6.

АКТИВНИ ФИЛТРИ

Активните филтри (АФ) са избирателни усилватели, които усилват сигна-

лите с честоти, намиращи се в определена честотна лента, и потискат сигналите
с честоти извън зададената честотна лента. Обект на разглеждане в тази глава
активните RC филтри, SC филтри (Switched capacitors – SC filters) и Gm/C
филтри.

6.1. Определения и класификация

6.1.1. Основни определения

Активните филтри са съставени от пасивни RC или SC схеми, включени във
веригата на ОВ на усилвателна схема. За реализацията на усилвателна схема
най-често се използват някои от разгледаните в глава 4 усилвателни стъпала,
като с тях се постига коефициент на усилване по-голям от единица. Основното
звено във всеки избирателен усилвател представляват пасивните RC или SC
схеми (пасивни филтри). Именно те пропускат сигнали в определена честотна
област и осигуряват затихване на всички останали. Съществува голямо раз-
нообразие от електронни схеми на активни филтри. В зависимост от вида на
елементите, образуващи пасивния филтър, избирателните усилватели се делят
на: RC филтри, SC филтри (Switched capacitors – SC filters) и Gm/C филтри.
При синтеза на АФ основно се използва класическият метод, който се
характеризира с разделяне на задачата за синтез на отделни етапи.
През първия етап се определя предавателната (схемната) функция въз осно-
ва на началните характерни честоти в лентата на пропускане и задържане на
АЧХ. Този етап е прието да се нарича апроксимация. Предавателната функция
се конструира във вид на дробно-рационален израз на комплексната промен-
лива p (оператор на Лаплас), която съдържа полином от m -ти ред в числителя
и полином от n -ти ред в знаменателя, като винаги m ≤ n . В зависимост от
стойността на n се получават филтри от първи ред, втори ред и т.н.
Следователно в резултат от апроксимацията се формира математическият
модел на електронната схема. При конструиране на предавателната функция
най-често се използват полиномните апроксимации по методите на Бътъруърт,
Чебишев, Бесел и Лежандър и неполиномните апроксимации по методите на
Кауер и инверсната апроксимация на Чебишев.
През втория етап – етапът реализация – по намерената предавателна функ-
ция се определя самата схема, т.е. установява се нейната структура и се изчис-
ляват параметрите на елементите й.
След реализацията на електронна схема отговаряща на началните изисква-
ния се изпълнява третият етап, който включва симулационно и експеримен-
2 Глава 6

тално тестване на прототип. През този етап се проверява поведението на

прототипа в постояннотокова, честотна и времева област. Резултатите получени
от тестването служат за доказване или отхвърляне на хипотезите, генерирани от
проектанта при работа с различни методи за апроксимация и схемни варианти
за реализация.
След като се изпълни проверка за работоспособността на избраната схема
се преминава към проектиране на печатна платка и документиране на резулта-
тите.

6.1.2. Класификационни схеми на активните филтри

Разнообразието от електронни схеми на АФ е много голямо, при това
класификацията им може да бъде извършена по редица признаци: форма на
АЧХ, работен честотен обхват, елементна база, начин за настройка на пара-
метрите, приложна област и др.
Например в зависимост от предназначението АФ се разделят на: ампли-
тудни филтри (пропускащи сигнали в определен честотен обхват) и фазови
филтри (създаващи определена фазовата разлика за дадена честота между вход-
ния и изходния сигнал без затихване на амплитудите им).
Според честотния обхват на пропускане амплитудните филтри се разде-
лят на: нискочестотни филтри (НЧФ), високочестотни филтри (ВЧФ), лен-
тови филтри (ЛФ) и заграждащи (режекторни) филтри (ЗФ). На фиг. 6.1 са
представени графичните означения и формата на АЧХ за четирите основни
типа амплитудни филтри. Характерно за тях е наличието на три области: лента
на пропускане, преходна област и лента на задържане. Лентата на пропускане
на НЧФ се простира от 0 до f p . Честотата f p се нарича гранична честота в
лентата на пропускане. За нея коефициентът на усилване A намалява спрямо
стойността си в лентата на пропускане Ao и придобива стойност A p . При НЧФ
преходната област се простира от f p до f s . Честотата f s се нарича гранична
честота в лентата на непропускане (лента на задържане). При тази честота е
най-голямата допустима стойност на A в лентата на непропускане ( AS ).
Характеристиките и параметрите на останалите типове филтри се определят по
аналогичен начин. Лентата на пропускане на ВЧФ се простира в интервала над
честотата f p . ЛФ пропускат сигналите в честотната област от f p1 до f p 2 ,
докато ЗФ задържат сигналите между f p1 до f p 2 . За ЛФ и ЗФ се въвежда още
един параметър – т.нар. средна честота на филтъра f o = f p1 f p 2 .
В зависимост от типа на използваните градивни елементи се различават
активни RC филтри, SC филтри (Switched capacitors – SC filters) и Gm/C филтри.
Активните RC филтри най-общо съдържат операционни усилватели на
напрежение, резистори и кондензатори. За настройка на параметрите им някои
от резисторите се заменят по подходящ начин с механични или цифрови потен-
 Активни филтри 3

циометри. Активните SC филтри се реализират с операционни усилватели на

напрежение, комутируеми кондензатори и електронни CMOS ключове. При тях
пренастройката на полюсната честота и другите параметри може да се
осъществява чрез промяна на честотата на тактовия сигнал, използван за
комутацията (превключването) на кондензаторите. Всъщност комутируемите
кондензатори имитират поведение на резистори.

Нискочестотен филтър – НЧФ Високочестотен филтър – ВЧФ

A A
Ao Ao
Ap Ap

As As

f p fs f fs f p f

Лентов филтър – ЛФ Заграждащ (режекторен) филтър – ЗФ

A
A
Ao Ao
Ap Ap

f p1 f p2 f p1 f p2 f
f

Фиг. 6.1. Графични означения и АЧХ за четирите основни типа амплитудни филтри.
Активните Gm/C филтри съществено се различават от активните RC- и SC-
филтри понеже се използват операционни усилватели на проводимост
(Operational Transconductance Amplifiers – OTAs) или операционни усилватели
на ток (Positive Second Generation Current Conveyors – CCII+) като активни
усилвателни елементи без обща ООВ. При това за този тип филтри пренастрой-
ката на параметрите се получава чрез промяна на задаващия ток на ОУ в режим
на покой. В резултат на тази промяна се изменя стръмността Gm на ОУ, а оттам
и на времеконстантата C/Gm. Основните предимства на активните Gm/C-филтри
в сравнение с активните RC и SC филтри е по-широката работна честотна
лента, по-малките нелинейни изкривявания и по-широкия динамичен диапазон.
На фиг. 6.1 са илюстрирани възможностите на активните RC , SC и Gm/C
филтри в сравнение с другите видове филтри по отношение на типичния рабо-
тен честотен диапазон и еквивалентният качествен фактор Q . Посочените
честотни диапазони и възможните качествени фактори от фиг. 4.4 важат за
филтри от втори ред. От фиг. 6.2 се вижда, че за активните RC-филтри
работният честотен обхват е от 102 до 106 Hz , като качествен фактор прибли-
зително равен на 103 може да се постигне за честоти до 104 Hz . За активните
SC-филтри работният честотен диапазон е по-тесен и достига до 105 Hz . При
по-високи честоти грешката от дискретизация на входния сигнал се увеличава,
4 Глава 6

при което намалява отношението сигнал – шум. Освен това еквивалентният

качествен фактор за SC-филтрите не надвишава 102 . Активните Gm/C-филтри
могат да се използват до 107 Hz и повече в зависимост от типа на избраните
активни елементи. Също така на фиг. 6.1 се вижда, че и за трите типа активни
филтри има застъпване при ниски честоти. Така например филтри за звукови
честоти (10 Hz ... 20kHz ) с качествен фактор до 102 могат да се реализират с
RC-, SC- и Gm/C-филтри. Освен това в този честотен диапазон е възможно да се
използват LC филтри, CCD филтри (филтри с прибори със зарядна връзка) и
цифрови филтри. Разбира се, в зависимост от техническата спецификация на
проектираното електронно устройство някои видове схеми могат да се окажат
по-подходящи от други видове схеми. Изборът на оптимална схема за конк-
ретно устройство изисква детайлно познаване на качествата на всички видове
филтри.
Q Пиезоелектрични
с обемни резонатори
10 4 Кварцови Пасивни филтри
филтри с вълноводи
Активни Електро-
RC-филтри механични филтри
3
10 * ПАВ – повърхностна
Gm /C акустична вълна
Пасивни филтри
LC с коаксиални линии
10 2 Цифрови
филтри

10 Дълги
CCD линии
Пиезоелектрични
SC с ПАВ*
1
103 106 109 1012 f , Hz
Фиг. 6.2. Разпределение на основните видове филтри по отношение на типичния работен
честотен диапазон и еквивалентният качествен фактор.

