Духовно постижение
1. постижение, в което, вътре, ние усещаме източника на
това, което постигаме. В духовното постижение светли-
ната носи в себе си освен наслаждение, точно осъзнаване
за източника на наслаждението (дълбочината на това
осъзнаване зависи от стъпалото, на което се намираме) с
всички негови замисли и планове. Основано е на разби-
рането за първопричините на духовната природа.
2. всяко духовно постижение е длъжно да съответства на
два критерия: 1 – то трябва да бъде истинско, в никакъв
случай да не е плод на въображението; 2 – то не бива да
предизвиква и най-малко съмнение, както не предизвик-
ва съмнение собственото съществуване в човека.
Тоест необходимото ниво на познанието, което може да се

нарече постижение, съответства на усещането на чувствата,
приравнено към реакцията на сензорите на тялото. Нивата на
познанието, които не съответстват на даденото определение, в
кабала се наричат разбиране, изучаване и др.
Духовното
Абсолютният алтруизъм, абсолютно несвързан с животин-
ското тяло, реализацията на който е възможна само в такава
степен, в която душата е свързана с Твореца (свойство да отда-
ваш), усеща Го напълнена с Него.
Душа
Човекът (творението) се състои от две компоненти – свет-
лина (наслаждение) и съсъд (желание за това наслаждение),
при което съсъдът – това е същността на душата, а светлината,
напълваща го – наслаждение, приготвено от Твореца. Душата
се развива постепенно у човека, намиращ се в нашия свят, ако
той изучава и изпълнява духовните закони.
193
Души
В началото на замисъла на творението е създадена единна
душа (желание), наречена Адам Ришон (Първия Човек). Тя се
разпада на 600 000 части. Сега всяка отделна част има възмож-
ност да извършва работа за личното поправяне и уподобяване
Дървото на познанието на добро и зло

Сфирот зеир анпин (поправените желания) и точка малхут
(егоистичните непоправени желания). „Да ядеш плодовете“ на
това „дърво“ и да получаваш наслаждение може само тогава,
когато желанието малхут бъде поправено.
Егоистична (обвивка на душата)

Сила, действаща срещу сближаването на творението с Тво-
реца.
Егоистично (свойство)
Желание да се насладиш заради себе си.
Език на клоните
Език на причината и следствието, когато следствието в на-
шия свят (определен материален обект) дава име на силата,
която го е създала и го задържа.
Екран (ивр. – масах)

„Сила на съкращаване“, която се пробужда в творението
спрямо Висшата светлина с цел да се предотврати самонаслаж-
дение. Сила на преодоляване, на съпротивление на егоизма
(желание за получаване заради себе си).
Желание
Недостатъкът на наслаждението и стремежът към опреде-
лен вид напълване (на предполагаемия образ, носител на на
слаждението) образува желанието. Така например гладът като
недостатък на напълването при наличието на образа на храна-
та (мислите за храна) се формира в желанието да се храним.
Желание за получаване
Незапълненото пространство, пустеещото място, което се
стреми да се напълни, да получи наслаждение. Материалът на
194
цялото творение се състои от няколко нива: неживо, растител-

но, животинско, човек.
Животинско (ниво, стъпало)

Съществуват четири стъпала на развитие на желанието за
получаване: неживо, растително, животинско, човек. Животин-
ското ниво на желанието за получаване поражда у всеки отде-
лен елемент индивидуално усещане – особен живот на всеки,
отличаващ го от останалите. На това стъпало обаче отсъства
чувство на съпреживяване с ближния, т. е. няма необходимо
състрадание или радост към себеподобните.
Заради отдаването (на ивр. – ал менат леашпиа)

Намерението (стремежът) за отдаване да се наслади Творе-
цът. Използването на своята природа, на своите свойства с цел
да се достави удоволствие на Твореца.
Замисълът на творението (замисълът на Твореца)

Създаване на творението с цел да се доставят на това тво-
рение максимални наслаждения.
Издигане
В духовните светове се нарича все по-голямата връзка с Тво-
реца.
Кабалист
Ученият, притежаващ допълнителен духовен орган на усе-
щането – „екран“, позволява да се изследва въздействието на
Висшия свят върху него.
Кли (мн.ч. келим) (бълг. – съсъд)

1. самостоятелно (осъзнато, съзнателно) желание за полу-
чаване на удоволствие от светлината.
2. съставните части на кли = желания = инструменти на
възприятията, които се появяват в резултат на получения
опит.
3. желанието за получаване в творението. Егоистичните же-
лания и стремежът не се наричат кли. Кли – това са по-
правени, годни за получаване на светлина, желания, т. е.
притежаващи екран (сила за съпротивление на егоизма),
превръщаща егоизма в алтруизъм.
195
Клипот
Желание да се наслаждаваш „заради себе си“, въпреки за-
браната цимцум алеф (първото съкращение).
МАН (съкр. от „мей нуквин“)

Молба от низшия парцуф към Висшия за възможността да
получи ор хохма. Истинско, дълбоко желание да се поправи и
да се доближи до Твореца.
Малхут
Завършеното, самостоятелно творение, което усеща, какво и
от кого получава. Централна точка, корен, основа на цялото
творение.
Материал на творението
Желание за получаване на наслаждение.
Материална обвивка на душата

