Ангел Каралийчев

Първомайстор на детската литература, но я е отричал

Макар да не приема деленето на литературата за деца и за

възрастни, през целия си живот пише и за двете аудитории. Още от
първите му публикации критиците го определят като първомайстор на
прозаичното слово, даже като връх в прозата Между двете световни войни.
Онова което отличава неговата творческа натура, е че прозаичните му
текстове са много емоционално наситени. Даже един критик казва, че
Каралийчев пише проза, но тя прилича на стихотворение, само че
създадено в прозаична реч.
Друга особеност на творбите му е, че те са кратки. Авторът създава
къси разкази и приказки, които са в размера на 2-3 страници. Всъщност
най-обилните му произведения са двете повести „Ането“ и „Тошко
Африкански“, но и те са много малки. Причина за тази краткост е една
специфика на Каралийчевото разказване – авторът слабо се интересува от
действието. За да се напише голям прозаичен текст, какъвто е романът е
нужна сложна събитийна верига, а при Каралийчев случката/събитието не
са водещи в сюжета. Понякога в творбата няма никакво събитие или пък се
подхваща разказ за такова, но се изоставя по средата без да се изведе до
развръзка. За този творец не е важна външната поведенческата активност
на героя – важни са неговите мисли и чувства. Не какво прави, а какво
преживява човекът – това е съществено за Каралийчев. Той предпочита да
разкрие на читателя вътрешните душевни трепети на човека, а не
постъпките му. От тук идва и психологизмът на неговата детска проза. За
Каралийчев е достатъчно да опише вълненията, спомените, бляновете на
своя персонаж и така да покаже неговия характер. Понякога дори само
като описва какви вълнения поражда у човека гледката на един природен
пейзаж, авторът успява да покаже неговото духовно богатство.

Според критиците най-представителната творба на автора е

тритомникът „Приказен свят“, отпечатан през 1929г – 1930г – 1932г. В него
се съдържат разкази с историческа или съвременна тематика, авторски
приказки, както и някои преработени по фолклорни мотиви приказки и
произведения. Идейно-художествени особености на прозата му:
1. Творбите са кратки, но пък много емоционално наситени.
2. Често текстовете му смесват жанровите похвати и на приказната
условност и на реалистичното повествование. Тази особеност
личи още от първото му детско произведение „Житената питка“.
3.
Битов реалистичен разказ  приказна условност  Битов
реалистичен разказ

4. На пръв поглед в приказен свят срещаме много пъстра галерия от

образи. Героите на разказа живеят в различни епохи – от века на
Александър Македонски до съвремието на автора. Имат различен
социален произход: от дъщери на ханове през майстори
каменоделци до бездомни скитници. Различни са по вяра и
националност – българи, турци, цигани и т.н. При цялата им
многоликост обаче, има нещо невидимо, което ги сродява – те са
благородници по душа, ценят доброто и вършат добрини. Даже
когато животът им е груб, търпят беди и неправди, никога не губят
вярата си, че един ден светът ще стане по-справедлив и добротата
ще възтържествува.
5. Героите на Каралийчев сакаш едновременно живеят в два свята.
Единият е светът, в който реално протича битието им. Този свят
обаче е много несправедлив. В него не се цени благородството и
затова тези герои се чувстват неуютно в него. Другият е светът,
който носят в душите си. Макар и въображаем, той е много по-
привлекателен за тези герои, защото в него всяка лъжа и грубост
се наказват, а добрината се уважава. Затова и Каралийчевите
герои са някак самотни. Даже ако са сред шумна тълпа, те стоят
някак изолирани, потънали в една своя вътрешна реалност,
където красотата и добротата имат шанс.
6. Авторът има предпочитание към герои, които не блестят с някаква
външна забележимост. Персонажите му са сиротни деца, болнави
старци, слепи музиканти, сакати птички или дори одухотворени
мъртви предмети, захвърлени като ненужни. Съзнателно се
подчертава тяхната физическа слабост, крехкост, невзрачност, за
да им се противопостави духовната красота, която тези герои
носят у себе си.