6.2. Теоретични методи за апроксимация на нискочестотни филтри

Предавателната функция на нискочестотен филтър от n -ти ред в общ вид

може да се запише по следния начин
AUo
(6.1) AU ( P ) = ,
1 + c1P + c2 P 2 + ... + cn P n
където c1 , c2 , ..., cn са положителни реални коефициенти, P = p / ω p е норми-
рана стойност на комплексната променлива p и граничната честота ω p .
При σ = 0 се получава
 Активни филтри 5

(6.2) P = jω / ω p = j ( f / f p ) = j Ω ,
където f p линейната гранична честота при спадане на коефициента на усил-
ване с 3dB или честота на среза на филтъра.
Един от начините за реализация на нискочестотния филтър е като поли-
номът в знаменателя на предавателната функция (6.1) се разложи на мно-
жители. В случай, че съществуват комплексни корени на полинома в знаме-
нателя, то той се представя като произведение от множители от втори ред:
AUo
(6.3) AU ( P ) = ,
(1 + a1P + b1P 2 )(1 + a2 P + b2 P 2 )...
където ai и bi са положителни реални коефициенти.
За нечетен ред на предавателната функция (6.3) коефициентът b1 е равен на
нула.
Параметрите на филтрите могат да бъдат оптимизирани по различни
критерии. За изпълнение на даден критерий за оптимизация кофициентите ai и
bi на предавателната функция AU ( P ) ще имат точно определени стойности.
При синтеза на активни филтри се използват няколко основни метода за
получаване на оптимална нискочестотна амплитудно-честотна характеристика.
По-конкретно обект на разглеждане в тази глава са методите на Бътъруърт,
Чебишев и Бесел.
Амплитудно-честотната характеристика на филтрите на Бътъруърт има
плосък участък в лентата на пропускане (за честоти по-малки от честотата на
среза) и стръмен участък в лентата на задържане. С увеличаване на реда на
филтъра стръмността в лентата на задържане се увеличава.
Характеристиките на филтрите на Чебишев имат по-стръмен участък в
лентата на задържане в сравнение с филтрите на Бътъруърт. В лентата на
пропускане филтрите на Чебишев имат вълнообразен характер с постоянна
амплитуда. При увеличаване на реда на филтъра неравномерностите в лентата
на пропускане се увеличат, а също така и стръмността в лентата на задържане
се увеличава.
Филтрите на Бесел се характеризират с плосък участък в лентата на пропус-
кане и стръмен участък в лентата на задържане. Филтрите на Бесел в сравнение
с филтрите на Бътъруърт и Чебишев имат най-малка стръмност в лентата на
задържане и един и същи ред на предавателните функции. Освен това за
филтрите на Бесел преходната характеристика е монотонна и няма колебателен
характер. Причина за това е приблизително линейната фазово-честотна харак-
теристика.
На фиг. 6.3 и фиг. 6.4 са показани амплитудно-честотните характеристики
(АЧХ) на нискочестотни филтри на Бътъруърт и Чебишев, съответно от
четвърти и десети ред. Както се вижда АЧХ на филтъра на Чебишев има по-
стръмен участък в честотната лента на задържане, но и значителна неравно-
мерност в лентата на пропускане. При намаляване на реда на предавателната
6 Глава 6

функция стръмността в лентата на задържане на за филтрите на Чебишев се

доближават до филтрите на Бътъруърт.

а) б)
Фиг. 6.3. Амплитудно-честотна характеристика на филтри от четвърти ред: а) – филтър на
Бътъруърт; б) – филтър на Чебишев.

а) б)
Фиг. 6.4. Амплитудно-честотна характеристика на филтри от десети ред: а) – филтър на
Бътъруърт; б) – филтър на Чебишев.

6.2.1. Филтри на Бътъруърт

От формула (6.1) следва, че модулът на коефициента на предаване на
филтър от n -ти ред може да се представи по следния начин
2
2 AUo
(6.4) | AU | = .
1 + k 2 Ω 2 + k 4 Ω 4 + ... + k 2n Ω 2n
Нечетните степени в формула (6.4) отсъстват, тъй като | AU |2 представлява
четна функция. За филтрите на Бътъруърт графиката на функцията | AU |2
трябва да бъде по възможност хоризонтална при честоти на входния сигнал, по
малки от граничната честота. За получаването на максимално плоска
характеристика в лентата на пропускане при Ω < 1 е необходимо | AU |2 да зави-
 Активни филтри 7

си само от най-голямата степен на Ω . Тогава на квадрата на модулът на коефи-

циента на предаване има вида
2
2 AUo
(6.5а) | AU | = 2n
.
1 + k 2n Ω
Коефициентът k 2 n се определя от условието за нормиране, което е свързано
с осигуряването на намаляване на коефициента на предаване с 3dB при честота
Ω = 1, т.е.
2
AUo A2
(6.5б) = Uo .
2 1 + k 2n
От където се получава k 2 n = 1 . В този случай формулата за квадрата на
предавателната функция се опростява и добива вида
2
2 AUo
(6.6) | AU | = .
1 + Ω 2n
За практическа реализация на филтри на Бътъруърт е необходимо да се
състави електронна схема, чийто квадрат на модула на коефициента на преда-
ване удовлетворява формула (6.6). При анализа на електронни схеми на филтри
обикновено се определя комплексният коефициент A&U , а не квадрата на модула
на коефициента на предаване | АU |2 . Следователно за по-лесното оразмеряване
на схеми на филтри трябва да се знае комплексният коефициент на предаване
съответстващ на формула (6.6). За целта се приравняват изрази (6.1) и (6.6),
като в резултат се определят коефициентите c1 , c2 , ..., cn . Полученият по този
начин знаменател на (6.1) се нарича полином на Бътъруърт (таблица 6.1).
Таблица 6.1. Полиноми на Бътъруърт до 4-ти ред.
n Полиноми на Бътъруърт
1 1+ P
2 1 + 2P + P 2
3 1 + 2P + 2P 2 + P 3 =
= (1 + P )(1 + P + P 2 )
4 1 + 2,613P + 3,414 P 2 + 2,613P 3 + P 4 =
= (1 + 1,848 P + P 2 )(1 + 0,765P + P 2 )

След заместване на честотата Ω с P / j за квадрата на модула се получава

2 2
AUo AUo
(6.7) | AU ( P) |2 = 2n
= −n 2n
.
 P 1 + (−1) p
1 +  
 j
Корените в полинома в знаменателя (или полюсите) се определят от реше-
ние на уравнението
8 Глава 6

n +1
(6.8) 1 + (−1) − n P 2 n = 0 → P = (−1) 2 n .

Таблица 6.2. Коефициенти на филтрите на Бътъруърт.

n i a b f pi / f p Qi
i i

1 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1 1,4142 1,0000 1,000 0,71

3 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1,0000 1,0000 1,272 1,00

4 1 1,8478 1,0000 0,719 0,54

2 0,7654 1,0000 1,390 1,31

5 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1,6180 1,0000 0,859 0,62
3 0,6180 1,0000 1,448 1,62

6 1 1,9319 1,0000 0,676 0,52

2 1,4142 1,0000 1,000 0,71
3 0,5176 1,0000 1,479 1,93

7 1 1,0000 0,0000 1,000 _

2 1,8019 1,0000 0,745 0,55
3 1,2470 1,0000 1,117 0,80
4 0,4450 1,0000 1,499 2,25

8 1 1,9616 1,0000 0,661 0,51

2 1,6629 1,0000 0,829 0,60
3 1,1111 1,0000 1,206 0,90
4 0,3902 1,0000 1,512 2,56

9 1 1,0000 0,0000 1,000 -

2 1,8794 1,0000 0,703 0,53
3 1,5321 1,0000 0,917 0,65
4 1,0000 1,0000 1,272 1,00
5 0,3473 1,0000 1,521 2,88

10 1 1,9754 1,0000 0,655 0,51

2 1,7820 1,0000 0,756 0,56
3 1,4142 1,0000 1,000 0,71
4 0,9080 1,0000 1,322 1,10
5 0,3129 1,0000 1,527 3,20

1 π
j
Като се замести в (6.8) (−1) 2 = j с e 2, корените се определят като комп-
лексни числа от вида
 Активни филтри 9

( n +1+ 2 k ) π
j ( n + 1 + 2k ) π ( n + 1 + 2k ) π
(6.9) Pk = e 2n = cos + j sin ,
2n 2n
където k = 1, 2, ..., 2 n .

Фиг. 6.5. Амплитудно-честотни характеристики на филтри на Бътъруърт при AUo = 1 и няколко

стойности на n .
От резултата по-горе се вижда, че корените на полинома в знаменателя са
разположени равномерно по единичен кръг в комплексната равнина, симет-
рично спрямо оста jω . Към функцията | AU ( P ) | трябва да се отнесат само коре-
ните с отрицателна реална част, т.е. тези, които лежат в лявата полуравнина.
След обединяването комплексно сперегнатите корени за коефициентите ai и bi
от израз (6.3) в общ вид се получава
за четни стойности на n
2i − 1
ai = 2 cos π при i = 1, ..., n / 2 ,
2n
bi = 1 ;
за нечетни стойности на n
a1 = 1 , b1 = 0 ,
i −1
ai = 2 cos π при i = 1, ..., (n + 1) / 2 ,
2n
bi = 1 ;
10 Глава 6

Коефициентите ai и bi за полиноми до 10 ред са представени в таблица 6.2.

Известно е, че филтрите на Бътъруърт от първи ред представляват
нискочестотни пасивни RC звена. За n ≥ 2 полиномите на Бътъруърт имат
комплексно-спрегнати корени. При това те не могат да бъдат реализирани с
помощта на пасивни RC звена, които имат само реални корени на полинома в
знаменателя на предавателната функция. Тогава за реализацията на филтри с
n ≥ 2 се използват пасивни RLC схеми или активни RC схеми. Честотните
характеристики на Бътъруърт за няколко стойности на n са дадени на фиг. 6.5.