Чувство, усещане на най-ниското ниво на желанието (прак-
тически без стремеж към светлина, към Твореца), възприемано
като материя на този свят.
Махсом
1. граница между духовния и материалния свят.
2. граница между усещането, възникващо само благодаре-
ние на петте органа на чувствата, усещането на „този
свят“ и усещането в „шестия орган“ на чувствата, усеща-
нето за „Висшия свят“.
Място
Желанието да се насладиш е „място“, в което усещаме всич-
ки наши чувства: радост – мъка, сладко – горчиво, любов – не-
навист, злоба – радост, с други думи страдание или наслажде-
ние.
Намерение
Разчет, мотивация на творението по отношение на получа-
ваната светлина (наслаждение).
196
Намерение заради Твореца (намерение „заради отдаване-

то“)
Използването на своята природа, на собствените свойства с
цел доставяне на удоволствие на Твореца. С помощта на наме-
рението „заради отдаването“ творението става равно на Творе-
ца, уподобява се с Него.
Напълване
Човекът е създаден като чувстващ елемент („кли“, „съсъд“)
с желание за наслаждение. Напълване се наричат преживява-
ния, впечатления от разкриващата се действителност в нашето
желание да се наслаждаваме.
Нашият свят (на ивр. – олам азе)

Картината, която усещаме с петте органа на чувствата (зре-
ние, обоняние, усещане, вкус и слух). Тази картина е отражение
на свойствата на абсолютния егоизъм, който не е способен да
получи светлина (наслаждение) в себе си, затова ние имаме
усещане за празнина (страдание).
Неживо (ниво) (на ивр. – домем)

Имащ единствено свойство – да съхрани своето статично
състояние: да получава и да се наслаждава, като изпълнява же-
ланията, тази програма на творението, която е заложена в
него.
Нещо от нищото (на ивр. – еш ми аин)

Възникналото (създадено) извън Твореца желание за на-
слаждение от несъществуващото по-рано, преди Замисъла на
Твореца; качество, абсолютно противоположно на Неговото
свойство да отдава.
Ниво „говорящ“ (ивр. – медабер)

Четвъртата степен от развитието на желанието за наслажде-
ние, което ражда възможност за усещане на някого, който се
намира извън него (ближен), в резултат на това „човек“ владее
свободата за избор, т. е. има възможност да се издигне над се
бе си, да познае природата на Твореца, да се уподоби с Него.
197
Осъзнаване на злото (на ивр. – акарат ара)

Осъзнаване на това доколко моите свойства са противопо-
ложни със свойствата на Твореца (на силата бина, на отдаване-
то).
Отделяне
В духовните светове – отделяне, сближаване, сливане – всич-
ки тези процеси се извършват само на основа на различието
или на сходството на вътрешните свойства на духовните обек-
ти. Разликата в свойствата ги отделя едно от друго, сходство-
то ги сближава и води до сливане. Желанието за получаване
(творение) и желанието за отдаване (Творец) са противополож-
ни по свойства, абсолютно отдалечени, отделени едно от дру-
го.
Падане
Отдалечаването на Твореца, т. е. когато келим, желанията
на човека стават по-груби, по-материални.
Парцуф (мн. ч. парцуфим)

1. желанието да се наслаждаваш на Твореца, снабдено с ек-
ран (т. е. способно да получава светлина).
2. духовното тяло, състоящо се от глава (приемаща част),
тяло (получаваща част) и крайници (части, които създа-
ват ограничение, края на получаване на светлината).
3. желания, разпределени според големината на екрана.
Получаващ келим
Съсъди, в чиито възприятия човек е способен да направи
оценка на състоянията единствено като изхожда от тяхната
„сладост“ или „горчивина“. Това е „телесен“, „животински“, т. е.
естествен анализ. Да се издигнеш над „животинското“ означа-
ва, изхождайки от проверка по скалата: истина-лъжа – по-бли-
зо до Твореца или по-далече от Него.
Поправяне
Изменение на намерението от наслаждение заради себе си
в намерение да се наслаждаваш, защото Творецът го желае
(Висша сила), води до получаване, напълване заради Твореца.
Вследствие на това творението става равно на Твореца, уподо-
бява се с Него.
198
Постижение
Явно усещане, осъзнаване на източника на наслаждение
(Даващия) с всички Негови замисли, планове. Дълбочината на
това осъзнаване зависи от стъпалото, на което се намираме.
Основава се на разбирането за първопричината на духовната
природа.
Преместване (движение)
Това изменение на желанията, водещо до появата, раждане-
то на нови келим (съсъди).
Проста светлина (проста Висша светлина)

Не е съставна, не е разложена на части, не е диференцира-
на, тъй като само получаващият отделя от тази еднородна свет-
лина определени качества (в съответствие със своите свой-
ства).
Процес на отдалечаване на творението

Процес на създаване на духовни светове, които постепенно
скриват светлината и така отдалечават творението от Твореца
(състояние „наш свят“).
Първо съкращение (на ивр. – цимцум алеф)

Решение никога повече да не се наслаждаваш на светлината
заради себе си.
Разбиване на желанията – съсъди

(на ивр. – швират акелим)
Изчезването на свързващия екран (намерението „заради от-
даването“) между различните свойства, желания, изчезването
на алтруистичното взаимодействие помежду им.
Разбиване на желанието
Изменението на намерението в желание: от „заради отдава-
нето“ в намерение „заради получаването“. Стремежът да на-
пълним себе си с удоволствия и наслаждения, като изполваме
за това всички останали, е загуба на стремеж към обединение
заради това да се достави удоволствие на Твореца. Всъщност се
разрушава не желанието, а екранът, силата за съпротивление
срещу егоизма; изчезва свързващото звено между желанията и
алтруистичното взаимодействие се заменя с егоистично.
199
Растително (ниво) (на ивр. – цомеах)

Начало на зараждане на самостоятелното желание, благода-
рение на което се появяват сили за преодоляване на своя стре-
меж да се наслади и да действа с желание за отдаване. Нами-
ращият се на това ниво обаче все още не е в състояние да
върви срещу желанията на своето обкръжение.
Решимо (мн.ч. решимот)

„Духовният ген“ , „запис“ на духовната информация. Реши-
мо представлява чиста сила, сила – това, което остава след из-
чезване на миналата форма. Това е енергия, която не е облече-
на в никаква външна обвивка.
Светлина
1. Въздействие на Твореца, което се усеща като наслажде-
ние, желание за наслаждение.
2. предаване на информации, чувства, наслаждения (по ана-
логия със светлината в нашия свят дава живот, топлина
и т. н. или светлината на мислите, осъзнаване, постиже-
ние).
3. сила, творяща, поправяща и напълваща творението; из-
точник на наслаждения.
Светлина на Безкрайността (на ивр. – ор ейн соф)

Светлина (наслаждение), произтичаща от същността на Тво-
реца, която ние възприемаме като Творец. Тази светлина, Вис
шата мисъл, Замисълът, включва в себе си цялото творение –
от началото и до неговото окончателно състояние (усещанията
на човека за съвършенство, предвид пълното сливане с Творе-
ца).
Светлина на Безкрайността (светлина на света на Без-

крайността)
Желание за наслаждение на творението без каквито и да
било прегради, ограничения, диференциации и само получава-
щият отделя от тази еднородна светлина определени (съгласно
своите свойства) качества.
Светлина на поправянето
Светлина, която създава у нас желание за отдаване. Тя се
разкрива пред нас не като най-силно наслаждение, а като „ве-
200
личие на Висшето“ и това събужда желание у нас да отдаваме

Свойството бина
Свойство на светлината, в което се усеща наслаждение от
чувството на отдаване, подобно на Твореца. Това наслаждение
се нарича ор хасадим.
Свойството отдаване (Творец)

Качество, с което Висшата сила (Творецът) се проявява
спрямо творението. Висшата сила създава творения, за да им
даде наслаждение и затова свойството се нарича отдаване.
Свойството хасадим
Свойството на светлината хасадим, благодарение на което
човек развива у себе си способността за отдаване, алтруизъм.
Свят на Безкрайност (на ивр. – олам Ейн Соф)

Състояние на достигане от душите на безпределно съвър-
шенство и наслаждение от единението с Твореца (уподобяване
с Твореца). В това състояние творението (съвкупност на души-
те) не ограничава разпространението на светлината (наслажде-
ние), т. е. всички желания са удовлетворени изцяло, без огра-
ничение.
Свят, светове (на ивр. – олам – от думата алама, „скрива-

не“)
1. мярка, степен на скриване на Твореца.
2. цялата съвкупност от нашите усещания (реакция спрямо
външното въздействие) създава у нас особена субективна
вътрешна картина, наречена „наш свят“.
С помощта на кабалистичната методика човек развива
своите усещания и започва да вижда света в истинската
му форма. Състоянието, в което се намираме, се нарича
свят на Безкрайността (пълно удовлетворяване на по-
требностите). От това ниво на Безкрайност човек може
да усети различните степени на получаване, възприятие
и постигане. Тези нива на постигане на реална, единстве-
на и безкрайна действителност, в която съществуват тво-
ренията, се наричат светове – всички възможни частич-
ни степени на усещане на Твореца. Съществуват пет свя-
201
та (нива на скриване): Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам

Кадмон (АК).
Седмо хилядолетие
Първите шест хиляди години ние поправяме себе си, така
наречените келим – АХАП де-алия. В седмото хилядолетие ние
завършваме това поправяне. Това, което се случва след това, не
се описва в нито един кабалистичен труд.
Скриване
Означава недостъпно възприятие за органите на усещанията
предвид различие на свойствата. Това е или пълно скриване,
т. е. липса на усещания, които Творецът управлява или частич-
но скриване, т. е. липса на усещания за управлението на Творе-
ца като добър.
Спускайки се (оттегляйки се)

Основен закон, който действа в света – принцип за подобие
на свойствата. Той гласи, че два обекта се сближават напълно
до сливане по степента на подобие и сходства на свойствата, а
се отдалечават поради различните свойства. Този принцип за
близостта по степента на подобие на свойствата съществува и
в нашия свят: колкото повече си приличат хората по вкусове,
възгледи, толкова по-близки са един с друг, а ненавиждащите
се – далечни един от друг.
Спускане
Отдалечаване от първоначалното състояние.
Спускане на световете отгоре надолу