6.2.2. Филтри на Чебишев

Коефициентът на предаване на филтрите на Чебишев за ниски честоти е
равен на AUo . При увеличаване на честотата в лентата на пропускане АЧХ има
вълнов характер, при това колебанието на амплитудата се определя от пара-
метрите на филтъра. Полиномите притежаващи такива свойства, се наричат
полиноми на Чебишев:
cos(n arccos x) при 0 ≤ x ≤ 1
(6.10) Tn ( x) = 
ch(n Arch x) при x > 1.
Коефициентите на полиномите на Чебишев са дадени в таблица 6.3.
Таблица 6.3. Полиноми на Чебишев до 4-ти ред.
n Полиноми на Чебишев
1 T ( x) = x
2 T2 ( x) = 2 x 2 − 1
3 T3 ( x) = 4 x 3 − 3x
4 T4 ( x) = 8 x 4 − 8 x 2 + 1

В областта 0 ≤ x ≤ 1 модулът на функцията | Tn ( x) | се колебае между 0 и 1, а

за x > 1 монотонно нараства. Изразът за нискочестотен филтър | AU |2 при
използване на полиномите на Чебишев има следния вид:
2
kAUo
(6.12) | AU |2 = 2 2
.
1 + ε Tn ( x)
Коефициентът k се избира така, че при x = 0 да се изпълни условието
| AU |2 = AUo
2
. Следователно k = 1 за полиноми от нечетен ред и k = 1 + ε 2 за
четни n . Множителят ε определя степента на неравномерност на АЧХ на
филтъра:
(6.13) AU , max / AU , min = 1 + ε 2 .
Тогава
 Активни филтри 11

AU , max = AUo 1 + ε 2 
 за четни n
AU , min = AUo 
и
AU , max = AUo 
 за нечетни n .
AU , min = AUo 1 + ε 2 
В таблица 6.4 са дадени параметри на филтрите на Чебишев за различна
степен на неравномерност.
Таблица 6.4. Параметри на филтрите на Чебишев.
Означение Неравномерност на АЧХ
0,5dB 1dB 2dB 3dB
AU , max / AU , min 1,059 1,122 1,259 1,413
k 1,122 1,259 1,585 1,995
ε 0,349 0,509 0,765 1,998
Операторният вид на предавателната функция се намира аналогично на
случая при апроксимация на Бътъруърт. И тук е необходимо да се определи
полиномът на Хурвиц в знаменателя чрез отделяне на полюсите с отрицателна
реална част.
След обединяването комплексно сперегнатите корени за коефициентите ai
и bi от израз (6.3) в общ вид се получава
за четни стойности на n
1 
bi' =
2i − 1 
ch 2 γ − cos 2 π
2n  при i = 1, ..., n / 2 ,
2i − 1 
ai' = 2bi' .shγ. cos π 
2n 
за нечетни стойности на n
1 
bi' =
i −1 
ch 2 2 γ − cos 2 π
n  при i = 1, ..., (n + 1) / 2 .
i −1 
ai' = 2bi' .shγ. cos π 
n 
При условие, че γ = 1 / n. Arsh1 / ε .
След заместване на коефициентите аi' и bi' вместо ai и bi , се получава
нискочестотна предавателна функция на Чебишев, в която P не е нормирано
спрямо граничната честота ω p (съответставаща на намалявание на коефициен-
та на предаване с 3dB ), а спрямо честотата ωo , при която коефицеинтът на
предаване за последен път приема стойност AU , min .
12 Глава 6

При синтеза на филтри е значително по-удобно комплексната променлива

P да бъде нормирана спрямо честотата ω p . За целта се заменя P с αP .
Коефицеинтът α се избира така, че за P = j коефицеинтът на предаване да има
стойност 1 / 2 . Тогава членовете от втори ред в знаменателя ще добият вида
(1 + ai' αP + bi' α 2 P 2 ) .
От сравняването на горния израз с членовете от втори ред в (6.3) се намира
ai = ai' α и bi = bi' α 2
Коефициентите ai и bi за полиноми до 10 ред при неравномерности на
АЧХ, равни на 0,5, 1, 2 и 3dB са представени в таблица 6.5а, б, в, и г.
Амплитудно-честотните характеристики при неравномерност 3dB за някол-
ко стойности на n са дадени на фиг. 6.6.
На фиг. 6.7 са дадени амплитудно-честотните характеристики на филтри на
Чебишев от четвърти ред при различни неравномерности. От фиг. 6.7 се вижда,
че в областта Ω > 1 стръмността на честотните характеристики е по-голяма,
когато филтърът е с по-голяма неравномерност. За сравнение с амплитудно-
честотниата характеристика на филтър на Бътъруърт амплидудно-честотната
характеристика на филтър на Чебишев при неравномерност 0,5dB се харак-
теризира с почти два пъти по-голям спад за Ω > 1.

Фиг. 6.6. Амплитудно-честотни характеристики на филтри на Чебишев при неравномерност 3dB и

няколко стойности на n .
 Активни филтри 13

Таблица 6.5а. Коефициенти на филтрите на Чебишев при неравномерност 0,5dB.

n i a b f /f Qi
i i pi p

1 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1 1,3614 1,382 1,000 0,86

3 1 1,8636 0,0000 0,537 –

2 0,6402 1,1931 1,335 1,71

4 1 2,6282 3,4341 0,538 0,71

2 0,3648 1,1509 1,419 2,94

5 1 2,9235 0,0000 0,342 –

2 1,3025 2,3534 0,881 1,18
3 0,2290 1,0833 1,480 4,54

6 1 3,8645 6,9797 0,366 0,68

2 0,7528 1,8573 1,078 1,81
3 0,1589 1,0711 1,495 6,51

7 1 4,0211 0,0000 0,249 –

2 1,8729 4,1795 0,645 1,09
3 0,4861 1,5676 1,208 2,58
4 0,1156 1,0443 1,517 8,84

8 1 5,1117 11,9607 0,276 0,68

2 1,0639 2,9365 0,844 1,61
3 0,3439 1,4206 1,284 3,47
4 0,0885 1,0407 1,521 11,53

9 1 5,1318 0,0000 0,195 –

2 2,4283 6,6307 0,506 1,06
3 0,6839 2,2908 0,989 2,21
4 0,2559 1,3133 1,344 4,48
5 0,0695 1,0272 1,532 14,58

10 1 6,3648 18,3695 0,222 0,67

2 0,3582 4,3453 0,689 1,53
3 0,4822 1,9440 1,091 2,89
4 0,1994 1,2520 1,381 5,61
5 0,0563 1,0263 1,533 17,99
14 Глава 6

Таблица 6.5б. Коефициенти на филтрите на Чебишев при неравномерност 1dB.

n i a b f /f Qi
i i pi p

1 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1 1,3022 1,5515 1,000 0,96

3 1 2,2156 0,0000 0,451 –

2 0,5442 1,2057 1,353 2,02

4 1 2,5904 4,1301 0,540 0,78

2 0,3039 1,1697 1,417 3,56

5 1 3,5711 0,0000 0,280 –

2 1,1280 2,4896 0,894 1,40
3 0,1872 1,0814 1,486 5,56

6 1 3,8437 8,5529 0,366 0,76

2 0,6292 1,9124 1,082 2,20
3 0,1296 1,0766 1,493 8,00

7 1 4,9520 0,0000 0,202 –

2 1,6338 4,4899 0,655 1,30
3 0,3987 1,5834 1,213 3,16
4 0,0937 1,0423 1,520 10,90

8 1 5,1019 14,7608 0,276 0,75

2 0,8916 3,0426 0,849 1,96
3 0,2806 1,4334 1,285 4,27
4 0,0717 1,0432 1,520 14,24

9 1 6,3415 0,0000 0,158 –

2 2,1252 7,1711 0,514 1,26
3 0,5624 2,3278 0,994 2,71
4 0,2076 1,3166 1,346 5,53
5 0,0562 1,0258 1,533 18,03

10 1 6,3634 22,7468 0,221 0,75

2 1,1399 4,5167 0,694 1,86
3 0,3939 1,9665 1,093 3,56
4 0,1616 1,2569 1,381 6,94
5 0,0455 1,0277 1,532 22,26
 Активни филтри 15

Таблица 6.5в. Коефициенти на филтрите на Чебишев при неравномерност 2dB.

n i a b f /f Qi
i i pi p

1 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1 1,1813 1,7775 1,000 1,13

3 1 2,7994 0,0000 0,357 –

2 0,4300 1,2036 1,378 2,55

4 1 2,4025 4,9862 0,550 0,93

2 0,2374 1,1896 1,413 4,59

5 1 4,6345 0,0000 0,216 –

2 0,9090 2,6036 0,908 1,78
3 0,1434 1,0750 1,493 7,23

6 1 3,5880 10,4648 0,373 0,90

2 0,4925 1,9622 1,085 2,84
3 0,0995 1,0826 1,491 10,46

7 1 6,4760 0,0000 0,154 –

2 1,3258 4,7649 0,665 1,65
3 0,3067 1,5927 1,218 4,12
4 0,0714 1,0384 1,523 14,28

8 1 4,7743 18,1510 0,282 0,89

2 0,6991 3,1353 0,853 2,53
3 0,2153 1,4449 1,285 5,58
4 0,0547 1,0461 1,518 18,69

9 1 8,3198 0,0000 0,120 –

2 1,7299 7,6580 0,522 1,60
3 0,4337 2,3549 0,998 3,54
4 0,1583 1,3174 1,349 7,25
5 0,0427 1,0232 1,536 23,68