Тяхното постепенно отдалечаване от света на Твореца, от-
слабване на светлината в тях. Това се случва, за да може да се
създаде човекът, който отначало, намирайки се в пълно откъс-
ване от Твореца, би могъл да има възможност да достигне пъл-
но сливане с Него.
Срам (на ивр. – буша)

Унизително усещане на егоизма, единствено творение, в
сравнение с алтруизма, Твореца, свойството на абсолютно от-
202
даване. Болка, отвращение към своето състояние. Егоизъм и

усещане за срам – две проявления на едно свойство.
Стъпала
Нивата на желанията за отдаване, придобити от човека, се
наричат стъпала на духовните светове (съществуват общо
125 стъпала).
Стъпалата на сълбата
Нивата на желанията за отдаване, които човек придобива.
От Твореца до нашия свят съществуват 5 стъпала, които се на-
ричат светове. Всяко от тях има своите подстъпала, които се
наричат парцуфим, а всяко от подстъпалата има свое подстъ-
пало, наричани сфирот. Тоест от нас до Твореца:
5 x 5 x 5 = 125 стъпала.
Сфира (мн.ч. сфирот)

Различни свойства, които приема Творецът спрямо творения
та. Общо са 10 – кетер, хохма, бина, зеир анпин (който на свой
ред се състои от хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод), мал-
хут.
Съкращаване (на ивр. – цимцум)

Отказ за приемане на светлината от алтруистични съобра-
жения. Властващият над своите желания, т. е. удържащ себе си
и неполучаващ, въпреки че много желае да получи, се нарича
съкратил се.
Творение
Съсъд, душа; създадено от нищото (ивр. „еш ми аин“) же-
лание да се насладиш (усещане на Твореца, на светлината), да
получаваш, което е материалът на цялата съществуваща дейст-
вителност.
Творец
1. общият замисъл и природата на мирозданието, глобални-
ят закон, който се спуска над нас, изгражда ни, създава
нашата Вселена, управлява всичко, водейки към начал-
ната цел – да издигне творението в неговото развитие до
Своето ниво.
2. сила на отдаване, желание за отдаване, за наслаждение.
203
3. първопричина – Източник на светлина (наслаждение).
ТЕС, Талмуд Есер Сфирот

(на бълг. – Учение за Десетте Сфирот)
Основен кабалистичен учебник на нашето време (6 тома
над 2000 стр.). Главното наследство на Баал Сулам. Макар че
е известен като автор на коментара „Сулам“ на „Книга Зоар“,
но за стремящите се да влязат в духовния свят трудът „Учение
за Десетте Сфирот“ дава сили, необходими за преодоляването
на границата, разделяща нашия от Висшите духовни светове.
Включва в себе си въпроси и отговори, материали за повто-
рение и запомняне, обяснения, графики, чертежи и т. н. В кни-
гата се дават описания на законите и силите, управляващи на-
шето мироздание.
Този свят
1. абсолютен егоизъм, който не е способен да получава
светлина (наслаждение) в себе си, затова се усеща от нас
като празнота (страдание). Това състояние – следствие на
чувствата на откъсване от общата душа (Адам).
2. цялата съвкупност от усещания (реакция на външното
въздействие), постъпваща в петте органа на чувствата
(зрение, обоняние, усещане, вкус, слух) създава у нас осо-
бена субективна вътрешна картина, наречена от нас „този
свят“.
Точка в сърцето
1. Духовният съсъд на човека, който още не е достигнал в
своите усещания влизане в духовния свят, зародиш на бъ-
дещата душа, екран (сила, съпротивляваща се на егоиз
ма).
2. Терминът „сърце“ се употребява за обозначаване на всич-
ки желания на човека. Точката в сърцето – зародиш на
бъдещата душа, поместена в сърцето на човека от Самия
Творец.
Точка, съдадена от Твореца, „еш ми айн“

(ивр. – съществуващ от нищото)
Създаденото извън Твореца микроскопично желание да се
наслаждаваш. В началото тази точка, това състояние е малко
по-тъмно от светлината.
204
Три линии
Система, която позволява да се достигне към подобие с Тво-
реца: лява линия – желание за получаване (свойството на тво-
рението), дясна линия – желание за отдаване (свойство на Тво-
реца), средната линия човек създава самостоятелно чрез собст-
вените стремежи към съответствие, към подобие с Твореца.
Тяло
Тяло в кабала се наричат желанията, разделени с помощта
на екрана на рош (глава – частта, която взима решение), тох
(туловище – вътрешната част, напълнена със светлина) и соф
(край – незапълнената, празната част). Така се образува духов-
ното тяло, духовно живият обект.
Хисарон
Изходяща от сърцето потребност за напълване на недоста-
тъка (отсъствие) на желанието.
Цел на творението
Постигане на общия закон на мирозданието, достигане по-
добието на свойствата с Твореца.
Цел на творението (замисъл на творението)

Състои се в сливане с Твореца: в наслаждението Неговото
(и станало наше вследствие на поправянето и подобието с
Него) съвършенство.
Цимцум бет (ивр. – второ съкращение)

Съкращаване на келим де кабала (получаващи съсъди, же-
лания).
Четирибуквеното име на Твореца

(АВАЯ – същото, както „юд-хей-вав-хей“)
Отразява четирите стадия на изграждане в нас на усещането
за Твореца (кли) и Неговото име (напълване). Скелетът, основа
на всички имена на творенията.
Четири стадия на разпространение на пряката светлина

Етапи на създаване на духовния съсъд, желанието. При раз-
пространение на светлината отгоре надолу отначало се изграж-
да стадият кетер (изходяща светлина), после хохма (желание за
205
получаване), следва бина (желание за отдаване), ЗА (реализа-

ция на бина, когато тя иска да се уподоби с Твореца – отдаване,
получаване) и накрая малхут (иска не да се уподоби с Твореца,
а да получи цялото Негово „състояние“, „статус“). Обикновено
стадият кетер не се споменава, тьй като по своята същност той
е самият Творец, затова се говори за четирите стадия на из-
граждане на кли (желания).
Човек (на ивр. – Адам)

Означава „подобен на Твореца“ (Едоме ле Елион), самостоя
телно изграждащ себе си, за да стане подобен на Него.
Шести орган на чувствата

Орган, в който човек усеща въздействието на Висшата свет-
лина (Твореца) върху себе си и затова е способен да Му реаги-
ра.
206
МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА
Михаел Лайтман (философия PhD, биокибернетика MSc) –

учен кабалист, професор по онтология и теория на познанието,
основател и ръководител на Международна академия по каба-
ла и Института за изследване на кабала на името на Й. Ашлаг
(ARI – Ashlag Research Institute) – асоциация с нетърговска цел,
занимаваща се с научна и просветителска дейност в областта
на науката кабала.
М. Лайтман е роден през 1946 г. във Витебск (Беларус).

През 1970 г. завършва Ленинградския политехнически инсти-
тут – факултет по биологична и медицинска кибернетика. По
време на обучението си извършва учебна изследователска дей-
ност в Институт по изследване на кръвта, специализира елек-
тромагнитно регулиране на кръвоснабдяване на сърцето и мо-
зъка. Последните 30 години се занимава с изследване на на
уката кабала. Живее в Израел, женен, има три деца.
През 1978 г. научните изследвания довеждат М. Лайтман до

изучаване на древната наука кабала. Той става ученик на каба-
листа Барух Ашлаг (1906–1991), син и последовател на най-ве-
ликия кабалист на XX в. – Йеуда Ашлаг (1884–1954), автор на
коментара на „Книга Зоар“, и продължава веригата на преда-
ване на кабалистичните знания на съвременното поколение.
М. Лайтман е автор на повече от 30 книги за науката каба-

ла, които по същността си са задълбочен коментар на всички
оригинални кабалистични източници. В своите трудове той
фактически преразглежда традиционните възгледи за кабала,
показвайки я като необходимо за цялото човечество знание.
Днес дългогодишните изследвания на М. Лайтман в облас-

тта на науката кабала намират всеобщо признание. От 2005 г.
М. Лайтман е член на Съвета на Световната Мъдрост (World
207
Wisdom Council) – общност на водещите учени и обществени

деятели, които се занимават с разрешаване на глобалните проб
леми на съвременната цивилизация.
Лекциите на М. Лайтман се излъчват ежедневно в преки

предавания на сайта на Международната академия по кабала:
www.kabbalah.info. Известни представители на международната
интелектуална общност приветстват неговите усилия в предава-
не на кабалистичните знания на учените и широката обществе-
ност:
Професор Ървин Ласло (Италия/Унгария), Сорбоната,

Йейлски университет, университетите в Портланд и Хюстън,
основател и президент на Будапещенския клуб (Club of Budapest)
и Съвета на Световната Мъдрост (World Wisdom Council), един
от основателите на философия на системите и теорията за гло-
балното развитие, автор на 70 книги: „По времето, когато се
решава съдбата на нашето бъдещо съществуване на тази пла-
нета, древната наука кабала отново придобива значимост и ак-
туалност. Мъдростта, която се съдържа в класическите писа-
ния, трябва да бъде използвана за решаване на проблемите, с
които се сблъскваме, и за реализиране на откриващите се пред
нас възможности. Това послание трябва да стане достъпно за
всички хора както в Израел, така и в целия свят. Михаел Лайт
ман, както никой друг, е способен да реши тази най-важна за-
дача и да изпълни историческата мисия.“
Професор Даниел Мат (САЩ), университети „Бъркли“ и

„Станфорд“, един от водещите съвременни изследователи на
кабала, понастоящем работи над първия превод на „Книга
Зоар“ на английски език.
„Доктор Михаел Лайтман – това е уникална, поразяваща

личност: талантлив учен, който създава обоснован синтез меж-
ду традиционната наука и кабала.“
Писателят Артър Голдваг (САЩ) за книгата на М. Лайтман

„Awakening to Kabbalah“ (Jewish Lights Publications, 2005):
„Тук не се предлага червен конец като панацея, тук не се да-

ват леки обещания за постигане на успех в този свят. Вместо
208
това М. Лайтман ни предлага да променим себе си и света –

посредством нелеката, често болезнена работа по пътя на каба-
ла. Завладяващо и ерудирано, понякога поразяващо повество-
вание… ще въодушеви и вдъхнови всеки, който търси духовно-
то.“
Писателят Тамар Франкел (САЩ, д-р на науките) за книга-

та на М. Лайтман „Awakening to Kabbalah“ (Jewish Lights
Publications, 2005):
„Обяснено е как кабала, бидейки правилно разбрана, е на