10 1 5,9618 28,0376 0,226 0,89

2 0,8947 4,6644 0,697 2,41
3 0,3023 1,9858 1,094 4,66
4 0,1233 1,2614 1,380 9,11
5 0,0347 1,0294 1,531 27,27
16 Глава 6

Таблица 6.5г. Коефициенти на филтрите на Чебишев при неравномерност 3dB.

n i a b f /f Qi
i i pi p

1 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1 1,0650 1,9305 1,000 1,30

3 1 3,3496 0,0000 0,299 –

2 0,3559 1,1923 1,396 3,07

4 1 2,1853 5,5339 0,557 1,08

2 0,1964 1,2009 1,410 5,58

5 1 5,6334 0,0000 0,178 –

2 0,7620 2,6530 0,917 2,14
3 0,1172 1,0686 1,500 8,82

6 1 3,2721 11,6773 0,379 1,04

2 0,4077 1,9873 1,086 3,46
3 0,0815 1,0861 1,489 12,78

7 1 7,9064 0,0000 0,126 –

2 1,1159 4,8963 0,670 1,98
3 0,2515 1,5944 1,222 5,02
4 0,0582 1,0348 1,527 17,46

8 1 4,3583 20,2948 0,286 1,03

2 0,5791 3,1808 0,855 3,08
3 0,1765 1,4507 1,285 6,83
4 0,0448 1,0478 1,517 22,87

9 1 10,1759 0,0000 0,098 –

2 1,4585 7,8971 0,526 1,93
3 0,3561 2,3651 1,001 4,32
4 0,1294 1,3165 1,351 8,87
5 0,0348 1,0210 1,537 29,00

10 1 5,4449 31,3788 0,230 1,03

2 0,7414 4,7363 0,699 2,94
3 0,2479 1,9952 1,094 5,70
4 0,1008 1,2638 1,380 11,15
5 0,0283 1,0304 1,530 35,85

Още по-стръмна характеристика в преходната област може да се получи

при използване на филтри на Кауер. Те имат с вълнов характер, както в лентата
на пропускане така и в лентата на задържане. Предавателната функция на
филтрите на Кауер се различава от предавателните функции на разгледаните
филтри по това, че нейният числител вместо постоянния коефициент AUo
 Активни филтри 17

съдържа полином. При това филтрите на Кауер могат да се реализират със

значително по-сложни електронни схеми, отколкото филтрите на Бътъруърт и
Чебишев. Коефициентите на полиномите на Кауер могат да се намерят в [6.1].

а) б)

в) г)
Фиг. 6.7. Амплитудно-честотни характеристики на филтри на Чебишев от четвърти ред при различна
неравномерност: а) – 0,5dB; б) – 1dB; в) – 2dB; г) – 3dB.

6.2.3. Филтри на Бесел

Филтрите на Бътъруърт и Чебишев се характеризират с нелинейни фазово-
честотни характеристики. В резултата на това при обработка на импулсни
сигнали могат да се получат големи колебания по време на преходните
процеси. Подходящи в тези случаи са филтрите, които имат приблизително
линейна фазово-честотна характеристика, т.е. филтри с честотно независимо
групово време за закъснение. Такива свойства имат филтрите на Бесел. За
определяне на коефициентите на филтрите на Бесел се използва функцията на
груповото време за закъснение, като при това за нея се прилага методът на
Бътъруърт.
От формула (6.3) следва, че коефициентът на предаване на нискочестотен
филтър от втори ред за P = jΩ може да се представи по следния начин
18 Глава 6

AUo AUo
(6.14) AU ( P ) = 2
= 2
.
(1 + a1P + b1P ) (1 + ja1Ω − b1Ω )
Въз основа на (6.14) за фазово-честотната характеристика се получава
a1Ω
(6.15) ϕ = − arctan .
1 − b1Ω 2
Функцията на груповото време за закъснение се определя от фазово-
честотната характеристика
(6.16) t гр = − dϕ / dω .
За опростяване на по-нататъшните преобразувания се въвежда
нормирана стойност за груповото време за закъснение
(6.17а) Tгр = t гр / Т p = t гр f p = (1 / 2π)t гр ω p ,
където T p е обратно пропорционален на граничната честота на филтъра. Тогава
за нормирана стойност се намира
ω p dϕ 1 dϕ
(6.17б) Tгр = − =− .
2 π dω 2π dΩ
След отчитане на (6.15) за груповото време за закъснение се получава
1 a1 (1 + b1Ω 2 )
(6.17в) Tгр = − .
2π 1 + (a12 − 2b1 )Ω 2 + b12 Ω 4
За апроксимация на груповото време за закъснение по метода на Бътъруърт
предавателната функция по-горе се разглежда за Ω << 1 . Тогава (6.17в) се
опростява и добива вида
a1 1 + b1Ω 2
(6.18) Tгр = − .
2π 1 + (a12 − 2b1 )Ω 2
Изразът (6.18) няма да зависи от Ω при условие, че коефициентите в
числителя и знаменателя пред Ω 2 са равни. За това е необходимо да бъдат
изпълнени равенството
(6.19) b1 = a12 − 2b1 → b1 = (1 / 3)a12 .
Второто уравнение може да бъде определено от условието за нормиране
| AU |2 = 1 / 2 за честота Ω = 1
1 1
(6.20) = .
2 (1 − b1 ) 2 + a12
Тогава въз основа на (6.19) и (6.20) за коефициентите се получава
a1 = 1,3617 и b1 = 0,6180 .
Изчисляването на коефициентите за полиноми от по-висок ред е сравни-
телно сложна задача, свързана с решаване на система от нелинейни уравнения.
Аналитично коефициентите ci на полинома в знаменателя на предава-
телната функция (6.1) могат да се изчислят от следната рекурентна формула
 Активни филтри 19

2(n − i + 1) '
c1' = 1 , ci' = ci −1 .
i (2n − i + 1)
Коефициентите от полиномите на Бесел до четвърти ред са дадени в
таблица 6.6.
Таблица 6.6. Полиноми на Бесел до 4-ти ред.
n Полиноми на Бесел
1 1+ P
1
2 1+ P + P2
3
2 1
3 1 + P + P2 + P3
5 15
3 2 1 4
4 1 + P + P2 + P3 + P
7 21 105
Коефициентите ai и bi за полиноми до 10 ред са представени в таблица 6.7.
Амплитудно-честотните характеристики за няколко стойности на n са дадени
на фиг. 6.8.
На фиг. 6.9 и фиг. 6.10 са дадени фазово-честотните характеристики и
честотните зависимости на груповото време за закъснение за различни филтри
от пети ред.

Фиг. 6.8. Амплитудно-честотни характеристики на филтри на Бесел при AUo = 1 и няколко стойности на n .
20 Глава 6

Таблица 6.7. Коефициенти на филтрите на Бесел.

n i a bi f pi / f p Qi
i

1 1 1,0000 0,0000 1,000 –

2 1 1,3617 0,6180 1,000 0,58

3 1 0,7560 0,0000 1,323 –

2 0,9996 0,4772 1,414 0,69

4 1 1,3397 0,4889 0,978 0,52

2 0,7743 0,3890 1,797 0,81

5 1 0,6656 0,0000 1,502 –

2 1,1402 0,4128 1,184 0,56
3 0,6216 0,3245 2,138 0,92

6 1 1,2217 0,3887 1,063 0,51

2 0,9686 0,3505 1,431 0,61
3 0,5131 0,2756 2,447 1,02

7 1 0,5937 0,0000 1,684 –

2 1,0944 0,3395 1,207 0,53
3 0,8304 0,3011 1,695 0,66
4 0,4332 0,2381 2,731 1,13

8 1 1,1112 0,3162 1,164 0,51

2 0,9754 0,2979 1,381 0,56
3 0,7202 0,2621 1,963 0,71
4 0,3728 0,2087 2,992 1,23

9 1 0,5386 0,0000 1,857 –

2 1,0244 0,2834 1,277 0,52
3 0,8710 0,2636 1,574 0,59
4 0,6320 0,2311 2,226 0,76
5 0,3257 0,1854 3,237 1,32

10 1 1,0215 0,2650 1,264 0,50

2 0,9393 0,2549 1,412 0,54
3 0,7815 0,2351 1,780 0,62
4 0,5604 0,2059 2,479 0,81
5 0,2883 0,1665 3,466 1,42
 Активни филтри 21

а)
б)

в)
г)
Фиг. 6.9. Фазово-честотни характеристики за нискочестотни филтри от пети ред: а) – филтър на Бътъруърт;
б) – филтър на Чебишев с неравномерност 3dB; в) – филтър на Бесел; г) – филтър на Чебишев с
неравномерност 0,5dB.
Аналитичните изрази за фазово-честотната характеристика и груповото
време за закъснение (6.15) и (6.17в) имат вида
ai Ω
ϕ = −∑ arctan
i 1 − bi Ω 2
и
1 ai (1 + bi Ω 2 )
Tгр = − ∑ .
2π i 1 + (ai2 − 2bi )Ω 2 + bi2 Ω 4
 22 Глава 6

а) б)

в) г)
Фиг. 6.10. Групово време за закъснение за нискочестотни филтри от пети ред: а) – филтър на Бътъруърт; б)
– филтър на Чебишев с неравномерност 3dB; в) – филтър на Бесел; г) – филтър на Чебишев с
неравномерност 0,5dB.