ука, която съдържа духовна мъдрост, която променя нашите
желания така, че да можем да донесем полза на всички сътво-
рени.“
Награди:
– Човек на годината в медицинската кибернетика, Израел,

1995
– „Кой кой е в Историята на Обществото“, „Кой кой е в

Средите на Професионалистите“, „За забележителни про-
фесионални и обществени постижения“ (2001–2002).
Международна академия по кабала и

институт за нейното изследване
на името на Й. Ашлаг
(ARI – Ashlag Research Institute)
Международната академия по кабала и институтът за ней-
ното изследване на името на Й. Ашлаг (ARI – Ashlag Research
Institute) е асоциация с нетърговска цел, чиято основна задача
е разпространение на фундаментални знания за системата на
мирозданието и природата на човека, способстващи за пози-
тивното изменение на човечеството и за намиране на оптимал-
ния път за развитие на цивилизацията.
Двете организации се занимават с просветителска дейност и

научно изследване на древните и съвременните системи за зна-
ния, които разкриват интегралната, основополагаща система
209
на законите, които определят събитията, динамиката и тенден-

циите на развитие на съвременния свят. Изучаването на тези
закони ще даде възможност на човечеството да намери реше-
ние на проблема за глобалната криза на цивилизацията.
Основните работни инструменти на асоциацията са запозна-

ването на широката аудитория с информация за структурата на
мирозданието, ролята на човека в него, методологията на по-
зитивните изменения и други системни знания, които влияят
на състоянието и развитието на човечеството.
Основни дейности на института ARI

Курсове за дистанционно обучение
Учените от съвета към Института за изследване на кабала на

името на Й. Ашлаг (ARI – Ashlag Research Institute) са открили
курс за дистанционно обучение за подготовка на специалисти-
изследователи в областта на науката кабала. Курсовете предпо-
лагат студентите да получават систематични знания за основите,
историята на развитие и първоизточниците на кабала.
Издания учебна и научна литература
Институтът ARI е издал над 30 научни и научнопопулярни

издания. Академията издава за първи път на книжния пазар
уникални текстове, които се превеждат и преиздават от най-го-
лемите издателства на Северна и Южна Америка, Европа и
Азия.
Производство на филми и ТВ програми
Видеокомпанията ARI films създава стотици часове образо-

вателно и научнопопулярно видео, което се транслира еже-
дневно на 6 езика в пряк ефир на кабелната и интернет ТВ
(www.kab.tv). Компанията ARI films осъществява видеозапис и
транслация на заседанията на Съвета на Световната Мъдрост.
Научно-обществени програми, съвместно със Съвета на Све-

товната Мъдрост. За последните две години, в хода на тясното
210
сътрудничество между института ARI и Съвета за Световната

Мъдрост, са осъществени няколко големи международни ак-
ции:
орум 2005 „Създаване на нова цивилизация“ –

Ф
Токио (Япония), 12 ноември 2005 г.
Фондация на Мира на името на М. Гои кани водещи учени,

обществени деятели и интелектуалци да вземат участие в дис-
кусиите на тема „Създаване на нова цивилизация“. В числото
на поканените е бившият президент на Съветския съюз Миха-
ил Горбачов и член на Съвета на Световната Мъдрост. Сред
четиристотинте души присъстващи има посланици и високо-
поставени сътрудници на посолства от 46 страни.
„Устойчиво развитие. Системи. Наука. Духовност“ – това са

четирите съставни концепции, издигнати от президента на
Фондация на Мира г-н Хиро Сайонджи. Докладът на М. Лай-
тман „Създаване на нова цивилизация от гледна точка на
изменението на обществените ценности от потребителски в ал-
труистични“ е посрещнат с огромен интерес (подробности вж.:
Форум 2005 „Създаване на новата цивилизация“).
-и Световен Духовен Форум –

3
Арос (Швейцария), 22–25 януари 2006 г.
Срещата в Арос се превръща в пряко продължение на То-

кийския Форум. След ноемврийската среща, на която се раз-
гръща базовата идеологическа концепция, в Арос се обсъжда
реализацията на конкретните проекти. Основна резолюция, коя
то приемат представителите на 15 страни, е „Програма на по-
зитивните изменения“, разработена от института ARI (подроб-
ности виж: 3–и Световен Духовен Форум „Сътрудничество в
областта на съзнанието“. Арос, 2005).
Непълен списък на участниците на Форума в Арос:
Проф. Ървин Ласло (Италия/Унгария) – основател и прези-

дент на Будапещенския клуб (The Club of Budapest) и Съвета
на Световната Мъдрост (World Wisdom Council), професор по
философия, системни науки и науки на бъдещето, съветник на
211
генералния директор на ЮНЕСКО, представител на Междуна-

родния Делфийски Съвет, член на Международната академия
на науките и изкуствата и Международната академия по фило-
софия, лауреат на награда за мир на Япония и на Международ-
ния фонд „Мандир“.
Д-р Михаел Лайтман (Израел) – професор по онтология и

теория на познанието, основател и президент на Международ-
ната академия по кабала и института за изследвания на името
на Й. Ашлаг (Ashlag Research Institute).
Д-р Джейн Гудал (Великобритания) – основател и прези-