6.2.4. Обобщение на описаните теоретични методи за апроксимация

Както беше показано по-горе предавателната функция на произволен ниско-
честотен филтър може да се представи по следния начин
AUo
(6.21) AU ( P) = 2
.
∏ (1 + ai P + bi P )
i
Редът на филтъра n определя максималната степен на P във формула
(6.21), при това предавателната функция се получава в общ вид като
произведение от множители от втори ред в знаменателя. Редът n задава
наклона на АЧХ на предавателната функция, който е приблизително равен на
− n.20dB / dec . В зависимост от стойностите на коефициентите ai и bi в преда-
вателната функция се получават филтри на Бътъруърт, Чебишев или Бесел.
Точните стойности на коефициентите за филтри до 10 ред са дадени в таблици
6.2, 6.5 и 6.7. В таблиците са дадени и стойностите на нормираната честота на
 Активни филтри 23

среза f pi / f p за всяко от звената в формула (6.21). Тези стойности не се

отчитат при оразмеряване на електронните схеми, но могат да се използват за
проверка на изчисленията за отделните звена на филтъра.
Освен това в таблиците са дадени и стойностите на качествените фактори
Qi за всяко от звената. Те се определят от формулата
bi
Qi = .
ai
Колкото по-голям е качественият фактор толкова по-голяма е вероятността
от възникване на генерации. Качественият фактор на филтри с реални полюси
не надвишава 0,5.

6.3. Преобразуване на НЧФ във ВЧФ

Характеристиката на НЧФ по същество е обратна на характеристиката на

ВЧФ. Честотното преобразуване на АЧХ на НЧФ в АЧХ на ВЧФ може да се
осъществи, като Ω се замени с 1 / Ω или P с 1 / P . При това граничната честота
остава без промяна, а AU 0 се превръща в AU∞ . Тогава въз основа на формула
(6.21) се получава
AU∞
(6.22) AU ( P) = .
ai bi
∏ (1 + P + 2 )
i P

6.4. Реализация на НЧФ и ВЧФ от първи ред

От формула (6.21) следва, че предавателната функция на НЧФ от първи ред

в общия случай има вида
A
(6.23а) AU ( P ) = Uo .
1 + a1P
Предавателната функция (6.23а) може да се реализира с помощта на RC
верига и каскадно на нея свързан неинвеитращ усилвател с ОУ (фиг. 6.11). По
този начин се получава незначително влияние на товара върху параметрите на
RC веригата. За тази схема предавателната функция е
AUo AUo
(6.23б) AU ( P ) = = ,
1 + pRC 1 + ω p RCP
където AU 0 = 1 + RF / R N е коефициентът на усилване на неинвертиращия
усилвател за идеален ОУ.
От сравняването на (6.23а) и (6.23б) за времеконстантата на RC веригата се
получава
24 Глава 6

RC = a1 / 2πf p .
От таблици 6.2, 6.5 и 6.7 се вижда, че за всички видове филтри от първи ред
коефициентът a1 е равен на 1. При реализация на филтри от по-висок ред чрез
каскадно свързване на звена от първи и втори ред се срещат филтри, за които
a1 ≠ 1 . Това означава, че тези звена имат гранична честота, различаваща се от
граничната честота на целия филтър, т.е. f p1 = f p / a1 .
R
ui
uo
C ОУ
RF

RN

Фиг. 6.11. Нискочестотен активен RC филтър от първи ред.

За получаването на ВЧФ, необходимо е във формула (6.23а) параметърът P
да се замести с 1 / P . В схемата от фиг. 6.11 е достатъчно да се разменят местата
на R и C .
Други схеми на НЧФ и ВЧФ от първи ред са показани, съответно на фиг.
6.12а и фиг. 6.12б. В тях RC вериги са свързани във верига на ООВ на ОУ.
R2

C1 R2

R1 C1 R1
ui ui
uo uo

Фиг. 6.12а. Нискочестотен активен RC Фиг. 6.12б. Високочестотен активен RC

филтър от първи ред с инвертиращ филтър от първи ред с инвертиращ
усилвател. усилвател.
Предавателната функция на НЧФ има вида
AUo
(6.24а) AU ( P ) = ,
1 + ω p R2C1P
където AU 0 = − R2 / R1 е коефициентът на усилване по постоянен ток.
За оразмеряването на електронната схема е необходимо да се зададе
гранична честота f p , коефициент на предаване AU 0 (за тази електронна схема
той трябва да бъде зададен с знак минус) и капацитет на кондензатора C1 .
 Активни филтри 25

От сравняването на (6.23а) и (6.24а) се получават

R2 = a1 / 2πf p C1 и R1 = − R2 / AU 0 .
На фиг. 6.12б е дадена аналогична схема на високочестотен филтър.
Неговата предавателна функция има вида
AU∞
(6.24б) AU ( P) = ,
1 1
1+ .
ω p R1C1 P
където AU∞ = − R2 / R1 е коефициентът на усилване при f >> f p .
От сравняването на (6.22) и (6.24б) се получават следните изрази
R1 = a1 / 2πf p C1 и R1 = − R2 / AU∞ .

6.5. Реализация на НЧФ и ВЧФ от втори ред

Въз основа на формула (6.21) следва, че предавателната функция на НЧФ от

втори ред в общия случай има вида
AUo
(6.25) AU ( P ) = .
1 + a1P + b1P 2
Анализът на таблици 6.2, 6.5 и 6.7 показва, че оптимални предавателни
функции от втори или по-висок ред се характеризират с комплексно-спрегнати
полюси. Както беше казано в т. 6.2 такива предавателни функции могат да
бъдат реализирани с активни RC схеми, съставени от ОУ с честотно зависими
ОВ чрез резистори и кондензатори.

6.5.1. Нискочестотни и високочестотни филтри с многоконтурна ООВ

Схемата на НЧФ от втори ред с многоконтурна ООВ (Multi-Loop-Feedback –
MLF) е дадена на фиг. 6.13. В нея ОУ е обхванат от честотна зависима ООВ,
съставена от резистори и кондензатори. Предавателната функция на схемата
има вида
− R2 / R1
(6.26) AU ( P ) = .
 R R 
ω2p R2 R3C1C 2 P 2 + ω p C1  R2 + R3 + 2 3  P + 1
 R1 
От сравняването на (6.26) и (6.25) се получават следните изрази
AU 0 = − R2 / R1 ,
 R R 
a1 = ω p C1  R2 + R3 + 2 3  и
 R1 
b1 = ω2p R2 R3C1C 2 .
26 Глава 6

За оразмеряването на електронната схема може например да се зададат

стойностите на съпротивленията R1 и R3 , като по дадените по-горе формули се
изчисляват R2 , C1 и C 2 . При това формулите за оразмеряване важат за произ-
волни стойности на а1 и b1 . Коефициентът на предаване по постоянен ток AU 0
е с отрицателна стойност, в резултат на което изходният сигнал от филтъра ще
бъде инвертиран спрямо входния сигнал.

R2 C1
R1 R3
ui
uo
C2

Фиг. 6.13. Нискочестотен активен RC филтър от втори ред с многоконтурна ООВ.

Точността на параметрите от АЧХ до голяма степен зависят от точността на
използваните резистори и кондензатори. Резисторите могат да бъдат с
производствен толеранс ± 1% или дори по-малък, докато кондензаторите
обикновено са с производствен толеранс ± 10% , а в някои случаи и с по-голяма
стойност. Затова при реализация на филтри по схемата от фиг. 6.13 първо се
подбират кондензаторите C1 и C2 , и след това по формули се изчисляват
съпротивленията:
a1C 2 − a12C22 − 4C1C 2b1 (1 − AU 0 )
R2 = ,
4πf p C1C2
R1 = R2 / − AU 0 и
R3 = b1 / 4πf p2 R2C1C 2 .
За получаването на реална стойност на съпротивлението R2 е необходимо
да се изпълни условието
C 2 4b1 (1 − AU 0 )
≥ 2
.
C1 a1
Схемата на ВЧФ от втори ред с многоконтурна ООВ е дадена на фиг. 6.14.
Тя се получава от схемата на НЧФ като резисторите и кондензаторите си
разменят местата.
Предавателната функция на схемата има вида
− C1 / C2
(6.27) AU = .
1  1 1 C1  1 1 1
1+  + +  +
ω p R2  C 2 C3 C2C3  P ω2p R1R2C 2C3 P 2
От сравняването на (6.27) и (6.22) се получават следните изрази
 Активни филтри 27

AU∞ = −C1 / C 2 ,
1  1 1 C 
a1 =  + + 1  и
ω p R2  C2 C3 C2C3 
1
b1 = .
ω2p R1R2C 2C3

C2 R2
C1 C3
ui
uo
R1

Фиг. 6.14. Високочестотен активен RC филтър от втори ред с многоконтурна ООВ.

За оразмеряването на електронната схема първоначално се подбират кон-
дензаторите, като C1 = C2 = C3 = C и след това се изчисляват съпротивленията:
a1
R1 = и
3.2πf p b1C
3
R2 = .
2πf p а1C
В този случай коефициентът на предаване AU∞ = −1 .

6.5.2. Нискочестотни и високочестотни филтри на Селен-Кий

Схемата на НЧФ от втори ред с ПОВ (НЧФ на Селен-Кий) е дадена на фиг.
6.15. В нея ОУ е обхванат от положителна честотно зависима ОВ и отрицателна
честотно независима ОВ. ПОВ е съставена от R1 − R2 и C1 − C2 , а ООВ е фор-
мирана чрез резисторния делител (α − 1) R3 и R3 . Коефициентът α определя
усилването на схемата по постоянен ток. Предавателната функция на схемата
има вида
α
(6.28а) AU ( P ) = 2 .
ω p R1R2C1C2 P + ω p [C1 ( R1 + R2 ) + (1 − α) R1C2 ]P + 1
2

Оразмеряването на електронната схема може значително да се опрости при

условие, че се зададат някои допълнителни условия. При условие, че коефи-
циентът α се избере единица, тогава (α − 1) R3 = 0 и двата резистора фор-
миращи ООВ могат да се изключат. В този случай предавателната функция се
опростява и добива вида
28 Глава 6

1
(6.28б) AU ( P ) = .
ω2p R1R2C1C 2 P 2 + ω p C1 ( R1 + R2 ) P + 1

C2
R1 R2
ui
uo

(α − 1) R3
C1

R3

Фиг. 6.15. Нискочестотен активен RC филтър от втори ред с ПОВ.

При това условие първо се подбират кондензаторите C1 и C2 , и след това се
изчисляват съпротивленията
a1C2 ± a12C22 − 4b1C1C2
R1 = R2 = .
4πf p C1C2
За получаването на реални стойности на съпротивленията R1 и R2 е необ-
ходимо да се изпълни условието
C 2 4b1
≥ .
C1 a12
Оразмеряването може допълнително да се опрости, ако се положи
R1 = R2 = R и C1 = C 2 = C . В този случай за реализацията на филтри от разли-
чен тип е необходимо да се изменя стойностна на коефициента α . Преда-
вателната функция на филтъра има вида
α
(6.28в) AU ( P ) = 2 2
.
(ω p RC ) P + ω p CR (3 − α) P + 1
От сравняването на (6.28в) и (6.25) се получават следните формули за
оразмеряване на схемата
RC = b1 / 2πf p и
α = AU 0 = 3 − (a1 / b1 ) = 3 − (1 / Q1 ) .
От последния израз се вижда, че коефициентът α зависи от качественият
фактор и не зависи от граничната честота. В този случай стойността на α
определя типа на филтъра. Тогава при проектиране на конкретен филтър от
втори ред се избират коефициентите a1 и b1 от таблици 6.2, 6.5 или 6.7 и след
което се изчислява стойността на коефициента α . Стойности на коефициента
α са дадени в таблица 6.8. При α = 3 схемата се самовъзбужда и работи в
 Активни филтри 29

режим на генерации на сигнал с честота f = 1 / 2πRC . Всъщност това е

основният недостатък на разгледаната схема на НЧФ. Предимството на схемата
е, че за реализацията на различни типове филтри е достатъчно само да се
изменя стойността на коефициента α при едни и същи стойности на R и C .
Освен това граничната честота може да се изменя независимо, ако се използва
един сдвоен потенциометър за едновременно изменение на съпротивленията R1
и R2 .

Таблица 6.8. Стойности на коефициента α за няколко типа филтри.

Недефиниран
Чебишев с
Тип на филтър (въз-
Бътъруърт неравномер- Бесел
филтър никване на
ност 3dB
генерации)
α 1,586 2,234 1,268 3,000

След размяна на местата на резисторите и кондензаторите в схемата от фиг.

6.15 се получава ВЧФ от втори ред с ПОВ (фиг. 6.16). Неговата предавателна
функция има вида
α
(6.29) AU ( P ) = .
1 1 R2 (C1 + C2 ) + (1 − α) R1C 2 1
+ +1
2
ω p R1R2C1C 2 P 2 R R C C
1 2 1 2 p ω P

R2
C1 C2
ui
uo

(α − 1) R3
R1
R3

Фиг. 6.16. Високочестотен активен RC филтър от втори ред с ПОВ.

За опростяване на оразмеряването на схемата се полага α = 1 и C1 = C 2 = C .
При това се получават следните формули
AU∞ = 1 ,
R1 = 1 / πf p Ca1 и
R2 = a1 / 4πf p Cb1 .
30 Глава 6

6.6. Реализация на НЧФ и ВЧФ от висок ред

При условие, че амплитудно-честотната характеристика на филтър от втори

ред се окаже недостатъчно стръмна в лентата непропускане се преминава към
проектиране на филтър от по-висок ред. В този случай верижно (каскадно) се
свързват няколко звена, представляващи филтри от първи и втори ред. При този
начин на реализация трябва да се има предвид, че произволното каскадно
съединение, например на два филтъра на Бътъруърт от втори ред няма да
доведе до получаването на филтър на Бътъруърт от четвърти ред. Полученият
филтър ще има друга честотна характеристика и друга гранична честота. Затова
е необходимо да се задават такива коефициенти на звената на филтрите, така че
в резултат от умножението на честотните им характеристики да се получи
желания тип филтър.
За опростяване на оразмеряването на филтрите полиномите в знаменателя
на предавателните функции са формализирани. При което коефициентите ai и
bi на звената на различните типове филтри до 10 ред са дадени с техните стой-
ности в таблици 6.2, 6.5 или 6.7. За всяко звено коефициентите a1 и b1 трябва
да се заменят с ai и bi . При оразмеряването на схемите по формулите дадени
по-горе следва да се замести граничната честота със зададената гранична
честота на целия филтър. По принцип отделните звена имат собствена гранична
честота, която е различна от граничната честота на целия филтър.
В общия случай при макетиране на схемата няма значение как ще се
подреждат звената в каскадната структура. Нейната честотна характеристика
винаги ще бъде произведение от честотните характеристики на отделните
звена. На практика обаче съществуват различни критерии за подреждане на
звената. Така например, за да се предпазят активните елементи от претоварване
звената се подреждат по нарастваща стойност на собствената гранична честота.
Това правило винаги се спазва понеже звената, които имат по-висока гранична
честота се характеризират с по-голям качествен фактор, а това води и до по-
голям коефициент на усилване по напрежение за честоти близки до граничната
честота. Това е илюстрирано с амплитудно-честотните характеристики на фил-
тър на Чебишев от пети ред с неравномерност 3dB (фиг. 6.17).
Друг критерий за подреждане на звената в каскадната структура е свързан с
осигуряване на минимално ниво на шумовете в изхода на схемата. В този
случай последователността на подреждане на звената трябва да бъде обратна,
тъй като колкото по-голям е качественият фактор толкова по-стръмна е
честотната характеристика и съответно по-ефективно ще се потискат шумовете.
 Активни филтри 31

а)
б)

в) г)
Фиг. 6.17. Амплитудно-честотни характеристики на филтър на Чебишев при неравномерност 3dB: а) –
първо звено; б) – второ звено; в) – трето звено; г) – обща характеристика на филтъра.
За да се схване по-ясно същността на методиката за проектиране на активни
RC филтри е разгледан пример за оразмеряване на НЧФ на Чебишев от пети ред
с гранична честота f p = 1kHz , неравномерност 3dB и коефициент на предаване
по постоянен ток AU 0 = 1 . Филтърът се състои от един НЧФ от първи ред (фиг.
6.12а) и два НЧФ от втори ред (фиг. 6.15), за които стойността на коефициента
α е избран равен на единица. В този случай коефициентът на предаване на
целия филтър по постоянен ток ще бъде също единица. Схемата на НЧФ
съответстващ на тези изисквания е показан на фиг. 6.18. Оразмеряването на
отделните звена се изпълнява последователно от входа към изхода на
електронната схема. За целта първоначално от таблица 6.5г се отчитат
коефициентите ai и bi за филтър на Чебишев от пети ред. След което за
първото звено се задава стойността на кондензатора C11 = 100nF и по
формулите от т. 6.4 се изчисляват съпротивленията
R2 = a1 / 2πf p C1 =
= 5,6334 / 2π.1000 Hz.100nF =
= 8,97 kΩ
и
32 Глава 6

R1 = − R2 / A1,U 0 =
= −8,97kΩ /( −1) =
= 8,97 kΩ ,
където A1,U 0 = −1 .
За второто звено се задава C 22 = 100nF и от условието за кондензатора C 21 ,
дано в т. 6.5 се намира
a22
C 21 ≤ C 22 =
4b2
(0,7620) 2
= 100nF ,
4.2,6530
C21 ≤ 5,471nF .
Избира се номинална стойност C 21 = 4,7 nF от стандартните редове. Тогава
за съпротивленията се получава
a2C22 ± a22C 22
2
− 4b2C 21C 22
R21 = R22 = ,
4πf p C 21C 22
R21 = 17,74kΩ и R22 = 8,057kΩ .

Фиг. 6.18. Нискочестотен филтър на Чебишев от пети ред с гранична честота 1kHz.
За третото звено отново се задава C32 = 100nF и от условието за C31 , дано в
т. 6.5 се намира
a32
C31 ≤ C32 =
4b3
(0,1172) 2
= 100nF ,
4.1,0686
C31 ≤ 321 pF .
Избира се номинална стойност C31 = 200 pF от стандартните редове. Тогава
за съпротивленията се получава
 Активни филтри 33

a3C32 ± a32C322
− 4b3C31C32
R31 = R32 = ,
4πf p C31C32
R31 = 75,28kΩ и R32 = 17,98kΩ .
Амплитудно-честотните характеристики на отделните звена и на целия
филтър, получени от компютърна симулация в честотна област с OrCAD PSpice
са представени на фиг. 6.19.

Фиг. 6.19. Симулационни резултати за АЧХ на филтъра на Чебишев (фиг. 6.18).