дент на института „Джейн Гудал“ (The Jane Goodall Institute).
Най-големият специалист по изследване на проблемите на об-
кръжаващата среда и влиянието на социума върху състоянието
на фауната.
Проф. Ту Уейминг (Китай/САЩ) – президент на института

„Йенчинг“ (The Harvard-Yenching Institute) в Харвард, професор
по китайска философия.
Мистър Джеймс О’Ди (Ирландия/САЩ) – президент на

Института за интелектуални науки (The Institute of Noetic
Sciences).
Проф. Моти Бен Янкар (Аржентина) – професор по психи-

атрия, един от световните специалисти в областта на терапията
на катастрофите и съпровождащите ги психологически явле-
ния. Президент на Световната психиатрична асоциация (World
Psychiatric Association) под егидата на ЮНЕСКО.
Мисис Лилиан Холт (Австралия) – глава на Центъра за об-

разование на местното население (The Centre for Indigenous
Education), който се занимава с обучението на децата и етни-
ческите малцинства в Мелбърнския университет.
Д-р Елизабет Саторис (Гърция/САЩ) – известен биолог,

който специализира в теория на еволюцията.
212
Госпожа Одри Китагава (Хавай) – старши съветник на спе-

циалния представител на Генералния секретар на ООН по ра-
ботата с децата и въоръжените конфликти.
Проф. Ашок Хангадин (САЩ) – професор по философия от

Хаверфордския колеж.
Мистър и мисис Хиру Масами Сайонджи (Япония) – прези-

дент и председател на Фондация на мира на името на М. Гои
(Goi Peace Foundation).
Мистър Ван Джоунс (САЩ) – основател и директор на

Центъра за правата на човека „Ела Бейкър“ (The Ella Baker
Center for Human Rights).
Проф. Франц Йозеф Радермахер (Германия) – известен ма-

тематик, икономист със световно име, глава на Института за
изследване и обработка на приложните знания (The Research
Institute for Applied Knowledge Processing), заместник-директор на
Европейския екосоциален форум (Ecosocial Forum Europe).
Мистър Джонатан Граноф (САЩ) – президент на Институ-

та за глобална безопасност (The Global Security Institute) и съ-
председател на Комитета на американската асоциация на адво-
катите по контрола над въоръжението и националната безопас-
ност.
аучен симпозиум „Диалог между мъдростта и науката:

Н
Новото планетарно съзнание“ –
Дюселдорф, Германия, 23–25 март 2006.
Идеята за обединение на човечеството присъства в социално-

обществените концепции и през последните десетилетия се из-
ползва в целия свят при описание на устройството на „светов-
ното, единно, глобално съобщество“. Самият термин „планетар-
но съзнание“ е създаден от Хазарт Инайат Ханом през 1920 го-
дина и получава развитието си в контекста на „Манифеста за
глобалната отговорност“, който е подписан от множество об-
ществено изявени политически деятели през 1997 година:
213
„Индивидът, надарен с планетарно съзнание, разбира своята

роля в еволюционния процес и благодарение на това възприя-
тие действа отговорно. Всеки и всяка от нас е длъжен да започ
не да развива своето съзнание до планетарно ниво; само тогава
ние ще можем да станем отговорни и активни посредници на
промените, които се извършват в нашето общество и неговата
трансформация. Планетарното съзнание представлява знание, а
също и усещане на жизнена взаимозависимост и необходимост
от единство на човечеството, така и съзнателно възприемане
на съответните нравственост и морал. Подобно развитие на
съзнанието става движеща сила, за да могат хората да прежи-
вяват на планетата. Двадесет и първи век трябва да влезе в ис-
торията като век на планетарното съзнание.“
Проф. М. Лайтман представя на форума доклада „Класиче-

ската наука кабала и еволюция на представите за необходи-
мостта от незабавно развитие на планетарното съзнание“.
Освен това са обсъждани следните научни концепции, свър-

зани с понятието планетарно съзнание:
– концепция за „ноосферата“ на Тейар де Шарден;
– концепция за „интегралното съзнание“ на Жан Гебсер;
– концепция за „ефирното поле“ на Ървин Ласло.
(Вж. подробности: Научен симпозиум „Диалог между мъд-

ростта и науката: ново планетарно съзнание“. Дюселдорф,
2006).
Дейност на Международната академия по кабала

Обучение
Провеждат се ежедневни уроци, лекции, семинари (онлайн

и дистанционно обучение) за повече от 800 000 студенти по це-
лия свят. Академията разполага с развита мрежа от задочни
филиали и центрове за виртуално обучение в повече от 30 стра-
ни по света.
214
Сайтът на академията www.kabbalah.info е отбелязан в енци-

клопедия „Британика“ като един от най-големите учебно-обра-
зователни интернет ресурси по броя на посетителите, количе-
ството и информацията в материалите.
Той е достъпен за ползване на 27 езика и наброява 4,5 ми-

лиона посетители на месец, на които се предоставя безплатен
и неограничен достъп до всички публикувани материали.
Ежедневно се провежда пряка транслация на уроци и лекции

със синхронен превод на 6 езика (руски, английски, немски, ис-
пански, италиански, турски), с демонстрация на чертежи, въз-
можност да се задават въпроси в режим на реално време.
Медия архивът на сайта съдържа повече от 5000 уникални