6.7. Преобразуване на НЧФ в ЛФ

В т. 6.3 беше показано как чрез заместване се преобразува АЧХ на НЧФ в

АЧХ на ВЧФ. С помощта на подобни преобразувания може да се получи АЧХ
на лентов филтър. В случая за предавателната функция на НЧФ се изпълнява
замяната
 1
(6.30) P → (1 / ∆Ω) P +  .
 P
В резултат на такова преобразуване АЧХ на НЧФ в диапазона 0 ≤ Ω ≤ 1
преминава в дясната част на лентата на пропускане на ЛФ (1 ≤ Ω ≤ 1 / Ω max ).
Лявата част на лентата на пропускане се явява огледално изображение в
логаритмичен мащаб на дясната част спрямо средната честота Ω = 1. При това
Ω min = 1 / Ω max . На фиг. 6.20 е показано такова преобразуване на АЧХ.
Нормираната ширина на лентата на пропускане на филтъра
∆Ω = Ω max − Ω min може да се избира произволно. От фиг. 6.20 се вижда, че
34 Глава 6

коефициентите на предаване за честоти Ω max и Ω min са равни на коефициента

на предаване на НЧФ за Ω = 1.
При отчитане на ∆Ω = Ω max − Ω min и Ω max Ω min = 1 за нормираните
честоти, при които коефициентът на предаване намалява с 3dB се получава
1 1
Ω max/ min = (∆Ω) 2 + 4 ± ∆Ω .
2 2
| AU | / AU 0 , dB | AU | / AU 0 , dB

0
−3

∆Ω

0 Ω (lg) Ω min Ω max Ω (lg)

1 1
Фиг. 6.20. Графична илюстрация на преобразуването на АЧХ на НЧФ в АЧХ на ЛФ.

6.7.1. Лентов филтър от втори ред

Най-простият лентов филтър може да се получи, ако се приложи замяната
от (6.30) към предавателната функция на НЧФ от първи ред:
A
AU ( P) = Uo .
1+ P
В резултат от преобразуването предавателната функция на ЛФ се получава
от втори ред:
AUo AUo ∆ΩP
(6.31) AU ( P ) = = .
1 1 + ∆Ω P + P 2
1+ [ P + (1 / P)]
∆Ω
По аналогия с резонансните кръгове основните параметри на ЛФ са коефи-
циентът на предаване AUr за резонансната честота f r и качественият фактор
Q . Въз основа на разгледаните по-горе преобразувания следва, че AUr = AU 0 .
Това може да се докаже, ако в формула (6.31) се положи Ω = 1, т.е. P = j .
Качественият фактор Q може да се намери като отношение на резонансната
честота f r и ширината на лентата на пропускане B . Тогава се получава
(6.32) Q = f r / B = f r /( f max − f min ) =
= 1 /(Ω max − Ω min ) = 1 / ∆Ω .
След заместване на формулата за качествения фактор в (6.31) предава-
телната функция добива вида
 Активни филтри 35

AUr
P
Q
(6.33) AU ( P ) = .
1 2
1+ P + P
Q
Фоирмула (6.33) дава възможност да се определят основните параметри на
ЛФ от втори ред непосредствено от неговата предавателна функция.

6.7.2. Лентов филтър от четвърти ред

Предавателна функция на ЛФ от четвърти ред се получава като във форму-
ла (6.25) се замести (6.30):
P 2 AU 0 (∆Ω) 2 / b1
(6.34) AU ( P ) = .
a1  (∆Ω)2  2 a1
1 + ∆ΩP + 2 +  P + ∆ΩP 3 + P 4
b1  b1  b1
От горната формула се вижда, че АЧХ на филтъра в областта на ниските и
високите честоти коефициентът на предаване спада с наклони приблизително
равни на ± 40dB / dec . За средната честота Ω = 1 коефициентът на предаване на
филтъра има стойност AUm = AU 0 .
На фиг. 6.21 са дадени амплитудно-честотни характеристики при ∆Ω = 1 за
ЛФ на Бътъруърт, Чебишев с неравномерност 0,5dB и Бесел. Освен това за
сравнение на фиг. 6.21г е дадена АЧХ на ЛФ от втори ред със същата лента на
пропускане.
Както при НЧФ за улеснение на реализация знаменателя на предавателната
функция (6.34) се разлага на множители:
P 2 AUm (∆Ω) 2 / b1
(6.35) AU ( P ) = ,
 αP 2
 1 P P
2
1 + Q + (αP )  1 + Q  α  +  α  
 i   i     
където параметърът α може да се намери от следното уравнение
2
2  α∆Ωa1  1 (∆Ω) 2
(6.36) α + 2 
+ 2 −2− = 0.
 1
b (1 + α )  α b1
След определяне на параметъра α може да изчислят качествените фактори
Qi за всяко от звената на ЛФ
(1 + α 2 )b1
(6.37) Qi = .
α∆Ωa1
В зависимост от това как се разполага числителя в предавателната функция
са възможни два начина на реализация. Ако се представи числителя като произ-
ведение от постоянен множител и множител съдържащ P 2 , то това съответства
 36 Глава 6

на каскадно съединение на НЧФ и ВЧФ. Такава реализация обикновено се

прилага в случаите, когато честотната лента ∆Ω е достатъчно широка.

а) б)

в) г)
Фиг. 6.21. Амплитудно-честотни характеристики на ЛФ с ∆Ω = 1 : а) – филтър на Бътъруърт от четвърти
ред; б) – филтър на Чебишев от четвърти ред с неравномерност 0,5dB ; в) – филтър на Бесел от четвърти
ред; г) – ЛФ от втори ред.
При теснолентови филтри, при които ∆Ω << 1 ЛФ се реализират като
каскадна структура от два ЛФ от втори ред. В този случай предавателната
функция има вида
AUr / Qi (αP) AUr / Qi ( P / α)
(6.38) AU ( P) = × .
 αP   2
1 + + (αP) 2  1 + 1  P  +  P  
 Qi   Qi  α   α  
От сравняване на коефициентите в (6.35) и (6.33) за параметрите на двете
звена на ЛФ се получават формулите, дадени в таблица 6.9.
В таблица 6.9 f m е средната честота на пълния ЛФ, AUm е коефициентът на
предаване за тази честота. Стойностите на параметрите α и Qi могат да се
определят, съответно от формули (6.36) и (6.37).
 Активни филтри 37

Таблица 6.9. Параметри на ЛФ от четвърти ред.

Звено на ЛФ fr Q AUr

1 fm / α Qi Qi ∆Ω AUm / b1

2 α. f m Qi Qi ∆Ω AUm / b1

Например на едното звено на ЛФ на Бътъруърт с честота f m = 1kHz и лента

на пропускане 100 Hz , коефициентът на предаване за средната честотата AUm е
равен на единица. Първоначално от таблица 6.2 се вземат коефициентите за
филтър на Бътъруърт от втори ред: a1 = 1,4142 и b1 = 1 . След което за
нормираната стойност на лентата на пропускане ∆Ω = 0,1 от формула (6.37) се
намира α = 1,0360 . След което от формула (6.37) се намира Qi = 14,15 . Накрая
използвайки формулите в таблица 6.9 се определят останалите параметри:
AUr = 1,415 , f r1 = 965Hz и f r 2 = 1036 Hz .

6.8. Реализация на ЛФ от втори ред

6.8.1. Лентов филтър с многоконтурна ООВ

Основната схема на ЛФ реализиращ предавателна функция от втори ред с
многоконтурна ООВ е дадена на 6.22. Предавателната функция на тази схема
има следния вид
R R
− 2 3 Cω r P
R1 + R3
(6.39) AU ( P) = .
2 2 R1 R2 R3 2 2 R1R3
ωr C P + ωr C P +1
R1 + R3 R1 + R3

C R2
R1 C
ui
uo
R3

Фиг. 6.22. Лентов активен RC филтър от втори ред с многоконтурна ООВ.

От сравняването на (6.39) и (6.33) се получават следните изрази за основ-
ните параметри на схемата:
38 Глава 6

1 R1 + R3
(6.40а) fr = ,
2πC R1R2 R3
(6.40б) AUr = − R2 / 2 R1 и
1 R2 ( R1 + R3 )
(6.40в) Q= = πR2Cf r .
2 R1R3
Въз основа на формула (6.40в) за ширината на лентата на пропускане се
намира
B = f r / Q = 1 / πR2C .
От горните формули се вижда, че независима настройка на резонансната
честота f r може да се получи чрез изменение на съпротивлението R3 . Про-
мяната на R3 не води до изменение на коефициента на предаване AUr и шири-
ната на лентата на пропускане на филтъра.
Например за оразмеряване на ЛФ с резонансна честота f r = 100 Hz и
качествен фактор Q = 100 граничните честоти са 99,5 Hz и 100,5Hz . Коефи-
циентът на предаване за резонансната честота AUr трябва да бъде равен на 10.
За целта първоначално се задава капацитет на кондензатора C равен на 1µF и
след което по формула (6.40в) се получава
R2 = Q / πCf r = 318,3kΩ .
От формула (6.40б) се изчислява
R1 = R2 /( −2 AUr ) = 15,92kΩ .
Накрая се изчислва стойността на съпротивлението R3 от формула (6.40а):
R3 = − AUr R1 /( 2Q 2 + AUr ) = 7,95Ω .

6.8.2. Лентов филтър на Делиянис с многоконтурна ООВ

Друга схема на ЛФ реализиращ предавателна функция от втори ред с
многоконтурна ООВ е дадена на 6.23. Допълнително в нея към ОУ е приложена
и ПОВ с резисторите R4 и R5 . Така получената схема е известна като лентов
RC филтър на Делиянис. Предавателната й функция има вида
 R  R R
− 1 + 4  2 3 Cωr P
 R5  R1 + R3
(6.41) AU ( P) = .
2 2 2  R4 
ωr C R13 R2 P + ωr C  2 R13 − R2  P + 1
 R5
При условие, че R13 = R2 от сравняването на (6.41) и (6.33) се получават
следните изрази за основните параметри на схемата:
1
(6.42а) fr = ,
2πCR2
 Активни филтри 39

R4
1+
R R5
(6.42б) AUr = − 2 и
R1 R4
2−
R5
1
(6.42в) Q= .
R4
2−
R5
За разлика от схемата на фиг. 6.22 при ЛФ на Делиянис качественият
фактор може да се променя в по-широки граници чрез промена на отношението
R4 / R5 .
При оразмеряване на електронната схема се задават капацитетът C и съпро-
тивлението R4 след което по дадените по-горе формули се изчисляват R2 , R5 ,
R1 и R3 .

C R2
R1 C
ui
uo
R3 R5

R4

Фиг. 6.23. Лентов RC филтър от втори ред на Делиянис с многоконтурна ООВ.

6.9. Преобразуване на НЧФ в ЗФ

Заграждаща предавателна функция може да се получи от нискочестотната

предавателна функция с честотни преобразувания. За целта променливата P се
замества със следния израз
∆Ω
(6.43) ,
P + (1 / P )
където ∆Ω = 1 / Q е нормираната ширина на лентата на непропускане.
В резултат на такова преобразуване АЧХ на НЧФ в диапазона 0 ≤ Ω ≤ 1
преминава в лентата на пропускане на ЗФ 0 ≤ Ω ≤ Ω p1 . За резонансната честота
Ω = 1 коефициентът на предаване е равен на нула. Както при ЛФ прилагайки
честотни преобразувания за ЗФ редът на предавателната функция се удвоява.
От практическа гледна точка особен интерес представлява преобразуването на
40 Глава 6

АЧХ на НЧФ от втори ред. Тогава в резултат от честотното преобразуване се

получава ЗФ от втори ред със следната предавателна функция
AU 0 (1 + P 2 ) AU 0 (1 + P 2 )
(6.44) AU ( P ) = 2
= 2
.
1 + ∆ΩP + P 1 + (1 / Q) P + P
Прави впечатление, че знаменателят на формула (6.44) съвпада със знаме-
нателя на предавателната функция на ЛФ (6.31).
На фиг. 6.24 са показани АЧХ на ЗФ от втори ред за качествен фактор,
равен на 1 и 5.

а) б)
Фиг. 6.24. Амплитудно-честотни характеристики на ЗФ от втори ред: а) – Q = 1 ; б) – Q = 5 .

6.10. Реализация на ЗФ от втори ред

На фиг. 6.25 е дадена основната схема на ЗФ от втори ред. В нея ОУ е

обхванат от честотно зависима ПОВ чрез двоен T-мост и ООВ чрез резисторен
делител. Нискочестотните и високочестотните сигнали преминават през
двойния T-мост без изменения. За тях изх одното напрежение е равно на
uo = kui . За резонансната честота f r = 1 / 2πRC изходното напрежение е равно
на нула.
Предавателната функция на схемата от фиг. 6.25 има вида
k (1 + τ 2 p 2 ) k (1 + τ 2 ω2r P 2 )
(6.45) AU ( P ) = = .
1 + 2(2 − k )τp + τ 2 p 2 1 + 2(2 − k )τωr P + τ 2 ω2r P 2
От сравняването на (6.45) и (6.44) се получават следните изрази за основ-
ните параметри на схемата:
1
(6.46а) fr = ,
2πRC
(6.46б) AUr = k и
 Активни филтри 41

1
(6.46в) Q= ,
2( 2 − k )
където τ = RC .

R
2
C C

ui R R
uo
(k − 1) R1
2C
R1

Фиг. 6.25. Активен заграждащ RC филтър от втори ред с двоен Т-мост.

При условие, че коефициентът на предаване по напрежение се зададе равен
на 1, то за качествения фактор се получава Q = 0,5 . При увеличаване на
коефициента на усилване качественият фактор се увеличава, като за k → 2
качественият фактор Q → ∞ .

6.11. Фазови (всепропускащи) филтри (ФФ)

Този тип активни филтри се използват за прецизно дефазиране на сигнал с

определена честота, без да се променя амплитудата му. Обикновено ФФ се
свързват верижно (каскадно) в многостъпалните АФ с n > 2 за компенсиране на
фазовите изкривявания, внесени от отделните стъпала. Освен това ФФ се
включват в аудиоусилвателите за създаване на стереоефект на звука, при който
към сигнала от съответния канал (ляв или десен) се добавя дефазиран на 90°
сигнал от другия канал [21, 22]. Също така ФФ се използват за реализацията на
квадратурни генератори, произвеждащи два сигнала, дефазирани на 90° .
На фиг. 6.26 е представена схема на фазов филтър от първи ред. При ниски
честоти капацитивното съпротивление 1 / ωC е много по-голямо от съпротив-
ленията на резисторите и коефициентът на предаване по напрежение е равен на
+ 1 . При високи честоти кондензаторът C може да се разглежда като късо
съединение и схемата изпълнява функцията на инвертиращ усилвател с
коефициент на предаване − 1 . Следователно, фазовата разлика между входното
и изходното напрежение ще се изменя от 0° до 180° .
42 Глава 6

R1

R1 − in

ui uid uo
+ in
R1
C

Фиг. 6.26. Фазов филтър от първи ред.

Предавателната функция на филтъра има вида
1 − pR1C 1 − R1Cω p P
(6.47) AU ( P) = = .
1 + pR1C 1 + R1Cω p P
Въз основа на (6.10б) за модула (АЧХ) и фазата (ФЧХ) на филтъра се
намира
(6.48а) A& = 1 и
(6.48б) ϕ = − arctan(ωR1C ) − arctan(ωR1C ) = −2 arctan(ωR1C ) .
От формула (6.48б) следва, че схемата от фиг. 6.26 може да се използва като
фазоформировател работещ в сравнително широки граници. Изменяйки съпро-
тивлението R може да се установи дадена стойност на фазовата разлика между
входното и изходното напрежение в диапазона от 0° до − 180° без да се проме-
ня амплитудата на изходния сигнал.
Вместо ФЧХ за фазовите филтри по-често се използва нейната производна,
която се нарича групово време на закъснение (ГВЗ):
dϕ 2 R1C 2/ ωp
(6.49) τ=− = = , където ω p = 1 / R1C .
dω 1 + (ωR1C )2 1 + (ω / ω p )2
ГВЗ за разлика от ФЧХ не е трансцедентна функция и по-лесно се изчис-
лява.
Ако R1 = 10kΩ и C = 10nF , полюсната честота е f p = 1,6kHz . Тогава за чес-
тота на входния сигнал f = 100 Hz закъснението на изходния сигнал спрямо
входния е τ = 0,2ms , а фазовият ъгъл е ϕ = −7° . От формули (6.48) и (6.47б) се
вижда, че при увеличаване на честотата на входния сигнал стойността на τ на-
малява, а фазовият ъгъл ϕ нараства, като при f = 1,6kHz , τ = 0,1ms , а ϕ = −90° .
Примерна времедиаграма на входен и изходен сигнал на фазов филтър е пока-
зана на фиг. 6.11а, като с τ е означено закъснението на изходното напрежение.
 Активни филтри 43

u τ ϕ
dϕ
ui u o

ω ω
dω

Фиг. 6.27а. Форма на входния Фиг. 6.27б. Зависимост на

и на изходния сигнал за ФФ; фазовия ъгъл от честотата
τ – време на закъснение
Освен това от фиг. 6.27а се вижда, че изходното и входното напрежение
имат една и съща амплитуда, тъй като коефициентът на усилване на схемата за
всяка честота е равен на единица. Графичната зависимост на фазовия ъгъл ϕ от
честотата е представена на фиг. 6.27б. Наклонът на тази зависимост е свързан с
ГВЗ: τ = dϕ / dω .

6.12. Универсални програмируеми активни RC филтри

Универсалните активни RC филтри са избирателни RC усилватели, които

най-често едновременно реализират нискочестотна, високочестотна, лентова и
заграждаща предавателна функция от втори ред. Тези схеми имат един вход и
три или повече изхода, всеки от които осигурява даден тип предавателна
функция (нискочестотна, високочестотна, лентова, заграждаща или всепропус-
каща). За голяма част от универсалните активни филтри може да се осъществи
пренастройка на основните параметри на АЧХ и ФЧХ в определени граници
чрез външен ток или цифров код. Обикновено пренастройката на параметрите
се получава след замяна на някои от елементите в схемата с фиксирани пара-
метри с подходящо избрани аналози с управляеми характеристики (например
замяна на съпротивление с цифров потенциометър или управляем OTA). По
този начин се получават т.нар. универсални програмируеми активни филтри
(ПАФ). При това управляващият сигнал за управляемия елемент се формира от
допълнителна аналогова или цифрова схема.

6.12.1. Основни определения

От практическа гледна точка за различните предавателни функции на ПАФ
най-често се налага промяна на параметрите гранична честота, коефициент на
предаване в лентата на пропускане и ширина на лентата на пропускане (или
качествен фактор). Важна особеност на ПАФ е, че промяната на даден пара-
метър на АЧХ и ФЧХ не трябва да влияе върху останалите параметри. Освен
това за осигуряване на устойчива работа на ПАФ изменението на даден пара-
метър практически никога не започва от нула.