видеозаписа на лекции, дублирани в аудио- и текстови фор-
мат.
ровеждане на международни конгреси, научни

П
и научно-практически конференции
Международната академия по кабала организира редовни

международни конгреси, научни и научно-практически конфе-
ренции, в които взимат участие учени, обществени деятели,
еколози от повече от 40 страни в света.
– Януари 2005 г. – международен конгрес в Торонто

(Канада), 600 участника.
– Февруари 2005 г. – международен конгрес в Хайделберг
(Германия), 300 участника.
– Септември 2005 г. – международен конгрес в Ню Йорк
(САЩ), 700 участника.
– Октомври 2005 г. – международен конгрес в Одеса
(Украйна), 850 участника.
– Април 2006 г. – международен конгрес в Тел Авив
(Израел), 2000 участника.
– Октомври 2006 г. – международен конгрес в Москва
(Русия), 800 участника.
– Януари 2007 г. – международен конгрес в Ню Йорк
(САЩ), 700 участника.
215
Михаел Лайтман
Книга за всички
Редактор: д-р Венцислав Баев

Превод: Светла Кънева, Румяна Александрова, Яна Михайлова
Предпечатна подготовка: „Коала прес“ – Пловдив
Коректор: Елена Добрева
Печат: „Абагар“ АД – Велико Търново
„Коала прес“ ООД

4000 Пловдив
ул. „Атанас Каменаров“ № 11
тел./факс: (032) 642 102
София
ул. „Осъм“ № 4
тел.: (02) 946 16 28
e-mail: info@koalapress.com
www.koalapress.com

Kabala Tova e Mnogo Lesno

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

Kabala Tova e Mnogo Lesno

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Kabala Tova e Mnogo Lesno

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Международна академия по кабала

Ръководител на Международната академия по кабала

Книгата „Кабала – това е много лесно“ е опит да се доведе до хо-

Материалите в книгата са събрани и обработени от преподавате-

Изглежда, че всичко в живота е нормално, всичко върви по

Той не е уверен в това, че утре всичко ще бъде такова, как-

О, да, в света съществуват много начини за психологическо

Съгласно последните научни изследвания се изяснява, че

Ако се вземе група болни хора, раздели се и на едната по-

Това говори, че в човека съществуват сили, които могат да

Колкото повече светът потъва в отсъствието на разбирател-

и като следствие в депресията, наркотиците, насилието и теро-

Но времето на плацебо е към своя край – все по-малко ста-

А това означава, че е дошло времето кабала да бъде разкри-

Кабала – това е наука за вътрешното, индивидуално пости-

Великият кабалист на ХХ в. Баал Сулам е казал така:

„Действително, ако насочим цялото наше внимание и се опи­

Ние виждаме, че всички наши страдания са от непознаване

Именно от неговото съблюдаване и правилното му използ-

До наши дни кабала са изучавали единици във всяко поко-

Кабала е най-близката до човека наука, тя обяснява най-важ­

Ние ви пожелаваме успех в познанието на целта на вашето

Спомнете си, кога за първи път ви е дошла наум мисълта:

Едва ли вие сте намерили отговор на своя сериозен въпрос,

Вие сте продължавали да живеете като болшинството ваши

Не е ли било по-добре още тогава, в далечното детство, да

Детството си отива и отнася със себе си своите големи и

Постъпваме в учебно заведение с неосъзнатата надежда да

Малцина са тези, на които е известно, че съществува наука,

Запознавайки се по-дълбоко с тази наука, всеки човек е в

Ако всеки отделен човек открие своята истинска жизнена

Защото, помислете сами, ако ние изследваме животинския

С други думи всяко живо същество по своему възприема

Но какъв е светът в действителност? От какви образи се

Ако се погледне на по-ниските форми на съществуване, то

Светът няма своя собствена реалност –

Науката кабала предоставя на човек неограничени възмож-

Човек чувства себе си като че ли намиращ се в огромно

Михаел Лайтман – учен-кабалист, професор по онтология и теория на по-

Учените вече отдавна изказват предположения, че цялата

Понякога ние усещаме, че в нас присъства нещо вечно...

Използвайки шестия сетивен орган, човек ще започне да

Но е изключително важно да не се бърка кабалистичното

Някои са способни да виждат предмети през преграда или

Такова различие е трудно да се обясни с думи, тъй като све-

абстрактна философия, а е реален метод на разкриване на при-

Кабалистите казват, че е необходимо преди всичко да се из-

Вътрешните усещания на човек могат да бъдат уподобени

Ако нашите пет сетивни органа бяха устроени по друг на-

Така че какво съществува извън мен? Това аз не знам. Аз

Кабалистът не притежава някакви особени способности в

Не е важно в какъв кръговрат на живота ще стане това – в

ването на тази наука се намира спасението от тленността, ни-

Ние пребиваваме в реалност, която не сме избирали, но за

Сега пред нас съществува възможност за избор и поради

В този раздел ние ще разкажем за всевъзможните

Мит 1: С кабала не трябва да се занимаваме до 40-годишна

Отговор: От времето на великия кабалист АРИ не съществуват

„Действително, ако насочим цялото наше внимание и се опи

Кабала е най-близката до човека наука, тя обяснява най-важ

За да бъде резултатът колкото може по-достоверен, кабали

Същото нещо се отнася и за произволното жонглиране с чис